НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
921
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
921
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божественото дърво / Всякога услужвай
,
ООК
, София, 9.11.1932г.,
Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство.
(втори вариант)
Рекох, всичко в света е създадено за човека. Всяко нещо ще дойде на своето време.
Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство.
У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат. Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо. И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание.
към втори вариант >>
Де се намира този квадрат в човешкия мозък?
(втори вариант)
Следователно за всяка своя погрешка човек трябва да знае от коя област произтича тя. Квадратът, който представя отвлечена област, човек трябва да знае на коя част от мозъка му съответствува всеки един от дадените четири ъгъла. Ако се каже само, че от ъгъла А произтича една погрешка, това е много общо казано, много неопределено. Где е това А? Или ако кажете, че от ъгъла В или от ъгъла С, но где е мястото на тези ъгли в човешкия мозък?
Де се намира този квадрат в човешкия мозък?
Где е този квадрат в човешкия живот? Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие.
към втори вариант >>
У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат.
(втори вариант)
Рекох, всичко в света е създадено за човека. Всяко нещо ще дойде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство.
У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат.
Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо. И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни?
към втори вариант >>
Где е този квадрат в човешкия живот?
(втори вариант)
Квадратът, който представя отвлечена област, човек трябва да знае на коя част от мозъка му съответствува всеки един от дадените четири ъгъла. Ако се каже само, че от ъгъла А произтича една погрешка, това е много общо казано, много неопределено. Где е това А? Или ако кажете, че от ъгъла В или от ъгъла С, но где е мястото на тези ъгли в човешкия мозък? Де се намира този квадрат в човешкия мозък?
Где е този квадрат в човешкия живот?
Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка.
към втори вариант >>
Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо.
(втори вариант)
Рекох, всичко в света е създадено за човека. Всяко нещо ще дойде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство. У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат.
Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо.
И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими.
към втори вариант >>
Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък.
(втори вариант)
Ако се каже само, че от ъгъла А произтича една погрешка, това е много общо казано, много неопределено. Где е това А? Или ако кажете, че от ъгъла В или от ъгъла С, но где е мястото на тези ъгли в човешкия мозък? Де се намира този квадрат в човешкия мозък? Где е този квадрат в човешкия живот?
Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък.
Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие.
към втори вариант >>
И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много.
(втори вариант)
Рекох, всичко в света е създадено за човека. Всяко нещо ще дойде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство. У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат. Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо.
И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много.
Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото.
към втори вариант >>
Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота.
(втори вариант)
Где е това А? Или ако кажете, че от ъгъла В или от ъгъла С, но где е мястото на тези ъгли в човешкия мозък? Де се намира този квадрат в човешкия мозък? Где е този квадрат в човешкия живот? Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък.
Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота.
Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти.
към втори вариант >>
Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време.
(втори вариант)
Всяко нещо ще дойде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство. У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат. Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо. И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много.
Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време.
И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал.
към втори вариант >>
Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого.
(втори вариант)
Или ако кажете, че от ъгъла В или от ъгъла С, но где е мястото на тези ъгли в човешкия мозък? Де се намира този квадрат в човешкия мозък? Где е този квадрат в човешкия живот? Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота.
Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого.
Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна.
към втори вариант >>
И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание.
(втори вариант)
Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство. У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат. Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо. И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време.
И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание.
Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време.
към втори вариант >>
Болният никого не може да набие.
(втори вариант)
Де се намира този квадрат в човешкия мозък? Где е този квадрат в човешкия живот? Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого.
Болният никого не може да набие.
Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш.
към втори вариант >>
Какво лошо има в това например че сте бедни?
(втори вариант)
У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат. Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо. И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание.
Какво лошо има в това например че сте бедни?
Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих.
към втори вариант >>
Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка.
(втори вариант)
Где е този квадрат в човешкия живот? Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие.
Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка.
Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад.
към втори вариант >>
Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими.
(втори вариант)
Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо. И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни?
Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими.
Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих. При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека.
към втори вариант >>
Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие.
(втори вариант)
Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка.
Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие.
Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад. Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.
към втори вариант >>
Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото.
(втори вариант)
И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими.
Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото.
При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих. При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека. Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.
към втори вариант >>
Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти.
(втори вариант)
Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие.
Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти.
Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад. Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.
към втори вариант >>
При това положение не съм се простудявал.
(втори вариант)
Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото.
При това положение не съм се простудявал.
Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих. При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека. Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.
към втори вариант >>
Устата ти трябва непременно да бъде свободна.
(втори вариант)
Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти.
Устата ти трябва непременно да бъде свободна.
Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад. Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.
към втори вариант >>
Някога съм се простудявал, но лятно време.
(втори вариант)
И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал.
Някога съм се простудявал, но лятно време.
Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих. При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека. Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.
към втори вариант >>
Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш.
(втори вариант)
Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна.
Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш.
Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад. Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.
към втори вариант >>
Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих.
(втори вариант)
Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време.
Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих.
При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека. Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.
към втори вариант >>
Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад.
(втори вариант)
Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш.
Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад.
Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.
към втори вариант >>
При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека.
(втори вариант)
Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих.
При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека.
Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.
към втори вариант >>
Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.
(втори вариант)
Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад.
Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.
към втори вариант >>
Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.
(втори вариант)
Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих. При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека.
Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.
към втори вариант >>
Да допуснем, че някой те е обидил.
(втори вариант)
Да допуснем, че някой те е обидил.
Ти не казвай нищо. Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това?
към втори вариант >>
Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази.
(втори вариант)
Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази.
Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат.
към втори вариант >>
Ти не казвай нищо.
(втори вариант)
Да допуснем, че някой те е обидил.
Ти не казвай нищо.
Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология.
към втори вариант >>
Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда.
(втори вариант)
Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази.
Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда.
Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване.
към втори вариант >>
Там е философията.
(втори вариант)
Да допуснем, че някой те е обидил. Ти не казвай нищо.
Там е философията.
Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н.
към втори вариант >>
Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него.
(втори вариант)
Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази. Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда.
Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него.
Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него.
към втори вариант >>
Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време.
(втори вариант)
Да допуснем, че някой те е обидил. Ти не казвай нищо. Там е философията.
Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време.
Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това.
към втори вариант >>
Човек е запазен, филтър има той в себе си.
(втори вариант)
Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази. Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него.
Човек е запазен, филтър има той в себе си.
Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него. Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му.
към втори вариант >>
Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток.
(втори вариант)
Да допуснем, че някой те е обидил. Ти не казвай нищо. Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време.
Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток.
Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола.
към втори вариант >>
Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество.
(втори вариант)
Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази. Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си.
Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество.
Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него. Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му. Те трябва да си седят вън.
към втори вариант >>
Какво се постига от това?
(втори вариант)
Да допуснем, че някой те е обидил. Ти не казвай нищо. Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток.
Какво се постига от това?
То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола. Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение.
към втори вариант >>
Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат.
(втори вариант)
Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази. Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество.
Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат.
Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него. Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му. Те трябва да си седят вън.
към втори вариант >>
То е зоология.
(втори вариант)
Ти не казвай нищо. Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това?
То е зоология.
И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола. Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение. Какъв вол е този?
към втори вариант >>
Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване.
(втори вариант)
Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат.
Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване.
Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него. Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му. Те трябва да си седят вън.
към втори вариант >>
И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н.
(втори вариант)
Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология.
И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н.
Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола. Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение. Какъв вол е този?
към втори вариант >>
Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него.
(втори вариант)
Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване.
Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него.
Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му. Те трябва да си седят вън.
към втори вариант >>
Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това.
(втори вариант)
Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н.
Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това.
Важно е, дали имате търпението на вола. Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение. Какъв вол е този?
към втори вариант >>
Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му.
(втори вариант)
Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него.
Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му.
Те трябва да си седят вън.
към втори вариант >>
Важно е, дали имате търпението на вола.
(втори вариант)
Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това.
Важно е, дали имате търпението на вола.
Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение. Какъв вол е този?
към втори вариант >>
Те трябва да си седят вън.
(втори вариант)
Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него. Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му.
Те трябва да си седят вън.
към втори вариант >>
Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение.
(втори вариант)
Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола.
Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение.
Какъв вол е този?
към втори вариант >>
Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате.
(втори вариант)
Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате.
Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него. У вас даже не е установено такова едно положение. Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател.
към втори вариант >>
Какъв вол е този?
(втори вариант)
То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола. Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение.
Какъв вол е този?
към втори вариант >>
Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него.
(втори вариант)
Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате.
Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него.
У вас даже не е установено такова едно положение. Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия.
към втори вариант >>
Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране.
(втори вариант)
Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране.
Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш. Не те е срам! “ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава.
към втори вариант >>
У вас даже не е установено такова едно положение.
(втори вариант)
Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате. Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него.
У вас даже не е установено такова едно положение.
Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава.
към втори вариант >>
Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш.
(втори вариант)
Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране.
Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш.
Не те е срам! “ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата.
към втори вариант >>
Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си.
(втори вариант)
Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате. Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него. У вас даже не е установено такова едно положение.
Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си.
Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си.
към втори вариант >>
Не те е срам!
(втори вариант)
Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране. Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш.
Не те е срам!
“ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае.
към втори вариант >>
Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си.
(втори вариант)
Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате. Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него. У вас даже не е установено такова едно положение. Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си.
Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си.
С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям.
към втори вариант >>
“ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти.
(втори вариант)
Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране. Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш. Не те е срам!
“ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти.
Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става.
към втори вариант >>
С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател.
(втори вариант)
Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате. Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него. У вас даже не е установено такова едно положение. Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си.
С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател.
Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук.
към втори вариант >>
Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли.
(втори вариант)
Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране. Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш. Не те е срам! “ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти.
Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли.
Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ.
към втори вариант >>
Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия.
(втори вариант)
Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него. У вас даже не е установено такова едно положение. Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател.
Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия.
Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората.
към втори вариант >>
Патката минава за много глупава.
(втори вариант)
Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране. Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш. Не те е срам! “ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли.
Патката минава за много глупава.
Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ.
към втори вариант >>
Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава.
(втори вариант)
У вас даже не е установено такова едно положение. Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия.
Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава.
Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората.
към втори вариант >>
Този човек не мисли, не разбира законите на природата.
(втори вариант)
Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш. Не те е срам! “ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава.
Този човек не мисли, не разбира законите на природата.
Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата.
към втори вариант >>
Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си.
(втори вариант)
Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава.
Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си.
В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората. На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай.
към втори вариант >>
Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае.
(втори вариант)
Не те е срам! “ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата.
Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае.
С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата.
към втори вариант >>
В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям.
(втори вариант)
Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си.
В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям.
Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората. На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай. Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал.
към втори вариант >>
С плаване само работа не става.
(втори вариант)
“ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае.
С плаване само работа не става.
Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата. Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок.
към втори вариант >>
Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук.
(втори вариант)
С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям.
Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук.
Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората. На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай. Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал. Важно е да имат всичко в изобилие.
към втори вариант >>
Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ.
(втори вариант)
Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става.
Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ.
Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата. Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок. Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.
към втори вариант >>
Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората.
(втори вариант)
Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук.
Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората.
Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората. На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай. Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал. Важно е да имат всичко в изобилие.
към втори вариант >>
Патокът е символ.
(втори вариант)
Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ.
Патокът е символ.
Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата. Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок. Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.
към втори вариант >>
Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората.
(втори вариант)
Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората.
Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората.
На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай. Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал. Важно е да имат всичко в изобилие.
към втори вариант >>
Той всякога си намазва перцата.
(втори вариант)
Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ.
Той всякога си намазва перцата.
С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата. Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок. Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.
към втори вариант >>
На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай.
(втори вариант)
Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората.
На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай.
Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал. Важно е да имат всичко в изобилие.
към втори вариант >>
С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата.
(втори вариант)
Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата.
С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата.
Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок. Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.
към втори вариант >>
Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал.
(втори вариант)
В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората. На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай.
Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал.
Важно е да имат всичко в изобилие.
към втори вариант >>
Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок.
(втори вариант)
С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата.
Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок.
Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.
към втори вариант >>
Важно е да имат всичко в изобилие.
(втори вариант)
Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората. На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай. Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал.
Важно е да имат всичко в изобилие.
към втори вариант >>
Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.
(втори вариант)
Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата. Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок.
Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.
към втори вариант >>
Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има?
(втори вариант)
Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има?
Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму. Този въпрос икономически в природата е определен. Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат?
към втори вариант >>
Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско.
(втори вариант)
Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско.
Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда. Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават? По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях.
към втори вариант >>
Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму.
(втори вариант)
Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има?
Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму.
Този въпрос икономически в природата е определен. Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат? “ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето.
към втори вариант >>
Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда.
(втори вариант)
Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско.
Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда.
Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават? По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят.
към втори вариант >>
Този въпрос икономически в природата е определен.
(втори вариант)
Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има? Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму.
Този въпрос икономически в природата е определен.
Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат? “ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте.
към втори вариант >>
Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават?
(втори вариант)
Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско. Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда.
Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават?
По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца?
към втори вариант >>
Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече.
(втори вариант)
Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има? Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму. Този въпрос икономически в природата е определен.
Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече.
В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат? “ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб.
към втори вариант >>
По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях.
(втори вариант)
Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско. Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда. Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават?
По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях.
Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца? “ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици?
към втори вариант >>
В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене.
(втори вариант)
Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има? Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму. Този въпрос икономически в природата е определен. Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече.
В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене.
Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат? “ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта.
към втори вариант >>
Разбрах каква била работата.
(втори вариант)
Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско. Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда. Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават? По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях.
Разбрах каква била работата.
Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца? “ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици? “ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо?
към втори вариант >>
Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат?
(втори вариант)
Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има? Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму. Този въпрос икономически в природата е определен. Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене.
Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат?
“ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши.
към втори вариант >>
Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях.
(втори вариант)
Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско. Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда. Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават? По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата.
Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях.
Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца? “ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици? “ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица?
към втори вариант >>
“ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето.
(втори вариант)
Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму. Този въпрос икономически в природата е определен. Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат?
“ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето.
Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача.
към втори вариант >>
Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят.
(втори вариант)
Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда. Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават? По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях.
Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят.
Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца? “ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици? “ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица? “ „Да знае, втори път да не яде низана царевица.
към втори вариант >>
Този хляб не е сух, но така си го представяте.
(втори вариант)
Този въпрос икономически в природата е определен. Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат? “ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето.
Този хляб не е сух, но така си го представяте.
Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца?
(втори вариант)
Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават? По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят.
Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца?
“ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици? “ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица? “ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана.
към втори вариант >>
Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб.
(втори вариант)
Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат? “ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте.
Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб.
Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб.
към втори вариант >>
“ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици?
(втори вариант)
По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца?
“ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици?
“ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица? “ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне.
към втори вариант >>
Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта.
(втори вариант)
В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат? “ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб.
Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта.
След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача.
към втори вариант >>
“ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо?
(втори вариант)
Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца? “ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици?
“ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо?
Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица? “ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му.
към втори вариант >>
След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши.
(втори вариант)
Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат? “ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта.
След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши.
Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача. И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето.
към втори вариант >>
Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица?
(втори вариант)
Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца? “ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици? “ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо?
Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица?
“ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде.
към втори вариант >>
Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача.
(втори вариант)
“ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши.
Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача.
Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача. И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето. Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната.
към втори вариант >>
“ „Да знае, втори път да не яде низана царевица.
(втори вариант)
Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца? “ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици? “ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица?
“ „Да знае, втори път да не яде низана царевица.
Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата.
към втори вариант >>
Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия.
(втори вариант)
Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача.
Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия.
А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача. И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето. Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната. Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.
към втори вариант >>
Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца? “ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици? “ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица? “ „Да знае, втори път да не яде низана царевица.
Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана.
Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата. Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях.
към втори вариант >>
А вие търсите сухия печен хляб.
(втори вариант)
Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия.
А вие търсите сухия печен хляб.
В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача. И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето. Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната. Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.
към втори вариант >>
Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне.
(втори вариант)
“ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици? “ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица? “ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана.
Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне.
Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата. Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях. Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.
към втори вариант >>
В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача.
(втори вариант)
Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб.
В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача.
И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето. Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната. Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.
към втори вариант >>
Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му.
(втори вариант)
“ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица? “ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне.
Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му.
Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата. Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях. Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.
към втори вариант >>
И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето.
(втори вариант)
След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача.
И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето.
Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната. Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.
към втори вариант >>
Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде.
(втори вариант)
Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица? “ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му.
Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде.
Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата. Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях. Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.
към втори вариант >>
Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната.
(втори вариант)
Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача. И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето.
Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната.
Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.
към втори вариант >>
Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата.
(втори вариант)
“ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде.
Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата.
Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях. Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.
към втори вариант >>
Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.
(втори вариант)
Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача. И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето. Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната.
Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.
към втори вариант >>
Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях.
(втори вариант)
Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата.
Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях.
Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.
към втори вариант >>
И тъй, ние минаваме от едно положение в друго.
(втори вариант)
И тъй, ние минаваме от едно положение в друго.
Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна. Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна.
към втори вариант >>
Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.
(втори вариант)
Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата. Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях.
Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.
към втори вариант >>
Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна.
(втори вариант)
И тъй, ние минаваме от едно положение в друго.
Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна.
Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил.
към втори вариант >>
Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите.
(втори вариант)
Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите.
Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток. Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал. Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег.
към втори вариант >>
Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата.
(втори вариант)
И тъй, ние минаваме от едно положение в друго. Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна.
Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата.
Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това?
към втори вариант >>
Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток.
(втори вариант)
Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите.
Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток.
Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал. Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег. От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място.
към втори вариант >>
Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението.
(втори вариант)
И тъй, ние минаваме от едно положение в друго. Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна. Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата.
Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението.
Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки?
към втори вариант >>
Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал.
(втори вариант)
Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите. Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток.
Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал.
Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег. От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място. Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо.
към втори вариант >>
Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил.
(втори вариант)
И тъй, ние минаваме от едно положение в друго. Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна. Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението.
Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил.
Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки? “ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега.
към втори вариант >>
Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място.
(втори вариант)
Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите. Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток. Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал.
Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място.
Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег. От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място. Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо. Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.
към втори вариант >>
Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна.
(втори вариант)
И тъй, ние минаваме от едно положение в друго. Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна. Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил.
Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна.
Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки? “ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам.
към втори вариант >>
Обаче, какво забелязал?
(втори вариант)
Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите. Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток. Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал. Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място.
Обаче, какво забелязал?
Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег. От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място. Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо. Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.
към втори вариант >>
Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил.
(втори вариант)
Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна. Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна.
Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил.
Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки? “ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа.
към втори вариант >>
Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег.
(втори вариант)
Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите. Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток. Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал. Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал?
Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег.
От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място. Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо. Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.
към втори вариант >>
Вие бихте ли повярвали на всичко това?
(втори вариант)
Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил.
Вие бихте ли повярвали на всичко това?
Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки? “ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува.
към втори вариант >>
В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове.
(втори вариант)
В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове.
Тези неща се отнасят до външната страна. Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката. Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете.
към втори вариант >>
От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място.
(втори вариант)
Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток. Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал. Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег.
От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място.
Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо. Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.
към втори вариант >>
Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки?
(втори вариант)
Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това?
Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки?
“ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания.
към втори вариант >>
Тези неща се отнасят до външната страна.
(втори вариант)
В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове.
Тези неща се отнасят до външната страна.
Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката. Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това.
към втори вариант >>
Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо.
(втори вариант)
Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал. Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег. От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място.
Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо.
Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.
към втори вариант >>
“ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега.
(втори вариант)
Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки?
“ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега.
През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос.
към втори вариант >>
Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката.
(втори вариант)
В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове. Тези неща се отнасят до външната страна.
Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката.
Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината.
към втори вариант >>
Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.
(втори вариант)
Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег. От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място. Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо.
Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.
към втори вариант >>
През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам.
(втори вариант)
Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки? “ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега.
През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам.
Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи.
към втори вариант >>
Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи.
(втори вариант)
В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове. Тези неща се отнасят до външната страна. Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката.
Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи.
В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек.
към втори вариант >>
Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки.
(втори вариант)
Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки.
Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка. Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити. Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение.
към втори вариант >>
Сега аз минавам най-хубавата си школа.
(втори вариант)
Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки? “ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам.
Сега аз минавам най-хубавата си школа.
Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи. Аз ги запитвам все за малки работи.
към втори вариант >>
В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки.
(втори вариант)
В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове. Тези неща се отнасят до външната страна. Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката. Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи.
В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки.
Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца.
към втори вариант >>
Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка.
(втори вариант)
Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки.
Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка.
Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити. Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност.
към втори вариант >>
Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува.
(втори вариант)
Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки? “ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа.
Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува.
Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи. Аз ги запитвам все за малки работи.
към втори вариант >>
Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете.
(втори вариант)
В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове. Тези неща се отнасят до външната страна. Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката. Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки.
Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете.
Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца. Куцането не зависи някога от човека.
към втори вариант >>
Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити.
(втори вариант)
Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки. Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка.
Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити.
Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората.
към втори вариант >>
Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки? “ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува.
Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания.
Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи. Аз ги запитвам все за малки работи.
към втори вариант >>
Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това.
(втори вариант)
Тези неща се отнасят до външната страна. Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката. Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете.
Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това.
Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца. Куцането не зависи някога от човека. Има външно, има и вътрешно куцане.
към втори вариант >>
Така се явява чувството на тщеславие.
(втори вариант)
Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки. Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка. Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити.
Така се явява чувството на тщеславие.
Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си.
към втори вариант >>
Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос.
(втори вариант)
“ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания.
Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос.
Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи. Аз ги запитвам все за малки работи.
към втори вариант >>
Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината.
(втори вариант)
Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката. Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това.
Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината.
Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца. Куцането не зависи някога от човека. Има външно, има и вътрешно куцане. Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.
към втори вариант >>
Тщеславието и гордостта имат различен произход.
(втори вариант)
Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки. Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка. Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити. Така се явява чувството на тщеславие.
Тщеславието и гордостта имат различен произход.
В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него.
към втори вариант >>
Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи.
(втори вариант)
През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос.
Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи.
Аз ги запитвам все за малки работи.
към втори вариант >>
Това положение е общо за всеки човек.
(втори вариант)
Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината.
Това положение е общо за всеки човек.
Всеки човек все има някъде да куца. Куцането не зависи някога от човека. Има външно, има и вътрешно куцане. Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.
към втори вариант >>
В гордостта се проявява чувство на самоуважение.
(втори вариант)
Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки. Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка. Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити. Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход.
В гордостта се проявява чувство на самоуважение.
Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева.
към втори вариант >>
Аз ги запитвам все за малки работи.
(втори вариант)
Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи.
Аз ги запитвам все за малки работи.
към втори вариант >>
Всеки човек все има някъде да куца.
(втори вариант)
В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек.
Всеки човек все има някъде да куца.
Куцането не зависи някога от човека. Има външно, има и вътрешно куцане. Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.
към втори вариант >>
Тщеславието произтича от едно чувство на общителност.
(втори вариант)
Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка. Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити. Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение.
Тщеславието произтича от едно чувство на общителност.
Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример.
Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото. В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши. Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши? “ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни.
към втори вариант >>
Куцането не зависи някога от човека.
(втори вариант)
Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца.
Куцането не зависи някога от човека.
Има външно, има и вътрешно куцане. Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.
към втори вариант >>
Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората.
(втори вариант)
Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити. Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност.
Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората.
Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида.
към втори вариант >>
Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример.
Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото.
В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши. Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши? “ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално.
към втори вариант >>
Има външно, има и вътрешно куцане.
(втори вариант)
Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца. Куцането не зависи някога от човека.
Има външно, има и вътрешно куцане.
Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.
към втори вариант >>
Горделивият човек никога не обича да говори за себе си.
(втори вариант)
Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората.
Горделивият човек никога не обича да говори за себе си.
Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него.
към втори вариант >>
В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото.
В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши.
Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши? “ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога.
към втори вариант >>
Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.
(втори вариант)
Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца. Куцането не зависи някога от човека. Има външно, има и вътрешно куцане.
Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.
към втори вариант >>
Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него.
(втори вариант)
Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си.
Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него.
Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него. Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува.
към втори вариант >>
Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши?
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото. В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши.
Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши?
“ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине.
към втори вариант >>
Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот.
(втори вариант)
Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот.
Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят. Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата. Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми.
към втори вариант >>
Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева.
(втори вариант)
В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него.
Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева.
Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него. Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува. Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода.
към втори вариант >>
“ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото. В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши. Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши?
“ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши.
Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай.
към втори вариант >>
Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят.
(втори вариант)
Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот.
Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят.
Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата. Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми.
към втори вариант >>
Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците.
(втори вариант)
Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева.
Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците.
Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него. Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува. Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода. Тщеславните хора мислят, че без тях не може.
към втори вариант >>
Нищо, и те ми бяха достатъчни.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото. В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши. Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши? “ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши.
Нищо, и те ми бяха достатъчни.
Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност.
към втори вариант >>
Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата.
(втори вариант)
Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот. Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят.
Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата.
Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си.
към втори вариант >>
Той счита това за обида.
(втори вариант)
Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците.
Той счита това за обида.
Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него. Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува. Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода. Тщеславните хора мислят, че без тях не може.
към втори вариант >>
Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално.
(втори вариант)
Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото. В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши. Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши? “ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни.
Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално.
Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото.
към втори вариант >>
Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина.
(втори вариант)
Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот. Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят. Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата.
Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина.
Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си. Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си.
към втори вариант >>
Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него.
(втори вариант)
Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида.
Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него.
Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува. Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода. Тщеславните хора мислят, че без тях не може.
към втори вариант >>
Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога.
(втори вариант)
В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши. Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши? “ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално.
Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога.
Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност.
към втори вариант >>
Тя е облечена без никакъв дефект.
(втори вариант)
Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот. Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят. Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата. Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина.
Тя е облечена без никакъв дефект.
Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си. Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си. Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си.
към втори вариант >>
Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува.
(втори вариант)
Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него.
Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува.
Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода. Тщеславните хора мислят, че без тях не може.
към втори вариант >>
Пък може и без круши да се мине.
(втори вариант)
Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши? “ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога.
Пък може и без круши да се мине.
Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене.
към втори вариант >>
Това се отнася не само до селските, но до всички моми.
(втори вариант)
Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот. Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят. Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата. Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект.
Това се отнася не само до селските, но до всички моми.
Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си. Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си. Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си. До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“
към втори вариант >>
Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода.
(втори вариант)
Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него. Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува.
Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода.
Тщеславните хора мислят, че без тях не може.
към втори вариант >>
Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай.
(втори вариант)
“ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине.
Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай.
Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене. Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши.
към втори вариант >>
Такива са всички моми.
(втори вариант)
Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят. Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата. Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми.
Такива са всички моми.
Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си. Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си. Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си. До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“
към втори вариант >>
Тщеславните хора мислят, че без тях не може.
(втори вариант)
Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него. Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува. Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода.
Тщеславните хора мислят, че без тях не може.
към втори вариант >>
Това не значи, че всеки може да има същата опитност.
(втори вариант)
Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай.
Това не значи, че всеки може да има същата опитност.
Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене. Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши. Те ще ви създадат едно добро разположение.
към втори вариант >>
Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си.
(втори вариант)
Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата. Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми.
Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си.
Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си. Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си. До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“
към втори вариант >>
Понякога тщеславието е необходимо.
(втори вариант)
Понякога тщеславието е необходимо.
Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации.
към втори вариант >>
Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото.
(втори вариант)
Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност.
Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото.
Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене. Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши. Те ще ви създадат едно добро разположение. Те ще създадат една хубава хармония у вас.
към втори вариант >>
Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си.
(втори вариант)
Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си.
Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си.
Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си. До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“
към втори вариант >>
Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога.
(втори вариант)
Понякога тщеславието е необходимо.
Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога.
Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации. Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне.
към втори вариант >>
Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност.
(втори вариант)
Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото.
Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност.
Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене. Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши. Те ще ви създадат едно добро разположение. Те ще създадат една хубава хармония у вас.
към втори вариант >>
Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си.
(втори вариант)
Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си. Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си.
Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си.
До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“
към втори вариант >>
Търсете го там, дето трябва.
(втори вариант)
Понякога тщеславието е необходимо. Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога.
Търсете го там, дето трябва.
Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации. Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне. Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?
към втори вариант >>
Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене.
(втори вариант)
Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност.
Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене.
Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши. Те ще ви създадат едно добро разположение. Те ще създадат една хубава хармония у вас.
към втори вариант >>
До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“
(втори вариант)
Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си. Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си. Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си.
До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“
към втори вариант >>
Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора.
(втори вариант)
Понякога тщеславието е необходимо. Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. Търсете го там, дето трябва.
Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора.
Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации. Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне. Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?
към втори вариант >>
Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши.
(втори вариант)
Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене.
Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши.
Те ще ви създадат едно добро разположение. Те ще създадат една хубава хармония у вас.
към втори вариант >>
Това е вярно и в морално отношение.
(втори вариант)
Това е вярно и в морално отношение.
Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота. Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота. В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя.
към втори вариант >>
Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас.
(втори вариант)
Понякога тщеславието е необходимо. Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора.
Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас.
При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации. Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне. Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?
към втори вариант >>
Те ще ви създадат едно добро разположение.
(втори вариант)
Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене. Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши.
Те ще ви създадат едно добро разположение.
Те ще създадат една хубава хармония у вас.
към втори вариант >>
Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота.
(втори вариант)
Това е вярно и в морално отношение.
Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота.
Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота. В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може.
към втори вариант >>
При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации.
(втори вариант)
Понякога тщеславието е необходимо. Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас.
При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации.
Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне. Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?
към втори вариант >>
Те ще създадат една хубава хармония у вас.
(втори вариант)
Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене. Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши. Те ще ви създадат едно добро разположение.
Те ще създадат една хубава хармония у вас.
към втори вариант >>
Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота.
(втори вариант)
Това е вярно и в морално отношение. Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота.
Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота.
В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка?
към втори вариант >>
Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне.
(втори вариант)
Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации.
Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне.
Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?
към втори вариант >>
Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре.
(втори вариант)
Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре.
Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много. Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя?
към втори вариант >>
В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека.
(втори вариант)
Това е вярно и в морално отношение. Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота. Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота.
В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека.
Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка? Не е закон, това е едно правило, една мода.
към втори вариант >>
Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?
(втори вариант)
Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации. Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне.
Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?
към втори вариант >>
Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много.
(втори вариант)
Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре.
Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много.
Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала.
към втори вариант >>
Това е едно правило за тях.
(втори вариант)
Това е вярно и в морално отношение. Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота. Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота. В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека.
Това е едно правило за тях.
А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка? Не е закон, това е едно правило, една мода. Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот.
към втори вариант >>
Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае.
(втори вариант)
Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае.
„Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение. До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва. Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва?
към втори вариант >>
Да ви приведа още един пример.
(втори вариант)
Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много.
Да ви приведа още един пример.
Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне.
към втори вариант >>
А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя.
(втори вариант)
Това е вярно и в морално отношение. Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота. Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота. В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях.
А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя.
Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка? Не е закон, това е едно правило, една мода. Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот. Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.
към втори вариант >>
„Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение.
(втори вариант)
Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае.
„Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение.
До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва. Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага.
към втори вариант >>
Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му.
(втори вариант)
Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много. Да ви приведа още един пример.
Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му.
Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък.
към втори вариант >>
Те мислят, че и без китка може.
(втори вариант)
Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота. Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота. В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя.
Те мислят, че и без китка може.
Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка? Не е закон, това е едно правило, една мода. Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот. Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.
към втори вариант >>
До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва.
(втори вариант)
Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае. „Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение.
До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва.
Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага.
към втори вариант >>
Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание.
(втори вариант)
Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много. Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му.
Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание.
Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и.
към втори вариант >>
Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка?
(втори вариант)
Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота. В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може.
Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка?
Не е закон, това е едно правило, една мода. Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот. Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.
към втори вариант >>
Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога.
(втори вариант)
Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае. „Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение. До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва.
Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога.
Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага.
към втори вариант >>
Най-после премествам камъка и какво да видя?
(втори вариант)
Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много. Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание.
Най-после премествам камъка и какво да видя?
Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка?
към втори вариант >>
Не е закон, това е едно правило, една мода.
(втори вариант)
В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка?
Не е закон, това е едно правило, една мода.
Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот. Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.
към втори вариант >>
Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и.
(втори вариант)
Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае. „Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение. До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва. Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога.
Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и.
Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага.
към втори вариант >>
Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много. Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя?
Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала.
Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка.
към втори вариант >>
Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот.
(втори вариант)
Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка? Не е закон, това е едно правило, една мода.
Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот.
Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.
към втори вариант >>
Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва?
(втори вариант)
Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае. „Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение. До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва. Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и.
Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва?
Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага. Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага.
към втори вариант >>
Тя се мъчи да изникне.
(втори вариант)
Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала.
Тя се мъчи да изникне.
Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека.
към втори вариант >>
Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.
(втори вариант)
А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка? Не е закон, това е едно правило, една мода. Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот.
Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.
към втори вариант >>
Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага.
(втори вариант)
„Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение. До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва. Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва?
Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага.
Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага. Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага. Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо.
към втори вариант >>
Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък.
(втори вариант)
Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне.
Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък.
Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе.
към втори вариант >>
Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи[1], хирурзи, за лекуване на рани.
(втори вариант)
Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи[1], хирурзи, за лекуване на рани.
Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло. Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това. Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви. Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват. И лекарят дава такива лекарства.
към втори вариант >>
Молиш се два пъти, Той пак отлага.
(втори вариант)
До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва. Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага.
Молиш се два пъти, Той пак отлага.
Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага. Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага. Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо. Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.
към втори вариант >>
Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и.
(втори вариант)
Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък.
Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и.
Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре.
към втори вариант >>
Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло.
(втори вариант)
Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи[1], хирурзи, за лекуване на рани.
Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло.
Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това. Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви. Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват. И лекарят дава такива лекарства. Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.
към втори вариант >>
Молиш се трети път, Той пак отлага.
(втори вариант)
Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага.
Молиш се трети път, Той пак отлага.
Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага. Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага. Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо. Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.
към втори вариант >>
Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка?
(втори вариант)
Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и.
Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка?
“ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро.
към втори вариант >>
Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това.
(втори вариант)
Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи[1], хирурзи, за лекуване на рани. Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло.
Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това.
Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви. Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват. И лекарят дава такива лекарства. Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.
към втори вариант >>
Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага.
(втори вариант)
Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага.
Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага.
Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага. Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо. Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.
към втори вариант >>
“ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка.
(втори вариант)
Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка?
“ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка.
Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат.
към втори вариант >>
Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви.
(втори вариант)
Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи[1], хирурзи, за лекуване на рани. Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло. Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това.
Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви.
Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват. И лекарят дава такива лекарства. Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.
към втори вариант >>
Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага.
(втори вариант)
Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага.
Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага.
Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо. Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.
към втори вариант >>
Това показва, че има нещо добро в човека.
(втори вариант)
Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка.
Това показва, че има нещо добро в човека.
Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка.
към втори вариант >>
Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват.
(втори вариант)
Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи[1], хирурзи, за лекуване на рани. Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло. Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това. Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви.
Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват.
И лекарят дава такива лекарства. Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.
към втори вариант >>
Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо.
(втори вариант)
Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага. Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага.
Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо.
Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.
към втори вариант >>
Някой е турил камъка върху посятото семе.
(втори вариант)
Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека.
Някой е турил камъка върху посятото семе.
Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат.
към втори вариант >>
И лекарят дава такива лекарства.
(втори вариант)
Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи[1], хирурзи, за лекуване на рани. Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло. Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това. Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви. Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват.
И лекарят дава такива лекарства.
Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.
към втори вариант >>
Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.
(втори вариант)
Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага. Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага. Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо.
Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.
към втори вариант >>
Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре.
(втори вариант)
Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе.
Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре.
След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат.
към втори вариант >>
Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.
(втори вариант)
Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло. Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това. Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви. Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват. И лекарят дава такива лекарства.
Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.
към втори вариант >>
Един познат ми разправяше една своя опитност.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност.
За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година. Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не? Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете.
към втори вариант >>
След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро.
(втори вариант)
Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре.
След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро.
Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе.
към втори вариант >>
Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести.
(втори вариант)
Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести.
Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото. Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува. Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг?
към втори вариант >>
За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност.
За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година.
Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не? Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога!
към втори вариант >>
Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат.
(втори вариант)
“ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро.
Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат.
Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе. Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе.
към втори вариант >>
Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото.
(втори вариант)
Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести.
Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото.
Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува. Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш.
към втори вариант >>
Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не?
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност. За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година.
Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не?
Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога! “ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще.
към втори вариант >>
Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка.
(втори вариант)
Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат.
Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка.
Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе. Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе. Този закон не е механически, той е разумен закон.
към втори вариант >>
Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува.
(втори вариант)
Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести. Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото.
Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува.
Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш. Някой например обича да отлага.
към втори вариант >>
Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност. За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година. Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не?
Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият.
Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога! “ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина.
към втори вариант >>
Помогни, за да ти помогнат.
(втори вариант)
Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка.
Помогни, за да ти помогнат.
Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе. Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе. Този закон не е механически, той е разумен закон.
към втори вариант >>
Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува.
(втори вариант)
Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести. Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото. Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува.
Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува.
Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш. Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш.
към втори вариант >>
Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност. За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година. Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не? Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият.
Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема.
Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога! “ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си.
към втори вариант >>
Обичай, за да те обичат.
(втори вариант)
Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат.
Обичай, за да те обичат.
Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе. Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе. Този закон не е механически, той е разумен закон.
към втори вариант >>
Докато не се локализира, тя не може да се лекува.
(втори вариант)
Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести. Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото. Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува. Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува.
Докато не се локализира, тя не може да се лекува.
Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш. Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат.
към втори вариант >>
Той трябва да предприеме едно от двете.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност. За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година. Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не? Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема.
Той трябва да предприеме едно от двете.
Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога! “ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото?
към втори вариант >>
Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе.
(втори вариант)
След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат.
Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе.
Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе. Този закон не е механически, той е разумен закон.
към втори вариант >>
Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг?
(втори вариант)
Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести. Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото. Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува. Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува.
Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг?
Не знаеш. Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага.
към втори вариант >>
Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога!
(втори вариант)
За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година. Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не? Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете.
Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога!
“ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати.
към втори вариант >>
Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе.
(втори вариант)
Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе.
Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе.
Този закон не е механически, той е разумен закон.
към втори вариант >>
Не знаеш.
(втори вариант)
Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото. Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува. Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг?
Не знаеш.
Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е?
към втори вариант >>
“ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще.
(втори вариант)
Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не? Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога!
“ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще.
Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати. Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз.
към втори вариант >>
Този закон не е механически, той е разумен закон.
(втори вариант)
Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе. Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе.
Този закон не е механически, той е разумен закон.
към втори вариант >>
Някой например обича да отлага.
(втори вариант)
Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува. Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш.
Някой например обича да отлага.
Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш.
към втори вариант >>
Ако оризът не замине, аз ще замина.
(втори вариант)
Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога! “ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще.
Ако оризът не замине, аз ще замина.
В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати. Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз. Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав.
към втори вариант >>
Та, не се спирайте на погрешките.
(втори вариант)
Та, не се спирайте на погрешките.
За погрешките си не мислете. Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек. Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм.
към втори вариант >>
Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш.
(втори вариант)
Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш. Някой например обича да отлага.
Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш.
Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става.
към втори вариант >>
В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си.
(втори вариант)
Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога! “ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина.
В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си.
Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати. Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз. Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав. Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.
към втори вариант >>
За погрешките си не мислете.
(втори вариант)
Та, не се спирайте на погрешките.
За погрешките си не мислете.
Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек. Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш.
към втори вариант >>
Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат.
(втори вариант)
Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш. Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш.
Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат.
Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш.
към втори вариант >>
Какво става през лятото?
(втори вариант)
Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога! “ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си.
Какво става през лятото?
След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати. Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз. Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав. Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.
към втори вариант >>
Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек.
(втори вариант)
Та, не се спирайте на погрешките. За погрешките си не мислете.
Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек.
Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана.
към втори вариант >>
Има нещо у човека, което постоянно отлага.
(втори вариант)
Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш. Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат.
Има нещо у човека, което постоянно отлага.
Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове?
към втори вариант >>
След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати.
(втори вариант)
Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога! “ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото?
След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати.
Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз. Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав. Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.
към втори вариант >>
Доброто търся аз в човека.
(втори вариант)
Та, не се спирайте на погрешките. За погрешките си не мислете. Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек.
Доброто търся аз в човека.
Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана.
към втори вариант >>
Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е?
(втори вариант)
Не знаеш. Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага.
Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е?
Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш.
към втори вариант >>
Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз.
(втори вариант)
“ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати.
Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз.
Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав. Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.
към втори вариант >>
Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи.
(втори вариант)
Та, не се спирайте на погрешките. За погрешките си не мислете. Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек. Доброто търся аз в човека.
Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи.
Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш.
към втори вариант >>
Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш.
(втори вариант)
Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е?
Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш.
Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш. Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне.
към втори вариант >>
Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав.
(втори вариант)
Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати. Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз.
Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав.
Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.
към втори вариант >>
Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм.
(втори вариант)
Та, не се спирайте на погрешките. За погрешките си не мислете. Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек. Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи.
Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм.
При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш.
към втори вариант >>
Това лесно става.
(втори вариант)
Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш.
Това лесно става.
Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш. Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне. Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда.
към втори вариант >>
Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.
(втори вариант)
В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати. Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз. Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав.
Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.
към втори вариант >>
При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш.
(втори вариант)
За погрешките си не мислете. Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек. Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм.
При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш.
„Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз.
към втори вариант >>
Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш.
(втори вариант)
Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става.
Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш.
Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш. Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне. Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда. Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.
към втори вариант >>
Обаче тази опитност е една от редките случаи.
(втори вариант)
Обаче тази опитност е една от редките случаи.
Тя не става често. Втори път тя не се повтаря. Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин. На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала. Оризището по същия начин не може да се полее.
към втори вариант >>
„Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана.
(втори вариант)
Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек. Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш.
„Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана.
„Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз. Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш.
към втори вариант >>
Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове?
(втори вариант)
Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш.
Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове?
Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш. Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне. Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда. Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.
към втори вариант >>
Тя не става често.
(втори вариант)
Обаче тази опитност е една от редките случаи.
Тя не става често.
Втори път тя не се повтаря. Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин. На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала. Оризището по същия начин не може да се полее. Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност.
към втори вариант >>
„Ама, нямам условия.“ И това остави настрана.
(втори вариант)
Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана.
„Ама, нямам условия.“ И това остави настрана.
Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз. Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш. И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли?
към втори вариант >>
Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш.
(втори вариант)
Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове?
Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш.
Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне. Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда. Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.
към втори вариант >>
Втори път тя не се повтаря.
(втори вариант)
Обаче тази опитност е една от редките случаи. Тя не става често.
Втори път тя не се повтаря.
Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин. На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала. Оризището по същия начин не може да се полее. Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност. Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.
към втори вариант >>
Ти си остарял, защото не мислиш.
(втори вариант)
Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана.
Ти си остарял, защото не мислиш.
Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз. Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш. И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли? Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.
към втори вариант >>
Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне.
(втори вариант)
Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш.
Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне.
Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда. Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.
към втори вариант >>
Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин.
(втори вариант)
Обаче тази опитност е една от редките случаи. Тя не става често. Втори път тя не се повтаря.
Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин.
На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала. Оризището по същия начин не може да се полее. Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност. Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.
към втори вариант >>
Мисли право и ще се подмладиш.
(втори вариант)
Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш.
Мисли право и ще се подмладиш.
Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз. Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш. И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли? Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.
към втори вариант >>
Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда.
(втори вариант)
Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш. Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне.
Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда.
Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.
към втори вариант >>
На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала.
(втори вариант)
Обаче тази опитност е една от редките случаи. Тя не става често. Втори път тя не се повтаря. Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин.
На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала.
Оризището по същия начин не може да се полее. Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност. Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз.
(втори вариант)
При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш.
Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз.
Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш. И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли? Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.
към втори вариант >>
Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.
(втори вариант)
Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш. Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне. Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда.
Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.
към втори вариант >>
Оризището по същия начин не може да се полее.
(втори вариант)
Обаче тази опитност е една от редките случаи. Тя не става често. Втори път тя не се повтаря. Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин. На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала.
Оризището по същия начин не може да се полее.
Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност. Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.
към втори вариант >>
Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш.
(втори вариант)
„Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз.
Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш.
И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли? Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.
към втори вариант >>
Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях.
(втори вариант)
Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях.
Той трябва да изучава законите на своето естество. Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър. Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения.
към втори вариант >>
Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност.
(втори вариант)
Тя не става често. Втори път тя не се повтаря. Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин. На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала. Оризището по същия начин не може да се полее.
Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност.
Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.
към втори вариант >>
И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли?
(втори вариант)
„Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз. Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш.
И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли?
Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.
към втори вариант >>
Той трябва да изучава законите на своето естество.
(втори вариант)
Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях.
Той трябва да изучава законите на своето естество.
Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър. Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен.
към втори вариант >>
Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.
(втори вариант)
Втори път тя не се повтаря. Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин. На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала. Оризището по същия начин не може да се полее. Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност.
Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.
към втори вариант >>
Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.
(втори вариант)
Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз. Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш. И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли?
Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.
към втори вариант >>
Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър.
(втори вариант)
Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях. Той трябва да изучава законите на своето естество.
Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър.
Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки.
към втори вариант >>
Един познат ми разправяше една своя опитност.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност.
„Седя, казва той, само с един лев в джоба си. Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев. Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна.
към втори вариант >>
Та, като дойдете до закона на старостта, вие трябва да я напуснете.
(втори вариант)
Та, като дойдете до закона на старостта, вие трябва да я напуснете.
Като останеш червей, ти непременно ще остарееш и ще умреш. Ако спазиш закона и си направиш един пашкул и после от пашкул се превърнеш на пеперуда, ти ще се обновиш. Ако останеш със сегашните си разбирания на червея, на гъсеницата, ти ще остарееш и няма да разбереш закона. Ако направиш един пашкул, по новите закони, които Бог ви е посочил, и станеш на пеперуда, веднага ще измениш закона на остаряването и ще се подмладиш.
към втори вариант >>
Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли.
(втори вариант)
Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях. Той трябва да изучава законите на своето естество. Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър.
Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли.
Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва.
към втори вариант >>
„Седя, казва той, само с един лев в джоба си.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност.
„Седя, казва той, само с един лев в джоба си.
Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев. Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе.
към втори вариант >>
Като останеш червей, ти непременно ще остарееш и ще умреш.
(втори вариант)
Та, като дойдете до закона на старостта, вие трябва да я напуснете.
Като останеш червей, ти непременно ще остарееш и ще умреш.
Ако спазиш закона и си направиш един пашкул и после от пашкул се превърнеш на пеперуда, ти ще се обновиш. Ако останеш със сегашните си разбирания на червея, на гъсеницата, ти ще остарееш и няма да разбереш закона. Ако направиш един пашкул, по новите закони, които Бог ви е посочил, и станеш на пеперуда, веднага ще измениш закона на остаряването и ще се подмладиш.
към втори вариант >>
Но лош и добър, това са относителни неща.
(втори вариант)
Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях. Той трябва да изучава законите на своето естество. Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър. Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли.
Но лош и добър, това са относителни неща.
Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек.
към втори вариант >>
Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност. „Седя, казва той, само с един лев в джоба си.
Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев.
Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам.
към втори вариант >>
Ако спазиш закона и си направиш един пашкул и после от пашкул се превърнеш на пеперуда, ти ще се обновиш.
(втори вариант)
Та, като дойдете до закона на старостта, вие трябва да я напуснете. Като останеш червей, ти непременно ще остарееш и ще умреш.
Ако спазиш закона и си направиш един пашкул и после от пашкул се превърнеш на пеперуда, ти ще се обновиш.
Ако останеш със сегашните си разбирания на червея, на гъсеницата, ти ще остарееш и няма да разбереш закона. Ако направиш един пашкул, по новите закони, които Бог ви е посочил, и станеш на пеперуда, веднага ще измениш закона на остаряването и ще се подмладиш.
към втори вариант >>
Той прави по такъв начин ред сравнения.
(втори вариант)
Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях. Той трябва да изучава законите на своето естество. Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър. Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща.
Той прави по такъв начин ред сравнения.
Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене.
към втори вариант >>
Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност. „Седя, казва той, само с един лев в джоба си. Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев.
Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа.
В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде.
към втори вариант >>
Ако останеш със сегашните си разбирания на червея, на гъсеницата, ти ще остарееш и няма да разбереш закона.
(втори вариант)
Та, като дойдете до закона на старостта, вие трябва да я напуснете. Като останеш червей, ти непременно ще остарееш и ще умреш. Ако спазиш закона и си направиш един пашкул и после от пашкул се превърнеш на пеперуда, ти ще се обновиш.
Ако останеш със сегашните си разбирания на червея, на гъсеницата, ти ще остарееш и няма да разбереш закона.
Ако направиш един пашкул, по новите закони, които Бог ви е посочил, и станеш на пеперуда, веднага ще измениш закона на остаряването и ще се подмладиш.
към втори вариант >>
Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен.
(втори вариант)
Той трябва да изучава законите на своето естество. Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър. Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения.
Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен.
Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро.
към втори вариант >>
В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност. „Седя, казва той, само с един лев в джоба си. Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев. Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа.
В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ.
Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам.
към втори вариант >>
Ако направиш един пашкул, по новите закони, които Бог ви е посочил, и станеш на пеперуда, веднага ще измениш закона на остаряването и ще се подмладиш.
(втори вариант)
Та, като дойдете до закона на старостта, вие трябва да я напуснете. Като останеш червей, ти непременно ще остарееш и ще умреш. Ако спазиш закона и си направиш един пашкул и после от пашкул се превърнеш на пеперуда, ти ще се обновиш. Ако останеш със сегашните си разбирания на червея, на гъсеницата, ти ще остарееш и няма да разбереш закона.
Ако направиш един пашкул, по новите закони, които Бог ви е посочил, и станеш на пеперуда, веднага ще измениш закона на остаряването и ще се подмладиш.
към втори вариант >>
Това са все относителни мерки.
(втори вариант)
Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър. Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен.
Това са все относителни мерки.
И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм.
към втори вариант >>
Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше една своя опитност. „Седя, казва той, само с един лев в джоба си. Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев. Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ.
Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна.
Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви.
към втори вариант >>
И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим.
(втори вариант)
И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим.
Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул. И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав.
към втори вариант >>
И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва.
(втори вариант)
Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки.
И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва.
Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване.
към втори вариант >>
Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе.
(втори вариант)
„Седя, казва той, само с един лев в джоба си. Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев. Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна.
Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе.
Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови.
към втори вариант >>
Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули.
(втори вариант)
И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим.
Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули.
Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул. И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде.
към втори вариант >>
Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек.
(втори вариант)
Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва.
Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек.
Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма.
към втори вариант >>
Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам.
(втори вариант)
Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев. Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе.
Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам.
Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него.
към втори вариант >>
Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул.
(втори вариант)
И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим. Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули.
Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул.
И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели.
към втори вариант >>
Доброто трябва да радва самия мене.
(втори вариант)
Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек.
Доброто трябва да радва самия мене.
Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка.
към втори вариант >>
Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде.
(втори вариант)
Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам.
Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде.
Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него.
към втори вариант >>
И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде.
(втори вариант)
И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим. Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул.
И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде.
Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя.
към втори вариант >>
Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро.
(втори вариант)
Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене.
Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро.
Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка.
към втори вариант >>
Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам.
(втори вариант)
В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде.
Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам.
Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му.
към втори вариант >>
Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче.
(втори вариант)
И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим. Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул. И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде.
Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче.
Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа.
към втори вариант >>
Аз нямам предвид човешкия егоизъм.
(втори вариант)
Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро.
Аз нямам предвид човешкия егоизъм.
Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка?
към втори вариант >>
Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви.
(втори вариант)
Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам.
Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви.
Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му. Убеждения трябва да има човек.
към втори вариант >>
Този червей не е толкова глупав.
(втори вариант)
И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим. Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул. И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче.
Този червей не е толкова глупав.
Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити.
към втори вариант >>
Човешкия егоизъм е едно натрупване.
(втори вариант)
И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм.
Човешкия егоизъм е едно натрупване.
Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич.
към втори вариант >>
Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови.
(втори вариант)
Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви.
Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови.
И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му. Убеждения трябва да има човек. На този човек още до вечерта се оправиха работите му.
към втори вариант >>
Той умее да тъче, да преде.
(втори вариант)
Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул. И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав.
Той умее да тъче, да преде.
Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити. Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат.
към втори вариант >>
Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване.
Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма.
Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе?
към втори вариант >>
И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него.
(втори вариант)
Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови.
И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него.
Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му. Убеждения трябва да има човек. На този човек още до вечерта се оправиха работите му. Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.
към втори вариант >>
Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели.
(втори вариант)
Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул. И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде.
Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели.
Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити. Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат. Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага.
към втори вариант >>
Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка.
(втори вариант)
Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма.
Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка.
Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе? Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си.
към втори вариант >>
Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него.
(втори вариант)
Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него.
Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него.
Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му. Убеждения трябва да има човек. На този човек още до вечерта се оправиха работите му. Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.
към втори вариант >>
Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя.
(втори вариант)
И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели.
Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя.
И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити. Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат. Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага. Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.
към втори вариант >>
Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка.
(втори вариант)
Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка.
Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка.
Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе? Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си. Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си?
към втори вариант >>
Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му.
(втори вариант)
Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него.
Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му.
Убеждения трябва да има човек. На този човек още до вечерта се оправиха работите му. Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.
към втори вариант >>
И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа.
(втори вариант)
Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя.
И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа.
Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити. Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат. Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага. Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.
към втори вариант >>
Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка?
(втори вариант)
Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка.
Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка?
Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе? Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си. Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си? Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.
към втори вариант >>
Убеждения трябва да има човек.
(втори вариант)
Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му.
Убеждения трябва да има човек.
На този човек още до вечерта се оправиха работите му. Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.
към втори вариант >>
Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити.
(втори вариант)
Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа.
Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити.
Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат. Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага. Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.
към втори вариант >>
Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич.
(втори вариант)
Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка?
Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич.
Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе? Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си. Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си? Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.
към втори вариант >>
На този човек още до вечерта се оправиха работите му.
(втори вариант)
Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му. Убеждения трябва да има човек.
На този човек още до вечерта се оправиха работите му.
Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.
към втори вариант >>
Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат.
(втори вариант)
Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити.
Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат.
Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага. Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.
към втори вариант >>
Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе?
(втори вариант)
Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич.
Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе?
Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си. Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си? Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.
към втори вариант >>
Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.
(втори вариант)
И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му. Убеждения трябва да има човек. На този човек още до вечерта се оправиха работите му.
Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.
към втори вариант >>
Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага.
(втори вариант)
Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити. Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат.
Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага.
Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.
към втори вариант >>
Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си.
(втори вариант)
Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе?
Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си.
Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си? Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.
към втори вариант >>
Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин.
(втори вариант)
Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин.
Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота. Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека. Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина.
към втори вариант >>
Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.
(втори вариант)
Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити. Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат. Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага.
Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.
към втори вариант >>
Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си?
(втори вариант)
Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе? Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си.
Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си?
Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.
към втори вариант >>
Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота.
(втори вариант)
Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин.
Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота.
Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека. Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал.
към втори вариант >>
Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте.
(втори вариант)
Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте.
Разколебаването подразбира откъсване от тялото. Не се разколебавай, бъди като лист на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото.
към втори вариант >>
Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.
(втори вариант)
Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе? Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си. Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си?
Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.
към втори вариант >>
Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека.
(втори вариант)
Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота.
Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека.
Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува.
към втори вариант >>
Разколебаването подразбира откъсване от тялото.
(втори вариант)
Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте.
Разколебаването подразбира откъсване от тялото.
Не се разколебавай, бъди като лист на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо.
Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо. Все таки има един, който мисли за тебе. Кой е той? – Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание.
към втори вариант >>
Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина.
(втори вариант)
Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота. Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека.
Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина.
Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува.
към втори вариант >>
Не се разколебавай, бъди като лист на дървото.
(втори вариант)
Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте. Разколебаването подразбира откъсване от тялото.
Не се разколебавай, бъди като лист на дървото.
Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата.
към втори вариант >>
Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо.
Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо.
Все таки има един, който мисли за тебе. Кой е той? – Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо.
към втори вариант >>
Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине.
(втори вариант)
Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота. Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека. Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина.
Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине.
И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път.
към втори вариант >>
Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото.
(втори вариант)
Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте. Разколебаването подразбира откъсване от тялото. Не се разколебавай, бъди като лист на дървото.
Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото.
Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш.
към втори вариант >>
Все таки има един, който мисли за тебе.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо. Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо.
Все таки има един, който мисли за тебе.
Кой е той? – Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат?
към втори вариант >>
И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина.
(втори вариант)
Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота. Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека. Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине.
И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина.
Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път.
към втори вариант >>
Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш.
(втори вариант)
Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте. Разколебаването подразбира откъсване от тялото. Не се разколебавай, бъди като лист на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото.
Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш.
Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си.
към втори вариант >>
Кой е той?
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо. Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо. Все таки има един, който мисли за тебе.
Кой е той?
– Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича.
към втори вариант >>
Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал.
(втори вариант)
Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота. Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека. Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина.
Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал.
При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните.
към втори вариант >>
Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото.
(втори вариант)
Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте. Разколебаването подразбира откъсване от тялото. Не се разколебавай, бъди като лист на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш.
Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото.
Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте.
към втори вариант >>
– Ти самият.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо. Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо. Все таки има един, който мисли за тебе. Кой е той?
– Ти самият.
Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат.
към втори вариант >>
При това, никой лекар не ще може да я излекува.
(втори вариант)
Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека. Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал.
При това, никой лекар не ще може да я излекува.
Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния.
към втори вариант >>
Вие на дървото имате всичкото богатство.
(втори вариант)
Разколебаването подразбира откъсване от тялото. Не се разколебавай, бъди като лист на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото.
Вие на дървото имате всичкото богатство.
Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят.
към втори вариант >>
Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо. Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо. Все таки има един, който мисли за тебе. Кой е той? – Ти самият.
Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание.
За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение.
към втори вариант >>
Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува.
(втори вариант)
Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува.
Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува.
Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават.
към втори вариант >>
Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата.
(втори вариант)
Не се разколебавай, бъди като лист на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство.
Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата.
На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече.
към втори вариант >>
За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо.
(втори вариант)
Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо. Все таки има един, който мисли за тебе. Кой е той? – Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание.
За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо.
По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари.
към втори вариант >>
Има болести, които вървят по свой определен път.
(втори вариант)
Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува.
Има болести, които вървят по свой определен път.
Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо.
към втори вариант >>
На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш.
(втори вариант)
Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата.
На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш.
Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа.
към втори вариант >>
По кой начин трябва хората да се обичат?
(втори вариант)
Все таки има един, който мисли за тебе. Кой е той? – Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо.
По кой начин трябва хората да се обичат?
Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта.
към втори вариант >>
Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път.
(втори вариант)
И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път.
Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път.
Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже.
към втори вариант >>
Вие искате всички да ви носят на главите си.
(втори вариант)
Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш.
Вие искате всички да ви носят на главите си.
Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение.
към втори вариант >>
Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича.
(втори вариант)
Кой е той? – Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат?
Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича.
Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина.
към втори вариант >>
Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните.
(втори вариант)
Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път.
Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните.
Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже. Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме.
към втори вариант >>
Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте.
(втори вариант)
Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си.
Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте.
На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят.
към втори вариант >>
Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат.
(втори вариант)
– Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича.
Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат.
Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него.
към втори вариант >>
Те са възпитателно средство за болния.
(втори вариант)
При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните.
Те са възпитателно средство за болния.
Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже. Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме. Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш.
към втори вариант >>
На никакво такси да не ви носят.
(втори вариант)
Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте.
На никакво такси да не ви носят.
Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят. След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех?
към втори вариант >>
Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение.
(втори вариант)
Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат.
Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение.
Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов.
към втори вариант >>
Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават.
(втори вариант)
Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния.
Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават.
Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже. Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме. Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш. Такова нещо представят и болестите на човека.
към втори вариант >>
Дръж се за Божественото дърво, нищо повече.
(втори вариант)
Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят.
Дръж се за Божественото дърво, нищо повече.
И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят. След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех? “ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел.
към втори вариант >>
Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари.
(втори вариант)
За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение.
Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари.
Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи.
към втори вариант >>
Среща те един юнак и ти му дължиш нещо.
(втори вариант)
Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават.
Среща те един юнак и ти му дължиш нещо.
Той веднага те завързва с едно здраво въже. Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме. Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш. Такова нещо представят и болестите на човека.
към втори вариант >>
И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа.
(втори вариант)
На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече.
И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа.
Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят. След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех? “ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел. Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.
към втори вариант >>
Това е външната, физическата страна на любовта.
(втори вариант)
По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари.
Това е външната, физическата страна на любовта.
В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога.
към втори вариант >>
Той веднага те завързва с едно здраво въже.
(втори вариант)
Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо.
Той веднага те завързва с едно здраво въже.
Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме. Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш. Такова нещо представят и болестите на човека.
към втори вариант >>
Като си свърша работата, ще поискам позволение.
(втори вариант)
Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа.
Като си свърша работата, ще поискам позволение.
Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят. След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех? “ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел. Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.
към втори вариант >>
В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина.
(втори вариант)
Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта.
В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина.
Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога. Човек трябва да издържи на тези две правила.
към втори вариант >>
Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме.
(втори вариант)
Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже.
Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме.
Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш. Такова нещо представят и болестите на човека.
към втори вариант >>
Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят.
(втори вариант)
Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение.
Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят.
След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех? “ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел. Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.
към втори вариант >>
Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него.
(втори вариант)
Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина.
Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него.
Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога. Човек трябва да издържи на тези две правила. Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.
към втори вариант >>
Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш.
(втори вариант)
Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже. Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме.
Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш.
Такова нещо представят и болестите на човека.
към втори вариант >>
След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех?
(втори вариант)
На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят.
След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех?
“ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел. Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.
към втори вариант >>
Това е любов.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него.
Това е любов.
Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога. Човек трябва да издържи на тези две правила. Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.
към втори вариант >>
Такова нещо представят и болестите на човека.
(втори вариант)
Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже. Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме. Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш.
Такова нещо представят и болестите на човека.
към втори вариант >>
“ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел.
(втори вариант)
Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят. След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех?
“ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел.
Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.
към втори вариант >>
Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи.
(втори вариант)
Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов.
Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи.
Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога. Човек трябва да издържи на тези две правила. Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.
към втори вариант >>
От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите.
(втори вариант)
От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите.
Ние казваме, че има болести. Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри. Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите.
към втори вариант >>
Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.
(втори вариант)
И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят. След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех? “ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел.
Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.
към втори вариант >>
Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога.
(втори вариант)
Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи.
Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога.
Човек трябва да издържи на тези две правила. Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.
към втори вариант >>
Ние казваме, че има болести.
(втори вариант)
От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите.
Ние казваме, че има болести.
Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри. Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение.
към втори вариант >>
Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения!
(втори вариант)
Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения!
И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте. Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря. При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезнете ли от дървото, никой не отговаря.
към втори вариант >>
Човек трябва да издържи на тези две правила.
(втори вариант)
В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога.
Човек трябва да издържи на тези две правила.
Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.
към втори вариант >>
Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри.
(втори вариант)
От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите. Ние казваме, че има болести.
Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри.
Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение.
към втори вариант >>
И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте.
(втори вариант)
Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения!
И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте.
Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря. При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезнете ли от дървото, никой не отговаря. Тогава никой не може да ви спаси.
към втори вариант >>
Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.
(втори вариант)
Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога. Човек трябва да издържи на тези две правила.
Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.
към втори вариант >>
Повечето от тях са лоши.
(втори вариант)
От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите. Ние казваме, че има болести. Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри.
Повечето от тях са лоши.
Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение. Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества.
към втори вариант >>
Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря.
(втори вариант)
Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения! И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте.
Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря.
При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезнете ли от дървото, никой не отговаря. Тогава никой не може да ви спаси.
към втори вариант >>
Преди години аз изследвах причините за болестите.
(втори вариант)
Преди години аз изследвах причините за болестите.
По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест. Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума. Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства.
към втори вариант >>
Зад всички болести седят същества от много слаба култура.
(втори вариант)
От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите. Ние казваме, че има болести. Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри. Повечето от тях са лоши.
Зад всички болести седят същества от много слаба култура.
Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение. Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества. Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест.
към втори вариант >>
При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде.
(втори вариант)
Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения! И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте. Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря.
При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде.
Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезнете ли от дървото, никой не отговаря. Тогава никой не може да ви спаси.
към втори вариант >>
По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест.
(втори вариант)
Преди години аз изследвах причините за болестите.
По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест.
Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума. Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри.
към втори вариант >>
Те именно причиняват болестите.
(втори вариант)
От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите. Ние казваме, че има болести. Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри. Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура.
Те именно причиняват болестите.
Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение. Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества. Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест. Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат [2], че ще се чудиш после, какво да правиш.
към втори вариант >>
Докато сте на дървото, всичко ще имате.
(втори вариант)
Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения! И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте. Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря. При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде.
Докато сте на дървото, всичко ще имате.
Слезнете ли от дървото, никой не отговаря. Тогава никой не може да ви спаси.
към втори вариант >>
Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума.
(втори вариант)
Преди години аз изследвах причините за болестите. По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест.
Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума.
Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли.
към втори вариант >>
Това не е научно обяснение.
(втори вариант)
Ние казваме, че има болести. Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри. Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите.
Това не е научно обяснение.
За мнозина това е заблуждение. Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества. Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест. Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат [2], че ще се чудиш после, какво да правиш.
към втори вариант >>
Слезнете ли от дървото, никой не отговаря.
(втори вариант)
Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения! И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте. Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря. При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде. Докато сте на дървото, всичко ще имате.
Слезнете ли от дървото, никой не отговаря.
Тогава никой не може да ви спаси.
към втори вариант >>
Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му.
(втори вариант)
Преди години аз изследвах причините за болестите. По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест. Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума.
Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му.
От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него.
към втори вариант >>
За мнозина това е заблуждение.
(втори вариант)
Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри. Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение.
За мнозина това е заблуждение.
Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества. Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест. Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат [2], че ще се чудиш после, какво да правиш.
към втори вариант >>
Тогава никой не може да ви спаси.
(втори вариант)
И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте. Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря. При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезнете ли от дървото, никой не отговаря.
Тогава никой не може да ви спаси.
към втори вариант >>
От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му.
(втори вариант)
Преди години аз изследвах причините за болестите. По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест. Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума. Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му.
От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му.
Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма.
към втори вариант >>
Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества.
(втори вариант)
Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение.
Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества.
Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест. Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат [2], че ще се чудиш после, какво да правиш.
към втори вариант >>
Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства.
(втори вариант)
Преди години аз изследвах причините за болестите. По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест. Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума. Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му.
Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства.
Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека.
към втори вариант >>
Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест.
(втори вариант)
Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение. Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества.
Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест.
Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат [2], че ще се чудиш после, какво да правиш.
към втори вариант >>
Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри.
(втори вариант)
По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест. Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума. Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства.
Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри.
Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това.
към втори вариант >>
Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат [2], че ще се чудиш после, какво да правиш.
(втори вариант)
Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение. Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества. Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест.
Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат [2], че ще се чудиш после, какво да правиш.
към втори вариант >>
Повече той няма какво да мисли.
(втори вариант)
Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума. Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри.
Повече той няма какво да мисли.
Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека.
към втори вариант >>
Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал.
(втори вариант)
Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал.
Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема. „Какво ти стана, какво си ял? “ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва? “ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави?
към втори вариант >>
Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него.
(втори вариант)
Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли.
Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него.
Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода.
към втори вариант >>
Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема.
(втори вариант)
Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал.
Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема.
„Какво ти стана, какво си ял? “ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва? “ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам!
към втори вариант >>
Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма.
(втори вариант)
От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него.
Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма.
Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода. Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода.
към втори вариант >>
„Какво ти стана, какво си ял?
(втори вариант)
Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал. Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема.
„Какво ти стана, какво си ял?
“ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва? “ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти.
към втори вариант >>
Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека.
(втори вариант)
Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма.
Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека.
Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода. Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода. Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси.
към втори вариант >>
“ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва?
(втори вариант)
Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал. Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема. „Какво ти стана, какво си ял?
“ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва?
“ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти. Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои.
към втори вариант >>
Когато хората дестилират водата, те имат право за това.
(втори вариант)
Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека.
Когато хората дестилират водата, те имат право за това.
Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода. Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода. Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси. Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.
към втори вариант >>
“ Оказа се, че той не дъвкал леблебите.
(втори вариант)
Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал. Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема. „Какво ти стана, какво си ял? “ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва?
“ Оказа се, че той не дъвкал леблебите.
Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти. Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои. Но докато се успокои, той окряка света.
към втори вариант >>
Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека.
(втори вариант)
Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това.
Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека.
За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода. Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода. Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси. Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.
към втори вариант >>
Какво да се прави?
(втори вариант)
Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал. Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема. „Какво ти стана, какво си ял? “ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва? “ Оказа се, че той не дъвкал леблебите.
Какво да се прави?
Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти. Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои. Но докато се успокои, той окряка света. Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“
към втори вариант >>
За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода.
(втори вариант)
Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека.
За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода.
Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода. Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси. Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.
към втори вариант >>
Той вика, превива се: „Умирам!
(втори вариант)
Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема. „Какво ти стана, какво си ял? “ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва? “ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави?
Той вика, превива се: „Умирам!
Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти. Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои. Но докато се успокои, той окряка света. Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“
към втори вариант >>
Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода.
(втори вариант)
Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода.
Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода.
Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси. Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.
към втори вариант >>
Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти.
(втори вариант)
„Какво ти стана, какво си ял? “ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва? “ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам!
Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти.
Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои. Но докато се успокои, той окряка света. Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“
към втори вариант >>
Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси.
(втори вариант)
Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода. Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода.
Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси.
Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.
към втори вариант >>
Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои.
(втори вариант)
“ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва? “ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти.
Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои.
Но докато се успокои, той окряка света. Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“
към втори вариант >>
Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.
(втори вариант)
Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода. Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода. Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси.
Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.
към втори вариант >>
Но докато се успокои, той окряка света.
(втори вариант)
“ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти. Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои.
Но докато се успокои, той окряка света.
Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“
към втори вариант >>
Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства.
(втори вариант)
Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства.
Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо. Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого.
към втори вариант >>
Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“
(втори вариант)
Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти. Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои. Но докато се успокои, той окряка света.
Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“
към втори вариант >>
Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо.
(втори вариант)
Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства.
Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо.
Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва.
към втори вариант >>
Този закон е верен и в духовния свят.
(втори вариант)
Този закон е верен и в духовния свят.
Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс. Ти се свързваш с хора, които не са късметлии. Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората.
към втори вариант >>
Не трябва да го интересува това нещо.
(втори вариант)
Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства. Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо.
Не трябва да го интересува това нещо.
Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство?
към втори вариант >>
Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс.
(втори вариант)
Този закон е верен и в духовния свят.
Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс.
Ти се свързваш с хора, които не са късметлии. Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки.
към втори вариант >>
Това е една кал.
(втори вариант)
Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства. Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо. Не трябва да го интересува това нещо.
Това е една кал.
Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко.
към втори вариант >>
Ти се свързваш с хора, които не са късметлии.
(втори вариант)
Този закон е верен и в духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс.
Ти се свързваш с хора, които не са късметлии.
Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония.
към втори вариант >>
Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал.
(втори вариант)
Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства. Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо. Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал.
Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал.
Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти.
към втори вариант >>
Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие.
(втори вариант)
Този закон е верен и в духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс. Ти се свързваш с хора, които не са късметлии.
Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие.
Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има.
към втори вариант >>
Искаш да видиш, че някой убил някого.
(втори вариант)
Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства. Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо. Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал.
Искаш да видиш, че някой убил някого.
И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага.
към втори вариант >>
Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората.
(втори вариант)
Този закон е верен и в духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс. Ти се свързваш с хора, които не са късметлии. Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие.
Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората.
Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея.
към втори вариант >>
И това не ти трябва.
(втори вариант)
Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо. Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого.
И това не ти трябва.
Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам.
към втори вариант >>
Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората.
(втори вариант)
Този закон е верен и в духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс. Ти се свързваш с хора, които не са късметлии. Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората.
Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората.
Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея. Човек не умира така лесно.
към втори вариант >>
Какво те интересува, как станало това, убийство?
(втори вариант)
Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва.
Какво те интересува, как станало това, убийство?
Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам. Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам.
към втори вариант >>
Пазете се от лоши връзки.
(втори вариант)
Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс. Ти се свързваш с хора, които не са късметлии. Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората.
Пазете се от лоши връзки.
Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея. Човек не умира така лесно. Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят.
към втори вариант >>
Взел нож, мушнал го и това е всичко.
(втори вариант)
Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство?
Взел нож, мушнал го и това е всичко.
Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам. Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам. Какво ще правят?
към втори вариант >>
Онзи свят е свят на вечна хармония.
(втори вариант)
Ти се свързваш с хора, които не са късметлии. Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки.
Онзи свят е свят на вечна хармония.
Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея. Човек не умира така лесно. Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят. Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.
към втори вариант >>
Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти.
(втори вариант)
Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко.
Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти.
Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам. Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам. Какво ще правят? Единият убил другия – какво има да се любопитствуваш от това.
към втори вариант >>
Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има.
(втори вариант)
Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония.
Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има.
И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея. Човек не умира така лесно. Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят. Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.
към втори вариант >>
Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага.
(втори вариант)
Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти.
Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага.
Това разбирам. Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам. Какво ще правят? Единият убил другия – какво има да се любопитствуваш от това. Някой казва: „Аз видях как го уби, мушна го човекът пред мене.“ И ще отиде да разправя на втори, на трети, на четвърти и т.н.
към втори вариант >>
И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея.
(втори вариант)
Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има.
И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея.
Човек не умира така лесно. Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят. Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.
към втори вариант >>
Това разбирам.
(втори вариант)
И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага.
Това разбирам.
Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам. Какво ще правят? Единият убил другия – какво има да се любопитствуваш от това. Някой казва: „Аз видях как го уби, мушна го човекът пред мене.“ И ще отиде да разправя на втори, на трети, на четвърти и т.н. „Аз видях, как го уби.“ Какво от това?
към втори вариант >>
Човек не умира така лесно.
(втори вариант)
Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея.
Човек не умира така лесно.
Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят. Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.
към втори вариант >>
Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам.
(втори вариант)
Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам.
Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам.
Какво ще правят? Единият убил другия – какво има да се любопитствуваш от това. Някой казва: „Аз видях как го уби, мушна го човекът пред мене.“ И ще отиде да разправя на втори, на трети, на четвърти и т.н. „Аз видях, как го уби.“ Какво от това? Ще разправяш тук – там, а на другата вечер ще сънуваш, ще преповтаряш в съзнанието си тези образи.
към втори вариант >>
Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят.
(втори вариант)
Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея. Човек не умира така лесно.
Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят.
Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.
към втори вариант >>
Какво ще правят?
(втори вариант)
Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам. Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам.
Какво ще правят?
Единият убил другия – какво има да се любопитствуваш от това. Някой казва: „Аз видях как го уби, мушна го човекът пред мене.“ И ще отиде да разправя на втори, на трети, на четвърти и т.н. „Аз видях, как го уби.“ Какво от това? Ще разправяш тук – там, а на другата вечер ще сънуваш, ще преповтаряш в съзнанието си тези образи. Та, вие трябва да освободите ума си от всички ония силни впечатления, които не можете да асимилирате.
към втори вариант >>
Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.
(втори вариант)
Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея. Човек не умира така лесно. Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят.
Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.
към втори вариант >>
2.
Контрасти в живота
,
МОК
, София, 11.11.1932г.,
Може ли числото +6 да изпълни своите задължения?
Да се върнем към числата – 6 и +6. Който ги разбира, знае качествата им. Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават?
Може ли числото +6 да изпълни своите задължения?
– Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени.
към беседата >>
– Имат възможност да ги изпълнят.
Да се върнем към числата – 6 и +6. Който ги разбира, знае качествата им. Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават? Може ли числото +6 да изпълни своите задължения?
– Имат възможност да ги изпълнят.
Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр.
към беседата >>
Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват.
Да се върнем към числата – 6 и +6. Който ги разбира, знае качествата им. Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават? Може ли числото +6 да изпълни своите задължения? – Имат възможност да ги изпълнят.
Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват.
Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли?
към беседата >>
Колко души се интересуват от книгите на известен философ?
Който ги разбира, знае качествата им. Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават? Може ли числото +6 да изпълни своите задължения? – Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват.
Колко души се интересуват от книгите на известен философ?
Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете?
към беседата >>
Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне.
Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават? Може ли числото +6 да изпълни своите задължения? – Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ?
Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне.
Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи?
към беседата >>
Той ги съветва да работят, а те са натоварени.
Може ли числото +6 да изпълни своите задължения? – Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне.
Той ги съветва да работят, а те са натоварени.
Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6?
към беседата >>
Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр.
– Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени.
Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр.
Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта.
към беседата >>
Пита ги: Разбрахте ли?
Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр.
Пита ги: Разбрахте ли?
Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне.
към беседата >>
Какво могат да кажат конете?
Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли?
Какво могат да кажат конете?
– Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре.
към беседата >>
– Какво ни интересуват тези работи?
Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне. Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете?
– Какво ни интересуват тези работи?
Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира.
към беседата >>
Какво ни интересува – 6 и +6?
Той ги съветва да работят, а те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи?
Какво ни интересува – 6 и +6?
Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял.
към беседата >>
Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта.
Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи и пр. Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6?
Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта.
Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето.
към беседата >>
Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне.
Пита ги: Разбрахте ли? Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта.
Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне.
И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно.
към беседата >>
И болният вярва, че няма да умре.
Какво могат да кажат конете? – Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне.
И болният вярва, че няма да умре.
И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът.
към беседата >>
И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира.
– Какво ни интересуват тези работи? Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре.
И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира.
Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш.
към беседата >>
Лекарят се чуди, защо е умрял.
Какво ни интересува – 6 и +6? Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира.
Лекарят се чуди, защо е умрял.
Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави.
към беседата >>
Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето.
Болният се оплаква на лекаря от страданията си и очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял.
Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето.
От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето?
към беседата >>
От какво е умрял, не е важно.
Лекарят си казва: Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мене ще задигне. И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето.
От какво е умрял, не е важно.
Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6.
към беседата >>
Умрял е човекът.
И болният вярва, че няма да умре. И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно.
Умрял е човекът.
Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса.
към беседата >>
Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш.
И наистина, той не умира този ден, но на втория ден се случва, че той умира. Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът.
Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш.
Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса. – Как?
към беседата >>
Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави.
Лекарят се чуди, защо е умрял. Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш.
Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави.
Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса. – Как? – Ще го оженя.
към беседата >>
Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето?
Прави му аутопсия и намира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави.
Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето?
Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса. – Как? – Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва.
към беседата >>
Тайната на нещата е в – 6 и +6.
От какво е умрял, не е важно. Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето?
Тайната на нещата е в – 6 и +6.
Аз лесно мога да съживя минуса. – Как? – Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс.
към беседата >>
Аз лесно мога да съживя минуса.
Умрял е човекът. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6.
Аз лесно мога да съживя минуса.
– Как? – Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба.
към беседата >>
– Как?
Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса.
– Как?
– Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания.
към беседата >>
– Ще го оженя.
Та и философите, много говорят, но важно е, какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса. – Как?
– Ще го оженя.
Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце.
към беседата >>
Като го оженя, мъртвият възкръсва.
Като говориш много на турчина, той пита: Какво му е чеврето? Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса. – Как? – Ще го оженя.
Като го оженя, мъртвият възкръсва.
Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт.
към беседата >>
Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс.
Тайната на нещата е в – 6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса. – Как? – Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва.
Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс.
Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде.
към беседата >>
Мъртвият излиза вън от гроба.
Аз лесно мога да съживя минуса. – Как? – Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс.
Мъртвият излиза вън от гроба.
Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване.
към беседата >>
Минусът показва не само смърт, но и страдания.
– Как? – Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба.
Минусът показва не само смърт, но и страдания.
Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт.
към беседата >>
Имате едно житно зрънце.
– Ще го оженя. Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания.
Имате едно житно зрънце.
Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи, страданията освобождават човека от смъртта.
към беседата >>
Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт.
Като го оженя, мъртвият възкръсва. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце.
Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт.
Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи, страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл.
към беседата >>
Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде.
Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс. Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт.
Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде.
Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи, страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл. Значи, страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.
към беседата >>
Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване.
Мъртвият излиза вън от гроба. Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде.
Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване.
В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи, страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл. Значи, страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.
към беседата >>
В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт.
Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване.
В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт.
Значи, страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл. Значи, страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.
към беседата >>
Значи, страданията освобождават човека от смъртта.
Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт.
Значи, страданията освобождават човека от смъртта.
Ако не е така, страданията нямат смисъл. Значи, страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.
към беседата >>
Ако не е така, страданията нямат смисъл.
Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи, страданията освобождават човека от смъртта.
Ако не е така, страданията нямат смисъл.
Значи, страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.
към беседата >>
Значи, страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.
Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл, страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи, страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл.
Значи, страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот.
към беседата >>
Сега ние разглеждаме числата – 6 и +6, като самостоятелни единици.
Сега ние разглеждаме числата – 6 и +6, като самостоятелни единици.
Аз питам, отде са дошли тези числа. Така питат всеки пътник, който отива на хотел. Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса.
към беседата >>
Аз питам, отде са дошли тези числа.
Сега ние разглеждаме числата – 6 и +6, като самостоятелни единици.
Аз питам, отде са дошли тези числа.
Така питат всеки пътник, който отива на хотел. Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли.
към беседата >>
Така питат всеки пътник, който отива на хотел.
Сега ние разглеждаме числата – 6 и +6, като самостоятелни единици. Аз питам, отде са дошли тези числа.
Така питат всеки пътник, който отива на хотел.
Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде.
към беседата >>
Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село.
Сега ние разглеждаме числата – 6 и +6, като самостоятелни единици. Аз питам, отде са дошли тези числа. Така питат всеки пътник, който отива на хотел.
Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село.
И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят.
към беседата >>
И учителят пита детето, отде иде.
Сега ние разглеждаме числата – 6 и +6, като самостоятелни единици. Аз питам, отде са дошли тези числа. Така питат всеки пътник, който отива на хотел. Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село.
И учителят пита детето, отде иде.
Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля.
към беседата >>
Детето отговаря на въпроса.
Сега ние разглеждаме числата – 6 и +6, като самостоятелни единици. Аз питам, отде са дошли тези числа. Така питат всеки пътник, който отива на хотел. Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето, отде иде.
Детето отговаря на въпроса.
И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата.
към беседата >>
И вас питат, отде сте дошли.
Аз питам, отде са дошли тези числа. Така питат всеки пътник, който отива на хотел. Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса.
И вас питат, отде сте дошли.
Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят?
към беседата >>
Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде.
Така питат всеки пътник, който отива на хотел. Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли.
Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде.
Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата.
към беседата >>
Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят.
Той казва, че иде от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде.
Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят.
Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света.
към беседата >>
Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля.
И учителят пита детето, отде иде. Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят.
Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля.
Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света.
към беседата >>
Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата.
Детето отговаря на въпроса. И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля.
Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата.
Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят.
към беседата >>
Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят?
И вас питат, отде сте дошли. Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата.
Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят?
Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот.
към беседата >>
Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата.
Преди да сте дошли на земята и вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят?
Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата.
Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот. Вън от него, те нищо не могат да направят.
към беседата >>
Има истина, има и правда в света.
Искате да кажете, че сте дошли от слънцето, но ви е страх, да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата.
Има истина, има и правда в света.
Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот. Вън от него, те нищо не могат да направят. То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш.
към беседата >>
Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света.
Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света.
Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света.
Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот. Вън от него, те нищо не могат да направят. То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш. Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.
към беседата >>
Ако можеха, досега те щяха да го оправят.
Понеже хората не я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света.
Ако можеха, досега те щяха да го оправят.
Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот. Вън от него, те нищо не могат да направят. То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш. Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.
към беседата >>
Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот.
Като измъчвали някого, той се питал: Няма ли истина, няма ли правда в този свят? Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят.
Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот.
Вън от него, те нищо не могат да направят. То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш. Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.
към беседата >>
Вън от него, те нищо не могат да направят.
Истината се обаждала: Тук съм, зад вратата. Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот.
Вън от него, те нищо не могат да направят.
То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш. Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.
към беседата >>
То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш.
Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот. Вън от него, те нищо не могат да направят.
То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш.
Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.
към беседата >>
Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.
Казвам: Истината и правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот. Вън от него, те нищо не могат да направят. То е все едно, да туриш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш.
Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.
към беседата >>
Животът представя съвкупност от задачи.
Животът представя съвкупност от задачи.
Всяка задача е една кибритена клечка. От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки. Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден.
към беседата >>
Всяка задача е една кибритена клечка.
Животът представя съвкупност от задачи.
Всяка задача е една кибритена клечка.
От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки. Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае.
към беседата >>
От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки.
Животът представя съвкупност от задачи. Всяка задача е една кибритена клечка.
От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки.
Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво.
към беседата >>
Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен.
Животът представя съвкупност от задачи. Всяка задача е една кибритена клечка. От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки.
Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен.
Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи.
към беседата >>
Има дни в живота, когато се пали само една клечка.
Животът представя съвкупност от задачи. Всяка задача е една кибритена клечка. От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки. Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен.
Има дни в живота, когато се пали само една клечка.
Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали.
към беседата >>
Същата клечка не може да се използва за другия ден.
Животът представя съвкупност от задачи. Всяка задача е една кибритена клечка. От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки. Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка.
Същата клечка не може да се използва за другия ден.
Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи?
към беседата >>
Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае.
Всяка задача е една кибритена клечка. От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки. Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден.
Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае.
Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли този ден разположен?
към беседата >>
Днес времето е хубаво.
От изгряването на слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки. Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае.
Днес времето е хубаво.
Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли този ден разположен? Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш.
към беседата >>
Ти си облечен с тънки дрехи.
Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно, или никак, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво.
Ти си облечен с тънки дрехи.
На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли този ден разположен? Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш. Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки.
към беседата >>
На другия ден времето може да се развали.
Има дни в живота, когато се пали само една клечка. Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи.
На другия ден времето може да се развали.
Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли този ден разположен? Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш. Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки. Най-после, ще седнеш да ядеш.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи?
Същата клечка не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали.
Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи?
Ще бъдеш ли този ден разположен? Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш. Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки. Най-после, ще седнеш да ядеш.
към беседата >>
Ще бъдеш ли този ден разположен?
Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи?
Ще бъдеш ли този ден разположен?
Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш. Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки. Най-после, ще седнеш да ядеш.
към беседата >>
Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш.
Днес времето е хубаво. Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли този ден разположен?
Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш.
Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки. Най-после, ще седнеш да ядеш.
към беседата >>
Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки.
Ти си облечен с тънки дрехи. На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли този ден разположен? Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш.
Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки.
Най-после, ще седнеш да ядеш.
към беседата >>
Най-после, ще седнеш да ядеш.
На другия ден времето може да се развали. Какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли този ден разположен? Понеже вън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш. Ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки.
Най-после, ще седнеш да ядеш.
към беседата >>
Всички хора се стремят да постигнат нещо.
Всички хора се стремят да постигнат нещо.
Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати. Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др. Много изкуства и занаяти е предвидила природата. За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове.
към беседата >>
Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати.
Всички хора се стремят да постигнат нещо.
Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати.
Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др. Много изкуства и занаяти е предвидила природата. За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание.
към беседата >>
Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др.
Всички хора се стремят да постигнат нещо. Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати.
Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др.
Много изкуства и занаяти е предвидила природата. За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора.
към беседата >>
Много изкуства и занаяти е предвидила природата.
Всички хора се стремят да постигнат нещо. Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати. Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др.
Много изкуства и занаяти е предвидила природата.
За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек?
към беседата >>
За всяко от тях тя е предвидила специален център.
Всички хора се стремят да постигнат нещо. Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати. Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др. Много изкуства и занаяти е предвидила природата.
За всяко от тях тя е предвидила специален център.
На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек? – От непослушание.
към беседата >>
На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове.
Всички хора се стремят да постигнат нещо. Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати. Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др. Много изкуства и занаяти е предвидила природата. За всяко от тях тя е предвидила специален център.
На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове.
Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек? – От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви.
към беседата >>
Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание.
Има правила, дадени от природата, за постигане на резултати. Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др. Много изкуства и занаяти е предвидила природата. За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове.
Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание.
Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек? – От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото!
към беседата >>
Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора.
Например, някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер и др. Много изкуства и занаяти е предвидила природата. За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание.
Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора.
Питате: Защо греши човек? – От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче.
към беседата >>
Питате: Защо греши човек?
Много изкуства и занаяти е предвидила природата. За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора.
Питате: Защо греши човек?
– От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето.
към беседата >>
– От непослушание.
За всяко от тях тя е предвидила специален център. На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек?
– От непослушание.
То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него.
към беседата >>
То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви.
На човека не остава нищо друго, освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек? – От непослушание.
То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви.
Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка.
към беседата >>
Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото!
Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек? – От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви.
Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото!
Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано.
към беседата >>
Тя разчита на него, нарича го ангелче.
Живата, разумна природа не търпи мързеливи, празни хора. Питате: Защо греши човек? – От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото!
Тя разчита на него, нарича го ангелче.
Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото.
към беседата >>
Като остане само, детето поглежда към гърнето.
Питате: Защо греши човек? – От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче.
Като остане само, детето поглежда към гърнето.
Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко.
към беседата >>
Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него.
– От непослушание. То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето.
Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него.
После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото?
към беседата >>
После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка.
То води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него.
После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка.
Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм.
към беседата >>
Никой няма да забележи, че е взимано.
Майката отива по работа и казва на детето си: Няма да буташ гърнето със сладкото! Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка.
Никой няма да забележи, че е взимано.
Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието.
към беседата >>
Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото.
Тя разчита на него, нарича го ангелче. Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано.
Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото.
Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето.
към беседата >>
Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко.
Като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото.
Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко.
Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън.
към беседата >>
Тя го пита: Яде ли от сладкото?
Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да пипа сладкото, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко.
Тя го пита: Яде ли от сладкото?
– Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си.
към беседата >>
– Не съм.
После пак се приближава и си казва: Ще си взема само една лъжичка. Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото?
– Не съм.
Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот.
към беседата >>
Ето първата лъжа, резултат на непослушанието.
Никой няма да забележи, че е взимано. Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм.
Ето първата лъжа, резултат на непослушанието.
Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата.
към беседата >>
Майката е недоволна от детето.
Но то се увлича – след първата, взима втора, трета лъжичка и презполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието.
Майката е недоволна от детето.
Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая.
към беседата >>
Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън.
Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето.
Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън.
Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е.
към беседата >>
Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си.
Тя го пита: Яде ли от сладкото? – Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън.
Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си.
Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка.
към беседата >>
Ето един пример от драмата на човешкия живот.
– Не съм. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си.
Ето един пример от драмата на човешкия живот.
Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме!
към беседата >>
Така постъпва и природата.
Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот.
Така постъпва и природата.
За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото?
към беседата >>
За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая.
Майката е недоволна от детето. Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата.
За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая.
Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото? Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото?
към беседата >>
Природата, т.е.
Тя взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая.
Природата, т.е.
Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото? Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото? Защо я излъга?
към беседата >>
Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка.
Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е.
Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка.
Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото? Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото? Защо я излъга? И досега още никой не е отговорил на тези въпроси.
към беседата >>
Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме!
Ето един пример от драмата на човешкия живот. Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка.
Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме!
Защо детето да не каже истината още в началото? Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото? Защо я излъга? И досега още никой не е отговорил на тези въпроси. Два начина има за изправяне на човека: Законът и любовта.
към беседата >>
Защо детето да не каже истината още в началото?
Така постъпва и природата. За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме!
Защо детето да не каже истината още в началото?
Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото? Защо я излъга? И досега още никой не е отговорил на тези въпроси. Два начина има за изправяне на човека: Законът и любовта.
към беседата >>
Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото?
За всяка погрешка тя изпъжда човека вън от рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото?
Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото?
Защо я излъга? И досега още никой не е отговорил на тези въпроси. Два начина има за изправяне на човека: Законът и любовта.
към беседата >>
Защо я излъга?
Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото? Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото?
Защо я излъга?
И досега още никой не е отговорил на тези въпроси. Два начина има за изправяне на човека: Законът и любовта.
към беседата >>
И досега още никой не е отговорил на тези въпроси.
Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото? Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото? Защо я излъга?
И досега още никой не е отговорил на тези въпроси.
Два начина има за изправяне на човека: Законът и любовта.
към беседата >>
Два начина има за изправяне на човека: Законът и любовта.
Щом сгреши, тя му казва: Излъга ме! Защо детето да не каже истината още в началото? Защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото? Защо я излъга? И досега още никой не е отговорил на тези въпроси.
Два начина има за изправяне на човека: Законът и любовта.
към беседата >>
Когато детето лъже, първо майката прилага закона.
Когато детето лъже, първо майката прилага закона.
Взима пръчка и налага детето. Отношенията между майката и детето временно се изменят. Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си.
към беседата >>
Взима пръчка и налага детето.
Когато детето лъже, първо майката прилага закона.
Взима пръчка и налага детето.
Отношенията между майката и детето временно се изменят. Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта.
към беседата >>
Отношенията между майката и детето временно се изменят.
Когато детето лъже, първо майката прилага закона. Взима пръчка и налага детето.
Отношенията между майката и детето временно се изменят.
Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света.
към беседата >>
Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината.
Когато детето лъже, първо майката прилага закона. Взима пръчка и налага детето. Отношенията между майката и детето временно се изменят.
Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината.
Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека.
към беседата >>
Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието.
Когато детето лъже, първо майката прилага закона. Взима пръчка и налага детето. Отношенията между майката и детето временно се изменят. Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината.
Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието.
В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото?
към беседата >>
В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си.
Когато детето лъже, първо майката прилага закона. Взима пръчка и налага детето. Отношенията между майката и детето временно се изменят. Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието.
В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си.
Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това.
към беседата >>
Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта.
Взима пръчка и налага детето. Отношенията между майката и детето временно се изменят. Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си.
Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта.
Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш.
към беседата >>
Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света.
Отношенията между майката и детето временно се изменят. Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта.
Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света.
Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време.
към беседата >>
Гърнето представлява света, който изкушава човека.
Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света.
Гърнето представлява света, който изкушава човека.
Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод?
към беседата >>
Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото?
Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието. В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека.
Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото?
– Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод? Почакай два – три месеца, докато узрее той.
към беседата >>
– Нямаш право, щом ти е забранено това.
В случая, то обича повече сладко, отколкото майка си. Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото?
– Нямаш право, щом ти е забранено това.
Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод? Почакай два – три месеца, докато узрее той. Вторият начин за изправяне на човека е любовта.
към беседата >>
Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш.
Значи, грехът и страданието се раждат между полюсите на любовта. Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това.
Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш.
Всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод? Почакай два – три месеца, докато узрее той. Вторият начин за изправяне на човека е любовта. Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.
към беседата >>
Всяко нещо е на своето време.
Човек се бори между любовта към Бога и любовта към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш.
Всяко нещо е на своето време.
Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод? Почакай два – три месеца, докато узрее той. Вторият начин за изправяне на човека е любовта. Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.
към беседата >>
Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод?
Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време.
Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод?
Почакай два – три месеца, докато узрее той. Вторият начин за изправяне на човека е любовта. Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.
към беседата >>
Почакай два – три месеца, докато узрее той.
Казваш: Нямам ли право да вкуся от сладкото? – Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод?
Почакай два – три месеца, докато узрее той.
Вторият начин за изправяне на човека е любовта. Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.
към беседата >>
Вторият начин за изправяне на човека е любовта.
– Нямаш право, щом ти е забранено това. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод? Почакай два – три месеца, докато узрее той.
Вторият начин за изправяне на човека е любовта.
Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.
към беседата >>
Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.
Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш да вкусиш. Всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод? Почакай два – три месеца, докато узрее той. Вторият начин за изправяне на човека е любовта.
Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.
към беседата >>
Казвате: Културата и науката ще просветят хората.
Казвате: Културата и науката ще просветят хората.
Как ще стане това? Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека.
към беседата >>
Как ще стане това?
Казвате: Културата и науката ще просветят хората.
Как ще стане това?
Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река.
към беседата >>
Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това?
Казвате: Културата и науката ще просветят хората. Как ще стане това?
Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това?
Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата.
към беседата >>
Къщите ни запазват от суровите условия на природата.
Казвате: Културата и науката ще просветят хората. Как ще стане това? Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това?
Къщите ни запазват от суровите условия на природата.
Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал.
към беседата >>
Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота.
Казвате: Културата и науката ще просветят хората. Как ще стане това? Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на природата.
Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота.
Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката.
към беседата >>
Има още нещо, необходимо за човека.
Казвате: Културата и науката ще просветят хората. Как ще стане това? Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота.
Има още нещо, необходимо за човека.
Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата.
към беседата >>
Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река.
Как ще стане това? Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека.
Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река.
Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол.
към беседата >>
Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата.
Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река.
Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата.
Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна.
към беседата >>
Като станало, усетило, че товарът му олекнал.
Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата.
Като станало, усетило, че товарът му олекнал.
Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус.
към беседата >>
Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката.
Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал.
Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката.
За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека?
към беседата >>
За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата.
Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката.
За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата.
Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен.
към беседата >>
Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол.
Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата.
Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол.
Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата.
към беседата >>
Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна.
Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол.
Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна.
Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети?
към беседата >>
Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус.
Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна.
Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус.
Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре.
към беседата >>
Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека?
Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус.
Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека?
То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение.
към беседата >>
То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен.
За да се облекчи, то съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека?
То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен.
В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това.
към беседата >>
В двата случая ще имате два различни резултата.
Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол. Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен.
В двата случая ще имате два различни резултата.
Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота.
към беседата >>
Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети?
Обаче, същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата.
Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети?
– Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия?
към беседата >>
– Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре.
Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота, вие ще имате резултат минус. Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети?
– Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре.
Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето.
към беседата >>
Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение.
Ако слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре.
Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение.
Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето. Тя пали свещта си от него.
към беседата >>
Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това.
То е все едно, да посеете едно семе през пролетта, или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение.
Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това.
Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето. Тя пали свещта си от него. Със запалена свещ добре се пътува.
към беседата >>
Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота.
В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това.
Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота.
– Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето. Тя пали свещта си от него. Със запалена свещ добре се пътува. Понякога Венера обича да се шегува.
към беседата >>
– Коя планета може да му помогне при тези условия?
Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? – Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота.
– Коя планета може да му помогне при тези условия?
– Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето. Тя пали свещта си от него. Със запалена свещ добре се пътува. Понякога Венера обича да се шегува. Със свещта си тя запалва и плевнята на човека.
към беседата >>
– Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето.
– Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия?
– Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето.
Тя пали свещта си от него. Със запалена свещ добре се пътува. Понякога Венера обича да се шегува. Със свещта си тя запалва и плевнята на човека.
към беседата >>
Тя пали свещта си от него.
Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето.
Тя пали свещта си от него.
Със запалена свещ добре се пътува. Понякога Венера обича да се шегува. Със свещта си тя запалва и плевнята на човека.
към беседата >>
Със запалена свещ добре се пътува.
Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето. Тя пали свещта си от него.
Със запалена свещ добре се пътува.
Понякога Венера обича да се шегува. Със свещта си тя запалва и плевнята на човека.
към беседата >>
Понякога Венера обича да се шегува.
Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. – Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето. Тя пали свещта си от него. Със запалена свещ добре се пътува.
Понякога Венера обича да се шегува.
Със свещта си тя запалва и плевнята на човека.
към беседата >>
Със свещта си тя запалва и плевнята на човека.
– Коя планета може да му помогне при тези условия? – Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето. Тя пали свещта си от него. Със запалена свещ добре се пътува. Понякога Венера обича да се шегува.
Със свещта си тя запалва и плевнята на човека.
към беседата >>
Ново съзнание е нужно на човека.
Ново съзнание е нужно на човека.
Без това съзнание той не може да се повдигне. Старото съзнание е стара дреха. Старото съзнание наричаме атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния.
към беседата >>
Без това съзнание той не може да се повдигне.
Ново съзнание е нужно на човека.
Без това съзнание той не може да се повдигне.
Старото съзнание е стара дреха. Старото съзнание наричаме атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав.
към беседата >>
Старото съзнание е стара дреха.
Ново съзнание е нужно на човека. Без това съзнание той не може да се повдигне.
Старото съзнание е стара дреха.
Старото съзнание наричаме атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите.
към беседата >>
Старото съзнание наричаме атавистични навици.
Ново съзнание е нужно на човека. Без това съзнание той не може да се повдигне. Старото съзнание е стара дреха.
Старото съзнание наричаме атавистични навици.
Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия.
към беседата >>
Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека.
Ново съзнание е нужно на човека. Без това съзнание той не може да се повдигне. Старото съзнание е стара дреха. Старото съзнание наричаме атавистични навици.
Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека.
То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия.
към беседата >>
То изключва всички болезнени състояния.
Ново съзнание е нужно на човека. Без това съзнание той не може да се повдигне. Старото съзнание е стара дреха. Старото съзнание наричаме атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека.
То изключва всички болезнени състояния.
Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти?
към беседата >>
Новото съзнание прави организма здрав.
Без това съзнание той не може да се повдигне. Старото съзнание е стара дреха. Старото съзнание наричаме атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния.
Новото съзнание прави организма здрав.
Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората.
към беседата >>
Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите.
Старото съзнание е стара дреха. Старото съзнание наричаме атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав.
Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите.
Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите?
към беседата >>
Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия.
Старото съзнание наричаме атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите.
Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия.
Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми.
към беседата >>
Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия.
Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека. То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия.
Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия.
Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си.
към беседата >>
– Какво допринася сегашният живот на човека?
– Какво допринася сегашният живот на човека?
Всеки човек има стремеж към нещо. Днес вие сте млади. Преди вас други са били млади, но са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека?
към беседата >>
Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти?
То изключва всички болезнени състояния. Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия.
Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти?
– Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар?
към беседата >>
Всеки човек има стремеж към нещо.
– Какво допринася сегашният живот на човека?
Всеки човек има стремеж към нещо.
Днес вие сте млади. Преди вас други са били млади, но са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете.
към беседата >>
– Господарят ми не иска да скитам из гората.
Новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти?
– Господарят ми не иска да скитам из гората.
– Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа.
към беседата >>
Днес вие сте млади.
– Какво допринася сегашният живот на човека? Всеки човек има стремеж към нещо.
Днес вие сте млади.
Преди вас други са били млади, но са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега?
към беседата >>
– Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите?
Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите. Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората.
– Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите?
– Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога?
към беседата >>
Преди вас други са били млади, но са остарели.
– Какво допринася сегашният живот на човека? Всеки човек има стремеж към нещо. Днес вие сте млади.
Преди вас други са били млади, но са остарели.
Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега? Много грешки и глупости.
към беседата >>
– Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми.
Тя ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите?
– Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми.
Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога? – За да се браня.
към беседата >>
Един ден и вие ще остареете.
– Какво допринася сегашният живот на човека? Всеки човек има стремеж към нещо. Днес вие сте млади. Преди вас други са били млади, но са остарели.
Един ден и вие ще остареете.
Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега? Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това, умират.
към беседата >>
Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си.
Разумният човек, който разбира законите на природата, като птицата, лесно се справя с лошите условия. Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми.
Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си.
То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога? – За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара.
към беседата >>
Какво допринася младостта и старостта на човека?
– Какво допринася сегашният живот на човека? Всеки човек има стремеж към нещо. Днес вие сте млади. Преди вас други са били млади, но са остарели. Един ден и вие ще остареете.
Какво допринася младостта и старостта на човека?
Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега? Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това, умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта.
към беседата >>
То го запитало: Защо носиш този юлар?
Ето куче минава покрай един кон, с вериги на краката и го пита: Защо са тези окови на краката ти? – Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си.
То го запитало: Защо носиш този юлар?
– За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога? – За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите.
към беседата >>
Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете.
Всеки човек има стремеж към нещо. Днес вие сте млади. Преди вас други са били млади, но са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека?
Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете.
Какво направихте досега? Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това, умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта.
към беседата >>
– За да ме впряга господарят на работа.
– Господарят ми не иска да скитам из гората. – Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар?
– За да ме впряга господарят на работа.
– Защо носиш рога? – За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир.
към беседата >>
Какво направихте досега?
Днес вие сте млади. Преди вас други са били млади, но са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете.
Какво направихте досега?
Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това, умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта. И двамата жънат последствията на своето невежество.
към беседата >>
– Защо носиш рога?
– Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите? – Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа.
– Защо носиш рога?
– За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието.
към беседата >>
Много грешки и глупости.
Преди вас други са били млади, но са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега?
Много грешки и глупости.
Старите много знаят, но въпреки това, умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта. И двамата жънат последствията на своето невежество.
към беседата >>
– За да се браня.
– Те ми са наследство от дядо ми и прадядо ми. Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога?
– За да се браня.
– Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе?
към беседата >>
Старите много знаят, но въпреки това, умират.
Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега? Много грешки и глупости.
Старите много знаят, но въпреки това, умират.
Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта. И двамата жънат последствията на своето невежество.
към беседата >>
– Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара.
Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога? – За да се браня.
– Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара.
Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе? Какъв е този синджир на врата ти?
към беседата >>
Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта.
Какво допринася младостта и старостта на човека? Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега? Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това, умират.
Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта.
Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта. И двамата жънат последствията на своето невежество.
към беседата >>
Един ден конят поумнял и се освободил от веригите.
То го запитало: Защо носиш този юлар? – За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога? – За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара.
Един ден конят поумнял и се освободил от веригите.
Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе? Какъв е този синджир на врата ти? – Там е злото.
към беседата >>
Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта.
Като млади, много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега? Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това, умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта.
Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта.
И двамата жънат последствията на своето невежество.
към беседата >>
Той видял кучето, вързано със синджир.
– За да ме впряга господарят на работа. – Защо носиш рога? – За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите.
Той видял кучето, вързано със синджир.
Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе? Какъв е този синджир на врата ти? – Там е злото. Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира.
към беседата >>
И двамата жънат последствията на своето невежество.
Какво направихте досега? Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това, умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият – невежа в смъртта.
И двамата жънат последствията на своето невежество.
към беседата >>
Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието.
– Защо носиш рога? – За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир.
Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието.
Но какво е станало с тебе? Какъв е този синджир на врата ти? – Там е злото. Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира. Казвам: Веригите, юларът, синджирът – това са символи.
към беседата >>
Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак, който представя два преплетени триъгълника (фиг.
Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак, който представя два преплетени триъгълника (фиг.
1 ) – пак число 6, но изразено геометрически. Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически? – Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак.
към беседата >>
Но какво е станало с тебе?
– За да се браня. – Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието.
Но какво е станало с тебе?
Какъв е този синджир на врата ти? – Там е злото. Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира. Казвам: Веригите, юларът, синджирът – това са символи.
към беседата >>
1 ) – пак число 6, но изразено геометрически.
Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак, който представя два преплетени триъгълника (фиг.
1 ) – пак число 6, но изразено геометрически.
Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически? – Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо.
към беседата >>
Какъв е този синджир на врата ти?
– Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара. Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе?
Какъв е този синджир на врата ти?
– Там е злото. Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира. Казвам: Веригите, юларът, синджирът – това са символи.
към беседата >>
Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически?
Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак, който представя два преплетени триъгълника (фиг. 1 ) – пак число 6, но изразено геометрически.
Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически?
– Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо.
към беседата >>
– Там е злото.
Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе? Какъв е този синджир на врата ти?
– Там е злото.
Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира. Казвам: Веригите, юларът, синджирът – това са символи.
към беседата >>
– Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици.
Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак, който представя два преплетени триъгълника (фиг. 1 ) – пак число 6, но изразено геометрически. Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически?
– Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици.
Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6.
към беседата >>
Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира.
Той видял кучето, вързано със синджир. Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе? Какъв е този синджир на врата ти? – Там е злото.
Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира.
Казвам: Веригите, юларът, синджирът – това са символи.
към беседата >>
Двата триъгълника, т.е.
Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак, който представя два преплетени триъгълника (фиг. 1 ) – пак число 6, но изразено геометрически. Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически? – Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици.
Двата триъгълника, т.е.
шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория.
към беседата >>
Казвам: Веригите, юларът, синджирът – това са символи.
Конят му казал: Благодаря ти, че ми посочи, как да се освободя от нещастието. Но какво е станало с тебе? Какъв е този синджир на врата ти? – Там е злото. Господарят намери, как да ме ограничи; трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира.
Казвам: Веригите, юларът, синджирът – това са символи.
към беседата >>
шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак.
Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак, който представя два преплетени триъгълника (фиг. 1 ) – пак число 6, но изразено геометрически. Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически? – Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е.
шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак.
Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи.
към беседата >>
Според някои източни и западни окултисти, науката води човека до една опасна област.
Според някои източни и западни окултисти, науката води човека до една опасна област.
Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си. Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат. Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна. Всичко това трябва да се знае. Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства.
към беседата >>
Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо.
1 ) – пак число 6, но изразено геометрически. Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически? – Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак.
Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо.
Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода.
към беседата >>
Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си.
Според някои източни и западни окултисти, науката води човека до една опасна област.
Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си.
Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат. Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна. Всичко това трябва да се знае. Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства. Всяко свойство, приложено на място, има резултат.
към беседата >>
Знакът плюс или минус означава нещо.
Каква е разликата между арабското число 6 и числото шест, изразено геометрически? – Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо.
Знакът плюс или минус означава нещо.
На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте.
към беседата >>
Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат.
Според някои източни и западни окултисти, науката води човека до една опасна област. Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си.
Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат.
Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна. Всичко това трябва да се знае. Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства. Всяко свойство, приложено на място, има резултат.
към беседата >>
На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6.
– Арабското число изразява шест единици, но не е определено, не знаем, какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо.
На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6.
В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават.
към беседата >>
Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна.
Според някои източни и западни окултисти, науката води човека до една опасна област. Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си. Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат.
Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна.
Всичко това трябва да се знае. Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства. Всяко свойство, приложено на място, има резултат.
към беседата >>
В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория.
Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6.
В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория.
Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди.
към беседата >>
Всичко това трябва да се знае.
Според някои източни и западни окултисти, науката води човека до една опасна област. Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си. Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат. Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна.
Всичко това трябва да се знае.
Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства. Всяко свойство, приложено на място, има резултат.
към беседата >>
Като умре човек, за погребението се правят повече разходи.
шестте страни, представят определена идея – Соломоновият знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория.
Като умре човек, за погребението се правят повече разходи.
Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“.
към беседата >>
Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства.
Според някои източни и западни окултисти, науката води човека до една опасна област. Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си. Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат. Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна. Всичко това трябва да се знае.
Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства.
Всяко свойство, приложено на място, има резултат.
към беседата >>
Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода.
Числото 6 става по-определено, ако е алгебрическо. Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи.
Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода.
Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека.
към беседата >>
Всяко свойство, приложено на място, има резултат.
Преди всичко, трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си. Също така трябва да се изучават условията, при които тези елементи действат. Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките имат своя положителна и отрицателна страна. Всичко това трябва да се знае. Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства.
Всяко свойство, приложено на място, има резултат.
към беседата >>
Друг е въпросът за детето, което расте.
Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода.
Друг е въпросът за детето, което расте.
Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта.
към беседата >>
Една млада, красива мома се отегчила от живота, дотегнала й селската работа.
Една млада, красива мома се отегчила от живота, дотегнала й селската работа.
Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила. Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена? – Дотегна ми животът. – Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй!
към беседата >>
Неговите разходи все повече се увеличават.
На стария, който се готви за смърт, туряш знака минус 6, а на младия – плюс 6. В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте.
Неговите разходи все повече се увеличават.
И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват.
към беседата >>
Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила.
Една млада, красива мома се отегчила от живота, дотегнала й селската работа.
Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила.
Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена? – Дотегна ми животът. – Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро.
към беседата >>
И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди.
В първия случай, разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават.
И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди.
Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска.
към беседата >>
Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена?
Една млада, красива мома се отегчила от живота, дотегнала й селската работа. Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила.
Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена?
– Дотегна ми животът. – Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели?
към беседата >>
Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“.
Като умре човек, за погребението се правят повече разходи. Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди.
Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“.
Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра.
към беседата >>
– Дотегна ми животът.
Една млада, красива мома се отегчила от живота, дотегнала й селската работа. Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила. Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена?
– Дотегна ми животът.
– Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си.
към беседата >>
Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека.
Щом го погребат, разходите постепенно намаляват, дохождат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“.
Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека.
Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията.
към беседата >>
– Започни да пееш и да играеш.
Една млада, красива мома се отегчила от живота, дотегнала й селската работа. Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила. Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена? – Дотегна ми животът.
– Започни да пееш и да играеш.
Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си. – Тогава да поиграя и аз.
към беседата >>
Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта.
Друг е въпросът за детето, което расте. Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека.
Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта.
Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота?
към беседата >>
Хайде, попей ми и ми поиграй!
Една млада, красива мома се отегчила от живота, дотегнала й селската работа. Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила. Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена? – Дотегна ми животът. – Започни да пееш и да играеш.
Хайде, попей ми и ми поиграй!
Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си. – Тогава да поиграя и аз. Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат.
към беседата >>
Пред смъртта и младият и старият отстъпват.
Неговите разходи все повече се увеличават. И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта.
Пред смъртта и младият и старият отстъпват.
Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират.
към беседата >>
Той я възнаградил щедро.
Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила. Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена? – Дотегна ми животът. – Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй!
Той я възнаградил щедро.
Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си. – Тогава да поиграя и аз. Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат. Когато момата играе и пее, то е на място.
към беседата >>
Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска.
И досега никой не е задоволил числото + 6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват.
Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска.
Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят.
към беседата >>
Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели?
Минал един богат човек и я запитал: Защо си толкова замислена? – Дотегна ми животът. – Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро.
Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели?
– Реших да пея и играя, да подсладя живота си. – Тогава да поиграя и аз. Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат. Когато момата играе и пее, то е на място. Друго се иска от стария.
към беседата >>
Той казва: Готов съм да умра.
Казано е в Битието: „Бог създаде човека и се разкая“. Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска.
Той казва: Готов съм да умра.
Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният.
към беседата >>
– Реших да пея и играя, да подсладя живота си.
– Дотегна ми животът. – Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели?
– Реших да пея и играя, да подсладя живота си.
– Тогава да поиграя и аз. Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат. Когато момата играе и пее, то е на място. Друго се иска от стария.
към беседата >>
Предпочитам смъртта пред страданията.
Значи и небето се видяло в чудо, как да задоволи човека. Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра.
Предпочитам смъртта пред страданията.
– Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия.
към беседата >>
– Тогава да поиграя и аз.
– Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си.
– Тогава да поиграя и аз.
Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат. Когато момата играе и пее, то е на място. Друго се иска от стария.
към беседата >>
– Каква е разликата между смъртта и живота?
Като разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията.
– Каква е разликата между смъртта и живота?
– В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват.
към беседата >>
Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат.
Хайде, попей ми и ми поиграй! Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си. – Тогава да поиграя и аз.
Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат.
Когато момата играе и пее, то е на място. Друго се иска от стария.
към беседата >>
– В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират.
Пред смъртта и младият и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота?
– В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират.
В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото.
към беседата >>
Когато момата играе и пее, то е на място.
Той я възнаградил щедро. Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си. – Тогава да поиграя и аз. Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат.
Когато момата играе и пее, то е на място.
Друго се иска от стария.
към беседата >>
В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят.
Тогава човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират.
В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят.
В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира.
към беседата >>
Друго се иска от стария.
Съседът й, стар, беден човек, я запитал: Какво стана с тебе, дъще, че толкова се развесели? – Реших да пея и играя, да подсладя живота си. – Тогава да поиграя и аз. Започнал той да играе, но не върви: краката се преплитат. Когато момата играе и пее, то е на място.
Друго се иска от стария.
към беседата >>
В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният.
Той казва: Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят.
В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният.
Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира.
към беседата >>
Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни.
Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни.
С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност. Умният употребява всяко нещо на своето място. Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи. Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария.
към беседата >>
Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия.
Предпочитам смъртта пред страданията. – Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният.
Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия.
Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно?
към беседата >>
С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност.
Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни.
С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност.
Умният употребява всяко нещо на своето място. Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи. Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария. Какво трябва да прави той?
към беседата >>
Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват.
– Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия.
Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват.
Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго.
към беседата >>
Умният употребява всяко нещо на своето място.
Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни. С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност.
Умният употребява всяко нещо на своето място.
Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи. Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария. Какво трябва да прави той? Как ще превърне той своето недоволство в доволство?
към беседата >>
Същото се отнася и за доброто и за злото.
– В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват.
Същото се отнася и за доброто и за злото.
Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт?
към беседата >>
Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи.
Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни. С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност. Умният употребява всяко нещо на своето място.
Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи.
Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария. Какво трябва да прави той? Как ще превърне той своето недоволство в доволство? Следният път ще отговорите, какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.
към беседата >>
Ще кажете, че доброто никога не умира.
В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото.
Ще кажете, че доброто никога не умира.
Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека.
към беседата >>
Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята.
Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни. С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност. Умният употребява всяко нещо на своето място. Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи.
Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята.
Така е за момата, но не и за стария. Какво трябва да прави той? Как ще превърне той своето недоволство в доволство? Следният път ще отговорите, какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.
към беседата >>
Значи, доброто не умира, а животът умира.
В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира.
Значи, доброто не умира, а животът умира.
Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта.
към беседата >>
Така е за момата, но не и за стария.
Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни. С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност. Умният употребява всяко нещо на своето място. Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи. Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята.
Така е за момата, но не и за стария.
Какво трябва да прави той? Как ще превърне той своето недоволство в доволство? Следният път ще отговорите, какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.
към беседата >>
Кое е по-вярно?
Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира.
Кое е по-вярно?
Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта.
към беседата >>
Какво трябва да прави той?
С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност. Умният употребява всяко нещо на своето място. Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи. Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария.
Какво трябва да прави той?
Как ще превърне той своето недоволство в доволство? Следният път ще отговорите, какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.
към беседата >>
Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго.
Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно?
Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго.
– Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота.
към беседата >>
Как ще превърне той своето недоволство в доволство?
Умният употребява всяко нещо на своето място. Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи. Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария. Какво трябва да прави той?
Как ще превърне той своето недоволство в доволство?
Следният път ще отговорите, какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.
към беседата >>
– Що е смърт?
Същото се отнася и за доброто и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго.
– Що е смърт?
– Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота.
към беседата >>
Следният път ще отговорите, какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.
Здравословно, добро нещо е да пееш и играеш, но работа се иска и на полето и в къщи. Някога е по-добре да играеш и пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария. Какво трябва да прави той? Как ще превърне той своето недоволство в доволство?
Следният път ще отговорите, какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.
към беседата >>
– Това, което бавно, постепенно ограничава човека.
Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт?
– Това, което бавно, постепенно ограничава човека.
Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо.
към беседата >>
Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта.
Значи, доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека.
Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта.
Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам.
към беседата >>
Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта.
Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта.
Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта.
И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение.
към беседата >>
И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота.
Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта.
И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота.
Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи, да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.
към беседата >>
Здравето, радостта са предвестници на живота.
– Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота.
Здравето, радостта са предвестници на живота.
Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи, да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.
към беседата >>
Ще кажете, че страданието е необходимо.
– Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота.
Ще кажете, че страданието е необходимо.
Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи, да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.
към беседата >>
Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам.
Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо.
Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам.
Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи, да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.
към беседата >>
Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение.
Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам.
Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение.
Да страдаш съзнателно, това значи, да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.
към беседата >>
Да страдаш съзнателно, това значи, да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.
И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение.
Да страдаш съзнателно, това значи, да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.
към беседата >>
Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето.
Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето.
В първо време, тоновете са нечисти, неправилни. Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл.
към беседата >>
В първо време, тоновете са нечисти, неправилни.
Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето.
В първо време, тоновете са нечисти, неправилни.
Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто?
към беседата >>
Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си.
Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето. В първо време, тоновете са нечисти, неправилни.
Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си.
Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто? – Път към живота.
към беседата >>
Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните.
Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето. В първо време, тоновете са нечисти, неправилни. Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си.
Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните.
– Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто? – Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл.
към беседата >>
– Трябва да се мъчим.
Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето. В първо време, тоновете са нечисти, неправилни. Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните.
– Трябва да се мъчим.
– Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто? – Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл.
към беседата >>
– Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл.
Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето. В първо време, тоновете са нечисти, неправилни. Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим.
– Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл.
– Що е доброто? – Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота.
към беседата >>
– Що е доброто?
В първо време, тоновете са нечисти, неправилни. Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл.
– Що е доброто?
– Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта.
към беседата >>
– Път към живота.
Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто?
– Път към живота.
Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто.
към беседата >>
Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл.
Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто? – Път към живота.
Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл.
Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира.
към беседата >>
Вън от живота, доброто няма смисъл.
– Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто? – Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл.
Вън от живота, доброто няма смисъл.
Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той?
към беседата >>
Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота.
– Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто? – Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл.
Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота.
Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той? – На онзи свят.
към беседата >>
Доброто води към живота, а злото – към смъртта.
– Що е доброто? – Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота.
Доброто води към живота, а злото – към смъртта.
За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той? – На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали?
към беседата >>
За да живееш, ще прилагаш доброто.
– Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта.
За да живееш, ще прилагаш доброто.
И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той? – На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш.
към беседата >>
И като живее добре, човек пак умира.
Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл. Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто.
И като живее добре, човек пак умира.
– Де отива той? – На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш.
към беседата >>
– Де отива той?
Вън от живота, доброто няма смисъл. Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира.
– Де отива той?
– На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво.
към беседата >>
– На онзи свят.
Значи, доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от живота. Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той?
– На онзи свят.
Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си.
към беседата >>
Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали?
Доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той? – На онзи свят.
Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали?
Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си.
към беседата >>
Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш.
За да живееш, ще прилагаш доброто. И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той? – На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали?
Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш.
Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват.
към беседата >>
Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш.
И като живее добре, човек пак умира. – Де отива той? – На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш.
Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш.
Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека.
към беседата >>
Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво.
– Де отива той? – На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш.
Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво.
Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието.
към беседата >>
Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си.
– На онзи свят. Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво.
Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си.
Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща.
към беседата >>
Вън от живота, нещата губят цената си.
Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си.
Вън от живота, нещата губят цената си.
Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре.
към беседата >>
Те нямат условия да растат и да се развиват.
Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш. Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си.
Те нямат условия да растат и да се развиват.
Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва.
към беседата >>
Има нещо, което радва човека.
Обаче, ако го намери един благороден човек и го тури на ръката си, ти можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват.
Има нещо, което радва човека.
Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира.
към беседата >>
Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието.
Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво. Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека.
Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието.
Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира. И като вярва умира, и като не вярва, умира.
към беседата >>
Днес човек се радва на преходни неща.
Щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието.
Днес човек се радва на преходни неща.
Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира. И като вярва умира, и като не вярва, умира. И като вярва, живее, и като не вярва, живее.
към беседата >>
Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре.
Вън от живота, нещата губят цената си. Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща.
Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре.
И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира. И като вярва умира, и като не вярва, умира. И като вярва, живее, и като не вярва, живее. Вярваш, че някой говори истината.
към беседата >>
И наистина, няма защо да вярва.
Те нямат условия да растат и да се развиват. Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре.
И наистина, няма защо да вярва.
И без да вярва, той умира. И като вярва умира, и като не вярва, умира. И като вярва, живее, и като не вярва, живее. Вярваш, че някой говори истината. Доколко говори истината, това е въпрос.
към беседата >>
И без да вярва, той умира.
Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва.
И без да вярва, той умира.
И като вярва умира, и като не вярва, умира. И като вярва, живее, и като не вярва, живее. Вярваш, че някой говори истината. Доколко говори истината, това е въпрос.
към беседата >>
И като вярва умира, и като не вярва, умира.
Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира.
И като вярва умира, и като не вярва, умира.
И като вярва, живее, и като не вярва, живее. Вярваш, че някой говори истината. Доколко говори истината, това е въпрос.
към беседата >>
И като вярва, живее, и като не вярва, живее.
Днес човек се радва на преходни неща. Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира. И като вярва умира, и като не вярва, умира.
И като вярва, живее, и като не вярва, живее.
Вярваш, че някой говори истината. Доколко говори истината, това е въпрос.
към беседата >>
Вярваш, че някой говори истината.
Той живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира. И като вярва умира, и като не вярва, умира. И като вярва, живее, и като не вярва, живее.
Вярваш, че някой говори истината.
Доколко говори истината, това е въпрос.
към беседата >>
Доколко говори истината, това е въпрос.
И наистина, няма защо да вярва. И без да вярва, той умира. И като вярва умира, и като не вярва, умира. И като вярва, живее, и като не вярва, живее. Вярваш, че някой говори истината.
Доколко говори истината, това е въпрос.
към беседата >>
Да се върнем към числата – 6 и +6.
Да се върнем към числата – 6 и +6.
Който ги разбира, знае качествата им. Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават? Може ли числото +6 да изпълни своите задължения? – Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват.
към беседата >>
Който ги разбира, знае качествата им.
Да се върнем към числата – 6 и +6.
Който ги разбира, знае качествата им.
Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават? Може ли числото +6 да изпълни своите задължения? – Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ?
към беседата >>
Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават?
Да се върнем към числата – 6 и +6. Който ги разбира, знае качествата им.
Може ли числото – 6 да изпълни задълженията, които му се дават?
Може ли числото +6 да изпълни своите задължения? – Имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Този философ пише по разни въпроси, но все едно, че пише за натоварените коне.
към беседата >>
Единият е стар, другият е млад.
(втори вариант)
Представете си, че аз ви туря числото 6 в дадения случай представя човек. Допуснете, че този човек умира, какво ще стане с него? Ще изкопаят гроб и ще го заровят и ще се свърши всичкият въпрос. -6 стар и +6 млад . С кои числа бихте желали да оперирате?
Единият е стар, другият е млад.
При умирането по-малки разноски ще имаш. Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие. Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки. На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош.
към втори вариант >>
Като се потопило, не е могло да се освободи.
(втори вариант)
То било натоварено със сол и като се потопило в реката, през която минавало, солта се стопила. И товарът олекнал. При солта магарето е било умно. Но веднъж било натоварено с вълна, и пак се потопило в реката. При вълната направило погрешка.
Като се потопило, не е могло да се освободи.
Онази наука, която ни разтоварва от солта, е на мястото си. Нека се осоли водата, но когато магарето се потопило във водата и наквасило вълната, тази вълна не може да се преде. Солта да се стопи във водата, това е В реда на нещата.
към втори вариант >>
При умирането по-малки разноски ще имаш.
(втори вариант)
Допуснете, че този човек умира, какво ще стане с него? Ще изкопаят гроб и ще го заровят и ще се свърши всичкият въпрос. -6 стар и +6 млад . С кои числа бихте желали да оперирате? Единият е стар, другият е млад.
При умирането по-малки разноски ще имаш.
Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие. Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки. На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка.
към втори вариант >>
Онази наука, която ни разтоварва от солта, е на мястото си.
(втори вариант)
И товарът олекнал. При солта магарето е било умно. Но веднъж било натоварено с вълна, и пак се потопило в реката. При вълната направило погрешка. Като се потопило, не е могло да се освободи.
Онази наука, която ни разтоварва от солта, е на мястото си.
Нека се осоли водата, но когато магарето се потопило във водата и наквасило вълната, тази вълна не може да се преде. Солта да се стопи във водата, това е В реда на нещата.
към втори вариант >>
Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие.
(втори вариант)
Ще изкопаят гроб и ще го заровят и ще се свърши всичкият въпрос. -6 стар и +6 млад . С кои числа бихте желали да оперирате? Единият е стар, другият е млад. При умирането по-малки разноски ще имаш.
Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие.
Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки. На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда.
към втори вариант >>
Нека се осоли водата, но когато магарето се потопило във водата и наквасило вълната, тази вълна не може да се преде.
(втори вариант)
При солта магарето е било умно. Но веднъж било натоварено с вълна, и пак се потопило в реката. При вълната направило погрешка. Като се потопило, не е могло да се освободи. Онази наука, която ни разтоварва от солта, е на мястото си.
Нека се осоли водата, но когато магарето се потопило във водата и наквасило вълната, тази вълна не може да се преде.
Солта да се стопи във водата, това е В реда на нещата.
към втори вариант >>
Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки.
(втори вариант)
-6 стар и +6 млад . С кои числа бихте желали да оперирате? Единият е стар, другият е млад. При умирането по-малки разноски ще имаш. Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие.
Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки.
На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски.
към втори вариант >>
Солта да се стопи във водата, това е В реда на нещата.
(втори вариант)
Но веднъж било натоварено с вълна, и пак се потопило в реката. При вълната направило погрешка. Като се потопило, не е могло да се освободи. Онази наука, която ни разтоварва от солта, е на мястото си. Нека се осоли водата, но когато магарето се потопило във водата и наквасило вълната, тази вълна не може да се преде.
Солта да се стопи във водата, това е В реда на нещата.
към втори вариант >>
На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода.
(втори вариант)
С кои числа бихте желали да оперирате? Единият е стар, другият е млад. При умирането по-малки разноски ще имаш. Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие. Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки.
На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода.
Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът.
към втори вариант >>
Вие може да приведете примера с магарето и солта.
(втори вариант)
Вие може да приведете примера с магарето и солта.
Вие можете да приложите този Въпрос на магарето В своя живот. При лошите астрологически аспекти ще имате минус. Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети. Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак.
към втори вариант >>
Това струва един грош.
(втори вариант)
Единият е стар, другият е млад. При умирането по-малки разноски ще имаш. Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие. Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки. На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода.
Това струва един грош.
Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът. А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва.
към втори вариант >>
Вие можете да приложите този Въпрос на магарето В своя живот.
(втори вариант)
Вие може да приведете примера с магарето и солта.
Вие можете да приложите този Въпрос на магарето В своя живот.
При лошите астрологически аспекти ще имате минус. Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети. Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак. Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак?
към втори вариант >>
Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка.
(втори вариант)
При умирането по-малки разноски ще имаш. Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие. Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки. На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош.
Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка.
А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът. А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва. След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика.
към втори вариант >>
При лошите астрологически аспекти ще имате минус.
(втори вариант)
Вие може да приведете примера с магарето и солта. Вие можете да приложите този Въпрос на магарето В своя живот.
При лошите астрологически аспекти ще имате минус.
Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети. Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак. Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак? Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати.
към втори вариант >>
А числото 6+ е детето, което се ражда.
(втори вариант)
Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие. Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки. На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка.
А числото 6+ е детето, което се ражда.
Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът. А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва. След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика. 6+ навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6.
към втори вариант >>
Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети.
(втори вариант)
Вие може да приведете примера с магарето и солта. Вие можете да приложите този Въпрос на магарето В своя живот. При лошите астрологически аспекти ще имате минус.
Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети.
Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак. Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак? Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати. Един аспект се отнася към времето.
към втори вариант >>
Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски.
(втори вариант)
Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки. На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда.
Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски.
Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът. А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва. След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика. 6+ навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6. И досега числото 6+ не е могло да се задоволи.
към втори вариант >>
Отде се родиха тия астрологически аспекти?
(втори вариант)
Вие може да приведете примера с магарето и солта. Вие можете да приложите този Въпрос на магарето В своя живот. При лошите астрологически аспекти ще имате минус. Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети.
Отде се родиха тия астрологически аспекти?
Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак. Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак? Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати. Един аспект се отнася към времето. Лошият аспект означава лоши условия, но трябва да се знае един аспект какво влияние упражнява.
към втори вариант >>
Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът.
(втори вариант)
На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски.
Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът.
А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва. След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика. 6+ навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6. И досега числото 6+ не е могло да се задоволи.
към втори вариант >>
Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак.
(втори вариант)
Вие може да приведете примера с магарето и солта. Вие можете да приложите този Въпрос на магарето В своя живот. При лошите астрологически аспекти ще имате минус. Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети. Отде се родиха тия астрологически аспекти?
Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак.
Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак? Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати. Един аспект се отнася към времето. Лошият аспект означава лоши условия, но трябва да се знае един аспект какво влияние упражнява.
към втори вариант >>
А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва.
(втори вариант)
Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът.
А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва.
След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика. 6+ навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6. И досега числото 6+ не е могло да се задоволи.
към втори вариант >>
Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак?
(втори вариант)
Вие можете да приложите този Въпрос на магарето В своя живот. При лошите астрологически аспекти ще имате минус. Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети. Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак.
Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак?
Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати. Един аспект се отнася към времето. Лошият аспект означава лоши условия, но трябва да се знае един аспект какво влияние упражнява.
към втори вариант >>
След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика.
(втори вариант)
Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът. А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва.
След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика.
6+ навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6. И досега числото 6+ не е могло да се задоволи.
към втори вариант >>
Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати.
(втори вариант)
При лошите астрологически аспекти ще имате минус. Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети. Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак. Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак?
Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати.
Един аспект се отнася към времето. Лошият аспект означава лоши условия, но трябва да се знае един аспект какво влияние упражнява.
към втори вариант >>
6+ навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6.
(втори вариант)
А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът. А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва. След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика.
6+ навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6.
И досега числото 6+ не е могло да се задоволи.
към втори вариант >>
Един аспект се отнася към времето.
(втори вариант)
Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети. Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак. Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак? Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати.
Един аспект се отнася към времето.
Лошият аспект означава лоши условия, но трябва да се знае един аспект какво влияние упражнява.
към втори вариант >>
И досега числото 6+ не е могло да се задоволи.
(втори вариант)
Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото -6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът. А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва. След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика. 6+ навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6.
И досега числото 6+ не е могло да се задоволи.
към втори вариант >>
Лошият аспект означава лоши условия, но трябва да се знае един аспект какво влияние упражнява.
(втори вариант)
Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак. Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак? Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати. Един аспект се отнася към времето.
Лошият аспект означава лоши условия, но трябва да се знае един аспект какво влияние упражнява.
към втори вариант >>
Мъдрите хора създадоха мъдрия човек в света.
(втори вариант)
Мъдрите хора създадоха мъдрия човек в света.
И той не е могъл да се задоволи. И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта. Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта. Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва.
към втори вариант >>
Да допуснем, че върху човека имат грамадно влияние Сатурн и Луната.
(втори вариант)
Да допуснем, че върху човека имат грамадно влияние Сатурн и Луната.
Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти? Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре. Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино. И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх.
към втори вариант >>
И той не е могъл да се задоволи.
(втори вариант)
Мъдрите хора създадоха мъдрия човек в света.
И той не е могъл да се задоволи.
И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта. Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта. Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно.
към втори вариант >>
Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти?
(втори вариант)
Да допуснем, че върху човека имат грамадно влияние Сатурн и Луната.
Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти?
Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре. Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино. И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия.
към втори вариант >>
И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта.
(втори вариант)
Мъдрите хора създадоха мъдрия човек в света. И той не е могъл да се задоволи.
И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта.
Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта. Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините.
към втори вариант >>
Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре.
(втори вариант)
Да допуснем, че върху човека имат грамадно влияние Сатурн и Луната. Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти?
Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре.
Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино. И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим?
към втори вариант >>
Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта.
(втори вариант)
Мъдрите хора създадоха мъдрия човек в света. И той не е могъл да се задоволи. И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта.
Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта.
Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът?
към втори вариант >>
Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино.
(втори вариант)
Да допуснем, че върху човека имат грамадно влияние Сатурн и Луната. Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти? Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре.
Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино.
И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим? Може да турим Слънцето и Венера.
към втори вариант >>
Но най-напред смъртта не иде така.
(втори вариант)
Мъдрите хора създадоха мъдрия човек в света. И той не е могъл да се задоволи. И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта. Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта.
Но най-напред смъртта не иде така.
Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват.
към втори вариант >>
И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре.
(втори вариант)
Да допуснем, че върху човека имат грамадно влияние Сатурн и Луната. Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти? Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре. Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино.
И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре.
Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим? Може да турим Слънцето и Венера. Слънцето казва едно, Венера казва друго.
към втори вариант >>
Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва.
(втори вариант)
Мъдрите хора създадоха мъдрия човек в света. И той не е могъл да се задоволи. И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта. Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта. Но най-напред смъртта не иде така.
Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва.
И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният.
към втори вариант >>
Месечината, без да иска, ще го умори от страх.
(втори вариант)
Да допуснем, че върху човека имат грамадно влияние Сатурн и Луната. Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти? Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре. Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино. И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре.
Месечината, без да иска, ще го умори от страх.
Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим? Може да турим Слънцето и Венера. Слънцето казва едно, Венера казва друго. Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си.
към втори вариант >>
И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно.
(втори вариант)
И той не е могъл да се задоволи. И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта. Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта. Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва.
И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно.
И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес.
към втори вариант >>
Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия.
(втори вариант)
Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти? Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре. Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино. И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх.
Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия.
А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим? Може да турим Слънцето и Венера. Слънцето казва едно, Венера казва друго. Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си. Запали свещта си, тръгне навсякъде и на път е по-добре, но някой път е шегаджия, че запалва и плевнята.
към втори вариант >>
И като остарея, казва, не е като в младините.
(втори вариант)
И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта. Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта. Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно.
И като остарея, казва, не е като в младините.
Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие.
към втори вариант >>
А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим?
(втори вариант)
Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре. Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино. И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия.
А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим?
Може да турим Слънцето и Венера. Слънцето казва едно, Венера казва друго. Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си. Запали свещта си, тръгне навсякъде и на път е по-добре, но някой път е шегаджия, че запалва и плевнята.
към втори вариант >>
Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът?
(втори вариант)
Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта. Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините.
Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът?
В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира.
към втори вариант >>
Може да турим Слънцето и Венера.
(втори вариант)
Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино. И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим?
Може да турим Слънцето и Венера.
Слънцето казва едно, Венера казва друго. Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си. Запали свещта си, тръгне навсякъде и на път е по-добре, но някой път е шегаджия, че запалва и плевнята.
към втори вариант >>
В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват.
(втори вариант)
Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът?
В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват.
В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира. Едно чувство умира.
към втори вариант >>
Слънцето казва едно, Венера казва друго.
(втори вариант)
И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим? Може да турим Слънцето и Венера.
Слънцето казва едно, Венера казва друго.
Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си. Запали свещта си, тръгне навсякъде и на път е по-добре, но някой път е шегаджия, че запалва и плевнята.
към втори вариант >>
В живота плодовете зреят, а в смъртта гният.
(втори вариант)
Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват.
В живота плодовете зреят, а в смъртта гният.
В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира. Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира.
към втори вариант >>
Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си.
(втори вариант)
Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим? Може да турим Слънцето и Венера. Слънцето казва едно, Венера казва друго.
Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си.
Запали свещта си, тръгне навсякъде и на път е по-добре, но някой път е шегаджия, че запалва и плевнята.
към втори вариант >>
В смъртта имаме един обратен процес.
(втори вариант)
И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният.
В смъртта имаме един обратен процес.
Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира. Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява.
към втори вариант >>
Запали свещта си, тръгне навсякъде и на път е по-добре, но някой път е шегаджия, че запалва и плевнята.
(втори вариант)
Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим? Може да турим Слънцето и Венера. Слънцето казва едно, Венера казва друго. Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си.
Запали свещта си, тръгне навсякъде и на път е по-добре, но някой път е шегаджия, че запалва и плевнята.
към втори вариант >>
Аз смъртта вземам като общо понятие.
(втори вариант)
И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес.
Аз смъртта вземам като общо понятие.
За пример едно желание умира. Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява.
към втори вариант >>
Казвам, има едно ново направление в съзнанието.
(втори вариант)
Казвам, има едно ново направление в съзнанието.
У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание. Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне. При старото съзнание веднага човек да се повдигне. То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание.
към втори вариант >>
За пример едно желание умира.
(втори вариант)
Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие.
За пример едно желание умира.
Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира.
към втори вариант >>
У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание.
(втори вариант)
Казвам, има едно ново направление в съзнанието.
У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание.
Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне. При старото съзнание веднага човек да се повдигне. То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание.
към втори вариант >>
Едно чувство умира.
(втори вариант)
В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира.
Едно чувство умира.
Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира?
към втори вариант >>
Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне.
(втори вариант)
Казвам, има едно ново направление в съзнанието. У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание.
Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне.
При старото съзнание веднага човек да се повдигне. То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание.
към втори вариант >>
Тогава и доброто умира, и злото умира.
(втори вариант)
В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира. Едно чувство умира.
Тогава и доброто умира, и злото умира.
Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли?
към втори вариант >>
При старото съзнание веднага човек да се повдигне.
(втори вариант)
Казвам, има едно ново направление в съзнанието. У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание. Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне.
При старото съзнание веднага човек да се повдигне.
То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици.
към втори вариант >>
Доброто умира и оживява.
(втори вариант)
В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира. Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира.
Доброто умира и оживява.
Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл.
към втори вариант >>
То е стара дреха.
(втори вариант)
Казвам, има едно ново направление в съзнанието. У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание. Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне. При старото съзнание веднага човек да се повдигне.
То е стара дреха.
Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм.
към втори вариант >>
Злото, и то умира и оживява.
(втори вариант)
Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира. Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява.
Злото, и то умира и оживява.
Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл. При умирането животът изчезва, временно изчезва.
към втори вариант >>
Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание.
(втори вариант)
Казвам, има едно ново направление в съзнанието. У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание. Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне. При старото съзнание веднага човек да се повдигне. То е стара дреха.
Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание.
Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм. При него са изключени всички болезнени признаци.
към втори вариант >>
Вие ще кажете, че доброто никога не умира.
(втори вариант)
За пример едно желание умира. Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява.
Вие ще кажете, че доброто никога не умира.
Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл. При умирането животът изчезва, временно изчезва. В едно място животът престава да се проявява.
към втори вариант >>
Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание.
(втори вариант)
У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание. Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне. При старото съзнание веднага човек да се повдигне. То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание.
Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание.
Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм. При него са изключени всички болезнени признаци. Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо.
към втори вариант >>
Тогава как е възможно животът да умира?
(втори вариант)
Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира.
Тогава как е възможно животът да умира?
Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл. При умирането животът изчезва, временно изчезва. В едно място животът престава да се проявява. Животът на едно място може да спре.
към втори вариант >>
Много пъти вие сте при старото съзнание.
(втори вариант)
Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне. При старото съзнание веднага човек да се повдигне. То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание.
Много пъти вие сте при старото съзнание.
Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм. При него са изключени всички болезнени признаци. Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо. Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия.
към втори вариант >>
Животът умира ли?
(втори вариант)
Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира?
Животът умира ли?
Животът умира в следния смисъл. При умирането животът изчезва, временно изчезва. В едно място животът престава да се проявява. Животът на едно място може да спре. Смъртта е един процес, който има отношение към живота.
към втори вариант >>
Вие го наричате стари привички, атавистически навици.
(втори вариант)
При старото съзнание веднага човек да се повдигне. То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание.
Вие го наричате стари привички, атавистически навици.
При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм. При него са изключени всички болезнени признаци. Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо. Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия. Един разумен човек, който разбира законите на природата, много лесно може да се справи.
към втори вариант >>
Животът умира в следния смисъл.
(втори вариант)
Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли?
Животът умира в следния смисъл.
При умирането животът изчезва, временно изчезва. В едно място животът престава да се проявява. Животът на едно място може да спре. Смъртта е един процес, който има отношение към живота.
към втори вариант >>
При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм.
(втори вариант)
То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици.
При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм.
При него са изключени всички болезнени признаци. Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо. Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия. Един разумен човек, който разбира законите на природата, много лесно може да се справи.
към втори вариант >>
При умирането животът изчезва, временно изчезва.
(втори вариант)
Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл.
При умирането животът изчезва, временно изчезва.
В едно място животът престава да се проявява. Животът на едно място може да спре. Смъртта е един процес, който има отношение към живота.
към втори вариант >>
При него са изключени всички болезнени признаци.
(втори вариант)
Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм.
При него са изключени всички болезнени признаци.
Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо. Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия. Един разумен човек, който разбира законите на природата, много лесно може да се справи.
към втори вариант >>
В едно място животът престава да се проявява.
(втори вариант)
Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл. При умирането животът изчезва, временно изчезва.
В едно място животът престава да се проявява.
Животът на едно място може да спре. Смъртта е един процес, който има отношение към живота.
към втори вариант >>
Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо.
(втори вариант)
Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм. При него са изключени всички болезнени признаци.
Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо.
Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия. Един разумен човек, който разбира законите на природата, много лесно може да се справи.
към втори вариант >>
Животът на едно място може да спре.
(втори вариант)
Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл. При умирането животът изчезва, временно изчезва. В едно място животът престава да се проявява.
Животът на едно място може да спре.
Смъртта е един процес, който има отношение към живота.
към втори вариант >>
Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия.
(втори вариант)
Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм. При него са изключени всички болезнени признаци. Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо.
Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия.
Един разумен човек, който разбира законите на природата, много лесно може да се справи.
към втори вариант >>
Смъртта е един процес, който има отношение към живота.
(втори вариант)
Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл. При умирането животът изчезва, временно изчезва. В едно място животът престава да се проявява. Животът на едно място може да спре.
Смъртта е един процес, който има отношение към живота.
към втори вариант >>
Един разумен човек, който разбира законите на природата, много лесно може да се справи.
(втори вариант)
Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм. При него са изключени всички болезнени признаци. Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопишающо. Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия.
Един разумен човек, който разбира законите на природата, много лесно може да се справи.
към втори вариант >>
Теоретически какво нещо е смъртта?
(втори вариант)
Теоретически какво нещо е смъртта?
Всеки от вас може да я чувства. Това, което постепенно те ограничава, то е смърт. Всяка една болка е предвестник на смъртта. Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта.
към втори вариант >>
Минава едно куче покрай един кон и му гледа букаите.
(втори вариант)
Минава едно куче покрай един кон и му гледа букаите.
Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи? “ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят? “ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол. Казва му: „Защо ти туриха този юлар? “ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога?
към втори вариант >>
Всеки от вас може да я чувства.
(втори вариант)
Теоретически какво нещо е смъртта?
Всеки от вас може да я чувства.
Това, което постепенно те ограничава, то е смърт. Всяка една болка е предвестник на смъртта. Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта. Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта.
към втори вариант >>
Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи?
(втори вариант)
Минава едно куче покрай един кон и му гледа букаите.
Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи?
“ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят? “ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол. Казва му: „Защо ти туриха този юлар? “ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога? “ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите.
към втори вариант >>
Това, което постепенно те ограничава, то е смърт.
(втори вариант)
Теоретически какво нещо е смъртта? Всеки от вас може да я чувства.
Това, което постепенно те ограничава, то е смърт.
Всяка една болка е предвестник на смъртта. Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта. Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта. Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта.
към втори вариант >>
“ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят?
(втори вариант)
Минава едно куче покрай един кон и му гледа букаите. Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи?
“ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят?
“ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол. Казва му: „Защо ти туриха този юлар? “ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога? “ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир.
към втори вариант >>
Всяка една болка е предвестник на смъртта.
(втори вариант)
Теоретически какво нещо е смъртта? Всеки от вас може да я чувства. Това, което постепенно те ограничава, то е смърт.
Всяка една болка е предвестник на смъртта.
Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта. Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта. Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта. И обратното е вярно.
към втори вариант >>
“ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол.
(втори вариант)
Минава едно куче покрай един кон и му гледа букаите. Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи? “ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят?
“ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол.
Казва му: „Защо ти туриха този юлар? “ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога? “ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието.
към втори вариант >>
Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта.
(втори вариант)
Теоретически какво нещо е смъртта? Всеки от вас може да я чувства. Това, което постепенно те ограничава, то е смърт. Всяка една болка е предвестник на смъртта.
Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта.
Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта. Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта. Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта. И обратното е вярно. Всички онези хубави чувства, хубави мисли са предвестници на живота.
към втори вариант >>
Казва му: „Защо ти туриха този юлар?
(втори вариант)
Минава едно куче покрай един кон и му гледа букаите. Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи? “ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят? “ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол.
Казва му: „Защо ти туриха този юлар?
“ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога? “ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна?
към втори вариант >>
Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта.
(втори вариант)
Теоретически какво нещо е смъртта? Всеки от вас може да я чувства. Това, което постепенно те ограничава, то е смърт. Всяка една болка е предвестник на смъртта. Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта.
Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта.
Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта. Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта. И обратното е вярно. Всички онези хубави чувства, хубави мисли са предвестници на живота.
към втори вариант >>
“ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога?
(втори вариант)
Минава едно куче покрай един кон и му гледа букаите. Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи? “ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят? “ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол. Казва му: „Защо ти туриха този юлар?
“ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога?
“ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна? “ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана.
към втори вариант >>
Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта.
(втори вариант)
Всеки от вас може да я чувства. Това, което постепенно те ограничава, то е смърт. Всяка една болка е предвестник на смъртта. Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта.
Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта.
Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта. И обратното е вярно. Всички онези хубави чувства, хубави мисли са предвестници на живота.
към втори вариант >>
“ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите.
(втори вариант)
Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи? “ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят? “ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол. Казва му: „Защо ти туриха този юлар? “ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога?
“ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите.
Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна? “ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана. Моята глава е по-голяма, отколкото Врата.
към втори вариант >>
Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта.
(втори вариант)
Това, което постепенно те ограничава, то е смърт. Всяка една болка е предвестник на смъртта. Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта. Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта.
Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта.
И обратното е вярно. Всички онези хубави чувства, хубави мисли са предвестници на живота.
към втори вариант >>
Гледа, кучето вързано със синджир.
(втори вариант)
“ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят? “ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол. Казва му: „Защо ти туриха този юлар? “ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога? “ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите.
Гледа, кучето вързано със синджир.
Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна? “ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана. Моята глава е по-голяма, отколкото Врата. Сега там е моето нещастие.
към втори вариант >>
И обратното е вярно.
(втори вариант)
Всяка една болка е предвестник на смъртта. Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта. Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта. Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта.
И обратното е вярно.
Всички онези хубави чувства, хубави мисли са предвестници на живота.
към втори вариант >>
Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието.
(втори вариант)
“ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол. Казва му: „Защо ти туриха този юлар? “ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога? “ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир.
Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието.
А какво е твоето нещастие с тази гривна? “ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана. Моята глава е по-голяма, отколкото Врата. Сега там е моето нещастие. Трябваше да направя моята глава по-тънка, за да мога да се изхлузя.“
към втори вариант >>
Всички онези хубави чувства, хубави мисли са предвестници на живота.
(втори вариант)
Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта. Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта. Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта. И обратното е вярно.
Всички онези хубави чувства, хубави мисли са предвестници на живота.
към втори вариант >>
А какво е твоето нещастие с тази гривна?
(втори вариант)
Казва му: „Защо ти туриха този юлар? “ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога? “ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието.
А какво е твоето нещастие с тази гривна?
“ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана. Моята глава е по-голяма, отколкото Врата. Сега там е моето нещастие. Трябваше да направя моята глава по-тънка, за да мога да се изхлузя.“
към втори вариант >>
Сега може да философствате, че страданията са необходими в живота.
(втори вариант)
Сега може да философствате, че страданията са необходими в живота.
В какво отношение са необходими? Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими? Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание. Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш. Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш.
към втори вариант >>
“ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана.
(втори вариант)
“ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога? “ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна?
“ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана.
Моята глава е по-голяма, отколкото Врата. Сега там е моето нещастие. Трябваше да направя моята глава по-тънка, за да мога да се изхлузя.“
към втори вариант >>
В какво отношение са необходими?
(втори вариант)
Сега може да философствате, че страданията са необходими в живота.
В какво отношение са необходими?
Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими? Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание. Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш. Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш. Трябва да добиеш желание да живееш в един свят, дето да не страдаш.
към втори вариант >>
Моята глава е по-голяма, отколкото Врата.
(втори вариант)
“ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна? “ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана.
Моята глава е по-голяма, отколкото Врата.
Сега там е моето нещастие. Трябваше да направя моята глава по-тънка, за да мога да се изхлузя.“
към втори вариант >>
Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими?
(втори вариант)
Сега може да философствате, че страданията са необходими в живота. В какво отношение са необходими?
Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими?
Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание. Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш. Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш. Трябва да добиеш желание да живееш в един свят, дето да не страдаш.
към втори вариант >>
Сега там е моето нещастие.
(втори вариант)
Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна? “ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана. Моята глава е по-голяма, отколкото Врата.
Сега там е моето нещастие.
Трябваше да направя моята глава по-тънка, за да мога да се изхлузя.“
към втори вариант >>
Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание.
(втори вариант)
Сега може да философствате, че страданията са необходими в живота. В какво отношение са необходими? Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими?
Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание.
Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш. Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш. Трябва да добиеш желание да живееш в един свят, дето да не страдаш.
към втори вариант >>
Трябваше да направя моята глава по-тънка, за да мога да се изхлузя.“
(втори вариант)
Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна? “ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката - за врата ми ме хвана. Моята глава е по-голяма, отколкото Врата. Сега там е моето нещастие.
Трябваше да направя моята глава по-тънка, за да мога да се изхлузя.“
към втори вариант >>
Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш.
(втори вариант)
Сега може да философствате, че страданията са необходими в живота. В какво отношение са необходими? Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими? Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание.
Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш.
Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш. Трябва да добиеш желание да живееш в един свят, дето да не страдаш.
към втори вариант >>
Това са символи сега - краката, главата, букаите и т.н.
(втори вариант)
Това са символи сега - краката, главата, букаите и т.н.
Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток. Има една страна. Науката води човека в една много опасна област. Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа. И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна.
към втори вариант >>
Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш.
(втори вариант)
Сега може да философствате, че страданията са необходими в живота. В какво отношение са необходими? Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими? Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание. Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш.
Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш.
Трябва да добиеш желание да живееш в един свят, дето да не страдаш.
към втори вариант >>
Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток.
(втори вариант)
Това са символи сега - краката, главата, букаите и т.н.
Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток.
Има една страна. Науката води човека в една много опасна област. Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа. И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна. Непременно човек трябва да проучва живата природа - и там има една вътрешна страна.
към втори вариант >>
Трябва да добиеш желание да живееш в един свят, дето да не страдаш.
(втори вариант)
В какво отношение са необходими? Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими? Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание. Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш. Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш.
Трябва да добиеш желание да живееш в един свят, дето да не страдаш.
към втори вариант >>
Има една страна.
(втори вариант)
Това са символи сега - краката, главата, букаите и т.н. Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток.
Има една страна.
Науката води човека в една много опасна област. Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа. И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна. Непременно човек трябва да проучва живата природа - и там има една вътрешна страна. Някои от младите ми казват: „Покажи ни сега.“ Мога да ви покажа.
към втори вариант >>
Представете си, че страданието прилича на едно дете, което свири на цигулка.
(втори вариант)
Представете си, че страданието прилича на едно дете, което свири на цигулка.
Целия ден издава неверни тонове с цигулката. Каква е целта на това упражнение? Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове. В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното.
към втори вариант >>
Науката води човека в една много опасна област.
(втори вариант)
Това са символи сега - краката, главата, букаите и т.н. Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток. Има една страна.
Науката води човека в една много опасна област.
Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа. И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна. Непременно човек трябва да проучва живата природа - и там има една вътрешна страна. Някои от младите ми казват: „Покажи ни сега.“ Мога да ви покажа.
към втори вариант >>
Целия ден издава неверни тонове с цигулката.
(втори вариант)
Представете си, че страданието прилича на едно дете, което свири на цигулка.
Целия ден издава неверни тонове с цигулката.
Каква е целта на това упражнение? Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове. В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание.
към втори вариант >>
Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа.
(втори вариант)
Това са символи сега - краката, главата, букаите и т.н. Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток. Има една страна. Науката води човека в една много опасна област.
Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа.
И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна. Непременно човек трябва да проучва живата природа - и там има една вътрешна страна. Някои от младите ми казват: „Покажи ни сега.“ Мога да ви покажа.
към втори вариант >>
Каква е целта на това упражнение?
(втори вариант)
Представете си, че страданието прилича на едно дете, което свири на цигулка. Целия ден издава неверни тонове с цигулката.
Каква е целта на това упражнение?
Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове. В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно.
към втори вариант >>
И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна.
(втори вариант)
Това са символи сега - краката, главата, букаите и т.н. Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток. Има една страна. Науката води човека в една много опасна област. Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа.
И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна.
Непременно човек трябва да проучва живата природа - и там има една вътрешна страна. Някои от младите ми казват: „Покажи ни сега.“ Мога да ви покажа.
към втори вариант >>
Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове.
(втори вариант)
Представете си, че страданието прилича на едно дете, което свири на цигулка. Целия ден издава неверни тонове с цигулката. Каква е целта на това упражнение?
Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове.
В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате - трябва да се мъчим.
към втори вариант >>
Непременно човек трябва да проучва живата природа - и там има една вътрешна страна.
(втори вариант)
Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток. Има една страна. Науката води човека в една много опасна област. Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа. И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна.
Непременно човек трябва да проучва живата природа - и там има една вътрешна страна.
Някои от младите ми казват: „Покажи ни сега.“ Мога да ви покажа.
към втори вариант >>
В това дете има усилие.
(втори вариант)
Представете си, че страданието прилича на едно дете, което свири на цигулка. Целия ден издава неверни тонове с цигулката. Каква е целта на това упражнение? Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове.
В това дете има усилие.
Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате - трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта.
към втори вариант >>
Някои от младите ми казват: „Покажи ни сега.“ Мога да ви покажа.
(втори вариант)
Има една страна. Науката води човека в една много опасна област. Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа. И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна. Непременно човек трябва да проучва живата природа - и там има една вътрешна страна.
Някои от младите ми казват: „Покажи ни сега.“ Мога да ви покажа.
към втори вариант >>
Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното.
(втори вариант)
Представете си, че страданието прилича на едно дете, което свири на цигулка. Целия ден издава неверни тонове с цигулката. Каква е целта на това упражнение? Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове. В това дете има усилие.
Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното.
Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате - трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе?
към втори вариант >>
Една млада мома нямало какво да прави.
(втори вариант)
Една млада мома нямало какво да прави.
Тя била красива, седи и е замислена. Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва. Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе? По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк. Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как?
към втори вариант >>
Аз наричам неверните неща страдание.
(втори вариант)
Целия ден издава неверни тонове с цигулката. Каква е целта на това упражнение? Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове. В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното.
Аз наричам неверните неща страдание.
Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате - трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота.
към втори вариант >>
Тя била красива, седи и е замислена.
(втори вариант)
Една млада мома нямало какво да прави.
Тя била красива, седи и е замислена.
Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва. Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе? По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк. Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как? “ „С тропане.“ И той отишъл да тропа.
към втори вариант >>
Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно.
(втори вариант)
Каква е целта на това упражнение? Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове. В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание.
Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно.
Казвате - трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си.
към втори вариант >>
Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва.
(втори вариант)
Една млада мома нямало какво да прави. Тя била красива, седи и е замислена.
Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва.
Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе? По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк. Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как? “ „С тропане.“ И той отишъл да тропа. Той казва: „Не върви.“ Момата като тропа, на място е, а дядото друго трябва да направи, не върви с тропане.
към втори вариант >>
Казвате - трябва да се мъчим.
(втори вариант)
Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове. В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно.
Казвате - трябва да се мъчим.
Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си. За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл.
към втори вариант >>
Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе?
(втори вариант)
Една млада мома нямало какво да прави. Тя била красива, седи и е замислена. Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва.
Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе?
По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк. Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как? “ „С тропане.“ И той отишъл да тропа. Той казва: „Не върви.“ Момата като тропа, на място е, а дядото друго трябва да направи, не върви с тропане.
към втори вариант >>
Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта.
(втори вариант)
В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате - трябва да се мъчим.
Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта.
Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си. За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл. Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота.
към втори вариант >>
По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк.
(втори вариант)
Една млада мома нямало какво да прави. Тя била красива, седи и е замислена. Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва. Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе?
По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк.
Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как? “ „С тропане.“ И той отишъл да тропа. Той казва: „Не върви.“ Момата като тропа, на място е, а дядото друго трябва да направи, не върви с тропане.
към втори вариант >>
Доброто към какво трябва да те доведе?
(втори вариант)
Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате - трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта.
Доброто към какво трябва да те доведе?
Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си. За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл. Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота. Това, което Всякога показва посоката В живота, е доброто.
към втори вариант >>
Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как?
(втори вариант)
Една млада мома нямало какво да прави. Тя била красива, седи и е замислена. Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва. Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе? По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк.
Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как?
“ „С тропане.“ И той отишъл да тропа. Той казва: „Не върви.“ Момата като тропа, на място е, а дядото друго трябва да направи, не върви с тропане.
към втори вариант >>
Доброто е път за живота.
(втори вариант)
Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате - трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе?
Доброто е път за живота.
Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си. За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл. Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота. Това, което Всякога показва посоката В живота, е доброто. Това, което ни отдалечава от живота, е злото в света.
към втори вариант >>
“ „С тропане.“ И той отишъл да тропа.
(втори вариант)
Тя била красива, седи и е замислена. Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва. Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе? По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк. Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как?
“ „С тропане.“ И той отишъл да тропа.
Той казва: „Не върви.“ Момата като тропа, на място е, а дядото друго трябва да направи, не върви с тропане.
към втори вариант >>
Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си.
(втори вариант)
Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате - трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота.
Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си.
За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл. Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота. Това, което Всякога показва посоката В живота, е доброто. Това, което ни отдалечава от живота, е злото в света.
към втори вариант >>
Той казва: „Не върви.“ Момата като тропа, на място е, а дядото друго трябва да направи, не върви с тропане.
(втори вариант)
Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и й казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва. Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе? По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк. Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как? “ „С тропане.“ И той отишъл да тропа.
Той казва: „Не върви.“ Момата като тропа, на място е, а дядото друго трябва да направи, не върви с тропане.
към втори вариант >>
За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл.
(втори вариант)
Казвате - трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си.
За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл.
Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота. Това, което Всякога показва посоката В живота, е доброто. Това, което ни отдалечава от живота, е злото в света.
към втори вариант >>
Та казвам.
(втори вариант)
Та казвам.
Научните методи на старите и на младите са диаметрално противоположни. В един случай ти може да употребиш един метод, в друг случай
към втори вариант >>
Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота.
(втори вариант)
Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си. За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл.
Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота.
Това, което Всякога показва посоката В живота, е доброто. Това, което ни отдалечава от живота, е злото в света.
към втори вариант >>
Научните методи на старите и на младите са диаметрално противоположни.
(втори вариант)
Та казвам.
Научните методи на старите и на младите са диаметрално противоположни.
В един случай ти може да употребиш един метод, в друг случай
към втори вариант >>
Това, което Всякога показва посоката В живота, е доброто.
(втори вариант)
Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си. За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл. Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота.
Това, което Всякога показва посоката В живота, е доброто.
Това, което ни отдалечава от живота, е злото в света.
към втори вариант >>
В един случай ти може да употребиш един метод, в друг случай
(втори вариант)
Та казвам. Научните методи на старите и на младите са диаметрално противоположни.
В един случай ти може да употребиш един метод, в друг случай
към втори вариант >>
Това, което ни отдалечава от живота, е злото в света.
(втори вариант)
Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си. За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл. Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота. Това, което Всякога показва посоката В живота, е доброто.
Това, което ни отдалечава от живота, е злото в света.
към втори вариант >>
друг метод.
(втори вариант)
друг метод.
Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място. Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня. По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята. Това е за момата, а не и за стария. Какво трябваше да прави дядото?
към втори вариант >>
Следователно злото води към смъртта, а доброто води към живота.
(втори вариант)
Следователно злото води към смъртта, а доброто води към живота.
И двете сами по себе си отвлечени, нямат никакъв смисъл. Психологически съвременните хора разискват въпроса, дали трябва да се живее добре. Ние живеем добре, обаче при все това умираме.
към втори вариант >>
Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място.
(втори вариант)
друг метод.
Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място.
Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня. По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята. Това е за момата, а не и за стария. Какво трябваше да прави дядото? Как да превърне това състояние?
към втори вариант >>
И двете сами по себе си отвлечени, нямат никакъв смисъл.
(втори вариант)
Следователно злото води към смъртта, а доброто води към живота.
И двете сами по себе си отвлечени, нямат никакъв смисъл.
Психологически съвременните хора разискват въпроса, дали трябва да се живее добре. Ние живеем добре, обаче при все това умираме.
към втори вариант >>
Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня.
(втори вариант)
друг метод. Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място.
Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня.
По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята. Това е за момата, а не и за стария. Какво трябваше да прави дядото? Как да превърне това състояние? Нека да каже идущия път в дадения случай какво трябва да направи дядото, за да му тръгне работата.
към втори вариант >>
Психологически съвременните хора разискват въпроса, дали трябва да се живее добре.
(втори вариант)
Следователно злото води към смъртта, а доброто води към живота. И двете сами по себе си отвлечени, нямат никакъв смисъл.
Психологически съвременните хора разискват въпроса, дали трябва да се живее добре.
Ние живеем добре, обаче при все това умираме.
към втори вариант >>
По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята.
(втори вариант)
друг метод. Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място. Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня.
По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята.
Това е за момата, а не и за стария. Какво трябваше да прави дядото? Как да превърне това състояние? Нека да каже идущия път в дадения случай какво трябва да направи дядото, за да му тръгне работата.
към втори вариант >>
Ние живеем добре, обаче при все това умираме.
(втори вариант)
Следователно злото води към смъртта, а доброто води към живота. И двете сами по себе си отвлечени, нямат никакъв смисъл. Психологически съвременните хора разискват въпроса, дали трябва да се живее добре.
Ние живеем добре, обаче при все това умираме.
към втори вариант >>
Това е за момата, а не и за стария.
(втори вариант)
друг метод. Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място. Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня. По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята.
Това е за момата, а не и за стария.
Какво трябваше да прави дядото? Как да превърне това състояние? Нека да каже идущия път в дадения случай какво трябва да направи дядото, за да му тръгне работата.
към втори вариант >>
След това казвате - той умря, отиде в онзи свят.
(втори вариант)
След това казвате - той умря, отиде в онзи свят.
Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре. Но ако никъде не е отишъл, тогава? Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава? Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил?
към втори вариант >>
Какво трябваше да прави дядото?
(втори вариант)
друг метод. Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място. Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня. По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята. Това е за момата, а не и за стария.
Какво трябваше да прави дядото?
Как да превърне това състояние? Нека да каже идущия път в дадения случай какво трябва да направи дядото, за да му тръгне работата.
към втори вариант >>
Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре.
(втори вариант)
След това казвате - той умря, отиде в онзи свят.
Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре.
Но ако никъде не е отишъл, тогава? Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава? Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо.
към втори вариант >>
Как да превърне това състояние?
(втори вариант)
Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място. Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня. По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята. Това е за момата, а не и за стария. Какво трябваше да прави дядото?
Как да превърне това състояние?
Нека да каже идущия път в дадения случай какво трябва да направи дядото, за да му тръгне работата.
към втори вариант >>
Но ако никъде не е отишъл, тогава?
(втори вариант)
След това казвате - той умря, отиде в онзи свят. Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре.
Но ако никъде не е отишъл, тогава?
Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава? Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо. А когато не е там, той губи.
към втори вариант >>
Нека да каже идущия път в дадения случай какво трябва да направи дядото, за да му тръгне работата.
(втори вариант)
Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня. По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята. Това е за момата, а не и за стария. Какво трябваше да прави дядото? Как да превърне това състояние?
Нека да каже идущия път в дадения случай какво трябва да направи дядото, за да му тръгне работата.
към втори вариант >>
Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава?
(втори вариант)
След това казвате - той умря, отиде в онзи свят. Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре. Но ако никъде не е отишъл, тогава?
Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава?
Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо. А когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека.
към втори вариант >>
Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си.
(втори вариант)
След това казвате - той умря, отиде в онзи свят. Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре. Но ако никъде не е отишъл, тогава? Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава?
Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си.
Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо. А когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека. Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си.
към втори вариант >>
Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил?
(втори вариант)
След това казвате - той умря, отиде в онзи свят. Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре. Но ако никъде не е отишъл, тогава? Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава? Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си.
Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил?
Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо. А когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека. Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си. Или казано другояче, те нямат условия да се развиват.
към втори вариант >>
Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо.
(втори вариант)
Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре. Но ако никъде не е отишъл, тогава? Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава? Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил?
Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо.
А когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека. Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си. Или казано другояче, те нямат условия да се развиват.
към втори вариант >>
А когато не е там, той губи.
(втори вариант)
Но ако никъде не е отишъл, тогава? Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава? Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо.
А когато не е там, той губи.
И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека. Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си. Или казано другояче, те нямат условия да се развиват.
към втори вариант >>
И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека.
(втори вариант)
Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава? Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо. А когато не е там, той губи.
И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека.
Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си. Или казано другояче, те нямат условия да се развиват.
към втори вариант >>
Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си.
(втори вариант)
Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо. А когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека.
Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си.
Или казано другояче, те нямат условия да се развиват.
към втори вариант >>
Или казано другояче, те нямат условия да се развиват.
(втори вариант)
Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо. А когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека. Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си.
Или казано другояче, те нямат условия да се развиват.
към втори вариант >>
Следователно онова, което ни радва в живота, е, че ние един ден ще се избавим от ограничението на смъртта и ще влезем в живота, дето няма смърт.
(втори вариант)
Следователно онова, което ни радва в живота, е, че ние един ден ще се избавим от ограничението на смъртта и ще влезем в живота, дето няма смърт.
А сега което ви радва, то е преходно. Вие не се спирате, че един ден ще умрете. На човека не му се Вярва това. И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва.
към втори вариант >>
А сега което ви радва, то е преходно.
(втори вариант)
Следователно онова, което ни радва в живота, е, че ние един ден ще се избавим от ограничението на смъртта и ще влезем в живота, дето няма смърт.
А сега което ви радва, то е преходно.
Вие не се спирате, че един ден ще умрете. На човека не му се Вярва това. И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш.
към втори вариант >>
Вие не се спирате, че един ден ще умрете.
(втори вариант)
Следователно онова, което ни радва в живота, е, че ние един ден ще се избавим от ограничението на смъртта и ще влезем в живота, дето няма смърт. А сега което ви радва, то е преходно.
Вие не се спирате, че един ден ще умрете.
На човека не му се Вярва това. И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш.
към втори вариант >>
На човека не му се Вярва това.
(втори вариант)
Следователно онова, което ни радва в живота, е, че ние един ден ще се избавим от ограничението на смъртта и ще влезем в живота, дето няма смърт. А сега което ви радва, то е преходно. Вие не се спирате, че един ден ще умрете.
На човека не му се Вярва това.
И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш. И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш.
към втори вариант >>
И действително той няма защо да вярва.
(втори вариант)
Следователно онова, което ни радва в живота, е, че ние един ден ще се избавим от ограничението на смъртта и ще влезем в живота, дето няма смърт. А сега което ви радва, то е преходно. Вие не се спирате, че един ден ще умрете. На човека не му се Вярва това.
И действително той няма защо да вярва.
Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш. И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш. Те са относителни неща.
към втори вариант >>
Защото той е умрял и без да вярва.
(втори вариант)
Следователно онова, което ни радва в живота, е, че ние един ден ще се избавим от ограничението на смъртта и ще влезем в живота, дето няма смърт. А сега което ви радва, то е преходно. Вие не се спирате, че един ден ще умрете. На човека не му се Вярва това. И действително той няма защо да вярва.
Защото той е умрял и без да вярва.
И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш. И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш. Те са относителни неща. Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината.
към втори вариант >>
И без да вярваш, пак ще умреш.
(втори вариант)
А сега което ви радва, то е преходно. Вие не се спирате, че един ден ще умрете. На човека не му се Вярва това. И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва.
И без да вярваш, пак ще умреш.
И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш. И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш. Те са относителни неща. Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината. Доколко е истина, то е въпрос.
към втори вариант >>
И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш.
(втори вариант)
Вие не се спирате, че един ден ще умрете. На човека не му се Вярва това. И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш.
И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш.
И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш. Те са относителни неща. Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината. Доколко е истина, то е въпрос.
към втори вариант >>
И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш.
(втори вариант)
На човека не му се Вярва това. И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш.
И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш.
Те са относителни неща. Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината. Доколко е истина, то е въпрос.
към втори вариант >>
Те са относителни неща.
(втори вариант)
И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш. И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш.
Те са относителни неща.
Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината. Доколко е истина, то е въпрос.
към втори вариант >>
Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината.
(втори вариант)
Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш. И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш. Те са относителни неща.
Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината.
Доколко е истина, то е въпрос.
към втори вариант >>
Доколко е истина, то е въпрос.
(втори вариант)
И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш. И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш. Те са относителни неща. Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината.
Доколко е истина, то е въпрос.
към втори вариант >>
Например, който разбира тия числа: – 6 и +6, той знае какви са качествата им.
(втори вариант)
Например, който разбира тия числа: – 6 и +6, той знае какви са качествата им.
Питам тогава, – 6 може ли да изпълни задълженията, които ти е дало? Не може да ги изпълни. +6 може ли да ги изпълни? Има възможност да ги изпълни. Но сега както поставихме Въпроса, аз разглеждам един философски въпрос, който ви интересува толкоз, колкото философията на някой философ.
към втори вариант >>
Питам тогава, – 6 може ли да изпълни задълженията, които ти е дало?
(втори вариант)
Например, който разбира тия числа: – 6 и +6, той знае какви са качествата им.
Питам тогава, – 6 може ли да изпълни задълженията, които ти е дало?
Не може да ги изпълни. +6 може ли да ги изпълни? Има възможност да ги изпълни. Но сега както поставихме Въпроса, аз разглеждам един философски въпрос, който ви интересува толкоз, колкото философията на някой философ. Той говори за натоварените коне и той Върви с тях и им казва, че трябва да работят.
към втори вариант >>
Не може да ги изпълни.
(втори вариант)
Например, който разбира тия числа: – 6 и +6, той знае какви са качествата им. Питам тогава, – 6 може ли да изпълни задълженията, които ти е дало?
Не може да ги изпълни.
+6 може ли да ги изпълни? Има възможност да ги изпълни. Но сега както поставихме Въпроса, аз разглеждам един философски въпрос, който ви интересува толкоз, колкото философията на някой философ. Той говори за натоварените коне и той Върви с тях и им казва, че трябва да работят. Но те са натоварени.
към втори вариант >>
НАГОРЕ