НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
116
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
116
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо.
Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят.
За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо.
Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата.
към беседата >>
Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа.
Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“. – Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва.
Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа.
Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим? “ – Чрез жертвата.
към беседата >>
Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори.
Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата.
Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори.
По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело. То се сее навсякъде, между всички общества и народи. Какво предстои да стане, ще видите след десетина години. Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както турците: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.
към беседата >>
Кой е използвал тия семена, не се знае.
Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо.
Кой е използвал тия семена, не се знае.
Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще.
към беседата >>
Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си.
Не е важно, как са спечелени“. – Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа.
Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си.
Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим? “ – Чрез жертвата. – „Как става това?
към беседата >>
По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело.
Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори.
По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело.
То се сее навсякъде, между всички общества и народи. Какво предстои да стане, ще видите след десетина години. Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както турците: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.
към беседата >>
Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси.
Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае.
Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси.
Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша?
към беседата >>
Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души.
– Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си.
Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души.
Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим? “ – Чрез жертвата. – „Как става това? Като напуснем света?
към беседата >>
То се сее навсякъде, между всички общества и народи.
Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори. По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело.
То се сее навсякъде, между всички общества и народи.
Какво предстои да стане, ще видите след десетина години. Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както турците: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.
към беседата >>
Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат.
На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси.
Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат.
Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша? “ Не уповавайте на философите.
към беседата >>
Това значи да се самопожертваш.
Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души.
Това значи да се самопожертваш.
– „Как можем да се спасим? “ – Чрез жертвата. – „Как става това? Като напуснем света? “ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща.
към беседата >>
Какво предстои да стане, ще видите след десетина години.
Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори. По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело. То се сее навсякъде, между всички общества и народи.
Какво предстои да стане, ще видите след десетина години.
Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както турците: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.
към беседата >>
Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог.
Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат.
Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог.
Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша? “ Не уповавайте на философите. Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача.
към беседата >>
– „Как можем да се спасим?
Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш.
– „Как можем да се спасим?
“ – Чрез жертвата. – „Как става това? Като напуснем света? “ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща.
към беседата >>
Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както турците: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.
Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори. По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело. То се сее навсякъде, между всички общества и народи. Какво предстои да стане, ще видите след десетина години.
Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както турците: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.
към беседата >>
Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата.
За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог.
Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата.
Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша? “ Не уповавайте на философите. Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача. Вашият ум сам трябва да я разреши.
към беседата >>
“ – Чрез жертвата.
Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим?
“ – Чрез жертвата.
– „Как става това? Като напуснем света? “ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал.
към беседата >>
Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога.
Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога.
Приемете в себе си живото Христово семе. То е посадено още преди две хиляди години. Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха. Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа.
към беседата >>
Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще.
Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата.
Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще.
Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша? “ Не уповавайте на философите. Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача. Вашият ум сам трябва да я разреши.
към беседата >>
– „Как става това?
Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим? “ – Чрез жертвата.
– „Как става това?
Като напуснем света? “ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво?
към беседата >>
Приемете в себе си живото Христово семе.
Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога.
Приемете в себе си живото Христово семе.
То е посадено още преди две хиляди години. Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха. Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни.
към беседата >>
Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша?
Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще.
Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша?
“ Не уповавайте на философите. Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача. Вашият ум сам трябва да я разреши.
към беседата >>
Като напуснем света?
Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим? “ – Чрез жертвата. – „Как става това?
Като напуснем света?
“ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора.
към беседата >>
То е посадено още преди две хиляди години.
Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога. Приемете в себе си живото Христово семе.
То е посадено още преди две хиляди години.
Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха. Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост.
към беседата >>
“ Не уповавайте на философите.
Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша?
“ Не уповавайте на философите.
Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача. Вашият ум сам трябва да я разреши.
към беседата >>
“ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща.
Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим? “ – Чрез жертвата. – „Как става това? Като напуснем света?
“ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща.
Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си?
към беседата >>
Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха.
Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога. Приемете в себе си живото Христово семе. То е посадено още преди две хиляди години.
Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха.
Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа.
към беседата >>
Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача.
Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша? “ Не уповавайте на философите.
Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача.
Вашият ум сам трябва да я разреши.
към беседата >>
Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща.
– „Как можем да се спасим? “ – Чрез жертвата. – „Как става това? Като напуснем света? “ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща.
Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща.
Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой.
към беседата >>
Църквата не разбра Христовото учение.
Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога. Приемете в себе си живото Христово семе. То е посадено още преди две хиляди години. Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха.
Църквата не разбра Христовото учение.
Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината.
към беседата >>
Вашият ум сам трябва да я разреши.
Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша? “ Не уповавайте на философите. Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача.
Вашият ум сам трябва да я разреши.
към беседата >>
Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал.
“ – Чрез жертвата. – „Как става това? Като напуснем света? “ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща.
Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал.
„Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия?
към беседата >>
Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа.
Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога. Приемете в себе си живото Христово семе. То е посадено още преди две хиляди години. Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха. Църквата не разбра Христовото учение.
Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа.
Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора.
към беседата >>
И тъй, работете за развиване на ума си.
И тъй, работете за развиване на ума си.
Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото.
към беседата >>
„Излезе сеятелят да сее.“ – Какво?
– „Как става това? Като напуснем света? “ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал.
„Излезе сеятелят да сее.“ – Какво?
– Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му.
към беседата >>
Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни.
Приемете в себе си живото Христово семе. То е посадено още преди две хиляди години. Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха. Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа.
Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни.
В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение.
към беседата >>
Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне.
И тъй, работете за развиване на ума си.
Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне.
Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните.
към беседата >>
– Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора.
Като напуснем света? “ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво?
– Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора.
Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато.
към беседата >>
В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост.
То е посадено още преди две хиляди години. Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха. Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни.
В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост.
Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества.
към беседата >>
Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове.
И тъй, работете за развиване на ума си. Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне.
Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове.
Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби.
към беседата >>
Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си?
“ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора.
Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си?
Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи.
към беседата >>
Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа.
Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха. Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост.
Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа.
Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества.
към беседата >>
Иначе те ще дадат обратни резултати.
И тъй, работете за развиване на ума си. Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове.
Иначе те ще дадат обратни резултати.
Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота.
към беседата >>
Ако можеш, ти си голям герой.
Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си?
Ако можеш, ти си голям герой.
Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него.
към беседата >>
Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината.
Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа.
Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината.
Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества. Доста това иго!
към беседата >>
Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна.
И тъй, работете за развиване на ума си. Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати.
Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна.
Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце!
към беседата >>
Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия?
Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой.
Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия?
След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това.
към беседата >>
Днес Бог призовава тия хора.
Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината.
Днес Бог призовава тия хора.
Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества. Доста това иго! Не ни трябват вече владици и попове.
към беседата >>
Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото.
И тъй, работете за развиване на ума си. Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна.
Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото.
Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце! “ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България!
към беседата >>
След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му.
„Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия?
След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му.
Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато!
към беседата >>
Необрязаните ще приложат това велико учение.
Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора.
Необрязаните ще приложат това велико учение.
То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества. Доста това иго! Не ни трябват вече владици и попове. Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.
към беседата >>
Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните.
Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото.
Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните.
Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце! “ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България! “ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия!
към беседата >>
Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато.
– Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му.
Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато.
Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото?
към беседата >>
То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества.
В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение.
То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества.
И ние искаме свобода за всички живи същества. Доста това иго! Не ни трябват вече владици и попове. Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.
към беседата >>
Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби.
Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните.
Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби.
Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце! “ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България! “ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия! “ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.
към беседата >>
Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи.
Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато.
Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи.
Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото? “ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва.
към беседата >>
И ние искаме свобода за всички живи същества.
Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества.
И ние искаме свобода за всички живи същества.
Доста това иго! Не ни трябват вече владици и попове. Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.
към беседата >>
Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота.
Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби.
Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота.
После, да си пийна малко винце! “ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България! “ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия! “ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.
към беседата >>
Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него.
Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи.
Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него.
Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото? “ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници.
към беседата >>
Доста това иго!
Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества.
Доста това иго!
Не ни трябват вече владици и попове. Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.
към беседата >>
После, да си пийна малко винце!
Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота.
После, да си пийна малко винце!
“ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България! “ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия! “ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.
към беседата >>
Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това.
Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него.
Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това.
Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото? “ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа.
към беседата >>
Не ни трябват вече владици и попове.
Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества. Доста това иго!
Не ни трябват вече владици и попове.
Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.
към беседата >>
“ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България!
Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце!
“ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България!
“ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия! “ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.
към беседата >>
Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато!
След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това.
Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато!
„Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото? “ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“.
към беседата >>
Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.
Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества. Доста това иго! Не ни трябват вече владици и попове.
Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.
към беседата >>
“ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия!
Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце! “ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България!
“ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия!
“ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.
към беседата >>
„Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото?
Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато!
„Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото?
“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност.
към беседата >>
Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите духа си от робството.
Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите духа си от робството.
Това проповядва великото учение. – „Какво се иска от нас? Да се повдигаме ли? “ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество.
към беседата >>
“ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.
Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце! “ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България! “ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия!
“ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.
към беседата >>
“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва.
Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото?
“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва.
След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност. Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата.
към беседата >>
Това проповядва великото учение.
Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите духа си от робството.
Това проповядва великото учение.
– „Какво се иска от нас? Да се повдигаме ли? “ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно.
към беседата >>
В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека.
В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека.
Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“. Запитали го: „Кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа.
към беседата >>
След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници.
Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото? “ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва.
След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници.
Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност. Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата. Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.
към беседата >>
– „Какво се иска от нас?
Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите духа си от робството. Това проповядва великото учение.
– „Какво се иска от нас?
Да се повдигаме ли? “ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно. Няма връщане назад.
към беседата >>
Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“.
В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека.
Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“.
Запитали го: „Кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“.
към беседата >>
Казал си: „Ето, вложих златото в работа.
Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото? “ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници.
Казал си: „Ето, вложих златото в работа.
Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност. Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата. Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.
към беседата >>
Да се повдигаме ли?
Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите духа си от робството. Това проповядва великото учение. – „Какво се иска от нас?
Да се повдигаме ли?
“ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно. Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души.
към беседата >>
Запитали го: „Кой направи плета?
В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека. Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“.
Запитали го: „Кой направи плета?
“ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“. Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува.
към беседата >>
Така ще се облагодетелстват много хора“.
Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото? “ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа.
Така ще се облагодетелстват много хора“.
Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност. Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата. Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.
към беседата >>
“ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога.
Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите духа си от робството. Това проповядва великото учение. – „Какво се иска от нас? Да се повдигаме ли?
“ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога.
Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно. Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души. Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път.
към беседата >>
“ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос.
В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека. Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“. Запитали го: „Кой направи плета?
“ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос.
Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“. Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува. Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
към беседата >>
Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност.
„Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото? “ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“.
Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност.
Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата. Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.
към беседата >>
Това е учението, което Христос носи за цялото човечество.
Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите духа си от робството. Това проповядва великото учение. – „Какво се иска от нас? Да се повдигаме ли? “ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога.
Това е учението, което Христос носи за цялото човечество.
Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно. Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души. Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път. Старото отмина, не може да се върне назад.
към беседата >>
Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога.
В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека. Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“. Запитали го: „Кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос.
Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога.
Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“. Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува. Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
към беседата >>
Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата.
“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност.
Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата.
Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.
към беседата >>
Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно.
Това проповядва великото учение. – „Какво се иска от нас? Да се повдигаме ли? “ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество.
Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно.
Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души. Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път. Старото отмина, не може да се върне назад.
към беседата >>
Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа.
В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека. Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“. Запитали го: „Кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога.
Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа.
Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“. Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува. Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
към беседата >>
Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.
След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност. Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата.
Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.
към беседата >>
Няма връщане назад.
– „Какво се иска от нас? Да се повдигаме ли? “ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно.
Няма връщане назад.
В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души. Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път. Старото отмина, не може да се върне назад.
към беседата >>
Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“.
Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“. Запитали го: „Кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа.
Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“.
Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува. Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
към беседата >>
Какво показва тоя пример?
Какво показва тоя пример?
– Бъдете богат по ум и по сърце. Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ.
към беседата >>
В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души.
Да се повдигаме ли? “ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно. Няма връщане назад.
В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души.
Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път. Старото отмина, не може да се върне назад.
към беседата >>
Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува.
Запитали го: „Кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“.
Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува.
Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
към беседата >>
– Бъдете богат по ум и по сърце.
Какво показва тоя пример?
– Бъдете богат по ум и по сърце.
Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот.
към беседата >>
Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път.
“ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно. Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души.
Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път.
Старото отмина, не може да се върне назад.
към беседата >>
Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
“ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“. Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува.
Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
към беседата >>
Не се привързвай към външното богатство.
Какво показва тоя пример? – Бъдете богат по ум и по сърце.
Не се привързвай към външното богатство.
Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи.
към беседата >>
Старото отмина, не може да се върне назад.
Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно. Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души. Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път.
Старото отмина, не може да се върне назад.
към беседата >>
„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят.
„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят.
Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало. Това виждаме и в сегашния живот на хората. Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България.
към беседата >>
Истинското богатство е в добродетелите на човека.
Какво показва тоя пример? – Бъдете богат по ум и по сърце. Не се привързвай към външното богатство.
Истинското богатство е в добродетелите на човека.
Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва.
към беседата >>
И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов.
И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов.
Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови. Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? “ Само така хората могат да си подадат ръка.
към беседата >>
Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало.
„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят.
Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало.
Това виждаме и в сегашния живот на хората. Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност.
към беседата >>
Богат е само оня, който води чист и свет живот.
Какво показва тоя пример? – Бъдете богат по ум и по сърце. Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека.
Богат е само оня, който води чист и свет живот.
Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото?
към беседата >>
Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови.
И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов.
Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови.
Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? “ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат.
към беседата >>
Това виждаме и в сегашния живот на хората.
„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят. Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало.
Това виждаме и в сегашния живот на хората.
Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност. Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива.
към беседата >>
Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ.
Какво показва тоя пример? – Бъдете богат по ум и по сърце. Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свет живот.
Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ.
Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб.
към беседата >>
Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи.
И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов. Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови.
Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи.
Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? “ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари.
към беседата >>
Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“.
„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят. Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало. Това виждаме и в сегашния живот на хората.
Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“.
Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност. Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива. Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.
към беседата >>
Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот.
– Бъдете богат по ум и по сърце. Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ.
Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот.
Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо.
към беседата >>
Няма да остане човек, който да мисли криво.
И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов. Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови. Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи.
Няма да остане човек, който да мисли криво.
Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? “ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват.
към беседата >>
Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него.
„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят. Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало. Това виждаме и в сегашния живот на хората. Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“.
Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него.
От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност. Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива. Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.
към беседата >>
Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи.
Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот.
Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи.
Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати.
към беседата >>
Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип?
И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов. Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови. Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво.
Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип?
“ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото.
към беседата >>
От дейността на това дружество зависи бъдещето на България.
„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят. Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало. Това виждаме и в сегашния живот на хората. Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него.
От дейността на това дружество зависи бъдещето на България.
От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност. Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива. Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.
към беседата >>
Само животът може да я проповядва.
Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи.
Само животът може да я проповядва.
Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си.
към беседата >>
“ Само така хората могат да си подадат ръка.
И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов. Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови. Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип?
“ Само така хората могат да си подадат ръка.
Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена.
към беседата >>
От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност.
Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало. Това виждаме и в сегашния живот на хората. Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България.
От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност.
Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива. Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.
към беседата >>
Кога проповядва житото?
Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва.
Кога проповядва житото?
– Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо.
към беседата >>
Само по този начин могат да се разберат.
Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови. Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? “ Само така хората могат да си подадат ръка.
Само по този начин могат да се разберат.
Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат.
към беседата >>
Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива.
Това виждаме и в сегашния живот на хората. Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност.
Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива.
Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.
към беседата >>
– Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб.
Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото?
– Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб.
И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед.
към беседата >>
Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари.
Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? “ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат.
Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари.
Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата.
към беседата >>
Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.
Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност. Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива.
Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.
към беседата >>
И плодовете проповядват мълчаливо.
Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб.
И плодовете проповядват мълчаливо.
Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват?
към беседата >>
Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват.
Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? “ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари.
Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват.
Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години.
към беседата >>
Друг пример.
Друг пример.
Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини. Всички го канят, гощават го. Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало?
към беседата >>
Всяка мълчалива проповед дава добри резултати.
Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо.
Всяка мълчалива проповед дава добри резултати.
Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват? “ – Могат.
към беседата >>
Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото.
Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? “ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват.
Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото.
Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия.
към беседата >>
Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини.
Друг пример.
Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини.
Всички го канят, гощават го. Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало? – Развалила се работата.
към беседата >>
Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си.
Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати.
Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си.
Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват? “ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека.
към беседата >>
Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена.
“ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото.
Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена.
В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си.
към беседата >>
Всички го канят, гощават го.
Друг пример. Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини.
Всички го канят, гощават го.
Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало? – Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва.
към беседата >>
Право учение е това, което се проповядва мълчаливо.
Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си.
Право учение е това, което се проповядва мълчаливо.
Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват? “ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава.
към беседата >>
В новата култура и стари, и млади ще се срещнат.
Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена.
В новата култура и стари, и млади ще се срещнат.
В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили.
към беседата >>
Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре.
Друг пример. Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини. Всички го канят, гощават го.
Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре.
По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало? – Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят.
към беседата >>
Чистота и светост, ето истинската проповед.
– Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо.
Чистота и светост, ето истинската проповед.
– „Могат ли чистотата и светостта да проповядват? “ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни.
към беседата >>
В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата.
Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат.
В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата.
Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа.
към беседата >>
По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение.
Друг пример. Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини. Всички го канят, гощават го. Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре.
По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение.
– Какво е станало? – Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три.
към беседата >>
– „Могат ли чистотата и светостта да проповядват?
И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед.
– „Могат ли чистотата и светостта да проповядват?
“ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано.
към беседата >>
Всички ще бъдат млади, на 30 години.
Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата.
Всички ще бъдат млади, на 30 години.
Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа?
към беседата >>
– Какво е станало?
Друг пример. Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини. Всички го канят, гощават го. Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение.
– Какво е станало?
– Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е.
към беседата >>
“ – Могат.
Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват?
“ – Могат.
Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано. Строг морал!
към беседата >>
Косата побелява от противоречия.
Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години.
Косата побелява от противоречия.
Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене!
към беседата >>
– Развалила се работата.
Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини. Всички го канят, гощават го. Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало?
– Развалила се работата.
Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека.
към беседата >>
Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека.
Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват? “ – Могат.
Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека.
Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано. Строг морал! “ – Това е закон, а не морал.
към беседата >>
Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си.
Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия.
Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си.
Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене! “ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб.
към беседата >>
Семето паднало на камениста почва.
Всички го канят, гощават го. Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало? – Развалила се работата.
Семето паднало на камениста почва.
Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът.
към беседата >>
Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава.
Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват? “ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека.
Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава.
Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано. Строг морал! “ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе.
към беседата >>
Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили.
В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си.
Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили.
Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене! “ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“.
към беседата >>
Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят.
Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало? – Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва.
Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят.
„Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон.
към беседата >>
Вън от него никаква сила не може да го опетни.
Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват? “ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава.
Вън от него никаква сила не може да го опетни.
– „Много строго казано. Строг морал! “ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели.
към беседата >>
Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа.
В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили.
Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа.
Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене! “ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш.
към беседата >>
„Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три.
По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало? – Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят.
„Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три.
Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа.
към беседата >>
– „Много строго казано.
– „Могат ли чистотата и светостта да проповядват? “ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни.
– „Много строго казано.
Строг морал! “ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него.
към беседата >>
Могат ли те да носят кръста си като Христа?
Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа.
Могат ли те да носят кръста си като Христа?
Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене! “ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят.
към беседата >>
Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е.
– Какво е станало? – Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три.
Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е.
в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес.
към беседата >>
Строг морал!
“ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано.
Строг морал!
“ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя.
към беседата >>
Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене!
Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа?
Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене!
“ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора?
към беседата >>
в духовното тяло на човека.
– Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е.
в духовното тяло на човека.
Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя.
към беседата >>
“ – Това е закон, а не морал.
Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано. Строг морал!
“ – Това е закон, а не морал.
От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните.
към беседата >>
“ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб.
Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене!
“ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб.
Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота.
към беседата >>
Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът.
Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека.
Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът.
Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите.
към беседата >>
От почвата зависи и плодът на посятото семе.
Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано. Строг морал! “ – Това е закон, а не морал.
От почвата зависи и плодът на посятото семе.
Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“.
към беседата >>
Трябва ми каруца“.
Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене! “ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб.
Трябва ми каруца“.
– Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство.
към беседата >>
Върху новото сърце ще напише своя закон.
Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът.
Върху новото сърце ще напише своя закон.
Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му!
към беседата >>
Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели.
Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано. Строг морал! “ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе.
Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели.
„Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли?
към беседата >>
– Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш.
Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене! “ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“.
– Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш.
Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята?
към беседата >>
Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа.
„Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон.
Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа.
Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят.
към беседата >>
„Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него.
– „Много строго казано. Строг морал! “ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели.
„Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него.
Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума.
към беседата >>
Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят.
Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене! “ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш.
Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят.
Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята? “ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха.
към беседата >>
Всички хора ще минат през тоя процес.
Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа.
Всички хора ще минат през тоя процес.
Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други.
към беседата >>
Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя.
Строг морал! “ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него.
Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя.
Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“.
към беседата >>
Какво правят сегашните хора?
Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене! “ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят.
Какво правят сегашните хора?
Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята? “ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята.
към беседата >>
Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя.
в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес.
Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя.
Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот.
към беседата >>
Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните.
“ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя.
Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните.
Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш.
към беседата >>
Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота.
“ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора?
Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота.
Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята? “ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече.
към беседата >>
Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите.
Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя.
Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите.
Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот. То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън.
към беседата >>
Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“.
От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните.
Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“.
– „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си!
към беседата >>
Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство.
Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота.
Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство.
– „Защо дойде Христос на земята? “ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа!
към беседата >>
Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му!
Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите.
Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му!
Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот. То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън. На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството.
към беседата >>
– „Да те опитам ли?
Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“.
– „Да те опитам ли?
“ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя.
към беседата >>
– „Защо дойде Христос на земята?
– Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство.
– „Защо дойде Христос на земята?
“ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа! “ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана.
към беседата >>
Клапите му често се развалят.
Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му!
Клапите му често се развалят.
Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот. То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън. На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството. Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.
към беседата >>
“ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума.
„Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли?
“ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума.
Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението.
към беседата >>
“ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха.
Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята?
“ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха.
Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа! “ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично.
към беседата >>
Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други.
Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят.
Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други.
Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот. То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън. На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството. Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.
към беседата >>
Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“.
Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума.
Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“.
Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много.
към беседата >>
Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята.
Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята? “ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха.
Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята.
Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа! “ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички.
към беседата >>
Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот.
Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други.
Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот.
То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън. На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството. Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.
към беседата >>
Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш.
Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“.
Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш.
С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“.
към беседата >>
Христос е дошъл вече.
Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята? “ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята.
Христос е дошъл вече.
Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа! “ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно.
към беседата >>
То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън.
Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот.
То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън.
На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството. Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.
към беседата >>
С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си!
Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш.
С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си!
Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал.
към беседата >>
Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа!
Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята? “ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече.
Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа!
“ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете!
към беседата >>
На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството.
Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот. То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън.
На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството.
Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.
към беседата >>
Той дава кесията си, а не знае какво ще правя.
– „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си!
Той дава кесията си, а не знае какво ще правя.
Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден.
към беседата >>
“ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана.
– „Защо дойде Христос на земята? “ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа!
“ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана.
Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре.
към беседата >>
Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.
Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот. То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън. На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството.
Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.
към беседата >>
Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението.
“ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя.
Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението.
Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство.
към беседата >>
Всички да се откажете за мене е безразлично.
“ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа! “ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана.
Всички да се откажете за мене е безразлично.
Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови.
към беседата >>
И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30.
И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30.
Като съберете числата 100+60+30=190. Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо?
към беседата >>
Такива примери имам много.
Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението.
Такива примери имам много.
Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен.
към беседата >>
Аз ще свърша работата на всички.
Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа! “ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично.
Аз ще свърша работата на всички.
Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор.
към беседата >>
Като съберете числата 100+60+30=190.
И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30.
Като съберете числата 100+60+30=190.
Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване.
към беседата >>
Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“.
Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много.
Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“.
– Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен. – Учен е, защото е учил много.
към беседата >>
Аз съм силен, колкото всички заедно.
Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа! “ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички.
Аз съм силен, колкото всички заедно.
Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля.
към беседата >>
Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10.
И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30. Като съберете числата 100+60+30=190.
Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10.
Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство.
към беседата >>
– Патил си, но не си страдал.
С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“.
– Патил си, но не си страдал.
Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен. – Учен е, защото е учил много. Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа.
към беседата >>
Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете!
Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа! “ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно.
Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете!
Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте.
към беседата >>
Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения.
И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30. Като съберете числата 100+60+30=190. Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10.
Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения.
Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е.
към беседата >>
Който е страдал много, той е мек и благороден.
Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал.
Който е страдал много, той е мек и благороден.
Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен. – Учен е, защото е учил много. Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа. Без работа нищо не се придобива.
към беседата >>
Ако решите да работим заедно, още по-добре.
“ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете!
Ако решите да работим заедно, още по-добре.
Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига.
към беседата >>
Също така всяка идея трябва да мине през тия светове.
И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30. Като съберете числата 100+60+30=190. Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения.
Също така всяка идея трябва да мине през тия светове.
– Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма.
към беседата >>
Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство.
Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден.
Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство.
Казват за някого, че е учен. – Учен е, защото е учил много. Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа. Без работа нищо не се придобива.
към беседата >>
Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови.
Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре.
Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови.
И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава.
към беседата >>
– Защо?
И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30. Като съберете числата 100+60+30=190. Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове.
– Защо?
– За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип.
към беседата >>
Казват за някого, че е учен.
Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство.
Казват за някого, че е учен.
– Учен е, защото е учил много. Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа. Без работа нищо не се придобива.
към беседата >>
И тъй, всеки от вас е фактор.
Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови.
И тъй, всеки от вас е фактор.
Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост.
към беседата >>
– За да почерпи енергия за своето съществуване.
Като съберете числата 100+60+30=190. Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо?
– За да почерпи енергия за своето съществуване.
Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти.
към беседата >>
– Учен е, защото е учил много.
Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен.
– Учен е, защото е учил много.
Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа. Без работа нищо не се придобива.
към беседата >>
Всеки е силен, може да върши Божията воля.
Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор.
Всеки е силен, може да върши Божията воля.
Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети.
към беседата >>
Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство.
Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване.
Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство.
Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух.
към беседата >>
Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа.
– Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен. – Учен е, защото е учил много.
Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа.
Без работа нищо не се придобива.
към беседата >>
Не се подценявайте.
Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля.
Не се подценявайте.
Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим.
към беседата >>
Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е.
Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство.
Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е.
да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух. И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия.
към беседата >>
Без работа нищо не се придобива.
Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен. – Учен е, защото е учил много. Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа.
Без работа нищо не се придобива.
към беседата >>
Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига.
Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте.
Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига.
Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши.
към беседата >>
да влезе в ума, за да придобие известна форма.
Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е.
да влезе в ума, за да придобие известна форма.
Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух. И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия. За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.
към беседата >>
Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“.
Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“.
– Как ще дойде Духът? Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди. Ще кажеш: „Aller – passer – хоп! “ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България.
към беседата >>
Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава.
Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига.
Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава.
Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал.
към беседата >>
Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип.
– Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма.
Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип.
Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух. И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия. За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.
към беседата >>
– Как ще дойде Духът?
Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“.
– Как ще дойде Духът?
Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди. Ще кажеш: „Aller – passer – хоп! “ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България?
към беседата >>
Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост.
И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава.
Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост.
Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие.
към беседата >>
Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти.
– За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип.
Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти.
На рибите е потребна вода, на птиците – въздух. И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия. За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.
към беседата >>
Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди.
Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“. – Как ще дойде Духът?
Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди.
Ще кажеш: „Aller – passer – хоп! “ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки?
към беседата >>
Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети.
Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост.
Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети.
Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее.
към беседата >>
На рибите е потребна вода, на птиците – въздух.
Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти.
На рибите е потребна вода, на птиците – въздух.
И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия. За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.
към беседата >>
Ще кажеш: „Aller – passer – хоп!
Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“. – Как ще дойде Духът? Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди.
Ще кажеш: „Aller – passer – хоп!
“ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката!
към беседата >>
Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим.
Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети.
Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим.
Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна.
към беседата >>
И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия.
Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух.
И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия.
За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.
към беседата >>
“ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини!
Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“. – Как ще дойде Духът? Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди. Ще кажеш: „Aller – passer – хоп!
“ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини!
Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката! Има ли нещо гениално в това?
към беседата >>
Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши.
Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим.
Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши.
Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света!
към беседата >>
За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.
да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух. И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия.
За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.
към беседата >>
Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България.
Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“. – Как ще дойде Духът? Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди. Ще кажеш: „Aller – passer – хоп! “ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини!
Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България.
– Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката! Има ли нещо гениално в това?
към беседата >>
Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал.
Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши.
Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал.
Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!
към беседата >>
Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен.
Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен.
Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания. Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога.
към беседата >>
– Как ще оправиш България?
– Как ще дойде Духът? Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди. Ще кажеш: „Aller – passer – хоп! “ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България.
– Как ще оправиш България?
Със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката! Има ли нещо гениално в това?
към беседата >>
Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие.
Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал.
Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие.
„Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието! “
към беседата >>
Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания.
Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен.
Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания.
Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога.
към беседата >>
Със затвори и бесилки?
Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди. Ще кажеш: „Aller – passer – хоп! “ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България?
Със затвори и бесилки?
Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката! Има ли нещо гениално в това?
към беседата >>
„Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее.
Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие.
„Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее.
Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието! “
към беседата >>
Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш.
Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен. Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания.
Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш.
Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения.
към беседата >>
Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката!
Ще кажеш: „Aller – passer – хоп! “ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки?
Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката!
Има ли нещо гениално в това?
към беседата >>
Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна.
Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее.
Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна.
Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието! “
към беседата >>
Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават.
Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен. Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания. Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш.
Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават.
Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!
към беседата >>
Има ли нещо гениално в това?
“ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката!
Има ли нещо гениално в това?
към беседата >>
Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света!
Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна.
Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света!
Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието! “
към беседата >>
Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло.
Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен. Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания. Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават.
Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло.
Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост! “ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята.
към беседата >>
Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета.
Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета.
Заповедта била изпълнена. Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно.
към беседата >>
Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!
Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света!
Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!
“
към беседата >>
Само умиращият може да познае Бога.
Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен. Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания. Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло.
Само умиращият може да познае Бога.
Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост! “ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“.
към беседата >>
Заповедта била изпълнена.
Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета.
Заповедта била изпълнена.
Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели.
към беседата >>
“
Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!
“
към беседата >>
Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога.
Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания. Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога.
Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога.
Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост! “ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си.
към беседата >>
Дърветата израснали, започнали да дават плодове.
Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета. Заповедта била изпълнена.
Дърветата израснали, започнали да дават плодове.
Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове.
към беседата >>
Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения.
Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога.
Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения.
Смъртта казва: „Долу всякаква собственост! “ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога!
към беседата >>
Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял.
Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета. Заповедта била изпълнена. Дърветата израснали, започнали да дават плодове.
Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял.
Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен!
към беседата >>
Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!
Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения.
Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!
“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно.
към беседата >>
Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече.
Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета. Заповедта била изпълнена. Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял.
Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече.
Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал.
към беседата >>
“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята.
Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!
“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята.
Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии.
към беседата >>
Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно.
Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета. Заповедта била изпълнена. Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече.
Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно.
Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята.
към беседата >>
Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“.
Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост! “ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята.
Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“.
Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии.
към беседата >>
Значи и двамата крадели.
Заповедта била изпълнена. Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно.
Значи и двамата крадели.
Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял.
към беседата >>
Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си.
Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост! “ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“.
Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си.
Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата.
към беседата >>
Съобщили на валията, че стават кражби на плодове.
Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели.
Съобщили на валията, че стават кражби на плодове.
Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба.
към беседата >>
Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога!
Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост! “ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си.
Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога!
Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата. От нея помен не трябва да остане във вас.
към беседата >>
Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен!
Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове.
Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен!
“ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Смъртта казва: „Долу всякаква собственост! “ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога!
Това е невъзможно.
Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата. От нея помен не трябва да остане във вас. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога.
към беседата >>
“ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал.
Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен!
“ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал.
Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава?
към беседата >>
Това значи да натовариш колата си с нечистотии.
“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно.
Това значи да натовариш колата си с нечистотии.
Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата. От нея помен не трябва да остане във вас. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.
към беседата >>
Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята.
Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал.
Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята.
Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи.
към беседата >>
Освободете се от всички нечистотии.
Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии.
Освободете се от всички нечистотии.
Освободете се от лъжата. От нея помен не трябва да остане във вас. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.
към беседата >>
Един от воловете я изял.
Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята.
Един от воловете я изял.
Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи. Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.
към беседата >>
Освободете се от лъжата.
Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии.
Освободете се от лъжата.
От нея помен не трябва да остане във вас. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.
към беседата >>
Веднага съобщили на валията за станалата кражба.
Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял.
Веднага съобщили на валията за станалата кражба.
Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи. Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.
към беседата >>
От нея помен не трябва да остане във вас.
Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата.
От нея помен не трябва да остане във вас.
Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.
към беседата >>
Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят.
Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба.
Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят.
Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи. Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.
към беседата >>
Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога.
Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата. От нея помен не трябва да остане във вас.
Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога.
Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.
към беседата >>
Оправи ли се по тоя начин турската държава?
“ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят.
Оправи ли се по тоя начин турската държава?
– Не се оправи. Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.
към беседата >>
Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.
Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата. От нея помен не трябва да остане във вас. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога.
Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.
към беседата >>
– Не се оправи.
Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава?
– Не се оправи.
Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.
към беседата >>
Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“.
Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“.
– Как няма да се съмнявате? Аз съм млад, красив момък. Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно.
към беседата >>
Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.
Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи.
Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.
към беседата >>
– Как няма да се съмнявате?
Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“.
– Как няма да се съмнявате?
Аз съм млад, красив момък. Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава.
към беседата >>
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява.
Той трябва да проверява нещата. Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува. Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен.
към беседата >>
Аз съм млад, красив момък.
Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“. – Как няма да се съмнявате?
Аз съм млад, красив момък.
Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението?
към беседата >>
Той трябва да проверява нещата.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява.
Той трябва да проверява нещата.
Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува. Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие.
към беседата >>
Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви.
Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“. – Как няма да се съмнявате? Аз съм млад, красив момък.
Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви.
Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания.
към беседата >>
Новото учение е учение на опита.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява. Той трябва да проверява нещата.
Новото учение е учение на опита.
То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува. Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат.
към беседата >>
Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене.
Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“. – Как няма да се съмнявате? Аз съм млад, красив момък. Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви.
Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене.
Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя.
към беседата >>
То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява. Той трябва да проверява нещата. Новото учение е учение на опита.
То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува.
Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща.
към беседата >>
Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно.
Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“. – Как няма да се съмнявате? Аз съм млад, красив момък. Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене.
Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно.
Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове.
към беседата >>
Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява. Той трябва да проверява нещата. Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува.
Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът.
Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен.
към беседата >>
Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава.
– Как няма да се съмнявате? Аз съм млад, красив момък. Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно.
Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава.
Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе.
към беседата >>
Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява. Той трябва да проверява нещата. Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува. Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът.
Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен.
Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува.
към беседата >>
Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението?
Аз съм млад, красив момък. Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава.
Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението?
Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне.
към беседата >>
Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие.
Той трябва да проверява нещата. Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува. Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен.
Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие.
Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие.
към беседата >>
Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания.
Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението?
Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания.
Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне.
към беседата >>
Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат.
Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува. Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие.
Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат.
– Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни.
към беседата >>
Птиците ще иззобат семето паднало на пътя.
Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания.
Птиците ще иззобат семето паднало на пътя.
С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне. Ще дойде смъртта и ще го отнесе.
към беседата >>
– Така е, за вас това са неразбрани неща.
То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува. Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат.
– Така е, за вас това са неразбрани неща.
Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове.
към беседата >>
С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове.
Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя.
С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове.
Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне. Ще дойде смъртта и ще го отнесе.
към беседата >>
Съществува един свят, дето животът е неограничен.
Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща.
Съществува един свят, дето животът е неограничен.
Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят.
към беседата >>
Всичко старо ще се иззобе.
Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове.
Всичко старо ще се иззобе.
Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне. Ще дойде смъртта и ще го отнесе.
към беседата >>
Там смърт не съществува.
Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен.
Там смърт не съществува.
Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят. – Как?
към беседата >>
Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне.
Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе.
Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне.
Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне. Ще дойде смъртта и ще го отнесе.
към беседата >>
Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие.
Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува.
Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие.
Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години.
към беседата >>
Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне.
Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне.
Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне.
Ще дойде смъртта и ще го отнесе.
към беседата >>
Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни.
Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие.
Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни.
Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял.
към беседата >>
Ще дойде смъртта и ще го отнесе.
Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне.
Ще дойде смъртта и ще го отнесе.
към беседата >>
Животът им се излива в музикални тонове.
– Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни.
Животът им се излива в музикални тонове.
Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости.
към беседата >>
Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва.
Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва.
Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне.
към беседата >>
Който иска, може да отиде на оня свят.
Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове.
Който иска, може да отиде на оня свят.
– Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види.
към беседата >>
Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи.
Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва.
Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи.
При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят.
към беседата >>
– Как?
Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят.
– Как?
– Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости.
към беседата >>
При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква.
Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи.
При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква.
Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече.
към беседата >>
– Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години.
Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят. – Как?
– Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години.
Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво.
към беседата >>
Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране.
Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква.
Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране.
Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне.
към беседата >>
Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял.
Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години.
Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял.
Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста.
към беседата >>
Нов подтик е нужен.
Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране.
Нов подтик е нужен.
Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия.
към беседата >>
Който е герой, нека пости.
Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял.
Който е герой, нека пости.
Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш.
към беседата >>
Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне.
Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен.
Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне.
Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода.
към беседата >>
Той ще отиде на оня свят и ще го види.
Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости.
Той ще отиде на оня свят и ще го види.
Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости.
към беседата >>
Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят.
Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне.
Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят.
Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие.
към беседата >>
Който не е герой, да не пости.
– Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види.
Който не е герой, да не пости.
Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости.
към беседата >>
Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече.
При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят.
Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече.
Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия.
към беседата >>
Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво.
– Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости.
Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво.
Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни.
към беседата >>
Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне.
Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече.
Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне.
Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията?
към беседата >>
Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста.
Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво.
Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста.
Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж.
към беседата >>
Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия.
Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне.
Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия.
Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие.
към беседата >>
Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш.
Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста.
Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш.
Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете.
към беседата >>
Мислете, чувствайте по свобода.
Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия.
Мислете, чувствайте по свобода.
Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива.
към беседата >>
Ако си гладен, не пости.
Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш.
Ако си гладен, не пости.
Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести.
към беседата >>
Знайте, че всяко действие среща и противодействие.
Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода.
Знайте, че всяко действие среща и противодействие.
Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая.
към беседата >>
Само ситият може да пости.
Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости.
Само ситият може да пости.
Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете.
към беседата >>
Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия.
Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие.
Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия.
– Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят.
към беседата >>
Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни.
Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости.
Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни.
На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете. Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.
към беседата >>
– Защо идат противоречията?
Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия.
– Защо идат противоречията?
– Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто.
към беседата >>
На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж.
Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни.
На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж.
Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете. Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.
към беседата >>
– Те са допуснати като условия за развитие.
Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията?
– Те са допуснати като условия за развитие.
Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия.
към беседата >>
Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете.
Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж.
Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете.
Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете. Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.
към беседата >>
Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива.
Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие.
Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива.
Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия. Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.
към беседата >>
Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести.
Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете.
Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести.
Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете. Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.
към беседата >>
Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая.
Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива.
Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая.
Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия. Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.
към беседата >>
Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете.
Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести.
Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете.
Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.
към беседата >>
Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят.
Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая.
Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят.
Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия. Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.
към беседата >>
Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.
Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете.
Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.
към беседата >>
Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто.
– Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят.
Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто.
Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия. Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.
към беседата >>
„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля.
„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля.
Затова новото учение мъчно се разбира. Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста. Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си!
към беседата >>
Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия.
– Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто.
Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия.
Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.
към беседата >>
Затова новото учение мъчно се разбира.
„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля.
Затова новото учение мъчно се разбира.
Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста. Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста.
към беседата >>
Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.
Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия.
Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.
към беседата >>
Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста.
„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля. Затова новото учение мъчно се разбира.
Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста.
Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си.
към беседата >>
Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“.
Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“.
– Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш. Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш. Нали вярваш в Него? Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш?
към беседата >>
Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши.
„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля. Затова новото учение мъчно се разбира. Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста.
Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши.
Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите.
към беседата >>
– Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш.
Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“.
– Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш.
Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш. Нали вярваш в Него? Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш.
към беседата >>
Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира.
„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля. Затова новото учение мъчно се разбира. Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста. Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши.
Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира.
И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници.
към беседата >>
Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш.
Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“. – Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш.
Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш.
Нали вярваш в Него? Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки.
към беседата >>
И на вас казвам: Очистете кръвта си!
„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля. Затова новото учение мъчно се разбира. Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста. Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира.
И на вас казвам: Очистете кръвта си!
Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото.
към беседата >>
Нали вярваш в Него?
Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“. – Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш. Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш.
Нали вярваш в Него?
Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“.
към беседата >>
Тя трябва да бъде чиста.
Затова новото учение мъчно се разбира. Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста. Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си!
Тя трябва да бъде чиста.
Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли.
към беседата >>
Нали Го обичаш?
Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“. – Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш. Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш. Нали вярваш в Него?
Нали Го обичаш?
Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях.
към беседата >>
Това значи: изменете начина на живота си.
Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста. Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста.
Това значи: изменете начина на живота си.
Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях.
към беседата >>
Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята. Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно. Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ. И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му.
Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва.
Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ. Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние. И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си. Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.
към втори вариант >>
Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални.
(втори вариант)
Нѣкои често ме запитватъ: „Кажете ни начинъ за спасение“. Отговарямъ: Самопожертвувайте се! – „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли? “ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта.
Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални.
Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели. Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога. Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия.
към втори вариант >>
И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна.
(втори вариант)
И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна.
Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате. Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти. Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля. А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.
към втори вариант >>
Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ.
(втори вариант)
Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно. Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ. И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва.
Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ.
Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние. И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си. Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.
към втори вариант >>
Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота.
(втори вариант)
Отговарямъ: Самопожертвувайте се! – „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли? “ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални.
Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота.
Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели. Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога. Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия.
към втори вариант >>
Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите.
(втори вариант)
И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна.
Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите.
Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате. Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти. Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля. А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.
към втори вариант >>
Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние.
(втори вариант)
Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ. И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва. Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ.
Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние.
И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си. Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.
към втори вариант >>
Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели.
(втори вариант)
– „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли? “ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота.
Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели.
Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога. Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия.
към втори вариант >>
Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате.
(втори вариант)
И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите.
Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате.
Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти. Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля. А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.
към втори вариант >>
И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си.
(втори вариант)
И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва. Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ. Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние.
И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си.
Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.
към втори вариант >>
Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога.
(втори вариант)
“ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели.
Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога.
Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия.
към втори вариант >>
Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти.
(втори вариант)
И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате.
Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти.
Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля. А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.
към втори вариант >>
Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.
(втори вариант)
Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва. Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ. Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние. И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си.
Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.
към втори вариант >>
Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия.
(втори вариант)
Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели. Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога.
Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия.
към втори вариант >>
Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля.
(втори вариант)
И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате. Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти.
Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля.
А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ.
Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота. Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля.
към втори вариант >>
Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората.
(втори вариант)
Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората.
Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ. Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари! “ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища.
към втори вариант >>
А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.
(втори вариант)
И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате. Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти. Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля.
А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.
към втори вариант >>
Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ.
Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота.
Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ.
към втори вариант >>
Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове.
(втори вариант)
Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората.
Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове.
Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ. Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари! “ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища. Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность!
към втори вариант >>
И тъй, да нѣма между васъ абсолютно никаква измама, лъжа, никакво съмнѣние.
(втори вариант)
И тъй, да нѣма между васъ абсолютно никаква измама, лъжа, никакво съмнѣние.
Който не може да стори това, да остане вънъ въ свѣта.
към втори вариант >>
Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ. Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота.
Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ.
Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение.
към втори вариант >>
Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него.
(втори вариант)
Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората. Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове.
Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него.
Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ. Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари! “ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища. Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность! “ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“
към втори вариант >>
Който не може да стори това, да остане вънъ въ свѣта.
(втори вариант)
И тъй, да нѣма между васъ абсолютно никаква измама, лъжа, никакво съмнѣние.
Който не може да стори това, да остане вънъ въ свѣта.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ. Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота. Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ.
Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония.
Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ.
към втори вариант >>
Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ.
(втори вариант)
Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората. Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него.
Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ.
Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари! “ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища. Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность! “ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“
към втори вариант >>
Излѣзе Сѣятельтъ да сѣе и едно отъ сѣмената Му падна на добра почва и даде 100, 60 и 30 зърна.
(втори вариант)
Излѣзе Сѣятельтъ да сѣе и едно отъ сѣмената Му падна на добра почва и даде 100, 60 и 30 зърна.
Тогава ще чуете гласа на ангелитѣ, които пѣятъ: „Днесъ се възцарява Господь въ свѣта, елате да наслѣдите царството Божие, което е опрѣдѣлено за васъ още отъ начало! “
към втори вариант >>
Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ. Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота. Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония.
Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха.
Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение.
към втори вариант >>
Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари!
(втори вариант)
Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората. Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ.
Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари!
“ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища. Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность! “ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“
към втори вариант >>
Тогава ще чуете гласа на ангелитѣ, които пѣятъ: „Днесъ се възцарява Господь въ свѣта, елате да наслѣдите царството Божие, което е опрѣдѣлено за васъ още отъ начало!
(втори вариант)
Излѣзе Сѣятельтъ да сѣе и едно отъ сѣмената Му падна на добра почва и даде 100, 60 и 30 зърна.
Тогава ще чуете гласа на ангелитѣ, които пѣятъ: „Днесъ се възцарява Господь въ свѣта, елате да наслѣдите царството Божие, което е опрѣдѣлено за васъ още отъ начало!
“
към втори вариант >>
Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ. Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота. Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха.
Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля.
Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н.
към втори вариант >>
“ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища.
(втори вариант)
Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората. Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ. Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари!
“ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища.
Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность! “ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Излѣзе Сѣятельтъ да сѣе и едно отъ сѣмената Му падна на добра почва и даде 100, 60 и 30 зърна. Тогава ще чуете гласа на ангелитѣ, които пѣятъ: „Днесъ се възцарява Господь въ свѣта, елате да наслѣдите царството Божие, което е опрѣдѣлено за васъ още отъ начало!
“
към втори вариант >>
Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ.
(втори вариант)
Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота. Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля.
Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ.
Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н. Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.
към втори вариант >>
Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность!
(втори вариант)
Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ. Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари! “ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища.
Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность!
“ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“
към втори вариант >>
Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение.
(втори вариант)
Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ.
Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение.
Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н. Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.
към втори вариант >>
“ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“
(втори вариант)
Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ. Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари! “ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища. Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность!
“ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“
към втори вариант >>
Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение.
Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ.
Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н. Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.
към втори вариант >>
Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството.
(втори вариант)
Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството.
Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце. Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели. Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ.
към втори вариант >>
Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение.
(втори вариант)
Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ.
Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение.
Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н. Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце.
(втори вариант)
Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството.
Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце.
Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели. Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви.
към втори вариант >>
Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н.
(втори вариант)
Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение.
Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н.
Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.
към втори вариант >>
Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели.
(втори вариант)
Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце.
Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели.
Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка.
към втори вариант >>
Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.
(втори вариант)
Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н.
Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.
към втори вариант >>
Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати.
(втори вариант)
Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце. Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели.
Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати.
Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото?
към втори вариант >>
Съврѣменниятъ свѣтъ е едно велико училище за обучение на човѣшкия духъ.
(втори вариант)
Съврѣменниятъ свѣтъ е едно велико училище за обучение на човѣшкия духъ.
Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище. Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите.
към втори вариант >>
Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние.
(втори вариант)
Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце. Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели. Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати.
Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние.
Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то.
към втори вариант >>
Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище.
(втори вариант)
Съврѣменниятъ свѣтъ е едно велико училище за обучение на човѣшкия духъ.
Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище.
Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Сѫщото е и съ васъ.
(втори вариант)
Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце. Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели. Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние.
Сѫщото е и съ васъ.
Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ?
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи.
(втори вариант)
Съврѣменниятъ свѣтъ е едно велико училище за обучение на човѣшкия духъ. Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище.
Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи.
Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти.
към втори вариант >>
Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце. Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели. Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ.
Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви.
Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ? И тѣ мълчаливо.
към втори вариант >>
Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ.
(втори вариант)
Съврѣменниятъ свѣтъ е едно велико училище за обучение на човѣшкия духъ. Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище. Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи.
Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ.
Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви.
към втори вариант >>
Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка.
(втори вариант)
Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели. Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви.
Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка.
Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ? И тѣ мълчаливо. Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати.
към втори вариант >>
Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти.
(втори вариант)
Съврѣменниятъ свѣтъ е едно велико училище за обучение на човѣшкия духъ. Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище. Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ.
Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти.
Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви. Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.
към втори вариант >>
Кога проповѣдва житото?
(втори вариант)
Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка.
Кога проповѣдва житото?
Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ? И тѣ мълчаливо. Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати. Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.
към втори вариант >>
Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите.
(втори вариант)
Съврѣменниятъ свѣтъ е едно велико училище за обучение на човѣшкия духъ. Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище. Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти.
Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите.
Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви. Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.
към втори вариант >>
Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то.
(втори вариант)
Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото?
Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то.
Какъ проповѣдватъ плодоветѣ? И тѣ мълчаливо. Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати. Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.
към втори вариант >>
Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ.
(втори вариант)
Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище. Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите.
Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ.
Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви. Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.
към втори вариант >>
Какъ проповѣдватъ плодоветѣ?
(втори вариант)
Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то.
Какъ проповѣдватъ плодоветѣ?
И тѣ мълчаливо. Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати. Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.
към втори вариант >>
Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ.
Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти.
Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви. Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.
към втори вариант >>
И тѣ мълчаливо.
(втори вариант)
Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ?
И тѣ мълчаливо.
Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати. Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.
към втори вариант >>
Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви.
(втори вариант)
Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти.
Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви.
Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.
към втори вариант >>
Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати.
(втори вариант)
Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ? И тѣ мълчаливо.
Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати.
Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.
към втори вариант >>
Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.
(втори вариант)
Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви.
Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.
към втори вариант >>
Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.
(втори вариант)
Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ? И тѣ мълчаливо. Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати.
Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.
към втори вариант >>
Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ.
(втори вариант)
Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ.
Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата. Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“. Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора. Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“,
към втори вариант >>
Ще кажете: „Възможно ли е това?
(втори вариант)
Ще кажете: „Възможно ли е това?
“ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла. А такъвъ животъ е възможенъ. Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“.
към втори вариант >>
Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата.
(втори вариант)
Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ.
Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата.
Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“. Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора. Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“,
към втори вариант >>
“ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла.
(втори вариант)
Ще кажете: „Възможно ли е това?
“ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла.
А такъвъ животъ е възможенъ. Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“. Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“.
(втори вариант)
Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ. Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата.
Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“.
Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора. Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“,
към втори вариант >>
А такъвъ животъ е възможенъ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Възможно ли е това? “ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла.
А такъвъ животъ е възможенъ.
Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“. Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони. Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето.
към втори вариант >>
Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора.
(втори вариант)
Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ. Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата. Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“.
Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора.
Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“,
към втори вариант >>
Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората.
(втори вариант)
Ще кажете: „Възможно ли е това? “ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла. А такъвъ животъ е възможенъ.
Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората.
Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“. Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони. Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето. Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.
към втори вариант >>
Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“,
(втори вариант)
Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ. Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата. Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“. Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора.
Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“,
към втори вариант >>
Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него.
(втори вариант)
Ще кажете: „Възможно ли е това? “ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла. А такъвъ животъ е възможенъ. Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората.
Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него.
Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“. Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони. Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето. Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.
към втори вариант >>
И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ.
(втори вариант)
И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ.
Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ.
към втори вариант >>
Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“.
(втори вариант)
Ще кажете: „Възможно ли е това? “ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла. А такъвъ животъ е възможенъ. Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него.
Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“.
Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони. Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето. Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.
към втори вариант >>
Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва?
(втори вариант)
И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ.
Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва?
Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ.
към втори вариант >>
Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони.
(втори вариант)
“ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла. А такъвъ животъ е възможенъ. Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“.
Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони.
Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето. Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.
към втори вариант >>
Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ?
(втори вариант)
И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ. Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва?
Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ?
Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници.
към втори вариант >>
Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето.
(втори вариант)
А такъвъ животъ е възможенъ. Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“. Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони.
Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето.
Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.
към втори вариант >>
Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ.
(втори вариант)
И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ. Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ?
Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ.
Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть.
към втори вариант >>
Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.
(втори вариант)
Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“. Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони. Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето.
Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.
към втори вариант >>
Пѫтьтъ, това е физическия животъ.
(втори вариант)
И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ. Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ.
Пѫтьтъ, това е физическия животъ.
Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ.
към втори вариант >>
Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя.
(втори вариант)
Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя.
Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“.
към втори вариант >>
Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ.
(втори вариант)
И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ. Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ.
Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ.
Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме.
към втори вариант >>
Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ.
(втори вариант)
Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя.
Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ.
Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю!
към втори вариант >>
Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ.
(втори вариант)
Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ.
Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ.
На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси.
към втори вариант >>
Такива случаи съмъ ималъ много.
(втори вариант)
Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя. Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ.
Такива случаи съмъ ималъ много.
Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“.
към втори вариант >>
На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници.
(втори вариант)
Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ.
На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници.
Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме.
към втори вариант >>
Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“.
(втори вариант)
Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя. Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. Такива случаи съмъ ималъ много.
Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“.
Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“.
към втори вариант >>
Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть.
(втори вариант)
Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници.
Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть.
Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ.
към втори вариант >>
Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо.
(втори вариант)
Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя. Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“.
Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо.
Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“. Това не е алегория, а факти,
към втори вариант >>
Другото сѣме паднало между трънетѣ.
(втори вариант)
Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть.
Другото сѣме паднало между трънетѣ.
Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще.
към втори вариант >>
Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“.
(втори вариант)
Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя. Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо.
Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“.
Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“. Това не е алегория, а факти,
към втори вариант >>
Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ.
Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме.
Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще. Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша?
към втори вариант >>
Не си герой, ти, приятелю!
(втори вариант)
Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“.
Не си герой, ти, приятелю!
Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“. Това не е алегория, а факти,
към втори вариант >>
Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси.
(втори вариант)
Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме.
Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси.
Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще. Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша? “ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.
към втори вариант >>
Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“.
(втори вариант)
Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю!
Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“.
Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“. Това не е алегория, а факти,
към втори вариант >>
Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме.
(втори вариант)
На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси.
Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме.
Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще. Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша? “ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.
към втори вариант >>
Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“.
(втори вариант)
Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“.
Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“.
Това не е алегория, а факти,
към втори вариант >>
Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ.
(втори вариант)
Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме.
Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ.
Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще. Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша? “ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.
към втори вариант >>
Това не е алегория, а факти,
(втори вариант)
Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“.
Това не е алегория, а факти,
към втори вариант >>
Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще.
(втори вариант)
Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ.
Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще.
Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша? “ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.
към втори вариант >>
Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни.
(втори вариант)
Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни.
Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много. Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости. Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ!
към втори вариант >>
Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша?
(втори вариант)
Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще.
Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша?
“ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.
към втори вариант >>
Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много.
(втори вариант)
Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни.
Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много.
Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости. Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н.
към втори вариант >>
“ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.
(втори вариант)
Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще. Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша?
“ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.
към втори вариант >>
Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости.
(втори вариант)
Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни. Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много.
Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости.
Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България?
към втори вариант >>
Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие.
Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ.
към втори вариант >>
Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ.
(втори вариант)
Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни. Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много. Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости.
Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ.
Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката!
към втори вариант >>
Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие.
Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати.
Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н.
към втори вариант >>
Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ?
(втори вариант)
Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни. Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много. Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости. Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ.
Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ?
Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката! Че това гениално нѣщо ли е?
към втори вариант >>
Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ?
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие. Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати.
Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ?
Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“.
към втори вариант >>
Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ!
(втори вариант)
Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни. Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много. Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости. Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ?
Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ!
И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката! Че това гениално нѣщо ли е?
към втори вариант >>
Ще имаме култура като сегашната.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие. Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ?
Ще имаме култура като сегашната.
Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него!
към втори вариант >>
И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н.
(втори вариант)
Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много. Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости. Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ!
И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н.
Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката! Че това гениално нѣщо ли е?
към втори вариант >>
Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие. Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната.
Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди.
Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България!
към втори вариант >>
Ами какъ ще оправятъ България?
(втори вариант)
Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости. Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н.
Ами какъ ще оправятъ България?
Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката! Че това гениално нѣщо ли е?
към втори вариант >>
Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие. Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди.
Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ.
Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия!
към втори вариант >>
Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката!
(втори вариант)
Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България?
Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката!
Че това гениално нѣщо ли е?
към втори вариант >>
Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н.
(втори вариант)
Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ.
Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н.
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка.
към втори вариант >>
Че това гениално нѣщо ли е?
(втори вариант)
Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката!
Че това гениално нѣщо ли е?
към втори вариант >>
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“.
(втори вариант)
Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н.
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“.
Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание.
към втори вариант >>
Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи.
(втори вариант)
Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи.
Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ. Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли.
към втори вариант >>
Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него!
(втори вариант)
Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“.
Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него!
“. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета?
към втори вариант >>
Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ.
(втори вариант)
Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи.
Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ.
Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“.
към втори вариант >>
“. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България!
(втори вариант)
Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него!
“. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България!
“ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа!
към втори вариант >>
Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги.
(втори вариант)
Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи. Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ.
Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги.
Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца.
към втори вариант >>
“ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия!
(втори вариант)
Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България!
“ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия!
“ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа! “
към втори вариант >>
Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече.
(втори вариант)
Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи. Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ. Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги.
Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече.
Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно.
към втори вариант >>
“ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка.
(втори вариант)
Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия!
“ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка.
Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа! “
към втори вариант >>
Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила.
(втори вариант)
Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи. Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ. Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече.
Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила.
И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото.
към втори вариант >>
Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание.
(втори вариант)
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка.
Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание.
Запитали го: „Ами кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа! “
към втори вариант >>
И двамата крадѣли.
(втори вариант)
Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи. Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ. Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила.
И двамата крадѣли.
Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша.
към втори вариант >>
Запитали го: „Ами кой направи плета?
(втори вариант)
Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание.
Запитали го: „Ами кой направи плета?
“ – „Това не е ваша работа! “
към втори вариант >>
Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“.
(втори вариант)
Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ. Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли.
Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“.
Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се?
към втори вариант >>
“ – „Това не е ваша работа!
(втори вариант)
“. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета?
“ – „Това не е ваша работа!
“
към втори вариант >>
Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца.
(втори вариант)
Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“.
Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца.
Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
“ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа!
“
към втори вариант >>
Врѣмето било тежко, задушно.
(втори вариант)
Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца.
Врѣмето било тежко, задушно.
Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие.
към втори вариант >>
Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ.
Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“. Разсѫжденията спиратъ до тукъ. И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле,
към втори вариант >>
Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото.
(втори вариант)
Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно.
Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото.
Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие.
към втори вариант >>
Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ.
Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“.
Разсѫжденията спиратъ до тукъ. И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле,
към втори вариант >>
Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша.
(втори вариант)
И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото.
Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша.
Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие.
към втори вариант >>
Разсѫжденията спиратъ до тукъ.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ. Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“.
Разсѫжденията спиратъ до тукъ.
И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле,
към втори вариант >>
Съ това турската държава оправи ли се?
(втори вариант)
Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша.
Съ това турската държава оправи ли се?
Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие.
към втори вариант >>
И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле,
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ. Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“. Разсѫжденията спиратъ до тукъ.
И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле,
към втори вариант >>
Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие.
(втори вариант)
Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се?
Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие.
към втори вариант >>
Третото сѣме паднало на камениста почва.
(втори вариант)
Третото сѣме паднало на камениста почва.
Азъ уподобявамъ тази почва на човѣшкото сърце, т.е. на астралното поле.
към втори вариант >>
На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ.
(втори вариант)
На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ.
Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува.
към втори вариант >>
Азъ уподобявамъ тази почва на човѣшкото сърце, т.е.
(втори вариант)
Третото сѣме паднало на камениста почва.
Азъ уподобявамъ тази почва на човѣшкото сърце, т.е.
на астралното поле.
към втори вариант >>
Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки.
(втори вариант)
На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ.
Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки.
То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие.
към втори вариант >>
на астралното поле.
(втори вариант)
Третото сѣме паднало на камениста почва. Азъ уподобявамъ тази почва на човѣшкото сърце, т.е.
на астралното поле.
към втори вариант >>
То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не.
(втори вариант)
На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки.
То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не.
Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката.
към втори вариант >>
Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва.
(втори вариант)
Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва.
Това състояние сѫществува и сега. Ще ви приведа примѣръ. Въ съврѣменното общество се образува едно дружество. Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда.
към втори вариант >>
Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си.
(втори вариант)
На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не.
Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си.
Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ?
към втори вариант >>
Това състояние сѫществува и сега.
(втори вариант)
Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва.
Това състояние сѫществува и сега.
Ще ви приведа примѣръ. Въ съврѣменното общество се образува едно дружество. Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива.
към втори вариант >>
Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо.
(втори вариант)
На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си.
Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо.
Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него.
към втори вариант >>
Ще ви приведа примѣръ.
(втори вариант)
Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва. Това състояние сѫществува и сега.
Ще ви приведа примѣръ.
Въ съврѣменното общество се образува едно дружество. Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени.
към втори вариант >>
Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува.
(втори вариант)
На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо.
Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува.
Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи.
към втори вариант >>
Въ съврѣменното общество се образува едно дружество.
(втори вариант)
Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва. Това състояние сѫществува и сега. Ще ви приведа примѣръ.
Въ съврѣменното общество се образува едно дружество.
Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо?
към втори вариант >>
Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие.
(втори вариант)
Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува.
Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие.
Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето.
към втори вариант >>
Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“.
(втори вариант)
Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва. Това състояние сѫществува и сега. Ще ви приведа примѣръ. Въ съврѣменното общество се образува едно дружество.
Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“.
Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата.
към втори вариант >>
Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката.
(втори вариант)
То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие.
Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката.
Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува.
към втори вариант >>
Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда.
(втори вариант)
Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва. Това състояние сѫществува и сега. Ще ви приведа примѣръ. Въ съврѣменното общество се образува едно дружество. Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“.
Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда.
Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва.
към втори вариант >>
Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ?
(втори вариант)
Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката.
Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ?
Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува. Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде!
към втори вариант >>
Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива.
(втори вариант)
Това състояние сѫществува и сега. Ще ви приведа примѣръ. Въ съврѣменното общество се образува едно дружество. Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда.
Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива.
Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ.
към втори вариант >>
Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него.
(втори вариант)
Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ?
Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него.
Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува. Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде! “ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ.
към втори вариант >>
Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени.
(втори вариант)
Ще ви приведа примѣръ. Въ съврѣменното общество се образува едно дружество. Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива.
Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени.
Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ. Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30.
към втори вариант >>
Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи.
(втори вариант)
Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него.
Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи.
Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува. Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде! “ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене да му държи топло цѣли 40 дни, за да може да се занимава.
към втори вариант >>
Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо?
(втори вариант)
Въ съврѣменното общество се образува едно дружество. Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени.
Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо?
– Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ. Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30. Тукъ процесътъ е обратенъ.
към втори вариант >>
Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето.
(втори вариант)
Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи.
Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето.
Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува. Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде! “ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене да му държи топло цѣли 40 дни, за да може да се занимава.
към втори вариант >>
– Развали се нѣщо работата.
(втори вариант)
Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо?
– Развали се нѣщо работата.
Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ. Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30. Тукъ процесътъ е обратенъ. Числото 100 показва най-добритѣ условия въ сърцето на човѣка; числото 60 – висшето поле на менталния свѣтъ, а 30 – причинното или чисто духовното тѣло на човѣка.
към втори вариант >>
Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува.
(втори вариант)
Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето.
Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува.
Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде! “ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене да му държи топло цѣли 40 дни, за да може да се занимава.
към втори вариант >>
Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва.
(втори вариант)
Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата.
Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва.
И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ. Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30. Тукъ процесътъ е обратенъ. Числото 100 показва най-добритѣ условия въ сърцето на човѣка; числото 60 – висшето поле на менталния свѣтъ, а 30 – причинното или чисто духовното тѣло на човѣка.
към втори вариант >>
Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде!
(втори вариант)
Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува.
Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде!
“ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене да му държи топло цѣли 40 дни, за да може да се занимава.
към втори вариант >>
И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ.
(втори вариант)
Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва.
И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ.
Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30. Тукъ процесътъ е обратенъ. Числото 100 показва най-добритѣ условия въ сърцето на човѣка; числото 60 – висшето поле на менталния свѣтъ, а 30 – причинното или чисто духовното тѣло на човѣка.
към втори вариант >>
“ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ.
(втори вариант)
Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува. Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде!
“ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ.
Такъвъ човѣкъ трѣбва да се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене да му държи топло цѣли 40 дни, за да може да се занимава.
към втори вариант >>
Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30.
(втори вариант)
Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ.
Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30.
Тукъ процесътъ е обратенъ. Числото 100 показва най-добритѣ условия въ сърцето на човѣка; числото 60 – висшето поле на менталния свѣтъ, а 30 – причинното или чисто духовното тѣло на човѣка.
към втори вариант >>
Такъвъ човѣкъ трѣбва да се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене да му държи топло цѣли 40 дни, за да може да се занимава.
(втори вариант)
Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува. Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде! “ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ.
Такъвъ човѣкъ трѣбва да се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене да му държи топло цѣли 40 дни, за да може да се занимава.
към втори вариант >>
Тукъ процесътъ е обратенъ.
(втори вариант)
Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ. Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30.
Тукъ процесътъ е обратенъ.
Числото 100 показва най-добритѣ условия въ сърцето на човѣка; числото 60 – висшето поле на менталния свѣтъ, а 30 – причинното или чисто духовното тѣло на човѣка.
към втори вариант >>
Който отива на небето, да не взима багажъ съ себе си, да е ситъ.
(втори вариант)
Който отива на небето, да не взима багажъ съ себе си, да е ситъ.
Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете. Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва да го оставите на онзи, който ще ви замѣсти. Вие, който се готвите да дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва да бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и да сѣете навсѣкѫдѣ. Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила.
към втори вариант >>
Числото 100 показва най-добритѣ условия въ сърцето на човѣка; числото 60 – висшето поле на менталния свѣтъ, а 30 – причинното или чисто духовното тѣло на човѣка.
(втори вариант)
– Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ. Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30. Тукъ процесътъ е обратенъ.
Числото 100 показва най-добритѣ условия въ сърцето на човѣка; числото 60 – висшето поле на менталния свѣтъ, а 30 – причинното или чисто духовното тѣло на човѣка.
към втори вариант >>
Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете.
(втори вариант)
Който отива на небето, да не взима багажъ съ себе си, да е ситъ.
Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете.
Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва да го оставите на онзи, който ще ви замѣсти. Вие, който се готвите да дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва да бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и да сѣете навсѣкѫдѣ. Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила.
към втори вариант >>
Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо.
(втори вариант)
Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо.
Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта. Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове. Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно. Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н. Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството.
към втори вариант >>
Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва да го оставите на онзи, който ще ви замѣсти.
(втори вариант)
Който отива на небето, да не взима багажъ съ себе си, да е ситъ. Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете.
Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва да го оставите на онзи, който ще ви замѣсти.
Вие, който се готвите да дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва да бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и да сѣете навсѣкѫдѣ. Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила.
към втори вариант >>
Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта.
(втори вариант)
Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо.
Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта.
Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове. Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно. Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н. Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството. Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти.
към втори вариант >>
Вие, който се готвите да дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва да бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и да сѣете навсѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Който отива на небето, да не взима багажъ съ себе си, да е ситъ. Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете. Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва да го оставите на онзи, който ще ви замѣсти.
Вие, който се готвите да дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва да бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и да сѣете навсѣкѫдѣ.
Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила.
към втори вариант >>
Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове.
(втори вариант)
Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо. Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта.
Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове.
Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно. Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н. Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството. Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти.
към втори вариант >>
Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила.
(втори вариант)
Който отива на небето, да не взима багажъ съ себе си, да е ситъ. Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете. Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва да го оставите на онзи, който ще ви замѣсти. Вие, който се готвите да дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва да бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и да сѣете навсѣкѫдѣ.
Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила.
към втори вариант >>
Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно.
(втори вариант)
Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо. Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта. Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове.
Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно.
Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н. Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството. Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти.
към втори вариант >>
За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля.
(втори вариант)
За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля.
Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението. Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е.
към втори вариант >>
Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н.
(втори вариант)
Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо. Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта. Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове. Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно.
Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н.
Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството. Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти.
към втори вариант >>
Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението.
(втори вариант)
За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля.
Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението.
Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ.
към втори вариант >>
Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството.
(втори вариант)
Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо. Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта. Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове. Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно. Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н.
Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството.
Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти.
към втори вариант >>
Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава.
(втори вариант)
За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля. Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението.
Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава.
Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници.
към втори вариант >>
Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти.
(втори вариант)
Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта. Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове. Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно. Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н. Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството.
Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти.
към втори вариант >>
Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере.
(втори вариант)
За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля. Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението. Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава.
Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере.
Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото.
към втори вариант >>
И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30.
(втори вариант)
И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30.
Като съберете всички сѣмена, ще получите числото 190. Като го съкратите, ще получите пакъ числото 10, т.е. сѣмето, като мине прѣзъ тритѣ фази ще влѣзе въ чисто Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти.
(втори вариант)
За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля. Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението. Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере.
Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти.
Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия.
към втори вариант >>
Като съберете всички сѣмена, ще получите числото 190.
(втори вариант)
И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30.
Като съберете всички сѣмена, ще получите числото 190.
Като го съкратите, ще получите пакъ числото 10, т.е. сѣмето, като мине прѣзъ тритѣ фази ще влѣзе въ чисто Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е.
(втори вариант)
За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля. Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението. Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти.
Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е.
да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали.
към втори вариант >>
Като го съкратите, ще получите пакъ числото 10, т.е.
(втори вариант)
И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30. Като съберете всички сѣмена, ще получите числото 190.
Като го съкратите, ще получите пакъ числото 10, т.е.
сѣмето, като мине прѣзъ тритѣ фази ще влѣзе въ чисто Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ.
(втори вариант)
Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението. Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е.
да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ.
Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ.
към втори вариант >>
сѣмето, като мине прѣзъ тритѣ фази ще влѣзе въ чисто Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30. Като съберете всички сѣмена, ще получите числото 190. Като го съкратите, ще получите пакъ числото 10, т.е.
сѣмето, като мине прѣзъ тритѣ фази ще влѣзе въ чисто Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници.
(втори вариант)
Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ.
Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници.
Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората.
към втори вариант >>
И тъй въ всѣка идея трѣбва да има съзнателенъ стремежъ, трѣбва да мине прѣзъ четири фази.
(втори вариант)
И тъй въ всѣка идея трѣбва да има съзнателенъ стремежъ, трѣбва да мине прѣзъ четири фази.
Идеята, слѣдъ като почерпи всички сили за своето сѫществуване, трѣбва да мине въ човѣшката душа, да се прѣвърне въ чувствуване. Тогава стремежътъ и чувствуването ще вървятъ заедно. Но тази идея не трѣбва да се прѣвърне само въ чувствувание – значи да се зароди въ съзнанието, но да се прѣвърне и въ сила, да влѣзе въ ума, да придобие опрѣдѣлена форма, като форма на Божествена хармония. Най-послѣ идеята трѣбва да мине въ причинния свѣтъ, да се яви като принципъ.
към втори вариант >>
Тѣ бѣха отъ значение за миналото.
(втори вариант)
Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници.
Тѣ бѣха отъ значение за миналото.
Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове.
към втори вариант >>
Идеята, слѣдъ като почерпи всички сили за своето сѫществуване, трѣбва да мине въ човѣшката душа, да се прѣвърне въ чувствуване.
(втори вариант)
И тъй въ всѣка идея трѣбва да има съзнателенъ стремежъ, трѣбва да мине прѣзъ четири фази.
Идеята, слѣдъ като почерпи всички сили за своето сѫществуване, трѣбва да мине въ човѣшката душа, да се прѣвърне въ чувствуване.
Тогава стремежътъ и чувствуването ще вървятъ заедно. Но тази идея не трѣбва да се прѣвърне само въ чувствувание – значи да се зароди въ съзнанието, но да се прѣвърне и въ сила, да влѣзе въ ума, да придобие опрѣдѣлена форма, като форма на Божествена хармония. Най-послѣ идеята трѣбва да мине въ причинния свѣтъ, да се яви като принципъ.
към втори вариант >>
Азъ правя една аналогия.
(втори вариант)
Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото.
Азъ правя една аналогия.
Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо?
към втори вариант >>
Тогава стремежътъ и чувствуването ще вървятъ заедно.
(втори вариант)
И тъй въ всѣка идея трѣбва да има съзнателенъ стремежъ, трѣбва да мине прѣзъ четири фази. Идеята, слѣдъ като почерпи всички сили за своето сѫществуване, трѣбва да мине въ човѣшката душа, да се прѣвърне въ чувствуване.
Тогава стремежътъ и чувствуването ще вървятъ заедно.
Но тази идея не трѣбва да се прѣвърне само въ чувствувание – значи да се зароди въ съзнанието, но да се прѣвърне и въ сила, да влѣзе въ ума, да придобие опрѣдѣлена форма, като форма на Божествена хармония. Най-послѣ идеята трѣбва да мине въ причинния свѣтъ, да се яви като принципъ.
към втори вариант >>
Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали.
(втори вариант)
Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия.
Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали.
Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни?
към втори вариант >>
Но тази идея не трѣбва да се прѣвърне само въ чувствувание – значи да се зароди въ съзнанието, но да се прѣвърне и въ сила, да влѣзе въ ума, да придобие опрѣдѣлена форма, като форма на Божествена хармония.
(втори вариант)
И тъй въ всѣка идея трѣбва да има съзнателенъ стремежъ, трѣбва да мине прѣзъ четири фази. Идеята, слѣдъ като почерпи всички сили за своето сѫществуване, трѣбва да мине въ човѣшката душа, да се прѣвърне въ чувствуване. Тогава стремежътъ и чувствуването ще вървятъ заедно.
Но тази идея не трѣбва да се прѣвърне само въ чувствувание – значи да се зароди въ съзнанието, но да се прѣвърне и въ сила, да влѣзе въ ума, да придобие опрѣдѣлена форма, като форма на Божествена хармония.
Най-послѣ идеята трѣбва да мине въ причинния свѣтъ, да се яви като принципъ.
към втори вариант >>
Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ.
(втори вариант)
да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали.
Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ.
Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? Слѣдователно, вие сте въ втората фаза.
към втори вариант >>
Най-послѣ идеята трѣбва да мине въ причинния свѣтъ, да се яви като принципъ.
(втори вариант)
И тъй въ всѣка идея трѣбва да има съзнателенъ стремежъ, трѣбва да мине прѣзъ четири фази. Идеята, слѣдъ като почерпи всички сили за своето сѫществуване, трѣбва да мине въ човѣшката душа, да се прѣвърне въ чувствуване. Тогава стремежътъ и чувствуването ще вървятъ заедно. Но тази идея не трѣбва да се прѣвърне само въ чувствувание – значи да се зароди въ съзнанието, но да се прѣвърне и въ сила, да влѣзе въ ума, да придобие опрѣдѣлена форма, като форма на Божествена хармония.
Най-послѣ идеята трѣбва да мине въ причинния свѣтъ, да се яви като принципъ.
към втори вариант >>
Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората.
(втори вариант)
Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ.
Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората.
Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? Слѣдователно, вие сте въ втората фаза. Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“.
към втори вариант >>
Ще направя едно сравнение.
(втори вариант)
Ще направя едно сравнение.
За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи. За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода. За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ. За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия. Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота.
към втори вариант >>
Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове.
(втори вариант)
Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората.
Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове.
Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? Слѣдователно, вие сте въ втората фаза. Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“. Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
към втори вариант >>
За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи.
(втори вариант)
Ще направя едно сравнение.
За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи.
За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода. За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ. За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия. Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота. За да се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.
към втори вариант >>
Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо?
(втори вариант)
Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове.
Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо?
Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? Слѣдователно, вие сте въ втората фаза. Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“. Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
към втори вариант >>
За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода.
(втори вариант)
Ще направя едно сравнение. За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи.
За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода.
За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ. За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия. Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота. За да се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.
към втори вариант >>
Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни?
(втори вариант)
Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо?
Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни?
Слѣдователно, вие сте въ втората фаза. Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“. Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
към втори вариант >>
За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ.
(втори вариант)
Ще направя едно сравнение. За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи. За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода.
За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ.
За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия. Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота. За да се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, вие сте въ втората фаза.
(втори вариант)
Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни?
Слѣдователно, вие сте въ втората фаза.
Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“. Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
към втори вариант >>
За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия.
(втори вариант)
Ще направя едно сравнение. За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи. За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода. За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ.
За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия.
Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота. За да се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“.
(втори вариант)
Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? Слѣдователно, вие сте въ втората фаза.
Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“.
Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
към втори вариант >>
Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота.
(втори вариант)
Ще направя едно сравнение. За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи. За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода. За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ. За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия.
Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота.
За да се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.
към втори вариант >>
Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
(втори вариант)
Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? Слѣдователно, вие сте въ втората фаза. Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“.
Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
към втори вариант >>
За да се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.
(втори вариант)
За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи. За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода. За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ. За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия. Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота.
За да се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.
към втори вариант >>
Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“.
(втори вариант)
Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“.
А какво говори? Казва, че тѣло има, глава нѣма. Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава?
към втори вариант >>
Слѣдователно, вие трѣбва да съзнавате едноврѣменно Бога въ себе си, вашия духъ и вашитѣ ближни.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва да съзнавате едноврѣменно Бога въ себе си, вашия духъ и вашитѣ ближни.
Това е практическото приложение на въпроса. Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни. Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата. Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ. Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога.
към втори вариант >>
А какво говори?
(втори вариант)
Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“.
А какво говори?
Казва, че тѣло има, глава нѣма. Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме.
към втори вариант >>
Това е практическото приложение на въпроса.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва да съзнавате едноврѣменно Бога въ себе си, вашия духъ и вашитѣ ближни.
Това е практическото приложение на въпроса.
Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни. Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата. Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ. Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога. Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.
към втори вариант >>
Казва, че тѣло има, глава нѣма.
(втори вариант)
Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“. А какво говори?
Казва, че тѣло има, глава нѣма.
Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ.
към втори вариант >>
Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва да съзнавате едноврѣменно Бога въ себе си, вашия духъ и вашитѣ ближни. Това е практическото приложение на въпроса.
Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни.
Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата. Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ. Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога. Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.
към втори вариант >>
Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма.
(втори вариант)
Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“. А какво говори? Казва, че тѣло има, глава нѣма.
Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма.
На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ.
към втори вариант >>
Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва да съзнавате едноврѣменно Бога въ себе си, вашия духъ и вашитѣ ближни. Това е практическото приложение на въпроса. Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни.
Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата.
Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ. Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога. Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.
към втори вариант >>
На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ.
(втори вариант)
Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“. А какво говори? Казва, че тѣло има, глава нѣма. Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма.
На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ.
Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора.
към втори вариант >>
Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва да съзнавате едноврѣменно Бога въ себе си, вашия духъ и вашитѣ ближни. Това е практическото приложение на въпроса. Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни. Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата.
Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ.
Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога. Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.
към втори вариант >>
Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава?
(втори вариант)
Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“. А какво говори? Казва, че тѣло има, глава нѣма. Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ.
Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава?
Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ.
към втори вариант >>
Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва да съзнавате едноврѣменно Бога въ себе си, вашия духъ и вашитѣ ближни. Това е практическото приложение на въпроса. Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни. Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата. Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ.
Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога.
Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.
към втори вариант >>
Такива хора не слушаме.
(втори вариант)
А какво говори? Казва, че тѣло има, глава нѣма. Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава?
Такива хора не слушаме.
Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ.
към втори вариант >>
Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.
(втори вариант)
Това е практическото приложение на въпроса. Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни. Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата. Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ. Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога.
Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.
към втори вариант >>
Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ.
(втори вариант)
Казва, че тѣло има, глава нѣма. Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме.
Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ.
Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани.
към втори вариант >>
Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость!
(втори вариант)
Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость!
“ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате. Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ! “ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога! Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина.
към втори вариант >>
Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ.
(втори вариант)
Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ.
Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ.
Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ?
към втори вариант >>
“ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате.
(втори вариант)
Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость!
“ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате.
Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ! “ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога! Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно.
към втори вариант >>
Не се нуждаемъ отъ такива хора.
(втори вариант)
На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ.
Не се нуждаемъ отъ такива хора.
Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава?
към втори вариант >>
Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ!
(втори вариант)
Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость! “ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате.
Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ!
“ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога! Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея!
към втори вариант >>
Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ.
(втори вариант)
Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора.
Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ.
Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мѫдрость.
към втори вариант >>
“ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога!
(втори вариант)
Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость! “ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате. Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ!
“ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога!
Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.
към втори вариант >>
Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ.
(втори вариант)
Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ.
Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ.
Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма.
към втори вариант >>
Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии.
(втори вариант)
Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость! “ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате. Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ! “ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога!
Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии.
Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.
към втори вариант >>
Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани.
(втори вариант)
Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ.
Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани.
Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда.
към втори вариант >>
Това е кочина.
(втори вариант)
Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость! “ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате. Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ! “ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога! Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии.
Това е кочина.
Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.
към втори вариант >>
Кой отъ васъ е избранъ?
(втори вариант)
Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани.
Кой отъ васъ е избранъ?
Имате ли глава? Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно.
(втори вариант)
“ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате. Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ! “ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога! Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина.
Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно.
Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.
към втори вариант >>
Имате ли глава?
(втори вариант)
Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ?
Имате ли глава?
Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде.
към втори вариант >>
Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея!
(втори вариант)
Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ! “ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога! Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно.
Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея!
Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.
към втори вариант >>
Главата означава мѫдрость.
(втори вариант)
Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава?
Главата означава мѫдрость.
Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ.
към втори вариант >>
Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.
(втори вариант)
“ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога! Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея!
Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.
към втори вариант >>
Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма.
(втори вариант)
Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мѫдрость.
Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма.
Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ. Какъвъ духъ?
към втори вариант >>
Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“.
(втори вариант)
Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“.
Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това. Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ?
към втори вариант >>
Той ме пита защо страда.
(втори вариант)
Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма.
Той ме пита защо страда.
Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ. Какъвъ духъ? Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения.
към втори вариант >>
Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това.
(втори вариант)
Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“.
Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това.
Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ.
към втори вариант >>
Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“.
(втори вариант)
Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда.
Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“.
Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ. Какъвъ духъ? Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения. Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте!
към втори вариант >>
Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти.
(втори вариант)
Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“. Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това.
Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти.
Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ. Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си.
към втори вариант >>
Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде.
(втори вариант)
Имате ли глава? Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“.
Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде.
Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ. Какъвъ духъ? Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения. Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте! “ Какъ ще го слушаме като нѣма глава?
към втори вариант >>
Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“.
(втори вариант)
Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“. Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това. Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти.
Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“.
Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ. Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си. И това днесъ наричатъ култура.
към втори вариант >>
Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ.
(втори вариант)
Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде.
Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ.
Какъвъ духъ? Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения. Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте! “ Какъ ще го слушаме като нѣма глава?
към втори вариант >>
Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ?
(втори вариант)
Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“. Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това. Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“.
Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ?
“ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ. Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си. И това днесъ наричатъ култура.
към втори вариант >>
Какъвъ духъ?
(втори вариант)
Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ.
Какъвъ духъ?
Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения. Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте! “ Какъ ще го слушаме като нѣма глава?
към втори вариант >>
“ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ?
(втори вариант)
Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“. Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това. Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ?
“ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ?
– За да излѣза отъ кѫщата имъ. Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си. И това днесъ наричатъ култура.
към втори вариант >>
Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения.
(втори вариант)
Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ. Какъвъ духъ?
Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения.
Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте! “ Какъ ще го слушаме като нѣма глава?
към втори вариант >>
– За да излѣза отъ кѫщата имъ.
(втори вариант)
Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това. Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ?
– За да излѣза отъ кѫщата имъ.
Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си. И това днесъ наричатъ култура.
към втори вариант >>
Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте!
(втори вариант)
Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ. Какъвъ духъ? Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения.
Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте!
“ Какъ ще го слушаме като нѣма глава?
към втори вариант >>
Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си.
(втори вариант)
Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ.
Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си.
И това днесъ наричатъ култура.
към втори вариант >>
“ Какъ ще го слушаме като нѣма глава?
(втори вариант)
Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ. Какъвъ духъ? Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения. Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте!
“ Какъ ще го слушаме като нѣма глава?
към втори вариант >>
И това днесъ наричатъ култура.
(втори вариант)
Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ? “ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ. Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си.
И това днесъ наричатъ култура.
към втори вариант >>
В свѣта има само единъ разуменъ сѣятель, Той е Богъ.
(втори вариант)
В свѣта има само единъ разуменъ сѣятель, Той е Богъ.
Въ свѣта има само единъ принципъ, който прониква цѣлото пространство, всички човѣшки души и не се намира специално въ една форма, въ единъ човѣкъ, а е навсѣкѫдѣ и Той е Богъ.
към втори вариант >>
Този сѣятель идва да прѣмахне всичко това.
(втори вариант)
Този сѣятель идва да прѣмахне всичко това.
Птицитѣ ще изобатъ сѣмето, което е паднало на пѫтя. Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо? Всичко това несигурно измамливо трѣбва да изчезне. Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.
към втори вариант >>
Въ свѣта има само единъ принципъ, който прониква цѣлото пространство, всички човѣшки души и не се намира специално въ една форма, въ единъ човѣкъ, а е навсѣкѫдѣ и Той е Богъ.
(втори вариант)
В свѣта има само единъ разуменъ сѣятель, Той е Богъ.
Въ свѣта има само единъ принципъ, който прониква цѣлото пространство, всички човѣшки души и не се намира специално въ една форма, въ единъ човѣкъ, а е навсѣкѫдѣ и Той е Богъ.
към втори вариант >>
Птицитѣ ще изобатъ сѣмето, което е паднало на пѫтя.
(втори вариант)
Този сѣятель идва да прѣмахне всичко това.
Птицитѣ ще изобатъ сѣмето, което е паднало на пѫтя.
Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо? Всичко това несигурно измамливо трѣбва да изчезне. Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“.
А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе. Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ?
към втори вариант >>
Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо?
(втори вариант)
Този сѣятель идва да прѣмахне всичко това. Птицитѣ ще изобатъ сѣмето, което е паднало на пѫтя.
Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо?
Всичко това несигурно измамливо трѣбва да изчезне. Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.
към втори вариант >>
А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“.
А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе.
Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н.
към втори вариант >>
Всичко това несигурно измамливо трѣбва да изчезне.
(втори вариант)
Този сѣятель идва да прѣмахне всичко това. Птицитѣ ще изобатъ сѣмето, което е паднало на пѫтя. Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо?
Всичко това несигурно измамливо трѣбва да изчезне.
Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.
към втори вариант >>
Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“. А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе.
Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко.
Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ!
към втори вариант >>
Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.
(втори вариант)
Този сѣятель идва да прѣмахне всичко това. Птицитѣ ще изобатъ сѣмето, което е паднало на пѫтя. Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо? Всичко това несигурно измамливо трѣбва да изчезне.
Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.
към втори вариант >>
Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“. А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе. Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко.
Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н.
Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ! “. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“.
към втори вариант >>
Идва слѣдъ това втората фаза, фазата на онова сѣме, което е паднало на добра почва.
(втори вариант)
Идва слѣдъ това втората фаза, фазата на онова сѣме, което е паднало на добра почва.
Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение. Въ свѣта трѣбва да настѫпи коренна промѣна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ. Днесъ, съ тази своя култура, хората сѫ достигали до своето крайно разбиране. Както и да завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича. Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.
към втори вариант >>
Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“. А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе. Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н.
Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане.
Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ! “. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа.
към втори вариант >>
Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение.
(втори вариант)
Идва слѣдъ това втората фаза, фазата на онова сѣме, което е паднало на добра почва.
Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение.
Въ свѣта трѣбва да настѫпи коренна промѣна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ. Днесъ, съ тази своя култура, хората сѫ достигали до своето крайно разбиране. Както и да завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича. Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.
към втори вариант >>
Дѣ е сърцето му ?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“. А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе. Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане.
Дѣ е сърцето му ?
Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ! “. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ.
към втори вариант >>
Въ свѣта трѣбва да настѫпи коренна промѣна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ.
(втори вариант)
Идва слѣдъ това втората фаза, фазата на онова сѣме, което е паднало на добра почва. Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение.
Въ свѣта трѣбва да настѫпи коренна промѣна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ.
Днесъ, съ тази своя култура, хората сѫ достигали до своето крайно разбиране. Както и да завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича. Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.
към втори вариант >>
Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н.
(втори вариант)
А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе. Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ?
Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н.
Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ! “. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя.
към втори вариант >>
Днесъ, съ тази своя култура, хората сѫ достигали до своето крайно разбиране.
(втори вариант)
Идва слѣдъ това втората фаза, фазата на онова сѣме, което е паднало на добра почва. Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение. Въ свѣта трѣбва да настѫпи коренна промѣна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ.
Днесъ, съ тази своя култура, хората сѫ достигали до своето крайно разбиране.
Както и да завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича. Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.
към втори вариант >>
Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ!
(втори вариант)
Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н.
Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ!
“. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя. Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.
към втори вариант >>
Както и да завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича.
(втори вариант)
Идва слѣдъ това втората фаза, фазата на онова сѣме, което е паднало на добра почва. Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение. Въ свѣта трѣбва да настѫпи коренна промѣна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ. Днесъ, съ тази своя култура, хората сѫ достигали до своето крайно разбиране.
Както и да завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича.
Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.
към втори вариант >>
“. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“.
(втори вариант)
Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ!
“. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“.
Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя. Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.
към втори вариант >>
Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.
(втори вариант)
Идва слѣдъ това втората фаза, фазата на онова сѣме, което е паднало на добра почва. Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение. Въ свѣта трѣбва да настѫпи коренна промѣна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ. Днесъ, съ тази своя култура, хората сѫ достигали до своето крайно разбиране. Както и да завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича.
Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.
към втори вариант >>
Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа.
(втори вариант)
Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ! “. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“.
Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа.
Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя. Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.
към втори вариант >>
Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления.
(втори вариант)
Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления.
Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска. Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль. Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува! Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая.
към втори вариант >>
Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ.
(втори вариант)
Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ! “. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа.
Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ.
Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя. Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.
към втори вариант >>
Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска.
(втори вариант)
Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления.
Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска.
Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль. Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува! Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая. Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.
към втори вариант >>
Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя.
(втори вариант)
Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ! “. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ.
Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя.
Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.
към втори вариант >>
Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль.
(втори вариант)
Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления. Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска.
Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль.
Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува! Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая. Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.
към втори вариант >>
Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.
(втори вариант)
Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ! “. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя.
Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.
към втори вариант >>
Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува!
(втори вариант)
Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления. Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска. Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль.
Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува!
Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая. Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.
към втори вариант >>
И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ.
(втори вариант)
И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ.
И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги. Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене.
към втори вариант >>
Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия.
(втори вариант)
Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления. Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска. Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль. Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува!
Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия.
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая. Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.
към втори вариант >>
И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги.
(втори вариант)
И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ.
И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги.
Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“.
към втори вариант >>
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая.
(втори вариант)
Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления. Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска. Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль. Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува! Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия.
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая.
Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.
към втори вариант >>
Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я.
(втори вариант)
И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ. И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги.
Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я.
У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа.
към втори вариант >>
Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.
(втори вариант)
Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска. Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль. Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува! Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая.
Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.
към втори вариант >>
У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ.
(втори вариант)
И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ. И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги. Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я.
У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ.
Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта!
към втори вариант >>
Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ.
(втори вариант)
Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ.
Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ? “ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“.
към втори вариант >>
Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него.
(втори вариант)
И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ. И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги. Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ.
Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него.
Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“.
към втори вариант >>
Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби.
(втори вариант)
Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ.
Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби.
Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ? “ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце!
към втори вариант >>
Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене.
(втори вариант)
И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ. И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги. Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него.
Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене.
Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ.
към втори вариант >>
Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си.
(втори вариант)
Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ. Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби.
Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си.
Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ? “ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце! “ Но нищо не се постига по този начинъ.
към втори вариант >>
Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“.
(втори вариант)
И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги. Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене.
Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“.
Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ.
към втори вариант >>
Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ?
(втори вариант)
Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ. Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си.
Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ?
“ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце! “ Но нищо не се постига по този начинъ. Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ.
към втори вариант >>
Мисля си: ето първата лъжа.
(втори вариант)
Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“.
Мисля си: ето първата лъжа.
Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е?
към втори вариант >>
“ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти?
(втори вариант)
Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ. Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ?
“ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти?
Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце! “ Но нищо не се постига по този начинъ. Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ. Това е геройство!
към втори вариант >>
Колко такива като мене има въ свѣта!
(втори вариант)
У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа.
Колко такива като мене има въ свѣта!
Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия.
към втори вариант >>
Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“.
(втори вариант)
Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ. Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ? “ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти?
Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“.
Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце! “ Но нищо не се постига по този начинъ. Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ. Това е геройство!
към втори вариант >>
Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“.
(втори вариант)
Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта!
Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“.
– Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо?
към втори вариант >>
Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце!
(втори вариант)
Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ? “ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“.
Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце!
“ Но нищо не се постига по този начинъ. Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ. Това е геройство!
към втори вариант >>
– Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ.
(втори вариант)
Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“.
– Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ.
И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ.
към втори вариант >>
“ Но нищо не се постига по този начинъ.
(втори вариант)
Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ? “ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце!
“ Но нищо не се постига по този начинъ.
Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ. Това е геройство!
към втори вариант >>
И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ.
(втори вариант)
Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ.
И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ.
Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.
към втори вариант >>
Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ.
(втори вариант)
Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ? “ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце! “ Но нищо не се постига по този начинъ.
Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ.
Това е геройство!
към втори вариант >>
Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е?
(втори вариант)
Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ.
Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е?
Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.
към втори вариант >>
Това е геройство!
(втори вариант)
“ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце! “ Но нищо не се постига по този начинъ. Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ.
Това е геройство!
към втори вариант >>
Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия.
(втори вариант)
Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е?
Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия.
Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.
към втори вариант >>
Ще се повърна къмъ сѣятеля.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ сѣятеля.
Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия духъ сѫ: да постигнете свобода, знания, богатство. Знанието е сила, богатството – условия за развиване. Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.
към втори вариант >>
Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо?
(втори вариант)
Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия.
Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо?
– Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.
към втори вариант >>
Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате да постигнете.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ сѣятеля.
Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате да постигнете.
Задачи на вашия духъ сѫ: да постигнете свобода, знания, богатство. Знанието е сила, богатството – условия за развиване. Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.
към втори вариант >>
– Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ.
(втори вариант)
– Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо?
– Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ.
Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.
към втори вариант >>
Задачи на вашия духъ сѫ: да постигнете свобода, знания, богатство.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ сѣятеля. Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате да постигнете.
Задачи на вашия духъ сѫ: да постигнете свобода, знания, богатство.
Знанието е сила, богатството – условия за развиване. Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.
към втори вариант >>
Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.
(втори вариант)
И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ.
Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.
към втори вариант >>
Знанието е сила, богатството – условия за развиване.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ сѣятеля. Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия духъ сѫ: да постигнете свобода, знания, богатство.
Знанието е сила, богатството – условия за развиване.
Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.
към втори вариант >>
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ.
(втори вариант)
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ.
Пита ме: „Ти не си ли страдалъ? “ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ? “ – „Е, тогава се разбрахме! “ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика.
към втори вариант >>
Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ сѣятеля. Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия духъ сѫ: да постигнете свобода, знания, богатство. Знанието е сила, богатството – условия за развиване.
Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.
към втори вариант >>
Пита ме: „Ти не си ли страдалъ?
(втори вариант)
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ.
Пита ме: „Ти не си ли страдалъ?
“ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ? “ – „Е, тогава се разбрахме! “ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ.
към втори вариант >>
Сега ще се обърна къмъ васъ, майкитѣ.
(втори вариант)
Сега ще се обърна къмъ васъ, майкитѣ.
Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му. „Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н. Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала.
към втори вариант >>
“ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ?
(втори вариант)
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ?
“ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ?
“ – „Е, тогава се разбрахме! “ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги.
към втори вариант >>
Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му.
(втори вариант)
Сега ще се обърна къмъ васъ, майкитѣ.
Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му.
„Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н. Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало!
към втори вариант >>
“ – „Е, тогава се разбрахме!
(втори вариант)
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ? “ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ?
“ – „Е, тогава се разбрахме!
“ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя.
към втори вариант >>
„Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н.
(втори вариант)
Сега ще се обърна къмъ васъ, майкитѣ. Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му.
„Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н.
Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва.
към втори вариант >>
“ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика.
(втори вариант)
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ? “ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ? “ – „Е, тогава се разбрахме!
“ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика.
Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости.
към втори вариант >>
Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате.
(втори вариант)
Сега ще се обърна къмъ васъ, майкитѣ. Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му. „Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н.
Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате.
Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене.
към втори вариант >>
Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика.
(втори вариант)
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ? “ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ? “ – „Е, тогава се разбрахме! “ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика.
Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика.
Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо.
към втори вариант >>
Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората.
(втори вариант)
Сега ще се обърна къмъ васъ, майкитѣ. Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му. „Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н. Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате.
Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората.
Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя!
към втори вариант >>
Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ.
(втори вариант)
Пита ме: „Ти не си ли страдалъ? “ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ? “ – „Е, тогава се разбрахме! “ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика.
Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ.
А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо.
към втори вариант >>
Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала.
(втори вариант)
Сега ще се обърна къмъ васъ, майкитѣ. Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му. „Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н. Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората.
Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала.
Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето.
към втори вариант >>
А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги.
(втори вариант)
“ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ? “ – „Е, тогава се разбрахме! “ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ.
А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги.
„Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание?
към втори вариант >>
Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало!
(втори вариант)
Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му. „Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н. Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала.
Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало!
И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ.
към втори вариант >>
„Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя.
(втори вариант)
“ – „Е, тогава се разбрахме! “ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги.
„Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя.
Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви.
към втори вариант >>
И все по задницата го потупва.
(втори вариант)
„Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н. Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало!
И все по задницата го потупва.
Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра?
към втори вариант >>
Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости.
(втори вариант)
“ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя.
Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости.
Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества.
към втори вариант >>
Това не е правилно сѣене.
(втори вариант)
Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва.
Това не е правилно сѣене.
Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова.
към втори вариант >>
Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо.
(втори вариант)
Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости.
Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо.
И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество.
към втори вариант >>
Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя!
(втори вариант)
Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене.
Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя!
“ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво.
към втори вариант >>
И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо.
(втори вариант)
Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо.
И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо.
Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки.
към втори вариант >>
“ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето.
(втори вариант)
Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя!
“ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето.
Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена.
към втори вариант >>
Кой може да ви причини страдание?
(втори вариант)
А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо.
Кой може да ви причини страдание?
Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?
към втори вариант >>
Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ.
(втори вариант)
Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето.
Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ.
Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена. Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.
към втори вариант >>
Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви.
(втори вариант)
„Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание?
Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви.
А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си?
към втори вариант >>
Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра?
(втори вариант)
И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ.
Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра?
Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена. Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.
към втори вариант >>
А тѣ сѫ живи сѫщества.
(втори вариант)
Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви.
А тѣ сѫ живи сѫщества.
Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!
към втори вариант >>
Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова.
(втори вариант)
Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра?
Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова.
Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена. Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.
към втори вариант >>
Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество.
(втори вариант)
Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества.
Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество.
Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци.
към втори вариант >>
Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво.
(втори вариант)
Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова.
Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво.
Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена. Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.
към втори вариант >>
Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки.
(втори вариант)
И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество.
Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки.
Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си.
към втори вариант >>
Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена.
(втори вариант)
“ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво.
Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена.
Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.
към втори вариант >>
Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?
(втори вариант)
Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки.
Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?
“ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ?
към втори вариант >>
Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.
(втори вариант)
Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена.
Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.
към втори вариант >>
“ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си?
(втори вариант)
Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?
“ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си?
“ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: „Не, това е благородна работа“.
към втори вариант >>
Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма да дадатъ добри резултати.
(втори вариант)
Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма да дадатъ добри резултати.
Само нѣкои отъ неговитѣ сѣмена сѫ попаднали въ човѣшката душа и умъ и само тѣ сѫ израснали. Вие трѣбва да отворите пѫть на този сѣятель, за да посѣе въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства. Той е Божественото въ васъ. Когато този сѣятель посѣе сѣмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ себе си и ще бѫдете винаги силни въ свѣта.
към втори вариант >>
“ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!
(втори вариант)
А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си?
“ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!
“ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: „Не, това е благородна работа“. Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.
към втори вариант >>
Само нѣкои отъ неговитѣ сѣмена сѫ попаднали въ човѣшката душа и умъ и само тѣ сѫ израснали.
(втори вариант)
Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма да дадатъ добри резултати.
Само нѣкои отъ неговитѣ сѣмена сѫ попаднали въ човѣшката душа и умъ и само тѣ сѫ израснали.
Вие трѣбва да отворите пѫть на този сѣятель, за да посѣе въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства. Той е Божественото въ васъ. Когато този сѣятель посѣе сѣмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ себе си и ще бѫдете винаги силни въ свѣта.
към втори вариант >>
“ Че и вие сте глупци.
(втори вариант)
Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!
“ Че и вие сте глупци.
Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: „Не, това е благородна работа“. Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да отворите пѫть на този сѣятель, за да посѣе въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства.
(втори вариант)
Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма да дадатъ добри резултати. Само нѣкои отъ неговитѣ сѣмена сѫ попаднали въ човѣшката душа и умъ и само тѣ сѫ израснали.
Вие трѣбва да отворите пѫть на този сѣятель, за да посѣе въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства.
Той е Божественото въ васъ. Когато този сѣятель посѣе сѣмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ себе си и ще бѫдете винаги силни въ свѣта.
към втори вариант >>
Ще разясня мисъльта си.
(втори вариант)
Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци.
Ще разясня мисъльта си.
Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: „Не, това е благородна работа“. Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.
към втори вариант >>
Той е Божественото въ васъ.
(втори вариант)
Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма да дадатъ добри резултати. Само нѣкои отъ неговитѣ сѣмена сѫ попаднали въ човѣшката душа и умъ и само тѣ сѫ израснали. Вие трѣбва да отворите пѫть на този сѣятель, за да посѣе въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства.
Той е Божественото въ васъ.
Когато този сѣятель посѣе сѣмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ себе си и ще бѫдете винаги силни въ свѣта.
към втори вариант >>
Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ?
(втори вариант)
Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си.
Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ?
Казвате: „Не, това е благородна работа“. Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.
към втори вариант >>
Когато този сѣятель посѣе сѣмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ себе си и ще бѫдете винаги силни въ свѣта.
(втори вариант)
Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма да дадатъ добри резултати. Само нѣкои отъ неговитѣ сѣмена сѫ попаднали въ човѣшката душа и умъ и само тѣ сѫ израснали. Вие трѣбва да отворите пѫть на този сѣятель, за да посѣе въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства. Той е Божественото въ васъ.
Когато този сѣятель посѣе сѣмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ себе си и ще бѫдете винаги силни въ свѣта.
към втори вариант >>
Казвате: „Не, това е благородна работа“.
(втори вариант)
“ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ?
Казвате: „Не, това е благородна работа“.
Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.
към втори вариант >>
Сега сте малко малодушни. Защо?
(втори вариант)
Сега сте малко малодушни. Защо?
– Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ. За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава. Христосъ не е говорилъ по този въпросъ. Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири. Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони.
към втори вариант >>
Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.
(втори вариант)
“ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: „Не, това е благородна работа“.
Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.
към втори вариант >>
– Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ.
(втори вариант)
Сега сте малко малодушни. Защо?
– Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ.
За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава. Христосъ не е говорилъ по този въпросъ. Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири. Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони. Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.
към втори вариант >>
Новото учение изисква отъ васъ да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо въ живота.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ васъ да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо въ живота.
Азъ прѣдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да ѝ причиня страдания. Това значи да има у насъ велики действия, това значи да дойде у насъ сѣятельтъ на Новото сѣме.
към втори вариант >>
За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава.
(втори вариант)
Сега сте малко малодушни. Защо? – Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ.
За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава.
Христосъ не е говорилъ по този въпросъ. Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири. Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони. Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.
към втори вариант >>
Азъ прѣдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да ѝ причиня страдания.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ васъ да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо въ живота.
Азъ прѣдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да ѝ причиня страдания.
Това значи да има у насъ велики действия, това значи да дойде у насъ сѣятельтъ на Новото сѣме.
към втори вариант >>
Христосъ не е говорилъ по този въпросъ.
(втори вариант)
Сега сте малко малодушни. Защо? – Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ. За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава.
Христосъ не е говорилъ по този въпросъ.
Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири. Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони. Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.
към втори вариант >>
Това значи да има у насъ велики действия, това значи да дойде у насъ сѣятельтъ на Новото сѣме.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ васъ да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо въ живота. Азъ прѣдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да ѝ причиня страдания.
Това значи да има у насъ велики действия, това значи да дойде у насъ сѣятельтъ на Новото сѣме.
към втори вариант >>
Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири.
(втори вариант)
Сега сте малко малодушни. Защо? – Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ. За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава. Христосъ не е говорилъ по този въпросъ.
Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири.
Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони. Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.
към втори вариант >>
А какво става въ свѣта?
(втори вариант)
А какво става въ свѣта?
Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля. Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може. И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него.
към втори вариант >>
Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони.
(втори вариант)
Сега сте малко малодушни. Защо? – Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ. За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава. Христосъ не е говорилъ по този въпросъ. Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири.
Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони.
Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.
към втори вариант >>
Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля.
(втори вариант)
А какво става въ свѣта?
Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля.
Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може. И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години!
към втори вариант >>
Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.
(втори вариант)
– Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ. За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава. Христосъ не е говорилъ по този въпросъ. Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири. Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони.
Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.
към втори вариант >>
Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може.
(втори вариант)
А какво става въ свѣта? Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля.
Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може.
И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години! Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите.
към втори вариант >>
Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ.
(втори вариант)
Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ.
Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта. Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение. Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии.
към втори вариант >>
И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може.
(втори вариант)
А какво става въ свѣта? Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля. Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може.
И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може.
По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години! Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите. Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва.
към втори вариант >>
Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта.
(втори вариант)
Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ.
Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта.
Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение. Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии. Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате.
към втори вариант >>
По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение.
(втори вариант)
А какво става въ свѣта? Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля. Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може. И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може.
По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение.
То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години! Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите. Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва. Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва.
към втори вариант >>
Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение.
(втори вариант)
Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ. Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта.
Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение.
Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии. Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате. Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони.
към втори вариант >>
То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него.
(втори вариант)
А какво става въ свѣта? Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля. Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може. И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение.
То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него.
И какво още ще видите слѣдъ 10 години! Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите. Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва. Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва.
към втори вариант >>
Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма.
(втори вариант)
Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ. Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта. Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение.
Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма.
Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии. Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате. Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони. Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.
към втори вариант >>
И какво още ще видите слѣдъ 10 години!
(втори вариант)
Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля. Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може. И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него.
И какво още ще видите слѣдъ 10 години!
Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите. Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва. Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва.
към втори вариант >>
Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите.
(втори вариант)
Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ. Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта. Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение. Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма.
Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите.
Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии. Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате. Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони. Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.
към втори вариант >>
Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите.
(втори вариант)
Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може. И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години!
Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите.
Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва. Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва.
към втори вариант >>
Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии.
(втори вариант)
Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ. Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта. Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение. Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите.
Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии.
Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате. Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони. Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.
към втори вариант >>
Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва.
(втори вариант)
И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години! Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите.
Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва.
Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва.
към втори вариант >>
Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате.
(втори вариант)
Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта. Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение. Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии.
Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате.
Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони. Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.
към втори вариант >>
Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва.
(втори вариант)
По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години! Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите. Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва.
Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва.
към втори вариант >>
Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони.
(втори вариант)
Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение. Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии. Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате.
Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони.
Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.
към втори вариант >>
Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки.
(втори вариант)
Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки.
Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ. Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха. Азъ се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение. Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение.
към втори вариант >>
Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.
(втори вариант)
Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии. Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате. Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони.
Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.
към втори вариант >>
Турете за основа възвишеното, Божественото.
(втори вариант)
Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки.
Турете за основа възвишеното, Божественото.
Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ. Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха. Азъ се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение. Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение.
към втори вариант >>
Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ.
(втори вариант)
Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ.
Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ. Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате.
към втори вариант >>
Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ.
(втори вариант)
Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото.
Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ.
Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха. Азъ се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение. Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение.
към втори вариант >>
Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля.
(втори вариант)
Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ.
Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля.
Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ. Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель.
към втори вариант >>
Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха.
(втори вариант)
Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ.
Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха.
Азъ се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение. Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости.
(втори вариант)
Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ. Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля.
Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости.
Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ. Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель.
към втори вариант >>
Азъ се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение.
(втори вариант)
Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ. Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха.
Азъ се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение.
Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение.
към втори вариант >>
Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ.
(втори вариант)
Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ. Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости.
Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ.
Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ.
към втори вариант >>
Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение.
(втори вариант)
Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ. Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха. Азъ се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение.
Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение.
към втори вариант >>
Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата.
(втори вариант)
Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ. Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ.
Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата.
За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева.
към втори вариант >>
Въ Англия хората разбраха, че не трѣбва да има частна собственость, а всичко да бѫде общо.
(втори вариант)
Въ Англия хората разбраха, че не трѣбва да има частна собственость, а всичко да бѫде общо.
към втори вариант >>
За много работи вие се самоизлъгвате.
(втори вариант)
Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ. Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ. Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата.
За много работи вие се самоизлъгвате.
Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ!
към втори вариант >>
И тъй, Христовитѣ думи, който не се разбраха отъ свещеницитѣ, разбраха се отъ хора, който сѫ далечъ отъ Христа.
(втори вариант)
И тъй, Христовитѣ думи, който не се разбраха отъ свещеницитѣ, разбраха се отъ хора, който сѫ далечъ отъ Христа.
Затова право казва Христосъ, че синоветѣ Божии ще бѫдатъ изпѫдени отвънъ отъ Царството Божие, а тѣзи, който сѫ отвънъ, ще дойдатъ въ Него. Необрѣзанитѣ ще дойдатъ въ свѣта, за да проповѣдватъ.
към втори вариант >>
Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель.
(втори вариант)
Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ. Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате.
Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель.
Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни.
към втори вариант >>
Затова право казва Христосъ, че синоветѣ Божии ще бѫдатъ изпѫдени отвънъ отъ Царството Божие, а тѣзи, който сѫ отвънъ, ще дойдатъ въ Него.
(втори вариант)
И тъй, Христовитѣ думи, който не се разбраха отъ свещеницитѣ, разбраха се отъ хора, който сѫ далечъ отъ Христа.
Затова право казва Христосъ, че синоветѣ Божии ще бѫдатъ изпѫдени отвънъ отъ Царството Божие, а тѣзи, който сѫ отвънъ, ще дойдатъ въ Него.
Необрѣзанитѣ ще дойдатъ въ свѣта, за да проповѣдватъ.
към втори вариант >>
Този човѣкъ още не ви е добродѣтель.
(втори вариант)
Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ. Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель.
Този човѣкъ още не ви е добродѣтель.
Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си!
към втори вариант >>
Необрѣзанитѣ ще дойдатъ въ свѣта, за да проповѣдватъ.
(втори вариант)
И тъй, Христовитѣ думи, който не се разбраха отъ свещеницитѣ, разбраха се отъ хора, който сѫ далечъ отъ Христа. Затова право казва Христосъ, че синоветѣ Божии ще бѫдатъ изпѫдени отвънъ отъ Царството Божие, а тѣзи, който сѫ отвънъ, ще дойдатъ въ Него.
Необрѣзанитѣ ще дойдатъ въ свѣта, за да проповѣдватъ.
към втори вариант >>
Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ.
(втори вариант)
Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ. Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель.
Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ.
Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари!
към втори вариант >>
Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове.
(втори вариант)
Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове.
Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ. Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава?
към втори вариант >>
Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева.
(втори вариант)
Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ.
Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева.
Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията!
към втори вариант >>
Доста това иго!
(втори вариант)
Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове.
Доста това иго!
Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ. Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава? “ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте.
към втори вариант >>
Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ!
(втори вариант)
За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева.
Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ!
“ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията! “ Давашъ я.
към втори вариант >>
Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ.
(втори вариант)
Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове. Доста това иго!
Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ.
Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава? “ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко.
към втори вариант >>
“ Обере ви и ви пуща празни.
(втори вариант)
Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ!
“ Обере ви и ви пуща празни.
Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията! “ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро!
към втори вариант >>
Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството.
(втори вариант)
Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове. Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ.
Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството.
Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава? “ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта.
към втори вариант >>
Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си!
(втори вариант)
Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни.
Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си!
“ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията! “ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията!
към втори вариант >>
Така проповѣдва Великото учение.
(втори вариант)
Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове. Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ. Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството.
Така проповѣдва Великото учение.
Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава? “ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени.
към втори вариант >>
Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето.
(втори вариант)
Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето.
Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея.
към втори вариант >>
“ – „Нѣмамъ пари!
(втори вариант)
Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си!
“ – „Нѣмамъ пари!
“ – „Давай кесията! “ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва.
към втори вариант >>
Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава?
(втори вариант)
Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове. Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ. Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение.
Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава?
“ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени. Нѣма връщане назадъ.
към втори вариант >>
Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ.
(втори вариант)
Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето.
Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ.
Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.
към втори вариант >>
“ – „Давай кесията!
(втори вариант)
Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари!
“ – „Давай кесията!
“ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние?
към втори вариант >>
“ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте.
(втори вариант)
Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ. Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава?
“ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте.
Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени. Нѣма връщане назадъ. Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“.
(втори вариант)
Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ.
Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“.
Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.
към втори вариант >>
“ Давашъ я.
(втори вариант)
Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията!
“ Давашъ я.
Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава.
към втори вариант >>
Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко.
(втори вариант)
Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ. Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава? “ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте.
Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко.
Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени. Нѣма връщане назадъ. Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония. Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.
към втори вариант >>
Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ.
(втори вариант)
Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“.
Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ.
Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.
към втори вариант >>
Напълва ти я и казва: „Върви си скоро!
(втори вариант)
“ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията! “ Давашъ я.
Напълва ти я и казва: „Върви си скоро!
“ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность.
към втори вариант >>
Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта.
(втори вариант)
Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава? “ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко.
Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта.
Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени. Нѣма връщане назадъ. Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония. Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.
към втори вариант >>
Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето.
(втори вариант)
Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ.
Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето.
Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.
към втори вариант >>
“ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията!
(втори вариант)
Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията! “ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро!
“ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията!
“ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ.
към втори вариант >>
Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени.
(втори вариант)
Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава? “ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта.
Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени.
Нѣма връщане назадъ. Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония. Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.
към втори вариант >>
Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея.
(втори вариант)
Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето.
Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея.
Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.
към втори вариант >>
“ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва.
(втори вариант)
“ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията! “ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията!
“ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва.
Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ.
към втори вариант >>
Нѣма връщане назадъ.
(втори вариант)
Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава? “ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени.
Нѣма връщане назадъ.
Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония. Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.
към втори вариант >>
Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.
(втори вариант)
Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея.
Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.
към втори вариант >>
Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние?
(втори вариант)
“ – „Давай кесията! “ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва.
Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние?
За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията!
към втори вариант >>
Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония.
(втори вариант)
“ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени. Нѣма връщане назадъ.
Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония.
Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.
към втори вариант >>
Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата.
(втори вариант)
Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата.
Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото.
към втори вариант >>
За този, който дава.
(втори вариант)
“ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние?
За този, който дава.
Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ.
към втори вариант >>
Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.
(втори вариант)
Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени. Нѣма връщане назадъ. Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония.
Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.
към втори вариант >>
Земята, въ дадения случай, означава човѣка.
(втори вариант)
Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата.
Земята, въ дадения случай, означава човѣка.
И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега?
към втори вариант >>
Добрѣ, въ пълненето има друга опасность.
(втори вариант)
Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава.
Добрѣ, въ пълненето има друга опасность.
Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ!
към втори вариант >>
Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти.
(втори вариант)
Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти.
Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ. И тогава хората нѣма да се питатъ: „Ти какъвъ си“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ? “ Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ рѫка. Само така хората могатъ да се разбиратъ.
към втори вариант >>
И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота.
(втори вариант)
Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка.
И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота.
На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ.
(втори вариант)
“ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность.
Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ.
Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране?
към втори вариант >>
Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ.
(втори вариант)
Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти.
Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ.
И тогава хората нѣма да се питатъ: „Ти какъвъ си“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ? “ Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ рѫка. Само така хората могатъ да се разбиратъ.
към втори вариант >>
На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия.
(втори вариант)
Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота.
На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия.
И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата.
към втори вариант >>
Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ.
(втори вариант)
“ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ.
Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ.
Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро?
към втори вариант >>
И тогава хората нѣма да се питатъ: „Ти какъвъ си“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ?
(втори вариант)
Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти. Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ.
И тогава хората нѣма да се питатъ: „Ти какъвъ си“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ?
“ Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ рѫка. Само така хората могатъ да се разбиратъ.
към втори вариант >>
И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия.
(втори вариант)
Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия.
И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия.
Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата.
към втори вариант >>
Казва ти: „Дай си кесията!
(втори вариант)
Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ.
Казва ти: „Дай си кесията!
“ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе.
към втори вариант >>
“ Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ рѫка.
(втори вариант)
Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти. Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ. И тогава хората нѣма да се питатъ: „Ти какъвъ си“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ?
“ Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ рѫка.
Само така хората могатъ да се разбиратъ.
към втори вариант >>
Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото.
(втори вариант)
Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия.
Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото.
Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата.
към втори вариант >>
“ Изваждашъ кесията си и му я давашъ.
(втори вариант)
За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията!
“ Изваждашъ кесията си и му я давашъ.
Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе. Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
към втори вариант >>
Само така хората могатъ да се разбиратъ.
(втори вариант)
Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти. Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ. И тогава хората нѣма да се питатъ: „Ти какъвъ си“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ? “ Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ рѫка.
Само така хората могатъ да се разбиратъ.
към втори вариант >>
Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега?
(втори вариант)
Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото.
Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега?
Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата.
към втори вариант >>
Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ!
(втори вариант)
Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ.
Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ!
“ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе. Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
към втори вариант >>
Младитѣ да бѫдатъ млади, старитѣ – стари.
(втори вариант)
Младитѣ да бѫдатъ млади, старитѣ – стари.
Младиятъ човѣкъ трѣбва да се проявява, а стариятъ – да се жертвува, да прилага закона на самопожертвуването. Младитѣ да носятъ бѫдещето, а старитѣ да приготовляватъ почва за новата култура. И затова, когато казвамъ, че бѫдещето е на младитѣ, то е, защото тѣ носятъ зародишитѣ на бѫдещето, а старитѣ сѫ почвата за тѣзи зародиши.
към втори вариант >>
Ни най-малко.
(втори вариант)
И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега?
Ни най-малко.
Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата.
към втори вариант >>
“ Сега разбирашъ ли причината на това обиране?
(втори вариант)
Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ!
“ Сега разбирашъ ли причината на това обиране?
Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе. Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
към втори вариант >>
Младиятъ човѣкъ трѣбва да се проявява, а стариятъ – да се жертвува, да прилага закона на самопожертвуването.
(втори вариант)
Младитѣ да бѫдатъ млади, старитѣ – стари.
Младиятъ човѣкъ трѣбва да се проявява, а стариятъ – да се жертвува, да прилага закона на самопожертвуването.
Младитѣ да носятъ бѫдещето, а старитѣ да приготовляватъ почва за новата култура. И затова, когато казвамъ, че бѫдещето е на младитѣ, то е, защото тѣ носятъ зародишитѣ на бѫдещето, а старитѣ сѫ почвата за тѣзи зародиши.
към втори вариант >>
Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата.
(втори вариант)
На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко.
Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата.
към втори вариант >>
Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро?
(втори вариант)
Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране?
Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро?
Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе. Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
към втори вариант >>
Младитѣ да носятъ бѫдещето, а старитѣ да приготовляватъ почва за новата култура.
(втори вариант)
Младитѣ да бѫдатъ млади, старитѣ – стари. Младиятъ човѣкъ трѣбва да се проявява, а стариятъ – да се жертвува, да прилага закона на самопожертвуването.
Младитѣ да носятъ бѫдещето, а старитѣ да приготовляватъ почва за новата култура.
И затова, когато казвамъ, че бѫдещето е на младитѣ, то е, защото тѣ носятъ зародишитѣ на бѫдещето, а старитѣ сѫ почвата за тѣзи зародиши.
към втори вариант >>
Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става?
(втори вариант)
Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става?
Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ. Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе.
към втори вариант >>
Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе.
(втори вариант)
Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро?
Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе.
Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
към втори вариант >>
И затова, когато казвамъ, че бѫдещето е на младитѣ, то е, защото тѣ носятъ зародишитѣ на бѫдещето, а старитѣ сѫ почвата за тѣзи зародиши.
(втори вариант)
Младитѣ да бѫдатъ млади, старитѣ – стари. Младиятъ човѣкъ трѣбва да се проявява, а стариятъ – да се жертвува, да прилага закона на самопожертвуването. Младитѣ да носятъ бѫдещето, а старитѣ да приготовляватъ почва за новата култура.
И затова, когато казвамъ, че бѫдещето е на младитѣ, то е, защото тѣ носятъ зародишитѣ на бѫдещето, а старитѣ сѫ почвата за тѣзи зародиши.
към втори вариант >>
Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ.
(втори вариант)
Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става?
Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ.
Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата.
към втори вариант >>
Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
(втори вариант)
“ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе.
Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
към втори вариант >>
Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години.
Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има. Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота. Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа?
към втори вариант >>
Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение.
(втори вариант)
Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ.
Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение.
Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура.
към втори вариант >>
Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева.
(втори вариант)
Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева.
Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство! “ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупакъ. Да, но у този човѣкъ имаше идеи. Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение.
към втори вариант >>
Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години.
Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има.
Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота. Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“.
към втори вариант >>
Въ това заблуждение само 50% е вѣрно.
(втори вариант)
Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ. Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение.
Въ това заблуждение само 50% е вѣрно.
Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура. А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви.
към втори вариант >>
Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство!
(втори вариант)
Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева.
Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство!
“ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупакъ. Да, но у този човѣкъ имаше идеи. Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение. Бихъ прѣдпочелъ да отида въ една кѫща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.
към втори вариант >>
Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години. Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има.
Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота.
Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца!
към втори вариант >>
Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура.
(втори вариант)
Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ. Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно.
Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура.
Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура. А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви.
към втори вариант >>
“ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство.
(втори вариант)
Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство!
“ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство.
И всички българи биха го помислили за глупакъ. Да, но у този човѣкъ имаше идеи. Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение. Бихъ прѣдпочелъ да отида въ една кѫща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.
към втори вариант >>
Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години. Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има. Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота.
Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили.
Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца! “ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ.
към втори вариант >>
Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе.
(втори вариант)
Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ. Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура.
Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе.
Така е и съ нивата. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура. А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви.
към втори вариант >>
И всички българи биха го помислили за глупакъ.
(втори вариант)
Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство! “ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство.
И всички българи биха го помислили за глупакъ.
Да, но у този човѣкъ имаше идеи. Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение. Бихъ прѣдпочелъ да отида въ една кѫща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години. Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има. Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота. Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили.
Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа.
Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца! “ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората?
към втори вариант >>
Така е и съ нивата.
(втори вариант)
Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ. Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе.
Така е и съ нивата.
Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура. А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви.
към втори вариант >>
Да, но у този човѣкъ имаше идеи.
(втори вариант)
Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство! “ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупакъ.
Да, но у този човѣкъ имаше идеи.
Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение. Бихъ прѣдпочелъ да отида въ една кѫща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.
към втори вариант >>
Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа?
(втори вариант)
Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години. Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има. Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота. Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа.
Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа?
Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца! “ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота.
към втори вариант >>
Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура.
(втори вариант)
Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата.
Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура.
А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви.
към втори вариант >>
Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение.
(втори вариант)
Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство! “ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупакъ. Да, но у този човѣкъ имаше идеи.
Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение.
Бихъ прѣдпочелъ да отида въ една кѫща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“.
(втори вариант)
Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има. Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота. Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа?
Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“.
Казвате: „Ама да се кача на каруца! “ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата.
към втори вариант >>
А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви.
(втори вариант)
Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура.
А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви.
към втори вариант >>
Бихъ прѣдпочелъ да отида въ една кѫща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.
(втори вариант)
Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство! “ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупакъ. Да, но у този човѣкъ имаше идеи. Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение.
Бихъ прѣдпочелъ да отида въ една кѫща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.
към втори вариант >>
Казвате: „Ама да се кача на каруца!
(втори вариант)
Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота. Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“.
Казвате: „Ама да се кача на каруца!
“ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ?
към втори вариант >>
И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура.
(втори вариант)
И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура.
Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене. Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ. Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние. Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна. Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.
към втори вариант >>
Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта.
(втори вариант)
Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта.
Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа! “ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари. Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ. Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове.
към втори вариант >>
“ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ.
(втори вариант)
Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца!
“ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ.
Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха.
към втори вариант >>
Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене.
(втори вариант)
И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура.
Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене.
Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ. Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние. Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна. Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа!
(втори вариант)
Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта.
Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа!
“ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари. Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ. Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове. Ако се храните по начина, който прѣпорѫчва Христосъ, само тогава ще влѣзете въ общение единъ съ другъ.
към втори вариант >>
Днесъ какво правятъ хората?
(втори вариант)
Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца! “ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ.
Днесъ какво правятъ хората?
Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ.
към втори вариант >>
Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ.
(втори вариант)
И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура. Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене.
Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ.
Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние. Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна. Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.
към втори вариант >>
“ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари.
(втори вариант)
Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта. Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа!
“ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари.
Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ. Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове. Ако се храните по начина, който прѣпорѫчва Христосъ, само тогава ще влѣзете въ общение единъ съ другъ.
към втори вариант >>
Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота.
(втори вариант)
Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца! “ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората?
Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота.
Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови!
към втори вариант >>
Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние.
(втори вариант)
И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура. Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене. Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ.
Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние.
Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна. Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.
към втори вариант >>
Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ.
(втори вариант)
Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта. Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа! “ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари.
Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ.
Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове. Ако се храните по начина, който прѣпорѫчва Христосъ, само тогава ще влѣзете въ общение единъ съ другъ.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца! “ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота.
Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата.
Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови! “ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ.
към втори вариант >>
Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна.
(втори вариант)
И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура. Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене. Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ. Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние.
Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна.
Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.
към втори вариант >>
Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното.
(втори вариант)
Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта. Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа! “ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари. Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ.
Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното.
Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове. Ако се храните по начина, който прѣпорѫчва Христосъ, само тогава ще влѣзете въ общение единъ съ другъ.
към втори вариант >>
Защо умрѣ Христосъ?
(втори вариант)
Казвате: „Ама да се кача на каруца! “ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата.
Защо умрѣ Христосъ?
– За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови! “ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно.
към втори вариант >>
Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.
(втори вариант)
И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура. Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене. Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ. Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние. Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна.
Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.
към втори вариант >>
Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове.
(втори вариант)
Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта. Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа! “ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари. Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ. Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното.
Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове.
Ако се храните по начина, който прѣпорѫчва Христосъ, само тогава ще влѣзете въ общение единъ съ другъ.
към втори вариант >>
– За да освободи хората отъ грѣха.
(втори вариант)
“ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ?
– За да освободи хората отъ грѣха.
Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови! “ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи!
към втори вариант >>
Този сѣятель е идвалъ много пѫти въ свѣта.
(втори вариант)
Този сѣятель е идвалъ много пѫти въ свѣта.
Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята. Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно. Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ. И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му.
към втори вариант >>
Ако се храните по начина, който прѣпорѫчва Христосъ, само тогава ще влѣзете въ общение единъ съ другъ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа! “ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари. Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ. Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове.
Ако се храните по начина, който прѣпорѫчва Христосъ, само тогава ще влѣзете въ общение единъ съ другъ.
към втори вариант >>
Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ.
(втори вариант)
Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха.
Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ.
Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови! “ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи! “ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята.
(втори вариант)
Този сѣятель е идвалъ много пѫти въ свѣта.
Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята.
Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно. Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ. И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва.
към втори вариант >>
Нѣкои често ме запитватъ: „Кажете ни начинъ за спасение“.
(втори вариант)
Нѣкои често ме запитватъ: „Кажете ни начинъ за спасение“.
Отговарямъ: Самопожертвувайте се! – „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли? “ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални.
към втори вариант >>
Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови!
(втори вариант)
Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ.
Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови!
“ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи! “ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.
към втори вариант >>
Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно.
(втори вариант)
Този сѣятель е идвалъ много пѫти въ свѣта. Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята.
Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно.
Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ. И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва. Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ.
към втори вариант >>
Отговарямъ: Самопожертвувайте се!
(втори вариант)
Нѣкои често ме запитватъ: „Кажете ни начинъ за спасение“.
Отговарямъ: Самопожертвувайте се!
– „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли? “ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота.
към втори вариант >>
“ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови!
“ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ.
И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи! “ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.
към втори вариант >>
Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ.
(втори вариант)
Този сѣятель е идвалъ много пѫти въ свѣта. Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята. Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно.
Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ.
И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва. Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ. Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние.
към втори вариант >>
– „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли?
(втори вариант)
Нѣкои често ме запитватъ: „Кажете ни начинъ за спасение“. Отговарямъ: Самопожертвувайте се!
– „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли?
“ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели.
към втори вариант >>
И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно.
(втори вариант)
Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови! “ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ.
И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно.
Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи! “ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.
към втори вариант >>
И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть.
(втори вариант)
Този сѣятель е идвалъ много пѫти въ свѣта. Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята. Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно. Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ.
И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть.
Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва. Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ. Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние. И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си.
към втори вариант >>
“ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта.
(втори вариант)
Нѣкои често ме запитватъ: „Кажете ни начинъ за спасение“. Отговарямъ: Самопожертвувайте се! – „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли?
“ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта.
Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели. Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога.
към втори вариант >>
Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи!
(втори вариант)
– За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови! “ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно.
Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи!
“ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.
към втори вариант >>
Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му.
(втори вариант)
Този сѣятель е идвалъ много пѫти въ свѣта. Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята. Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно. Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ. И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть.
Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му.
Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва. Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ. Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние. И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си. Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.
към втори вариант >>
Извадете благородното отъ свѣта.
(втори вариант)
Нѣкои често ме запитватъ: „Кажете ни начинъ за спасение“. Отговарямъ: Самопожертвувайте се! – „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли? “ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта.
Извадете благородното отъ свѣта.
Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели. Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога. Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия.
към втори вариант >>
“ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.
(втори вариант)
Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови! “ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи!
“ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.
към втори вариант >>
2.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка.
Като знаете това, приложете тоя закон и при храненето. Ако само един път се нахраните по всички правила на природата, след години ще имате благоприятни резултати, т.е. ще придобиете голямо богатство. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа.
Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка.
Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона.
към беседата >>
Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем.
Който не яде според нейните правила и закони, тя го наказва. – Как наказва природата? – Чрез различни болести: ревматизъм, гръдобол, неврастения и други. Тя казва: „Докато не се научите да ядете по моите правила, всякога ще страдате“. Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди.
Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем.
Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“. Какво да прави той? Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито.
към беседата >>
Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати.
Ако само един път се нахраните по всички правила на природата, след години ще имате благоприятни резултати, т.е. ще придобиете голямо богатство. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка.
Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати.
Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона. Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство.
към беседата >>
Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“.
– Как наказва природата? – Чрез различни болести: ревматизъм, гръдобол, неврастения и други. Тя казва: „Докато не се научите да ядете по моите правила, всякога ще страдате“. Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди. Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем.
Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“.
Какво да прави той? Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре.
към беседата >>
Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират.
ще придобиете голямо богатство. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати.
Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират.
Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона. Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство. И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях.
към беседата >>
Какво да прави той?
– Чрез различни болести: ревматизъм, гръдобол, неврастения и други. Тя казва: „Докато не се научите да ядете по моите правила, всякога ще страдате“. Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди. Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем. Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“.
Какво да прави той?
Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му.
към беседата >>
Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“.
Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират.
Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“.
– Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона. Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство. И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях. Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?
към беседата >>
Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене.
Тя казва: „Докато не се научите да ядете по моите правила, всякога ще страдате“. Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди. Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем. Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“. Какво да прави той?
Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене.
И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат.
към беседата >>
– Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание.
Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“.
– Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание.
Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона. Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство. И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях. Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?
към беседата >>
И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда.
Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди. Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем. Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“. Какво да прави той? Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене.
И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда.
И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат. Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни.
към беседата >>
Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона.
Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание.
Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона.
Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство. И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях. Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?
към беседата >>
И на другия ден може да се мине с жито.
Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем. Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“. Какво да прави той? Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда.
И на другия ден може да се мине с жито.
Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат. Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни. Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света.
към беседата >>
Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство.
Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона.
Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство.
И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях. Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?
към беседата >>
Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре.
Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“. Какво да прави той? Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито.
Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре.
Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат. Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни. Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света. Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.
към беседата >>
И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях.
Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона. Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство.
И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях.
Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?
към беседата >>
Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му.
Какво да прави той? Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре.
Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му.
Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат. Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни. Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света. Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.
към беседата >>
Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?
Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона. Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство. И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях.
Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?
към беседата >>
Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат.
Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му.
Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат.
Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни. Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света. Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“.
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“.
Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси. Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“.
към беседата >>
Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни.
И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат.
Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни.
Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света. Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.
към беседата >>
Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси.
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“.
Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси.
Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“.
към беседата >>
Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света.
И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат. Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни.
Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света.
Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.
към беседата >>
Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата.
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси.
Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата.
На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали.
към беседата >>
Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.
Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат. Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни. Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света.
Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.
към беседата >>
На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух.
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси. Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата.
На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух.
Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове?
към беседата >>
Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето.
Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето.
Това е невъзможно. Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати. Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората.
към беседата >>
Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи.
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси. Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух.
Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи.
Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето.
Това е невъзможно.
Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати. Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора.
към беседата >>
Той носи живот в себе си“.
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси. Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи.
Той носи живот в себе си“.
Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си.
към беседата >>
Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати.
Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето. Това е невъзможно.
Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати.
Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа.
към беседата >>
Казвате: „Разбрахме една истина“.
Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси. Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“.
Казвате: „Разбрахме една истина“.
– Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря.
към беседата >>
Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото.
Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето. Това е невъзможно. Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати.
Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото.
Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това.
към беседата >>
– Не се лъжете, още не сте я разбрали.
Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“.
– Не се лъжете, още не сте я разбрали.
Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем.
към беседата >>
Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем.
Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето. Това е невъзможно. Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати. Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото.
Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем.
Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си.
към беседата >>
Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове?
На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали.
Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове?
Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад.
към беседата >>
Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората.
Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето. Това е невъзможно. Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати. Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем.
Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората.
От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря.
към беседата >>
Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли.
Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове?
Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли.
Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“.
към беседата >>
От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора.
Това е невъзможно. Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати. Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората.
От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора.
Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си.
към беседата >>
Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си.
Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли.
Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си.
Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън.
към беседата >>
Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа.
Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати. Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора.
Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа.
Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства.
към беседата >>
Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря.
Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си.
Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря.
Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха.
към беседата >>
Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това.
Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа.
Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това.
Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват.
към беседата >>
Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем.
– Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря.
Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем.
Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата.
към беседата >>
Той търси начин да изплати дълговете си.
Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това.
Той търси начин да изплати дълговете си.
Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“.
към беседата >>
Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад.
Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем.
Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад.
Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това?
към беседата >>
Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря.
Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си.
Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря.
Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си.
към беседата >>
Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“.
Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад.
Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“.
Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете.
към беседата >>
Тия прояви имат своите причини в себе си.
От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря.
Тия прояви имат своите причини в себе си.
Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата.
към беседата >>
Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън.
Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“.
Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън.
На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция.
към беседата >>
Така може да проверите и своите мисли и чувства.
Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си.
Така може да проверите и своите мисли и чувства.
Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи.
към беседата >>
На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха.
Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън.
На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха.
Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция. Той иска да знае, честен ли си, умен ли си.
към беседата >>
Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват.
Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства.
Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват.
Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи. И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.
към беседата >>
Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата.
Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха.
Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата.
Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция. Той иска да знае, честен ли си, умен ли си. Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират.
към беседата >>
Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“.
Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват.
Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“.
Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи. И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.
към беседата >>
Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това?
Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата.
Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това?
Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция. Той иска да знае, честен ли си, умен ли си. Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират. И Господ иска от всички хора гаранция.
към беседата >>
Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си.
Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“.
Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си.
Направете тоя опит да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи. И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.
към беседата >>
Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете.
Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това?
Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете.
Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция. Той иска да знае, честен ли си, умен ли си. Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират. И Господ иска от всички хора гаранция. Тя се определя от душата на човека.
към беседата >>
Направете тоя опит да видите резултата.
Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си.
Направете тоя опит да видите резултата.
Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи. И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.
към беседата >>
Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция.
Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете.
Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция.
Той иска да знае, честен ли си, умен ли си. Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират. И Господ иска от всички хора гаранция. Тя се определя от душата на човека. Като дадеш дума за нещо, трябва да я изпълниш.
към беседата >>
Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи.
Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата.
Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи.
И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.
към беседата >>
Той иска да знае, честен ли си, умен ли си.
На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция.
Той иска да знае, честен ли си, умен ли си.
Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират. И Господ иска от всички хора гаранция. Тя се определя от душата на човека. Като дадеш дума за нещо, трябва да я изпълниш. Човек трябва да има широки разбирания.
към беседата >>
И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.
Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи.
И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.
към беседата >>
Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират.
Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция. Той иска да знае, честен ли си, умен ли си.
Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират.
И Господ иска от всички хора гаранция. Тя се определя от душата на човека. Като дадеш дума за нещо, трябва да я изпълниш. Човек трябва да има широки разбирания.
към беседата >>
Сега, като заболее някой, веднага вика лекар.
Сега, като заболее някой, веднага вика лекар.
Обаче, ако е болен и не може да плати на лекаря, той се сърди, че не му прави отстъпка. Вината не е в лекаря. Лекарите са учители на днешното човечество. За да нямате нужда от лекар, трябва да се научите да ядете правилно. Колкото и пари да ви иска лекарят, пак не му е платено както трябва, защото той иска да ви научи да се храните правилно.
към беседата >>
И Господ иска от всички хора гаранция.
Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция. Той иска да знае, честен ли си, умен ли си. Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират.
И Господ иска от всички хора гаранция.
Тя се определя от душата на човека. Като дадеш дума за нещо, трябва да я изпълниш. Човек трябва да има широки разбирания.
към беседата >>
Обаче, ако е болен и не може да плати на лекаря, той се сърди, че не му прави отстъпка.
Сега, като заболее някой, веднага вика лекар.
Обаче, ако е болен и не може да плати на лекаря, той се сърди, че не му прави отстъпка.
Вината не е в лекаря. Лекарите са учители на днешното човечество. За да нямате нужда от лекар, трябва да се научите да ядете правилно. Колкото и пари да ви иска лекарят, пак не му е платено както трябва, защото той иска да ви научи да се храните правилно. В това отношение и духовните, и светските хора са под еднакъв знаменател.
към беседата >>
НАГОРЕ