НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
316
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
316
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание.
(втори вариант)
Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – всеки един от вас трябва да си го зададе. Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята.
За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание.
Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие.
към втори вариант >>
Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие.
(втори вариант)
Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога.
Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие.
Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин.
към втори вариант >>
Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят.
(втори вариант)
Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – всеки един от вас трябва да си го зададе. Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание.
Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят.
Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки.
към втори вариант >>
Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли.
(втори вариант)
Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие.
Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли.
Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм.
към втори вариант >>
Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени.
(втори вариант)
Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – всеки един от вас трябва да си го зададе. Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят.
Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени.
Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи.
към втори вариант >>
Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята.
(втори вариант)
– Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли.
Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята.
Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене.
към втори вариант >>
Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не.
(втори вариант)
Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени.
Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не.
Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена.
към втори вариант >>
Между ангелите няма философски разсъждения.
(втори вариант)
Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята.
Между ангелите няма философски разсъждения.
Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин?
към втори вариант >>
Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива.
(втори вариант)
Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не.
Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива.
Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена. Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.
към втори вариант >>
Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен?
(втори вариант)
Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения.
Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен?
Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме?
към втори вариант >>
2.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина.
Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система. В него има огън.
Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина.
В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно.
към беседата >>
Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш.
За всеки ден има определено меню кой какво ще яде. Днес е определено за тебе картофи, утре – баница, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго. А сега ние сами си нареждаме менюто.
Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш.
Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес! “ Това е новата философия на живота. Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота. Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път. Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат.
към беседата >>
В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето.
Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система. В него има огън. Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина.
В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето.
Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става?
към беседата >>
Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес!
За всеки ден има определено меню кой какво ще яде. Днес е определено за тебе картофи, утре – баница, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго. А сега ние сами си нареждаме менюто. Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш.
Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес!
“ Това е новата философия на живота. Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота. Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път. Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат. Затова трябва нещата да се проверяват.
към беседата >>
Някои казват, че азотът спира живота.
Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система. В него има огън. Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето.
Някои казват, че азотът спира живота.
Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става? – Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия.
към беседата >>
“ Това е новата философия на живота.
За всеки ден има определено меню кой какво ще яде. Днес е определено за тебе картофи, утре – баница, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго. А сега ние сами си нареждаме менюто. Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш. Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес!
“ Това е новата философия на живота.
Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота. Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път. Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат. Затова трябва нещата да се проверяват. Ти четеш едно съчинение – ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него.
към беседата >>
Не, азотът регулира горенето.
Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система. В него има огън. Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота.
Не, азотът регулира горенето.
Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става? – Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия. Той скача, радва се, но тази радост е преходна.
към беседата >>
Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота.
Днес е определено за тебе картофи, утре – баница, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго. А сега ние сами си нареждаме менюто. Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш. Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес! “ Това е новата философия на живота.
Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота.
Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път. Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат. Затова трябва нещата да се проверяват. Ти четеш едно съчинение – ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него. Ти имаш възможност да провериш това нещо интуитивно.
към беседата >>
Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж.
В него има огън. Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето.
Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж.
Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става? – Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия. Той скача, радва се, но тази радост е преходна. Тази радост е, както когато някой човек пийне малко винце или спечели пари.
към беседата >>
Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път.
А сега ние сами си нареждаме менюто. Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш. Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес! “ Това е новата философия на живота. Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота.
Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път.
Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат. Затова трябва нещата да се проверяват. Ти четеш едно съчинение – ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него. Ти имаш възможност да провериш това нещо интуитивно. Интуицията проверява нещата моментално, а умът действа във време и пространство.
към беседата >>
Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно.
Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж.
Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно.
Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става? – Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия. Той скача, радва се, но тази радост е преходна. Тази радост е, както когато някой човек пийне малко винце или спечели пари. Тук азотът е необходим като регулатор.
към беседата >>
Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат.
Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш. Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес! “ Това е новата философия на живота. Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота. Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път.
Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат.
Затова трябва нещата да се проверяват. Ти четеш едно съчинение – ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него. Ти имаш възможност да провериш това нещо интуитивно. Интуицията проверява нещата моментално, а умът действа във време и пространство.
към беседата >>
Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става?
В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно.
Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става?
– Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия. Той скача, радва се, но тази радост е преходна. Тази радост е, както когато някой човек пийне малко винце или спечели пари. Тук азотът е необходим като регулатор.
към беседата >>
Затова трябва нещата да се проверяват.
Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес! “ Това е новата философия на живота. Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота. Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път. Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат.
Затова трябва нещата да се проверяват.
Ти четеш едно съчинение – ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него. Ти имаш възможност да провериш това нещо интуитивно. Интуицията проверява нещата моментално, а умът действа във време и пространство.
към беседата >>
– Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия.
Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става?
– Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия.
Той скача, радва се, но тази радост е преходна. Тази радост е, както когато някой човек пийне малко винце или спечели пари. Тук азотът е необходим като регулатор.
към беседата >>
Ти четеш едно съчинение – ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него.
“ Това е новата философия на живота. Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота. Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път. Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат. Затова трябва нещата да се проверяват.
Ти четеш едно съчинение – ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него.
Ти имаш възможност да провериш това нещо интуитивно. Интуицията проверява нещата моментално, а умът действа във време и пространство.
към беседата >>
Той скача, радва се, но тази радост е преходна.
Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става? – Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия.
Той скача, радва се, но тази радост е преходна.
Тази радост е, както когато някой човек пийне малко винце или спечели пари. Тук азотът е необходим като регулатор.
към беседата >>
Ти имаш възможност да провериш това нещо интуитивно.
Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота. Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път. Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат. Затова трябва нещата да се проверяват. Ти четеш едно съчинение – ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него.
Ти имаш възможност да провериш това нещо интуитивно.
Интуицията проверява нещата моментално, а умът действа във време и пространство.
към беседата >>
Тази радост е, както когато някой човек пийне малко винце или спечели пари.
Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж. Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става? – Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия. Той скача, радва се, но тази радост е преходна.
Тази радост е, както когато някой човек пийне малко винце или спечели пари.
Тук азотът е необходим като регулатор.
към беседата >>
Интуицията проверява нещата моментално, а умът действа във време и пространство.
Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път. Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат. Затова трябва нещата да се проверяват. Ти четеш едно съчинение – ще провериш в себе си доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него. Ти имаш възможност да провериш това нещо интуитивно.
Интуицията проверява нещата моментално, а умът действа във време и пространство.
към беседата >>
Тук азотът е необходим като регулатор.
Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва да се проявява постепенно. Да допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става? – Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия. Той скача, радва се, но тази радост е преходна. Тази радост е, както когато някой човек пийне малко винце или спечели пари.
Тук азотът е необходим като регулатор.
към беседата >>
Та аз се спирам върху този въпрос именно защото някои казват, че това или е вярно, или не е вярно.
Та аз се спирам върху този въпрос именно защото някои казват, че това или е вярно, или не е вярно.
Не, аз казвам, че светът, в който живеем, е разумен, той не е двусмислен свят – нещата в него са точно определени. Какво нещо е духовният свят, по какво се различава от физическия, какви същества има в него аз ще ви кажа. В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице! “... Ти мислиш, че някой поет пее. Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят.
към беседата >>
Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания.
Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания.
Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Те са меланхолични, защото желанията им не могат да се осъществят. Например у някои хора се явява желание да станат светии. Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората. Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение.
към беседата >>
Не, аз казвам, че светът, в който живеем, е разумен, той не е двусмислен свят – нещата в него са точно определени.
Та аз се спирам върху този въпрос именно защото някои казват, че това или е вярно, или не е вярно.
Не, аз казвам, че светът, в който живеем, е разумен, той не е двусмислен свят – нещата в него са точно определени.
Какво нещо е духовният свят, по какво се различава от физическия, какви същества има в него аз ще ви кажа. В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице! “... Ти мислиш, че някой поет пее. Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят. Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл.
към беседата >>
Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни.
Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания.
Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни.
Те са меланхолични, защото желанията им не могат да се осъществят. Например у някои хора се явява желание да станат светии. Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората. Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение. Аз различавам в света два вида огън.
към беседата >>
Какво нещо е духовният свят, по какво се различава от физическия, какви същества има в него аз ще ви кажа.
Та аз се спирам върху този въпрос именно защото някои казват, че това или е вярно, или не е вярно. Не, аз казвам, че светът, в който живеем, е разумен, той не е двусмислен свят – нещата в него са точно определени.
Какво нещо е духовният свят, по какво се различава от физическия, какви същества има в него аз ще ви кажа.
В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице! “... Ти мислиш, че някой поет пее. Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят. Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл. Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса.
към беседата >>
Те са меланхолични, защото желанията им не могат да се осъществят.
Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни.
Те са меланхолични, защото желанията им не могат да се осъществят.
Например у някои хора се явява желание да станат светии. Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората. Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение. Аз различавам в света два вида огън. Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш.
към беседата >>
В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице!
Та аз се спирам върху този въпрос именно защото някои казват, че това или е вярно, или не е вярно. Не, аз казвам, че светът, в който живеем, е разумен, той не е двусмислен свят – нещата в него са точно определени. Какво нещо е духовният свят, по какво се различава от физическия, какви същества има в него аз ще ви кажа.
В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице!
“... Ти мислиш, че някой поет пее. Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят. Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл. Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса. И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение.
към беседата >>
Например у някои хора се явява желание да станат светии.
Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Те са меланхолични, защото желанията им не могат да се осъществят.
Например у някои хора се явява желание да станат светии.
Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората. Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение. Аз различавам в света два вида огън. Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш. Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност.
към беседата >>
“... Ти мислиш, че някой поет пее.
Та аз се спирам върху този въпрос именно защото някои казват, че това или е вярно, или не е вярно. Не, аз казвам, че светът, в който живеем, е разумен, той не е двусмислен свят – нещата в него са точно определени. Какво нещо е духовният свят, по какво се различава от физическия, какви същества има в него аз ще ви кажа. В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице!
“... Ти мислиш, че някой поет пее.
Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят. Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл. Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса. И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение. Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат.
към беседата >>
Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората.
Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Те са меланхолични, защото желанията им не могат да се осъществят. Например у някои хора се явява желание да станат светии.
Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората.
Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение. Аз различавам в света два вида огън. Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш. Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност. Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна.
към беседата >>
Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят.
Та аз се спирам върху този въпрос именно защото някои казват, че това или е вярно, или не е вярно. Не, аз казвам, че светът, в който живеем, е разумен, той не е двусмислен свят – нещата в него са точно определени. Какво нещо е духовният свят, по какво се различава от физическия, какви същества има в него аз ще ви кажа. В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице! “... Ти мислиш, че някой поет пее.
Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят.
Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл. Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса. И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение. Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат. Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си.
към беседата >>
Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение.
Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Те са меланхолични, защото желанията им не могат да се осъществят. Например у някои хора се явява желание да станат светии. Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората.
Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение.
Аз различавам в света два вида огън. Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш. Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност. Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна. Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е.
към беседата >>
Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл.
Не, аз казвам, че светът, в който живеем, е разумен, той не е двусмислен свят – нещата в него са точно определени. Какво нещо е духовният свят, по какво се различава от физическия, какви същества има в него аз ще ви кажа. В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице! “... Ти мислиш, че някой поет пее. Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят.
Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл.
Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса. И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение. Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат. Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си. Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно.
към беседата >>
Аз различавам в света два вида огън.
Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Те са меланхолични, защото желанията им не могат да се осъществят. Например у някои хора се явява желание да станат светии. Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората. Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение.
Аз различавам в света два вида огън.
Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш. Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност. Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна. Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е. онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване.
към беседата >>
Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса.
Какво нещо е духовният свят, по какво се различава от физическия, какви същества има в него аз ще ви кажа. В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице! “... Ти мислиш, че някой поет пее. Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят. Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл.
Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса.
И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение. Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат. Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си. Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно. После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти.
към беседата >>
Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш.
Те са меланхолични, защото желанията им не могат да се осъществят. Например у някои хора се явява желание да станат светии. Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората. Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение. Аз различавам в света два вида огън.
Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш.
Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност. Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна. Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е. онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване. При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира.
към беседата >>
И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение.
В духовния свят има фонографи, заведени да свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш да ти пее: „Парице, парице, всесилна царице! “... Ти мислиш, че някой поет пее. Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят. Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл. Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса.
И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение.
Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат. Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си. Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно. После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти. Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш?
към беседата >>
Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност.
Например у някои хора се явява желание да станат светии. Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората. Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение. Аз различавам в света два вида огън. Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш.
Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност.
Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна. Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е. онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване. При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира. Затова най-първо се изисква човек да се изпоти, за да се отворят тия съдове, и така той да се спаси.
към беседата >>
Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат.
“... Ти мислиш, че някой поет пее. Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят. Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл. Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса. И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение.
Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат.
Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си. Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно. После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти. Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш? Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш.
към беседата >>
Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна.
Това не е желание на душата им, а желание да блеснат пред хората. Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение. Аз различавам в света два вида огън. Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш. Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност.
Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна.
Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е. онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване. При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира. Затова най-първо се изисква човек да се изпоти, за да се отворят тия съдове, и така той да се спаси. Само чрез изпотяване тялото ще дойде в своето естествено състояние.
към беседата >>
Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си.
Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в себе си, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят. Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл. Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса. И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение. Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат.
Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си.
Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно. После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти. Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш? Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш. Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре!
към беседата >>
Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е.
Това не е онзи вътрешен огън на душата, не е онзи Божествен огън, който произлиза от дълбочината на съзнанието, от някакво убеждение. Аз различавам в света два вида огън. Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш. Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност. Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна.
Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е.
онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване. При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира. Затова най-първо се изисква човек да се изпоти, за да се отворят тия съдове, и така той да се спаси. Само чрез изпотяване тялото ще дойде в своето естествено състояние.
към беседата >>
Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно.
Ти прочетеш някъде една мисъл и си казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл. Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса. И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение. Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат. Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си.
Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно.
После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти. Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш? Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш. Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре! “ – Че кому не говорят отвътре?
към беседата >>
онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване.
Аз различавам в света два вида огън. Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш. Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност. Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна. Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е.
онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване.
При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира. Затова най-първо се изисква човек да се изпоти, за да се отворят тия съдове, и така той да се спаси. Само чрез изпотяване тялото ще дойде в своето естествено състояние.
към беседата >>
После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти.
Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва да се живее, няма да ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса. И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение. Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат. Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си. Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно.
После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти.
Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш? Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш. Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре! “ – Че кому не говорят отвътре? Всеки апаш може да ти каже: „Иди открадни това нещо!
към беседата >>
При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира.
Като се запалиш от единия огън, гориш и изгаряш, а като се запалиш от другия, гориш и не изгаряш. Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност. Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна. Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е. онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване.
При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира.
Затова най-първо се изисква човек да се изпоти, за да се отворят тия съдове, и така той да се спаси. Само чрез изпотяване тялото ще дойде в своето естествено състояние.
към беседата >>
Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш?
И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение. Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат. Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си. Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно. После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти.
Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш?
Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш. Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре! “ – Че кому не говорят отвътре? Всеки апаш може да ти каже: „Иди открадни това нещо! “ Някой казва: „Учителя ми каза да напиша това.“ Че и някой писател може да каже: „Духът ми каза да напиша тази работа.“ Много духове може да ви говорят, но кой е истинският Дух, това е въпросът.
към беседата >>
Затова най-първо се изисква човек да се изпоти, за да се отворят тия съдове, и така той да се спаси.
Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност. Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна. Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е. онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване. При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира.
Затова най-първо се изисква човек да се изпоти, за да се отворят тия съдове, и така той да се спаси.
Само чрез изпотяване тялото ще дойде в своето естествено състояние.
към беседата >>
Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш.
Ако ти си се пренесъл и си останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва да се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат. Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си. Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно. После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти. Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш?
Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш.
Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре! “ – Че кому не говорят отвътре? Всеки апаш може да ти каже: „Иди открадни това нещо! “ Някой казва: „Учителя ми каза да напиша това.“ Че и някой писател може да каже: „Духът ми каза да напиша тази работа.“ Много духове може да ви говорят, но кой е истинският Дух, това е въпросът.
към беседата >>
Само чрез изпотяване тялото ще дойде в своето естествено състояние.
Докато сме в здравословно състояние, тази топлина е приятна. Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е. онези съдове, които служат в организма като проводници на живота, се блокират, задушават, и ние казваме, че тия хора умират от задушаване. При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира. Затова най-първо се изисква човек да се изпоти, за да се отворят тия съдове, и така той да се спаси.
Само чрез изпотяване тялото ще дойде в своето естествено състояние.
към беседата >>
Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре!
Ти ще видиш при леглото си майка си, баща си, брат си. Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно. После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти. Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш? Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш.
Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре!
“ – Че кому не говорят отвътре? Всеки апаш може да ти каже: „Иди открадни това нещо! “ Някой казва: „Учителя ми каза да напиша това.“ Че и някой писател може да каже: „Духът ми каза да напиша тази работа.“ Много духове може да ви говорят, но кой е истинският Дух, това е въпросът.
към беседата >>
Сега мнозина от вас искат да урегулират живота си и казват: „Господ ще уреди всичко.“ – Не само че Господ ще уреди всичко, но Той е уредил всичко.
Сега мнозина от вас искат да урегулират живота си и казват: „Господ ще уреди всичко.“ – Не само че Господ ще уреди всичко, но Той е уредил всичко.
Господ няма да ходи по нашите умове. Какво мислим ние, е едно нещо, а какво мисли Господ, това е друго нещо. Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони. Тези закони няма да се изменят заради нас. Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло.
към беседата >>
“ – Че кому не говорят отвътре?
Ти след една година ще постъпиш в училище, ще свършиш гимназия успешно. После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти. Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш? Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш. Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре!
“ – Че кому не говорят отвътре?
Всеки апаш може да ти каже: „Иди открадни това нещо! “ Някой казва: „Учителя ми каза да напиша това.“ Че и някой писател може да каже: „Духът ми каза да напиша тази работа.“ Много духове може да ви говорят, но кой е истинският Дух, това е въпросът.
към беседата >>
Господ няма да ходи по нашите умове.
Сега мнозина от вас искат да урегулират живота си и казват: „Господ ще уреди всичко.“ – Не само че Господ ще уреди всичко, но Той е уредил всичко.
Господ няма да ходи по нашите умове.
Какво мислим ние, е едно нещо, а какво мисли Господ, това е друго нещо. Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони. Тези закони няма да се изменят заради нас. Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло. Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас.
към беседата >>
Всеки апаш може да ти каже: „Иди открадни това нещо!
После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти. Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш? Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш. Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре! “ – Че кому не говорят отвътре?
Всеки апаш може да ти каже: „Иди открадни това нещо!
“ Някой казва: „Учителя ми каза да напиша това.“ Че и някой писател може да каже: „Духът ми каза да напиша тази работа.“ Много духове може да ви говорят, но кой е истинският Дух, това е въпросът.
към беседата >>
Какво мислим ние, е едно нещо, а какво мисли Господ, това е друго нещо.
Сега мнозина от вас искат да урегулират живота си и казват: „Господ ще уреди всичко.“ – Не само че Господ ще уреди всичко, но Той е уредил всичко. Господ няма да ходи по нашите умове.
Какво мислим ние, е едно нещо, а какво мисли Господ, това е друго нещо.
Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони. Тези закони няма да се изменят заради нас. Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло. Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас. Следователно всеки ще има в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма.
към беседата >>
“ Някой казва: „Учителя ми каза да напиша това.“ Че и някой писател може да каже: „Духът ми каза да напиша тази работа.“ Много духове може да ви говорят, но кой е истинският Дух, това е въпросът.
Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво да се съмняваш? Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва да се пазиш. Мнозина от вас имат такива шепнения и казват: „Духът ми говори отвътре! “ – Че кому не говорят отвътре? Всеки апаш може да ти каже: „Иди открадни това нещо!
“ Някой казва: „Учителя ми каза да напиша това.“ Че и някой писател може да каже: „Духът ми каза да напиша тази работа.“ Много духове може да ви говорят, но кой е истинският Дух, това е въпросът.
към беседата >>
Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони.
Сега мнозина от вас искат да урегулират живота си и казват: „Господ ще уреди всичко.“ – Не само че Господ ще уреди всичко, но Той е уредил всичко. Господ няма да ходи по нашите умове. Какво мислим ние, е едно нещо, а какво мисли Господ, това е друго нещо.
Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони.
Тези закони няма да се изменят заради нас. Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло. Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас. Следователно всеки ще има в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма. Значи няма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито.
към беседата >>
Вие излагате Името Божие на позор.
Вие излагате Името Божие на позор.
Не излагайте Името Божие, не излагайте Духа! Онзи, който говори с духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Някой те пита: „Ама ти видя ли го? “ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува?
към беседата >>
Тези закони няма да се изменят заради нас.
Сега мнозина от вас искат да урегулират живота си и казват: „Господ ще уреди всичко.“ – Не само че Господ ще уреди всичко, но Той е уредил всичко. Господ няма да ходи по нашите умове. Какво мислим ние, е едно нещо, а какво мисли Господ, това е друго нещо. Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони.
Тези закони няма да се изменят заради нас.
Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло. Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас. Следователно всеки ще има в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма. Значи няма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито. Така е за онези, които разбират живота.
към беседата >>
Не излагайте Името Божие, не излагайте Духа!
Вие излагате Името Божие на позор.
Не излагайте Името Божие, не излагайте Духа!
Онзи, който говори с духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Някой те пита: „Ама ти видя ли го? “ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува? Вечерно време спиш и някой те вика: „Иване, Иване!
към беседата >>
Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло.
Сега мнозина от вас искат да урегулират живота си и казват: „Господ ще уреди всичко.“ – Не само че Господ ще уреди всичко, но Той е уредил всичко. Господ няма да ходи по нашите умове. Какво мислим ние, е едно нещо, а какво мисли Господ, това е друго нещо. Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони. Тези закони няма да се изменят заради нас.
Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло.
Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас. Следователно всеки ще има в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма. Значи няма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито. Така е за онези, които разбират живота.
към беседата >>
Онзи, който говори с духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му.
Вие излагате Името Божие на позор. Не излагайте Името Божие, не излагайте Духа!
Онзи, който говори с духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му.
То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Някой те пита: „Ама ти видя ли го? “ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува? Вечерно време спиш и някой те вика: „Иване, Иване! “ Станеш – никого не виждаш, никого не чуваш, и българинът казва: „Не се обаждай на такъв глас.
към беседата >>
Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас.
Господ няма да ходи по нашите умове. Какво мислим ние, е едно нещо, а какво мисли Господ, това е друго нещо. Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони. Тези закони няма да се изменят заради нас. Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло.
Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас.
Следователно всеки ще има в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма. Значи няма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито. Така е за онези, които разбират живота.
към беседата >>
То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено.
Вие излагате Името Божие на позор. Не излагайте Името Божие, не излагайте Духа! Онзи, който говори с духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му.
То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено.
Някой те пита: „Ама ти видя ли го? “ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува? Вечерно време спиш и някой те вика: „Иване, Иване! “ Станеш – никого не виждаш, никого не чуваш, и българинът казва: „Не се обаждай на такъв глас. Това са хора от улицата, които те викат.“
към беседата >>
Следователно всеки ще има в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма.
Какво мислим ние, е едно нещо, а какво мисли Господ, това е друго нещо. Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони. Тези закони няма да се изменят заради нас. Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло. Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас.
Следователно всеки ще има в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма.
Значи няма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито. Така е за онези, които разбират живота.
към беседата >>
Някой те пита: „Ама ти видя ли го?
Вие излагате Името Божие на позор. Не излагайте Името Божие, не излагайте Духа! Онзи, който говори с духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено.
Някой те пита: „Ама ти видя ли го?
“ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува? Вечерно време спиш и някой те вика: „Иване, Иване! “ Станеш – никого не виждаш, никого не чуваш, и българинът казва: „Не се обаждай на такъв глас. Това са хора от улицата, които те викат.“
към беседата >>
Значи няма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито.
Ние, които сме дошли на Земята като ученици да ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони. Тези закони няма да се изменят заради нас. Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло. Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас. Следователно всеки ще има в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма.
Значи няма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито.
Така е за онези, които разбират живота.
към беседата >>
“ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува?
Вие излагате Името Божие на позор. Не излагайте Името Божие, не излагайте Духа! Онзи, който говори с духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Някой те пита: „Ама ти видя ли го?
“ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува?
Вечерно време спиш и някой те вика: „Иване, Иване! “ Станеш – никого не виждаш, никого не чуваш, и българинът казва: „Не се обаждай на такъв глас. Това са хора от улицата, които те викат.“
към беседата >>
Така е за онези, които разбират живота.
Тези закони няма да се изменят заради нас. Ние мислим, че тези закони могат да се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло. Когато сме в хармония с тях, носят нещо добро; когато сме в разрез с тях, носят нещо лошо за нас. Следователно всеки ще има в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма. Значи няма да желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито.
Така е за онези, които разбират живота.
към беседата >>
Вечерно време спиш и някой те вика: „Иване, Иване!
Не излагайте Името Божие, не излагайте Духа! Онзи, който говори с духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Някой те пита: „Ама ти видя ли го? “ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува?
Вечерно време спиш и някой те вика: „Иване, Иване!
“ Станеш – никого не виждаш, никого не чуваш, и българинът казва: „Не се обаждай на такъв глас. Това са хора от улицата, които те викат.“
към беседата >>
Ние говорим сега за ученика, който разбира живота, защото всяка една идея, всяка една мисъл в духовния свят има своя тежест и може да се претегли.
Ние говорим сега за ученика, който разбира живота, защото всяка една идея, всяка една мисъл в духовния свят има своя тежест и може да се претегли.
Всяка ваша мисъл, за която вие мислите, че е без тежест, при ония чувствителни везни тя може да се претегли, има своя специфична тежест. Ако имате една любовна мисъл, и тя си има своя тежест, защото и силите могат да се теглят; могат да се определят и качествата на силите, които действат в мислите. Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили. Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение. Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия.
към беседата >>
“ Станеш – никого не виждаш, никого не чуваш, и българинът казва: „Не се обаждай на такъв глас.
Онзи, който говори с духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Някой те пита: „Ама ти видя ли го? “ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува? Вечерно време спиш и някой те вика: „Иване, Иване!
“ Станеш – никого не виждаш, никого не чуваш, и българинът казва: „Не се обаждай на такъв глас.
Това са хора от улицата, които те викат.“
към беседата >>
Всяка ваша мисъл, за която вие мислите, че е без тежест, при ония чувствителни везни тя може да се претегли, има своя специфична тежест.
Ние говорим сега за ученика, който разбира живота, защото всяка една идея, всяка една мисъл в духовния свят има своя тежест и може да се претегли.
Всяка ваша мисъл, за която вие мислите, че е без тежест, при ония чувствителни везни тя може да се претегли, има своя специфична тежест.
Ако имате една любовна мисъл, и тя си има своя тежест, защото и силите могат да се теглят; могат да се определят и качествата на силите, които действат в мислите. Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили. Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение. Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия. Има мисли, които могат да предизвикат експлозия.
към беседата >>
Това са хора от улицата, които те викат.“
То ще се яви материализирано пред тебе и ясно ще ти говори, а не двусмислено. Някой те пита: „Ама ти видя ли го? “ – „Не, гласа му чух.“ Че кой не го чува? Вечерно време спиш и някой те вика: „Иване, Иване! “ Станеш – никого не виждаш, никого не чуваш, и българинът казва: „Не се обаждай на такъв глас.
Това са хора от улицата, които те викат.“
към беседата >>
Ако имате една любовна мисъл, и тя си има своя тежест, защото и силите могат да се теглят; могат да се определят и качествата на силите, които действат в мислите.
Ние говорим сега за ученика, който разбира живота, защото всяка една идея, всяка една мисъл в духовния свят има своя тежест и може да се претегли. Всяка ваша мисъл, за която вие мислите, че е без тежест, при ония чувствителни везни тя може да се претегли, има своя специфична тежест.
Ако имате една любовна мисъл, и тя си има своя тежест, защото и силите могат да се теглят; могат да се определят и качествата на силите, които действат в мислите.
Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили. Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение. Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия. Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна.
към беседата >>
Та казвам: като ученици на Окултната школа не трябва да бъдете лековерни хора.
Та казвам: като ученици на Окултната школа не трябва да бъдете лековерни хора.
Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама. Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход! Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те! “, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно?
към беседата >>
Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили.
Ние говорим сега за ученика, който разбира живота, защото всяка една идея, всяка една мисъл в духовния свят има своя тежест и може да се претегли. Всяка ваша мисъл, за която вие мислите, че е без тежест, при ония чувствителни везни тя може да се претегли, има своя специфична тежест. Ако имате една любовна мисъл, и тя си има своя тежест, защото и силите могат да се теглят; могат да се определят и качествата на силите, които действат в мислите.
Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили.
Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение. Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия. Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота.
към беседата >>
Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама.
Та казвам: като ученици на Окултната школа не трябва да бъдете лековерни хора.
Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама.
Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход! Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те! “, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно? Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете.
към беседата >>
Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение.
Ние говорим сега за ученика, който разбира живота, защото всяка една идея, всяка една мисъл в духовния свят има своя тежест и може да се претегли. Всяка ваша мисъл, за която вие мислите, че е без тежест, при ония чувствителни везни тя може да се претегли, има своя специфична тежест. Ако имате една любовна мисъл, и тя си има своя тежест, защото и силите могат да се теглят; могат да се определят и качествата на силите, които действат в мислите. Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили.
Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение.
Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия. Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи.
към беседата >>
Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа.
Та казвам: като ученици на Окултната школа не трябва да бъдете лековерни хора. Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама.
Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа.
През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход! Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те! “, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно? Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта.
към беседата >>
Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия.
Ние говорим сега за ученика, който разбира живота, защото всяка една идея, всяка една мисъл в духовния свят има своя тежест и може да се претегли. Всяка ваша мисъл, за която вие мислите, че е без тежест, при ония чувствителни везни тя може да се претегли, има своя специфична тежест. Ако имате една любовна мисъл, и тя си има своя тежест, защото и силите могат да се теглят; могат да се определят и качествата на силите, които действат в мислите. Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили. Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение.
Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия.
Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен.
към беседата >>
През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход!
Та казвам: като ученици на Окултната школа не трябва да бъдете лековерни хора. Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама. Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа.
През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход!
Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те! “, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно? Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират.
към беседата >>
Има мисли, които могат да предизвикат експлозия.
Всяка ваша мисъл, за която вие мислите, че е без тежест, при ония чувствителни везни тя може да се претегли, има своя специфична тежест. Ако имате една любовна мисъл, и тя си има своя тежест, защото и силите могат да се теглят; могат да се определят и качествата на силите, които действат в мислите. Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили. Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение. Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия.
Има мисли, които могат да предизвикат експлозия.
Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи.
към беседата >>
Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те!
Та казвам: като ученици на Окултната школа не трябва да бъдете лековерни хора. Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама. Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход!
Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те!
“, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно? Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете?
към беседата >>
Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна.
Ако имате една любовна мисъл, и тя си има своя тежест, защото и силите могат да се теглят; могат да се определят и качествата на силите, които действат в мислите. Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили. Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение. Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия. Има мисли, които могат да предизвикат експлозия.
Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна.
Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка.
към беседата >>
“, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно?
Та казвам: като ученици на Окултната школа не трябва да бъдете лековерни хора. Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама. Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход! Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те!
“, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно?
Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия.
към беседата >>
Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота.
Та каквото чувство, каквато мисъл и да имате, те се определят според действащите в тях сили. Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение. Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия. Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна.
Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота.
Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие.
към беседата >>
Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете.
Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама. Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход! Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те! “, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно?
Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете.
Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия. Такава е нашата неразумна воля.
към беседата >>
Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи.
Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение. Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия. Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота.
Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи.
Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма.
към беседата >>
Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта.
Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход! Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те! “, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно? Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете.
Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта.
Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия. Такава е нашата неразумна воля. Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно.
към беседата >>
Той е много консервативен.
Мисълта може да действа равномерно, без да става каквато и да е експлозия. Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи.
Той е много консервативен.
В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират.
към беседата >>
Да, но след 20 минути тези бомби експлодират.
През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход! Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те! “, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно? Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта.
Да, но след 20 минути тези бомби експлодират.
Питам: как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия. Такава е нашата неразумна воля. Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно.
към беседата >>
В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи.
Има мисли, които могат да предизвикат експлозия. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен.
В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи.
Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират.
към беседата >>
Питам: как ще се оправдаете?
Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те! “, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно? Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират.
Питам: как ще се оправдаете?
Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия. Такава е нашата неразумна воля. Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно.
към беседата >>
Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка.
Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азотът, тя става взривна. Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи.
Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка.
Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират.
към беседата >>
Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия.
“, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно? Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете?
Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия.
Такава е нашата неразумна воля. Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно.
към беседата >>
Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие.
Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка.
Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие.
Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират.
към беседата >>
Такава е нашата неразумна воля.
Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия.
Такава е нашата неразумна воля.
Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно.
към беседата >>
Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма.
Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие.
Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма.
Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират.
към беседата >>
Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно.
Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират. Питам: как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия. Такава е нашата неразумна воля.
Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно.
към беседата >>
Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират.
Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма.
Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират.
към беседата >>
Първото нещо: ще се пазите от заблуждения!
Първото нещо: ще се пазите от заблуждения!
Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват?
към беседата >>
Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък.
Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък.
Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще. Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака. Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане? Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си.
към беседата >>
Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко.
Първото нещо: ще се пазите от заблуждения!
Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко.
Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват? – Защото не изпълняват.
към беседата >>
Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще.
Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък.
Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще.
Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака. Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане? Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си. Например имате едно гневно състояние.
към беседата >>
Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля.
Първото нещо: ще се пазите от заблуждения! Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко.
Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля.
Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват? – Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите.
към беседата >>
Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака.
Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще.
Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака.
Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане? Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си. Например имате едно гневно състояние. Казвате: „Какво от това, че съм гневен?
към беседата >>
Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него.
Първото нещо: ще се пазите от заблуждения! Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля.
Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него.
Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват? – Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят.
към беседата >>
Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане?
Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще. Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака.
Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане?
Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си. Например имате едно гневно състояние. Казвате: „Какво от това, че съм гневен? “ Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие силно се зачервявате.
към беседата >>
Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея.
Първото нещо: ще се пазите от заблуждения! Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него.
Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея.
Защо някои пострадват? – Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си.
към беседата >>
Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът.
Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще. Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака. Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане?
Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът.
Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си. Например имате едно гневно състояние. Казвате: „Какво от това, че съм гневен? “ Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие силно се зачервявате. Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме много хора в такова гневно състояние да чупят прозорци, да блъскат врати, и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден.“ – Не, ти си допуснал да се прояви в тебе един разрушителен център.
към беседата >>
Защо някои пострадват?
Първото нещо: ще се пазите от заблуждения! Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея.
Защо някои пострадват?
– Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого.
към беседата >>
Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си.
Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще. Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака. Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане? Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът.
Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си.
Например имате едно гневно състояние. Казвате: „Какво от това, че съм гневен? “ Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие силно се зачервявате. Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме много хора в такова гневно състояние да чупят прозорци, да блъскат врати, и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден.“ – Не, ти си допуснал да се прояви в тебе един разрушителен център.
към беседата >>
– Защото не изпълняват.
Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват?
– Защото не изпълняват.
На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого!
към беседата >>
Например имате едно гневно състояние.
Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще. Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака. Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане? Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си.
Например имате едно гневно състояние.
Казвате: „Какво от това, че съм гневен? “ Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие силно се зачервявате. Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме много хора в такова гневно състояние да чупят прозорци, да блъскат врати, и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден.“ – Не, ти си допуснал да се прояви в тебе един разрушителен център.
към беседата >>
На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите.
Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват? – Защото не изпълняват.
На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите.
Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам.
към беседата >>
Казвате: „Какво от това, че съм гневен?
Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака. Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане? Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си. Например имате едно гневно състояние.
Казвате: „Какво от това, че съм гневен?
“ Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие силно се зачервявате. Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме много хора в такова гневно състояние да чупят прозорци, да блъскат врати, и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден.“ – Не, ти си допуснал да се прояви в тебе един разрушителен център.
към беседата >>
Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят.
Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват? – Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите.
Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят.
Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра.
към беседата >>
“ Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие силно се зачервявате.
Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане? Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си. Например имате едно гневно състояние. Казвате: „Какво от това, че съм гневен?
“ Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие силно се зачервявате.
Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме много хора в такова гневно състояние да чупят прозорци, да блъскат врати, и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден.“ – Не, ти си допуснал да се прояви в тебе един разрушителен център.
към беседата >>
Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си.
Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват? – Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят.
Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си.
Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече.
към беседата >>
Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме много хора в такова гневно състояние да чупят прозорци, да блъскат врати, и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден.“ – Не, ти си допуснал да се прояви в тебе един разрушителен център.
Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът. Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може да се проявявате, няма да излизате от него, няма да го залагате никъде, няма да разрушавате туй, красивото в мозъка си. Например имате едно гневно състояние. Казвате: „Какво от това, че съм гневен? “ Да, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие силно се зачервявате.
Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме много хора в такова гневно състояние да чупят прозорци, да блъскат врати, и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден.“ – Не, ти си допуснал да се прояви в тебе един разрушителен център.
към беседата >>
Между тебе и Бога няма да викаш никого.
Защо някои пострадват? – Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си.
Между тебе и Бога няма да викаш никого.
Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос.
към беседата >>
Така е и във време на война.
Така е и във време на война.
Като се възбуди един разрушителен център, става търкане между въглеродните частици и те се запалват. Така се образува в организма това неестествено горене. Затуй, когато човек се разгневи, усеща някакъв огън на сърцето си. Не мислете, че с тези разгневявания, викания, вие ще оправите живота. Вие имате един слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но един ден и той ще стане умен като вас и ще ви набие.
към беседата >>
Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого!
– Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого.
Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого!
Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос. Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти!
към беседата >>
Като се възбуди един разрушителен център, става търкане между въглеродните частици и те се запалват.
Така е и във време на война.
Като се възбуди един разрушителен център, става търкане между въглеродните частици и те се запалват.
Така се образува в организма това неестествено горене. Затуй, когато човек се разгневи, усеща някакъв огън на сърцето си. Не мислете, че с тези разгневявания, викания, вие ще оправите живота. Вие имате един слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но един ден и той ще стане умен като вас и ще ви набие.
към беседата >>
Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам.
На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого!
Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам.
Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос. Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти! “ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи.
към беседата >>
Така се образува в организма това неестествено горене.
Така е и във време на война. Като се възбуди един разрушителен център, става търкане между въглеродните частици и те се запалват.
Така се образува в организма това неестествено горене.
Затуй, когато човек се разгневи, усеща някакъв огън на сърцето си. Не мислете, че с тези разгневявания, викания, вие ще оправите живота. Вие имате един слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но един ден и той ще стане умен като вас и ще ви набие.
към беседата >>
Щом е да умра, и без лекар ще умра.
Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам.
Щом е да умра, и без лекар ще умра.
Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос. Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти! “ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи. Най-малката болест – треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши.
към беседата >>
Затуй, когато човек се разгневи, усеща някакъв огън на сърцето си.
Така е и във време на война. Като се възбуди един разрушителен център, става търкане между въглеродните частици и те се запалват. Така се образува в организма това неестествено горене.
Затуй, когато човек се разгневи, усеща някакъв огън на сърцето си.
Не мислете, че с тези разгневявания, викания, вие ще оправите живота. Вие имате един слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но един ден и той ще стане умен като вас и ще ви набие.
към беседата >>
Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече.
Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра.
Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече.
Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос. Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти! “ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи. Най-малката болест – треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши. Знайте обаче, че ако се натрупа у вас повече въглерод например, отколкото от другите елементи, у вас ще се яви един вид болест.
към беседата >>
Не мислете, че с тези разгневявания, викания, вие ще оправите живота.
Така е и във време на война. Като се възбуди един разрушителен център, става търкане между въглеродните частици и те се запалват. Така се образува в организма това неестествено горене. Затуй, когато човек се разгневи, усеща някакъв огън на сърцето си.
Не мислете, че с тези разгневявания, викания, вие ще оправите живота.
Вие имате един слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но един ден и той ще стане умен като вас и ще ви набие.
към беседата >>
Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос.
Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече.
Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос.
Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти! “ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи. Най-малката болест – треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши. Знайте обаче, че ако се натрупа у вас повече въглерод например, отколкото от другите елементи, у вас ще се яви един вид болест. Ако се натрупа повече азот, ще се яви друг вид болест.
към беседата >>
Вие имате един слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но един ден и той ще стане умен като вас и ще ви набие.
Така е и във време на война. Като се възбуди един разрушителен център, става търкане между въглеродните частици и те се запалват. Така се образува в организма това неестествено горене. Затуй, когато човек се разгневи, усеща някакъв огън на сърцето си. Не мислете, че с тези разгневявания, викания, вие ще оправите живота.
Вие имате един слуга, когото биете, карате му се, заплашвате го, но един ден и той ще стане умен като вас и ще ви набие.
към беседата >>
Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти!
Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос.
Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти!
“ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи. Най-малката болест – треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши. Знайте обаче, че ако се натрупа у вас повече въглерод например, отколкото от другите елементи, у вас ще се яви един вид болест. Ако се натрупа повече азот, ще се яви друг вид болест.
към беседата >>
Бащата може да бие детето си и то да плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма да плаче вече.
Бащата може да бие детето си и то да плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма да плаче вече.
Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук! “ Бащата сяда. Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум. Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга.
към беседата >>
“ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи.
Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос. Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти!
“ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи.
Най-малката болест – треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши. Знайте обаче, че ако се натрупа у вас повече въглерод например, отколкото от другите елементи, у вас ще се яви един вид болест. Ако се натрупа повече азот, ще се яви друг вид болест.
към беседата >>
Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук!
Бащата може да бие детето си и то да плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма да плаче вече.
Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук!
“ Бащата сяда. Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум. Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга. Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара.
към беседата >>
Най-малката болест – треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши.
Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос. Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти! “ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи.
Най-малката болест – треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши.
Знайте обаче, че ако се натрупа у вас повече въглерод например, отколкото от другите елементи, у вас ще се яви един вид болест. Ако се натрупа повече азот, ще се яви друг вид болест.
към беседата >>
“ Бащата сяда.
Бащата може да бие детето си и то да плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма да плаче вече. Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук!
“ Бащата сяда.
Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум. Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга. Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара. Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано.
към беседата >>
Знайте обаче, че ако се натрупа у вас повече въглерод например, отколкото от другите елементи, у вас ще се яви един вид болест.
Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече. Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос. Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти! “ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи. Най-малката болест – треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши.
Знайте обаче, че ако се натрупа у вас повече въглерод например, отколкото от другите елементи, у вас ще се яви един вид болест.
Ако се натрупа повече азот, ще се яви друг вид болест.
към беседата >>
Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум.
Бащата може да бие детето си и то да плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма да плаче вече. Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук! “ Бащата сяда.
Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум.
Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга. Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара. Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано. Няма да бъде по старому вече.
към беседата >>
Ако се натрупа повече азот, ще се яви друг вид болест.
Ако Господ ми каже да повикам еди-кой си лекар, то е друг въпрос. Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой си лекар, еди-кой си свещеник, еди-кой си пророк.“ Това може да е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля да действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти! “ Казвам: мнозина от вас боледувате, защото сте страхливи. Най-малката болест – треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши. Знайте обаче, че ако се натрупа у вас повече въглерод например, отколкото от другите елементи, у вас ще се яви един вид болест.
Ако се натрупа повече азот, ще се яви друг вид болест.
към беседата >>
Аз не съм говедо да ме биеш.
Бащата може да бие детето си и то да плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма да плаче вече. Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук! “ Бащата сяда. Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум.
Аз не съм говедо да ме биеш.
Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга. Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара. Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано. Няма да бъде по старому вече. Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го!
към беседата >>
От натрупването на известни вредни вещества в човешкия организъм се раждат хиляди болести.
От натрупването на известни вредни вещества в човешкия организъм се раждат хиляди болести.
Следователно никакъв излишък не трябва да остава във вашия организъм. Всичко онова, което употребявате, вие трябва да го проверявате. Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас! Защо? Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е.
към беседата >>
Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга.
Бащата може да бие детето си и то да плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма да плаче вече. Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук! “ Бащата сяда. Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум. Аз не съм говедо да ме биеш.
Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга.
Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара. Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано. Няма да бъде по старому вече. Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го! Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл.
към беседата >>
Следователно никакъв излишък не трябва да остава във вашия организъм.
От натрупването на известни вредни вещества в човешкия организъм се раждат хиляди болести.
Следователно никакъв излишък не трябва да остава във вашия организъм.
Всичко онова, което употребявате, вие трябва да го проверявате. Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас! Защо? Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е. Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне да боледува, няма да се мине дълго време, и другият ще започне да боледува.
към беседата >>
Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара.
Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук! “ Бащата сяда. Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум. Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга.
Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара.
Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано. Няма да бъде по старому вече. Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го! Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл. Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва.
към беседата >>
Всичко онова, което употребявате, вие трябва да го проверявате.
От натрупването на известни вредни вещества в човешкия организъм се раждат хиляди болести. Следователно никакъв излишък не трябва да остава във вашия организъм.
Всичко онова, което употребявате, вие трябва да го проверявате.
Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас! Защо? Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е. Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне да боледува, няма да се мине дълго време, и другият ще започне да боледува. Еднообразните вещества носят еднакви резултати.
към беседата >>
Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано.
“ Бащата сяда. Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум. Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга. Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара.
Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано.
Няма да бъде по старому вече. Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го! Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл. Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва. Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече.
към беседата >>
Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас!
От натрупването на известни вредни вещества в човешкия организъм се раждат хиляди болести. Следователно никакъв излишък не трябва да остава във вашия организъм. Всичко онова, което употребявате, вие трябва да го проверявате.
Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас!
Защо? Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е. Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне да боледува, няма да се мине дълго време, и другият ще започне да боледува. Еднообразните вещества носят еднакви резултати. Тия неестествени състояния носят всички нещастия в живота.
към беседата >>
Няма да бъде по старому вече.
Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум. Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга. Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара. Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано.
Няма да бъде по старому вече.
Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го! Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл. Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва. Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече. Може да се наказва само умният човек.
към беседата >>
Защо?
От натрупването на известни вредни вещества в човешкия организъм се раждат хиляди болести. Следователно никакъв излишък не трябва да остава във вашия организъм. Всичко онова, което употребявате, вие трябва да го проверявате. Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас!
Защо?
Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е. Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне да боледува, няма да се мине дълго време, и другият ще започне да боледува. Еднообразните вещества носят еднакви резултати. Тия неестествени състояния носят всички нещастия в живота.
към беседата >>
Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го!
Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга. Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара. Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано. Няма да бъде по старому вече.
Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го!
Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл. Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва. Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече. Може да се наказва само умният човек.
към беседата >>
Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е.
От натрупването на известни вредни вещества в човешкия организъм се раждат хиляди болести. Следователно никакъв излишък не трябва да остава във вашия организъм. Всичко онова, което употребявате, вие трябва да го проверявате. Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас! Защо?
Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е.
Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне да боледува, няма да се мине дълго време, и другият ще започне да боледува. Еднообразните вещества носят еднакви резултати. Тия неестествени състояния носят всички нещастия в живота.
към беседата >>
Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл.
Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга. Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара. Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано. Няма да бъде по старому вече. Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го!
Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл.
Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва. Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече. Може да се наказва само умният човек.
към беседата >>
Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне да боледува, няма да се мине дълго време, и другият ще започне да боледува.
Следователно никакъв излишък не трябва да остава във вашия организъм. Всичко онова, което употребявате, вие трябва да го проверявате. Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас! Защо? Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е.
Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне да боледува, няма да се мине дълго време, и другият ще започне да боледува.
Еднообразните вещества носят еднакви резултати. Тия неестествени състояния носят всички нещастия в живота.
към беседата >>
Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва.
Ще ме извиниш, но ти трябва да измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара. Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано. Няма да бъде по старому вече. Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го! Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл.
Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва.
Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече. Може да се наказва само умният човек.
към беседата >>
Еднообразните вещества носят еднакви резултати.
Всичко онова, което употребявате, вие трябва да го проверявате. Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас! Защо? Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е. Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне да боледува, няма да се мине дълго време, и другият ще започне да боледува.
Еднообразните вещества носят еднакви резултати.
Тия неестествени състояния носят всички нещастия в живота.
към беседата >>
Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече.
Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът си извоюва правата, а мъжът казва на жена си: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано. Няма да бъде по старому вече. Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го! Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл. Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва.
Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече.
Може да се наказва само умният човек.
към беседата >>
Тия неестествени състояния носят всички нещастия в живота.
Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас! Защо? Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е. Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне да боледува, няма да се мине дълго време, и другият ще започне да боледува. Еднообразните вещества носят еднакви резултати.
Тия неестествени състояния носят всички нещастия в живота.
към беседата >>
Може да се наказва само умният човек.
Няма да бъде по старому вече. Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го! Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл. Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва. Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече.
Може да се наказва само умният човек.
към беседата >>
Вие като ученици ще проверявате всичко.
Вие като ученици ще проверявате всичко.
Вие искате да прогресирате, но как ще прогресирате с тия знания, които имате? Вие трябва да направите крачка напред. Аз забелязвам във вас един критически дух. За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте.
към беседата >>
Казвам: в тия състояния вие трябва да определите какъв темперамент сте, какви вещества преобладават у вас.
Казвам: в тия състояния вие трябва да определите какъв темперамент сте, какви вещества преобладават у вас.
Ако преобладава въглеродът, вие ще имате ламтеж към материалния свят, вие ще имате чрезмерни желания и много материя натрупана, но трябва да знаете, че това е едно неестествено състояние. Ако не се пазите, няма да се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас? – Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе. Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали. Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек.
към беседата >>
Вие искате да прогресирате, но как ще прогресирате с тия знания, които имате?
Вие като ученици ще проверявате всичко.
Вие искате да прогресирате, но как ще прогресирате с тия знания, които имате?
Вие трябва да направите крачка напред. Аз забелязвам във вас един критически дух. За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте. Аз искам всички да учите.
към беседата >>
Ако преобладава въглеродът, вие ще имате ламтеж към материалния свят, вие ще имате чрезмерни желания и много материя натрупана, но трябва да знаете, че това е едно неестествено състояние.
Казвам: в тия състояния вие трябва да определите какъв темперамент сте, какви вещества преобладават у вас.
Ако преобладава въглеродът, вие ще имате ламтеж към материалния свят, вие ще имате чрезмерни желания и много материя натрупана, но трябва да знаете, че това е едно неестествено състояние.
Ако не се пазите, няма да се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас? – Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе. Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали. Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек. Пълните хора изобщо не могат да издържат.
към беседата >>
Вие трябва да направите крачка напред.
Вие като ученици ще проверявате всичко. Вие искате да прогресирате, но как ще прогресирате с тия знания, които имате?
Вие трябва да направите крачка напред.
Аз забелязвам във вас един критически дух. За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте. Аз искам всички да учите. Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви.
към беседата >>
Ако не се пазите, няма да се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас?
Казвам: в тия състояния вие трябва да определите какъв темперамент сте, какви вещества преобладават у вас. Ако преобладава въглеродът, вие ще имате ламтеж към материалния свят, вие ще имате чрезмерни желания и много материя натрупана, но трябва да знаете, че това е едно неестествено състояние.
Ако не се пазите, няма да се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас?
– Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе. Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали. Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек. Пълните хора изобщо не могат да издържат. Слабите хора издържат повече.
към беседата >>
Аз забелязвам във вас един критически дух.
Вие като ученици ще проверявате всичко. Вие искате да прогресирате, но как ще прогресирате с тия знания, които имате? Вие трябва да направите крачка напред.
Аз забелязвам във вас един критически дух.
За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте. Аз искам всички да учите. Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас?
към беседата >>
– Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе.
Казвам: в тия състояния вие трябва да определите какъв темперамент сте, какви вещества преобладават у вас. Ако преобладава въглеродът, вие ще имате ламтеж към материалния свят, вие ще имате чрезмерни желания и много материя натрупана, но трябва да знаете, че това е едно неестествено състояние. Ако не се пазите, няма да се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас?
– Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе.
Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали. Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек. Пълните хора изобщо не могат да издържат. Слабите хора издържат повече. Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение, защото духовният живот, в който сте влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно.
към беседата >>
За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света.
Вие като ученици ще проверявате всичко. Вие искате да прогресирате, но как ще прогресирате с тия знания, които имате? Вие трябва да направите крачка напред. Аз забелязвам във вас един критически дух.
За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света.
Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте. Аз искам всички да учите. Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите.
към беседата >>
Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали.
Казвам: в тия състояния вие трябва да определите какъв темперамент сте, какви вещества преобладават у вас. Ако преобладава въглеродът, вие ще имате ламтеж към материалния свят, вие ще имате чрезмерни желания и много материя натрупана, но трябва да знаете, че това е едно неестествено състояние. Ако не се пазите, няма да се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас? – Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе.
Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали.
Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек. Пълните хора изобщо не могат да издържат. Слабите хора издържат повече. Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение, защото духовният живот, в който сте влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно. И най-после, костите и мускулите му да бъдат така подвижни, че да свършват всяка работа с най-малко разноски.
към беседата >>
Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте.
Вие като ученици ще проверявате всичко. Вие искате да прогресирате, но как ще прогресирате с тия знания, които имате? Вие трябва да направите крачка напред. Аз забелязвам във вас един критически дух. За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света.
Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте.
Аз искам всички да учите. Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли.
към беседата >>
Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек.
Казвам: в тия състояния вие трябва да определите какъв темперамент сте, какви вещества преобладават у вас. Ако преобладава въглеродът, вие ще имате ламтеж към материалния свят, вие ще имате чрезмерни желания и много материя натрупана, но трябва да знаете, че това е едно неестествено състояние. Ако не се пазите, няма да се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас? – Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе. Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали.
Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек.
Пълните хора изобщо не могат да издържат. Слабите хора издържат повече. Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение, защото духовният живот, в който сте влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно. И най-после, костите и мускулите му да бъдат така подвижни, че да свършват всяка работа с най-малко разноски.
към беседата >>
Аз искам всички да учите.
Вие искате да прогресирате, но как ще прогресирате с тия знания, които имате? Вие трябва да направите крачка напред. Аз забелязвам във вас един критически дух. За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте.
Аз искам всички да учите.
Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост.
към беседата >>
Пълните хора изобщо не могат да издържат.
Ако преобладава въглеродът, вие ще имате ламтеж към материалния свят, вие ще имате чрезмерни желания и много материя натрупана, но трябва да знаете, че това е едно неестествено състояние. Ако не се пазите, няма да се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас? – Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе. Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали. Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек.
Пълните хора изобщо не могат да издържат.
Слабите хора издържат повече. Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение, защото духовният живот, в който сте влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно. И най-после, костите и мускулите му да бъдат така подвижни, че да свършват всяка работа с най-малко разноски.
към беседата >>
Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви.
Вие трябва да направите крачка напред. Аз забелязвам във вас един критически дух. За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте. Аз искам всички да учите.
Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви.
Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост. Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него.
към беседата >>
Слабите хора издържат повече.
Ако не се пазите, няма да се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас? – Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе. Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали. Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек. Пълните хора изобщо не могат да издържат.
Слабите хора издържат повече.
Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение, защото духовният живот, в който сте влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно. И най-после, костите и мускулите му да бъдат така подвижни, че да свършват всяка работа с най-малко разноски.
към беседата >>
Знаете ли какво учене се изисква от вас?
Аз забелязвам във вас един критически дух. За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте. Аз искам всички да учите. Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви.
Знаете ли какво учене се изисква от вас?
– Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост. Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него. Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар.
към беседата >>
Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение, защото духовният живот, в който сте влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно.
– Благоутробието ви ще изскочи, гърдите ви ще изпъкнат, навсякъде ще имате натрупване, отлагане на материя, и ще бъдете като някое прасе. Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали. Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек. Пълните хора изобщо не могат да издържат. Слабите хора издържат повече.
Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение, защото духовният живот, в който сте влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно.
И най-после, костите и мускулите му да бъдат така подвижни, че да свършват всяка работа с най-малко разноски.
към беседата >>
– Да се запалите от желание да учите.
За да критикувате когото и да е, трябва да знаете подбудителните причини в света. Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте. Аз искам всички да учите. Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас?
– Да се запалите от желание да учите.
Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост. Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него. Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар. Това са само смени на състояния.
към беседата >>
И най-после, костите и мускулите му да бъдат така подвижни, че да свършват всяка работа с най-малко разноски.
Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали. Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек. Пълните хора изобщо не могат да издържат. Слабите хора издържат повече. Пълните хора не могат да издържат и в духовно отношение, защото духовният живот, в който сте влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който да функционира правилно, да приема малко храна, която да обработва и да използва правилно.
И най-после, костите и мускулите му да бъдат така подвижни, че да свършват всяка работа с най-малко разноски.
към беседата >>
Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли.
Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте. Аз искам всички да учите. Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите.
Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли.
Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост. Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него. Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар. Това са само смени на състояния.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, които не разбираме този закон, работим много.
Ние, съвременните хора, които не разбираме този закон, работим много.
Някой казва: „Аз днес работих 12 часа.“ Да се работи 12 часа, това е заблуждение! Тази работа за 12 часа всъщност е работа само за 3 часа. Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много. Онзи крояч шие нещо – развали го. Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват.
към беседата >>
Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост.
Аз искам всички да учите. Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли.
Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост.
Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него. Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар. Това са само смени на състояния.
към беседата >>
Някой казва: „Аз днес работих 12 часа.“ Да се работи 12 часа, това е заблуждение!
Ние, съвременните хора, които не разбираме този закон, работим много.
Някой казва: „Аз днес работих 12 часа.“ Да се работи 12 часа, това е заблуждение!
Тази работа за 12 часа всъщност е работа само за 3 часа. Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много. Онзи крояч шие нещо – развали го. Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват. Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява.
към беседата >>
Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него.
Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви. Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост.
Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него.
Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар. Това са само смени на състояния.
към беседата >>
Тази работа за 12 часа всъщност е работа само за 3 часа.
Ние, съвременните хора, които не разбираме този закон, работим много. Някой казва: „Аз днес работих 12 часа.“ Да се работи 12 часа, това е заблуждение!
Тази работа за 12 часа всъщност е работа само за 3 часа.
Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много. Онзи крояч шие нещо – развали го. Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват. Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява. Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас.
към беседата >>
Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар.
Знаете ли какво учене се изисква от вас? – Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост. Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него.
Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар.
Това са само смени на състояния.
към беседата >>
Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много.
Ние, съвременните хора, които не разбираме този закон, работим много. Някой казва: „Аз днес работих 12 часа.“ Да се работи 12 часа, това е заблуждение! Тази работа за 12 часа всъщност е работа само за 3 часа.
Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много.
Онзи крояч шие нещо – развали го. Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват. Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява. Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас. Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие?
към беседата >>
Това са само смени на състояния.
– Да се запалите от желание да учите. Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. Такъв човек, като премине 40-50-годишна възраст, ще каже: „Аз остарях вече, животът няма смисъл за мене.“ – Не, за човека, за ученика, който учи, няма старост. Старостта, това е една привилегия за човека – да използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека – да използва силата, която Бог е вложил в него. Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може да бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може да бъде стар.
Това са само смени на състояния.
към беседата >>
Онзи крояч шие нещо – развали го.
Ние, съвременните хора, които не разбираме този закон, работим много. Някой казва: „Аз днес работих 12 часа.“ Да се работи 12 часа, това е заблуждение! Тази работа за 12 часа всъщност е работа само за 3 часа. Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много.
Онзи крояч шие нещо – развали го.
Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват. Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява. Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас. Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие? – Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек.
към беседата >>
Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате да бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам.
Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате да бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам.
Външните хора започват да ни съдят, казват: „Тези хора взеха да боледуват много.“ – Да, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата. Такъв е процентът в Окултната школа. Щом има двама, трима, петима, десет, сто души на хилядата, това е един неестествен процес. И тогава, ако заболяваш, ще се запиташ: „Един от хилядата ли съм аз? “ Ако си един от хилядата, това е благословение, но ако не си единият, а от мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледуваш.
към беседата >>
Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват.
Ние, съвременните хора, които не разбираме този закон, работим много. Някой казва: „Аз днес работих 12 часа.“ Да се работи 12 часа, това е заблуждение! Тази работа за 12 часа всъщност е работа само за 3 часа. Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много. Онзи крояч шие нещо – развали го.
Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват.
Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява. Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас. Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие? – Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек. В какъв смисъл?
към беседата >>
Външните хора започват да ни съдят, казват: „Тези хора взеха да боледуват много.“ – Да, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата.
Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате да бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам.
Външните хора започват да ни съдят, казват: „Тези хора взеха да боледуват много.“ – Да, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата.
Такъв е процентът в Окултната школа. Щом има двама, трима, петима, десет, сто души на хилядата, това е един неестествен процес. И тогава, ако заболяваш, ще се запиташ: „Един от хилядата ли съм аз? “ Ако си един от хилядата, това е благословение, но ако не си единият, а от мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледуваш.
към беседата >>
Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява.
Някой казва: „Аз днес работих 12 часа.“ Да се работи 12 часа, това е заблуждение! Тази работа за 12 часа всъщност е работа само за 3 часа. Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много. Онзи крояч шие нещо – развали го. Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват.
Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява.
Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас. Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие? – Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек. В какъв смисъл? – Разумният човек не може да се изненада от нищо.
към беседата >>
Такъв е процентът в Окултната школа.
Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате да бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам. Външните хора започват да ни съдят, казват: „Тези хора взеха да боледуват много.“ – Да, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата.
Такъв е процентът в Окултната школа.
Щом има двама, трима, петима, десет, сто души на хилядата, това е един неестествен процес. И тогава, ако заболяваш, ще се запиташ: „Един от хилядата ли съм аз? “ Ако си един от хилядата, това е благословение, но ако не си единият, а от мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледуваш.
към беседата >>
Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас.
Тази работа за 12 часа всъщност е работа само за 3 часа. Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много. Онзи крояч шие нещо – развали го. Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват. Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява.
Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас.
Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие? – Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек. В какъв смисъл? – Разумният човек не може да се изненада от нищо. Той е предвидлив във всички случаи.
към беседата >>
Щом има двама, трима, петима, десет, сто души на хилядата, това е един неестествен процес.
Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате да бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам. Външните хора започват да ни съдят, казват: „Тези хора взеха да боледуват много.“ – Да, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата. Такъв е процентът в Окултната школа.
Щом има двама, трима, петима, десет, сто души на хилядата, това е един неестествен процес.
И тогава, ако заболяваш, ще се запиташ: „Един от хилядата ли съм аз? “ Ако си един от хилядата, това е благословение, но ако не си единият, а от мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледуваш.
към беседата >>
Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие?
Но като работиш при неразположение на духа, разбира се, че ще работиш много. Онзи крояч шие нещо – развали го. Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват. Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява. Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас.
Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие?
– Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек. В какъв смисъл? – Разумният човек не може да се изненада от нищо. Той е предвидлив във всички случаи. Разумният човек, ако е земеделец, няма да остави житото си неутъпкано, неожънато.
към беседата >>
И тогава, ако заболяваш, ще се запиташ: „Един от хилядата ли съм аз?
Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате да бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам. Външните хора започват да ни съдят, казват: „Тези хора взеха да боледуват много.“ – Да, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата. Такъв е процентът в Окултната школа. Щом има двама, трима, петима, десет, сто души на хилядата, това е един неестествен процес.
И тогава, ако заболяваш, ще се запиташ: „Един от хилядата ли съм аз?
“ Ако си един от хилядата, това е благословение, но ако не си единият, а от мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледуваш.
към беседата >>
– Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек.
Онзи крояч шие нещо – развали го. Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват. Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява. Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас. Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие?
– Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек.
В какъв смисъл? – Разумният човек не може да се изненада от нищо. Той е предвидлив във всички случаи. Разумният човек, ако е земеделец, няма да остави житото си неутъпкано, неожънато.
към беседата >>
“ Ако си един от хилядата, това е благословение, но ако не си единият, а от мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледуваш.
Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате да бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам. Външните хора започват да ни съдят, казват: „Тези хора взеха да боледуват много.“ – Да, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата. Такъв е процентът в Окултната школа. Щом има двама, трима, петима, десет, сто души на хилядата, това е един неестествен процес. И тогава, ако заболяваш, ще се запиташ: „Един от хилядата ли съм аз?
“ Ако си един от хилядата, това е благословение, но ако не си единият, а от мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледуваш.
към беседата >>
В какъв смисъл?
Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ – Да, при неразположение на духа работите се усложняват. Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява. Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас. Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие? – Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек.
В какъв смисъл?
– Разумният човек не може да се изненада от нищо. Той е предвидлив във всички случаи. Разумният човек, ако е земеделец, няма да остави житото си неутъпкано, неожънато.
към беседата >>
И тъй, у всинца ви трябва да се зароди желанието да бъдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения закон, само за обмяна.
И тъй, у всинца ви трябва да се зароди желанието да бъдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения закон, само за обмяна.
Трябва да турим в себе си мисълта всички да бъдем здрави по ум, по сърце, по воля и по тяло. И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече. Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари. Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар.
към беседата >>
– Разумният човек не може да се изненада от нищо.
Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява. Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас. Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие? – Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек. В какъв смисъл?
– Разумният човек не може да се изненада от нищо.
Той е предвидлив във всички случаи. Разумният човек, ако е земеделец, няма да остави житото си неутъпкано, неожънато.
към беседата >>
Трябва да турим в себе си мисълта всички да бъдем здрави по ум, по сърце, по воля и по тяло.
И тъй, у всинца ви трябва да се зароди желанието да бъдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения закон, само за обмяна.
Трябва да турим в себе си мисълта всички да бъдем здрави по ум, по сърце, по воля и по тяло.
И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече. Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари. Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар.
към беседата >>
Той е предвидлив във всички случаи.
Ние сега сме направили живота си нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас. Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие? – Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек. В какъв смисъл? – Разумният човек не може да се изненада от нищо.
Той е предвидлив във всички случаи.
Разумният човек, ако е земеделец, няма да остави житото си неутъпкано, неожънато.
към беседата >>
И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече.
И тъй, у всинца ви трябва да се зароди желанието да бъдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения закон, само за обмяна. Трябва да турим в себе си мисълта всички да бъдем здрави по ум, по сърце, по воля и по тяло.
И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече.
Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари. Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари.
към беседата >>
Разумният човек, ако е земеделец, няма да остави житото си неутъпкано, неожънато.
Дойде някой, казва: „Аз съм хладнокръвен човек.“ Какво подразбира той под хладнокръвие? – Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек. В какъв смисъл? – Разумният човек не може да се изненада от нищо. Той е предвидлив във всички случаи.
Разумният човек, ако е земеделец, няма да остави житото си неутъпкано, неожънато.
към беседата >>
Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари.
И тъй, у всинца ви трябва да се зароди желанието да бъдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения закон, само за обмяна. Трябва да турим в себе си мисълта всички да бъдем здрави по ум, по сърце, по воля и по тяло. И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече.
Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари.
Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате.
към беседата >>
Сега ще направя едно малко сравнение, да видите как разните хора правят погрешки.
Сега ще направя едно малко сравнение, да видите как разните хора правят погрешки.
Някой запитва: „Ами не трябва ли да имаме едно малко удоволствие в живота си? “ Аз обяснявам това по следния начин. Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях. Те много се обичат. Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана.
към беседата >>
Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение.
И тъй, у всинца ви трябва да се зароди желанието да бъдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения закон, само за обмяна. Трябва да турим в себе си мисълта всички да бъдем здрави по ум, по сърце, по воля и по тяло. И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече. Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари.
Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение.
Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици!
към беседата >>
Някой запитва: „Ами не трябва ли да имаме едно малко удоволствие в живота си?
Сега ще направя едно малко сравнение, да видите как разните хора правят погрешки.
Някой запитва: „Ами не трябва ли да имаме едно малко удоволствие в живота си?
“ Аз обяснявам това по следния начин. Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях. Те много се обичат. Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана. Връщат се у дома си, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата?
към беседата >>
Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар.
И тъй, у всинца ви трябва да се зароди желанието да бъдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения закон, само за обмяна. Трябва да турим в себе си мисълта всички да бъдем здрави по ум, по сърце, по воля и по тяло. И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече. Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари. Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение.
Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар.
За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист!
към беседата >>
“ Аз обяснявам това по следния начин.
Сега ще направя едно малко сравнение, да видите как разните хора правят погрешки. Някой запитва: „Ами не трябва ли да имаме едно малко удоволствие в живота си?
“ Аз обяснявам това по следния начин.
Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях. Те много се обичат. Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана. Връщат се у дома си, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата? “ – „Изорахме я.“ Господарят не проверява, вярва им.
към беседата >>
За всички има един вътрешен лекар.
Трябва да турим в себе си мисълта всички да бъдем здрави по ум, по сърце, по воля и по тяло. И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече. Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари. Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар.
За всички има един вътрешен лекар.
Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист! Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен?
към беседата >>
Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях.
Сега ще направя едно малко сравнение, да видите как разните хора правят погрешки. Някой запитва: „Ами не трябва ли да имаме едно малко удоволствие в живота си? “ Аз обяснявам това по следния начин.
Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях.
Те много се обичат. Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана. Връщат се у дома си, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата? “ – „Изорахме я.“ Господарят не проверява, вярва им. На другия ден той ги праща да посеят нивата.
към беседата >>
Той е лекар над всички лекари.
И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече. Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари. Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар.
Той е лекар над всички лекари.
Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист! Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен? “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар?
към беседата >>
Те много се обичат.
Сега ще направя едно малко сравнение, да видите как разните хора правят погрешки. Някой запитва: „Ами не трябва ли да имаме едно малко удоволствие в живота си? “ Аз обяснявам това по следния начин. Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях.
Те много се обичат.
Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана. Връщат се у дома си, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата? “ – „Изорахме я.“ Господарят не проверява, вярва им. На другия ден той ги праща да посеят нивата.
към беседата >>
Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате.
Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на Окултната школа, не викайте лекари. Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари.
Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате.
Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист! Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен? “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи.
към беседата >>
Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана.
Сега ще направя едно малко сравнение, да видите как разните хора правят погрешки. Някой запитва: „Ами не трябва ли да имаме едно малко удоволствие в живота си? “ Аз обяснявам това по следния начин. Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях. Те много се обичат.
Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана.
Връщат се у дома си, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата? “ – „Изорахме я.“ Господарят не проверява, вярва им. На другия ден той ги праща да посеят нивата.
към беседата >>
Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици!
Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате.
Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици!
Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист! Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен? “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи. Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души.
към беседата >>
Връщат се у дома си, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата?
Някой запитва: „Ами не трябва ли да имаме едно малко удоволствие в живота си? “ Аз обяснявам това по следния начин. Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях. Те много се обичат. Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана.
Връщат се у дома си, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата?
“ – „Изорахме я.“ Господарят не проверява, вярва им. На другия ден той ги праща да посеят нивата.
към беседата >>
Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист!
Казвам: за себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици!
Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист!
Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен? “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи. Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души. Ако той спазва законите на темпераментите, ще има отлични резултати.
към беседата >>
“ – „Изорахме я.“ Господарят не проверява, вярва им.
“ Аз обяснявам това по следния начин. Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях. Те много се обичат. Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана. Връщат се у дома си, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата?
“ – „Изорахме я.“ Господарят не проверява, вярва им.
На другия ден той ги праща да посеят нивата.
към беседата >>
Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен?
За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист!
Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен?
“ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи. Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души. Ако той спазва законите на темпераментите, ще има отлични резултати. Сегашните болести обаче се дължат и на други причини, за които някой път ще се спра да ви поговоря.
към беседата >>
На другия ден той ги праща да посеят нивата.
Представете си двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях. Те много се обичат. Праща ги господарят им на нивата да орат, но целия ден те си говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана. Връщат се у дома си, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата? “ – „Изорахме я.“ Господарят не проверява, вярва им.
На другия ден той ги праща да посеят нивата.
към беседата >>
“ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар?
Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист! Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен?
“ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар?
Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи. Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души. Ако той спазва законите на темпераментите, ще има отлични резултати. Сегашните болести обаче се дължат и на други причини, за които някой път ще се спра да ви поговоря.
към беседата >>
тиват те, но целия ден пак си говорят за любов.
тиват те, но целия ден пак си говорят за любов.
Връщат се. „Посяхте ли нивата? “ – „Посяхме я.“ Нищо не са посели, цял ден са се разговаряли. После ги праща да я оплевят, след време да я пожънат, но те си приказвали пак за любов, нищо не работили. „Ожънахте ли житото?
към беседата >>
Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи.
Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист! Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен? “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар?
Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи.
Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души. Ако той спазва законите на темпераментите, ще има отлични резултати. Сегашните болести обаче се дължат и на други причини, за които някой път ще се спра да ви поговоря.
към беседата >>
Връщат се.
тиват те, но целия ден пак си говорят за любов.
Връщат се.
„Посяхте ли нивата? “ – „Посяхме я.“ Нищо не са посели, цял ден са се разговаряли. После ги праща да я оплевят, след време да я пожънат, но те си приказвали пак за любов, нищо не работили. „Ожънахте ли житото? “ – „Ожънахме го.“ – Не, нищо не са направили те.
към беседата >>
Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души.
Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист! Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен? “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи.
Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души.
Ако той спазва законите на темпераментите, ще има отлични резултати. Сегашните болести обаче се дължат и на други причини, за които някой път ще се спра да ви поговоря.
към беседата >>
„Посяхте ли нивата?
тиват те, но целия ден пак си говорят за любов. Връщат се.
„Посяхте ли нивата?
“ – „Посяхме я.“ Нищо не са посели, цял ден са се разговаряли. После ги праща да я оплевят, след време да я пожънат, но те си приказвали пак за любов, нищо не работили. „Ожънахте ли житото? “ – „Ожънахме го.“ – Не, нищо не са направили те. Най-после някои казват: „Нас не ни трябват тия работи, ние и без хляб можем.“ Добре, дайте ми пример, дето някои духовни хора могат да живеят 80 дни без хляб.
към беседата >>
Ако той спазва законите на темпераментите, ще има отлични резултати.
Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист! Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен? “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи. Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души.
Ако той спазва законите на темпераментите, ще има отлични резултати.
Сегашните болести обаче се дължат и на други причини, за които някой път ще се спра да ви поговоря.
към беседата >>
“ – „Посяхме я.“ Нищо не са посели, цял ден са се разговаряли.
тиват те, но целия ден пак си говорят за любов. Връщат се. „Посяхте ли нивата?
“ – „Посяхме я.“ Нищо не са посели, цял ден са се разговаряли.
После ги праща да я оплевят, след време да я пожънат, но те си приказвали пак за любов, нищо не работили. „Ожънахте ли житото? “ – „Ожънахме го.“ – Не, нищо не са направили те. Най-после някои казват: „Нас не ни трябват тия работи, ние и без хляб можем.“ Добре, дайте ми пример, дето някои духовни хора могат да живеят 80 дни без хляб.
към беседата >>
Сегашните болести обаче се дължат и на други причини, за които някой път ще се спра да ви поговоря.
Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен? “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи. Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души. Ако той спазва законите на темпераментите, ще има отлични резултати.
Сегашните болести обаче се дължат и на други причини, за които някой път ще се спра да ви поговоря.
към беседата >>
После ги праща да я оплевят, след време да я пожънат, но те си приказвали пак за любов, нищо не работили.
тиват те, но целия ден пак си говорят за любов. Връщат се. „Посяхте ли нивата? “ – „Посяхме я.“ Нищо не са посели, цял ден са се разговаряли.
После ги праща да я оплевят, след време да я пожънат, но те си приказвали пак за любов, нищо не работили.
„Ожънахте ли житото? “ – „Ожънахме го.“ – Не, нищо не са направили те. Най-после някои казват: „Нас не ни трябват тия работи, ние и без хляб можем.“ Добре, дайте ми пример, дето някои духовни хора могат да живеят 80 дни без хляб.
към беседата >>
Сега туй пресяване между вас е необходимо.
Сега туй пресяване между вас е необходимо.
Аз ви казвам, че не е достатъчно само да ме слушате. Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение. Вие ме слушате само, но с това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма. За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение.
към беседата >>
„Ожънахте ли житото?
тиват те, но целия ден пак си говорят за любов. Връщат се. „Посяхте ли нивата? “ – „Посяхме я.“ Нищо не са посели, цял ден са се разговаряли. После ги праща да я оплевят, след време да я пожънат, но те си приказвали пак за любов, нищо не работили.
„Ожънахте ли житото?
“ – „Ожънахме го.“ – Не, нищо не са направили те. Най-после някои казват: „Нас не ни трябват тия работи, ние и без хляб можем.“ Добре, дайте ми пример, дето някои духовни хора могат да живеят 80 дни без хляб.
към беседата >>
Аз ви казвам, че не е достатъчно само да ме слушате.
Сега туй пресяване между вас е необходимо.
Аз ви казвам, че не е достатъчно само да ме слушате.
Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение. Вие ме слушате само, но с това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма. За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение. И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма.
към беседата >>
“ – „Ожънахме го.“ – Не, нищо не са направили те.
Връщат се. „Посяхте ли нивата? “ – „Посяхме я.“ Нищо не са посели, цял ден са се разговаряли. После ги праща да я оплевят, след време да я пожънат, но те си приказвали пак за любов, нищо не работили. „Ожънахте ли житото?
“ – „Ожънахме го.“ – Не, нищо не са направили те.
Най-после някои казват: „Нас не ни трябват тия работи, ние и без хляб можем.“ Добре, дайте ми пример, дето някои духовни хора могат да живеят 80 дни без хляб.
към беседата >>
Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение.
Сега туй пресяване между вас е необходимо. Аз ви казвам, че не е достатъчно само да ме слушате.
Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение.
Вие ме слушате само, но с това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма. За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение. И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма. Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение.
към беседата >>
Най-после някои казват: „Нас не ни трябват тия работи, ние и без хляб можем.“ Добре, дайте ми пример, дето някои духовни хора могат да живеят 80 дни без хляб.
„Посяхте ли нивата? “ – „Посяхме я.“ Нищо не са посели, цял ден са се разговаряли. После ги праща да я оплевят, след време да я пожънат, но те си приказвали пак за любов, нищо не работили. „Ожънахте ли житото? “ – „Ожънахме го.“ – Не, нищо не са направили те.
Най-после някои казват: „Нас не ни трябват тия работи, ние и без хляб можем.“ Добре, дайте ми пример, дето някои духовни хора могат да живеят 80 дни без хляб.
към беседата >>
Вие ме слушате само, но с това се излагате.
Сега туй пресяване между вас е необходимо. Аз ви казвам, че не е достатъчно само да ме слушате. Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение.
Вие ме слушате само, но с това се излагате.
Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма. За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение. И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма. Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение. Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати.
към беседата >>
Вие казвате: „Христос е прекарал 40 дни пост.“ Оставете Христа, покажете ми някои духовни хора, които да са гладували толкова време и да не отслабнат, да останат пак така здрави, с червени лица, каквито са били по-рано.
Вие казвате: „Христос е прекарал 40 дни пост.“ Оставете Христа, покажете ми някои духовни хора, които да са гладували толкова време и да не отслабнат, да останат пак така здрави, с червени лица, каквито са били по-рано.
Значи Бог е създал човека така, че трябва да яде, защото яденето има смисъл. Яденето е любов. Когато човек яде, без да разбира смисъла на яденето, той върши престъпление.
към беседата >>
Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма.
Сега туй пресяване между вас е необходимо. Аз ви казвам, че не е достатъчно само да ме слушате. Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение. Вие ме слушате само, но с това се излагате.
Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма.
За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение. И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма. Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение. Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото.
към беседата >>
Значи Бог е създал човека така, че трябва да яде, защото яденето има смисъл.
Вие казвате: „Христос е прекарал 40 дни пост.“ Оставете Христа, покажете ми някои духовни хора, които да са гладували толкова време и да не отслабнат, да останат пак така здрави, с червени лица, каквито са били по-рано.
Значи Бог е създал човека така, че трябва да яде, защото яденето има смисъл.
Яденето е любов. Когато човек яде, без да разбира смисъла на яденето, той върши престъпление.
към беседата >>
За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение.
Сега туй пресяване между вас е необходимо. Аз ви казвам, че не е достатъчно само да ме слушате. Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение. Вие ме слушате само, но с това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма.
За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение.
И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма. Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение. Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото. Хване ви например хрема.
към беседата >>
Яденето е любов.
Вие казвате: „Христос е прекарал 40 дни пост.“ Оставете Христа, покажете ми някои духовни хора, които да са гладували толкова време и да не отслабнат, да останат пак така здрави, с червени лица, каквито са били по-рано. Значи Бог е създал човека така, че трябва да яде, защото яденето има смисъл.
Яденето е любов.
Когато човек яде, без да разбира смисъла на яденето, той върши престъпление.
към беседата >>
И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма.
Аз ви казвам, че не е достатъчно само да ме слушате. Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение. Вие ме слушате само, но с това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма. За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение.
И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма.
Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение. Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото. Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея.
към беседата >>
Когато човек яде, без да разбира смисъла на яденето, той върши престъпление.
Вие казвате: „Христос е прекарал 40 дни пост.“ Оставете Христа, покажете ми някои духовни хора, които да са гладували толкова време и да не отслабнат, да останат пак така здрави, с червени лица, каквито са били по-рано. Значи Бог е създал човека така, че трябва да яде, защото яденето има смисъл. Яденето е любов.
Когато човек яде, без да разбира смисъла на яденето, той върши престъпление.
към беседата >>
Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение.
Тази година се изисква от вас едно микроскопическо приложение. Вие ме слушате само, но с това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма. За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение. И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма.
Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение.
Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото. Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата.
към беседата >>
Някои казват: „Трябва да се яде много.“ Колко трябва да се яде?
Някои казват: „Трябва да се яде много.“ Колко трябва да се яде?
Един чувал ли? Един слон изяжда пет крини ориз. Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много.
към беседата >>
Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати.
Вие ме слушате само, но с това се излагате. Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма. За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение. И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма. Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение.
Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати.
Това е най-малкото. Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне.
към беседата >>
Един чувал ли?
Някои казват: „Трябва да се яде много.“ Колко трябва да се яде?
Един чувал ли?
Един слон изяжда пет крини ориз. Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд?
към беседата >>
Това е най-малкото.
Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма. За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение. И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма. Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение. Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати.
Това е най-малкото.
Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне. Направете този опит, да видите верен ли е, или не.
към беседата >>
Един слон изяжда пет крини ориз.
Някои казват: „Трябва да се яде много.“ Колко трябва да се яде? Един чувал ли?
Един слон изяжда пет крини ориз.
Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд? Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето.
към беседата >>
Хване ви например хрема.
За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение. И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма. Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение. Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото.
Хване ви например хрема.
Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне. Направете този опит, да видите верен ли е, или не. Вие, като заболеете, казвате: „Идете, кажете на Учителя да се помоли за мен.“ Знаете ли на какво приличате вие в този случай?
към беседата >>
Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека?
Някои казват: „Трябва да се яде много.“ Колко трябва да се яде? Един чувал ли? Един слон изяжда пет крини ориз.
Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека?
Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд? Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето. Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде?
към беседата >>
Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея.
И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма. Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение. Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото. Хване ви например хрема.
Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея.
В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне. Направете този опит, да видите верен ли е, или не. Вие, като заболеете, казвате: „Идете, кажете на Учителя да се помоли за мен.“ Знаете ли на какво приличате вие в този случай?
към беседата >>
Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест?
Някои казват: „Трябва да се яде много.“ Колко трябва да се яде? Един чувал ли? Един слон изяжда пет крини ориз. Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека?
Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест?
Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд? Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето. Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде? Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях?
към беседата >>
В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата.
Не искам 1/100, но искам само 1/1000 част приложение. Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото. Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея.
В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата.
Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне. Направете този опит, да видите верен ли е, или не. Вие, като заболеете, казвате: „Идете, кажете на Учителя да се помоли за мен.“ Знаете ли на какво приличате вие в този случай?
към беседата >>
Някои поддържат, че ние трябва да ядем много.
Някои казват: „Трябва да се яде много.“ Колко трябва да се яде? Един чувал ли? Един слон изяжда пет крини ориз. Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест?
Някои поддържат, че ние трябва да ядем много.
Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд? Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето. Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде? Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях? Определено е колко трябва да яде един човек.
към беседата >>
Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне.
Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати. Това е най-малкото. Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата.
Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне.
Направете този опит, да видите верен ли е, или не. Вие, като заболеете, казвате: „Идете, кажете на Учителя да се помоли за мен.“ Знаете ли на какво приличате вие в този случай?
към беседата >>
Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд?
Един чувал ли? Един слон изяжда пет крини ориз. Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много.
Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд?
Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето. Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде? Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях? Определено е колко трябва да яде един човек.
към беседата >>
Направете този опит, да видите верен ли е, или не.
Това е най-малкото. Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне.
Направете този опит, да видите верен ли е, или не.
Вие, като заболеете, казвате: „Идете, кажете на Учителя да се помоли за мен.“ Знаете ли на какво приличате вие в този случай?
към беседата >>
Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето.
Един слон изяжда пет крини ориз. Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд?
Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето.
Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде? Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях? Определено е колко трябва да яде един човек.
към беседата >>
Вие, като заболеете, казвате: „Идете, кажете на Учителя да се помоли за мен.“ Знаете ли на какво приличате вие в този случай?
Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и да е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне. Направете този опит, да видите верен ли е, или не.
Вие, като заболеете, казвате: „Идете, кажете на Учителя да се помоли за мен.“ Знаете ли на какво приличате вие в този случай?
към беседата >>
Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде?
Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд? Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето.
Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде?
Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях? Определено е колко трябва да яде един човек.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример из живота.
Ще ви приведа един пример из живота.
В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях. Той разправял един случай от своя живот като проповедник. Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе.
към беседата >>
Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях?
Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд? Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето. Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде?
Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях?
Определено е колко трябва да яде един човек.
към беседата >>
В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях.
Ще ви приведа един пример из живота.
В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях.
Той разправял един случай от своя живот като проповедник. Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя.
към беседата >>
Определено е колко трябва да яде един човек.
Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд? Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето. Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде? Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях?
Определено е колко трябва да яде един човек.
към беседата >>
Той разправял един случай от своя живот като проповедник.
Ще ви приведа един пример из живота. В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях.
Той разправял един случай от своя живот като проповедник.
Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете.
към беседата >>
Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко храна трябва да се яде от тази или от онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия.
Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко храна трябва да се яде от тази или от онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия.
Ако туй е вярно, добре е тогава. Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си? Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния.
към беседата >>
Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него.
Ще ви приведа един пример из живота. В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях. Той разправял един случай от своя живот като проповедник.
Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него.
Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо.
към беседата >>
Ако туй е вярно, добре е тогава.
Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко храна трябва да се яде от тази или от онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия.
Ако туй е вярно, добре е тогава.
Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си? Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние.
към беседата >>
Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра!
Ще ви приведа един пример из живота. В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях. Той разправял един случай от своя живот като проповедник. Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него.
Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра!
“ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо. Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества.
към беседата >>
Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си?
Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко храна трябва да се яде от тази или от онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия. Ако туй е вярно, добре е тогава.
Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си?
Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото.
към беседата >>
“ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе.
Ще ви приведа един пример из живота. В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях. Той разправял един случай от своя живот като проповедник. Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра!
“ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе.
Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо. Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества. И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате.
към беседата >>
Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма.
Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко храна трябва да се яде от тази или от онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия. Ако туй е вярно, добре е тогава. Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си?
Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма.
Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си.
към беседата >>
Не мога да коленича на голата земя.
В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях. Той разправял един случай от своя живот като проповедник. Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе.
Не мога да коленича на голата земя.
Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо. Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества. И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате. Не трябва да бъдете лековерни, но да ходите в живота си с непоколебима, разумна вяра.
към беседата >>
Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото.
Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко храна трябва да се яде от тази или от онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия. Ако туй е вярно, добре е тогава. Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си? Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма.
Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото.
За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш?
към беседата >>
Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете.
Той разправял един случай от своя живот като проповедник. Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя.
Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете.
Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо. Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества. И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате. Не трябва да бъдете лековерни, но да ходите в живота си с непоколебима, разумна вяра.
към беседата >>
За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния.
Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко храна трябва да се яде от тази или от онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия. Ако туй е вярно, добре е тогава. Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си? Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото.
За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния.
Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? – Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта.
към беседата >>
Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо.
Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете.
Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо.
Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества. И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате. Не трябва да бъдете лековерни, но да ходите в живота си с непоколебима, разумна вяра.
към беседата >>
Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние.
Ако туй е вярно, добре е тогава. Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си? Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния.
Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние.
Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? – Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него.
към беседата >>
Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества.
Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо.
Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества.
И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате. Не трябва да бъдете лековерни, но да ходите в живота си с непоколебима, разумна вяра.
към беседата >>
Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото.
Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си? Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние.
Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото.
Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? – Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо?
към беседата >>
И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате.
“ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо. Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества.
И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате.
Не трябва да бъдете лековерни, но да ходите в живота си с непоколебима, разумна вяра.
към беседата >>
Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си.
Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото.
Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си.
Какво ще направиш? – Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? – Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене.
към беседата >>
Не трябва да бъдете лековерни, но да ходите в живота си с непоколебима, разумна вяра.
Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо. Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества. И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате.
Не трябва да бъдете лековерни, но да ходите в живота си с непоколебима, разумна вяра.
към беседата >>
Какво ще направиш?
Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си.
Какво ще направиш?
– Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? – Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат.
към беседата >>
Тази вечер ще ви дам едно правило – с кои хора да дружите и от кои хора да се пазите.
Тази вечер ще ви дам едно правило – с кои хора да дружите и от кои хора да се пазите.
Обичайте ония хора, които са много добри, и ония, които са много лоши. Те са безопасните хора. Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама. Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него! Такива лъжци не приемам в къщата си.
към беседата >>
– Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта.
За да знаеш как да се храниш с жито, трябва да знаеш как да изменяш своите състояния. Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш?
– Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта.
Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? – Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат. Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично.
към беседата >>
Обичайте ония хора, които са много добри, и ония, които са много лоши.
Тази вечер ще ви дам едно правило – с кои хора да дружите и от кои хора да се пазите.
Обичайте ония хора, които са много добри, и ония, които са много лоши.
Те са безопасните хора. Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама. Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него! Такива лъжци не приемам в къщата си. Такива ученици в Школата не обичам да има.
към беседата >>
Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него.
Като се храниш всеки ден с жито, няма да имаш едно и също състояние. Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? – Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта.
Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него.
Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? – Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат. Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично. И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов.
към беседата >>
Те са безопасните хора.
Тази вечер ще ви дам едно правило – с кои хора да дружите и от кои хора да се пазите. Обичайте ония хора, които са много добри, и ония, които са много лоши.
Те са безопасните хора.
Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама. Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него! Такива лъжци не приемам в къщата си. Такива ученици в Школата не обичам да има. Прямота трябва да имаме в отношенията си!
към беседата >>
Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо?
Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? – Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него.
Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо?
– Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат. Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично. И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов. Като разглеждате нещата така, не може да не извлечете от житото всички онези елементи, необходими за вашите чувства.
към беседата >>
Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама.
Тази вечер ще ви дам едно правило – с кои хора да дружите и от кои хора да се пазите. Обичайте ония хора, които са много добри, и ония, които са много лоши. Те са безопасните хора.
Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама.
Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него! Такива лъжци не приемам в къщата си. Такива ученици в Школата не обичам да има. Прямота трябва да имаме в отношенията си! Два вида герои има в света.
към беседата >>
– Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене.
Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? – Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо?
– Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене.
Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат. Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично. И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов. Като разглеждате нещата така, не може да не извлечете от житото всички онези елементи, необходими за вашите чувства.
към беседата >>
Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него!
Тази вечер ще ви дам едно правило – с кои хора да дружите и от кои хора да се пазите. Обичайте ония хора, които са много добри, и ония, които са много лоши. Те са безопасните хора. Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама.
Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него!
Такива лъжци не приемам в къщата си. Такива ученици в Школата не обичам да има. Прямота трябва да имаме в отношенията си! Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек!
към беседата >>
Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат.
Какво ще направиш? – Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? – Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене.
Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат.
Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично. И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов. Като разглеждате нещата така, не може да не извлечете от житото всички онези елементи, необходими за вашите чувства.
към беседата >>
Такива лъжци не приемам в къщата си.
Тази вечер ще ви дам едно правило – с кои хора да дружите и от кои хора да се пазите. Обичайте ония хора, които са много добри, и ония, които са много лоши. Те са безопасните хора. Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама. Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него!
Такива лъжци не приемам в къщата си.
Такива ученици в Школата не обичам да има. Прямота трябва да имаме в отношенията си! Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек.
към беседата >>
Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично.
– Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? – Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат.
Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично.
И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов. Като разглеждате нещата така, не може да не извлечете от житото всички онези елементи, необходими за вашите чувства.
към беседата >>
Такива ученици в Школата не обичам да има.
Обичайте ония хора, които са много добри, и ония, които са много лоши. Те са безопасните хора. Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама. Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него! Такива лъжци не приемам в къщата си.
Такива ученици в Школата не обичам да има.
Прямота трябва да имаме в отношенията си! Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек.
към беседата >>
И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов.
Само така ще извлечеш тия необходими за теб елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? – Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат. Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично.
И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов.
Като разглеждате нещата така, не може да не извлечете от житото всички онези елементи, необходими за вашите чувства.
към беседата >>
Прямота трябва да имаме в отношенията си!
Те са безопасните хора. Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама. Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него! Такива лъжци не приемам в къщата си. Такива ученици в Школата не обичам да има.
Прямота трябва да имаме в отношенията си!
Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек. Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори.
към беседата >>
Като разглеждате нещата така, не може да не извлечете от житото всички онези елементи, необходими за вашите чувства.
Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо? – Защото в дробовете при процеса на дишането се образува това приятно горене. Не се тревожете, но впрегнете на работа в себе си тези благородни чувства, които могат да ви повдигнат. Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично. И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов.
Като разглеждате нещата така, не може да не извлечете от житото всички онези елементи, необходими за вашите чувства.
към беседата >>
Два вида герои има в света.
Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама. Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него! Такива лъжци не приемам в къщата си. Такива ученици в Школата не обичам да има. Прямота трябва да имаме в отношенията си!
Два вида герои има в света.
Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек. Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори. Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви.
към беседата >>
Онзи човек, който разсъждава защо Господ създаде света така, а не иначе, той е анормален – нищо повече.
Онзи човек, който разсъждава защо Господ създаде света така, а не иначе, той е анормален – нищо повече.
Следователно ние няма да изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние. Анормалното състояние е лакомията на човешкия живот. Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика.
към беседата >>
Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек!
Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него! Такива лъжци не приемам в къщата си. Такива ученици в Школата не обичам да има. Прямота трябва да имаме в отношенията си! Два вида герои има в света.
Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек!
Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек. Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори. Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви. За всинца ви има опасност да изпаднете в едно вътрешно заблуждение.
към беседата >>
Следователно ние няма да изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние.
Онзи човек, който разсъждава защо Господ създаде света така, а не иначе, той е анормален – нищо повече.
Следователно ние няма да изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние.
Анормалното състояние е лакомията на човешкия живот. Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота!
към беседата >>
Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек.
Такива лъжци не приемам в къщата си. Такива ученици в Школата не обичам да има. Прямота трябва да имаме в отношенията си! Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек!
Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек.
Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек. Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори. Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви. За всинца ви има опасност да изпаднете в едно вътрешно заблуждение.
към беседата >>
Анормалното състояние е лакомията на човешкия живот.
Онзи човек, който разсъждава защо Господ създаде света така, а не иначе, той е анормален – нищо повече. Следователно ние няма да изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние.
Анормалното състояние е лакомията на човешкия живот.
Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години.
към беседата >>
Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек.
Такива ученици в Школата не обичам да има. Прямота трябва да имаме в отношенията си! Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек.
Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек.
Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори. Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви. За всинца ви има опасност да изпаднете в едно вътрешно заблуждение.
към беседата >>
Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме.
Онзи човек, който разсъждава защо Господ създаде света така, а не иначе, той е анормален – нищо повече. Следователно ние няма да изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние. Анормалното състояние е лакомията на човешкия живот.
Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме.
Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години. Животът не седи в лакомията.
към беседата >>
Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори.
Прямота трябва да имаме в отношенията си! Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек.
Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори.
Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви. За всинца ви има опасност да изпаднете в едно вътрешно заблуждение.
към беседата >>
Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот.
Онзи човек, който разсъждава защо Господ създаде света така, а не иначе, той е анормален – нищо повече. Следователно ние няма да изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние. Анормалното състояние е лакомията на човешкия живот. Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме.
Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот.
Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години. Животът не седи в лакомията. За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш.
към беседата >>
Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви.
Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек. Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори.
Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви.
За всинца ви има опасност да изпаднете в едно вътрешно заблуждение.
към беседата >>
Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика.
Онзи човек, който разсъждава защо Господ създаде света така, а не иначе, той е анормален – нищо повече. Следователно ние няма да изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние. Анормалното състояние е лакомията на човешкия живот. Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот.
Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика.
Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години. Животът не седи в лакомията. За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките.
към беседата >>
За всинца ви има опасност да изпаднете в едно вътрешно заблуждение.
Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек. Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори. Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви.
За всинца ви има опасност да изпаднете в едно вътрешно заблуждение.
към беседата >>
Колко случаи съм наблюдавал в живота!
Следователно ние няма да изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние. Анормалното състояние е лакомията на човешкия живот. Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика.
Колко случаи съм наблюдавал в живота!
Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години. Животът не седи в лакомията. За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират.
към беседата >>
Казвам: всеки от вас трябва да бъде крепък, силен.
Казвам: всеки от вас трябва да бъде крепък, силен.
Аз искам принципът на Любовта да проникне във вас, да бъдете достойни да носите това учение в неговата пълнота.
към беседата >>
Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години.
Анормалното състояние е лакомията на човешкия живот. Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота!
Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години.
Животът не седи в лакомията. За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място.
към беседата >>
Аз искам принципът на Любовта да проникне във вас, да бъдете достойни да носите това учение в неговата пълнота.
Казвам: всеки от вас трябва да бъде крепък, силен.
Аз искам принципът на Любовта да проникне във вас, да бъдете достойни да носите това учение в неговата пълнота.
към беседата >>
Тази вечер ще ви говоря върху темата Темпераментите на човека.
Тази вечер ще ви говоря върху темата Темпераментите на човека.
към беседата >>
Животът не седи в лакомията.
Ние се стремим към повече живот, а същевременно изгубваме и този, който имаме. Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години.
Животът не седи в лакомията.
За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот.
към беседата >>
Човек трябва да се проучва така, както сега го намираме, а не както е било неговото първоначално състояние.
Човек трябва да се проучва така, както сега го намираме, а не както е било неговото първоначално състояние.
Ние не знаем какво нещо е бил човекът първоначално; ние не знаем какво ще е за в бъдеще. Това са неща, които можем да предполагаме, но ние трябва да проучваме човека тъй, както го виждаме, както го знаем днес, а знае се що е човек, понеже всеки от вас е човек и знае нещата по себе си.
към беседата >>
За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш.
Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия си живот. Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години. Животът не седи в лакомията.
За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш.
Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот. Същото е и с нашите чувства.
към беседата >>
Ние не знаем какво нещо е бил човекът първоначално; ние не знаем какво ще е за в бъдеще.
Човек трябва да се проучва така, както сега го намираме, а не както е било неговото първоначално състояние.
Ние не знаем какво нещо е бил човекът първоначално; ние не знаем какво ще е за в бъдеще.
Това са неща, които можем да предполагаме, но ние трябва да проучваме човека тъй, както го виждаме, както го знаем днес, а знае се що е човек, понеже всеки от вас е човек и знае нещата по себе си.
към беседата >>
Животът седи в първичния живот на клетките.
Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика. Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години. Животът не седи в лакомията. За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш.
Животът седи в първичния живот на клетките.
Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот. Същото е и с нашите чувства. И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може да умре, т.е.
към беседата >>
Това са неща, които можем да предполагаме, но ние трябва да проучваме човека тъй, както го виждаме, както го знаем днес, а знае се що е човек, понеже всеки от вас е човек и знае нещата по себе си.
Човек трябва да се проучва така, както сега го намираме, а не както е било неговото първоначално състояние. Ние не знаем какво нещо е бил човекът първоначално; ние не знаем какво ще е за в бъдеще.
Това са неща, които можем да предполагаме, но ние трябва да проучваме човека тъй, както го виждаме, както го знаем днес, а знае се що е човек, понеже всеки от вас е човек и знае нещата по себе си.
към беседата >>
Клетките в човешкия организъм не умират.
Колко случаи съм наблюдавал в живота! Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години. Животът не седи в лакомията. За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките.
Клетките в човешкия организъм не умират.
Той умира, а те си отиват на своето място. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот. Същото е и с нашите чувства. И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може да умре, т.е. може да умре неговото схващане за нещата, но неговите чувства постоянно продължават живота си, защото чувствата на човека съставляват неговия живот.
към беседата >>
Някои хора са бързи – вървят по пътя бързо, лесно се движат.
Някои хора са бързи – вървят по пътя бързо, лесно се движат.
Други някои са бавни – едва се движат, клатят се като гемии. Защо е това различие? Нали и единият, и другият са човеци? Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви. На какво се дължат тези прояви?
към беседата >>
Той умира, а те си отиват на своето място.
Един господин от Шумен казваше: „Аз ще живея 200 години.“ Но този човек умря след две години. Животът не седи в лакомията. За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират.
Той умира, а те си отиват на своето място.
Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот. Същото е и с нашите чувства. И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може да умре, т.е. може да умре неговото схващане за нещата, но неговите чувства постоянно продължават живота си, защото чувствата на човека съставляват неговия живот. Докато човек контролира всички свои клетки, той живее, но когато загуби този контрол, в него се започва обратен процес.
към беседата >>
Други някои са бавни – едва се движат, клатят се като гемии.
Някои хора са бързи – вървят по пътя бързо, лесно се движат.
Други някои са бавни – едва се движат, клатят се като гемии.
Защо е това различие? Нали и единият, и другият са човеци? Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви. На какво се дължат тези прояви? Защо някой човек върви бързо, а друг – полека?
към беседата >>
Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот.
Животът не седи в лакомията. За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място.
Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот.
Същото е и с нашите чувства. И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може да умре, т.е. може да умре неговото схващане за нещата, но неговите чувства постоянно продължават живота си, защото чувствата на човека съставляват неговия живот. Докато човек контролира всички свои клетки, той живее, но когато загуби този контрол, в него се започва обратен процес.
към беседата >>
Защо е това различие?
Някои хора са бързи – вървят по пътя бързо, лесно се движат. Други някои са бавни – едва се движат, клатят се като гемии.
Защо е това различие?
Нали и единият, и другият са човеци? Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви. На какво се дължат тези прояви? Защо някой човек върви бързо, а друг – полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо?
към беседата >>
Същото е и с нашите чувства.
За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот.
Същото е и с нашите чувства.
И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може да умре, т.е. може да умре неговото схващане за нещата, но неговите чувства постоянно продължават живота си, защото чувствата на човека съставляват неговия живот. Докато човек контролира всички свои клетки, той живее, но когато загуби този контрол, в него се започва обратен процес.
към беседата >>
Нали и единият, и другият са човеци?
Някои хора са бързи – вървят по пътя бързо, лесно се движат. Други някои са бавни – едва се движат, клатят се като гемии. Защо е това различие?
Нали и единият, и другият са човеци?
Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви. На какво се дължат тези прояви? Защо някой човек върви бързо, а друг – полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? – Работите му са уредени вече.
към беседата >>
И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може да умре, т.е.
Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот. Същото е и с нашите чувства.
И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може да умре, т.е.
може да умре неговото схващане за нещата, но неговите чувства постоянно продължават живота си, защото чувствата на човека съставляват неговия живот. Докато човек контролира всички свои клетки, той живее, но когато загуби този контрол, в него се започва обратен процес.
към беседата >>
Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви.
Някои хора са бързи – вървят по пътя бързо, лесно се движат. Други някои са бавни – едва се движат, клатят се като гемии. Защо е това различие? Нали и единият, и другият са човеци?
Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви.
На какво се дължат тези прояви? Защо някой човек върви бързо, а друг – полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? – Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се.
към беседата >>
може да умре неговото схващане за нещата, но неговите чувства постоянно продължават живота си, защото чувствата на човека съставляват неговия живот.
Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот. Същото е и с нашите чувства. И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може да умре, т.е.
може да умре неговото схващане за нещата, но неговите чувства постоянно продължават живота си, защото чувствата на човека съставляват неговия живот.
Докато човек контролира всички свои клетки, той живее, но когато загуби този контрол, в него се започва обратен процес.
към беседата >>
На какво се дължат тези прояви?
Някои хора са бързи – вървят по пътя бързо, лесно се движат. Други някои са бавни – едва се движат, клатят се като гемии. Защо е това различие? Нали и единият, и другият са човеци? Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви.
На какво се дължат тези прояви?
Защо някой човек върви бързо, а друг – полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? – Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се. И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини.
към беседата >>
Докато човек контролира всички свои клетки, той живее, но когато загуби този контрол, в него се започва обратен процес.
Той умира, а те си отиват на своето място. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот. Същото е и с нашите чувства. И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може да умре, т.е. може да умре неговото схващане за нещата, но неговите чувства постоянно продължават живота си, защото чувствата на човека съставляват неговия живот.
Докато човек контролира всички свои клетки, той живее, но когато загуби този контрол, в него се започва обратен процес.
към беседата >>
Защо някой човек върви бързо, а друг – полека?
Други някои са бавни – едва се движат, клатят се като гемии. Защо е това различие? Нали и единият, и другият са човеци? Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви. На какво се дължат тези прояви?
Защо някой човек върви бързо, а друг – полека?
Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? – Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се. И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини. Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така.
към беседата >>
Та когато казваме, че трябва да живеем един чист и свят живот, подразбираме онзи правилен живот, онези правилни мисли.
Та когато казваме, че трябва да живеем един чист и свят живот, подразбираме онзи правилен живот, онези правилни мисли.
Ако искате да живеете в духовния свят, темпераментите си и там ще носите. Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може да се освободите от тях. В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух. Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие. Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята.
към беседата >>
Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо?
Защо е това различие? Нали и единият, и другият са човеци? Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви. На какво се дължат тези прояви? Защо някой човек върви бързо, а друг – полека?
Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо?
– Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се. И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини. Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така. Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога да се отклоня от своя път.
към беседата >>
Ако искате да живеете в духовния свят, темпераментите си и там ще носите.
Та когато казваме, че трябва да живеем един чист и свят живот, подразбираме онзи правилен живот, онези правилни мисли.
Ако искате да живеете в духовния свят, темпераментите си и там ще носите.
Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може да се освободите от тях. В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух. Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие. Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята. Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието.
към беседата >>
– Работите му са уредени вече.
Нали и единият, и другият са човеци? Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви. На какво се дължат тези прояви? Защо някой човек върви бързо, а друг – полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо?
– Работите му са уредени вече.
Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се. И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини. Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така. Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога да се отклоня от своя път. Това е в моето естество, в моето разположение – аз не обичам бързия ход.“ Ако попиташ другия защо върви бързо, той ще ти каже: „Аз не обичам да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.“ И единият е прав, и другият е прав.
към беседата >>
Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може да се освободите от тях.
Та когато казваме, че трябва да живеем един чист и свят живот, подразбираме онзи правилен живот, онези правилни мисли. Ако искате да живеете в духовния свят, темпераментите си и там ще носите.
Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може да се освободите от тях.
В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух. Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие. Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята. Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието. Как си представяте духовния свят?
към беседата >>
Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се.
Това са малки прояви, но ние ще обърнем внимание на малките прояви. На какво се дължат тези прояви? Защо някой човек върви бързо, а друг – полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? – Работите му са уредени вече.
Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се.
И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини. Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така. Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога да се отклоня от своя път. Това е в моето естество, в моето разположение – аз не обичам бързия ход.“ Ако попиташ другия защо върви бързо, той ще ти каже: „Аз не обичам да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.“ И единият е прав, и другият е прав.
към беседата >>
В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух.
Та когато казваме, че трябва да живеем един чист и свят живот, подразбираме онзи правилен живот, онези правилни мисли. Ако искате да живеете в духовния свят, темпераментите си и там ще носите. Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може да се освободите от тях.
В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух.
Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие. Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята. Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието. Как си представяте духовния свят? Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят.
към беседата >>
И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини.
На какво се дължат тези прояви? Защо някой човек върви бързо, а друг – полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? – Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се.
И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини.
Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така. Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога да се отклоня от своя път. Това е в моето естество, в моето разположение – аз не обичам бързия ход.“ Ако попиташ другия защо върви бързо, той ще ти каже: „Аз не обичам да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.“ И единият е прав, и другият е прав.
към беседата >>
Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие.
Та когато казваме, че трябва да живеем един чист и свят живот, подразбираме онзи правилен живот, онези правилни мисли. Ако искате да живеете в духовния свят, темпераментите си и там ще носите. Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може да се освободите от тях. В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух.
Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие.
Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята. Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието. Как си представяте духовния свят? Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят. Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила.
към беседата >>
Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така.
Защо някой човек върви бързо, а друг – полека? Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? – Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се. И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини.
Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така.
Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога да се отклоня от своя път. Това е в моето естество, в моето разположение – аз не обичам бързия ход.“ Ако попиташ другия защо върви бързо, той ще ти каже: „Аз не обичам да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.“ И единият е прав, и другият е прав.
към беседата >>
Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята.
Та когато казваме, че трябва да живеем един чист и свят живот, подразбираме онзи правилен живот, онези правилни мисли. Ако искате да живеете в духовния свят, темпераментите си и там ще носите. Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може да се освободите от тях. В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух. Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие.
Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята.
Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието. Как си представяте духовния свят? Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят. Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила. Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят.
към беседата >>
Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога да се отклоня от своя път.
Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва да се движи бавно. Защо? – Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се. И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини. Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така.
Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога да се отклоня от своя път.
Това е в моето естество, в моето разположение – аз не обичам бързия ход.“ Ако попиташ другия защо върви бързо, той ще ти каже: „Аз не обичам да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.“ И единият е прав, и другият е прав.
към беседата >>
Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието.
Ако искате да живеете в духовния свят, темпераментите си и там ще носите. Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може да се освободите от тях. В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух. Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие. Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята.
Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието.
Как си представяте духовния свят? Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят. Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила. Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят. На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши.
към беседата >>
Това е в моето естество, в моето разположение – аз не обичам бързия ход.“ Ако попиташ другия защо върви бързо, той ще ти каже: „Аз не обичам да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.“ И единият е прав, и другият е прав.
– Работите му са уредени вече. Онзи човек пък, на когото работите не са уредени, той върви бързо, стреми се. И единият, и другият не съзнават кои са подбудителните причини. Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така. Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога да се отклоня от своя път.
Това е в моето естество, в моето разположение – аз не обичам бързия ход.“ Ако попиташ другия защо върви бързо, той ще ти каже: „Аз не обичам да вървя полека, натурата ми е да вървя бързо.“ И единият е прав, и другият е прав.
към беседата >>
Как си представяте духовния свят?
Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може да се освободите от тях. В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух. Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие. Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята. Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието.
Как си представяте духовния свят?
Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят. Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила. Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят. На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши. И едното, и другото състояние не е вярно.
към беседата >>
Още от старо време старите окултисти-алхимици са определили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояние.
Още от старо време старите окултисти-алхимици са определили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояние.
От тези четири състояния те са извадили четири темперамента на човека. В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода. Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент.
към беседата >>
Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят.
В духовния свят ще има още по-фини състояния на човешкия дух. Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие. Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята. Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието. Как си представяте духовния свят?
Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят.
Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила. Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят. На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши. И едното, и другото състояние не е вярно. Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните.
към беседата >>
От тези четири състояния те са извадили четири темперамента на човека.
Още от старо време старите окултисти-алхимици са определили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояние.
От тези четири състояния те са извадили четири темперамента на човека.
В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода. Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент. Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала.
към беседата >>
Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила.
Изобщо много окултисти твърдят, че в духовния свят има еднообразие. Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята. Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието. Как си представяте духовния свят? Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят.
Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила.
Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят. На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши. И едното, и другото състояние не е вярно. Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните. Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш.
към беседата >>
В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода.
Още от старо време старите окултисти-алхимици са определили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояние. От тези четири състояния те са извадили четири темперамента на човека.
В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода.
Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент. Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала. В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм.
към беседата >>
Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят.
Не, те не са ходили в духовния свят да видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята. Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието. Как си представяте духовния свят? Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят. Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила.
Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят.
На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши. И едното, и другото състояние не е вярно. Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните. Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш. Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите.
към беседата >>
Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата.
Още от старо време старите окултисти-алхимици са определили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояние. От тези четири състояния те са извадили четири темперамента на човека. В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода.
Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата.
Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент. Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала. В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм. Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите.
към беседата >>
На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши.
Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма да види разнообразието, а еднообразието. Как си представяте духовния свят? Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят. Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила. Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят.
На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши.
И едното, и другото състояние не е вярно. Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните. Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш. Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите. Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката?
към беседата >>
Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека.
Още от старо време старите окултисти-алхимици са определили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояние. От тези четири състояния те са извадили четири темперамента на човека. В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода. Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата.
Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека.
Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент. Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала. В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм. Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот.
към беседата >>
И едното, и другото състояние не е вярно.
Как си представяте духовния свят? Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят. Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила. Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят. На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши.
И едното, и другото състояние не е вярно.
Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните. Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш. Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите. Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката? И лявата ръка ще почувства болка, и дясната ръка ще почувства болка.
към беседата >>
Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент.
Още от старо време старите окултисти-алхимици са определили четири състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено състояние. От тези четири състояния те са извадили четири темперамента на човека. В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода. Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека.
Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент.
Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала. В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм. Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот. След това иде костната система, с мускулите и лигаментите.
към беседата >>
Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните.
Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как си го представят. Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила. Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят. На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши. И едното, и другото състояние не е вярно.
Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните.
Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш. Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите. Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката? И лявата ръка ще почувства болка, и дясната ръка ще почувства болка. Някой казва за някого: „Аз ще му направя нещо лошо, ще му напакостя.“ Добре, след като го мушнеш, след като му направиш някаква пакост, и ти ще я почувстваш, ще разбереш, че си свързан с него.
към беседата >>
Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала.
От тези четири състояния те са извадили четири темперамента на човека. В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода. Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент.
Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала.
В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм. Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот. След това иде костната система, с мускулите и лигаментите. Тя е динамическата система.
към беседата >>
Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш.
Те си го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа си мисли за себе си, за онова, което е правила в живота си, което е изпатила. Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят. На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши. И едното, и другото състояние не е вярно. Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните.
Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш.
Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите. Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката? И лявата ръка ще почувства болка, и дясната ръка ще почувства болка. Някой казва за някого: „Аз ще му направя нещо лошо, ще му напакостя.“ Добре, след като го мушнеш, след като му направиш някаква пакост, и ти ще я почувстваш, ще разбереш, че си свързан с него. Ти ще почувстваш, че не трябва да нарушаваш Божия закон.
към беседата >>
В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм.
В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода. Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент. Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала.
В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм.
Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот. След това иде костната система, с мускулите и лигаментите. Тя е динамическата система. От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент.
към беседата >>
Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите.
Не е така, това са анормални схващания на един физически живот, схващания на един болезнен свят. На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши. И едното, и другото състояние не е вярно. Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните. Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш.
Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите.
Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката? И лявата ръка ще почувства болка, и дясната ръка ще почувства болка. Някой казва за някого: „Аз ще му направя нещо лошо, ще му напакостя.“ Добре, след като го мушнеш, след като му направиш някаква пакост, и ти ще я почувстваш, ще разбереш, че си свързан с него. Ти ще почувстваш, че не трябва да нарушаваш Божия закон.
към беседата >>
Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите.
Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент. Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала. В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм.
Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите.
От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот. След това иде костната система, с мускулите и лигаментите. Тя е динамическата система. От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент. И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система.
към беседата >>
Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката?
На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши. И едното, и другото състояние не е вярно. Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните. Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш. Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите.
Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката?
И лявата ръка ще почувства болка, и дясната ръка ще почувства болка. Някой казва за някого: „Аз ще му направя нещо лошо, ще му напакостя.“ Добре, след като го мушнеш, след като му направиш някаква пакост, и ти ще я почувстваш, ще разбереш, че си свързан с него. Ти ще почувстваш, че не трябва да нарушаваш Божия закон.
към беседата >>
От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот.
Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент. Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала. В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм. Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите.
От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот.
След това иде костната система, с мускулите и лигаментите. Тя е динамическата система. От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент. И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система.
към беседата >>
И лявата ръка ще почувства болка, и дясната ръка ще почувства болка.
И едното, и другото състояние не е вярно. Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните. Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш. Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите. Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката?
И лявата ръка ще почувства болка, и дясната ръка ще почувства болка.
Някой казва за някого: „Аз ще му направя нещо лошо, ще му напакостя.“ Добре, след като го мушнеш, след като му направиш някаква пакост, и ти ще я почувстваш, ще разбереш, че си свързан с него. Ти ще почувстваш, че не трябва да нарушаваш Божия закон.
към беседата >>
След това иде костната система, с мускулите и лигаментите.
Те са казвали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвинически, холерически, флегматически – някои го наричат меланхолически, и нервен, или умствен темперамент. Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала. В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм. Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот.
След това иде костната система, с мускулите и лигаментите.
Тя е динамическата система. От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент. И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система. Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд.
към беседата >>
Някой казва за някого: „Аз ще му направя нещо лошо, ще му напакостя.“ Добре, след като го мушнеш, след като му направиш някаква пакост, и ти ще я почувстваш, ще разбереш, че си свързан с него.
Добри хора са само разумните, а лоши хора са само безумните. Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш. Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите. Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката? И лявата ръка ще почувства болка, и дясната ръка ще почувства болка.
Някой казва за някого: „Аз ще му направя нещо лошо, ще му напакостя.“ Добре, след като го мушнеш, след като му направиш някаква пакост, и ти ще я почувстваш, ще разбереш, че си свързан с него.
Ти ще почувстваш, че не трябва да нарушаваш Божия закон.
към беседата >>
Тя е динамическата система.
Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала. В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм. Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот. След това иде костната система, с мускулите и лигаментите.
Тя е динамическата система.
От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент. И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система. Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд. Те се интересуват от умствения свят.
към беседата >>
Ти ще почувстваш, че не трябва да нарушаваш Божия закон.
Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш. Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма да страдат другите. Ако дясната ми ръка не може да познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя да почувства болката? И лявата ръка ще почувства болка, и дясната ръка ще почувства болка. Някой казва за някого: „Аз ще му направя нещо лошо, ще му напакостя.“ Добре, след като го мушнеш, след като му направиш някаква пакост, и ти ще я почувстваш, ще разбереш, че си свързан с него.
Ти ще почувстваш, че не трябва да нарушаваш Божия закон.
към беседата >>
От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент.
В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм. Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот. След това иде костната система, с мускулите и лигаментите. Тя е динамическата система.
От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент.
И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система. Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд. Те се интересуват от умствения свят. Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света.
към беседата >>
И тъй, темпераментите са свързани с по-важните елементи.
И тъй, темпераментите са свързани с по-важните елементи.
Азотът например е регулаторът в живота. Сангвиническият темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия живот. Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе. Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство. Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм.
към беседата >>
И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система.
Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот. След това иде костната система, с мускулите и лигаментите. Тя е динамическата система. От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент.
И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система.
Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система. Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд. Те се интересуват от умствения свят. Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света. Те не обичат тежката работа.
към беседата >>
Азотът например е регулаторът в живота.
И тъй, темпераментите са свързани с по-важните елементи.
Азотът например е регулаторът в живота.
Сангвиническият темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия живот. Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе. Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство. Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм. Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване?
към беседата >>
Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система.
От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот. След това иде костната система, с мускулите и лигаментите. Тя е динамическата система. От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент. И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система.
Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система.
Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд. Те се интересуват от умствения свят. Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света. Те не обичат тежката работа. Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници.
към беседата >>
Сангвиническият темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия живот.
И тъй, темпераментите са свързани с по-важните елементи. Азотът например е регулаторът в живота.
Сангвиническият темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия живот.
Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе. Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство. Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм. Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване? “ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви.
към беседата >>
Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд.
След това иде костната система, с мускулите и лигаментите. Тя е динамическата система. От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент. И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система.
Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд.
Те се интересуват от умствения свят. Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света. Те не обичат тежката работа. Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници. Хората с мотивния темперамент са най-деятелни.
към беседата >>
Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе.
И тъй, темпераментите са свързани с по-важните елементи. Азотът например е регулаторът в живота. Сангвиническият темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия живот.
Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе.
Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство. Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм. Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване? “ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви. И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени.
към беседата >>
Те се интересуват от умствения свят.
Тя е динамическата система. От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент. И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система. Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд.
Те се интересуват от умствения свят.
Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света. Те не обичат тежката работа. Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници. Хората с мотивния темперамент са най-деятелни. От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други.
към беседата >>
Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство.
И тъй, темпераментите са свързани с по-важните елементи. Азотът например е регулаторът в живота. Сангвиническият темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия живот. Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе.
Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство.
Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм. Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване? “ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви. И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени. Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени.
към беседата >>
Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света.
От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент. И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система. Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд. Те се интересуват от умствения свят.
Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света.
Те не обичат тежката работа. Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници. Хората с мотивния темперамент са най-деятелни. От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други. От тия три темперамента са произлезли още четири.
към беседата >>
Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм.
И тъй, темпераментите са свързани с по-важните елементи. Азотът например е регулаторът в живота. Сангвиническият темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия живот. Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе. Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство.
Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм.
Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване? “ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви. И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени. Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени. И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви.
към беседата >>
Те не обичат тежката работа.
И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система. Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд. Те се интересуват от умствения свят. Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света.
Те не обичат тежката работа.
Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници. Хората с мотивния темперамент са най-деятелни. От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други. От тия три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил други два.
към беседата >>
Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване?
Азотът например е регулаторът в живота. Сангвиническият темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия живот. Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе. Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство. Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм.
Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване?
“ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви. И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени. Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени. И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви. Някой път, когато трябва да отслабнете, когато вашето благоутробие трябва да спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва да отиде от едно място на друго, тази енергия да се трансформира.
към беседата >>
Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници.
Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система. Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд. Те се интересуват от умствения свят. Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света. Те не обичат тежката работа.
Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници.
Хората с мотивния темперамент са най-деятелни. От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други. От тия три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент.
към беседата >>
“ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви.
Сангвиническият темперамент ни доставя онази топлина, която е необходима за растенето на нашия живот. Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе. Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство. Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм. Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване?
“ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви.
И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени. Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени. И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви. Някой път, когато трябва да отслабнете, когато вашето благоутробие трябва да спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва да отиде от едно място на друго, тази енергия да се трансформира. Следователно никакъв излишък от енергия не трябва да има във вашия организъм – трябва да има точно толкова енергия, колкото е потребно.
към беседата >>
Хората с мотивния темперамент са най-деятелни.
Тогава имаме хора с умствен темперамент, които се занимават с умствен труд. Те се интересуват от умствения свят. Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света. Те не обичат тежката работа. Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници.
Хората с мотивния темперамент са най-деятелни.
От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други. От тия три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият.
към беседата >>
И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени.
Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими да разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат да текат правилно от долу на горе. Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство. Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм. Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване? “ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви.
И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени.
Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени. И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви. Някой път, когато трябва да отслабнете, когато вашето благоутробие трябва да спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва да отиде от едно място на друго, тази енергия да се трансформира. Следователно никакъв излишък от енергия не трябва да има във вашия организъм – трябва да има точно толкова енергия, колкото е потребно. Излишната енергия трябва да се върне в Природата.
към беседата >>
От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други.
Те се интересуват от умствения свят. Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света. Те не обичат тежката работа. Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници. Хората с мотивния темперамент са най-деятелни.
От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други.
От тия три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката.
към беседата >>
Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени.
Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство. Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм. Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване? “ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви. И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени.
Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени.
И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви. Някой път, когато трябва да отслабнете, когато вашето благоутробие трябва да спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва да отиде от едно място на друго, тази енергия да се трансформира. Следователно никакъв излишък от енергия не трябва да има във вашия организъм – трябва да има точно толкова енергия, колкото е потребно. Излишната енергия трябва да се върне в Природата.
към беседата >>
От тия три темперамента са произлезли още четири.
Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света. Те не обичат тежката работа. Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници. Хората с мотивния темперамент са най-деятелни. От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други.
От тия три темперамента са произлезли още четири.
Първият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката. От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент.
към беседата >>
И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви.
Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм. Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване? “ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви. И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени. Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени.
И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви.
Някой път, когато трябва да отслабнете, когато вашето благоутробие трябва да спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва да отиде от едно място на друго, тази енергия да се трансформира. Следователно никакъв излишък от енергия не трябва да има във вашия организъм – трябва да има точно толкова енергия, колкото е потребно. Излишната енергия трябва да се върне в Природата.
към беседата >>
Първият темперамент е родил други два.
Те не обичат тежката работа. Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници. Хората с мотивния темперамент са най-деятелни. От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други. От тия три темперамента са произлезли още четири.
Първият темперамент е родил други два.
От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката. От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент. Тъй щото има три основни темперамента и четири производни.
към беседата >>
Някой път, когато трябва да отслабнете, когато вашето благоутробие трябва да спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва да отиде от едно място на друго, тази енергия да се трансформира.
Някой пита: „Защо ми дойде това разтърсване? “ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви. И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени. Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени. И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви.
Някой път, когато трябва да отслабнете, когато вашето благоутробие трябва да спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва да отиде от едно място на друго, тази енергия да се трансформира.
Следователно никакъв излишък от енергия не трябва да има във вашия организъм – трябва да има точно толкова енергия, колкото е потребно. Излишната енергия трябва да се върне в Природата.
към беседата >>
От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент.
Повечето от тях са търговци, дипломати, актьори, а някои са художници. Хората с мотивния темперамент са най-деятелни. От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други. От тия три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил други два.
От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент.
От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката. От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент. Тъй щото има три основни темперамента и четири производни. В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седемте системи в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.
към беседата >>
Следователно никакъв излишък от енергия не трябва да има във вашия организъм – трябва да има точно толкова енергия, колкото е потребно.
“ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви. И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени. Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени. И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви. Някой път, когато трябва да отслабнете, когато вашето благоутробие трябва да спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва да отиде от едно място на друго, тази енергия да се трансформира.
Следователно никакъв излишък от енергия не трябва да има във вашия организъм – трябва да има точно толкова енергия, колкото е потребно.
Излишната енергия трябва да се върне в Природата.
към беседата >>
От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият.
Хората с мотивния темперамент са най-деятелни. От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други. От тия три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент.
От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият.
В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката. От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент. Тъй щото има три основни темперамента и четири производни. В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седемте системи в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.
към беседата >>
Излишната енергия трябва да се върне в Природата.
И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени. Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени. И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви. Някой път, когато трябва да отслабнете, когато вашето благоутробие трябва да спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва да отиде от едно място на друго, тази енергия да се трансформира. Следователно никакъв излишък от енергия не трябва да има във вашия организъм – трябва да има точно толкова енергия, колкото е потребно.
Излишната енергия трябва да се върне в Природата.
към беседата >>
В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката.
От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други. От тия три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият.
В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката.
От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент. Тъй щото има три основни темперамента и четири производни. В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седемте системи в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.
към беседата >>
Изобщо Природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организмите.
Изобщо Природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организмите.
И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота. Вие казвате: „Ами нали трябва да се погрижим за себе си! “ – Трябва, но как? Как се грижат пчелите за себе си? Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата.
към беседата >>
От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент.
От тия три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката.
От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент.
Тъй щото има три основни темперамента и четири производни. В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седемте системи в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.
към беседата >>
И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота.
Изобщо Природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организмите.
И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота.
Вие казвате: „Ами нали трябва да се погрижим за себе си! “ – Трябва, но как? Как се грижат пчелите за себе си? Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата. На 50 000 пчели например колко мед им трябва?
към беседата >>
Тъй щото има три основни темперамента и четири производни.
Първият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката. От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент.
Тъй щото има три основни темперамента и четири производни.
В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седемте системи в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.
към беседата >>
Вие казвате: „Ами нали трябва да се погрижим за себе си!
Изобщо Природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организмите. И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота.
Вие казвате: „Ами нали трябва да се погрижим за себе си!
“ – Трябва, но как? Как се грижат пчелите за себе си? Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата. На 50 000 пчели например колко мед им трябва? – Най-много 30 килограма.
към беседата >>
В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седемте системи в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.
От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката. От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент. Тъй щото има три основни темперамента и четири производни.
В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седемте системи в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.
към беседата >>
“ – Трябва, но как?
Изобщо Природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организмите. И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота. Вие казвате: „Ами нали трябва да се погрижим за себе си!
“ – Трябва, но как?
Как се грижат пчелите за себе си? Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата. На 50 000 пчели например колко мед им трябва? – Най-много 30 килограма. Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед.
към беседата >>
Във всеки темперамент преобладават известни качества от материята.
Във всеки темперамент преобладават известни качества от материята.
Споменах, че материята във физическия свят се среща в четири състояния, които понякога се проявяват в човешките темпераменти. Първият темперамент, сангвиническият, е наречен още въздухообразен. Нека химиците кажат кои са важните свойства на въздуха.
към беседата >>
Как се грижат пчелите за себе си?
Изобщо Природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организмите. И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота. Вие казвате: „Ами нали трябва да се погрижим за себе си! “ – Трябва, но как?
Как се грижат пчелите за себе си?
Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата. На 50 000 пчели например колко мед им трябва? – Най-много 30 килограма. Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед. Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината?
към беседата >>
Споменах, че материята във физическия свят се среща в четири състояния, които понякога се проявяват в човешките темпераменти.
Във всеки темперамент преобладават известни качества от материята.
Споменах, че материята във физическия свят се среща в четири състояния, които понякога се проявяват в човешките темпераменти.
Първият темперамент, сангвиническият, е наречен още въздухообразен. Нека химиците кажат кои са важните свойства на въздуха.
към беседата >>
Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата.
Изобщо Природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организмите. И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота. Вие казвате: „Ами нали трябва да се погрижим за себе си! “ – Трябва, но как? Как се грижат пчелите за себе си?
Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата.
На 50 000 пчели например колко мед им трябва? – Най-много 30 килограма. Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед. Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината? И пчелите знаят този закон.
към беседата >>
Първият темперамент, сангвиническият, е наречен още въздухообразен.
Във всеки темперамент преобладават известни качества от материята. Споменах, че материята във физическия свят се среща в четири състояния, които понякога се проявяват в човешките темпераменти.
Първият темперамент, сангвиническият, е наречен още въздухообразен.
Нека химиците кажат кои са важните свойства на въздуха.
към беседата >>
На 50 000 пчели например колко мед им трябва?
И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота. Вие казвате: „Ами нали трябва да се погрижим за себе си! “ – Трябва, но как? Как се грижат пчелите за себе си? Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата.
На 50 000 пчели например колко мед им трябва?
– Най-много 30 килограма. Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед. Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината? И пчелите знаят този закон. Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява.
към беседата >>
Нека химиците кажат кои са важните свойства на въздуха.
Във всеки темперамент преобладават известни качества от материята. Споменах, че материята във физическия свят се среща в четири състояния, които понякога се проявяват в човешките темпераменти. Първият темперамент, сангвиническият, е наречен още въздухообразен.
Нека химиците кажат кои са важните свойства на въздуха.
към беседата >>
– Най-много 30 килограма.
Вие казвате: „Ами нали трябва да се погрижим за себе си! “ – Трябва, но как? Как се грижат пчелите за себе си? Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата. На 50 000 пчели например колко мед им трябва?
– Най-много 30 килограма.
Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед. Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината? И пчелите знаят този закон. Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява. Същото е и за човека.
към беседата >>
Отговор: Той е въздухообразна смес, която се състои главно от азот и кислород.
Отговор: Той е въздухообразна смес, която се състои главно от азот и кислород.
към беседата >>
Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед.
“ – Трябва, но как? Как се грижат пчелите за себе си? Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата. На 50 000 пчели например колко мед им трябва? – Най-много 30 килограма.
Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед.
Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината? И пчелите знаят този закон. Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява. Същото е и за човека. Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината.
към беседата >>
В него влизат всички онези вещества, на които е свойствено разширението.
В него влизат всички онези вещества, на които е свойствено разширението.
Вследствие на това онези хора, които имат сангвинически темперамент, имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение. Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се изживява силно. Те скачат, радват се като деца.
към беседата >>
Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината?
Как се грижат пчелите за себе си? Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата. На 50 000 пчели например колко мед им трябва? – Най-много 30 килограма. Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед.
Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината?
И пчелите знаят този закон. Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява. Същото е и за човека. Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той.
към беседата >>
Вследствие на това онези хора, които имат сангвинически темперамент, имат свойството да се разширяват силно.
В него влизат всички онези вещества, на които е свойствено разширението.
Вследствие на това онези хора, които имат сангвинически темперамент, имат свойството да се разширяват силно.
В техните мисли, чувства и действия има силно разширение. Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се изживява силно. Те скачат, радват се като деца. Не се минава половин час след това, в тях става смяна.
към беседата >>
И пчелите знаят този закон.
Пчелите, след като влязат в един кошер, започват да си приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата. На 50 000 пчели например колко мед им трябва? – Най-много 30 килограма. Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед. Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината?
И пчелите знаят този закон.
Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява. Същото е и за човека. Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той. Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв.
към беседата >>
В техните мисли, чувства и действия има силно разширение.
В него влизат всички онези вещества, на които е свойствено разширението. Вследствие на това онези хора, които имат сангвинически темперамент, имат свойството да се разширяват силно.
В техните мисли, чувства и действия има силно разширение.
Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се изживява силно. Те скачат, радват се като деца. Не се минава половин час след това, в тях става смяна. Те са хора, подобни на времето.
към беседата >>
Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява.
На 50 000 пчели например колко мед им трябва? – Най-много 30 килограма. Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед. Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината? И пчелите знаят този закон.
Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява.
Същото е и за човека. Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той. Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв. – толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли?
към беседата >>
Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата.
В него влизат всички онези вещества, на които е свойствено разширението. Вследствие на това онези хора, които имат сангвинически темперамент, имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение.
Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата.
Най-малката радост в тях се изживява силно. Те скачат, радват се като деца. Не се минава половин час след това, в тях става смяна. Те са хора, подобни на времето. Ще ги видиш радостни, скръбни, след това гръмотевици, прах – всичко се сменя бързо.
към беседата >>
Същото е и за човека.
– Най-много 30 килограма. Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед. Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината? И пчелите знаят този закон. Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява.
Същото е и за човека.
Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той. Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв. – толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли? – Живеят.
към беседата >>
Най-малката радост в тях се изживява силно.
В него влизат всички онези вещества, на които е свойствено разширението. Вследствие на това онези хора, които имат сангвинически темперамент, имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение. Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата.
Най-малката радост в тях се изживява силно.
Те скачат, радват се като деца. Не се минава половин час след това, в тях става смяна. Те са хора, подобни на времето. Ще ги видиш радостни, скръбни, след това гръмотевици, прах – всичко се сменя бързо.
към беседата >>
Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината.
Толкова си приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново си събират мед. Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината? И пчелите знаят този закон. Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява. Същото е и за човека.
Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината.
Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той. Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв. – толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли? – Живеят. Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот.
към беседата >>
Те скачат, радват се като деца.
В него влизат всички онези вещества, на които е свойствено разширението. Вследствие на това онези хора, които имат сангвинически темперамент, имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение. Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се изживява силно.
Те скачат, радват се като деца.
Не се минава половин час след това, в тях става смяна. Те са хора, подобни на времето. Ще ги видиш радостни, скръбни, след това гръмотевици, прах – всичко се сменя бързо.
към беседата >>
Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той.
Добре, ако това е вярно за пчелите, то и ние, като в един кошер, колко мед, колко бюджет ни трябва за през годината? И пчелите знаят този закон. Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява. Същото е и за човека. Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината.
Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той.
Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв. – толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли? – Живеят. Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот. Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки?
към беседата >>
Не се минава половин час след това, в тях става смяна.
Вследствие на това онези хора, които имат сангвинически темперамент, имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение. Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се изживява силно. Те скачат, радват се като деца.
Не се минава половин час след това, в тях става смяна.
Те са хора, подобни на времето. Ще ги видиш радостни, скръбни, след това гръмотевици, прах – всичко се сменя бързо.
към беседата >>
Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв.
И пчелите знаят този закон. Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява. Същото е и за човека. Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той.
Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв.
– толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли? – Живеят. Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот. Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки? Казват, че сиромахът се мъчи.
към беседата >>
Те са хора, подобни на времето.
В техните мисли, чувства и действия има силно разширение. Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се изживява силно. Те скачат, радват се като деца. Не се минава половин час след това, в тях става смяна.
Те са хора, подобни на времето.
Ще ги видиш радостни, скръбни, след това гръмотевици, прах – всичко се сменя бързо.
към беседата >>
– толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли?
Ако вие турите в един кошер много рамки, те ще напълнят само толкова, колкото годината позволява. Същото е и за човека. Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той. Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв.
– толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли?
– Живеят. Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот. Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки? Казват, че сиромахът се мъчи. Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен.
към беседата >>
Ще ги видиш радостни, скръбни, след това гръмотевици, прах – всичко се сменя бързо.
Те са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се изживява силно. Те скачат, радват се като деца. Не се минава половин час след това, в тях става смяна. Те са хора, подобни на времето.
Ще ги видиш радостни, скръбни, след това гръмотевици, прах – всичко се сменя бързо.
към беседата >>
– Живеят.
Същото е и за човека. Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той. Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв. – толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли?
– Живеят.
Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот. Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки? Казват, че сиромахът се мъчи. Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен. Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи.
към беседата >>
Във втория темперамент, тъй наречен флегматически, преобладаващо влияние в него има водата.
Във втория темперамент, тъй наречен флегматически, преобладаващо влияние в него има водата.
Понеже водата не е тъй подвижна, както въздухът, хората с такъв темперамент също така не са много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклон. Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние. Изобщо те обичат жидките, течните вещества. Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях.
към беседата >>
Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот.
Всеки човек трябва да събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината. Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той. Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв. – толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли? – Живеят.
Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот.
Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки? Казват, че сиромахът се мъчи. Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен. Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи. И неговият живот е неестествен.
към беседата >>
Понеже водата не е тъй подвижна, както въздухът, хората с такъв темперамент също така не са много подвижни.
Във втория темперамент, тъй наречен флегматически, преобладаващо влияние в него има водата.
Понеже водата не е тъй подвижна, както въздухът, хората с такъв темперамент също така не са много подвижни.
Водата е подвижна само когато има наклон. Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние. Изобщо те обичат жидките, течните вещества. Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи.
към беседата >>
Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки?
Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва да видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той. Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв. – толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли? – Живеят. Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот.
Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки?
Казват, че сиромахът се мъчи. Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен. Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи. И неговият живот е неестествен. Следователно ние трябва да се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот, да знаем нормата на нещата.
към беседата >>
Водата е подвижна само когато има наклон.
Във втория темперамент, тъй наречен флегматически, преобладаващо влияние в него има водата. Понеже водата не е тъй подвижна, както въздухът, хората с такъв темперамент също така не са много подвижни.
Водата е подвижна само когато има наклон.
Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние. Изобщо те обичат жидките, течните вещества. Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях.
към беседата >>
Казват, че сиромахът се мъчи.
Някой има 500 лв., друг – 1000 лв., трети – 2000 лв. – толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли? – Живеят. Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот. Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки?
Казват, че сиромахът се мъчи.
Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен. Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи. И неговият живот е неестествен. Следователно ние трябва да се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот, да знаем нормата на нещата. В нас има една определена норма, която регулира отношенията в живота.
към беседата >>
Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние.
Във втория темперамент, тъй наречен флегматически, преобладаващо влияние в него има водата. Понеже водата не е тъй подвижна, както въздухът, хората с такъв темперамент също така не са много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклон.
Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние.
Изобщо те обичат жидките, течните вещества. Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им.
към беседата >>
Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен.
– толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли? – Живеят. Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот. Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки? Казват, че сиромахът се мъчи.
Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен.
Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи. И неговият живот е неестествен. Следователно ние трябва да се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот, да знаем нормата на нещата. В нас има една определена норма, която регулира отношенията в живота.
към беседата >>
Изобщо те обичат жидките, течните вещества.
Във втория темперамент, тъй наречен флегматически, преобладаващо влияние в него има водата. Понеже водата не е тъй подвижна, както въздухът, хората с такъв темперамент също така не са много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклон. Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние.
Изобщо те обичат жидките, течните вещества.
Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо.
към беседата >>
Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи.
– Живеят. Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот. Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки? Казват, че сиромахът се мъчи. Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен.
Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи.
И неговият живот е неестествен. Следователно ние трябва да се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот, да знаем нормата на нещата. В нас има една определена норма, която регулира отношенията в живота.
към беседата >>
Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях.
Във втория темперамент, тъй наречен флегматически, преобладаващо влияние в него има водата. Понеже водата не е тъй подвижна, както въздухът, хората с такъв темперамент също така не са много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклон. Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние. Изобщо те обичат жидките, течните вещества.
Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях.
Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната?
към беседата >>
И неговият живот е неестествен.
Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот. Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки? Казват, че сиромахът се мъчи. Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен. Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи.
И неговият живот е неестествен.
Следователно ние трябва да се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот, да знаем нормата на нещата. В нас има една определена норма, която регулира отношенията в живота.
към беседата >>
Някои от тях са много мързеливи.
Понеже водата не е тъй подвижна, както въздухът, хората с такъв темперамент също така не са много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклон. Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние. Изобщо те обичат жидките, течните вещества. Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях.
Някои от тях са много мързеливи.
За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход.
към беседата >>
Следователно ние трябва да се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот, да знаем нормата на нещата.
Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки? Казват, че сиромахът се мъчи. Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен. Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи. И неговият живот е неестествен.
Следователно ние трябва да се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот, да знаем нормата на нещата.
В нас има една определена норма, която регулира отношенията в живота.
към беседата >>
За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях.
Водата е подвижна само когато има наклон. Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние. Изобщо те обичат жидките, течните вещества. Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи.
За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях.
В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането.
към беседата >>
В нас има една определена норма, която регулира отношенията в живота.
Казват, че сиромахът се мъчи. Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен. Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи. И неговият живот е неестествен. Следователно ние трябва да се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот, да знаем нормата на нещата.
В нас има една определена норма, която регулира отношенията в живота.
към беседата >>
В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им.
Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние. Изобщо те обичат жидките, течните вещества. Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях.
В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им.
Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама.
към беседата >>
Аз съм правил различни опити, които са ме убедили в това.
Аз съм правил различни опити, които са ме убедили в това.
Отивам при някой търговец да си купя някакъв плат. Питам го: „Колко струва този плат? “ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече. Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът. Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв.
към беседата >>
Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо.
Изобщо те обичат жидките, течните вещества. Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им.
Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо.
Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори!
към беседата >>
Отивам при някой търговец да си купя някакъв плат.
Аз съм правил различни опити, които са ме убедили в това.
Отивам при някой търговец да си купя някакъв плат.
Питам го: „Колко струва този плат? “ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече. Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът. Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв. Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари.
към беседата >>
Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната?
Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо.
Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната?
“ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш!
към беседата >>
Питам го: „Колко струва този плат?
Аз съм правил различни опити, които са ме убедили в това. Отивам при някой търговец да си купя някакъв плат.
Питам го: „Колко струва този плат?
“ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече. Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът. Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв. Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари. Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат.
към беседата >>
“ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход.
Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната?
“ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход.
Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! “ От една страна това хладнокръвие е добро нещо.
към беседата >>
“ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече.
Аз съм правил различни опити, които са ме убедили в това. Отивам при някой търговец да си купя някакъв плат. Питам го: „Колко струва този плат?
“ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече.
Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът. Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв. Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари. Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат. Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа!
към беседата >>
Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането.
За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход.
Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането.
Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! “ От една страна това хладнокръвие е добро нещо. Така постъпвайте и вие.
към беседата >>
Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът.
Аз съм правил различни опити, които са ме убедили в това. Отивам при някой търговец да си купя някакъв плат. Питам го: „Колко струва този плат? “ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече.
Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът.
Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв. Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари. Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат. Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа! “ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя.
към беседата >>
Всички се разбягали, с изключение на двама.
В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането.
Всички се разбягали, с изключение на двама.
Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! “ От една страна това хладнокръвие е добро нещо. Така постъпвайте и вие. Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи да говориш!
към беседата >>
Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв.
Аз съм правил различни опити, които са ме убедили в това. Отивам при някой търговец да си купя някакъв плат. Питам го: „Колко струва този плат? “ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече. Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът.
Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв.
Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари. Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат. Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа! “ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя. Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза?
към беседата >>
Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори!
Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама.
Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори!
“ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! “ От една страна това хладнокръвие е добро нещо. Така постъпвайте и вие. Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи да говориш! “ Иначе онзи, който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата.
към беседата >>
Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари.
Отивам при някой търговец да си купя някакъв плат. Питам го: „Колко струва този плат? “ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече. Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът. Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв.
Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари.
Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат. Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа! “ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя. Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза? “ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян!
към беседата >>
“ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш!
Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори!
“ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш!
“ От една страна това хладнокръвие е добро нещо. Така постъпвайте и вие. Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи да говориш! “ Иначе онзи, който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата. Главните съставни елементи на водата са водород и кислород.
към беседата >>
Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат.
Питам го: „Колко струва този плат? “ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече. Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът. Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв. Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари.
Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат.
Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа! “ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя. Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза? “ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян! “ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение.
към беседата >>
“ От една страна това хладнокръвие е добро нещо.
“ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш!
“ От една страна това хладнокръвие е добро нещо.
Така постъпвайте и вие. Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи да говориш! “ Иначе онзи, който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата. Главните съставни елементи на водата са водород и кислород.
към беседата >>
Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа!
“ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече. Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът. Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв. Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари. Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат.
Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа!
“ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя. Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза? “ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян! “ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение. Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли!
към беседата >>
Така постъпвайте и вие.
Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! “ От една страна това хладнокръвие е добро нещо.
Така постъпвайте и вие.
Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи да говориш! “ Иначе онзи, който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата. Главните съставни елементи на водата са водород и кислород.
към беседата >>
“ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя.
Отивам при втори търговец, купувам и от него плат, като му плащам два пъти повече, отколкото струва платът. Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв. Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари. Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат. Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа!
“ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя.
Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза? “ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян! “ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение. Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли! Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега!
към беседата >>
Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи да говориш!
Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! “ От една страна това хладнокръвие е добро нещо. Така постъпвайте и вие.
Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи да говориш!
“ Иначе онзи, който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата. Главните съставни елементи на водата са водород и кислород.
към беседата >>
Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза?
Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв. Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари. Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат. Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа! “ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя.
Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза?
“ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян! “ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение. Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли! Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега! “ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се.
към беседата >>
“ Иначе онзи, който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата.
Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! “ От една страна това хладнокръвие е добро нещо. Така постъпвайте и вие. Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи да говориш!
“ Иначе онзи, който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата.
Главните съставни елементи на водата са водород и кислород.
към беседата >>
“ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян!
Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари. Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат. Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа! “ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя. Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза?
“ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян!
“ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение. Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли! Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега! “ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се. Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си.
към беседата >>
Главните съставни елементи на водата са водород и кислород.
“ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! “ От една страна това хладнокръвие е добро нещо. Така постъпвайте и вие. Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи да говориш! “ Иначе онзи, който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата.
Главните съставни елементи на водата са водород и кислород.
към беседата >>
“ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение.
Вие казвате: „Ама този човек може да ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат. Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа! “ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя. Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза? “ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян!
“ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение.
Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли! Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега! “ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се. Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си. Всеки ден ти ще опитваш този Божествен закон.
към беседата >>
Третият темперамент е холерическият, дето преобладаващо влияние имат жлъчката, черният дроб, нервната система и костите.
Третият темперамент е холерическият, дето преобладаващо влияние имат жлъчката, черният дроб, нервната система и костите.
Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически. В тях преобладава въглеродът. Значи има натрупване на въглеродни вещества, които, като се запалят, предизвикват пожар. Човек трябва да пази да не се запалят тия вещества. Тези горителни материали са като сухи клечки.
към беседата >>
Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли!
Щом вляза в един дюкян и искам да изхитря търговеца и започвам да се пазаря с него, той схваща мисълта ми и си казва: „Чакай, и аз ще те излъжа! “ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя. Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза? “ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян! “ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение.
Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли!
Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега! “ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се. Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си. Всеки ден ти ще опитваш този Божествен закон. Ако хората го спазваха, добре щеше да им бъде.
към беседата >>
Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически.
Третият темперамент е холерическият, дето преобладаващо влияние имат жлъчката, черният дроб, нервната система и костите.
Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически.
В тях преобладава въглеродът. Значи има натрупване на въглеродни вещества, които, като се запалят, предизвикват пожар. Човек трябва да пази да не се запалят тия вещества. Тези горителни материали са като сухи клечки. Запалят ли се, трябва да стоиш далече.
към беседата >>
Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега!
“ Ти трябва да влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя. Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза? “ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян! “ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение. Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли!
Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега!
“ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се. Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си. Всеки ден ти ще опитваш този Божествен закон. Ако хората го спазваха, добре щеше да им бъде.
към беседата >>
В тях преобладава въглеродът.
Третият темперамент е холерическият, дето преобладаващо влияние имат жлъчката, черният дроб, нервната система и костите. Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически.
В тях преобладава въглеродът.
Значи има натрупване на въглеродни вещества, които, като се запалят, предизвикват пожар. Човек трябва да пази да не се запалят тия вещества. Тези горителни материали са като сухи клечки. Запалят ли се, трябва да стоиш далече.
към беседата >>
“ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се.
Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян да вляза? “ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян! “ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение. Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли! Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега!
“ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се.
Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си. Всеки ден ти ще опитваш този Божествен закон. Ако хората го спазваха, добре щеше да им бъде.
към беседата >>
Значи има натрупване на въглеродни вещества, които, като се запалят, предизвикват пожар.
Третият темперамент е холерическият, дето преобладаващо влияние имат жлъчката, черният дроб, нервната система и костите. Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически. В тях преобладава въглеродът.
Значи има натрупване на въглеродни вещества, които, като се запалят, предизвикват пожар.
Човек трябва да пази да не се запалят тия вещества. Тези горителни материали са като сухи клечки. Запалят ли се, трябва да стоиш далече.
към беседата >>
Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си.
“ Като вървиш, нещо вътре в тебе ще ти каже: „Влез в този дюкян! “ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение. Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли! Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега! “ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се.
Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си.
Всеки ден ти ще опитваш този Божествен закон. Ако хората го спазваха, добре щеше да им бъде.
към беседата >>
Човек трябва да пази да не се запалят тия вещества.
Третият темперамент е холерическият, дето преобладаващо влияние имат жлъчката, черният дроб, нервната система и костите. Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически. В тях преобладава въглеродът. Значи има натрупване на въглеродни вещества, които, като се запалят, предизвикват пожар.
Човек трябва да пази да не се запалят тия вещества.
Тези горителни материали са като сухи клечки. Запалят ли се, трябва да стоиш далече.
към беседата >>
Всеки ден ти ще опитваш този Божествен закон.
“ Като влезеш в този дюкян, ще усетиш едно приятно разположение. Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли! Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега! “ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се. Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си.
Всеки ден ти ще опитваш този Божествен закон.
Ако хората го спазваха, добре щеше да им бъде.
към беседата >>
Тези горителни материали са като сухи клечки.
Третият темперамент е холерическият, дето преобладаващо влияние имат жлъчката, черният дроб, нервната система и костите. Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически. В тях преобладава въглеродът. Значи има натрупване на въглеродни вещества, които, като се запалят, предизвикват пожар. Човек трябва да пази да не се запалят тия вещества.
Тези горителни материали са като сухи клечки.
Запалят ли се, трябва да стоиш далече.
към беседата >>
Ако хората го спазваха, добре щеше да им бъде.
Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма да те боли! Излезеш ли да си купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в себе си: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви си вкъщи, не купувай нищо сега! “ Искаш да си купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се. Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за себе си. Всеки ден ти ще опитваш този Божествен закон.
Ако хората го спазваха, добре щеше да им бъде.
към беседата >>
Запалят ли се, трябва да стоиш далече.
Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически. В тях преобладава въглеродът. Значи има натрупване на въглеродни вещества, които, като се запалят, предизвикват пожар. Човек трябва да пази да не се запалят тия вещества. Тези горителни материали са като сухи клечки.
Запалят ли се, трябва да стоиш далече.
към беседата >>
За всеки ден има определено меню кой какво ще яде.
За всеки ден има определено меню кой какво ще яде.
Днес е определено за тебе картофи, утре – баница, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго. А сега ние сами си нареждаме менюто. Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш. Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес! “ Това е новата философия на живота.
към беседата >>
Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система.
Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система.
В него има огън. Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето.
към беседата >>
Днес е определено за тебе картофи, утре – баница, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго.
За всеки ден има определено меню кой какво ще яде.
Днес е определено за тебе картофи, утре – баница, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго.
А сега ние сами си нареждаме менюто. Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш. Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес! “ Това е новата философия на живота. Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота.
към беседата >>
В него има огън.
Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система.
В него има огън.
Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето. Някои казват, че азотът спира живота. Не, азотът регулира горенето. Той не дава възможност да се прояви животът изведнъж.
към беседата >>
А сега ние сами си нареждаме менюто.
За всеки ден има определено меню кой какво ще яде. Днес е определено за тебе картофи, утре – баница, после месо, след това варено жито, яйца или какво и да е друго.
А сега ние сами си нареждаме менюто.
Ти станеш сутринта и казваш на жена си: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш да изреждаш. Не, ти ще кажеш на жена си: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню си определил за днес! “ Това е новата философия на живота. Дойдем ли до това положение, ние ще имаме общение с много по-учени същества от нас, които са преживели нашите състояния и са дошли до едно по-високо разбиране на живота. Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път.
към беседата >>
3.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Тази правилност зависи не от стремежите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.
То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа. После, челото трябва да представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице.
Тази правилност зависи не от стремежите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.
към беседата >>
Сега ние говорим за правата мисъл.
Сега ние говорим за правата мисъл.
Може ли някой от вас да ми каже по какво се отличава правата мисъл? Има ли правата мисъл някои отличителни черти, с които тя се отличава в дадения случай, че е права или не? И най-после една права мисъл с каквато и да е дума може ли да я изкажете?
към беседата >>
Може ли някой от вас да ми каже по какво се отличава правата мисъл?
Сега ние говорим за правата мисъл.
Може ли някой от вас да ми каже по какво се отличава правата мисъл?
Има ли правата мисъл някои отличителни черти, с които тя се отличава в дадения случай, че е права или не? И най-после една права мисъл с каквато и да е дума може ли да я изкажете?
към беседата >>
Има ли правата мисъл някои отличителни черти, с които тя се отличава в дадения случай, че е права или не?
Сега ние говорим за правата мисъл. Може ли някой от вас да ми каже по какво се отличава правата мисъл?
Има ли правата мисъл някои отличителни черти, с които тя се отличава в дадения случай, че е права или не?
И най-после една права мисъл с каквато и да е дума може ли да я изкажете?
към беседата >>
И най-после една права мисъл с каквато и да е дума може ли да я изкажете?
Сега ние говорим за правата мисъл. Може ли някой от вас да ми каже по какво се отличава правата мисъл? Има ли правата мисъл някои отличителни черти, с които тя се отличава в дадения случай, че е права или не?
И най-после една права мисъл с каквато и да е дума може ли да я изкажете?
към беседата >>
Първичният език на човечеството е бил образен.
Първичният език на човечеството е бил образен.
Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе. Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си. Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ. А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас.
към беседата >>
Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе.
Първичният език на човечеството е бил образен.
Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе.
Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си. Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ. А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас. Силни думи са те.
към беседата >>
Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си.
Първичният език на човечеството е бил образен. Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе.
Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си.
Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ. А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас. Силни думи са те. И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за да разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи.
към беседата >>
Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно.
Първичният език на човечеството е бил образен. Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе. Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си.
Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно.
Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ. А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас. Силни думи са те. И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за да разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи. Има шанс за тях.
към беседата >>
Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ.
Първичният език на човечеството е бил образен. Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе. Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си. Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно.
Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ.
А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас. Силни думи са те. И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за да разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи. Има шанс за тях.
към беседата >>
А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас.
Първичният език на човечеството е бил образен. Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе. Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си. Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ.
А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас.
Силни думи са те. И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за да разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи. Има шанс за тях.
към беседата >>
Силни думи са те.
Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе. Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си. Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ. А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас.
Силни думи са те.
И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за да разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи. Има шанс за тях.
към беседата >>
И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за да разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи.
Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си. Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ. А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас. Силни думи са те.
И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за да разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи.
Има шанс за тях.
към беседата >>
Има шанс за тях.
Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ. А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас. Силни думи са те. И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за да разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи.
Има шанс за тях.
към беседата >>
Ето една дума, която няма образ, какво означава думата „шанс”?
Ето една дума, която няма образ, какво означава думата „шанс”?
Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни. Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също. Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка.
към беседата >>
Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни.
Ето една дума, която няма образ, какво означава думата „шанс”?
Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни.
Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също. Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде.
към беседата >>
Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също.
Ето една дума, която няма образ, какво означава думата „шанс”? Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни.
Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също.
Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде. После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея.
към беседата >>
Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас.
Ето една дума, която няма образ, какво означава думата „шанс”? Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни. Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също.
Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас.
Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде. После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
към беседата >>
Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване.
Ето една дума, която няма образ, какво означава думата „шанс”? Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни. Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също. Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас.
Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване.
Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде. После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. И трети един език, идеен език, на ангелите, и той е образен.
към беседата >>
Това е езикът на вълка.
Ето една дума, която няма образ, какво означава думата „шанс”? Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни. Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също. Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване.
Това е езикът на вълка.
Нему му трябва овцата само за да я изяде. После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. И трети един език, идеен език, на ангелите, и той е образен. Той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Нему му трябва овцата само за да я изяде.
Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни. Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също. Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка.
Нему му трябва овцата само за да я изяде.
После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. И трети един език, идеен език, на ангелите, и той е образен. Той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея.
Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също. Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде.
После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея.
Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. И трети един език, идеен език, на ангелите, и той е образен. Той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде. После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея.
Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
И трети един език, идеен език, на ангелите, и той е образен. Той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
И трети един език, идеен език, на ангелите, и той е образен.
Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде. После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
И трети един език, идеен език, на ангелите, и той е образен.
Той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде. После има един език на хората, на човеците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. И трети един език, идеен език, на ангелите, и той е образен.
Той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Сега често говорим за добрия живот.
Сега често говорим за добрия живот.
Добър живот, но в какво? Туй понятие добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те прегледа, т.е. да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи.
към беседата >>
Добър живот, но в какво?
Сега често говорим за добрия живот.
Добър живот, но в какво?
Туй понятие добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те прегледа, т.е. да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи. А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.
към беседата >>
Туй понятие добро за вас не е определено.
Сега често говорим за добрия живот. Добър живот, но в какво?
Туй понятие добро за вас не е определено.
Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те прегледа, т.е. да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи. А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.
към беседата >>
Какво нещо е добър човек?
Сега често говорим за добрия живот. Добър живот, но в какво? Туй понятие добро за вас не е определено.
Какво нещо е добър човек?
Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те прегледа, т.е. да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи. А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.
към беседата >>
Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те прегледа, т.е.
Сега често говорим за добрия живот. Добър живот, но в какво? Туй понятие добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек?
Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те прегледа, т.е.
да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи. А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.
към беседата >>
да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи.
Сега често говорим за добрия живот. Добър живот, но в какво? Туй понятие добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те прегледа, т.е.
да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи.
А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.
към беседата >>
А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.
Добър живот, но в какво? Туй понятие добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те прегледа, т.е. да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи.
А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.
към беседата >>
А в какво седи правата мисъл?
А в какво седи правата мисъл?
Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти. Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия. А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.
към беседата >>
Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия?
А в какво седи правата мисъл?
Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия?
“ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти. Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия. А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.
към беседата >>
“ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права.
А в какво седи правата мисъл? Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия?
“ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права.
Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти. Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия. А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.
към беседата >>
Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти.
А в какво седи правата мисъл? Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права.
Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти.
Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия. А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.
към беседата >>
Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия.
А в какво седи правата мисъл? Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти.
Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия.
А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.
към беседата >>
А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.
А в какво седи правата мисъл? Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти. Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия.
А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.
към беседата >>
Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не?
Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не?
(– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система. Но да страда човек, то е една голяма привилегия. И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията.
към беседата >>
(– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система.
Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не?
(– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система.
Но да страда човек, то е една голяма привилегия. И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията. Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта.
към беседата >>
Но да страда човек, то е една голяма привилегия.
Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не? (– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система.
Но да страда човек, то е една голяма привилегия.
И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията. Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта. Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни.
към беседата >>
И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност.
Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не? (– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система. Но да страда човек, то е една голяма привилегия.
И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност.
А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията. Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта. Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни. Но разумните страдания в природата, те с една привилегия.
към беседата >>
А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна.
Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не? (– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система. Но да страда човек, то е една голяма привилегия. И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност.
А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна.
Радостите са само едно последствие на страданията. Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта. Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни. Но разумните страдания в природата, те с една привилегия. Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свят.
към беседата >>
Радостите са само едно последствие на страданията.
Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не? (– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система. Но да страда човек, то е една голяма привилегия. И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна.
Радостите са само едно последствие на страданията.
Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта. Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни. Но разумните страдания в природата, те с една привилегия. Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свят.
към беседата >>
Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта.
(– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система. Но да страда човек, то е една голяма привилегия. И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията.
Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта.
Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни. Но разумните страдания в природата, те с една привилегия. Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свят.
към беседата >>
Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни.
Но да страда човек, то е една голяма привилегия. И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията. Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта.
Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни.
Но разумните страдания в природата, те с една привилегия. Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свят.
към беседата >>
Но разумните страдания в природата, те с една привилегия.
И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията. Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта. Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни.
Но разумните страдания в природата, те с една привилегия.
Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свят.
към беседата >>
Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свят.
А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите са само едно последствие на страданията. Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта. Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни. Но разумните страдания в природата, те с една привилегия.
Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свят.
към беседата >>
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание.
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание.
Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието.
към беседата >>
Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия.
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание.
Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия.
И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие.
към беседата >>
И според закона това страдание ще ти донесе радост.
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание. Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия.
И според закона това страдание ще ти донесе радост.
Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
към беседата >>
Вие трябва това да проверите.
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание. Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост.
Вие трябва това да проверите.
Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
към беседата >>
Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата.
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание. Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите.
Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата.
Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
към беседата >>
Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието.
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание. Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата.
Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието.
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
към беседата >>
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие.
Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието.
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие.
Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
към беседата >>
Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие.
Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
към беседата >>
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание.
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание.
Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
към беседата >>
Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас?
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание.
Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас?
По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли.
към беседата >>
По-лека работа от страданието за човека няма.
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас?
По-лека работа от страданието за човека няма.
За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
към беседата >>
За страданието не се изискват никакви разноски.
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма.
За страданието не се изискват никакви разноски.
На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания.
към беседата >>
На страданието няма да му наемеш стая отделно.
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски.
На страданието няма да му наемеш стая отделно.
То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
към беседата >>
То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно.
То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
към беседата >>
Защото човек, когато страда – той мисли.
Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
Защото човек, когато страда – той мисли.
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
към беседата >>
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли.
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
(– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
към беседата >>
(– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания.
За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
(– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания.
Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
към беседата >>
Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания.
Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
към беседата >>
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание.
Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма. Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
към беседата >>
Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание.
Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме.
В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма. Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
към беседата >>
В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание. Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме.
В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма.
Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
към беседата >>
Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание. Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма.
Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка.
Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
към беседата >>
Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание. Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма. Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка.
Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият.
И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
към беседата >>
И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание. Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма. Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият.
И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
към беседата >>
Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма. Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
към беседата >>
Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел?
Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел?
И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието? (– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено. Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете.
към беседата >>
И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието?
Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел?
И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието?
(– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено. Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви.
към беседата >>
(– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено.
Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел? И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието?
(– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено.
Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна.
към беседата >>
Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил.
Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел? И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието? (– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено.
Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил.
Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината.
към беседата >>
Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас.
Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел? И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието? (– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено. Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил.
Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас.
Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите.
към беседата >>
Туй е едно правило, ще си го запишете.
Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел? И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието? (– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено. Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас.
Туй е едно правило, ще си го запишете.
Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
към беседата >>
Туй е за всинца ви.
И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието? (– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено. Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете.
Туй е за всинца ви.
У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
към беседата >>
У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна.
(– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва да го считате свещено. Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви.
У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна.
У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
към беседата >>
У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината.
Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна.
У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината.
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
към беседата >>
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите.
Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината.
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите.
Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
към беседата >>
Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите.
Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
към беседата >>
(– Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие пак?) Да кажем един ваш приятел ви се доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие.
(– Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие пак?) Да кажем един ваш приятел ви се доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие.
Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си. Ето ви церът. Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, вие за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е церът.
към беседата >>
Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си.
(– Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие пак?) Да кажем един ваш приятел ви се доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие.
Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си.
Ето ви церът. Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, вие за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е церът.
към беседата >>
Ето ви церът.
(– Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие пак?) Да кажем един ваш приятел ви се доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си.
Ето ви церът.
Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, вие за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е церът.
към беседата >>
Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, вие за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е церът.
(– Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие пак?) Да кажем един ваш приятел ви се доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си. Ето ви церът.
Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, вие за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е церът.
към беседата >>
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който си правил психологически наблюдения и опити, за изваждането двойниците на хората от телата им.
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който си правил психологически наблюдения и опити, за изваждането двойниците на хората от телата им.
Та той правил често такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън. А и професорът, в туй младото тяло, не можал да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
към беседата >>
Та той правил често такива опити с един свой ученик.
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който си правил психологически наблюдения и опити, за изваждането двойниците на хората от телата им.
Та той правил често такива опити с един свой ученик.
Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън. А и професорът, в туй младото тяло, не можал да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
към беседата >>
Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън.
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който си правил психологически наблюдения и опити, за изваждането двойниците на хората от телата им. Та той правил често такива опити с един свой ученик.
Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън.
А и професорът, в туй младото тяло, не можал да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
към беседата >>
А и професорът, в туй младото тяло, не можал да помогне на своя ученик.
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който си правил психологически наблюдения и опити, за изваждането двойниците на хората от телата им. Та той правил често такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън.
А и професорът, в туй младото тяло, не можал да помогне на своя ученик.
Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
към беседата >>
Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който си правил психологически наблюдения и опити, за изваждането двойниците на хората от телата им. Та той правил често такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън. А и професорът, в туй младото тяло, не можал да помогне на своя ученик.
Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
към беседата >>
Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са студента в тялото на професора и професорът в тялото на студента.
Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са студента в тялото на професора и професорът в тялото на студента.
А това е един от опасните опити. Там се забатачват хората сега. Старият професор да влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент да влезе в старото тяло на професора, то е тежко. В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Когато евреите, като дойдат до известна възраст, всички приличат на расата си, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко да обуславя, това са черти точно определени у тях.
към беседата >>
А това е един от опасните опити.
Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са студента в тялото на професора и професорът в тялото на студента.
А това е един от опасните опити.
Там се забатачват хората сега. Старият професор да влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент да влезе в старото тяло на професора, то е тежко. В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Когато евреите, като дойдат до известна възраст, всички приличат на расата си, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко да обуславя, това са черти точно определени у тях.
към беседата >>
Там се забатачват хората сега.
Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са студента в тялото на професора и професорът в тялото на студента. А това е един от опасните опити.
Там се забатачват хората сега.
Старият професор да влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент да влезе в старото тяло на професора, то е тежко. В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Когато евреите, като дойдат до известна възраст, всички приличат на расата си, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко да обуславя, това са черти точно определени у тях.
към беседата >>
Старият професор да влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент да влезе в старото тяло на професора, то е тежко.
Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са студента в тялото на професора и професорът в тялото на студента. А това е един от опасните опити. Там се забатачват хората сега.
Старият професор да влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент да влезе в старото тяло на професора, то е тежко.
В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Когато евреите, като дойдат до известна възраст, всички приличат на расата си, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко да обуславя, това са черти точно определени у тях.
към беседата >>
В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо.
Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са студента в тялото на професора и професорът в тялото на студента. А това е един от опасните опити. Там се забатачват хората сега. Старият професор да влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент да влезе в старото тяло на професора, то е тежко.
В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо.
Когато евреите, като дойдат до известна възраст, всички приличат на расата си, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко да обуславя, това са черти точно определени у тях.
към беседата >>
Когато евреите, като дойдат до известна възраст, всички приличат на расата си, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко да обуславя, това са черти точно определени у тях.
Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са студента в тялото на професора и професорът в тялото на студента. А това е един от опасните опити. Там се забатачват хората сега. Старият професор да влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент да влезе в старото тяло на професора, то е тежко. В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо.
Когато евреите, като дойдат до известна възраст, всички приличат на расата си, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко да обуславя, това са черти точно определени у тях.
към беседата >>
Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”?
Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”?
Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони.
към беседата >>
Кога имате доверие?
Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”?
Кога имате доверие?
Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек.
към беседата >>
Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите?
Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”? Кога имате доверие?
Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите?
Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения.
към беседата >>
Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка.
Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”? Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите?
Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка.
Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения. В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе.
към беседата >>
Тъй че някой път доверието се налага на вас.
Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”? Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка.
Тъй че някой път доверието се налага на вас.
Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения. В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
към беседата >>
Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони.
Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”? Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас.
Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони.
Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения. В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
към беседата >>
Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек.
Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони.
Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек.
Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения. В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
към беседата >>
Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения.
Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек.
Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения.
В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
към беседата >>
В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе.
Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения.
В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе.
Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
към беседата >>
Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения. В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе.
Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
към беседата >>
Например някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат.
Например някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат.
В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост.
към беседата >>
В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат.
Например някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат.
В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат.
Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде.
към беседата >>
Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие.
Например някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат. В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат.
Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие.
Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало.
към беседата >>
Един свещеник ми разправяше за една своя котка.
Например някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат. В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие.
Един свещеник ми разправяше за една своя котка.
Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало. Това е една черта характерна.
към беседата >>
Тя е била примерна по доверие.
Например някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат. В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие. Един свещеник ми разправяше за една своя котка.
Тя е била примерна по доверие.
Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто.
към беседата >>
Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост.
Например някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат. В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие.
Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост.
Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта.
към беседата >>
Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде.
В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост.
Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде.
А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете.
към беседата >>
А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало.
Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде.
А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало.
Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е.
към беседата >>
Това е една черта характерна.
Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало.
Това е една черта характерна.
У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви.
към беседата >>
У всеки един човек има туй, доброто.
Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало. Това е една черта характерна.
У всеки един човек има туй, доброто.
У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви. А те от вас зависят да ги създадете.
към беседата >>
У всички хора има една добра черта.
Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто.
У всички хора има една добра черта.
Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви. А те от вас зависят да ги създадете.
към беседата >>
Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете.
Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта.
Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете.
Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви. А те от вас зависят да ги създадете.
към беседата >>
Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е.
А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което й се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете.
Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е.
благоприятни условия да се прояви. А те от вас зависят да ги създадете.
към беседата >>
благоприятни условия да се прояви.
Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е.
благоприятни условия да се прояви.
А те от вас зависят да ги създадете.
към беседата >>
А те от вас зависят да ги създадете.
У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви.
А те от вас зависят да ги създадете.
към беседата >>
Да направим едно упражнение с ръцете.
Да направим едно упражнение с ръцете.
към беседата >>
Върху тази тема, която писахте, аз ще задам няколко въпроса:
Върху тази тема, която писахте, аз ще задам няколко въпроса:
към беседата >>
Граматиката ли се е образувала по-рано и после речта?
Граматиката ли се е образувала по-рано и после речта?
към беседата >>
Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение?
Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение?
И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа?
към беседата >>
И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа?
Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение?
И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа?
към беседата >>
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв.
към беседата >>
Човешкият дух е създал тази граматика.
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Човешкият дух е създал тази граматика.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края.
към беседата >>
Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая.
към беседата >>
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух.
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух.
И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая?
към беседата >>
И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред.
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух.
И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред.
Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения.
към беседата >>
Но този ред не е във всичките народи еднакъв.
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред.
Но този ред не е във всичките народи еднакъв.
В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая?
към беседата >>
В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края.
Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв.
В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края.
А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат.
към беседата >>
А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края.
А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая.
Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това?
към беседата >>
Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая?
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая.
Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая?
Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
към беседата >>
Разбира се и там има изключения.
И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая?
Разбира се и там има изключения.
Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
към беседата >>
Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая?
Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения.
Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая?
(– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
към беседата >>
(– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат.
В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая?
(– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат.
Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
към беседата >>
Всички съгласни ли сте с това?
А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат.
Всички съгласни ли сте с това?
(Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
към беседата >>
(Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това?
(Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
към беседата >>
Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите.
Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите.
Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие? Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега.
към беседата >>
Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие?
Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите.
Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие?
Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега.
към беседата >>
Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега.
Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите. Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие?
Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега.
към беседата >>
Има и други въпроси.
Има и други въпроси.
Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др.
към беседата >>
Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч?
Има и други въпроси.
Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч?
Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
към беседата >>
Има ли някой, който да е чел нещо?
Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч?
Има ли някой, който да е чел нещо?
(– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си.
към беседата >>
(– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите.
Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо?
(– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите.
И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си.
към беседата >>
И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си.
Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите.
И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си.
Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си.
към беседата >>
Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др.
Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си.
Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др.
И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си.
към беседата >>
И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др.
И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
(Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си.
към беседата >>
(Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си.
Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
(Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си.
към беседата >>
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена.
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена.
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено. Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото.
към беседата >>
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено.
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена.
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено.
Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото.
към беседата >>
Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие.
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено.
Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие.
Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне.
към беседата >>
Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество?
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено. Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие.
Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество?
Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея.
към беседата >>
Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи?
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено. Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество?
Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи?
Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя?
към беседата >>
Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото.
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено. Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи?
Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото.
Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя? (– Във физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.) Да, те са прави, но така е само в Божествения свят, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото.
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено. Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото.
Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото.
Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя? (– Във физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.) Да, те са прави, но така е само в Божествения свят, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне.
Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото.
Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне.
Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя? (– Във физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.) Да, те са прави, но така е само в Божествения свят, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея.
Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне.
Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея.
Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя? (– Във физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.) Да, те са прави, но така е само в Божествения свят, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя?
Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея.
Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя?
(– Във физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.) Да, те са прави, но така е само в Божествения свят, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
към беседата >>
(– Във физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.) Да, те са прави, но така е само в Божествения свят, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя?
(– Във физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.) Да, те са прави, но така е само в Божествения свят, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
към беседата >>
Сега, вие сте от младите, можете ли да пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек?
Сега, вие сте от младите, можете ли да пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек?
(– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад? (– Стремежът.) Не е стремежът. Стремежът на младия е както стремежа на една граната. Но в тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат.
към беседата >>
(– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад?
Сега, вие сте от младите, можете ли да пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек?
(– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад?
(– Стремежът.) Не е стремежът. Стремежът на младия е както стремежа на една граната. Но в тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат. Но и младият може за 24 часа да остарее.
към беседата >>
(– Стремежът.) Не е стремежът.
Сега, вие сте от младите, можете ли да пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек? (– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад?
(– Стремежът.) Не е стремежът.
Стремежът на младия е както стремежа на една граната. Но в тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат. Но и младият може за 24 часа да остарее. Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади.
към беседата >>
Стремежът на младия е както стремежа на една граната.
Сега, вие сте от младите, можете ли да пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек? (– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад? (– Стремежът.) Не е стремежът.
Стремежът на младия е както стремежа на една граната.
Но в тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат. Но и младият може за 24 часа да остарее. Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади.
към беседата >>
Но в тази граната има взривно вещество.
Сега, вие сте от младите, можете ли да пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек? (– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад? (– Стремежът.) Не е стремежът. Стремежът на младия е както стремежа на една граната.
Но в тази граната има взривно вещество.
Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат. Но и младият може за 24 часа да остарее. Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади.
към беседата >>
Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат.
Сега, вие сте от младите, можете ли да пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек? (– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад? (– Стремежът.) Не е стремежът. Стремежът на младия е както стремежа на една граната. Но в тази граната има взривно вещество.
Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат.
Но и младият може за 24 часа да остарее. Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади.
към беседата >>
Но и младият може за 24 часа да остарее.
(– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек си казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад? (– Стремежът.) Не е стремежът. Стремежът на младия е както стремежа на една граната. Но в тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат.
Но и младият може за 24 часа да остарее.
Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади.
към беседата >>
Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади.
(– Стремежът.) Не е стремежът. Стремежът на младия е както стремежа на една граната. Но в тази граната има взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии са изразходвани, той е стар, така го наричат. Но и младият може за 24 часа да остарее.
Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади.
към беседата >>
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост.
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост.
И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата. Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него.
към беседата >>
И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост.
И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата. Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие.
към беседата >>
Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата.
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост. И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата.
Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот.
към беседата >>
Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка.
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост. И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата.
Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка.
Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии?
към беседата >>
Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка?
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост. И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата. Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка.
Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка?
Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно.
към беседата >>
Не, в туй семе има смисъл, идея има в него.
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост. И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата. Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка?
Не, в туй семе има смисъл, идея има в него.
Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън.
към беседата >>
Младият човек е едно семе, което трябва да се развие.
И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата. Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него.
Младият човек е едно семе, което трябва да се развие.
Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния.
към беседата >>
Той още не е проявен в своя живот.
Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата. Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие.
Той още не е проявен в своя живот.
У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение.
към беседата >>
У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии?
Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот.
У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии?
Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.
към беседата >>
Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно.
Питам, семето по-голямо ли е от тази, голямата ябълка? Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии?
Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно.
И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.
към беседата >>
И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън.
Не, в туй семе има смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно.
И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън.
Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.
към беседата >>
Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния.
Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън.
Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния.
Те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.
към беседата >>
Те са наложени на хората чрез внушение.
Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния.
Те са наложени на хората чрез внушение.
С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.
към беседата >>
С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.
У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии? Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение.
С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.
към беседата >>
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа.
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа.
Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти. Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата. Той, както попа, казва: „Тъй да стане“. И още веднъж направил същото и го кръстил.
към беседата >>
Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти.
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа.
Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти.
Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата. Той, както попа, казва: „Тъй да стане“. И още веднъж направил същото и го кръстил.
към беседата >>
Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата.
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа. Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти.
Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата.
Той, както попа, казва: „Тъй да стане“. И още веднъж направил същото и го кръстил.
към беседата >>
Той, както попа, казва: „Тъй да стане“.
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа. Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти. Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата.
Той, както попа, казва: „Тъй да стане“.
И още веднъж направил същото и го кръстил.
към беседата >>
И още веднъж направил същото и го кръстил.
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа. Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти. Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата. Той, както попа, казва: „Тъй да стане“.
И още веднъж направил същото и го кръстил.
към беседата >>
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението.
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението.
Техният подтик иде от внушението. Някой път човек каже: „Аз ще извърша едно престъпление“, и чувства така, като че нещо е заложено в него. Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска да направи добро някому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. Сега възпитанието в какво седи? Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към беседата >>
Техният подтик иде от внушението.
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението.
Техният подтик иде от внушението.
Някой път човек каже: „Аз ще извърша едно престъпление“, и чувства така, като че нещо е заложено в него. Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска да направи добро някому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. Сега възпитанието в какво седи? Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към беседата >>
Някой път човек каже: „Аз ще извърша едно престъпление“, и чувства така, като че нещо е заложено в него.
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението. Техният подтик иде от внушението.
Някой път човек каже: „Аз ще извърша едно престъпление“, и чувства така, като че нещо е заложено в него.
Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска да направи добро някому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. Сега възпитанието в какво седи? Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към беседата >>
Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска да направи добро някому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили.
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението. Техният подтик иде от внушението. Някой път човек каже: „Аз ще извърша едно престъпление“, и чувства така, като че нещо е заложено в него.
Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска да направи добро някому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили.
Сега възпитанието в какво седи? Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към беседата >>
Сега възпитанието в какво седи?
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението. Техният подтик иде от внушението. Някой път човек каже: „Аз ще извърша едно престъпление“, и чувства така, като че нещо е заложено в него. Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска да направи добро някому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили.
Сега възпитанието в какво седи?
Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към беседата >>
Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението. Техният подтик иде от внушението. Някой път човек каже: „Аз ще извърша едно престъпление“, и чувства така, като че нещо е заложено в него. Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска да направи добро някому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. Сега възпитанието в какво седи?
Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към беседата >>
Вие в школата има да се борите с някои наследствени мисли, които вие може да преодолеете и трябва да преодолеете.
Вие в школата има да се борите с някои наследствени мисли, които вие може да преодолеете и трябва да преодолеете.
Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все пак може да си помогне. Научно има много данни. В геометрията например има определени черти на порока. Но при сегашното състояние, ако ви покажа някоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като някой кърлеж.
към беседата >>
Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все пак може да си помогне.
Вие в школата има да се борите с някои наследствени мисли, които вие може да преодолеете и трябва да преодолеете.
Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все пак може да си помогне.
Научно има много данни. В геометрията например има определени черти на порока. Но при сегашното състояние, ако ви покажа някоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като някой кърлеж.
към беседата >>
Научно има много данни.
Вие в школата има да се борите с някои наследствени мисли, които вие може да преодолеете и трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все пак може да си помогне.
Научно има много данни.
В геометрията например има определени черти на порока. Но при сегашното състояние, ако ви покажа някоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като някой кърлеж.
към беседата >>
В геометрията например има определени черти на порока.
Вие в школата има да се борите с някои наследствени мисли, които вие може да преодолеете и трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все пак може да си помогне. Научно има много данни.
В геометрията например има определени черти на порока.
Но при сегашното състояние, ако ви покажа някоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като някой кърлеж.
към беседата >>
Но при сегашното състояние, ако ви покажа някоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като някой кърлеж.
Вие в школата има да се борите с някои наследствени мисли, които вие може да преодолеете и трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все пак може да си помогне. Научно има много данни. В геометрията например има определени черти на порока.
Но при сегашното състояние, ако ви покажа някоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като някой кърлеж.
към беседата >>
Например вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата си, извади горната си джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия.
Например вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата си, извади горната си джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия.
Но има голяма опасност за вас да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за никой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни. Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада.
към беседата >>
Но има голяма опасност за вас да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни.
Например вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата си, извади горната си джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия.
Но има голяма опасност за вас да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни.
Вие нямате право да се произнасяте за никой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни. Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това са основните черти.
към беседата >>
Вие нямате право да се произнасяте за никой човек.
Например вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата си, извади горната си джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия. Но има голяма опасност за вас да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни.
Вие нямате право да се произнасяте за никой човек.
Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни. Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това са основните черти. Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни.
към беседата >>
Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически.
Например вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата си, извади горната си джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия. Но има голяма опасност за вас да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за никой човек.
Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически.
Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни. Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това са основните черти. Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни. Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот.
към беседата >>
Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни.
Например вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата си, извади горната си джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия. Но има голяма опасност за вас да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за никой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически.
Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни.
Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това са основните черти. Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни. Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта.
към беседата >>
Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада.
Например вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата си, извади горната си джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия. Но има голяма опасност за вас да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за никой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни.
Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада.
Това са основните черти. Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни. Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон.
към беседата >>
Това са основните черти.
Но има голяма опасност за вас да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за никой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни. Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада.
Това са основните черти.
Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни. Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон. Има известно съотношение между ухото и главата.
към беседата >>
Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни.
Вие нямате право да се произнасяте за никой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни. Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това са основните черти.
Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни.
Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа.
към беседата >>
Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот.
Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни. Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това са основните черти. Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни.
Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот.
То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа. После, челото трябва да представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице.
към беседата >>
То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта.
Такива данни има човек на лицето си, които са постоянни. Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това са основните черти. Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни. Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот.
То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта.
Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа. После, челото трябва да представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице. Тази правилност зависи не от стремежите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.
към беседата >>
Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон.
Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това са основните черти. Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни. Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта.
Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон.
Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа. После, челото трябва да представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице. Тази правилност зависи не от стремежите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.
към беседата >>
Има известно съотношение между ухото и главата.
Това са основните черти. Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни. Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон.
Има известно съотношение между ухото и главата.
Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа. После, челото трябва да представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице. Тази правилност зависи не от стремежите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.
към беседата >>
Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа.
Сега, ако вземем голямото ухо, то има и добри и лоши страни. Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон. Има известно съотношение между ухото и главата.
Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа.
После, челото трябва да представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице. Тази правилност зависи не от стремежите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.
към беседата >>
После, челото трябва да представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице.
Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа.
После, челото трябва да представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице.
Тази правилност зависи не от стремежите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.
към беседата >>
Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е.
(втори вариант)
Не е стремежът. Стремежът на младия е като стремежа на една граната – в тази граната има взривно вещество. Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар.
Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е.
ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади. В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост. Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
към втори вариант >>
ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади.
(втори вариант)
Не е стремежът. Стремежът на младия е като стремежа на една граната – в тази граната има взривно вещество. Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар. Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е.
ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади.
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост. Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
към втори вариант >>
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост.
(втори вариант)
Не е стремежът. Стремежът на младия е като стремежа на една граната – в тази граната има взривно вещество. Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар. Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е. ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади.
В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост.
Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
към втори вариант >>
Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
(втори вариант)
Стремежът на младия е като стремежа на една граната – в тази граната има взривно вещество. Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар. Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е. ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади. В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост.
Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
към втори вариант >>
Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене.
(втори вариант)
Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене.
Ето де седи разликата. Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка. Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво? – Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея.
към втори вариант >>
Ето де седи разликата.
(втори вариант)
Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене.
Ето де седи разликата.
Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка. Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво? – Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот.
към втори вариант >>
Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка.
(втори вариант)
Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене. Ето де седи разликата.
Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка.
Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво? – Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични.
към втори вариант >>
Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво?
(втори вариант)
Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене. Ето де седи разликата. Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка.
Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво?
– Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии?
към втори вариант >>
– Семката.
(втори вариант)
Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене. Ето де седи разликата. Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка. Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво?
– Семката.
В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно.
към втори вариант >>
В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея.
(втори вариант)
Второто положение: и младият, и старият мислят, но има разлика в тяхното мислене. Ето де седи разликата. Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка. Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво? – Семката.
В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея.
Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън.
към втори вариант >>
Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот.
(втори вариант)
Ето де седи разликата. Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка. Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво? – Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея.
Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот.
Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение.
към втори вариант >>
Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични.
(втори вариант)
Да кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката си държа една ябълкова семка. Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво? – Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот.
Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични.
Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват.
към втори вариант >>
Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии?
(втори вариант)
Питам: семката ли е по-голяма, или ябълковото дърво? – Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични.
Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии?
Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли.
към втори вариант >>
Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно.
(втори вариант)
– Семката. В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии?
Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно.
И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа.
към втори вариант >>
И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън.
(втори вариант)
В тази семка има скрит смисъл, идея има в нея. Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно.
И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън.
На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали.
към втори вариант >>
На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение.
(втори вариант)
Младият човек в това отношение е една семка, която трябва да се развие: той още не е проявен в своя живот. Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън.
На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение.
С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали. Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава!
към втори вариант >>
С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват.
(втори вариант)
Мисълта у стария човек се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетични. Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение.
С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват.
Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали. Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава! “ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото.
към втори вариант >>
Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли.
(втори вариант)
Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии? Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват.
Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли.
Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали. Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава! “ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото. Направил това три пъти и така кръстил детето.
към втори вариант >>
Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа.
(втори вариант)
Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли.
Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа.
Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали. Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава! “ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото. Направил това три пъти и така кръстил детето.
към втори вариант >>
Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали.
(втори вариант)
И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа.
Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали.
Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава! “ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото. Направил това три пъти и така кръстил детето.
към втори вариант >>
Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава!
(втори вариант)
На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали.
Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава!
“ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото. Направил това три пъти и така кръстил детето.
към втори вариант >>
“ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото.
(втори вариант)
С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали. Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава!
“ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото.
Направил това три пъти и така кръстил детето.
към втори вариант >>
Направил това три пъти и така кръстил детето.
(втори вариант)
Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали. Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава! “ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото.
Направил това три пъти и така кръстил детето.
към втори вариант >>
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него.
(втори вариант)
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него.
Техният подтик иде от внушението. Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него. Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили. И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому. Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили.
към втори вариант >>
Техният подтик иде от внушението.
(втори вариант)
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него.
Техният подтик иде от внушението.
Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него. Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили. И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому. Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. В какво седи възпитанието?
към втори вариант >>
Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него.
(втори вариант)
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него. Техният подтик иде от внушението.
Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него.
Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили. И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому. Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. В какво седи възпитанието? – Винаги да се внушава Доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към втори вариант >>
Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили.
(втори вариант)
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него. Техният подтик иде от внушението. Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него.
Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили.
И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому. Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. В какво седи възпитанието? – Винаги да се внушава Доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към втори вариант >>
И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому.
(втори вариант)
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него. Техният подтик иде от внушението. Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него. Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили.
И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому.
Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. В какво седи възпитанието? – Винаги да се внушава Доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към втори вариант >>
Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили.
(втори вариант)
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него. Техният подтик иде от внушението. Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него. Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили. И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому.
Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили.
В какво седи възпитанието? – Винаги да се внушава Доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към втори вариант >>
В какво седи възпитанието?
(втори вариант)
Техният подтик иде от внушението. Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него. Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили. И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому. Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили.
В какво седи възпитанието?
– Винаги да се внушава Доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към втори вариант >>
– Винаги да се внушава Доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
(втори вариант)
Някой път човек казва: „Аз ще извърша едно престъпление.“ И той чувства, като че нещо подобно е заложено в него. Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили. И обратното се случва: някой път човек иска да направи добро някому. Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. В какво седи възпитанието?
– Винаги да се внушава Доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
към втори вариант >>
Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете.
(втори вариант)
Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете.
Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. По това има много научни данни. В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок. Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж. Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия.
към втори вариант >>
Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне.
(втори вариант)
Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете.
Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне.
По това има много научни данни. В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок. Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж. Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия. Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни.
към втори вариант >>
По това има много научни данни.
(втори вариант)
Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне.
По това има много научни данни.
В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок. Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж. Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия. Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за някой човек.
към втори вариант >>
В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок.
(втори вариант)
Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. По това има много научни данни.
В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок.
Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж. Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия. Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за някой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически.
към втори вариант >>
Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж.
(втори вариант)
Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. По това има много научни данни. В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок.
Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж.
Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия. Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за някой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася.
към втори вариант >>
Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия.
(втори вариант)
Вие, като ученици на тази Школа, има да се борите с някои наследствени мисли, които трябва да преодолеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. По това има много научни данни. В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок. Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж.
Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия.
Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за някой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася. Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н.
към втори вариант >>
Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни.
(втори вариант)
Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може да си помогне. По това има много научни данни. В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок. Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж. Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия.
Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни.
Вие нямате право да се произнасяте за някой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася. Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н. Това са основните черти във всеки човек.
към втори вариант >>
Вие нямате право да се произнасяте за някой човек.
(втори вариант)
По това има много научни данни. В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок. Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж. Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия. Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни.
Вие нямате право да се произнасяте за някой човек.
Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася. Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н. Това са основните черти във всеки човек.
към втори вариант >>
Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически.
(втори вариант)
В геометрията например има определени черти, с които може да се представи известен порок. Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж. Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия. Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за някой човек.
Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически.
Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася. Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н. Това са основните черти във всеки човек.
към втори вариант >>
Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася.
(втори вариант)
Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж. Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия. Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за някой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически.
Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася.
Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н. Това са основните черти във всеки човек.
към втори вариант >>
Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н.
(втори вариант)
Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата си, извади горната си устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия. Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за някой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася.
Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н.
Това са основните черти във всеки човек.
към втори вариант >>
Това са основните черти във всеки човек.
(втори вариант)
Но голяма опасност представлява за вас това: да съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за някой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Човек има на лицето си данни, които са постоянни, и за тях той може да се произнася. Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н.
Това са основните черти във всеки човек.
към втори вариант >>
Сега, ако разглеждаме едно голямо ухо, ще забележим, че то има и добри, и лоши страни.
(втори вариант)
Сега, ако разглеждаме едно голямо ухо, ще забележим, че то има и добри, и лоши страни.
Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот. Това е съвпадение на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа.
към втори вариант >>
Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот.
(втори вариант)
Сега, ако разглеждаме едно голямо ухо, ще забележим, че то има и добри, и лоши страни.
Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот.
Това е съвпадение на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа. После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета.
към втори вариант >>
Това е съвпадение на една добра и една лоша черта.
(втори вариант)
Сега, ако разглеждаме едно голямо ухо, ще забележим, че то има и добри, и лоши страни. Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот.
Това е съвпадение на една добра и една лоша черта.
Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа. После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета. Това е в правилното лице.
към втори вариант >>
Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон.
(втори вариант)
Сега, ако разглеждаме едно голямо ухо, ще забележим, че то има и добри, и лоши страни. Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот. Това е съвпадение на една добра и една лоша черта.
Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон.
Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа. После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета. Това е в правилното лице. Тази правилност не зависи от стремежите ви, но зависи от онази разумна връзка между вашите чувства и мисли.
към втори вариант >>
Има известно съотношение между ухото и главата.
(втори вариант)
Сега, ако разглеждаме едно голямо ухо, ще забележим, че то има и добри, и лоши страни. Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот. Това е съвпадение на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон.
Има известно съотношение между ухото и главата.
Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа. После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета. Това е в правилното лице. Тази правилност не зависи от стремежите ви, но зависи от онази разумна връзка между вашите чувства и мисли.
към втори вариант >>
Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа.
(втори вариант)
Сега, ако разглеждаме едно голямо ухо, ще забележим, че то има и добри, и лоши страни. Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот. Това е съвпадение на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон. Има известно съотношение между ухото и главата.
Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа.
После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета. Това е в правилното лице. Тази правилност не зависи от стремежите ви, но зависи от онази разумна връзка между вашите чувства и мисли.
към втори вариант >>
После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета.
(втори вариант)
Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот. Това е съвпадение на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа.
После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета.
Това е в правилното лице. Тази правилност не зависи от стремежите ви, но зависи от онази разумна връзка между вашите чувства и мисли.
към втори вариант >>
Това е в правилното лице.
(втори вариант)
Това е съвпадение на една добра и една лоша черта. Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа. После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета.
Това е в правилното лице.
Тази правилност не зависи от стремежите ви, но зависи от онази разумна връзка между вашите чувства и мисли.
към втори вариант >>
Тази правилност не зависи от стремежите ви, но зависи от онази разумна връзка между вашите чувства и мисли.
(втори вариант)
Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един положителен закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа. После, челото трябва да представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета. Това е в правилното лице.
Тази правилност не зависи от стремежите ви, но зависи от онази разумна връзка между вашите чувства и мисли.
към втори вариант >>
Сега ние говорим за правата мисъл.
(втори вариант)
Сега ние говорим за правата мисъл.
Може ли някой от вас да ми каже с какво се отличава правата мисъл? Правата мисъл има ли някои отличителни черти, с които се характеризира в дадения случай като права, или не? И най-после, можете ли да изкажете една права мисъл с каква и да е дума?
към втори вариант >>
Може ли някой от вас да ми каже с какво се отличава правата мисъл?
(втори вариант)
Сега ние говорим за правата мисъл.
Може ли някой от вас да ми каже с какво се отличава правата мисъл?
Правата мисъл има ли някои отличителни черти, с които се характеризира в дадения случай като права, или не? И най-после, можете ли да изкажете една права мисъл с каква и да е дума?
към втори вариант >>
Правата мисъл има ли някои отличителни черти, с които се характеризира в дадения случай като права, или не?
(втори вариант)
Сега ние говорим за правата мисъл. Може ли някой от вас да ми каже с какво се отличава правата мисъл?
Правата мисъл има ли някои отличителни черти, с които се характеризира в дадения случай като права, или не?
И най-после, можете ли да изкажете една права мисъл с каква и да е дума?
към втори вариант >>
И най-после, можете ли да изкажете една права мисъл с каква и да е дума?
(втори вариант)
Сега ние говорим за правата мисъл. Може ли някой от вас да ми каже с какво се отличава правата мисъл? Правата мисъл има ли някои отличителни черти, с които се характеризира в дадения случай като права, или не?
И най-после, можете ли да изкажете една права мисъл с каква и да е дума?
към втори вариант >>
Първичният език на човечеството е бил образен: щом произнесеш някоя дума, в тебе изпъква един образ.
(втори вариант)
Първичният език на човечеството е бил образен: щом произнесеш някоя дума, в тебе изпъква един образ.
Вземете например думата река. Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ. Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно. Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ. Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те.
към втори вариант >>
Вземете например думата река.
(втори вариант)
Първичният език на човечеството е бил образен: щом произнесеш някоя дума, в тебе изпъква един образ.
Вземете например думата река.
Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ. Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно. Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ. Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те. И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични.
към втори вариант >>
Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ.
(втори вариант)
Първичният език на човечеството е бил образен: щом произнесеш някоя дума, в тебе изпъква един образ. Вземете например думата река.
Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ.
Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно. Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ. Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те. И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични. За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме.
към втори вариант >>
Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно.
(втори вариант)
Първичният език на човечеството е бил образен: щом произнесеш някоя дума, в тебе изпъква един образ. Вземете например думата река. Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ.
Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно.
Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ. Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те. И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични. За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме. Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях.
към втори вариант >>
Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ.
(втори вариант)
Първичният език на човечеството е бил образен: щом произнесеш някоя дума, в тебе изпъква един образ. Вземете например думата река. Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ. Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно.
Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ.
Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те. И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични. За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме. Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях. Една дума, която няма образ, е например думата шанс.
към втори вариант >>
Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те.
(втори вариант)
Първичният език на човечеството е бил образен: щом произнесеш някоя дума, в тебе изпъква един образ. Вземете например думата река. Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ. Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно. Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ.
Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те.
И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични. За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме. Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях. Една дума, която няма образ, е например думата шанс. Какво означава тази дума?
към втори вариант >>
И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични.
(втори вариант)
Вземете например думата река. Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ. Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно. Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ. Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те.
И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични.
За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме. Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях. Една дума, която няма образ, е например думата шанс. Какво означава тази дума? „Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс.
към втори вариант >>
За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме.
(втори вариант)
Щом я произнесете, тя извиква в ума ви един жив образ. Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно. Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ. Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те. И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични.
За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме.
Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях. Една дума, която няма образ, е например думата шанс. Какво означава тази дума? „Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс. Тия думи, които имат образи, са разумни.
към втори вариант >>
Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях.
(втори вариант)
Източните езици са били образни, в тях идеята е изпъквала ясно. Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ. Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те. И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични. За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме.
Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях.
Една дума, която няма образ, е например думата шанс. Какво означава тази дума? „Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс. Тия думи, които имат образи, са разумни. Думите пея, плача са образни.
към втори вариант >>
Една дума, която няма образ, е например думата шанс.
(втори вариант)
Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ. Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те. И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични. За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме. Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях.
Една дума, която няма образ, е например думата шанс.
Какво означава тази дума? „Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс. Тия думи, които имат образи, са разумни. Думите пея, плача са образни. Ние трябва да се стремим да изработим един образен език.
към втори вариант >>
Какво означава тази дума?
(втори вариант)
Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те. И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични. За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме. Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях. Една дума, която няма образ, е например думата шанс.
Какво означава тази дума?
„Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс. Тия думи, които имат образи, са разумни. Думите пея, плача са образни. Ние трябва да се стремим да изработим един образен език. Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас.
към втори вариант >>
„Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс.
(втори вариант)
И тогава, колкото думи намерите в един език, които да произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични. За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме. Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях. Една дума, която няма образ, е например думата шанс. Какво означава тази дума?
„Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс.
Тия думи, които имат образи, са разумни. Думите пея, плача са образни. Ние трябва да се стремим да изработим един образен език. Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка.
към втори вариант >>
Тия думи, които имат образи, са разумни.
(втори вариант)
За да разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме. Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях. Една дума, която няма образ, е например думата шанс. Какво означава тази дума? „Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс.
Тия думи, които имат образи, са разумни.
Думите пея, плача са образни. Ние трябва да се стремим да изработим един образен език. Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка. Нему трябва само овцата, за да я изяде.
към втори вариант >>
Думите пея, плача са образни.
(втори вариант)
Един ден и те ще добият образи, има шанс и за тях. Една дума, която няма образ, е например думата шанс. Какво означава тази дума? „Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс. Тия думи, които имат образи, са разумни.
Думите пея, плача са образни.
Ние трябва да се стремим да изработим един образен език. Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка. Нему трябва само овцата, за да я изяде. После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист.
към втори вариант >>
Ние трябва да се стремим да изработим един образен език.
(втори вариант)
Една дума, която няма образ, е например думата шанс. Какво означава тази дума? „Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс. Тия думи, които имат образи, са разумни. Думите пея, плача са образни.
Ние трябва да се стремим да изработим един образен език.
Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка. Нему трябва само овцата, за да я изяде. После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист. В него вече проличава идея.
към втори вариант >>
Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас.
(втори вариант)
Какво означава тази дума? „Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс. Тия думи, които имат образи, са разумни. Думите пея, плача са образни. Ние трябва да се стремим да изработим един образен език.
Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас.
Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка. Нему трябва само овцата, за да я изяде. После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист. В него вече проличава идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
към втори вариант >>
Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка.
(втори вариант)
„Има възможност да бъда назначен“ – това значи шанс. Тия думи, които имат образи, са разумни. Думите пея, плача са образни. Ние трябва да се стремим да изработим един образен език. Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас.
Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка.
Нему трябва само овцата, за да я изяде. После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист. В него вече проличава идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
Нему трябва само овцата, за да я изяде.
(втори вариант)
Тия думи, които имат образи, са разумни. Думите пея, плача са образни. Ние трябва да се стремим да изработим един образен език. Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка.
Нему трябва само овцата, за да я изяде.
После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист. В него вече проличава идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината. Често ние говорим за добрия живот.
към втори вариант >>
После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист.
(втори вариант)
Думите пея, плача са образни. Ние трябва да се стремим да изработим един образен език. Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка. Нему трябва само овцата, за да я изяде.
После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист.
В него вече проличава идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината. Често ние говорим за добрия живот. Казваме добър живот, но в какво?
към втори вариант >>
В него вече проличава идея.
(втори вариант)
Ние трябва да се стремим да изработим един образен език. Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка. Нему трябва само овцата, за да я изяде. После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист.
В него вече проличава идея.
Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината. Често ние говорим за добрия живот. Казваме добър живот, но в какво? Понятието добро за вас не е определено.
към втори вариант >>
Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
(втори вариант)
Всяка дума да има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка. Нему трябва само овцата, за да я изяде. После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист. В него вече проличава идея.
Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината. Често ние говорим за добрия живот. Казваме добър живот, но в какво? Понятието добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек?
към втори вариант >>
Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
Има един животински или предметен език: той е материален език, само за задоволяване – такъв е езикът на вълка. Нему трябва само овцата, за да я изяде. После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист. В него вече проличава идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
Често ние говорим за добрия живот. Казваме добър живот, но в какво? Понятието добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под добър човек подразбира човек, който може в даден случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи; под лош човек се подразбира този, който в даден случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.
към втори вариант >>
Често ние говорим за добрия живот.
(втори вариант)
Нему трябва само овцата, за да я изяде. После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист. В него вече проличава идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината.
Често ние говорим за добрия живот.
Казваме добър живот, но в какво? Понятието добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под добър човек подразбира човек, който може в даден случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи; под лош човек се подразбира този, който в даден случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.
към втори вариант >>
Казваме добър живот, но в какво?
(втори вариант)
После, има един идеен език на хората, на човеците – той е образният език, който е отривист. В него вече проличава идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината. Често ние говорим за добрия живот.
Казваме добър живот, но в какво?
Понятието добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под добър човек подразбира човек, който може в даден случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи; под лош човек се подразбира този, който в даден случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.
към втори вариант >>
Понятието добро за вас не е определено.
(втори вариант)
В него вече проличава идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината. Често ние говорим за добрия живот. Казваме добър живот, но в какво?
Понятието добро за вас не е определено.
Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под добър човек подразбира човек, който може в даден случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи; под лош човек се подразбира този, който в даден случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.
към втори вариант >>
Какво нещо е добър човек?
(втори вариант)
Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината. Често ние говорим за добрия живот. Казваме добър живот, но в какво? Понятието добро за вас не е определено.
Какво нещо е добър човек?
Въобще българинът под добър човек подразбира човек, който може в даден случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи; под лош човек се подразбира този, който в даден случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.
към втори вариант >>
Въобще българинът под добър човек подразбира човек, който може в даден случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи; под лош човек се подразбира този, който в даден случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.
(втори вариант)
Има и един трети език – разумен, съзнателен, език на ангелите, който също тъй е образен – той включва Любовта, Мъдростта и Истината. Често ние говорим за добрия живот. Казваме добър живот, но в какво? Понятието добро за вас не е определено. Какво нещо е добър човек?
Въобще българинът под добър човек подразбира човек, който може в даден случай да ти помогне, да те нахрани и да ти услужи; под лош човек се подразбира този, който в даден случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.
към втори вариант >>
И тъй, в какво седи правата мисъл?
(втори вариант)
И тъй, в какво седи правата мисъл?
Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл. Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет. Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш. Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права.
към втори вариант >>
Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл.
(втори вариант)
И тъй, в какво седи правата мисъл?
Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл.
Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет. Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш. Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе.
към втори вариант >>
Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет.
(втори вариант)
И тъй, в какво седи правата мисъл? Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл.
Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет.
Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш. Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия.
към втори вариант >>
Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш.
(втори вариант)
И тъй, в какво седи правата мисъл? Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл. Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет.
Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш.
Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия. Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш!
към втори вариант >>
Да го бия или да не го бия?
(втори вариант)
И тъй, в какво седи правата мисъл? Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл. Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет. Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш.
Да го бия или да не го бия?
“ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия. Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш! Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл.
към втори вариант >>
“ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права.
(втори вариант)
И тъй, в какво седи правата мисъл? Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл. Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет. Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш. Да го бия или да не го бия?
“ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права.
Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия. Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш! Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл.
към втори вариант >>
Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе.
(втори вариант)
Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл. Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет. Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш. Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права.
Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе.
Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия. Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш! Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл.
към втори вариант >>
Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия.
(втори вариант)
Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет. Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш. Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе.
Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия.
Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш! Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл.
към втори вариант >>
Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш!
(втори вариант)
Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш. Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия.
Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш!
Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл.
към втори вариант >>
Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл.
(втори вариант)
Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия. Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш!
Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл.
към втори вариант >>
Ще ви задам друг въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания, или не?
(втори вариант)
Ще ви задам друг въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания, или не?
към втори вариант >>
Отговор: Вие казахте: нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.
(втори вариант)
Отговор: Вие казахте: нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.
Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.
към втори вариант >>
Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.
(втори вариант)
Отговор: Вие казахте: нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.
Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.
към втори вариант >>
Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система.
(втори вариант)
Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система.
Да страда човек, това е голяма привилегия. Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания.
към втори вариант >>
Да страда човек, това е голяма привилегия.
(втори вариант)
Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система.
Да страда човек, това е голяма привилегия.
Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия.
към втори вариант >>
Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат.
(втори вариант)
Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система. Да страда човек, това е голяма привилегия.
Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат.
Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон.
към втори вариант >>
Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията.
(втори вариант)
Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система. Да страда човек, това е голяма привилегия. Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат.
Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията.
Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят.
към втори вариант >>
Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта.
(втори вариант)
Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система. Да страда човек, това е голяма привилегия. Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията.
Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта.
Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание.
към втори вариант >>
Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания.
(втори вариант)
Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система. Да страда човек, това е голяма привилегия. Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта.
Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания.
Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб.
към втори вариант >>
Разумните страдания в Природата са една привилегия.
(втори вариант)
Да страда човек, това е голяма привилегия. Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания.
Разумните страдания в Природата са една привилегия.
Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост.
към втори вариант >>
Ще знаете – туй е един закон.
(втори вариант)
Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат. Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия.
Ще знаете – туй е един закон.
Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон.
към втори вариант >>
Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят.
(втори вариант)
Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията. Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон.
Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят.
Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата.
към втори вариант >>
Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание.
(втори вариант)
Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят.
Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание.
Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието.
към втори вариант >>
Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб.
(втори вариант)
Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание.
Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб.
И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания.
към втори вариант >>
И според закона това страдание ще ти донесе радост.
(втори вариант)
Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб.
И според закона това страдание ще ти донесе радост.
Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие.
към втори вариант >>
Вие трябва да проверявате този закон.
(втори вариант)
Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост.
Вие трябва да проверявате този закон.
Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия.
към втори вариант >>
Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата.
(втори вариант)
Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон.
Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата.
Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.
към втори вариант >>
Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието.
(втори вариант)
Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата.
Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието.
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.
към втори вариант >>
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания.
(втори вариант)
Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието.
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания.
Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.
към втори вариант >>
Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие.
(втори вариант)
И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания.
Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие.
Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.
към втори вариант >>
Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия.
(втори вариант)
Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие.
Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия.
Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.
към втори вариант >>
Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.
(втори вариант)
Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия.
Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.
към втори вариант >>
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота.
(втори вариант)
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота.
Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
към втори вариант >>
Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания.
(втори вариант)
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота.
Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания.
Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда, мисли.
към втори вариант >>
Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас?
(втори вариант)
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота. Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания.
Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас?
По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда, мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
към втори вариант >>
По-лека работа за човека от страданието няма.
(втори вариант)
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота. Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас?
По-лека работа за човека от страданието няма.
За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда, мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
към втори вариант >>
За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно.
(втори вариант)
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота. Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма.
За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно.
То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда, мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
към втори вариант >>
То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
(втори вариант)
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота. Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно.
То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
Защото човек, когато страда, мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
към втори вариант >>
Защото човек, когато страда, мисли.
(втори вариант)
Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
Защото човек, когато страда, мисли.
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
към втори вариант >>
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
(втори вариант)
Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда, мисли.
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
към втори вариант >>
Въпрос: Трябва ли да причиняваме страдания на другите?
(втори вариант)
Въпрос: Трябва ли да причиняваме страдания на другите?
към втори вариант >>
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания.
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания.
Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? – Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш. Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува.
към втори вариант >>
Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо?
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания.
Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо?
– Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш. Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога.
към втори вариант >>
– Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания.
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо?
– Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш. Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка.
към втори вариант >>
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш.
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? – Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш.
Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият!
към втори вариант >>
Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме.
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? – Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш.
Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме.
В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият! И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
към втори вариант >>
В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува.
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? – Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш. Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме.
В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува.
Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият! И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние.
към втори вариант >>
Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога.
(втори вариант)
Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? – Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш. Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува.
Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога.
Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият! И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние. Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.
към втори вариант >>
Значи в страданията ви няма духовна връзка.
(втори вариант)
– Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш. Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога.
Значи в страданията ви няма духовна връзка.
Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият! И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние. Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.
към втори вариант >>
Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият!
(втори вариант)
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш. Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка.
Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият!
И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние. Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.
към втори вариант >>
И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
(втори вариант)
Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият!
И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
Това не е страдание, това е животинско състояние. Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.
към втори вариант >>
Това не е страдание, това е животинско състояние.
(втори вариант)
В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият! И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
Това не е страдание, това е животинско състояние.
Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.
към втори вариант >>
Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.
(втори вариант)
Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият! И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние.
Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.
към втори вариант >>
Сега ще ви задам друг въпрос: трябва ли да злоупотребяваме с доверието на един наш приятел?
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос: трябва ли да злоупотребяваме с доверието на един наш приятел?
А след като злоупотребите, какъв е церът, с който може да се възстанови доверието?
към втори вариант >>
А след като злоупотребите, какъв е церът, с който може да се възстанови доверието?
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос: трябва ли да злоупотребяваме с доверието на един наш приятел?
А след като злоупотребите, какъв е церът, с който може да се възстанови доверието?
към втори вариант >>
Отговор: Явно е, че не трябва.
(втори вариант)
Отговор: Явно е, че не трябва.
към втори вариант >>
Не само че не трябва, но доверието трябва да го считате като нещо свещено.
(втори вариант)
Не само че не трябва, но доверието трябва да го считате като нещо свещено.
Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си. Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината.
към втори вариант >>
Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си.
(втори вариант)
Не само че не трябва, но доверието трябва да го считате като нещо свещено.
Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си.
Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание.
към втори вариант >>
Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено.
(втори вариант)
Не само че не трябва, но доверието трябва да го считате като нещо свещено. Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си.
Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено.
Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. От външния свят вие няма защо да се тревожите.
към втори вариант >>
Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете.
(втори вариант)
Не само че не трябва, но доверието трябва да го считате като нещо свещено. Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си. Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено.
Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете.
У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. От външния свят вие няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас.
към втори вариант >>
У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна.
(втори вариант)
Не само че не трябва, но доверието трябва да го считате като нещо свещено. Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си. Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете.
У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна.
У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. От външния свят вие няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас.
към втори вариант >>
У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината.
(втори вариант)
Не само че не трябва, но доверието трябва да го считате като нещо свещено. Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си. Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна.
У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината.
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. От външния свят вие няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас.
към втори вариант >>
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание.
(втори вариант)
Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си. Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината.
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание.
От външния свят вие няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас.
към втори вариант >>
От външния свят вие няма защо да се тревожите.
(втори вариант)
Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание.
От външния свят вие няма защо да се тревожите.
Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас.
към втори вариант >>
Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас.
(втори вариант)
Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание. От външния свят вие няма защо да се тревожите.
Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас.
към втори вариант >>
Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново?
(втори вариант)
Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново?
Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик.
към втори вариант >>
Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие.
(втори вариант)
Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново?
Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие.
Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло.
към втори вариант >>
Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът.
(втори вариант)
Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново? Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие.
Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът.
По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън.
към втори вариант >>
По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас.
(втори вариант)
Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново? Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът.
По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас.
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик.
към втори вариант >>
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им.
(втори вариант)
Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново? Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас.
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им.
Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
към втори вариант >>
Той често правел такива опити с един свой ученик.
(втори вариант)
Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие отново? Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им.
Той често правел такива опити с един свой ученик.
Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента.
към втори вариант >>
Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло.
(втори вариант)
Да кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие. Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик.
Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло.
Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента. Това е един от опасните опити, там се забатачват хората.
към втори вариант >>
Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън.
(втори вариант)
Сега, за да възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както със себе си – ето ви церът. По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло.
Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън.
Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента. Това е един от опасните опити, там се забатачват хората. Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко.
към втори вариант >>
Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик.
(втори вариант)
По-рано той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето; сега по обратния път, за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той да разполага с вас. Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън.
Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик.
Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента. Това е един от опасните опити, там се забатачват хората. Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко. В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо.
към втори вариант >>
Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
(втори вариант)
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им. Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик.
Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента. Това е един от опасните опити, там се забатачват хората. Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко. В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Забележете у евреите: като дойдат до известна възраст, всички заприличват на расата си – по своя типичен нос, по очите си и др.
към втори вариант >>
Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента.
(втори вариант)
Той често правел такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания.
Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента.
Това е един от опасните опити, там се забатачват хората. Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко. В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Забележете у евреите: като дойдат до известна възраст, всички заприличват на расата си – по своя типичен нос, по очите си и др.
към втори вариант >>
Това е един от опасните опити, там се забатачват хората.
(втори вариант)
Един ден професорът решил да направи следния опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика си, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло. Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента.
Това е един от опасните опити, там се забатачват хората.
Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко. В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Забележете у евреите: като дойдат до известна възраст, всички заприличват на расата си – по своя типичен нос, по очите си и др.
към втори вариант >>
Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко.
(втори вариант)
Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл да излезе навън. Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента. Това е един от опасните опити, там се забатачват хората.
Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко.
В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Забележете у евреите: като дойдат до известна възраст, всички заприличват на расата си – по своя типичен нос, по очите си и др.
към втори вариант >>
В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо.
(втори вариант)
Но и професорът в това младо тяло не могъл да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента. Това е един от опасните опити, там се забатачват хората. Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко.
В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо.
Забележете у евреите: като дойдат до известна възраст, всички заприличват на расата си – по своя типичен нос, по очите си и др.
към втори вариант >>
Забележете у евреите: като дойдат до известна възраст, всички заприличват на расата си – по своя типичен нос, по очите си и др.
(втори вариант)
Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но трябвало да мине през големи страдания. Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са студентът в тялото на професора и професорът в тялото на студента. Това е един от опасните опити, там се забатачват хората. Старият професор да влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент да влезе в старото тяло на професора, това е тежко. В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо.
Забележете у евреите: като дойдат до известна възраст, всички заприличват на расата си – по своя типичен нос, по очите си и др.
към втори вариант >>
Може ли някой от вас да даде определение на думата доверие?
(втори вариант)
Може ли някой от вас да даде определение на думата доверие?
Кога имате доверие? Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате. В реката има една лодка с лодкар. Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите? Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен.
към втори вариант >>
Кога имате доверие?
(втори вариант)
Може ли някой от вас да даде определение на думата доверие?
Кога имате доверие?
Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате. В реката има една лодка с лодкар. Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите? Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен. Тъй че някой път доверието ви се налага.
към втори вариант >>
Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате.
(втори вариант)
Може ли някой от вас да даде определение на думата доверие? Кога имате доверие?
Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате.
В реката има една лодка с лодкар. Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите? Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен. Тъй че някой път доверието ви се налага. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази.
към втори вариант >>
В реката има една лодка с лодкар.
(втори вариант)
Може ли някой от вас да даде определение на думата доверие? Кога имате доверие? Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате.
В реката има една лодка с лодкар.
Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите? Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен. Тъй че някой път доверието ви се налага. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек.
към втори вариант >>
Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите?
(втори вариант)
Може ли някой от вас да даде определение на думата доверие? Кога имате доверие? Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате. В реката има една лодка с лодкар.
Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите?
Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен. Тъй че някой път доверието ви се налага. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения.
към втори вариант >>
Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен.
(втори вариант)
Може ли някой от вас да даде определение на думата доверие? Кога имате доверие? Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате. В реката има една лодка с лодкар. Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите?
Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен.
Тъй че някой път доверието ви се налага. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения. В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна.
към втори вариант >>
Тъй че някой път доверието ви се налага.
(втори вариант)
Кога имате доверие? Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате. В реката има една лодка с лодкар. Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите? Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен.
Тъй че някой път доверието ви се налага.
Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения. В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна. И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе.
към втори вариант >>
Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази.
(втори вариант)
Представете си, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва да я преплавате. В реката има една лодка с лодкар. Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите? Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен. Тъй че някой път доверието ви се налага.
Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази.
Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения. В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна. И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
към втори вариант >>
Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек.
(втори вариант)
В реката има една лодка с лодкар. Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите? Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен. Тъй че някой път доверието ви се налага. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази.
Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек.
Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения. В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна. И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат.
към втори вариант >>
Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения.
(втори вариант)
Сега вие ще се спрете ли да видите кой е този човек, че после да му се доверите? Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен. Тъй че някой път доверието ви се налага. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек.
Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения.
В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна. И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат. В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат.
към втори вариант >>
В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна.
(втори вариант)
Не, вие веднага влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен. Тъй че някой път доверието ви се налага. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения.
В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна.
И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат. В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните.
към втори вариант >>
И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе.
(втори вариант)
Тъй че някой път доверието ви се налага. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения. В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна.
И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе.
Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат. В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон.
към втори вариант >>
Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
(втори вариант)
Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, но от лодкаря зависи – той може да те предаде на този, който те гони, а може и да те запази. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения. В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна. И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе.
Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат. В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка.
към втори вариант >>
Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат.
(втори вариант)
Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения. В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна. И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече.
Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат.
В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост.
към втори вариант >>
В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат.
(втори вариант)
Въобще в такива случаи, когато човек напълно и изведнъж се довери на някого, той не остава излъган, освен с малки изключения. В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна. И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат.
В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат.
Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо.
към втори вариант >>
Доверие има даже и у животните.
(втори вариант)
В душата има едно качество: тя схваща интуитивно, че във всеки едного има една добра страна. И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат. В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат.
Доверие има даже и у животните.
Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо. Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало.
към втори вариант >>
Ако човек има вяра, и те спазват този закон.
(втори вариант)
И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може да злоупотреби с тебе. Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат. В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните.
Ако човек има вяра, и те спазват този закон.
Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо. Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало. Това е една характерна черта.
към втори вариант >>
Един свещеник ми разправяше за една своя котка.
(втори вариант)
Ако се довериш на някой човек напълно и изведнъж, изключенията са много редки, но ако му се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече. Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат. В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон.
Един свещеник ми разправяше за една своя котка.
Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо. Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало. Това е една характерна черта.
към втори вариант >>
Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост.
(втори вариант)
Например някой те гони, ти влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие на хората в нея, защото няма друг изходен път – тия хора на часа ти помагат. В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка.
Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост.
Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо. Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало. Това е една характерна черта.
към втори вариант >>
Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо.
(втори вариант)
В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост.
Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо.
Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало. Това е една характерна черта.
към втори вариант >>
Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало.
(втори вариант)
Доверие има даже и у животните. Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо.
Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало.
Това е една характерна черта.
към втори вариант >>
Това е една характерна черта.
(втори вариант)
Ако човек има вяра, и те спазват този закон. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо. Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което Ă се давало.
Това е една характерна черта.
към втори вариант >>
У всеки човек има Добро.
(втори вариант)
У всеки човек има Добро.
У всички хора има по една добра черта. Не мислете, че сега трябва да придобиете Доброто. Не, то е вложено във вас – изисква се само време, т.е. благоприятни условия, за да се прояви. Създаването на тия условия пък зависи от вас.
към втори вариант >>
У всички хора има по една добра черта.
(втори вариант)
У всеки човек има Добро.
У всички хора има по една добра черта.
Не мислете, че сега трябва да придобиете Доброто. Не, то е вложено във вас – изисква се само време, т.е. благоприятни условия, за да се прояви. Създаването на тия условия пък зависи от вас.
към втори вариант >>
Не мислете, че сега трябва да придобиете Доброто.
(втори вариант)
У всеки човек има Добро. У всички хора има по една добра черта.
Не мислете, че сега трябва да придобиете Доброто.
Не, то е вложено във вас – изисква се само време, т.е. благоприятни условия, за да се прояви. Създаването на тия условия пък зависи от вас.
към втори вариант >>
Не, то е вложено във вас – изисква се само време, т.е.
(втори вариант)
У всеки човек има Добро. У всички хора има по една добра черта. Не мислете, че сега трябва да придобиете Доброто.
Не, то е вложено във вас – изисква се само време, т.е.
благоприятни условия, за да се прояви. Създаването на тия условия пък зависи от вас.
към втори вариант >>
благоприятни условия, за да се прояви.
(втори вариант)
У всеки човек има Добро. У всички хора има по една добра черта. Не мислете, че сега трябва да придобиете Доброто. Не, то е вложено във вас – изисква се само време, т.е.
благоприятни условия, за да се прояви.
Създаването на тия условия пък зависи от вас.
към втори вариант >>
Създаването на тия условия пък зависи от вас.
(втори вариант)
У всеки човек има Добро. У всички хора има по една добра черта. Не мислете, че сега трябва да придобиете Доброто. Не, то е вложено във вас – изисква се само време, т.е. благоприятни условия, за да се прояви.
Създаването на тия условия пък зависи от вас.
към втори вариант >>
За следния път ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта.
(втори вариант)
За следния път ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта.
към втори вариант >>
Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта?
(втори вариант)
Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта?
Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение? Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа?
към втори вариант >>
Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение?
(втори вариант)
Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта?
Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение?
Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа?
към втори вариант >>
Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа?
(втори вариант)
Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта? Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение?
Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа?
към втори вариант >>
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
(втори вариант)
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата.
към втори вариант >>
Човешкият дух е създал граматиката.
(втори вариант)
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Човешкият дух е създал граматиката.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред.
към втори вариант >>
Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин.
(втори вариант)
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин.
Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи.
към втори вариант >>
Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
(втори вариант)
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин.
Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая.
към втори вариант >>
Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух.
(втори вариант)
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух.
Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола.
към втори вариант >>
Другата граматика е на буквата.
(втори вариант)
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух.
Другата граматика е на буквата.
Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая?
към втори вариант >>
Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред.
(втори вариант)
Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата.
Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред.
Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения.
към втори вариант >>
Но този ред не е еднакъв във всичките народи.
(втори вариант)
Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред.
Но този ред не е еднакъв във всичките народи.
В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая?
към втори вариант >>
В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая.
(втори вариант)
Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи.
В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая.
В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая?
към втори вариант >>
В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола.
(втори вариант)
Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая.
В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола.
Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая?
към втори вариант >>
Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая?
(втори вариант)
Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола.
Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая?
Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая?
към втори вариант >>
Разбира се, и там има изключения.
(втори вариант)
Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая?
Разбира се, и там има изключения.
Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая?
към втори вариант >>
Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая?
(втори вариант)
Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения.
Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая?
към втори вариант >>
Отговор: Защото едните първо мислят и после действат, а другите първо действат и после мислят.
(втори вариант)
Отговор: Защото едните първо мислят и после действат, а другите първо действат и после мислят.
към втори вариант >>
Значи българите първо действат и после мислят, а германците първо мислят и после действат.
(втори вариант)
Значи българите първо действат и после мислят, а германците първо мислят и после действат.
Всички съгласни ли сте с това?
към втори вариант >>
Всички съгласни ли сте с това?
(втори вариант)
Значи българите първо действат и после мислят, а германците първо мислят и после действат.
Всички съгласни ли сте с това?
към втори вариант >>
Отговор: Фактически германците повече действат, отколкото българите.
(втори вариант)
Отговор: Фактически германците повече действат, отколкото българите.
към втори вариант >>
Но германците са били философски народ.
(втори вариант)
Но германците са били философски народ.
Те после, по примера на англичаните, взели ново направление и се отказали от философията. И може би за в бъдеще граматиката им пак ще се измени.
към втори вариант >>
Те после, по примера на англичаните, взели ново направление и се отказали от философията.
(втори вариант)
Но германците са били философски народ.
Те после, по примера на англичаните, взели ново направление и се отказали от философията.
И може би за в бъдеще граматиката им пак ще се измени.
към втори вариант >>
И може би за в бъдеще граматиката им пак ще се измени.
(втори вариант)
Но германците са били философски народ. Те после, по примера на англичаните, взели ново направление и се отказали от философията.
И може би за в бъдеще граматиката им пак ще се измени.
към втори вариант >>
Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите.
(втори вариант)
Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите.
Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие? Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой от вас, който е чел нещо за това?
към втори вариант >>
Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие?
(втори вариант)
Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите.
Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие?
Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой от вас, който е чел нещо за това?
към втори вариант >>
Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега.
(втори вариант)
Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите. Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие?
Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега.
Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой от вас, който е чел нещо за това?
към втори вариант >>
Има и други въпроси.
(втори вариант)
Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите. Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие? Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега.
Има и други въпроси.
Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой от вас, който е чел нещо за това?
към втори вариант >>
Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч?
(втори вариант)
Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите. Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие? Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега. Има и други въпроси.
Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч?
Има ли някой от вас, който е чел нещо за това?
към втори вариант >>
Има ли някой от вас, който е чел нещо за това?
(втори вариант)
Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите. Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие? Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч?
Има ли някой от вас, който е чел нещо за това?
към втори вариант >>
Отговор: Според науката най-първо са се явили съюзите, или подражателните звуци.
(втори вариант)
Отговор: Според науката най-първо са се явили съюзите, или подражателните звуци.
към втори вариант >>
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена.
(втори вариант)
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена.
Туй показва, че те са от по-нов произход. След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
към втори вариант >>
Туй показва, че те са от по-нов произход.
(втори вариант)
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена.
Туй показва, че те са от по-нов произход.
След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
към втори вариант >>
След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите.
(втори вариант)
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход.
След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите.
И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
към втори вариант >>
И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред.
(втори вариант)
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход. След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите.
И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред.
Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
към втори вариант >>
Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н.
(втори вариант)
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход. След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред.
Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н.
И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
към втори вариант >>
И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
(втори вариант)
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход. След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н.
И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна.
към втори вариант >>
Въпрос: Кой е първият слог, който е бил произнесен.
(втори вариант)
Въпрос: Кой е първият слог, който е бил произнесен.
към втори вариант >>
Той е като първата дума: съдържал е в себе си всичкия смисъл на живота.
(втори вариант)
Той е като първата дума: съдържал е в себе си всичкия смисъл на живота.
към втори вариант >>
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали?
(втори вариант)
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали?
Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество?
към втори вариант >>
Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена.
(втори вариант)
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали?
Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена.
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи?
към втори вариант >>
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено.
(втори вариант)
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали? Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена.
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено.
Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи? Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма.
към втори вариант >>
Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие.
(втори вариант)
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали? Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено.
Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие.
Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи? Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма. Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне.
към втори вариант >>
Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три.
(втори вариант)
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали? Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие.
Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три.
Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи? Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма. Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне. Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва да има известна идея.
към втори вариант >>
Какво заключение ще направим за движението на туй същество?
(втори вариант)
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали? Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три.
Какво заключение ще направим за движението на туй същество?
Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи? Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма. Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне. Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва да има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътят му?
към втори вариант >>
Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи?
(втори вариант)
Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество?
Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи?
Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма. Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне. Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва да има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътят му?
към втори вариант >>
Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма.
(втори вариант)
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи?
Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма.
Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне. Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва да има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътят му?
към втори вариант >>
Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне.
(втори вариант)
Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи? Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма.
Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне.
Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва да има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътят му?
към втори вариант >>
Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва да има известна идея.
(втори вариант)
Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи? Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма. Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне.
Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва да има известна идея.
Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътят му?
към втори вариант >>
Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътят му?
(втори вариант)
Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи? Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма. Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне. Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва да има известна идея.
Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътят му?
към втори вариант >>
Отговор: Във физиката законът на енергията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.
(втори вариант)
Отговор: Във физиката законът на енергията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.
към втори вариант >>
Да, съвременните физици са прави, но така е само в Божествения свят – само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
(втори вариант)
Да, съвременните физици са прави, но така е само в Божествения свят – само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
към втори вариант >>
Сега вие сте млади, нали?
(втори вариант)
Сега вие сте млади, нали?
Можете ли да пишете върху темата Една от основните черти на младия? По какво се отличава младият човек?
към втори вариант >>
Можете ли да пишете върху темата Една от основните черти на младия?
(втори вариант)
Сега вие сте млади, нали?
Можете ли да пишете върху темата Една от основните черти на младия?
По какво се отличава младият човек?
към втори вариант >>
По какво се отличава младият човек?
(втори вариант)
Сега вие сте млади, нали? Можете ли да пишете върху темата Една от основните черти на младия?
По какво се отличава младият човек?
към втори вариант >>
Отговор: Младият има голям ентусиазъм и вяра за осъществяване на идеите и светлите неща в живота, а старият човек си казва, че тези работи са неосъществими в този живот.
(втори вариант)
Отговор: Младият има голям ентусиазъм и вяра за осъществяване на идеите и светлите неща в живота, а старият човек си казва, че тези работи са неосъществими в този живот.
към втори вариант >>
Друг въпрос: Кое прави човека млад?
(втори вариант)
Друг въпрос: Кое прави човека млад?
към втори вариант >>
Отговор: Стремежът.
(втори вариант)
Отговор: Стремежът.
към втори вариант >>
Не е стремежът.
(втори вариант)
Не е стремежът.
Стремежът на младия е като стремежа на една граната – в тази граната има взривно вещество. Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар. Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е. ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади. В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост.
към втори вариант >>
Стремежът на младия е като стремежа на една граната – в тази граната има взривно вещество.
(втори вариант)
Не е стремежът.
Стремежът на младия е като стремежа на една граната – в тази граната има взривно вещество.
Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар. Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е. ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади. В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост. Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
към втори вариант >>
Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар.
(втори вариант)
Не е стремежът. Стремежът на младия е като стремежа на една граната – в тази граната има взривно вещество.
Значи у младия има заложени енергии, които го правят млад, а понеже у стария тия енергии са изразходвани, той е стар.
Но и младият може да остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е. ако му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може да се подмлади. В новата психология трябва да се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат да ви състарят преждевременно и да ви лишат от енергията на вашата младост. Когато пък старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии.
към втори вариант >>
4.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
(Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях.
Сега, какво искате да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция?
(Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях.
Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея.
към беседата >>
Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят.
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има. Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят.
Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят.
Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават.
към беседата >>
Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои.
Сега, какво искате да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция? (Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях.
Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои.
Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея.
към беседата >>
Много малко поклонници може да има той.
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има. Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят.
Много малко поклонници може да има той.
За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен.
към беседата >>
Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея.
Сега, какво искате да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция? (Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои.
Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея.
към беседата >>
За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе.
Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има. Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той.
За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе.
А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава.
към беседата >>
Докато не разбирате думите като сили, понеже всяка една дума представлява сила в себе си, вие не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание.
Докато не разбирате думите като сили, понеже всяка една дума представлява сила в себе си, вие не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание.
към беседата >>
А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема.
Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе.
А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема.
Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава. Това е качество само за Бога.
към беседата >>
Какво разбирате под думата любов?
Какво разбирате под думата любов?
- Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши.
към беседата >>
НАГОРЕ