НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1637
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1637
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 17.12.1939г.,
В бъдеще ще могат да ги виждат хората.
Едно време понятията на хората бяха много ограничени и сам Господ се проявяваше във въздуха, в бурите, в дълбочините на моретата. Но сега, като говорим за Бога, ние разбираме цялата вселена, в която има не само сто милиона слънца, но милиарди слънца. В тази вселена има не само милиони слънца, но и милиарди вселени. Има вселени, които ний никога не можем да видим. Нашите телескопи не могат да ги хванат още.
В бъдеще ще могат да ги виждат хората.
При това, съвременната наука казва, че нашата Вселена се разширява. В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега. Значи, животът ще расте. Това са философски разисквания за религиозните хора. Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере.
към беседата >>
За да се прояви любовта в тебе, ти ще оценяваш онова, което ти се дава.
Вие сте дотолкова прави, че никой не ви обича, доколкото и вие не обичате никого. Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Казваш: „Ама аз го обичам.“ Щом го обичаш, и той те обича. Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Любовта винаги има два полюса.
За да се прояви любовта в тебе, ти ще оценяваш онова, което ти се дава.
Същевременно пък той ще оценява това, което ти му даваш. Ценете доброто, което любовта произвежда. Любовта се оценява с онова, което произвежда. Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят.
към беседата >>
Те са повече набожни отколкото трябва.
Сегашните хора не успяват в работите си, защото за всичко иждивяват повече енергия отколкото трябва. Запример, религиозните се молят повече отколкото трябва.
Те са повече набожни отколкото трябва.
Те проявяват излишна ревност, излишно съревнование. Някои от християните се наричат Павлови, други – на Кифа, трети – на Христа и т.н. Това е неразбиране на въпроса. Христос казва: „Кой се разпна за вас? Павел, Петър или Кифа?
към беседата >>
При това, съвременната наука казва, че нашата Вселена се разширява.
Но сега, като говорим за Бога, ние разбираме цялата вселена, в която има не само сто милиона слънца, но милиарди слънца. В тази вселена има не само милиони слънца, но и милиарди вселени. Има вселени, които ний никога не можем да видим. Нашите телескопи не могат да ги хванат още. В бъдеще ще могат да ги виждат хората.
При това, съвременната наука казва, че нашата Вселена се разширява.
В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега. Значи, животът ще расте. Това са философски разисквания за религиозните хора. Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере. Неразбирането не е лошо нещо.
към беседата >>
Същевременно пък той ще оценява това, което ти му даваш.
Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Казваш: „Ама аз го обичам.“ Щом го обичаш, и той те обича. Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Любовта винаги има два полюса. За да се прояви любовта в тебе, ти ще оценяваш онова, което ти се дава.
Същевременно пък той ще оценява това, което ти му даваш.
Ценете доброто, което любовта произвежда. Любовта се оценява с онова, което произвежда. Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят. Това произвежда любовта в човека.
към беседата >>
Те проявяват излишна ревност, излишно съревнование.
Сегашните хора не успяват в работите си, защото за всичко иждивяват повече енергия отколкото трябва. Запример, религиозните се молят повече отколкото трябва. Те са повече набожни отколкото трябва.
Те проявяват излишна ревност, излишно съревнование.
Някои от християните се наричат Павлови, други – на Кифа, трети – на Христа и т.н. Това е неразбиране на въпроса. Христос казва: „Кой се разпна за вас? Павел, Петър или Кифа? “
към беседата >>
В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега.
В тази вселена има не само милиони слънца, но и милиарди вселени. Има вселени, които ний никога не можем да видим. Нашите телескопи не могат да ги хванат още. В бъдеще ще могат да ги виждат хората. При това, съвременната наука казва, че нашата Вселена се разширява.
В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега.
Значи, животът ще расте. Това са философски разисквания за религиозните хора. Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере. Неразбирането не е лошо нещо. Щом не разбираш нещо, ти трябва да си почиваш.
към беседата >>
Ценете доброто, което любовта произвежда.
Казваш: „Ама аз го обичам.“ Щом го обичаш, и той те обича. Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Любовта винаги има два полюса. За да се прояви любовта в тебе, ти ще оценяваш онова, което ти се дава. Същевременно пък той ще оценява това, което ти му даваш.
Ценете доброто, което любовта произвежда.
Любовта се оценява с онова, което произвежда. Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят. Това произвежда любовта в човека. Това е едно състояние, което човек трябва да опита.
към беседата >>
Някои от християните се наричат Павлови, други – на Кифа, трети – на Христа и т.н.
Сегашните хора не успяват в работите си, защото за всичко иждивяват повече енергия отколкото трябва. Запример, религиозните се молят повече отколкото трябва. Те са повече набожни отколкото трябва. Те проявяват излишна ревност, излишно съревнование.
Някои от християните се наричат Павлови, други – на Кифа, трети – на Христа и т.н.
Това е неразбиране на въпроса. Христос казва: „Кой се разпна за вас? Павел, Петър или Кифа? “
към беседата >>
Значи, животът ще расте.
Има вселени, които ний никога не можем да видим. Нашите телескопи не могат да ги хванат още. В бъдеще ще могат да ги виждат хората. При това, съвременната наука казва, че нашата Вселена се разширява. В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега.
Значи, животът ще расте.
Това са философски разисквания за религиозните хора. Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере. Неразбирането не е лошо нещо. Щом не разбираш нещо, ти трябва да си почиваш. Щом го разбираш, ти вече си готов да работиш.
към беседата >>
Любовта се оценява с онова, което произвежда.
Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Любовта винаги има два полюса. За да се прояви любовта в тебе, ти ще оценяваш онова, което ти се дава. Същевременно пък той ще оценява това, което ти му даваш. Ценете доброто, което любовта произвежда.
Любовта се оценява с онова, което произвежда.
Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят. Това произвежда любовта в човека. Това е едно състояние, което човек трябва да опита.
към беседата >>
Това е неразбиране на въпроса.
Сегашните хора не успяват в работите си, защото за всичко иждивяват повече енергия отколкото трябва. Запример, религиозните се молят повече отколкото трябва. Те са повече набожни отколкото трябва. Те проявяват излишна ревност, излишно съревнование. Някои от християните се наричат Павлови, други – на Кифа, трети – на Христа и т.н.
Това е неразбиране на въпроса.
Христос казва: „Кой се разпна за вас? Павел, Петър или Кифа? “
към беседата >>
Това са философски разисквания за религиозните хора.
Нашите телескопи не могат да ги хванат още. В бъдеще ще могат да ги виждат хората. При това, съвременната наука казва, че нашата Вселена се разширява. В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега. Значи, животът ще расте.
Това са философски разисквания за религиозните хора.
Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере. Неразбирането не е лошо нещо. Щом не разбираш нещо, ти трябва да си почиваш. Щом го разбираш, ти вече си готов да работиш.
към беседата >>
Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден.
Любовта винаги има два полюса. За да се прояви любовта в тебе, ти ще оценяваш онова, което ти се дава. Същевременно пък той ще оценява това, което ти му даваш. Ценете доброто, което любовта произвежда. Любовта се оценява с онова, което произвежда.
Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден.
Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят. Това произвежда любовта в човека. Това е едно състояние, което човек трябва да опита.
към беседата >>
Христос казва: „Кой се разпна за вас?
Запример, религиозните се молят повече отколкото трябва. Те са повече набожни отколкото трябва. Те проявяват излишна ревност, излишно съревнование. Някои от християните се наричат Павлови, други – на Кифа, трети – на Христа и т.н. Това е неразбиране на въпроса.
Христос казва: „Кой се разпна за вас?
Павел, Петър или Кифа? “
към беседата >>
Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере.
В бъдеще ще могат да ги виждат хората. При това, съвременната наука казва, че нашата Вселена се разширява. В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега. Значи, животът ще расте. Това са философски разисквания за религиозните хора.
Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере.
Неразбирането не е лошо нещо. Щом не разбираш нещо, ти трябва да си почиваш. Щом го разбираш, ти вече си готов да работиш.
към беседата >>
Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят.
За да се прояви любовта в тебе, ти ще оценяваш онова, което ти се дава. Същевременно пък той ще оценява това, което ти му даваш. Ценете доброто, което любовта произвежда. Любовта се оценява с онова, което произвежда. Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден.
Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят.
Това произвежда любовта в човека. Това е едно състояние, което човек трябва да опита.
към беседата >>
Павел, Петър или Кифа?
Те са повече набожни отколкото трябва. Те проявяват излишна ревност, излишно съревнование. Някои от християните се наричат Павлови, други – на Кифа, трети – на Христа и т.н. Това е неразбиране на въпроса. Христос казва: „Кой се разпна за вас?
Павел, Петър или Кифа?
“
към беседата >>
Неразбирането не е лошо нещо.
При това, съвременната наука казва, че нашата Вселена се разширява. В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега. Значи, животът ще расте. Това са философски разисквания за религиозните хора. Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере.
Неразбирането не е лошо нещо.
Щом не разбираш нещо, ти трябва да си почиваш. Щом го разбираш, ти вече си готов да работиш.
към беседата >>
Това произвежда любовта в човека.
Същевременно пък той ще оценява това, което ти му даваш. Ценете доброто, което любовта произвежда. Любовта се оценява с онова, което произвежда. Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят.
Това произвежда любовта в човека.
Това е едно състояние, което човек трябва да опита.
към беседата >>
“
Те проявяват излишна ревност, излишно съревнование. Някои от християните се наричат Павлови, други – на Кифа, трети – на Христа и т.н. Това е неразбиране на въпроса. Христос казва: „Кой се разпна за вас? Павел, Петър или Кифа?
“
към беседата >>
Щом не разбираш нещо, ти трябва да си почиваш.
В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега. Значи, животът ще расте. Това са философски разисквания за религиозните хора. Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере. Неразбирането не е лошо нещо.
Щом не разбираш нещо, ти трябва да си почиваш.
Щом го разбираш, ти вече си готов да работиш.
към беседата >>
Това е едно състояние, което човек трябва да опита.
Ценете доброто, което любовта произвежда. Любовта се оценява с онова, което произвежда. Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят. Това произвежда любовта в човека.
Това е едно състояние, което човек трябва да опита.
към беседата >>
Някой иска да вземе мястото на Христа, да се прослави като Него.
Някой иска да вземе мястото на Христа, да се прослави като Него.
Не се опитвайте. Всеки, който иска да вземе мястото на Христа, трябва да влезе в света, да работи за него и да се остави после да го разпнат, както разпнаха Христа. Ако може да мине през пътя на Христа, ние сме готови да го прославим. Не е достатъчно само да бъдеш подобен на Христа, но трябва да минеш през Неговите страдания. Ако човек може със спокойствие да издържи на страданията, които Бог му налага, той може да бъде подобен на Христа, но ако при най-малкото страдание протестира и роптае, никакво подобие не може да се очаква.
към беседата >>
Щом го разбираш, ти вече си готов да работиш.
Значи, животът ще расте. Това са философски разисквания за религиозните хора. Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере. Неразбирането не е лошо нещо. Щом не разбираш нещо, ти трябва да си почиваш.
Щом го разбираш, ти вече си готов да работиш.
към беседата >>
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини.
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини.
Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят. Той казва, че като я слушал, бил готов да пожертвува всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал старият му американски ум. В същото положение се намирате и вие. Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвувате всичко. Щом излезете вън, дойде ви пак старият ум и казвате: „Не е така, както си мислехме.“ И това не е реално в живота.
към беседата >>
Не се опитвайте.
Някой иска да вземе мястото на Христа, да се прослави като Него.
Не се опитвайте.
Всеки, който иска да вземе мястото на Христа, трябва да влезе в света, да работи за него и да се остави после да го разпнат, както разпнаха Христа. Ако може да мине през пътя на Христа, ние сме готови да го прославим. Не е достатъчно само да бъдеш подобен на Христа, но трябва да минеш през Неговите страдания. Ако човек може със спокойствие да издържи на страданията, които Бог му налага, той може да бъде подобен на Христа, но ако при най-малкото страдание протестира и роптае, никакво подобие не може да се очаква.
към беседата >>
Когато Христос отхождаше, дойде до едно място и като срещна някои от учениците Си, каза: „Радвайте се, че срещнахте Този, Когото бяха разпнали.“ Съвременните хора казват: „Това вярно ли е или така само се говори?
Когато Христос отхождаше, дойде до едно място и като срещна някои от учениците Си, каза: „Радвайте се, че срещнахте Този, Когото бяха разпнали.“ Съвременните хора казват: „Това вярно ли е или така само се говори?
Може да е някаква илюзия.“ В света съществуват реални неща и отражение на реалността. Илюзията не може да съществува вън от реалността. Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността. Илюзията сама по себе си не може да съществува. Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност.
към беседата >>
Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят.
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини.
Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят.
Той казва, че като я слушал, бил готов да пожертвува всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал старият му американски ум. В същото положение се намирате и вие. Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвувате всичко. Щом излезете вън, дойде ви пак старият ум и казвате: „Не е така, както си мислехме.“ И това не е реално в живота.
към беседата >>
Всеки, който иска да вземе мястото на Христа, трябва да влезе в света, да работи за него и да се остави после да го разпнат, както разпнаха Христа.
Някой иска да вземе мястото на Христа, да се прослави като Него. Не се опитвайте.
Всеки, който иска да вземе мястото на Христа, трябва да влезе в света, да работи за него и да се остави после да го разпнат, както разпнаха Христа.
Ако може да мине през пътя на Христа, ние сме готови да го прославим. Не е достатъчно само да бъдеш подобен на Христа, но трябва да минеш през Неговите страдания. Ако човек може със спокойствие да издържи на страданията, които Бог му налага, той може да бъде подобен на Христа, но ако при най-малкото страдание протестира и роптае, никакво подобие не може да се очаква.
към беседата >>
Може да е някаква илюзия.“ В света съществуват реални неща и отражение на реалността.
Когато Христос отхождаше, дойде до едно място и като срещна някои от учениците Си, каза: „Радвайте се, че срещнахте Този, Когото бяха разпнали.“ Съвременните хора казват: „Това вярно ли е или така само се говори?
Може да е някаква илюзия.“ В света съществуват реални неща и отражение на реалността.
Илюзията не може да съществува вън от реалността. Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността. Илюзията сама по себе си не може да съществува. Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност. Следователно сянката извън реалността не може да съществува.
към беседата >>
Той казва, че като я слушал, бил готов да пожертвува всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал старият му американски ум.
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят.
Той казва, че като я слушал, бил готов да пожертвува всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал старият му американски ум.
В същото положение се намирате и вие. Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвувате всичко. Щом излезете вън, дойде ви пак старият ум и казвате: „Не е така, както си мислехме.“ И това не е реално в живота.
към беседата >>
Ако може да мине през пътя на Христа, ние сме готови да го прославим.
Някой иска да вземе мястото на Христа, да се прослави като Него. Не се опитвайте. Всеки, който иска да вземе мястото на Христа, трябва да влезе в света, да работи за него и да се остави после да го разпнат, както разпнаха Христа.
Ако може да мине през пътя на Христа, ние сме готови да го прославим.
Не е достатъчно само да бъдеш подобен на Христа, но трябва да минеш през Неговите страдания. Ако човек може със спокойствие да издържи на страданията, които Бог му налага, той може да бъде подобен на Христа, но ако при най-малкото страдание протестира и роптае, никакво подобие не може да се очаква.
към беседата >>
Илюзията не може да съществува вън от реалността.
Когато Христос отхождаше, дойде до едно място и като срещна някои от учениците Си, каза: „Радвайте се, че срещнахте Този, Когото бяха разпнали.“ Съвременните хора казват: „Това вярно ли е или така само се говори? Може да е някаква илюзия.“ В света съществуват реални неща и отражение на реалността.
Илюзията не може да съществува вън от реалността.
Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността. Илюзията сама по себе си не може да съществува. Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност. Следователно сянката извън реалността не може да съществува. Заблуждението е също сянка на знанието, на ума.
към беседата >>
В същото положение се намирате и вие.
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят. Той казва, че като я слушал, бил готов да пожертвува всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал старият му американски ум.
В същото положение се намирате и вие.
Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвувате всичко. Щом излезете вън, дойде ви пак старият ум и казвате: „Не е така, както си мислехме.“ И това не е реално в живота.
към беседата >>
Не е достатъчно само да бъдеш подобен на Христа, но трябва да минеш през Неговите страдания.
Някой иска да вземе мястото на Христа, да се прослави като Него. Не се опитвайте. Всеки, който иска да вземе мястото на Христа, трябва да влезе в света, да работи за него и да се остави после да го разпнат, както разпнаха Христа. Ако може да мине през пътя на Христа, ние сме готови да го прославим.
Не е достатъчно само да бъдеш подобен на Христа, но трябва да минеш през Неговите страдания.
Ако човек може със спокойствие да издържи на страданията, които Бог му налага, той може да бъде подобен на Христа, но ако при най-малкото страдание протестира и роптае, никакво подобие не може да се очаква.
към беседата >>
Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността.
Когато Христос отхождаше, дойде до едно място и като срещна някои от учениците Си, каза: „Радвайте се, че срещнахте Този, Когото бяха разпнали.“ Съвременните хора казват: „Това вярно ли е или така само се говори? Може да е някаква илюзия.“ В света съществуват реални неща и отражение на реалността. Илюзията не може да съществува вън от реалността.
Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността.
Илюзията сама по себе си не може да съществува. Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност. Следователно сянката извън реалността не може да съществува. Заблуждението е също сянка на знанието, на ума. Следователно заблуждението извън ума не съществува.
към беседата >>
Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвувате всичко.
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят. Той казва, че като я слушал, бил готов да пожертвува всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал старият му американски ум. В същото положение се намирате и вие.
Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвувате всичко.
Щом излезете вън, дойде ви пак старият ум и казвате: „Не е така, както си мислехме.“ И това не е реално в живота.
към беседата >>
Ако човек може със спокойствие да издържи на страданията, които Бог му налага, той може да бъде подобен на Христа, но ако при най-малкото страдание протестира и роптае, никакво подобие не може да се очаква.
Някой иска да вземе мястото на Христа, да се прослави като Него. Не се опитвайте. Всеки, който иска да вземе мястото на Христа, трябва да влезе в света, да работи за него и да се остави после да го разпнат, както разпнаха Христа. Ако може да мине през пътя на Христа, ние сме готови да го прославим. Не е достатъчно само да бъдеш подобен на Христа, но трябва да минеш през Неговите страдания.
Ако човек може със спокойствие да издържи на страданията, които Бог му налага, той може да бъде подобен на Христа, но ако при най-малкото страдание протестира и роптае, никакво подобие не може да се очаква.
към беседата >>
Илюзията сама по себе си не може да съществува.
Когато Христос отхождаше, дойде до едно място и като срещна някои от учениците Си, каза: „Радвайте се, че срещнахте Този, Когото бяха разпнали.“ Съвременните хора казват: „Това вярно ли е или така само се говори? Може да е някаква илюзия.“ В света съществуват реални неща и отражение на реалността. Илюзията не може да съществува вън от реалността. Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността.
Илюзията сама по себе си не може да съществува.
Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност. Следователно сянката извън реалността не може да съществува. Заблуждението е също сянка на знанието, на ума. Следователно заблуждението извън ума не съществува. Само при ума може да има заблуждение.
към беседата >>
Щом излезете вън, дойде ви пак старият ум и казвате: „Не е така, както си мислехме.“ И това не е реално в живота.
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят. Той казва, че като я слушал, бил готов да пожертвува всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал старият му американски ум. В същото положение се намирате и вие. Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвувате всичко.
Щом излезете вън, дойде ви пак старият ум и казвате: „Не е така, както си мислехме.“ И това не е реално в живота.
към беседата >>
Сега не вадете криви заключения, да мислите, че нищо не сте постигнали, но казвам какво трябва да бъде вашето отношение към Бога.
Сега не вадете криви заключения, да мислите, че нищо не сте постигнали, но казвам какво трябва да бъде вашето отношение към Бога.
Малкото, току-що родено дете не може да бъде като десетгодишното; нито десетгодишното може да бъде като момъка на двадесет и една година; нито този момък може да бъде като тридесетгодишния мъж и т.н. Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните. Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си. Първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха.
към беседата >>
Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност.
Когато Христос отхождаше, дойде до едно място и като срещна някои от учениците Си, каза: „Радвайте се, че срещнахте Този, Когото бяха разпнали.“ Съвременните хора казват: „Това вярно ли е или така само се говори? Може да е някаква илюзия.“ В света съществуват реални неща и отражение на реалността. Илюзията не може да съществува вън от реалността. Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността. Илюзията сама по себе си не може да съществува.
Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност.
Следователно сянката извън реалността не може да съществува. Заблуждението е също сянка на знанието, на ума. Следователно заблуждението извън ума не съществува. Само при ума може да има заблуждение. И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето.
към беседата >>
Но казвам: Силата на човека седи в това сам да си въздействува.
Но казвам: Силата на човека седи в това сам да си въздействува.
Това, което човек мисли, чувствува и го прави, в това седи неговата сила. Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща. Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество.
към беседата >>
Малкото, току-що родено дете не може да бъде като десетгодишното; нито десетгодишното може да бъде като момъка на двадесет и една година; нито този момък може да бъде като тридесетгодишния мъж и т.н.
Сега не вадете криви заключения, да мислите, че нищо не сте постигнали, но казвам какво трябва да бъде вашето отношение към Бога.
Малкото, току-що родено дете не може да бъде като десетгодишното; нито десетгодишното може да бъде като момъка на двадесет и една година; нито този момък може да бъде като тридесетгодишния мъж и т.н.
Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните. Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си. Първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време.
към беседата >>
Следователно сянката извън реалността не може да съществува.
Може да е някаква илюзия.“ В света съществуват реални неща и отражение на реалността. Илюзията не може да съществува вън от реалността. Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността. Илюзията сама по себе си не може да съществува. Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност.
Следователно сянката извън реалността не може да съществува.
Заблуждението е също сянка на знанието, на ума. Следователно заблуждението извън ума не съществува. Само при ума може да има заблуждение. И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето. Та казвам: Даже когато имате лоши чувства, лоши настроения, радвайте се, че имате поне сърце.
към беседата >>
Това, което човек мисли, чувствува и го прави, в това седи неговата сила.
Но казвам: Силата на човека седи в това сам да си въздействува.
Това, което човек мисли, чувствува и го прави, в това седи неговата сила.
Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща. Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество.
към беседата >>
Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните.
Сега не вадете криви заключения, да мислите, че нищо не сте постигнали, но казвам какво трябва да бъде вашето отношение към Бога. Малкото, току-що родено дете не може да бъде като десетгодишното; нито десетгодишното може да бъде като момъка на двадесет и една година; нито този момък може да бъде като тридесетгодишния мъж и т.н.
Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните.
Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си. Първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили.
към беседата >>
Заблуждението е също сянка на знанието, на ума.
Илюзията не може да съществува вън от реалността. Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността. Илюзията сама по себе си не може да съществува. Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност. Следователно сянката извън реалността не може да съществува.
Заблуждението е също сянка на знанието, на ума.
Следователно заблуждението извън ума не съществува. Само при ума може да има заблуждение. И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето. Та казвам: Даже когато имате лоши чувства, лоши настроения, радвайте се, че имате поне сърце. Значи, във ваша власт е да поправите вашето чувство.
към беседата >>
Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво.
Но казвам: Силата на човека седи в това сам да си въздействува. Това, което човек мисли, чувствува и го прави, в това седи неговата сила.
Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво.
В любовта няма глупави неща. Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа.
към беседата >>
Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си.
Сега не вадете криви заключения, да мислите, че нищо не сте постигнали, но казвам какво трябва да бъде вашето отношение към Бога. Малкото, току-що родено дете не може да бъде като десетгодишното; нито десетгодишното може да бъде като момъка на двадесет и една година; нито този момък може да бъде като тридесетгодишния мъж и т.н. Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните.
Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си.
Първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов.
към беседата >>
Следователно заблуждението извън ума не съществува.
Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността. Илюзията сама по себе си не може да съществува. Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност. Следователно сянката извън реалността не може да съществува. Заблуждението е също сянка на знанието, на ума.
Следователно заблуждението извън ума не съществува.
Само при ума може да има заблуждение. И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето. Та казвам: Даже когато имате лоши чувства, лоши настроения, радвайте се, че имате поне сърце. Значи, във ваша власт е да поправите вашето чувство.
към беседата >>
В любовта няма глупави неща.
Но казвам: Силата на човека седи в това сам да си въздействува. Това, което човек мисли, чувствува и го прави, в това седи неговата сила. Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво.
В любовта няма глупави неща.
Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте.
към беседата >>
Първите християни се опитаха да живеят в любов.
Сега не вадете криви заключения, да мислите, че нищо не сте постигнали, но казвам какво трябва да бъде вашето отношение към Бога. Малкото, току-що родено дете не може да бъде като десетгодишното; нито десетгодишното може да бъде като момъка на двадесет и една година; нито този момък може да бъде като тридесетгодишния мъж и т.н. Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните. Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си.
Първите християни се опитаха да живеят в любов.
Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост.
към беседата >>
Само при ума може да има заблуждение.
Илюзията сама по себе си не може да съществува. Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност. Следователно сянката извън реалността не може да съществува. Заблуждението е също сянка на знанието, на ума. Следователно заблуждението извън ума не съществува.
Само при ума може да има заблуждение.
И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето. Та казвам: Даже когато имате лоши чувства, лоши настроения, радвайте се, че имате поне сърце. Значи, във ваша власт е да поправите вашето чувство.
към беседата >>
Любовта е Божествено състояние.
Но казвам: Силата на човека седи в това сам да си въздействува. Това, което човек мисли, чувствува и го прави, в това седи неговата сила. Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща.
Любовта е Божествено състояние.
Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте. Казвате: „Едно време върших глупави работи.
към беседата >>
Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха.
Сега не вадете криви заключения, да мислите, че нищо не сте постигнали, но казвам какво трябва да бъде вашето отношение към Бога. Малкото, току-що родено дете не може да бъде като десетгодишното; нито десетгодишното може да бъде като момъка на двадесет и една година; нито този момък може да бъде като тридесетгодишния мъж и т.н. Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните. Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си. Първите християни се опитаха да живеят в любов.
Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха.
Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон.
към беседата >>
И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето.
Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност. Следователно сянката извън реалността не може да съществува. Заблуждението е също сянка на знанието, на ума. Следователно заблуждението извън ума не съществува. Само при ума може да има заблуждение.
И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето.
Та казвам: Даже когато имате лоши чувства, лоши настроения, радвайте се, че имате поне сърце. Значи, във ваша власт е да поправите вашето чувство.
към беседата >>
Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество.
Но казвам: Силата на човека седи в това сам да си въздействува. Това, което човек мисли, чувствува и го прави, в това седи неговата сила. Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща. Любовта е Божествено състояние.
Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество.
Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте. Казвате: „Едно време върших глупави работи. Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав?
към беседата >>
Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време.
Малкото, току-що родено дете не може да бъде като десетгодишното; нито десетгодишното може да бъде като момъка на двадесет и една година; нито този момък може да бъде като тридесетгодишния мъж и т.н. Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните. Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си. Първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха.
Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време.
От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон.
към беседата >>
Та казвам: Даже когато имате лоши чувства, лоши настроения, радвайте се, че имате поне сърце.
Следователно сянката извън реалността не може да съществува. Заблуждението е също сянка на знанието, на ума. Следователно заблуждението извън ума не съществува. Само при ума може да има заблуждение. И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето.
Та казвам: Даже когато имате лоши чувства, лоши настроения, радвайте се, че имате поне сърце.
Значи, във ваша власт е да поправите вашето чувство.
към беседата >>
Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество.
Това, което човек мисли, чувствува и го прави, в това седи неговата сила. Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща. Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество.
Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество.
Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте. Казвате: „Едно време върших глупави работи. Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав? Че не могъл да уреди материалните си работи.
към беседата >>
От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили.
Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните. Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си. Първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време.
От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили.
Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон. Щедрост, която произтича от любов, не е егоистична.
към беседата >>
Значи, във ваша власт е да поправите вашето чувство.
Заблуждението е също сянка на знанието, на ума. Следователно заблуждението извън ума не съществува. Само при ума може да има заблуждение. И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето. Та казвам: Даже когато имате лоши чувства, лоши настроения, радвайте се, че имате поне сърце.
Значи, във ваша власт е да поправите вашето чувство.
към беседата >>
Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа.
Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща. Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество.
Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа.
Любете и не се смущавайте. Казвате: „Едно време върших глупави работи. Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав? Че не могъл да уреди материалните си работи. Вярно е, че е бил глупав, но защо?
към беседата >>
Те не са се научили, понеже нямат любов.
Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си. Първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили.
Те не са се научили, понеже нямат любов.
Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон. Щедрост, която произтича от любов, не е егоистична. Ако дойде някой при вас да иска нещо, как ще му дадете?
към беседата >>
Та казвам: Ние живеем в света и в нас има едно инертно същество, което ни прави постоянно недоволни.
Та казвам: Ние живеем в света и в нас има едно инертно същество, което ни прави постоянно недоволни.
Обаче Бог не ни оставя спокойни. Защо? За да излезем от тази инертност. Често хората са мързеливи, не искат да мислят. За да ги застави да мислят, Бог им изпраща умствени комари, бълхи, дървеници, та като се почешеш малко, все ще поработиш. Той иска да ги застави, искат-не искат, да работят.
към беседата >>
Любете и не се смущавайте.
В любовта няма глупави неща. Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа.
Любете и не се смущавайте.
Казвате: „Едно време върших глупави работи. Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав? Че не могъл да уреди материалните си работи. Вярно е, че е бил глупав, но защо? Защото не е любил както трябва.
към беседата >>
Любовта ще научи хората на щедрост.
Първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов.
Любовта ще научи хората на щедрост.
Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон. Щедрост, която произтича от любов, не е егоистична. Ако дойде някой при вас да иска нещо, как ще му дадете? Ще цитирате стиха от Евангелието: „Хлопайте, ще ви се отвори; търсете, ще намерите; искайте, ще ви се даде.“ Човек трябва да знае как да иска, как да хлопа и как да търси.
към беседата >>
Обаче Бог не ни оставя спокойни. Защо?
Та казвам: Ние живеем в света и в нас има едно инертно същество, което ни прави постоянно недоволни.
Обаче Бог не ни оставя спокойни. Защо?
За да излезем от тази инертност. Често хората са мързеливи, не искат да мислят. За да ги застави да мислят, Бог им изпраща умствени комари, бълхи, дървеници, та като се почешеш малко, все ще поработиш. Той иска да ги застави, искат-не искат, да работят. И умрелия даже не го оставят на спокойствие.
към беседата >>
Казвате: „Едно време върших глупави работи.
Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте.
Казвате: „Едно време върших глупави работи.
Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав? Че не могъл да уреди материалните си работи. Вярно е, че е бил глупав, но защо? Защото не е любил както трябва. Ако беше любил както трябва, той щеше да уреди работите си.
към беседата >>
Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон.
Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост.
Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон.
Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон. Щедрост, която произтича от любов, не е егоистична. Ако дойде някой при вас да иска нещо, как ще му дадете? Ще цитирате стиха от Евангелието: „Хлопайте, ще ви се отвори; търсете, ще намерите; искайте, ще ви се даде.“ Човек трябва да знае как да иска, как да хлопа и как да търси. Ако отиваш при Бога да искаш нещо и си мислиш защо Господ те е забравил, молбата ти не е права.
към беседата >>
За да излезем от тази инертност.
Та казвам: Ние живеем в света и в нас има едно инертно същество, което ни прави постоянно недоволни. Обаче Бог не ни оставя спокойни. Защо?
За да излезем от тази инертност.
Често хората са мързеливи, не искат да мислят. За да ги застави да мислят, Бог им изпраща умствени комари, бълхи, дървеници, та като се почешеш малко, все ще поработиш. Той иска да ги застави, искат-не искат, да работят. И умрелия даже не го оставят на спокойствие. При него се прикомандироват от тези, малките червейчета и всеки започва да си взима по нещо, докато го разглобят.
към беседата >>
Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав?
Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте. Казвате: „Едно време върших глупави работи.
Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав?
Че не могъл да уреди материалните си работи. Вярно е, че е бил глупав, но защо? Защото не е любил както трябва. Ако беше любил както трябва, той щеше да уреди работите си. Мислите ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми?
към беседата >>
Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон.
Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон.
Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон.
Щедрост, която произтича от любов, не е егоистична. Ако дойде някой при вас да иска нещо, как ще му дадете? Ще цитирате стиха от Евангелието: „Хлопайте, ще ви се отвори; търсете, ще намерите; искайте, ще ви се даде.“ Човек трябва да знае как да иска, как да хлопа и как да търси. Ако отиваш при Бога да искаш нещо и си мислиш защо Господ те е забравил, молбата ти не е права. Мисълта ти не е права.
към беседата >>
Често хората са мързеливи, не искат да мислят.
Та казвам: Ние живеем в света и в нас има едно инертно същество, което ни прави постоянно недоволни. Обаче Бог не ни оставя спокойни. Защо? За да излезем от тази инертност.
Често хората са мързеливи, не искат да мислят.
За да ги застави да мислят, Бог им изпраща умствени комари, бълхи, дървеници, та като се почешеш малко, все ще поработиш. Той иска да ги застави, искат-не искат, да работят. И умрелия даже не го оставят на спокойствие. При него се прикомандироват от тези, малките червейчета и всеки започва да си взима по нещо, докато го разглобят. Погледнеш след десет години, нищо не останало от него.
към беседата >>
Че не могъл да уреди материалните си работи.
Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте. Казвате: „Едно време върших глупави работи. Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав?
Че не могъл да уреди материалните си работи.
Вярно е, че е бил глупав, но защо? Защото не е любил както трябва. Ако беше любил както трябва, той щеше да уреди работите си. Мислите ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми? Ако обичате Бога, Той може да ви постави на изпитания, но в края на краищата ще възтържествувате.
към беседата >>
Щедрост, която произтича от любов, не е егоистична.
От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон.
Щедрост, която произтича от любов, не е егоистична.
Ако дойде някой при вас да иска нещо, как ще му дадете? Ще цитирате стиха от Евангелието: „Хлопайте, ще ви се отвори; търсете, ще намерите; искайте, ще ви се даде.“ Човек трябва да знае как да иска, как да хлопа и как да търси. Ако отиваш при Бога да искаш нещо и си мислиш защо Господ те е забравил, молбата ти не е права. Мисълта ти не е права. Когато отивате при някой богат човек да искате нещо, не си мислете защо е богат, колко има, но радвайте се на неговото положение.
към беседата >>
За да ги застави да мислят, Бог им изпраща умствени комари, бълхи, дървеници, та като се почешеш малко, все ще поработиш.
Та казвам: Ние живеем в света и в нас има едно инертно същество, което ни прави постоянно недоволни. Обаче Бог не ни оставя спокойни. Защо? За да излезем от тази инертност. Често хората са мързеливи, не искат да мислят.
За да ги застави да мислят, Бог им изпраща умствени комари, бълхи, дървеници, та като се почешеш малко, все ще поработиш.
Той иска да ги застави, искат-не искат, да работят. И умрелия даже не го оставят на спокойствие. При него се прикомандироват от тези, малките червейчета и всеки започва да си взима по нещо, докато го разглобят. Погледнеш след десет години, нищо не останало от него. В края на краищата, от умрелите остават само мертеците, нищо друго.
към беседата >>
Вярно е, че е бил глупав, но защо?
Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте. Казвате: „Едно време върших глупави работи. Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав? Че не могъл да уреди материалните си работи.
Вярно е, че е бил глупав, но защо?
Защото не е любил както трябва. Ако беше любил както трябва, той щеше да уреди работите си. Мислите ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми? Ако обичате Бога, Той може да ви постави на изпитания, но в края на краищата ще възтържествувате.
към беседата >>
Ако дойде някой при вас да иска нещо, как ще му дадете?
Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон. Щедрост, която произтича от любов, не е егоистична.
Ако дойде някой при вас да иска нещо, как ще му дадете?
Ще цитирате стиха от Евангелието: „Хлопайте, ще ви се отвори; търсете, ще намерите; искайте, ще ви се даде.“ Човек трябва да знае как да иска, как да хлопа и как да търси. Ако отиваш при Бога да искаш нещо и си мислиш защо Господ те е забравил, молбата ти не е права. Мисълта ти не е права. Когато отивате при някой богат човек да искате нещо, не си мислете защо е богат, колко има, но радвайте се на неговото положение. Че е богат, това е външната страна на този човек.
към беседата >>
2.
Дайте свобода!
,
ООК
, София, 20.12.1939г.,
И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие?
И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие?
Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите. Той пише писмо и дават му това, за което пише. Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска.
към беседата >>
И тогава всяка една дума може да ни помогне.
Във всяка една дума има мощна сила. В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата. Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите.
И тогава всяка една дума може да ни помогне.
Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим. Всички съвременни хора сме силни в рушението. В това сте много майстори. Всеки в рушенето е силен.
към беседата >>
Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите.
И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие?
Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите.
Той пише писмо и дават му това, за което пише. Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен.
към беседата >>
Не е в много говорене.
В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата. Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне.
Не е в много говорене.
Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим. Всички съвременни хора сме силни в рушението. В това сте много майстори. Всеки в рушенето е силен. Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането.
към беседата >>
Той пише писмо и дават му това, за което пише.
И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие? Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите.
Той пише писмо и дават му това, за което пише.
Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим.
Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в много говорене.
Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим.
Всички съвременни хора сме силни в рушението. В това сте много майстори. Всеки в рушенето е силен. Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането. (Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти.
към беседата >>
Друг пише писмо и не му дават.
И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие? Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите. Той пише писмо и дават му това, за което пише.
Друг пише писмо и не му дават.
Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него.
към беседата >>
Всички съвременни хора сме силни в рушението.
Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим.
Всички съвременни хора сме силни в рушението.
В това сте много майстори. Всеки в рушенето е силен. Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането. (Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти. Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето.
към беседата >>
Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си.
И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие? Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите. Той пише писмо и дават му това, за което пише. Друг пише писмо и не му дават.
Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си.
И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него. Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив.
към беседата >>
В това сте много майстори.
И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим. Всички съвременни хора сме силни в рушението.
В това сте много майстори.
Всеки в рушенето е силен. Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането. (Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти. Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето. С ума лесно става.
към беседата >>
И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска.
И знаете ли, че много пъти ние сами си създаваме своето нещастие? Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите. Той пише писмо и дават му това, за което пише. Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си.
И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска.
Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него. Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив. Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка?
към беседата >>
Всеки в рушенето е силен.
И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим. Всички съвременни хора сме силни в рушението. В това сте много майстори.
Всеки в рушенето е силен.
Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането. (Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти. Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето. С ума лесно става. А със сърцето се върти много.
към беседата >>
Първият е писал писмото, бил е спокоен.
Вземете един човек, който е спокоен, обмисля трезво работите. Той пише писмо и дават му това, за което пише. Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска.
Първият е писал писмото, бил е спокоен.
Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него. Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив. Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка? Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия.
към беседата >>
Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането.
Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим. Всички съвременни хора сме силни в рушението. В това сте много майстори. Всеки в рушенето е силен.
Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането.
(Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти. Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето. С ума лесно става. А със сърцето се върти много. Някой път си неразположен – изпей думата „правда“ няколко пъти.
към беседата >>
Тогава и тези, които го четат, са спокойни.
Той пише писмо и дават му това, за което пише. Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен.
Тогава и тези, които го четат, са спокойни.
И взимат благоприятно решение за него. Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив. Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка? Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия. Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си.
към беседата >>
(Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти.
Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим. Всички съвременни хора сме силни в рушението. В това сте много майстори. Всеки в рушенето е силен. Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането.
(Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти.
Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето. С ума лесно става. А със сърцето се върти много. Някой път си неразположен – изпей думата „правда“ няколко пъти.
към беседата >>
И взимат благоприятно решение за него.
Друг пише писмо и не му дават. Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни.
И взимат благоприятно решение за него.
Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив. Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка? Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия. Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си. А на учениците – по-долни бележки.
към беседата >>
Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето.
Всички съвременни хора сме силни в рушението. В това сте много майстори. Всеки в рушенето е силен. Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането. (Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти.
Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето.
С ума лесно става. А със сърцето се върти много. Някой път си неразположен – изпей думата „правда“ няколко пъти.
към беседата >>
Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив.
Защото той, като е писал, вложил е безпокойството си в писмото си. И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него.
Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив.
Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка? Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия. Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си. А на учениците – по-долни бележки. 6 – само на учителя, а пък на вас, като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете, а пък ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6!
към беседата >>
С ума лесно става.
В това сте много майстори. Всеки в рушенето е силен. Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането. (Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти. Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето.
С ума лесно става.
А със сърцето се върти много. Някой път си неразположен – изпей думата „правда“ няколко пъти.
към беседата >>
Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка?
И като го четат другите, и те се безпокоят, хвърлят писмото и не му дават което иска. Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него. Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив.
Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка?
Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия. Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си. А на учениците – по-долни бележки. 6 – само на учителя, а пък на вас, като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете, а пък ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6! “
към беседата >>
А със сърцето се върти много.
Всеки в рушенето е силен. Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането. (Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти. Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето. С ума лесно става.
А със сърцето се върти много.
Някой път си неразположен – изпей думата „правда“ няколко пъти.
към беседата >>
Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия.
Първият е писал писмото, бил е спокоен. Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него. Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив. Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка?
Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия.
Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си. А на учениците – по-долни бележки. 6 – само на учителя, а пък на вас, като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете, а пък ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6! “
към беседата >>
Някой път си неразположен – изпей думата „правда“ няколко пъти.
Но всички сте слаби в творчеството, в съграждането. (Учителят и всички пяхме „правда“ няколко пъти. Изпя се по два начина: първо без извивки, а второ – с извивки.) Първият начин е пеене с ума, а вторият – със сърцето. С ума лесно става. А със сърцето се върти много.
Някой път си неразположен – изпей думата „правда“ няколко пъти.
към беседата >>
Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си.
Тогава и тези, които го четат, са спокойни. И взимат благоприятно решение за него. Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив. Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка? Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия.
Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си.
А на учениците – по-долни бележки. 6 – само на учителя, а пък на вас, като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете, а пък ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6! “
към беседата >>
Дайте свобода на ума си; дай свобода на сърцето си!
Дайте свобода на ума си; дай свобода на сърцето си!
Дайте свобода на волята си! Това е възможно. Всеки да си даде свобода така, както мисли, така, както чувствува и така, както постъпва. И да не се безпокои.
към беседата >>
А на учениците – по-долни бележки.
И взимат благоприятно решение за него. Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив. Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка? Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия. Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си.
А на учениците – по-долни бележки.
6 – само на учителя, а пък на вас, като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете, а пък ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6! “
към беседата >>
Дайте свобода на волята си!
Дайте свобода на ума си; дай свобода на сърцето си!
Дайте свобода на волята си!
Това е възможно. Всеки да си даде свобода така, както мисли, така, както чувствува и така, както постъпва. И да не се безпокои.
към беседата >>
6 – само на учителя, а пък на вас, като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете, а пък ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6!
Ако учителят не тури добра бележка на ученика, ученикът мисли, че учителят е несправедлив. Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка? Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия. Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си. А на учениците – по-долни бележки.
6 – само на учителя, а пък на вас, като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете, а пък ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6!
“
към беседата >>
Това е възможно.
Дайте свобода на ума си; дай свобода на сърцето си! Дайте свобода на волята си!
Това е възможно.
Всеки да си даде свобода така, както мисли, така, както чувствува и така, както постъпва. И да не се безпокои.
към беседата >>
“
Мислите ли, че по този начин ученикът ще получи шесторка? Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия. Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си. А на учениците – по-долни бележки. 6 – само на учителя, а пък на вас, като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете, а пък ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6!
“
към беседата >>
Всеки да си даде свобода така, както мисли, така, както чувствува и така, както постъпва.
Дайте свобода на ума си; дай свобода на сърцето си! Дайте свобода на волята си! Това е възможно.
Всеки да си даде свобода така, както мисли, така, както чувствува и така, както постъпва.
И да не се безпокои.
към беседата >>
Питам сега: След като получи един ученик 6, какво ще постигне?
Питам сега: След като получи един ученик 6, какво ще постигне?
Какво ще направите с 5-орката и 6-орката? Петорките може да ги направите на сърп да жънат. А пък 6-тях може да го направите на топка. 6-те означава, че ти си земледелец, който сее жито, а пък 5-те означава това, което е узряло, да го пожънеш. Значи учителят като тури 5, иска да каже: „Онова, което съм посял, ще го пожънеш.“ Да учиш, това значи да жънеш.
към беседата >>
И да не се безпокои.
Дайте свобода на ума си; дай свобода на сърцето си! Дайте свобода на волята си! Това е възможно. Всеки да си даде свобода така, както мисли, така, както чувствува и така, както постъпва.
И да не се безпокои.
към беседата >>
Какво ще направите с 5-орката и 6-орката?
Питам сега: След като получи един ученик 6, какво ще постигне?
Какво ще направите с 5-орката и 6-орката?
Петорките може да ги направите на сърп да жънат. А пък 6-тях може да го направите на топка. 6-те означава, че ти си земледелец, който сее жито, а пък 5-те означава това, което е узряло, да го пожънеш. Значи учителят като тури 5, иска да каже: „Онова, което съм посял, ще го пожънеш.“ Да учиш, това значи да жънеш. Знанието, което е турено от миналото поколение, трябва да го пожънем.
към беседата >>
Петорките може да ги направите на сърп да жънат.
Питам сега: След като получи един ученик 6, какво ще постигне? Какво ще направите с 5-орката и 6-орката?
Петорките може да ги направите на сърп да жънат.
А пък 6-тях може да го направите на топка. 6-те означава, че ти си земледелец, който сее жито, а пък 5-те означава това, което е узряло, да го пожънеш. Значи учителят като тури 5, иска да каже: „Онова, което съм посял, ще го пожънеш.“ Да учиш, това значи да жънеш. Знанието, което е турено от миналото поколение, трябва да го пожънем. А пък от знанието, което ние ще предадем на бъдещото поколение, те ще се ползуват.
към беседата >>
А пък 6-тях може да го направите на топка.
Питам сега: След като получи един ученик 6, какво ще постигне? Какво ще направите с 5-орката и 6-орката? Петорките може да ги направите на сърп да жънат.
А пък 6-тях може да го направите на топка.
6-те означава, че ти си земледелец, който сее жито, а пък 5-те означава това, което е узряло, да го пожънеш. Значи учителят като тури 5, иска да каже: „Онова, което съм посял, ще го пожънеш.“ Да учиш, това значи да жънеш. Знанието, което е турено от миналото поколение, трябва да го пожънем. А пък от знанието, което ние ще предадем на бъдещото поколение, те ще се ползуват.
към беседата >>
6-те означава, че ти си земледелец, който сее жито, а пък 5-те означава това, което е узряло, да го пожънеш.
Питам сега: След като получи един ученик 6, какво ще постигне? Какво ще направите с 5-орката и 6-орката? Петорките може да ги направите на сърп да жънат. А пък 6-тях може да го направите на топка.
6-те означава, че ти си земледелец, който сее жито, а пък 5-те означава това, което е узряло, да го пожънеш.
Значи учителят като тури 5, иска да каже: „Онова, което съм посял, ще го пожънеш.“ Да учиш, това значи да жънеш. Знанието, което е турено от миналото поколение, трябва да го пожънем. А пък от знанието, което ние ще предадем на бъдещото поколение, те ще се ползуват.
към беседата >>
Значи учителят като тури 5, иска да каже: „Онова, което съм посял, ще го пожънеш.“ Да учиш, това значи да жънеш.
Питам сега: След като получи един ученик 6, какво ще постигне? Какво ще направите с 5-орката и 6-орката? Петорките може да ги направите на сърп да жънат. А пък 6-тях може да го направите на топка. 6-те означава, че ти си земледелец, който сее жито, а пък 5-те означава това, което е узряло, да го пожънеш.
Значи учителят като тури 5, иска да каже: „Онова, което съм посял, ще го пожънеш.“ Да учиш, това значи да жънеш.
Знанието, което е турено от миналото поколение, трябва да го пожънем. А пък от знанието, което ние ще предадем на бъдещото поколение, те ще се ползуват.
към беседата >>
Знанието, което е турено от миналото поколение, трябва да го пожънем.
Какво ще направите с 5-орката и 6-орката? Петорките може да ги направите на сърп да жънат. А пък 6-тях може да го направите на топка. 6-те означава, че ти си земледелец, който сее жито, а пък 5-те означава това, което е узряло, да го пожънеш. Значи учителят като тури 5, иска да каже: „Онова, което съм посял, ще го пожънеш.“ Да учиш, това значи да жънеш.
Знанието, което е турено от миналото поколение, трябва да го пожънем.
А пък от знанието, което ние ще предадем на бъдещото поколение, те ще се ползуват.
към беседата >>
А пък от знанието, което ние ще предадем на бъдещото поколение, те ще се ползуват.
Петорките може да ги направите на сърп да жънат. А пък 6-тях може да го направите на топка. 6-те означава, че ти си земледелец, който сее жито, а пък 5-те означава това, което е узряло, да го пожънеш. Значи учителят като тури 5, иска да каже: „Онова, което съм посял, ще го пожънеш.“ Да учиш, това значи да жънеш. Знанието, което е турено от миналото поколение, трябва да го пожънем.
А пък от знанието, което ние ще предадем на бъдещото поколение, те ще се ползуват.
към беседата >>
Онова знание, което не може да ни ползува в дадения случай, е безпредметно.
Онова знание, което не може да ни ползува в дадения случай, е безпредметно.
Ти трябва да имаш една светла мисъл в ума си. А пък тази светла мисъл се [крепи] върху две основни неща: върху твоята надежда и вяра. Те са две основни неща. Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина. След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят.
към беседата >>
Ти трябва да имаш една светла мисъл в ума си.
Онова знание, което не може да ни ползува в дадения случай, е безпредметно.
Ти трябва да имаш една светла мисъл в ума си.
А пък тази светла мисъл се [крепи] върху две основни неща: върху твоята надежда и вяра. Те са две основни неща. Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина. След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят. Като дойде тази светлина, ще ти дойдат ред способности да наблюдаваш.
към беседата >>
А пък тази светла мисъл се [крепи] върху две основни неща: върху твоята надежда и вяра.
Онова знание, което не може да ни ползува в дадения случай, е безпредметно. Ти трябва да имаш една светла мисъл в ума си.
А пък тази светла мисъл се [крепи] върху две основни неща: върху твоята надежда и вяра.
Те са две основни неща. Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина. След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят. Като дойде тази светлина, ще ти дойдат ред способности да наблюдаваш. Най-първо ще изучаваш формите на предметите, тяхната големина, тежест, цвят; после – в какъв ред са турени.
към беседата >>
Те са две основни неща.
Онова знание, което не може да ни ползува в дадения случай, е безпредметно. Ти трябва да имаш една светла мисъл в ума си. А пък тази светла мисъл се [крепи] върху две основни неща: върху твоята надежда и вяра.
Те са две основни неща.
Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина. След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят. Като дойде тази светлина, ще ти дойдат ред способности да наблюдаваш. Най-първо ще изучаваш формите на предметите, тяхната големина, тежест, цвят; после – в какъв ред са турени. Те са елементарни работи, които трябва да изучаваш.
към беседата >>
Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина.
Онова знание, което не може да ни ползува в дадения случай, е безпредметно. Ти трябва да имаш една светла мисъл в ума си. А пък тази светла мисъл се [крепи] върху две основни неща: върху твоята надежда и вяра. Те са две основни неща.
Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина.
След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят. Като дойде тази светлина, ще ти дойдат ред способности да наблюдаваш. Най-първо ще изучаваш формите на предметите, тяхната големина, тежест, цвят; после – в какъв ред са турени. Те са елементарни работи, които трябва да изучаваш.
към беседата >>
След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят.
Онова знание, което не може да ни ползува в дадения случай, е безпредметно. Ти трябва да имаш една светла мисъл в ума си. А пък тази светла мисъл се [крепи] върху две основни неща: върху твоята надежда и вяра. Те са две основни неща. Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина.
След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят.
Като дойде тази светлина, ще ти дойдат ред способности да наблюдаваш. Най-първо ще изучаваш формите на предметите, тяхната големина, тежест, цвят; после – в какъв ред са турени. Те са елементарни работи, които трябва да изучаваш.
към беседата >>
Като дойде тази светлина, ще ти дойдат ред способности да наблюдаваш.
Ти трябва да имаш една светла мисъл в ума си. А пък тази светла мисъл се [крепи] върху две основни неща: върху твоята надежда и вяра. Те са две основни неща. Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина. След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят.
Като дойде тази светлина, ще ти дойдат ред способности да наблюдаваш.
Най-първо ще изучаваш формите на предметите, тяхната големина, тежест, цвят; после – в какъв ред са турени. Те са елементарни работи, които трябва да изучаваш.
към беседата >>
Най-първо ще изучаваш формите на предметите, тяхната големина, тежест, цвят; после – в какъв ред са турени.
А пък тази светла мисъл се [крепи] върху две основни неща: върху твоята надежда и вяра. Те са две основни неща. Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина. След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят. Като дойде тази светлина, ще ти дойдат ред способности да наблюдаваш.
Най-първо ще изучаваш формите на предметите, тяхната големина, тежест, цвят; после – в какъв ред са турени.
Те са елементарни работи, които трябва да изучаваш.
към беседата >>
Те са елементарни работи, които трябва да изучаваш.
Те са две основни неща. Вярата ще ти даде светлина на ума, а надеждата ще ти даде топлина. След това има и други неща, които ще дойдат, други качества, които ще се явят. Като дойде тази светлина, ще ти дойдат ред способности да наблюдаваш. Най-първо ще изучаваш формите на предметите, тяхната големина, тежест, цвят; после – в какъв ред са турени.
Те са елементарни работи, които трябва да изучаваш.
към беседата >>
Ти искаш нещо да постигнеш в света.
Ти искаш нещо да постигнеш в света.
Трябва да знаеш какво значи „постигане“. Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката. И си помагат. Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик. И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант.
към беседата >>
Трябва да знаеш какво значи „постигане“.
Ти искаш нещо да постигнеш в света.
Трябва да знаеш какво значи „постигане“.
Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката. И си помагат. Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик. И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант. Те са способности, които си помагат.
към беседата >>
Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката.
Ти искаш нещо да постигнеш в света. Трябва да знаеш какво значи „постигане“.
Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката.
И си помагат. Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик. И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант. Те са способности, които си помагат. Всяка една способност помага на някоя друга.
към беседата >>
И си помагат.
Ти искаш нещо да постигнеш в света. Трябва да знаеш какво значи „постигане“. Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката.
И си помагат.
Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик. И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант. Те са способности, които си помагат. Всяка една способност помага на някоя друга. Някои искат да бъдат говорители.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик.
Ти искаш нещо да постигнеш в света. Трябва да знаеш какво значи „постигане“. Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката. И си помагат.
Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик.
И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант. Те са способности, които си помагат. Всяка една способност помага на някоя друга. Някои искат да бъдат говорители. За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите.
към беседата >>
И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант.
Ти искаш нещо да постигнеш в света. Трябва да знаеш какво значи „постигане“. Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката. И си помагат. Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик.
И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант.
Те са способности, които си помагат. Всяка една способност помага на някоя друга. Някои искат да бъдат говорители. За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите. Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител.
към беседата >>
Те са способности, които си помагат.
Трябва да знаеш какво значи „постигане“. Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката. И си помагат. Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик. И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант.
Те са способности, които си помагат.
Всяка една способност помага на някоя друга. Някои искат да бъдат говорители. За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите. Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител. Това е една способност.
към беседата >>
Всяка една способност помага на някоя друга.
Ако си роден като певец, това е една музикална способност, която се намира в съседство с математиката. И си помагат. Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик. И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант. Те са способности, които си помагат.
Всяка една способност помага на някоя друга.
Някои искат да бъдат говорители. За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите. Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител. Това е една способност. Хармонично трябва да говориш.
към беседата >>
Кое е онова, което ви не достига?
Кое е онова, което ви не достига?
Може нещата да не достигат. Трябва ли да достига човек нещата? Кое трябва да достигне? Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме. Ние се радваме на това, което сме постигнали.
към беседата >>
Някои искат да бъдат говорители.
И си помагат. Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик. И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант. Те са способности, които си помагат. Всяка една способност помага на някоя друга.
Някои искат да бъдат говорители.
За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите. Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител. Това е една способност. Хармонично трябва да говориш. И трябва да знаеш какво да говориш.
към беседата >>
Може нещата да не достигат.
Кое е онова, което ви не достига?
Може нещата да не достигат.
Трябва ли да достига човек нещата? Кое трябва да достигне? Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме. Ние се радваме на това, което сме постигнали. И като го изгуби, после скърби заради него.
към беседата >>
За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите.
Ти не можеш да бъдеш музикант, ако не си математик. И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант. Те са способности, които си помагат. Всяка една способност помага на някоя друга. Някои искат да бъдат говорители.
За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите.
Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител. Това е една способност. Хармонично трябва да говориш. И трябва да знаеш какво да говориш. Бог е вложил доста способности в нас и доста чувства, от които можеш да се ползуваш.
към беседата >>
Трябва ли да достига човек нещата?
Кое е онова, което ви не достига? Може нещата да не достигат.
Трябва ли да достига човек нещата?
Кое трябва да достигне? Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме. Ние се радваме на това, което сме постигнали. И като го изгуби, после скърби заради него. Най-първо трябва да се разбират основните неща.
към беседата >>
Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител.
И не можеш да бъдеш математик, ако не си музикант. Те са способности, които си помагат. Всяка една способност помага на някоя друга. Някои искат да бъдат говорители. За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите.
Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител.
Това е една способност. Хармонично трябва да говориш. И трябва да знаеш какво да говориш. Бог е вложил доста способности в нас и доста чувства, от които можеш да се ползуваш. И ако ти не ги развиеш, не можеш да постигнеш своите желания.
към беседата >>
Кое трябва да достигне?
Кое е онова, което ви не достига? Може нещата да не достигат. Трябва ли да достига човек нещата?
Кое трябва да достигне?
Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме. Ние се радваме на това, което сме постигнали. И като го изгуби, после скърби заради него. Най-първо трябва да се разбират основните неща. Трябва да разбира човек закона на своята глава, основните закони, по които главата е построена; основните закони, по които са построени дробовете, стомахът.
към беседата >>
Това е една способност.
Те са способности, които си помагат. Всяка една способност помага на някоя друга. Някои искат да бъдат говорители. За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите. Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител.
Това е една способност.
Хармонично трябва да говориш. И трябва да знаеш какво да говориш. Бог е вложил доста способности в нас и доста чувства, от които можеш да се ползуваш. И ако ти не ги развиеш, не можеш да постигнеш своите желания.
към беседата >>
Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме.
Кое е онова, което ви не достига? Може нещата да не достигат. Трябва ли да достига човек нещата? Кое трябва да достигне?
Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме.
Ние се радваме на това, което сме постигнали. И като го изгуби, после скърби заради него. Най-първо трябва да се разбират основните неща. Трябва да разбира човек закона на своята глава, основните закони, по които главата е построена; основните закони, по които са построени дробовете, стомахът.
към беседата >>
Хармонично трябва да говориш.
Всяка една способност помага на някоя друга. Някои искат да бъдат говорители. За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите. Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител. Това е една способност.
Хармонично трябва да говориш.
И трябва да знаеш какво да говориш. Бог е вложил доста способности в нас и доста чувства, от които можеш да се ползуваш. И ако ти не ги развиеш, не можеш да постигнеш своите желания.
към беседата >>
Ние се радваме на това, което сме постигнали.
Кое е онова, което ви не достига? Може нещата да не достигат. Трябва ли да достига човек нещата? Кое трябва да достигне? Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме.
Ние се радваме на това, което сме постигнали.
И като го изгуби, после скърби заради него. Най-първо трябва да се разбират основните неща. Трябва да разбира човек закона на своята глава, основните закони, по които главата е построена; основните закони, по които са построени дробовете, стомахът.
към беседата >>
И трябва да знаеш какво да говориш.
Някои искат да бъдат говорители. За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите. Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител. Това е една способност. Хармонично трябва да говориш.
И трябва да знаеш какво да говориш.
Бог е вложил доста способности в нас и доста чувства, от които можеш да се ползуваш. И ако ти не ги развиеш, не можеш да постигнеш своите желания.
към беседата >>
И като го изгуби, после скърби заради него.
Може нещата да не достигат. Трябва ли да достига човек нещата? Кое трябва да достигне? Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме. Ние се радваме на това, което сме постигнали.
И като го изгуби, после скърби заради него.
Най-първо трябва да се разбират основните неща. Трябва да разбира човек закона на своята глава, основните закони, по които главата е построена; основните закони, по които са построени дробовете, стомахът.
към беседата >>
Бог е вложил доста способности в нас и доста чувства, от които можеш да се ползуваш.
За да бъдеш говорител, трябва да е развит центърът, който е под очите. Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител. Това е една способност. Хармонично трябва да говориш. И трябва да знаеш какво да говориш.
Бог е вложил доста способности в нас и доста чувства, от които можеш да се ползуваш.
И ако ти не ги развиеш, не можеш да постигнеш своите желания.
към беседата >>
Най-първо трябва да се разбират основните неща.
Трябва ли да достига човек нещата? Кое трябва да достигне? Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме. Ние се радваме на това, което сме постигнали. И като го изгуби, после скърби заради него.
Най-първо трябва да се разбират основните неща.
Трябва да разбира човек закона на своята глава, основните закони, по които главата е построена; основните закони, по които са построени дробовете, стомахът.
към беседата >>
И ако ти не ги развиеш, не можеш да постигнеш своите желания.
Ако човешките [орбити] не са изпъкнали и онази част под очите не е развита, ти не можеш да бъдеш оратор, говорител. Това е една способност. Хармонично трябва да говориш. И трябва да знаеш какво да говориш. Бог е вложил доста способности в нас и доста чувства, от които можеш да се ползуваш.
И ако ти не ги развиеш, не можеш да постигнеш своите желания.
към беседата >>
Трябва да разбира човек закона на своята глава, основните закони, по които главата е построена; основните закони, по които са построени дробовете, стомахът.
Кое трябва да достигне? Понятието „постигане“, „постижение“ отчасти ги разбираме. Ние се радваме на това, което сме постигнали. И като го изгуби, после скърби заради него. Най-първо трябва да се разбират основните неща.
Трябва да разбира човек закона на своята глава, основните закони, по които главата е построена; основните закони, по които са построени дробовете, стомахът.
към беседата >>
Та казвам: За да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш.
Та казвам: За да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш.
Отвън ще има нещо, което ще те разколебава. Вътрешната природа не е спокойна. И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда. Нали вашето състояние постоянно се мени. Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни.
към беседата >>
Нам не е важна канализация, през който водата минава през кюнеца.
Нам не е важна канализация, през който водата минава през кюнеца.
Всички страдаме от своите канализации. Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии. И човек си има канализации. Ние често страдаме от тях. Нашата нервна система е една канализация.
към беседата >>
Отвън ще има нещо, което ще те разколебава.
Та казвам: За да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш.
Отвън ще има нещо, което ще те разколебава.
Вътрешната природа не е спокойна. И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда. Нали вашето състояние постоянно се мени. Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни. Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие.
към беседата >>
Всички страдаме от своите канализации.
Нам не е важна канализация, през който водата минава през кюнеца.
Всички страдаме от своите канализации.
Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии. И човек си има канализации. Ние често страдаме от тях. Нашата нервна система е една канализация. Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате.
към беседата >>
Вътрешната природа не е спокойна.
Та казвам: За да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш. Отвън ще има нещо, което ще те разколебава.
Вътрешната природа не е спокойна.
И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда. Нали вашето състояние постоянно се мени. Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни. Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие. Равновесие трябва да се добие.
към беседата >>
Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии.
Нам не е важна канализация, през който водата минава през кюнеца. Всички страдаме от своите канализации.
Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии.
И човек си има канализации. Ние често страдаме от тях. Нашата нервна система е една канализация. Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате. Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни.
към беседата >>
И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда.
Та казвам: За да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш. Отвън ще има нещо, което ще те разколебава. Вътрешната природа не е спокойна.
И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда.
Нали вашето състояние постоянно се мени. Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни. Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие. Равновесие трябва да се добие. Не е лошото, че ти се безпокоиш.
към беседата >>
И човек си има канализации.
Нам не е важна канализация, през който водата минава през кюнеца. Всички страдаме от своите канализации. Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии.
И човек си има канализации.
Ние често страдаме от тях. Нашата нервна система е една канализация. Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате. Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни. Всичко това, което желаете, е на мястото си.
към беседата >>
Нали вашето състояние постоянно се мени.
Та казвам: За да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш. Отвън ще има нещо, което ще те разколебава. Вътрешната природа не е спокойна. И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда.
Нали вашето състояние постоянно се мени.
Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни. Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие. Равновесие трябва да се добие. Не е лошото, че ти се безпокоиш. У децата, когато прохождат, има най-първо една неувереност.
към беседата >>
Ние често страдаме от тях.
Нам не е важна канализация, през който водата минава през кюнеца. Всички страдаме от своите канализации. Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии. И човек си има канализации.
Ние често страдаме от тях.
Нашата нервна система е една канализация. Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате. Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни. Всичко това, което желаете, е на мястото си. Лошото седи в това, че това, което искаме, не го искаме навреме: или го искаме преждевременно, или пък след като се мине време.
към беседата >>
Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни.
Та казвам: За да постигнеш едно желание, ти трябва най-първо да бъдеш вътрешно абсолютно спокоен, да има нещо, на което да се основаваш. Отвън ще има нещо, което ще те разколебава. Вътрешната природа не е спокойна. И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда. Нали вашето състояние постоянно се мени.
Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни.
Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие. Равновесие трябва да се добие. Не е лошото, че ти се безпокоиш. У децата, когато прохождат, има най-първо една неувереност. То стане и падне, стане и падне, плаче, пак стане и ходи, докато най-после с това усилие детето добие самоувереност, че може да ходи.
към беседата >>
Нашата нервна система е една канализация.
Нам не е важна канализация, през който водата минава през кюнеца. Всички страдаме от своите канализации. Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии. И човек си има канализации. Ние често страдаме от тях.
Нашата нервна система е една канализация.
Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате. Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни. Всичко това, което желаете, е на мястото си. Лошото седи в това, че това, което искаме, не го искаме навреме: или го искаме преждевременно, или пък след като се мине време. Там е всичката погрешка.
към беседата >>
Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие.
Отвън ще има нещо, което ще те разколебава. Вътрешната природа не е спокойна. И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда. Нали вашето състояние постоянно се мени. Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни.
Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие.
Равновесие трябва да се добие. Не е лошото, че ти се безпокоиш. У децата, когато прохождат, има най-първо една неувереност. То стане и падне, стане и падне, плаче, пак стане и ходи, докато най-после с това усилие детето добие самоувереност, че може да ходи.
към беседата >>
Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате.
Всички страдаме от своите канализации. Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии. И човек си има канализации. Ние често страдаме от тях. Нашата нервна система е една канализация.
Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате.
Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни. Всичко това, което желаете, е на мястото си. Лошото седи в това, че това, което искаме, не го искаме навреме: или го искаме преждевременно, или пък след като се мине време. Там е всичката погрешка.
към беседата >>
Равновесие трябва да се добие.
Вътрешната природа не е спокойна. И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда. Нали вашето състояние постоянно се мени. Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни. Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие.
Равновесие трябва да се добие.
Не е лошото, че ти се безпокоиш. У децата, когато прохождат, има най-първо една неувереност. То стане и падне, стане и падне, плаче, пак стане и ходи, докато най-после с това усилие детето добие самоувереност, че може да ходи.
към беседата >>
Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни.
Защото в канализациите се набират много утайки, нечистотии. И човек си има канализации. Ние често страдаме от тях. Нашата нервна система е една канализация. Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате.
Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни.
Всичко това, което желаете, е на мястото си. Лошото седи в това, че това, което искаме, не го искаме навреме: или го искаме преждевременно, или пък след като се мине време. Там е всичката погрешка.
към беседата >>
Не е лошото, че ти се безпокоиш.
И на това отношение човек трябва да се нагоди на окръжающата среда. Нали вашето състояние постоянно се мени. Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни. Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие. Равновесие трябва да се добие.
Не е лошото, че ти се безпокоиш.
У децата, когато прохождат, има най-първо една неувереност. То стане и падне, стане и падне, плаче, пак стане и ходи, докато най-после с това усилие детето добие самоувереност, че може да ходи.
към беседата >>
Всичко това, което желаете, е на мястото си.
И човек си има канализации. Ние често страдаме от тях. Нашата нервна система е една канализация. Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате. Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни.
Всичко това, което желаете, е на мястото си.
Лошото седи в това, че това, което искаме, не го искаме навреме: или го искаме преждевременно, или пък след като се мине време. Там е всичката погрешка.
към беседата >>
У децата, когато прохождат, има най-първо една неувереност.
Нали вашето състояние постоянно се мени. Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни. Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие. Равновесие трябва да се добие. Не е лошото, че ти се безпокоиш.
У децата, когато прохождат, има най-първо една неувереност.
То стане и падне, стане и падне, плаче, пак стане и ходи, докато най-после с това усилие детето добие самоувереност, че може да ходи.
към беседата >>
Лошото седи в това, че това, което искаме, не го искаме навреме: или го искаме преждевременно, или пък след като се мине време.
Ние често страдаме от тях. Нашата нервна система е една канализация. Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате. Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни. Всичко това, което желаете, е на мястото си.
Лошото седи в това, че това, което искаме, не го искаме навреме: или го искаме преждевременно, или пък след като се мине време.
Там е всичката погрешка.
към беседата >>
То стане и падне, стане и падне, плаче, пак стане и ходи, докато най-после с това усилие детето добие самоувереност, че може да ходи.
Вие трябва да спазвате тия състояния, но да бъдете спокойни. Но ако ти се безпокоиш много, това показва, че нямаш равновесие. Равновесие трябва да се добие. Не е лошото, че ти се безпокоиш. У децата, когато прохождат, има най-първо една неувереност.
То стане и падне, стане и падне, плаче, пак стане и ходи, докато най-после с това усилие детето добие самоувереност, че може да ходи.
към беседата >>
Там е всичката погрешка.
Нашата нервна система е една канализация. Симпатичната нервна система е друга канализация, но която вие даже не подозирате. Вие седите и искате да бъдете щастливи, здрави, умни, богати, силни. Всичко това, което желаете, е на мястото си. Лошото седи в това, че това, което искаме, не го искаме навреме: или го искаме преждевременно, или пък след като се мине време.
Там е всичката погрешка.
към беседата >>
То е цяло изкуство да може да ходи човек прав.
То е цяло изкуство да може да ходи човек прав.
И зависи как ходиш, за да имаш успех в живота. Ако ти ходиш и биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш. В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата. Петата означава волята, то е резултат. Най-после ще дойде волята.
към беседата >>
Човек вече трябва да гледа трезвено на работите, да ги разбира просто и ясно.
Човек вече трябва да гледа трезвено на работите, да ги разбира просто и ясно.
Всички онези неща, които стават в света, са неразбраните. Неразбраните работи смущават.
към беседата >>
И зависи как ходиш, за да имаш успех в живота.
То е цяло изкуство да може да ходи човек прав.
И зависи как ходиш, за да имаш успех в живота.
Ако ти ходиш и биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш. В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата. Петата означава волята, то е резултат. Най-после ще дойде волята. Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята.
към беседата >>
Всички онези неща, които стават в света, са неразбраните.
Човек вече трябва да гледа трезвено на работите, да ги разбира просто и ясно.
Всички онези неща, които стават в света, са неразбраните.
Неразбраните работи смущават.
към беседата >>
Ако ти ходиш и биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш.
То е цяло изкуство да може да ходи човек прав. И зависи как ходиш, за да имаш успех в живота.
Ако ти ходиш и биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш.
В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата. Петата означава волята, то е резултат. Най-после ще дойде волята. Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята. Тя е най-накрая.
към беседата >>
Неразбраните работи смущават.
Човек вече трябва да гледа трезвено на работите, да ги разбира просто и ясно. Всички онези неща, които стават в света, са неразбраните.
Неразбраните работи смущават.
към беседата >>
В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата.
То е цяло изкуство да може да ходи човек прав. И зависи как ходиш, за да имаш успех в живота. Ако ти ходиш и биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш.
В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата.
Петата означава волята, то е резултат. Най-после ще дойде волята. Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята. Тя е най-накрая. Това трябва да е вътре в ума ти.
към беседата >>
Едни от вас сте мъже, а пък други сте жени.
Едни от вас сте мъже, а пък други сте жени.
Мъжете се смущават от жените и жените от мъжете. Защо? Неразбрана работа е това. Мъжете и жените се смущават от децата. И това е неразбрана работа. Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите.
към беседата >>
Петата означава волята, то е резултат.
То е цяло изкуство да може да ходи човек прав. И зависи как ходиш, за да имаш успех в живота. Ако ти ходиш и биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш. В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата.
Петата означава волята, то е резултат.
Най-после ще дойде волята. Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята. Тя е най-накрая. Това трябва да е вътре в ума ти. Като искаш да ходиш, ти трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно.
към беседата >>
Мъжете се смущават от жените и жените от мъжете. Защо?
Едни от вас сте мъже, а пък други сте жени.
Мъжете се смущават от жените и жените от мъжете. Защо?
Неразбрана работа е това. Мъжете и жените се смущават от децата. И това е неразбрана работа. Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите. Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците.
към беседата >>
Най-после ще дойде волята.
То е цяло изкуство да може да ходи човек прав. И зависи как ходиш, за да имаш успех в живота. Ако ти ходиш и биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш. В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата. Петата означава волята, то е резултат.
Най-после ще дойде волята.
Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята. Тя е най-накрая. Това трябва да е вътре в ума ти. Като искаш да ходиш, ти трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно. Най-първо ще стъпиш на пръстите си, после – на средната част на стъпалото и най-после – на петата.
към беседата >>
Неразбрана работа е това.
Едни от вас сте мъже, а пък други сте жени. Мъжете се смущават от жените и жените от мъжете. Защо?
Неразбрана работа е това.
Мъжете и жените се смущават от децата. И това е неразбрана работа. Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите. Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците. Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите.
към беседата >>
Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята.
И зависи как ходиш, за да имаш успех в живота. Ако ти ходиш и биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш. В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата. Петата означава волята, то е резултат. Най-после ще дойде волята.
Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята.
Тя е най-накрая. Това трябва да е вътре в ума ти. Като искаш да ходиш, ти трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно. Най-първо ще стъпиш на пръстите си, после – на средната част на стъпалото и най-после – на петата. И в сърцето си трябва да имаш това желание.
към беседата >>
Мъжете и жените се смущават от децата.
Едни от вас сте мъже, а пък други сте жени. Мъжете се смущават от жените и жените от мъжете. Защо? Неразбрана работа е това.
Мъжете и жените се смущават от децата.
И това е неразбрана работа. Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите. Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците. Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите. Никой ученик не е роден математик.
към беседата >>
Тя е най-накрая.
Ако ти ходиш и биеш петите си като войник, ти войник можеш да станеш, но учен човек не можеш да станеш. В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата. Петата означава волята, то е резултат. Най-после ще дойде волята. Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята.
Тя е най-накрая.
Това трябва да е вътре в ума ти. Като искаш да ходиш, ти трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно. Най-първо ще стъпиш на пръстите си, после – на средната част на стъпалото и най-после – на петата. И в сърцето си трябва да имаш това желание.
към беседата >>
И това е неразбрана работа.
Едни от вас сте мъже, а пък други сте жени. Мъжете се смущават от жените и жените от мъжете. Защо? Неразбрана работа е това. Мъжете и жените се смущават от децата.
И това е неразбрана работа.
Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите. Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците. Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите. Никой ученик не е роден математик. За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира.
към беседата >>
Това трябва да е вътре в ума ти.
В ходенето трябва да туриш най-първо стремежа да събудиш първо пръстите си, после огънатата страна на стъпалото и най-после петата. Петата означава волята, то е резултат. Най-после ще дойде волята. Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята. Тя е най-накрая.
Това трябва да е вътре в ума ти.
Като искаш да ходиш, ти трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно. Най-първо ще стъпиш на пръстите си, после – на средната част на стъпалото и най-после – на петата. И в сърцето си трябва да имаш това желание.
към беседата >>
Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите.
Едни от вас сте мъже, а пък други сте жени. Мъжете се смущават от жените и жените от мъжете. Защо? Неразбрана работа е това. Мъжете и жените се смущават от децата. И това е неразбрана работа.
Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите.
Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците. Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите. Никой ученик не е роден математик. За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира. А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира.
към беседата >>
Като искаш да ходиш, ти трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно.
Петата означава волята, то е резултат. Най-после ще дойде волята. Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята. Тя е най-накрая. Това трябва да е вътре в ума ти.
Като искаш да ходиш, ти трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно.
Най-първо ще стъпиш на пръстите си, после – на средната част на стъпалото и най-после – на петата. И в сърцето си трябва да имаш това желание.
към беседата >>
Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците.
Мъжете се смущават от жените и жените от мъжете. Защо? Неразбрана работа е това. Мъжете и жените се смущават от децата. И това е неразбрана работа. Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите.
Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците.
Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите. Никой ученик не е роден математик. За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира. А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира. Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив.
към беседата >>
Най-първо ще стъпиш на пръстите си, после – на средната част на стъпалото и най-после – на петата.
Най-после ще дойде волята. Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята. Тя е най-накрая. Това трябва да е вътре в ума ти. Като искаш да ходиш, ти трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно.
Най-първо ще стъпиш на пръстите си, после – на средната част на стъпалото и най-после – на петата.
И в сърцето си трябва да имаш това желание.
към беседата >>
Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите.
Неразбрана работа е това. Мъжете и жените се смущават от децата. И това е неразбрана работа. Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите. Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците.
Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите.
Никой ученик не е роден математик. За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира. А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира. Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив. Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат.
към беседата >>
И в сърцето си трябва да имаш това желание.
Най-първо пръстите – умът, после вдлъбнатата, средна част на стъпалото – сърцето и най-после петите – волята. Тя е най-накрая. Това трябва да е вътре в ума ти. Като искаш да ходиш, ти трябва да проектираш ума си, че трябва да ходиш правилно. Най-първо ще стъпиш на пръстите си, после – на средната част на стъпалото и най-после – на петата.
И в сърцето си трябва да имаш това желание.
към беседата >>
Никой ученик не е роден математик.
Мъжете и жените се смущават от децата. И това е неразбрана работа. Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите. Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците. Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите.
Никой ученик не е роден математик.
За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира. А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира. Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив. Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат. Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения.
към беседата >>
Ти вечерно време, като спиш, трябва да знаеш как да си поставиш ръцете.
Ти вечерно време, като спиш, трябва да знаеш как да си поставиш ръцете.
Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце. Като че ще хванат света и ще го завладеят. А пък като умират, си разтварят ръцете. Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно. И следователно работите ти няма да вървят добре.
към беседата >>
За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира.
И това е неразбрана работа. Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите. Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците. Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите. Никой ученик не е роден математик.
За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира.
А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира. Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив. Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат. Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения. Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат.
към беседата >>
Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце.
Ти вечерно време, като спиш, трябва да знаеш как да си поставиш ръцете.
Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце.
Като че ще хванат света и ще го завладеят. А пък като умират, си разтварят ръцете. Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно. И следователно работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат.
към беседата >>
А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира.
Учителите се смущават от учениците, а пък учениците от учителите. Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците. Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите. Никой ученик не е роден математик. За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира.
А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира.
Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив. Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат. Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения. Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат. Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен.
към беседата >>
Като че ще хванат света и ще го завладеят.
Ти вечерно време, като спиш, трябва да знаеш как да си поставиш ръцете. Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце.
Като че ще хванат света и ще го завладеят.
А пък като умират, си разтварят ръцете. Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно. И следователно работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив.
Учителите се безпокоят, че не ги разбират учениците. Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите. Никой ученик не е роден математик. За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира. А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира.
Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив.
Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат. Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения. Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат. Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен. Някой иска да бъде набожен, религиозен.
към беседата >>
А пък като умират, си разтварят ръцете.
Ти вечерно време, като спиш, трябва да знаеш как да си поставиш ръцете. Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце. Като че ще хванат света и ще го завладеят.
А пък като умират, си разтварят ръцете.
Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно. И следователно работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете.
към беседата >>
Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат.
Много учители има, които не разбират учениците; и ученици има, които не разбират учителите. Никой ученик не е роден математик. За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира. А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира. Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив.
Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат.
Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения. Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат. Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен. Някой иска да бъде набожен, религиозен. Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен.
към беседата >>
Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно.
Ти вечерно време, като спиш, трябва да знаеш как да си поставиш ръцете. Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце. Като че ще хванат света и ще го завладеят. А пък като умират, си разтварят ръцете.
Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно.
И следователно работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Турят ги отзад.
към беседата >>
Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения.
Никой ученик не е роден математик. За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира. А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира. Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив. Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат.
Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения.
Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат. Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен. Някой иска да бъде набожен, религиозен. Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен. Ако искаш сега, то е изгубена работа!
към беседата >>
И следователно работите ти няма да вървят добре.
Ти вечерно време, като спиш, трябва да знаеш как да си поставиш ръцете. Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце. Като че ще хванат света и ще го завладеят. А пък като умират, си разтварят ръцете. Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно.
И следователно работите ти няма да вървят добре.
Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Турят ги отзад. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад.
към беседата >>
Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат.
За него математиката е отвлечена работа и той не я разбира. А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира. Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив. Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат. Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения.
Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат.
Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен. Някой иска да бъде набожен, религиозен. Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен. Ако искаш сега, то е изгубена работа! Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си.
към беседата >>
Ще вървят, но ще куцат.
Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце. Като че ще хванат света и ще го завладеят. А пък като умират, си разтварят ръцете. Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно. И следователно работите ти няма да вървят добре.
Ще вървят, но ще куцат.
Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Турят ги отзад. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад. Казах си: „Няма да ѝ върви.“ Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад.
към беседата >>
Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен.
А пък учителят се безпокои, че ученикът не разбира. Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив. Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат. Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения. Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат.
Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен.
Някой иска да бъде набожен, религиозен. Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен. Ако искаш сега, то е изгубена работа! Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си. Нали някой пресрочва даждията.
към беседата >>
Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно.
Като че ще хванат света и ще го завладеят. А пък като умират, си разтварят ръцете. Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно. И следователно работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат.
Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно.
Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Турят ги отзад. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад. Казах си: „Няма да ѝ върви.“ Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад. Ти си вързан тогава, не мислиш.
към беседата >>
Някой иска да бъде набожен, религиозен.
Ти искаш да бъдеш щастлив и не знаеш защо искаш да бъдеш щастлив. Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат. Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения. Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат. Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен.
Някой иска да бъде набожен, религиозен.
Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен. Ако искаш сега, то е изгубена работа! Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си. Нали някой пресрочва даждията. Или искаш сега да бъдеш учен – пресрочил си, ако сега искаш.
към беседата >>
Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете.
А пък като умират, си разтварят ръцете. Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно. И следователно работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно.
Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете.
Турят ги отзад. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад. Казах си: „Няма да ѝ върви.“ Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад. Ти си вързан тогава, не мислиш.
към беседата >>
Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен.
Или искаш да бъдеш богат, но не знаеш защо искаш да бъдеш богат. Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения. Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат. Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен. Някой иска да бъде набожен, религиозен.
Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен.
Ако искаш сега, то е изгубена работа! Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си. Нали някой пресрочва даждията. Или искаш сега да бъдеш учен – пресрочил си, ако сега искаш. Трябва да носиш нещата със себе си.
към беседата >>
Турят ги отзад.
Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно. И следователно работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете.
Турят ги отзад.
Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад. Казах си: „Няма да ѝ върви.“ Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад. Ти си вързан тогава, не мислиш.
към беседата >>
Ако искаш сега, то е изгубена работа!
Материалното богатство трябва да се предшествува от ред други положения. Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат. Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен. Някой иска да бъде набожен, религиозен. Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен.
Ако искаш сега, то е изгубена работа!
Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си. Нали някой пресрочва даждията. Или искаш сега да бъдеш учен – пресрочил си, ако сега искаш. Трябва да носиш нещата със себе си.
към беседата >>
Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад.
И следователно работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Турят ги отзад.
Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад.
Казах си: „Няма да ѝ върви.“ Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад. Ти си вързан тогава, не мислиш.
към беседата >>
Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си.
Та, изведнъж не можеш да бъдеш материално богат. Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен. Някой иска да бъде набожен, религиозен. Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен. Ако искаш сега, то е изгубена работа!
Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си.
Нали някой пресрочва даждията. Или искаш сега да бъдеш учен – пресрочил си, ако сега искаш. Трябва да носиш нещата със себе си.
към беседата >>
Казах си: „Няма да ѝ върви.“ Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад.
Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Турят ги отзад. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад.
Казах си: „Няма да ѝ върви.“ Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад.
Ти си вързан тогава, не мислиш.
към беседата >>
Нали някой пресрочва даждията.
Или изведнъж не можеш да бъдеш набожен. Някой иска да бъде набожен, религиозен. Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен. Ако искаш сега, то е изгубена работа! Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си.
Нали някой пресрочва даждията.
Или искаш сега да бъдеш учен – пресрочил си, ако сега искаш. Трябва да носиш нещата със себе си.
към беседата >>
Ти си вързан тогава, не мислиш.
Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Турят ги отзад. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад. Казах си: „Няма да ѝ върви.“ Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад.
Ти си вързан тогава, не мислиш.
към беседата >>
Или искаш сега да бъдеш учен – пресрочил си, ако сега искаш.
Някой иска да бъде набожен, религиозен. Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен. Ако искаш сега, то е изгубена работа! Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си. Нали някой пресрочва даждията.
Или искаш сега да бъдеш учен – пресрочил си, ако сега искаш.
Трябва да носиш нещата със себе си.
към беседата >>
Та, станете господари.
Та, станете господари.
Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате. Като вземете перо, да може да пишете. По някой път има цяла магия във вашата ръка. Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране!
към беседата >>
Трябва да носиш нещата със себе си.
Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен. Ако искаш сега, то е изгубена работа! Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъснял, пресрочил си. Нали някой пресрочва даждията. Или искаш сега да бъдеш учен – пресрочил си, ако сега искаш.
Трябва да носиш нещата със себе си.
към беседата >>
Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате.
Та, станете господари.
Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате.
Като вземете перо, да може да пишете. По някой път има цяла магия във вашата ръка. Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо?
към беседата >>
Допуснете, че тука имате един център.
Допуснете, че тука имате един център.
Проявява се някоя дейност. Центърът е точката A, а пък AB представлява известна сила, която излиза от този център. AC е друга сила, която излиза от същия център. Но тия две сили се различават. Например вашите мисли се различават.
към беседата >>
Като вземете перо, да може да пишете.
Та, станете господари. Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате.
Като вземете перо, да може да пишете.
По някой път има цяла магия във вашата ръка. Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден!
към беседата >>
Проявява се някоя дейност.
Допуснете, че тука имате един център.
Проявява се някоя дейност.
Центърът е точката A, а пък AB представлява известна сила, която излиза от този център. AC е друга сила, която излиза от същия център. Но тия две сили се различават. Например вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно.
към беседата >>
По някой път има цяла магия във вашата ръка.
Та, станете господари. Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате. Като вземете перо, да може да пишете.
По някой път има цяла магия във вашата ръка.
Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив!
към беседата >>
Центърът е точката A, а пък AB представлява известна сила, която излиза от този център.
Допуснете, че тука имате един център. Проявява се някоя дейност.
Центърът е точката A, а пък AB представлява известна сила, която излиза от този център.
AC е друга сила, която излиза от същия център. Но тия две сили се различават. Например вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква.
към беседата >>
Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане.
Та, станете господари. Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате. Като вземете перо, да може да пишете. По някой път има цяла магия във вашата ръка.
Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане.
Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото!
към беседата >>
AC е друга сила, която излиза от същия център.
Допуснете, че тука имате един център. Проявява се някоя дейност. Центърът е точката A, а пък AB представлява известна сила, която излиза от този център.
AC е друга сила, която излиза от същия център.
Но тия две сили се различават. Например вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората.
към беседата >>
Но трябва разбиране!
Та, станете господари. Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате. Като вземете перо, да може да пишете. По някой път има цяла магия във вашата ръка. Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане.
Но трябва разбиране!
Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората!
към беседата >>
Но тия две сили се различават.
Допуснете, че тука имате един център. Проявява се някоя дейност. Центърът е точката A, а пък AB представлява известна сила, която излиза от този център. AC е друга сила, която излиза от същия център.
Но тия две сили се различават.
Например вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе.
към беседата >>
Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо?
Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате. Като вземете перо, да може да пишете. По някой път има цяла магия във вашата ръка. Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране!
Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо?
Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората! (Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе!
към беседата >>
Например вашите мисли се различават.
Допуснете, че тука имате един център. Проявява се някоя дейност. Центърът е точката A, а пък AB представлява известна сила, която излиза от този център. AC е друга сила, която излиза от същия център. Но тия две сили се различават.
Например вашите мисли се различават.
Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит.
към беседата >>
Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден!
Като вземете перо, да може да пишете. По някой път има цяла магия във вашата ръка. Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо?
Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден!
(Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората! (Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе! “ (Палеца.) И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш!
към беседата >>
Като сте били деца, мислили сте едно.
Проявява се някоя дейност. Центърът е точката A, а пък AB представлява известна сила, която излиза от този център. AC е друга сила, която излиза от същия център. Но тия две сили се различават. Например вашите мисли се различават.
Като сте били деца, мислили сте едно.
И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит. Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант.
към беседата >>
(Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив!
По някой път има цяла магия във вашата ръка. Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден!
(Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив!
(Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората! (Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе! “ (Палеца.) И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш! “
към беседата >>
И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква.
Центърът е точката A, а пък AB представлява известна сила, която излиза от този център. AC е друга сила, която излиза от същия център. Но тия две сили се различават. Например вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно.
И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква.
Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит. Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант. Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант.
към беседата >>
(Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото!
Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив!
(Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото!
(Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората! (Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе! “ (Палеца.) И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш! “
към беседата >>
Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората.
AC е друга сила, която излиза от същия център. Но тия две сили се различават. Например вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква.
Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората.
Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит. Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант. Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант.
към беседата >>
(Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората!
Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото!
(Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората!
(Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе! “ (Палеца.) И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш! “
към беседата >>
Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе.
Но тия две сили се различават. Например вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората.
Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе.
Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит. Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант. Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант.
към беседата >>
(Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе!
Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората!
(Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе!
“ (Палеца.) И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш! “
към беседата >>
Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит.
Например вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе.
Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит.
Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант. Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант.
към беседата >>
“ (Палеца.) И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш!
Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората! (Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе!
“ (Палеца.) И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш!
“
към беседата >>
Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант.
Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит.
Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант.
Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант.
към беседата >>
“
(Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората! (Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе! “ (Палеца.) И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш!
“
към беседата >>
Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант.
И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит. Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант.
Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант.
към беседата >>
Може да те благослови да станеш поет, музикант, готвач.
Може да те благослови да станеш поет, музикант, готвач.
Готварството, то е цяла наука. Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната – природата ги учи как да готвят. Всичко в природата си има своето място. После, вие имате очи. Гледайте красивите работи!
към беседата >>
Ти си религиозен истински, когато си религиозен при всички условия и не изгубваш религиозността.
Ти си религиозен истински, когато си религиозен при всички условия и не изгубваш религиозността.
А пък ако станеш нещо и после го изгубиш, то не е твое. Същественото е, че вие имате един ум, който трябва да мисли, едно сърце, което трябва да чувствува, и една воля, която трябва да изпълнява нещата.
към беседата >>
Готварството, то е цяла наука.
Може да те благослови да станеш поет, музикант, готвач.
Готварството, то е цяла наука.
Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната – природата ги учи как да готвят. Всичко в природата си има своето място. После, вие имате очи. Гледайте красивите работи! Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката.
към беседата >>
А пък ако станеш нещо и после го изгубиш, то не е твое.
Ти си религиозен истински, когато си религиозен при всички условия и не изгубваш религиозността.
А пък ако станеш нещо и после го изгубиш, то не е твое.
Същественото е, че вие имате един ум, който трябва да мисли, едно сърце, което трябва да чувствува, и една воля, която трябва да изпълнява нещата.
към беседата >>
Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната – природата ги учи как да готвят.
Може да те благослови да станеш поет, музикант, готвач. Готварството, то е цяла наука.
Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната – природата ги учи как да готвят.
Всичко в природата си има своето място. После, вие имате очи. Гледайте красивите работи! Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката. Защо си криви краката?
към беседата >>
Същественото е, че вие имате един ум, който трябва да мисли, едно сърце, което трябва да чувствува, и една воля, която трябва да изпълнява нещата.
Ти си религиозен истински, когато си религиозен при всички условия и не изгубваш религиозността. А пък ако станеш нещо и после го изгубиш, то не е твое.
Същественото е, че вие имате един ум, който трябва да мисли, едно сърце, което трябва да чувствува, и една воля, която трябва да изпълнява нещата.
към беседата >>
Всичко в природата си има своето място.
Може да те благослови да станеш поет, музикант, готвач. Готварството, то е цяла наука. Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната – природата ги учи как да готвят.
Всичко в природата си има своето място.
После, вие имате очи. Гледайте красивите работи! Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката. Защо си криви краката? В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него.
към беседата >>
Пита някой: „Какво трябва да се прави?
Пита някой: „Какво трябва да се прави?
“ Не е лесно да се отговори. Да вземем думата „правда“. Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега? Правото на вълка не е правото на овцата. И правото на овцата не е правото на тревата.
към беседата >>
После, вие имате очи.
Може да те благослови да станеш поет, музикант, готвач. Готварството, то е цяла наука. Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната – природата ги учи как да готвят. Всичко в природата си има своето място.
После, вие имате очи.
Гледайте красивите работи! Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката. Защо си криви краката? В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него. Всеки човек, който ходи, има хубави черти.
към беседата >>
“ Не е лесно да се отговори.
Пита някой: „Какво трябва да се прави?
“ Не е лесно да се отговори.
Да вземем думата „правда“. Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега? Правото на вълка не е правото на овцата. И правото на овцата не е правото на тревата. Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината.
към беседата >>
Гледайте красивите работи!
Може да те благослови да станеш поет, музикант, готвач. Готварството, то е цяла наука. Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната – природата ги учи как да готвят. Всичко в природата си има своето място. После, вие имате очи.
Гледайте красивите работи!
Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката. Защо си криви краката? В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него. Всеки човек, който ходи, има хубави черти. Намерете във всеки човек хубавата поза.
към беседата >>
Да вземем думата „правда“.
Пита някой: „Какво трябва да се прави? “ Не е лесно да се отговори.
Да вземем думата „правда“.
Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега? Правото на вълка не е правото на овцата. И правото на овцата не е правото на тревата. Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината. Правото на светлината не е право на тъмнината.
към беседата >>
Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката.
Готварството, то е цяла наука. Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната – природата ги учи как да готвят. Всичко в природата си има своето място. После, вие имате очи. Гледайте красивите работи!
Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката.
Защо си криви краката? В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него. Всеки човек, който ходи, има хубави черти. Намерете във всеки човек хубавата поза. Всеки човек има една хубава поза.
към беседата >>
Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега?
Пита някой: „Какво трябва да се прави? “ Не е лесно да се отговори. Да вземем думата „правда“.
Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега?
Правото на вълка не е правото на овцата. И правото на овцата не е правото на тревата. Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината. Правото на светлината не е право на тъмнината. Кое е правото сега?
към беседата >>
Защо си криви краката?
Вижте как цветята приготовляват нещата; вижте как пчелите приготовляват храната – природата ги учи как да готвят. Всичко в природата си има своето място. После, вие имате очи. Гледайте красивите работи! Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката.
Защо си криви краката?
В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него. Всеки човек, който ходи, има хубави черти. Намерете във всеки човек хубавата поза. Всеки човек има една хубава поза. И като я намерите, почерпете поука.
към беседата >>
Правото на вълка не е правото на овцата.
Пита някой: „Какво трябва да се прави? “ Не е лесно да се отговори. Да вземем думата „правда“. Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега?
Правото на вълка не е правото на овцата.
И правото на овцата не е правото на тревата. Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината. Правото на светлината не е право на тъмнината. Кое е правото сега? Вашето право е ваше право.
към беседата >>
В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него.
Всичко в природата си има своето място. После, вие имате очи. Гледайте красивите работи! Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката. Защо си криви краката?
В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него.
Всеки човек, който ходи, има хубави черти. Намерете във всеки човек хубавата поза. Всеки човек има една хубава поза. И като я намерите, почерпете поука. Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология.
към беседата >>
И правото на овцата не е правото на тревата.
Пита някой: „Какво трябва да се прави? “ Не е лесно да се отговори. Да вземем думата „правда“. Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега? Правото на вълка не е правото на овцата.
И правото на овцата не е правото на тревата.
Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината. Правото на светлината не е право на тъмнината. Кое е правото сега? Вашето право е ваше право. То не обгръща всички.
към беседата >>
Всеки човек, който ходи, има хубави черти.
После, вие имате очи. Гледайте красивите работи! Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката. Защо си криви краката? В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него.
Всеки човек, който ходи, има хубави черти.
Намерете във всеки човек хубавата поза. Всеки човек има една хубава поза. И като я намерите, почерпете поука. Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология. Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът.
към беседата >>
Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината.
“ Не е лесно да се отговори. Да вземем думата „правда“. Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега? Правото на вълка не е правото на овцата. И правото на овцата не е правото на тревата.
Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината.
Правото на светлината не е право на тъмнината. Кое е правото сега? Вашето право е ваше право. То не обгръща всички. За днес има някои неща, които са наложени на вас.
към беседата >>
Намерете във всеки човек хубавата поза.
Гледайте красивите работи! Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката. Защо си криви краката? В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него. Всеки човек, който ходи, има хубави черти.
Намерете във всеки човек хубавата поза.
Всеки човек има една хубава поза. И като я намерите, почерпете поука. Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология. Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът. Та казвам сега: Всинца сте станали лекари.
към беседата >>
Правото на светлината не е право на тъмнината.
Да вземем думата „правда“. Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега? Правото на вълка не е правото на овцата. И правото на овцата не е правото на тревата. Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината.
Правото на светлината не е право на тъмнината.
Кое е правото сега? Вашето право е ваше право. То не обгръща всички. За днес има някои неща, които са наложени на вас. Искате едни работи.
към беседата >>
Всеки човек има една хубава поза.
Гледам краката на някого, който ходи, криви си краката. Защо си криви краката? В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него. Всеки човек, който ходи, има хубави черти. Намерете във всеки човек хубавата поза.
Всеки човек има една хубава поза.
И като я намерите, почерпете поука. Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология. Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът. Та казвам сега: Всинца сте станали лекари. И казвате: „Този човек има един недостатък.
към беседата >>
Кое е правото сега?
Вие казвате: „Трябва да има правда в света.“ Кое е правото сега? Правото на вълка не е правото на овцата. И правото на овцата не е правото на тревата. Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината. Правото на светлината не е право на тъмнината.
Кое е правото сега?
Вашето право е ваше право. То не обгръща всички. За днес има някои неща, които са наложени на вас. Искате едни работи. Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете.
към беседата >>
И като я намерите, почерпете поука.
Защо си криви краката? В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него. Всеки човек, който ходи, има хубави черти. Намерете във всеки човек хубавата поза. Всеки човек има една хубава поза.
И като я намерите, почерпете поука.
Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология. Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът. Та казвам сега: Всинца сте станали лекари. И казвате: „Този човек има един недостатък. Този е нетърпелив.“ Какво му трябва?
към беседата >>
Вашето право е ваше право.
Правото на вълка не е правото на овцата. И правото на овцата не е правото на тревата. Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината. Правото на светлината не е право на тъмнината. Кое е правото сега?
Вашето право е ваше право.
То не обгръща всички. За днес има някои неща, които са наложени на вас. Искате едни работи. Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете. Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете.
към беседата >>
Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология.
В един човек не гледай неговите недостатъци, а хубавите работи в него. Всеки човек, който ходи, има хубави черти. Намерете във всеки човек хубавата поза. Всеки човек има една хубава поза. И като я намерите, почерпете поука.
Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология.
Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът. Та казвам сега: Всинца сте станали лекари. И казвате: „Този човек има един недостатък. Този е нетърпелив.“ Какво му трябва? Търпение, търпение му трябва.
към беседата >>
То не обгръща всички.
И правото на овцата не е правото на тревата. Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината. Правото на светлината не е право на тъмнината. Кое е правото сега? Вашето право е ваше право.
То не обгръща всички.
За днес има някои неща, които са наложени на вас. Искате едни работи. Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете. Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете. И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин.
към беседата >>
Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът.
Всеки човек, който ходи, има хубави черти. Намерете във всеки човек хубавата поза. Всеки човек има една хубава поза. И като я намерите, почерпете поука. Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология.
Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът.
Та казвам сега: Всинца сте станали лекари. И казвате: „Този човек има един недостатък. Този е нетърпелив.“ Какво му трябва? Търпение, търпение му трябва. Турете частицата „не“ настрана.
към беседата >>
За днес има някои неща, които са наложени на вас.
Правото на водата не е право на въздуха и правото на въздуха не е право на светлината. Правото на светлината не е право на тъмнината. Кое е правото сега? Вашето право е ваше право. То не обгръща всички.
За днес има някои неща, които са наложени на вас.
Искате едни работи. Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете. Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете. И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин. 4 факултета сте свършили и седнеш, и си кривиш устата, както правят малките деца.
към беседата >>
Та казвам сега: Всинца сте станали лекари.
Намерете във всеки човек хубавата поза. Всеки човек има една хубава поза. И като я намерите, почерпете поука. Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология. Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът.
Та казвам сега: Всинца сте станали лекари.
И казвате: „Този човек има един недостатък. Този е нетърпелив.“ Какво му трябва? Търпение, търпение му трябва. Турете частицата „не“ настрана. „Не достига му търпение.“ Как ще го достигне?
към беседата >>
Искате едни работи.
Правото на светлината не е право на тъмнината. Кое е правото сега? Вашето право е ваше право. То не обгръща всички. За днес има някои неща, които са наложени на вас.
Искате едни работи.
Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете. Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете. И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин. 4 факултета сте свършили и седнеш, и си кривиш устата, както правят малките деца. Учените хора ядат и си мислят за своите научни изобретения; детето яде и си мисли за своите играчки.
към беседата >>
И казвате: „Този човек има един недостатък.
Всеки човек има една хубава поза. И като я намерите, почерпете поука. Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология. Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът. Та казвам сега: Всинца сте станали лекари.
И казвате: „Този човек има един недостатък.
Този е нетърпелив.“ Какво му трябва? Търпение, търпение му трябва. Турете частицата „не“ настрана. „Не достига му търпение.“ Как ще го достигне? Той да се научи да взема последното място.
към беседата >>
Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете.
Кое е правото сега? Вашето право е ваше право. То не обгръща всички. За днес има някои неща, които са наложени на вас. Искате едни работи.
Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете.
Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете. И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин. 4 факултета сте свършили и седнеш, и си кривиш устата, както правят малките деца. Учените хора ядат и си мислят за своите научни изобретения; детето яде и си мисли за своите играчки. И двамата, като ядат, яденето от устата отива на същото място.
към беседата >>
Този е нетърпелив.“ Какво му трябва?
И като я намерите, почерпете поука. Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология. Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът. Та казвам сега: Всинца сте станали лекари. И казвате: „Този човек има един недостатък.
Този е нетърпелив.“ Какво му трябва?
Търпение, търпение му трябва. Турете частицата „не“ настрана. „Не достига му търпение.“ Как ще го достигне? Той да се научи да взема последното място. Който е нетърпелив, никога да не взема първото място.
към беседата >>
Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете.
Вашето право е ваше право. То не обгръща всички. За днес има някои неща, които са наложени на вас. Искате едни работи. Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете.
Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете.
И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин. 4 факултета сте свършили и седнеш, и си кривиш устата, както правят малките деца. Учените хора ядат и си мислят за своите научни изобретения; детето яде и си мисли за своите играчки. И двамата, като ядат, яденето от устата отива на същото място.
към беседата >>
Търпение, търпение му трябва.
Не изучавайте недъзите на хората, понеже това е патология. Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът. Та казвам сега: Всинца сте станали лекари. И казвате: „Този човек има един недостатък. Този е нетърпелив.“ Какво му трябва?
Търпение, търпение му трябва.
Турете частицата „не“ настрана. „Не достига му търпение.“ Как ще го достигне? Той да се научи да взема последното място. Който е нетърпелив, никога да не взема първото място. Така ще се научи на търпение.
към беседата >>
И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин.
То не обгръща всички. За днес има някои неща, които са наложени на вас. Искате едни работи. Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете. Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете.
И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин.
4 факултета сте свършили и седнеш, и си кривиш устата, както правят малките деца. Учените хора ядат и си мислят за своите научни изобретения; детето яде и си мисли за своите играчки. И двамата, като ядат, яденето от устата отива на същото място.
към беседата >>
Турете частицата „не“ настрана.
Лекарите постоянно изучават болезнените признаци, но това не е човекът. Та казвам сега: Всинца сте станали лекари. И казвате: „Този човек има един недостатък. Този е нетърпелив.“ Какво му трябва? Търпение, търпение му трябва.
Турете частицата „не“ настрана.
„Не достига му търпение.“ Как ще го достигне? Той да се научи да взема последното място. Който е нетърпелив, никога да не взема първото място. Така ще се научи на търпение.
към беседата >>
4 факултета сте свършили и седнеш, и си кривиш устата, както правят малките деца.
За днес има някои неща, които са наложени на вас. Искате едни работи. Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете. Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете. И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин.
4 факултета сте свършили и седнеш, и си кривиш устата, както правят малките деца.
Учените хора ядат и си мислят за своите научни изобретения; детето яде и си мисли за своите играчки. И двамата, като ядат, яденето от устата отива на същото място.
към беседата >>
„Не достига му търпение.“ Как ще го достигне?
Та казвам сега: Всинца сте станали лекари. И казвате: „Този човек има един недостатък. Този е нетърпелив.“ Какво му трябва? Търпение, търпение му трябва. Турете частицата „не“ настрана.
„Не достига му търпение.“ Как ще го достигне?
Той да се научи да взема последното място. Който е нетърпелив, никога да не взема първото място. Така ще се научи на търпение.
към беседата >>
Учените хора ядат и си мислят за своите научни изобретения; детето яде и си мисли за своите играчки.
Искате едни работи. Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете. Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете. И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин. 4 факултета сте свършили и седнеш, и си кривиш устата, както правят малките деца.
Учените хора ядат и си мислят за своите научни изобретения; детето яде и си мисли за своите играчки.
И двамата, като ядат, яденето от устата отива на същото място.
към беседата >>
Той да се научи да взема последното място.
И казвате: „Този човек има един недостатък. Този е нетърпелив.“ Какво му трябва? Търпение, търпение му трябва. Турете частицата „не“ настрана. „Не достига му търпение.“ Как ще го достигне?
Той да се научи да взема последното място.
Който е нетърпелив, никога да не взема първото място. Така ще се научи на търпение.
към беседата >>
И двамата, като ядат, яденето от устата отива на същото място.
Искате и учен да сте, и религиозен да сте, какъвто и да сте, има една работа, наложена на вас: тя е, че трябва да ядете. Вие може да сте свършили 4 факултета и животът ще ви накара да ядете. И ще ядете така, както малки деца ядат, по същия начин. 4 факултета сте свършили и седнеш, и си кривиш устата, както правят малките деца. Учените хора ядат и си мислят за своите научни изобретения; детето яде и си мисли за своите играчки.
И двамата, като ядат, яденето от устата отива на същото място.
към беседата >>
Който е нетърпелив, никога да не взема първото място.
Този е нетърпелив.“ Какво му трябва? Търпение, търпение му трябва. Турете частицата „не“ настрана. „Не достига му търпение.“ Как ще го достигне? Той да се научи да взема последното място.
Който е нетърпелив, никога да не взема първото място.
Така ще се научи на търпение.
към беседата >>
Питам: Тази работа, която извършваме – яденето, за кого е?
Питам: Тази работа, която извършваме – яденето, за кого е?
Когато пчелите събират мед от цветята, за кого е този мед? Той е колективен. Нито една пчела не събира мед за себе си. Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките. И другите пчели събират там.
към беседата >>
Така ще се научи на търпение.
Търпение, търпение му трябва. Турете частицата „не“ настрана. „Не достига му търпение.“ Как ще го достигне? Той да се научи да взема последното място. Който е нетърпелив, никога да не взема първото място.
Така ще се научи на търпение.
към беседата >>
Когато пчелите събират мед от цветята, за кого е този мед?
Питам: Тази работа, която извършваме – яденето, за кого е?
Когато пчелите събират мед от цветята, за кого е този мед?
Той е колективен. Нито една пчела не събира мед за себе си. Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките. И другите пчели събират там. Колко пчели може да има в един кошер?
към беседата >>
Една майка дала един съвет на своята дъщеря.
Една майка дала един съвет на своята дъщеря.
Последната обичала много да се кара вкъщи. Като се оженила дъщерята, майка ѝ казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш.“ И когато ѝ казвали нещо, тя преглъщала. Какво се постигнало с това? Постигнало се туй – тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива.
към беседата >>
Той е колективен.
Питам: Тази работа, която извършваме – яденето, за кого е? Когато пчелите събират мед от цветята, за кого е този мед?
Той е колективен.
Нито една пчела не събира мед за себе си. Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките. И другите пчели събират там. Колко пчели може да има в един кошер? Най-малко 30 хиляди пчели трябва да има един хубав кошер.
към беседата >>
Последната обичала много да се кара вкъщи.
Една майка дала един съвет на своята дъщеря.
Последната обичала много да се кара вкъщи.
Като се оженила дъщерята, майка ѝ казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш.“ И когато ѝ казвали нещо, тя преглъщала. Какво се постигнало с това? Постигнало се туй – тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива. Тази енергия трябва да се изразходи някъде.
към беседата >>
Нито една пчела не събира мед за себе си.
Питам: Тази работа, която извършваме – яденето, за кого е? Когато пчелите събират мед от цветята, за кого е този мед? Той е колективен.
Нито една пчела не събира мед за себе си.
Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките. И другите пчели събират там. Колко пчели може да има в един кошер? Най-малко 30 хиляди пчели трябва да има един хубав кошер. Едно общество от 30 000 същества.
към беседата >>
Като се оженила дъщерята, майка ѝ казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш.“ И когато ѝ казвали нещо, тя преглъщала.
Една майка дала един съвет на своята дъщеря. Последната обичала много да се кара вкъщи.
Като се оженила дъщерята, майка ѝ казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш.“ И когато ѝ казвали нещо, тя преглъщала.
Какво се постигнало с това? Постигнало се туй – тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива. Тази енергия трябва да се изразходи някъде. И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно.
към беседата >>
Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките.
Питам: Тази работа, която извършваме – яденето, за кого е? Когато пчелите събират мед от цветята, за кого е този мед? Той е колективен. Нито една пчела не събира мед за себе си.
Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките.
И другите пчели събират там. Колко пчели може да има в един кошер? Най-малко 30 хиляди пчели трябва да има един хубав кошер. Едно общество от 30 000 същества.
към беседата >>
Какво се постигнало с това?
Една майка дала един съвет на своята дъщеря. Последната обичала много да се кара вкъщи. Като се оженила дъщерята, майка ѝ казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш.“ И когато ѝ казвали нещо, тя преглъщала.
Какво се постигнало с това?
Постигнало се туй – тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива. Тази енергия трябва да се изразходи някъде. И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно. Щом научите това, и вие ще си седите спокойно.
към беседата >>
И другите пчели събират там.
Питам: Тази работа, която извършваме – яденето, за кого е? Когато пчелите събират мед от цветята, за кого е този мед? Той е колективен. Нито една пчела не събира мед за себе си. Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките.
И другите пчели събират там.
Колко пчели може да има в един кошер? Най-малко 30 хиляди пчели трябва да има един хубав кошер. Едно общество от 30 000 същества.
към беседата >>
Постигнало се туй – тя почнала да търпи.
Една майка дала един съвет на своята дъщеря. Последната обичала много да се кара вкъщи. Като се оженила дъщерята, майка ѝ казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш.“ И когато ѝ казвали нещо, тя преглъщала. Какво се постигнало с това?
Постигнало се туй – тя почнала да търпи.
А по-рано била много нетърпелива. Тази енергия трябва да се изразходи някъде. И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно. Щом научите това, и вие ще си седите спокойно.
към беседата >>
Колко пчели може да има в един кошер?
Когато пчелите събират мед от цветята, за кого е този мед? Той е колективен. Нито една пчела не събира мед за себе си. Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките. И другите пчели събират там.
Колко пчели може да има в един кошер?
Най-малко 30 хиляди пчели трябва да има един хубав кошер. Едно общество от 30 000 същества.
към беседата >>
А по-рано била много нетърпелива.
Една майка дала един съвет на своята дъщеря. Последната обичала много да се кара вкъщи. Като се оженила дъщерята, майка ѝ казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш.“ И когато ѝ казвали нещо, тя преглъщала. Какво се постигнало с това? Постигнало се туй – тя почнала да търпи.
А по-рано била много нетърпелива.
Тази енергия трябва да се изразходи някъде. И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно. Щом научите това, и вие ще си седите спокойно.
към беседата >>
Най-малко 30 хиляди пчели трябва да има един хубав кошер.
Той е колективен. Нито една пчела не събира мед за себе си. Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките. И другите пчели събират там. Колко пчели може да има в един кошер?
Най-малко 30 хиляди пчели трябва да има един хубав кошер.
Едно общество от 30 000 същества.
към беседата >>
Тази енергия трябва да се изразходи някъде.
Последната обичала много да се кара вкъщи. Като се оженила дъщерята, майка ѝ казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш.“ И когато ѝ казвали нещо, тя преглъщала. Какво се постигнало с това? Постигнало се туй – тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива.
Тази енергия трябва да се изразходи някъде.
И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно. Щом научите това, и вие ще си седите спокойно.
към беседата >>
Едно общество от 30 000 същества.
Нито една пчела не събира мед за себе си. Всяка пчела, каквото вземе от цветята, го туря в килийките. И другите пчели събират там. Колко пчели може да има в един кошер? Най-малко 30 хиляди пчели трябва да има един хубав кошер.
Едно общество от 30 000 същества.
към беседата >>
И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно.
Като се оженила дъщерята, майка ѝ казала: „Когато ти говорят в къщата, където отиваш, ти да преглъщаш.“ И когато ѝ казвали нещо, тя преглъщала. Какво се постигнало с това? Постигнало се туй – тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива. Тази енергия трябва да се изразходи някъде.
И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно.
Щом научите това, и вие ще си седите спокойно.
към беседата >>
Има кошери от 40 000, 50–60 000 пчели.
Има кошери от 40 000, 50–60 000 пчели.
И всички те имат само една царица и я слушат. Докато тя е в кошера, всички я слушат. Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа. В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца. Знаете ли каква работа е това?
към беседата >>
Щом научите това, и вие ще си седите спокойно.
Какво се постигнало с това? Постигнало се туй – тя почнала да търпи. А по-рано била много нетърпелива. Тази енергия трябва да се изразходи някъде. И като се научила да преглъща, тя си седяла спокойно.
Щом научите това, и вие ще си седите спокойно.
към беседата >>
И всички те имат само една царица и я слушат.
Има кошери от 40 000, 50–60 000 пчели.
И всички те имат само една царица и я слушат.
Докато тя е в кошера, всички я слушат. Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа. В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца. Знаете ли каква работа е това? 2000 яйца за 24 часа!
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ще ви приведа един пример.
Имало един юнак американец, който вдигал тежести. Друг американец го обижда. Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля! И му казва: „Аз ли съм баба или ти? “ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята.
към беседата >>
Докато тя е в кошера, всички я слушат.
Има кошери от 40 000, 50–60 000 пчели. И всички те имат само една царица и я слушат.
Докато тя е в кошера, всички я слушат.
Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа. В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца. Знаете ли каква работа е това? 2000 яйца за 24 часа! Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата.
към беседата >>
Имало един юнак американец, който вдигал тежести.
Ще ви приведа един пример.
Имало един юнак американец, който вдигал тежести.
Друг американец го обижда. Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля! И му казва: „Аз ли съм баба или ти? “ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята. И кажи ѝ: „Аз не съм баба.
към беседата >>
Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа.
Има кошери от 40 000, 50–60 000 пчели. И всички те имат само една царица и я слушат. Докато тя е в кошера, всички я слушат.
Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа.
В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца. Знаете ли каква работа е това? 2000 яйца за 24 часа! Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата. Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе.
към беседата >>
Друг американец го обижда.
Ще ви приведа един пример. Имало един юнак американец, който вдигал тежести.
Друг американец го обижда.
Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля! И му казва: „Аз ли съм баба или ти? “ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята. И кажи ѝ: „Аз не съм баба. Ти ще ме слушаш.
към беседата >>
В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца.
Има кошери от 40 000, 50–60 000 пчели. И всички те имат само една царица и я слушат. Докато тя е в кошера, всички я слушат. Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа.
В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца.
Знаете ли каква работа е това? 2000 яйца за 24 часа! Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата. Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе. И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите.
към беседата >>
Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля!
Ще ви приведа един пример. Имало един юнак американец, който вдигал тежести. Друг американец го обижда.
Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля!
И му казва: „Аз ли съм баба или ти? “ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята. И кажи ѝ: „Аз не съм баба. Ти ще ме слушаш. Аз вървя по един доста определен път, който Бог ми е дал.
към беседата >>
Знаете ли каква работа е това?
Има кошери от 40 000, 50–60 000 пчели. И всички те имат само една царица и я слушат. Докато тя е в кошера, всички я слушат. Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа. В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца.
Знаете ли каква работа е това?
2000 яйца за 24 часа! Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата. Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе. И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите. Много лошо име са турили на търтеите.
към беседата >>
И му казва: „Аз ли съм баба или ти?
Ще ви приведа един пример. Имало един юнак американец, който вдигал тежести. Друг американец го обижда. Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля!
И му казва: „Аз ли съм баба или ти?
“ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята. И кажи ѝ: „Аз не съм баба. Ти ще ме слушаш. Аз вървя по един доста определен път, който Бог ми е дал. И не се отклонявам.“
към беседата >>
2000 яйца за 24 часа!
И всички те имат само една царица и я слушат. Докато тя е в кошера, всички я слушат. Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа. В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца. Знаете ли каква работа е това?
2000 яйца за 24 часа!
Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата. Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе. И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите. Много лошо име са турили на търтеите. Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи.
към беседата >>
“ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята.
Ще ви приведа един пример. Имало един юнак американец, който вдигал тежести. Друг американец го обижда. Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля! И му казва: „Аз ли съм баба или ти?
“ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята.
И кажи ѝ: „Аз не съм баба. Ти ще ме слушаш. Аз вървя по един доста определен път, който Бог ми е дал. И не се отклонявам.“
към беседата >>
Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата.
Докато тя е в кошера, всички я слушат. Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа. В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца. Знаете ли каква работа е това? 2000 яйца за 24 часа!
Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата.
Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе. И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите. Много лошо име са турили на търтеите. Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи. Но думата „търтей“ не е толкова добра.
към беседата >>
И кажи ѝ: „Аз не съм баба.
Имало един юнак американец, който вдигал тежести. Друг американец го обижда. Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля! И му казва: „Аз ли съм баба или ти? “ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята.
И кажи ѝ: „Аз не съм баба.
Ти ще ме слушаш. Аз вървя по един доста определен път, който Бог ми е дал. И не се отклонявам.“
към беседата >>
Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе.
Но не ѝ правят почест, не ѝ се кланят, но тази царица върши най-голямата работа. В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца. Знаете ли каква работа е това? 2000 яйца за 24 часа! Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата.
Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе.
И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите. Много лошо име са турили на търтеите. Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи. Но думата „търтей“ не е толкова добра. А пък те са музиканти!
към беседата >>
Ти ще ме слушаш.
Друг американец го обижда. Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля! И му казва: „Аз ли съм баба или ти? “ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята. И кажи ѝ: „Аз не съм баба.
Ти ще ме слушаш.
Аз вървя по един доста определен път, който Бог ми е дал. И не се отклонявам.“
към беседата >>
И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите.
В 24 часа снася 2000 яйчица, учени яйца. Знаете ли каква работа е това? 2000 яйца за 24 часа! Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата. Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе.
И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите.
Много лошо име са турили на търтеите. Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи. Но думата „търтей“ не е толкова добра. А пък те са музиканти! Те са аристократическото общество в кошера.
към беседата >>
Аз вървя по един доста определен път, който Бог ми е дал.
Юнакът се поусмихва, хваща го за краката, вдига го във въздуха, изхвърля го нагоре и пак го сваля! И му казва: „Аз ли съм баба или ти? “ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята. И кажи ѝ: „Аз не съм баба. Ти ще ме слушаш.
Аз вървя по един доста определен път, който Бог ми е дал.
И не се отклонявам.“
към беседата >>
Много лошо име са турили на търтеите.
Знаете ли каква работа е това? 2000 яйца за 24 часа! Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата. Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе. И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите.
Много лошо име са турили на търтеите.
Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи. Но думата „търтей“ не е толкова добра. А пък те са музиканти! Те са аристократическото общество в кошера. Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират.
към беседата >>
И не се отклонявам.“
И му казва: „Аз ли съм баба или ти? “ Като имате една мъчнотия, хванете я за краката, вдигнете я във въздуха, обърнете я с главата надолу и после я свалете на земята. И кажи ѝ: „Аз не съм баба. Ти ще ме слушаш. Аз вървя по един доста определен път, който Бог ми е дал.
И не се отклонявам.“
към беседата >>
Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи.
2000 яйца за 24 часа! Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата. Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе. И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите. Много лошо име са турили на търтеите.
Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи.
Но думата „търтей“ не е толкова добра. А пък те са музиканти! Те са аристократическото общество в кошера. Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират. Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад.
към беседата >>
Търпението осмисля живота.
Търпението осмисля живота.
Бог е дълготърпелив. Той вижда всички несгоди, неправди в света, но Той знае, че светът с насилие не се оправя. Ние не трябва да изнасиляме себе си. Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов.
към беседата >>
Но думата „търтей“ не е толкова добра.
Пчеларите разправят това, като че ли това е в реда на нещата. Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе. И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите. Много лошо име са турили на търтеите. Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи.
Но думата „търтей“ не е толкова добра.
А пък те са музиканти! Те са аристократическото общество в кошера. Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират. Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад. Инспектират само.
към беседата >>
Бог е дълготърпелив.
Търпението осмисля живота.
Бог е дълготърпелив.
Той вижда всички несгоди, неправди в света, но Той знае, че светът с насилие не се оправя. Ние не трябва да изнасиляме себе си. Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов. Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив.
към беседата >>
А пък те са музиканти!
Но човек трябва да стане пчелна царица, за да знае какво ѝ коства, за да ги снесе. И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите. Много лошо име са турили на търтеите. Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи. Но думата „търтей“ не е толкова добра.
А пък те са музиканти!
Те са аристократическото общество в кошера. Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират. Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад. Инспектират само. Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат.
към беседата >>
Той вижда всички несгоди, неправди в света, но Той знае, че светът с насилие не се оправя.
Търпението осмисля живота. Бог е дълготърпелив.
Той вижда всички несгоди, неправди в света, но Той знае, че светът с насилие не се оправя.
Ние не трябва да изнасиляме себе си. Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов. Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив. Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи.
към беседата >>
Те са аристократическото общество в кошера.
И понеже тя върши една работа, която другите не могат да свършат, всички я уважават и тя вдъхновява работниците; въодушевява и бръмбарите – търтеите. Много лошо име са турили на търтеите. Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи. Но думата „търтей“ не е толкова добра. А пък те са музиканти!
Те са аристократическото общество в кошера.
Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират. Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад. Инспектират само. Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат. Това е вече едно неестествено положение.
към беседата >>
Ние не трябва да изнасиляме себе си.
Търпението осмисля живота. Бог е дълготърпелив. Той вижда всички несгоди, неправди в света, но Той знае, че светът с насилие не се оправя.
Ние не трябва да изнасиляме себе си.
Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов. Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив. Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи. Мъчно е търпението.
към беседата >>
Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират.
Много лошо име са турили на търтеите. Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи. Но думата „търтей“ не е толкова добра. А пък те са музиканти! Те са аристократическото общество в кошера.
Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират.
Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад. Инспектират само. Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат. Това е вече едно неестествено положение. Щом един кошер изпъжда князете си, положението на кошера не е хубаво.
към беседата >>
Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта.
Търпението осмисля живота. Бог е дълготърпелив. Той вижда всички несгоди, неправди в света, но Той знае, че светът с насилие не се оправя. Ние не трябва да изнасиляме себе си.
Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта.
Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов. Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив. Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи. Мъчно е търпението. Някой път се възмущавате, че не сте оценени.
към беседата >>
Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад.
Думата „бръмбар“ донякъде е добра – значи бръмчи. Но думата „търтей“ не е толкова добра. А пък те са музиканти! Те са аристократическото общество в кошера. Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират.
Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад.
Инспектират само. Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат. Това е вече едно неестествено положение. Щом един кошер изпъжда князете си, положението на кошера не е хубаво. Не се радвайте на един кошер, който изпъжда своите графове и барони.
към беседата >>
Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов.
Търпението осмисля живота. Бог е дълготърпелив. Той вижда всички несгоди, неправди в света, но Той знае, че светът с насилие не се оправя. Ние не трябва да изнасиляме себе си. Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта.
Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов.
Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив. Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи. Мъчно е търпението. Някой път се възмущавате, че не сте оценени. Питам: Хората оценяват ли Бога?
към беседата >>
Инспектират само.
Но думата „търтей“ не е толкова добра. А пък те са музиканти! Те са аристократическото общество в кошера. Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират. Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад.
Инспектират само.
Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат. Това е вече едно неестествено положение. Щом един кошер изпъжда князете си, положението на кошера не е хубаво. Не се радвайте на един кошер, който изпъжда своите графове и барони.
към беседата >>
Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив.
Бог е дълготърпелив. Той вижда всички несгоди, неправди в света, но Той знае, че светът с насилие не се оправя. Ние не трябва да изнасиляме себе си. Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов.
Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив.
Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи. Мъчно е търпението. Някой път се възмущавате, че не сте оценени. Питам: Хората оценяват ли Бога? Ако има Един, Който да прави добрини, това е Бог!
към беседата >>
Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат.
А пък те са музиканти! Те са аристократическото общество в кошера. Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират. Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад. Инспектират само.
Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат.
Това е вече едно неестествено положение. Щом един кошер изпъжда князете си, положението на кошера не е хубаво. Не се радвайте на един кошер, който изпъжда своите графове и барони.
към беседата >>
Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи.
Той вижда всички несгоди, неправди в света, но Той знае, че светът с насилие не се оправя. Ние не трябва да изнасиляме себе си. Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов. Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив.
Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи.
Мъчно е търпението. Някой път се възмущавате, че не сте оценени. Питам: Хората оценяват ли Бога? Ако има Един, Който да прави добрини, това е Бог! И при това всички хора имат такова мърморене!
към беседата >>
Това е вече едно неестествено положение.
Те са аристократическото общество в кошера. Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират. Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад. Инспектират само. Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат.
Това е вече едно неестествено положение.
Щом един кошер изпъжда князете си, положението на кошера не е хубаво. Не се радвайте на един кошер, който изпъжда своите графове и барони.
към беседата >>
Мъчно е търпението.
Ние не трябва да изнасиляме себе си. Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов. Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив. Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи.
Мъчно е търпението.
Някой път се възмущавате, че не сте оценени. Питам: Хората оценяват ли Бога? Ако има Един, Който да прави добрини, това е Бог! И при това всички хора имат такова мърморене! И Той ги търпи.
към беседата >>
Щом един кошер изпъжда князете си, положението на кошера не е хубаво.
Първокласни барони, графове, князе, които седят и само излизат да инспектират. Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад. Инспектират само. Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат. Това е вече едно неестествено положение.
Щом един кошер изпъжда князете си, положението на кошера не е хубаво.
Не се радвайте на един кошер, който изпъжда своите графове и барони.
към беседата >>
Някой път се възмущавате, че не сте оценени.
Нашите убеждения, стремежи трябва да бъдат съзидани върху закона на любовта. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов. Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив. Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи. Мъчно е търпението.
Някой път се възмущавате, че не сте оценени.
Питам: Хората оценяват ли Бога? Ако има Един, Който да прави добрини, това е Бог! И при това всички хора имат такова мърморене! И Той ги търпи.
към беседата >>
Не се радвайте на един кошер, който изпъжда своите графове и барони.
Излизат с бръмчение, обикалят и пак назад. Инспектират само. Когато годините станат гладни, работниците изпъждат бръмбарите навън, не ги пущат, не им дават да ядат. Това е вече едно неестествено положение. Щом един кошер изпъжда князете си, положението на кошера не е хубаво.
Не се радвайте на един кошер, който изпъжда своите графове и барони.
към беседата >>
Питам: Хората оценяват ли Бога?
Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш съзнателно от любов. Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив. Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи. Мъчно е търпението. Някой път се възмущавате, че не сте оценени.
Питам: Хората оценяват ли Бога?
Ако има Един, Който да прави добрини, това е Бог! И при това всички хора имат такова мърморене! И Той ги търпи.
към беседата >>
Та казвам: Ако ти в себе си почваш да изпъждаш хубавото навън, тогава положението не е хубаво.
Та казвам: Ако ти в себе си почваш да изпъждаш хубавото навън, тогава положението не е хубаво.
Бръмбарите са онеправдани, а пък и те вършат една работа, която пчеларите даже не подозират. Здравословното състояние на кошера зависи от бръмбарите. Работата на царицата зависи от бръмбарите. Бръмбарите като си заминат, осакатяват се работите. Пчелите си имат известни капани да ги хващат и да ги избиват.
към беседата >>
Ако има Един, Който да прави добрини, това е Бог!
Ако ти не можеш да туриш любовта в действие, да правиш с нея всичките работи, не можеш да бъдеш търпелив. Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи. Мъчно е търпението. Някой път се възмущавате, че не сте оценени. Питам: Хората оценяват ли Бога?
Ако има Един, Който да прави добрини, това е Бог!
И при това всички хора имат такова мърморене! И Той ги търпи.
към беседата >>
Бръмбарите са онеправдани, а пък и те вършат една работа, която пчеларите даже не подозират.
Та казвам: Ако ти в себе си почваш да изпъждаш хубавото навън, тогава положението не е хубаво.
Бръмбарите са онеправдани, а пък и те вършат една работа, която пчеларите даже не подозират.
Здравословното състояние на кошера зависи от бръмбарите. Работата на царицата зависи от бръмбарите. Бръмбарите като си заминат, осакатяват се работите. Пчелите си имат известни капани да ги хващат и да ги избиват.
към беседата >>
И при това всички хора имат такова мърморене!
Както Бог е търпелив, така и ние трябва да бъдем търпеливи. Мъчно е търпението. Някой път се възмущавате, че не сте оценени. Питам: Хората оценяват ли Бога? Ако има Един, Който да прави добрини, това е Бог!
И при това всички хора имат такова мърморене!
И Той ги търпи.
към беседата >>
Здравословното състояние на кошера зависи от бръмбарите.
Та казвам: Ако ти в себе си почваш да изпъждаш хубавото навън, тогава положението не е хубаво. Бръмбарите са онеправдани, а пък и те вършат една работа, която пчеларите даже не подозират.
Здравословното състояние на кошера зависи от бръмбарите.
Работата на царицата зависи от бръмбарите. Бръмбарите като си заминат, осакатяват се работите. Пчелите си имат известни капани да ги хващат и да ги избиват.
към беседата >>
И Той ги търпи.
Мъчно е търпението. Някой път се възмущавате, че не сте оценени. Питам: Хората оценяват ли Бога? Ако има Един, Който да прави добрини, това е Бог! И при това всички хора имат такова мърморене!
И Той ги търпи.
към беседата >>
Работата на царицата зависи от бръмбарите.
Та казвам: Ако ти в себе си почваш да изпъждаш хубавото навън, тогава положението не е хубаво. Бръмбарите са онеправдани, а пък и те вършат една работа, която пчеларите даже не подозират. Здравословното състояние на кошера зависи от бръмбарите.
Работата на царицата зависи от бръмбарите.
Бръмбарите като си заминат, осакатяват се работите. Пчелите си имат известни капани да ги хващат и да ги избиват.
към беседата >>
Та, турете в себе си тази мисъл: не, не да бъдете дълготърпеливи като Бога, но търпеливи!
Та, турете в себе си тази мисъл: не, не да бъдете дълготърпеливи като Бога, но търпеливи!
Дълготърпението е само за Него! А пък ние, като постигнем търпението, доста е. То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се самовлада. Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости.
към беседата >>
Бръмбарите като си заминат, осакатяват се работите.
Та казвам: Ако ти в себе си почваш да изпъждаш хубавото навън, тогава положението не е хубаво. Бръмбарите са онеправдани, а пък и те вършат една работа, която пчеларите даже не подозират. Здравословното състояние на кошера зависи от бръмбарите. Работата на царицата зависи от бръмбарите.
Бръмбарите като си заминат, осакатяват се работите.
Пчелите си имат известни капани да ги хващат и да ги избиват.
към беседата >>
Дълготърпението е само за Него!
Та, турете в себе си тази мисъл: не, не да бъдете дълготърпеливи като Бога, но търпеливи!
Дълготърпението е само за Него!
А пък ние, като постигнем търпението, доста е. То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се самовлада. Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости. И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите.
към беседата >>
Пчелите си имат известни капани да ги хващат и да ги избиват.
Та казвам: Ако ти в себе си почваш да изпъждаш хубавото навън, тогава положението не е хубаво. Бръмбарите са онеправдани, а пък и те вършат една работа, която пчеларите даже не подозират. Здравословното състояние на кошера зависи от бръмбарите. Работата на царицата зависи от бръмбарите. Бръмбарите като си заминат, осакатяват се работите.
Пчелите си имат известни капани да ги хващат и да ги избиват.
към беседата >>
А пък ние, като постигнем търпението, доста е.
Та, турете в себе си тази мисъл: не, не да бъдете дълготърпеливи като Бога, но търпеливи! Дълготърпението е само за Него!
А пък ние, като постигнем търпението, доста е.
То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се самовлада. Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости. И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите. Седят двама души и обядват.
към беседата >>
Та казвам: Ако вие изучавате един кошер, историята му: преди колко хиляди години пчелите се научиха как да се организират и живеят?
Та казвам: Ако вие изучавате един кошер, историята му: преди колко хиляди години пчелите се научиха как да се организират и живеят?
Доста учени са тези пчели. Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея. Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна. И един работник, за да стане работник, и то способен работник, трябва да се храни още като личинка със специална храна. И тези личинки, които ще станат на бръмбари, се хранят със специална храна.
към беседата >>
То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля.
Та, турете в себе си тази мисъл: не, не да бъдете дълготърпеливи като Бога, но търпеливи! Дълготърпението е само за Него! А пък ние, като постигнем търпението, доста е.
То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля.
Търпеливият човек се самовлада. Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости. И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите. Седят двама души и обядват. Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно.
към беседата >>
Доста учени са тези пчели.
Та казвам: Ако вие изучавате един кошер, историята му: преди колко хиляди години пчелите се научиха как да се организират и живеят?
Доста учени са тези пчели.
Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея. Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна. И един работник, за да стане работник, и то способен работник, трябва да се храни още като личинка със специална храна. И тези личинки, които ще станат на бръмбари, се хранят със специална храна. Работниците, царицата и бръмбарите са направени чрез специална храна.
към беседата >>
Търпеливият човек се самовлада.
Та, турете в себе си тази мисъл: не, не да бъдете дълготърпеливи като Бога, но търпеливи! Дълготърпението е само за Него! А пък ние, като постигнем търпението, доста е. То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля.
Търпеливият човек се самовлада.
Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости. И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите. Седят двама души и обядват. Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно. Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно!
към беседата >>
Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея.
Та казвам: Ако вие изучавате един кошер, историята му: преди колко хиляди години пчелите се научиха как да се организират и живеят? Доста учени са тези пчели.
Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея.
Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна. И един работник, за да стане работник, и то способен работник, трябва да се храни още като личинка със специална храна. И тези личинки, които ще станат на бръмбари, се хранят със специална храна. Работниците, царицата и бръмбарите са направени чрез специална храна.
към беседата >>
Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости.
Та, турете в себе си тази мисъл: не, не да бъдете дълготърпеливи като Бога, но търпеливи! Дълготърпението е само за Него! А пък ние, като постигнем търпението, доста е. То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се самовлада.
Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости.
И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите. Седят двама души и обядват. Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно. Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно! “ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря.
към беседата >>
Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна.
Та казвам: Ако вие изучавате един кошер, историята му: преди колко хиляди години пчелите се научиха как да се организират и живеят? Доста учени са тези пчели. Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея.
Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна.
И един работник, за да стане работник, и то способен работник, трябва да се храни още като личинка със специална храна. И тези личинки, които ще станат на бръмбари, се хранят със специална храна. Работниците, царицата и бръмбарите са направени чрез специална храна.
към беседата >>
И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите.
Дълготърпението е само за Него! А пък ние, като постигнем търпението, доста е. То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се самовлада. Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости.
И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите.
Седят двама души и обядват. Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно. Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно! “ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря. Ако беше солено, мъчно е да се поправи.
към беседата >>
И един работник, за да стане работник, и то способен работник, трябва да се храни още като личинка със специална храна.
Та казвам: Ако вие изучавате един кошер, историята му: преди колко хиляди години пчелите се научиха как да се организират и живеят? Доста учени са тези пчели. Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея. Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна.
И един работник, за да стане работник, и то способен работник, трябва да се храни още като личинка със специална храна.
И тези личинки, които ще станат на бръмбари, се хранят със специална храна. Работниците, царицата и бръмбарите са направени чрез специална храна.
към беседата >>
Седят двама души и обядват.
А пък ние, като постигнем търпението, доста е. То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се самовлада. Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости. И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите.
Седят двама души и обядват.
Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно. Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно! “ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря. Ако беше солено, мъчно е да се поправи. Но ако яденето е безсолно, може да се поправи.
към беседата >>
И тези личинки, които ще станат на бръмбари, се хранят със специална храна.
Та казвам: Ако вие изучавате един кошер, историята му: преди колко хиляди години пчелите се научиха как да се организират и живеят? Доста учени са тези пчели. Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея. Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна. И един работник, за да стане работник, и то способен работник, трябва да се храни още като личинка със специална храна.
И тези личинки, които ще станат на бръмбари, се хранят със специална храна.
Работниците, царицата и бръмбарите са направени чрез специална храна.
към беседата >>
Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно.
То е самообладание вече на силите на ума, сърцето и човешката воля. Търпеливият човек се самовлада. Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости. И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите. Седят двама души и обядват.
Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно.
Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно! “ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря. Ако беше солено, мъчно е да се поправи. Но ако яденето е безсолно, може да се поправи. Ако една работа не е станала, може да я изправиш.
към беседата >>
Работниците, царицата и бръмбарите са направени чрез специална храна.
Доста учени са тези пчели. Пчелите знаят каква храна да дадат на една личинка, за да се развие царица от нея. Една личинка, за да стане царица, трябва да се храни със специална храна. И един работник, за да стане работник, и то способен работник, трябва да се храни още като личинка със специална храна. И тези личинки, които ще станат на бръмбари, се хранят със специална храна.
Работниците, царицата и бръмбарите са направени чрез специална храна.
към беседата >>
Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно!
Търпеливият човек се самовлада. Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости. И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите. Седят двама души и обядват. Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно.
Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно!
“ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря. Ако беше солено, мъчно е да се поправи. Но ако яденето е безсолно, може да се поправи. Ако една работа не е станала, може да я изправиш. Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно.
към беседата >>
Сега по аналогия казвам: Една дадена мисъл произтича от известна клетка.
Сега по аналогия казвам: Една дадена мисъл произтича от известна клетка.
За да развиеш известни мисли, чувства, постъпки, добродетели, трябва да се хранят клетките със специфична храна. Клетките на мисълта ще храниш със специална храна; и клетките на чувствата трябва да се хранят със специфична храна; и клетките на човешките постъпки трябва да се хранят със специфична храна. Всичкото седи в избора на тази храна. И тогава ние можем да използуваме външните условия.
към беседата >>
“ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря.
Представете си, че Господ ви дошъл на гости, един цар ви е дошъл на гости. И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите. Седят двама души и обядват. Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно. Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно!
“ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря.
Ако беше солено, мъчно е да се поправи. Но ако яденето е безсолно, може да се поправи. Ако една работа не е станала, може да я изправиш. Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно. Благодарете, че работите не са станали още.
към беседата >>
За да развиеш известни мисли, чувства, постъпки, добродетели, трябва да се хранят клетките със специфична храна.
Сега по аналогия казвам: Една дадена мисъл произтича от известна клетка.
За да развиеш известни мисли, чувства, постъпки, добродетели, трябва да се хранят клетките със специфична храна.
Клетките на мисълта ще храниш със специална храна; и клетките на чувствата трябва да се хранят със специфична храна; и клетките на човешките постъпки трябва да се хранят със специфична храна. Всичкото седи в избора на тази храна. И тогава ние можем да използуваме външните условия.
към беседата >>
Ако беше солено, мъчно е да се поправи.
И вие него ден се изтезавате, и се разгневите и почнете да вдигате цяла врява, че ви е направена от някого една малка пакост, че не са станали нещата, както вие мислите. Седят двама души и обядват. Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно. Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно! “ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря.
Ако беше солено, мъчно е да се поправи.
Но ако яденето е безсолно, може да се поправи. Ако една работа не е станала, може да я изправиш. Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно. Благодарете, че работите не са станали още. При соленото ядене трябва да туриш още вода, но то е дълга работа, а при безсолното ще туриш малко сол и ще го направиш както трябва.
към беседата >>
Клетките на мисълта ще храниш със специална храна; и клетките на чувствата трябва да се хранят със специфична храна; и клетките на човешките постъпки трябва да се хранят със специфична храна.
Сега по аналогия казвам: Една дадена мисъл произтича от известна клетка. За да развиеш известни мисли, чувства, постъпки, добродетели, трябва да се хранят клетките със специфична храна.
Клетките на мисълта ще храниш със специална храна; и клетките на чувствата трябва да се хранят със специфична храна; и клетките на човешките постъпки трябва да се хранят със специфична храна.
Всичкото седи в избора на тази храна. И тогава ние можем да използуваме външните условия.
към беседата >>
Но ако яденето е безсолно, може да се поправи.
Седят двама души и обядват. Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно. Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно! “ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря. Ако беше солено, мъчно е да се поправи.
Но ако яденето е безсолно, може да се поправи.
Ако една работа не е станала, може да я изправиш. Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно. Благодарете, че работите не са станали още. При соленото ядене трябва да туриш още вода, но то е дълга работа, а при безсолното ще туриш малко сол и ще го направиш както трябва.
към беседата >>
Всичкото седи в избора на тази храна.
Сега по аналогия казвам: Една дадена мисъл произтича от известна клетка. За да развиеш известни мисли, чувства, постъпки, добродетели, трябва да се хранят клетките със специфична храна. Клетките на мисълта ще храниш със специална храна; и клетките на чувствата трябва да се хранят със специфична храна; и клетките на човешките постъпки трябва да се хранят със специфична храна.
Всичкото седи в избора на тази храна.
И тогава ние можем да използуваме външните условия.
към беседата >>
Ако една работа не е станала, може да я изправиш.
Онзи, който е направил яденето, направил го безсолно. Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно! “ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря. Ако беше солено, мъчно е да се поправи. Но ако яденето е безсолно, може да се поправи.
Ако една работа не е станала, може да я изправиш.
Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно. Благодарете, че работите не са станали още. При соленото ядене трябва да туриш още вода, но то е дълга работа, а при безсолното ще туриш малко сол и ще го направиш както трябва.
към беседата >>
И тогава ние можем да използуваме външните условия.
Сега по аналогия казвам: Една дадена мисъл произтича от известна клетка. За да развиеш известни мисли, чувства, постъпки, добродетели, трябва да се хранят клетките със специфична храна. Клетките на мисълта ще храниш със специална храна; и клетките на чувствата трябва да се хранят със специфична храна; и клетките на човешките постъпки трябва да се хранят със специфична храна. Всичкото седи в избора на тази храна.
И тогава ние можем да използуваме външните условия.
към беседата >>
Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно.
Един от двамата, които обядват, казва на другия: „Този, който е сготвил, направил яденето безсолно! “ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря. Ако беше солено, мъчно е да се поправи. Но ако яденето е безсолно, може да се поправи. Ако една работа не е станала, може да я изправиш.
Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно.
Благодарете, че работите не са станали още. При соленото ядене трябва да туриш още вода, но то е дълга работа, а при безсолното ще туриш малко сол и ще го направиш както трябва.
към беседата >>
Най-първо, трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно разположение.
Най-първо, трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно разположение.
Може да имаш едно разположение, което зависи от хората. То се мени. Имаш едно разположение, което зависи от времето. Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли.
към беседата >>
Благодарете, че работите не са станали още.
“ А пък другият казва: „Той е оставил тази работа за нас, да го направим солено според желанието си, зависи от нас.“ И взема малко сол и туря. Ако беше солено, мъчно е да се поправи. Но ако яденето е безсолно, може да се поправи. Ако една работа не е станала, може да я изправиш. Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно.
Благодарете, че работите не са станали още.
При соленото ядене трябва да туриш още вода, но то е дълга работа, а при безсолното ще туриш малко сол и ще го направиш както трябва.
към беседата >>
Може да имаш едно разположение, което зависи от хората.
Най-първо, трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно разположение.
Може да имаш едно разположение, което зависи от хората.
То се мени. Имаш едно разположение, което зависи от времето. Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли. Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си.
към беседата >>
При соленото ядене трябва да туриш още вода, но то е дълга работа, а при безсолното ще туриш малко сол и ще го направиш както трябва.
Ако беше солено, мъчно е да се поправи. Но ако яденето е безсолно, може да се поправи. Ако една работа не е станала, може да я изправиш. Но работа, която е станала, не можеш да я поправиш лесно. Благодарете, че работите не са станали още.
При соленото ядене трябва да туриш още вода, но то е дълга работа, а при безсолното ще туриш малко сол и ще го направиш както трябва.
към беседата >>
То се мени.
Най-първо, трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно разположение. Може да имаш едно разположение, което зависи от хората.
То се мени.
Имаш едно разположение, което зависи от времето. Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли. Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си. Един цял месец всички си гугуцат.
към беседата >>
Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие.
Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие.
Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет. Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“.
към беседата >>
Имаш едно разположение, което зависи от времето.
Най-първо, трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно разположение. Може да имаш едно разположение, което зависи от хората. То се мени.
Имаш едно разположение, което зависи от времето.
Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли. Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си. Един цял месец всички си гугуцат. Тогава в природата има едно любовно течение.
към беседата >>
Да имате една непоколебима вяра!
Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие.
Да имате една непоколебима вяра!
Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет. Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“. Често хората се обезсърчават.
към беседата >>
Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено.
Най-първо, трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно разположение. Може да имаш едно разположение, което зависи от хората. То се мени. Имаш едно разположение, което зависи от времето.
Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено.
Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли. Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си. Един цял месец всички си гугуцат. Тогава в природата има едно любовно течение. И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват.
към беседата >>
Една непоколебима надежда!
Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие. Да имате една непоколебима вяра!
Една непоколебима надежда!
Едно непоколебимо търпение! Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет. Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“. Често хората се обезсърчават. Казват: „Какво ще се постигне.“ Но ако се безпокои човек, какво ще постигне?
към беседата >>
Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли.
Най-първо, трябва да изучавате себе си, да имате едно вътрешно разположение. Може да имаш едно разположение, което зависи от хората. То се мени. Имаш едно разположение, което зависи от времето. Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено.
Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли.
Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си. Един цял месец всички си гугуцат. Тогава в природата има едно любовно течение. И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват. Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние.
към беседата >>
Едно непоколебимо търпение!
Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие. Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда!
Едно непоколебимо търпение!
Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет. Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“. Често хората се обезсърчават. Казват: „Какво ще се постигне.“ Но ако се безпокои човек, какво ще постигне?
към беседата >>
Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си.
Може да имаш едно разположение, което зависи от хората. То се мени. Имаш едно разположение, което зависи от времето. Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли.
Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си.
Един цял месец всички си гугуцат. Тогава в природата има едно любовно течение. И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват. Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние. Къде седи човешката разумност?
към беседата >>
Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет.
Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие. Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение!
Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет.
Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“. Често хората се обезсърчават. Казват: „Какво ще се постигне.“ Но ако се безпокои човек, какво ще постигне?
към беседата >>
Един цял месец всички си гугуцат.
То се мени. Имаш едно разположение, което зависи от времето. Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли. Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си.
Един цял месец всички си гугуцат.
Тогава в природата има едно любовно течение. И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват. Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние. Къде седи човешката разумност? Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте?
към беседата >>
Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“.
Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие. Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет.
Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“.
Често хората се обезсърчават. Казват: „Какво ще се постигне.“ Но ако се безпокои човек, какво ще постигне?
към беседата >>
Тогава в природата има едно любовно течение.
Имаш едно разположение, което зависи от времето. Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли. Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си. Един цял месец всички си гугуцат.
Тогава в природата има едно любовно течение.
И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват. Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние. Къде седи човешката разумност? Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте? Когато е топло, сте добре.
към беседата >>
Често хората се обезсърчават.
Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет. Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“.
Често хората се обезсърчават.
Казват: „Какво ще се постигне.“ Но ако се безпокои човек, какво ще постигне?
към беседата >>
И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват.
Например вие много пъти сте разположени, понеже времето е разположено и много пъти сте неразположени, понеже времето не е разположено. Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли. Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си. Един цял месец всички си гугуцат. Тогава в природата има едно любовно течение.
И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват.
Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние. Къде седи човешката разумност? Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте? Когато е топло, сте добре. А при студа?
към беседата >>
Казват: „Какво ще се постигне.“ Но ако се безпокои човек, какво ще постигне?
Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! Някой път, ако някой от вас иска, може да прочете една книжка от Епиктет. Не зная дали е преведена на български – „Животът на Епиктет“. Често хората се обезсърчават.
Казват: „Какво ще се постигне.“ Но ако се безпокои човек, какво ще постигне?
към беседата >>
Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние.
Щом времето стане мрачно, и вие сте мрачни; и щом времето стане светло, и вие сте светли. Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си. Един цял месец всички си гугуцат. Тогава в природата има едно любовно течение. И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват.
Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние.
Къде седи човешката разумност? Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте? Когато е топло, сте добре. А при студа? Сега няма 25 градуса студ, но 10 градуса.
към беседата >>
Казват някои: „С вяра какво ще постигне човек!
Казват някои: „С вяра какво ще постигне човек!
“ Питам: Какво ще постигне с безверие? Някой казва: „С надежда какво ще постигне? “ Питам: С обезнадеждване какво ще постигнеш? Казва някой: „Като учи човек, какво ще постигне? “ Питам: Като не се учиш, какво ще постигнеш?
към беседата >>
Къде седи човешката разумност?
Щом дойде пролетта – април, май, всички започват – и птички, и хора – гугуцат си. Един цял месец всички си гугуцат. Тогава в природата има едно любовно течение. И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват. Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние.
Къде седи човешката разумност?
Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте? Когато е топло, сте добре. А при студа? Сега няма 25 градуса студ, но 10 градуса. Тогава ще трябва да знаеш как да отопляваш своята стая.
към беседата >>
“ Питам: Какво ще постигне с безверие?
Казват някои: „С вяра какво ще постигне човек!
“ Питам: Какво ще постигне с безверие?
Някой казва: „С надежда какво ще постигне? “ Питам: С обезнадеждване какво ще постигнеш? Казва някой: „Като учи човек, какво ще постигне? “ Питам: Като не се учиш, какво ще постигнеш? Като туриш ума си, сърцето си и волята си на работа, ще постигнеш.
към беседата >>
Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте?
Един цял месец всички си гугуцат. Тогава в природата има едно любовно течение. И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват. Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние. Къде седи човешката разумност?
Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте?
Когато е топло, сте добре. А при студа? Сега няма 25 градуса студ, но 10 градуса. Тогава ще трябва да знаеш как да отопляваш своята стая.
към беседата >>
Някой казва: „С надежда какво ще постигне?
Казват някои: „С вяра какво ще постигне човек! “ Питам: Какво ще постигне с безверие?
Някой казва: „С надежда какво ще постигне?
“ Питам: С обезнадеждване какво ще постигнеш? Казва някой: „Като учи човек, какво ще постигне? “ Питам: Като не се учиш, какво ще постигнеш? Като туриш ума си, сърцето си и волята си на работа, ще постигнеш. Ако не ги туриш на работа, няма да постигнеш.
към беседата >>
Когато е топло, сте добре.
Тогава в природата има едно любовно течение. И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват. Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние. Къде седи човешката разумност? Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте?
Когато е топло, сте добре.
А при студа? Сега няма 25 градуса студ, но 10 градуса. Тогава ще трябва да знаеш как да отопляваш своята стая.
към беседата >>
“ Питам: С обезнадеждване какво ще постигнеш?
Казват някои: „С вяра какво ще постигне човек! “ Питам: Какво ще постигне с безверие? Някой казва: „С надежда какво ще постигне?
“ Питам: С обезнадеждване какво ще постигнеш?
Казва някой: „Като учи човек, какво ще постигне? “ Питам: Като не се учиш, какво ще постигнеш? Като туриш ума си, сърцето си и волята си на работа, ще постигнеш. Ако не ги туриш на работа, няма да постигнеш.
към беседата >>
А при студа?
И всички, като влязат в това течение, и млади, и стари, се подмладяват. Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние. Къде седи човешката разумност? Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте? Когато е топло, сте добре.
А при студа?
Сега няма 25 градуса студ, но 10 градуса. Тогава ще трябва да знаеш как да отопляваш своята стая.
към беседата >>
Казва някой: „Като учи човек, какво ще постигне?
Казват някои: „С вяра какво ще постигне човек! “ Питам: Какво ще постигне с безверие? Някой казва: „С надежда какво ще постигне? “ Питам: С обезнадеждване какво ще постигнеш?
Казва някой: „Като учи човек, какво ще постигне?
“ Питам: Като не се учиш, какво ще постигнеш? Като туриш ума си, сърцето си и волята си на работа, ще постигнеш. Ако не ги туриш на работа, няма да постигнеш.
към беседата >>
Сега няма 25 градуса студ, но 10 градуса.
Като минат тия месеци, всичко дойде пак до обикновеното състояние. Къде седи човешката разумност? Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте? Когато е топло, сте добре. А при студа?
Сега няма 25 градуса студ, но 10 градуса.
Тогава ще трябва да знаеш как да отопляваш своята стая.
към беседата >>
“ Питам: Като не се учиш, какво ще постигнеш?
Казват някои: „С вяра какво ще постигне човек! “ Питам: Какво ще постигне с безверие? Някой казва: „С надежда какво ще постигне? “ Питам: С обезнадеждване какво ще постигнеш? Казва някой: „Като учи човек, какво ще постигне?
“ Питам: Като не се учиш, какво ще постигнеш?
Като туриш ума си, сърцето си и волята си на работа, ще постигнеш. Ако не ги туриш на работа, няма да постигнеш.
към беседата >>
Тогава ще трябва да знаеш как да отопляваш своята стая.
Къде седи човешката разумност? Лятно време е много добре – топло е отвън, но зимно време, когато отвън е 25 градуса студ, как сте? Когато е топло, сте добре. А при студа? Сега няма 25 градуса студ, но 10 градуса.
Тогава ще трябва да знаеш как да отопляваш своята стая.
към беседата >>
Като туриш ума си, сърцето си и волята си на работа, ще постигнеш.
“ Питам: Какво ще постигне с безверие? Някой казва: „С надежда какво ще постигне? “ Питам: С обезнадеждване какво ще постигнеш? Казва някой: „Като учи човек, какво ще постигне? “ Питам: Като не се учиш, какво ще постигнеш?
Като туриш ума си, сърцето си и волята си на работа, ще постигнеш.
Ако не ги туриш на работа, няма да постигнеш.
към беседата >>
Някои имат прекомерно големи желания.
Някои имат прекомерно големи желания.
В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско, или в Дели-Орманско, и останал много доволен от селяните. Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон. След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона. И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре.
към беседата >>
Ако не ги туриш на работа, няма да постигнеш.
Някой казва: „С надежда какво ще постигне? “ Питам: С обезнадеждване какво ще постигнеш? Казва някой: „Като учи човек, какво ще постигне? “ Питам: Като не се учиш, какво ще постигнеш? Като туриш ума си, сърцето си и волята си на работа, ще постигнеш.
Ако не ги туриш на работа, няма да постигнеш.
към беседата >>
В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско, или в Дели-Орманско, и останал много доволен от селяните.
Някои имат прекомерно големи желания.
В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско, или в Дели-Орманско, и останал много доволен от селяните.
Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон. След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона. И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре. Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона?
към беседата >>
Не че не сте турили вашата воля на работа.
Не че не сте турили вашата воля на работа.
Вие всички употребявате начина на майките. У всички майки има една много голяма погрешка, която правят. Тя изглежда малка, но всъщност е голяма. Тя е, че винаги прехранва децата си. Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче.
към беседата >>
Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон.
Някои имат прекомерно големи желания. В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско, или в Дели-Орманско, и останал много доволен от селяните.
Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон.
След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона. И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре. Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона? “ Селянинът отговорил: „Много сме доволни!
към беседата >>
Вие всички употребявате начина на майките.
Не че не сте турили вашата воля на работа.
Вие всички употребявате начина на майките.
У всички майки има една много голяма погрешка, която правят. Тя изглежда малка, но всъщност е голяма. Тя е, че винаги прехранва децата си. Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се оправи.
към беседата >>
След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона.
Някои имат прекомерно големи желания. В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско, или в Дели-Орманско, и останал много доволен от селяните. Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон.
След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона.
И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре. Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона? “ Селянинът отговорил: „Много сме доволни! Откак дойде, всичко ни тръгна наред.“ Пашата казал: „Да ви изпратя още един!
към беседата >>
У всички майки има една много голяма погрешка, която правят.
Не че не сте турили вашата воля на работа. Вие всички употребявате начина на майките.
У всички майки има една много голяма погрешка, която правят.
Тя изглежда малка, но всъщност е голяма. Тя е, че винаги прехранва децата си. Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се оправи. А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер.
към беседата >>
И се чудили какво да го правят.
Някои имат прекомерно големи желания. В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско, или в Дели-Орманско, и останал много доволен от селяните. Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон. След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона.
И се чудили какво да го правят.
А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре. Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона? “ Селянинът отговорил: „Много сме доволни! Откак дойде, всичко ни тръгна наред.“ Пашата казал: „Да ви изпратя още един! “ Та, като чули селяните, че още един слон иде, някои почнали да бягат от селото.
към беседата >>
Тя изглежда малка, но всъщност е голяма.
Не че не сте турили вашата воля на работа. Вие всички употребявате начина на майките. У всички майки има една много голяма погрешка, която правят.
Тя изглежда малка, но всъщност е голяма.
Тя е, че винаги прехранва децата си. Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се оправи. А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми.
към беседата >>
А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре.
Някои имат прекомерно големи желания. В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско, или в Дели-Орманско, и останал много доволен от селяните. Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон. След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона. И се чудили какво да го правят.
А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре.
Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона? “ Селянинът отговорил: „Много сме доволни! Откак дойде, всичко ни тръгна наред.“ Пашата казал: „Да ви изпратя още един! “ Та, като чули селяните, че още един слон иде, някои почнали да бягат от селото.
към беседата >>
Тя е, че винаги прехранва децата си.
Не че не сте турили вашата воля на работа. Вие всички употребявате начина на майките. У всички майки има една много голяма погрешка, която правят. Тя изглежда малка, но всъщност е голяма.
Тя е, че винаги прехранва децата си.
Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се оправи. А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми. Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане.
към беседата >>
Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона?
В турско време един турски паша посетил едно село във Видинско, или в Дели-Орманско, и останал много доволен от селяните. Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон. След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона. И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре.
Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона?
“ Селянинът отговорил: „Много сме доволни! Откак дойде, всичко ни тръгна наред.“ Пашата казал: „Да ви изпратя още един! “ Та, като чули селяните, че още един слон иде, някои почнали да бягат от селото.
към беседата >>
Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче.
Не че не сте турили вашата воля на работа. Вие всички употребявате начина на майките. У всички майки има една много голяма погрешка, която правят. Тя изглежда малка, но всъщност е голяма. Тя е, че винаги прехранва децата си.
Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче.
За да се оправи. А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми. Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане. Птичките как възпитават децата си.
към беседата >>
“ Селянинът отговорил: „Много сме доволни!
Те му дали много добър прием и той, в знак на признателност, им подарил един слон. След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона. И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре. Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона?
“ Селянинът отговорил: „Много сме доволни!
Откак дойде, всичко ни тръгна наред.“ Пашата казал: „Да ви изпратя още един! “ Та, като чули селяните, че още един слон иде, някои почнали да бягат от селото.
към беседата >>
За да се оправи.
Вие всички употребявате начина на майките. У всички майки има една много голяма погрешка, която правят. Тя изглежда малка, но всъщност е голяма. Тя е, че винаги прехранва децата си. Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче.
За да се оправи.
А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми. Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане. Птичките как възпитават децата си. Вечерно време нищо не им дават.
към беседата >>
Откак дойде, всичко ни тръгна наред.“ Пашата казал: „Да ви изпратя още един!
След 5–6 години селяните обеднели, като хранили слона. И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре. Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона? “ Селянинът отговорил: „Много сме доволни!
Откак дойде, всичко ни тръгна наред.“ Пашата казал: „Да ви изпратя още един!
“ Та, като чули селяните, че още един слон иде, някои почнали да бягат от селото.
към беседата >>
А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер.
У всички майки има една много голяма погрешка, която правят. Тя изглежда малка, но всъщност е голяма. Тя е, че винаги прехранва децата си. Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се оправи.
А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер.
А през нощта веднъж да го кърми. Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане. Птичките как възпитават децата си. Вечерно време нищо не им дават. А денем им дават.
към беседата >>
“ Та, като чули селяните, че още един слон иде, някои почнали да бягат от селото.
И се чудили какво да го правят. А пък не могат да го продадат, не могат и да го оставят и да умре. Пашата среща един жител от селото и го пита: „Доволни ли сте от слона? “ Селянинът отговорил: „Много сме доволни! Откак дойде, всичко ни тръгна наред.“ Пашата казал: „Да ви изпратя още един!
“ Та, като чули селяните, че още един слон иде, някои почнали да бягат от селото.
към беседата >>
А през нощта веднъж да го кърми.
Тя изглежда малка, но всъщност е голяма. Тя е, че винаги прехранва децата си. Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се оправи. А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер.
А през нощта веднъж да го кърми.
Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане. Птичките как възпитават децата си. Вечерно време нищо не им дават. А денем им дават. А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми.
към беседата >>
Та казвам: Този пример пояснява, че в човек има такива желания, които приличат на слон!
Та казвам: Този пример пояснява, че в човек има такива желания, които приличат на слон!
За един слон трябват 75 килограма ориз на ден. Понеже оризът се продава 16 лева килограма, то 75 килограма ориз струват 1200 лева на ден. Почтена заплата на един слон. Селяните не знаели как да употребяват слона. Ако беше в Индия, щяха да го турят на работа.
към беседата >>
Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане.
Тя е, че винаги прехранва децата си. Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се оправи. А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми.
Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане.
Птичките как възпитават децата си. Вечерно време нищо не им дават. А денем им дават. А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми. Детето като плаче, то е песнопоец.
към беседата >>
За един слон трябват 75 килограма ориз на ден.
Та казвам: Този пример пояснява, че в човек има такива желания, които приличат на слон!
За един слон трябват 75 килограма ориз на ден.
Понеже оризът се продава 16 лева килограма, то 75 килограма ориз струват 1200 лева на ден. Почтена заплата на един слон. Селяните не знаели как да употребяват слона. Ако беше в Индия, щяха да го турят на работа.
към беседата >>
Птичките как възпитават децата си.
Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се оправи. А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми. Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане.
Птичките как възпитават децата си.
Вечерно време нищо не им дават. А денем им дават. А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми. Детето като плаче, то е песнопоец. То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт.
към беседата >>
Понеже оризът се продава 16 лева килограма, то 75 килограма ориз струват 1200 лева на ден.
Та казвам: Този пример пояснява, че в човек има такива желания, които приличат на слон! За един слон трябват 75 килограма ориз на ден.
Понеже оризът се продава 16 лева килограма, то 75 килограма ориз струват 1200 лева на ден.
Почтена заплата на един слон. Селяните не знаели как да употребяват слона. Ако беше в Индия, щяха да го турят на работа.
към беседата >>
Вечерно време нищо не им дават.
За да се оправи. А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми. Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане. Птичките как възпитават децата си.
Вечерно време нищо не им дават.
А денем им дават. А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми. Детето като плаче, то е песнопоец. То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5–10 минути и ще заспи.
към беседата >>
Почтена заплата на един слон.
Та казвам: Този пример пояснява, че в човек има такива желания, които приличат на слон! За един слон трябват 75 килограма ориз на ден. Понеже оризът се продава 16 лева килограма, то 75 килограма ориз струват 1200 лева на ден.
Почтена заплата на един слон.
Селяните не знаели как да употребяват слона. Ако беше в Индия, щяха да го турят на работа.
към беседата >>
А денем им дават.
А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми. Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане. Птичките как възпитават децата си. Вечерно време нищо не им дават.
А денем им дават.
А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми. Детето като плаче, то е песнопоец. То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5–10 минути и ще заспи. Имаше един доктор Дървов.
към беседата >>
Селяните не знаели как да употребяват слона.
Та казвам: Този пример пояснява, че в човек има такива желания, които приличат на слон! За един слон трябват 75 килограма ориз на ден. Понеже оризът се продава 16 лева килограма, то 75 килограма ориз струват 1200 лева на ден. Почтена заплата на един слон.
Селяните не знаели как да употребяват слона.
Ако беше в Индия, щяха да го турят на работа.
към беседата >>
А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми.
А през нощта веднъж да го кърми. Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане. Птичките как възпитават децата си. Вечерно време нищо не им дават. А денем им дават.
А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми.
Детето като плаче, то е песнопоец. То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5–10 минути и ще заспи. Имаше един доктор Дървов. Една вечер той остана да гледа детето си.
към беседата >>
Ако беше в Индия, щяха да го турят на работа.
Та казвам: Този пример пояснява, че в човек има такива желания, които приличат на слон! За един слон трябват 75 килограма ориз на ден. Понеже оризът се продава 16 лева килограма, то 75 килограма ориз струват 1200 лева на ден. Почтена заплата на един слон. Селяните не знаели как да употребяват слона.
Ако беше в Индия, щяха да го турят на работа.
към беседата >>
Детето като плаче, то е песнопоец.
Казваш: „Да не му стане нещо.“ Нищо няма да му стане. Птичките как възпитават децата си. Вечерно време нищо не им дават. А денем им дават. А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми.
Детето като плаче, то е песнопоец.
То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5–10 минути и ще заспи. Имаше един доктор Дървов. Една вечер той остана да гледа детето си. Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи.
към беседата >>
Ако не впрегнем ума си на работа, този ум ще ни създаде мъчнотии.
Ако не впрегнем ума си на работа, този ум ще ни създаде мъчнотии.
И ако не впрегнем сърцето си на работа – също така. Не разбирайте думата „впрегнем“ в отрицателен смисъл. Ако не знаем как да се отнасяме с ума си и със сърцето си, ще имаме противоречия. Ние нямаме обхода към ума си, към сърцето си и към волята си и вследствие на това сме в едно противоречие.
към беседата >>
То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт.
Птичките как възпитават децата си. Вечерно време нищо не им дават. А денем им дават. А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми. Детето като плаче, то е песнопоец.
То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт.
Ще плаче 5–10 минути и ще заспи. Имаше един доктор Дървов. Една вечер той остана да гледа детето си. Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи. И разправя ми своята опитност.
към беседата >>
И ако не впрегнем сърцето си на работа – също така.
Ако не впрегнем ума си на работа, този ум ще ни създаде мъчнотии.
И ако не впрегнем сърцето си на работа – също така.
Не разбирайте думата „впрегнем“ в отрицателен смисъл. Ако не знаем как да се отнасяме с ума си и със сърцето си, ще имаме противоречия. Ние нямаме обхода към ума си, към сърцето си и към волята си и вследствие на това сме в едно противоречие.
към беседата >>
Ще плаче 5–10 минути и ще заспи.
Вечерно време нищо не им дават. А денем им дават. А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми. Детето като плаче, то е песнопоец. То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт.
Ще плаче 5–10 минути и ще заспи.
Имаше един доктор Дървов. Една вечер той остана да гледа детето си. Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи. И разправя ми своята опитност. Като се разплакало това дете!
към беседата >>
Не разбирайте думата „впрегнем“ в отрицателен смисъл.
Ако не впрегнем ума си на работа, този ум ще ни създаде мъчнотии. И ако не впрегнем сърцето си на работа – също така.
Не разбирайте думата „впрегнем“ в отрицателен смисъл.
Ако не знаем как да се отнасяме с ума си и със сърцето си, ще имаме противоречия. Ние нямаме обхода към ума си, към сърцето си и към волята си и вследствие на това сме в едно противоречие.
към беседата >>
Имаше един доктор Дървов.
А денем им дават. А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми. Детето като плаче, то е песнопоец. То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5–10 минути и ще заспи.
Имаше един доктор Дървов.
Една вечер той остана да гледа детето си. Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи. И разправя ми своята опитност. Като се разплакало това дете! Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква.
към беседата >>
Ако не знаем как да се отнасяме с ума си и със сърцето си, ще имаме противоречия.
Ако не впрегнем ума си на работа, този ум ще ни създаде мъчнотии. И ако не впрегнем сърцето си на работа – също така. Не разбирайте думата „впрегнем“ в отрицателен смисъл.
Ако не знаем как да се отнасяме с ума си и със сърцето си, ще имаме противоречия.
Ние нямаме обхода към ума си, към сърцето си и към волята си и вследствие на това сме в едно противоречие.
към беседата >>
Една вечер той остана да гледа детето си.
А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта и ще го кърми. Детето като плаче, то е песнопоец. То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5–10 минути и ще заспи. Имаше един доктор Дървов.
Една вечер той остана да гледа детето си.
Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи. И разправя ми своята опитност. Като се разплакало това дете! Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква. Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат.
към беседата >>
Ние нямаме обхода към ума си, към сърцето си и към волята си и вследствие на това сме в едно противоречие.
Ако не впрегнем ума си на работа, този ум ще ни създаде мъчнотии. И ако не впрегнем сърцето си на работа – също така. Не разбирайте думата „впрегнем“ в отрицателен смисъл. Ако не знаем как да се отнасяме с ума си и със сърцето си, ще имаме противоречия.
Ние нямаме обхода към ума си, към сърцето си и към волята си и вследствие на това сме в едно противоречие.
към беседата >>
Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи.
Детето като плаче, то е песнопоец. То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5–10 минути и ще заспи. Имаше един доктор Дървов. Една вечер той остана да гледа детето си.
Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи.
И разправя ми своята опитност. Като се разплакало това дете! Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква. Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат. И като повиках тях, то утихна. Заспа.
към беседата >>
Най-първо, един ученик трябва да има обхода към ума си, понеже това е една дар, дадена от Бога.
Най-първо, един ученик трябва да има обхода към ума си, понеже това е една дар, дадена от Бога.
Без ум човек няма да има това положение, което сега заема.
към беседата >>
И разправя ми своята опитност.
То като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5–10 минути и ще заспи. Имаше един доктор Дървов. Една вечер той остана да гледа детето си. Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи.
И разправя ми своята опитност.
Като се разплакало това дете! Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква. Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат. И като повиках тях, то утихна. Заспа. И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах.
към беседата >>
Без ум човек няма да има това положение, което сега заема.
Най-първо, един ученик трябва да има обхода към ума си, понеже това е една дар, дадена от Бога.
Без ум човек няма да има това положение, което сега заема.
към беседата >>
Като се разплакало това дете!
Ще плаче 5–10 минути и ще заспи. Имаше един доктор Дървов. Една вечер той остана да гледа детето си. Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи. И разправя ми своята опитност.
Като се разплакало това дете!
Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква. Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат. И като повиках тях, то утихна. Заспа. И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах. Като развеждах детето из стаята, какво ли не му давах, то не слуша, а плаче.“ Аз казах на доктор Дървов: „То е било един песнопоец.
към беседата >>
Ти имаш една мъчнотия – тази мъчнотия ще я разрешиш с ума си.
Ти имаш една мъчнотия – тази мъчнотия ще я разрешиш с ума си.
И каквито мъчнотии имате в света, вие ще ги разрешите с ума си. Има правила, по които мъчнотиите могат да се разрешават.
към беседата >>
Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква.
Имаше един доктор Дървов. Една вечер той остана да гледа детето си. Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи. И разправя ми своята опитност. Като се разплакало това дете!
Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква.
Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат. И като повиках тях, то утихна. Заспа. И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах. Като развеждах детето из стаята, какво ли не му давах, то не слуша, а плаче.“ Аз казах на доктор Дървов: „То е било един песнопоец. Дало е един концерт.“
към беседата >>
И каквито мъчнотии имате в света, вие ще ги разрешите с ума си.
Ти имаш една мъчнотия – тази мъчнотия ще я разрешиш с ума си.
И каквито мъчнотии имате в света, вие ще ги разрешите с ума си.
Има правила, по които мъчнотиите могат да се разрешават.
към беседата >>
Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат.
Една вечер той остана да гледа детето си. Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи. И разправя ми своята опитност. Като се разплакало това дете! Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква.
Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат.
И като повиках тях, то утихна. Заспа. И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах. Като развеждах детето из стаята, какво ли не му давах, то не слуша, а плаче.“ Аз казах на доктор Дървов: „То е било един песнопоец. Дало е един концерт.“
към беседата >>
Има правила, по които мъчнотиите могат да се разрешават.
Ти имаш една мъчнотия – тази мъчнотия ще я разрешиш с ума си. И каквито мъчнотии имате в света, вие ще ги разрешите с ума си.
Има правила, по които мъчнотиите могат да се разрешават.
към беседата >>
И като повиках тях, то утихна. Заспа.
Жена му отишла на увеселение, на театър, а пък той останал вкъщи. И разправя ми своята опитност. Като се разплакало това дете! Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква. Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат.
И като повиках тях, то утихна. Заспа.
И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах. Като развеждах детето из стаята, какво ли не му давах, то не слуша, а плаче.“ Аз казах на доктор Дървов: „То е било един песнопоец. Дало е един концерт.“
към беседата >>
Представете си, че AB е умът, а AC е сърцето; CB, това е човешката воля.
Представете си, че AB е умът, а AC е сърцето; CB, това е човешката воля.
Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормално – тогава волята не може да се прояви нормално. По какво се отличава умният човек? На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие. Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света.
към беседата >>
И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах.
И разправя ми своята опитност. Като се разплакало това дете! Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква. Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат. И като повиках тях, то утихна. Заспа.
И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах.
Като развеждах детето из стаята, какво ли не му давах, то не слуша, а плаче.“ Аз казах на доктор Дървов: „То е било един песнопоец. Дало е един концерт.“
към беседата >>
Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормално – тогава волята не може да се прояви нормално.
Представете си, че AB е умът, а AC е сърцето; CB, това е човешката воля.
Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормално – тогава волята не може да се прояви нормално.
По какво се отличава умният човек? На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие. Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света. Но силата на човека иде отнякъде.
към беседата >>
Като развеждах детето из стаята, какво ли не му давах, то не слуша, а плаче.“ Аз казах на доктор Дървов: „То е било един песнопоец.
Като се разплакало това дете! Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква. Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат. И като повиках тях, то утихна. Заспа. И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах.
Като развеждах детето из стаята, какво ли не му давах, то не слуша, а плаче.“ Аз казах на доктор Дървов: „То е било един песнопоец.
Дало е един концерт.“
към беседата >>
По какво се отличава умният човек?
Представете си, че AB е умът, а AC е сърцето; CB, това е човешката воля. Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормално – тогава волята не може да се прояви нормално.
По какво се отличава умният човек?
На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие. Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света. Но силата на човека иде отнякъде. Да допуснем, че вие живеете в едно общество.
към беседата >>
Дало е един концерт.“
Казва: „Носих го 1–2 часа, не млъква. Прочетох молитвата „Отче наш“, колкото я знаех, и казах: „Елате, помогнете“, духовете да помогнат. И като повиках тях, то утихна. Заспа. И разбрах едно нещо, което дотогава не разбирах. Като развеждах детето из стаята, какво ли не му давах, то не слуша, а плаче.“ Аз казах на доктор Дървов: „То е било един песнопоец.
Дало е един концерт.“
към беседата >>
На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие.
Представете си, че AB е умът, а AC е сърцето; CB, това е човешката воля. Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормално – тогава волята не може да се прояви нормално. По какво се отличава умният човек?
На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие.
Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света. Но силата на човека иде отнякъде. Да допуснем, че вие живеете в едно общество. И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас.
към беседата >>
Имате една мисъл, която ви безпокои.
Имате една мисъл, която ви безпокои.
Дайте ѝ съответни условия. Имате едно желание – не спирайте желанието си. Правите една погрешка. Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е.
към беседата >>
Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва.
Представете си, че AB е умът, а AC е сърцето; CB, това е човешката воля. Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормално – тогава волята не може да се прояви нормално. По какво се отличава умният човек? На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие.
Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва.
Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света. Но силата на човека иде отнякъде. Да допуснем, че вие живеете в едно общество. И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас. Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени.
към беседата >>
Дайте ѝ съответни условия.
Имате една мисъл, която ви безпокои.
Дайте ѝ съответни условия.
Имате едно желание – не спирайте желанието си. Правите една погрешка. Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е. Ще стане това!
към беседата >>
Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света.
Представете си, че AB е умът, а AC е сърцето; CB, това е човешката воля. Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормално – тогава волята не може да се прояви нормално. По какво се отличава умният човек? На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие. Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва.
Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света.
Но силата на човека иде отнякъде. Да допуснем, че вие живеете в едно общество. И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас. Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени. Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас.
към беседата >>
Имате едно желание – не спирайте желанието си.
Имате една мисъл, която ви безпокои. Дайте ѝ съответни условия.
Имате едно желание – не спирайте желанието си.
Правите една погрешка. Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е. Ще стане това! “ Дайте ход на вашето желание и оставете.
към беседата >>
Но силата на човека иде отнякъде.
Ти не можеш да имаш една правилно развита воля, ако в тебе умът и сърцето не действат нормално – тогава волята не може да се прояви нормално. По какво се отличава умният човек? На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие. Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света.
Но силата на човека иде отнякъде.
Да допуснем, че вие живеете в едно общество. И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас. Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени. Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас. Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали.
към беседата >>
Правите една погрешка.
Имате една мисъл, която ви безпокои. Дайте ѝ съответни условия. Имате едно желание – не спирайте желанието си.
Правите една погрешка.
Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е. Ще стане това! “ Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание.
към беседата >>
Да допуснем, че вие живеете в едно общество.
По какво се отличава умният човек? На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие. Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света. Но силата на човека иде отнякъде.
Да допуснем, че вие живеете в едно общество.
И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас. Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени. Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас. Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали. И той ги събира и им обяснява.
към беседата >>
Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо.
Имате една мисъл, която ви безпокои. Дайте ѝ съответни условия. Имате едно желание – не спирайте желанието си. Правите една погрешка.
Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо.
Кажи: „Възможно е. Ще стане това! “ Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва.
към беседата >>
И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас.
На умния човек, като му дадете едно житено зърно, той може да изкара от него всичкото си щастие. Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света. Но силата на човека иде отнякъде. Да допуснем, че вие живеете в едно общество.
И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас.
Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени. Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас. Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали. И той ги събира и им обяснява. Когато те не са разбрали задачата, която учителят им е задал, той ще им я разправи.
към беседата >>
Кажи: „Възможно е.
Имате една мисъл, която ви безпокои. Дайте ѝ съответни условия. Имате едно желание – не спирайте желанието си. Правите една погрешка. Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо.
Кажи: „Възможно е.
Ще стане това! “ Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания.
към беседата >>
Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени.
Ако пък дадете на един човек, който не мисли, едно житено зърно, той ще го хвърли и ще каже: „Мене житено зърно не ми трябва. Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света. Но силата на човека иде отнякъде. Да допуснем, че вие живеете в едно общество. И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас.
Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени.
Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас. Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали. И той ги събира и им обяснява. Когато те не са разбрали задачата, която учителят им е задал, той ще им я разправи. И всички тогаз имат в неговото лице едно спомагателно средство.
към беседата >>
Ще стане това!
Дайте ѝ съответни условия. Имате едно желание – не спирайте желанието си. Правите една погрешка. Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е.
Ще стане това!
“ Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл.
към беседата >>
Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас.
Дайте ми пари, ниви, къщи, сила.“ Всички хора искат сила в света. Но силата на човека иде отнякъде. Да допуснем, че вие живеете в едно общество. И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас. Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени.
Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас.
Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали. И той ги събира и им обяснява. Когато те не са разбрали задачата, която учителят им е задал, той ще им я разправи. И всички тогаз имат в неговото лице едно спомагателно средство.
към беседата >>
“ Дайте ход на вашето желание и оставете.
Имате едно желание – не спирайте желанието си. Правите една погрешка. Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е. Ще стане това!
“ Дайте ход на вашето желание и оставете.
Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл. Поработете върху нея.
към беседата >>
Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали.
Но силата на човека иде отнякъде. Да допуснем, че вие живеете в едно общество. И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас. Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени. Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас.
Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали.
И той ги събира и им обяснява. Когато те не са разбрали задачата, която учителят им е задал, той ще им я разправи. И всички тогаз имат в неговото лице едно спомагателно средство.
към беседата >>
Дойде друго желание.
Правите една погрешка. Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е. Ще стане това! “ Дайте ход на вашето желание и оставете.
Дойде друго желание.
Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл. Поработете върху нея. Искаш да попееш.
към беседата >>
И той ги събира и им обяснява.
Да допуснем, че вие живеете в едно общество. И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас. Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени. Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас. Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали.
И той ги събира и им обяснява.
Когато те не са разбрали задачата, която учителят им е задал, той ще им я разправи. И всички тогаз имат в неговото лице едно спомагателно средство.
към беседата >>
Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва.
Вие казвате: „Това не е възможно.“ Така казвате за нещо. Кажи: „Възможно е. Ще стане това! “ Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание.
Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва.
Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл. Поработете върху нея. Искаш да попееш. Попей си малко.
към беседата >>
Когато те не са разбрали задачата, която учителят им е задал, той ще им я разправи.
И ако не знаете как да говорите, най-първо всичките ви съседи ще бъдат неразположени към вас. Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени. Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас. Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали. И той ги събира и им обяснява.
Когато те не са разбрали задачата, която учителят им е задал, той ще им я разправи.
И всички тогаз имат в неговото лице едно спомагателно средство.
към беседата >>
Дайте ход на вашите желания.
Кажи: „Възможно е. Ще стане това! “ Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва.
Дайте ход на вашите желания.
Или дойде някоя мисъл. Поработете върху нея. Искаш да попееш. Попей си малко. Не казвай: „Аз не съм певец.“ Ако искаш да се упражняваш, упражни се малко, стани и направи упражнението.
към беседата >>
И всички тогаз имат в неговото лице едно спомагателно средство.
Вие може да бъдете ученик в някое училище – и ако не знаете как да употребите вашия ум, всички ученици ще бъдат спрямо вас неразположени. Но ако знаете как да употребите ума си, всички съкласници ще бъдат разположени добре към вас. Аз съм виждал следното: един ученик разбрал математиката, а пък другите не разбирали. И той ги събира и им обяснява. Когато те не са разбрали задачата, която учителят им е задал, той ще им я разправи.
И всички тогаз имат в неговото лице едно спомагателно средство.
към беседата >>
Или дойде някоя мисъл.
Ще стане това! “ Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания.
Или дойде някоя мисъл.
Поработете върху нея. Искаш да попееш. Попей си малко. Не казвай: „Аз не съм певец.“ Ако искаш да се упражняваш, упражни се малко, стани и направи упражнението. Вечерно време не можеш да спиш.
към беседата >>
Вашият ум трябва да повика сърцето и да почне да му разправя.
Вашият ум трябва да повика сърцето и да почне да му разправя.
Сърцето е, което не разбира работите. И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето. Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат. Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания. И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си.
към беседата >>
Поработете върху нея.
“ Дайте ход на вашето желание и оставете. Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл.
Поработете върху нея.
Искаш да попееш. Попей си малко. Не казвай: „Аз не съм певец.“ Ако искаш да се упражняваш, упражни се малко, стани и направи упражнението. Вечерно време не можеш да спиш. Стани, направи известно упражнение и ще се събуди умът ти и това неразположение ще изчезне.
към беседата >>
Сърцето е, което не разбира работите.
Вашият ум трябва да повика сърцето и да почне да му разправя.
Сърцето е, което не разбира работите.
И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето. Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат. Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания. И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си. И създават войните, които сега съществуват.
към беседата >>
Искаш да попееш.
Дойде друго желание. Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл. Поработете върху нея.
Искаш да попееш.
Попей си малко. Не казвай: „Аз не съм певец.“ Ако искаш да се упражняваш, упражни се малко, стани и направи упражнението. Вечерно време не можеш да спиш. Стани, направи известно упражнение и ще се събуди умът ти и това неразположение ще изчезне.
към беседата >>
И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето.
Вашият ум трябва да повика сърцето и да почне да му разправя. Сърцето е, което не разбира работите.
И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето.
Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат. Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания. И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си. И създават войните, които сега съществуват. Те са създадени на икономическа почва.
към беседата >>
Попей си малко.
Ти казваш: „Това не може, онова не може“ и най-после се подпушваш, и човек така се подпушва. Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл. Поработете върху нея. Искаш да попееш.
Попей си малко.
Не казвай: „Аз не съм певец.“ Ако искаш да се упражняваш, упражни се малко, стани и направи упражнението. Вечерно време не можеш да спиш. Стани, направи известно упражнение и ще се събуди умът ти и това неразположение ще изчезне.
към беседата >>
Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат.
Вашият ум трябва да повика сърцето и да почне да му разправя. Сърцето е, което не разбира работите. И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето.
Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат.
Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания. И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си. И създават войните, които сега съществуват. Те са създадени на икономическа почва. Това не е резултат от сегашния живот.
към беседата >>
Не казвай: „Аз не съм певец.“ Ако искаш да се упражняваш, упражни се малко, стани и направи упражнението.
Дайте ход на вашите желания. Или дойде някоя мисъл. Поработете върху нея. Искаш да попееш. Попей си малко.
Не казвай: „Аз не съм певец.“ Ако искаш да се упражняваш, упражни се малко, стани и направи упражнението.
Вечерно време не можеш да спиш. Стани, направи известно упражнение и ще се събуди умът ти и това неразположение ще изчезне.
към беседата >>
Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания.
Вашият ум трябва да повика сърцето и да почне да му разправя. Сърцето е, което не разбира работите. И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето. Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат.
Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания.
И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си. И създават войните, които сега съществуват. Те са създадени на икономическа почва. Това не е резултат от сегашния живот. Този ред е откак светът вече съществува.
към беседата >>
Вечерно време не можеш да спиш.
Или дойде някоя мисъл. Поработете върху нея. Искаш да попееш. Попей си малко. Не казвай: „Аз не съм певец.“ Ако искаш да се упражняваш, упражни се малко, стани и направи упражнението.
Вечерно време не можеш да спиш.
Стани, направи известно упражнение и ще се събуди умът ти и това неразположение ще изчезне.
към беседата >>
И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си.
Вашият ум трябва да повика сърцето и да почне да му разправя. Сърцето е, което не разбира работите. И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето. Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат. Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания.
И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си.
И създават войните, които сега съществуват. Те са създадени на икономическа почва. Това не е резултат от сегашния живот. Този ред е откак светът вече съществува. От своето неразбиране хората са дошли до сегашното противоречие.
към беседата >>
Стани, направи известно упражнение и ще се събуди умът ти и това неразположение ще изчезне.
Поработете върху нея. Искаш да попееш. Попей си малко. Не казвай: „Аз не съм певец.“ Ако искаш да се упражняваш, упражни се малко, стани и направи упражнението. Вечерно време не можеш да спиш.
Стани, направи известно упражнение и ще се събуди умът ти и това неразположение ще изчезне.
към беседата >>
И създават войните, които сега съществуват.
Сърцето е, което не разбира работите. И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето. Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат. Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания. И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си.
И създават войните, които сега съществуват.
Те са създадени на икономическа почва. Това не е резултат от сегашния живот. Този ред е откак светът вече съществува. От своето неразбиране хората са дошли до сегашното противоречие.
към беседата >>
Та казвам: Вие сте дошли до една област, дето ще ви трябват много малки неща, за да се поправи животът ви.
Та казвам: Вие сте дошли до една област, дето ще ви трябват много малки неща, за да се поправи животът ви.
Как бихте ми изпели сега думата „правда“? Как бихте ми превели „правда“? Нали всички хора искат правда? Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант. Музиката е само за да даде израз на нещата.
към беседата >>
Те са създадени на икономическа почва.
И всички хора в света се спъват от амбициите на сърцето. Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат. Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания. И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си. И създават войните, които сега съществуват.
Те са създадени на икономическа почва.
Това не е резултат от сегашния живот. Този ред е откак светът вече съществува. От своето неразбиране хората са дошли до сегашното противоречие.
към беседата >>
Как бихте ми изпели сега думата „правда“?
Та казвам: Вие сте дошли до една област, дето ще ви трябват много малки неща, за да се поправи животът ви.
Как бихте ми изпели сега думата „правда“?
Как бихте ми превели „правда“? Нали всички хора искат правда? Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант. Музиката е само за да даде израз на нещата. Правдата си има особен ритъм.
към беседата >>
Това не е резултат от сегашния живот.
Сърцето изисква нещата наготово да му се дадат. Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания. И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си. И създават войните, които сега съществуват. Те са създадени на икономическа почва.
Това не е резултат от сегашния живот.
Този ред е откак светът вече съществува. От своето неразбиране хората са дошли до сегашното противоречие.
към беседата >>
Как бихте ми превели „правда“?
Та казвам: Вие сте дошли до една област, дето ще ви трябват много малки неща, за да се поправи животът ви. Как бихте ми изпели сега думата „правда“?
Как бихте ми превели „правда“?
Нали всички хора искат правда? Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант. Музиката е само за да даде израз на нещата. Правдата си има особен ритъм. Двете съгласни П и Р показват следното: П показва едно състояние, дето плодовете зреят; Р показва едно състояние, дето силите са компенсирани.
към беседата >>
Този ред е откак светът вече съществува.
Ние искаме да живеем охолно, да нямаме никакви страдания. И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си. И създават войните, които сега съществуват. Те са създадени на икономическа почва. Това не е резултат от сегашния живот.
Този ред е откак светът вече съществува.
От своето неразбиране хората са дошли до сегашното противоречие.
към беседата >>
Нали всички хора искат правда?
Та казвам: Вие сте дошли до една област, дето ще ви трябват много малки неща, за да се поправи животът ви. Как бихте ми изпели сега думата „правда“? Как бихте ми превели „правда“?
Нали всички хора искат правда?
Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант. Музиката е само за да даде израз на нещата. Правдата си има особен ритъм. Двете съгласни П и Р показват следното: П показва едно състояние, дето плодовете зреят; Р показва едно състояние, дето силите са компенсирани. А показва начина как да отваря ръката си.
към беседата >>
От своето неразбиране хората са дошли до сегашното противоречие.
И съвременните народи създават своето нещастие, като искат да забогатеят, да станат силни, да уредят работите си. И създават войните, които сега съществуват. Те са създадени на икономическа почва. Това не е резултат от сегашния живот. Този ред е откак светът вече съществува.
От своето неразбиране хората са дошли до сегашното противоречие.
към беседата >>
Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант.
Та казвам: Вие сте дошли до една област, дето ще ви трябват много малки неща, за да се поправи животът ви. Как бихте ми изпели сега думата „правда“? Как бихте ми превели „правда“? Нали всички хора искат правда?
Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант.
Музиката е само за да даде израз на нещата. Правдата си има особен ритъм. Двете съгласни П и Р показват следното: П показва едно състояние, дето плодовете зреят; Р показва едно състояние, дето силите са компенсирани. А показва начина как да отваря ръката си.
към беседата >>
И ние, като не разбираме какво е нашето предназначение, ние сме в стълкновение със себе си и с окръжающите.
И ние, като не разбираме какво е нашето предназначение, ние сме в стълкновение със себе си и с окръжающите.
Някой път дойде в нас безверието и казваме, че светът [не] е направен така, както трябва. Ние казваме, че светът не е създаден така, както ние мислим. Това е много право, че светът не е създаден, както аз мисля. Аз ли трябва да пресъздам света, както аз мисля? Или аз трябва да пресъздам себе си така, както е създаден светът?
към беседата >>
Музиката е само за да даде израз на нещата.
Та казвам: Вие сте дошли до една област, дето ще ви трябват много малки неща, за да се поправи животът ви. Как бихте ми изпели сега думата „правда“? Как бихте ми превели „правда“? Нали всички хора искат правда? Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант.
Музиката е само за да даде израз на нещата.
Правдата си има особен ритъм. Двете съгласни П и Р показват следното: П показва едно състояние, дето плодовете зреят; Р показва едно състояние, дето силите са компенсирани. А показва начина как да отваря ръката си.
към беседата >>
Някой път дойде в нас безверието и казваме, че светът [не] е направен така, както трябва.
И ние, като не разбираме какво е нашето предназначение, ние сме в стълкновение със себе си и с окръжающите.
Някой път дойде в нас безверието и казваме, че светът [не] е направен така, както трябва.
Ние казваме, че светът не е създаден така, както ние мислим. Това е много право, че светът не е създаден, както аз мисля. Аз ли трябва да пресъздам света, както аз мисля? Или аз трябва да пресъздам себе си така, както е създаден светът?
към беседата >>
Правдата си има особен ритъм.
Как бихте ми изпели сега думата „правда“? Как бихте ми превели „правда“? Нали всички хора искат правда? Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант. Музиката е само за да даде израз на нещата.
Правдата си има особен ритъм.
Двете съгласни П и Р показват следното: П показва едно състояние, дето плодовете зреят; Р показва едно състояние, дето силите са компенсирани. А показва начина как да отваря ръката си.
към беседата >>
Ние казваме, че светът не е създаден така, както ние мислим.
И ние, като не разбираме какво е нашето предназначение, ние сме в стълкновение със себе си и с окръжающите. Някой път дойде в нас безверието и казваме, че светът [не] е направен така, както трябва.
Ние казваме, че светът не е създаден така, както ние мислим.
Това е много право, че светът не е създаден, както аз мисля. Аз ли трябва да пресъздам света, както аз мисля? Или аз трябва да пресъздам себе си така, както е създаден светът?
към беседата >>
Двете съгласни П и Р показват следното: П показва едно състояние, дето плодовете зреят; Р показва едно състояние, дето силите са компенсирани.
Как бихте ми превели „правда“? Нали всички хора искат правда? Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант. Музиката е само за да даде израз на нещата. Правдата си има особен ритъм.
Двете съгласни П и Р показват следното: П показва едно състояние, дето плодовете зреят; Р показва едно състояние, дето силите са компенсирани.
А показва начина как да отваря ръката си.
към беседата >>
Това е много право, че светът не е създаден, както аз мисля.
И ние, като не разбираме какво е нашето предназначение, ние сме в стълкновение със себе си и с окръжающите. Някой път дойде в нас безверието и казваме, че светът [не] е направен така, както трябва. Ние казваме, че светът не е създаден така, както ние мислим.
Това е много право, че светът не е създаден, както аз мисля.
Аз ли трябва да пресъздам света, както аз мисля? Или аз трябва да пресъздам себе си така, както е създаден светът?
към беседата >>
А показва начина как да отваря ръката си.
Нали всички хора искат правда? Симеоне, я изпей думата „правда“, ти си музикант. Музиката е само за да даде израз на нещата. Правдата си има особен ритъм. Двете съгласни П и Р показват следното: П показва едно състояние, дето плодовете зреят; Р показва едно състояние, дето силите са компенсирани.
А показва начина как да отваря ръката си.
към беседата >>
Аз ли трябва да пресъздам света, както аз мисля?
И ние, като не разбираме какво е нашето предназначение, ние сме в стълкновение със себе си и с окръжающите. Някой път дойде в нас безверието и казваме, че светът [не] е направен така, както трябва. Ние казваме, че светът не е създаден така, както ние мислим. Това е много право, че светът не е създаден, както аз мисля.
Аз ли трябва да пресъздам света, както аз мисля?
Или аз трябва да пресъздам себе си така, както е създаден светът?
към беседата >>
(Учителят пее думата „правда“ и всички пеем с Него.) Ти си неразположен.
(Учителят пее думата „правда“ и всички пеем с Него.) Ти си неразположен.
Изпей „правда“ няколко пъти. Това разрешава въпроса. Сега сърцето разрешава. То го усуква, извива го. А трябва при разрешението да вземе участие и умът.
към беседата >>
Или аз трябва да пресъздам себе си така, както е създаден светът?
И ние, като не разбираме какво е нашето предназначение, ние сме в стълкновение със себе си и с окръжающите. Някой път дойде в нас безверието и казваме, че светът [не] е направен така, както трябва. Ние казваме, че светът не е създаден така, както ние мислим. Това е много право, че светът не е създаден, както аз мисля. Аз ли трябва да пресъздам света, както аз мисля?
Или аз трябва да пресъздам себе си така, както е създаден светът?
към беседата >>
Изпей „правда“ няколко пъти.
(Учителят пее думата „правда“ и всички пеем с Него.) Ти си неразположен.
Изпей „правда“ няколко пъти.
Това разрешава въпроса. Сега сърцето разрешава. То го усуква, извива го. А трябва при разрешението да вземе участие и умът. Я изпейте думата „правда“ тихо.
към беседата >>
Ние трябва да пресъздадем себе си!
Ние трябва да пресъздадем себе си!
„Пресъздаване“ значи да се научим да мислим. Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли? Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен.
към беседата >>
Това разрешава въпроса.
(Учителят пее думата „правда“ и всички пеем с Него.) Ти си неразположен. Изпей „правда“ няколко пъти.
Това разрешава въпроса.
Сега сърцето разрешава. То го усуква, извива го. А трябва при разрешението да вземе участие и умът. Я изпейте думата „правда“ тихо. Във всяка една дума има мощна сила.
към беседата >>
„Пресъздаване“ значи да се научим да мислим.
Ние трябва да пресъздадем себе си!
„Пресъздаване“ значи да се научим да мислим.
Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли? Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен.
към беседата >>
Сега сърцето разрешава.
(Учителят пее думата „правда“ и всички пеем с Него.) Ти си неразположен. Изпей „правда“ няколко пъти. Това разрешава въпроса.
Сега сърцето разрешава.
То го усуква, извива го. А трябва при разрешението да вземе участие и умът. Я изпейте думата „правда“ тихо. Във всяка една дума има мощна сила. В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата.
към беседата >>
Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли?
Ние трябва да пресъздадем себе си! „Пресъздаване“ значи да се научим да мислим.
Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли?
Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш.
към беседата >>
То го усуква, извива го.
(Учителят пее думата „правда“ и всички пеем с Него.) Ти си неразположен. Изпей „правда“ няколко пъти. Това разрешава въпроса. Сега сърцето разрешава.
То го усуква, извива го.
А трябва при разрешението да вземе участие и умът. Я изпейте думата „правда“ тихо. Във всяка една дума има мощна сила. В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата. Всяка една дума е магическа сила.
към беседата >>
Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен.
Ние трябва да пресъздадем себе си! „Пресъздаване“ значи да се научим да мислим. Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли?
Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен.
Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш.
към беседата >>
А трябва при разрешението да вземе участие и умът.
(Учителят пее думата „правда“ и всички пеем с Него.) Ти си неразположен. Изпей „правда“ няколко пъти. Това разрешава въпроса. Сега сърцето разрешава. То го усуква, извива го.
А трябва при разрешението да вземе участие и умът.
Я изпейте думата „правда“ тихо. Във всяка една дума има мощна сила. В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата. Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили.
към беседата >>
Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен.
Ние трябва да пресъздадем себе си! „Пресъздаване“ значи да се научим да мислим. Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли? Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен.
Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен.
Трябва да си съвършено спокоен. Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш. Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига.
към беседата >>
Я изпейте думата „правда“ тихо.
Изпей „правда“ няколко пъти. Това разрешава въпроса. Сега сърцето разрешава. То го усуква, извива го. А трябва при разрешението да вземе участие и умът.
Я изпейте думата „правда“ тихо.
Във всяка една дума има мощна сила. В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата. Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите.
към беседата >>
Трябва да си съвършено спокоен.
Ние трябва да пресъздадем себе си! „Пресъздаване“ значи да се научим да мислим. Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли? Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен.
Трябва да си съвършено спокоен.
Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш. Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига.
към беседата >>
Във всяка една дума има мощна сила.
Това разрешава въпроса. Сега сърцето разрешава. То го усуква, извива го. А трябва при разрешението да вземе участие и умът. Я изпейте думата „правда“ тихо.
Във всяка една дума има мощна сила.
В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата. Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне.
към беседата >>
Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен.
„Пресъздаване“ значи да се научим да мислим. Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли? Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен.
Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен.
Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш. Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига.
към беседата >>
В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата.
Сега сърцето разрешава. То го усуква, извива го. А трябва при разрешението да вземе участие и умът. Я изпейте думата „правда“ тихо. Във всяка една дума има мощна сила.
В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата.
Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в много говорене.
към беседата >>
Ако не си спокоен, не можеш да мислиш.
Знаете ли колко е мъчно човек да се научи да мисли? Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен.
Ако не си спокоен, не можеш да мислиш.
Ако се тревожиш, не можеш да мислиш. Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига.
към беседата >>
Всяка една дума е магическа сила.
То го усуква, извива го. А трябва при разрешението да вземе участие и умът. Я изпейте думата „правда“ тихо. Във всяка една дума има мощна сила. В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата.
Всяка една дума е магическа сила.
Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим.
към беседата >>
Ако се тревожиш, не можеш да мислиш.
Най-първо, човек, за да се научи да мисли, той трябва да е спокоен. Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш.
Ако се тревожиш, не можеш да мислиш.
Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига.
към беседата >>
Думите са магически сили.
А трябва при разрешението да вземе участие и умът. Я изпейте думата „правда“ тихо. Във всяка една дума има мощна сила. В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата. Всяка една дума е магическа сила.
Думите са магически сили.
И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим. Всички съвременни хора сме силни в рушението.
към беседата >>
Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига.
Ти не можеш да мислиш, ако не си спокоен. Трябва да си съвършено спокоен. Трябва да се намериш в един свят на закони и да си спокоен. Ако не си спокоен, не можеш да мислиш. Ако се тревожиш, не можеш да мислиш.
Ти ще мислиш, но с тази мисъл нищо не се постига.
към беседата >>
И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите.
Я изпейте думата „правда“ тихо. Във всяка една дума има мощна сила. В думата „правда“, думата „любов“ трябва да се намери силата. Всяка една дума е магическа сила. Думите са магически сили.
И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите.
И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим. Всички съвременни хора сме силни в рушението. В това сте много майстори.
към беседата >>
3.
Сила, усет, мисъл
,
МОК
, София, 22.12.1939г.,
Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват.
Вие сега търсите кой автор е казал нещо. Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл. Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят.
Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват.
Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки. Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре.
към беседата >>
Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора.
Вие сега търсите кой автор е казал нещо. Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл. Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят. Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват.
Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора.
То са връзки. Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата.
към беседата >>
То са връзки.
Вие сега търсите кой автор е казал нещо. Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл. Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят. Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора.
То са връзки.
Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя.
към беседата >>
Старайте се да бъдете силни.
Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл. Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят. Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки.
Старайте се да бъдете силни.
Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна.
към беседата >>
Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло.
Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят. Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки. Старайте се да бъдете силни.
Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло.
Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна. Топлината е, която принася храната.
към беседата >>
Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре.
Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки. Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло.
Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре.
Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна. Топлината е, която принася храната. Топлината храни.
към беседата >>
Това, което държи нещата съединени, то е силата.
Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки. Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре.
Това, което държи нещата съединени, то е силата.
А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна. Топлината е, която принася храната. Топлината храни. И светлината храни.
към беседата >>
А пък усетът е това, което ги подкрепя.
То са връзки. Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата.
А пък усетът е това, което ги подкрепя.
То е храна. Топлината е, която принася храната. Топлината храни. И светлината храни. Светлината е храна за очите.
към беседата >>
То е храна.
Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя.
То е храна.
Топлината е, която принася храната. Топлината храни. И светлината храни. Светлината е храна за очите. Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си.
към беседата >>
Топлината е, която принася храната.
Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна.
Топлината е, която принася храната.
Топлината храни. И светлината храни. Светлината е храна за очите. Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си. Ако сърцето постоянно не се храни с тази топлина, и то изгубва своята сила.
към беседата >>
Топлината храни.
Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна. Топлината е, която принася храната.
Топлината храни.
И светлината храни. Светлината е храна за очите. Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си. Ако сърцето постоянно не се храни с тази топлина, и то изгубва своята сила.
към беседата >>
И светлината храни.
Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна. Топлината е, която принася храната. Топлината храни.
И светлината храни.
Светлината е храна за очите. Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си. Ако сърцето постоянно не се храни с тази топлина, и то изгубва своята сила.
към беседата >>
Светлината е храна за очите.
А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна. Топлината е, която принася храната. Топлината храни. И светлината храни.
Светлината е храна за очите.
Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си. Ако сърцето постоянно не се храни с тази топлина, и то изгубва своята сила.
към беседата >>
Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си.
То е храна. Топлината е, която принася храната. Топлината храни. И светлината храни. Светлината е храна за очите.
Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си.
Ако сърцето постоянно не се храни с тази топлина, и то изгубва своята сила.
към беседата >>
Ако сърцето постоянно не се храни с тази топлина, и то изгубва своята сила.
Топлината е, която принася храната. Топлината храни. И светлината храни. Светлината е храна за очите. Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си.
Ако сърцето постоянно не се храни с тази топлина, и то изгубва своята сила.
към беседата >>
Сега две идеи има.
Сега две идеи има.
Когато хората пеят, се обличат много добре. Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално. В света като пееш, облечи най-скромните дрехи. Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи.
към беседата >>
Когато хората пеят, се обличат много добре.
Сега две идеи има.
Когато хората пеят, се обличат много добре.
Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално. В света като пееш, облечи най-скромните дрехи. Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец.
към беседата >>
Какво разбирате под сиромашия и богатство?
Какво разбирате под сиромашия и богатство?
Сиромашия и богатство, това са два метода в природата. Сиромашията е за напреднали същества. Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал. Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах. За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах.
към беседата >>
Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално.
Сега две идеи има. Когато хората пеят, се обличат много добре.
Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално.
В света като пееш, облечи най-скромните дрехи. Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец. Ние сме изменили нещата.
към беседата >>
Сиромашия и богатство, това са два метода в природата.
Какво разбирате под сиромашия и богатство?
Сиромашия и богатство, това са два метода в природата.
Сиромашията е за напреднали същества. Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал. Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах. За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах. Трябва да е богат за какво?
към беседата >>
В света като пееш, облечи най-скромните дрехи.
Сега две идеи има. Когато хората пеят, се обличат много добре. Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално.
В света като пееш, облечи най-скромните дрехи.
Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец. Ние сме изменили нещата. При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно.
към беседата >>
Сиромашията е за напреднали същества.
Какво разбирате под сиромашия и богатство? Сиромашия и богатство, това са два метода в природата.
Сиромашията е за напреднали същества.
Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал. Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах. За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах. Трябва да е богат за какво? За да оцени сиромашията.
към беседата >>
Певецът трябва да се облече много скромно.
Сега две идеи има. Когато хората пеят, се обличат много добре. Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално. В света като пееш, облечи най-скромните дрехи.
Певецът трябва да се облече много скромно.
Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец. Ние сме изменили нещата. При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно. Изменили сте реда на нещата.
към беседата >>
Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал.
Какво разбирате под сиромашия и богатство? Сиромашия и богатство, това са два метода в природата. Сиромашията е за напреднали същества.
Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал.
Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах. За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах. Трябва да е богат за какво? За да оцени сиромашията.
към беседата >>
Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи.
Сега две идеи има. Когато хората пеят, се обличат много добре. Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално. В света като пееш, облечи най-скромните дрехи. Певецът трябва да се облече много скромно.
Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи.
Това значи певец. Ние сме изменили нещата. При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно. Изменили сте реда на нещата. Скромно ще се обличаш тук, на земята, между хората.
към беседата >>
Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах.
Какво разбирате под сиромашия и богатство? Сиромашия и богатство, това са два метода в природата. Сиромашията е за напреднали същества. Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал.
Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах.
За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах. Трябва да е богат за какво? За да оцени сиромашията.
към беседата >>
Това значи певец.
Когато хората пеят, се обличат много добре. Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално. В света като пееш, облечи най-скромните дрехи. Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи.
Това значи певец.
Ние сме изменили нещата. При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно. Изменили сте реда на нещата. Скромно ще се обличаш тук, на земята, между хората.
към беседата >>
За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах.
Какво разбирате под сиромашия и богатство? Сиромашия и богатство, това са два метода в природата. Сиромашията е за напреднали същества. Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал. Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах.
За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах.
Трябва да е богат за какво? За да оцени сиромашията.
към беседата >>
Ние сме изменили нещата.
Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално. В света като пееш, облечи най-скромните дрехи. Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец.
Ние сме изменили нещата.
При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно. Изменили сте реда на нещата. Скромно ще се обличаш тук, на земята, между хората.
към беседата >>
Трябва да е богат за какво?
Сиромашия и богатство, това са два метода в природата. Сиромашията е за напреднали същества. Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал. Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах. За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах.
Трябва да е богат за какво?
За да оцени сиромашията.
към беседата >>
При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно.
В света като пееш, облечи най-скромните дрехи. Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец. Ние сме изменили нещата.
При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно.
Изменили сте реда на нещата. Скромно ще се обличаш тук, на земята, между хората.
към беседата >>
За да оцени сиромашията.
Сиромашията е за напреднали същества. Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал. Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах. За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах. Трябва да е богат за какво?
За да оцени сиромашията.
към беседата >>
Изменили сте реда на нещата.
Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец. Ние сме изменили нещата. При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно.
Изменили сте реда на нещата.
Скромно ще се обличаш тук, на земята, между хората.
към беседата >>
И тогава имате двата стремежа.
И тогава имате двата стремежа.
Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат. Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството. Сиромахът не обича сиромашията. Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството.
към беседата >>
Скромно ще се обличаш тук, на земята, между хората.
Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец. Ние сме изменили нещата. При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно. Изменили сте реда на нещата.
Скромно ще се обличаш тук, на земята, между хората.
към беседата >>
Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат.
И тогава имате двата стремежа.
Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат.
Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството. Сиромахът не обича сиромашията. Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си.
към беседата >>
Учителят пее: „Си“, „си“, „си“… „си“.
Учителят пее: „Си“, „си“, „си“… „си“.
Каква е разликата? В музиката имате терци. Малка терца. Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре.
към беседата >>
Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството.
И тогава имате двата стремежа. Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат.
Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството.
Сиромахът не обича сиромашията. Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни.
към беседата >>
Каква е разликата?
Учителят пее: „Си“, „си“, „си“… „си“.
Каква е разликата?
В музиката имате терци. Малка терца. Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън.
към беседата >>
Сиромахът не обича сиромашията.
И тогава имате двата стремежа. Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат. Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството.
Сиромахът не обича сиромашията.
Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът.
към беседата >>
В музиката имате терци.
Учителят пее: „Си“, „си“, „си“… „си“. Каква е разликата?
В музиката имате терци.
Малка терца. Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят.
към беседата >>
Той туй, което има, не го обича.
И тогава имате двата стремежа. Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат. Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството. Сиромахът не обича сиромашията.
Той туй, което има, не го обича.
Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът. Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха.
към беседата >>
Малка терца.
Учителят пее: „Си“, „си“, „си“… „си“. Каква е разликата? В музиката имате терци.
Малка терца.
Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш.
към беседата >>
Богатият обича богатството.
И тогава имате двата стремежа. Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат. Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството. Сиромахът не обича сиромашията. Той туй, което има, не го обича.
Богатият обича богатството.
Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът. Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха. Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи.
към беседата >>
Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин.
Учителят пее: „Си“, „си“, „си“… „си“. Каква е разликата? В музиката имате терци. Малка терца.
Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин.
Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон.
към беседата >>
Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си.
Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат. Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството. Сиромахът не обича сиромашията. Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството.
Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си.
Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът. Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха. Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи. В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия.
към беседата >>
Не че е без мярка, има мярка отвътре.
Учителят пее: „Си“, „си“, „си“… „си“. Каква е разликата? В музиката имате терци. Малка терца. Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин.
Не че е без мярка, има мярка отвътре.
Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки.
към беседата >>
Те и двамата се привличат, но интересите им са различни.
Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството. Сиромахът не обича сиромашията. Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си.
Те и двамата се привличат, но интересите им са различни.
Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът. Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха. Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи. В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия. Казва: „Аз съм ти дал от моето богатство, ти ще ми дадеш от твоята сила.“
към беседата >>
Мярката в света е отвън.
Каква е разликата? В музиката имате терци. Малка терца. Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре.
Мярката в света е отвън.
Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш.
към беседата >>
Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът.
Сиромахът не обича сиромашията. Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни.
Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът.
Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха. Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи. В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия. Казва: „Аз съм ти дал от моето богатство, ти ще ми дадеш от твоята сила.“
към беседата >>
Тук отвън мерят.
В музиката имате терци. Малка терца. Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън.
Тук отвън мерят.
Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки.
към беседата >>
Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха.
Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът.
Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха.
Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи. В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия. Казва: „Аз съм ти дал от моето богатство, ти ще ми дадеш от твоята сила.“
към беседата >>
Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш.
Малка терца. Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят.
Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш.
Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно.
към беседата >>
Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи.
Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът. Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха.
Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи.
В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия. Казва: „Аз съм ти дал от моето богатство, ти ще ми дадеш от твоята сила.“
към беседата >>
Тук ти имаш един камертон.
Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш.
Тук ти имаш един камертон.
(Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава.
към беседата >>
В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия.
Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът. Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха. Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи.
В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия.
Казва: „Аз съм ти дал от моето богатство, ти ще ми дадеш от твоята сила.“
към беседата >>
(Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки.
Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон.
(Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки.
Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“.
към беседата >>
Казва: „Аз съм ти дал от моето богатство, ти ще ми дадеш от твоята сила.“
Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът. Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха. Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи. В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия.
Казва: „Аз съм ти дал от моето богатство, ти ще ми дадеш от твоята сила.“
към беседата >>
Външно някой път може да го чуеш.
Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки.
Външно някой път може да го чуеш.
Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи.
към беседата >>
Следователно става обмяна на външните благоприятни условия, които богатият има, с вътрешните условия на сиромаха, които той има.
Следователно става обмяна на външните благоприятни условия, които богатият има, с вътрешните условия на сиромаха, които той има.
Следователно сиромахът разбира, че той има сила в себе си. Неговото заблуждение е там.
към беседата >>
Някой път и той има погрешки.
Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш.
Някой път и той има погрешки.
Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи. Във втората октава „ми“ ще бъде „до“.
към беседата >>
Следователно сиромахът разбира, че той има сила в себе си.
Следователно става обмяна на външните благоприятни условия, които богатият има, с вътрешните условия на сиромаха, които той има.
Следователно сиромахът разбира, че той има сила в себе си.
Неговото заблуждение е там.
към беседата >>
Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно.
Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки.
Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно.
Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи. Във втората октава „ми“ ще бъде „до“. „Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение.
към беседата >>
Неговото заблуждение е там.
Следователно става обмяна на външните благоприятни условия, които богатият има, с вътрешните условия на сиромаха, които той има. Следователно сиромахът разбира, че той има сила в себе си.
Неговото заблуждение е там.
към беседата >>
Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава.
Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно.
Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава.
Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи. Във втората октава „ми“ ще бъде „до“. „Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение. Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия.
към беседата >>
Казвам сега, сиромашията и богатството, това са два метода за изявление.
Казвам сега, сиромашията и богатството, това са два метода за изявление.
Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите. Богатите имат две болезнени състояния. Богатият има страх да го не оберат. И сиромахът има страх. Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството.
към беседата >>
Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“.
(Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава.
Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“.
Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи. Във втората октава „ми“ ще бъде „до“. „Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение. Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия. Вълните не вървят по една права линия.
към беседата >>
Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите.
Казвам сега, сиромашията и богатството, това са два метода за изявление.
Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите.
Богатите имат две болезнени състояния. Богатият има страх да го не оберат. И сиромахът има страх. Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството. Сиромахът се бои да не би да умре от глад.
към беседата >>
Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи.
Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“.
Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи.
Във втората октава „ми“ ще бъде „до“. „Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение. Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия. Вълните не вървят по една права линия.
към беседата >>
Богатите имат две болезнени състояния.
Казвам сега, сиромашията и богатството, това са два метода за изявление. Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите.
Богатите имат две болезнени състояния.
Богатият има страх да го не оберат. И сиромахът има страх. Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството. Сиромахът се бои да не би да умре от глад. И той се плаши, казва: „Сиромах съм.“ Той се плаши от сиромашията, да не би да умре от глад.
към беседата >>
Във втората октава „ми“ ще бъде „до“.
Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи.
Във втората октава „ми“ ще бъде „до“.
„Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение. Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия. Вълните не вървят по една права линия.
към беседата >>
Богатият има страх да го не оберат.
Казвам сега, сиромашията и богатството, това са два метода за изявление. Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите. Богатите имат две болезнени състояния.
Богатият има страх да го не оберат.
И сиромахът има страх. Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството. Сиромахът се бои да не би да умре от глад. И той се плаши, казва: „Сиромах съм.“ Той се плаши от сиромашията, да не би да умре от глад.
към беседата >>
„Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение.
Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи. Във втората октава „ми“ ще бъде „до“.
„Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение.
Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия. Вълните не вървят по една права линия.
към беседата >>
И сиромахът има страх.
Казвам сега, сиромашията и богатството, това са два метода за изявление. Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите. Богатите имат две болезнени състояния. Богатият има страх да го не оберат.
И сиромахът има страх.
Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството. Сиромахът се бои да не би да умре от глад. И той се плаши, казва: „Сиромах съм.“ Той се плаши от сиромашията, да не би да умре от глад.
към беседата >>
Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия.
Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи. Във втората октава „ми“ ще бъде „до“. „Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение.
Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия.
Вълните не вървят по една права линия.
към беседата >>
Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството.
Казвам сега, сиромашията и богатството, това са два метода за изявление. Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите. Богатите имат две болезнени състояния. Богатият има страх да го не оберат. И сиромахът има страх.
Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството.
Сиромахът се бои да не би да умре от глад. И той се плаши, казва: „Сиромах съм.“ Той се плаши от сиромашията, да не би да умре от глад.
към беседата >>
Вълните не вървят по една права линия.
Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи. Във втората октава „ми“ ще бъде „до“. „Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение. Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия.
Вълните не вървят по една права линия.
към беседата >>
Сиромахът се бои да не би да умре от глад.
Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите. Богатите имат две болезнени състояния. Богатият има страх да го не оберат. И сиромахът има страх. Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството.
Сиромахът се бои да не би да умре от глад.
И той се плаши, казва: „Сиромах съм.“ Той се плаши от сиромашията, да не би да умре от глад.
към беседата >>
Това огъване сега е „ми“.
Това огъване сега е „ми“.
Каква е разликата между долно и горно „ми“? Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса. Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне. Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика.
към беседата >>
И той се плаши, казва: „Сиромах съм.“ Той се плаши от сиромашията, да не би да умре от глад.
Богатите имат две болезнени състояния. Богатият има страх да го не оберат. И сиромахът има страх. Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството. Сиромахът се бои да не би да умре от глад.
И той се плаши, казва: „Сиромах съм.“ Той се плаши от сиромашията, да не би да умре от глад.
към беседата >>
Каква е разликата между долно и горно „ми“?
Това огъване сега е „ми“.
Каква е разликата между долно и горно „ми“?
Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса. Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне. Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно.
към беседата >>
За какво ще употребите сиромашията и богатството?
За какво ще употребите сиромашията и богатството?
„При пеенето.“ Може ли да ви послужи сиромашията и богатството при пеенето? Не може да ви служи. Ти, за да пееш, не трябва да бъдеш нито сиромах, нито богат. В пеенето е необходима сила.
към беседата >>
Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса.
Това огъване сега е „ми“. Каква е разликата между долно и горно „ми“?
Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса.
Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне. Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика.
към беседата >>
„При пеенето.“ Може ли да ви послужи сиромашията и богатството при пеенето?
За какво ще употребите сиромашията и богатството?
„При пеенето.“ Може ли да ви послужи сиромашията и богатството при пеенето?
Не може да ви служи. Ти, за да пееш, не трябва да бъдеш нито сиромах, нито богат. В пеенето е необходима сила.
към беседата >>
Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне.
Това огъване сега е „ми“. Каква е разликата между долно и горно „ми“? Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса.
Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне.
Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика.
към беседата >>
Не може да ви служи.
За какво ще употребите сиромашията и богатството? „При пеенето.“ Може ли да ви послужи сиромашията и богатството при пеенето?
Не може да ви служи.
Ти, за да пееш, не трябва да бъдеш нито сиромах, нито богат. В пеенето е необходима сила.
към беседата >>
Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно.
Това огъване сега е „ми“. Каква е разликата между долно и горно „ми“? Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса. Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне.
Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно.
То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва.
към беседата >>
Ти, за да пееш, не трябва да бъдеш нито сиромах, нито богат.
За какво ще употребите сиромашията и богатството? „При пеенето.“ Може ли да ви послужи сиромашията и богатството при пеенето? Не може да ви служи.
Ти, за да пееш, не трябва да бъдеш нито сиромах, нито богат.
В пеенето е необходима сила.
към беседата >>
То е музика.
Това огъване сега е „ми“. Каква е разликата между долно и горно „ми“? Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса. Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне. Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно.
То е музика.
Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва. Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална.
към беседата >>
В пеенето е необходима сила.
За какво ще употребите сиромашията и богатството? „При пеенето.“ Може ли да ви послужи сиромашията и богатството при пеенето? Не може да ви служи. Ти, за да пееш, не трябва да бъдеш нито сиромах, нито богат.
В пеенето е необходима сила.
към беседата >>
Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно.
Каква е разликата между долно и горно „ми“? Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса. Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне. Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика.
Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно.
То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва. Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална. Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен.
към беседата >>
СИЛА, УСЕТ, МИСЪЛ
СИЛА, УСЕТ, МИСЪЛ
към беседата >>
То е пак музика.
Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса. Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне. Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно.
То е пак музика.
Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва. Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална. Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен. Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
към беседата >>
Тези думи са двусложни.
Тези думи са двусложни.
Какво означава силата, която е основа за усета? Усетът е основа за мисълта. Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл. Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта.
към беседата >>
Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика.
Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне. Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика.
Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика.
Не може да постъпваш правилно, както трябва. Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална. Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен. Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
към беседата >>
Какво означава силата, която е основа за усета?
Тези думи са двусложни.
Какво означава силата, която е основа за усета?
Усетът е основа за мисълта. Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл. Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг.
към беседата >>
Не може да постъпваш правилно, както трябва.
Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика.
Не може да постъпваш правилно, както трябва.
Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална. Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен. Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
към беседата >>
Усетът е основа за мисълта.
Тези думи са двусложни. Какво означава силата, която е основа за усета?
Усетът е основа за мисълта.
Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл. Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари.
към беседата >>
Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална.
То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва.
Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална.
Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен. Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
към беседата >>
Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл.
Тези думи са двусложни. Какво означава силата, която е основа за усета? Усетът е основа за мисълта.
Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл.
Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени.
към беседата >>
Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен.
Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва. Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална.
Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен.
Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
към беседата >>
Тогава туй може да го турите в човешката възраст.
Тези думи са двусложни. Какво означава силата, която е основа за усета? Усетът е основа за мисълта. Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл.
Тогава туй може да го турите в човешката възраст.
Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло.
към беседата >>
Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва. Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална. Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен.
Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
към беседата >>
Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта.
Тези думи са двусложни. Какво означава силата, която е основа за усета? Усетът е основа за мисълта. Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл. Тогава туй може да го турите в човешката възраст.
Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта.
Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат.
към беседата >>
Ще изучаваме онази музика, която е вътре в нас.
Ще изучаваме онази музика, която е вътре в нас.
Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика. Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика. И музиката се нуждае от външен стимул. Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика.
към беседата >>
Те образуват цял един кръг.
Какво означава силата, която е основа за усета? Усетът е основа за мисълта. Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл. Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта.
Те образуват цял един кръг.
Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота.
към беседата >>
Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика.
Ще изучаваме онази музика, която е вътре в нас.
Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика.
Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика. И музиката се нуждае от външен стимул. Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика.
към беседата >>
Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари.
Усетът е основа за мисълта. Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл. Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг.
Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари.
Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана.
към беседата >>
Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика.
Ще изучаваме онази музика, която е вътре в нас. Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика.
Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика.
И музиката се нуждае от външен стимул. Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно?
към беседата >>
Те са разединени.
Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл. Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари.
Те са разединени.
Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота.
към беседата >>
И музиката се нуждае от външен стимул.
Ще изучаваме онази музика, която е вътре в нас. Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика. Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика.
И музиката се нуждае от външен стимул.
Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно? “ Обективно как ще пееш?
към беседата >>
Тогава, когато се съединят, те образуват цяло.
Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени.
Тогава, когато се съединят, те образуват цяло.
Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота. Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш.
към беседата >>
Не сега да се отхвърли външното.
Ще изучаваме онази музика, която е вътре в нас. Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика. Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика. И музиката се нуждае от външен стимул.
Не сега да се отхвърли външното.
Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно? “ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам.
към беседата >>
Те са семена, които растат.
Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло.
Те са семена, които растат.
Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота. Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш. Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
към беседата >>
Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика.
Ще изучаваме онази музика, която е вътре в нас. Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика. Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика. И музиката се нуждае от външен стимул. Не сега да се отхвърли външното.
Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика.
Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно? “ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири.
към беседата >>
Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота.
Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат.
Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота.
Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота. Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш. Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
към беседата >>
Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика.
Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика. Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика. И музиката се нуждае от външен стимул. Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика.
Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика.
Някои се спират и казват: „Как да пея обективно? “ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари.
към беседата >>
Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана.
Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота.
Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана.
Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота. Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш. Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
към беседата >>
Някои се спират и казват: „Как да пея обективно?
Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика. И музиката се нуждае от външен стимул. Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика.
Някои се спират и казват: „Как да пея обективно?
“ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик.
към беседата >>
Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота.
Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана.
Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота.
Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш. Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
към беседата >>
“ Обективно как ще пееш?
И музиката се нуждае от външен стимул. Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно?
“ Обективно как ще пееш?
Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде.
към беседата >>
Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш.
Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота.
Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш.
Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
към беседата >>
Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам.
Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно? “ Обективно как ще пееш?
Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам.
Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде. Той ще иска да пееш, че да му се понравиш.
към беседата >>
Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота. Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш.
Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
към беседата >>
Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири.
Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно? “ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам.
Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири.
Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде. Той ще иска да пееш, че да му се понравиш. Туй е субективното.
към беседата >>
Та казвам, често ония състояния във вас, които ги преживявате, младите, възрастните и старите хора – вие имате преживелици, при които младият не е в естествено положение, някой път усетът не е, някой път мисълта не е.
Та казвам, често ония състояния във вас, които ги преживявате, младите, възрастните и старите хора – вие имате преживелици, при които младият не е в естествено положение, някой път усетът не е, някой път мисълта не е.
Тогава, ако силата не е естествена, де трябва да я търсим? Законът е много верен. Ако младият не е живял в младините си както трябва, не е придобил сила. Във възрастния усетът няма да бъде естествен, в стария – мисълта.
към беседата >>
Някъде ще пееш без пари.
Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно? “ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири.
Някъде ще пееш без пари.
Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде. Той ще иска да пееш, че да му се понравиш. Туй е субективното. Но и в единия, и в другия случай има смущение.
към беседата >>
Тогава, ако силата не е естествена, де трябва да я търсим?
Та казвам, често ония състояния във вас, които ги преживявате, младите, възрастните и старите хора – вие имате преживелици, при които младият не е в естествено положение, някой път усетът не е, някой път мисълта не е.
Тогава, ако силата не е естествена, де трябва да я търсим?
Законът е много верен. Ако младият не е живял в младините си както трябва, не е придобил сила. Във възрастния усетът няма да бъде естествен, в стария – мисълта.
към беседата >>
Пред някой голям музикант отиваш като ученик.
Някои се спират и казват: „Как да пея обективно? “ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари.
Пред някой голям музикант отиваш като ученик.
Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде. Той ще иска да пееш, че да му се понравиш. Туй е субективното. Но и в единия, и в другия случай има смущение. При парите казваш: „Ако не може да изпея, не може да ги взема.“ При втория случай казваш: „Ако не изпея хубаво, няма да има добро мнение за мене.“ В единия случай парите няма да имаш, в другия случай неговото добро мнение няма да имаш.
към беседата >>
Законът е много верен.
Та казвам, често ония състояния във вас, които ги преживявате, младите, възрастните и старите хора – вие имате преживелици, при които младият не е в естествено положение, някой път усетът не е, някой път мисълта не е. Тогава, ако силата не е естествена, де трябва да я търсим?
Законът е много верен.
Ако младият не е живял в младините си както трябва, не е придобил сила. Във възрастния усетът няма да бъде естествен, в стария – мисълта.
към беседата >>
Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде.
“ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик.
Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде.
Той ще иска да пееш, че да му се понравиш. Туй е субективното. Но и в единия, и в другия случай има смущение. При парите казваш: „Ако не може да изпея, не може да ги взема.“ При втория случай казваш: „Ако не изпея хубаво, няма да има добро мнение за мене.“ В единия случай парите няма да имаш, в другия случай неговото добро мнение няма да имаш.
към беседата >>
Ако младият не е живял в младините си както трябва, не е придобил сила.
Та казвам, често ония състояния във вас, които ги преживявате, младите, възрастните и старите хора – вие имате преживелици, при които младият не е в естествено положение, някой път усетът не е, някой път мисълта не е. Тогава, ако силата не е естествена, де трябва да я търсим? Законът е много верен.
Ако младият не е живял в младините си както трябва, не е придобил сила.
Във възрастния усетът няма да бъде естествен, в стария – мисълта.
към беседата >>
Той ще иска да пееш, че да му се понравиш.
Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде.
Той ще иска да пееш, че да му се понравиш.
Туй е субективното. Но и в единия, и в другия случай има смущение. При парите казваш: „Ако не може да изпея, не може да ги взема.“ При втория случай казваш: „Ако не изпея хубаво, няма да има добро мнение за мене.“ В единия случай парите няма да имаш, в другия случай неговото добро мнение няма да имаш.
към беседата >>
Във възрастния усетът няма да бъде естествен, в стария – мисълта.
Та казвам, често ония състояния във вас, които ги преживявате, младите, възрастните и старите хора – вие имате преживелици, при които младият не е в естествено положение, някой път усетът не е, някой път мисълта не е. Тогава, ако силата не е естествена, де трябва да я търсим? Законът е много верен. Ако младият не е живял в младините си както трябва, не е придобил сила.
Във възрастния усетът няма да бъде естествен, в стария – мисълта.
към беседата >>
Туй е субективното.
Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде. Той ще иска да пееш, че да му се понравиш.
Туй е субективното.
Но и в единия, и в другия случай има смущение. При парите казваш: „Ако не може да изпея, не може да ги взема.“ При втория случай казваш: „Ако не изпея хубаво, няма да има добро мнение за мене.“ В единия случай парите няма да имаш, в другия случай неговото добро мнение няма да имаш.
към беседата >>
Казвам, в младини човек трябва да придобива сила, възрастният – да придобива усет, а в старини – да придобива мисъл.
Казвам, в младини човек трябва да придобива сила, възрастният – да придобива усет, а в старини – да придобива мисъл.
Всички тия неща трябва да ги държи. Сега, както турям мисълта, ще турите една пространственост между тях. Ще кажете: „Този, младият, не може да бъде възрастен.“ Ще минат години, ще стане възрастен, после ще минат още години и ще стане стар. То е неразбрана работа.
към беседата >>
Но и в единия, и в другия случай има смущение.
Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде. Той ще иска да пееш, че да му се понравиш. Туй е субективното.
Но и в единия, и в другия случай има смущение.
При парите казваш: „Ако не може да изпея, не може да ги взема.“ При втория случай казваш: „Ако не изпея хубаво, няма да има добро мнение за мене.“ В единия случай парите няма да имаш, в другия случай неговото добро мнение няма да имаш.
към беседата >>
Всички тия неща трябва да ги държи.
Казвам, в младини човек трябва да придобива сила, възрастният – да придобива усет, а в старини – да придобива мисъл.
Всички тия неща трябва да ги държи.
Сега, както турям мисълта, ще турите една пространственост между тях. Ще кажете: „Този, младият, не може да бъде възрастен.“ Ще минат години, ще стане възрастен, после ще минат още години и ще стане стар. То е неразбрана работа.
към беседата >>
При парите казваш: „Ако не може да изпея, не може да ги взема.“ При втория случай казваш: „Ако не изпея хубаво, няма да има добро мнение за мене.“ В единия случай парите няма да имаш, в другия случай неговото добро мнение няма да имаш.
Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде. Той ще иска да пееш, че да му се понравиш. Туй е субективното. Но и в единия, и в другия случай има смущение.
При парите казваш: „Ако не може да изпея, не може да ги взема.“ При втория случай казваш: „Ако не изпея хубаво, няма да има добро мнение за мене.“ В единия случай парите няма да имаш, в другия случай неговото добро мнение няма да имаш.
към беседата >>
Сега, както турям мисълта, ще турите една пространственост между тях.
Казвам, в младини човек трябва да придобива сила, възрастният – да придобива усет, а в старини – да придобива мисъл. Всички тия неща трябва да ги държи.
Сега, както турям мисълта, ще турите една пространственост между тях.
Ще кажете: „Този, младият, не може да бъде възрастен.“ Ще минат години, ще стане възрастен, после ще минат още години и ще стане стар. То е неразбрана работа.
към беседата >>
Тогава вие казвате: „Трябва да се живее.“ Животът е най-великата музика.
Тогава вие казвате: „Трябва да се живее.“ Животът е най-великата музика.
Добрият живот е музика. Ако не живееш музикално, не може да имаш благоволението на Бога. Бог ще те търпи, но в Неговата мисъл, като вижда твоя живот, казва: „Този живот не е музикален.“ Музиката не вземайте в тесен смисъл.
към беседата >>
Ще кажете: „Този, младият, не може да бъде възрастен.“ Ще минат години, ще стане възрастен, после ще минат още години и ще стане стар.
Казвам, в младини човек трябва да придобива сила, възрастният – да придобива усет, а в старини – да придобива мисъл. Всички тия неща трябва да ги държи. Сега, както турям мисълта, ще турите една пространственост между тях.
Ще кажете: „Този, младият, не може да бъде възрастен.“ Ще минат години, ще стане възрастен, после ще минат още години и ще стане стар.
То е неразбрана работа.
към беседата >>
Добрият живот е музика.
Тогава вие казвате: „Трябва да се живее.“ Животът е най-великата музика.
Добрият живот е музика.
Ако не живееш музикално, не може да имаш благоволението на Бога. Бог ще те търпи, но в Неговата мисъл, като вижда твоя живот, казва: „Този живот не е музикален.“ Музиката не вземайте в тесен смисъл.
към беседата >>
То е неразбрана работа.
Казвам, в младини човек трябва да придобива сила, възрастният – да придобива усет, а в старини – да придобива мисъл. Всички тия неща трябва да ги държи. Сега, както турям мисълта, ще турите една пространственост между тях. Ще кажете: „Този, младият, не може да бъде възрастен.“ Ще минат години, ще стане възрастен, после ще минат още години и ще стане стар.
То е неразбрана работа.
към беседата >>
Ако не живееш музикално, не може да имаш благоволението на Бога.
Тогава вие казвате: „Трябва да се живее.“ Животът е най-великата музика. Добрият живот е музика.
Ако не живееш музикално, не може да имаш благоволението на Бога.
Бог ще те търпи, но в Неговата мисъл, като вижда твоя живот, казва: „Този живот не е музикален.“ Музиката не вземайте в тесен смисъл.
към беседата >>
Сега това нали е един кръг.
Сега това нали е един кръг.
Туй семе в себе си съдържа и трите качества. Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия. На какво се дължи мъчнотията? Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш. Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш.
към беседата >>
Бог ще те търпи, но в Неговата мисъл, като вижда твоя живот, казва: „Този живот не е музикален.“ Музиката не вземайте в тесен смисъл.
Тогава вие казвате: „Трябва да се живее.“ Животът е най-великата музика. Добрият живот е музика. Ако не живееш музикално, не може да имаш благоволението на Бога.
Бог ще те търпи, но в Неговата мисъл, като вижда твоя живот, казва: „Този живот не е музикален.“ Музиката не вземайте в тесен смисъл.
към беседата >>
Туй семе в себе си съдържа и трите качества.
Сега това нали е един кръг.
Туй семе в себе си съдържа и трите качества.
Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия. На какво се дължи мъчнотията? Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш. Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш. И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш.
към беседата >>
Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си.
Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си.
С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото. (Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата? Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа. „Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата.
към беседата >>
Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия.
Сега това нали е един кръг. Туй семе в себе си съдържа и трите качества.
Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия.
На какво се дължи мъчнотията? Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш. Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш. И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш. Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
към беседата >>
С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото.
Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си.
С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото.
(Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата? Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа. „Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата. „Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила.
към беседата >>
На какво се дължи мъчнотията?
Сега това нали е един кръг. Туй семе в себе си съдържа и трите качества. Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия.
На какво се дължи мъчнотията?
Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш. Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш. И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш. Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
към беседата >>
(Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата?
Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си. С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото.
(Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата?
Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа. „Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата. „Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама.
към беседата >>
Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш.
Сега това нали е един кръг. Туй семе в себе си съдържа и трите качества. Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия. На какво се дължи мъчнотията?
Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш.
Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш. И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш. Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
към беседата >>
Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа.
Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си. С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото. (Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата?
Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа.
„Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата. „Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно.
към беседата >>
Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш.
Сега това нали е един кръг. Туй семе в себе си съдържа и трите качества. Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия. На какво се дължи мъчнотията? Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш.
Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш.
И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш. Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
към беседата >>
„Си“ – започваш работата.
Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си. С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото. (Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата? Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа.
„Си“ – започваш работата.
„До“ – свършваш работата. „Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно. Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен.
към беседата >>
И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш.
Туй семе в себе си съдържа и трите качества. Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия. На какво се дължи мъчнотията? Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш. Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш.
И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш.
Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
към беседата >>
„До“ – свършваш работата.
Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си. С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото. (Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата? Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа. „Си“ – започваш работата.
„До“ – свършваш работата.
„Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно. Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен. Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен.
към беседата >>
Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия. На какво се дължи мъчнотията? Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш. Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш. И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш.
Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
към беседата >>
„Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила.
С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото. (Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата? Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа. „Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата.
„Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила.
„Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно. Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен. Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен. (Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи?
към беседата >>
Сега имаме сила.
Сега имаме сила.
Тази сила трябва да бъде добра. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът трябва да има топлина. Каква трябва да бъде мисълта? Мисълта трябва да има светлина.
към беседата >>
„Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама.
(Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата? Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа. „Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата. „Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила.
„Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама.
Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно. Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен. Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен. (Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи? Вие пишете с ъ мисъл, другояче ще минетеза невежа.
към беседата >>
Тази сила трябва да бъде добра.
Сега имаме сила.
Тази сила трябва да бъде добра.
Какъв трябва да бъде усетът? Усетът трябва да има топлина. Каква трябва да бъде мисълта? Мисълта трябва да има светлина. Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина.
към беседата >>
Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно.
Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа. „Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата. „Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама.
Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно.
Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен. Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен. (Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи? Вие пишете с ъ мисъл, другояче ще минетеза невежа.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде усетът?
Сега имаме сила. Тази сила трябва да бъде добра.
Какъв трябва да бъде усетът?
Усетът трябва да има топлина. Каква трябва да бъде мисълта? Мисълта трябва да има светлина. Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина. Сега каква трябва да е мисълта?
към беседата >>
Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен.
„Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата. „Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно.
Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен.
Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен. (Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи? Вие пишете с ъ мисъл, другояче ще минетеза невежа.
към беседата >>
Усетът трябва да има топлина.
Сега имаме сила. Тази сила трябва да бъде добра. Какъв трябва да бъде усетът?
Усетът трябва да има топлина.
Каква трябва да бъде мисълта? Мисълта трябва да има светлина. Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина. Сега каква трябва да е мисълта? Кое е другото качество на мисълта?
към беседата >>
Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен.
„До“ – свършваш работата. „Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно. Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен.
Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен.
(Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи? Вие пишете с ъ мисъл, другояче ще минетеза невежа.
към беседата >>
Каква трябва да бъде мисълта?
Сега имаме сила. Тази сила трябва да бъде добра. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът трябва да има топлина.
Каква трябва да бъде мисълта?
Мисълта трябва да има светлина. Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина. Сега каква трябва да е мисълта? Кое е другото качество на мисълта? Тя трябва да бъде красива.
към беседата >>
(Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи?
„Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно. Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен. Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен.
(Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи?
Вие пишете с ъ мисъл, другояче ще минетеза невежа.
към беседата >>
Мисълта трябва да има светлина.
Сега имаме сила. Тази сила трябва да бъде добра. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът трябва да има топлина. Каква трябва да бъде мисълта?
Мисълта трябва да има светлина.
Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина. Сега каква трябва да е мисълта? Кое е другото качество на мисълта? Тя трябва да бъде красива. Какво друго качество има мисълта?
към беседата >>
Вие пишете с ъ мисъл, другояче ще минетеза невежа.
„Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно. Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен. Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен. (Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи?
Вие пишете с ъ мисъл, другояче ще минетеза невежа.
към беседата >>
Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина.
Тази сила трябва да бъде добра. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът трябва да има топлина. Каква трябва да бъде мисълта? Мисълта трябва да има светлина.
Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина.
Сега каква трябва да е мисълта? Кое е другото качество на мисълта? Тя трябва да бъде красива. Какво друго качество има мисълта? Трябва да бъде права.
към беседата >>
Защо се пише така ѫ?
Защо се пише така ѫ?
Между ѫ и а каква е разликата? Това са филологически работи.
към беседата >>
Сега каква трябва да е мисълта?
Какъв трябва да бъде усетът? Усетът трябва да има топлина. Каква трябва да бъде мисълта? Мисълта трябва да има светлина. Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина.
Сега каква трябва да е мисълта?
Кое е другото качество на мисълта? Тя трябва да бъде красива. Какво друго качество има мисълта? Трябва да бъде права. Какъв трябва да бъде усетът?
към беседата >>
Между ѫ и а каква е разликата?
Защо се пише така ѫ?
Между ѫ и а каква е разликата?
Това са филологически работи.
към беседата >>
Кое е другото качество на мисълта?
Усетът трябва да има топлина. Каква трябва да бъде мисълта? Мисълта трябва да има светлина. Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина. Сега каква трябва да е мисълта?
Кое е другото качество на мисълта?
Тя трябва да бъде красива. Какво друго качество има мисълта? Трябва да бъде права. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът, то е основата, която дава на известни чувства.
към беседата >>
Това са филологически работи.
Защо се пише така ѫ? Между ѫ и а каква е разликата?
Това са филологически работи.
към беседата >>
Тя трябва да бъде красива.
Каква трябва да бъде мисълта? Мисълта трябва да има светлина. Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина. Сега каква трябва да е мисълта? Кое е другото качество на мисълта?
Тя трябва да бъде красива.
Какво друго качество има мисълта? Трябва да бъде права. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът, то е основата, която дава на известни чувства. Тия чувства трябва да бъдат благородни.
към беседата >>
Мислете сега върху силата, мислете върху усета, мислете върху мисълта.
Мислете сега върху силата, мислете върху усета, мислете върху мисълта.
Мислете върху трите думи през цялата седмица. Като ви дойде наум, постарайте се да ги пеете. Пеете ги тъй, както вие знаете, криво-ляво ги пеете.
към беседата >>
Какво друго качество има мисълта?
Мисълта трябва да има светлина. Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина. Сега каква трябва да е мисълта? Кое е другото качество на мисълта? Тя трябва да бъде красива.
Какво друго качество има мисълта?
Трябва да бъде права. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът, то е основата, която дава на известни чувства. Тия чувства трябва да бъдат благородни.
към беседата >>
Мислете върху трите думи през цялата седмица.
Мислете сега върху силата, мислете върху усета, мислете върху мисълта.
Мислете върху трите думи през цялата седмица.
Като ви дойде наум, постарайте се да ги пеете. Пеете ги тъй, както вие знаете, криво-ляво ги пеете.
към беседата >>
Трябва да бъде права.
Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина. Сега каква трябва да е мисълта? Кое е другото качество на мисълта? Тя трябва да бъде красива. Какво друго качество има мисълта?
Трябва да бъде права.
Какъв трябва да бъде усетът? Усетът, то е основата, която дава на известни чувства. Тия чувства трябва да бъдат благородни.
към беседата >>
Като ви дойде наум, постарайте се да ги пеете.
Мислете сега върху силата, мислете върху усета, мислете върху мисълта. Мислете върху трите думи през цялата седмица.
Като ви дойде наум, постарайте се да ги пеете.
Пеете ги тъй, както вие знаете, криво-ляво ги пеете.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде усетът?
Сега каква трябва да е мисълта? Кое е другото качество на мисълта? Тя трябва да бъде красива. Какво друго качество има мисълта? Трябва да бъде права.
Какъв трябва да бъде усетът?
Усетът, то е основата, която дава на известни чувства. Тия чувства трябва да бъдат благородни.
към беседата >>
Пеете ги тъй, както вие знаете, криво-ляво ги пеете.
Мислете сега върху силата, мислете върху усета, мислете върху мисълта. Мислете върху трите думи през цялата седмица. Като ви дойде наум, постарайте се да ги пеете.
Пеете ги тъй, както вие знаете, криво-ляво ги пеете.
към беседата >>
Усетът, то е основата, която дава на известни чувства.
Кое е другото качество на мисълта? Тя трябва да бъде красива. Какво друго качество има мисълта? Трябва да бъде права. Какъв трябва да бъде усетът?
Усетът, то е основата, която дава на известни чувства.
Тия чувства трябва да бъдат благородни.
към беседата >>
Човек, който мисли в себе си, той е всякога в правия път.
Човек, който мисли в себе си, той е всякога в правия път.
Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно. Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка. Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа. Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет. Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни.
към беседата >>
Тия чувства трябва да бъдат благородни.
Тя трябва да бъде красива. Какво друго качество има мисълта? Трябва да бъде права. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът, то е основата, която дава на известни чувства.
Тия чувства трябва да бъдат благородни.
към беседата >>
Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно.
Човек, който мисли в себе си, той е всякога в правия път.
Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно.
Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка. Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа. Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет. Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни. Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
към беседата >>
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл.
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл.
Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби? Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива. Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето.
към беседата >>
Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка.
Човек, който мисли в себе си, той е всякога в правия път. Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно.
Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка.
Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа. Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет. Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни. Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
към беседата >>
Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби?
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл.
Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби?
Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива. Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим.
към беседата >>
Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа.
Човек, който мисли в себе си, той е всякога в правия път. Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно. Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка.
Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа.
Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет. Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни. Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
към беседата >>
Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива.
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл. Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби?
Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива.
Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето.
към беседата >>
Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет.
Човек, който мисли в себе си, той е всякога в правия път. Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно. Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка. Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа.
Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет.
Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни. Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
към беседата >>
Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи.
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл. Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби? Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива.
Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи.
Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи.
към беседата >>
Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни.
Човек, който мисли в себе си, той е всякога в правия път. Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно. Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка. Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа. Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет.
Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни.
Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
към беседата >>
Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле.
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл. Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби? Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива. Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи.
Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле.
Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно. Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка. Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа. Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет. Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни.
Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
към беседата >>
Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето.
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл. Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби? Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива. Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле.
Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето.
На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия. А за сиромаха?
към беседата >>
Докато разбираш законите, които седят в тези трите думи, само така ще разбереш тия трите качества: за силата, която седи в твоето тяло, за усета, който имаш в твоето сърце, за светлината в твоя ум.
Докато разбираш законите, които седят в тези трите думи, само така ще разбереш тия трите качества: за силата, която седи в твоето тяло, за усета, който имаш в твоето сърце, за светлината в твоя ум.
Или за силата, топлината и светлината.
към беседата >>
На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим.
Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби? Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива. Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето.
На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим.
Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия. А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи?
към беседата >>
Или за силата, топлината и светлината.
Докато разбираш законите, които седят в тези трите думи, само така ще разбереш тия трите качества: за силата, която седи в твоето тяло, за усета, който имаш в твоето сърце, за светлината в твоя ум.
Или за силата, топлината и светлината.
към беседата >>
Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето.
Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива. Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим.
Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето.
Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия. А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле?
към беседата >>
Учителят пее: „Сила, сила, сила.“ Две погрешки.
Учителят пее: „Сила, сила, сила.“ Две погрешки.
Значи погрешката е във вашето сърце. Сърцето греши. Тази мисъл ще повлияе, ще го напишем правилно и ще го пеем правилно.
към беседата >>
Оттам ще се върне вкъщи.
Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето.
Оттам ще се върне вкъщи.
Туй е за богатия. А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден.
към беседата >>
Значи погрешката е във вашето сърце.
Учителят пее: „Сила, сила, сила.“ Две погрешки.
Значи погрешката е във вашето сърце.
Сърцето греши. Тази мисъл ще повлияе, ще го напишем правилно и ще го пеем правилно.
към беседата >>
Туй е за богатия.
Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи.
Туй е за богатия.
А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината?
към беседата >>
Сърцето греши.
Учителят пее: „Сила, сила, сила.“ Две погрешки. Значи погрешката е във вашето сърце.
Сърцето греши.
Тази мисъл ще повлияе, ще го напишем правилно и ще го пеем правилно.
към беседата >>
А за сиромаха?
Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия.
А за сиромаха?
Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам.
към беседата >>
Тази мисъл ще повлияе, ще го напишем правилно и ще го пеем правилно.
Учителят пее: „Сила, сила, сила.“ Две погрешки. Значи погрешката е във вашето сърце. Сърцето греши.
Тази мисъл ще повлияе, ще го напишем правилно и ще го пеем правилно.
към беседата >>
Сиромахът какво ще научи?
На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия. А за сиромаха?
Сиромахът какво ще научи?
Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам. Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето.
към беседата >>
Как ще пеете правилно?
Как ще пеете правилно?
Учителят пее: „Сила.“
към беседата >>
Защо сиромахът няма наргиле?
Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия. А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи?
Защо сиромахът няма наргиле?
На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам. Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето. Увиснало грозде вземаш.
към беседата >>
Учителят пее: „Сила.“
Как ще пеете правилно?
Учителят пее: „Сила.“
към беседата >>
На работа трябва да отива, на лозето целия ден.
Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия. А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле?
На работа трябва да отива, на лозето целия ден.
Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам. Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето. Увиснало грозде вземаш. Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво.
към беседата >>
Какво излиза от лозето на края на годината?
Туй е за богатия. А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден.
Какво излиза от лозето на края на годината?
Тюнбенкията излиза оттам. Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето. Увиснало грозде вземаш. Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво. Питам, коя тюнбенкия е по-хубава, наргилето ли, или гроздето?
към беседата >>
Тюнбенкията излиза оттам.
А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината?
Тюнбенкията излиза оттам.
Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето. Увиснало грозде вземаш. Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво. Питам, коя тюнбенкия е по-хубава, наргилето ли, или гроздето?
към беседата >>
Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето.
Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам.
Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето.
Увиснало грозде вземаш. Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво. Питам, коя тюнбенкия е по-хубава, наргилето ли, или гроздето?
към беседата >>
Увиснало грозде вземаш.
Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам. Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето.
Увиснало грозде вземаш.
Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво. Питам, коя тюнбенкия е по-хубава, наргилето ли, или гроздето?
към беседата >>
Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво.
На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам. Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето. Увиснало грозде вземаш.
Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво.
Питам, коя тюнбенкия е по-хубава, наргилето ли, или гроздето?
към беседата >>
Питам, коя тюнбенкия е по-хубава, наргилето ли, или гроздето?
Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам. Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето. Увиснало грозде вземаш. Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво.
Питам, коя тюнбенкия е по-хубава, наргилето ли, или гроздето?
към беседата >>
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа.
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа.
В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет. Човек мисли.
към беседата >>
В силата съзнанието е отвън.
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа.
В силата съзнанието е отвън.
Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет. Човек мисли. Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
към беседата >>
Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там.
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа. В силата съзнанието е отвън.
Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там.
Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет. Човек мисли. Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
към беседата >>
Житното зърно, което расте, в него има един усет.
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа. В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там.
Житното зърно, което расте, в него има един усет.
Житното зърно има усет. Човек мисли. Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
към беседата >>
Житното зърно има усет.
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа. В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет.
Житното зърно има усет.
Човек мисли. Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
към беседата >>
Човек мисли.
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа. В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет.
Човек мисли.
Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
към беседата >>
Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет. Човек мисли.
Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
към беседата >>
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа.
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа.
Как ще го превърнем? Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл. Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл. По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“. По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
към беседата >>
Как ще го превърнем?
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа.
Как ще го превърнем?
Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл. Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл. По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“. По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
към беседата >>
Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл.
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа. Как ще го превърнем?
Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл.
Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл. По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“. По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
към беседата >>
Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл.
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа. Как ще го превърнем? Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл.
Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл.
По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“. По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
към беседата >>
По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“.
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа. Как ще го превърнем? Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл. Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл.
По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“.
По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
към беседата >>
По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа. Как ще го превърнем? Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл. Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл. По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“.
По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
към беседата >>
Всяка семка трябва да се посее в земята и всяка мисъл – по същия закон тя си има свое начало.
Всяка семка трябва да се посее в земята и всяка мисъл – по същия закон тя си има свое начало.
Началото на нещата започва със сила, развитието започва с усета, мисълта е завършекът, краят на нещата. Тогава ние имаме в силата растене, живот, имаме и движение.
към беседата >>
Началото на нещата започва със сила, развитието започва с усета, мисълта е завършекът, краят на нещата.
Всяка семка трябва да се посее в земята и всяка мисъл – по същия закон тя си има свое начало.
Началото на нещата започва със сила, развитието започва с усета, мисълта е завършекът, краят на нещата.
Тогава ние имаме в силата растене, живот, имаме и движение.
към беседата >>
Тогава ние имаме в силата растене, живот, имаме и движение.
Всяка семка трябва да се посее в земята и всяка мисъл – по същия закон тя си има свое начало. Началото на нещата започва със сила, развитието започва с усета, мисълта е завършекът, краят на нещата.
Тогава ние имаме в силата растене, живот, имаме и движение.
към беседата >>
С : У : М.
С : У : М.
Имате едно естествено състояние. Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила. Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила. Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът?
към беседата >>
Имате едно естествено състояние.
С : У : М.
Имате едно естествено състояние.
Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила. Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила. Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката.
към беседата >>
Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила.
С : У : М. Имате едно естествено състояние.
Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила.
Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила. Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш.
към беседата >>
Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила.
С : У : М. Имате едно естествено състояние. Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила.
Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила.
Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата.
към беседата >>
Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък.
С : У : М. Имате едно естествено състояние. Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила. Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила.
Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък.
Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши.
към беседата >>
Какво ще почувства камъкът?
С : У : М. Имате едно естествено състояние. Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила. Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила. Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък.
Какво ще почувства камъкът?
Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши. Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу.
към беседата >>
Ще те заболи ръката.
Имате едно естествено състояние. Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила. Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила. Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът?
Ще те заболи ръката.
Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши. Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу. Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа.
към беседата >>
Този камък не мисли, няма какво да го биеш.
Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила. Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила. Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката.
Този камък не мисли, няма какво да го биеш.
Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши. Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу. Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа. Но ти трябва да разбираш законите на твоето тяло.
към беседата >>
Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата.
Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила. Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш.
Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата.
Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши. Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу. Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа. Но ти трябва да разбираш законите на твоето тяло.
към беседата >>
Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши.
Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата.
Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши.
Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу. Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа. Но ти трябва да разбираш законите на твоето тяло.
към беседата >>
Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу.
Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши.
Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу.
Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа. Но ти трябва да разбираш законите на твоето тяло.
към беседата >>
Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа.
Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши. Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу.
Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа.
Но ти трябва да разбираш законите на твоето тяло.
към беседата >>
Но ти трябва да разбираш законите на твоето тяло.
Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши. Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу. Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа.
Но ти трябва да разбираш законите на твоето тяло.
към беседата >>
Та по някой път вие в живота се спъвате от вашата сила с предмети, в които е вложена силата ви.
Та по някой път вие в живота се спъвате от вашата сила с предмети, в които е вложена силата ви.
Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете. Искаш да пееш, не може да пееш. Искаш да помниш, не може да помниш. Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл. Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш.
към беседата >>
Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете.
Та по някой път вие в живота се спъвате от вашата сила с предмети, в които е вложена силата ви.
Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете.
Искаш да пееш, не може да пееш. Искаш да помниш, не може да помниш. Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл. Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш. (Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
към беседата >>
Искаш да пееш, не може да пееш.
Та по някой път вие в живота се спъвате от вашата сила с предмети, в които е вложена силата ви. Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете.
Искаш да пееш, не може да пееш.
Искаш да помниш, не може да помниш. Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл. Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш. (Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
към беседата >>
Искаш да помниш, не може да помниш.
Та по някой път вие в живота се спъвате от вашата сила с предмети, в които е вложена силата ви. Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете. Искаш да пееш, не може да пееш.
Искаш да помниш, не може да помниш.
Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл. Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш. (Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
към беседата >>
Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл.
Та по някой път вие в живота се спъвате от вашата сила с предмети, в които е вложена силата ви. Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете. Искаш да пееш, не може да пееш. Искаш да помниш, не може да помниш.
Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл.
Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш. (Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
към беседата >>
Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш.
Та по някой път вие в живота се спъвате от вашата сила с предмети, в които е вложена силата ви. Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете. Искаш да пееш, не може да пееш. Искаш да помниш, не може да помниш. Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл.
Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш.
(Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
към беседата >>
(Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете. Искаш да пееш, не може да пееш. Искаш да помниш, не може да помниш. Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл. Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш.
(Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
към беседата >>
Когато пеете „Давай, давай“, то е сила.
Когато пеете „Давай, давай“, то е сила.
Когато пеете „Махар Бену Аба“, то е усет. Когато пеете „Фир-фюр-фен“, то е мисъл.
към беседата >>
Когато пеете „Махар Бену Аба“, то е усет.
Когато пеете „Давай, давай“, то е сила.
Когато пеете „Махар Бену Аба“, то е усет.
Когато пеете „Фир-фюр-фен“, то е мисъл.
към беседата >>
Когато пеете „Фир-фюр-фен“, то е мисъл.
Когато пеете „Давай, давай“, то е сила. Когато пеете „Махар Бену Аба“, то е усет.
Когато пеете „Фир-фюр-фен“, то е мисъл.
към беседата >>
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално.
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално.
Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш.
към беседата >>
Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати.
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално.
Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати.
Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна.
към беседата >>
Даването е на място.
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално. Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати.
Даването е на място.
Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна. Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват.
към беседата >>
Без да изпееш песента, значи без да ти платят.
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално. Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място.
Без да изпееш песента, значи без да ти платят.
Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна. Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват. Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.
към беседата >>
Ако не се плаща, даването не e на място.
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално. Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят.
Ако не се плаща, даването не e на място.
Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна. Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват. Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.
към беседата >>
Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш.
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално. Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място.
Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш.
Тогава обмяната е правилна. Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват. Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.
към беседата >>
Тогава обмяната е правилна.
Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш.
Тогава обмяната е правилна.
Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват. Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.
към беседата >>
Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват.
Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна.
Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват.
Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.
към беседата >>
Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.
Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна. Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват.
Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.
към беседата >>
Най-първо, трябва да благодарите за живота, който имате.
Най-първо, трябва да благодарите за живота, който имате.
към беседата >>
„Давай, давай“
„Давай, давай“
към беседата >>
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл.
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл.
Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно. Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви. Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах.
към беседата >>
Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно.
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл.
Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно.
Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви. Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах. Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли.
към беседата >>
Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви.
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл. Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно.
Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви.
Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах. Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли. Та правата мисъл, да мислите, това е богатство.
към беседата >>
Онзи, който пее, каква е целта му?
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл. Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно. Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви.
Онзи, който пее, каква е целта му?
Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах. Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли. Та правата мисъл, да мислите, това е богатство. Да усещате, това е богатство и да имате сила, това е богатство.
към беседата >>
Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее.
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл. Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно. Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви. Онзи, който пее, каква е целта му?
Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее.
Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах. Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли. Та правата мисъл, да мислите, това е богатство. Да усещате, това е богатство и да имате сила, това е богатство.
към беседата >>
Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах.
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл. Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно. Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви. Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее.
Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах.
Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли. Та правата мисъл, да мислите, това е богатство. Да усещате, това е богатство и да имате сила, това е богатство.
към беседата >>
Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли.
Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно. Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви. Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах.
Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли.
Та правата мисъл, да мислите, това е богатство. Да усещате, това е богатство и да имате сила, това е богатство.
към беседата >>
Та правата мисъл, да мислите, това е богатство.
Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви. Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах. Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли.
Та правата мисъл, да мислите, това е богатство.
Да усещате, това е богатство и да имате сила, това е богатство.
към беседата >>
Да усещате, това е богатство и да имате сила, това е богатство.
Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах. Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли. Та правата мисъл, да мислите, това е богатство.
Да усещате, това е богатство и да имате сила, това е богатство.
към беседата >>
Нека дойдем сега до усета.
Нека дойдем сега до усета.
Там какво имате, в „Махар Бену“? Сека как ще вложим усета в една песен? Как ще вложим топлина в песента? Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат.
към беседата >>
Там какво имате, в „Махар Бену“?
Нека дойдем сега до усета.
Там какво имате, в „Махар Бену“?
Сека как ще вложим усета в една песен? Как ще вложим топлина в песента? Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора.
към беседата >>
Сека как ще вложим усета в една песен?
Нека дойдем сега до усета. Там какво имате, в „Махар Бену“?
Сека как ще вложим усета в една песен?
Как ще вложим топлина в песента? Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата.
към беседата >>
Как ще вложим топлина в песента?
Нека дойдем сега до усета. Там какво имате, в „Махар Бену“? Сека как ще вложим усета в една песен?
Как ще вложим топлина в песента?
Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ.
към беседата >>
Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими.
Нека дойдем сега до усета. Там какво имате, в „Махар Бену“? Сека как ще вложим усета в една песен? Как ще вложим топлина в песента?
Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими.
Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът.
към беседата >>
Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат.
Нека дойдем сега до усета. Там какво имате, в „Махар Бену“? Сека как ще вложим усета в една песен? Как ще вложим топлина в песента? Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими.
Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат.
От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството.
към беседата >>
От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора.
Там какво имате, в „Махар Бену“? Сека как ще вложим усета в една песен? Как ще вложим топлина в песента? Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат.
От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора.
Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ?
към беседата >>
Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата.
Сека как ще вложим усета в една песен? Как ще вложим топлина в песента? Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора.
Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата.
То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ?
към беседата >>
То е туй, празното пространство, големият студ.
Как ще вложим топлина в песента? Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата.
То е туй, празното пространство, големият студ.
Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията?
към беседата >>
Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът.
Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ.
Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът.
Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора.
към беседата >>
Вие искате да пътувате през пространството.
Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът.
Вие искате да пътувате през пространството.
Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина.
към беседата >>
Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ?
От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството.
Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ?
Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина. Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси.
към беседата >>
Сиромашията топлина ли е, или е студ?
Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ?
Сиромашията топлина ли е, или е студ?
„Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина. Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси. Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати.
към беседата >>
„Студ.“ Какво е лошото на сиромашията?
То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ?
„Студ.“ Какво е лошото на сиромашията?
Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина. Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси. Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати. В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси.
към беседата >>
Сега в живота тия пълните хора са богатите хора.
Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията?
Сега в живота тия пълните хора са богатите хора.
Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина. Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси. Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати. В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси. Върху нещата трябва да се мисли.
към беседата >>
Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина.
Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора.
Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина.
Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси. Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати. В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси. Върху нещата трябва да се мисли.
към беседата >>
Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси.
Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина.
Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси.
Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати. В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси. Върху нещата трябва да се мисли.
към беседата >>
Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати.
Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина. Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси.
Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати.
В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси. Върху нещата трябва да се мисли.
към беседата >>
В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси.
„Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина. Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси. Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати.
В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси.
Върху нещата трябва да се мисли.
към беседата >>
Върху нещата трябва да се мисли.
Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина. Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси. Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати. В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси.
Върху нещата трябва да се мисли.
към беседата >>
Вие мислите, че животът е лош.
Вие мислите, че животът е лош.
Животът, като няма сила, има едни несгоди в него. Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди. Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса?
към беседата >>
Животът, като няма сила, има едни несгоди в него.
Вие мислите, че животът е лош.
Животът, като няма сила, има едни несгоди в него.
Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди. Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ.
към беседата >>
Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди.
Вие мислите, че животът е лош. Животът, като няма сила, има едни несгоди в него.
Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди.
Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ.
към беседата >>
Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди.
Вие мислите, че животът е лош. Животът, като няма сила, има едни несгоди в него. Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди.
Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди.
Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се.
към беседата >>
Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща.
Вие мислите, че животът е лош. Животът, като няма сила, има едни несгоди в него. Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди. Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди.
Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща.
Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се. Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете.
към беседата >>
Студ ли е това, петдесет градуса?
Вие мислите, че животът е лош. Животът, като няма сила, има едни несгоди в него. Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди. Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща.
Студ ли е това, петдесет градуса?
Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се. Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете. То е големият студ.
към беседата >>
Казват, че −273 градуса е абсолютният студ.
Животът, като няма сила, има едни несгоди в него. Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди. Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса?
Казват, че −273 градуса е абсолютният студ.
Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се. Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете. То е големият студ. Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ.
към беседата >>
Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ.
Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди. Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ.
Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ.
Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се. Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете. То е големият студ. Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ. Тогава той се самоубива.
към беседата >>
Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се.
Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ.
Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се.
Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете. То е големият студ. Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ. Тогава той се самоубива.
към беседата >>
Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете.
Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се.
Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете.
То е големият студ. Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ. Тогава той се самоубива.
към беседата >>
То е големият студ.
Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се. Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете.
То е големият студ.
Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ. Тогава той се самоубива.
към беседата >>
Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ.
Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се. Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете. То е големият студ.
Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ.
Тогава той се самоубива.
към беседата >>
Тогава той се самоубива.
Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се. Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете. То е големият студ. Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ.
Тогава той се самоубива.
към беседата >>
Следователно, когато човек не може да издържи известни условия, иска да ги измени, и ги изменя по един естествен път.
Следователно, когато човек не може да издържи известни условия, иска да ги измени, и ги изменя по един естествен път.
Правилото в света е, по този път трябва да се изучава силата. Как трябва да се справите с топлината, която имате? Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота. Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите? Силата къде ще поставиш?
към беседата >>
Правилото в света е, по този път трябва да се изучава силата.
Следователно, когато човек не може да издържи известни условия, иска да ги измени, и ги изменя по един естествен път.
Правилото в света е, по този път трябва да се изучава силата.
Как трябва да се справите с топлината, която имате? Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота. Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите? Силата къде ще поставиш? Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело.
към беседата >>
Как трябва да се справите с топлината, която имате?
Следователно, когато човек не може да издържи известни условия, иска да ги измени, и ги изменя по един естествен път. Правилото в света е, по този път трябва да се изучава силата.
Как трябва да се справите с топлината, която имате?
Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота. Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите? Силата къде ще поставиш? Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело. Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
към беседата >>
Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота.
Следователно, когато човек не може да издържи известни условия, иска да ги измени, и ги изменя по един естествен път. Правилото в света е, по този път трябва да се изучава силата. Как трябва да се справите с топлината, която имате?
Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота.
Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите? Силата къде ще поставиш? Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело. Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
към беседата >>
Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите?
Следователно, когато човек не може да издържи известни условия, иска да ги измени, и ги изменя по един естествен път. Правилото в света е, по този път трябва да се изучава силата. Как трябва да се справите с топлината, която имате? Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота.
Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите?
Силата къде ще поставиш? Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело. Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
към беседата >>
Силата къде ще поставиш?
Следователно, когато човек не може да издържи известни условия, иска да ги измени, и ги изменя по един естествен път. Правилото в света е, по този път трябва да се изучава силата. Как трябва да се справите с топлината, която имате? Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота. Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите?
Силата къде ще поставиш?
Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело. Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
към беседата >>
Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело.
Правилото в света е, по този път трябва да се изучава силата. Как трябва да се справите с топлината, която имате? Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота. Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите? Силата къде ще поставиш?
Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело.
Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
към беседата >>
Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
Как трябва да се справите с топлината, която имате? Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота. Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите? Силата къде ще поставиш? Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело.
Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
към беседата >>
Я изпейте пак: „Сила.“ Основния тон как ще го вземете?
Я изпейте пак: „Сила.“ Основния тон как ще го вземете?
Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има. Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща. Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата.
към беседата >>
Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има.
Я изпейте пак: „Сила.“ Основния тон как ще го вземете?
Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има.
Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща. Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни.
към беседата >>
Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща.
Я изпейте пак: „Сила.“ Основния тон как ще го вземете? Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има.
Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща.
Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре.
към беседата >>
Някой път вие вземате обикновената музика.
Я изпейте пак: „Сила.“ Основния тон как ще го вземете? Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има. Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща.
Някой път вие вземате обикновената музика.
Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва?
към беседата >>
Тя се нагажда според условията.
Я изпейте пак: „Сила.“ Основния тон как ще го вземете? Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има. Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща. Някой път вие вземате обикновената музика.
Тя се нагажда според условията.
Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила.
към беседата >>
Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата.
Я изпейте пак: „Сила.“ Основния тон как ще го вземете? Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има. Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща. Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията.
Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата.
В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се.
към беседата >>
В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни.
Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има. Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща. Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата.
В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни.
Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно.
към беседата >>
Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре.
Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща. Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни.
Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре.
Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци.
към беседата >>
Запример, ако се страхувате, какво ви липсва?
Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре.
Запример, ако се страхувате, какво ви липсва?
Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува.
към беседата >>
Щом се страхуваш, липсва ти сила.
Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва?
Щом се страхуваш, липсва ти сила.
Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са.
към беседата >>
Някой път искаш да пееш, страхуваш се.
Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила.
Някой път искаш да пееш, страхуваш се.
Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет.
към беседата >>
Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно.
В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се.
Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно.
Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет. Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
към беседата >>
Пък тия, които те слушат, не са певци.
Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно.
Пък тия, които те слушат, не са певци.
Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет. Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
към беседата >>
Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува.
Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци.
Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува.
Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет. Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
към беседата >>
Значи критици са.
Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува.
Значи критици са.
Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет. Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
към беседата >>
Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет.
Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са.
Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет.
Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
към беседата >>
Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет.
Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
към беседата >>
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“.
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“.
Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“. „Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“. Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига.
към беседата >>
Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“.
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“.
Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“.
„Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“. Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума.
към беседата >>
„Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“.
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“. Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“.
„Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“.
Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас.
към беседата >>
Да кажем, ти имаш една мисъл.
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“. Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“. „Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“.
Да кажем, ти имаш една мисъл.
Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас.
към беседата >>
Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне.
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“. Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“. „Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“. Да кажем, ти имаш една мисъл.
Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне.
Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас. Вие го търсите отвън.
към беседата >>
Когато мисълта е ясна, тогава се постига.
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“. Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“. „Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“. Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне.
Когато мисълта е ясна, тогава се постига.
Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас. Вие го търсите отвън. Той е вътре в сърцето.
към беседата >>
Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума.
Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“. „Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“. Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига.
Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума.
Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас. Вие го търсите отвън. Той е вътре в сърцето. Мисълта е във вашия ум.
към беседата >>
Туй е всичко вътре във вас.
„Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“. Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума.
Туй е всичко вътре във вас.
Не мислете, че силата е вън от вас. Вие го търсите отвън. Той е вътре в сърцето. Мисълта е във вашия ум.
към беседата >>
Не мислете, че силата е вън от вас.
Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас.
Не мислете, че силата е вън от вас.
Вие го търсите отвън. Той е вътре в сърцето. Мисълта е във вашия ум.
към беседата >>
Вие го търсите отвън.
Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас.
Вие го търсите отвън.
Той е вътре в сърцето. Мисълта е във вашия ум.
към беседата >>
Той е вътре в сърцето.
Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас. Вие го търсите отвън.
Той е вътре в сърцето.
Мисълта е във вашия ум.
към беседата >>
Мисълта е във вашия ум.
Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас. Вие го търсите отвън. Той е вътре в сърцето.
Мисълта е във вашия ум.
към беседата >>
Вие сега търсите кой автор е казал нещо.
Вие сега търсите кой автор е казал нещо.
Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл. Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят. Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки.
към беседата >>
Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл.
Вие сега търсите кой автор е казал нещо.
Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл.
Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят. Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки. Старайте се да бъдете силни.
към беседата >>
Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят.
Вие сега търсите кой автор е казал нещо. Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл.
Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят.
Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки. Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло.
към беседата >>
4.
Акаш и прана
,
НБ
, София, 24.12.1939г.,
За да може да събере праната и да я употреби правилно.
Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре. Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната. И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната. Защо трябва да постъпва човек правилно?
За да може да събере праната и да я употреби правилно.
Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно. Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции. Вследствие на това ще се създадат ред противоречия.
към беседата >>
Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят.
Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. В невежеството не може да има блаженство. Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва. Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение.
Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят.
Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. Бог е навсякъде.
към беседата >>
Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима.
Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната. И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната. Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно.
Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима.
Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно. Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции. Вследствие на това ще се създадат ред противоречия.
към беседата >>
Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе.
В невежеството не може да има блаженство. Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва. Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят.
Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе.
Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. Бог е навсякъде. Аз говоря за Бога като разумен принцип.
към беседата >>
Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно.
В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната. И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната. Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима.
Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно.
Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции. Вследствие на това ще се създадат ред противоречия.
към беседата >>
Законът е един и същ.
Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва. Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе.
Законът е един и същ.
Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. Бог е навсякъде. Аз говоря за Бога като разумен принцип. Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.
към беседата >>
Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции.
И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната. Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно.
Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции.
Вследствие на това ще се създадат ред противоречия.
към беседата >>
Бог е навсякъде.
Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ.
Бог е навсякъде.
Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. Бог е навсякъде. Аз говоря за Бога като разумен принцип. Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.
към беседата >>
Вследствие на това ще се създадат ред противоречия.
Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно. Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции.
Вследствие на това ще се създадат ред противоречия.
към беседата >>
Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете.
Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде.
Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете.
Бог е навсякъде. Аз говоря за Бога като разумен принцип. Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.
към беседата >>
За да се избегнат болестите, както и противоречията в живота, всички учени хора са започнали да изучават праната и акаша, да могат правилно да се ползуват от тях.
За да се избегнат болестите, както и противоречията в живота, всички учени хора са започнали да изучават праната и акаша, да могат правилно да се ползуват от тях.
Те ги изучават във всичките им форми. Сегашните хора се стремят да създадат нов свят. В какво седи новият свят? В новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това?
към беседата >>
Бог е навсякъде.
Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете.
Бог е навсякъде.
Аз говоря за Бога като разумен принцип. Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.
към беседата >>
Те ги изучават във всичките им форми.
За да се избегнат болестите, както и противоречията в живота, всички учени хора са започнали да изучават праната и акаша, да могат правилно да се ползуват от тях.
Те ги изучават във всичките им форми.
Сегашните хора се стремят да създадат нов свят. В какво седи новият свят? В новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите.
към беседата >>
Аз говоря за Бога като разумен принцип.
Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. Бог е навсякъде.
Аз говоря за Бога като разумен принцип.
Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.
към беседата >>
Сегашните хора се стремят да създадат нов свят.
За да се избегнат болестите, както и противоречията в живота, всички учени хора са започнали да изучават праната и акаша, да могат правилно да се ползуват от тях. Те ги изучават във всичките им форми.
Сегашните хора се стремят да създадат нов свят.
В какво седи новият свят? В новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете.
към беседата >>
Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.
Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете. Бог е навсякъде. Аз говоря за Бога като разумен принцип.
Тази разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му.
към беседата >>
В какво седи новият свят?
За да се избегнат болестите, както и противоречията в живота, всички учени хора са започнали да изучават праната и акаша, да могат правилно да се ползуват от тях. Те ги изучават във всичките им форми. Сегашните хора се стремят да създадат нов свят.
В какво седи новият свят?
В новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете. Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв.
към беседата >>
Та казвам: Човешкият дух и човешката душа, това са двата гласа.
Та казвам: Човешкият дух и човешката душа, това са двата гласа.
Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат. Там е погрешката на хората. Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия. Това са теории. Но има теории на сенките, има теории и на реалността.
към беседата >>
В новото разбиране на нещата.
За да се избегнат болестите, както и противоречията в живота, всички учени хора са започнали да изучават праната и акаша, да могат правилно да се ползуват от тях. Те ги изучават във всичките им форми. Сегашните хора се стремят да създадат нов свят. В какво седи новият свят?
В новото разбиране на нещата.
Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете. Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв. Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път.
към беседата >>
Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат.
Та казвам: Човешкият дух и човешката душа, това са двата гласа.
Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат.
Там е погрешката на хората. Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия. Това са теории. Но има теории на сенките, има теории и на реалността. В теориите на сенките нещата се опитват само външно.
към беседата >>
Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това?
За да се избегнат болестите, както и противоречията в живота, всички учени хора са започнали да изучават праната и акаша, да могат правилно да се ползуват от тях. Те ги изучават във всичките им форми. Сегашните хора се стремят да създадат нов свят. В какво седи новият свят? В новото разбиране на нещата.
Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това?
Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете. Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв. Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път. Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява.
към беседата >>
Там е погрешката на хората.
Та казвам: Човешкият дух и човешката душа, това са двата гласа. Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат.
Там е погрешката на хората.
Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия. Това са теории. Но има теории на сенките, има теории и на реалността. В теориите на сенките нещата се опитват само външно. Ти не можеш да опиташ същината на една сянка.
към беседата >>
Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите.
Те ги изучават във всичките им форми. Сегашните хора се стремят да създадат нов свят. В какво седи новият свят? В новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това?
Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите.
Срещам едно малко, но бедно дете. Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв. Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път. Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява.
към беседата >>
Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия.
Та казвам: Човешкият дух и човешката душа, това са двата гласа. Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат. Там е погрешката на хората.
Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия.
Това са теории. Но има теории на сенките, има теории и на реалността. В теориите на сенките нещата се опитват само външно. Ти не можеш да опиташ същината на една сянка.
към беседата >>
Срещам едно малко, но бедно дете.
Сегашните хора се стремят да създадат нов свят. В какво седи новият свят? В новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите.
Срещам едно малко, но бедно дете.
Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв. Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път. Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява.
към беседата >>
Това са теории.
Та казвам: Човешкият дух и човешката душа, това са двата гласа. Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат. Там е погрешката на хората. Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия.
Това са теории.
Но има теории на сенките, има теории и на реалността. В теориите на сенките нещата се опитват само външно. Ти не можеш да опиташ същината на една сянка.
към беседата >>
Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв.
В какво седи новият свят? В новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете.
Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв.
Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път. Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява.
към беседата >>
Но има теории на сенките, има теории и на реалността.
Та казвам: Човешкият дух и човешката душа, това са двата гласа. Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат. Там е погрешката на хората. Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия. Това са теории.
Но има теории на сенките, има теории и на реалността.
В теориите на сенките нещата се опитват само външно. Ти не можеш да опиташ същината на една сянка.
към беседата >>
Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път.
В новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете. Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв.
Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път.
Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява.
към беседата >>
В теориите на сенките нещата се опитват само външно.
Хората донякъде признават човешкия дух, но дойдат ли до душата, нея отричат. Там е погрешката на хората. Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия. Това са теории. Но има теории на сенките, има теории и на реалността.
В теориите на сенките нещата се опитват само външно.
Ти не можеш да опиташ същината на една сянка.
към беседата >>
Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява.
Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете. Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или певец, роден е за такъв. Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път.
Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява.
към беседата >>
Ти не можеш да опиташ същината на една сянка.
Там е погрешката на хората. Те казват, че душа в света не съществува, но само материя и енергия. Това са теории. Но има теории на сенките, има теории и на реалността. В теориите на сенките нещата се опитват само външно.
Ти не можеш да опиташ същината на една сянка.
към беседата >>
Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога.
Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога.
Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува.
към беседата >>
Сегашните хора живеят в сенките на живота, дето всички умират.
Сегашните хора живеят в сенките на живота, дето всички умират.
Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той. Обаче в реалността нещата не изчезват. Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват. Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях. Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място.
към беседата >>
Кого може да обича Бог?
Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога.
Кого може да обича Бог?
Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува. Учителят черпи нещо от своя способен ученик.
към беседата >>
Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той.
Сегашните хора живеят в сенките на живота, дето всички умират.
Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той.
Обаче в реалността нещата не изчезват. Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват. Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях. Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място. Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види.
към беседата >>
Кого може да обича професорът по музика?
Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога. Кого може да обича Бог?
Кого може да обича професорът по музика?
Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува. Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава.
към беседата >>
Обаче в реалността нещата не изчезват.
Сегашните хора живеят в сенките на живота, дето всички умират. Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той.
Обаче в реалността нещата не изчезват.
Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват. Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях. Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място. Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види.
към беседата >>
Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари.
Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога. Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика?
Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари.
Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува. Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана.
към беседата >>
Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват.
Сегашните хора живеят в сенките на живота, дето всички умират. Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той. Обаче в реалността нещата не изчезват.
Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват.
Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях. Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място. Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види.
към беседата >>
Способният ученик отваря сърцето на професора си.
Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога. Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари.
Способният ученик отваря сърцето на професора си.
От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува. Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят.
към беседата >>
Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях.
Сегашните хора живеят в сенките на живота, дето всички умират. Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той. Обаче в реалността нещата не изчезват. Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват.
Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях.
Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място. Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види.
към беседата >>
От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува.
Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога. Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си.
От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува.
Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят.
към беседата >>
Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място.
Сегашните хора живеят в сенките на живота, дето всички умират. Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той. Обаче в реалността нещата не изчезват. Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват. Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях.
Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място.
Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види.
към беседата >>
Учителят черпи нещо от своя способен ученик.
Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува.
Учителят черпи нещо от своя способен ученик.
От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят.
към беседата >>
Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види.
Като умре някой, всички казват, че не знаят къде е отишъл, изчезнал е той. Обаче в реалността нещата не изчезват. Някои хора са изчезнали за вас, [а] има такива, които не изчезват. Те ходят между хората, явяват им се, приказват с тях. Те уж умират, но след това си ходят на гости, на едно и на друго място.
Ако дойде някой ясновидец, той ще ги види.
към беседата >>
От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава.
Кого може да обича професорът по музика? Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува. Учителят черпи нещо от своя способен ученик.
От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава.
Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят.
към беседата >>
В една английска църква един проповедник проповядвал за онзи свят.
В една английска църква един проповедник проповядвал за онзи свят.
Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога. Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря? “ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно? “ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам?
към беседата >>
Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана.
Като види някой способен ученик, на когото очите светят, като види инструмент, професорът разбира, че той е даровит и веднага започва да го учи без пари. Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува. Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава.
Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана.
С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят.
към беседата >>
Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога.
В една английска църква един проповедник проповядвал за онзи свят.
Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога.
Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря? “ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно? “ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника.
към беседата >>
С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят.
Способният ученик отваря сърцето на професора си. От музикалното и даровитото дете излиза музикална енергия, от която и учителят се ползува. Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроците, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана.
С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят.
към беседата >>
Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря?
В една английска църква един проповедник проповядвал за онзи свят. Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога.
Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря?
“ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно? “ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе.
към беседата >>
Сега, аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора.
Сега, аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора.
Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: „Господ ще промисли.“ Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим.
към беседата >>
“ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно?
В една английска църква един проповедник проповядвал за онзи свят. Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога. Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря?
“ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно?
“ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе. Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята.
към беседата >>
Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: „Господ ще промисли.“ Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим.
Сега, аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора.
Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: „Господ ще промисли.“ Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим.
към беседата >>
“ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н.
В една английска църква един проповедник проповядвал за онзи свят. Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога. Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря? “ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно?
“ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н.
„На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе. Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето.
към беседата >>
Казвате: „Да се помолим на Бога.“ Как ще се помолите на Бога?
Казвате: „Да се помолим на Бога.“ Как ще се помолите на Бога?
Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша?
към беседата >>
„На кого от двамата да вярвам?
В една английска църква един проповедник проповядвал за онзи свят. Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога. Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря? “ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно? “ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н.
„На кого от двамата да вярвам?
– казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе. Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето. Това е реалното в живота.
към беседата >>
Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл.
Казвате: „Да се помолим на Бога.“ Как ще се помолите на Бога?
Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл.
Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш.
към беседата >>
– казал англичанинът, като се обърнал към проповедника.
Той казвал на своите слушатели, че след смъртта си душите отиват при Бога. Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря? “ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно? “ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам?
– казал англичанинът, като се обърнал към проповедника.
– Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе. Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето. Това е реалното в живота. Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете.
към беседата >>
Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл.
Казвате: „Да се помолим на Бога.“ Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл.
Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл.
Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша.
към беседата >>
– Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе.
Един от англичаните, който наскоро изгубил единствената си дъщеря, за която много скърбял, се обърнал към проповедника с думите: „Къде е сега моята дъщеря? “ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно? “ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника.
– Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе.
Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето. Това е реалното в живота. Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете.
към беседата >>
Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша?
Казвате: „Да се помолим на Бога.“ Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл.
Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша?
Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша. Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа.
към беседата >>
Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята.
“ – „При Бога е.“ В това време близо до този англичанин седял един ясновидец, който му казал: „Господине, твоята дъщеря е тук, при тебе.“ – „Как е възможно? “ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе.
Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята.
И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето. Това е реалното в живота. Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете.
към беседата >>
Ако мислите така, това е много казано.
Казвате: „Да се помолим на Бога.“ Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша?
Ако мислите така, това е много казано.
На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша. Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа. Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме.
към беседата >>
И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето.
“ И ясновидецът започнал да му разправя каква била дъщеря му, как била облечена и т.н. „На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе. Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята.
И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето.
Това е реалното в живота. Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете.
към беседата >>
На какво основание Бог може всякога да ви слуша?
Казвате: „Да се помолим на Бога.“ Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано.
На какво основание Бог може всякога да ви слуша?
За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша. Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа. Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме. Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.
към беседата >>
Това е реалното в живота.
„На кого от двамата да вярвам? – казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе. Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето.
Това е реалното в живота.
Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете.
към беседата >>
За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш.
Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша?
За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш.
Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша. Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа. Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме. Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.
към беседата >>
Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете.
– казал англичанинът, като се обърнал към проповедника. – Ти казваш, че дъщеря ми е при Бога, а този господин казва, че е тук при мене и се разговаря с него.“ Ще вярваш на ясновидеца, който описва дъщеря ти и казва какво иска от тебе. Значи, всичко, каквото става на небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на небето. Това е реалното в живота.
Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете.
към беседата >>
Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша.
Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш.
Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша.
Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа. Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме. Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.
към беседата >>
Казвам: Ще се научите правилно да дишате, за да приемате нужната прана от въздуха.
Казвам: Ще се научите правилно да дишате, за да приемате нужната прана от въздуха.
Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани. Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син?
към беседата >>
Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа.
Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша? Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша.
Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа.
Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме. Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.
към беседата >>
Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани.
Казвам: Ще се научите правилно да дишате, за да приемате нужната прана от въздуха.
Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани.
Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него.
към беседата >>
Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме.
Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша. Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа.
Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме.
Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.
към беседата >>
НАГОРЕ