НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1025
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1025
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Доволството в живота
,
МОК
, София, 14.7.1933г.,
“ Започни да пееш.
(втори вариант)
Причината е една, а условията са много и се различават едно от друго. Може ли при една и съща причина да действат различни условия? Може ли при двама души с еднакви способности да имаме различно пеене: единият да пее правилно, а другият - неправилно? „Не мога да пея.“ Щом си способен, а не можеш да пееш, ти си болен. „Какво да правя, за да оздравея?
“ Започни да пееш.
Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав. Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни. Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш?
към втори вариант >>
Една вечер пак се помолила да се махне могилата пред прозореца и й си легнала с тази молитва.
(втори вариант)
Много от вашите опити приличат на опита, който направила една стара баба. Тя имала пред колибата си могила, която пречела на слънцето да влиза в стаята й. Бабата постоянно се молела на Бога да махне могилата, да се отвори простор пред нея, да вижда надалеч.
Една вечер пак се помолила да се махне могилата пред прозореца и й си легнала с тази молитва.
Като станала сутринта от сън и видяла, че могилата е на мястото си, тя си казала: „Както мислех, така и стана.“ В заключение бабата си казала: „Колкото и да се молиш, животът ще бъде такъв, какъвто Бог го е направил. Колкото и да се молиш, Бога няма да те чуе.“
към втори вариант >>
Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав.
(втори вариант)
Може ли при една и съща причина да действат различни условия? Може ли при двама души с еднакви способности да имаме различно пеене: единият да пее правилно, а другият - неправилно? „Не мога да пея.“ Щом си способен, а не можеш да пееш, ти си болен. „Какво да правя, за да оздравея? “ Започни да пееш.
Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав.
Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни. Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота?
към втори вариант >>
Като станала сутринта от сън и видяла, че могилата е на мястото си, тя си казала: „Както мислех, така и стана.“ В заключение бабата си казала: „Колкото и да се молиш, животът ще бъде такъв, какъвто Бог го е направил.
(втори вариант)
Много от вашите опити приличат на опита, който направила една стара баба. Тя имала пред колибата си могила, която пречела на слънцето да влиза в стаята й. Бабата постоянно се молела на Бога да махне могилата, да се отвори простор пред нея, да вижда надалеч. Една вечер пак се помолила да се махне могилата пред прозореца и й си легнала с тази молитва.
Като станала сутринта от сън и видяла, че могилата е на мястото си, тя си казала: „Както мислех, така и стана.“ В заключение бабата си казала: „Колкото и да се молиш, животът ще бъде такъв, какъвто Бог го е направил.
Колкото и да се молиш, Бога няма да те чуе.“
към втори вариант >>
Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни.
(втори вариант)
Може ли при двама души с еднакви способности да имаме различно пеене: единият да пее правилно, а другият - неправилно? „Не мога да пея.“ Щом си способен, а не можеш да пееш, ти си болен. „Какво да правя, за да оздравея? “ Започни да пееш. Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав.
Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни.
Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват.
към втори вариант >>
Колкото и да се молиш, Бога няма да те чуе.“
(втори вариант)
Много от вашите опити приличат на опита, който направила една стара баба. Тя имала пред колибата си могила, която пречела на слънцето да влиза в стаята й. Бабата постоянно се молела на Бога да махне могилата, да се отвори простор пред нея, да вижда надалеч. Една вечер пак се помолила да се махне могилата пред прозореца и й си легнала с тази молитва. Като станала сутринта от сън и видяла, че могилата е на мястото си, тя си казала: „Както мислех, така и стана.“ В заключение бабата си казала: „Колкото и да се молиш, животът ще бъде такъв, какъвто Бог го е направил.
Колкото и да се молиш, Бога няма да те чуе.“
към втори вариант >>
Никой не може сам да уреди порядъка на болния.
(втори вариант)
„Не мога да пея.“ Щом си способен, а не можеш да пееш, ти си болен. „Какво да правя, за да оздравея? “ Започни да пееш. Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав. Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни.
Никой не може сам да уреди порядъка на болния.
Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват. Какво ще придобиеш от това?
към втори вариант >>
Друга една баба имала също такава могила пред къщата си.
(втори вариант)
Друга една баба имала също такава могила пред къщата си.
Тя извикала един здрав, силен момък и му казала: „Ще построиш къща на могилата.“ Момъкът изпълнил желанието й. Казвали й: „Ще те духа вятърът тук.“ „Нищо от това.“ Тя предпочела да я духа вятърът, отколкото могилата да й закрива слънцето. Коя от двете баби е по-разумна? Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата.
към втори вариант >>
Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи.
(втори вариант)
„Какво да правя, за да оздравея? “ Започни да пееш. Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав. Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни. Никой не може сам да уреди порядъка на болния.
Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи.
Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват. Какво ще придобиеш от това? То е ограничение, за да се събуди човешкият дух.
към втори вариант >>
Тя извикала един здрав, силен момък и му казала: „Ще построиш къща на могилата.“ Момъкът изпълнил желанието й.
(втори вариант)
Друга една баба имала също такава могила пред къщата си.
Тя извикала един здрав, силен момък и му казала: „Ще построиш къща на могилата.“ Момъкът изпълнил желанието й.
Казвали й: „Ще те духа вятърът тук.“ „Нищо от това.“ Тя предпочела да я духа вятърът, отколкото могилата да й закрива слънцето. Коя от двете баби е по-разумна? Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата.
към втори вариант >>
Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш?
(втори вариант)
“ Започни да пееш. Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав. Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни. Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи.
Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш?
Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват. Какво ще придобиеш от това? То е ограничение, за да се събуди човешкият дух. Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.
към втори вариант >>
Казвали й: „Ще те духа вятърът тук.“ „Нищо от това.“ Тя предпочела да я духа вятърът, отколкото могилата да й закрива слънцето.
(втори вариант)
Друга една баба имала също такава могила пред къщата си. Тя извикала един здрав, силен момък и му казала: „Ще построиш къща на могилата.“ Момъкът изпълнил желанието й.
Казвали й: „Ще те духа вятърът тук.“ „Нищо от това.“ Тя предпочела да я духа вятърът, отколкото могилата да й закрива слънцето.
Коя от двете баби е по-разумна? Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата.
към втори вариант >>
Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота?
(втори вариант)
Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав. Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни. Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш?
Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота?
Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват. Какво ще придобиеш от това? То е ограничение, за да се събуди човешкият дух. Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.
към втори вариант >>
Коя от двете баби е по-разумна?
(втори вариант)
Друга една баба имала също такава могила пред къщата си. Тя извикала един здрав, силен момък и му казала: „Ще построиш къща на могилата.“ Момъкът изпълнил желанието й. Казвали й: „Ще те духа вятърът тук.“ „Нищо от това.“ Тя предпочела да я духа вятърът, отколкото могилата да й закрива слънцето.
Коя от двете баби е по-разумна?
Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата.
към втори вариант >>
Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват.
(втори вариант)
Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни. Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота?
Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват.
Какво ще придобиеш от това? То е ограничение, за да се събуди човешкият дух. Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.
към втори вариант >>
Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата.
(втори вариант)
Друга една баба имала също такава могила пред къщата си. Тя извикала един здрав, силен момък и му казала: „Ще построиш къща на могилата.“ Момъкът изпълнил желанието й. Казвали й: „Ще те духа вятърът тук.“ „Нищо от това.“ Тя предпочела да я духа вятърът, отколкото могилата да й закрива слънцето. Коя от двете баби е по-разумна?
Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата.
към втори вариант >>
Какво ще придобиеш от това?
(втори вариант)
Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват.
Какво ще придобиеш от това?
То е ограничение, за да се събуди човешкият дух. Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.
към втори вариант >>
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека.
(втори вариант)
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека.
Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам.
към втори вариант >>
То е ограничение, за да се събуди човешкият дух.
(втори вариант)
Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват. Какво ще придобиеш от това?
То е ограничение, за да се събуди човешкият дух.
Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.
към втори вариант >>
Планината, това сме ние.
(втори вариант)
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека.
Планината, това сме ние.
Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане.
към втори вариант >>
Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.
(втори вариант)
Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват. Какво ще придобиеш от това? То е ограничение, за да се събуди човешкият дух.
Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.
към втори вариант >>
Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние.
(втори вариант)
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека. Планината, това сме ние.
Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние.
Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша.
към втори вариант >>
Що е свобода?
(втори вариант)
Що е свобода?
Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки. Здравият човек има ли нужда от превръзки? Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание.
към втори вариант >>
Тази планина трябва да се премести.
(втори вариант)
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние.
Тази планина трябва да се премести.
С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е.
към втори вариант >>
Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки.
(втори вариант)
Що е свобода?
Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки.
Здравият човек има ли нужда от превръзки? Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния.
към втори вариант >>
С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне.
(втори вариант)
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести.
С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне.
Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си.
към втори вариант >>
Здравият човек има ли нужда от превръзки?
(втори вариант)
Що е свобода? Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки.
Здравият човек има ли нужда от превръзки?
Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие.
към втори вариант >>
Тази планина, това си ти сам.
(втори вариант)
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне.
Тази планина, това си ти сам.
Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо?
към втори вариант >>
Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота?
(втори вариант)
Що е свобода? Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки. Здравият човек има ли нужда от превръзки?
Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота?
Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин.
към втори вариант >>
Каквото кажеш, може да стане.
(втори вариант)
Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам.
Каквото кажеш, може да стане.
Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо? Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко.
към втори вариант >>
Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния.
(втори вариант)
Що е свобода? Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки. Здравият човек има ли нужда от превръзки? Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота?
Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния.
Например казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм.
към втори вариант >>
Тя ще те слуша.
(втори вариант)
Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане.
Тя ще те слуша.
И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо? Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко.
към втори вариант >>
Например казва се, че животът е страдание.
(втори вариант)
Що е свобода? Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки. Здравият човек има ли нужда от превръзки? Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния.
Например казва се, че животът е страдание.
Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм. Защо изпада той в това състояние?
към втори вариант >>
И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е.
(втори вариант)
Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша.
И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е.
себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо? Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко.
към втори вариант >>
Това е теория на болния.
(втори вариант)
Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки. Здравият човек има ли нужда от превръзки? Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание.
Това е теория на болния.
Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм. Защо изпада той в това състояние? Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб.
към втори вариант >>
себе си.
(втори вариант)
С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е.
себе си.
Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо? Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко.
към втори вариант >>
Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие.
(втори вариант)
Здравият човек има ли нужда от превръзки? Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния.
Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие.
Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм. Защо изпада той в това състояние? Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб. Защо няма хляб, най-насъщното в живота?
към втори вариант >>
Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо?
(втори вариант)
Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си.
Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо?
Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко.
към втори вариант >>
Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин.
(втори вариант)
Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие.
Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин.
Неразумният често изпада в песимизъм. Защо изпада той в това състояние? Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб. Защо няма хляб, най-насъщното в живота? Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на земята.
към втори вариант >>
Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко.
(втори вариант)
Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо?
Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко.
към втори вариант >>
Неразумният често изпада в песимизъм.
(втори вариант)
Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин.
Неразумният често изпада в песимизъм.
Защо изпада той в това състояние? Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб. Защо няма хляб, най-насъщното в живота? Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на земята.
към втори вариант >>
Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят.
(втори вариант)
Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят.
Минава един прост човек и ги гледа как теглят въжето. Той ги пита: „ Имате ли малко масло? “ „Имаме.“ Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето. Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре. Маслото улеснява работата.
към втори вариант >>
Защо изпада той в това състояние?
(втори вариант)
Например казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм.
Защо изпада той в това състояние?
Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб. Защо няма хляб, най-насъщното в живота? Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на земята.
към втори вариант >>
Минава един прост човек и ги гледа как теглят въжето.
(втори вариант)
Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят.
Минава един прост човек и ги гледа как теглят въжето.
Той ги пита: „ Имате ли малко масло? “ „Имаме.“ Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето. Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре. Маслото улеснява работата.
към втори вариант >>
Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб.
(втори вариант)
Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм. Защо изпада той в това състояние?
Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб.
Защо няма хляб, най-насъщното в живота? Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на земята.
към втори вариант >>
Той ги пита: „ Имате ли малко масло?
(втори вариант)
Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят. Минава един прост човек и ги гледа как теглят въжето.
Той ги пита: „ Имате ли малко масло?
“ „Имаме.“ Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето. Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре. Маслото улеснява работата.
към втори вариант >>
Защо няма хляб, най-насъщното в живота?
(втори вариант)
Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм. Защо изпада той в това състояние? Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб.
Защо няма хляб, най-насъщното в живота?
Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на земята.
към втори вариант >>
“ „Имаме.“ Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето.
(втори вариант)
Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят. Минава един прост човек и ги гледа как теглят въжето. Той ги пита: „ Имате ли малко масло?
“ „Имаме.“ Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето.
Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре. Маслото улеснява работата.
към втори вариант >>
Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на земята.
(втори вариант)
Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм. Защо изпада той в това състояние? Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб. Защо няма хляб, най-насъщното в живота?
Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на земята.
към втори вариант >>
Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре.
(втори вариант)
Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят. Минава един прост човек и ги гледа как теглят въжето. Той ги пита: „ Имате ли малко масло? “ „Имаме.“ Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето.
Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре.
Маслото улеснява работата.
към втори вариант >>
Един ден Бог решил да изпрати житото на земята да храни хората.
(втори вариант)
Един ден Бог решил да изпрати житото на земята да храни хората.
За тази цел той го облякъл В хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята. Един богат мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш.“ Житото се съгласило на всичко. Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън. Това траяло кратко време. Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее.
към втори вариант >>
Маслото улеснява работата.
(втори вариант)
Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят. Минава един прост човек и ги гледа как теглят въжето. Той ги пита: „ Имате ли малко масло? “ „Имаме.“ Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето. Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре.
Маслото улеснява работата.
към втори вариант >>
За тази цел той го облякъл В хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята.
(втори вариант)
Един ден Бог решил да изпрати житото на земята да храни хората.
За тази цел той го облякъл В хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята.
Един богат мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш.“ Житото се съгласило на всичко. Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън. Това траяло кратко време. Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее. Мъдрият земеделец наблюдавал как се развива то и като видял, че узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара.
към втори вариант >>
Казвам, когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планина да местите.
(втори вариант)
Казвам, когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планина да местите.
Например, когато някой ви обича, от един ваш жест той разбира какво искате и е готов да изпълни желанието ви. Ако не ви обича, с часове може да го молите за нещо, да плачете и разказвате нуждите си, но нищо не е в състояние да го накара да ви помогне. Всичко става лесно, ако разбирате законите на природата - на любовта като велик закон на природата, на мъдростта и на истината, също велики закони на природата.
към втори вариант >>
Един богат мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш.“ Житото се съгласило на всичко.
(втори вариант)
Един ден Бог решил да изпрати житото на земята да храни хората. За тази цел той го облякъл В хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята.
Един богат мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш.“ Житото се съгласило на всичко.
Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън. Това траяло кратко време. Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее. Мъдрият земеделец наблюдавал как се развива то и като видял, че узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара.
към втори вариант >>
Например, когато някой ви обича, от един ваш жест той разбира какво искате и е готов да изпълни желанието ви.
(втори вариант)
Казвам, когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планина да местите.
Например, когато някой ви обича, от един ваш жест той разбира какво искате и е готов да изпълни желанието ви.
Ако не ви обича, с часове може да го молите за нещо, да плачете и разказвате нуждите си, но нищо не е в състояние да го накара да ви помогне. Всичко става лесно, ако разбирате законите на природата - на любовта като велик закон на природата, на мъдростта и на истината, също велики закони на природата.
към втори вариант >>
Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън.
(втори вариант)
Един ден Бог решил да изпрати житото на земята да храни хората. За тази цел той го облякъл В хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята. Един богат мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш.“ Житото се съгласило на всичко.
Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън.
Това траяло кратко време. Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее. Мъдрият земеделец наблюдавал как се развива то и като видял, че узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара.
към втори вариант >>
Ако не ви обича, с часове може да го молите за нещо, да плачете и разказвате нуждите си, но нищо не е в състояние да го накара да ви помогне.
(втори вариант)
Казвам, когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планина да местите. Например, когато някой ви обича, от един ваш жест той разбира какво искате и е готов да изпълни желанието ви.
Ако не ви обича, с часове може да го молите за нещо, да плачете и разказвате нуждите си, но нищо не е в състояние да го накара да ви помогне.
Всичко става лесно, ако разбирате законите на природата - на любовта като велик закон на природата, на мъдростта и на истината, също велики закони на природата.
към втори вариант >>
Това траяло кратко време.
(втори вариант)
Един ден Бог решил да изпрати житото на земята да храни хората. За тази цел той го облякъл В хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята. Един богат мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш.“ Житото се съгласило на всичко. Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън.
Това траяло кратко време.
Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее. Мъдрият земеделец наблюдавал как се развива то и като видял, че узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара.
към втори вариант >>
Всичко става лесно, ако разбирате законите на природата - на любовта като велик закон на природата, на мъдростта и на истината, също велики закони на природата.
(втори вариант)
Казвам, когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планина да местите. Например, когато някой ви обича, от един ваш жест той разбира какво искате и е готов да изпълни желанието ви. Ако не ви обича, с часове може да го молите за нещо, да плачете и разказвате нуждите си, но нищо не е в състояние да го накара да ви помогне.
Всичко става лесно, ако разбирате законите на природата - на любовта като велик закон на природата, на мъдростта и на истината, също велики закони на природата.
към втори вариант >>
Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее.
(втори вариант)
Един ден Бог решил да изпрати житото на земята да храни хората. За тази цел той го облякъл В хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята. Един богат мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш.“ Житото се съгласило на всичко. Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън. Това траяло кратко време.
Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее.
Мъдрият земеделец наблюдавал как се развива то и като видял, че узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара.
към втори вариант >>
„Как да намерим любовта?
(втори вариант)
„Как да намерим любовта?
“ Любовта е във вас. Мъдростта и истината също са във вас. Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мене в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън.
към втори вариант >>
Мъдрият земеделец наблюдавал как се развива то и като видял, че узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара.
(втори вариант)
За тази цел той го облякъл В хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята. Един богат мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш.“ Житото се съгласило на всичко. Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън. Това траяло кратко време. Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее.
Мъдрият земеделец наблюдавал как се развива то и като видял, че узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара.
към втори вариант >>
“ Любовта е във вас.
(втори вариант)
„Как да намерим любовта?
“ Любовта е във вас.
Мъдростта и истината също са във вас. Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мене в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън.
към втори вариант >>
Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка.“ То се зарадвало и успокоило.
(втори вариант)
Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка.“ То се зарадвало и успокоило.
Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото. Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли. Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки.
към втори вариант >>
Мъдростта и истината също са във вас.
(втори вариант)
„Как да намерим любовта? “ Любовта е във вас.
Мъдростта и истината също са във вас.
Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мене в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп.
към втори вариант >>
Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото.
(втори вариант)
Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка.“ То се зарадвало и успокоило.
Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото.
Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли. Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали.
към втори вариант >>
Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони.
(втори вариант)
„Как да намерим любовта? “ Любовта е във вас. Мъдростта и истината също са във вас.
Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони.
Според мене в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп.
към втори вариант >>
Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли.
(втори вариант)
Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка.“ То се зарадвало и успокоило. Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото.
Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли.
Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака.
към втори вариант >>
Според мене в това отношение вие сте гениални.
(втори вариант)
„Как да намерим любовта? “ Любовта е във вас. Мъдростта и истината също са във вас. Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони.
Според мене в това отношение вие сте гениални.
Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам.
към втори вариант >>
Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара.
(втори вариант)
Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка.“ То се зарадвало и успокоило. Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото. Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли.
Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара.
Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака. Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър.
към втори вариант >>
Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън.
(втори вариант)
„Как да намерим любовта? “ Любовта е във вас. Мъдростта и истината също са във вас. Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мене в това отношение вие сте гениални.
Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън.
Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре.
към втори вариант >>
Той хванал една мишка и я изял.
(втори вариант)
Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка.“ То се зарадвало и успокоило. Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото. Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли. Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара.
Той хванал една мишка и я изял.
Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака. Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос.
към втори вариант >>
Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън.
(втори вариант)
“ Любовта е във вас. Мъдростта и истината също са във вас. Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мене в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън.
Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън.
Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре. Аз трябва да го опитам.
към втори вариант >>
Така постъпил той и с останалите мишки.
(втори вариант)
Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка.“ То се зарадвало и успокоило. Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото. Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли. Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял.
Така постъпил той и с останалите мишки.
Една след друга, мишките изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака. Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос. Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака?
към втори вариант >>
Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп.
(втори вариант)
Мъдростта и истината също са във вас. Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мене в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън.
Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп.
Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре. Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето.
към втори вариант >>
Една след друга, мишките изчезвали.
(втори вариант)
Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото. Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли. Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки.
Една след друга, мишките изчезвали.
Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака. Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос. Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира.
към втори вариант >>
Още с пипането вие познавате, че има сироп.
(втори вариант)
Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мене в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп.
Още с пипането вие познавате, че има сироп.
По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре. Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него.
към втори вариант >>
Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака.
(втори вариант)
Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли. Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали.
Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака.
Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос. Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира. Которакът продължавал да си яде мишки.
към втори вариант >>
По пипане само аз не го познавам.
(втори вариант)
Според мене в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп.
По пипане само аз не го познавам.
Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре. Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето.
към втори вариант >>
Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър.
(втори вариант)
Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака.
Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър.
Обаче явил се най-важният въпрос. Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира. Которакът продължавал да си яде мишки. Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът - да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните.“ Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна.
към втори вариант >>
Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре.
(втори вариант)
Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам.
Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре.
Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето. Сироп има вътре.
към втори вариант >>
Обаче явил се най-важният въпрос.
(втори вариант)
Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака. Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър.
Обаче явил се най-важният въпрос.
Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира. Которакът продължавал да си яде мишки. Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът - да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните.“ Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна. Которакът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.
към втори вариант >>
Аз трябва да го опитам.
(втори вариант)
Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре.
Аз трябва да го опитам.
Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето. Сироп има вътре. Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му.
към втори вариант >>
Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака?
(втори вариант)
Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака. Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос.
Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака?
Предложението на младата мишка не могло да се реализира. Которакът продължавал да си яде мишки. Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът - да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните.“ Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна. Которакът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.
към втори вариант >>
Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето.
(втори вариант)
Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре. Аз трябва да го опитам.
Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето.
Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето. Сироп има вътре. Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му. Човекът, който не е направил света, нищо не знае.
към втори вариант >>
Предложението на младата мишка не могло да се реализира.
(втори вариант)
Една след друга, мишките изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака. Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос. Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака?
Предложението на младата мишка не могло да се реализира.
Которакът продължавал да си яде мишки. Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът - да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните.“ Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна. Которакът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.
към втори вариант >>
Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него.
(втори вариант)
Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре. Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето.
Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него.
Ти питаш какво има в шишето. Сироп има вътре. Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му. Човекът, който не е направил света, нищо не знае. Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.
към втори вариант >>
Которакът продължавал да си яде мишки.
(втори вариант)
Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака. Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос. Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира.
Которакът продължавал да си яде мишки.
Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът - да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните.“ Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна. Которакът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.
към втори вариант >>
Ти питаш какво има в шишето.
(втори вариант)
По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре. Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него.
Ти питаш какво има в шишето.
Сироп има вътре. Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му. Човекът, който не е направил света, нищо не знае. Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.
към втори вариант >>
Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът - да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните.“ Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна.
(втори вариант)
Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос. Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира. Которакът продължавал да си яде мишки.
Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът - да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните.“ Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна.
Которакът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.
към втори вариант >>
Сироп има вътре.
(втори вариант)
Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре. Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето.
Сироп има вътре.
Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му. Човекът, който не е направил света, нищо не знае. Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.
към втори вариант >>
Которакът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.
(втори вариант)
Обаче явил се най-важният въпрос. Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира. Которакът продължавал да си яде мишки. Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът - да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните.“ Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна.
Которакът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.
към втори вариант >>
Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му.
(втори вариант)
Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето. Сироп има вътре.
Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му.
Човекът, който не е направил света, нищо не знае. Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.
към втори вариант >>
Какво заключение ще дадете на тази приказка?
(втори вариант)
Какво заключение ще дадете на тази приказка?
Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света. Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките. Кой ще го оправи? Мъдрият и добър земеделец. Как ще го оправи?
към втори вариант >>
Човекът, който не е направил света, нищо не знае.
(втори вариант)
Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето. Сироп има вътре. Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му.
Човекът, който не е направил света, нищо не знае.
Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.
към втори вариант >>
Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света.
(втори вариант)
Какво заключение ще дадете на тази приказка?
Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света.
Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките. Кой ще го оправи? Мъдрият и добър земеделец. Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните.
към втори вариант >>
Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.
(втори вариант)
Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето. Сироп има вътре. Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му. Човекът, който не е направил света, нищо не знае.
Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.
към втори вариант >>
Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките.
(втори вариант)
Какво заключение ще дадете на тази приказка? Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света.
Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките.
Кой ще го оправи? Мъдрият и добър земеделец. Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света.
към втори вариант >>
Казвате: „Трябва да има някой да ни обича.“ Това е предпоставка.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да има някой да ни обича.“ Това е предпоставка.
Двама инвалиди с отрязани крака седят и се разговарят. Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен. Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае.
към втори вариант >>
Кой ще го оправи?
(втори вариант)
Какво заключение ще дадете на тази приказка? Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света. Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките.
Кой ще го оправи?
Мъдрият и добър земеделец. Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот?
към втори вариант >>
Двама инвалиди с отрязани крака седят и се разговарят.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да има някой да ни обича.“ Това е предпоставка.
Двама инвалиди с отрязани крака седят и се разговарят.
Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен. Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданйята.
към втори вариант >>
Мъдрият и добър земеделец.
(втори вариант)
Какво заключение ще дадете на тази приказка? Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света. Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките. Кой ще го оправи?
Мъдрият и добър земеделец.
Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот? “ Как ще се оправи животът на един човек?
към втори вариант >>
Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да има някой да ни обича.“ Това е предпоставка. Двама инвалиди с отрязани крака седят и се разговарят.
Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен.
Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданйята. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката.
към втори вариант >>
Как ще го оправи?
(втори вариант)
Какво заключение ще дадете на тази приказка? Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света. Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките. Кой ще го оправи? Мъдрият и добър земеделец.
Как ще го оправи?
Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот? “ Как ще се оправи животът на един човек? Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните.
към втори вариант >>
Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да има някой да ни обича.“ Това е предпоставка. Двама инвалиди с отрязани крака седят и се разговарят. Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен.
Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си.
Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданйята. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение?
към втори вариант >>
Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните.
(втори вариант)
Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света. Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките. Кой ще го оправи? Мъдрият и добър земеделец. Как ще го оправи?
Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните.
Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот? “ Как ще се оправи животът на един човек? Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат.
към втори вариант >>
Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да има някой да ни обича.“ Това е предпоставка. Двама инвалиди с отрязани крака седят и се разговарят. Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен. Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си.
Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо.
Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданйята. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина.
към втори вариант >>
Само така ще се махнат престъпленията в света.
(втори вариант)
Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките. Кой ще го оправи? Мъдрият и добър земеделец. Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните.
Само така ще се махнат престъпленията в света.
Питате: „Как ще се оправи нашият живот? “ Как ще се оправи животът на един човек? Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота.
към втори вариант >>
Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва да има някой да ни обича.“ Това е предпоставка. Двама инвалиди с отрязани крака седят и се разговарят. Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен. Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо.
Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае.
Оплакват се от страданйята. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина.
към втори вариант >>
Питате: „Как ще се оправи нашият живот?
(втори вариант)
Кой ще го оправи? Мъдрият и добър земеделец. Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света.
Питате: „Как ще се оправи нашият живот?
“ Как ще се оправи животът на един човек? Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи.
към втори вариант >>
Оплакват се от страданйята.
(втори вариант)
Двама инвалиди с отрязани крака седят и се разговарят. Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен. Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае.
Оплакват се от страданйята.
Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване.
към втори вариант >>
“ Как ще се оправи животът на един човек?
(втори вариант)
Мъдрият и добър земеделец. Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот?
“ Как ще се оправи животът на един човек?
Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи.
към втори вариант >>
Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката.
(втори вариант)
Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен. Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданйята.
Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката.
Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи.
към втори вариант >>
Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните.
(втори вариант)
Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот? “ Как ще се оправи животът на един човек?
Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните.
Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри.
към втори вариант >>
Защо става това отклонение?
(втори вариант)
Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданйята. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката.
Защо става това отклонение?
За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени.
към втори вариант >>
Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат.
(втори вариант)
Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот? “ Как ще се оправи животът на един човек? Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните.
Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат.
Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри. Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява.
към втори вариант >>
За да се образува една малка междина.
(втори вариант)
Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданйята. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение?
За да се образува една малка междина.
Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава?
към втори вариант >>
Това значи правилно разбиране на живота.
(втори вариант)
Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот? “ Как ще се оправи животът на един човек? Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат.
Това значи правилно разбиране на живота.
В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри. Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява. Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък, в порядъка на болния.
към втори вариант >>
Всяко страдание е такава междина.
(втори вариант)
Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданйята. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина.
Всяко страдание е такава междина.
И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния.
към втори вариант >>
В това разбиране се крият велики принципи.
(втори вариант)
Питате: „Как ще се оправи нашият живот? “ Как ще се оправи животът на един човек? Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота.
В това разбиране се крият велики принципи.
Важно е човек да разбере на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри. Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява. Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък, в порядъка на болния.
към втори вариант >>
И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване.
(втори вариант)
Оплакват се от страданйята. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина.
И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване.
Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния. Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва.
към втори вариант >>
Важно е човек да разбере на какъв принцип служи.
(втори вариант)
“ Как ще се оправи животът на един човек? Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи.
Важно е човек да разбере на какъв принцип служи.
Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри. Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява. Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък, в порядъка на болния.
към втори вариант >>
Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи.
(втори вариант)
Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване.
Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи.
Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния. Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва. Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига.
към втори вариант >>
Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри.
(втори вариант)
Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи.
Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри.
Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява. Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък, в порядъка на болния.
към втори вариант >>
Във времето стават постоянни промени.
(втори вариант)
Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи.
Във времето стават постоянни промени.
Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния. Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва. Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига. Тогава можеш да излезеш вън да работиш.
към втори вариант >>
Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява.
(втори вариант)
Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри.
Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява.
Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък, в порядъка на болния.
към втори вариант >>
Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава?
(втори вариант)
За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени.
Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава?
Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния. Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва. Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига. Тогава можеш да излезеш вън да работиш. Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.
към втори вариант >>
Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък, в порядъка на болния.
(втори вариант)
Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри. Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява.
Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък, в порядъка на болния.
към втори вариант >>
Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния.
(втори вариант)
Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава?
Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния.
Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва. Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига. Тогава можеш да излезеш вън да работиш. Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.
към втори вариант >>
Днес всички хора очакват животът да се оправи по механически начин, т.е.
(втори вариант)
Днес всички хора очакват животът да се оправи по механически начин, т.е.
да се махнат мишките от хамбара. Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара? Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка. Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум?
към втори вариант >>
Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва.
(втори вариант)
И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния.
Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва.
Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига. Тогава можеш да излезеш вън да работиш. Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.
към втори вариант >>
да се махнат мишките от хамбара.
(втори вариант)
Днес всички хора очакват животът да се оправи по механически начин, т.е.
да се махнат мишките от хамбара.
Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара? Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка. Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? Вкисване и недоволство.
към втори вариант >>
Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига.
(втори вариант)
Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния. Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва.
Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига.
Тогава можеш да излезеш вън да работиш. Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.
към втори вариант >>
Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара?
(втори вариант)
Днес всички хора очакват животът да се оправи по механически начин, т.е. да се махнат мишките от хамбара.
Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара?
Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка. Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? Вкисване и недоволство. Какво трябва да се прави?
към втори вариант >>
Тогава можеш да излезеш вън да работиш.
(втори вариант)
Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния. Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва. Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига.
Тогава можеш да излезеш вън да работиш.
Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.
към втори вариант >>
Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка.
(втори вариант)
Днес всички хора очакват животът да се оправи по механически начин, т.е. да се махнат мишките от хамбара. Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара?
Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка.
Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? Вкисване и недоволство. Какво трябва да се прави? Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия като скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.
(втори вариант)
Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния. Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва. Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига. Тогава можеш да излезеш вън да работиш.
Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.
към втори вариант >>
Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка.
(втори вариант)
Днес всички хора очакват животът да се оправи по механически начин, т.е. да се махнат мишките от хамбара. Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара? Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка.
Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка.
Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? Вкисване и недоволство. Какво трябва да се прави? Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия като скъпоценен камък. Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го туриш на работа.
към втори вариант >>
И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете.
(втори вариант)
И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете.
Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате. Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си. Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява?
към втори вариант >>
Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум?
(втори вариант)
Днес всички хора очакват животът да се оправи по механически начин, т.е. да се махнат мишките от хамбара. Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара? Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка. Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка.
Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум?
Вкисване и недоволство. Какво трябва да се прави? Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия като скъпоценен камък. Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го туриш на работа.
към втори вариант >>
Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате.
(втори вариант)
И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете.
Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате.
Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си. Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява? Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му.
към втори вариант >>
Вкисване и недоволство.
(втори вариант)
да се махнат мишките от хамбара. Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара? Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка. Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум?
Вкисване и недоволство.
Какво трябва да се прави? Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия като скъпоценен камък. Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го туриш на работа.
към втори вариант >>
Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си.
(втори вариант)
И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете. Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате.
Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си.
Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява? Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад.
към втори вариант >>
Какво трябва да се прави?
(втори вариант)
Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара? Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка. Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? Вкисване и недоволство.
Какво трябва да се прави?
Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия като скъпоценен камък. Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го туриш на работа.
към втори вариант >>
Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота.
(втори вариант)
И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете. Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате. Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си.
Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота.
Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява? Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме.
към втори вариант >>
Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия като скъпоценен камък.
(втори вариант)
Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка. Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? Вкисване и недоволство. Какво трябва да се прави?
Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия като скъпоценен камък.
Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го туриш на работа.
към втори вариант >>
Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш.
(втори вариант)
И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете. Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате. Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си. Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота.
Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш.
Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява? Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска.
към втори вариант >>
Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го туриш на работа.
(втори вариант)
Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? Вкисване и недоволство. Какво трябва да се прави? Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия като скъпоценен камък.
Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го туриш на работа.
към втори вариант >>
Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява?
(втори вариант)
И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете. Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате. Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си. Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш.
Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява?
Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска. Богат, т.е.
към втори вариант >>
Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си.
(втори вариант)
Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си.
Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек. Важно е в какво се заключава твоето учение. Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота.
към втори вариант >>
Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му.
(втори вариант)
Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате. Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си. Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява?
Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му.
Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска. Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска.
към втори вариант >>
Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек.
(втори вариант)
Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си.
Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек.
Важно е в какво се заключава твоето учение. Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота. Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си.
към втори вариант >>
Само така можеш да бъдеш млад.
(втори вариант)
Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си. Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява? Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му.
Само така можеш да бъдеш млад.
Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска. Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това?
към втори вариант >>
Важно е в какво се заключава твоето учение.
(втори вариант)
Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си. Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек.
Важно е в какво се заключава твоето учение.
Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота. Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата.
към втори вариант >>
Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме.
(втори вариант)
Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява? Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад.
Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме.
Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска. Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това? “ „Много просто.
към втори вариант >>
Ако си учен, помогни на болния.
(втори вариант)
Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си. Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек. Важно е в какво се заключава твоето учение.
Ако си учен, помогни на болния.
Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота. Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката.
към втори вариант >>
Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска.
(втори вариант)
Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява? Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме.
Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска.
Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това? “ „Много просто. Не обичаш някого - беден си.
към втори вариант >>
Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател.
(втори вариант)
Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си. Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек. Важно е в какво се заключава твоето учение. Ако си учен, помогни на болния.
Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател.
Покажи това в живота. Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик.
към втори вариант >>
Богат, т.е.
(втори вариант)
Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява? Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска.
Богат, т.е.
стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това? “ „Много просто. Не обичаш някого - беден си. Запитай се защо не го обичаш.
към втори вариант >>
Покажи това в живота.
(втори вариант)
Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си. Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек. Важно е в какво се заключава твоето учение. Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател.
Покажи това в живота.
Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене.
към втори вариант >>
стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска.
(втори вариант)
Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска. Богат, т.е.
стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска.
Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това? “ „Много просто. Не обичаш някого - беден си. Запитай се защо не го обичаш. Щом го обикнеш, ще забогатееш.
към втори вариант >>
Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си.
(втори вариант)
Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек. Важно е в какво се заключава твоето учение. Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота.
Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си.
Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене. Всъщност болните се нуждаят от песни и музика.
към втори вариант >>
Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това?
(втори вариант)
Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска. Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска.
Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това?
“ „Много просто. Не обичаш някого - беден си. Запитай се защо не го обичаш. Щом го обикнеш, ще забогатееш. Така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш.“ Човек може и по външен път да се подмлади.
към втори вариант >>
Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата.
(втори вариант)
Важно е в какво се заключава твоето учение. Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота. Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си.
Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата.
Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене. Всъщност болните се нуждаят от песни и музика. Така ще се смени тяхното състояние.
към втори вариант >>
“ „Много просто.
(втори вариант)
Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска. Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това?
“ „Много просто.
Не обичаш някого - беден си. Запитай се защо не го обичаш. Щом го обикнеш, ще забогатееш. Така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш.“ Човек може и по външен път да се подмлади. Например, като изгорите тялото на змията, от праха й може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото.
към втори вариант >>
Днес при лекуване не си служат с музиката.
(втори вариант)
Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота. Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата.
Днес при лекуване не си служат с музиката.
Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене. Всъщност болните се нуждаят от песни и музика. Така ще се смени тяхното състояние. Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.
към втори вариант >>
Не обичаш някого - беден си.
(втори вариант)
Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска. Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това? “ „Много просто.
Не обичаш някого - беден си.
Запитай се защо не го обичаш. Щом го обикнеш, ще забогатееш. Така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш.“ Човек може и по външен път да се подмлади. Например, като изгорите тялото на змията, от праха й може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото.
към втори вариант >>
Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик.
(втори вариант)
Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота. Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката.
Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик.
Там не се позволява пеене и свирене. Всъщност болните се нуждаят от песни и музика. Така ще се смени тяхното състояние. Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.
към втори вариант >>
Запитай се защо не го обичаш.
(втори вариант)
Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това? “ „Много просто. Не обичаш някого - беден си.
Запитай се защо не го обичаш.
Щом го обикнеш, ще забогатееш. Така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш.“ Човек може и по външен път да се подмлади. Например, като изгорите тялото на змията, от праха й може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото.
към втори вариант >>
Там не се позволява пеене и свирене.
(втори вариант)
Покажи това в живота. Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик.
Там не се позволява пеене и свирене.
Всъщност болните се нуждаят от песни и музика. Така ще се смени тяхното състояние. Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.
към втори вариант >>
Щом го обикнеш, ще забогатееш.
(втори вариант)
стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това? “ „Много просто. Не обичаш някого - беден си. Запитай се защо не го обичаш.
Щом го обикнеш, ще забогатееш.
Така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш.“ Човек може и по външен път да се подмлади. Например, като изгорите тялото на змията, от праха й може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото.
към втори вариант >>
Всъщност болните се нуждаят от песни и музика.
(втори вариант)
Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене.
Всъщност болните се нуждаят от песни и музика.
Така ще се смени тяхното състояние. Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.
към втори вариант >>
Така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш.“ Човек може и по външен път да се подмлади.
(втори вариант)
Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това? “ „Много просто. Не обичаш някого - беден си. Запитай се защо не го обичаш. Щом го обикнеш, ще забогатееш.
Така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш.“ Човек може и по външен път да се подмлади.
Например, като изгорите тялото на змията, от праха й може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото.
към втори вариант >>
Така ще се смени тяхното състояние.
(втори вариант)
Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене. Всъщност болните се нуждаят от песни и музика.
Така ще се смени тяхното състояние.
Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.
към втори вариант >>
Например, като изгорите тялото на змията, от праха й може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото.
(втори вариант)
“ „Много просто. Не обичаш някого - беден си. Запитай се защо не го обичаш. Щом го обикнеш, ще забогатееш. Така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш.“ Човек може и по външен път да се подмлади.
Например, като изгорите тялото на змията, от праха й може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото.
към втори вариант >>
Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.
(втори вариант)
Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене. Всъщност болните се нуждаят от песни и музика. Така ще се смени тяхното състояние.
Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.
към втори вариант >>
Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, но и по вътрешен път.
(втори вариант)
Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, но и по вътрешен път.
Обаче трябва да разбираш законите. Може да живееш на земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в тебе. Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята. Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество. Затова казва Христос: „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите.“
към втори вариант >>
Какво се разбира под „неизвестно число“?
(втори вариант)
Какво се разбира под „неизвестно число“?
Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо. Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая? Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето.
към втори вариант >>
Обаче трябва да разбираш законите.
(втори вариант)
Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, но и по вътрешен път.
Обаче трябва да разбираш законите.
Може да живееш на земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в тебе. Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята. Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество. Затова казва Христос: „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите.“
към втори вариант >>
Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо.
(втори вариант)
Какво се разбира под „неизвестно число“?
Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо.
Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая? Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето.
към втори вариант >>
Може да живееш на земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в тебе.
(втори вариант)
Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, но и по вътрешен път. Обаче трябва да разбираш законите.
Може да живееш на земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в тебе.
Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята. Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество. Затова казва Христос: „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите.“
към втори вариант >>
Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая?
(втори вариант)
Какво се разбира под „неизвестно число“? Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо.
Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая?
Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка.
към втори вариант >>
Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята.
(втори вариант)
Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, но и по вътрешен път. Обаче трябва да разбираш законите. Може да живееш на земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в тебе.
Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята.
Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество. Затова казва Христос: „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите.“
към втори вариант >>
Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина?
(втори вариант)
Какво се разбира под „неизвестно число“? Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо. Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая?
Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина?
Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът.
към втори вариант >>
Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество.
(втори вариант)
Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, но и по вътрешен път. Обаче трябва да разбираш законите. Може да живееш на земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в тебе. Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята.
Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество.
Затова казва Христос: „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите.“
към втори вариант >>
Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето?
(втори вариант)
Какво се разбира под „неизвестно число“? Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо. Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая? Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина?
Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето?
Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле.
към втори вариант >>
Затова казва Христос: „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите.“
(втори вариант)
Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, но и по вътрешен път. Обаче трябва да разбираш законите. Може да живееш на земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в тебе. Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята. Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество.
Затова казва Христос: „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите.“
към втори вариант >>
Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето.
(втори вариант)
Какво се разбира под „неизвестно число“? Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо. Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая? Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето?
Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето.
В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета.
към втори вариант >>
Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот.
(втори вариант)
Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот.
Там се излъга първият човек. Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това? За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път.
към втори вариант >>
В пилето се крият силите на яйцето.
(втори вариант)
Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо. Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая? Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето.
В пилето се крият силите на яйцето.
То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две?
към втори вариант >>
Там се излъга първият човек.
(втори вариант)
Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот.
Там се излъга първият човек.
Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това? За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно.
към втори вариант >>
То постепенно израства и става кокошка.
(втори вариант)
Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая? Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето.
То постепенно израства и става кокошка.
Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две? Има разлика.
към втори вариант >>
Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това?
(втори вариант)
Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот. Там се излъга първият човек.
Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това?
За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави.
към втори вариант >>
Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът.
(втори вариант)
Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка.
Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът.
При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две? Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са?
към втори вариант >>
За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона.
(втори вариант)
Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот. Там се излъга първият човек. Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това?
За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона.
Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси?
към втори вариант >>
При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле.
(втори вариант)
Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът.
При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле.
Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две? Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви.
към втори вариант >>
Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си?
(втори вариант)
Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот. Там се излъга първият човек. Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това? За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона.
Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си?
Всеки търси лесния път. И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра?
към втори вариант >>
Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета.
(втори вариант)
Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле.
Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета.
Има ли разлика между числата едно и две? Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле.
към втори вариант >>
Всеки търси лесния път.
(втори вариант)
Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот. Там се излъга първият човек. Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това? За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си?
Всеки търси лесния път.
И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо!
към втори вариант >>
Има ли разлика между числата едно и две?
(втори вариант)
В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета.
Има ли разлика между числата едно и две?
Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле. При двойката всичко е удвоено.
към втори вариант >>
И това е възможно.
(втори вариант)
Там се излъга първият човек. Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това? За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път.
И това е възможно.
Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас!
към втори вариант >>
Има разлика.
(втори вариант)
То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две?
Има разлика.
Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле. При двойката всичко е удвоено. Еднаква ли е силата на една и на две свещи?
към втори вариант >>
Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави.
(втори вариант)
Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това? За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно.
Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави.
При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас! “ Казваш: „Да имам този глас!
към втори вариант >>
Резултатите от тях едни и същи ли са?
(втори вариант)
Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две? Има разлика.
Резултатите от тях едни и същи ли са?
Не са еднакви. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле. При двойката всичко е удвоено. Еднаква ли е силата на една и на две свещи? Не е еднаква.
към втори вариант >>
При това положение може ли да бъдете сиромаси?
(втори вариант)
За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави.
При това положение може ли да бъдете сиромаси?
Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас! “ Казваш: „Да имам този глас! “ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали?
към втори вариант >>
Не са еднакви.
(втори вариант)
При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две? Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са?
Не са еднакви.
При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле. При двойката всичко е удвоено. Еднаква ли е силата на една и на две свещи? Не е еднаква.
към втори вариант >>
Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра?
(втори вариант)
Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси?
Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра?
Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас! “ Казваш: „Да имам този глас! “ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш?
към втори вариант >>
При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле.
(втори вариант)
Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две? Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви.
При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле.
При двойката всичко е удвоено. Еднаква ли е силата на една и на две свещи? Не е еднаква.
към втори вариант >>
Такъв глас е чудо!
(втори вариант)
Всеки търси лесния път. И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра?
Такъв глас е чудо!
Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас! “ Казваш: „Да имам този глас! “ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш? Ще пееш по всяко време, когато те викнат.
към втори вариант >>
При двойката всичко е удвоено.
(втори вариант)
Има ли разлика между числата едно и две? Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле.
При двойката всичко е удвоено.
Еднаква ли е силата на една и на две свещи? Не е еднаква.
към втори вариант >>
Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас!
(втори вариант)
И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо!
Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас!
“ Казваш: „Да имам този глас! “ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш? Ще пееш по всяко време, когато те викнат. И от сън да те събудят, да си готов да пееш.
към втори вариант >>
Еднаква ли е силата на една и на две свещи?
(втори вариант)
Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле. При двойката всичко е удвоено.
Еднаква ли е силата на една и на две свещи?
Не е еднаква.
към втори вариант >>
“ Казваш: „Да имам този глас!
(втори вариант)
Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас!
“ Казваш: „Да имам този глас!
“ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш? Ще пееш по всяко време, когато те викнат. И от сън да те събудят, да си готов да пееш.
към втори вариант >>
Не е еднаква.
(втори вариант)
Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле. При двойката всичко е удвоено. Еднаква ли е силата на една и на две свещи?
Не е еднаква.
към втори вариант >>
“ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали?
(втори вариант)
При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас! “ Казваш: „Да имам този глас!
“ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали?
Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш? Ще пееш по всяко време, когато те викнат. И от сън да те събудят, да си готов да пееш.
към втори вариант >>
Така се различават и отношенията на един човек и на двама души.
(втори вариант)
Така се различават и отношенията на един човек и на двама души.
Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят ? Те трябва да се координират. Такъв е законът В горния свят. Как ще координирате яйцето и пилето? Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето.
към втори вариант >>
Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш?
(втори вариант)
Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас! “ Казваш: „Да имам този глас! “ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали?
Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш?
Ще пееш по всяко време, когато те викнат. И от сън да те събудят, да си готов да пееш.
към втори вариант >>
Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят ?
(втори вариант)
Така се различават и отношенията на един човек и на двама души.
Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят ?
Те трябва да се координират. Такъв е законът В горния свят. Как ще координирате яйцето и пилето? Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето. Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето пилето, ще се натъкнем на безплодие.
към втори вариант >>
Ще пееш по всяко време, когато те викнат.
(втори вариант)
Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас! “ Казваш: „Да имам този глас! “ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш?
Ще пееш по всяко време, когато те викнат.
И от сън да те събудят, да си готов да пееш.
към втори вариант >>
Те трябва да се координират.
(втори вариант)
Така се различават и отношенията на един човек и на двама души. Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят ?
Те трябва да се координират.
Такъв е законът В горния свят. Как ще координирате яйцето и пилето? Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето. Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето пилето, ще се натъкнем на безплодие.
към втори вариант >>
И от сън да те събудят, да си готов да пееш.
(втори вариант)
Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас! “ Казваш: „Да имам този глас! “ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш? Ще пееш по всяко време, когато те викнат.
И от сън да те събудят, да си готов да пееш.
към втори вариант >>
Такъв е законът В горния свят.
(втори вариант)
Така се различават и отношенията на един човек и на двама души. Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят ? Те трябва да се координират.
Такъв е законът В горния свят.
Как ще координирате яйцето и пилето? Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето. Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето пилето, ще се натъкнем на безплодие.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно правило.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило.
Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение. В разположението е зародишът на живота, т.е. зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката.
към втори вариант >>
Как ще координирате яйцето и пилето?
(втори вариант)
Така се различават и отношенията на един човек и на двама души. Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят ? Те трябва да се координират. Такъв е законът В горния свят.
Как ще координирате яйцето и пилето?
Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето. Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето пилето, ще се натъкнем на безплодие.
към втори вариант >>
Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило.
Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение.
В разположението е зародишът на живота, т.е. зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе.
към втори вариант >>
Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето.
(втори вариант)
Така се различават и отношенията на един човек и на двама души. Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят ? Те трябва да се координират. Такъв е законът В горния свят. Как ще координирате яйцето и пилето?
Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето.
Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето пилето, ще се натъкнем на безплодие.
към втори вариант >>
В разположението е зародишът на живота, т.е.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило. Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение.
В разположението е зародишът на живота, т.е.
зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе. Учете се от квачката.
към втори вариант >>
Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето пилето, ще се натъкнем на безплодие.
(втори вариант)
Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят ? Те трябва да се координират. Такъв е законът В горния свят. Как ще координирате яйцето и пилето? Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето.
Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето пилето, ще се натъкнем на безплодие.
към втори вариант >>
зародишът на яйцето.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило. Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение. В разположението е зародишът на живота, т.е.
зародишът на яйцето.
Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе. Учете се от квачката. „На какво да се учим?
към втори вариант >>
Да дойдем до музиката.
(втори вариант)
Да дойдем до музиката.
Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие. Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това. Обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум.
към втори вариант >>
Как ще измътите това яйце?
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило. Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение. В разположението е зародишът на живота, т.е. зародишът на яйцето.
Как ще измътите това яйце?
Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе. Учете се от квачката. „На какво да се учим? “ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание.
към втори вариант >>
Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие.
(втори вариант)
Да дойдем до музиката.
Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие.
Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това. Обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон.
към втори вариант >>
Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило. Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение. В разположението е зародишът на живота, т.е. зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце?
Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката.
Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе. Учете се от квачката. „На какво да се учим? “ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки.
към втори вариант >>
Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това.
(втори вариант)
Да дойдем до музиката. Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие.
Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това.
Обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете.
към втори вариант >>
Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе.
(втори вариант)
Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение. В разположението е зародишът на живота, т.е. зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката.
Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе.
Учете се от квачката. „На какво да се учим? “ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса.
към втори вариант >>
Обаче гениалният музикант ще усети тази липса.
(втори вариант)
Да дойдем до музиката. Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие. Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това.
Обаче гениалният музикант ще усети тази липса.
Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското „до“ има 32 трептения.
към втори вариант >>
Учете се от квачката.
(втори вариант)
В разположението е зародишът на живота, т.е. зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе.
Учете се от квачката.
„На какво да се учим? “ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето.
към втори вариант >>
Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила.
(втори вариант)
Да дойдем до музиката. Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие. Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това. Обаче гениалният музикант ще усети тази липса.
Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила.
Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго?
към втори вариант >>
„На какво да се учим?
(втори вариант)
зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе. Учете се от квачката.
„На какво да се учим?
“ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите?
към втори вариант >>
Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум.
(втори вариант)
Да дойдем до музиката. Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие. Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това. Обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила.
Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум.
Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“?
към втори вариант >>
“ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание.
(втори вариант)
Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе. Учете се от квачката. „На какво да се учим?
“ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание.
Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите? Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот.
към втори вариант >>
Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон.
(втори вариант)
Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие. Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това. Обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум.
Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон.
Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“.
към втори вариант >>
Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки.
(втори вариант)
Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе. Учете се от квачката. „На какво да се учим? “ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание.
Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки.
Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите? Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот. Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи.
към втори вариант >>
Музикалният човек схваща трептенията на тоновете.
(втори вариант)
Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това. Обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон.
Музикалният човек схваща трептенията на тоновете.
Например най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения.
към втори вариант >>
Този е пътят към прогреса.
(втори вариант)
Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе. Учете се от квачката. „На какво да се учим? “ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки.
Този е пътят към прогреса.
Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите? Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот. Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи. Това значи да бъде човек съучастник в делото на разумната природа, в делото на Бога.
към втори вариант >>
Например най-ниското „до“ има 32 трептения.
(втори вариант)
Обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете.
Например най-ниското „до“ има 32 трептения.
Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения.
към втори вариант >>
Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето.
(втори вариант)
Учете се от квачката. „На какво да се учим? “ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса.
Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето.
Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите? Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот. Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи. Това значи да бъде човек съучастник в делото на разумната природа, в делото на Бога.
към втори вариант >>
Може ли да различите тези трептения едно от друго?
(втори вариант)
Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското „до“ има 32 трептения.
Може ли да различите тези трептения едно от друго?
Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения. То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения.
към втори вариант >>
Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите?
(втори вариант)
„На какво да се учим? “ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето.
Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите?
Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот. Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи. Това значи да бъде човек съучастник в делото на разумната природа, в делото на Бога.
към втори вариант >>
Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“?
(втори вариант)
Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго?
Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“?
Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения. То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав.
към втори вариант >>
Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот.
(втори вариант)
“ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите?
Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот.
Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи. Това значи да бъде човек съучастник в делото на разумната природа, в делото на Бога.
към втори вариант >>
Има тонове, по-ниски от „до“.
(втори вариант)
Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“?
Има тонове, по-ниски от „до“.
Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения. То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав. Причината, законът и резултатът вървят хармонично.
към втори вариант >>
Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи.
(втори вариант)
Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите? Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот.
Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи.
Това значи да бъде човек съучастник в делото на разумната природа, в делото на Бога.
към втори вариант >>
Те имат само по две трептения.
(втори вариант)
Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“.
Те имат само по две трептения.
Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения. То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав. Причината, законът и резултатът вървят хармонично. В това не може да има никакво нарушение.
към втори вариант >>
Това значи да бъде човек съучастник в делото на разумната природа, в делото на Бога.
(втори вариант)
Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите? Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот. Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи.
Това значи да бъде човек съучастник в делото на разумната природа, в делото на Бога.
към втори вариант >>
Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения.
(втори вариант)
Например най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения.
Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения.
То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав. Причината, законът и резултатът вървят хармонично. В това не може да има никакво нарушение.
към втори вариант >>
Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи.
(втори вариант)
Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи.
Бъдете всякога и от всичко доволни. „Възможно ли е това? “ За разумния всичко е възможно.
към втори вариант >>
То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения.
(втори вариант)
Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения.
То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения.
Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав. Причината, законът и резултатът вървят хармонично. В това не може да има никакво нарушение.
към втори вариант >>
Бъдете всякога и от всичко доволни.
(втори вариант)
Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи.
Бъдете всякога и от всичко доволни.
„Възможно ли е това? “ За разумния всичко е възможно.
към втори вариант >>
Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав.
(втори вариант)
Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения. То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения.
Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав.
Причината, законът и резултатът вървят хармонично. В това не може да има никакво нарушение.
към втори вариант >>
„Възможно ли е това?
(втори вариант)
Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи. Бъдете всякога и от всичко доволни.
„Възможно ли е това?
“ За разумния всичко е възможно.
към втори вариант >>
Причината, законът и резултатът вървят хармонично.
(втори вариант)
Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения. То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав.
Причината, законът и резултатът вървят хармонично.
В това не може да има никакво нарушение.
към втори вариант >>
“ За разумния всичко е възможно.
(втори вариант)
Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи. Бъдете всякога и от всичко доволни. „Възможно ли е това?
“ За разумния всичко е възможно.
към втори вариант >>
В това не може да има никакво нарушение.
(втори вариант)
Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения. То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав. Причината, законът и резултатът вървят хармонично.
В това не може да има никакво нарушение.
към втори вариант >>
Искаш да станеш знаменит певец.
(втори вариант)
Искаш да станеш знаменит певец.
От какво зависи това? Хората не могат да те направят музикален. Те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе.
към втори вариант >>
От какво зависи това?
(втори вариант)
Искаш да станеш знаменит певец.
От какво зависи това?
Хората не могат да те направят музикален. Те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността.
към втори вариант >>
Хората не могат да те направят музикален.
(втори вариант)
Искаш да станеш знаменит певец. От какво зависи това?
Хората не могат да те направят музикален.
Те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно.
към втори вариант >>
Те могат да служат само като външно условие.
(втори вариант)
Искаш да станеш знаменит певец. От какво зависи това? Хората не могат да те направят музикален.
Те могат да служат само като външно условие.
За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо.
към втори вариант >>
За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе.
(втори вариант)
Искаш да станеш знаменит певец. От какво зависи това? Хората не могат да те направят музикален. Те могат да служат само като външно условие.
За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе.
Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш.
към втори вариант >>
Музикалността е вложена в самия тебе.
(втори вариант)
Искаш да станеш знаменит певец. От какво зависи това? Хората не могат да те направят музикален. Те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе.
Музикалността е вложена в самия тебе.
Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор.
към втори вариант >>
Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността.
(втори вариант)
От какво зависи това? Хората не могат да те направят музикален. Те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе.
Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността.
Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа.
към втори вариант >>
Това, което е в тебе, то е важно.
(втори вариант)
Хората не могат да те направят музикален. Те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността.
Това, което е в тебе, то е важно.
Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа. Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе.
към втори вариант >>
Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо.
(втори вариант)
Те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно.
Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо.
Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа. Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе. Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?
към втори вариант >>
Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш.
(втори вариант)
За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо.
Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш.
В природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа. Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе. Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? “
към втори вариант >>
В природата музиката играе роля на трансформатор.
(втори вариант)
Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш.
В природата музиката играе роля на трансформатор.
Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа. Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе. Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? “
към втори вариант >>
Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа.
(втори вариант)
Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор.
Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа.
Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе. Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? “
към втори вариант >>
Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе.
(втори вариант)
Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа.
Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе.
Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? “
към втори вариант >>
Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?
(втори вариант)
Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа. Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе.
Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?
“
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа. Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе. Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?
“
към втори вариант >>
Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал.
(втори вариант)
Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал.
Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости и те извикали: „Не го искаме! “ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие. Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване. В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно.
към втори вариант >>
Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости и те извикали: „Не го искаме!
(втори вариант)
Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал.
Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости и те извикали: „Не го искаме!
“ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие. Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване. В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате.
към втори вариант >>
“ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие.
(втори вариант)
Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал. Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости и те извикали: „Не го искаме!
“ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие.
Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване. В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате. Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно.
към втори вариант >>
Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване.
(втори вариант)
Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал. Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости и те извикали: „Не го искаме! “ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие.
Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване.
В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате. Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно. Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия.
към втори вариант >>
В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците?
(втори вариант)
Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал. Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости и те извикали: „Не го искаме! “ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие. Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване.
В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците?
Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате. Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно. Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия. Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията.
към втори вариант >>
Не е вярно.
(втори вариант)
Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал. Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости и те извикали: „Не го искаме! “ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие. Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване. В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците?
Не е вярно.
Такива заключения и вие може да имате. Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно. Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия. Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията. Той даваше по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал.
към втори вариант >>
Такива заключения и вие може да имате.
(втори вариант)
Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости и те извикали: „Не го искаме! “ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие. Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване. В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно.
Такива заключения и вие може да имате.
Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно. Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия. Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията. Той даваше по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал.
към втори вариант >>
Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно.
(втори вариант)
“ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие. Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване. В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате.
Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно.
Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия. Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията. Той даваше по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал.
към втори вариант >>
Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия.
(втори вариант)
Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване. В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате. Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно.
Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия.
Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията. Той даваше по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал.
към втори вариант >>
Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията.
(втори вариант)
В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате. Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно. Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия.
Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията.
Той даваше по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал.
към втори вариант >>
Той даваше по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал.
(втори вариант)
Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате. Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно. Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия. Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията.
Той даваше по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал.
към втори вариант >>
Аз направих друг опит с тези хапчета.
(втори вариант)
Аз направих друг опит с тези хапчета.
Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен. Като употреби тези парчета, т.е. цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета.
към втори вариант >>
Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен.
(втори вариант)
Аз направих друг опит с тези хапчета.
Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен.
Като употреби тези парчета, т.е. цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози.
към втори вариант >>
Като употреби тези парчета, т.е.
(втори вариант)
Аз направих друг опит с тези хапчета. Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен.
Като употреби тези парчета, т.е.
цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози. При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция.
към втори вариант >>
цялото хапче, болният напълно оздравя.
(втори вариант)
Аз направих друг опит с тези хапчета. Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен. Като употреби тези парчета, т.е.
цялото хапче, болният напълно оздравя.
Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози. При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция. При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати.
към втори вариант >>
Как ще си обясните това?
(втори вариант)
Аз направих друг опит с тези хапчета. Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен. Като употреби тези парчета, т.е. цялото хапче, болният напълно оздравя.
Как ще си обясните това?
Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози. При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция. При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати. Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.
към втори вариант >>
Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета.
(втори вариант)
Аз направих друг опит с тези хапчета. Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен. Като употреби тези парчета, т.е. цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това?
Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета.
В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози. При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция. При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати. Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.
към втори вариант >>
В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози.
(втори вариант)
Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен. Като употреби тези парчета, т.е. цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета.
В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози.
При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция. При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати. Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.
към втори вариант >>
При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция.
(втори вариант)
Като употреби тези парчета, т.е. цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози.
При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция.
При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати. Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.
към втори вариант >>
При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати.
(втори вариант)
цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози. При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция.
При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати.
Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.
към втори вариант >>
Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.
(втори вариант)
Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози. При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция. При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати.
Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.
към втори вариант >>
Казваш: „Много учих.“ Друг учи малко, и пак има същия резултат.
(втори вариант)
Казваш: „Много учих.“ Друг учи малко, и пак има същия резултат.
Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози. Някога умът ти е зает с много въпроси. Тревожиш се, правиш големи усилия. Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш.
към втори вариант >>
Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози.
(втори вариант)
Казваш: „Много учих.“ Друг учи малко, и пак има същия резултат.
Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози.
Някога умът ти е зает с много въпроси. Тревожиш се, правиш големи усилия. Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш.
към втори вариант >>
Някога умът ти е зает с много въпроси.
(втори вариант)
Казваш: „Много учих.“ Друг учи малко, и пак има същия резултат. Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози.
Някога умът ти е зает с много въпроси.
Тревожиш се, правиш големи усилия. Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява.
към втори вариант >>
Тревожиш се, правиш големи усилия.
(втори вариант)
Казваш: „Много учих.“ Друг учи малко, и пак има същия резултат. Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози. Някога умът ти е зает с много въпроси.
Тревожиш се, правиш големи усилия.
Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса?
към втори вариант >>
Друг път умът ти е зает само с един въпрос.
(втори вариант)
Казваш: „Много учих.“ Друг учи малко, и пак има същия резултат. Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози. Някога умът ти е зает с много въпроси. Тревожиш се, правиш големи усилия.
Друг път умът ти е зает само с един въпрос.
Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса? “ Това е странична мисъл, т.е.
към втори вариант >>
Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш.
(втори вариант)
Казваш: „Много учих.“ Друг учи малко, и пак има същия резултат. Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози. Някога умът ти е зает с много въпроси. Тревожиш се, правиш големи усилия. Друг път умът ти е зает само с един въпрос.
Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш.
За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса? “ Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента.
към втори вариант >>
За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш.
(втори вариант)
Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози. Някога умът ти е зает с много въпроси. Тревожиш се, правиш големи усилия. Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш.
За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш.
Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса? “ Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента. Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение.
към втори вариант >>
Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява.
(втори вариант)
Някога умът ти е зает с много въпроси. Тревожиш се, правиш големи усилия. Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш.
Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява.
Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса? “ Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента. Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение. Думата „скъсване“ е вметната.
към втори вариант >>
Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса?
(втори вариант)
Тревожиш се, правиш големи усилия. Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява.
Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса?
“ Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента. Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение. Думата „скъсване“ е вметната. Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит?
към втори вариант >>
“ Това е странична мисъл, т.е.
(втори вариант)
Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса?
“ Това е странична мисъл, т.е.
препятствие в ума на студента. Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение. Думата „скъсване“ е вметната. Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит?
към втори вариант >>
препятствие в ума на студента.
(втори вариант)
Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса? “ Това е странична мисъл, т.е.
препятствие в ума на студента.
Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение. Думата „скъсване“ е вметната. Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит?
към втори вариант >>
Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение.
(втори вариант)
За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса? “ Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента.
Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение.
Думата „скъсване“ е вметната. Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит?
към втори вариант >>
Думата „скъсване“ е вметната.
(втори вариант)
Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса? “ Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента. Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение.
Думата „скъсване“ е вметната.
Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит?
към втори вариант >>
Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит?
(втори вариант)
Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса? “ Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента. Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение. Думата „скъсване“ е вметната.
Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит?
към втори вариант >>
Две яйца се разговаряли.
(втори вариант)
Две яйца се разговаряли.
Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях? Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня.“ Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето? “ Казваш: „На парила съм.“ Какво означават парилата? Има ли нужда човек да бъде всякога на парила? Те са временни, преходни положения в човешкия живот.
към втори вариант >>
Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях?
(втори вариант)
Две яйца се разговаряли.
Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях?
Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня.“ Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето? “ Казваш: „На парила съм.“ Какво означават парилата? Има ли нужда човек да бъде всякога на парила? Те са временни, преходни положения в човешкия живот. Всякога не можеш да бъдеш на парила.
към втори вариант >>
Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня.“ Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето?
(втори вариант)
Две яйца се разговаряли. Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях?
Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня.“ Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето?
“ Казваш: „На парила съм.“ Какво означават парилата? Има ли нужда човек да бъде всякога на парила? Те са временни, преходни положения в човешкия живот. Всякога не можеш да бъдеш на парила.
към втори вариант >>
“ Казваш: „На парила съм.“ Какво означават парилата?
(втори вариант)
Две яйца се разговаряли. Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях? Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня.“ Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето?
“ Казваш: „На парила съм.“ Какво означават парилата?
Има ли нужда човек да бъде всякога на парила? Те са временни, преходни положения в човешкия живот. Всякога не можеш да бъдеш на парила.
към втори вариант >>
Има ли нужда човек да бъде всякога на парила?
(втори вариант)
Две яйца се разговаряли. Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях? Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня.“ Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето? “ Казваш: „На парила съм.“ Какво означават парилата?
Има ли нужда човек да бъде всякога на парила?
Те са временни, преходни положения в човешкия живот. Всякога не можеш да бъдеш на парила.
към втори вариант >>
Те са временни, преходни положения в човешкия живот.
(втори вариант)
Две яйца се разговаряли. Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях? Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня.“ Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето? “ Казваш: „На парила съм.“ Какво означават парилата? Има ли нужда човек да бъде всякога на парила?
Те са временни, преходни положения в човешкия живот.
Всякога не можеш да бъдеш на парила.
към втори вариант >>
Всякога не можеш да бъдеш на парила.
(втори вариант)
Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях? Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня.“ Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето? “ Казваш: „На парила съм.“ Какво означават парилата? Има ли нужда човек да бъде всякога на парила? Те са временни, преходни положения в човешкия живот.
Всякога не можеш да бъдеш на парила.
към втори вариант >>
Сега да се върнем към двата порядъка на живота: порядъкът на болните и порядъкът на здравите.
(втори вариант)
Сега да се върнем към двата порядъка на живота: порядъкът на болните и порядъкът на здравите.
Казвате: „Ние сме се отделили от света.“ Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света. Порядъкът, в който вие живеете, е друг. Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон.
към втори вариант >>
Казвате: „Ние сме се отделили от света.“ Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света.
(втори вариант)
Сега да се върнем към двата порядъка на живота: порядъкът на болните и порядъкът на здравите.
Казвате: „Ние сме се отделили от света.“ Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света.
Порядъкът, в който вие живеете, е друг. Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон. И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си.
към втори вариант >>
Порядъкът, в който вие живеете, е друг.
(втори вариант)
Сега да се върнем към двата порядъка на живота: порядъкът на болните и порядъкът на здравите. Казвате: „Ние сме се отделили от света.“ Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света.
Порядъкът, в който вие живеете, е друг.
Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон. И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си. Те са оръдието в ръцете на разумния.
към втори вариант >>
Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника.
(втори вариант)
Сега да се върнем към двата порядъка на живота: порядъкът на болните и порядъкът на здравите. Казвате: „Ние сме се отделили от света.“ Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света. Порядъкът, в който вие живеете, е друг.
Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника.
Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон. И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си. Те са оръдието в ръцете на разумния. Не е въпрос да измъчваш себе си.
към втори вариант >>
Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му.
(втори вариант)
Сега да се върнем към двата порядъка на живота: порядъкът на болните и порядъкът на здравите. Казвате: „Ние сме се отделили от света.“ Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света. Порядъкът, в който вие живеете, е друг. Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника.
Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му.
Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон. И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си. Те са оръдието в ръцете на разумния. Не е въпрос да измъчваш себе си. Измъчването не е наука.
към втори вариант >>
Кои неща са несъвместими?
(втори вариант)
Кои неща са несъвместими?
Несъвместими неща са например порядъкът на болния и порядъкът на здравия. Като влезете в една болница, какво виждате? Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла. Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания.
към втори вариант >>
Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон.
(втори вариант)
Сега да се върнем към двата порядъка на живота: порядъкът на болните и порядъкът на здравите. Казвате: „Ние сме се отделили от света.“ Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света. Порядъкът, в който вие живеете, е друг. Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му.
Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон.
И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си. Те са оръдието в ръцете на разумния. Не е въпрос да измъчваш себе си. Измъчването не е наука.
към втори вариант >>
Несъвместими неща са например порядъкът на болния и порядъкът на здравия.
(втори вариант)
Кои неща са несъвместими?
Несъвместими неща са например порядъкът на болния и порядъкът на здравия.
Като влезете в една болница, какво виждате? Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла. Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните.
към втори вариант >>
И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си.
(втори вариант)
Казвате: „Ние сме се отделили от света.“ Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света. Порядъкът, в който вие живеете, е друг. Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон.
И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си.
Те са оръдието в ръцете на разумния. Не е въпрос да измъчваш себе си. Измъчването не е наука.
към втори вариант >>
Като влезете в една болница, какво виждате?
(втори вариант)
Кои неща са несъвместими? Несъвместими неща са например порядъкът на болния и порядъкът на здравия.
Като влезете в една болница, какво виждате?
Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла. Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца.
към втори вариант >>
Те са оръдието в ръцете на разумния.
(втори вариант)
Порядъкът, в който вие живеете, е друг. Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон. И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си.
Те са оръдието в ръцете на разумния.
Не е въпрос да измъчваш себе си. Измъчването не е наука.
към втори вариант >>
Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла.
(втори вариант)
Кои неща са несъвместими? Несъвместими неща са например порядъкът на болния и порядъкът на здравия. Като влезете в една болница, какво виждате?
Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла.
Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти?
към втори вариант >>
Не е въпрос да измъчваш себе си.
(втори вариант)
Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон. И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си. Те са оръдието в ръцете на разумния.
Не е въпрос да измъчваш себе си.
Измъчването не е наука.
към втори вариант >>
Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица.
(втори вариант)
Кои неща са несъвместими? Несъвместими неща са например порядъкът на болния и порядъкът на здравия. Като влезете в една болница, какво виждате? Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла.
Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица.
Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти? “ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре.
към втори вариант >>
Измъчването не е наука.
(втори вариант)
Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон. И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си. Те са оръдието в ръцете на разумния. Не е въпрос да измъчваш себе си.
Измъчването не е наука.
към втори вариант >>
Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания.
(втори вариант)
Кои неща са несъвместими? Несъвместими неща са например порядъкът на болния и порядъкът на здравия. Като влезете в една болница, какво виждате? Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла. Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица.
Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания.
От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти? “ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък.
към втори вариант >>
Да мислиш право и да работиш, това е великото, към което човек трябва да се стреми.
(втори вариант)
Да мислиш право и да работиш, това е великото, към което човек трябва да се стреми.
В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа. В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент. Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга.
към втори вариант >>
От време на време минават лекари и преглеждат болните.
(втори вариант)
Несъвместими неща са например порядъкът на болния и порядъкът на здравия. Като влезете в една болница, какво виждате? Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла. Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания.
От време на време минават лекари и преглеждат болните.
Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти? “ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари.
към втори вариант >>
В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа.
(втори вариант)
Да мислиш право и да работиш, това е великото, към което човек трябва да се стреми.
В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа.
В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент. Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен.
към втори вариант >>
Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца.
(втори вариант)
Като влезете в една болница, какво виждате? Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла. Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните.
Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца.
Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти? “ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари. Който няма пари, гладен умира.
към втори вариант >>
В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент.
(втори вариант)
Да мислиш право и да работиш, това е великото, към което човек трябва да се стреми. В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа.
В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент.
Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен. И болният не е свободен.
към втори вариант >>
Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти?
(втори вариант)
Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла. Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца.
Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти?
“ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари. Който няма пари, гладен умира. Какво прави болният?
към втори вариант >>
Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява.
(втори вариант)
Да мислиш право и да работиш, това е великото, към което човек трябва да се стреми. В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа. В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент.
Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява.
Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен. И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата.
към втори вариант >>
“ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре.
(втори вариант)
Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти?
“ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре.
Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари. Който няма пари, гладен умира. Какво прави болният? Той се пита какви са тези хора, които го обикалят.
към втори вариант >>
Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой.
(втори вариант)
Да мислиш право и да работиш, това е великото, към което човек трябва да се стреми. В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа. В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент. Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява.
Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой.
Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен. И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга.
към втори вариант >>
Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък.
(втори вариант)
Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти? “ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре.
Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък.
Който влиза в болницата, трябва да има пари. Който няма пари, гладен умира. Какво прави болният? Той се пита какви са тези хора, които го обикалят.
към втори вариант >>
Ти не си господар на времето си, но си слуга.
(втори вариант)
Да мислиш право и да работиш, това е великото, към което човек трябва да се стреми. В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа. В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент. Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой.
Ти не си господар на времето си, но си слуга.
И докторът не е свободен. И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата?
към втори вариант >>
Който влиза в болницата, трябва да има пари.
(втори вариант)
От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти? “ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък.
Който влиза в болницата, трябва да има пари.
Който няма пари, гладен умира. Какво прави болният? Той се пита какви са тези хора, които го обикалят.
към втори вариант >>
И докторът не е свободен.
(втори вариант)
В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа. В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент. Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга.
И докторът не е свободен.
И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата? Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните.
към втори вариант >>
Който няма пари, гладен умира.
(втори вариант)
Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти? “ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари.
Който няма пари, гладен умира.
Какво прави болният? Той се пита какви са тези хора, които го обикалят.
към втори вариант >>
И болният не е свободен.
(втори вариант)
В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент. Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен.
И болният не е свободен.
Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата? Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните. Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри.
към втори вариант >>
Какво прави болният?
(втори вариант)
Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти? “ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари. Който няма пари, гладен умира.
Какво прави болният?
Той се пита какви са тези хора, които го обикалят.
към втори вариант >>
Такъв е порядъкът на болницата.
(втори вариант)
Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен. И болният не е свободен.
Такъв е порядъкът на болницата.
Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата? Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните. Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри. Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?
към втори вариант >>
Той се пита какви са тези хора, които го обикалят.
(втори вариант)
“ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари. Който няма пари, гладен умира. Какво прави болният?
Той се пита какви са тези хора, които го обикалят.
към втори вариант >>
Тези служби се различават една от друга.
(втори вариант)
Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен. И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата.
Тези служби се различават една от друга.
Кое е основа на болницата? Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните. Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри. Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?
към втори вариант >>
Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия.
(втори вариант)
Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия.
При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства. Те не се нуждаят от чужда помощ. Всеки от тях работи. Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния? Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е?
към втори вариант >>
Кое е основа на болницата?
(втори вариант)
Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен. И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга.
Кое е основа на болницата?
Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните. Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри. Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?
към втори вариант >>
При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства.
(втори вариант)
Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия.
При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства.
Те не се нуждаят от чужда помощ. Всеки от тях работи. Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния? Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е? Парите са нужни за болните, а за здравите - работата.
към втори вариант >>
Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните.
(втори вариант)
И докторът не е свободен. И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата?
Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните.
Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри. Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?
към втори вариант >>
Те не се нуждаят от чужда помощ.
(втори вариант)
Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия. При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства.
Те не се нуждаят от чужда помощ.
Всеки от тях работи. Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния? Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е? Парите са нужни за болните, а за здравите - работата. Достатъчно е здравият да протегне ръката или крака си, за да дойдат парите пред него.
към втори вариант >>
Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри.
(втори вариант)
И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата? Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните.
Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри.
Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?
към втори вариант >>
Всеки от тях работи.
(втори вариант)
Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия. При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства. Те не се нуждаят от чужда помощ.
Всеки от тях работи.
Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния? Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е? Парите са нужни за болните, а за здравите - работата. Достатъчно е здравият да протегне ръката или крака си, за да дойдат парите пред него. Болният не може да направи това.
към втори вариант >>
Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?
(втори вариант)
Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата? Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните. Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри.
Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?
към втори вариант >>
Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния?
(втори вариант)
Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия. При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства. Те не се нуждаят от чужда помощ. Всеки от тях работи.
Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния?
Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е? Парите са нужни за болните, а за здравите - работата. Достатъчно е здравият да протегне ръката или крака си, за да дойдат парите пред него. Болният не може да направи това. Тъй щото мисълта, че без пари не може, се отнася до болния, а не до здравия.
към втори вариант >>
Разумност се иска от всички.
(втори вариант)
Разумност се иска от всички.
Някои искат да примирят двата порядъка. Това е невъзможно. Трябва да излезете от единия порядък и да влезете в другия - никакво примиряване. Като здрав ти не можеш да имаш удобствата на болния, ще имаш несгодите на здравия. Ако си здрав, много работа ти предстои, но хиляди пъти ще предпочиташ да си здрав, отколкото да си болен.
към втори вариант >>
Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е?
(втори вариант)
Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия. При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства. Те не се нуждаят от чужда помощ. Всеки от тях работи. Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния?
Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е?
Парите са нужни за болните, а за здравите - работата. Достатъчно е здравият да протегне ръката или крака си, за да дойдат парите пред него. Болният не може да направи това. Тъй щото мисълта, че без пари не може, се отнася до болния, а не до здравия. Казваш: „Аз не мога да уча.“ Щом не можеш да учиш, ти си болен.
към втори вариант >>
Някои искат да примирят двата порядъка.
(втори вариант)
Разумност се иска от всички.
Някои искат да примирят двата порядъка.
Това е невъзможно. Трябва да излезете от единия порядък и да влезете в другия - никакво примиряване. Като здрав ти не можеш да имаш удобствата на болния, ще имаш несгодите на здравия. Ако си здрав, много работа ти предстои, но хиляди пъти ще предпочиташ да си здрав, отколкото да си болен. Знаете ли приказката за свинята?
към втори вариант >>
Парите са нужни за болните, а за здравите - работата.
(втори вариант)
При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства. Те не се нуждаят от чужда помощ. Всеки от тях работи. Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния? Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е?
Парите са нужни за болните, а за здравите - работата.
Достатъчно е здравият да протегне ръката или крака си, за да дойдат парите пред него. Болният не може да направи това. Тъй щото мисълта, че без пари не може, се отнася до болния, а не до здравия. Казваш: „Аз не мога да уча.“ Щом не можеш да учиш, ти си болен. Щом учиш, здрав си.
към втори вариант >>
Това е невъзможно.
(втори вариант)
Разумност се иска от всички. Някои искат да примирят двата порядъка.
Това е невъзможно.
Трябва да излезете от единия порядък и да влезете в другия - никакво примиряване. Като здрав ти не можеш да имаш удобствата на болния, ще имаш несгодите на здравия. Ако си здрав, много работа ти предстои, но хиляди пъти ще предпочиташ да си здрав, отколкото да си болен. Знаете ли приказката за свинята? Тя живяла в една кочина, дето я хранели по пет пъти на ден.
към втори вариант >>
2.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание.
Има една страна в живота, която не дава никакво разрешение. Една хазартна игра не дава разрешение на живота, щастие не носи. Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си. Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива. Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии.
Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание.
Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди. Но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка.
към беседата >>
Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво.
Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли. Влошила се работата, тя не иска да яде. Искат да ѝ дадат, тя не иска. Турят ѝ насила. Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота.
Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво.
Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин. Човек така не се храни. Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта. Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде. Тя помислила, че ако яде, ще си отиде.
към беседата >>
Нека върви, откъдето е дошъл.
Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира. Сега какво ние правим? Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда. Плача вземам в добрия смисъл. Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия?
Нека върви, откъдето е дошъл.
Какво има да се занимавам с умрелите.
към беседата >>
Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята?
Една хазартна игра не дава разрешение на живота, щастие не носи. Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си. Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива. Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии. Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание.
Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята?
Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди. Но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка. Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен.
към беседата >>
Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин.
Влошила се работата, тя не иска да яде. Искат да ѝ дадат, тя не иска. Турят ѝ насила. Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота. Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво.
Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин.
Човек така не се храни. Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта. Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде. Тя помислила, че ако яде, ще си отиде. Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси.
към беседата >>
Какво има да се занимавам с умрелите.
Сега какво ние правим? Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда. Плача вземам в добрия смисъл. Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия? Нека върви, откъдето е дошъл.
Какво има да се занимавам с умрелите.
към беседата >>
Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава.
Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си. Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива. Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии. Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание. Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята?
Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава.
Не че животът не може да се уреди. Но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка. Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопена.
към беседата >>
Човек така не се храни.
Искат да ѝ дадат, тя не иска. Турят ѝ насила. Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота. Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво. Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин.
Човек така не се храни.
Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта. Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде. Тя помислила, че ако яде, ще си отиде. Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси.
към беседата >>
Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи.
Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи.
И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос? Казвате, когато дойде Христос. Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора.
към беседата >>
Не че животът не може да се уреди.
Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива. Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии. Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание. Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава.
Не че животът не може да се уреди.
Но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка. Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопена. Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса.
към беседата >>
Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта.
Турят ѝ насила. Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота. Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво. Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин. Човек така не се храни.
Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта.
Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде. Тя помислила, че ако яде, ще си отиде. Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси. Най-после казват, че това е едно внушение.
към беседата >>
И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос?
Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи.
И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос?
Казвате, когато дойде Христос. Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се.
към беседата >>
Но мисля, че тук има един погрешен метод.
Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии. Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание. Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди.
Но мисля, че тук има един погрешен метод.
Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка. Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопена. Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса. Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин.
към беседата >>
Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде.
Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота. Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво. Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин. Човек така не се храни. Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта.
Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде.
Тя помислила, че ако яде, ще си отиде. Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси. Най-после казват, че това е едно внушение. Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът.
към беседата >>
Казвате, когато дойде Христос.
Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи. И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос?
Казвате, когато дойде Христос.
Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се. Напущаме Северния полюс.
към беседата >>
Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка.
Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание. Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди. Но мисля, че тук има един погрешен метод.
Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка.
Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопена. Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса. Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин. В какво седи разликата на детския живот?
към беседата >>
Тя помислила, че ако яде, ще си отиде.
Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво. Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин. Човек така не се храни. Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта. Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде.
Тя помислила, че ако яде, ще си отиде.
Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси. Най-после казват, че това е едно внушение. Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си.
към беседата >>
Като дойде Христос, ще изгори земята.
Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи. И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос? Казвате, когато дойде Христос.
Като дойде Христос, ще изгори земята.
Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се. Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака.
към беседата >>
Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен.
Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди. Но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка.
Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен.
Кое дете може да пее нещо от Шопена. Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса. Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин. В какво седи разликата на детския живот? Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните.
към беседата >>
Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси.
Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин. Човек така не се храни. Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта. Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде. Тя помислила, че ако яде, ще си отиде.
Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси.
Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси. Най-после казват, че това е едно внушение. Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: учете се да мислите.
към беседата >>
Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане.
Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи. И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос? Казвате, когато дойде Христос. Като дойде Христос, ще изгори земята.
Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане.
Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се. Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака. Няма да ви кажа.
към беседата >>
Кое дете може да пее нещо от Шопена.
Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди. Но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка. Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен.
Кое дете може да пее нещо от Шопена.
Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса. Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин. В какво седи разликата на детския живот? Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните. Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните.
към беседата >>
Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси.
Човек така не се храни. Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта. Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде. Тя помислила, че ако яде, ще си отиде. Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси.
Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси.
Най-после казват, че това е едно внушение. Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли.
към беседата >>
Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора.
Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи. И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос? Казвате, когато дойде Христос. Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане.
Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора.
Движим се. Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака. Няма да ви кажа. Защо да се плашите сега.
към беседата >>
Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса.
Не че животът не може да се уреди. Но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка. Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопена.
Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса.
Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин. В какво седи разликата на детския живот? Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните. Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните. Възрастните са по-нещастни.
към беседата >>
Най-после казват, че това е едно внушение.
Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта. Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде. Тя помислила, че ако яде, ще си отиде. Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси.
Най-после казват, че това е едно внушение.
Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си.
към беседата >>
Движим се.
И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос? Казвате, когато дойде Христос. Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора.
Движим се.
Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака. Няма да ви кажа. Защо да се плашите сега. Но, хайде, да ви утеша.
към беседата >>
Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин.
Но мисля, че тук има един погрешен метод. Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка. Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопена. Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса.
Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин.
В какво седи разликата на детския живот? Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните. Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните. Възрастните са по-нещастни. Детето е нещастно само когато не му се даде храна, когато майка му не е при него.
към беседата >>
Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът.
Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде. Тя помислила, че ако яде, ще си отиде. Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси. Най-после казват, че това е едно внушение.
Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът.
Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства.
към беседата >>
Напущаме Северния полюс.
Казвате, когато дойде Христос. Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се.
Напущаме Северния полюс.
Знаете ли каква катастрофа ни чака. Няма да ви кажа. Защо да се плашите сега. Но, хайде, да ви утеша. Като дойде до крайния предел туй движение, всеки един от вас ще има по 100 хиляди английски лири.
към беседата >>
В какво седи разликата на детския живот?
Често съм виждал малките деца, които уреждат на пътя, играят с крака, турят вода, правят малки топчици, правят някаква каша и за тази каша често баща им и майка им със своята пръчица… и после се чува хубава песничка. Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопена. Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса. Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин.
В какво седи разликата на детския живот?
Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните. Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните. Възрастните са по-нещастни. Детето е нещастно само когато не му се даде храна, когато майка му не е при него.
към беседата >>
Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си.
Тя помислила, че ако яде, ще си отиде. Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси. Най-после казват, че това е едно внушение. Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът.
Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си.
Не само това: учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате.
към беседата >>
Знаете ли каква катастрофа ни чака.
Като дойде Христос, ще изгори земята. Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се. Напущаме Северния полюс.
Знаете ли каква катастрофа ни чака.
Няма да ви кажа. Защо да се плашите сега. Но, хайде, да ви утеша. Като дойде до крайния предел туй движение, всеки един от вас ще има по 100 хиляди английски лири.
към беседата >>
Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните.
Като отива, детето пее някоя минорна или мажорна песен. Кое дете може да пее нещо от Шопена. Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса. Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин. В какво седи разликата на детския живот?
Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните.
Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните. Възрастните са по-нещастни. Детето е нещастно само когато не му се даде храна, когато майка му не е при него.
към беседата >>
Не само това: учете се да мислите.
Трябва да ѝ се докаже, че яденето е за нейна полза, че то ще я спаси. Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси. Най-после казват, че това е едно внушение. Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си.
Не само това: учете се да мислите.
Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта?
към беседата >>
Няма да ви кажа.
Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се. Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака.
Няма да ви кажа.
Защо да се плашите сега. Но, хайде, да ви утеша. Като дойде до крайния предел туй движение, всеки един от вас ще има по 100 хиляди английски лири.
към беседата >>
Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните.
Кое дете може да пее нещо от Шопена. Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса. Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин. В какво седи разликата на детския живот? Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните.
Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните.
Възрастните са по-нещастни. Детето е нещастно само когато не му се даде храна, когато майка му не е при него.
към беседата >>
Сдъвквайте вашите мисли.
Тя мисли, че яденето не е за нейна полза, че няма да я спаси. Най-после казват, че това е едно внушение. Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: учете се да мислите.
Сдъвквайте вашите мисли.
Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта? То е най-хубавото дъвкане.
към беседата >>
Защо да се плашите сега.
Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се. Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака. Няма да ви кажа.
Защо да се плашите сега.
Но, хайде, да ви утеша. Като дойде до крайния предел туй движение, всеки един от вас ще има по 100 хиляди английски лири.
към беседата >>
Възрастните са по-нещастни.
Сегашните деца са доста достигнали до едно положение, дето трябва да гледат реално на въпроса. Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин. В какво седи разликата на детския живот? Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните. Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните.
Възрастните са по-нещастни.
Детето е нещастно само когато не му се даде храна, когато майка му не е при него.
към беседата >>
Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си.
Най-после казват, че това е едно внушение. Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли.
Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си.
Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта? То е най-хубавото дъвкане. Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа.
към беседата >>
Но, хайде, да ви утеша.
Движим се. Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака. Няма да ви кажа. Защо да се плашите сега.
Но, хайде, да ви утеша.
Като дойде до крайния предел туй движение, всеки един от вас ще има по 100 хиляди английски лири.
към беседата >>
Детето е нещастно само когато не му се даде храна, когато майка му не е при него.
Децата гледат по един начин, възрастните гледат по друг начин. В какво седи разликата на детския живот? Детинският живот е много по-щастлив, отколкото животът на възрастните. Децата, които не разбират, са по-щастливи, отколкото възрастните. Възрастните са по-нещастни.
Детето е нещастно само когато не му се даде храна, когато майка му не е при него.
към беседата >>
Сдъвквайте вашите чувства.
Та сегашните хора, много стари хора, като се развалят зъбите, разваля се и стомахът. Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си.
Сдъвквайте вашите чувства.
Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта? То е най-хубавото дъвкане. Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите.
към беседата >>
Като дойде до крайния предел туй движение, всеки един от вас ще има по 100 хиляди английски лири.
Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака. Няма да ви кажа. Защо да се плашите сега. Но, хайде, да ви утеша.
Като дойде до крайния предел туй движение, всеки един от вас ще има по 100 хиляди английски лири.
към беседата >>
Сега реалното в света, това е: „Елате и обядвайте“.
Сега реалното в света, това е: „Елате и обядвайте“.
Обедът, това е ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от обеда. И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш. Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш. Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват.
към беседата >>
Искате някой да обичате.
Учете децата си още от ранна възраст да дъвчат храната си. Не само това: учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства.
Искате някой да обичате.
Какво мислите за любовта? То е най-хубавото дъвкане. Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността.
към беседата >>
Сега единствената мисъл, която искам да остане в ума ви, която може да бъде динамическа, полезна заради вас, бих желал всички вие – както ви виждам пред себе си, някои сте сухи извори – желая всички да станете извори, да бликате.
Сега единствената мисъл, която искам да остане в ума ви, която може да бъде динамическа, полезна заради вас, бих желал всички вие – както ви виждам пред себе си, някои сте сухи извори – желая всички да станете извори, да бликате.
И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате. Казвате: „Възможно ли е? “ Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки.
към беседата >>
Обедът, това е ценното в живота.
Сега реалното в света, това е: „Елате и обядвайте“.
Обедът, това е ценното в живота.
Няма по-хубаво нещо от обеда. И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш. Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш. Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват. Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа.
към беседата >>
Какво мислите за любовта?
Не само това: учете се да мислите. Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате.
Какво мислите за любовта?
То е най-хубавото дъвкане. Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората.
към беседата >>
И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате.
Сега единствената мисъл, която искам да остане в ума ви, която може да бъде динамическа, полезна заради вас, бих желал всички вие – както ви виждам пред себе си, някои сте сухи извори – желая всички да станете извори, да бликате.
И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате.
Казвате: „Възможно ли е? “ Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от обеда.
Сега реалното в света, това е: „Елате и обядвайте“. Обедът, това е ценното в живота.
Няма по-хубаво нещо от обеда.
И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш. Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш. Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват. Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва.
към беседата >>
То е най-хубавото дъвкане.
Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта?
То е най-хубавото дъвкане.
Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба.
към беседата >>
Казвате: „Възможно ли е?
Сега единствената мисъл, която искам да остане в ума ви, която може да бъде динамическа, полезна заради вас, бих желал всички вие – както ви виждам пред себе си, някои сте сухи извори – желая всички да станете извори, да бликате. И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате.
Казвате: „Възможно ли е?
“ Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин. Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри.
към беседата >>
И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш.
Сега реалното в света, това е: „Елате и обядвайте“. Обедът, това е ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от обеда.
И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш.
Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш. Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват. Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва.
към беседата >>
Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа.
Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта? То е най-хубавото дъвкане.
Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа.
Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба. Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще.
към беседата >>
“ Всичко е възможно.
Сега единствената мисъл, която искам да остане в ума ви, която може да бъде динамическа, полезна заради вас, бих желал всички вие – както ви виждам пред себе си, някои сте сухи извори – желая всички да станете извори, да бликате. И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате. Казвате: „Възможно ли е?
“ Всичко е възможно.
Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин. Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри. Аз не съм за това.
към беседата >>
Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш.
Сега реалното в света, това е: „Елате и обядвайте“. Обедът, това е ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от обеда. И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш.
Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш.
Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват. Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва. Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата.
към беседата >>
Няма да опитвате любовта върху кожата на другите.
Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта? То е най-хубавото дъвкане. Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа.
Няма да опитвате любовта върху кожата на другите.
Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба. Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще. Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания.
към беседата >>
Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл.
Сега единствената мисъл, която искам да остане в ума ви, която може да бъде динамическа, полезна заради вас, бих желал всички вие – както ви виждам пред себе си, някои сте сухи извори – желая всички да станете извори, да бликате. И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате. Казвате: „Възможно ли е? “ Всичко е възможно.
Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл.
След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин. Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри. Аз не съм за това. Казвате – той е много добър.
към беседата >>
Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват.
Сега реалното в света, това е: „Елате и обядвайте“. Обедът, това е ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от обеда. И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш. Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш.
Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват.
Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва. Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата. Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува.
към беседата >>
Любовта е най-великият закон, да проявим реалността.
Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта? То е най-хубавото дъвкане. Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите.
Любовта е най-великият закон, да проявим реалността.
Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба. Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще. Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания. Ти си осъден на страдание.
към беседата >>
След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки.
Сега единствената мисъл, която искам да остане в ума ви, която може да бъде динамическа, полезна заради вас, бих желал всички вие – както ви виждам пред себе си, някои сте сухи извори – желая всички да станете извори, да бликате. И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате. Казвате: „Възможно ли е? “ Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл.
След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки.
Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин. Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри. Аз не съм за това. Казвате – той е много добър. Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество.
към беседата >>
Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа.
Обедът, това е ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от обеда. И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш. Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш. Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват.
Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа.
В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва. Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата. Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората.
Какво мислите за любовта? То е най-хубавото дъвкане. Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността.
Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората.
Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба. Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще. Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания. Ти си осъден на страдание. Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията?
към беседата >>
Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин.
И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате. Казвате: „Възможно ли е? “ Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки.
Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин.
Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри. Аз не съм за това. Казвате – той е много добър. Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество. За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал.
към беседата >>
В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва.
Няма по-хубаво нещо от обеда. И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш. Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш. Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват. Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа.
В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва.
Който не е свършил работата си, той ще закусва. Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата. Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче. Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма.
към беседата >>
Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба.
То е най-хубавото дъвкане. Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората.
Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба.
Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще. Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания. Ти си осъден на страдание. Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията? Какъв трябва да бъде нашият живот?
към беседата >>
Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри.
Казвате: „Възможно ли е? “ Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин.
Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри.
Аз не съм за това. Казвате – той е много добър. Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество. За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал. В този случай картината показва художество.
към беседата >>
Който не е свършил работата си, той ще закусва.
И учени, и проповедници, каквато служба да завземеш, тази служба си я взел с единствената цел, да обядваш. Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш. Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват. Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва.
Който не е свършил работата си, той ще закусва.
Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата. Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче. Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма. Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ.
към беседата >>
Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще.
Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба.
Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще.
Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания. Ти си осъден на страдание. Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията? Какъв трябва да бъде нашият живот? “ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал.
към беседата >>
Аз не съм за това.
“ Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин. Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри.
Аз не съм за това.
Казвате – той е много добър. Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество. За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал. В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз.
към беседата >>
Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата.
Искаш да свършиш училище с единствената цел, да ядеш. Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват. Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва.
Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата.
Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче. Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма. Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ. Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава.
към беседата >>
Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания.
Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба. Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще.
Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания.
Ти си осъден на страдание. Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията? Какъв трябва да бъде нашият живот? “ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал. Ако хората така разбират, има един живот, който е вън.
към беседата >>
Казвате – той е много добър.
Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин. Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри. Аз не съм за това.
Казвате – той е много добър.
Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество. За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал. В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз. И постепенно всеки ден може да нарисувам.
към беседата >>
Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува.
Няма работа в света, която, след като се свърши, хората да не обядват. Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва. Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата.
Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува.
Аз определям реалността малко по другояче. Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма. Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ. Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава. Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане.
към беседата >>
Ти си осъден на страдание.
Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба. Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще. Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания.
Ти си осъден на страдание.
Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията? Какъв трябва да бъде нашият живот? “ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал. Ако хората така разбират, има един живот, който е вън. Мислите ли, че може да влезем в някакъв си живот, без да влияем на хората.
към беседата >>
Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество.
След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки. Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин. Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри. Аз не съм за това. Казвате – той е много добър.
Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество.
За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал. В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз. И постепенно всеки ден може да нарисувам. Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам.
към беседата >>
Аз определям реалността малко по другояче.
Обедът, това е единствената цел на всяка завършена работа. В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва. Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата. Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува.
Аз определям реалността малко по другояче.
Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма. Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ. Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава. Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане. Това са човешки схващания.
към беседата >>
Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията?
Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба. Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще. Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания. Ти си осъден на страдание.
Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията?
Какъв трябва да бъде нашият живот? “ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал. Ако хората така разбират, има един живот, който е вън. Мислите ли, че може да влезем в някакъв си живот, без да влияем на хората. Няма такъв живот.
към беседата >>
За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал.
Сега туй не искам да го кажа като един мукалитин. Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри. Аз не съм за това. Казвате – той е много добър. Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество.
За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал.
В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз. И постепенно всеки ден може да нарисувам. Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам. Не че съм някакъв художник.
към беседата >>
Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма.
В този смисъл само онзи, който свършва работата, има право да обядва. Който не е свършил работата си, той ще закусва. Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата. Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче.
Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма.
Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ. Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава. Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане. Това са човешки схващания. Това не е схващане на Битието.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде нашият живот?
Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба. Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще. Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания. Ти си осъден на страдание. Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията?
Какъв трябва да бъде нашият живот?
“ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал. Ако хората така разбират, има един живот, който е вън. Мислите ли, че може да влезем в някакъв си живот, без да влияем на хората. Няма такъв живот.
към беседата >>
В този случай картината показва художество.
Аз запример не поддържам, че трябва да бъдем добри. Аз не съм за това. Казвате – той е много добър. Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество. За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал.
В този случай картината показва художество.
На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз. И постепенно всеки ден може да нарисувам. Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам. Не че съм някакъв художник. Казвате – той е даровит човек, той може да рисува.
към беседата >>
Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ.
Който не е свършил работата си, той ще закусва. Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата. Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче. Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма.
Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ.
Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава. Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане. Това са човешки схващания. Това не е схващане на Битието.
към беседата >>
“ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал.
Ако, без да грешиш, добре градиш, ти съграждаш своето бъдеще. Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания. Ти си осъден на страдание. Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията? Какъв трябва да бъде нашият живот?
“ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал.
Ако хората така разбират, има един живот, който е вън. Мислите ли, че може да влезем в някакъв си живот, без да влияем на хората. Няма такъв живот.
към беседата >>
На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз.
Аз не съм за това. Казвате – той е много добър. Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество. За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал. В този случай картината показва художество.
На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз.
И постепенно всеки ден може да нарисувам. Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам. Не че съм някакъв художник. Казвате – той е даровит човек, той може да рисува. Какво рисува?
към беседата >>
Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава.
Казва: „Обед.“ Думата обядва вече на физическия живот е в проявлението – туй проявление, туй завършване, от което може да съдим за далечната цел на природата. Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче. Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма. Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ.
Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава.
Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане. Това са човешки схващания. Това не е схващане на Битието.
към беседата >>
Ако хората така разбират, има един живот, който е вън.
Ако зле влияеш, ти съграждаш своите страдания. Ти си осъден на страдание. Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията? Какъв трябва да бъде нашият живот? “ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал.
Ако хората така разбират, има един живот, който е вън.
Мислите ли, че може да влезем в някакъв си живот, без да влияем на хората. Няма такъв живот.
към беседата >>
И постепенно всеки ден може да нарисувам.
Казвате – той е много добър. Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество. За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал. В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз.
И постепенно всеки ден може да нарисувам.
Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам. Не че съм някакъв художник. Казвате – той е даровит човек, той може да рисува. Какво рисува? Нищо не е нарисувал.
към беседата >>
Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане.
Сега да оставим, може да се явят много съмнения, дали реалността съществува. Аз определям реалността малко по другояче. Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма. Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ. Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава.
Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане.
Това са човешки схващания. Това не е схващане на Битието.
към беседата >>
Мислите ли, че може да влезем в някакъв си живот, без да влияем на хората.
Ти си осъден на страдание. Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията? Какъв трябва да бъде нашият живот? “ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал. Ако хората така разбират, има един живот, който е вън.
Мислите ли, че може да влезем в някакъв си живот, без да влияем на хората.
Няма такъв живот.
към беседата >>
Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам.
Аз поддържам доброто и казвам: отличен художник, свършил в Америка, но това не считам за художество. За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал. В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз. И постепенно всеки ден може да нарисувам.
Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам.
Не че съм някакъв художник. Казвате – той е даровит човек, той може да рисува. Какво рисува? Нищо не е нарисувал. Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте.
към беседата >>
Това са човешки схващания.
Аз определям реалността малко по другояче. Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма. Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ. Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава. Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане.
Това са човешки схващания.
Това не е схващане на Битието.
към беседата >>
Няма такъв живот.
Казвате: „Какви трябва да бъдат отношенията? Какъв трябва да бъде нашият живот? “ Всички трябва да знаете, че вашата съдба, вашият бъдещ живот, вашето щастие зависи от онова влияние, което вие упражнявате върху хората и за бъдеще то ще бъде вашият капитал. Ако хората така разбират, има един живот, който е вън. Мислите ли, че може да влезем в някакъв си живот, без да влияем на хората.
Няма такъв живот.
към беседата >>
Не че съм някакъв художник.
За мене художество е, когато нарисувам една картина и тази картина мене самия да ме радва, като гледам туй, което аз съм нарисувал. В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз. И постепенно всеки ден може да нарисувам. Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам.
Не че съм някакъв художник.
Казвате – той е даровит човек, той може да рисува. Какво рисува? Нищо не е нарисувал. Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте. Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате.
към беседата >>
Това не е схващане на Битието.
Когато някои хора определят дали има Господ, или няма, това не е реално, да питам дали има Господ, или няма. Най-голямото заблуждение е, да питаш има ли Господ, или няма Господ. Когато твърдиш, че го има или поддържаш, че го няма, то е най-голямото заблуждение, което може да хрумне в твоята глава. Защото може да мислиш – сега ако има Господ, после, като замине, кой ще остане на неговото място, или ако го няма, ако дойде Господ, като дойде, какво ще стане. Това са човешки схващания.
Това не е схващане на Битието.
към беседата >>
Христос казва: „Аз дойдох да положа живота си за другите.“ Христос знаеше – от това, да положа за другите, от това зависи моето бъдеще, от това зависи моят живот, от това зависи моята слава, от доброто, което може да направя.
Христос казва: „Аз дойдох да положа живота си за другите.“ Христос знаеше – от това, да положа за другите, от това зависи моето бъдеще, от това зависи моят живот, от това зависи моята слава, от доброто, което може да направя.
Казвате: „Защо Христос се пожертва? “ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще. Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот? Един обикновен светия в 10-а степен. Само името му щеше да се поменава.
към беседата >>
Казвате – той е даровит човек, той може да рисува.
В този случай картината показва художество. На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз. И постепенно всеки ден може да нарисувам. Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам. Не че съм някакъв художник.
Казвате – той е даровит човек, той може да рисува.
Какво рисува? Нищо не е нарисувал. Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте. Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате. Благодарим за такова изкуство.
към беседата >>
Ти може да питаш има ли дух, или няма.
Ти може да питаш има ли дух, или няма.
Ако от тази стая изтеглиш въздуха с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух, или не. Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече. Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят. Така може да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре.
към беседата >>
Казвате: „Защо Христос се пожертва?
Христос казва: „Аз дойдох да положа живота си за другите.“ Христос знаеше – от това, да положа за другите, от това зависи моето бъдеще, от това зависи моят живот, от това зависи моята слава, от доброто, което може да направя.
Казвате: „Защо Христос се пожертва?
“ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще. Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот? Един обикновен светия в 10-а степен. Само името му щеше да се поменава. Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той.
към беседата >>
Какво рисува?
На моята картина да се радват и другите хора, да се радвам и аз. И постепенно всеки ден може да нарисувам. Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам. Не че съм някакъв художник. Казвате – той е даровит човек, той може да рисува.
Какво рисува?
Нищо не е нарисувал. Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте. Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате. Благодарим за такова изкуство. Всеки един от вас трябва да нарисува една картина.
към беседата >>
Ако от тази стая изтеглиш въздуха с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух, или не.
Ти може да питаш има ли дух, или няма.
Ако от тази стая изтеглиш въздуха с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух, или не.
Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече. Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят. Така може да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре. Той е извън реалността.
към беседата >>
“ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще.
Христос казва: „Аз дойдох да положа живота си за другите.“ Христос знаеше – от това, да положа за другите, от това зависи моето бъдеще, от това зависи моят живот, от това зависи моята слава, от доброто, което може да направя. Казвате: „Защо Христос се пожертва?
“ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще.
Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот? Един обикновен светия в 10-а степен. Само името му щеше да се поменава. Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той. Аз гледам на постъпката му.
към беседата >>
Нищо не е нарисувал.
И постепенно всеки ден може да нарисувам. Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам. Не че съм някакъв художник. Казвате – той е даровит човек, той може да рисува. Какво рисува?
Нищо не е нарисувал.
Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте. Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате. Благодарим за такова изкуство. Всеки един от вас трябва да нарисува една картина. Тя да бъде оригинал.
към беседата >>
Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече.
Ти може да питаш има ли дух, или няма. Ако от тази стая изтеглиш въздуха с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух, или не.
Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече.
Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят. Така може да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре. Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече.
към беседата >>
Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот?
Христос казва: „Аз дойдох да положа живота си за другите.“ Христос знаеше – от това, да положа за другите, от това зависи моето бъдеще, от това зависи моят живот, от това зависи моята слава, от доброто, което може да направя. Казвате: „Защо Христос се пожертва? “ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще.
Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот?
Един обикновен светия в 10-а степен. Само името му щеше да се поменава. Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той. Аз гледам на постъпката му. Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме.
към беседата >>
Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте.
Ако в месеца, в годината нарисувам една картина, да има нещо, на което да се радвам. Не че съм някакъв художник. Казвате – той е даровит човек, той може да рисува. Какво рисува? Нищо не е нарисувал.
Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте.
Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате. Благодарим за такова изкуство. Всеки един от вас трябва да нарисува една картина. Тя да бъде оригинал. Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували.
към беседата >>
Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят.
Ти може да питаш има ли дух, или няма. Ако от тази стая изтеглиш въздуха с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух, или не. Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече.
Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят.
Така може да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре. Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече. Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно.
към беседата >>
Един обикновен светия в 10-а степен.
Христос казва: „Аз дойдох да положа живота си за другите.“ Христос знаеше – от това, да положа за другите, от това зависи моето бъдеще, от това зависи моят живот, от това зависи моята слава, от доброто, което може да направя. Казвате: „Защо Христос се пожертва? “ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще. Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот?
Един обикновен светия в 10-а степен.
Само името му щеше да се поменава. Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той. Аз гледам на постъпката му. Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме. След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби.
към беседата >>
Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате.
Не че съм някакъв художник. Казвате – той е даровит човек, той може да рисува. Какво рисува? Нищо не е нарисувал. Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте.
Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате.
Благодарим за такова изкуство. Всеки един от вас трябва да нарисува една картина. Тя да бъде оригинал. Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували. Сега центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот.
към беседата >>
Така може да мислят старите хора, както досега са мислили.
Ти може да питаш има ли дух, или няма. Ако от тази стая изтеглиш въздуха с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух, или не. Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече. Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят.
Така може да мислят старите хора, както досега са мислили.
Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре. Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече. Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика.
към беседата >>
Само името му щеше да се поменава.
Христос казва: „Аз дойдох да положа живота си за другите.“ Христос знаеше – от това, да положа за другите, от това зависи моето бъдеще, от това зависи моят живот, от това зависи моята слава, от доброто, което може да направя. Казвате: „Защо Христос се пожертва? “ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще. Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот? Един обикновен светия в 10-а степен.
Само името му щеше да се поменава.
Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той. Аз гледам на постъпката му. Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме. След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби.
към беседата >>
Благодарим за такова изкуство.
Казвате – той е даровит човек, той може да рисува. Какво рисува? Нищо не е нарисувал. Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте. Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате.
Благодарим за такова изкуство.
Всеки един от вас трябва да нарисува една картина. Тя да бъде оригинал. Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували. Сега центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот. Това е закон на разнообразие.
към беседата >>
Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре.
Ти може да питаш има ли дух, или няма. Ако от тази стая изтеглиш въздуха с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух, или не. Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече. Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят. Така може да мислят старите хора, както досега са мислили.
Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре.
Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече. Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика. Когато аз умра, туй е нелогично вече.
към беседата >>
Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той.
Казвате: „Защо Христос се пожертва? “ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще. Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот? Един обикновен светия в 10-а степен. Само името му щеше да се поменава.
Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той.
Аз гледам на постъпката му. Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме. След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби. Рибите се различават, тъй както се различават хората.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да нарисува една картина.
Какво рисува? Нищо не е нарисувал. Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте. Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате. Благодарим за такова изкуство.
Всеки един от вас трябва да нарисува една картина.
Тя да бъде оригинал. Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували. Сега центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот. Това е закон на разнообразие.
към беседата >>
Той е извън реалността.
Ако от тази стая изтеглиш въздуха с пневматическа машина, вие ще видите дали има въздух, или не. Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече. Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят. Така може да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре.
Той е извън реалността.
Живее, той е в реалността, нищо повече. Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика. Когато аз умра, туй е нелогично вече. Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея.
към беседата >>
Аз гледам на постъпката му.
“ Христос се пожертва по единствената причина, да съгради своето бъдеще. Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот? Един обикновен светия в 10-а степен. Само името му щеше да се поменава. Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той.
Аз гледам на постъпката му.
Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме. След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби. Рибите се различават, тъй както се различават хората. Има хора, които носят отрова в себе си.
към беседата >>
Тя да бъде оригинал.
Нищо не е нарисувал. Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте. Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате. Благодарим за такова изкуство. Всеки един от вас трябва да нарисува една картина.
Тя да бъде оригинал.
Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували. Сега центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот. Това е закон на разнообразие.
към беседата >>
Живее, той е в реалността, нищо повече.
Като изтеглите всичкия въздух от стаята, вие ще имате нещастие и следователно казвам – живеят хората, те са в реалността; умират, те са извън реалността, нищо повече. Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят. Така може да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре. Той е извън реалността.
Живее, той е в реалността, нищо повече.
Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика. Когато аз умра, туй е нелогично вече. Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея. Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея?
към беседата >>
Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме.
Ако Христос се беше уплашил – да мисли като един съвременен човек, какъв щеше да бъде неговият живот? Един обикновен светия в 10-а степен. Само името му щеше да се поменава. Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той. Аз гледам на постъпката му.
Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме.
След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби. Рибите се различават, тъй както се различават хората. Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си.
към беседата >>
Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували.
Туй, което ние можем да направим – че ако в себе си не може да създадете един добър живот, какви художници сте. Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате. Благодарим за такова изкуство. Всеки един от вас трябва да нарисува една картина. Тя да бъде оригинал.
Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували.
Сега центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот. Това е закон на разнообразие.
към беседата >>
Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно.
Ще дойде сега един да ме убеждава, че като умре някой, той ще иде на оня свят. Така може да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре. Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече.
Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно.
Докато аз живея, това е най-голямата логика. Когато аз умра, туй е нелогично вече. Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея. Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея? Или как ще ме убеди, че аз съм умрял?
към беседата >>
След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби.
Един обикновен светия в 10-а степен. Само името му щеше да се поменава. Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той. Аз гледам на постъпката му. Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме.
След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби.
Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби. Рибите се различават, тъй както се различават хората. Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират.
към беседата >>
Сега центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот.
Като дойде Христос да нарисува своите картини, и вие да ги копирате. Благодарим за такова изкуство. Всеки един от вас трябва да нарисува една картина. Тя да бъде оригинал. Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували.
Сега центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот.
Това е закон на разнообразие.
към беседата >>
Докато аз живея, това е най-голямата логика.
Така може да мислят старите хора, както досега са мислили. Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре. Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече. Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно.
Докато аз живея, това е най-голямата логика.
Когато аз умра, туй е нелогично вече. Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея. Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея? Или как ще ме убеди, че аз съм умрял? Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава.
към беседата >>
Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби.
Само името му щеше да се поменава. Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той. Аз гледам на постъпката му. Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме. След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби.
Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби.
Рибите се различават, тъй както се различават хората. Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва.
към беседата >>
Това е закон на разнообразие.
Благодарим за такова изкуство. Всеки един от вас трябва да нарисува една картина. Тя да бъде оригинал. Не да копирате и да си турите името отдолу, че вие сте нарисували. Сега центърът да бъде нашият живот, както Христовият живот.
Това е закон на разнообразие.
към беседата >>
Когато аз умра, туй е нелогично вече.
Аз казвам, този човек никъде не отива, след като умре. Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече. Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика.
Когато аз умра, туй е нелогично вече.
Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея. Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея? Или как ще ме убеди, че аз съм умрял? Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава. Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение.
към беседата >>
Рибите се различават, тъй както се различават хората.
Някой Исус дошъл на земята, но онова великото в характера му – каквото и да говорят – аз засягам въпроса, какво е той. Аз гледам на постъпката му. Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме. След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби.
Рибите се различават, тъй както се различават хората.
Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява.
към беседата >>
С какво се е отличил Христос?
С какво се е отличил Христос?
Той не търсеше положението на богатите хора. Той проповядваше. Нямаше легло. Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята. Нямаше юрган, меки постелки.
към беседата >>
Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея.
Той е извън реалността. Живее, той е в реалността, нищо повече. Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика. Когато аз умра, туй е нелогично вече.
Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея.
Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея? Или как ще ме убеди, че аз съм умрял? Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава. Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение. И заблуждението е без обеда.
към беседата >>
Има хора, които носят отрова в себе си.
Аз гледам на постъпката му. Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме. След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби. Рибите се различават, тъй както се различават хората.
Има хора, които носят отрова в себе си.
Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света?
към беседата >>
Той не търсеше положението на богатите хора.
С какво се е отличил Христос?
Той не търсеше положението на богатите хора.
Той проповядваше. Нямаше легло. Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята. Нямаше юрган, меки постелки. Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя.
към беседата >>
Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея?
Живее, той е в реалността, нищо повече. Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика. Когато аз умра, туй е нелогично вече. Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея.
Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея?
Или как ще ме убеди, че аз съм умрял? Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава. Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение. И заблуждението е без обеда. Защото онази кокошка, която е хранена в курника, след като се угои, тя става жертва.
към беседата >>
Има хора, които носят благо в себе си.
Има една постъпка в живота на Христос, която е за подражание – жертвата, която даде навреме. След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби. Рибите се различават, тъй както се различават хората. Има хора, които носят отрова в себе си.
Има хора, които носят благо в себе си.
Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл.
към беседата >>
Той проповядваше.
С какво се е отличил Христос? Той не търсеше положението на богатите хора.
Той проповядваше.
Нямаше легло. Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята. Нямаше юрган, меки постелки. Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя. Вие сега, неговите последователи, ако дойде Христос, ще кажете: „Колко са блажени.“ Аз не искам да ви коря, но казвам, ако вие постъпвате толкоз добре, както вашите легло и юрган, по-добри хора от вас няма.
към беседата >>
Или как ще ме убеди, че аз съм умрял?
Сега дали туй е съгласно с логиката на учените хора, това за мене е безпредметно. Докато аз живея, това е най-голямата логика. Когато аз умра, туй е нелогично вече. Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея. Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея?
Или как ще ме убеди, че аз съм умрял?
Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава. Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение. И заблуждението е без обеда. Защото онази кокошка, която е хранена в курника, след като се угои, тя става жертва.
към беседата >>
Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират.
След като замина от този свят за другия, връща се при своите ученици и като наготви тази риба, по особен начин беше приготвена, тя не мязаше на сегашните риби. Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби. Рибите се различават, тъй както се различават хората. Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си.
Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират.
Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл.
към беседата >>
Нямаше легло.
С какво се е отличил Христос? Той не търсеше положението на богатите хора. Той проповядваше.
Нямаше легло.
Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята. Нямаше юрган, меки постелки. Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя. Вие сега, неговите последователи, ако дойде Христос, ще кажете: „Колко са блажени.“ Аз не искам да ви коря, но казвам, ако вие постъпвате толкоз добре, както вашите легло и юрган, по-добри хора от вас няма. Ако вие постъпвате както вашите легла, както вашите юргани и кревати, както вашите стаи постъпват, по-добри хора няма.
към беседата >>
Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава.
Докато аз живея, това е най-голямата логика. Когато аз умра, туй е нелогично вече. Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея. Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея? Или как ще ме убеди, че аз съм умрял?
Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава.
Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение. И заблуждението е без обеда. Защото онази кокошка, която е хранена в курника, след като се угои, тя става жертва.
към беседата >>
Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва.
Тези риби, които Христос изпече, те бяха бамбашка риби. Рибите се различават, тъй както се различават хората. Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират.
Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва.
Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството?
към беседата >>
Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята.
С какво се е отличил Христос? Той не търсеше положението на богатите хора. Той проповядваше. Нямаше легло.
Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята.
Нямаше юрган, меки постелки. Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя. Вие сега, неговите последователи, ако дойде Христос, ще кажете: „Колко са блажени.“ Аз не искам да ви коря, но казвам, ако вие постъпвате толкоз добре, както вашите легло и юрган, по-добри хора от вас няма. Ако вие постъпвате както вашите легла, както вашите юргани и кревати, както вашите стаи постъпват, по-добри хора няма.
към беседата >>
Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение.
Когато аз умра, туй е нелогично вече. Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея. Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея? Или как ще ме убеди, че аз съм умрял? Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава.
Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение.
И заблуждението е без обеда. Защото онази кокошка, която е хранена в курника, след като се угои, тя става жертва.
към беседата >>
Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява.
Рибите се различават, тъй както се различават хората. Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва.
Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява.
Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението.
към беседата >>
Нямаше юрган, меки постелки.
С какво се е отличил Христос? Той не търсеше положението на богатите хора. Той проповядваше. Нямаше легло. Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята.
Нямаше юрган, меки постелки.
Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя. Вие сега, неговите последователи, ако дойде Христос, ще кажете: „Колко са блажени.“ Аз не искам да ви коря, но казвам, ако вие постъпвате толкоз добре, както вашите легло и юрган, по-добри хора от вас няма. Ако вие постъпвате както вашите легла, както вашите юргани и кревати, както вашите стаи постъпват, по-добри хора няма.
към беседата >>
И заблуждението е без обеда.
Каква логика ще има да доказвам, че съм умрял или каква логика ще има да доказвам, че аз живея. Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея? Или как ще ме убеди, че аз съм умрял? Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава. Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение.
И заблуждението е без обеда.
Защото онази кокошка, която е хранена в курника, след като се угои, тя става жертва.
към беседата >>
Мислите ли, че тия хора ще оправят света?
Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява.
Мислите ли, че тия хора ще оправят света?
Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията.
към беседата >>
Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя.
Той не търсеше положението на богатите хора. Той проповядваше. Нямаше легло. Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята. Нямаше юрган, меки постелки.
Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя.
Вие сега, неговите последователи, ако дойде Христос, ще кажете: „Колко са блажени.“ Аз не искам да ви коря, но казвам, ако вие постъпвате толкоз добре, както вашите легло и юрган, по-добри хора от вас няма. Ако вие постъпвате както вашите легла, както вашите юргани и кревати, както вашите стаи постъпват, по-добри хора няма.
към беседата >>
Защото онази кокошка, която е хранена в курника, след като се угои, тя става жертва.
Да ме убеждава някой, че аз живея, как ще ме убеди някой, че аз живея? Или как ще ме убеди, че аз съм умрял? Нито в едното, нито в другото имам нужда да ме убеждава. Единственото нещо, което той може да ме убеди, е да каже: „Елате и обядвайте.“ И според мене най-хубавата, най-изразителната дума, най-любовната дума, най-мъдрата дума, най-хубавото в света, което някой може да направи, е да ти каже: „Елате и обядвайте.“ Всичко друго, вън от това, е заблуждение. И заблуждението е без обеда.
Защото онази кокошка, която е хранена в курника, след като се угои, тя става жертва.
към беседата >>
Аз не говоря в преносен смисъл.
Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света?
Аз не говоря в преносен смисъл.
Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията. От този живот е създаден целият ад.
към беседата >>
Вие сега, неговите последователи, ако дойде Христос, ще кажете: „Колко са блажени.“ Аз не искам да ви коря, но казвам, ако вие постъпвате толкоз добре, както вашите легло и юрган, по-добри хора от вас няма.
Той проповядваше. Нямаше легло. Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята. Нямаше юрган, меки постелки. Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя.
Вие сега, неговите последователи, ако дойде Христос, ще кажете: „Колко са блажени.“ Аз не искам да ви коря, но казвам, ако вие постъпвате толкоз добре, както вашите легло и юрган, по-добри хора от вас няма.
Ако вие постъпвате както вашите легла, както вашите юргани и кревати, както вашите стаи постъпват, по-добри хора няма.
към беседата >>
Питам, каква реалност има за нея, че е угоена?
Питам, каква реалност има за нея, че е угоена?
По някой път ние се възхищаваме, че сме оправени. Реалността в дадения случай, в онзи живот, в това, в което ти преживяваш, в сигурността, която имаш в себе си. Дотогава, докогато ти се страхуваш, това е едно терзание. Даже сега най-верующите хора по някой път, като ги попиташ за онзи свят, като дойдат натясно, казват: „Тъмно е сега. Вярваме, че го има оня свят, но тази работа ни се вижда, че има едно голямо противоречие.“
към беседата >>
Аз говоря в много реален смисъл.
Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл.
Аз говоря в много реален смисъл.
На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията. От този живот е създаден целият ад. Адът е тука, на земята.
към беседата >>
Ако вие постъпвате както вашите легла, както вашите юргани и кревати, както вашите стаи постъпват, по-добри хора няма.
Нямаше легло. Вечер прекарваше по няколко часа да се моли и при някое дърво лежеше на земята. Нямаше юрган, меки постелки. Рядко се случваше някой приятел да го покани, повече – на твърдата земя. Вие сега, неговите последователи, ако дойде Христос, ще кажете: „Колко са блажени.“ Аз не искам да ви коря, но казвам, ако вие постъпвате толкоз добре, както вашите легло и юрган, по-добри хора от вас няма.
Ако вие постъпвате както вашите легла, както вашите юргани и кревати, както вашите стаи постъпват, по-добри хора няма.
към беседата >>
По някой път ние се възхищаваме, че сме оправени.
Питам, каква реалност има за нея, че е угоена?
По някой път ние се възхищаваме, че сме оправени.
Реалността в дадения случай, в онзи живот, в това, в което ти преживяваш, в сигурността, която имаш в себе си. Дотогава, докогато ти се страхуваш, това е едно терзание. Даже сега най-верующите хора по някой път, като ги попиташ за онзи свят, като дойдат натясно, казват: „Тъмно е сега. Вярваме, че го има оня свят, но тази работа ни се вижда, че има едно голямо противоречие.“
към беседата >>
На какво се дължи сегашният упадък на човечеството?
Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл.
На какво се дължи сегашният упадък на човечеството?
На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията. От този живот е създаден целият ад. Адът е тука, на земята. Някои търсят ада в някой друг свят.
към беседата >>
Та казвам сега, бъдете достойни за юрганите си.
Та казвам сега, бъдете достойни за юрганите си.
Бъдете достойни за креватите си, за чаршафите. Бъдете достойни за обущата си, за шапките си, за всичките дрехи, които носите. Бъдете достойни за тях.
към беседата >>
Реалността в дадения случай, в онзи живот, в това, в което ти преживяваш, в сигурността, която имаш в себе си.
Питам, каква реалност има за нея, че е угоена? По някой път ние се възхищаваме, че сме оправени.
Реалността в дадения случай, в онзи живот, в това, в което ти преживяваш, в сигурността, която имаш в себе си.
Дотогава, докогато ти се страхуваш, това е едно терзание. Даже сега най-верующите хора по някой път, като ги попиташ за онзи свят, като дойдат натясно, казват: „Тъмно е сега. Вярваме, че го има оня свят, но тази работа ни се вижда, че има едно голямо противоречие.“
към беседата >>
На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението.
Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството?
На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението.
По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията. От този живот е създаден целият ад. Адът е тука, на земята. Някои търсят ада в някой друг свят.
към беседата >>
Бъдете достойни за креватите си, за чаршафите.
Та казвам сега, бъдете достойни за юрганите си.
Бъдете достойни за креватите си, за чаршафите.
Бъдете достойни за обущата си, за шапките си, за всичките дрехи, които носите. Бъдете достойни за тях.
към беседата >>
Дотогава, докогато ти се страхуваш, това е едно терзание.
Питам, каква реалност има за нея, че е угоена? По някой път ние се възхищаваме, че сме оправени. Реалността в дадения случай, в онзи живот, в това, в което ти преживяваш, в сигурността, която имаш в себе си.
Дотогава, докогато ти се страхуваш, това е едно терзание.
Даже сега най-верующите хора по някой път, като ги попиташ за онзи свят, като дойдат натясно, казват: „Тъмно е сега. Вярваме, че го има оня свят, но тази работа ни се вижда, че има едно голямо противоречие.“
към беседата >>
По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията.
Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението.
По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията.
От този живот е създаден целият ад. Адът е тука, на земята. Някои търсят ада в някой друг свят.
към беседата >>
Бъдете достойни за обущата си, за шапките си, за всичките дрехи, които носите.
Та казвам сега, бъдете достойни за юрганите си. Бъдете достойни за креватите си, за чаршафите.
Бъдете достойни за обущата си, за шапките си, за всичките дрехи, които носите.
Бъдете достойни за тях.
към беседата >>
Даже сега най-верующите хора по някой път, като ги попиташ за онзи свят, като дойдат натясно, казват: „Тъмно е сега.
Питам, каква реалност има за нея, че е угоена? По някой път ние се възхищаваме, че сме оправени. Реалността в дадения случай, в онзи живот, в това, в което ти преживяваш, в сигурността, която имаш в себе си. Дотогава, докогато ти се страхуваш, това е едно терзание.
Даже сега най-верующите хора по някой път, като ги попиташ за онзи свят, като дойдат натясно, казват: „Тъмно е сега.
Вярваме, че го има оня свят, но тази работа ни се вижда, че има едно голямо противоречие.“
към беседата >>
От този живот е създаден целият ад.
Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията.
От този живот е създаден целият ад.
Адът е тука, на земята. Някои търсят ада в някой друг свят.
към беседата >>
Бъдете достойни за тях.
Та казвам сега, бъдете достойни за юрганите си. Бъдете достойни за креватите си, за чаршафите. Бъдете достойни за обущата си, за шапките си, за всичките дрехи, които носите.
Бъдете достойни за тях.
към беседата >>
Вярваме, че го има оня свят, но тази работа ни се вижда, че има едно голямо противоречие.“
Питам, каква реалност има за нея, че е угоена? По някой път ние се възхищаваме, че сме оправени. Реалността в дадения случай, в онзи живот, в това, в което ти преживяваш, в сигурността, която имаш в себе си. Дотогава, докогато ти се страхуваш, това е едно терзание. Даже сега най-верующите хора по някой път, като ги попиташ за онзи свят, като дойдат натясно, казват: „Тъмно е сега.
Вярваме, че го има оня свят, но тази работа ни се вижда, че има едно голямо противоречие.“
към беседата >>
Адът е тука, на земята.
Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията. От този живот е създаден целият ад.
Адът е тука, на земята.
Някои търсят ада в някой друг свят.
към беседата >>
Та казвам, дотогова, докато човек не е свързан със самата реалност… Не е смъртта, която ни свързва с реалността.
Та казвам, дотогова, докато човек не е свързан със самата реалност… Не е смъртта, която ни свързва с реалността.
Тя ни изважда от реалността. Мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път. Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път.
към беседата >>
Някои търсят ада в някой друг свят.
На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията. От този живот е създаден целият ад. Адът е тука, на земята.
Някои търсят ада в някой друг свят.
към беседата >>
Тя ни изважда от реалността.
Та казвам, дотогова, докато човек не е свързан със самата реалност… Не е смъртта, която ни свързва с реалността.
Тя ни изважда от реалността.
Мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път. Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога.
към беседата >>
Едно малко ангелче чело историята за създаването на земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на земята.
Едно малко ангелче чело историята за създаването на земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на земята.
То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът. Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята.
към беседата >>
Мислите ли, че смъртта ще ни свърже?
Та казвам, дотогова, докато човек не е свързан със самата реалност… Не е смъртта, която ни свързва с реалността. Тя ни изважда от реалността.
Мислите ли, че смъртта ще ни свърже?
Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път. Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога?
към беседата >>
То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът.
Едно малко ангелче чело историята за създаването на земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на земята.
То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът.
Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече.
към беседата >>
Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път.
Та казвам, дотогова, докато човек не е свързан със самата реалност… Не е смъртта, която ни свързва с реалността. Тя ни изважда от реалността. Мислите ли, че смъртта ще ни свърже?
Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път.
Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая.
към беседата >>
Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара.
Едно малко ангелче чело историята за създаването на земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на земята. То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът.
Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара.
Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим.
към беседата >>
Всичките методи досега са били само отрицания за истината.
Та казвам, дотогова, докато човек не е свързан със самата реалност… Не е смъртта, която ни свързва с реалността. Тя ни изважда от реалността. Мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път.
Всичките методи досега са били само отрицания за истината.
Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен.
към беседата >>
Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня.
Едно малко ангелче чело историята за създаването на земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на земята. То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът. Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара.
Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня.
Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат.
към беседата >>
Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път.
Та казвам, дотогова, докато човек не е свързан със самата реалност… Не е смъртта, която ни свързва с реалността. Тя ни изважда от реалността. Мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път. Всичките методи досега са били само отрицания за истината.
Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път.
Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа.
към беседата >>
Ще стане нещо.
Едно малко ангелче чело историята за създаването на земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на земята. То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът. Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня.
Ще стане нещо.
Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не.
към беседата >>
Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога.
Тя ни изважда от реалността. Мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път. Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път.
Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога.
Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа.
към беседата >>
Ще се оправи земята.
Едно малко ангелче чело историята за създаването на земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на земята. То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът. Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо.
Ще се оправи земята.
Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така.
към беседата >>
Само разкаянието ли е отиване при Бога?
Мислите ли, че смъртта ще ни свърже? Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път. Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога.
Само разкаянието ли е отиване при Бога?
Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо?
към беседата >>
Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече.
То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът. Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята.
Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече.
Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло.
към беседата >>
Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая.
Не. В Писанието, като изследвате това, този евангелски език, там се говори за смъртта, но чрез отричане, по отрицателен път. Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога?
Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая.
Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо?
към беседата >>
Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим.
Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече.
Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим.
Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте.
към беседата >>
Тогава разкаянието е ниска степен.
Всичките методи досега са били само отрицания за истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая.
Тогава разкаянието е ниска степен.
Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече?
към беседата >>
Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат.
Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим.
Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат.
След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека.
към беседата >>
Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа.
Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен.
Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа.
Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече? Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието.
към беседата >>
След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не.
Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат.
След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не.
Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека. Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая.
към беседата >>
Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа.
Казвате – трябва да се разкаеш, да идеш при Бога. Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа.
Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа.
Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече? Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието. Покаянието после идва, спасение и т.н.
към беседата >>
Не мислете така.
Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не.
Не мислете така.
Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека. Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая. Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо?
Само разкаянието ли е отиване при Бога? Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа.
Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо?
Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече? Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието. Покаянието после идва, спасение и т.н.
към беседата >>
Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло.
Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така.
Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло.
Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека. Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая. Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха. И вие треперите за кожената дреха.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо?
Ако аз върша Волята Божия, не може да ида при Бога, без да се разкая. Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо?
Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо?
Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече? Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието. Покаянието после идва, спасение и т.н.
към беседата >>
Туй гърне не гледайте.
Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло.
Туй гърне не гледайте.
Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека. Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая. Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха. И вие треперите за кожената дреха. Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая.
към беседата >>
Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече?
Тогава разкаянието е ниска степен. Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо?
Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече?
Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието. Покаянието после идва, спасение и т.н.
към беседата >>
Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека.
Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте.
Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека.
Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая. Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха. И вие треперите за кожената дреха. Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая. В един грешен свят с кожена дреха може да живееш, но в един праведен свят, в един свят на любовта – без кожена дреха – ти ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
към беседата >>
Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието.
Щом дойдем до разкаянието, ти си много долу, много далече от Господа. Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече?
Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието.
Покаянието после идва, спасение и т.н.
към беседата >>
Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая.
След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека.
Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая.
Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха. И вие треперите за кожената дреха. Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая. В един грешен свят с кожена дреха може да живееш, но в един праведен свят, в един свят на любовта – без кожена дреха – ти ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
към беседата >>
Покаянието после идва, спасение и т.н.
Щом остане за разкаяние, ти си далече от Господа. Кое е по-хубаво: да си далече или да си близо? Кое е по-хубаво: отдалече да започнеш или отблизо? Откъде се виждат нещата по-хубаво: отблизо или отдалече? Хубаво е да се разкаеш, но то е далечно покаянието.
Покаянието после идва, спасение и т.н.
към беседата >>
Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха.
Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека. Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая.
Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха.
И вие треперите за кожената дреха. Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая. В един грешен свят с кожена дреха може да живееш, но в един праведен свят, в един свят на любовта – без кожена дреха – ти ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
към беседата >>
Ние ще оставим това, те са известни понятия, които хората имат, да се доближат до реалността.
Ние ще оставим това, те са известни понятия, които хората имат, да се доближат до реалността.
За някои хора те са полезни. Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка. Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй. И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото. Майката е принудена да лъже.
към беседата >>
И вие треперите за кожената дреха.
Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека. Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая. Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха.
И вие треперите за кожената дреха.
Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая. В един грешен свят с кожена дреха може да живееш, но в един праведен свят, в един свят на любовта – без кожена дреха – ти ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
към беседата >>
За някои хора те са полезни.
Ние ще оставим това, те са известни понятия, които хората имат, да се доближат до реалността.
За някои хора те са полезни.
Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка. Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй. И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото. Майката е принудена да лъже. Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче.
към беседата >>
Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая.
Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека. Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая. Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха. И вие треперите за кожената дреха.
Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая.
В един грешен свят с кожена дреха може да живееш, но в един праведен свят, в един свят на любовта – без кожена дреха – ти ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
към беседата >>
Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка.
Ние ще оставим това, те са известни понятия, които хората имат, да се доближат до реалността. За някои хора те са полезни.
Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка.
Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй. И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото. Майката е принудена да лъже. Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче. Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче.
към беседата >>
В един грешен свят с кожена дреха може да живееш, но в един праведен свят, в един свят на любовта – без кожена дреха – ти ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека. Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая. Като излезе от рая, това е кожената дреха, и дрехата, която носите, това е кожената дреха. И вие треперите за кожената дреха. Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая.
В един грешен свят с кожена дреха може да живееш, но в един праведен свят, в един свят на любовта – без кожена дреха – ти ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
към беседата >>
Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй.
Ние ще оставим това, те са известни понятия, които хората имат, да се доближат до реалността. За някои хора те са полезни. Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка.
Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй.
И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото. Майката е принудена да лъже. Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче. Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче. Защо ще го лъжеш?
към беседата >>
Сега някои казвате – икономическите условия.
Сега някои казвате – икономическите условия.
Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатият човек в света. Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат. В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете. Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си.
към беседата >>
И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото.
Ние ще оставим това, те са известни понятия, които хората имат, да се доближат до реалността. За някои хора те са полезни. Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка. Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй.
И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото.
Майката е принудена да лъже. Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче. Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче. Защо ще го лъжеш? Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво.
към беседата >>
Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатият човек в света.
Сега някои казвате – икономическите условия.
Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатият човек в света.
Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат. В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете. Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си.
към беседата >>
Майката е принудена да лъже.
Ние ще оставим това, те са известни понятия, които хората имат, да се доближат до реалността. За някои хора те са полезни. Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка. Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй. И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото.
Майката е принудена да лъже.
Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче. Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче. Защо ще го лъжеш? Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво. Казва, послъгва, бяла лъжа.
към беседата >>
Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат.
Сега някои казвате – икономическите условия. Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатият човек в света.
Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат.
В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете. Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват.
към беседата >>
Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче.
За някои хора те са полезни. Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка. Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй. И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото. Майката е принудена да лъже.
Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче.
Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче. Защо ще го лъжеш? Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво. Казва, послъгва, бяла лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи.
към беседата >>
В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете.
Сега някои казвате – икономическите условия. Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатият човек в света. Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат.
В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете.
Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват.
към беседата >>
Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче.
Но остава един период, когато детето вече не трябва да ходи, не трябва да бозае, да търси гърдите на своята майка. Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй. И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото. Майката е принудена да лъже. Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче.
Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче.
Защо ще го лъжеш? Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво. Казва, послъгва, бяла лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят.
към беседата >>
Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си.
Сега някои казвате – икономическите условия. Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатият човек в света. Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат. В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете.
Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си.
Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате.
към беседата >>
Защо ще го лъжеш?
Две, три години се позволява, най-после майката изисква да се освободи от туй. И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото. Майката е принудена да лъже. Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче. Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче.
Защо ще го лъжеш?
Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво. Казва, послъгва, бяла лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят. Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде.
към беседата >>
Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си.
Сега някои казвате – икономическите условия. Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатият човек в света. Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат. В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете. Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си.
Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си.
Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не.
към беседата >>
Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво.
И най-после майката, която има толкоз любов, намазва с хинин, с горчиво млякото. Майката е принудена да лъже. Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче. Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче. Защо ще го лъжеш?
Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво.
Казва, послъгва, бяла лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят. Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде. Питам тогава, това ли е единственият начин?
към беседата >>
Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си.
Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатият човек в света. Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат. В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете. Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си.
Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си.
Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право.
към беседата >>
Казва, послъгва, бяла лъжа.
Майката е принудена да лъже. Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче. Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче. Защо ще го лъжеш? Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво.
Казва, послъгва, бяла лъжа.
Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят. Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде. Питам тогава, това ли е единственият начин? По кой начин птичката отбива своите деца?
към беседата >>
Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват.
Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат. В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете. Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си.
Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват.
Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен.
към беседата >>
Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи.
Аз, ако бях една майка, не бих мазал гърдите си с хинин, но за 4–5 дена ще отида някъде, ще оставя детето на слугинята, нека да си поплаче. Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче. Защо ще го лъжеш? Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво. Казва, послъгва, бяла лъжа.
Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи.
Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят. Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде. Питам тогава, това ли е единственият начин? По кой начин птичката отбива своите деца? Те не ги кърмят.
към беседата >>
Всички не си вярват.
В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете. Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват.
Всички не си вярват.
И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас.
към беседата >>
Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят.
Ти ще си мажеш гърдите с хинини, и при това пак това дете ще плаче. Защо ще го лъжеш? Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво. Казва, послъгва, бяла лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи.
Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят.
Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде. Питам тогава, това ли е единственият начин? По кой начин птичката отбива своите деца? Те не ги кърмят. Не е този единственият начин, по който ние мислим.
към беседата >>
И вие, които ме слушате, не ми вярвате.
Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват.
И вие, които ме слушате, не ми вярвате.
За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм.
към беседата >>
Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде.
Защо ще го лъжеш? Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво. Казва, послъгва, бяла лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят.
Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде.
Питам тогава, това ли е единственият начин? По кой начин птичката отбива своите деца? Те не ги кърмят. Не е този единственият начин, по който ние мислим. Това е един начин, по който хората се кърмят.
към беседата >>
За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не.
Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате.
За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не.
То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна.
към беседата >>
Питам тогава, това ли е единственият начин?
Та сега ние сме дошли до едно място, дето провидението иска да ни отбие, маже си гърдите с пелин и казва, че млякото е горчиво. Казва, послъгва, бяла лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят. Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде.
Питам тогава, това ли е единственият начин?
По кой начин птичката отбива своите деца? Те не ги кърмят. Не е този единственият начин, по който ние мислим. Това е един начин, по който хората се кърмят. Това е един посредствен начин.
към беседата >>
То е ваше право.
Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не.
То е ваше право.
И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
към беседата >>
По кой начин птичката отбива своите деца?
Казва, послъгва, бяла лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят. Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде. Питам тогава, това ли е единственият начин?
По кой начин птичката отбива своите деца?
Те не ги кърмят. Не е този единственият начин, по който ние мислим. Това е един начин, по който хората се кърмят. Това е един посредствен начин.
към беседата >>
И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен.
Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право.
И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен.
Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам?
към беседата >>
Те не ги кърмят.
Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят. Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде. Питам тогава, това ли е единственият начин? По кой начин птичката отбива своите деца?
Те не ги кърмят.
Не е този единственият начин, по който ние мислим. Това е един начин, по който хората се кърмят. Това е един посредствен начин.
към беседата >>
Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас.
Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен.
Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас.
Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш.
към беседата >>
Не е този единственият начин, по който ние мислим.
Не че много обичат, но от немай-къде, да се освободят. Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде. Питам тогава, това ли е единственият начин? По кой начин птичката отбива своите деца? Те не ги кърмят.
Не е този единственият начин, по който ние мислим.
Това е един начин, по който хората се кърмят. Това е един посредствен начин.
към беседата >>
Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм.
И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас.
Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм.
Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право.
към беседата >>
Това е един начин, по който хората се кърмят.
Но с бялата лъжа до истината не може да се дойде. Питам тогава, това ли е единственият начин? По кой начин птичката отбива своите деца? Те не ги кърмят. Не е този единственият начин, по който ние мислим.
Това е един начин, по който хората се кърмят.
Това е един посредствен начин.
към беседата >>
Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна.
За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм.
Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна.
Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право. Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш.
към беседата >>
Това е един посредствен начин.
Питам тогава, това ли е единственият начин? По кой начин птичката отбива своите деца? Те не ги кърмят. Не е този единственият начин, по който ние мислим. Това е един начин, по който хората се кърмят.
Това е един посредствен начин.
към беседата >>
Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна.
Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право. Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш. Пък същият закон е и за вас.
към беседата >>
Има по-съвършени начини за отглеждане на човешката душа.
Има по-съвършени начини за отглеждане на човешката душа.
Казвам, туй е преходно състояние. Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди. Няма какво да ви го доказвам. Туй е само една фантазия. За мене е една реалност – човек сам може да се роди.
към беседата >>
Казвате: „Какво мнение да имам?
И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
Казвате: „Какво мнение да имам?
“ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право. Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш. Пък същият закон е и за вас. Та ви казвам сега, има една опасност.
към беседата >>
Казвам, туй е преходно състояние.
Има по-съвършени начини за отглеждане на човешката душа.
Казвам, туй е преходно състояние.
Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди. Няма какво да ви го доказвам. Туй е само една фантазия. За мене е една реалност – човек сам може да се роди. Той може да се роди за себе си.
към беседата >>
“ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш.
Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам?
“ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш.
То е твое право. Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш. Пък същият закон е и за вас. Та ви казвам сега, има една опасност.
към беседата >>
Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди.
Има по-съвършени начини за отглеждане на човешката душа. Казвам, туй е преходно състояние.
Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди.
Няма какво да ви го доказвам. Туй е само една фантазия. За мене е една реалност – човек сам може да се роди. Той може да се роди за себе си. Може и без майка, и без баща.
към беседата >>
То е твое право.
Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш.
То е твое право.
Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш. Пък същият закон е и за вас. Та ви казвам сега, има една опасност.
към беседата >>
Няма какво да ви го доказвам.
Има по-съвършени начини за отглеждане на човешката душа. Казвам, туй е преходно състояние. Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди.
Няма какво да ви го доказвам.
Туй е само една фантазия. За мене е една реалност – човек сам може да се роди. Той може да се роди за себе си. Може и без майка, и без баща. Сам на себе си, нищо повече.
към беседата >>
Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш.
Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право.
Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш.
Пък същият закон е и за вас. Та ви казвам сега, има една опасност.
към беседата >>
Туй е само една фантазия.
Има по-съвършени начини за отглеждане на човешката душа. Казвам, туй е преходно състояние. Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди. Няма какво да ви го доказвам.
Туй е само една фантазия.
За мене е една реалност – човек сам може да се роди. Той може да се роди за себе си. Може и без майка, и без баща. Сам на себе си, нищо повече. То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе.
към беседата >>
Пък същият закон е и за вас.
Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право. Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш.
Пък същият закон е и за вас.
Та ви казвам сега, има една опасност.
към беседата >>
За мене е една реалност – човек сам може да се роди.
Има по-съвършени начини за отглеждане на човешката душа. Казвам, туй е преходно състояние. Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди. Няма какво да ви го доказвам. Туй е само една фантазия.
За мене е една реалност – човек сам може да се роди.
Той може да се роди за себе си. Може и без майка, и без баща. Сам на себе си, нищо повече. То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе. Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното.
към беседата >>
Та ви казвам сега, има една опасност.
Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право. Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш. Пък същият закон е и за вас.
Та ви казвам сега, има една опасност.
към беседата >>
Той може да се роди за себе си.
Казвам, туй е преходно състояние. Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди. Няма какво да ви го доказвам. Туй е само една фантазия. За мене е една реалност – човек сам може да се роди.
Той може да се роди за себе си.
Може и без майка, и без баща. Сам на себе си, нищо повече. То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе. Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното. А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят.
към беседата >>
Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят.
Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят.
Аз живея в оня свят. Оня свят е този свят. Как го представяте оня свят? Ами представете си онзи свят. Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят.
към беседата >>
Може и без майка, и без баща.
Ако на един съвършен човек се каже така: „Ти трябва да имаш майка и баща, за да се родиш.“ Вярно е, при сегашните условия един човек без баща и майка не може да се роди. Няма какво да ви го доказвам. Туй е само една фантазия. За мене е една реалност – човек сам може да се роди. Той може да се роди за себе си.
Може и без майка, и без баща.
Сам на себе си, нищо повече. То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе. Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното. А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят?
към беседата >>
Аз живея в оня свят.
Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят.
Аз живея в оня свят.
Оня свят е този свят. Как го представяте оня свят? Ами представете си онзи свят. Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят. От силата и от безсилието си трябва да се откажете.
към беседата >>
Сам на себе си, нищо повече.
Няма какво да ви го доказвам. Туй е само една фантазия. За мене е една реалност – човек сам може да се роди. Той може да се роди за себе си. Може и без майка, и без баща.
Сам на себе си, нищо повече.
То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе. Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното. А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? Това си ти.
към беседата >>
Оня свят е този свят.
Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят. Аз живея в оня свят.
Оня свят е този свят.
Как го представяте оня свят? Ами представете си онзи свят. Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят. От силата и от безсилието си трябва да се откажете. От учението и невежеството трябва да се откажете.
към беседата >>
То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе.
Туй е само една фантазия. За мене е една реалност – човек сам може да се роди. Той може да се роди за себе си. Може и без майка, и без баща. Сам на себе си, нищо повече.
То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе.
Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното. А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? Това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее.
към беседата >>
Как го представяте оня свят?
Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят. Аз живея в оня свят. Оня свят е този свят.
Как го представяте оня свят?
Ами представете си онзи свят. Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят. От силата и от безсилието си трябва да се откажете. От учението и невежеството трябва да се откажете. Тогава какво трябва да имате?
към беседата >>
Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното.
За мене е една реалност – човек сам може да се роди. Той може да се роди за себе си. Може и без майка, и без баща. Сам на себе си, нищо повече. То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе.
Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното.
А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? Това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее. И затова мислиш заради него.
към беседата >>
Ами представете си онзи свят.
Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят. Аз живея в оня свят. Оня свят е този свят. Как го представяте оня свят?
Ами представете си онзи свят.
Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят. От силата и от безсилието си трябва да се откажете. От учението и невежеството трябва да се откажете. Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират.
към беседата >>
А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят.
Той може да се роди за себе си. Може и без майка, и без баща. Сам на себе си, нищо повече. То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе. Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното.
А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят.
Къде е онзи свят? Това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее. И затова мислиш заради него. Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа, и ти мислиш заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде.
към беседата >>
Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят.
Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят. Аз живея в оня свят. Оня свят е този свят. Как го представяте оня свят? Ами представете си онзи свят.
Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят.
От силата и от безсилието си трябва да се откажете. От учението и невежеството трябва да се откажете. Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва.
към беседата >>
Къде е онзи свят?
Може и без майка, и без баща. Сам на себе си, нищо повече. То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе. Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното. А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят.
Къде е онзи свят?
Това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее. И затова мислиш заради него. Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа, и ти мислиш заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде.
към беседата >>
От силата и от безсилието си трябва да се откажете.
Аз живея в оня свят. Оня свят е този свят. Как го представяте оня свят? Ами представете си онзи свят. Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят.
От силата и от безсилието си трябва да се откажете.
От учението и невежеството трябва да се откажете. Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава.
към беседата >>
Това си ти.
Сам на себе си, нищо повече. То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе. Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното. А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят?
Това си ти.
Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее. И затова мислиш заради него. Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа, и ти мислиш заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде.
към беседата >>
От учението и невежеството трябва да се откажете.
Оня свят е този свят. Как го представяте оня свят? Ами представете си онзи свят. Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят. От силата и от безсилието си трябва да се откажете.
От учението и невежеството трябва да се откажете.
Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние.
към беседата >>
Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее.
То е най-реалното, когато баща ти и майка ти е в тебе. Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното. А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? Това си ти.
Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее.
И затова мислиш заради него. Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа, и ти мислиш заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде.
към беседата >>
Тогава какво трябва да имате?
Как го представяте оня свят? Ами представете си онзи свят. Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят. От силата и от безсилието си трябва да се откажете. От учението и невежеството трябва да се откажете.
Тогава какво трябва да имате?
Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността.
към беседата >>
И затова мислиш заради него.
Когато баща ти и майката ти е в тебе, туй е най-реалното. А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? Това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее.
И затова мислиш заради него.
Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа, и ти мислиш заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде.
към беседата >>
Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират.
Ами представете си онзи свят. Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят. От силата и от безсилието си трябва да се откажете. От учението и невежеството трябва да се откажете. Тогава какво трябва да имате?
Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират.
Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви?
към беседата >>
Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа, и ти мислиш заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде.
А когато баща ти и майка ти са вън от тебе, утре умре баща ти, умре майка ти, ти ги търсиш в оня свят. Къде е онзи свят? Това си ти. Баща ти постоянно се върти в главата ти, в главата ти живее. И затова мислиш заради него.
Ако баща ти не е в главата ти, баща ти цял ден хлопа, мисли, майка ти цял ден хлопа, и ти мислиш заради нея, а ти предполагаш, че са в оня свят, далече някъде.
към беседата >>
Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва.
Ако сега всички се откажете да не се страхувате, ако всички се откажете да не спите, ако всички се откажете от вашето богатство, ако всички се откажете от сиромашията, ако всички се откажете от сегашното учение и невежеството, ако всички се откажете от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в оня свят. От силата и от безсилието си трябва да се откажете. От учението и невежеството трябва да се откажете. Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират.
Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва.
Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни.
към беседата >>
Сега не мислете, че по този начин… моята цел не е да руша вашите възгледи, но вие сте на едно въже, което скоро ще се скъса.
Сега не мислете, че по този начин… моята цел не е да руша вашите възгледи, но вие сте на едно въже, което скоро ще се скъса.
Вие сте един акробат на една върлина с едно въже и ви казвам, слезте от това въже, защото, ако въжето се скъса, ако паднеш отгоре, ще си навехнеш и двата крака. Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето. Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката. Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете. Вие и върлината ще идете заедно.
към беседата >>
Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава.
От силата и от безсилието си трябва да се откажете. От учението и невежеството трябва да се откажете. Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва.
Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава.
Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде.
към беседата >>
Вие сте един акробат на една върлина с едно въже и ви казвам, слезте от това въже, защото, ако въжето се скъса, ако паднеш отгоре, ще си навехнеш и двата крака.
Сега не мислете, че по този начин… моята цел не е да руша вашите възгледи, но вие сте на едно въже, което скоро ще се скъса.
Вие сте един акробат на една върлина с едно въже и ви казвам, слезте от това въже, защото, ако въжето се скъса, ако паднеш отгоре, ще си навехнеш и двата крака.
Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето. Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката. Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете. Вие и върлината ще идете заедно. Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта.
към беседата >>
Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние.
От учението и невежеството трябва да се откажете. Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава.
Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние.
Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки?
към беседата >>
Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето.
Сега не мислете, че по този начин… моята цел не е да руша вашите възгледи, но вие сте на едно въже, което скоро ще се скъса. Вие сте един акробат на една върлина с едно въже и ви казвам, слезте от това въже, защото, ако въжето се скъса, ако паднеш отгоре, ще си навехнеш и двата крака.
Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето.
Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката. Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете. Вие и върлината ще идете заедно. Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта. Кажете ми един пример.
към беседата >>
Това е реалността.
Тогава какво трябва да имате? Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние.
Това е реалността.
Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче.
към беседата >>
Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката.
Сега не мислете, че по този начин… моята цел не е да руша вашите възгледи, но вие сте на едно въже, което скоро ще се скъса. Вие сте един акробат на една върлина с едно въже и ви казвам, слезте от това въже, защото, ако въжето се скъса, ако паднеш отгоре, ще си навехнеш и двата крака. Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето.
Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката.
Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете. Вие и върлината ще идете заедно. Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта. Кажете ми един пример. Само като се скъса въжето, пък после ще го правят.
към беседата >>
Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви?
Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността.
Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви?
Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем?
към беседата >>
Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете.
Сега не мислете, че по този начин… моята цел не е да руша вашите възгледи, но вие сте на едно въже, което скоро ще се скъса. Вие сте един акробат на една върлина с едно въже и ви казвам, слезте от това въже, защото, ако въжето се скъса, ако паднеш отгоре, ще си навехнеш и двата крака. Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето. Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката.
Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете.
Вие и върлината ще идете заедно. Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта. Кажете ми един пример. Само като се скъса въжето, пък после ще го правят. Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето.
към беседата >>
Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни.
Ще имате мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви?
Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни.
А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем? “ Тя казва: „При кожухарина.
към беседата >>
Вие и върлината ще идете заедно.
Сега не мислете, че по този начин… моята цел не е да руша вашите възгледи, но вие сте на едно въже, което скоро ще се скъса. Вие сте един акробат на една върлина с едно въже и ви казвам, слезте от това въже, защото, ако въжето се скъса, ако паднеш отгоре, ще си навехнеш и двата крака. Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето. Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката. Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете.
Вие и върлината ще идете заедно.
Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта. Кажете ми един пример. Само като се скъса въжето, пък после ще го правят. Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял.
към беседата >>
А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде.
Ще имате истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни.
А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде.
Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем? “ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина.
към беседата >>
Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта.
Вие сте един акробат на една върлина с едно въже и ви казвам, слезте от това въже, защото, ако въжето се скъса, ако паднеш отгоре, ще си навехнеш и двата крака. Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето. Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката. Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете. Вие и върлината ще идете заедно.
Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта.
Кажете ми един пример. Само като се скъса въжето, пък после ще го правят. Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял. Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот.
към беседата >>
Какво ще бъде с вашите близки?
Никой не може да ви лиши от нея – всичко да се събере в света, няма да е в състояние. Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде.
Какво ще бъде с вашите близки?
С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем? “ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място.
към беседата >>
Кажете ми един пример.
Казваш: „Ами ако сляза от въжето, как ще си изкарвам прехраната.“ Казвам, слез от въжето. Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката. Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете. Вие и върлината ще идете заедно. Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта.
Кажете ми един пример.
Само като се скъса въжето, пък после ще го правят. Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял. Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот. Христос живееше двояк живот.
към беседата >>
С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче.
Това е реалността. Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки?
С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче.
Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем? “ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място. Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример.
към беседата >>
Само като се скъса въжето, пък после ще го правят.
Може днес да не си изкараш храната, за да ти са здрави краката. Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете. Вие и върлината ще идете заедно. Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта. Кажете ми един пример.
Само като се скъса въжето, пък после ще го правят.
Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял. Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот. Христос живееше двояк живот. Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно.
към беседата >>
Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем?
Ако вие имате туй съзнание, питам, какъв ще бъде животът ви? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче.
Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем?
“ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място. Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата.
към беседата >>
Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето.
Слез, ще дойде една голяма буря, когато си на въжето, ти и върлината ще идете. Вие и върлината ще идете заедно. Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта. Кажете ми един пример. Само като се скъса въжето, пък после ще го правят.
Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето.
Нали казват, че Христос умрял. Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот. Христос живееше двояк живот. Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно. Както Отец има живот в себе си, така дал на сина си, за да покаже, че има една връзка между Първото Битие и живата реалност и него.
към беседата >>
“ Тя казва: „При кожухарина.
Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем?
“ Тя казва: „При кожухарина.
Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място. Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти.
към беседата >>
Нали казват, че Христос умрял.
Вие и върлината ще идете заедно. Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта. Кажете ми един пример. Само като се скъса въжето, пък после ще го правят. Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето.
Нали казват, че Христос умрял.
Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот. Христос живееше двояк живот. Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно. Както Отец има живот в себе си, така дал на сина си, за да покаже, че има една връзка между Първото Битие и живата реалност и него. След неговата смърт искаше да покаже и казва: „Разрушете този храм, и аз в три дена ще го съградя.“
към беседата >>
Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина.
А сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем? “ Тя казва: „При кожухарина.
Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина.
Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място. Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е?
към беседата >>
Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот.
Питам, на кого досега в живота въжето е оцелявало против бурите, против мъчнотиите, против страданията, на кого въжето е оцелявало против смъртта. Кажете ми един пример. Само като се скъса въжето, пък после ще го правят. Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял.
Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот.
Христос живееше двояк живот. Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно. Както Отец има живот в себе си, така дал на сина си, за да покаже, че има една връзка между Първото Битие и живата реалност и него. След неговата смърт искаше да покаже и казва: „Разрушете този храм, и аз в три дена ще го съградя.“
към беседата >>
Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място.
Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем? “ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина.
Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място.
Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е? “ „Влюбих се в тебе.
към беседата >>
Христос живееше двояк живот.
Кажете ми един пример. Само като се скъса въжето, пък после ще го правят. Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял. Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот.
Христос живееше двояк живот.
Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно. Както Отец има живот в себе си, така дал на сина си, за да покаже, че има една връзка между Първото Битие и живата реалност и него. След неговата смърт искаше да покаже и казва: „Разрушете този храм, и аз в три дена ще го съградя.“
към беседата >>
Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример.
С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем? “ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място.
Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример.
Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е? “ „Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори.
към беседата >>
Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно.
Само като се скъса въжето, пък после ще го правят. Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял. Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот. Христос живееше двояк живот.
Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно.
Както Отец има живот в себе си, така дал на сина си, за да покаже, че има една връзка между Първото Битие и живата реалност и него. След неговата смърт искаше да покаже и казва: „Разрушете този храм, и аз в три дена ще го съградя.“
към беседата >>
Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата.
Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем? “ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място. Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример.
Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата.
Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е? “ „Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори. Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе.
към беседата >>
Както Отец има живот в себе си, така дал на сина си, за да покаже, че има една връзка между Първото Битие и живата реалност и него.
Даже Христос, един от най-силните натури, и неговото въже се скъса и трябваше да дойдат от невидимия свят, отново да възстановят и свържат въжето. Нали казват, че Христос умрял. Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот. Христос живееше двояк живот. Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно.
Както Отец има живот в себе си, така дал на сина си, за да покаже, че има една връзка между Първото Битие и живата реалност и него.
След неговата смърт искаше да покаже и казва: „Разрушете този храм, и аз в три дена ще го съградя.“
към беседата >>
Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти.
“ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място. Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата.
Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти.
Овцата казва: „Какво ти е? “ „Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори. Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе. Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда.
към беседата >>
След неговата смърт искаше да покаже и казва: „Разрушете този храм, и аз в три дена ще го съградя.“
Нали казват, че Христос умрял. Христос взе, и пак наново да възстанови, да покаже, че има друг реален живот. Христос живееше двояк живот. Той казва, че е дошъл да върши Волята Божия, после казва: „Имам власт да положа живота си, имам власт и да го взема.“ После казва на друго място, че той и Отец са едно. Както Отец има живот в себе си, така дал на сина си, за да покаже, че има една връзка между Първото Битие и живата реалност и него.
След неговата смърт искаше да покаже и казва: „Разрушете този храм, и аз в три дена ще го съградя.“
към беседата >>
Овцата казва: „Какво ти е?
Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място. Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти.
Овцата казва: „Какво ти е?
“ „Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори. Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе. Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда. Влюбил се в мене.“ Казва: „Дъще, пази се.
към беседата >>
Та онова, което съгражда живота, това е обедът.
Та онова, което съгражда живота, това е обедът.
Ти, като ядеш, живееш, а като не ядеш, ще умреш. Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза. Ние всеки ден обядваме. Казваме: „Защо човек обядва? Не може ли без ядене?
към беседата >>
“ „Влюбих се в тебе.
Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място. Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е?
“ „Влюбих се в тебе.
Сърцето ми гори. Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе. Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда. Влюбил се в мене.“ Казва: „Дъще, пази се. Историята показва, че този род много пакости ми е направил.“ „Мама пъшка.“ „Нека пъшка.“ Плаши се от пъшкането.
към беседата >>
Ти, като ядеш, живееш, а като не ядеш, ще умреш.
Та онова, което съгражда живота, това е обедът.
Ти, като ядеш, живееш, а като не ядеш, ще умреш.
Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза. Ние всеки ден обядваме. Казваме: „Защо човек обядва? Не може ли без ядене? “ Може.
към беседата >>
Сърцето ми гори.
Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е? “ „Влюбих се в тебе.
Сърцето ми гори.
Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе. Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда. Влюбил се в мене.“ Казва: „Дъще, пази се. Историята показва, че този род много пакости ми е направил.“ „Мама пъшка.“ „Нека пъшка.“ Плаши се от пъшкането.
към беседата >>
Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза.
Та онова, което съгражда живота, това е обедът. Ти, като ядеш, живееш, а като не ядеш, ще умреш.
Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза.
Ние всеки ден обядваме. Казваме: „Защо човек обядва? Не може ли без ядене? “ Може. Тази работа седи в това.
към беседата >>
Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе.
Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е? “ „Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори.
Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе.
Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда. Влюбил се в мене.“ Казва: „Дъще, пази се. Историята показва, че този род много пакости ми е направил.“ „Мама пъшка.“ „Нека пъшка.“ Плаши се от пъшкането.
към беседата >>
Ние всеки ден обядваме.
Та онова, което съгражда живота, това е обедът. Ти, като ядеш, живееш, а като не ядеш, ще умреш. Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза.
Ние всеки ден обядваме.
Казваме: „Защо човек обядва? Не може ли без ядене? “ Може. Тази работа седи в това. Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш?
към беседата >>
Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда.
Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е? “ „Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори. Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе.
Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда.
Влюбил се в мене.“ Казва: „Дъще, пази се. Историята показва, че този род много пакости ми е направил.“ „Мама пъшка.“ „Нека пъшка.“ Плаши се от пъшкането.
към беседата >>
Казваме: „Защо човек обядва?
Та онова, което съгражда живота, това е обедът. Ти, като ядеш, живееш, а като не ядеш, ще умреш. Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза. Ние всеки ден обядваме.
Казваме: „Защо човек обядва?
Не може ли без ядене? “ Може. Тази работа седи в това. Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дал концерт на три струни.
към беседата >>
Влюбил се в мене.“ Казва: „Дъще, пази се.
Овцата казва: „Какво ти е? “ „Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори. Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе. Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда.
Влюбил се в мене.“ Казва: „Дъще, пази се.
Историята показва, че този род много пакости ми е направил.“ „Мама пъшка.“ „Нека пъшка.“ Плаши се от пъшкането.
към беседата >>
Не може ли без ядене?
Та онова, което съгражда живота, това е обедът. Ти, като ядеш, живееш, а като не ядеш, ще умреш. Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза. Ние всеки ден обядваме. Казваме: „Защо човек обядва?
Не може ли без ядене?
“ Може. Тази работа седи в това. Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дал концерт на три струни. После казват: „На две струни може ли да свириш?
към беседата >>
Историята показва, че този род много пакости ми е направил.“ „Мама пъшка.“ „Нека пъшка.“ Плаши се от пъшкането.
“ „Влюбих се в тебе. Сърцето ми гори. Ако не излезеш, ще умра от любов за тебе. Откакто те видях, всичко от мене трепери.“ Тя отишла при майка си и казва: „Дошъл един да ме оглежда. Влюбил се в мене.“ Казва: „Дъще, пази се.
Историята показва, че този род много пакости ми е направил.“ „Мама пъшка.“ „Нека пъшка.“ Плаши се от пъшкането.
към беседата >>
“ Може.
Ти, като ядеш, живееш, а като не ядеш, ще умреш. Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза. Ние всеки ден обядваме. Казваме: „Защо човек обядва? Не може ли без ядене?
“ Може.
Тази работа седи в това. Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дал концерт на три струни. После казват: „На две струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дава концерт на две струни.
към беседата >>
Вие ще ми кажете, че много сте страдали.
Вие ще ми кажете, че много сте страдали.
Това не е доказателство, че вие имате любов. Вие може да ми кажете, че много сте мислили. Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради.
към беседата >>
Тази работа седи в това.
Всеки един обед подразбира новия живот, който излиза. Ние всеки ден обядваме. Казваме: „Защо човек обядва? Не може ли без ядене? “ Може.
Тази работа седи в това.
Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дал концерт на три струни. После казват: „На две струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дава концерт на две струни. Казват: „Може ли на една струна?
към беседата >>
Това не е доказателство, че вие имате любов.
Вие ще ми кажете, че много сте страдали.
Това не е доказателство, че вие имате любов.
Вие може да ми кажете, че много сте мислили. Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре.
към беседата >>
Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш?
Ние всеки ден обядваме. Казваме: „Защо човек обядва? Не може ли без ядене? “ Може. Тази работа седи в това.
Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш?
“ „Мога.“ Дал концерт на три струни. После казват: „На две струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дава концерт на две струни. Казват: „Може ли на една струна? “ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна.
към беседата >>
Вие може да ми кажете, че много сте мислили.
Вие ще ми кажете, че много сте страдали. Това не е доказателство, че вие имате любов.
Вие може да ми кажете, че много сте мислили.
Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия.
към беседата >>
“ „Мога.“ Дал концерт на три струни.
Казваме: „Защо човек обядва? Не може ли без ядене? “ Може. Тази работа седи в това. Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш?
“ „Мога.“ Дал концерт на три струни.
После казват: „На две струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дава концерт на две струни. Казват: „Може ли на една струна? “ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна. „Може ли без струни?
към беседата >>
Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен.
Вие ще ми кажете, че много сте страдали. Това не е доказателство, че вие имате любов. Вие може да ми кажете, че много сте мислили.
Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен.
Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта.
към беседата >>
После казват: „На две струни може ли да свириш?
Не може ли без ядене? “ Може. Тази работа седи в това. Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дал концерт на три струни.
После казват: „На две струни може ли да свириш?
“ „Мога.“ Дава концерт на две струни. Казват: „Може ли на една струна? “ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна. „Може ли без струни? “ Той не се явил никак.
към беседата >>
Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата.
Вие ще ми кажете, че много сте страдали. Това не е доказателство, че вие имате любов. Вие може да ми кажете, че много сте мислили. Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен.
Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата.
Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне.
към беседата >>
“ „Мога.“ Дава концерт на две струни.
“ Може. Тази работа седи в това. Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дал концерт на три струни. После казват: „На две струни може ли да свириш?
“ „Мога.“ Дава концерт на две струни.
Казват: „Може ли на една струна? “ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна. „Може ли без струни? “ Той не се явил никак. Ти без струна концерт не може да дадеш.
към беседата >>
Има една мисъл, която гради.
Вие ще ми кажете, че много сте страдали. Това не е доказателство, че вие имате любов. Вие може да ми кажете, че много сте мислили. Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата.
Има една мисъл, която гради.
В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби.
към беседата >>
Казват: „Може ли на една струна?
Тази работа седи в това. Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дал концерт на три струни. После казват: „На две струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дава концерт на две струни.
Казват: „Може ли на една струна?
“ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна. „Може ли без струни? “ Той не се явил никак. Ти без струна концерт не може да дадеш.
към беседата >>
В дадения случай тя гради вътре.
Това не е доказателство, че вие имате любов. Вие може да ми кажете, че много сте мислили. Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради.
В дадения случай тя гради вътре.
Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване.
към беседата >>
“ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна.
Като свирил, Паганини давал концерт, попитали го: „Ти на три струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дал концерт на три струни. После казват: „На две струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дава концерт на две струни. Казват: „Може ли на една струна?
“ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна.
„Може ли без струни? “ Той не се явил никак. Ти без струна концерт не може да дадеш.
към беседата >>
Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия.
Вие може да ми кажете, че много сте мислили. Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре.
Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия.
Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето.
към беседата >>
„Може ли без струни?
“ „Мога.“ Дал концерт на три струни. После казват: „На две струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дава концерт на две струни. Казват: „Може ли на една струна? “ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна.
„Може ли без струни?
“ Той не се явил никак. Ти без струна концерт не може да дадеш.
към беседата >>
Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта.
Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия.
Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта.
Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша.
към беседата >>
“ Той не се явил никак.
После казват: „На две струни може ли да свириш? “ „Мога.“ Дава концерт на две струни. Казват: „Може ли на една струна? “ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна. „Може ли без струни?
“ Той не се явил никак.
Ти без струна концерт не може да дадеш.
към беседата >>
Всички отрицателни качества ще ги премахне.
Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта.
Всички отрицателни качества ще ги премахне.
Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша. Вие очаквате този ден, като дойде Христос.
към беседата >>
Ти без струна концерт не може да дадеш.
“ „Мога.“ Дава концерт на две струни. Казват: „Може ли на една струна? “ „Може и на една струна.“ Дал концерт и на една струна. „Може ли без струни? “ Той не се явил никак.
Ти без струна концерт не може да дадеш.
към беседата >>
Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби.
Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне.
Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби.
Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша. Вие очаквате този ден, като дойде Христос. Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици.
към беседата >>
Сегашното Битие започва с числото две.
Сегашното Битие започва с числото две.
Великата философия е в раздвояването. Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота. Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото.
към беседата >>
Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване.
В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби.
Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване.
Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша. Вие очаквате този ден, като дойде Христос. Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици. Всичко туй ще бъде разтопено.
към беседата >>
Великата философия е в раздвояването.
Сегашното Битие започва с числото две.
Великата философия е в раздвояването.
Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота. Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.
към беседата >>
Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето.
Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване.
Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето.
Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша. Вие очаквате този ден, като дойде Христос. Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици. Всичко туй ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша.
към беседата >>
Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота.
Сегашното Битие започва с числото две. Великата философия е в раздвояването.
Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота.
Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето.
към беседата >>
Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша.
Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето.
Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша.
Вие очаквате този ден, като дойде Христос. Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици. Всичко туй ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия.
към беседата >>
Понеже казват, че яде.
Сегашното Битие започва с числото две. Великата философия е в раздвояването. Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота.
Понеже казват, че яде.
Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън.
към беседата >>
Вие очаквате този ден, като дойде Христос.
Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша.
Вие очаквате този ден, като дойде Христос.
Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици. Всичко туй ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем.
към беседата >>
Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая.
Сегашното Битие започва с числото две. Великата философия е в раздвояването. Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота. Понеже казват, че яде.
Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая.
Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме.
към беседата >>
Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици.
Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството и ние чакаме да дойде Христос от небето с тръби. Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша. Вие очаквате този ден, като дойде Христос.
Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици.
Всичко туй ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот.
към беседата >>
Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото.
Сегашното Битие започва с числото две. Великата философия е в раздвояването. Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота. Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая.
Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото.
Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка.
към беседата >>
Всичко туй ще бъде разтопено.
Тогава да ви кажа какво ще бъде туй идване. Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша. Вие очаквате този ден, като дойде Христос. Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици.
Всичко туй ще бъде разтопено.
Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме.
към беседата >>
Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.
Великата философия е в раздвояването. Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота. Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото.
Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.
Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно.
към беседата >>
Мъже и жени ще бъдат една каша.
Вие мислите, че съдбата ще бъде, когато ще дойде Христос отгоре от небето. Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша. Вие очаквате този ден, като дойде Христос. Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици. Всичко туй ще бъде разтопено.
Мъже и жени ще бъдат една каша.
Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме. Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл.
към беседата >>
Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето.
Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота. Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.
Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето.
Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед.
към беседата >>
Ще престанат всичките противоречия.
Тъй както казва – Второто пришествие, на земята ще има такова сгъване, че вие ще хвъркате по 20–30 метра из въздуха, пък буря ще се вдигне – цял огън, всичко ще дими, всичко туй ще стане на една каша. Вие очаквате този ден, като дойде Христос. Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици. Всичко туй ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша.
Ще престанат всичките противоречия.
Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме. Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл. Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят.
към беседата >>
Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън.
Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето.
Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън.
Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед.
към беседата >>
Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем.
Вие очаквате този ден, като дойде Христос. Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици. Всичко туй ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия.
Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем.
Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме. Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл. Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят. Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда.
към беседата >>
Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме.
Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън.
Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме.
Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате.
към беседата >>
Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот.
Като дойде Христос, небивала каша ще стане, всичко ще изчезне: и дървета, и къщи, и църкви, и култура, и поповете, и владици. Всичко туй ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем.
Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот.
Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме. Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл. Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят. Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда. Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева.
към беседата >>
Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка.
Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме.
Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка.
Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате. Може да имате само един временен живот.
към беседата >>
Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме.
Всичко туй ще бъде разтопено. Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот.
Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме.
Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл. Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят. Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда. Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева. Дойде онзи благодетел, взема всичките полици, скъсва ги, туря ги в огъня да изгорят, всичките полици трябва да изгорят, и ти тогава ще бъдеш свободен да кажеш: „Платих дълга.“
към беседата >>
Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно.
Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка.
Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно.
Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате. Може да имате само един временен живот. Няма да се мине 40–50 години, най-много 120 години, и веднага вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма.
към беседата >>
Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл.
Мъже и жени ще бъдат една каша. Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме.
Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл.
Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят. Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда. Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева. Дойде онзи благодетел, взема всичките полици, скъсва ги, туря ги в огъня да изгорят, всичките полици трябва да изгорят, и ти тогава ще бъдеш свободен да кажеш: „Платих дълга.“
към беседата >>
Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед.
Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно.
Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед.
Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате. Може да имате само един временен живот. Няма да се мине 40–50 години, най-много 120 години, и веднага вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма.
към беседата >>
Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят.
Ще престанат всичките противоречия. Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме. Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл.
Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят.
Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда. Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева. Дойде онзи благодетел, взема всичките полици, скъсва ги, туря ги в огъня да изгорят, всичките полици трябва да изгорят, и ти тогава ще бъдеш свободен да кажеш: „Платих дълга.“
към беседата >>
Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед.
Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед.
Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед.
Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате. Може да имате само един временен живот. Няма да се мине 40–50 години, най-много 120 години, и веднага вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма.
към беседата >>
Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда.
Това е денят Господен, философия има, и тогава човек трябва да бъде горе, да види, че трябва да умрем ние, за да възкръснем. Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме. Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл. Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят.
Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда.
Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева. Дойде онзи благодетел, взема всичките полици, скъсва ги, туря ги в огъня да изгорят, всичките полици трябва да изгорят, и ти тогава ще бъдеш свободен да кажеш: „Платих дълга.“
към беседата >>
Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате.
Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед.
Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате.
Може да имате само един временен живот. Няма да се мине 40–50 години, най-много 120 години, и веднага вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма.
към беседата >>
Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева.
Всичкият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко туй трябва да умре, тъй както Христос умря, и тогава ние с тази смърт наново трябва да излезем в новия живот. Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме. Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл. Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят. Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда.
Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева.
Дойде онзи благодетел, взема всичките полици, скъсва ги, туря ги в огъня да изгорят, всичките полици трябва да изгорят, и ти тогава ще бъдеш свободен да кажеш: „Платих дълга.“
към беседата >>
Може да имате само един временен живот.
Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате.
Може да имате само един временен живот.
Няма да се мине 40–50 години, най-много 120 години, и веднага вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма.
към беседата >>
Дойде онзи благодетел, взема всичките полици, скъсва ги, туря ги в огъня да изгорят, всичките полици трябва да изгорят, и ти тогава ще бъдеш свободен да кажеш: „Платих дълга.“
Вие треперите сега и някой ще каже: „Много зле си представя живота.“ Този живот, който аз представям, е по-красив заради мене, отколкото животът, който сега виждаме. Този живот, който аз виждам, той е ужасен пъкъл. Аз не гледам повърхностно на нищо, но върху онова възвишеното, като погледна онези възвишени същества – от най-малките до най-големите, онези възвишени постъпки, всичкият този ред и порядък трябва да се измени, за да дойде божественото, обновяващото, че има един друг свят. Този живот ще бъде тъй, както от гъсеницата се излюпва пеперуда. Този живот е подобен, както онзи, който имал сто полици да плаща, и всяка полица е 100 хиляди лева.
Дойде онзи благодетел, взема всичките полици, скъсва ги, туря ги в огъня да изгорят, всичките полици трябва да изгорят, и ти тогава ще бъдеш свободен да кажеш: „Платих дълга.“
към беседата >>
Няма да се мине 40–50 години, най-много 120 години, и веднага вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма.
Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате. Може да имате само един временен живот.
Няма да се мине 40–50 години, най-много 120 години, и веднага вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма.
към беседата >>
Та казвам, кое от сегашната култура трябва да остане?
Та казвам, кое от сегашната култура трябва да остане?
Кое от семейството трябва да остане? Кое от домашните работи е, което трябва да остане? Кажете ми идеалът кой е? Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми. После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят.
към беседата >>
Сега каквито и да са разсъжденията, когато се разсъждава за оня свят и се разсъждава за тоя свят, аз уподобявам на следното положение.
Сега каквито и да са разсъжденията, когато се разсъждава за оня свят и се разсъждава за тоя свят, аз уподобявам на следното положение.
Да се разговаряте с един долен човек, на който двата крака са изкълчени, услужват му лекари, лекуват го, и другият – здрав, ходи отвън, работи, разговарят се двамата. Казва: „Къде ходиш? “ Този му разправя, че има външен свят. Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно. Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия.
към беседата >>
Кое от семейството трябва да остане?
Та казвам, кое от сегашната култура трябва да остане?
Кое от семейството трябва да остане?
Кое от домашните работи е, което трябва да остане? Кажете ми идеалът кой е? Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми. После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде.
към беседата >>
Да се разговаряте с един долен човек, на който двата крака са изкълчени, услужват му лекари, лекуват го, и другият – здрав, ходи отвън, работи, разговарят се двамата.
Сега каквито и да са разсъжденията, когато се разсъждава за оня свят и се разсъждава за тоя свят, аз уподобявам на следното положение.
Да се разговаряте с един долен човек, на който двата крака са изкълчени, услужват му лекари, лекуват го, и другият – здрав, ходи отвън, работи, разговарят се двамата.
Казва: „Къде ходиш? “ Този му разправя, че има външен свят. Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно. Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия. И здравият не може да влезе в положението на болния.
към беседата >>
Кое от домашните работи е, което трябва да остане?
Та казвам, кое от сегашната култура трябва да остане? Кое от семейството трябва да остане?
Кое от домашните работи е, което трябва да остане?
Кажете ми идеалът кой е? Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми. После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде. Това не е упрек.
към беседата >>
Казва: „Къде ходиш?
Сега каквито и да са разсъжденията, когато се разсъждава за оня свят и се разсъждава за тоя свят, аз уподобявам на следното положение. Да се разговаряте с един долен човек, на който двата крака са изкълчени, услужват му лекари, лекуват го, и другият – здрав, ходи отвън, работи, разговарят се двамата.
Казва: „Къде ходиш?
“ Този му разправя, че има външен свят. Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно. Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия. И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло?
към беседата >>
Кажете ми идеалът кой е?
Та казвам, кое от сегашната култура трябва да остане? Кое от семейството трябва да остане? Кое от домашните работи е, което трябва да остане?
Кажете ми идеалът кой е?
Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми. После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде. Това не е упрек. Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря.
към беседата >>
“ Този му разправя, че има външен свят.
Сега каквито и да са разсъжденията, когато се разсъждава за оня свят и се разсъждава за тоя свят, аз уподобявам на следното положение. Да се разговаряте с един долен човек, на който двата крака са изкълчени, услужват му лекари, лекуват го, и другият – здрав, ходи отвън, работи, разговарят се двамата. Казва: „Къде ходиш?
“ Този му разправя, че има външен свят.
Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно. Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия. И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло? “ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат.
към беседата >>
Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми.
Та казвам, кое от сегашната култура трябва да остане? Кое от семейството трябва да остане? Кое от домашните работи е, което трябва да остане? Кажете ми идеалът кой е?
Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми.
После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде. Това не е упрек. Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря. Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам.
към беседата >>
Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно.
Сега каквито и да са разсъжденията, когато се разсъждава за оня свят и се разсъждава за тоя свят, аз уподобявам на следното положение. Да се разговаряте с един долен човек, на който двата крака са изкълчени, услужват му лекари, лекуват го, и другият – здрав, ходи отвън, работи, разговарят се двамата. Казва: „Къде ходиш? “ Този му разправя, че има външен свят.
Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно.
Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия. И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло? “ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат. Като излезе от затвора, без халат ли ще живее?
към беседата >>
После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят.
Та казвам, кое от сегашната култура трябва да остане? Кое от семейството трябва да остане? Кое от домашните работи е, което трябва да остане? Кажете ми идеалът кой е? Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми.
После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят.
Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде. Това не е упрек. Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря. Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам. Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ.
към беседата >>
Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия.
Сега каквито и да са разсъжденията, когато се разсъждава за оня свят и се разсъждава за тоя свят, аз уподобявам на следното положение. Да се разговаряте с един долен човек, на който двата крака са изкълчени, услужват му лекари, лекуват го, и другият – здрав, ходи отвън, работи, разговарят се двамата. Казва: „Къде ходиш? “ Този му разправя, че има външен свят. Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно.
Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия.
И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло? “ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат. Като излезе от затвора, без халат ли ще живее? Без халат.
към беседата >>
Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде.
Кое от семейството трябва да остане? Кое от домашните работи е, което трябва да остане? Кажете ми идеалът кой е? Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми. После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят.
Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде.
Това не е упрек. Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря. Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам. Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ. Иска едно, иска друго и той все купува.
към беседата >>
И здравият не може да влезе в положението на болния.
Да се разговаряте с един долен човек, на който двата крака са изкълчени, услужват му лекари, лекуват го, и другият – здрав, ходи отвън, работи, разговарят се двамата. Казва: „Къде ходиш? “ Този му разправя, че има външен свят. Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно. Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия.
И здравият не може да влезе в положението на болния.
Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло? “ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат. Като излезе от затвора, без халат ли ще живее? Без халат. Но тук – с халат.
към беседата >>
Това не е упрек.
Кое от домашните работи е, което трябва да остане? Кажете ми идеалът кой е? Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми. После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде.
Това не е упрек.
Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря. Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам. Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ. Иска едно, иска друго и той все купува. Тя искала, искала и изхарчила всичко.
към беседата >>
Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло?
Казва: „Къде ходиш? “ Този му разправя, че има външен свят. Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно. Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия. И здравият не може да влезе в положението на болния.
Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло?
“ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат. Като излезе от затвора, без халат ли ще живее? Без халат. Но тук – с халат. Номер има турен.
към беседата >>
Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря.
Кажете ми идеалът кой е? Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми. После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде. Това не е упрек.
Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря.
Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам. Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ. Иска едно, иска друго и той все купува. Тя искала, искала и изхарчила всичко. И той ѝ казва: „Повече не давам.
към беседата >>
“ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат.
“ Този му разправя, че има външен свят. Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно. Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия. И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло?
“ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат.
Като излезе от затвора, без халат ли ще живее? Без халат. Но тук – с халат. Номер има турен. Номер еди-кой си.
към беседата >>
Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам.
Дъщерята използва своя баща и бащата, като я родил – не е за упрек, но вземам цялата култура – след като ѝ дал едно възпитание, свършила два факултета, с висше образование, тя иска да се задоми. После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде. Това не е упрек. Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря.
Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам.
Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ. Иска едно, иска друго и той все купува. Тя искала, искала и изхарчила всичко. И той ѝ казва: „Повече не давам. Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам.“
към беседата >>
Като излезе от затвора, без халат ли ще живее?
Човек може да ходи, не му трябват никакви милосърдни сестри, лекари, даже никакви пари не му трябват, а пък той казва – как е възможно. Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия. И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло? “ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат.
Като излезе от затвора, без халат ли ще живее?
Без халат. Но тук – с халат. Номер има турен. Номер еди-кой си. Като излезеш в реалния живот, там номер няма да има, там име има.
към беседата >>
Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ.
После този баща трябва да ѝ даде двеста хиляди лева отгоре, за да я купят. Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде. Това не е упрек. Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря. Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам.
Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ.
Иска едно, иска друго и той все купува. Тя искала, искала и изхарчила всичко. И той ѝ казва: „Повече не давам. Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам.“
към беседата >>
Без халат.
Той не може да влезе в положението на здравия човек, никога болният човек не може да влезе в положението на здравия. И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло? “ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат. Като излезе от затвора, без халат ли ще живее?
Без халат.
Но тук – с халат. Номер има турен. Номер еди-кой си. Като излезеш в реалния живот, там номер няма да има, там име има.
към беседата >>
Иска едно, иска друго и той все купува.
Мъжът е купувач и бащата 200 хиляди лева трябва да даде. Това не е упрек. Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря. Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам. Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ.
Иска едно, иска друго и той все купува.
Тя искала, искала и изхарчила всичко. И той ѝ казва: „Повече не давам. Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам.“
към беседата >>
Но тук – с халат.
И здравият не може да влезе в положението на болния. Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло? “ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат. Като излезе от затвора, без халат ли ще живее? Без халат.
Но тук – с халат.
Номер има турен. Номер еди-кой си. Като излезеш в реалния живот, там номер няма да има, там име има.
към беседата >>
Тя искала, искала и изхарчила всичко.
Това не е упрек. Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря. Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам. Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ. Иска едно, иска друго и той все купува.
Тя искала, искала и изхарчила всичко.
И той ѝ казва: „Повече не давам. Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам.“
към беседата >>
Номер има турен.
Болните хора нас ни се струва да казват: „Как можеш да живееш без тяло? “ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат. Като излезе от затвора, без халат ли ще живее? Без халат. Но тук – с халат.
Номер има турен.
Номер еди-кой си. Като излезеш в реалния живот, там номер няма да има, там име има.
към беседата >>
И той ѝ казва: „Повече не давам.
Казва: „Аз не мога да търпя главоболията на твоята дъщеря. Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам. Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ. Иска едно, иска друго и той все купува. Тя искала, искала и изхарчила всичко.
И той ѝ казва: „Повече не давам.
Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам.“
към беседата >>
Номер еди-кой си.
“ То е все таки да питаш онзи затворник, който живее в палата, може ли да живее без халат. Като излезе от затвора, без халат ли ще живее? Без халат. Но тук – с халат. Номер има турен.
Номер еди-кой си.
Като излезеш в реалния живот, там номер няма да има, там име има.
към беседата >>
Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам.“
Трябва да платиш за главоболията.“ Аз така разсъждавам. Така един грък в град Бургас, туй е преди 20 години, оженва се за една богата гъркиня и баща ѝ е дал 40 хиляди турски лири и каквото тя поисква, все купува мъжът ѝ. Иска едно, иска друго и той все купува. Тя искала, искала и изхарчила всичко. И той ѝ казва: „Повече не давам.
Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам.“
към беседата >>
Като излезеш в реалния живот, там номер няма да има, там име има.
Като излезе от затвора, без халат ли ще живее? Без халат. Но тук – с халат. Номер има турен. Номер еди-кой си.
Като излезеш в реалния живот, там номер няма да има, там име има.
към беседата >>
Мислите, че това е култура, това е срам и позор за съвременното човечество, да продава своята дъщеря.
Мислите, че това е култура, това е срам и позор за съвременното човечество, да продава своята дъщеря.
То не е срам. Благородство е това. Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи. „Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея. Не, не.
към беседата >>
Та казвам, истината, която търсите, е истината, която носи свобода за човека.
Та казвам, истината, която търсите, е истината, която носи свобода за човека.
Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, то е истината, онзи великият закон. Истината не е нещо абстрактно. В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш. И тогава ще уреди всичкия живот на земята. Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог.
към беседата >>
То не е срам.
Мислите, че това е култура, това е срам и позор за съвременното човечество, да продава своята дъщеря.
То не е срам.
Благородство е това. Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи. „Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея. Не, не. Трябва да се спрем.
към беседата >>
Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, то е истината, онзи великият закон.
Та казвам, истината, която търсите, е истината, която носи свобода за човека.
Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, то е истината, онзи великият закон.
Истината не е нещо абстрактно. В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш. И тогава ще уреди всичкия живот на земята. Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни.
към беседата >>
Благородство е това.
Мислите, че това е култура, това е срам и позор за съвременното човечество, да продава своята дъщеря. То не е срам.
Благородство е това.
Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи. „Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея. Не, не. Трябва да се спрем. Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята.
към беседата >>
Истината не е нещо абстрактно.
Та казвам, истината, която търсите, е истината, която носи свобода за човека. Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, то е истината, онзи великият закон.
Истината не е нещо абстрактно.
В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш. И тогава ще уреди всичкия живот на земята. Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни. Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен.
към беседата >>
Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи.
Мислите, че това е култура, това е срам и позор за съвременното човечество, да продава своята дъщеря. То не е срам. Благородство е това.
Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи.
„Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея. Не, не. Трябва да се спрем. Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята. Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята.
към беседата >>
В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш.
Та казвам, истината, която търсите, е истината, която носи свобода за човека. Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, то е истината, онзи великият закон. Истината не е нещо абстрактно.
В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш.
И тогава ще уреди всичкия живот на земята. Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни. Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен.
към беседата >>
„Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея.
Мислите, че това е култура, това е срам и позор за съвременното човечество, да продава своята дъщеря. То не е срам. Благородство е това. Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи.
„Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея.
Не, не. Трябва да се спрем. Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята. Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Тогава беше още по-лошо.
към беседата >>
И тогава ще уреди всичкия живот на земята.
Та казвам, истината, която търсите, е истината, която носи свобода за човека. Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, то е истината, онзи великият закон. Истината не е нещо абстрактно. В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш.
И тогава ще уреди всичкия живот на земята.
Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни. Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен. Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен.
към беседата >>
Не, не.
Мислите, че това е култура, това е срам и позор за съвременното човечество, да продава своята дъщеря. То не е срам. Благородство е това. Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи. „Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея.
Не, не.
Трябва да се спрем. Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята. Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Тогава беше още по-лошо. Сега е малко по-благородно, по-християнско.
към беседата >>
Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог.
Та казвам, истината, която търсите, е истината, която носи свобода за човека. Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, то е истината, онзи великият закон. Истината не е нещо абстрактно. В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш. И тогава ще уреди всичкия живот на земята.
Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог.
Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни. Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен. Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен. Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист.
към беседата >>
Трябва да се спрем.
То не е срам. Благородство е това. Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи. „Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея. Не, не.
Трябва да се спрем.
Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята. Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Тогава беше още по-лошо. Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: „Какво ядене има?
към беседата >>
Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни.
Единственият начин, по който човек може да бъде свободен, то е истината, онзи великият закон. Истината не е нещо абстрактно. В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш. И тогава ще уреди всичкия живот на земята. Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог.
Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни.
Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен. Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен. Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист. Ако живееш при нечисти хора, ще бъдеш нечист.
към беседата >>
Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята.
Благородство е това. Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи. „Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея. Не, не. Трябва да се спрем.
Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята.
Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Тогава беше още по-лошо. Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: „Какво ядене има? “ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия.
към беседата >>
Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен.
Истината не е нещо абстрактно. В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш. И тогава ще уреди всичкия живот на земята. Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни.
Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен.
Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен. Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен. Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист. Ако живееш при нечисти хора, ще бъдеш нечист. Щом си при нечистите хора, твоите дрехи ще се оцапат.
към беседата >>
Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята.
Бащата е толкоз – че да се освободи от дъщеря си – дава 200 хиляди лева, не може да я търпи. „Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея. Не, не. Трябва да се спрем. Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята.
Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята.
Тогава беше още по-лошо. Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: „Какво ядене има? “ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия. До 20–30 години имало един гостилничар Шишко.
към беседата >>
Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен.
В истината се крие един велик закон, по който може да престъпиш. И тогава ще уреди всичкия живот на земята. Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни. Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен.
Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен.
Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен. Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист. Ако живееш при нечисти хора, ще бъдеш нечист. Щом си при нечистите хора, твоите дрехи ще се оцапат.
към беседата >>
Тогава беше още по-лошо.
„Зле говори, 200 хиляди давам само да се освободя от дъщерята.“ Казва се, че сърцето му трепери за нея. Не, не. Трябва да се спрем. Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята. Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята.
Тогава беше още по-лошо.
Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: „Какво ядене има? “ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия. До 20–30 години имало един гостилничар Шишко. Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там.
към беседата >>
Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен.
И тогава ще уреди всичкия живот на земята. Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни. Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен.
Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен.
Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист. Ако живееш при нечисти хора, ще бъдеш нечист. Щом си при нечистите хора, твоите дрехи ще се оцапат.
към беседата >>
Сега е малко по-благородно, по-християнско.
Не, не. Трябва да се спрем. Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята. Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Тогава беше още по-лошо.
Сега е малко по-благородно, по-християнско.
Питаш: „Какво ядене има? “ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия. До 20–30 години имало един гостилничар Шишко. Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там. Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш?
към беседата >>
Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист.
Сега философите, които съществуваха, много се разправят и казват, че свободен е само Бог. Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни. Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен. Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен.
Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист.
Ако живееш при нечисти хора, ще бъдеш нечист. Щом си при нечистите хора, твоите дрехи ще се оцапат.
към беседата >>
Питаш: „Какво ядене има?
Трябва да се спрем. Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята. Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Тогава беше още по-лошо. Сега е малко по-благородно, по-християнско.
Питаш: „Какво ядене има?
“ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия. До 20–30 години имало един гостилничар Шишко. Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там. Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш? “ Една порция, втора, трета, четвърта, пета.
към беседата >>
Ако живееш при нечисти хора, ще бъдеш нечист.
Още по-добре, щом Господ е свободен, ние живеем в Бога, следователно и онези, които живеят в Бога, и те може да бъдат свободни. Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен. Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен. Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист.
Ако живееш при нечисти хора, ще бъдеш нечист.
Щом си при нечистите хора, твоите дрехи ще се оцапат.
към беседата >>
“ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия.
Това е дефект, това е негативна страна, ако продаваш дъщерята. Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Тогава беше още по-лошо. Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: „Какво ядене има?
“ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия.
До 20–30 години имало един гостилничар Шишко. Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там. Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш? “ Една порция, втора, трета, четвърта, пета. „Много ти благодаря.“ „Ами парите?
към беседата >>
Щом си при нечистите хора, твоите дрехи ще се оцапат.
Ти може да бъдеш несвободен само когато живееш в онзи, който не е свободен. Ти ако живееш при праведни хора, ще бъдеш праведен. Ако живееш при грешни хора, ще бъдеш грешен. Ако живееш при чисти хора, ще бъдеш чист. Ако живееш при нечисти хора, ще бъдеш нечист.
Щом си при нечистите хора, твоите дрехи ще се оцапат.
към беседата >>
До 20–30 години имало един гостилничар Шишко.
Едно време, в турско време момъкът даваше 20, 30, 40, 50 хиляди лева, за да вземе дъщерята. Тогава беше още по-лошо. Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: „Какво ядене има? “ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия.
До 20–30 години имало един гостилничар Шишко.
Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там. Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш? “ Една порция, втора, трета, четвърта, пета. „Много ти благодаря.“ „Ами парите? “ „Нямам, ще почакаш.“ Казва: „Като нямаш пари, яж една порция.“ И Шишко взема и за пръв път го налага.
към беседата >>
Казвам сега, изводът, туй реалното, което трябва да се разбере, онази наука, с която вие тепърва трябва да се запознаете.
Казвам сега, изводът, туй реалното, което трябва да се разбере, онази наука, с която вие тепърва трябва да се запознаете.
Но всякога има една опасност. Тя седи в следното. Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Всеки един от вас иска да свърши университет. Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания.
към беседата >>
Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там.
Тогава беше още по-лошо. Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: „Какво ядене има? “ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия. До 20–30 години имало един гостилничар Шишко.
Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там.
Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш? “ Една порция, втора, трета, четвърта, пета. „Много ти благодаря.“ „Ами парите? “ „Нямам, ще почакаш.“ Казва: „Като нямаш пари, яж една порция.“ И Шишко взема и за пръв път го налага. Той излязъл и казва: „Бий ме, но хубаво се наядох, благодаря ти.“ Но казвам, това са изключения вътре в нашия живот.
към беседата >>
Но всякога има една опасност.
Казвам сега, изводът, туй реалното, което трябва да се разбере, онази наука, с която вие тепърва трябва да се запознаете.
Но всякога има една опасност.
Тя седи в следното. Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Всеки един от вас иска да свърши университет. Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори.
към беседата >>
Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш?
Сега е малко по-благородно, по-християнско. Питаш: „Какво ядене има? “ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия. До 20–30 години имало един гостилничар Шишко. Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там.
Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш?
“ Една порция, втора, трета, четвърта, пета. „Много ти благодаря.“ „Ами парите? “ „Нямам, ще почакаш.“ Казва: „Като нямаш пари, яж една порция.“ И Шишко взема и за пръв път го налага. Той излязъл и казва: „Бий ме, но хубаво се наядох, благодаря ти.“ Но казвам, това са изключения вътре в нашия живот.
към беседата >>
Тя седи в следното.
Казвам сега, изводът, туй реалното, което трябва да се разбере, онази наука, с която вие тепърва трябва да се запознаете. Но всякога има една опасност.
Тя седи в следното.
Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Всеки един от вас иска да свърши университет. Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори. Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил.
към беседата >>
“ Една порция, втора, трета, четвърта, пета.
Питаш: „Какво ядене има? “ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия. До 20–30 години имало един гостилничар Шишко. Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там. Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш?
“ Една порция, втора, трета, четвърта, пета.
„Много ти благодаря.“ „Ами парите? “ „Нямам, ще почакаш.“ Казва: „Като нямаш пари, яж една порция.“ И Шишко взема и за пръв път го налага. Той излязъл и казва: „Бий ме, но хубаво се наядох, благодаря ти.“ Но казвам, това са изключения вътре в нашия живот.
към беседата >>
Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания.
Казвам сега, изводът, туй реалното, което трябва да се разбере, онази наука, с която вие тепърва трябва да се запознаете. Но всякога има една опасност. Тя седи в следното.
Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания.
Всеки един от вас иска да свърши университет. Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори. Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват.
към беседата >>
„Много ти благодаря.“ „Ами парите?
“ И след като ти даде, ще каже: „Плати си.“ И тогава вашето положение мяза на един от учениците от варненската гимназия. До 20–30 години имало един гостилничар Шишко. Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там. Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш? “ Една порция, втора, трета, четвърта, пета.
„Много ти благодаря.“ „Ами парите?
“ „Нямам, ще почакаш.“ Казва: „Като нямаш пари, яж една порция.“ И Шишко взема и за пръв път го налага. Той излязъл и казва: „Бий ме, но хубаво се наядох, благодаря ти.“ Но казвам, това са изключения вътре в нашия живот.
към беседата >>
Всеки един от вас иска да свърши университет.
Казвам сега, изводът, туй реалното, което трябва да се разбере, онази наука, с която вие тепърва трябва да се запознаете. Но всякога има една опасност. Тя седи в следното. Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания.
Всеки един от вас иска да свърши университет.
Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори. Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват. Има една слабост в сегашния свят.
към беседата >>
“ „Нямам, ще почакаш.“ Казва: „Като нямаш пари, яж една порция.“ И Шишко взема и за пръв път го налага.
До 20–30 години имало един гостилничар Шишко. Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там. Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш? “ Една порция, втора, трета, четвърта, пета. „Много ти благодаря.“ „Ами парите?
“ „Нямам, ще почакаш.“ Казва: „Като нямаш пари, яж една порция.“ И Шишко взема и за пръв път го налага.
Той излязъл и казва: „Бий ме, но хубаво се наядох, благодаря ти.“ Но казвам, това са изключения вътре в нашия живот.
към беседата >>
Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания.
Казвам сега, изводът, туй реалното, което трябва да се разбере, онази наука, с която вие тепърва трябва да се запознаете. Но всякога има една опасност. Тя седи в следното. Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Всеки един от вас иска да свърши университет.
Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания.
Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори. Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват. Има една слабост в сегашния свят. Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд.
към беседата >>
Той излязъл и казва: „Бий ме, но хубаво се наядох, благодаря ти.“ Но казвам, това са изключения вътре в нашия живот.
Тоя знаменит Шишко, пълен, разположен, държал там на „Мусала“ една гостилница и всичките ученици се хранят там. Един ден влиза един бедняк с всичкото си достойнство и казва: „Днес, Шишко, искам да имам един хубав обед.“ „Може, добре си дошъл, какво искаш? “ Една порция, втора, трета, четвърта, пета. „Много ти благодаря.“ „Ами парите? “ „Нямам, ще почакаш.“ Казва: „Като нямаш пари, яж една порция.“ И Шишко взема и за пръв път го налага.
Той излязъл и казва: „Бий ме, но хубаво се наядох, благодаря ти.“ Но казвам, това са изключения вътре в нашия живот.
към беседата >>
Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори.
Но всякога има една опасност. Тя седи в следното. Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Всеки един от вас иска да свърши университет. Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания.
Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори.
Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват. Има една слабост в сегашния свят. Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд. Така се проповядва лесно учението.
към беседата >>
Ние разрешаваме въпросите като Шишко.
Ние разрешаваме въпросите като Шишко.
Ние разрешаваме въпросите като този студент. Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят. По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост. Повече от това не може да разбереш. Ти живота не може да разбереш.
към беседата >>
Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил.
Тя седи в следното. Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Всеки един от вас иска да свърши университет. Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори.
Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил.
Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват. Има една слабост в сегашния свят. Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд. Така се проповядва лесно учението. Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш.
към беседата >>
Ние разрешаваме въпросите като този студент.
Ние разрешаваме въпросите като Шишко.
Ние разрешаваме въпросите като този студент.
Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят. По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост. Повече от това не може да разбереш. Ти живота не може да разбереш. Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш.
към беседата >>
Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват.
Човек, щом се докосне до реалността, там се образува голяма буря, големи изпитания. Всеки един от вас иска да свърши университет. Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори. Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил.
Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват.
Има една слабост в сегашния свят. Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд. Така се проповядва лесно учението. Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш. Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно.
към беседата >>
Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят.
Ние разрешаваме въпросите като Шишко. Ние разрешаваме въпросите като този студент.
Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят.
По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост. Повече от това не може да разбереш. Ти живота не може да разбереш. Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш. Живота ще разбереш като светлина и тъмнина.
към беседата >>
Има една слабост в сегашния свят.
Всеки един от вас иска да свърши университет. Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори. Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват.
Има една слабост в сегашния свят.
Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд. Така се проповядва лесно учението. Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш. Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави.
към беседата >>
По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост.
Ние разрешаваме въпросите като Шишко. Ние разрешаваме въпросите като този студент. Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят.
По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост.
Повече от това не може да разбереш. Ти живота не може да разбереш. Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш. Живота ще разбереш като светлина и тъмнина. Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен.
към беседата >>
Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд.
Всеки един от вас иска да бъде богат, но докато свърши университет, има големи изпитания. Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори. Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват. Има една слабост в сегашния свят.
Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд.
Така се проповядва лесно учението. Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш. Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави. Духът като дойде в него, все си е сприхав.
към беседата >>
Повече от това не може да разбереш.
Ние разрешаваме въпросите като Шишко. Ние разрешаваме въпросите като този студент. Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят. По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост.
Повече от това не може да разбереш.
Ти живота не може да разбереш. Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш. Живота ще разбереш като светлина и тъмнина. Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен. Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство.
към беседата >>
Така се проповядва лесно учението.
Много труд се изисква, трябва да се справи с ред професори, и то с най-упоритите професори. Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват. Има една слабост в сегашния свят. Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд.
Така се проповядва лесно учението.
Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш. Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави. Духът като дойде в него, все си е сприхав. Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен.
към беседата >>
Ти живота не може да разбереш.
Ние разрешаваме въпросите като Шишко. Ние разрешаваме въпросите като този студент. Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят. По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост. Повече от това не може да разбереш.
Ти живота не може да разбереш.
Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш. Живота ще разбереш като светлина и тъмнина. Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен. Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство. Казваме, че трябва да се обичаме.
към беседата >>
Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш.
Ти никога не може да подкупиш един професор да ти пише един диплом, без да си учил. Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват. Има една слабост в сегашния свят. Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд. Така се проповядва лесно учението.
Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш.
Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави. Духът като дойде в него, все си е сприхав. Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен. Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат.
към беседата >>
Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш.
Ние разрешаваме въпросите като този студент. Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят. По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост. Повече от това не може да разбереш. Ти живота не може да разбереш.
Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш.
Живота ще разбереш като светлина и тъмнина. Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен. Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство. Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане.
към беседата >>
Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно.
Ако той ти подпише, в света, където и да отидеш, другите хора ще те изпитват. Има една слабост в сегашния свят. Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд. Така се проповядва лесно учението. Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш.
Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно.
Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави. Духът като дойде в него, все си е сприхав. Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен. Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат. Духът като дойде в щедрия, той си е щедър.
към беседата >>
Живота ще разбереш като светлина и тъмнина.
Ние разрешаваме въпроса по всичките начини, но не е този пътят. По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост. Повече от това не може да разбереш. Ти живота не може да разбереш. Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш.
Живота ще разбереш като светлина и тъмнина.
Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен. Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство. Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот.
към беседата >>
Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави.
Има една слабост в сегашния свят. Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд. Така се проповядва лесно учението. Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш. Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно.
Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави.
Духът като дойде в него, все си е сприхав. Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен. Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат. Духът като дойде в щедрия, той си е щедър. Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия.
към беседата >>
Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен.
По човешкия живот трябва да го разберем – като страдание и радост. Повече от това не може да разбереш. Ти живота не може да разбереш. Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш. Живота ще разбереш като светлина и тъмнина.
Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен.
Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство. Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога.
към беседата >>
Духът като дойде в него, все си е сприхав.
Ние искаме да бъдем богати, ние искаме да бъдем учени без много труд. Така се проповядва лесно учението. Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш. Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави.
Духът като дойде в него, все си е сприхав.
Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен. Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат. Духът като дойде в щедрия, той си е щедър. Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия. Духът го изпитва какъв е.
към беседата >>
Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство.
Повече от това не може да разбереш. Ти живота не може да разбереш. Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш. Живота ще разбереш като светлина и тъмнина. Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен.
Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство.
Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов.
към беседата >>
Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен.
Така се проповядва лесно учението. Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш. Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави. Духът като дойде в него, все си е сприхав.
Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен.
Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат. Духът като дойде в щедрия, той си е щедър. Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия. Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв, какъвто си е.
към беседата >>
Казваме, че трябва да се обичаме.
Ти живота не може да разбереш. Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш. Живота ще разбереш като светлина и тъмнина. Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен. Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство.
Казваме, че трябва да се обичаме.
Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално.
към беседата >>
Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат.
Ще повярваш в Господа, и всичко ще имаш. Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави. Духът като дойде в него, все си е сприхав. Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен.
Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат.
Духът като дойде в щедрия, той си е щедър. Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия. Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв, какъвто си е. Той трябва да работи над себе си.
към беседата >>
Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане.
Ако влезеш даже в най-висшия живот, не може да го разбереш. Живота ще разбереш като светлина и тъмнина. Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен. Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство. Казваме, че трябва да се обичаме.
Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане.
Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата.
към беседата >>
Духът като дойде в щедрия, той си е щедър.
Като мислиш заради него, като дойде духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави. Духът като дойде в него, все си е сприхав. Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен. Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат.
Духът като дойде в щедрия, той си е щедър.
Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия. Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв, какъвто си е. Той трябва да работи над себе си. Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим.
към беседата >>
Всички трябва да влезем в божествения живот.
Живота ще разбереш като светлина и тъмнина. Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен. Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство. Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане.
Всички трябва да влезем в божествения живот.
Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на любовта.
към беседата >>
Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия.
Аз съм виждал хора, у които духът живее, и пак са останали такива, както по-рано, сприхави. Духът като дойде в него, все си е сприхав. Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен. Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат. Духът като дойде в щедрия, той си е щедър.
Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия.
Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв, какъвто си е. Той трябва да работи над себе си. Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени.
към беседата >>
Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога.
Един ден ще имаш една светла мисъл, втория ден – една тъмна мисъл, и тогава животът е по-определен. Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство. Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот.
Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога.
Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на любовта. Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания.
към беседата >>
Духът го изпитва какъв е.
Духът като дойде в него, все си е сприхав. Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен. Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат. Духът като дойде в щедрия, той си е щедър. Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия.
Духът го изпитва какъв е.
Всеки човек остава такъв, какъвто си е. Той трябва да работи над себе си. Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес.
към беседата >>
Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов.
Не онзи живот, за който ние говорим – живот на блаженство. Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога.
Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов.
Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на любовта. Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания. Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството.
към беседата >>
Всеки човек остава такъв, какъвто си е.
Духът като дойде в него, в разложения, той все си е разложен. Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат. Духът като дойде в щедрия, той си е щедър. Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия. Духът го изпитва какъв е.
Всеки човек остава такъв, какъвто си е.
Той трябва да работи над себе си. Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен.
към беседата >>
Как ще проявиш, не да я проявиш моментално.
Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов.
Как ще проявиш, не да я проявиш моментално.
Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на любовта. Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания. Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството. Има една книга от фламарион.
към беседата >>
Той трябва да работи над себе си.
Духът като дойде в стиснатия, той си е стиснат. Духът като дойде в щедрия, той си е щедър. Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия. Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв, какъвто си е.
Той трябва да работи над себе си.
Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата.
към беседата >>
Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата.
Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално.
Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата.
Човек трябва да бъде добър проводник на любовта. Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания. Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството. Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт.
към беседата >>
Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим.
Духът като дойде в щедрия, той си е щедър. Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия. Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв, какъвто си е. Той трябва да работи над себе си.
Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим.
Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича.
към беседата >>
Човек трябва да бъде добър проводник на любовта.
Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата.
Човек трябва да бъде добър проводник на любовта.
Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания. Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството. Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол.
към беседата >>
Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени.
Някой път той поусили духа, не го изменя, духът дава условия. Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв, какъвто си е. Той трябва да работи над себе си. Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим.
Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени.
То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде.
към беседата >>
Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания.
Любовта е възможна само в божествения живот, или любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на любовта.
Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания.
Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството. Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне.
към беседата >>
То не е механически процес.
Духът го изпитва какъв е. Всеки човек остава такъв, какъвто си е. Той трябва да работи над себе си. Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени.
То не е механически процес.
То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи.
към беседата >>
Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството.
Извън Бога никаква любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на любовта. Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания.
Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството.
Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение.
към беседата >>
То е процес абсолютно свободен.
Всеки човек остава такъв, какъвто си е. Той трябва да работи над себе си. Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес.
То е процес абсолютно свободен.
Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи. Ще дойде слана отгоре.
към беседата >>
Има една книга от фламарион.
Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на любовта. Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания. Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството.
Има една книга от фламарион.
Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение. На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави.
към беседата >>
Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата.
Той трябва да работи над себе си. Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен.
Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата.
Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи. Ще дойде слана отгоре. Питам, какво ще правиш?
към беседата >>
Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт.
Любовта е един непреривен акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на любовта. Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания. Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството. Има една книга от фламарион.
Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт.
Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение. На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави. Аз обяснявам.
към беседата >>
Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича.
Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата.
Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича.
Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи. Ще дойде слана отгоре. Питам, какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата.
към беседата >>
Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол.
Човек трябва да бъде добър проводник на любовта. Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания. Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството. Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт.
Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол.
Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение. На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави. Аз обяснявам. Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе.
към беседата >>
Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде.
Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича.
Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде.
Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи. Ще дойде слана отгоре. Питам, какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата. Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор.
към беседата >>
Дрехите, обущата, всичкото изчезне.
Няма по-ужасна сила от любовта, когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания. Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството. Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол.
Дрехите, обущата, всичкото изчезне.
Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение. На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави. Аз обяснявам. Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе. А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя.
към беседата >>
Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи.
То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде.
Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи.
Ще дойде слана отгоре. Питам, какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата. Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие.
към беседата >>
Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение.
Привеждам съвременните факти, които съществуват в електричеството. Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне.
Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение.
На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави. Аз обяснявам. Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе. А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя. И любовта този закон съблюдава.
към беседата >>
Ще дойде слана отгоре.
То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи.
Ще дойде слана отгоре.
Питам, какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата. Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът.
към беседата >>
На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави.
Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение.
На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави.
Аз обяснявам. Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе. А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя. И любовта този закон съблюдава.
към беседата >>
Питам, какво ще правиш?
Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи. Ще дойде слана отгоре.
Питам, какво ще правиш?
В света не е само единствен фактор природата. Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът. Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна.
към беседата >>
Аз обяснявам.
Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение. На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави.
Аз обяснявам.
Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе. А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя. И любовта този закон съблюдава.
към беседата >>
В света не е само единствен фактор природата.
Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи. Ще дойде слана отгоре. Питам, какво ще правиш?
В света не е само единствен фактор природата.
Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът. Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна.
към беседата >>
Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе.
Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение. На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави. Аз обяснявам.
Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе.
А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя. И любовта този закон съблюдава.
към беседата >>
Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор.
Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи. Ще дойде слана отгоре. Питам, какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата.
Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор.
Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът. Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна. Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе.
към беседата >>
А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя.
Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение. На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави. Аз обяснявам. Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе.
А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя.
И любовта този закон съблюдава.
към беседата >>
Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие.
Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято, ще посееш зеленчук, всичко ще унищожи. Ще дойде слана отгоре. Питам, какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата. Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор.
Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие.
Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът. Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна. Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе. Или другояче казано, аз поставям един паралел.
към беседата >>
И любовта този закон съблюдава.
Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение. На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги удари, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави. Аз обяснявам. Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе. А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя.
И любовта този закон съблюдава.
към беседата >>
Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът.
Ще дойде слана отгоре. Питам, какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата. Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие.
Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът.
Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна. Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе. Или другояче казано, аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи.
към беседата >>
Щом си лош проводник на любовта, непременно ще дойдат терзания, и тия противоречия ще дойдат.
Щом си лош проводник на любовта, непременно ще дойдат терзания, и тия противоречия ще дойдат.
Защо ти да не желаеш щастието на всичките хора? Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому? Ти си лош проводник на любовта. Считай, че ти го правиш. Защо ти се свива сърцето?
към беседата >>
Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна.
Питам, какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата. Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът.
Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна.
Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна. Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе. Или другояче казано, аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи. Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея.
към беседата >>
Защо ти да не желаеш щастието на всичките хора?
Щом си лош проводник на любовта, непременно ще дойдат терзания, и тия противоречия ще дойдат.
Защо ти да не желаеш щастието на всичките хора?
Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому? Ти си лош проводник на любовта. Считай, че ти го правиш. Защо ти се свива сърцето? Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил.
към беседата >>
Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна.
В света не е само единствен фактор природата. Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът. Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна.
Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна.
Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе. Или другояче казано, аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи. Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно.
към беседата >>
Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому?
Щом си лош проводник на любовта, непременно ще дойдат терзания, и тия противоречия ще дойдат. Защо ти да не желаеш щастието на всичките хора?
Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому?
Ти си лош проводник на любовта. Считай, че ти го правиш. Защо ти се свива сърцето? Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил. Че какво лошо има във влюбването?
към беседата >>
Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе.
Три фактора са те: човек е фактор, природата е фактор и Бог е фактор. Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът. Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна.
Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе.
Или другояче казано, аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи. Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно. Причината на всичката дисхармония си ти – човекът.
към беседата >>
Ти си лош проводник на любовта.
Щом си лош проводник на любовта, непременно ще дойдат терзания, и тия противоречия ще дойдат. Защо ти да не желаеш щастието на всичките хора? Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому?
Ти си лош проводник на любовта.
Считай, че ти го правиш. Защо ти се свива сърцето? Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил. Че какво лошо има във влюбването? Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите?
към беседата >>
Или другояче казано, аз поставям един паралел.
Тези три фактора трябва да дойдат да действат едновременно, в съгласие. Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът. Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна. Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе.
Или другояче казано, аз поставям един паралел.
Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи. Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно. Причината на всичката дисхармония си ти – човекът. Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога.
към беседата >>
Считай, че ти го правиш.
Щом си лош проводник на любовта, непременно ще дойдат терзания, и тия противоречия ще дойдат. Защо ти да не желаеш щастието на всичките хора? Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому? Ти си лош проводник на любовта.
Считай, че ти го правиш.
Защо ти се свива сърцето? Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил. Че какво лошо има във влюбването? Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите? Кое е сега по-хубаво?
към беседата >>
Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи.
Първият фактор е Бог, вторият – природата, а третият фактор е човекът. Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна. Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе. Или другояче казано, аз поставям един паралел.
Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи.
Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно. Причината на всичката дисхармония си ти – човекът. Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога. Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа.
към беседата >>
Защо ти се свива сърцето?
Щом си лош проводник на любовта, непременно ще дойдат терзания, и тия противоречия ще дойдат. Защо ти да не желаеш щастието на всичките хора? Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому? Ти си лош проводник на любовта. Считай, че ти го правиш.
Защо ти се свива сърцето?
Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил. Че какво лошо има във влюбването? Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите? Кое е сега по-хубаво? Ние сме хора, които поддържаме следното.
към беседата >>
Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея.
Ако мислиш, че ти всичко може да направиш, ще си на кривата страна. Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна. Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе. Или другояче казано, аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи.
Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея.
Но това не е произволно. Причината на всичката дисхармония си ти – човекът. Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога. Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа. Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората.
към беседата >>
Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил.
Защо ти да не желаеш щастието на всичките хора? Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому? Ти си лош проводник на любовта. Считай, че ти го правиш. Защо ти се свива сърцето?
Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил.
Че какво лошо има във влюбването? Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите? Кое е сега по-хубаво? Ние сме хора, които поддържаме следното. Хората правим на въглен, а дрехите оставяме.
към беседата >>
Но това не е произволно.
Ако мислиш, че като разбираш закона, всичко ще направиш, пак си на кривата страна. Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе. Или другояче казано, аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи. Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея.
Но това не е произволно.
Причината на всичката дисхармония си ти – човекът. Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога. Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа. Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората. Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората.
към беседата >>
Че какво лошо има във влюбването?
Защо у тебе се ражда завист, като видиш, че някой обича някого, че някой прави добро някому? Ти си лош проводник на любовта. Считай, че ти го правиш. Защо ти се свива сърцето? Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил.
Че какво лошо има във влюбването?
Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите? Кое е сега по-хубаво? Ние сме хора, които поддържаме следното. Хората правим на въглен, а дрехите оставяме. Обличаме умрелите.
към беседата >>
Причината на всичката дисхармония си ти – човекът.
Ти трябва да разбираш тия три фактора, които действат в тебе. Или другояче казано, аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи. Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно.
Причината на всичката дисхармония си ти – човекът.
Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога. Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа. Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората. Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората. Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде по-сладка.
към беседата >>
Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите?
Ти си лош проводник на любовта. Считай, че ти го правиш. Защо ти се свива сърцето? Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил. Че какво лошо има във влюбването?
Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите?
Кое е сега по-хубаво? Ние сме хора, които поддържаме следното. Хората правим на въглен, а дрехите оставяме. Обличаме умрелите. Ние хората ги уморяваме.
към беседата >>
Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога.
Или другояче казано, аз поставям един паралел. Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи. Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно. Причината на всичката дисхармония си ти – човекът.
Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога.
Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа. Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората. Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората. Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде по-сладка. Не да се удоволстваш, но след всяко ядене, като ядеш, да почувстваш всичкото благородство, което човек носи.
към беседата >>
Кое е сега по-хубаво?
Считай, че ти го правиш. Защо ти се свива сърцето? Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил. Че какво лошо има във влюбването? Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите?
Кое е сега по-хубаво?
Ние сме хора, които поддържаме следното. Хората правим на въглен, а дрехите оставяме. Обличаме умрелите. Ние хората ги уморяваме. Този баща умрял преждевременно.
към беседата >>
Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа.
Ако твоят мозък не е в съгласие с Първата Причина на Битието, ако твоите гърди, твоите дробове, твоето кръвообращение не е в единение с природата, с туй, което е свойствено на Битието, ако твоят стомах не е съгласен, волята ти нищо не може да направи. Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно. Причината на всичката дисхармония си ти – човекът. Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога.
Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа.
Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората. Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората. Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде по-сладка. Не да се удоволстваш, но след всяко ядене, като ядеш, да почувстваш всичкото благородство, което човек носи.
към беседата >>
Ние сме хора, които поддържаме следното.
Защо ти се свива сърцето? Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил. Че какво лошо има във влюбването? Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите? Кое е сега по-хубаво?
Ние сме хора, които поддържаме следното.
Хората правим на въглен, а дрехите оставяме. Обличаме умрелите. Ние хората ги уморяваме. Този баща умрял преждевременно. Срещам го този човек, можеше да живее още.
към беседата >>
Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората.
Тогава може да се внуши мисълта, понеже главата не е свързана с Бога, понеже гърдите ни не са свързани с природата и понеже стомахът не е свързан с мене, аз нямам условия да живея. Но това не е произволно. Причината на всичката дисхармония си ти – човекът. Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога. Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа.
Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората.
Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората. Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде по-сладка. Не да се удоволстваш, но след всяко ядене, като ядеш, да почувстваш всичкото благородство, което човек носи.
към беседата >>
Хората правим на въглен, а дрехите оставяме.
Сега става въпрос – еди-кой си се е влюбил. Че какво лошо има във влюбването? Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите? Кое е сега по-хубаво? Ние сме хора, които поддържаме следното.
Хората правим на въглен, а дрехите оставяме.
Обличаме умрелите. Ние хората ги уморяваме. Този баща умрял преждевременно. Срещам го този човек, можеше да живее още. На 50–60 години е.
към беседата >>
Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората.
Но това не е произволно. Причината на всичката дисхармония си ти – човекът. Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога. Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа. Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората.
Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората.
Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде по-сладка. Не да се удоволстваш, но след всяко ядене, като ядеш, да почувстваш всичкото благородство, което човек носи.
към беседата >>
Обличаме умрелите.
Че какво лошо има във влюбването? Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите? Кое е сега по-хубаво? Ние сме хора, които поддържаме следното. Хората правим на въглен, а дрехите оставяме.
Обличаме умрелите.
Ние хората ги уморяваме. Този баща умрял преждевременно. Срещам го този човек, можеше да живее още. На 50–60 години е. Не го оставят да си поживее.
към беседата >>
Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде по-сладка.
Причината на всичката дисхармония си ти – човекът. Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога. Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа. Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората. Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората.
Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде по-сладка.
Не да се удоволстваш, но след всяко ядене, като ядеш, да почувстваш всичкото благородство, което човек носи.
към беседата >>
Ние хората ги уморяваме.
Добродетел ли е, ако направиш тялото на въглен и оставиш дрехите? Кое е сега по-хубаво? Ние сме хора, които поддържаме следното. Хората правим на въглен, а дрехите оставяме. Обличаме умрелите.
Ние хората ги уморяваме.
Този баща умрял преждевременно. Срещам го този човек, можеше да живее още. На 50–60 години е. Не го оставят да си поживее. Умрял той.
към беседата >>
Не да се удоволстваш, но след всяко ядене, като ядеш, да почувстваш всичкото благородство, което човек носи.
Ти едновременно трябва да мислиш, за да имаш връзка с Бога. Ти едновременно трябва да дишаш, за да имаш връзка с природата, с живата душа. Ти едновременно трябва да ядеш, за да имаш връзка с хората. Ти, ако не ядеш, не може да имаш връзка с хората. Колкото по-сладко ядеш, толкова връзката ще бъде по-сладка.
Не да се удоволстваш, но след всяко ядене, като ядеш, да почувстваш всичкото благородство, което човек носи.
към беседата >>
Този баща умрял преждевременно.
Кое е сега по-хубаво? Ние сме хора, които поддържаме следното. Хората правим на въглен, а дрехите оставяме. Обличаме умрелите. Ние хората ги уморяваме.
Този баща умрял преждевременно.
Срещам го този човек, можеше да живее още. На 50–60 години е. Не го оставят да си поживее. Умрял той. Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички.
към беседата >>
Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“.
Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“.
Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си. Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото. Може да говорим за ангели, но не ги виждаме. Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме. От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя.
към беседата >>
Та казвам, при сегашното хранене на хората, които имат тия възгледи за храненето, каква велика роля играят.
Та казвам, при сегашното хранене на хората, които имат тия възгледи за храненето, каква велика роля играят.
В един дом, след като влезеш, да гледаш какво готвят, как ядат, ти веднага може да предскажеш тяхното бъдеще. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Като ме яде, ще бъде жив. Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот. Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш?
към беседата >>
Срещам го този човек, можеше да живее още.
Ние сме хора, които поддържаме следното. Хората правим на въглен, а дрехите оставяме. Обличаме умрелите. Ние хората ги уморяваме. Този баща умрял преждевременно.
Срещам го този човек, можеше да живее още.
На 50–60 години е. Не го оставят да си поживее. Умрял той. Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички. За какво?
към беседата >>
Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си.
Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“.
Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си.
Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото. Може да говорим за ангели, но не ги виждаме. Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме. От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш.
към беседата >>
В един дом, след като влезеш, да гледаш какво готвят, как ядат, ти веднага може да предскажеш тяхното бъдеще.
Та казвам, при сегашното хранене на хората, които имат тия възгледи за храненето, каква велика роля играят.
В един дом, след като влезеш, да гледаш какво готвят, как ядат, ти веднага може да предскажеш тяхното бъдеще.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Като ме яде, ще бъде жив. Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот. Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш? Къде ще го търсиш?
към беседата >>
На 50–60 години е.
Хората правим на въглен, а дрехите оставяме. Обличаме умрелите. Ние хората ги уморяваме. Този баща умрял преждевременно. Срещам го този човек, можеше да живее още.
На 50–60 години е.
Не го оставят да си поживее. Умрял той. Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички. За какво? За дрехите му плачат.
към беседата >>
Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото.
Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“. Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си.
Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото.
Може да говорим за ангели, но не ги виждаме. Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме. От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш. Къде се скрива, не знаем.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Та казвам, при сегашното хранене на хората, които имат тия възгледи за храненето, каква велика роля играят. В един дом, след като влезеш, да гледаш какво готвят, как ядат, ти веднага може да предскажеш тяхното бъдеще.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Като ме яде, ще бъде жив. Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот. Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш? Къде ще го търсиш? Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат.
към беседата >>
Не го оставят да си поживее.
Обличаме умрелите. Ние хората ги уморяваме. Този баща умрял преждевременно. Срещам го този човек, можеше да живее още. На 50–60 години е.
Не го оставят да си поживее.
Умрял той. Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички. За какво? За дрехите му плачат. Не, така не се говори.
към беседата >>
Може да говорим за ангели, но не ги виждаме.
Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“. Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си. Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото.
Може да говорим за ангели, но не ги виждаме.
Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме. От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш. Къде се скрива, не знаем. Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме.
към беседата >>
Като ме яде, ще бъде жив.
Та казвам, при сегашното хранене на хората, които имат тия възгледи за храненето, каква велика роля играят. В един дом, след като влезеш, да гледаш какво готвят, как ядат, ти веднага може да предскажеш тяхното бъдеще. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Като ме яде, ще бъде жив.
Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот. Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш? Къде ще го търсиш? Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат. Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли.
към беседата >>
Умрял той.
Ние хората ги уморяваме. Този баща умрял преждевременно. Срещам го този човек, можеше да живее още. На 50–60 години е. Не го оставят да си поживее.
Умрял той.
Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички. За какво? За дрехите му плачат. Не, така не се говори. Когато умре някой, ние плачем за умрелите.
към беседата >>
Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме.
Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“. Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си. Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото. Може да говорим за ангели, но не ги виждаме.
Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме.
От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш. Къде се скрива, не знаем. Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме. Само неговото сегашно проявление е реално.
към беседата >>
Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот.
Та казвам, при сегашното хранене на хората, които имат тия възгледи за храненето, каква велика роля играят. В един дом, след като влезеш, да гледаш какво готвят, как ядат, ти веднага може да предскажеш тяхното бъдеще. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Като ме яде, ще бъде жив.
Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот.
Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш? Къде ще го търсиш? Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат. Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли. Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч.
към беседата >>
Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички.
Този баща умрял преждевременно. Срещам го този човек, можеше да живее още. На 50–60 години е. Не го оставят да си поживее. Умрял той.
Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички.
За какво? За дрехите му плачат. Не, така не се говори. Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Ами защо да плачат?
към беседата >>
От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя.
Ще взема само първите думи от дванайсети стих „Елате и обядвайте“. Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си. Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото. Може да говорим за ангели, но не ги виждаме. Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме.
От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя.
Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш. Къде се скрива, не знаем. Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме. Само неговото сегашно проявление е реално. Аз говоря от гледището на една реална наука, всички са реалности и казвам – туй, което може да пипаме, туй, което може да видим.
към беседата >>
Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш?
Та казвам, при сегашното хранене на хората, които имат тия възгледи за храненето, каква велика роля играят. В един дом, след като влезеш, да гледаш какво готвят, как ядат, ти веднага може да предскажеш тяхното бъдеще. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Като ме яде, ще бъде жив. Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот.
Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш?
Къде ще го търсиш? Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат. Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли. Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч. Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“.
към беседата >>
За какво?
Срещам го този човек, можеше да живее още. На 50–60 години е. Не го оставят да си поживее. Умрял той. Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички.
За какво?
За дрехите му плачат. Не, така не се говори. Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Ами защо да плачат? Бих предпочел да плача.
към беседата >>
Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш.
Често се задава въпросът, какво е човек сам по себе си. Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото. Може да говорим за ангели, но не ги виждаме. Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме. От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя.
Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш.
Къде се скрива, не знаем. Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме. Само неговото сегашно проявление е реално. Аз говоря от гледището на една реална наука, всички са реалности и казвам – туй, което може да пипаме, туй, което може да видим.
към беседата >>
Къде ще го търсиш?
В един дом, след като влезеш, да гледаш какво готвят, как ядат, ти веднага може да предскажеш тяхното бъдеще. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Като ме яде, ще бъде жив. Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот. Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш?
Къде ще го търсиш?
Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат. Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли. Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч. Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“. Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли.
към беседата >>
За дрехите му плачат.
На 50–60 години е. Не го оставят да си поживее. Умрял той. Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички. За какво?
За дрехите му плачат.
Не, така не се говори. Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Ами защо да плачат? Бих предпочел да плача. Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира.
към беседата >>
Къде се скрива, не знаем.
Най-реалното нещо в света, това е човекът, видимото. Може да говорим за ангели, но не ги виждаме. Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме. От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш.
Къде се скрива, не знаем.
Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме. Само неговото сегашно проявление е реално. Аз говоря от гледището на една реална наука, всички са реалности и казвам – туй, което може да пипаме, туй, което може да видим.
към беседата >>
Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Като ме яде, ще бъде жив. Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот. Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш? Къде ще го търсиш?
Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат.
Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли. Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч. Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“. Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли. Влошила се работата, тя не иска да яде.
към беседата >>
Не, така не се говори.
Не го оставят да си поживее. Умрял той. Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички. За какво? За дрехите му плачат.
Не, така не се говори.
Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Ами защо да плачат? Бих предпочел да плача. Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира. Сега какво ние правим?
към беседата >>
Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме.
Може да говорим за ангели, но не ги виждаме. Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме. От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш. Къде се скрива, не знаем.
Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме.
Само неговото сегашно проявление е реално. Аз говоря от гледището на една реална наука, всички са реалности и казвам – туй, което може да пипаме, туй, което може да видим.
към беседата >>
Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли.
Като ме яде, ще бъде жив. Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот. Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш? Къде ще го търсиш? Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат.
Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли.
Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч. Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“. Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли. Влошила се работата, тя не иска да яде. Искат да ѝ дадат, тя не иска.
към беседата >>
Когато умре някой, ние плачем за умрелите.
Умрял той. Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички. За какво? За дрехите му плачат. Не, така не се говори.
Когато умре някой, ние плачем за умрелите.
Ами защо да плачат? Бих предпочел да плача. Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира. Сега какво ние правим? Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда.
към беседата >>
Само неговото сегашно проявление е реално.
Може да говорим за Бога, но не го виждаме, а човека го виждаме. От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш. Къде се скрива, не знаем. Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме.
Само неговото сегашно проявление е реално.
Аз говоря от гледището на една реална наука, всички са реалности и казвам – туй, което може да пипаме, туй, което може да видим.
към беседата >>
Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч.
Аз съм живият хляб.“ И тогава без хляб ти не може да видиш онзи великия живот. Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш? Къде ще го търсиш? Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат. Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли.
Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч.
Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“. Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли. Влошила се работата, тя не иска да яде. Искат да ѝ дадат, тя не иска. Турят ѝ насила.
към беседата >>
Ами защо да плачат?
Облекли го хората, турили му пръстен, венци, плачат всички. За какво? За дрехите му плачат. Не, така не се говори. Когато умре някой, ние плачем за умрелите.
Ами защо да плачат?
Бих предпочел да плача. Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира. Сега какво ние правим? Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда. Плача вземам в добрия смисъл.
към беседата >>
Аз говоря от гледището на една реална наука, всички са реалности и казвам – туй, което може да пипаме, туй, което може да видим.
От туй реалното, което ние знаем и виждаме, то се изменя. Този човек, който е толкова реален, той изчезва и после и да го търсиш, не може да го намериш. Къде се скрива, не знаем. Отде е дошъл, предполагаме и къде отива, пак предполагаме. Само неговото сегашно проявление е реално.
Аз говоря от гледището на една реална наука, всички са реалности и казвам – туй, което може да пипаме, туй, което може да видим.
към беседата >>
Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“.
Ако ти онова, което ядеш, го презираш, какъв живот може да имаш? Къде ще го търсиш? Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат. Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли. Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч.
Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“.
Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли. Влошила се работата, тя не иска да яде. Искат да ѝ дадат, тя не иска. Турят ѝ насила. Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота.
към беседата >>
Бих предпочел да плача.
За какво? За дрехите му плачат. Не, така не се говори. Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Ами защо да плачат?
Бих предпочел да плача.
Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира. Сега какво ние правим? Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда. Плача вземам в добрия смисъл. Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия?
към беседата >>
Има една страна в живота, която не дава никакво разрешение.
Има една страна в живота, която не дава никакво разрешение.
Една хазартна игра не дава разрешение на живота, щастие не носи. Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си. Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива. Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии. Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание.
към беседата >>
Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли.
Къде ще го търсиш? Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат. Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли. Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч. Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“.
Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли.
Влошила се работата, тя не иска да яде. Искат да ѝ дадат, тя не иска. Турят ѝ насила. Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота. Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво.
към беседата >>
Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира.
За дрехите му плачат. Не, така не се говори. Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Ами защо да плачат? Бих предпочел да плача.
Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира.
Сега какво ние правим? Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда. Плача вземам в добрия смисъл. Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия? Нека върви, откъдето е дошъл.
към беседата >>
Една хазартна игра не дава разрешение на живота, щастие не носи.
Има една страна в живота, която не дава никакво разрешение.
Една хазартна игра не дава разрешение на живота, щастие не носи.
Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си. Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива. Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии. Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание. Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята?
към беседата >>
Влошила се работата, тя не иска да яде.
Ще доказваш, че учените хора са направили някакви пилюли да ги гълтат. Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли. Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч. Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“. Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли.
Влошила се работата, тя не иска да яде.
Искат да ѝ дадат, тя не иска. Турят ѝ насила. Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота. Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво. Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин.
към беседата >>
Сега какво ние правим?
Не, така не се говори. Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Ами защо да плачат? Бих предпочел да плача. Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира.
Сега какво ние правим?
Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда. Плача вземам в добрия смисъл. Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия? Нека върви, откъдето е дошъл. Какво има да се занимавам с умрелите.
към беседата >>
Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си.
Има една страна в живота, която не дава никакво разрешение. Една хазартна игра не дава разрешение на живота, щастие не носи.
Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си.
Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива. Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии. Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание. Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава.
към беседата >>
Искат да ѝ дадат, тя не иска.
Няма по-опасна работа от гълтането на пилюли. Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч. Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“. Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли. Влошила се работата, тя не иска да яде.
Искат да ѝ дадат, тя не иска.
Турят ѝ насила. Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота. Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво. Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин. Човек така не се храни.
към беседата >>
Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда.
Когато умре някой, ние плачем за умрелите. Ами защо да плачат? Бих предпочел да плача. Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира. Сега какво ние правим?
Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда.
Плача вземам в добрия смисъл. Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия? Нека върви, откъдето е дошъл. Какво има да се занимавам с умрелите.
към беседата >>
Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива.
Има една страна в живота, която не дава никакво разрешение. Една хазартна игра не дава разрешение на живота, щастие не носи. Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си.
Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива.
Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии. Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание. Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди.
към беседата >>
Турят ѝ насила.
Аз наскоро имах един случай, една софийска госпожа, която лекарите са хранили 7–8 години почти през един маркуч. Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“. Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли. Влошила се работата, тя не иска да яде. Искат да ѝ дадат, тя не иска.
Турят ѝ насила.
Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота. Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво. Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин. Човек така не се храни. Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта.
към беседата >>
Плача вземам в добрия смисъл.
Ами защо да плачат? Бих предпочел да плача. Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира. Сега какво ние правим? Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда.
Плача вземам в добрия смисъл.
Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия? Нека върви, откъдето е дошъл. Какво има да се занимавам с умрелите.
към беседата >>
Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии.
Има една страна в живота, която не дава никакво разрешение. Една хазартна игра не дава разрешение на живота, щастие не носи. Този, който се сражава на бойното поле, ни най-малко не носи щастие за себе си. Онзи, който отива на бойното поле, носи своето нещастие, но при това отива.
Даже онзи, който отива да се учи, и той ще срещне на пътя си мъчнотии.
Даже онзи, който отива да живее, и той ще срещне на пътя си страдание. Тогава питам, какъв е идеалът на хората на земята? Всички хора искат да уредят живота си някак си и чудното е, че животът, който искат да го уредят от толкоз хиляди години, все го уреждат и все неуреден остава. Не че животът не може да се уреди. Но мисля, че тук има един погрешен метод.
към беседата >>
Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота.
Туряли ѝ храната в стомаха през носа и тази жена се оплаква, тя казва, че „изпитвах много голяма горещина“. Тя се отказала да яде, насила ѝ туряли. Влошила се работата, тя не иска да яде. Искат да ѝ дадат, тя не иска. Турят ѝ насила.
Питам сега, поддържат един живот изкуствено, но тя се намерила в едно голямо противоречие на живота.
Лекарите мислят хубаво, домашните, и те мислят хубаво. Казвам, вие сте постъпили по един насилствен начин. Човек така не се храни. Лекарите трябваше да постъпят според закона на любовта. Да внушат, че е хубаво да яде, да ѝ докажат, че трябва да яде.
към беседата >>
Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия?
Бих предпочел да плача. Прави ли са били онези първите жители на Балканския полуостров, които са плакали, когато се раждали някои, а са се радвали, когато някой умира. Сега какво ние правим? Аз бих предпочел да плача, когато някой се ражда. Плача вземам в добрия смисъл.
Плачът, това е туй живото дърво, да го полея със своите сълзи, да расте, да му кажа: „Господ живот и здраве да ти дава.“ Какво ще плача, какво ще поливам този умрелия?
Нека върви, откъдето е дошъл. Какво има да се занимавам с умрелите.
към беседата >>
Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам?
(втори вариант)
Не. В Писанието се говори за смъртта, но чрез отричане. Досега всички методи са били само отрицателни на истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате: Трябва да се разкаем, да идем при Бога. Само чрез разкаяние ли се отива при Бога?
Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам?
Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога. Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа.
към втори вариант >>
Не се заблуждавайте от онази каша, от дрехата му.
(втори вариант)
Един ден гърнето като се счупи, погребват го, оплакват го и казват, че Господ така е създал света. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна на човека, не е неговото тяло. Не гледайте това гърне. Има нещо велико в човека - това е неговата душа, неговият дух, неговият ум.
Не се заблуждавайте от онази каша, от дрехата му.
Без нея той живееше в рая. Като излезе от рая, сложи кожена дреха. Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея. Казвате: Кожата ми. Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее.
към втори вариант >>
Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога.
(втори вариант)
Досега всички методи са били само отрицателни на истината. Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате: Трябва да се разкаем, да идем при Бога. Само чрез разкаяние ли се отива при Бога? Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам?
Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога.
Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н.
към втори вариант >>
Без нея той живееше в рая.
(втори вариант)
Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна на човека, не е неговото тяло. Не гледайте това гърне. Има нещо велико в човека - това е неговата душа, неговият дух, неговият ум. Не се заблуждавайте от онази каша, от дрехата му.
Без нея той живееше в рая.
Като излезе от рая, сложи кожена дреха. Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея. Казвате: Кожата ми. Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее. В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
към втори вариант >>
Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа.
(втори вариант)
Ние сме се домогнали до живота, до любовта само по отрицателен път. Казвате: Трябва да се разкаем, да идем при Бога. Само чрез разкаяние ли се отива при Бога? Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам? Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога.
Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа.
Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия.
към втори вариант >>
Като излезе от рая, сложи кожена дреха.
(втори вариант)
Онова, което Бог вдъхна на човека, не е неговото тяло. Не гледайте това гърне. Има нещо велико в човека - това е неговата душа, неговият дух, неговият ум. Не се заблуждавайте от онази каша, от дрехата му. Без нея той живееше в рая.
Като излезе от рая, сложи кожена дреха.
Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея. Казвате: Кожата ми. Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее. В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо?
(втори вариант)
Казвате: Трябва да се разкаем, да идем при Бога. Само чрез разкаяние ли се отива при Бога? Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам? Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога. Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа.
Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо?
Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни.
към втори вариант >>
Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея.
(втори вариант)
Не гледайте това гърне. Има нещо велико в човека - това е неговата душа, неговият дух, неговият ум. Не се заблуждавайте от онази каша, от дрехата му. Без нея той живееше в рая. Като излезе от рая, сложи кожена дреха.
Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея.
Казвате: Кожата ми. Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее. В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари. Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света.
към втори вариант >>
Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече?
(втори вариант)
Само чрез разкаяние ли се отива при Бога? Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам? Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога. Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо?
Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече?
Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни.
към втори вариант >>
Казвате: Кожата ми.
(втори вариант)
Има нещо велико в човека - това е неговата душа, неговият дух, неговият ум. Не се заблуждавайте от онази каша, от дрехата му. Без нея той живееше в рая. Като излезе от рая, сложи кожена дреха. Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея.
Казвате: Кожата ми.
Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее. В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари. Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат.
към втори вариант >>
Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа.
(втори вариант)
Ако аз върша волята Божия, за какво ще се разкайвам? Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога. Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече?
Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа.
Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време.
към втори вариант >>
Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее.
(втори вариант)
Не се заблуждавайте от онази каша, от дрехата му. Без нея той живееше в рая. Като излезе от рая, сложи кожена дреха. Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея. Казвате: Кожата ми.
Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее.
В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари. Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат. Как ще прояви човек любовта?
към втори вариант >>
Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н.
(втори вариант)
Тогава разкаянието е ниска степен за отношение с Бога. Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа.
Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н.
Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи.
към втори вариант >>
В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
(втори вариант)
Без нея той живееше в рая. Като излезе от рая, сложи кожена дреха. Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея. Казвате: Кожата ми. Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее.
В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари. Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат. Как ще прояви човек любовта? Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си.
към втори вариант >>
Ние ще оставим това, това са известни понятия.
(втори вариант)
Щом дойдете до разкаянието, вие сте много долу, много далече от Господа. Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н.
Ние ще оставим това, това са известни понятия.
За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин.
към втори вариант >>
Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари.
(втори вариант)
Като излезе от рая, сложи кожена дреха. Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея. Казвате: Кожата ми. Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее. В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари.
Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат. Как ще прояви човек любовта? Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си. Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват.
към втори вариант >>
За някои хора те са полезни.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво, да сте далече или да сте близо? Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия.
За някои хора те са полезни.
Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи.
към втори вариант >>
Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света.
(втори вариант)
Дрехата или физическото тяло, която носите, това е същата кожена дреха, а вие треперите за нея. Казвате: Кожата ми. Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее. В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари.
Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света.
Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат. Как ще прояви човек любовта? Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си. Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва.
към втори вариант >>
Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни.
(втори вариант)
Откъде се виждат нещата по-хубаво, от близо или отдалече? Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни.
Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни.
Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже.
към втори вариант >>
Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат.
(втори вариант)
Казвате: Кожата ми. Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее. В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари. Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света.
Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат.
Как ще прояви човек любовта? Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си. Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате.
към втори вариант >>
Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време.
(втори вариант)
Хубаво е да се разкаете, но това състояние е далеч от Господа. Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни.
Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време.
Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче.
към втори вариант >>
Как ще прояви човек любовта?
(втори вариант)
Като се върнете в рая, всички трябва да съблечете тази дреха, защото с кожени дрехи там не се живее. В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари. Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат.
Как ще прояви човек любовта?
Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си. Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не.
към втори вариант >>
Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи.
(втори вариант)
Разкаяние, покаяние, после идва спасение и т.н. Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време.
Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи.
Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже?
към втори вариант >>
Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си.
(втори вариант)
В един грешен свят може да живееш с кожена дреха, но в един праведен свят, в един свят на любовта ще живееш без кожена дреха, ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух. Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари. Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат. Как ще прояви човек любовта?
Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си.
Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право.
към втори вариант >>
Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин.
(втори вариант)
Ние ще оставим това, това са известни понятия. За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи.
Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин.
Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже? Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво.
към втори вариант >>
Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват.
(втори вариант)
Сега някои казват: Икономическите условия не позволяват да живеем без кожената дреха, да живеем без пари. Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат. Как ще прояви човек любовта? Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си.
Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват.
Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна.
към втори вариант >>
Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи.
(втори вариант)
За някои хора те са полезни. Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин.
Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи.
Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже? Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво. Значи Провидението послъгва.
към втори вариант >>
Никой на никого не вярва.
(втори вариант)
Аз бих предпочел да съм сиромах, но с едно светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най- богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат. Как ще прояви човек любовта? Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си. Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват.
Никой на никого не вярва.
И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна. Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна.
към втори вариант >>
Майката е принудена да лъже.
(втори вариант)
Но за да се доближат до реалността, други неща и познания са им нужни. Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи.
Майката е принудена да лъже.
Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже? Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво. Значи Провидението послъгва. Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа.
към втори вариант >>
И вие, които ме слушате, не ми вярвате.
(втори вариант)
Аз бих предпочел да имам предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат. Как ще прояви човек любовта? Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си. Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва.
И вие, които ме слушате, не ми вярвате.
За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна. Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна. Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
към втори вариант >>
Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче.
(втори вариант)
Първоначално детето иска да суче от майка си, но това не може да продължава дълго време. Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже.
Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче.
Защо ще го лъже? Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво. Значи Провидението послъгва. Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи.
към втори вариант >>
За мене е без разлика дали вие вярвате или не.
(втори вариант)
Как ще прояви човек любовта? Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си. Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате.
За мене е без разлика дали вие вярвате или не.
Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна. Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна. Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Питате: Какво мнение да имам?
към втори вариант >>
Защо ще го лъже?
(втори вариант)
Настъпва период, когато детето не трябва да суче, а вече трябва да ходи. Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче.
Защо ще го лъже?
Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво. Значи Провидението послъгва. Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. С бялата лъжа не може да се дойде до истината.
към втори вариант >>
Това е ваше право.
(втори вариант)
Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си, майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си, мъжът не вярва на жена си, жената не вярва на мъжа си. Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не.
Това е ваше право.
Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна. Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна. Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Питате: Какво мнение да имам? Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате.
към втори вариант >>
Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво.
(втори вариант)
Две- три години се позволява да суче, но най-после майката трябва да се освободи от това и въпреки голямата й любов, тя намазва гърдите с хинин. Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже?
Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво.
Значи Провидението послъгва. Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. С бялата лъжа не може да се дойде до истината. Тогава питам: Това ли е единственият начин за освобождаване?
към втори вариант >>
Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна.
(втори вариант)
Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право.
Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна.
Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна. Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Питате: Какво мнение да имам? Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате. Това е ваше право.
към втори вариант >>
Значи Провидението послъгва.
(втори вариант)
Когато детето поиска да суче, млякото започва да му горчи. Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже? Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво.
Значи Провидението послъгва.
Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. С бялата лъжа не може да се дойде до истината. Тогава питам: Това ли е единственият начин за освобождаване? По кой начин птичките отбиват своите деца?
към втори вариант >>
Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна.
(втори вариант)
Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна.
Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна.
Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Питате: Какво мнение да имам? Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате. Това е ваше право. Но гледайте мнението ви за мене, да е вярно, да разбирате същината на нещата, понеже, ако имате криво мнение, което е за или против, вие ще изгубите.
към втори вариант >>
Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа.
(втори вариант)
Майката е принудена да лъже. Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже? Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво. Значи Провидението послъгва.
Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа.
Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. С бялата лъжа не може да се дойде до истината. Тогава питам: Това ли е единственият начин за освобождаване? По кой начин птичките отбиват своите деца? Те не ги кърмят.
към втори вариант >>
Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
(втори вариант)
И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна. Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна.
Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
Питате: Какво мнение да имам? Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате. Това е ваше право. Но гледайте мнението ви за мене, да е вярно, да разбирате същината на нещата, понеже, ако имате криво мнение, което е за или против, вие ще изгубите. Но ако мнението ви е право, вие ще спечелите.
към втори вариант >>
Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи.
(втори вариант)
Ако аз бях майка, не бих мазал гърдите с хинин, но щях да отида някъде за 4-5 дена, щях да оставя детето на слугинята, да си поплаче. Защо ще го лъже? Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво. Значи Провидението послъгва. Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа.
Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи.
С бялата лъжа не може да се дойде до истината. Тогава питам: Това ли е единственият начин за освобождаване? По кой начин птичките отбиват своите деца? Те не ги кърмят. Начинът, по който ние мислим, не е единственият.
към втори вариант >>
Питате: Какво мнение да имам?
(втори вариант)
За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна. Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна. Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
Питате: Какво мнение да имам?
Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате. Това е ваше право. Но гледайте мнението ви за мене, да е вярно, да разбирате същината на нещата, понеже, ако имате криво мнение, което е за или против, вие ще изгубите. Но ако мнението ви е право, вие ще спечелите. Същият закон е и за вас.
към втори вариант >>
С бялата лъжа не може да се дойде до истината.
(втори вариант)
Защо ще го лъже? Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво. Значи Провидението послъгва. Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи.
С бялата лъжа не може да се дойде до истината.
Тогава питам: Това ли е единственият начин за освобождаване? По кой начин птичките отбиват своите деца? Те не ги кърмят. Начинът, по който ние мислим, не е единственият. Това е един начин, по който хората се кърмят.
към втори вариант >>
Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате.
(втори вариант)
Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна. Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна. Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Питате: Какво мнение да имам?
Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате.
Това е ваше право. Но гледайте мнението ви за мене, да е вярно, да разбирате същината на нещата, понеже, ако имате криво мнение, което е за или против, вие ще изгубите. Но ако мнението ви е право, вие ще спечелите. Същият закон е и за вас. Има една опасност сега.
към втори вариант >>
Тогава питам: Това ли е единственият начин за освобождаване?
(втори вариант)
Сега ние сме дошли до едно положение, че Провидението иска да ни отбие, маже гърдите с пелин, а ние казваме, че млякото е горчиво. Значи Провидението послъгва. Може лъжата да е бяла, но все пак е лъжа. Всички художници и проповедници, свещеници обичат белите лъжи. С бялата лъжа не може да се дойде до истината.
Тогава питам: Това ли е единственият начин за освобождаване?
По кой начин птичките отбиват своите деца? Те не ги кърмят. Начинът, по който ние мислим, не е единственият. Това е един начин, по който хората се кърмят. Това е един посредствен начин.
към втори вариант >>
НАГОРЕ