НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
127
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
127
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Трябва да знаеш как да изваждаш.
превръщат я от състояние на събиране в състояние на изваждане. Във вашия ум стои мисълта, че изваждането е просто действие. Казвате: „Кой не може да бръкне в кесията си и да извади няколко лева? Кой не може да извади нещо от хамбара си? “ Наистина, просто действие е изваждането, но като дойдем до вътрешното изваждане въпросът става малко по-сложен.
Трябва да знаеш как да изваждаш.
Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това? – Има специални методи.
към беседата >>
“ – Не знаеш.
„Ангел Господен слезе, отвори камъка и отвори гроба.“ Същият ангел слиза всяка сутрин при цветята, когато цъфтят, и отваря пъпките им. Някоя жена казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако бях във времето на Христа, да видя как слиза ангел Господен, как отваря гроба и Христос възкръсва! “ – Ех, жено, колко години наред ангелът се спира пред цветята и отваря пъпките им! Не си ли видяла това? – „Зная какво нещо е цъфтенето!
“ – Не знаеш.
Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце. То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш.
към беседата >>
– Не се заблуждавай.
И тъй, като се върнете по домовете си, запитайте се: Говорил ли ви е Господ и как ще познаете гласа Му? Някой казва: „Господ ми е говорилц“.
– Не се заблуждавай.
Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той? Любовта не може да се опише. Много са нейните прояви. Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива. Тя не позволява да я петниш.
към беседата >>
Някоя майка изважда детето си преждевременно.
Във вашия ум стои мисълта, че изваждането е просто действие. Казвате: „Кой не може да бръкне в кесията си и да извади няколко лева? Кой не може да извади нещо от хамбара си? “ Наистина, просто действие е изваждането, но като дойдем до вътрешното изваждане въпросът става малко по-сложен. Трябва да знаеш как да изваждаш.
Някоя майка изважда детето си преждевременно.
За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това? – Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба.
към беседата >>
Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце.
Някоя жена казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако бях във времето на Христа, да видя как слиза ангел Господен, как отваря гроба и Христос възкръсва! “ – Ех, жено, колко години наред ангелът се спира пред цветята и отваря пъпките им! Не си ли видяла това? – „Зная какво нещо е цъфтенето! “ – Не знаеш.
Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце.
То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане.
към беседата >>
Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той?
И тъй, като се върнете по домовете си, запитайте се: Говорил ли ви е Господ и как ще познаете гласа Му? Някой казва: „Господ ми е говорилц“. – Не се заблуждавай.
Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той?
Любовта не може да се опише. Много са нейните прояви. Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива. Тя не позволява да я петниш. Ако любиш, нищо не говори за любовта си.
към беседата >>
За нея се казва, че пометнала.
Казвате: „Кой не може да бръкне в кесията си и да извади няколко лева? Кой не може да извади нещо от хамбара си? “ Наистина, просто действие е изваждането, но като дойдем до вътрешното изваждане въпросът става малко по-сложен. Трябва да знаеш как да изваждаш. Някоя майка изважда детето си преждевременно.
За нея се казва, че пометнала.
Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това? – Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи.
към беседата >>
То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви.
“ – Ех, жено, колко години наред ангелът се спира пред цветята и отваря пъпките им! Не си ли видяла това? – „Зная какво нещо е цъфтенето! “ – Не знаеш. Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце.
То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви.
Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав.
към беседата >>
Любовта не може да се опише.
И тъй, като се върнете по домовете си, запитайте се: Говорил ли ви е Господ и как ще познаете гласа Му? Някой казва: „Господ ми е говорилц“. – Не се заблуждавай. Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той?
Любовта не може да се опише.
Много са нейните прояви. Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива. Тя не позволява да я петниш. Ако любиш, нищо не говори за любовта си. Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов?
към беседата >>
Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“.
Кой не може да извади нещо от хамбара си? “ Наистина, просто действие е изваждането, но като дойдем до вътрешното изваждане въпросът става малко по-сложен. Трябва да знаеш как да изваждаш. Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала.
Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“.
– По какъв начин ще стане това? – Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени.
към беседата >>
Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане.
Не си ли видяла това? – „Зная какво нещо е цъфтенето! “ – Не знаеш. Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце. То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви.
Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане.
Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали.
към беседата >>
Много са нейните прояви.
И тъй, като се върнете по домовете си, запитайте се: Говорил ли ви е Господ и как ще познаете гласа Му? Някой казва: „Господ ми е говорилц“. – Не се заблуждавай. Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той? Любовта не може да се опише.
Много са нейните прояви.
Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива. Тя не позволява да я петниш. Ако любиш, нищо не говори за любовта си. Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов? Божественият свят е пълен с такива форми.
към беседата >>
– По какъв начин ще стане това?
“ Наистина, просто действие е изваждането, но като дойдем до вътрешното изваждане въпросът става малко по-сложен. Трябва да знаеш как да изваждаш. Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“.
– По какъв начин ще стане това?
– Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда.
към беседата >>
Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“.
– „Зная какво нещо е цъфтенето! “ – Не знаеш. Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце. То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане.
Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“.
– По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите?
към беседата >>
Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива.
Някой казва: „Господ ми е говорилц“. – Не се заблуждавай. Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той? Любовта не може да се опише. Много са нейните прояви.
Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива.
Тя не позволява да я петниш. Ако любиш, нищо не говори за любовта си. Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов? Божественият свят е пълен с такива форми.
към беседата >>
– Има специални методи.
Трябва да знаеш как да изваждаш. Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това?
– Има специални методи.
Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения.
към беседата >>
– По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш.
“ – Не знаеш. Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце. То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“.
– По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш.
Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед.
към беседата >>
Тя не позволява да я петниш.
– Не се заблуждавай. Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той? Любовта не може да се опише. Много са нейните прояви. Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива.
Тя не позволява да я петниш.
Ако любиш, нищо не говори за любовта си. Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов? Божественият свят е пълен с такива форми.
към беседата >>
Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба.
Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това? – Има специални методи.
Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба.
И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт.
към беседата >>
Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане.
Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце. То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш.
Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане.
Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види.
към беседата >>
Ако любиш, нищо не говори за любовта си.
Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той? Любовта не може да се опише. Много са нейните прояви. Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива. Тя не позволява да я петниш.
Ако любиш, нищо не говори за любовта си.
Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов? Божественият свят е пълен с такива форми.
към беседата >>
И тя има свои методи.
За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това? – Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба.
И тя има свои методи.
Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони.
към беседата >>
Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав.
То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане.
Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав.
Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома?
към беседата >>
Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов?
Любовта не може да се опише. Много са нейните прояви. Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива. Тя не позволява да я петниш. Ако любиш, нищо не говори за любовта си.
Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов?
Божественият свят е пълен с такива форми.
към беседата >>
Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени.
Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това? – Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи.
Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени.
Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“.
към беседата >>
Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали.
Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав.
Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали.
– Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш!
към беседата >>
Божественият свят е пълен с такива форми.
Много са нейните прояви. Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива. Тя не позволява да я петниш. Ако любиш, нищо не говори за любовта си. Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов?
Божественият свят е пълен с такива форми.
към беседата >>
Природата знае как да изважда.
– По какъв начин ще стане това? – Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени.
Природата знае как да изважда.
Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята.
към беседата >>
– Какво ще видите?
Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали.
– Какво ще видите?
– Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения.
към беседата >>
Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже.
Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже.
Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се! Той не е в гроба. Идете и кажете на братята това, което видяхте“. Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък.
към беседата >>
Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения.
– Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда.
Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения.
Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята. Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг.
към беседата >>
– Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед.
– По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите?
– Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед.
Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога.
към беседата >>
Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се!
Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже.
Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се!
Той не е в гроба. Идете и кажете на братята това, което видяхте“. Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии.
към беседата >>
Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт.
Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения.
Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт.
Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята. Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг. Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим.
към беседата >>
Тоя свят не може да се опише – трябва да се види.
Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед.
Тоя свят не може да се опише – трябва да се види.
Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята?
към беседата >>
Той не е в гроба.
Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже. Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се!
Той не е в гроба.
Идете и кажете на братята това, което видяхте“. Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека.
към беседата >>
Природата не позволява да се нарушават нейните закони.
И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт.
Природата не позволява да се нарушават нейните закони.
Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята. Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг. Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим. Природата има друг начин за определяне на времето.
към беседата >>
Как ще опишеш красивата мома?
Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види.
Как ще опишеш красивата мома?
Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето.
към беседата >>
Идете и кажете на братята това, което видяхте“.
Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже. Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се! Той не е в гроба.
Идете и кажете на братята това, което видяхте“.
Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея.
към беседата >>
Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“.
Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони.
Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“.
Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята. Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг. Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим. Природата има друг начин за определяне на времето.
към беседата >>
Трябва да я видиш!
Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома?
Трябва да я видиш!
Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви.
към беседата >>
Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума.
Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже. Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се! Той не е в гроба. Идете и кажете на братята това, което видяхте“.
Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума.
Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея. В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос?
към беседата >>
Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята.
Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“.
Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята.
Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг. Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим. Природата има друг начин за определяне на времето.
към беседата >>
Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения.
– Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш!
Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения.
Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел?
към беседата >>
Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък.
Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже. Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се! Той не е в гроба. Идете и кажете на братята това, което видяхте“. Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума.
Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък.
Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея. В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос? “ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли?
към беседата >>
Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг.
Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята.
Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг.
Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим. Природата има друг начин за определяне на времето.
към беседата >>
Красотата е образ на Бога.
– Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения.
Красотата е образ на Бога.
– Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали.
към беседата >>
Днес всички хора са хаджии.
Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се! Той не е в гроба. Идете и кажете на братята това, което видяхте“. Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък.
Днес всички хора са хаджии.
Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея. В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос? “ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли? “ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.
към беседата >>
Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим.
Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята. Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг.
Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим.
Природата има друг начин за определяне на времето.
към беседата >>
– Кой донесе красотата на земята?
Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога.
– Кой донесе красотата на земята?
– Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба?
към беседата >>
Самария е в гърдите – в дихателната система на човека.
Той не е в гроба. Идете и кажете на братята това, което видяхте“. Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии.
Самария е в гърдите – в дихателната система на човека.
Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея. В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос? “ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли? “ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.
към беседата >>
Природата има друг начин за определяне на времето.
Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята. Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг. Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим.
Природата има друг начин за определяне на времето.
към беседата >>
– Ангелът, който слезе от небето.
Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята?
– Ангелът, който слезе от небето.
Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там?
към беседата >>
Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея.
Идете и кажете на братята това, което видяхте“. Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека.
Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея.
В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос? “ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли? “ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.
към беседата >>
И тъй, всяко изваждане в природата става на определено време, по определен метод.
И тъй, всяко изваждане в природата става на определено време, по определен метод.
Който не спази това време и тоя метод, носи отговорност за това отклоняване. Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането. Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време. Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата.
към беседата >>
Затова, именно, рисуват ангелите красиви.
Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето.
Затова, именно, рисуват ангелите красиви.
Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там? Ако ви е казал, радвам се.
към беседата >>
В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос?
Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея.
В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос?
“ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли? “ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.
към беседата >>
Който не спази това време и тоя метод, носи отговорност за това отклоняване.
И тъй, всяко изваждане в природата става на определено време, по определен метод.
Който не спази това време и тоя метод, носи отговорност за това отклоняване.
Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането. Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време. Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата.
към беседата >>
Питам: Срещали ли сте тоя ангел?
Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви.
Питам: Срещали ли сте тоя ангел?
Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там? Ако ви е казал, радвам се. Значи видели сте ангела.
към беседата >>
“ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли?
Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея. В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос?
“ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли?
“ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.
към беседата >>
Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането.
И тъй, всяко изваждане в природата става на определено време, по определен метод. Който не спази това време и тоя метод, носи отговорност за това отклоняване.
Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането.
Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време. Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата.
към беседата >>
Някои са го срещали.
Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел?
Някои са го срещали.
Ходили ли сте при гроба? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там? Ако ви е казал, радвам се. Значи видели сте ангела.
към беседата >>
“ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.
Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея. В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос? “ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли?
“ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.
към беседата >>
Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време.
И тъй, всяко изваждане в природата става на определено време, по определен метод. Който не спази това време и тоя метод, носи отговорност за това отклоняване. Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането.
Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време.
Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата.
към беседата >>
Ходили ли сте при гроба?
– Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали.
Ходили ли сте при гроба?
Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там? Ако ви е казал, радвам се. Значи видели сте ангела.
към беседата >>
Мнозина казват: „Да спечелим малко пари, да отидем в Ерусалим“.
Мнозина казват: „Да спечелим малко пари, да отидем в Ерусалим“.
Казвам: Братко, ти и сега си там. Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“. – Докато живееш в стомаха, така ще бъде. Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим. Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа.
към беседата >>
Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата.
И тъй, всяко изваждане в природата става на определено време, по определен метод. Който не спази това време и тоя метод, носи отговорност за това отклоняване. Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането. Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време.
Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата.
към беседата >>
Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там?
– Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба?
Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там?
Ако ви е казал, радвам се. Значи видели сте ангела.
към беседата >>
Казвам: Братко, ти и сега си там.
Мнозина казват: „Да спечелим малко пари, да отидем в Ерусалим“.
Казвам: Братко, ти и сега си там.
Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“. – Докато живееш в стомаха, така ще бъде. Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим. Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа. Бъдете будни да чуете тази дума.
към беседата >>
Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще.
Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще.
Миналото е хроникирано вече. Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това. Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето.
към беседата >>
Ако ви е казал, радвам се.
Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там?
Ако ви е казал, радвам се.
Значи видели сте ангела.
към беседата >>
Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“.
Мнозина казват: „Да спечелим малко пари, да отидем в Ерусалим“. Казвам: Братко, ти и сега си там.
Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“.
– Докато живееш в стомаха, така ще бъде. Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим. Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа. Бъдете будни да чуете тази дума. След това идете в Галилея, и там ще Го намерите.
към беседата >>
Миналото е хроникирано вече.
Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще.
Миналото е хроникирано вече.
Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това. Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват.
към беседата >>
Значи видели сте ангела.
Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там? Ако ви е казал, радвам се.
Значи видели сте ангела.
към беседата >>
– Докато живееш в стомаха, така ще бъде.
Мнозина казват: „Да спечелим малко пари, да отидем в Ерусалим“. Казвам: Братко, ти и сега си там. Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“.
– Докато живееш в стомаха, така ще бъде.
Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим. Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа. Бъдете будни да чуете тази дума. След това идете в Галилея, и там ще Го намерите.
към беседата >>
Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това.
Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще. Миналото е хроникирано вече.
Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това.
Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело.
към беседата >>
Сега трябва да направите втората стъпка.
Сега трябва да направите втората стъпка.
Де ще отидете? Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба. Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем?
към беседата >>
Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим.
Мнозина казват: „Да спечелим малко пари, да отидем в Ерусалим“. Казвам: Братко, ти и сега си там. Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“. – Докато живееш в стомаха, така ще бъде.
Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим.
Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа. Бъдете будни да чуете тази дума. След това идете в Галилея, и там ще Го намерите.
към беседата >>
Той е сит на плач и сълзи.
Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще. Миналото е хроникирано вече. Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това.
Той е сит на плач и сълзи.
Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa.
към беседата >>
Де ще отидете?
Сега трябва да направите втората стъпка.
Де ще отидете?
Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба. Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече.
към беседата >>
Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа.
Мнозина казват: „Да спечелим малко пари, да отидем в Ерусалим“. Казвам: Братко, ти и сега си там. Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“. – Докато живееш в стомаха, така ще бъде. Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим.
Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа.
Бъдете будни да чуете тази дума. След това идете в Галилея, и там ще Го намерите.
към беседата >>
Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха.
Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще. Миналото е хроникирано вече. Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това. Той е сит на плач и сълзи.
Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха.
– Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек.
към беседата >>
Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба.
Сега трябва да направите втората стъпка. Де ще отидете?
Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба.
Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява!
към беседата >>
Бъдете будни да чуете тази дума.
Казвам: Братко, ти и сега си там. Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“. – Докато живееш в стомаха, така ще бъде. Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим. Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа.
Бъдете будни да чуете тази дума.
След това идете в Галилея, и там ще Го намерите.
към беседата >>
– Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето.
Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще. Миналото е хроникирано вече. Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това. Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха.
– Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето.
Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева.
към беседата >>
Казахте ли това на братята?
Сега трябва да направите втората стъпка. Де ще отидете? Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба.
Казахте ли това на братята?
Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения!
към беседата >>
След това идете в Галилея, и там ще Го намерите.
Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“. – Докато живееш в стомаха, така ще бъде. Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим. Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа. Бъдете будни да чуете тази дума.
След това идете в Галилея, и там ще Го намерите.
към беседата >>
Иначе те нищо не изкупват.
Миналото е хроникирано вече. Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това. Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето.
Иначе те нищо не изкупват.
Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“.
към беседата >>
Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там.
Сега трябва да направите втората стъпка. Де ще отидете? Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба. Казахте ли това на братята?
Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там.
– Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма.
към беседата >>
Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело.
Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това. Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват.
Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело.
Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче.
към беседата >>
– Време ли е да отидем и да кажем?
Сега трябва да направите втората стъпка. Де ще отидете? Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба. Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там.
– Време ли е да отидем и да кажем?
– Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея.
към беседата >>
Кражбата била малка – само 25 лeвa.
Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело.
Кражбата била малка – само 25 лeвa.
Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш?
към беседата >>
– Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече.
Де ще отидете? Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба. Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем?
– Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече.
Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства.
към беседата >>
Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек.
Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa.
Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек.
Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева.
към беседата >>
Слънцето вече изгрява!
Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба. Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече.
Слънцето вече изгрява!
Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина.
към беседата >>
Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева.
– Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек.
Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева.
Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема.
към беседата >>
Долу всички заблуждения!
Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява!
Долу всички заблуждения!
Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията.
към беседата >>
Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“.
Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева.
Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“.
Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума.
към беседата >>
Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма.
Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения!
Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма.
Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене.
към беседата >>
Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче.
Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“.
Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче.
Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия.
към беседата >>
Във всяка външна форма се крие известна идея.
– Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма.
Във всяка външна форма се крие известна идея.
Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят!
към беседата >>
Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш?
Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче.
Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш?
“ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия. Той е човек готов да говори истината.
към беседата >>
Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства.
– Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея.
Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства.
Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят! “ – От кого зависи тоя свят?
към беседата >>
“ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева.
Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш?
“ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева.
Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия. Той е човек готов да говори истината.
към беседата >>
Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина.
Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства.
Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина.
Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят! “ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят.
към беседата >>
Ако ги бях видял и тях щях да взема.
Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева.
Ако ги бях видял и тях щях да взема.
И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия. Той е човек готов да говори истината.
към беседата >>
Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията.
Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина.
Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията.
След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят! “ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми.
към беседата >>
И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума.
Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема.
И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума.
Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия. Той е човек готов да говори истината.
към беседата >>
След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене.
Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията.
След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене.
Готов съм да направя всичко за тоя свят! “ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен.
към беседата >>
Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия.
Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума.
Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия.
Той е човек готов да говори истината.
към беседата >>
Готов съм да направя всичко за тоя свят!
Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене.
Готов съм да направя всичко за тоя свят!
“ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек?
към беседата >>
Той е човек готов да говори истината.
Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия.
Той е човек готов да говори истината.
към беседата >>
“ – От кого зависи тоя свят?
Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят!
“ – От кого зависи тоя свят?
– От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти?
към беседата >>
И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления.
И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления.
Моите престъпления и грешки са малки“. – Не говориш истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи. Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“. Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема.
към беседата >>
– От другия свят.
Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят! “ – От кого зависи тоя свят?
– От другия свят.
Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти? – Добър е той.
към беседата >>
Моите престъпления и грешки са малки“.
И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления.
Моите престъпления и грешки са малки“.
– Не говориш истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи. Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“. Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема. И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“.
към беседата >>
Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми.
Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят! “ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят.
Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми.
Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти? – Добър е той. – Това не е достатъчно.
към беседата >>
– Не говориш истината.
И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления. Моите престъпления и грешки са малки“.
– Не говориш истината.
Който прави малки престъпления, може да прави и големи. Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“. Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема. И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“. Наказанието и за 25 лева, и за 25 хиляди лева е едно и също.
към беседата >>
Казвате за някого, че е добродетелен.
След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят! “ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми.
Казвате за някого, че е добродетелен.
– Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти? – Добър е той. – Това не е достатъчно. Това е приблизително определяне.
към беседата >>
Който прави малки престъпления, може да прави и големи.
И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления. Моите престъпления и грешки са малки“. – Не говориш истината.
Който прави малки престъпления, може да прави и големи.
Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“. Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема. И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“. Наказанието и за 25 лева, и за 25 хиляди лева е едно и също.
към беседата >>
– Каква е формата на тоя човек?
Готов съм да направя всичко за тоя свят! “ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен.
– Каква е формата на тоя човек?
Какви са отличителните му черти? – Добър е той. – Това не е достатъчно. Това е приблизително определяне. Ние работим с положителност и точност.
към беседата >>
Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“.
И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления. Моите престъпления и грешки са малки“. – Не говориш истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи.
Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“.
Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема. И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“. Наказанието и за 25 лева, и за 25 хиляди лева е едно и също.
към беседата >>
Какви са отличителните му черти?
“ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек?
Какви са отличителните му черти?
– Добър е той. – Това не е достатъчно. Това е приблизително определяне. Ние работим с положителност и точност. Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства.
към беседата >>
Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема.
И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления. Моите престъпления и грешки са малки“. – Не говориш истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи. Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“.
Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема.
И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“. Наказанието и за 25 лева, и за 25 хиляди лева е едно и също.
към беседата >>
– Добър е той.
– От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти?
– Добър е той.
– Това не е достатъчно. Това е приблизително определяне. Ние работим с положителност и точност. Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства. Не се описват и определят нещата лесно.
към беседата >>
И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“.
Моите престъпления и грешки са малки“. – Не говориш истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи. Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“. Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема.
И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“.
Наказанието и за 25 лева, и за 25 хиляди лева е едно и също.
към беседата >>
– Това не е достатъчно.
Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти? – Добър е той.
– Това не е достатъчно.
Това е приблизително определяне. Ние работим с положителност и точност. Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства. Не се описват и определят нещата лесно. Казвате, че някой велик Учител на миналото проповядвал еди-какво си учение.
към беседата >>
Наказанието и за 25 лева, и за 25 хиляди лева е едно и също.
– Не говориш истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи. Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“. Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема. И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“.
Наказанието и за 25 лева, и за 25 хиляди лева е едно и също.
към беседата >>
Това е приблизително определяне.
Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти? – Добър е той. – Това не е достатъчно.
Това е приблизително определяне.
Ние работим с положителност и точност. Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства. Не се описват и определят нещата лесно. Казвате, че някой велик Учител на миналото проповядвал еди-какво си учение. Как сте го предали?
към беседата >>
Човек трябва да бъде искрен.
Човек трябва да бъде искрен.
Някои религиозни казват: „Ние не сме като другите хора“. – Какви сте? По същество, аз не виждам никаква разлика между светските и религиозните хора.
към беседата >>
Ние работим с положителност и точност.
– Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти? – Добър е той. – Това не е достатъчно. Това е приблизително определяне.
Ние работим с положителност и точност.
Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства. Не се описват и определят нещата лесно. Казвате, че някой велик Учител на миналото проповядвал еди-какво си учение. Как сте го предали? Едни го предали устно, друго го записали, трети го превели на чужди езици.
към беседата >>
Някои религиозни казват: „Ние не сме като другите хора“.
Човек трябва да бъде искрен.
Някои религиозни казват: „Ние не сме като другите хора“.
– Какви сте? По същество, аз не виждам никаква разлика между светските и религиозните хора.
към беседата >>
Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства.
Какви са отличителните му черти? – Добър е той. – Това не е достатъчно. Това е приблизително определяне. Ние работим с положителност и точност.
Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства.
Не се описват и определят нещата лесно. Казвате, че някой велик Учител на миналото проповядвал еди-какво си учение. Как сте го предали? Едни го предали устно, друго го записали, трети го превели на чужди езици. Добре е да четете книгите на тоя Учител, но за да ги разберете трябва да се върнете назад, до времето, когато е живял Той, да схванете неговото състояние, когато е предавал своите мисли.
към беседата >>
Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането.
(втори вариант)
Въ миналата бесѣда азъ засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението.
Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането.
Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“. Всѣка нова култура, започва съ изваждането. Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане.
към втори вариант >>
Всѣко неизпълнено обѣщание остава върху лицето на този човѣкъ безформена линия, той огрубява, огрубява, докато се изроди.
(втори вариант)
Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е? Да, то почива на извѣстни закони. Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция. Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине! “ Нищо не е скрито-покрито.
Всѣко неизпълнено обѣщание остава върху лицето на този човѣкъ безформена линия, той огрубява, огрубява, докато се изроди.
към втори вариант >>
Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“.
(втори вариант)
Въ миналата бесѣда азъ засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението. Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането.
Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“.
Всѣка нова култура, започва съ изваждането. Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане.
към втори вариант >>
Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъль вѫтрѣ въ себе си, даже и да ви костува живота.
(втори вариант)
Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъль вѫтрѣ въ себе си, даже и да ви костува живота.
Застѫпете се за тази красива форма, застѫпете се за нейното съдържание, застѫпете се за тази идея! Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко. Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“.
към втори вариант >>
Всѣка нова култура, започва съ изваждането.
(втори вариант)
Въ миналата бесѣда азъ засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението. Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането. Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“.
Всѣка нова култура, започва съ изваждането.
Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане.
към втори вариант >>
Застѫпете се за тази красива форма, застѫпете се за нейното съдържание, застѫпете се за тази идея!
(втори вариант)
Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъль вѫтрѣ въ себе си, даже и да ви костува живота.
Застѫпете се за тази красива форма, застѫпете се за нейното съдържание, застѫпете се за тази идея!
Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко. Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция.
към втори вариант >>
Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане.
(втори вариант)
Въ миналата бесѣда азъ засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението. Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането. Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“. Всѣка нова култура, започва съ изваждането.
Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане.
към втори вариант >>
Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко.
(втори вариант)
Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъль вѫтрѣ въ себе си, даже и да ви костува живота. Застѫпете се за тази красива форма, застѫпете се за нейното съдържание, застѫпете се за тази идея!
Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко.
Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция. И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
към втори вариант >>
Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара?
(втори вариант)
Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара?
Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ. Много майки изваждатъ не на врѣме. Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане.
към втори вариант >>
Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма.
(втори вариант)
Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъль вѫтрѣ въ себе си, даже и да ви костува живота. Застѫпете се за тази красива форма, застѫпете се за нейното съдържание, застѫпете се за тази идея! Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко.
Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма.
Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция. И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене.
към втори вариант >>
Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ.
(втори вариант)
Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара?
Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ.
Много майки изваждатъ не на врѣме. Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни.
към втори вариант >>
Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира.
(втори вариант)
Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъль вѫтрѣ въ себе си, даже и да ви костува живота. Застѫпете се за тази красива форма, застѫпете се за нейното съдържание, застѫпете се за тази идея! Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко. Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма.
Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира.
Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция. И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене. Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения.
към втори вариант >>
Много майки изваждатъ не на врѣме.
(втори вариант)
Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара? Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ.
Много майки изваждатъ не на врѣме.
Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда.
към втори вариант >>
Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“.
(втори вариант)
Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъль вѫтрѣ въ себе си, даже и да ви костува живота. Застѫпете се за тази красива форма, застѫпете се за нейното съдържание, застѫпете се за тази идея! Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко. Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира.
Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“.
Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция. И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене. Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения. Затова казва Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчи.“ Онова, което е отъ Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможность.
към втори вариант >>
Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане.
(втори вариант)
Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара? Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ. Много майки изваждатъ не на врѣме.
Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане.
Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда. Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния.
към втори вариант >>
Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция.
(втори вариант)
Застѫпете се за тази красива форма, застѫпете се за нейното съдържание, застѫпете се за тази идея! Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко. Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“.
Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция.
И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене. Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения. Затова казва Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчи.“ Онова, което е отъ Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможность.
към втори вариант >>
Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади?
(втори вариант)
Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара? Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ. Много майки изваждатъ не на врѣме. Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане.
Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади?
Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда. Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния. Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти.
към втори вариант >>
И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
(втори вариант)
Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко. Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция.
И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене. Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения. Затова казва Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчи.“ Онова, което е отъ Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможность.
към втори вариант >>
Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане.
(втори вариант)
Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара? Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ. Много майки изваждатъ не на врѣме. Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади?
Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане.
И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда. Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния. Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане.
към втори вариант >>
Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене.
(втори вариант)
Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция. И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене.
Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения. Затова казва Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчи.“ Онова, което е отъ Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможность.
към втори вариант >>
И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни.
(втори вариант)
Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ. Много майки изваждатъ не на врѣме. Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане.
И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни.
Природата знае какъ да изважда. Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния. Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“.
към втори вариант >>
Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения.
(втори вариант)
Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция. И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене.
Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения.
Затова казва Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчи.“ Онова, което е отъ Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможность.
към втори вариант >>
Природата знае какъ да изважда.
(втори вариант)
Много майки изваждатъ не на врѣме. Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни.
Природата знае какъ да изважда.
Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния. Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята.
към втори вариант >>
Затова казва Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчи.“ Онова, което е отъ Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможность.
(втори вариант)
Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция. И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене. Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения.
Затова казва Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчи.“ Онова, което е отъ Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможность.
към втори вариант >>
Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния.
(втори вариант)
Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда.
Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния.
Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ.
към втори вариант >>
И тъй, вие може да се любувате на формитѣ, но не ги спирайте.
(втори вариант)
И тъй, вие може да се любувате на формитѣ, но не ги спирайте.
Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ. Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление. И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ. Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила.
към втори вариант >>
Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти.
(втори вариант)
Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда. Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния.
Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти.
Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ. Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение.
към втори вариант >>
Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ.
(втори вариант)
И тъй, вие може да се любувате на формитѣ, но не ги спирайте.
Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ.
Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление. И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ. Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила. Ако ги изгладимъ, какво ще остане?
към втори вариант >>
Природата знае само единъ начинъ на изваждане.
(втори вариант)
Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда. Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния. Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти.
Природата знае само единъ начинъ на изваждане.
Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ. Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение. Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность.
към втори вариант >>
Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление.
(втори вариант)
И тъй, вие може да се любувате на формитѣ, но не ги спирайте. Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ.
Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление.
И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ. Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила. Ако ги изгладимъ, какво ще остане? Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата.
към втори вариант >>
Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“.
(втори вариант)
И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда. Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния. Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане.
Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“.
И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ. Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение. Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме.
към втори вариант >>
И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ.
(втори вариант)
И тъй, вие може да се любувате на формитѣ, но не ги спирайте. Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ. Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление.
И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ.
Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила. Ако ги изгладимъ, какво ще остане? Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата. Мине нѣкой българинъ покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине вторъ, напие се съ вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, сѫщото нѣщо направи.
към втори вариант >>
И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята.
(втори вариант)
Природата знае какъ да изважда. Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния. Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“.
И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята.
Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ. Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение. Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме.
към втори вариант >>
Че какъ не?
(втори вариант)
И тъй, вие може да се любувате на формитѣ, но не ги спирайте. Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ. Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление. И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ.
Че какъ не?
Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила. Ако ги изгладимъ, какво ще остане? Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата. Мине нѣкой българинъ покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине вторъ, напие се съ вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, сѫщото нѣщо направи. Не се минатъ и 4–5 години, казватъ: „Брей, това корито се развали.“ И сега, прояви се нѣкой човѣкъ, всички казватъ: „Дайте брадвата да го опитваме.“ Опитватъ го единъ, втори, трети, но послѣ казватъ: „Развали се това корито.“ Това не е философия.
към втори вариант >>
Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ.
(втори вариант)
Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния. Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята.
Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ.
Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение. Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме.
към втори вариант >>
Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила.
(втори вариант)
И тъй, вие може да се любувате на формитѣ, но не ги спирайте. Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ. Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление. И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ. Че какъ не?
Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила.
Ако ги изгладимъ, какво ще остане? Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата. Мине нѣкой българинъ покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине вторъ, напие се съ вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, сѫщото нѣщо направи. Не се минатъ и 4–5 години, казватъ: „Брей, това корито се развали.“ И сега, прояви се нѣкой човѣкъ, всички казватъ: „Дайте брадвата да го опитваме.“ Опитватъ го единъ, втори, трети, но послѣ казватъ: „Развали се това корито.“ Това не е философия.
към втори вариант >>
Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение.
(втори вариант)
Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ.
Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение.
Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме.
към втори вариант >>
Ако ги изгладимъ, какво ще остане?
(втори вариант)
Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ. Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление. И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ. Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила.
Ако ги изгладимъ, какво ще остане?
Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата. Мине нѣкой българинъ покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине вторъ, напие се съ вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, сѫщото нѣщо направи. Не се минатъ и 4–5 години, казватъ: „Брей, това корито се развали.“ И сега, прояви се нѣкой човѣкъ, всички казватъ: „Дайте брадвата да го опитваме.“ Опитватъ го единъ, втори, трети, но послѣ казватъ: „Развали се това корито.“ Това не е философия.
към втори вариант >>
Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность.
(втори вариант)
Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ. Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение.
Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность.
И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме.
към втори вариант >>
Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата.
(втори вариант)
Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление. И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ. Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила. Ако ги изгладимъ, какво ще остане?
Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата.
Мине нѣкой българинъ покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине вторъ, напие се съ вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, сѫщото нѣщо направи. Не се минатъ и 4–5 години, казватъ: „Брей, това корито се развали.“ И сега, прояви се нѣкой човѣкъ, всички казватъ: „Дайте брадвата да го опитваме.“ Опитватъ го единъ, втори, трети, но послѣ казватъ: „Развали се това корито.“ Това не е философия.
към втори вариант >>
И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме.
(втори вариант)
Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ. Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение. Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность.
И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме.
към втори вариант >>
Мине нѣкой българинъ покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине вторъ, напие се съ вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, сѫщото нѣщо направи.
(втори вариант)
И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ. Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила. Ако ги изгладимъ, какво ще остане? Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата.
Мине нѣкой българинъ покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине вторъ, напие се съ вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, сѫщото нѣщо направи.
Не се минатъ и 4–5 години, казватъ: „Брей, това корито се развали.“ И сега, прояви се нѣкой човѣкъ, всички казватъ: „Дайте брадвата да го опитваме.“ Опитватъ го единъ, втори, трети, но послѣ казватъ: „Развали се това корито.“ Това не е философия.
към втори вариант >>
Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме.
(втори вариант)
Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме.
Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо.
към втори вариант >>
Не се минатъ и 4–5 години, казватъ: „Брей, това корито се развали.“ И сега, прояви се нѣкой човѣкъ, всички казватъ: „Дайте брадвата да го опитваме.“ Опитватъ го единъ, втори, трети, но послѣ казватъ: „Развали се това корито.“ Това не е философия.
(втори вариант)
Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила. Ако ги изгладимъ, какво ще остане? Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата. Мине нѣкой българинъ покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине вторъ, напие се съ вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, сѫщото нѣщо направи.
Не се минатъ и 4–5 години, казватъ: „Брей, това корито се развали.“ И сега, прояви се нѣкой човѣкъ, всички казватъ: „Дайте брадвата да го опитваме.“ Опитватъ го единъ, втори, трети, но послѣ казватъ: „Развали се това корито.“ Това не е философия.
към втори вариант >>
Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата.
(втори вариант)
Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме.
Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата.
Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа.
към втори вариант >>
Брадвата си по коритата не точете!
(втори вариант)
Брадвата си по коритата не точете!
Тамъ може да перете, но не и брадвитѣ си да точите. Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си. Защо се опропастяватъ мѫже и жени? Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си. Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила.
към втори вариант >>
Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще.
(втори вариант)
Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата.
Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще.
Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него.
към втори вариант >>
Тамъ може да перете, но не и брадвитѣ си да точите.
(втори вариант)
Брадвата си по коритата не точете!
Тамъ може да перете, но не и брадвитѣ си да точите.
Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си. Защо се опропастяватъ мѫже и жени? Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си. Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила. Че какъ да не се развали?
към втори вариант >>
Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи.
(втори вариант)
Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще.
Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи.
Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева.
към втори вариант >>
Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си.
(втори вариант)
Брадвата си по коритата не точете! Тамъ може да перете, но не и брадвитѣ си да точите.
Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си.
Защо се опропастяватъ мѫже и жени? Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си. Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила. Че какъ да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата!
към втори вариант >>
Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо.
(втори вариант)
Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи.
Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо.
Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче.
към втори вариант >>
Защо се опропастяватъ мѫже и жени?
(втори вариант)
Брадвата си по коритата не точете! Тамъ може да перете, но не и брадвитѣ си да точите. Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си.
Защо се опропастяватъ мѫже и жени?
Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си. Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила. Че какъ да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата! Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата!
към втори вариант >>
Да, има нѣщо.
(втори вариант)
Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо.
Да, има нѣщо.
Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ.
към втори вариант >>
Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си.
(втори вариант)
Брадвата си по коритата не точете! Тамъ може да перете, но не и брадвитѣ си да точите. Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си. Защо се опропастяватъ мѫже и жени?
Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си.
Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила. Че какъ да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата! Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата! Гръбнакъ е!
към втори вариант >>
Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа.
(втори вариант)
Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо.
Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа.
Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия.
към втори вариант >>
Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила.
(втори вариант)
Брадвата си по коритата не точете! Тамъ може да перете, но не и брадвитѣ си да точите. Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си. Защо се опропастяватъ мѫже и жени? Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си.
Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила.
Че какъ да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата! Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата! Гръбнакъ е! То е най-нѣжното мѣсто, тамъ ставатъ най-опасни сътресения.
към втори вариант >>
Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него.
(втори вариант)
Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа.
Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него.
Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината!
към втори вариант >>
Че какъ да не се развали?
(втори вариант)
Тамъ може да перете, но не и брадвитѣ си да точите. Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си. Защо се опропастяватъ мѫже и жени? Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си. Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила.
Че какъ да не се развали?
Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата! Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата! Гръбнакъ е! То е най-нѣжното мѣсто, тамъ ставатъ най-опасни сътресения.
към втори вариант >>
Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева.
(втори вариант)
Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него.
Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева.
Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо.
към втори вариант >>
Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата!
(втори вариант)
Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си. Защо се опропастяватъ мѫже и жени? Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си. Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила. Че какъ да не се развали?
Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата!
Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата! Гръбнакъ е! То е най-нѣжното мѣсто, тамъ ставатъ най-опасни сътресения.
към втори вариант >>
Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче.
(втори вариант)
Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева.
Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче.
– „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина.
към втори вариант >>
Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата!
(втори вариант)
Защо се опропастяватъ мѫже и жени? Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си. Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила. Че какъ да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата!
Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата!
Гръбнакъ е! То е най-нѣжното мѣсто, тамъ ставатъ най-опасни сътресения.
към втори вариант >>
– „Защо плачешъ“, го запитватъ.
(втори вариант)
Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче.
– „Защо плачешъ“, го запитватъ.
– „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми.
към втори вариант >>
Гръбнакъ е!
(втори вариант)
Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си. Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила. Че какъ да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата! Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата!
Гръбнакъ е!
То е най-нѣжното мѣсто, тамъ ставатъ най-опасни сътресения.
към втори вариант >>
– „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия.
(втори вариант)
Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ.
– „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия.
Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна.
към втори вариант >>
То е най-нѣжното мѣсто, тамъ ставатъ най-опасни сътресения.
(втори вариант)
Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила. Че какъ да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата! Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата! Гръбнакъ е!
То е най-нѣжното мѣсто, тамъ ставатъ най-опасни сътресения.
към втори вариант >>
Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината!
(втори вариант)
Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия.
Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината!
Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна. Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“
към втори вариант >>
И тъй, този ангелъ, който сега е слѣзълъ при васъ, иска да ви научи да спазвате това, което Богъ ви е далъ, да спазвате вашитѣ дробове, вашия мозъкъ, вашия стомахъ.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който сега е слѣзълъ при васъ, иска да ви научи да спазвате това, което Богъ ви е далъ, да спазвате вашитѣ дробове, вашия мозъкъ, вашия стомахъ.
Нѣмате право прѣзъ очитѣ да прѣкарате нѣкоя лоша, нѣкоя користолюбива мисъль. Щомъ приемете прѣзъ очитѣ си нѣкоя користолюбива мисъль, вашитѣ очи ще се измѣнятъ. Тогава и носътъ ви ще се изкриви. Ако чрѣзъ очитѣ приемете най-хубавитѣ енергии, всичко ще бѫде правилно – вашитѣ очи, носъ, зѫби.
към втори вариант >>
Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо.
(втори вариант)
Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината!
Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо.
Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна. Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“
към втори вариант >>
Нѣмате право прѣзъ очитѣ да прѣкарате нѣкоя лоша, нѣкоя користолюбива мисъль.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който сега е слѣзълъ при васъ, иска да ви научи да спазвате това, което Богъ ви е далъ, да спазвате вашитѣ дробове, вашия мозъкъ, вашия стомахъ.
Нѣмате право прѣзъ очитѣ да прѣкарате нѣкоя лоша, нѣкоя користолюбива мисъль.
Щомъ приемете прѣзъ очитѣ си нѣкоя користолюбива мисъль, вашитѣ очи ще се измѣнятъ. Тогава и носътъ ви ще се изкриви. Ако чрѣзъ очитѣ приемете най-хубавитѣ енергии, всичко ще бѫде правилно – вашитѣ очи, носъ, зѫби.
към втори вариант >>
Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина.
(втори вариант)
Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо.
Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина.
„Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна. Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“
към втори вариант >>
Щомъ приемете прѣзъ очитѣ си нѣкоя користолюбива мисъль, вашитѣ очи ще се измѣнятъ.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който сега е слѣзълъ при васъ, иска да ви научи да спазвате това, което Богъ ви е далъ, да спазвате вашитѣ дробове, вашия мозъкъ, вашия стомахъ. Нѣмате право прѣзъ очитѣ да прѣкарате нѣкоя лоша, нѣкоя користолюбива мисъль.
Щомъ приемете прѣзъ очитѣ си нѣкоя користолюбива мисъль, вашитѣ очи ще се измѣнятъ.
Тогава и носътъ ви ще се изкриви. Ако чрѣзъ очитѣ приемете най-хубавитѣ енергии, всичко ще бѫде правилно – вашитѣ очи, носъ, зѫби.
към втори вариант >>
„Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми.
(втори вариант)
– „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина.
„Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми.
Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна. Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“
към втори вариант >>
Тогава и носътъ ви ще се изкриви.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който сега е слѣзълъ при васъ, иска да ви научи да спазвате това, което Богъ ви е далъ, да спазвате вашитѣ дробове, вашия мозъкъ, вашия стомахъ. Нѣмате право прѣзъ очитѣ да прѣкарате нѣкоя лоша, нѣкоя користолюбива мисъль. Щомъ приемете прѣзъ очитѣ си нѣкоя користолюбива мисъль, вашитѣ очи ще се измѣнятъ.
Тогава и носътъ ви ще се изкриви.
Ако чрѣзъ очитѣ приемете най-хубавитѣ енергии, всичко ще бѫде правилно – вашитѣ очи, носъ, зѫби.
към втори вариант >>
Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна.
(втори вариант)
– „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми.
Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна.
Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“
към втори вариант >>
Ако чрѣзъ очитѣ приемете най-хубавитѣ енергии, всичко ще бѫде правилно – вашитѣ очи, носъ, зѫби.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който сега е слѣзълъ при васъ, иска да ви научи да спазвате това, което Богъ ви е далъ, да спазвате вашитѣ дробове, вашия мозъкъ, вашия стомахъ. Нѣмате право прѣзъ очитѣ да прѣкарате нѣкоя лоша, нѣкоя користолюбива мисъль. Щомъ приемете прѣзъ очитѣ си нѣкоя користолюбива мисъль, вашитѣ очи ще се измѣнятъ. Тогава и носътъ ви ще се изкриви.
Ако чрѣзъ очитѣ приемете най-хубавитѣ енергии, всичко ще бѫде правилно – вашитѣ очи, носъ, зѫби.
към втори вариант >>
Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“
(втори вариант)
Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна.
Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“
към втори вариант >>
Сега мнозина казватъ: „Да дойде Христосъ въ свѣта и да ни избави.“ Христосъ дойде въ свѣта и каза на хората, че трѣбва да се любятъ, да иматъ любовь помежду си.
(втори вариант)
Сега мнозина казватъ: „Да дойде Христосъ въ свѣта и да ни избави.“ Христосъ дойде въ свѣта и каза на хората, че трѣбва да се любятъ, да иматъ любовь помежду си.
Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме. Дошълъ любовь да ни проповѣдва! “ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото. Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль.
към втори вариант >>
Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени.
(втори вариант)
Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени.
Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте? Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ. Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ. Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това!
към втори вариант >>
Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме.
(втори вариант)
Сега мнозина казватъ: „Да дойде Христосъ въ свѣта и да ни избави.“ Христосъ дойде въ свѣта и каза на хората, че трѣбва да се любятъ, да иматъ любовь помежду си.
Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме.
Дошълъ любовь да ни проповѣдва! “ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото. Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е?
към втори вариант >>
Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте?
(втори вариант)
Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени.
Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте?
Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ. Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ. Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите.
към втори вариант >>
Дошълъ любовь да ни проповѣдва!
(втори вариант)
Сега мнозина казватъ: „Да дойде Христосъ въ свѣта и да ни избави.“ Христосъ дойде въ свѣта и каза на хората, че трѣбва да се любятъ, да иматъ любовь помежду си. Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме.
Дошълъ любовь да ни проповѣдва!
“ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото. Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е?
към втори вариант >>
Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ.
(втори вариант)
Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте?
Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ.
Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ. Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е?
към втори вариант >>
“ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото.
(втори вариант)
Сега мнозина казватъ: „Да дойде Христосъ въ свѣта и да ни избави.“ Христосъ дойде въ свѣта и каза на хората, че трѣбва да се любятъ, да иматъ любовь помежду си. Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме. Дошълъ любовь да ни проповѣдва!
“ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото.
Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате.
към втори вариант >>
Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ.
(втори вариант)
Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте? Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ.
Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ.
Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е? – Не.
към втори вариант >>
Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ.
(втори вариант)
Сега мнозина казватъ: „Да дойде Христосъ въ свѣта и да ни избави.“ Христосъ дойде въ свѣта и каза на хората, че трѣбва да се любятъ, да иматъ любовь помежду си. Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме. Дошълъ любовь да ни проповѣдва! “ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото.
Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ.
Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила.
към втори вариант >>
Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление!
(втори вариант)
Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте? Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ. Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ.
Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление!
Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е? – Не. Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога.
към втори вариант >>
Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль.
(втори вариант)
Сега мнозина казватъ: „Да дойде Христосъ въ свѣта и да ни избави.“ Христосъ дойде въ свѣта и каза на хората, че трѣбва да се любятъ, да иматъ любовь помежду си. Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме. Дошълъ любовь да ни проповѣдва! “ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото. Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ.
Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль.
Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма!
към втори вариант >>
Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това!
(втори вариант)
Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте? Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ. Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ. Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление!
Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това!
Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е? – Не. Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога. И въ свѣта лихва между братя не може да има.
към втори вариант >>
Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е?
(втори вариант)
Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме. Дошълъ любовь да ни проповѣдва! “ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото. Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль.
Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е?
Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща!
към втори вариант >>
Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите.
(втори вариант)
Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте? Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ. Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ. Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това!
Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите.
На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е? – Не. Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога. И въ свѣта лихва между братя не може да има. Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си.
към втори вариант >>
Жената знаете ли какво е?
(втори вариант)
Дошълъ любовь да ни проповѣдва! “ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото. Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е?
Жената знаете ли какво е?
– „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане.
към втори вариант >>
На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е?
(втори вариант)
Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ. Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ. Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите.
На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е?
– Не. Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога. И въ свѣта лихва между братя не може да има. Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си. Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка.
към втори вариант >>
– „Е, жена“, казвате.
(втори вариант)
“ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото. Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е?
– „Е, жена“, казвате.
Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане. Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ. Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е?
– Не.
Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога. И въ свѣта лихва между братя не може да има. Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си. Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка. Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ.
към втори вариант >>
Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила.
(втори вариант)
Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате.
Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила.
Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане. Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость. Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.
към втори вариант >>
Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога.
(втори вариант)
Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е? – Не.
Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога.
И въ свѣта лихва между братя не може да има. Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си. Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка. Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ.
към втори вариант >>
Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма!
(втори вариант)
Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила.
Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма!
Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане. Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость. Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.
към втори вариант >>
И въ свѣта лихва между братя не може да има.
(втори вариант)
Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е? – Не. Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога.
И въ свѣта лихва между братя не може да има.
Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си. Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка. Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ.
към втори вариант >>
Това сѫ най-красивитѣ нѣща!
(втори вариант)
Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма!
Това сѫ най-красивитѣ нѣща!
Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане. Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость. Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.
към втори вариант >>
Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си.
(втори вариант)
Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е? – Не. Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога. И въ свѣта лихва между братя не може да има.
Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си.
Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка. Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ.
към втори вариант >>
Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане.
(втори вариант)
Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща!
Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане.
Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость. Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.
към втори вариант >>
Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка.
(втори вариант)
На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е? – Не. Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога. И въ свѣта лихва между братя не може да има. Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си.
Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка.
Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ.
към втори вариант >>
Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость.
(втори вариант)
– „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане.
Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость.
Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.
към втори вариант >>
Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ.
(втори вариант)
– Не. Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога. И въ свѣта лихва между братя не може да има. Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си. Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка.
Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ.
към втори вариант >>
Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.
(втори вариант)
Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане. Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость.
Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.
към втори вариант >>
И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята.
(втори вариант)
И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята.
Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито. Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини. Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането.
към втори вариант >>
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я азъ нея!
(втори вариант)
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я азъ нея!
“ Не гледайте по външната форма! Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление. Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание. Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете.
към втори вариант >>
Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито.
(втори вариант)
И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята.
Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито.
Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини. Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно.
към втори вариант >>
“ Не гледайте по външната форма!
(втори вариант)
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я азъ нея!
“ Не гледайте по външната форма!
Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление. Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание. Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ.
към втори вариант >>
Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини.
(втори вариант)
И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята. Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито.
Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини.
Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно.
към втори вариант >>
Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление.
(втори вариант)
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я азъ нея! “ Не гледайте по външната форма!
Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление.
Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание. Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. Това е култура въ свѣта.
към втори вариант >>
Какъ мислите вие?
(втори вариант)
И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята. Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито. Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини.
Какъ мислите вие?
Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно. Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа.
към втори вариант >>
Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание.
(втори вариант)
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я азъ нея! “ Не гледайте по външната форма! Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление.
Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание.
Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. Това е култура въ свѣта. Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери.
към втори вариант >>
Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота.
(втори вариант)
И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята. Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито. Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини. Какъ мислите вие?
Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота.
И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно. Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа. Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ.
към втори вариант >>
Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено.
(втори вариант)
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я азъ нея! “ Не гледайте по външната форма! Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление. Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание.
Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено.
Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. Това е култура въ свѣта. Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери. „Родихъ го“, казва.
към втори вариант >>
И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането.
(втори вариант)
И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята. Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито. Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини. Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота.
И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането.
Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно. Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа. Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ. Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо.
към втори вариант >>
Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете.
(втори вариант)
Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я азъ нея! “ Не гледайте по външната форма! Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление. Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание. Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено.
Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете.
Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. Това е култура въ свѣта. Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери. „Родихъ го“, казва. Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво.
към втори вариант >>
Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно.
(втори вариант)
Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито. Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини. Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането.
Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно.
Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно. Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа. Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ. Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо.
към втори вариант >>
Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ.
(втори вариант)
“ Не гледайте по външната форма! Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление. Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание. Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете.
Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ.
Това е култура въ свѣта. Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери. „Родихъ го“, казва. Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво. Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ.
към втори вариант >>
Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно.
(втори вариант)
Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини. Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно.
Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно.
Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа. Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ. Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо.
към втори вариант >>
Това е култура въ свѣта.
(втори вариант)
Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление. Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание. Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ.
Това е култура въ свѣта.
Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери. „Родихъ го“, казва. Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво. Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ. Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате.
към втори вариант >>
Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа.
(втори вариант)
Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно.
Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа.
Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ. Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо.
към втори вариант >>
Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери.
(втори вариант)
Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание. Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. Това е култура въ свѣта.
Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери.
„Родихъ го“, казва. Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво. Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ. Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате. Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени.
към втори вариант >>
Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ.
(втори вариант)
Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно. Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа.
Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ.
Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо.
към втори вариант >>
„Родихъ го“, казва.
(втори вариант)
Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. Това е култура въ свѣта. Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери.
„Родихъ го“, казва.
Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво. Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ. Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате. Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени.
към втори вариант >>
Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо.
(втори вариант)
И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно. Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа. Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ.
Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо.
към втори вариант >>
Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво.
(втори вариант)
Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. Това е култура въ свѣта. Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери. „Родихъ го“, казва.
Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво.
Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ. Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате. Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени. Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици.
към втори вариант >>
И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила.
(втори вариант)
И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила.
Ние казваме, че сме интелигентни хора. Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ? Азъ съмъ си задавалъ. Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това?
към втори вариант >>
Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ.
(втори вариант)
Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. Това е култура въ свѣта. Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери. „Родихъ го“, казва. Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво.
Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ.
Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате. Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени. Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е!
към втори вариант >>
Ние казваме, че сме интелигентни хора.
(втори вариант)
И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила.
Ние казваме, че сме интелигентни хора.
Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ? Азъ съмъ си задавалъ. Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история.
към втори вариант >>
Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате.
(втори вариант)
Това е култура въ свѣта. Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери. „Родихъ го“, казва. Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво. Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ.
Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате.
Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени. Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е! “ Защо?
към втори вариант >>
Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ?
(втори вариант)
И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила. Ние казваме, че сме интелигентни хора.
Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ?
Азъ съмъ си задавалъ. Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ?
към втори вариант >>
Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени.
(втори вариант)
Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери. „Родихъ го“, казва. Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво. Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ. Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате.
Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени.
Ангелица е докато не се ожени. Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е! “ Защо? – Защото не го познаваме.
към втори вариант >>
Азъ съмъ си задавалъ.
(втори вариант)
И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила. Ние казваме, че сме интелигентни хора. Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ?
Азъ съмъ си задавалъ.
Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически.
към втори вариант >>
Ангелица е докато не се ожени.
(втори вариант)
„Родихъ го“, казва. Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво. Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ. Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате. Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени.
Ангелица е докато не се ожени.
Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е! “ Защо? – Защото не го познаваме. А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога.
към втори вариант >>
Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н.
(втори вариант)
И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила. Ние казваме, че сме интелигентни хора. Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ? Азъ съмъ си задавалъ.
Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н.
Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически. Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу.
към втори вариант >>
Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици.
(втори вариант)
Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво. Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ. Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате. Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени.
Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици.
Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е! “ Защо? – Защото не го познаваме. А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога. Животътъ седи въ това: да познаваме нашата душа.
към втори вариант >>
Знаете ли причината за всичко това?
(втори вариант)
И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила. Ние казваме, че сме интелигентни хора. Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ? Азъ съмъ си задавалъ. Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н.
Знаете ли причината за всичко това?
Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически. Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу. Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ.
към втори вариант >>
Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е!
(втори вариант)
Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ. Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате. Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени. Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици.
Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е!
“ Защо? – Защото не го познаваме. А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога. Животътъ седи въ това: да познаваме нашата душа.
към втори вариант >>
Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история.
(втори вариант)
Ние казваме, че сме интелигентни хора. Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ? Азъ съмъ си задавалъ. Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това?
Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история.
И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически. Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу. Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ. Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ.
към втори вариант >>
“ Защо?
(втори вариант)
Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате. Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени. Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е!
“ Защо?
– Защото не го познаваме. А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога. Животътъ седи въ това: да познаваме нашата душа.
към втори вариант >>
И тогава какъ бихъ постѫпилъ?
(втори вариант)
Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ? Азъ съмъ си задавалъ. Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история.
И тогава какъ бихъ постѫпилъ?
Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически. Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу. Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ. Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ. Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ?
към втори вариант >>
– Защото не го познаваме.
(втори вариант)
Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени. Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е! “ Защо?
– Защото не го познаваме.
А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога. Животътъ седи въ това: да познаваме нашата душа.
към втори вариант >>
Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически.
(втори вариант)
Азъ съмъ си задавалъ. Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ?
Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически.
Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу. Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ. Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ. Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ? “ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко.
към втори вариант >>
А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога.
(втори вариант)
Ангелица е докато не се ожени. Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е! “ Защо? – Защото не го познаваме.
А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога.
Животътъ седи въ това: да познаваме нашата душа.
към втори вариант >>
Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу.
(втори вариант)
Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически.
Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу.
Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ. Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ. Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ? “ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко.
към втори вариант >>
Животътъ седи въ това: да познаваме нашата душа.
(втори вариант)
Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е! “ Защо? – Защото не го познаваме. А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога.
Животътъ седи въ това: да познаваме нашата душа.
към втори вариант >>
Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ.
(втори вариант)
Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически. Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу.
Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ.
Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ. Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ? “ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко.
към втори вариант >>
И тъй, този ангелъ сега стои прѣдъ вратата на всички.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ сега стои прѣдъ вратата на всички.
Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието. Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне. Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва.
към втори вариант >>
Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ.
(втори вариант)
Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически. Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу. Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ.
Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ.
Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ? “ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко.
към втори вариант >>
Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ сега стои прѣдъ вратата на всички.
Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието.
Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне. Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва. Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ?
(втори вариант)
И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически. Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу. Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ. Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ.
Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ?
“ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко.
към втори вариант >>
Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ сега стои прѣдъ вратата на всички. Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието.
Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне.
Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва. Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо. Мустацитѣ ще опаднатъ.
към втори вариант >>
“ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко.
(втори вариант)
Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически. Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу. Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ. Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ. Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ?
“ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко.
към втори вариант >>
Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ сега стои прѣдъ вратата на всички. Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието. Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне.
Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява.
И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва. Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо. Мустацитѣ ще опаднатъ. Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци?
към втори вариант >>
Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата?
(втори вариант)
Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата?
Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването. Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо. Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса.
към втори вариант >>
И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ сега стои прѣдъ вратата на всички. Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието. Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне. Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява.
И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще.
Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва. Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо. Мустацитѣ ще опаднатъ. Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци? Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ.
към втори вариант >>
Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването.
(втори вариант)
Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата?
Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването.
Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо. Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ сега стои прѣдъ вратата на всички. Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието. Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне. Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще.
Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва.
Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо. Мустацитѣ ще опаднатъ. Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци? Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ. Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна.
към втори вариант >>
Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо.
(втори вариант)
Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата? Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването.
Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо.
Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда.
към втори вариант >>
Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо.
(втори вариант)
Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието. Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне. Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва.
Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо.
Мустацитѣ ще опаднатъ. Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци? Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ. Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна. И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни.
към втори вариант >>
Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ.
(втори вариант)
Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата? Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването. Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо.
Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ.
Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ.
към втори вариант >>
Мустацитѣ ще опаднатъ.
(втори вариант)
Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне. Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва. Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо.
Мустацитѣ ще опаднатъ.
Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци? Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ. Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна. И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ?
към втори вариант >>
Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже.
(втори вариант)
Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата? Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването. Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо. Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ.
Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже.
Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо.
към втори вариант >>
Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци?
(втори вариант)
Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва. Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо. Мустацитѣ ще опаднатъ.
Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци?
Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ. Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна. И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ? Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ.
към втори вариант >>
Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса.
(втори вариант)
Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата? Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването. Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо. Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже.
Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса.
Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената?
към втори вариант >>
Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ.
(втори вариант)
И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва. Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо. Мустацитѣ ще опаднатъ. Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци?
Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ.
Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна. И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ? Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ. Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си.
към втори вариант >>
Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява.
(втори вариант)
Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването. Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо. Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса.
Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява.
На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената? Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ.
към втори вариант >>
Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна.
(втори вариант)
Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва. Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо. Мустацитѣ ще опаднатъ. Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци? Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ.
Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна.
И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ? Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ. Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си. Пипне ли ги, нѣма да я бие.
към втори вариант >>
На това бучене не може да се постави никаква прѣграда.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо. Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява.
На това бучене не може да се постави никаква прѣграда.
Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената? Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ. Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му.
към втори вариант >>
И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни.
(втори вариант)
Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо. Мустацитѣ ще опаднатъ. Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци? Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ. Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна.
И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни.
Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ? Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ. Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си. Пипне ли ги, нѣма да я бие. Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона.
към втори вариант >>
Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ.
(втори вариант)
Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда.
Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ.
За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената? Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ. Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му. Само тогава ще имаме една положителна наука.
към втори вариант >>
Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ?
(втори вариант)
Мустацитѣ ще опаднатъ. Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци? Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ. Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна. И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни.
Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ?
Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ. Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си. Пипне ли ги, нѣма да я бие. Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона. А женитѣ отдавна сѫ се обръснали.
към втори вариант >>
За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо.
(втори вариант)
Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ.
За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо.
Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената? Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ. Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му. Само тогава ще имаме една положителна наука. А, че мязала приблизително, това не е наука, това сѫ само прѣдположения за васъ.
към втори вариант >>
Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ.
(втори вариант)
Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци? Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ. Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна. И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ?
Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ.
Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си. Пипне ли ги, нѣма да я бие. Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона. А женитѣ отдавна сѫ се обръснали. Бръсненето не помага.
към втори вариант >>
Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената?
(втори вариант)
Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо.
Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената?
Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ. Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му. Само тогава ще имаме една положителна наука. А, че мязала приблизително, това не е наука, това сѫ само прѣдположения за васъ.
към втори вариант >>
Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си.
(втори вариант)
Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ. Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна. И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ? Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ.
Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си.
Пипне ли ги, нѣма да я бие. Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона. А женитѣ отдавна сѫ се обръснали. Бръсненето не помага. Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени.
към втори вариант >>
Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ.
(втори вариант)
Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената?
Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ.
Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му. Само тогава ще имаме една положителна наука. А, че мязала приблизително, това не е наука, това сѫ само прѣдположения за васъ.
към втори вариант >>
Пипне ли ги, нѣма да я бие.
(втори вариант)
Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна. И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ? Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ. Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си.
Пипне ли ги, нѣма да я бие.
Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона. А женитѣ отдавна сѫ се обръснали. Бръсненето не помага. Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени. Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество.
към втори вариант >>
Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му.
(втори вариант)
На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената? Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ.
Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му.
Само тогава ще имаме една положителна наука. А, че мязала приблизително, това не е наука, това сѫ само прѣдположения за васъ.
към втори вариант >>
Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона.
(втори вариант)
И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ? Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ. Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си. Пипне ли ги, нѣма да я бие.
Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона.
А женитѣ отдавна сѫ се обръснали. Бръсненето не помага. Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени. Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество. Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси.
към втори вариант >>
Само тогава ще имаме една положителна наука.
(втори вариант)
Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената? Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ. Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му.
Само тогава ще имаме една положителна наука.
А, че мязала приблизително, това не е наука, това сѫ само прѣдположения за васъ.
към втори вариант >>
А женитѣ отдавна сѫ се обръснали.
(втори вариант)
Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ? Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ. Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си. Пипне ли ги, нѣма да я бие. Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона.
А женитѣ отдавна сѫ се обръснали.
Бръсненето не помага. Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени. Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество. Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси. Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия.
към втори вариант >>
А, че мязала приблизително, това не е наука, това сѫ само прѣдположения за васъ.
(втори вариант)
За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената? Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ. Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му. Само тогава ще имаме една положителна наука.
А, че мязала приблизително, това не е наука, това сѫ само прѣдположения за васъ.
към втори вариант >>
Бръсненето не помага.
(втори вариант)
Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ. Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си. Пипне ли ги, нѣма да я бие. Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона. А женитѣ отдавна сѫ се обръснали.
Бръсненето не помага.
Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени. Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество. Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси. Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия. При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия.
към втори вариант >>
Този ангелъ дошълъ да каже на женитѣ, че за въ бѫдеще не може да се ходи така.
(втори вариант)
Този ангелъ дошълъ да каже на женитѣ, че за въ бѫдеще не може да се ходи така.
Вие казвате: „Азъ за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може. И тъй да бѫдемъ добри или лоши, това не зависи отъ външнитѣ условия, а принципално отъ насъ зависи. И когато нѣкому се ревне да бѫде като Бога, у него се ражда прѣстѫпление. Всѣки индивидъ, всѣка душа или всѣки духъ, комуто се ревне да бѫде като Бога по величина, по сила, по разумъ, у него се ражда прѣстѫпление, защото абсолютната величина е една и всѣки, който иска да образува друга величина, ражда злото.
към втори вариант >>
Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени.
(втори вариант)
Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си. Пипне ли ги, нѣма да я бие. Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона. А женитѣ отдавна сѫ се обръснали. Бръсненето не помага.
Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени.
Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество. Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси. Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия. При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия. Не харесвамъ рѣзането на коси.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Азъ за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може.
(втори вариант)
Този ангелъ дошълъ да каже на женитѣ, че за въ бѫдеще не може да се ходи така.
Вие казвате: „Азъ за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може.
И тъй да бѫдемъ добри или лоши, това не зависи отъ външнитѣ условия, а принципално отъ насъ зависи. И когато нѣкому се ревне да бѫде като Бога, у него се ражда прѣстѫпление. Всѣки индивидъ, всѣка душа или всѣки духъ, комуто се ревне да бѫде като Бога по величина, по сила, по разумъ, у него се ражда прѣстѫпление, защото абсолютната величина е една и всѣки, който иска да образува друга величина, ражда злото.
към втори вариант >>
Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество.
(втори вариант)
Пипне ли ги, нѣма да я бие. Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона. А женитѣ отдавна сѫ се обръснали. Бръсненето не помага. Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени.
Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество.
Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси. Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия. При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия. Не харесвамъ рѣзането на коси. Най-малко да се оставятъ до ушитѣ долу.
към втори вариант >>
И тъй да бѫдемъ добри или лоши, това не зависи отъ външнитѣ условия, а принципално отъ насъ зависи.
(втори вариант)
Този ангелъ дошълъ да каже на женитѣ, че за въ бѫдеще не може да се ходи така. Вие казвате: „Азъ за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може.
И тъй да бѫдемъ добри или лоши, това не зависи отъ външнитѣ условия, а принципално отъ насъ зависи.
И когато нѣкому се ревне да бѫде като Бога, у него се ражда прѣстѫпление. Всѣки индивидъ, всѣка душа или всѣки духъ, комуто се ревне да бѫде като Бога по величина, по сила, по разумъ, у него се ражда прѣстѫпление, защото абсолютната величина е една и всѣки, който иска да образува друга величина, ражда злото.
към втори вариант >>
Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси.
(втори вариант)
Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона. А женитѣ отдавна сѫ се обръснали. Бръсненето не помага. Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени. Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество.
Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси.
Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия. При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия. Не харесвамъ рѣзането на коси. Най-малко да се оставятъ до ушитѣ долу. Но като прѣгрѣшишъ правилото, да не рѣжешъ коситѣ си по-горѣ отъ горната часть на ухото, който ги отрѣже по-горѣ отъ горната часть на ухото, той ще изплаща грѣховетѣ си.
към втори вариант >>
И когато нѣкому се ревне да бѫде като Бога, у него се ражда прѣстѫпление.
(втори вариант)
Този ангелъ дошълъ да каже на женитѣ, че за въ бѫдеще не може да се ходи така. Вие казвате: „Азъ за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може. И тъй да бѫдемъ добри или лоши, това не зависи отъ външнитѣ условия, а принципално отъ насъ зависи.
И когато нѣкому се ревне да бѫде като Бога, у него се ражда прѣстѫпление.
Всѣки индивидъ, всѣка душа или всѣки духъ, комуто се ревне да бѫде като Бога по величина, по сила, по разумъ, у него се ражда прѣстѫпление, защото абсолютната величина е една и всѣки, който иска да образува друга величина, ражда злото.
към втори вариант >>
Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия.
(втори вариант)
А женитѣ отдавна сѫ се обръснали. Бръсненето не помага. Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени. Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество. Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси.
Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия.
При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия. Не харесвамъ рѣзането на коси. Най-малко да се оставятъ до ушитѣ долу. Но като прѣгрѣшишъ правилото, да не рѣжешъ коситѣ си по-горѣ отъ горната часть на ухото, който ги отрѣже по-горѣ отъ горната часть на ухото, той ще изплаща грѣховетѣ си.
към втори вариант >>
Всѣки индивидъ, всѣка душа или всѣки духъ, комуто се ревне да бѫде като Бога по величина, по сила, по разумъ, у него се ражда прѣстѫпление, защото абсолютната величина е една и всѣки, който иска да образува друга величина, ражда злото.
(втори вариант)
Този ангелъ дошълъ да каже на женитѣ, че за въ бѫдеще не може да се ходи така. Вие казвате: „Азъ за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може. И тъй да бѫдемъ добри или лоши, това не зависи отъ външнитѣ условия, а принципално отъ насъ зависи. И когато нѣкому се ревне да бѫде като Бога, у него се ражда прѣстѫпление.
Всѣки индивидъ, всѣка душа или всѣки духъ, комуто се ревне да бѫде като Бога по величина, по сила, по разумъ, у него се ражда прѣстѫпление, защото абсолютната величина е една и всѣки, който иска да образува друга величина, ражда злото.
към втори вариант >>
При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия.
(втори вариант)
Бръсненето не помага. Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени. Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество. Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси. Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия.
При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия.
Не харесвамъ рѣзането на коси. Най-малко да се оставятъ до ушитѣ долу. Но като прѣгрѣшишъ правилото, да не рѣжешъ коситѣ си по-горѣ отъ горната часть на ухото, който ги отрѣже по-горѣ отъ горната часть на ухото, той ще изплаща грѣховетѣ си.
към втори вариант >>
И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила.
(втори вариант)
И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила.
Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ. – „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ.
към втори вариант >>
Не харесвамъ рѣзането на коси.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени. Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество. Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси. Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия. При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия.
Не харесвамъ рѣзането на коси.
Най-малко да се оставятъ до ушитѣ долу. Но като прѣгрѣшишъ правилото, да не рѣжешъ коситѣ си по-горѣ отъ горната часть на ухото, който ги отрѣже по-горѣ отъ горната часть на ухото, той ще изплаща грѣховетѣ си.
към втори вариант >>
Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ.
(втори вариант)
И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила.
Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ.
– „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено.
към втори вариант >>
Най-малко да се оставятъ до ушитѣ долу.
(втори вариант)
Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество. Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси. Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия. При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия. Не харесвамъ рѣзането на коси.
Най-малко да се оставятъ до ушитѣ долу.
Но като прѣгрѣшишъ правилото, да не рѣжешъ коситѣ си по-горѣ отъ горната часть на ухото, който ги отрѣже по-горѣ отъ горната часть на ухото, той ще изплаща грѣховетѣ си.
към втори вариант >>
– „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ.
(втори вариант)
И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила. Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ.
– „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ.
Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина.
към втори вариант >>
Но като прѣгрѣшишъ правилото, да не рѣжешъ коситѣ си по-горѣ отъ горната часть на ухото, който ги отрѣже по-горѣ отъ горната часть на ухото, той ще изплаща грѣховетѣ си.
(втори вариант)
Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси. Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия. При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия. Не харесвамъ рѣзането на коси. Най-малко да се оставятъ до ушитѣ долу.
Но като прѣгрѣшишъ правилото, да не рѣжешъ коситѣ си по-горѣ отъ горната часть на ухото, който ги отрѣже по-горѣ отъ горната часть на ухото, той ще изплаща грѣховетѣ си.
към втори вариант >>
Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си.
(втори вариант)
И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила. Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ. – „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ.
Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си.
И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея.
към втори вариант >>
И тъй, природата е турила като правило за културнитѣ хора слѣдното: мѫжетѣ да не си рѣжатъ космитѣ по-долу отъ горната часть на ушитѣ, а на женитѣ се позволява да носятъ дълги коси, но могатъ и да ги рѣжатъ.
(втори вариант)
И тъй, природата е турила като правило за културнитѣ хора слѣдното: мѫжетѣ да не си рѣжатъ космитѣ по-долу отъ горната часть на ушитѣ, а на женитѣ се позволява да носятъ дълги коси, но могатъ и да ги рѣжатъ.
Всѣко нѣщо, което ние подържаме, си има смисълъ. Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ. И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си. За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е. нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия.
към втори вариант >>
И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи.
(втори вариант)
И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила. Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ. – „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си.
И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи.
Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава.
към втори вариант >>
Всѣко нѣщо, което ние подържаме, си има смисълъ.
(втори вариант)
И тъй, природата е турила като правило за културнитѣ хора слѣдното: мѫжетѣ да не си рѣжатъ космитѣ по-долу отъ горната часть на ушитѣ, а на женитѣ се позволява да носятъ дълги коси, но могатъ и да ги рѣжатъ.
Всѣко нѣщо, което ние подържаме, си има смисълъ.
Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ. И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си. За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е. нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия. Мѫжъ безъ брада и мустаци и жена безъ коса, това сѫ равносилни нѣща.
към втори вариант >>
Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ.
(втори вариант)
И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила. Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ. – „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи.
Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ.
Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това!
към втори вариант >>
Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ.
(втори вариант)
И тъй, природата е турила като правило за културнитѣ хора слѣдното: мѫжетѣ да не си рѣжатъ космитѣ по-долу отъ горната часть на ушитѣ, а на женитѣ се позволява да носятъ дълги коси, но могатъ и да ги рѣжатъ. Всѣко нѣщо, което ние подържаме, си има смисълъ.
Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ.
И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си. За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е. нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия. Мѫжъ безъ брада и мустаци и жена безъ коса, това сѫ равносилни нѣща. Да оголишъ главата на жената и да оголишъ брадата и мустацитѣ на мѫжа, това е равносилно.
към втори вариант >>
Това е противобожествено.
(втори вариант)
Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ. – „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ.
Това е противобожествено.
Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това! Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия.
към втори вариант >>
И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си.
(втори вариант)
И тъй, природата е турила като правило за културнитѣ хора слѣдното: мѫжетѣ да не си рѣжатъ космитѣ по-долу отъ горната часть на ушитѣ, а на женитѣ се позволява да носятъ дълги коси, но могатъ и да ги рѣжатъ. Всѣко нѣщо, което ние подържаме, си има смисълъ. Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ.
И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си.
За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е. нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия. Мѫжъ безъ брада и мустаци и жена безъ коса, това сѫ равносилни нѣща. Да оголишъ главата на жената и да оголишъ брадата и мустацитѣ на мѫжа, това е равносилно.
към втори вариант >>
Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина.
(втори вариант)
– „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено.
Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина.
Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това! Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака.
към втори вариант >>
За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е.
(втори вариант)
И тъй, природата е турила като правило за културнитѣ хора слѣдното: мѫжетѣ да не си рѣжатъ космитѣ по-долу отъ горната часть на ушитѣ, а на женитѣ се позволява да носятъ дълги коси, но могатъ и да ги рѣжатъ. Всѣко нѣщо, което ние подържаме, си има смисълъ. Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ. И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си.
За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е.
нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия. Мѫжъ безъ брада и мустаци и жена безъ коса, това сѫ равносилни нѣща. Да оголишъ главата на жената и да оголишъ брадата и мустацитѣ на мѫжа, това е равносилно.
към втори вариант >>
Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея.
(втори вариант)
Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина.
Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея.
А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това! Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака. Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си.
към втори вариант >>
нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия.
(втори вариант)
И тъй, природата е турила като правило за културнитѣ хора слѣдното: мѫжетѣ да не си рѣжатъ космитѣ по-долу отъ горната часть на ушитѣ, а на женитѣ се позволява да носятъ дълги коси, но могатъ и да ги рѣжатъ. Всѣко нѣщо, което ние подържаме, си има смисълъ. Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ. И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си. За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е.
нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия.
Мѫжъ безъ брада и мустаци и жена безъ коса, това сѫ равносилни нѣща. Да оголишъ главата на жената и да оголишъ брадата и мустацитѣ на мѫжа, това е равносилно.
към втори вариант >>
А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава.
(втори вариант)
И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея.
А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава.
Забѣлѣжете това! Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака. Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си. Това е опрѣдѣлено за вашето щастие.
към втори вариант >>
Мѫжъ безъ брада и мустаци и жена безъ коса, това сѫ равносилни нѣща.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което ние подържаме, си има смисълъ. Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ. И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си. За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е. нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия.
Мѫжъ безъ брада и мустаци и жена безъ коса, това сѫ равносилни нѣща.
Да оголишъ главата на жената и да оголишъ брадата и мустацитѣ на мѫжа, това е равносилно.
към втори вариант >>
Забѣлѣжете това!
(втори вариант)
Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава.
Забѣлѣжете това!
Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака. Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си. Това е опрѣдѣлено за вашето щастие. Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва.
към втори вариант >>
Да оголишъ главата на жената и да оголишъ брадата и мустацитѣ на мѫжа, това е равносилно.
(втори вариант)
Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ. И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си. За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е. нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия. Мѫжъ безъ брада и мустаци и жена безъ коса, това сѫ равносилни нѣща.
Да оголишъ главата на жената и да оголишъ брадата и мустацитѣ на мѫжа, това е равносилно.
към втори вариант >>
Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия.
(втори вариант)
Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това!
Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия.
Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака. Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си. Това е опрѣдѣлено за вашето щастие. Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва. И това разширение внася едно нещастие.
към втори вариант >>
И тъй, въ нашия животъ ние трѣбва да оставимъ всичко това, което природата е вложила и да го обработваме.
(втори вариант)
И тъй, въ нашия животъ ние трѣбва да оставимъ всичко това, което природата е вложила и да го обработваме.
Всичко у насъ трѣбва да съсрѣдоточимъ къмъ помагане на нашитѣ братя, къмъ подобрение на нашитѣ тѣла, къмъ облагородяване на нашитѣ чувства, да станатъ тѣ по-деликатни, за да възприемаме мислитѣ и желанията на хората.
към втори вариант >>
Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака.
(втори вариант)
Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това! Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия.
Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака.
Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си. Това е опрѣдѣлено за вашето щастие. Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва. И това разширение внася едно нещастие. Ще намѣрите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Ти въ моята държава си станалъ по-голѣмъ, отколкото трѣбва и започвашъ да измѫчвашъ своитѣ братчета.“
към втори вариант >>
Всичко у насъ трѣбва да съсрѣдоточимъ къмъ помагане на нашитѣ братя, къмъ подобрение на нашитѣ тѣла, къмъ облагородяване на нашитѣ чувства, да станатъ тѣ по-деликатни, за да възприемаме мислитѣ и желанията на хората.
(втори вариант)
И тъй, въ нашия животъ ние трѣбва да оставимъ всичко това, което природата е вложила и да го обработваме.
Всичко у насъ трѣбва да съсрѣдоточимъ къмъ помагане на нашитѣ братя, къмъ подобрение на нашитѣ тѣла, къмъ облагородяване на нашитѣ чувства, да станатъ тѣ по-деликатни, за да възприемаме мислитѣ и желанията на хората.
към втори вариант >>
Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си.
(втори вариант)
Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това! Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака.
Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си.
Това е опрѣдѣлено за вашето щастие. Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва. И това разширение внася едно нещастие. Ще намѣрите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Ти въ моята държава си станалъ по-голѣмъ, отколкото трѣбва и започвашъ да измѫчвашъ своитѣ братчета.“
към втори вариант >>
Въ това стои смисъла на живота – да се разбираме, а сега не се разбираме.
(втори вариант)
Въ това стои смисъла на живота – да се разбираме, а сега не се разбираме.
Затова е слѣзълъ Христосъ, затова е възкръсналъ. Възкресението е нѣщо велико. Да оживѣе нѣкой, значи на влѣзе въ ангелския свѣтъ, а да възкръсне, значи да влѣзе въ Божествения свѣтъ. Тритѣ стадии, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ: ставане, оживѣване и възкръсване. Ние може да направимъ това изведнъжъ.
към втори вариант >>
Това е опрѣдѣлено за вашето щастие.
(втори вариант)
А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това! Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака. Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си.
Това е опрѣдѣлено за вашето щастие.
Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва. И това разширение внася едно нещастие. Ще намѣрите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Ти въ моята държава си станалъ по-голѣмъ, отколкото трѣбва и започвашъ да измѫчвашъ своитѣ братчета.“
към втори вариант >>
Затова е слѣзълъ Христосъ, затова е възкръсналъ.
(втори вариант)
Въ това стои смисъла на живота – да се разбираме, а сега не се разбираме.
Затова е слѣзълъ Христосъ, затова е възкръсналъ.
Възкресението е нѣщо велико. Да оживѣе нѣкой, значи на влѣзе въ ангелския свѣтъ, а да възкръсне, значи да влѣзе въ Божествения свѣтъ. Тритѣ стадии, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ: ставане, оживѣване и възкръсване. Ние може да направимъ това изведнъжъ.
към втори вариант >>
Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва.
(втори вариант)
Забѣлѣжете това! Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака. Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си. Това е опрѣдѣлено за вашето щастие.
Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва.
И това разширение внася едно нещастие. Ще намѣрите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Ти въ моята държава си станалъ по-голѣмъ, отколкото трѣбва и започвашъ да измѫчвашъ своитѣ братчета.“
към втори вариант >>
Възкресението е нѣщо велико.
(втори вариант)
Въ това стои смисъла на живота – да се разбираме, а сега не се разбираме. Затова е слѣзълъ Христосъ, затова е възкръсналъ.
Възкресението е нѣщо велико.
Да оживѣе нѣкой, значи на влѣзе въ ангелския свѣтъ, а да възкръсне, значи да влѣзе въ Божествения свѣтъ. Тритѣ стадии, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ: ставане, оживѣване и възкръсване. Ние може да направимъ това изведнъжъ.
към втори вариант >>
И това разширение внася едно нещастие.
(втори вариант)
Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака. Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си. Това е опрѣдѣлено за вашето щастие. Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва.
И това разширение внася едно нещастие.
Ще намѣрите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Ти въ моята държава си станалъ по-голѣмъ, отколкото трѣбва и започвашъ да измѫчвашъ своитѣ братчета.“
към втори вариант >>
Да оживѣе нѣкой, значи на влѣзе въ ангелския свѣтъ, а да възкръсне, значи да влѣзе въ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
Въ това стои смисъла на живота – да се разбираме, а сега не се разбираме. Затова е слѣзълъ Христосъ, затова е възкръсналъ. Възкресението е нѣщо велико.
Да оживѣе нѣкой, значи на влѣзе въ ангелския свѣтъ, а да възкръсне, значи да влѣзе въ Божествения свѣтъ.
Тритѣ стадии, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ: ставане, оживѣване и възкръсване. Ние може да направимъ това изведнъжъ.
към втори вариант >>
Ще намѣрите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Ти въ моята държава си станалъ по-голѣмъ, отколкото трѣбва и започвашъ да измѫчвашъ своитѣ братчета.“
(втори вариант)
Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака. Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си. Това е опрѣдѣлено за вашето щастие. Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва. И това разширение внася едно нещастие.
Ще намѣрите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Ти въ моята държава си станалъ по-голѣмъ, отколкото трѣбва и започвашъ да измѫчвашъ своитѣ братчета.“
към втори вариант >>
Тритѣ стадии, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ: ставане, оживѣване и възкръсване.
(втори вариант)
Въ това стои смисъла на живота – да се разбираме, а сега не се разбираме. Затова е слѣзълъ Христосъ, затова е възкръсналъ. Възкресението е нѣщо велико. Да оживѣе нѣкой, значи на влѣзе въ ангелския свѣтъ, а да възкръсне, значи да влѣзе въ Божествения свѣтъ.
Тритѣ стадии, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ: ставане, оживѣване и възкръсване.
Ние може да направимъ това изведнъжъ.
към втори вариант >>
Сега и мѫже и жени страдатъ отъ голѣмитѣ желания, който иматъ.
(втори вариант)
Сега и мѫже и жени страдатъ отъ голѣмитѣ желания, който иматъ.
Е, питамъ ви сега: Ако имате единъ приятель, какъ ще го опрѣдѣлите, какъвъ трѣбва да бѫде той, каква височина, каква форма ще му дадете? Добриятъ човѣкъ е едно рационално число на земята. Неговитѣ размери, неговата величина е точно, математически опрѣдѣлена. Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 частъ отъ милиметъра, споредъ опрѣдѣлената отъ Бога мѣрка. Височината му, дължината на лицето му, броя на космитѣ по главата, всичко е точно, математически изброено, отмѣрено.
към втори вариант >>
Ние може да направимъ това изведнъжъ.
(втори вариант)
Въ това стои смисъла на живота – да се разбираме, а сега не се разбираме. Затова е слѣзълъ Христосъ, затова е възкръсналъ. Възкресението е нѣщо велико. Да оживѣе нѣкой, значи на влѣзе въ ангелския свѣтъ, а да възкръсне, значи да влѣзе въ Божествения свѣтъ. Тритѣ стадии, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ: ставане, оживѣване и възкръсване.
Ние може да направимъ това изведнъжъ.
към втори вариант >>
Е, питамъ ви сега: Ако имате единъ приятель, какъ ще го опрѣдѣлите, какъвъ трѣбва да бѫде той, каква височина, каква форма ще му дадете?
(втори вариант)
Сега и мѫже и жени страдатъ отъ голѣмитѣ желания, който иматъ.
Е, питамъ ви сега: Ако имате единъ приятель, какъ ще го опрѣдѣлите, какъвъ трѣбва да бѫде той, каква височина, каква форма ще му дадете?
Добриятъ човѣкъ е едно рационално число на земята. Неговитѣ размери, неговата величина е точно, математически опрѣдѣлена. Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 частъ отъ милиметъра, споредъ опрѣдѣлената отъ Бога мѣрка. Височината му, дължината на лицето му, броя на космитѣ по главата, всичко е точно, математически изброено, отмѣрено. Изгуби ли се тази вѫтрѣшна хармония, значи, желанията сѫ изопачени.
към втори вариант >>
И тъй, този ангелъ е слѣзълъ да ви научи.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ е слѣзълъ да ви научи.
Знания трѣбва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра, да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день. По една дума да ви казва Господь всѣки день. Всѣки день да ви казва по една тайна. Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть.
към втори вариант >>
Добриятъ човѣкъ е едно рационално число на земята.
(втори вариант)
Сега и мѫже и жени страдатъ отъ голѣмитѣ желания, който иматъ. Е, питамъ ви сега: Ако имате единъ приятель, какъ ще го опрѣдѣлите, какъвъ трѣбва да бѫде той, каква височина, каква форма ще му дадете?
Добриятъ човѣкъ е едно рационално число на земята.
Неговитѣ размери, неговата величина е точно, математически опрѣдѣлена. Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 частъ отъ милиметъра, споредъ опрѣдѣлената отъ Бога мѣрка. Височината му, дължината на лицето му, броя на космитѣ по главата, всичко е точно, математически изброено, отмѣрено. Изгуби ли се тази вѫтрѣшна хармония, значи, желанията сѫ изопачени.
към втори вариант >>
Знания трѣбва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра, да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ е слѣзълъ да ви научи.
Знания трѣбва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра, да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день.
По една дума да ви казва Господь всѣки день. Всѣки день да ви казва по една тайна. Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е.
към втори вариант >>
Неговитѣ размери, неговата величина е точно, математически опрѣдѣлена.
(втори вариант)
Сега и мѫже и жени страдатъ отъ голѣмитѣ желания, който иматъ. Е, питамъ ви сега: Ако имате единъ приятель, какъ ще го опрѣдѣлите, какъвъ трѣбва да бѫде той, каква височина, каква форма ще му дадете? Добриятъ човѣкъ е едно рационално число на земята.
Неговитѣ размери, неговата величина е точно, математически опрѣдѣлена.
Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 частъ отъ милиметъра, споредъ опрѣдѣлената отъ Бога мѣрка. Височината му, дължината на лицето му, броя на космитѣ по главата, всичко е точно, математически изброено, отмѣрено. Изгуби ли се тази вѫтрѣшна хармония, значи, желанията сѫ изопачени.
към втори вариант >>
По една дума да ви казва Господь всѣки день.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ е слѣзълъ да ви научи. Знания трѣбва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра, да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день.
По една дума да ви казва Господь всѣки день.
Всѣки день да ви казва по една тайна. Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата.
към втори вариант >>
Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 частъ отъ милиметъра, споредъ опрѣдѣлената отъ Бога мѣрка.
(втори вариант)
Сега и мѫже и жени страдатъ отъ голѣмитѣ желания, който иматъ. Е, питамъ ви сега: Ако имате единъ приятель, какъ ще го опрѣдѣлите, какъвъ трѣбва да бѫде той, каква височина, каква форма ще му дадете? Добриятъ човѣкъ е едно рационално число на земята. Неговитѣ размери, неговата величина е точно, математически опрѣдѣлена.
Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 частъ отъ милиметъра, споредъ опрѣдѣлената отъ Бога мѣрка.
Височината му, дължината на лицето му, броя на космитѣ по главата, всичко е точно, математически изброено, отмѣрено. Изгуби ли се тази вѫтрѣшна хармония, значи, желанията сѫ изопачени.
към втори вариант >>
Всѣки день да ви казва по една тайна.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ е слѣзълъ да ви научи. Знания трѣбва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра, да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день. По една дума да ви казва Господь всѣки день.
Всѣки день да ви казва по една тайна.
Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото.
към втори вариант >>
Височината му, дължината на лицето му, броя на космитѣ по главата, всичко е точно, математически изброено, отмѣрено.
(втори вариант)
Сега и мѫже и жени страдатъ отъ голѣмитѣ желания, който иматъ. Е, питамъ ви сега: Ако имате единъ приятель, какъ ще го опрѣдѣлите, какъвъ трѣбва да бѫде той, каква височина, каква форма ще му дадете? Добриятъ човѣкъ е едно рационално число на земята. Неговитѣ размери, неговата величина е точно, математически опрѣдѣлена. Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 частъ отъ милиметъра, споредъ опрѣдѣлената отъ Бога мѣрка.
Височината му, дължината на лицето му, броя на космитѣ по главата, всичко е точно, математически изброено, отмѣрено.
Изгуби ли се тази вѫтрѣшна хармония, значи, желанията сѫ изопачени.
към втори вариант >>
Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ е слѣзълъ да ви научи. Знания трѣбва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра, да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день. По една дума да ви казва Господь всѣки день. Всѣки день да ви казва по една тайна.
Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть.
Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото. Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори.
към втори вариант >>
Изгуби ли се тази вѫтрѣшна хармония, значи, желанията сѫ изопачени.
(втори вариант)
Е, питамъ ви сега: Ако имате единъ приятель, какъ ще го опрѣдѣлите, какъвъ трѣбва да бѫде той, каква височина, каква форма ще му дадете? Добриятъ човѣкъ е едно рационално число на земята. Неговитѣ размери, неговата величина е точно, математически опрѣдѣлена. Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 частъ отъ милиметъра, споредъ опрѣдѣлената отъ Бога мѣрка. Височината му, дължината на лицето му, броя на космитѣ по главата, всичко е точно, математически изброено, отмѣрено.
Изгуби ли се тази вѫтрѣшна хармония, значи, желанията сѫ изопачени.
към втори вариант >>
Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ е слѣзълъ да ви научи. Знания трѣбва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра, да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день. По една дума да ви казва Господь всѣки день. Всѣки день да ви казва по една тайна. Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть.
Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть.
Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото. Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори. Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови.
към втори вариант >>
И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли.
(втори вариант)
И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли.
Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно. За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма. И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа. За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни. За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени.
към втори вариант >>
Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е.
(втори вариант)
Знания трѣбва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра, да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день. По една дума да ви казва Господь всѣки день. Всѣки день да ви казва по една тайна. Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть.
Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е.
Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото. Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори. Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови. Ако не сте готови, ще ви прѣспятъ въ този моментъ, когато Господь говори.
към втори вариант >>
Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно.
(втори вариант)
И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли.
Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно.
За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма. И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа. За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни. За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени. Това е по отношение на нашия слухъ, който не е еднакво развитъ.
към втори вариант >>
Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата.
(втори вариант)
По една дума да ви казва Господь всѣки день. Всѣки день да ви казва по една тайна. Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е.
Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата.
Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото. Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори. Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови. Ако не сте готови, ще ви прѣспятъ въ този моментъ, когато Господь говори. Тогава Господь ще ви проговори само единъ пѫть прѣзъ 100-тѣ години и тогава вече искате не искате, ще го чуете.
към втори вариант >>
За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма.
(втори вариант)
И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли. Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно.
За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма.
И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа. За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни. За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени. Това е по отношение на нашия слухъ, който не е еднакво развитъ.
към втори вариант >>
Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото.
(втори вариант)
Всѣки день да ви казва по една тайна. Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата.
Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото.
Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори. Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови. Ако не сте готови, ще ви прѣспятъ въ този моментъ, когато Господь говори. Тогава Господь ще ви проговори само единъ пѫть прѣзъ 100-тѣ години и тогава вече искате не искате, ще го чуете.
към втори вариант >>
И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа.
(втори вариант)
И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли. Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно. За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма.
И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа.
За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни. За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени. Това е по отношение на нашия слухъ, който не е еднакво развитъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори.
(втори вариант)
Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото.
Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори.
Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови. Ако не сте готови, ще ви прѣспятъ въ този моментъ, когато Господь говори. Тогава Господь ще ви проговори само единъ пѫть прѣзъ 100-тѣ години и тогава вече искате не искате, ще го чуете.
към втори вариант >>
За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни.
(втори вариант)
И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли. Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно. За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма. И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа.
За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни.
За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени. Това е по отношение на нашия слухъ, който не е еднакво развитъ.
към втори вариант >>
Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови.
(втори вариант)
Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото. Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори.
Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови.
Ако не сте готови, ще ви прѣспятъ въ този моментъ, когато Господь говори. Тогава Господь ще ви проговори само единъ пѫть прѣзъ 100-тѣ години и тогава вече искате не искате, ще го чуете.
към втори вариант >>
За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени.
(втори вариант)
И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли. Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно. За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма. И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа. За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни.
За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени.
Това е по отношение на нашия слухъ, който не е еднакво развитъ.
към втори вариант >>
Ако не сте готови, ще ви прѣспятъ въ този моментъ, когато Господь говори.
(втори вариант)
Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото. Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори. Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови.
Ако не сте готови, ще ви прѣспятъ въ този моментъ, когато Господь говори.
Тогава Господь ще ви проговори само единъ пѫть прѣзъ 100-тѣ години и тогава вече искате не искате, ще го чуете.
към втори вариант >>
Това е по отношение на нашия слухъ, който не е еднакво развитъ.
(втори вариант)
Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно. За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма. И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа. За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни. За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени.
Това е по отношение на нашия слухъ, който не е еднакво развитъ.
към втори вариант >>
Тогава Господь ще ви проговори само единъ пѫть прѣзъ 100-тѣ години и тогава вече искате не искате, ще го чуете.
(втори вариант)
Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото. Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори. Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови. Ако не сте готови, ще ви прѣспятъ въ този моментъ, когато Господь говори.
Тогава Господь ще ви проговори само единъ пѫть прѣзъ 100-тѣ години и тогава вече искате не искате, ще го чуете.
към втори вариант >>
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ.
Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира. Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици. За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ.
към втори вариант >>
И тъй, деньтъ има смисълъ, защото Господь ще проговори.
(втори вариант)
И тъй, деньтъ има смисълъ, защото Господь ще проговори.
Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь. Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь. Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко!
към втори вариант >>
Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ.
Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира.
Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици. За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ.
към втори вариант >>
Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь.
(втори вариант)
И тъй, деньтъ има смисълъ, защото Господь ще проговори.
Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь.
Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь. Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ. Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира.
Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици.
За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ. Но кога ставало това?
към втори вариант >>
Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь.
(втори вариант)
И тъй, деньтъ има смисълъ, защото Господь ще проговори. Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь.
Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь.
Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ. Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта.
към втори вариант >>
За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ. Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира. Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици.
За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда.
Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ. Но кога ставало това? Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята.
към втори вариант >>
Какво велико тържество е да Го чуешъ!
(втори вариант)
И тъй, деньтъ има смисълъ, защото Господь ще проговори. Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь. Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь.
Какво велико тържество е да Го чуешъ!
Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ. Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта. Така и вие може да Го чуете.
към втори вариант >>
Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ. Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира. Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици. За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда.
Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки.
Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ. Но кога ставало това? Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята. Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая.
към втори вариант >>
Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ.
(втори вариант)
И тъй, деньтъ има смисълъ, защото Господь ще проговори. Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь. Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь. Какво велико тържество е да Го чуешъ!
Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ.
Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ. Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта. Така и вие може да Го чуете. Но какъ?
към втори вариант >>
Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ.
(втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ. Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира. Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици. За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки.
Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ.
Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ. Но кога ставало това? Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята. Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая. И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ.
към втори вариант >>
Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко!
(втори вариант)
И тъй, деньтъ има смисълъ, защото Господь ще проговори. Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь. Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь. Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ.
Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко!
Тихъ гласъ. Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта. Така и вие може да Го чуете. Но какъ? По този начинъ, по никой другъ начинъ.
към втори вариант >>
Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ.
(втори вариант)
Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира. Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици. За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ.
Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ.
Но кога ставало това? Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята. Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая. И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ. Ако мислилъ да направи нѣкое добро, благородно дѣло и стаята се движила въ съотвѣтно на това направление.
към втори вариант >>
Тихъ гласъ.
(втори вариант)
Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь. Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь. Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко!
Тихъ гласъ.
Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта. Така и вие може да Го чуете. Но какъ? По този начинъ, по никой другъ начинъ.
към втори вариант >>
Но кога ставало това?
(втори вариант)
Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици. За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ.
Но кога ставало това?
Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята. Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая. И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ. Ако мислилъ да направи нѣкое добро, благородно дѣло и стаята се движила въ съотвѣтно на това направление. Това е фактъ.
към втори вариант >>
Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта.
(втори вариант)
Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь. Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ.
Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта.
Така и вие може да Го чуете. Но какъ? По този начинъ, по никой другъ начинъ.
към втори вариант >>
Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята.
(втори вариант)
За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ. Но кога ставало това?
Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята.
Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая. И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ. Ако мислилъ да направи нѣкое добро, благородно дѣло и стаята се движила въ съотвѣтно на това направление. Това е фактъ.
към втори вариант >>
Така и вие може да Го чуете.
(втори вариант)
Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ. Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта.
Така и вие може да Го чуете.
Но какъ? По този начинъ, по никой другъ начинъ.
към втори вариант >>
Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая.
(втори вариант)
Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ. Но кога ставало това? Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята.
Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая.
И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ. Ако мислилъ да направи нѣкое добро, благородно дѣло и стаята се движила въ съотвѣтно на това направление. Това е фактъ.
към втори вариант >>
Но какъ?
(втори вариант)
Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ. Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта. Така и вие може да Го чуете.
Но какъ?
По този начинъ, по никой другъ начинъ.
към втори вариант >>
И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ.
(втори вариант)
Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ. Но кога ставало това? Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята. Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая.
И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ.
Ако мислилъ да направи нѣкое добро, благородно дѣло и стаята се движила въ съотвѣтно на това направление. Това е фактъ.
към втори вариант >>
По този начинъ, по никой другъ начинъ.
(втори вариант)
Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ. Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта. Така и вие може да Го чуете. Но какъ?
По този начинъ, по никой другъ начинъ.
към втори вариант >>
Ако мислилъ да направи нѣкое добро, благородно дѣло и стаята се движила въ съотвѣтно на това направление.
(втори вариант)
Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ. Но кога ставало това? Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята. Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая. И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ.
Ако мислилъ да направи нѣкое добро, благородно дѣло и стаята се движила въ съотвѣтно на това направление.
Това е фактъ.
към втори вариант >>
И тъй, вие имате 365 случаи прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но до сега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете.
(втори вариант)
И тъй, вие имате 365 случаи прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но до сега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете.
Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не. Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ. Не се заблуждавайте въ нищо друго. Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува.
към втори вариант >>
Това е фактъ.
(втори вариант)
Но кога ставало това? Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята. Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая. И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ. Ако мислилъ да направи нѣкое добро, благородно дѣло и стаята се движила въ съотвѣтно на това направление.
Това е фактъ.
към втори вариант >>
Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не.
(втори вариант)
И тъй, вие имате 365 случаи прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но до сега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете.
Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не.
Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ. Не се заблуждавайте въ нищо друго. Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува. Той е една велика хармония!
към втори вариант >>
И сега, всички стаи въ природата се движатъ.
(втори вариант)
И сега, всички стаи въ природата се движатъ.
Ако мислите зло, стаята се движи на лѣво и по този часовникъ Господь опрѣдѣля какви сѫ вашитѣ замисли. И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли. Не е безразлично това. Сега вие сте въ този палатъ. Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба.
към втори вариант >>
Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ.
(втори вариант)
И тъй, вие имате 365 случаи прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но до сега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете. Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не.
Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ.
Не се заблуждавайте въ нищо друго. Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува. Той е една велика хармония! Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно.
към втори вариант >>
Ако мислите зло, стаята се движи на лѣво и по този часовникъ Господь опрѣдѣля какви сѫ вашитѣ замисли.
(втори вариант)
И сега, всички стаи въ природата се движатъ.
Ако мислите зло, стаята се движи на лѣво и по този часовникъ Господь опрѣдѣля какви сѫ вашитѣ замисли.
И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли. Не е безразлично това. Сега вие сте въ този палатъ. Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба. Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба.
към втори вариант >>
Не се заблуждавайте въ нищо друго.
(втори вариант)
И тъй, вие имате 365 случаи прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но до сега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете. Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не. Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ.
Не се заблуждавайте въ нищо друго.
Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува. Той е една велика хармония! Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно. Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо.
към втори вариант >>
И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли.
(втори вариант)
И сега, всички стаи въ природата се движатъ. Ако мислите зло, стаята се движи на лѣво и по този часовникъ Господь опрѣдѣля какви сѫ вашитѣ замисли.
И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли.
Не е безразлично това. Сега вие сте въ този палатъ. Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба. Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба. Сега, като ме слушате, казвате си: „тази работа е страшна.“ А Писанието казва: „Страхътъ е начало на всѣка мѫдрость.“
към втори вариант >>
Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла.
(втори вариант)
И тъй, вие имате 365 случаи прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но до сега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете. Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не. Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ. Не се заблуждавайте въ нищо друго.
Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла.
Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува. Той е една велика хармония! Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно. Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо. И така трѣбва да живѣете всички.
към втори вариант >>
Не е безразлично това.
(втори вариант)
И сега, всички стаи въ природата се движатъ. Ако мислите зло, стаята се движи на лѣво и по този часовникъ Господь опрѣдѣля какви сѫ вашитѣ замисли. И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли.
Не е безразлично това.
Сега вие сте въ този палатъ. Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба. Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба. Сега, като ме слушате, казвате си: „тази работа е страшна.“ А Писанието казва: „Страхътъ е начало на всѣка мѫдрость.“
към втори вариант >>
Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува.
(втори вариант)
И тъй, вие имате 365 случаи прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но до сега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете. Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не. Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ. Не се заблуждавайте въ нищо друго. Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла.
Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува.
Той е една велика хармония! Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно. Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо. И така трѣбва да живѣете всички.
към втори вариант >>
Сега вие сте въ този палатъ.
(втори вариант)
И сега, всички стаи въ природата се движатъ. Ако мислите зло, стаята се движи на лѣво и по този часовникъ Господь опрѣдѣля какви сѫ вашитѣ замисли. И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли. Не е безразлично това.
Сега вие сте въ този палатъ.
Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба. Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба. Сега, като ме слушате, казвате си: „тази работа е страшна.“ А Писанието казва: „Страхътъ е начало на всѣка мѫдрость.“
към втори вариант >>
Той е една велика хармония!
(втори вариант)
Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не. Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ. Не се заблуждавайте въ нищо друго. Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува.
Той е една велика хармония!
Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно. Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо. И така трѣбва да живѣете всички.
към втори вариант >>
Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба.
(втори вариант)
И сега, всички стаи въ природата се движатъ. Ако мислите зло, стаята се движи на лѣво и по този часовникъ Господь опрѣдѣля какви сѫ вашитѣ замисли. И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли. Не е безразлично това. Сега вие сте въ този палатъ.
Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба.
Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба. Сега, като ме слушате, казвате си: „тази работа е страшна.“ А Писанието казва: „Страхътъ е начало на всѣка мѫдрость.“
към втори вариант >>
Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно.
(втори вариант)
Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ. Не се заблуждавайте въ нищо друго. Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува. Той е една велика хармония!
Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно.
Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо. И така трѣбва да живѣете всички.
към втори вариант >>
Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба.
(втори вариант)
Ако мислите зло, стаята се движи на лѣво и по този часовникъ Господь опрѣдѣля какви сѫ вашитѣ замисли. И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли. Не е безразлично това. Сега вие сте въ този палатъ. Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба.
Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба.
Сега, като ме слушате, казвате си: „тази работа е страшна.“ А Писанието казва: „Страхътъ е начало на всѣка мѫдрость.“
към втори вариант >>
Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо.
(втори вариант)
Не се заблуждавайте въ нищо друго. Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува. Той е една велика хармония! Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно.
Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо.
И така трѣбва да живѣете всички.
към втори вариант >>
Сега, като ме слушате, казвате си: „тази работа е страшна.“ А Писанието казва: „Страхътъ е начало на всѣка мѫдрость.“
(втори вариант)
И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли. Не е безразлично това. Сега вие сте въ този палатъ. Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба. Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба.
Сега, като ме слушате, казвате си: „тази работа е страшна.“ А Писанието казва: „Страхътъ е начало на всѣка мѫдрость.“
към втори вариант >>
И така трѣбва да живѣете всички.
(втори вариант)
Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува. Той е една велика хармония! Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно. Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо.
И така трѣбва да живѣете всички.
към втори вариант >>
И тъй ангелътъ казалъ на женитѣ: „Не е тукъ този, когото търсите“, т.е.
(втори вариант)
И тъй ангелътъ казалъ на женитѣ: „Не е тукъ този, когото търсите“, т.е.
разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тукъ. Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ. Спасението не седи въ това. Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения.
към втори вариант >>
Това е всичкото, затова сме дошли на земята, да се научимъ да слушаме гласа на Бога, защото на небето не може да се слуша гласа на Бога.
(втори вариант)
Това е всичкото, затова сме дошли на земята, да се научимъ да слушаме гласа на Бога, защото на небето не може да се слуша гласа на Бога.
Ако можехме отъ тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ. Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога. Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ. Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ. Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо?
към втори вариант >>
разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тукъ.
(втори вариант)
И тъй ангелътъ казалъ на женитѣ: „Не е тукъ този, когото търсите“, т.е.
разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тукъ.
Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ. Спасението не седи въ това. Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения. Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ?
към втори вариант >>
Ако можехме отъ тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ.
(втори вариант)
Това е всичкото, затова сме дошли на земята, да се научимъ да слушаме гласа на Бога, защото на небето не може да се слуша гласа на Бога.
Ако можехме отъ тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ.
Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога. Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ. Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ. Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо? – Защото сте били много добри.
към втори вариант >>
Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ.
(втори вариант)
И тъй ангелътъ казалъ на женитѣ: „Не е тукъ този, когото търсите“, т.е. разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тукъ.
Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ.
Спасението не седи въ това. Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения. Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ? Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ?
към втори вариант >>
Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога.
(втори вариант)
Това е всичкото, затова сме дошли на земята, да се научимъ да слушаме гласа на Бога, защото на небето не може да се слуша гласа на Бога. Ако можехме отъ тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ.
Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога.
Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ. Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ. Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо? – Защото сте били много добри. Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“
към втори вариант >>
Спасението не седи въ това.
(втори вариант)
И тъй ангелътъ казалъ на женитѣ: „Не е тукъ този, когото търсите“, т.е. разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тукъ. Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ.
Спасението не седи въ това.
Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения. Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ? Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ? Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението?
към втори вариант >>
Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ.
(втори вариант)
Това е всичкото, затова сме дошли на земята, да се научимъ да слушаме гласа на Бога, защото на небето не може да се слуша гласа на Бога. Ако можехме отъ тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ. Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога.
Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ.
Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ. Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо? – Защото сте били много добри. Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“
към втори вариант >>
Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности.
(втори вариант)
И тъй ангелътъ казалъ на женитѣ: „Не е тукъ този, когото търсите“, т.е. разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тукъ. Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ. Спасението не седи въ това.
Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности.
И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения. Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ? Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ? Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението? Нѣкой падналъ въ вода, спасили го.
към втори вариант >>
Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ.
(втори вариант)
Това е всичкото, затова сме дошли на земята, да се научимъ да слушаме гласа на Бога, защото на небето не може да се слуша гласа на Бога. Ако можехме отъ тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ. Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога. Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ.
Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ.
Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо? – Защото сте били много добри. Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“
към втори вариант >>
И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения.
(втори вариант)
И тъй ангелътъ казалъ на женитѣ: „Не е тукъ този, когото търсите“, т.е. разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тукъ. Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ. Спасението не седи въ това. Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности.
И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения.
Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ? Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ? Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението? Нѣкой падналъ въ вода, спасили го. Това е спасение по форма.
към втори вариант >>
Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо?
(втори вариант)
Това е всичкото, затова сме дошли на земята, да се научимъ да слушаме гласа на Бога, защото на небето не може да се слуша гласа на Бога. Ако можехме отъ тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ. Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога. Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ. Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ.
Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо?
– Защото сте били много добри. Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“
към втори вариант >>
Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ?
(втори вариант)
разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тукъ. Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ. Спасението не седи въ това. Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения.
Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ?
Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ? Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението? Нѣкой падналъ въ вода, спасили го. Това е спасение по форма. Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ.
към втори вариант >>
– Защото сте били много добри.
(втори вариант)
Ако можехме отъ тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ. Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога. Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ. Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ. Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо?
– Защото сте били много добри.
Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“
към втори вариант >>
Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ?
(втори вариант)
Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ. Спасението не седи въ това. Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения. Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ?
Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ?
Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението? Нѣкой падналъ въ вода, спасили го. Това е спасение по форма. Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ. Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива.
към втори вариант >>
Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“
(втори вариант)
Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога. Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ. Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ. Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо? – Защото сте били много добри.
Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“
към втори вариант >>
Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението?
(втори вариант)
Спасението не седи въ това. Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения. Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ? Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ?
Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението?
Нѣкой падналъ въ вода, спасили го. Това е спасение по форма. Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ. Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива.
към втори вариант >>
И тъй, животътъ сега за васъ започва.
(втори вариант)
И тъй, животътъ сега за васъ започва.
А вие казвате: „Да отидемъ на небето.“ Важното е днесъ, днесъ Господь пакъ ще проговори, да видимъ колцина ще чуете гласа Му и колцина ще заспите.
към втори вариант >>
Нѣкой падналъ въ вода, спасили го.
(втори вариант)
Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения. Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ? Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ? Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението?
Нѣкой падналъ въ вода, спасили го.
Това е спасение по форма. Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ. Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива.
към втори вариант >>
А вие казвате: „Да отидемъ на небето.“ Важното е днесъ, днесъ Господь пакъ ще проговори, да видимъ колцина ще чуете гласа Му и колцина ще заспите.
(втори вариант)
И тъй, животътъ сега за васъ започва.
А вие казвате: „Да отидемъ на небето.“ Важното е днесъ, днесъ Господь пакъ ще проговори, да видимъ колцина ще чуете гласа Му и колцина ще заспите.
към втори вариант >>
Това е спасение по форма.
(втори вариант)
И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения. Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ? Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ? Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението? Нѣкой падналъ въ вода, спасили го.
Това е спасение по форма.
Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ. Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива.
към втори вариант >>
Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь?
(втори вариант)
Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь?
“ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте! Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи.
към втори вариант >>
Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ.
(втори вариант)
Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ? Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ? Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението? Нѣкой падналъ въ вода, спасили го. Това е спасение по форма.
Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ.
Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива.
към втори вариант >>
“ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте!
(втори вариант)
Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь?
“ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте!
Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи. Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него.
към втори вариант >>
Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива.
(втори вариант)
Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ? Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението? Нѣкой падналъ въ вода, спасили го. Това е спасение по форма. Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ.
Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива.
към втори вариант >>
Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь.
(втори вариант)
Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь? “ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте!
Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь.
Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи. Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него. Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
И тъй, отъ наша страна, ние трѣбва да се нагласимъ, да дойдемъ въ съгласие съ живата природа.
(втори вариант)
И тъй, отъ наша страна, ние трѣбва да се нагласимъ, да дойдемъ въ съгласие съ живата природа.
Азъ говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата. Вънъ отъ природата, не знамъ какъ сѫ нѣщата. Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието. Като намѣримъ формата, ще намѣримъ Божественото съдържание, а като намѣримъ Божественото съдържание, ще намѣримъ Божествения смисълъ.
към втори вариант >>
Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления.
(втори вариант)
Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь? “ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте! Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь.
Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления.
Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи. Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него. Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ. Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ?
към втори вариант >>
Азъ говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата.
(втори вариант)
И тъй, отъ наша страна, ние трѣбва да се нагласимъ, да дойдемъ въ съгласие съ живата природа.
Азъ говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата.
Вънъ отъ природата, не знамъ какъ сѫ нѣщата. Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието. Като намѣримъ формата, ще намѣримъ Божественото съдържание, а като намѣримъ Божественото съдържание, ще намѣримъ Божествения смисълъ.
към втори вариант >>
Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ.
(втори вариант)
Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь? “ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте! Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления.
Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ.
Като любишъ, мълчи. Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него. Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ. Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ? Нѣма какво да се говори.
към втори вариант >>
Вънъ отъ природата, не знамъ какъ сѫ нѣщата.
(втори вариант)
И тъй, отъ наша страна, ние трѣбва да се нагласимъ, да дойдемъ въ съгласие съ живата природа. Азъ говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата.
Вънъ отъ природата, не знамъ какъ сѫ нѣщата.
Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието. Като намѣримъ формата, ще намѣримъ Божественото съдържание, а като намѣримъ Божественото съдържание, ще намѣримъ Божествения смисълъ.
към втори вариант >>
Като любишъ, мълчи.
(втори вариант)
Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь? “ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте! Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ.
Като любишъ, мълчи.
Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него. Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ. Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ? Нѣма какво да се говори.
към втори вариант >>
Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието.
(втори вариант)
И тъй, отъ наша страна, ние трѣбва да се нагласимъ, да дойдемъ въ съгласие съ живата природа. Азъ говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата. Вънъ отъ природата, не знамъ какъ сѫ нѣщата.
Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието.
Като намѣримъ формата, ще намѣримъ Божественото съдържание, а като намѣримъ Божественото съдържание, ще намѣримъ Божествения смисълъ.
към втори вариант >>
Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него.
(втори вариант)
“ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте! Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи.
Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него.
Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ. Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ? Нѣма какво да се говори.
към втори вариант >>
Като намѣримъ формата, ще намѣримъ Божественото съдържание, а като намѣримъ Божественото съдържание, ще намѣримъ Божествения смисълъ.
(втори вариант)
И тъй, отъ наша страна, ние трѣбва да се нагласимъ, да дойдемъ въ съгласие съ живата природа. Азъ говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата. Вънъ отъ природата, не знамъ какъ сѫ нѣщата. Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието.
Като намѣримъ формата, ще намѣримъ Божественото съдържание, а като намѣримъ Божественото съдържание, ще намѣримъ Божествения смисълъ.
към втори вариант >>
Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи. Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него.
Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ.
Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ? Нѣма какво да се говори.
към втори вариант >>
Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ?
(втори вариант)
Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ?
Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ. Нали като купите нѣщо, върху покупката има етикетъ, който показва какво сте взели. Всѣки цвѣтъ е етикетътъ, който показва качеството на даденото цвѣте, неговата история, неговия родъ, произхождение, защо е слѣзло на земята, какво трѣбва да прави и какъ ще завърши живота си. Ако срѣщнете нѣкой синъ цвѣтъ, този цвѣтъ показва сѫщо произхождението на цвѣтето. Червениятъ и синиятъ цвѣтъ не сѫ еднакви, тѣ сѫ два противоположни етикета.
към втори вариант >>
Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ?
(втори вариант)
Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи. Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него. Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ.
Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ?
Нѣма какво да се говори.
към втори вариант >>
Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ.
(втори вариант)
Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ?
Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ.
Нали като купите нѣщо, върху покупката има етикетъ, който показва какво сте взели. Всѣки цвѣтъ е етикетътъ, който показва качеството на даденото цвѣте, неговата история, неговия родъ, произхождение, защо е слѣзло на земята, какво трѣбва да прави и какъ ще завърши живота си. Ако срѣщнете нѣкой синъ цвѣтъ, този цвѣтъ показва сѫщо произхождението на цвѣтето. Червениятъ и синиятъ цвѣтъ не сѫ еднакви, тѣ сѫ два противоположни етикета.
към втори вариант >>
Нѣма какво да се говори.
(втори вариант)
Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи. Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него. Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ. Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ?
Нѣма какво да се говори.
към втори вариант >>
Нали като купите нѣщо, върху покупката има етикетъ, който показва какво сте взели.
(втори вариант)
Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ? Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ.
Нали като купите нѣщо, върху покупката има етикетъ, който показва какво сте взели.
Всѣки цвѣтъ е етикетътъ, който показва качеството на даденото цвѣте, неговата история, неговия родъ, произхождение, защо е слѣзло на земята, какво трѣбва да прави и какъ ще завърши живота си. Ако срѣщнете нѣкой синъ цвѣтъ, този цвѣтъ показва сѫщо произхождението на цвѣтето. Червениятъ и синиятъ цвѣтъ не сѫ еднакви, тѣ сѫ два противоположни етикета.
към втори вариант >>
И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори.
(втори вариант)
И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори.
Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея. А Галилея, тя е горѣ въ ума. Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ. Всички сѫ хаджии! Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове.
към втори вариант >>
Всѣки цвѣтъ е етикетътъ, който показва качеството на даденото цвѣте, неговата история, неговия родъ, произхождение, защо е слѣзло на земята, какво трѣбва да прави и какъ ще завърши живота си.
(втори вариант)
Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ? Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ. Нали като купите нѣщо, върху покупката има етикетъ, който показва какво сте взели.
Всѣки цвѣтъ е етикетътъ, който показва качеството на даденото цвѣте, неговата история, неговия родъ, произхождение, защо е слѣзло на земята, какво трѣбва да прави и какъ ще завърши живота си.
Ако срѣщнете нѣкой синъ цвѣтъ, този цвѣтъ показва сѫщо произхождението на цвѣтето. Червениятъ и синиятъ цвѣтъ не сѫ еднакви, тѣ сѫ два противоположни етикета.
към втори вариант >>
Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея.
(втори вариант)
И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори.
Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея.
А Галилея, тя е горѣ въ ума. Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ. Всички сѫ хаджии! Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове. Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария.
към втори вариант >>
Ако срѣщнете нѣкой синъ цвѣтъ, този цвѣтъ показва сѫщо произхождението на цвѣтето.
(втори вариант)
Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ? Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ. Нали като купите нѣщо, върху покупката има етикетъ, който показва какво сте взели. Всѣки цвѣтъ е етикетътъ, който показва качеството на даденото цвѣте, неговата история, неговия родъ, произхождение, защо е слѣзло на земята, какво трѣбва да прави и какъ ще завърши живота си.
Ако срѣщнете нѣкой синъ цвѣтъ, този цвѣтъ показва сѫщо произхождението на цвѣтето.
Червениятъ и синиятъ цвѣтъ не сѫ еднакви, тѣ сѫ два противоположни етикета.
към втори вариант >>
А Галилея, тя е горѣ въ ума.
(втори вариант)
И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори. Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея.
А Галилея, тя е горѣ въ ума.
Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ. Всички сѫ хаджии! Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове. Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария. Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ.
към втори вариант >>
Червениятъ и синиятъ цвѣтъ не сѫ еднакви, тѣ сѫ два противоположни етикета.
(втори вариант)
Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ? Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ. Нали като купите нѣщо, върху покупката има етикетъ, който показва какво сте взели. Всѣки цвѣтъ е етикетътъ, който показва качеството на даденото цвѣте, неговата история, неговия родъ, произхождение, защо е слѣзло на земята, какво трѣбва да прави и какъ ще завърши живота си. Ако срѣщнете нѣкой синъ цвѣтъ, този цвѣтъ показва сѫщо произхождението на цвѣтето.
Червениятъ и синиятъ цвѣтъ не сѫ еднакви, тѣ сѫ два противоположни етикета.
към втори вариант >>
Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ.
(втори вариант)
И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори. Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея. А Галилея, тя е горѣ въ ума.
Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ.
Всички сѫ хаджии! Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове. Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария. Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ. Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли?
към втори вариант >>
И тъй, бихъ прѣпорѫчалъ на всички, който сѫ малокръвни, който сѫ изгубили смисъла на живота, да обикнатъ червения цвѣтъ и да отглеждатъ цвѣтя съ такъвъ цвѣтъ.
(втори вариант)
И тъй, бихъ прѣпорѫчалъ на всички, който сѫ малокръвни, който сѫ изгубили смисъла на живота, да обикнатъ червения цвѣтъ и да отглеждатъ цвѣтя съ такъвъ цвѣтъ.
Този червенъ цвѣтъ ще ви покаже една вѫтрѣшна тайна. Като го култивирате, въ този цвѣтъ има единъ вѫтрѣшенъ магнетизъмъ и излишъкътъ отъ този магнетизъмъ ще ви даде нѣщо, което ще ви накара да се тонирате.
към втори вариант >>
Всички сѫ хаджии!
(втори вариант)
И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори. Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея. А Галилея, тя е горѣ въ ума. Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ.
Всички сѫ хаджии!
Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове. Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария. Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ. Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли? “ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа.
към втори вариант >>
Този червенъ цвѣтъ ще ви покаже една вѫтрѣшна тайна.
(втори вариант)
И тъй, бихъ прѣпорѫчалъ на всички, който сѫ малокръвни, който сѫ изгубили смисъла на живота, да обикнатъ червения цвѣтъ и да отглеждатъ цвѣтя съ такъвъ цвѣтъ.
Този червенъ цвѣтъ ще ви покаже една вѫтрѣшна тайна.
Като го култивирате, въ този цвѣтъ има единъ вѫтрѣшенъ магнетизъмъ и излишъкътъ отъ този магнетизъмъ ще ви даде нѣщо, което ще ви накара да се тонирате.
към втори вариант >>
Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове.
(втори вариант)
И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори. Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея. А Галилея, тя е горѣ въ ума. Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ. Всички сѫ хаджии!
Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове.
Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария. Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ. Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли? “ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа. Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така.
към втори вариант >>
Като го култивирате, въ този цвѣтъ има единъ вѫтрѣшенъ магнетизъмъ и излишъкътъ отъ този магнетизъмъ ще ви даде нѣщо, което ще ви накара да се тонирате.
(втори вариант)
И тъй, бихъ прѣпорѫчалъ на всички, който сѫ малокръвни, който сѫ изгубили смисъла на живота, да обикнатъ червения цвѣтъ и да отглеждатъ цвѣтя съ такъвъ цвѣтъ. Този червенъ цвѣтъ ще ви покаже една вѫтрѣшна тайна.
Като го култивирате, въ този цвѣтъ има единъ вѫтрѣшенъ магнетизъмъ и излишъкътъ отъ този магнетизъмъ ще ви даде нѣщо, което ще ви накара да се тонирате.
към втори вариант >>
Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария.
(втори вариант)
Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея. А Галилея, тя е горѣ въ ума. Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ. Всички сѫ хаджии! Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове.
Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария.
Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ. Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли? “ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа. Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така. Важното въ живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалимъ.
към втори вариант >>
Нѣмате вѣра, вземете да отглеждате сини цвѣтя, култивирайте ги, милвайте ги, тѣ ще ви дадатъ излишната си енергия.
(втори вариант)
Нѣмате вѣра, вземете да отглеждате сини цвѣтя, култивирайте ги, милвайте ги, тѣ ще ви дадатъ излишната си енергия.
Въ тѣхъ има по-голѣма вѣра отколкото у васъ. Съ това и вашиятъ органъ ще почне да се развива.
към втори вариант >>
Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ.
(втори вариант)
А Галилея, тя е горѣ въ ума. Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ. Всички сѫ хаджии! Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове. Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария.
Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ.
Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли? “ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа. Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така. Важното въ живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалимъ. Само по този начинъ ще се оправи свѣта.
към втори вариант >>
Всѣка форма въ съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея.
(втори вариант)
Всѣка форма въ съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея.
Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма. Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена.
към втори вариант >>
Въ тѣхъ има по-голѣма вѣра отколкото у васъ.
(втори вариант)
Нѣмате вѣра, вземете да отглеждате сини цвѣтя, култивирайте ги, милвайте ги, тѣ ще ви дадатъ излишната си енергия.
Въ тѣхъ има по-голѣма вѣра отколкото у васъ.
Съ това и вашиятъ органъ ще почне да се развива.
към втори вариант >>
Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли?
(втори вариант)
Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ. Всички сѫ хаджии! Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове. Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария. Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ.
Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли?
“ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа. Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така. Важното въ живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалимъ. Само по този начинъ ще се оправи свѣта.
към втори вариант >>
Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма.
(втори вариант)
Всѣка форма въ съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея.
Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма.
Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго.
към втори вариант >>
Съ това и вашиятъ органъ ще почне да се развива.
(втори вариант)
Нѣмате вѣра, вземете да отглеждате сини цвѣтя, култивирайте ги, милвайте ги, тѣ ще ви дадатъ излишната си енергия. Въ тѣхъ има по-голѣма вѣра отколкото у васъ.
Съ това и вашиятъ органъ ще почне да се развива.
към втори вариант >>
“ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа.
(втори вариант)
Всички сѫ хаджии! Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове. Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария. Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ. Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли?
“ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа.
Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така. Важното въ живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалимъ. Само по този начинъ ще се оправи свѣта.
към втори вариант >>
Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма.
(втори вариант)
Всѣка форма въ съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея. Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма.
Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма.
Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго. Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание.
към втори вариант >>
Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно.
Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ. Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ. Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ.
към втори вариант >>
Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така.
(втори вариант)
Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове. Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария. Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ. Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли? “ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа.
Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така.
Важното въ живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалимъ. Само по този начинъ ще се оправи свѣта.
към втори вариант >>
Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ.
(втори вариант)
Всѣка форма въ съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея. Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма. Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма.
Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ.
Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго. Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание. Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията.
към втори вариант >>
Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно.
Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ.
Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ. Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ?
към втори вариант >>
Важното въ живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалимъ.
(втори вариант)
Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария. Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ. Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли? “ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа. Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така.
Важното въ живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалимъ.
Само по този начинъ ще се оправи свѣта.
към втори вариант >>
Въ физическото поле не е така.
(втори вариант)
Всѣка форма въ съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея. Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма. Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ.
Въ физическото поле не е така.
Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго. Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание. Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията. И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота.
към втори вариант >>
Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно. Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ.
Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ.
Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате.
към втори вариант >>
Само по този начинъ ще се оправи свѣта.
(втори вариант)
Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ. Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли? “ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа. Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така. Важното въ живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалимъ.
Само по този начинъ ще се оправи свѣта.
към втори вариант >>
Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена.
(втори вариант)
Всѣка форма въ съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея. Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма. Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така.
Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена.
Въ Божествения свѣтъ е друго. Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание. Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията. И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота.
към втори вариант >>
Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно. Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ. Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ.
Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ.
Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате. Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се.
към втори вариант >>
Сега ви казвамъ да отидете да кажете на вашитѣ братя, че въ деня има една най-важна секунда, когато Господь говори, за да бѫдете всички будни.
(втори вариант)
Сега ви казвамъ да отидете да кажете на вашитѣ братя, че въ деня има една най-важна секунда, когато Господь говори, за да бѫдете всички будни.
Слѣдъ това всички да отидатъ въ Галилея и тамъ ще Го видятъ.
към втори вариант >>
Въ Божествения свѣтъ е друго.
(втори вариант)
Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма. Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена.
Въ Божествения свѣтъ е друго.
Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание. Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията. И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно. Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ. Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ. Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ.
Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора.
И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате. Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се. – „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава.
към втори вариант >>
Слѣдъ това всички да отидатъ въ Галилея и тамъ ще Го видятъ.
(втори вариант)
Сега ви казвамъ да отидете да кажете на вашитѣ братя, че въ деня има една най-важна секунда, когато Господь говори, за да бѫдете всички будни.
Слѣдъ това всички да отидатъ въ Галилея и тамъ ще Го видятъ.
към втори вариант >>
Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание.
(втори вариант)
Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго.
Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание.
Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията. И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота.
към втори вариант >>
И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно. Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ. Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ. Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора.
И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ.
А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате. Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се. – „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава. Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава.
към втори вариант >>
Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго. Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание.
Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията.
И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота.
към втори вариант >>
А вие какво правите съ тѣхъ?
(втори вариант)
Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ. Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ. Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ.
А вие какво правите съ тѣхъ?
Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате. Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се. – „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава. Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава. Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него.
към втори вариант >>
И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота.
(втори вариант)
Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго. Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание. Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията.
И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота.
към втори вариант >>
Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате.
(втори вариант)
Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ. Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ?
Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате.
Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се. – „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава. Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава. Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него.
към втори вариант >>
Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление.
(втори вариант)
Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление.
И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо. Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна. И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране.
към втори вариант >>
Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се.
(втори вариант)
Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате.
Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се.
– „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава. Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава. Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него.
към втори вариант >>
И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо.
(втори вариант)
Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление.
И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо.
Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна. И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране. Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ.
към втори вариант >>
– „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава.
(втори вариант)
Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате. Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се.
– „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава.
Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава. Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него.
към втори вариант >>
Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна.
(втори вариант)
Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление. И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо.
Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна.
И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране. Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ. Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка.
към втори вариант >>
Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава.
(втори вариант)
И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате. Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се. – „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава.
Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава.
Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него.
към втори вариант >>
И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни.
(втори вариант)
Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление. И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо. Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна.
И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни.
Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране. Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ. Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка. А на земята между фактитѣ и законитѣ нѣма винаги връзка.
към втори вариант >>
Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него.
(втори вариант)
А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате. Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се. – „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава. Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава.
Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него.
към втори вариант >>
Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията.
(втори вариант)
Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление. И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо. Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна. И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни.
Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията.
Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране. Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ. Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка. А на земята между фактитѣ и законитѣ нѣма винаги връзка. Единъ сѫдия може да осѫди единъ праведенъ човѣкъ, въпрѣки всички доказателства за неговата невинность, обаче по буквата на закона, той го намира виновенъ.
към втори вариант >>
Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате.
(втори вариант)
Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате.
Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Това е въ проектъ само. Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ. Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си. Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете.
към втори вариант >>
Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране.
(втори вариант)
Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление. И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо. Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна. И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията.
Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране.
Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ. Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка. А на земята между фактитѣ и законитѣ нѣма винаги връзка. Единъ сѫдия може да осѫди единъ праведенъ човѣкъ, въпрѣки всички доказателства за неговата невинность, обаче по буквата на закона, той го намира виновенъ.
към втори вариант >>
Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате.
(втори вариант)
Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате.
Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате.
Това е въ проектъ само. Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ. Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си. Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете. Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса.
към втори вариант >>
Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ.
(втори вариант)
И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо. Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна. И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране.
Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ.
Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка. А на земята между фактитѣ и законитѣ нѣма винаги връзка. Единъ сѫдия може да осѫди единъ праведенъ човѣкъ, въпрѣки всички доказателства за неговата невинность, обаче по буквата на закона, той го намира виновенъ.
към втори вариант >>
Това е въ проектъ само.
(втори вариант)
Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате. Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате.
Това е въ проектъ само.
Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ. Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си. Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете. Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса.
към втори вариант >>
Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка.
(втори вариант)
Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна. И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране. Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ.
Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка.
А на земята между фактитѣ и законитѣ нѣма винаги връзка. Единъ сѫдия може да осѫди единъ праведенъ човѣкъ, въпрѣки всички доказателства за неговата невинность, обаче по буквата на закона, той го намира виновенъ.
към втори вариант >>
Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ.
(втори вариант)
Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате. Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Това е въ проектъ само.
Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ.
Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си. Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете. Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса.
към втори вариант >>
А на земята между фактитѣ и законитѣ нѣма винаги връзка.
(втори вариант)
И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране. Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ. Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка.
А на земята между фактитѣ и законитѣ нѣма винаги връзка.
Единъ сѫдия може да осѫди единъ праведенъ човѣкъ, въпрѣки всички доказателства за неговата невинность, обаче по буквата на закона, той го намира виновенъ.
към втори вариант >>
Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си.
(втори вариант)
Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате. Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Това е въ проектъ само. Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ.
Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си.
Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете. Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса.
към втори вариант >>
Единъ сѫдия може да осѫди единъ праведенъ човѣкъ, въпрѣки всички доказателства за неговата невинность, обаче по буквата на закона, той го намира виновенъ.
(втори вариант)
Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране. Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ. Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка. А на земята между фактитѣ и законитѣ нѣма винаги връзка.
Единъ сѫдия може да осѫди единъ праведенъ човѣкъ, въпрѣки всички доказателства за неговата невинность, обаче по буквата на закона, той го намира виновенъ.
към втори вариант >>
Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете.
(втори вариант)
Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате. Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Това е въ проектъ само. Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ. Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си.
Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете.
Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса.
към втори вариант >>
И тъй, на земята законность нѣма, а форми има, факти има.
(втори вариант)
И тъй, на земята законность нѣма, а форми има, факти има.
Физическиятъ, земниятъ животъ е животъ безъ закони. Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога? Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза. Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо? – Защото сѫ въ тѣхна полза.
към втори вариант >>
Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса.
(втори вариант)
Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Това е въ проектъ само. Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ. Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си. Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете.
Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса.
към втори вариант >>
Физическиятъ, земниятъ животъ е животъ безъ закони.
(втори вариант)
И тъй, на земята законность нѣма, а форми има, факти има.
Физическиятъ, земниятъ животъ е животъ безъ закони.
Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога? Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза. Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо? – Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо?
към втори вариант >>
Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка.
(втори вариант)
Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка.
Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда! “ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки! “ Казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е цъфтенето.“ Не знаете какво нѣщо е то! Това цъфтене става вѫтрѣ въ нашия умъ, вѫтрѣ въ нашето сърце.
към втори вариант >>
Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога?
(втори вариант)
И тъй, на земята законность нѣма, а форми има, факти има. Физическиятъ, земниятъ животъ е животъ безъ закони.
Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога?
Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза. Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо? – Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза.
към втори вариант >>
Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда!
(втори вариант)
Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка.
Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда!
“ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки! “ Казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е цъфтенето.“ Не знаете какво нѣщо е то! Това цъфтене става вѫтрѣ въ нашия умъ, вѫтрѣ въ нашето сърце.
към втори вариант >>
Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза.
(втори вариант)
И тъй, на земята законность нѣма, а форми има, факти има. Физическиятъ, земниятъ животъ е животъ безъ закони. Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога?
Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза.
Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо? – Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ.
към втори вариант >>
“ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки!
(втори вариант)
Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка. Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда!
“ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки!
“ Казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е цъфтенето.“ Не знаете какво нѣщо е то! Това цъфтене става вѫтрѣ въ нашия умъ, вѫтрѣ въ нашето сърце.
към втори вариант >>
Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо?
(втори вариант)
И тъй, на земята законность нѣма, а форми има, факти има. Физическиятъ, земниятъ животъ е животъ безъ закони. Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога? Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза.
Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо?
– Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания.
към втори вариант >>
“ Казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е цъфтенето.“ Не знаете какво нѣщо е то!
(втори вариант)
Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка. Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда! “ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки!
“ Казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е цъфтенето.“ Не знаете какво нѣщо е то!
Това цъфтене става вѫтрѣ въ нашия умъ, вѫтрѣ въ нашето сърце.
към втори вариант >>
– Защото сѫ въ тѣхна полза.
(втори вариант)
И тъй, на земята законность нѣма, а форми има, факти има. Физическиятъ, земниятъ животъ е животъ безъ закони. Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога? Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза. Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо?
– Защото сѫ въ тѣхна полза.
А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания. Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове.
към втори вариант >>
Това цъфтене става вѫтрѣ въ нашия умъ, вѫтрѣ въ нашето сърце.
(втори вариант)
Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка. Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда! “ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки! “ Казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е цъфтенето.“ Не знаете какво нѣщо е то!
Това цъфтене става вѫтрѣ въ нашия умъ, вѫтрѣ въ нашето сърце.
към втори вариант >>
А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо?
(втори вариант)
Физическиятъ, земниятъ животъ е животъ безъ закони. Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога? Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза. Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо? – Защото сѫ въ тѣхна полза.
А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо?
– Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания. Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ.
(втори вариант)
Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ.
Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане. Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ. Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Грѣхъ е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите?
към втори вариант >>
– Защото не сѫ въ тѣхна полза.
(втори вариант)
Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога? Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза. Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо? – Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо?
– Защото не сѫ въ тѣхна полза.
За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания. Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства.
към втори вариант >>
Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане.
(втори вариант)
Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ.
Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане.
Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ. Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Грѣхъ е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите? – Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли.
към втори вариант >>
За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ.
(втори вариант)
Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза. Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо? – Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза.
За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ.
Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания. Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство!
към втори вариант >>
Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ.
(втори вариант)
Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ. Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане.
Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ.
Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Грѣхъ е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите? – Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли. Този свѣтъ не може да се опише, а трѣбва да се види.
към втори вариант >>
Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания.
(втори вариант)
Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо? – Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ.
Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания.
Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми.
към втори вариант >>
Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане.
(втори вариант)
Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ. Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане. Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ.
Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане.
Грѣхъ е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите? – Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли. Този свѣтъ не може да се опише, а трѣбва да се види. Една красива мома не може да се опише, а трѣбва да се види.
към втори вариант >>
Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове.
(втори вариант)
– Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания.
Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове.
Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ.
към втори вариант >>
Грѣхъ е на този, който не вижда.
(втори вариант)
Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ. Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане. Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ. Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане.
Грѣхъ е на този, който не вижда.
Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите? – Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли. Този свѣтъ не може да се опише, а трѣбва да се види. Една красива мома не може да се опише, а трѣбва да се види.
към втори вариант >>
Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ.
(втори вариант)
А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания. Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове.
Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ.
Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви?
към втори вариант >>
Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите?
(втори вариант)
Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ. Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане. Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ. Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Грѣхъ е на този, който не вижда.
Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите?
– Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли. Този свѣтъ не може да се опише, а трѣбва да се види. Една красива мома не може да се опише, а трѣбва да се види.
към втори вариант >>
Въ природата има най-голѣми богатства.
(втори вариант)
– Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания. Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ.
Въ природата има най-голѣми богатства.
Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната?
към втори вариант >>
– Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли.
(втори вариант)
Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане. Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ. Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Грѣхъ е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите?
– Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли.
Този свѣтъ не може да се опише, а трѣбва да се види. Една красива мома не може да се опише, а трѣбва да се види.
към втори вариант >>
Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство!
(втори вариант)
За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания. Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства.
Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство!
Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ.
към втори вариант >>
Този свѣтъ не може да се опише, а трѣбва да се види.
(втори вариант)
Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ. Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Грѣхъ е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите? – Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли.
Този свѣтъ не може да се опише, а трѣбва да се види.
Една красива мома не може да се опише, а трѣбва да се види.
към втори вариант >>
Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми.
(втори вариант)
Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания. Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство!
Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми.
Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно.
към втори вариант >>
Една красива мома не може да се опише, а трѣбва да се види.
(втори вариант)
Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Грѣхъ е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите? – Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли. Този свѣтъ не може да се опише, а трѣбва да се види.
Една красива мома не може да се опише, а трѣбва да се види.
към втори вариант >>
Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ.
(втори вариант)
Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми.
Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ.
Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ.
към втори вариант >>
Въ красивото, въ онази пластична красота има хубави, Божествени трептения.
(втори вариант)
Въ красивото, въ онази пластична красота има хубави, Божествени трептения.
Този ангелъ, който е слѣзълъ, той е донесълъ тази Божествена красота. Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви. Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ? Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали. При гроба ходили ли сте?
към втори вариант >>
Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви?
(втори вариант)
Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ.
Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви?
Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ.
към втори вариант >>
Този ангелъ, който е слѣзълъ, той е донесълъ тази Божествена красота.
(втори вариант)
Въ красивото, въ онази пластична красота има хубави, Божествени трептения.
Този ангелъ, който е слѣзълъ, той е донесълъ тази Божествена красота.
Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви. Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ? Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали. При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ?
към втори вариант >>
Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната?
(втори вариант)
Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви?
Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната?
Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности.
към втори вариант >>
Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви.
(втори вариант)
Въ красивото, въ онази пластична красота има хубави, Божествени трептения. Този ангелъ, който е слѣзълъ, той е донесълъ тази Божествена красота.
Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви.
Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ? Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали. При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се.
към втори вариант >>
Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ.
(втори вариант)
Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната?
Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ.
Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“
към втори вариант >>
Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ?
(втори вариант)
Въ красивото, въ онази пластична красота има хубави, Божествени трептения. Този ангелъ, който е слѣзълъ, той е донесълъ тази Божествена красота. Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви.
Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ?
Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали. При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка.
към втори вариант >>
Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно.
(втори вариант)
Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ.
Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно.
Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“
към втори вариант >>
Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали.
(втори вариант)
Въ красивото, въ онази пластична красота има хубави, Божествени трептения. Този ангелъ, който е слѣзълъ, той е донесълъ тази Божествена красота. Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви. Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ?
Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали.
При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите?
към втори вариант >>
Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ.
(втори вариант)
Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно.
Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ.
Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“
към втори вариант >>
При гроба ходили ли сте?
(втори вариант)
Въ красивото, въ онази пластична красота има хубави, Божествени трептения. Този ангелъ, който е слѣзълъ, той е донесълъ тази Божествена красота. Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви. Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ? Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали.
При гроба ходили ли сте?
Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си?
към втори вариант >>
Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ.
(втори вариант)
Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ.
Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ.
Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“
към втори вариант >>
Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ?
(втори вариант)
Този ангелъ, който е слѣзълъ, той е донесълъ тази Божествена красота. Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви. Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ? Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали. При гроба ходили ли сте?
Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ?
Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба.
към втори вариант >>
Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности.
(втори вариант)
Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ.
Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности.
Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“
към втори вариант >>
Ако ви е казалъ, радвамъ се.
(втори вариант)
Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви. Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ? Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали. При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ?
Ако ви е казалъ, радвамъ се.
Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето?
към втори вариант >>
Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“
(втори вариант)
Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности.
Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“
към втори вариант >>
Сега втората стѫпка.
(втори вариант)
Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ? Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали. При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се.
Сега втората стѫпка.
Кѫдѣ да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето? “ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече.
към втори вариант >>
Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба.
(втори вариант)
Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба.
Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята. По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма. Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената.
към втори вариант >>
Кѫдѣ да вървите?
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали. При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка.
Кѫдѣ да вървите?
„Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето? “ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения!
към втори вариант >>
Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята.
(втори вариант)
Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба.
Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята.
По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма. Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не.
към втори вариант >>
„Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си?
(втори вариант)
При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите?
„Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си?
А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето? “ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма.
към втори вариант >>
По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма.
(втори вариант)
Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба. Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята.
По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма.
Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние.
към втори вариант >>
А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба.
(втори вариант)
Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си?
А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба.
Ще кажете: „Дали му е врѣмето? “ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма. Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея.
към втори вариант >>
Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ.
(втори вариант)
Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба. Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята. По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма.
Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ.
И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Дали му е врѣмето?
(втори вариант)
Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба.
Ще кажете: „Дали му е врѣмето?
“ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма. Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея. Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина.
към втори вариант >>
И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ.
(втори вариант)
Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба. Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята. По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма. Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ.
И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ.
Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува.
към втори вариант >>
“ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече.
(втори вариант)
Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето?
“ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече.
Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма. Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея. Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина. Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ!
към втори вариант >>
Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената.
(втори вариант)
Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба. Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята. По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма. Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ.
Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената.
Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ.
към втори вариант >>
Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения!
(втори вариант)
Кѫдѣ да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето? “ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече.
Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения!
Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма. Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея. Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина. Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ! “ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично.
към втори вариант >>
Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не.
(втори вариант)
Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята. По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма. Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената.
Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не.
Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми.
към втори вариант >>
Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма.
(втори вариант)
„Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето? “ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения!
Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма.
Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея. Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина. Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ! “ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично. Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя.“ Този свѣтъ се обуславя отъ другия свѣтъ.
към втори вариант >>
Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние.
(втори вариант)
По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма. Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не.
Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние.
Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми. Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ.
към втори вариант >>
Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея.
(втори вариант)
А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето? “ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма.
Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея.
Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина. Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ! “ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично. Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя.“ Този свѣтъ се обуславя отъ другия свѣтъ. Та, тази права мисъль трѣбва да се установи въ вашитѣ сърца, да се стремите въ образуване на красиви форми.
към втори вариант >>
Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ.
(втори вариант)
Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние.
Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ.
Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми. Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ. Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо.
към втори вариант >>
Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина.
(втори вариант)
Ще кажете: „Дали му е врѣмето? “ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма. Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея.
Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина.
Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ! “ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично. Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя.“ Този свѣтъ се обуславя отъ другия свѣтъ. Та, тази права мисъль трѣбва да се установи въ вашитѣ сърца, да се стремите въ образуване на красиви форми.
към втори вариант >>
Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува.
(втори вариант)
И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ.
Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува.
И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми. Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ. Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо.
към втори вариант >>
Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ!
(втори вариант)
“ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма. Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея. Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина.
Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ!
“ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично. Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя.“ Този свѣтъ се обуславя отъ другия свѣтъ. Та, тази права мисъль трѣбва да се установи въ вашитѣ сърца, да се стремите въ образуване на красиви форми.
към втори вариант >>
И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ.
(втори вариант)
Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува.
И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ.
Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми. Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ. Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо.
към втори вариант >>
“ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично.
(втори вариант)
Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма. Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея. Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина. Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ!
“ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично.
Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя.“ Този свѣтъ се обуславя отъ другия свѣтъ. Та, тази права мисъль трѣбва да се установи въ вашитѣ сърца, да се стремите въ образуване на красиви форми.
към втори вариант >>
Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми.
(втори вариант)
Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ.
Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми.
Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ. Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо.
към втори вариант >>
Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя.“ Този свѣтъ се обуславя отъ другия свѣтъ.
(втори вариант)
Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма. Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея. Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина. Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ! “ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично.
Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя.“ Този свѣтъ се обуславя отъ другия свѣтъ.
Та, тази права мисъль трѣбва да се установи въ вашитѣ сърца, да се стремите въ образуване на красиви форми.
към втори вариант >>
Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ.
(втори вариант)
Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми.
Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ.
Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо.
към втори вариант >>
Та, тази права мисъль трѣбва да се установи въ вашитѣ сърца, да се стремите въ образуване на красиви форми.
(втори вариант)
Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея. Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина. Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ! “ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично. Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя.“ Този свѣтъ се обуславя отъ другия свѣтъ.
Та, тази права мисъль трѣбва да се установи въ вашитѣ сърца, да се стремите въ образуване на красиви форми.
към втори вариант >>
Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо.
(втори вариант)
Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми. Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ.
Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо.
към втори вариант >>
Ако ви запитамъ, каква е формата на единъ добродѣтеленъ човѣкъ, можете ли да ми я опишете?
(втори вариант)
Ако ви запитамъ, каква е формата на единъ добродѣтеленъ човѣкъ, можете ли да ми я опишете?
Казвате: „Този човѣкъ е добъръ.“ Но ние не боравимъ само така, съ приблизително изказване, а боравимъ съ положителното и ще кажемъ, че този човѣкъ е добъръ, защото неговитѣ признаци сѫ такива и такива.
към втори вариант >>
Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма.
(втори вариант)
Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма.
Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ.
към втори вариант >>
Казвате: „Този човѣкъ е добъръ.“ Но ние не боравимъ само така, съ приблизително изказване, а боравимъ съ положителното и ще кажемъ, че този човѣкъ е добъръ, защото неговитѣ признаци сѫ такива и такива.
(втори вариант)
Ако ви запитамъ, каква е формата на единъ добродѣтеленъ човѣкъ, можете ли да ми я опишете?
Казвате: „Този човѣкъ е добъръ.“ Но ние не боравимъ само така, съ приблизително изказване, а боравимъ съ положителното и ще кажемъ, че този човѣкъ е добъръ, защото неговитѣ признаци сѫ такива и такива.
към втори вариант >>
Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора.
(втори вариант)
Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма.
Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора.
Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне.
към втори вариант >>
Смѣшни сѫ сѫврѣменнитѣ хора!
(втори вариант)
Смѣшни сѫ сѫврѣменнитѣ хора!
Взематъ една книга на нѣкой авторъ, да допуснемъ, че нѣкой великъ учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици. Тѣзи ученици сѫ го прѣдали, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици. За да разберете това негово учение, трѣбва да прѣкарате неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на учителя. Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва. Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори.
към втори вариант >>
Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ.
(втори вариант)
Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма. Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора.
Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ.
Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне. Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора.
към втори вариант >>
Взематъ една книга на нѣкой авторъ, да допуснемъ, че нѣкой великъ учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици.
(втори вариант)
Смѣшни сѫ сѫврѣменнитѣ хора!
Взематъ една книга на нѣкой авторъ, да допуснемъ, че нѣкой великъ учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици.
Тѣзи ученици сѫ го прѣдали, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици. За да разберете това негово учение, трѣбва да прѣкарате неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на учителя. Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва. Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, то поне добрѣ е да се научите да четете нейния смисълъ.
към втори вариант >>
Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе.
(втори вариант)
Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма. Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ.
Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе.
Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне. Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие.
към втори вариант >>
Тѣзи ученици сѫ го прѣдали, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици.
(втори вариант)
Смѣшни сѫ сѫврѣменнитѣ хора! Взематъ една книга на нѣкой авторъ, да допуснемъ, че нѣкой великъ учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици.
Тѣзи ученици сѫ го прѣдали, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици.
За да разберете това негово учение, трѣбва да прѣкарате неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на учителя. Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва. Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, то поне добрѣ е да се научите да четете нейния смисълъ.
към втори вариант >>
Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н.
(втори вариант)
Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма. Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе.
Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н.
Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне. Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството.
към втори вариант >>
За да разберете това негово учение, трѣбва да прѣкарате неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на учителя.
(втори вариант)
Смѣшни сѫ сѫврѣменнитѣ хора! Взематъ една книга на нѣкой авторъ, да допуснемъ, че нѣкой великъ учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици. Тѣзи ученици сѫ го прѣдали, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици.
За да разберете това негово учение, трѣбва да прѣкарате неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на учителя.
Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва. Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, то поне добрѣ е да се научите да четете нейния смисълъ.
към втори вариант >>
Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ.
(втори вариант)
Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма. Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н.
Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ.
Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне. Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора.
към втори вариант >>
Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва.
(втори вариант)
Смѣшни сѫ сѫврѣменнитѣ хора! Взематъ една книга на нѣкой авторъ, да допуснемъ, че нѣкой великъ учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици. Тѣзи ученици сѫ го прѣдали, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици. За да разберете това негово учение, трѣбва да прѣкарате неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на учителя.
Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва.
Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, то поне добрѣ е да се научите да четете нейния смисълъ.
към втори вариант >>
Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне.
(втори вариант)
Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ.
Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне.
Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е.
към втори вариант >>
Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори.
(втори вариант)
Смѣшни сѫ сѫврѣменнитѣ хора! Взематъ една книга на нѣкой авторъ, да допуснемъ, че нѣкой великъ учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици. Тѣзи ученици сѫ го прѣдали, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици. За да разберете това негово учение, трѣбва да прѣкарате неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на учителя. Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва.
Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори.
Ако не можете да слушате, то поне добрѣ е да се научите да четете нейния смисълъ.
към втори вариант >>
Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора.
(втори вариант)
Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне.
Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора.
Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ.
към втори вариант >>
Ако не можете да слушате, то поне добрѣ е да се научите да четете нейния смисълъ.
(втори вариант)
Взематъ една книга на нѣкой авторъ, да допуснемъ, че нѣкой великъ учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици. Тѣзи ученици сѫ го прѣдали, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици. За да разберете това негово учение, трѣбва да прѣкарате неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на учителя. Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва. Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори.
Ако не можете да слушате, то поне добрѣ е да се научите да четете нейния смисълъ.
към втори вариант >>
Затворътъ, това е отвлѣчено понятие.
(втори вариант)
Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне. Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора.
Затворътъ, това е отвлѣчено понятие.
Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си.
към втори вариант >>
Тогава каква е формата на единъ добъръ човѣкъ?
(втори вариант)
Тогава каква е формата на единъ добъръ човѣкъ?
Тя е абсолютно опрѣдѣлена. Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ? “ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли? – 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева. Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава.
към втори вариант >>
Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството.
(втори вариант)
Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне. Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие.
Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството.
Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си.
към втори вариант >>
Тя е абсолютно опрѣдѣлена.
(втори вариант)
Тогава каква е формата на единъ добъръ човѣкъ?
Тя е абсолютно опрѣдѣлена.
Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ? “ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли? – 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева. Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава. Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е?
към втори вариант >>
Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора.
(втори вариант)
Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне. Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството.
Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора.
Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си. Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си.
към втори вариант >>
Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ?
(втори вариант)
Тогава каква е формата на единъ добъръ човѣкъ? Тя е абсолютно опрѣдѣлена.
Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ?
“ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли? – 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева. Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава. Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е? Да, то почива на извѣстни закони.
към втори вариант >>
Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е.
(втори вариант)
Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне. Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора.
Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е.
животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си. Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си. Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание?
към втори вариант >>
“ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли?
(втори вариант)
Тогава каква е формата на единъ добъръ човѣкъ? Тя е абсолютно опрѣдѣлена. Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ?
“ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли?
– 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева. Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава. Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е? Да, то почива на извѣстни закони. Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция.
към втори вариант >>
животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ.
(втори вариант)
Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е.
животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ.
Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си. Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си. Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание? – Ще има.
към втори вариант >>
– 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева.
(втори вариант)
Тогава каква е формата на единъ добъръ човѣкъ? Тя е абсолютно опрѣдѣлена. Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ? “ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли?
– 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева.
Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава. Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е? Да, то почива на извѣстни закони. Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция. Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине!
към втори вариант >>
Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си.
(втори вариант)
Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ.
Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си.
Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си. Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си. Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание? – Ще има.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава.
(втори вариант)
Тогава каква е формата на единъ добъръ човѣкъ? Тя е абсолютно опрѣдѣлена. Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ? “ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли? – 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева.
Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава.
Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е? Да, то почива на извѣстни закони. Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция. Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине! “ Нищо не е скрито-покрито.
към втори вариант >>
Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си.
(втори вариант)
Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си.
Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си.
Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си. Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание? – Ще има.
към втори вариант >>
Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е?
(втори вариант)
Тя е абсолютно опрѣдѣлена. Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ? “ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли? – 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева. Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава.
Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е?
Да, то почива на извѣстни закони. Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция. Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине! “ Нищо не е скрито-покрито. Всѣко неизпълнено обѣщание остава върху лицето на този човѣкъ безформена линия, той огрубява, огрубява, докато се изроди.
към втори вариант >>
Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си.
(втори вариант)
Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си.
Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си.
Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание? – Ще има.
към втори вариант >>
Да, то почива на извѣстни закони.
(втори вариант)
Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ? “ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли? – 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева. Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава. Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е?
Да, то почива на извѣстни закони.
Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция. Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине! “ Нищо не е скрито-покрито. Всѣко неизпълнено обѣщание остава върху лицето на този човѣкъ безформена линия, той огрубява, огрубява, докато се изроди.
към втори вариант >>
Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание?
(втори вариант)
Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си. Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си.
Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание?
– Ще има.
към втори вариант >>
Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция.
(втори вариант)
“ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли? – 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева. Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава. Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е? Да, то почива на извѣстни закони.
Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция.
Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине! “ Нищо не е скрито-покрито. Всѣко неизпълнено обѣщание остава върху лицето на този човѣкъ безформена линия, той огрубява, огрубява, докато се изроди.
към втори вариант >>
– Ще има.
(втори вариант)
животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си. Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си. Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание?
– Ще има.
към втори вариант >>
Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине!
(втори вариант)
– 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева. Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава. Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е? Да, то почива на извѣстни закони. Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция.
Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине!
“ Нищо не е скрито-покрито. Всѣко неизпълнено обѣщание остава върху лицето на този човѣкъ безформена линия, той огрубява, огрубява, докато се изроди.
към втори вариант >>
Въ миналата бесѣда азъ засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението.
(втори вариант)
Въ миналата бесѣда азъ засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението.
Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането. Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“. Всѣка нова култура, започва съ изваждането. Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане.
към втори вариант >>
“ Нищо не е скрито-покрито.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава. Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е? Да, то почива на извѣстни закони. Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция. Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине!
“ Нищо не е скрито-покрито.
Всѣко неизпълнено обѣщание остава върху лицето на този човѣкъ безформена линия, той огрубява, огрубява, докато се изроди.
към втори вариант >>
2.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали?
Господ няма да слезе от небето, да ги примири. Те могат да се сърдят със седмици и те сами трябва да се примирят. Имайте предвид това, че Господ абсолютно не се меси в нашите спорове и когато Го повикаме като арбитър, като Го потърсим с всичкото си сърце, Той ще дойде, ще вземе участие, но иначе Той никога не напуща мястото Си. Не е било и няма да бъде! Той не е глупав да се изложи на такива детински капризи, каквито ние имаме на земята.
Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали?
Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо. Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо. Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво?
към беседата >>
Затова апостол Павел казва: "Ако това тяло се разруши, имаме дом, който сега градим и в който бъдещото тяло ще влезе да живее." То ще бъде по-добро от това, което сега имаме.
И тъй, за да добием здраве, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят, защото и физическият свят си има добрата страна. Материята в първоначалното си състояние е била от Божествената субстанция, но след като се отделила, тя вече днес не е такава, каквато е била тогава. То ние ще се върнем към този именно физически свят, който е бил чист, кристален, и в това тяло няма да има вече излишъци, няма да мирише, в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват, ще има постоянни промени. Затова трябва да си създадем чисто тяло, в което Духът да живее.
Затова апостол Павел казва: "Ако това тяло се разруши, имаме дом, който сега градим и в който бъдещото тяло ще влезе да живее." То ще бъде по-добро от това, което сега имаме.
към беседата >>
Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо.
Те могат да се сърдят със седмици и те сами трябва да се примирят. Имайте предвид това, че Господ абсолютно не се меси в нашите спорове и когато Го повикаме като арбитър, като Го потърсим с всичкото си сърце, Той ще дойде, ще вземе участие, но иначе Той никога не напуща мястото Си. Не е било и няма да бъде! Той не е глупав да се изложи на такива детински капризи, каквито ние имаме на земята. Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали?
Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо.
Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо. Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви.
към беседата >>
Искам да остане в ума ви четвъртият метод: да останете слепи за добродетелите и за грешките на хората, а очите ви да се отворят за вас, да познавате и добрите, и лошите си страни, да не се корите и хвалите, но да знаете защо сте такива.
Искам да остане в ума ви четвъртият метод: да останете слепи за добродетелите и за грешките на хората, а очите ви да се отворят за вас, да познавате и добрите, и лошите си страни, да не се корите и хвалите, но да знаете защо сте такива.
И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението. И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения. Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена. На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал.
към беседата >>
Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо.
Имайте предвид това, че Господ абсолютно не се меси в нашите спорове и когато Го повикаме като арбитър, като Го потърсим с всичкото си сърце, Той ще дойде, ще вземе участие, но иначе Той никога не напуща мястото Си. Не е било и няма да бъде! Той не е глупав да се изложи на такива детински капризи, каквито ние имаме на земята. Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали? Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо.
Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо.
Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо?
към беседата >>
И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението.
Искам да остане в ума ви четвъртият метод: да останете слепи за добродетелите и за грешките на хората, а очите ви да се отворят за вас, да познавате и добрите, и лошите си страни, да не се корите и хвалите, но да знаете защо сте такива.
И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението.
И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения. Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена. На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах.
към беседата >>
Попът взема роля на примирител, но да капне нещо.
Не е било и няма да бъде! Той не е глупав да се изложи на такива детински капризи, каквито ние имаме на земята. Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали? Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо. Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо.
Попът взема роля на примирител, но да капне нещо.
Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо? " - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна.
към беседата >>
И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения.
Искам да остане в ума ви четвъртият метод: да останете слепи за добродетелите и за грешките на хората, а очите ви да се отворят за вас, да познавате и добрите, и лошите си страни, да не се корите и хвалите, но да знаете защо сте такива. И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението.
И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения.
Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена. На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот.
към беседата >>
Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо.
Той не е глупав да се изложи на такива детински капризи, каквито ние имаме на земята. Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали? Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо. Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо. Попът взема роля на примирител, но да капне нещо.
Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо.
Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо? " - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо.
към беседата >>
Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена.
Искам да остане в ума ви четвъртият метод: да останете слепи за добродетелите и за грешките на хората, а очите ви да се отворят за вас, да познавате и добрите, и лошите си страни, да не се корите и хвалите, но да знаете защо сте такива. И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението. И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения.
Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена.
На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък.
към беседата >>
Питам се защо светът върви тъй криво?
Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали? Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо. Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо. Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо.
Питам се защо светът върви тъй криво?
Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо? " - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм?
към беседата >>
На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият.
Искам да остане в ума ви четвъртият метод: да останете слепи за добродетелите и за грешките на хората, а очите ви да се отворят за вас, да познавате и добрите, и лошите си страни, да не се корите и хвалите, но да знаете защо сте такива. И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението. И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения. Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена.
На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият.
Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята.
към беседата >>
Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви.
Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо. Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо. Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво?
Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви.
Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо? " - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене.
към беседата >>
Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал.
Искам да остане в ума ви четвъртият метод: да останете слепи за добродетелите и за грешките на хората, а очите ви да се отворят за вас, да познавате и добрите, и лошите си страни, да не се корите и хвалите, но да знаете защо сте такива. И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението. И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения. Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена. На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият.
Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал.
Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух.
към беседата >>
Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо?
Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо. Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви.
Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо?
" - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече.
към беседата >>
Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах.
И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението. И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения. Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена. На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал.
Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах.
Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя?
към беседата >>
" - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна.
Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо?
" - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна.
Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите!
към беседата >>
Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот.
И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения. Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена. На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах.
Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот.
И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата.
към беседата >>
Някой път искате да ме слушате, да научите нещо.
Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо? " - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна.
Някой път искате да ме слушате, да научите нещо.
Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски?
към беседата >>
И духовният живот се определя от органите на вашия мозък.
Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена. На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот.
И духовният живот се определя от органите на вашия мозък.
Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение.
към беседата >>
Но знаете ли колко опасен човек съм?
Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо? " - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо.
Но знаете ли колко опасен човек съм?
Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва.
към беседата >>
Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята.
На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък.
Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята.
Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства.
към беседата >>
Аз знам и вие колко сте опасни за мене.
Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо? " - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм?
Аз знам и вие колко сте опасни за мене.
Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш?
към беседата >>
Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух.
Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята.
Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух.
Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера.
към беседата >>
Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече.
Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо? " - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене.
Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече.
Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш? " Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска.
към беседата >>
Видите ли тази земя?
Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух.
Видите ли тази земя?
Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание.
към беседата >>
Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите!
" - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече.
Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите!
Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш? " Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се.
към беседата >>
Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата.
Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя?
Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата.
Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то.
към беседата >>
Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски?
Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите!
Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски?
Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш? " Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете.
към беседата >>
Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение.
И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата.
Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение.
Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре.
към беседата >>
Твоят мъж казва.
Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски?
Твоят мъж казва.
"Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш? " Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов.
към беседата >>
Всяка капчица е донесла хиляди богатства.
Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение.
Всяка капчица е донесла хиляди богатства.
В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви.
към беседата >>
"Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш?
Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва.
"Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш?
" Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди.
към беседата >>
В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера.
Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства.
В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера.
А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате.
към беседата >>
" Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска.
Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш?
" Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска.
Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът.
към беседата >>
А сега у всинца ви има едно лошо желание.
Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера.
А сега у всинца ви има едно лошо желание.
Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици.
към беседата >>
Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се.
Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш? " Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска.
Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се.
Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът. Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити.
към беседата >>
Да ви кажа в какво седи то.
Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание.
Да ви кажа в какво седи то.
Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби.
към беседата >>
Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете.
Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш? " Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се.
Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете.
Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът. Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити. Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа.
към беседата >>
Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре.
Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то.
Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре.
Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя?
към беседата >>
Сърденето е едно качество на земната любов.
Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш? " Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете.
Сърденето е едно качество на земната любов.
За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът. Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити. Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа. Че и за земната любов трябва да се разбива носът на всеки човек.
към беседата >>
Останалите ябълки развалят стомаха ви.
Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре.
Останалите ябълки развалят стомаха ви.
Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат.
към беседата >>
За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди.
"Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш? " Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов.
За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди.
Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът. Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити. Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа. Че и за земната любов трябва да се разбива носът на всеки човек.
към беседата >>
Освен това вие вземате, но не давате.
В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви.
Освен това вие вземате, но не давате.
Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни.
към беседата >>
Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът.
" Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди.
Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът.
Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити. Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа. Че и за земната любов трябва да се разбива носът на всеки човек.
към беседата >>
Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици.
А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате.
Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици.
Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо?
към беседата >>
Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити.
Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът.
Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити.
Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа. Че и за земната любов трябва да се разбива носът на всеки човек.
към беседата >>
Вие само черпите и пълните вашите торби.
Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици.
Вие само черпите и пълните вашите торби.
Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо? - Защото не ви трябва това в торбите.
към беседата >>
Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа.
Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът. Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити.
Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа.
Че и за земната любов трябва да се разбива носът на всеки човек.
към беседата >>
Тогава какво правя?
Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби.
Тогава какво правя?
- Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо? - Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове.
към беседата >>
Че и за земната любов трябва да се разбива носът на всеки човек.
Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът. Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити. Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа.
Че и за земната любов трябва да се разбива носът на всеки човек.
към беседата >>
- Пращам някои духове да ви оберат.
Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя?
- Пращам някои духове да ви оберат.
Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо? - Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние.
към беседата >>
Когато на хората приказват за Божествената Любов, казват: "Не ви разбираме." Като разбиеш носа на един човек, какво показва това?
Когато на хората приказват за Божествената Любов, казват: "Не ви разбираме." Като разбиеш носа на един човек, какво показва това?
С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви. Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания. Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот. Вие не може да измените тези закони, т.е. не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята.
към беседата >>
Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни.
Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат.
Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни.
Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо? - Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат.
към беседата >>
С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви.
Когато на хората приказват за Божествената Любов, казват: "Не ви разбираме." Като разбиеш носа на един човек, какво показва това?
С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви.
Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания. Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот. Вие не може да измените тези закони, т.е. не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята. Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.
към беседата >>
Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо?
Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни.
Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо?
- Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо.
към беседата >>
Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания.
Когато на хората приказват за Божествената Любов, казват: "Не ви разбираме." Като разбиеш носа на един човек, какво показва това? С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви.
Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания.
Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот. Вие не може да измените тези закони, т.е. не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята. Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят. Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш?
към беседата >>
- Защото не ви трябва това в торбите.
Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо?
- Защото не ви трябва това в торбите.
Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога.
към беседата >>
Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот.
Когато на хората приказват за Божествената Любов, казват: "Не ви разбираме." Като разбиеш носа на един човек, какво показва това? С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви. Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания.
Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот.
Вие не може да измените тези закони, т.е. не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята. Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят. Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш? Развържете тези връзки и ще видите какъв подем, какви знания ще добиете!
към беседата >>
Затова и Господ праща лошите духове.
Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо? - Защото не ви трябва това в торбите.
Затова и Господ праща лошите духове.
Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право.
към беседата >>
Вие не може да измените тези закони, т.е.
Когато на хората приказват за Божествената Любов, казват: "Не ви разбираме." Като разбиеш носа на един човек, какво показва това? С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви. Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания. Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот.
Вие не може да измените тези закони, т.е.
не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята. Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят. Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш? Развържете тези връзки и ще видите какъв подем, какви знания ще добиете!
към беседата >>
Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние.
- Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо? - Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове.
Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние.
Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право. Смукане не се позволява.
към беседата >>
не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята.
Когато на хората приказват за Божествената Любов, казват: "Не ви разбираме." Като разбиеш носа на един човек, какво показва това? С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви. Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания. Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот. Вие не може да измените тези закони, т.е.
не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята.
Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят. Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш? Развържете тези връзки и ще видите какъв подем, какви знания ще добиете!
към беседата >>
Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат.
Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо? - Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние.
Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат.
Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право. Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония.
към беседата >>
Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.
С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви. Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания. Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот. Вие не може да измените тези закони, т.е. не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята.
Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.
Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш? Развържете тези връзки и ще видите какъв подем, какви знания ще добиете!
към беседата >>
Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо.
Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо? - Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат.
Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо.
Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право. Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония. Тези неща стават несъзнателно у вас.
към беседата >>
Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш?
Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания. Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот. Вие не може да измените тези закони, т.е. не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята. Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.
Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш?
Развържете тези връзки и ще видите какъв подем, какви знания ще добиете!
към беседата >>
Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога.
- Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо.
Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога.
Това не е право. Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония. Тези неща стават несъзнателно у вас. Ето защо в християнството се препоръчва безкористието.
към беседата >>
Развържете тези връзки и ще видите какъв подем, какви знания ще добиете!
Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот. Вие не може да измените тези закони, т.е. не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята. Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят. Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш?
Развържете тези връзки и ще видите какъв подем, какви знания ще добиете!
към беседата >>
Това не е право.
Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога.
Това не е право.
Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония. Тези неща стават несъзнателно у вас. Ето защо в християнството се препоръчва безкористието. Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия.
към беседата >>
Та първото нещо е да се заемете да уредите материалните си сметки.
Та първото нещо е да се заемете да уредите материалните си сметки.
Законът е такъв, който не е уредил материалните си сметки, няма да уреди и духовните си сметки. Който не е уредил духовните си сметки, няма да уреди и материалните. Който е уредил материалните си сметки, ще уреди духовните и Божествените си сметки.
към беседата >>
Смукане не се позволява.
Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право.
Смукане не се позволява.
Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония. Тези неща стават несъзнателно у вас. Ето защо в християнството се препоръчва безкористието. Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия. Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре.
към беседата >>
Законът е такъв, който не е уредил материалните си сметки, няма да уреди и духовните си сметки.
Та първото нещо е да се заемете да уредите материалните си сметки.
Законът е такъв, който не е уредил материалните си сметки, няма да уреди и духовните си сметки.
Който не е уредил духовните си сметки, няма да уреди и материалните. Който е уредил материалните си сметки, ще уреди духовните и Божествените си сметки.
към беседата >>
Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония.
Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право. Смукане не се позволява.
Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония.
Тези неща стават несъзнателно у вас. Ето защо в християнството се препоръчва безкористието. Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия. Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре.
към беседата >>
Който не е уредил духовните си сметки, няма да уреди и материалните.
Та първото нещо е да се заемете да уредите материалните си сметки. Законът е такъв, който не е уредил материалните си сметки, няма да уреди и духовните си сметки.
Който не е уредил духовните си сметки, няма да уреди и материалните.
Който е уредил материалните си сметки, ще уреди духовните и Божествените си сметки.
към беседата >>
Тези неща стават несъзнателно у вас.
Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право. Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония.
Тези неща стават несъзнателно у вас.
Ето защо в християнството се препоръчва безкористието. Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия. Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре.
към беседата >>
Който е уредил материалните си сметки, ще уреди духовните и Божествените си сметки.
Та първото нещо е да се заемете да уредите материалните си сметки. Законът е такъв, който не е уредил материалните си сметки, няма да уреди и духовните си сметки. Който не е уредил духовните си сметки, няма да уреди и материалните.
Който е уредил материалните си сметки, ще уреди духовните и Божествените си сметки.
към беседата >>
Ето защо в християнството се препоръчва безкористието.
Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право. Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония. Тези неща стават несъзнателно у вас.
Ето защо в християнството се препоръчва безкористието.
Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия. Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре.
към беседата >>
И тъй, сега вие, мъже и жени, и всички други, не само в новото учение, всички искате да станете духовни, но аз още не съм намерил нито един автор, нито един човек, който да разправи какво подразбира той под думите "да живее духовен живот".
И тъй, сега вие, мъже и жени, и всички други, не само в новото учение, всички искате да станете духовни, но аз още не съм намерил нито един автор, нито един човек, който да разправи какво подразбира той под думите "да живее духовен живот".
Аз бих желал някой ден да ми разправите вашите опитности, какво разбирате, като се каже "духовен живот"? Спрете се, вземете тази мисъл, помислете какво нещо е духовен живот.
към беседата >>
Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия.
Това не е право. Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония. Тези неща стават несъзнателно у вас. Ето защо в християнството се препоръчва безкористието.
Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия.
Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре.
към беседата >>
Аз бих желал някой ден да ми разправите вашите опитности, какво разбирате, като се каже "духовен живот"?
И тъй, сега вие, мъже и жени, и всички други, не само в новото учение, всички искате да станете духовни, но аз още не съм намерил нито един автор, нито един човек, който да разправи какво подразбира той под думите "да живее духовен живот".
Аз бих желал някой ден да ми разправите вашите опитности, какво разбирате, като се каже "духовен живот"?
Спрете се, вземете тази мисъл, помислете какво нещо е духовен живот.
към беседата >>
Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре.
Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония. Тези неща стават несъзнателно у вас. Ето защо в християнството се препоръчва безкористието. Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия.
Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре.
към беседата >>
Спрете се, вземете тази мисъл, помислете какво нещо е духовен живот.
И тъй, сега вие, мъже и жени, и всички други, не само в новото учение, всички искате да станете духовни, но аз още не съм намерил нито един автор, нито един човек, който да разправи какво подразбира той под думите "да живее духовен живот". Аз бих желал някой ден да ми разправите вашите опитности, какво разбирате, като се каже "духовен живот"?
Спрете се, вземете тази мисъл, помислете какво нещо е духовен живот.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот, случил се в София.
Ще ви приведа един анекдот, случил се в София.
В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек.
към беседата >>
Сега ние сме дошли тук, на Витоша.
Сега ние сме дошли тук, на Витоша.
Кои са подбудителните причини за нашето идване тук? Ако ме питате, аз мисля, че трябва да има една строго определена причина, която ни е заставила да дойдем тук.
към беседата >>
В едно събрание някой си добър оратор държал реч.
Ще ви приведа един анекдот, случил се в София.
В едно събрание някой си добър оратор държал реч.
Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда.
към беседата >>
Кои са подбудителните причини за нашето идване тук?
Сега ние сме дошли тук, на Витоша.
Кои са подбудителните причини за нашето идване тук?
Ако ме питате, аз мисля, че трябва да има една строго определена причина, която ни е заставила да дойдем тук.
към беседата >>
Имало много публика, та хората били сгъстени.
Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч.
Имало много публика, та хората били сгъстени.
Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе.
към беседата >>
Ако ме питате, аз мисля, че трябва да има една строго определена причина, която ни е заставила да дойдем тук.
Сега ние сме дошли тук, на Витоша. Кои са подбудителните причини за нашето идване тук?
Ако ме питате, аз мисля, че трябва да има една строго определена причина, която ни е заставила да дойдем тук.
към беседата >>
Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска.
Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени.
Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска.
Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш.
към беседата >>
Когато някой човек влезе в някоя гостилница, коя е подбудителната причина, която го е накарала да влезе?
Когато някой човек влезе в някоя гостилница, коя е подбудителната причина, която го е накарала да влезе?
Не гладът е подбудителната причина, а хлябът. Като влезем един път в тази гостилница, качеството на хляба ще определи да отидем ли втори път или не.
към беседата >>
Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте!
Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска.
Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте!
" - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат.
към беседата >>
Не гладът е подбудителната причина, а хлябът.
Когато някой човек влезе в някоя гостилница, коя е подбудителната причина, която го е накарала да влезе?
Не гладът е подбудителната причина, а хлябът.
Като влезем един път в тази гостилница, качеството на хляба ще определи да отидем ли втори път или не.
към беседата >>
" - разбрал, че под него имало човек.
Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте!
" - разбрал, че под него имало човек.
Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали?
към беседата >>
Като влезем един път в тази гостилница, качеството на хляба ще определи да отидем ли втори път или не.
Когато някой човек влезе в някоя гостилница, коя е подбудителната причина, която го е накарала да влезе? Не гладът е подбудителната причина, а хлябът.
Като влезем един път в тази гостилница, качеството на хляба ще определи да отидем ли втори път или не.
към беседата >>
Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда.
В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек.
Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда.
Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове.
към беседата >>
Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук.
Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук.
Там няма такова масло, с което да ви сготвя. Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво. Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва.
към беседата >>
Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе.
Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда.
Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе.
Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове. Казваме, че физическият живот не ни трябва.
към беседата >>
Там няма такова масло, с което да ви сготвя.
Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук.
Там няма такова масло, с което да ви сготвя.
Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво. Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението.
към беседата >>
Извън хората може да се въодушевяваш.
Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе.
Извън хората може да се въодушевяваш.
Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове. Казваме, че физическият живот не ни трябва. Не, физическият и Божественият живот са двата полюса.
към беседата >>
Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво.
Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук. Там няма такова масло, с което да ви сготвя.
Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво.
Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо!
към беседата >>
Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат.
Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш.
Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат.
Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове. Казваме, че физическият живот не ни трябва. Не, физическият и Божественият живот са двата полюса.
към беседата >>
Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му?
Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук. Там няма такова масло, с което да ви сготвя. Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво.
Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му?
Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо! " Тогава вкусът и стомахът се скарват.
към беседата >>
Остава нещо неясно, нали?
" - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат.
Остава нещо неясно, нали?
Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове. Казваме, че физическият живот не ни трябва. Не, физическият и Божественият живот са двата полюса.
към беседата >>
Дали е красиво, в красотата ли?
Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук. Там няма такова масло, с което да ви сготвя. Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво. Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му?
Дали е красиво, в красотата ли?
Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо! " Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите.
към беседата >>
Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове.
Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали?
Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове.
Казваме, че физическият живот не ни трябва. Не, физическият и Божественият живот са двата полюса.
към беседата >>
Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва.
Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук. Там няма такова масло, с което да ви сготвя. Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво. Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли?
Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва.
Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо! " Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%.
към беседата >>
Казваме, че физическият живот не ни трябва.
Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове.
Казваме, че физическият живот не ни трябва.
Не, физическият и Божественият живот са двата полюса.
към беседата >>
Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението.
Там няма такова масло, с което да ви сготвя. Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво. Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва.
Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението.
Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо! " Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте.
към беседата >>
Не, физическият и Божественият живот са двата полюса.
Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове. Казваме, че физическият живот не ни трябва.
Не, физическият и Божественият живот са двата полюса.
към беседата >>
Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо!
Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво. Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението.
Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо!
" Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите.
към беседата >>
Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат.
Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат.
Проповедниците в Америка проповядват, че хората не трябва да бъдат здрави, а малко сухички, с хлътнали очи. Така са схващали светиите, че и той трябва да бъде мършав на лице, с хлътнали очи. Това е едно патологическо схващане за светията. Той ако е светия, лицето му трябва да е светло, без да е мършаво.
към беседата >>
" Тогава вкусът и стомахът се скарват.
Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо!
" Тогава вкусът и стомахът се скарват.
Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити.
към беседата >>
Проповедниците в Америка проповядват, че хората не трябва да бъдат здрави, а малко сухички, с хлътнали очи.
Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат.
Проповедниците в Америка проповядват, че хората не трябва да бъдат здрави, а малко сухички, с хлътнали очи.
Така са схващали светиите, че и той трябва да бъде мършав на лице, с хлътнали очи. Това е едно патологическо схващане за светията. Той ако е светия, лицето му трябва да е светло, без да е мършаво.
към беседата >>
Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите.
Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо! " Тогава вкусът и стомахът се скарват.
Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите.
Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас.
към беседата >>
Така са схващали светиите, че и той трябва да бъде мършав на лице, с хлътнали очи.
Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат. Проповедниците в Америка проповядват, че хората не трябва да бъдат здрави, а малко сухички, с хлътнали очи.
Така са схващали светиите, че и той трябва да бъде мършав на лице, с хлътнали очи.
Това е едно патологическо схващане за светията. Той ако е светия, лицето му трябва да е светло, без да е мършаво.
към беседата >>
Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%.
Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо! " Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите.
Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%.
Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите.
към беседата >>
Това е едно патологическо схващане за светията.
Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат. Проповедниците в Америка проповядват, че хората не трябва да бъдат здрави, а малко сухички, с хлътнали очи. Така са схващали светиите, че и той трябва да бъде мършав на лице, с хлътнали очи.
Това е едно патологическо схващане за светията.
Той ако е светия, лицето му трябва да е светло, без да е мършаво.
към беседата >>
Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте.
Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо! " Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%.
Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте.
Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото.
към беседата >>
Той ако е светия, лицето му трябва да е светло, без да е мършаво.
Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат. Проповедниците в Америка проповядват, че хората не трябва да бъдат здрави, а малко сухички, с хлътнали очи. Така са схващали светиите, че и той трябва да бъде мършав на лице, с хлътнали очи. Това е едно патологическо схващане за светията.
Той ако е светия, лицето му трябва да е светло, без да е мършаво.
към беседата >>
Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите.
Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо! " Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте.
Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите.
Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа.
към беседата >>
Сега ние всички да се заемем да изправим погрешките си, които са внасяни в нашия организъм от миналото ни.
Сега ние всички да се заемем да изправим погрешките си, които са внасяни в нашия организъм от миналото ни.
Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени. Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка. Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три. На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо?
към беседата >>
Вие не сте правили такива опити.
" Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите.
Вие не сте правили такива опити.
Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба.
към беседата >>
Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени.
Сега ние всички да се заемем да изправим погрешките си, които са внасяни в нашия организъм от миналото ни.
Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени.
Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка. Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три. На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо? " - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци.
към беседата >>
Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас.
Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити.
Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас.
Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба.
към беседата >>
Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка.
Сега ние всички да се заемем да изправим погрешките си, които са внасяни в нашия организъм от миналото ни. Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени.
Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка.
Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три. На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо? " - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха.
към беседата >>
Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите.
Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас.
Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите.
Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е.
към беседата >>
Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три.
Сега ние всички да се заемем да изправим погрешките си, които са внасяни в нашия организъм от миналото ни. Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени. Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка.
Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три.
На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо? " - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка.
към беседата >>
Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото.
Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите.
Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото.
Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба.
към беседата >>
На някого казват.
Сега ние всички да се заемем да изправим погрешките си, които са внасяни в нашия организъм от миналото ни. Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени. Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка. Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три.
На някого казват.
"Ти си честолюбив." - "Защо? " - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото.
към беседата >>
Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа.
Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото.
Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа.
От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам.
към беседата >>
"Ти си честолюбив." - "Защо?
Сега ние всички да се заемем да изправим погрешките си, които са внасяни в нашия организъм от миналото ни. Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени. Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка. Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три. На някого казват.
"Ти си честолюбив." - "Защо?
" - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко!
към беседата >>
От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба.
Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа.
От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба.
От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен.
към беседата >>
" - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци.
Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени. Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка. Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три. На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо?
" - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци.
Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко! " С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си.
към беседата >>
От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба.
Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба.
От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба.
Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен. Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си.
към беседата >>
Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха.
Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка. Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три. На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо? " - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци.
Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха.
Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко! " С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си.
към беседата >>
Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е.
Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба.
Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е.
близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен. Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си. Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме.
към беседата >>
Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка.
Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три. На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо? " - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха.
Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка.
Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко! " С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си.
към беседата >>
близо 200 загуба.
Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е.
близо 200 загуба.
Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен. Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си. Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме. Всеки от вас има тази опитност.
към беседата >>
Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото.
На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо? " - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка.
Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото.
Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко! " С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате.
към беседата >>
Значи 200 имам да давам.
Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба.
Значи 200 имам да давам.
Вие всички ме държите за 200 отговорен. Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си. Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме. Всеки от вас има тази опитност. Сега някои много се хвалят, казват:" Като мене няма друг човек на света." Други пък казват:" Като мене вагабонтин няма на света." Трети казват: "Не съм толкова лош, аз съм и добър, и лош." Това са трите метода, които употребявате.
към беседата >>
Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко!
"Ти си честолюбив." - "Защо? " - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото.
Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко!
" С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли.
към беседата >>
Вие всички ме държите за 200 отговорен.
От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам.
Вие всички ме държите за 200 отговорен.
Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си. Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме. Всеки от вас има тази опитност. Сега някои много се хвалят, казват:" Като мене няма друг човек на света." Други пък казват:" Като мене вагабонтин няма на света." Трети казват: "Не съм толкова лош, аз съм и добър, и лош." Това са трите метода, които употребявате.
към беседата >>
" С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си.
" - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко!
" С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си.
С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути.
към беседата >>
Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си.
От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен.
Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си.
Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме. Всеки от вас има тази опитност. Сега някои много се хвалят, казват:" Като мене няма друг човек на света." Други пък казват:" Като мене вагабонтин няма на света." Трети казват: "Не съм толкова лош, аз съм и добър, и лош." Това са трите метода, които употребявате.
към беседата >>
С разширение на дробовете разширявате и чувствата си.
Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко! " С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си.
С разширение на дробовете разширявате и чувствата си.
Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му.
към беседата >>
Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме.
Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен. Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си.
Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме.
Всеки от вас има тази опитност. Сега някои много се хвалят, казват:" Като мене няма друг човек на света." Други пък казват:" Като мене вагабонтин няма на света." Трети казват: "Не съм толкова лош, аз съм и добър, и лош." Това са трите метода, които употребявате.
към беседата >>
Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си.
Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко! " С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си.
Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си.
- "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога.
към беседата >>
Всеки от вас има тази опитност.
близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен. Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си. Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме.
Всеки от вас има тази опитност.
Сега някои много се хвалят, казват:" Като мене няма друг човек на света." Други пък казват:" Като мене вагабонтин няма на света." Трети казват: "Не съм толкова лош, аз съм и добър, и лош." Това са трите метода, които употребявате.
към беседата >>
- "Не, аз ще се моля" -казвате.
Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко! " С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си.
- "Не, аз ще се моля" -казвате.
Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва.
към беседата >>
Сега някои много се хвалят, казват:" Като мене няма друг човек на света." Други пък казват:" Като мене вагабонтин няма на света." Трети казват: "Не съм толкова лош, аз съм и добър, и лош." Това са трите метода, които употребявате.
Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен. Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си. Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме. Всеки от вас има тази опитност.
Сега някои много се хвалят, казват:" Като мене няма друг човек на света." Други пък казват:" Като мене вагабонтин няма на света." Трети казват: "Не съм толкова лош, аз съм и добър, и лош." Това са трите метода, които употребявате.
към беседата >>
Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли.
Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко! " С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате.
Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли.
Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени.
към беседата >>
Е, това е кармата.
Е, това е кармата.
Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания. Както виждате, много не е излязло от нас. Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода. За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране.
към беседата >>
Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути.
" С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли.
Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути.
Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате.
към беседата >>
Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания.
Е, това е кармата.
Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания.
Както виждате, много не е излязло от нас. Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода. За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите.
към беседата >>
Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му.
С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути.
Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му.
Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата.
към беседата >>
Както виждате, много не е излязло от нас.
Е, това е кармата. Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания.
Както виждате, много не е излязло от нас.
Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода. За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е.
към беседата >>
Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога.
Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му.
Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога.
Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира.
към беседата >>
Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода.
Е, това е кармата. Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания. Както виждате, много не е излязло от нас.
Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода.
За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите.
към беседата >>
Така ще има добра молитва.
- "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога.
Така ще има добра молитва.
Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша.
към беседата >>
За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв.
Е, това е кармата. Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания. Както виждате, много не е излязло от нас. Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода.
За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв.
Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога.
към беседата >>
Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени.
Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва.
Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени.
Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша. Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш.
към беседата >>
Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране.
Е, това е кармата. Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания. Както виждате, много не е излязло от нас. Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода. За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв.
Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране.
Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога. Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е.
към беседата >>
Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате.
Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени.
Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате.
Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша. Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш. Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.
към беседата >>
Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите.
Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания. Както виждате, много не е излязло от нас. Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода. За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране.
Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите.
И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога. Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е. имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него.
към беседата >>
Ще ви определя в какво седи молитвата.
Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате.
Ще ви определя в какво седи молитвата.
Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша. Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш. Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.
към беседата >>
И обратното е вярно, т. е.
Както виждате, много не е излязло от нас. Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода. За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите.
И обратното е вярно, т. е.
търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога. Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е. имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него. Той като е работил известно време, като е доволен от вашата храна, казва: "Господи, аз съм доволен от това, което ми даде." Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове.
към беседата >>
Молитвата е сила, която трансформира.
Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата.
Молитвата е сила, която трансформира.
Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша. Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш. Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.
към беседата >>
търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите.
Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода. За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е.
търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите.
Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога. Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е. имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него. Той като е работил известно време, като е доволен от вашата храна, казва: "Господи, аз съм доволен от това, което ми даде." Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове.
към беседата >>
Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша.
Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира.
Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша.
Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш. Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.
към беседата >>
Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога.
За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите.
Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога.
Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е. имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него. Той като е работил известно време, като е доволен от вашата храна, казва: "Господи, аз съм доволен от това, което ми даде." Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове.
към беседата >>
Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш.
Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша.
Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш.
Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.
към беседата >>
Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е.
Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога.
Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е.
имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него. Той като е работил известно време, като е доволен от вашата храна, казва: "Господи, аз съм доволен от това, което ми даде." Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове.
към беседата >>
Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.
Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша. Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш.
Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.
към беседата >>
имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него.
Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога. Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е.
имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него.
Той като е работил известно време, като е доволен от вашата храна, казва: "Господи, аз съм доволен от това, което ми даде." Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове.
към беседата >>
За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият обуща, рисуват картини и т.н.
За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият обуща, рисуват картини и т.н.
Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не. Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали. Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде.
към беседата >>
Той като е работил известно време, като е доволен от вашата храна, казва: "Господи, аз съм доволен от това, което ми даде." Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове.
И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога. Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е. имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него.
Той като е работил известно време, като е доволен от вашата храна, казва: "Господи, аз съм доволен от това, което ми даде." Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове.
към беседата >>
Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не.
За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият обуща, рисуват картини и т.н.
Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не.
Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали. Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията.
към беседата >>
Първото нещо е вашата мисъл да произведе на физическия свят едно приятно впечатление, и тази мисъл трябва да бъде чисто конкретна.
Първото нещо е вашата мисъл да произведе на физическия свят едно приятно впечатление, и тази мисъл трябва да бъде чисто конкретна.
Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния. Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят. Че физическия свят още не сте го проучили! А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят. Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си?
към беседата >>
Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали.
За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият обуща, рисуват картини и т.н. Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не.
Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали.
Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам.
към беседата >>
Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния.
Първото нещо е вашата мисъл да произведе на физическия свят едно приятно впечатление, и тази мисъл трябва да бъде чисто конкретна.
Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния.
Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят. Че физическия свят още не сте го проучили! А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят. Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си? Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето?
към беседата >>
Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви.
За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият обуща, рисуват картини и т.н. Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не. Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали.
Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви.
Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква.
към беседата >>
Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят.
Първото нещо е вашата мисъл да произведе на физическия свят едно приятно впечатление, и тази мисъл трябва да бъде чисто конкретна. Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния.
Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят.
Че физическия свят още не сте го проучили! А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят. Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си? Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето? Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им?
към беседата >>
Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания.
За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият обуща, рисуват картини и т.н. Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не. Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали. Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви.
Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания.
Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък.
към беседата >>
Че физическия свят още не сте го проучили!
Първото нещо е вашата мисъл да произведе на физическия свят едно приятно впечатление, и тази мисъл трябва да бъде чисто конкретна. Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния. Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят.
Че физическия свят още не сте го проучили!
А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят. Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си? Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето? Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им? Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл.
към беседата >>
Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде.
За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият обуща, рисуват картини и т.н. Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не. Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали. Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания.
Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде.
Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото.
към беседата >>
А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят.
Първото нещо е вашата мисъл да произведе на физическия свят едно приятно впечатление, и тази мисъл трябва да бъде чисто конкретна. Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния. Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят. Че физическия свят още не сте го проучили!
А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят.
Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си? Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето? Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им? Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл.
към беседата >>
Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията.
Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не. Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали. Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде.
Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията.
По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш.
към беседата >>
Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си?
Първото нещо е вашата мисъл да произведе на физическия свят едно приятно впечатление, и тази мисъл трябва да бъде чисто конкретна. Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния. Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят. Че физическия свят още не сте го проучили! А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят.
Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си?
Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето? Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им? Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл.
към беседата >>
По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам.
Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали. Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията.
По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам.
Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение.
към беседата >>
Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето?
Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния. Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят. Че физическия свят още не сте го проучили! А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят. Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си?
Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето?
Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им? Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл.
към беседата >>
Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква.
Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам.
Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква.
Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня.
към беседата >>
Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им?
Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят. Че физическия свят още не сте го проучили! А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят. Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си? Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето?
Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им?
Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл.
към беседата >>
Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък.
Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква.
Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък.
Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това?
към беседата >>
Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл.
Че физическия свят още не сте го проучили! А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят. Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си? Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето? Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им?
Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл.
към беседата >>
Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото.
Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък.
Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото.
Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука.
към беседата >>
И тъй, за в бъдеще ние трябва да се стремим да имаме тези правилни физически възприятия.
И тъй, за в бъдеще ние трябва да се стремим да имаме тези правилни физически възприятия.
Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства.
към беседата >>
Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш.
Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото.
Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш.
Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене.
към беседата >>
Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия.
И тъй, за в бъдеще ние трябва да се стремим да имаме тези правилни физически възприятия.
Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия.
Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов?
към беседата >>
Смешно е моето положение.
По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш.
Смешно е моето положение.
Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате.
към беседата >>
Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива.
И тъй, за в бъдеще ние трябва да се стремим да имаме тези правилни физически възприятия. Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия.
Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива.
Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват.
към беседата >>
Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня.
Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение.
Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня.
Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити.
към беседата >>
Законът е верен.
И тъй, за в бъдеще ние трябва да се стремим да имаме тези правилни физически възприятия. Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива.
Законът е верен.
Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля.
към беседата >>
Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това?
Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня.
Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това?
Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи.
към беседата >>
Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни.
И тъй, за в бъдеще ние трябва да се стремим да имаме тези правилни физически възприятия. Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен.
Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни.
Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си.
към беседата >>
Това е наука.
Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това?
Това е наука.
То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите.
към беседата >>
Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства.
И тъй, за в бъдеще ние трябва да се стремим да имаме тези правилни физически възприятия. Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни.
Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства.
Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат.
към беседата >>
То е за всинца ви, не само за мене.
Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука.
То е за всинца ви, не само за мене.
Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите. Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите.
към беседата >>
Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов?
Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства.
Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов?
А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна.
към беседата >>
Тези препятствия навсякъде ще ги срещате.
Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене.
Тези препятствия навсякъде ще ги срещате.
Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите. Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите. Не учите ли, то ще ви бъде изкушение.
към беседата >>
А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват.
Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов?
А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват.
Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват.
към беседата >>
Човек трябва да мине през тези изпити.
Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате.
Човек трябва да мине през тези изпити.
Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите. Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите. Не учите ли, то ще ви бъде изкушение.
към беседата >>
Следователно на физическото поле трябва да имате воля.
Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват.
Следователно на физическото поле трябва да имате воля.
Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се.
към беседата >>
Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи.
Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити.
Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи.
Там привилегии няма, само ще учите. Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите. Не учите ли, то ще ви бъде изкушение.
към беседата >>
Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си.
Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля.
Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си.
Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля.
към беседата >>
Там привилегии няма, само ще учите.
Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи.
Там привилегии няма, само ще учите.
Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите. Не учите ли, то ще ви бъде изкушение.
към беседата >>
Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат.
Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си.
Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат.
От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля. Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява.
към беседата >>
Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите.
То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите.
Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите.
Не учите ли, то ще ви бъде изкушение.
към беседата >>
От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна.
Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат.
От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна.
Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля. Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява. Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият!
към беседата >>
Не учите ли, то ще ви бъде изкушение.
Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите. Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите.
Не учите ли, то ще ви бъде изкушение.
към беседата >>
Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват.
А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна.
Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват.
Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля. Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява. Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият! Че какво от това?
към беседата >>
Всички противоречиви стихове, които четохме, обясняват следното: да приведем всички противоречия в живота в хармония, и когато ги приведем, ще имаме една по-друга опитност в живота, по-друго съзнание ще дойде.
Всички противоречиви стихове, които четохме, обясняват следното: да приведем всички противоречия в живота в хармония, и когато ги приведем, ще имаме една по-друга опитност в живота, по-друго съзнание ще дойде.
Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате. Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите. Това вършат жените в Сливен. Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг. Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца.
към беседата >>
Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се.
Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват.
Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се.
Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля. Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява. Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият! Че какво от това? Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават.
към беседата >>
Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате.
Всички противоречиви стихове, които четохме, обясняват следното: да приведем всички противоречия в живота в хармония, и когато ги приведем, ще имаме една по-друга опитност в живота, по-друго съзнание ще дойде.
Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате.
Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите. Това вършат жените в Сливен. Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг. Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца. И той казва: "За да бъда като по-напред, трябва да вървя по пътя им " Това е изнудване на нашите религиозни убеждения.
към беседата >>
Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля.
Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се.
Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля.
Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява. Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият! Че какво от това? Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават.
към беседата >>
Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите.
Всички противоречиви стихове, които четохме, обясняват следното: да приведем всички противоречия в живота в хармония, и когато ги приведем, ще имаме една по-друга опитност в живота, по-друго съзнание ще дойде. Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате.
Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите.
Това вършат жените в Сливен. Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг. Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца. И той казва: "За да бъда като по-напред, трябва да вървя по пътя им " Това е изнудване на нашите религиозни убеждения.
към беседата >>
Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява.
Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля.
Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява.
Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият! Че какво от това? Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават.
към беседата >>
Това вършат жените в Сливен.
Всички противоречиви стихове, които четохме, обясняват следното: да приведем всички противоречия в живота в хармония, и когато ги приведем, ще имаме една по-друга опитност в живота, по-друго съзнание ще дойде. Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате. Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите.
Това вършат жените в Сливен.
Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг. Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца. И той казва: "За да бъда като по-напред, трябва да вървя по пътя им " Това е изнудване на нашите религиозни убеждения.
към беседата >>
Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият!
От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля. Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява.
Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият!
Че какво от това? Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават.
към беседата >>
Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг.
Всички противоречиви стихове, които четохме, обясняват следното: да приведем всички противоречия в живота в хармония, и когато ги приведем, ще имаме една по-друга опитност в живота, по-друго съзнание ще дойде. Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате. Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите. Това вършат жените в Сливен.
Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг.
Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца. И той казва: "За да бъда като по-напред, трябва да вървя по пътя им " Това е изнудване на нашите религиозни убеждения.
към беседата >>
Че какво от това?
Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля. Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява. Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият!
Че какво от това?
Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават.
към беседата >>
Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца.
Всички противоречиви стихове, които четохме, обясняват следното: да приведем всички противоречия в живота в хармония, и когато ги приведем, ще имаме една по-друга опитност в живота, по-друго съзнание ще дойде. Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате. Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите. Това вършат жените в Сливен. Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг.
Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца.
И той казва: "За да бъда като по-напред, трябва да вървя по пътя им " Това е изнудване на нашите религиозни убеждения.
към беседата >>
Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават.
Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля. Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява. Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият! Че какво от това?
Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават.
към беседата >>
И той казва: "За да бъда като по-напред, трябва да вървя по пътя им " Това е изнудване на нашите религиозни убеждения.
Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате. Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите. Това вършат жените в Сливен. Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг. Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца.
И той казва: "За да бъда като по-напред, трябва да вървя по пътя им " Това е изнудване на нашите религиозни убеждения.
към беседата >>
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят.
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят.
Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот.
към беседата >>
За да вървите по един правилен път, трябва да бъдете слепи за доброто и погрешките на другите.
За да вървите по един правилен път, трябва да бъдете слепи за доброто и погрешките на другите.
Който иска да знае моето мнение за него, аз нищо няма да му кажа, а ако ми иска 1000 лева, ще му дам. Ако му кажа, че е честен, добър човек и не му дам 1000-та лева, които ми иска, где остава последователността между думите и делата? Като му дам пари, то с това аз го похвалявам и му казвам: В моето лице ти имаш всичкото доверие. Та не трябва да се хвалим, а на дела да се вижда всичко.
към беседата >>
Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно?
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят.
Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно?
Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил.
към беседата >>
Който иска да знае моето мнение за него, аз нищо няма да му кажа, а ако ми иска 1000 лева, ще му дам.
За да вървите по един правилен път, трябва да бъдете слепи за доброто и погрешките на другите.
Който иска да знае моето мнение за него, аз нищо няма да му кажа, а ако ми иска 1000 лева, ще му дам.
Ако му кажа, че е честен, добър човек и не му дам 1000-та лева, които ми иска, где остава последователността между думите и делата? Като му дам пари, то с това аз го похвалявам и му казвам: В моето лице ти имаш всичкото доверие. Та не трябва да се хвалим, а на дела да се вижда всичко.
към беседата >>
Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом.
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно?
Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом.
Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко.
към беседата >>
Ако му кажа, че е честен, добър човек и не му дам 1000-та лева, които ми иска, где остава последователността между думите и делата?
За да вървите по един правилен път, трябва да бъдете слепи за доброто и погрешките на другите. Който иска да знае моето мнение за него, аз нищо няма да му кажа, а ако ми иска 1000 лева, ще му дам.
Ако му кажа, че е честен, добър човек и не му дам 1000-та лева, които ми иска, где остава последователността между думите и делата?
Като му дам пари, то с това аз го похвалявам и му казвам: В моето лице ти имаш всичкото доверие. Та не трябва да се хвалим, а на дела да се вижда всичко.
към беседата >>
Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше.
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом.
Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше.
Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията?
към беседата >>
Като му дам пари, то с това аз го похвалявам и му казвам: В моето лице ти имаш всичкото доверие.
За да вървите по един правилен път, трябва да бъдете слепи за доброто и погрешките на другите. Който иска да знае моето мнение за него, аз нищо няма да му кажа, а ако ми иска 1000 лева, ще му дам. Ако му кажа, че е честен, добър човек и не му дам 1000-та лева, които ми иска, где остава последователността между думите и делата?
Като му дам пари, то с това аз го похвалявам и му казвам: В моето лице ти имаш всичкото доверие.
Та не трябва да се хвалим, а на дела да се вижда всичко.
към беседата >>
Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше.
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше.
Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше.
Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия.
към беседата >>
Та не трябва да се хвалим, а на дела да се вижда всичко.
За да вървите по един правилен път, трябва да бъдете слепи за доброто и погрешките на другите. Който иска да знае моето мнение за него, аз нищо няма да му кажа, а ако ми иска 1000 лева, ще му дам. Ако му кажа, че е честен, добър човек и не му дам 1000-та лева, които ми иска, где остава последователността между думите и делата? Като му дам пари, то с това аз го похвалявам и му казвам: В моето лице ти имаш всичкото доверие.
Та не трябва да се хвалим, а на дела да се вижда всичко.
към беседата >>
Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот.
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше.
Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот.
Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа.
към беседата >>
От тази беседа да остане в ума ви следното, слепи и глухи да бъдете за грешките и добрините на другите, колкото ви е възможно повече.
От тази беседа да остане в ума ви следното, слепи и глухи да бъдете за грешките и добрините на другите, колкото ви е възможно повече.
Искам 75% да бъдете слепи и глухи, а 25% да прогледвате. Искам да бъдете днес бодри и весели!
към беседата >>
Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил.
Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот.
Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил.
Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица.
към беседата >>
Искам 75% да бъдете слепи и глухи, а 25% да прогледвате.
От тази беседа да остане в ума ви следното, слепи и глухи да бъдете за грешките и добрините на другите, колкото ви е възможно повече.
Искам 75% да бъдете слепи и глухи, а 25% да прогледвате.
Искам да бъдете днес бодри и весели!
към беседата >>
Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко.
Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил.
Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко.
Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси.
към беседата >>
Искам да бъдете днес бодри и весели!
От тази беседа да остане в ума ви следното, слепи и глухи да бъдете за грешките и добрините на другите, колкото ви е възможно повече. Искам 75% да бъдете слепи и глухи, а 25% да прогледвате.
Искам да бъдете днес бодри и весели!
към беседата >>
Питам: Где е философията?
Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко.
Питам: Где е философията?
- Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно.
към беседата >>
Сега ще направим обед, а след това гимнастика.
Сега ще направим обед, а след това гимнастика.
към беседата >>
- Няма никаква философия.
Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията?
- Няма никаква философия.
Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно. Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас.
към беседата >>
Всичко можете чрез Христа.
Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия.
Всичко можете чрез Христа.
Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно. Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас. Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения.
към беседата >>
Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица.
Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа.
Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица.
Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно. Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас. Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения. Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре.
към беседата >>
Това няма да ви спаси.
Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица.
Това няма да ви спаси.
Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно. Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас. Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения. Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре. Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си.
към беседата >>
Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно.
Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси.
Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно.
Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас. Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения. Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре. Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си.
към беседата >>
Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас.
- Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно.
Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас.
Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения. Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре. Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си.
към беседата >>
Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения.
Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно. Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас.
Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения.
Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре. Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си.
към беседата >>
Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре.
Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно. Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас. Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения.
Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре.
Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си.
към беседата >>
Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си.
Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно. Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас. Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения. Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре.
Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си.
към беседата >>
Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси.
Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси.
Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат. Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен! " За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение.
към беседата >>
Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат.
Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси.
Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат.
Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен! " За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога?
към беседата >>
Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен!
Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси. Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат.
Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен!
" За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати.
към беседата >>
" За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват.
Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси. Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат. Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен!
" За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват.
Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100.
към беседата >>
Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира.
Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси. Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат. Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен! " За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват.
Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира.
Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така?
към беседата >>
Тези капчици отгоре са благословение.
Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси. Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат. Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен! " За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира.
Тези капчици отгоре са благословение.
Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там.
към беседата >>
Благословение са, но кога?
Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат. Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен! " За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение.
Благословение са, но кога?
Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели.
към беседата >>
Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати.
Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен! " За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога?
Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати.
Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове.
към беседата >>
Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100.
" За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати.
Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100.
Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили.
към беседата >>
Защо е така?
Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100.
Защо е така?
Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват!
към беседата >>
Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там.
Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така?
Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там.
Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил.
към беседата >>
Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели.
Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там.
Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели.
Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината.
към беседата >>
Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове.
Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели.
Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове.
И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне!
към беседата >>
И то е, което сте си посели, те. приготвили.
Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове.
И то е, което сте си посели, те. приготвили.
Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил.
към беседата >>
Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват!
Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили.
Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват!
" Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем.
към беседата >>
" Ти си ги приготвил.
Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват!
" Ти си ги приготвил.
Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват.
към беседата >>
Христос не обяснява причината.
Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил.
Христос не обяснява причината.
Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей!
към беседата >>
Казваш: "Тези камъне!
Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината.
Казваш: "Тези камъне!
" Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си.
към беседата >>
" Ти си ги приготвил.
И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне!
" Ти си ги приготвил.
Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия.
към беседата >>
Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем.
Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил.
Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем.
Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме.
към беседата >>
Някои идват при мене и казват.
" Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем.
Някои идват при мене и казват.
"Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво?
към беседата >>
"Учителю, посей!
Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват.
"Учителю, посей!
" Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме?
към беседата >>
" Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си.
Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей!
" Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си.
Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа.
към беседата >>
Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия.
" Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си.
Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия.
Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо!
към беседата >>
Трънете ние ги създадохме.
Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия.
Трънете ние ги създадохме.
Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира.
към беседата >>
Чрез какво?
Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме.
Чрез какво?
Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните.
към беседата >>
Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме?
"Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво?
Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме?
Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник!
към беседата >>
Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа.
" Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме?
Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа.
"Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник! " Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада.
към беседата >>
"Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо!
Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа.
"Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо!
" И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник! " Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош.
към беседата >>
" И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира.
Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо!
" И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира.
Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник! " Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец.
към беседата >>
Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните.
Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира.
Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните.
Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник! " Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш.
към беседата >>
Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник!
Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните.
Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник!
" Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи.
към беседата >>
" Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада.
Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник!
" Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада.
И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е.
към беседата >>
И след това става по-лош.
"Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник! " Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада.
И след това става по-лош.
В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник.
към беседата >>
В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец.
" И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник! " Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош.
В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец.
Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен.
към беседата >>
Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш.
Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник! " Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец.
Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш.
Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете.
към беседата >>
Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи.
Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник! " Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш.
Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи.
Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба.
към беседата >>
Никакъв резултат няма, т.е.
" Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи.
Никакъв резултат няма, т.е.
има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром.
към беседата >>
има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник.
И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е.
има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник.
Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща.
към беседата >>
Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен.
В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник.
Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен.
Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща.
към беседата >>
Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете.
Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен.
Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете.
Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение.
към беседата >>
Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба.
Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете.
Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба.
Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!
към беседата >>
Та ние трябва да работим даром.
Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба.
Та ние трябва да работим даром.
Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!
към беседата >>
Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща.
има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром.
Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща.
Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!
към беседата >>
Горко ви, ако се научите да ви се плаща.
Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща.
Горко ви, ако се научите да ви се плаща.
Тъй говори новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!
към беседата >>
Тъй говори новото учение.
Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща.
Тъй говори новото учение.
Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!
към беседата >>
Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!
Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение.
Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!
към беседата >>
И тъй, дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става.
И тъй, дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става.
На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания. Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов. Любов за любов, такъв е законът. Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати.
към беседата >>
На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания.
И тъй, дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става.
На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания.
Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов. Любов за любов, такъв е законът. Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати.
към беседата >>
Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов.
И тъй, дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става. На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания.
Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов.
Любов за любов, такъв е законът. Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи.
към беседата >>
Любов за любов, такъв е законът.
И тъй, дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става. На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания. Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов.
Любов за любов, такъв е законът.
Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят.
към беседата >>
Например ти си го спасил.
И тъй, дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става. На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания. Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов. Любов за любов, такъв е законът.
Например ти си го спасил.
Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат.
към беседата >>
Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати.
И тъй, дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става. На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания. Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов. Любов за любов, такъв е законът. Например ти си го спасил.
Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати.
С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите.
към беседата >>
С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати.
На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания. Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов. Любов за любов, такъв е законът. Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати.
С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати.
С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло.
към беседата >>
С много малко иска той да се откопчи.
Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов. Любов за любов, такъв е законът. Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати.
С много малко иска той да се откопчи.
Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно.
към беседата >>
Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят.
Любов за любов, такъв е законът. Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи.
Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят.
Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона!
към беседата >>
Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат.
Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят.
Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат.
Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона! " Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо?
към беседата >>
Тъй правят адептите.
Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат.
Тъй правят адептите.
Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона! " Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка?
към беседата >>
Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло.
С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите.
Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло.
Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона! " Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта.
към беседата >>
Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно.
С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло.
Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно.
И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона! " Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно.
към беседата >>
И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона!
Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно.
И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона!
" Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв.
към беседата >>
" Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо?
Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона!
" Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо?
От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят.
към беседата >>
От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка?
Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона! " Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо?
От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка?
Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно.
към беседата >>
Не остава енергия за мозъка, за мисълта.
Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона! " Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка?
Не остава енергия за мозъка, за мисълта.
Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси.
към беседата >>
Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно.
Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона! " Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта.
Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно.
Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света!
към беседата >>
Законът е такъв.
И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона! " Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно.
Законът е такъв.
За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго.
към беседата >>
За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят.
" Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв.
За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят.
Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората!
към беседата >>
Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно.
От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят.
Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно.
И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората! " С един развален стомах не можеш да любиш.
към беседата >>
И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси.
Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно.
И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси.
Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората! " С един развален стомах не можеш да любиш. Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби.
към беседата >>
Няма здрав стомах в света!
Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси.
Няма здрав стомах в света!
И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората! " С един развален стомах не можеш да любиш. Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби. Човек с разстроен мозък също не може да люби.
към беседата >>
И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго.
Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света!
И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго.
У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората! " С един развален стомах не можеш да любиш. Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби. Човек с разстроен мозък също не може да люби. Човек с развален стомах 1/3 не може да люби, с развален мозък 3/3 не може да люби.
към беседата >>
У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората!
За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго.
У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората!
" С един развален стомах не можеш да любиш. Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби. Човек с разстроен мозък също не може да люби. Човек с развален стомах 1/3 не може да люби, с развален мозък 3/3 не може да люби.
към беседата >>
" С един развален стомах не можеш да любиш.
Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората!
" С един развален стомах не можеш да любиш.
Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби. Човек с разстроен мозък също не може да люби. Човек с развален стомах 1/3 не може да люби, с развален мозък 3/3 не може да люби.
към беседата >>
Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби.
И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората! " С един развален стомах не можеш да любиш.
Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби.
Човек с разстроен мозък също не може да люби. Човек с развален стомах 1/3 не може да люби, с развален мозък 3/3 не може да люби.
към беседата >>
Човек с разстроен мозък също не може да люби.
Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората! " С един развален стомах не можеш да любиш. Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби.
Човек с разстроен мозък също не може да люби.
Човек с развален стомах 1/3 не може да люби, с развален мозък 3/3 не може да люби.
към беседата >>
Човек с развален стомах 1/3 не може да люби, с развален мозък 3/3 не може да люби.
И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората! " С един развален стомах не можеш да любиш. Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби. Човек с разстроен мозък също не може да люби.
Човек с развален стомах 1/3 не може да люби, с развален мозък 3/3 не може да люби.
към беседата >>
Някои казват: "Това не е вярно, то душата работи." Питам, ако е така, защо душата не се прояви извън стомаха, дробовете и мозъка?
Някои казват: "Това не е вярно, то душата работи." Питам, ако е така, защо душата не се прояви извън стомаха, дробовете и мозъка?
Защо изисква храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка? И така, Бог е турил душата ни тъй затворена в тялото. Ще кажете:"Писано е: "Бог ще развали този търбух " Да, но ако човек направи стомаха и дробовете цел в живота си, те ще подадат заявление до Бога и Той ще ви уволни.
към беседата >>
Защо изисква храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка?
Някои казват: "Това не е вярно, то душата работи." Питам, ако е така, защо душата не се прояви извън стомаха, дробовете и мозъка?
Защо изисква храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка?
И така, Бог е турил душата ни тъй затворена в тялото. Ще кажете:"Писано е: "Бог ще развали този търбух " Да, но ако човек направи стомаха и дробовете цел в живота си, те ще подадат заявление до Бога и Той ще ви уволни.
към беседата >>
И така, Бог е турил душата ни тъй затворена в тялото.
Някои казват: "Това не е вярно, то душата работи." Питам, ако е така, защо душата не се прояви извън стомаха, дробовете и мозъка? Защо изисква храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка?
И така, Бог е турил душата ни тъй затворена в тялото.
Ще кажете:"Писано е: "Бог ще развали този търбух " Да, но ако човек направи стомаха и дробовете цел в живота си, те ще подадат заявление до Бога и Той ще ви уволни.
към беседата >>
Ще кажете:"Писано е: "Бог ще развали този търбух " Да, но ако човек направи стомаха и дробовете цел в живота си, те ще подадат заявление до Бога и Той ще ви уволни.
Някои казват: "Това не е вярно, то душата работи." Питам, ако е така, защо душата не се прояви извън стомаха, дробовете и мозъка? Защо изисква храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка? И така, Бог е турил душата ни тъй затворена в тялото.
Ще кажете:"Писано е: "Бог ще развали този търбух " Да, но ако човек направи стомаха и дробовете цел в живота си, те ще подадат заявление до Бога и Той ще ви уволни.
към беседата >>
Първо, поставете си за цел да имате здрави тела, здрави стомаси, гърди и здрави мозъци.
Първо, поставете си за цел да имате здрави тела, здрави стомаси, гърди и здрави мозъци.
Те чувствуват всеки по свой особен начин. Стомахът чувствува по един начин, мозъкът - по друг, дробовете - по трети начин. В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят. Там има ядене и пиене, там има кражба. В духовния свят няма, не стават кражби.
към беседата >>
Те чувствуват всеки по свой особен начин.
Първо, поставете си за цел да имате здрави тела, здрави стомаси, гърди и здрави мозъци.
Те чувствуват всеки по свой особен начин.
Стомахът чувствува по един начин, мозъкът - по друг, дробовете - по трети начин. В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят. Там има ядене и пиене, там има кражба. В духовния свят няма, не стават кражби. Дето има кражба, там е физическият свят.
към беседата >>
Стомахът чувствува по един начин, мозъкът - по друг, дробовете - по трети начин.
Първо, поставете си за цел да имате здрави тела, здрави стомаси, гърди и здрави мозъци. Те чувствуват всеки по свой особен начин.
Стомахът чувствува по един начин, мозъкът - по друг, дробовете - по трети начин.
В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят. Там има ядене и пиене, там има кражба. В духовния свят няма, не стават кражби. Дето има кражба, там е физическият свят. Тя тук става.
към беседата >>
В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят.
Първо, поставете си за цел да имате здрави тела, здрави стомаси, гърди и здрави мозъци. Те чувствуват всеки по свой особен начин. Стомахът чувствува по един начин, мозъкът - по друг, дробовете - по трети начин.
В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят.
Там има ядене и пиене, там има кражба. В духовния свят няма, не стават кражби. Дето има кражба, там е физическият свят. Тя тук става.
към беседата >>
Физическият живот е първо, необходимо условие за преминаване в духовния и Божествения живот.
Физическият живот е първо, необходимо условие за преминаване в духовния и Божествения живот.
При изучаването на духовния живот има три среди, през които минава Божествената мисъл. В научна форма бих казал, че тя минава през материална, субстанциална и есенциална среди. Или през стомаха, през белите дробове и през мозъка. Много ваши мисли минават през стомаха, много ваши мисли минават през белите дробове и през мозъка и след като минат през мозъка, те влизат през астралното тяло в астралния свят. И в астралния свят пак ще минат през три среди.
към беседата >>
Там има ядене и пиене, там има кражба.
Първо, поставете си за цел да имате здрави тела, здрави стомаси, гърди и здрави мозъци. Те чувствуват всеки по свой особен начин. Стомахът чувствува по един начин, мозъкът - по друг, дробовете - по трети начин. В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят.
Там има ядене и пиене, там има кражба.
В духовния свят няма, не стават кражби. Дето има кражба, там е физическият свят. Тя тук става.
към беседата >>
При изучаването на духовния живот има три среди, през които минава Божествената мисъл.
Физическият живот е първо, необходимо условие за преминаване в духовния и Божествения живот.
При изучаването на духовния живот има три среди, през които минава Божествената мисъл.
В научна форма бих казал, че тя минава през материална, субстанциална и есенциална среди. Или през стомаха, през белите дробове и през мозъка. Много ваши мисли минават през стомаха, много ваши мисли минават през белите дробове и през мозъка и след като минат през мозъка, те влизат през астралното тяло в астралния свят. И в астралния свят пак ще минат през три среди. От астралния свят ще влязат в света на Мъдростта, т.е.
към беседата >>
НАГОРЕ