НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
986
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
986
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
От всичко полезно ще се интересуваш.
Помолиш се 1–2 минути с думи и спираш. Нямаш търпение повече да се молиш. Смешно е да отидеш на училище и да кажеш на учителя си, че бързаш, не можеш да дочакаш края на часовете. Учителят ще ти каже: „Щом си имал работа и бързаш, по-добре беше да не дохождаш“. Ако пък си влязъл, нямаш право да казваш, че това или онова не те интересува.
От всичко полезно ще се интересуваш.
Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни. Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората. Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад.
към беседата >>
Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни.
Нямаш търпение повече да се молиш. Смешно е да отидеш на училище и да кажеш на учителя си, че бързаш, не можеш да дочакаш края на часовете. Учителят ще ти каже: „Щом си имал работа и бързаш, по-добре беше да не дохождаш“. Ако пък си влязъл, нямаш право да казваш, че това или онова не те интересува. От всичко полезно ще се интересуваш.
Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни.
Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората. Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си.
към беседата >>
Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората.
Смешно е да отидеш на училище и да кажеш на учителя си, че бързаш, не можеш да дочакаш края на часовете. Учителят ще ти каже: „Щом си имал работа и бързаш, по-добре беше да не дохождаш“. Ако пък си влязъл, нямаш право да казваш, че това или онова не те интересува. От всичко полезно ще се интересуваш. Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни.
Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората.
Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи.
към беседата >>
Прави са, но само в известни случаи.
Учителят ще ти каже: „Щом си имал работа и бързаш, по-добре беше да не дохождаш“. Ако пък си влязъл, нямаш право да казваш, че това или онова не те интересува. От всичко полезно ще се интересуваш. Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни. Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората.
Прави са, но само в известни случаи.
Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад.
към беседата >>
Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно.
Ако пък си влязъл, нямаш право да казваш, че това или онова не те интересува. От всичко полезно ще се интересуваш. Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни. Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората. Прави са, но само в известни случаи.
Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно.
Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад. Той показва, че от тебе ще стане човек.
към беседата >>
Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад.
От всичко полезно ще се интересуваш. Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни. Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората. Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно.
Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад.
Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад. Той показва, че от тебе ще стане човек. Който не гладува, не може да напредва.
към беседата >>
Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си.
Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни. Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората. Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад.
Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си.
Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад. Той показва, че от тебе ще стане човек. Който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.
към беседата >>
Друг е въпросът за болния, който не работи.
Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората. Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си.
Друг е въпросът за болния, който не работи.
Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад. Той показва, че от тебе ще стане човек. Който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.
към беседата >>
Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад.
Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи.
Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад.
Той показва, че от тебе ще стане човек. Който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.
към беседата >>
Той показва, че от тебе ще стане човек.
Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад.
Той показва, че от тебе ще стане човек.
Който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.
към беседата >>
Който не гладува, не може да напредва.
Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад. Той показва, че от тебе ще стане човек.
Който не гладува, не може да напредва.
Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.
към беседата >>
Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.
Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад. Той показва, че от тебе ще стане човек. Който не гладува, не може да напредва.
Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.
към беседата >>
Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това.
Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това.
Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни. Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена.
към беседата >>
Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни.
Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това.
Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни.
Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена.
към беседата >>
Ние имаме една златна монета в джоба си.
Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това. Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни.
Ние имаме една златна монета в джоба си.
Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета.
към беседата >>
Дали съм добър, или лош, монетата е златна.
Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това. Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни. Ние имаме една златна монета в джоба си.
Дали съм добър, или лош, монетата е златна.
Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото.
към беседата >>
Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна.
Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това. Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни. Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна.
Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна.
При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“.
към беседата >>
При всички условия то има цена.
Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това. Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни. Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна.
При всички условия то има цена.
Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание.
към беседата >>
Също така, истинското знание при всички условия има цена.
Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни. Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена.
Също така, истинското знание при всички условия има цена.
Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие.
към беседата >>
Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета.
Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена.
Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета.
Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания.
към беседата >>
Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото.
Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета.
Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото.
Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот.
към беседата >>
Те казват: „Този е добър, онзи е лош“.
Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото.
Те казват: „Този е добър, онзи е лош“.
Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си.
към беседата >>
Това не е знание.
При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“.
Това не е знание.
Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси?
към беседата >>
Лошият човек е в процес на развитие.
Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание.
Лошият човек е в процес на развитие.
Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси? – Устата.
към беседата >>
Той е на постоянни изпитания.
Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие.
Той е на постоянни изпитания.
Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси? – Устата. Тя или оправдава, или осъжда.
към беседата >>
Утре ще дава отчет за своя живот.
Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания.
Утре ще дава отчет за своя живот.
И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси? – Устата. Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си.
към беседата >>
И добрият човек ще дава отчет за живота си.
Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот.
И добрият човек ще дава отчет за живота си.
Кой ще ги спаси? – Устата. Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си.
към беседата >>
Кой ще ги спаси?
Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си.
Кой ще ги спаси?
– Устата. Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето.
към беседата >>
– Устата.
Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси?
– Устата.
Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва.
към беседата >>
Тя или оправдава, или осъжда.
Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси? – Устата.
Тя или оправдава, или осъжда.
Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете!
към беседата >>
Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си.
Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси? – Устата. Тя или оправдава, или осъжда.
Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си.
Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш.
към беседата >>
Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си.
И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси? – Устата. Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си.
Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си.
Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд.
към беседата >>
Това определя дали харесваш яденето.
Кой ще ги спаси? – Устата. Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си.
Това определя дали харесваш яденето.
И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата.
към беседата >>
И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва.
– Устата. Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето.
И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва.
Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа.
към беседата >>
Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете!
Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва.
Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете!
“ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала.
към беседата >>
“ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш.
Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете!
“ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш.
Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят.
към беседата >>
Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд.
Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш.
Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд.
В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея?
към беседата >>
В определения час всички били в гостилницата.
Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд.
В определения час всички били в гостилницата.
Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене.
към беседата >>
Едисон поръчал супа.
И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата.
Едисон поръчал супа.
Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин.
към беседата >>
Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала.
Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа.
Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала.
Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление.
към беседата >>
Чудели се всички, чудел се и гостилничарят.
“ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала.
Чудели се всички, чудел се и гостилничарят.
Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление. Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си.
към беседата >>
Супата била гореща, какво е станало с нея?
Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят.
Супата била гореща, какво е станало с нея?
Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление. Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си. В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.
към беседата >>
Едисон поръчал второ ядене.
В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея?
Едисон поръчал второ ядене.
И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление. Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си. В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.
към беседата >>
И с него постъпил по същия начин.
Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене.
И с него постъпил по същия начин.
Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление. Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си. В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.
към беседата >>
Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление.
Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин.
Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление.
Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си. В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.
към беседата >>
Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си.
Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление.
Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си.
В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.
към беседата >>
В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.
Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление. Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си.
В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.
към беседата >>
Като изучавате физиологически човешката уста, идвате до интересни заключения, а именно: някога горната устна излъчва светлина, а долната – топлина.
Като изучавате физиологически човешката уста, идвате до интересни заключения, а именно: някога горната устна излъчва светлина, а долната – топлина.
Когато горната устна излъчва светлина, равна по количество на топлината, която излиза от долната устна, казваме, че устата е нормална. Това се забелязва и външно, и вътрешно. Червеният цвят на устните е цвят на спектъра, от разложената бяла светлина. Ако червеният цвят на устните не е красив, това показва, че в устата има нещо неправилно. Количеството на светлината и топлината на устните не е достатъчно.
към беседата >>
Когато горната устна излъчва светлина, равна по количество на топлината, която излиза от долната устна, казваме, че устата е нормална.
Като изучавате физиологически човешката уста, идвате до интересни заключения, а именно: някога горната устна излъчва светлина, а долната – топлина.
Когато горната устна излъчва светлина, равна по количество на топлината, която излиза от долната устна, казваме, че устата е нормална.
Това се забелязва и външно, и вътрешно. Червеният цвят на устните е цвят на спектъра, от разложената бяла светлина. Ако червеният цвят на устните не е красив, това показва, че в устата има нещо неправилно. Количеството на светлината и топлината на устните не е достатъчно. Когато и качеството на светлината и топлината на устните са еднакви, казваме, че устата е правилна.
към беседата >>
Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.
(втори вариант)
Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно. Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно.
Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.
към втори вариант >>
Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели.
(втори вариант)
Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има. Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект.
Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели.
Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.
към втори вариант >>
Ние изучаваме живота.
(втори вариант)
Ние изучаваме живота.
Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш.
към втори вариант >>
Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.
(втори вариант)
Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има. Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект. Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели.
Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.
към втори вариант >>
Животът има известни качества.
(втори вариант)
Ние изучаваме живота.
Животът има известни качества.
Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста.
към втори вариант >>
Да кажем, че тази, уста е много дебела.
(втори вариант)
Да кажем, че тази, уста е много дебела.
Между устата и носа има едно съответствие. Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите. Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете. Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу , това е едно състояние на мъчнотии. Когато краищата се подигат, това е благоприятно.
към втори вариант >>
Ако тези качества ги няма, тогава не е живот.
(втори вариант)
Ние изучаваме живота. Животът има известни качества.
Ако тези качества ги няма, тогава не е живот.
Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста?
към втори вариант >>
Между устата и носа има едно съответствие.
(втори вариант)
Да кажем, че тази, уста е много дебела.
Между устата и носа има едно съответствие.
Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите. Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете. Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу , това е едно състояние на мъчнотии. Когато краищата се подигат, това е благоприятно.
към втори вариант >>
Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане.
(втори вариант)
Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот.
Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане.
Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си.
към втори вариант >>
Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите.
(втори вариант)
Да кажем, че тази, уста е много дебела. Между устата и носа има едно съответствие.
Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите.
Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете. Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу , това е едно състояние на мъчнотии. Когато краищата се подигат, това е благоприятно.
към втори вариант >>
Пресищането не е учение.
(втори вариант)
Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане.
Пресищането не е учение.
При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека.
към втори вариант >>
Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете.
(втори вариант)
Да кажем, че тази, уста е много дебела. Между устата и носа има едно съответствие. Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите.
Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете.
Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу , това е едно състояние на мъчнотии. Когато краищата се подигат, това е благоприятно.
към втори вариант >>
При учението учиш едно нещо, за да го знаеш.
(втори вариант)
Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение.
При учението учиш едно нещо, за да го знаеш.
Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек.
към втори вариант >>
Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу , това е едно състояние на мъчнотии.
(втори вариант)
Да кажем, че тази, уста е много дебела. Между устата и носа има едно съответствие. Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите. Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете.
Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу , това е едно състояние на мъчнотии.
Когато краищата се подигат, това е благоприятно.
към втори вариант >>
Запример изучаваш човешките уста.
(втори вариант)
Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш.
Запример изучаваш човешките уста.
Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек.
към втори вариант >>
Когато краищата се подигат, това е благоприятно.
(втори вариант)
Да кажем, че тази, уста е много дебела. Между устата и носа има едно съответствие. Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите. Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете. Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу , това е едно състояние на мъчнотии.
Когато краищата се подигат, това е благоприятно.
към втори вариант >>
Какво нещо са човешките уста?
(втори вариант)
Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста.
Какво нещо са човешките уста?
Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната.
към втори вариант >>
Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм.
(втори вариант)
Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм.
Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите. Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си. Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят. И младата мома се усмихва.
към втори вариант >>
Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си.
(втори вариант)
Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста?
Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си.
Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си.
към втори вариант >>
Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите.
(втори вариант)
Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм.
Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите.
Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си. Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят. И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени.
към втори вариант >>
Устата е необходима за човека.
(втори вариант)
Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си.
Устата е необходима за човека.
Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически.
към втори вариант >>
Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си.
(втори вариант)
Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм. Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите.
Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си.
Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят. И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското.
към втори вариант >>
Без уста човек няма да бъде човек.
(втори вариант)
При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека.
Без уста човек няма да бъде човек.
С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек.
към втори вариант >>
Младите постоянно си гладят мустаците.
(втори вариант)
Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм. Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите. Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си.
Младите постоянно си гладят мустаците.
Много хубаво правят. И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите.
към втори вариант >>
С уста е човек.
(втори вариант)
Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек.
С уста е човек.
Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае.
към втори вариант >>
Много хубаво правят.
(втори вариант)
Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм. Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите. Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си. Младите постоянно си гладят мустаците.
Много хубаво правят.
И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота.
към втори вариант >>
Първото нещо е да възприемем храната.
(втори вариант)
Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек.
Първото нещо е да възприемем храната.
А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет.
към втори вариант >>
И младата мома се усмихва.
(втори вариант)
Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм. Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите. Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си. Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят.
И младата мома се усмихва.
Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола.
към втори вариант >>
А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си.
(втори вариант)
Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната.
А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си.
Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи.
към втори вариант >>
Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени.
(втори вариант)
Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите. Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си. Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят. И младата мома се усмихва.
Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени.
А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото.
към втори вариант >>
Най-първо възприема храната физически.
(втори вариант)
Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си.
Най-първо възприема храната физически.
От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали?
към втори вариант >>
А пък първото положение е истинското.
(втори вариант)
Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си. Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят. И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени.
А пък първото положение е истинското.
Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога.
към втори вариант >>
От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек.
(втори вариант)
Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически.
От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек.
От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти.
към втори вариант >>
Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите.
(втори вариант)
Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят. И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското.
Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите.
Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си.
към втори вариант >>
От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае.
(втори вариант)
С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек.
От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае.
Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд.
към втори вариант >>
Това са крайности в живота.
(втори вариант)
Много хубаво правят. И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите.
Това са крайности в живота.
Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве.
към втори вариант >>
Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет.
(втори вариант)
Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае.
Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет.
Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума.
към втори вариант >>
Те не са нещо от Бога, а от дявола.
(втори вариант)
И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота.
Те не са нещо от Бога, а от дявола.
Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща.
към втори вариант >>
Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи.
(втори вариант)
А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет.
Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи.
Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота.
към втори вариант >>
Ще благодариш на Бога за челото.
(втори вариант)
Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола.
Ще благодариш на Бога за челото.
Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща. Ние правим известни гимнастически упражнения отвън.
към втори вариант >>
Колко пъти не сте се пропивали?
(втори вариант)
Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи.
Колко пъти не сте се пропивали?
Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга.
към втори вариант >>
Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога.
(втори вариант)
А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото.
Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога.
Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща. Ние правим известни гимнастически упражнения отвън. Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен.
към втори вариант >>
Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти.
(втори вариант)
От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали?
Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти.
Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга. Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори.
към втори вариант >>
Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си.
(втори вариант)
Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога.
Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си.
Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща. Ние правим известни гимнастически упражнения отвън. Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен. А пък някой път изпитвате горчиви чувства.
към втори вариант >>
Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд.
(втори вариант)
От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти.
Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд.
Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга. Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори. Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието.
към втори вариант >>
Те са физиологически неща, които внасят здраве.
(втори вариант)
Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си.
Те са физиологически неща, които внасят здраве.
После ще дойдат другите неща. Ние правим известни гимнастически упражнения отвън. Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен. А пък някой път изпитвате горчиви чувства.
към втори вариант >>
Също така е и за всяка една дума.
(втори вариант)
Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд.
Също така е и за всяка една дума.
Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга. Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори. Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието. Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.
към втори вариант >>
После ще дойдат другите неща.
(втори вариант)
Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве.
После ще дойдат другите неща.
Ние правим известни гимнастически упражнения отвън. Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен. А пък някой път изпитвате горчиви чувства.
към втори вариант >>
Това влиза в хигиената на живота.
(втори вариант)
Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума.
Това влиза в хигиената на живота.
Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга. Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори. Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието. Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.
към втори вариант >>
Ние правим известни гимнастически упражнения отвън.
(втори вариант)
Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща.
Ние правим известни гимнастически упражнения отвън.
Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен. А пък някой път изпитвате горчиви чувства.
към втори вариант >>
Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга.
(втори вариант)
Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота.
Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга.
Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори. Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието. Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.
към втори вариант >>
Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен.
(втори вариант)
Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща. Ние правим известни гимнастически упражнения отвън.
Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен.
А пък някой път изпитвате горчиви чувства.
към втори вариант >>
Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори.
(втори вариант)
Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга.
Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори.
Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието. Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.
към втори вариант >>
А пък някой път изпитвате горчиви чувства.
(втори вариант)
Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща. Ние правим известни гимнастически упражнения отвън. Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен.
А пък някой път изпитвате горчиви чувства.
към втори вариант >>
Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието.
(втори вариант)
Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга. Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори.
Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието.
Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.
към втори вариант >>
Хубаво е да срещнеш една красива уста.
(втори вариант)
Хубаво е да срещнеш една красива уста.
Колко хубаво е това! То е изражение на любовта. От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници.
към втори вариант >>
Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.
(втори вариант)
Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга. Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори. Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието.
Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.
към втори вариант >>
Колко хубаво е това!
(втори вариант)
Хубаво е да срещнеш една красива уста.
Колко хубаво е това!
То е изражение на любовта. От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни.
към втори вариант >>
Също езикът дава директива, как да излизат думите.
(втори вариант)
Също езикът дава директива, как да излизат думите.
Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите. Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви. Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно.
към втори вариант >>
То е изражение на любовта.
(втори вариант)
Хубаво е да срещнеш една красива уста. Колко хубаво е това!
То е изражение на любовта.
От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна.
към втори вариант >>
Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите.
(втори вариант)
Също езикът дава директива, как да излизат думите.
Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите.
Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви. Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено.
към втори вариант >>
От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина.
(втори вариант)
Хубаво е да срещнеш една красива уста. Колко хубаво е това! То е изражение на любовта.
От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина.
Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна.
към втори вариант >>
Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви.
(втори вариант)
Също езикът дава директива, как да излизат думите. Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите.
Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви.
Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно.
към втори вариант >>
Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото.
(втори вариант)
Хубаво е да срещнеш една красива уста. Колко хубаво е това! То е изражение на любовта. От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина.
Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото.
И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата.
(втори вариант)
Също езикът дава директива, как да излизат думите. Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите. Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви.
Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата.
Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има.
към втори вариант >>
И старите имат любовници, и младите имат любовници.
(втори вариант)
Хубаво е да срещнеш една красива уста. Колко хубаво е това! То е изражение на любовта. От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото.
И старите имат любовници, и младите имат любовници.
Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост.
към втори вариант >>
Кълчене има само в невежия.
(втори вариант)
Също езикът дава директива, как да излизат думите. Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите. Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви. Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата.
Кълчене има само в невежия.
Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има. Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек?
към втори вариант >>
Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни.
(втори вариант)
Колко хубаво е това! То е изражение на любовта. От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници.
Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни.
Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост. Няма противоречие в тях.
към втори вариант >>
Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно.
(втори вариант)
Също езикът дава директива, как да излизат думите. Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите. Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви. Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия.
Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно.
Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има. Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек? Да се спре и да се моли ли?
към втори вариант >>
Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна.
(втори вариант)
То е изражение на любовта. От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни.
Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна.
Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост. Няма противоречие в тях. Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади.
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите. Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви. Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно.
Много естествено.
Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има. Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек? Да се спре и да се моли ли? И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.
към втори вариант >>
Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна.
(втори вариант)
От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна.
Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна.
Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост. Няма противоречие в тях. Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади. Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“
към втори вариант >>
Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно.
(втори вариант)
Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви. Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено.
Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно.
Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има. Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек? Да се спре и да се моли ли? И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.
към втори вариант >>
Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна.
(втори вариант)
Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна.
Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна.
Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост. Няма противоречие в тях. Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади. Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“
към втори вариант >>
Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има.
(втори вариант)
Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно.
Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има.
Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек? Да се спре и да се моли ли? И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.
към втори вариант >>
Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост.
(втори вариант)
И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна.
Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост.
Няма противоречие в тях. Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади. Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“
към втори вариант >>
Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек?
(втори вариант)
Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има.
Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек?
Да се спре и да се моли ли? И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.
към втори вариант >>
Няма противоречие в тях.
(втори вариант)
Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост.
Няма противоречие в тях.
Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади. Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“
към втори вариант >>
Да се спре и да се моли ли?
(втори вариант)
Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има. Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек?
Да се спре и да се моли ли?
И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.
към втори вариант >>
Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади.
(втори вариант)
Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост. Няма противоречие в тях.
Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади.
Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“
към втори вариант >>
И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.
(втори вариант)
Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има. Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек? Да се спре и да се моли ли?
И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.
към втори вариант >>
Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“
(втори вариант)
Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост. Няма противоречие в тях. Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади.
Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“
към втори вариант >>
За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно.
(втори вариант)
За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно.
Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие. То зависи от много малки работи. Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор.
към втори вариант >>
Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек.
(втори вариант)
Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек.
Не съдете злото в човека. Така ти ще осакатиш човека. Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите.
към втори вариант >>
Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие.
(втори вариант)
За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно.
Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие.
То зависи от много малки работи. Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви?
към втори вариант >>
Не съдете злото в човека.
(втори вариант)
Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек.
Не съдете злото в човека.
Така ти ще осакатиш човека. Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски.
към втори вариант >>
То зависи от много малки работи.
(втори вариант)
За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно. Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие.
То зависи от много малки работи.
Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога?
към втори вариант >>
Така ти ще осакатиш човека.
(втори вариант)
Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек. Не съдете злото в човека.
Така ти ще осакатиш човека.
Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста.
към втори вариант >>
Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал.
(втори вариант)
За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно. Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие. То зависи от много малки работи.
Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал.
У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите.
към втори вариант >>
Извади това зло от човека.
(втори вариант)
Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек. Не съдете злото в човека. Така ти ще осакатиш човека.
Извади това зло от човека.
Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш.
към втори вариант >>
У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери.
(втори вариант)
За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно. Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие. То зависи от много малки работи. Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал.
У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери.
Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата.
към втори вариант >>
Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън.
(втори вариант)
Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек. Не съдете злото в човека. Така ти ще осакатиш човека. Извади това зло от човека.
Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън.
Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш. Ще те изхвърлят с такива уста.
към втори вариант >>
Искате да имате богат баща, някой учен, професор.
(втори вариант)
За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно. Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие. То зависи от много малки работи. Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери.
Искате да имате богат баща, някой учен, професор.
Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни.
към втори вариант >>
Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите.
(втори вариант)
Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек. Не съдете злото в човека. Така ти ще осакатиш човека. Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън.
Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите.
Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш. Ще те изхвърлят с такива уста. Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш.
към втори вариант >>
Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви?
(втори вариант)
Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие. То зависи от много малки работи. Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор.
Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви?
Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни.
към втори вариант >>
Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски.
(втори вариант)
Не съдете злото в човека. Така ти ще осакатиш човека. Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите.
Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски.
Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш. Ще те изхвърлят с такива уста. Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш. Иди при Него с най-хубавото разположение.
към втори вариант >>
Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога?
(втори вариант)
То зависи от много малки работи. Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви?
Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога?
И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста.
(втори вариант)
Така ти ще осакатиш човека. Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски.
Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста.
С неправилни уста не може да се молиш. Ще те изхвърлят с такива уста. Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш. Иди при Него с най-хубавото разположение.
към втори вариант >>
И при това нямате търпение да се помолите.
(втори вариант)
Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога?
И при това нямате търпение да се помолите.
Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно.
към втори вариант >>
С неправилни уста не може да се молиш.
(втори вариант)
Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста.
С неправилни уста не може да се молиш.
Ще те изхвърлят с такива уста. Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш. Иди при Него с най-хубавото разположение.
към втори вариант >>
Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата.
(втори вариант)
У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите.
Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата.
Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено.
към втори вариант >>
Ще те изхвърлят с такива уста.
(втори вариант)
Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш.
Ще те изхвърлят с такива уста.
Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш. Иди при Него с най-хубавото разположение.
към втори вариант >>
Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни.
(втори вариант)
Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата.
Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни.
Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно.
към втори вариант >>
Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш.
(втори вариант)
Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш. Ще те изхвърлят с такива уста.
Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш.
Иди при Него с най-хубавото разположение.
към втори вариант >>
Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни.
(втори вариант)
Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни.
Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни.
Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние.
към втори вариант >>
Иди при Него с най-хубавото разположение.
(втори вариант)
Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш. Ще те изхвърлят с такива уста. Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш.
Иди при Него с най-хубавото разположение.
към втори вариант >>
Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно.
(втори вариант)
Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни.
Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно.
Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен.
към втори вариант >>
Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго.
(втори вариант)
Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго.
Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения. Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот. Животът е един. Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един.
към втори вариант >>
Прави са, но кога богатството не е полезно.
(втори вариант)
И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно.
Прави са, но кога богатството не е полезно.
Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен. Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане.
към втори вариант >>
Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения.
(втори вариант)
Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго.
Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения.
Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот. Животът е един. Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш.
към втори вариант >>
Яденето е полезно, когато ядеш умерено.
(втори вариант)
Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно.
Яденето е полезно, когато ядеш умерено.
Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен. Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане. Човек, който не гладува, не може да напредва.
към втори вариант >>
Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот.
(втори вариант)
Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго. Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения.
Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот.
Животът е един. Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота.
към втори вариант >>
Но щом преядеш, тогава е вредно.
(втори вариант)
Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено.
Но щом преядеш, тогава е вредно.
Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен. Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане. Човек, който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“
към втори вариант >>
Животът е един.
(втори вариант)
Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго. Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения. Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот.
Животът е един.
Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота. В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш.
към втори вариант >>
Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние.
(втори вариант)
Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно.
Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние.
Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен. Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане. Човек, който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“
към втори вариант >>
Животът е непреривен.
(втори вариант)
Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго. Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения. Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот. Животът е един.
Животът е непреривен.
Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота. В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш. Когато не си добре настроен, тогава си на сън.
към втори вариант >>
Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен.
(втори вариант)
Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние.
Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен.
Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане. Човек, който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“
към втори вариант >>
Ставане, лягане са процеси, а животът е един.
(втори вариант)
Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго. Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения. Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот. Животът е един. Животът е непреривен.
Ставане, лягане са процеси, а животът е един.
И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота. В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш. Когато не си добре настроен, тогава си на сън. А пък във време на енергичния живот ще работиш.
към втори вариант >>
Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане.
(втори вариант)
Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен.
Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане.
Човек, който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“
към втори вариант >>
И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш.
(втори вариант)
Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения. Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот. Животът е един. Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един.
И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш.
Ще живееш два различни живота. В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш. Когато не си добре настроен, тогава си на сън. А пък във време на енергичния живот ще работиш.
към втори вариант >>
Човек, който не гладува, не може да напредва.
(втори вариант)
Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен. Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане.
Човек, който не гладува, не може да напредва.
Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“
към втори вариант >>
Ще живееш два различни живота.
(втори вариант)
Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот. Животът е един. Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш.
Ще живееш два различни живота.
В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш. Когато не си добре настроен, тогава си на сън. А пък във време на енергичния живот ще работиш.
към втори вариант >>
Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“
(втори вариант)
Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен. Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане. Човек, който не гладува, не може да напредва.
Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“
към втори вариант >>
В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш.
(втори вариант)
Животът е един. Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота.
В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш.
Когато не си добре настроен, тогава си на сън. А пък във време на енергичния живот ще работиш.
към втори вариант >>
Искам да ви изнеса някои положения, които са верни.
(втори вариант)
Искам да ви изнеса някои положения, които са верни.
Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни. Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна. Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена.
към втори вариант >>
Когато не си добре настроен, тогава си на сън.
(втори вариант)
Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота. В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш.
Когато не си добре настроен, тогава си на сън.
А пък във време на енергичния живот ще работиш.
към втори вариант >>
Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни.
(втори вариант)
Искам да ви изнеса някои положения, които са верни.
Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни.
Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна. Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена. Човек може да има известно знание.
към втори вариант >>
А пък във време на енергичния живот ще работиш.
(втори вариант)
Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота. В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш. Когато не си добре настроен, тогава си на сън.
А пък във време на енергичния живот ще работиш.
към втори вариант >>
Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна.
(втори вариант)
Искам да ви изнеса някои положения, които са верни. Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни.
Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна.
Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена. Човек може да има известно знание. Знанието е ценно.
към втори вариант >>
Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата.
(втори вариант)
Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата.
Някой път е хубаво да имаш големи уста. Има една песен, която ще учим. Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде.
към втори вариант >>
Тя не става златна от моята доброта.
(втори вариант)
Искам да ви изнеса някои положения, които са верни. Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни. Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна.
Тя не става златна от моята доброта.
Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена. Човек може да има известно знание. Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета.
към втори вариант >>
Някой път е хубаво да имаш големи уста.
(втори вариант)
Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата.
Някой път е хубаво да имаш големи уста.
Има една песен, която ще учим. Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави.
към втори вариант >>
Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна.
(втори вариант)
Искам да ви изнеса някои положения, които са верни. Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни. Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна. Тя не става златна от моята доброта.
Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна.
Има все същата цена. Човек може да има известно знание. Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“.
към втори вариант >>
Има една песен, която ще учим.
(втори вариант)
Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата. Някой път е хубаво да имаш големи уста.
Има една песен, която ще учим.
Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави. Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко.
към втори вариант >>
Има все същата цена.
(втори вариант)
Искам да ви изнеса някои положения, които са верни. Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни. Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна. Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна.
Има все същата цена.
Човек може да има известно знание. Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек.
към втори вариант >>
Тя е песен за човешкото лице.
(втори вариант)
Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата. Някой път е хубаво да имаш големи уста. Има една песен, която ще учим.
Тя е песен за човешкото лице.
(Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави. Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко. Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“
към втори вариант >>
Човек може да има известно знание.
(втори вариант)
Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни. Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна. Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена.
Човек може да има известно знание.
Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек.
към втори вариант >>
(Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха.
(втори вариант)
Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата. Някой път е хубаво да имаш големи уста. Има една песен, която ще учим. Тя е песен за човешкото лице.
(Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха.
Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави. Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко. Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“
към втори вариант >>
Знанието е ценно.
(втори вариант)
Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна. Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена. Човек може да има известно знание.
Знанието е ценно.
Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет.
към втори вариант >>
Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде.
(втори вариант)
Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата. Някой път е хубаво да имаш големи уста. Има една песен, която ще учим. Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха.
Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде.
Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави. Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко. Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“
към втори вариант >>
Едно нещо, което знаеш, е като една монета.
(втори вариант)
Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена. Човек може да има известно знание. Знанието е ценно.
Едно нещо, което знаеш, е като една монета.
За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят.
към втори вариант >>
Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави.
(втори вариант)
Някой път е хубаво да имаш големи уста. Има една песен, която ще учим. Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде.
Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави.
Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко. Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“
към втори вариант >>
За някого казвате: „Този човек е лош“.
(втори вариант)
Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена. Човек може да има известно знание. Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета.
За някого казвате: „Този човек е лош“.
Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял.
към втори вариант >>
Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко.
(втори вариант)
Има една песен, която ще учим. Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави.
Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко.
Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“
към втори вариант >>
Обаче стига му ума на този човек.
(втори вариант)
Има все същата цена. Човек може да има известно знание. Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“.
Обаче стига му ума на този човек.
Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш.
към втори вариант >>
Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“
(втори вариант)
Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави. Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко.
Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“
към втори вариант >>
Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек.
(втори вариант)
Човек може да има известно знание. Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек.
Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек.
Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не.
към втори вариант >>
Младите я имат вече.
(втори вариант)
Младите я имат вече.
Ще я учим. Малко е мъчна. Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек?
към втори вариант >>
Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет.
(втори вариант)
Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек.
Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет.
Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не.
към втори вариант >>
Ще я учим.
(втори вариант)
Младите я имат вече.
Ще я учим.
Малко е мъчна. Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек? Трябва да учи.
към втори вариант >>
Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят.
(втори вариант)
Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет.
Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят.
Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата.
към втори вариант >>
Малко е мъчна.
(втори вариант)
Младите я имат вече. Ще я учим.
Малко е мъчна.
Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек? Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес.
към втори вариант >>
Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял.
(втори вариант)
За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят.
Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял.
Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите.
към втори вариант >>
Това е една песен, в която няма нищо отрицателно.
(втори вариант)
Младите я имат вече. Ще я учим. Малко е мъчна.
Това е една песен, в която няма нищо отрицателно.
Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек? Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане.
към втори вариант >>
Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш.
(втори вариант)
Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял.
Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш.
Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите. Като влезете в гостилницата, защо плащате?
към втори вариант >>
Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави.
(втори вариант)
Младите я имат вече. Ще я учим. Малко е мъчна. Това е една песен, в която няма нищо отрицателно.
Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави.
Какво трябва да прави човек? Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила.
към втори вариант >>
Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не.
(втори вариант)
Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш.
Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не.
Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите. Като влезете в гостилницата, защо плащате? Защо ви се отваря устата?
към втори вариант >>
Какво трябва да прави човек?
(втори вариант)
Младите я имат вече. Ще я учим. Малко е мъчна. Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави.
Какво трябва да прави човек?
Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне.
към втори вариант >>
Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не.
(втори вариант)
Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не.
Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не.
Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите. Като влезете в гостилницата, защо плащате? Защо ви се отваря устата? Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“
към втори вариант >>
Трябва да учи.
(втори вариант)
Ще я учим. Малко е мъчна. Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек?
Трябва да учи.
Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса.
към втори вариант >>
Някой път има кривене на устата.
(втори вариант)
Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не.
Някой път има кривене на устата.
От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите. Като влезете в гостилницата, защо плащате? Защо ви се отваря устата? Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“
към втори вариант >>
Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес.
(втори вариант)
Малко е мъчна. Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек? Трябва да учи.
Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес.
Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето.
към втори вариант >>
От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите.
(втори вариант)
Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата.
От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите.
Като влезете в гостилницата, защо плащате? Защо ви се отваря устата? Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“
към втори вариант >>
Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане.
(втори вариант)
Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек? Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес.
Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане.
Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето. Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса.
към втори вариант >>
Като влезете в гостилницата, защо плащате?
(втори вариант)
Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите.
Като влезете в гостилницата, защо плащате?
Защо ви се отваря устата? Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“
към втори вариант >>
Да бъдем една сила.
(втори вариант)
Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек? Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане.
Да бъдем една сила.
Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето. Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса. И цялата земя да му туриш, пак да не се къса.
към втори вариант >>
Защо ви се отваря устата?
(втори вариант)
Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите. Като влезете в гостилницата, защо плащате?
Защо ви се отваря устата?
Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“
към втори вариант >>
Аз наричам силен човек този, който може да се огъне.
(втори вариант)
Какво трябва да прави човек? Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила.
Аз наричам силен човек този, който може да се огъне.
Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето. Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса. И цялата земя да му туриш, пак да не се къса. В мъчнотиите да не се късаме.
към втори вариант >>
Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“
(втори вариант)
Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите. Като влезете в гостилницата, защо плащате? Защо ви се отваря устата?
Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“
към втори вариант >>
Едно въже да се огъне, но да не се скъса.
(втори вариант)
Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне.
Едно въже да се огъне, но да не се скъса.
Да е яко въжето. Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса. И цялата земя да му туриш, пак да не се къса. В мъчнотиите да не се късаме.
към втори вариант >>
Едисон искал да направи една шега.
(втори вариант)
Едисон искал да направи една шега.
Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност.
към втори вариант >>
Да е яко въжето.
(втори вариант)
Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса.
Да е яко въжето.
Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса. И цялата земя да му туриш, пак да не се къса. В мъчнотиите да не се късаме.
към втори вариант >>
Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости.
(втори вариант)
Едисон искал да направи една шега.
Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости.
Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил.
към втори вариант >>
Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса.
(втори вариант)
Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето.
Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса.
И цялата земя да му туриш, пак да не се къса. В мъчнотиите да не се късаме.
към втори вариант >>
Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата.
(втори вариант)
Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости.
Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата.
Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват.
към втори вариант >>
И цялата земя да му туриш, пак да не се къса.
(втори вариант)
Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето. Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса.
И цялата земя да му туриш, пак да не се къса.
В мъчнотиите да не се късаме.
към втори вариант >>
Супата замръзнала.
(втори вариант)
Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата.
Супата замръзнала.
Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят.
към втори вариант >>
В мъчнотиите да не се късаме.
(втори вариант)
Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето. Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса. И цялата земя да му туриш, пак да не се къса.
В мъчнотиите да не се късаме.
към втори вариант >>
Станала лед вътре.
(втори вариант)
Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала.
Станала лед вътре.
Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил.
към втори вариант >>
Бог ни изпитва.
(втори вариант)
Бог ни изпитва.
За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо. И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена. Работата на втория ден е недовършена в нас. Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не. Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро.
към втори вариант >>
Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност.
(втори вариант)
Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала. Станала лед вътре.
Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност.
Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил. Едисон се посмял.
към втори вариант >>
За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо.
(втори вариант)
Бог ни изпитва.
За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо.
И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена. Работата на втория ден е недовършена в нас. Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не. Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро. Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро.
към втори вариант >>
Носят бифтек, печено и той се смразил.
(втори вариант)
Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност.
Носят бифтек, печено и той се смразил.
Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил. Едисон се посмял. Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.
към втори вариант >>
И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена.
(втори вариант)
Бог ни изпитва. За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо.
И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена.
Работата на втория ден е недовършена в нас. Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не. Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро. Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро. Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.
към втори вариант >>
Носят печени кокошки и те замръзват.
(втори вариант)
Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил.
Носят печени кокошки и те замръзват.
Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил. Едисон се посмял. Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.
към втори вариант >>
Работата на втория ден е недовършена в нас.
(втори вариант)
Бог ни изпитва. За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо. И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена.
Работата на втория ден е недовършена в нас.
Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не. Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро. Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро. Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.
към втори вариант >>
Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят.
(втори вариант)
Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват.
Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят.
Не яли и Едисон платил. Едисон се посмял. Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.
към втори вариант >>
Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не.
(втори вариант)
Бог ни изпитва. За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо. И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена. Работата на втория ден е недовършена в нас.
Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не.
Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро. Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро. Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.
към втори вариант >>
Не яли и Едисон платил.
(втори вариант)
Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят.
Не яли и Едисон платил.
Едисон се посмял. Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.
към втори вариант >>
Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро.
(втори вариант)
Бог ни изпитва. За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо. И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена. Работата на втория ден е недовършена в нас. Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не.
Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро.
Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро. Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.
към втори вариант >>
Едисон се посмял.
(втори вариант)
Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил.
Едисон се посмял.
Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.
към втори вариант >>
Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро.
(втори вариант)
За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо. И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена. Работата на втория ден е недовършена в нас. Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не. Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро.
Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро.
Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.
към втори вариант >>
Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.
(втори вариант)
Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил. Едисон се посмял.
Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.
към втори вариант >>
Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.
(втори вариант)
И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена. Работата на втория ден е недовършена в нас. Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не. Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро. Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро.
Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.
към втори вариант >>
Тук имате една нормална уста.
(втори вариант)
Тук имате една нормална уста.
Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник. От физиологическо гледище е интересна човешката уста. Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние.
към втори вариант >>
Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник.
(втори вариант)
Тук имате една нормална уста.
Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник.
От физиологическо гледище е интересна човешката уста. Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно.
към втори вариант >>
От физиологическо гледище е интересна човешката уста.
(втори вариант)
Тук имате една нормална уста. Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник.
От физиологическо гледище е интересна човешката уста.
Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината.
към втори вариант >>
Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина.
(втори вариант)
Тук имате една нормална уста. Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник. От физиологическо гледище е интересна човешката уста.
Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина.
Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните.
към втори вариант >>
Това е едно състояние, което е нормално.
(втори вариант)
Тук имате една нормална уста. Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник. От физиологическо гледище е интересна човешката уста. Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина.
Това е едно състояние, което е нормално.
Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина.
към втори вариант >>
Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние.
(втори вариант)
Тук имате една нормална уста. Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник. От физиологическо гледище е интересна човешката уста. Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално.
Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние.
И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина.
към втори вариант >>
И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно.
(втори вариант)
Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник. От физиологическо гледище е интересна човешката уста. Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние.
И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно.
При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален.
към втори вариант >>
При всички забелязвате светлината.
(втори вариант)
От физиологическо гледище е интересна човешката уста. Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно.
При всички забелязвате светлината.
Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален. Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина.
към втори вариант >>
Някой път нали се явява червеният цвят на устните.
(втори вариант)
Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината.
Някой път нали се явява червеният цвят на устните.
Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален. Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина. Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече.
към втори вариант >>
Това е разложена светлина.
(втори вариант)
Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните.
Това е разложена светлина.
Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален. Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина. Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече. Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.
към втори вариант >>
Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина.
(втори вариант)
Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина.
Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина.
Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален. Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина. Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече. Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.
към втори вариант >>
Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален.
(втори вариант)
И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина.
Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален.
Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина. Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече. Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.
към втори вариант >>
Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина.
(втори вариант)
При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален.
Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина.
Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече. Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.
към втори вариант >>
Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече.
(втори вариант)
Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален. Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина.
Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече.
Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.
към втори вариант >>
Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.
(втори вариант)
Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален. Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина. Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече.
Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.
към втори вариант >>
Всеки един от вас си има по една наследствена черга.
(втори вариант)
Всеки един от вас си има по една наследствена черга.
Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това. Ще се освободите от всичко това. Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам.
към втори вариант >>
Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това.
(втори вариант)
Всеки един от вас си има по една наследствена черга.
Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това.
Ще се освободите от всичко това. Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори.
към втори вариант >>
Ще се освободите от всичко това.
(втори вариант)
Всеки един от вас си има по една наследствена черга. Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това.
Ще се освободите от всичко това.
Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал?
към втори вариант >>
Ще се освободите от модата.
(втори вариант)
Всеки един от вас си има по една наследствена черга. Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това. Ще се освободите от всичко това.
Ще се освободите от модата.
Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал.
към втори вариант >>
Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място.
(втори вариант)
Всеки един от вас си има по една наследствена черга. Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това. Ще се освободите от всичко това. Ще се освободите от модата.
Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място.
За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън.
към втори вариант >>
За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам.
(втори вариант)
Всеки един от вас си има по една наследствена черга. Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това. Ще се освободите от всичко това. Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място.
За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам.
Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека.
към втори вариант >>
Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори.
(втори вариант)
Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това. Ще се освободите от всичко това. Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам.
Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори.
Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека. Човек има едно съдържание, което не се изменя.
към втори вариант >>
Питам: този въглен гори ли или е загаснал?
(втори вариант)
Ще се освободите от всичко това. Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори.
Питам: този въглен гори ли или е загаснал?
Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека. Човек има едно съдържание, което не се изменя. Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух.
към втори вариант >>
Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал.
(втори вариант)
Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал?
Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал.
Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека. Човек има едно съдържание, което не се изменя. Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух. Няма да ви обяснявам нещата.
към втори вариант >>
Ще подухаш този въглен и ще има огън.
(втори вариант)
Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал.
Ще подухаш този въглен и ще има огън.
Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека. Човек има едно съдържание, което не се изменя. Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух. Няма да ви обяснявам нещата.
към втори вариант >>
Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека.
(втори вариант)
За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън.
Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека.
Човек има едно съдържание, което не се изменя. Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух. Няма да ви обяснявам нещата.
към втори вариант >>
Човек има едно съдържание, което не се изменя.
(втори вариант)
Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека.
Човек има едно съдържание, което не се изменя.
Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух. Няма да ви обяснявам нещата.
към втори вариант >>
Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух.
(втори вариант)
Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека. Човек има едно съдържание, което не се изменя.
Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух.
Няма да ви обяснявам нещата.
към втори вариант >>
Няма да ви обяснявам нещата.
(втори вариант)
Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека. Човек има едно съдържание, което не се изменя. Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух.
Няма да ви обяснявам нещата.
към втори вариант >>
Умът е това, което отличава човека.
(втори вариант)
Умът е това, което отличава човека.
Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите. Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли. Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата.
към втори вариант >>
Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите.
(втори вариант)
Умът е това, което отличава човека.
Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите.
Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли. Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл.
към втори вариант >>
Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли.
(втори вариант)
Умът е това, което отличава човека. Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите.
Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли.
Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения.
към втори вариант >>
Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате].
(втори вариант)
Умът е това, което отличава човека. Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите. Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли.
Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате].
Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена.
към втори вариант >>
Чувствата предшедствуват човешката мисъл.
(втори вариант)
Умът е това, което отличава човека. Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите. Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли. Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате].
Чувствата предшедствуват човешката мисъл.
Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства.
към втори вариант >>
Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата.
(втори вариант)
Умът е това, което отличава човека. Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите. Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли. Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшедствуват човешката мисъл.
Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата.
В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства. Зад тази линия седи един благороден ум.
към втори вариант >>
В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл.
(втори вариант)
Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите. Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли. Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата.
В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл.
Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства. Зад тази линия седи един благороден ум. Тази линия може да се огъне.
към втори вариант >>
Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения.
(втори вариант)
Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли. Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл.
Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения.
Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства. Зад тази линия седи един благороден ум. Тази линия може да се огъне. Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.
към втори вариант >>
Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена.
(втори вариант)
Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения.
Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена.
Линията показва качествата на човешките чувства. Зад тази линия седи един благороден ум. Тази линия може да се огъне. Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.
към втори вариант >>
Линията показва качествата на човешките чувства.
(втори вариант)
Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена.
Линията показва качествата на човешките чувства.
Зад тази линия седи един благороден ум. Тази линия може да се огъне. Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.
към втори вариант >>
Зад тази линия седи един благороден ум.
(втори вариант)
Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства.
Зад тази линия седи един благороден ум.
Тази линия може да се огъне. Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.
към втори вариант >>
Тази линия може да се огъне.
(втори вариант)
В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства. Зад тази линия седи един благороден ум.
Тази линия може да се огъне.
Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.
към втори вариант >>
Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.
(втори вариант)
Тази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства. Зад тази линия седи един благороден ум. Тази линия може да се огъне.
Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.
към втори вариант >>
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама.
(втори вариант)
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама.
Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите.
към втори вариант >>
Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма.
(втори вариант)
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама.
Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма.
Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката.
към втори вариант >>
Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги.
(втори вариант)
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма.
Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги.
Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен.
към втори вариант >>
Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава.
(втори вариант)
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги.
Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава.
Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна.
към втори вариант >>
Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й.
(втори вариант)
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава.
Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й.
Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна. Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека.
към втори вариант >>
Тази млада жена обича дребулиите.
(втори вариант)
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й.
Тази млада жена обича дребулиите.
Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна. Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека. При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.
към втори вариант >>
Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката.
(втори вариант)
Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите.
Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката.
Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна. Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека. При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.
към втори вариант >>
Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен.
(втори вариант)
Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката.
Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен.
Тя в малките работи е любопитна. Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека. При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.
към втори вариант >>
Тя в малките работи е любопитна.
(втори вариант)
Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен.
Тя в малките работи е любопитна.
Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека. При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.
към втори вариант >>
Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека.
(втори вариант)
Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна.
Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека.
При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.
към втори вариант >>
При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.
(втори вариант)
Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна. Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека.
При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.
към втори вариант >>
За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво.
(втори вариант)
За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво.
Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание.
към втори вариант >>
Отвън е страшен, а пък вътре е добър.
(втори вариант)
За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво.
Отвън е страшен, а пък вътре е добър.
Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това?
към втори вариант >>
Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество.
(втори вариант)
За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво. Отвън е страшен, а пък вътре е добър.
Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество.
Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре.
към втори вариант >>
Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него.
(втори вариант)
За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво. Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество.
Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него.
Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре. Ще кажете, че тя има интуиция.
към втори вариант >>
Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери.
(втори вариант)
За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво. Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него.
Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери.
Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре. Ще кажете, че тя има интуиция. Не е само интуицията.
към втори вариант >>
Господарят му такъв, че дяла на общо основание.
(втори вариант)
За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво. Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери.
Господарят му такъв, че дяла на общо основание.
Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре. Ще кажете, че тя има интуиция. Не е само интуицията. Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.
към втори вариант >>
Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това?
(втори вариант)
Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание.
Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това?
Каквото е вън, не иде отвътре. Ще кажете, че тя има интуиция. Не е само интуицията. Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.
към втори вариант >>
Каквото е вън, не иде отвътре.
(втори вариант)
Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това?
Каквото е вън, не иде отвътре.
Ще кажете, че тя има интуиция. Не е само интуицията. Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.
към втори вариант >>
Ще кажете, че тя има интуиция.
(втори вариант)
Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре.
Ще кажете, че тя има интуиция.
Не е само интуицията. Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.
към втори вариант >>
Не е само интуицията.
(втори вариант)
Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре. Ще кажете, че тя има интуиция.
Не е само интуицията.
Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.
към втори вариант >>
Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.
(втори вариант)
Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре. Ще кажете, че тя има интуиция. Не е само интуицията.
Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.
към втори вариант >>
Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни.
(втори вариант)
Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни.
Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие. Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш. Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал. Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи. Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си.
към втори вариант >>
Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие.
(втори вариант)
Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни.
Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие.
Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш. Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал. Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи. Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си. Това е закон на Невидимия свят.
към втори вариант >>
Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш.
(втори вариант)
Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни. Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие.
Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш.
Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал. Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи. Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си. Това е закон на Невидимия свят.
към втори вариант >>
Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал.
(втори вариант)
Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни. Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие. Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш.
Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал.
Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи. Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си. Това е закон на Невидимия свят.
към втори вариант >>
Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи.
(втори вариант)
Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни. Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие. Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш. Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал.
Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи.
Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си. Това е закон на Невидимия свят.
към втори вариант >>
Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си.
(втори вариант)
Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни. Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие. Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш. Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал. Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи.
Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си.
Това е закон на Невидимия свят.
към втори вариант >>
Това е закон на Невидимия свят.
(втори вариант)
Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие. Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш. Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал. Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи. Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си.
Това е закон на Невидимия свят.
към втори вариант >>
Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някой от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някой от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така.
Но човек не трябва да лъже себе си. Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата. Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят.
към втори вариант >>
Но човек не трябва да лъже себе си.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някой от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така.
Но човек не трябва да лъже себе си.
Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата. Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш.
към втори вариант >>
Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някой от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така. Но човек не трябва да лъже себе си.
Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата.
Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино.
към втори вариант >>
Щом имаш една погрешка, обърни внимание.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някой от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така. Но човек не трябва да лъже себе си. Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата.
Щом имаш една погрешка, обърни внимание.
Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам!
към втори вариант >>
Особено на малките погрешки.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някой от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така. Но човек не трябва да лъже себе си. Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата. Щом имаш една погрешка, обърни внимание.
Особено на малките погрешки.
Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това.
към втори вариант >>
Големите погрешки лесно се поправят.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някой от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така. Но човек не трябва да лъже себе си. Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата. Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки.
Големите погрешки лесно се поправят.
Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е!
към втори вариант >>
Например имаш един навик да пееш и се отказваш.
(втори вариант)
Но човек не трябва да лъже себе си. Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата. Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят.
Например имаш един навик да пееш и се отказваш.
Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос?
към втори вариант >>
Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино.
(втори вариант)
Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата. Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш.
Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино.
Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп.
към втори вариант >>
Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам!
(втори вариант)
Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино.
Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам!
“ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла.
към втори вариант >>
“ Убеждение е това.
(втори вариант)
Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам!
“ Убеждение е това.
Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие.
към втори вариант >>
Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е!
(втори вариант)
Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това.
Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е!
“ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите.
към втори вариант >>
“ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос?
(втори вариант)
Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е!
“ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос?
– Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи.
към втори вариант >>
– Един пияница поп.
(втори вариант)
Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос?
– Един пияница поп.
Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това.
към втори вариант >>
Аз съжалявам да те видя в пъкъла.
(втори вариант)
Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп.
Аз съжалявам да те видя в пъкъла.
Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това. И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино.
към втори вариант >>
Желая да те видя в Царството Божие.
(втори вариант)
“ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла.
Желая да те видя в Царството Божие.
Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това. И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино. Прав е син ми.“
към втори вариант >>
Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите.
(втори вариант)
Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие.
Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите.
Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това. И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино. Прав е син ми.“
към втори вариант >>
Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи.
(втори вариант)
“ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите.
Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи.
Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това. И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино. Прав е син ми.“
към втори вариант >>
Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това.
(втори вариант)
– Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи.
Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това.
И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино. Прав е син ми.“
към втори вариант >>
И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино.
(втори вариант)
Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това.
И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино.
Прав е син ми.“
към втори вариант >>
Прав е син ми.“
(втори вариант)
Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това. И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино.
Прав е син ми.“
към втори вариант >>
Ние трябва да образуваме в нас известни качества.
(втори вариант)
Ние трябва да образуваме в нас известни качества.
В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство. Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар. Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота.
към втори вариант >>
В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство.
(втори вариант)
Ние трябва да образуваме в нас известни качества.
В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство.
Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар. Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света.
към втори вариант >>
Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар.
(втори вариант)
Ние трябва да образуваме в нас известни качества. В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство.
Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар.
Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство.
към втори вариант >>
Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания.
(втори вариант)
Ние трябва да образуваме в нас известни качества. В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство. Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар.
Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания.
А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил.
към втори вариант >>
А колко струва мирът ти?
(втори вариант)
Ние трябва да образуваме в нас известни качества. В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство. Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар. Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания.
А колко струва мирът ти?
Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи.
към втори вариант >>
Вие не знаете ценното в живота.
(втори вариант)
Ние трябва да образуваме в нас известни качества. В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство. Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар. Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти?
Вие не знаете ценното в живота.
Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия.
към втори вариант >>
Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света.
(втори вариант)
В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство. Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар. Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота.
Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света.
Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате.
към втори вариант >>
Невинността в човека е друго едно богатство.
(втори вариант)
Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар. Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света.
Невинността в човека е друго едно богатство.
Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани.
към втори вариант >>
Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил.
(втори вариант)
Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство.
Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил.
Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не.
към втори вариант >>
Вие трябва да се пазите от личните работи.
(втори вариант)
А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил.
Вие трябва да се пазите от личните работи.
Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава.
към втори вариант >>
Личното в природата има много лоши последствия.
(втори вариант)
Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи.
Личното в природата има много лоши последствия.
Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош.
към втори вариант >>
Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате.
(втори вариант)
Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия.
Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате.
Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план.
към втори вариант >>
Вие да не сте заинтересовани.
(втори вариант)
Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате.
Вие да не сте заинтересовани.
Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен.
към втори вариант >>
Искате да знаете дали е добър или не.
(втори вариант)
Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани.
Искате да знаете дали е добър или не.
Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят.
към втори вариант >>
Така не се изучава.
(втори вариант)
Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не.
Така не се изучава.
Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не.
към втори вариант >>
Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош.
(втори вариант)
Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава.
Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош.
Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост.
към втори вариант >>
Това трябва да го остави на втори план.
(втори вариант)
Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош.
Това трябва да го остави на втори план.
Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър.
към втори вариант >>
Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен.
(втори вариант)
Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план.
Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен.
След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие.
към втори вариант >>
След това другите работи ще се наредят.
(втори вариант)
Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен.
След това другите работи ще се наредят.
Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие. Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите.
към втори вариант >>
Важно е за вас дали учите или не.
(втори вариант)
Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят.
Важно е за вас дали учите или не.
Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие. Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите. Като не мислите, значи нямате добро желание.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост.
(втори вариант)
Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не.
Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост.
Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие. Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите. Като не мислите, значи нямате добро желание. Ако учите, значи вие обичате истината.
към втори вариант >>
Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър.
(втори вариант)
Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост.
Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър.
И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие. Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите. Като не мислите, значи нямате добро желание. Ако учите, значи вие обичате истината.
към втори вариант >>
И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие.
(втори вариант)
Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър.
И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие.
Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите. Като не мислите, значи нямате добро желание. Ако учите, значи вие обичате истината.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите.
(втори вариант)
След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие.
Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите.
Като не мислите, значи нямате добро желание. Ако учите, значи вие обичате истината.
към втори вариант >>
Като не мислите, значи нямате добро желание.
(втори вариант)
Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие. Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите.
Като не мислите, значи нямате добро желание.
Ако учите, значи вие обичате истината.
към втори вариант >>
Ако учите, значи вие обичате истината.
(втори вариант)
Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие. Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите. Като не мислите, значи нямате добро желание.
Ако учите, значи вие обичате истината.
към втори вариант >>
Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти.
(втори вариант)
Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти.
Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина. За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата. Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата.
към втори вариант >>
Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина.
(втори вариант)
Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти.
Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина.
За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата. Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш.
към втори вариант >>
За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата.
(втори вариант)
Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти. Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина.
За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата.
Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш как да си мърдаш устата.
(втори вариант)
Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти. Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина. За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата.
Трябва да знаеш как да си мърдаш устата.
Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш.
към втори вариант >>
Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш.
(втори вариант)
Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти. Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина. За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата. Трябва да знаеш как да си мърдаш устата.
Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш.
Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора.
към втори вариант >>
Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата.
(втори вариант)
Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти. Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина. За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата. Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш.
Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата.
Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна.
към втори вариант >>
Нищо няма да успееш.
(втори вариант)
Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина. За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата. Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата.
Нищо няма да успееш.
Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса.
към втори вариант >>
Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора.
(втори вариант)
За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата. Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш.
Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора.
Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса. А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен.
към втори вариант >>
Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш.
(втори вариант)
Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора.
Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш.
Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса. А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен. Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса.
към втори вариант >>
Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора.
(втори вариант)
Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш.
Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора.
Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса. А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен. Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса. Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.
към втори вариант >>
Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна.
(втори вариант)
Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора.
Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна.
Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса. А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен. Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса. Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.
към втори вариант >>
Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса.
(втори вариант)
Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна.
Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса.
А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен. Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса. Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.
към втори вариант >>
А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен.
(втори вариант)
Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса.
А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен.
Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса. Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.
към втори вариант >>
Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса.
(втори вариант)
Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса. А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен.
Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса.
Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.
към втори вариант >>
Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.
(втори вариант)
Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса. А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен. Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса.
Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.
към втори вариант >>
В средата на някои уста има вдлъбнатина.
(втори вариант)
В средата на някои уста има вдлъбнатина.
Тази уста е пасивна. По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си. Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде.
към втори вариант >>
Тази уста е пасивна.
(втори вариант)
В средата на някои уста има вдлъбнатина.
Тази уста е пасивна.
По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си. Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш.
към втори вариант >>
По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си.
(втори вариант)
В средата на някои уста има вдлъбнатина. Тази уста е пасивна.
По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си.
Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му.
към втори вариант >>
Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността.
(втори вариант)
В средата на някои уста има вдлъбнатина. Тази уста е пасивна. По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си.
Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността.
Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата.
към втори вариант >>
Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер.
(втори вариант)
В средата на някои уста има вдлъбнатина. Тази уста е пасивна. По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си. Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността.
Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер.
Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него.
към втори вариант >>
Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде.
(втори вариант)
В средата на някои уста има вдлъбнатина. Тази уста е пасивна. По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си. Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер.
Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде.
Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне.
към втори вариант >>
Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш.
(втори вариант)
Тази уста е пасивна. По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си. Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде.
Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш.
И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне. Това изкуство го знаят младите моми и младите момци.
към втори вариант >>
И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му.
(втори вариант)
По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си. Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш.
И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му.
И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне. Това изкуство го знаят младите моми и младите момци. На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата.
към втори вариант >>
И в него линията му ще се измени на устата.
(втори вариант)
Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му.
И в него линията му ще се измени на устата.
Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне. Това изкуство го знаят младите моми и младите момци. На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата. Правата линия е изменчива.
към втори вариант >>
Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него.
(втори вариант)
Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата.
Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него.
А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне. Това изкуство го знаят младите моми и младите момци. На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата. Правата линия е изменчива.
към втори вариант >>
Човек се отличава по това, че мисли.
(втори вариант)
Човек се отличава по това, че мисли.
Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи. Ако човек е без мисъл, той е животно. Кое е онова, което отличава животното? – Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е?
към втори вариант >>
А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне.
(втори вариант)
Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него.
А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне.
Това изкуство го знаят младите моми и младите момци. На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата. Правата линия е изменчива.
към втори вариант >>
Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи.
(втори вариант)
Човек се отличава по това, че мисли.
Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи.
Ако човек е без мисъл, той е животно. Кое е онова, което отличава животното? – Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение.
към втори вариант >>
Това изкуство го знаят младите моми и младите момци.
(втори вариант)
Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне.
Това изкуство го знаят младите моми и младите момци.
На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата. Правата линия е изменчива.
към втори вариант >>
Ако човек е без мисъл, той е животно.
(втори вариант)
Човек се отличава по това, че мисли. Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи.
Ако човек е без мисъл, той е животно.
Кое е онова, което отличава животното? – Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението?
към втори вариант >>
На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата.
(втори вариант)
И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне. Това изкуство го знаят младите моми и младите момци.
На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата.
Правата линия е изменчива.
към втори вариант >>
Кое е онова, което отличава животното?
(втори вариант)
Човек се отличава по това, че мисли. Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи. Ако човек е без мисъл, той е животно.
Кое е онова, което отличава животното?
– Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението? Растението обича да расте.
към втори вариант >>
Правата линия е изменчива.
(втори вариант)
И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне. Това изкуство го знаят младите моми и младите момци. На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата.
Правата линия е изменчива.
към втори вариант >>
– Чувството.
(втори вариант)
Човек се отличава по това, че мисли. Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи. Ако човек е без мисъл, той е животно. Кое е онова, което отличава животното?
– Чувството.
Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението? Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с хората.“ Писанието казва: Трябва да угодим на Бога.
(втори вариант)
Вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с хората.“ Писанието казва: Трябва да угодим на Бога.
Как ще угодиш на Бога? Като отидеш при Бога, трябва да разбираш какво Той иска от тебе.
към втори вариант >>
Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е?
(втори вариант)
Човек се отличава по това, че мисли. Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи. Ако човек е без мисъл, той е животно. Кое е онова, което отличава животното? – Чувството.
Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е?
– Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението? Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат.
към втори вариант >>
Как ще угодиш на Бога?
(втори вариант)
Вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с хората.“ Писанието казва: Трябва да угодим на Бога.
Как ще угодиш на Бога?
Като отидеш при Бога, трябва да разбираш какво Той иска от тебе.
към втори вариант >>
– Може да кажем, че е едно растение.
(втори вариант)
Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи. Ако човек е без мисъл, той е животно. Кое е онова, което отличава животното? – Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е?
– Може да кажем, че е едно растение.
По какво се отличава растението? Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек.
към втори вариант >>
Като отидеш при Бога, трябва да разбираш какво Той иска от тебе.
(втори вариант)
Вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с хората.“ Писанието казва: Трябва да угодим на Бога. Как ще угодиш на Бога?
Като отидеш при Бога, трябва да разбираш какво Той иска от тебе.
към втори вариант >>
По какво се отличава растението?
(втори вариант)
Ако човек е без мисъл, той е животно. Кое е онова, което отличава животното? – Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение.
По какво се отличава растението?
Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение.
към втори вариант >>
Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста?
(втори вариант)
Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста?
“ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста. Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса. Младият и старият си приличат. В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено.
към втори вариант >>
Растението обича да расте.
(втори вариант)
Кое е онова, което отличава животното? – Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението?
Растението обича да расте.
Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно.
към втори вариант >>
“ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста.
(втори вариант)
Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста?
“ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста.
Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса. Младият и старият си приличат. В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка.
към втори вариант >>
Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал.
(втори вариант)
– Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението? Растението обича да расте.
Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал.
Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек.
към втори вариант >>
Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса.
(втори вариант)
Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста? “ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста.
Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса.
Младият и старият си приличат. В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически.
към втори вариант >>
Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат.
(втори вариант)
Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението? Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал.
Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат.
Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно.
към втори вариант >>
Младият и старият си приличат.
(втори вариант)
Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста? “ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста. Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса.
Младият и старият си приличат.
В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има.
към втори вариант >>
Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек.
(втори вариант)
– Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението? Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат.
Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек.
Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно. Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно.
към втори вариант >>
В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат.
(втори вариант)
Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста? “ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста. Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса. Младият и старият си приличат.
В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат.
Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има. Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект.
към втори вариант >>
Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение.
(втори вариант)
По какво се отличава растението? Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек.
Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение.
А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно. Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно. Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.
към втори вариант >>
Детето е невинно, но е невежествено.
(втори вариант)
Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста? “ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста. Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса. Младият и старият си приличат. В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат.
Детето е невинно, но е невежествено.
Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има. Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект. Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели.
към втори вариант >>
А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно.
(втори вариант)
Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение.
А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно.
Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно. Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно. Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.
към втори вариант >>
Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка.
(втори вариант)
“ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста. Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса. Младият и старият си приличат. В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено.
Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка.
Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има. Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект. Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели. Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.
към втори вариант >>
Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек.
(втори вариант)
Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно.
Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек.
Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно. Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно. Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.
към втори вариант >>
Ще работите сега физиологически.
(втори вариант)
Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса. Младият и старият си приличат. В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка.
Ще работите сега физиологически.
Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има. Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект. Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели. Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.
към втори вариант >>
Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно.
(втори вариант)
Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек.
Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно.
Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно. Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.
към втори вариант >>
Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има.
(втори вариант)
Младият и старият си приличат. В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически.
Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има.
Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект. Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели. Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.
към втори вариант >>
Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно.
(втори вариант)
Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно.
Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно.
Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.
към втори вариант >>
Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект.
(втори вариант)
В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има.
Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект.
Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели. Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.
към втори вариант >>
2.
Закон на доброто
,
МОК
, София, 31.3.1933г.,
Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш.
– Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под „добър“, под „добро“? Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш.
Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш.
Много естествено! Всичко в света е движение. Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш. Значи преставаш и да живееш.
към беседата >>
Искаш да станеш виртуоз.
Днес повечето хора се стремят към високи служби. Един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант; всеки иска да се прослави.
Искаш да станеш виртуоз.
– Можеш ли да свириш като виртуоз? Можеш ли да свириш само за себе си ? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат?
към беседата >>
Много естествено!
Какво се разбира под „добър“, под „добро“? Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш.
Много естествено!
Всичко в света е движение. Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш. Значи преставаш и да живееш.
към беседата >>
– Можеш ли да свириш като виртуоз?
Днес повечето хора се стремят към високи служби. Един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант; всеки иска да се прослави. Искаш да станеш виртуоз.
– Можеш ли да свириш като виртуоз?
Можеш ли да свириш само за себе си ? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора.
към беседата >>
Всичко в света е движение.
Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш. Много естествено!
Всичко в света е движение.
Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш. Значи преставаш и да живееш.
към беседата >>
Можеш ли да свириш само за себе си ?
Днес повечето хора се стремят към високи служби. Един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант; всеки иска да се прослави. Искаш да станеш виртуоз. – Можеш ли да свириш като виртуоз?
Можеш ли да свириш само за себе си ?
Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа?
към беседата >>
Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш.
Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш. Много естествено! Всичко в света е движение.
Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш.
Значи преставаш и да живееш.
към беседата >>
Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си?
Днес повечето хора се стремят към високи служби. Един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант; всеки иска да се прослави. Искаш да станеш виртуоз. – Можеш ли да свириш като виртуоз? Можеш ли да свириш само за себе си ?
Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си?
Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа? Какво особено ще научите?
към беседата >>
Значи преставаш и да живееш.
Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш. Много естествено! Всичко в света е движение. Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш.
Значи преставаш и да живееш.
към беседата >>
Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място?
Един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант; всеки иска да се прослави. Искаш да станеш виртуоз. – Можеш ли да свириш като виртуоз? Можеш ли да свириш само за себе си ? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си?
Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място?
Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа? Какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона.
към беседата >>
Слушате човек да казва, че трябва да израсте, висок да стане.
Слушате човек да казва, че трябва да израсте, висок да стане.
Така говори младият. Той расте на височина. Колко може да израсте? – Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра?
към беседата >>
Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат?
Искаш да станеш виртуоз. – Можеш ли да свириш като виртуоз? Можеш ли да свириш само за себе си ? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място?
Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат?
Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа? Какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона. Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството.
към беседата >>
Така говори младият.
Слушате човек да казва, че трябва да израсте, висок да стане.
Така говори младият.
Той расте на височина. Колко може да израсте? – Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш.
към беседата >>
Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора.
– Можеш ли да свириш като виртуоз? Можеш ли да свириш само за себе си ? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат?
Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора.
Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа? Какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона. Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството. Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите.
към беседата >>
Той расте на височина.
Слушате човек да казва, че трябва да израсте, висок да стане. Така говори младият.
Той расте на височина.
Колко може да израсте? – Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става.
към беседата >>
Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа?
Можеш ли да свириш само за себе си ? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора.
Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа?
Какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона. Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството. Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите. Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време.
към беседата >>
Колко може да израсте?
Слушате човек да казва, че трябва да израсте, висок да стане. Така говори младият. Той расте на височина.
Колко може да израсте?
– Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат.
към беседата >>
Какво особено ще научите?
Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа?
Какво особено ще научите?
Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона. Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството. Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите. Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време. Значи човек може да бъде буден, когато очаква нещо ценно.
към беседата >>
– Най-много два метра, планина не може да стане.
Слушате човек да казва, че трябва да израсте, висок да стане. Така говори младият. Той расте на височина. Колко може да израсте?
– Най-много два метра, планина не може да стане.
Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили.
към беседата >>
Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона.
Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа? Какво особено ще научите?
Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона.
Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството. Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите. Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време. Значи човек може да бъде буден, когато очаква нещо ценно.
към беседата >>
Колко е два метра?
Слушате човек да казва, че трябва да израсте, висок да стане. Така говори младият. Той расте на височина. Колко може да израсте? – Най-много два метра, планина не може да стане.
Колко е два метра?
От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране.
към беседата >>
Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството.
Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа? Какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона.
Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството.
Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите. Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време. Значи човек може да бъде буден, когато очаква нещо ценно.
към беседата >>
От два метра плат една риза не можеш да ушиеш.
Така говори младият. Той расте на височина. Колко може да израсте? – Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра?
От два метра плат една риза не можеш да ушиеш.
Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране. Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране.
към беседата >>
Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите.
Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа? Какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона. Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството.
Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите.
Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време. Значи човек може да бъде буден, когато очаква нещо ценно.
към беседата >>
Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става.
Той расте на височина. Колко може да израсте? – Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш.
Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става.
За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране. Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша.
към беседата >>
Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време.
Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа? Какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона. Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството. Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите.
Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време.
Значи човек може да бъде буден, когато очаква нещо ценно.
към беседата >>
За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат.
Колко може да израсте? – Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става.
За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат.
В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране. Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша. В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства.
към беседата >>
Значи човек може да бъде буден, когато очаква нещо ценно.
Какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона. Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството. Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите. Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време.
Значи човек може да бъде буден, когато очаква нещо ценно.
към беседата >>
В числата 3 и 4 се крият динамични сили.
– Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат.
В числата 3 и 4 се крият динамични сили.
Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране. Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша. В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства. Всяко число има специфичен ключ.
към беседата >>
Кой учен може да направи изчисление – да преброи колко клетки има в човешкия организъм?
Кой учен може да направи изчисление – да преброи колко клетки има в човешкия организъм?
Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло. Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло. Това е грамадна сума. Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене? Какво ли може да излезе от моята глава?
към беседата >>
Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране.
Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили.
Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране.
Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша. В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства. Всяко число има специфичен ключ. Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш.
към беседата >>
Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло.
Кой учен може да направи изчисление – да преброи колко клетки има в човешкия организъм?
Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло.
Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло. Това е грамадна сума. Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене? Какво ли може да излезе от моята глава? “ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата.
към беседата >>
Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране.
От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране.
Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране.
Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша. В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства. Всяко число има специфичен ключ. Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш. То е излишен товар за ума.
към беседата >>
Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло.
Кой учен може да направи изчисление – да преброи колко клетки има в човешкия организъм? Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло.
Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло.
Това е грамадна сума. Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене? Какво ли може да излезе от моята глава? “ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия.
към беседата >>
Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша.
Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране. Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране.
Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша.
В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства. Всяко число има специфичен ключ. Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш. То е излишен товар за ума.
към беседата >>
Това е грамадна сума.
Кой учен може да направи изчисление – да преброи колко клетки има в човешкия организъм? Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло. Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло.
Това е грамадна сума.
Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене? Какво ли може да излезе от моята глава? “ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време.
към беседата >>
В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства.
За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране. Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша.
В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства.
Всяко число има специфичен ключ. Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш. То е излишен товар за ума.
към беседата >>
Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене?
Кой учен може да направи изчисление – да преброи колко клетки има в човешкия организъм? Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло. Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло. Това е грамадна сума.
Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене?
Какво ли може да излезе от моята глава? “ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек.
към беседата >>
Всяко число има специфичен ключ.
В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране. Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша. В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства.
Всяко число има специфичен ключ.
Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш. То е излишен товар за ума.
към беседата >>
Какво ли може да излезе от моята глава?
Кой учен може да направи изчисление – да преброи колко клетки има в човешкия организъм? Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло. Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло. Това е грамадна сума. Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене?
Какво ли може да излезе от моята глава?
“ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек. Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек.
към беседата >>
Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш.
Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране. Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша. В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства. Всяко число има специфичен ключ.
Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш.
То е излишен товар за ума.
към беседата >>
“ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата.
Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло. Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло. Това е грамадна сума. Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене? Какво ли може да излезе от моята глава?
“ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата.
Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек. Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите.
към беседата >>
То е излишен товар за ума.
Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша. В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства. Всяко число има специфичен ключ. Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш.
То е излишен товар за ума.
към беседата >>
Всеки човек има възможности, но му са нужни условия.
Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло. Това е грамадна сума. Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене? Какво ли може да излезе от моята глава? “ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата.
Всеки човек има възможности, но му са нужни условия.
Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек. Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите. За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост.
към беседата >>
Човек се нуждае от истинско знание, което може да го освободи от известни ограничения.
Човек се нуждае от истинско знание, което може да го освободи от известни ограничения.
Казано е, че Истината освобождава човека. Хората мислят, че са свободни и без Истината. Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята. Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае. Това е въпрос на времето.
към беседата >>
Условията ще дойдат на своето време.
Това е грамадна сума. Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене? Какво ли може да излезе от моята глава? “ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия.
Условията ще дойдат на своето време.
Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек. Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите. За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време.
към беседата >>
Казано е, че Истината освобождава човека.
Човек се нуждае от истинско знание, което може да го освободи от известни ограничения.
Казано е, че Истината освобождава човека.
Хората мислят, че са свободни и без Истината. Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята. Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае. Това е въпрос на времето. Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен.
към беседата >>
Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек.
Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене? Какво ли може да излезе от моята глава? “ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време.
Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек.
Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите. За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време?
към беседата >>
Хората мислят, че са свободни и без Истината.
Човек се нуждае от истинско знание, което може да го освободи от известни ограничения. Казано е, че Истината освобождава човека.
Хората мислят, че са свободни и без Истината.
Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята. Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае. Това е въпрос на времето. Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава.
към беседата >>
Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек.
Какво ли може да излезе от моята глава? “ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек.
Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек.
Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите. За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва.
към беседата >>
Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята.
Човек се нуждае от истинско знание, което може да го освободи от известни ограничения. Казано е, че Истината освобождава човека. Хората мислят, че са свободни и без Истината.
Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята.
Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае. Това е въпрос на времето. Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва.
към беседата >>
Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите.
“ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек. Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек.
Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите.
За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време.
към беседата >>
Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае.
Човек се нуждае от истинско знание, което може да го освободи от известни ограничения. Казано е, че Истината освобождава човека. Хората мислят, че са свободни и без Истината. Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята.
Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае.
Това е въпрос на времето. Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна.
към беседата >>
За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост.
Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек. Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите.
За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост.
Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време.
към беседата >>
Това е въпрос на времето.
Човек се нуждае от истинско знание, което може да го освободи от известни ограничения. Казано е, че Истината освобождава човека. Хората мислят, че са свободни и без Истината. Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята. Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае.
Това е въпрос на времето.
Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна. Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота.
към беседата >>
Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време.
Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек. Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите. За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост.
Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време.
Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време. Работи вкъщи, докато бурята отвън престане.
към беседата >>
Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен.
Казано е, че Истината освобождава човека. Хората мислят, че са свободни и без Истината. Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята. Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае. Това е въпрос на времето.
Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен.
Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна. Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота. Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава.
към беседата >>
Какво ще допринесе свещта в бурно време?
Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек. Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите. За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време.
Какво ще допринесе свещта в бурно време?
Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време. Работи вкъщи, докато бурята отвън престане. Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне.
към беседата >>
Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава.
Хората мислят, че са свободни и без Истината. Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята. Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае. Това е въпрос на времето. Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен.
Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава.
Каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна. Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота. Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава. Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение.
към беседата >>
Колкото и да я палиш, тя все изгасва.
Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите. За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време?
Колкото и да я палиш, тя все изгасва.
Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време. Работи вкъщи, докато бурята отвън престане. Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне. Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине.
към беседата >>
Каквото и да му се случи, той всякога се радва.
Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята. Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае. Това е въпрос на времето. Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава.
Каквото и да му се случи, той всякога се радва.
Свободата на сегашния човек е кратковременна. Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота. Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава. Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение. Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня.
към беседата >>
Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време.
Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите. За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва.
Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време.
Не хабете енергията и средствата си в бурно време. Работи вкъщи, докато бурята отвън престане. Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне. Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине. Излизай всред природата, когато тя е весела и засмяна.
към беседата >>
Свободата на сегашния човек е кратковременна.
Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае. Това е въпрос на времето. Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва.
Свободата на сегашния човек е кратковременна.
Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота. Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава. Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение. Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня. Сънува, че е цар, облечен в царска мантия, но като се събуди, вижда, че не е цар.
към беседата >>
Не хабете енергията и средствата си в бурно време.
За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време.
Не хабете енергията и средствата си в бурно време.
Работи вкъщи, докато бурята отвън престане. Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне. Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине. Излизай всред природата, когато тя е весела и засмяна. Когато е гневна, не ходи при нея.
към беседата >>
Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота.
Това е въпрос на времето. Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна.
Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота.
Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава. Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение. Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня. Сънува, че е цар, облечен в царска мантия, но като се събуди, вижда, че не е цар.
към беседата >>
Работи вкъщи, докато бурята отвън престане.
Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време.
Работи вкъщи, докато бурята отвън престане.
Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне. Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине. Излизай всред природата, когато тя е весела и засмяна. Когато е гневна, не ходи при нея.
към беседата >>
Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава.
Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна. Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота.
Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава.
Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение. Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня. Сънува, че е цар, облечен в царска мантия, но като се събуди, вижда, че не е цар.
към беседата >>
Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне.
Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време. Работи вкъщи, докато бурята отвън престане.
Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне.
Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине. Излизай всред природата, когато тя е весела и засмяна. Когато е гневна, не ходи при нея.
към беседата >>
Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение.
Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна. Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота. Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава.
Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение.
Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня. Сънува, че е цар, облечен в царска мантия, но като се събуди, вижда, че не е цар.
към беседата >>
Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине.
Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време. Работи вкъщи, докато бурята отвън престане. Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне.
Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине.
Излизай всред природата, когато тя е весела и засмяна. Когато е гневна, не ходи при нея.
към беседата >>
Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня.
Каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна. Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота. Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава. Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение.
Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня.
Сънува, че е цар, облечен в царска мантия, но като се събуди, вижда, че не е цар.
към беседата >>
Излизай всред природата, когато тя е весела и засмяна.
Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време. Работи вкъщи, докато бурята отвън престане. Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне. Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине.
Излизай всред природата, когато тя е весела и засмяна.
Когато е гневна, не ходи при нея.
към беседата >>
Сънува, че е цар, облечен в царска мантия, но като се събуди, вижда, че не е цар.
Свободата на сегашния човек е кратковременна. Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота. Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава. Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение. Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня.
Сънува, че е цар, облечен в царска мантия, но като се събуди, вижда, че не е цар.
към беседата >>
Когато е гневна, не ходи при нея.
Не хабете енергията и средствата си в бурно време. Работи вкъщи, докато бурята отвън престане. Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне. Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине. Излизай всред природата, когато тя е весела и засмяна.
Когато е гневна, не ходи при нея.
към беседата >>
Питам: В какво се заключава истинската свобода?
Питам: В какво се заключава истинската свобода?
Хората наричат свобода и това, което ги заробва. Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава. Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите. Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого.
към беседата >>
Това са правила, на които самата природа ни учи.
Това са правила, на които самата природа ни учи.
Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си. Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби? Плати ли за тях? “ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш. Природата също прави погрешки, но ги изправя.
към беседата >>
Хората наричат свобода и това, което ги заробва.
Питам: В какво се заключава истинската свобода?
Хората наричат свобода и това, което ги заробва.
Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава. Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите. Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода.
към беседата >>
Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си.
Това са правила, на които самата природа ни учи.
Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си.
Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби? Плати ли за тях? “ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш. Природата също прави погрешки, но ги изправя. А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим.
към беседата >>
Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава.
Питам: В какво се заключава истинската свобода? Хората наричат свобода и това, което ги заробва.
Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава.
Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите. Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш?
към беседата >>
Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби?
Това са правила, на които самата природа ни учи. Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си.
Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби?
Плати ли за тях? “ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш. Природата също прави погрешки, но ги изправя. А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим. Следователно, ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги.
към беседата >>
Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите.
Питам: В какво се заключава истинската свобода? Хората наричат свобода и това, което ги заробва. Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава.
Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите.
Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш? То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба.
към беседата >>
Плати ли за тях?
Това са правила, на които самата природа ни учи. Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си. Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби?
Плати ли за тях?
“ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш. Природата също прави погрешки, но ги изправя. А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим. Следователно, ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги. Има и трето положение: Правиш погрешки, можеш да ги изправиш, а не ги изправяш – това не е добре.
към беседата >>
Свободата има отношение към Любовта.
Питам: В какво се заключава истинската свобода? Хората наричат свобода и това, което ги заробва. Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава. Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите.
Свободата има отношение към Любовта.
Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш? То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“.
към беседата >>
“ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш.
Това са правила, на които самата природа ни учи. Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си. Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби? Плати ли за тях?
“ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш.
Природата също прави погрешки, но ги изправя. А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим. Следователно, ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги. Има и трето положение: Правиш погрешки, можеш да ги изправиш, а не ги изправяш – това не е добре.
към беседата >>
Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого.
Питам: В какво се заключава истинската свобода? Хората наричат свобода и това, което ги заробва. Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава. Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите. Свободата има отношение към Любовта.
Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого.
Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш? То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“. Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато?
към беседата >>
Природата също прави погрешки, но ги изправя.
Това са правила, на които самата природа ни учи. Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си. Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби? Плати ли за тях? “ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш.
Природата също прави погрешки, но ги изправя.
А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим. Следователно, ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги. Има и трето положение: Правиш погрешки, можеш да ги изправиш, а не ги изправяш – това не е добре.
към беседата >>
Това не е свобода.
Хората наричат свобода и това, което ги заробва. Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава. Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите. Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого.
Това не е свобода.
Защо не можеш да го търпиш? То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“. Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато? Тя придобива вече друга цена.
към беседата >>
А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим.
Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си. Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби? Плати ли за тях? “ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш. Природата също прави погрешки, но ги изправя.
А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим.
Следователно, ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги. Има и трето положение: Правиш погрешки, можеш да ги изправиш, а не ги изправяш – това не е добре.
към беседата >>
Защо не можеш да го търпиш?
Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава. Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите. Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода.
Защо не можеш да го търпиш?
То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“. Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато? Тя придобива вече друга цена. Навеждаш се, туряш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“.
към беседата >>
Следователно, ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги.
Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби? Плати ли за тях? “ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш. Природата също прави погрешки, но ги изправя. А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим.
Следователно, ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги.
Има и трето положение: Правиш погрешки, можеш да ги изправиш, а не ги изправяш – това не е добре.
към беседата >>
То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба.
Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите. Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш?
То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба.
Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“. Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато? Тя придобива вече друга цена. Навеждаш се, туряш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“. Обаче свободният човек би постъпил еднакво и с празната, и с пълната торба.
към беседата >>
Има и трето положение: Правиш погрешки, можеш да ги изправиш, а не ги изправяш – това не е добре.
Плати ли за тях? “ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш. Природата също прави погрешки, но ги изправя. А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим. Следователно, ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги.
Има и трето положение: Правиш погрешки, можеш да ги изправиш, а не ги изправяш – това не е добре.
към беседата >>
Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“.
Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш? То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба.
Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“.
Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато? Тя придобива вече друга цена. Навеждаш се, туряш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“. Обаче свободният човек би постъпил еднакво и с празната, и с пълната торба.
към беседата >>
От гледище на природата, погрешката е необходимост.
От гледище на природата, погрешката е необходимост.
За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш. Докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати.
към беседата >>
Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато?
Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш? То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“.
Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато?
Тя придобива вече друга цена. Навеждаш се, туряш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“. Обаче свободният човек би постъпил еднакво и с празната, и с пълната торба.
към беседата >>
За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш.
От гледище на природата, погрешката е необходимост.
За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш.
Докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“.
към беседата >>
Тя придобива вече друга цена.
Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш? То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“. Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато?
Тя придобива вече друга цена.
Навеждаш се, туряш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“. Обаче свободният човек би постъпил еднакво и с празната, и с пълната торба.
към беседата >>
Докато не си сгрешил, ти малко си мислил.
От гледище на природата, погрешката е необходимост. За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш.
Докато не си сгрешил, ти малко си мислил.
Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите.
към беседата >>
Навеждаш се, туряш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“.
Защо не можеш да го търпиш? То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“. Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато? Тя придобива вече друга цена.
Навеждаш се, туряш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“.
Обаче свободният човек би постъпил еднакво и с празната, и с пълната торба.
към беседата >>
Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл.
От гледище на природата, погрешката е необходимост. За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш. Докато не си сгрешил, ти малко си мислил.
Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл.
Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава.
към беседата >>
Обаче свободният човек би постъпил еднакво и с празната, и с пълната торба.
То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“. Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато? Тя придобива вече друга цена. Навеждаш се, туряш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“.
Обаче свободният човек би постъпил еднакво и с празната, и с пълната торба.
към беседата >>
Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано.
От гледище на природата, погрешката е необходимост. За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш. Докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл.
Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано.
Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния.
към беседата >>
Често хората смесват формата на една мисъл с нейното съдържание.
Често хората смесват формата на една мисъл с нейното съдържание.
Ценна е и формата, и съдържанието ѝ. Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране. Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си.
към беседата >>
Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати.
От гледище на природата, погрешката е необходимост. За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш. Докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано.
Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати.
Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото.
към беседата >>
Ценна е и формата, и съдържанието ѝ.
Често хората смесват формата на една мисъл с нейното съдържание.
Ценна е и формата, и съдържанието ѝ.
Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране. Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства.
към беседата >>
Като ги загубим, тогава започваме да мислим“.
За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш. Докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати.
Като ги загубим, тогава започваме да мислим“.
Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак, човек греши по просташки.
към беседата >>
Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране.
Често хората смесват формата на една мисъл с нейното съдържание. Ценна е и формата, и съдържанието ѝ.
Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране.
Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието.
към беседата >>
Докато печелите, не мислите за загубите.
Докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“.
Докато печелите, не мислите за загубите.
Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо?
към беседата >>
Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата.
Често хората смесват формата на една мисъл с нейното съдържание. Ценна е и формата, и съдържанието ѝ. Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране.
Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата.
И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен.
към беседата >>
Щом започнете да губите, мисълта ви посещава.
Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите.
Щом започнете да губите, мисълта ви посещава.
Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си.
към беседата >>
И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си.
Често хората смесват формата на една мисъл с нейното съдържание. Ценна е и формата, и съдържанието ѝ. Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране. Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата.
И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си.
Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага.
към беседата >>
Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния.
Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава.
Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния.
Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си.
към беседата >>
Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си.
Често хората смесват формата на една мисъл с нейното съдържание. Ценна е и формата, и съдържанието ѝ. Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране. Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си.
Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си.
Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен.
към беседата >>
Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото.
Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния.
Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото.
Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии.
към беседата >>
Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства.
Ценна е и формата, и съдържанието ѝ. Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране. Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си.
Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства.
В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне.
към беседата >>
Като простак, човек греши по просташки.
Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото.
Като простак, човек греши по просташки.
Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно.
към беседата >>
В случая гневът е условие да премахнеш препятствието.
Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране. Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства.
В случая гневът е условие да премахнеш препятствието.
Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне. Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне.
към беседата >>
Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо?
Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак, човек греши по просташки.
Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо?
– Защото той живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо.
към беседата >>
Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен.
Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието.
Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен.
Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне. Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне. Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив.
към беседата >>
– Защото той живее само за себе си.
Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо?
– Защото той живее само за себе си.
Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си.
към беседата >>
Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага.
И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен.
Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага.
Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне. Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне. Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа.
към беседата >>
Гениалният не живее само за себе си.
Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си.
Гениалният не живее само за себе си.
Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея.
към беседата >>
Някога гневът прави човека страшен.
Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага.
Някога гневът прави човека страшен.
Той е като бомба, която всеки момент може да избухне. Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне. Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа. Това значи умен човек.
към беседата >>
Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии.
Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си.
Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии.
Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна.
към беседата >>
Той е като бомба, която всеки момент може да избухне.
Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен.
Той е като бомба, която всеки момент може да избухне.
Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне. Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа. Това значи умен човек.
към беседата >>
Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно.
Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии.
Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно.
А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа?
към беседата >>
Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне.
В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне.
Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне.
Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа. Това значи умен човек.
към беседата >>
А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо.
Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно.
А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо.
Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа.
към беседата >>
Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив.
Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне. Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне.
Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив.
Впрегни взривната енергия в себе си на работа. Това значи умен човек.
към беседата >>
Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си.
– Защото той живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо.
Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си.
Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа. Тя живее във въздуха.
към беседата >>
Впрегни взривната енергия в себе си на работа.
Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне. Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне. Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив.
Впрегни взривната енергия в себе си на работа.
Това значи умен човек.
към беседата >>
Под „основа“ разбирам основна идея.
Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си.
Под „основа“ разбирам основна идея.
Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа. Тя живее във въздуха. За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха.
към беседата >>
Това значи умен човек.
Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне. Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне. Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа.
Това значи умен човек.
към беседата >>
Мисъл, която никога не се мени, е основна.
Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея.
Мисъл, която никога не се мени, е основна.
Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа. Тя живее във въздуха. За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха. И тъй, основната мисъл за човека е доброто.
към беседата >>
Питам: Как се справяте вие с гнева си?
Питам: Как се справяте вие с гнева си?
Как се лекувате от него? Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева. Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“. – Трябва да изтече водата, но мътната. При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере.
към беседата >>
Как ще работиш без основа?
Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна.
Как ще работиш без основа?
Птицата може и без основа. Тя живее във въздуха. За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха. И тъй, основната мисъл за човека е доброто.
към беседата >>
Как се лекувате от него?
Питам: Как се справяте вие с гнева си?
Как се лекувате от него?
Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева. Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“. – Трябва да изтече водата, но мътната. При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере. Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече.
към беседата >>
Птицата може и без основа.
А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа?
Птицата може и без основа.
Тя живее във въздуха. За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха. И тъй, основната мисъл за човека е доброто.
към беседата >>
Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева.
Питам: Как се справяте вие с гнева си? Как се лекувате от него?
Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева.
Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“. – Трябва да изтече водата, но мътната. При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере. Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече. Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода?
към беседата >>
Тя живее във въздуха.
Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа.
Тя живее във въздуха.
За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха. И тъй, основната мисъл за човека е доброто.
към беседата >>
Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“.
Питам: Как се справяте вие с гнева си? Как се лекувате от него? Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева.
Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“.
– Трябва да изтече водата, но мътната. При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере. Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече. Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет.
към беседата >>
За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха.
Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа. Тя живее във въздуха.
За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха.
И тъй, основната мисъл за човека е доброто.
към беседата >>
– Трябва да изтече водата, но мътната.
Питам: Как се справяте вие с гнева си? Как се лекувате от него? Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева. Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“.
– Трябва да изтече водата, но мътната.
При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере. Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече. Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет. Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва.
към беседата >>
И тъй, основната мисъл за човека е доброто.
Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа. Тя живее във въздуха. За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха.
И тъй, основната мисъл за човека е доброто.
към беседата >>
При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере.
Питам: Как се справяте вие с гнева си? Как се лекувате от него? Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева. Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“. – Трябва да изтече водата, но мътната.
При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере.
Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече. Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет. Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв.
към беседата >>
Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи.
Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи.
Следователно всичко, с което човек работи, е добро. Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза. Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто. Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си.
към беседата >>
Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече.
Как се лекувате от него? Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева. Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“. – Трябва да изтече водата, но мътната. При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере.
Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече.
Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет. Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си.
към беседата >>
Следователно всичко, с което човек работи, е добро.
Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи.
Следователно всичко, с което човек работи, е добро.
Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза. Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто. Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си.
към беседата >>
Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода?
Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева. Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“. – Трябва да изтече водата, но мътната. При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере. Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече.
Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода?
Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет. Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство.
към беседата >>
Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза.
Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи. Следователно всичко, с което човек работи, е добро.
Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза.
Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто. Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас.
към беседата >>
Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет.
Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“. – Трябва да изтече водата, но мътната. При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере. Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече. Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода?
Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет.
Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство. Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство.
към беседата >>
Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто.
Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи. Следователно всичко, с което човек работи, е добро. Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза.
Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто.
Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора.
към беседата >>
Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва.
– Трябва да изтече водата, но мътната. При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере. Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече. Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет.
Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва.
Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство. Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. – „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие.
към беседата >>
Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота.
Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи. Следователно всичко, с което човек работи, е добро. Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза. Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто.
Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота.
Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора. Те ви помагат при всяка мъчнотия.
към беседата >>
Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв.
При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере. Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече. Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет. Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва.
Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв.
Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство. Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. – „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение!
към беседата >>
Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си.
Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи. Следователно всичко, с което човек работи, е добро. Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза. Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто. Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота.
Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си.
Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора. Те ви помагат при всяка мъчнотия. Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения.
към беседата >>
Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си.
Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече. Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет. Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв.
Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си.
Аз говоря за вътрешното безпокойство. Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. – „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! – Бъди вътрешно тих и спокоен!
към беседата >>
Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си.
Следователно всичко, с което човек работи, е добро. Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза. Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто. Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си.
Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си.
Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора. Те ви помагат при всяка мъчнотия. Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения. Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.
към беседата >>
Аз говоря за вътрешното безпокойство.
Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет. Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си.
Аз говоря за вътрешното безпокойство.
Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. – „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! – Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение?
към беседата >>
Това иска Разумното Начало от вас.
Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза. Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто. Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си.
Това иска Разумното Начало от вас.
Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора. Те ви помагат при всяка мъчнотия. Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения. Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.
към беседата >>
Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство.
Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет. Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство.
Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство.
– „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! – Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение? “ – Земетресението има своите причини.
към беседата >>
Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора.
Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто. Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас.
Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора.
Те ви помагат при всяка мъчнотия. Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения. Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.
към беседата >>
– „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие.
Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство. Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство.
– „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие.
Ама станало някакво земетресение, наводнение! – Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение? “ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане.
към беседата >>
Те ви помагат при всяка мъчнотия.
Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора.
Те ви помагат при всяка мъчнотия.
Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения. Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.
към беседата >>
Ама станало някакво земетресение, наводнение!
Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство. Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. – „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие.
Ама станало някакво земетресение, наводнение!
– Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение? “ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи.
към беседата >>
Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения.
Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора. Те ви помагат при всяка мъчнотия.
Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения.
Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.
към беседата >>
– Бъди вътрешно тих и спокоен!
Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство. Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. – „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение!
– Бъди вътрешно тих и спокоен!
Питаш: „Може ли да стане тук земетресение? “ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи. Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи.
към беседата >>
Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.
Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора. Те ви помагат при всяка мъчнотия. Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения.
Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.
към беседата >>
Питаш: „Може ли да стане тук земетресение?
Аз говоря за вътрешното безпокойство. Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. – „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! – Бъди вътрешно тих и спокоен!
Питаш: „Може ли да стане тук земетресение?
“ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи. Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като метод на природата.
към беседата >>
Коя е основната мисъл на днешната лекция ?
Коя е основната мисъл на днешната лекция ?
Какво разбрахте от нея? – Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво. Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви.
към беседата >>
“ – Земетресението има своите причини.
Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. – „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! – Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение?
“ – Земетресението има своите причини.
Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи. Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод.
към беседата >>
Какво разбрахте от нея?
Коя е основната мисъл на днешната лекция ?
Какво разбрахте от нея?
– Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво. Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа.
към беседата >>
Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане.
– „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! – Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение? “ – Земетресението има своите причини.
Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане.
Чашата, сама по себе си, не може да се счупи. Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна.
към беседата >>
– Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво.
Коя е основната мисъл на днешната лекция ? Какво разбрахте от нея?
– Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво.
Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа.
към беседата >>
Чашата, сама по себе си, не може да се счупи.
Ама станало някакво земетресение, наводнение! – Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение? “ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане.
Чашата, сама по себе си, не може да се счупи.
Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни.
към беседата >>
Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит.
Коя е основната мисъл на днешната лекция ? Какво разбрахте от нея? – Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво.
Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит.
Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право.
към беседата >>
Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи.
– Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение? “ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи.
Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи.
Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения.
към беседата >>
Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете.
Коя е основната мисъл на днешната лекция ? Какво разбрахте от нея? – Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво. Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит.
Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете.
Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него.
към беседата >>
Ние гледаме на земетресението като метод на природата.
Питаш: „Може ли да стане тук земетресение? “ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи. Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи.
Ние гледаме на земетресението като метод на природата.
Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения. Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно.
към беседата >>
Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви.
Коя е основната мисъл на днешната лекция ? Какво разбрахте от нея? – Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво. Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете.
Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви.
Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото.
към беседата >>
Бушуването на океанските води е пак метод.
“ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи. Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като метод на природата.
Бушуването на океанските води е пак метод.
Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения. Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно. Всичко, каквото става в природата, става и в човека.
към беседата >>
Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа.
Какво разбрахте от нея? – Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво. Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви.
Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа.
Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан.
към беседата >>
Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна.
Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи. Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод.
Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна.
От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения. Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно. Всичко, каквото става в природата, става и в човека. Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става силен, крепък.
към беседата >>
Само Бог има право да впряга злото на работа.
– Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво. Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа.
Само Бог има право да впряга злото на работа.
И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия.
към беседата >>
От това гледище и земетресението има добри страни.
Чашата, сама по себе си, не може да се счупи. Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна.
От това гледище и земетресението има добри страни.
Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения. Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно. Всичко, каквото става в природата, става и в човека. Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става силен, крепък.
към беседата >>
И ангелите даже нямат това право.
Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа.
И ангелите даже нямат това право.
Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент?
към беседата >>
Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения.
Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни.
Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения.
Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно. Всичко, каквото става в природата, става и в човека. Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става силен, крепък.
към беседата >>
Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него.
Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право.
Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него.
Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея.
към беседата >>
Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно.
Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения.
Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно.
Всичко, каквото става в природата, става и в човека. Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става силен, крепък.
към беседата >>
Като знаете това, не се разправяйте със злото.
Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него.
Като знаете това, не се разправяйте със злото.
Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате.
към беседата >>
Всичко, каквото става в природата, става и в човека.
Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения. Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно.
Всичко, каквото става в природата, става и в човека.
Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става силен, крепък.
към беседата >>
Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан.
Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото.
Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан.
Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ.
към беседата >>
Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става силен, крепък.
Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения. Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно. Всичко, каквото става в природата, става и в човека.
Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става силен, крепък.
към беседата >>
Злото е стихия.
Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан.
Злото е стихия.
Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека.
към беседата >>
И тъй, изучавайте законите на външната природа, за да познавате законите на своето вътрешно естество.
И тъй, изучавайте законите на външната природа, за да познавате законите на своето вътрешно естество.
Млад си, косата ти е черна. Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла. Минаваш за окултен ученик. Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си.
към беседата >>
Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент?
И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия.
Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент?
Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя.
към беседата >>
Млад си, косата ти е черна.
И тъй, изучавайте законите на външната природа, за да познавате законите на своето вътрешно естество.
Млад си, косата ти е черна.
Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла. Минаваш за окултен ученик. Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. – Много правила и методи прилагате, но все стари.
към беседата >>
Тази вода е хала, не се разправяйте с нея.
Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент?
Тази вода е хала, не се разправяйте с нея.
Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя. Не се борете със злото, а носете доброто в себе си.
към беседата >>
Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла.
И тъй, изучавайте законите на външната природа, за да познавате законите на своето вътрешно естество. Млад си, косата ти е черна.
Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла.
Минаваш за окултен ученик. Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. – Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак.
към беседата >>
Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате.
Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея.
Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате.
За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя. Не се борете със злото, а носете доброто в себе си. Нека доброто се разправя със злото, а не вие.
към беседата >>
Минаваш за окултен ученик.
И тъй, изучавайте законите на външната природа, за да познавате законите на своето вътрешно естество. Млад си, косата ти е черна. Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла.
Минаваш за окултен ученик.
Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. – Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“.
към беседата >>
За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ.
Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате.
За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ.
Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя. Не се борете със злото, а носете доброто в себе си. Нека доброто се разправя със злото, а не вие.
към беседата >>
Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна.
И тъй, изучавайте законите на външната природа, за да познавате законите на своето вътрешно естество. Млад си, косата ти е черна. Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла. Минаваш за окултен ученик.
Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна.
Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. – Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения.
към беседата >>
Злото е гъста материя, която оплита човека.
Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ.
Злото е гъста материя, която оплита човека.
Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя. Не се борете със злото, а носете доброто в себе си. Нека доброто се разправя със злото, а не вие.
към беседата >>
Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си.
И тъй, изучавайте законите на външната природа, за да познавате законите на своето вътрешно естество. Млад си, косата ти е черна. Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла. Минаваш за окултен ученик. Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна.
Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си.
– Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай.
към беседата >>
Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя.
Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека.
Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя.
Не се борете със злото, а носете доброто в себе си. Нека доброто се разправя със злото, а не вие.
към беседата >>
– Много правила и методи прилагате, но все стари.
Млад си, косата ти е черна. Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла. Минаваш за окултен ученик. Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си.
– Много правила и методи прилагате, но все стари.
Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“.
към беседата >>
Не се борете със злото, а носете доброто в себе си.
Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя.
Не се борете със злото, а носете доброто в себе си.
Нека доброто се разправя със злото, а не вие.
към беседата >>
Някой ти каже, че си простак.
Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла. Минаваш за окултен ученик. Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. – Много правила и методи прилагате, но все стари.
Някой ти каже, че си простак.
Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели.
към беседата >>
Нека доброто се разправя със злото, а не вие.
Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя. Не се борете със злото, а носете доброто в себе си.
Нека доброто се разправя със злото, а не вие.
към беседата >>
Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“.
Минаваш за окултен ученик. Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. – Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак.
Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“.
Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие.
към беседата >>
Ето старият начин на отношения.
Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. – Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“.
Ето старият начин на отношения.
Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие. Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.
към беседата >>
Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай.
Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. – Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения.
Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай.
Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие. Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.
към беседата >>
Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“.
– Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай.
Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“.
Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие. Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.
към беседата >>
Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели.
Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“.
Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели.
Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие. Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.
към беседата >>
Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие.
Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели.
Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие.
Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.
към беседата >>
Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.
Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие.
Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.
към беседата >>
Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо.
Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо.
Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче. Обаче кучето си върви, не обръща внимание. Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора.
към беседата >>
Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче.
Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо.
Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче.
Обаче кучето си върви, не обръща внимание. Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат.
към беседата >>
Обаче кучето си върви, не обръща внимание.
Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо. Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче.
Обаче кучето си върви, не обръща внимание.
Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш.
към беседата >>
Такова нещо е самообладанието.
Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо. Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче. Обаче кучето си върви, не обръща внимание.
Такова нещо е самообладанието.
Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си.
към беседата >>
Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита.
Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо. Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче. Обаче кучето си върви, не обръща внимание. Такова нещо е самообладанието.
Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита.
Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи?
към беседата >>
Така постъпват повечето хора.
Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо. Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче. Обаче кучето си върви, не обръща внимание. Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита.
Така постъпват повечето хора.
На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума?
към беседата >>
На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат.
Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче. Обаче кучето си върви, не обръща внимание. Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора.
На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат.
Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути.
към беседата >>
Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш.
Обаче кучето си върви, не обръща внимание. Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат.
Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш.
Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека.
към беседата >>
Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си.
Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш.
Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си.
Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение.
към беседата >>
Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи?
Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си.
Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи?
Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си.
към беседата >>
Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума?
Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи?
Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума?
Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото.
към беседата >>
Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути.
На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума?
Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути.
Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават.
към беседата >>
Животът опитва търпението, самообладанието на човека.
Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути.
Животът опитва търпението, самообладанието на човека.
Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо.
към беседата >>
Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение.
Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека.
Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение.
Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си.
към беседата >>
Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си.
Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение.
Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си.
Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка.
към беседата >>
Привържениците на старото първи се обявяват против новото.
Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си.
Привържениците на старото първи се обявяват против новото.
Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото.
към беседата >>
Старите преследват новото, новите хора го защитават.
Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото.
Старите преследват новото, новите хора го защитават.
В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло.
към беседата >>
В тази борба се познава кое е ново и кое – старо.
Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават.
В тази борба се познава кое е ново и кое – старо.
Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото.
към беседата >>
Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си.
Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо.
Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си.
Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат.
към беседата >>
Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка.
Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си.
Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка.
Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш.
към беседата >>
Ето новото.
Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка.
Ето новото.
Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш. Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ.
към беседата >>
Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло.
Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото.
Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло.
Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш. Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ. В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе.
към беседата >>
Да отговаряш на злото с добро – ето новото.
В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло.
Да отговаряш на злото с добро – ето новото.
Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш. Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ. В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе. Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме.
към беседата >>
Носиш ново учение на хората, но те не го приемат.
Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото.
Носиш ново учение на хората, но те не го приемат.
Един ти отреже пръста – ти го залепиш. Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ. В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе. Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме. То освобождава човека от ограничителните условия на живота.
към беседата >>
Един ти отреже пръста – ти го залепиш.
Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат.
Един ти отреже пръста – ти го залепиш.
Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ. В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе. Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме. То освобождава човека от ограничителните условия на живота.
към беседата >>
Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ.
Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш.
Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ.
В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе. Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме. То освобождава човека от ограничителните условия на живота.
към беседата >>
В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе.
Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш. Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ.
В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе.
Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме. То освобождава човека от ограничителните условия на живота.
към беседата >>
Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме.
Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш. Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ. В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе.
Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме.
То освобождава човека от ограничителните условия на живота.
към беседата >>
То освобождава човека от ограничителните условия на живота.
Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш. Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ. В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе. Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме.
То освобождава човека от ограничителните условия на живота.
към беседата >>
Аз не говоря за абсолютната свобода, да прави човек, каквото иска.
Аз не говоря за абсолютната свобода, да прави човек, каквото иска.
Това не е свобода. Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората. Това не е свобода. Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване.
към беседата >>
Това не е свобода.
Аз не говоря за абсолютната свобода, да прави човек, каквото иска.
Това не е свобода.
Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората. Това не е свобода. Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване. Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите.
към беседата >>
Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората.
Аз не говоря за абсолютната свобода, да прави човек, каквото иска. Това не е свобода.
Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората.
Това не е свобода. Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване. Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата.
към беседата >>
Това не е свобода.
Аз не говоря за абсолютната свобода, да прави човек, каквото иска. Това не е свобода. Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората.
Това не е свобода.
Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване. Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си.
към беседата >>
Свободата стои по-високо от желанията.
Аз не говоря за абсолютната свобода, да прави човек, каквото иска. Това не е свобода. Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората. Това не е свобода.
Свободата стои по-високо от желанията.
Всеки човек има задачи за решаване. Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си.
към беседата >>
Всеки човек има задачи за решаване.
Аз не говоря за абсолютната свобода, да прави човек, каквото иска. Това не е свобода. Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората. Това не е свобода. Свободата стои по-високо от желанията.
Всеки човек има задачи за решаване.
Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре.
към беседата >>
Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите.
Това не е свобода. Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората. Това не е свобода. Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване.
Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите.
Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления.
към беседата >>
Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата.
Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората. Това не е свобода. Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване. Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите.
Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата.
Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта.
към беседата >>
Така и животните решават задачите си.
Това не е свобода. Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване. Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата.
Така и животните решават задачите си.
Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в инстинкта има нещо разумно.
към беседата >>
Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си.
Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване. Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си.
Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си.
Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна.
към беседата >>
Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре.
Всеки човек има задачи за решаване. Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си.
Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре.
Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили.
към беседата >>
Без инструменти, тя прави верни изчисления.
Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре.
Без инструменти, тя прави верни изчисления.
Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава.
към беседата >>
Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта.
Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления.
Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта.
Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява.
към беседата >>
Така е, но и в инстинкта има нещо разумно.
Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта.
Така е, но и в инстинкта има нещо разумно.
Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган.
към беседата >>
Ще кажете, че ръката на човека е неразумна.
Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в инстинкта има нещо разумно.
Ще кажете, че ръката на човека е неразумна.
Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата.
към беседата >>
Обаче ръката е създадена от разумни сили.
Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна.
Обаче ръката е създадена от разумни сили.
И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата. Изучавайте добрия човек, а не лошия.
към беседата >>
И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава.
Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили.
И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава.
Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата. Изучавайте добрия човек, а не лошия. Изучавайте доброто, а не злото.
към беседата >>
Щом изчезне тази връзка, ръката заболява.
Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава.
Щом изчезне тази връзка, ръката заболява.
Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата. Изучавайте добрия човек, а не лошия. Изучавайте доброто, а не злото. Светът е разумен.
към беседата >>
Това се отнася за всеки орган.
Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява.
Това се отнася за всеки орган.
Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата. Изучавайте добрия човек, а не лошия. Изучавайте доброто, а не злото. Светът е разумен. Следователно, изучавайте разумността като основа на живота.
към беседата >>
Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата.
Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган.
Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата.
Изучавайте добрия човек, а не лошия. Изучавайте доброто, а не злото. Светът е разумен. Следователно, изучавайте разумността като основа на живота.
към беседата >>
Изучавайте добрия човек, а не лошия.
Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата.
Изучавайте добрия човек, а не лошия.
Изучавайте доброто, а не злото. Светът е разумен. Следователно, изучавайте разумността като основа на живота.
към беседата >>
Изучавайте доброто, а не злото.
И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата. Изучавайте добрия човек, а не лошия.
Изучавайте доброто, а не злото.
Светът е разумен. Следователно, изучавайте разумността като основа на живота.
към беседата >>
Светът е разумен.
Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата. Изучавайте добрия човек, а не лошия. Изучавайте доброто, а не злото.
Светът е разумен.
Следователно, изучавайте разумността като основа на живота.
към беседата >>
Следователно, изучавайте разумността като основа на живота.
Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата. Изучавайте добрия човек, а не лошия. Изучавайте доброто, а не злото. Светът е разумен.
Следователно, изучавайте разумността като основа на живота.
към беседата >>
Човек е започнал живота си с доброто.
Човек е започнал живота си с доброто.
Като излязъл от рая, тогава дошло злото в света. Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира. В света злото е необходимост. То се явява като преграда между хората. – Защо има лоши хора на земята ?
към беседата >>
Като излязъл от рая, тогава дошло злото в света.
Човек е започнал живота си с доброто.
Като излязъл от рая, тогава дошло злото в света.
Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира. В света злото е необходимост. То се явява като преграда между хората. – Защо има лоши хора на земята ? – Защо има разни служби?
към беседата >>
Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира.
Човек е започнал живота си с доброто. Като излязъл от рая, тогава дошло злото в света.
Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира.
В света злото е необходимост. То се явява като преграда между хората. – Защо има лоши хора на земята ? – Защо има разни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници?
към беседата >>
В света злото е необходимост.
Човек е започнал живота си с доброто. Като излязъл от рая, тогава дошло злото в света. Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира.
В света злото е необходимост.
То се явява като преграда между хората. – Защо има лоши хора на земята ? – Защо има разни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения.
към беседата >>
То се явява като преграда между хората.
Човек е започнал живота си с доброто. Като излязъл от рая, тогава дошло злото в света. Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира. В света злото е необходимост.
То се явява като преграда между хората.
– Защо има лоши хора на земята ? – Защо има разни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения. Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др.
към беседата >>
– Защо има лоши хора на земята ?
Човек е започнал живота си с доброто. Като излязъл от рая, тогава дошло злото в света. Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира. В света злото е необходимост. То се явява като преграда между хората.
– Защо има лоши хора на земята ?
– Защо има разни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения. Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др. Това е порядъкът на света.
към беседата >>
– Защо има разни служби?
Като излязъл от рая, тогава дошло злото в света. Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира. В света злото е необходимост. То се явява като преграда между хората. – Защо има лоши хора на земята ?
– Защо има разни служби?
Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения. Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др. Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък.
към беседата >>
Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници?
Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира. В света злото е необходимост. То се явява като преграда между хората. – Защо има лоши хора на земята ? – Защо има разни служби?
Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници?
Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения. Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др. Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък. Ще кажете, че искате свобода.
към беседата >>
Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения.
В света злото е необходимост. То се явява като преграда между хората. – Защо има лоши хора на земята ? – Защо има разни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници?
Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения.
Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др. Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък. Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека?
към беседата >>
Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др.
То се явява като преграда между хората. – Защо има лоши хора на земята ? – Защо има разни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения.
Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др.
Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък. Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място.
към беседата >>
Това е порядъкът на света.
– Защо има лоши хора на земята ? – Защо има разни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения. Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др.
Това е порядъкът на света.
В новия живот има друг порядък. Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място. Свободата иде от разумността.
към беседата >>
В новия живот има друг порядък.
– Защо има разни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения. Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др. Това е порядъкът на света.
В новия живот има друг порядък.
Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място. Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи.
към беседата >>
Ще кажете, че искате свобода.
Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения. Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др. Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък.
Ще кажете, че искате свобода.
Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място. Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка.
към беседата >>
Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека?
Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения. Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др. Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък. Ще кажете, че искате свобода.
Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека?
Всички клетки ще искат първо място. Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка.
към беседата >>
Всички клетки ще искат първо място.
Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др. Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък. Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека?
Всички клетки ще искат първо място.
Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно.
към беседата >>
Свободата иде от разумността.
Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък. Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място.
Свободата иде от разумността.
Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно. Не гледа на тях като на разумни органи.
към беседата >>
Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи.
В новия живот има друг порядък. Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място. Свободата иде от разумността.
Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи.
Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно. Не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“.
към беседата >>
Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка.
Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място. Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи.
Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка.
Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно. Не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на земята имат право да ядат?
към беседата >>
Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка.
Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място. Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка.
Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка.
Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно. Не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на земята имат право да ядат? Повечето хора нямат мазоли на ръцете си.
към беседата >>
Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно.
Всички клетки ще искат първо място. Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка.
Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно.
Не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на земята имат право да ядат? Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин?
към беседата >>
Не гледа на тях като на разумни органи.
Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно.
Не гледа на тях като на разумни органи.
Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на земята имат право да ядат? Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае?
към беседата >>
Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“.
Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно. Не гледа на тях като на разумни органи.
Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“.
Тогава колко души на земята имат право да ядат? Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа?
към беседата >>
Тогава колко души на земята имат право да ядат?
Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно. Не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“.
Тогава колко души на земята имат право да ядат?
Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее.
към беседата >>
Повечето хора нямат мазоли на ръцете си.
Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно. Не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на земята имат право да ядат?
Повечето хора нямат мазоли на ръцете си.
Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва.
към беседата >>
Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин?
Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно. Не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на земята имат право да ядат? Повечето хора нямат мазоли на ръцете си.
Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин?
Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно.
към беседата >>
Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае?
Не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на земята имат право да ядат? Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин?
Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае?
Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно. Къде е писано това?
към беседата >>
Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа?
Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на земята имат право да ядат? Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае?
Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа?
Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно. Къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната?
към беседата >>
Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее.
Тогава колко души на земята имат право да ядат? Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа?
Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее.
Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно. Къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои, нужни са 4 часа.
към беседата >>
Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва.
Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее.
Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва.
Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно. Къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои, нужни са 4 часа. Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути.
към беседата >>
Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно.
Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва.
Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно.
Къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои, нужни са 4 часа. Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма.
към беседата >>
Къде е писано това?
Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно.
Къде е писано това?
Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои, нужни са 4 часа. Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма. Например, за смилането са нужни 4 часа.
към беседата >>
Колко часа са нужни за смилане на храната?
Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно. Къде е писано това?
Колко часа са нужни за смилане на храната?
Според някои, нужни са 4 часа. Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма. Например, за смилането са нужни 4 часа. Това показва, че тя не е полезна за организма.
към беседата >>
Според някои, нужни са 4 часа.
Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно. Къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната?
Според някои, нужни са 4 часа.
Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма. Например, за смилането са нужни 4 часа. Това показва, че тя не е полезна за организма. Всяка храна, която се отразява зле върху човека, не е в интереса на неговия стомах.
към беседата >>
Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути.
Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно. Къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои, нужни са 4 часа.
Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути.
Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма. Например, за смилането са нужни 4 часа. Това показва, че тя не е полезна за организма. Всяка храна, която се отразява зле върху човека, не е в интереса на неговия стомах.
към беседата >>
Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма.
Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно. Къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои, нужни са 4 часа. Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути.
Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма.
Например, за смилането са нужни 4 часа. Това показва, че тя не е полезна за организма. Всяка храна, която се отразява зле върху човека, не е в интереса на неговия стомах.
към беседата >>
Например, за смилането са нужни 4 часа.
Къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои, нужни са 4 часа. Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма.
Например, за смилането са нужни 4 часа.
Това показва, че тя не е полезна за организма. Всяка храна, която се отразява зле върху човека, не е в интереса на неговия стомах.
към беседата >>
Това показва, че тя не е полезна за организма.
Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои, нужни са 4 часа. Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма. Например, за смилането са нужни 4 часа.
Това показва, че тя не е полезна за организма.
Всяка храна, която се отразява зле върху човека, не е в интереса на неговия стомах.
към беседата >>
Всяка храна, която се отразява зле върху човека, не е в интереса на неговия стомах.
Според някои, нужни са 4 часа. Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма. Например, за смилането са нужни 4 часа. Това показва, че тя не е полезна за организма.
Всяка храна, която се отразява зле върху човека, не е в интереса на неговия стомах.
към беседата >>
Какво се разбира под „самообладание“?
Какво се разбира под „самообладание“?
Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам. Можеш да завладееш земята и да я управляваш. Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш? Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата?
към беседата >>
Съвременните хора се намират в едно неестествено положение, поради техните различни интереси.
Съвременните хора се намират в едно неестествено положение, поради техните различни интереси.
Интересите на един човек са в противоречие с интересите на друг. Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца. Дето и да ги турите, те не се хармонизират. Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки.
към беседата >>
Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам.
Какво се разбира под „самообладание“?
Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам.
Можеш да завладееш земята и да я управляваш. Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш? Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото.
към беседата >>
Интересите на един човек са в противоречие с интересите на друг.
Съвременните хора се намират в едно неестествено положение, поради техните различни интереси.
Интересите на един човек са в противоречие с интересите на друг.
Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца. Дето и да ги турите, те не се хармонизират. Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки. Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път.
към беседата >>
Можеш да завладееш земята и да я управляваш.
Какво се разбира под „самообладание“? Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам.
Можеш да завладееш земята и да я управляваш.
Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш? Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие.
към беседата >>
Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца.
Съвременните хора се намират в едно неестествено положение, поради техните различни интереси. Интересите на един човек са в противоречие с интересите на друг.
Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца.
Дето и да ги турите, те не се хармонизират. Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки. Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода.
към беседата >>
Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш?
Какво се разбира под „самообладание“? Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам. Можеш да завладееш земята и да я управляваш.
Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш?
Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен.
към беседата >>
Дето и да ги турите, те не се хармонизират.
Съвременните хора се намират в едно неестествено положение, поради техните различни интереси. Интересите на един човек са в противоречие с интересите на друг. Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца.
Дето и да ги турите, те не се хармонизират.
Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки. Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца.
към беседата >>
Казваш: „Искам да бъда свободен“.
Какво се разбира под „самообладание“? Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам. Можеш да завладееш земята и да я управляваш. Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш?
Казваш: „Искам да бъда свободен“.
В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата.
към беседата >>
Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите.
Съвременните хора се намират в едно неестествено положение, поради техните различни интереси. Интересите на един човек са в противоречие с интересите на друг. Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца. Дето и да ги турите, те не се хармонизират.
Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите.
Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки. Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот.
към беседата >>
В какво се заключава свободата?
Какво се разбира под „самообладание“? Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам. Можеш да завладееш земята и да я управляваш. Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш? Казваш: „Искам да бъда свободен“.
В какво се заключава свободата?
Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията.
към беседата >>
Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки.
Съвременните хора се намират в едно неестествено положение, поради техните различни интереси. Интересите на един човек са в противоречие с интересите на друг. Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца. Дето и да ги турите, те не се хармонизират. Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите.
Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки.
Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота.
към беседата >>
Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото.
Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам. Можеш да завладееш земята и да я управляваш. Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш? Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата?
Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото.
Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията. Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си.
към беседата >>
Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път.
Интересите на един човек са в противоречие с интересите на друг. Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца. Дето и да ги турите, те не се хармонизират. Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки.
Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път.
Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек.
към беседата >>
Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие.
Можеш да завладееш земята и да я управляваш. Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш? Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото.
Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие.
И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията. Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си. Твърдото вещество е ограничено във време и пространство.
към беседата >>
Това не е свобода.
Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца. Дето и да ги турите, те не се хармонизират. Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки. Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път.
Това не е свобода.
И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати.
към беседата >>
И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен.
Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш? Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие.
И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен.
Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията. Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си. Твърдото вещество е ограничено във време и пространство. Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода.
към беседата >>
И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца.
Дето и да ги турите, те не се хармонизират. Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки. Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода.
И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца.
Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения.
към беседата >>
Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата.
Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен.
Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата.
Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията. Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си. Твърдото вещество е ограничено във време и пространство. Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода. Оттук може да извадите няколко правила за живота.
към беседата >>
Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот.
Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки. Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца.
Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот.
Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения. Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд.
към беседата >>
Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията.
В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата.
Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията.
Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си. Твърдото вещество е ограничено във време и пространство. Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода. Оттук може да извадите няколко правила за живота.
към беседата >>
Вие нямате правилно разбиране за живота.
Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки. Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот.
Вие нямате правилно разбиране за живота.
Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения. Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му.
към беседата >>
Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си.
Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията.
Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си.
Твърдото вещество е ограничено във време и пространство. Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода. Оттук може да извадите няколко правила за живота.
към беседата >>
Работиш, например, при някой богат човек.
Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота.
Работиш, например, при някой богат човек.
След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения. Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те.
към беседата >>
Твърдото вещество е ограничено във време и пространство.
Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията. Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си.
Твърдото вещество е ограничено във време и пространство.
Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода. Оттук може да извадите няколко правила за живота.
към беседата >>
След като работиш известно време, той не иска да ти плати.
Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек.
След като работиш известно време, той не иска да ти плати.
Не че няма пари, но има известни съображения. Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере!
към беседата >>
Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода.
И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията. Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си. Твърдото вещество е ограничено във време и пространство.
Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода.
Оттук може да извадите няколко правила за живота.
към беседата >>
Не че няма пари, но има известни съображения.
И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати.
Не че няма пари, но има известни съображения.
Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере! “ Това е губене на време.
към беседата >>
Оттук може да извадите няколко правила за живота.
Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията. Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си. Твърдото вещество е ограничено във време и пространство. Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода.
Оттук може да извадите няколко правила за живота.
към беседата >>
Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд.
Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения.
Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд.
Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере! “ Това е губене на време. Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш.
към беседата >>
Срещаш един човек и се плашиш от него.
Срещаш един човек и се плашиш от него.
Обаче другите хора не се плашат. Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал. И други хора го срещат, но не се радват. Значи това, което плаши едного, не плаши всички. И това, което е радост за едного, не е радост за всички.
към беседата >>
Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му.
Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения. Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд.
Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му.
Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере! “ Това е губене на време. Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш. Пазете се от онези мисли, които разрушават.
към беседата >>
Обаче другите хора не се плашат.
Срещаш един човек и се плашиш от него.
Обаче другите хора не се плашат.
Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал. И други хора го срещат, но не се радват. Значи това, което плаши едного, не плаши всички. И това, което е радост за едного, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея.
към беседата >>
Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те.
Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения. Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му.
Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те.
Ти казваш: „Дадох му поне да разбере! “ Това е губене на време. Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш. Пазете се от онези мисли, които разрушават. – „Аз съм войнствен човек.“ – Това не значи, че трябва да биеш и да разрушаваш.
към беседата >>
Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал.
Срещаш един човек и се плашиш от него. Обаче другите хора не се плашат.
Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал.
И други хора го срещат, но не се радват. Значи това, което плаши едного, не плаши всички. И това, което е радост за едного, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея. Като я види, то се радва.
към беседата >>
Ти казваш: „Дадох му поне да разбере!
След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения. Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те.
Ти казваш: „Дадох му поне да разбере!
“ Това е губене на време. Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш. Пазете се от онези мисли, които разрушават. – „Аз съм войнствен човек.“ – Това не значи, че трябва да биеш и да разрушаваш.
към беседата >>
И други хора го срещат, но не се радват.
Срещаш един човек и се плашиш от него. Обаче другите хора не се плашат. Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал.
И други хора го срещат, но не се радват.
Значи това, което плаши едного, не плаши всички. И това, което е радост за едного, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея. Като я види, то се радва. При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само.
към беседата >>
“ Това е губене на време.
Не че няма пари, но има известни съображения. Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере!
“ Това е губене на време.
Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш. Пазете се от онези мисли, които разрушават. – „Аз съм войнствен човек.“ – Това не значи, че трябва да биеш и да разрушаваш.
към беседата >>
Значи това, което плаши едного, не плаши всички.
Срещаш един човек и се плашиш от него. Обаче другите хора не се плашат. Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал. И други хора го срещат, но не се радват.
Значи това, което плаши едного, не плаши всички.
И това, което е радост за едного, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея. Като я види, то се радва. При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята.
към беседата >>
Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш.
Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере! “ Това е губене на време.
Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш.
Пазете се от онези мисли, които разрушават. – „Аз съм войнствен човек.“ – Това не значи, че трябва да биеш и да разрушаваш.
към беседата >>
И това, което е радост за едного, не е радост за всички.
Срещаш един човек и се плашиш от него. Обаче другите хора не се плашат. Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал. И други хора го срещат, но не се радват. Значи това, което плаши едного, не плаши всички.
И това, което е радост за едного, не е радост за всички.
Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея. Като я види, то се радва. При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият.
към беседата >>
Пазете се от онези мисли, които разрушават.
Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере! “ Това е губене на време. Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш.
Пазете се от онези мисли, които разрушават.
– „Аз съм войнствен човек.“ – Това не значи, че трябва да биеш и да разрушаваш.
към беседата >>
Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея.
Обаче другите хора не се плашат. Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал. И други хора го срещат, но не се радват. Значи това, което плаши едного, не плаши всички. И това, което е радост за едного, не е радост за всички.
Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея.
Като я види, то се радва. При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек не е никак свободен.
към беседата >>
– „Аз съм войнствен човек.“ – Това не значи, че трябва да биеш и да разрушаваш.
Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере! “ Това е губене на време. Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш. Пазете се от онези мисли, които разрушават.
– „Аз съм войнствен човек.“ – Това не значи, че трябва да биеш и да разрушаваш.
към беседата >>
Като я види, то се радва.
Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал. И други хора го срещат, но не се радват. Значи това, което плаши едного, не плаши всички. И това, което е радост за едного, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея.
Като я види, то се радва.
При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек не е никак свободен. До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли.
към беседата >>
Среща ме един от учениците и ми казва: „Доколкото разбирам, виждам, че ти си причина за всичко, което става тук“.
Среща ме един от учениците и ми казва: „Доколкото разбирам, виждам, че ти си причина за всичко, което става тук“.
– Ако си убеден в това, свържи приятелство с мене. Това нищо не ти струва. Ти трябва да разбираш нещата. Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. – Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място.
към беседата >>
При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само.
И други хора го срещат, но не се радват. Значи това, което плаши едного, не плаши всички. И това, което е радост за едного, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея. Като я види, то се радва.
При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само.
Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек не е никак свободен. До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците.
към беседата >>
– Ако си убеден в това, свържи приятелство с мене.
Среща ме един от учениците и ми казва: „Доколкото разбирам, виждам, че ти си причина за всичко, което става тук“.
– Ако си убеден в това, свържи приятелство с мене.
Това нищо не ти струва. Ти трябва да разбираш нещата. Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. – Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“.
към беседата >>
Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята.
Значи това, което плаши едного, не плаши всички. И това, което е радост за едного, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея. Като я види, то се радва. При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само.
Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята.
Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек не е никак свободен. До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците. Щом се яви при началника си, той вече не е свободен.
към беседата >>
Това нищо не ти струва.
Среща ме един от учениците и ми казва: „Доколкото разбирам, виждам, че ти си причина за всичко, което става тук“. – Ако си убеден в това, свържи приятелство с мене.
Това нищо не ти струва.
Ти трябва да разбираш нещата. Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. – Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. – Какво означават тези думи?
към беседата >>
Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият.
И това, което е радост за едного, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея. Като я види, то се радва. При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята.
Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият.
Не казвам, че човек не е никак свободен. До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците. Щом се яви при началника си, той вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник.
към беседата >>
Ти трябва да разбираш нещата.
Среща ме един от учениците и ми казва: „Доколкото разбирам, виждам, че ти си причина за всичко, което става тук“. – Ако си убеден в това, свържи приятелство с мене. Това нищо не ти струва.
Ти трябва да разбираш нещата.
Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. – Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. – Какво означават тези думи? Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко.
към беседата >>
Не казвам, че човек не е никак свободен.
Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея. Като я види, то се радва. При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият.
Не казвам, че човек не е никак свободен.
До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците. Щом се яви при началника си, той вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен.
към беседата >>
Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“.
Среща ме един от учениците и ми казва: „Доколкото разбирам, виждам, че ти си причина за всичко, което става тук“. – Ако си убеден в това, свържи приятелство с мене. Това нищо не ти струва. Ти трябва да разбираш нещата.
Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“.
– Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. – Какво означават тези думи? Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак.
към беседата >>
До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли.
Като я види, то се радва. При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек не е никак свободен.
До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли.
Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците. Щом се яви при началника си, той вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен. И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него.
към беседата >>
– Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място.
Среща ме един от учениците и ми казва: „Доколкото разбирам, виждам, че ти си причина за всичко, което става тук“. – Ако си убеден в това, свържи приятелство с мене. Това нищо не ти струва. Ти трябва да разбираш нещата. Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“.
– Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място.
Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. – Какво означават тези думи? Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка.
към беседата >>
Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците.
При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек не е никак свободен. До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли.
Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците.
Щом се яви при началника си, той вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен. И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него. Изобщо, няма свободен човек на земята.
към беседата >>
Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“.
– Ако си убеден в това, свържи приятелство с мене. Това нищо не ти струва. Ти трябва да разбираш нещата. Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. – Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място.
Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“.
– Какво означават тези думи? Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса.
към беседата >>
Щом се яви при началника си, той вече не е свободен.
Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек не е никак свободен. До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците.
Щом се яви при началника си, той вече не е свободен.
И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен. И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него. Изобщо, няма свободен човек на земята. Всеки се страхува от нещо.
към беседата >>
– Какво означават тези думи?
Това нищо не ти струва. Ти трябва да разбираш нещата. Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. – Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“.
– Какво означават тези думи?
Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват.
към беседата >>
И началникът не е свободен пред своя началник.
Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек не е никак свободен. До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците. Щом се яви при началника си, той вече не е свободен.
И началникът не е свободен пред своя началник.
И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен. И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него. Изобщо, няма свободен човек на земята. Всеки се страхува от нещо. Достатъчно е да му намериш слабото място, за да се уплаши.
към беседата >>
Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко.
Ти трябва да разбираш нещата. Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. – Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. – Какво означават тези думи?
Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко.
Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват. Това е за тяхно добро.
към беседата >>
И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен.
Не казвам, че човек не е никак свободен. До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците. Щом се яви при началника си, той вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник.
И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен.
И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него. Изобщо, няма свободен човек на земята. Всеки се страхува от нещо. Достатъчно е да му намериш слабото място, за да се уплаши.
към беседата >>
Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак.
Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. – Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. – Какво означават тези думи? Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко.
Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак.
Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват. Това е за тяхно добро. Аз съм готов да гладувам с тях.
към беседата >>
И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него.
До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците. Щом се яви при началника си, той вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен.
И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него.
Изобщо, няма свободен човек на земята. Всеки се страхува от нещо. Достатъчно е да му намериш слабото място, за да се уплаши.
към беседата >>
Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка.
– Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. – Какво означават тези думи? Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак.
Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка.
Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват. Това е за тяхно добро. Аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване.
към беседата >>
Изобщо, няма свободен човек на земята.
Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците. Щом се яви при началника си, той вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен. И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него.
Изобщо, няма свободен човек на земята.
Всеки се страхува от нещо. Достатъчно е да му намериш слабото място, за да се уплаши.
към беседата >>
Гладът не разрешава въпроса.
Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. – Какво означават тези думи? Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка.
Гладът не разрешава въпроса.
Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват. Това е за тяхно добро. Аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което иде на своето време.
към беседата >>
Всеки се страхува от нещо.
Щом се яви при началника си, той вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен. И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него. Изобщо, няма свободен човек на земята.
Всеки се страхува от нещо.
Достатъчно е да му намериш слабото място, за да се уплаши.
към беседата >>
Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват.
– Какво означават тези думи? Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса.
Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват.
Това е за тяхно добро. Аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което иде на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо.
към беседата >>
Достатъчно е да му намериш слабото място, за да се уплаши.
И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен. И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него. Изобщо, няма свободен човек на земята. Всеки се страхува от нещо.
Достатъчно е да му намериш слабото място, за да се уплаши.
към беседата >>
Това е за тяхно добро.
Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват.
Това е за тяхно добро.
Аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което иде на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека.
към беседата >>
Събираме числата 2+3=5, Ако заличим знаковете плюс и равенство, остават числата 2, 3, 5, без да знаем какво да правим с тях.
Събираме числата 2+3=5, Ако заличим знаковете плюс и равенство, остават числата 2, 3, 5, без да знаем какво да правим с тях.
Как събираме две числа на едно място? Можем ли да съберем водата и маслото? Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата. Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят.
към беседата >>
Аз съм готов да гладувам с тях.
Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват. Това е за тяхно добро.
Аз съм готов да гладувам с тях.
Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което иде на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека. Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи.
към беседата >>
Как събираме две числа на едно място?
Събираме числата 2+3=5, Ако заличим знаковете плюс и равенство, остават числата 2, 3, 5, без да знаем какво да правим с тях.
Как събираме две числа на едно място?
Можем ли да съберем водата и маслото? Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата. Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят. Аз ще изляза на повърхността“.
към беседата >>
Има хора, от които не се иска гладуване.
Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват. Това е за тяхно добро. Аз съм готов да гладувам с тях.
Има хора, от които не се иска гладуване.
Яденето е благо, което иде на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека. Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен.
към беседата >>
Можем ли да съберем водата и маслото?
Събираме числата 2+3=5, Ако заличим знаковете плюс и равенство, остават числата 2, 3, 5, без да знаем какво да правим с тях. Как събираме две числа на едно място?
Можем ли да съберем водата и маслото?
Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата. Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят. Аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея.
към беседата >>
Яденето е благо, което иде на своето време.
Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват. Това е за тяхно добро. Аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване.
Яденето е благо, което иде на своето време.
Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека. Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго.
към беседата >>
Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата.
Събираме числата 2+3=5, Ако заличим знаковете плюс и равенство, остават числата 2, 3, 5, без да знаем какво да правим с тях. Как събираме две числа на едно място? Можем ли да съберем водата и маслото?
Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата.
Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят. Аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека.
към беседата >>
Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо.
Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват. Това е за тяхно добро. Аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което иде на своето време.
Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо.
Истинско хранене е това, което носи свобода на човека. Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго. После пак го впрягат.
към беседата >>
Маслото казва: „Аз не падам на дъното.
Събираме числата 2+3=5, Ако заличим знаковете плюс и равенство, остават числата 2, 3, 5, без да знаем какво да правим с тях. Как събираме две числа на едно място? Можем ли да съберем водата и маслото? Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата.
Маслото казва: „Аз не падам на дъното.
Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят. Аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. За него се казва, че не трябва да бъде лек.
към беседата >>
Истинско хранене е това, което носи свобода на човека.
Това е за тяхно добро. Аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което иде на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо.
Истинско хранене е това, което носи свобода на човека.
Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго. После пак го впрягат. И човек ляга, става, яде.
към беседата >>
Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят.
Събираме числата 2+3=5, Ако заличим знаковете плюс и равенство, остават числата 2, 3, 5, без да знаем какво да правим с тях. Как събираме две числа на едно място? Можем ли да съберем водата и маслото? Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата. Маслото казва: „Аз не падам на дъното.
Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят.
Аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. За него се казва, че не трябва да бъде лек. Казват: „Човек трябва да има тежест“.
към беседата >>
Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи.
Аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което иде на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека.
Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи.
Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго. После пак го впрягат. И човек ляга, става, яде. Това не е свобода.
към беседата >>
Аз ще изляза на повърхността“.
Как събираме две числа на едно място? Можем ли да съберем водата и маслото? Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата. Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят.
Аз ще изляза на повърхността“.
Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. За него се казва, че не трябва да бъде лек. Казват: „Човек трябва да има тежест“. Значи да не е лек.
към беседата >>
Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен.
Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което иде на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека. Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи.
Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен.
Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго. После пак го впрягат. И човек ляга, става, яде. Това не е свобода. Ще кажете, че свободата иде отвън.
към беседата >>
Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея.
Можем ли да съберем водата и маслото? Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата. Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят. Аз ще изляза на повърхността“.
Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея.
За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. За него се казва, че не трябва да бъде лек. Казват: „Човек трябва да има тежест“. Значи да не е лек. – Казва се още, че човек трябва да бъде добър.
към беседата >>
Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго.
Яденето е благо, което иде на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека. Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен.
Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго.
После пак го впрягат. И човек ляга, става, яде. Това не е свобода. Ще кажете, че свободата иде отвън. Това зависи от условията, при които човек живее.
към беседата >>
За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека.
Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата. Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят. Аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея.
За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека.
За него се казва, че не трябва да бъде лек. Казват: „Човек трябва да има тежест“. Значи да не е лек. – Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под „добър“, под „добро“?
към беседата >>
После пак го впрягат.
Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека. Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго.
После пак го впрягат.
И човек ляга, става, яде. Това не е свобода. Ще кажете, че свободата иде отвън. Това зависи от условията, при които човек живее. И конят е свободен, докато е в гората.
към беседата >>
За него се казва, че не трябва да бъде лек.
Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят. Аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека.
За него се казва, че не трябва да бъде лек.
Казват: „Човек трябва да има тежест“. Значи да не е лек. – Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под „добър“, под „добро“? Добро е това, без което не можеш.
към беседата >>
И човек ляга, става, яде.
Истинско хранене е това, което носи свобода на човека. Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго. После пак го впрягат.
И човек ляга, става, яде.
Това не е свобода. Ще кажете, че свободата иде отвън. Това зависи от условията, при които човек живее. И конят е свободен, докато е в гората. Щом го впрегнат, той губи вече свободата си.
към беседата >>
Казват: „Човек трябва да има тежест“.
Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят. Аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. За него се казва, че не трябва да бъде лек.
Казват: „Човек трябва да има тежест“.
Значи да не е лек. – Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под „добър“, под „добро“? Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро.
към беседата >>
Това не е свобода.
Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго. После пак го впрягат. И човек ляга, става, яде.
Това не е свобода.
Ще кажете, че свободата иде отвън. Това зависи от условията, при които човек живее. И конят е свободен, докато е в гората. Щом го впрегнат, той губи вече свободата си.
към беседата >>
Значи да не е лек.
Аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. За него се казва, че не трябва да бъде лек. Казват: „Човек трябва да има тежест“.
Значи да не е лек.
– Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под „добър“, под „добро“? Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш.
към беседата >>
Ще кажете, че свободата иде отвън.
Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго. После пак го впрягат. И човек ляга, става, яде. Това не е свобода.
Ще кажете, че свободата иде отвън.
Това зависи от условията, при които човек живее. И конят е свободен, докато е в гората. Щом го впрегнат, той губи вече свободата си.
към беседата >>
– Казва се още, че човек трябва да бъде добър.
Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. За него се казва, че не трябва да бъде лек. Казват: „Човек трябва да има тежест“. Значи да не е лек.
– Казва се още, че човек трябва да бъде добър.
Какво се разбира под „добър“, под „добро“? Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш.
към беседата >>
Това зависи от условията, при които човек живее.
Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго. После пак го впрягат. И човек ляга, става, яде. Това не е свобода. Ще кажете, че свободата иде отвън.
Това зависи от условията, при които човек живее.
И конят е свободен, докато е в гората. Щом го впрегнат, той губи вече свободата си.
към беседата >>
Какво се разбира под „добър“, под „добро“?
За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. За него се казва, че не трябва да бъде лек. Казват: „Човек трябва да има тежест“. Значи да не е лек. – Казва се още, че човек трябва да бъде добър.
Какво се разбира под „добър“, под „добро“?
Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш. Много естествено!
към беседата >>
И конят е свободен, докато е в гората.
После пак го впрягат. И човек ляга, става, яде. Това не е свобода. Ще кажете, че свободата иде отвън. Това зависи от условията, при които човек живее.
И конят е свободен, докато е в гората.
Щом го впрегнат, той губи вече свободата си.
към беседата >>
Добро е това, без което не можеш.
За него се казва, че не трябва да бъде лек. Казват: „Човек трябва да има тежест“. Значи да не е лек. – Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под „добър“, под „добро“?
Добро е това, без което не можеш.
Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш. Много естествено! Всичко в света е движение.
към беседата >>
Щом го впрегнат, той губи вече свободата си.
И човек ляга, става, яде. Това не е свобода. Ще кажете, че свободата иде отвън. Това зависи от условията, при които човек живее. И конят е свободен, докато е в гората.
Щом го впрегнат, той губи вече свободата си.
към беседата >>
Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро.
Казват: „Човек трябва да има тежест“. Значи да не е лек. – Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под „добър“, под „добро“? Добро е това, без което не можеш.
Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро.
Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш. Много естествено! Всичко в света е движение. Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш.
към беседата >>
Днес повечето хора се стремят към високи служби.
Днес повечето хора се стремят към високи служби.
Един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант; всеки иска да се прослави. Искаш да станеш виртуоз. – Можеш ли да свириш като виртуоз? Можеш ли да свириш само за себе си ? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си?
към беседата >>
Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш.
Значи да не е лек. – Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под „добър“, под „добро“? Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро.
Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш.
Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш. Много естествено! Всичко в света е движение. Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш. Значи преставаш и да живееш.
към беседата >>
Един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант; всеки иска да се прослави.
Днес повечето хора се стремят към високи служби.
Един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант; всеки иска да се прослави.
Искаш да станеш виртуоз. – Можеш ли да свириш като виртуоз? Можеш ли да свириш само за себе си ? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място?
към беседата >>
Но засега става пречупване на пластовете.
(втори вариант)
Бурите са други начини. Вълнението на океаните е друг начин. От известно гледище вълнението на океана си има добра страна. Така и землетресението. Ако хората живеят добре, то за в бъдеще землетресенията ще стават много хармонично.
Но засега става пречупване на пластовете.
Затова идат тези дисхармонични състояния. Всичко това, което става в природата, трябва да го приложите в себе си, за да станете силни.
към втори вариант >>
Хранете към всички, които работят с вас такива чувства, както спрямо себе си.
(втори вариант)
Вашите крака - това е доброто. Вашите уши - това е доброто. Вашият нос, вашата мисъл, това е доброто. Всички ваши добродетели, които имате, това е доброто. Те са Все условия, които ще ви помагат, за да може да постигнете великата цел, която имате.
Хранете към всички, които работят с вас такива чувства, както спрямо себе си.
Тъй както човек желае да се повдигне, да има мир и спокойствие, да е свободен от тягостите на живота, това същото той трябва да желае за всички свои разумни приятели, за всичко, което е разумно в света.
към втори вариант >>
Затова идат тези дисхармонични състояния.
(втори вариант)
Вълнението на океаните е друг начин. От известно гледище вълнението на океана си има добра страна. Така и землетресението. Ако хората живеят добре, то за в бъдеще землетресенията ще стават много хармонично. Но засега става пречупване на пластовете.
Затова идат тези дисхармонични състояния.
Всичко това, което става в природата, трябва да го приложите в себе си, за да станете силни.
към втори вариант >>
Тъй както човек желае да се повдигне, да има мир и спокойствие, да е свободен от тягостите на живота, това същото той трябва да желае за всички свои разумни приятели, за всичко, което е разумно в света.
(втори вариант)
Вашите уши - това е доброто. Вашият нос, вашата мисъл, това е доброто. Всички ваши добродетели, които имате, това е доброто. Те са Все условия, които ще ви помагат, за да може да постигнете великата цел, която имате. Хранете към всички, които работят с вас такива чувства, както спрямо себе си.
Тъй както човек желае да се повдигне, да има мир и спокойствие, да е свободен от тягостите на живота, това същото той трябва да желае за всички свои разумни приятели, за всичко, което е разумно в света.
към втори вариант >>
Всичко това, което става в природата, трябва да го приложите в себе си, за да станете силни.
(втори вариант)
От известно гледище вълнението на океана си има добра страна. Така и землетресението. Ако хората живеят добре, то за в бъдеще землетресенията ще стават много хармонично. Но засега става пречупване на пластовете. Затова идат тези дисхармонични състояния.
Всичко това, което става в природата, трябва да го приложите в себе си, за да станете силни.
към втори вариант >>
В света има едно същество.
(втори вариант)
В света има едно същество.
Вие сега живеете в него, във връзка с него. Това са всички разумни хора в света. Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат. Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен.
към втори вариант >>
Вие трябва да разбирате законите на природата.
(втори вариант)
Вие трябва да разбирате законите на природата.
За пример младият човек остарее, погледнете се в огледалото, и главата ви е побеляла. Вашите глави са черни и след 10-15 години ще ви побелее главата, без да усетите ще ви побелее главата. Сега учите окултни науки. Толкоз лекции сте слушали, а не може да приложите нещо, някое окултно правило. Прилагате някой път, но прилагате все старите методи.
към втори вариант >>
Вие сега живеете в него, във връзка с него.
(втори вариант)
В света има едно същество.
Вие сега живеете в него, във връзка с него.
Това са всички разумни хора в света. Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат. Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила.
към втори вариант >>
За пример младият човек остарее, погледнете се в огледалото, и главата ви е побеляла.
(втори вариант)
Вие трябва да разбирате законите на природата.
За пример младият човек остарее, погледнете се в огледалото, и главата ви е побеляла.
Вашите глави са черни и след 10-15 години ще ви побелее главата, без да усетите ще ви побелее главата. Сега учите окултни науки. Толкоз лекции сте слушали, а не може да приложите нещо, някое окултно правило. Прилагате някой път, но прилагате все старите методи.
към втори вариант >>
Това са всички разумни хора в света.
(втори вариант)
В света има едно същество. Вие сега живеете в него, във връзка с него.
Това са всички разумни хора в света.
Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат. Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас?
към втори вариант >>
Вашите глави са черни и след 10-15 години ще ви побелее главата, без да усетите ще ви побелее главата.
(втори вариант)
Вие трябва да разбирате законите на природата. За пример младият човек остарее, погледнете се в огледалото, и главата ви е побеляла.
Вашите глави са черни и след 10-15 години ще ви побелее главата, без да усетите ще ви побелее главата.
Сега учите окултни науки. Толкоз лекции сте слушали, а не може да приложите нещо, някое окултно правило. Прилагате някой път, но прилагате все старите методи.
към втори вариант >>
Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат.
(втори вариант)
В света има едно същество. Вие сега живеете в него, във връзка с него. Това са всички разумни хора в света.
Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат.
Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте?
към втори вариант >>
Сега учите окултни науки.
(втори вариант)
Вие трябва да разбирате законите на природата. За пример младият човек остарее, погледнете се в огледалото, и главата ви е побеляла. Вашите глави са черни и след 10-15 години ще ви побелее главата, без да усетите ще ви побелее главата.
Сега учите окултни науки.
Толкоз лекции сте слушали, а не може да приложите нещо, някое окултно правило. Прилагате някой път, но прилагате все старите методи.
към втори вариант >>
Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума.
(втори вариант)
В света има едно същество. Вие сега живеете в него, във връзка с него. Това са всички разумни хора в света. Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат.
Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума.
Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод.
към втори вариант >>
Толкоз лекции сте слушали, а не може да приложите нещо, някое окултно правило.
(втори вариант)
Вие трябва да разбирате законите на природата. За пример младият човек остарее, погледнете се в огледалото, и главата ви е побеляла. Вашите глави са черни и след 10-15 години ще ви побелее главата, без да усетите ще ви побелее главата. Сега учите окултни науки.
Толкоз лекции сте слушали, а не може да приложите нещо, някое окултно правило.
Прилагате някой път, но прилагате все старите методи.
към втори вариант >>
Погледът е силен, погледът на слънцето е силен.
(втори вариант)
В света има едно същество. Вие сега живеете в него, във връзка с него. Това са всички разумни хора в света. Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат. Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума.
Погледът е силен, погледът на слънцето е силен.
Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава.
към втори вариант >>
Прилагате някой път, но прилагате все старите методи.
(втори вариант)
Вие трябва да разбирате законите на природата. За пример младият човек остарее, погледнете се в огледалото, и главата ви е побеляла. Вашите глави са черни и след 10-15 години ще ви побелее главата, без да усетите ще ви побелее главата. Сега учите окултни науки. Толкоз лекции сте слушали, а не може да приложите нещо, някое окултно правило.
Прилагате някой път, но прилагате все старите методи.
към втори вариант >>
Погледът на един добър човек е една сила.
(втори вариант)
Вие сега живеете в него, във връзка с него. Това са всички разумни хора в света. Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат. Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен.
Погледът на един добър човек е една сила.
Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита.
към втори вариант >>
За пример каже ти някой нещо, ти по окултен начин няма да се справиш, но ще употребиш стария начин.
(втори вариант)
За пример каже ти някой нещо, ти по окултен начин няма да се справиш, но ще употребиш стария начин.
Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин. Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек. Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие. Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай.
към втори вариант >>
Сега коя мисъл остава във вас?
(втори вариант)
Това са всички разумни хора в света. Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат. Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила.
Сега коя мисъл остава във вас?
Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем.
към втори вариант >>
Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин.
(втори вариант)
За пример каже ти някой нещо, ти по окултен начин няма да се справиш, но ще употребиш стария начин.
Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин.
Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек. Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие. Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай. Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си.
към втори вариант >>
Какво разбрахте?
(втори вариант)
Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат. Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас?
Какво разбрахте?
На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем. Това е злото.
към втори вариант >>
Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек.
(втори вариант)
За пример каже ти някой нещо, ти по окултен начин няма да се справиш, но ще употребиш стария начин. Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин.
Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек.
Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие. Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай. Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си. Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш.
към втори вариант >>
На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод.
(втори вариант)
Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте?
На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод.
А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем. Това е злото. Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш.
към втори вариант >>
Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие.
(втори вариант)
За пример каже ти някой нещо, ти по окултен начин няма да се справиш, но ще употребиш стария начин. Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин. Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек.
Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие.
Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай. Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си. Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш. Какво се подразбира под думата „простак“?
към втори вариант >>
А само с доброто да се занимава.
(втори вариант)
Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод.
А само с доброто да се занимава.
А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем. Това е злото. Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш. Само доброто е, с което ние разполагаме в света.
към втори вариант >>
Не се предизвиква.
(втори вариант)
За пример каже ти някой нещо, ти по окултен начин няма да се справиш, но ще употребиш стария начин. Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин. Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек. Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие.
Не се предизвиква.
Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай. Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си. Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш. Какво се подразбира под думата „простак“? Двоен е смисълът.
към втори вариант >>
А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита.
(втори вариант)
Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава.
А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита.
И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем. Това е злото. Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш. Само доброто е, с което ние разполагаме в света. Злото никой не може да го впрегне на работа.
към втори вариант >>
Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай.
(втори вариант)
За пример каже ти някой нещо, ти по окултен начин няма да се справиш, но ще употребиш стария начин. Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин. Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек. Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие. Не се предизвиква.
Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай.
Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си. Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш. Какво се подразбира под думата „простак“? Двоен е смисълът.
към втори вариант >>
И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем.
(втори вариант)
Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита.
И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем.
Това е злото. Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш. Само доброто е, с което ние разполагаме в света. Злото никой не може да го впрегне на работа.
към втори вариант >>
Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си.
(втори вариант)
Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин. Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек. Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие. Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай.
Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си.
Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш. Какво се подразбира под думата „простак“? Двоен е смисълът.
към втори вариант >>
Това е злото.
(втори вариант)
Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем.
Това е злото.
Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш. Само доброто е, с което ние разполагаме в света. Злото никой не може да го впрегне на работа.
към втори вариант >>
Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш.
(втори вариант)
Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек. Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие. Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай. Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си.
Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш.
Какво се подразбира под думата „простак“? Двоен е смисълът.
към втори вариант >>
Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш.
(втори вариант)
На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем. Това е злото.
Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш.
Само доброто е, с което ние разполагаме в света. Злото никой не може да го впрегне на работа.
към втори вариант >>
Какво се подразбира под думата „простак“?
(втори вариант)
Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие. Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай. Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си. Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш.
Какво се подразбира под думата „простак“?
Двоен е смисълът.
към втори вариант >>
Само доброто е, с което ние разполагаме в света.
(втори вариант)
А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем. Това е злото. Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш.
Само доброто е, с което ние разполагаме в света.
Злото никой не може да го впрегне на работа.
към втори вариант >>
Двоен е смисълът.
(втори вариант)
Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай. Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си. Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш. Какво се подразбира под думата „простак“?
Двоен е смисълът.
към втори вариант >>
Злото никой не може да го впрегне на работа.
(втори вариант)
А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем. Това е злото. Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш. Само доброто е, с което ние разполагаме в света.
Злото никой не може да го впрегне на работа.
към втори вариант >>
Един човек, който може да те предизвика, да те разгневи, прост човек ли е?
(втори вариант)
Един човек, който може да те предизвика, да те разгневи, прост човек ли е?
Той е учен човек. Прост е по отношение на тебе, че не разбира твоя характер, да знае как да се отнесе. По отношение на тебе е голям простак, но по отношение на своите интереси той е учен човек.
към втори вариант >>
Само едно същество има, което може да впрегне злото на работа в света.
(втори вариант)
Само едно същество има, което може да впрегне злото на работа в света.
Това е Бог. Друго същество няма. Нито ангелите могат да впрегнат злото. Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог.
към втори вариант >>
Той е учен човек.
(втори вариант)
Един човек, който може да те предизвика, да те разгневи, прост човек ли е?
Той е учен човек.
Прост е по отношение на тебе, че не разбира твоя характер, да знае как да се отнесе. По отношение на тебе е голям простак, но по отношение на своите интереси той е учен човек.
към втори вариант >>
Това е Бог.
(втори вариант)
Само едно същество има, което може да впрегне злото на работа в света.
Това е Бог.
Друго същество няма. Нито ангелите могат да впрегнат злото. Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото.
към втори вариант >>
Прост е по отношение на тебе, че не разбира твоя характер, да знае как да се отнесе.
(втори вариант)
Един човек, който може да те предизвика, да те разгневи, прост човек ли е? Той е учен човек.
Прост е по отношение на тебе, че не разбира твоя характер, да знае как да се отнесе.
По отношение на тебе е голям простак, но по отношение на своите интереси той е учен човек.
към втори вариант >>
Друго същество няма.
(втори вариант)
Само едно същество има, което може да впрегне злото на работа в света. Това е Бог.
Друго същество няма.
Нито ангелите могат да впрегнат злото. Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан.
към втори вариант >>
По отношение на тебе е голям простак, но по отношение на своите интереси той е учен човек.
(втори вариант)
Един човек, който може да те предизвика, да те разгневи, прост човек ли е? Той е учен човек. Прост е по отношение на тебе, че не разбира твоя характер, да знае как да се отнесе.
По отношение на тебе е голям простак, но по отношение на своите интереси той е учен човек.
към втори вариант >>
Нито ангелите могат да впрегнат злото.
(втори вариант)
Само едно същество има, което може да впрегне злото на работа в света. Това е Бог. Друго същество няма.
Нито ангелите могат да впрегнат злото.
Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия!
към втори вариант >>
Върви едно куче и носи къс топло месо.
(втори вариант)
Върви едно куче и носи къс топло месо.
Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото. Кой е по-умен? Първият или вторият? Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието.
към втори вариант >>
Ангелите само отблъскват злото от себе си.
(втори вариант)
Само едно същество има, което може да впрегне злото на работа в света. Това е Бог. Друго същество няма. Нито ангелите могат да впрегнат злото.
Ангелите само отблъскват злото от себе си.
Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода.
към втори вариант >>
Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото.
(втори вариант)
Върви едно куче и носи къс топло месо.
Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото.
Кой е по-умен? Първият или вторият? Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит.
към втори вариант >>
Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог.
(втори вариант)
Само едно същество има, което може да впрегне злото на работа в света. Това е Бог. Друго същество няма. Нито ангелите могат да впрегнат злото. Ангелите само отблъскват злото от себе си.
Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог.
Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента.
към втори вариант >>
Кой е по-умен?
(втори вариант)
Върви едно куче и носи къс топло месо. Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото.
Кой е по-умен?
Първият или вторият? Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит. Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека.
към втори вариант >>
Затова и вие не се разправяйте със злото.
(втори вариант)
Това е Бог. Друго същество няма. Нито ангелите могат да впрегнат злото. Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог.
Затова и вие не се разправяйте със злото.
Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не.
към втори вариант >>
Първият или вторият?
(втори вариант)
Върви едно куче и носи къс топло месо. Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото. Кой е по-умен?
Първият или вторият?
Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит. Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека. Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума.
към втори вариант >>
Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан.
(втори вариант)
Друго същество няма. Нито ангелите могат да впрегнат злото. Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото.
Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан.
Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала.
към втори вариант >>
Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи.
(втори вариант)
Върви едно куче и носи къс топло месо. Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото. Кой е по-умен? Първият или вторият?
Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи.
Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит. Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека. Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума. Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума.
към втори вариант >>
Злото е една такава стихия!
(втори вариант)
Нито ангелите могат да впрегнат злото. Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан.
Злото е една такава стихия!
Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала. Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш.
към втори вариант >>
Та голямото куче в света е самообладанието.
(втори вариант)
Върви едно куче и носи къс топло месо. Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото. Кой е по-умен? Първият или вторият? Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи.
Та голямото куче в света е самообладанието.
Можем да направим един опит. Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека. Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума. Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума. И след това той да има разположение и като излезе от тука, да бъде весел, като че ли е бил между ангели.
към втори вариант >>
Представете си, че имате един бент, пред който има много вода.
(втори вариант)
Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия!
Представете си, че имате един бент, пред който има много вода.
Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала. Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш. Ти, за да можеш да укротиш тази вода.
към втори вариант >>
Можем да направим един опит.
(втори вариант)
Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото. Кой е по-умен? Първият или вторият? Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието.
Можем да направим един опит.
Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека. Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума. Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума. И след това той да има разположение и като излезе от тука, да бъде весел, като че ли е бил между ангели.
към втори вариант >>
Представете си, че аз пусна бента.
(втори вариант)
Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода.
Представете си, че аз пусна бента.
Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала. Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш. Ти, за да можеш да укротиш тази вода. трябва да имаш широка площ като земята.
към втори вариант >>
Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека.
(втори вариант)
Кой е по-умен? Първият или вторият? Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит.
Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека.
Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума. Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума. И след това той да има разположение и като излезе от тука, да бъде весел, като че ли е бил между ангели.
към втори вариант >>
Как ще се разправяте с тази вода. Не.
(втори вариант)
Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента.
Как ще се разправяте с тази вода. Не.
Остави тази хала. Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш. Ти, за да можеш да укротиш тази вода. трябва да имаш широка площ като земята. И тази вода да бъде десетина сантиметра дебела.
към втори вариант >>
Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума.
(втори вариант)
Първият или вторият? Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит. Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека.
Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума.
Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума. И след това той да има разположение и като излезе от тука, да бъде весел, като че ли е бил между ангели.
към втори вариант >>
Остави тази хала.
(втори вариант)
Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не.
Остави тази хала.
Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш. Ти, за да можеш да укротиш тази вода. трябва да имаш широка площ като земята. И тази вода да бъде десетина сантиметра дебела.
към втори вариант >>
Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума.
(втори вариант)
Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит. Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека. Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума.
Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума.
И след това той да има разположение и като излезе от тука, да бъде весел, като че ли е бил между ангели.
към втори вариант >>
Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш.
(втори вариант)
Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала.
Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш.
Ти, за да можеш да укротиш тази вода. трябва да имаш широка площ като земята. И тази вода да бъде десетина сантиметра дебела.
към втори вариант >>
И след това той да има разположение и като излезе от тука, да бъде весел, като че ли е бил между ангели.
(втори вариант)
Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит. Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека. Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума. Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума.
И след това той да има разположение и като излезе от тука, да бъде весел, като че ли е бил между ангели.
към втори вариант >>
Ти, за да можеш да укротиш тази вода.
(втори вариант)
Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала. Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш.
Ти, за да можеш да укротиш тази вода.
трябва да имаш широка площ като земята. И тази вода да бъде десетина сантиметра дебела.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Еди-кой си не е търпелив.“ Всеки един да ми прикачи по една дума и той като излезе, какво ще бъде състоянието му?
(втори вариант)
Вие казвате: „Еди-кой си не е търпелив.“ Всеки един да ми прикачи по една дума и той като излезе, какво ще бъде състоянието му?
До една седмица той на себе си не може да дойде. Има една обида, която може да се каже на човека. Но като обидиш другия, да не обидиш себе си. Защото всеки един човек, който иска да те обиди, той опитва характера ти - доколко можеш да издържиш. И всяко едно ново учение, което е дошло в света, е предизвиквало гонение против себе си.
към втори вариант >>
трябва да имаш широка площ като земята.
(втори вариант)
Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала. Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш. Ти, за да можеш да укротиш тази вода.
трябва да имаш широка площ като земята.
И тази вода да бъде десетина сантиметра дебела.
към втори вариант >>
До една седмица той на себе си не може да дойде.
(втори вариант)
Вие казвате: „Еди-кой си не е търпелив.“ Всеки един да ми прикачи по една дума и той като излезе, какво ще бъде състоянието му?
До една седмица той на себе си не може да дойде.
Има една обида, която може да се каже на човека. Но като обидиш другия, да не обидиш себе си. Защото всеки един човек, който иска да те обиди, той опитва характера ти - доколко можеш да издържиш. И всяко едно ново учение, което е дошло в света, е предизвиквало гонение против себе си.
към втори вариант >>
И тази вода да бъде десетина сантиметра дебела.
(втори вариант)
Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала. Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш. Ти, за да можеш да укротиш тази вода. трябва да имаш широка площ като земята.
И тази вода да бъде десетина сантиметра дебела.
към втори вариант >>
Има една обида, която може да се каже на човека.
(втори вариант)
Вие казвате: „Еди-кой си не е търпелив.“ Всеки един да ми прикачи по една дума и той като излезе, какво ще бъде състоянието му? До една седмица той на себе си не може да дойде.
Има една обида, която може да се каже на човека.
Но като обидиш другия, да не обидиш себе си. Защото всеки един човек, който иска да те обиди, той опитва характера ти - доколко можеш да издържиш. И всяко едно ново учение, което е дошло в света, е предизвиквало гонение против себе си.
към втори вариант >>
Злото в света е една центрирана сила.
(втори вариант)
Злото в света е една центрирана сила.
Ако човек иска да се разправя с нея, няма човек, който е могъл да се разправи с нея, нито в бъдеще може да се разправи.
към втори вариант >>
Но като обидиш другия, да не обидиш себе си.
(втори вариант)
Вие казвате: „Еди-кой си не е търпелив.“ Всеки един да ми прикачи по една дума и той като излезе, какво ще бъде състоянието му? До една седмица той на себе си не може да дойде. Има една обида, която може да се каже на човека.
Но като обидиш другия, да не обидиш себе си.
Защото всеки един човек, който иска да те обиди, той опитва характера ти - доколко можеш да издържиш. И всяко едно ново учение, което е дошло в света, е предизвиквало гонение против себе си.
към втори вариант >>
Ако човек иска да се разправя с нея, няма човек, който е могъл да се разправи с нея, нито в бъдеще може да се разправи.
(втори вариант)
Злото в света е една центрирана сила.
Ако човек иска да се разправя с нея, няма човек, който е могъл да се разправи с нея, нито в бъдеще може да се разправи.
към втори вариант >>
Защото всеки един човек, който иска да те обиди, той опитва характера ти - доколко можеш да издържиш.
(втори вариант)
Вие казвате: „Еди-кой си не е търпелив.“ Всеки един да ми прикачи по една дума и той като излезе, какво ще бъде състоянието му? До една седмица той на себе си не може да дойде. Има една обида, която може да се каже на човека. Но като обидиш другия, да не обидиш себе си.
Защото всеки един човек, който иска да те обиди, той опитва характера ти - доколко можеш да издържиш.
И всяко едно ново учение, което е дошло в света, е предизвиквало гонение против себе си.
към втори вариант >>
Та престанете да се борите със злото, но носете доброто в себе си.
(втори вариант)
Та престанете да се борите със злото, но носете доброто в себе си.
Оставете доброто, то да се разправя със злото.
към втори вариант >>
И всяко едно ново учение, което е дошло в света, е предизвиквало гонение против себе си.
(втори вариант)
Вие казвате: „Еди-кой си не е търпелив.“ Всеки един да ми прикачи по една дума и той като излезе, какво ще бъде състоянието му? До една седмица той на себе си не може да дойде. Има една обида, която може да се каже на човека. Но като обидиш другия, да не обидиш себе си. Защото всеки един човек, който иска да те обиди, той опитва характера ти - доколко можеш да издържиш.
И всяко едно ново учение, което е дошло в света, е предизвиквало гонение против себе си.
към втори вариант >>
Оставете доброто, то да се разправя със злото.
(втори вариант)
Та престанете да се борите със злото, но носете доброто в себе си.
Оставете доброто, то да се разправя със злото.
към втори вариант >>
Онези старите хора казват: „Чакай.“ Ти носиш нещо ново в себе си.
(втори вариант)
Онези старите хора казват: „Чакай.“ Ти носиш нещо ново в себе си.
Старите започват да гонят новото. И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото. И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати. Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло.
към втори вариант >>
Старите започват да гонят новото.
(втори вариант)
Онези старите хора казват: „Чакай.“ Ти носиш нещо ново в себе си.
Старите започват да гонят новото.
И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото. И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати. Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново.
към втори вариант >>
И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото.
(втори вариант)
Онези старите хора казват: „Чакай.“ Ти носиш нещо ново в себе си. Старите започват да гонят новото.
И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото.
И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати. Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света.
към втори вариант >>
И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати.
(втори вариант)
Онези старите хора казват: „Чакай.“ Ти носиш нещо ново в себе си. Старите започват да гонят новото. И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото.
И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати.
Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста.
към втори вариант >>
Това беше нещо ново.
(втори вариант)
Онези старите хора казват: „Чакай.“ Ти носиш нещо ново в себе си. Старите започват да гонят новото. И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото. И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати.
Това беше нещо ново.
Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва.
към втори вариант >>
Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло.
(втори вариант)
Онези старите хора казват: „Чакай.“ Ти носиш нещо ново в себе си. Старите започват да гонят новото. И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото. И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати. Това беше нещо ново.
Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло.
Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва.
към втори вариант >>
Това е нещо ново.
(втори вариант)
Старите започват да гонят новото. И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото. И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати. Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло.
Това е нещо ново.
Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва. Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото.
към втори вариант >>
Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света.
(втори вариант)
И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото. И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати. Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново.
Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света.
Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва. Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото. Каквото правиш, той го поправя.
към втори вариант >>
Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста.
(втори вариант)
И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати. Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света.
Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста.
Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва. Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото. Каквото правиш, той го поправя. Ти какво ще кажеш?
към втори вариант >>
Той си взема пръста и го залепва.
(втори вариант)
Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста.
Той си взема пръста и го залепва.
Отрежеш му ръката, той я залепва. Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото. Каквото правиш, той го поправя. Ти какво ще кажеш? Ще му кажеш: „Искам да тръгна по вашето учение.“ Та всяко едно учение, което носи свобода по отношение на условията, при които се намираш, то е възприемливо.
към втори вариант >>
Отрежеш му ръката, той я залепва.
(втори вариант)
Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва.
Отрежеш му ръката, той я залепва.
Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото. Каквото правиш, той го поправя. Ти какво ще кажеш? Ще му кажеш: „Искам да тръгна по вашето учение.“ Та всяко едно учение, което носи свобода по отношение на условията, при които се намираш, то е възприемливо.
към втори вариант >>
Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото.
(втори вариант)
Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва.
Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото.
Каквото правиш, той го поправя. Ти какво ще кажеш? Ще му кажеш: „Искам да тръгна по вашето учение.“ Та всяко едно учение, което носи свобода по отношение на условията, при които се намираш, то е възприемливо.
към втори вариант >>
Каквото правиш, той го поправя.
(втори вариант)
Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва. Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото.
Каквото правиш, той го поправя.
Ти какво ще кажеш? Ще му кажеш: „Искам да тръгна по вашето учение.“ Та всяко едно учение, което носи свобода по отношение на условията, при които се намираш, то е възприемливо.
към втори вариант >>
Ти какво ще кажеш?
(втори вариант)
Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва. Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото. Каквото правиш, той го поправя.
Ти какво ще кажеш?
Ще му кажеш: „Искам да тръгна по вашето учение.“ Та всяко едно учение, което носи свобода по отношение на условията, при които се намираш, то е възприемливо.
към втори вариант >>
Ще му кажеш: „Искам да тръгна по вашето учение.“ Та всяко едно учение, което носи свобода по отношение на условията, при които се намираш, то е възприемливо.
(втори вариант)
Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва. Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото. Каквото правиш, той го поправя. Ти какво ще кажеш?
Ще му кажеш: „Искам да тръгна по вашето учение.“ Та всяко едно учение, което носи свобода по отношение на условията, при които се намираш, то е възприемливо.
към втори вариант >>
За вас, които ме слушате, аз зная едно възражение, което може да се роди във вашите умове.
(втори вариант)
За вас, които ме слушате, аз зная едно възражение, което може да се роди във вашите умове.
Аз не говоря за абсолютната свобода - да прави човек каквото иска в свободата. Това не значи още свобода. Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода. В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача.
към втори вариант >>
Аз не говоря за абсолютната свобода - да прави човек каквото иска в свободата.
(втори вариант)
За вас, които ме слушате, аз зная едно възражение, което може да се роди във вашите умове.
Аз не говоря за абсолютната свобода - да прави човек каквото иска в свободата.
Това не значи още свобода. Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода. В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача. Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат.
към втори вариант >>
Това не значи още свобода.
(втори вариант)
За вас, които ме слушате, аз зная едно възражение, което може да се роди във вашите умове. Аз не говоря за абсолютната свобода - да прави човек каквото иска в свободата.
Това не значи още свобода.
Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода. В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача. Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат. Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления.
към втори вариант >>
Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода.
(втори вариант)
За вас, които ме слушате, аз зная едно възражение, което може да се роди във вашите умове. Аз не говоря за абсолютната свобода - да прави човек каквото иска в свободата. Това не значи още свобода.
Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода.
В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача. Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат. Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления. Правени са статистически наблюдения.
към втори вариант >>
В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека.
(втори вариант)
За вас, които ме слушате, аз зная едно възражение, което може да се роди във вашите умове. Аз не говоря за абсолютната свобода - да прави човек каквото иска в свободата. Това не значи още свобода. Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода.
В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека.
Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача. Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат. Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления. Правени са статистически наблюдения. Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача.
(втори вариант)
За вас, които ме слушате, аз зная едно възражение, което може да се роди във вашите умове. Аз не говоря за абсолютната свобода - да прави човек каквото иска в свободата. Това не значи още свобода. Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода. В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека.
Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача.
Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат. Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления. Правени са статистически наблюдения. Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си.
към втори вариант >>
Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат.
(втори вариант)
Аз не говоря за абсолютната свобода - да прави човек каквото иска в свободата. Това не значи още свобода. Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода. В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача.
Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат.
Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления. Правени са статистически наблюдения. Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си.
към втори вариант >>
Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления.
(втори вариант)
Това не значи още свобода. Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода. В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача. Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат.
Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления.
Правени са статистически наблюдения. Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си.
към втори вариант >>
Правени са статистически наблюдения.
(втори вариант)
Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода. В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача. Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат. Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления.
Правени са статистически наблюдения.
Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си.
към втори вариант >>
Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си.
(втори вариант)
В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача. Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат. Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления. Правени са статистически наблюдения.
Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си.
към втори вариант >>
Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник.
(втори вариант)
Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник.
Един материалист ще каже, че това е инстинкт. Инстинктът, това е нещо разумно в света. И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата.
към втори вариант >>
Един материалист ще каже, че това е инстинкт.
(втори вариант)
Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник.
Един материалист ще каже, че това е инстинкт.
Инстинктът, това е нещо разумно в света. И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра.
към втори вариант >>
Инстинктът, това е нещо разумно в света.
(втори вариант)
Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник. Един материалист ще каже, че това е инстинкт.
Инстинктът, това е нещо разумно в света.
И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие.
към втори вариант >>
И светът може да се обясни само при една голяма разумност.
(втори вариант)
Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник. Един материалист ще каже, че това е инстинкт. Инстинктът, това е нещо разумно в света.
И светът може да се обясни само при една голяма разумност.
Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък.
към втори вариант >>
Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна.
(втори вариант)
Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник. Един материалист ще каже, че това е инстинкт. Инстинктът, това е нещо разумно в света. И светът може да се обясни само при една голяма разумност.
Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна.
Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък. Никога не туряйте в ума си механически сили.
към втори вариант >>
Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата.
(втори вариант)
Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник. Един материалист ще каже, че това е инстинкт. Инстинктът, това е нещо разумно в света. И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна.
Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата.
И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък. Никога не туряйте в ума си механически сили. Мислете, че светът е разумен.
към втори вариант >>
И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра.
(втори вариант)
Един материалист ще каже, че това е инстинкт. Инстинктът, това е нещо разумно в света. И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата.
И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра.
Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък. Никога не туряйте в ума си механически сили. Мислете, че светът е разумен. После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек.
към втори вариант >>
Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие.
(втори вариант)
Инстинктът, това е нещо разумно в света. И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра.
Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие.
Същото нещо става и с вашия мозък. Никога не туряйте в ума си механически сили. Мислете, че светът е разумен. После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек. Не изучавайте какво нещо е лошото, а изучавайте какво нещо е доброто.
към втори вариант >>
Същото нещо става и с вашия мозък.
(втори вариант)
И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие.
Същото нещо става и с вашия мозък.
Никога не туряйте в ума си механически сили. Мислете, че светът е разумен. После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек. Не изучавайте какво нещо е лошото, а изучавайте какво нещо е доброто.
към втори вариант >>
Никога не туряйте в ума си механически сили.
(втори вариант)
Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък.
Никога не туряйте в ума си механически сили.
Мислете, че светът е разумен. После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек. Не изучавайте какво нещо е лошото, а изучавайте какво нещо е доброто.
към втори вариант >>
Мислете, че светът е разумен.
(втори вариант)
Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък. Никога не туряйте в ума си механически сили.
Мислете, че светът е разумен.
После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек. Не изучавайте какво нещо е лошото, а изучавайте какво нещо е доброто.
към втори вариант >>
После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек.
(втори вариант)
И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък. Никога не туряйте в ума си механически сили. Мислете, че светът е разумен.
После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек.
Не изучавайте какво нещо е лошото, а изучавайте какво нещо е доброто.
към втори вариант >>
Не изучавайте какво нещо е лошото, а изучавайте какво нещо е доброто.
(втори вариант)
Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък. Никога не туряйте в ума си механически сили. Мислете, че светът е разумен. После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек.
Не изучавайте какво нещо е лошото, а изучавайте какво нещо е доброто.
към втори вариант >>
Първо човек започва с доброто.
(втори вариант)
Първо човек започва с доброто.
Той беше в рая. Злото отпосле дойде в света. Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото. При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората.
към втори вариант >>
Той беше в рая.
(втори вариант)
Първо човек започва с доброто.
Той беше в рая.
Злото отпосле дойде в света. Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото. При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери.
към втори вариант >>
Злото отпосле дойде в света.
(втори вариант)
Първо човек започва с доброто. Той беше в рая.
Злото отпосле дойде в света.
Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото. При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери. Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те.
към втори вариант >>
Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото.
(втори вариант)
Първо човек започва с доброто. Той беше в рая. Злото отпосле дойде в света.
Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото.
При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери. Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те. При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н.
към втори вариант >>
При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост.
(втори вариант)
Първо човек започва с доброто. Той беше в рая. Злото отпосле дойде в света. Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото.
При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост.
То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери. Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те. При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н. Този ред произтича отнякъде.
към втори вариант >>
То е една преграда между хората.
(втори вариант)
Първо човек започва с доброто. Той беше в рая. Злото отпосле дойде в света. Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото. При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост.
То е една преграда между хората.
Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери. Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те. При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н. Този ред произтича отнякъде. В новия порядък какъв ще бъде редът?
към втори вариант >>
Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери.
(втори вариант)
Той беше в рая. Злото отпосле дойде в света. Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото. При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората.
Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери.
Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те. При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н. Този ред произтича отнякъде. В новия порядък какъв ще бъде редът?
към втори вариант >>
Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те.
(втори вариант)
Злото отпосле дойде в света. Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото. При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери.
Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те.
При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н. Този ред произтича отнякъде. В новия порядък какъв ще бъде редът?
към втори вариант >>
При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н.
(втори вариант)
Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото. При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери. Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те.
При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н.
Този ред произтича отнякъде. В новия порядък какъв ще бъде редът?
към втори вариант >>
Този ред произтича отнякъде.
(втори вариант)
При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери. Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те. При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н.
Този ред произтича отнякъде.
В новия порядък какъв ще бъде редът?
към втори вариант >>
В новия порядък какъв ще бъде редът?
(втори вариант)
То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери. Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те. При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н. Този ред произтича отнякъде.
В новия порядък какъв ще бъде редът?
към втори вариант >>
Ние казваме, че искаме свобода. Добре.
(втори вариант)
Ние казваме, че искаме свобода. Добре.
Но кога ще турим в краката на човека - тези клетки в краката са живи. Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си. Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си. Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде. Тогава колко души заслужават да ядат в света?
към втори вариант >>
Но кога ще турим в краката на човека - тези клетки в краката са живи.
(втори вариант)
Ние казваме, че искаме свобода. Добре.
Но кога ще турим в краката на човека - тези клетки в краката са живи.
Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си. Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си. Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде. Тогава колко души заслужават да ядат в света? Мехурите са миналото.
към втори вариант >>
Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си.
(втори вариант)
Ние казваме, че искаме свобода. Добре. Но кога ще турим в краката на човека - тези клетки в краката са живи.
Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си.
Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си. Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде. Тогава колко души заслужават да ядат в света? Мехурите са миналото. Повечето хора са без мехури.
към втори вариант >>
Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си.
(втори вариант)
Ние казваме, че искаме свобода. Добре. Но кога ще турим в краката на човека - тези клетки в краката са живи. Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си.
Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си.
Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде. Тогава колко души заслужават да ядат в света? Мехурите са миналото. Повечето хора са без мехури.
към втори вариант >>
Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде.
(втори вариант)
Ние казваме, че искаме свобода. Добре. Но кога ще турим в краката на човека - тези клетки в краката са живи. Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си. Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си.
Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде.
Тогава колко души заслужават да ядат в света? Мехурите са миналото. Повечето хора са без мехури.
към втори вариант >>
Тогава колко души заслужават да ядат в света?
(втори вариант)
Ние казваме, че искаме свобода. Добре. Но кога ще турим в краката на човека - тези клетки в краката са живи. Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си. Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си. Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде.
Тогава колко души заслужават да ядат в света?
Мехурите са миналото. Повечето хора са без мехури.
към втори вариант >>
Мехурите са миналото.
(втори вариант)
Но кога ще турим в краката на човека - тези клетки в краката са живи. Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си. Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си. Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде. Тогава колко души заслужават да ядат в света?
Мехурите са миналото.
Повечето хора са без мехури.
към втори вариант >>
Повечето хора са без мехури.
(втори вариант)
Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си. Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си. Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде. Тогава колко души заслужават да ядат в света? Мехурите са миналото.
Повечето хора са без мехури.
към втори вариант >>
Необходимо ли е всички да работят на земята?
(втори вариант)
Необходимо ли е всички да работят на земята?
Необходимо ли е светлината да копае? Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов? Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа. Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него. Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това?
към втори вариант >>
Какво се разбира под думата „самообладание“?
(втори вариант)
Какво се разбира под думата „самообладание“?
Да обладаваш нещо, което може да хванеш. Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш. Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това? Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни.
към втори вариант >>
Необходимо ли е светлината да копае?
(втори вариант)
Необходимо ли е всички да работят на земята?
Необходимо ли е светлината да копае?
Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов? Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа. Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него. Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това? Колко време взема храната да се смели?
към втори вариант >>
Да обладаваш нещо, което може да хванеш.
(втори вариант)
Какво се разбира под думата „самообладание“?
Да обладаваш нещо, което може да хванеш.
Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш. Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това? Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни. В какво седи свободата?
към втори вариант >>
Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов?
(втори вариант)
Необходимо ли е всички да работят на земята? Необходимо ли е светлината да копае?
Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов?
Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа. Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него. Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това? Колко време взема храната да се смели? Четири часа.
към втори вариант >>
Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш.
(втори вариант)
Какво се разбира под думата „самообладание“? Да обладаваш нещо, което може да хванеш.
Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш.
Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това? Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни. В какво седи свободата? Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете.
към втори вариант >>
Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа.
(втори вариант)
Необходимо ли е всички да работят на земята? Необходимо ли е светлината да копае? Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов?
Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа.
Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него. Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това? Колко време взема храната да се смели? Четири часа. Хубавата здравословна храна
към втори вариант >>
Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това?
(втори вариант)
Какво се разбира под думата „самообладание“? Да обладаваш нещо, което може да хванеш. Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш.
Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това?
Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни. В какво седи свободата? Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете. Да няма някой да му стиска гушата.
към втори вариант >>
Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него.
(втори вариант)
Необходимо ли е всички да работят на земята? Необходимо ли е светлината да копае? Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов? Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа.
Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него.
Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това? Колко време взема храната да се смели? Четири часа. Хубавата здравословна храна
към втори вариант >>
Вземете думата „свобода“.
(втори вариант)
Какво се разбира под думата „самообладание“? Да обладаваш нещо, което може да хванеш. Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш. Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това?
Вземете думата „свобода“.
Искате да бъдете свободни. В какво седи свободата? Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете. Да няма някой да му стиска гушата. И иска да бъде свободен по пътя - да няма някой, който да му препятства.
към втори вариант >>
Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това?
(втори вариант)
Необходимо ли е всички да работят на земята? Необходимо ли е светлината да копае? Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов? Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа. Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него.
Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това?
Колко време взема храната да се смели? Четири часа. Хубавата здравословна храна
към втори вариант >>
Искате да бъдете свободни.
(втори вариант)
Какво се разбира под думата „самообладание“? Да обладаваш нещо, което може да хванеш. Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш. Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това? Вземете думата „свобода“.
Искате да бъдете свободни.
В какво седи свободата? Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете. Да няма някой да му стиска гушата. И иска да бъде свободен по пътя - да няма някой, който да му препятства.
към втори вариант >>
Колко време взема храната да се смели?
(втори вариант)
Необходимо ли е светлината да копае? Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов? Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа. Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него. Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това?
Колко време взема храната да се смели?
Четири часа. Хубавата здравословна храна
към втори вариант >>
В какво седи свободата?
(втори вариант)
Да обладаваш нещо, което може да хванеш. Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш. Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това? Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни.
В какво седи свободата?
Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете. Да няма някой да му стиска гушата. И иска да бъде свободен по пътя - да няма някой, който да му препятства.
към втори вариант >>
Четири часа.
(втори вариант)
Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов? Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа. Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него. Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това? Колко време взема храната да се смели?
Четири часа.
Хубавата здравословна храна
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете.
(втори вариант)
Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш. Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това? Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни. В какво седи свободата?
Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете.
Да няма някой да му стиска гушата. И иска да бъде свободен по пътя - да няма някой, който да му препятства.
към втори вариант >>
Хубавата здравословна храна
(втори вариант)
Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа. Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него. Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това? Колко време взема храната да се смели? Четири часа.
Хубавата здравословна храна
към втори вариант >>
Да няма някой да му стиска гушата.
(втори вариант)
Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това? Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни. В какво седи свободата? Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете.
Да няма някой да му стиска гушата.
И иска да бъде свободен по пътя - да няма някой, който да му препятства.
към втори вариант >>
Взема един час и двайсет минути да се смели.
(втори вариант)
Взема един час и двайсет минути да се смели.
Всяка храна, която взема повече време, тя е вредна. Например биволската пастърма за четири часа ще се смели.
към втори вариант >>
И иска да бъде свободен по пътя - да няма някой, който да му препятства.
(втори вариант)
Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни. В какво седи свободата? Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете. Да няма някой да му стиска гушата.
И иска да бъде свободен по пътя - да няма някой, който да му препятства.
към втори вариант >>
Всяка храна, която взема повече време, тя е вредна.
(втори вариант)
Взема един час и двайсет минути да се смели.
Всяка храна, която взема повече време, тя е вредна.
Например биволската пастърма за четири часа ще се смели.
към втори вариант >>
Това е едната страна на човек - и при най-голямото ограничение, пак може да бъде свободен.
(втори вариант)
Това е едната страна на човек - и при най-голямото ограничение, пак може да бъде свободен.
Ограничението, което ледът има, не важи за водата. Ограничението, което водата има за себе си, това ограничение не важи за парата. Ако вие разредявате материята, ограниченията постепенно изчезват. Например вие се намирате при лоши условия. Измени състоянието.
към втори вариант >>
Например биволската пастърма за четири часа ще се смели.
(втори вариант)
Взема един час и двайсет минути да се смели. Всяка храна, която взема повече време, тя е вредна.
Например биволската пастърма за четири часа ще се смели.
към втори вариант >>
Ограничението, което ледът има, не важи за водата.
(втори вариант)
Това е едната страна на човек - и при най-голямото ограничение, пак може да бъде свободен.
Ограничението, което ледът има, не важи за водата.
Ограничението, което водата има за себе си, това ограничение не важи за парата. Ако вие разредявате материята, ограниченията постепенно изчезват. Например вие се намирате при лоши условия. Измени състоянието. Твърдото вещество е ограничено, но във време и пространство.
към втори вариант >>
Та ние сега както изучаваме живота, намираме се в едно неестествено положение.
(втори вариант)
Та ние сега както изучаваме живота, намираме се в едно неестествено положение.
Интересите на хората са противоречиви. Те са така противоречиви, че аз ги уподобявам на следното. Ако вие вземете ситен пясък и го турите в едно шише, всичките частици се местят. Но ако вземете шишето и го преобърнете, може ли да изчислите всяка частица пясък къде ще отиде. Ако тези зрънца в пясъка бяха умни и искаха свобода, обърни шишето няколко пъти - и утихнат.
към втори вариант >>
Ограничението, което водата има за себе си, това ограничение не важи за парата.
(втори вариант)
Това е едната страна на човек - и при най-голямото ограничение, пак може да бъде свободен. Ограничението, което ледът има, не важи за водата.
Ограничението, което водата има за себе си, това ограничение не важи за парата.
Ако вие разредявате материята, ограниченията постепенно изчезват. Например вие се намирате при лоши условия. Измени състоянието. Твърдото вещество е ограничено, но във време и пространство. Има по-голяма свобода.
към втори вариант >>
Интересите на хората са противоречиви.
(втори вариант)
Та ние сега както изучаваме живота, намираме се в едно неестествено положение.
Интересите на хората са противоречиви.
Те са така противоречиви, че аз ги уподобявам на следното. Ако вие вземете ситен пясък и го турите в едно шише, всичките частици се местят. Но ако вземете шишето и го преобърнете, може ли да изчислите всяка частица пясък къде ще отиде. Ако тези зрънца в пясъка бяха умни и искаха свобода, обърни шишето няколко пъти - и утихнат. После пак дигнат крясък.
към втори вариант >>
Ако вие разредявате материята, ограниченията постепенно изчезват.
(втори вариант)
Това е едната страна на човек - и при най-голямото ограничение, пак може да бъде свободен. Ограничението, което ледът има, не важи за водата. Ограничението, което водата има за себе си, това ограничение не важи за парата.
Ако вие разредявате материята, ограниченията постепенно изчезват.
Например вие се намирате при лоши условия. Измени състоянието. Твърдото вещество е ограничено, но във време и пространство. Има по-голяма свобода. Това са аналогични примери, от които могат да се извадят няколко правила, по които може да се ръководите.
към втори вариант >>
Те са така противоречиви, че аз ги уподобявам на следното.
(втори вариант)
Та ние сега както изучаваме живота, намираме се в едно неестествено положение. Интересите на хората са противоречиви.
Те са така противоречиви, че аз ги уподобявам на следното.
Ако вие вземете ситен пясък и го турите в едно шише, всичките частици се местят. Но ако вземете шишето и го преобърнете, може ли да изчислите всяка частица пясък къде ще отиде. Ако тези зрънца в пясъка бяха умни и искаха свобода, обърни шишето няколко пъти - и утихнат. После пак дигнат крясък. Пак го обърни.
към втори вариант >>
Например вие се намирате при лоши условия.
(втори вариант)
Това е едната страна на човек - и при най-голямото ограничение, пак може да бъде свободен. Ограничението, което ледът има, не важи за водата. Ограничението, което водата има за себе си, това ограничение не важи за парата. Ако вие разредявате материята, ограниченията постепенно изчезват.
Например вие се намирате при лоши условия.
Измени състоянието. Твърдото вещество е ограничено, но във време и пространство. Има по-голяма свобода. Това са аналогични примери, от които могат да се извадят няколко правила, по които може да се ръководите.
към втори вариант >>
НАГОРЕ