НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
902
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
902
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Правила за живота
,
УС
, София, 2.10.1932г.,
Казвате: Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте.
Казвате: Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте.
– Радвам се, че нищо не сте разбрали. Давам на някого пари назаем. Той казва: Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера.
към беседата >>
Същото мисли и възрастният.
Като не разбират същината на нещата, те им дават криви, своеобразни тълкувания. Майката се кара на детето и то плаче. Тя си казва: Плаче детето, значи, има възможност да се поправи. – Не, детето плаче, защото не е взело повече орехи. То плаче и си мисли, как може втори път да направи по-голяма пакост.
Същото мисли и възрастният.
Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи. Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение! Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление. Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание.
към беседата >>
– Радвам се, че нищо не сте разбрали.
Казвате: Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте.
– Радвам се, че нищо не сте разбрали.
Давам на някого пари назаем. Той казва: Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето.
към беседата >>
Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи.
Майката се кара на детето и то плаче. Тя си казва: Плаче детето, значи, има възможност да се поправи. – Не, детето плаче, защото не е взело повече орехи. То плаче и си мисли, как може втори път да направи по-голяма пакост. Същото мисли и възрастният.
Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи.
Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение! Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление. Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание. Който обича, всякога дава; който не обича, взима.
към беседата >>
Давам на някого пари назаем.
Казвате: Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте. – Радвам се, че нищо не сте разбрали.
Давам на някого пари назаем.
Той казва: Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга.
към беседата >>
Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение!
Тя си казва: Плаче детето, значи, има възможност да се поправи. – Не, детето плаче, защото не е взело повече орехи. То плаче и си мисли, как може втори път да направи по-голяма пакост. Същото мисли и възрастният. Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи.
Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение!
Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление. Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание. Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.
към беседата >>
Той казва: Разбрах, много ти благодаря.
Казвате: Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте. – Радвам се, че нищо не сте разбрали. Давам на някого пари назаем.
Той казва: Разбрах, много ти благодаря.
Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона.
към беседата >>
Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов.
– Не, детето плаче, защото не е взело повече орехи. То плаче и си мисли, как може втори път да направи по-голяма пакост. Същото мисли и възрастният. Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи. Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение!
Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов.
Всяко нещо, направено без любов, е престъпление. Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание. Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.
към беседата >>
Аз ще ги платя.
Казвате: Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте. – Радвам се, че нищо не сте разбрали. Давам на някого пари назаем. Той казва: Разбрах, много ти благодаря.
Аз ще ги платя.
– Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата.
към беседата >>
Всяко нещо, направено без любов, е престъпление.
То плаче и си мисли, как може втори път да направи по-голяма пакост. Същото мисли и възрастният. Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи. Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение! Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов.
Всяко нещо, направено без любов, е престъпление.
Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание. Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.
към беседата >>
– Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера.
Казвате: Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте. – Радвам се, че нищо не сте разбрали. Давам на някого пари назаем. Той казва: Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя.
– Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера.
Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата.
към беседата >>
Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание.
Същото мисли и възрастният. Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи. Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение! Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление.
Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание.
Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.
към беседата >>
Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето.
– Радвам се, че нищо не сте разбрали. Давам на някого пари назаем. Той казва: Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера.
Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето.
Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора.
към беседата >>
Който обича, всякога дава; който не обича, взима.
Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи. Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение! Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление. Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание.
Който обича, всякога дава; който не обича, взима.
По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.
към беседата >>
Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга.
Давам на някого пари назаем. Той казва: Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето.
Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга.
Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието.
към беседата >>
По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.
Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение! Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление. Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание. Който обича, всякога дава; който не обича, взима.
По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.
към беседата >>
Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона.
Той казва: Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга.
Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона.
Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв.
към беседата >>
Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него.
Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него.
Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш. Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме.
към беседата >>
Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата.
Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона.
Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата.
Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш.
към беседата >>
Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш.
Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него.
Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш.
Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло.
към беседата >>
Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата.
– Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата.
Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата.
Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н.
към беседата >>
Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава.
Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него. Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш.
Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава.
Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре!
към беседата >>
Кажи същото и на кредитора.
Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата.
Кажи същото и на кредитора.
Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си.
към беседата >>
Тогава казваме, че любовта се втича в човека.
Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него. Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш. Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава.
Тогава казваме, че любовта се втича в човека.
Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време.
към беседата >>
Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието.
Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора.
Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието.
Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор.
към беседата >>
Когато любовта изтича, животът се обезсмисля.
Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него. Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш. Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че любовта се втича в човека.
Когато любовта изтича, животът се обезсмисля.
Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите.
към беседата >>
Законът е такъв.
Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието.
Законът е такъв.
Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш.
към беседата >>
Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме.
Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него. Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш. Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля.
Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме.
Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят.
към беседата >>
Първо ще вземеш, после ще плащаш.
Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв.
Първо ще вземеш, после ще плащаш.
След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния.
към беседата >>
Обикновено, майката страда, че детето й умряло.
Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш. Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме.
Обикновено, майката страда, че детето й умряло.
Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее.
към беседата >>
След това, пак ще вземеш и т. н.
Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш.
След това, пак ще вземеш и т. н.
Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния. От лявата ще даваш, в дясната ще туряш.
към беседата >>
Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре!
Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло.
Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре!
Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее.
към беседата >>
Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си.
Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н.
Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си.
Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния. От лявата ще даваш, в дясната ще туряш. Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш.
към беседата >>
Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време.
Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре!
Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време.
Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат.
към беседата >>
Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор.
Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си.
Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор.
Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния. От лявата ще даваш, в дясната ще туряш. Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш. Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш.
към беседата >>
Детето е богатството на родителите.
Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време.
Детето е богатството на родителите.
Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат. – Това е друг въпрос.
към беседата >>
Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш.
Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор.
Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш.
Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния. От лявата ще даваш, в дясната ще туряш. Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш. Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш. Това е новото правило.
към беседата >>
Щом един от тях греши, то заминава за другия свят.
Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите.
Щом един от тях греши, то заминава за другия свят.
Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат. – Това е друг въпрос. Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.
към беседата >>
Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния.
Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш.
Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния.
От лявата ще даваш, в дясната ще туряш. Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш. Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш. Това е новото правило.
към беседата >>
Значи, като греши, човек може да заболее.
Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят.
Значи, като греши, човек може да заболее.
Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат. – Това е друг въпрос. Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.
към беседата >>
От лявата ще даваш, в дясната ще туряш.
След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния.
От лявата ще даваш, в дясната ще туряш.
Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш. Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш. Това е новото правило.
към беседата >>
Като греши, той може и да осиромашее.
Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее.
Като греши, той може и да осиромашее.
Казваш: Не искам да бъда богат. – Това е друг въпрос. Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.
към беседата >>
Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш.
Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния. От лявата ще даваш, в дясната ще туряш.
Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш.
Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш. Това е новото правило.
към беседата >>
Казваш: Не искам да бъда богат.
Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее.
Казваш: Не искам да бъда богат.
– Това е друг въпрос. Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.
към беседата >>
Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш.
Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния. От лявата ще даваш, в дясната ще туряш. Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш.
Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш.
Това е новото правило.
към беседата >>
– Това е друг въпрос.
Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат.
– Това е друг въпрос.
Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.
към беседата >>
Това е новото правило.
Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния. От лявата ще даваш, в дясната ще туряш. Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш. Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш.
Това е новото правило.
към беседата >>
Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.
Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат. – Това е друг въпрос.
Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.
към беседата >>
Ново разбиране е нужно на хората.
Ново разбиране е нужно на хората.
И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето. Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш.
към беседата >>
И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето.
Ново разбиране е нужно на хората.
И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето.
Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича.
към беседата >>
Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта.
Ново разбиране е нужно на хората. И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето.
Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта.
Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си.
към беседата >>
Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота.
Ново разбиране е нужно на хората. И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето. Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта.
Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота.
Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен?
към беседата >>
Кой да те обича?
Ново разбиране е нужно на хората. И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето. Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота.
Кой да те обича?
– Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел.
към беседата >>
– Бог да те обича и ти да Го обичаш.
Ново разбиране е нужно на хората. И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето. Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича?
– Бог да те обича и ти да Го обичаш.
След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен.
към беседата >>
След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича.
И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето. Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш.
След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича.
И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен.
към беседата >>
И най-после, да обичаш себе си.
Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича.
И най-после, да обичаш себе си.
Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света.
към беседата >>
Кой е твоят ближен?
Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си.
Кой е твоят ближен?
– Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти.
към беседата >>
– Твоят син, твоят брат или твоят приятел.
Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен?
– Твоят син, твоят брат или твоят приятел.
На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето.
към беседата >>
На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен.
– Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел.
На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен.
Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения.
към беседата >>
Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен.
След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен.
Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен.
За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух.
към беседата >>
За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света.
И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен.
За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света.
Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения?
към беседата >>
Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти.
Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света.
Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти.
Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата.
към беседата >>
Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето.
– Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти.
Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето.
То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си.
към беседата >>
То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения.
На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето.
То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения.
Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд.
към беседата >>
Тези мисли смущават твоя дух.
Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения.
Тези мисли смущават твоя дух.
Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд.
към беседата >>
Какво ще придобиеш от тези смущения?
За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух.
Какво ще придобиеш от тези смущения?
По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви?
към беседата >>
По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата.
Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения?
По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата.
Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия.
към беседата >>
Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си.
Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата.
Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си.
Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня.
към беседата >>
Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд.
То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си.
Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд.
Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш?
към беседата >>
Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд.
Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд.
Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд.
Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час.
към беседата >>
Какъв ще бъде отговорът на техните молитви?
Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд.
Какъв ще бъде отговорът на техните молитви?
– Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата.
към беседата >>
– Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия.
По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви?
– Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия.
Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата. За половин час можеш спокойно да свършиш работата си.
към беседата >>
Ти имаш право само на половин час време от деня.
Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия.
Ти имаш право само на половин час време от деня.
Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата. За половин час можеш спокойно да свършиш работата си. Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво.
към беседата >>
Колко време ти трябва, за да се нахраниш?
Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня.
Колко време ти трябва, за да се нахраниш?
– Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата. За половин час можеш спокойно да свършиш работата си. Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво. Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска.
към беседата >>
– Половин час.
Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш?
– Половин час.
Аз наричам яденето мярка на работата. За половин час можеш спокойно да свършиш работата си. Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво. Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска. Аз не искам, заради мене, целия ден времето да бъде хубаво.
към беседата >>
Аз наричам яденето мярка на работата.
Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час.
Аз наричам яденето мярка на работата.
За половин час можеш спокойно да свършиш работата си. Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво. Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска. Аз не искам, заради мене, целия ден времето да бъде хубаво.
към беседата >>
За половин час можеш спокойно да свършиш работата си.
– Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата.
За половин час можеш спокойно да свършиш работата си.
Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво. Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска. Аз не искам, заради мене, целия ден времето да бъде хубаво.
към беседата >>
Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво.
Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата. За половин час можеш спокойно да свършиш работата си.
Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво.
Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска. Аз не искам, заради мене, целия ден времето да бъде хубаво.
към беседата >>
Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска.
Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата. За половин час можеш спокойно да свършиш работата си. Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво.
Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска.
Аз не искам, заради мене, целия ден времето да бъде хубаво.
към беседата >>
Аз не искам, заради мене, целия ден времето да бъде хубаво.
– Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата. За половин час можеш спокойно да свършиш работата си. Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво. Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска.
Аз не искам, заради мене, целия ден времето да бъде хубаво.
към беседата >>
И тъй, няма по-хубаво нещо от работата.
И тъй, няма по-хубаво нещо от работата.
Ще работиш с вяра, и ще успееш. Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга. Тръгнеш с някой другар. Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми.
към беседата >>
Ще работиш с вяра, и ще успееш.
И тъй, няма по-хубаво нещо от работата.
Ще работиш с вяра, и ще успееш.
Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга. Тръгнеш с някой другар. Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш.
към беседата >>
Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга.
И тъй, няма по-хубаво нещо от работата. Ще работиш с вяра, и ще успееш.
Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга.
Тръгнеш с някой другар. Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно.
към беседата >>
Тръгнеш с някой другар.
И тъй, няма по-хубаво нещо от работата. Ще работиш с вяра, и ще успееш. Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга.
Тръгнеш с някой другар.
Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере.
към беседата >>
Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша.
И тъй, няма по-хубаво нещо от работата. Ще работиш с вяра, и ще успееш. Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга. Тръгнеш с някой другар.
Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша.
Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите.
към беседата >>
Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми.
И тъй, няма по-хубаво нещо от работата. Ще работиш с вяра, и ще успееш. Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга. Тръгнеш с някой другар. Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша.
Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми.
Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна.
към беседата >>
Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш.
Ще работиш с вяра, и ще успееш. Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга. Тръгнеш с някой другар. Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми.
Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш.
Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко.
към беседата >>
Това му е неприятно.
Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга. Тръгнеш с някой другар. Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш.
Това му е неприятно.
Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история.
към беседата >>
Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере.
Тръгнеш с някой другар. Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно.
Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере.
Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история.
към беседата >>
Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите.
Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере.
Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите.
Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“.
към беседата >>
Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна.
Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите.
Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна.
Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така?
към беседата >>
Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко.
Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна.
Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко.
Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали.
към беседата >>
Дойде друг път и пак ми разправя същата история.
Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко.
Дойде друг път и пак ми разправя същата история.
Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат.
към беседата >>
Трети път пак чувам същата история.
Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история.
Трети път пак чувам същата история.
Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение.
към беседата >>
Аз го наричам „обран поп“.
Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история.
Аз го наричам „обран поп“.
Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си.
към беседата >>
Защо го наричам така?
Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“.
Защо го наричам така?
– Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни.
към беседата >>
– Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали.
Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така?
– Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали.
Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни.
към беседата >>
Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат.
Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали.
Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат.
Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също.
към беседата >>
Обикновено, хората изпадат в смешно положение.
Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат.
Обикновено, хората изпадат в смешно положение.
Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички.
към беседата >>
Като деца, те са недоволни от положението си.
Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение.
Като деца, те са недоволни от положението си.
Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария?
към беседата >>
Като възрастни, също са недоволни.
Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си.
Като възрастни, също са недоволни.
Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене.
към беседата >>
Като стари, пак са недоволни.
– Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни.
Като стари, пак са недоволни.
Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене. За какво мисли младият?
към беседата >>
Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също.
Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни.
Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също.
Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене. За какво мисли младият? – За работа.
към беседата >>
Той е недоволен от всички.
Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също.
Той е недоволен от всички.
Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене. За какво мисли младият? – За работа. Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта.
към беседата >>
Кое е отличителното качество на стария?
Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички.
Кое е отличителното качество на стария?
– Той мисли само за ядене. За какво мисли младият? – За работа. Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта. Тогава човек не може нито да работи като млад, нито да яде като стар.
към беседата >>
– Той мисли само за ядене.
Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария?
– Той мисли само за ядене.
За какво мисли младият? – За работа. Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта. Тогава човек не може нито да работи като млад, нито да яде като стар.
към беседата >>
За какво мисли младият?
Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене.
За какво мисли младият?
– За работа. Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта. Тогава човек не може нито да работи като млад, нито да яде като стар.
към беседата >>
– За работа.
Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене. За какво мисли младият?
– За работа.
Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта. Тогава човек не може нито да работи като млад, нито да яде като стар.
към беседата >>
Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта.
Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене. За какво мисли младият? – За работа.
Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта.
Тогава човек не може нито да работи като млад, нито да яде като стар.
към беседата >>
Тогава човек не може нито да работи като млад, нито да яде като стар.
Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене. За какво мисли младият? – За работа. Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта.
Тогава човек не може нито да работи като млад, нито да яде като стар.
към беседата >>
Освободете се от старите навици, които ви спъват.
Освободете се от старите навици, които ви спъват.
Някой ме пита как да обича. Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш. Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш. Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си.
към беседата >>
Някой ме пита как да обича.
Освободете се от старите навици, които ви спъват.
Някой ме пита как да обича.
Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш. Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш. Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас.
към беседата >>
Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш.
Освободете се от старите навици, които ви спъват. Някой ме пита как да обича.
Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш.
Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш. Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш.
към беседата >>
Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш.
Освободете се от старите навици, които ви спъват. Някой ме пита как да обича. Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш.
Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш.
Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш.
към беседата >>
Кой научи пиленцето да яде?
Освободете се от старите навици, които ви спъват. Някой ме пита как да обича. Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш. Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш.
Кой научи пиленцето да яде?
– То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си.
към беседата >>
– То носи това изкуство в себе си.
Освободете се от старите навици, които ви спъват. Някой ме пита как да обича. Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш. Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш. Кой научи пиленцето да яде?
– То носи това изкуство в себе си.
Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти.
към беседата >>
Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас.
Някой ме пита как да обича. Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш. Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш. Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си.
Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас.
Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване.
към беседата >>
Тогава не питай за онова, което знаеш.
Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш. Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш. Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас.
Тогава не питай за онова, което знаеш.
Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите.
към беседата >>
Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш.
Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш. Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш.
Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш.
Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат.
към беседата >>
Това можеш сам да провериш в съзнанието си.
Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш.
Това можеш сам да провериш в съзнанието си.
Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори.
към беседата >>
Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти.
– То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си.
Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти.
Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят.
към беседата >>
Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване.
Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти.
Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване.
Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали.
към беседата >>
Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите.
Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване.
Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите.
Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали. Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат.
към беседата >>
Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат.
Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите.
Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат.
Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали. Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат. Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено.
към беседата >>
Няма какво да им се говори.
Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат.
Няма какво да им се говори.
Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали. Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат. Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено. Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре.
към беседата >>
Те сами ще я оценят.
Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори.
Те сами ще я оценят.
Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали. Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат. Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено. Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре. Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво.
към беседата >>
Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали.
Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят.
Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали.
Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат. Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено. Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре. Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво.
към беседата >>
Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат.
Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали.
Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат.
Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено. Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре. Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво.
към беседата >>
Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено.
Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали. Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат.
Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено.
Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре. Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво.
към беседата >>
Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре.
Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали. Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат. Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено.
Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре.
Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво.
към беседата >>
Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво.
Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали. Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат. Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено. Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре.
Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво.
към беседата >>
Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате.
Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате.
То е следното: Не говорете много. Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути.
към беседата >>
То е следното: Не говорете много.
Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате.
То е следното: Не говорете много.
Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора.
към беседата >>
Някои от вас говорят много – това е една слабост.
Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много.
Някои от вас говорят много – това е една слабост.
Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос.
към беседата >>
Други говорят малко – това е друга слабост.
Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много. Някои от вас говорят много – това е една слабост.
Други говорят малко – това е друга слабост.
Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос.
към беседата >>
Човек трябва да говори умерено.
Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много. Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост.
Човек трябва да говори умерено.
Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо.
към беседата >>
Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути.
Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много. Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено.
Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути.
Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено.
към беседата >>
Само така ще станете духовни хора.
То е следното: Не говорете много. Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути.
Само така ще станете духовни хора.
Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време.
към беседата >>
Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос.
Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора.
Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос.
След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева.
към беседата >>
След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос.
Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос.
След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос.
Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем.
към беседата >>
Не занимавай хората с едно и също нещо.
Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос.
Не занимавай хората с едно и също нещо.
Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи.
към беседата >>
Еднообразието действа убийствено.
Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо.
Еднообразието действа убийствено.
Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи.
към беседата >>
Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време.
Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено.
Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време.
Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо?
към беседата >>
Имаш нужда от хиляда лева.
Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време.
Имаш нужда от хиляда лева.
Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи.
към беседата >>
Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем.
След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева.
Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем.
Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя.
към беседата >>
Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи.
Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем.
Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи.
Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода?
към беседата >>
Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи.
Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи.
Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи.
– Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже.
към беседата >>
– Защо?
Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи.
– Защо?
– Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо?
към беседата >>
– Защото го занимаваш с човешки работи.
Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо?
– Защото го занимаваш с човешки работи.
На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода.
към беседата >>
На Божественото никой не се противопоставя.
Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи.
На Божественото никой не се противопоставя.
Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава.
към беседата >>
Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода?
Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя.
Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода?
Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава.
към беседата >>
Обаче, кладенецът някога може да ти откаже.
Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода?
Обаче, кладенецът някога може да ти откаже.
– Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва.
към беседата >>
– Защо?
– Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже.
– Защо?
– Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие.
към беседата >>
– Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода.
– Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо?
– Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода.
Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората.
към беседата >>
Значи, изворът, като Божествен, всякога дава.
На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода.
Значи, изворът, като Божествен, всякога дава.
Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма.
към беседата >>
Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава.
Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава.
Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава.
При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората.
към беседата >>
При това, изворът дава, колкото трябва.
Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава.
При това, изворът дава, колкото трябва.
Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък.
към беседата >>
Това е правият път на действие.
– Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва.
Това е правият път на действие.
Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира.
към беседата >>
Кладенецът е като хората.
– Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие.
Кладенецът е като хората.
Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира. – Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш.
към беседата >>
Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма.
Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората.
Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма.
Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира. – Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш. Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.
към беседата >>
Така казват и хората.
Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма.
Така казват и хората.
Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира. – Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш. Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.
към беседата >>
Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък.
При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората.
Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък.
Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира. – Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш. Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.
към беседата >>
Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира.
Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък.
Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира.
– Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш. Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.
към беседата >>
– Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш.
Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира.
– Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш.
Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.
към беседата >>
Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.
Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира. – Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш.
Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.
към беседата >>
В любовта, като проява на живота, трябва да се спазва следното: да се дава навреме и да се възприема навреме.
В любовта, като проява на живота, трябва да се спазва следното: да се дава навреме и да се възприема навреме.
Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога. Той не обича да Му се говори много. Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи!
към беседата >>
Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога.
В любовта, като проява на живота, трябва да се спазва следното: да се дава навреме и да се възприема навреме.
Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога.
Той не обича да Му се говори много. Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде.
към беседата >>
Той не обича да Му се говори много.
В любовта, като проява на живота, трябва да се спазва следното: да се дава навреме и да се възприема навреме. Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога.
Той не обича да Му се говори много.
Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе.
към беседата >>
Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо.
В любовта, като проява на живота, трябва да се спазва следното: да се дава навреме и да се възприема навреме. Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога. Той не обича да Му се говори много.
Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо.
Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност.
към беседата >>
Достатъчно е да говориш пет минути.
В любовта, като проява на живота, трябва да се спазва следното: да се дава навреме и да се възприема навреме. Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога. Той не обича да Му се говори много. Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо.
Достатъчно е да говориш пет минути.
Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа?
към беседата >>
Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи!
В любовта, като проява на живота, трябва да се спазва следното: да се дава навреме и да се възприема навреме. Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога. Той не обича да Му се говори много. Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути.
Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи!
Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си?
към беседата >>
Щом кажеш така, хлябът ще дойде.
Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога. Той не обича да Му се говори много. Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи!
Щом кажеш така, хлябът ще дойде.
Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути.
към беседата >>
Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе.
Той не обича да Му се говори много. Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде.
Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе.
Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света.
към беседата >>
Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност.
Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе.
Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност.
– С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той?
към беседата >>
– С глада си ли трябва да занимаваме Господа?
Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност.
– С глада си ли трябва да занимаваме Господа?
– По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа.
към беседата >>
– По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си?
Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа?
– По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си?
Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа. Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж.
към беседата >>
Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути.
Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си?
Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути.
Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа. Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж. Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря.
към беседата >>
Днес има около петстотин милиона християни в света.
Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути.
Днес има около петстотин милиона християни в света.
Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа. Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж. Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря. – Зависи, каква е молитвата ти.
към беседата >>
Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той?
Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света.
Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той?
Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа. Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж. Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря. – Зависи, каква е молитвата ти. Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората.
към беседата >>
Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа.
– С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той?
Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа.
Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж. Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря. – Зависи, каква е молитвата ти. Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората.
към беседата >>
Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж.
– По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа.
Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж.
Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря. – Зависи, каква е молитвата ти. Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората.
към беседата >>
Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря.
Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа. Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж.
Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря.
– Зависи, каква е молитвата ти. Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората.
към беседата >>
– Зависи, каква е молитвата ти.
Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа. Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж. Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря.
– Зависи, каква е молитвата ти.
Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората.
към беседата >>
Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората.
Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа. Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж. Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря. – Зависи, каква е молитвата ти.
Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да бъдете досетливи и да живеете в чистота.
Като ученици, вие трябва да бъдете досетливи и да живеете в чистота.
Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство. Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата. Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа. – Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта.
към беседата >>
Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство.
Като ученици, вие трябва да бъдете досетливи и да живеете в чистота.
Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство.
Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата. Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа. – Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш.
към беседата >>
Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата.
Като ученици, вие трябва да бъдете досетливи и да живеете в чистота. Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство.
Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата.
Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа. – Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш.
към беседата >>
Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа.
Като ученици, вие трябва да бъдете досетливи и да живеете в чистота. Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство. Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата.
Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа.
– Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи.
към беседата >>
– Кален съм, грешен съм.
Като ученици, вие трябва да бъдете досетливи и да живеете в чистота. Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство. Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата. Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа.
– Кален съм, грешен съм.
– Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека!
към беседата >>
– Ти не си образувал калта.
Като ученици, вие трябва да бъдете досетливи и да живеете в чистота. Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство. Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата. Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа. – Кален съм, грешен съм.
– Ти не си образувал калта.
Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят.
към беседата >>
Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш.
Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство. Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата. Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа. – Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта.
Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш.
Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно.
към беседата >>
Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш.
Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата. Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа. – Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш.
Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш.
Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща.
към беседата >>
Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи.
Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа. – Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш.
Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи.
Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов.
към беседата >>
Колко неща има в живота, които отегчават човека!
– Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи.
Колко неща има в живота, които отегчават човека!
Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени.
към беседата >>
Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят.
– Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека!
Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят.
Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене.
към беседата >>
Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно.
Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят.
Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно.
Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото.
към беседата >>
Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща.
Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно.
Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща.
Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде.
към беседата >>
Например, говоря на едного за Божията Любов.
Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща.
Например, говоря на едного за Божията Любов.
Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде. Гладният първо трябва да се нахрани.
към беседата >>
Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени.
Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов.
Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени.
Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде. Гладният първо трябва да се нахрани. После ще му говориш за Господа.
към беседата >>
Грешката е в мене.
Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени.
Грешката е в мене.
Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде. Гладният първо трябва да се нахрани. После ще му говориш за Господа. Запазете същото правило за себе си.
към беседата >>
Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото.
Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене.
Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото.
То отпосле ще дойде. Гладният първо трябва да се нахрани. После ще му говориш за Господа. Запазете същото правило за себе си. Внимавайте да не бъдете тягостни на себе си.
към беседата >>
То отпосле ще дойде.
Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото.
То отпосле ще дойде.
Гладният първо трябва да се нахрани. После ще му говориш за Господа. Запазете същото правило за себе си. Внимавайте да не бъдете тягостни на себе си.
към беседата >>
Гладният първо трябва да се нахрани.
Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде.
Гладният първо трябва да се нахрани.
После ще му говориш за Господа. Запазете същото правило за себе си. Внимавайте да не бъдете тягостни на себе си.
към беседата >>
После ще му говориш за Господа.
Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде. Гладният първо трябва да се нахрани.
После ще му говориш за Господа.
Запазете същото правило за себе си. Внимавайте да не бъдете тягостни на себе си.
към беседата >>
Запазете същото правило за себе си.
Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде. Гладният първо трябва да се нахрани. После ще му говориш за Господа.
Запазете същото правило за себе си.
Внимавайте да не бъдете тягостни на себе си.
към беседата >>
Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма.
Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма.
Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека. Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя. Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е.
към беседата >>
Внимавайте да не бъдете тягостни на себе си.
Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде. Гладният първо трябва да се нахрани. После ще му говориш за Господа. Запазете същото правило за себе си.
Внимавайте да не бъдете тягостни на себе си.
към беседата >>
Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека.
Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма.
Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека.
Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя. Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш.
към беседата >>
Научете се, тази година да говорите малко, по пет минути.
Научете се, тази година да говорите малко, по пет минути.
Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти. Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва. Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути. Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета.
към беседата >>
Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя.
Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма. Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека.
Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя.
Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот.
към беседата >>
Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти.
Научете се, тази година да говорите малко, по пет минути.
Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти.
Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва. Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути. Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички.
към беседата >>
Правият път е пътят на светлината.
Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма. Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека. Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя.
Правият път е пътят на светлината.
Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде.
към беседата >>
Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва.
Научете се, тази година да говорите малко, по пет минути. Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти.
Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва.
Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути. Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене.
към беседата >>
Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух.
Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма. Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека. Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя. Правият път е пътят на светлината.
Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух.
Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място.
към беседата >>
Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути.
Научете се, тази година да говорите малко, по пет минути. Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти. Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва.
Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути.
Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме!
към беседата >>
Ако живееш по форма, т. е.
Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма. Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека. Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя. Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух.
Ако живееш по форма, т. е.
по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място. Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма.
към беседата >>
Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували.
Научете се, тази година да говорите малко, по пет минути. Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти. Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва. Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути.
Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували.
Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета.
към беседата >>
по буква, ти сам се спъваш.
Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека. Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя. Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е.
по буква, ти сам се спъваш.
Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място. Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма. Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна.
към беседата >>
Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета.
Научете се, тази година да говорите малко, по пет минути. Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти. Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва. Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути. Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували.
Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета.
Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо.
към беседата >>
Формите са външната страна на физическия живот.
Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя. Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш.
Формите са външната страна на физическия живот.
Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място. Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма. Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна. Същото се отнася и до молитвата.
към беседата >>
Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички.
Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти. Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва. Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути. Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета.
Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички.
Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам.
към беседата >>
Едно физическо желание в човека е да яде.
Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот.
Едно физическо желание в човека е да яде.
Това желание е на място. Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма. Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна. Същото се отнася и до молитвата. Ако молитвата не внесе нещо в душата на човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене.
Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва. Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути. Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички.
Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене.
Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея.
към беседата >>
Това желание е на място.
Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде.
Това желание е на място.
Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма. Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна. Същото се отнася и до молитвата. Ако молитвата не внесе нещо в душата на човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Казваш: Трябва да се обичаме!
Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути. Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене.
Казваш: Трябва да се обичаме!
– Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея.
към беседата >>
Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма.
Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място.
Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма.
Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна. Същото се отнася и до молитвата. Ако молитвата не внесе нещо в душата на човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
– Това са каравелчета.
Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме!
– Това са каравелчета.
Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта.
към беседата >>
Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна.
по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място. Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма.
Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна.
Същото се отнася и до молитвата. Ако молитвата не внесе нещо в душата на човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Това е човекът, който иска да вземе нещо.
Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета.
Това е човекът, който иска да вземе нещо.
Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея.
към беседата >>
Същото се отнася и до молитвата.
Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място. Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма. Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна.
Същото се отнася и до молитвата.
Ако молитвата не внесе нещо в душата на човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам.
Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо.
Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам.
Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи.
към беседата >>
Ако молитвата не внесе нещо в душата на човека, тя е безпредметна.
Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място. Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма. Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна. Същото се отнася и до молитвата.
Ако молитвата не внесе нещо в душата на човека, тя е безпредметна.
към беседата >>
Значи, който дава любов, никога не говори за нея.
Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам.
Значи, който дава любов, никога не говори за нея.
Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо?
към беседата >>
Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча.
Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча.
– Това е механическо разбиране. Това е застой. Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш.
към беседата >>
Който взема любов, постоянно говори за нея.
Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея.
Който взема любов, постоянно говори за нея.
Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо? – Защото Бог е Любов.
към беседата >>
– Това е механическо разбиране.
Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча.
– Това е механическо разбиране.
Това е застой. Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес.
към беседата >>
Всъщност, и той не трябва да говори за любовта.
– Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея.
Всъщност, и той не трябва да говори за любовта.
Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо? – Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи.
към беседата >>
Това е застой.
Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча. – Това е механическо разбиране.
Това е застой.
Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни.
към беседата >>
Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея.
Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта.
Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея.
Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо? – Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек.
към беседата >>
Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание.
Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча. – Това е механическо разбиране. Това е застой.
Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание.
Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат.
към беседата >>
Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи.
Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея.
Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи.
– Защо? – Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг.
към беседата >>
Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си.
Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча. – Това е механическо разбиране. Това е застой. Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание.
Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си.
Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен.
към беседата >>
– Защо?
Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи.
– Защо?
– Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи.
към беседата >>
Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш.
Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча. – Това е механическо разбиране. Това е застой. Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си.
Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш.
Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той?
към беседата >>
– Защото Бог е Любов.
Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо?
– Защото Бог е Любов.
Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро.
към беседата >>
Придобиването на знанието е непреривен процес.
– Това е механическо разбиране. Това е застой. Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш.
Придобиването на знанието е непреривен процес.
И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг.
към беседата >>
Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи.
Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо? – Защото Бог е Любов.
Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи.
И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам.
към беседата >>
И хората са деца – глупави и умни.
Това е застой. Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес.
И хората са деца – глупави и умни.
Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си.
към беседата >>
И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек.
Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо? – Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи.
И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек.
Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам.
към беседата >>
Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат.
Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни.
Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат.
Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи?
към беседата >>
Въпреки това хората се налагат един на друг.
Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо? – Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек.
Въпреки това хората се налагат един на друг.
Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам. Как ще обичам младата мома, която има всичко?
към беседата >>
Който мисли, че много знае, той се представя за силен.
Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат.
Който мисли, че много знае, той се представя за силен.
– Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш.
към беседата >>
Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи.
– Защо? – Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг.
Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи.
– Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам. Как ще обичам младата мома, която има всичко? На нея мога само да се радвам.
към беседата >>
– Колко силен е той?
Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен.
– Колко силен е той?
Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това?
към беседата >>
– Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро.
– Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи.
– Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро.
Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам. Как ще обичам младата мома, която има всичко? На нея мога само да се радвам. Богатият ме пита: Обичаш ли ме?
към беседата >>
Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг.
Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той?
Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг.
на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти?
към беседата >>
Има хора, на които давам много и зная защо давам.
Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро.
Има хора, на които давам много и зная защо давам.
На някои пък нищо не давам. Как ще обичам младата мома, която има всичко? На нея мога само да се радвам. Богатият ме пита: Обичаш ли ме? – Раздай богатството си!
към беседата >>
на гърба си.
И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг.
на гърба си.
Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес.
към беседата >>
На някои пък нищо не давам.
И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам.
На някои пък нищо не давам.
Как ще обичам младата мома, която има всичко? На нея мога само да се радвам. Богатият ме пита: Обичаш ли ме? – Раздай богатството си!
към беседата >>
Цяла планина може ли да носи?
Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си.
Цяла планина може ли да носи?
Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека.
към беседата >>
Как ще обичам младата мома, която има всичко?
Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам.
Как ще обичам младата мома, която има всичко?
На нея мога само да се радвам. Богатият ме пита: Обичаш ли ме? – Раздай богатството си!
към беседата >>
Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш.
Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи?
Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш.
Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол.
към беседата >>
На нея мога само да се радвам.
Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам. Как ще обичам младата мома, която има всичко?
На нея мога само да се радвам.
Богатият ме пита: Обичаш ли ме? – Раздай богатството си!
към беседата >>
Какво знание е това?
– Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш.
Какво знание е това?
Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път.
към беседата >>
Богатият ме пита: Обичаш ли ме?
– Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам. Как ще обичам младата мома, която има всичко? На нея мога само да се радвам.
Богатият ме пита: Обичаш ли ме?
– Раздай богатството си!
към беседата >>
Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти?
Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това?
Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти?
Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне.
към беседата >>
– Раздай богатството си!
Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам. Как ще обичам младата мома, която има всичко? На нея мога само да се радвам. Богатият ме пита: Обичаш ли ме?
– Раздай богатството си!
към беседата >>
Смущението е външен процес.
на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти?
Смущението е външен процес.
То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н.
към беседата >>
Има една философия в живота, според която човек може да постигне желанията си, да се развива, сам да е доволен от себе си.
Има една философия в живота, според която човек може да постигне желанията си, да се развива, сам да е доволен от себе си.
Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Следователно, ще говориш само пет минути. Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба.
към беседата >>
То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека.
Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес.
То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека.
Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно.
към беседата >>
Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране.
Има една философия в живота, според която човек може да постигне желанията си, да се развива, сам да е доволен от себе си.
Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране.
Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Следователно, ще говориш само пет минути. Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо?
към беседата >>
Това чуждо съзнание наричат дявол.
Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека.
Това чуждо съзнание наричат дявол.
Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш.
към беседата >>
Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си.
Има една философия в живота, според която човек може да постигне желанията си, да се развива, сам да е доволен от себе си. Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране.
Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си.
Следователно, ще говориш само пет минути. Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо? – Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре.
към беседата >>
Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път.
Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол.
Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път.
Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват.
към беседата >>
Следователно, ще говориш само пет минути.
Има една философия в живота, според която човек може да постигне желанията си, да се развива, сам да е доволен от себе си. Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си.
Следователно, ще говориш само пет минути.
Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо? – Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре. Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб.
към беседата >>
Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне.
Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път.
Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне.
То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава.
към беседата >>
Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба.
Има една философия в живота, според която човек може да постигне желанията си, да се развива, сам да е доволен от себе си. Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Следователно, ще говориш само пет минути.
Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба.
Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо? – Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре. Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб. Не можеш да говориш много и да получиш нещо.
към беседата >>
То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н.
Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне.
То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н.
Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т.
към беседата >>
Дойде при мене една циганка с пълна торба.
Има една философия в живота, според която човек може да постигне желанията си, да се развива, сам да е доволен от себе си. Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Следователно, ще говориш само пет минути. Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба.
Дойде при мене една циганка с пълна торба.
Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо? – Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре. Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб. Не можеш да говориш много и да получиш нещо. Малко ще говориш, само пет минути.
към беседата >>
Някога става точно обратно.
То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н.
Някога става точно обратно.
То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.
към беседата >>
Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо?
Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Следователно, ще говориш само пет минути. Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба.
Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо?
– Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре. Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб. Не можеш да говориш много и да получиш нещо. Малко ще говориш, само пет минути.
към беседата >>
То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш.
Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно.
То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш.
Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.
към беседата >>
– Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре.
Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Следователно, ще говориш само пет минути. Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо?
– Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре.
Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб. Не можеш да говориш много и да получиш нещо. Малко ще говориш, само пет минути.
към беседата >>
Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват.
Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш.
Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват.
Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.
към беседата >>
Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб.
Следователно, ще говориш само пет минути. Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо? – Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре.
Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб.
Не можеш да говориш много и да получиш нещо. Малко ще говориш, само пет минути.
към беседата >>
Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава.
Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват.
Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава.
Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.
към беседата >>
Не можеш да говориш много и да получиш нещо.
Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо? – Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре. Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб.
Не можеш да говориш много и да получиш нещо.
Малко ще говориш, само пет минути.
към беседата >>
Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т.
То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава.
Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т.
е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.
към беседата >>
Малко ще говориш, само пет минути.
Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо? – Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре. Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб. Не можеш да говориш много и да получиш нещо.
Малко ще говориш, само пет минути.
към беседата >>
е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.
Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т.
е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Като отиваш при Господа, ще носиш празна торба.“ Следователно, ако торбата ти е пълна, ще я изпразниш.
Казано е в Писанието: „Като отиваш при Господа, ще носиш празна торба.“ Следователно, ако торбата ти е пълна, ще я изпразниш.
– Ще осиромашея. – Значи, ти си богат човек. Защо просиш тогава? Щом просиш, трябва да изсипеш богатството от торбата. И тогава, като носиш празна торба, ще получиш нещо.
към беседата >>
2.
По този път
,
ООК
, София, 5.10.1932г.,
За предпочитане е, по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб.
Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична. Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст. На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба.
За предпочитане е, по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб.
към беседата >>
Мнозина се възхищават от своя живот.
Мнозина се възхищават от своя живот.
Прави са, но за себе си. Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни. Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни. Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън.
към беседата >>
Прави са, но за себе си.
Мнозина се възхищават от своя живот.
Прави са, но за себе си.
Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни. Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни. Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи.
към беседата >>
Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни.
Мнозина се възхищават от своя живот. Прави са, но за себе си.
Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни.
Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни. Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят!
към беседата >>
Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни.
Мнозина се възхищават от своя живот. Прави са, но за себе си. Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни.
Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни.
Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него.
към беседата >>
Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му.
Мнозина се възхищават от своя живот. Прави са, но за себе си. Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни. Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни.
Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му.
Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука!
към беседата >>
Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън.
Мнозина се възхищават от своя живот. Прави са, но за себе си. Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни. Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни. Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му.
Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън.
Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите.
към беседата >>
Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи.
Прави са, но за себе си. Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни. Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни. Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън.
Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи.
Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа.
към беседата >>
Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят!
Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни. Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни. Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи.
Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят!
Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа. И в рая да сте, и там има работа.
към беседата >>
Има нещо опако в него.
Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни. Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят!
Има нещо опако в него.
Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа. И в рая да сте, и там има работа. Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко.
към беседата >>
Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука!
Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него.
Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука!
Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа. И в рая да сте, и там има работа. Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко. – Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха.
към беседата >>
Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите.
Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука!
Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите.
– Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа. И в рая да сте, и там има работа. Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко. – Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха. Най-голямото мъчение на земята е грехът.
към беседата >>
– Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа.
Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите.
– Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа.
И в рая да сте, и там има работа. Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко. – Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха. Най-голямото мъчение на земята е грехът.
към беседата >>
И в рая да сте, и там има работа.
Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа.
И в рая да сте, и там има работа.
Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко. – Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха. Най-голямото мъчение на земята е грехът.
към беседата >>
Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко.
Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа. И в рая да сте, и там има работа.
Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко.
– Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха. Най-голямото мъчение на земята е грехът.
към беседата >>
– Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха.
Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа. И в рая да сте, и там има работа. Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко.
– Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха.
Най-голямото мъчение на земята е грехът.
към беседата >>
Най-голямото мъчение на земята е грехът.
Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа. И в рая да сте, и там има работа. Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко. – Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха.
Най-голямото мъчение на земята е грехът.
към беседата >>
Докато е на земята, човек работи, труди се, събира богатство.
Докато е на земята, човек работи, труди се, събира богатство.
Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце. И там той събира богатства, но духовни. Щом забогатее, пак го пращат на земята. На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол.
към беседата >>
Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце.
Докато е на земята, човек работи, труди се, събира богатство.
Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце.
И там той събира богатства, но духовни. Щом забогатее, пак го пращат на земята. На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел.
към беседата >>
И там той събира богатства, но духовни.
Докато е на земята, човек работи, труди се, събира богатство. Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце.
И там той събира богатства, но духовни.
Щом забогатее, пак го пращат на земята. На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това?
към беседата >>
Щом забогатее, пак го пращат на земята.
Докато е на земята, човек работи, труди се, събира богатство. Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце. И там той събира богатства, но духовни.
Щом забогатее, пак го пращат на земята.
На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това? – Възможно е.
към беседата >>
На земята човек се движи между доброто и злото.
Докато е на земята, човек работи, труди се, събира богатство. Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце. И там той събира богатства, но духовни. Щом забогатее, пак го пращат на земята.
На земята човек се движи между доброто и злото.
Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това? – Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива?
към беседата >>
Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол.
Докато е на земята, човек работи, труди се, събира богатство. Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце. И там той събира богатства, но духовни. Щом забогатее, пак го пращат на земята. На земята човек се движи между доброто и злото.
Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол.
Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това? – Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си?
към беседата >>
Или към себе си дявол, към другите – ангел.
Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце. И там той събира богатства, но духовни. Щом забогатее, пак го пращат на земята. На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол.
Или към себе си дявол, към другите – ангел.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота.
към беседата >>
– Възможно ли е това?
И там той събира богатства, но духовни. Щом забогатее, пак го пращат на земята. На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел.
– Възможно ли е това?
– Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира.
към беседата >>
– Възможно е.
Щом забогатее, пак го пращат на земята. На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това?
– Възможно е.
Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира. И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали.
към беседата >>
Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива?
На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това? – Възможно е.
Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива?
Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира. И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали. И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля.
към беседата >>
Не върши ли престъпление към себе си?
Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това? – Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива?
Не върши ли престъпление към себе си?
Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира. И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали. И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля. Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, ще се превърне на зло.
към беседата >>
Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота.
Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това? – Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си?
Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота.
Красив е животът, но трябва да се разбира. И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали. И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля. Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, ще се превърне на зло.
към беседата >>
Красив е животът, но трябва да се разбира.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота.
Красив е животът, но трябва да се разбира.
И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали. И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля. Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, ще се превърне на зло.
към беседата >>
И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали.
– Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира.
И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали.
И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля. Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, ще се превърне на зло.
към беседата >>
И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля.
Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира. И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали.
И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля.
Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, ще се превърне на зло.
към беседата >>
Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, ще се превърне на зло.
Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира. И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали. И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля.
Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, ще се превърне на зло.
към беседата >>
Сега, като ви говоря така, не искам да остане във вас мисълта, че сте грешници.
Сега, като ви говоря така, не искам да остане във вас мисълта, че сте грешници.
Греховността се дължи на отклонението ви от правия път. Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте. Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му. Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват. Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал.
към беседата >>
Греховността се дължи на отклонението ви от правия път.
Сега, като ви говоря така, не искам да остане във вас мисълта, че сте грешници.
Греховността се дължи на отклонението ви от правия път.
Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте. Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му. Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват. Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал. Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение.
към беседата >>
Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте.
Сега, като ви говоря така, не искам да остане във вас мисълта, че сте грешници. Греховността се дължи на отклонението ви от правия път.
Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте.
Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му. Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват. Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал. Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение.
към беседата >>
Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му.
Сега, като ви говоря така, не искам да остане във вас мисълта, че сте грешници. Греховността се дължи на отклонението ви от правия път. Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте.
Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му.
Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват. Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал. Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение.
към беседата >>
Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват.
Сега, като ви говоря така, не искам да остане във вас мисълта, че сте грешници. Греховността се дължи на отклонението ви от правия път. Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте. Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му.
Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват.
Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал. Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение.
към беседата >>
Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал.
Сега, като ви говоря така, не искам да остане във вас мисълта, че сте грешници. Греховността се дължи на отклонението ви от правия път. Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте. Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му. Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват.
Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал.
Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение.
към беседата >>
Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение.
Греховността се дължи на отклонението ви от правия път. Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте. Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му. Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват. Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал.
Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение.
към беседата >>
Религиозните хора говорят за спасение и се питат, дали ще дойде спасението за всички?
Религиозните хора говорят за спасение и се питат, дали ще дойде спасението за всички?
– Кога и да е, всички хора ще се спасят. Ако продължават да грешат, животът ще се обезсмисли. Всички трябва да знаят, че светът е създаден, за да се прояви Божията сила и Божията благост. Като живеят разумно, хората ще разберат величието на Бога.
към беседата >>
– Кога и да е, всички хора ще се спасят.
Религиозните хора говорят за спасение и се питат, дали ще дойде спасението за всички?
– Кога и да е, всички хора ще се спасят.
Ако продължават да грешат, животът ще се обезсмисли. Всички трябва да знаят, че светът е създаден, за да се прояви Божията сила и Божията благост. Като живеят разумно, хората ще разберат величието на Бога.
към беседата >>
Ако продължават да грешат, животът ще се обезсмисли.
Религиозните хора говорят за спасение и се питат, дали ще дойде спасението за всички? – Кога и да е, всички хора ще се спасят.
Ако продължават да грешат, животът ще се обезсмисли.
Всички трябва да знаят, че светът е създаден, за да се прояви Божията сила и Божията благост. Като живеят разумно, хората ще разберат величието на Бога.
към беседата >>
Всички трябва да знаят, че светът е създаден, за да се прояви Божията сила и Божията благост.
Религиозните хора говорят за спасение и се питат, дали ще дойде спасението за всички? – Кога и да е, всички хора ще се спасят. Ако продължават да грешат, животът ще се обезсмисли.
Всички трябва да знаят, че светът е създаден, за да се прояви Божията сила и Божията благост.
Като живеят разумно, хората ще разберат величието на Бога.
към беседата >>
Като живеят разумно, хората ще разберат величието на Бога.
Религиозните хора говорят за спасение и се питат, дали ще дойде спасението за всички? – Кога и да е, всички хора ще се спасят. Ако продължават да грешат, животът ще се обезсмисли. Всички трябва да знаят, че светът е създаден, за да се прояви Божията сила и Божията благост.
Като живеят разумно, хората ще разберат величието на Бога.
към беседата >>
Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни на Бога, но не и да управляват света, като Него.
Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни на Бога, но не и да управляват света, като Него.
Бог управлява и ще управлява света. На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко. То ще остане една от великите тайни на Битието. Всички хора се стремят към великото голямо. Всички искат да станат големи.
към беседата >>
Бог управлява и ще управлява света.
Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни на Бога, но не и да управляват света, като Него.
Бог управлява и ще управлява света.
На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко. То ще остане една от великите тайни на Битието. Всички хора се стремят към великото голямо. Всички искат да станат големи. Никой не иска да бъде малък.
към беседата >>
На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко.
Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни на Бога, но не и да управляват света, като Него. Бог управлява и ще управлява света.
На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко.
То ще остане една от великите тайни на Битието. Всички хора се стремят към великото голямо. Всички искат да станат големи. Никой не иска да бъде малък. Христос казва:
към беседата >>
То ще остане една от великите тайни на Битието.
Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни на Бога, но не и да управляват света, като Него. Бог управлява и ще управлява света. На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко.
То ще остане една от великите тайни на Битието.
Всички хора се стремят към великото голямо. Всички искат да станат големи. Никой не иска да бъде малък. Христос казва:
към беседата >>
Всички хора се стремят към великото голямо.
Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни на Бога, но не и да управляват света, като Него. Бог управлява и ще управлява света. На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко. То ще остане една от великите тайни на Битието.
Всички хора се стремят към великото голямо.
Всички искат да станат големи. Никой не иска да бъде малък. Христос казва:
към беседата >>
Всички искат да станат големи.
Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни на Бога, но не и да управляват света, като Него. Бог управлява и ще управлява света. На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко. То ще остане една от великите тайни на Битието. Всички хора се стремят към великото голямо.
Всички искат да станат големи.
Никой не иска да бъде малък. Христос казва:
към беседата >>
Никой не иска да бъде малък.
Бог управлява и ще управлява света. На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко. То ще остане една от великите тайни на Битието. Всички хора се стремят към великото голямо. Всички искат да станат големи.
Никой не иска да бъде малък.
Христос казва:
към беседата >>
Христос казва:
На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко. То ще остане една от великите тайни на Битието. Всички хора се стремят към великото голямо. Всички искат да станат големи. Никой не иска да бъде малък.
Христос казва:
към беседата >>
„Ако не станете малки като децата.” Значи, малкото освобождава, а голямото заробва.
„Ако не станете малки като децата.” Значи, малкото освобождава, а голямото заробва.
Ако носиш на гърба си чувал със злато и потънеш във водата, ти си загубен. Ако си беден и нищо не носиш на гърба си, и да паднеш във водата, спасен си, лесно ще изплуваш. Ето защо, казвам: Не се товари чрезмерно. Носи толкова, колкото сам можеш да носиш.
към беседата >>
Ако носиш на гърба си чувал със злато и потънеш във водата, ти си загубен.
„Ако не станете малки като децата.” Значи, малкото освобождава, а голямото заробва.
Ако носиш на гърба си чувал със злато и потънеш във водата, ти си загубен.
Ако си беден и нищо не носиш на гърба си, и да паднеш във водата, спасен си, лесно ще изплуваш. Ето защо, казвам: Не се товари чрезмерно. Носи толкова, колкото сам можеш да носиш.
към беседата >>
Човек трябва как да знае да използва благата, които Бог му дава.
Човек трябва как да знае да използва благата, които Бог му дава.
Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение е страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно, трябва да знаете, в какво отношение нещата са блага, и в какво – не са блага.
към беседата >>
Ако си беден и нищо не носиш на гърба си, и да паднеш във водата, спасен си, лесно ще изплуваш.
„Ако не станете малки като децата.” Значи, малкото освобождава, а голямото заробва. Ако носиш на гърба си чувал със злато и потънеш във водата, ти си загубен.
Ако си беден и нищо не носиш на гърба си, и да паднеш във водата, спасен си, лесно ще изплуваш.
Ето защо, казвам: Не се товари чрезмерно. Носи толкова, колкото сам можеш да носиш.
към беседата >>
Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение е страдание.
Човек трябва как да знае да използва благата, които Бог му дава.
Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение е страдание.
Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно, трябва да знаете, в какво отношение нещата са блага, и в какво – не са блага.
към беседата >>
Ето защо, казвам: Не се товари чрезмерно.
„Ако не станете малки като децата.” Значи, малкото освобождава, а голямото заробва. Ако носиш на гърба си чувал със злато и потънеш във водата, ти си загубен. Ако си беден и нищо не носиш на гърба си, и да паднеш във водата, спасен си, лесно ще изплуваш.
Ето защо, казвам: Не се товари чрезмерно.
Носи толкова, колкото сам можеш да носиш.
към беседата >>
Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е благо.
Човек трябва как да знае да използва благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение е страдание.
Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е благо.
Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно, трябва да знаете, в какво отношение нещата са блага, и в какво – не са блага.
към беседата >>
Носи толкова, колкото сам можеш да носиш.
„Ако не станете малки като децата.” Значи, малкото освобождава, а голямото заробва. Ако носиш на гърба си чувал със злато и потънеш във водата, ти си загубен. Ако си беден и нищо не носиш на гърба си, и да паднеш във водата, спасен си, лесно ще изплуваш. Ето защо, казвам: Не се товари чрезмерно.
Носи толкова, колкото сам можеш да носиш.
към беседата >>
Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Човек трябва как да знае да използва благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение е страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е благо.
Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно, трябва да знаете, в какво отношение нещата са блага, и в какво – не са блага.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си.
Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си.
Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш. Аз изучавам ръката по нов начин. Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни. Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца.
към беседата >>
Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Човек трябва как да знае да използва благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение е страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Следователно, трябва да знаете, в какво отношение нещата са блага, и в какво – не са блага.
към беседата >>
Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш.
Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си.
Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш.
Аз изучавам ръката по нов начин. Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни. Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст.
към беседата >>
Следователно, трябва да знаете, в какво отношение нещата са блага, и в какво – не са блага.
Човек трябва как да знае да използва благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение е страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Следователно, трябва да знаете, в какво отношение нещата са блага, и в какво – не са блага.
към беседата >>
Аз изучавам ръката по нов начин.
Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си. Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш.
Аз изучавам ръката по нов начин.
Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни. Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия.
към беседата >>
Да се самовъзпиташ – това е благо за човека.
Да се самовъзпиташ – това е благо за човека.
Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека. В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори. Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения.
към беседата >>
Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни.
Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си. Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш. Аз изучавам ръката по нов начин.
Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни.
Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него.
към беседата >>
Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека.
Да се самовъзпиташ – това е благо за човека.
Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека.
В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори. Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика.
към беседата >>
Това значи, какви сили текат през тях.
Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си. Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш. Аз изучавам ръката по нов начин. Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни.
Това значи, какви сили текат през тях.
После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не.
към беседата >>
В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори.
Да се самовъзпиташ – това е благо за човека. Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека.
В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори.
Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате.
към беседата >>
После спирам вниманието си върху палеца.
Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си. Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш. Аз изучавам ръката по нов начин. Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни. Това значи, какви сили текат през тях.
После спирам вниманието си върху палеца.
Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста.
към беседата >>
Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо.
Да се самовъзпиташ – това е благо за човека. Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека. В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори.
Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо.
Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили?
към беседата >>
Той е най-големият пръст.
Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш. Аз изучавам ръката по нов начин. Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни. Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца.
Той е най-големият пръст.
През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят.
към беседата >>
Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто.
Да се самовъзпиташ – това е благо за човека. Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека. В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори. Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо.
Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто.
Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три.
към беседата >>
През него тече Божествена енергия.
Аз изучавам ръката по нов начин. Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни. Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст.
През него тече Божествена енергия.
Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека.
към беседата >>
Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения.
Да се самовъзпиташ – това е благо за човека. Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека. В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори. Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто.
Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения.
Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три. За вас това са обикновени числа.
към беседата >>
Искаш пари на заем от него.
Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни. Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия.
Искаш пари на заем от него.
Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години.
към беседата >>
Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика.
Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека. В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори. Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения.
Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика.
Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три. За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание?
към беседата >>
Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не.
Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него.
Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не.
Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука.
към беседата >>
Да кажем, вие сте учили да смятате.
В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори. Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика.
Да кажем, вие сте учили да смятате.
Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три. За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така.
към беседата >>
Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста.
После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не.
Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста.
Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип.
към беседата >>
Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили?
Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате.
Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили?
Или числата две, три. За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех.
към беседата >>
Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят.
Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста.
Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят.
По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип.
към беседата >>
Или числата две, три.
Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили?
Или числата две, три.
За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха.
към беседата >>
По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека.
През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят.
По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека.
За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето.
към беседата >>
За вас това са обикновени числа.
Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три.
За вас това са обикновени числа.
Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила.
към беседата >>
За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години.
Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека.
За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години.
Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец.
към беседата >>
Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание?
Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три. За вас това са обикновени числа.
Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание?
Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика.
към беседата >>
Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука.
Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години.
Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука.
В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци.
към беседата >>
Тази единица не е изникнала така.
Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три. За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание?
Тази единица не е изникнала така.
Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш.
към беседата >>
В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип.
Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука.
В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип.
Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват.
към беседата >>
Взимате един орех и казвате: Един орех.
Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три. За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така.
Взимате един орех и казвате: Един орех.
Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес.
към беседата >>
Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип.
Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип.
Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип.
Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите.
към беседата >>
Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха.
Или числата две, три. За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех.
Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха.
Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол.
към беседата >>
Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето.
По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип.
Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето.
И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга.
към беседата >>
Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила.
За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха.
Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила.
Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем.
към беседата >>
И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец.
За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето.
И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец.
Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата.
към беседата >>
Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика.
Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила.
Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика.
Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши.
към беседата >>
Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци.
Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец.
Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци.
Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите.
към беседата >>
Ти не знаеш кога да ядеш.
Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика.
Ти не знаеш кога да ядеш.
Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе.
към беседата >>
Затова пръстите в основата си надебеляват.
В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци.
Затова пръстите в основата си надебеляват.
След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е.
към беседата >>
Храненето не е произволен процес, то е разумен процес.
Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш.
Храненето не е произволен процес, то е разумен процес.
Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата.
към беседата >>
След стомаха идат гърдите.
Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват.
След стомаха идат гърдите.
И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма.
към беседата >>
Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол.
Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес.
Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол.
Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес.
към беседата >>
И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга.
Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите.
И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга.
Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа.
към беседата >>
Имаме желание да ядем.
Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол.
Имаме желание да ядем.
Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес. Например, мислиш, че си богат човек.
към беседата >>
Най-после иде главата.
И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга.
Най-после иде главата.
Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави.
към беседата >>
Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши.
Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем.
Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши.
Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес. Например, мислиш, че си богат човек. Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората.
към беседата >>
Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите.
Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата.
Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите.
Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка.
към беседата >>
Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе.
Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши.
Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе.
Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес. Например, мислиш, че си богат човек. Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората. Каквото пожелаеш, всякога да го имаш.
към беседата >>
Правилно е показалецът, т.е.
Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите.
Правилно е показалецът, т.е.
Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни.
към беседата >>
Човек мисли, че разбира нещата.
Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе.
Човек мисли, че разбира нещата.
Добре е това, но разбирането не е затворен процес. Например, мислиш, че си богат човек. Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората. Каквото пожелаеш, всякога да го имаш.
към беседата >>
Юпитеровият пръст, да има конична форма.
След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е.
Юпитеровият пръст, да има конична форма.
Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем.
към беседата >>
Добре е това, но разбирането не е затворен процес.
Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата.
Добре е това, но разбирането не е затворен процес.
Например, мислиш, че си богат човек. Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората. Каквото пожелаеш, всякога да го имаш.
към беседата >>
Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа.
И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма.
Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа.
Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен.
към беседата >>
Например, мислиш, че си богат човек.
Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес.
Например, мислиш, че си богат човек.
Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората. Каквото пожелаеш, всякога да го имаш.
към беседата >>
Слабите и сухи хора са нервни, сприхави.
Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа.
Слабите и сухи хора са нервни, сприхави.
Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже.
към беседата >>
Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората.
Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес. Например, мислиш, че си богат човек.
Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората.
Каквото пожелаеш, всякога да го имаш.
към беседата >>
Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка.
Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави.
Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка.
За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже. Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие.
към беседата >>
Каквото пожелаеш, всякога да го имаш.
Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес. Например, мислиш, че си богат човек. Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората.
Каквото пожелаеш, всякога да го имаш.
към беседата >>
За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни.
Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка.
За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни.
Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже. Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие. Не се върви лесно по въже.
към беседата >>
Богатството е благо за човека, но го може и да не бъде благо.
Богатството е благо за човека, но го може и да не бъде благо.
Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти. Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава. Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците. Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат. Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат.
към беседата >>
Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем.
Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни.
Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем.
Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже. Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие. Не се върви лесно по въже. Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага.
към беседата >>
Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти.
Богатството е благо за човека, но го може и да не бъде благо.
Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти.
Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава. Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците. Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат. Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат. В тази държава сиромашията се счита за леност.
към беседата >>
Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен.
Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем.
Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен.
Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже. Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие. Не се върви лесно по въже. Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага. Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките блага.
към беседата >>
Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава.
Богатството е благо за човека, но го може и да не бъде благо. Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти.
Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава.
Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците. Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат. Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат. В тази държава сиромашията се счита за леност. Така че, в едно отношение, сиромашията е благо, а в друго – не е.
към беседата >>
Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже.
Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен.
Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже.
Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие. Не се върви лесно по въже. Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага. Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките блага.
към беседата >>
Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците.
Богатството е благо за човека, но го може и да не бъде благо. Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти. Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава.
Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците.
Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат. Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат. В тази държава сиромашията се счита за леност. Така че, в едно отношение, сиромашията е благо, а в друго – не е.
към беседата >>
Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие.
Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже.
Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие.
Не се върви лесно по въже. Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага. Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките блага.
към беседата >>
Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат.
Богатството е благо за човека, но го може и да не бъде благо. Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти. Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава. Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците.
Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат.
Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат. В тази държава сиромашията се счита за леност. Така че, в едно отношение, сиромашията е благо, а в друго – не е.
към беседата >>
Не се върви лесно по въже.
За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже. Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие.
Не се върви лесно по въже.
Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага. Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките блага.
към беседата >>
Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат.
Богатството е благо за човека, но го може и да не бъде благо. Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти. Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава. Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците. Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат.
Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат.
В тази държава сиромашията се счита за леност. Така че, в едно отношение, сиромашията е благо, а в друго – не е.
към беседата >>
Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага.
Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже. Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие. Не се върви лесно по въже.
Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага.
Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките блага.
към беседата >>
В тази държава сиромашията се счита за леност.
Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти. Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава. Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците. Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат. Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат.
В тази държава сиромашията се счита за леност.
Така че, в едно отношение, сиромашията е благо, а в друго – не е.
към беседата >>
Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките блага.
Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже. Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие. Не се върви лесно по въже. Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага.
Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките блага.
към беседата >>
Така че, в едно отношение, сиромашията е благо, а в друго – не е.
Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава. Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците. Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат. Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат. В тази държава сиромашията се счита за леност.
Така че, в едно отношение, сиромашията е благо, а в друго – не е.
към беседата >>
И тъй, който уповава на благата, придобити от самия него, прилича на идолопоклонник, който всеки ден вика:
И тъй, който уповава на благата, придобити от самия него, прилича на идолопоклонник, който всеки ден вика:
към беседата >>
Искам да внеса една нова мисъл, която и за природата е нова.
Искам да внеса една нова мисъл, която и за природата е нова.
Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години. Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай?
към беседата >>
„О, Ваале!
„О, Ваале!
” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале! ” – Не поставяй силата си на човешкото знание. Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш. Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си.
към беседата >>
Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години.
Искам да внеса една нова мисъл, която и за природата е нова.
Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години.
Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще?
към беседата >>
” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале!
„О, Ваале!
” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале!
” – Не поставяй силата си на човешкото знание. Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш. Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш.
към беседата >>
Много неща е казал Христос.
Искам да внеса една нова мисъл, която и за природата е нова. Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години.
Много неща е казал Христос.
По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното.
към беседата >>
” – Не поставяй силата си на човешкото знание.
„О, Ваале! ” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале!
” – Не поставяй силата си на човешкото знание.
Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш. Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат.
към беседата >>
По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво.
Искам да внеса една нова мисъл, която и за природата е нова. Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години. Много неща е казал Христос.
По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво.
Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето.
към беседата >>
Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш.
„О, Ваале! ” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале! ” – Не поставяй силата си на човешкото знание.
Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш.
Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат. Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш.
към беседата >>
Но има нещо, което Господ сега казва.
Искам да внеса една нова мисъл, която и за природата е нова. Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години. Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво.
Но има нещо, което Господ сега казва.
Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща.
към беседата >>
Не си достатъчно учен и силен.
„О, Ваале! ” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале! ” – Не поставяй силата си на човешкото знание. Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш.
Не си достатъчно учен и силен.
Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат. Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш. Не казвай, че нищо не знаеш.
към беседата >>
Кое е важно за вас в дадения случай?
Искам да внеса една нова мисъл, която и за природата е нова. Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години. Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва.
Кое е важно за вас в дадения случай?
Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго.
към беседата >>
Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си.
„О, Ваале! ” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале! ” – Не поставяй силата си на човешкото знание. Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш. Не си достатъчно учен и силен.
Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си.
Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат. Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш. Не казвай, че нищо не знаеш. Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш.
към беседата >>
Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще?
Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години. Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай?
Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще?
– Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало.
към беседата >>
Още много знания трябва да придобиваш.
” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале! ” – Не поставяй силата си на човешкото знание. Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш. Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си.
Още много знания трябва да придобиваш.
Многото и малкото знание могат да те спънат. Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш. Не казвай, че нищо не знаеш. Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш.
към беседата >>
– Това, което Господ говори сега, е най-важното.
Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще?
– Това, което Господ говори сега, е най-важното.
От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало.
към беседата >>
Многото и малкото знание могат да те спънат.
” – Не поставяй силата си на човешкото знание. Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш. Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш.
Многото и малкото знание могат да те спънат.
Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш. Не казвай, че нищо не знаеш. Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш.
към беседата >>
От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето.
По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното.
От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето.
Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал.
към беседата >>
Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш.
Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш. Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат.
Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш.
Не казвай, че нищо не знаеш. Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш.
към беседата >>
Миналото и бъдещето са относителни неща.
Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето.
Миналото и бъдещето са относителни неща.
Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи.
към беседата >>
Не казвай, че нищо не знаеш.
Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат. Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш.
Не казвай, че нищо не знаеш.
Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш.
към беседата >>
Миналото за едного е бъдещето за другиго.
Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща.
Миналото за едного е бъдещето за другиго.
Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така?
към беседата >>
Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш.
Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат. Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш. Не казвай, че нищо не знаеш.
Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш.
към беседата >>
Това което за нас е настояще, за другиго е минало.
Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго.
Това което за нас е настояще, за другиго е минало.
Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере.
към беседата >>
Отиваш в едно село, и кучетата започват да те лаят.
Отиваш в едно село, и кучетата започват да те лаят.
Как ще ги накараш да млъкнат? Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш.
към беседата >>
Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало.
– Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало.
Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало.
Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя.
към беседата >>
Как ще ги накараш да млъкнат?
Отиваш в едно село, и кучетата започват да те лаят.
Как ще ги накараш да млъкнат?
Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш.
към беседата >>
Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал.
От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало.
Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал.
Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал.
към беседата >>
Започни да пееш.
Отиваш в едно село, и кучетата започват да те лаят. Как ще ги накараш да млъкнат?
Започни да пееш.
Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене.
към беседата >>
Сега той казва: Това са детински работи.
Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал.
Сега той казва: Това са детински работи.
Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят.
към беседата >>
Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш.
Отиваш в едно село, и кучетата започват да те лаят. Как ще ги накараш да млъкнат? Започни да пееш.
Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш.
Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха.
към беседата >>
Защо той мисли така?
Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи.
Защо той мисли така?
Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе.
към беседата >>
Искаш да знаеш, дали говориш добре.
Отиваш в едно село, и кучетата започват да те лаят. Как ще ги накараш да млъкнат? Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш.
Искаш да знаеш, дали говориш добре.
Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила.
към беседата >>
Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере.
Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така?
Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере.
И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие.
към беседата >>
Влез в едно общество и започни да говориш.
Отиваш в едно село, и кучетата започват да те лаят. Как ще ги накараш да млъкнат? Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш, дали говориш добре.
Влез в едно общество и започни да говориш.
Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава?
към беседата >>
И сега казва: Да умра, да се освободя.
Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере.
И сега казва: Да умра, да се освободя.
Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат.
към беседата >>
Ако хората те слушат с внимание, добре говориш.
Как ще ги накараш да млъкнат? Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш.
Ако хората те слушат с внимание, добре говориш.
– Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига.
към беседата >>
Той и старостта не е разбрал.
Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя.
Той и старостта не е разбрал.
Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат. Примерът е като бонбонче.
към беседата >>
– Дали съм силен, това е важно за мене.
Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш.
– Дали съм силен, това е важно за мене.
– Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси.
към беседата >>
Често той казва: Като отида на онзи свят.
Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал.
Често той казва: Като отида на онзи свят.
– Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат. Примерът е като бонбонче. Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа.
към беседата >>
– Опитай се да вдигнеш някого във въздуха.
Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене.
– Опитай се да вдигнеш някого във въздуха.
Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората?
към беседата >>
– Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе.
Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят.
– Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе.
Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат. Примерът е като бонбонче. Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа. Сладките думи са необходими, но освен тях, за човека е нужна храна.
към беседата >>
Пръв той ще признае твоята сила.
Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха.
Пръв той ще признае твоята сила.
Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб.
към беседата >>
Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие.
Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе.
Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие.
Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат. Примерът е като бонбонче. Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа. Сладките думи са необходими, но освен тях, за човека е нужна храна.
към беседата >>
Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава?
Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила.
Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава?
Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага.
към беседата >>
Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат.
И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие.
Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат.
Примерът е като бонбонче. Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа. Сладките думи са необходими, но освен тях, за човека е нужна храна.
към беседата >>
Така нищо не се постига.
Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава?
Така нищо не се постига.
Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие благо.
към беседата >>
Примерът е като бонбонче.
Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат.
Примерът е като бонбонче.
Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа. Сладките думи са необходими, но освен тях, за човека е нужна храна.
към беседата >>
Силата, с която разполагаш, не може да те спаси.
– Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига.
Силата, с която разполагаш, не може да те спаси.
– Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие благо. Знанието е Божие благо.
към беседата >>
Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа.
Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат. Примерът е като бонбонче.
Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа.
Сладките думи са необходими, но освен тях, за човека е нужна храна.
към беседата >>
– Докога ще ме обират хората?
– Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси.
– Докога ще ме обират хората?
– Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо.
към беседата >>
Сладките думи са необходими, но освен тях, за човека е нужна храна.
– Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат. Примерът е като бонбонче. Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа.
Сладките думи са необходими, но освен тях, за човека е нужна храна.
към беседата >>
– Докато си слаб.
Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората?
– Докато си слаб.
Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо. Щом разбереш Божиите блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения.
към беседата >>
Ако ви зададат въпроса, какво нещо е топлината, какво ще отговорите?
Ако ви зададат въпроса, какво нещо е топлината, какво ще отговорите?
За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина. При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават.
към беседата >>
Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага.
Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб.
Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага.
Любовта е Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо. Щом разбереш Божиите блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения.
към беседата >>
За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят.
Ако ви зададат въпроса, какво нещо е топлината, какво ще отговорите?
За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят.
Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина. При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така.
към беседата >>
Любовта е Божие благо.
Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага.
Любовта е Божие благо.
Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо. Щом разбереш Божиите блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения.
към беседата >>
Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите.
Ако ви зададат въпроса, какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят.
Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите.
При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина. При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват.
към беседата >>
Знанието е Божие благо.
Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие благо.
Знанието е Божие благо.
Силата е Божие благо. Щом разбереш Божиите блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения.
към беседата >>
При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина.
Ако ви зададат въпроса, какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите.
При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина.
При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата?
към беседата >>
Силата е Божие благо.
– Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие благо. Знанието е Божие благо.
Силата е Божие благо.
Щом разбереш Божиите блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения.
към беседата >>
При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние.
Ако ви зададат въпроса, какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина.
При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние.
Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си?
към беседата >>
Щом разбереш Божиите блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения.
– Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо.
Щом разбереш Божиите блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения.
към беседата >>
Следователно, топлината и светлината освобождават.
Ако ви зададат въпроса, какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина. При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние.
Следователно, топлината и светлината освобождават.
Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си? ” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев.
към беседата >>
Сега, аз се радвам, че направих нещо.
Сега, аз се радвам, че направих нещо.
Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод. Смлях плода и го омесих. Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека. Веднага няма да го ядете. Ще го оставим да изстине.
към беседата >>
Обаче, не всякога е така.
За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина. При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават.
Обаче, не всякога е така.
Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си? ” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев. Как да не знаеш това?
към беседата >>
Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод.
Сега, аз се радвам, че направих нещо.
Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод.
Смлях плода и го омесих. Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека. Веднага няма да го ядете. Ще го оставим да изстине. След това ще се съберем всички на общ обяд.
към беседата >>
Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват.
Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина. При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така.
Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват.
– Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си? ” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев. Как да не знаеш това? Роденото от Духа дух е; роденото от плътта, плът е”.
към беседата >>
Смлях плода и го омесих.
Сега, аз се радвам, че направих нещо. Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод.
Смлях плода и го омесих.
Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека. Веднага няма да го ядете. Ще го оставим да изстине. След това ще се съберем всички на общ обяд.
към беседата >>
– Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата?
При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина. При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват.
– Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата?
И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си? ” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев. Как да не знаеш това? Роденото от Духа дух е; роденото от плътта, плът е”.
към беседата >>
Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека.
Сега, аз се радвам, че направих нещо. Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод. Смлях плода и го омесих.
Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека.
Веднага няма да го ядете. Ще го оставим да изстине. След това ще се съберем всички на общ обяд.
към беседата >>
И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си?
При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата?
И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си?
” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев. Как да не знаеш това? Роденото от Духа дух е; роденото от плътта, плът е”.
към беседата >>
Веднага няма да го ядете.
Сега, аз се радвам, че направих нещо. Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод. Смлях плода и го омесих. Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека.
Веднага няма да го ядете.
Ще го оставим да изстине. След това ще се съберем всички на общ обяд.
към беседата >>
” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев.
Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си?
” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев.
Как да не знаеш това? Роденото от Духа дух е; роденото от плътта, плът е”.
към беседата >>
Ще го оставим да изстине.
Сега, аз се радвам, че направих нещо. Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод. Смлях плода и го омесих. Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека. Веднага няма да го ядете.
Ще го оставим да изстине.
След това ще се съберем всички на общ обяд.
към беседата >>
Как да не знаеш това?
Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си? ” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев.
Как да не знаеш това?
Роденото от Духа дух е; роденото от плътта, плът е”.
към беседата >>
След това ще се съберем всички на общ обяд.
Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод. Смлях плода и го омесих. Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека. Веднага няма да го ядете. Ще го оставим да изстине.
След това ще се съберем всички на общ обяд.
към беседата >>
Роденото от Духа дух е; роденото от плътта, плът е”.
Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си? ” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев. Как да не знаеш това?
Роденото от Духа дух е; роденото от плътта, плът е”.
към беседата >>
Какво ще кажете за числото 35,656?
Какво ще кажете за числото 35,656?
Тройката представя Божествения свят. Сегашните хора не разбират този свят. Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни. Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си.
към беседата >>
Ако вие питате, как може втори път човек да влезе в утробата на майка си, ще ви кажа: Как е възможно да не знаете това?
Ако вие питате, как може втори път човек да влезе в утробата на майка си, ще ви кажа: Как е възможно да не знаете това?
Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.? Ще кажете, че не знаете. -Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина.
към беседата >>
Тройката представя Божествения свят.
Какво ще кажете за числото 35,656?
Тройката представя Божествения свят.
Сегашните хора не разбират този свят. Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни. Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават.
към беседата >>
Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.?
Ако вие питате, как може втори път човек да влезе в утробата на майка си, ще ви кажа: Как е възможно да не знаете това?
Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.?
Ще кажете, че не знаете. -Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина.
към беседата >>
Сегашните хора не разбират този свят.
Какво ще кажете за числото 35,656? Тройката представя Божествения свят.
Сегашните хора не разбират този свят.
Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни. Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил!
към беседата >>
Ще кажете, че не знаете.
Ако вие питате, как може втори път човек да влезе в утробата на майка си, ще ви кажа: Как е възможно да не знаете това? Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.?
Ще кажете, че не знаете.
-Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина.
към беседата >>
Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни.
Какво ще кажете за числото 35,656? Тройката представя Божествения свят. Сегашните хора не разбират този свят.
Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни.
Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих?
към беседата >>
-Как да не знаете толкова прости неща?
Ако вие питате, как може втори път човек да влезе в утробата на майка си, ще ви кажа: Как е възможно да не знаете това? Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.? Ще кажете, че не знаете.
-Как да не знаете толкова прости неща?
Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа.
към беседата >>
Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят.
Какво ще кажете за числото 35,656? Тройката представя Божествения свят. Сегашните хора не разбират този свят. Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни.
Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят.
Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих? – Какво си учил?
към беседата >>
Тези числа могат да бъдат ябълки.
Ако вие питате, как може втори път човек да влезе в утробата на майка си, ще ви кажа: Как е възможно да не знаете това? Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.? Ще кажете, че не знаете. -Как да не знаете толкова прости неща?
Тези числа могат да бъдат ябълки.
Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23.
към беседата >>
Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си.
Какво ще кажете за числото 35,656? Тройката представя Божествения свят. Сегашните хора не разбират този свят. Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни. Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят.
Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си.
Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих? – Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил.
към беседата >>
Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина.
Ако вие питате, как може втори път човек да влезе в утробата на майка си, ще ви кажа: Как е възможно да не знаете това? Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.? Ще кажете, че не знаете. -Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки.
Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина.
И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават?
към беседата >>
Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават.
Тройката представя Божествения свят. Сегашните хора не разбират този свят. Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни. Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си.
Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават.
Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих? – Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет.
към беседата >>
И орехите не са еднакви по форма и големина.
Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.? Ще кажете, че не знаете. -Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина.
И орехите не са еднакви по форма и големина.
Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв.
към беседата >>
Казваш: Толкова време съм учил!
Сегашните хора не разбират този свят. Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни. Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават.
Казваш: Толкова време съм учил!
Нищо ли не научих? – Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета?
към беседата >>
Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина.
Ще кажете, че не знаете. -Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина.
Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина.
Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв.
към беседата >>
Нищо ли не научих?
Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни. Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил!
Нищо ли не научих?
– Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин.
към беседата >>
Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа.
-Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина.
Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа.
Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси.
към беседата >>
– Какво си учил?
Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих?
– Какво си учил?
Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството?
към беседата >>
Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23.
Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа.
Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23.
Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас.
към беседата >>
Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил.
Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих? – Какво си учил?
Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил.
Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото.
към беседата >>
Какво печелите, ако числата се увеличават?
Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23.
Какво печелите, ако числата се увеличават?
Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа.
към беседата >>
Той ще каже, че е свършил гимназия и университет.
Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих? – Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил.
Той ще каже, че е свършил гимназия и университет.
– Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна.
към беседата >>
Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв.
И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават?
Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв.
Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни.
към беседата >>
– Кое е същественото, което дават гимназията и университета?
Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих? – Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет.
– Кое е същественото, което дават гимназията и университета?
– Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо.
към беседата >>
Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв.
Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв.
Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв.
Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни.
към беседата >>
– Аз съм християнин.
Нищо ли не научих? – Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета?
– Аз съм християнин.
-Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога.
към беседата >>
Това са механически процеси.
Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв.
Това са механически процеси.
Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни. Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас?
към беседата >>
-Кое е същественото в християнството?
– Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин.
-Кое е същественото в християнството?
Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога. Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас.
Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси.
Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас.
Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни. Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас? Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас?
към беседата >>
Аз съм за същественото.
Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството?
Аз съм за същественото.
Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога. Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си. На бедния пък аз давам доброволно.
към беседата >>
Това са положителни и отрицателни числа.
Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас.
Това са положителни и отрицателни числа.
Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни. Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас? Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас? Значи, имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате.
към беседата >>
Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна.
Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото.
Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна.
Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога. Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си. На бедния пък аз давам доброволно.
към беседата >>
Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни.
Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа.
Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни.
Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни. Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас? Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас? Значи, имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате.
към беседата >>
Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо.
– Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна.
Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо.
Богатството е благо от Бога. Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си. На бедния пък аз давам доброволно.
към беседата >>
Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни.
Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни.
Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни.
Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас? Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас? Значи, имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате.
към беседата >>
Богатството е благо от Бога.
– Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо.
Богатството е благо от Бога.
Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си. На бедния пък аз давам доброволно.
към беседата >>
Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас?
Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни.
Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас?
Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас? Значи, имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате.
към беседата >>
Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си.
-Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога.
Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си.
На бедния пък аз давам доброволно.
към беседата >>
Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас?
Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни. Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас?
Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас?
Значи, имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате.
към беседата >>
На бедния пък аз давам доброволно.
Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога. Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си.
На бедния пък аз давам доброволно.
към беседата >>
Значи, имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате.
Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни. Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас? Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас?
Значи, имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате.
към беседата >>
И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават; ще обичаш и ще те обичат.
И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават; ще обичаш и ще те обичат.
Закон е: Като даваш, ще ти дават. Като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай.
към беседата >>
И тъй, който не е навикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Това значи: Защо ще си блъскам главата с тези въпроси?
И тъй, който не е навикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Това значи: Защо ще си блъскам главата с тези въпроси?
Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля. Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита. Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат.
към беседата >>
Закон е: Като даваш, ще ти дават.
И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават; ще обичаш и ще те обичат.
Закон е: Като даваш, ще ти дават.
Като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат.
към беседата >>
Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля.
И тъй, който не е навикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Това значи: Защо ще си блъскам главата с тези въпроси?
Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля.
Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита. Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия.
към беседата >>
Като се изпразниш, отново ще се напълниш.
И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават; ще обичаш и ще те обичат. Закон е: Като даваш, ще ти дават.
Като се изпразниш, отново ще се напълниш.
Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния.
към беседата >>
Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита.
И тъй, който не е навикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Това значи: Защо ще си блъскам главата с тези въпроси? Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля.
Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита.
Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен.
към беседата >>
Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават.
И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават; ще обичаш и ще те обичат. Закон е: Като даваш, ще ти дават. Като се изпразниш, отново ще се напълниш.
Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават.
Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния. Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е.
към беседата >>
Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина.
И тъй, който не е навикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Това значи: Защо ще си блъскам главата с тези въпроси? Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля. Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита.
Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина.
Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил?
към беседата >>
Казваш за някого, че е богат.
И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават; ще обичаш и ще те обичат. Закон е: Като даваш, ще ти дават. Като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават.
Казваш за някого, че е богат.
– Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния. Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е. Бедният е лек, без товар.
към беседата >>
Какво ще спечелиш от това?
И тъй, който не е навикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Това значи: Защо ще си блъскам главата с тези въпроси? Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля. Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита. Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина.
Какво ще спечелиш от това?
Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят.
към беседата >>
– Не се заблуждавай.
И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават; ще обичаш и ще те обичат. Закон е: Като даваш, ще ти дават. Като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат.
– Не се заблуждавай.
Той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния. Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е. Бедният е лек, без товар. Той сяда пред трапезата и сладко яде.
към беседата >>
Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат.
И тъй, който не е навикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Това значи: Защо ще си блъскам главата с тези въпроси? Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля. Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита. Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това?
Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат.
Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга.
към беседата >>
Той е натоварен човек, не е богат.
Закон е: Като даваш, ще ти дават. Като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай.
Той е натоварен човек, не е богат.
Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния. Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е. Бедният е лек, без товар. Той сяда пред трапезата и сладко яде.
към беседата >>
Те са ограничителни условия.
Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля. Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита. Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат.
Те са ограничителни условия.
Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме.
към беседата >>
Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния.
Като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат.
Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния.
Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е. Бедният е лек, без товар. Той сяда пред трапезата и сладко яде.
към беседата >>
Искаш да станеш силен.
Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита. Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия.
Искаш да станеш силен.
Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас.
към беседата >>
Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е.
Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния.
Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е.
Бедният е лек, без товар. Той сяда пред трапезата и сладко яде.
към беседата >>
Ако успееш в това, какво благо си придобил?
Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен.
Ако успееш в това, какво благо си придобил?
Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате.
към беседата >>
Бедният е лек, без товар.
Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния. Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е.
Бедният е лек, без товар.
Той сяда пред трапезата и сладко яде.
към беседата >>
Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят.
Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил?
Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят.
Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията.
към беседата >>
Той сяда пред трапезата и сладко яде.
– Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния. Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е. Бедният е лек, без товар.
Той сяда пред трапезата и сладко яде.
към беседата >>
Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга.
Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят.
Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга.
Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите.
към беседата >>
Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот.
Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот.
Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас. Казвате: Остаряхме. – Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите.
към беседата >>
Казвате: Синове Божии сме.
Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга.
Казвате: Синове Божии сме.
Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите. Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата.
към беседата >>
Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас.
Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот.
Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас.
Казвате: Остаряхме. – Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората?
към беседата >>
Бог живее в нас.
Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме.
Бог живее в нас.
– Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите. Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата. Казвате, че във вас тече царска кръв.
към беседата >>
Казвате: Остаряхме.
Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот. Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас.
Казвате: Остаряхме.
– Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите!
към беседата >>
– Синове Божии сте, но боледувате.
Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас.
– Синове Божии сте, но боледувате.
Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите. Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата. Казвате, че във вас тече царска кръв. Под „кръв” разбираме живота.
към беседата >>
– Добре, старите са остарели, но какво казват младите?
Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот. Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас. Казвате: Остаряхме.
– Добре, старите са остарели, но какво казват младите?
Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо?
към беседата >>
Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията.
Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате.
Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията.
Синове Божии сте, но се гневите и сърдите. Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата. Казвате, че във вас тече царска кръв. Под „кръв” разбираме живота. И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните.” Животът носи интелигентността.
към беседата >>
Те казват, че животът няма смисъл.
Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот. Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас. Казвате: Остаряхме. – Добре, старите са остарели, но какво казват младите?
Те казват, че животът няма смисъл.
– Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо? – За да влезете в новия живот.
към беседата >>
Синове Божии сте, но се гневите и сърдите.
Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията.
Синове Божии сте, но се гневите и сърдите.
Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата. Казвате, че във вас тече царска кръв. Под „кръв” разбираме живота. И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните.” Животът носи интелигентността.
към беседата >>
– Колкото са прави старите, толкова и младите.
Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот. Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас. Казвате: Остаряхме. – Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл.
– Колкото са прави старите, толкова и младите.
Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо? – За да влезете в новия живот. Божиите блага са в новия живот.
към беседата >>
Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата.
Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите.
Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата.
Казвате, че във вас тече царска кръв. Под „кръв” разбираме живота. И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните.” Животът носи интелигентността.
към беседата >>
Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората?
Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас. Казвате: Остаряхме. – Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите.
Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората?
Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо? – За да влезете в новия живот. Божиите блага са в новия живот. Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят?
към беседата >>
Казвате, че във вас тече царска кръв.
Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите. Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата.
Казвате, че във вас тече царска кръв.
Под „кръв” разбираме живота. И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните.” Животът носи интелигентността.
към беседата >>
Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите!
Казвате: Остаряхме. – Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората?
Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите!
– Защо? – За да влезете в новия живот. Божиите блага са в новия живот. Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят? Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат.
към беседата >>
Под „кръв” разбираме живота.
– Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите. Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата. Казвате, че във вас тече царска кръв.
Под „кръв” разбираме живота.
И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните.” Животът носи интелигентността.
към беседата >>
– Защо?
– Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите!
– Защо?
– За да влезете в новия живот. Божиите блага са в новия живот. Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят? Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат.
към беседата >>
И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните.” Животът носи интелигентността.
Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите. Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата. Казвате, че във вас тече царска кръв. Под „кръв” разбираме живота.
И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните.” Животът носи интелигентността.
към беседата >>
– За да влезете в новия живот.
Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо?
– За да влезете в новия живот.
Божиите блага са в новия живот. Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят? Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат.
към беседата >>
И тъй, ако не се е събудил великият живот и не мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв.
И тъй, ако не се е събудил великият живот и не мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв.
Как ще се справите с мъчнотиите в света? Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин. Паразитите заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена.
към беседата >>
Божиите блага са в новия живот.
– Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо? – За да влезете в новия живот.
Божиите блага са в новия живот.
Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят? Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат.
към беседата >>
Как ще се справите с мъчнотиите в света?
И тъй, ако не се е събудил великият живот и не мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв.
Как ще се справите с мъчнотиите в света?
Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин. Паразитите заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен.
към беседата >>
Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят?
Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо? – За да влезете в новия живот. Божиите блага са в новия живот.
Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят?
Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат.
към беседата >>
Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин.
И тъй, ако не се е събудил великият живот и не мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света?
Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин.
Паразитите заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли.
към беседата >>
Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат.
Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо? – За да влезете в новия живот. Божиите блага са в новия живот. Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят?
Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат.
към беседата >>
Паразитите заставиха човека да създаде гребена.
И тъй, ако не се е събудил великият живот и не мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света? Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин.
Паразитите заставиха човека да създаде гребена.
Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл.
към беседата >>
Днес и аз отварям вратата на болницата и казвам:
Днес и аз отварям вратата на болницата и казвам:
към беседата >>
Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има.
И тъй, ако не се е събудил великият живот и не мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света? Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин. Паразитите заставиха човека да създаде гребена.
Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има.
Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър.
към беседата >>
Тръгнете по този път!
Тръгнете по този път!
Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора. – Ще имаме ли удобства, каквито в болницата? – Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата?
към беседата >>
Значи, паразитите са образували гребена.
И тъй, ако не се е събудил великият живот и не мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света? Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин. Паразитите заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има.
Значи, паразитите са образували гребена.
Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота.
към беседата >>
Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора.
Тръгнете по този път!
Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора.
– Ще имаме ли удобства, каквито в болницата? – Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви.
към беседата >>
Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен.
Как ще се справите с мъчнотиите в света? Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин. Паразитите заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена.
Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен.
Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър.
към беседата >>
– Ще имаме ли удобства, каквито в болницата?
Тръгнете по този път! Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора.
– Ще имаме ли удобства, каквито в болницата?
– Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля.
към беседата >>
Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли.
Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин. Паразитите заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен.
Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли.
Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл.
към беседата >>
– Излезте от болницата и вървете по този път!
Тръгнете по този път! Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора. – Ще имаме ли удобства, каквито в болницата?
– Излезте от болницата и вървете по този път!
Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата.
към беседата >>
Много пъти в тебе се явява известна мисъл.
Паразитите заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли.
Много пъти в тебе се явява известна мисъл.
Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества.
към беседата >>
Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея?
Тръгнете по този път! Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора. – Ще имаме ли удобства, каквито в болницата? – Излезте от болницата и вървете по този път!
Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея?
Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си.
към беседата >>
Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър.
Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл.
Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър.
Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек.
към беседата >>
Болни ли сте, или служите в болницата?
Тръгнете по този път! Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора. – Ще имаме ли удобства, каквито в болницата? – Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея?
Болни ли сте, или служите в болницата?
Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо.
към беседата >>
Но и това не е смисълът на живота.
Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър.
Но и това не е смисълът на живота.
За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите.
към беседата >>
Ако служите в болницата, похвалям ви.
Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора. – Ще имаме ли удобства, каквито в болницата? – Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата?
Ако служите в болницата, похвалям ви.
Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък?
към беседата >>
За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър.
Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота.
За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър.
Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище.
към беседата >>
Ако сте болни, пак ще ви похваля.
– Ще имаме ли удобства, каквито в болницата? – Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви.
Ако сте болни, пак ще ви похваля.
На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича.
към беседата >>
Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл.
Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър.
Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл.
Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата.
към беседата >>
На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата.
– Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля.
На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата.
Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича.
към беседата >>
Доброто се отличава по своите качества.
Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл.
Доброто се отличава по своите качества.
Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов.
към беседата >>
Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си.
Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата.
Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си.
И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича.
към беседата >>
Казват за някого: Той е добър човек.
Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества.
Казват за някого: Той е добър човек.
Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност.
към беседата >>
И двамата придобиват нещо.
Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си.
И двамата придобиват нещо.
Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш?
към беседата >>
Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите.
Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек.
Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите.
Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади!
към беседата >>
Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък?
Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо.
Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък?
Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е.
към беседата >>
Аз разглеждам природата от това становище.
За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите.
Аз разглеждам природата от това становище.
Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат.
към беседата >>
Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича.
Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък?
Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича.
Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома.
към беседата >>
Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата.
Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище.
Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата.
Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце.
към беседата >>
Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича.
На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича.
Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича.
Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома. Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома.
към беседата >>
Мислите, че тигрицата е лишена от любов.
Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата.
Мислите, че тигрицата е лишена от любов.
Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие?
към беседата >>
Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича.
Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича.
Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича.
– Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома. Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома. Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси.
към беседата >>
Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност.
Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов.
Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност.
Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не.
към беседата >>
– Какво ще правиш?
И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича.
– Какво ще правиш?
Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома. Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома. Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси. Каквото каже тя, всичко се изпълнява.
към беседата >>
Как ги ближе, как ги глади!
Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност.
Как ги ближе, как ги глади!
Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко.
към беседата >>
Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е.
Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш?
Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е.
на красивата мома. Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома. Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси. Каквото каже тя, всичко се изпълнява.
към беседата >>
Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат.
Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади!
Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат.
Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества.
към беседата >>
на красивата мома.
Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е.
на красивата мома.
Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома. Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси. Каквото каже тя, всичко се изпълнява.
към беседата >>
Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце.
Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат.
Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце.
Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества. Всяко чувство си има обект.
към беседата >>
Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома.
Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома.
Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома.
Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси. Каквото каже тя, всичко се изпълнява.
към беседата >>
Как ще обясните това противоречие?
Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце.
Как ще обясните това противоречие?
Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества. Всяко чувство си има обект. Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект.
към беседата >>
Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси.
Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома. Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома.
Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси.
Каквото каже тя, всичко се изпълнява.
към беседата >>
Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не.
Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие?
Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не.
Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества. Всяко чувство си има обект. Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект. И мисълта има външна форма.
към беседата >>
Каквото каже тя, всичко се изпълнява.
– Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома. Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома. Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси.
Каквото каже тя, всичко се изпълнява.
към беседата >>
Някого обичаме повече, някого – по-малко.
Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не.
Някого обичаме повече, някого – по-малко.
Това различие същества. Всяко чувство си има обект. Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект. И мисълта има външна форма. Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна.
към беседата >>
Казвам: Същественото за човека е животът.
Казвам: Същественото за човека е животът.
Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте. Животът е разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света.
към беседата >>
Това различие същества.
Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко.
Това различие същества.
Всяко чувство си има обект. Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект. И мисълта има външна форма. Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с известен материален предмет.
към беседата >>
Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте.
Казвам: Същественото за човека е животът.
Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте.
Животът е разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път.
към беседата >>
Всяко чувство си има обект.
Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества.
Всяко чувство си има обект.
Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект. И мисълта има външна форма. Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с известен материален предмет.
към беседата >>
Животът е разумен резултат.
Казвам: Същественото за човека е животът. Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте.
Животът е разумен резултат.
Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал!
към беседата >>
Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект.
Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества. Всяко чувство си има обект.
Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект.
И мисълта има външна форма. Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с известен материален предмет.
към беседата >>
Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота.
Казвам: Същественото за човека е животът. Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте. Животът е разумен резултат.
Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота.
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар.
към беседата >>
И мисълта има външна форма.
Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества. Всяко чувство си има обект. Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект.
И мисълта има външна форма.
Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с известен материален предмет.
към беседата >>
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота.
Казвам: Същественото за човека е животът. Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте. Животът е разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота.
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота.
Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!
към беседата >>
Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна.
Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества. Всяко чувство си има обект. Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект. И мисълта има външна форма.
Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна.
Тя всякога е свързана с известен материален предмет.
към беседата >>
Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света.
Казвам: Същественото за човека е животът. Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте. Животът е разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота.
Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света.
И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!
към беседата >>
Тя всякога е свързана с известен материален предмет.
Това различие същества. Всяко чувство си има обект. Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект. И мисълта има външна форма. Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна.
Тя всякога е свързана с известен материален предмет.
към беседата >>
И вие трябва да вървите по този път.
Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте. Животът е разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света.
И вие трябва да вървите по този път.
Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!
към беседата >>
Да дойдем до разумната страна на въпроса.
Да дойдем до разумната страна на въпроса.
Вашият живот е брънка от противоречия. Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота. Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени. Казваш: Моите работи не са уредени. Какво ще стане с мене, като остарея?
към беседата >>
Това да бъде вашият идеал!
Животът е разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път.
Това да бъде вашият идеал!
Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!
към беседата >>
Вашият живот е брънка от противоречия.
Да дойдем до разумната страна на въпроса.
Вашият живот е брънка от противоречия.
Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота. Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени. Казваш: Моите работи не са уредени. Какво ще стане с мене, като остарея? Всички се мъчите със същия въпрос:
към беседата >>
Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар.
Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал!
Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар.
Всичко да бъде за слава Божия!
към беседата >>
Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота.
Да дойдем до разумната страна на въпроса. Вашият живот е брънка от противоречия.
Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота.
Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени. Казваш: Моите работи не са уредени. Какво ще стане с мене, като остарея? Всички се мъчите със същия въпрос:
към беседата >>
Всичко да бъде за слава Божия!
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар.
Всичко да бъде за слава Божия!
към беседата >>
Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени.
Да дойдем до разумната страна на въпроса. Вашият живот е брънка от противоречия. Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота.
Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени.
Казваш: Моите работи не са уредени. Какво ще стане с мене, като остарея? Всички се мъчите със същия въпрос:
към беседата >>
По този път вървете!
По този път вървете!
Той е пътят на новото съзнание, на новата мисъл.
към беседата >>
Казваш: Моите работи не са уредени.
Да дойдем до разумната страна на въпроса. Вашият живот е брънка от противоречия. Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота. Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени.
Казваш: Моите работи не са уредени.
Какво ще стане с мене, като остарея? Всички се мъчите със същия въпрос:
към беседата >>
Той е пътят на новото съзнание, на новата мисъл.
По този път вървете!
Той е пътят на новото съзнание, на новата мисъл.
към беседата >>
Какво ще стане с мене, като остарея?
Да дойдем до разумната страна на въпроса. Вашият живот е брънка от противоречия. Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота. Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени. Казваш: Моите работи не са уредени.
Какво ще стане с мене, като остарея?
Всички се мъчите със същия въпрос:
към беседата >>
Всички се мъчите със същия въпрос:
Вашият живот е брънка от противоречия. Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота. Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени. Казваш: Моите работи не са уредени. Какво ще стане с мене, като остарея?
Всички се мъчите със същия въпрос:
към беседата >>
Какво ще стане с нас?
Какво ще стане с нас?
Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене? Казваш: Аз познавам Бога. Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание.
към беседата >>
Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене?
Какво ще стане с нас?
Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене?
Казваш: Аз познавам Бога. Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот.
към беседата >>
Казваш: Аз познавам Бога.
Какво ще стане с нас? Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене?
Казваш: Аз познавам Бога.
Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот. Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си.
към беседата >>
Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат.
Какво ще стане с нас? Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене? Казваш: Аз познавам Бога.
Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат.
Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот. Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си. Тази е вътрешната страна на идеята.
към беседата >>
Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога.
Какво ще стане с нас? Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене? Казваш: Аз познавам Бога. Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат.
Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога.
Да гледаш само ореха, това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот. Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си. Тази е вътрешната страна на идеята.
към беседата >>
Да гледаш само ореха, това е външно познание.
Какво ще стане с нас? Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене? Казваш: Аз познавам Бога. Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога.
Да гледаш само ореха, това е външно познание.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот. Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си. Тази е вътрешната страна на идеята.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот.
Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене? Казваш: Аз познавам Бога. Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот.
Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си. Тази е вътрешната страна на идеята.
към беседата >>
Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си.
Казваш: Аз познавам Бога. Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот.
Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си.
Тази е вътрешната страна на идеята.
към беседата >>
Тази е вътрешната страна на идеята.
Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот. Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си.
Тази е вътрешната страна на идеята.
към беседата >>
Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от истината.
Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от истината.
Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не. Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел. Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна.
към беседата >>
Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не.
Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от истината.
Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не.
Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел. Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили.
към беседата >>
Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел.
Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от истината. Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не.
Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел.
Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили.
към беседата >>
Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено.
Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от истината. Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не. Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел.
Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено.
Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили. Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо.
към беседата >>
Искате да знаете, дали учителят ви обича.
Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от истината. Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не. Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел. Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено.
Искате да знаете, дали учителят ви обича.
Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили. Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо. Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време.
към беседата >>
Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна.
Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от истината. Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не. Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел. Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете, дали учителят ви обича.
Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна.
Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили. Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо. Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време. Ще ме подражаваш, ще мислиш като мене, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е на място.
към беседата >>
Нищо не сте открили.
Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не. Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел. Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна.
Нищо не сте открили.
Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили. Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо. Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време. Ще ме подражаваш, ще мислиш като мене, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е на място.
към беседата >>
Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили.
Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел. Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили.
Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили.
Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо. Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време. Ще ме подражаваш, ще мислиш като мене, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е на място.
към беседата >>
Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо.
Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили.
Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо.
Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време. Ще ме подражаваш, ще мислиш като мене, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е на място.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време.
Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили. Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо.
Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време.
Ще ме подражаваш, ще мислиш като мене, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е на място.
към беседата >>
Ще ме подражаваш, ще мислиш като мене, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е на място.
Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили. Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо. Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време.
Ще ме подражаваш, ще мислиш като мене, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е на място.
към беседата >>
Един ученик отишъл в топлите страни.
Един ученик отишъл в топлите страни.
Учителят му се обличал с бели тънки дрехи. Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи. Но там било студено. Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича, както в топлите страни, а с дебели, топли дрехи. Невъзможно е, зимно време да носиш летни дрехи.
към беседата >>
Учителят му се обличал с бели тънки дрехи.
Един ученик отишъл в топлите страни.
Учителят му се обличал с бели тънки дрехи.
Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи. Но там било студено. Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича, както в топлите страни, а с дебели, топли дрехи. Невъзможно е, зимно време да носиш летни дрехи.
към беседата >>
Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи.
Един ученик отишъл в топлите страни. Учителят му се обличал с бели тънки дрехи.
Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи.
Но там било студено. Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича, както в топлите страни, а с дебели, топли дрехи. Невъзможно е, зимно време да носиш летни дрехи.
към беседата >>
Но там било студено.
Един ученик отишъл в топлите страни. Учителят му се обличал с бели тънки дрехи. Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи.
Но там било студено.
Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича, както в топлите страни, а с дебели, топли дрехи. Невъзможно е, зимно време да носиш летни дрехи.
към беседата >>
Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича, както в топлите страни, а с дебели, топли дрехи.
Един ученик отишъл в топлите страни. Учителят му се обличал с бели тънки дрехи. Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи. Но там било студено.
Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича, както в топлите страни, а с дебели, топли дрехи.
Невъзможно е, зимно време да носиш летни дрехи.
към беседата >>
Невъзможно е, зимно време да носиш летни дрехи.
Един ученик отишъл в топлите страни. Учителят му се обличал с бели тънки дрехи. Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи. Но там било студено. Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича, както в топлите страни, а с дебели, топли дрехи.
Невъзможно е, зимно време да носиш летни дрехи.
към беседата >>
И тъй, знанието е процес за постигане на истината.
И тъй, знанието е процес за постигане на истината.
Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа. Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена. От всички се иска права мисъл. Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете.
към беседата >>
Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа.
И тъй, знанието е процес за постигане на истината.
Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа.
Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена. От всички се иска права мисъл. Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита.
към беседата >>
Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена.
И тъй, знанието е процес за постигане на истината. Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа.
Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена.
От всички се иска права мисъл. Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка.
към беседата >>
От всички се иска права мисъл.
И тъй, знанието е процес за постигане на истината. Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа. Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена.
От всички се иска права мисъл.
Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден.
към беседата >>
Това е новата свободна мисъл.
И тъй, знанието е процес за постигане на истината. Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа. Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена. От всички се иска права мисъл.
Това е новата свободна мисъл.
Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка!
към беседата >>
Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете.
И тъй, знанието е процес за постигане на истината. Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа. Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена. От всички се иска права мисъл. Това е новата свободна мисъл.
Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете.
Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание.
към беседата >>
Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита.
Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа. Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена. От всички се иска права мисъл. Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете.
Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита.
Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична.
към беседата >>
Учителят ви поставя слаба бележка.
Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена. От всички се иска права мисъл. Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита.
Учителят ви поставя слаба бележка.
Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична. Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст.
към беседата >>
Отивате си на мястото унизен, обиден.
От всички се иска права мисъл. Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка.
Отивате си на мястото унизен, обиден.
Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична. Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст. На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба.
към беседата >>
Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка!
Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден.
Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка!
Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична. Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст. На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба. За предпочитане е, по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб.
към беседата >>
Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание.
Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка!
Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание.
Намирате, че системата е механична. Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст. На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба. За предпочитане е, по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб.
към беседата >>
Намирате, че системата е механична.
Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание.
Намирате, че системата е механична.
Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст. На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба. За предпочитане е, по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб.
към беседата >>
Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст.
Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична.
Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст.
На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба. За предпочитане е, по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб.
към беседата >>
На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба.
Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична. Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст.
На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба.
За предпочитане е, по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб.
към беседата >>
Въшките могат да се заставят от главата и без гребен.
(втори вариант)
Гребена въшките създадоха. Въшките заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше въшки, гребен не щеше да има. Паразитите са образували гребена. Донякъде това е вярно, но има друг гребен.
Въшките могат да се заставят от главата и без гребен.
Учените хора мажат главата с живачна мас. Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър.
към втори вариант >>
Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат.
(втори вариант)
Вие сте спрели на едно място и добрите, и учените, и богатите, не знаете какво да правите. Какво е предназначението на един учител в света? Да каже на всичките тези хора: „Отварям вратата.“ Рекох, по този път! Да влезете в този, Новия свят. Всичките блага са в този, Новият свят.
Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат.
Те не питат там какво да правят. Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек.
към втори вариант >>
Учените хора мажат главата с живачна мас.
(втори вариант)
Въшките заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше въшки, гребен не щеше да има. Паразитите са образували гребена. Донякъде това е вярно, но има друг гребен. Въшките могат да се заставят от главата и без гребен.
Учените хора мажат главата с живачна мас.
Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота.
към втори вариант >>
Те не питат там какво да правят.
(втори вариант)
Какво е предназначението на един учител в света? Да каже на всичките тези хора: „Отварям вратата.“ Рекох, по този път! Да влезете в този, Новия свят. Всичките блага са в този, Новият свят. Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат.
Те не питат там какво да правят.
Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек. Болните са на място само за болния свят.
към втори вариант >>
Но ние се отклоняваме.
(втори вариант)
Ако нямаше въшки, гребен не щеше да има. Паразитите са образували гребена. Донякъде това е вярно, но има друг гребен. Въшките могат да се заставят от главата и без гребен. Учените хора мажат главата с живачна мас.
Но ние се отклоняваме.
Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно.
към втори вариант >>
Ще пасат.
(втори вариант)
Да каже на всичките тези хора: „Отварям вратата.“ Рекох, по този път! Да влезете в този, Новия свят. Всичките блага са в този, Новият свят. Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат. Те не питат там какво да правят.
Ще пасат.
Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек. Болните са на място само за болния свят. А пък здравите са за здравия свят.
към втори вариант >>
Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл.
(втори вариант)
Паразитите са образували гребена. Донякъде това е вярно, но има друг гребен. Въшките могат да се заставят от главата и без гребен. Учените хора мажат главата с живачна мас. Но ние се отклоняваме.
Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл.
В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота.
към втори вариант >>
Сега аз искам да ви покажа пътят.
(втори вариант)
Да влезете в този, Новия свят. Всичките блага са в този, Новият свят. Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат. Те не питат там какво да правят. Ще пасат.
Сега аз искам да ви покажа пътят.
Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек. Болните са на място само за болния свят. А пък здравите са за здравия свят.
към втори вариант >>
В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти.
(втори вариант)
Донякъде това е вярно, но има друг гребен. Въшките могат да се заставят от главата и без гребен. Учените хора мажат главата с живачна мас. Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл.
В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти.
Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота. Това е един резултат.
към втори вариант >>
Дали ще имаме там удобствата на болницата?
(втори вариант)
Всичките блага са в този, Новият свят. Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат. Те не питат там какво да правят. Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят.
Дали ще имаме там удобствата на болницата?
Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек. Болните са на място само за болния свят. А пък здравите са за здравия свят.
към втори вариант >>
Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър.
(втори вариант)
Въшките могат да се заставят от главата и без гребен. Учените хора мажат главата с живачна мас. Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти.
Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър.
Но и това не е смисълът на живота. Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота. Това е един резултат. Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.
към втори вариант >>
Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек.
(втори вариант)
Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат. Те не питат там какво да правят. Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата?
Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек.
Болните са на място само за болния свят. А пък здравите са за здравия свят.
към втори вариант >>
Но и това не е смисълът на живота.
(втори вариант)
Учените хора мажат главата с живачна мас. Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър.
Но и това не е смисълът на живота.
Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота. Това е един резултат. Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.
към втори вариант >>
Болните са на място само за болния свят.
(втори вариант)
Те не питат там какво да правят. Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек.
Болните са на място само за болния свят.
А пък здравите са за здравия свят.
към втори вариант >>
Това е временно.
(втори вариант)
Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота.
Това е временно.
За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота. Това е един резултат. Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.
към втори вариант >>
А пък здравите са за здравия свят.
(втори вариант)
Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек. Болните са на място само за болния свят.
А пък здравите са за здравия свят.
към втори вариант >>
За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота.
(втори вариант)
Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно.
За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота.
Това е един резултат. Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.
към втори вариант >>
Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата?
(втори вариант)
Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата?
После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея? Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия.
към втори вариант >>
Това е един резултат.
(втори вариант)
В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота.
Това е един резултат.
Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.
към втори вариант >>
После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея?
(втори вариант)
Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата?
После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея?
Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда.
към втори вариант >>
Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.
(втори вариант)
Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота. Това е един резултат.
Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.
към втори вариант >>
Ако сте служащи, ще ви похваля.
(втори вариант)
Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата? После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея?
Ако сте служащи, ще ви похваля.
Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък?
към втори вариант >>
Доброто се отличава по своите качества.
(втори вариант)
Доброто се отличава по своите качества.
Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене.
към втори вариант >>
Ако сте болни, пак ще ви похваля.
(втори вариант)
Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата? После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея? Ако сте служащи, ще ви похваля.
Ако сте болни, пак ще ви похваля.
И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите.
(втори вариант)
Доброто се отличава по своите качества.
Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите.
Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце.
към втори вариант >>
И в единия, и в другия случай за мене е приятно.
(втори вариант)
Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата? После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея? Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля.
И в единия, и в другия случай за мене е приятно.
Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл.
към втори вариант >>
Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище.
(втори вариант)
Доброто се отличава по своите качества. Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите.
Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище.
Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не?
към втори вариант >>
Болният е много нежен, мек, светия.
(втори вариант)
Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата? После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея? Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно.
Болният е много нежен, мек, светия.
Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго.
към втори вариант >>
Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов.
(втори вариант)
Доброто се отличава по своите качества. Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище.
Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов.
Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува.
към втори вариант >>
Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда.
(втори вариант)
После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея? Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия.
Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда.
Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение.
към втори вариант >>
Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе.
(втори вариант)
Доброто се отличава по своите качества. Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов.
Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе.
Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко.
към втори вариант >>
Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък?
(втори вариант)
Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда.
Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък?
Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш.
към втори вариант >>
Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене.
(втори вариант)
Доброто се отличава по своите качества. Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе.
Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене.
Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко.
към втори вариант >>
Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава.
(втори вариант)
Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък?
Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава.
Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш. Животът е една много красива мома.
към втори вариант >>
Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце.
(втори вариант)
Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене.
Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце.
Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект.
към втори вариант >>
Аз вземам това в много широк смисъл.
(втори вариант)
И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава.
Аз вземам това в много широк смисъл.
Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш. Животът е една много красива мома. Момите заповядват на света.
към втори вариант >>
Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не?
(втори вариант)
Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце.
Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не?
Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект.
към втори вариант >>
Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго.
(втори вариант)
Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл.
Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго.
Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш. Животът е една много красива мома. Момите заповядват на света. Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.
към втори вариант >>
Това различие съществува.
(втори вариант)
Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не?
Това различие съществува.
Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма.
към втори вариант >>
Седнеш и очакваш едно благоволение.
(втори вариант)
Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго.
Седнеш и очакваш едно благоволение.
Ще очакваш. Животът е една много красива мома. Момите заповядват на света. Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.
към втори вариант >>
Някого ние обичаме повече, някого – по-малко.
(втори вариант)
Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува.
Някого ние обичаме повече, някого – по-малко.
Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма. Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна.
към втори вариант >>
Ще очакваш.
(втори вариант)
Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение.
Ще очакваш.
Животът е една много красива мома. Момите заповядват на света. Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.
към втори вариант >>
Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко.
(втори вариант)
Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко.
Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко.
Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма. Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.
към втори вариант >>
Животът е една много красива мома.
(втори вариант)
Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш.
Животът е една много красива мома.
Момите заповядват на света. Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.
към втори вариант >>
Всяко едно чувство си има свой обект.
(втори вариант)
Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко.
Всяко едно чувство си има свой обект.
Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма. Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.
към втори вариант >>
Момите заповядват на света.
(втори вариант)
Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш. Животът е една много красива мома.
Момите заповядват на света.
Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.
към втори вариант >>
Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект.
(втори вариант)
Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект.
Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект.
И мисълта си има своя външна форма. Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.
към втори вариант >>
Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.
(втори вариант)
Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш. Животът е една много красива мома. Момите заповядват на света.
Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.
към втори вариант >>
И мисълта си има своя външна форма.
(втори вариант)
Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект.
И мисълта си има своя външна форма.
Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.
към втори вариант >>
Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си.
(втори вариант)
Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си.
Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота. Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата.
към втори вариант >>
Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна.
(втори вариант)
Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма.
Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна.
Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.
към втори вариант >>
Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота.
(втори вариант)
Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си.
Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота.
Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата.
към втори вариант >>
Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.
(втори вариант)
Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма. Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна.
Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.
към втори вариант >>
Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота.
(втори вариант)
Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си. Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота.
Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота.
Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал.
към втори вариант >>
Да дойдем до разумната страна.
(втори вариант)
Да дойдем до разумната страна.
Вие седите в едно противоречие в живота. Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите.
към втори вариант >>
Това е наука.
(втори вариант)
Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си. Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота. Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота.
Това е наука.
Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал. Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия.
към втори вариант >>
Вие седите в едно противоречие в живота.
(втори вариант)
Да дойдем до разумната страна.
Вие седите в едно противоречие в живота.
Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея?
към втори вариант >>
Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата.
(втори вариант)
Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си. Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота. Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука.
Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата.
Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал. Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия. Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.
към втори вариант >>
Вашият живот е брънки от противоречия.
(втори вариант)
Да дойдем до разумната страна. Вие седите в едно противоречие в живота.
Вашият живот е брънки от противоречия.
Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене?
към втори вариант >>
Ние сме за силата в пълния смисъл на думата.
(втори вариант)
Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си. Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота. Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата.
Ние сме за силата в пълния смисъл на думата.
Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал. Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия. Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.
към втори вариант >>
Противоречията са повече отколкото хармонията.
(втори вариант)
Да дойдем до разумната страна. Вие седите в едно противоречие в живота. Вашият живот е брънки от противоречия.
Противоречията са повече отколкото хармонията.
Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат.
към втори вариант >>
Ние сме за доброто, за мекотата.
(втори вариант)
Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота. Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата.
Ние сме за доброто, за мекотата.
Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал. Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия. Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.
към втори вариант >>
Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас.
(втори вариант)
Да дойдем до разумната страна. Вие седите в едно противоречие в живота. Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията.
Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас.
Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение.
към втори вариант >>
Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал.
(втори вариант)
Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата.
Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал.
Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия. Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.
към втори вариант >>
Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите.
(втори вариант)
Да дойдем до разумната страна. Вие седите в едно противоречие в живота. Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас.
Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите.
Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание.
към втори вариант >>
Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия.
(втори вариант)
Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал.
Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия.
Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.
към втори вариант >>
Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея?
(втори вариант)
Вие седите в едно противоречие в живота. Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите.
Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея?
“ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот.
към втори вариант >>
Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.
(втори вариант)
Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал. Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия.
Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.
към втори вариант >>
“ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене?
(втори вариант)
Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея?
“ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене?
“ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си.
към втори вариант >>
“ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат.
(втори вариант)
Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене?
“ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат.
Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа.
към втори вариант >>
Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение.
(втори вариант)
Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат.
Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение.
То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна.
към втори вариант >>
То само гледаш ореха, това не е познание.
(втори вариант)
Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение.
То само гледаш ореха, това не е познание.
Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна.
към втори вариант >>
Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот.
(втори вариант)
Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание.
Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот.
Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна.
към втори вариант >>
Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си.
(втори вариант)
“ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот.
Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си.
Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна.
към втори вариант >>
Това е идеята на Христа.
(втори вариант)
“ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си.
Това е идеята на Христа.
Това е вътрешната страна.
към втори вариант >>
Това е вътрешната страна.
(втори вариант)
Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа.
Това е вътрешната страна.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Как може да бъде това?
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Как може да бъде това?
“ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това? “ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел.
към втори вариант >>
“ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това?
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Как може да бъде това?
“ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това?
“ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това.
към втори вариант >>
“ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Как може да бъде това? “ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това?
“ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание.
Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш?
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Как може да бъде това? “ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това? “ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание.
Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината.
Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно.
към втори вариант >>
Вашата работа ще прилича на това.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Как може да бъде това? “ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това? “ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината.
Вашата работа ще прилича на това.
Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно. Туряте минус или плюс.
към втори вариант >>
Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Как може да бъде това? “ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това? “ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това.
Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел.
Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не.
към втори вариант >>
Да допуснем, че знаеш това.
(втори вариант)
“ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това? “ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел.
Да допуснем, че знаеш това.
Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус.
към втори вариант >>
Какво ще спечелиш?
(втори вариант)
“ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това.
Какво ще спечелиш?
Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича?
към втори вариант >>
Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш?
Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно.
Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал.
към втори вариант >>
Туряте минус или плюс.
(втори вариант)
Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно.
Туряте минус или плюс.
Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света.
към втори вариант >>
Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не.
(втори вариант)
Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно. Туряте минус или плюс.
Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не.
И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили.
към втори вариант >>
И намираме, да кажем, минус.
(втори вариант)
Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не.
И намираме, да кажем, минус.
Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност.
към втори вариант >>
Казвате: „Защо не ме обича?
(втори вариант)
Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус.
Казвате: „Защо не ме обича?
Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение.
към втори вариант >>
Колко съм се лъгал.
(втори вариант)
Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича?
Колко съм се лъгал.
Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене.
към втори вариант >>
Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света.
(втори вариант)
Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал.
Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света.
Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва.
към втори вариант >>
Нищо не сте открили.
(втори вариант)
Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света.
Нищо не сте открили.
Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител.
към втори вариант >>
Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност.
(втори вариант)
И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили.
Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност.
Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха.
към втори вариант >>
Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение.
(втори вариант)
Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност.
Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение.
Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха.
към втори вариант >>
Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене.
(втори вариант)
Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение.
Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене.
Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха. Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха.
към втори вариант >>
Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва.
(втори вариант)
Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене.
Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва.
Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха. Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха. Той иска да носи в студените места, както учителят носи.
към втори вариант >>
Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител.
(втори вариант)
Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва.
Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител.
Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха. Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха. Той иска да носи в студените места, както учителят носи.
към втори вариант >>
Неговият учител носел бяла дреха.
(втори вариант)
Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител.
Неговият учител носел бяла дреха.
Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха. Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха. Той иска да носи в студените места, както учителят носи.
към втори вариант >>
Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха.
(втори вариант)
Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха.
Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха.
Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха. Той иска да носи в студените места, както учителят носи.
към втори вариант >>
Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха.
(втори вариант)
Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха.
Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха.
Той иска да носи в студените места, както учителят носи.
към втори вариант >>
Той иска да носи в студените места, както учителят носи.
(втори вариант)
Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха. Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха.
Той иска да носи в студените места, както учителят носи.
към втори вариант >>
За мене знанието е един процес за постижение на една истина.
(втори вариант)
За мене знанието е един процес за постижение на една истина.
Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното. Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен.
към втори вариант >>
Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното.
(втори вариант)
За мене знанието е един процес за постижение на една истина.
Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното.
Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение.
към втори вариант >>
Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение.
(втори вариант)
За мене знанието е един процес за постижение на една истина. Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното.
Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение.
Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две.
към втори вариант >>
Трябва да мислите правилно.
(втори вариант)
За мене знанието е един процес за постижение на една истина. Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното. Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение.
Трябва да мислите правилно.
Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа.
към втори вариант >>
Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка.
(втори вариант)
За мене знанието е един процес за постижение на една истина. Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното. Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно.
Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка.
Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа.
към втори вариант >>
Вие се връщате унижен.
(втори вариант)
За мене знанието е един процес за постижение на една истина. Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното. Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка.
Вие се връщате унижен.
Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6.
към втори вариант >>
Изменя се вашето отношение.
(втори вариант)
Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното. Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен.
Изменя се вашето отношение.
Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове.
към втори вариант >>
Мислите си, как учителят да ви тури две.
(втори вариант)
Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение.
Мислите си, как учителят да ви тури две.
Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове. А на способните нищо не щях да им давам.
към втори вариант >>
Това е една система много механическа.
(втори вариант)
Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две.
Това е една система много механическа.
Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове. А на способните нищо не щях да им давам. На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.
към втори вариант >>
Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа.
(втори вариант)
Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа.
Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа.
Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове. А на способните нищо не щях да им давам. На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.
към втори вариант >>
Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6.
(втори вариант)
Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа.
Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6.
На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове. А на способните нищо не щях да им давам. На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.
към втори вариант >>
На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове.
(втори вариант)
Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6.
На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове.
А на способните нищо не щях да им давам. На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.
към втори вариант >>
А на способните нищо не щях да им давам.
(втори вариант)
Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове.
А на способните нищо не щях да им давам.
На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.
към втори вариант >>
На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.
(втори вариант)
Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове. А на способните нищо не щях да им давам.
На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.
към втори вариант >>
Вие се възхищавате от сегашният живот.
(втори вариант)
Вие се възхищавате от сегашният живот.
Прави сте. По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял.
към втори вариант >>
Прави сте.
(втори вариант)
Вие се възхищавате от сегашният живот.
Прави сте.
По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува.
към втори вариант >>
По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави.
(втори вариант)
Вие се възхищавате от сегашният живот. Прави сте.
По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави.
И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа.
към втори вариант >>
И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните.
(втори вариант)
Вие се възхищавате от сегашният живот. Прави сте. По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави.
И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните.
Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало.
към втори вариант >>
Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли.
(втори вариант)
Вие се възхищавате от сегашният живот. Прави сте. По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните.
Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли.
Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът!
към втори вариант >>
Езикът ми е бял.
(втори вариант)
Вие се възхищавате от сегашният живот. Прави сте. По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли.
Езикът ми е бял.
Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри!
към втори вариант >>
Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува.
(втори вариант)
Прави сте. По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял.
Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува.
Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха!
към втори вариант >>
Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа.
(втори вариант)
По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува.
Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа.
Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха! “ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора.
към втори вариант >>
Или ще дадат един чифт волове с рало.
(втори вариант)
И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа.
Или ще дадат един чифт волове с рало.
Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха! “ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята?
към втори вариант >>
Той седи и казва: „Какъв опак е светът!
(втори вариант)
Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало.
Той седи и казва: „Какъв опак е светът!
Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха! “ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята? “ Не.
към втори вариант >>
Колко благородни бяха онези хора, тези сестри!
(втори вариант)
Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът!
Колко благородни бяха онези хора, тези сестри!
Колко внимателно ме пипаха! “ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята? “ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа.
към втори вариант >>
Колко внимателно ме пипаха!
(втори вариант)
Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри!
Колко внимателно ме пипаха!
“ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята? “ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание.
към втори вариант >>
“ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора.
(втори вариант)
Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха!
“ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора.
Казвате: „Дали е както тук на Земята? “ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха.
към втори вариант >>
Казвате: „Дали е както тук на Земята?
(втори вариант)
Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха! “ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора.
Казвате: „Дали е както тук на Земята?
“ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение.
към втори вариант >>
“ Не.
(втори вариант)
Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха! “ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята?
“ Не.
Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха.
към втори вариант >>
Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа.
(втори вариант)
Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха! “ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята? “ Не.
Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа.
Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание.
(втори вариант)
Колко внимателно ме пипаха! “ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята? “ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа.
Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание.
В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му.
към втори вариант >>
В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха.
(втори вариант)
“ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята? “ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание.
В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха.
Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук.
към втори вариант >>
Грехът, това е голямото мъчение.
(втори вариант)
Казвате: „Дали е както тук на Земята? “ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха.
Грехът, това е голямото мъчение.
Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни.
към втори вариант >>
Да си починеш от греха.
(втори вариант)
“ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение.
Да си починеш от греха.
Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си.
към втори вариант >>
Тук на Земята човек работи.
(втори вариант)
Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха.
Тук на Земята човек работи.
Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват.
към втори вариант >>
Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му.
(втори вариант)
Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи.
Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му.
След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер.
към втори вариант >>
След като събере там, пак го пращат тук.
(втори вариант)
В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му.
След като събере там, пак го пращат тук.
Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите.
към втори вариант >>
Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни.
(втори вариант)
Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук.
Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни.
Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина?
към втори вариант >>
Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си.
(втори вариант)
Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни.
Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си.
Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата.
към втори вариант >>
Запример има хора, които се самоубиват.
(втори вариант)
Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си.
Запример има хора, които се самоубиват.
Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали.
към втори вариант >>
Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер.
(втори вариант)
Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват.
Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер.
Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали. И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали.
към втори вариант >>
Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите.
(втори вариант)
След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер.
Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите.
Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали. И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали. Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.
към втори вариант >>
Къде се крие първата причина?
(втори вариант)
Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите.
Къде се крие първата причина?
То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали. И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали. Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.
към втори вариант >>
То е неразбирането на този вътрешен процес в природата.
(втори вариант)
Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина?
То е неразбирането на този вътрешен процес в природата.
И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали. И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали. Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.
към втори вариант >>
И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали.
(втори вариант)
Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата.
И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали.
И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали. Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.
към втори вариант >>
И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали.
(втори вариант)
Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали.
И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали.
Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.
към втори вариант >>
Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.
(втори вариант)
Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали. И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали.
Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.
към втори вариант >>
Сега във вас искам да остане мисълта, не да си кажете: „Колко сме грешни.“ Тази мисъл за грешността произтича от вашето отклонение.
(втори вариант)
Сега във вас искам да остане мисълта, не да си кажете: „Колко сме грешни.“ Тази мисъл за грешността произтича от вашето отклонение.
Най-първо да остане във вас мисълта, че Бог ви е дал всички блага първоначално. Дали разбирате или не, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Най-първо да остане във вас мисълта, че Бог ви е дал всички блага първоначално.
(втори вариант)
Сега във вас искам да остане мисълта, не да си кажете: „Колко сме грешни.“ Тази мисъл за грешността произтича от вашето отклонение.
Най-първо да остане във вас мисълта, че Бог ви е дал всички блага първоначално.
Дали разбирате или не, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Дали разбирате или не, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Сега във вас искам да остане мисълта, не да си кажете: „Колко сме грешни.“ Тази мисъл за грешността произтича от вашето отклонение. Най-първо да остане във вас мисълта, че Бог ви е дал всички блага първоначално.
Дали разбирате или не, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава.
(втори вариант)
Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава.
Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са.
към втори вариант >>
Новата мисъл е, че имате всичките блага дадени, и тези блага трябва да се развият.
(втори вариант)
Новата мисъл е, че имате всичките блага дадени, и тези блага трябва да се развият.
Трябва да работиш над себе си, да работиш над онзи материал, който ти е даден, да работиш за развитието на онези добродетели и способности, в това е различието. Всичките хора са работили в различни направления и от резултатите на техния живот, разбираме по какъв път са вървели. Вървели са по една много крива линия и много малко добри резултати имат.
към втори вариант >>
Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание.
(втори вариант)
Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава.
Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание.
Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека.
към втори вариант >>
Трябва да работиш над себе си, да работиш над онзи материал, който ти е даден, да работиш за развитието на онези добродетели и способности, в това е различието.
(втори вариант)
Новата мисъл е, че имате всичките блага дадени, и тези блага трябва да се развият.
Трябва да работиш над себе си, да работиш над онзи материал, който ти е даден, да работиш за развитието на онези добродетели и способности, в това е различието.
Всичките хора са работили в различни направления и от резултатите на техния живот, разбираме по какъв път са вървели. Вървели са по една много крива линия и много малко добри резултати имат.
към втори вариант >>
Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
(втори вариант)
Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание.
Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят.
към втори вариант >>
Всичките хора са работили в различни направления и от резултатите на техния живот, разбираме по какъв път са вървели.
(втори вариант)
Новата мисъл е, че имате всичките блага дадени, и тези блага трябва да се развият. Трябва да работиш над себе си, да работиш над онзи материал, който ти е даден, да работиш за развитието на онези добродетели и способности, в това е различието.
Всичките хора са работили в различни направления и от резултатите на техния живот, разбираме по какъв път са вървели.
Вървели са по една много крива линия и много малко добри резултати имат.
към втори вариант >>
Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
(втори вариант)
Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали.
към втори вариант >>
Вървели са по една много крива линия и много малко добри резултати имат.
(втори вариант)
Новата мисъл е, че имате всичките блага дадени, и тези блага трябва да се развият. Трябва да работиш над себе си, да работиш над онзи материал, който ти е даден, да работиш за развитието на онези добродетели и способности, в това е различието. Всичките хора са работили в различни направления и от резултатите на техния живот, разбираме по какъв път са вървели.
Вървели са по една много крива линия и много малко добри резултати имат.
към втори вариант >>
Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
(втори вариант)
Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието.
към втори вариант >>
Та рекох, какъв трябва да бъде процесът?
(втори вариант)
Та рекох, какъв трябва да бъде процесът?
Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден. Това с идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога.
към втори вариант >>
Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са.
(втори вариант)
Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо.
Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са.
Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто.
към втори вариант >>
Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден.
(втори вариант)
Та рекох, какъв трябва да бъде процесът?
Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден.
Това с идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света.
към втори вариант >>
Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека.
(втори вариант)
Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са.
Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека.
В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи.
към втори вариант >>
Това с идея.
(втори вариант)
Та рекох, какъв трябва да бъде процесът? Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден.
Това с идея.
Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира.
към втори вариант >>
В древността се е говорило, и сега говорят.
(втори вариант)
Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека.
В древността се е говорило, и сега говорят.
Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи. Всичко това е хубаво, красиво.
към втори вариант >>
Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл.
(втори вариант)
Та рекох, какъв трябва да бъде процесът? Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден. Това с идея.
Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл.
Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере.
към втори вариант >>
Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали.
(втори вариант)
Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят.
Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали.
Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи. Всичко това е хубаво, красиво. Но от казано до казано има голяма разлика.
към втори вариант >>
Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост.
(втори вариант)
Та рекох, какъв трябва да бъде процесът? Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден. Това с идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл.
Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост.
Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото.
към втори вариант >>
Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието.
(втори вариант)
Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали.
Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието.
Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи. Всичко това е хубаво, красиво. Но от казано до казано има голяма разлика.
към втори вариант >>
Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога.
(втори вариант)
Та рекох, какъв трябва да бъде процесът? Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден. Това с идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост.
Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога.
Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере.
към втори вариант >>
Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто.
(втори вариант)
Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието.
Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто.
Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи. Всичко това е хубаво, красиво. Но от казано до казано има голяма разлика.
към втори вариант >>
Не да имат желание да управяват света.
(втори вариант)
Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден. Това с идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога.
Не да имат желание да управяват света.
Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани.
към втори вариант >>
Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи.
(втори вариант)
Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто.
Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи.
Всичко това е хубаво, красиво. Но от казано до казано има голяма разлика.
към втори вариант >>
Има две неща, които човек трябва да разбира.
(втори вариант)
Това с идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света.
Има две неща, които човек трябва да разбира.
Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо.
към втори вариант >>
Всичко това е хубаво, красиво.
(втори вариант)
В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи.
Всичко това е хубаво, красиво.
Но от казано до казано има голяма разлика.
към втори вариант >>
Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере.
(втори вариант)
Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира.
Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере.
Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи.
към втори вариант >>
Но от казано до казано има голяма разлика.
(втори вариант)
Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи. Всичко това е хубаво, красиво.
Но от казано до казано има голяма разлика.
към втори вариант >>
Вечното или крайно голямото и крайно малкото.
(втори вариант)
Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере.
Вечното или крайно голямото и крайно малкото.
Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък.
към втори вариант >>
Да кажем, че сте се научили да смятате.
(втори вариант)
Да кажем, че сте се научили да смятате.
Имате единицата. Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане?
към втори вариант >>
Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере.
(втори вариант)
Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото.
Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере.
Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората.
към втори вариант >>
Имате единицата.
(втори вариант)
Да кажем, че сте се научили да смятате.
Имате единицата.
Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така.
към втори вариант >>
Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани.
(втори вариант)
Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере.
Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани.
Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава.
към втори вариант >>
Ако ви попитат, какво значи единица?
(втори вариант)
Да кажем, че сте се научили да смятате. Имате единицата.
Ако ви попитат, какво значи единица?
Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха.
към втори вариант >>
Всички се стремите към великото голямо.
(втори вариант)
Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани.
Всички се стремите към великото голямо.
Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля.
към втори вариант >>
Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени.
(втори вариант)
Да кажем, че сте се научили да смятате. Имате единицата. Ако ви попитат, какво значи единица?
Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени.
Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила.
към втори вариант >>
Всички искате да станете все големи.
(втори вариант)
Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо.
Всички искате да станете все големи.
Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие.
към втори вариант >>
Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание?
(втори вариант)
Да кажем, че сте се научили да смятате. Имате единицата. Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени.
Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание?
Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика.
към втори вариант >>
Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък.
(втори вариант)
Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи.
Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък.
Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва.
към втори вариант >>
Какъв процес ще стане?
(втори вариант)
Да кажем, че сте се научили да смятате. Имате единицата. Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание?
Какъв процес ще стане?
Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес.
към втори вариант >>
Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората.
(втори вариант)
Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък.
Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората.
Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва.
към втори вариант >>
Тази единица не е изникнала така.
(втори вариант)
Имате единицата. Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане?
Тази единица не е изникнала така.
Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение.
към втори вариант >>
Голямото в света заробва, а малкото освобождава.
(втори вариант)
Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората.
Голямото в света заробва, а малкото освобождава.
Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш.
към втори вариант >>
Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха.
(втори вариант)
Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така.
Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха.
И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква.
към втори вариант >>
Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля.
(втори вариант)
Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава.
Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля.
В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен.
към втори вариант >>
И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила.
(втори вариант)
Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха.
И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила.
Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква. На неопечена тиква прилича или на несварена.
към втори вариант >>
В това съществува противоречие.
(втори вариант)
Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля.
В това съществува противоречие.
Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство.
към втори вариант >>
Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика.
(втори вариант)
Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила.
Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика.
Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква. На неопечена тиква прилича или на несварена. Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.
към втори вариант >>
Малкото освобождава, голямото заробва.
(втори вариант)
Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие.
Малкото освобождава, голямото заробва.
Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение.
към втори вариант >>
Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес.
(втори вариант)
Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика.
Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес.
Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква. На неопечена тиква прилича или на несварена. Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.
към втори вариант >>
Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва.
(втори вариант)
Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва.
Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва.
Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш.
към втори вариант >>
Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение.
(втори вариант)
Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес.
Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение.
Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква. На неопечена тиква прилича или на несварена. Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.
към втори вариант >>
Малко хляб имаш и ти се заробваш.
(втори вариант)
Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва.
Малко хляб имаш и ти се заробваш.
Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения.
към втори вариант >>
Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква.
(втори вариант)
Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение.
Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква.
На неопечена тиква прилича или на несварена. Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.
към втори вариант >>
Много хляб имаш и ти си свободен.
(втори вариант)
Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш.
Много хляб имаш и ти си свободен.
Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения. Щом излезете от водата, други са отношенията.
към втори вариант >>
На неопечена тиква прилича или на несварена.
(втори вариант)
И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква.
На неопечена тиква прилича или на несварена.
Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.
към втори вариант >>
Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство.
(втори вариант)
В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен.
Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство.
А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения. Щом излезете от водата, други са отношенията.
към втори вариант >>
Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.
(втори вариант)
Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква. На неопечена тиква прилича или на несварена.
Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.
към втори вариант >>
А крайната сиромашия във водата е твоето спасение.
(втори вариант)
Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство.
А крайната сиромашия във водата е твоето спасение.
Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения. Щом излезете от водата, други са отношенията.
към втори вариант >>
Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата.
(втори вариант)
Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата.
Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес. Запример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде.
към втори вариант >>
Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш.
(втори вариант)
Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение.
Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш.
При дадените условия, това са само отношения. Щом излезете от водата, други са отношенията.
към втори вариант >>
Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес.
(втори вариант)
Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата.
Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес.
Запример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека.
към втори вариант >>
При дадените условия, това са само отношения.
(втори вариант)
Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш.
При дадените условия, това са само отношения.
Щом излезете от водата, други са отношенията.
към втори вариант >>
Запример мислиш, че си богат човек.
(втори вариант)
Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата. Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес.
Запример мислиш, че си богат човек.
Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага.
към втори вариант >>
Щом излезете от водата, други са отношенията.
(втори вариант)
Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения.
Щом излезете от водата, други са отношенията.
към втори вариант >>
Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек.
(втори вариант)
Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата. Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес. Запример мислиш, че си богат човек.
Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек.
Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора.
към втори вариант >>
Аз съм изследвал една наука по един нов начин.
(втори вариант)
Аз съм изследвал една наука по един нов начин.
Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание. Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен?
към втори вариант >>
Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората.
(втори вариант)
Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата. Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес. Запример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек.
Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората.
Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо.
към втори вариант >>
Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание.
(втори вариант)
Аз съм изследвал една наука по един нов начин.
Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание.
Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка.
към втори вариант >>
Каквото искате всякога ще бъде.
(втори вариант)
Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата. Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес. Запример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората.
Каквото искате всякога ще бъде.
Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати.
към втори вариант >>
Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен.
(втори вариант)
Аз съм изследвал една наука по един нов начин. Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание.
Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен.
На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното.
към втори вариант >>
Значи богатството има известни блага, то е благо за човека.
(втори вариант)
Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес. Запример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде.
Значи богатството има известни блага, то е благо за човека.
Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви.
към втори вариант >>
На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен.
(втори вариант)
Аз съм изследвал една наука по един нов начин. Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание. Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен.
На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен.
Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни.
към втори вариант >>
Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага.
(втори вариант)
Запример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека.
Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага.
Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава.
към втори вариант >>
Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен?
(втори вариант)
Аз съм изследвал една наука по един нов начин. Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание. Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен.
Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен?
Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят.
към втори вариант >>
Ще имате уважението на всичките хора.
(втори вариант)
Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага.
Ще имате уважението на всичките хора.
Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях.
към втори вариант >>
Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен?
(втори вариант)
Аз съм изследвал една наука по един нов начин. Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание. Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен?
Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен?
Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца.
към втори вариант >>
Но богатството може да не бъде едно благо.
(втори вариант)
Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора.
Но богатството може да не бъде едно благо.
Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат.
към втори вариант >>
Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка.
(втори вариант)
Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание. Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен?
Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка.
И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми.
към втори вариант >>
Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати.
(втори вариант)
Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо.
Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати.
Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат. В тази държава сиромашията минава за леност.
към втори вариант >>
И обратното.
(втори вариант)
Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка.
И обратното.
Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца.
към втори вариант >>
Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви.
(втори вариант)
Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати.
Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви.
Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат. В тази държава сиромашията минава за леност. Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.
към втори вариант >>
Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни.
(втори вариант)
На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното.
Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни.
Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не.
към втори вариант >>
Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава.
(втори вариант)
Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви.
Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава.
И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат. В тази държава сиромашията минава за леност. Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.
към втори вариант >>
Палецът е резултат на известни сили, които работят.
(втори вариант)
Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни.
Палецът е резултат на известни сили, които работят.
Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение.
към втори вариант >>
И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях.
(втори вариант)
Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава.
И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях.
Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат. В тази държава сиромашията минава за леност. Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.
към втори вариант >>
Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца.
(втори вариант)
Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят.
Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца.
Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу.
към втори вариант >>
Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат.
(втори вариант)
Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях.
Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат.
В тази държава сиромашията минава за леност. Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.
към втори вариант >>
Това са геометрически форми.
(втори вариант)
Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца.
Това са геометрически форми.
От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това.
към втори вариант >>
В тази държава сиромашията минава за леност.
(втори вариант)
Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат.
В тази държава сиромашията минава за леност.
Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.
към втори вариант >>
От някого искат пари, аз му гледам палеца.
(втори вариант)
И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми.
От някого искат пари, аз му гледам палеца.
Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста.
към втори вариант >>
Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.
(втори вариант)
Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат. В тази държава сиромашията минава за леност.
Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.
към втори вариант >>
Аз зная дали той ще даде пари или не.
(втори вариант)
Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца.
Аз зная дали той ще даде пари или не.
Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста. В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят.
към втори вариант >>
Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова.
(втори вариант)
Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова.
Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много работи е казал Христос. Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще?
към втори вариант >>
Това е за обяснение.
(втори вариант)
Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не.
Това е за обяснение.
Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста. В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят. По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.
към втори вариант >>
Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години.
(втори вариант)
Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова.
Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години.
Много работи е казал Христос. Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното.
към втори вариант >>
Той си движи палеца нагоре и надолу.
(втори вариант)
Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение.
Той си движи палеца нагоре и надолу.
Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста. В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят. По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.
към втори вариант >>
Много работи е казал Христос.
(втори вариант)
Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова. Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години.
Много работи е казал Христос.
Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето.
към втори вариант >>
Има си някаква причина в това.
(втори вариант)
Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу.
Има си някаква причина в това.
Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста. В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят. По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.
към втори вариант >>
Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво.
(втори вариант)
Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова. Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много работи е казал Христос.
Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво.
Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща.
към втори вариант >>
Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста.
(втори вариант)
От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това.
Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста.
В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят. По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.
към втори вариант >>
Но има нещо, което Господ сега казва.
(втори вариант)
Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова. Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много работи е казал Христос. Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво.
Но има нещо, което Господ сега казва.
Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго.
към втори вариант >>
В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят.
(втори вариант)
Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста.
В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят.
По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.
към втори вариант >>
Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще?
(втори вариант)
Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова. Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много работи е казал Христос. Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва.
Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще?
– Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече.
към втори вариант >>
По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.
(втори вариант)
Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста. В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят.
По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.
към втори вариант >>
– Сегашното говорене е най-важното.
(втори вариант)
Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много работи е казал Христос. Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще?
– Сегашното говорене е най-важното.
Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало.
към втори вариант >>
Това са много сложни работи.
(втори вариант)
Това са много сложни работи.
На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи. И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип.
към втори вариант >>
Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето.
(втори вариант)
Много работи е казал Христос. Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното.
Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето.
Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал.
към втори вариант >>
На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи.
(втори вариант)
Това са много сложни работи.
На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи.
И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано.
към втори вариант >>
Миналото и бъдещето са относителни неща.
(втори вариант)
Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето.
Миналото и бъдещето са относителни неща.
Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи?
към втори вариант >>
И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи.
(втори вариант)
Това са много сложни работи. На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи.
И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи.
Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми.
към втори вариант >>
Миналото за едного е бъдеще за другиго.
(втори вариант)
Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща.
Миналото за едного е бъдеще за другиго.
Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере.
към втори вариант >>
Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип.
(втори вариант)
Това са много сложни работи. На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи. И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи.
Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип.
Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци.
към втори вариант >>
Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече.
(втори вариант)
Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго.
Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече.
Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал.
към втори вариант >>
Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип.
(втори вариант)
Това са много сложни работи. На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи. И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип.
Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип.
Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел.
към втори вариант >>
Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало.
(втори вариант)
– Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече.
Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало.
Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал. Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе.
към втори вариант >>
Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип.
(втори вариант)
Това са много сложни работи. На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи. И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип.
Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип.
Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче.
към втори вариант >>
Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал.
(втори вариант)
Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало.
Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал.
Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал. Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.
към втори вариант >>
Това е общо казано.
(втори вариант)
На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи. И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип.
Това е общо казано.
Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче.
към втори вариант >>
Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи?
(втори вариант)
Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал.
Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи?
Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал. Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.
към втори вариант >>
Всеки един тип има известни форми.
(втори вариант)
И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано.
Всеки един тип има известни форми.
Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално.
към втори вариант >>
Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере.
(втори вариант)
Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи?
Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере.
И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал. Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.
към втори вариант >>
Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци.
(втори вариант)
Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми.
Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци.
Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение.
към втори вариант >>
И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал.
(втори вариант)
Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере.
И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал.
Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.
към втори вариант >>
Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел.
(втори вариант)
Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци.
Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел.
После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат.
към втори вариант >>
Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе.
(втори вариант)
Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал.
Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе.
Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.
към втори вариант >>
После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче.
(втори вариант)
Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел.
После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче.
После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат. Този човек трябва да пази равновесие.
към втори вариант >>
Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.
(втори вариант)
Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал. Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе.
Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.
към втори вариант >>
После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче.
(втори вариант)
Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче.
После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче.
Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат. Този човек трябва да пази равновесие. Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.
към втори вариант >>
За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже.
(втори вариант)
За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже.
Един пример прилича на едно бонбонче. Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите?
към втори вариант >>
Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално.
(втори вариант)
Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче.
Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално.
Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат. Този човек трябва да пази равновесие. Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.
към втори вариант >>
Един пример прилича на едно бонбонче.
(втори вариант)
За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже.
Един пример прилича на едно бонбонче.
Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят.
към втори вариант >>
Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение.
(втори вариант)
Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално.
Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение.
Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат. Този човек трябва да пази равновесие. Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.
към втори вариант >>
Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя.
(втори вариант)
За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже. Един пример прилича на едно бонбонче.
Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя.
Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите.
към втори вариант >>
Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат.
(втори вариант)
Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение.
Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат.
Този човек трябва да пази равновесие. Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.
към втори вариант >>
Необходими са сладките думи.
(втори вариант)
За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже. Един пример прилича на едно бонбонче. Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя.
Необходими са сладките думи.
Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. Всички твърди тела, които се разлагат, образуват топлина.
към втори вариант >>
Този човек трябва да пази равновесие.
(втори вариант)
После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат.
Този човек трябва да пази равновесие.
Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.
към втори вариант >>
Но освен сладки думи, трябва храна на човека.
(втори вариант)
За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже. Един пример прилича на едно бонбонче. Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи.
Но освен сладки думи, трябва храна на човека.
Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. Всички твърди тела, които се разлагат, образуват топлина. Всички твърди тела, които се освобождават от своята твърдост, образуват светлина.
към втори вариант >>
Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.
(втори вариант)
После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат. Този човек трябва да пази равновесие.
Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.
към втори вариант >>
Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите?
(втори вариант)
За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже. Един пример прилича на едно бонбонче. Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека.
Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите?
За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. Всички твърди тела, които се разлагат, образуват топлина. Всички твърди тела, които се освобождават от своята твърдост, образуват светлина. Следователно светлината и топлината са процеси на освобождение.
към втори вариант >>
Да приведа: ако ти разбираш Божиите блага, които Бог ти е дал, ти ще приличаш на един човек, на когато стомахът е благообразен, ако не ги разбираш, ще приличаш на човек, който стои с върлина на върха на въжето.
(втори вариант)
Да приведа: ако ти разбираш Божиите блага, които Бог ти е дал, ти ще приличаш на един човек, на когато стомахът е благообразен, ако не ги разбираш, ще приличаш на човек, който стои с върлина на върха на въжето.
Не се върви по въже, а по земята като вървиш, ти всякога може да разполагаш с онези блага, които Бог е вложил в нас. И ние на тях трябва да се осланяме, не на онова, което ти си придобил, не на богатството, което ти си придобил. Иначе се самоизлъгваш. Ако ти уповаваш на това, което си придобил, ти ще приличаш на онзи, който казва: „О, Ваале! “ А като си спечелил 50 – 60 хиляди лева, казваш: „О, Ваале“.
към втори вариант >>
За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят.
(втори вариант)
Един пример прилича на едно бонбонче. Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите?
За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят.
Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. Всички твърди тела, които се разлагат, образуват топлина. Всички твърди тела, които се освобождават от своята твърдост, образуват светлина. Следователно светлината и топлината са процеси на освобождение. Та има една топлина и една светлина, които освобождават.
към втори вариант >>
Не се върви по въже, а по земята като вървиш, ти всякога може да разполагаш с онези блага, които Бог е вложил в нас.
(втори вариант)
Да приведа: ако ти разбираш Божиите блага, които Бог ти е дал, ти ще приличаш на един човек, на когато стомахът е благообразен, ако не ги разбираш, ще приличаш на човек, който стои с върлина на върха на въжето.
Не се върви по въже, а по земята като вървиш, ти всякога може да разполагаш с онези блага, които Бог е вложил в нас.
И ние на тях трябва да се осланяме, не на онова, което ти си придобил, не на богатството, което ти си придобил. Иначе се самоизлъгваш. Ако ти уповаваш на това, което си придобил, ти ще приличаш на онзи, който казва: „О, Ваале! “ А като си спечелил 50 – 60 хиляди лева, казваш: „О, Ваале“. Като свършиш университет, пак казваш: „О, Ваале“.
към втори вариант >>
Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите.
(втори вариант)
Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят.
Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите.
Всички твърди тела, които се разлагат, образуват топлина. Всички твърди тела, които се освобождават от своята твърдост, образуват светлина. Следователно светлината и топлината са процеси на освобождение. Та има една топлина и една светлина, които освобождават. Но има една топлина и една светлина, които заробват.
към втори вариант >>
НАГОРЕ