НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1387
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1387
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Синаповото зърно
,
НБ
, София, 18.4.1937г.,
“ След това взеха да ми дохождат други мисли: да не би някой да е влязъл в мое отсъствие и да е взел полицата.
Остана при мене полицата, но си казвам, че може да си навлека някаква беля с нея. Турих я в една кутия. Минаха се година, две, той още не дохожда. Един ден я потърсих, да видя седи ли на мястото си, но не я намирам. Мисля си: „Къде ли съм я турил?
“ След това взеха да ми дохождат други мисли: да не би някой да е влязъл в мое отсъствие и да е взел полицата.
И след това трябва да я плащам на човека. Взех да си мисля кой може да е влизал. Седя спокойно и размишлявам. Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата. Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата.
към беседата >>
Децата му казали: „Ще дадеш за птичката толкова, колкото пари имаш сега в джоба си.
Вие се смеете, както се смели едно време на Франклина, когато бил малък. Един ден баща му му дал един гологан, да си купи, каквото иска. Той взел гологана и намислил да отиде в някоя сладкарница да си купи сладкиши. Но в това време той срещнал деца, които носели в ръцете си една птичка. Франклин пожелал да купи тази птичка и запитал децата колко я продават.
Децата му казали: „Ще дадеш за птичката толкова, колкото пари имаш сега в джоба си.
Той извадил гологана си от джоба и го дал на децата срещу птичката.“ Като се върнал дома си сестрите му взели да се смеят, че купил скъпо птичката. Като видял, че не е направил пазарлъка евтино, Франклин започнал да плаче.
към беседата >>
Един човек може да ти бъде верен само в даден случай.
Това е един практически метод, чрез който човек може да се освобождава от тежестите си. Щастието, което човек има, е само един момент през деня, то е моментно.
Един човек може да ти бъде верен само в даден случай.
Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя. За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас. Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам.
към беседата >>
И след това трябва да я плащам на човека.
Турих я в една кутия. Минаха се година, две, той още не дохожда. Един ден я потърсих, да видя седи ли на мястото си, но не я намирам. Мисля си: „Къде ли съм я турил? “ След това взеха да ми дохождат други мисли: да не би някой да е влязъл в мое отсъствие и да е взел полицата.
И след това трябва да я плащам на човека.
Взех да си мисля кой може да е влизал. Седя спокойно и размишлявам. Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата. Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата. После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена?
към беседата >>
Той извадил гологана си от джоба и го дал на децата срещу птичката.“ Като се върнал дома си сестрите му взели да се смеят, че купил скъпо птичката.
Един ден баща му му дал един гологан, да си купи, каквото иска. Той взел гологана и намислил да отиде в някоя сладкарница да си купи сладкиши. Но в това време той срещнал деца, които носели в ръцете си една птичка. Франклин пожелал да купи тази птичка и запитал децата колко я продават. Децата му казали: „Ще дадеш за птичката толкова, колкото пари имаш сега в джоба си.
Той извадил гологана си от джоба и го дал на децата срещу птичката.“ Като се върнал дома си сестрите му взели да се смеят, че купил скъпо птичката.
Като видял, че не е направил пазарлъка евтино, Франклин започнал да плаче.
към беседата >>
Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя.
Това е един практически метод, чрез който човек може да се освобождава от тежестите си. Щастието, което човек има, е само един момент през деня, то е моментно. Един човек може да ти бъде верен само в даден случай.
Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя.
За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас. Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас?
към беседата >>
Взех да си мисля кой може да е влизал.
Минаха се година, две, той още не дохожда. Един ден я потърсих, да видя седи ли на мястото си, но не я намирам. Мисля си: „Къде ли съм я турил? “ След това взеха да ми дохождат други мисли: да не би някой да е влязъл в мое отсъствие и да е взел полицата. И след това трябва да я плащам на човека.
Взех да си мисля кой може да е влизал.
Седя спокойно и размишлявам. Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата. Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата. После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена? По никой начин не бих могъл да го убедя.
към беседата >>
Като видял, че не е направил пазарлъка евтино, Франклин започнал да плаче.
Той взел гологана и намислил да отиде в някоя сладкарница да си купи сладкиши. Но в това време той срещнал деца, които носели в ръцете си една птичка. Франклин пожелал да купи тази птичка и запитал децата колко я продават. Децата му казали: „Ще дадеш за птичката толкова, колкото пари имаш сега в джоба си. Той извадил гологана си от джоба и го дал на децата срещу птичката.“ Като се върнал дома си сестрите му взели да се смеят, че купил скъпо птичката.
Като видял, че не е направил пазарлъка евтино, Франклин започнал да плаче.
към беседата >>
За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас.
Това е един практически метод, чрез който човек може да се освобождава от тежестите си. Щастието, което човек има, е само един момент през деня, то е моментно. Един човек може да ти бъде верен само в даден случай. Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя.
За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас.
Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино.
към беседата >>
Седя спокойно и размишлявам.
Един ден я потърсих, да видя седи ли на мястото си, но не я намирам. Мисля си: „Къде ли съм я турил? “ След това взеха да ми дохождат други мисли: да не би някой да е влязъл в мое отсъствие и да е взел полицата. И след това трябва да я плащам на човека. Взех да си мисля кой може да е влизал.
Седя спокойно и размишлявам.
Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата. Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата. После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена? По никой начин не бих могъл да го убедя. Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата.
към беседата >>
„Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“?
„Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“?
Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви. Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре.
към беседата >>
Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите.
Това е един практически метод, чрез който човек може да се освобождава от тежестите си. Щастието, което човек има, е само един момент през деня, то е моментно. Един човек може да ти бъде верен само в даден случай. Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя. За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас.
Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите.
Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино. Аз пак няма да ви услужа.
към беседата >>
Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата.
Мисля си: „Къде ли съм я турил? “ След това взеха да ми дохождат други мисли: да не би някой да е влязъл в мое отсъствие и да е взел полицата. И след това трябва да я плащам на човека. Взех да си мисля кой може да е влизал. Седя спокойно и размишлявам.
Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата.
Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата. После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена? По никой начин не бих могъл да го убедя. Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата. Аз не се рових да търся много.
към беседата >>
Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви.
„Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“?
Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви.
Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие.
към беседата >>
Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие.
Щастието, което човек има, е само един момент през деня, то е моментно. Един човек може да ти бъде верен само в даден случай. Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя. За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас. Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите.
Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие.
Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино. Аз пак няма да ви услужа. Това не значи, че любовта ми към вас е по-малко, отколкото ако бях ви услужил.
към беседата >>
Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата.
“ След това взеха да ми дохождат други мисли: да не би някой да е влязъл в мое отсъствие и да е взел полицата. И след това трябва да я плащам на човека. Взех да си мисля кой може да е влизал. Седя спокойно и размишлявам. Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата.
Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата.
После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена? По никой начин не бих могъл да го убедя. Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата. Аз не се рових да търся много. Казах им да не си играят с мене и да донесат полицата.
към беседата >>
Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова.
„Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“? Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви.
Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова.
Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти.
към беседата >>
Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам.
Един човек може да ти бъде верен само в даден случай. Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя. За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас. Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие.
Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам.
Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино. Аз пак няма да ви услужа. Това не значи, че любовта ми към вас е по-малко, отколкото ако бях ви услужил.
към беседата >>
После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена?
И след това трябва да я плащам на човека. Взех да си мисля кой може да е влизал. Седя спокойно и размишлявам. Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата. Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата.
После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена?
По никой начин не бих могъл да го убедя. Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата. Аз не се рових да търся много. Казах им да не си играят с мене и да донесат полицата. Иначе щях да заведа дело против тях.
към беседата >>
Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“.
„Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“? Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви. Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова.
Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“.
Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4.
към беседата >>
Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас?
Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя. За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас. Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам.
Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас?
Или ако дойдете при мене и искате вино. Аз пак няма да ви услужа. Това не значи, че любовта ми към вас е по-малко, отколкото ако бях ви услужил.
към беседата >>
По никой начин не бих могъл да го убедя.
Взех да си мисля кой може да е влизал. Седя спокойно и размишлявам. Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата. Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата. После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена?
По никой начин не бих могъл да го убедя.
Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата. Аз не се рових да търся много. Казах им да не си играят с мене и да донесат полицата. Иначе щях да заведа дело против тях.
към беседата >>
Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори.
„Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“? Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви. Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“.
Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори.
Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4. А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните.
към беседата >>
Или ако дойдете при мене и искате вино.
За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас. Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас?
Или ако дойдете при мене и искате вино.
Аз пак няма да ви услужа. Това не значи, че любовта ми към вас е по-малко, отколкото ако бях ви услужил.
към беседата >>
Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата.
Седя спокойно и размишлявам. Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата. Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата. После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена? По никой начин не бих могъл да го убедя.
Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата.
Аз не се рових да търся много. Казах им да не си играят с мене и да донесат полицата. Иначе щях да заведа дело против тях.
към беседата >>
Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре.
„Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“? Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви. Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори.
Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре.
Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4. А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, o, и.
към беседата >>
Аз пак няма да ви услужа.
Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино.
Аз пак няма да ви услужа.
Това не значи, че любовта ми към вас е по-малко, отколкото ако бях ви услужил.
към беседата >>
Аз не се рових да търся много.
Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата. Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата. После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена? По никой начин не бих могъл да го убедя. Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата.
Аз не се рових да търся много.
Казах им да не си играят с мене и да донесат полицата. Иначе щях да заведа дело против тях.
към беседата >>
Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие.
Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви. Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре.
Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие.
И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4. А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, o, и. Тази дума е силна.
към беседата >>
Това не значи, че любовта ми към вас е по-малко, отколкото ако бях ви услужил.
Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино. Аз пак няма да ви услужа.
Това не значи, че любовта ми към вас е по-малко, отколкото ако бях ви услужил.
към беседата >>
Казах им да не си играят с мене и да донесат полицата.
Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата. После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена? По никой начин не бих могъл да го убедя. Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата. Аз не се рових да търся много.
Казах им да не си играят с мене и да донесат полицата.
Иначе щях да заведа дело против тях.
към беседата >>
И четвъртата буква се повтаря два пъти.
Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие.
И четвъртата буква се повтаря два пъти.
Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4. А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, o, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи.
към беседата >>
Следователно да обичаш един човек, това не значи, че трябва да му услужваш във всички негови желания.
Следователно да обичаш един човек, това не значи, че трябва да му услужваш във всички негови желания.
Ако пък му дам всичко, каквото иска, тогава ще кажа: „Ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността на своите желания. Ти няма да ме държиш отговорен за своите постъпки.“
към беседата >>
Иначе щях да заведа дело против тях.
После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена? По никой начин не бих могъл да го убедя. Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата. Аз не се рових да търся много. Казах им да не си играят с мене и да донесат полицата.
Иначе щях да заведа дело против тях.
към беседата >>
Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4.
Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти.
Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4.
А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, o, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва едно А, или едно О, или едно И, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване.
към беседата >>
Ако пък му дам всичко, каквото иска, тогава ще кажа: „Ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността на своите желания.
Следователно да обичаш един човек, това не значи, че трябва да му услужваш във всички негови желания.
Ако пък му дам всичко, каквото иска, тогава ще кажа: „Ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността на своите желания.
Ти няма да ме държиш отговорен за своите постъпки.“
към беседата >>
Казвам: Често вие имате пълно доверие на някои, които могат да създадат ред интриги.
Казвам: Често вие имате пълно доверие на някои, които могат да създадат ред интриги.
Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро. Имаш лош мъж – за добро е. Имаш лоша жена – за добро е. Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е.
към беседата >>
А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните.
Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4.
А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните.
Те са буквите а, o, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва едно А, или едно О, или едно И, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване. Тогава идат вече онези полугласни букви.
към беседата >>
Ти няма да ме държиш отговорен за своите постъпки.“
Следователно да обичаш един човек, това не значи, че трябва да му услужваш във всички негови желания. Ако пък му дам всичко, каквото иска, тогава ще кажа: „Ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността на своите желания.
Ти няма да ме държиш отговорен за своите постъпки.“
към беседата >>
Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро.
Казвам: Често вие имате пълно доверие на някои, които могат да създадат ред интриги.
Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро.
Имаш лош мъж – за добро е. Имаш лоша жена – за добро е. Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде?
към беседата >>
Те са буквите а, o, и.
Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4. А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните.
Те са буквите а, o, и.
Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва едно А, или едно О, или едно И, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване. Тогава идат вече онези полугласни букви.
към беседата >>
И Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки.
И Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки.
Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така? “ Хората сами си създават нещастия. Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна. Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена. Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата?
към беседата >>
Имаш лош мъж – за добро е.
Казвам: Често вие имате пълно доверие на някои, които могат да създадат ред интриги. Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро.
Имаш лош мъж – за добро е.
Имаш лоша жена – за добро е. Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде? За благословение.
към беседата >>
Тази дума е силна.
Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4. А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, o, и.
Тази дума е силна.
Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва едно А, или едно О, или едно И, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване. Тогава идат вече онези полугласни букви.
към беседата >>
Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така?
И Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки.
Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така?
“ Хората сами си създават нещастия. Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна. Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена. Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата? Тази жена се заблуждава.
към беседата >>
Имаш лоша жена – за добро е.
Казвам: Често вие имате пълно доверие на някои, които могат да създадат ред интриги. Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро. Имаш лош мъж – за добро е.
Имаш лоша жена – за добро е.
Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде? За благословение. Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение.
към беседата >>
Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи.
И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4. А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, o, и. Тази дума е силна.
Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи.
Щом на твоята вяра липсва едно А, или едно О, или едно И, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване. Тогава идат вече онези полугласни букви.
към беседата >>
“ Хората сами си създават нещастия.
И Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така?
“ Хората сами си създават нещастия.
Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна. Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена. Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата? Тази жена се заблуждава. Силата на човека не седи във външната му красота.
към беседата >>
Имаш лош син – за добро е.
Казвам: Често вие имате пълно доверие на някои, които могат да създадат ред интриги. Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро. Имаш лош мъж – за добро е. Имаш лоша жена – за добро е.
Имаш лош син – за добро е.
Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде? За благословение. Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение. Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение.
към беседата >>
Щом на твоята вяра липсва едно А, или едно О, или едно И, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване.
Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4. А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, o, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи.
Щом на твоята вяра липсва едно А, или едно О, или едно И, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване.
Тогава идат вече онези полугласни букви.
към беседата >>
Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна.
И Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така? “ Хората сами си създават нещастия.
Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна.
Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена. Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата? Тази жена се заблуждава. Силата на човека не седи във външната му красота. Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила.
към беседата >>
Имаш лоша дъщеря – за добро е.
Казвам: Често вие имате пълно доверие на някои, които могат да създадат ред интриги. Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро. Имаш лош мъж – за добро е. Имаш лоша жена – за добро е. Имаш лош син – за добро е.
Имаш лоша дъщеря – за добро е.
Като дойде добрият син, за какво иде? За благословение. Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение. Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение. Като държите тази философия в ума си, ще ви олекне.
към беседата >>
Тогава идат вече онези полугласни букви.
А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, o, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва едно А, или едно О, или едно И, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване.
Тогава идат вече онези полугласни букви.
към беседата >>
Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена.
И Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така? “ Хората сами си създават нещастия. Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна.
Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена.
Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата? Тази жена се заблуждава. Силата на човека не седи във външната му красота. Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила. Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло?
към беседата >>
Като дойде добрият син, за какво иде?
Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро. Имаш лош мъж – за добро е. Имаш лоша жена – за добро е. Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е.
Като дойде добрият син, за какво иде?
За благословение. Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение. Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение. Като държите тази философия в ума си, ще ви олекне.
към беседата >>
Най-голяма вяра човек има в себе си.
Най-голяма вяра човек има в себе си.
Някой път човек се разколебава и в себе си, но главно ще изхождате от вярата в себе си. Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг. Понякога той преувеличава нещата. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва, така става.
към беседата >>
Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата?
И Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така? “ Хората сами си създават нещастия. Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна. Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена.
Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата?
Тази жена се заблуждава. Силата на човека не седи във външната му красота. Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила. Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло? Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря?
към беседата >>
За благословение.
Имаш лош мъж – за добро е. Имаш лоша жена – за добро е. Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде?
За благословение.
Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение. Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение. Като държите тази философия в ума си, ще ви олекне.
към беседата >>
Някой път човек се разколебава и в себе си, но главно ще изхождате от вярата в себе си.
Най-голяма вяра човек има в себе си.
Някой път човек се разколебава и в себе си, но главно ще изхождате от вярата в себе си.
Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг. Понякога той преувеличава нещата. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва, така става. Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане.
към беседата >>
Тази жена се заблуждава.
Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така? “ Хората сами си създават нещастия. Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна. Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена. Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата?
Тази жена се заблуждава.
Силата на човека не седи във външната му красота. Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила. Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло? Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря? Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя.
към беседата >>
Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение.
Имаш лоша жена – за добро е. Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде? За благословение.
Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение.
Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение. Като държите тази философия в ума си, ще ви олекне.
към беседата >>
Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг.
Най-голяма вяра човек има в себе си. Някой път човек се разколебава и в себе си, но главно ще изхождате от вярата в себе си.
Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг.
Понякога той преувеличава нещата. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва, така става. Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане. И като не стане, започвате да се обезверявате.
към беседата >>
Силата на човека не седи във външната му красота.
“ Хората сами си създават нещастия. Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна. Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена. Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата? Тази жена се заблуждава.
Силата на човека не седи във външната му красота.
Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила. Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло? Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря? Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя. Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ.
към беседата >>
Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение.
Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде? За благословение. Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение.
Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение.
Като държите тази философия в ума си, ще ви олекне.
към беседата >>
Понякога той преувеличава нещата.
Най-голяма вяра човек има в себе си. Някой път човек се разколебава и в себе си, но главно ще изхождате от вярата в себе си. Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг.
Понякога той преувеличава нещата.
Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва, така става. Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане. И като не стане, започвате да се обезверявате. Не само вие имате основание да се обезверявате.
към беседата >>
Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила.
Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна. Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена. Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата? Тази жена се заблуждава. Силата на човека не седи във външната му красота.
Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила.
Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло? Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря? Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя. Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ. Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава?
към беседата >>
Като държите тази философия в ума си, ще ви олекне.
Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде? За благословение. Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение. Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение.
Като държите тази философия в ума си, ще ви олекне.
към беседата >>
Някога човек вярва, че силата му е много голяма.
Най-голяма вяра човек има в себе си. Някой път човек се разколебава и в себе си, но главно ще изхождате от вярата в себе си. Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг. Понякога той преувеличава нещата.
Някога човек вярва, че силата му е много голяма.
И каквото вярва, така става. Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане. И като не стане, започвате да се обезверявате. Не само вие имате основание да се обезверявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали.
към беседата >>
Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло?
Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена. Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата? Тази жена се заблуждава. Силата на човека не седи във външната му красота. Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила.
Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло?
Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря? Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя. Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ. Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава? Колкото и да е хубав цветът на материята, ако качеството му не е добро, той не може да радва човека.
към беседата >>
Казвате: „Лесно се говори, но мъчно се прави.“ Лесно се говори, но и мъчно се говори.
Казвате: „Лесно се говори, но мъчно се прави.“ Лесно се говори, но и мъчно се говори.
Не мислете, че сега ми е лесно да ви говоря. Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря? Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити. И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето. Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде.
към беседата >>
И каквото вярва, така става.
Най-голяма вяра човек има в себе си. Някой път човек се разколебава и в себе си, но главно ще изхождате от вярата в себе си. Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг. Понякога той преувеличава нещата. Някога човек вярва, че силата му е много голяма.
И каквото вярва, така става.
Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане. И като не стане, започвате да се обезверявате. Не само вие имате основание да се обезверявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е.
към беседата >>
Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря?
Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата? Тази жена се заблуждава. Силата на човека не седи във външната му красота. Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила. Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло?
Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря?
Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя. Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ. Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава? Колкото и да е хубав цветът на материята, ако качеството му не е добро, той не може да радва човека. Като се разгледа материята под микроскоп, може да се види дали е вълна или памук.
към беседата >>
Не мислете, че сега ми е лесно да ви говоря.
Казвате: „Лесно се говори, но мъчно се прави.“ Лесно се говори, но и мъчно се говори.
Не мислете, че сега ми е лесно да ви говоря.
Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря? Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити. И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето. Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде. Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето.
към беседата >>
Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане.
Някой път човек се разколебава и в себе си, но главно ще изхождате от вярата в себе си. Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг. Понякога той преувеличава нещата. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва, така става.
Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане.
И като не стане, започвате да се обезверявате. Не само вие имате основание да се обезверявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е. предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало.
към беседата >>
Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя.
Тази жена се заблуждава. Силата на човека не седи във външната му красота. Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила. Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло? Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря?
Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя.
Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ. Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава? Колкото и да е хубав цветът на материята, ако качеството му не е добро, той не може да радва човека. Като се разгледа материята под микроскоп, може да се види дали е вълна или памук.
към беседата >>
Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря?
Казвате: „Лесно се говори, но мъчно се прави.“ Лесно се говори, но и мъчно се говори. Не мислете, че сега ми е лесно да ви говоря.
Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря?
Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити. И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето. Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде. Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето. И без моята заповед Земята се върти около Слънцето, около своята ос; пък и Месечината се върти около Земята все без моя заповед.
към беседата >>
И като не стане, започвате да се обезверявате.
Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг. Понякога той преувеличава нещата. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва, така става. Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане.
И като не стане, започвате да се обезверявате.
Не само вие имате основание да се обезверявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е. предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало. Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне.
към беседата >>
Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ.
Силата на човека не седи във външната му красота. Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила. Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло? Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря? Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя.
Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ.
Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава? Колкото и да е хубав цветът на материята, ако качеството му не е добро, той не може да радва човека. Като се разгледа материята под микроскоп, може да се види дали е вълна или памук.
към беседата >>
Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити.
Казвате: „Лесно се говори, но мъчно се прави.“ Лесно се говори, но и мъчно се говори. Не мислете, че сега ми е лесно да ви говоря. Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря?
Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити.
И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето. Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде. Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето. И без моята заповед Земята се върти около Слънцето, около своята ос; пък и Месечината се върти около Земята все без моя заповед. Хората се раждат и умират пак без моя заповед.
към беседата >>
Не само вие имате основание да се обезверявате.
Понякога той преувеличава нещата. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва, така става. Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане. И като не стане, започвате да се обезверявате.
Не само вие имате основание да се обезверявате.
В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е. предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало. Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне. Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна.
към беседата >>
Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава?
Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила. Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло? Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря? Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя. Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ.
Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава?
Колкото и да е хубав цветът на материята, ако качеството му не е добро, той не може да радва човека. Като се разгледа материята под микроскоп, може да се види дали е вълна или памук.
към беседата >>
И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето.
Казвате: „Лесно се говори, но мъчно се прави.“ Лесно се говори, но и мъчно се говори. Не мислете, че сега ми е лесно да ви говоря. Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря? Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити.
И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето.
Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде. Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето. И без моята заповед Земята се върти около Слънцето, около своята ос; пък и Месечината се върти около Земята все без моя заповед. Хората се раждат и умират пак без моя заповед.
към беседата >>
В древността някои от видните пророци са се обезверявали.
Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва, така става. Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане. И като не стане, започвате да се обезверявате. Не само вие имате основание да се обезверявате.
В древността някои от видните пророци са се обезверявали.
Те са проповядвали, т.е. предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало. Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне. Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна. Така е хроникирано в Библията.
към беседата >>
Колкото и да е хубав цветът на материята, ако качеството му не е добро, той не може да радва човека.
Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло? Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря? Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя. Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ. Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава?
Колкото и да е хубав цветът на материята, ако качеството му не е добро, той не може да радва човека.
Като се разгледа материята под микроскоп, може да се види дали е вълна или памук.
към беседата >>
Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде.
Казвате: „Лесно се говори, но мъчно се прави.“ Лесно се говори, но и мъчно се говори. Не мислете, че сега ми е лесно да ви говоря. Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря? Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити. И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето.
Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде.
Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето. И без моята заповед Земята се върти около Слънцето, около своята ос; пък и Месечината се върти около Земята все без моя заповед. Хората се раждат и умират пак без моя заповед.
към беседата >>
Те са проповядвали, т.е.
И каквото вярва, така става. Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане. И като не стане, започвате да се обезверявате. Не само вие имате основание да се обезверявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали.
Те са проповядвали, т.е.
предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало. Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне. Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна. Така е хроникирано в Библията. Много работи, които са предсказани, са станали, но много работи не са станали.
към беседата >>
Като се разгледа материята под микроскоп, може да се види дали е вълна или памук.
Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря? Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя. Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ. Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава? Колкото и да е хубав цветът на материята, ако качеството му не е добро, той не може да радва човека.
Като се разгледа материята под микроскоп, може да се види дали е вълна или памук.
към беседата >>
Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето.
Не мислете, че сега ми е лесно да ви говоря. Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря? Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити. И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето. Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде.
Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето.
И без моята заповед Земята се върти около Слънцето, около своята ос; пък и Месечината се върти около Земята все без моя заповед. Хората се раждат и умират пак без моя заповед.
към беседата >>
предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало.
Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане. И като не стане, започвате да се обезверявате. Не само вие имате основание да се обезверявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е.
предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало.
Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне. Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна. Така е хроникирано в Библията. Много работи, които са предсказани, са станали, но много работи не са станали.
към беседата >>
Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека.
Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека.
Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме. Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш. Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш.
към беседата >>
И без моята заповед Земята се върти около Слънцето, около своята ос; пък и Месечината се върти около Земята все без моя заповед.
Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря? Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити. И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето. Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде. Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето.
И без моята заповед Земята се върти около Слънцето, около своята ос; пък и Месечината се върти около Земята все без моя заповед.
Хората се раждат и умират пак без моя заповед.
към беседата >>
Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне.
И като не стане, започвате да се обезверявате. Не само вие имате основание да се обезверявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е. предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало.
Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне.
Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна. Така е хроникирано в Библията. Много работи, които са предсказани, са станали, но много работи не са станали.
към беседата >>
Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме.
Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека.
Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме.
Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш. Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш.
към беседата >>
Хората се раждат и умират пак без моя заповед.
Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити. И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето. Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде. Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето. И без моята заповед Земята се върти около Слънцето, около своята ос; пък и Месечината се върти около Земята все без моя заповед.
Хората се раждат и умират пак без моя заповед.
към беседата >>
Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна.
Не само вие имате основание да се обезверявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е. предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало. Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне.
Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна.
Така е хроникирано в Библията. Много работи, които са предсказани, са станали, но много работи не са станали.
към беседата >>
Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал.
Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека. Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме.
Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал.
Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш. Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш. Парите развращават човека.
към беседата >>
Някои ще кажат, че вярват в Бога.
Някои ще кажат, че вярват в Бога.
Не, аз ви говоря сега по човешки. Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание. Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето? Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето. Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето.
към беседата >>
Така е хроникирано в Библията.
В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е. предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало. Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне. Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна.
Така е хроникирано в Библията.
Много работи, които са предсказани, са станали, но много работи не са станали.
към беседата >>
Има закони, които по никой начин не могат да се отменят.
Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека. Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме. Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал.
Има закони, които по никой начин не могат да се отменят.
За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш. Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш. Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията.
към беседата >>
Не, аз ви говоря сега по човешки.
Някои ще кажат, че вярват в Бога.
Не, аз ви говоря сега по човешки.
Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание. Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето? Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето. Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето. Пиша романи, приказки за Слънцето.
към беседата >>
Много работи, които са предсказани, са станали, но много работи не са станали.
Те са проповядвали, т.е. предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало. Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне. Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна. Така е хроникирано в Библията.
Много работи, които са предсказани, са станали, но много работи не са станали.
към беседата >>
За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш.
Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека. Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме. Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят.
За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш.
Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш. Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания.
към беседата >>
Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание.
Някои ще кажат, че вярват в Бога. Не, аз ви говоря сега по човешки.
Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание.
Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето? Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето. Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето. Пиша романи, приказки за Слънцето. Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате.
към беседата >>
Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието.
Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието.
Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света. Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ. Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си. От времето на Моисея до Христа вярата се различава.
към беседата >>
Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш.
Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека. Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме. Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш.
Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш.
Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш. Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията.
към беседата >>
Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето?
Някои ще кажат, че вярват в Бога. Не, аз ви говоря сега по човешки. Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание.
Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето?
Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето. Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето. Пиша романи, приказки за Слънцето. Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате. Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето.
към беседата >>
Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света.
Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието.
Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света.
Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ. Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си. От времето на Моисея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата.
към беседата >>
Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш.
Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме. Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш. Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш.
Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш.
Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат.
към беседата >>
Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето.
Някои ще кажат, че вярват в Бога. Не, аз ви говоря сега по човешки. Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание. Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето?
Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето.
Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето. Пиша романи, приказки за Слънцето. Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате. Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го направил.
към беседата >>
Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ.
Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието. Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света.
Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ.
Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си. От времето на Моисея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата.
към беседата >>
Парите развращават човека.
Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш. Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш.
Парите развращават човека.
После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат.
към беседата >>
Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето.
Някои ще кажат, че вярват в Бога. Не, аз ви говоря сега по човешки. Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание. Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето? Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето.
Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето.
Пиша романи, приказки за Слънцето. Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате. Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го направил. Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох.
към беседата >>
Вярата не се проявява всякога.
Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието. Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света. Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ.
Вярата не се проявява всякога.
Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си. От времето на Моисея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата. Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате.
към беседата >>
После ти влизаш в сиромашията.
Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш. Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш. Парите развращават човека.
После ти влизаш в сиромашията.
Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат. Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората.
към беседата >>
Пиша романи, приказки за Слънцето.
Не, аз ви говоря сега по човешки. Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание. Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето? Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето. Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето.
Пиша романи, приказки за Слънцето.
Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате. Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го направил. Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох. И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз.
към беседата >>
Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си.
Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието. Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света. Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ. Вярата не се проявява всякога.
Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си.
От времето на Моисея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата. Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате. Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение.
към беседата >>
Сиромашията е място, дето човек придобива знания.
За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш. Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш. Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията.
Сиромашията е място, дето човек придобива знания.
В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат. Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората. Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията, за да ни изпита.
към беседата >>
Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате.
Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание. Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето? Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето. Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето. Пиша романи, приказки за Слънцето.
Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате.
Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го направил. Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох. И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз. И вие сте поискали, и сте дошли.
към беседата >>
От времето на Моисея до Христа вярата се различава.
Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието. Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света. Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ. Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си.
От времето на Моисея до Христа вярата се различава.
Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата. Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате. Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение. Моисей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци.
към беседата >>
В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията.
Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш. Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания.
В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията.
В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат. Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората. Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията, за да ни изпита.
към беседата >>
Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето.
Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето? Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето. Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето. Пиша романи, приказки за Слънцето. Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате.
Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето.
Всичко, което съм поискал, аз съм го направил. Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох. И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз. И вие сте поискали, и сте дошли. Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие.
към беседата >>
Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата.
Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света. Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ. Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си. От времето на Моисея до Христа вярата се различава.
Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата.
Той създаде епоха на вярата. Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате. Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение. Моисей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации, няма никакви граници.
към беседата >>
В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат.
Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш. Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията.
В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат.
Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат. Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората. Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията, за да ни изпита.
към беседата >>
Всичко, което съм поискал, аз съм го направил.
Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето. Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето. Пиша романи, приказки за Слънцето. Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате. Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето.
Всичко, което съм поискал, аз съм го направил.
Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох. И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз. И вие сте поискали, и сте дошли. Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие. Де е вашата слабост тогава?
към беседата >>
Той създаде епоха на вярата.
Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ. Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си. От времето на Моисея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата.
Той създаде епоха на вярата.
Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате. Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение. Моисей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации, няма никакви граници.
към беседата >>
Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат.
Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат.
Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат.
Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората. Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията, за да ни изпита.
към беседата >>
Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох.
Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето. Пиша романи, приказки за Слънцето. Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате. Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го направил.
Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох.
И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз. И вие сте поискали, и сте дошли. Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие. Де е вашата слабост тогава? Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида.
към беседата >>
Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате.
Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си. От времето на Моисея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата.
Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате.
Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение. Моисей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации, няма никакви граници.
към беседата >>
Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората.
После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат.
Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората.
Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията, за да ни изпита.
към беседата >>
И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз.
Пиша романи, приказки за Слънцето. Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате. Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го направил. Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох.
И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз.
И вие сте поискали, и сте дошли. Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие. Де е вашата слабост тогава? Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида. Първото положение можете да оспорите, но второто положение?
към беседата >>
Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение.
Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си. От времето на Моисея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата. Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате.
Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение.
Моисей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации, няма никакви граници.
към беседата >>
Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията, за да ни изпита.
Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат. Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората.
Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията, за да ни изпита.
към беседата >>
И вие сте поискали, и сте дошли.
Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате. Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го направил. Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох. И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз.
И вие сте поискали, и сте дошли.
Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие. Де е вашата слабост тогава? Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида. Първото положение можете да оспорите, но второто положение? Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте.
към беседата >>
Моисей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци.
От времето на Моисея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата. Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате. Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение.
Моисей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци.
Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации, няма никакви граници.
към беседата >>
Вие виждали ли сте бедни хора богати и богати – бедни?
Вие виждали ли сте бедни хора богати и богати – бедни?
Виждали ли сте някога как се отнасят жената и децата в някое семейство със своя баща? Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание. Те го считат като будала. Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв. Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост.
към беседата >>
Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие.
Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го направил. Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох. И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз. И вие сте поискали, и сте дошли.
Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие.
Де е вашата слабост тогава? Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида. Първото положение можете да оспорите, но второто положение? Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте. Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате?
към беседата >>
Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации, няма никакви граници.
Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата. Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате. Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение. Моисей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци.
Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации, няма никакви граници.
към беседата >>
Виждали ли сте някога как се отнасят жената и децата в някое семейство със своя баща?
Вие виждали ли сте бедни хора богати и богати – бедни?
Виждали ли сте някога как се отнасят жената и децата в някое семейство със своя баща?
Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание. Те го считат като будала. Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв. Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост. Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал.
към беседата >>
Де е вашата слабост тогава?
Всичко, което съм поискал, аз съм го направил. Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох. И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз. И вие сте поискали, и сте дошли. Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие.
Де е вашата слабост тогава?
Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида. Първото положение можете да оспорите, но второто положение? Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте. Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате? Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето?
към беседата >>
Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват, има нещо неразбрано.
Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват, има нещо неразбрано.
Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми? Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия? Вземете, има ли някой черен светия? Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли.
към беседата >>
Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание.
Вие виждали ли сте бедни хора богати и богати – бедни? Виждали ли сте някога как се отнасят жената и децата в някое семейство със своя баща?
Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание.
Те го считат като будала. Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв. Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост. Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал. Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала.
към беседата >>
Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида.
Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох. И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз. И вие сте поискали, и сте дошли. Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие. Де е вашата слабост тогава?
Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида.
Първото положение можете да оспорите, но второто положение? Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте. Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате? Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята.
към беседата >>
Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми?
Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват, има нещо неразбрано.
Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми?
Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия? Вземете, има ли някой черен светия? Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия.
към беседата >>
Те го считат като будала.
Вие виждали ли сте бедни хора богати и богати – бедни? Виждали ли сте някога как се отнасят жената и децата в някое семейство със своя баща? Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание.
Те го считат като будала.
Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв. Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост. Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал. Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала. Жена му живее с човек, когото не познава.
към беседата >>
Първото положение можете да оспорите, но второто положение?
И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз. И вие сте поискали, и сте дошли. Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие. Де е вашата слабост тогава? Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида.
Първото положение можете да оспорите, но второто положение?
Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте. Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате? Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята. А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята.
към беседата >>
Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия?
Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват, има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми?
Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия?
Вземете, има ли някой черен светия? Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен?
към беседата >>
Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв.
Вие виждали ли сте бедни хора богати и богати – бедни? Виждали ли сте някога как се отнасят жената и децата в някое семейство със своя баща? Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание. Те го считат като будала.
Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв.
Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост. Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал. Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала. Жена му живее с човек, когото не познава. Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея.
към беседата >>
Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте.
И вие сте поискали, и сте дошли. Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие. Де е вашата слабост тогава? Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида. Първото положение можете да оспорите, но второто положение?
Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте.
Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате? Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята. А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята. Тази е разликата само.
към беседата >>
Вземете, има ли някой черен светия?
Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват, има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми? Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия?
Вземете, има ли някой черен светия?
Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват.
към беседата >>
Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост.
Вие виждали ли сте бедни хора богати и богати – бедни? Виждали ли сте някога как се отнасят жената и децата в някое семейство със своя баща? Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание. Те го считат като будала. Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв.
Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост.
Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал. Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала. Жена му живее с човек, когото не познава. Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея. И тогава тя казва: „Отде ми даде Господ този мъж, да се мъча с него?
към беседата >>
Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате?
Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие. Де е вашата слабост тогава? Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида. Първото положение можете да оспорите, но второто положение? Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте.
Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате?
Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята. А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята. Тази е разликата само. Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето.
към беседата >>
Коя църква днес познава някой черен светия?
Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват, има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми? Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия? Вземете, има ли някой черен светия?
Коя църква днес познава някой черен светия?
Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта.
към беседата >>
Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал.
Виждали ли сте някога как се отнасят жената и децата в някое семейство със своя баща? Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание. Те го считат като будала. Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв. Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост.
Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал.
Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала. Жена му живее с човек, когото не познава. Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея. И тогава тя казва: „Отде ми даде Господ този мъж, да се мъча с него? “
към беседата >>
Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето?
Де е вашата слабост тогава? Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида. Първото положение можете да оспорите, но второто положение? Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте. Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате?
Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето?
Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята. А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята. Тази е разликата само. Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето. Всички неща стават по Закона на Любовта.
към беседата >>
Всички светии са все бели, все светли.
Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват, има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми? Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия? Вземете, има ли някой черен светия? Коя църква днес познава някой черен светия?
Всички светии са все бели, все светли.
Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви.
към беседата >>
Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала.
Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание. Те го считат като будала. Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв. Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост. Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал.
Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала.
Жена му живее с човек, когото не познава. Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея. И тогава тя казва: „Отде ми даде Господ този мъж, да се мъча с него? “
към беседата >>
Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята.
Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида. Първото положение можете да оспорите, но второто положение? Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте. Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате? Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето?
Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята.
А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята. Тази е разликата само. Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето. Всички неща стават по Закона на Любовта. Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв.
към беседата >>
Значи черният човек не може да бъде светия.
Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми? Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия? Вземете, има ли някой черен светия? Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли.
Значи черният човек не може да бъде светия.
Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви. Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят.
към беседата >>
Жена му живее с човек, когото не познава.
Те го считат като будала. Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв. Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост. Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал. Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала.
Жена му живее с човек, когото не познава.
Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея. И тогава тя казва: „Отде ми даде Господ този мъж, да се мъча с него? “
към беседата >>
А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята.
Първото положение можете да оспорите, но второто положение? Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте. Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате? Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята.
А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята.
Тази е разликата само. Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето. Всички неща стават по Закона на Любовта. Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв. Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден.
към беседата >>
Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен?
Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия? Вземете, има ли някой черен светия? Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия.
Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен?
Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви. Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят. Турците обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“
към беседата >>
Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея.
Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв. Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост. Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал. Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала. Жена му живее с човек, когото не познава.
Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея.
И тогава тя казва: „Отде ми даде Господ този мъж, да се мъча с него? “
към беседата >>
Тази е разликата само.
Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте. Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате? Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята. А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята.
Тази е разликата само.
Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето. Всички неща стават по Закона на Любовта. Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв. Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден. Същото се отнася и към живота.
към беседата >>
Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват.
Вземете, има ли някой черен светия? Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен?
Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват.
Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви. Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят. Турците обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“
към беседата >>
И тогава тя казва: „Отде ми даде Господ този мъж, да се мъча с него?
Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост. Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал. Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала. Жена му живее с човек, когото не познава. Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея.
И тогава тя казва: „Отде ми даде Господ този мъж, да се мъча с него?
“
към беседата >>
Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето.
Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате? Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята. А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята. Тази е разликата само.
Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето.
Всички неща стават по Закона на Любовта. Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв. Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден. Същото се отнася и към живота. Ако любовта ви към живота не е толкова силна, и животът ви няма да бъде много добър.
към беседата >>
Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта.
Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват.
Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта.
Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви. Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят. Турците обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“
към беседата >>
“
Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал. Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала. Жена му живее с човек, когото не познава. Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея. И тогава тя казва: „Отде ми даде Господ този мъж, да се мъча с него?
“
към беседата >>
Всички неща стават по Закона на Любовта.
Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята. А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята. Тази е разликата само. Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето.
Всички неща стават по Закона на Любовта.
Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв. Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден. Същото се отнася и към живота. Ако любовта ви към живота не е толкова силна, и животът ви няма да бъде много добър.
към беседата >>
Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви.
Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта.
Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви.
Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят. Турците обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“
към беседата >>
Къде е пробният камък сега?
Къде е пробният камък сега?
Изследвайте човешките души. Всяка душа е един велик свят. Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят. Месечината, Венера са забулени за човешките очи. Юпитер се намира в огнено състояние.
към беседата >>
Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв.
Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята. А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята. Тази е разликата само. Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето. Всички неща стават по Закона на Любовта.
Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв.
Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден. Същото се отнася и към живота. Ако любовта ви към живота не е толкова силна, и животът ви няма да бъде много добър.
към беседата >>
Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят.
Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви.
Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят.
Турците обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“
към беседата >>
Изследвайте човешките души.
Къде е пробният камък сега?
Изследвайте човешките души.
Всяка душа е един велик свят. Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят. Месечината, Венера са забулени за човешките очи. Юпитер се намира в огнено състояние. Сатурн е студен, той има обръчи около себе си.
към беседата >>
Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден.
А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята. Тази е разликата само. Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето. Всички неща стават по Закона на Любовта. Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв.
Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден.
Същото се отнася и към живота. Ако любовта ви към живота не е толкова силна, и животът ви няма да бъде много добър.
към беседата >>
Турците обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“
Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви. Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят.
Турците обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“
към беседата >>
Всяка душа е един велик свят.
Къде е пробният камък сега? Изследвайте човешките души.
Всяка душа е един велик свят.
Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят. Месечината, Венера са забулени за човешките очи. Юпитер се намира в огнено състояние. Сатурн е студен, той има обръчи около себе си. Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил.
към беседата >>
Същото се отнася и към живота.
Тази е разликата само. Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето. Всички неща стават по Закона на Любовта. Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв. Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден.
Същото се отнася и към живота.
Ако любовта ви към живота не е толкова силна, и животът ви няма да бъде много добър.
към беседата >>
Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение.
Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение.
Ако засегна положението ви, ще кажете: „Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили? “ Досега вие сте правили само проба в женитбата. Никой от вас не е женен. Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие. Сегашната женитба е само учреждение – нищо повече.
към беседата >>
Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят.
Къде е пробният камък сега? Изследвайте човешките души. Всяка душа е един велик свят.
Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят.
Месечината, Венера са забулени за човешките очи. Юпитер се намира в огнено състояние. Сатурн е студен, той има обръчи около себе си. Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил. След няколко години ние можем да видим тези венци.
към беседата >>
Ако любовта ви към живота не е толкова силна, и животът ви няма да бъде много добър.
Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето. Всички неща стават по Закона на Любовта. Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв. Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден. Същото се отнася и към живота.
Ако любовта ви към живота не е толкова силна, и животът ви няма да бъде много добър.
към беседата >>
Ако засегна положението ви, ще кажете: „Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили?
Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение.
Ако засегна положението ви, ще кажете: „Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили?
“ Досега вие сте правили само проба в женитбата. Никой от вас не е женен. Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие. Сегашната женитба е само учреждение – нищо повече.
към беседата >>
Месечината, Венера са забулени за човешките очи.
Къде е пробният камък сега? Изследвайте човешките души. Всяка душа е един велик свят. Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят.
Месечината, Венера са забулени за човешките очи.
Юпитер се намира в огнено състояние. Сатурн е студен, той има обръчи около себе си. Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил. След няколко години ние можем да видим тези венци. Те се губят и явяват периодически.
към беседата >>
„Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред.
„Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред.
Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала.
към беседата >>
“ Досега вие сте правили само проба в женитбата.
Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Ако засегна положението ви, ще кажете: „Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили?
“ Досега вие сте правили само проба в женитбата.
Никой от вас не е женен. Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие. Сегашната женитба е само учреждение – нищо повече.
към беседата >>
Юпитер се намира в огнено състояние.
Къде е пробният камък сега? Изследвайте човешките души. Всяка душа е един велик свят. Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят. Месечината, Венера са забулени за човешките очи.
Юпитер се намира в огнено състояние.
Сатурн е студен, той има обръчи около себе си. Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил. След няколко години ние можем да видим тези венци. Те се губят и явяват периодически. Това е едно оптическо положение, което той приема в своето движение.
към беседата >>
Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред.
„Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред.
Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред.
Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала. В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата.
към беседата >>
Никой от вас не е женен.
Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Ако засегна положението ви, ще кажете: „Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили? “ Досега вие сте правили само проба в женитбата.
Никой от вас не е женен.
Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие. Сегашната женитба е само учреждение – нищо повече.
към беседата >>
Сатурн е студен, той има обръчи около себе си.
Изследвайте човешките души. Всяка душа е един велик свят. Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят. Месечината, Венера са забулени за човешките очи. Юпитер се намира в огнено състояние.
Сатурн е студен, той има обръчи около себе си.
Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил. След няколко години ние можем да видим тези венци. Те се губят и явяват периодически. Това е едно оптическо положение, което той приема в своето движение.
към беседата >>
Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее.
„Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред.
Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее.
Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала. В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата. Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея.
към беседата >>
Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие.
Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Ако засегна положението ви, ще кажете: „Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили? “ Досега вие сте правили само проба в женитбата. Никой от вас не е женен.
Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие.
Сегашната женитба е само учреждение – нищо повече.
към беседата >>
Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил.
Всяка душа е един велик свят. Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят. Месечината, Венера са забулени за човешките очи. Юпитер се намира в огнено състояние. Сатурн е студен, той има обръчи около себе си.
Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил.
След няколко години ние можем да видим тези венци. Те се губят и явяват периодически. Това е едно оптическо положение, което той приема в своето движение.
към беседата >>
Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане.
„Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее.
Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане.
Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала. В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата. Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея. Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия.
към беседата >>
Сегашната женитба е само учреждение – нищо повече.
Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Ако засегна положението ви, ще кажете: „Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили? “ Досега вие сте правили само проба в женитбата. Никой от вас не е женен. Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие.
Сегашната женитба е само учреждение – нищо повече.
към беседата >>
След няколко години ние можем да видим тези венци.
Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят. Месечината, Венера са забулени за човешките очи. Юпитер се намира в огнено състояние. Сатурн е студен, той има обръчи около себе си. Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил.
След няколко години ние можем да видим тези венци.
Те се губят и явяват периодически. Това е едно оптическо положение, което той приема в своето движение.
към беседата >>
Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си.
„Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане.
Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си.
Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала. В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата. Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея. Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия.
към беседата >>
Според мене истинска женитба, т.е.
Според мене истинска женитба, т.е.
женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си. Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро.
към беседата >>
Те се губят и явяват периодически.
Месечината, Венера са забулени за човешките очи. Юпитер се намира в огнено състояние. Сатурн е студен, той има обръчи около себе си. Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил. След няколко години ние можем да видим тези венци.
Те се губят и явяват периодически.
Това е едно оптическо положение, което той приема в своето движение.
към беседата >>
Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала.
„Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си.
Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала.
В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата. Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея. Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия.
към беседата >>
женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си.
Според мене истинска женитба, т.е.
женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си.
Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си. Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро.
към беседата >>
Това е едно оптическо положение, което той приема в своето движение.
Юпитер се намира в огнено състояние. Сатурн е студен, той има обръчи около себе си. Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил. След няколко години ние можем да видим тези венци. Те се губят и явяват периодически.
Това е едно оптическо положение, което той приема в своето движение.
към беседата >>
В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата.
Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала.
В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата.
Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея. Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия.
към беседата >>
Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си.
Според мене истинска женитба, т.е. женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си.
Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си.
Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро.
към беседата >>
И тъй, напуснете своите детински схващания за Бога.
И тъй, напуснете своите детински схващания за Бога.
Вие придавате на Бога такива качества, каквито човек има. Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости. Като мине покрай нас, Той всичко вижда. Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи. И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали.
към беседата >>
Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея.
Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала. В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата.
Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея.
Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия.
към беседата >>
Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро.
Според мене истинска женитба, т.е. женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си.
Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро.
към беседата >>
Вие придавате на Бога такива качества, каквито човек има.
И тъй, напуснете своите детински схващания за Бога.
Вие придавате на Бога такива качества, каквито човек има.
Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости. Като мине покрай нас, Той всичко вижда. Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи. И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали. Ти се оплакваш от брата си.
към беседата >>
Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия.
Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала. В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата. Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея.
Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия.
към беседата >>
Кажете ми, има ли няколко души между вас такива?
Кажете ми, има ли няколко души между вас такива?
Ако има няколко души само помежду ви, които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад. Освен това вие нямате още и религия. Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа.
към беседата >>
Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости.
И тъй, напуснете своите детински схващания за Бога. Вие придавате на Бога такива качества, каквито човек има.
Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости.
Като мине покрай нас, Той всичко вижда. Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи. И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали. Ти се оплакваш от брата си. Господ те пита: „Какво е направил брат ти?
към беседата >>
Не си създавайте излишни мъчнотии.
Не си създавайте излишни мъчнотии.
Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят. Вие сами се самоосъждате. Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена. Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере.
към беседата >>
Ако има няколко души само помежду ви, които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад.
Кажете ми, има ли няколко души между вас такива?
Ако има няколко души само помежду ви, които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад.
Освен това вие нямате още и религия. Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска?
към беседата >>
Като мине покрай нас, Той всичко вижда.
И тъй, напуснете своите детински схващания за Бога. Вие придавате на Бога такива качества, каквито човек има. Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости.
Като мине покрай нас, Той всичко вижда.
Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи. И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали. Ти се оплакваш от брата си. Господ те пита: „Какво е направил брат ти? “ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева.
към беседата >>
Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят.
Не си създавайте излишни мъчнотии.
Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят.
Вие сами се самоосъждате. Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена. Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере. Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете.
към беседата >>
Освен това вие нямате още и религия.
Кажете ми, има ли няколко души между вас такива? Ако има няколко души само помежду ви, които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад.
Освен това вие нямате още и религия.
Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска? “ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ.
към беседата >>
Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи.
И тъй, напуснете своите детински схващания за Бога. Вие придавате на Бога такива качества, каквито човек има. Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости. Като мине покрай нас, Той всичко вижда.
Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи.
И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали. Ти се оплакваш от брата си. Господ те пита: „Какво е направил брат ти? “ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева. Какво лошо ти е направил брат ти?
към беседата >>
Вие сами се самоосъждате.
Не си създавайте излишни мъчнотии. Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят.
Вие сами се самоосъждате.
Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена. Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере. Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете.
към беседата >>
Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това.
Кажете ми, има ли няколко души между вас такива? Ако има няколко души само помежду ви, които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад. Освен това вие нямате още и религия.
Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това.
Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска? “ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене.
към беседата >>
И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали.
И тъй, напуснете своите детински схващания за Бога. Вие придавате на Бога такива качества, каквито човек има. Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости. Като мине покрай нас, Той всичко вижда. Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи.
И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали.
Ти се оплакваш от брата си. Господ те пита: „Какво е направил брат ти? “ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева. Какво лошо ти е направил брат ти? Вместо 100 000 лева ти получи 500 000.
към беседата >>
Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена.
Не си създавайте излишни мъчнотии. Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят. Вие сами се самоосъждате.
Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена.
Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере. Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете. Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете.
към беседата >>
Какво ще ми кажете тогава?
Кажете ми, има ли няколко души между вас такива? Ако има няколко души само помежду ви, които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад. Освен това вие нямате още и религия. Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това.
Какво ще ми кажете тогава?
Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска? “ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата.
към беседата >>
Ти се оплакваш от брата си.
Вие придавате на Бога такива качества, каквито човек има. Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости. Като мине покрай нас, Той всичко вижда. Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи. И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали.
Ти се оплакваш от брата си.
Господ те пита: „Какво е направил брат ти? “ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева. Какво лошо ти е направил брат ти? Вместо 100 000 лева ти получи 500 000. Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500.
към беседата >>
Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си.
Не си създавайте излишни мъчнотии. Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят. Вие сами се самоосъждате. Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена.
Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си.
Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере. Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете. Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете. Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга.
към беседата >>
Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа.
Кажете ми, има ли няколко души между вас такива? Ако има няколко души само помежду ви, които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад. Освен това вие нямате още и религия. Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава?
Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа.
Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска? “ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую.
към беседата >>
Господ те пита: „Какво е направил брат ти?
Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости. Като мине покрай нас, Той всичко вижда. Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи. И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали. Ти се оплакваш от брата си.
Господ те пита: „Какво е направил брат ти?
“ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева. Какво лошо ти е направил брат ти? Вместо 100 000 лева ти получи 500 000. Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500. Че какво зло е направил брат ти тогава?
към беседата >>
Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере.
Не си създавайте излишни мъчнотии. Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят. Вие сами се самоосъждате. Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена. Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си.
Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере.
Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете. Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете. Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга. Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж.
към беседата >>
Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска?
Ако има няколко души само помежду ви, които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад. Освен това вие нямате още и религия. Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа.
Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска?
“ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта.
към беседата >>
“ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева.
Като мине покрай нас, Той всичко вижда. Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи. И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали. Ти се оплакваш от брата си. Господ те пита: „Какво е направил брат ти?
“ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева.
Какво лошо ти е направил брат ти? Вместо 100 000 лева ти получи 500 000. Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500. Че какво зло е направил брат ти тогава? Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила.
към беседата >>
Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете.
Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят. Вие сами се самоосъждате. Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена. Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере.
Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете.
Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете. Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете. Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга. Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж. През всички фази на живота трябва да мине човек.
към беседата >>
“ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ.
Освен това вие нямате още и религия. Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска?
“ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ.
И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята.
към беседата >>
Какво лошо ти е направил брат ти?
Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи. И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали. Ти се оплакваш от брата си. Господ те пита: „Какво е направил брат ти? “ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева.
Какво лошо ти е направил брат ти?
Вместо 100 000 лева ти получи 500 000. Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500. Че какво зло е направил брат ти тогава? Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила. – „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това?
към беседата >>
Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете.
Вие сами се самоосъждате. Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена. Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере. Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете.
Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете.
Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете. Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга. Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж. През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва.
към беседата >>
И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене.
Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска? “ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ.
И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене.
Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия.
към беседата >>
Вместо 100 000 лева ти получи 500 000.
И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали. Ти се оплакваш от брата си. Господ те пита: „Какво е направил брат ти? “ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева. Какво лошо ти е направил брат ти?
Вместо 100 000 лева ти получи 500 000.
Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500. Че какво зло е направил брат ти тогава? Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила. – „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това? Какво е изгубил този мъж?
към беседата >>
Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете.
Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена. Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере. Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете.
Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете.
Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга. Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж. През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение.
към беседата >>
Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата.
Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска? “ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене.
Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата.
Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята.
към беседата >>
Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500.
Ти се оплакваш от брата си. Господ те пита: „Какво е направил брат ти? “ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева. Какво лошо ти е направил брат ти? Вместо 100 000 лева ти получи 500 000.
Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500.
Че какво зло е направил брат ти тогава? Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила. – „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това? Какво е изгубил този мъж? Нищо не е изгубил.
към беседата >>
Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга.
Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере. Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете. Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете.
Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга.
Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж. През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх.
към беседата >>
Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую.
Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска? “ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата.
Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую.
Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място.
към беседата >>
Че какво зло е направил брат ти тогава?
Господ те пита: „Какво е направил брат ти? “ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева. Какво лошо ти е направил брат ти? Вместо 100 000 лева ти получи 500 000. Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500.
Че какво зло е направил брат ти тогава?
Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила. – „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това? Какво е изгубил този мъж? Нищо не е изгубил.
към беседата >>
Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж.
Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере. Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете. Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете. Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга.
Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж.
През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх. Страхът и любовта действуват еднакво.
към беседата >>
Такива души са свързани със Закона на Любовта.
Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска? “ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую.
Такива души са свързани със Закона на Любовта.
Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място. Това не е смисълът на небесния живот.
към беседата >>
Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила.
“ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева. Какво лошо ти е направил брат ти? Вместо 100 000 лева ти получи 500 000. Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500. Че какво зло е направил брат ти тогава?
Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила.
– „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това? Какво е изгубил този мъж? Нищо не е изгубил.
към беседата >>
През всички фази на живота трябва да мине човек.
Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете. Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете. Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга. Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж.
През всички фази на живота трябва да мине човек.
Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх. Страхът и любовта действуват еднакво. Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата.
към беседата >>
Те работят за идване на Царството Божие на Земята.
“ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта.
Те работят за идване на Царството Божие на Земята.
Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място. Това не е смисълът на небесния живот.
към беседата >>
– „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това?
Какво лошо ти е направил брат ти? Вместо 100 000 лева ти получи 500 000. Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500. Че какво зло е направил брат ти тогава? Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила.
– „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това?
Какво е изгубил този мъж? Нищо не е изгубил.
към беседата >>
Не трябва да има нещо, което да те спъва.
Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете. Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете. Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга. Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж. През всички фази на живота трябва да мине човек.
Не трябва да има нещо, което да те спъва.
Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх. Страхът и любовта действуват еднакво. Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това, което най-малко искаш, и то ще ти дойде до главата.
към беседата >>
Това значи религия.
И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята.
Това значи религия.
Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място. Това не е смисълът на небесния живот.
към беседата >>
Какво е изгубил този мъж?
Вместо 100 000 лева ти получи 500 000. Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500. Че какво зло е направил брат ти тогава? Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила. – „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това?
Какво е изгубил този мъж?
Нищо не е изгубил.
към беседата >>
Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение.
Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете. Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга. Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж. През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва.
Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение.
Да не те е страх. Страхът и любовта действуват еднакво. Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това, което най-малко искаш, и то ще ти дойде до главата.
към беседата >>
Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята.
Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия.
Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята.
Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място. Това не е смисълът на небесния живот.
към беседата >>
Нищо не е изгубил.
Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500. Че какво зло е направил брат ти тогава? Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила. – „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това? Какво е изгубил този мъж?
Нищо не е изгубил.
към беседата >>
Да не те е страх.
Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга. Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж. През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение.
Да не те е страх.
Страхът и любовта действуват еднакво. Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това, което най-малко искаш, и то ще ти дойде до главата.
към беседата >>
Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място.
Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята.
Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място.
Това не е смисълът на небесния живот.
към беседата >>
Когато двама души не живеят добре помежду си, Господ ги размества.
Когато двама души не живеят добре помежду си, Господ ги размества.
Той праща единия от тях при други хора, а при втория изпраща онези, които го заместват. Бог всичко може да направи, да подобри живота на хората. Бог размества хората.
към беседата >>
Страхът и любовта действуват еднакво.
Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж. През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх.
Страхът и любовта действуват еднакво.
Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това, което най-малко искаш, и то ще ти дойде до главата.
към беседата >>
Това не е смисълът на небесния живот.
Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място.
Това не е смисълът на небесния живот.
към беседата >>
Той праща единия от тях при други хора, а при втория изпраща онези, които го заместват.
Когато двама души не живеят добре помежду си, Господ ги размества.
Той праща единия от тях при други хора, а при втория изпраща онези, които го заместват.
Бог всичко може да направи, да подобри живота на хората. Бог размества хората.
към беседата >>
Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата.
През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх. Страхът и любовта действуват еднакво.
Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата.
И това, което най-малко искаш, и то ще ти дойде до главата.
към беседата >>
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света.
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света.
Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали. Никой не е доволен от сегашния живот. Защо? Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура.
към беседата >>
Бог всичко може да направи, да подобри живота на хората.
Когато двама души не живеят добре помежду си, Господ ги размества. Той праща единия от тях при други хора, а при втория изпраща онези, които го заместват.
Бог всичко може да направи, да подобри живота на хората.
Бог размества хората.
към беседата >>
И това, което най-малко искаш, и то ще ти дойде до главата.
Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх. Страхът и любовта действуват еднакво. Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата.
И това, което най-малко искаш, и то ще ти дойде до главата.
към беседата >>
Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото?
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света.
Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото?
Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали. Никой не е доволен от сегашния живот. Защо? Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха.
към беседата >>
Бог размества хората.
Когато двама души не живеят добре помежду си, Господ ги размества. Той праща единия от тях при други хора, а при втория изпраща онези, които го заместват. Бог всичко може да направи, да подобри живота на хората.
Бог размества хората.
към беседата >>
Затова турете в ума си положителната мисъл: „Не сме ние, които ръководим света.“ Чрез Своята любов, чрез Своята мъдрост, чрез Своята истина и сила, Бог е определил нещата.
Затова турете в ума си положителната мисъл: „Не сме ние, които ръководим света.“ Чрез Своята любов, чрез Своята мъдрост, чрез Своята истина и сила, Бог е определил нещата.
Той е предначертал пътищата на всички живи същества. Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате. Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Какво друго да ви кажа? Няма да ви кажа да вярвате в мене.
към беседата >>
Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали.
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото?
Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали.
Никой не е доволен от сегашния живот. Защо? Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
към беседата >>
Често хора, които се обичат, се запитват дали ще се познаят един ден на онзи свят.
Често хора, които се обичат, се запитват дали ще се познаят един ден на онзи свят.
Може да се познаете, а може и да не се познаете – зависи. Вземете примера за Лазара и за богатия. Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае. А Лазар представяше един невежа, човек несретник. Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока.
към беседата >>
Той е предначертал пътищата на всички живи същества.
Затова турете в ума си положителната мисъл: „Не сме ние, които ръководим света.“ Чрез Своята любов, чрез Своята мъдрост, чрез Своята истина и сила, Бог е определил нещата.
Той е предначертал пътищата на всички живи същества.
Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате. Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Какво друго да ви кажа? Няма да ви кажа да вярвате в мене. Няма да ви кажа и да вярвате в Христа.
към беседата >>
Никой не е доволен от сегашния живот. Защо?
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали.
Никой не е доволен от сегашния живот. Защо?
Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
към беседата >>
Може да се познаете, а може и да не се познаете – зависи.
Често хора, които се обичат, се запитват дали ще се познаят един ден на онзи свят.
Може да се познаете, а може и да не се познаете – зависи.
Вземете примера за Лазара и за богатия. Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае. А Лазар представяше един невежа, човек несретник. Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока. Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия.
към беседата >>
Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате.
Затова турете в ума си положителната мисъл: „Не сме ние, които ръководим света.“ Чрез Своята любов, чрез Своята мъдрост, чрез Своята истина и сила, Бог е определил нещата. Той е предначертал пътищата на всички живи същества.
Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате.
Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Какво друго да ви кажа? Няма да ви кажа да вярвате в мене. Няма да ви кажа и да вярвате в Христа. Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него.
към беседата >>
Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура.
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали. Никой не е доволен от сегашния живот. Защо?
Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура.
Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
към беседата >>
Вземете примера за Лазара и за богатия.
Често хора, които се обичат, се запитват дали ще се познаят един ден на онзи свят. Може да се познаете, а може и да не се познаете – зависи.
Вземете примера за Лазара и за богатия.
Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае. А Лазар представяше един невежа, човек несретник. Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока. Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия. Лазар си учеше урока много добре.
към беседата >>
Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път.
Затова турете в ума си положителната мисъл: „Не сме ние, които ръководим света.“ Чрез Своята любов, чрез Своята мъдрост, чрез Своята истина и сила, Бог е определил нещата. Той е предначертал пътищата на всички живи същества. Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате.
Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път.
Какво друго да ви кажа? Няма да ви кажа да вярвате в мене. Няма да ви кажа и да вярвате в Христа. Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него. Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори.
към беседата >>
Те не са още в Божествената култура.
Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали. Никой не е доволен от сегашния живот. Защо? Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура.
Те не са още в Божествената култура.
Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
към беседата >>
Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае.
Често хора, които се обичат, се запитват дали ще се познаят един ден на онзи свят. Може да се познаете, а може и да не се познаете – зависи. Вземете примера за Лазара и за богатия.
Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае.
А Лазар представяше един невежа, човек несретник. Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока. Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия. Лазар си учеше урока много добре. Но богатият не се поучи от Лазара.
към беседата >>
Какво друго да ви кажа?
Затова турете в ума си положителната мисъл: „Не сме ние, които ръководим света.“ Чрез Своята любов, чрез Своята мъдрост, чрез Своята истина и сила, Бог е определил нещата. Той е предначертал пътищата на всички живи същества. Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате. Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път.
Какво друго да ви кажа?
Няма да ви кажа да вярвате в мене. Няма да ви кажа и да вярвате в Христа. Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него. Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори. Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте.
към беседата >>
Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха.
Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали. Никой не е доволен от сегашния живот. Защо? Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура.
Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха.
Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
към беседата >>
А Лазар представяше един невежа, човек несретник.
Често хора, които се обичат, се запитват дали ще се познаят един ден на онзи свят. Може да се познаете, а може и да не се познаете – зависи. Вземете примера за Лазара и за богатия. Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае.
А Лазар представяше един невежа, човек несретник.
Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока. Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия. Лазар си учеше урока много добре. Но богатият не се поучи от Лазара. Сиромахът Лазар беше благ човек.
към беседата >>
Няма да ви кажа да вярвате в мене.
Затова турете в ума си положителната мисъл: „Не сме ние, които ръководим света.“ Чрез Своята любов, чрез Своята мъдрост, чрез Своята истина и сила, Бог е определил нещата. Той е предначертал пътищата на всички живи същества. Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате. Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Какво друго да ви кажа?
Няма да ви кажа да вярвате в мене.
Няма да ви кажа и да вярвате в Христа. Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него. Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори. Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте. Всеки човек, който говори от Бога, вярвайте му.
към беседата >>
Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали. Никой не е доволен от сегашния живот. Защо? Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха.
Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.
към беседата >>
Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока.
Често хора, които се обичат, се запитват дали ще се познаят един ден на онзи свят. Може да се познаете, а може и да не се познаете – зависи. Вземете примера за Лазара и за богатия. Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае. А Лазар представяше един невежа, човек несретник.
Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока.
Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия. Лазар си учеше урока много добре. Но богатият не се поучи от Лазара. Сиромахът Лазар беше благ човек. Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед.
към беседата >>
Няма да ви кажа и да вярвате в Христа.
Той е предначертал пътищата на всички живи същества. Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате. Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Какво друго да ви кажа? Няма да ви кажа да вярвате в мене.
Няма да ви кажа и да вярвате в Христа.
Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него. Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори. Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте. Всеки човек, който говори от Бога, вярвайте му. Който говори от себе си, него изслушвайте и му кажете: „Ще опитам това нещо, и ако се окаже вярно, ще го направя.“
към беседата >>
Ако разгледате вярванията на сегашните хора, ще видите, че там няма нищо Божествено.
Ако разгледате вярванията на сегашните хора, ще видите, че там няма нищо Божествено.
Ще чуете да се говори, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази? Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура. Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура. Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си?
към беседата >>
Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия.
Може да се познаете, а може и да не се познаете – зависи. Вземете примера за Лазара и за богатия. Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае. А Лазар представяше един невежа, човек несретник. Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока.
Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия.
Лазар си учеше урока много добре. Но богатият не се поучи от Лазара. Сиромахът Лазар беше благ човек. Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед. Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене.
към беседата >>
Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него.
Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате. Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Какво друго да ви кажа? Няма да ви кажа да вярвате в мене. Няма да ви кажа и да вярвате в Христа.
Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него.
Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори. Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте. Всеки човек, който говори от Бога, вярвайте му. Който говори от себе си, него изслушвайте и му кажете: „Ще опитам това нещо, и ако се окаже вярно, ще го направя.“
към беседата >>
Ще чуете да се говори, че жената трябва да се подчинява на мъжа.
Ако разгледате вярванията на сегашните хора, ще видите, че там няма нищо Божествено.
Ще чуете да се говори, че жената трябва да се подчинява на мъжа.
Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази? Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура. Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура. Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си? И това още не е култура.
към беседата >>
Лазар си учеше урока много добре.
Вземете примера за Лазара и за богатия. Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае. А Лазар представяше един невежа, човек несретник. Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока. Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия.
Лазар си учеше урока много добре.
Но богатият не се поучи от Лазара. Сиромахът Лазар беше благ човек. Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед. Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене. Работа, работа се иска в света.
към беседата >>
Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори.
Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Какво друго да ви кажа? Няма да ви кажа да вярвате в мене. Няма да ви кажа и да вярвате в Христа. Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него.
Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори.
Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте. Всеки човек, който говори от Бога, вярвайте му. Който говори от себе си, него изслушвайте и му кажете: „Ще опитам това нещо, и ако се окаже вярно, ще го направя.“
към беседата >>
Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази?
Ако разгледате вярванията на сегашните хора, ще видите, че там няма нищо Божествено. Ще чуете да се говори, че жената трябва да се подчинява на мъжа.
Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази?
Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура. Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура. Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си? И това още не е култура. И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая.
към беседата >>
Но богатият не се поучи от Лазара.
Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае. А Лазар представяше един невежа, човек несретник. Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока. Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия. Лазар си учеше урока много добре.
Но богатият не се поучи от Лазара.
Сиромахът Лазар беше благ човек. Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед. Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене. Работа, работа се иска в света. Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени.
към беседата >>
Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте.
Какво друго да ви кажа? Няма да ви кажа да вярвате в мене. Няма да ви кажа и да вярвате в Христа. Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него. Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори.
Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте.
Всеки човек, който говори от Бога, вярвайте му. Който говори от себе си, него изслушвайте и му кажете: „Ще опитам това нещо, и ако се окаже вярно, ще го направя.“
към беседата >>
Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура.
Ако разгледате вярванията на сегашните хора, ще видите, че там няма нищо Божествено. Ще чуете да се говори, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази?
Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура.
Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура. Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си? И това още не е култура. И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха.
към беседата >>
Сиромахът Лазар беше благ човек.
А Лазар представяше един невежа, човек несретник. Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока. Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия. Лазар си учеше урока много добре. Но богатият не се поучи от Лазара.
Сиромахът Лазар беше благ човек.
Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед. Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене. Работа, работа се иска в света. Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени. Лазар взе мястото на богатия, а богатият – мястото на Лазара.
към беседата >>
Всеки човек, който говори от Бога, вярвайте му.
Няма да ви кажа да вярвате в мене. Няма да ви кажа и да вярвате в Христа. Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него. Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори. Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте.
Всеки човек, който говори от Бога, вярвайте му.
Който говори от себе си, него изслушвайте и му кажете: „Ще опитам това нещо, и ако се окаже вярно, ще го направя.“
към беседата >>
Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура.
Ако разгледате вярванията на сегашните хора, ще видите, че там няма нищо Божествено. Ще чуете да се говори, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази? Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура.
Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура.
Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си? И това още не е култура. И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго.
към беседата >>
Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед.
Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока. Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия. Лазар си учеше урока много добре. Но богатият не се поучи от Лазара. Сиромахът Лазар беше благ човек.
Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед.
Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене. Работа, работа се иска в света. Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени. Лазар взе мястото на богатия, а богатият – мястото на Лазара.
към беседата >>
Който говори от себе си, него изслушвайте и му кажете: „Ще опитам това нещо, и ако се окаже вярно, ще го направя.“
Няма да ви кажа и да вярвате в Христа. Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него. Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори. Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте. Всеки човек, който говори от Бога, вярвайте му.
Който говори от себе си, него изслушвайте и му кажете: „Ще опитам това нещо, и ако се окаже вярно, ще го направя.“
към беседата >>
Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си?
Ако разгледате вярванията на сегашните хора, ще видите, че там няма нищо Божествено. Ще чуете да се говори, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази? Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура. Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура.
Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си?
И това още не е култура. И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго. Казвате: „Какво нещо е боят?
към беседата >>
Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене.
Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия. Лазар си учеше урока много добре. Но богатият не се поучи от Лазара. Сиромахът Лазар беше благ човек. Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед.
Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене.
Работа, работа се иска в света. Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени. Лазар взе мястото на богатия, а богатият – мястото на Лазара.
към беседата >>
Казвам: Когато стане въпрос за човешкото, ангажирайте се по отношение на него да го опитате.
Казвам: Когато стане въпрос за човешкото, ангажирайте се по отношение на него да го опитате.
Що се отнася до Божественото, него прилагайте в живота си. Това значи да имате вяра колкото синапово зърно.
към беседата >>
И това още не е култура.
Ще чуете да се говори, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази? Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура. Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура. Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си?
И това още не е култура.
И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго. Казвате: „Какво нещо е боят? “ От един бой до друг има грамадна разлика.
към беседата >>
Работа, работа се иска в света.
Лазар си учеше урока много добре. Но богатият не се поучи от Лазара. Сиромахът Лазар беше благ човек. Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед. Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене.
Работа, работа се иска в света.
Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени. Лазар взе мястото на богатия, а богатият – мястото на Лазара.
към беседата >>
Що се отнася до Божественото, него прилагайте в живота си.
Казвам: Когато стане въпрос за човешкото, ангажирайте се по отношение на него да го опитате.
Що се отнася до Божественото, него прилагайте в живота си.
Това значи да имате вяра колкото синапово зърно.
към беседата >>
И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая.
Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази? Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура. Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура. Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си? И това още не е култура.
И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая.
Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго. Казвате: „Какво нещо е боят? “ От един бой до друг има грамадна разлика.
към беседата >>
Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени.
Но богатият не се поучи от Лазара. Сиромахът Лазар беше благ човек. Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед. Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене. Работа, работа се иска в света.
Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени.
Лазар взе мястото на богатия, а богатият – мястото на Лазара.
към беседата >>
Това значи да имате вяра колкото синапово зърно.
Казвам: Когато стане въпрос за човешкото, ангажирайте се по отношение на него да го опитате. Що се отнася до Божественото, него прилагайте в живота си.
Това значи да имате вяра колкото синапово зърно.
към беседата >>
Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха.
Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура. Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура. Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си? И това още не е култура. И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая.
Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха.
Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго. Казвате: „Какво нещо е боят? “ От един бой до друг има грамадна разлика.
към беседата >>
Лазар взе мястото на богатия, а богатият – мястото на Лазара.
Сиромахът Лазар беше благ човек. Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед. Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене. Работа, работа се иска в света. Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени.
Лазар взе мястото на богатия, а богатият – мястото на Лазара.
към беседата >>
Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго.
Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура. Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си? И това още не е култура. И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха.
Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго.
Казвате: „Какво нещо е боят? “ От един бой до друг има грамадна разлика.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример, който, ако не можете правилно да изтълкувате, може да ви съблазни.
Сега ще ви приведа един пример, който, ако не можете правилно да изтълкувате, може да ви съблазни.
Той е из американския живот. Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват. По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили. Единият казал: „Каква беля си наведох на главата! “ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят?
към беседата >>
Казвате: „Какво нещо е боят?
Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си? И това още не е култура. И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго.
Казвате: „Какво нещо е боят?
“ От един бой до друг има грамадна разлика.
към беседата >>
Той е из американския живот.
Сега ще ви приведа един пример, който, ако не можете правилно да изтълкувате, може да ви съблазни.
Той е из американския живот.
Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват. По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили. Единият казал: „Каква беля си наведох на главата! “ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си.
към беседата >>
“ От един бой до друг има грамадна разлика.
И това още не е култура. И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго. Казвате: „Какво нещо е боят?
“ От един бой до друг има грамадна разлика.
към беседата >>
Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват.
Сега ще ви приведа един пример, който, ако не можете правилно да изтълкувате, може да ви съблазни. Той е из американския живот.
Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват.
По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили. Единият казал: „Каква беля си наведох на главата! “ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре.
към беседата >>
При един от старите светии, който имал в себе си златни монети, идвали бедни, просяци, да искат пари.
При един от старите светии, който имал в себе си златни монети, идвали бедни, просяци, да искат пари.
Той ги запитвал: „Колко искате? “ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници. За всяка златна монета той удрял по една плесница. Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари. Ако удряте, удряйте поне на свят.
към беседата >>
По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили.
Сега ще ви приведа един пример, който, ако не можете правилно да изтълкувате, може да ви съблазни. Той е из американския живот. Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват.
По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили.
Единият казал: „Каква беля си наведох на главата! “ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света.
към беседата >>
Той ги запитвал: „Колко искате?
При един от старите светии, който имал в себе си златни монети, идвали бедни, просяци, да искат пари.
Той ги запитвал: „Колко искате?
“ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници. За всяка златна монета той удрял по една плесница. Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари. Ако удряте, удряйте поне на свят. Като ударите човека, дайте му нещо.
към беседата >>
Единият казал: „Каква беля си наведох на главата!
Сега ще ви приведа един пример, който, ако не можете правилно да изтълкувате, може да ви съблазни. Той е из американския живот. Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват. По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили.
Единият казал: „Каква беля си наведох на главата!
“ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света. Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си.
към беседата >>
“ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници.
При един от старите светии, който имал в себе си златни монети, идвали бедни, просяци, да искат пари. Той ги запитвал: „Колко искате?
“ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници.
За всяка златна монета той удрял по една плесница. Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари. Ако удряте, удряйте поне на свят. Като ударите човека, дайте му нещо. А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл.
към беседата >>
“ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят?
Сега ще ви приведа един пример, който, ако не можете правилно да изтълкувате, може да ви съблазни. Той е из американския живот. Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват. По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили. Единият казал: „Каква беля си наведох на главата!
“ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят?
Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света. Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си. Те я поправят по американски.
към беседата >>
За всяка златна монета той удрял по една плесница.
При един от старите светии, който имал в себе си златни монети, идвали бедни, просяци, да искат пари. Той ги запитвал: „Колко искате? “ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници.
За всяка златна монета той удрял по една плесница.
Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари. Ако удряте, удряйте поне на свят. Като ударите човека, дайте му нещо. А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл. Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога.
към беседата >>
Решили да разменят жените си.
Той е из американския живот. Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват. По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили. Единият казал: „Каква беля си наведох на главата! “ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят?
Решили да разменят жените си.
Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света. Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си. Те я поправят по американски. Човек започне една работа, не му върви.
към беседата >>
Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари.
При един от старите светии, който имал в себе си златни монети, идвали бедни, просяци, да искат пари. Той ги запитвал: „Колко искате? “ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници. За всяка златна монета той удрял по една плесница.
Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари.
Ако удряте, удряйте поне на свят. Като ударите човека, дайте му нещо. А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл. Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога. Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност.
към беседата >>
Като разменили жените си, те започнали да живеят добре.
Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват. По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили. Единият казал: „Каква беля си наведох на главата! “ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си.
Като разменили жените си, те започнали да живеят добре.
Това става навсякъде в света. Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си. Те я поправят по американски. Човек започне една работа, не му върви. Той прилага един, втори, трети начин, докато най-после му тръгне.
към беседата >>
Ако удряте, удряйте поне на свят.
При един от старите светии, който имал в себе си златни монети, идвали бедни, просяци, да искат пари. Той ги запитвал: „Колко искате? “ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници. За всяка златна монета той удрял по една плесница. Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари.
Ако удряте, удряйте поне на свят.
Като ударите човека, дайте му нещо. А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл. Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога. Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност. За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън.
към беседата >>
Това става навсякъде в света.
По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили. Единият казал: „Каква беля си наведох на главата! “ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре.
Това става навсякъде в света.
Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си. Те я поправят по американски. Човек започне една работа, не му върви. Той прилага един, втори, трети начин, докато най-после му тръгне.
към беседата >>
Като ударите човека, дайте му нещо.
Той ги запитвал: „Колко искате? “ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници. За всяка златна монета той удрял по една плесница. Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари. Ако удряте, удряйте поне на свят.
Като ударите човека, дайте му нещо.
А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл. Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога. Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност. За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея.
към беседата >>
Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си.
Единият казал: „Каква беля си наведох на главата! “ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света.
Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си.
Те я поправят по американски. Човек започне една работа, не му върви. Той прилага един, втори, трети начин, докато най-после му тръгне.
към беседата >>
А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл.
“ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници. За всяка златна монета той удрял по една плесница. Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари. Ако удряте, удряйте поне на свят. Като ударите човека, дайте му нещо.
А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл.
Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога. Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност. За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея. Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда.
към беседата >>
Те я поправят по американски.
“ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света. Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си.
Те я поправят по американски.
Човек започне една работа, не му върви. Той прилага един, втори, трети начин, докато най-после му тръгне.
към беседата >>
Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога.
За всяка златна монета той удрял по една плесница. Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари. Ако удряте, удряйте поне на свят. Като ударите човека, дайте му нещо. А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл.
Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога.
Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност. За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея. Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда. Всички хора трябва да минат през огън.
към беседата >>
Човек започне една работа, не му върви.
Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света. Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си. Те я поправят по американски.
Човек започне една работа, не му върви.
Той прилага един, втори, трети начин, докато най-после му тръгне.
към беседата >>
Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност.
Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари. Ако удряте, удряйте поне на свят. Като ударите човека, дайте му нещо. А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл. Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога.
Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност.
За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея. Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда. Всички хора трябва да минат през огън. Затова и Писанието казва: „Всичко старо трябва да изгори.“
към беседата >>
Той прилага един, втори, трети начин, докато най-после му тръгне.
Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света. Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си. Те я поправят по американски. Човек започне една работа, не му върви.
Той прилага един, втори, трети начин, докато най-после му тръгне.
към беседата >>
За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън.
Ако удряте, удряйте поне на свят. Като ударите човека, дайте му нещо. А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл. Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога. Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност.
За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън.
Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея. Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда. Всички хора трябва да минат през огън. Затова и Писанието казва: „Всичко старо трябва да изгори.“
към беседата >>
Като не могат да живеят мъжете и жените добре, те искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме?
Като не могат да живеят мъжете и жените добре, те искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме?
“ Ако става въпрос до Божественото, казвам: С Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш. Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш. Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото.
към беседата >>
Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея.
Като ударите човека, дайте му нещо. А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл. Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога. Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност. За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън.
Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея.
Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда. Всички хора трябва да минат през огън. Затова и Писанието казва: „Всичко старо трябва да изгори.“
към беседата >>
“ Ако става въпрос до Божественото, казвам: С Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш.
Като не могат да живеят мъжете и жените добре, те искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме?
“ Ако става въпрос до Божественото, казвам: С Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш.
Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш. Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото.
към беседата >>
Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда.
А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл. Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога. Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност. За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея.
Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда.
Всички хора трябва да минат през огън. Затова и Писанието казва: „Всичко старо трябва да изгори.“
към беседата >>
Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш.
Като не могат да живеят мъжете и жените добре, те искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме? “ Ако става въпрос до Божественото, казвам: С Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш.
Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш.
Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото.
към беседата >>
Всички хора трябва да минат през огън.
Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога. Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност. За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея. Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда.
Всички хора трябва да минат през огън.
Затова и Писанието казва: „Всичко старо трябва да изгори.“
към беседата >>
Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото.
Като не могат да живеят мъжете и жените добре, те искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме? “ Ако става въпрос до Божественото, казвам: С Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш. Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш.
Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото.
към беседата >>
Затова и Писанието казва: „Всичко старо трябва да изгори.“
Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност. За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея. Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда. Всички хора трябва да минат през огън.
Затова и Писанието казва: „Всичко старо трябва да изгори.“
към беседата >>
„Вярата на синаповото зърно.“ Ако вашият вътрешен живот се смущава, това показва, че вярата ви е слаба.
„Вярата на синаповото зърно.“ Ако вашият вътрешен живот се смущава, това показва, че вярата ви е слаба.
Синаповото зърно е свързано с истината. Ти трябва да обичаш истината. Буквата И е сврзана с истината. Буквата А е свързана със знанието в човека. Човек трябва да има знания.
към беседата >>
Онези от вас, които не могат да тълкуват нещата, казват: „Какво ще остане тогава, като изгори светът?
Онези от вас, които не могат да тълкуват нещата, казват: „Какво ще остане тогава, като изгори светът?
“ Ценното ще остане. Засега в света има много неща, които не са ценни. Вие влизате в един град и се чудите на красивите му здания. Вие се чудите на големите здания, но не знаете какво представят те. Идете в Ню Йорк, да видите там 25-етажни здания, в които живеят не по-малко от 250 фамилии.
към беседата >>
Синаповото зърно е свързано с истината.
„Вярата на синаповото зърно.“ Ако вашият вътрешен живот се смущава, това показва, че вярата ви е слаба.
Синаповото зърно е свързано с истината.
Ти трябва да обичаш истината. Буквата И е сврзана с истината. Буквата А е свързана със знанието в човека. Човек трябва да има знания. Буквата О представя онези велики Божествени условия, при които добродетелта трябва да расте.
към беседата >>
“ Ценното ще остане.
Онези от вас, които не могат да тълкуват нещата, казват: „Какво ще остане тогава, като изгори светът?
“ Ценното ще остане.
Засега в света има много неща, които не са ценни. Вие влизате в един град и се чудите на красивите му здания. Вие се чудите на големите здания, но не знаете какво представят те. Идете в Ню Йорк, да видите там 25-етажни здания, в които живеят не по-малко от 250 фамилии. И ако погледнете от кой и да е прозорец на тези здания, вие няма да видите никакъв слънчев лъч.
към беседата >>
Ти трябва да обичаш истината.
„Вярата на синаповото зърно.“ Ако вашият вътрешен живот се смущава, това показва, че вярата ви е слаба. Синаповото зърно е свързано с истината.
Ти трябва да обичаш истината.
Буквата И е сврзана с истината. Буквата А е свързана със знанието в човека. Човек трябва да има знания. Буквата О представя онези велики Божествени условия, при които добродетелта трябва да расте.
към беседата >>
Засега в света има много неща, които не са ценни.
Онези от вас, които не могат да тълкуват нещата, казват: „Какво ще остане тогава, като изгори светът? “ Ценното ще остане.
Засега в света има много неща, които не са ценни.
Вие влизате в един град и се чудите на красивите му здания. Вие се чудите на големите здания, но не знаете какво представят те. Идете в Ню Йорк, да видите там 25-етажни здания, в които живеят не по-малко от 250 фамилии. И ако погледнете от кой и да е прозорец на тези здания, вие няма да видите никакъв слънчев лъч. Красиви са тези здания, но най-ценното – Слънцето, не прониква в тях.
към беседата >>
Буквата И е сврзана с истината.
„Вярата на синаповото зърно.“ Ако вашият вътрешен живот се смущава, това показва, че вярата ви е слаба. Синаповото зърно е свързано с истината. Ти трябва да обичаш истината.
Буквата И е сврзана с истината.
Буквата А е свързана със знанието в човека. Човек трябва да има знания. Буквата О представя онези велики Божествени условия, при които добродетелта трябва да расте.
към беседата >>
Вие влизате в един град и се чудите на красивите му здания.
Онези от вас, които не могат да тълкуват нещата, казват: „Какво ще остане тогава, като изгори светът? “ Ценното ще остане. Засега в света има много неща, които не са ценни.
Вие влизате в един град и се чудите на красивите му здания.
Вие се чудите на големите здания, но не знаете какво представят те. Идете в Ню Йорк, да видите там 25-етажни здания, в които живеят не по-малко от 250 фамилии. И ако погледнете от кой и да е прозорец на тези здания, вие няма да видите никакъв слънчев лъч. Красиви са тези здания, но най-ценното – Слънцето, не прониква в тях. Те са цели затвори.
към беседата >>
Буквата А е свързана със знанието в човека.
„Вярата на синаповото зърно.“ Ако вашият вътрешен живот се смущава, това показва, че вярата ви е слаба. Синаповото зърно е свързано с истината. Ти трябва да обичаш истината. Буквата И е сврзана с истината.
Буквата А е свързана със знанието в човека.
Човек трябва да има знания. Буквата О представя онези велики Божествени условия, при които добродетелта трябва да расте.
към беседата >>
2.
Възможности в живота
,
ООК
, София, 21.4.1937г.,
Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват.
Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления. Сега задава се въпроса: „Защо? – Защото не познаваш Истината. Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва.
Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват.
Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста. Те внасят подобрение в тази вода. И единият резултат и другият се виждат на края.
към беседата >>
Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“.
Запример, аз често съм внимателен, като се разговарям с някого, внимавам в думите си. Така разговарям се с две сестри, които искат да си купят часовник. Давам си мнението за часовника, който иска да си купи. Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри.
Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“.
Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш. Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“. Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш. Аз това го направих за да ви го кажа. Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея.
към беседата >>
Какво ли не, всичко може да бъдете.
Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите. Знаеш как: Като ангел. Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни.
Какво ли не, всичко може да бъдете.
Но много малко се изисква. Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не! Ти повярвай в него, то ще стане. Как ще стане?
към беседата >>
Има постъпки, които правят водата нечиста.
Сега задава се въпроса: „Защо? – Защото не познаваш Истината. Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват.
Има постъпки, които правят водата нечиста.
Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста. Те внасят подобрение в тази вода. И единият резултат и другият се виждат на края. Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпление ли е тя, или не.“
към беседата >>
Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш.
Запример, аз често съм внимателен, като се разговарям с някого, внимавам в думите си. Така разговарям се с две сестри, които искат да си купят часовник. Давам си мнението за часовника, който иска да си купи. Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри. Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“.
Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш.
Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“. Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш. Аз това го направих за да ви го кажа. Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е право.
към беседата >>
Но много малко се изисква.
Знаеш как: Като ангел. Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не, всичко може да бъдете.
Но много малко се изисква.
Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не! Ти повярвай в него, то ще стане. Как ще стане? – Няма да го знаеш.
към беседата >>
Тези постъпки могат да се нарекат престъпления.
– Защото не познаваш Истината. Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста.
Тези постъпки могат да се нарекат престъпления.
Има постъпки, които правят нечистата вода чиста. Те внасят подобрение в тази вода. И единият резултат и другият се виждат на края. Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпление ли е тя, или не.“
към беседата >>
Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“.
Така разговарям се с две сестри, които искат да си купят часовник. Давам си мнението за часовника, който иска да си купи. Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри. Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш.
Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“.
Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш. Аз това го направих за да ви го кажа. Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е право. Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора.
към беседата >>
Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става.
Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не, всичко може да бъдете. Но много малко се изисква.
Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става.
Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не! Ти повярвай в него, то ще стане. Как ще стане? – Няма да го знаеш. Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее.
към беседата >>
Има постъпки, които правят нечистата вода чиста.
Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления.
Има постъпки, които правят нечистата вода чиста.
Те внасят подобрение в тази вода. И единият резултат и другият се виждат на края. Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпление ли е тя, или не.“
към беседата >>
Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш.
Давам си мнението за часовника, който иска да си купи. Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри. Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш. Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“.
Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш.
Аз това го направих за да ви го кажа. Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е право. Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора. Това не е право, аз се коригирам.
към беседата >>
Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не!
Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не, всичко може да бъдете. Но много малко се изисква. Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става.
Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не!
Ти повярвай в него, то ще стане. Как ще стане? – Няма да го знаеш. Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее.
към беседата >>
Те внасят подобрение в тази вода.
Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста.
Те внасят подобрение в тази вода.
И единият резултат и другият се виждат на края. Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпление ли е тя, или не.“
към беседата >>
Аз това го направих за да ви го кажа.
Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри. Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш. Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“. Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш.
Аз това го направих за да ви го кажа.
Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е право. Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора. Това не е право, аз се коригирам. Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник.
към беседата >>
Ти повярвай в него, то ще стане.
Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не, всичко може да бъдете. Но много малко се изисква. Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не!
Ти повярвай в него, то ще стане.
Как ще стане? – Няма да го знаеш. Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат.
към беседата >>
И единият резултат и другият се виждат на края.
Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста. Те внасят подобрение в тази вода.
И единият резултат и другият се виждат на края.
Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпление ли е тя, или не.“
към беседата >>
Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея.
Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш. Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“. Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш. Аз това го направих за да ви го кажа.
Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея.
Не е право. Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора. Това не е право, аз се коригирам. Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник. Но и тук има нещо още.
към беседата >>
Как ще стане?
Какво ли не, всичко може да бъдете. Но много малко се изисква. Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не! Ти повярвай в него, то ще стане.
Как ще стане?
– Няма да го знаеш. Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство.
към беседата >>
Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпление ли е тя, или не.“
Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста. Те внасят подобрение в тази вода. И единият резултат и другият се виждат на края.
Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпление ли е тя, или не.“
към беседата >>
Не е право.
Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш. Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“. Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш. Аз това го направих за да ви го кажа. Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея.
Не е право.
Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора. Това не е право, аз се коригирам. Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник. Но и тук има нещо още. Казвам: По този начин не се поправят работите.
към беседата >>
– Няма да го знаеш.
Но много малко се изисква. Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не! Ти повярвай в него, то ще стане. Как ще стане?
– Няма да го знаеш.
Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство. Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е.
към беседата >>
Погрешките, това са възможности в живота, ваши или чужди, но те са възможности за развиване.
Погрешките, това са възможности в живота, ваши или чужди, но те са възможности за развиване.
Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място. Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи. След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести. Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката. Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си.
към беседата >>
Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора.
Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“. Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш. Аз това го направих за да ви го кажа. Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е право.
Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора.
Това не е право, аз се коригирам. Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник. Но и тук има нещо още. Казвам: По този начин не се поправят работите. Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане.
към беседата >>
Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее.
Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не! Ти повярвай в него, то ще стане. Как ще стане? – Няма да го знаеш.
Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее.
Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство. Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е. И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“.
към беседата >>
Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място.
Погрешките, това са възможности в живота, ваши или чужди, но те са възможности за развиване.
Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място.
Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи. След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести. Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката. Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това?
към беседата >>
Това не е право, аз се коригирам.
Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш. Аз това го направих за да ви го кажа. Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е право. Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора.
Това не е право, аз се коригирам.
Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник. Но и тук има нещо още. Казвам: По този начин не се поправят работите. Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане. Ти може да направиш това.
към беседата >>
Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее.
Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не! Ти повярвай в него, то ще стане. Как ще стане? – Няма да го знаеш. Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее.
Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее.
Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство. Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е. И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“. Вие считайте, че всички добри хора са стъпала.
към беседата >>
Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи.
Погрешките, това са възможности в живота, ваши или чужди, но те са възможности за развиване. Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място.
Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи.
След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести. Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката. Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това? Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката.
към беседата >>
Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник.
Аз това го направих за да ви го кажа. Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е право. Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора. Това не е право, аз се коригирам.
Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник.
Но и тук има нещо още. Казвам: По този начин не се поправят работите. Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане. Ти може да направиш това. Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет.
към беседата >>
Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат.
Ти повярвай в него, то ще стане. Как ще стане? – Няма да го знаеш. Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее.
Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат.
Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство. Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е. И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“. Вие считайте, че всички добри хора са стъпала. Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе.
към беседата >>
След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести.
Погрешките, това са възможности в живота, ваши или чужди, но те са възможности за развиване. Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място. Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи.
След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести.
Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката. Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това? Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката. Погрешката е много малка.
към беседата >>
Но и тук има нещо още.
Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е право. Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора. Това не е право, аз се коригирам. Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник.
Но и тук има нещо още.
Казвам: По този начин не се поправят работите. Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане. Ти може да направиш това. Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет. Кажи, направи го, свършена работа.
към беседата >>
Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство.
Как ще стане? – Няма да го знаеш. Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат.
Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство.
Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е. И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“. Вие считайте, че всички добри хора са стъпала. Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе.
към беседата >>
Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката.
Погрешките, това са възможности в живота, ваши или чужди, но те са възможности за развиване. Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място. Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи. След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести.
Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката.
Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това? Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката. Погрешката е много малка. Но как е станала тази погрешка?
към беседата >>
Казвам: По този начин не се поправят работите.
Не е право. Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора. Това не е право, аз се коригирам. Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник. Но и тук има нещо още.
Казвам: По този начин не се поправят работите.
Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане. Ти може да направиш това. Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет. Кажи, направи го, свършена работа. Разговарят се две сестри, премълчи си, иди при някой часовникар, вземи някой часовник, прати го по пощата, да не знае кой го праща, изпълни едно желание, ще се свърши работата.
към беседата >>
Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е.
– Няма да го знаеш. Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство.
Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е.
И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“. Вие считайте, че всички добри хора са стъпала. Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили.
към беседата >>
Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си.
Погрешките, това са възможности в живота, ваши или чужди, но те са възможности за развиване. Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място. Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи. След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести. Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката.
Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си.
Как е станало това? Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката. Погрешката е много малка. Но как е станала тази погрешка? Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала.
към беседата >>
Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане.
Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора. Това не е право, аз се коригирам. Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник. Но и тук има нещо още. Казвам: По този начин не се поправят работите.
Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане.
Ти може да направиш това. Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет. Кажи, направи го, свършена работа. Разговарят се две сестри, премълчи си, иди при някой часовникар, вземи някой часовник, прати го по пощата, да не знае кой го праща, изпълни едно желание, ще се свърши работата.
към беседата >>
И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“.
Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство. Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е.
И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“.
Вие считайте, че всички добри хора са стъпала. Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили. Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате?
към беседата >>
Как е станало това?
Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място. Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи. След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести. Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката. Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си.
Как е станало това?
Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката. Погрешката е много малка. Но как е станала тази погрешка? Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала. Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно?
към беседата >>
Ти може да направиш това.
Това не е право, аз се коригирам. Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник. Но и тук има нещо още. Казвам: По този начин не се поправят работите. Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане.
Ти може да направиш това.
Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет. Кажи, направи го, свършена работа. Разговарят се две сестри, премълчи си, иди при някой часовникар, вземи някой часовник, прати го по пощата, да не знае кой го праща, изпълни едно желание, ще се свърши работата.
към беседата >>
Вие считайте, че всички добри хора са стъпала.
Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство. Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е. И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“.
Вие считайте, че всички добри хора са стъпала.
Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили. Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек?
към беседата >>
Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката.
Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи. След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести. Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката. Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това?
Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката.
Погрешката е много малка. Но как е станала тази погрешка? Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала. Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно? По-напред като я тикаш напред пред себе си, върви и реже тревата.
към беседата >>
Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет.
Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник. Но и тук има нещо още. Казвам: По този начин не се поправят работите. Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане. Ти може да направиш това.
Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет.
Кажи, направи го, свършена работа. Разговарят се две сестри, премълчи си, иди при някой часовникар, вземи някой часовник, прати го по пощата, да не знае кой го праща, изпълни едно желание, ще се свърши работата.
към беседата >>
Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе.
Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство. Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е. И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“. Вие считайте, че всички добри хора са стъпала.
Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе.
Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили. Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци.
към беседата >>
Погрешката е много малка.
След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести. Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката. Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това? Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката.
Погрешката е много малка.
Но как е станала тази погрешка? Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала. Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно? По-напред като я тикаш напред пред себе си, върви и реже тревата. Сега като я тикаш напред, не се движи, а като я влечеш подире си, тогава се движи.
към беседата >>
Кажи, направи го, свършена работа.
Но и тук има нещо още. Казвам: По този начин не се поправят работите. Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане. Ти може да направиш това. Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет.
Кажи, направи го, свършена работа.
Разговарят се две сестри, премълчи си, иди при някой часовникар, вземи някой часовник, прати го по пощата, да не знае кой го праща, изпълни едно желание, ще се свърши работата.
към беседата >>
Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе.
Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство. Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е. И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“. Вие считайте, че всички добри хора са стъпала. Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе.
Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе.
И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили. Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш.
към беседата >>
Но как е станала тази погрешка?
Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката. Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това? Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката. Погрешката е много малка.
Но как е станала тази погрешка?
Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала. Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно? По-напред като я тикаш напред пред себе си, върви и реже тревата. Сега като я тикаш напред, не се движи, а като я влечеш подире си, тогава се движи.
към беседата >>
Разговарят се две сестри, премълчи си, иди при някой часовникар, вземи някой часовник, прати го по пощата, да не знае кой го праща, изпълни едно желание, ще се свърши работата.
Казвам: По този начин не се поправят работите. Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане. Ти може да направиш това. Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет. Кажи, направи го, свършена работа.
Разговарят се две сестри, премълчи си, иди при някой часовникар, вземи някой часовник, прати го по пощата, да не знае кой го праща, изпълни едно желание, ще се свърши работата.
към беседата >>
И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили.
Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е. И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“. Вие считайте, че всички добри хора са стъпала. Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе.
И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили.
Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа.
към беседата >>
Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала.
Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това? Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката. Погрешката е много малка. Но как е станала тази погрешка?
Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала.
Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно? По-напред като я тикаш напред пред себе си, върви и реже тревата. Сега като я тикаш напред, не се движи, а като я влечеш подире си, тогава се движи.
към беседата >>
Казвам: Често вие постъпвате като мене.
Казвам: Често вие постъпвате като мене.
Похвалявам ви, че правите погрешки като мене, но и поправяйте погрешките като мене. То не е погрешка сега. За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо. Малките часовници не могат да вървят право. Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри.
към беседата >>
Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате?
И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“. Вие считайте, че всички добри хора са стъпала. Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили.
Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате?
Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона.
към беседата >>
Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно?
Как е станало това? Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката. Погрешката е много малка. Но как е станала тази погрешка? Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала.
Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно?
По-напред като я тикаш напред пред себе си, върви и реже тревата. Сега като я тикаш напред, не се движи, а като я влечеш подире си, тогава се движи.
към беседата >>
Похвалявам ви, че правите погрешки като мене, но и поправяйте погрешките като мене.
Казвам: Често вие постъпвате като мене.
Похвалявам ви, че правите погрешки като мене, но и поправяйте погрешките като мене.
То не е погрешка сега. За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо. Малките часовници не могат да вървят право. Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри. Малките часовници не показват така времето, както големите.
към беседата >>
Знаете ли защо остарява човек?
Вие считайте, че всички добри хора са стъпала. Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили. Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате?
Знаете ли защо остарява човек?
Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона. Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят.
към беседата >>
По-напред като я тикаш напред пред себе си, върви и реже тревата.
Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката. Погрешката е много малка. Но как е станала тази погрешка? Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала. Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно?
По-напред като я тикаш напред пред себе си, върви и реже тревата.
Сега като я тикаш напред, не се движи, а като я влечеш подире си, тогава се движи.
към беседата >>
То не е погрешка сега.
Казвам: Често вие постъпвате като мене. Похвалявам ви, че правите погрешки като мене, но и поправяйте погрешките като мене.
То не е погрешка сега.
За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо. Малките часовници не могат да вървят право. Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри. Малките часовници не показват така времето, както големите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората.
към беседата >>
Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци.
Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили. Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек?
Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци.
Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона. Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят. Хората остаряват по една неразбраност в света.
към беседата >>
Сега като я тикаш напред, не се движи, а като я влечеш подире си, тогава се движи.
Погрешката е много малка. Но как е станала тази погрешка? Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала. Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно? По-напред като я тикаш напред пред себе си, върви и реже тревата.
Сега като я тикаш напред, не се движи, а като я влечеш подире си, тогава се движи.
към беседата >>
За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо.
Казвам: Често вие постъпвате като мене. Похвалявам ви, че правите погрешки като мене, но и поправяйте погрешките като мене. То не е погрешка сега.
За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо.
Малките часовници не могат да вървят право. Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри. Малките часовници не показват така времето, както големите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си.
към беседата >>
Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш.
Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили. Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци.
Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш.
Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона. Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят. Хората остаряват по една неразбраност в света.
към беседата >>
Та понякой път порядките на нещата ние ги изопачаваме.
Та понякой път порядките на нещата ние ги изопачаваме.
Създаваме една мъчнотия в ума си и казваме: „Този човек е лош“. Един лош човек има едно високо стремление. Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне. Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства. Иска да се издигне.
към беседата >>
Малките часовници не могат да вървят право.
Казвам: Често вие постъпвате като мене. Похвалявам ви, че правите погрешки като мене, но и поправяйте погрешките като мене. То не е погрешка сега. За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо.
Малките часовници не могат да вървят право.
Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри. Малките часовници не показват така времето, както големите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение.
към беседата >>
Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа.
И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили. Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш.
Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа.
Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона. Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят. Хората остаряват по една неразбраност в света.
към беседата >>
Създаваме една мъчнотия в ума си и казваме: „Този човек е лош“.
Та понякой път порядките на нещата ние ги изопачаваме.
Създаваме една мъчнотия в ума си и казваме: „Този човек е лош“.
Един лош човек има едно високо стремление. Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне. Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства. Иска да се издигне. Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен.
към беседата >>
Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри.
Казвам: Често вие постъпвате като мене. Похвалявам ви, че правите погрешки като мене, но и поправяйте погрешките като мене. То не е погрешка сега. За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо. Малките часовници не могат да вървят право.
Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри.
Малките часовници не показват така времето, както големите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма.
към беседата >>
Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона.
Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа.
Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона.
Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят. Хората остаряват по една неразбраност в света.
към беседата >>
Един лош човек има едно високо стремление.
Та понякой път порядките на нещата ние ги изопачаваме. Създаваме една мъчнотия в ума си и казваме: „Този човек е лош“.
Един лош човек има едно високо стремление.
Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне. Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства. Иска да се издигне. Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не избира средствата.
към беседата >>
Малките часовници не показват така времето, както големите.
Похвалявам ви, че правите погрешки като мене, но и поправяйте погрешките като мене. То не е погрешка сега. За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо. Малките часовници не могат да вървят право. Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри.
Малките часовници не показват така времето, както големите.
Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират.
към беседата >>
Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят.
Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона.
Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят.
Хората остаряват по една неразбраност в света.
към беседата >>
Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне.
Та понякой път порядките на нещата ние ги изопачаваме. Създаваме една мъчнотия в ума си и казваме: „Този човек е лош“. Един лош човек има едно високо стремление.
Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне.
Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства. Иска да се издигне. Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не избира средствата. Има едно обикновено средство, което хората избират.
към беседата >>
Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората.
То не е погрешка сега. За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо. Малките часовници не могат да вървят право. Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри. Малките часовници не показват така времето, както големите.
Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората.
Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място.
към беседата >>
Хората остаряват по една неразбраност в света.
Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона. Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят.
Хората остаряват по една неразбраност в света.
към беседата >>
Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства.
Та понякой път порядките на нещата ние ги изопачаваме. Създаваме една мъчнотия в ума си и казваме: „Този човек е лош“. Един лош човек има едно високо стремление. Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне.
Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства.
Иска да се издигне. Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не избира средствата. Има едно обикновено средство, което хората избират. Старо средство.
към беседата >>
Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си.
За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо. Малките часовници не могат да вървят право. Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри. Малките часовници не показват така времето, както големите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората.
Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си.
Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“.
към беседата >>
Какво искате сега да ви свиря?
Какво искате сега да ви свиря?
Да ви покажа, как сега българинът се подмладява. Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването. Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Те не знаят, че цигулките много работи са направили.
към беседата >>
Иска да се издигне.
Та понякой път порядките на нещата ние ги изопачаваме. Създаваме една мъчнотия в ума си и казваме: „Този човек е лош“. Един лош човек има едно високо стремление. Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне. Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства.
Иска да се издигне.
Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не избира средствата. Има едно обикновено средство, което хората избират. Старо средство. Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее.
към беседата >>
Всякога има едно отражение.
Малките часовници не могат да вървят право. Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри. Малките часовници не показват така времето, както големите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си.
Всякога има едно отражение.
Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам.
към беседата >>
Да ви покажа, как сега българинът се подмладява.
Какво искате сега да ви свиря?
Да ви покажа, как сега българинът се подмладява.
Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването. Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради.
към беседата >>
Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен.
Създаваме една мъчнотия в ума си и казваме: „Този човек е лош“. Един лош човек има едно високо стремление. Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне. Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства. Иска да се издигне.
Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен.
И той не избира средствата. Има едно обикновено средство, което хората избират. Старо средство. Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига.
към беседата >>
Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма.
Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри. Малките часовници не показват така времето, както големите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение.
Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма.
В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно.
към беседата >>
Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването.
Какво искате сега да ви свиря? Да ви покажа, как сега българинът се подмладява.
Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването.
Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради. Цигуларят като свири, нивата се жъне.
към беседата >>
И той не избира средствата.
Един лош човек има едно високо стремление. Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне. Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства. Иска да се издигне. Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен.
И той не избира средствата.
Има едно обикновено средство, което хората избират. Старо средство. Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо.
към беседата >>
В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират.
Малките часовници не показват така времето, както големите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма.
В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират.
Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така.
към беседата >>
Светия да ви свири на цигулка.
Какво искате сега да ви свиря? Да ви покажа, как сега българинът се подмладява. Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването.
Светия да ви свири на цигулка.
Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради. Цигуларят като свири, нивата се жъне. Духовният ритъм има друг смисъл.
към беседата >>
Има едно обикновено средство, което хората избират.
Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне. Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства. Иска да се издигне. Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не избира средствата.
Има едно обикновено средство, което хората избират.
Старо средство. Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“.
към беседата >>
Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място.
Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират.
Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място.
Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така. Малцина има, които говорят правилно.
към беседата >>
Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“.
Какво искате сега да ви свиря? Да ви покажа, как сега българинът се подмладява. Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването. Светия да ви свири на цигулка.
Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“.
Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради. Цигуларят като свири, нивата се жъне. Духовният ритъм има друг смисъл. (Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява.
към беседата >>
Старо средство.
Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства. Иска да се издигне. Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не избира средствата. Има едно обикновено средство, което хората избират.
Старо средство.
Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“. Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето.
към беседата >>
Вие ще кажете: „То е начин на изложение“.
Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място.
Вие ще кажете: „То е начин на изложение“.
Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така. Малцина има, които говорят правилно. Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е права.
към беседата >>
Те не знаят, че цигулките много работи са направили.
Какво искате сега да ви свиря? Да ви покажа, как сега българинът се подмладява. Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването. Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“.
Те не знаят, че цигулките много работи са направили.
Цигуларят като свири, къщата се гради. Цигуларят като свири, нивата се жъне. Духовният ритъм има друг смисъл. (Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява. Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
към беседата >>
Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее.
Иска да се издигне. Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не избира средствата. Има едно обикновено средство, което хората избират. Старо средство.
Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее.
И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“. Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето. Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ.
към беседата >>
Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам.
Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“.
Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам.
Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така. Малцина има, които говорят правилно. Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е права. Но то вече е мисълта.
към беседата >>
Цигуларят като свири, къщата се гради.
Да ви покажа, как сега българинът се подмладява. Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването. Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Те не знаят, че цигулките много работи са направили.
Цигуларят като свири, къщата се гради.
Цигуларят като свири, нивата се жъне. Духовният ритъм има друг смисъл. (Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява. Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
към беседата >>
И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига.
Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не избира средствата. Има едно обикновено средство, което хората избират. Старо средство. Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее.
И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига.
Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“. Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето. Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ. Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“.
към беседата >>
Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно.
Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам.
Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно.
И в английски е така. Малцина има, които говорят правилно. Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е права. Но то вече е мисълта.
към беседата >>
Цигуларят като свири, нивата се жъне.
Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването. Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради.
Цигуларят като свири, нивата се жъне.
Духовният ритъм има друг смисъл. (Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява. Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
към беседата >>
Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо.
И той не избира средствата. Има едно обикновено средство, което хората избират. Старо средство. Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига.
Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо.
Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“. Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето. Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ. Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“. Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно.
към беседата >>
И в английски е така.
В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно.
И в английски е така.
Малцина има, които говорят правилно. Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е права. Но то вече е мисълта.
към беседата >>
Духовният ритъм има друг смисъл.
Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради. Цигуларят като свири, нивата се жъне.
Духовният ритъм има друг смисъл.
(Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява. Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
към беседата >>
Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“.
Има едно обикновено средство, което хората избират. Старо средство. Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо.
Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“.
Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето. Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ. Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“. Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно. Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене.
към беседата >>
Малцина има, които говорят правилно.
Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така.
Малцина има, които говорят правилно.
Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е права. Но то вече е мисълта.
към беседата >>
(Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява.
Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради. Цигуларят като свири, нивата се жъне. Духовният ритъм има друг смисъл.
(Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява.
Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
към беседата >>
Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето.
Старо средство. Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“.
Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето.
Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ. Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“. Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно. Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене. Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“.
към беседата >>
Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е права.
Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така. Малцина има, които говорят правилно.
Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е права.
Но то вече е мисълта.
към беседата >>
Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради. Цигуларят като свири, нивата се жъне. Духовният ритъм има друг смисъл. (Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява.
Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
към беседата >>
Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ.
Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“. Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето.
Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ.
Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“. Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно. Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене. Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“. Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва.
към беседата >>
Но то вече е мисълта.
Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така. Малцина има, които говорят правилно. Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е права.
Но то вече е мисълта.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“.
И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“. Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето. Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ.
Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“.
Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно. Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене. Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“. Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път и двамата са борци.
към беседата >>
Та казвам: Не се спирайте върху нещата.
Та казвам: Не се спирайте върху нещата.
Не се влюбвайте в нещата. Обичайте нещата без да се влюбвате в тях. И се стремете да си дадете свобода. Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл. Няма нещо по-свободно от човешката мисъл.
към беседата >>
Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно.
Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“. Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето. Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ. Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“.
Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно.
Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене. Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“. Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път и двамата са борци. Погледнеш, започнат да се бият.
към беседата >>
Не се влюбвайте в нещата.
Та казвам: Не се спирайте върху нещата.
Не се влюбвайте в нещата.
Обичайте нещата без да се влюбвате в тях. И се стремете да си дадете свобода. Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл. Няма нещо по-свободно от човешката мисъл. Най-свободното нещо е тя.
към беседата >>
Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене.
Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“. Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето. Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ. Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“. Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно.
Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене.
Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“. Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път и двамата са борци. Погледнеш, започнат да се бият. Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените.
към беседата >>
Обичайте нещата без да се влюбвате в тях.
Та казвам: Не се спирайте върху нещата. Не се влюбвайте в нещата.
Обичайте нещата без да се влюбвате в тях.
И се стремете да си дадете свобода. Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл. Няма нещо по-свободно от човешката мисъл. Най-свободното нещо е тя. На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце.
към беседата >>
Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“.
Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето. Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ. Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“. Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно. Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене.
Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“.
Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път и двамата са борци. Погледнеш, започнат да се бият. Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените. Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре.
към беседата >>
И се стремете да си дадете свобода.
Та казвам: Не се спирайте върху нещата. Не се влюбвайте в нещата. Обичайте нещата без да се влюбвате в тях.
И се стремете да си дадете свобода.
Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл. Няма нещо по-свободно от човешката мисъл. Най-свободното нещо е тя. На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободната енергия е светлината и топлината.
към беседата >>
Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва.
Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ. Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“. Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно. Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене. Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“.
Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва.
Някой път и двамата са борци. Погледнеш, започнат да се бият. Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените. Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре. Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият.
към беседата >>
Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл.
Та казвам: Не се спирайте върху нещата. Не се влюбвайте в нещата. Обичайте нещата без да се влюбвате в тях. И се стремете да си дадете свобода.
Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл.
Няма нещо по-свободно от човешката мисъл. Най-свободното нещо е тя. На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободната енергия е светлината и топлината. Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде.
към беседата >>
Някой път и двамата са борци.
Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“. Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно. Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене. Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“. Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва.
Някой път и двамата са борци.
Погледнеш, започнат да се бият. Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените. Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре. Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия.
към беседата >>
Няма нещо по-свободно от човешката мисъл.
Та казвам: Не се спирайте върху нещата. Не се влюбвайте в нещата. Обичайте нещата без да се влюбвате в тях. И се стремете да си дадете свобода. Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл.
Няма нещо по-свободно от човешката мисъл.
Най-свободното нещо е тя. На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободната енергия е светлината и топлината. Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде. Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината.
към беседата >>
Погледнеш, започнат да се бият.
Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно. Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене. Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“. Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път и двамата са борци.
Погледнеш, започнат да се бият.
Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените. Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре. Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Най-напред вървят, няма никакъв спор.
към беседата >>
Най-свободното нещо е тя.
Не се влюбвайте в нещата. Обичайте нещата без да се влюбвате в тях. И се стремете да си дадете свобода. Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл. Няма нещо по-свободно от човешката мисъл.
Най-свободното нещо е тя.
На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободната енергия е светлината и топлината. Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде. Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва.
към беседата >>
Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените.
Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене. Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“. Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път и двамата са борци. Погледнеш, започнат да се бият.
Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените.
Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре. Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Най-напред вървят, няма никакъв спор. Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят.
към беседата >>
На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце.
Обичайте нещата без да се влюбвате в тях. И се стремете да си дадете свобода. Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл. Няма нещо по-свободно от човешката мисъл. Най-свободното нещо е тя.
На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце.
Най-свободната енергия е светлината и топлината. Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде. Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва. Защото има топлина, която е повече отколкото трябва.
към беседата >>
Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре.
Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“. Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път и двамата са борци. Погледнеш, започнат да се бият. Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените.
Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре.
Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Най-напред вървят, няма никакъв спор. Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят. Да допуснем, че петлите не са разумни.
към беседата >>
Най-свободната енергия е светлината и топлината.
И се стремете да си дадете свобода. Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл. Няма нещо по-свободно от човешката мисъл. Най-свободното нещо е тя. На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце.
Най-свободната енергия е светлината и топлината.
Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде. Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва. Защото има топлина, която е повече отколкото трябва. Има и светлина, която е повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият.
Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път и двамата са борци. Погледнеш, започнат да се бият. Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените. Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре.
Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият.
Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Най-напред вървят, няма никакъв спор. Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят. Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят?
към беседата >>
Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде.
Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл. Няма нещо по-свободно от човешката мисъл. Най-свободното нещо е тя. На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободната енергия е светлината и топлината.
Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде.
Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва. Защото има топлина, която е повече отколкото трябва. Има и светлина, която е повече, отколкото трябва. При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря.
към беседата >>
Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия.
Някой път и двамата са борци. Погледнеш, започнат да се бият. Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените. Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре. Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият.
Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия.
Най-напред вървят, няма никакъв спор. Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят. Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изключителни в живота.
към беседата >>
Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината.
Няма нещо по-свободно от човешката мисъл. Най-свободното нещо е тя. На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободната енергия е светлината и топлината. Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде.
Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината.
Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва. Защото има топлина, която е повече отколкото трябва. Има и светлина, която е повече, отколкото трябва. При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря. И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
към беседата >>
Най-напред вървят, няма никакъв спор.
Погледнеш, започнат да се бият. Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените. Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре. Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия.
Най-напред вървят, няма никакъв спор.
Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят. Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изключителни в живота. Има известни погрешки, които не зависят от самия човек.
към беседата >>
Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва.
Най-свободното нещо е тя. На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободната енергия е светлината и топлината. Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде. Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината.
Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва.
Защото има топлина, която е повече отколкото трябва. Има и светлина, която е повече, отколкото трябва. При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря. И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори. Когато казват, че мъжът изгорял, според тази теория не е вярно, жената изгаря.
към беседата >>
Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят.
Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените. Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре. Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Най-напред вървят, няма никакъв спор.
Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят.
Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изключителни в живота. Има известни погрешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен.
към беседата >>
Защото има топлина, която е повече отколкото трябва.
На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободната енергия е светлината и топлината. Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде. Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва.
Защото има топлина, която е повече отколкото трябва.
Има и светлина, която е повече, отколкото трябва. При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря. И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори. Когато казват, че мъжът изгорял, според тази теория не е вярно, жената изгаря. Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
към беседата >>
Да допуснем, че петлите не са разумни.
Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре. Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Най-напред вървят, няма никакъв спор. Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят.
Да допуснем, че петлите не са разумни.
Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изключителни в живота. Има известни погрешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен. Стане сблъскване.
към беседата >>
Има и светлина, която е повече, отколкото трябва.
Най-свободната енергия е светлината и топлината. Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде. Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва. Защото има топлина, която е повече отколкото трябва.
Има и светлина, която е повече, отколкото трябва.
При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря. И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори. Когато казват, че мъжът изгорял, според тази теория не е вярно, жената изгаря. Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
към беседата >>
Но кое е онова, което заставя хората да се борят?
Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Най-напред вървят, няма никакъв спор. Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят. Да допуснем, че петлите не са разумни.
Но кое е онова, което заставя хората да се борят?
Има условия, които са изключителни в живота. Има известни погрешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен. Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви.
към беседата >>
При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря.
Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде. Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва. Защото има топлина, която е повече отколкото трябва. Има и светлина, която е повече, отколкото трябва.
При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря.
И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори. Когато казват, че мъжът изгорял, според тази теория не е вярно, жената изгаря. Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
към беседата >>
Има условия, които са изключителни в живота.
Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Най-напред вървят, няма никакъв спор. Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят. Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят?
Има условия, които са изключителни в живота.
Има известни погрешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен. Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви. Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението.
към беседата >>
И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва. Защото има топлина, която е повече отколкото трябва. Има и светлина, която е повече, отколкото трябва. При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря.
И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
Когато казват, че мъжът изгорял, според тази теория не е вярно, жената изгаря. Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
към беседата >>
Има известни погрешки, които не зависят от самия човек.
Най-напред вървят, няма никакъв спор. Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят. Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изключителни в живота.
Има известни погрешки, които не зависят от самия човек.
Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен. Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви. Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек.
към беседата >>
Когато казват, че мъжът изгорял, според тази теория не е вярно, жената изгаря.
Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва. Защото има топлина, която е повече отколкото трябва. Има и светлина, която е повече, отколкото трябва. При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря. И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
Когато казват, че мъжът изгорял, според тази теория не е вярно, жената изгаря.
Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
към беседата >>
Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен.
Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят. Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изключителни в живота. Има известни погрешки, които не зависят от самия човек.
Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен.
Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви. Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали.
към беседата >>
Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
Защото има топлина, която е повече отколкото трябва. Има и светлина, която е повече, отколкото трябва. При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря. И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори. Когато казват, че мъжът изгорял, според тази теория не е вярно, жената изгаря.
Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.
към беседата >>
Стане сблъскване.
Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изключителни в живота. Има известни погрешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен.
Стане сблъскване.
Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви. Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие.
към беседата >>
Та казвам сега: Тъй хората както се намират в едно религиозно общество, в едно духовно или окултно общество, вие може да си създадете хиляди злини, без да знаете и без да искате.
Та казвам сега: Тъй хората както се намират в едно религиозно общество, в едно духовно или окултно общество, вие може да си създадете хиляди злини, без да знаете и без да искате.
Гледам, колко пъти хората са неразположени. Може да се изпрати една лоша мисъл някому, ти може да стреляш и може онзи снаряд да нарани някой човек, който никак не е виновен. Той може да попадне на друго место. Сега във вас има желание да се издигнете. Трябва да се учите, да учите.
към беседата >>
Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви.
Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изключителни в живота. Има известни погрешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен. Стане сблъскване.
Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви.
Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие. Това е механическо сблъскване.
към беседата >>
Гледам, колко пъти хората са неразположени.
Та казвам сега: Тъй хората както се намират в едно религиозно общество, в едно духовно или окултно общество, вие може да си създадете хиляди злини, без да знаете и без да искате.
Гледам, колко пъти хората са неразположени.
Може да се изпрати една лоша мисъл някому, ти може да стреляш и може онзи снаряд да нарани някой човек, който никак не е виновен. Той може да попадне на друго место. Сега във вас има желание да се издигнете. Трябва да се учите, да учите.
към беседата >>
Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението.
Има условия, които са изключителни в живота. Има известни погрешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен. Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви.
Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението.
Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие. Това е механическо сблъскване. Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо.
към беседата >>
Може да се изпрати една лоша мисъл някому, ти може да стреляш и може онзи снаряд да нарани някой човек, който никак не е виновен.
Та казвам сега: Тъй хората както се намират в едно религиозно общество, в едно духовно или окултно общество, вие може да си създадете хиляди злини, без да знаете и без да искате. Гледам, колко пъти хората са неразположени.
Може да се изпрати една лоша мисъл някому, ти може да стреляш и може онзи снаряд да нарани някой човек, който никак не е виновен.
Той може да попадне на друго место. Сега във вас има желание да се издигнете. Трябва да се учите, да учите.
към беседата >>
Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек.
Има известни погрешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен. Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви. Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението.
Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек.
Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие. Това е механическо сблъскване. Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо. Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка.
към беседата >>
Той може да попадне на друго место.
Та казвам сега: Тъй хората както се намират в едно религиозно общество, в едно духовно или окултно общество, вие може да си създадете хиляди злини, без да знаете и без да искате. Гледам, колко пъти хората са неразположени. Може да се изпрати една лоша мисъл някому, ти може да стреляш и може онзи снаряд да нарани някой човек, който никак не е виновен.
Той може да попадне на друго место.
Сега във вас има желание да се издигнете. Трябва да се учите, да учите.
към беседата >>
Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали.
Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен. Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви. Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек.
Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали.
Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие. Това е механическо сблъскване. Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо. Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка. Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете.
към беседата >>
Сега във вас има желание да се издигнете.
Та казвам сега: Тъй хората както се намират в едно религиозно общество, в едно духовно или окултно общество, вие може да си създадете хиляди злини, без да знаете и без да искате. Гледам, колко пъти хората са неразположени. Може да се изпрати една лоша мисъл някому, ти може да стреляш и може онзи снаряд да нарани някой човек, който никак не е виновен. Той може да попадне на друго место.
Сега във вас има желание да се издигнете.
Трябва да се учите, да учите.
към беседата >>
Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие.
Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви. Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали.
Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие.
Това е механическо сблъскване. Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо. Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка. Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете. Вие правите това движение без да сте мислили.
към беседата >>
Трябва да се учите, да учите.
Та казвам сега: Тъй хората както се намират в едно религиозно общество, в едно духовно или окултно общество, вие може да си създадете хиляди злини, без да знаете и без да искате. Гледам, колко пъти хората са неразположени. Може да се изпрати една лоша мисъл някому, ти може да стреляш и може онзи снаряд да нарани някой човек, който никак не е виновен. Той може да попадне на друго место. Сега във вас има желание да се издигнете.
Трябва да се учите, да учите.
към беседата >>
Това е механическо сблъскване.
Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви. Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие.
Това е механическо сблъскване.
Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо. Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка. Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете. Вие правите това движение без да сте мислили. Механически следва това движение.
към беседата >>
Тогава каква е разликата между милосърдие и благост?
Тогава каква е разликата между милосърдие и благост?
Да ви дам обяснение. Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика. Бог сипе благословението си върху всички живи същества. А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ.
към беседата >>
Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо.
Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие. Това е механическо сблъскване.
Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо.
Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка. Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете. Вие правите това движение без да сте мислили. Механически следва това движение. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори.
към беседата >>
Да ви дам обяснение.
Тогава каква е разликата между милосърдие и благост?
Да ви дам обяснение.
Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика. Бог сипе благословението си върху всички живи същества. А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ. То е Божието милосърдие.
към беседата >>
Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка.
Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие. Това е механическо сблъскване. Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо.
Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка.
Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете. Вие правите това движение без да сте мислили. Механически следва това движение. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори. Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас.
към беседата >>
Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика.
Тогава каква е разликата между милосърдие и благост? Да ви дам обяснение.
Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика.
Бог сипе благословението си върху всички живи същества. А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ. То е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство.
към беседата >>
Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете.
Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие. Това е механическо сблъскване. Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо. Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка.
Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете.
Вие правите това движение без да сте мислили. Механически следва това движение. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори. Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас. Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка.
към беседата >>
Бог сипе благословението си върху всички живи същества.
Тогава каква е разликата между милосърдие и благост? Да ви дам обяснение. Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика.
Бог сипе благословението си върху всички живи същества.
А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ. То е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите.
към беседата >>
Вие правите това движение без да сте мислили.
Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие. Това е механическо сблъскване. Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо. Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка. Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете.
Вие правите това движение без да сте мислили.
Механически следва това движение. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори. Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас. Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка. Често са ми казвали: „Ти сляп ли си?
към беседата >>
А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага.
Тогава каква е разликата между милосърдие и благост? Да ви дам обяснение. Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика. Бог сипе благословението си върху всички живи същества.
А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага.
Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ. То е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите. Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Механически следва това движение.
Това е механическо сблъскване. Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо. Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка. Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете. Вие правите това движение без да сте мислили.
Механически следва това движение.
Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори. Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас. Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка. Често са ми казвали: „Ти сляп ли си? “ После казват: „Глух ли си?
към беседата >>
Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ.
Тогава каква е разликата между милосърдие и благост? Да ви дам обяснение. Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика. Бог сипе благословението си върху всички живи същества. А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага.
Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ.
То е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите. Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“.
към беседата >>
Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори.
Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо. Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка. Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете. Вие правите това движение без да сте мислили. Механически следва това движение.
Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори.
Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас. Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка. Често са ми казвали: „Ти сляп ли си? “ После казват: „Глух ли си? “ Но тъй се казва: Ти сляп ли си?
към беседата >>
То е Божието милосърдие.
Да ви дам обяснение. Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика. Бог сипе благословението си върху всички живи същества. А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ.
То е Божието милосърдие.
Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите. Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му.
към беседата >>
Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас.
Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка. Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете. Вие правите това движение без да сте мислили. Механически следва това движение. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори.
Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас.
Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка. Често са ми казвали: „Ти сляп ли си? “ После казват: „Глух ли си? “ Но тъй се казва: Ти сляп ли си? Намери погрешката.
към беседата >>
Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство.
Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика. Бог сипе благословението си върху всички живи същества. А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ. То е Божието милосърдие.
Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство.
Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите. Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате.
към беседата >>
Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка.
Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете. Вие правите това движение без да сте мислили. Механически следва това движение. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори. Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас.
Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка.
Често са ми казвали: „Ти сляп ли си? “ После казват: „Глух ли си? “ Но тъй се казва: Ти сляп ли си? Намери погрешката. Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс.
към беседата >>
Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите.
Бог сипе благословението си върху всички живи същества. А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ. То е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство.
Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите.
Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах?
към беседата >>
Често са ми казвали: „Ти сляп ли си?
Вие правите това движение без да сте мислили. Механически следва това движение. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори. Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас. Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка.
Често са ми казвали: „Ти сляп ли си?
“ После казват: „Глух ли си? “ Но тъй се казва: Ти сляп ли си? Намери погрешката. Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата.
към беседата >>
Какво трябва да се прави?
А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ. То е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите.
Какво трябва да се прави?
Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах? “ Ти се оправдаваш.
към беседата >>
“ После казват: „Глух ли си?
Механически следва това движение. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори. Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас. Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка. Често са ми казвали: „Ти сляп ли си?
“ После казват: „Глух ли си?
“ Но тъй се казва: Ти сляп ли си? Намери погрешката. Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата. Съмнявате се там, дето не трябва.
към беседата >>
Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“.
Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ. То е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите. Какво трябва да се прави?
Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“.
Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах? “ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш?
към беседата >>
“ Но тъй се казва: Ти сляп ли си?
Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори. Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас. Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка. Често са ми казвали: „Ти сляп ли си? “ После казват: „Глух ли си?
“ Но тъй се казва: Ти сляп ли си?
Намери погрешката. Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата. Съмнявате се там, дето не трябва. Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака.
към беседата >>
Дайте му.
То е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите. Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“.
Дайте му.
Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах? “ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го.
към беседата >>
Намери погрешката.
Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас. Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка. Често са ми казвали: „Ти сляп ли си? “ После казват: „Глух ли си? “ Но тъй се казва: Ти сляп ли си?
Намери погрешката.
Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата. Съмнявате се там, дето не трябва. Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака. Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба.
към беседата >>
Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате.
Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите. Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му.
Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате.
Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах? “ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката?
към беседата >>
Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс.
Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка. Често са ми казвали: „Ти сляп ли си? “ После казват: „Глух ли си? “ Но тъй се казва: Ти сляп ли си? Намери погрешката.
Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс.
Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата. Съмнявате се там, дето не трябва. Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака. Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба. Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба.
към беседата >>
Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах?
Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите. Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате.
Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах?
“ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си?
към беседата >>
Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата.
Често са ми казвали: „Ти сляп ли си? “ После казват: „Глух ли си? “ Но тъй се казва: Ти сляп ли си? Намери погрешката. Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс.
Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата.
Съмнявате се там, дето не трябва. Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака. Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба. Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба. Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест.
към беседата >>
“ Ти се оправдаваш.
Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах?
“ Ти се оправдаваш.
Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам.
към беседата >>
Съмнявате се там, дето не трябва.
“ После казват: „Глух ли си? “ Но тъй се казва: Ти сляп ли си? Намери погрешката. Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата.
Съмнявате се там, дето не трябва.
Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака. Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба. Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба. Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест. Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно.
към беседата >>
Какво трябва да направиш?
Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах? “ Ти се оправдаваш.
Какво трябва да направиш?
Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя.
към беседата >>
Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака.
“ Но тъй се казва: Ти сляп ли си? Намери погрешката. Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата. Съмнявате се там, дето не трябва.
Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака.
Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба. Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба. Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест. Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не.
към беседата >>
Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го.
Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах? “ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш?
Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го.
Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“.
към беседата >>
Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба.
Намери погрешката. Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата. Съмнявате се там, дето не трябва. Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака.
Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба.
Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба. Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест. Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране.
към беседата >>
Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката?
Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах? “ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го.
Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката?
Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват.
към беседата >>
Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба.
Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата. Съмнявате се там, дето не трябва. Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака. Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба.
Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба.
Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест. Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш.
към беседата >>
Вие как бихте поправили погрешката си?
Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах? “ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката?
Вие как бихте поправили погрешката си?
Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви.
към беседата >>
Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест.
Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата. Съмнявате се там, дето не трябва. Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака. Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба. Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба.
Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест.
Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора.
към беседата >>
Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам.
“ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си?
Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам.
Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви. И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата.
към беседата >>
Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно.
Съмнявате се там, дето не трябва. Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака. Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба. Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба. Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест.
Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно.
Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви.
към беседата >>
Ще оставя парите на плочата, ще вървя.
Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам.
Ще оставя парите на плочата, ще вървя.
Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви. И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата. Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече.
към беседата >>
Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не.
Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака. Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба. Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба. Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест. Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно.
Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не.
Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път.
към беседата >>
Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“.
Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя.
Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“.
Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви. И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата. Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече. Пък вие вървете по пътя.
към беседата >>
Едно неразбиране.
Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба. Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба. Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест. Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не.
Едно неразбиране.
Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо.
към беседата >>
Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват.
Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“.
Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват.
Тури ги горе на плочата и си върви. И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата. Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече. Пък вие вървете по пътя.
към беседата >>
Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш.
Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба. Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест. Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране.
Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш.
Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш.
към беседата >>
Тури ги горе на плочата и си върви.
Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват.
Тури ги горе на плочата и си върви.
И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата. Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече. Пък вие вървете по пътя.
към беседата >>
Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора.
Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест. Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш.
Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора.
Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш.
към беседата >>
И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата.
Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви.
И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата.
Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече. Пък вие вървете по пътя.
към беседата >>
Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви.
Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора.
Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви.
Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш.
към беседата >>
Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече.
Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви. И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата.
Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече.
Пък вие вървете по пътя.
към беседата >>
Иска да те убеди, че той е правия път.
Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви.
Иска да те убеди, че той е правия път.
Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш.
към беседата >>
Пък вие вървете по пътя.
Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви. И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата. Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече.
Пък вие вървете по пътя.
към беседата >>
Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо.
Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път.
Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо.
Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш.
към беседата >>
Сега вие не може да разберете това.
Сега вие не може да разберете това.
Има една тънка мисъл. Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща. Да ви обясня как е мисълта в моя ум. Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“.
към беседата >>
Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш.
Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо.
Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш.
Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност.
към беседата >>
Има една тънка мисъл.
Сега вие не може да разберете това.
Има една тънка мисъл.
Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща. Да ви обясня как е мисълта в моя ум. Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“. Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва.
към беседата >>
Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш.
Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш.
Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш.
Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи.
към беседата >>
Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща.
Сега вие не може да разберете това. Има една тънка мисъл.
Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща.
Да ви обясня как е мисълта в моя ум. Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“. Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки.
към беседата >>
Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш.
Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш.
Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш.
Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи. Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения.
към беседата >>
Да ви обясня как е мисълта в моя ум.
Сега вие не може да разберете това. Има една тънка мисъл. Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща.
Да ви обясня как е мисълта в моя ум.
Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“. Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят.
към беседата >>
Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш.
Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш.
Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш.
Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи. Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения. Потребни са те, но те са последна работа.
към беседата >>
Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки.
Сега вие не може да разберете това. Има една тънка мисъл. Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща. Да ви обясня как е мисълта в моя ум.
Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки.
Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“. Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят. Те нямат кибритени клечки“.
към беседата >>
Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш.
Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш.
Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш.
Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи. Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения. Потребни са те, но те са последна работа.
към беседата >>
Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“.
Сега вие не може да разберете това. Има една тънка мисъл. Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща. Да ви обясня как е мисълта в моя ум. Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки.
Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“.
Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят. Те нямат кибритени клечки“. Те казват: „Какво става с туй нещо?
към беседата >>
Неща, които нямат никаква важност.
Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш.
Неща, които нямат никаква важност.
Те са второстепенни работи. Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения. Потребни са те, но те са последна работа.
към беседата >>
Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва.
Има една тънка мисъл. Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща. Да ви обясня как е мисълта в моя ум. Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“.
Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва.
Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят. Те нямат кибритени клечки“. Те казват: „Какво става с туй нещо? Как се пали?
към беседата >>
Те са второстепенни работи.
Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност.
Те са второстепенни работи.
Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения. Потребни са те, но те са последна работа.
към беседата >>
Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки.
Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща. Да ви обясня как е мисълта в моя ум. Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“. Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва.
Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки.
Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят. Те нямат кибритени клечки“. Те казват: „Какво става с туй нещо? Как се пали? “ И те ще те запалят.
към беседата >>
Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения.
Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи.
Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения.
Потребни са те, но те са последна работа.
към беседата >>
Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят.
Да ви обясня как е мисълта в моя ум. Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“. Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки.
Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят.
Те нямат кибритени клечки“. Те казват: „Какво става с туй нещо? Как се пали? “ И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят.
към беседата >>
Потребни са те, но те са последна работа.
Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи. Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения.
Потребни са те, но те са последна работа.
към беседата >>
Те нямат кибритени клечки“.
Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“. Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят.
Те нямат кибритени клечки“.
Те казват: „Какво става с туй нещо? Как се пали? “ И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят. Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят.
към беседата >>
Същественото в живота, това е Любовта.
Същественото в живота, това е Любовта.
Защото в Любовта се крият условията на живота. Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата.
към беседата >>
Те казват: „Какво става с туй нещо?
Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“. Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят. Те нямат кибритени клечки“.
Те казват: „Какво става с туй нещо?
Как се пали? “ И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят. Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят. Те са кибритени клечки.
към беседата >>
Защото в Любовта се крият условията на живота.
Същественото в живота, това е Любовта.
Защото в Любовта се крият условията на живота.
Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината.
към беседата >>
Как се пали?
Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят. Те нямат кибритени клечки“. Те казват: „Какво става с туй нещо?
Как се пали?
“ И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят. Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят. Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя.
към беседата >>
Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта.
Същественото в живота, това е Любовта. Защото в Любовта се крият условията на живота.
Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта.
Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина?
към беседата >>
“ И те ще те запалят.
Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят. Те нямат кибритени клечки“. Те казват: „Какво става с туй нещо? Как се пали?
“ И те ще те запалят.
Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят. Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят. Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя. Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“.
към беседата >>
Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл.
Същественото в живота, това е Любовта. Защото в Любовта се крият условията на живота. Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта.
Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл.
Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина? “ Тя Истината не може да бъде абсолютна.
към беседата >>
Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят.
Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят. Те нямат кибритени клечки“. Те казват: „Какво става с туй нещо? Как се пали? “ И те ще те запалят.
Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят.
Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят. Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя. Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“. По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня.
към беседата >>
Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш.
Същественото в живота, това е Любовта. Защото в Любовта се крият условията на живота. Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл.
Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш.
Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина? “ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите.
към беседата >>
Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят.
Те нямат кибритени клечки“. Те казват: „Какво става с туй нещо? Как се пали? “ И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят.
Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят.
Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя. Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“. По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня. Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни.
към беседата >>
Или богатството на Истината, то е в света на свободата.
Същественото в живота, това е Любовта. Защото в Любовта се крият условията на живота. Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш.
Или богатството на Истината, то е в света на свободата.
Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина? “ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение.
към беседата >>
Те са кибритени клечки.
Те казват: „Какво става с туй нещо? Как се пали? “ И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят. Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят.
Те са кибритени клечки.
Остави ги върху камъните и си върви по пътя. Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“. По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня. Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни. Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината.
Защото в Любовта се крият условията на живота. Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата.
Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината.
Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина? “ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори.
към беседата >>
Остави ги върху камъните и си върви по пътя.
Как се пали? “ И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят. Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят. Те са кибритени клечки.
Остави ги върху камъните и си върви по пътя.
Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“. По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня. Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни. Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия.
към беседата >>
Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина?
Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината.
Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина?
“ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен.
към беседата >>
Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“.
“ И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят. Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят. Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя.
Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“.
По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня. Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни. Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно.
към беседата >>
“ Тя Истината не може да бъде абсолютна.
Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина?
“ Тя Истината не може да бъде абсолютна.
Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи.
към беседата >>
По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня.
Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят. Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят. Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя. Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“.
По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня.
Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни. Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни.
към беседата >>
Абсолютни могат да бъдат фактите.
Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина? “ Тя Истината не може да бъде абсолютна.
Абсолютни могат да бъдат фактите.
Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно.
към беседата >>
Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни.
Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят. Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя. Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“. По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня.
Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни.
Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после.
към беседата >>
Истината е Истина, не може да правиш сравнение.
Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина? “ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите.
Истината е Истина, не може да правиш сравнение.
Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно.
Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя. Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“. По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня. Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни.
Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно.
То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после. Вие пренасяте житното зърно.
към беседата >>
Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори.
Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина? “ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение.
Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори.
Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три.
към беседата >>
То е потребно само при известни условия.
Остави ги върху камъните и си върви по пътя. Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“. По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня. Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни. Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно.
То е потребно само при известни условия.
Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после. Вие пренасяте житното зърно. Около него ще се съберат други.
към беседата >>
Аз съм вече свободен.
Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина? “ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори.
Аз съм вече свободен.
То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека.
към беседата >>
Туй чувство е потребно.
Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“. По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня. Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни. Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия.
Туй чувство е потребно.
Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после. Вие пренасяте житното зърно. Около него ще се съберат други. Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене.
към беседата >>
То са вече човешки работи.
“ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен.
То са вече човешки работи.
Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена.
към беседата >>
Много чувства имаме, които не са ни потребни.
По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня. Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни. Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно.
Много чувства имаме, които не са ни потребни.
В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после. Вие пренасяте житното зърно. Около него ще се съберат други. Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене. Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие.
към беседата >>
Бог, когато дава, дава преизобилно.
Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи.
Бог, когато дава, дава преизобилно.
Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена. Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става?
към беседата >>
В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после.
Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни. Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни.
В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после.
Вие пренасяте житното зърно. Около него ще се съберат други. Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене. Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. Та по този начин впрегнете ума си на работа.
към беседата >>
Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш.
Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно.
Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш.
Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена. Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става? “ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата.
към беседата >>
Вие пренасяте житното зърно.
Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после.
Вие пренасяте житното зърно.
Около него ще се съберат други. Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене. Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. Та по този начин впрегнете ума си на работа. Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте.
към беседата >>
Може да вземеш една лъжица, две, три.
Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш.
Може да вземеш една лъжица, две, три.
Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена. Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става? “ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата. Паницата е пак чиста.
към беседата >>
Около него ще се съберат други.
То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после. Вие пренасяте житното зърно.
Около него ще се съберат други.
Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене. Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. Та по този начин впрегнете ума си на работа. Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте. Учи геометрия.
към беседата >>
Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека.
Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три.
Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека.
В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена. Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става? “ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата. Паницата е пак чиста. Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите.
към беседата >>
Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене.
Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после. Вие пренасяте житното зърно. Около него ще се съберат други.
Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене.
Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. Та по този начин впрегнете ума си на работа. Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте. Учи геометрия. Чертаеш триъгълници, четириъгълници.
към беседата >>
В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена.
То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека.
В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена.
Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става? “ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата. Паницата е пак чиста. Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите. Възможно ли е?
към беседата >>
Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие.
Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после. Вие пренасяте житното зърно. Около него ще се съберат други. Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене.
Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие.
Та по този начин впрегнете ума си на работа. Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте. Учи геометрия. Чертаеш триъгълници, четириъгълници. Хубаво, ти се намираш в един квадрат.
към беседата >>
Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става?
Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена.
Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става?
“ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата. Паницата е пак чиста. Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите. Възможно ли е? – Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста.
към беседата >>
Та по този начин впрегнете ума си на работа.
В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после. Вие пренасяте житното зърно. Около него ще се съберат други. Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене. Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие.
Та по този начин впрегнете ума си на работа.
Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте. Учи геометрия. Чертаеш триъгълници, четириъгълници. Хубаво, ти се намираш в един квадрат. Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш.
към беседата >>
“ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата.
Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена. Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става?
“ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата.
Паницата е пак чиста. Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите. Възможно ли е? – Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста. Там не се мият паниците, паниците там сами се мият.
към беседата >>
Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте.
Вие пренасяте житното зърно. Около него ще се съберат други. Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене. Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. Та по този начин впрегнете ума си на работа.
Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте.
Учи геометрия. Чертаеш триъгълници, четириъгълници. Хубаво, ти се намираш в един квадрат. Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго.
към беседата >>
Паницата е пак чиста.
Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена. Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става? “ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата.
Паницата е пак чиста.
Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите. Възможно ли е? – Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста. Там не се мият паниците, паниците там сами се мият. Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи.
към беседата >>
Учи геометрия.
Около него ще се съберат други. Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене. Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. Та по този начин впрегнете ума си на работа. Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте.
Учи геометрия.
Чертаеш триъгълници, четириъгълници. Хубаво, ти се намираш в един квадрат. Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш.
към беседата >>
Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите.
Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена. Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става? “ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата. Паницата е пак чиста.
Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите.
Възможно ли е? – Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста. Там не се мият паниците, паниците там сами се мият. Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи. Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница.
към беседата >>
Чертаеш триъгълници, четириъгълници.
Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене. Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. Та по този начин впрегнете ума си на работа. Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте. Учи геометрия.
Чертаеш триъгълници, четириъгълници.
Хубаво, ти се намираш в един квадрат. Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат.
към беседата >>
Възможно ли е?
В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена. Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става? “ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата. Паницата е пак чиста. Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите.
Възможно ли е?
– Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста. Там не се мият паниците, паниците там сами се мият. Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи. Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница. Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна.
към беседата >>
Хубаво, ти се намираш в един квадрат.
Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. Та по този начин впрегнете ума си на работа. Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте. Учи геометрия. Чертаеш триъгълници, четириъгълници.
Хубаво, ти се намираш в един квадрат.
Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение.
към беседата >>
– Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста.
Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става? “ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата. Паницата е пак чиста. Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите. Възможно ли е?
– Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста.
Там не се мият паниците, паниците там сами се мият. Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи. Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница. Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна. Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение.
към беседата >>
Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш.
Та по този начин впрегнете ума си на работа. Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте. Учи геометрия. Чертаеш триъгълници, четириъгълници. Хубаво, ти се намираш в един квадрат.
Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш.
Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията.
към беседата >>
Там не се мият паниците, паниците там сами се мият.
“ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата. Паницата е пак чиста. Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите. Възможно ли е? – Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста.
Там не се мият паниците, паниците там сами се мият.
Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи. Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница. Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна. Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение. Как е възможно човек да стане на паница?
към беседата >>
Трябва нещо друго.
Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте. Учи геометрия. Чертаеш триъгълници, четириъгълници. Хубаво, ти се намираш в един квадрат. Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш.
Трябва нещо друго.
Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си.
към беседата >>
Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи.
Паницата е пак чиста. Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите. Възможно ли е? – Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста. Там не се мият паниците, паниците там сами се мият.
Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи.
Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница. Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна. Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение. Как е възможно човек да стане на паница? Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си.
към беседата >>
Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш.
Учи геометрия. Чертаеш триъгълници, четириъгълници. Хубаво, ти се намираш в един квадрат. Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго.
Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш.
Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари.
към беседата >>
Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница.
Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите. Възможно ли е? – Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста. Там не се мият паниците, паниците там сами се мият. Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи.
Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница.
Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна. Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение. Как е възможно човек да стане на паница? Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си. Шепата стана на чашка.
към беседата >>
Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат.
Чертаеш триъгълници, четириъгълници. Хубаво, ти се намираш в един квадрат. Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш.
Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат.
Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите.
към беседата >>
Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна.
Възможно ли е? – Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста. Там не се мият паниците, паниците там сами се мият. Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи. Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница.
Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна.
Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение. Как е възможно човек да стане на паница? Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си. Шепата стана на чашка. Някой път аз съм ходил без чашка, туря ръката си на извора и моята ръка стане малка чашка.
към беседата >>
Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение.
Хубаво, ти се намираш в един квадрат. Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат.
Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение.
Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите. В туй подземие има всичките богатства.
към беседата >>
Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение.
– Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста. Там не се мият паниците, паниците там сами се мият. Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи. Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница. Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна.
Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение.
Как е възможно човек да стане на паница? Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си. Шепата стана на чашка. Някой път аз съм ходил без чашка, туря ръката си на извора и моята ръка стане малка чашка. Не като онези стъклените, но малка чашка, която три–четири пъти трябва да взема.
към беседата >>
Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията.
Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение.
Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията.
Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите. В туй подземие има всичките богатства. В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда.
към беседата >>
Как е възможно човек да стане на паница?
Там не се мият паниците, паниците там сами се мият. Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи. Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница. Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна. Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение.
Как е възможно човек да стане на паница?
Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си. Шепата стана на чашка. Някой път аз съм ходил без чашка, туря ръката си на извора и моята ръка стане малка чашка. Не като онези стъклените, но малка чашка, която три–четири пъти трябва да взема.
към беседата >>
Да обясня мисълта си.
Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията.
Да обясня мисълта си.
Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите. В туй подземие има всичките богатства. В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко.
към беседата >>
Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си.
Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи. Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница. Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна. Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение. Как е възможно човек да стане на паница?
Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си.
Шепата стана на чашка. Някой път аз съм ходил без чашка, туря ръката си на извора и моята ръка стане малка чашка. Не като онези стъклените, но малка чашка, която три–четири пъти трябва да взема.
към беседата >>
Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари.
Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си.
Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари.
Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите. В туй подземие има всичките богатства. В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги.
към беседата >>
Шепата стана на чашка.
Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница. Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна. Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение. Как е възможно човек да стане на паница? Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си.
Шепата стана на чашка.
Някой път аз съм ходил без чашка, туря ръката си на извора и моята ръка стане малка чашка. Не като онези стъклените, но малка чашка, която три–четири пъти трябва да взема.
към беседата >>
Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите.
Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари.
Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите.
В туй подземие има всичките богатства. В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите.
към беседата >>
Някой път аз съм ходил без чашка, туря ръката си на извора и моята ръка стане малка чашка.
Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна. Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение. Как е възможно човек да стане на паница? Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си. Шепата стана на чашка.
Някой път аз съм ходил без чашка, туря ръката си на извора и моята ръка стане малка чашка.
Не като онези стъклените, но малка чашка, която три–четири пъти трябва да взема.
към беседата >>
В туй подземие има всичките богатства.
Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите.
В туй подземие има всичките богатства.
В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите. Та в света, в който живеете, всичко е предвидено.
към беседата >>
Не като онези стъклените, но малка чашка, която три–четири пъти трябва да взема.
Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение. Как е възможно човек да стане на паница? Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си. Шепата стана на чашка. Някой път аз съм ходил без чашка, туря ръката си на извора и моята ръка стане малка чашка.
Не като онези стъклените, но малка чашка, която три–четири пъти трябва да взема.
към беседата >>
В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда.
Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите. В туй подземие има всичките богатства.
В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда.
В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите. Та в света, в който живеете, всичко е предвидено. Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма.
към беседата >>
Туй, което ви говоря, то не е толкова важно.
Туй, което ви говоря, то не е толкова важно.
Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките. За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората. То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда.
към беседата >>
В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко.
Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите. В туй подземие има всичките богатства. В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда.
В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко.
Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите. Та в света, в който живеете, всичко е предвидено. Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи.
към беседата >>
Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките.
Туй, което ви говоря, то не е толкова важно.
Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките.
За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората. То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“.
към беседата >>
Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги.
Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите. В туй подземие има всичките богатства. В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко.
Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги.
Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите. Та в света, в който живеете, всичко е предвидено. Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи. Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства.
към беседата >>
За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората.
Туй, което ви говоря, то не е толкова важно. Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките.
За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората.
То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува.
към беседата >>
Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите.
Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите. В туй подземие има всичките богатства. В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги.
Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите.
Та в света, в който живеете, всичко е предвидено. Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи. Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства. Вие се намирате при един лош човек, който говори.
към беседата >>
То е губене на време.
Туй, което ви говоря, то не е толкова важно. Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките. За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората.
То е губене на време.
Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува. Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи?
към беседата >>
Та в света, в който живеете, всичко е предвидено.
В туй подземие има всичките богатства. В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите.
Та в света, в който живеете, всичко е предвидено.
Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи. Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства. Вие се намирате при един лош човек, който говори. Този човек е много богат.
към беседата >>
Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае.
Туй, което ви говоря, то не е толкова важно. Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките. За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората. То е губене на време.
Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае.
Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува. Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи? “ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят.
към беседата >>
Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма.
В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите. Та в света, в който живеете, всичко е предвидено.
Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма.
Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи. Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства. Вие се намирате при един лош човек, който говори. Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко.
към беседата >>
Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда.
Туй, което ви говоря, то не е толкова важно. Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките. За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората. То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае.
Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда.
Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува. Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи? “ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди.
към беседата >>
Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи.
В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите. Та в света, в който живеете, всичко е предвидено. Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма.
Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи.
Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства. Вие се намирате при един лош човек, който говори. Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви.
към беседата >>
Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“.
Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките. За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората. То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда.
Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“.
Той сам чувствува. Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи? “ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди. Но по невнимание паднал и си изкълчил крака.
към беседата >>
Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства.
Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите. Та в света, в който живеете, всичко е предвидено. Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи.
Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства.
Вие се намирате при един лош човек, който говори. Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви. Вие се оставете от тези добри хора.
към беседата >>
Той сам чувствува.
За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората. То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“.
Той сам чувствува.
Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи? “ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди. Но по невнимание паднал и си изкълчил крака. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй?
към беседата >>
Вие се намирате при един лош човек, който говори.
Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите. Та в света, в който живеете, всичко е предвидено. Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи. Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства.
Вие се намирате при един лош човек, който говори.
Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви. Вие се оставете от тези добри хора. Те не са добри.
към беседата >>
Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи?
То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува.
Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи?
“ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди. Но по невнимание паднал и си изкълчил крака. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй? “ – „Е, паднах от покрива“.
към беседата >>
Този човек е много богат.
Та в света, в който живеете, всичко е предвидено. Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи. Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства. Вие се намирате при един лош човек, който говори.
Този човек е много богат.
Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви. Вие се оставете от тези добри хора. Те не са добри. Тя и змията като замръзне е много кротка.
към беседата >>
“ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят.
Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува. Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи?
“ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят.
Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди. Но по невнимание паднал и си изкълчил крака. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй? “ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш?
към беседата >>
Не мислете, че добрите хора говорят кротко.
Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи. Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства. Вие се намирате при един лош човек, който говори. Този човек е много богат.
Не мислете, че добрите хора говорят кротко.
Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви. Вие се оставете от тези добри хора. Те не са добри. Тя и змията като замръзне е много кротка. Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка.
към беседата >>
Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди.
Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува. Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи? “ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят.
Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди.
Но по невнимание паднал и си изкълчил крака. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй? “ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“.
към беседата >>
Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви.
Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи. Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства. Вие се намирате при един лош човек, който говори. Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко.
Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви.
Вие се оставете от тези добри хора. Те не са добри. Тя и змията като замръзне е много кротка. Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка. Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен.
към беседата >>
Но по невнимание паднал и си изкълчил крака.
Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува. Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи? “ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди.
Но по невнимание паднал и си изкълчил крака.
Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй? “ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“.
към беседата >>
Вие се оставете от тези добри хора.
Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства. Вие се намирате при един лош човек, който говори. Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви.
Вие се оставете от тези добри хора.
Те не са добри. Тя и змията като замръзне е много кротка. Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка. Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен. Казвам: Тия лошите хора са много добри хора.
към беседата >>
Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй?
Той сам чувствува. Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи? “ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди. Но по невнимание паднал и си изкълчил крака.
Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй?
“ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“.
към беседата >>
Те не са добри.
Вие се намирате при един лош човек, който говори. Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви. Вие се оставете от тези добри хора.
Те не са добри.
Тя и змията като замръзне е много кротка. Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка. Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен. Казвам: Тия лошите хора са много добри хора. Те имат едно отлично сърце.
към беседата >>
“ – „Е, паднах от покрива“.
Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи? “ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди. Но по невнимание паднал и си изкълчил крака. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй?
“ – „Е, паднах от покрива“.
– Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“. Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н.
към беседата >>
Тя и змията като замръзне е много кротка.
Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви. Вие се оставете от тези добри хора. Те не са добри.
Тя и змията като замръзне е много кротка.
Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка. Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен. Казвам: Тия лошите хора са много добри хора. Те имат едно отлично сърце. А пък тия кротките хора са много лоши хора.
към беседата >>
– Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш?
“ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди. Но по невнимание паднал и си изкълчил крака. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй? “ – „Е, паднах от покрива“.
– Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш?
– „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“. Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал?
към беседата >>
Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка.
Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви. Вие се оставете от тези добри хора. Те не са добри. Тя и змията като замръзне е много кротка.
Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка.
Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен. Казвам: Тия лошите хора са много добри хора. Те имат едно отлично сърце. А пък тия кротките хора са много лоши хора. Тия смирените хора са много лоши хора.
към беседата >>
– „Хатълък стана“.
Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди. Но по невнимание паднал и си изкълчил крака. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй? “ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш?
– „Хатълък стана“.
– „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“. Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал? “ – „Паднах“.
към беседата >>
Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен.
Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви. Вие се оставете от тези добри хора. Те не са добри. Тя и змията като замръзне е много кротка. Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка.
Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен.
Казвам: Тия лошите хора са много добри хора. Те имат едно отлично сърце. А пък тия кротките хора са много лоши хора. Тия смирените хора са много лоши хора. Ти я (змията) събуди, не е така кротичка.
към беседата >>
– „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“.
Но по невнимание паднал и си изкълчил крака. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй? “ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“.
– „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“.
– „Но както виждаш, изкълчих го“. Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал? “ – „Паднах“. – „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват.
към беседата >>
Казвам: Тия лошите хора са много добри хора.
Вие се оставете от тези добри хора. Те не са добри. Тя и змията като замръзне е много кротка. Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка. Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен.
Казвам: Тия лошите хора са много добри хора.
Те имат едно отлично сърце. А пък тия кротките хора са много лоши хора. Тия смирените хора са много лоши хора. Ти я (змията) събуди, не е така кротичка. Мекички хора не виждам.
към беседата >>
– „Но както виждаш, изкълчих го“.
Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй? “ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“.
– „Но както виждаш, изкълчих го“.
Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал? “ – „Паднах“. – „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват. То се понижило вече, паднал си, изкълчил се крака, всичко станало.
към беседата >>
Те имат едно отлично сърце.
Те не са добри. Тя и змията като замръзне е много кротка. Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка. Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен. Казвам: Тия лошите хора са много добри хора.
Те имат едно отлично сърце.
А пък тия кротките хора са много лоши хора. Тия смирените хора са много лоши хора. Ти я (змията) събуди, не е така кротичка. Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично.
към беседата >>
Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н.
“ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“.
Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н.
Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал? “ – „Паднах“. – „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват. То се понижило вече, паднал си, изкълчил се крака, всичко станало. Сега е губене на време това питане: „Защо падна, как падна.“
към беседата >>
А пък тия кротките хора са много лоши хора.
Тя и змията като замръзне е много кротка. Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка. Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен. Казвам: Тия лошите хора са много добри хора. Те имат едно отлично сърце.
А пък тия кротките хора са много лоши хора.
Тия смирените хора са много лоши хора. Ти я (змията) събуди, не е така кротичка. Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично.
към беседата >>
Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал?
– Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“. Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н.
Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал?
“ – „Паднах“. – „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват. То се понижило вече, паднал си, изкълчил се крака, всичко станало. Сега е губене на време това питане: „Защо падна, как падна.“
към беседата >>
Тия смирените хора са много лоши хора.
Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка. Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен. Казвам: Тия лошите хора са много добри хора. Те имат едно отлично сърце. А пък тия кротките хора са много лоши хора.
Тия смирените хора са много лоши хора.
Ти я (змията) събуди, не е така кротичка. Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост.
към беседата >>
“ – „Паднах“.
– „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“. Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал?
“ – „Паднах“.
– „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват. То се понижило вече, паднал си, изкълчил се крака, всичко станало. Сега е губене на време това питане: „Защо падна, как падна.“
към беседата >>
Ти я (змията) събуди, не е така кротичка.
Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен. Казвам: Тия лошите хора са много добри хора. Те имат едно отлично сърце. А пък тия кротките хора са много лоши хора. Тия смирените хора са много лоши хора.
Ти я (змията) събуди, не е така кротичка.
Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки.
към беседата >>
– „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват.
– „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“. Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал? “ – „Паднах“.
– „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват.
То се понижило вече, паднал си, изкълчил се крака, всичко станало. Сега е губене на време това питане: „Защо падна, как падна.“
към беседата >>
Мекички хора не виждам.
Казвам: Тия лошите хора са много добри хора. Те имат едно отлично сърце. А пък тия кротките хора са много лоши хора. Тия смирените хора са много лоши хора. Ти я (змията) събуди, не е така кротичка.
Мекички хора не виждам.
Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки. Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник.
към беседата >>
То се понижило вече, паднал си, изкълчил се крака, всичко станало.
– „Но както виждаш, изкълчих го“. Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал? “ – „Паднах“. – „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват.
То се понижило вече, паднал си, изкълчил се крака, всичко станало.
Сега е губене на време това питане: „Защо падна, как падна.“
към беседата >>
Сега вие като ви говоря така, го вземате лично.
Те имат едно отлично сърце. А пък тия кротките хора са много лоши хора. Тия смирените хора са много лоши хора. Ти я (змията) събуди, не е така кротичка. Мекички хора не виждам.
Сега вие като ви говоря така, го вземате лично.
Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки. Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник. Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат.
към беседата >>
Сега е губене на време това питане: „Защо падна, как падна.“
Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал? “ – „Паднах“. – „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват. То се понижило вече, паднал си, изкълчил се крака, всичко станало.
Сега е губене на време това питане: „Защо падна, как падна.“
към беседата >>
Аз не говоря лично.
А пък тия кротките хора са много лоши хора. Тия смирените хора са много лоши хора. Ти я (змията) събуди, не е така кротичка. Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично.
Аз не говоря лично.
Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки. Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник. Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва.
към беседата >>
Често като дойде някой при мене ме пита какво бил в миналото.
Често като дойде някой при мене ме пита какво бил в миналото.
Казва: „Какво съм бил в миналото? “ Какво да му кажа. Аз го виждам какво бил в миналото. Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа?
към беседата >>
Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост.
Тия смирените хора са много лоши хора. Ти я (змията) събуди, не е така кротичка. Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично.
Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост.
Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки. Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник. Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци.
към беседата >>
Казва: „Какво съм бил в миналото?
Често като дойде някой при мене ме пита какво бил в миналото.
Казва: „Какво съм бил в миналото?
“ Какво да му кажа. Аз го виждам какво бил в миналото. Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга.
към беседата >>
Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки.
Ти я (змията) събуди, не е така кротичка. Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост.
Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки.
Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник. Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита.
към беседата >>
“ Какво да му кажа.
Често като дойде някой при мене ме пита какво бил в миналото. Казва: „Какво съм бил в миналото?
“ Какво да му кажа.
Аз го виждам какво бил в миналото. Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената.
към беседата >>
Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник.
Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки.
Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник.
Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита. Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“.
към беседата >>
Аз го виждам какво бил в миналото.
Често като дойде някой при мене ме пита какво бил в миналото. Казва: „Какво съм бил в миналото? “ Какво да му кажа.
Аз го виждам какво бил в миналото.
Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта.
към беседата >>
Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат.
Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки. Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник.
Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат.
Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита. Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“. Никога да не опитваш един празен револвер насреща.
към беседата >>
Той първоначално бил цар и после станал говедо.
Често като дойде някой при мене ме пита какво бил в миналото. Казва: „Какво съм бил в миналото? “ Какво да му кажа. Аз го виждам какво бил в миналото.
Той първоначално бил цар и после станал говедо.
Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта. Казвате сега: „Какво съм бил в миналото?
към беседата >>
Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва.
Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки. Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник. Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат.
Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва.
Та по този път стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита. Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“. Никога да не опитваш един празен револвер насреща. Хата може да стане.
към беседата >>
Как да му го кажа?
Често като дойде някой при мене ме пита какво бил в миналото. Казва: „Какво съм бил в миналото? “ Какво да му кажа. Аз го виждам какво бил в миналото. Той първоначално бил цар и после станал говедо.
Как да му го кажа?
Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта. Казвате сега: „Какво съм бил в миналото? “ Че какво сте.
към беседата >>
Та по този път стават хаталъци.
Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки. Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник. Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва.
Та по този път стават хаталъци.
Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита. Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“. Никога да не опитваш един празен револвер насреща. Хата може да стане.
към беседата >>
Туй да му го докажа от свещената книга.
Казва: „Какво съм бил в миналото? “ Какво да му кажа. Аз го виждам какво бил в миналото. Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа?
Туй да му го докажа от свещената книга.
Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта. Казвате сега: „Какво съм бил в миналото? “ Че какво сте. Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние.
към беседата >>
Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита.
Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки. Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник. Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци.
Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита.
Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“. Никога да не опитваш един празен револвер насреща. Хата може да стане.
към беседата >>
Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената.
“ Какво да му кажа. Аз го виждам какво бил в миналото. Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга.
Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената.
От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта. Казвате сега: „Какво съм бил в миналото? “ Че какво сте. Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш.
към беседата >>
Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“.
Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник. Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита.
Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“.
Никога да не опитваш един празен револвер насреща. Хата може да стане.
към беседата >>
От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта.
Аз го виждам какво бил в миналото. Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената.
От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта.
Казвате сега: „Какво съм бил в миналото? “ Че какво сте. Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия.
към беседата >>
Никога да не опитваш един празен револвер насреща.
Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита. Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“.
Никога да не опитваш един празен револвер насреща.
Хата може да стане.
към беседата >>
Казвате сега: „Какво съм бил в миналото?
Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта.
Казвате сега: „Какво съм бил в миналото?
“ Че какво сте. Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди кой си, само лъже, всички лъжат.
към беседата >>
Хата може да стане.
Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита. Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“. Никога да не опитваш един празен револвер насреща.
Хата може да стане.
към беседата >>
“ Че какво сте.
Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта. Казвате сега: „Какво съм бил в миналото?
“ Че какво сте.
Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди кой си, само лъже, всички лъжат. Не го искам да го видя“.
към беседата >>
Та има един пример с един револвер.
Та има един пример с един револвер.
Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер. Държи насреща му лулата и го завежда в участъка. Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му. Той казва: „Тъй с една лула?! “ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка.
към беседата >>
Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние.
Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта. Казвате сега: „Какво съм бил в миналото? “ Че какво сте.
Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние.
А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди кой си, само лъже, всички лъжат. Не го искам да го видя“. Защо не го искаш?
към беседата >>
Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер.
Та има един пример с един револвер.
Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер.
Държи насреща му лулата и го завежда в участъка. Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му. Той казва: „Тъй с една лула?! “ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини.
към беседата >>
А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш.
Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта. Казвате сега: „Какво съм бил в миналото? “ Че какво сте. Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние.
А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш.
Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди кой си, само лъже, всички лъжат. Не го искам да го видя“. Защо не го искаш? И в първия и втория случай това са неща непроверени.
към беседата >>
Държи насреща му лулата и го завежда в участъка.
Та има един пример с един револвер. Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер.
Държи насреща му лулата и го завежда в участъка.
Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му. Той казва: „Тъй с една лула?! “ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва.
към беседата >>
Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия.
От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта. Казвате сега: „Какво съм бил в миналото? “ Че какво сте. Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш.
Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия.
Еди кой си, само лъже, всички лъжат. Не го искам да го видя“. Защо не го искаш? И в първия и втория случай това са неща непроверени. Аз го наричам това декламация.
към беседата >>
Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му.
Та има един пример с един револвер. Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер. Държи насреща му лулата и го завежда в участъка.
Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му.
Той казва: „Тъй с една лула?! “ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте.
към беседата >>
Еди кой си, само лъже, всички лъжат.
Казвате сега: „Какво съм бил в миналото? “ Че какво сте. Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия.
Еди кой си, само лъже, всички лъжат.
Не го искам да го видя“. Защо не го искаш? И в първия и втория случай това са неща непроверени. Аз го наричам това декламация. Вземете някое дете декламира нещо.
към беседата >>
Той казва: „Тъй с една лула?!
Та има един пример с един револвер. Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер. Държи насреща му лулата и го завежда в участъка. Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му.
Той казва: „Тъй с една лула?!
“ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате.
към беседата >>
Не го искам да го видя“.
“ Че какво сте. Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди кой си, само лъже, всички лъжат.
Не го искам да го видя“.
Защо не го искаш? И в първия и втория случай това са неща непроверени. Аз го наричам това декламация. Вземете някое дете декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре.
към беседата >>
“ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка.
Та има един пример с един револвер. Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер. Държи насреща му лулата и го завежда в участъка. Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му. Той казва: „Тъй с една лула?!
“ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка.
Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате. Всички хора се от добрина страдат.
към беседата >>
Защо не го искаш?
Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди кой си, само лъже, всички лъжат. Не го искам да го видя“.
Защо не го искаш?
И в първия и втория случай това са неща непроверени. Аз го наричам това декламация. Вземете някое дете декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре. Но тъй е писал поетът, детето само декламира.
към беседата >>
Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини.
Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер. Държи насреща му лулата и го завежда в участъка. Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му. Той казва: „Тъй с една лула?! “ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка.
Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини.
Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате. Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов.
към беседата >>
И в първия и втория случай това са неща непроверени.
А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди кой си, само лъже, всички лъжат. Не го искам да го видя“. Защо не го искаш?
И в първия и втория случай това са неща непроверени.
Аз го наричам това декламация. Вземете някое дете декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре. Но тъй е писал поетът, детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира.
към беседата >>
Вие всички сте по-добри, отколкото трябва.
Държи насреща му лулата и го завежда в участъка. Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му. Той казва: „Тъй с една лула?! “ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини.
Вие всички сте по-добри, отколкото трябва.
Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате. Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе.
към беседата >>
Аз го наричам това декламация.
Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди кой си, само лъже, всички лъжат. Не го искам да го видя“. Защо не го искаш? И в първия и втория случай това са неща непроверени.
Аз го наричам това декламация.
Вземете някое дете декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре. Но тъй е писал поетът, детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира. Не е виновато детето.
към беседата >>
Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте.
Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му. Той казва: „Тъй с една лула?! “ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва.
Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте.
Толкоз добри, че от добрина страдате. Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема.
към беседата >>
Вземете някое дете декламира нещо.
Еди кой си, само лъже, всички лъжат. Не го искам да го видя“. Защо не го искаш? И в първия и втория случай това са неща непроверени. Аз го наричам това декламация.
Вземете някое дете декламира нещо.
Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре. Но тъй е писал поетът, детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира. Не е виновато детето. Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“.
към беседата >>
Толкоз добри, че от добрина страдате.
Той казва: „Тъй с една лула?! “ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте.
Толкоз добри, че от добрина страдате.
Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно.
към беседата >>
Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре.
Не го искам да го видя“. Защо не го искаш? И в първия и втория случай това са неща непроверени. Аз го наричам това декламация. Вземете някое дете декламира нещо.
Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре.
Но тъй е писал поетът, детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира. Не е виновато детето. Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“. Какво иска да каже Славейков?
към беседата >>
Всички хора се от добрина страдат.
“ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате.
Всички хора се от добрина страдат.
Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение.
към беседата >>
Но тъй е писал поетът, детето само декламира.
Защо не го искаш? И в първия и втория случай това са неща непроверени. Аз го наричам това декламация. Вземете някое дете декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре.
Но тъй е писал поетът, детето само декламира.
После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира. Не е виновато детето. Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“. Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“.
към беседата >>
Онази майка ограничава детето си от Любов.
Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате. Всички хора се от добрина страдат.
Онази майка ограничава детето си от Любов.
Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение. Тя иска да го предпази да не падне.
към беседата >>
После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира.
И в първия и втория случай това са неща непроверени. Аз го наричам това декламация. Вземете някое дете декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре. Но тъй е писал поетът, детето само декламира.
После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира.
Не е виновато детето. Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“. Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го турил.
към беседата >>
Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе.
Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате. Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов.
Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе.
Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение. Тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази.
към беседата >>
Не е виновато детето.
Аз го наричам това декламация. Вземете някое дете декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре. Но тъй е писал поетът, детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира.
Не е виновато детето.
Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“. Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го турил. Питам сега, кое е по-хубаво?
към беседата >>
Детето пълзи, майката го взема.
Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате. Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе.
Детето пълзи, майката го взема.
Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение. Тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе.
към беседата >>
Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“.
Вземете някое дете декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре. Но тъй е писал поетът, детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира. Не е виновато детето.
Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“.
Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го турил. Питам сега, кое е по-хубаво? По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш.
към беседата >>
Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно.
Толкоз добри, че от добрина страдате. Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема.
Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно.
Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение. Тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш колко е умно.
към беседата >>
Какво иска да каже Славейков?
Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре. Но тъй е писал поетът, детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира. Не е виновато детето. Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“.
Какво иска да каже Славейков?
Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го турил. Питам сега, кое е по-хубаво? По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш. Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме?
към беседата >>
Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение.
Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно.
Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение.
Тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш колко е умно. То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу.
към беседата >>
Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“.
Но тъй е писал поетът, детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира. Не е виновато детето. Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“. Какво иска да каже Славейков?
Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“.
Аз така бих го турил. Питам сега, кое е по-хубаво? По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш. Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш.
към беседата >>
Тя иска да го предпази да не падне.
Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение.
Тя иска да го предпази да не падне.
На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш колко е умно. То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу. Тя мисли, че ще падне.
към беседата >>
Аз така бих го турил.
После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира. Не е виновато детето. Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“. Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“.
Аз така бих го турил.
Питам сега, кое е по-хубаво? По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш. Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй.
към беседата >>
На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази.
Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение. Тя иска да го предпази да не падне.
На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази.
То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш колко е умно. То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу. Тя мисли, че ще падне. Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу.
към беседата >>
Питам сега, кое е по-хубаво?
Не е виновато детето. Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“. Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го турил.
Питам сега, кое е по-хубаво?
По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш. Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“.
към беседата >>
То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе.
Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение. Тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази.
То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе.
Казвам: Чакай да видиш колко е умно. То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу. Тя мисли, че ще падне. Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу. Тя няма доверие в него.
към беседата >>
По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш.
Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“. Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го турил. Питам сега, кое е по-хубаво?
По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш.
Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне.
към беседата >>
Казвам: Чакай да видиш колко е умно.
Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение. Тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе.
Казвам: Чакай да видиш колко е умно.
То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу. Тя мисли, че ще падне. Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу. Тя няма доверие в него. Имайте доверие един на друг.
към беседата >>
Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме?
Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го турил. Питам сега, кое е по-хубаво? По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш.
Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме?
Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване.
към беседата >>
То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу.
Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение. Тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш колко е умно.
То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу.
Тя мисли, че ще падне. Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу. Тя няма доверие в него. Имайте доверие един на друг. Често пъти се спъваме като нямаме доверие.
към беседата >>
Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш.
Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го турил. Питам сега, кое е по-хубаво? По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш. Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме?
Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш.
А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време.
към беседата >>
Тя мисли, че ще падне.
Тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш колко е умно. То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу.
Тя мисли, че ще падне.
Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу. Тя няма доверие в него. Имайте доверие един на друг. Често пъти се спъваме като нямаме доверие. Ние сега искаме някои хора да не съгрешат.
към беседата >>
А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй.
Аз така бих го турил. Питам сега, кое е по-хубаво? По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш. Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш.
А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй.
То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува.
към беседата >>
Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу.
На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш колко е умно. То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу. Тя мисли, че ще падне.
Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу.
Тя няма доверие в него. Имайте доверие един на друг. Често пъти се спъваме като нямаме доверие. Ние сега искаме някои хора да не съгрешат. Остави този човек да слиза, той ще слезе много по-добре, отколкото, ако ти го държиш.
към беседата >>
То с пиене на винце не става“.
Питам сега, кое е по-хубаво? По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш. Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй.
То с пиене на винце не става“.
Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“.
към беседата >>
Тя няма доверие в него.
То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш колко е умно. То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу. Тя мисли, че ще падне. Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу.
Тя няма доверие в него.
Имайте доверие един на друг. Често пъти се спъваме като нямаме доверие. Ние сега искаме някои хора да не съгрешат. Остави този човек да слиза, той ще слезе много по-добре, отколкото, ако ти го държиш.
към беседата >>
Питаш, де е умът да дойде и да помогне.
По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш. Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“.
Питаш, де е умът да дойде и да помогне.
Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“.
към беседата >>
Имайте доверие един на друг.
Казвам: Чакай да видиш колко е умно. То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу. Тя мисли, че ще падне. Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу. Тя няма доверие в него.
Имайте доверие един на друг.
Често пъти се спъваме като нямаме доверие. Ние сега искаме някои хора да не съгрешат. Остави този човек да слиза, той ще слезе много по-добре, отколкото, ако ти го държиш.
към беседата >>
Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване.
Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне.
Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване.
Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия.
към беседата >>
Често пъти се спъваме като нямаме доверие.
То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу. Тя мисли, че ще падне. Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу. Тя няма доверие в него. Имайте доверие един на друг.
Често пъти се спъваме като нямаме доверие.
Ние сега искаме някои хора да не съгрешат. Остави този човек да слиза, той ще слезе много по-добре, отколкото, ако ти го държиш.
към беседата >>
Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време.
Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване.
Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време.
Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“.
към беседата >>
Ние сега искаме някои хора да не съгрешат.
Тя мисли, че ще падне. Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу. Тя няма доверие в него. Имайте доверие един на друг. Често пъти се спъваме като нямаме доверие.
Ние сега искаме някои хора да не съгрешат.
Остави този човек да слиза, той ще слезе много по-добре, отколкото, ако ти го държиш.
към беседата >>
Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува.
А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време.
Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува.
Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“.
към беседата >>
Остави този човек да слиза, той ще слезе много по-добре, отколкото, ако ти го държиш.
Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу. Тя няма доверие в него. Имайте доверие един на друг. Често пъти се спъваме като нямаме доверие. Ние сега искаме някои хора да не съгрешат.
Остави този човек да слиза, той ще слезе много по-добре, отколкото, ако ти го държиш.
към беседата >>
Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“.
То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува.
Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“.
Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Какво ще стане?
към беседата >>
Сега имаме още 15 минути.
Сега имаме още 15 минути.
Да допуснем, вие станете сутрин и кажете: „Не ми държат краката, остарях“. Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди. Защо вярваш в туй, че си стара. Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така.
към беседата >>
Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“.
Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“.
Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“.
Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Какво ще стане? Често виждаме някои хора са много нервни.
към беседата >>
Да допуснем, вие станете сутрин и кажете: „Не ми държат краката, остарях“.
Сега имаме още 15 минути.
Да допуснем, вие станете сутрин и кажете: „Не ми държат краката, остарях“.
Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди. Защо вярваш в туй, че си стара. Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така. Може да се направиш щастлива.
към беседата >>
Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия.
Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“.
Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия.
Кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Какво ще стане? Често виждаме някои хора са много нервни. Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде.
към беседата >>
Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди.
Сега имаме още 15 минути. Да допуснем, вие станете сутрин и кажете: „Не ми държат краката, остарях“.
Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди.
Защо вярваш в туй, че си стара. Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така. Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи.
към беседата >>
Кажи: „За добро е“.
Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия.
Кажи: „За добро е“.
Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Какво ще стане? Често виждаме някои хора са много нервни. Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде. Тази енергия се набрала, иска да излезе.
към беседата >>
Защо вярваш в туй, че си стара.
Сега имаме още 15 минути. Да допуснем, вие станете сутрин и кажете: „Не ми държат краката, остарях“. Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди.
Защо вярваш в туй, че си стара.
Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така. Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи.
към беседата >>
Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“.
Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“.
Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“.
Какво ще стане? Често виждаме някои хора са много нервни. Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде. Тази енергия се набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе.
към беседата >>
Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш.
Сега имаме още 15 минути. Да допуснем, вие станете сутрин и кажете: „Не ми държат краката, остарях“. Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди. Защо вярваш в туй, че си стара.
Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш.
Тури си така. Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не.
към беседата >>
Какво ще стане?
Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“.
Какво ще стане?
Често виждаме някои хора са много нервни. Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде. Тази енергия се набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл.
към беседата >>
Тури си така.
Сега имаме още 15 минути. Да допуснем, вие станете сутрин и кажете: „Не ми държат краката, остарях“. Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди. Защо вярваш в туй, че си стара. Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш.
Тури си така.
Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея.
към беседата >>
Често виждаме някои хора са много нервни.
Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Какво ще стане?
Често виждаме някои хора са много нервни.
Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде. Тази енергия се набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш.
към беседата >>
Може да се направиш щастлива.
Да допуснем, вие станете сутрин и кажете: „Не ми държат краката, остарях“. Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди. Защо вярваш в туй, че си стара. Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така.
Може да се направиш щастлива.
Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее.
към беседата >>
Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде.
Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Какво ще стане? Често виждаме някои хора са много нервни.
Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде.
Тази енергия се набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш. Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее.
към беседата >>
Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи.
Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди. Защо вярваш в туй, че си стара. Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така. Може да се направиш щастлива.
Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи.
Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча.
към беседата >>
Тази енергия се набрала, иска да излезе.
Кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Какво ще стане? Често виждаме някои хора са много нервни. Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде.
Тази енергия се набрала, иска да излезе.
Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш. Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете най-първо?
към беседата >>
Ти ще кажеш, че не са верни работи.
Защо вярваш в туй, че си стара. Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така. Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи.
Ти ще кажеш, че не са верни работи.
Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е.
към беседата >>
Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе.
Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Какво ще стане? Често виждаме някои хора са много нервни. Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде. Тази енергия се набрала, иска да излезе.
Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе.
Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш. Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете най-първо? Тук в събранието как започвате?
към беседата >>
Верни са, как не.
Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така. Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи.
Верни са, как не.
Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е. Вие не използувате условията.
към беседата >>
Ти имаш някаква мисъл.
Какво ще стане? Често виждаме някои хора са много нервни. Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде. Тази енергия се набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе.
Ти имаш някаква мисъл.
Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш. Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете най-първо? Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето, кажете?
към беседата >>
Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея.
Тури си така. Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не.
Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея.
За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е. Вие не използувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят.
към беседата >>
Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш.
Често виждаме някои хора са много нервни. Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде. Тази енергия се набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл.
Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш.
Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете най-първо? Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето, кажете? Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете.
към беседата >>
За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее.
Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея.
За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее.
Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е. Вие не използувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят. Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй.
към беседата >>
Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее.
Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде. Тази енергия се набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш.
Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее.
Как ще започнете най-първо? Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето, кажете? Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете. Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите.
към беседата >>
Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча.
Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее.
Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча.
Право е. Вие не използувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят. Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй. Натуряй всички пръстени.
към беседата >>
Как ще започнете най-първо?
Тази енергия се набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш. Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее.
Как ще започнете най-първо?
Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето, кажете? Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете. Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите. Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате.
към беседата >>
Право е.
Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча.
Право е.
Вие не използувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят. Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй. Натуряй всички пръстени. Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом.
към беседата >>
Тук в събранието как започвате?
Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш. Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете най-първо?
Тук в събранието как започвате?
Как започвате с яденето, кажете? Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете. Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите. Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате. Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода.
към беседата >>
Вие не използувате условията.
Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е.
Вие не използувате условията.
Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят. Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй. Натуряй всички пръстени. Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите.
към беседата >>
Как започвате с яденето, кажете?
Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш. Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете най-първо? Тук в събранието как започвате?
Как започвате с яденето, кажете?
Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете. Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите. Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате. Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода. Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо.
към беседата >>
Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят.
Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е. Вие не използувате условията.
Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят.
Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй. Натуряй всички пръстени. Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите. Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите.
към беседата >>
Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете.
Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш. Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете най-първо? Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето, кажете?
Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете.
Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите. Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате. Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода. Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо. Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва.
към беседата >>
Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй.
За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е. Вие не използувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят.
Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй.
Натуряй всички пръстени. Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите. Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така.
към беседата >>
Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите.
Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете най-първо? Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето, кажете? Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете.
Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите.
Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате. Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода. Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо. Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва. Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия.
към беседата >>
Натуряй всички пръстени.
Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е. Вие не използувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят. Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй.
Натуряй всички пръстени.
Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите. Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така. Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали.
към беседата >>
Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате.
Как ще започнете най-първо? Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето, кажете? Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете. Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите.
Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате.
Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода. Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо. Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва. Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия. Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване.
към беседата >>
Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом.
Право е. Вие не използувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят. Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй. Натуряй всички пръстени.
Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом.
Направете този опит, като няма какво да правите. Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така. Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали. Не разбират, карат се.
към беседата >>
Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода.
Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето, кажете? Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете. Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите. Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате.
Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода.
Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо. Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва. Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия. Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване. Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш.
към беседата >>
Направете този опит, като няма какво да правите.
Вие не използувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят. Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй. Натуряй всички пръстени. Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом.
Направете този опит, като няма какво да правите.
Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така. Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали. Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора.
към беседата >>
Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо.
Как започвате с яденето, кажете? Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете. Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите. Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате. Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода.
Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо.
Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва. Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия. Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване. Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш. Произволно правиш някои движения.
към беседата >>
Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите.
Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят. Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй. Натуряй всички пръстени. Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите.
Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите.
И аз правя така. Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали. Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна и става така.
към беседата >>
Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва.
Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете. Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите. Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате. Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода. Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо.
Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва.
Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия. Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване. Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш. Произволно правиш някои движения. Или седиш и не знаеш как да туриш краката.
към беседата >>
И аз правя така.
Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй. Натуряй всички пръстени. Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите. Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите.
И аз правя така.
Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали. Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна и става така. Те всъщност са така.
към беседата >>
Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия.
Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите. Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате. Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода. Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо. Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва.
Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия.
Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване. Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш. Произволно правиш някои движения. Или седиш и не знаеш как да туриш краката. Защо войниците турят краката един до друг?
към беседата >>
Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали.
Натуряй всички пръстени. Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите. Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така.
Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали.
Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна и става така. Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват.
към беседата >>
Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване.
Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате. Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода. Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо. Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва. Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия.
Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване.
Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш. Произволно правиш някои движения. Или седиш и не знаеш как да туриш краката. Защо войниците турят краката един до друг? Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети.
към беседата >>
Не разбират, карат се.
Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите. Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така. Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали.
Не разбират, карат се.
Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна и става така. Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва.
към беседата >>
Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш.
Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода. Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо. Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва. Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия. Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване.
Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш.
Произволно правиш някои движения. Или седиш и не знаеш как да туриш краката. Защо войниците турят краката един до друг? Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети. Че тия хора го правят това по един закон.
към беседата >>
Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора.
Направете този опит, като няма какво да правите. Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така. Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали. Не разбират, карат се.
Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора.
Като ги погледна и става така. Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събуди този човек и той става обикновен.
към беседата >>
Произволно правиш някои движения.
Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо. Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва. Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия. Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване. Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш.
Произволно правиш някои движения.
Или седиш и не знаеш как да туриш краката. Защо войниците турят краката един до друг? Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети. Че тия хора го правят това по един закон. Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място.
към беседата >>
Като ги погледна и става така.
Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така. Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали. Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора.
Като ги погледна и става така.
Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събуди този човек и той става обикновен. Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги.
към беседата >>
Или седиш и не знаеш как да туриш краката.
Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва. Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия. Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване. Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш. Произволно правиш някои движения.
Или седиш и не знаеш как да туриш краката.
Защо войниците турят краката един до друг? Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети. Че тия хора го правят това по един закон. Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място. Ти като станеш сутрин, туриш си крака напред, ръцете на кръста; трябва да знаеш защо правиш тия движения.
към беседата >>
Те всъщност са така.
И аз правя така. Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали. Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна и става така.
Те всъщност са така.
В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събуди този човек и той става обикновен. Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите.
към беседата >>
Защо войниците турят краката един до друг?
Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия. Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване. Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш. Произволно правиш някои движения. Или седиш и не знаеш как да туриш краката.
Защо войниците турят краката един до друг?
Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети. Че тия хора го правят това по един закон. Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място. Ти като станеш сутрин, туриш си крака напред, ръцете на кръста; трябва да знаеш защо правиш тия движения. Кое положение трябва да вземеш сутрин като станеш?
към беседата >>
В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват.
Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали. Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна и става така. Те всъщност са така.
В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват.
Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събуди този човек и той става обикновен. Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите. Вие се спирате върху обикновения живот.
към беседата >>
Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети.
Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване. Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш. Произволно правиш някои движения. Или седиш и не знаеш как да туриш краката. Защо войниците турят краката един до друг?
Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети.
Че тия хора го правят това по един закон. Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място. Ти като станеш сутрин, туриш си крака напред, ръцете на кръста; трябва да знаеш защо правиш тия движения. Кое положение трябва да вземеш сутрин като станеш?
към беседата >>
Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва.
Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна и става така. Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват.
Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва.
Събуди този човек и той става обикновен. Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите. Вие се спирате върху обикновения живот. Не се спирайте върху обикновените работи.
към беседата >>
Че тия хора го правят това по един закон.
Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш. Произволно правиш някои движения. Или седиш и не знаеш как да туриш краката. Защо войниците турят краката един до друг? Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети.
Че тия хора го правят това по един закон.
Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място. Ти като станеш сутрин, туриш си крака напред, ръцете на кръста; трябва да знаеш защо правиш тия движения. Кое положение трябва да вземеш сутрин като станеш?
към беседата >>
Събуди този човек и той става обикновен.
Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна и става така. Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва.
Събуди този човек и той става обикновен.
Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите. Вие се спирате върху обикновения живот. Не се спирайте върху обикновените работи. Казва: „Аз съм закъсал“.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място.
Произволно правиш някои движения. Или седиш и не знаеш как да туриш краката. Защо войниците турят краката един до друг? Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети. Че тия хора го правят това по един закон.
Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място.
Ти като станеш сутрин, туриш си крака напред, ръцете на кръста; трябва да знаеш защо правиш тия движения. Кое положение трябва да вземеш сутрин като станеш?
към беседата >>
Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги.
Като ги погледна и става така. Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събуди този човек и той става обикновен.
Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги.
Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите. Вие се спирате върху обикновения живот. Не се спирайте върху обикновените работи. Казва: „Аз съм закъсал“. – Никак не си закъсал.
към беседата >>
Ти като станеш сутрин, туриш си крака напред, ръцете на кръста; трябва да знаеш защо правиш тия движения.
Или седиш и не знаеш как да туриш краката. Защо войниците турят краката един до друг? Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети. Че тия хора го правят това по един закон. Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място.
Ти като станеш сутрин, туриш си крака напред, ръцете на кръста; трябва да знаеш защо правиш тия движения.
Кое положение трябва да вземеш сутрин като станеш?
към беседата >>
Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите.
Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събуди този човек и той става обикновен. Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги.
Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите.
Вие се спирате върху обикновения живот. Не се спирайте върху обикновените работи. Казва: „Аз съм закъсал“. – Никак не си закъсал. Казва: „От мене нищо няма да стане“.
към беседата >>
Кое положение трябва да вземеш сутрин като станеш?
Защо войниците турят краката един до друг? Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети. Че тия хора го правят това по един закон. Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място. Ти като станеш сутрин, туриш си крака напред, ръцете на кръста; трябва да знаеш защо правиш тия движения.
Кое положение трябва да вземеш сутрин като станеш?
към беседата >>
Вие се спирате върху обикновения живот.
В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събуди този човек и той става обикновен. Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите.
Вие се спирате върху обикновения живот.
Не се спирайте върху обикновените работи. Казва: „Аз съм закъсал“. – Никак не си закъсал. Казва: „От мене нищо няма да стане“. Сега е време от тебе нещо да стане.
към беседата >>
Фиг. 1
Фиг. 1
към беседата >>
Не се спирайте върху обикновените работи.
Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събуди този човек и той става обикновен. Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите. Вие се спирате върху обикновения живот.
Не се спирайте върху обикновените работи.
Казва: „Аз съм закъсал“. – Никак не си закъсал. Казва: „От мене нищо няма да стане“. Сега е време от тебе нещо да стане. Казва: „Остаряхме“.
към беседата >>
Представете си, че имате една повърхност AB (Фиг. 1).
Представете си, че имате една повърхност AB (Фиг. 1).
Ако спуснете един перпендикуляр от тази плоскост, какво ще стане с вас, ако паднете по този перпендикуляр? Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо. Но това зависи от наклона. Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък. Това са условия.
към беседата >>
Казва: „Аз съм закъсал“.
Събуди този човек и той става обикновен. Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите. Вие се спирате върху обикновения живот. Не се спирайте върху обикновените работи.
Казва: „Аз съм закъсал“.
– Никак не си закъсал. Казва: „От мене нищо няма да стане“. Сега е време от тебе нещо да стане. Казва: „Остаряхме“. – Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял.
към беседата >>
Ако спуснете един перпендикуляр от тази плоскост, какво ще стане с вас, ако паднете по този перпендикуляр?
Представете си, че имате една повърхност AB (Фиг. 1).
Ако спуснете един перпендикуляр от тази плоскост, какво ще стане с вас, ако паднете по този перпендикуляр?
Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо. Но това зависи от наклона. Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък. Това са условия. Тия линии са ред условия, при които може да избегнете.
към беседата >>
– Никак не си закъсал.
Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите. Вие се спирате върху обикновения живот. Не се спирайте върху обикновените работи. Казва: „Аз съм закъсал“.
– Никак не си закъсал.
Казва: „От мене нищо няма да стане“. Сега е време от тебе нещо да стане. Казва: „Остаряхме“. – Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си.
към беседата >>
Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо.
Представете си, че имате една повърхност AB (Фиг. 1). Ако спуснете един перпендикуляр от тази плоскост, какво ще стане с вас, ако паднете по този перпендикуляр?
Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо.
Но това зависи от наклона. Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък. Това са условия. Тия линии са ред условия, при които може да избегнете. Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми.
към беседата >>
Казва: „От мене нищо няма да стане“.
Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите. Вие се спирате върху обикновения живот. Не се спирайте върху обикновените работи. Казва: „Аз съм закъсал“. – Никак не си закъсал.
Казва: „От мене нищо няма да стане“.
Сега е време от тебе нещо да стане. Казва: „Остаряхме“. – Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: „Като ида в оня свят“.
към беседата >>
Но това зависи от наклона.
Представете си, че имате една повърхност AB (Фиг. 1). Ако спуснете един перпендикуляр от тази плоскост, какво ще стане с вас, ако паднете по този перпендикуляр? Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо.
Но това зависи от наклона.
Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък. Това са условия. Тия линии са ред условия, при които може да избегнете. Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми. Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта.
към беседата >>
Сега е време от тебе нещо да стане.
Вие се спирате върху обикновения живот. Не се спирайте върху обикновените работи. Казва: „Аз съм закъсал“. – Никак не си закъсал. Казва: „От мене нищо няма да стане“.
Сега е време от тебе нещо да стане.
Казва: „Остаряхме“. – Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: „Като ида в оня свят“. Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят.
към беседата >>
Сега да направим едно упражнение: Дигнете дясната ръка хоризонтално напред и постепенно я дигайте нагоре, като постоянно я следите с очите.
Сега да направим едно упражнение: Дигнете дясната ръка хоризонтално напред и постепенно я дигайте нагоре, като постоянно я следите с очите.
Главата си няма да обръщате, само с очите ще следите движението на ръката. Няма да упражнявате врата, но окото. (Дясната ръка напред, бавно издигане до вертикално положение като постоянно следим с очи нейното движение. После бавно снемане ръката напред, до хоризонтално положение. Направихме това упражнение три пъти само с дясната ръка).
към беседата >>
Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък.
Представете си, че имате една повърхност AB (Фиг. 1). Ако спуснете един перпендикуляр от тази плоскост, какво ще стане с вас, ако паднете по този перпендикуляр? Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо. Но това зависи от наклона.
Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък.
Това са условия. Тия линии са ред условия, при които може да избегнете. Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми. Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта. Тогава плоскостта трябва да се измени.
към беседата >>
Казва: „Остаряхме“.
Не се спирайте върху обикновените работи. Казва: „Аз съм закъсал“. – Никак не си закъсал. Казва: „От мене нищо няма да стане“. Сега е време от тебе нещо да стане.
Казва: „Остаряхме“.
– Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: „Като ида в оня свят“. Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят. Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар.
към беседата >>
Главата си няма да обръщате, само с очите ще следите движението на ръката.
Сега да направим едно упражнение: Дигнете дясната ръка хоризонтално напред и постепенно я дигайте нагоре, като постоянно я следите с очите.
Главата си няма да обръщате, само с очите ще следите движението на ръката.
Няма да упражнявате врата, но окото. (Дясната ръка напред, бавно издигане до вертикално положение като постоянно следим с очи нейното движение. После бавно снемане ръката напред, до хоризонтално положение. Направихме това упражнение три пъти само с дясната ръка).
към беседата >>
Това са условия.
Представете си, че имате една повърхност AB (Фиг. 1). Ако спуснете един перпендикуляр от тази плоскост, какво ще стане с вас, ако паднете по този перпендикуляр? Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо. Но това зависи от наклона. Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък.
Това са условия.
Тия линии са ред условия, при които може да избегнете. Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми. Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта. Тогава плоскостта трябва да се измени. Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата.
към беседата >>
– Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял.
Казва: „Аз съм закъсал“. – Никак не си закъсал. Казва: „От мене нищо няма да стане“. Сега е време от тебе нещо да стане. Казва: „Остаряхме“.
– Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял.
Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: „Като ида в оня свят“. Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят. Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“.
към беседата >>
Няма да упражнявате врата, но окото.
Сега да направим едно упражнение: Дигнете дясната ръка хоризонтално напред и постепенно я дигайте нагоре, като постоянно я следите с очите. Главата си няма да обръщате, само с очите ще следите движението на ръката.
Няма да упражнявате врата, но окото.
(Дясната ръка напред, бавно издигане до вертикално положение като постоянно следим с очи нейното движение. После бавно снемане ръката напред, до хоризонтално положение. Направихме това упражнение три пъти само с дясната ръка).
към беседата >>
Тия линии са ред условия, при които може да избегнете.
Ако спуснете един перпендикуляр от тази плоскост, какво ще стане с вас, ако паднете по този перпендикуляр? Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо. Но това зависи от наклона. Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък. Това са условия.
Тия линии са ред условия, при които може да избегнете.
Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми. Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта. Тогава плоскостта трябва да се измени. Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата. Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля.
към беседата >>
Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си.
– Никак не си закъсал. Казва: „От мене нищо няма да стане“. Сега е време от тебе нещо да стане. Казва: „Остаряхме“. – Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял.
Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си.
Казва: „Като ида в оня свят“. Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят. Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“. Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице.
към беседата >>
(Дясната ръка напред, бавно издигане до вертикално положение като постоянно следим с очи нейното движение.
Сега да направим едно упражнение: Дигнете дясната ръка хоризонтално напред и постепенно я дигайте нагоре, като постоянно я следите с очите. Главата си няма да обръщате, само с очите ще следите движението на ръката. Няма да упражнявате врата, но окото.
(Дясната ръка напред, бавно издигане до вертикално положение като постоянно следим с очи нейното движение.
После бавно снемане ръката напред, до хоризонтално положение. Направихме това упражнение три пъти само с дясната ръка).
към беседата >>
Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми.
Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо. Но това зависи от наклона. Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък. Това са условия. Тия линии са ред условия, при които може да избегнете.
Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми.
Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта. Тогава плоскостта трябва да се измени. Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата. Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля. Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни.
към беседата >>
Казва: „Като ида в оня свят“.
Казва: „От мене нищо няма да стане“. Сега е време от тебе нещо да стане. Казва: „Остаряхме“. – Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си.
Казва: „Като ида в оня свят“.
Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят. Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“. Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее.
към беседата >>
После бавно снемане ръката напред, до хоризонтално положение.
Сега да направим едно упражнение: Дигнете дясната ръка хоризонтално напред и постепенно я дигайте нагоре, като постоянно я следите с очите. Главата си няма да обръщате, само с очите ще следите движението на ръката. Няма да упражнявате врата, но окото. (Дясната ръка напред, бавно издигане до вертикално положение като постоянно следим с очи нейното движение.
После бавно снемане ръката напред, до хоризонтално положение.
Направихме това упражнение три пъти само с дясната ръка).
към беседата >>
Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта.
Но това зависи от наклона. Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък. Това са условия. Тия линии са ред условия, при които може да избегнете. Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми.
Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта.
Тогава плоскостта трябва да се измени. Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата. Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля. Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни. Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни.
към беседата >>
Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят.
Сега е време от тебе нещо да стане. Казва: „Остаряхме“. – Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: „Като ида в оня свят“.
Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят.
Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“. Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго.
към беседата >>
Направихме това упражнение три пъти само с дясната ръка).
Сега да направим едно упражнение: Дигнете дясната ръка хоризонтално напред и постепенно я дигайте нагоре, като постоянно я следите с очите. Главата си няма да обръщате, само с очите ще следите движението на ръката. Няма да упражнявате врата, но окото. (Дясната ръка напред, бавно издигане до вертикално положение като постоянно следим с очи нейното движение. После бавно снемане ръката напред, до хоризонтално положение.
Направихме това упражнение три пъти само с дясната ръка).
към беседата >>
Тогава плоскостта трябва да се измени.
Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък. Това са условия. Тия линии са ред условия, при които може да избегнете. Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми. Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта.
Тогава плоскостта трябва да се измени.
Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата. Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля. Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни. Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни. Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен.
към беседата >>
Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар.
Казва: „Остаряхме“. – Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: „Като ида в оня свят“. Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят.
Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар.
В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“. Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго. Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята.
към беседата >>
Ще ви прочета един пасаж от „Добри и лоши условия“.
Ще ви прочета един пасаж от „Добри и лоши условия“.
(Учителят прочете от посочената книга от 210 страница накрая и 211 страница.) Започвам от предложението, не започвам с пълното предложение, изхвърлям две думи: „Да не паднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки. Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека. Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината?
към беседата >>
Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата.
Това са условия. Тия линии са ред условия, при които може да избегнете. Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми. Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта. Тогава плоскостта трябва да се измени.
Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата.
Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля. Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни. Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни. Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен. Някой казва: „Прекопай това лозе“.
към беседата >>
В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“.
– Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: „Като ида в оня свят“. Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят. Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар.
В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“.
Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго. Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята. Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща.
към беседата >>
(Учителят прочете от посочената книга от 210 страница накрая и 211 страница.) Започвам от предложението, не започвам с пълното предложение, изхвърлям две думи: „Да не паднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки.
Ще ви прочета един пасаж от „Добри и лоши условия“.
(Учителят прочете от посочената книга от 210 страница накрая и 211 страница.) Започвам от предложението, не започвам с пълното предложение, изхвърлям две думи: „Да не паднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки.
Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека. Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък?
към беседата >>
Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля.
Тия линии са ред условия, при които може да избегнете. Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми. Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта. Тогава плоскостта трябва да се измени. Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата.
Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля.
Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни. Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни. Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен. Някой казва: „Прекопай това лозе“. Прекопая го.
към беседата >>
Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице.
Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: „Като ида в оня свят“. Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят. Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“.
Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице.
Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго. Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята. Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим.
към беседата >>
Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека.
Ще ви прочета един пасаж от „Добри и лоши условия“. (Учителят прочете от посочената книга от 210 страница накрая и 211 страница.) Започвам от предложението, не започвам с пълното предложение, изхвърлям две думи: „Да не паднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки.
Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека.
Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък? “ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си.
към беседата >>
Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни.
Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми. Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта. Тогава плоскостта трябва да се измени. Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата. Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля.
Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни.
Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни. Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен. Някой казва: „Прекопай това лозе“. Прекопая го. Тъй не трябвало да го прекопая.
към беседата >>
Душата никога не може да остарее.
Казва: „Като ида в оня свят“. Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят. Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“. Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице.
Душата никога не може да остарее.
Туй, което остарява, то е съвсем друго. Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята. Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим. Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините.
към беседата >>
Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления.
Ще ви прочета един пасаж от „Добри и лоши условия“. (Учителят прочете от посочената книга от 210 страница накрая и 211 страница.) Започвам от предложението, не започвам с пълното предложение, изхвърлям две думи: „Да не паднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки. Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека.
Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления.
Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък? “ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си. Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина.
към беседата >>
Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни.
Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта. Тогава плоскостта трябва да се измени. Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата. Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля. Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни.
Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни.
Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен. Някой казва: „Прекопай това лозе“. Прекопая го. Тъй не трябвало да го прекопая. Казвам: Нещата са прави тогава.
към беседата >>
Туй, което остарява, то е съвсем друго.
Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят. Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“. Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее.
Туй, което остарява, то е съвсем друго.
Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята. Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим. Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините. Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите.
към беседата >>
Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му.
Ще ви прочета един пасаж от „Добри и лоши условия“. (Учителят прочете от посочената книга от 210 страница накрая и 211 страница.) Започвам от предложението, не започвам с пълното предложение, изхвърлям две думи: „Да не паднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки. Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека. Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления.
Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му.
Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък? “ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си. Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина. Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено.
към беседата >>
Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен.
Тогава плоскостта трябва да се измени. Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата. Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля. Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни. Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни.
Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен.
Някой казва: „Прекопай това лозе“. Прекопая го. Тъй не трябвало да го прекопая. Казвам: Нещата са прави тогава. Ние казваме, че не е станало по волята Божия.
към беседата >>
Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята.
Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“. Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго.
Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята.
Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим. Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините. Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш.
към беседата >>
Колко хора днес са готови да говорят Истината?
Ще ви прочета един пасаж от „Добри и лоши условия“. (Учителят прочете от посочената книга от 210 страница накрая и 211 страница.) Започвам от предложението, не започвам с пълното предложение, изхвърлям две думи: „Да не паднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки. Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека. Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му.
Колко хора днес са готови да говорят Истината?
Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък? “ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си. Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина. Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено. Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек?
към беседата >>
Някой казва: „Прекопай това лозе“.
Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата. Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля. Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни. Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни. Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен.
Някой казва: „Прекопай това лозе“.
Прекопая го. Тъй не трябвало да го прекопая. Казвам: Нещата са прави тогава. Ние казваме, че не е станало по волята Божия. Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път.
към беседата >>
Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща.
В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“. Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго. Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята.
Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща.
Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим. Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините. Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е възможно.
към беседата >>
Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък?
(Учителят прочете от посочената книга от 210 страница накрая и 211 страница.) Започвам от предложението, не започвам с пълното предложение, изхвърлям две думи: „Да не паднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки. Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека. Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината?
Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък?
“ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си. Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина. Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено. Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? „Има ли нещо престъпно в харесването?
към беседата >>
Прекопая го.
Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля. Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни. Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни. Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен. Някой казва: „Прекопай това лозе“.
Прекопая го.
Тъй не трябвало да го прекопая. Казвам: Нещата са прави тогава. Ние казваме, че не е станало по волята Божия. Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път. За да станат нещата по волята Божия, те са били добре обмислени.
към беседата >>
Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим.
Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго. Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята. Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща.
Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим.
Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините. Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е възможно. Няма нещо невъзможно.
към беседата >>
“ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си.
Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека. Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък?
“ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си.
Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина. Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено. Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? „Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления.
към беседата >>
Тъй не трябвало да го прекопая.
Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни. Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни. Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен. Някой казва: „Прекопай това лозе“. Прекопая го.
Тъй не трябвало да го прекопая.
Казвам: Нещата са прави тогава. Ние казваме, че не е станало по волята Божия. Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път. За да станат нещата по волята Божия, те са били добре обмислени. Ако нещата не стават по нашата воля, понеже те не са били добре обмислени, не сме взели всичко в съображение.
към беседата >>
Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините.
Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго. Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята. Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим.
Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините.
Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е възможно. Няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите.
към беседата >>
Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина.
Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък? “ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си.
Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина.
Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено. Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? „Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления. Сега задава се въпроса: „Защо?
към беседата >>
Казвам: Нещата са прави тогава.
Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни. Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен. Някой казва: „Прекопай това лозе“. Прекопая го. Тъй не трябвало да го прекопая.
Казвам: Нещата са прави тогава.
Ние казваме, че не е станало по волята Божия. Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път. За да станат нещата по волята Божия, те са били добре обмислени. Ако нещата не стават по нашата воля, понеже те не са били добре обмислени, не сме взели всичко в съображение.
към беседата >>
Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите.
Туй, което остарява, то е съвсем друго. Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята. Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим. Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините.
Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите.
Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е възможно. Няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите. Знаеш как: Като ангел.
към беседата >>
Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено.
Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък? “ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си. Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина.
Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено.
Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? „Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления. Сега задава се въпроса: „Защо? – Защото не познаваш Истината.
към беседата >>
Ние казваме, че не е станало по волята Божия.
Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен. Някой казва: „Прекопай това лозе“. Прекопая го. Тъй не трябвало да го прекопая. Казвам: Нещата са прави тогава.
Ние казваме, че не е станало по волята Божия.
Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път. За да станат нещата по волята Божия, те са били добре обмислени. Ако нещата не стават по нашата воля, понеже те не са били добре обмислени, не сме взели всичко в съображение.
към беседата >>
Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш.
Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята. Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим. Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините. Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите.
Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш.
В Божествения свят всичко е възможно. Няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите. Знаеш как: Като ангел. Та всички може да бъдете добри.
към беседата >>
Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек?
Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък? “ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си. Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина. Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено.
Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек?
„Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления. Сега задава се въпроса: „Защо? – Защото не познаваш Истината. Само Истината прави човека свободен.
към беседата >>
Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път.
Някой казва: „Прекопай това лозе“. Прекопая го. Тъй не трябвало да го прекопая. Казвам: Нещата са прави тогава. Ние казваме, че не е станало по волята Божия.
Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път.
За да станат нещата по волята Божия, те са били добре обмислени. Ако нещата не стават по нашата воля, понеже те не са били добре обмислени, не сме взели всичко в съображение.
към беседата >>
В Божествения свят всичко е възможно.
Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим. Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините. Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш.
В Божествения свят всичко е възможно.
Няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите. Знаеш как: Като ангел. Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри.
към беседата >>
„Има ли нещо престъпно в харесването?
Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък? “ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си. Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина. Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено. Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек?
„Има ли нещо престъпно в харесването?
Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления. Сега задава се въпроса: „Защо? – Защото не познаваш Истината. Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва.
към беседата >>
За да станат нещата по волята Божия, те са били добре обмислени.
Прекопая го. Тъй не трябвало да го прекопая. Казвам: Нещата са прави тогава. Ние казваме, че не е станало по волята Божия. Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път.
За да станат нещата по волята Божия, те са били добре обмислени.
Ако нещата не стават по нашата воля, понеже те не са били добре обмислени, не сме взели всичко в съображение.
към беседата >>
Няма нещо невъзможно.
Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим. Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините. Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е възможно.
Няма нещо невъзможно.
Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите. Знаеш как: Като ангел. Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни.
към беседата >>
Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления.
“ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си. Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина. Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено. Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? „Има ли нещо престъпно в харесването?
Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления.
Сега задава се въпроса: „Защо? – Защото не познаваш Истината. Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват.
към беседата >>
Ако нещата не стават по нашата воля, понеже те не са били добре обмислени, не сме взели всичко в съображение.
Тъй не трябвало да го прекопая. Казвам: Нещата са прави тогава. Ние казваме, че не е станало по волята Божия. Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път. За да станат нещата по волята Божия, те са били добре обмислени.
Ако нещата не стават по нашата воля, понеже те не са били добре обмислени, не сме взели всичко в съображение.
към беседата >>
Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите.
Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините. Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е възможно. Няма нещо невъзможно.
Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите.
Знаеш как: Като ангел. Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не, всичко може да бъдете.
към беседата >>
Сега задава се въпроса: „Защо?
Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина. Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено. Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? „Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления.
Сега задава се въпроса: „Защо?
– Защото не познаваш Истината. Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста.
към беседата >>
Запример, аз често съм внимателен, като се разговарям с някого, внимавам в думите си.
Запример, аз често съм внимателен, като се разговарям с някого, внимавам в думите си.
Така разговарям се с две сестри, които искат да си купят часовник. Давам си мнението за часовника, който иска да си купи. Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри. Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш.
към беседата >>
Знаеш как: Като ангел.
Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е възможно. Няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите.
Знаеш как: Като ангел.
Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не, всичко може да бъдете. Но много малко се изисква.
към беседата >>
– Защото не познаваш Истината.
Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено. Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? „Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления. Сега задава се въпроса: „Защо?
– Защото не познаваш Истината.
Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления.
към беседата >>
Така разговарям се с две сестри, които искат да си купят часовник.
Запример, аз често съм внимателен, като се разговарям с някого, внимавам в думите си.
Така разговарям се с две сестри, които искат да си купят часовник.
Давам си мнението за часовника, който иска да си купи. Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри. Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш. Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“.
към беседата >>
Та всички може да бъдете добри.
Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е възможно. Няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите. Знаеш как: Като ангел.
Та всички може да бъдете добри.
Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не, всичко може да бъдете. Но много малко се изисква. Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става.
към беседата >>
Само Истината прави човека свободен.
Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? „Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления. Сега задава се въпроса: „Защо? – Защото не познаваш Истината.
Само Истината прави човека свободен.
Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста.
към беседата >>
Давам си мнението за часовника, който иска да си купи.
Запример, аз често съм внимателен, като се разговарям с някого, внимавам в думите си. Така разговарям се с две сестри, които искат да си купят часовник.
Давам си мнението за часовника, който иска да си купи.
Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри. Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш. Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“. Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш.
към беседата >>
Както ангелите са добри.
В Божествения свят всичко е възможно. Няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите. Знаеш как: Като ангел. Та всички може да бъдете добри.
Както ангелите са добри.
Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не, всичко може да бъдете. Но много малко се изисква. Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не!
към беседата >>
Тя не познава Истината и не може да я изповядва.
„Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления. Сега задава се въпроса: „Защо? – Защото не познаваш Истината. Само Истината прави човека свободен.
Тя не познава Истината и не може да я изповядва.
Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста. Те внасят подобрение в тази вода.
към беседата >>
Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри.
Запример, аз често съм внимателен, като се разговарям с някого, внимавам в думите си. Така разговарям се с две сестри, които искат да си купят часовник. Давам си мнението за часовника, който иска да си купи.
Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри.
Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш. Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“. Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш. Аз това го направих за да ви го кажа.
към беседата >>
Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни.
Няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите. Знаеш как: Като ангел. Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри.
Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни.
Какво ли не, всичко може да бъдете. Но много малко се изисква. Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не! Ти повярвай в него, то ще стане.
към беседата >>
3.
Гами на светлината и на топлината
,
МОК
, София, 23.4.1937г.,
И щом си спомните за един такъв ден, който внася най-хубавото в човека, ще ви стане приятно.
Така че, зависи от днешните дни: трябва десет дена да живеете добре и оттам насетне ви е гарантирано. Но кога ще живеете добре? - Когато се пробуди Божественото съзнание и заживеете така, както трябва. Това са най-хубавите дни в живота на човека. Тия дни остават като много приятно събитие в целия ви живот.
И щом си спомните за един такъв ден, който внася най-хубавото в човека, ще ви стане приятно.
След туй ще си спомните за втория и третия ден, за десетте дена, за десетте години и най-после ще си спомните за стоте години.
към беседата >>
След туй ще си спомните за втория и третия ден, за десетте дена, за десетте години и най-после ще си спомните за стоте години.
Но кога ще живеете добре? - Когато се пробуди Божественото съзнание и заживеете така, както трябва. Това са най-хубавите дни в живота на човека. Тия дни остават като много приятно събитие в целия ви живот. И щом си спомните за един такъв ден, който внася най-хубавото в човека, ще ви стане приятно.
След туй ще си спомните за втория и третия ден, за десетте дена, за десетте години и най-после ще си спомните за стоте години.
към беседата >>
Сега ви казвам: трябва да вярвате в това.
Сега ви казвам: трябва да вярвате в това.
Ако имате вяра, ще ви се докаже, но без вяра не може да се доказва. Знанието не идва без вяра. Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате. Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре? Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не.
към беседата >>
Ако имате вяра, ще ви се докаже, но без вяра не може да се доказва.
Сега ви казвам: трябва да вярвате в това.
Ако имате вяра, ще ви се докаже, но без вяра не може да се доказва.
Знанието не идва без вяра. Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате. Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре? Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не. Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди.
към беседата >>
Знанието не идва без вяра.
Сега ви казвам: трябва да вярвате в това. Ако имате вяра, ще ви се докаже, но без вяра не може да се доказва.
Знанието не идва без вяра.
Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате. Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре? Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не. Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди. Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите.
към беседата >>
Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате.
Сега ви казвам: трябва да вярвате в това. Ако имате вяра, ще ви се докаже, но без вяра не може да се доказва. Знанието не идва без вяра.
Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате.
Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре? Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не. Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди. Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите. Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите.
към беседата >>
Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре?
Сега ви казвам: трябва да вярвате в това. Ако имате вяра, ще ви се докаже, но без вяра не може да се доказва. Знанието не идва без вяра. Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате.
Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре?
Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не. Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди. Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите. Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите. Аз зная, че именно тук има един страх.
към беседата >>
Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не.
Сега ви казвам: трябва да вярвате в това. Ако имате вяра, ще ви се докаже, но без вяра не може да се доказва. Знанието не идва без вяра. Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате. Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре?
Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не.
Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди. Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите. Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите. Аз зная, че именно тук има един страх. Учителят ви оставя да мислите.
към беседата >>
Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди.
Ако имате вяра, ще ви се докаже, но без вяра не може да се доказва. Знанието не идва без вяра. Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате. Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре? Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не.
Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди.
Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите. Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите. Аз зная, че именно тук има един страх. Учителят ви оставя да мислите. Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка.
към беседата >>
Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите.
Знанието не идва без вяра. Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате. Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре? Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не. Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди.
Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите.
Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите. Аз зная, че именно тук има един страх. Учителят ви оставя да мислите. Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка. Много лесно се допускат погрешки.
към беседата >>
Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите.
Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате. Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре? Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не. Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди. Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите.
Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите.
Аз зная, че именно тук има един страх. Учителят ви оставя да мислите. Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка. Много лесно се допускат погрешки. Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва.
към беседата >>
Аз зная, че именно тук има един страх.
Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре? Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не. Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди. Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите. Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите.
Аз зная, че именно тук има един страх.
Учителят ви оставя да мислите. Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка. Много лесно се допускат погрешки. Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва. Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана.
към беседата >>
Учителят ви оставя да мислите.
Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не. Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди. Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите. Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите. Аз зная, че именно тук има един страх.
Учителят ви оставя да мислите.
Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка. Много лесно се допускат погрешки. Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва. Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана. Това можете да го обясните, то си има причини.
към беседата >>
Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка.
Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди. Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите. Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите. Аз зная, че именно тук има един страх. Учителят ви оставя да мислите.
Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка.
Много лесно се допускат погрешки. Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва. Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана. Това можете да го обясните, то си има причини. Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат.
към беседата >>
Много лесно се допускат погрешки.
Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите. Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите. Аз зная, че именно тук има един страх. Учителят ви оставя да мислите. Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка.
Много лесно се допускат погрешки.
Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва. Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана. Това можете да го обясните, то си има причини. Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат. В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете.
към беседата >>
Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва.
Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите. Аз зная, че именно тук има един страх. Учителят ви оставя да мислите. Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка. Много лесно се допускат погрешки.
Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва.
Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана. Това можете да го обясните, то си има причини. Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат. В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете. Тогава защо се пише там?
към беседата >>
Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана.
Аз зная, че именно тук има един страх. Учителят ви оставя да мислите. Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка. Много лесно се допускат погрешки. Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва.
Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана.
Това можете да го обясните, то си има причини. Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат. В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете. Тогава защо се пише там? В английски има букви, които не се четат, но се пишат.
към беседата >>
Това можете да го обясните, то си има причини.
Учителят ви оставя да мислите. Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка. Много лесно се допускат погрешки. Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва. Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана.
Това можете да го обясните, то си има причини.
Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат. В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете. Тогава защо се пише там? В английски има букви, които не се четат, но се пишат. Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни.
към беседата >>
Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат.
Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка. Много лесно се допускат погрешки. Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва. Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана. Това можете да го обясните, то си има причини.
Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат.
В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете. Тогава защо се пише там? В английски има букви, които не се четат, но се пишат. Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни. Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще.
към беседата >>
В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете.
Много лесно се допускат погрешки. Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва. Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана. Това можете да го обясните, то си има причини. Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат.
В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете.
Тогава защо се пише там? В английски има букви, които не се четат, но се пишат. Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни. Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще. Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен.
към беседата >>
Тогава защо се пише там?
Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва. Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана. Това можете да го обясните, то си има причини. Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат. В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете.
Тогава защо се пише там?
В английски има букви, които не се четат, но се пишат. Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни. Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще. Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен. Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен.
към беседата >>
В английски има букви, които не се четат, но се пишат.
Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана. Това можете да го обясните, то си има причини. Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат. В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете. Тогава защо се пише там?
В английски има букви, които не се четат, но се пишат.
Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни. Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще. Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен. Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен. Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни.
към беседата >>
Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни.
Това можете да го обясните, то си има причини. Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат. В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете. Тогава защо се пише там? В английски има букви, които не се четат, но се пишат.
Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни.
Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще. Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен. Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен. Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни. Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка.
към беседата >>
Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще.
Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат. В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете. Тогава защо се пише там? В английски има букви, които не се четат, но се пишат. Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни.
Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще.
Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен. Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен. Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни. Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка. Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи.
към беседата >>
Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен.
В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете. Тогава защо се пише там? В английски има букви, които не се четат, но се пишат. Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни. Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще.
Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен.
Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен. Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни. Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка. Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи. Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя?
към беседата >>
Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен.
Тогава защо се пише там? В английски има букви, които не се четат, но се пишат. Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни. Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще. Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен.
Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен.
Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни. Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка. Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи. Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя? Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири!
към беседата >>
Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни.
В английски има букви, които не се четат, но се пишат. Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни. Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще. Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен. Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен.
Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни.
Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка. Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи. Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя? Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири.
към беседата >>
Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка.
Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни. Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще. Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен. Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен. Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни.
Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка.
Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи. Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя? Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение.
към беседата >>
Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи.
Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще. Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен. Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен. Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни. Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка.
Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи.
Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя? Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците.
към беседата >>
Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя?
Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен. Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен. Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни. Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка. Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи.
Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя?
Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш?
към беседата >>
Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири!
Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен. Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни. Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка. Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи. Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя?
Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири!
На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен.
към беседата >>
На светията очите са отворени на четири.
Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни. Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка. Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи. Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя? Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири!
На светията очите са отворени на четири.
Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде!
към беседата >>
Бойното поле е едно изключение.
Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка. Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи. Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя? Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири.
Бойното поле е едно изключение.
За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде! " Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата.
към беседата >>
За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците.
Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи. Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя? Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение.
За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците.
Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде! " Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ!
към беседата >>
Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш?
Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя? Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците.
Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш?
Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде! " Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ! " Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат.
към беседата >>
Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен.
Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш?
Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен.
Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде! " Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ! " Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места?
към беседата >>
Пишете върху темата: "Преимуществата на утъпкания и неутъпкания път." Аз ще ви помогна: ако дълго време не е валяло дъжд и вървите по утъпкан път, ще гълтате повече прах, а ако вървите по неутъпкан път, прах няма да гълтате.
Пишете върху темата: "Преимуществата на утъпкания и неутъпкания път." Аз ще ви помогна: ако дълго време не е валяло дъжд и вървите по утъпкан път, ще гълтате повече прах, а ако вървите по неутъпкан път, прах няма да гълтате.
Ако вървите по утъпкан път, когато е валяло дъжд, доста кал ще се налепи отгоре ви, а ако вървите по неутъпкан път, малко кал ще съберете, понеже там има трева.
към беседата >>
Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде!
На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен.
Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде!
" Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ! " Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места? Тогава кажете: "Каквото даде Господ!
към беседата >>
Ако вървите по утъпкан път, когато е валяло дъжд, доста кал ще се налепи отгоре ви, а ако вървите по неутъпкан път, малко кал ще съберете, понеже там има трева.
Пишете върху темата: "Преимуществата на утъпкания и неутъпкания път." Аз ще ви помогна: ако дълго време не е валяло дъжд и вървите по утъпкан път, ще гълтате повече прах, а ако вървите по неутъпкан път, прах няма да гълтате.
Ако вървите по утъпкан път, когато е валяло дъжд, доста кал ще се налепи отгоре ви, а ако вървите по неутъпкан път, малко кал ще съберете, понеже там има трева.
към беседата >>
" Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата.
Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде!
" Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата.
Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ! " Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места? Тогава кажете: "Каквото даде Господ! " Когато кажеш така, работите вървят.
към беседата >>
Сега, можете да направите превод, защото в живота всички неща са все живи величини.
Сега, можете да направите превод, защото в живота всички неща са все живи величини.
Например, казват: "Улицата му свети" или "Тази къща му е любима." Улицата може ли да свети, може ли къщата да бъде любима на човека? Това са иносказателни неща. Вие всички ходите по много утъпкан път и вследствие на това чувам много кашляне.
към беседата >>
Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ!
За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде! " Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата.
Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ!
" Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места? Тогава кажете: "Каквото даде Господ! " Когато кажеш така, работите вървят. Сега, каква е основната мисъл?
към беседата >>
Например, казват: "Улицата му свети" или "Тази къща му е любима." Улицата може ли да свети, може ли къщата да бъде любима на човека?
Сега, можете да направите превод, защото в живота всички неща са все живи величини.
Например, казват: "Улицата му свети" или "Тази къща му е любима." Улицата може ли да свети, може ли къщата да бъде любима на човека?
Това са иносказателни неща. Вие всички ходите по много утъпкан път и вследствие на това чувам много кашляне.
към беседата >>
" Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат.
Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде! " Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ!
" Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат.
Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места? Тогава кажете: "Каквото даде Господ! " Когато кажеш така, работите вървят. Сега, каква е основната мисъл? Питате: "Какво да правим със сегашния живот?
към беседата >>
Това са иносказателни неща.
Сега, можете да направите превод, защото в живота всички неща са все живи величини. Например, казват: "Улицата му свети" или "Тази къща му е любима." Улицата може ли да свети, може ли къщата да бъде любима на човека?
Това са иносказателни неща.
Вие всички ходите по много утъпкан път и вследствие на това чувам много кашляне.
към беседата >>
Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места?
Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде! " Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ! " Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат.
Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места?
Тогава кажете: "Каквото даде Господ! " Когато кажеш така, работите вървят. Сега, каква е основната мисъл? Питате: "Какво да правим със сегашния живот? " - Каквото даде Господ!
към беседата >>
Вие всички ходите по много утъпкан път и вследствие на това чувам много кашляне.
Сега, можете да направите превод, защото в живота всички неща са все живи величини. Например, казват: "Улицата му свети" или "Тази къща му е любима." Улицата може ли да свети, може ли къщата да бъде любима на човека? Това са иносказателни неща.
Вие всички ходите по много утъпкан път и вследствие на това чувам много кашляне.
към беседата >>
Тогава кажете: "Каквото даде Господ!
Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде! " Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ! " Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места?
Тогава кажете: "Каквото даде Господ!
" Когато кажеш така, работите вървят. Сега, каква е основната мисъл? Питате: "Какво да правим със сегашния живот? " - Каквото даде Господ! - "Ами ако Господ даде страдания?
към беседата >>
Когато някой път туря чер пипер в яденето, кихам, понеже някои прашинки от пипера не отиват в чорбата, а попадат в носа ми.
Когато някой път туря чер пипер в яденето, кихам, понеже някои прашинки от пипера не отиват в чорбата, а попадат в носа ми.
Всяка една мисъл трябва да влезе в ума ви, а не да влиза в носа ви. Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си. Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл. Това е, защото не мислите. И учените хора са като децата.
към беседата >>
" Когато кажеш така, работите вървят.
" Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ! " Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места? Тогава кажете: "Каквото даде Господ!
" Когато кажеш така, работите вървят.
Сега, каква е основната мисъл? Питате: "Какво да правим със сегашния живот? " - Каквото даде Господ! - "Ами ако Господ даде страдания? " - За добро са.
към беседата >>
Всяка една мисъл трябва да влезе в ума ви, а не да влиза в носа ви.
Когато някой път туря чер пипер в яденето, кихам, понеже някои прашинки от пипера не отиват в чорбата, а попадат в носа ми.
Всяка една мисъл трябва да влезе в ума ви, а не да влиза в носа ви.
Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си. Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл. Това е, защото не мислите. И учените хора са като децата. Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии.
към беседата >>
Сега, каква е основната мисъл?
Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ! " Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места? Тогава кажете: "Каквото даде Господ! " Когато кажеш така, работите вървят.
Сега, каква е основната мисъл?
Питате: "Какво да правим със сегашния живот? " - Каквото даде Господ! - "Ами ако Господ даде страдания? " - За добро са. Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов.
към беседата >>
Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си.
Когато някой път туря чер пипер в яденето, кихам, понеже някои прашинки от пипера не отиват в чорбата, а попадат в носа ми. Всяка една мисъл трябва да влезе в ума ви, а не да влиза в носа ви.
Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си.
Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл. Това е, защото не мислите. И учените хора са като децата. Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии. По какво се отличават те?
към беседата >>
Питате: "Какво да правим със сегашния живот?
" Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места? Тогава кажете: "Каквото даде Господ! " Когато кажеш така, работите вървят. Сега, каква е основната мисъл?
Питате: "Какво да правим със сегашния живот?
" - Каквото даде Господ! - "Ами ако Господ даде страдания? " - За добро са. Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов. Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма.
към беседата >>
Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл.
Когато някой път туря чер пипер в яденето, кихам, понеже някои прашинки от пипера не отиват в чорбата, а попадат в носа ми. Всяка една мисъл трябва да влезе в ума ви, а не да влиза в носа ви. Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си.
Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл.
Това е, защото не мислите. И учените хора са като децата. Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии. По какво се отличават те? По своята възприемчивост.
към беседата >>
" - Каквото даде Господ!
Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места? Тогава кажете: "Каквото даде Господ! " Когато кажеш така, работите вървят. Сега, каква е основната мисъл? Питате: "Какво да правим със сегашния живот?
" - Каквото даде Господ!
- "Ами ако Господ даде страдания? " - За добро са. Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов. Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма. Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов.
към беседата >>
Това е, защото не мислите.
Когато някой път туря чер пипер в яденето, кихам, понеже някои прашинки от пипера не отиват в чорбата, а попадат в носа ми. Всяка една мисъл трябва да влезе в ума ви, а не да влиза в носа ви. Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си. Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл.
Това е, защото не мислите.
И учените хора са като децата. Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии. По какво се отличават те? По своята възприемчивост. Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив.
към беседата >>
- "Ами ако Господ даде страдания?
Тогава кажете: "Каквото даде Господ! " Когато кажеш така, работите вървят. Сега, каква е основната мисъл? Питате: "Какво да правим със сегашния живот? " - Каквото даде Господ!
- "Ами ако Господ даде страдания?
" - За добро са. Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов. Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма. Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов. Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите!
към беседата >>
И учените хора са като децата.
Когато някой път туря чер пипер в яденето, кихам, понеже някои прашинки от пипера не отиват в чорбата, а попадат в носа ми. Всяка една мисъл трябва да влезе в ума ви, а не да влиза в носа ви. Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си. Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл. Това е, защото не мислите.
И учените хора са като децата.
Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии. По какво се отличават те? По своята възприемчивост. Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив. Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив.
към беседата >>
" - За добро са.
" Когато кажеш така, работите вървят. Сега, каква е основната мисъл? Питате: "Какво да правим със сегашния живот? " - Каквото даде Господ! - "Ами ако Господ даде страдания?
" - За добро са.
Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов. Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма. Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов. Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите! Не е важно дали го разбирате или не.
към беседата >>
Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии.
Всяка една мисъл трябва да влезе в ума ви, а не да влиза в носа ви. Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си. Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл. Това е, защото не мислите. И учените хора са като децата.
Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии.
По какво се отличават те? По своята възприемчивост. Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив. Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив. Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост.
към беседата >>
Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов.
Сега, каква е основната мисъл? Питате: "Какво да правим със сегашния живот? " - Каквото даде Господ! - "Ами ако Господ даде страдания? " - За добро са.
Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов.
Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма. Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов. Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите! Не е важно дали го разбирате или не. Не се изисква голяма философия.
към беседата >>
По какво се отличават те?
Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си. Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл. Това е, защото не мислите. И учените хора са като децата. Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии.
По какво се отличават те?
По своята възприемчивост. Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив. Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив. Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост. Вие имате досетливостта на обикновените хора, имате досетливостта на талантливите хора и донякъде - досетливостта на гениалните хора.
към беседата >>
Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма.
Питате: "Какво да правим със сегашния живот? " - Каквото даде Господ! - "Ами ако Господ даде страдания? " - За добро са. Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов.
Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма.
Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов. Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите! Не е важно дали го разбирате или не. Не се изисква голяма философия. И аз, когато изучавах този въпрос, ни най-малко не го разбирах, бях донякъде невежа, но започнах да го уча и го научих.
към беседата >>
По своята възприемчивост.
Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл. Това е, защото не мислите. И учените хора са като децата. Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии. По какво се отличават те?
По своята възприемчивост.
Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив. Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив. Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост. Вие имате досетливостта на обикновените хора, имате досетливостта на талантливите хора и донякъде - досетливостта на гениалните хора. Но досетливостта на светиите е епохално нещо.
към беседата >>
Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов.
" - Каквото даде Господ! - "Ами ако Господ даде страдания? " - За добро са. Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов. Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма.
Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов.
Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите! Не е важно дали го разбирате или не. Не се изисква голяма философия. И аз, когато изучавах този въпрос, ни най-малко не го разбирах, бях донякъде невежа, но започнах да го уча и го научих. И вие по същия начин ще го научите.
към беседата >>
Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив.
Това е, защото не мислите. И учените хора са като децата. Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии. По какво се отличават те? По своята възприемчивост.
Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив.
Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив. Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост. Вие имате досетливостта на обикновените хора, имате досетливостта на талантливите хора и донякъде - досетливостта на гениалните хора. Но досетливостта на светиите е епохално нещо. Да имаш досетливостта на светията е нещо, което може веднъж да се случи в живота.
към беседата >>
Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите!
- "Ами ако Господ даде страдания? " - За добро са. Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов. Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма. Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов.
Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите!
Не е важно дали го разбирате или не. Не се изисква голяма философия. И аз, когато изучавах този въпрос, ни най-малко не го разбирах, бях донякъде невежа, но започнах да го уча и го научих. И вие по същия начин ще го научите. Колкото човек е по-невежа, толкова е по-добре; колкото е по-учен, толкова е по-зле.
към беседата >>
Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив.
И учените хора са като децата. Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии. По какво се отличават те? По своята възприемчивост. Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив.
Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив.
Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост. Вие имате досетливостта на обикновените хора, имате досетливостта на талантливите хора и донякъде - досетливостта на гениалните хора. Но досетливостта на светиите е епохално нещо. Да имаш досетливостта на светията е нещо, което може веднъж да се случи в живота. Да имаш досетливостта на гениалния може да се случи три-четири пъти в живота, досетливостта на талантливия - веднъж в годината, а досетливостта на обикновения човек - всеки ден.
към беседата >>
Не е важно дали го разбирате или не.
" - За добро са. Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов. Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма. Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов. Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите!
Не е важно дали го разбирате или не.
Не се изисква голяма философия. И аз, когато изучавах този въпрос, ни най-малко не го разбирах, бях донякъде невежа, но започнах да го уча и го научих. И вие по същия начин ще го научите. Колкото човек е по-невежа, толкова е по-добре; колкото е по-учен, толкова е по-зле. Ако сте учени, ще търтите да бягате и ще ви нашарят; ако сте невежи и кажете "Каквото Господ даде", само шинелите ви ще бъдат нашарени.
към беседата >>
Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост.
Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии. По какво се отличават те? По своята възприемчивост. Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив. Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив.
Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост.
Вие имате досетливостта на обикновените хора, имате досетливостта на талантливите хора и донякъде - досетливостта на гениалните хора. Но досетливостта на светиите е епохално нещо. Да имаш досетливостта на светията е нещо, което може веднъж да се случи в живота. Да имаш досетливостта на гениалния може да се случи три-четири пъти в живота, досетливостта на талантливия - веднъж в годината, а досетливостта на обикновения човек - всеки ден. Сега, това е едно обикновено ограничение на нещата.
към беседата >>
Не се изисква голяма философия.
Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов. Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма. Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов. Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите! Не е важно дали го разбирате или не.
Не се изисква голяма философия.
И аз, когато изучавах този въпрос, ни най-малко не го разбирах, бях донякъде невежа, но започнах да го уча и го научих. И вие по същия начин ще го научите. Колкото човек е по-невежа, толкова е по-добре; колкото е по-учен, толкова е по-зле. Ако сте учени, ще търтите да бягате и ще ви нашарят; ако сте невежи и кажете "Каквото Господ даде", само шинелите ви ще бъдат нашарени.
към беседата >>
Вие имате досетливостта на обикновените хора, имате досетливостта на талантливите хора и донякъде - досетливостта на гениалните хора.
По какво се отличават те? По своята възприемчивост. Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив. Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив. Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост.
Вие имате досетливостта на обикновените хора, имате досетливостта на талантливите хора и донякъде - досетливостта на гениалните хора.
Но досетливостта на светиите е епохално нещо. Да имаш досетливостта на светията е нещо, което може веднъж да се случи в живота. Да имаш досетливостта на гениалния може да се случи три-четири пъти в живота, досетливостта на талантливия - веднъж в годината, а досетливостта на обикновения човек - всеки ден. Сега, това е едно обикновено ограничение на нещата.
към беседата >>
И аз, когато изучавах този въпрос, ни най-малко не го разбирах, бях донякъде невежа, но започнах да го уча и го научих.
Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма. Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов. Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите! Не е важно дали го разбирате или не. Не се изисква голяма философия.
И аз, когато изучавах този въпрос, ни най-малко не го разбирах, бях донякъде невежа, но започнах да го уча и го научих.
И вие по същия начин ще го научите. Колкото човек е по-невежа, толкова е по-добре; колкото е по-учен, толкова е по-зле. Ако сте учени, ще търтите да бягате и ще ви нашарят; ако сте невежи и кажете "Каквото Господ даде", само шинелите ви ще бъдат нашарени.
към беседата >>
Но досетливостта на светиите е епохално нещо.
По своята възприемчивост. Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив. Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив. Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост. Вие имате досетливостта на обикновените хора, имате досетливостта на талантливите хора и донякъде - досетливостта на гениалните хора.
Но досетливостта на светиите е епохално нещо.
Да имаш досетливостта на светията е нещо, което може веднъж да се случи в живота. Да имаш досетливостта на гениалния може да се случи три-четири пъти в живота, досетливостта на талантливия - веднъж в годината, а досетливостта на обикновения човек - всеки ден. Сега, това е едно обикновено ограничение на нещата.
към беседата >>
И вие по същия начин ще го научите.
Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов. Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите! Не е важно дали го разбирате или не. Не се изисква голяма философия. И аз, когато изучавах този въпрос, ни най-малко не го разбирах, бях донякъде невежа, но започнах да го уча и го научих.
И вие по същия начин ще го научите.
Колкото човек е по-невежа, толкова е по-добре; колкото е по-учен, толкова е по-зле. Ако сте учени, ще търтите да бягате и ще ви нашарят; ако сте невежи и кажете "Каквото Господ даде", само шинелите ви ще бъдат нашарени.
към беседата >>
НАГОРЕ