НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
626
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
626
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
И заекът има предвид някаква премия – своя живот.
Оттук можем да кажем, че когато заекът бяга от хрътката, все едно, че той участва в олимпийските игри. Онзи, който взима участие в олимпийските игри, има предвид премията или лавровия венец.
И заекът има предвид някаква премия – своя живот.
Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата. Както се е засилила, хрътката го прескача. В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува.
към беседата >>
когато се пълни и празни, но лошо е, когато, вместо да увеличава обема на съзнанието си, все повече и повече го свива.
Като говорим за мехура, имаме предвид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива, според степента на своето развитие. Колкото на по-високо стъпало е дошъл в развитието си, толкова повече може да се разширява. В зависимост от разширяването на своите възгледи, човек дохожда до една правилна философия за живота. Не е лошо, когато човек се разширява и свива, т. е.
когато се пълни и празни, но лошо е, когато, вместо да увеличава обема на съзнанието си, все повече и повече го свива.
към беседата >>
Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия.
Оттук можем да кажем, че когато заекът бяга от хрътката, все едно, че той участва в олимпийските игри. Онзи, който взима участие в олимпийските игри, има предвид премията или лавровия венец. И заекът има предвид някаква премия – своя живот.
Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия.
Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата. Както се е засилила, хрътката го прескача. В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание.
към беседата >>
Кой е главният признак на добрия човек?
Кой е главният признак на добрия човек?
Кое прави човека добър? Какво нещо е доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато.
към беседата >>
Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата.
Оттук можем да кажем, че когато заекът бяга от хрътката, все едно, че той участва в олимпийските игри. Онзи, който взима участие в олимпийските игри, има предвид премията или лавровия венец. И заекът има предвид някаква премия – своя живот. Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия.
Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата.
Както се е засилила, хрътката го прескача. В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия.
към беседата >>
Кое прави човека добър?
Кой е главният признак на добрия човек?
Кое прави човека добър?
Какво нещо е доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен.
към беседата >>
Както се е засилила, хрътката го прескача.
Оттук можем да кажем, че когато заекът бяга от хрътката, все едно, че той участва в олимпийските игри. Онзи, който взима участие в олимпийските игри, има предвид премията или лавровия венец. И заекът има предвид някаква премия – своя живот. Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата.
Както се е засилила, хрътката го прескача.
В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия. Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му.
към беседата >>
Какво нещо е доброто?
Кой е главният признак на добрия човек? Кое прави човека добър?
Какво нещо е доброто?
Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото?
към беседата >>
В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката.
Онзи, който взима участие в олимпийските игри, има предвид премията или лавровия венец. И заекът има предвид някаква премия – своя живот. Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата. Както се е засилила, хрътката го прескача.
В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката.
Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия. Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му. Тук се вижда, че и в заека има известна разумност.
към беседата >>
Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят.
Кой е главният признак на добрия човек? Кое прави човека добър? Какво нещо е доброто?
Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят.
Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха.
към беседата >>
Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува.
И заекът има предвид някаква премия – своя живот. Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата. Както се е засилила, хрътката го прескача. В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката.
Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува.
Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия. Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му. Тук се вижда, че и в заека има известна разумност. Като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата среда.
към беседата >>
Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното.
Кой е главният признак на добрия човек? Кое прави човека добър? Какво нещо е доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят.
Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното.
Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал.
към беседата >>
Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание.
Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата. Както се е засилила, хрътката го прескача. В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува.
Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание.
В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия. Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му. Тук се вижда, че и в заека има известна разумност. Като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата среда.
към беседата >>
Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато.
Кой е главният признак на добрия човек? Кое прави човека добър? Какво нещо е доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното.
Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато.
Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал. Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.
към беседата >>
В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия.
Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга в тревата. Както се е засилила, хрътката го прескача. В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание.
В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия.
Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му. Тук се вижда, че и в заека има известна разумност. Като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата среда.
към беседата >>
Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен.
Кое прави човека добър? Какво нещо е доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато.
Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен.
По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал. Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.
към беседата >>
Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му.
Както се е засилила, хрътката го прескача. В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия.
Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му.
Тук се вижда, че и в заека има известна разумност. Като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата среда.
към беседата >>
По какво се отличава златото?
Какво нещо е доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен.
По какво се отличава златото?
Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал. Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.
към беседата >>
Тук се вижда, че и в заека има известна разумност.
В това време заекът отново се хвърля в бяг и пак се сляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия. Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му.
Тук се вижда, че и в заека има известна разумност.
Като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата среда.
към беседата >>
Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха.
Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото?
Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха.
При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал. Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.
към беседата >>
Като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата среда.
Като се освободи от нея, той казва: Заек от хрътка не се страхува. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката, заекът прилага математика и геометрия. Той прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там, и по този начин хрътката губи следите му. Тук се вижда, че и в заека има известна разумност.
Като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от окръжаващата среда.
към беседата >>
При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал.
Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха.
При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал.
Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.
към беседата >>
Българинът е доста суеверен.
Българинът е доста суеверен.
Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад. Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си. Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път. Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш.
към беседата >>
Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.
Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже, скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивост по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал.
Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.
към беседата >>
Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад.
Българинът е доста суеверен.
Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад.
Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си. Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път. Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е.
към беседата >>
Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не?
Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не?
Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват. Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява.
към беседата >>
Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си.
Българинът е доста суеверен. Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад.
Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си.
Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път. Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред.
към беседата >>
Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват.
Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не?
Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват.
Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли.
към беседата >>
Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път.
Българинът е доста суеверен. Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад. Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си.
Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път.
Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре.
към беседата >>
Това обяснение не е достатъчно.
Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не? Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват.
Това обяснение не е достатъчно.
Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден.
към беседата >>
Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш.
Българинът е доста суеверен. Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад. Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си. Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път.
Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш.
Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства.
към беседата >>
Важно е да знаем, защо металите се окисляват.
Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не? Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват. Това обяснение не е достатъчно.
Важно е да знаем, защо металите се окисляват.
Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите.
към беседата >>
Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш.
Българинът е доста суеверен. Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад. Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си. Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път. Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш.
Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш.
Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса.
към беседата >>
Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях.
Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не? Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват. Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаем, защо металите се окисляват.
Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях.
Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят.
към беседата >>
Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е.
Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, той се връща назад. Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си. Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път. Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш.
Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е.
с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година.
към беседата >>
Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява.
Коя е причината, че едни метали се окисляват, а други – не? Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват. Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях.
Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява.
Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши.
към беседата >>
с лошите условия, върви напред.
Тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си. Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път. Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е.
с лошите условия, върви напред.
Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене.
към беседата >>
Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли.
Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват. Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява.
Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли.
Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата.
към беседата >>
Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре.
Той казва: Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път. Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред.
Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре.
Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене. Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.
към беседата >>
Ние наричаме такъв метал благороден.
Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли.
Ние наричаме такъв метал благороден.
Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата. На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята.
към беседата >>
Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства.
Когато заекът мине път на човека, той иска да му каже: Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре.
Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства.
Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене. Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.
към беседата >>
Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите.
Важно е да знаем, защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден.
Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите.
Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата. На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тези процеси имат голямо значение и в живота.
към беседата >>
Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса.
Окръжаващата среда е по-силна от тебе, затова се верни назад, да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства.
Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса.
Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене. Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.
към беседата >>
Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят.
Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той се поддава на тях. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите.
Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят.
Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата. На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тези процеси имат голямо значение и в живота. Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?
към беседата >>
Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година.
Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т. е. с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса.
Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година.
Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене. Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.
към беседата >>
Това не трябва да ви плаши.
Понеже външните условия – въздух, влага, светлина са по-силни от вътрешните качества на метала, той се поддава на тях, и ние казваме, че металът се окислява. Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят.
Това не трябва да ви плаши.
Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата. На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тези процеси имат голямо значение и в живота. Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?
към беседата >>
Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене.
с лошите условия, върви напред. Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година.
Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене.
Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.
към беседата >>
Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата.
Ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли. Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши.
Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата.
На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тези процеси имат голямо значение и в живота. Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?
към беседата >>
Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.
Ако не можеш, върни се назад, да се въоръжиш добре. Например, някой млад човек иска да постъпи в университета, но няма средства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трябва да си каже: Окръжаващата среда е по-силна от мене.
Тази година няма да се запиша в университета, но ще работя вън да се каля, да преодолея външните условия.
към беседата >>
На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята.
Ние наричаме такъв метал благороден. Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата.
На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята.
Тези процеси имат голямо значение и в живота. Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?
към беседата >>
Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет.
Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет.
Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание. Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване.
към беседата >>
Тези процеси имат голямо значение и в живота.
Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата. На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята.
Тези процеси имат голямо значение и в живота.
Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?
към беседата >>
Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание.
Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет.
Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание.
Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора.
към беседата >>
Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?
Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши. Вкисването, окисляването са неизбежни процеси в природата. На тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тези процеси имат голямо значение и в живота.
Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?
към беседата >>
Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени.
Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет. Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание.
Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени.
Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати.
към беседата >>
И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се.
И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се.
Ние наричаме този процес „огъване“. Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре. Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва.
към беседата >>
Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка.
Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет. Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание. Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени.
Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка.
Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати. Човек трябва да бъде съзнателен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.
към беседата >>
Ние наричаме този процес „огъване“.
И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се.
Ние наричаме този процес „огъване“.
Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре. Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия.
към беседата >>
Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото.
Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет. Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание. Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка.
Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото.
Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати. Човек трябва да бъде съзнателен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.
към беседата >>
Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре.
И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се. Ние наричаме този процес „огъване“.
Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре.
Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва.
към беседата >>
Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване.
Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университета, това не значи, че знанието се придобива само в университет. Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание. Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото.
Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване.
Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати. Човек трябва да бъде съзнателен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.
към беседата >>
Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън.
И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се. Ние наричаме този процес „огъване“. Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре.
Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън.
При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден.
към беседата >>
Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора.
Много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание. Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване.
Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора.
Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати. Човек трябва да бъде съзнателен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.
към беседата >>
При това двойно огъване се образува осморката.
И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се. Ние наричаме този процес „огъване“. Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре. Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън.
При това двойно огъване се образува осморката.
Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър.
към беседата >>
Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати.
Много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора.
Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати.
Човек трябва да бъде съзнателен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.
към беседата >>
Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва.
И тъй, когато окръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се. Ние наричаме този процес „огъване“. Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре. Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката.
Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва.
За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда.
към беседата >>
Човек трябва да бъде съзнателен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.
Вината не е в университета, но в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой свършил по правото, а прилага в живота кривото. Друг свършил по химия и, вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислил някакъв задушлив газ, с който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати.
Човек трябва да бъде съзнателен, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.
към беседата >>
За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия.
Ние наричаме този процес „огъване“. Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре. Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва.
За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия.
Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек.
към беседата >>
И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него.
И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него.
Това знание не е на място. Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва. То е на място. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми.
към беседата >>
Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва.
Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е отвън навътре. Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия.
Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва.
За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота.
към беседата >>
Това знание не е на място.
И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него.
Това знание не е на място.
Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва. То е на място. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът.
към беседата >>
За такъв човек казваме, че е благороден.
Когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става отвътре навън. При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва.
За такъв човек казваме, че е благороден.
От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко.
към беседата >>
Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва.
И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него. Това знание не е на място.
Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва.
То е на място. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях.
към беседата >>
От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър.
При това двойно огъване се образува осморката. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден.
От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър.
Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек?
към беседата >>
То е на място.
И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него. Това знание не е на място. Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва.
То е на място.
Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос.
към беседата >>
Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда.
Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър.
Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда.
И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот.
към беседата >>
Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда.
И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него. Това знание не е на място. Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва. То е на място.
Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда.
Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той.
към беседата >>
И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек.
За такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда.
И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек.
Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото.
към беседата >>
Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми.
И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него. Това знание не е на място. Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва. То е на място. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда.
Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми.
Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край?
към беседата >>
Това виждате навсякъде в живота.
Когато вътрешните условия в човека са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва. За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек.
Това виждате навсякъде в живота.
Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота.
към беседата >>
Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът.
Това знание не е на място. Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва. То е на място. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми.
Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът.
Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така.
към беседата >>
Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко.
За такъв човек казваме, че е благороден. От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота.
Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко.
Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие.
към беседата >>
Това не е за тях.
Обаче, ако знанието, което човек придобива, му придава нещо, и го прави по-стабилен, нека го следва. То е на място. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът.
Това не е за тях.
Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така. Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край.
към беседата >>
Коя е причината за мрачното състояние на този човек?
От гледището на този закон ние определяме, кой човек е добър и кой не е добър. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко.
Коя е причината за мрачното състояние на този човек?
Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата.
към беседата >>
Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос.
То е на място. Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях.
Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос.
Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така. Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде.
към беседата >>
Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот.
Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек?
Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот.
Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата. По външен път това не се постига.
към беседата >>
Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той.
Изобщо, знанието трябва да направи човека по-силен от окръжаващата среда. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос.
Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той.
Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така. Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде. Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне.
към беседата >>
Той се поддава на влиянието на златото.
И обратно: ако окръжаващата среда или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот.
Той се поддава на влиянието на златото.
Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата. По външен път това не се постига. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.
към беседата >>
Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край?
Като е дошъл на земята да учи, човек трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той.
Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край?
В действителност е така. Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде. Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне. Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.
към беседата >>
Златото е външно условие на живота.
Това виждате навсякъде в живота. Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото.
Златото е външно условие на живота.
Значи, този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата. По външен път това не се постига. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.
към беседата >>
В действителност е така.
Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край?
В действителност е така.
Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде. Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне. Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.
към беседата >>
Значи, този човек се намира под влиянието на това условие.
Срещате, например, човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота.
Значи, този човек се намира под влиянието на това условие.
Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата. По външен път това не се постига. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.
към беседата >>
Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край.
Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така.
Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край.
Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде. Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне. Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.
към беседата >>
Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата.
Коя е причината за мрачното състояние на този човек? Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие.
Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата.
По външен път това не се постига. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.
към беседата >>
Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде.
Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така. Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край.
Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде.
Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне. Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.
към беседата >>
По външен път това не се постига.
Причината за неговото състояние се крие в отсъствие на злато, както в материалния, така и в органическия му живот. Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата.
По външен път това не се постига.
Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.
към беседата >>
Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне.
Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така. Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде.
Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне.
Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.
към беседата >>
Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.
Той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в природата. По външен път това не се постига.
Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.
към беседата >>
Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.
Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край? В действителност е така. Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде. Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне.
Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.
към беседата >>
Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота?
Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота?
Голямо е значението им. Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност.
към беседата >>
Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях.
Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях.
Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето. – Ама аз искам да стана учен човек. – Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен.
към беседата >>
Голямо е значението им.
Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота?
Голямо е значението им.
Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора.
към беседата >>
Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето.
Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях.
Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето.
– Ама аз искам да стана учен човек. – Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва.
към беседата >>
Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия.
Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота? Голямо е значението им.
Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия.
Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните.
към беседата >>
– Ама аз искам да стана учен човек.
Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях. Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето.
– Ама аз искам да стана учен човек.
– Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото.
към беседата >>
Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор.
Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота? Голямо е значението им. Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия.
Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор.
Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града.
към беседата >>
– Щом искаш да станеш учен, ще учиш.
Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях. Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето. – Ама аз искам да стана учен човек.
– Щом искаш да станеш учен, ще учиш.
Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб.
към беседата >>
Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода.
Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота? Голямо е значението им. Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор.
Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода.
Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат.
към беседата >>
Какво значи, да бъде човек учен?
Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях. Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето. – Ама аз искам да стана учен човек. – Щом искаш да станеш учен, ще учиш.
Какво значи, да бъде човек учен?
Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва.
към беседата >>
Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност.
Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота? Голямо е значението им. Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода.
Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност.
Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат. Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл.
към беседата >>
Истински ученият е разумен.
Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях. Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето. – Ама аз искам да стана учен човек. – Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бъде човек учен?
Истински ученият е разумен.
Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги.
към беседата >>
Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора.
Голямо е значението им. Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност.
Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора.
Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат. Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл. Изворът не се изгубил, но водата му се преместила.
към беседата >>
Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва.
Що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето. – Ама аз искам да стана учен човек. – Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен.
Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва.
Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н.
към беседата >>
Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните.
Животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора.
Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните.
В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат. Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл. Изворът не се изгубил, но водата му се преместила. По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.
към беседата >>
Той носи на гърба си най-необходимото.
– Ама аз искам да стана учен човек. – Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва.
Той носи на гърба си най-необходимото.
Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката.
към беседата >>
В същото време той пренася това благо в града.
Представете си, че в планината някъде има чист, кристален извор. Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните.
В същото време той пренася това благо в града.
В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат. Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл. Изворът не се изгубил, но водата му се преместила. По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.
към беседата >>
Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб.
– Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото.
Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб.
Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория?
към беседата >>
В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат.
Благодарение на този извор, цялата растителност около него се развива: тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода. Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града.
В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат.
Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл. Изворът не се изгубил, но водата му се преместила. По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.
към беседата >>
Нищо друго не му трябва.
Какво значи, да бъде човек учен? Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб.
Нищо друго не му трябва.
Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория? Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно.
към беседата >>
Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл.
Птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйна растителност. Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат.
Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл.
Изворът не се изгубил, но водата му се преместила. По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.
към беседата >>
Той върви пеш, сам, без никакви слуги.
Истински ученият е разумен. Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва.
Той върви пеш, сам, без никакви слуги.
Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория? Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно. Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.
към беседата >>
Изворът не се изгубил, но водата му се преместила.
Обаче, в ума на някой човек дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат. Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл.
Изворът не се изгубил, но водата му се преместила.
По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.
към беседата >>
Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н.
Той знае, колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги.
Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н.
Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория? Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно. Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.
към беседата >>
По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.
Той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време той пренася това благо в града. В този случай хората се радват, а растенията и животните, които се ползвали от извора, страдат. Те търсят извора и се чудят, къде е отишъл. Изворът не се изгубил, но водата му се преместила.
По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града, растенията и животните страдат.
към беседата >>
Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката.
Той носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н.
Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката.
От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория? Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно. Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.
към беседата >>
Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината?
Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината?
Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината. Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града. Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града.
към беседата >>
От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория?
Ако ученият е геолог, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб. Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката.
От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория?
Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно. Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.
към беседата >>
Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината.
Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината?
Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината.
Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града. Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре.
към беседата >>
Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно.
Нищо друго не му трябва. Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория?
Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно.
Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.
към беседата >>
Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града.
Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината? Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината.
Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града.
Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон.
към беседата >>
Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.
Той върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т. н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете: от категорията на първия, или от категорията на втория? Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно.
Каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, той не е истински учен.
към беседата >>
Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града.
Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината? Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината. Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града.
Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града.
Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум.
към беседата >>
Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох?
Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох?
Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях. Човек трябва да се ползва от знанията, които има. Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи.
към беседата >>
Външните условия са хората.
Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината? Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината. Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града. Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града.
Външните условия са хората.
Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали.
към беседата >>
Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях.
Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох?
Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях.
Човек трябва да се ползва от знанията, които има. Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета.
към беседата >>
Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града.
Питам: Кое е по-добре – изворът да тече в града, или да остане завинаги в планината? Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината. Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града. Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората.
Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града.
Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи.
към беседата >>
Човек трябва да се ползва от знанията, които има.
Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях.
Човек трябва да се ползва от знанията, които има.
Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек.
към беседата >>
Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре.
Растенията ще кажат, че по-добре е изворът да тече в планината. Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града. Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града.
Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре.
Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх.
към беседата >>
Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва.
Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях. Човек трябва да се ползва от знанията, които има.
Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва.
Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде.
към беседата >>
Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон.
Хората ще кажат, че по-добре е да тече в града. Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре.
Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон.
Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив.
към беседата >>
Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват.
Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях. Човек трябва да се ползва от знанията, които има. Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва.
Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват.
Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи.
към беседата >>
Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум.
Ние пък казваме: Понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон.
Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум.
За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив.
към беседата >>
Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи.
Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях. Човек трябва да се ползва от знанията, които има. Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват.
Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи.
Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар?
към беседата >>
За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали.
Външните условия са хората. Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум.
За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали.
Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър.
към беседата >>
Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета.
Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях. Човек трябва да се ползва от знанията, които има. Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи.
Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета.
Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви.
към беседата >>
Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи.
Те прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали.
Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи.
Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа.
към беседата >>
Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек.
Човек трябва да се ползва от знанията, които има. Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета.
Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек.
Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите.
към беседата >>
Значи, водата бучи от страх.
Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи.
Значи, водата бучи от страх.
Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа. Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо.
към беседата >>
Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде.
Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва. Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек.
Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде.
След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница.
към беседата >>
Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив.
Тя обича да слиза надолу, да тече по наклон. Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх.
Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив.
Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа. Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо. За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
към беседата >>
След това си почива и после започва да работи.
Обаче, и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде.
След това си почива и после започва да работи.
Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат.
към беседата >>
Не е лошо да бъде човек страхлив.
Заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив.
Не е лошо да бъде човек страхлив.
Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа. Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо. За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
към беседата >>
Какво ще кажете за този гостилничар?
Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата, това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи.
Какво ще кажете за този гостилничар?
Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат. Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава.
към беседата >>
Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър.
За да не дига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив.
Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър.
Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа. Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо. За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
към беседата >>
Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви.
Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар?
Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви.
Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат. Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава. След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни.
към беседата >>
Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа.
Като се намери на тясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър.
Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа.
Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо. За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
към беседата >>
Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите.
Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви.
Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите.
Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат. Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава. След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни.
към беседата >>
Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо.
Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа.
Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо.
За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
към беседата >>
Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница.
Който отиде в неговата гостилница, първо се окъпва, изчиства, облича и така сяда да яде. След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите.
Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница.
Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат. Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава. След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни.
към беседата >>
За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа. Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо.
За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
към беседата >>
Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат.
След това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница.
Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат.
Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава. След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни.
към беседата >>
Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина.
Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина.
Кога се страхува човек? Когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си.
към беседата >>
Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава.
Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат.
Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава.
След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни.
към беседата >>
Кога се страхува човек?
Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина.
Кога се страхува човек?
Когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си. Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия.
към беседата >>
След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни.
Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали, как готви. Един ден ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на думите. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат. Станете редовни абонати на Бога, всеки ден да получавате от благата, които Той дава.
След като приемете тия блага, бъдете готови, като добрия гостилничар, да раздавате от тях и на своите ближни.
към беседата >>
Когато външните условия станат по-силни от вътрешните.
Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина. Кога се страхува човек?
Когато външните условия станат по-силни от вътрешните.
Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си. Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия. Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи.
към беседата >>
И тъй, не казвам да бъдете клиенти на лекарите, нито на търговците, но на идеята за Бога.
И тъй, не казвам да бъдете клиенти на лекарите, нито на търговците, но на идеята за Бога.
Тази идея е жива и вечна. Като има теоретическо познаване за Бога, човек трябва и да Го опитал, да има ясна представа за Него и да каже: Познавам Бога, опитал съм Го вече, не се нуждая от никакви доказателства. Всеки ден отивам в Неговата гостилница и опитвам от благата, които Той щедро раздава на своите клиенти.
към беседата >>
Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните.
Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина. Кога се страхува човек? Когато външните условия станат по-силни от вътрешните.
Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните.
За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си. Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия. Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи. Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.
към беседата >>
Тази идея е жива и вечна.
И тъй, не казвам да бъдете клиенти на лекарите, нито на търговците, но на идеята за Бога.
Тази идея е жива и вечна.
Като има теоретическо познаване за Бога, човек трябва и да Го опитал, да има ясна представа за Него и да каже: Познавам Бога, опитал съм Го вече, не се нуждая от никакви доказателства. Всеки ден отивам в Неговата гостилница и опитвам от благата, които Той щедро раздава на своите клиенти.
към беседата >>
За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда.
Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина. Кога се страхува човек? Когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните.
За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда.
Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си. Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия. Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи. Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.
към беседата >>
Като има теоретическо познаване за Бога, човек трябва и да Го опитал, да има ясна представа за Него и да каже: Познавам Бога, опитал съм Го вече, не се нуждая от никакви доказателства.
И тъй, не казвам да бъдете клиенти на лекарите, нито на търговците, но на идеята за Бога. Тази идея е жива и вечна.
Като има теоретическо познаване за Бога, човек трябва и да Го опитал, да има ясна представа за Него и да каже: Познавам Бога, опитал съм Го вече, не се нуждая от никакви доказателства.
Всеки ден отивам в Неговата гостилница и опитвам от благата, които Той щедро раздава на своите клиенти.
към беседата >>
Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си.
Страхът съществува и в самата природа, като подбудителна причина. Кога се страхува човек? Когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда.
Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си.
Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия. Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи. Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.
към беседата >>
Всеки ден отивам в Неговата гостилница и опитвам от благата, които Той щедро раздава на своите клиенти.
И тъй, не казвам да бъдете клиенти на лекарите, нито на търговците, но на идеята за Бога. Тази идея е жива и вечна. Като има теоретическо познаване за Бога, човек трябва и да Го опитал, да има ясна представа за Него и да каже: Познавам Бога, опитал съм Го вече, не се нуждая от никакви доказателства.
Всеки ден отивам в Неговата гостилница и опитвам от благата, които Той щедро раздава на своите клиенти.
към беседата >>
Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия.
Кога се страхува човек? Когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си.
Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия.
Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи. Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.
към беседата >>
Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение.
Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение.
Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това? За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи. Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо.
към беседата >>
Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи.
Когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си. Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия.
Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи.
Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.
към беседата >>
Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това?
Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение.
Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това?
За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи. Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо?
към беседата >>
Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.
Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни от вътрешните. За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си. Например, зимно време те се обличат с дебели дрехи, и така стават по-силни от външните условия. Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазителни мерки, да се сражава с тия условия и да ги победи.
Обаче, ако условията отвън са добри и благоприятни, човек хвърля оръжията си.
към беседата >>
За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи.
Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение. Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това?
За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи.
Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно.
към беседата >>
И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните.
И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните.
Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят. Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата.
към беседата >>
Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си.
Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение. Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това? За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи.
Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си.
Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни?
към беседата >>
Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят.
И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните.
Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят.
Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н.
към беседата >>
Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот.
Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение. Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това? За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи. Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си.
Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот.
Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни? Затворените, скритите неща са тайни.
към беседата >>
Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка.
И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните. Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят.
Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка.
Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н. Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите.
към беседата >>
Не, окултното знание е приложимо.
Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение. Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това? За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи. Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот.
Не, окултното знание е приложимо.
Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни? Затворените, скритите неща са тайни. За кого са тайни?
към беседата >>
Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл.
И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните. Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят. Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка.
Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл.
Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н. Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите. Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.
към беседата >>
Защо считате, че окултното знание е неприложимо?
Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от окръжаващата среда, но как се постига това? За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи. Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо.
Защо считате, че окултното знание е неприложимо?
Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни? Затворените, скритите неща са тайни. За кого са тайни? За глупавия, за невежия.
към беседата >>
Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия.
И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните. Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят. Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл.
Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия.
Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н. Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите. Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.
към беседата >>
Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно.
За да бъде по-силен от окръжаващата среда, човек се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи. Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо?
Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно.
Кои неща са тайни? Затворените, скритите неща са тайни. За кого са тайни? За глупавия, за невежия. Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учени хора.
към беседата >>
Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата.
И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните. Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят. Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия.
Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата.
Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н. Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите. Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.
към беседата >>
Кои неща са тайни?
Ако няма поне една основна идея в живота си, човек може да има много знания, но като го подложат на изпит, той се разколебава в знанията си. Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно.
Кои неща са тайни?
Затворените, скритите неща са тайни. За кого са тайни? За глупавия, за невежия. Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учени хора.
към беседата >>
Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н.
Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят. Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата.
Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н.
Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите. Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.
към беседата >>
Затворените, скритите неща са тайни.
Щом се разколебаете, вие казвате: Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни?
Затворените, скритите неща са тайни.
За кого са тайни? За глупавия, за невежия. Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учени хора.
към беседата >>
Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите.
Като знаете какви смени стават в света, в който живеете, вие лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н.
Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите.
Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.
към беседата >>
За кого са тайни?
Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни? Затворените, скритите неща са тайни.
За кого са тайни?
За глупавия, за невежия. Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учени хора.
към беседата >>
Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.
Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т. н. Когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък произвежда свиване на ставите.
Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.
към беседата >>
За глупавия, за невежия.
Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни? Затворените, скритите неща са тайни. За кого са тайни?
За глупавия, за невежия.
Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учени хора.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота.
Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас. Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо? Защото нямате вече капитал в неговата банка. Такива са отношенията и на природата към човека. Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо.
към беседата >>
Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учени хора.
Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни? Затворените, скритите неща са тайни. За кого са тайни? За глупавия, за невежия.
Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учени хора.
към беседата >>
Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота.
Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас.
Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо? Защото нямате вече капитал в неговата банка. Такива са отношенията и на природата към човека. Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо. Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.
към беседата >>
Каква по-велика тайна можете да търсите от живота?
Каква по-велика тайна можете да търсите от живота?
Тайна е животът, но за ония, които не го разбират. За ония, които го разбират, животът е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това?
към беседата >>
Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо?
Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота. Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас.
Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо?
Защото нямате вече капитал в неговата банка. Такива са отношенията и на природата към човека. Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо. Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.
към беседата >>
Тайна е животът, но за ония, които не го разбират.
Каква по-велика тайна можете да търсите от живота?
Тайна е животът, но за ония, които не го разбират.
За ония, които го разбират, животът е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието.
към беседата >>
Защото нямате вече капитал в неговата банка.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота. Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас. Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо?
Защото нямате вече капитал в неговата банка.
Такива са отношенията и на природата към човека. Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо. Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.
към беседата >>
За ония, които го разбират, животът е удоволствие.
Каква по-велика тайна можете да търсите от живота? Тайна е животът, но за ония, които не го разбират.
За ония, които го разбират, животът е удоволствие.
Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Такива са отношенията и на природата към човека.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота. Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас. Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо? Защото нямате вече капитал в неговата банка.
Такива са отношенията и на природата към човека.
Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо. Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.
към беседата >>
Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася.
Каква по-велика тайна можете да търсите от живота? Тайна е животът, но за ония, които не го разбират. За ония, които го разбират, животът е удоволствие.
Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася.
Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията?
към беседата >>
Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешни условия на живота. Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас. Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо? Защото нямате вече капитал в неговата банка. Такива са отношенията и на природата към човека.
Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо.
Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.
към беседата >>
Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса.
Каква по-велика тайна можете да търсите от живота? Тайна е животът, но за ония, които не го разбират. За ония, които го разбират, животът е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася.
Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса.
На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава.
към беседата >>
Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.
Например, ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас. Щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува от вас. Защо? Защото нямате вече капитал в неговата банка. Такива са отношенията и на природата към човека. Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки, Докато имате капитал в природата, тя ви дава по нещо.
Щом изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своите банки за вас.
към беседата >>
На какво се дължи това?
Каква по-велика тайна можете да търсите от живота? Тайна е животът, но за ония, които не го разбират. За ония, които го разбират, животът е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса.
На какво се дължи това?
На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава. Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания.
към беседата >>
Сегашният човек е дошъл до числото девет.
Сегашният човек е дошъл до числото девет.
Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал. Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи.
към беседата >>
На знанието.
Тайна е животът, но за ония, които не го разбират. За ония, които го разбират, животът е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това?
На знанието.
Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава. Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания. Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.
към беседата >>
Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал.
Сегашният човек е дошъл до числото девет.
Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал.
Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи. Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен.
към беседата >>
Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания.
За ония, които го разбират, животът е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието.
Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания.
Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава. Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания. Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.
към беседата >>
Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа.
Сегашният човек е дошъл до числото девет. Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал.
Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа.
С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи. Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен. Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.
към беседата >>
Какво представят страданията?
Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася. Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания.
Какво представят страданията?
Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава. Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания. Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.
към беседата >>
С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията.
Сегашният човек е дошъл до числото девет. Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал. Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа.
С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията.
Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи. Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен. Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.
към беседата >>
Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава.
Например, глупавият не може да издържа на сто градуса температура, когато разумният издържа и десет хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията?
Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава.
Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания. Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.
към беседата >>
Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно.
Сегашният човек е дошъл до числото девет. Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал. Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията.
Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно.
Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи. Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен. Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.
към беседата >>
Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания.
На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава.
Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания.
Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.
към беседата >>
Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи.
Сегашният човек е дошъл до числото девет. Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал. Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно.
Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи.
Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен. Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.
към беседата >>
Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.
На знанието. Колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представят страданията? Огън. Следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава. Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания.
Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.
към беседата >>
Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен.
Значи, той може девет пъти на ред да отива в банките на природата, да тегли част от своя капитал. Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи.
Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен.
Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.
към беседата >>
Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия.
Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трябва да направи?
към беседата >>
Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.
Ако си позволи да отиде десети или единадесети път в една от нейните банки, природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи. Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен.
Не е ли господар на условията, той всичко изгубва.
към беседата >>
– Възможно ли е това?
Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия.
– Възможно ли е това?
– Възможно е. Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трябва да направи? Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил?
Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил?
Той трябва да стане господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее.
към беседата >>
– Възможно е.
Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия. – Възможно ли е това?
– Възможно е.
Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трябва да направи? Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си. Всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.
към беседата >>
Той трябва да стане господар на условията.
Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил?
Той трябва да стане господар на условията.
Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие.
към беседата >>
Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия.
Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия. – Възможно ли е това? – Възможно е.
Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия.
Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трябва да направи? Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си. Всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.
към беседата >>
Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш.
Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил? Той трябва да стане господар на условията.
Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш.
Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание.
към беседата >>
Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала.
Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия. – Възможно ли е това? – Възможно е. Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия.
Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала.
Какво трябва да направи? Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си. Всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.
към беседата >>
Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях.
Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил? Той трябва да стане господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш.
Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях.
Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си.
към беседата >>
Какво трябва да направи?
Сега, като на ученици от Великата школа на живота, казвам: Работете върху себе си, да станете по-силни от външните условия. – Възможно ли е това? – Възможно е. Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала.
Какво трябва да направи?
Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си. Всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.
към беседата >>
Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война.
Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил? Той трябва да стане господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях.
Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война.
Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си. Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде.“ Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.
към беседата >>
Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трябва да направи?
Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си.
Всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.
към беседата >>
Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее.
Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил? Той трябва да стане господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война.
Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее.
Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си. Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде.“ Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.
към беседата >>
Всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.
– Възможно е. Човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трябва да направи? Той трябва да се облече с по-дебела дреха, да повдигне температурата си.
Всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.
към беседата >>
Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие.
Той трябва да стане господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее.
Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие.
Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си. Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде.“ Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.
към беседата >>
Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на вътрешните.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на вътрешните.
Съзнателно или несъзнателно, човек се натъква от една страна на външните условия, а от друга – на вътрешни, и чрез съпоставяне на нещата той се учи. Животът учи не само отделния човек, но и обществата, и народите и ги кара да търсят методи за преодоляване на външните условия. В края на краищата, всеки човек, всеки народ ще разбере, че покрай другите задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия. Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.
към беседата >>
Това е неестествено желание.
Да бъдеш господар на условията, това не значи, че трябва да ги владееш. Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие.
Това е неестествено желание.
Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си. Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде.“ Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.
към беседата >>
Съзнателно или несъзнателно, човек се натъква от една страна на външните условия, а от друга – на вътрешни, и чрез съпоставяне на нещата той се учи.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на вътрешните.
Съзнателно или несъзнателно, човек се натъква от една страна на външните условия, а от друга – на вътрешни, и чрез съпоставяне на нещата той се учи.
Животът учи не само отделния човек, но и обществата, и народите и ги кара да търсят методи за преодоляване на външните условия. В края на краищата, всеки човек, всеки народ ще разбере, че покрай другите задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия. Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.
към беседата >>
Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си.
Само онзи може да бъде господар на условията, който знае, как да се справя с тях. Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание.
Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си.
Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде.“ Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.
към беседата >>
Животът учи не само отделния човек, но и обществата, и народите и ги кара да търсят методи за преодоляване на външните условия.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на вътрешните. Съзнателно или несъзнателно, човек се натъква от една страна на външните условия, а от друга – на вътрешни, и чрез съпоставяне на нещата той се учи.
Животът учи не само отделния човек, но и обществата, и народите и ги кара да търсят методи за преодоляване на външните условия.
В края на краищата, всеки човек, всеки народ ще разбере, че покрай другите задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия. Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.
към беседата >>
Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде.“ Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.
Опита ли се да ги завладее, те веднага ще му отворят война. Изобщо, войната произтича от факта, че две, еднакво силни среди, с еднакви желания, се срещат, и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак те ще опитат силите си.
Обаче, в Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде.“ Значи, победата не седи в надмощието на човека един над друг, но в търпението.
към беседата >>
В края на краищата, всеки човек, всеки народ ще разбере, че покрай другите задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на вътрешните. Съзнателно или несъзнателно, човек се натъква от една страна на външните условия, а от друга – на вътрешни, и чрез съпоставяне на нещата той се учи. Животът учи не само отделния човек, но и обществата, и народите и ги кара да търсят методи за преодоляване на външните условия.
В края на краищата, всеки човек, всеки народ ще разбере, че покрай другите задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия.
Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.
към беседата >>
Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота.
Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота.
Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого.
към беседата >>
Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на вътрешните. Съзнателно или несъзнателно, човек се натъква от една страна на външните условия, а от друга – на вътрешни, и чрез съпоставяне на нещата той се учи. Животът учи не само отделния човек, но и обществата, и народите и ги кара да търсят методи за преодоляване на външните условия. В края на краищата, всеки човек, всеки народ ще разбере, че покрай другите задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия.
Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.
към беседата >>
Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен.
Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота.
Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен.
Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия.
към беседата >>
Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт.
Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен.
Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт.
Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях.
към беседата >>
Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта.
Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт.
Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта.
Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири.
към беседата >>
Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири.
Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта.
Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири.
Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание.
към беседата >>
Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого.
Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири.
Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого.
Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика.
към беседата >>
Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия.
Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого.
Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия.
Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума.
към беседата >>
Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях.
Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия.
Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях.
Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума. Парите сами идат при него.
към беседата >>
Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири.
Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях.
Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири.
Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума. Парите сами идат при него. Това значи гениален музикант.
към беседата >>
Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание.
Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири.
Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание.
Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума. Парите сами идат при него. Това значи гениален музикант.
към беседата >>
Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика.
Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание.
Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика.
За няколко часа само той успява да събере голяма сума. Парите сами идат при него. Това значи гениален музикант.
към беседата >>
За няколко часа само той успява да събере голяма сума.
Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика.
За няколко часа само той успява да събере голяма сума.
Парите сами идат при него. Това значи гениален музикант.
към беседата >>
Парите сами идат при него.
Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума.
Парите сами идат при него.
Това значи гениален музикант.
към беседата >>
Това значи гениален музикант.
Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума. Парите сами идат при него.
Това значи гениален музикант.
към беседата >>
Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други. Защо?
Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други. Защо?
Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант. Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин. Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.
към беседата >>
Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант.
Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други. Защо?
Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант.
Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин. Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.
към беседата >>
Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях.
Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други. Защо? Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант.
Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях.
Той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин. Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.
към беседата >>
Той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин.
Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други. Защо? Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант. Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях.
Той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин.
Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.
към беседата >>
Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.
Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други. Защо? Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант. Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях. Той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин.
Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.
към беседата >>
Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада.
Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада.
Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек. Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек. Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела? Защото е силен.
към беседата >>
Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек.
Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада.
Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек.
Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек. Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела? Защото е силен.
към беседата >>
Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек.
Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада. Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек.
Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек.
Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела? Защото е силен.
към беседата >>
Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него.
Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада. Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек. Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек.
Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него.
Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела? Защото е силен.
към беседата >>
Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела?
Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада. Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек. Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек. Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него.
Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела?
Защото е силен.
към беседата >>
Защото е силен.
Искате ли да познаете, колко сте силен, влезте в ада. Ако минете и заминете през ада, без да ви докоснат, вие сте силен човек. Обаче, ако влезете в ада и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб човек. Ако ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред ангела?
Защото е силен.
към беседата >>
Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас.
Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас.
За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета.
към беседата >>
За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село.
Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас.
За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село.
Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват.
към беседата >>
Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят.
Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село.
Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят.
Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите.
към беседата >>
Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат.
Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят.
Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат.
Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение.
към беседата >>
Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха.
Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат.
Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха.
Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии.
към беседата >>
Това ще бъде добър урок за останалите кучета.
Сега, като говоря за ада, вижда ви се нещо далечно от вас. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха.
Това ще бъде добър урок за останалите кучета.
Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота.
към беседата >>
Пред силния всички отстъпват.
За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село. Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета.
Пред силния всички отстъпват.
Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота. То е тил в неговия живот.
към беседата >>
Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите.
Колкото и да е голямо, всички кучета от селото започват да лаят и да го гонят. Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват.
Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите.
За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота. То е тил в неговия живот. Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.
към беседата >>
За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение.
Обаче, ако през селото минава слон, всички кучета застават на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите.
За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение.
Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота. То е тил в неговия живот. Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.
към беседата >>
Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии.
Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха. Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение.
Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии.
Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота. То е тил в неговия живот. Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.
към беседата >>
Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота.
Това ще бъде добър урок за останалите кучета. Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии.
Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота.
То е тил в неговия живот. Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.
към беседата >>
То е тил в неговия живот.
Пред силния всички отстъпват. Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота.
То е тил в неговия живот.
Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.
към беседата >>
Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.
Слабият, обаче, не внушава никакъв страх на окръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение. Дали живее на физическия, в духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Само онзи човек има убеждение, който е свързан с някое разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота. То е тил в неговия живот.
Да има човек убеждение, това значи, да вложи капитала си в банката на някое разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.
към беседата >>
Да се върнем към въпроса за окисляването на металите.
Да се върнем към въпроса за окисляването на металите.
Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества. Ако свойствата на метала, т. е. неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е.
към беседата >>
Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества.
Да се върнем към въпроса за окисляването на металите.
Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества.
Ако свойствата на метала, т. е. неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва.
към беседата >>
Ако свойствата на метала, т. е.
Да се върнем към въпроса за окисляването на металите. Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества.
Ако свойствата на метала, т. е.
неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране.
към беседата >>
неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява.
Да се върнем към въпроса за окисляването на металите. Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества. Ако свойствата на метала, т. е.
неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява.
Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога?
към беседата >>
Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия.
Да се върнем към въпроса за окисляването на металите. Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества. Ако свойствата на метала, т. е. неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява.
Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия.
Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него.
към беседата >>
Например, желязото лесно се окислява, т. е.
Да се върнем към въпроса за окисляването на металите. Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества. Ако свойствата на метала, т. е. неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия.
Например, желязото лесно се окислява, т. е.
лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия.
към беседата >>
лесно ръждясва.
Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества. Ако свойствата на метала, т. е. неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е.
лесно ръждясва.
За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит.
към беседата >>
За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране.
Ако свойствата на метала, т. е. неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва.
За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране.
Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник.
към беседата >>
Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога?
неговите вътрешни условия са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране.
Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога?
Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори.
към беседата >>
Когато външните условия са по-силни от него.
Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога?
Когато външните условия са по-силни от него.
За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит.
към беседата >>
За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия.
Например, желязото лесно се окислява, т. е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него.
За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия.
Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит. Какво ще стане тогава?
към беседата >>
Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит.
лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия.
Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит.
Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит. Какво ще стане тогава? Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.
към беседата >>
Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник.
За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит.
Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник.
Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит. Какво ще стане тогава? Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.
към беседата >>
Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори.
Както металите се окисляват, така и човек се окислява. Кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник.
Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори.
Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит. Какво ще стане тогава? Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.
към беседата >>
Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит.
Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори.
Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит.
Какво ще стане тогава? Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.
към беседата >>
Какво ще стане тогава?
За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, да усили вътрешните условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит.
Какво ще стане тогава?
Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.
към беседата >>
Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.
Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вън, дето всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко той трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излезе ли срещу противника си, той непременно ще бъде бит. Какво ще стане тогава?
Противникът му ще печели слава, а той – безчестие.
към беседата >>
Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н.
Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н.
Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др. Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно.
към беседата >>
Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си.
Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н.
Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си.
Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др. Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее.
към беседата >>
Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др.
Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н. Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си.
Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др.
Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва.
към беседата >>
Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят.
Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н. Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др.
Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят.
Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви.
към беседата >>
Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас.
Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н. Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др. Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят.
Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас.
За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е.
към беседата >>
За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно.
Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието, било с лотарийни билети, било с игра на карти и т. н. Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др. Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас.
За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно.
Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи.
към беседата >>
Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее.
Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др. Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно.
Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее.
Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си.
към беседата >>
Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва.
Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др. Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее.
Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва.
Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея.
към беседата >>
Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви.
Те боравят с числата, но не знаят, кои числа, при дадени условия, печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва.
Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви.
Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея. Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите.
към беседата >>
Очите на човека представят осморката, т. е.
Дойдете ли до осморката в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас. За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви.
Очите на човека представят осморката, т. е.
бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея. Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите. Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти.
към беседата >>
бинокъла, с който може всякога да си служи.
За да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е.
бинокъла, с който може всякога да си служи.
Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея. Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите. Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти. Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.
към беседата >>
Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си.
Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее. Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи.
Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си.
Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея. Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите. Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти. Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.
към беседата >>
Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея.
Затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си.
Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея.
Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите. Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти. Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.
към беседата >>
Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите.
Ето защо, натъкнете ли се на осемте, отворете широко очите си, да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея.
Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите.
Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти. Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.
към беседата >>
Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти.
Очите на човека представят осморката, т. е. бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея. Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите.
Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти.
Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.
към беседата >>
Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.
бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите от нея. Обаче, ако носите бинокъл с себе си, без да го приложите, и безгрижно пеете, напразно го носите. Очите на човека са дадени, за това именно, да му послужат във всички трудни моменти.
Както вижда красотата на природата, така човек трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.
към беседата >>
Числото девет е едно от щастливите числа.
Числото девет е едно от щастливите числа.
По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда. Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните. Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората.
към беседата >>
По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда.
Числото девет е едно от щастливите числа.
По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда.
Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните. Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон.
към беседата >>
Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните.
Числото девет е едно от щастливите числа. По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда.
Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните.
Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява.
към беседата >>
Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба.
Числото девет е едно от щастливите числа. По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда. Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните.
Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба.
Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада.
към беседата >>
Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда.
Числото девет е едно от щастливите числа. По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда. Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните. Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба.
Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда.
На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен.
към беседата >>
На този закон се основава успехът и неуспехът на хората.
Числото девет е едно от щастливите числа. По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда. Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните. Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда.
На този закон се основава успехът и неуспехът на хората.
Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен. Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си.
към беседата >>
Всеки учен е опитал този закон.
По съчетание на вътрешни сили, то е по-силно от външната среда. Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните. Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората.
Всеки учен е опитал този закон.
Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен. Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастлив човек.
към беседата >>
Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява.
Оттук вадим заключение: Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните. Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон.
Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява.
Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен. Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастлив човек. Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.
към беседата >>
Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада.
Този човек може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, дето са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява.
Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада.
Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен. Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастлив човек. Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.
към беседата >>
Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен.
Изобщо, само онзи човек печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно от окръжаващата среда. На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада.
Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен.
Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастлив човек. Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.
към беседата >>
Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си.
На този закон се основава успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен.
Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си.
Той казва за себе си, че е щастлив човек. Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.
към беседата >>
Той казва за себе си, че е щастлив човек.
Всеки учен е опитал този закон. Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен. Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си.
Той казва за себе си, че е щастлив човек.
Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.
към беседата >>
Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.
Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си и пропада. Този ученик се оплаква от живота си и казва, че е нещастен. Ако ученикът владее добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строг и взискателен да е професорът му, той непременно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастлив човек.
Както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствието на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.
към беседата >>
Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин.
Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин.
Фатализмът е за аристократите. Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо.
към беседата >>
Фатализмът е за аристократите.
Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин.
Фатализмът е за аристократите.
Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили.
към беседата >>
Между аристократизма и фатализма има нещо общо.
Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин. Фатализмът е за аристократите.
Между аристократизма и фатализма има нещо общо.
Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата?
към беседата >>
Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо.
Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин. Фатализмът е за аристократите. Между аристократизма и фатализма има нещо общо.
Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо.
Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство.
към беседата >>
Човекът на вярата, обаче, е друго нещо.
Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин. Фатализмът е за аристократите. Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо.
Човекът на вярата, обаче, е друго нещо.
Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат.
към беседата >>
Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо.
Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин. Фатализмът е за аристократите. Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо.
Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо.
Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда.
към беседата >>
Той разчита на себе си, на своите сили.
Фатализмът е за аристократите. Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо.
Той разчита на себе си, на своите сили.
Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда.
към беседата >>
Какво нещо е вярата?
Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили.
Какво нещо е вярата?
Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда. В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.
към беседата >>
Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство.
Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата?
Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство.
Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда. В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.
към беседата >>
Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат.
Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство.
Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат.
Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда. В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.
към беседата >>
Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда.
Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат.
Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда.
Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда. В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.
към беседата >>
Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда.
Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда.
Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда.
В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.
към беседата >>
В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.
Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда.
В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия.
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия.
Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате.
към беседата >>
Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас.
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия.
Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас.
За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа.
към беседата >>
За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска.
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия. Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас.
За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска.
Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание.
към беседата >>
Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия.
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия. Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска.
Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия.
Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си?
към беседата >>
Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас.
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия. Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия.
Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас.
Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали.
към беседата >>
Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате.
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия. Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас.
Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате.
Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото?
към беседата >>
Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа.
Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате.
Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа.
За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото? Когато минава през огън.
към беседата >>
За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание.
За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа.
За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание.
Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си?
Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание.
Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си?
Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“.
към беседата >>
Той трябва да работи върху себе си, да се кали.
Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас. Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си?
Той трябва да работи върху себе си, да се кали.
Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите.
към беседата >>
Кога се калява желязото?
Дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор, или какъв и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате. Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали.
Кога се калява желязото?
Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите. Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.
към беседата >>
Когато минава през огън.
Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото?
Когато минава през огън.
Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите. Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.
към беседата >>
Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава.
За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото? Когато минава през огън.
Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава.
Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите. Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“.
Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си? Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава.
Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“.
Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите. Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.
към беседата >>
Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите.
Той трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“.
Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите.
Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.
към беседата >>
Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.
Кога се калява желязото? Когато минава през огън. Страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Това значи: ако не минете през вода и огън, като желязото, няма да се калите.
Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на небето.
към беседата >>
Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въпрос, какво има предвид природата с това?
Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въпрос, какво има предвид природата с това?
Защо поставя човека при силни или при слаби условия? Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия. С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо?
към беседата >>
Защо поставя човека при силни или при слаби условия?
Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въпрос, какво има предвид природата с това?
Защо поставя човека при силни или при слаби условия?
Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия. С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо? От страх.
към беседата >>
Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия.
Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въпрос, какво има предвид природата с това? Защо поставя човека при силни или при слаби условия?
Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия.
С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо? От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно.
към беседата >>
С това тя го стимулира.
Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въпрос, какво има предвид природата с това? Защо поставя човека при силни или при слаби условия? Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия.
С това тя го стимулира.
Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо? От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира.
към беседата >>
Това се отнася не само до човека, но до всички същества.
Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въпрос, какво има предвид природата с това? Защо поставя човека при силни или при слаби условия? Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия. С това тя го стимулира.
Това се отнася не само до човека, но до всички същества.
Заекът бяга. Защо? От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх.
към беседата >>
Заекът бяга. Защо?
Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явява се въпрос, какво има предвид природата с това? Защо поставя човека при силни или при слаби условия? Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия. С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества.
Заекът бяга. Защо?
От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши.
към беседата >>
От страх.
Защо поставя човека при силни или при слаби условия? Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия. С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо?
От страх.
Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони.
към беседата >>
Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно.
Когато иска да застави някое разумно същество да работи, природата го поставя при силни вътрешни условия. С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо? От страх.
Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно.
Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони. Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия.
към беседата >>
Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира.
С това тя го стимулира. Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо? От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно.
Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира.
Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони. Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия. Премията представя силно външно условие.
към беседата >>
Краката на заека се продължили от страх.
Това се отнася не само до човека, но до всички същества. Заекът бяга. Защо? От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира.
Краката на заека се продължили от страх.
Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони. Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия. Премията представя силно външно условие. Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие.
към беседата >>
Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши.
Заекът бяга. Защо? От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх.
Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши.
За заека външните условия са хрътката, която го гони. Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия. Премията представя силно външно условие. Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие. Значи, за човека премията и за заека хрътката са едно и също нещо.
към беседата >>
За заека външните условия са хрътката, която го гони.
От страх. Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши.
За заека външните условия са хрътката, която го гони.
Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия. Премията представя силно външно условие. Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие. Значи, за човека премията и за заека хрътката са едно и също нещо. Това са едно и също условие, което заставя и човека, и заека да бягат.
към беседата >>
Какви са признаците на надутия мехур?
Какви са признаците на надутия мехур?
Един от главните признаци на мехура е, че разширява своя обем. Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива. Като говорим за мехура, имаме предвид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива, според степента на своето развитие. Колкото на по-високо стъпало е дошъл в развитието си, толкова повече може да се разширява.
към беседата >>
Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия.
Ако не се страхуваше, заекът нямаше да бяга толкова силно. Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони.
Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия.
Премията представя силно външно условие. Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие. Значи, за човека премията и за заека хрътката са едно и също нещо. Това са едно и също условие, което заставя и човека, и заека да бягат.
към беседата >>
Един от главните признаци на мехура е, че разширява своя обем.
Какви са признаците на надутия мехур?
Един от главните признаци на мехура е, че разширява своя обем.
Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива. Като говорим за мехура, имаме предвид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива, според степента на своето развитие. Колкото на по-високо стъпало е дошъл в развитието си, толкова повече може да се разширява. В зависимост от разширяването на своите възгледи, човек дохожда до една правилна философия за живота.
към беседата >>
Премията представя силно външно условие.
Страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони. Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия.
Премията представя силно външно условие.
Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие. Значи, за човека премията и за заека хрътката са едно и също нещо. Това са едно и също условие, което заставя и човека, и заека да бягат.
към беседата >>
Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива.
Какви са признаците на надутия мехур? Един от главните признаци на мехура е, че разширява своя обем.
Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива.
Като говорим за мехура, имаме предвид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива, според степента на своето развитие. Колкото на по-високо стъпало е дошъл в развитието си, толкова повече може да се разширява. В зависимост от разширяването на своите възгледи, човек дохожда до една правилна философия за живота. Не е лошо, когато човек се разширява и свива, т. е.
към беседата >>
Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие.
Краката на заека се продължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони. Във време на олимпийските игри хората се тренирали с месеци, да получат определената премия. Премията представя силно външно условие.
Желанието и амбицията на човека да получи тази премия е вътрешно силно условие.
Значи, за човека премията и за заека хрътката са едно и също нещо. Това са едно и също условие, което заставя и човека, и заека да бягат.
към беседата >>
Единият процес е изпъкнал, а другият е вдлъбнат.
(втори вариант)
Следователно може да се каже, при по-силна окръжающа среда има огъване. Туй огъване е отвънка 1. А когато вътрешните условия са по-силни, тогава имаме обратният процес 2. Тогава се образува осморката. Единият процес е това се дължи на външните условия, а другият процес се дължи на вътрешните условия.
Единият процес е изпъкнал, а другият е вдлъбнат.
към втори вариант >>
Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво!
(втори вариант)
А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче. Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита. И започва той доказателствата. И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват. Професорът може да каже не е тъй.
Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво!
” А първият забрави всичко и каже: “Нещастие! ” А другият казва: “Щастие! ” Знае той, няма какво да се страхуваш, и студентът казва: “Ако туй не е вярно, което математиците са казали, тогава аз се отказвам от математиката.” Студентът иска да покаже, че знае.
към втори вариант >>
Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците.
(втори вариант)
Значи на пътя няма да имаш съпротивление. Нали плюс на минус се унищожават. А какво става минус на минус? (“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това? Че при минус ще има съпротивление.
Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците.
Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре. Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс. Като се съберат, какво става? Вие казвате плюс става. Добре, те ме обират.
към втори вариант >>
Тогава, казвам, когато външните условия, при които се намираме, са по-силни, или елементите са по-силни отвън, тогава човек ще се вкисне, ще ръждяса, ще се огъне, не издържа, ще се разложи и всичко ще стане.
(втори вариант)
Тогава, казвам, когато външните условия, при които се намираме, са по-силни, или елементите са по-силни отвън, тогава човек ще се вкисне, ще ръждяса, ще се огъне, не издържа, ще се разложи и всичко ще стане.
Но когато външните условия са по-слаби, тогава елементът отвътре е по-силен. А този елемент минава за благороден. Тогава можем да извадим следния психологически закон. Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър. Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош.
към втори вариант >>
” А първият забрави всичко и каже: “Нещастие!
(втори вариант)
Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита. И започва той доказателствата. И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват. Професорът може да каже не е тъй. Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво!
” А първият забрави всичко и каже: “Нещастие!
” А другият казва: “Щастие! ” Знае той, няма какво да се страхуваш, и студентът казва: “Ако туй не е вярно, което математиците са казали, тогава аз се отказвам от математиката.” Студентът иска да покаже, че знае.
към втори вариант >>
Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре.
(втори вариант)
Нали плюс на минус се унищожават. А какво става минус на минус? (“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това? Че при минус ще има съпротивление. Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците.
Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре.
Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс. Като се съберат, какво става? Вие казвате плюс става. Добре, те ме обират. Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус.
към втори вариант >>
Но когато външните условия са по-слаби, тогава елементът отвътре е по-силен.
(втори вариант)
Тогава, казвам, когато външните условия, при които се намираме, са по-силни, или елементите са по-силни отвън, тогава човек ще се вкисне, ще ръждяса, ще се огъне, не издържа, ще се разложи и всичко ще стане.
Но когато външните условия са по-слаби, тогава елементът отвътре е по-силен.
А този елемент минава за благороден. Тогава можем да извадим следния психологически закон. Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър. Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош. Може да проверите това.
към втори вариант >>
” А другият казва: “Щастие!
(втори вариант)
И започва той доказателствата. И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват. Професорът може да каже не е тъй. Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво! ” А първият забрави всичко и каже: “Нещастие!
” А другият казва: “Щастие!
” Знае той, няма какво да се страхуваш, и студентът казва: “Ако туй не е вярно, което математиците са казали, тогава аз се отказвам от математиката.” Студентът иска да покаже, че знае.
към втори вариант >>
Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс.
(втори вариант)
А какво става минус на минус? (“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това? Че при минус ще има съпротивление. Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците. Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре.
Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс.
Като се съберат, какво става? Вие казвате плюс става. Добре, те ме обират. Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус. Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране.
към втори вариант >>
А този елемент минава за благороден.
(втори вариант)
Тогава, казвам, когато външните условия, при които се намираме, са по-силни, или елементите са по-силни отвън, тогава човек ще се вкисне, ще ръждяса, ще се огъне, не издържа, ще се разложи и всичко ще стане. Но когато външните условия са по-слаби, тогава елементът отвътре е по-силен.
А този елемент минава за благороден.
Тогава можем да извадим следния психологически закон. Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър. Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош. Може да проверите това. В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас.
към втори вариант >>
” Знае той, няма какво да се страхуваш, и студентът казва: “Ако туй не е вярно, което математиците са казали, тогава аз се отказвам от математиката.” Студентът иска да покаже, че знае.
(втори вариант)
И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват. Професорът може да каже не е тъй. Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво! ” А първият забрави всичко и каже: “Нещастие! ” А другият казва: “Щастие!
” Знае той, няма какво да се страхуваш, и студентът казва: “Ако туй не е вярно, което математиците са казали, тогава аз се отказвам от математиката.” Студентът иска да покаже, че знае.
към втори вариант >>
Като се съберат, какво става?
(втори вариант)
(“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това? Че при минус ще има съпротивление. Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците. Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре. Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс.
Като се съберат, какво става?
Вие казвате плюс става. Добре, те ме обират. Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус. Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране. Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава.
към втори вариант >>
Тогава можем да извадим следния психологически закон.
(втори вариант)
Тогава, казвам, когато външните условия, при които се намираме, са по-силни, или елементите са по-силни отвън, тогава човек ще се вкисне, ще ръждяса, ще се огъне, не издържа, ще се разложи и всичко ще стане. Но когато външните условия са по-слаби, тогава елементът отвътре е по-силен. А този елемент минава за благороден.
Тогава можем да извадим следния психологически закон.
Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър. Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош. Може да проверите това. В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас. Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние.
към втори вариант >>
Та някои от вас спадате към фатализма.
(втори вариант)
Та някои от вас спадате към фатализма.
Фатализмът е една наука аристократическа, аз я наричам краен аристократизъм, всеки очаква другите да работят заради него. А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: “Като работя, непременно ще имам.” Що е вяра? Наука, която казва: “Всякога, когато работиш, ще имаш резултат. И вярата казва: “Бъди всякога силен.” Що е вяра? Да бъдеш по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
Вие казвате плюс става.
(втори вариант)
Че при минус ще има съпротивление. Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците. Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре. Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс. Като се съберат, какво става?
Вие казвате плюс става.
Добре, те ме обират. Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус. Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране. Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава. Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни.
към втори вариант >>
Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър.
(втори вариант)
Тогава, казвам, когато външните условия, при които се намираме, са по-силни, или елементите са по-силни отвън, тогава човек ще се вкисне, ще ръждяса, ще се огъне, не издържа, ще се разложи и всичко ще стане. Но когато външните условия са по-слаби, тогава елементът отвътре е по-силен. А този елемент минава за благороден. Тогава можем да извадим следния психологически закон.
Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър.
Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош. Може да проверите това. В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас. Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние. Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора.
към втори вариант >>
Фатализмът е една наука аристократическа, аз я наричам краен аристократизъм, всеки очаква другите да работят заради него.
(втори вариант)
Та някои от вас спадате към фатализма.
Фатализмът е една наука аристократическа, аз я наричам краен аристократизъм, всеки очаква другите да работят заради него.
А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: “Като работя, непременно ще имам.” Що е вяра? Наука, която казва: “Всякога, когато работиш, ще имаш резултат. И вярата казва: “Бъди всякога силен.” Що е вяра? Да бъдеш по-силен от окръжающата среда. И тогава казват който работи, е верующ, а който не работи, е безверник.
към втори вариант >>
Добре, те ме обират.
(втори вариант)
Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците. Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре. Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс. Като се съберат, какво става? Вие казвате плюс става.
Добре, те ме обират.
Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус. Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране. Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава. Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни. Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата.
към втори вариант >>
Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош.
(втори вариант)
Тогава, казвам, когато външните условия, при които се намираме, са по-силни, или елементите са по-силни отвън, тогава човек ще се вкисне, ще ръждяса, ще се огъне, не издържа, ще се разложи и всичко ще стане. Но когато външните условия са по-слаби, тогава елементът отвътре е по-силен. А този елемент минава за благороден. Тогава можем да извадим следния психологически закон. Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър.
Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош.
Може да проверите това. В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас. Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние. Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора. Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние.
към втори вариант >>
А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: “Като работя, непременно ще имам.” Що е вяра?
(втори вариант)
Та някои от вас спадате към фатализма. Фатализмът е една наука аристократическа, аз я наричам краен аристократизъм, всеки очаква другите да работят заради него.
А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: “Като работя, непременно ще имам.” Що е вяра?
Наука, която казва: “Всякога, когато работиш, ще имаш резултат. И вярата казва: “Бъди всякога силен.” Що е вяра? Да бъдеш по-силен от окръжающата среда. И тогава казват който работи, е верующ, а който не работи, е безверник. Тъй конкретно да се сведат нещата.
към втори вариант >>
Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус.
(втори вариант)
Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре. Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс. Като се съберат, какво става? Вие казвате плюс става. Добре, те ме обират.
Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус.
Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране. Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава. Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни. Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата. От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус.
към втори вариант >>
Може да проверите това.
(втори вариант)
Но когато външните условия са по-слаби, тогава елементът отвътре е по-силен. А този елемент минава за благороден. Тогава можем да извадим следния психологически закон. Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър. Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош.
Може да проверите това.
В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас. Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние. Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора. Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние. Вие казвате сега тъй: “Как да се изменя?
към втори вариант >>
Наука, която казва: “Всякога, когато работиш, ще имаш резултат.
(втори вариант)
Та някои от вас спадате към фатализма. Фатализмът е една наука аристократическа, аз я наричам краен аристократизъм, всеки очаква другите да работят заради него. А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: “Като работя, непременно ще имам.” Що е вяра?
Наука, която казва: “Всякога, когато работиш, ще имаш резултат.
И вярата казва: “Бъди всякога силен.” Що е вяра? Да бъдеш по-силен от окръжающата среда. И тогава казват който работи, е верующ, а който не работи, е безверник. Тъй конкретно да се сведат нещата.
към втори вариант >>
Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране.
(втори вариант)
Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс. Като се съберат, какво става? Вие казвате плюс става. Добре, те ме обират. Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус.
Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране.
Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава. Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни. Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата. От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус. Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите.
към втори вариант >>
В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас.
(втори вариант)
А този елемент минава за благороден. Тогава можем да извадим следния психологически закон. Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър. Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош. Може да проверите това.
В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас.
Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние. Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора. Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние. Вие казвате сега тъй: “Как да се изменя? ” Онези социолози, които искат да изменят съвременното общество или условия, казват: “Тия пари трябва да се върнат.” Да допуснем следующето изяснение.
към втори вариант >>
И вярата казва: “Бъди всякога силен.” Що е вяра?
(втори вариант)
Та някои от вас спадате към фатализма. Фатализмът е една наука аристократическа, аз я наричам краен аристократизъм, всеки очаква другите да работят заради него. А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: “Като работя, непременно ще имам.” Що е вяра? Наука, която казва: “Всякога, когато работиш, ще имаш резултат.
И вярата казва: “Бъди всякога силен.” Що е вяра?
Да бъдеш по-силен от окръжающата среда. И тогава казват който работи, е верующ, а който не работи, е безверник. Тъй конкретно да се сведат нещата.
към втори вариант >>
Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава.
(втори вариант)
Като се съберат, какво става? Вие казвате плюс става. Добре, те ме обират. Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус. Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране.
Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава.
Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни. Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата. От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус. Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите. Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс.
към втори вариант >>
Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние.
(втори вариант)
Тогава можем да извадим следния психологически закон. Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър. Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош. Може да проверите това. В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас.
Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние.
Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора. Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние. Вие казвате сега тъй: “Как да се изменя? ” Онези социолози, които искат да изменят съвременното общество или условия, казват: “Тия пари трябва да се върнат.” Да допуснем следующето изяснение. Когато няма известен психологически процес в света, ние трябва да прибегнем към природата.
към втори вариант >>
Да бъдеш по-силен от окръжающата среда.
(втори вариант)
Та някои от вас спадате към фатализма. Фатализмът е една наука аристократическа, аз я наричам краен аристократизъм, всеки очаква другите да работят заради него. А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: “Като работя, непременно ще имам.” Що е вяра? Наука, която казва: “Всякога, когато работиш, ще имаш резултат. И вярата казва: “Бъди всякога силен.” Що е вяра?
Да бъдеш по-силен от окръжающата среда.
И тогава казват който работи, е верующ, а който не работи, е безверник. Тъй конкретно да се сведат нещата.
към втори вариант >>
Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни.
(втори вариант)
Вие казвате плюс става. Добре, те ме обират. Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус. Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране. Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава.
Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни.
Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата. От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус. Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите. Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс. Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен.
към втори вариант >>
Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора.
(втори вариант)
Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър. Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош. Може да проверите това. В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас. Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние.
Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора.
Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние. Вие казвате сега тъй: “Как да се изменя? ” Онези социолози, които искат да изменят съвременното общество или условия, казват: “Тия пари трябва да се върнат.” Да допуснем следующето изяснение. Когато няма известен психологически процес в света, ние трябва да прибегнем към природата.
към втори вариант >>
И тогава казват който работи, е верующ, а който не работи, е безверник.
(втори вариант)
Фатализмът е една наука аристократическа, аз я наричам краен аристократизъм, всеки очаква другите да работят заради него. А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: “Като работя, непременно ще имам.” Що е вяра? Наука, която казва: “Всякога, когато работиш, ще имаш резултат. И вярата казва: “Бъди всякога силен.” Що е вяра? Да бъдеш по-силен от окръжающата среда.
И тогава казват който работи, е верующ, а който не работи, е безверник.
Тъй конкретно да се сведат нещата.
към втори вариант >>
Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата.
(втори вариант)
Добре, те ме обират. Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус. Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране. Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава. Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни.
Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата.
От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус. Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите. Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс. Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен. В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни.
към втори вариант >>
Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние.
(втори вариант)
Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош. Може да проверите това. В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас. Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние. Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора.
Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние.
Вие казвате сега тъй: “Как да се изменя? ” Онези социолози, които искат да изменят съвременното общество или условия, казват: “Тия пари трябва да се върнат.” Да допуснем следующето изяснение. Когато няма известен психологически процес в света, ние трябва да прибегнем към природата.
към втори вариант >>
Тъй конкретно да се сведат нещата.
(втори вариант)
А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: “Като работя, непременно ще имам.” Що е вяра? Наука, която казва: “Всякога, когато работиш, ще имаш резултат. И вярата казва: “Бъди всякога силен.” Що е вяра? Да бъдеш по-силен от окръжающата среда. И тогава казват който работи, е верующ, а който не работи, е безверник.
Тъй конкретно да се сведат нещата.
към втори вариант >>
От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус.
(втори вариант)
Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус. Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране. Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава. Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни. Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата.
От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус.
Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите. Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс. Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен. В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни. Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен.
към втори вариант >>
Вие казвате сега тъй: “Как да се изменя?
(втори вариант)
Може да проверите това. В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас. Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние. Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора. Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние.
Вие казвате сега тъй: “Как да се изменя?
” Онези социолози, които искат да изменят съвременното общество или условия, казват: “Тия пари трябва да се върнат.” Да допуснем следующето изяснение. Когато няма известен психологически процес в света, ние трябва да прибегнем към природата.
към втори вариант >>
Та казвам, ще изучавате сега средата.
(втори вариант)
Та казвам, ще изучавате сега средата.
Имате едно състояние, неразположен сте духом, раздразнен сте, трябва да знаете в даден случай окръжающата психологическа среда е по-силна, ще се постараете да подигнете тона вътре в себе си, да надвиете средата си. Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия. Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си. И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно. Той доказва, че е вярно.
към втори вариант >>
Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите.
(втори вариант)
Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране. Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава. Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни. Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата. От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус.
Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите.
Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс. Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен. В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни. Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен. Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус.
към втори вариант >>
” Онези социолози, които искат да изменят съвременното общество или условия, казват: “Тия пари трябва да се върнат.” Да допуснем следующето изяснение.
(втори вариант)
В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас. Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние. Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора. Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние. Вие казвате сега тъй: “Как да се изменя?
” Онези социолози, които искат да изменят съвременното общество или условия, казват: “Тия пари трябва да се върнат.” Да допуснем следующето изяснение.
Когато няма известен психологически процес в света, ние трябва да прибегнем към природата.
към втори вариант >>
Имате едно състояние, неразположен сте духом, раздразнен сте, трябва да знаете в даден случай окръжающата психологическа среда е по-силна, ще се постараете да подигнете тона вътре в себе си, да надвиете средата си.
(втори вариант)
Та казвам, ще изучавате сега средата.
Имате едно състояние, неразположен сте духом, раздразнен сте, трябва да знаете в даден случай окръжающата психологическа среда е по-силна, ще се постараете да подигнете тона вътре в себе си, да надвиете средата си.
Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия. Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си. И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно. Той доказва, че е вярно. И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото.
към втори вариант >>
Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс.
(втори вариант)
Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава. Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни. Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата. От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус. Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите.
Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс.
Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен. В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни. Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен. Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус. Какво значи да са станали минус разбойниците?
към втори вариант >>
Когато няма известен психологически процес в света, ние трябва да прибегнем към природата.
(втори вариант)
Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние. Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора. Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние. Вие казвате сега тъй: “Как да се изменя? ” Онези социолози, които искат да изменят съвременното общество или условия, казват: “Тия пари трябва да се върнат.” Да допуснем следующето изяснение.
Когато няма известен психологически процес в света, ние трябва да прибегнем към природата.
към втори вариант >>
Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия.
(втори вариант)
Та казвам, ще изучавате сега средата. Имате едно състояние, неразположен сте духом, раздразнен сте, трябва да знаете в даден случай окръжающата психологическа среда е по-силна, ще се постараете да подигнете тона вътре в себе си, да надвиете средата си.
Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия.
Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си. И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно. Той доказва, че е вярно. И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото. И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече.
към втори вариант >>
Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен.
(втори вариант)
Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни. Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата. От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус. Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите. Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс.
Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен.
В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни. Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен. Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус. Какво значи да са станали минус разбойниците? Хванали са ги и са ги турили в дрангулника.
към втори вариант >>
Да допуснем, това представлява един извор А.
(втори вариант)
Да допуснем, това представлява един извор А.
към втори вариант >>
Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си.
(втори вариант)
Та казвам, ще изучавате сега средата. Имате едно състояние, неразположен сте духом, раздразнен сте, трябва да знаете в даден случай окръжающата психологическа среда е по-силна, ще се постараете да подигнете тона вътре в себе си, да надвиете средата си. Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия.
Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си.
И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно. Той доказва, че е вярно. И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото. И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече. Туй трябва да залегне в ума ви.
към втори вариант >>
В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни.
(втори вариант)
Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата. От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус. Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите. Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс. Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен.
В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни.
Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен. Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус. Какво значи да са станали минус разбойниците? Хванали са ги и са ги турили в дрангулника. Това е вече минус.
към втори вариант >>
Този извор е текъл свободно отпреди сто години и цялата местност е била покрита с растителност.
(втори вариант)
Този извор е текъл свободно отпреди сто години и цялата местност е била покрита с растителност.
Обаче сега този извор го каптират и водата я пренасят в града. Тогава тази местност почва да страда, няма вода. Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже? Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е. Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали.
към втори вариант >>
И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно.
(втори вариант)
Та казвам, ще изучавате сега средата. Имате едно състояние, неразположен сте духом, раздразнен сте, трябва да знаете в даден случай окръжающата психологическа среда е по-силна, ще се постараете да подигнете тона вътре в себе си, да надвиете средата си. Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия. Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си.
И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно.
Той доказва, че е вярно. И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото. И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече. Туй трябва да залегне в ума ви. Учителят не е виноват.
към втори вариант >>
Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен.
(втори вариант)
От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба минус. Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите. Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс. Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен. В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни.
Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен.
Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус. Какво значи да са станали минус разбойниците? Хванали са ги и са ги турили в дрангулника. Това е вече минус. Когато аз съм се обърнал на минус, тогава разбойниците бяха в гората.
към втори вариант >>
Обаче сега този извор го каптират и водата я пренасят в града.
(втори вариант)
Този извор е текъл свободно отпреди сто години и цялата местност е била покрита с растителност.
Обаче сега този извор го каптират и водата я пренасят в града.
Тогава тази местност почва да страда, няма вода. Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже? Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е. Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали. Но сега тяхното положение се е изменило.
към втори вариант >>
Той доказва, че е вярно.
(втори вариант)
Та казвам, ще изучавате сега средата. Имате едно състояние, неразположен сте духом, раздразнен сте, трябва да знаете в даден случай окръжающата психологическа среда е по-силна, ще се постараете да подигнете тона вътре в себе си, да надвиете средата си. Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия. Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си. И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно.
Той доказва, че е вярно.
И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото. И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече. Туй трябва да залегне в ума ви. Учителят не е виноват. Той ти казва човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата.
към втори вариант >>
Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус.
(втори вариант)
Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите. Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс. Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен. В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни. Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен.
Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус.
Какво значи да са станали минус разбойниците? Хванали са ги и са ги турили в дрангулника. Това е вече минус. Когато аз съм се обърнал на минус, тогава разбойниците бяха в гората.
към втори вариант >>
Тогава тази местност почва да страда, няма вода.
(втори вариант)
Този извор е текъл свободно отпреди сто години и цялата местност е била покрита с растителност. Обаче сега този извор го каптират и водата я пренасят в града.
Тогава тази местност почва да страда, няма вода.
Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже? Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е. Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали. Но сега тяхното положение се е изменило. Какво е станало?
към втори вариант >>
И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото.
(втори вариант)
Имате едно състояние, неразположен сте духом, раздразнен сте, трябва да знаете в даден случай окръжающата психологическа среда е по-силна, ще се постараете да подигнете тона вътре в себе си, да надвиете средата си. Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия. Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си. И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно. Той доказва, че е вярно.
И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото.
И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече. Туй трябва да залегне в ума ви. Учителят не е виноват. Той ти казва човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата. Какво трябва да направиш?
към втори вариант >>
Какво значи да са станали минус разбойниците?
(втори вариант)
Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс. Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен. В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни. Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен. Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус.
Какво значи да са станали минус разбойниците?
Хванали са ги и са ги турили в дрангулника. Това е вече минус. Когато аз съм се обърнал на минус, тогава разбойниците бяха в гората.
към втори вариант >>
Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже?
(втори вариант)
Този извор е текъл свободно отпреди сто години и цялата местност е била покрита с растителност. Обаче сега този извор го каптират и водата я пренасят в града. Тогава тази местност почва да страда, няма вода.
Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже?
Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е. Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали. Но сега тяхното положение се е изменило. Какво е станало? Една промяна е станала.
към втори вариант >>
И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече.
(втори вариант)
Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия. Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си. И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно. Той доказва, че е вярно. И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото.
И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече.
Туй трябва да залегне в ума ви. Учителят не е виноват. Той ти казва човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата. Какво трябва да направиш? Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
към втори вариант >>
Хванали са ги и са ги турили в дрангулника.
(втори вариант)
Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен. В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни. Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен. Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус. Какво значи да са станали минус разбойниците?
Хванали са ги и са ги турили в дрангулника.
Това е вече минус. Когато аз съм се обърнал на минус, тогава разбойниците бяха в гората.
към втори вариант >>
Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е.
(втори вариант)
Този извор е текъл свободно отпреди сто години и цялата местност е била покрита с растителност. Обаче сега този извор го каптират и водата я пренасят в града. Тогава тази местност почва да страда, няма вода. Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже?
Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е.
Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали. Но сега тяхното положение се е изменило. Какво е станало? Една промяна е станала. За добро или за зло?
към втори вариант >>
Туй трябва да залегне в ума ви.
(втори вариант)
Запример онзи ученик става по-силен, казва на професора си еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си. И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно. Той доказва, че е вярно. И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото. И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече.
Туй трябва да залегне в ума ви.
Учителят не е виноват. Той ти казва човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата. Какво трябва да направиш? Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
към втори вариант >>
Това е вече минус.
(втори вариант)
В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни. Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен. Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус. Какво значи да са станали минус разбойниците? Хванали са ги и са ги турили в дрангулника.
Това е вече минус.
Когато аз съм се обърнал на минус, тогава разбойниците бяха в гората.
към втори вариант >>
Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали.
(втори вариант)
Този извор е текъл свободно отпреди сто години и цялата местност е била покрита с растителност. Обаче сега този извор го каптират и водата я пренасят в града. Тогава тази местност почва да страда, няма вода. Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже? Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е.
Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали.
Но сега тяхното положение се е изменило. Какво е станало? Една промяна е станала. За добро или за зло? Кое е по-добро?
към втори вариант >>
Учителят не е виноват.
(втори вариант)
И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно. Той доказва, че е вярно. И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото. И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече. Туй трябва да залегне в ума ви.
Учителят не е виноват.
Той ти казва човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата. Какво трябва да направиш? Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
към втори вариант >>
Когато аз съм се обърнал на минус, тогава разбойниците бяха в гората.
(втори вариант)
Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен. Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус. Какво значи да са станали минус разбойниците? Хванали са ги и са ги турили в дрангулника. Това е вече минус.
Когато аз съм се обърнал на минус, тогава разбойниците бяха в гората.
към втори вариант >>
Но сега тяхното положение се е изменило.
(втори вариант)
Обаче сега този извор го каптират и водата я пренасят в града. Тогава тази местност почва да страда, няма вода. Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже? Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е. Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали.
Но сега тяхното положение се е изменило.
Какво е станало? Една промяна е станала. За добро или за зло? Кое е по-добро? Да беше изворът в тази долина или да тече в града?
към втори вариант >>
Той ти казва човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата.
(втори вариант)
Той доказва, че е вярно. И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото. И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече. Туй трябва да залегне в ума ви. Учителят не е виноват.
Той ти казва човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата.
Какво трябва да направиш? Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
към втори вариант >>
Да кажем, аз съм един слуга, пратил ме е господарят да взема парите.
(втори вариант)
Да кажем, аз съм един слуга, пратил ме е господарят да взема парите.
Но случва се, по пътя ме обират. Господарят казва: “Никакви разбойници не са били, но ти си взел парите.”
към втори вариант >>
Какво е станало?
(втори вариант)
Тогава тази местност почва да страда, няма вода. Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже? Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е. Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали. Но сега тяхното положение се е изменило.
Какво е станало?
Една промяна е станала. За добро или за зло? Кое е по-добро? Да беше изворът в тази долина или да тече в града? Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас.
към втори вариант >>
Какво трябва да направиш?
(втори вариант)
И професорът се поусмихне, казва: “Чел е този.” Но слабият може да изпрати на мястото. И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече. Туй трябва да залегне в ума ви. Учителят не е виноват. Той ти казва човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата.
Какво трябва да направиш?
Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
към втори вариант >>
Но случва се, по пътя ме обират.
(втори вариант)
Да кажем, аз съм един слуга, пратил ме е господарят да взема парите.
Но случва се, по пътя ме обират.
Господарят казва: “Никакви разбойници не са били, но ти си взел парите.”
към втори вариант >>
Една промяна е станала.
(втори вариант)
Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже? Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е. Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали. Но сега тяхното положение се е изменило. Какво е станало?
Една промяна е станала.
За добро или за зло? Кое е по-добро? Да беше изворът в тази долина или да тече в града? Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас. Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
(втори вариант)
И някой път учители казват: “Иди си, нищо не знаеш.” Щом учителят ти каже “Иди си, нищо не знаеш”, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече. Туй трябва да залегне в ума ви. Учителят не е виноват. Той ти казва човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата. Какво трябва да направиш?
Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
към втори вариант >>
Господарят казва: “Никакви разбойници не са били, но ти си взел парите.”
(втори вариант)
Да кажем, аз съм един слуга, пратил ме е господарят да взема парите. Но случва се, по пътя ме обират.
Господарят казва: “Никакви разбойници не са били, но ти си взел парите.”
към втори вариант >>
За добро или за зло?
(втори вариант)
Може някой да е писал преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е. Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали. Но сега тяхното положение се е изменило. Какво е станало? Една промяна е станала.
За добро или за зло?
Кое е по-добро? Да беше изворът в тази долина или да тече в града? Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас. Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас. Обаче ние казваме тъй.
към втори вариант >>
Казва някой: “Моето ножче е ходило на училище и са го скъсали.
(втори вариант)
Казва някой: “Моето ножче е ходило на училище и са го скъсали.
Дали му някоя работа и то така се назъби-назъби, че не върши работа.” Аз наричам ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат. Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач. Пращам го пак на училището. И като го пипне професорът да го опита, казва: “Способен станал този студент.” Та ще се калите. Щом дойде професорът и те скъса, казва: “Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището”, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище.
към втори вариант >>
Та ще знаете, при външните условия ние имаме плюс на плюс, които дават два различни резултата.
(втори вариант)
Та ще знаете, при външните условия ние имаме плюс на плюс, които дават два различни резултата.
И ще знаете, когато се разлагат числата, вие имате положителни и отрицателни резултати. И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните. Вие в себе си ще направите една маневра. Има един закон на правилно сменяне на резултатите. Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това.
към втори вариант >>
Кое е по-добро?
(втори вариант)
Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали. Но сега тяхното положение се е изменило. Какво е станало? Една промяна е станала. За добро или за зло?
Кое е по-добро?
Да беше изворът в тази долина или да тече в града? Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас. Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас. Обаче ние казваме тъй. Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях.
към втори вариант >>
Дали му някоя работа и то така се назъби-назъби, че не върши работа.” Аз наричам ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат.
(втори вариант)
Казва някой: “Моето ножче е ходило на училище и са го скъсали.
Дали му някоя работа и то така се назъби-назъби, че не върши работа.” Аз наричам ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат.
Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач. Пращам го пак на училището. И като го пипне професорът да го опита, казва: “Способен станал този студент.” Та ще се калите. Щом дойде професорът и те скъса, казва: “Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището”, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище. Тогава този ученик ще покаже, че станал способен, решава въпросите, дето го туриш, ножчето дяла и гладко върви работата.
към втори вариант >>
И ще знаете, когато се разлагат числата, вие имате положителни и отрицателни резултати.
(втори вариант)
Та ще знаете, при външните условия ние имаме плюс на плюс, които дават два различни резултата.
И ще знаете, когато се разлагат числата, вие имате положителни и отрицателни резултати.
И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните. Вие в себе си ще направите една маневра. Има един закон на правилно сменяне на резултатите. Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това. И онези във висшата техника вземат тия неща предвид.
към втори вариант >>
Да беше изворът в тази долина или да тече в града?
(втори вариант)
Но сега тяхното положение се е изменило. Какво е станало? Една промяна е станала. За добро или за зло? Кое е по-добро?
Да беше изворът в тази долина или да тече в града?
Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас. Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас. Обаче ние казваме тъй. Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях. Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора.
към втори вариант >>
Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач.
(втори вариант)
Казва някой: “Моето ножче е ходило на училище и са го скъсали. Дали му някоя работа и то така се назъби-назъби, че не върши работа.” Аз наричам ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат.
Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач.
Пращам го пак на училището. И като го пипне професорът да го опита, казва: “Способен станал този студент.” Та ще се калите. Щом дойде професорът и те скъса, казва: “Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището”, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище. Тогава този ученик ще покаже, че станал способен, решава въпросите, дето го туриш, ножчето дяла и гладко върви работата.
към втори вариант >>
И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните.
(втори вариант)
Та ще знаете, при външните условия ние имаме плюс на плюс, които дават два различни резултата. И ще знаете, когато се разлагат числата, вие имате положителни и отрицателни резултати.
И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните.
Вие в себе си ще направите една маневра. Има един закон на правилно сменяне на резултатите. Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това. И онези във висшата техника вземат тия неща предвид. Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи.
към втори вариант >>
Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас.
(втори вариант)
Какво е станало? Една промяна е станала. За добро или за зло? Кое е по-добро? Да беше изворът в тази долина или да тече в града?
Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас.
Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас. Обаче ние казваме тъй. Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях. Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора. Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици.
към втори вариант >>
Пращам го пак на училището.
(втори вариант)
Казва някой: “Моето ножче е ходило на училище и са го скъсали. Дали му някоя работа и то така се назъби-назъби, че не върши работа.” Аз наричам ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат. Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач.
Пращам го пак на училището.
И като го пипне професорът да го опита, казва: “Способен станал този студент.” Та ще се калите. Щом дойде професорът и те скъса, казва: “Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището”, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище. Тогава този ученик ще покаже, че станал способен, решава въпросите, дето го туриш, ножчето дяла и гладко върви работата.
към втори вариант >>
Вие в себе си ще направите една маневра.
(втори вариант)
Та ще знаете, при външните условия ние имаме плюс на плюс, които дават два различни резултата. И ще знаете, когато се разлагат числата, вие имате положителни и отрицателни резултати. И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните.
Вие в себе си ще направите една маневра.
Има един закон на правилно сменяне на резултатите. Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това. И онези във висшата техника вземат тия неща предвид. Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи. Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата.
към втори вариант >>
Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас.
(втори вариант)
Една промяна е станала. За добро или за зло? Кое е по-добро? Да беше изворът в тази долина или да тече в града? Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас.
Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас.
Обаче ние казваме тъй. Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях. Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора. Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици. Направят му един много почтен път.
към втори вариант >>
И като го пипне професорът да го опита, казва: “Способен станал този студент.” Та ще се калите.
(втори вариант)
Казва някой: “Моето ножче е ходило на училище и са го скъсали. Дали му някоя работа и то така се назъби-назъби, че не върши работа.” Аз наричам ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат. Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач. Пращам го пак на училището.
И като го пипне професорът да го опита, казва: “Способен станал този студент.” Та ще се калите.
Щом дойде професорът и те скъса, казва: “Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището”, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище. Тогава този ученик ще покаже, че станал способен, решава въпросите, дето го туриш, ножчето дяла и гладко върви работата.
към втори вариант >>
Има един закон на правилно сменяне на резултатите.
(втори вариант)
Та ще знаете, при външните условия ние имаме плюс на плюс, които дават два различни резултата. И ще знаете, когато се разлагат числата, вие имате положителни и отрицателни резултати. И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните. Вие в себе си ще направите една маневра.
Има един закон на правилно сменяне на резултатите.
Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това. И онези във висшата техника вземат тия неща предвид. Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи. Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата. Това е нужно и в обществото.
към втори вариант >>
Обаче ние казваме тъй.
(втори вариант)
За добро или за зло? Кое е по-добро? Да беше изворът в тази долина или да тече в града? Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас. Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас.
Обаче ние казваме тъй.
Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях. Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора. Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици. Направят му един много почтен път. Защото водата е много голяма аристократка.
към втори вариант >>
Щом дойде професорът и те скъса, казва: “Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището”, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище.
(втори вариант)
Казва някой: “Моето ножче е ходило на училище и са го скъсали. Дали му някоя работа и то така се назъби-назъби, че не върши работа.” Аз наричам ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат. Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач. Пращам го пак на училището. И като го пипне професорът да го опита, казва: “Способен станал този студент.” Та ще се калите.
Щом дойде професорът и те скъса, казва: “Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището”, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище.
Тогава този ученик ще покаже, че станал способен, решава въпросите, дето го туриш, ножчето дяла и гладко върви работата.
към втори вариант >>
Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това.
(втори вариант)
Та ще знаете, при външните условия ние имаме плюс на плюс, които дават два различни резултата. И ще знаете, когато се разлагат числата, вие имате положителни и отрицателни резултати. И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните. Вие в себе си ще направите една маневра. Има един закон на правилно сменяне на резултатите.
Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това.
И онези във висшата техника вземат тия неща предвид. Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи. Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата. Това е нужно и в обществото. Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус.
към втори вариант >>
Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях.
(втори вариант)
Кое е по-добро? Да беше изворът в тази долина или да тече в града? Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас. Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас. Обаче ние казваме тъй.
Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях.
Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора. Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици. Направят му един много почтен път. Защото водата е много голяма аристократка. Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя.
към втори вариант >>
Тогава този ученик ще покаже, че станал способен, решава въпросите, дето го туриш, ножчето дяла и гладко върви работата.
(втори вариант)
Дали му някоя работа и то така се назъби-назъби, че не върши работа.” Аз наричам ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат. Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач. Пращам го пак на училището. И като го пипне професорът да го опита, казва: “Способен станал този студент.” Та ще се калите. Щом дойде професорът и те скъса, казва: “Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището”, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище.
Тогава този ученик ще покаже, че станал способен, решава въпросите, дето го туриш, ножчето дяла и гладко върви работата.
към втори вариант >>
И онези във висшата техника вземат тия неща предвид.
(втори вариант)
И ще знаете, когато се разлагат числата, вие имате положителни и отрицателни резултати. И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните. Вие в себе си ще направите една маневра. Има един закон на правилно сменяне на резултатите. Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това.
И онези във висшата техника вземат тия неща предвид.
Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи. Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата. Това е нужно и в обществото. Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус. Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати.
към втори вариант >>
Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора.
(втори вариант)
Да беше изворът в тази долина или да тече в града? Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас. Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас. Обаче ние казваме тъй. Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях.
Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора.
Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици. Направят му един много почтен път. Защото водата е много голяма аристократка. Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя. Нагоре не се качвам.
към втори вариант >>
Сега на въпроса, силни и слаби външни условия и силни и слаби вътрешни условия.
(втори вариант)
Сега на въпроса, силни и слаби външни условия и силни и слаби вътрешни условия.
Тогава ние ще напишем тия формули: силни външни условия +С. В. - слаби външни условия -С. В.; силни вътрешни условия +С. В., слаби вътрешни условия -С. В. Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С.
към втори вариант >>
Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи.
(втори вариант)
И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните. Вие в себе си ще направите една маневра. Има един закон на правилно сменяне на резултатите. Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това. И онези във висшата техника вземат тия неща предвид.
Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи.
Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата. Това е нужно и в обществото. Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус. Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати. И не всякога един способен ученик може добре да свърши.
към втори вариант >>
Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици.
(втори вариант)
Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас. Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас. Обаче ние казваме тъй. Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях. Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора.
Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици.
Направят му един много почтен път. Защото водата е много голяма аристократка. Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя. Нагоре не се качвам. Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам.
към втори вариант >>
Тогава ние ще напишем тия формули: силни външни условия +С. В.
(втори вариант)
Сега на въпроса, силни и слаби външни условия и силни и слаби вътрешни условия.
Тогава ние ще напишем тия формули: силни външни условия +С. В.
- слаби външни условия -С. В.; силни вътрешни условия +С. В., слаби вътрешни условия -С. В. Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С. В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус.
към втори вариант >>
Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата.
(втори вариант)
Вие в себе си ще направите една маневра. Има един закон на правилно сменяне на резултатите. Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това. И онези във висшата техника вземат тия неща предвид. Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи.
Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата.
Това е нужно и в обществото. Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус. Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати. И не всякога един способен ученик може добре да свърши. Но това вече спада към малко по-друга област.
към втори вариант >>
Направят му един много почтен път.
(втори вариант)
Пък, ако питате хората, те ще кажат много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас. Обаче ние казваме тъй. Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях. Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора. Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици.
Направят му един много почтен път.
Защото водата е много голяма аристократка. Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя. Нагоре не се качвам. Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам. И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива.
към втори вариант >>
- слаби външни условия -С.
(втори вариант)
Сега на въпроса, силни и слаби външни условия и силни и слаби вътрешни условия. Тогава ние ще напишем тия формули: силни външни условия +С. В.
- слаби външни условия -С.
В.; силни вътрешни условия +С. В., слаби вътрешни условия -С. В. Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С. В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус. Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този .
към втори вариант >>
Това е нужно и в обществото.
(втори вариант)
Има един закон на правилно сменяне на резултатите. Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това. И онези във висшата техника вземат тия неща предвид. Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи. Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата.
Това е нужно и в обществото.
Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус. Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати. И не всякога един способен ученик може добре да свърши. Но това вече спада към малко по-друга област.
към втори вариант >>
Защото водата е много голяма аристократка.
(втори вариант)
Обаче ние казваме тъй. Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях. Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора. Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици. Направят му един много почтен път.
Защото водата е много голяма аристократка.
Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя. Нагоре не се качвам. Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам. И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива. Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум.
към втори вариант >>
В.; силни вътрешни условия +С.
(втори вариант)
Сега на въпроса, силни и слаби външни условия и силни и слаби вътрешни условия. Тогава ние ще напишем тия формули: силни външни условия +С. В. - слаби външни условия -С.
В.; силни вътрешни условия +С.
В., слаби вътрешни условия -С. В. Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С. В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус. Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този . В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области.
към втори вариант >>
Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус.
(втори вариант)
Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това. И онези във висшата техника вземат тия неща предвид. Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи. Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата. Това е нужно и в обществото.
Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус.
Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати. И не всякога един способен ученик може добре да свърши. Но това вече спада към малко по-друга област.
към втори вариант >>
Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя.
(втори вариант)
Понеже външните условия на този извор растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях. Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора. Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици. Направят му един много почтен път. Защото водата е много голяма аристократка.
Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя.
Нагоре не се качвам. Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам. И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива. Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум. Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация.
към втори вариант >>
В., слаби вътрешни условия -С. В.
(втори вариант)
Сега на въпроса, силни и слаби външни условия и силни и слаби вътрешни условия. Тогава ние ще напишем тия формули: силни външни условия +С. В. - слаби външни условия -С. В.; силни вътрешни условия +С.
В., слаби вътрешни условия -С. В.
Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С. В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус. Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този . В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области. Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни.
към втори вариант >>
Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати.
(втори вариант)
И онези във висшата техника вземат тия неща предвид. Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи. Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата. Това е нужно и в обществото. Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус.
Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати.
И не всякога един способен ученик може добре да свърши. Но това вече спада към малко по-друга област.
към втори вариант >>
Нагоре не се качвам.
(втори вариант)
Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора. Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици. Направят му един много почтен път. Защото водата е много голяма аристократка. Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя.
Нагоре не се качвам.
Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам. И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива. Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум. Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация. Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма.
към втори вариант >>
Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С.
(втори вариант)
Сега на въпроса, силни и слаби външни условия и силни и слаби вътрешни условия. Тогава ние ще напишем тия формули: силни външни условия +С. В. - слаби външни условия -С. В.; силни вътрешни условия +С. В., слаби вътрешни условия -С. В.
Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С.
В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус. Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този . В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области. Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни. Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това?
към втори вариант >>
И не всякога един способен ученик може добре да свърши.
(втори вариант)
Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи. Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата. Това е нужно и в обществото. Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус. Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати.
И не всякога един способен ученик може добре да свърши.
Но това вече спада към малко по-друга област.
към втори вариант >>
Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам.
(втори вариант)
Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици. Направят му един много почтен път. Защото водата е много голяма аристократка. Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя. Нагоре не се качвам.
Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам.
И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива. Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум. Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация. Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив.
към втори вариант >>
В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус.
(втори вариант)
Тогава ние ще напишем тия формули: силни външни условия +С. В. - слаби външни условия -С. В.; силни вътрешни условия +С. В., слаби вътрешни условия -С. В. Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С.
В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус.
Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този . В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области. Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни. Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това? Тук питането не е право.
към втори вариант >>
Но това вече спада към малко по-друга област.
(втори вариант)
Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата. Това е нужно и в обществото. Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус. Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати. И не всякога един способен ученик може добре да свърши.
Но това вече спада към малко по-друга област.
към втори вариант >>
И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива.
(втори вариант)
Направят му един много почтен път. Защото водата е много голяма аристократка. Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя. Нагоре не се качвам. Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам.
И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива.
Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум. Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация. Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо.
към втори вариант >>
Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този .
(втори вариант)
- слаби външни условия -С. В.; силни вътрешни условия +С. В., слаби вътрешни условия -С. В. Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С. В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус.
Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този .
В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области. Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни. Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това? Тук питането не е право. Когато външните условия станат по-силни, какви са замислите на природата?
към втори вариант >>
Спрете се вие сега върху условията.
(втори вариант)
Спрете се вие сега върху условията.
Най-първо върху външните условия. Там съзнанието ви трябва да бъде по-силно.
към втори вариант >>
Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум.
(втори вариант)
Защото водата е много голяма аристократка. Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя. Нагоре не се качвам. Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам. И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива.
Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум.
Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация. Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо.
към втори вариант >>
В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области.
(втори вариант)
В.; силни вътрешни условия +С. В., слаби вътрешни условия -С. В. Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С. В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус. Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този .
В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области.
Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни. Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това? Тук питането не е право. Когато външните условия станат по-силни, какви са замислите на природата?
към втори вариант >>
Най-първо върху външните условия.
(втори вариант)
Спрете се вие сега върху условията.
Най-първо върху външните условия.
Там съзнанието ви трябва да бъде по-силно.
към втори вариант >>
Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация.
(втори вариант)
Тя казва тъй: “Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя. Нагоре не се качвам. Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам. И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива. Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум.
Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация.
Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие.
към втори вариант >>
Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни.
(втори вариант)
В., слаби вътрешни условия -С. В. Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С. В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус. Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този . В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области.
Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни.
Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това? Тук питането не е право. Когато външните условия станат по-силни, какви са замислите на природата?
към втори вариант >>
Там съзнанието ви трябва да бъде по-силно.
(втори вариант)
Спрете се вие сега върху условията. Най-първо върху външните условия.
Там съзнанието ви трябва да бъде по-силно.
към втори вариант >>
Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма.
(втори вариант)
Нагоре не се качвам. Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам. И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива. Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум. Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация.
Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма.
И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие. Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти.
към втори вариант >>
Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това?
(втори вариант)
Хубаво, едно съвпадение дойде навсякъде С. В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус. Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този . В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области. Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни.
Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това?
Тук питането не е право. Когато външните условия станат по-силни, какви са замислите на природата?
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Станете сега.
към втори вариант >>
И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив.
(втори вариант)
Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам. И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива. Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум. Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация. Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма.
И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив.
Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие. Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти. Това е страх, който причинява зло.
към втори вариант >>
Тук питането не е право.
(втори вариант)
В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус. Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този . В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области. Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни. Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това?
Тук питането не е право.
Когато външните условия станат по-силни, какви са замислите на природата?
към втори вариант >>
Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо.
(втори вариант)
И после казва, ако искате да ме прокарате ту нагоре-ту надолу, аз съм много страхлива. Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум. Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация. Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив.
Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо.
Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие. Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти. Това е страх, който причинява зло. Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш.
към втори вариант >>
Когато външните условия станат по-силни, какви са замислите на природата?
(втори вариант)
Силните условия означаваме с този знак , а слабите с този . В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области. Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни. Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това? Тук питането не е право.
Когато външните условия станат по-силни, какви са замислите на природата?
към втори вариант >>
Не е лошо.
(втори вариант)
Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум. Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация. Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо.
Не е лошо.
Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие. Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти. Това е страх, който причинява зло. Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш. Нищо повече.
към втори вариант >>
Вие често казвате външните условия са силни, но вие трябва да разбирате какво означават силните външни условия.
(втори вариант)
Вие често казвате външните условия са силни, но вие трябва да разбирате какво означават силните външни условия.
Когато природата иска да застави едно разумно същество, човек или адепт да работи, тя ще създаде силни условия вътре в него да работи. Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи. Вземете онзи заек, който бяга. Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи. При онези олимпийски игри как хората се надбягвали.
към втори вариант >>
Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие.
(втори вариант)
Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.” Сега ще преведете тия символи в една канализация. Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо.
Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие.
Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти. Това е страх, който причинява зло. Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш. Нищо повече.
към втори вариант >>
Когато природата иска да застави едно разумно същество, човек или адепт да работи, тя ще създаде силни условия вътре в него да работи.
(втори вариант)
Вие често казвате външните условия са силни, но вие трябва да разбирате какво означават силните външни условия.
Когато природата иска да застави едно разумно същество, човек или адепт да работи, тя ще създаде силни условия вътре в него да работи.
Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи. Вземете онзи заек, който бяга. Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи. При онези олимпийски игри как хората се надбягвали. И премии се давали.
към втори вариант >>
Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти.
(втори вариант)
Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие.
Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти.
Това е страх, който причинява зло. Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш. Нищо повече.
към втори вариант >>
Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи.
(втори вариант)
Вие често казвате външните условия са силни, но вие трябва да разбирате какво означават силните външни условия. Когато природата иска да застави едно разумно същество, човек или адепт да работи, тя ще създаде силни условия вътре в него да работи.
Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи.
Вземете онзи заек, който бяга. Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи. При онези олимпийски игри как хората се надбягвали. И премии се давали. И всички кандидати с месеци се тренират.
към втори вариант >>
Това е страх, който причинява зло.
(втори вариант)
И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие. Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти.
Това е страх, който причинява зло.
Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш. Нищо повече.
към втори вариант >>
Вземете онзи заек, който бяга.
(втори вариант)
Вие често казвате външните условия са силни, но вие трябва да разбирате какво означават силните външни условия. Когато природата иска да застави едно разумно същество, човек или адепт да работи, тя ще създаде силни условия вътре в него да работи. Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи.
Вземете онзи заек, който бяга.
Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи. При онези олимпийски игри как хората се надбягвали. И премии се давали. И всички кандидати с месеци се тренират. Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце.
към втори вариант >>
Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш.
(втори вариант)
Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие. Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти. Това е страх, който причинява зло.
Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш.
Нищо повече.
към втори вариант >>
Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи.
(втори вариант)
Вие често казвате външните условия са силни, но вие трябва да разбирате какво означават силните външни условия. Когато природата иска да застави едно разумно същество, човек или адепт да работи, тя ще създаде силни условия вътре в него да работи. Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи. Вземете онзи заек, който бяга.
Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи.
При онези олимпийски игри как хората се надбягвали. И премии се давали. И всички кандидати с месеци се тренират. Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце. И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие. Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти. Това е страх, който причинява зло. Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш.
Нищо повече.
към втори вариант >>
При онези олимпийски игри как хората се надбягвали.
(втори вариант)
Вие често казвате външните условия са силни, но вие трябва да разбирате какво означават силните външни условия. Когато природата иска да застави едно разумно същество, човек или адепт да работи, тя ще създаде силни условия вътре в него да работи. Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи. Вземете онзи заек, който бяга. Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи.
При онези олимпийски игри как хората се надбягвали.
И премии се давали. И всички кандидати с месеци се тренират. Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце. И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри. Лошите условия, това са хрътката отподире й.
към втори вариант >>
Та страхът в природата е една побудителна причина.
(втори вариант)
Та страхът в природата е една побудителна причина.
Едно време страхът е имал друго име. Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре. Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни. И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда. И тогава хората вземат това предвид.
към втори вариант >>
И премии се давали.
(втори вариант)
Когато природата иска да застави едно разумно същество, човек или адепт да работи, тя ще създаде силни условия вътре в него да работи. Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи. Вземете онзи заек, който бяга. Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи. При онези олимпийски игри как хората се надбягвали.
И премии се давали.
И всички кандидати с месеци се тренират. Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце. И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри. Лошите условия, това са хрътката отподире й. Вие казвате има едно съвпадение.
към втори вариант >>
Едно време страхът е имал друго име.
(втори вариант)
Та страхът в природата е една побудителна причина.
Едно време страхът е имал друго име.
Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре. Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни. И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда. И тогава хората вземат това предвид. Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как?
към втори вариант >>
И всички кандидати с месеци се тренират.
(втори вариант)
Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи. Вземете онзи заек, който бяга. Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи. При онези олимпийски игри как хората се надбягвали. И премии се давали.
И всички кандидати с месеци се тренират.
Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце. И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри. Лошите условия, това са хрътката отподире й. Вие казвате има едно съвпадение. Не, не е съвпадение.
към втори вариант >>
Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре.
(втори вариант)
Та страхът в природата е една побудителна причина. Едно време страхът е имал друго име.
Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре.
Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни. И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда. И тогава хората вземат това предвид. Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как? Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша.
към втори вариант >>
Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце.
(втори вариант)
Вземете онзи заек, който бяга. Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи. При онези олимпийски игри как хората се надбягвали. И премии се давали. И всички кандидати с месеци се тренират.
Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце.
И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри. Лошите условия, това са хрътката отподире й. Вие казвате има едно съвпадение. Не, не е съвпадение. И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева.
към втори вариант >>
Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни.
(втори вариант)
Та страхът в природата е една побудителна причина. Едно време страхът е имал друго име. Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре.
Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни.
И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда. И тогава хората вземат това предвид. Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как? Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша. Какво са двата кобура?
към втори вариант >>
И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри.
(втори вариант)
Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи. При онези олимпийски игри как хората се надбягвали. И премии се давали. И всички кандидати с месеци се тренират. Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце.
И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри.
Лошите условия, това са хрътката отподире й. Вие казвате има едно съвпадение. Не, не е съвпадение. И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева. Ако няма този венец, той няма да бяга.
към втори вариант >>
И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда.
(втори вариант)
Та страхът в природата е една побудителна причина. Едно време страхът е имал друго име. Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре. Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни.
И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда.
И тогава хората вземат това предвид. Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как? Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша. Какво са двата кобура? Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда.
към втори вариант >>
Лошите условия, това са хрътката отподире й.
(втори вариант)
При онези олимпийски игри как хората се надбягвали. И премии се давали. И всички кандидати с месеци се тренират. Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце. И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри.
Лошите условия, това са хрътката отподире й.
Вие казвате има едно съвпадение. Не, не е съвпадение. И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева. Ако няма този венец, той няма да бяга. Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши.
към втори вариант >>
И тогава хората вземат това предвид.
(втори вариант)
Та страхът в природата е една побудителна причина. Едно време страхът е имал друго име. Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре. Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни. И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда.
И тогава хората вземат това предвид.
Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как? Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша. Какво са двата кобура? Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда. Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна.
към втори вариант >>
Вие казвате има едно съвпадение.
(втори вариант)
И премии се давали. И всички кандидати с месеци се тренират. Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце. И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри. Лошите условия, това са хрътката отподире й.
Вие казвате има едно съвпадение.
Не, не е съвпадение. И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева. Ако няма този венец, той няма да бяга. Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши. Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва.
към втори вариант >>
Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как?
(втори вариант)
Едно време страхът е имал друго име. Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре. Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни. И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда. И тогава хората вземат това предвид.
Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как?
Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша. Какво са двата кобура? Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда. Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна. Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън.
към втори вариант >>
Не, не е съвпадение.
(втори вариант)
И всички кандидати с месеци се тренират. Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце. И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри. Лошите условия, това са хрътката отподире й. Вие казвате има едно съвпадение.
Не, не е съвпадение.
И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева. Ако няма този венец, той няма да бяга. Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши. Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва. И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони.
към втори вариант >>
Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша.
(втори вариант)
Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре. Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни. И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда. И тогава хората вземат това предвид. Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как?
Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша.
Какво са двата кобура? Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда. Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна. Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън. Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън.
към втори вариант >>
И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева.
(втори вариант)
Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце. И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри. Лошите условия, това са хрътката отподире й. Вие казвате има едно съвпадение. Не, не е съвпадение.
И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева.
Ако няма този венец, той няма да бяга. Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши. Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва. И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони. Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея.
към втори вариант >>
Какво са двата кобура?
(втори вариант)
Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш условията отвън са по-силни. И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда. И тогава хората вземат това предвид. Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как? Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша.
Какво са двата кобура?
Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда. Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна. Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън. Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън. Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто.
към втори вариант >>
Ако няма този венец, той няма да бяга.
(втори вариант)
И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри. Лошите условия, това са хрътката отподире й. Вие казвате има едно съвпадение. Не, не е съвпадение. И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева.
Ако няма този венец, той няма да бяга.
Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши. Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва. И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони. Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея. Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив.
към втори вариант >>
Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда.
(втори вариант)
И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда. И тогава хората вземат това предвид. Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как? Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша. Какво са двата кобура?
Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда.
Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна. Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън. Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън. Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто. Вече кобурите ги няма, и патрондашът го няма.
към втори вариант >>
Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши.
(втори вариант)
Лошите условия, това са хрътката отподире й. Вие казвате има едно съвпадение. Не, не е съвпадение. И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева. Ако няма този венец, той няма да бяга.
Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши.
Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва. И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони. Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея. Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив. Не, самообладание има у него.
към втори вариант >>
Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна.
(втори вариант)
И тогава хората вземат това предвид. Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как? Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша. Какво са двата кобура? Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда.
Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна.
Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън. Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън. Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто. Вече кобурите ги няма, и патрондашът го няма. Вие ще преведете сега тия образи.
към втори вариант >>
Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва.
(втори вариант)
Вие казвате има едно съвпадение. Не, не е съвпадение. И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева. Ако няма този венец, той няма да бяга. Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши.
Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва.
И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони. Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея. Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив. Не, самообладание има у него. Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те.
към втори вариант >>
Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън.
(втори вариант)
Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как? Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша. Какво са двата кобура? Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда. Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна.
Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън.
Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън. Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто. Вече кобурите ги няма, и патрондашът го няма. Вие ще преведете сега тия образи.
към втори вариант >>
И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони.
(втори вариант)
Не, не е съвпадение. И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева. Ако няма този венец, той няма да бяга. Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши. Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва.
И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони.
Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея. Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив. Не, самообладание има у него. Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те. Геометрия има у заека и математика.
към втори вариант >>
Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън.
(втори вариант)
Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после патрондаш, 45 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша. Какво са двата кобура? Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда. Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна. Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън.
Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън.
Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто. Вече кобурите ги няма, и патрондашът го няма. Вие ще преведете сега тия образи.
към втори вариант >>
Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея.
(втори вариант)
И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева. Ако няма този венец, той няма да бяга. Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши. Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва. И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони.
Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея.
Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив. Не, самообладание има у него. Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те. Геометрия има у заека и математика. Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя.
към втори вариант >>
Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто.
(втори вариант)
Какво са двата кобура? Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда. Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна. Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън. Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън.
Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто.
Вече кобурите ги няма, и патрондашът го няма. Вие ще преведете сега тия образи.
към втори вариант >>
Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив.
(втори вариант)
Ако няма този венец, той няма да бяга. Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши. Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва. И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони. Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея.
Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив.
Не, самообладание има у него. Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те. Геометрия има у заека и математика. Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя. Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си.
към втори вариант >>
Вече кобурите ги няма, и патрондашът го няма.
(втори вариант)
Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда. Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна. Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън. Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън. Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто.
Вече кобурите ги няма, и патрондашът го няма.
Вие ще преведете сега тия образи.
към втори вариант >>
Не, самообладание има у него.
(втори вариант)
Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва заек хрътка не плаши. Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва. И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони. Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея. Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив.
Не, самообладание има у него.
Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те. Геометрия има у заека и математика. Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя. Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си. Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене.
към втори вариант >>
Вие ще преведете сега тия образи.
(втори вариант)
Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна. Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън. Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън. Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто. Вече кобурите ги няма, и патрондашът го няма.
Вие ще преведете сега тия образи.
към втори вариант >>
Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те.
(втори вариант)
Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва. И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони. Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея. Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив. Не, самообладание има у него.
Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те.
Геометрия има у заека и математика. Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя. Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си. Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене. Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той.
към втори вариант >>
Значи, когато хората са добри, ние разбираме външните условия са по-лоши.
(втори вариант)
Значи, когато хората са добри, ние разбираме външните условия са по-лоши.
Тъй седи въпросът конкретно. И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят. Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот. Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си. Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас.
към втори вариант >>
Геометрия има у заека и математика.
(втори вариант)
И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони. Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея. Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив. Не, самообладание има у него. Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те.
Геометрия има у заека и математика.
Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя. Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си. Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене. Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той. Че е мъдрец, показват неговите уши.
към втори вариант >>
Тъй седи въпросът конкретно.
(втори вариант)
Значи, когато хората са добри, ние разбираме външните условия са по-лоши.
Тъй седи въпросът конкретно.
И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят. Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот. Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си. Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас. Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата.
към втори вариант >>
Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя.
(втори вариант)
Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея. Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив. Не, самообладание има у него. Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те. Геометрия има у заека и математика.
Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя.
Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си. Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене. Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той. Че е мъдрец, показват неговите уши. Цели бурии има той.
към втори вариант >>
И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят.
(втори вариант)
Значи, когато хората са добри, ние разбираме външните условия са по-лоши. Тъй седи въпросът конкретно.
И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят.
Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот. Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си. Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас. Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата. Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение.
към втори вариант >>
Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си.
(втори вариант)
Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: “Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.” Някои мислят, че заекът е много страхлив. Не, самообладание има у него. Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те. Геометрия има у заека и математика. Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя.
Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си.
Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене. Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той. Че е мъдрец, показват неговите уши. Цели бурии има той. Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се.
към втори вариант >>
Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот.
(втори вариант)
Значи, когато хората са добри, ние разбираме външните условия са по-лоши. Тъй седи въпросът конкретно. И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят.
Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот.
Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си. Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас. Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата. Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение. Или има много електричество, или магнетизъм.
към втори вариант >>
Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене.
(втори вариант)
Не, самообладание има у него. Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те. Геометрия има у заека и математика. Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя. Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си.
Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене.
Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той. Че е мъдрец, показват неговите уши. Цели бурии има той. Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се. Казват някои, че заекът е глупав.
към втори вариант >>
Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си.
(втори вариант)
Значи, когато хората са добри, ние разбираме външните условия са по-лоши. Тъй седи въпросът конкретно. И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят. Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот.
Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си.
Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас. Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата. Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение. Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му.
към втори вариант >>
Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той.
(втори вариант)
Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те. Геометрия има у заека и математика. Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя. Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си. Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене.
Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той.
Че е мъдрец, показват неговите уши. Цели бурии има той. Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се. Казват някои, че заекът е глупав. Не, има нещо в заека разумно.
към втори вариант >>
Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас.
(втори вариант)
Значи, когато хората са добри, ние разбираме външните условия са по-лоши. Тъй седи въпросът конкретно. И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят. Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот. Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си.
Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас.
Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата. Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение. Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става.
към втори вариант >>
Че е мъдрец, показват неговите уши.
(втори вариант)
Геометрия има у заека и математика. Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя. Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си. Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене. Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той.
Че е мъдрец, показват неговите уши.
Цели бурии има той. Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се. Казват някои, че заекът е глупав. Не, има нещо в заека разумно. В дадени условия, при даден случай той е по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата.
(втори вариант)
Тъй седи въпросът конкретно. И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят. Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот. Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си. Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас.
Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата.
Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение. Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите.
към втори вариант >>
Цели бурии има той.
(втори вариант)
Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя. Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си. Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене. Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той. Че е мъдрец, показват неговите уши.
Цели бурии има той.
Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се. Казват някои, че заекът е глупав. Не, има нещо в заека разумно. В дадени условия, при даден случай той е по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение.
(втори вариант)
И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят. Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот. Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си. Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас. Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата.
Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение.
Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра.
към втори вариант >>
Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се.
(втори вариант)
Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си. Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене. Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той. Че е мъдрец, показват неговите уши. Цели бурии има той.
Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се.
Казват някои, че заекът е глупав. Не, има нещо в заека разумно. В дадени условия, при даден случай той е по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
Или има много електричество, или магнетизъм.
(втори вариант)
Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот. Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си. Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас. Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата. Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение.
Или има много електричество, или магнетизъм.
Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието.
към втори вариант >>
Казват някои, че заекът е глупав.
(втори вариант)
Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене. Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той. Че е мъдрец, показват неговите уши. Цели бурии има той. Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се.
Казват някои, че заекът е глупав.
Не, има нещо в заека разумно. В дадени условия, при даден случай той е по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му.
(втори вариант)
Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си. Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас. Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата. Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение. Или има много електричество, или магнетизъм.
Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му.
Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит.
към втори вариант >>
Не, има нещо в заека разумно.
(втори вариант)
Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той. Че е мъдрец, показват неговите уши. Цели бурии има той. Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се. Казват някои, че заекът е глупав.
Не, има нещо в заека разумно.
В дадени условия, при даден случай той е по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
Когато има много духане на вятър, тъй става.
(втори вариант)
Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас. Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата. Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение. Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му.
Когато има много духане на вятър, тъй става.
Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне.
към втори вариант >>
В дадени условия, при даден случай той е по-силен от окръжающата среда.
(втори вариант)
Че е мъдрец, показват неговите уши. Цели бурии има той. Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се. Казват някои, че заекът е глупав. Не, има нещо в заека разумно.
В дадени условия, при даден случай той е по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
Тук има една сестра, която я болят зъбите.
(втори вариант)
Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: “Не зная какво става, урочасаха ме.” Това се дължи на външните промени в природата. Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение. Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става.
Тук има една сестра, която я болят зъбите.
Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне. Но това отвънка трябва да се смени.
към втори вариант >>
Та, когато заек ти мине път, българинът се връща назад.
(втори вариант)
Та, когато заек ти мине път, българинът се връща назад.
Щом ти мине заек път, той иска да ти каже: слушай, ти отиваш на една работа, но ти си по-слаб от окръжающата среда, върни се назад, да се калиш като мене. Да се дресираш малко, въоръжи се добре. Ако можеш да бягаш, хубаво. Туй иска да ти каже заекът. Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда.
към втори вариант >>
Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра.
(втори вариант)
Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение. Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите.
Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра.
И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне. Но това отвънка трябва да се смени. Значи външната природа оказва влияние.
към втори вариант >>
Щом ти мине заек път, той иска да ти каже: слушай, ти отиваш на една работа, но ти си по-слаб от окръжающата среда, върни се назад, да се калиш като мене.
(втори вариант)
Та, когато заек ти мине път, българинът се връща назад.
Щом ти мине заек път, той иска да ти каже: слушай, ти отиваш на една работа, но ти си по-слаб от окръжающата среда, върни се назад, да се калиш като мене.
Да се дресираш малко, въоръжи се добре. Ако можеш да бягаш, хубаво. Туй иска да ти каже заекът. Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда. Минава заекът, туй същество ти говори, казва ти: “Вземи под внимание, окръжающата среда е по-силна от тебе.
към втори вариант >>
И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието.
(втори вариант)
Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра.
И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието.
Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне. Но това отвънка трябва да се смени. Значи външната природа оказва влияние. Това са външните условия, ги наричам аз.
към втори вариант >>
Да се дресираш малко, въоръжи се добре.
(втори вариант)
Та, когато заек ти мине път, българинът се връща назад. Щом ти мине заек път, той иска да ти каже: слушай, ти отиваш на една работа, но ти си по-слаб от окръжающата среда, върни се назад, да се калиш като мене.
Да се дресираш малко, въоръжи се добре.
Ако можеш да бягаш, хубаво. Туй иска да ти каже заекът. Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда. Минава заекът, туй същество ти говори, казва ти: “Вземи под внимание, окръжающата среда е по-силна от тебе. Скоро ще дойде един голям хрът, ще те гони, лоши условия ще дойдат, безпаричие.”
към втори вариант >>
Можете да направите опит.
(втори вариант)
Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието.
Можете да направите опит.
Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне. Но това отвънка трябва да се смени. Значи външната природа оказва влияние. Това са външните условия, ги наричам аз. Всички елементи в света са свързани с живи същества.
към втори вариант >>
Ако можеш да бягаш, хубаво.
(втори вариант)
Та, когато заек ти мине път, българинът се връща назад. Щом ти мине заек път, той иска да ти каже: слушай, ти отиваш на една работа, но ти си по-слаб от окръжающата среда, върни се назад, да се калиш като мене. Да се дресираш малко, въоръжи се добре.
Ако можеш да бягаш, хубаво.
Туй иска да ти каже заекът. Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда. Минава заекът, туй същество ти говори, казва ти: “Вземи под внимание, окръжающата среда е по-силна от тебе. Скоро ще дойде един голям хрът, ще те гони, лоши условия ще дойдат, безпаричие.”
към втори вариант >>
Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне.
(втори вариант)
Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит.
Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне.
Но това отвънка трябва да се смени. Значи външната природа оказва влияние. Това са външните условия, ги наричам аз. Всички елементи в света са свързани с живи същества.
към втори вариант >>
Туй иска да ти каже заекът.
(втори вариант)
Та, когато заек ти мине път, българинът се връща назад. Щом ти мине заек път, той иска да ти каже: слушай, ти отиваш на една работа, но ти си по-слаб от окръжающата среда, върни се назад, да се калиш като мене. Да се дресираш малко, въоръжи се добре. Ако можеш да бягаш, хубаво.
Туй иска да ти каже заекът.
Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда. Минава заекът, туй същество ти говори, казва ти: “Вземи под внимание, окръжающата среда е по-силна от тебе. Скоро ще дойде един голям хрът, ще те гони, лоши условия ще дойдат, безпаричие.”
към втори вариант >>
Но това отвънка трябва да се смени.
(втори вариант)
Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне.
Но това отвънка трябва да се смени.
Значи външната природа оказва влияние. Това са външните условия, ги наричам аз. Всички елементи в света са свързани с живи същества.
към втори вариант >>
Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда.
(втори вариант)
Та, когато заек ти мине път, българинът се връща назад. Щом ти мине заек път, той иска да ти каже: слушай, ти отиваш на една работа, но ти си по-слаб от окръжающата среда, върни се назад, да се калиш като мене. Да се дресираш малко, въоръжи се добре. Ако можеш да бягаш, хубаво. Туй иска да ти каже заекът.
Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда.
Минава заекът, туй същество ти говори, казва ти: “Вземи под внимание, окръжающата среда е по-силна от тебе. Скоро ще дойде един голям хрът, ще те гони, лоши условия ще дойдат, безпаричие.”
към втори вариант >>
Значи външната природа оказва влияние.
(втори вариант)
Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне. Но това отвънка трябва да се смени.
Значи външната природа оказва влияние.
Това са външните условия, ги наричам аз. Всички елементи в света са свързани с живи същества.
към втори вариант >>
Минава заекът, туй същество ти говори, казва ти: “Вземи под внимание, окръжающата среда е по-силна от тебе.
(втори вариант)
Щом ти мине заек път, той иска да ти каже: слушай, ти отиваш на една работа, но ти си по-слаб от окръжающата среда, върни се назад, да се калиш като мене. Да се дресираш малко, въоръжи се добре. Ако можеш да бягаш, хубаво. Туй иска да ти каже заекът. Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда.
Минава заекът, туй същество ти говори, казва ти: “Вземи под внимание, окръжающата среда е по-силна от тебе.
Скоро ще дойде един голям хрът, ще те гони, лоши условия ще дойдат, безпаричие.”
към втори вариант >>
Това са външните условия, ги наричам аз.
(втори вариант)
И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне. Но това отвънка трябва да се смени. Значи външната природа оказва влияние.
Това са външните условия, ги наричам аз.
Всички елементи в света са свързани с живи същества.
към втори вариант >>
Скоро ще дойде един голям хрът, ще те гони, лоши условия ще дойдат, безпаричие.”
(втори вариант)
Да се дресираш малко, въоръжи се добре. Ако можеш да бягаш, хубаво. Туй иска да ти каже заекът. Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда. Минава заекът, туй същество ти говори, казва ти: “Вземи под внимание, окръжающата среда е по-силна от тебе.
Скоро ще дойде един голям хрът, ще те гони, лоши условия ще дойдат, безпаричие.”
към втори вариант >>
Всички елементи в света са свързани с живи същества.
(втори вариант)
Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне. Но това отвънка трябва да се смени. Значи външната природа оказва влияние. Това са външните условия, ги наричам аз.
Всички елементи в света са свързани с живи същества.
към втори вариант >>
Например отиваш да следваш, нямаш да си платиш таксата в университета, пари за книга нямаш.
(втори вариант)
Например отиваш да следваш, нямаш да си платиш таксата в университета, пари за книга нямаш.
И най-после казваш: “Отлагам да следвам тази година.” Или кажеш: “Мисля да поотложа малко.” Не. Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета. Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета. Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко.
към втори вариант >>
Сега ще ви кажа аз какво е елемент в този психологически смисъл.
(втори вариант)
Сега ще ви кажа аз какво е елемент в този психологически смисъл.
Представете си, един банкер иде в една банка, вие лично не можете да се запознаете с него, пък и той не обича да се запознава с хората. Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката. Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите. Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват. И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви.
към втори вариант >>
И най-после казваш: “Отлагам да следвам тази година.” Или кажеш: “Мисля да поотложа малко.” Не.
(втори вариант)
Например отиваш да следваш, нямаш да си платиш таксата в университета, пари за книга нямаш.
И най-после казваш: “Отлагам да следвам тази година.” Или кажеш: “Мисля да поотложа малко.” Не.
Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета. Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета. Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него.
към втори вариант >>
Представете си, един банкер иде в една банка, вие лично не можете да се запознаете с него, пък и той не обича да се запознава с хората.
(втори вариант)
Сега ще ви кажа аз какво е елемент в този психологически смисъл.
Представете си, един банкер иде в една банка, вие лично не можете да се запознаете с него, пък и той не обича да се запознава с хората.
Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката. Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите. Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват. И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви. Защо върви банката?
към втори вариант >>
Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета.
(втори вариант)
Например отиваш да следваш, нямаш да си платиш таксата в университета, пари за книга нямаш. И най-после казваш: “Отлагам да следвам тази година.” Или кажеш: “Мисля да поотложа малко.” Не.
Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета.
Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета. Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия.
към втори вариант >>
Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката.
(втори вариант)
Сега ще ви кажа аз какво е елемент в този психологически смисъл. Представете си, един банкер иде в една банка, вие лично не можете да се запознаете с него, пък и той не обича да се запознава с хората.
Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката.
Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите. Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват. И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви. Защо върви банката? Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях.
към втори вариант >>
Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета.
(втори вариант)
Например отиваш да следваш, нямаш да си платиш таксата в университета, пари за книга нямаш. И най-после казваш: “Отлагам да следвам тази година.” Или кажеш: “Мисля да поотложа малко.” Не. Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета.
Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета.
Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре.
към втори вариант >>
Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите.
(втори вариант)
Сега ще ви кажа аз какво е елемент в този психологически смисъл. Представете си, един банкер иде в една банка, вие лично не можете да се запознаете с него, пък и той не обича да се запознава с хората. Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката.
Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите.
Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват. И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви. Защо върви банката? Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях. И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников.
към втори вариант >>
Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви.
(втори вариант)
Например отиваш да следваш, нямаш да си платиш таксата в университета, пари за книга нямаш. И най-после казваш: “Отлагам да следвам тази година.” Или кажеш: “Мисля да поотложа малко.” Не. Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета. Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета.
Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви.
Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения.
към втори вариант >>
Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват.
(втори вариант)
Сега ще ви кажа аз какво е елемент в този психологически смисъл. Представете си, един банкер иде в една банка, вие лично не можете да се запознаете с него, пък и той не обича да се запознава с хората. Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката. Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите.
Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват.
И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви. Защо върви банката? Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях. И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников. Но посредник са парите.
към втори вариант >>
Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко.
(втори вариант)
Например отиваш да следваш, нямаш да си платиш таксата в университета, пари за книга нямаш. И най-после казваш: “Отлагам да следвам тази година.” Или кажеш: “Мисля да поотложа малко.” Не. Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета. Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета. Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви.
Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко.
Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате.
към втори вариант >>
И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви.
(втори вариант)
Сега ще ви кажа аз какво е елемент в този психологически смисъл. Представете си, един банкер иде в една банка, вие лично не можете да се запознаете с него, пък и той не обича да се запознава с хората. Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката. Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите. Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват.
И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви.
Защо върви банката? Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях. И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников. Но посредник са парите. Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече.
към втори вариант >>
Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него.
(втори вариант)
И най-после казваш: “Отлагам да следвам тази година.” Или кажеш: “Мисля да поотложа малко.” Не. Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета. Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета. Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко.
Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него.
Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни.
към втори вариант >>
Защо върви банката?
(втори вариант)
Представете си, един банкер иде в една банка, вие лично не можете да се запознаете с него, пък и той не обича да се запознава с хората. Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката. Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите. Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват. И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви.
Защо върви банката?
Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях. И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников. Но посредник са парите. Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече. Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката.
към втори вариант >>
Това са само условия.
(втори вариант)
Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета. Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета. Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него.
Това са само условия.
Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат.
към втори вариант >>
Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях.
(втори вариант)
Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката. Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите. Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват. И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви. Защо върви банката?
Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях.
И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников. Но посредник са парите. Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече. Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката. Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви.
към втори вариант >>
Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре.
(втори вариант)
Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета. Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия.
Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре.
Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета?
към втори вариант >>
И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников.
(втори вариант)
Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: “Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.” И той ви изпраща лихвите. Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват. И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви. Защо върви банката? Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях.
И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников.
Но посредник са парите. Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече. Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката. Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви. Вие знаете, че парите ви са там.
към втори вариант >>
Университетът не прави учения.
(втори вариант)
Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре.
Университетът не прави учения.
Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета? Че университетът не е място за лъжа.
към втори вариант >>
Но посредник са парите.
(втори вариант)
Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви стоте хиляди, му казват: “Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.” Това са слуги, казват, вашите пари успяват. И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви. Защо върви банката? Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях. И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников.
Но посредник са парите.
Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече. Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката. Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви. Вие знаете, че парите ви са там. Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо.
към втори вариант >>
Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате.
(втори вариант)
Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения.
Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате.
Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета? Че университетът не е място за лъжа. Той наместо да изучава правото, изучил кривото.
към втори вариант >>
Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече.
(втори вариант)
И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви. Защо върви банката? Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях. И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников. Но посредник са парите.
Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече.
Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката. Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви. Вие знаете, че парите ви са там. Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо. Пишете едно писмо, второ, интересувате се какво е станало, дали пощата е задържала писмото ви, как тъй.
към втори вариант >>
Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни.
(втори вариант)
Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате.
Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни.
Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета? Че университетът не е място за лъжа. Той наместо да изучава правото, изучил кривото. Та университетът не е място на кривото.
към втори вариант >>
Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката.
(втори вариант)
Защо върви банката? Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях. И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников. Но посредник са парите. Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече.
Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката.
Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви. Вие знаете, че парите ви са там. Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо. Пишете едно писмо, второ, интересувате се какво е станало, дали пощата е задържала писмото ви, как тъй. Господин Думников се чуди, казва: “Вашите пари са изтеглени отдавна.”
към втори вариант >>
Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат.
(втори вариант)
Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни.
Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат.
Питам тогава, какво са добили в университета? Че университетът не е място за лъжа. Той наместо да изучава правото, изучил кривото. Та университетът не е място на кривото. Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората.
към втори вариант >>
Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви.
(втори вариант)
Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях. И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников. Но посредник са парите. Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече. Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката.
Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви.
Вие знаете, че парите ви са там. Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо. Пишете едно писмо, второ, интересувате се какво е станало, дали пощата е задържала писмото ви, как тъй. Господин Думников се чуди, казва: “Вашите пари са изтеглени отдавна.”
към втори вариант >>
Питам тогава, какво са добили в университета?
(втори вариант)
Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат.
Питам тогава, какво са добили в университета?
Че университетът не е място за лъжа. Той наместо да изучава правото, изучил кривото. Та университетът не е място на кривото. Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората. Ще кажат измислил нещо.
към втори вариант >>
Вие знаете, че парите ви са там.
(втори вариант)
И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников. Но посредник са парите. Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече. Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката. Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви.
Вие знаете, че парите ви са там.
Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо. Пишете едно писмо, второ, интересувате се какво е станало, дали пощата е задържала писмото ви, как тъй. Господин Думников се чуди, казва: “Вашите пари са изтеглени отдавна.”
към втори вариант >>
Че университетът не е място за лъжа.
(втори вариант)
Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета?
Че университетът не е място за лъжа.
Той наместо да изучава правото, изучил кривото. Та университетът не е място на кривото. Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората. Ще кажат измислил нещо. Нищо не е измислил.
към втори вариант >>
Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо.
(втори вариант)
Но посредник са парите. Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече. Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката. Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви. Вие знаете, че парите ви са там.
Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо.
Пишете едно писмо, второ, интересувате се какво е станало, дали пощата е задържала писмото ви, как тъй. Господин Думников се чуди, казва: “Вашите пари са изтеглени отдавна.”
към втори вариант >>
Той наместо да изучава правото, изучил кривото.
(втори вариант)
Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета? Че университетът не е място за лъжа.
Той наместо да изучава правото, изучил кривото.
Та университетът не е място на кривото. Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората. Ще кажат измислил нещо. Нищо не е измислил. Този е фалирал.
към втори вариант >>
Пишете едно писмо, второ, интересувате се какво е станало, дали пощата е задържала писмото ви, как тъй.
(втори вариант)
Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: “Отиде си господин Господинов.” И тури един кръст, счита се, не съществува вече. Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката. Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви. Вие знаете, че парите ви са там. Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо.
Пишете едно писмо, второ, интересувате се какво е станало, дали пощата е задържала писмото ви, как тъй.
Господин Думников се чуди, казва: “Вашите пари са изтеглени отдавна.”
към втори вариант >>
Та университетът не е място на кривото.
(втори вариант)
Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета? Че университетът не е място за лъжа. Той наместо да изучава правото, изучил кривото.
Та университетът не е място на кривото.
Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората. Ще кажат измислил нещо. Нищо не е измислил. Този е фалирал. Ще го хванат в природата за тези газове, които е измислил, и ще има една глоба в пета степен за това, и всичко това той трябва да плати.
към втори вариант >>
Господин Думников се чуди, казва: “Вашите пари са изтеглени отдавна.”
(втори вариант)
Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката. Но представете си другото положение че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви. Вие знаете, че парите ви са там. Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо. Пишете едно писмо, второ, интересувате се какво е станало, дали пощата е задържала писмото ви, как тъй.
Господин Думников се чуди, казва: “Вашите пари са изтеглени отдавна.”
към втори вариант >>
Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората.
(втори вариант)
Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета? Че университетът не е място за лъжа. Той наместо да изучава правото, изучил кривото. Та университетът не е място на кривото.
Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората.
Ще кажат измислил нещо. Нищо не е измислил. Този е фалирал. Ще го хванат в природата за тези газове, които е измислил, и ще има една глоба в пета степен за това, и всичко това той трябва да плати. Питам тогава, какво е добил той през тази година?
към втори вариант >>
Та казвам, ще дойдете до положението, да разбирате външните и вътрешни отношения.
(втори вариант)
Та казвам, ще дойдете до положението, да разбирате външните и вътрешни отношения.
За да разбирате по-дълбоко живота, вие трябва да разбирате отношенията на външния свят. Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас. Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва. Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава. Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева?
към втори вариант >>
Ще кажат измислил нещо.
(втори вариант)
Питам тогава, какво са добили в университета? Че университетът не е място за лъжа. Той наместо да изучава правото, изучил кривото. Та университетът не е място на кривото. Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората.
Ще кажат измислил нещо.
Нищо не е измислил. Този е фалирал. Ще го хванат в природата за тези газове, които е измислил, и ще има една глоба в пета степен за това, и всичко това той трябва да плати. Питам тогава, какво е добил той през тази година?
към втори вариант >>
За да разбирате по-дълбоко живота, вие трябва да разбирате отношенията на външния свят.
(втори вариант)
Та казвам, ще дойдете до положението, да разбирате външните и вътрешни отношения.
За да разбирате по-дълбоко живота, вие трябва да разбирате отношенията на външния свят.
Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас. Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва. Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава. Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева? Той е много благороден, все дава.
към втори вариант >>
Нищо не е измислил.
(втори вариант)
Че университетът не е място за лъжа. Той наместо да изучава правото, изучил кривото. Та университетът не е място на кривото. Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората. Ще кажат измислил нещо.
Нищо не е измислил.
Този е фалирал. Ще го хванат в природата за тези газове, които е измислил, и ще има една глоба в пета степен за това, и всичко това той трябва да плати. Питам тогава, какво е добил той през тази година?
към втори вариант >>
Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас.
(втори вариант)
Та казвам, ще дойдете до положението, да разбирате външните и вътрешни отношения. За да разбирате по-дълбоко живота, вие трябва да разбирате отношенията на външния свят.
Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас.
Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва. Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава. Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева? Той е много благороден, все дава. Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде.
към втори вариант >>
Този е фалирал.
(втори вариант)
Той наместо да изучава правото, изучил кривото. Та университетът не е място на кривото. Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората. Ще кажат измислил нещо. Нищо не е измислил.
Този е фалирал.
Ще го хванат в природата за тези газове, които е измислил, и ще има една глоба в пета степен за това, и всичко това той трябва да плати. Питам тогава, какво е добил той през тази година?
към втори вариант >>
Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва.
(втори вариант)
Та казвам, ще дойдете до положението, да разбирате външните и вътрешни отношения. За да разбирате по-дълбоко живота, вие трябва да разбирате отношенията на външния свят. Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас.
Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва.
Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава. Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева? Той е много благороден, все дава. Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде. Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников.
към втори вариант >>
Ще го хванат в природата за тези газове, които е измислил, и ще има една глоба в пета степен за това, и всичко това той трябва да плати.
(втори вариант)
Та университетът не е място на кривото. Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората. Ще кажат измислил нещо. Нищо не е измислил. Този е фалирал.
Ще го хванат в природата за тези газове, които е измислил, и ще има една глоба в пета степен за това, и всичко това той трябва да плати.
Питам тогава, какво е добил той през тази година?
към втори вариант >>
Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава.
(втори вариант)
Та казвам, ще дойдете до положението, да разбирате външните и вътрешни отношения. За да разбирате по-дълбоко живота, вие трябва да разбирате отношенията на външния свят. Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас. Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва.
Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава.
Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева? Той е много благороден, все дава. Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде. Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников. Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече.
към втори вариант >>
Питам тогава, какво е добил той през тази година?
(втори вариант)
Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората. Ще кажат измислил нещо. Нищо не е измислил. Този е фалирал. Ще го хванат в природата за тези газове, които е измислил, и ще има една глоба в пета степен за това, и всичко това той трябва да плати.
Питам тогава, какво е добил той през тази година?
към втори вариант >>
Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева?
(втори вариант)
Та казвам, ще дойдете до положението, да разбирате външните и вътрешни отношения. За да разбирате по-дълбоко живота, вие трябва да разбирате отношенията на външния свят. Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас. Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва. Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава.
Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева?
Той е много благороден, все дава. Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде. Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников. Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече. Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари.
към втори вариант >>
Та сега не се въодушевлявайте с отрицателните страни на живота.
(втори вариант)
Та сега не се въодушевлявайте с отрицателните страни на живота.
Казваш: “Трябва да зная.” Ако ще имаш едно знание, което ще измени твоя характер и ще ти тури минус, не ти трябва туй знание. Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание. Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос. Какъв е този въпрос? За произхода на живота.
към втори вариант >>
Той е много благороден, все дава.
(втори вариант)
За да разбирате по-дълбоко живота, вие трябва да разбирате отношенията на външния свят. Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас. Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва. Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава. Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева?
Той е много благороден, все дава.
Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде. Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников. Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече. Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари. Този същият закон съществува и в природата.
към втори вариант >>
Казваш: “Трябва да зная.” Ако ще имаш едно знание, което ще измени твоя характер и ще ти тури минус, не ти трябва туй знание.
(втори вариант)
Та сега не се въодушевлявайте с отрицателните страни на живота.
Казваш: “Трябва да зная.” Ако ще имаш едно знание, което ще измени твоя характер и ще ти тури минус, не ти трябва туй знание.
Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание. Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос. Какъв е този въпрос? За произхода на живота. Казвам им, много съм занят.
към втори вариант >>
Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде.
(втори вариант)
Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас. Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва. Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава. Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева? Той е много благороден, все дава.
Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде.
Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников. Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече. Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари. Този същият закон съществува и в природата. И тя кредитира.
към втори вариант >>
Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание.
(втори вариант)
Та сега не се въодушевлявайте с отрицателните страни на живота. Казваш: “Трябва да зная.” Ако ще имаш едно знание, което ще измени твоя характер и ще ти тури минус, не ти трябва туй знание.
Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание.
Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос. Какъв е този въпрос? За произхода на живота. Казвам им, много съм занят. Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота.
към втори вариант >>
Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников.
(втори вариант)
Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: “Заповядайте, на ваше разположение съм.” Вие казвате: “Дайте ни десет хиляди в аванс.” Веднага директорът на банката подписва. Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава. Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева? Той е много благороден, все дава. Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде.
Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников.
Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече. Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари. Този същият закон съществува и в природата. И тя кредитира. Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно.
към втори вариант >>
Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос.
(втори вариант)
Та сега не се въодушевлявайте с отрицателните страни на живота. Казваш: “Трябва да зная.” Ако ще имаш едно знание, което ще измени твоя характер и ще ти тури минус, не ти трябва туй знание. Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание.
Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос.
Какъв е този въпрос? За произхода на живота. Казвам им, много съм занят. Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота. Тогава им казвам, животът няма никакъв произход.
към втори вариант >>
Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече.
(втори вариант)
Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава. Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева? Той е много благороден, все дава. Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде. Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников.
Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече.
Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари. Този същият закон съществува и в природата. И тя кредитира. Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно. Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него.
към втори вариант >>
Какъв е този въпрос?
(втори вариант)
Та сега не се въодушевлявайте с отрицателните страни на живота. Казваш: “Трябва да зная.” Ако ще имаш едно знание, което ще измени твоя характер и ще ти тури минус, не ти трябва туй знание. Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание. Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос.
Какъв е този въпрос?
За произхода на живота. Казвам им, много съм занят. Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота. Тогава им казвам, животът няма никакъв произход. Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход.
към втори вариант >>
Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари.
(втори вариант)
Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева? Той е много благороден, все дава. Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде. Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников. Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече.
Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари.
Този същият закон съществува и в природата. И тя кредитира. Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно. Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него. Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9.
към втори вариант >>
За произхода на живота.
(втори вариант)
Та сега не се въодушевлявайте с отрицателните страни на живота. Казваш: “Трябва да зная.” Ако ще имаш едно знание, което ще измени твоя характер и ще ти тури минус, не ти трябва туй знание. Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание. Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос. Какъв е този въпрос?
За произхода на живота.
Казвам им, много съм занят. Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота. Тогава им казвам, животът няма никакъв произход. Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход. Проявява се само формата, но животът е без начало и без край.
към втори вариант >>
Този същият закон съществува и в природата.
(втори вариант)
Той е много благороден, все дава. Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде. Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников. Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече. Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари.
Този същият закон съществува и в природата.
И тя кредитира. Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно. Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него. Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9. То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш.
към втори вариант >>
Казвам им, много съм занят.
(втори вариант)
Казваш: “Трябва да зная.” Ако ще имаш едно знание, което ще измени твоя характер и ще ти тури минус, не ти трябва туй знание. Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание. Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос. Какъв е този въпрос? За произхода на живота.
Казвам им, много съм занят.
Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота. Тогава им казвам, животът няма никакъв произход. Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход. Проявява се само формата, но животът е без начало и без край. Почва тогава този да философства.
към втори вариант >>
И тя кредитира.
(втори вариант)
Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде. Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников. Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече. Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари. Този същият закон съществува и в природата.
И тя кредитира.
Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно. Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него. Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9. То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш. Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър.
към втори вариант >>
Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота.
(втори вариант)
Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание. Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос. Какъв е този въпрос? За произхода на живота. Казвам им, много съм занят.
Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота.
Тогава им казвам, животът няма никакъв произход. Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход. Проявява се само формата, но животът е без начало и без край. Почва тогава този да философства. Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край.
към втори вариант >>
Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно.
(втори вариант)
Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников. Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече. Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари. Този същият закон съществува и в природата. И тя кредитира.
Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно.
Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него. Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9. То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш. Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър. Това е един висок цилиндър.
към втори вариант >>
Тогава им казвам, животът няма никакъв произход.
(втори вариант)
Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос. Какъв е този въпрос? За произхода на живота. Казвам им, много съм занят. Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота.
Тогава им казвам, животът няма никакъв произход.
Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход. Проявява се само формата, но животът е без начало и без край. Почва тогава този да философства. Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край. Ама как тъй?
към втори вариант >>
Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него.
(втори вариант)
Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: “Времето, условията, не съм разположен.” И господин Думников не ви кредитира повече. Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари. Този същият закон съществува и в природата. И тя кредитира. Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно.
Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него.
Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9. То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш. Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър. Това е един висок цилиндър. Не се смейте.
към втори вариант >>
Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход.
(втори вариант)
Какъв е този въпрос? За произхода на живота. Казвам им, много съм занят. Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота. Тогава им казвам, животът няма никакъв произход.
Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход.
Проявява се само формата, но животът е без начало и без край. Почва тогава този да философства. Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край. Ама как тъй? Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш.
към втори вариант >>
Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: “Не се отнесе благородно с мене.” Но вие изтеглихте всичките си пари. Този същият закон съществува и в природата. И тя кредитира. Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно. Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него.
Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9.
То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш. Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър. Това е един висок цилиндър. Не се смейте. В какво седи благородството под цилиндъра отдолу?
към втори вариант >>
Проявява се само формата, но животът е без начало и без край.
(втори вариант)
За произхода на живота. Казвам им, много съм занят. Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота. Тогава им казвам, животът няма никакъв произход. Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход.
Проявява се само формата, но животът е без начало и без край.
Почва тогава този да философства. Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край. Ама как тъй? Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш. Никога не трябва да подигате този въпрос.
към втори вариант >>
То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш.
(втори вариант)
Този същият закон съществува и в природата. И тя кредитира. Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно. Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него. Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9.
То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш.
Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър. Това е един висок цилиндър. Не се смейте. В какво седи благородството под цилиндъра отдолу? В цилиндъра се намира достатъчно въздух.
към втори вариант >>
Почва тогава този да философства.
(втори вариант)
Казвам им, много съм занят. Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота. Тогава им казвам, животът няма никакъв произход. Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход. Проявява се само формата, но животът е без начало и без край.
Почва тогава този да философства.
Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край. Ама как тъй? Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш. Никога не трябва да подигате този въпрос. Вие другите работи не сте разрешили, че това остана.
към втори вариант >>
Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър.
(втори вариант)
И тя кредитира. Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно. Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него. Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9. То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш.
Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър.
Това е един висок цилиндър. Не се смейте. В какво седи благородството под цилиндъра отдолу? В цилиндъра се намира достатъчно въздух. Значи хигиеничен е той, никога главата ти няма да се запари.
към втори вариант >>
Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край.
(втори вариант)
Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота. Тогава им казвам, животът няма никакъв произход. Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход. Проявява се само формата, но животът е без начало и без край. Почва тогава този да философства.
Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край.
Ама как тъй? Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш. Никога не трябва да подигате този въпрос. Вие другите работи не сте разрешили, че това остана. Тя е една от най-сложните задачи.
към втори вариант >>
Това е един висок цилиндър.
(втори вариант)
Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно. Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него. Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9. То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш. Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър.
Това е един висок цилиндър.
Не се смейте. В какво седи благородството под цилиндъра отдолу? В цилиндъра се намира достатъчно въздух. Значи хигиеничен е той, никога главата ти няма да се запари.
към втори вариант >>
Ама как тъй?
(втори вариант)
Тогава им казвам, животът няма никакъв произход. Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход. Проявява се само формата, но животът е без начало и без край. Почва тогава този да философства. Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край.
Ама как тъй?
Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш. Никога не трябва да подигате този въпрос. Вие другите работи не сте разрешили, че това остана. Тя е една от най-сложните задачи. Ама откъде е произлязъл животът?
към втори вариант >>
Не се смейте.
(втори вариант)
Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него. Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9. То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш. Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър. Това е един висок цилиндър.
Не се смейте.
В какво седи благородството под цилиндъра отдолу? В цилиндъра се намира достатъчно въздух. Значи хигиеничен е той, никога главата ти няма да се запари.
към втори вариант >>
Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш.
(втори вариант)
Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход. Проявява се само формата, но животът е без начало и без край. Почва тогава този да философства. Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край. Ама как тъй?
Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш.
Никога не трябва да подигате този въпрос. Вие другите работи не сте разрешили, че това остана. Тя е една от най-сложните задачи. Ама откъде е произлязъл животът? От бъчвата.
към втори вариант >>
В какво седи благородството под цилиндъра отдолу?
(втори вариант)
Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9. То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш. Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър. Това е един висок цилиндър. Не се смейте.
В какво седи благородството под цилиндъра отдолу?
В цилиндъра се намира достатъчно въздух. Значи хигиеничен е той, никога главата ти няма да се запари.
към втори вариант >>
Никога не трябва да подигате този въпрос.
(втори вариант)
Проявява се само формата, но животът е без начало и без край. Почва тогава този да философства. Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край. Ама как тъй? Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш.
Никога не трябва да подигате този въпрос.
Вие другите работи не сте разрешили, че това остана. Тя е една от най-сложните задачи. Ама откъде е произлязъл животът? От бъчвата. Нищо повече.
към втори вариант >>
В цилиндъра се намира достатъчно въздух.
(втори вариант)
То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш. Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър. Това е един висок цилиндър. Не се смейте. В какво седи благородството под цилиндъра отдолу?
В цилиндъра се намира достатъчно въздух.
Значи хигиеничен е той, никога главата ти няма да се запари.
към втори вариант >>
Вие другите работи не сте разрешили, че това остана.
(втори вариант)
Почва тогава този да философства. Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край. Ама как тъй? Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш. Никога не трябва да подигате този въпрос.
Вие другите работи не сте разрешили, че това остана.
Тя е една от най-сложните задачи. Ама откъде е произлязъл животът? От бъчвата. Нищо повече. В природата има една голяма бъчва, оттам е произлязъл животът.
към втори вариант >>
Значи хигиеничен е той, никога главата ти няма да се запари.
(втори вариант)
Ще знаете онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър. Това е един висок цилиндър. Не се смейте. В какво седи благородството под цилиндъра отдолу? В цилиндъра се намира достатъчно въздух.
Значи хигиеничен е той, никога главата ти няма да се запари.
към втори вариант >>
Тя е една от най-сложните задачи.
(втори вариант)
Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край. Ама как тъй? Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш. Никога не трябва да подигате този въпрос. Вие другите работи не сте разрешили, че това остана.
Тя е една от най-сложните задачи.
Ама откъде е произлязъл животът? От бъчвата. Нищо повече. В природата има една голяма бъчва, оттам е произлязъл животът.
към втори вариант >>
Сега да преведем.
(втори вариант)
Сега да преведем.
Онзи, който носи цилиндъра, е човекът на мисълта. В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум. Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър. При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка. После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка.
към втори вариант >>
Ама откъде е произлязъл животът?
(втори вариант)
Ама как тъй? Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш. Никога не трябва да подигате този въпрос. Вие другите работи не сте разрешили, че това остана. Тя е една от най-сложните задачи.
Ама откъде е произлязъл животът?
От бъчвата. Нищо повече. В природата има една голяма бъчва, оттам е произлязъл животът.
към втори вариант >>
Онзи, който носи цилиндъра, е човекът на мисълта.
(втори вариант)
Сега да преведем.
Онзи, който носи цилиндъра, е човекът на мисълта.
В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум. Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър. При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка. После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка. И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката.
към втори вариант >>
От бъчвата.
(втори вариант)
Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш. Никога не трябва да подигате този въпрос. Вие другите работи не сте разрешили, че това остана. Тя е една от най-сложните задачи. Ама откъде е произлязъл животът?
От бъчвата.
Нищо повече. В природата има една голяма бъчва, оттам е произлязъл животът.
към втори вариант >>
В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум.
(втори вариант)
Сега да преведем. Онзи, който носи цилиндъра, е човекът на мисълта.
В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум.
Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър. При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка. После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка. И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката. В природата е тъй.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Никога не трябва да подигате този въпрос. Вие другите работи не сте разрешили, че това остана. Тя е една от най-сложните задачи. Ама откъде е произлязъл животът? От бъчвата.
Нищо повече.
В природата има една голяма бъчва, оттам е произлязъл животът.
към втори вариант >>
Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър.
(втори вариант)
Сега да преведем. Онзи, който носи цилиндъра, е човекът на мисълта. В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум.
Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър.
При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка. После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка. И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката. В природата е тъй. Обаче, щом се извадят всичките пари от банката, ти нямаш право да носиш цилиндъра, а имаш право да носиш един дебел български калпак, фрак също нямаш право да носиш, но ще носиш дебели български дрехи.
към втори вариант >>
В природата има една голяма бъчва, оттам е произлязъл животът.
(втори вариант)
Вие другите работи не сте разрешили, че това остана. Тя е една от най-сложните задачи. Ама откъде е произлязъл животът? От бъчвата. Нищо повече.
В природата има една голяма бъчва, оттам е произлязъл животът.
към втори вариант >>
При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка.
(втори вариант)
Сега да преведем. Онзи, който носи цилиндъра, е човекът на мисълта. В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум. Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър.
При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка.
После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка. И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката. В природата е тъй. Обаче, щом се извадят всичките пари от банката, ти нямаш право да носиш цилиндъра, а имаш право да носиш един дебел български калпак, фрак също нямаш право да носиш, но ще носиш дебели български дрехи. Тогава как ще те кредитират, ако ти влезеш с калпака и дебелите дрехи?
към втори вариант >>
Та казвам, сега ще се занимавате с външните условия и силата ви над тях и не разрешавайте другите въпроси.
(втори вариант)
Та казвам, сега ще се занимавате с външните условия и силата ви над тях и не разрешавайте другите въпроси.
Вие искате да станете учени. Казвате: “Аз искам да бъда учен човек.” Та какво значи учен човек? Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си. И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила. Той носи малко, само необходимото, на гърба си.
към втори вариант >>
После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка.
(втори вариант)
Сега да преведем. Онзи, който носи цилиндъра, е човекът на мисълта. В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум. Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър. При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка.
После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка.
И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката. В природата е тъй. Обаче, щом се извадят всичките пари от банката, ти нямаш право да носиш цилиндъра, а имаш право да носиш един дебел български калпак, фрак също нямаш право да носиш, но ще носиш дебели български дрехи. Тогава как ще те кредитират, ако ти влезеш с калпака и дебелите дрехи?
към втори вариант >>
Вие искате да станете учени.
(втори вариант)
Та казвам, сега ще се занимавате с външните условия и силата ви над тях и не разрешавайте другите въпроси.
Вие искате да станете учени.
Казвате: “Аз искам да бъда учен човек.” Та какво значи учен човек? Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си. И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила. Той носи малко, само необходимото, на гърба си. Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи.
към втори вариант >>
И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката.
(втори вариант)
Онзи, който носи цилиндъра, е човекът на мисълта. В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум. Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър. При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка. После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка.
И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката.
В природата е тъй. Обаче, щом се извадят всичките пари от банката, ти нямаш право да носиш цилиндъра, а имаш право да носиш един дебел български калпак, фрак също нямаш право да носиш, но ще носиш дебели български дрехи. Тогава как ще те кредитират, ако ти влезеш с калпака и дебелите дрехи?
към втори вариант >>
Казвате: “Аз искам да бъда учен човек.” Та какво значи учен човек?
(втори вариант)
Та казвам, сега ще се занимавате с външните условия и силата ви над тях и не разрешавайте другите въпроси. Вие искате да станете учени.
Казвате: “Аз искам да бъда учен човек.” Та какво значи учен човек?
Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си. И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила. Той носи малко, само необходимото, на гърба си. Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи. А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му.
към втори вариант >>
В природата е тъй.
(втори вариант)
В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум. Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър. При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка. После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка. И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката.
В природата е тъй.
Обаче, щом се извадят всичките пари от банката, ти нямаш право да носиш цилиндъра, а имаш право да носиш един дебел български калпак, фрак също нямаш право да носиш, но ще носиш дебели български дрехи. Тогава как ще те кредитират, ако ти влезеш с калпака и дебелите дрехи?
към втори вариант >>
Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си.
(втори вариант)
Та казвам, сега ще се занимавате с външните условия и силата ви над тях и не разрешавайте другите въпроси. Вие искате да станете учени. Казвате: “Аз искам да бъда учен човек.” Та какво значи учен човек?
Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си.
И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила. Той носи малко, само необходимото, на гърба си. Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи. А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му. Това не е никакъв учен.
към втори вариант >>
Обаче, щом се извадят всичките пари от банката, ти нямаш право да носиш цилиндъра, а имаш право да носиш един дебел български калпак, фрак също нямаш право да носиш, но ще носиш дебели български дрехи.
(втори вариант)
Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър. При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка. После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка. И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката. В природата е тъй.
Обаче, щом се извадят всичките пари от банката, ти нямаш право да носиш цилиндъра, а имаш право да носиш един дебел български калпак, фрак също нямаш право да носиш, но ще носиш дебели български дрехи.
Тогава как ще те кредитират, ако ти влезеш с калпака и дебелите дрехи?
към втори вариант >>
И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила.
(втори вариант)
Та казвам, сега ще се занимавате с външните условия и силата ви над тях и не разрешавайте другите въпроси. Вие искате да станете учени. Казвате: “Аз искам да бъда учен човек.” Та какво значи учен човек? Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си.
И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила.
Той носи малко, само необходимото, на гърба си. Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи. А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му. Това не е никакъв учен. А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо.
към втори вариант >>
Тогава как ще те кредитират, ако ти влезеш с калпака и дебелите дрехи?
(втори вариант)
При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка. После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка. И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката. В природата е тъй. Обаче, щом се извадят всичките пари от банката, ти нямаш право да носиш цилиндъра, а имаш право да носиш един дебел български калпак, фрак също нямаш право да носиш, но ще носиш дебели български дрехи.
Тогава как ще те кредитират, ако ти влезеш с калпака и дебелите дрехи?
към втори вариант >>
Той носи малко, само необходимото, на гърба си.
(втори вариант)
Та казвам, сега ще се занимавате с външните условия и силата ви над тях и не разрешавайте другите въпроси. Вие искате да станете учени. Казвате: “Аз искам да бъда учен човек.” Та какво значи учен човек? Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си. И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила.
Той носи малко, само необходимото, на гърба си.
Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи. А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му. Това не е никакъв учен. А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо. Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо.
към втори вариант >>
Външните условия показват състоянието на човека.
(втори вариант)
Външните условия показват състоянието на човека.
Щом външните условия са по-силни, тогава човек или нервен ще бъде, или смахнат ще бъде, или баба ще бъде, или дядо, или уволнен чиновник, или скъсан студент всичко може да бъде. Но щом той е по-силен от условията, той ще бъде директор на някоя банка или на гимназия, или пръв министър, или някой началник, здрав ще бъдеш, или ако е студент, ще си е издържал изпитите си добре, професор ще бъде. Всичко това ще преведете.
към втори вариант >>
Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи.
(втори вариант)
Вие искате да станете учени. Казвате: “Аз искам да бъда учен човек.” Та какво значи учен човек? Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си. И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила. Той носи малко, само необходимото, на гърба си.
Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи.
А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му. Това не е никакъв учен. А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо. Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо. Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи.
към втори вариант >>
Щом външните условия са по-силни, тогава човек или нервен ще бъде, или смахнат ще бъде, или баба ще бъде, или дядо, или уволнен чиновник, или скъсан студент всичко може да бъде.
(втори вариант)
Външните условия показват състоянието на човека.
Щом външните условия са по-силни, тогава човек или нервен ще бъде, или смахнат ще бъде, или баба ще бъде, или дядо, или уволнен чиновник, или скъсан студент всичко може да бъде.
Но щом той е по-силен от условията, той ще бъде директор на някоя банка или на гимназия, или пръв министър, или някой началник, здрав ще бъдеш, или ако е студент, ще си е издържал изпитите си добре, професор ще бъде. Всичко това ще преведете.
към втори вариант >>
А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му.
(втори вариант)
Казвате: “Аз искам да бъда учен човек.” Та какво значи учен човек? Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си. И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила. Той носи малко, само необходимото, на гърба си. Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи.
А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му.
Това не е никакъв учен. А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо. Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо. Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи. Той само събира.
към втори вариант >>
Но щом той е по-силен от условията, той ще бъде директор на някоя банка или на гимназия, или пръв министър, или някой началник, здрав ще бъдеш, или ако е студент, ще си е издържал изпитите си добре, професор ще бъде.
(втори вариант)
Външните условия показват състоянието на човека. Щом външните условия са по-силни, тогава човек или нервен ще бъде, или смахнат ще бъде, или баба ще бъде, или дядо, или уволнен чиновник, или скъсан студент всичко може да бъде.
Но щом той е по-силен от условията, той ще бъде директор на някоя банка или на гимназия, или пръв министър, или някой началник, здрав ще бъдеш, или ако е студент, ще си е издържал изпитите си добре, професор ще бъде.
Всичко това ще преведете.
към втори вариант >>
Това не е никакъв учен.
(втори вариант)
Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си. И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила. Той носи малко, само необходимото, на гърба си. Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи. А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му.
Това не е никакъв учен.
А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо. Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо. Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи. Той само събира. После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи.
към втори вариант >>
Всичко това ще преведете.
(втори вариант)
Външните условия показват състоянието на човека. Щом външните условия са по-силни, тогава човек или нервен ще бъде, или смахнат ще бъде, или баба ще бъде, или дядо, или уволнен чиновник, или скъсан студент всичко може да бъде. Но щом той е по-силен от условията, той ще бъде директор на някоя банка или на гимназия, или пръв министър, или някой началник, здрав ще бъдеш, или ако е студент, ще си е издържал изпитите си добре, професор ще бъде.
Всичко това ще преведете.
към втори вариант >>
А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо.
(втори вариант)
И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила. Той носи малко, само необходимото, на гърба си. Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи. А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му. Това не е никакъв учен.
А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо.
Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо. Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи. Той само събира. После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи. Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат.
към втори вариант >>
Тогава казвате: “Какво трябва да се прави?
(втори вариант)
Тогава казвате: “Какво трябва да се прави?
” Има закон, по който ти можеш да станеш по-силен от окръжающата среда, в която живееш. Не по-силен да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш. Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе. Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война. Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват.
към втори вариант >>
Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо.
(втори вариант)
Той носи малко, само необходимото, на гърба си. Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи. А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му. Това не е никакъв учен. А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо.
Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо.
Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи. Той само събира. После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи. Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат. А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва.
към втори вариант >>
” Има закон, по който ти можеш да станеш по-силен от окръжающата среда, в която живееш.
(втори вариант)
Тогава казвате: “Какво трябва да се прави?
” Има закон, по който ти можеш да станеш по-силен от окръжающата среда, в която живееш.
Не по-силен да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш. Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе. Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война. Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват. Войната произтича от едно явление за надмощие.
към втори вариант >>
Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи.
(втори вариант)
Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи. А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му. Това не е никакъв учен. А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо. Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо.
Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи.
Той само събира. После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи. Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат. А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва. Защото всичкото им знание е само в книгата вътре, а той нищо не знае.
към втори вариант >>
Не по-силен да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш.
(втори вариант)
Тогава казвате: “Какво трябва да се прави? ” Има закон, по който ти можеш да станеш по-силен от окръжающата среда, в която живееш.
Не по-силен да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш.
Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе. Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война. Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват. Войната произтича от едно явление за надмощие. Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда.
към втори вариант >>
Той само събира.
(втори вариант)
А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му. Това не е никакъв учен. А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо. Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо. Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи.
Той само събира.
После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи. Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат. А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва. Защото всичкото им знание е само в книгата вътре, а той нищо не знае. Вие казвате: “Лоши са условията, да беше баща ми богат, да ми оставеше малко пари.” Щом тъй казваш, ти не си учен човек.
към втори вариант >>
Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе.
(втори вариант)
Тогава казвате: “Какво трябва да се прави? ” Има закон, по който ти можеш да станеш по-силен от окръжающата среда, в която живееш. Не по-силен да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш.
Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе.
Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война. Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват. Войната произтича от едно явление за надмощие. Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи.
(втори вариант)
Това не е никакъв учен. А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо. Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо. Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи. Той само събира.
После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи.
Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат. А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва. Защото всичкото им знание е само в книгата вътре, а той нищо не знае. Вие казвате: “Лоши са условията, да беше баща ми богат, да ми оставеше малко пари.” Щом тъй казваш, ти не си учен човек.
към втори вариант >>
Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война.
(втори вариант)
Тогава казвате: “Какво трябва да се прави? ” Има закон, по който ти можеш да станеш по-силен от окръжающата среда, в която живееш. Не по-силен да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш. Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе.
Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война.
Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват. Войната произтича от едно явление за надмощие. Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда.
към втори вариант >>
Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат.
(втори вариант)
А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо. Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо. Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи. Той само събира. После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи.
Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат.
А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва. Защото всичкото им знание е само в книгата вътре, а той нищо не знае. Вие казвате: “Лоши са условията, да беше баща ми богат, да ми оставеше малко пари.” Щом тъй казваш, ти не си учен човек.
към втори вариант >>
Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват.
(втори вариант)
Тогава казвате: “Какво трябва да се прави? ” Има закон, по който ти можеш да станеш по-силен от окръжающата среда, в която живееш. Не по-силен да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш. Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе. Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война.
Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват.
Войната произтича от едно явление за надмощие. Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар.
към втори вариант >>
А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва.
(втори вариант)
Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо. Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи. Той само събира. После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи. Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат.
А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва.
Защото всичкото им знание е само в книгата вътре, а той нищо не знае. Вие казвате: “Лоши са условията, да беше баща ми богат, да ми оставеше малко пари.” Щом тъй казваш, ти не си учен човек.
към втори вариант >>
Войната произтича от едно явление за надмощие.
(втори вариант)
” Има закон, по който ти можеш да станеш по-силен от окръжающата среда, в която живееш. Не по-силен да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш. Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе. Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война. Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват.
Войната произтича от едно явление за надмощие.
Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия.
към втори вариант >>
Защото всичкото им знание е само в книгата вътре, а той нищо не знае.
(втори вариант)
Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи. Той само събира. После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи. Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат. А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва.
Защото всичкото им знание е само в книгата вътре, а той нищо не знае.
Вие казвате: “Лоши са условията, да беше баща ми богат, да ми оставеше малко пари.” Щом тъй казваш, ти не си учен човек.
към втори вариант >>
Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда.
(втори вариант)
Не по-силен да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш. Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе. Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война. Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват. Войната произтича от едно явление за надмощие.
Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда.
Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Лоши са условията, да беше баща ми богат, да ми оставеше малко пари.” Щом тъй казваш, ти не си учен човек.
(втори вариант)
Той само събира. После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи. Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат. А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва. Защото всичкото им знание е само в книгата вътре, а той нищо не знае.
Вие казвате: “Лоши са условията, да беше баща ми богат, да ми оставеше малко пари.” Щом тъй казваш, ти не си учен човек.
към втори вариант >>
Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда.
(втори вариант)
Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе. Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война. Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват. Войната произтича от едно явление за надмощие. Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда.
Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда.
Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт.
към втори вариант >>
Сега основната мисъл, която остана у вас, или какво разбрахте?
(втори вариант)
Сега основната мисъл, която остана у вас, или какво разбрахте?
(“Човек трябва да бъде по-силен от външната среда и условия.”) Всичко, за което ви говорих, аз ви показах начините и методите как да бъдете вие силни вътрешно. И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване. Показах ви как може ножчето да стане силно. Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Казвате дълго време го държах там.
към втори вариант >>
Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда.
(втори вариант)
Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата всякога произтича едно положение на война. Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват. Войната произтича от едно явление за надмощие. Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда.
Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда.
Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири.
към втори вариант >>
(“Човек трябва да бъде по-силен от външната среда и условия.”) Всичко, за което ви говорих, аз ви показах начините и методите как да бъдете вие силни вътрешно.
(втори вариант)
Сега основната мисъл, която остана у вас, или какво разбрахте?
(“Човек трябва да бъде по-силен от външната среда и условия.”) Всичко, за което ви говорих, аз ви показах начините и методите как да бъдете вие силни вътрешно.
И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване. Показах ви как може ножчето да стане силно. Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Казвате дълго време го държах там. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова.
към втори вариант >>
Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар.
(втори вариант)
Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват. Войната произтича от едно явление за надмощие. Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда.
Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар.
Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание.
към втори вариант >>
И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване.
(втори вариант)
Сега основната мисъл, която остана у вас, или какво разбрахте? (“Човек трябва да бъде по-силен от външната среда и условия.”) Всичко, за което ви говорих, аз ви показах начините и методите как да бъдете вие силни вътрешно.
И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване.
Показах ви как може ножчето да стане силно. Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Казвате дълго време го държах там. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, да видите как става ножчето яко.
към втори вариант >>
Под разумна среда се разбират естествените условия.
(втори вариант)
Войната произтича от едно явление за надмощие. Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар.
Под разумна среда се разбират естествените условия.
Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада.
към втори вариант >>
Показах ви как може ножчето да стане силно.
(втори вариант)
Сега основната мисъл, която остана у вас, или какво разбрахте? (“Човек трябва да бъде по-силен от външната среда и условия.”) Всичко, за което ви говорих, аз ви показах начините и методите как да бъдете вие силни вътрешно. И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване.
Показах ви как може ножчето да стане силно.
Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Казвате дълго време го държах там. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, да видите как става ножчето яко. Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето.
към втори вариант >>
Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда.
(втори вариант)
Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия.
Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда.
Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него.
към втори вариант >>
Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня.
(втори вариант)
Сега основната мисъл, която остана у вас, или какво разбрахте? (“Човек трябва да бъде по-силен от външната среда и условия.”) Всичко, за което ви говорих, аз ви показах начините и методите как да бъдете вие силни вътрешно. И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване. Показах ви как може ножчето да стане силно.
Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня.
Казвате дълго време го държах там. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, да видите как става ножчето яко. Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически.
към втори вариант >>
Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт.
(втори вариант)
Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда.
Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт.
И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него. Питам, парите няма ли веднага да дойдат?
към втори вариант >>
Казвате дълго време го държах там.
(втори вариант)
Сега основната мисъл, която остана у вас, или какво разбрахте? (“Човек трябва да бъде по-силен от външната среда и условия.”) Всичко, за което ви говорих, аз ви показах начините и методите как да бъдете вие силни вътрешно. И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване. Показах ви как може ножчето да стане силно. Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня.
Казвате дълго време го държах там.
Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, да видите как става ножчето яко. Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш.
към втори вариант >>
И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири.
(втори вариант)
Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт.
И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири.
И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него. Питам, парите няма ли веднага да дойдат? За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него.
към втори вариант >>
Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова.
(втори вариант)
(“Човек трябва да бъде по-силен от външната среда и условия.”) Всичко, за което ви говорих, аз ви показах начините и методите как да бъдете вие силни вътрешно. И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване. Показах ви как може ножчето да стане силно. Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Казвате дълго време го държах там.
Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова.
Казвам, да видите как става ножчето яко. Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата.
към втори вариант >>
И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание.
(втори вариант)
Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири.
И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание.
В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него. Питам, парите няма ли веднага да дойдат? За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него. Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения.
към втори вариант >>
Казвам, да видите как става ножчето яко.
(втори вариант)
И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване. Показах ви как може ножчето да стане силно. Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Казвате дълго време го държах там. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова.
Казвам, да видите как става ножчето яко.
Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам.
към втори вариант >>
В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада.
(втори вариант)
Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание.
В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада.
И почне той да свири, и всички остават доволни от него. Питам, парите няма ли веднага да дойдат? За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него. Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения. Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна.
към втори вариант >>
Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето.
(втори вариант)
Показах ви как може ножчето да стане силно. Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Казвате дълго време го държах там. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, да видите как става ножчето яко.
Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето.
Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това?
към втори вариант >>
И почне той да свири, и всички остават доволни от него.
(втори вариант)
Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада.
И почне той да свири, и всички остават доволни от него.
Питам, парите няма ли веднага да дойдат? За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него. Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения. Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна. Можете да направите опит.
към втори вариант >>
Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически.
(втори вариант)
Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Казвате дълго време го държах там. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, да видите как става ножчето яко. Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето.
Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически.
Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката.
към втори вариант >>
Питам, парите няма ли веднага да дойдат?
(втори вариант)
Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него.
Питам, парите няма ли веднага да дойдат?
За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него. Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения. Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна. Можете да направите опит. Онези големите адепти се познават в света.
към втори вариант >>
Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш.
(втори вариант)
Казвате дълго време го държах там. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, да видите как става ножчето яко. Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически.
Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш.
Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш?
към втори вариант >>
За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него.
(втори вариант)
И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него. Питам, парите няма ли веднага да дойдат?
За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него.
Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения. Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна. Можете да направите опит. Онези големите адепти се познават в света. Големите адепти, ангелите се познават по следующето.
към втори вариант >>
Така не се доказват нещата.
(втори вариант)
Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, да видите как става ножчето яко. Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш.
Така не се доказват нещата.
Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това?
към втори вариант >>
Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения.
(втори вариант)
И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него. Питам, парите няма ли веднага да дойдат? За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него.
Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения.
Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна. Можете да направите опит. Онези големите адепти се познават в света. Големите адепти, ангелите се познават по следующето. Аз ще ви приведа един пример из една среда, която на вас е недостъпна.
към втори вариант >>
Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам.
(втори вариант)
Казвам, да видите как става ножчето яко. Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата.
Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам.
Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата.
към втори вариант >>
Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна.
(втори вариант)
В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него. Питам, парите няма ли веднага да дойдат? За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него. Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения.
Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна.
Можете да направите опит. Онези големите адепти се познават в света. Големите адепти, ангелите се познават по следующето. Аз ще ви приведа един пример из една среда, която на вас е недостъпна. Но това можете да проверите и тук.
към втори вариант >>
Питам, какво добиваш от това?
(втори вариант)
Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам.
Питам, какво добиваш от това?
Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение.
към втори вариант >>
Можете да направите опит.
(втори вариант)
И почне той да свири, и всички остават доволни от него. Питам, парите няма ли веднага да дойдат? За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него. Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения. Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна.
Можете да направите опит.
Онези големите адепти се познават в света. Големите адепти, ангелите се познават по следующето. Аз ще ви приведа един пример из една среда, която на вас е недостъпна. Но това можете да проверите и тук.
към втори вариант >>
Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката.
(втори вариант)
Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това?
Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката.
Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата.
към втори вариант >>
Онези големите адепти се познават в света.
(втори вариант)
Питам, парите няма ли веднага да дойдат? За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него. Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения. Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна. Можете да направите опит.
Онези големите адепти се познават в света.
Големите адепти, ангелите се познават по следующето. Аз ще ви приведа един пример из една среда, която на вас е недостъпна. Но това можете да проверите и тук.
към втори вариант >>
Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш?
(втори вариант)
Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката.
Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш?
Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си.
към втори вариант >>
Големите адепти, ангелите се познават по следующето.
(втори вариант)
За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него. Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения. Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна. Можете да направите опит. Онези големите адепти се познават в света.
Големите адепти, ангелите се познават по следующето.
Аз ще ви приведа един пример из една среда, която на вас е недостъпна. Но това можете да проверите и тук.
към втори вариант >>
Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това?
(втори вариант)
Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш?
Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това?
Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. Така ще направиш твоето ножче остро.
към втори вариант >>
Аз ще ви приведа един пример из една среда, която на вас е недостъпна.
(втори вариант)
Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения. Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна. Можете да направите опит. Онези големите адепти се познават в света. Големите адепти, ангелите се познават по следующето.
Аз ще ви приведа един пример из една среда, която на вас е недостъпна.
Но това можете да проверите и тук.
към втори вариант >>
Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата.
(втори вариант)
Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това?
Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата.
Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. Така ще направиш твоето ножче остро. Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение.
към втори вариант >>
Но това можете да проверите и тук.
(втори вариант)
Аз наричам гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна. Можете да направите опит. Онези големите адепти се познават в света. Големите адепти, ангелите се познават по следующето. Аз ще ви приведа един пример из една среда, която на вас е недостъпна.
Но това можете да проверите и тук.
към втори вариант >>
Те имат вече отношение.
(втори вариант)
Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата.
Те имат вече отношение.
Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. Така ще направиш твоето ножче остро. Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение. Тогава това е само теоретически.
към втори вариант >>
Щом един адепт силен влезе в една среда, в ада например, веднага всички лоши духове се опълчат срещу него и му дават отпор, воюват с него.
(втори вариант)
Щом един адепт силен влезе в една среда, в ада например, веднага всички лоши духове се опълчат срещу него и му дават отпор, воюват с него.
Туй показва, че той не е силен и той трябва да си оправи пътя. Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път. Никой не воюва с него и той си минава, заминава. Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем. Аз ще преведа тази отвлечена среда.
към втори вариант >>
Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата.
(втори вариант)
Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение.
Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата.
Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. Така ще направиш твоето ножче остро. Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение. Тогава това е само теоретически. Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не.
към втори вариант >>
Туй показва, че той не е силен и той трябва да си оправи пътя.
(втори вариант)
Щом един адепт силен влезе в една среда, в ада например, веднага всички лоши духове се опълчат срещу него и му дават отпор, воюват с него.
Туй показва, че той не е силен и той трябва да си оправи пътя.
Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път. Никой не воюва с него и той си минава, заминава. Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем. Аз ще преведа тази отвлечена среда. Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му.
към втори вариант >>
Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си.
(втори вариант)
Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата.
Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си.
Така ще направиш твоето ножче остро. Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение. Тогава това е само теоретически. Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не. Аз ти доказвам, че има Господ.
към втори вариант >>
Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път.
(втори вариант)
Щом един адепт силен влезе в една среда, в ада например, веднага всички лоши духове се опълчат срещу него и му дават отпор, воюват с него. Туй показва, че той не е силен и той трябва да си оправи пътя.
Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път.
Никой не воюва с него и той си минава, заминава. Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем. Аз ще преведа тази отвлечена среда. Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му. И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят.
към втори вариант >>
Така ще направиш твоето ножче остро.
(втори вариант)
Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си.
Така ще направиш твоето ножче остро.
Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение. Тогава това е само теоретически. Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не. Аз ти доказвам, че има Господ. Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се?
към втори вариант >>
Никой не воюва с него и той си минава, заминава.
(втори вариант)
Щом един адепт силен влезе в една среда, в ада например, веднага всички лоши духове се опълчат срещу него и му дават отпор, воюват с него. Туй показва, че той не е силен и той трябва да си оправи пътя. Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път.
Никой не воюва с него и той си минава, заминава.
Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем. Аз ще преведа тази отвлечена среда. Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му. И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят. Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му?
към втори вариант >>
Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение.
(втори вариант)
Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. Така ще направиш твоето ножче остро.
Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение.
Тогава това е само теоретически. Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не. Аз ти доказвам, че има Господ. Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се? Но има един начин, по който, след като ти докажа, че има Господ не теоретически, но фактически, веднага в тебе ще стане една промяна.
към втори вариант >>
Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем.
(втори вариант)
Щом един адепт силен влезе в една среда, в ада например, веднага всички лоши духове се опълчат срещу него и му дават отпор, воюват с него. Туй показва, че той не е силен и той трябва да си оправи пътя. Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път. Никой не воюва с него и той си минава, заминава.
Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем.
Аз ще преведа тази отвлечена среда. Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му. И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят. Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му? Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят.
към втори вариант >>
Тогава това е само теоретически.
(втори вариант)
Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. Така ще направиш твоето ножче остро. Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение.
Тогава това е само теоретически.
Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не. Аз ти доказвам, че има Господ. Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се? Но има един начин, по който, след като ти докажа, че има Господ не теоретически, но фактически, веднага в тебе ще стане една промяна. Като ти докажа с един опит, че ти го почувстваш.
към втори вариант >>
Аз ще преведа тази отвлечена среда.
(втори вариант)
Щом един адепт силен влезе в една среда, в ада например, веднага всички лоши духове се опълчат срещу него и му дават отпор, воюват с него. Туй показва, че той не е силен и той трябва да си оправи пътя. Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път. Никой не воюва с него и той си минава, заминава. Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем.
Аз ще преведа тази отвлечена среда.
Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му. И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят. Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му? Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят. Което куче мине пред слона, той като го хване с хобота си, и всички негови неприятели ще хвръкнат назад.
към втори вариант >>
Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не.
(втори вариант)
Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. Така ще направиш твоето ножче остро. Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение. Тогава това е само теоретически.
Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не.
Аз ти доказвам, че има Господ. Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се? Но има един начин, по който, след като ти докажа, че има Господ не теоретически, но фактически, веднага в тебе ще стане една промяна. Като ти докажа с един опит, че ти го почувстваш.
към втори вариант >>
Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му.
(втори вариант)
Туй показва, че той не е силен и той трябва да си оправи пътя. Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път. Никой не воюва с него и той си минава, заминава. Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем. Аз ще преведа тази отвлечена среда.
Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му.
И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят. Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му? Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят. Което куче мине пред слона, той като го хване с хобота си, и всички негови неприятели ще хвръкнат назад. Следователно един слон може да мине през селото и всички кучета там колкото ги има, 200300, ще вървят на разстояние от него даже като го видят, ще има едно малко квичене, отдалеч ще минават те.
към втори вариант >>
Аз ти доказвам, че има Господ.
(втори вариант)
Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. Така ще направиш твоето ножче остро. Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение. Тогава това е само теоретически. Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не.
Аз ти доказвам, че има Господ.
Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се? Но има един начин, по който, след като ти докажа, че има Господ не теоретически, но фактически, веднага в тебе ще стане една промяна. Като ти докажа с един опит, че ти го почувстваш.
към втори вариант >>
И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят.
(втори вариант)
Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път. Никой не воюва с него и той си минава, заминава. Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем. Аз ще преведа тази отвлечена среда. Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му.
И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят.
Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му? Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят. Което куче мине пред слона, той като го хване с хобота си, и всички негови неприятели ще хвръкнат назад. Следователно един слон може да мине през селото и всички кучета там колкото ги има, 200300, ще вървят на разстояние от него даже като го видят, ще има едно малко квичене, отдалеч ще минават те.
към втори вариант >>
Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се?
(втори вариант)
Така ще направиш твоето ножче остро. Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение. Тогава това е само теоретически. Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не. Аз ти доказвам, че има Господ.
Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се?
Но има един начин, по който, след като ти докажа, че има Господ не теоретически, но фактически, веднага в тебе ще стане една промяна. Като ти докажа с един опит, че ти го почувстваш.
към втори вариант >>
Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му?
(втори вариант)
Никой не воюва с него и той си минава, заминава. Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем. Аз ще преведа тази отвлечена среда. Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му. И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят.
Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му?
Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят. Което куче мине пред слона, той като го хване с хобота си, и всички негови неприятели ще хвръкнат назад. Следователно един слон може да мине през селото и всички кучета там колкото ги има, 200300, ще вървят на разстояние от него даже като го видят, ще има едно малко квичене, отдалеч ще минават те.
към втори вариант >>
Но има един начин, по който, след като ти докажа, че има Господ не теоретически, но фактически, веднага в тебе ще стане една промяна.
(втори вариант)
Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение. Тогава това е само теоретически. Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не. Аз ти доказвам, че има Господ. Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се?
Но има един начин, по който, след като ти докажа, че има Господ не теоретически, но фактически, веднага в тебе ще стане една промяна.
Като ти докажа с един опит, че ти го почувстваш.
към втори вариант >>
Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят.
(втори вариант)
Вие сега ще кажете ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем. Аз ще преведа тази отвлечена среда. Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му. И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят. Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му?
Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят.
Което куче мине пред слона, той като го хване с хобота си, и всички негови неприятели ще хвръкнат назад. Следователно един слон може да мине през селото и всички кучета там колкото ги има, 200300, ще вървят на разстояние от него даже като го видят, ще има едно малко квичене, отдалеч ще минават те.
към втори вариант >>
Като ти докажа с един опит, че ти го почувстваш.
(втори вариант)
Тогава това е само теоретически. Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не. Аз ти доказвам, че има Господ. Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се? Но има един начин, по който, след като ти докажа, че има Господ не теоретически, но фактически, веднага в тебе ще стане една промяна.
Като ти докажа с един опит, че ти го почувстваш.
към втори вариант >>
Което куче мине пред слона, той като го хване с хобота си, и всички негови неприятели ще хвръкнат назад.
(втори вариант)
Аз ще преведа тази отвлечена среда. Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му. И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят. Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му? Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят.
Което куче мине пред слона, той като го хване с хобота си, и всички негови неприятели ще хвръкнат назад.
Следователно един слон може да мине през селото и всички кучета там колкото ги има, 200300, ще вървят на разстояние от него даже като го видят, ще има едно малко квичене, отдалеч ще минават те.
към втори вариант >>
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът.
(втори вариант)
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът.
Да кажем, вие сте в Париж. Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там. Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари.
към втори вариант >>
Следователно един слон може да мине през селото и всички кучета там колкото ги има, 200300, ще вървят на разстояние от него даже като го видят, ще има едно малко квичене, отдалеч ще минават те.
(втори вариант)
Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му. И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят. Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му? Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят. Което куче мине пред слона, той като го хване с хобота си, и всички негови неприятели ще хвръкнат назад.
Следователно един слон може да мине през селото и всички кучета там колкото ги има, 200300, ще вървят на разстояние от него даже като го видят, ще има едно малко квичене, отдалеч ще минават те.
към втори вариант >>
Да кажем, вие сте в Париж.
(втори вариант)
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът.
Да кажем, вие сте в Париж.
Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там. Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари. Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има?
към втори вариант >>
Та което и да е същество има един закон за уякването.
(втори вариант)
Та което и да е същество има един закон за уякването.
Човек, за да бъде по-як, по-силен от окръжающата среда, той трябва да има едно убеждение. В какво трябва да седи убеждението? Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила. То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя. И то ще те повдига.
към втори вариант >>
Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там.
(втори вариант)
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът. Да кажем, вие сте в Париж.
Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там.
Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари. Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има? Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница.
към втори вариант >>
Човек, за да бъде по-як, по-силен от окръжающата среда, той трябва да има едно убеждение.
(втори вариант)
Та което и да е същество има един закон за уякването.
Човек, за да бъде по-як, по-силен от окръжающата среда, той трябва да има едно убеждение.
В какво трябва да седи убеждението? Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила. То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя. И то ще те повдига. Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников.
към втори вариант >>
Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна.
(втори вариант)
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът. Да кажем, вие сте в Париж. Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там.
Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна.
Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари. Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има? Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница. Питам ви, стана ли преобразувание във вашата вяра?
към втори вариант >>
В какво трябва да седи убеждението?
(втори вариант)
Та което и да е същество има един закон за уякването. Човек, за да бъде по-як, по-силен от окръжающата среда, той трябва да има едно убеждение.
В какво трябва да седи убеждението?
Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила. То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя. И то ще те повдига. Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников. Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите.
към втори вариант >>
Казваш, това е Париж.
(втори вариант)
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът. Да кажем, вие сте в Париж. Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там. Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна.
Казваш, това е Париж.
Там са все хора, които имат пари. Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има? Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница. Питам ви, стана ли преобразувание във вашата вяра?
към втори вариант >>
Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила.
(втори вариант)
Та което и да е същество има един закон за уякването. Човек, за да бъде по-як, по-силен от окръжающата среда, той трябва да има едно убеждение. В какво трябва да седи убеждението?
Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила.
То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя. И то ще те повдига. Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников. Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите. Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност.
към втори вариант >>
Там са все хора, които имат пари.
(втори вариант)
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът. Да кажем, вие сте в Париж. Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там. Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж.
Там са все хора, които имат пари.
Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има? Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница. Питам ви, стана ли преобразувание във вашата вяра?
към втори вариант >>
То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя.
(втори вариант)
Та което и да е същество има един закон за уякването. Човек, за да бъде по-як, по-силен от окръжающата среда, той трябва да има едно убеждение. В какво трябва да седи убеждението? Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила.
То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя.
И то ще те повдига. Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников. Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите. Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност. Господин Думников е тил на господин Господинов.
към втори вариант >>
Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има?
(втори вариант)
Да кажем, вие сте в Париж. Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там. Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари.
Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има?
Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница. Питам ви, стана ли преобразувание във вашата вяра?
към втори вариант >>
И то ще те повдига.
(втори вариант)
Та което и да е същество има един закон за уякването. Човек, за да бъде по-як, по-силен от окръжающата среда, той трябва да има едно убеждение. В какво трябва да седи убеждението? Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила. То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя.
И то ще те повдига.
Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников. Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите. Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност. Господин Думников е тил на господин Господинов. И господин Господинов където и да се намира, при каквито и трудни положения, той казва: “Тази работа господин Думников ще я свърши, но в кръга на стоте хиляди лева.” Следователно, когато вие се занимавате с външната среда, трябва да знаете и нейната възможност.
към втори вариант >>
Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница.
(втори вариант)
Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там. Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари. Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има?
Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница.
Питам ви, стана ли преобразувание във вашата вяра?
към втори вариант >>
Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников.
(втори вариант)
Човек, за да бъде по-як, по-силен от окръжающата среда, той трябва да има едно убеждение. В какво трябва да седи убеждението? Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила. То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя. И то ще те повдига.
Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников.
Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите. Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност. Господин Думников е тил на господин Господинов. И господин Господинов където и да се намира, при каквито и трудни положения, той казва: “Тази работа господин Думников ще я свърши, но в кръга на стоте хиляди лева.” Следователно, когато вие се занимавате с външната среда, трябва да знаете и нейната възможност. Тя не е безгранична, и тя си има кръг на възможност.
към втори вариант >>
Питам ви, стана ли преобразувание във вашата вяра?
(втори вариант)
Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари. Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има? Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница.
Питам ви, стана ли преобразувание във вашата вяра?
към втори вариант >>
Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите.
(втори вариант)
В какво трябва да седи убеждението? Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила. То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя. И то ще те повдига. Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников.
Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите.
Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност. Господин Думников е тил на господин Господинов. И господин Господинов където и да се намира, при каквито и трудни положения, той казва: “Тази работа господин Думников ще я свърши, но в кръга на стоте хиляди лева.” Следователно, когато вие се занимавате с външната среда, трябва да знаете и нейната възможност. Тя не е безгранична, и тя си има кръг на възможност.
към втори вариант >>
Следователно, ако ние не станем клиенти на една идея, работите не могат да се оправят.
(втори вариант)
Следователно, ако ние не станем клиенти на една идея, работите не могат да се оправят.
Аз бих употребил една дума да бъдеш идеалист, това значи да бъдеш клиент. Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец. Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо. И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така. Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма.
към втори вариант >>
Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност.
(втори вариант)
Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила. То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя. И то ще те повдига. Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников. Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите.
Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност.
Господин Думников е тил на господин Господинов. И господин Господинов където и да се намира, при каквито и трудни положения, той казва: “Тази работа господин Думников ще я свърши, но в кръга на стоте хиляди лева.” Следователно, когато вие се занимавате с външната среда, трябва да знаете и нейната възможност. Тя не е безгранична, и тя си има кръг на възможност.
към втори вариант >>
Аз бих употребил една дума да бъдеш идеалист, това значи да бъдеш клиент.
(втори вариант)
Следователно, ако ние не станем клиенти на една идея, работите не могат да се оправят.
Аз бих употребил една дума да бъдеш идеалист, това значи да бъдеш клиент.
Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец. Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо. И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така. Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма. Какво ще се съмняваш.
към втори вариант >>
Господин Думников е тил на господин Господинов.
(втори вариант)
То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя. И то ще те повдига. Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников. Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите. Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност.
Господин Думников е тил на господин Господинов.
И господин Господинов където и да се намира, при каквито и трудни положения, той казва: “Тази работа господин Думников ще я свърши, но в кръга на стоте хиляди лева.” Следователно, когато вие се занимавате с външната среда, трябва да знаете и нейната възможност. Тя не е безгранична, и тя си има кръг на възможност.
към втори вариант >>
Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец.
(втори вариант)
Следователно, ако ние не станем клиенти на една идея, работите не могат да се оправят. Аз бих употребил една дума да бъдеш идеалист, това значи да бъдеш клиент.
Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец.
Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо. И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така. Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма. Какво ще се съмняваш. Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница.
към втори вариант >>
И господин Господинов където и да се намира, при каквито и трудни положения, той казва: “Тази работа господин Думников ще я свърши, но в кръга на стоте хиляди лева.” Следователно, когато вие се занимавате с външната среда, трябва да знаете и нейната възможност.
(втори вариант)
И то ще те повдига. Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников. Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите. Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност. Господин Думников е тил на господин Господинов.
И господин Господинов където и да се намира, при каквито и трудни положения, той казва: “Тази работа господин Думников ще я свърши, но в кръга на стоте хиляди лева.” Следователно, когато вие се занимавате с външната среда, трябва да знаете и нейната възможност.
Тя не е безгранична, и тя си има кръг на възможност.
към втори вариант >>
Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо.
(втори вариант)
Следователно, ако ние не станем клиенти на една идея, работите не могат да се оправят. Аз бих употребил една дума да бъдеш идеалист, това значи да бъдеш клиент. Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец.
Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо.
И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така. Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма. Какво ще се съмняваш. Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница. Всеки ден ходя и се храня оттам.
към втори вариант >>
Тя не е безгранична, и тя си има кръг на възможност.
(втори вариант)
Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников. Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите. Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност. Господин Думников е тил на господин Господинов. И господин Господинов където и да се намира, при каквито и трудни положения, той казва: “Тази работа господин Думников ще я свърши, но в кръга на стоте хиляди лева.” Следователно, когато вие се занимавате с външната среда, трябва да знаете и нейната възможност.
Тя не е безгранична, и тя си има кръг на възможност.
към втори вариант >>
И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така.
(втори вариант)
Следователно, ако ние не станем клиенти на една идея, работите не могат да се оправят. Аз бих употребил една дума да бъдеш идеалист, това значи да бъдеш клиент. Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец. Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо.
И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така.
Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма. Какво ще се съмняваш. Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница. Всеки ден ходя и се храня оттам. Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ.
към втори вариант >>
Но да се повърнем към предмета, когато окръжающата среда е по-силна, какво става с предметите?
(втори вариант)
Но да се повърнем към предмета, когато окръжающата среда е по-силна, какво става с предметите?
Те ръждясват. А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва. Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят? Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва. Да допуснем, че един човек и той ръждясва.
към втори вариант >>
Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма.
(втори вариант)
Следователно, ако ние не станем клиенти на една идея, работите не могат да се оправят. Аз бих употребил една дума да бъдеш идеалист, това значи да бъдеш клиент. Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец. Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо. И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така.
Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма.
Какво ще се съмняваш. Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница. Всеки ден ходя и се храня оттам. Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ. Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея.
към втори вариант >>
Те ръждясват.
(втори вариант)
Но да се повърнем към предмета, когато окръжающата среда е по-силна, какво става с предметите?
Те ръждясват.
А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва. Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят? Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва. Да допуснем, че един човек и той ръждясва. Какво трябва да направим с него?
към втори вариант >>
Какво ще се съмняваш.
(втори вариант)
Аз бих употребил една дума да бъдеш идеалист, това значи да бъдеш клиент. Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец. Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо. И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така. Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма.
Какво ще се съмняваш.
Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница. Всеки ден ходя и се храня оттам. Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ. Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея. И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда.
към втори вариант >>
А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва.
(втори вариант)
Но да се повърнем към предмета, когато окръжающата среда е по-силна, какво става с предметите? Те ръждясват.
А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва.
Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят? Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва. Да допуснем, че един човек и той ръждясва. Какво трябва да направим с него? Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него.
към втори вариант >>
Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница.
(втори вариант)
Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец. Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо. И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така. Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма. Какво ще се съмняваш.
Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница.
Всеки ден ходя и се храня оттам. Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ. Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея. И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда. А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си.
към втори вариант >>
Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят?
(втори вариант)
Но да се повърнем към предмета, когато окръжающата среда е по-силна, какво става с предметите? Те ръждясват. А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва.
Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят?
Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва. Да допуснем, че един човек и той ръждясва. Какво трябва да направим с него? Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него. Какво трябва да направим?
към втори вариант >>
Всеки ден ходя и се храня оттам.
(втори вариант)
Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо. И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така. Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма. Какво ще се съмняваш. Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница.
Всеки ден ходя и се храня оттам.
Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ. Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея. И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда. А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си. В съвременната наука хората изучават тези условия, как да бъдат силни.
към втори вариант >>
Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва.
(втори вариант)
Но да се повърнем към предмета, когато окръжающата среда е по-силна, какво става с предметите? Те ръждясват. А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва. Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят?
Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва.
Да допуснем, че един човек и той ръждясва. Какво трябва да направим с него? Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него. Какво трябва да направим? Да допуснем, вие искате да приложите закона.
към втори вариант >>
Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ.
(втори вариант)
И да може да каже човек това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така. Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма. Какво ще се съмняваш. Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница. Всеки ден ходя и се храня оттам.
Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ.
Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея. И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда. А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си. В съвременната наука хората изучават тези условия, как да бъдат силни. Едни имат едни методи, други имат други методи.
към втори вариант >>
Да допуснем, че един човек и той ръждясва.
(втори вариант)
Но да се повърнем към предмета, когато окръжающата среда е по-силна, какво става с предметите? Те ръждясват. А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва. Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят? Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва.
Да допуснем, че един човек и той ръждясва.
Какво трябва да направим с него? Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него. Какво трябва да направим? Да допуснем, вие искате да приложите закона. Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите?
към втори вариант >>
Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея.
(втори вариант)
Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма. Какво ще се съмняваш. Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница. Всеки ден ходя и се храня оттам. Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ.
Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея.
И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда. А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си. В съвременната наука хората изучават тези условия, как да бъдат силни. Едни имат едни методи, други имат други методи.
към втори вариант >>
Какво трябва да направим с него?
(втори вариант)
Те ръждясват. А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва. Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят? Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва. Да допуснем, че един човек и той ръждясва.
Какво трябва да направим с него?
Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него. Какво трябва да направим? Да допуснем, вие искате да приложите закона. Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите? Да ви представя по-ясно положението.
към втори вариант >>
И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда.
(втори вариант)
Какво ще се съмняваш. Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница. Всеки ден ходя и се храня оттам. Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ. Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея.
И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда.
А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си. В съвременната наука хората изучават тези условия, как да бъдат силни. Едни имат едни методи, други имат други методи.
към втори вариант >>
Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него.
(втори вариант)
А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва. Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят? Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва. Да допуснем, че един човек и той ръждясва. Какво трябва да направим с него?
Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него.
Какво трябва да направим? Да допуснем, вие искате да приложите закона. Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите? Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната.
към втори вариант >>
А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си.
(втори вариант)
Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница. Всеки ден ходя и се храня оттам. Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ. Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея. И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда.
А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си.
В съвременната наука хората изучават тези условия, как да бъдат силни. Едни имат едни методи, други имат други методи.
към втори вариант >>
Какво трябва да направим?
(втори вариант)
Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят? Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва. Да допуснем, че един човек и той ръждясва. Какво трябва да направим с него? Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него.
Какво трябва да направим?
Да допуснем, вие искате да приложите закона. Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите? Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят.
към втори вариант >>
В съвременната наука хората изучават тези условия, как да бъдат силни.
(втори вариант)
Всеки ден ходя и се храня оттам. Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ. Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея. И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда. А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си.
В съвременната наука хората изучават тези условия, как да бъдат силни.
Едни имат едни методи, други имат други методи.
към втори вариант >>
Да допуснем, вие искате да приложите закона.
(втори вариант)
Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва. Да допуснем, че един човек и той ръждясва. Какво трябва да направим с него? Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него. Какво трябва да направим?
Да допуснем, вие искате да приложите закона.
Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите? Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш?
към втори вариант >>
Едни имат едни методи, други имат други методи.
(втори вариант)
Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ. Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея. И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда. А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си. В съвременната наука хората изучават тези условия, как да бъдат силни.
Едни имат едни методи, други имат други методи.
към втори вариант >>
Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите?
(втори вариант)
Да допуснем, че един човек и той ръждясва. Какво трябва да направим с него? Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него. Какво трябва да направим? Да допуснем, вие искате да приложите закона.
Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите?
Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш?
към втори вариант >>
Сега аз виждам, като съм ви говорил, говорил, вие знаете много теоретически, но щом ви турят на опит, вие веднага се разколебаете.
(втори вариант)
Сега аз виждам, като съм ви говорил, говорил, вие знаете много теоретически, но щом ви турят на опит, вие веднага се разколебаете.
Казвате това са отвлечени работи, окултни работи. Не говорете така. Окултните работи са приложими. Що е окултно? Окултно е за глупавия, а разумно е за умния.
към втори вариант >>
Да ви представя по-ясно положението.
(втори вариант)
Какво трябва да направим с него? Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него. Какво трябва да направим? Да допуснем, вие искате да приложите закона. Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите?
Да ви представя по-ясно положението.
Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш? Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно.
към втори вариант >>
Казвате това са отвлечени работи, окултни работи.
(втори вариант)
Сега аз виждам, като съм ви говорил, говорил, вие знаете много теоретически, но щом ви турят на опит, вие веднага се разколебаете.
Казвате това са отвлечени работи, окултни работи.
Не говорете така. Окултните работи са приложими. Що е окултно? Окултно е за глупавия, а разумно е за умния. Казват, тайна наука е.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната.
(втори вариант)
Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него. Какво трябва да направим? Да допуснем, вие искате да приложите закона. Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите? Да ви представя по-ясно положението.
Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната.
Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш? Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно. Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената.
към втори вариант >>
Не говорете така.
(втори вариант)
Сега аз виждам, като съм ви говорил, говорил, вие знаете много теоретически, но щом ви турят на опит, вие веднага се разколебаете. Казвате това са отвлечени работи, окултни работи.
Не говорете така.
Окултните работи са приложими. Що е окултно? Окултно е за глупавия, а разумно е за умния. Казват, тайна наука е. Кое е тайно?
към втори вариант >>
Има пехливани, които се борят, да им платят.
(втори вариант)
Какво трябва да направим? Да допуснем, вие искате да приложите закона. Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите? Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната.
Има пехливани, които се борят, да им платят.
Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш? Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно. Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш?
към втори вариант >>
Окултните работи са приложими.
(втори вариант)
Сега аз виждам, като съм ви говорил, говорил, вие знаете много теоретически, но щом ви турят на опит, вие веднага се разколебаете. Казвате това са отвлечени работи, окултни работи. Не говорете така.
Окултните работи са приложими.
Що е окултно? Окултно е за глупавия, а разумно е за умния. Казват, тайна наука е. Кое е тайно? Което е затворено за глупавия, а отворено за умния.
към втори вариант >>
Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш?
(втори вариант)
Да допуснем, вие искате да приложите закона. Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите? Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят.
Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш?
Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш? Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно. Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма.
към втори вариант >>
Що е окултно?
(втори вариант)
Сега аз виждам, като съм ви говорил, говорил, вие знаете много теоретически, но щом ви турят на опит, вие веднага се разколебаете. Казвате това са отвлечени работи, окултни работи. Не говорете така. Окултните работи са приложими.
Що е окултно?
Окултно е за глупавия, а разумно е за умния. Казват, тайна наука е. Кое е тайно? Което е затворено за глупавия, а отворено за умния. За кого е тайна?
към втори вариант >>
Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш?
(втори вариант)
Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите? Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш?
Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш?
Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно. Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш.
към втори вариант >>
Окултно е за глупавия, а разумно е за умния.
(втори вариант)
Сега аз виждам, като съм ви говорил, говорил, вие знаете много теоретически, но щом ви турят на опит, вие веднага се разколебаете. Казвате това са отвлечени работи, окултни работи. Не говорете така. Окултните работи са приложими. Що е окултно?
Окултно е за глупавия, а разумно е за умния.
Казват, тайна наука е. Кое е тайно? Което е затворено за глупавия, а отворено за умния. За кого е тайна? За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”.
към втори вариант >>
Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно.
(втори вариант)
Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш?
Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно.
Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно.
към втори вариант >>
Казват, тайна наука е.
(втори вариант)
Казвате това са отвлечени работи, окултни работи. Не говорете така. Окултните работи са приложими. Що е окултно? Окултно е за глупавия, а разумно е за умния.
Казват, тайна наука е.
Кое е тайно? Което е затворено за глупавия, а отворено за умния. За кого е тайна? За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”. Че по-голяма тайна от живота има ли?
към втори вариант >>
Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш? Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно.
Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената.
Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно. Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие.
към втори вариант >>
Кое е тайно?
(втори вариант)
Не говорете така. Окултните работи са приложими. Що е окултно? Окултно е за глупавия, а разумно е за умния. Казват, тайна наука е.
Кое е тайно?
Което е затворено за глупавия, а отворено за умния. За кого е тайна? За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”. Че по-голяма тайна от живота има ли? Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене?
към втори вариант >>
Какво трябва да направиш?
(втори вариант)
Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш? Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно. Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената.
Какво трябва да направиш?
Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно. Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие. Защо си излязъл тогава на двубой?
към втори вариант >>
Което е затворено за глупавия, а отворено за умния.
(втори вариант)
Окултните работи са приложими. Що е окултно? Окултно е за глупавия, а разумно е за умния. Казват, тайна наука е. Кое е тайно?
Което е затворено за глупавия, а отворено за умния.
За кого е тайна? За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”. Че по-голяма тайна от живота има ли? Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене? Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее.
към втори вариант >>
Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма.
(втори вариант)
Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш? Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно. Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш?
Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма.
А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно. Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие. Защо си излязъл тогава на двубой? Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш.
към втори вариант >>
За кого е тайна?
(втори вариант)
Що е окултно? Окултно е за глупавия, а разумно е за умния. Казват, тайна наука е. Кое е тайно? Което е затворено за глупавия, а отворено за умния.
За кого е тайна?
За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”. Че по-голяма тайна от живота има ли? Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене? Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее. Що е животът?
към втори вариант >>
А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш.
(втори вариант)
Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш? Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно. Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма.
А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш.
Туй не е отстъпление, това е разумно. Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие. Защо си излязъл тогава на двубой? Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш. Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не.
към втори вариант >>
За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”.
(втори вариант)
Окултно е за глупавия, а разумно е за умния. Казват, тайна наука е. Кое е тайно? Което е затворено за глупавия, а отворено за умния. За кого е тайна?
За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”.
Че по-голяма тайна от живота има ли? Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене? Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее. Що е животът? Туй, което ти преживяваш.
към втори вариант >>
Туй не е отстъпление, това е разумно.
(втори вариант)
Ще кажете: “Да си опитам късмета.” Но това не е научно. Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш.
Туй не е отстъпление, това е разумно.
Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие. Защо си излязъл тогава на двубой? Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш. Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не. Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също.
към втори вариант >>
Че по-голяма тайна от живота има ли?
(втори вариант)
Казват, тайна наука е. Кое е тайно? Което е затворено за глупавия, а отворено за умния. За кого е тайна? За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”.
Че по-голяма тайна от живота има ли?
Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене? Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее. Що е животът? Туй, което ти преживяваш. Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса?
към втори вариант >>
Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие.
(втори вариант)
Конкретно ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно.
Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие.
Защо си излязъл тогава на двубой? Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш. Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не. Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също. И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви?
към втори вариант >>
Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене?
(втори вариант)
Кое е тайно? Което е затворено за глупавия, а отворено за умния. За кого е тайна? За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”. Че по-голяма тайна от живота има ли?
Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене?
Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее. Що е животът? Туй, което ти преживяваш. Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса? Това е въпрос само на съзнанието.
към втори вариант >>
Защо си излязъл тогава на двубой?
(втори вариант)
Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно. Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие.
Защо си излязъл тогава на двубой?
Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш. Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не. Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също. И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви? Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни.
към втори вариант >>
Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее.
(втори вариант)
Което е затворено за глупавия, а отворено за умния. За кого е тайна? За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”. Че по-голяма тайна от живота има ли? Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене?
Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее.
Що е животът? Туй, което ти преживяваш. Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса? Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване.
към втори вариант >>
Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш.
(втори вариант)
Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно. Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие. Защо си излязъл тогава на двубой?
Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш.
Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не. Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също. И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви? Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни. Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш.
към втори вариант >>
Що е животът?
(втори вариант)
За кого е тайна? За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”. Че по-голяма тайна от живота има ли? Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене? Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее.
Що е животът?
Туй, което ти преживяваш. Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса? Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса.
към втори вариант >>
Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не.
(втори вариант)
А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно. Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие. Защо си излязъл тогава на двубой? Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш.
Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не.
Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също. И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви? Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни. Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш. Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи.
към втори вариант >>
Туй, което ти преживяваш.
(втори вариант)
За този, който не знае, казва: “Тайна сия велика есть”. Че по-голяма тайна от живота има ли? Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене? Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее. Що е животът?
Туй, което ти преживяваш.
Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса? Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява.
към втори вариант >>
Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също.
(втори вариант)
Туй не е отстъпление, това е разумно. Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие. Защо си излязъл тогава на двубой? Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш. Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не.
Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също.
И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви? Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни. Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш. Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи. Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане?
към втори вариант >>
Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса?
(втори вариант)
Че по-голяма тайна от живота има ли? Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене? Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее. Що е животът? Туй, което ти преживяваш.
Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса?
Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане.
към втори вариант >>
И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви?
(втори вариант)
Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: “Тази баба, как го блъснаха.” А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие. Защо си излязъл тогава на двубой? Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш. Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не. Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също.
И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви?
Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни. Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш. Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи. Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане? ” Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш.
към втори вариант >>
Това е въпрос само на съзнанието.
(втори вариант)
Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене? Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее. Що е животът? Туй, което ти преживяваш. Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса?
Това е въпрос само на съзнанието.
Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се.
към втори вариант >>
Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни.
(втори вариант)
Защо си излязъл тогава на двубой? Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш. Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не. Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също. И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви?
Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни.
Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш. Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи. Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане? ” Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш. Най-малко на 20 места ще се препънеш.
към втори вариант >>
Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване.
(втори вариант)
Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее. Що е животът? Туй, което ти преживяваш. Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса? Това е въпрос само на съзнанието.
Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване.
Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава.
към втори вариант >>
Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш.
(втори вариант)
Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш. Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не. Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също. И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви? Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни.
Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш.
Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи. Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане? ” Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш. Най-малко на 20 места ще се препънеш. Затуй при осемте очите ти трябва да са отворени.
към втори вариант >>
Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса.
(втори вариант)
Що е животът? Туй, което ти преживяваш. Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса? Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване.
Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса.
Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее.
към втори вариант >>
Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи.
(втори вариант)
Аз превеждам заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не. Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също. И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви? Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни. Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш.
Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи.
Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане? ” Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш. Най-малко на 20 места ще се препънеш. Затуй при осемте очите ти трябва да са отворени.
към втори вариант >>
Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява.
(втори вариант)
Туй, което ти преживяваш. Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса? Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса.
Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява.
Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее. Знание се иска.
към втори вариант >>
Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане?
(втори вариант)
Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също. И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви? Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни. Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш. Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи.
Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане?
” Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш. Най-малко на 20 места ще се препънеш. Затуй при осемте очите ти трябва да са отворени.
към втори вариант >>
Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане.
(втори вариант)
Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса? Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява.
Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане.
Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее. Знание се иска. Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това?
към втори вариант >>
Кой е първият признак на надутия мехур?
(втори вариант)
Кой е първият признак на надутия мехур?
Изменя обема си. Ще се поразшири малко. Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения. Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси. Така въпросите не се разрешават.
към втори вариант >>
” Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш.
(втори вариант)
И казва: “Не ми върви.” Защо не му върви? Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни. Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш. Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи. Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане?
” Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш.
Най-малко на 20 места ще се препънеш. Затуй при осемте очите ти трябва да са отворени.
към втори вариант >>
Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се.
(втори вариант)
Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане.
Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се.
Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее. Знание се иска. Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това? Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда.
към втори вариант >>
Изменя обема си.
(втори вариант)
Кой е първият признак на надутия мехур?
Изменя обема си.
Ще се поразшири малко. Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения. Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси. Така въпросите не се разрешават. Първият процес на надутия мехур кой е?
към втори вариант >>
Най-малко на 20 места ще се препънеш.
(втори вариант)
Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни. Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш. Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи. Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане? ” Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш.
Най-малко на 20 места ще се препънеш.
Затуй при осемте очите ти трябва да са отворени.
към втори вариант >>
Така не се разсъждава.
(втори вариант)
Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се.
Така не се разсъждава.
Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее. Знание се иска. Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това? Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда. А ако човек при сто градуса умира, значи, че условията на външния свят са по-силни от него.
към втори вариант >>
Ще се поразшири малко.
(втори вариант)
Кой е първият признак на надутия мехур? Изменя обема си.
Ще се поразшири малко.
Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения. Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси. Така въпросите не се разрешават. Първият процес на надутия мехур кой е? Че той се разширява.
към втори вариант >>
Затуй при осемте очите ти трябва да са отворени.
(втори вариант)
Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш. Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи. Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: “Какво ще стане? ” Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш. Най-малко на 20 места ще се препънеш.
Затуй при осемте очите ти трябва да са отворени.
към втори вариант >>
Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее.
(втори вариант)
Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава.
Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее.
Знание се иска. Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това? Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда. А ако човек при сто градуса умира, значи, че условията на външния свят са по-силни от него.
към втори вариант >>
Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения.
(втори вариант)
Кой е първият признак на надутия мехур? Изменя обема си. Ще се поразшири малко.
Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения.
Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси. Така въпросите не се разрешават. Първият процес на надутия мехур кой е? Че той се разширява. А ненадутият се смалява.
към втори вариант >>
Осем, това е един бинокъл.
(втори вариант)
Осем, това е един бинокъл.
Е хубаво, ако аз вървя из гората и бинокълът може да ми помогне, добре. Аз отдалеч виждам една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре. Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея “Заплакала е гората” и си вървя, нищо не виждам. Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани. Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе.
към втори вариант >>
Знание се иска.
(втори вариант)
Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее.
Знание се иска.
Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това? Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда. А ако човек при сто градуса умира, значи, че условията на външния свят са по-силни от него.
към втори вариант >>
Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси.
(втори вариант)
Кой е първият признак на надутия мехур? Изменя обема си. Ще се поразшири малко. Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения.
Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси.
Така въпросите не се разрешават. Първият процес на надутия мехур кой е? Че той се разширява. А ненадутият се смалява. Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е?
към втори вариант >>
Е хубаво, ако аз вървя из гората и бинокълът може да ми помогне, добре.
(втори вариант)
Осем, това е един бинокъл.
Е хубаво, ако аз вървя из гората и бинокълът може да ми помогне, добре.
Аз отдалеч виждам една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре. Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея “Заплакала е гората” и си вървя, нищо не виждам. Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани. Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе. Да носиш бинокъл, това е боздуган, можеш да го наречеш Крали-Марков боздуган, че като дойде мечката насреща ти, ти вдигаш боздугана и хоп върху главата й.
към втори вариант >>
Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това?
(втори вариант)
Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее. Знание се иска.
Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това?
Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда. А ако човек при сто градуса умира, значи, че условията на външния свят са по-силни от него.
към втори вариант >>
Така въпросите не се разрешават.
(втори вариант)
Кой е първият признак на надутия мехур? Изменя обема си. Ще се поразшири малко. Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения. Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси.
Така въпросите не се разрешават.
Първият процес на надутия мехур кой е? Че той се разширява. А ненадутият се смалява. Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е? Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро.
към втори вариант >>
Аз отдалеч виждам една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре.
(втори вариант)
Осем, това е един бинокъл. Е хубаво, ако аз вървя из гората и бинокълът може да ми помогне, добре.
Аз отдалеч виждам една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре.
Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея “Заплакала е гората” и си вървя, нищо не виждам. Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани. Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе. Да носиш бинокъл, това е боздуган, можеш да го наречеш Крали-Марков боздуган, че като дойде мечката насреща ти, ти вдигаш боздугана и хоп върху главата й. И казваш на мечката: “Ти трябва да знаеш, че това е боздуган.” Значи ние казваме при осемте очите ти трябва да бъдат отворени.
към втори вариант >>
Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда.
(втори вариант)
Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее. Знание се иска. Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това?
Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда.
А ако човек при сто градуса умира, значи, че условията на външния свят са по-силни от него.
към втори вариант >>
Първият процес на надутия мехур кой е?
(втори вариант)
Изменя обема си. Ще се поразшири малко. Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения. Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси. Така въпросите не се разрешават.
Първият процес на надутия мехур кой е?
Че той се разширява. А ненадутият се смалява. Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е? Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро. Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно.
към втори вариант >>
Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея “Заплакала е гората” и си вървя, нищо не виждам.
(втори вариант)
Осем, това е един бинокъл. Е хубаво, ако аз вървя из гората и бинокълът може да ми помогне, добре. Аз отдалеч виждам една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре.
Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея “Заплакала е гората” и си вървя, нищо не виждам.
Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани. Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе. Да носиш бинокъл, това е боздуган, можеш да го наречеш Крали-Марков боздуган, че като дойде мечката насреща ти, ти вдигаш боздугана и хоп върху главата й. И казваш на мечката: “Ти трябва да знаеш, че това е боздуган.” Значи ние казваме при осемте очите ти трябва да бъдат отворени.
към втори вариант >>
А ако човек при сто градуса умира, значи, че условията на външния свят са по-силни от него.
(втори вариант)
Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее. Знание се иска. Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това? Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда.
А ако човек при сто градуса умира, значи, че условията на външния свят са по-силни от него.
към втори вариант >>
Че той се разширява.
(втори вариант)
Ще се поразшири малко. Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения. Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси. Така въпросите не се разрешават. Първият процес на надутия мехур кой е?
Че той се разширява.
А ненадутият се смалява. Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е? Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро. Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно. По какво се познава добрият камък?
към втори вариант >>
Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани.
(втори вариант)
Осем, това е един бинокъл. Е хубаво, ако аз вървя из гората и бинокълът може да ми помогне, добре. Аз отдалеч виждам една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре. Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея “Заплакала е гората” и си вървя, нищо не виждам.
Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани.
Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе. Да носиш бинокъл, това е боздуган, можеш да го наречеш Крали-Марков боздуган, че като дойде мечката насреща ти, ти вдигаш боздугана и хоп върху главата й. И казваш на мечката: “Ти трябва да знаеш, че това е боздуган.” Значи ние казваме при осемте очите ти трябва да бъдат отворени.
към втори вариант >>
Ето, ако искате една конкретна наука, казвам ви това.
(втори вариант)
Ето, ако искате една конкретна наука, казвам ви това.
към втори вариант >>
А ненадутият се смалява.
(втори вариант)
Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения. Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси. Така въпросите не се разрешават. Първият процес на надутия мехур кой е? Че той се разширява.
А ненадутият се смалява.
Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е? Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро. Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно. По какво се познава добрият камък? По своята твърдост.
към втори вариант >>
Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе.
(втори вариант)
Осем, това е един бинокъл. Е хубаво, ако аз вървя из гората и бинокълът може да ми помогне, добре. Аз отдалеч виждам една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре. Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея “Заплакала е гората” и си вървя, нищо не виждам. Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани.
Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе.
Да носиш бинокъл, това е боздуган, можеш да го наречеш Крали-Марков боздуган, че като дойде мечката насреща ти, ти вдигаш боздугана и хоп върху главата й. И казваш на мечката: “Ти трябва да знаеш, че това е боздуган.” Значи ние казваме при осемте очите ти трябва да бъдат отворени.
към втори вариант >>
Вие наближавате към една област и ще видите дали знаете, или не.
(втори вариант)
Вие наближавате към една област и ще видите дали знаете, или не.
Аз ви казвам, може. Може човек да бъде силен. Може човек да живее. Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия. И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си.
към втори вариант >>
Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е?
(втори вариант)
Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси. Така въпросите не се разрешават. Първият процес на надутия мехур кой е? Че той се разширява. А ненадутият се смалява.
Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е?
Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро. Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно. По какво се познава добрият камък? По своята твърдост. По какво се познава златото или някой благороден метал?
към втори вариант >>
Да носиш бинокъл, това е боздуган, можеш да го наречеш Крали-Марков боздуган, че като дойде мечката насреща ти, ти вдигаш боздугана и хоп върху главата й.
(втори вариант)
Е хубаво, ако аз вървя из гората и бинокълът може да ми помогне, добре. Аз отдалеч виждам една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре. Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея “Заплакала е гората” и си вървя, нищо не виждам. Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани. Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе.
Да носиш бинокъл, това е боздуган, можеш да го наречеш Крали-Марков боздуган, че като дойде мечката насреща ти, ти вдигаш боздугана и хоп върху главата й.
И казваш на мечката: “Ти трябва да знаеш, че това е боздуган.” Значи ние казваме при осемте очите ти трябва да бъдат отворени.
към втори вариант >>
Аз ви казвам, може.
(втори вариант)
Вие наближавате към една област и ще видите дали знаете, или не.
Аз ви казвам, може.
Може човек да бъде силен. Може човек да живее. Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия. И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си. Някой път човек седи и се обезсърчи.
към втори вариант >>
Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро.
(втори вариант)
Така въпросите не се разрешават. Първият процес на надутия мехур кой е? Че той се разширява. А ненадутият се смалява. Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е?
Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро.
Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно. По какво се познава добрият камък? По своята твърдост. По какво се познава златото или някой благороден метал? Че не се окислява.
към втори вариант >>
И казваш на мечката: “Ти трябва да знаеш, че това е боздуган.” Значи ние казваме при осемте очите ти трябва да бъдат отворени.
(втори вариант)
Аз отдалеч виждам една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре. Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея “Заплакала е гората” и си вървя, нищо не виждам. Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани. Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе. Да носиш бинокъл, това е боздуган, можеш да го наречеш Крали-Марков боздуган, че като дойде мечката насреща ти, ти вдигаш боздугана и хоп върху главата й.
И казваш на мечката: “Ти трябва да знаеш, че това е боздуган.” Значи ние казваме при осемте очите ти трябва да бъдат отворени.
към втори вариант >>
Може човек да бъде силен.
(втори вариант)
Вие наближавате към една област и ще видите дали знаете, или не. Аз ви казвам, може.
Може човек да бъде силен.
Може човек да живее. Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия. И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си. Някой път човек седи и се обезсърчи. Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди.
към втори вариант >>
Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно.
(втори вариант)
Първият процес на надутия мехур кой е? Че той се разширява. А ненадутият се смалява. Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е? Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро.
Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно.
По какво се познава добрият камък? По своята твърдост. По какво се познава златото или някой благороден метал? Че не се окислява. А ако се окислява, значи той минава за неблагороден.
към втори вариант >>
Числото 9 го вземат за щастливо число.
(втори вариант)
Числото 9 го вземат за щастливо число.
Туй число като вземеш, веднага печелиш сто хиляди лева, двеста хиляди, триста хиляди. Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда. Тогава в какво седи щастието на щастливите хора? Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън. Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му.
към втори вариант >>
Може човек да живее.
(втори вариант)
Вие наближавате към една област и ще видите дали знаете, или не. Аз ви казвам, може. Може човек да бъде силен.
Може човек да живее.
Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия. И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си. Някой път човек седи и се обезсърчи. Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди. На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам.
към втори вариант >>
По какво се познава добрият камък?
(втори вариант)
Че той се разширява. А ненадутият се смалява. Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е? Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро. Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно.
По какво се познава добрият камък?
По своята твърдост. По какво се познава златото или някой благороден метал? Че не се окислява. А ако се окислява, значи той минава за неблагороден.
към втори вариант >>
Туй число като вземеш, веднага печелиш сто хиляди лева, двеста хиляди, триста хиляди.
(втори вариант)
Числото 9 го вземат за щастливо число.
Туй число като вземеш, веднага печелиш сто хиляди лева, двеста хиляди, триста хиляди.
Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда. Тогава в какво седи щастието на щастливите хора? Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън. Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му. И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него.
към втори вариант >>
Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия.
(втори вариант)
Вие наближавате към една област и ще видите дали знаете, или не. Аз ви казвам, може. Може човек да бъде силен. Може човек да живее.
Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия.
И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си. Някой път човек седи и се обезсърчи. Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди. На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам. Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса.
към втори вариант >>
По своята твърдост.
(втори вариант)
А ненадутият се смалява. Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е? Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро. Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно. По какво се познава добрият камък?
По своята твърдост.
По какво се познава златото или някой благороден метал? Че не се окислява. А ако се окислява, значи той минава за неблагороден.
към втори вариант >>
Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда.
(втори вариант)
Числото 9 го вземат за щастливо число. Туй число като вземеш, веднага печелиш сто хиляди лева, двеста хиляди, триста хиляди.
Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда.
Тогава в какво седи щастието на щастливите хора? Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън. Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му. И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него. Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет.
към втори вариант >>
И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си.
(втори вариант)
Вие наближавате към една област и ще видите дали знаете, или не. Аз ви казвам, може. Може човек да бъде силен. Може човек да живее. Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия.
И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си.
Някой път човек седи и се обезсърчи. Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди. На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам. Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса. Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса.
към втори вариант >>
По какво се познава златото или някой благороден метал?
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е? Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро. Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно. По какво се познава добрият камък? По своята твърдост.
По какво се познава златото или някой благороден метал?
Че не се окислява. А ако се окислява, значи той минава за неблагороден.
към втори вариант >>
Тогава в какво седи щастието на щастливите хора?
(втори вариант)
Числото 9 го вземат за щастливо число. Туй число като вземеш, веднага печелиш сто хиляди лева, двеста хиляди, триста хиляди. Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда.
Тогава в какво седи щастието на щастливите хора?
Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън. Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му. И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него. Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет. И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието.
към втори вариант >>
Някой път човек седи и се обезсърчи.
(втори вариант)
Аз ви казвам, може. Може човек да бъде силен. Може човек да живее. Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия. И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си.
Някой път човек седи и се обезсърчи.
Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди. На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам. Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса. Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса. Термометър е той.
към втори вариант >>
Че не се окислява.
(втори вариант)
Запример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро. Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно. По какво се познава добрият камък? По своята твърдост. По какво се познава златото или някой благороден метал?
Че не се окислява.
А ако се окислява, значи той минава за неблагороден.
към втори вариант >>
Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън.
(втори вариант)
Числото 9 го вземат за щастливо число. Туй число като вземеш, веднага печелиш сто хиляди лева, двеста хиляди, триста хиляди. Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда. Тогава в какво седи щастието на щастливите хора?
Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън.
Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му. И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него. Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет. И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието. Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда.
към втори вариант >>
Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди.
(втори вариант)
Може човек да бъде силен. Може човек да живее. Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия. И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си. Някой път човек седи и се обезсърчи.
Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди.
На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам. Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса. Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса. Термометър е той. Като видиш, че барометърът е паднал, ти ще туриш една фланела, ще усилиш топлината, като идеш на училище.
към втори вариант >>
А ако се окислява, значи той минава за неблагороден.
(втори вариант)
Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно. По какво се познава добрият камък? По своята твърдост. По какво се познава златото или някой благороден метал? Че не се окислява.
А ако се окислява, значи той минава за неблагороден.
към втори вариант >>
Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му.
(втори вариант)
Числото 9 го вземат за щастливо число. Туй число като вземеш, веднага печелиш сто хиляди лева, двеста хиляди, триста хиляди. Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда. Тогава в какво седи щастието на щастливите хора? Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън.
Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му.
И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него. Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет. И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието. Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда. А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда.
към втори вариант >>
На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам.
(втори вариант)
Може човек да живее. Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия. И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си. Някой път човек седи и се обезсърчи. Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди.
На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам.
Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса. Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса. Термометър е той. Като видиш, че барометърът е паднал, ти ще туриш една фланела, ще усилиш топлината, като идеш на училище. Като изляза вън и е студено, барометърът ме предупреждава, казва външните условия са силни, тури си една фланела повече, увеличи отвътре топлината.
към втори вариант >>
Когато външните условия са по-силни, при които известен метал се проявява, какъв е този метал?
(втори вариант)
Когато външните условия са по-силни, при които известен метал се проявява, какъв е този метал?
Какво става с него? Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени. Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите. Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете. Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне.
към втори вариант >>
И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него.
(втори вариант)
Туй число като вземеш, веднага печелиш сто хиляди лева, двеста хиляди, триста хиляди. Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда. Тогава в какво седи щастието на щастливите хора? Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън. Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му.
И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него.
Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет. И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието. Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда. А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда. Такива всякога губят.
към втори вариант >>
Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса.
(втори вариант)
Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия. И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си. Някой път човек седи и се обезсърчи. Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди. На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам.
Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса.
Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса. Термометър е той. Като видиш, че барометърът е паднал, ти ще туриш една фланела, ще усилиш топлината, като идеш на училище. Като изляза вън и е студено, барометърът ме предупреждава, казва външните условия са силни, тури си една фланела повече, увеличи отвътре топлината.
към втори вариант >>
Какво става с него?
(втори вариант)
Когато външните условия са по-силни, при които известен метал се проявява, какъв е този метал?
Какво става с него?
Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени. Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите. Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете. Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне. Какво лошо има да се вкисне тестото?
към втори вариант >>
Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет.
(втори вариант)
Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда. Тогава в какво седи щастието на щастливите хора? Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън. Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му. И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него.
Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет.
И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието. Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда. А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда. Такива всякога губят. Този закон сте го проверили.
към втори вариант >>
Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса.
(втори вариант)
И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си. Някой път човек седи и се обезсърчи. Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди. На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам. Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса.
Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса.
Термометър е той. Като видиш, че барометърът е паднал, ти ще туриш една фланела, ще усилиш топлината, като идеш на училище. Като изляза вън и е студено, барометърът ме предупреждава, казва външните условия са силни, тури си една фланела повече, увеличи отвътре топлината.
към втори вариант >>
Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени.
(втори вариант)
Когато външните условия са по-силни, при които известен метал се проявява, какъв е този метал? Какво става с него?
Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени.
Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите. Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете. Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне. Какво лошо има да се вкисне тестото? Хубав хляб става.
към втори вариант >>
И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието.
(втори вариант)
Тогава в какво седи щастието на щастливите хора? Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън. Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му. И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него. Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет.
И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието.
Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда. А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда. Такива всякога губят. Този закон сте го проверили. Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек.
към втори вариант >>
Термометър е той.
(втори вариант)
Някой път човек седи и се обезсърчи. Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди. На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам. Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса. Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса.
Термометър е той.
Като видиш, че барометърът е паднал, ти ще туриш една фланела, ще усилиш топлината, като идеш на училище. Като изляза вън и е студено, барометърът ме предупреждава, казва външните условия са силни, тури си една фланела повече, увеличи отвътре топлината.
към втори вариант >>
Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите.
(втори вариант)
Когато външните условия са по-силни, при които известен метал се проявява, какъв е този метал? Какво става с него? Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени.
Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите.
Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете. Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне. Какво лошо има да се вкисне тестото? Хубав хляб става. Вкисването не е един от лошите признаци.
към втори вариант >>
Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда.
(втори вариант)
Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън. Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му. И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него. Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет. И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието.
Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда.
А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда. Такива всякога губят. Този закон сте го проверили. Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек. Извади те учителят по математика, даде ти една задача.
към втори вариант >>
Като видиш, че барометърът е паднал, ти ще туриш една фланела, ще усилиш топлината, като идеш на училище.
(втори вариант)
Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди. На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам. Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса. Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса. Термометър е той.
Като видиш, че барометърът е паднал, ти ще туриш една фланела, ще усилиш топлината, като идеш на училище.
Като изляза вън и е студено, барометърът ме предупреждава, казва външните условия са силни, тури си една фланела повече, увеличи отвътре топлината.
към втори вариант >>
Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете.
(втори вариант)
Когато външните условия са по-силни, при които известен метал се проявява, какъв е този метал? Какво става с него? Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени. Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите.
Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете.
Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне. Какво лошо има да се вкисне тестото? Хубав хляб става. Вкисването не е един от лошите признаци.
към втори вариант >>
А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда.
(втори вариант)
Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него в подсъзнанието му. И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него. Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет. И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието. Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда.
А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда.
Такива всякога губят. Този закон сте го проверили. Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек. Извади те учителят по математика, даде ти една задача. Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците.
към втори вариант >>
Като изляза вън и е студено, барометърът ме предупреждава, казва външните условия са силни, тури си една фланела повече, увеличи отвътре топлината.
(втори вариант)
На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам. Обезсърчил се някой, под нулата е, - 0 градуса. Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса. Термометър е той. Като видиш, че барометърът е паднал, ти ще туриш една фланела, ще усилиш топлината, като идеш на училище.
Като изляза вън и е студено, барометърът ме предупреждава, казва външните условия са силни, тури си една фланела повече, увеличи отвътре топлината.
към втори вариант >>
Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне.
(втори вариант)
Когато външните условия са по-силни, при които известен метал се проявява, какъв е този метал? Какво става с него? Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени. Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите. Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете.
Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне.
Какво лошо има да се вкисне тестото? Хубав хляб става. Вкисването не е един от лошите признаци.
към втори вариант >>
Такива всякога губят.
(втори вариант)
И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него. Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет. И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието. Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда. А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда.
Такива всякога губят.
Този закон сте го проверили. Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек. Извади те учителят по математика, даде ти една задача. Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците. А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче.
към втори вариант >>
Следователно, при лошите условия на барометъра имаме долу минус.
(втори вариант)
Следователно, при лошите условия на барометъра имаме долу минус.
Аз тургам една фланела, това е плюс, какво става? Минусът се унищожава. Какво е това? Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки. Значи на пътя няма да имаш съпротивление.
към втори вариант >>
Какво лошо има да се вкисне тестото?
(втори вариант)
Какво става с него? Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени. Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите. Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете. Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне.
Какво лошо има да се вкисне тестото?
Хубав хляб става. Вкисването не е един от лошите признаци.
към втори вариант >>
Този закон сте го проверили.
(втори вариант)
Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет. И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието. Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда. А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда. Такива всякога губят.
Този закон сте го проверили.
Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек. Извади те учителят по математика, даде ти една задача. Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците. А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче. Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита.
към втори вариант >>
Аз тургам една фланела, това е плюс, какво става?
(втори вариант)
Следователно, при лошите условия на барометъра имаме долу минус.
Аз тургам една фланела, това е плюс, какво става?
Минусът се унищожава. Какво е това? Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки. Значи на пътя няма да имаш съпротивление. Нали плюс на минус се унищожават.
към втори вариант >>
Хубав хляб става.
(втори вариант)
Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени. Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите. Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете. Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне. Какво лошо има да се вкисне тестото?
Хубав хляб става.
Вкисването не е един от лошите признаци.
към втори вариант >>
Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек.
(втори вариант)
И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието. Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда. А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда. Такива всякога губят. Този закон сте го проверили.
Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек.
Извади те учителят по математика, даде ти една задача. Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците. А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче. Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита. И започва той доказателствата.
към втори вариант >>
Минусът се унищожава.
(втори вариант)
Следователно, при лошите условия на барометъра имаме долу минус. Аз тургам една фланела, това е плюс, какво става?
Минусът се унищожава.
Какво е това? Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки. Значи на пътя няма да имаш съпротивление. Нали плюс на минус се унищожават. А какво става минус на минус?
към втори вариант >>
Вкисването не е един от лошите признаци.
(втори вариант)
Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите. Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете. Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне. Какво лошо има да се вкисне тестото? Хубав хляб става.
Вкисването не е един от лошите признаци.
към втори вариант >>
Извади те учителят по математика, даде ти една задача.
(втори вариант)
Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда. А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда. Такива всякога губят. Този закон сте го проверили. Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек.
Извади те учителят по математика, даде ти една задача.
Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците. А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче. Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита. И започва той доказателствата. И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват.
към втори вариант >>
Какво е това?
(втори вариант)
Следователно, при лошите условия на барометъра имаме долу минус. Аз тургам една фланела, това е плюс, какво става? Минусът се унищожава.
Какво е това?
Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки. Значи на пътя няма да имаш съпротивление. Нали плюс на минус се унищожават. А какво става минус на минус? (“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това?
към втори вариант >>
Та, казвам, когато окръжающата среда е по-силна, тя ви въздейства и вие, искате-не искате, ще ръждясате, ще се огънете.
(втори вариант)
Та, казвам, когато окръжающата среда е по-силна, тя ви въздейства и вие, искате-не искате, ще ръждясате, ще се огънете.
към втори вариант >>
Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците.
(втори вариант)
А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда. Такива всякога губят. Този закон сте го проверили. Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек. Извади те учителят по математика, даде ти една задача.
Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците.
А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче. Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита. И започва той доказателствата. И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват. Професорът може да каже не е тъй.
към втори вариант >>
Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки.
(втори вариант)
Следователно, при лошите условия на барометъра имаме долу минус. Аз тургам една фланела, това е плюс, какво става? Минусът се унищожава. Какво е това?
Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки.
Значи на пътя няма да имаш съпротивление. Нали плюс на минус се унищожават. А какво става минус на минус? (“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това? Че при минус ще има съпротивление.
към втори вариант >>
Следователно може да се каже, при по-силна окръжающа среда има огъване.
(втори вариант)
Следователно може да се каже, при по-силна окръжающа среда има огъване.
Туй огъване е отвънка 1. А когато вътрешните условия са по-силни, тогава имаме обратният процес 2. Тогава се образува осморката. Единият процес е това се дължи на външните условия, а другият процес се дължи на вътрешните условия. Единият процес е изпъкнал, а другият е вдлъбнат.
към втори вариант >>
А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче.
(втори вариант)
Такива всякога губят. Този закон сте го проверили. Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек. Извади те учителят по математика, даде ти една задача. Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците.
А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче.
Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита. И започва той доказателствата. И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват. Професорът може да каже не е тъй. Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво!
към втори вариант >>
Значи на пътя няма да имаш съпротивление.
(втори вариант)
Следователно, при лошите условия на барометъра имаме долу минус. Аз тургам една фланела, това е плюс, какво става? Минусът се унищожава. Какво е това? Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки.
Значи на пътя няма да имаш съпротивление.
Нали плюс на минус се унищожават. А какво става минус на минус? (“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това? Че при минус ще има съпротивление. Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците.
към втори вариант >>
Туй огъване е отвънка 1.
(втори вариант)
Следователно може да се каже, при по-силна окръжающа среда има огъване.
Туй огъване е отвънка 1.
А когато вътрешните условия са по-силни, тогава имаме обратният процес 2. Тогава се образува осморката. Единият процес е това се дължи на външните условия, а другият процес се дължи на вътрешните условия. Единият процес е изпъкнал, а другият е вдлъбнат.
към втори вариант >>
Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита.
(втори вариант)
Този закон сте го проверили. Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек. Извади те учителят по математика, даде ти една задача. Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците. А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче.
Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита.
И започва той доказателствата. И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват. Професорът може да каже не е тъй. Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво! ” А първият забрави всичко и каже: “Нещастие!
към втори вариант >>
Нали плюс на минус се унищожават.
(втори вариант)
Аз тургам една фланела, това е плюс, какво става? Минусът се унищожава. Какво е това? Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки. Значи на пътя няма да имаш съпротивление.
Нали плюс на минус се унищожават.
А какво става минус на минус? (“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това? Че при минус ще има съпротивление. Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците. Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре.
към втори вариант >>
А когато вътрешните условия са по-силни, тогава имаме обратният процес 2.
(втори вариант)
Следователно може да се каже, при по-силна окръжающа среда има огъване. Туй огъване е отвънка 1.
А когато вътрешните условия са по-силни, тогава имаме обратният процес 2.
Тогава се образува осморката. Единият процес е това се дължи на външните условия, а другият процес се дължи на вътрешните условия. Единият процес е изпъкнал, а другият е вдлъбнат.
към втори вариант >>
И започва той доказателствата.
(втори вариант)
Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: “Учих, учих, но ще ме скъсат.” Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек. Извади те учителят по математика, даде ти една задача. Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците. А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче. Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита.
И започва той доказателствата.
И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват. Професорът може да каже не е тъй. Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво! ” А първият забрави всичко и каже: “Нещастие! ” А другият казва: “Щастие!
към втори вариант >>
А какво става минус на минус?
(втори вариант)
Минусът се унищожава. Какво е това? Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки. Значи на пътя няма да имаш съпротивление. Нали плюс на минус се унищожават.
А какво става минус на минус?
(“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това? Че при минус ще има съпротивление. Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците. Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре. Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс.
към втори вариант >>
Тогава се образува осморката.
(втори вариант)
Следователно може да се каже, при по-силна окръжающа среда има огъване. Туй огъване е отвънка 1. А когато вътрешните условия са по-силни, тогава имаме обратният процес 2.
Тогава се образува осморката.
Единият процес е това се дължи на външните условия, а другият процес се дължи на вътрешните условия. Единият процес е изпъкнал, а другият е вдлъбнат.
към втори вариант >>
И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват.
(втори вариант)
Извади те учителят по математика, даде ти една задача. Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците. А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче. Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита. И започва той доказателствата.
И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват.
Професорът може да каже не е тъй. Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво! ” А първият забрави всичко и каже: “Нещастие! ” А другият казва: “Щастие! ” Знае той, няма какво да се страхуваш, и студентът казва: “Ако туй не е вярно, което математиците са казали, тогава аз се отказвам от математиката.” Студентът иска да покаже, че знае.
към втори вариант >>
(“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това?
(втори вариант)
Какво е това? Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки. Значи на пътя няма да имаш съпротивление. Нали плюс на минус се унищожават. А какво става минус на минус?
(“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това?
Че при минус ще има съпротивление. Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците. Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре. Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс. Като се съберат, какво става?
към втори вариант >>
Единият процес е това се дължи на външните условия, а другият процес се дължи на вътрешните условия.
(втори вариант)
Следователно може да се каже, при по-силна окръжающа среда има огъване. Туй огъване е отвънка 1. А когато вътрешните условия са по-силни, тогава имаме обратният процес 2. Тогава се образува осморката.
Единият процес е това се дължи на външните условия, а другият процес се дължи на вътрешните условия.
Единият процес е изпъкнал, а другият е вдлъбнат.
към втори вариант >>
Професорът може да каже не е тъй.
(втори вариант)
Ти като си страхлив, той каже не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците. А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче. Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита. И започва той доказателствата. И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват.
Професорът може да каже не е тъй.
Студентът пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво! ” А първият забрави всичко и каже: “Нещастие! ” А другият казва: “Щастие! ” Знае той, няма какво да се страхуваш, и студентът казва: “Ако туй не е вярно, което математиците са казали, тогава аз се отказвам от математиката.” Студентът иска да покаже, че знае.
към втори вариант >>
Че при минус ще има съпротивление.
(втори вариант)
Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки. Значи на пътя няма да имаш съпротивление. Нали плюс на минус се унищожават. А какво става минус на минус? (“Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.”) Какво показва това?
Че при минус ще има съпротивление.
Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците. Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре. Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс. Като се съберат, какво става? Вие казвате плюс става.
към втори вариант >>
2.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание.
Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание.
Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души. – Как трябва да живеем? – Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите.
към беседата >>
Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка.
Следователно, всеки син, който не познава Бога като свой баща, минава за незаконороден. Какво трябва да прави този незаконороден син? Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане.
Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка.
В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях. Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта.
към беседата >>
Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души.
Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание.
Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души.
– Как трябва да живеем? – Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това?
към беседата >>
В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях.
Следователно, всеки син, който не познава Бога като свой баща, минава за незаконороден. Какво трябва да прави този незаконороден син? Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане. Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка.
В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях.
Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено.
към беседата >>
– Как трябва да живеем?
Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание. Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души.
– Как трябва да живеем?
– Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате.
към беседата >>
Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си.
Следователно, всеки син, който не познава Бога като свой баща, минава за незаконороден. Какво трябва да прави този незаконороден син? Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане. Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка. В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях.
Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си.
Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие".
към беседата >>
– Както е определено.
Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание. Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души. – Как трябва да живеем?
– Както е определено.
Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас.
към беседата >>
Те познават Бога като свой Велик Баща.
Какво трябва да прави този незаконороден син? Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане. Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка. В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях. Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си.
Те познават Бога като свой Велик Баща.
Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете.
към беседата >>
Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието.
Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание. Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души. – Как трябва да живеем? – Както е определено.
Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието.
При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас. Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.
към беседата >>
Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон.
Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане. Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка. В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях. Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща.
Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон.
Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете. Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.
към беседата >>
При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите.
Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание. Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души. – Как трябва да живеем? – Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието.
При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите.
– Как можем да разберем това? – Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас. Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.
към беседата >>
Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта.
Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка. В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях. Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон.
Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта.
Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете. Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.
към беседата >>
– Как можем да разберем това?
Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души. – Как трябва да живеем? – Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите.
– Как можем да разберем това?
– Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас. Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.
към беседата >>
Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено.
В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях. Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта.
Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено.
Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете. Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.
към беседата >>
– Като го опитате.
– Как трябва да живеем? – Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това?
– Като го опитате.
Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас. Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.
към беседата >>
Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие".
Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено.
Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие".
Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете. Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.
към беседата >>
Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас.
– Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате.
Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас.
Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.
към беседата >>
Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете.
Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие".
Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете.
Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.
към беседата >>
Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.
Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас.
Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.
към беседата >>
Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.
Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете.
Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.
към беседата >>
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита.
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита.
Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо?
към беседата >>
Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота.
Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота.
В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора. Сам по себе си, животът е хармоничен. Същото нещо може да се каже и за човека. По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си. И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита.
към беседата >>
Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята.
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита.
Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята.
Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо? Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
към беседата >>
В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора.
Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота.
В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора.
Сам по себе си, животът е хармоничен. Същото нещо може да се каже и за човека. По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си. И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита. Не е лесно да се възпита една душа.
към беседата >>
Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал.
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята.
Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал.
Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо? Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
към беседата >>
Сам по себе си, животът е хармоничен.
Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота. В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора.
Сам по себе си, животът е хармоничен.
Същото нещо може да се каже и за човека. По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си. И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита. Не е лесно да се възпита една душа. Не е лесно да накарате човека да вярва в Бога.
към беседата >>
Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша.
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал.
Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша.
Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо? Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
към беседата >>
Същото нещо може да се каже и за човека.
Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота. В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора. Сам по себе си, животът е хармоничен.
Същото нещо може да се каже и за човека.
По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си. И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита. Не е лесно да се възпита една душа. Не е лесно да накарате човека да вярва в Бога. Много методи има днес, които могат да помогнат на човека да се самовъзпита, да познае Бога и да намери истината.
към беседата >>
Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина.
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша.
Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина.
Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо? Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
към беседата >>
По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си.
Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота. В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора. Сам по себе си, животът е хармоничен. Същото нещо може да се каже и за човека.
По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си.
И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита. Не е лесно да се възпита една душа. Не е лесно да накарате човека да вярва в Бога. Много методи има днес, които могат да помогнат на човека да се самовъзпита, да познае Бога и да намери истината. Това са музиката, религията, науката, поезията, философията и т.н.
към беседата >>
Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо?
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина.
Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо?
Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
към беседата >>
И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита.
Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота. В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора. Сам по себе си, животът е хармоничен. Същото нещо може да се каже и за човека. По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си.
И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита.
Не е лесно да се възпита една душа. Не е лесно да накарате човека да вярва в Бога. Много методи има днес, които могат да помогнат на човека да се самовъзпита, да познае Бога и да намери истината. Това са музиката, религията, науката, поезията, философията и т.н. Не намери ли истината, човек ще се качва и ще слиза, ще го въздигат до небеса и ще го свалят до земята и, в края на краищата, ще види, че нищо не е постигнал.
към беседата >>
Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо?
Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
към беседата >>
Не е лесно да се възпита една душа.
В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора. Сам по себе си, животът е хармоничен. Същото нещо може да се каже и за човека. По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си. И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита.
Не е лесно да се възпита една душа.
Не е лесно да накарате човека да вярва в Бога. Много методи има днес, които могат да помогнат на човека да се самовъзпита, да познае Бога и да намери истината. Това са музиката, религията, науката, поезията, философията и т.н. Не намери ли истината, човек ще се качва и ще слиза, ще го въздигат до небеса и ще го свалят до земята и, в края на краищата, ще види, че нищо не е постигнал. Който се е домогнал до истината, той е жив и на този, и на онзи свят.
към беседата >>
НАГОРЕ