НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1714
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1714
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Словото стана плът
,
НБ
, София, 27.10.1940г.,
Каква нужда има Христос да съжалявате, че той е умрял?
Морално е само това, което крепи добрия живот. Всяко нещо, което не крепи добрия живот, не е морално. Всяко нещо, което дава растеж на живота и подкрепя живота, за да се прояви, това е любовта в света. Всяко нещо, което не подкрепя живота и човека да расте, това е безлюбие. Преди години как се е проповядвало: как е умрял Христос, как е страдал, съжаления за това.
Каква нужда има Христос да съжалявате, че той е умрял?
То е един изпит, който Христос го издържал и Той се радва, че го е издържал. Ние само съжаляваме. Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим. Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите. Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми.
към беседата >>
Когато престанат да ви нападат лошите мисли, вие сте в рая.
Следователно, когато хората са в рая, разбираме ония Божествени условия. Не мислете, че раят е тук на земята. Че раят е и на земята – на земята е. Но тогава и мравите живеят в рая, и вълците живеят в рая, и мечките живеят в рая. Раят е място, дето няма място за лоши мисли.
Когато престанат да ви нападат лошите мисли, вие сте в рая.
Когато престанат да ви нападат лошите чувства, вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат слабостите в света, вие сте в рая. Така трябва да се разбира.
към беседата >>
То е един изпит, който Христос го издържал и Той се радва, че го е издържал.
Всяко нещо, което не крепи добрия живот, не е морално. Всяко нещо, което дава растеж на живота и подкрепя живота, за да се прояви, това е любовта в света. Всяко нещо, което не подкрепя живота и човека да расте, това е безлюбие. Преди години как се е проповядвало: как е умрял Христос, как е страдал, съжаления за това. Каква нужда има Христос да съжалявате, че той е умрял?
То е един изпит, който Христос го издържал и Той се радва, че го е издържал.
Ние само съжаляваме. Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим. Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите. Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми. Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован.
към беседата >>
Когато престанат да ви нападат лошите чувства, вие сте в рая.
Не мислете, че раят е тук на земята. Че раят е и на земята – на земята е. Но тогава и мравите живеят в рая, и вълците живеят в рая, и мечките живеят в рая. Раят е място, дето няма място за лоши мисли. Когато престанат да ви нападат лошите мисли, вие сте в рая.
Когато престанат да ви нападат лошите чувства, вие сте в рая.
Когато престанат да ви нападат слабостите в света, вие сте в рая. Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Ние само съжаляваме.
Всяко нещо, което дава растеж на живота и подкрепя живота, за да се прояви, това е любовта в света. Всяко нещо, което не подкрепя живота и човека да расте, това е безлюбие. Преди години как се е проповядвало: как е умрял Христос, как е страдал, съжаления за това. Каква нужда има Христос да съжалявате, че той е умрял? То е един изпит, който Христос го издържал и Той се радва, че го е издържал.
Ние само съжаляваме.
Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим. Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите. Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми. Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован. Казва: Аз без интерес съм.
към беседата >>
Когато престанат да ви нападат слабостите в света, вие сте в рая.
Че раят е и на земята – на земята е. Но тогава и мравите живеят в рая, и вълците живеят в рая, и мечките живеят в рая. Раят е място, дето няма място за лоши мисли. Когато престанат да ви нападат лошите мисли, вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат лошите чувства, вие сте в рая.
Когато престанат да ви нападат слабостите в света, вие сте в рая.
Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим.
Всяко нещо, което не подкрепя живота и човека да расте, това е безлюбие. Преди години как се е проповядвало: как е умрял Христос, как е страдал, съжаления за това. Каква нужда има Христос да съжалявате, че той е умрял? То е един изпит, който Христос го издържал и Той се радва, че го е издържал. Ние само съжаляваме.
Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим.
Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите. Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми. Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован. Казва: Аз без интерес съм. – Не, без интерес в света няма.
към беседата >>
Така трябва да се разбира.
Но тогава и мравите живеят в рая, и вълците живеят в рая, и мечките живеят в рая. Раят е място, дето няма място за лоши мисли. Когато престанат да ви нападат лошите мисли, вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат лошите чувства, вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат слабостите в света, вие сте в рая.
Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите.
Преди години как се е проповядвало: как е умрял Христос, как е страдал, съжаления за това. Каква нужда има Христос да съжалявате, че той е умрял? То е един изпит, който Христос го издържал и Той се радва, че го е издържал. Ние само съжаляваме. Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим.
Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите.
Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми. Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован. Казва: Аз без интерес съм. – Не, без интерес в света няма. Така се говори, но не е тъй.
към беседата >>
Говорят съвременните хора за Бога.
Говорят съвременните хора за Бога.
Моите понятия за Бога са съвсем други. Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света. Вие мислите, че искам да ви скроя нещо. Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите. Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите.
към беседата >>
Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми.
Каква нужда има Христос да съжалявате, че той е умрял? То е един изпит, който Христос го издържал и Той се радва, че го е издържал. Ние само съжаляваме. Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим. Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите.
Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми.
Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован. Казва: Аз без интерес съм. – Не, без интерес в света няма. Така се говори, но не е тъй. Като обичаме някого, ние се интересуваме от него.
към беседата >>
Моите понятия за Бога са съвсем други.
Говорят съвременните хора за Бога.
Моите понятия за Бога са съвсем други.
Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света. Вие мислите, че искам да ви скроя нещо. Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите. Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите. Не искам да допусна нещо нечисто.
към беседата >>
Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован.
То е един изпит, който Христос го издържал и Той се радва, че го е издържал. Ние само съжаляваме. Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим. Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите. Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми.
Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован.
Казва: Аз без интерес съм. – Не, без интерес в света няма. Така се говори, но не е тъй. Като обичаме някого, ние се интересуваме от него. Най-първо се интересуваме от себе си.
към беседата >>
Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света.
Говорят съвременните хора за Бога. Моите понятия за Бога са съвсем други.
Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света.
Вие мислите, че искам да ви скроя нещо. Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите. Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите. Не искам да допусна нещо нечисто. Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй.
към беседата >>
Казва: Аз без интерес съм.
Ние само съжаляваме. Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим. Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите. Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми. Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован.
Казва: Аз без интерес съм.
– Не, без интерес в света няма. Така се говори, но не е тъй. Като обичаме някого, ние се интересуваме от него. Най-първо се интересуваме от себе си. Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си.
към беседата >>
Вие мислите, че искам да ви скроя нещо.
Говорят съвременните хора за Бога. Моите понятия за Бога са съвсем други. Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света.
Вие мислите, че искам да ви скроя нещо.
Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите. Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите. Не искам да допусна нещо нечисто. Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй. Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва.
към беседата >>
– Не, без интерес в света няма.
Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим. Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите. Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми. Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован. Казва: Аз без интерес съм.
– Не, без интерес в света няма.
Така се говори, но не е тъй. Като обичаме някого, ние се интересуваме от него. Най-първо се интересуваме от себе си. Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си. Защо ще ходя да се оглеждам?
към беседата >>
Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите.
Говорят съвременните хора за Бога. Моите понятия за Бога са съвсем други. Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света. Вие мислите, че искам да ви скроя нещо.
Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите.
Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите. Не искам да допусна нещо нечисто. Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй. Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва. Аз съм за три неща в света.
към беседата >>
Така се говори, но не е тъй.
Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите. Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми. Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован. Казва: Аз без интерес съм. – Не, без интерес в света няма.
Така се говори, но не е тъй.
Като обичаме някого, ние се интересуваме от него. Най-първо се интересуваме от себе си. Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си. Защо ще ходя да се оглеждам? Поглеждам се, защото се интересувам.
към беседата >>
Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите.
Говорят съвременните хора за Бога. Моите понятия за Бога са съвсем други. Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света. Вие мислите, че искам да ви скроя нещо. Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите.
Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите.
Не искам да допусна нещо нечисто. Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй. Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва. Аз съм за три неща в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина.
към беседата >>
Като обичаме някого, ние се интересуваме от него.
Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми. Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован. Казва: Аз без интерес съм. – Не, без интерес в света няма. Така се говори, но не е тъй.
Като обичаме някого, ние се интересуваме от него.
Най-първо се интересуваме от себе си. Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си. Защо ще ходя да се оглеждам? Поглеждам се, защото се интересувам. Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото.
към беседата >>
Не искам да допусна нещо нечисто.
Моите понятия за Бога са съвсем други. Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света. Вие мислите, че искам да ви скроя нещо. Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите. Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите.
Не искам да допусна нещо нечисто.
Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй. Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва. Аз съм за три неща в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина. Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих.
към беседата >>
Най-първо се интересуваме от себе си.
Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован. Казва: Аз без интерес съм. – Не, без интерес в света няма. Така се говори, но не е тъй. Като обичаме някого, ние се интересуваме от него.
Най-първо се интересуваме от себе си.
Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си. Защо ще ходя да се оглеждам? Поглеждам се, защото се интересувам. Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото. Право има да се оглежда в огледалото.
към беседата >>
Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй.
Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света. Вие мислите, че искам да ви скроя нещо. Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите. Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите. Не искам да допусна нещо нечисто.
Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй.
Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва. Аз съм за три неща в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина. Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих. Спасението е в нашите ръце.
към беседата >>
Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си.
Казва: Аз без интерес съм. – Не, без интерес в света няма. Така се говори, но не е тъй. Като обичаме някого, ние се интересуваме от него. Най-първо се интересуваме от себе си.
Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си.
Защо ще ходя да се оглеждам? Поглеждам се, защото се интересувам. Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото. Право има да се оглежда в огледалото. Има едни огледала на здравето.
към беседата >>
Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва.
Вие мислите, че искам да ви скроя нещо. Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите. Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите. Не искам да допусна нещо нечисто. Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй.
Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва.
Аз съм за три неща в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина. Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих. Спасението е в нашите ръце. В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени.
към беседата >>
Защо ще ходя да се оглеждам?
– Не, без интерес в света няма. Така се говори, но не е тъй. Като обичаме някого, ние се интересуваме от него. Най-първо се интересуваме от себе си. Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си.
Защо ще ходя да се оглеждам?
Поглеждам се, защото се интересувам. Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото. Право има да се оглежда в огледалото. Има едни огледала на здравето. Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав.
към беседата >>
Аз съм за три неща в света.
Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите. Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите. Не искам да допусна нещо нечисто. Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй. Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва.
Аз съм за три неща в света.
Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина. Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих. Спасението е в нашите ръце. В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени.
към беседата >>
Поглеждам се, защото се интересувам.
Така се говори, но не е тъй. Като обичаме някого, ние се интересуваме от него. Най-първо се интересуваме от себе си. Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си. Защо ще ходя да се оглеждам?
Поглеждам се, защото се интересувам.
Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото. Право има да се оглежда в огледалото. Има едни огледала на здравето. Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав. Те се носят в десния джоб.
към беседата >>
Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина.
Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите. Не искам да допусна нещо нечисто. Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй. Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва. Аз съм за три неща в света.
Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина.
Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих. Спасението е в нашите ръце. В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени.
към беседата >>
Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото.
Като обичаме някого, ние се интересуваме от него. Най-първо се интересуваме от себе си. Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си. Защо ще ходя да се оглеждам? Поглеждам се, защото се интересувам.
Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото.
Право има да се оглежда в огледалото. Има едни огледала на здравето. Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав. Те се носят в десния джоб. Има едни огледала, които се носят от лявата страна.
към беседата >>
Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих.
Не искам да допусна нещо нечисто. Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй. Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва. Аз съм за три неща в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина.
Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих.
Спасението е в нашите ръце. В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени. То е спасението.
към беседата >>
Право има да се оглежда в огледалото.
Най-първо се интересуваме от себе си. Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си. Защо ще ходя да се оглеждам? Поглеждам се, защото се интересувам. Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото.
Право има да се оглежда в огледалото.
Има едни огледала на здравето. Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав. Те се носят в десния джоб. Има едни огледала, които се носят от лявата страна. Като се погледнеш в тях – разболяваш се.
към беседата >>
Спасението е в нашите ръце.
Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй. Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва. Аз съм за три неща в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина. Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих.
Спасението е в нашите ръце.
В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени. То е спасението. То е непреривно спасение.
към беседата >>
Има едни огледала на здравето.
Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си. Защо ще ходя да се оглеждам? Поглеждам се, защото се интересувам. Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото. Право има да се оглежда в огледалото.
Има едни огледала на здравето.
Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав. Те се носят в десния джоб. Има едни огледала, които се носят от лявата страна. Като се погледнеш в тях – разболяваш се. Аз ги наричам тия огледала на безлюбието.
към беседата >>
В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени.
Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва. Аз съм за три неща в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина. Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих. Спасението е в нашите ръце.
В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени.
В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени. То е спасението. То е непреривно спасение. Всеки ден трябва да се спасявам.
към беседата >>
Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав.
Защо ще ходя да се оглеждам? Поглеждам се, защото се интересувам. Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото. Право има да се оглежда в огледалото. Има едни огледала на здравето.
Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав.
Те се носят в десния джоб. Има едни огледала, които се носят от лявата страна. Като се погледнеш в тях – разболяваш се. Аз ги наричам тия огледала на безлюбието. Сега кого как срещам, се си вади огледалото от левия джоб.
към беседата >>
В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени.
Аз съм за три неща в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина. Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих. Спасението е в нашите ръце. В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени.
В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени.
В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени. То е спасението. То е непреривно спасение. Всеки ден трябва да се спасявам. Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта.
към беседата >>
Те се носят в десния джоб.
Поглеждам се, защото се интересувам. Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото. Право има да се оглежда в огледалото. Има едни огледала на здравето. Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав.
Те се носят в десния джоб.
Има едни огледала, които се носят от лявата страна. Като се погледнеш в тях – разболяваш се. Аз ги наричам тия огледала на безлюбието. Сега кого как срещам, се си вади огледалото от левия джоб.
към беседата >>
В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени.
Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина. Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих. Спасението е в нашите ръце. В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени.
В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени.
То е спасението. То е непреривно спасение. Всеки ден трябва да се спасявам. Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта. Всеки ден трябва да бъдеш служител на мъдростта, да се учиш.
към беседата >>
Има едни огледала, които се носят от лявата страна.
Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото. Право има да се оглежда в огледалото. Има едни огледала на здравето. Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав. Те се носят в десния джоб.
Има едни огледала, които се носят от лявата страна.
Като се погледнеш в тях – разболяваш се. Аз ги наричам тия огледала на безлюбието. Сега кого как срещам, се си вади огледалото от левия джоб.
към беседата >>
То е спасението.
Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих. Спасението е в нашите ръце. В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени.
То е спасението.
То е непреривно спасение. Всеки ден трябва да се спасявам. Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта. Всеки ден трябва да бъдеш служител на мъдростта, да се учиш. Не само да се учиш, но и да прилагаш.
към беседата >>
Като се погледнеш в тях – разболяваш се.
Право има да се оглежда в огледалото. Има едни огледала на здравето. Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав. Те се носят в десния джоб. Има едни огледала, които се носят от лявата страна.
Като се погледнеш в тях – разболяваш се.
Аз ги наричам тия огледала на безлюбието. Сега кого как срещам, се си вади огледалото от левия джоб.
към беседата >>
То е непреривно спасение.
Спасението е в нашите ръце. В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени. То е спасението.
То е непреривно спасение.
Всеки ден трябва да се спасявам. Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта. Всеки ден трябва да бъдеш служител на мъдростта, да се учиш. Не само да се учиш, но и да прилагаш.
към беседата >>
Аз ги наричам тия огледала на безлюбието.
Има едни огледала на здравето. Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав. Те се носят в десния джоб. Има едни огледала, които се носят от лявата страна. Като се погледнеш в тях – разболяваш се.
Аз ги наричам тия огледала на безлюбието.
Сега кого как срещам, се си вади огледалото от левия джоб.
към беседата >>
Всеки ден трябва да се спасявам.
В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени. То е спасението. То е непреривно спасение.
Всеки ден трябва да се спасявам.
Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта. Всеки ден трябва да бъдеш служител на мъдростта, да се учиш. Не само да се учиш, но и да прилагаш.
към беседата >>
Сега кого как срещам, се си вади огледалото от левия джоб.
Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав. Те се носят в десния джоб. Има едни огледала, които се носят от лявата страна. Като се погледнеш в тях – разболяваш се. Аз ги наричам тия огледала на безлюбието.
Сега кого как срещам, се си вади огледалото от левия джоб.
към беседата >>
Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта.
В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени. То е спасението. То е непреривно спасение. Всеки ден трябва да се спасявам.
Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта.
Всеки ден трябва да бъдеш служител на мъдростта, да се учиш. Не само да се учиш, но и да прилагаш.
към беседата >>
Питат ме: Кой е правоверен?
Питат ме: Кой е правоверен?
Човек, който умира правоверен ли е? Човек, който осиромашава, правоверен ли е? Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е? Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е? Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е?
към беседата >>
Всеки ден трябва да бъдеш служител на мъдростта, да се учиш.
В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени. То е спасението. То е непреривно спасение. Всеки ден трябва да се спасявам. Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта.
Всеки ден трябва да бъдеш служител на мъдростта, да се учиш.
Не само да се учиш, но и да прилагаш.
към беседата >>
Човек, който умира правоверен ли е?
Питат ме: Кой е правоверен?
Човек, който умира правоверен ли е?
Човек, който осиромашава, правоверен ли е? Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е? Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е? Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е? – Не е правоверен.
към беседата >>
Не само да се учиш, но и да прилагаш.
То е спасението. То е непреривно спасение. Всеки ден трябва да се спасявам. Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта. Всеки ден трябва да бъдеш служител на мъдростта, да се учиш.
Не само да се учиш, но и да прилагаш.
към беседата >>
Човек, който осиромашава, правоверен ли е?
Питат ме: Кой е правоверен? Човек, който умира правоверен ли е?
Човек, който осиромашава, правоверен ли е?
Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е? Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е? Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е? – Не е правоверен. Цялото съвременно човечество е поставено на изпит.
към беседата >>
Сега аз съм толкова години в България и духовенството се бори с мене.
Сега аз съм толкова години в България и духовенството се бори с мене.
Няма какво да се бори. Едно време евреите се бориха с Господа. Яков значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш.
към беседата >>
Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е?
Питат ме: Кой е правоверен? Човек, който умира правоверен ли е? Човек, който осиромашава, правоверен ли е?
Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е?
Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е? Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е? – Не е правоверен. Цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството, колко Го обича.
към беседата >>
Няма какво да се бори.
Сега аз съм толкова години в България и духовенството се бори с мене.
Няма какво да се бори.
Едно време евреите се бориха с Господа. Яков значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината.
към беседата >>
Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е?
Питат ме: Кой е правоверен? Човек, който умира правоверен ли е? Човек, който осиромашава, правоверен ли е? Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е?
Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е?
Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е? – Не е правоверен. Цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството, колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го.
към беседата >>
Едно време евреите се бориха с Господа.
Сега аз съм толкова години в България и духовенството се бори с мене. Няма какво да се бори.
Едно време евреите се бориха с Господа.
Яков значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя.
към беседата >>
Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е?
Питат ме: Кой е правоверен? Човек, който умира правоверен ли е? Човек, който осиромашава, правоверен ли е? Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е? Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е?
Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е?
– Не е правоверен. Цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството, колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, никого не съди, много добър е.
към беседата >>
Яков значи този, който обича да спъва.
Сега аз съм толкова години в България и духовенството се бори с мене. Няма какво да се бори. Едно време евреите се бориха с Господа.
Яков значи този, който обича да спъва.
Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща.
към беседата >>
– Не е правоверен.
Човек, който умира правоверен ли е? Човек, който осиромашава, правоверен ли е? Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е? Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е? Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е?
– Не е правоверен.
Цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството, колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, никого не съди, много добър е. Господ иска да направи с хората един опит.
към беседата >>
Той се бори с Господа.
Сега аз съм толкова години в България и духовенството се бори с мене. Няма какво да се бори. Едно време евреите се бориха с Господа. Яков значи този, който обича да спъва.
Той се бори с Господа.
Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща. Казва: Ще идеш да се примириш с брата си.
към беседата >>
Цялото съвременно човечество е поставено на изпит.
Човек, който осиромашава, правоверен ли е? Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е? Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е? Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е? – Не е правоверен.
Цялото съвременно човечество е поставено на изпит.
Бог иска да опита човечеството, колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, никого не съди, много добър е. Господ иска да направи с хората един опит. Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене.
към беседата >>
Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш.
Сега аз съм толкова години в България и духовенството се бори с мене. Няма какво да се бори. Едно време евреите се бориха с Господа. Яков значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа.
Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш.
Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща. Казва: Ще идеш да се примириш с брата си. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат.
към беседата >>
Бог иска да опита човечеството, колко Го обича.
Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е? Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е? Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е? – Не е правоверен. Цялото съвременно човечество е поставено на изпит.
Бог иска да опита човечеството, колко Го обича.
Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, никого не съди, много добър е. Господ иска да направи с хората един опит. Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене. Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат.
към беседата >>
Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината.
Няма какво да се бори. Едно време евреите се бориха с Господа. Яков значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш.
Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината.
Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща. Казва: Ще идеш да се примириш с брата си. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва.
към беседата >>
Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го.
Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е? Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е? – Не е правоверен. Цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството, колко Го обича.
Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го.
Той им дал пари, никого не съди, много добър е. Господ иска да направи с хората един опит. Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене. Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората мърморковци.
към беседата >>
Ако не тръгнеш, няма да те благословя.
Едно време евреите се бориха с Господа. Яков значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината.
Ако не тръгнеш, няма да те благословя.
Той обеща. Казва: Ще идеш да се примириш с брата си. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението.
към беседата >>
Той им дал пари, никого не съди, много добър е.
Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е? – Не е правоверен. Цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството, колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го.
Той им дал пари, никого не съди, много добър е.
Господ иска да направи с хората един опит. Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене. Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората мърморковци. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци.
към беседата >>
Той обеща.
Яков значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя.
Той обеща.
Казва: Ще идеш да се примириш с брата си. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението. Зная, че не постъпих добре.
към беседата >>
Господ иска да направи с хората един опит.
– Не е правоверен. Цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството, колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, никого не съди, много добър е.
Господ иска да направи с хората един опит.
Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене. Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората мърморковци. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство.
към беседата >>
Казва: Ще идеш да се примириш с брата си.
Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща.
Казва: Ще идеш да се примириш с брата си.
Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението. Зная, че не постъпих добре. Мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якова, че днес благува?
към беседата >>
Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене.
Цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството, колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, никого не съди, много добър е. Господ иска да направи с хората един опит.
Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене.
Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората мърморковци. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни.
към беседата >>
Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат.
Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща. Казва: Ще идеш да се примириш с брата си.
Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат.
Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението. Зная, че не постъпих добре. Мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якова, че днес благува?
към беседата >>
Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат.
Бог иска да опита човечеството, колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, никого не съди, много добър е. Господ иска да направи с хората един опит. Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене.
Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат.
В небето са кръстили хората мърморковци. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен – иска два.
към беседата >>
Смирение трябва.
Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща. Казва: Ще идеш да се примириш с брата си. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат.
Смирение трябва.
Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението. Зная, че не постъпих добре. Мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якова, че днес благува?
към беседата >>
В небето са кръстили хората мърморковци.
Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, никого не съди, много добър е. Господ иска да направи с хората един опит. Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене. Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат.
В небето са кръстили хората мърморковци.
Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен – иска два. Който има два милиона не е доволен – иска три.
към беседата >>
Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението.
Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща. Казва: Ще идеш да се примириш с брата си. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва.
Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението.
Зная, че не постъпих добре. Мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якова, че днес благува?
към беседата >>
Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци.
Той им дал пари, никого не съди, много добър е. Господ иска да направи с хората един опит. Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене. Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората мърморковци.
Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци.
Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен – иска два. Който има два милиона не е доволен – иска три. Който има три иска 4,5,10,1000.
към беседата >>
Зная, че не постъпих добре.
Той обеща. Казва: Ще идеш да се примириш с брата си. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението.
Зная, че не постъпих добре.
Мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якова, че днес благува?
към беседата >>
Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство.
Господ иска да направи с хората един опит. Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене. Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората мърморковци. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци.
Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство.
Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен – иска два. Който има два милиона не е доволен – иска три. Който има три иска 4,5,10,1000. На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята.
към беседата >>
Мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якова, че днес благува?
Казва: Ще идеш да се примириш с брата си. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението. Зная, че не постъпих добре.
Мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якова, че днес благува?
към беседата >>
Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни.
Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене. Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората мърморковци. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство.
Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни.
Един, който има един милион, не е доволен – иска два. Който има два милиона не е доволен – иска три. Който има три иска 4,5,10,1000. На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята. Цялата земя трябва да бъде почти от злато и надали ще могат да се наситят.
към беседата >>
Той носи последствията.
Той носи последствията.
Какъвто е бащата. Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова. Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа. Христос е Адам. Трябва да се върнат.
към беседата >>
Един, който има един милион, не е доволен – иска два.
Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората мърморковци. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни.
Един, който има един милион, не е доволен – иска два.
Който има два милиона не е доволен – иска три. Който има три иска 4,5,10,1000. На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята. Цялата земя трябва да бъде почти от злато и надали ще могат да се наситят.
към беседата >>
Какъвто е бащата.
Той носи последствията.
Какъвто е бащата.
Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова. Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа. Христос е Адам. Трябва да се върнат. И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света.
към беседата >>
Който има два милиона не е доволен – иска три.
В небето са кръстили хората мърморковци. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен – иска два.
Който има два милиона не е доволен – иска три.
Който има три иска 4,5,10,1000. На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята. Цялата земя трябва да бъде почти от злато и надали ще могат да се наситят.
към беседата >>
Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова.
Той носи последствията. Какъвто е бащата.
Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова.
Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа. Христос е Адам. Трябва да се върнат. И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога.
към беседата >>
Който има три иска 4,5,10,1000.
Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен – иска два. Който има два милиона не е доволен – иска три.
Който има три иска 4,5,10,1000.
На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята. Цялата земя трябва да бъде почти от злато и надали ще могат да се наситят.
към беседата >>
Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа.
Той носи последствията. Какъвто е бащата. Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова.
Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа.
Христос е Адам. Трябва да се върнат. И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога. За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат.
към беседата >>
На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята.
Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен – иска два. Който има два милиона не е доволен – иска три. Който има три иска 4,5,10,1000.
На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята.
Цялата земя трябва да бъде почти от злато и надали ще могат да се наситят.
към беседата >>
Христос е Адам.
Той носи последствията. Какъвто е бащата. Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова. Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа.
Христос е Адам.
Трябва да се върнат. И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога. За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение.
към беседата >>
Цялата земя трябва да бъде почти от злато и надали ще могат да се наситят.
Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен – иска два. Който има два милиона не е доволен – иска три. Който има три иска 4,5,10,1000. На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята.
Цялата земя трябва да бъде почти от злато и надали ще могат да се наситят.
към беседата >>
Трябва да се върнат.
Той носи последствията. Какъвто е бащата. Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова. Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа. Христос е Адам.
Трябва да се върнат.
И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога. За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища.
към беседата >>
При сегашното положение, за да се оправи живота, имате сега купони.
При сегашното положение, за да се оправи живота, имате сега купони.
Сега нали всичкият въпрос е за кашкавал. Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал. Не зная дали моите данни са верни. Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло?
към беседата >>
И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света.
Какъвто е бащата. Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова. Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа. Христос е Адам. Трябва да се върнат.
И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света.
Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога. За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има.
към беседата >>
Сега нали всичкият въпрос е за кашкавал.
При сегашното положение, за да се оправи живота, имате сега купони.
Сега нали всичкият въпрос е за кашкавал.
Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал. Не зная дали моите данни са верни. Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците.
към беседата >>
Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога.
Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова. Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа. Христос е Адам. Трябва да се върнат. И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света.
Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога.
За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има. Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега.
към беседата >>
Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал.
При сегашното положение, за да се оправи живота, имате сега купони. Сега нали всичкият въпрос е за кашкавал.
Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал.
Не зная дали моите данни са верни. Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват.
към беседата >>
За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат.
Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа. Христос е Адам. Трябва да се върнат. И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога.
За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат.
Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има. Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега. Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден.
към беседата >>
Не зная дали моите данни са верни.
При сегашното положение, за да се оправи живота, имате сега купони. Сега нали всичкият въпрос е за кашкавал. Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал.
Не зная дали моите данни са верни.
Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите.
към беседата >>
Че то е реалното учение.
Христос е Адам. Трябва да се върнат. И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога. За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат.
Че то е реалното учение.
Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има. Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега. Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден. Но липсва нещо в света.
към беседата >>
Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло.
При сегашното положение, за да се оправи живота, имате сега купони. Сега нали всичкият въпрос е за кашкавал. Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал. Не зная дали моите данни са верни.
Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло.
Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама.
към беседата >>
Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища.
Трябва да се върнат. И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога. За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение.
Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища.
Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има. Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега. Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден. Но липсва нещо в света. На света липсва животът: „Това е живот вечен, да позная тебе единаго и истинаго Бога.“
към беседата >>
Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло?
При сегашното положение, за да се оправи живота, имате сега купони. Сега нали всичкият въпрос е за кашкавал. Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал. Не зная дали моите данни са верни. Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло.
Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло?
То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим.
към беседата >>
Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има.
И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога. За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища.
Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има.
Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега. Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден. Но липсва нещо в света. На света липсва животът: „Това е живот вечен, да позная тебе единаго и истинаго Бога.“
към беседата >>
То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците.
Сега нали всичкият въпрос е за кашкавал. Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал. Не зная дали моите данни са верни. Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло?
То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците.
Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият.
към беседата >>
Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега.
Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога. За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има.
Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега.
Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден. Но липсва нещо в света. На света липсва животът: „Това е живот вечен, да позная тебе единаго и истинаго Бога.“
към беседата >>
Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват.
Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал. Не зная дали моите данни са верни. Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците.
Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват.
Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого?
към беседата >>
Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден.
За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има. Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега.
Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден.
Но липсва нещо в света. На света липсва животът: „Това е живот вечен, да позная тебе единаго и истинаго Бога.“
към беседата >>
Вие никак не мислите.
Не зная дали моите данни са верни. Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват.
Вие никак не мислите.
Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого? С някои езичници?
към беседата >>
Но липсва нещо в света.
Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има. Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега. Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден.
Но липсва нещо в света.
На света липсва животът: „Това е живот вечен, да позная тебе единаго и истинаго Бога.“
към беседата >>
Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама.
Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите.
Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама.
Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого? С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти.
към беседата >>
На света липсва животът: „Това е живот вечен, да позная тебе единаго и истинаго Бога.“
Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има. Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега. Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден. Но липсва нещо в света.
На света липсва животът: „Това е живот вечен, да позная тебе единаго и истинаго Бога.“
към беседата >>
Другояче все за велики работи мислим.
Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама.
Другояче все за велики работи мислим.
Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого? С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, англичаните са правоверни.
към беседата >>
Аз говоря за любовта принципално.
Аз говоря за любовта принципално.
Но любовта си има свой източник, от който изтича. Сега да говорим на човешки. Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство. Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря. Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите.
към беседата >>
Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият.
То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим.
Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият.
Християни се бият с кого? С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, англичаните са правоверни. Защо се бият?
към беседата >>
Но любовта си има свой източник, от който изтича.
Аз говоря за любовта принципално.
Но любовта си има свой източник, от който изтича.
Сега да говорим на човешки. Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство. Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря. Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци.
към беседата >>
Християни се бият с кого?
Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият.
Християни се бият с кого?
С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, англичаните са правоверни. Защо се бият? За масло и за кашкавал.
към беседата >>
Сега да говорим на човешки.
Аз говоря за любовта принципално. Но любовта си има свой източник, от който изтича.
Сега да говорим на човешки.
Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство. Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря. Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвате: Какво виждаш?
към беседата >>
С някои езичници?
Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого?
С някои езичници?
Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, англичаните са правоверни. Защо се бият? За масло и за кашкавал. За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива.
към беседата >>
Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство.
Аз говоря за любовта принципално. Но любовта си има свой източник, от който изтича. Сега да говорим на човешки.
Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство.
Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря. Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвате: Какво виждаш? – Аз не виждам злото.
към беседата >>
Не, пак с християни, с евангелисти.
Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого? С някои езичници?
Не, пак с християни, с евангелисти.
Германците са правоверни, англичаните са правоверни. Защо се бият? За масло и за кашкавал. За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива. Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор.
към беседата >>
Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря.
Аз говоря за любовта принципално. Но любовта си има свой източник, от който изтича. Сега да говорим на човешки. Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство.
Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря.
Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвате: Какво виждаш? – Аз не виждам злото. Виждам само доброто.
към беседата >>
Германците са правоверни, англичаните са правоверни.
Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого? С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти.
Германците са правоверни, англичаните са правоверни.
Защо се бият? За масло и за кашкавал. За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива. Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор.
към беседата >>
Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите.
Аз говоря за любовта принципално. Но любовта си има свой източник, от който изтича. Сега да говорим на човешки. Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство. Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря.
Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите.
В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвате: Какво виждаш? – Аз не виждам злото. Виждам само доброто. Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам.
към беседата >>
Защо се бият?
Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого? С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, англичаните са правоверни.
Защо се бият?
За масло и за кашкавал. За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива. Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор.
към беседата >>
В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци.
Но любовта си има свой източник, от който изтича. Сега да говорим на човешки. Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство. Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря. Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите.
В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци.
Казвате: Какво виждаш? – Аз не виждам злото. Виждам само доброто. Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам. Това е което виждам.
към беседата >>
За масло и за кашкавал.
Християни се бият с кого? С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, англичаните са правоверни. Защо се бият?
За масло и за кашкавал.
За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива. Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор.
към беседата >>
Казвате: Какво виждаш?
Сега да говорим на човешки. Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство. Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря. Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци.
Казвате: Какво виждаш?
– Аз не виждам злото. Виждам само доброто. Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам. Това е което виждам. Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате.
към беседата >>
За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива.
С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, англичаните са правоверни. Защо се бият? За масло и за кашкавал.
За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива.
Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор.
към беседата >>
– Аз не виждам злото.
Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство. Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря. Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвате: Какво виждаш?
– Аз не виждам злото.
Виждам само доброто. Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам. Това е което виждам. Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате. Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява.
към беседата >>
Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор.
Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, англичаните са правоверни. Защо се бият? За масло и за кашкавал. За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива.
Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор.
към беседата >>
Виждам само доброто.
Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря. Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвате: Какво виждаш? – Аз не виждам злото.
Виждам само доброто.
Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам. Това е което виждам. Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате. Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява. Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви.
към беседата >>
И сега германците никаква идея нямат.
И сега германците никаква идея нямат.
Идеята е земя. Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите. Вие имате толкоз много. Ако не ги върнете, тази работа на зле отива. Кой е крив сега, кажете ми?
към беседата >>
Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам.
Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвате: Какво виждаш? – Аз не виждам злото. Виждам само доброто.
Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам.
Това е което виждам. Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате. Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява. Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви. Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича.
към беседата >>
Идеята е земя.
И сега германците никаква идея нямат.
Идеята е земя.
Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите. Вие имате толкоз много. Ако не ги върнете, тази работа на зле отива. Кой е крив сега, кажете ми? Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става.
към беседата >>
Това е което виждам.
В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвате: Какво виждаш? – Аз не виждам злото. Виждам само доброто. Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам.
Това е което виждам.
Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате. Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява. Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви. Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича. Законът е, че хората може да се виждат, само когато се обичат.
към беседата >>
Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите.
И сега германците никаква идея нямат. Идеята е земя.
Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите.
Вие имате толкоз много. Ако не ги върнете, тази работа на зле отива. Кой е крив сега, кажете ми? Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става. Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам.
към беседата >>
Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате.
Казвате: Какво виждаш? – Аз не виждам злото. Виждам само доброто. Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам. Това е което виждам.
Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате.
Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява. Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви. Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича. Законът е, че хората може да се виждат, само когато се обичат. Хората може да си говорят, само когато се обичат
към беседата >>
Вие имате толкоз много.
И сега германците никаква идея нямат. Идеята е земя. Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите.
Вие имате толкоз много.
Ако не ги върнете, тази работа на зле отива. Кой е крив сега, кажете ми? Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става. Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам. Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели.
към беседата >>
Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява.
– Аз не виждам злото. Виждам само доброто. Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам. Това е което виждам. Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате.
Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява.
Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви. Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича. Законът е, че хората може да се виждат, само когато се обичат. Хората може да си говорят, само когато се обичат
към беседата >>
Ако не ги върнете, тази работа на зле отива.
И сега германците никаква идея нямат. Идеята е земя. Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите. Вие имате толкоз много.
Ако не ги върнете, тази работа на зле отива.
Кой е крив сега, кажете ми? Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става. Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам. Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи.
към беседата >>
Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви.
Виждам само доброто. Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам. Това е което виждам. Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате. Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява.
Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви.
Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича. Законът е, че хората може да се виждат, само когато се обичат. Хората може да си говорят, само когато се обичат
към беседата >>
Кой е крив сега, кажете ми?
И сега германците никаква идея нямат. Идеята е земя. Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите. Вие имате толкоз много. Ако не ги върнете, тази работа на зле отива.
Кой е крив сега, кажете ми?
Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става. Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам. Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда.
към беседата >>
Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича.
Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам. Това е което виждам. Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате. Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява. Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви.
Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича.
Законът е, че хората може да се виждат, само когато се обичат. Хората може да си говорят, само когато се обичат
към беседата >>
Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става.
Идеята е земя. Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите. Вие имате толкоз много. Ако не ги върнете, тази работа на зле отива. Кой е крив сега, кажете ми?
Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става.
Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам. Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда. Излиза баща му да го моли.
към беседата >>
Законът е, че хората може да се виждат, само когато се обичат.
Това е което виждам. Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате. Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява. Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви. Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича.
Законът е, че хората може да се виждат, само когато се обичат.
Хората може да си говорят, само когато се обичат
към беседата >>
Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам.
Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите. Вие имате толкоз много. Ако не ги върнете, тази работа на зле отива. Кой е крив сега, кажете ми? Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става.
Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам.
Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда. Излиза баща му да го моли. – Не, казва, не влизам.
към беседата >>
Хората може да си говорят, само когато се обичат
Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате. Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява. Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви. Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича. Законът е, че хората може да се виждат, само когато се обичат.
Хората може да си говорят, само когато се обичат
към беседата >>
Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели.
Вие имате толкоз много. Ако не ги върнете, тази работа на зле отива. Кой е крив сега, кажете ми? Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става. Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам.
Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели.
Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда. Излиза баща му да го моли. – Не, казва, не влизам. Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си.
към беседата >>
Сега има някои тук, на които са заминали техните близки в другия свят, че не ги виждали.
Сега има някои тук, на които са заминали техните близки в другия свят, че не ги виждали.
Майка им не ги вижда, че няма любов. Щом имаш любов, умрелите говорят. Те са живи, възкръсват. Тук е пълно се с умрели. Какво ще кажете: Какви са те?
към беседата >>
Не влизам в къщи.
Ако не ги върнете, тази работа на зле отива. Кой е крив сега, кажете ми? Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става. Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам. Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели.
Не влизам в къщи.
Тук има голяма неправда. Излиза баща му да го моли. – Не, казва, не влизам. Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си. А как за този, който изяде всичкото, за него закла теле?
към беседата >>
Майка им не ги вижда, че няма любов.
Сега има някои тук, на които са заминали техните близки в другия свят, че не ги виждали.
Майка им не ги вижда, че няма любов.
Щом имаш любов, умрелите говорят. Те са живи, възкръсват. Тук е пълно се с умрели. Какво ще кажете: Какви са те? Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук.
към беседата >>
Тук има голяма неправда.
Кой е крив сега, кажете ми? Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става. Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам. Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи.
Тук има голяма неправда.
Излиза баща му да го моли. – Не, казва, не влизам. Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си. А как за този, който изяде всичкото, за него закла теле?
към беседата >>
Щом имаш любов, умрелите говорят.
Сега има някои тук, на които са заминали техните близки в другия свят, че не ги виждали. Майка им не ги вижда, че няма любов.
Щом имаш любов, умрелите говорят.
Те са живи, възкръсват. Тук е пълно се с умрели. Какво ще кажете: Какви са те? Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук. Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон.
към беседата >>
Излиза баща му да го моли.
Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става. Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам. Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда.
Излиза баща му да го моли.
– Не, казва, не влизам. Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си. А как за този, който изяде всичкото, за него закла теле?
към беседата >>
Те са живи, възкръсват.
Сега има някои тук, на които са заминали техните близки в другия свят, че не ги виждали. Майка им не ги вижда, че няма любов. Щом имаш любов, умрелите говорят.
Те са живи, възкръсват.
Тук е пълно се с умрели. Какво ще кажете: Какви са те? Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук. Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон. Според сегашните хора всяко нещо трябва да се докаже.
към беседата >>
– Не, казва, не влизам.
Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам. Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда. Излиза баща му да го моли.
– Не, казва, не влизам.
Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си. А как за този, който изяде всичкото, за него закла теле?
към беседата >>
Тук е пълно се с умрели.
Сега има някои тук, на които са заминали техните близки в другия свят, че не ги виждали. Майка им не ги вижда, че няма любов. Щом имаш любов, умрелите говорят. Те са живи, възкръсват.
Тук е пълно се с умрели.
Какво ще кажете: Какви са те? Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук. Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон. Според сегашните хора всяко нещо трябва да се докаже. Хубави са тия работи.
към беседата >>
Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си.
Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда. Излиза баща му да го моли. – Не, казва, не влизам.
Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си.
А как за този, който изяде всичкото, за него закла теле?
към беседата >>
Какво ще кажете: Какви са те?
Сега има някои тук, на които са заминали техните близки в другия свят, че не ги виждали. Майка им не ги вижда, че няма любов. Щом имаш любов, умрелите говорят. Те са живи, възкръсват. Тук е пълно се с умрели.
Какво ще кажете: Какви са те?
Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук. Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон. Според сегашните хора всяко нещо трябва да се докаже. Хубави са тия работи.
към беседата >>
А как за този, който изяде всичкото, за него закла теле?
Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда. Излиза баща му да го моли. – Не, казва, не влизам. Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си.
А как за този, който изяде всичкото, за него закла теле?
към беседата >>
Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук.
Майка им не ги вижда, че няма любов. Щом имаш любов, умрелите говорят. Те са живи, възкръсват. Тук е пълно се с умрели. Какво ще кажете: Какви са те?
Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук.
Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон. Според сегашните хора всяко нещо трябва да се докаже. Хубави са тия работи.
към беседата >>
Съвременната култура се съди от невидимия свят.
Съвременната култура се съди от невидимия свят.
Съдба на света е. И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди. Съдба е в света. Това е предисловие на второто пришествие. Не разбирайте туй предисловие така.
към беседата >>
Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон.
Щом имаш любов, умрелите говорят. Те са живи, възкръсват. Тук е пълно се с умрели. Какво ще кажете: Какви са те? Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук.
Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон.
Според сегашните хора всяко нещо трябва да се докаже. Хубави са тия работи.
към беседата >>
Съдба на света е.
Съвременната култура се съди от невидимия свят.
Съдба на света е.
И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди. Съдба е в света. Това е предисловие на второто пришествие. Не разбирайте туй предисловие така. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор.
към беседата >>
Според сегашните хора всяко нещо трябва да се докаже.
Те са живи, възкръсват. Тук е пълно се с умрели. Какво ще кажете: Какви са те? Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук. Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон.
Според сегашните хора всяко нещо трябва да се докаже.
Хубави са тия работи.
към беседата >>
И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди.
Съвременната култура се съди от невидимия свят. Съдба на света е.
И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди.
Съдба е в света. Това е предисловие на второто пришествие. Не разбирайте туй предисловие така. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие.
към беседата >>
Хубави са тия работи.
Тук е пълно се с умрели. Какво ще кажете: Какви са те? Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук. Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон. Според сегашните хора всяко нещо трябва да се докаже.
Хубави са тия работи.
към беседата >>
Съдба е в света.
Съвременната култура се съди от невидимия свят. Съдба на света е. И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди.
Съдба е в света.
Това е предисловие на второто пришествие. Не разбирайте туй предисловие така. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе.
към беседата >>
Малките неща са граница на великите работи.
Малките неща са граница на великите работи.
Малките неща са начало на великите работи. Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши. Светът не може да се създаде така. Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя.
към беседата >>
Това е предисловие на второто пришествие.
Съвременната култура се съди от невидимия свят. Съдба на света е. И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди. Съдба е в света.
Това е предисловие на второто пришествие.
Не разбирайте туй предисловие така. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята.
към беседата >>
Малките неща са начало на великите работи.
Малките неща са граница на великите работи.
Малките неща са начало на великите работи.
Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши. Светът не може да се създаде така. Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети.
към беседата >>
Не разбирайте туй предисловие така.
Съвременната култура се съди от невидимия свят. Съдба на света е. И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди. Съдба е в света. Това е предисловие на второто пришествие.
Не разбирайте туй предисловие така.
Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли.
към беседата >>
Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши.
Малките неща са граница на великите работи. Малките неща са начало на великите работи.
Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши.
Светът не може да се създаде така. Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият.
към беседата >>
Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор.
Съдба на света е. И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди. Съдба е в света. Това е предисловие на второто пришествие. Не разбирайте туй предисловие така.
Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор.
Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора.
към беседата >>
Светът не може да се създаде така.
Малките неща са граница на великите работи. Малките неща са начало на великите работи. Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши.
Светът не може да се създаде така.
Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят.
към беседата >>
Никога не са имали такова нещастие.
И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди. Съдба е в света. Това е предисловие на второто пришествие. Не разбирайте туй предисловие така. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор.
Никога не са имали такова нещастие.
Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора. Сега ще кажем, че са герои.
към беседата >>
Светът не е създаден така, както учените хора мислят.
Малките неща са граница на великите работи. Малките неща са начало на великите работи. Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши. Светът не може да се създаде така.
Светът не е създаден така, както учените хора мислят.
На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими.
към беседата >>
Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе.
Съдба е в света. Това е предисловие на второто пришествие. Не разбирайте туй предисловие така. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие.
Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе.
Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора. Сега ще кажем, че са герои. Геройство има.
към беседата >>
На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя.
Малките неща са граница на великите работи. Малките неща са начало на великите работи. Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши. Светът не може да се създаде така. Светът не е създаден така, както учените хора мислят.
На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя.
Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими. Има духовни земи, има и Божествени земи.
към беседата >>
Лондон е скрит под земята.
Това е предисловие на второто пришествие. Не разбирайте туй предисловие така. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе.
Лондон е скрит под земята.
Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора. Сега ще кажем, че са герои. Геройство има.
към беседата >>
Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети.
Малките неща са начало на великите работи. Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши. Светът не може да се създаде така. Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя.
Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети.
Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими. Има духовни земи, има и Божествени земи. Три земи има.
към беседата >>
Който и да е, всеки мисли.
Не разбирайте туй предисловие така. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята.
Който и да е, всеки мисли.
Една хубава черта е, че издържат тия хора. Сега ще кажем, че са герои. Геройство има.
към беседата >>
Още планети има, които учените хора ще открият.
Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши. Светът не може да се създаде така. Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети.
Още планети има, които учените хора ще открият.
Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими. Има духовни земи, има и Божествени земи. Три земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората.
към беседата >>
Една хубава черта е, че издържат тия хора.
Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли.
Една хубава черта е, че издържат тия хора.
Сега ще кажем, че са герои. Геройство има.
към беседата >>
Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят.
Светът не може да се създаде така. Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият.
Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят.
Има още други светове, които са невидими. Има духовни земи, има и Божествени земи. Три земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една земя за ангелите, пак са хора те.
към беседата >>
Сега ще кажем, че са герои.
Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора.
Сега ще кажем, че са герои.
Геройство има.
към беседата >>
Има още други светове, които са невидими.
Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят.
Има още други светове, които са невидими.
Има духовни земи, има и Божествени земи. Три земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една земя за ангелите, пак са хора те. Защото всички ангели се от хора са станали ангели.
към беседата >>
Геройство има.
Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора. Сега ще кажем, че са герои.
Геройство има.
към беседата >>
Има духовни земи, има и Божествени земи.
На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими.
Има духовни земи, има и Божествени земи.
Три земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една земя за ангелите, пак са хора те. Защото всички ангели се от хора са станали ангели. Има една земя, на която живеят боговете.
към беседата >>
Един българин, който се наричал Стоян със своята Керта се разхождат.
Един българин, който се наричал Стоян със своята Керта се разхождат.
Той и казва: На мене да разчиташ. Голям герой съм. Той си носил един турски кавал/пушка/. Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя. Гледа го тя и вече уповава на него.
към беседата >>
Три земи има.
Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими. Има духовни земи, има и Божествени земи.
Три земи има.
Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една земя за ангелите, пак са хора те. Защото всички ангели се от хора са станали ангели. Има една земя, на която живеят боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“.
към беседата >>
Той и казва: На мене да разчиташ.
Един българин, който се наричал Стоян със своята Керта се разхождат.
Той и казва: На мене да разчиташ.
Голям герой съм. Той си носил един турски кавал/пушка/. Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя. Гледа го тя и вече уповава на него. Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала.
към беседата >>
Вие сега живеете на земята, която е за хората.
Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими. Има духовни земи, има и Божествени земи. Три земи има.
Вие сега живеете на земята, която е за хората.
Има една земя за ангелите, пак са хора те. Защото всички ангели се от хора са станали ангели. Има една земя, на която живеят боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
Голям герой съм.
Един българин, който се наричал Стоян със своята Керта се разхождат. Той и казва: На мене да разчиташ.
Голям герой съм.
Той си носил един турски кавал/пушка/. Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя. Гледа го тя и вече уповава на него. Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала. Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла.
към беседата >>
Има една земя за ангелите, пак са хора те.
Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими. Има духовни земи, има и Божествени земи. Три земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората.
Има една земя за ангелите, пак са хора те.
Защото всички ангели се от хора са станали ангели. Има една земя, на която живеят боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате.
към беседата >>
Той си носил един турски кавал/пушка/.
Един българин, който се наричал Стоян със своята Керта се разхождат. Той и казва: На мене да разчиташ. Голям герой съм.
Той си носил един турски кавал/пушка/.
Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя. Гледа го тя и вече уповава на него. Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала. Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла. Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам.
към беседата >>
Защото всички ангели се от хора са станали ангели.
Има още други светове, които са невидими. Има духовни земи, има и Божествени земи. Три земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една земя за ангелите, пак са хора те.
Защото всички ангели се от хора са станали ангели.
Има една земя, на която живеят боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате. Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал.
към беседата >>
Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя.
Един българин, който се наричал Стоян със своята Керта се разхождат. Той и казва: На мене да разчиташ. Голям герой съм. Той си носил един турски кавал/пушка/.
Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя.
Гледа го тя и вече уповава на него. Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала. Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла. Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам. Дошла мечката, помирисала я и си заминала.
към беседата >>
Има една земя, на която живеят боговете.
Има духовни земи, има и Божествени земи. Три земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една земя за ангелите, пак са хора те. Защото всички ангели се от хора са станали ангели.
Има една земя, на която живеят боговете.
Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате. Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал. Един ден вие ще идете да проверите това, което ви казвам.
към беседата >>
Гледа го тя и вече уповава на него.
Един българин, който се наричал Стоян със своята Керта се разхождат. Той и казва: На мене да разчиташ. Голям герой съм. Той си носил един турски кавал/пушка/. Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя.
Гледа го тя и вече уповава на него.
Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала. Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла. Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам. Дошла мечката, помирисала я и си заминала. Като слязъл, той я пита: Какво ти каза мечката?
към беседата >>
Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“.
Три земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една земя за ангелите, пак са хора те. Защото всички ангели се от хора са станали ангели. Има една земя, на която живеят боговете.
Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“.
Дали вярвате или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате. Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал. Един ден вие ще идете да проверите това, което ви казвам. Аз не ходя да доказвам, казвам: Ела с мен, за пет минути тази работа ще я видиш.
към беседата >>
Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала.
Той и казва: На мене да разчиташ. Голям герой съм. Той си носил един турски кавал/пушка/. Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя. Гледа го тя и вече уповава на него.
Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала.
Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла. Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам. Дошла мечката, помирисала я и си заминала. Като слязъл, той я пита: Какво ти каза мечката? – С такъв герой още веднъж да не ходиш.
към беседата >>
Дали вярвате или не, то е друг въпрос.
Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една земя за ангелите, пак са хора те. Защото всички ангели се от хора са станали ангели. Има една земя, на която живеят боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“.
Дали вярвате или не, то е друг въпрос.
Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате. Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал. Един ден вие ще идете да проверите това, което ви казвам. Аз не ходя да доказвам, казвам: Ела с мен, за пет минути тази работа ще я видиш.
към беседата >>
Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла.
Голям герой съм. Той си носил един турски кавал/пушка/. Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя. Гледа го тя и вече уповава на него. Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала.
Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла.
Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам. Дошла мечката, помирисала я и си заминала. Като слязъл, той я пита: Какво ти каза мечката? – С такъв герой още веднъж да не ходиш.
към беседата >>
Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате.
Има една земя за ангелите, пак са хора те. Защото всички ангели се от хора са станали ангели. Има една земя, на която живеят боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате или не, то е друг въпрос.
Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате.
Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал. Един ден вие ще идете да проверите това, което ви казвам. Аз не ходя да доказвам, казвам: Ела с мен, за пет минути тази работа ще я видиш.
към беседата >>
Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам.
Той си носил един турски кавал/пушка/. Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя. Гледа го тя и вече уповава на него. Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала. Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла.
Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам.
Дошла мечката, помирисала я и си заминала. Като слязъл, той я пита: Какво ти каза мечката? – С такъв герой още веднъж да не ходиш.
към беседата >>
Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал.
Защото всички ангели се от хора са станали ангели. Има една земя, на която живеят боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате.
Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал.
Един ден вие ще идете да проверите това, което ви казвам. Аз не ходя да доказвам, казвам: Ела с мен, за пет минути тази работа ще я видиш.
към беседата >>
Дошла мечката, помирисала я и си заминала.
Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя. Гледа го тя и вече уповава на него. Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала. Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла. Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам.
Дошла мечката, помирисала я и си заминала.
Като слязъл, той я пита: Какво ти каза мечката? – С такъв герой още веднъж да не ходиш.
към беседата >>
Един ден вие ще идете да проверите това, което ви казвам.
Има една земя, на която живеят боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате. Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал.
Един ден вие ще идете да проверите това, което ви казвам.
Аз не ходя да доказвам, казвам: Ела с мен, за пет минути тази работа ще я видиш.
към беседата >>
Като слязъл, той я пита: Какво ти каза мечката?
Гледа го тя и вече уповава на него. Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала. Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла. Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам. Дошла мечката, помирисала я и си заминала.
Като слязъл, той я пита: Какво ти каза мечката?
– С такъв герой още веднъж да не ходиш.
към беседата >>
Аз не ходя да доказвам, казвам: Ела с мен, за пет минути тази работа ще я видиш.
Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате. Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал. Един ден вие ще идете да проверите това, което ви казвам.
Аз не ходя да доказвам, казвам: Ела с мен, за пет минути тази работа ще я видиш.
към беседата >>
– С такъв герой още веднъж да не ходиш.
Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала. Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла. Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам. Дошла мечката, помирисала я и си заминала. Като слязъл, той я пита: Какво ти каза мечката?
– С такъв герой още веднъж да не ходиш.
към беседата >>
Съвременните окултисти казват, че човек за да прогледне, трябва да стане свят, че това, че онова.
Съвременните окултисти казват, че човек за да прогледне, трябва да стане свят, че това, че онова.
Адам, който беше свят, като съгреши, ослепя. Защо един грешник по същия закон да не може да се повърне назад и да се изправи? Писанието казва, че е възможно. Ако праведния се върне от пътя си, правдата му няма да се помене. И ако грешникът се върне от грешките си и тръгне в пътя на доброто, греховете няма да му се поменат.
към беседата >>
Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта.
Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта.
Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта, защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще го възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави. Ако човека умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси.
към беседата >>
Адам, който беше свят, като съгреши, ослепя.
Съвременните окултисти казват, че човек за да прогледне, трябва да стане свят, че това, че онова.
Адам, който беше свят, като съгреши, ослепя.
Защо един грешник по същия закон да не може да се повърне назад и да се изправи? Писанието казва, че е възможно. Ако праведния се върне от пътя си, правдата му няма да се помене. И ако грешникът се върне от грешките си и тръгне в пътя на доброто, греховете няма да му се поменат. Ако вие по този закон възприемете и тръгнете в пътя на любовта, не както сега вървите, вие може да напуснете този живот.
към беседата >>
Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта, защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще го възкреси.
Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта.
Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта, защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще го възкреси.
Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави. Ако човека умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси.
към беседата >>
Защо един грешник по същия закон да не може да се повърне назад и да се изправи?
Съвременните окултисти казват, че човек за да прогледне, трябва да стане свят, че това, че онова. Адам, който беше свят, като съгреши, ослепя.
Защо един грешник по същия закон да не може да се повърне назад и да се изправи?
Писанието казва, че е възможно. Ако праведния се върне от пътя си, правдата му няма да се помене. И ако грешникът се върне от грешките си и тръгне в пътя на доброто, греховете няма да му се поменат. Ако вие по този закон възприемете и тръгнете в пътя на любовта, не както сега вървите, вие може да напуснете този живот. Този живот, по който сега вървите, както сте проповядвали досега, то е предисловие.
към беседата >>
Всяка друга смърт няма нищо да остави от него.
Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта. Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта, защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще го възкреси.
Всяка друга смърт няма нищо да остави от него.
Няма кой да го избави. Ако човека умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси. Ако сте готови да умрете, за три неща умрете, защото се трябва да умрете.
към беседата >>
Писанието казва, че е възможно.
Съвременните окултисти казват, че човек за да прогледне, трябва да стане свят, че това, че онова. Адам, който беше свят, като съгреши, ослепя. Защо един грешник по същия закон да не може да се повърне назад и да се изправи?
Писанието казва, че е възможно.
Ако праведния се върне от пътя си, правдата му няма да се помене. И ако грешникът се върне от грешките си и тръгне в пътя на доброто, греховете няма да му се поменат. Ако вие по този закон възприемете и тръгнете в пътя на любовта, не както сега вървите, вие може да напуснете този живот. Този живот, по който сега вървите, както сте проповядвали досега, то е предисловие. Никой не може да влезе в Царството Божие, който не е тръгнал в пътя на любовта.
към беседата >>
Няма кой да го избави.
Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта. Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта, защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще го възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него.
Няма кой да го избави.
Ако човека умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси. Ако сте готови да умрете, за три неща умрете, защото се трябва да умрете. Ако умрете за други неща, никъде няма да ви намерят.
към беседата >>
Ако праведния се върне от пътя си, правдата му няма да се помене.
Съвременните окултисти казват, че човек за да прогледне, трябва да стане свят, че това, че онова. Адам, който беше свят, като съгреши, ослепя. Защо един грешник по същия закон да не може да се повърне назад и да се изправи? Писанието казва, че е възможно.
Ако праведния се върне от пътя си, правдата му няма да се помене.
И ако грешникът се върне от грешките си и тръгне в пътя на доброто, греховете няма да му се поменат. Ако вие по този закон възприемете и тръгнете в пътя на любовта, не както сега вървите, вие може да напуснете този живот. Този живот, по който сега вървите, както сте проповядвали досега, то е предисловие. Никой не може да влезе в Царството Божие, който не е тръгнал в пътя на любовта. Никой не може да влезе в Царството Божие, който не е влязъл в пътя на Божественото знание, на Божията мъдрост.
към беседата >>
Ако човека умре за любовта, тя ще го възкреси.
Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта. Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта, защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще го възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави.
Ако човека умре за любовта, тя ще го възкреси.
Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси. Ако сте готови да умрете, за три неща умрете, защото се трябва да умрете. Ако умрете за други неща, никъде няма да ви намерят. Ако умрете за любовта, ще ви намерят.
към беседата >>
И ако грешникът се върне от грешките си и тръгне в пътя на доброто, греховете няма да му се поменат.
Съвременните окултисти казват, че човек за да прогледне, трябва да стане свят, че това, че онова. Адам, който беше свят, като съгреши, ослепя. Защо един грешник по същия закон да не може да се повърне назад и да се изправи? Писанието казва, че е възможно. Ако праведния се върне от пътя си, правдата му няма да се помене.
И ако грешникът се върне от грешките си и тръгне в пътя на доброто, греховете няма да му се поменат.
Ако вие по този закон възприемете и тръгнете в пътя на любовта, не както сега вървите, вие може да напуснете този живот. Този живот, по който сега вървите, както сте проповядвали досега, то е предисловие. Никой не може да влезе в Царството Божие, който не е тръгнал в пътя на любовта. Никой не може да влезе в Царството Божие, който не е влязъл в пътя на Божественото знание, на Божията мъдрост. Никой сега не може да влезе в Царството Божие сега от земята, понеже всички сте опетнени.
към беседата >>
2.
Дете, възрастенъ и старъ / Дете, възрастен и стар
,
ООК
, София, 30.10.1940г.,
Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти.
Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той. Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде. Безполезно е това. Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“. Лакомия е това.
Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти.
Че много малко имъ трѣбва. Много малко ни трѣбва въ свѣта. Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено. Ако ние, отъ Божията Любовь, която се излива въ въздуха, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ свѣтлината, не можемъ да вземемъ отъ нея нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ водата, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ храната, не можемъ да вземемъ нѣщо – отъ кѫде ще вземемъ? Търсимъ своето щастие въ паритѣ.
към беседата >>
Има една топлина, приятна на рѫцетѣ.
Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение. Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно. Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно. Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли.
Има една топлина, приятна на рѫцетѣ.
И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли. Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ. Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви. Боли ви гръбначния стълбъ.
към беседата >>
Животъ на едно животно.
Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви. Казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи. Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ. Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“. Какъвъ животъ?
Животъ на едно животно.
Казва: „Азъ не искамъ много“. Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облѣчена куклата. Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума.
към беседата >>
Че много малко имъ трѣбва.
Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде. Безполезно е това. Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“. Лакомия е това. Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти.
Че много малко имъ трѣбва.
Много малко ни трѣбва въ свѣта. Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено. Ако ние, отъ Божията Любовь, която се излива въ въздуха, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ свѣтлината, не можемъ да вземемъ отъ нея нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ водата, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ храната, не можемъ да вземемъ нѣщо – отъ кѫде ще вземемъ? Търсимъ своето щастие въ паритѣ.
към беседата >>
И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли.
Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение. Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно. Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно. Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли. Има една топлина, приятна на рѫцетѣ.
И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли.
Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ. Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви. Боли ви гръбначния стълбъ. Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро.
към беседата >>
Казва: „Азъ не искамъ много“.
Казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи. Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ. Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“. Какъвъ животъ? Животъ на едно животно.
Казва: „Азъ не искамъ много“.
Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облѣчена куклата. Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума. Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено.
към беседата >>
Много малко ни трѣбва въ свѣта.
Безполезно е това. Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“. Лакомия е това. Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти. Че много малко имъ трѣбва.
Много малко ни трѣбва въ свѣта.
Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено. Ако ние, отъ Божията Любовь, която се излива въ въздуха, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ свѣтлината, не можемъ да вземемъ отъ нея нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ водата, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ храната, не можемъ да вземемъ нѣщо – отъ кѫде ще вземемъ? Търсимъ своето щастие въ паритѣ.
към беседата >>
Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль.
Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно. Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно. Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли. Има една топлина, приятна на рѫцетѣ. И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли.
Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль.
Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ. Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви. Боли ви гръбначния стълбъ. Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ.
към беседата >>
Че хубаво.
Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ. Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“. Какъвъ животъ? Животъ на едно животно. Казва: „Азъ не искамъ много“.
Че хубаво.
Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облѣчена куклата. Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума. Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено. Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето.
към беседата >>
Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено.
Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“. Лакомия е това. Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти. Че много малко имъ трѣбва. Много малко ни трѣбва въ свѣта.
Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено.
Ако ние, отъ Божията Любовь, която се излива въ въздуха, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ свѣтлината, не можемъ да вземемъ отъ нея нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ водата, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ храната, не можемъ да вземемъ нѣщо – отъ кѫде ще вземемъ? Търсимъ своето щастие въ паритѣ.
към беседата >>
Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ.
Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно. Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли. Има една топлина, приятна на рѫцетѣ. И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли. Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль.
Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ.
Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви. Боли ви гръбначния стълбъ. Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ.
към беседата >>
Една кукла може да е уредена хубаво.
Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“. Какъвъ животъ? Животъ на едно животно. Казва: „Азъ не искамъ много“. Че хубаво.
Една кукла може да е уредена хубаво.
Хубаво е облѣчена куклата. Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума. Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено. Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето. Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума.
към беседата >>
Ако ние, отъ Божията Любовь, която се излива въ въздуха, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ свѣтлината, не можемъ да вземемъ отъ нея нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ водата, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ храната, не можемъ да вземемъ нѣщо – отъ кѫде ще вземемъ?
Лакомия е това. Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти. Че много малко имъ трѣбва. Много малко ни трѣбва въ свѣта. Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено.
Ако ние, отъ Божията Любовь, която се излива въ въздуха, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ свѣтлината, не можемъ да вземемъ отъ нея нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ водата, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ храната, не можемъ да вземемъ нѣщо – отъ кѫде ще вземемъ?
Търсимъ своето щастие въ паритѣ.
към беседата >>
Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви.
Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли. Има една топлина, приятна на рѫцетѣ. И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли. Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ.
Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви.
Боли ви гръбначния стълбъ. Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ. Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо.
към беседата >>
Хубаво е облѣчена куклата.
Какъвъ животъ? Животъ на едно животно. Казва: „Азъ не искамъ много“. Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво.
Хубаво е облѣчена куклата.
Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума. Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено. Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето. Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума. Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята.
към беседата >>
Търсимъ своето щастие въ паритѣ.
Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти. Че много малко имъ трѣбва. Много малко ни трѣбва въ свѣта. Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено. Ако ние, отъ Божията Любовь, която се излива въ въздуха, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ свѣтлината, не можемъ да вземемъ отъ нея нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ водата, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ храната, не можемъ да вземемъ нѣщо – отъ кѫде ще вземемъ?
Търсимъ своето щастие въ паритѣ.
към беседата >>
Боли ви гръбначния стълбъ.
Има една топлина, приятна на рѫцетѣ. И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли. Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ. Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви.
Боли ви гръбначния стълбъ.
Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ. Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо. Нѣкой пѫть те заболи кръста.
към беседата >>
Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума.
Животъ на едно животно. Казва: „Азъ не искамъ много“. Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облѣчена куклата.
Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума.
Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено. Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето. Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума. Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята. И волята трѣбва да бѫде облѣчена.
към беседата >>
Споредъ окултната наука Лондонъ е главата на Маммона, на Бога на паритѣ.
Споредъ окултната наука Лондонъ е главата на Маммона, на Бога на паритѣ.
Всичкитѣ финансисти тамъ бѣха. Какво стана (съ) тази глава сега? – Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ. Лондонъ мислеше, че е осигуренъ. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества.
към беседата >>
Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро.
И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли. Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ. Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви. Боли ви гръбначния стълбъ.
Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро.
Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ. Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо. Нѣкой пѫть те заболи кръста. Ти никога не си мислилъ за кръста.
към беседата >>
Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено.
Казва: „Азъ не искамъ много“. Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облѣчена куклата. Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума.
Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено.
Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето. Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума. Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята. И волята трѣбва да бѫде облѣчена. Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си.
към беседата >>
Всичкитѣ финансисти тамъ бѣха.
Споредъ окултната наука Лондонъ е главата на Маммона, на Бога на паритѣ.
Всичкитѣ финансисти тамъ бѣха.
Какво стана (съ) тази глава сега? – Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ. Лондонъ мислеше, че е осигуренъ. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества. Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи.
към беседата >>
Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ.
Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ. Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви. Боли ви гръбначния стълбъ. Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро.
Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ.
Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ. Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо. Нѣкой пѫть те заболи кръста. Ти никога не си мислилъ за кръста. Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста.
към беседата >>
Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето.
Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облѣчена куклата. Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума. Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено.
Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето.
Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума. Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята. И волята трѣбва да бѫде облѣчена. Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислимъ добре, ние усилваме ума си.
към беседата >>
Какво стана (съ) тази глава сега?
Споредъ окултната наука Лондонъ е главата на Маммона, на Бога на паритѣ. Всичкитѣ финансисти тамъ бѣха.
Какво стана (съ) тази глава сега?
– Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ. Лондонъ мислеше, че е осигуренъ. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества. Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ.
към беседата >>
Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ.
Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ. Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви. Боли ви гръбначния стълбъ. Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ.
Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ.
Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо. Нѣкой пѫть те заболи кръста. Ти никога не си мислилъ за кръста. Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста. Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото.
към беседата >>
Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума.
Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облѣчена куклата. Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума. Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено. Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето.
Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума.
Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята. И волята трѣбва да бѫде облѣчена. Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислимъ добре, ние усилваме ума си. Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си.
към беседата >>
– Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ.
Споредъ окултната наука Лондонъ е главата на Маммона, на Бога на паритѣ. Всичкитѣ финансисти тамъ бѣха. Какво стана (съ) тази глава сега?
– Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ.
Лондонъ мислеше, че е осигуренъ. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества. Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль?
към беседата >>
Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо.
Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви. Боли ви гръбначния стълбъ. Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ.
Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо.
Нѣкой пѫть те заболи кръста. Ти никога не си мислилъ за кръста. Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста. Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото. По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ.
към беседата >>
Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята.
Хубаво е облѣчена куклата. Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума. Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено. Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето. Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума.
Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята.
И волята трѣбва да бѫде облѣчена. Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислимъ добре, ние усилваме ума си. Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си. Вие искате да бѫдете умни.
към беседата >>
Лондонъ мислеше, че е осигуренъ.
Споредъ окултната наука Лондонъ е главата на Маммона, на Бога на паритѣ. Всичкитѣ финансисти тамъ бѣха. Какво стана (съ) тази глава сега? – Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ.
Лондонъ мислеше, че е осигуренъ.
Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества. Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль? “ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть те заболи кръста.
Боли ви гръбначния стълбъ. Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ. Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо.
Нѣкой пѫть те заболи кръста.
Ти никога не си мислилъ за кръста. Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста. Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото. По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ. Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ.
към беседата >>
И волята трѣбва да бѫде облѣчена.
Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума. Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено. Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето. Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума. Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята.
И волята трѣбва да бѫде облѣчена.
Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислимъ добре, ние усилваме ума си. Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си. Вие искате да бѫдете умни. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта.
към беседата >>
Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества.
Споредъ окултната наука Лондонъ е главата на Маммона, на Бога на паритѣ. Всичкитѣ финансисти тамъ бѣха. Какво стана (съ) тази глава сега? – Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ. Лондонъ мислеше, че е осигуренъ.
Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества.
Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль? “ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището.
към беседата >>
Ти никога не си мислилъ за кръста.
Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ. Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо. Нѣкой пѫть те заболи кръста.
Ти никога не си мислилъ за кръста.
Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста. Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото. По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ. Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ. Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични.
към беседата >>
Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си.
Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено. Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето. Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума. Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята. И волята трѣбва да бѫде облѣчена.
Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си.
Като мислимъ добре, ние усилваме ума си. Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си. Вие искате да бѫдете умни. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта. Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде.
към беседата >>
Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи.
Всичкитѣ финансисти тамъ бѣха. Какво стана (съ) тази глава сега? – Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ. Лондонъ мислеше, че е осигуренъ. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества.
Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи.
Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль? “ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището. Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се.
към беседата >>
Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста.
Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ. Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо. Нѣкой пѫть те заболи кръста. Ти никога не си мислилъ за кръста.
Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста.
Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото. По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ. Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ. Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични. Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“.
към беседата >>
Като мислимъ добре, ние усилваме ума си.
Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето. Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума. Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята. И волята трѣбва да бѫде облѣчена. Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си.
Като мислимъ добре, ние усилваме ума си.
Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си. Вие искате да бѫдете умни. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта. Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде. Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате.
към беседата >>
Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ.
Какво стана (съ) тази глава сега? – Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ. Лондонъ мислеше, че е осигуренъ. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества. Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи.
Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ.
Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль? “ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището. Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се. Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ.
към беседата >>
Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото.
Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ. Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо. Нѣкой пѫть те заболи кръста. Ти никога не си мислилъ за кръста. Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста.
Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото.
По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ. Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ. Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични. Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“. Другитѣ работи сѫ безполезни.
към беседата >>
Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си.
Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума. Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята. И волята трѣбва да бѫде облѣчена. Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислимъ добре, ние усилваме ума си.
Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си.
Вие искате да бѫдете умни. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта. Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде. Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате. Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си.
към беседата >>
Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль?
– Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ. Лондонъ мислеше, че е осигуренъ. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества. Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ.
Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль?
“ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището. Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се. Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата.
към беседата >>
По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ.
Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо. Нѣкой пѫть те заболи кръста. Ти никога не си мислилъ за кръста. Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста. Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото.
По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ.
Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ. Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични. Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“. Другитѣ работи сѫ безполезни. Ние се тревожимъ за нѣща външни, отъ които нѣма никаква полза.
към беседата >>
Вие искате да бѫдете умни.
Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята. И волята трѣбва да бѫде облѣчена. Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислимъ добре, ние усилваме ума си. Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си.
Вие искате да бѫдете умни.
Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта. Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде. Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате. Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си. Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ.
към беседата >>
“ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“.
Лондонъ мислеше, че е осигуренъ. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества. Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль?
“ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“.
Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището. Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се. Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа.
към беседата >>
Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ.
Нѣкой пѫть те заболи кръста. Ти никога не си мислилъ за кръста. Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста. Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото. По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ.
Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ.
Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични. Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“. Другитѣ работи сѫ безполезни. Ние се тревожимъ за нѣща външни, отъ които нѣма никаква полза.
към беседата >>
Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта.
И волята трѣбва да бѫде облѣчена. Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислимъ добре, ние усилваме ума си. Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си. Вие искате да бѫдете умни.
Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта.
Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде. Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате. Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си. Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ. Толкозъ време вие сте правили усилия.
към беседата >>
Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището.
Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества. Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль? “ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“.
Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището.
Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се. Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь.
към беседата >>
Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични.
Ти никога не си мислилъ за кръста. Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста. Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото. По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ. Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ.
Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични.
Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“. Другитѣ работи сѫ безполезни. Ние се тревожимъ за нѣща външни, отъ които нѣма никаква полза.
към беседата >>
Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде.
Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислимъ добре, ние усилваме ума си. Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си. Вие искате да бѫдете умни. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта.
Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде.
Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате. Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си. Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ. Толкозъ време вие сте правили усилия. Вие толкозъ време сте правили усилия.
към беседата >>
Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се.
Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль? “ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището.
Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се.
Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща.
към беседата >>
Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“.
Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста. Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото. По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ. Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ. Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични.
Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“.
Другитѣ работи сѫ безполезни. Ние се тревожимъ за нѣща външни, отъ които нѣма никаква полза.
към беседата >>
Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате.
Като мислимъ добре, ние усилваме ума си. Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си. Вие искате да бѫдете умни. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта. Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде.
Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате.
Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си. Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ. Толкозъ време вие сте правили усилия. Вие толкозъ време сте правили усилия. Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ.
към беседата >>
Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ.
Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль? “ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището. Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се.
Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ.
Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща. Трѣбва да знаешъ, че идатъ.
към беседата >>
Другитѣ работи сѫ безполезни.
Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото. По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ. Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ. Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични. Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“.
Другитѣ работи сѫ безполезни.
Ние се тревожимъ за нѣща външни, отъ които нѣма никаква полза.
към беседата >>
Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си.
Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си. Вие искате да бѫдете умни. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта. Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде. Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате.
Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си.
Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ. Толкозъ време вие сте правили усилия. Вие толкозъ време сте правили усилия. Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ. Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане.
към беседата >>
Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата.
Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль? “ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището. Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се. Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ.
Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата.
И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща. Трѣбва да знаешъ, че идатъ. Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ.
към беседата >>
Ние се тревожимъ за нѣща външни, отъ които нѣма никаква полза.
По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ. Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ. Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични. Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“. Другитѣ работи сѫ безполезни.
Ние се тревожимъ за нѣща външни, отъ които нѣма никаква полза.
към беседата >>
Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ.
Вие искате да бѫдете умни. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта. Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде. Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате. Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си.
Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ.
Толкозъ време вие сте правили усилия. Вие толкозъ време сте правили усилия. Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ. Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане. Всичко въ свѣта се мѣни.
към беседата >>
И той се крие по нѣкой пѫть по два часа.
“ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището. Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се. Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата.
И той се крие по нѣкой пѫть по два часа.
Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща. Трѣбва да знаешъ, че идатъ. Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ.
към беседата >>
Сега искате да знаете, кой ще победи – италианцитѣ или гърцитѣ.
Сега искате да знаете, кой ще победи – италианцитѣ или гърцитѣ.
Ако едно куче или една пчела се борятъ, кой ще победи? Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе. Но пчелата ще изгуби сражението. Като ужили кучето, ще умре. Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира.
към беседата >>
Толкозъ време вие сте правили усилия.
Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта. Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде. Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате. Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си. Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ.
Толкозъ време вие сте правили усилия.
Вие толкозъ време сте правили усилия. Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ. Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане. Всичко въ свѣта се мѣни. Ти си мислилъ по детински.
към беседата >>
Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь.
Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището. Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се. Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа.
Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь.
Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща. Трѣбва да знаешъ, че идатъ. Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ. Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ.
към беседата >>
Ако едно куче или една пчела се борятъ, кой ще победи?
Сега искате да знаете, кой ще победи – италианцитѣ или гърцитѣ.
Ако едно куче или една пчела се борятъ, кой ще победи?
Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе. Но пчелата ще изгуби сражението. Като ужили кучето, ще умре. Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира. Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити.
към беседата >>
Вие толкозъ време сте правили усилия.
Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде. Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате. Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си. Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ. Толкозъ време вие сте правили усилия.
Вие толкозъ време сте правили усилия.
Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ. Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане. Всичко въ свѣта се мѣни. Ти си мислилъ по детински. Станешъ възрастенъ, мислишъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща.
Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се. Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь.
Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща.
Трѣбва да знаешъ, че идатъ. Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ. Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ. Но защитата не бѣше така силна.
към беседата >>
Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе.
Сега искате да знаете, кой ще победи – италианцитѣ или гърцитѣ. Ако едно куче или една пчела се борятъ, кой ще победи?
Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе.
Но пчелата ще изгуби сражението. Като ужили кучето, ще умре. Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира. Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити. Съ онзи, който е уменъ, ако воювате – всѣкога ще бѫдете бити.
към беседата >>
Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ.
Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате. Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си. Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ. Толкозъ време вие сте правили усилия. Вие толкозъ време сте правили усилия.
Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ.
Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане. Всичко въ свѣта се мѣни. Ти си мислилъ по детински. Станешъ възрастенъ, мислишъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Трѣбва да знаешъ, че идатъ.
Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща.
Трѣбва да знаешъ, че идатъ.
Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ. Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ. Но защитата не бѣше така силна. Излъгаха се.
към беседата >>
Но пчелата ще изгуби сражението.
Сега искате да знаете, кой ще победи – италианцитѣ или гърцитѣ. Ако едно куче или една пчела се борятъ, кой ще победи? Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе.
Но пчелата ще изгуби сражението.
Като ужили кучето, ще умре. Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира. Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити. Съ онзи, който е уменъ, ако воювате – всѣкога ще бѫдете бити. Той е взелъ всичко предвидъ.
към беседата >>
Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане.
Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си. Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ. Толкозъ време вие сте правили усилия. Вие толкозъ време сте правили усилия. Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ.
Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане.
Всичко въ свѣта се мѣни. Ти си мислилъ по детински. Станешъ възрастенъ, мислишъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ.
Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща. Трѣбва да знаешъ, че идатъ.
Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ.
Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ. Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ. Но защитата не бѣше така силна. Излъгаха се. Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ.
към беседата >>
Като ужили кучето, ще умре.
Сега искате да знаете, кой ще победи – италианцитѣ или гърцитѣ. Ако едно куче или една пчела се борятъ, кой ще победи? Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе. Но пчелата ще изгуби сражението.
Като ужили кучето, ще умре.
Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира. Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити. Съ онзи, който е уменъ, ако воювате – всѣкога ще бѫдете бити. Той е взелъ всичко предвидъ.
към беседата >>
Всичко въ свѣта се мѣни.
Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ. Толкозъ време вие сте правили усилия. Вие толкозъ време сте правили усилия. Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ. Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане.
Всичко въ свѣта се мѣни.
Ти си мислилъ по детински. Станешъ възрастенъ, мислишъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ.
И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща. Трѣбва да знаешъ, че идатъ. Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ.
Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ.
Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ. Но защитата не бѣше така силна. Излъгаха се. Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ. Тѣ мислили, че сѫ много учени вече.
към беседата >>
Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира.
Сега искате да знаете, кой ще победи – италианцитѣ или гърцитѣ. Ако едно куче или една пчела се борятъ, кой ще победи? Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе. Но пчелата ще изгуби сражението. Като ужили кучето, ще умре.
Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира.
Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити. Съ онзи, който е уменъ, ако воювате – всѣкога ще бѫдете бити. Той е взелъ всичко предвидъ.
към беседата >>
Ти си мислилъ по детински.
Толкозъ време вие сте правили усилия. Вие толкозъ време сте правили усилия. Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ. Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане. Всичко въ свѣта се мѣни.
Ти си мислилъ по детински.
Станешъ възрастенъ, мислишъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ.
Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща. Трѣбва да знаешъ, че идатъ. Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ.
Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ.
Но защитата не бѣше така силна. Излъгаха се. Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ. Тѣ мислили, че сѫ много учени вече. Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ.
към беседата >>
Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити.
Ако едно куче или една пчела се борятъ, кой ще победи? Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе. Но пчелата ще изгуби сражението. Като ужили кучето, ще умре. Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира.
Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити.
Съ онзи, който е уменъ, ако воювате – всѣкога ще бѫдете бити. Той е взелъ всичко предвидъ.
към беседата >>
Станешъ възрастенъ, мислишъ по другъ начинъ.
Вие толкозъ време сте правили усилия. Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ. Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане. Всичко въ свѣта се мѣни. Ти си мислилъ по детински.
Станешъ възрастенъ, мислишъ по другъ начинъ.
към беседата >>
Но защитата не бѣше така силна.
Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща. Трѣбва да знаешъ, че идатъ. Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ. Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ.
Но защитата не бѣше така силна.
Излъгаха се. Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ. Тѣ мислили, че сѫ много учени вече. Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ. Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове?
към беседата >>
Съ онзи, който е уменъ, ако воювате – всѣкога ще бѫдете бити.
Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе. Но пчелата ще изгуби сражението. Като ужили кучето, ще умре. Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира. Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити.
Съ онзи, който е уменъ, ако воювате – всѣкога ще бѫдете бити.
Той е взелъ всичко предвидъ.
към беседата >>
Правата линия е детински животъ.
Правата линия е детински животъ.
Имате една плоскость – това е възрастниятъ животъ. Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии. То ще направи една плоскость. После ще направи едно тѣло. То е стариятъ човѣкъ.
към беседата >>
Излъгаха се.
Трѣбва да знаешъ, че идатъ. Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ. Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ. Но защитата не бѣше така силна.
Излъгаха се.
Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ. Тѣ мислили, че сѫ много учени вече. Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ. Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове? Ние ще му дадемъ да разбере.
към беседата >>
Той е взелъ всичко предвидъ.
Но пчелата ще изгуби сражението. Като ужили кучето, ще умре. Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира. Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити. Съ онзи, който е уменъ, ако воювате – всѣкога ще бѫдете бити.
Той е взелъ всичко предвидъ.
към беседата >>
Имате една плоскость – това е възрастниятъ животъ.
Правата линия е детински животъ.
Имате една плоскость – това е възрастниятъ животъ.
Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии. То ще направи една плоскость. После ще направи едно тѣло. То е стариятъ човѣкъ. Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ.
към беседата >>
Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ.
Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ. Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ. Но защитата не бѣше така силна. Излъгаха се.
Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ.
Тѣ мислили, че сѫ много учени вече. Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ. Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове? Ние ще му дадемъ да разбере. Само да дойде въ нашитѣ градове“.
към беседата >>
Казвамъ: Въ природата вие имате единъ голѣмъ противникъ.
Казвамъ: Въ природата вие имате единъ голѣмъ противникъ.
Вие воювате съ дявола. Знаете, колко е уменъ той. Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта. Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта. Навсѣкѫде ви знае слабостьта.
към беседата >>
Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии.
Правата линия е детински животъ. Имате една плоскость – това е възрастниятъ животъ.
Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии.
То ще направи една плоскость. После ще направи едно тѣло. То е стариятъ човѣкъ. Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ. Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния.
към беседата >>
Тѣ мислили, че сѫ много учени вече.
Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ. Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ. Но защитата не бѣше така силна. Излъгаха се. Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ.
Тѣ мислили, че сѫ много учени вече.
Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ. Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове? Ние ще му дадемъ да разбере. Само да дойде въ нашитѣ градове“. Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“.
към беседата >>
Вие воювате съ дявола.
Казвамъ: Въ природата вие имате единъ голѣмъ противникъ.
Вие воювате съ дявола.
Знаете, колко е уменъ той. Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта. Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта. Навсѣкѫде ви знае слабостьта. Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите.
към беседата >>
То ще направи една плоскость.
Правата линия е детински животъ. Имате една плоскость – това е възрастниятъ животъ. Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии.
То ще направи една плоскость.
После ще направи едно тѣло. То е стариятъ човѣкъ. Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ. Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния. Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени.
към беседата >>
Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ.
Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ. Но защитата не бѣше така силна. Излъгаха се. Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ. Тѣ мислили, че сѫ много учени вече.
Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ.
Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове? Ние ще му дадемъ да разбере. Само да дойде въ нашитѣ градове“. Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“. Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде.
към беседата >>
Знаете, колко е уменъ той.
Казвамъ: Въ природата вие имате единъ голѣмъ противникъ. Вие воювате съ дявола.
Знаете, колко е уменъ той.
Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта. Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта. Навсѣкѫде ви знае слабостьта. Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите. Най-първо той ще ви раздразни.
към беседата >>
После ще направи едно тѣло.
Правата линия е детински животъ. Имате една плоскость – това е възрастниятъ животъ. Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии. То ще направи една плоскость.
После ще направи едно тѣло.
То е стариятъ човѣкъ. Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ. Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния. Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени. Електричеството произвежда винаги хладина.
към беседата >>
Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове?
Но защитата не бѣше така силна. Излъгаха се. Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ. Тѣ мислили, че сѫ много учени вече. Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ.
Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове?
Ние ще му дадемъ да разбере. Само да дойде въ нашитѣ градове“. Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“. Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде. Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради.
към беседата >>
Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта.
Казвамъ: Въ природата вие имате единъ голѣмъ противникъ. Вие воювате съ дявола. Знаете, колко е уменъ той.
Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта.
Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта. Навсѣкѫде ви знае слабостьта. Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите. Най-първо той ще ви раздразни. Щомъ ви раздразни, вие сте изгубили сражението.
към беседата >>
То е стариятъ човѣкъ.
Правата линия е детински животъ. Имате една плоскость – това е възрастниятъ животъ. Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии. То ще направи една плоскость. После ще направи едно тѣло.
То е стариятъ човѣкъ.
Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ. Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния. Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени. Електричеството произвежда винаги хладина. Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ.
към беседата >>
Ние ще му дадемъ да разбере.
Излъгаха се. Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ. Тѣ мислили, че сѫ много учени вече. Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ. Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове?
Ние ще му дадемъ да разбере.
Само да дойде въ нашитѣ градове“. Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“. Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде. Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради. Пратили своитѣ кореспонденти да разбератъ, какво сътресение (е) усѣтилъ (слона).
към беседата >>
Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта.
Казвамъ: Въ природата вие имате единъ голѣмъ противникъ. Вие воювате съ дявола. Знаете, колко е уменъ той. Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта.
Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта.
Навсѣкѫде ви знае слабостьта. Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите. Най-първо той ще ви раздразни. Щомъ ви раздразни, вие сте изгубили сражението. Казвамъ ви: Вие поне трѣбва да имате този характеръ, да можете да не се дразните.
към беседата >>
Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ.
Имате една плоскость – това е възрастниятъ животъ. Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии. То ще направи една плоскость. После ще направи едно тѣло. То е стариятъ човѣкъ.
Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ.
Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния. Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени. Електричеството произвежда винаги хладина. Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ. Не мисли и за духовния животъ.
към беседата >>
Само да дойде въ нашитѣ градове“.
Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ. Тѣ мислили, че сѫ много учени вече. Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ. Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове? Ние ще му дадемъ да разбере.
Само да дойде въ нашитѣ градове“.
Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“. Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде. Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради. Пратили своитѣ кореспонденти да разбератъ, какво сътресение (е) усѣтилъ (слона). (Той) казалъ: „Никакво сътресение не усѣтихъ“.
към беседата >>
Навсѣкѫде ви знае слабостьта.
Казвамъ: Въ природата вие имате единъ голѣмъ противникъ. Вие воювате съ дявола. Знаете, колко е уменъ той. Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта. Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта.
Навсѣкѫде ви знае слабостьта.
Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите. Най-първо той ще ви раздразни. Щомъ ви раздразни, вие сте изгубили сражението. Казвамъ ви: Вие поне трѣбва да имате този характеръ, да можете да не се дразните.
към беседата >>
Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния.
Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии. То ще направи една плоскость. После ще направи едно тѣло. То е стариятъ човѣкъ. Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ.
Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния.
Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени. Електричеството произвежда винаги хладина. Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ. Не мисли и за духовния животъ. Мисли само за умствения.
към беседата >>
Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“.
Тѣ мислили, че сѫ много учени вече. Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ. Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове? Ние ще му дадемъ да разбере. Само да дойде въ нашитѣ градове“.
Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“.
Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде. Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради. Пратили своитѣ кореспонденти да разбератъ, какво сътресение (е) усѣтилъ (слона). (Той) казалъ: „Никакво сътресение не усѣтихъ“.
към беседата >>
Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите.
Вие воювате съ дявола. Знаете, колко е уменъ той. Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта. Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта. Навсѣкѫде ви знае слабостьта.
Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите.
Най-първо той ще ви раздразни. Щомъ ви раздразни, вие сте изгубили сражението. Казвамъ ви: Вие поне трѣбва да имате този характеръ, да можете да не се дразните.
към беседата >>
Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени.
То ще направи една плоскость. После ще направи едно тѣло. То е стариятъ човѣкъ. Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ. Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния.
Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени.
Електричеството произвежда винаги хладина. Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ. Не мисли и за духовния животъ. Мисли само за умствения. Ти си станалъ по-студенъ.
към беседата >>
Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде.
Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ. Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове? Ние ще му дадемъ да разбере. Само да дойде въ нашитѣ градове“. Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“.
Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде.
Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради. Пратили своитѣ кореспонденти да разбератъ, какво сътресение (е) усѣтилъ (слона). (Той) казалъ: „Никакво сътресение не усѣтихъ“.
към беседата >>
Най-първо той ще ви раздразни.
Знаете, колко е уменъ той. Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта. Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта. Навсѣкѫде ви знае слабостьта. Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите.
Най-първо той ще ви раздразни.
Щомъ ви раздразни, вие сте изгубили сражението. Казвамъ ви: Вие поне трѣбва да имате този характеръ, да можете да не се дразните.
към беседата >>
Електричеството произвежда винаги хладина.
После ще направи едно тѣло. То е стариятъ човѣкъ. Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ. Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния. Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени.
Електричеството произвежда винаги хладина.
Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ. Не мисли и за духовния животъ. Мисли само за умствения. Ти си станалъ по-студенъ. Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ.
към беседата >>
Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради.
Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове? Ние ще му дадемъ да разбере. Само да дойде въ нашитѣ градове“. Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“. Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде.
Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради.
Пратили своитѣ кореспонденти да разбератъ, какво сътресение (е) усѣтилъ (слона). (Той) казалъ: „Никакво сътресение не усѣтихъ“.
към беседата >>
Щомъ ви раздразни, вие сте изгубили сражението.
Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта. Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта. Навсѣкѫде ви знае слабостьта. Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите. Най-първо той ще ви раздразни.
Щомъ ви раздразни, вие сте изгубили сражението.
Казвамъ ви: Вие поне трѣбва да имате този характеръ, да можете да не се дразните.
към беседата >>
Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ.
То е стариятъ човѣкъ. Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ. Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния. Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени. Електричеството произвежда винаги хладина.
Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ.
Не мисли и за духовния животъ. Мисли само за умствения. Ти си станалъ по-студенъ. Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ. Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни.
към беседата >>
Пратили своитѣ кореспонденти да разбератъ, какво сътресение (е) усѣтилъ (слона).
Ние ще му дадемъ да разбере. Само да дойде въ нашитѣ градове“. Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“. Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде. Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради.
Пратили своитѣ кореспонденти да разбератъ, какво сътресение (е) усѣтилъ (слона).
(Той) казалъ: „Никакво сътресение не усѣтихъ“.
към беседата >>
Казвамъ ви: Вие поне трѣбва да имате този характеръ, да можете да не се дразните.
Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта. Навсѣкѫде ви знае слабостьта. Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите. Най-първо той ще ви раздразни. Щомъ ви раздразни, вие сте изгубили сражението.
Казвамъ ви: Вие поне трѣбва да имате този характеръ, да можете да не се дразните.
към беседата >>
Не мисли и за духовния животъ.
Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ. Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния. Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени. Електричеството произвежда винаги хладина. Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ.
Не мисли и за духовния животъ.
Мисли само за умствения. Ти си станалъ по-студенъ. Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ. Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни. Въ децата ставатъ постоянно промѣни.
към беседата >>
(Той) казалъ: „Никакво сътресение не усѣтихъ“.
Само да дойде въ нашитѣ градове“. Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“. Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде. Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради. Пратили своитѣ кореспонденти да разбератъ, какво сътресение (е) усѣтилъ (слона).
(Той) казалъ: „Никакво сътресение не усѣтихъ“.
към беседата >>
Единъ анекдотъ има за две българки.
Единъ анекдотъ има за две българки.
Едната отъ тѣхъ говорила много, другата била мълчалива. Минаватъ по една река и дветѣ се скарали. Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ. Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи.
към беседата >>
Мисли само за умствения.
Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния. Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени. Електричеството произвежда винаги хладина. Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ. Не мисли и за духовния животъ.
Мисли само за умствения.
Ти си станалъ по-студенъ. Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ. Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни. Въ децата ставатъ постоянно промѣни. Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ.
към беседата >>
Ако вие мислите да спънете дявола като паяцитѣ, ще ядете попарата му.
Ако вие мислите да спънете дявола като паяцитѣ, ще ядете попарата му.
Сега – другата страна. Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи. Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя? Невъзможно нѣщо“. Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си.
към беседата >>
Едната отъ тѣхъ говорила много, другата била мълчалива.
Единъ анекдотъ има за две българки.
Едната отъ тѣхъ говорила много, другата била мълчалива.
Минаватъ по една река и дветѣ се скарали. Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ. Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи. Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“.
към беседата >>
Ти си станалъ по-студенъ.
Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени. Електричеството произвежда винаги хладина. Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ. Не мисли и за духовния животъ. Мисли само за умствения.
Ти си станалъ по-студенъ.
Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ. Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни. Въ децата ставатъ постоянно промѣни. Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ. Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле.
към беседата >>
Сега – другата страна.
Ако вие мислите да спънете дявола като паяцитѣ, ще ядете попарата му.
Сега – другата страна.
Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи. Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя? Невъзможно нѣщо“. Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си. Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ.
към беседата >>
Минаватъ по една река и дветѣ се скарали.
Единъ анекдотъ има за две българки. Едната отъ тѣхъ говорила много, другата била мълчалива.
Минаватъ по една река и дветѣ се скарали.
Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ. Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи. Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“. Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го.
към беседата >>
Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ.
Електричеството произвежда винаги хладина. Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ. Не мисли и за духовния животъ. Мисли само за умствения. Ти си станалъ по-студенъ.
Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ.
Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни. Въ децата ставатъ постоянно промѣни. Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ. Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи.
Ако вие мислите да спънете дявола като паяцитѣ, ще ядете попарата му. Сега – другата страна.
Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи.
Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя? Невъзможно нѣщо“. Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си. Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ. Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ.
към беседата >>
Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ.
Единъ анекдотъ има за две българки. Едната отъ тѣхъ говорила много, другата била мълчалива. Минаватъ по една река и дветѣ се скарали.
Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ.
Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи. Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“. Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го. Той иска да ви предизвика вие да говорите.
към беседата >>
Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни.
Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ. Не мисли и за духовния животъ. Мисли само за умствения. Ти си станалъ по-студенъ. Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ.
Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни.
Въ децата ставатъ постоянно промѣни. Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ. Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ. Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ.
към беседата >>
Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя?
Ако вие мислите да спънете дявола като паяцитѣ, ще ядете попарата му. Сега – другата страна. Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи.
Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя?
Невъзможно нѣщо“. Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си. Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ. Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ. Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне.
към беседата >>
Едната говори много, кара се, вика.
Единъ анекдотъ има за две българки. Едната отъ тѣхъ говорила много, другата била мълчалива. Минаватъ по една река и дветѣ се скарали. Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ.
Едната говори много, кара се, вика.
Другата мълчи. Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“. Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го. Той иска да ви предизвика вие да говорите. Щомъ вие говорите, вие сте изгубили сражението.
към беседата >>
Въ децата ставатъ постоянно промѣни.
Не мисли и за духовния животъ. Мисли само за умствения. Ти си станалъ по-студенъ. Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ. Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни.
Въ децата ставатъ постоянно промѣни.
Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ. Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ. Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ. Ще ги съедините тия свѣтове.
към беседата >>
Невъзможно нѣщо“.
Ако вие мислите да спънете дявола като паяцитѣ, ще ядете попарата му. Сега – другата страна. Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи. Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя?
Невъзможно нѣщо“.
Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си. Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ. Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ. Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне. Каква смѣлость иматъ тия хора.
към беседата >>
Другата мълчи.
Единъ анекдотъ има за две българки. Едната отъ тѣхъ говорила много, другата била мълчалива. Минаватъ по една река и дветѣ се скарали. Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ. Едната говори много, кара се, вика.
Другата мълчи.
Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“. Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го. Той иска да ви предизвика вие да говорите. Щомъ вие говорите, вие сте изгубили сражението.
към беседата >>
Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ.
Мисли само за умствения. Ти си станалъ по-студенъ. Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ. Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни. Въ децата ставатъ постоянно промѣни.
Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ.
Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ. Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ. Ще ги съедините тия свѣтове. Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ.
към беседата >>
Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си.
Ако вие мислите да спънете дявола като паяцитѣ, ще ядете попарата му. Сега – другата страна. Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи. Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя? Невъзможно нѣщо“.
Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си.
Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ. Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ. Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне. Каква смѣлость иматъ тия хора. Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е.
към беседата >>
Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“.
Едната отъ тѣхъ говорила много, другата била мълчалива. Минаватъ по една река и дветѣ се скарали. Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ. Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи.
Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“.
Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го. Той иска да ви предизвика вие да говорите. Щомъ вие говорите, вие сте изгубили сражението.
към беседата >>
Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле.
Ти си станалъ по-студенъ. Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ. Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни. Въ децата ставатъ постоянно промѣни. Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ.
Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле.
Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ. Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ. Ще ги съедините тия свѣтове. Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ. Ще разкопавашъ туй дърво, то е духовния свѣтъ.
към беседата >>
Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ.
Сега – другата страна. Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи. Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя? Невъзможно нѣщо“. Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си.
Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ.
Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ. Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне. Каква смѣлость иматъ тия хора. Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е. Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“.
към беседата >>
Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го.
Минаватъ по една река и дветѣ се скарали. Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ. Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи. Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“.
Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го.
Той иска да ви предизвика вие да говорите. Щомъ вие говорите, вие сте изгубили сражението.
към беседата >>
Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ.
Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ. Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни. Въ децата ставатъ постоянно промѣни. Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ. Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле.
Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ.
Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ. Ще ги съедините тия свѣтове. Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ. Ще разкопавашъ туй дърво, то е духовния свѣтъ. А пъкъ зимно време, когато дойде зимата, ти плоднитѣ дървета, лозитѣ, ще ги заровишъ.
към беседата >>
Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ.
Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи. Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя? Невъзможно нѣщо“. Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си. Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ.
Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ.
Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне. Каква смѣлость иматъ тия хора. Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е. Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“. (Това е) една похвална черта.
към беседата >>
Той иска да ви предизвика вие да говорите.
Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ. Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи. Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“. Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го.
Той иска да ви предизвика вие да говорите.
Щомъ вие говорите, вие сте изгубили сражението.
към беседата >>
Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ.
Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни. Въ децата ставатъ постоянно промѣни. Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ. Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ.
Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ.
Ще ги съедините тия свѣтове. Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ. Ще разкопавашъ туй дърво, то е духовния свѣтъ. А пъкъ зимно време, когато дойде зимата, ти плоднитѣ дървета, лозитѣ, ще ги заровишъ.
към беседата >>
Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне.
Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя? Невъзможно нѣщо“. Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си. Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ. Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ.
Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне.
Каква смѣлость иматъ тия хора. Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е. Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“. (Това е) една похвална черта. Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ.
към беседата >>
Щомъ вие говорите, вие сте изгубили сражението.
Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи. Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“. Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го. Той иска да ви предизвика вие да говорите.
Щомъ вие говорите, вие сте изгубили сражението.
към беседата >>
Ще ги съедините тия свѣтове.
Въ децата ставатъ постоянно промѣни. Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ. Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ. Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ.
Ще ги съедините тия свѣтове.
Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ. Ще разкопавашъ туй дърво, то е духовния свѣтъ. А пъкъ зимно време, когато дойде зимата, ти плоднитѣ дървета, лозитѣ, ще ги заровишъ.
към беседата >>
Каква смѣлость иматъ тия хора.
Невъзможно нѣщо“. Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си. Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ. Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ. Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне.
Каква смѣлость иматъ тия хора.
Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е. Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“. (Това е) една похвална черта. Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ. Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри.
към беседата >>
Сега говоря за търпението.
Сега говоря за търпението.
Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю, азъ съмъ много търпеливъ“. Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ. Никакво търпение нѣма. Това е неволя. Всички носите неволята.
към беседата >>
Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ.
Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ. Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ. Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ. Ще ги съедините тия свѣтове.
Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ.
Ще разкопавашъ туй дърво, то е духовния свѣтъ. А пъкъ зимно време, когато дойде зимата, ти плоднитѣ дървета, лозитѣ, ще ги заровишъ.
към беседата >>
Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е.
Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си. Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ. Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ. Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне. Каква смѣлость иматъ тия хора.
Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е.
Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“. (Това е) една похвална черта. Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ. Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри. Вие питате: „Защо трѣбва да го направимъ?
към беседата >>
Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю, азъ съмъ много търпеливъ“.
Сега говоря за търпението.
Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю, азъ съмъ много търпеливъ“.
Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ. Никакво търпение нѣма. Това е неволя. Всички носите неволята. Безспокоишъ се за нѣщо.
към беседата >>
Ще разкопавашъ туй дърво, то е духовния свѣтъ.
Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ. Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ. Ще ги съедините тия свѣтове. Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ.
Ще разкопавашъ туй дърво, то е духовния свѣтъ.
А пъкъ зимно време, когато дойде зимата, ти плоднитѣ дървета, лозитѣ, ще ги заровишъ.
към беседата >>
Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“.
Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ. Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ. Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне. Каква смѣлость иматъ тия хора. Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е.
Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“.
(Това е) една похвална черта. Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ. Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри. Вие питате: „Защо трѣбва да го направимъ? “
към беседата >>
Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ.
Сега говоря за търпението. Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю, азъ съмъ много търпеливъ“.
Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ.
Никакво търпение нѣма. Това е неволя. Всички носите неволята. Безспокоишъ се за нѣщо. Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ.
към беседата >>
А пъкъ зимно време, когато дойде зимата, ти плоднитѣ дървета, лозитѣ, ще ги заровишъ.
Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ. Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ. Ще ги съедините тия свѣтове. Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ. Ще разкопавашъ туй дърво, то е духовния свѣтъ.
А пъкъ зимно време, когато дойде зимата, ти плоднитѣ дървета, лозитѣ, ще ги заровишъ.
към беседата >>
(Това е) една похвална черта.
Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ. Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне. Каква смѣлость иматъ тия хора. Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е. Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“.
(Това е) една похвална черта.
Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ. Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри. Вие питате: „Защо трѣбва да го направимъ? “
към беседата >>
Никакво търпение нѣма.
Сега говоря за търпението. Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю, азъ съмъ много търпеливъ“. Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ.
Никакво търпение нѣма.
Това е неволя. Всички носите неволята. Безспокоишъ се за нѣщо. Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ. Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате.
към беседата >>
Та казвамъ: Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ своитѣ мисли, ако ти не знаешъ какъ да ги замѣствашъ, ако не знаешъ откѫде да вземешъ семената си, ти тогава още не си научилъ нищо.
Та казвамъ: Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ своитѣ мисли, ако ти не знаешъ какъ да ги замѣствашъ, ако не знаешъ откѫде да вземешъ семената си, ти тогава още не си научилъ нищо.
Детето е умно. Само на тѣхъ Богъ дава семена. Богъ дава семената на децата. Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ. На старитѣ се дава право да ги ядатъ.
към беседата >>
Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ.
Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне. Каква смѣлость иматъ тия хора. Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е. Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“. (Това е) една похвална черта.
Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ.
Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри. Вие питате: „Защо трѣбва да го направимъ? “
към беседата >>
Това е неволя.
Сега говоря за търпението. Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю, азъ съмъ много търпеливъ“. Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ. Никакво търпение нѣма.
Това е неволя.
Всички носите неволята. Безспокоишъ се за нѣщо. Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ. Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“.
към беседата >>
Детето е умно.
Та казвамъ: Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ своитѣ мисли, ако ти не знаешъ какъ да ги замѣствашъ, ако не знаешъ откѫде да вземешъ семената си, ти тогава още не си научилъ нищо.
Детето е умно.
Само на тѣхъ Богъ дава семена. Богъ дава семената на децата. Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ. На старитѣ се дава право да ги ядатъ. Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената.
към беседата >>
Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри.
Каква смѣлость иматъ тия хора. Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е. Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“. (Това е) една похвална черта. Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ.
Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри.
Вие питате: „Защо трѣбва да го направимъ? “
към беседата >>
Всички носите неволята.
Сега говоря за търпението. Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю, азъ съмъ много търпеливъ“. Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ. Никакво търпение нѣма. Това е неволя.
Всички носите неволята.
Безспокоишъ се за нѣщо. Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ. Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“. Но кажете го по най-хубавия начинъ.
към беседата >>
Само на тѣхъ Богъ дава семена.
Та казвамъ: Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ своитѣ мисли, ако ти не знаешъ какъ да ги замѣствашъ, ако не знаешъ откѫде да вземешъ семената си, ти тогава още не си научилъ нищо. Детето е умно.
Само на тѣхъ Богъ дава семена.
Богъ дава семената на децата. Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ. На старитѣ се дава право да ги ядатъ. Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената. Казватъ: „Моето пиленце“.
към беседата >>
Вие питате: „Защо трѣбва да го направимъ?
Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е. Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“. (Това е) една похвална черта. Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ. Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри.
Вие питате: „Защо трѣбва да го направимъ?
“
към беседата >>
Безспокоишъ се за нѣщо.
Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю, азъ съмъ много търпеливъ“. Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ. Никакво търпение нѣма. Това е неволя. Всички носите неволята.
Безспокоишъ се за нѣщо.
Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ. Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“. Но кажете го по най-хубавия начинъ. Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ?
към беседата >>
Богъ дава семената на децата.
Та казвамъ: Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ своитѣ мисли, ако ти не знаешъ какъ да ги замѣствашъ, ако не знаешъ откѫде да вземешъ семената си, ти тогава още не си научилъ нищо. Детето е умно. Само на тѣхъ Богъ дава семена.
Богъ дава семената на децата.
Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ. На старитѣ се дава право да ги ядатъ. Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената. Казватъ: „Моето пиленце“. Ще му даде една ябълка.
към беседата >>
“
Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“. (Това е) една похвална черта. Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ. Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри. Вие питате: „Защо трѣбва да го направимъ?
“
към беседата >>
Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ.
Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ. Никакво търпение нѣма. Това е неволя. Всички носите неволята. Безспокоишъ се за нѣщо.
Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ.
Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“. Но кажете го по най-хубавия начинъ. Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ? Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость.
към беседата >>
Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ.
Та казвамъ: Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ своитѣ мисли, ако ти не знаешъ какъ да ги замѣствашъ, ако не знаешъ откѫде да вземешъ семената си, ти тогава още не си научилъ нищо. Детето е умно. Само на тѣхъ Богъ дава семена. Богъ дава семената на децата.
Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ.
На старитѣ се дава право да ги ядатъ. Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената. Казватъ: „Моето пиленце“. Ще му даде една ябълка. Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ.
към беседата >>
Защо въ българския езикъ изхвърлиха ѧ?
Защо въ българския езикъ изхвърлиха ѧ?
И други букви изхвърлиха? (Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь? “ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава.
към беседата >>
Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате.
Никакво търпение нѣма. Това е неволя. Всички носите неволята. Безспокоишъ се за нѣщо. Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ.
Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате.
Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“. Но кажете го по най-хубавия начинъ. Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ? Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость. Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви.
към беседата >>
На старитѣ се дава право да ги ядатъ.
Та казвамъ: Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ своитѣ мисли, ако ти не знаешъ какъ да ги замѣствашъ, ако не знаешъ откѫде да вземешъ семената си, ти тогава още не си научилъ нищо. Детето е умно. Само на тѣхъ Богъ дава семена. Богъ дава семената на децата. Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ.
На старитѣ се дава право да ги ядатъ.
Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената. Казватъ: „Моето пиленце“. Ще му даде една ябълка. Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ. Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение.
към беседата >>
И други букви изхвърлиха?
Защо въ българския езикъ изхвърлиха ѧ?
И други букви изхвърлиха?
(Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь? “ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ.
към беседата >>
Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“.
Това е неволя. Всички носите неволята. Безспокоишъ се за нѣщо. Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ. Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате.
Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“.
Но кажете го по най-хубавия начинъ. Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ? Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость. Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви. Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете.
към беседата >>
Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената.
Детето е умно. Само на тѣхъ Богъ дава семена. Богъ дава семената на децата. Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ. На старитѣ се дава право да ги ядатъ.
Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената.
Казватъ: „Моето пиленце“. Ще му даде една ябълка. Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ. Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение. Азъ говоря за човѣка вѫтре.
към беседата >>
(Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь?
Защо въ българския езикъ изхвърлиха ѧ? И други букви изхвърлиха?
(Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь?
“ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ. Вие свирили ли сте на арфа?
към беседата >>
Но кажете го по най-хубавия начинъ.
Всички носите неволята. Безспокоишъ се за нѣщо. Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ. Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“.
Но кажете го по най-хубавия начинъ.
Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ? Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость. Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви. Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете. А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче.
към беседата >>
Казватъ: „Моето пиленце“.
Само на тѣхъ Богъ дава семена. Богъ дава семената на децата. Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ. На старитѣ се дава право да ги ядатъ. Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената.
Казватъ: „Моето пиленце“.
Ще му даде една ябълка. Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ. Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение. Азъ говоря за човѣка вѫтре. Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре.
към беседата >>
“ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ.
Защо въ българския езикъ изхвърлиха ѧ? И други букви изхвърлиха? (Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь?
“ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ.
Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ. Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа.
към беседата >>
Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ?
Безспокоишъ се за нѣщо. Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ. Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“. Но кажете го по най-хубавия начинъ.
Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ?
Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость. Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви. Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете. А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче. Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ?
към беседата >>
Ще му даде една ябълка.
Богъ дава семената на децата. Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ. На старитѣ се дава право да ги ядатъ. Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената. Казватъ: „Моето пиленце“.
Ще му даде една ябълка.
Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ. Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение. Азъ говоря за човѣка вѫтре. Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре. То е умътъ.
към беседата >>
Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава.
Защо въ българския езикъ изхвърлиха ѧ? И други букви изхвърлиха? (Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь? “ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ.
Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава.
Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ. Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа. Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа.
към беседата >>
Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость.
Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ. Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“. Но кажете го по най-хубавия начинъ. Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ?
Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость.
Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви. Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете. А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче. Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ? Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“.
към беседата >>
Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ.
Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ. На старитѣ се дава право да ги ядатъ. Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената. Казватъ: „Моето пиленце“. Ще му даде една ябълка.
Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ.
Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение. Азъ говоря за човѣка вѫтре. Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре. То е умътъ. Възрастниятъ – това е сърдцето.
към беседата >>
Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава.
Защо въ българския езикъ изхвърлиха ѧ? И други букви изхвърлиха? (Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь? “ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава.
Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава.
Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ. Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа. Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно.
към беседата >>
Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви.
Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“. Но кажете го по най-хубавия начинъ. Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ? Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость.
Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви.
Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете. А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче. Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ? Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“. Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“.
към беседата >>
Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение.
На старитѣ се дава право да ги ядатъ. Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената. Казватъ: „Моето пиленце“. Ще му даде една ябълка. Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ.
Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение.
Азъ говоря за човѣка вѫтре. Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре. То е умътъ. Възрастниятъ – това е сърдцето. И тѣлото – това е детето.
към беседата >>
Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ.
И други букви изхвърлиха? (Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь? “ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава.
Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ.
Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа. Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно. Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски.
към беседата >>
Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете.
Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“. Но кажете го по най-хубавия начинъ. Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ? Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость. Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви.
Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете.
А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче. Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ? Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“. Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“. То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ.
към беседата >>
Азъ говоря за човѣка вѫтре.
Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената. Казватъ: „Моето пиленце“. Ще му даде една ябълка. Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ. Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение.
Азъ говоря за човѣка вѫтре.
Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре. То е умътъ. Възрастниятъ – това е сърдцето. И тѣлото – това е детето. Заедно живѣятъ сега.
към беседата >>
Вие свирили ли сте на арфа?
(Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь? “ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ.
Вие свирили ли сте на арфа?
Не е така лесна работа. Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно. Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски. Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение.
към беседата >>
А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче.
Но кажете го по най-хубавия начинъ. Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ? Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость. Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви. Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете.
А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче.
Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ? Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“. Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“. То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ. Нека да бѫдемъ самостоятелни.
към беседата >>
Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре.
Казватъ: „Моето пиленце“. Ще му даде една ябълка. Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ. Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение. Азъ говоря за човѣка вѫтре.
Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре.
То е умътъ. Възрастниятъ – това е сърдцето. И тѣлото – това е детето. Заедно живѣятъ сега. Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ.
към беседата >>
Не е така лесна работа.
“ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ. Вие свирили ли сте на арфа?
Не е така лесна работа.
Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно. Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски. Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има единъ езикъ, на който хората говорятъ.
към беседата >>
Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ?
Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ? Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость. Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви. Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете. А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче.
Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ?
Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“. Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“. То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ. Нека да бѫдемъ самостоятелни. Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя.
към беседата >>
То е умътъ.
Ще му даде една ябълка. Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ. Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение. Азъ говоря за човѣка вѫтре. Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре.
То е умътъ.
Възрастниятъ – това е сърдцето. И тѣлото – това е детето. Заедно живѣятъ сега. Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ. Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха.
към беседата >>
Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа.
Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ. Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа.
Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа.
Не е лесно. Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски. Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има единъ езикъ, на който хората говорятъ. Като го погледна, казва: „На ваше разположение“.
към беседата >>
Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“.
Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость. Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви. Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете. А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче. Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ?
Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“.
Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“. То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ. Нека да бѫдемъ самостоятелни. Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя. Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите.
към беседата >>
Възрастниятъ – това е сърдцето.
Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ. Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение. Азъ говоря за човѣка вѫтре. Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре. То е умътъ.
Възрастниятъ – това е сърдцето.
И тѣлото – това е детето. Заедно живѣятъ сега. Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ. Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха. Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички.
към беседата >>
Не е лесно.
Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ. Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа. Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа.
Не е лесно.
Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски. Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има единъ езикъ, на който хората говорятъ. Като го погледна, казва: „На ваше разположение“. Веднага ще ми услужи.
към беседата >>
Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“.
Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви. Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете. А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче. Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ? Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“.
Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“.
То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ. Нека да бѫдемъ самостоятелни. Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя. Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите. Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите.
към беседата >>
И тѣлото – това е детето.
Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение. Азъ говоря за човѣка вѫтре. Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре. То е умътъ. Възрастниятъ – това е сърдцето.
И тѣлото – това е детето.
Заедно живѣятъ сега. Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ. Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха. Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички. Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние.
към беседата >>
Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски.
Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ. Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа. Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно.
Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски.
Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има единъ езикъ, на който хората говорятъ. Като го погледна, казва: „На ваше разположение“. Веднага ще ми услужи. Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение.
към беседата >>
То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ.
Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете. А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче. Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ? Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“. Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“.
То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ.
Нека да бѫдемъ самостоятелни. Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя. Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите. Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите. Какъ тъй да не ви го дадатъ?
към беседата >>
Заедно живѣятъ сега.
Азъ говоря за човѣка вѫтре. Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре. То е умътъ. Възрастниятъ – това е сърдцето. И тѣлото – това е детето.
Заедно живѣятъ сега.
Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ. Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха. Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички. Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние. Казваме: „Туй глупавото дете“.
към беседата >>
Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение.
Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа. Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно. Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски.
Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение.
Има единъ езикъ, на който хората говорятъ. Като го погледна, казва: „На ваше разположение“. Веднага ще ми услужи. Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение. Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо.
към беседата >>
Нека да бѫдемъ самостоятелни.
А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче. Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ? Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“. Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“. То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ.
Нека да бѫдемъ самостоятелни.
Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя. Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите. Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите. Какъ тъй да не ви го дадатъ? Виждамъ навсѣкѫде добрата страна.
към беседата >>
Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ.
Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре. То е умътъ. Възрастниятъ – това е сърдцето. И тѣлото – това е детето. Заедно живѣятъ сега.
Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ.
Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха. Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички. Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние. Казваме: „Туй глупавото дете“. Възрастниятъ се занимава съ духовни работи.
към беседата >>
Има единъ езикъ, на който хората говорятъ.
Не е така лесна работа. Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно. Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски. Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение.
Има единъ езикъ, на който хората говорятъ.
Като го погледна, казва: „На ваше разположение“. Веднага ще ми услужи. Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение. Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо. Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български?
към беседата >>
Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя.
Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ? Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“. Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“. То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ. Нека да бѫдемъ самостоятелни.
Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя.
Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите. Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите. Какъ тъй да не ви го дадатъ? Виждамъ навсѣкѫде добрата страна. Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ.
към беседата >>
Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха.
То е умътъ. Възрастниятъ – това е сърдцето. И тѣлото – това е детето. Заедно живѣятъ сега. Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ.
Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха.
Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички. Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние. Казваме: „Туй глупавото дете“. Възрастниятъ се занимава съ духовни работи.
към беседата >>
Като го погледна, казва: „На ваше разположение“.
Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно. Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски. Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има единъ езикъ, на който хората говорятъ.
Като го погледна, казва: „На ваше разположение“.
Веднага ще ми услужи. Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение. Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо. Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български? Че какво искашъ отъ мене?
към беседата >>
Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите.
Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“. Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“. То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ. Нека да бѫдемъ самостоятелни. Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя.
Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите.
Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите. Какъ тъй да не ви го дадатъ? Виждамъ навсѣкѫде добрата страна. Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ. Еднакво трѣбва да виждате въ себе си.
към беседата >>
Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички.
Възрастниятъ – това е сърдцето. И тѣлото – това е детето. Заедно живѣятъ сега. Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ. Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха.
Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички.
Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние. Казваме: „Туй глупавото дете“. Възрастниятъ се занимава съ духовни работи.
към беседата >>
Веднага ще ми услужи.
Не е лесно. Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски. Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има единъ езикъ, на който хората говорятъ. Като го погледна, казва: „На ваше разположение“.
Веднага ще ми услужи.
Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение. Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо. Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български? Че какво искашъ отъ мене? “ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ.
към беседата >>
Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите.
Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“. То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ. Нека да бѫдемъ самостоятелни. Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя. Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите.
Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите.
Какъ тъй да не ви го дадатъ? Виждамъ навсѣкѫде добрата страна. Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ. Еднакво трѣбва да виждате въ себе си. Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“.
към беседата >>
Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние.
И тѣлото – това е детето. Заедно живѣятъ сега. Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ. Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха. Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички.
Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние.
Казваме: „Туй глупавото дете“. Възрастниятъ се занимава съ духовни работи.
към беседата >>
Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение.
Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски. Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има единъ езикъ, на който хората говорятъ. Като го погледна, казва: „На ваше разположение“. Веднага ще ми услужи.
Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение.
Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо. Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български? Че какво искашъ отъ мене? “ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ. Разкопава го.
към беседата >>
Какъ тъй да не ви го дадатъ?
То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ. Нека да бѫдемъ самостоятелни. Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя. Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите. Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите.
Какъ тъй да не ви го дадатъ?
Виждамъ навсѣкѫде добрата страна. Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ. Еднакво трѣбва да виждате въ себе си. Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“. Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни.
към беседата >>
Казваме: „Туй глупавото дете“.
Заедно живѣятъ сега. Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ. Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха. Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички. Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние.
Казваме: „Туй глупавото дете“.
Възрастниятъ се занимава съ духовни работи.
към беседата >>
Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо.
Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има единъ езикъ, на който хората говорятъ. Като го погледна, казва: „На ваше разположение“. Веднага ще ми услужи. Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение.
Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо.
Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български? Че какво искашъ отъ мене? “ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ. Разкопава го. Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои.
към беседата >>
Виждамъ навсѣкѫде добрата страна.
Нека да бѫдемъ самостоятелни. Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя. Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите. Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите. Какъ тъй да не ви го дадатъ?
Виждамъ навсѣкѫде добрата страна.
Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ. Еднакво трѣбва да виждате въ себе си. Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“. Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни. Не искатъ да си иждивяватъ силата“.
към беседата >>
Възрастниятъ се занимава съ духовни работи.
Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ. Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха. Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички. Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние. Казваме: „Туй глупавото дете“.
Възрастниятъ се занимава съ духовни работи.
към беседата >>
Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български?
Има единъ езикъ, на който хората говорятъ. Като го погледна, казва: „На ваше разположение“. Веднага ще ми услужи. Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение. Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо.
Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български?
Че какво искашъ отъ мене? “ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ. Разкопава го. Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои. (Българинътъ) казва: „Така ми кажи“.
към беседата >>
Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ.
Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя. Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите. Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите. Какъ тъй да не ви го дадатъ? Виждамъ навсѣкѫде добрата страна.
Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ.
Еднакво трѣбва да виждате въ себе си. Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“. Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни. Не искатъ да си иждивяватъ силата“. Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“.
към беседата >>
Та има единъ примѣръ, на васъ ще ви изясня тази идея.
Та има единъ примѣръ, на васъ ще ви изясня тази идея.
Иде единъ турски бей на гости на единъ български чорбаджия. Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ. Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия? “ – „За да ме пазятъ“. – „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ.
към беседата >>
Че какво искашъ отъ мене?
Като го погледна, казва: „На ваше разположение“. Веднага ще ми услужи. Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение. Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо. Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български?
Че какво искашъ отъ мене?
“ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ. Разкопава го. Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои. (Българинътъ) казва: „Така ми кажи“. Донася му млѣкото.
към беседата >>
Еднакво трѣбва да виждате въ себе си.
Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите. Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите. Какъ тъй да не ви го дадатъ? Виждамъ навсѣкѫде добрата страна. Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ.
Еднакво трѣбва да виждате въ себе си.
Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“. Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни. Не искатъ да си иждивяватъ силата“. Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“. Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме.
към беседата >>
Иде единъ турски бей на гости на единъ български чорбаджия.
Та има единъ примѣръ, на васъ ще ви изясня тази идея.
Иде единъ турски бей на гости на единъ български чорбаджия.
Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ. Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия? “ – „За да ме пазятъ“. – „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ. Откѫде си ги взелъ?
към беседата >>
“ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ.
Веднага ще ми услужи. Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение. Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо. Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български? Че какво искашъ отъ мене?
“ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ.
Разкопава го. Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои. (Българинътъ) казва: „Така ми кажи“. Донася му млѣкото.
към беседата >>
Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“.
Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите. Какъ тъй да не ви го дадатъ? Виждамъ навсѣкѫде добрата страна. Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ. Еднакво трѣбва да виждате въ себе си.
Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“.
Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни. Не искатъ да си иждивяватъ силата“. Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“. Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме. Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто.
към беседата >>
Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ.
Та има единъ примѣръ, на васъ ще ви изясня тази идея. Иде единъ турски бей на гости на единъ български чорбаджия.
Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ.
Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия? “ – „За да ме пазятъ“. – „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ. Откѫде си ги взелъ? “ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило.
към беседата >>
Разкопава го.
Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение. Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо. Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български? Че какво искашъ отъ мене? “ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ.
Разкопава го.
Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои. (Българинътъ) казва: „Така ми кажи“. Донася му млѣкото.
към беседата >>
Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни.
Какъ тъй да не ви го дадатъ? Виждамъ навсѣкѫде добрата страна. Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ. Еднакво трѣбва да виждате въ себе си. Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“.
Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни.
Не искатъ да си иждивяватъ силата“. Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“. Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме. Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто. Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото.
към беседата >>
Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия?
Та има единъ примѣръ, на васъ ще ви изясня тази идея. Иде единъ турски бей на гости на единъ български чорбаджия. Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ.
Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия?
“ – „За да ме пазятъ“. – „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ. Откѫде си ги взелъ? “ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило. Следъ две седмици случило се туй, че го обрали.
към беседата >>
Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои.
Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо. Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български? Че какво искашъ отъ мене? “ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ. Разкопава го.
Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои.
(Българинътъ) казва: „Така ми кажи“. Донася му млѣкото.
към беседата >>
Не искатъ да си иждивяватъ силата“.
Виждамъ навсѣкѫде добрата страна. Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ. Еднакво трѣбва да виждате въ себе си. Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“. Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни.
Не искатъ да си иждивяватъ силата“.
Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“. Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме. Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто. Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото. А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме.
към беседата >>
“ – „За да ме пазятъ“.
Та има единъ примѣръ, на васъ ще ви изясня тази идея. Иде единъ турски бей на гости на единъ български чорбаджия. Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ. Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия?
“ – „За да ме пазятъ“.
– „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ. Откѫде си ги взелъ? “ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило. Следъ две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ.
към беседата >>
(Българинътъ) казва: „Така ми кажи“.
Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български? Че какво искашъ отъ мене? “ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ. Разкопава го. Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои.
(Българинътъ) казва: „Така ми кажи“.
Донася му млѣкото.
към беседата >>
Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“.
Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ. Еднакво трѣбва да виждате въ себе си. Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“. Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни. Не искатъ да си иждивяватъ силата“.
Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“.
Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме. Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто. Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото. А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме. Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали.
към беседата >>
– „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ.
Та има единъ примѣръ, на васъ ще ви изясня тази идея. Иде единъ турски бей на гости на единъ български чорбаджия. Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ. Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия? “ – „За да ме пазятъ“.
– „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ.
Откѫде си ги взелъ? “ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило. Следъ две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ. Не ти намирамъ махана.
към беседата >>
Донася му млѣкото.
Че какво искашъ отъ мене? “ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ. Разкопава го. Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои. (Българинътъ) казва: „Така ми кажи“.
Донася му млѣкото.
към беседата >>
Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме.
Еднакво трѣбва да виждате въ себе си. Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“. Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни. Не искатъ да си иждивяватъ силата“. Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“.
Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме.
Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто. Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото. А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме. Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали. Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ.
към беседата >>
Откѫде си ги взелъ?
Иде единъ турски бей на гости на единъ български чорбаджия. Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ. Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия? “ – „За да ме пазятъ“. – „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ.
Откѫде си ги взелъ?
“ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило. Следъ две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ. Не ти намирамъ махана. Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“.
към беседата >>
Та казвамъ: Ние, като правимъ упражнението, си дигаме рѫцетѣ нагоре, като французина, за да ни разбератъ отъ невидимия свѣтъ.
Та казвамъ: Ние, като правимъ упражнението, си дигаме рѫцетѣ нагоре, като французина, за да ни разбератъ отъ невидимия свѣтъ.
Защото човѣкъ трѣбва да си въздействува. Всичкитѣ движения сѫ за волята. Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба. Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность.
към беседата >>
Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто.
Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“. Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни. Не искатъ да си иждивяватъ силата“. Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“. Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме.
Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто.
Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото. А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме. Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали. Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ. Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ.
към беседата >>
“ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило.
Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ. Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия? “ – „За да ме пазятъ“. – „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ. Откѫде си ги взелъ?
“ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило.
Следъ две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ. Не ти намирамъ махана. Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“. Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази?
към беседата >>
Защото човѣкъ трѣбва да си въздействува.
Та казвамъ: Ние, като правимъ упражнението, си дигаме рѫцетѣ нагоре, като французина, за да ни разбератъ отъ невидимия свѣтъ.
Защото човѣкъ трѣбва да си въздействува.
Всичкитѣ движения сѫ за волята. Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба. Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность. Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си.
към беседата >>
Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото.
Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни. Не искатъ да си иждивяватъ силата“. Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“. Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме. Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто.
Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото.
А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме. Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали. Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ. Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ. Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ.
към беседата >>
Следъ две седмици случило се туй, че го обрали.
Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия? “ – „За да ме пазятъ“. – „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ. Откѫде си ги взелъ? “ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило.
Следъ две седмици случило се туй, че го обрали.
Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ. Не ти намирамъ махана. Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“. Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази? “ Взема, че го обръща съ главата надолу.
към беседата >>
Всичкитѣ движения сѫ за волята.
Та казвамъ: Ние, като правимъ упражнението, си дигаме рѫцетѣ нагоре, като французина, за да ни разбератъ отъ невидимия свѣтъ. Защото човѣкъ трѣбва да си въздействува.
Всичкитѣ движения сѫ за волята.
Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба. Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность. Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си. Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ.
към беседата >>
А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме.
Не искатъ да си иждивяватъ силата“. Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“. Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме. Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто. Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото.
А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме.
Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали. Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ. Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ. Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ. И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави.
към беседата >>
Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ.
“ – „За да ме пазятъ“. – „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ. Откѫде си ги взелъ? “ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило. Следъ две седмици случило се туй, че го обрали.
Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ.
Не ти намирамъ махана. Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“. Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази? “ Взема, че го обръща съ главата надолу. Казва: „На тебе азъ кандило ти паля.
към беседата >>
Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба.
Та казвамъ: Ние, като правимъ упражнението, си дигаме рѫцетѣ нагоре, като французина, за да ни разбератъ отъ невидимия свѣтъ. Защото човѣкъ трѣбва да си въздействува. Всичкитѣ движения сѫ за волята.
Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба.
Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность. Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си. Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ. Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни.
към беседата >>
Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали.
Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“. Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме. Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто. Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото. А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме.
Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали.
Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ. Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ. Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ. И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави. Трѣбва да мислимъ много хубаво.
към беседата >>
Не ти намирамъ махана.
– „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ. Откѫде си ги взелъ? “ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило. Следъ две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ.
Не ти намирамъ махана.
Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“. Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази? “ Взема, че го обръща съ главата надолу. Казва: „На тебе азъ кандило ти паля. Ще намѣришъ крадцитѣ“.
към беседата >>
Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба.
Та казвамъ: Ние, като правимъ упражнението, си дигаме рѫцетѣ нагоре, като французина, за да ни разбератъ отъ невидимия свѣтъ. Защото човѣкъ трѣбва да си въздействува. Всичкитѣ движения сѫ за волята. Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба.
Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба.
Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность. Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си. Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ. Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни. Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто.
към беседата >>
Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ.
Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме. Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто. Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото. А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме. Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали.
Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ.
Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ. Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ. И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави. Трѣбва да мислимъ много хубаво. Казвате: „Може да мисля, както искамъ“.
към беседата >>
Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“.
Откѫде си ги взелъ? “ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило. Следъ две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ. Не ти намирамъ махана.
Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“.
Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази? “ Взема, че го обръща съ главата надолу. Казва: „На тебе азъ кандило ти паля. Ще намѣришъ крадцитѣ“. Случва се, че онзи, който го обралъ, донесълъ краденото, поуплашилъ се.
към беседата >>
Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность.
Та казвамъ: Ние, като правимъ упражнението, си дигаме рѫцетѣ нагоре, като французина, за да ни разбератъ отъ невидимия свѣтъ. Защото човѣкъ трѣбва да си въздействува. Всичкитѣ движения сѫ за волята. Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба. Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба.
Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность.
Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си. Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ. Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни. Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто. Все ще намѣришъ нѣкаква причина.
към беседата >>
Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ.
Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто. Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото. А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме. Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали. Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ.
Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ.
Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ. И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави. Трѣбва да мислимъ много хубаво. Казвате: „Може да мисля, както искамъ“. Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката.
към беседата >>
Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази?
“ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило. Следъ две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ. Не ти намирамъ махана. Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“.
Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази?
“ Взема, че го обръща съ главата надолу. Казва: „На тебе азъ кандило ти паля. Ще намѣришъ крадцитѣ“. Случва се, че онзи, който го обралъ, донесълъ краденото, поуплашилъ се. Отива той (турчинътъ) и обръща Св.Никола съ главата нагоре.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си.
Защото човѣкъ трѣбва да си въздействува. Всичкитѣ движения сѫ за волята. Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба. Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность.
Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си.
Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ. Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни. Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто. Все ще намѣришъ нѣкаква причина. Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка.
към беседата >>
Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ.
Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото. А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме. Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали. Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ. Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ.
Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ.
И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави. Трѣбва да мислимъ много хубаво. Казвате: „Може да мисля, както искамъ“. Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката. Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни.
към беседата >>
“ Взема, че го обръща съ главата надолу.
Следъ две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ. Не ти намирамъ махана. Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“. Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази?
“ Взема, че го обръща съ главата надолу.
Казва: „На тебе азъ кандило ти паля. Ще намѣришъ крадцитѣ“. Случва се, че онзи, който го обралъ, донесълъ краденото, поуплашилъ се. Отива той (турчинътъ) и обръща Св.Никола съ главата нагоре.
към беседата >>
Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ.
Всичкитѣ движения сѫ за волята. Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба. Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность. Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си.
Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ.
Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни. Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто. Все ще намѣришъ нѣкаква причина. Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ.
към беседата >>
И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави.
А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме. Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали. Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ. Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ. Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ.
И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави.
Трѣбва да мислимъ много хубаво. Казвате: „Може да мисля, както искамъ“. Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката. Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни. – „Ама приблизително, трудимъ се“.
към беседата >>
Казва: „На тебе азъ кандило ти паля.
Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ. Не ти намирамъ махана. Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“. Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази? “ Взема, че го обръща съ главата надолу.
Казва: „На тебе азъ кандило ти паля.
Ще намѣришъ крадцитѣ“. Случва се, че онзи, който го обралъ, донесълъ краденото, поуплашилъ се. Отива той (турчинътъ) и обръща Св.Никола съ главата нагоре.
към беседата >>
Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни.
Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба. Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность. Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си. Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ.
Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни.
Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто. Все ще намѣришъ нѣкаква причина. Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ. Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ.
към беседата >>
Трѣбва да мислимъ много хубаво.
Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали. Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ. Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ. Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ. И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави.
Трѣбва да мислимъ много хубаво.
Казвате: „Може да мисля, както искамъ“. Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката. Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни. – „Ама приблизително, трудимъ се“. Нѣма какво да се трудишъ.
към беседата >>
Ще намѣришъ крадцитѣ“.
Не ти намирамъ махана. Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“. Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази? “ Взема, че го обръща съ главата надолу. Казва: „На тебе азъ кандило ти паля.
Ще намѣришъ крадцитѣ“.
Случва се, че онзи, който го обралъ, донесълъ краденото, поуплашилъ се. Отива той (турчинътъ) и обръща Св.Никола съ главата нагоре.
към беседата >>
Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто.
Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность. Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си. Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ. Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни.
Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто.
Все ще намѣришъ нѣкаква причина. Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ. Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ. Не сѫ виновни децата, слугитѣ.
към беседата >>
Казвате: „Може да мисля, както искамъ“.
Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ. Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ. Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ. И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави. Трѣбва да мислимъ много хубаво.
Казвате: „Може да мисля, както искамъ“.
Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката. Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни. – „Ама приблизително, трудимъ се“. Нѣма какво да се трудишъ. Въ пѣенето не се изисква трудъ.
към беседата >>
Случва се, че онзи, който го обралъ, донесълъ краденото, поуплашилъ се.
Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“. Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази? “ Взема, че го обръща съ главата надолу. Казва: „На тебе азъ кандило ти паля. Ще намѣришъ крадцитѣ“.
Случва се, че онзи, който го обралъ, донесълъ краденото, поуплашилъ се.
Отива той (турчинътъ) и обръща Св.Никола съ главата нагоре.
към беседата >>
Все ще намѣришъ нѣкаква причина.
Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность. Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си. Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ. Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни. Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто.
Все ще намѣришъ нѣкаква причина.
Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ. Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ. Не сѫ виновни децата, слугитѣ. Малко благородство ми трѣбва“.
към беседата >>
Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката.
Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ. Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ. И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави. Трѣбва да мислимъ много хубаво. Казвате: „Може да мисля, както искамъ“.
Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката.
Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни. – „Ама приблизително, трудимъ се“. Нѣма какво да се трудишъ. Въ пѣенето не се изисква трудъ. Тамъ се изисква концетриране на мисъльта.
към беседата >>
Отива той (турчинътъ) и обръща Св.Никола съ главата нагоре.
Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази? “ Взема, че го обръща съ главата надолу. Казва: „На тебе азъ кандило ти паля. Ще намѣришъ крадцитѣ“. Случва се, че онзи, който го обралъ, донесълъ краденото, поуплашилъ се.
Отива той (турчинътъ) и обръща Св.Никола съ главата нагоре.
към беседата >>
Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка.
Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си. Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ. Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни. Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто. Все ще намѣришъ нѣкаква причина.
Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка.
Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ. Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ. Не сѫ виновни децата, слугитѣ. Малко благородство ми трѣбва“. Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно.
към беседата >>
Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни.
Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ. И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави. Трѣбва да мислимъ много хубаво. Казвате: „Може да мисля, както искамъ“. Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката.
Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни.
– „Ама приблизително, трудимъ се“. Нѣма какво да се трудишъ. Въ пѣенето не се изисква трудъ. Тамъ се изисква концетриране на мисъльта. Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ.
към беседата >>
Та казвамъ: Кои отъ васъ са Св.Георгевци, кои Св.Богородици, кои Св.Николовци?
Та казвамъ: Кои отъ васъ са Св.Георгевци, кои Св.Богородици, кои Св.Николовци?
Ползувайте се, за да можете да си създадете една отлична глава – то е Св.Георги (Св.Никола). Създайте си едни отлични дробове – то е Св.Богородица. Създайте си единъ отличенъ стомахъ, едно отлично тѣло – то е Св.Георги съ коня си. Тия светии трѣбва да ви ползуватъ въ всѣко отношение.
към беседата >>
Нѣкой пѫть казваме нѣкои работи, които произвеждатъ смущения.
Нѣкой пѫть казваме нѣкои работи, които произвеждатъ смущения.
Всѣко нѣщо, което произвежда смущение, не е право. Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение. Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си. Вие вървите по стария начинъ. Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ.
към беседата >>
Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ.
Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ. Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни. Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто. Все ще намѣришъ нѣкаква причина. Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка.
Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ.
Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ. Не сѫ виновни децата, слугитѣ. Малко благородство ми трѣбва“. Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно. После поглади срѣдния пръстъ.
към беседата >>
– „Ама приблизително, трудимъ се“.
И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави. Трѣбва да мислимъ много хубаво. Казвате: „Може да мисля, както искамъ“. Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката. Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни.
– „Ама приблизително, трудимъ се“.
Нѣма какво да се трудишъ. Въ пѣенето не се изисква трудъ. Тамъ се изисква концетриране на мисъльта. Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ. Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво.
към беседата >>
Ползувайте се, за да можете да си създадете една отлична глава – то е Св.Георги (Св.Никола).
Та казвамъ: Кои отъ васъ са Св.Георгевци, кои Св.Богородици, кои Св.Николовци?
Ползувайте се, за да можете да си създадете една отлична глава – то е Св.Георги (Св.Никола).
Създайте си едни отлични дробове – то е Св.Богородица. Създайте си единъ отличенъ стомахъ, едно отлично тѣло – то е Св.Георги съ коня си. Тия светии трѣбва да ви ползуватъ въ всѣко отношение.
към беседата >>
Всѣко нѣщо, което произвежда смущение, не е право.
Нѣкой пѫть казваме нѣкои работи, които произвеждатъ смущения.
Всѣко нѣщо, което произвежда смущение, не е право.
Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение. Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си. Вие вървите по стария начинъ. Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ. Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български.
към беседата >>
Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ.
Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни. Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто. Все ще намѣришъ нѣкаква причина. Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ.
Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ.
Не сѫ виновни децата, слугитѣ. Малко благородство ми трѣбва“. Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно. После поглади срѣдния пръстъ. Трѣбва да бѫдешъ справедливъ.
към беседата >>
Нѣма какво да се трудишъ.
Трѣбва да мислимъ много хубаво. Казвате: „Може да мисля, както искамъ“. Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката. Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни. – „Ама приблизително, трудимъ се“.
Нѣма какво да се трудишъ.
Въ пѣенето не се изисква трудъ. Тамъ се изисква концетриране на мисъльта. Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ. Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво. Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво.
към беседата >>
Създайте си едни отлични дробове – то е Св.Богородица.
Та казвамъ: Кои отъ васъ са Св.Георгевци, кои Св.Богородици, кои Св.Николовци? Ползувайте се, за да можете да си създадете една отлична глава – то е Св.Георги (Св.Никола).
Създайте си едни отлични дробове – то е Св.Богородица.
Създайте си единъ отличенъ стомахъ, едно отлично тѣло – то е Св.Георги съ коня си. Тия светии трѣбва да ви ползуватъ въ всѣко отношение.
към беседата >>
Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение.
Нѣкой пѫть казваме нѣкои работи, които произвеждатъ смущения. Всѣко нѣщо, което произвежда смущение, не е право.
Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение.
Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си. Вие вървите по стария начинъ. Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ. Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е.
към беседата >>
Не сѫ виновни децата, слугитѣ.
Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто. Все ще намѣришъ нѣкаква причина. Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ. Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ.
Не сѫ виновни децата, слугитѣ.
Малко благородство ми трѣбва“. Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно. После поглади срѣдния пръстъ. Трѣбва да бѫдешъ справедливъ. После поглади (пакъ) третия пръстъ.
към беседата >>
Въ пѣенето не се изисква трудъ.
Казвате: „Може да мисля, както искамъ“. Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката. Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни. – „Ама приблизително, трудимъ се“. Нѣма какво да се трудишъ.
Въ пѣенето не се изисква трудъ.
Тамъ се изисква концетриране на мисъльта. Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ. Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво. Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво. Когато говоришъ, когато чувствувашъ, тебе да ти е приятно.
към беседата >>
Създайте си единъ отличенъ стомахъ, едно отлично тѣло – то е Св.Георги съ коня си.
Та казвамъ: Кои отъ васъ са Св.Георгевци, кои Св.Богородици, кои Св.Николовци? Ползувайте се, за да можете да си създадете една отлична глава – то е Св.Георги (Св.Никола). Създайте си едни отлични дробове – то е Св.Богородица.
Създайте си единъ отличенъ стомахъ, едно отлично тѣло – то е Св.Георги съ коня си.
Тия светии трѣбва да ви ползуватъ въ всѣко отношение.
към беседата >>
Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си.
Нѣкой пѫть казваме нѣкои работи, които произвеждатъ смущения. Всѣко нѣщо, което произвежда смущение, не е право. Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение.
Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си.
Вие вървите по стария начинъ. Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ. Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е. Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е.
към беседата >>
Малко благородство ми трѣбва“.
Все ще намѣришъ нѣкаква причина. Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ. Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ. Не сѫ виновни децата, слугитѣ.
Малко благородство ми трѣбва“.
Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно. После поглади срѣдния пръстъ. Трѣбва да бѫдешъ справедливъ. После поглади (пакъ) третия пръстъ. Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ.
към беседата >>
Тамъ се изисква концетриране на мисъльта.
Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката. Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни. – „Ама приблизително, трудимъ се“. Нѣма какво да се трудишъ. Въ пѣенето не се изисква трудъ.
Тамъ се изисква концетриране на мисъльта.
Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ. Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво. Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво. Когато говоришъ, когато чувствувашъ, тебе да ти е приятно. После, ако и хората иматъ това чувство, ще ти стане два пѫти по-приятно.
към беседата >>
Тия светии трѣбва да ви ползуватъ въ всѣко отношение.
Та казвамъ: Кои отъ васъ са Св.Георгевци, кои Св.Богородици, кои Св.Николовци? Ползувайте се, за да можете да си създадете една отлична глава – то е Св.Георги (Св.Никола). Създайте си едни отлични дробове – то е Св.Богородица. Създайте си единъ отличенъ стомахъ, едно отлично тѣло – то е Св.Георги съ коня си.
Тия светии трѣбва да ви ползуватъ въ всѣко отношение.
към беседата >>
Вие вървите по стария начинъ.
Нѣкой пѫть казваме нѣкои работи, които произвеждатъ смущения. Всѣко нѣщо, което произвежда смущение, не е право. Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение. Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си.
Вие вървите по стария начинъ.
Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ. Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е. Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е. Тамъ има около 40 хиляди знака за думитѣ.
към беседата >>
Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно.
Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ. Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ. Не сѫ виновни децата, слугитѣ. Малко благородство ми трѣбва“.
Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно.
После поглади срѣдния пръстъ. Трѣбва да бѫдешъ справедливъ. После поглади (пакъ) третия пръстъ. Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ. Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата.
към беседата >>
Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ.
Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни. – „Ама приблизително, трудимъ се“. Нѣма какво да се трудишъ. Въ пѣенето не се изисква трудъ. Тамъ се изисква концетриране на мисъльта.
Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ.
Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво. Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво. Когато говоришъ, когато чувствувашъ, тебе да ти е приятно. После, ако и хората иматъ това чувство, ще ти стане два пѫти по-приятно.
към беседата >>
Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ.
Нѣкой пѫть казваме нѣкои работи, които произвеждатъ смущения. Всѣко нѣщо, което произвежда смущение, не е право. Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение. Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си. Вие вървите по стария начинъ.
Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ.
Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е. Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е. Тамъ има около 40 хиляди знака за думитѣ. После, езикътъ е повече съ еднослог(ови) и двусло(гови) думи (и) много мѫчно се говори.
към беседата >>
После поглади срѣдния пръстъ.
Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ. Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ. Не сѫ виновни децата, слугитѣ. Малко благородство ми трѣбва“. Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно.
После поглади срѣдния пръстъ.
Трѣбва да бѫдешъ справедливъ. После поглади (пакъ) третия пръстъ. Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ. Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата. Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури.
към беседата >>
Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво.
– „Ама приблизително, трудимъ се“. Нѣма какво да се трудишъ. Въ пѣенето не се изисква трудъ. Тамъ се изисква концетриране на мисъльта. Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ.
Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво.
Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво. Когато говоришъ, когато чувствувашъ, тебе да ти е приятно. После, ако и хората иматъ това чувство, ще ти стане два пѫти по-приятно.
към беседата >>
Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български.
Всѣко нѣщо, което произвежда смущение, не е право. Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение. Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си. Вие вървите по стария начинъ. Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ.
Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български.
Доста трудно е. Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е. Тамъ има около 40 хиляди знака за думитѣ. После, езикътъ е повече съ еднослог(ови) и двусло(гови) думи (и) много мѫчно се говори.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдешъ справедливъ.
Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ. Не сѫ виновни децата, слугитѣ. Малко благородство ми трѣбва“. Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно. После поглади срѣдния пръстъ.
Трѣбва да бѫдешъ справедливъ.
После поглади (пакъ) третия пръстъ. Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ. Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата. Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“.
към беседата >>
Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво.
Нѣма какво да се трудишъ. Въ пѣенето не се изисква трудъ. Тамъ се изисква концетриране на мисъльта. Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ. Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво.
Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво.
Когато говоришъ, когато чувствувашъ, тебе да ти е приятно. После, ако и хората иматъ това чувство, ще ти стане два пѫти по-приятно.
към беседата >>
Доста трудно е.
Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение. Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си. Вие вървите по стария начинъ. Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ. Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български.
Доста трудно е.
Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е. Тамъ има около 40 хиляди знака за думитѣ. После, езикътъ е повече съ еднослог(ови) и двусло(гови) думи (и) много мѫчно се говори.
към беседата >>
После поглади (пакъ) третия пръстъ.
Не сѫ виновни децата, слугитѣ. Малко благородство ми трѣбва“. Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно. После поглади срѣдния пръстъ. Трѣбва да бѫдешъ справедливъ.
После поглади (пакъ) третия пръстъ.
Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ. Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата. Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“. На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ.
към беседата >>
Когато говоришъ, когато чувствувашъ, тебе да ти е приятно.
Въ пѣенето не се изисква трудъ. Тамъ се изисква концетриране на мисъльта. Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ. Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво. Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво.
Когато говоришъ, когато чувствувашъ, тебе да ти е приятно.
После, ако и хората иматъ това чувство, ще ти стане два пѫти по-приятно.
към беседата >>
Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е.
Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си. Вие вървите по стария начинъ. Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ. Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е.
Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е.
Тамъ има около 40 хиляди знака за думитѣ. После, езикътъ е повече съ еднослог(ови) и двусло(гови) думи (и) много мѫчно се говори.
към беседата >>
Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ.
Малко благородство ми трѣбва“. Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно. После поглади срѣдния пръстъ. Трѣбва да бѫдешъ справедливъ. После поглади (пакъ) третия пръстъ.
Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ.
Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата. Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“. На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ. Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола.
към беседата >>
После, ако и хората иматъ това чувство, ще ти стане два пѫти по-приятно.
Тамъ се изисква концетриране на мисъльта. Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ. Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво. Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво. Когато говоришъ, когато чувствувашъ, тебе да ти е приятно.
После, ако и хората иматъ това чувство, ще ти стане два пѫти по-приятно.
към беседата >>
Тамъ има около 40 хиляди знака за думитѣ.
Вие вървите по стария начинъ. Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ. Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е. Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е.
Тамъ има около 40 хиляди знака за думитѣ.
После, езикътъ е повече съ еднослог(ови) и двусло(гови) думи (и) много мѫчно се говори.
към беседата >>
Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата.
Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно. После поглади срѣдния пръстъ. Трѣбва да бѫдешъ справедливъ. После поглади (пакъ) третия пръстъ. Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ.
Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата.
Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“. На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ. Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него.
към беседата >>
Това е сега новиятъ начинъ – да имате една права мисъль.
Това е сега новиятъ начинъ – да имате една права мисъль.
Тукъ често се разнасятъ нѣща, които не сѫ вѣрни. Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има. Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно. По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ. Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“.
към беседата >>
После, езикътъ е повече съ еднослог(ови) и двусло(гови) думи (и) много мѫчно се говори.
Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ. Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е. Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е. Тамъ има около 40 хиляди знака за думитѣ.
После, езикътъ е повече съ еднослог(ови) и двусло(гови) думи (и) много мѫчно се говори.
към беседата >>
Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури.
После поглади срѣдния пръстъ. Трѣбва да бѫдешъ справедливъ. После поглади (пакъ) третия пръстъ. Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ. Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата.
Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури.
Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“. На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ. Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него. Толкозъ години не се обезсърдчава.
към беседата >>
Тукъ често се разнасятъ нѣща, които не сѫ вѣрни.
Това е сега новиятъ начинъ – да имате една права мисъль.
Тукъ често се разнасятъ нѣща, които не сѫ вѣрни.
Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има. Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно. По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ. Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“. Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки?
към беседата >>
Сега, като правите движение нагоре съ рѫцетѣ, ще поемате въздухъ.
Сега, като правите движение нагоре съ рѫцетѣ, ще поемате въздухъ.
Като поставяте рѫцетѣ настрани, ще задържате въздуха. Като свивате рѫцетѣ отпредъ, предъ гърдитѣ, ще издишате полека. Всички движения, които правите, трѣбва да се осмислятъ. И въ гимнастикитѣ, които правимъ, когато вдигате рѫцетѣ си, по нѣкой пѫть вие не поемате въздухъ; като простирате рѫцетѣ настрани, не задържате въздуха; и, когато свивате рѫцетѣ отпредъ, не издишате. Сега нѣкои отъ васъ може да мислите, че това не е важно.
към беседата >>
Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“.
Трѣбва да бѫдешъ справедливъ. После поглади (пакъ) третия пръстъ. Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ. Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата. Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури.
Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“.
На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ. Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него. Толкозъ години не се обезсърдчава. Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота.
към беседата >>
Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има.
Това е сега новиятъ начинъ – да имате една права мисъль. Тукъ често се разнасятъ нѣща, които не сѫ вѣрни.
Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има.
Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно. По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ. Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“. Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки? “ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“.
към беседата >>
Като поставяте рѫцетѣ настрани, ще задържате въздуха.
Сега, като правите движение нагоре съ рѫцетѣ, ще поемате въздухъ.
Като поставяте рѫцетѣ настрани, ще задържате въздуха.
Като свивате рѫцетѣ отпредъ, предъ гърдитѣ, ще издишате полека. Всички движения, които правите, трѣбва да се осмислятъ. И въ гимнастикитѣ, които правимъ, когато вдигате рѫцетѣ си, по нѣкой пѫть вие не поемате въздухъ; като простирате рѫцетѣ настрани, не задържате въздуха; и, когато свивате рѫцетѣ отпредъ, не издишате. Сега нѣкои отъ васъ може да мислите, че това не е важно. Важни работи сѫ.
към беседата >>
На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ.
После поглади (пакъ) третия пръстъ. Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ. Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата. Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“.
На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ.
Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него. Толкозъ години не се обезсърдчава. Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота. По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ.
към беседата >>
Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно.
Това е сега новиятъ начинъ – да имате една права мисъль. Тукъ често се разнасятъ нѣща, които не сѫ вѣрни. Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има.
Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно.
По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ. Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“. Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки? “ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“. (Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ?
към беседата >>
Като свивате рѫцетѣ отпредъ, предъ гърдитѣ, ще издишате полека.
Сега, като правите движение нагоре съ рѫцетѣ, ще поемате въздухъ. Като поставяте рѫцетѣ настрани, ще задържате въздуха.
Като свивате рѫцетѣ отпредъ, предъ гърдитѣ, ще издишате полека.
Всички движения, които правите, трѣбва да се осмислятъ. И въ гимнастикитѣ, които правимъ, когато вдигате рѫцетѣ си, по нѣкой пѫть вие не поемате въздухъ; като простирате рѫцетѣ настрани, не задържате въздуха; и, когато свивате рѫцетѣ отпредъ, не издишате. Сега нѣкои отъ васъ може да мислите, че това не е важно. Важни работи сѫ.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола.
Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ. Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата. Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“. На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ.
Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола.
Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него. Толкозъ години не се обезсърдчава. Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота. По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ. Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ.
към беседата >>
По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ.
Това е сега новиятъ начинъ – да имате една права мисъль. Тукъ често се разнасятъ нѣща, които не сѫ вѣрни. Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има. Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно.
По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ.
Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“. Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки? “ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“. (Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ? “ – „Около 40 имаше“.
към беседата >>
Всички движения, които правите, трѣбва да се осмислятъ.
Сега, като правите движение нагоре съ рѫцетѣ, ще поемате въздухъ. Като поставяте рѫцетѣ настрани, ще задържате въздуха. Като свивате рѫцетѣ отпредъ, предъ гърдитѣ, ще издишате полека.
Всички движения, които правите, трѣбва да се осмислятъ.
И въ гимнастикитѣ, които правимъ, когато вдигате рѫцетѣ си, по нѣкой пѫть вие не поемате въздухъ; като простирате рѫцетѣ настрани, не задържате въздуха; и, когато свивате рѫцетѣ отпредъ, не издишате. Сега нѣкои отъ васъ може да мислите, че това не е важно. Важни работи сѫ.
към беседата >>
Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него.
Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата. Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“. На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ. Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола.
Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него.
Толкозъ години не се обезсърдчава. Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота. По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ. Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ. Трѣбва да ги сплашишъ.
към беседата >>
Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“.
Това е сега новиятъ начинъ – да имате една права мисъль. Тукъ често се разнасятъ нѣща, които не сѫ вѣрни. Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има. Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно. По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ.
Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“.
Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки? “ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“. (Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ? “ – „Около 40 имаше“. Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка.
към беседата >>
И въ гимнастикитѣ, които правимъ, когато вдигате рѫцетѣ си, по нѣкой пѫть вие не поемате въздухъ; като простирате рѫцетѣ настрани, не задържате въздуха; и, когато свивате рѫцетѣ отпредъ, не издишате.
Сега, като правите движение нагоре съ рѫцетѣ, ще поемате въздухъ. Като поставяте рѫцетѣ настрани, ще задържате въздуха. Като свивате рѫцетѣ отпредъ, предъ гърдитѣ, ще издишате полека. Всички движения, които правите, трѣбва да се осмислятъ.
И въ гимнастикитѣ, които правимъ, когато вдигате рѫцетѣ си, по нѣкой пѫть вие не поемате въздухъ; като простирате рѫцетѣ настрани, не задържате въздуха; и, когато свивате рѫцетѣ отпредъ, не издишате.
Сега нѣкои отъ васъ може да мислите, че това не е важно. Важни работи сѫ.
към беседата >>
Толкозъ години не се обезсърдчава.
Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“. На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ. Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него.
Толкозъ години не се обезсърдчава.
Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота. По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ. Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ. Трѣбва да ги сплашишъ. Ти го слушашъ.
към беседата >>
Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки?
Тукъ често се разнасятъ нѣща, които не сѫ вѣрни. Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има. Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно. По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ. Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“.
Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки?
“ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“. (Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ? “ – „Около 40 имаше“. Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка. Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“.
към беседата >>
Сега нѣкои отъ васъ може да мислите, че това не е важно.
Сега, като правите движение нагоре съ рѫцетѣ, ще поемате въздухъ. Като поставяте рѫцетѣ настрани, ще задържате въздуха. Като свивате рѫцетѣ отпредъ, предъ гърдитѣ, ще издишате полека. Всички движения, които правите, трѣбва да се осмислятъ. И въ гимнастикитѣ, които правимъ, когато вдигате рѫцетѣ си, по нѣкой пѫть вие не поемате въздухъ; като простирате рѫцетѣ настрани, не задържате въздуха; и, когато свивате рѫцетѣ отпредъ, не издишате.
Сега нѣкои отъ васъ може да мислите, че това не е важно.
Важни работи сѫ.
към беседата >>
Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота.
Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“. На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ. Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него. Толкозъ години не се обезсърдчава.
Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота.
По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ. Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ. Трѣбва да ги сплашишъ. Ти го слушашъ. Азъ веднажъ гледахъ една кокошка.
към беседата >>
“ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“.
Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има. Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно. По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ. Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“. Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки?
“ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“.
(Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ? “ – „Около 40 имаше“. Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка. Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“. Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения.
към беседата >>
Важни работи сѫ.
Като поставяте рѫцетѣ настрани, ще задържате въздуха. Като свивате рѫцетѣ отпредъ, предъ гърдитѣ, ще издишате полека. Всички движения, които правите, трѣбва да се осмислятъ. И въ гимнастикитѣ, които правимъ, когато вдигате рѫцетѣ си, по нѣкой пѫть вие не поемате въздухъ; като простирате рѫцетѣ настрани, не задържате въздуха; и, когато свивате рѫцетѣ отпредъ, не издишате. Сега нѣкои отъ васъ може да мислите, че това не е важно.
Важни работи сѫ.
към беседата >>
По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ.
На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ. Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него. Толкозъ години не се обезсърдчава. Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота.
По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ.
Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ. Трѣбва да ги сплашишъ. Ти го слушашъ. Азъ веднажъ гледахъ една кокошка. Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне.
към беседата >>
(Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ?
Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно. По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ. Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“. Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки? “ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“.
(Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ?
“ – „Около 40 имаше“. Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка. Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“. Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения. (Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“.
към беседата >>
|||| Колко имате тукъ – 1111.
|||| Колко имате тукъ – 1111.
Да прибавимъ сега едно нищо. 11110. Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110. Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100. Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория.
към беседата >>
Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ.
Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него. Толкозъ години не се обезсърдчава. Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота. По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ.
Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ.
Трѣбва да ги сплашишъ. Ти го слушашъ. Азъ веднажъ гледахъ една кокошка. Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне. Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ.
към беседата >>
“ – „Около 40 имаше“.
По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ. Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“. Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки? “ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“. (Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ?
“ – „Около 40 имаше“.
Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка. Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“. Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения. (Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“. Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ?
към беседата >>
Да прибавимъ сега едно нищо. 11110.
|||| Колко имате тукъ – 1111.
Да прибавимъ сега едно нищо. 11110.
Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110. Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100. Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория. (Нѣкои) казватъ: „То е карма“.
към беседата >>
Трѣбва да ги сплашишъ.
Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него. Толкозъ години не се обезсърдчава. Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота. По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ. Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ.
Трѣбва да ги сплашишъ.
Ти го слушашъ. Азъ веднажъ гледахъ една кокошка. Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне. Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ. Да е нѣкой герой – разбирамъ“.
към беседата >>
Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка.
Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“. Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки? “ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“. (Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ? “ – „Около 40 имаше“.
Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка.
Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“. Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения. (Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“. Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ? Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили.
към беседата >>
Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110.
|||| Колко имате тукъ – 1111. Да прибавимъ сега едно нищо. 11110.
Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110.
Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100. Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория. (Нѣкои) казватъ: „То е карма“. Че е карма – да, карма е.
към беседата >>
Ти го слушашъ.
Толкозъ години не се обезсърдчава. Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота. По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ. Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ. Трѣбва да ги сплашишъ.
Ти го слушашъ.
Азъ веднажъ гледахъ една кокошка. Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне. Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ. Да е нѣкой герой – разбирамъ“. Тя седи и по едно време минава едно куче.
към беседата >>
Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“.
Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки? “ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“. (Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ? “ – „Около 40 имаше“. Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка.
Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“.
Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения. (Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“. Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ? Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили. Другитѣ много добре мислятъ.
към беседата >>
Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100.
|||| Колко имате тукъ – 1111. Да прибавимъ сега едно нищо. 11110. Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110.
Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100.
Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория. (Нѣкои) казватъ: „То е карма“. Че е карма – да, карма е. Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища.
към беседата >>
Азъ веднажъ гледахъ една кокошка.
Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота. По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ. Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ. Трѣбва да ги сплашишъ. Ти го слушашъ.
Азъ веднажъ гледахъ една кокошка.
Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне. Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ. Да е нѣкой герой – разбирамъ“. Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето.
към беседата >>
Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения.
“ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“. (Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ? “ – „Около 40 имаше“. Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка. Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“.
Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения.
(Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“. Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ? Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили. Другитѣ много добре мислятъ. То е преувеличение.
към беседата >>
Ако турите още едно нищо, става 1111000.
|||| Колко имате тукъ – 1111. Да прибавимъ сега едно нищо. 11110. Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110. Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100.
Ако турите още едно нищо, става 1111000.
Така се създава една теория. (Нѣкои) казватъ: „То е карма“. Че е карма – да, карма е. Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища. Виждали ли сте петелъ въ кълчища?
към беседата >>
Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне.
По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ. Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ. Трѣбва да ги сплашишъ. Ти го слушашъ. Азъ веднажъ гледахъ една кокошка.
Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне.
Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ. Да е нѣкой герой – разбирамъ“. Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“.
(Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ? “ – „Около 40 имаше“. Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка. Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“. Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения.
(Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“.
Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ? Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили. Другитѣ много добре мислятъ. То е преувеличение. Двама–трима души мислятъ лошо за него.
към беседата >>
Така се създава една теория.
|||| Колко имате тукъ – 1111. Да прибавимъ сега едно нищо. 11110. Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110. Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100. Ако турите още едно нищо, става 1111000.
Така се създава една теория.
(Нѣкои) казватъ: „То е карма“. Че е карма – да, карма е. Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища. Виждали ли сте петелъ въ кълчища? Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови.
към беседата >>
Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ.
Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ. Трѣбва да ги сплашишъ. Ти го слушашъ. Азъ веднажъ гледахъ една кокошка. Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне.
Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ.
Да е нѣкой герой – разбирамъ“. Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола.
към беседата >>
Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ?
“ – „Около 40 имаше“. Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка. Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“. Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения. (Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“.
Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ?
Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили. Другитѣ много добре мислятъ. То е преувеличение. Двама–трима души мислятъ лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили.
към беседата >>
(Нѣкои) казватъ: „То е карма“.
Да прибавимъ сега едно нищо. 11110. Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110. Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100. Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория.
(Нѣкои) казватъ: „То е карма“.
Че е карма – да, карма е. Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища. Виждали ли сте петелъ въ кълчища? Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови. Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата.
към беседата >>
Да е нѣкой герой – разбирамъ“.
Трѣбва да ги сплашишъ. Ти го слушашъ. Азъ веднажъ гледахъ една кокошка. Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне. Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ.
Да е нѣкой герой – разбирамъ“.
Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката.
към беседата >>
Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили.
Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка. Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“. Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения. (Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“. Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ?
Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили.
Другитѣ много добре мислятъ. То е преувеличение. Двама–трима души мислятъ лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили. Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ.
към беседата >>
Че е карма – да, карма е.
Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110. Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100. Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория. (Нѣкои) казватъ: „То е карма“.
Че е карма – да, карма е.
Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища. Виждали ли сте петелъ въ кълчища? Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови. Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата. Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели?
към беседата >>
Тя седи и по едно време минава едно куче.
Ти го слушашъ. Азъ веднажъ гледахъ една кокошка. Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне. Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ. Да е нѣкой герой – разбирамъ“.
Тя седи и по едно време минава едно куче.
Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката. Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си.
към беседата >>
Другитѣ много добре мислятъ.
Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“. Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения. (Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“. Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ? Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили.
Другитѣ много добре мислятъ.
То е преувеличение. Двама–трима души мислятъ лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили. Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ. Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате.
към беседата >>
Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища.
Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100. Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория. (Нѣкои) казватъ: „То е карма“. Че е карма – да, карма е.
Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища.
Виждали ли сте петелъ въ кълчища? Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови. Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата. Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата?
към беседата >>
Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето.
Азъ веднажъ гледахъ една кокошка. Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне. Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ. Да е нѣкой герой – разбирамъ“. Тя седи и по едно време минава едно куче.
Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето.
Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката. Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си. Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето.
към беседата >>
То е преувеличение.
Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения. (Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“. Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ? Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили. Другитѣ много добре мислятъ.
То е преувеличение.
Двама–трима души мислятъ лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили. Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ. Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате. Харесвате ли това изкуство?
към беседата >>
Виждали ли сте петелъ въ кълчища?
Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория. (Нѣкои) казватъ: „То е карма“. Че е карма – да, карма е. Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища.
Виждали ли сте петелъ въ кълчища?
Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови. Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата. Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата? “ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища.
към беседата >>
Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка.
Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне. Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ. Да е нѣкой герой – разбирамъ“. Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето.
Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка.
То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката. Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си. Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето. Кучето не се плаши.
към беседата >>
Двама–трима души мислятъ лошо за него.
(Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“. Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ? Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили. Другитѣ много добре мислятъ. То е преувеличение.
Двама–трима души мислятъ лошо за него.
Той мисли, че всички го нарочили. Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ. Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате. Харесвате ли това изкуство? Блъскатъ се всичкитѣ.
към беседата >>
Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови.
Така се създава една теория. (Нѣкои) казватъ: „То е карма“. Че е карма – да, карма е. Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища. Виждали ли сте петелъ въ кълчища?
Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови.
Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата. Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата? “ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища. Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи.
към беседата >>
То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола.
Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ. Да е нѣкой герой – разбирамъ“. Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка.
То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола.
Нахвърли се отгоре на кокошката. Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си. Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето. Кучето не се плаши. То е смѣло.
към беседата >>
Той мисли, че всички го нарочили.
Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ? Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили. Другитѣ много добре мислятъ. То е преувеличение. Двама–трима души мислятъ лошо за него.
Той мисли, че всички го нарочили.
Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ. Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате. Харесвате ли това изкуство? Блъскатъ се всичкитѣ.
към беседата >>
Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата.
(Нѣкои) казватъ: „То е карма“. Че е карма – да, карма е. Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища. Виждали ли сте петелъ въ кълчища? Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови.
Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата.
Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата? “ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища. Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи. Но той ги кълве.
към беседата >>
Нахвърли се отгоре на кокошката.
Да е нѣкой герой – разбирамъ“. Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола.
Нахвърли се отгоре на кокошката.
Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си. Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето. Кучето не се плаши. То е смѣло.
към беседата >>
Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ.
Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили. Другитѣ много добре мислятъ. То е преувеличение. Двама–трима души мислятъ лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили.
Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ.
Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате. Харесвате ли това изкуство? Блъскатъ се всичкитѣ.
към беседата >>
Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели?
Че е карма – да, карма е. Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища. Виждали ли сте петелъ въ кълчища? Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови. Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата.
Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели?
Вие казвате: „Каква ми е кармата? “ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища. Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи. Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита.
към беседата >>
Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си.
Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката.
Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си.
Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето. Кучето не се плаши. То е смѣло.
към беседата >>
Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате.
Другитѣ много добре мислятъ. То е преувеличение. Двама–трима души мислятъ лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили. Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ.
Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате.
Харесвате ли това изкуство? Блъскатъ се всичкитѣ.
към беседата >>
Вие казвате: „Каква ми е кармата?
Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища. Виждали ли сте петелъ въ кълчища? Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови. Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата. Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели?
Вие казвате: „Каква ми е кармата?
“ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища. Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи. Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита. Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль.
към беседата >>
Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето.
Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката. Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си.
Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето.
Кучето не се плаши. То е смѣло.
към беседата >>
Харесвате ли това изкуство?
То е преувеличение. Двама–трима души мислятъ лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили. Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ. Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате.
Харесвате ли това изкуство?
Блъскатъ се всичкитѣ.
към беседата >>
“ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища.
Виждали ли сте петелъ въ кълчища? Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови. Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата. Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата?
“ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища.
Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи. Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита. Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль. Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия.
към беседата >>
Кучето не се плаши.
Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката. Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си. Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето.
Кучето не се плаши.
То е смѣло.
към беседата >>
Блъскатъ се всичкитѣ.
Двама–трима души мислятъ лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили. Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ. Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате. Харесвате ли това изкуство?
Блъскатъ се всичкитѣ.
към беседата >>
Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи.
Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови. Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата. Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата? “ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища.
Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи.
Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита. Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль. Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия. Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина.
към беседата >>
То е смѣло.
То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката. Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си. Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето. Кучето не се плаши.
То е смѣло.
към беседата >>
Учете се да виждате хубавото въ хората.
Учете се да виждате хубавото въ хората.
Понеже, като търсите добрата мисъль, вие помагате на себе си. Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость. Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ. Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство. Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство.
към беседата >>
Но той ги кълве.
Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата. Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата? “ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища. Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи.
Но той ги кълве.
И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита. Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль. Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия. Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)?
към беседата >>
Сега направете едно сравнение.
Сега направете едно сравнение.
(Съ) всичкитѣ мѫчнотии, които идатъ въ свѣта, трѣбва да се справимъ по единъ разуменъ начинъ. Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ. Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ. Нѣмате търпение да изслушате нѣкого. Изслушайте го.
към беседата >>
Понеже, като търсите добрата мисъль, вие помагате на себе си.
Учете се да виждате хубавото въ хората.
Понеже, като търсите добрата мисъль, вие помагате на себе си.
Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость. Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ. Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство. Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство. Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение.
към беседата >>
И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита.
Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата? “ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища. Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи. Но той ги кълве.
И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита.
Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль. Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия. Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направишъ едно влакно за самосъхранение.
към беседата >>
(Съ) всичкитѣ мѫчнотии, които идатъ въ свѣта, трѣбва да се справимъ по единъ разуменъ начинъ.
Сега направете едно сравнение.
(Съ) всичкитѣ мѫчнотии, които идатъ въ свѣта, трѣбва да се справимъ по единъ разуменъ начинъ.
Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ. Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ. Нѣмате търпение да изслушате нѣкого. Изслушайте го. Нека си каже, както мисли.
към беседата >>
Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость.
Учете се да виждате хубавото въ хората. Понеже, като търсите добрата мисъль, вие помагате на себе си.
Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость.
Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ. Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство. Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство. Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение. Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо.
към беседата >>
Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль.
Вие казвате: „Каква ми е кармата? “ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища. Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи. Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита.
Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль.
Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия. Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направишъ едно влакно за самосъхранение. Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ.
към беседата >>
Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ.
Сега направете едно сравнение. (Съ) всичкитѣ мѫчнотии, които идатъ въ свѣта, трѣбва да се справимъ по единъ разуменъ начинъ.
Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ.
Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ. Нѣмате търпение да изслушате нѣкого. Изслушайте го. Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края.
към беседата >>
Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ.
Учете се да виждате хубавото въ хората. Понеже, като търсите добрата мисъль, вие помагате на себе си. Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость.
Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ.
Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство. Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство. Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение. Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо. Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво.
към беседата >>
Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия.
“ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища. Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи. Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита. Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль.
Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия.
Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направишъ едно влакно за самосъхранение. Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ. Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа.
към беседата >>
Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ.
Сега направете едно сравнение. (Съ) всичкитѣ мѫчнотии, които идатъ въ свѣта, трѣбва да се справимъ по единъ разуменъ начинъ. Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ.
Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ.
Нѣмате търпение да изслушате нѣкого. Изслушайте го. Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта.
към беседата >>
Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство.
Учете се да виждате хубавото въ хората. Понеже, като търсите добрата мисъль, вие помагате на себе си. Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость. Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ.
Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство.
Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство. Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение. Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо. Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво. Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ.
към беседата >>
Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина.
Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи. Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита. Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль. Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия.
Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина.
Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направишъ едно влакно за самосъхранение. Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ. Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа. Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ.
към беседата >>
Нѣмате търпение да изслушате нѣкого.
Сега направете едно сравнение. (Съ) всичкитѣ мѫчнотии, които идатъ въ свѣта, трѣбва да се справимъ по единъ разуменъ начинъ. Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ. Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ.
Нѣмате търпение да изслушате нѣкого.
Изслушайте го. Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта. Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“.
към беседата >>
Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство.
Учете се да виждате хубавото въ хората. Понеже, като търсите добрата мисъль, вие помагате на себе си. Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость. Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ. Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство.
Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство.
Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение. Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо. Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво. Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ. Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене.
към беседата >>
Какво ще ви послужи сега (това)?
Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита. Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль. Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия. Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина.
Какво ще ви послужи сега (това)?
– Ще направишъ едно влакно за самосъхранение. Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ. Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа. Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ. Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша?
към беседата >>
Изслушайте го.
Сега направете едно сравнение. (Съ) всичкитѣ мѫчнотии, които идатъ въ свѣта, трѣбва да се справимъ по единъ разуменъ начинъ. Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ. Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ. Нѣмате търпение да изслушате нѣкого.
Изслушайте го.
Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта. Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“. Може да имъ разправя небивалици.
към беседата >>
Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение.
Понеже, като търсите добрата мисъль, вие помагате на себе си. Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость. Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ. Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство. Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство.
Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение.
Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо. Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво. Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ. Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене. Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе.
към беседата >>
– Ще направишъ едно влакно за самосъхранение.
И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита. Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль. Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия. Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)?
– Ще направишъ едно влакно за самосъхранение.
Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ. Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа. Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ. Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша?
към беседата >>
Нека си каже, както мисли.
(Съ) всичкитѣ мѫчнотии, които идатъ въ свѣта, трѣбва да се справимъ по единъ разуменъ начинъ. Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ. Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ. Нѣмате търпение да изслушате нѣкого. Изслушайте го.
Нека си каже, както мисли.
Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта. Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“. Може да имъ разправя небивалици. Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ.
към беседата >>
Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо.
Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость. Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ. Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство. Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство. Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение.
Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо.
Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво. Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ. Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене. Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе. Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе.
към беседата >>
Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ.
Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль. Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия. Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направишъ едно влакно за самосъхранение.
Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ.
Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа. Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ. Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде.
към беседата >>
Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края.
Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ. Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ. Нѣмате търпение да изслушате нѣкого. Изслушайте го. Нека си каже, както мисли.
Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края.
Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта. Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“. Може да имъ разправя небивалици. Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ. Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“.
към беседата >>
Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво.
Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ. Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство. Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство. Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение. Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо.
Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво.
Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ. Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене. Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе. Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при васъ.
към беседата >>
Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа.
Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия. Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направишъ едно влакно за самосъхранение. Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ.
Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа.
Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ. Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде. Ти, следъ десеть години, ще умрешъ.
към беседата >>
Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта.
Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ. Нѣмате търпение да изслушате нѣкого. Изслушайте го. Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края.
Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта.
Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“. Може да имъ разправя небивалици. Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ. Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“. Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“.
към беседата >>
Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ.
Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство. Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство. Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение. Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо. Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво.
Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ.
Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене. Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе. Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при васъ. Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ.
към беседата >>
Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ.
Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направишъ едно влакно за самосъхранение. Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ. Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа.
Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ.
Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде. Ти, следъ десеть години, ще умрешъ. Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето.
към беседата >>
Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“.
Нѣмате търпение да изслушате нѣкого. Изслушайте го. Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта.
Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“.
Може да имъ разправя небивалици. Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ. Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“. Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“. Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща.
към беседата >>
Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене.
Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство. Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение. Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо. Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво. Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ.
Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене.
Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе. Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при васъ. Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“.
към беседата >>
Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша?
Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направишъ едно влакно за самосъхранение. Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ. Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа. Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ.
Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша?
Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде. Ти, следъ десеть години, ще умрешъ. Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето. Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ.
към беседата >>
Може да имъ разправя небивалици.
Изслушайте го. Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта. Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“.
Може да имъ разправя небивалици.
Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ. Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“. Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“. Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща. Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ.
към беседата >>
Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе.
Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение. Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо. Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво. Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ. Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене.
Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе.
Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при васъ. Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Кое е умно?
към беседата >>
Може ли свободно да диша?
– Ще направишъ едно влакно за самосъхранение. Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ. Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа. Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ. Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша?
Може ли свободно да диша?
– Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде. Ти, следъ десеть години, ще умрешъ. Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето. Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ. /Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/.
към беседата >>
Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ.
Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта. Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“. Може да имъ разправя небивалици.
Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ.
Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“. Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“. Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща. Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ. Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“.
към беседата >>
Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе.
Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо. Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво. Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ. Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене. Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе.
Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе.
Доброто, което виждате, то се връща при васъ. Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Кое е умно? Не мислете по негативенъ начинъ.
към беседата >>
– Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде.
Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ. Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа. Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ. Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша?
– Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде.
Ти, следъ десеть години, ще умрешъ. Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето. Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ. /Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/. Азъ дишахъ хармонично.
към беседата >>
Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“.
Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта. Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“. Може да имъ разправя небивалици. Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ.
Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“.
Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“. Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща. Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ. Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“. – „Колко бѣше дълга?
към беседата >>
Доброто, което виждате, то се връща при васъ.
Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво. Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ. Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене. Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе. Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе.
Доброто, което виждате, то се връща при васъ.
Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Кое е умно? Не мислете по негативенъ начинъ. Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто.
към беседата >>
Ти, следъ десеть години, ще умрешъ.
Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа. Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ. Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде.
Ти, следъ десеть години, ще умрешъ.
Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето. Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ. /Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/. Азъ дишахъ хармонично. Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ.
към беседата >>
Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“.
Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта. Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“. Може да имъ разправя небивалици. Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ. Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“.
Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“.
Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща. Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ. Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“. – „Колко бѣше дълга? “ – „3–4 метра“.
към беседата >>
Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ.
Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ. Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене. Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе. Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при васъ.
Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ.
Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Кое е умно? Не мислете по негативенъ начинъ. Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто. Се малко червенъ пиперъ трѣбва.
към беседата >>
Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето.
Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ. Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде. Ти, следъ десеть години, ще умрешъ.
Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето.
Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ. /Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/. Азъ дишахъ хармонично. Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика.
към беседата >>
Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща.
Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“. Може да имъ разправя небивалици. Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ. Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“. Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“.
Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща.
Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ. Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“. – „Колко бѣше дълга? “ – „3–4 метра“. Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ.
към беседата >>
Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“.
Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене. Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе. Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при васъ. Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ.
Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“.
Кое е умно? Не мислете по негативенъ начинъ. Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто. Се малко червенъ пиперъ трѣбва. За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто.
към беседата >>
Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ.
Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде. Ти, следъ десеть години, ще умрешъ. Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето.
Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ.
/Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/. Азъ дишахъ хармонично. Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти.
към беседата >>
Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ.
Може да имъ разправя небивалици. Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ. Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“. Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“. Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща.
Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ.
Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“. – „Колко бѣше дълга? “ – „3–4 метра“. Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ. Българинътъ обича да преувеличава.
към беседата >>
Кое е умно?
Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе. Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при васъ. Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“.
Кое е умно?
Не мислете по негативенъ начинъ. Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто. Се малко червенъ пиперъ трѣбва. За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто. Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни.
към беседата >>
/Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/.
Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде. Ти, следъ десеть години, ще умрешъ. Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето. Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ.
/Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/.
Азъ дишахъ хармонично. Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти. То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки.
към беседата >>
Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“.
Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ. Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“. Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“. Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща. Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ.
Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“.
– „Колко бѣше дълга? “ – „3–4 метра“. Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ. Българинътъ обича да преувеличава. Въ него чувството да преувеличава е развито.
към беседата >>
Не мислете по негативенъ начинъ.
Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при васъ. Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Кое е умно?
Не мислете по негативенъ начинъ.
Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто. Се малко червенъ пиперъ трѣбва. За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто. Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни. Сега говоримъ за земята.
към беседата >>
Азъ дишахъ хармонично.
– Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде. Ти, следъ десеть години, ще умрешъ. Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето. Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ. /Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/.
Азъ дишахъ хармонично.
Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти. То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки. Като дишашъ – всички свирятъ, пѣятъ.
към беседата >>
– „Колко бѣше дълга?
Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“. Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“. Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща. Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ. Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“.
– „Колко бѣше дълга?
“ – „3–4 метра“. Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ. Българинътъ обича да преувеличава. Въ него чувството да преувеличава е развито. И той си служи съ голѣми преувеличения.
към беседата >>
Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто.
Доброто, което виждате, то се връща при васъ. Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Кое е умно? Не мислете по негативенъ начинъ.
Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто.
Се малко червенъ пиперъ трѣбва. За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто. Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни. Сега говоримъ за земята. Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ.
към беседата >>
Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ.
Ти, следъ десеть години, ще умрешъ. Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето. Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ. /Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/. Азъ дишахъ хармонично.
Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ.
Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти. То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки. Като дишашъ – всички свирятъ, пѣятъ. Не само да ги чувате, когато кашляте.
към беседата >>
“ – „3–4 метра“.
Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“. Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща. Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ. Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“. – „Колко бѣше дълга?
“ – „3–4 метра“.
Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ. Българинътъ обича да преувеличава. Въ него чувството да преувеличава е развито. И той си служи съ голѣми преувеличения. Казва: „То свѣтъ – свѣтъ.
към беседата >>
Се малко червенъ пиперъ трѣбва.
Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Кое е умно? Не мислете по негативенъ начинъ. Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто.
Се малко червенъ пиперъ трѣбва.
За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто. Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни. Сега говоримъ за земята. Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ. Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора.
към беседата >>
Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика.
Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето. Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ. /Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/. Азъ дишахъ хармонично. Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ.
Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика.
То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти. То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки. Като дишашъ – всички свирятъ, пѣятъ. Не само да ги чувате, когато кашляте.
към беседата >>
Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ.
Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща. Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ. Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“. – „Колко бѣше дълга? “ – „3–4 метра“.
Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ.
Българинътъ обича да преувеличава. Въ него чувството да преувеличава е развито. И той си служи съ голѣми преувеличения. Казва: „То свѣтъ – свѣтъ. Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“.
към беседата >>
За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто.
Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Кое е умно? Не мислете по негативенъ начинъ. Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто. Се малко червенъ пиперъ трѣбва.
За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто.
Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни. Сега говоримъ за земята. Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ. Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора. Предизвикалъ си всички на война.
към беседата >>
То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти.
Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ. /Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/. Азъ дишахъ хармонично. Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика.
То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти.
То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки. Като дишашъ – всички свирятъ, пѣятъ. Не само да ги чувате, когато кашляте.
към беседата >>
Българинътъ обича да преувеличава.
Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ. Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“. – „Колко бѣше дълга? “ – „3–4 метра“. Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ.
Българинътъ обича да преувеличава.
Въ него чувството да преувеличава е развито. И той си служи съ голѣми преувеличения. Казва: „То свѣтъ – свѣтъ. Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“. А то колко били – хиляда души.
към беседата >>
Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни.
Кое е умно? Не мислете по негативенъ начинъ. Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто. Се малко червенъ пиперъ трѣбва. За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто.
Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни.
Сега говоримъ за земята. Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ. Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора. Предизвикалъ си всички на война. Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ.
към беседата >>
То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки.
/Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/. Азъ дишахъ хармонично. Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти.
То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки.
Като дишашъ – всички свирятъ, пѣятъ. Не само да ги чувате, когато кашляте.
към беседата >>
Въ него чувството да преувеличава е развито.
Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“. – „Колко бѣше дълга? “ – „3–4 метра“. Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ. Българинътъ обича да преувеличава.
Въ него чувството да преувеличава е развито.
И той си служи съ голѣми преувеличения. Казва: „То свѣтъ – свѣтъ. Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“. А то колко били – хиляда души. Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници.
към беседата >>
Сега говоримъ за земята.
Не мислете по негативенъ начинъ. Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто. Се малко червенъ пиперъ трѣбва. За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто. Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни.
Сега говоримъ за земята.
Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ. Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора. Предизвикалъ си всички на война. Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ. На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели.
към беседата >>
Като дишашъ – всички свирятъ, пѣятъ.
Азъ дишахъ хармонично. Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти. То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки.
Като дишашъ – всички свирятъ, пѣятъ.
Не само да ги чувате, когато кашляте.
към беседата >>
И той си служи съ голѣми преувеличения.
– „Колко бѣше дълга? “ – „3–4 метра“. Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ. Българинътъ обича да преувеличава. Въ него чувството да преувеличава е развито.
И той си служи съ голѣми преувеличения.
Казва: „То свѣтъ – свѣтъ. Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“. А то колко били – хиляда души. Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници. Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“.
към беседата >>
Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ.
Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто. Се малко червенъ пиперъ трѣбва. За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто. Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни. Сега говоримъ за земята.
Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ.
Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора. Предизвикалъ си всички на война. Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ. На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели. Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него.
към беседата >>
Не само да ги чувате, когато кашляте.
Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти. То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки. Като дишашъ – всички свирятъ, пѣятъ.
Не само да ги чувате, когато кашляте.
към беседата >>
Казва: „То свѣтъ – свѣтъ.
“ – „3–4 метра“. Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ. Българинътъ обича да преувеличава. Въ него чувството да преувеличава е развито. И той си служи съ голѣми преувеличения.
Казва: „То свѣтъ – свѣтъ.
Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“. А то колко били – хиляда души. Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници. Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“. Турчинътъ вѣрва.
към беседата >>
Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора.
Се малко червенъ пиперъ трѣбва. За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто. Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни. Сега говоримъ за земята. Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ.
Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора.
Предизвикалъ си всички на война. Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ. На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели. Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него. Ти искашъ нѣщо повече.
към беседата >>
Сега вие искате да идете при Господа.
Сега вие искате да идете при Господа.
Казвате: „Да видимъ Христа, да (Му) кажемъ колко сме пострадали на земята“. Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види. Казвате: „Въ небето ще слушамъ“. Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ? И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ.
към беседата >>
Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“.
Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ. Българинътъ обича да преувеличава. Въ него чувството да преувеличава е развито. И той си служи съ голѣми преувеличения. Казва: „То свѣтъ – свѣтъ.
Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“.
А то колко били – хиляда души. Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници. Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“. Турчинътъ вѣрва. Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ.
към беседата >>
Предизвикалъ си всички на война.
За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто. Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни. Сега говоримъ за земята. Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ. Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора.
Предизвикалъ си всички на война.
Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ. На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели. Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него. Ти искашъ нѣщо повече. Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни.
към беседата >>
Казвате: „Да видимъ Христа, да (Му) кажемъ колко сме пострадали на земята“.
Сега вие искате да идете при Господа.
Казвате: „Да видимъ Христа, да (Му) кажемъ колко сме пострадали на земята“.
Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види. Казвате: „Въ небето ще слушамъ“. Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ? И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му).
към беседата >>
А то колко били – хиляда души.
Българинътъ обича да преувеличава. Въ него чувството да преувеличава е развито. И той си служи съ голѣми преувеличения. Казва: „То свѣтъ – свѣтъ. Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“.
А то колко били – хиляда души.
Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници. Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“. Турчинътъ вѣрва. Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ. Може хубаво да пише.
към беседата >>
Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ.
Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни. Сега говоримъ за земята. Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ. Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора. Предизвикалъ си всички на война.
Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ.
На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели. Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него. Ти искашъ нѣщо повече. Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни. Това е невъзможно.
към беседата >>
Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види.
Сега вие искате да идете при Господа. Казвате: „Да видимъ Христа, да (Му) кажемъ колко сме пострадали на земята“.
Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види.
Казвате: „Въ небето ще слушамъ“. Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ? И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“.
към беседата >>
Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници.
Въ него чувството да преувеличава е развито. И той си служи съ голѣми преувеличения. Казва: „То свѣтъ – свѣтъ. Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“. А то колко били – хиляда души.
Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници.
Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“. Турчинътъ вѣрва. Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ. Може хубаво да пише. Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ.
към беседата >>
На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели.
Сега говоримъ за земята. Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ. Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора. Предизвикалъ си всички на война. Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ.
На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели.
Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него. Ти искашъ нѣщо повече. Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни. Това е невъзможно. Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги.
към беседата >>
Казвате: „Въ небето ще слушамъ“.
Сега вие искате да идете при Господа. Казвате: „Да видимъ Христа, да (Му) кажемъ колко сме пострадали на земята“. Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види.
Казвате: „Въ небето ще слушамъ“.
Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ? И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“. Какво тѣло искате вие?
към беседата >>
Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“.
И той си служи съ голѣми преувеличения. Казва: „То свѣтъ – свѣтъ. Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“. А то колко били – хиляда души. Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници.
Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“.
Турчинътъ вѣрва. Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ. Може хубаво да пише. Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ. Туй чувство е да увеличавашъ.
към беседата >>
Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него.
Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ. Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора. Предизвикалъ си всички на война. Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ. На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели.
Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него.
Ти искашъ нѣщо повече. Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни. Това е невъзможно. Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги. Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть.
към беседата >>
Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ?
Сега вие искате да идете при Господа. Казвате: „Да видимъ Христа, да (Му) кажемъ колко сме пострадали на земята“. Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види. Казвате: „Въ небето ще слушамъ“.
Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ?
И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“. Какво тѣло искате вие? Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде.
към беседата >>
Турчинътъ вѣрва.
Казва: „То свѣтъ – свѣтъ. Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“. А то колко били – хиляда души. Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници. Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“.
Турчинътъ вѣрва.
Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ. Може хубаво да пише. Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ. Туй чувство е да увеличавашъ. У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ).
към беседата >>
Ти искашъ нѣщо повече.
Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора. Предизвикалъ си всички на война. Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ. На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели. Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него.
Ти искашъ нѣщо повече.
Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни. Това е невъзможно. Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги. Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть. Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане.
към беседата >>
И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ.
Сега вие искате да идете при Господа. Казвате: „Да видимъ Христа, да (Му) кажемъ колко сме пострадали на земята“. Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види. Казвате: „Въ небето ще слушамъ“. Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ?
И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ.
Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“. Какво тѣло искате вие? Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде. И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете?
към беседата >>
Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ.
Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“. А то колко били – хиляда души. Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници. Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“. Турчинътъ вѣрва.
Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ.
Може хубаво да пише. Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ. Туй чувство е да увеличавашъ. У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ). Той е сухъ, отривистъ, проза е това.
към беседата >>
Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни.
Предизвикалъ си всички на война. Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ. На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели. Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него. Ти искашъ нѣщо повече.
Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни.
Това е невъзможно. Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги. Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть. Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане. Въ какво седи кръвното налѣгане?
към беседата >>
Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му).
Казвате: „Да видимъ Христа, да (Му) кажемъ колко сме пострадали на земята“. Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види. Казвате: „Въ небето ще слушамъ“. Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ? И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ.
Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му).
Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“. Какво тѣло искате вие? Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде. И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете? – Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони.
към беседата >>
Може хубаво да пише.
А то колко били – хиляда души. Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници. Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“. Турчинътъ вѣрва. Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ.
Може хубаво да пише.
Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ. Туй чувство е да увеличавашъ. У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ). Той е сухъ, отривистъ, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ. На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели. Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него. Ти искашъ нѣщо повече. Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни.
Това е невъзможно.
Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги. Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть. Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане. Въ какво седи кръвното налѣгане? Казвате: „Остарѣхме“.
към беседата >>
Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“.
Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види. Казвате: „Въ небето ще слушамъ“. Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ? И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му).
Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“.
Какво тѣло искате вие? Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде. И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете? – Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони. Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена.
към беседата >>
Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ.
Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници. Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“. Турчинътъ вѣрва. Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ. Може хубаво да пише.
Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ.
Туй чувство е да увеличавашъ. У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ). Той е сухъ, отривистъ, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“.
към беседата >>
Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги.
На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели. Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него. Ти искашъ нѣщо повече. Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни. Това е невъзможно.
Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги.
Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть. Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане. Въ какво седи кръвното налѣгане? Казвате: „Остарѣхме“. Казвамъ: Поумнѣхте ли?
към беседата >>
Какво тѣло искате вие?
Казвате: „Въ небето ще слушамъ“. Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ? И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“.
Какво тѣло искате вие?
Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде. И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете? – Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони. Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена. Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни.
към беседата >>
Туй чувство е да увеличавашъ.
Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“. Турчинътъ вѣрва. Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ. Може хубаво да пише. Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ.
Туй чувство е да увеличавашъ.
У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ). Той е сухъ, отривистъ, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“. – „Колко високъ?
към беседата >>
Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть.
Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него. Ти искашъ нѣщо повече. Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни. Това е невъзможно. Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги.
Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть.
Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане. Въ какво седи кръвното налѣгане? Казвате: „Остарѣхме“. Казвамъ: Поумнѣхте ли? Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре.
към беседата >>
Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде.
Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ? И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“. Какво тѣло искате вие?
Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде.
И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете? – Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони. Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена. Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе.
към беседата >>
У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ).
Турчинътъ вѣрва. Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ. Може хубаво да пише. Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ. Туй чувство е да увеличавашъ.
У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ).
Той е сухъ, отривистъ, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“. – „Колко високъ? “ – „Два метра“.
към беседата >>
Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане.
Ти искашъ нѣщо повече. Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни. Това е невъзможно. Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги. Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть.
Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане.
Въ какво седи кръвното налѣгане? Казвате: „Остарѣхме“. Казвамъ: Поумнѣхте ли? Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре. Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто.
към беседата >>
И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете?
И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“. Какво тѣло искате вие? Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде.
И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете?
– Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони. Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена. Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе. Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска.
към беседата >>
Той е сухъ, отривистъ, проза е това.
Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ. Може хубаво да пише. Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ. Туй чувство е да увеличавашъ. У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ).
Той е сухъ, отривистъ, проза е това.
Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“. – „Колко високъ? “ – „Два метра“. Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи.
към беседата >>
Въ какво седи кръвното налѣгане?
Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни. Това е невъзможно. Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги. Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть. Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане.
Въ какво седи кръвното налѣгане?
Казвате: „Остарѣхме“. Казвамъ: Поумнѣхте ли? Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре. Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто. Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“.
към беседата >>
– Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони.
Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“. Какво тѣло искате вие? Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде. И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете?
– Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони.
Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена. Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе. Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска. Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“.
към беседата >>
Поезия е, дето е това чувство развито.
Може хубаво да пише. Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ. Туй чувство е да увеличавашъ. У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ). Той е сухъ, отривистъ, проза е това.
Поезия е, дето е това чувство развито.
Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“. – „Колко високъ? “ – „Два метра“. Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи. Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра.
към беседата >>
Казвате: „Остарѣхме“.
Това е невъзможно. Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги. Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть. Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане. Въ какво седи кръвното налѣгане?
Казвате: „Остарѣхме“.
Казвамъ: Поумнѣхте ли? Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре. Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто. Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“. Има какво да работишъ.
към беседата >>
Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена.
Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“. Какво тѣло искате вие? Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде. И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете? – Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони.
Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена.
Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе. Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска. Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата.
към беседата >>
Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“.
Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ. Туй чувство е да увеличавашъ. У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ). Той е сухъ, отривистъ, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито.
Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“.
– „Колко високъ? “ – „Два метра“. Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи. Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина.
към беседата >>
Казвамъ: Поумнѣхте ли?
Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги. Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть. Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане. Въ какво седи кръвното налѣгане? Казвате: „Остарѣхме“.
Казвамъ: Поумнѣхте ли?
Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре. Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто. Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“. Има какво да работишъ. Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си?
към беседата >>
Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни.
Какво тѣло искате вие? Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде. И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете? – Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони. Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена.
Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни.
Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе. Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска. Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата. Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ.
към беседата >>
– „Колко високъ?
Туй чувство е да увеличавашъ. У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ). Той е сухъ, отривистъ, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“.
– „Колко високъ?
“ – „Два метра“. Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи. Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина.
към беседата >>
Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре.
Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть. Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане. Въ какво седи кръвното налѣгане? Казвате: „Остарѣхме“. Казвамъ: Поумнѣхте ли?
Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре.
Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто. Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“. Има какво да работишъ. Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си? Казва: „Още съмъ дете“.
към беседата >>
Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе.
Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде. И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете? – Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони. Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена. Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни.
Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе.
Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска. Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата. Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ. Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ.
към беседата >>
“ – „Два метра“.
У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ). Той е сухъ, отривистъ, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“. – „Колко високъ?
“ – „Два метра“.
Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи. Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи.
към беседата >>
Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто.
Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане. Въ какво седи кръвното налѣгане? Казвате: „Остарѣхме“. Казвамъ: Поумнѣхте ли? Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре.
Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто.
Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“. Има какво да работишъ. Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си? Казва: „Още съмъ дете“. Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно.
към беседата >>
Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска.
И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете? – Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони. Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена. Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе.
Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска.
Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата. Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ. Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ. Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость.
към беседата >>
Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи.
Той е сухъ, отривистъ, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“. – „Колко високъ? “ – „Два метра“.
Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи.
Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи. Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни.
към беседата >>
Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“.
Въ какво седи кръвното налѣгане? Казвате: „Остарѣхме“. Казвамъ: Поумнѣхте ли? Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре. Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто.
Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“.
Има какво да работишъ. Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си? Казва: „Още съмъ дете“. Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно. Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни.
към беседата >>
Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“.
– Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони. Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена. Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе. Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска.
Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“.
А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата. Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ. Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ. Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость. Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость.
към беседата >>
Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра.
Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“. – „Колко високъ? “ – „Два метра“. Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи.
Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра.
Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи. Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни. Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично.
към беседата >>
Има какво да работишъ.
Казвате: „Остарѣхме“. Казвамъ: Поумнѣхте ли? Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре. Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто. Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“.
Има какво да работишъ.
Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си? Казва: „Още съмъ дете“. Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно. Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни. Ние мислимъ, че като деца сме глупави.
към беседата >>
А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата.
Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена. Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе. Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска. Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“.
А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата.
Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ. Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ. Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость. Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость. Това е теория сега.
към беседата >>
Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина.
Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“. – „Колко високъ? “ – „Два метра“. Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи. Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра.
Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина.
Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи. Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни. Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна.
към беседата >>
Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си?
Казвамъ: Поумнѣхте ли? Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре. Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто. Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“. Има какво да работишъ.
Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си?
Казва: „Още съмъ дете“. Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно. Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни. Ние мислимъ, че като деца сме глупави. Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно.
към беседата >>
Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ.
Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе. Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска. Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата.
Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ.
Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ. Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость. Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость. Това е теория сега. Пъкъ, ако тази душа е разумна, ако влѣзе вѫтре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бѫде като слънчевъ лѫчъ, който идва.
към беседата >>
Има високи хора – два метра и два метра и половина.
– „Колко високъ? “ – „Два метра“. Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи. Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина.
Има високи хора – два метра и два метра и половина.
Има и по-високи. Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни. Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ.
към беседата >>
Казва: „Още съмъ дете“.
Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре. Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто. Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“. Има какво да работишъ. Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си?
Казва: „Още съмъ дете“.
Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно. Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни. Ние мислимъ, че като деца сме глупави. Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно. Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ.
към беседата >>
Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ.
Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе. Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска. Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата. Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ.
Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ.
Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость. Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость. Това е теория сега. Пъкъ, ако тази душа е разумна, ако влѣзе вѫтре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бѫде като слънчевъ лѫчъ, който идва. Вие ще се зарадвате.
към беседата >>
Има и по-високи.
“ – „Два метра“. Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи. Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина.
Има и по-високи.
Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни. Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ. Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения.
към беседата >>
Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно.
Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто. Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“. Има какво да работишъ. Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си? Казва: „Още съмъ дете“.
Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно.
Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни. Ние мислимъ, че като деца сме глупави. Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно. Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ. Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно.
към беседата >>
Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость.
Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска. Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата. Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ. Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ.
Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость.
Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость. Това е теория сега. Пъкъ, ако тази душа е разумна, ако влѣзе вѫтре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бѫде като слънчевъ лѫчъ, който идва. Вие ще се зарадвате.
към беседата >>
Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни.
Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи. Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи.
Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни.
Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ. Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения. Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия.
към беседата >>
Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни.
Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“. Има какво да работишъ. Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си? Казва: „Още съмъ дете“. Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно.
Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни.
Ние мислимъ, че като деца сме глупави. Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно. Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ. Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране.
към беседата >>
Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость.
Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата. Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ. Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ. Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость.
Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость.
Това е теория сега. Пъкъ, ако тази душа е разумна, ако влѣзе вѫтре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бѫде като слънчевъ лѫчъ, който идва. Вие ще се зарадвате.
към беседата >>
Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично.
Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи. Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни.
Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично.
Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ. Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения. Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия. Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли.
към беседата >>
Ние мислимъ, че като деца сме глупави.
Има какво да работишъ. Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си? Казва: „Още съмъ дете“. Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно. Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни.
Ние мислимъ, че като деца сме глупави.
Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно. Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ. Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране. Най-много три пѫти като се опари, вече знае.
към беседата >>
Това е теория сега.
А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата. Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ. Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ. Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость. Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость.
Това е теория сега.
Пъкъ, ако тази душа е разумна, ако влѣзе вѫтре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бѫде като слънчевъ лѫчъ, който идва. Вие ще се зарадвате.
към беседата >>
Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна.
Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи. Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни. Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично.
Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна.
Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ. Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения. Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия. Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли. Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко.
към беседата >>
Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно.
Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си? Казва: „Още съмъ дете“. Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно. Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни. Ние мислимъ, че като деца сме глупави.
Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно.
Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ. Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране. Най-много три пѫти като се опари, вече знае. Даже охлювитѣ сѫ много умни.
към беседата >>
Пъкъ, ако тази душа е разумна, ако влѣзе вѫтре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бѫде като слънчевъ лѫчъ, който идва.
Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ. Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ. Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость. Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость. Това е теория сега.
Пъкъ, ако тази душа е разумна, ако влѣзе вѫтре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бѫде като слънчевъ лѫчъ, който идва.
Вие ще се зарадвате.
към беседата >>
Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ.
Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи. Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни. Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна.
Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ.
Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения. Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия. Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли. Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко. Не ти трѣбва голѣмо тѣло.
към беседата >>
Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ.
Казва: „Още съмъ дете“. Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно. Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни. Ние мислимъ, че като деца сме глупави. Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно.
Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ.
Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране. Най-много три пѫти като се опари, вече знае. Даже охлювитѣ сѫ много умни. Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ.
към беседата >>
Вие ще се зарадвате.
Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ. Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость. Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость. Това е теория сега. Пъкъ, ако тази душа е разумна, ако влѣзе вѫтре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бѫде като слънчевъ лѫчъ, който идва.
Вие ще се зарадвате.
към беседата >>
Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения.
Има и по-високи. Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни. Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ.
Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения.
Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия. Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли. Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко. Не ти трѣбва голѣмо тѣло. И желания не ти трѣбватъ много голѣми.
към беседата >>
Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно.
Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно. Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни. Ние мислимъ, че като деца сме глупави. Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно. Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ.
Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно.
Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране. Най-много три пѫти като се опари, вече знае. Даже охлювитѣ сѫ много умни. Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ. Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ.
към беседата >>
Та казвамъ: Сега ще направимъ едно упражнение разумно. Станете.
Та казвамъ: Сега ще направимъ едно упражнение разумно. Станете.
Бавно издигате рѫцетѣ нагоре, надъ главата, и допирате върха на пръститѣ – поемате въздуха бавно. Спускате рѫцетѣ настрани, до височината на раменетѣ – задържате въздуха. Свивате рѫцетѣ една срещу друга предъ гърдитѣ и издишвате. Рѫцетѣ се спущатъ отстрани и наново се прави упражнението нѣколко пѫти. Седнете.
към беседата >>
Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия.
Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни. Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ. Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения.
Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия.
Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли. Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко. Не ти трѣбва голѣмо тѣло. И желания не ти трѣбватъ много голѣми. Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ.
към беседата >>
Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране.
Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни. Ние мислимъ, че като деца сме глупави. Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно. Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ. Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно.
Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране.
Най-много три пѫти като се опари, вече знае. Даже охлювитѣ сѫ много умни. Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ. Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ. Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви.
към беседата >>
Бавно издигате рѫцетѣ нагоре, надъ главата, и допирате върха на пръститѣ – поемате въздуха бавно.
Та казвамъ: Сега ще направимъ едно упражнение разумно. Станете.
Бавно издигате рѫцетѣ нагоре, надъ главата, и допирате върха на пръститѣ – поемате въздуха бавно.
Спускате рѫцетѣ настрани, до височината на раменетѣ – задържате въздуха. Свивате рѫцетѣ една срещу друга предъ гърдитѣ и издишвате. Рѫцетѣ се спущатъ отстрани и наново се прави упражнението нѣколко пѫти. Седнете.
към беседата >>
Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли.
Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ. Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения. Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия.
Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли.
Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко. Не ти трѣбва голѣмо тѣло. И желания не ти трѣбватъ много голѣми. Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ. Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле.
към беседата >>
Най-много три пѫти като се опари, вече знае.
Ние мислимъ, че като деца сме глупави. Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно. Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ. Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране.
Най-много три пѫти като се опари, вече знае.
Даже охлювитѣ сѫ много умни. Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ. Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ. Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви. За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата.
към беседата >>
Спускате рѫцетѣ настрани, до височината на раменетѣ – задържате въздуха.
Та казвамъ: Сега ще направимъ едно упражнение разумно. Станете. Бавно издигате рѫцетѣ нагоре, надъ главата, и допирате върха на пръститѣ – поемате въздуха бавно.
Спускате рѫцетѣ настрани, до височината на раменетѣ – задържате въздуха.
Свивате рѫцетѣ една срещу друга предъ гърдитѣ и издишвате. Рѫцетѣ се спущатъ отстрани и наново се прави упражнението нѣколко пѫти. Седнете.
към беседата >>
Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко.
Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ. Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения. Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия. Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли.
Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко.
Не ти трѣбва голѣмо тѣло. И желания не ти трѣбватъ много голѣми. Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ. Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле. Като се родимъ – вратата сѫ широки.
към беседата >>
Даже охлювитѣ сѫ много умни.
Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно. Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ. Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране. Най-много три пѫти като се опари, вече знае.
Даже охлювитѣ сѫ много умни.
Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ. Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ. Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви. За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата. Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата.
към беседата >>
Свивате рѫцетѣ една срещу друга предъ гърдитѣ и издишвате.
Та казвамъ: Сега ще направимъ едно упражнение разумно. Станете. Бавно издигате рѫцетѣ нагоре, надъ главата, и допирате върха на пръститѣ – поемате въздуха бавно. Спускате рѫцетѣ настрани, до височината на раменетѣ – задържате въздуха.
Свивате рѫцетѣ една срещу друга предъ гърдитѣ и издишвате.
Рѫцетѣ се спущатъ отстрани и наново се прави упражнението нѣколко пѫти. Седнете.
към беседата >>
Не ти трѣбва голѣмо тѣло.
Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ. Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения. Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия. Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли. Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко.
Не ти трѣбва голѣмо тѣло.
И желания не ти трѣбватъ много голѣми. Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ. Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле. Като се родимъ – вратата сѫ широки. Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ.
към беседата >>
Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ.
Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ. Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране. Най-много три пѫти като се опари, вече знае. Даже охлювитѣ сѫ много умни.
Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ.
Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ. Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви. За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата. Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата. Се нови охлюви идвали да минатъ жицата.
към беседата >>
Рѫцетѣ се спущатъ отстрани и наново се прави упражнението нѣколко пѫти. Седнете.
Та казвамъ: Сега ще направимъ едно упражнение разумно. Станете. Бавно издигате рѫцетѣ нагоре, надъ главата, и допирате върха на пръститѣ – поемате въздуха бавно. Спускате рѫцетѣ настрани, до височината на раменетѣ – задържате въздуха. Свивате рѫцетѣ една срещу друга предъ гърдитѣ и издишвате.
Рѫцетѣ се спущатъ отстрани и наново се прави упражнението нѣколко пѫти. Седнете.
към беседата >>
И желания не ти трѣбватъ много голѣми.
Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения. Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия. Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли. Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко. Не ти трѣбва голѣмо тѣло.
И желания не ти трѣбватъ много голѣми.
Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ. Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле. Като се родимъ – вратата сѫ широки. Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ. Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ.
към беседата >>
Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ.
Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране. Най-много три пѫти като се опари, вече знае. Даже охлювитѣ сѫ много умни. Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ.
Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ.
Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви. За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата. Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата. Се нови охлюви идвали да минатъ жицата. Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата.
към беседата >>
Всѣка работа, въ която умътъ не присѫствува, всѣка работа, въ която умътъ не взема участие, никога не може да успѣе.
Всѣка работа, въ която умътъ не присѫствува, всѣка работа, въ която умътъ не взема участие, никога не може да успѣе.
Всѣка една добродетель, въ която сърдцето не взема участие, и тя не може да принесе нѣкаква полза. Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ. Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ. Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение. Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ.
към беседата >>
Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ.
Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия. Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли. Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко. Не ти трѣбва голѣмо тѣло. И желания не ти трѣбватъ много голѣми.
Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ.
Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле. Като се родимъ – вратата сѫ широки. Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ. Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ. Трѣбва да имаме и чувства.
към беседата >>
Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви.
Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране. Най-много три пѫти като се опари, вече знае. Даже охлювитѣ сѫ много умни. Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ. Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ.
Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви.
За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата. Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата. Се нови охлюви идвали да минатъ жицата. Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата. Значи – уменъ е.
към беседата >>
Всѣка една добродетель, въ която сърдцето не взема участие, и тя не може да принесе нѣкаква полза.
Всѣка работа, въ която умътъ не присѫствува, всѣка работа, въ която умътъ не взема участие, никога не може да успѣе.
Всѣка една добродетель, въ която сърдцето не взема участие, и тя не може да принесе нѣкаква полза.
Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ. Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ. Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение. Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ. Това е едно здравословно състояние.
към беседата >>
Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле.
Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли. Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко. Не ти трѣбва голѣмо тѣло. И желания не ти трѣбватъ много голѣми. Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ.
Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле.
Като се родимъ – вратата сѫ широки. Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ. Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ. Трѣбва да имаме и чувства. Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече.
към беседата >>
За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата.
Най-много три пѫти като се опари, вече знае. Даже охлювитѣ сѫ много умни. Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ. Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ. Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви.
За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата.
Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата. Се нови охлюви идвали да минатъ жицата. Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата. Значи – уменъ е. Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме.
към беседата >>
Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ.
Всѣка работа, въ която умътъ не присѫствува, всѣка работа, въ която умътъ не взема участие, никога не може да успѣе. Всѣка една добродетель, въ която сърдцето не взема участие, и тя не може да принесе нѣкаква полза.
Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ.
Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ. Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение. Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ. Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува.
към беседата >>
Като се родимъ – вратата сѫ широки.
Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко. Не ти трѣбва голѣмо тѣло. И желания не ти трѣбватъ много голѣми. Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ. Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле.
Като се родимъ – вратата сѫ широки.
Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ. Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ. Трѣбва да имаме и чувства. Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече. Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията.
към беседата >>
Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата.
Даже охлювитѣ сѫ много умни. Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ. Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ. Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви. За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата.
Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата.
Се нови охлюви идвали да минатъ жицата. Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата. Значи – уменъ е. Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме. Не минавайте презъ жицата.
към беседата >>
Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ.
Всѣка работа, въ която умътъ не присѫствува, всѣка работа, въ която умътъ не взема участие, никога не може да успѣе. Всѣка една добродетель, въ която сърдцето не взема участие, и тя не може да принесе нѣкаква полза. Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ.
Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ.
Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение. Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ. Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува. Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ.
към беседата >>
Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ.
Не ти трѣбва голѣмо тѣло. И желания не ти трѣбватъ много голѣми. Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ. Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле. Като се родимъ – вратата сѫ широки.
Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ.
Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ. Трѣбва да имаме и чувства. Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече. Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата.
към беседата >>
Се нови охлюви идвали да минатъ жицата.
Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ. Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ. Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви. За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата. Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата.
Се нови охлюви идвали да минатъ жицата.
Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата. Значи – уменъ е. Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме. Не минавайте презъ жицата. Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе.
към беседата >>
Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение.
Всѣка работа, въ която умътъ не присѫствува, всѣка работа, въ която умътъ не взема участие, никога не може да успѣе. Всѣка една добродетель, въ която сърдцето не взема участие, и тя не може да принесе нѣкаква полза. Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ. Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ.
Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение.
Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ. Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува. Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението.
към беседата >>
Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ.
И желания не ти трѣбватъ много голѣми. Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ. Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле. Като се родимъ – вратата сѫ широки. Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ.
Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ.
Трѣбва да имаме и чувства. Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече. Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете отъ малкото къмъ голѣмото.
към беседата >>
Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата.
Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ. Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви. За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата. Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата. Се нови охлюви идвали да минатъ жицата.
Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата.
Значи – уменъ е. Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме. Не минавайте презъ жицата. Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе. Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ.
към беседата >>
Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ.
Всѣка работа, въ която умътъ не присѫствува, всѣка работа, въ която умътъ не взема участие, никога не може да успѣе. Всѣка една добродетель, въ която сърдцето не взема участие, и тя не може да принесе нѣкаква полза. Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ. Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ. Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение.
Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ.
Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува. Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче.
към беседата >>
Трѣбва да имаме и чувства.
Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ. Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле. Като се родимъ – вратата сѫ широки. Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ. Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ.
Трѣбва да имаме и чувства.
Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече. Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете отъ малкото къмъ голѣмото. Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите.
към беседата >>
Значи – уменъ е.
Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви. За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата. Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата. Се нови охлюви идвали да минатъ жицата. Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата.
Значи – уменъ е.
Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме. Не минавайте презъ жицата. Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе. Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ. Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ.
към беседата >>
Това е едно здравословно състояние.
Всѣка една добродетель, въ която сърдцето не взема участие, и тя не може да принесе нѣкаква полза. Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ. Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ. Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение. Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ.
Това е едно здравословно състояние.
Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува. Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те.
към беседата >>
Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече.
Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле. Като се родимъ – вратата сѫ широки. Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ. Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ. Трѣбва да имаме и чувства.
Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече.
Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете отъ малкото къмъ голѣмото. Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите. Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме.
За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата. Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата. Се нови охлюви идвали да минатъ жицата. Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата. Значи – уменъ е.
Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме.
Не минавайте презъ жицата. Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе. Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ. Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ. Охлювитѣ сѫ много щастливи.
към беседата >>
Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува.
Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ. Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ. Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение. Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ. Това е едно здравословно състояние.
Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува.
Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши.
към беседата >>
Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията.
Като се родимъ – вратата сѫ широки. Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ. Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ. Трѣбва да имаме и чувства. Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече.
Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията.
Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете отъ малкото къмъ голѣмото. Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите. Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ. Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате.
към беседата >>
Не минавайте презъ жицата.
Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата. Се нови охлюви идвали да минатъ жицата. Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата. Значи – уменъ е. Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме.
Не минавайте презъ жицата.
Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе. Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ. Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ. Охлювитѣ сѫ много щастливи. Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие.
към беседата >>
Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ.
Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ. Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение. Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ. Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува.
Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ.
Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ.
към беседата >>
Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата.
Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ. Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ. Трѣбва да имаме и чувства. Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече. Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията.
Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата.
Започнете отъ малкото къмъ голѣмото. Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите. Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ. Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате. То сѫ несъзнателни движения.
към беседата >>
Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе.
Се нови охлюви идвали да минатъ жицата. Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата. Значи – уменъ е. Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме. Не минавайте презъ жицата.
Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе.
Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ. Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ. Охлювитѣ сѫ много щастливи. Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие. После не иска отдолу да мине, се отгоре минава.
към беседата >>
Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението.
Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение. Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ. Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува. Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ.
Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението.
Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ. „Какъ тъй да смѣе да ме нападне“.
към беседата >>
Започнете отъ малкото къмъ голѣмото.
Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ. Трѣбва да имаме и чувства. Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече. Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата.
Започнете отъ малкото къмъ голѣмото.
Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите. Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ. Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате. То сѫ несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй.
към беседата >>
Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ.
Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата. Значи – уменъ е. Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме. Не минавайте презъ жицата. Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе.
Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ.
Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ. Охлювитѣ сѫ много щастливи. Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие. После не иска отдолу да мине, се отгоре минава. Като дойде до жицата, ще се опари въ нея.
към беседата >>
Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче.
Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ. Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува. Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението.
Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче.
Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ. „Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си.
към беседата >>
Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите.
Трѣбва да имаме и чувства. Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече. Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете отъ малкото къмъ голѣмото.
Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите.
Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ. Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате. То сѫ несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй. По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой.
към беседата >>
Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ.
Значи – уменъ е. Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме. Не минавайте презъ жицата. Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе. Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ.
Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ.
Охлювитѣ сѫ много щастливи. Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие. После не иска отдолу да мине, се отгоре минава. Като дойде до жицата, ще се опари въ нея.
към беседата >>
Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те.
Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува. Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче.
Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те.
Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ. „Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане?
към беседата >>
Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ.
Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече. Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете отъ малкото къмъ голѣмото. Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите.
Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ.
Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате. То сѫ несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй. По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ.
към беседата >>
Охлювитѣ сѫ много щастливи.
Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме. Не минавайте презъ жицата. Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе. Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ. Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ.
Охлювитѣ сѫ много щастливи.
Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие. После не иска отдолу да мине, се отгоре минава. Като дойде до жицата, ще се опари въ нея.
към беседата >>
Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши.
Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува. Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те.
Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши.
Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ. „Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви.
към беседата >>
Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате.
Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете отъ малкото къмъ голѣмото. Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите. Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ.
Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате.
То сѫ несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй. По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ. Ако иде, може пакъ да го видите.
към беседата >>
Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие.
Не минавайте презъ жицата. Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе. Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ. Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ. Охлювитѣ сѫ много щастливи.
Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие.
После не иска отдолу да мине, се отгоре минава. Като дойде до жицата, ще се опари въ нея.
към беседата >>
Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ.
Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши.
Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ.
„Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе.
към беседата >>
То сѫ несъзнателни движения.
Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете отъ малкото къмъ голѣмото. Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите. Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ. Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате.
То сѫ несъзнателни движения.
Не е хубаво да седите тъй. По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ. Ако иде, може пакъ да го видите. Учете се да виждате отзадъ.
към беседата >>
После не иска отдолу да мине, се отгоре минава.
Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе. Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ. Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ. Охлювитѣ сѫ много щастливи. Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие.
После не иска отдолу да мине, се отгоре минава.
Като дойде до жицата, ще се опари въ нея.
към беседата >>
„Какъ тъй да смѣе да ме нападне“.
Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ.
„Какъ тъй да смѣе да ме нападне“.
Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе. Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е.
към беседата >>
Не е хубаво да седите тъй.
Започнете отъ малкото къмъ голѣмото. Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите. Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ. Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате. То сѫ несъзнателни движения.
Не е хубаво да седите тъй.
По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ. Ако иде, може пакъ да го видите. Учете се да виждате отзадъ. Влиза нѣкой – отзадъ да го видите.
към беседата >>
Като дойде до жицата, ще се опари въ нея.
Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ. Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ. Охлювитѣ сѫ много щастливи. Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие. После не иска отдолу да мине, се отгоре минава.
Като дойде до жицата, ще се опари въ нея.
към беседата >>
Държишъ това въ ума си.
Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ. „Какъ тъй да смѣе да ме нападне“.
Държишъ това въ ума си.
Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе. Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е. Щомъ си захласнатъ, напада те.
към беседата >>
По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой.
Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите. Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ. Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате. То сѫ несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй.
По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой.
Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ. Ако иде, може пакъ да го видите. Учете се да виждате отзадъ. Влиза нѣкой – отзадъ да го видите. Не е мѫчна работа.
към беседата >>
Всички ние, макаръ да сме малки, по нѣкой пѫть искаме да минаваме нѣкѫде, пъкъ се опаримъ въ тия жици.
Всички ние, макаръ да сме малки, по нѣкой пѫть искаме да минаваме нѣкѫде, пъкъ се опаримъ въ тия жици.
Въ природата тия жици не сѫ една, не сѫ две, тя турила доста жици по пѫтя ни. Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна. Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ. Знаете колко е опасенъ този пѫть. Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ.
към беседата >>
Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане?
Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ. „Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си.
Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане?
Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе. Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е. Щомъ си захласнатъ, напада те. Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ.
към беседата >>
Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ.
Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ. Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате. То сѫ несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй. По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой.
Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ.
Ако иде, може пакъ да го видите. Учете се да виждате отзадъ. Влиза нѣкой – отзадъ да го видите. Не е мѫчна работа. Упражнявайте се.
към беседата >>
Въ природата тия жици не сѫ една, не сѫ две, тя турила доста жици по пѫтя ни.
Всички ние, макаръ да сме малки, по нѣкой пѫть искаме да минаваме нѣкѫде, пъкъ се опаримъ въ тия жици.
Въ природата тия жици не сѫ една, не сѫ две, тя турила доста жици по пѫтя ни.
Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна. Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ. Знаете колко е опасенъ този пѫть. Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ. Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности.
към беседата >>
Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви.
Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ. „Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане?
Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви.
Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе. Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е. Щомъ си захласнатъ, напада те. Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ. Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне.
към беседата >>
Ако иде, може пакъ да го видите.
Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате. То сѫ несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй. По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ.
Ако иде, може пакъ да го видите.
Учете се да виждате отзадъ. Влиза нѣкой – отзадъ да го видите. Не е мѫчна работа. Упражнявайте се. Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща.
към беседата >>
Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна.
Всички ние, макаръ да сме малки, по нѣкой пѫть искаме да минаваме нѣкѫде, пъкъ се опаримъ въ тия жици. Въ природата тия жици не сѫ една, не сѫ две, тя турила доста жици по пѫтя ни.
Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна.
Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ. Знаете колко е опасенъ този пѫть. Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ. Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности. Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе.
Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ. „Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви.
Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе.
Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е. Щомъ си захласнатъ, напада те. Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ. Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне. И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата.
към беседата >>
Учете се да виждате отзадъ.
То сѫ несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй. По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ. Ако иде, може пакъ да го видите.
Учете се да виждате отзадъ.
Влиза нѣкой – отзадъ да го видите. Не е мѫчна работа. Упражнявайте се. Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща. Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно.
към беседата >>
Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ.
Всички ние, макаръ да сме малки, по нѣкой пѫть искаме да минаваме нѣкѫде, пъкъ се опаримъ въ тия жици. Въ природата тия жици не сѫ една, не сѫ две, тя турила доста жици по пѫтя ни. Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна.
Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ.
Знаете колко е опасенъ този пѫть. Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ. Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности. Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ. Вие всички плачете отъ Любовьта.
към беседата >>
Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е.
„Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе.
Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е.
Щомъ си захласнатъ, напада те. Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ. Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне. И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата. Ако умътъ е буденъ, лошитѣ мисли не се приближаватъ.
към беседата >>
Влиза нѣкой – отзадъ да го видите.
Не е хубаво да седите тъй. По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ. Ако иде, може пакъ да го видите. Учете се да виждате отзадъ.
Влиза нѣкой – отзадъ да го видите.
Не е мѫчна работа. Упражнявайте се. Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща. Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно. Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става.
към беседата >>
Знаете колко е опасенъ този пѫть.
Всички ние, макаръ да сме малки, по нѣкой пѫть искаме да минаваме нѣкѫде, пъкъ се опаримъ въ тия жици. Въ природата тия жици не сѫ една, не сѫ две, тя турила доста жици по пѫтя ни. Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна. Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ.
Знаете колко е опасенъ този пѫть.
Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ. Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности. Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ. Вие всички плачете отъ Любовьта. Кой не се е парилъ на тия жици?
към беседата >>
Щомъ си захласнатъ, напада те.
Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе. Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е.
Щомъ си захласнатъ, напада те.
Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ. Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне. И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата. Ако умътъ е буденъ, лошитѣ мисли не се приближаватъ. Щомъ си захласнатъ нѣкѫде, лошата мисъль вече ще дойде.
към беседата >>
Не е мѫчна работа.
По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ. Ако иде, може пакъ да го видите. Учете се да виждате отзадъ. Влиза нѣкой – отзадъ да го видите.
Не е мѫчна работа.
Упражнявайте се. Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща. Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно. Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става. Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения.
към беседата >>
Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ.
Всички ние, макаръ да сме малки, по нѣкой пѫть искаме да минаваме нѣкѫде, пъкъ се опаримъ въ тия жици. Въ природата тия жици не сѫ една, не сѫ две, тя турила доста жици по пѫтя ни. Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна. Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ. Знаете колко е опасенъ този пѫть.
Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ.
Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности. Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ. Вие всички плачете отъ Любовьта. Кой не се е парилъ на тия жици? Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ.
към беседата >>
Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ.
Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе. Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е. Щомъ си захласнатъ, напада те.
Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ.
Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне. И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата. Ако умътъ е буденъ, лошитѣ мисли не се приближаватъ. Щомъ си захласнатъ нѣкѫде, лошата мисъль вече ще дойде.
към беседата >>
Упражнявайте се.
Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ. Ако иде, може пакъ да го видите. Учете се да виждате отзадъ. Влиза нѣкой – отзадъ да го видите. Не е мѫчна работа.
Упражнявайте се.
Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща. Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно. Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става. Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения. Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло.
към беседата >>
Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности.
Въ природата тия жици не сѫ една, не сѫ две, тя турила доста жици по пѫтя ни. Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна. Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ. Знаете колко е опасенъ този пѫть. Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ.
Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности.
Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ. Вие всички плачете отъ Любовьта. Кой не се е парилъ на тия жици? Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ. Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ.
към беседата >>
Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне.
Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе. Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е. Щомъ си захласнатъ, напада те. Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ.
Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне.
И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата. Ако умътъ е буденъ, лошитѣ мисли не се приближаватъ. Щомъ си захласнатъ нѣкѫде, лошата мисъль вече ще дойде.
към беседата >>
Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща.
Ако иде, може пакъ да го видите. Учете се да виждате отзадъ. Влиза нѣкой – отзадъ да го видите. Не е мѫчна работа. Упражнявайте се.
Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща.
Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно. Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става. Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения. Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло. Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби.
към беседата >>
Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ.
Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна. Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ. Знаете колко е опасенъ този пѫть. Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ. Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности.
Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ.
Вие всички плачете отъ Любовьта. Кой не се е парилъ на тия жици? Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ. Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ. Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ.
към беседата >>
И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата.
Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе. Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е. Щомъ си захласнатъ, напада те. Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ. Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне.
И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата.
Ако умътъ е буденъ, лошитѣ мисли не се приближаватъ. Щомъ си захласнатъ нѣкѫде, лошата мисъль вече ще дойде.
към беседата >>
Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно.
Учете се да виждате отзадъ. Влиза нѣкой – отзадъ да го видите. Не е мѫчна работа. Упражнявайте се. Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща.
Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно.
Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става. Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения. Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло. Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби. Строежъ трѣбва.
към беседата >>
Вие всички плачете отъ Любовьта.
Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ. Знаете колко е опасенъ този пѫть. Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ. Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности. Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ.
Вие всички плачете отъ Любовьта.
Кой не се е парилъ на тия жици? Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ. Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ. Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ. Вижте единъ актьоръ.
към беседата >>
Ако умътъ е буденъ, лошитѣ мисли не се приближаватъ.
Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е. Щомъ си захласнатъ, напада те. Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ. Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне. И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата.
Ако умътъ е буденъ, лошитѣ мисли не се приближаватъ.
Щомъ си захласнатъ нѣкѫде, лошата мисъль вече ще дойде.
към беседата >>
Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става.
Влиза нѣкой – отзадъ да го видите. Не е мѫчна работа. Упражнявайте се. Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща. Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно.
Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става.
Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения. Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло. Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби. Строежъ трѣбва. Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това.
към беседата >>
Кой не се е парилъ на тия жици?
Знаете колко е опасенъ този пѫть. Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ. Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности. Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ. Вие всички плачете отъ Любовьта.
Кой не се е парилъ на тия жици?
Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ. Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ. Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ. Вижте единъ актьоръ. На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля.
към беседата >>
Щомъ си захласнатъ нѣкѫде, лошата мисъль вече ще дойде.
Щомъ си захласнатъ, напада те. Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ. Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне. И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата. Ако умътъ е буденъ, лошитѣ мисли не се приближаватъ.
Щомъ си захласнатъ нѣкѫде, лошата мисъль вече ще дойде.
към беседата >>
Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения.
Не е мѫчна работа. Упражнявайте се. Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща. Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно. Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става.
Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения.
Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло. Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби. Строежъ трѣбва. Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това. Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво.
към беседата >>
Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ.
Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ. Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности. Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ. Вие всички плачете отъ Любовьта. Кой не се е парилъ на тия жици?
Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ.
Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ. Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ. Вижте единъ актьоръ. На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля. Стига му умътъ да направи другитѣ да се смѣятъ.
към беседата >>
Казвамъ: Първото нѣщо е да имате присѫствие на вашия умъ.
Казвамъ: Първото нѣщо е да имате присѫствие на вашия умъ.
Богъ ви е далъ ума. Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ. Сега всички сѫ ви проповѣдвали. Вие мислите за Божиитѣ благословения. Богъ ви далъ дарби.
към беседата >>
Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло.
Упражнявайте се. Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща. Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно. Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става. Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения.
Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло.
Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби. Строежъ трѣбва. Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това. Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни.
към беседата >>
Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ.
Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности. Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ. Вие всички плачете отъ Любовьта. Кой не се е парилъ на тия жици? Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ.
Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ.
Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ. Вижте единъ актьоръ. На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля. Стига му умътъ да направи другитѣ да се смѣятъ. Онѣзи се смѣятъ, пъкъ той е сериозенъ.
към беседата >>
Богъ ви е далъ ума.
Казвамъ: Първото нѣщо е да имате присѫствие на вашия умъ.
Богъ ви е далъ ума.
Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ. Сега всички сѫ ви проповѣдвали. Вие мислите за Божиитѣ благословения. Богъ ви далъ дарби. Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ.
към беседата >>
Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби.
Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща. Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно. Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става. Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения. Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло.
Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби.
Строежъ трѣбва. Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това. Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки.
към беседата >>
Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ.
Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ. Вие всички плачете отъ Любовьта. Кой не се е парилъ на тия жици? Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ. Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ.
Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ.
Вижте единъ актьоръ. На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля. Стига му умътъ да направи другитѣ да се смѣятъ. Онѣзи се смѣятъ, пъкъ той е сериозенъ.
към беседата >>
Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ.
Казвамъ: Първото нѣщо е да имате присѫствие на вашия умъ. Богъ ви е далъ ума.
Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ.
Сега всички сѫ ви проповѣдвали. Вие мислите за Божиитѣ благословения. Богъ ви далъ дарби. Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ. Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо.
към беседата >>
Строежъ трѣбва.
Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно. Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става. Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения. Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло. Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби.
Строежъ трѣбва.
Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това. Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки. Започва да се изкривява.
към беседата >>
Вижте единъ актьоръ.
Вие всички плачете отъ Любовьта. Кой не се е парилъ на тия жици? Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ. Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ. Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ.
Вижте единъ актьоръ.
На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля. Стига му умътъ да направи другитѣ да се смѣятъ. Онѣзи се смѣятъ, пъкъ той е сериозенъ.
към беседата >>
Сега всички сѫ ви проповѣдвали.
Казвамъ: Първото нѣщо е да имате присѫствие на вашия умъ. Богъ ви е далъ ума. Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ.
Сега всички сѫ ви проповѣдвали.
Вие мислите за Божиитѣ благословения. Богъ ви далъ дарби. Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ. Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо. Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ.
към беседата >>
Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това.
Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става. Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения. Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло. Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби. Строежъ трѣбва.
Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това.
Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки. Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото.
към беседата >>
На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля.
Кой не се е парилъ на тия жици? Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ. Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ. Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ. Вижте единъ актьоръ.
На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля.
Стига му умътъ да направи другитѣ да се смѣятъ. Онѣзи се смѣятъ, пъкъ той е сериозенъ.
към беседата >>
Вие мислите за Божиитѣ благословения.
Казвамъ: Първото нѣщо е да имате присѫствие на вашия умъ. Богъ ви е далъ ума. Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ. Сега всички сѫ ви проповѣдвали.
Вие мислите за Божиитѣ благословения.
Богъ ви далъ дарби. Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ. Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо. Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ. Защо ти е този гласъ?
към беседата >>
Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво.
Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения. Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло. Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби. Строежъ трѣбва. Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това.
Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво.
Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки. Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото. Да знае челото, че има единъ господарь.
към беседата >>
Стига му умътъ да направи другитѣ да се смѣятъ.
Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ. Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ. Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ. Вижте единъ актьоръ. На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля.
Стига му умътъ да направи другитѣ да се смѣятъ.
Онѣзи се смѣятъ, пъкъ той е сериозенъ.
към беседата >>
Богъ ви далъ дарби.
Казвамъ: Първото нѣщо е да имате присѫствие на вашия умъ. Богъ ви е далъ ума. Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ. Сега всички сѫ ви проповѣдвали. Вие мислите за Божиитѣ благословения.
Богъ ви далъ дарби.
Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ. Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо. Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ. Защо ти е този гласъ? Нѣкаква полза не принася никому.
към беседата >>
Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни.
Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло. Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби. Строежъ трѣбва. Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това. Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво.
Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни.
Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки. Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото. Да знае челото, че има единъ господарь. Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате.
към беседата >>
Онѣзи се смѣятъ, пъкъ той е сериозенъ.
Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ. Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ. Вижте единъ актьоръ. На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля. Стига му умътъ да направи другитѣ да се смѣятъ.
Онѣзи се смѣятъ, пъкъ той е сериозенъ.
към беседата >>
Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ.
Богъ ви е далъ ума. Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ. Сега всички сѫ ви проповѣдвали. Вие мислите за Божиитѣ благословения. Богъ ви далъ дарби.
Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ.
Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо. Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ. Защо ти е този гласъ? Нѣкаква полза не принася никому. Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ.
към беседата >>
Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки.
Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби. Строежъ трѣбва. Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това. Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни.
Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки.
Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото. Да знае челото, че има единъ господарь. Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате. Погледнете челото, дали ще го харесате.
към беседата >>
Въ Америка има такива смѣшкари проповѣдници.
Въ Америка има такива смѣшкари проповѣдници.
Хиляди хора събрани, той проповѣдва, слушатъ го, той ги разсмива всичкитѣ. Той е сериозенъ, той прави разни комедии. Той направи комедията и си събира дажбата. Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения. Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ.
към беседата >>
Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо.
Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ. Сега всички сѫ ви проповѣдвали. Вие мислите за Божиитѣ благословения. Богъ ви далъ дарби. Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ.
Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо.
Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ. Защо ти е този гласъ? Нѣкаква полза не принася никому. Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ. Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора.
към беседата >>
Започва да се изкривява.
Строежъ трѣбва. Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това. Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки.
Започва да се изкривява.
Ще се научите да мислите и това ще се види на челото. Да знае челото, че има единъ господарь. Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате. Погледнете челото, дали ще го харесате. Погледнете носа, погледнете устата си, ушитѣ си.
към беседата >>
Хиляди хора събрани, той проповѣдва, слушатъ го, той ги разсмива всичкитѣ.
Въ Америка има такива смѣшкари проповѣдници.
Хиляди хора събрани, той проповѣдва, слушатъ го, той ги разсмива всичкитѣ.
Той е сериозенъ, той прави разни комедии. Той направи комедията и си събира дажбата. Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения. Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ. Тукъ, на земята, се трепятъ.
към беседата >>
Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ.
Сега всички сѫ ви проповѣдвали. Вие мислите за Божиитѣ благословения. Богъ ви далъ дарби. Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ. Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо.
Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ.
Защо ти е този гласъ? Нѣкаква полза не принася никому. Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ. Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора. Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си.
към беседата >>
Ще се научите да мислите и това ще се види на челото.
Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това. Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки. Започва да се изкривява.
Ще се научите да мислите и това ще се види на челото.
Да знае челото, че има единъ господарь. Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате. Погледнете челото, дали ще го харесате. Погледнете носа, погледнете устата си, ушитѣ си.
към беседата >>
Той е сериозенъ, той прави разни комедии.
Въ Америка има такива смѣшкари проповѣдници. Хиляди хора събрани, той проповѣдва, слушатъ го, той ги разсмива всичкитѣ.
Той е сериозенъ, той прави разни комедии.
Той направи комедията и си събира дажбата. Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения. Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ. Тукъ, на земята, се трепятъ. Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ.
към беседата >>
Защо ти е този гласъ?
Вие мислите за Божиитѣ благословения. Богъ ви далъ дарби. Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ. Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо. Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ.
Защо ти е този гласъ?
Нѣкаква полза не принася никому. Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ. Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора. Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си. Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве.
към беседата >>
Да знае челото, че има единъ господарь.
Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки. Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото.
Да знае челото, че има единъ господарь.
Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате. Погледнете челото, дали ще го харесате. Погледнете носа, погледнете устата си, ушитѣ си.
към беседата >>
Той направи комедията и си събира дажбата.
Въ Америка има такива смѣшкари проповѣдници. Хиляди хора събрани, той проповѣдва, слушатъ го, той ги разсмива всичкитѣ. Той е сериозенъ, той прави разни комедии.
Той направи комедията и си събира дажбата.
Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения. Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ. Тукъ, на земята, се трепятъ. Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ. Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ.
към беседата >>
Нѣкаква полза не принася никому.
Богъ ви далъ дарби. Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ. Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо. Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ. Защо ти е този гласъ?
Нѣкаква полза не принася никому.
Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ. Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора. Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си. Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве. Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ.
към беседата >>
Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате.
Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки. Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото. Да знае челото, че има единъ господарь.
Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате.
Погледнете челото, дали ще го харесате. Погледнете носа, погледнете устата си, ушитѣ си.
към беседата >>
Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения.
Въ Америка има такива смѣшкари проповѣдници. Хиляди хора събрани, той проповѣдва, слушатъ го, той ги разсмива всичкитѣ. Той е сериозенъ, той прави разни комедии. Той направи комедията и си събира дажбата.
Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения.
Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ. Тукъ, на земята, се трепятъ. Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ. Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ. Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ.
към беседата >>
Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ.
Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ. Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо. Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ. Защо ти е този гласъ? Нѣкаква полза не принася никому.
Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ.
Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора. Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си. Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве. Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ. Безъ добро, той ще свърши зле.
към беседата >>
Погледнете челото, дали ще го харесате.
Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки. Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото. Да знае челото, че има единъ господарь. Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате.
Погледнете челото, дали ще го харесате.
Погледнете носа, погледнете устата си, ушитѣ си.
към беседата >>
Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ.
Въ Америка има такива смѣшкари проповѣдници. Хиляди хора събрани, той проповѣдва, слушатъ го, той ги разсмива всичкитѣ. Той е сериозенъ, той прави разни комедии. Той направи комедията и си събира дажбата. Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения.
Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ.
Тукъ, на земята, се трепятъ. Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ. Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ. Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ. Като идешъ тамъ, ще те поставятъ на щателенъ изпитъ, такъвъ, какъвто не си сънувалъ.
към беседата >>
Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора.
Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо. Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ. Защо ти е този гласъ? Нѣкаква полза не принася никому. Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ.
Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора.
Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си. Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве. Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ. Безъ добро, той ще свърши зле. Ако има добродетели, много добре ще свърши.
към беседата >>
Погледнете носа, погледнете устата си, ушитѣ си.
Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото. Да знае челото, че има единъ господарь. Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате. Погледнете челото, дали ще го харесате.
Погледнете носа, погледнете устата си, ушитѣ си.
към беседата >>
Тукъ, на земята, се трепятъ.
Хиляди хора събрани, той проповѣдва, слушатъ го, той ги разсмива всичкитѣ. Той е сериозенъ, той прави разни комедии. Той направи комедията и си събира дажбата. Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения. Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ.
Тукъ, на земята, се трепятъ.
Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ. Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ. Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ. Като идешъ тамъ, ще те поставятъ на щателенъ изпитъ, такъвъ, какъвто не си сънувалъ. Ако отговоришъ, ще ти дадатъ за единъ день да влѣзешъ вѫтре.
към беседата >>
Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си.
Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ. Защо ти е този гласъ? Нѣкаква полза не принася никому. Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ. Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора.
Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си.
Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве. Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ. Безъ добро, той ще свърши зле. Ако има добродетели, много добре ще свърши. Туй сѫ правила.
към беседата >>
Вие мислите за нѣща, които не сѫ реални.
Вие мислите за нѣща, които не сѫ реални.
Минава нѣкой вашъ приятель замисленъ, не ви поздравява. Има си нѣкаква работа. Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ? Че научете се да се поздравлявате отъ ума. Поздравлението седи отъ ума на човѣка.
към беседата >>
Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ.
Той е сериозенъ, той прави разни комедии. Той направи комедията и си събира дажбата. Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения. Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ. Тукъ, на земята, се трепятъ.
Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ.
Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ. Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ. Като идешъ тамъ, ще те поставятъ на щателенъ изпитъ, такъвъ, какъвто не си сънувалъ. Ако отговоришъ, ще ти дадатъ за единъ день да влѣзешъ вѫтре.
към беседата >>
Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве.
Защо ти е този гласъ? Нѣкаква полза не принася никому. Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ. Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора. Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си.
Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве.
Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ. Безъ добро, той ще свърши зле. Ако има добродетели, много добре ще свърши. Туй сѫ правила. Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко.
към беседата >>
Минава нѣкой вашъ приятель замисленъ, не ви поздравява.
Вие мислите за нѣща, които не сѫ реални.
Минава нѣкой вашъ приятель замисленъ, не ви поздравява.
Има си нѣкаква работа. Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ? Че научете се да се поздравлявате отъ ума. Поздравлението седи отъ ума на човѣка. Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ.
към беседата >>
Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ.
Той направи комедията и си събира дажбата. Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения. Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ. Тукъ, на земята, се трепятъ. Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ.
Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ.
Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ. Като идешъ тамъ, ще те поставятъ на щателенъ изпитъ, такъвъ, какъвто не си сънувалъ. Ако отговоришъ, ще ти дадатъ за единъ день да влѣзешъ вѫтре.
към беседата >>
Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ.
Нѣкаква полза не принася никому. Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ. Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора. Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си. Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве.
Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ.
Безъ добро, той ще свърши зле. Ако има добродетели, много добре ще свърши. Туй сѫ правила. Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко. Безъ добродетели нищо не върви.
към беседата >>
Има си нѣкаква работа.
Вие мислите за нѣща, които не сѫ реални. Минава нѣкой вашъ приятель замисленъ, не ви поздравява.
Има си нѣкаква работа.
Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ? Че научете се да се поздравлявате отъ ума. Поздравлението седи отъ ума на човѣка. Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ. Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление.
към беседата >>
Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ.
Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения. Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ. Тукъ, на земята, се трепятъ. Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ. Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ.
Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ.
Като идешъ тамъ, ще те поставятъ на щателенъ изпитъ, такъвъ, какъвто не си сънувалъ. Ако отговоришъ, ще ти дадатъ за единъ день да влѣзешъ вѫтре.
към беседата >>
Безъ добро, той ще свърши зле.
Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ. Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора. Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си. Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве. Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ.
Безъ добро, той ще свърши зле.
Ако има добродетели, много добре ще свърши. Туй сѫ правила. Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко. Безъ добродетели нищо не върви. Ако и да е последенъ сиромахъ, ако придобива добродетели, той добре ще свърши.
към беседата >>
Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ?
Вие мислите за нѣща, които не сѫ реални. Минава нѣкой вашъ приятель замисленъ, не ви поздравява. Има си нѣкаква работа.
Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ?
Че научете се да се поздравлявате отъ ума. Поздравлението седи отъ ума на човѣка. Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ. Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трѣбва да се поздравлявате.
към беседата >>
Като идешъ тамъ, ще те поставятъ на щателенъ изпитъ, такъвъ, какъвто не си сънувалъ.
Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ. Тукъ, на земята, се трепятъ. Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ. Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ. Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ.
Като идешъ тамъ, ще те поставятъ на щателенъ изпитъ, такъвъ, какъвто не си сънувалъ.
Ако отговоришъ, ще ти дадатъ за единъ день да влѣзешъ вѫтре.
към беседата >>
Ако има добродетели, много добре ще свърши.
Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора. Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си. Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве. Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ. Безъ добро, той ще свърши зле.
Ако има добродетели, много добре ще свърши.
Туй сѫ правила. Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко. Безъ добродетели нищо не върви. Ако и да е последенъ сиромахъ, ако придобива добродетели, той добре ще свърши.
към беседата >>
Че научете се да се поздравлявате отъ ума.
Вие мислите за нѣща, които не сѫ реални. Минава нѣкой вашъ приятель замисленъ, не ви поздравява. Има си нѣкаква работа. Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ?
Че научете се да се поздравлявате отъ ума.
Поздравлението седи отъ ума на човѣка. Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ. Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трѣбва да се поздравлявате. Всичко седи въ ума ви.
към беседата >>
Ако отговоришъ, ще ти дадатъ за единъ день да влѣзешъ вѫтре.
Тукъ, на земята, се трепятъ. Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ. Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ. Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ. Като идешъ тамъ, ще те поставятъ на щателенъ изпитъ, такъвъ, какъвто не си сънувалъ.
Ако отговоришъ, ще ти дадатъ за единъ день да влѣзешъ вѫтре.
към беседата >>
Туй сѫ правила.
Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си. Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве. Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ. Безъ добро, той ще свърши зле. Ако има добродетели, много добре ще свърши.
Туй сѫ правила.
Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко. Безъ добродетели нищо не върви. Ако и да е последенъ сиромахъ, ако придобива добродетели, той добре ще свърши.
към беседата >>
Поздравлението седи отъ ума на човѣка.
Вие мислите за нѣща, които не сѫ реални. Минава нѣкой вашъ приятель замисленъ, не ви поздравява. Има си нѣкаква работа. Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ? Че научете се да се поздравлявате отъ ума.
Поздравлението седи отъ ума на човѣка.
Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ. Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трѣбва да се поздравлявате. Всичко седи въ ума ви. Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение.
към беседата >>
Сега всички вие мислите по земному.
Сега всички вие мислите по земному.
Казвате: „Да идемъ тамъ, въ небето да живѣемъ“. Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ. Вие сега сте въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ е затворенъ. Вие сега сте въ Божествения свѣтъ.
към беседата >>
Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко.
Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве. Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ. Безъ добро, той ще свърши зле. Ако има добродетели, много добре ще свърши. Туй сѫ правила.
Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко.
Безъ добродетели нищо не върви. Ако и да е последенъ сиромахъ, ако придобива добродетели, той добре ще свърши.
към беседата >>
Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ.
Минава нѣкой вашъ приятель замисленъ, не ви поздравява. Има си нѣкаква работа. Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ? Че научете се да се поздравлявате отъ ума. Поздравлението седи отъ ума на човѣка.
Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ.
Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трѣбва да се поздравлявате. Всичко седи въ ума ви. Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение. Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь?
към беседата >>
Казвате: „Да идемъ тамъ, въ небето да живѣемъ“.
Сега всички вие мислите по земному.
Казвате: „Да идемъ тамъ, въ небето да живѣемъ“.
Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ. Вие сега сте въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ е затворенъ. Вие сега сте въ Божествения свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ е затворенъ.
към беседата >>
Безъ добродетели нищо не върви.
Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ. Безъ добро, той ще свърши зле. Ако има добродетели, много добре ще свърши. Туй сѫ правила. Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко.
Безъ добродетели нищо не върви.
Ако и да е последенъ сиромахъ, ако придобива добродетели, той добре ще свърши.
към беседата >>
Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление.
Има си нѣкаква работа. Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ? Че научете се да се поздравлявате отъ ума. Поздравлението седи отъ ума на човѣка. Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ.
Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление.
Отдалече трѣбва да се поздравлявате. Всичко седи въ ума ви. Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение. Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь? Че какъ ще чуете гласа му?
към беседата >>
Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ.
Сега всички вие мислите по земному. Казвате: „Да идемъ тамъ, въ небето да живѣемъ“.
Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ.
Вие сега сте въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ е затворенъ. Вие сега сте въ Божествения свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ е затворенъ. Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения.
към беседата >>
Ако и да е последенъ сиромахъ, ако придобива добродетели, той добре ще свърши.
Безъ добро, той ще свърши зле. Ако има добродетели, много добре ще свърши. Туй сѫ правила. Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко. Безъ добродетели нищо не върви.
Ако и да е последенъ сиромахъ, ако придобива добродетели, той добре ще свърши.
към беседата >>
Отдалече трѣбва да се поздравлявате.
Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ? Че научете се да се поздравлявате отъ ума. Поздравлението седи отъ ума на човѣка. Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ. Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление.
Отдалече трѣбва да се поздравлявате.
Всичко седи въ ума ви. Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение. Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь? Че какъ ще чуете гласа му? Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ.
към беседата >>
Вие сега сте въ духовния свѣтъ.
Сега всички вие мислите по земному. Казвате: „Да идемъ тамъ, въ небето да живѣемъ“. Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ.
Вие сега сте въ духовния свѣтъ.
Духовниятъ свѣтъ е затворенъ. Вие сега сте въ Божествения свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ е затворенъ. Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения. Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ?
към беседата >>
Сега, азъ толкозъ години съмъ ви говорилъ и нѣкои отъ васъ сте приложили нѣщо вече.
Сега, азъ толкозъ години съмъ ви говорилъ и нѣкои отъ васъ сте приложили нѣщо вече.
Не може да не приложите. Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня. Ще се нагорещите и оттатъка ще минете. Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ. Виждамъ, че това не е полезно.
към беседата >>
Всичко седи въ ума ви.
Че научете се да се поздравлявате отъ ума. Поздравлението седи отъ ума на човѣка. Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ. Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трѣбва да се поздравлявате.
Всичко седи въ ума ви.
Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение. Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь? Че какъ ще чуете гласа му? Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ. Той не е правиленъ.
към беседата >>
Духовниятъ свѣтъ е затворенъ.
Сега всички вие мислите по земному. Казвате: „Да идемъ тамъ, въ небето да живѣемъ“. Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ. Вие сега сте въ духовния свѣтъ.
Духовниятъ свѣтъ е затворенъ.
Вие сега сте въ Божествения свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ е затворенъ. Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения. Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ? Трѣбва да предадешъ ония мисли, които иматъ хармония съ Божествения свѣтъ, или ония чувства, които иматъ хармония съ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Не може да не приложите.
Сега, азъ толкозъ години съмъ ви говорилъ и нѣкои отъ васъ сте приложили нѣщо вече.
Не може да не приложите.
Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня. Ще се нагорещите и оттатъка ще минете. Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ. Виждамъ, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“.
към беседата >>
Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение.
Поздравлението седи отъ ума на човѣка. Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ. Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трѣбва да се поздравлявате. Всичко седи въ ума ви.
Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение.
Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь? Че какъ ще чуете гласа му? Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ. Той не е правиленъ. Има единъ гласъ, който говори отдолу.
към беседата >>
Вие сега сте въ Божествения свѣтъ.
Сега всички вие мислите по земному. Казвате: „Да идемъ тамъ, въ небето да живѣемъ“. Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ. Вие сега сте въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ е затворенъ.
Вие сега сте въ Божествения свѣтъ.
Божествениятъ свѣтъ е затворенъ. Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения. Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ? Трѣбва да предадешъ ония мисли, които иматъ хармония съ Божествения свѣтъ, или ония чувства, които иматъ хармония съ духовния свѣтъ. Ти искашъ да влѣзешъ въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня.
Сега, азъ толкозъ години съмъ ви говорилъ и нѣкои отъ васъ сте приложили нѣщо вече. Не може да не приложите.
Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня.
Ще се нагорещите и оттатъка ще минете. Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ. Виждамъ, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“. Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре.
към беседата >>
Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь?
Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ. Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трѣбва да се поздравлявате. Всичко седи въ ума ви. Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение.
Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь?
Че какъ ще чуете гласа му? Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ. Той не е правиленъ. Има единъ гласъ, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва.
към беседата >>
Божествениятъ свѣтъ е затворенъ.
Казвате: „Да идемъ тамъ, въ небето да живѣемъ“. Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ. Вие сега сте въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ е затворенъ. Вие сега сте въ Божествения свѣтъ.
Божествениятъ свѣтъ е затворенъ.
Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения. Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ? Трѣбва да предадешъ ония мисли, които иматъ хармония съ Божествения свѣтъ, или ония чувства, които иматъ хармония съ духовния свѣтъ. Ти искашъ да влѣзешъ въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Ще се нагорещите и оттатъка ще минете.
Сега, азъ толкозъ години съмъ ви говорилъ и нѣкои отъ васъ сте приложили нѣщо вече. Не може да не приложите. Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня.
Ще се нагорещите и оттатъка ще минете.
Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ. Виждамъ, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“. Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре. Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина.
към беседата >>
Че какъ ще чуете гласа му?
Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трѣбва да се поздравлявате. Всичко седи въ ума ви. Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение. Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь?
Че какъ ще чуете гласа му?
Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ. Той не е правиленъ. Има единъ гласъ, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва. Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина.
към беседата >>
Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения.
Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ. Вие сега сте въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ е затворенъ. Вие сега сте въ Божествения свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ е затворенъ.
Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения.
Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ? Трѣбва да предадешъ ония мисли, които иматъ хармония съ Божествения свѣтъ, или ония чувства, които иматъ хармония съ духовния свѣтъ. Ти искашъ да влѣзешъ въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ.
Сега, азъ толкозъ години съмъ ви говорилъ и нѣкои отъ васъ сте приложили нѣщо вече. Не може да не приложите. Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня. Ще се нагорещите и оттатъка ще минете.
Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ.
Виждамъ, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“. Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре. Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена.
към беседата >>
Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ.
Отдалече трѣбва да се поздравлявате. Всичко седи въ ума ви. Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение. Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь? Че какъ ще чуете гласа му?
Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ.
Той не е правиленъ. Има единъ гласъ, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва. Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина. Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре.
към беседата >>
Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ?
Вие сега сте въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ е затворенъ. Вие сега сте въ Божествения свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ е затворенъ. Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения.
Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ?
Трѣбва да предадешъ ония мисли, които иматъ хармония съ Божествения свѣтъ, или ония чувства, които иматъ хармония съ духовния свѣтъ. Ти искашъ да влѣзешъ въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Виждамъ, че това не е полезно.
Сега, азъ толкозъ години съмъ ви говорилъ и нѣкои отъ васъ сте приложили нѣщо вече. Не може да не приложите. Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня. Ще се нагорещите и оттатъка ще минете. Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ.
Виждамъ, че това не е полезно.
Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“. Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре. Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена. Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ?
към беседата >>
Той не е правиленъ.
Всичко седи въ ума ви. Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение. Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь? Че какъ ще чуете гласа му? Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ.
Той не е правиленъ.
Има единъ гласъ, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва. Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина. Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре. Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса.
към беседата >>
Трѣбва да предадешъ ония мисли, които иматъ хармония съ Божествения свѣтъ, или ония чувства, които иматъ хармония съ духовния свѣтъ.
Духовниятъ свѣтъ е затворенъ. Вие сега сте въ Божествения свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ е затворенъ. Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения. Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ?
Трѣбва да предадешъ ония мисли, които иматъ хармония съ Божествения свѣтъ, или ония чувства, които иматъ хармония съ духовния свѣтъ.
Ти искашъ да влѣзешъ въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“.
Не може да не приложите. Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня. Ще се нагорещите и оттатъка ще минете. Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ. Виждамъ, че това не е полезно.
Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“.
Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре. Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена. Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ? “ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува.
към беседата >>
Има единъ гласъ, който говори отдолу.
Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение. Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь? Че какъ ще чуете гласа му? Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ. Той не е правиленъ.
Има единъ гласъ, който говори отдолу.
И долното говорене нищо не струва. Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина. Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре. Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса. Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса.
към беседата >>
Ти искашъ да влѣзешъ въ духовния свѣтъ.
Вие сега сте въ Божествения свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ е затворенъ. Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения. Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ? Трѣбва да предадешъ ония мисли, които иматъ хармония съ Божествения свѣтъ, или ония чувства, които иматъ хармония съ духовния свѣтъ.
Ти искашъ да влѣзешъ въ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре.
Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня. Ще се нагорещите и оттатъка ще минете. Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ. Виждамъ, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“.
Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре.
Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена. Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ? “ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува. (Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна.
към беседата >>
И долното говорене нищо не струва.
Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь? Че какъ ще чуете гласа му? Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ. Той не е правиленъ. Има единъ гласъ, който говори отдолу.
И долното говорене нищо не струва.
Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина. Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре. Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса. Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса. По тази посока иде свѣтлината.
към беседата >>
Сега за Любовьта вие правите споръ – кой кого обича.
Сега за Любовьта вие правите споръ – кой кого обича.
Въ духовния свѣтъ вие не може да правите споръ – кой кого обича. Досега вие виждали ли сте Любовьта? Любовьта не е видима сама по себе си. Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение.
към беседата >>
Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина.
Ще се нагорещите и оттатъка ще минете. Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ. Виждамъ, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“. Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре.
Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина.
Сега туй е хигиена. Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ? “ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува. (Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна. Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма.
към беседата >>
Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина.
Че какъ ще чуете гласа му? Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ. Той не е правиленъ. Има единъ гласъ, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва.
Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина.
Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре. Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса. Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса. По тази посока иде свѣтлината. Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение.
към беседата >>
Въ духовния свѣтъ вие не може да правите споръ – кой кого обича.
Сега за Любовьта вие правите споръ – кой кого обича.
Въ духовния свѣтъ вие не може да правите споръ – кой кого обича.
Досега вие виждали ли сте Любовьта? Любовьта не е видима сама по себе си. Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение. Вие сте отъ два различни свѣта.
към беседата >>
Сега туй е хигиена.
Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ. Виждамъ, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“. Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре. Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина.
Сега туй е хигиена.
Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ? “ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува. (Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна. Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма. Изъ въздуха масло може да вземете.
към беседата >>
Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре.
Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ. Той не е правиленъ. Има единъ гласъ, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва. Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина.
Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре.
Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса. Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса. По тази посока иде свѣтлината. Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение. Не че оттамъ иде то.
към беседата >>
Досега вие виждали ли сте Любовьта?
Сега за Любовьта вие правите споръ – кой кого обича. Въ духовния свѣтъ вие не може да правите споръ – кой кого обича.
Досега вие виждали ли сте Любовьта?
Любовьта не е видима сама по себе си. Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение. Вие сте отъ два различни свѣта. Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ?
Виждамъ, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“. Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре. Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена.
Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ?
“ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува. (Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна. Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма. Изъ въздуха масло може да вземете. Тамъ е пълно съ масло.
към беседата >>
Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса.
Той не е правиленъ. Има единъ гласъ, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва. Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина. Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре.
Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса.
Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса. По тази посока иде свѣтлината. Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение. Не че оттамъ иде то. Иде отвѫтре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пакъ назадъ.
към беседата >>
Любовьта не е видима сама по себе си.
Сега за Любовьта вие правите споръ – кой кого обича. Въ духовния свѣтъ вие не може да правите споръ – кой кого обича. Досега вие виждали ли сте Любовьта?
Любовьта не е видима сама по себе си.
Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение. Вие сте отъ два различни свѣта. Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ. Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа.
към беседата >>
“ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува.
Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“. Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре. Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена. Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ?
“ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува.
(Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна. Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма. Изъ въздуха масло може да вземете. Тамъ е пълно съ масло. Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си.
към беседата >>
Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса.
Има единъ гласъ, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва. Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина. Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре. Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса.
Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса.
По тази посока иде свѣтлината. Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение. Не че оттамъ иде то. Иде отвѫтре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пакъ назадъ. Ученитѣ хора обясняватъ: отъ слънцето иде една свѣтлина, която, като влѣзе въ областьта на земята, удря се въ областьта на земята, превръща се въ земна свѣтлина, която осветява всичкитѣ предмети.
към беседата >>
Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето.
Сега за Любовьта вие правите споръ – кой кого обича. Въ духовния свѣтъ вие не може да правите споръ – кой кого обича. Досега вие виждали ли сте Любовьта? Любовьта не е видима сама по себе си.
Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето.
Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение. Вие сте отъ два различни свѣта. Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ. Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нѣщо.
към беседата >>
(Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна.
Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре. Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена. Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ? “ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува.
(Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна.
Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма. Изъ въздуха масло може да вземете. Тамъ е пълно съ масло. Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си. Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни.
към беседата >>
По тази посока иде свѣтлината.
И долното говорене нищо не струва. Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина. Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре. Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса. Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса.
По тази посока иде свѣтлината.
Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение. Не че оттамъ иде то. Иде отвѫтре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пакъ назадъ. Ученитѣ хора обясняватъ: отъ слънцето иде една свѣтлина, която, като влѣзе въ областьта на земята, удря се въ областьта на земята, превръща се въ земна свѣтлина, която осветява всичкитѣ предмети.
към беседата >>
Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение.
Сега за Любовьта вие правите споръ – кой кого обича. Въ духовния свѣтъ вие не може да правите споръ – кой кого обича. Досега вие виждали ли сте Любовьта? Любовьта не е видима сама по себе си. Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето.
Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение.
Вие сте отъ два различни свѣта. Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ. Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нѣщо. Като върви, по земята гледа.
към беседата >>
Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма.
Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена. Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ? “ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува. (Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна.
Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма.
Изъ въздуха масло може да вземете. Тамъ е пълно съ масло. Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си. Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни. Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ.
към беседата >>
Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение.
Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина. Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре. Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса. Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса. По тази посока иде свѣтлината.
Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение.
Не че оттамъ иде то. Иде отвѫтре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пакъ назадъ. Ученитѣ хора обясняватъ: отъ слънцето иде една свѣтлина, която, като влѣзе въ областьта на земята, удря се въ областьта на земята, превръща се въ земна свѣтлина, която осветява всичкитѣ предмети.
към беседата >>
Вие сте отъ два различни свѣта.
Въ духовния свѣтъ вие не може да правите споръ – кой кого обича. Досега вие виждали ли сте Любовьта? Любовьта не е видима сама по себе си. Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение.
Вие сте отъ два различни свѣта.
Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ. Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нѣщо. Като върви, по земята гледа. Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи.
към беседата >>
Изъ въздуха масло може да вземете.
Сега туй е хигиена. Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ? “ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува. (Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна. Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма.
Изъ въздуха масло може да вземете.
Тамъ е пълно съ масло. Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си. Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни. Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ. Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми.
към беседата >>
Не че оттамъ иде то.
Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре. Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса. Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса. По тази посока иде свѣтлината. Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение.
Не че оттамъ иде то.
Иде отвѫтре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пакъ назадъ. Ученитѣ хора обясняватъ: отъ слънцето иде една свѣтлина, която, като влѣзе въ областьта на земята, удря се въ областьта на земята, превръща се въ земна свѣтлина, която осветява всичкитѣ предмети.
към беседата >>
Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ.
Досега вие виждали ли сте Любовьта? Любовьта не е видима сама по себе си. Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение. Вие сте отъ два различни свѣта.
Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ.
Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нѣщо. Като върви, по земята гледа. Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи. Ако сте нѣкой човѣкъ, който обичате културата, любознателенъ, ученъ човѣкъ, той първо ще огледа обстановката на кѫщата, ще види библиотеката – какви книги имате.
към беседата >>
Тамъ е пълно съ масло.
Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ? “ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува. (Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна. Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма. Изъ въздуха масло може да вземете.
Тамъ е пълно съ масло.
Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си. Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни. Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ. Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми. Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ.
към беседата >>
Иде отвѫтре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пакъ назадъ.
Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса. Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса. По тази посока иде свѣтлината. Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение. Не че оттамъ иде то.
Иде отвѫтре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пакъ назадъ.
Ученитѣ хора обясняватъ: отъ слънцето иде една свѣтлина, която, като влѣзе въ областьта на земята, удря се въ областьта на земята, превръща се въ земна свѣтлина, която осветява всичкитѣ предмети.
към беседата >>
Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа.
Любовьта не е видима сама по себе си. Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение. Вие сте отъ два различни свѣта. Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ.
Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа.
Той на земята гледа, търси нѣщо. Като върви, по земята гледа. Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи. Ако сте нѣкой човѣкъ, който обичате културата, любознателенъ, ученъ човѣкъ, той първо ще огледа обстановката на кѫщата, ще види библиотеката – какви книги имате. Ако е художникъ, ще види първо какви картини имате, ще види какви сѫ картините и отъ тѣхъ вади поука за себе си.
към беседата >>
Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си.
“ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува. (Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна. Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма. Изъ въздуха масло може да вземете. Тамъ е пълно съ масло.
Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си.
Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни. Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ. Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми. Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ. Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той.
към беседата >>
Ученитѣ хора обясняватъ: отъ слънцето иде една свѣтлина, която, като влѣзе въ областьта на земята, удря се въ областьта на земята, превръща се въ земна свѣтлина, която осветява всичкитѣ предмети.
Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса. По тази посока иде свѣтлината. Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение. Не че оттамъ иде то. Иде отвѫтре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пакъ назадъ.
Ученитѣ хора обясняватъ: отъ слънцето иде една свѣтлина, която, като влѣзе въ областьта на земята, удря се въ областьта на земята, превръща се въ земна свѣтлина, която осветява всичкитѣ предмети.
към беседата >>
Той на земята гледа, търси нѣщо.
Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение. Вие сте отъ два различни свѣта. Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ. Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа.
Той на земята гледа, търси нѣщо.
Като върви, по земята гледа. Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи. Ако сте нѣкой човѣкъ, който обичате културата, любознателенъ, ученъ човѣкъ, той първо ще огледа обстановката на кѫщата, ще види библиотеката – какви книги имате. Ако е художникъ, ще види първо какви картини имате, ще види какви сѫ картините и отъ тѣхъ вади поука за себе си.
към беседата >>
Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни.
(Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна. Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма. Изъ въздуха масло може да вземете. Тамъ е пълно съ масло. Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си.
Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни.
Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ. Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми. Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ. Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той. Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде.
към беседата >>
Всѣка една мисъль въ човѣка трѣбва да направи едно отражение.
Всѣка една мисъль въ човѣка трѣбва да направи едно отражение.
Ако вашата мисъль не се пречупва въ вашия мозъкъ, тогава се образува едно студено течение, ще се намѣришъ въ полюситѣ на живота. Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата. И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина. Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение.
към беседата >>
Като върви, по земята гледа.
Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение. Вие сте отъ два различни свѣта. Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ. Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нѣщо.
Като върви, по земята гледа.
Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи. Ако сте нѣкой човѣкъ, който обичате културата, любознателенъ, ученъ човѣкъ, той първо ще огледа обстановката на кѫщата, ще види библиотеката – какви книги имате. Ако е художникъ, ще види първо какви картини имате, ще види какви сѫ картините и отъ тѣхъ вади поука за себе си.
към беседата >>
Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ.
Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма. Изъ въздуха масло може да вземете. Тамъ е пълно съ масло. Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си. Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни.
Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ.
Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми. Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ. Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той. Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде. Безполезно е това.
към беседата >>
Ако вашата мисъль не се пречупва въ вашия мозъкъ, тогава се образува едно студено течение, ще се намѣришъ въ полюситѣ на живота.
Всѣка една мисъль въ човѣка трѣбва да направи едно отражение.
Ако вашата мисъль не се пречупва въ вашия мозъкъ, тогава се образува едно студено течение, ще се намѣришъ въ полюситѣ на живота.
Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата. И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина. Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение. Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно.
към беседата >>
Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи.
Вие сте отъ два различни свѣта. Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ. Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нѣщо. Като върви, по земята гледа.
Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи.
Ако сте нѣкой човѣкъ, който обичате културата, любознателенъ, ученъ човѣкъ, той първо ще огледа обстановката на кѫщата, ще види библиотеката – какви книги имате. Ако е художникъ, ще види първо какви картини имате, ще види какви сѫ картините и отъ тѣхъ вади поука за себе си.
към беседата >>
Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми.
Изъ въздуха масло може да вземете. Тамъ е пълно съ масло. Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си. Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни. Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ.
Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми.
Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ. Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той. Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде. Безполезно е това. Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“.
към беседата >>
Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата.
Всѣка една мисъль въ човѣка трѣбва да направи едно отражение. Ако вашата мисъль не се пречупва въ вашия мозъкъ, тогава се образува едно студено течение, ще се намѣришъ въ полюситѣ на живота.
Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата.
И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина. Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение. Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно. Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно.
към беседата >>
Ако сте нѣкой човѣкъ, който обичате културата, любознателенъ, ученъ човѣкъ, той първо ще огледа обстановката на кѫщата, ще види библиотеката – какви книги имате.
Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ. Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нѣщо. Като върви, по земята гледа. Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи.
Ако сте нѣкой човѣкъ, който обичате културата, любознателенъ, ученъ човѣкъ, той първо ще огледа обстановката на кѫщата, ще види библиотеката – какви книги имате.
Ако е художникъ, ще види първо какви картини имате, ще види какви сѫ картините и отъ тѣхъ вади поука за себе си.
към беседата >>
Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ.
Тамъ е пълно съ масло. Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си. Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни. Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ. Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми.
Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ.
Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той. Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде. Безполезно е това. Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“. Лакомия е това.
към беседата >>
И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина.
Всѣка една мисъль въ човѣка трѣбва да направи едно отражение. Ако вашата мисъль не се пречупва въ вашия мозъкъ, тогава се образува едно студено течение, ще се намѣришъ въ полюситѣ на живота. Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата.
И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина.
Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение. Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно. Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно. Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли.
към беседата >>
Ако е художникъ, ще види първо какви картини имате, ще види какви сѫ картините и отъ тѣхъ вади поука за себе си.
Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нѣщо. Като върви, по земята гледа. Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи. Ако сте нѣкой човѣкъ, който обичате културата, любознателенъ, ученъ човѣкъ, той първо ще огледа обстановката на кѫщата, ще види библиотеката – какви книги имате.
Ако е художникъ, ще види първо какви картини имате, ще види какви сѫ картините и отъ тѣхъ вади поука за себе си.
към беседата >>
Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той.
Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си. Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни. Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ. Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми. Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ.
Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той.
Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде. Безполезно е това. Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“. Лакомия е това. Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти.
към беседата >>
Не такава, обикновена топлина.
Всѣка една мисъль въ човѣка трѣбва да направи едно отражение. Ако вашата мисъль не се пречупва въ вашия мозъкъ, тогава се образува едно студено течение, ще се намѣришъ въ полюситѣ на живота. Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата. И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина.
Не такава, обикновена топлина.
Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение. Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно. Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно. Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли. Има една топлина, приятна на рѫцетѣ.
към беседата >>
Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви.
Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви.
Казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи. Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ. Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“. Какъвъ животъ? Животъ на едно животно.
към беседата >>
Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде.
Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни. Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ. Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми. Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ. Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той.
Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде.
Безполезно е това. Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“. Лакомия е това. Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти. Че много малко имъ трѣбва.
към беседата >>
Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение.
Всѣка една мисъль въ човѣка трѣбва да направи едно отражение. Ако вашата мисъль не се пречупва въ вашия мозъкъ, тогава се образува едно студено течение, ще се намѣришъ въ полюситѣ на живота. Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата. И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина. Не такава, обикновена топлина.
Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение.
Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно. Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно. Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли. Има една топлина, приятна на рѫцетѣ. И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли.
към беседата >>
Казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи.
Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви.
Казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи.
Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ. Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“. Какъвъ животъ? Животъ на едно животно. Казва: „Азъ не искамъ много“.
към беседата >>
Безполезно е това.
Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ. Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми. Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ. Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той. Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде.
Безполезно е това.
Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“. Лакомия е това. Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти. Че много малко имъ трѣбва. Много малко ни трѣбва въ свѣта.
към беседата >>
Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно.
Ако вашата мисъль не се пречупва въ вашия мозъкъ, тогава се образува едно студено течение, ще се намѣришъ въ полюситѣ на живота. Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата. И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина. Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение.
Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно.
Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно. Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли. Има една топлина, приятна на рѫцетѣ. И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли. Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль.
към беседата >>
Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ.
Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви. Казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи.
Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ.
Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“. Какъвъ животъ? Животъ на едно животно. Казва: „Азъ не искамъ много“. Че хубаво.
към беседата >>
Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“.
Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми. Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ. Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той. Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде. Безполезно е това.
Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“.
Лакомия е това. Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти. Че много малко имъ трѣбва. Много малко ни трѣбва въ свѣта. Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено.
към беседата >>
Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно.
Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата. И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина. Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение. Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно.
Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно.
Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли. Има една топлина, приятна на рѫцетѣ. И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли. Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ.
към беседата >>
Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“.
Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви. Казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи. Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ.
Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“.
Какъвъ животъ? Животъ на едно животно. Казва: „Азъ не искамъ много“. Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво.
към беседата >>
Лакомия е това.
Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ. Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той. Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде. Безполезно е това. Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“.
Лакомия е това.
Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти. Че много малко имъ трѣбва. Много малко ни трѣбва въ свѣта. Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено. Ако ние, отъ Божията Любовь, която се излива въ въздуха, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ свѣтлината, не можемъ да вземемъ отъ нея нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ водата, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ храната, не можемъ да вземемъ нѣщо – отъ кѫде ще вземемъ?
към беседата >>
Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли.
И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина. Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение. Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно. Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно.
Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли.
Има една топлина, приятна на рѫцетѣ. И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли. Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ. Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви.
към беседата >>
Какъвъ животъ?
Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви. Казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи. Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ. Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“.
Какъвъ животъ?
Животъ на едно животно. Казва: „Азъ не искамъ много“. Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облѣчена куклата.
към беседата >>
Ако не знаеш как да мислиш, ще се намериш като в Лондон.
(втори вариант)
И той се крие по някой път по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, с удобство, но чува пукота и като цар. Сега ще ви направя едно сравнение: всичките лоши мисли това са бомби, които дяволът по някой път спуща. Трябва да знаеш, че идат. Трябва да имаш един разбран дух, да знаеш как да мислиш.
Ако не знаеш как да мислиш, ще се намериш като в Лондон.
Балоните, които пуснаха за да пазят Лондон, мислеха, че са осигурени, че няма да могат да минат германците. Но защитата не беше така силна. Излъгаха се. Англичаните направиха погрешка така, както направили паяците. Те мислили, че са много учени вече.
към втори вариант >>
Едната говори много, кара се, вика.
(втори вариант)
Един анекдот има за две българки. Едната от тях говорила много, другата била мълчалива. Минават по една река и двете се скарали. Едната е на единия бряг, другата на другия бряг.
Едната говори много, кара се, вика.
Другата мълчи. Онази й казва: „Слушай, кажи нещо, че ще се пукна.“ Дяволът, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го. Той иска да ви предизвика вие да говорите. Щом вие говорите, вие сте изгубили сражението.
към втори вариант >>
НАГОРЕ