НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1878
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1878
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
По някой път ние се сърдим.
Аз харесвам една черта на дявола – голямо постоянство има. Няма същество в света, което има по-голямо постоянство. Ако го изпъдиш през вратата, през комина влиза, през най-малките дупчици ще влезе, не се срамува да влезе през най-малката дупка. Постоянство той има в света.
По някой път ние се сърдим.
Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците? Той ще го удари да го изяде. С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се. От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е. Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват?
към беседата >>
Казвам, не е лесна работа да се изправи човек.
Казвам, има една интересна страна в живота. Запример всички минавате, искате да оправите някой човек. Знаете колко мъчно се изправя човек? Една желязна ос се изкривила, но с чук не може да се изправи, трябва да се нагорещи – тогава. Някъде има машини за изправяне.
Казвам, не е лесна работа да се изправи човек.
Представете си на някой човек да му изправиш езика – остро говори, не иска човекът да говори, но говори, остро говори. Остро говори, понеже баща му и майка му направили остър езика. Трябва да се смекчи езикът. За да се смекчи, трябва да се знае кои елементи смекчават.
към беседата >>
Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците?
Аз харесвам една черта на дявола – голямо постоянство има. Няма същество в света, което има по-голямо постоянство. Ако го изпъдиш през вратата, през комина влиза, през най-малките дупчици ще влезе, не се срамува да влезе през най-малката дупка. Постоянство той има в света. По някой път ние се сърдим.
Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците?
Той ще го удари да го изяде. С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се. От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е. Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват? Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум.
към беседата >>
Представете си на някой човек да му изправиш езика – остро говори, не иска човекът да говори, но говори, остро говори.
Запример всички минавате, искате да оправите някой човек. Знаете колко мъчно се изправя човек? Една желязна ос се изкривила, но с чук не може да се изправи, трябва да се нагорещи – тогава. Някъде има машини за изправяне. Казвам, не е лесна работа да се изправи човек.
Представете си на някой човек да му изправиш езика – остро говори, не иска човекът да говори, но говори, остро говори.
Остро говори, понеже баща му и майка му направили остър езика. Трябва да се смекчи езикът. За да се смекчи, трябва да се знае кои елементи смекчават.
към беседата >>
Той ще го удари да го изяде.
Няма същество в света, което има по-голямо постоянство. Ако го изпъдиш през вратата, през комина влиза, през най-малките дупчици ще влезе, не се срамува да влезе през най-малката дупка. Постоянство той има в света. По някой път ние се сърдим. Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците?
Той ще го удари да го изяде.
С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се. От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е. Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват? Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум.
към беседата >>
Остро говори, понеже баща му и майка му направили остър езика.
Знаете колко мъчно се изправя човек? Една желязна ос се изкривила, но с чук не може да се изправи, трябва да се нагорещи – тогава. Някъде има машини за изправяне. Казвам, не е лесна работа да се изправи човек. Представете си на някой човек да му изправиш езика – остро говори, не иска човекът да говори, но говори, остро говори.
Остро говори, понеже баща му и майка му направили остър езика.
Трябва да се смекчи езикът. За да се смекчи, трябва да се знае кои елементи смекчават.
към беседата >>
С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се.
Ако го изпъдиш през вратата, през комина влиза, през най-малките дупчици ще влезе, не се срамува да влезе през най-малката дупка. Постоянство той има в света. По някой път ние се сърдим. Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците? Той ще го удари да го изяде.
С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се.
От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е. Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват? Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум.
към беседата >>
Трябва да се смекчи езикът.
Една желязна ос се изкривила, но с чук не може да се изправи, трябва да се нагорещи – тогава. Някъде има машини за изправяне. Казвам, не е лесна работа да се изправи човек. Представете си на някой човек да му изправиш езика – остро говори, не иска човекът да говори, но говори, остро говори. Остро говори, понеже баща му и майка му направили остър езика.
Трябва да се смекчи езикът.
За да се смекчи, трябва да се знае кои елементи смекчават.
към беседата >>
От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е.
Постоянство той има в света. По някой път ние се сърдим. Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците? Той ще го удари да го изяде. С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се.
От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е.
Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват? Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум.
към беседата >>
За да се смекчи, трябва да се знае кои елементи смекчават.
Някъде има машини за изправяне. Казвам, не е лесна работа да се изправи човек. Представете си на някой човек да му изправиш езика – остро говори, не иска човекът да говори, но говори, остро говори. Остро говори, понеже баща му и майка му направили остър езика. Трябва да се смекчи езикът.
За да се смекчи, трябва да се знае кои елементи смекчават.
към беседата >>
Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват?
По някой път ние се сърдим. Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците? Той ще го удари да го изяде. С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се. От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е.
Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват?
Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум.
към беседата >>
Ако вие направите едно съединение като химик, внесете азота като съединителен елемент или пък сярата, ако три елемента съедините, ще образувате една отрова.
Ако вие направите едно съединение като химик, внесете азота като съединителен елемент или пък сярата, ако три елемента съедините, ще образувате една отрова.
Ако извадите сярата от тази киселина, имате едно съединение, което е безопасно. Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина. Знаете какви не процеси стават? При възпитанието наука трябва. Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре.
към беседата >>
Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум.
Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците? Той ще го удари да го изяде. С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се. От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е. Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват?
Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум.
към беседата >>
Ако извадите сярата от тази киселина, имате едно съединение, което е безопасно.
Ако вие направите едно съединение като химик, внесете азота като съединителен елемент или пък сярата, ако три елемента съедините, ще образувате една отрова.
Ако извадите сярата от тази киселина, имате едно съединение, което е безопасно.
Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина. Знаете какви не процеси стават? При възпитанието наука трябва. Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре. Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат.
към беседата >>
Страхливите няма да наследят Царството Божие.
Страхливите няма да наследят Царството Божие.
Дяволът го гони. Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът. На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква. Той като дойде, любовта става понятна. Без дявола любовта е непонятна.
към беседата >>
Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина.
Ако вие направите едно съединение като химик, внесете азота като съединителен елемент или пък сярата, ако три елемента съедините, ще образувате една отрова. Ако извадите сярата от тази киселина, имате едно съединение, което е безопасно.
Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина.
Знаете какви не процеси стават? При възпитанието наука трябва. Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре. Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат. Питам защо?
към беседата >>
Дяволът го гони.
Страхливите няма да наследят Царството Божие.
Дяволът го гони.
Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът. На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква. Той като дойде, любовта става понятна. Без дявола любовта е непонятна. С дявола контраст има.
към беседата >>
Знаете какви не процеси стават?
Ако вие направите едно съединение като химик, внесете азота като съединителен елемент или пък сярата, ако три елемента съедините, ще образувате една отрова. Ако извадите сярата от тази киселина, имате едно съединение, което е безопасно. Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина.
Знаете какви не процеси стават?
При възпитанието наука трябва. Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре. Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат. Питам защо? Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича.
към беседата >>
Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът.
Страхливите няма да наследят Царството Божие. Дяволът го гони.
Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът.
На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква. Той като дойде, любовта става понятна. Без дявола любовта е непонятна. С дявола контраст има. Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред.
към беседата >>
При възпитанието наука трябва.
Ако вие направите едно съединение като химик, внесете азота като съединителен елемент или пък сярата, ако три елемента съедините, ще образувате една отрова. Ако извадите сярата от тази киселина, имате едно съединение, което е безопасно. Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина. Знаете какви не процеси стават?
При възпитанието наука трябва.
Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре. Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат. Питам защо? Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича. Може да не я обича човекът, казва си истината.
към беседата >>
На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква.
Страхливите няма да наследят Царството Божие. Дяволът го гони. Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът.
На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква.
Той като дойде, любовта става понятна. Без дявола любовта е непонятна. С дявола контраст има. Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред. Той беше по-напред един светъл ангел, с години се разговаряше с Бога, а пък сега дошъл до положението, че Господ не го приема на рандеву.
към беседата >>
Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре.
Ако вие направите едно съединение като химик, внесете азота като съединителен елемент или пък сярата, ако три елемента съедините, ще образувате една отрова. Ако извадите сярата от тази киселина, имате едно съединение, което е безопасно. Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина. Знаете какви не процеси стават? При възпитанието наука трябва.
Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре.
Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат. Питам защо? Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича. Може да не я обича човекът, казва си истината. Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено.
към беседата >>
Той като дойде, любовта става понятна.
Страхливите няма да наследят Царството Божие. Дяволът го гони. Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът. На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква.
Той като дойде, любовта става понятна.
Без дявола любовта е непонятна. С дявола контраст има. Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред. Той беше по-напред един светъл ангел, с години се разговаряше с Бога, а пък сега дошъл до положението, че Господ не го приема на рандеву. Сега Господ изпраща своите слуги и казва: „Дайте му да си върви.“
към беседата >>
Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат.
Ако извадите сярата от тази киселина, имате едно съединение, което е безопасно. Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина. Знаете какви не процеси стават? При възпитанието наука трябва. Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре.
Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат.
Питам защо? Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича. Може да не я обича човекът, казва си истината. Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено. Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда.
към беседата >>
Без дявола любовта е непонятна.
Страхливите няма да наследят Царството Божие. Дяволът го гони. Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът. На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква. Той като дойде, любовта става понятна.
Без дявола любовта е непонятна.
С дявола контраст има. Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред. Той беше по-напред един светъл ангел, с години се разговаряше с Бога, а пък сега дошъл до положението, че Господ не го приема на рандеву. Сега Господ изпраща своите слуги и казва: „Дайте му да си върви.“
към беседата >>
Питам защо?
Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина. Знаете какви не процеси стават? При възпитанието наука трябва. Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре. Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат.
Питам защо?
Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича. Може да не я обича човекът, казва си истината. Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено. Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда. Мене ми трябват лимони.
към беседата >>
С дявола контраст има.
Дяволът го гони. Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът. На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква. Той като дойде, любовта става понятна. Без дявола любовта е непонятна.
С дявола контраст има.
Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред. Той беше по-напред един светъл ангел, с години се разговаряше с Бога, а пък сега дошъл до положението, че Господ не го приема на рандеву. Сега Господ изпраща своите слуги и казва: „Дайте му да си върви.“
към беседата >>
Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича.
Знаете какви не процеси стават? При възпитанието наука трябва. Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре. Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат. Питам защо?
Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича.
Може да не я обича човекът, казва си истината. Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено. Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда. Мене ми трябват лимони. Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар.
към беседата >>
Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред.
Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът. На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква. Той като дойде, любовта става понятна. Без дявола любовта е непонятна. С дявола контраст има.
Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред.
Той беше по-напред един светъл ангел, с години се разговаряше с Бога, а пък сега дошъл до положението, че Господ не го приема на рандеву. Сега Господ изпраща своите слуги и казва: „Дайте му да си върви.“
към беседата >>
Може да не я обича човекът, казва си истината.
При възпитанието наука трябва. Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре. Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат. Питам защо? Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича.
Може да не я обича човекът, казва си истината.
Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено. Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда. Мене ми трябват лимони. Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар. Защо ще ходи в бакалницата?
към беседата >>
Той беше по-напред един светъл ангел, с години се разговаряше с Бога, а пък сега дошъл до положението, че Господ не го приема на рандеву.
На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква. Той като дойде, любовта става понятна. Без дявола любовта е непонятна. С дявола контраст има. Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред.
Той беше по-напред един светъл ангел, с години се разговаряше с Бога, а пък сега дошъл до положението, че Господ не го приема на рандеву.
Сега Господ изпраща своите слуги и казва: „Дайте му да си върви.“
към беседата >>
Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено.
Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре. Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат. Питам защо? Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича. Може да не я обича човекът, казва си истината.
Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено.
Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда. Мене ми трябват лимони. Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар. Защо ще ходи в бакалницата? Заради него не ходи, ходи заради захар.
към беседата >>
Сега Господ изпраща своите слуги и казва: „Дайте му да си върви.“
Той като дойде, любовта става понятна. Без дявола любовта е непонятна. С дявола контраст има. Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред. Той беше по-напред един светъл ангел, с години се разговаряше с Бога, а пък сега дошъл до положението, че Господ не го приема на рандеву.
Сега Господ изпраща своите слуги и казва: „Дайте му да си върви.“
към беседата >>
Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда.
Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат. Питам защо? Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича. Може да не я обича човекът, казва си истината. Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено.
Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда.
Мене ми трябват лимони. Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар. Защо ще ходи в бакалницата? Заради него не ходи, ходи заради захар. Ако има захар, ще иде на гости, ако няма, няма да иде.
към беседата >>
Бог е любов за онези, които Го познават.
Бог е любов за онези, които Го познават.
За онези, които не Го познават, е господар. За онези, които не са Го сънували, е мъчител. То са наши разбирания. Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите? Ако ви изтеглям в някое планинско място?
към беседата >>
Мене ми трябват лимони.
Питам защо? Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича. Може да не я обича човекът, казва си истината. Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено. Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда.
Мене ми трябват лимони.
Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар. Защо ще ходи в бакалницата? Заради него не ходи, ходи заради захар. Ако има захар, ще иде на гости, ако няма, няма да иде.
към беседата >>
За онези, които не Го познават, е господар.
Бог е любов за онези, които Го познават.
За онези, които не Го познават, е господар.
За онези, които не са Го сънували, е мъчител. То са наши разбирания. Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите? Ако ви изтеглям в някое планинско място? Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала.
към беседата >>
Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар.
Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича. Може да не я обича човекът, казва си истината. Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено. Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда. Мене ми трябват лимони.
Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар.
Защо ще ходи в бакалницата? Заради него не ходи, ходи заради захар. Ако има захар, ще иде на гости, ако няма, няма да иде.
към беседата >>
За онези, които не са Го сънували, е мъчител.
Бог е любов за онези, които Го познават. За онези, които не Го познават, е господар.
За онези, които не са Го сънували, е мъчител.
То са наши разбирания. Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите? Ако ви изтеглям в някое планинско място? Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала. Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат.
към беседата >>
Защо ще ходи в бакалницата?
Може да не я обича човекът, казва си истината. Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено. Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда. Мене ми трябват лимони. Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар.
Защо ще ходи в бакалницата?
Заради него не ходи, ходи заради захар. Ако има захар, ще иде на гости, ако няма, няма да иде.
към беседата >>
То са наши разбирания.
Бог е любов за онези, които Го познават. За онези, които не Го познават, е господар. За онези, които не са Го сънували, е мъчител.
То са наши разбирания.
Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите? Ако ви изтеглям в някое планинско място? Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала. Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат. Опасна работа.
към беседата >>
Заради него не ходи, ходи заради захар.
Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено. Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда. Мене ми трябват лимони. Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар. Защо ще ходи в бакалницата?
Заради него не ходи, ходи заради захар.
Ако има захар, ще иде на гости, ако няма, няма да иде.
към беседата >>
Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите?
Бог е любов за онези, които Го познават. За онези, които не Го познават, е господар. За онези, които не са Го сънували, е мъчител. То са наши разбирания.
Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите?
Ако ви изтеглям в някое планинско място? Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала. Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат. Опасна работа. Има пропасти, през които трябва да се мине.
към беседата >>
Ако има захар, ще иде на гости, ако няма, няма да иде.
Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда. Мене ми трябват лимони. Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар. Защо ще ходи в бакалницата? Заради него не ходи, ходи заради захар.
Ако има захар, ще иде на гости, ако няма, няма да иде.
към беседата >>
Ако ви изтеглям в някое планинско място?
Бог е любов за онези, които Го познават. За онези, които не Го познават, е господар. За онези, които не са Го сънували, е мъчител. То са наши разбирания. Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите?
Ако ви изтеглям в някое планинско място?
Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала. Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат. Опасна работа. Има пропасти, през които трябва да се мине. Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти.
към беседата >>
Казва: „Не ме обича.“ Тури една запетая след не-то.
Казва: „Не ме обича.“ Тури една запетая след не-то.
Може да го накарам да обича. Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене. При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича. Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате? Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок.
към беседата >>
Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала.
За онези, които не Го познават, е господар. За онези, които не са Го сънували, е мъчител. То са наши разбирания. Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите? Ако ви изтеглям в някое планинско място?
Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала.
Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат. Опасна работа. Има пропасти, през които трябва да се мине. Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти. Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите.
към беседата >>
Може да го накарам да обича.
Казва: „Не ме обича.“ Тури една запетая след не-то.
Може да го накарам да обича.
Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене. При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича. Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате? Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок. Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят.
към беседата >>
Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат.
За онези, които не са Го сънували, е мъчител. То са наши разбирания. Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите? Ако ви изтеглям в някое планинско място? Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала.
Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат.
Опасна работа. Има пропасти, през които трябва да се мине. Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти. Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите. Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има.
към беседата >>
Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене.
Казва: „Не ме обича.“ Тури една запетая след не-то. Може да го накарам да обича.
Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене.
При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича. Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате? Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок. Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят. Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е.
към беседата >>
Опасна работа.
То са наши разбирания. Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите? Ако ви изтеглям в някое планинско място? Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала. Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат.
Опасна работа.
Има пропасти, през които трябва да се мине. Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти. Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите. Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има. В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал.
към беседата >>
При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича.
Казва: „Не ме обича.“ Тури една запетая след не-то. Може да го накарам да обича. Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене.
При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича.
Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате? Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок. Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят. Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е. Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам.
към беседата >>
Има пропасти, през които трябва да се мине.
Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите? Ако ви изтеглям в някое планинско място? Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала. Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат. Опасна работа.
Има пропасти, през които трябва да се мине.
Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти. Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите. Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има. В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал. Гледаме го на картина.
към беседата >>
Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате?
Казва: „Не ме обича.“ Тури една запетая след не-то. Може да го накарам да обича. Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене. При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича.
Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате?
Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок. Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят. Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е. Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам. Със сините очи: нагоре гледа към небето, разточителна е малко.
към беседата >>
Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти.
Ако ви изтеглям в някое планинско място? Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала. Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат. Опасна работа. Има пропасти, през които трябва да се мине.
Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти.
Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите. Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има. В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал. Гледаме го на картина. Казва: „Да се жертва човек за другите.“
към беседата >>
Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок.
Казва: „Не ме обича.“ Тури една запетая след не-то. Може да го накарам да обича. Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене. При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича. Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате?
Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок.
Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят. Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е. Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам. Със сините очи: нагоре гледа към небето, разточителна е малко. То са повърхностни наблюдения.
към беседата >>
Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите.
Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала. Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат. Опасна работа. Има пропасти, през които трябва да се мине. Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти.
Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите.
Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има. В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал. Гледаме го на картина. Казва: „Да се жертва човек за другите.“
към беседата >>
Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят.
Може да го накарам да обича. Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене. При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича. Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате? Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок.
Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят.
Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е. Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам. Със сините очи: нагоре гледа към небето, разточителна е малко. То са повърхностни наблюдения.
към беседата >>
Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има.
Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат. Опасна работа. Има пропасти, през които трябва да се мине. Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти. Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите.
Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има.
В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал. Гледаме го на картина. Казва: „Да се жертва човек за другите.“
към беседата >>
Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е.
Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене. При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича. Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате? Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок. Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят.
Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е.
Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам. Със сините очи: нагоре гледа към небето, разточителна е малко. То са повърхностни наблюдения.
към беседата >>
В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал.
Опасна работа. Има пропасти, през които трябва да се мине. Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти. Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите. Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има.
В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал.
Гледаме го на картина. Казва: „Да се жертва човек за другите.“
към беседата >>
Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам.
При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича. Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате? Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок. Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят. Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е.
Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам.
Със сините очи: нагоре гледа към небето, разточителна е малко. То са повърхностни наблюдения.
към беседата >>
Гледаме го на картина.
Има пропасти, през които трябва да се мине. Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти. Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите. Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има. В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал.
Гледаме го на картина.
Казва: „Да се жертва човек за другите.“
към беседата >>
Със сините очи: нагоре гледа към небето, разточителна е малко.
Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате? Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок. Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят. Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е. Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам.
Със сините очи: нагоре гледа към небето, разточителна е малко.
То са повърхностни наблюдения.
към беседата >>
Казва: „Да се жертва човек за другите.“
Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти. Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите. Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има. В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал. Гледаме го на картина.
Казва: „Да се жертва човек за другите.“
към беседата >>
То са повърхностни наблюдения.
Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок. Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят. Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е. Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам. Със сините очи: нагоре гледа към небето, разточителна е малко.
То са повърхностни наблюдения.
към беседата >>
Питам, защо майките носят тази любов?
Питам, защо майките носят тази любов?
Майката девет месеца носи детето в утробата си. Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я. Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома? Че той знае ли как е станала младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му.
към беседата >>
Като срещнеш един човек, ако си много стоплен, със синия цвят ще ти даде хладина; хора със сини очи, нещо лъха от тях приятно.
Като срещнеш един човек, ако си много стоплен, със синия цвят ще ти даде хладина; хора със сини очи, нещо лъха от тях приятно.
Тези с топлите очи са горещи, надалече трябва да седиш, печката е запалена. Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина. Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно. Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш. Те са хладилници, може да замразят човека.
към беседата >>
Майката девет месеца носи детето в утробата си.
Питам, защо майките носят тази любов?
Майката девет месеца носи детето в утробата си.
Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я. Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома? Че той знае ли как е станала младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда?
към беседата >>
Тези с топлите очи са горещи, надалече трябва да седиш, печката е запалена.
Като срещнеш един човек, ако си много стоплен, със синия цвят ще ти даде хладина; хора със сини очи, нещо лъха от тях приятно.
Тези с топлите очи са горещи, надалече трябва да седиш, печката е запалена.
Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина. Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно. Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш. Те са хладилници, може да замразят човека. В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява.
към беседата >>
Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я.
Питам, защо майките носят тази любов? Майката девет месеца носи детето в утробата си.
Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я.
Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома? Че той знае ли как е станала младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда? Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става.
към беседата >>
Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина.
Като срещнеш един човек, ако си много стоплен, със синия цвят ще ти даде хладина; хора със сини очи, нещо лъха от тях приятно. Тези с топлите очи са горещи, надалече трябва да седиш, печката е запалена.
Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина.
Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно. Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш. Те са хладилници, може да замразят човека. В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява. На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло.
към беседата >>
Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома?
Питам, защо майките носят тази любов? Майката девет месеца носи детето в утробата си. Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я.
Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома?
Че той знае ли как е станала младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда? Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи.
към беседата >>
Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно.
Като срещнеш един човек, ако си много стоплен, със синия цвят ще ти даде хладина; хора със сини очи, нещо лъха от тях приятно. Тези с топлите очи са горещи, надалече трябва да седиш, печката е запалена. Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина.
Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно.
Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш. Те са хладилници, може да замразят човека. В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява. На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло. На екватора е топло, то е място на магнетизма.
към беседата >>
Че той знае ли как е станала младата мома такава?
Питам, защо майките носят тази любов? Майката девет месеца носи детето в утробата си. Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я. Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома?
Че той знае ли как е станала младата мома такава?
Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда? Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи. Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш.
към беседата >>
Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш.
Като срещнеш един човек, ако си много стоплен, със синия цвят ще ти даде хладина; хора със сини очи, нещо лъха от тях приятно. Тези с топлите очи са горещи, надалече трябва да седиш, печката е запалена. Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина. Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно.
Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш.
Те са хладилници, може да замразят човека. В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява. На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло. На екватора е топло, то е място на магнетизма. Може умствено човек да живее на полюсите, може умствено да живее на екватора, може по сърце да живее на полюсите, може по сърце да живее на екватора.
към беседата >>
Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му.
Питам, защо майките носят тази любов? Майката девет месеца носи детето в утробата си. Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я. Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома? Че той знае ли как е станала младата мома такава?
Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му.
Защо трябва да я ражда? Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи. Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда.
към беседата >>
Те са хладилници, може да замразят човека.
Като срещнеш един човек, ако си много стоплен, със синия цвят ще ти даде хладина; хора със сини очи, нещо лъха от тях приятно. Тези с топлите очи са горещи, надалече трябва да седиш, печката е запалена. Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина. Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно. Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш.
Те са хладилници, може да замразят човека.
В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява. На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло. На екватора е топло, то е място на магнетизма. Може умствено човек да живее на полюсите, може умствено да живее на екватора, може по сърце да живее на полюсите, може по сърце да живее на екватора.
към беседата >>
Защо трябва да я ражда?
Майката девет месеца носи детето в утробата си. Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я. Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома? Че той знае ли как е станала младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му.
Защо трябва да я ражда?
Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи. Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда. Който не е оценявал момите, моми ще ражда.
към беседата >>
В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява.
Тези с топлите очи са горещи, надалече трябва да седиш, печката е запалена. Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина. Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно. Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш. Те са хладилници, може да замразят човека.
В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява.
На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло. На екватора е топло, то е място на магнетизма. Може умствено човек да живее на полюсите, може умствено да живее на екватора, може по сърце да живее на полюсите, може по сърце да живее на екватора.
към беседата >>
Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става.
Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я. Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома? Че той знае ли как е станала младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда?
Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става.
Нито един няма да се освободи от своите възгледи. Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда. Който не е оценявал момите, моми ще ражда. Който не е оценявал старите, стар ще стане.
към беседата >>
На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло.
Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина. Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно. Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш. Те са хладилници, може да замразят човека. В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява.
На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло.
На екватора е топло, то е място на магнетизма. Може умствено човек да живее на полюсите, може умствено да живее на екватора, може по сърце да живее на полюсите, може по сърце да живее на екватора.
към беседата >>
Нито един няма да се освободи от своите възгледи.
Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома? Че той знае ли как е станала младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда? Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става.
Нито един няма да се освободи от своите възгледи.
Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда. Който не е оценявал момите, моми ще ражда. Който не е оценявал старите, стар ще стане. Който не е оценявал младите, млад ще стане.
към беседата >>
На екватора е топло, то е място на магнетизма.
Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно. Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш. Те са хладилници, може да замразят човека. В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява. На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло.
На екватора е топло, то е място на магнетизма.
Може умствено човек да живее на полюсите, може умствено да живее на екватора, може по сърце да живее на полюсите, може по сърце да живее на екватора.
към беседата >>
Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш.
Че той знае ли как е станала младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда? Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи.
Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш.
Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда. Който не е оценявал момите, моми ще ражда. Който не е оценявал старите, стар ще стане. Който не е оценявал младите, млад ще стане. Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени на свят.
към беседата >>
Може умствено човек да живее на полюсите, може умствено да живее на екватора, може по сърце да живее на полюсите, може по сърце да живее на екватора.
Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш. Те са хладилници, може да замразят човека. В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява. На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло. На екватора е топло, то е място на магнетизма.
Може умствено човек да живее на полюсите, може умствено да живее на екватора, може по сърце да живее на полюсите, може по сърце да живее на екватора.
към беседата >>
Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда.
Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда? Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи. Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш.
Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда.
Който не е оценявал момите, моми ще ражда. Който не е оценявал старите, стар ще стане. Който не е оценявал младите, млад ще стане. Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени на свят. Трябва да мине по един път.
към беседата >>
Промените на човешкия характер се дължат някой път на мястото, в което живее.
Промените на човешкия характер се дължат някой път на мястото, в което живее.
(Затворете лампите, да не се състезават със слънцето. Много са тщеславни.) Всичките проповедници говорят, много говорят като Христа. Каква грамадна разлика има: във всичките Му думи има съдържание, за туй, което говорил, е държал изпит. Христос казваше: „Да обичаш Бога.“ Издържа изпит. Като Го разпънаха на кръста, казва: „Прости“, съобразно с учението Си.
към беседата >>
Който не е оценявал момите, моми ще ражда.
Защо трябва да я ражда? Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи. Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда.
Който не е оценявал момите, моми ще ражда.
Който не е оценявал старите, стар ще стане. Който не е оценявал младите, млад ще стане. Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени на свят. Трябва да мине по един път.
към беседата >>
(Затворете лампите, да не се състезават със слънцето.
Промените на човешкия характер се дължат някой път на мястото, в което живее.
(Затворете лампите, да не се състезават със слънцето.
Много са тщеславни.) Всичките проповедници говорят, много говорят като Христа. Каква грамадна разлика има: във всичките Му думи има съдържание, за туй, което говорил, е държал изпит. Христос казваше: „Да обичаш Бога.“ Издържа изпит. Като Го разпънаха на кръста, казва: „Прости“, съобразно с учението Си. Мнозина сега говорят Христовото учение, като дойде, не го издържат.
към беседата >>
Който не е оценявал старите, стар ще стане.
Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи. Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда. Който не е оценявал момите, моми ще ражда.
Който не е оценявал старите, стар ще стане.
Който не е оценявал младите, млад ще стане. Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени на свят. Трябва да мине по един път.
към беседата >>
Много са тщеславни.) Всичките проповедници говорят, много говорят като Христа.
Промените на човешкия характер се дължат някой път на мястото, в което живее. (Затворете лампите, да не се състезават със слънцето.
Много са тщеславни.) Всичките проповедници говорят, много говорят като Христа.
Каква грамадна разлика има: във всичките Му думи има съдържание, за туй, което говорил, е държал изпит. Христос казваше: „Да обичаш Бога.“ Издържа изпит. Като Го разпънаха на кръста, казва: „Прости“, съобразно с учението Си. Мнозина сега говорят Христовото учение, като дойде, не го издържат.
към беседата >>
Който не е оценявал младите, млад ще стане.
Нито един няма да се освободи от своите възгледи. Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда. Който не е оценявал момите, моми ще ражда. Който не е оценявал старите, стар ще стане.
Който не е оценявал младите, млад ще стане.
Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени на свят. Трябва да мине по един път.
към беседата >>
Каква грамадна разлика има: във всичките Му думи има съдържание, за туй, което говорил, е държал изпит.
Промените на човешкия характер се дължат някой път на мястото, в което живее. (Затворете лампите, да не се състезават със слънцето. Много са тщеславни.) Всичките проповедници говорят, много говорят като Христа.
Каква грамадна разлика има: във всичките Му думи има съдържание, за туй, което говорил, е държал изпит.
Христос казваше: „Да обичаш Бога.“ Издържа изпит. Като Го разпънаха на кръста, казва: „Прости“, съобразно с учението Си. Мнозина сега говорят Христовото учение, като дойде, не го издържат.
към беседата >>
Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени на свят.
Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда. Който не е оценявал момите, моми ще ражда. Който не е оценявал старите, стар ще стане. Който не е оценявал младите, млад ще стане.
Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени на свят.
Трябва да мине по един път.
към беседата >>
Христос казваше: „Да обичаш Бога.“ Издържа изпит.
Промените на човешкия характер се дължат някой път на мястото, в което живее. (Затворете лампите, да не се състезават със слънцето. Много са тщеславни.) Всичките проповедници говорят, много говорят като Христа. Каква грамадна разлика има: във всичките Му думи има съдържание, за туй, което говорил, е държал изпит.
Христос казваше: „Да обичаш Бога.“ Издържа изпит.
Като Го разпънаха на кръста, казва: „Прости“, съобразно с учението Си. Мнозина сега говорят Христовото учение, като дойде, не го издържат.
към беседата >>
Трябва да мине по един път.
Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда. Който не е оценявал момите, моми ще ражда. Който не е оценявал старите, стар ще стане. Който не е оценявал младите, млад ще стане. Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени на свят.
Трябва да мине по един път.
към беседата >>
Като Го разпънаха на кръста, казва: „Прости“, съобразно с учението Си.
Промените на човешкия характер се дължат някой път на мястото, в което живее. (Затворете лампите, да не се състезават със слънцето. Много са тщеславни.) Всичките проповедници говорят, много говорят като Христа. Каква грамадна разлика има: във всичките Му думи има съдържание, за туй, което говорил, е държал изпит. Христос казваше: „Да обичаш Бога.“ Издържа изпит.
Като Го разпънаха на кръста, казва: „Прости“, съобразно с учението Си.
Мнозина сега говорят Христовото учение, като дойде, не го издържат.
към беседата >>
Любовта иска да даде опит, цена на всичко.
Любовта иска да даде опит, цена на всичко.
Като станеш млад, ще се радваш. Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш. Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш. Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта. От старостта има по-страшно: смъртта иде.
към беседата >>
Мнозина сега говорят Христовото учение, като дойде, не го издържат.
(Затворете лампите, да не се състезават със слънцето. Много са тщеславни.) Всичките проповедници говорят, много говорят като Христа. Каква грамадна разлика има: във всичките Му думи има съдържание, за туй, което говорил, е държал изпит. Христос казваше: „Да обичаш Бога.“ Издържа изпит. Като Го разпънаха на кръста, казва: „Прости“, съобразно с учението Си.
Мнозина сега говорят Христовото учение, като дойде, не го издържат.
към беседата >>
Като станеш млад, ще се радваш.
Любовта иска да даде опит, цена на всичко.
Като станеш млад, ще се радваш.
Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш. Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш. Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта. От старостта има по-страшно: смъртта иде. Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш.
към беседата >>
Сега вие в света искате да живеете без страдания.
Сега вие в света искате да живеете без страдания.
Ами знаете ли вие, че без страдания вие щяхте да станете крехки, по-крехки от най-крехкото стъкло: като се бутне, ще се схуми. Има предмети, които са изядени от термитите. Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане. Без страдания, термитите изядат. Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват.
към беседата >>
Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш.
Любовта иска да даде опит, цена на всичко. Като станеш млад, ще се радваш.
Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш.
Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш. Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта. От старостта има по-страшно: смъртта иде. Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш. Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре.
към беседата >>
Ами знаете ли вие, че без страдания вие щяхте да станете крехки, по-крехки от най-крехкото стъкло: като се бутне, ще се схуми.
Сега вие в света искате да живеете без страдания.
Ами знаете ли вие, че без страдания вие щяхте да станете крехки, по-крехки от най-крехкото стъкло: като се бутне, ще се схуми.
Има предмети, които са изядени от термитите. Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане. Без страдания, термитите изядат. Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват. Защо са тия страдания?
към беседата >>
Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш.
Любовта иска да даде опит, цена на всичко. Като станеш млад, ще се радваш. Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш.
Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш.
Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта. От старостта има по-страшно: смъртта иде. Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш. Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре. То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади.
към беседата >>
Има предмети, които са изядени от термитите.
Сега вие в света искате да живеете без страдания. Ами знаете ли вие, че без страдания вие щяхте да станете крехки, по-крехки от най-крехкото стъкло: като се бутне, ще се схуми.
Има предмети, които са изядени от термитите.
Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане. Без страдания, термитите изядат. Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват. Защо са тия страдания? Ако те не са – по-лошо, една полза носят.
към беседата >>
Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта.
Любовта иска да даде опит, цена на всичко. Като станеш млад, ще се радваш. Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш. Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш.
Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта.
От старостта има по-страшно: смъртта иде. Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш. Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре. То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади. Трябва да мине през смъртта, за да се подмлади отново.
към беседата >>
Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане.
Сега вие в света искате да живеете без страдания. Ами знаете ли вие, че без страдания вие щяхте да станете крехки, по-крехки от най-крехкото стъкло: като се бутне, ще се схуми. Има предмети, които са изядени от термитите.
Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане.
Без страдания, термитите изядат. Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват. Защо са тия страдания? Ако те не са – по-лошо, една полза носят.
към беседата >>
От старостта има по-страшно: смъртта иде.
Любовта иска да даде опит, цена на всичко. Като станеш млад, ще се радваш. Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш. Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш. Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта.
От старостта има по-страшно: смъртта иде.
Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш. Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре. То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади. Трябва да мине през смъртта, за да се подмлади отново. Трябва тогава да носим знанието на любовта в младини, във възраст когато сме, трябва да носим, и в старини, и в смъртта, и там да носим знанието.
към беседата >>
Без страдания, термитите изядат.
Сега вие в света искате да живеете без страдания. Ами знаете ли вие, че без страдания вие щяхте да станете крехки, по-крехки от най-крехкото стъкло: като се бутне, ще се схуми. Има предмети, които са изядени от термитите. Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане.
Без страдания, термитите изядат.
Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват. Защо са тия страдания? Ако те не са – по-лошо, една полза носят.
към беседата >>
Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш.
Като станеш млад, ще се радваш. Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш. Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш. Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта. От старостта има по-страшно: смъртта иде.
Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш.
Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре. То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади. Трябва да мине през смъртта, за да се подмлади отново. Трябва тогава да носим знанието на любовта в младини, във възраст когато сме, трябва да носим, и в старини, и в смъртта, и там да носим знанието.
към беседата >>
Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват.
Сега вие в света искате да живеете без страдания. Ами знаете ли вие, че без страдания вие щяхте да станете крехки, по-крехки от най-крехкото стъкло: като се бутне, ще се схуми. Има предмети, които са изядени от термитите. Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане. Без страдания, термитите изядат.
Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват.
Защо са тия страдания? Ако те не са – по-лошо, една полза носят.
към беседата >>
Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре.
Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш. Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш. Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта. От старостта има по-страшно: смъртта иде. Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш.
Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре.
То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади. Трябва да мине през смъртта, за да се подмлади отново. Трябва тогава да носим знанието на любовта в младини, във възраст когато сме, трябва да носим, и в старини, и в смъртта, и там да носим знанието.
към беседата >>
Защо са тия страдания?
Ами знаете ли вие, че без страдания вие щяхте да станете крехки, по-крехки от най-крехкото стъкло: като се бутне, ще се схуми. Има предмети, които са изядени от термитите. Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане. Без страдания, термитите изядат. Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват.
Защо са тия страдания?
Ако те не са – по-лошо, една полза носят.
към беседата >>
То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади.
Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш. Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта. От старостта има по-страшно: смъртта иде. Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш. Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре.
То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади.
Трябва да мине през смъртта, за да се подмлади отново. Трябва тогава да носим знанието на любовта в младини, във възраст когато сме, трябва да носим, и в старини, и в смъртта, и там да носим знанието.
към беседата >>
Ако те не са – по-лошо, една полза носят.
Има предмети, които са изядени от термитите. Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане. Без страдания, термитите изядат. Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват. Защо са тия страдания?
Ако те не са – по-лошо, една полза носят.
към беседата >>
Трябва да мине през смъртта, за да се подмлади отново.
Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта. От старостта има по-страшно: смъртта иде. Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш. Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре. То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади.
Трябва да мине през смъртта, за да се подмлади отново.
Трябва тогава да носим знанието на любовта в младини, във възраст когато сме, трябва да носим, и в старини, и в смъртта, и там да носим знанието.
към беседата >>
Ние говорим за страданията.
Ние говорим за страданията.
Щом говорим за страданията, щом говорим за гроба, е вече друго понятие. То е художник, който турил боите не на място: направил очите черни, носа по-широк, отколкото трябва, направил го по-дълъг отколкото трябва, направил устните по-дебели, отколкото трябва, направил лицето по-голямо. То е прегрешението на художника. Един художник трябва да рисува естествено, краските да ги туря естествени.
към беседата >>
Трябва тогава да носим знанието на любовта в младини, във възраст когато сме, трябва да носим, и в старини, и в смъртта, и там да носим знанието.
От старостта има по-страшно: смъртта иде. Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш. Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре. То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади. Трябва да мине през смъртта, за да се подмлади отново.
Трябва тогава да носим знанието на любовта в младини, във възраст когато сме, трябва да носим, и в старини, и в смъртта, и там да носим знанието.
към беседата >>
Щом говорим за страданията, щом говорим за гроба, е вече друго понятие.
Ние говорим за страданията.
Щом говорим за страданията, щом говорим за гроба, е вече друго понятие.
То е художник, който турил боите не на място: направил очите черни, носа по-широк, отколкото трябва, направил го по-дълъг отколкото трябва, направил устните по-дебели, отколкото трябва, направил лицето по-голямо. То е прегрешението на художника. Един художник трябва да рисува естествено, краските да ги туря естествени.
към беседата >>
Като минем през всичките фази на живота, тогава ще дойдем до онзи стих, който казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ Да не се смущавате, че туй се е случило или онова се е случило.
Като минем през всичките фази на живота, тогава ще дойдем до онзи стих, който казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ Да не се смущавате, че туй се е случило или онова се е случило.
Всичко ще се превърне за добро. Като плачеш, добре; като скърбиш, добре; като се радваш е добре. Всичко в света е добре за онзи, който познава Бога.
към беседата >>
То е художник, който турил боите не на място: направил очите черни, носа по-широк, отколкото трябва, направил го по-дълъг отколкото трябва, направил устните по-дебели, отколкото трябва, направил лицето по-голямо.
Ние говорим за страданията. Щом говорим за страданията, щом говорим за гроба, е вече друго понятие.
То е художник, който турил боите не на място: направил очите черни, носа по-широк, отколкото трябва, направил го по-дълъг отколкото трябва, направил устните по-дебели, отколкото трябва, направил лицето по-голямо.
То е прегрешението на художника. Един художник трябва да рисува естествено, краските да ги туря естествени.
към беседата >>
Всичко ще се превърне за добро.
Като минем през всичките фази на живота, тогава ще дойдем до онзи стих, който казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ Да не се смущавате, че туй се е случило или онова се е случило.
Всичко ще се превърне за добро.
Като плачеш, добре; като скърбиш, добре; като се радваш е добре. Всичко в света е добре за онзи, който познава Бога.
към беседата >>
То е прегрешението на художника.
Ние говорим за страданията. Щом говорим за страданията, щом говорим за гроба, е вече друго понятие. То е художник, който турил боите не на място: направил очите черни, носа по-широк, отколкото трябва, направил го по-дълъг отколкото трябва, направил устните по-дебели, отколкото трябва, направил лицето по-голямо.
То е прегрешението на художника.
Един художник трябва да рисува естествено, краските да ги туря естествени.
към беседата >>
Като плачеш, добре; като скърбиш, добре; като се радваш е добре.
Като минем през всичките фази на живота, тогава ще дойдем до онзи стих, който казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ Да не се смущавате, че туй се е случило или онова се е случило. Всичко ще се превърне за добро.
Като плачеш, добре; като скърбиш, добре; като се радваш е добре.
Всичко в света е добре за онзи, който познава Бога.
към беседата >>
Един художник трябва да рисува естествено, краските да ги туря естествени.
Ние говорим за страданията. Щом говорим за страданията, щом говорим за гроба, е вече друго понятие. То е художник, който турил боите не на място: направил очите черни, носа по-широк, отколкото трябва, направил го по-дълъг отколкото трябва, направил устните по-дебели, отколкото трябва, направил лицето по-голямо. То е прегрешението на художника.
Един художник трябва да рисува естествено, краските да ги туря естествени.
към беседата >>
Всичко в света е добре за онзи, който познава Бога.
Като минем през всичките фази на живота, тогава ще дойдем до онзи стих, който казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ Да не се смущавате, че туй се е случило или онова се е случило. Всичко ще се превърне за добро. Като плачеш, добре; като скърбиш, добре; като се радваш е добре.
Всичко в света е добре за онзи, който познава Бога.
към беседата >>
Прегрешението седи, когато не представяме нещата тъй, както са направени.
Прегрешението седи, когато не представяме нещата тъй, както са направени.
Не пишеш тъй, както трябва. Напишеш една дума, изял си някоя буква. Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква. Някои изядат ъ. То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар.
към беседата >>
Да се радваме на Божиите блага, с които Бог ни е заобиколил.
Да се радваме на Божиите блага, с които Бог ни е заобиколил.
към беседата >>
Не пишеш тъй, както трябва.
Прегрешението седи, когато не представяме нещата тъй, както са направени.
Не пишеш тъй, както трябва.
Напишеш една дума, изял си някоя буква. Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква. Някои изядат ъ. То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар. Някои изядат ъ.
към беседата >>
Напишеш една дума, изял си някоя буква.
Прегрешението седи, когато не представяме нещата тъй, както са направени. Не пишеш тъй, както трябва.
Напишеш една дума, изял си някоя буква.
Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква. Някои изядат ъ. То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар. Някои изядат ъ. Някои заместват ж с а.
към беседата >>
Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква.
Прегрешението седи, когато не представяме нещата тъй, както са направени. Не пишеш тъй, както трябва. Напишеш една дума, изял си някоя буква.
Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква.
Някои изядат ъ. То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар. Някои изядат ъ. Някои заместват ж с а. Опростотворяване трябва.
към беседата >>
Някои изядат ъ.
Прегрешението седи, когато не представяме нещата тъй, както са направени. Не пишеш тъй, както трябва. Напишеш една дума, изял си някоя буква. Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква.
Някои изядат ъ.
То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар. Някои изядат ъ. Някои заместват ж с а. Опростотворяване трябва. В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят.
към беседата >>
То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар.
Прегрешението седи, когато не представяме нещата тъй, както са направени. Не пишеш тъй, както трябва. Напишеш една дума, изял си някоя буква. Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква. Някои изядат ъ.
То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар.
Някои изядат ъ. Някои заместват ж с а. Опростотворяване трябва. В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят. Туй показва, че англичаните са алчен народ, че искат да забогатеят повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Някои изядат ъ.
Не пишеш тъй, както трябва. Напишеш една дума, изял си някоя буква. Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква. Някои изядат ъ. То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар.
Някои изядат ъ.
Някои заместват ж с а. Опростотворяване трябва. В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят. Туй показва, че англичаните са алчен народ, че искат да забогатеят повече, отколкото трябва. Ще тури четири–пет букви наместо една буква, алчността се явява.
към беседата >>
Някои заместват ж с а.
Напишеш една дума, изял си някоя буква. Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква. Някои изядат ъ. То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар. Някои изядат ъ.
Някои заместват ж с а.
Опростотворяване трябва. В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят. Туй показва, че англичаните са алчен народ, че искат да забогатеят повече, отколкото трябва. Ще тури четири–пет букви наместо една буква, алчността се явява.
към беседата >>
Опростотворяване трябва.
Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква. Някои изядат ъ. То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар. Някои изядат ъ. Някои заместват ж с а.
Опростотворяване трябва.
В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят. Туй показва, че англичаните са алчен народ, че искат да забогатеят повече, отколкото трябва. Ще тури четири–пет букви наместо една буква, алчността се явява.
към беседата >>
В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят.
Някои изядат ъ. То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар. Някои изядат ъ. Някои заместват ж с а. Опростотворяване трябва.
В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят.
Туй показва, че англичаните са алчен народ, че искат да забогатеят повече, отколкото трябва. Ще тури четири–пет букви наместо една буква, алчността се явява.
към беседата >>
Туй показва, че англичаните са алчен народ, че искат да забогатеят повече, отколкото трябва.
То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар. Някои изядат ъ. Някои заместват ж с а. Опростотворяване трябва. В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят.
Туй показва, че англичаните са алчен народ, че искат да забогатеят повече, отколкото трябва.
Ще тури четири–пет букви наместо една буква, алчността се явява.
към беседата >>
Ще тури четири–пет букви наместо една буква, алчността се явява.
Някои изядат ъ. Някои заместват ж с а. Опростотворяване трябва. В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят. Туй показва, че англичаните са алчен народ, че искат да забогатеят повече, отколкото трябва.
Ще тури четири–пет букви наместо една буква, алчността се явява.
към беседата >>
Англичаните съкратяват времето, казват: „Времето е пари.“ Уж англичанинът, като дойде гост, казва: „Ще ме извините, занят съм“, ще остави госта вкъщи, той излиза.
Англичаните съкратяват времето, казват: „Времето е пари.“ Уж англичанинът, като дойде гост, казва: „Ще ме извините, занят съм“, ще остави госта вкъщи, той излиза.
После е голям формалист. Някой път те пушат пури, и някой по невнимание оставил пурата, запалило се палтото. Като го види, няма да каже, че палтото гори. Той ще намери някой човек да го запознае с него, казва: „Може ли да ме запознаете“, препоръчва се: „Еди-кой си.“ След като поговорят, ще каже: „Извинете, палтото гори.“ Българинът ще каже: „Хей, палтото ти гори.“
към беседата >>
После е голям формалист.
Англичаните съкратяват времето, казват: „Времето е пари.“ Уж англичанинът, като дойде гост, казва: „Ще ме извините, занят съм“, ще остави госта вкъщи, той излиза.
После е голям формалист.
Някой път те пушат пури, и някой по невнимание оставил пурата, запалило се палтото. Като го види, няма да каже, че палтото гори. Той ще намери някой човек да го запознае с него, казва: „Може ли да ме запознаете“, препоръчва се: „Еди-кой си.“ След като поговорят, ще каже: „Извинете, палтото гори.“ Българинът ще каже: „Хей, палтото ти гори.“
към беседата >>
Някой път те пушат пури, и някой по невнимание оставил пурата, запалило се палтото.
Англичаните съкратяват времето, казват: „Времето е пари.“ Уж англичанинът, като дойде гост, казва: „Ще ме извините, занят съм“, ще остави госта вкъщи, той излиза. После е голям формалист.
Някой път те пушат пури, и някой по невнимание оставил пурата, запалило се палтото.
Като го види, няма да каже, че палтото гори. Той ще намери някой човек да го запознае с него, казва: „Може ли да ме запознаете“, препоръчва се: „Еди-кой си.“ След като поговорят, ще каже: „Извинете, палтото гори.“ Българинът ще каже: „Хей, палтото ти гори.“
към беседата >>
Като го види, няма да каже, че палтото гори.
Англичаните съкратяват времето, казват: „Времето е пари.“ Уж англичанинът, като дойде гост, казва: „Ще ме извините, занят съм“, ще остави госта вкъщи, той излиза. После е голям формалист. Някой път те пушат пури, и някой по невнимание оставил пурата, запалило се палтото.
Като го види, няма да каже, че палтото гори.
Той ще намери някой човек да го запознае с него, казва: „Може ли да ме запознаете“, препоръчва се: „Еди-кой си.“ След като поговорят, ще каже: „Извинете, палтото гори.“ Българинът ще каже: „Хей, палтото ти гори.“
към беседата >>
Той ще намери някой човек да го запознае с него, казва: „Може ли да ме запознаете“, препоръчва се: „Еди-кой си.“ След като поговорят, ще каже: „Извинете, палтото гори.“ Българинът ще каже: „Хей, палтото ти гори.“
Англичаните съкратяват времето, казват: „Времето е пари.“ Уж англичанинът, като дойде гост, казва: „Ще ме извините, занят съм“, ще остави госта вкъщи, той излиза. После е голям формалист. Някой път те пушат пури, и някой по невнимание оставил пурата, запалило се палтото. Като го види, няма да каже, че палтото гори.
Той ще намери някой човек да го запознае с него, казва: „Може ли да ме запознаете“, препоръчва се: „Еди-кой си.“ След като поговорят, ще каже: „Извинете, палтото гори.“ Българинът ще каже: „Хей, палтото ти гори.“
към беседата >>
Англичаните имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи.
Англичаните имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи.
Сега и те потребяват лъжите дипломатически. Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения. Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника? Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление? Че как ще има?
към беседата >>
Сега и те потребяват лъжите дипломатически.
Англичаните имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи.
Сега и те потребяват лъжите дипломатически.
Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения. Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника? Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление? Че как ще има? Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление.
към беседата >>
Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения.
Англичаните имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи. Сега и те потребяват лъжите дипломатически.
Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения.
Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника? Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление? Че как ще има? Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление. Но ако изядеш една ябълка в градина, дето е посята от хората, туй се счита за престъпление.
към беседата >>
Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника?
Англичаните имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи. Сега и те потребяват лъжите дипломатически. Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения.
Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника?
Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление? Че как ще има? Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление. Но ако изядеш една ябълка в градина, дето е посята от хората, туй се счита за престъпление.
към беседата >>
Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление?
Англичаните имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи. Сега и те потребяват лъжите дипломатически. Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения. Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника?
Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление?
Че как ще има? Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление. Но ако изядеш една ябълка в градина, дето е посята от хората, туй се счита за престъпление.
към беседата >>
Че как ще има?
Англичаните имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи. Сега и те потребяват лъжите дипломатически. Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения. Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника? Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление?
Че как ще има?
Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление. Но ако изядеш една ябълка в градина, дето е посята от хората, туй се счита за престъпление.
към беседата >>
Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление.
Сега и те потребяват лъжите дипломатически. Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения. Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника? Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление? Че как ще има?
Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление.
Но ако изядеш една ябълка в градина, дето е посята от хората, туй се счита за престъпление.
към беседата >>
Но ако изядеш една ябълка в градина, дето е посята от хората, туй се счита за престъпление.
Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения. Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника? Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление? Че как ще има? Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление.
Но ако изядеш една ябълка в градина, дето е посята от хората, туй се счита за престъпление.
към беседата >>
Според Божествения закон гладният има право навсякъде да яде.
Според Божествения закон гладният има право навсякъде да яде.
Но има ограничения. Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие. Като я откъсне, да иде да я измие. Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка. Да се знае, че я изял.
към беседата >>
Но има ограничения.
Според Божествения закон гладният има право навсякъде да яде.
Но има ограничения.
Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие. Като я откъсне, да иде да я измие. Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка. Да се знае, че я изял. Всякога, когато не си се молил, и си изял един плод, си направил престъпление.
към беседата >>
Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие.
Според Божествения закон гладният има право навсякъде да яде. Но има ограничения.
Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие.
Като я откъсне, да иде да я измие. Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка. Да се знае, че я изял. Всякога, когато не си се молил, и си изял един плод, си направил престъпление. Престъпление е, че си изял без позволение.
към беседата >>
Като я откъсне, да иде да я измие.
Според Божествения закон гладният има право навсякъде да яде. Но има ограничения. Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие.
Като я откъсне, да иде да я измие.
Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка. Да се знае, че я изял. Всякога, когато не си се молил, и си изял един плод, си направил престъпление. Престъпление е, че си изял без позволение.
към беседата >>
Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка.
Според Божествения закон гладният има право навсякъде да яде. Но има ограничения. Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие. Като я откъсне, да иде да я измие.
Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка.
Да се знае, че я изял. Всякога, когато не си се молил, и си изял един плод, си направил престъпление. Престъпление е, че си изял без позволение.
към беседата >>
Да се знае, че я изял.
Според Божествения закон гладният има право навсякъде да яде. Но има ограничения. Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие. Като я откъсне, да иде да я измие. Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка.
Да се знае, че я изял.
Всякога, когато не си се молил, и си изял един плод, си направил престъпление. Престъпление е, че си изял без позволение.
към беседата >>
Всякога, когато не си се молил, и си изял един плод, си направил престъпление.
Но има ограничения. Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие. Като я откъсне, да иде да я измие. Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка. Да се знае, че я изял.
Всякога, когато не си се молил, и си изял един плод, си направил престъпление.
Престъпление е, че си изял без позволение.
към беседата >>
Престъпление е, че си изял без позволение.
Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие. Като я откъсне, да иде да я измие. Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка. Да се знае, че я изял. Всякога, когато не си се молил, и си изял един плод, си направил престъпление.
Престъпление е, че си изял без позволение.
към беседата >>
Престъплението на забранения плод е, че Ева яде от това, което е забранено.
Престъплението на забранения плод е, че Ева яде от това, което е забранено.
Бог им казва: „Няма да ядете.“ Тя си позволи да яде. Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението. Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме. Всякога страдаме от забранените работи. Ти обичаш един княз.
към беседата >>
Бог им казва: „Няма да ядете.“ Тя си позволи да яде.
Престъплението на забранения плод е, че Ева яде от това, което е забранено.
Бог им казва: „Няма да ядете.“ Тя си позволи да яде.
Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението. Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме. Всякога страдаме от забранените работи. Ти обичаш един княз. Защо го обичаш, кажете ми?
към беседата >>
Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението.
Престъплението на забранения плод е, че Ева яде от това, което е забранено. Бог им казва: „Няма да ядете.“ Тя си позволи да яде.
Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението.
Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме. Всякога страдаме от забранените работи. Ти обичаш един княз. Защо го обичаш, кажете ми? Любовта безкористна ли е?
към беседата >>
Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме.
Престъплението на забранения плод е, че Ева яде от това, което е забранено. Бог им казва: „Няма да ядете.“ Тя си позволи да яде. Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението.
Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме.
Всякога страдаме от забранените работи. Ти обичаш един княз. Защо го обичаш, кажете ми? Любовта безкористна ли е? Млада мома, която обича, безкористна ли е?
към беседата >>
Всякога страдаме от забранените работи.
Престъплението на забранения плод е, че Ева яде от това, което е забранено. Бог им казва: „Няма да ядете.“ Тя си позволи да яде. Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението. Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме.
Всякога страдаме от забранените работи.
Ти обичаш един княз. Защо го обичаш, кажете ми? Любовта безкористна ли е? Млада мома, която обича, безкористна ли е? Користолюбие има.
към беседата >>
Ти обичаш един княз.
Престъплението на забранения плод е, че Ева яде от това, което е забранено. Бог им казва: „Няма да ядете.“ Тя си позволи да яде. Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението. Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме. Всякога страдаме от забранените работи.
Ти обичаш един княз.
Защо го обичаш, кажете ми? Любовта безкористна ли е? Млада мома, която обича, безкористна ли е? Користолюбие има. Княза тя иска не само да го хване, но после да му чете молитви.
към беседата >>
Защо го обичаш, кажете ми?
Бог им казва: „Няма да ядете.“ Тя си позволи да яде. Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението. Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме. Всякога страдаме от забранените работи. Ти обичаш един княз.
Защо го обичаш, кажете ми?
Любовта безкористна ли е? Млада мома, която обича, безкористна ли е? Користолюбие има. Княза тя иска не само да го хване, но после да му чете молитви.
към беседата >>
Едно нововъведение ще внесем: няма да ви чета от Библията, но искам двайсет и един човека от вас да кажат по един стих от Библията.
Едно нововъведение ще внесем: няма да ви чета от Библията, но искам двайсет и един човека от вас да кажат по един стих от Библията.
Стиховете да не се повтарят, но различни да бъдат. За следния път заучете нови стихове. Искам да видя какво знаете от Библията.
към беседата >>
Любовта безкористна ли е?
Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението. Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме. Всякога страдаме от забранените работи. Ти обичаш един княз. Защо го обичаш, кажете ми?
Любовта безкористна ли е?
Млада мома, която обича, безкористна ли е? Користолюбие има. Княза тя иска не само да го хване, но после да му чете молитви.
към беседата >>
Стиховете да не се повтарят, но различни да бъдат.
Едно нововъведение ще внесем: няма да ви чета от Библията, но искам двайсет и един човека от вас да кажат по един стих от Библията.
Стиховете да не се повтарят, но различни да бъдат.
За следния път заучете нови стихове. Искам да видя какво знаете от Библията.
към беседата >>
Млада мома, която обича, безкористна ли е?
Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме. Всякога страдаме от забранените работи. Ти обичаш един княз. Защо го обичаш, кажете ми? Любовта безкористна ли е?
Млада мома, която обича, безкористна ли е?
Користолюбие има. Княза тя иска не само да го хване, но после да му чете молитви.
към беседата >>
За следния път заучете нови стихове.
Едно нововъведение ще внесем: няма да ви чета от Библията, но искам двайсет и един човека от вас да кажат по един стих от Библията. Стиховете да не се повтарят, но различни да бъдат.
За следния път заучете нови стихове.
Искам да видя какво знаете от Библията.
към беседата >>
Користолюбие има.
Всякога страдаме от забранените работи. Ти обичаш един княз. Защо го обичаш, кажете ми? Любовта безкористна ли е? Млада мома, която обича, безкористна ли е?
Користолюбие има.
Княза тя иска не само да го хване, но после да му чете молитви.
към беседата >>
Искам да видя какво знаете от Библията.
Едно нововъведение ще внесем: няма да ви чета от Библията, но искам двайсет и един човека от вас да кажат по един стих от Библията. Стиховете да не се повтарят, но различни да бъдат. За следния път заучете нови стихове.
Искам да видя какво знаете от Библията.
към беседата >>
Княза тя иска не само да го хване, но после да му чете молитви.
Ти обичаш един княз. Защо го обичаш, кажете ми? Любовта безкористна ли е? Млада мома, която обича, безкористна ли е? Користолюбие има.
Княза тя иска не само да го хване, но после да му чете молитви.
към беседата >>
Вие сте певци, много знаете да чувате, но не знаете да пеете, не си струва.
Вие сте певци, много знаете да чувате, но не знаете да пеете, не си струва.
Много добри слушатели сте, но средни певци. Слушате хубаво.
към беседата >>
После, в едно религиозно общество като влязат хората, казват: „Този не е религиозен, онзи не е религиозен.“ Много смешно и безпредметно дали човек е религиозен, или не.
После, в едно религиозно общество като влязат хората, казват: „Този не е религиозен, онзи не е религиозен.“ Много смешно и безпредметно дали човек е религиозен, или не.
Аз зная кои хора са религиозни. Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна. Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни. Която не свети, не е религиозна. Религиозните работи са, които ни привързват.
към беседата >>
Много добри слушатели сте, но средни певци.
Вие сте певци, много знаете да чувате, но не знаете да пеете, не си струва.
Много добри слушатели сте, но средни певци.
Слушате хубаво.
към беседата >>
Аз зная кои хора са религиозни.
После, в едно религиозно общество като влязат хората, казват: „Този не е религиозен, онзи не е религиозен.“ Много смешно и безпредметно дали човек е религиозен, или не.
Аз зная кои хора са религиозни.
Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна. Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни. Която не свети, не е религиозна. Религиозните работи са, които ни привързват. Хубавото ядене е религиозно.
към беседата >>
Слушате хубаво.
Вие сте певци, много знаете да чувате, но не знаете да пеете, не си струва. Много добри слушатели сте, но средни певци.
Слушате хубаво.
към беседата >>
Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна.
После, в едно религиозно общество като влязат хората, казват: „Този не е религиозен, онзи не е религиозен.“ Много смешно и безпредметно дали човек е религиозен, или не. Аз зная кои хора са религиозни.
Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна.
Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни. Която не свети, не е религиозна. Религиозните работи са, които ни привързват. Хубавото ядене е религиозно. Под думата религиозен човек разбираме да мисли хубаво, да чувства хубаво, чувствата да са хубави, фини.
към беседата >>
Ето аз казвам един стих: „В начало бе Словото.“ Казвайте сега.
Ето аз казвам един стих: „В начало бе Словото.“ Казвайте сега.
(Братя и сестри казаха стихове от Библията.)
към беседата >>
Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни.
После, в едно религиозно общество като влязат хората, казват: „Този не е религиозен, онзи не е религиозен.“ Много смешно и безпредметно дали човек е религиозен, или не. Аз зная кои хора са религиозни. Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна.
Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни.
Която не свети, не е религиозна. Религиозните работи са, които ни привързват. Хубавото ядене е религиозно. Под думата религиозен човек разбираме да мисли хубаво, да чувства хубаво, чувствата да са хубави, фини.
към беседата >>
(Братя и сестри казаха стихове от Библията.)
Ето аз казвам един стих: „В начало бе Словото.“ Казвайте сега.
(Братя и сестри казаха стихове от Библията.)
към беседата >>
Която не свети, не е религиозна.
После, в едно религиозно общество като влязат хората, казват: „Този не е религиозен, онзи не е религиозен.“ Много смешно и безпредметно дали човек е религиозен, или не. Аз зная кои хора са религиозни. Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна. Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни.
Която не свети, не е религиозна.
Религиозните работи са, които ни привързват. Хубавото ядене е религиозно. Под думата религиозен човек разбираме да мисли хубаво, да чувства хубаво, чувствата да са хубави, фини.
към беседата >>
Разбирам, че всеки знае по един стих от Библията, но ако често ви дигат, не зная дали ще знаете.
Разбирам, че всеки знае по един стих от Библията, но ако често ви дигат, не зная дали ще знаете.
Ще заучавате по един стих. За следния път заучете повече, едно разнообразие да има. Вземете всички участие. Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение. Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език.
към беседата >>
Религиозните работи са, които ни привързват.
После, в едно религиозно общество като влязат хората, казват: „Този не е религиозен, онзи не е религиозен.“ Много смешно и безпредметно дали човек е религиозен, или не. Аз зная кои хора са религиозни. Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна. Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни. Която не свети, не е религиозна.
Религиозните работи са, които ни привързват.
Хубавото ядене е религиозно. Под думата религиозен човек разбираме да мисли хубаво, да чувства хубаво, чувствата да са хубави, фини.
към беседата >>
Ще заучавате по един стих.
Разбирам, че всеки знае по един стих от Библията, но ако често ви дигат, не зная дали ще знаете.
Ще заучавате по един стих.
За следния път заучете повече, едно разнообразие да има. Вземете всички участие. Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение. Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език. Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание.
към беседата >>
Хубавото ядене е религиозно.
Аз зная кои хора са религиозни. Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна. Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни. Която не свети, не е религиозна. Религиозните работи са, които ни привързват.
Хубавото ядене е религиозно.
Под думата религиозен човек разбираме да мисли хубаво, да чувства хубаво, чувствата да са хубави, фини.
към беседата >>
За следния път заучете повече, едно разнообразие да има.
Разбирам, че всеки знае по един стих от Библията, но ако често ви дигат, не зная дали ще знаете. Ще заучавате по един стих.
За следния път заучете повече, едно разнообразие да има.
Вземете всички участие. Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение. Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език. Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание. Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание.
към беседата >>
Под думата религиозен човек разбираме да мисли хубаво, да чувства хубаво, чувствата да са хубави, фини.
Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна. Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни. Която не свети, не е религиозна. Религиозните работи са, които ни привързват. Хубавото ядене е религиозно.
Под думата религиозен човек разбираме да мисли хубаво, да чувства хубаво, чувствата да са хубави, фини.
към беседата >>
Вземете всички участие.
Разбирам, че всеки знае по един стих от Библията, но ако често ви дигат, не зная дали ще знаете. Ще заучавате по един стих. За следния път заучете повече, едно разнообразие да има.
Вземете всички участие.
Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение. Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език. Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание. Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание. Тя е малък капитал.
към беседата >>
Сега ние сме уподобили един свят като нашия.
Сега ние сме уподобили един свят като нашия.
Питат някои: „На онзи свят ще се познаваме ли? “ Ни най-малко няма да се познавате. Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте. После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи. Ще бъде смешно.
към беседата >>
Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение.
Разбирам, че всеки знае по един стих от Библията, но ако често ви дигат, не зная дали ще знаете. Ще заучавате по един стих. За следния път заучете повече, едно разнообразие да има. Вземете всички участие.
Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение.
Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език. Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание. Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание. Тя е малък капитал. Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите.
към беседата >>
Питат някои: „На онзи свят ще се познаваме ли?
Сега ние сме уподобили един свят като нашия.
Питат някои: „На онзи свят ще се познаваме ли?
“ Ни най-малко няма да се познавате. Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте. После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи. Ще бъде смешно. Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш?
към беседата >>
Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език.
Разбирам, че всеки знае по един стих от Библията, но ако често ви дигат, не зная дали ще знаете. Ще заучавате по един стих. За следния път заучете повече, едно разнообразие да има. Вземете всички участие. Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение.
Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език.
Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание. Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание. Тя е малък капитал. Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите. След като си любил, народят се пет–шест деца, впрегнат те от любов да работиш, копаеш, ореш, за да им носиш хляб.
към беседата >>
“ Ни най-малко няма да се познавате.
Сега ние сме уподобили един свят като нашия. Питат някои: „На онзи свят ще се познаваме ли?
“ Ни най-малко няма да се познавате.
Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте. После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи. Ще бъде смешно. Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш? Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук?
към беседата >>
Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание.
Ще заучавате по един стих. За следния път заучете повече, едно разнообразие да има. Вземете всички участие. Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение. Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език.
Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание.
Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание. Тя е малък капитал. Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите. След като си любил, народят се пет–шест деца, впрегнат те от любов да работиш, копаеш, ореш, за да им носиш хляб. Хората казват: „Не ми говори за любов.“
към беседата >>
Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте.
Сега ние сме уподобили един свят като нашия. Питат някои: „На онзи свят ще се познаваме ли? “ Ни най-малко няма да се познавате.
Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте.
После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи. Ще бъде смешно. Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш? Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук? “ Ще се забравите.
към беседата >>
Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание.
За следния път заучете повече, едно разнообразие да има. Вземете всички участие. Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение. Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език. Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание.
Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание.
Тя е малък капитал. Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите. След като си любил, народят се пет–шест деца, впрегнат те от любов да работиш, копаеш, ореш, за да им носиш хляб. Хората казват: „Не ми говори за любов.“
към беседата >>
После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи.
Сега ние сме уподобили един свят като нашия. Питат някои: „На онзи свят ще се познаваме ли? “ Ни най-малко няма да се познавате. Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте.
После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи.
Ще бъде смешно. Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш? Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук? “ Ще се забравите. В оня свят ще се помнят най-хубавите работи.
към беседата >>
Тя е малък капитал.
Вземете всички участие. Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение. Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език. Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание. Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание.
Тя е малък капитал.
Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите. След като си любил, народят се пет–шест деца, впрегнат те от любов да работиш, копаеш, ореш, за да им носиш хляб. Хората казват: „Не ми говори за любов.“
към беседата >>
Ще бъде смешно.
Сега ние сме уподобили един свят като нашия. Питат някои: „На онзи свят ще се познаваме ли? “ Ни най-малко няма да се познавате. Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте. После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи.
Ще бъде смешно.
Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш? Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук? “ Ще се забравите. В оня свят ще се помнят най-хубавите работи. Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга.
към беседата >>
Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите.
Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение. Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език. Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание. Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание. Тя е малък капитал.
Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите.
След като си любил, народят се пет–шест деца, впрегнат те от любов да работиш, копаеш, ореш, за да им носиш хляб. Хората казват: „Не ми говори за любов.“
към беседата >>
Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш?
Питат някои: „На онзи свят ще се познаваме ли? “ Ни най-малко няма да се познавате. Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте. После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи. Ще бъде смешно.
Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш?
Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук? “ Ще се забравите. В оня свят ще се помнят най-хубавите работи. Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга. Който ти е направил пакост, ще го видиш странник.
към беседата >>
След като си любил, народят се пет–шест деца, впрегнат те от любов да работиш, копаеш, ореш, за да им носиш хляб.
Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език. Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание. Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание. Тя е малък капитал. Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите.
След като си любил, народят се пет–шест деца, впрегнат те от любов да работиш, копаеш, ореш, за да им носиш хляб.
Хората казват: „Не ми говори за любов.“
към беседата >>
Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук?
“ Ни най-малко няма да се познавате. Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте. После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи. Ще бъде смешно. Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш?
Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук?
“ Ще се забравите. В оня свят ще се помнят най-хубавите работи. Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга. Който ти е направил пакост, ще го видиш странник. В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил.
към беседата >>
Хората казват: „Не ми говори за любов.“
Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание. Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание. Тя е малък капитал. Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите. След като си любил, народят се пет–шест деца, впрегнат те от любов да работиш, копаеш, ореш, за да им носиш хляб.
Хората казват: „Не ми говори за любов.“
към беседата >>
“ Ще се забравите.
Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте. После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи. Ще бъде смешно. Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш? Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук?
“ Ще се забравите.
В оня свят ще се помнят най-хубавите работи. Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга. Който ти е направил пакост, ще го видиш странник. В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил. Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил.
към беседата >>
Сега разбирам положителната страна.
Сега разбирам положителната страна.
Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше. От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо. Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър. Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли?
към беседата >>
В оня свят ще се помнят най-хубавите работи.
После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи. Ще бъде смешно. Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш? Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук? “ Ще се забравите.
В оня свят ще се помнят най-хубавите работи.
Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга. Който ти е направил пакост, ще го видиш странник. В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил. Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил. Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше.
Сега разбирам положителната страна.
Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше.
От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо. Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър. Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка.
към беседата >>
Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга.
Ще бъде смешно. Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш? Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук? “ Ще се забравите. В оня свят ще се помнят най-хубавите работи.
Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга.
Който ти е направил пакост, ще го видиш странник. В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил. Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил. Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро. Близък ти е, който ти е правил добро.
към беседата >>
От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо.
Сега разбирам положителната страна. Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше.
От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо.
Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър. Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума.
към беседата >>
Който ти е направил пакост, ще го видиш странник.
Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш? Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук? “ Ще се забравите. В оня свят ще се помнят най-хубавите работи. Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга.
Който ти е направил пакост, ще го видиш странник.
В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил. Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил. Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро. Близък ти е, който ти е правил добро. Който повече добро ти е правил, той ти е по-близък.
към беседата >>
Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър.
Сега разбирам положителната страна. Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше. От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо.
Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър.
Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума. Любовта трябва да се замени с какво?
към беседата >>
В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил.
Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук? “ Ще се забравите. В оня свят ще се помнят най-хубавите работи. Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга. Който ти е направил пакост, ще го видиш странник.
В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил.
Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил. Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро. Близък ти е, който ти е правил добро. Който повече добро ти е правил, той ти е по-близък. Който повече пакости ти е правил, далечен ти е, чужд ти е, странник ти е.
към беседата >>
Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър.
Сега разбирам положителната страна. Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше. От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо. Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър.
Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър.
Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума. Любовта трябва да се замени с какво? Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов.
към беседата >>
Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил.
“ Ще се забравите. В оня свят ще се помнят най-хубавите работи. Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга. Който ти е направил пакост, ще го видиш странник. В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил.
Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил.
Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро. Близък ти е, който ти е правил добро. Който повече добро ти е правил, той ти е по-близък. Който повече пакости ти е правил, далечен ти е, чужд ти е, странник ти е.
към беседата >>
Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли?
Сега разбирам положителната страна. Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше. От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо. Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър. Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър.
Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли?
Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума. Любовта трябва да се замени с какво? Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов. Гладен е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов.
към беседата >>
Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро.
В оня свят ще се помнят най-хубавите работи. Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга. Който ти е направил пакост, ще го видиш странник. В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил. Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил.
Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро.
Близък ти е, който ти е правил добро. Който повече добро ти е правил, той ти е по-близък. Който повече пакости ти е правил, далечен ти е, чужд ти е, странник ти е.
към беседата >>
Доброто не е мазилка.
Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше. От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо. Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър. Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли?
Доброто не е мазилка.
Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума. Любовта трябва да се замени с какво? Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов. Гладен е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов. Наскърбен е, утешиш го, това е любов.
към беседата >>
Близък ти е, който ти е правил добро.
Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга. Който ти е направил пакост, ще го видиш странник. В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил. Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил. Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро.
Близък ти е, който ти е правил добро.
Който повече добро ти е правил, той ти е по-близък. Който повече пакости ти е правил, далечен ти е, чужд ти е, странник ти е.
към беседата >>
Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума.
От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо. Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър. Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка.
Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума.
Любовта трябва да се замени с какво? Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов. Гладен е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов. Наскърбен е, утешиш го, това е любов.
към беседата >>
Който повече добро ти е правил, той ти е по-близък.
Който ти е направил пакост, ще го видиш странник. В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил. Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил. Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро. Близък ти е, който ти е правил добро.
Който повече добро ти е правил, той ти е по-близък.
Който повече пакости ти е правил, далечен ти е, чужд ти е, странник ти е.
към беседата >>
Любовта трябва да се замени с какво?
Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър. Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума.
Любовта трябва да се замени с какво?
Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов. Гладен е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов. Наскърбен е, утешиш го, това е любов.
към беседата >>
Който повече пакости ти е правил, далечен ти е, чужд ти е, странник ти е.
В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил. Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил. Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро. Близък ти е, който ти е правил добро. Който повече добро ти е правил, той ти е по-близък.
Който повече пакости ти е правил, далечен ти е, чужд ти е, странник ти е.
към беседата >>
Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов.
Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума. Любовта трябва да се замени с какво?
Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов.
Гладен е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов. Наскърбен е, утешиш го, това е любов.
към беседата >>
Питам, какво ще правите в оня свят като идете?
Питам, какво ще правите в оня свят като идете?
Ще живеете десет, двайсет, трийсет години в оня свят и след като обиколите всичките изложби, научни работи, какво ще ви интересува в оня свят? В оня свят като иде временно, ще започне да мисли за този свят. От оня свят ще слизате да помагате на този свят. Някои от вас искате да почивате. След като сте почивали, един ден ще ви кажат да слезете на земята да помагате, без да ви плащат нещо.
към беседата >>
Гладен е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов.
Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума. Любовта трябва да се замени с какво? Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов.
Гладен е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов.
Наскърбен е, утешиш го, това е любов.
към беседата >>
Ще живеете десет, двайсет, трийсет години в оня свят и след като обиколите всичките изложби, научни работи, какво ще ви интересува в оня свят?
Питам, какво ще правите в оня свят като идете?
Ще живеете десет, двайсет, трийсет години в оня свят и след като обиколите всичките изложби, научни работи, какво ще ви интересува в оня свят?
В оня свят като иде временно, ще започне да мисли за този свят. От оня свят ще слизате да помагате на този свят. Някои от вас искате да почивате. След като сте почивали, един ден ще ви кажат да слезете на земята да помагате, без да ви плащат нещо. Ще слезете да помагате.
към беседата >>
Наскърбен е, утешиш го, това е любов.
Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума. Любовта трябва да се замени с какво? Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов. Гладен е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов.
Наскърбен е, утешиш го, това е любов.
към беседата >>
В оня свят като иде временно, ще започне да мисли за този свят.
Питам, какво ще правите в оня свят като идете? Ще живеете десет, двайсет, трийсет години в оня свят и след като обиколите всичките изложби, научни работи, какво ще ви интересува в оня свят?
В оня свят като иде временно, ще започне да мисли за този свят.
От оня свят ще слизате да помагате на този свят. Някои от вас искате да почивате. След като сте почивали, един ден ще ви кажат да слезете на земята да помагате, без да ви плащат нещо. Ще слезете да помагате.
към беседата >>
Всякога, когато направиш най-малка услуга на една скърбяща душа или човек, който има нужда, то е проявление на любовта.
Всякога, когато направиш най-малка услуга на една скърбяща душа или човек, който има нужда, то е проявление на любовта.
Не седи само в художника, който рисува с четката с една боя, с една боя картина не става. И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става. Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските. Фотографите като фотографират, черни са фотографиите. Сегашните фотографи са майстори.
към беседата >>
От оня свят ще слизате да помагате на този свят.
Питам, какво ще правите в оня свят като идете? Ще живеете десет, двайсет, трийсет години в оня свят и след като обиколите всичките изложби, научни работи, какво ще ви интересува в оня свят? В оня свят като иде временно, ще започне да мисли за този свят.
От оня свят ще слизате да помагате на този свят.
Някои от вас искате да почивате. След като сте почивали, един ден ще ви кажат да слезете на земята да помагате, без да ви плащат нещо. Ще слезете да помагате.
към беседата >>
Не седи само в художника, който рисува с четката с една боя, с една боя картина не става.
Всякога, когато направиш най-малка услуга на една скърбяща душа или човек, който има нужда, то е проявление на любовта.
Не седи само в художника, който рисува с четката с една боя, с една боя картина не става.
И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става. Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските. Фотографите като фотографират, черни са фотографиите. Сегашните фотографи са майстори. Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си.
към беседата >>
Някои от вас искате да почивате.
Питам, какво ще правите в оня свят като идете? Ще живеете десет, двайсет, трийсет години в оня свят и след като обиколите всичките изложби, научни работи, какво ще ви интересува в оня свят? В оня свят като иде временно, ще започне да мисли за този свят. От оня свят ще слизате да помагате на този свят.
Някои от вас искате да почивате.
След като сте почивали, един ден ще ви кажат да слезете на земята да помагате, без да ви плащат нещо. Ще слезете да помагате.
към беседата >>
И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става.
Всякога, когато направиш най-малка услуга на една скърбяща душа или човек, който има нужда, то е проявление на любовта. Не седи само в художника, който рисува с четката с една боя, с една боя картина не става.
И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става.
Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските. Фотографите като фотографират, черни са фотографиите. Сегашните фотографи са майстори. Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си. Едва сега започнаха да фотографират с цветове.
към беседата >>
След като сте почивали, един ден ще ви кажат да слезете на земята да помагате, без да ви плащат нещо.
Питам, какво ще правите в оня свят като идете? Ще живеете десет, двайсет, трийсет години в оня свят и след като обиколите всичките изложби, научни работи, какво ще ви интересува в оня свят? В оня свят като иде временно, ще започне да мисли за този свят. От оня свят ще слизате да помагате на този свят. Някои от вас искате да почивате.
След като сте почивали, един ден ще ви кажат да слезете на земята да помагате, без да ви плащат нещо.
Ще слезете да помагате.
към беседата >>
Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските.
Всякога, когато направиш най-малка услуга на една скърбяща душа или човек, който има нужда, то е проявление на любовта. Не седи само в художника, който рисува с четката с една боя, с една боя картина не става. И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става.
Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските.
Фотографите като фотографират, черни са фотографиите. Сегашните фотографи са майстори. Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си. Едва сега започнаха да фотографират с цветове. Това още не е изкуство.
към беседата >>
Ще слезете да помагате.
Ще живеете десет, двайсет, трийсет години в оня свят и след като обиколите всичките изложби, научни работи, какво ще ви интересува в оня свят? В оня свят като иде временно, ще започне да мисли за този свят. От оня свят ще слизате да помагате на този свят. Някои от вас искате да почивате. След като сте почивали, един ден ще ви кажат да слезете на земята да помагате, без да ви плащат нещо.
Ще слезете да помагате.
към беседата >>
Фотографите като фотографират, черни са фотографиите.
Всякога, когато направиш най-малка услуга на една скърбяща душа или човек, който има нужда, то е проявление на любовта. Не седи само в художника, който рисува с четката с една боя, с една боя картина не става. И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става. Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските.
Фотографите като фотографират, черни са фотографиите.
Сегашните фотографи са майстори. Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си. Едва сега започнаха да фотографират с цветове. Това още не е изкуство. Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец.
към беседата >>
Сега има какво да учите: науката за носа, за очите, за устата, за ръцете, за краката, за сърцето.
Сега има какво да учите: науката за носа, за очите, за устата, за ръцете, за краката, за сърцето.
Кой от вас би нарисувал любовта? За любовта аз имам много образи. Има една любов, която пада перпендикулярно. За силните хора има една любов, която пада на един градус. Силната любов е за силните хора.
към беседата >>
Сегашните фотографи са майстори.
Всякога, когато направиш най-малка услуга на една скърбяща душа или човек, който има нужда, то е проявление на любовта. Не седи само в художника, който рисува с четката с една боя, с една боя картина не става. И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става. Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските. Фотографите като фотографират, черни са фотографиите.
Сегашните фотографи са майстори.
Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си. Едва сега започнаха да фотографират с цветове. Това още не е изкуство. Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец?
към беседата >>
Кой от вас би нарисувал любовта?
Сега има какво да учите: науката за носа, за очите, за устата, за ръцете, за краката, за сърцето.
Кой от вас би нарисувал любовта?
За любовта аз имам много образи. Има една любов, която пада перпендикулярно. За силните хора има една любов, която пада на един градус. Силната любов е за силните хора. Слабата любов е за слабите.
към беседата >>
Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си.
Не седи само в художника, който рисува с четката с една боя, с една боя картина не става. И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става. Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските. Фотографите като фотографират, черни са фотографиите. Сегашните фотографи са майстори.
Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си.
Едва сега започнаха да фотографират с цветове. Това още не е изкуство. Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията.
към беседата >>
За любовта аз имам много образи.
Сега има какво да учите: науката за носа, за очите, за устата, за ръцете, за краката, за сърцето. Кой от вас би нарисувал любовта?
За любовта аз имам много образи.
Има една любов, която пада перпендикулярно. За силните хора има една любов, която пада на един градус. Силната любов е за силните хора. Слабата любов е за слабите. Не че любовта е слаба.
към беседата >>
Едва сега започнаха да фотографират с цветове.
И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става. Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските. Фотографите като фотографират, черни са фотографиите. Сегашните фотографи са майстори. Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си.
Едва сега започнаха да фотографират с цветове.
Това още не е изкуство. Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията. Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече.
към беседата >>
Има една любов, която пада перпендикулярно.
Сега има какво да учите: науката за носа, за очите, за устата, за ръцете, за краката, за сърцето. Кой от вас би нарисувал любовта? За любовта аз имам много образи.
Има една любов, която пада перпендикулярно.
За силните хора има една любов, която пада на един градус. Силната любов е за силните хора. Слабата любов е за слабите. Не че любовта е слаба. Всяка любов се нагажда според степента на човешката душа.
към беседата >>
Това още не е изкуство.
Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските. Фотографите като фотографират, черни са фотографиите. Сегашните фотографи са майстори. Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си. Едва сега започнаха да фотографират с цветове.
Това още не е изкуство.
Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията. Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече. Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша.
към беседата >>
За силните хора има една любов, която пада на един градус.
Сега има какво да учите: науката за носа, за очите, за устата, за ръцете, за краката, за сърцето. Кой от вас би нарисувал любовта? За любовта аз имам много образи. Има една любов, която пада перпендикулярно.
За силните хора има една любов, която пада на един градус.
Силната любов е за силните хора. Слабата любов е за слабите. Не че любовта е слаба. Всяка любов се нагажда според степента на човешката душа.
към беседата >>
Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец.
Фотографите като фотографират, черни са фотографиите. Сегашните фотографи са майстори. Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си. Едва сега започнаха да фотографират с цветове. Това още не е изкуство.
Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец.
Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията. Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече. Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша. После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира.
към беседата >>
Силната любов е за силните хора.
Сега има какво да учите: науката за носа, за очите, за устата, за ръцете, за краката, за сърцето. Кой от вас би нарисувал любовта? За любовта аз имам много образи. Има една любов, която пада перпендикулярно. За силните хора има една любов, която пада на един градус.
Силната любов е за силните хора.
Слабата любов е за слабите. Не че любовта е слаба. Всяка любов се нагажда според степента на човешката душа.
към беседата >>
Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец?
Сегашните фотографи са майстори. Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си. Едва сега започнаха да фотографират с цветове. Това още не е изкуство. Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец.
Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец?
Гладът, нищо повече. Сиромашията. Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече. Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша. После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира. Трябва да разбирате тези песни.
към беседата >>
Слабата любов е за слабите.
Кой от вас би нарисувал любовта? За любовта аз имам много образи. Има една любов, която пада перпендикулярно. За силните хора има една любов, която пада на един градус. Силната любов е за силните хора.
Слабата любов е за слабите.
Не че любовта е слаба. Всяка любов се нагажда според степента на човешката душа.
към беседата >>
Гладът, нищо повече. Сиромашията.
Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си. Едва сега започнаха да фотографират с цветове. Това още не е изкуство. Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец?
Гладът, нищо повече. Сиромашията.
Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече. Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша. После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира. Трябва да разбирате тези песни.
към беседата >>
Не че любовта е слаба.
За любовта аз имам много образи. Има една любов, която пада перпендикулярно. За силните хора има една любов, която пада на един градус. Силната любов е за силните хора. Слабата любов е за слабите.
Не че любовта е слаба.
Всяка любов се нагажда според степента на човешката душа.
към беседата >>
Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече.
Едва сега започнаха да фотографират с цветове. Това още не е изкуство. Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията.
Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече.
Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша. После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира. Трябва да разбирате тези песни.
към беседата >>
Всяка любов се нагажда според степента на човешката душа.
Има една любов, която пада перпендикулярно. За силните хора има една любов, която пада на един градус. Силната любов е за силните хора. Слабата любов е за слабите. Не че любовта е слаба.
Всяка любов се нагажда според степента на човешката душа.
към беседата >>
Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша.
Това още не е изкуство. Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията. Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече.
Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша.
После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира. Трябва да разбирате тези песни.
към беседата >>
Любовта всякога носи нещо хубаво за човешката душа.
Любовта всякога носи нещо хубаво за човешката душа.
Някъде носи по-големи подаръци, някъде по-малки. Любовта никога не прави товар никому. Туй, което прави товар, то са нашите опаковки. Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче. Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг.
към беседата >>
После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира.
Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията. Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече. Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша.
После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира.
Трябва да разбирате тези песни.
към беседата >>
Някъде носи по-големи подаръци, някъде по-малки.
Любовта всякога носи нещо хубаво за човешката душа.
Някъде носи по-големи подаръци, някъде по-малки.
Любовта никога не прави товар никому. Туй, което прави товар, то са нашите опаковки. Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче. Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг. Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере.
към беседата >>
Трябва да разбирате тези песни.
Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията. Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече. Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша. После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира.
Трябва да разбирате тези песни.
към беседата >>
Любовта никога не прави товар никому.
Любовта всякога носи нещо хубаво за човешката душа. Някъде носи по-големи подаръци, някъде по-малки.
Любовта никога не прави товар никому.
Туй, което прави товар, то са нашите опаковки. Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче. Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг. Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере. Сегашната любов мяза на тия часовници.
към беседата >>
Сега пеенето е външна страна.
Сега пеенето е външна страна.
Да пееш, да говориш, това е външната страна на живота. Пеенето иде от преизобилието. Трябва езерото да е напълнено, за да потече. Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили. Защо не говорите?
към беседата >>
Туй, което прави товар, то са нашите опаковки.
Любовта всякога носи нещо хубаво за човешката душа. Някъде носи по-големи подаръци, някъде по-малки. Любовта никога не прави товар никому.
Туй, което прави товар, то са нашите опаковки.
Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче. Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг. Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере. Сегашната любов мяза на тия часовници. Ние още носим любовта с тия капаци, не е дошла, тъй както си е, малката, в нейната форма.
към беседата >>
Да пееш, да говориш, това е външната страна на живота.
Сега пеенето е външна страна.
Да пееш, да говориш, това е външната страна на живота.
Пеенето иде от преизобилието. Трябва езерото да е напълнено, за да потече. Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили. Защо не говорите? Не сте се напълнили в себе си.
към беседата >>
Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче.
Любовта всякога носи нещо хубаво за човешката душа. Някъде носи по-големи подаръци, някъде по-малки. Любовта никога не прави товар никому. Туй, което прави товар, то са нашите опаковки.
Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче.
Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг. Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере. Сегашната любов мяза на тия часовници. Ние още носим любовта с тия капаци, не е дошла, тъй както си е, малката, в нейната форма.
към беседата >>
Пеенето иде от преизобилието.
Сега пеенето е външна страна. Да пееш, да говориш, това е външната страна на живота.
Пеенето иде от преизобилието.
Трябва езерото да е напълнено, за да потече. Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили. Защо не говорите? Не сте се напълнили в себе си. Като се напълните догоре, ще потече.
към беседата >>
Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг.
Любовта всякога носи нещо хубаво за човешката душа. Някъде носи по-големи подаръци, някъде по-малки. Любовта никога не прави товар никому. Туй, което прави товар, то са нашите опаковки. Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче.
Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг.
Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере. Сегашната любов мяза на тия часовници. Ние още носим любовта с тия капаци, не е дошла, тъй както си е, малката, в нейната форма.
към беседата >>
Трябва езерото да е напълнено, за да потече.
Сега пеенето е външна страна. Да пееш, да говориш, това е външната страна на живота. Пеенето иде от преизобилието.
Трябва езерото да е напълнено, за да потече.
Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили. Защо не говорите? Не сте се напълнили в себе си. Като се напълните догоре, ще потече. Като потече, започва да говори.
към беседата >>
Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере.
Някъде носи по-големи подаръци, някъде по-малки. Любовта никога не прави товар никому. Туй, което прави товар, то са нашите опаковки. Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче. Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг.
Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере.
Сегашната любов мяза на тия часовници. Ние още носим любовта с тия капаци, не е дошла, тъй както си е, малката, в нейната форма.
към беседата >>
Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили.
Сега пеенето е външна страна. Да пееш, да говориш, това е външната страна на живота. Пеенето иде от преизобилието. Трябва езерото да е напълнено, за да потече.
Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили.
Защо не говорите? Не сте се напълнили в себе си. Като се напълните догоре, ще потече. Като потече, започва да говори. Някой път езерото може да направи пакост някъде.
към беседата >>
Сегашната любов мяза на тия часовници.
Любовта никога не прави товар никому. Туй, което прави товар, то са нашите опаковки. Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче. Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг. Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере.
Сегашната любов мяза на тия часовници.
Ние още носим любовта с тия капаци, не е дошла, тъй както си е, малката, в нейната форма.
към беседата >>
Защо не говорите?
Сега пеенето е външна страна. Да пееш, да говориш, това е външната страна на живота. Пеенето иде от преизобилието. Трябва езерото да е напълнено, за да потече. Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили.
Защо не говорите?
Не сте се напълнили в себе си. Като се напълните догоре, ще потече. Като потече, започва да говори. Някой път езерото може да направи пакост някъде. Едно езеро, като потече, направи една голяма река.
към беседата >>
Ние още носим любовта с тия капаци, не е дошла, тъй както си е, малката, в нейната форма.
Туй, което прави товар, то са нашите опаковки. Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче. Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг. Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере. Сегашната любов мяза на тия часовници.
Ние още носим любовта с тия капаци, не е дошла, тъй както си е, малката, в нейната форма.
към беседата >>
Не сте се напълнили в себе си.
Да пееш, да говориш, това е външната страна на живота. Пеенето иде от преизобилието. Трябва езерото да е напълнено, за да потече. Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили. Защо не говорите?
Не сте се напълнили в себе си.
Като се напълните догоре, ще потече. Като потече, започва да говори. Някой път езерото може да направи пакост някъде. Едно езеро, като потече, направи една голяма река. Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина.
към беседата >>
Представете си, че имате един млад човек, един възрастен и един стар.
Представете си, че имате един млад човек, един възрастен и един стар.
По какво ще се отличават във време на ядене? Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности. Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици. А пък на стария какво ще му дадеш? Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде?
към беседата >>
Като се напълните догоре, ще потече.
Пеенето иде от преизобилието. Трябва езерото да е напълнено, за да потече. Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили. Защо не говорите? Не сте се напълнили в себе си.
Като се напълните догоре, ще потече.
Като потече, започва да говори. Някой път езерото може да направи пакост някъде. Едно езеро, като потече, направи една голяма река. Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина. Казвам, човек трябва да знае да говори.
към беседата >>
По какво ще се отличават във време на ядене?
Представете си, че имате един млад човек, един възрастен и един стар.
По какво ще се отличават във време на ядене?
Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности. Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици. А пък на стария какво ще му дадеш? Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде? Ще лепнат изкуствените зъби.
към беседата >>
Като потече, започва да говори.
Трябва езерото да е напълнено, за да потече. Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили. Защо не говорите? Не сте се напълнили в себе си. Като се напълните догоре, ще потече.
Като потече, започва да говори.
Някой път езерото може да направи пакост някъде. Едно езеро, като потече, направи една голяма река. Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина. Казвам, човек трябва да знае да говори. Ако не знае да говори, оглушава.
към беседата >>
Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности.
Представете си, че имате един млад човек, един възрастен и един стар. По какво ще се отличават във време на ядене?
Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности.
Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици. А пък на стария какво ще му дадеш? Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде? Ще лепнат изкуствените зъби. Гледам, на стария чукат му орехи. Защо?
към беседата >>
Някой път езерото може да направи пакост някъде.
Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили. Защо не говорите? Не сте се напълнили в себе си. Като се напълните догоре, ще потече. Като потече, започва да говори.
Някой път езерото може да направи пакост някъде.
Едно езеро, като потече, направи една голяма река. Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина. Казвам, човек трябва да знае да говори. Ако не знае да говори, оглушава.
към беседата >>
Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици.
Представете си, че имате един млад човек, един възрастен и един стар. По какво ще се отличават във време на ядене? Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности.
Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици.
А пък на стария какво ще му дадеш? Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде? Ще лепнат изкуствените зъби. Гледам, на стария чукат му орехи. Защо? Зная, че е без зъби.
към беседата >>
Едно езеро, като потече, направи една голяма река.
Защо не говорите? Не сте се напълнили в себе си. Като се напълните догоре, ще потече. Като потече, започва да говори. Някой път езерото може да направи пакост някъде.
Едно езеро, като потече, направи една голяма река.
Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина. Казвам, човек трябва да знае да говори. Ако не знае да говори, оглушава.
към беседата >>
А пък на стария какво ще му дадеш?
Представете си, че имате един млад човек, един възрастен и един стар. По какво ще се отличават във време на ядене? Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности. Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици.
А пък на стария какво ще му дадеш?
Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде? Ще лепнат изкуствените зъби. Гледам, на стария чукат му орехи. Защо? Зная, че е без зъби. По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото.
към беседата >>
Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина.
Не сте се напълнили в себе си. Като се напълните догоре, ще потече. Като потече, започва да говори. Някой път езерото може да направи пакост някъде. Едно езеро, като потече, направи една голяма река.
Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина.
Казвам, човек трябва да знае да говори. Ако не знае да говори, оглушава.
към беседата >>
Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде?
Представете си, че имате един млад човек, един възрастен и един стар. По какво ще се отличават във време на ядене? Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности. Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици. А пък на стария какво ще му дадеш?
Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде?
Ще лепнат изкуствените зъби. Гледам, на стария чукат му орехи. Защо? Зная, че е без зъби. По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото. Вие сте много остарели.
към беседата >>
Казвам, човек трябва да знае да говори.
Като се напълните догоре, ще потече. Като потече, започва да говори. Някой път езерото може да направи пакост някъде. Едно езеро, като потече, направи една голяма река. Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина.
Казвам, човек трябва да знае да говори.
Ако не знае да говори, оглушава.
към беседата >>
Ще лепнат изкуствените зъби.
По какво ще се отличават във време на ядене? Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности. Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици. А пък на стария какво ще му дадеш? Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде?
Ще лепнат изкуствените зъби.
Гледам, на стария чукат му орехи. Защо? Зная, че е без зъби. По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото. Вие сте много остарели. Трябва да ви чукам орехите да ги ядете.
към беседата >>
Ако не знае да говори, оглушава.
Като потече, започва да говори. Някой път езерото може да направи пакост някъде. Едно езеро, като потече, направи една голяма река. Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина. Казвам, човек трябва да знае да говори.
Ако не знае да говори, оглушава.
към беседата >>
Гледам, на стария чукат му орехи. Защо?
Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности. Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици. А пък на стария какво ще му дадеш? Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде? Ще лепнат изкуствените зъби.
Гледам, на стария чукат му орехи. Защо?
Зная, че е без зъби. По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото. Вие сте много остарели. Трябва да ви чукам орехите да ги ядете. Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна.
към беседата >>
Правили ли сте вие опит по колко думи говорите?
Правили ли сте вие опит по колко думи говорите?
Да кажем, десет пъти на ден вие кажете една лоша дума, кажете думи, които са отрицателни. То не струва. „Малко съм недоволен. Тъмно е. Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш.
към беседата >>
Зная, че е без зъби.
Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици. А пък на стария какво ще му дадеш? Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде? Ще лепнат изкуствените зъби. Гледам, на стария чукат му орехи. Защо?
Зная, че е без зъби.
По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото. Вие сте много остарели. Трябва да ви чукам орехите да ги ядете. Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна. След като ви говоря, казвате: „Не е така.“ Ако ви говоря за любовта на един светия, не знаете да слушате.
към беседата >>
Да кажем, десет пъти на ден вие кажете една лоша дума, кажете думи, които са отрицателни.
Правили ли сте вие опит по колко думи говорите?
Да кажем, десет пъти на ден вие кажете една лоша дума, кажете думи, които са отрицателни.
То не струва. „Малко съм недоволен. Тъмно е. Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш. Казваш: „Не е красив човек.
към беседата >>
По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото.
А пък на стария какво ще му дадеш? Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде? Ще лепнат изкуствените зъби. Гледам, на стария чукат му орехи. Защо? Зная, че е без зъби.
По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото.
Вие сте много остарели. Трябва да ви чукам орехите да ги ядете. Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна. След като ви говоря, казвате: „Не е така.“ Ако ви говоря за любовта на един светия, не знаете да слушате. Старият казва: „Зная, имаше нещо в любовта.“ Детето слуша всяка дума.
към беседата >>
То не струва.
Правили ли сте вие опит по колко думи говорите? Да кажем, десет пъти на ден вие кажете една лоша дума, кажете думи, които са отрицателни.
То не струва.
„Малко съм недоволен. Тъмно е. Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш. Казваш: „Не е красив човек. Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика.
към беседата >>
Вие сте много остарели.
Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде? Ще лепнат изкуствените зъби. Гледам, на стария чукат му орехи. Защо? Зная, че е без зъби. По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото.
Вие сте много остарели.
Трябва да ви чукам орехите да ги ядете. Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна. След като ви говоря, казвате: „Не е така.“ Ако ви говоря за любовта на един светия, не знаете да слушате. Старият казва: „Зная, имаше нещо в любовта.“ Детето слуша всяка дума.
към беседата >>
„Малко съм недоволен.
Правили ли сте вие опит по колко думи говорите? Да кажем, десет пъти на ден вие кажете една лоша дума, кажете думи, които са отрицателни. То не струва.
„Малко съм недоволен.
Тъмно е. Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш. Казваш: „Не е красив човек. Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика. После, идем до зрението.
към беседата >>
Трябва да ви чукам орехите да ги ядете.
Ще лепнат изкуствените зъби. Гледам, на стария чукат му орехи. Защо? Зная, че е без зъби. По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото. Вие сте много остарели.
Трябва да ви чукам орехите да ги ядете.
Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна. След като ви говоря, казвате: „Не е така.“ Ако ви говоря за любовта на един светия, не знаете да слушате. Старият казва: „Зная, имаше нещо в любовта.“ Детето слуша всяка дума.
към беседата >>
Тъмно е.
Правили ли сте вие опит по колко думи говорите? Да кажем, десет пъти на ден вие кажете една лоша дума, кажете думи, които са отрицателни. То не струва. „Малко съм недоволен.
Тъмно е.
Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш. Казваш: „Не е красив човек. Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика. После, идем до зрението. Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори.
към беседата >>
Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна.
Гледам, на стария чукат му орехи. Защо? Зная, че е без зъби. По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото. Вие сте много остарели. Трябва да ви чукам орехите да ги ядете.
Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна.
След като ви говоря, казвате: „Не е така.“ Ако ви говоря за любовта на един светия, не знаете да слушате. Старият казва: „Зная, имаше нещо в любовта.“ Детето слуша всяка дума.
към беседата >>
Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш.
Правили ли сте вие опит по колко думи говорите? Да кажем, десет пъти на ден вие кажете една лоша дума, кажете думи, които са отрицателни. То не струва. „Малко съм недоволен. Тъмно е.
Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш.
Казваш: „Не е красив човек. Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика. После, идем до зрението. Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори. Докато се е нарисувало туй цвете, колко същества са работили?
към беседата >>
След като ви говоря, казвате: „Не е така.“ Ако ви говоря за любовта на един светия, не знаете да слушате.
Зная, че е без зъби. По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото. Вие сте много остарели. Трябва да ви чукам орехите да ги ядете. Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна.
След като ви говоря, казвате: „Не е така.“ Ако ви говоря за любовта на един светия, не знаете да слушате.
Старият казва: „Зная, имаше нещо в любовта.“ Детето слуша всяка дума.
към беседата >>
Казваш: „Не е красив човек.
Да кажем, десет пъти на ден вие кажете една лоша дума, кажете думи, които са отрицателни. То не струва. „Малко съм недоволен. Тъмно е. Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш.
Казваш: „Не е красив човек.
Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика. После, идем до зрението. Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори. Докато се е нарисувало туй цвете, колко същества са работили? Нещата в природата не са безсмислени.
към беседата >>
Старият казва: „Зная, имаше нещо в любовта.“ Детето слуша всяка дума.
По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото. Вие сте много остарели. Трябва да ви чукам орехите да ги ядете. Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна. След като ви говоря, казвате: „Не е така.“ Ако ви говоря за любовта на един светия, не знаете да слушате.
Старият казва: „Зная, имаше нещо в любовта.“ Детето слуша всяка дума.
към беседата >>
Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика.
То не струва. „Малко съм недоволен. Тъмно е. Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш. Казваш: „Не е красив човек.
Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика.
После, идем до зрението. Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори. Докато се е нарисувало туй цвете, колко същества са работили? Нещата в природата не са безсмислени.
към беседата >>
Та казвам, децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика.
Та казвам, децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика.
Щом съм критичен, значи този човек, който ми говори, не ми говори истината, може да ме излъже. Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата. Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен. Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се. Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там.
към беседата >>
После, идем до зрението.
„Малко съм недоволен. Тъмно е. Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш. Казваш: „Не е красив човек. Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика.
После, идем до зрението.
Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори. Докато се е нарисувало туй цвете, колко същества са работили? Нещата в природата не са безсмислени.
към беседата >>
Щом съм критичен, значи този човек, който ми говори, не ми говори истината, може да ме излъже.
Та казвам, децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика.
Щом съм критичен, значи този човек, който ми говори, не ми говори истината, може да ме излъже.
Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата. Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен. Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се. Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там. Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението.
към беседата >>
Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори.
Тъмно е. Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш. Казваш: „Не е красив човек. Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика. После, идем до зрението.
Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори.
Докато се е нарисувало туй цвете, колко същества са работили? Нещата в природата не са безсмислени.
към беседата >>
Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата.
Та казвам, децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика. Щом съм критичен, значи този човек, който ми говори, не ми говори истината, може да ме излъже.
Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата.
Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен. Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се. Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там. Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението. Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните.
към беседата >>
Докато се е нарисувало туй цвете, колко същества са работили?
Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш. Казваш: „Не е красив човек. Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика. После, идем до зрението. Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори.
Докато се е нарисувало туй цвете, колко същества са работили?
Нещата в природата не са безсмислени.
към беседата >>
Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен.
Та казвам, децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика. Щом съм критичен, значи този човек, който ми говори, не ми говори истината, може да ме излъже. Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата.
Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен.
Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се. Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там. Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението. Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните. Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто.
към беседата >>
Нещата в природата не са безсмислени.
Казваш: „Не е красив човек. Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика. После, идем до зрението. Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори. Докато се е нарисувало туй цвете, колко същества са работили?
Нещата в природата не са безсмислени.
към беседата >>
Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се.
Та казвам, децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика. Щом съм критичен, значи този човек, който ми говори, не ми говори истината, може да ме излъже. Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата. Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен.
Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се.
Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там. Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението. Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните. Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто. Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам.
към беседата >>
Тук, когато дойдохме на Изгрева, поляната беше пълна с един вид тръне.
Тук, когато дойдохме на Изгрева, поляната беше пълна с един вид тръне.
Онези, които имаха обуща, не чувстваха, но онези, които се опитаха да се събуят, някои искаха по метода на Кнайп да се лекуват, казваха: „Много тръне има.“ Ангажирахме сестри да изтръгнат трънето. Започнаха после боси да ходят, по-малко тръне имаше. Най-първо имаше повече жълти цветя, сега има повече бели, белите са останали. Който не разбира, ще каже: „Като дойдохме на Изгрева, тогава поумняхме.“ А сега пък жълтите цветя ги няма, белите останаха: значи са по-чисти.
към беседата >>
Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там.
Та казвам, децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика. Щом съм критичен, значи този човек, който ми говори, не ми говори истината, може да ме излъже. Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата. Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен. Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се.
Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там.
Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението. Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните. Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто. Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам. Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта.
към беседата >>
Онези, които имаха обуща, не чувстваха, но онези, които се опитаха да се събуят, някои искаха по метода на Кнайп да се лекуват, казваха: „Много тръне има.“ Ангажирахме сестри да изтръгнат трънето.
Тук, когато дойдохме на Изгрева, поляната беше пълна с един вид тръне.
Онези, които имаха обуща, не чувстваха, но онези, които се опитаха да се събуят, някои искаха по метода на Кнайп да се лекуват, казваха: „Много тръне има.“ Ангажирахме сестри да изтръгнат трънето.
Започнаха после боси да ходят, по-малко тръне имаше. Най-първо имаше повече жълти цветя, сега има повече бели, белите са останали. Който не разбира, ще каже: „Като дойдохме на Изгрева, тогава поумняхме.“ А сега пък жълтите цветя ги няма, белите останаха: значи са по-чисти.
към беседата >>
Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението.
Щом съм критичен, значи този човек, който ми говори, не ми говори истината, може да ме излъже. Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата. Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен. Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се. Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там.
Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението.
Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните. Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто. Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам. Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта. Аз изучавам любовта.
към беседата >>
Започнаха после боси да ходят, по-малко тръне имаше.
Тук, когато дойдохме на Изгрева, поляната беше пълна с един вид тръне. Онези, които имаха обуща, не чувстваха, но онези, които се опитаха да се събуят, някои искаха по метода на Кнайп да се лекуват, казваха: „Много тръне има.“ Ангажирахме сестри да изтръгнат трънето.
Започнаха после боси да ходят, по-малко тръне имаше.
Най-първо имаше повече жълти цветя, сега има повече бели, белите са останали. Който не разбира, ще каже: „Като дойдохме на Изгрева, тогава поумняхме.“ А сега пък жълтите цветя ги няма, белите останаха: значи са по-чисти.
към беседата >>
Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните.
Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата. Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен. Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се. Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там. Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението.
Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните.
Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто. Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам. Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта. Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче.
към беседата >>
Най-първо имаше повече жълти цветя, сега има повече бели, белите са останали.
Тук, когато дойдохме на Изгрева, поляната беше пълна с един вид тръне. Онези, които имаха обуща, не чувстваха, но онези, които се опитаха да се събуят, някои искаха по метода на Кнайп да се лекуват, казваха: „Много тръне има.“ Ангажирахме сестри да изтръгнат трънето. Започнаха после боси да ходят, по-малко тръне имаше.
Най-първо имаше повече жълти цветя, сега има повече бели, белите са останали.
Който не разбира, ще каже: „Като дойдохме на Изгрева, тогава поумняхме.“ А сега пък жълтите цветя ги няма, белите останаха: значи са по-чисти.
към беседата >>
Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто.
Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен. Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се. Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там. Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението. Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните.
Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто.
Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам. Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта. Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се.
към беседата >>
Който не разбира, ще каже: „Като дойдохме на Изгрева, тогава поумняхме.“ А сега пък жълтите цветя ги няма, белите останаха: значи са по-чисти.
Тук, когато дойдохме на Изгрева, поляната беше пълна с един вид тръне. Онези, които имаха обуща, не чувстваха, но онези, които се опитаха да се събуят, някои искаха по метода на Кнайп да се лекуват, казваха: „Много тръне има.“ Ангажирахме сестри да изтръгнат трънето. Започнаха после боси да ходят, по-малко тръне имаше. Най-първо имаше повече жълти цветя, сега има повече бели, белите са останали.
Който не разбира, ще каже: „Като дойдохме на Изгрева, тогава поумняхме.“ А сега пък жълтите цветя ги няма, белите останаха: значи са по-чисти.
към беседата >>
Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам.
Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се. Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там. Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението. Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните. Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто.
Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам.
Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта. Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се. Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне.
към беседата >>
Говори се за примирение, мир трябва да има.
Говори се за примирение, мир трябва да има.
Всеки, който се озарява от светлината, е бял. Да бъде бял човек. Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората. Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш. Запазват се нещата с белия цвят.
към беседата >>
Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта.
Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там. Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението. Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните. Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто. Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам.
Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта.
Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се. Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне. Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам.
към беседата >>
Всеки, който се озарява от светлината, е бял.
Говори се за примирение, мир трябва да има.
Всеки, който се озарява от светлината, е бял.
Да бъде бял човек. Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората. Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш. Запазват се нещата с белия цвят. Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените.
към беседата >>
Аз изучавам любовта.
Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението. Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните. Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто. Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам. Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта.
Аз изучавам любовта.
Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се. Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне. Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам. Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо.
към беседата >>
Да бъде бял човек.
Говори се за примирение, мир трябва да има. Всеки, който се озарява от светлината, е бял.
Да бъде бял човек.
Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората. Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш. Запазват се нещата с белия цвят. Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените. Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото.
към беседата >>
Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче.
Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните. Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто. Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам. Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта. Аз изучавам любовта.
Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче.
Спира се. Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне. Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам. Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо. Тогава, ако нося мед, зная вече: туря една малка хапчица, тя се наяде и си замине.
към беседата >>
Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората.
Говори се за примирение, мир трябва да има. Всеки, който се озарява от светлината, е бял. Да бъде бял човек.
Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората.
Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш. Запазват се нещата с белия цвят. Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените. Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото. Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават.
към беседата >>
Спира се.
Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто. Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам. Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта. Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче.
Спира се.
Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне. Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам. Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо. Тогава, ако нося мед, зная вече: туря една малка хапчица, тя се наяде и си замине.
към беседата >>
Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш.
Говори се за примирение, мир трябва да има. Всеки, който се озарява от светлината, е бял. Да бъде бял човек. Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората.
Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш.
Запазват се нещата с белия цвят. Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените. Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото. Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават. Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека.
към беседата >>
Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне.
Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам. Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта. Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се.
Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне.
Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам. Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо. Тогава, ако нося мед, зная вече: туря една малка хапчица, тя се наяде и си замине.
към беседата >>
Запазват се нещата с белия цвят.
Говори се за примирение, мир трябва да има. Всеки, който се озарява от светлината, е бял. Да бъде бял човек. Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората. Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш.
Запазват се нещата с белия цвят.
Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените. Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото. Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават. Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека. Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е.
към беседата >>
Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам.
Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта. Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се. Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне.
Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам.
Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо. Тогава, ако нося мед, зная вече: туря една малка хапчица, тя се наяде и си замине.
към беседата >>
Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените.
Всеки, който се озарява от светлината, е бял. Да бъде бял човек. Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората. Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш. Запазват се нещата с белия цвят.
Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените.
Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото. Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават. Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека. Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е. Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия.
към беседата >>
Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо.
Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се. Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне. Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам.
Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо.
Тогава, ако нося мед, зная вече: туря една малка хапчица, тя се наяде и си замине.
към беседата >>
Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото.
Да бъде бял човек. Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората. Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш. Запазват се нещата с белия цвят. Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените.
Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото.
Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават. Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека. Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е. Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия. Онзи, грубият, цвят на лицето и ръцете показва, че хората са родени при лоши условия.
към беседата >>
Тогава, ако нося мед, зная вече: туря една малка хапчица, тя се наяде и си замине.
Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се. Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне. Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам. Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо.
Тогава, ако нося мед, зная вече: туря една малка хапчица, тя се наяде и си замине.
към беседата >>
Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават.
Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората. Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш. Запазват се нещата с белия цвят. Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените. Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото.
Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават.
Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека. Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е. Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия. Онзи, грубият, цвят на лицето и ръцете показва, че хората са родени при лоши условия. Този лош цвят човек трябва да го преобрази, да мисли.
към беседата >>
Та казвам, ако искаш да ядеш спокойно, да не те безпокоят кучета, котки, ще ядеш, и никой да не вижда, че като излезеш вън, нищо да не носиш в ръцете си.
Та казвам, ако искаш да ядеш спокойно, да не те безпокоят кучета, котки, ще ядеш, и никой да не вижда, че като излезеш вън, нищо да не носиш в ръцете си.
Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели. Всякога споделяйте благата, които имате. Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите. И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим.
към беседата >>
Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека.
Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш. Запазват се нещата с белия цвят. Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените. Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото. Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават.
Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека.
Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е. Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия. Онзи, грубият, цвят на лицето и ръцете показва, че хората са родени при лоши условия. Този лош цвят човек трябва да го преобрази, да мисли.
към беседата >>
Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели.
Та казвам, ако искаш да ядеш спокойно, да не те безпокоят кучета, котки, ще ядеш, и никой да не вижда, че като излезеш вън, нищо да не носиш в ръцете си.
Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели.
Всякога споделяйте благата, които имате. Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите. И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим. Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни.
към беседата >>
Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е.
Запазват се нещата с белия цвят. Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените. Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото. Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават. Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека.
Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е.
Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия. Онзи, грубият, цвят на лицето и ръцете показва, че хората са родени при лоши условия. Този лош цвят човек трябва да го преобрази, да мисли.
към беседата >>
Всякога споделяйте благата, които имате.
Та казвам, ако искаш да ядеш спокойно, да не те безпокоят кучета, котки, ще ядеш, и никой да не вижда, че като излезеш вън, нищо да не носиш в ръцете си. Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели.
Всякога споделяйте благата, които имате.
Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите. И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим. Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни. Казал ти някой, че не те обича.
към беседата >>
Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия.
Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените. Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото. Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават. Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека. Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е.
Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия.
Онзи, грубият, цвят на лицето и ръцете показва, че хората са родени при лоши условия. Този лош цвят човек трябва да го преобрази, да мисли.
към беседата >>
Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите.
Та казвам, ако искаш да ядеш спокойно, да не те безпокоят кучета, котки, ще ядеш, и никой да не вижда, че като излезеш вън, нищо да не носиш в ръцете си. Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели. Всякога споделяйте благата, които имате.
Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите.
И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим. Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни. Казал ти някой, че не те обича. Че кой ще обича празна стомна?
към беседата >>
Онзи, грубият, цвят на лицето и ръцете показва, че хората са родени при лоши условия.
Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото. Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават. Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека. Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е. Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия.
Онзи, грубият, цвят на лицето и ръцете показва, че хората са родени при лоши условия.
Този лош цвят човек трябва да го преобрази, да мисли.
към беседата >>
И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си.
Та казвам, ако искаш да ядеш спокойно, да не те безпокоят кучета, котки, ще ядеш, и никой да не вижда, че като излезеш вън, нищо да не носиш в ръцете си. Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели. Всякога споделяйте благата, които имате. Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите.
И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си.
Онова благо, което имаме, да го споделим. Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни. Казал ти някой, че не те обича. Че кой ще обича празна стомна? Жадният не може да я обича.
към беседата >>
Този лош цвят човек трябва да го преобрази, да мисли.
Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават. Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека. Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е. Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия. Онзи, грубият, цвят на лицето и ръцете показва, че хората са родени при лоши условия.
Този лош цвят човек трябва да го преобрази, да мисли.
към беседата >>
Онова благо, което имаме, да го споделим.
Та казвам, ако искаш да ядеш спокойно, да не те безпокоят кучета, котки, ще ядеш, и никой да не вижда, че като излезеш вън, нищо да не носиш в ръцете си. Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели. Всякога споделяйте благата, които имате. Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите. И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си.
Онова благо, което имаме, да го споделим.
Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни. Казал ти някой, че не те обича. Че кой ще обича празна стомна? Жадният не може да я обича.
към беседата >>
Една англичанка, която е била родена от бял баща, има бял цвят на лицето, но чертите ѝ негърски, груби черти.
Една англичанка, която е била родена от бял баща, има бял цвят на лицето, но чертите ѝ негърски, груби черти.
Като чела деветдесет и девет пъти Библията, позамязала вече на старите пророци. Чела с внимание, изменили се чертите на лицето ѝ. Когато разбираме нещо, изменя се съдържанието. Ти ядеш храна, не оценяваш, недоволен си, не си ял хубаво. Щом има недоволство в яденето, не си разбрал смисъла на яденето.
към беседата >>
Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни.
Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели. Всякога споделяйте благата, които имате. Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите. И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим.
Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни.
Казал ти някой, че не те обича. Че кой ще обича празна стомна? Жадният не може да я обича.
към беседата >>
Като чела деветдесет и девет пъти Библията, позамязала вече на старите пророци.
Една англичанка, която е била родена от бял баща, има бял цвят на лицето, но чертите ѝ негърски, груби черти.
Като чела деветдесет и девет пъти Библията, позамязала вече на старите пророци.
Чела с внимание, изменили се чертите на лицето ѝ. Когато разбираме нещо, изменя се съдържанието. Ти ядеш храна, не оценяваш, недоволен си, не си ял хубаво. Щом има недоволство в яденето, не си разбрал смисъла на яденето. Или щом четеш, и не те интересува четенето, не се ползваш.
към беседата >>
Казал ти някой, че не те обича.
Всякога споделяйте благата, които имате. Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите. И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим. Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни.
Казал ти някой, че не те обича.
Че кой ще обича празна стомна? Жадният не може да я обича.
към беседата >>
Чела с внимание, изменили се чертите на лицето ѝ.
Една англичанка, която е била родена от бял баща, има бял цвят на лицето, но чертите ѝ негърски, груби черти. Като чела деветдесет и девет пъти Библията, позамязала вече на старите пророци.
Чела с внимание, изменили се чертите на лицето ѝ.
Когато разбираме нещо, изменя се съдържанието. Ти ядеш храна, не оценяваш, недоволен си, не си ял хубаво. Щом има недоволство в яденето, не си разбрал смисъла на яденето. Или щом четеш, и не те интересува четенето, не се ползваш.
към беседата >>
Че кой ще обича празна стомна?
Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите. И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим. Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни. Казал ти някой, че не те обича.
Че кой ще обича празна стомна?
Жадният не може да я обича.
към беседата >>
Когато разбираме нещо, изменя се съдържанието.
Една англичанка, която е била родена от бял баща, има бял цвят на лицето, но чертите ѝ негърски, груби черти. Като чела деветдесет и девет пъти Библията, позамязала вече на старите пророци. Чела с внимание, изменили се чертите на лицето ѝ.
Когато разбираме нещо, изменя се съдържанието.
Ти ядеш храна, не оценяваш, недоволен си, не си ял хубаво. Щом има недоволство в яденето, не си разбрал смисъла на яденето. Или щом четеш, и не те интересува четенето, не се ползваш.
към беседата >>
Жадният не може да я обича.
И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим. Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни. Казал ти някой, че не те обича. Че кой ще обича празна стомна?
Жадният не може да я обича.
към беседата >>
Ти ядеш храна, не оценяваш, недоволен си, не си ял хубаво.
Една англичанка, която е била родена от бял баща, има бял цвят на лицето, но чертите ѝ негърски, груби черти. Като чела деветдесет и девет пъти Библията, позамязала вече на старите пророци. Чела с внимание, изменили се чертите на лицето ѝ. Когато разбираме нещо, изменя се съдържанието.
Ти ядеш храна, не оценяваш, недоволен си, не си ял хубаво.
Щом има недоволство в яденето, не си разбрал смисъла на яденето. Или щом четеш, и не те интересува четенето, не се ползваш.
към беседата >>
Знаете, в турците има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече.
Знаете, в турците има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече.
Никога не давайте празна стомна. Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа. Като не обичаш, мълчи. Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш.
към беседата >>
Щом има недоволство в яденето, не си разбрал смисъла на яденето.
Една англичанка, която е била родена от бял баща, има бял цвят на лицето, но чертите ѝ негърски, груби черти. Като чела деветдесет и девет пъти Библията, позамязала вече на старите пророци. Чела с внимание, изменили се чертите на лицето ѝ. Когато разбираме нещо, изменя се съдържанието. Ти ядеш храна, не оценяваш, недоволен си, не си ял хубаво.
Щом има недоволство в яденето, не си разбрал смисъла на яденето.
Или щом четеш, и не те интересува четенето, не се ползваш.
към беседата >>
Никога не давайте празна стомна.
Знаете, в турците има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече.
Никога не давайте празна стомна.
Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа. Като не обичаш, мълчи. Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам.
към беседата >>
Или щом четеш, и не те интересува четенето, не се ползваш.
Като чела деветдесет и девет пъти Библията, позамязала вече на старите пророци. Чела с внимание, изменили се чертите на лицето ѝ. Когато разбираме нещо, изменя се съдържанието. Ти ядеш храна, не оценяваш, недоволен си, не си ял хубаво. Щом има недоволство в яденето, не си разбрал смисъла на яденето.
Или щом четеш, и не те интересува четенето, не се ползваш.
към беседата >>
Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа.
Знаете, в турците има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече. Никога не давайте празна стомна.
Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа.
Като не обичаш, мълчи. Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме?
към беседата >>
Та казвам, в новия начин трябва да знаем как да упражняваме очите си.
Та казвам, в новия начин трябва да знаем как да упражняваме очите си.
Светлина трябва да имат очите, да работят. Звукът упражнява ушите, обонянието упражнява носа, яденето – устата, работата – ръцете, ходенето упражнява краката, сърцето. Всичко е в движение, но туй движение извършва работа. Сърцето извършва работа, то постоянно трябва да се свива, да изпраща кръв. Милиарди клетки се хранят от изпращането на кръвта.
към беседата >>
Като не обичаш, мълчи.
Знаете, в турците има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече. Никога не давайте празна стомна. Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа.
Като не обичаш, мълчи.
Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме? “ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа.
към беседата >>
Светлина трябва да имат очите, да работят.
Та казвам, в новия начин трябва да знаем как да упражняваме очите си.
Светлина трябва да имат очите, да работят.
Звукът упражнява ушите, обонянието упражнява носа, яденето – устата, работата – ръцете, ходенето упражнява краката, сърцето. Всичко е в движение, но туй движение извършва работа. Сърцето извършва работа, то постоянно трябва да се свива, да изпраща кръв. Милиарди клетки се хранят от изпращането на кръвта.
към беседата >>
Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа.
Знаете, в турците има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече. Никога не давайте празна стомна. Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа. Като не обичаш, мълчи.
Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа.
Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме? “ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса.
към беседата >>
Звукът упражнява ушите, обонянието упражнява носа, яденето – устата, работата – ръцете, ходенето упражнява краката, сърцето.
Та казвам, в новия начин трябва да знаем как да упражняваме очите си. Светлина трябва да имат очите, да работят.
Звукът упражнява ушите, обонянието упражнява носа, яденето – устата, работата – ръцете, ходенето упражнява краката, сърцето.
Всичко е в движение, но туй движение извършва работа. Сърцето извършва работа, то постоянно трябва да се свива, да изпраща кръв. Милиарди клетки се хранят от изпращането на кръвта.
към беседата >>
Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш.
Знаете, в турците има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече. Никога не давайте празна стомна. Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа. Като не обичаш, мълчи. Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа.
Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш.
Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме? “ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса. Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега.
към беседата >>
Всичко е в движение, но туй движение извършва работа.
Та казвам, в новия начин трябва да знаем как да упражняваме очите си. Светлина трябва да имат очите, да работят. Звукът упражнява ушите, обонянието упражнява носа, яденето – устата, работата – ръцете, ходенето упражнява краката, сърцето.
Всичко е в движение, но туй движение извършва работа.
Сърцето извършва работа, то постоянно трябва да се свива, да изпраща кръв. Милиарди клетки се хранят от изпращането на кръвта.
към беседата >>
Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам.
Никога не давайте празна стомна. Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа. Като не обичаш, мълчи. Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш.
Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам.
„Вие обичате ли ме? “ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса. Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега. „Ти обичаш ли ме?
към беседата >>
Сърцето извършва работа, то постоянно трябва да се свива, да изпраща кръв.
Та казвам, в новия начин трябва да знаем как да упражняваме очите си. Светлина трябва да имат очите, да работят. Звукът упражнява ушите, обонянието упражнява носа, яденето – устата, работата – ръцете, ходенето упражнява краката, сърцето. Всичко е в движение, но туй движение извършва работа.
Сърцето извършва работа, то постоянно трябва да се свива, да изпраща кръв.
Милиарди клетки се хранят от изпращането на кръвта.
към беседата >>
„Вие обичате ли ме?
Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа. Като не обичаш, мълчи. Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам.
„Вие обичате ли ме?
“ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса. Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега. „Ти обичаш ли ме? “ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме?
към беседата >>
Милиарди клетки се хранят от изпращането на кръвта.
Та казвам, в новия начин трябва да знаем как да упражняваме очите си. Светлина трябва да имат очите, да работят. Звукът упражнява ушите, обонянието упражнява носа, яденето – устата, работата – ръцете, ходенето упражнява краката, сърцето. Всичко е в движение, но туй движение извършва работа. Сърцето извършва работа, то постоянно трябва да се свива, да изпраща кръв.
Милиарди клетки се хранят от изпращането на кръвта.
към беседата >>
“ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа.
Като не обичаш, мълчи. Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме?
“ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа.
Сега не може да се произнеса. Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега. „Ти обичаш ли ме? “ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме? “ – трябва да му дадеш нещо, другояче ще иска развод.
към беседата >>
Ти произнасяш думите: „Бог е любов.“ Казва: „Къде е Господ?
Ти произнасяш думите: „Бог е любов.“ Казва: „Къде е Господ?
“ Някой казва: „Бог е любов.“ Ти вървиш някъде и си изкълчиш крака, веднага дойде някой добър човек, намести ти крака, услужи ти, тури те на каруцата. Господ се е явил. Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти. Ето Господ се явил на пътя ти. Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил.
към беседата >>
Сега не може да се произнеса.
Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме? “ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа.
Сега не може да се произнеса.
Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега. „Ти обичаш ли ме? “ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме? “ – трябва да му дадеш нещо, другояче ще иска развод.
към беседата >>
“ Някой казва: „Бог е любов.“ Ти вървиш някъде и си изкълчиш крака, веднага дойде някой добър човек, намести ти крака, услужи ти, тури те на каруцата.
Ти произнасяш думите: „Бог е любов.“ Казва: „Къде е Господ?
“ Някой казва: „Бог е любов.“ Ти вървиш някъде и си изкълчиш крака, веднага дойде някой добър човек, намести ти крака, услужи ти, тури те на каруцата.
Господ се е явил. Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти. Ето Господ се явил на пътя ти. Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил. Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка.
към беседата >>
Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега.
Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме? “ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса.
Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега.
„Ти обичаш ли ме? “ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме? “ – трябва да му дадеш нещо, другояче ще иска развод.
към беседата >>
Господ се е явил.
Ти произнасяш думите: „Бог е любов.“ Казва: „Къде е Господ? “ Някой казва: „Бог е любов.“ Ти вървиш някъде и си изкълчиш крака, веднага дойде някой добър човек, намести ти крака, услужи ти, тури те на каруцата.
Господ се е явил.
Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти. Ето Господ се явил на пътя ти. Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил. Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка. Господ ти е дал цигулката.
към беседата >>
„Ти обичаш ли ме?
Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме? “ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса. Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега.
„Ти обичаш ли ме?
“ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме? “ – трябва да му дадеш нещо, другояче ще иска развод.
към беседата >>
Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти.
Ти произнасяш думите: „Бог е любов.“ Казва: „Къде е Господ? “ Някой казва: „Бог е любов.“ Ти вървиш някъде и си изкълчиш крака, веднага дойде някой добър човек, намести ти крака, услужи ти, тури те на каруцата. Господ се е явил.
Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти.
Ето Господ се явил на пътя ти. Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил. Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка. Господ ти е дал цигулката. При това казвате: „Къде е Господ?
към беседата >>
“ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме?
„Вие обичате ли ме? “ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса. Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега. „Ти обичаш ли ме?
“ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме?
“ – трябва да му дадеш нещо, другояче ще иска развод.
към беседата >>
Ето Господ се явил на пътя ти.
Ти произнасяш думите: „Бог е любов.“ Казва: „Къде е Господ? “ Някой казва: „Бог е любов.“ Ти вървиш някъде и си изкълчиш крака, веднага дойде някой добър човек, намести ти крака, услужи ти, тури те на каруцата. Господ се е явил. Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти.
Ето Господ се явил на пътя ти.
Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил. Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка. Господ ти е дал цигулката. При това казвате: „Къде е Господ? “ Ние имаме съвсем богословски разбирания за Бога.
към беседата >>
“ – трябва да му дадеш нещо, другояче ще иска развод.
“ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса. Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега. „Ти обичаш ли ме? “ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме?
“ – трябва да му дадеш нещо, другояче ще иска развод.
към беседата >>
Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил.
Ти произнасяш думите: „Бог е любов.“ Казва: „Къде е Господ? “ Някой казва: „Бог е любов.“ Ти вървиш някъде и си изкълчиш крака, веднага дойде някой добър човек, намести ти крака, услужи ти, тури те на каруцата. Господ се е явил. Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти. Ето Господ се явил на пътя ти.
Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил.
Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка. Господ ти е дал цигулката. При това казвате: „Къде е Господ? “ Ние имаме съвсем богословски разбирания за Бога.
към беседата >>
Следователно ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага.
Следователно ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага.
Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога. То е любов. Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли. Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място.
към беседата >>
Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка.
“ Някой казва: „Бог е любов.“ Ти вървиш някъде и си изкълчиш крака, веднага дойде някой добър човек, намести ти крака, услужи ти, тури те на каруцата. Господ се е явил. Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти. Ето Господ се явил на пътя ти. Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил.
Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка.
Господ ти е дал цигулката. При това казвате: „Къде е Господ? “ Ние имаме съвсем богословски разбирания за Бога.
към беседата >>
Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога.
Следователно ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага.
Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога.
То е любов. Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли. Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде.
към беседата >>
Господ ти е дал цигулката.
Господ се е явил. Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти. Ето Господ се явил на пътя ти. Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил. Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка.
Господ ти е дал цигулката.
При това казвате: „Къде е Господ? “ Ние имаме съвсем богословски разбирания за Бога.
към беседата >>
То е любов.
Следователно ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага. Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога.
То е любов.
Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли. Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота.
към беседата >>
При това казвате: „Къде е Господ?
Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти. Ето Господ се явил на пътя ти. Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил. Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка. Господ ти е дал цигулката.
При това казвате: „Къде е Господ?
“ Ние имаме съвсем богословски разбирания за Бога.
към беседата >>
Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли.
Следователно ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага. Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога. То е любов.
Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли.
Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота. Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж.
към беседата >>
“ Ние имаме съвсем богословски разбирания за Бога.
Ето Господ се явил на пътя ти. Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил. Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка. Господ ти е дал цигулката. При това казвате: „Къде е Господ?
“ Ние имаме съвсем богословски разбирания за Бога.
към беседата >>
Лошите хора сами се наказват.
Следователно ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага. Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога. То е любов. Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли.
Лошите хора сами се наказват.
Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота. Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж. Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат.
към беседата >>
Запример богословското разбиране за Бога е: слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята.
Запример богословското разбиране за Бога е: слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята.
Може да е толкоз голямо, може да е по-малко. Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце? На гости може ли да ходите? Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето?
към беседата >>
Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място.
Следователно ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага. Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога. То е любов. Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли. Лошите хора сами се наказват.
Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място.
Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота. Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж. Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат. Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте.
към беседата >>
Може да е толкоз голямо, може да е по-малко.
Запример богословското разбиране за Бога е: слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята.
Може да е толкоз голямо, може да е по-малко.
Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце? На гости може ли да ходите? Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето? “ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е.
към беседата >>
Като останат на туй място, страданието иде.
Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога. То е любов. Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли. Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място.
Като останат на туй място, страданието иде.
Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота. Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж. Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат. Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте. В ума си дръж най-хубави образи.
към беседата >>
Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце?
Запример богословското разбиране за Бога е: слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Може да е толкоз голямо, може да е по-малко.
Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце?
На гости може ли да ходите? Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето? “ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е. Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо.
към беседата >>
Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота.
То е любов. Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли. Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде.
Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота.
Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж. Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат. Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте. В ума си дръж най-хубави образи.
към беседата >>
На гости може ли да ходите?
Запример богословското разбиране за Бога е: слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Може да е толкоз голямо, може да е по-малко. Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце?
На гости може ли да ходите?
Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето? “ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е. Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо. Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина.
към беседата >>
Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж.
Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли. Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота.
Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж.
Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат. Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте. В ума си дръж най-хубави образи.
към беседата >>
Невъзможно е.
Запример богословското разбиране за Бога е: слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Може да е толкоз голямо, може да е по-малко. Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце? На гости може ли да ходите?
Невъзможно е.
„Ти, казва, видя ли слънцето? “ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е. Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо. Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина. Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем.
към беседата >>
Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат.
Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота. Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж.
Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат.
Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте. В ума си дръж най-хубави образи.
към беседата >>
„Ти, казва, видя ли слънцето?
Запример богословското разбиране за Бога е: слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Може да е толкоз голямо, може да е по-малко. Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце? На гости може ли да ходите? Невъзможно е.
„Ти, казва, видя ли слънцето?
“ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е. Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо. Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина. Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем. Но тъй, намален, е понятен на нашия ум, ние Го знаем.
към беседата >>
Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте.
Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота. Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж. Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат.
Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте.
В ума си дръж най-хубави образи.
към беседата >>
“ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е.
Може да е толкоз голямо, може да е по-малко. Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце? На гости може ли да ходите? Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето?
“ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е.
Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо. Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина. Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем. Но тъй, намален, е понятен на нашия ум, ние Го знаем.
към беседата >>
В ума си дръж най-хубави образи.
Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота. Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж. Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат. Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте.
В ума си дръж най-хубави образи.
към беседата >>
Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо.
Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце? На гости може ли да ходите? Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето? “ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е.
Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо.
Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина. Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем. Но тъй, намален, е понятен на нашия ум, ние Го знаем.
към беседата >>
Ти държиш един лош образ, казваш: „Той е такъв, аз не съм доволен от него.“ Не дръж в ума си това.
Ти държиш един лош образ, казваш: „Той е такъв, аз не съм доволен от него.“ Не дръж в ума си това.
Правиш пакост на себе си. Ти не си доволен от него, недоволен си, постоянно дявола носиш в ума си. Никакво добро не ти е направил, целия ден мислиш заради него да не дойде отнякъде. Казва: „Къде е дяволът? “ „В празните стомни.“ „Къде е дяволът?
към беседата >>
Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина.
На гости може ли да ходите? Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето? “ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е. Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо.
Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина.
Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем. Но тъй, намален, е понятен на нашия ум, ние Го знаем.
към беседата >>
Правиш пакост на себе си.
Ти държиш един лош образ, казваш: „Той е такъв, аз не съм доволен от него.“ Не дръж в ума си това.
Правиш пакост на себе си.
Ти не си доволен от него, недоволен си, постоянно дявола носиш в ума си. Никакво добро не ти е направил, целия ден мислиш заради него да не дойде отнякъде. Казва: „Къде е дяволът? “ „В празните стомни.“ „Къде е дяволът? “ „В сиромашията, в празните стомни.“ На богатия е извън стомната.
към беседата >>
Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем.
Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето? “ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е. Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо. Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина.
Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем.
Но тъй, намален, е понятен на нашия ум, ние Го знаем.
към беседата >>
Ти не си доволен от него, недоволен си, постоянно дявола носиш в ума си.
Ти държиш един лош образ, казваш: „Той е такъв, аз не съм доволен от него.“ Не дръж в ума си това. Правиш пакост на себе си.
Ти не си доволен от него, недоволен си, постоянно дявола носиш в ума си.
Никакво добро не ти е направил, целия ден мислиш заради него да не дойде отнякъде. Казва: „Къде е дяволът? “ „В празните стомни.“ „Къде е дяволът? “ „В сиромашията, в празните стомни.“ На богатия е извън стомната. Той е търговец, като напълни стомната, излиза навън и продава вода.
към беседата >>
Но тъй, намален, е понятен на нашия ум, ние Го знаем.
„Ти, казва, видя ли слънцето? “ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е. Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо. Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина. Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем.
Но тъй, намален, е понятен на нашия ум, ние Го знаем.
към беседата >>
Никакво добро не ти е направил, целия ден мислиш заради него да не дойде отнякъде.
Ти държиш един лош образ, казваш: „Той е такъв, аз не съм доволен от него.“ Не дръж в ума си това. Правиш пакост на себе си. Ти не си доволен от него, недоволен си, постоянно дявола носиш в ума си.
Никакво добро не ти е направил, целия ден мислиш заради него да не дойде отнякъде.
Казва: „Къде е дяволът? “ „В празните стомни.“ „Къде е дяволът? “ „В сиромашията, в празните стомни.“ На богатия е извън стомната. Той е търговец, като напълни стомната, излиза навън и продава вода. По някой път, като сте сиромах, вие сте недоволен.
към беседата >>
Било е време, когато хората не са знаели какво нещо е любовта.
Било е време, когато хората не са знаели какво нещо е любовта.
Вълкът като възлюби една овца, изяда я. Детето като възлюби една ябълка, изяда я. Паякът като възлюби една муха, изяда я. Първото правило на любовта: щом те възлюби някой, изяда те. Тогава силният всякога изяда слабия.
към беседата >>
Казва: „Къде е дяволът?
Ти държиш един лош образ, казваш: „Той е такъв, аз не съм доволен от него.“ Не дръж в ума си това. Правиш пакост на себе си. Ти не си доволен от него, недоволен си, постоянно дявола носиш в ума си. Никакво добро не ти е направил, целия ден мислиш заради него да не дойде отнякъде.
Казва: „Къде е дяволът?
“ „В празните стомни.“ „Къде е дяволът? “ „В сиромашията, в празните стомни.“ На богатия е извън стомната. Той е търговец, като напълни стомната, излиза навън и продава вода. По някой път, като сте сиромах, вие сте недоволен. Като вярвате, като се напълните с вяра, дяволът е отвън търговец, казва: „Доста си успял, голямо величие си станал, като тебе няма, ти си първият.
към беседата >>
2.
Светлина, топлина и сила
,
ООК
, София, 29.4.1942г.,
Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести.
Топли трябва да бъдат теченията. Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага. После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината. От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние. При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва.
Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести.
Ако е добър, има един вид болести. Пък човек не може да не страда. Ако не е добър, има друг вид болести. Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести. Казвате: „Добър човек е.“ Болестта се дава в училище като задача.
към беседата >>
Сега, мисълта е свързана със светлината, сърцето е свързано с топлината, а тялото е свързано със силата.
Сега, мисълта е свързана със светлината, сърцето е свързано с топлината, а тялото е свързано със силата.
Светлината я виждаме, топлината я чувствуваме, и силата я опитваме и възприемаме. Като ни хване един човек с ръката, ти чувствуваш, той не е нито светъл, нито топъл, задържа те – значи този човек има сила. Какво нещо е силата? Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи. То е сила.
към беседата >>
За да се подобри светът.
Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът. И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява. То е Божествено. Умираме. Защо?
За да се подобри светът.
Раждаме се. Защо? За да се подобри светът.
към беседата >>
Ако е добър, има един вид болести.
Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага. После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината. От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние. При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва. Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести.
Ако е добър, има един вид болести.
Пък човек не може да не страда. Ако не е добър, има друг вид болести. Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести. Казвате: „Добър човек е.“ Болестта се дава в училище като задача. Всички задачи знае ли ученикът?
към беседата >>
Светлината я виждаме, топлината я чувствуваме, и силата я опитваме и възприемаме.
Сега, мисълта е свързана със светлината, сърцето е свързано с топлината, а тялото е свързано със силата.
Светлината я виждаме, топлината я чувствуваме, и силата я опитваме и възприемаме.
Като ни хване един човек с ръката, ти чувствуваш, той не е нито светъл, нито топъл, задържа те – значи този човек има сила. Какво нещо е силата? Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи. То е сила. Що е мисълта?
към беседата >>
Раждаме се. Защо?
Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът. И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява. То е Божествено. Умираме. Защо? За да се подобри светът.
Раждаме се. Защо?
За да се подобри светът.
към беседата >>
Пък човек не може да не страда.
После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината. От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние. При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва. Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести. Ако е добър, има един вид болести.
Пък човек не може да не страда.
Ако не е добър, има друг вид болести. Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести. Казвате: „Добър човек е.“ Болестта се дава в училище като задача. Всички задачи знае ли ученикът? Не знае.
към беседата >>
Като ни хване един човек с ръката, ти чувствуваш, той не е нито светъл, нито топъл, задържа те – значи този човек има сила.
Сега, мисълта е свързана със светлината, сърцето е свързано с топлината, а тялото е свързано със силата. Светлината я виждаме, топлината я чувствуваме, и силата я опитваме и възприемаме.
Като ни хване един човек с ръката, ти чувствуваш, той не е нито светъл, нито топъл, задържа те – значи този човек има сила.
Какво нещо е силата? Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи. То е сила. Що е мисълта? Туй, което разкрива света пред тебе.
към беседата >>
За да се подобри светът.
И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява. То е Божествено. Умираме. Защо? За да се подобри светът. Раждаме се. Защо?
За да се подобри светът.
към беседата >>
Ако не е добър, има друг вид болести.
От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние. При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва. Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести. Ако е добър, има един вид болести. Пък човек не може да не страда.
Ако не е добър, има друг вид болести.
Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести. Казвате: „Добър човек е.“ Болестта се дава в училище като задача. Всички задачи знае ли ученикът? Не знае.
към беседата >>
Какво нещо е силата?
Сега, мисълта е свързана със светлината, сърцето е свързано с топлината, а тялото е свързано със силата. Светлината я виждаме, топлината я чувствуваме, и силата я опитваме и възприемаме. Като ни хване един човек с ръката, ти чувствуваш, той не е нито светъл, нито топъл, задържа те – значи този човек има сила.
Какво нещо е силата?
Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи. То е сила. Що е мисълта? Туй, което разкрива света пред тебе. Що е топлината?
към беседата >>
Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести.
При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва. Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести. Ако е добър, има един вид болести. Пък човек не може да не страда. Ако не е добър, има друг вид болести.
Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести.
Казвате: „Добър човек е.“ Болестта се дава в училище като задача. Всички задачи знае ли ученикът? Не знае.
към беседата >>
Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи.
Сега, мисълта е свързана със светлината, сърцето е свързано с топлината, а тялото е свързано със силата. Светлината я виждаме, топлината я чувствуваме, и силата я опитваме и възприемаме. Като ни хване един човек с ръката, ти чувствуваш, той не е нито светъл, нито топъл, задържа те – значи този човек има сила. Какво нещо е силата?
Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи.
То е сила. Що е мисълта? Туй, което разкрива света пред тебе. Що е топлината? Туй, което възраства нещата.
към беседата >>
Казвате: „Добър човек е.“ Болестта се дава в училище като задача.
Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести. Ако е добър, има един вид болести. Пък човек не може да не страда. Ако не е добър, има друг вид болести. Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести.
Казвате: „Добър човек е.“ Болестта се дава в училище като задача.
Всички задачи знае ли ученикът? Не знае.
към беседата >>
То е сила.
Сега, мисълта е свързана със светлината, сърцето е свързано с топлината, а тялото е свързано със силата. Светлината я виждаме, топлината я чувствуваме, и силата я опитваме и възприемаме. Като ни хване един човек с ръката, ти чувствуваш, той не е нито светъл, нито топъл, задържа те – значи този човек има сила. Какво нещо е силата? Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи.
То е сила.
Що е мисълта? Туй, което разкрива света пред тебе. Що е топлината? Туй, което възраства нещата. Да имате ясна представа.
към беседата >>
Всички задачи знае ли ученикът?
Ако е добър, има един вид болести. Пък човек не може да не страда. Ако не е добър, има друг вид болести. Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести. Казвате: „Добър човек е.“ Болестта се дава в училище като задача.
Всички задачи знае ли ученикът?
Не знае.
към беседата >>
Що е мисълта?
Светлината я виждаме, топлината я чувствуваме, и силата я опитваме и възприемаме. Като ни хване един човек с ръката, ти чувствуваш, той не е нито светъл, нито топъл, задържа те – значи този човек има сила. Какво нещо е силата? Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи. То е сила.
Що е мисълта?
Туй, което разкрива света пред тебе. Що е топлината? Туй, което възраства нещата. Да имате ясна представа. Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта.
към беседата >>
Не знае.
Пък човек не може да не страда. Ако не е добър, има друг вид болести. Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести. Казвате: „Добър човек е.“ Болестта се дава в училище като задача. Всички задачи знае ли ученикът?
Не знае.
към беседата >>
Туй, което разкрива света пред тебе.
Като ни хване един човек с ръката, ти чувствуваш, той не е нито светъл, нито топъл, задържа те – значи този човек има сила. Какво нещо е силата? Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи. То е сила. Що е мисълта?
Туй, което разкрива света пред тебе.
Що е топлината? Туй, което възраства нещата. Да имате ясна представа. Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта. Защото мисълта има качества.
към беседата >>
Имате числата 1, 2, 3.
Имате числата 1, 2, 3.
От тях зависи всичко. Ако разбираш свойствата на единицата, не само формално какво нещо е единицата, ако разбираш свойствата на двойката и ако разбираш свойствата на тройката, ако разбираш идеята, която носят, съвсем друг въпрос е. И техните отражения като стенографията. Как се пише 1?
към беседата >>
Що е топлината?
Какво нещо е силата? Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи. То е сила. Що е мисълта? Туй, което разкрива света пред тебе.
Що е топлината?
Туй, което възраства нещата. Да имате ясна представа. Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта. Защото мисълта има качества. И мисълта, и тя трябва да расте.
към беседата >>
От тях зависи всичко.
Имате числата 1, 2, 3.
От тях зависи всичко.
Ако разбираш свойствата на единицата, не само формално какво нещо е единицата, ако разбираш свойствата на двойката и ако разбираш свойствата на тройката, ако разбираш идеята, която носят, съвсем друг въпрос е. И техните отражения като стенографията. Как се пише 1?
към беседата >>
Туй, което възраства нещата.
Туй, което нито е топло, нито е светло, пък то те държи. То е сила. Що е мисълта? Туй, което разкрива света пред тебе. Що е топлината?
Туй, което възраства нещата.
Да имате ясна представа. Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта. Защото мисълта има качества. И мисълта, и тя трябва да расте. Растежът зависи от топлината.
към беседата >>
Ако разбираш свойствата на единицата, не само формално какво нещо е единицата, ако разбираш свойствата на двойката и ако разбираш свойствата на тройката, ако разбираш идеята, която носят, съвсем друг въпрос е.
Имате числата 1, 2, 3. От тях зависи всичко.
Ако разбираш свойствата на единицата, не само формално какво нещо е единицата, ако разбираш свойствата на двойката и ако разбираш свойствата на тройката, ако разбираш идеята, която носят, съвсем друг въпрос е.
И техните отражения като стенографията. Как се пише 1?
към беседата >>
Да имате ясна представа.
То е сила. Що е мисълта? Туй, което разкрива света пред тебе. Що е топлината? Туй, което възраства нещата.
Да имате ясна представа.
Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта. Защото мисълта има качества. И мисълта, и тя трябва да расте. Растежът зависи от топлината. За да стане тази мисъл явна, зависи от светлината.
към беседата >>
И техните отражения като стенографията.
Имате числата 1, 2, 3. От тях зависи всичко. Ако разбираш свойствата на единицата, не само формално какво нещо е единицата, ако разбираш свойствата на двойката и ако разбираш свойствата на тройката, ако разбираш идеята, която носят, съвсем друг въпрос е.
И техните отражения като стенографията.
Как се пише 1?
към беседата >>
Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта.
Що е мисълта? Туй, което разкрива света пред тебе. Що е топлината? Туй, което възраства нещата. Да имате ясна представа.
Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта.
Защото мисълта има качества. И мисълта, и тя трябва да расте. Растежът зависи от топлината. За да стане тази мисъл явна, зависи от светлината. Да добие собственост, да бъде самостоятелна, необходима е сила.
към беседата >>
Как се пише 1?
Имате числата 1, 2, 3. От тях зависи всичко. Ако разбираш свойствата на единицата, не само формално какво нещо е единицата, ако разбираш свойствата на двойката и ако разбираш свойствата на тройката, ако разбираш идеята, която носят, съвсем друг въпрос е. И техните отражения като стенографията.
Как се пише 1?
към беседата >>
Защото мисълта има качества.
Туй, което разкрива света пред тебе. Що е топлината? Туй, което възраства нещата. Да имате ясна представа. Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта.
Защото мисълта има качества.
И мисълта, и тя трябва да расте. Растежът зависи от топлината. За да стане тази мисъл явна, зависи от светлината. Да добие собственост, да бъде самостоятелна, необходима е сила.
към беседата >>
За да бъде един човек личност… Каква грамадна разлика съществува между един човек и едно животно.
За да бъде един човек личност… Каква грамадна разлика съществува между един човек и едно животно.
Между един човек и един вол в какво седи разликата? Няма да се впущаме в подробности в какво седи. Някой седи, изправи се. Че човек трябва да ходи прав, но още като ходи прав, ще знае дали функционира главата му, ще знае дали функционира добре сърцето му и ще знае дали функционира добре стомахът му. Още като ходи прав, ще знаеш дали добре мисли, дали добре чувствува, религиозните му чувства какви са.
към беседата >>
И мисълта, и тя трябва да расте.
Що е топлината? Туй, което възраства нещата. Да имате ясна представа. Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта. Защото мисълта има качества.
И мисълта, и тя трябва да расте.
Растежът зависи от топлината. За да стане тази мисъл явна, зависи от светлината. Да добие собственост, да бъде самостоятелна, необходима е сила.
към беседата >>
Между един човек и един вол в какво седи разликата?
За да бъде един човек личност… Каква грамадна разлика съществува между един човек и едно животно.
Между един човек и един вол в какво седи разликата?
Няма да се впущаме в подробности в какво седи. Някой седи, изправи се. Че човек трябва да ходи прав, но още като ходи прав, ще знае дали функционира главата му, ще знае дали функционира добре сърцето му и ще знае дали функционира добре стомахът му. Още като ходи прав, ще знаеш дали добре мисли, дали добре чувствува, религиозните му чувства какви са. В животните религиозните чувства са почти много слабо развити, разумността е много слабо развита.
към беседата >>
Растежът зависи от топлината.
Туй, което възраства нещата. Да имате ясна представа. Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта. Защото мисълта има качества. И мисълта, и тя трябва да расте.
Растежът зависи от топлината.
За да стане тази мисъл явна, зависи от светлината. Да добие собственост, да бъде самостоятелна, необходима е сила.
към беседата >>
Няма да се впущаме в подробности в какво седи.
За да бъде един човек личност… Каква грамадна разлика съществува между един човек и едно животно. Между един човек и един вол в какво седи разликата?
Няма да се впущаме в подробности в какво седи.
Някой седи, изправи се. Че човек трябва да ходи прав, но още като ходи прав, ще знае дали функционира главата му, ще знае дали функционира добре сърцето му и ще знае дали функционира добре стомахът му. Още като ходи прав, ще знаеш дали добре мисли, дали добре чувствува, религиозните му чувства какви са. В животните религиозните чувства са почти много слабо развити, разумността е много слабо развита.
към беседата >>
За да стане тази мисъл явна, зависи от светлината.
Да имате ясна представа. Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта. Защото мисълта има качества. И мисълта, и тя трябва да расте. Растежът зависи от топлината.
За да стане тази мисъл явна, зависи от светлината.
Да добие собственост, да бъде самостоятелна, необходима е сила.
към беседата >>
Някой седи, изправи се.
За да бъде един човек личност… Каква грамадна разлика съществува между един човек и едно животно. Между един човек и един вол в какво седи разликата? Няма да се впущаме в подробности в какво седи.
Някой седи, изправи се.
Че човек трябва да ходи прав, но още като ходи прав, ще знае дали функционира главата му, ще знае дали функционира добре сърцето му и ще знае дали функционира добре стомахът му. Още като ходи прав, ще знаеш дали добре мисли, дали добре чувствува, религиозните му чувства какви са. В животните религиозните чувства са почти много слабо развити, разумността е много слабо развита.
към беседата >>
Да добие собственост, да бъде самостоятелна, необходима е сила.
Следователно чувствата помагат да възродят в нас мисълта. Защото мисълта има качества. И мисълта, и тя трябва да расте. Растежът зависи от топлината. За да стане тази мисъл явна, зависи от светлината.
Да добие собственост, да бъде самостоятелна, необходима е сила.
към беседата >>
Че човек трябва да ходи прав, но още като ходи прав, ще знае дали функционира главата му, ще знае дали функционира добре сърцето му и ще знае дали функционира добре стомахът му.
За да бъде един човек личност… Каква грамадна разлика съществува между един човек и едно животно. Между един човек и един вол в какво седи разликата? Няма да се впущаме в подробности в какво седи. Някой седи, изправи се.
Че човек трябва да ходи прав, но още като ходи прав, ще знае дали функционира главата му, ще знае дали функционира добре сърцето му и ще знае дали функционира добре стомахът му.
Още като ходи прав, ще знаеш дали добре мисли, дали добре чувствува, религиозните му чувства какви са. В животните религиозните чувства са почти много слабо развити, разумността е много слабо развита.
към беседата >>
Та, казвам: За нас при сегашните условия необходима е за човека мисълта, необходимо е здравото сърце, силните чувства, здравите чувства, необходима е и силата.
Та, казвам: За нас при сегашните условия необходима е за човека мисълта, необходимо е здравото сърце, силните чувства, здравите чувства, необходима е и силата.
Значи на човешката душа ѝ са необходими светлина, топлина и сила. [Светлината] се добива чрез мозъка, топлината се добива чрез сърцето, а силата – чрез тялото. Следователно ако ти чрез сърцето не може да добиеш топлина, ти си слаб човек. Ако ти чрез ума не може да добиеш светлина, ти си слаб човек умствено. Ако чрез тялото не може да добиеш сила, ти си слаб телесно.
към беседата >>
Още като ходи прав, ще знаеш дали добре мисли, дали добре чувствува, религиозните му чувства какви са.
За да бъде един човек личност… Каква грамадна разлика съществува между един човек и едно животно. Между един човек и един вол в какво седи разликата? Няма да се впущаме в подробности в какво седи. Някой седи, изправи се. Че човек трябва да ходи прав, но още като ходи прав, ще знае дали функционира главата му, ще знае дали функционира добре сърцето му и ще знае дали функционира добре стомахът му.
Още като ходи прав, ще знаеш дали добре мисли, дали добре чувствува, религиозните му чувства какви са.
В животните религиозните чувства са почти много слабо развити, разумността е много слабо развита.
към беседата >>
Значи на човешката душа ѝ са необходими светлина, топлина и сила.
Та, казвам: За нас при сегашните условия необходима е за човека мисълта, необходимо е здравото сърце, силните чувства, здравите чувства, необходима е и силата.
Значи на човешката душа ѝ са необходими светлина, топлина и сила.
[Светлината] се добива чрез мозъка, топлината се добива чрез сърцето, а силата – чрез тялото. Следователно ако ти чрез сърцето не може да добиеш топлина, ти си слаб човек. Ако ти чрез ума не може да добиеш светлина, ти си слаб човек умствено. Ако чрез тялото не може да добиеш сила, ти си слаб телесно. Всичките хора, за да не боледуват, трябва да бъдат силни.
към беседата >>
В животните религиозните чувства са почти много слабо развити, разумността е много слабо развита.
Между един човек и един вол в какво седи разликата? Няма да се впущаме в подробности в какво седи. Някой седи, изправи се. Че човек трябва да ходи прав, но още като ходи прав, ще знае дали функционира главата му, ще знае дали функционира добре сърцето му и ще знае дали функционира добре стомахът му. Още като ходи прав, ще знаеш дали добре мисли, дали добре чувствува, религиозните му чувства какви са.
В животните религиозните чувства са почти много слабо развити, разумността е много слабо развита.
към беседата >>
[Светлината] се добива чрез мозъка, топлината се добива чрез сърцето, а силата – чрез тялото.
Та, казвам: За нас при сегашните условия необходима е за човека мисълта, необходимо е здравото сърце, силните чувства, здравите чувства, необходима е и силата. Значи на човешката душа ѝ са необходими светлина, топлина и сила.
[Светлината] се добива чрез мозъка, топлината се добива чрез сърцето, а силата – чрез тялото.
Следователно ако ти чрез сърцето не може да добиеш топлина, ти си слаб човек. Ако ти чрез ума не може да добиеш светлина, ти си слаб човек умствено. Ако чрез тялото не може да добиеш сила, ти си слаб телесно. Всичките хора, за да не боледуват, трябва да бъдат силни. За да не страда сърцето, трябва да имат топлина и за да няма противоречия за ума, светлина трябва да имат.
към беседата >>
(фиг. 31.1) Било е време, когато оста на Земята е била хоризонтална, понеже и двата полюса, от двете страни е била равна, оста е била перпендикулярна.
(фиг. 31.1) Било е време, когато оста на Земята е била хоризонтална, понеже и двата полюса, от двете страни е била равна, оста е била перпендикулярна.
Полюсите са били равни. Сега южният полюс е по-тежък, следователно оста се е наклонила на 23 градуса. Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята? “ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална. По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална?
към беседата >>
Следователно ако ти чрез сърцето не може да добиеш топлина, ти си слаб човек.
Та, казвам: За нас при сегашните условия необходима е за човека мисълта, необходимо е здравото сърце, силните чувства, здравите чувства, необходима е и силата. Значи на човешката душа ѝ са необходими светлина, топлина и сила. [Светлината] се добива чрез мозъка, топлината се добива чрез сърцето, а силата – чрез тялото.
Следователно ако ти чрез сърцето не може да добиеш топлина, ти си слаб човек.
Ако ти чрез ума не може да добиеш светлина, ти си слаб човек умствено. Ако чрез тялото не може да добиеш сила, ти си слаб телесно. Всичките хора, за да не боледуват, трябва да бъдат силни. За да не страда сърцето, трябва да имат топлина и за да няма противоречия за ума, светлина трябва да имат.
към беседата >>
Полюсите са били равни.
(фиг. 31.1) Било е време, когато оста на Земята е била хоризонтална, понеже и двата полюса, от двете страни е била равна, оста е била перпендикулярна.
Полюсите са били равни.
Сега южният полюс е по-тежък, следователно оста се е наклонила на 23 градуса. Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята? “ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална. По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална? Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления.
към беседата >>
Ако ти чрез ума не може да добиеш светлина, ти си слаб човек умствено.
Та, казвам: За нас при сегашните условия необходима е за човека мисълта, необходимо е здравото сърце, силните чувства, здравите чувства, необходима е и силата. Значи на човешката душа ѝ са необходими светлина, топлина и сила. [Светлината] се добива чрез мозъка, топлината се добива чрез сърцето, а силата – чрез тялото. Следователно ако ти чрез сърцето не може да добиеш топлина, ти си слаб човек.
Ако ти чрез ума не може да добиеш светлина, ти си слаб човек умствено.
Ако чрез тялото не може да добиеш сила, ти си слаб телесно. Всичките хора, за да не боледуват, трябва да бъдат силни. За да не страда сърцето, трябва да имат топлина и за да няма противоречия за ума, светлина трябва да имат.
към беседата >>
Сега южният полюс е по-тежък, следователно оста се е наклонила на 23 градуса.
(фиг. 31.1) Било е време, когато оста на Земята е била хоризонтална, понеже и двата полюса, от двете страни е била равна, оста е била перпендикулярна. Полюсите са били равни.
Сега южният полюс е по-тежък, следователно оста се е наклонила на 23 градуса.
Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята? “ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална. По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална? Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления. Необходимо е тялото да бъде валчесто.
към беседата >>
Ако чрез тялото не може да добиеш сила, ти си слаб телесно.
Та, казвам: За нас при сегашните условия необходима е за човека мисълта, необходимо е здравото сърце, силните чувства, здравите чувства, необходима е и силата. Значи на човешката душа ѝ са необходими светлина, топлина и сила. [Светлината] се добива чрез мозъка, топлината се добива чрез сърцето, а силата – чрез тялото. Следователно ако ти чрез сърцето не може да добиеш топлина, ти си слаб човек. Ако ти чрез ума не може да добиеш светлина, ти си слаб човек умствено.
Ако чрез тялото не може да добиеш сила, ти си слаб телесно.
Всичките хора, за да не боледуват, трябва да бъдат силни. За да не страда сърцето, трябва да имат топлина и за да няма противоречия за ума, светлина трябва да имат.
към беседата >>
Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята?
(фиг. 31.1) Било е време, когато оста на Земята е била хоризонтална, понеже и двата полюса, от двете страни е била равна, оста е била перпендикулярна. Полюсите са били равни. Сега южният полюс е по-тежък, следователно оста се е наклонила на 23 градуса.
Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята?
“ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална. По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална? Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления. Необходимо е тялото да бъде валчесто. Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните.
към беседата >>
Всичките хора, за да не боледуват, трябва да бъдат силни.
Значи на човешката душа ѝ са необходими светлина, топлина и сила. [Светлината] се добива чрез мозъка, топлината се добива чрез сърцето, а силата – чрез тялото. Следователно ако ти чрез сърцето не може да добиеш топлина, ти си слаб човек. Ако ти чрез ума не може да добиеш светлина, ти си слаб човек умствено. Ако чрез тялото не може да добиеш сила, ти си слаб телесно.
Всичките хора, за да не боледуват, трябва да бъдат силни.
За да не страда сърцето, трябва да имат топлина и за да няма противоречия за ума, светлина трябва да имат.
към беседата >>
“ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална.
(фиг. 31.1) Било е време, когато оста на Земята е била хоризонтална, понеже и двата полюса, от двете страни е била равна, оста е била перпендикулярна. Полюсите са били равни. Сега южният полюс е по-тежък, следователно оста се е наклонила на 23 градуса. Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята?
“ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална.
По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална? Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления. Необходимо е тялото да бъде валчесто. Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните. Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна.
към беседата >>
За да не страда сърцето, трябва да имат топлина и за да няма противоречия за ума, светлина трябва да имат.
[Светлината] се добива чрез мозъка, топлината се добива чрез сърцето, а силата – чрез тялото. Следователно ако ти чрез сърцето не може да добиеш топлина, ти си слаб човек. Ако ти чрез ума не може да добиеш светлина, ти си слаб човек умствено. Ако чрез тялото не може да добиеш сила, ти си слаб телесно. Всичките хора, за да не боледуват, трябва да бъдат силни.
За да не страда сърцето, трябва да имат топлина и за да няма противоречия за ума, светлина трябва да имат.
към беседата >>
По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална?
(фиг. 31.1) Било е време, когато оста на Земята е била хоризонтална, понеже и двата полюса, от двете страни е била равна, оста е била перпендикулярна. Полюсите са били равни. Сега южният полюс е по-тежък, следователно оста се е наклонила на 23 градуса. Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята? “ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална.
По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална?
Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления. Необходимо е тялото да бъде валчесто. Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните. Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна. Първото положение, когато човек съгрешава, оста се наклонява с 23 градуса.
към беседата >>
Сега това, което ви говоря, е толкоз отвлечено.
Сега това, което ви говоря, е толкоз отвлечено.
Казвате: „Де е тази светлина? Де е тази Божествена сила? “ На Земята светлината, топлината и силата приемаме от Слънцето. На физическото поле. Животните нищо не знаят от тази наука.
към беседата >>
Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления.
Полюсите са били равни. Сега южният полюс е по-тежък, следователно оста се е наклонила на 23 градуса. Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята? “ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална. По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална?
Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления.
Необходимо е тялото да бъде валчесто. Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните. Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна. Първото положение, когато човек съгрешава, оста се наклонява с 23 градуса. Сега ще оставим защо се наклонява.
към беседата >>
Казвате: „Де е тази светлина?
Сега това, което ви говоря, е толкоз отвлечено.
Казвате: „Де е тази светлина?
Де е тази Божествена сила? “ На Земята светлината, топлината и силата приемаме от Слънцето. На физическото поле. Животните нищо не знаят от тази наука. Толкоз светлина, колкото им трябва, приемат; толкоз топлина, колкото им трябва, приемат и толкоз сила, колкото им трябва, приемат.
към беседата >>
Необходимо е тялото да бъде валчесто.
Сега южният полюс е по-тежък, следователно оста се е наклонила на 23 градуса. Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята? “ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална. По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална? Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления.
Необходимо е тялото да бъде валчесто.
Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните. Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна. Първото положение, когато човек съгрешава, оста се наклонява с 23 градуса. Сега ще оставим защо се наклонява.
към беседата >>
Де е тази Божествена сила?
Сега това, което ви говоря, е толкоз отвлечено. Казвате: „Де е тази светлина?
Де е тази Божествена сила?
“ На Земята светлината, топлината и силата приемаме от Слънцето. На физическото поле. Животните нищо не знаят от тази наука. Толкоз светлина, колкото им трябва, приемат; толкоз топлина, колкото им трябва, приемат и толкоз сила, колкото им трябва, приемат.
към беседата >>
Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните.
Някой от вас не е повярвал: „Как е издигната Земята? “ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална. По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална? Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления. Необходимо е тялото да бъде валчесто.
Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните.
Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна. Първото положение, когато човек съгрешава, оста се наклонява с 23 градуса. Сега ще оставим защо се наклонява.
към беседата >>
“ На Земята светлината, топлината и силата приемаме от Слънцето.
Сега това, което ви говоря, е толкоз отвлечено. Казвате: „Де е тази светлина? Де е тази Божествена сила?
“ На Земята светлината, топлината и силата приемаме от Слънцето.
На физическото поле. Животните нищо не знаят от тази наука. Толкоз светлина, колкото им трябва, приемат; толкоз топлина, колкото им трябва, приемат и толкоз сила, колкото им трябва, приемат.
към беседата >>
Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна.
“ Ние не виждаме, че Земята е хоризонтална. По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална? Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления. Необходимо е тялото да бъде валчесто. Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните.
Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна.
Първото положение, когато човек съгрешава, оста се наклонява с 23 градуса. Сега ще оставим защо се наклонява.
към беседата >>
На физическото поле.
Сега това, което ви говоря, е толкоз отвлечено. Казвате: „Де е тази светлина? Де е тази Божествена сила? “ На Земята светлината, топлината и силата приемаме от Слънцето.
На физическото поле.
Животните нищо не знаят от тази наука. Толкоз светлина, колкото им трябва, приемат; толкоз топлина, колкото им трябва, приемат и толкоз сила, колкото им трябва, приемат.
към беседата >>
Първото положение, когато човек съгрешава, оста се наклонява с 23 градуса.
По нея ходим, но кой от вас знае, че Земята е хоризонтална? Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления. Необходимо е тялото да бъде валчесто. Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните. Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна.
Първото положение, когато човек съгрешава, оста се наклонява с 23 градуса.
Сега ще оставим защо се наклонява.
към беседата >>
Животните нищо не знаят от тази наука.
Сега това, което ви говоря, е толкоз отвлечено. Казвате: „Де е тази светлина? Де е тази Божествена сила? “ На Земята светлината, топлината и силата приемаме от Слънцето. На физическото поле.
Животните нищо не знаят от тази наука.
Толкоз светлина, колкото им трябва, приемат; толкоз топлина, колкото им трябва, приемат и толкоз сила, колкото им трябва, приемат.
към беседата >>
Сега ще оставим защо се наклонява.
Ние ходим по една крива линия, понеже кривата линия е пътят на най-малките съпротивления. Необходимо е тялото да бъде валчесто. Има много съображения, но казвам: Когато оста е била хоризонтална, създадени са животните. Когато вече се е създал човекът на Земята, оста е била перпендикулярна. Първото положение, когато човек съгрешава, оста се наклонява с 23 градуса.
Сега ще оставим защо се наклонява.
към беседата >>
Толкоз светлина, колкото им трябва, приемат; толкоз топлина, колкото им трябва, приемат и толкоз сила, колкото им трябва, приемат.
Казвате: „Де е тази светлина? Де е тази Божествена сила? “ На Земята светлината, топлината и силата приемаме от Слънцето. На физическото поле. Животните нищо не знаят от тази наука.
Толкоз светлина, колкото им трябва, приемат; толкоз топлина, колкото им трябва, приемат и толкоз сила, колкото им трябва, приемат.
към беседата >>
Вие носите една [стомна] от 10 кила.
Вие носите една [стомна] от 10 кила.
Вървите при обикновено положение. Изправен сте. Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се. С колко сте се навели, за да пазите равновесие? Казвам: Каква е причината, че сте се навели?
към беседата >>
Някои от допотопните животни развиха силата.
Някои от допотопните животни развиха силата.
Някои от тия животни създадоха такива грамадни тела, по 32 метра дължина. Нашият салон е 18 метра дълъг. Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни. Питам сега: защо ти е такова едно тяло? Как ще го храниш?
към беседата >>
Вървите при обикновено положение.
Вие носите една [стомна] от 10 кила.
Вървите при обикновено положение.
Изправен сте. Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се. С колко сте се навели, за да пазите равновесие? Казвам: Каква е причината, че сте се навели? Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели.
към беседата >>
Някои от тия животни създадоха такива грамадни тела, по 32 метра дължина.
Някои от допотопните животни развиха силата.
Някои от тия животни създадоха такива грамадни тела, по 32 метра дължина.
Нашият салон е 18 метра дълъг. Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни. Питам сега: защо ти е такова едно тяло? Как ще го храниш? Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи.
към беседата >>
Изправен сте.
Вие носите една [стомна] от 10 кила. Вървите при обикновено положение.
Изправен сте.
Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се. С колко сте се навели, за да пазите равновесие? Казвам: Каква е причината, че сте се навели? Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели. Ако сте много силен, може да вървите прав.
към беседата >>
Нашият салон е 18 метра дълъг.
Някои от допотопните животни развиха силата. Някои от тия животни създадоха такива грамадни тела, по 32 метра дължина.
Нашият салон е 18 метра дълъг.
Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни. Питам сега: защо ти е такова едно тяло? Как ще го храниш? Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи. Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха.
към беседата >>
Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се.
Вие носите една [стомна] от 10 кила. Вървите при обикновено положение. Изправен сте.
Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се.
С колко сте се навели, за да пазите равновесие? Казвам: Каква е причината, че сте се навели? Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели. Ако сте много силен, може да вървите прав. Някой върви и се прегърбил.
към беседата >>
Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни.
Някои от допотопните животни развиха силата. Някои от тия животни създадоха такива грамадни тела, по 32 метра дължина. Нашият салон е 18 метра дълъг.
Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни.
Питам сега: защо ти е такова едно тяло? Как ще го храниш? Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи. Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха. И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела.
към беседата >>
С колко сте се навели, за да пазите равновесие?
Вие носите една [стомна] от 10 кила. Вървите при обикновено положение. Изправен сте. Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се.
С колко сте се навели, за да пазите равновесие?
Казвам: Каква е причината, че сте се навели? Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели. Ако сте много силен, може да вървите прав. Някой върви и се прегърбил. Защо, какво има?
към беседата >>
Питам сега: защо ти е такова едно тяло?
Някои от допотопните животни развиха силата. Някои от тия животни създадоха такива грамадни тела, по 32 метра дължина. Нашият салон е 18 метра дълъг. Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни.
Питам сега: защо ти е такова едно тяло?
Как ще го храниш? Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи. Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха. И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела. Някои станаха много малки.
към беседата >>
Казвам: Каква е причината, че сте се навели?
Вие носите една [стомна] от 10 кила. Вървите при обикновено положение. Изправен сте. Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се. С колко сте се навели, за да пазите равновесие?
Казвам: Каква е причината, че сте се навели?
Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели. Ако сте много силен, може да вървите прав. Някой върви и се прегърбил. Защо, какво има? Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие.
към беседата >>
Как ще го храниш?
Някои от допотопните животни развиха силата. Някои от тия животни създадоха такива грамадни тела, по 32 метра дължина. Нашият салон е 18 метра дълъг. Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни. Питам сега: защо ти е такова едно тяло?
Как ще го храниш?
Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи. Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха. И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела. Някои станаха много малки. Тези, които пожелаха големите тела, Той казва: „Много разноски, безпредметно е.“ Това животно е погълнато само с ядене.
към беседата >>
Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели.
Вървите при обикновено положение. Изправен сте. Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се. С колко сте се навели, за да пазите равновесие? Казвам: Каква е причината, че сте се навели?
Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели.
Ако сте много силен, може да вървите прав. Някой върви и се прегърбил. Защо, какво има? Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие. Който не разбира, казва: „Какво ще бъде?
към беседата >>
Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи.
Някои от тия животни създадоха такива грамадни тела, по 32 метра дължина. Нашият салон е 18 метра дълъг. Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни. Питам сега: защо ти е такова едно тяло? Как ще го храниш?
Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи.
Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха. И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела. Някои станаха много малки. Тези, които пожелаха големите тела, Той казва: „Много разноски, безпредметно е.“ Това животно е погълнато само с ядене. Един от тия големите мамонти, с 32 метра тяло, в България за 2–3 дена, в която гора влезе, ще унищожи цялата гора.
към беседата >>
Ако сте много силен, може да вървите прав.
Изправен сте. Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се. С колко сте се навели, за да пазите равновесие? Казвам: Каква е причината, че сте се навели? Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели.
Ако сте много силен, може да вървите прав.
Някой върви и се прегърбил. Защо, какво има? Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие. Който не разбира, казва: „Какво ще бъде? “ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда.
към беседата >>
Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха.
Нашият салон е 18 метра дълъг. Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни. Питам сега: защо ти е такова едно тяло? Как ще го храниш? Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи.
Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха.
И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела. Някои станаха много малки. Тези, които пожелаха големите тела, Той казва: „Много разноски, безпредметно е.“ Това животно е погълнато само с ядене. Един от тия големите мамонти, с 32 метра тяло, в България за 2–3 дена, в която гора влезе, ще унищожи цялата гора. И ако има десетина мамонти, ще унищожат всичките гори и няма да има гора.
към беседата >>
Някой върви и се прегърбил.
Но щом вземете 10-те кила, носите стомната, навеждате се. С колко сте се навели, за да пазите равновесие? Казвам: Каква е причината, че сте се навели? Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели. Ако сте много силен, може да вървите прав.
Някой върви и се прегърбил.
Защо, какво има? Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие. Който не разбира, казва: „Какво ще бъде? “ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда. Животните защо са ходили хоризонтално?
към беседата >>
И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела.
Приблизително два пъти по-дълги, отколкото е този салон, такива грамадни животни. Питам сега: защо ти е такова едно тяло? Как ще го храниш? Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи. Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха.
И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела.
Някои станаха много малки. Тези, които пожелаха големите тела, Той казва: „Много разноски, безпредметно е.“ Това животно е погълнато само с ядене. Един от тия големите мамонти, с 32 метра тяло, в България за 2–3 дена, в която гора влезе, ще унищожи цялата гора. И ако има десетина мамонти, ще унищожат всичките гори и няма да има гора.
към беседата >>
Защо, какво има?
С колко сте се навели, за да пазите равновесие? Казвам: Каква е причината, че сте се навели? Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели. Ако сте много силен, може да вървите прав. Някой върви и се прегърбил.
Защо, какво има?
Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие. Който не разбира, казва: „Какво ще бъде? “ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда. Животните защо са ходили хоризонтално? За да не падат.
към беседата >>
Някои станаха много малки.
Питам сега: защо ти е такова едно тяло? Как ще го храниш? Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи. Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха. И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела.
Някои станаха много малки.
Тези, които пожелаха големите тела, Той казва: „Много разноски, безпредметно е.“ Това животно е погълнато само с ядене. Един от тия големите мамонти, с 32 метра тяло, в България за 2–3 дена, в която гора влезе, ще унищожи цялата гора. И ако има десетина мамонти, ще унищожат всичките гори и няма да има гора.
към беседата >>
Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие.
Казвам: Каква е причината, че сте се навели? Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели. Ако сте много силен, може да вървите прав. Някой върви и се прегърбил. Защо, какво има?
Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие.
Който не разбира, казва: „Какво ще бъде? “ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда. Животните защо са ходили хоризонтално? За да не падат. Много натоварени са били.
към беседата >>
Тези, които пожелаха големите тела, Той казва: „Много разноски, безпредметно е.“ Това животно е погълнато само с ядене.
Как ще го храниш? Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи. Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха. И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела. Някои станаха много малки.
Тези, които пожелаха големите тела, Той казва: „Много разноски, безпредметно е.“ Това животно е погълнато само с ядене.
Един от тия големите мамонти, с 32 метра тяло, в България за 2–3 дена, в която гора влезе, ще унищожи цялата гора. И ако има десетина мамонти, ще унищожат всичките гори и няма да има гора.
към беседата >>
Който не разбира, казва: „Какво ще бъде?
Причината е, че от едната страна е по-тежко и вие, за да запазите равновесие, сте се навели. Ако сте много силен, може да вървите прав. Някой върви и се прегърбил. Защо, какво има? Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие.
Който не разбира, казва: „Какво ще бъде?
“ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда. Животните защо са ходили хоризонтално? За да не падат. Много натоварени са били. Господ е трябвало постепенно да ги отучи, да се отказват от разните блага.
към беседата >>
Един от тия големите мамонти, с 32 метра тяло, в България за 2–3 дена, в която гора влезе, ще унищожи цялата гора.
Господ намери за непотребни такива тела, защото не ги направи Господ така големи. Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха. И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела. Някои станаха много малки. Тези, които пожелаха големите тела, Той казва: „Много разноски, безпредметно е.“ Това животно е погълнато само с ядене.
Един от тия големите мамонти, с 32 метра тяло, в България за 2–3 дена, в която гора влезе, ще унищожи цялата гора.
И ако има десетина мамонти, ще унищожат всичките гори и няма да има гора.
към беседата >>
“ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда.
Ако сте много силен, може да вървите прав. Някой върви и се прегърбил. Защо, какво има? Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие. Който не разбира, казва: „Какво ще бъде?
“ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда.
Животните защо са ходили хоризонтално? За да не падат. Много натоварени са били. Господ е трябвало постепенно да ги отучи, да се отказват от разните блага. Колко хиляди години е трябвало да ги отучи, докато се откажат.
към беседата >>
И ако има десетина мамонти, ще унищожат всичките гори и няма да има гора.
Господ каза: „Да станат животните“ и те станаха. И като каза Господ, някои от тях направиха големи тела. Някои станаха много малки. Тези, които пожелаха големите тела, Той казва: „Много разноски, безпредметно е.“ Това животно е погълнато само с ядене. Един от тия големите мамонти, с 32 метра тяло, в България за 2–3 дена, в която гора влезе, ще унищожи цялата гора.
И ако има десетина мамонти, ще унищожат всичките гори и няма да има гора.
към беседата >>
Животните защо са ходили хоризонтално?
Някой върви и се прегърбил. Защо, какво има? Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие. Който не разбира, казва: „Какво ще бъде? “ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда.
Животните защо са ходили хоризонтално?
За да не падат. Много натоварени са били. Господ е трябвало постепенно да ги отучи, да се отказват от разните блага. Колко хиляди години е трябвало да ги отучи, докато се откажат. Не да се откажат съвършено, но да нямат излишен товар на гърба.
към беседата >>
Сега у нас са останали желанията на мамонтите.
Сега у нас са останали желанията на мамонтите.
Не сме се освободили на Земята от големите работи. Всеки иска голямо богатство. Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона. Всеки иска да бъде много силен, много голям. Колко силен трябва да бъде?
към беседата >>
За да не падат.
Защо, какво има? Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие. Който не разбира, казва: „Какво ще бъде? “ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда. Животните защо са ходили хоризонтално?
За да не падат.
Много натоварени са били. Господ е трябвало постепенно да ги отучи, да се отказват от разните блага. Колко хиляди години е трябвало да ги отучи, докато се откажат. Не да се откажат съвършено, но да нямат излишен товар на гърба.
към беседата >>
Не сме се освободили на Земята от големите работи.
Сега у нас са останали желанията на мамонтите.
Не сме се освободили на Земята от големите работи.
Всеки иска голямо богатство. Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона. Всеки иска да бъде много силен, много голям. Колко силен трябва да бъде? Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила.
към беседата >>
Много натоварени са били.
Защото отзад се е натоварил с материални работи и за да не падне, той се навежда, върви напред, за да пази равновесие. Който не разбира, казва: „Какво ще бъде? “ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда. Животните защо са ходили хоризонтално? За да не падат.
Много натоварени са били.
Господ е трябвало постепенно да ги отучи, да се отказват от разните блага. Колко хиляди години е трябвало да ги отучи, докато се откажат. Не да се откажат съвършено, но да нямат излишен товар на гърба.
към беседата >>
Всеки иска голямо богатство.
Сега у нас са останали желанията на мамонтите. Не сме се освободили на Земята от големите работи.
Всеки иска голямо богатство.
Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона. Всеки иска да бъде много силен, много голям. Колко силен трябва да бъде? Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила. Може да се развие.
към беседата >>
Господ е трябвало постепенно да ги отучи, да се отказват от разните блага.
Който не разбира, казва: „Какво ще бъде? “ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда. Животните защо са ходили хоризонтално? За да не падат. Много натоварени са били.
Господ е трябвало постепенно да ги отучи, да се отказват от разните блага.
Колко хиляди години е трябвало да ги отучи, докато се откажат. Не да се откажат съвършено, но да нямат излишен товар на гърба.
към беседата >>
Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона.
Сега у нас са останали желанията на мамонтите. Не сме се освободили на Земята от големите работи. Всеки иска голямо богатство.
Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона.
Всеки иска да бъде много силен, много голям. Колко силен трябва да бъде? Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила. Може да се развие. С малко материя може да се образува голяма светлина, голяма топлина, но трябва да знае човек как да я образува.
към беседата >>
Колко хиляди години е трябвало да ги отучи, докато се откажат.
“ Големият товар, който е на гърба, кара човека да се навежда. Животните защо са ходили хоризонтално? За да не падат. Много натоварени са били. Господ е трябвало постепенно да ги отучи, да се отказват от разните блага.
Колко хиляди години е трябвало да ги отучи, докато се откажат.
Не да се откажат съвършено, но да нямат излишен товар на гърба.
към беседата >>
Всеки иска да бъде много силен, много голям.
Сега у нас са останали желанията на мамонтите. Не сме се освободили на Земята от големите работи. Всеки иска голямо богатство. Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона.
Всеки иска да бъде много силен, много голям.
Колко силен трябва да бъде? Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила. Може да се развие. С малко материя може да се образува голяма светлина, голяма топлина, но трябва да знае човек как да я образува. За в бъдеще това ще му бъде наука.
към беседата >>
Не да се откажат съвършено, но да нямат излишен товар на гърба.
Животните защо са ходили хоризонтално? За да не падат. Много натоварени са били. Господ е трябвало постепенно да ги отучи, да се отказват от разните блага. Колко хиляди години е трябвало да ги отучи, докато се откажат.
Не да се откажат съвършено, но да нямат излишен товар на гърба.
към беседата >>
Колко силен трябва да бъде?
Сега у нас са останали желанията на мамонтите. Не сме се освободили на Земята от големите работи. Всеки иска голямо богатство. Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона. Всеки иска да бъде много силен, много голям.
Колко силен трябва да бъде?
Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила. Може да се развие. С малко материя може да се образува голяма светлина, голяма топлина, но трябва да знае човек как да я образува. За в бъдеще това ще му бъде наука.
към беседата >>
Вие тръгнете на екскурзия и се натоварите много.
Вие тръгнете на екскурзия и се натоварите много.
Един наш приятел, аз веднъж [му] дадох една задача да ходи с една стомна. Той турил една голяма раница на гърба си, когато трябваше да върви без раница, с една малка стомна. А той тръгнал с голяма раница и със стомна. И там някъде става разрив, сърцето му било слабо, пресилил се. Казвам: Човек не трябва да се пресиля, никак не трябва да се пресиля.
към беседата >>
Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила.
Не сме се освободили на Земята от големите работи. Всеки иска голямо богатство. Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона. Всеки иска да бъде много силен, много голям. Колко силен трябва да бъде?
Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила.
Може да се развие. С малко материя може да се образува голяма светлина, голяма топлина, но трябва да знае човек как да я образува. За в бъдеще това ще му бъде наука.
към беседата >>
Един наш приятел, аз веднъж [му] дадох една задача да ходи с една стомна.
Вие тръгнете на екскурзия и се натоварите много.
Един наш приятел, аз веднъж [му] дадох една задача да ходи с една стомна.
Той турил една голяма раница на гърба си, когато трябваше да върви без раница, с една малка стомна. А той тръгнал с голяма раница и със стомна. И там някъде става разрив, сърцето му било слабо, пресилил се. Казвам: Човек не трябва да се пресиля, никак не трябва да се пресиля.
към беседата >>
Може да се развие.
Всеки иска голямо богатство. Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона. Всеки иска да бъде много силен, много голям. Колко силен трябва да бъде? Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила.
Може да се развие.
С малко материя може да се образува голяма светлина, голяма топлина, но трябва да знае човек как да я образува. За в бъдеще това ще му бъде наука.
към беседата >>
Той турил една голяма раница на гърба си, когато трябваше да върви без раница, с една малка стомна.
Вие тръгнете на екскурзия и се натоварите много. Един наш приятел, аз веднъж [му] дадох една задача да ходи с една стомна.
Той турил една голяма раница на гърба си, когато трябваше да върви без раница, с една малка стомна.
А той тръгнал с голяма раница и със стомна. И там някъде става разрив, сърцето му било слабо, пресилил се. Казвам: Човек не трябва да се пресиля, никак не трябва да се пресиля.
към беседата >>
С малко материя може да се образува голяма светлина, голяма топлина, но трябва да знае човек как да я образува.
Всеки иска милиони, 10, 20, 100 милиона. Всеки иска да бъде много силен, много голям. Колко силен трябва да бъде? Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила. Може да се развие.
С малко материя може да се образува голяма светлина, голяма топлина, но трябва да знае човек как да я образува.
За в бъдеще това ще му бъде наука.
към беседата >>
А той тръгнал с голяма раница и със стомна.
Вие тръгнете на екскурзия и се натоварите много. Един наш приятел, аз веднъж [му] дадох една задача да ходи с една стомна. Той турил една голяма раница на гърба си, когато трябваше да върви без раница, с една малка стомна.
А той тръгнал с голяма раница и със стомна.
И там някъде става разрив, сърцето му било слабо, пресилил се. Казвам: Човек не трябва да се пресиля, никак не трябва да се пресиля.
към беседата >>
За в бъдеще това ще му бъде наука.
Всеки иска да бъде много силен, много голям. Колко силен трябва да бъде? Природата ни е дала с малко материя да развием голяма сила. Може да се развие. С малко материя може да се образува голяма светлина, голяма топлина, но трябва да знае човек как да я образува.
За в бъдеще това ще му бъде наука.
към беседата >>
И там някъде става разрив, сърцето му било слабо, пресилил се.
Вие тръгнете на екскурзия и се натоварите много. Един наш приятел, аз веднъж [му] дадох една задача да ходи с една стомна. Той турил една голяма раница на гърба си, когато трябваше да върви без раница, с една малка стомна. А той тръгнал с голяма раница и със стомна.
И там някъде става разрив, сърцето му било слабо, пресилил се.
Казвам: Човек не трябва да се пресиля, никак не трябва да се пресиля.
към беседата >>
Успехът на човека зависи от светлината, която се е образувала.
Успехът на човека зависи от светлината, която се е образувала.
Успехът на човека не зависи от външната светлина, която съществува в природата. Според светлината, която е в ума ти вътре, според топлината, която е вътре в сърцето ти и според степента на силата, човешката дарба се определя. Защото дарбите, които Бог турил, те растат при известни условия. Те растат при нормална светлина, при нормална топлина и при нормална сила. Някой път казват: „Защо Господ ме така направил?
към беседата >>
Казвам: Човек не трябва да се пресиля, никак не трябва да се пресиля.
Вие тръгнете на екскурзия и се натоварите много. Един наш приятел, аз веднъж [му] дадох една задача да ходи с една стомна. Той турил една голяма раница на гърба си, когато трябваше да върви без раница, с една малка стомна. А той тръгнал с голяма раница и със стомна. И там някъде става разрив, сърцето му било слабо, пресилил се.
Казвам: Човек не трябва да се пресиля, никак не трябва да се пресиля.
към беседата >>
Успехът на човека не зависи от външната светлина, която съществува в природата.
Успехът на човека зависи от светлината, която се е образувала.
Успехът на човека не зависи от външната светлина, която съществува в природата.
Според светлината, която е в ума ти вътре, според топлината, която е вътре в сърцето ти и според степента на силата, човешката дарба се определя. Защото дарбите, които Бог турил, те растат при известни условия. Те растат при нормална светлина, при нормална топлина и при нормална сила. Някой път казват: „Защо Господ ме така направил? Господ ме надарил, за тия дарби няма достатъчно светлина, няма достатъчно топлина и сила, нищо не може да се развие.“ Имаш отрицателно отношение, считаш този е учен, този е невежа.
към беседата >>
Невидимият свят иска ние да бъдем свободни.
Невидимият свят иска ние да бъдем свободни.
Казва: „Как ще бъдем свободни? Трябва да храним децата си, да се гледаме, като мислим какво ще направим.“ Да допуснем, че нямате хляб и мислите откъде ще вземете хляб. След като си блъскате главата цялата нощ какво ще направите, дали ще може да вземете или не… Ние си блъскаме главата за нищо.
към беседата >>
Според светлината, която е в ума ти вътре, според топлината, която е вътре в сърцето ти и според степента на силата, човешката дарба се определя.
Успехът на човека зависи от светлината, която се е образувала. Успехът на човека не зависи от външната светлина, която съществува в природата.
Според светлината, която е в ума ти вътре, според топлината, която е вътре в сърцето ти и според степента на силата, човешката дарба се определя.
Защото дарбите, които Бог турил, те растат при известни условия. Те растат при нормална светлина, при нормална топлина и при нормална сила. Някой път казват: „Защо Господ ме така направил? Господ ме надарил, за тия дарби няма достатъчно светлина, няма достатъчно топлина и сила, нищо не може да се развие.“ Имаш отрицателно отношение, считаш този е учен, този е невежа.
към беседата >>
Казва: „Как ще бъдем свободни?
Невидимият свят иска ние да бъдем свободни.
Казва: „Как ще бъдем свободни?
Трябва да храним децата си, да се гледаме, като мислим какво ще направим.“ Да допуснем, че нямате хляб и мислите откъде ще вземете хляб. След като си блъскате главата цялата нощ какво ще направите, дали ще може да вземете или не… Ние си блъскаме главата за нищо.
към беседата >>
Защото дарбите, които Бог турил, те растат при известни условия.
Успехът на човека зависи от светлината, която се е образувала. Успехът на човека не зависи от външната светлина, която съществува в природата. Според светлината, която е в ума ти вътре, според топлината, която е вътре в сърцето ти и според степента на силата, човешката дарба се определя.
Защото дарбите, които Бог турил, те растат при известни условия.
Те растат при нормална светлина, при нормална топлина и при нормална сила. Някой път казват: „Защо Господ ме така направил? Господ ме надарил, за тия дарби няма достатъчно светлина, няма достатъчно топлина и сила, нищо не може да се развие.“ Имаш отрицателно отношение, считаш този е учен, този е невежа.
към беседата >>
Трябва да храним децата си, да се гледаме, като мислим какво ще направим.“ Да допуснем, че нямате хляб и мислите откъде ще вземете хляб.
Невидимият свят иска ние да бъдем свободни. Казва: „Как ще бъдем свободни?
Трябва да храним децата си, да се гледаме, като мислим какво ще направим.“ Да допуснем, че нямате хляб и мислите откъде ще вземете хляб.
След като си блъскате главата цялата нощ какво ще направите, дали ще може да вземете или не… Ние си блъскаме главата за нищо.
към беседата >>
Те растат при нормална светлина, при нормална топлина и при нормална сила.
Успехът на човека зависи от светлината, която се е образувала. Успехът на човека не зависи от външната светлина, която съществува в природата. Според светлината, която е в ума ти вътре, според топлината, която е вътре в сърцето ти и според степента на силата, човешката дарба се определя. Защото дарбите, които Бог турил, те растат при известни условия.
Те растат при нормална светлина, при нормална топлина и при нормална сила.
Някой път казват: „Защо Господ ме така направил? Господ ме надарил, за тия дарби няма достатъчно светлина, няма достатъчно топлина и сила, нищо не може да се развие.“ Имаш отрицателно отношение, считаш този е учен, този е невежа.
към беседата >>
След като си блъскате главата цялата нощ какво ще направите, дали ще може да вземете или не… Ние си блъскаме главата за нищо.
Невидимият свят иска ние да бъдем свободни. Казва: „Как ще бъдем свободни? Трябва да храним децата си, да се гледаме, като мислим какво ще направим.“ Да допуснем, че нямате хляб и мислите откъде ще вземете хляб.
След като си блъскате главата цялата нощ какво ще направите, дали ще може да вземете или не… Ние си блъскаме главата за нищо.
към беседата >>
Някой път казват: „Защо Господ ме така направил?
Успехът на човека зависи от светлината, която се е образувала. Успехът на човека не зависи от външната светлина, която съществува в природата. Според светлината, която е в ума ти вътре, според топлината, която е вътре в сърцето ти и според степента на силата, човешката дарба се определя. Защото дарбите, които Бог турил, те растат при известни условия. Те растат при нормална светлина, при нормална топлина и при нормална сила.
Някой път казват: „Защо Господ ме така направил?
Господ ме надарил, за тия дарби няма достатъчно светлина, няма достатъчно топлина и сила, нищо не може да се развие.“ Имаш отрицателно отношение, считаш този е учен, този е невежа.
към беседата >>
Какви са причините, че си блъскаме главата?
Какви са причините, че си блъскаме главата?
Човекът го е страх. Страхът не е лошо. Без страха човек страда и със страха страда. Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки. Страхът ни избавя от много несгоди на живота.
към беседата >>
Господ ме надарил, за тия дарби няма достатъчно светлина, няма достатъчно топлина и сила, нищо не може да се развие.“ Имаш отрицателно отношение, считаш този е учен, този е невежа.
Успехът на човека не зависи от външната светлина, която съществува в природата. Според светлината, която е в ума ти вътре, според топлината, която е вътре в сърцето ти и според степента на силата, човешката дарба се определя. Защото дарбите, които Бог турил, те растат при известни условия. Те растат при нормална светлина, при нормална топлина и при нормална сила. Някой път казват: „Защо Господ ме така направил?
Господ ме надарил, за тия дарби няма достатъчно светлина, няма достатъчно топлина и сила, нищо не може да се развие.“ Имаш отрицателно отношение, считаш този е учен, този е невежа.
към беседата >>
Човекът го е страх.
Какви са причините, че си блъскаме главата?
Човекът го е страх.
Страхът не е лошо. Без страха човек страда и със страха страда. Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки. Страхът ни избавя от много несгоди на живота. Кара ни да мислим.
към беседата >>
Туй, което ние считаме невежество, то съществува вън от природата.
Туй, което ние считаме невежество, то съществува вън от природата.
В природата няма невежество. Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист.
към беседата >>
Страхът не е лошо.
Какви са причините, че си блъскаме главата? Човекът го е страх.
Страхът не е лошо.
Без страха човек страда и със страха страда. Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки. Страхът ни избавя от много несгоди на живота. Кара ни да мислим. Върху страха е обоснована човешката съвест.
към беседата >>
В природата няма невежество.
Туй, което ние считаме невежество, то съществува вън от природата.
В природата няма невежество.
Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна.
към беседата >>
Без страха човек страда и със страха страда.
Какви са причините, че си блъскаме главата? Човекът го е страх. Страхът не е лошо.
Без страха човек страда и със страха страда.
Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки. Страхът ни избавя от много несгоди на живота. Кара ни да мислим. Върху страха е обоснована човешката съвест. Животните развиват страха.
към беседата >>
Ти считаш, че едно дърво е невежа.
Туй, което ние считаме невежество, то съществува вън от природата. В природата няма невежество.
Ти считаш, че едно дърво е невежа.
Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове.
към беседата >>
Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки.
Какви са причините, че си блъскаме главата? Човекът го е страх. Страхът не е лошо. Без страха човек страда и със страха страда.
Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки.
Страхът ни избавя от много несгоди на живота. Кара ни да мислим. Върху страха е обоснована човешката съвест. Животните развиват страха. Най-високото чувство, което животните развиват, е страхът.
към беседата >>
Ти се заблуждаваш.
Туй, което ние считаме невежество, то съществува вън от природата. В природата няма невежество. Ти считаш, че едно дърво е невежа.
Ти се заблуждаваш.
Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна.
към беседата >>
Страхът ни избавя от много несгоди на живота.
Какви са причините, че си блъскаме главата? Човекът го е страх. Страхът не е лошо. Без страха човек страда и със страха страда. Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки.
Страхът ни избавя от много несгоди на живота.
Кара ни да мислим. Върху страха е обоснована човешката съвест. Животните развиват страха. Най-високото чувство, което животните развиват, е страхът.
към беседата >>
Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици.
Туй, което ние считаме невежество, то съществува вън от природата. В природата няма невежество. Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш.
Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици.
Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна. Растението намира храна.
към беседата >>
Кара ни да мислим.
Човекът го е страх. Страхът не е лошо. Без страха човек страда и със страха страда. Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки. Страхът ни избавя от много несгоди на живота.
Кара ни да мислим.
Върху страха е обоснована човешката съвест. Животните развиват страха. Най-високото чувство, което животните развиват, е страхът.
към беседата >>
Едно дърво е по-голям специалист.
Туй, което ние считаме невежество, то съществува вън от природата. В природата няма невежество. Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици.
Едно дърво е по-голям специалист.
Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна. Растението намира храна. Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове.
към беседата >>
Върху страха е обоснована човешката съвест.
Страхът не е лошо. Без страха човек страда и със страха страда. Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки. Страхът ни избавя от много несгоди на живота. Кара ни да мислим.
Върху страха е обоснована човешката съвест.
Животните развиват страха. Най-високото чувство, което животните развиват, е страхът.
към беседата >>
Един химик не може да направи една ябълка така вкусна.
В природата няма невежество. Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист.
Един химик не може да направи една ябълка така вкусна.
Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна. Растението намира храна. Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Много учени са.
към беседата >>
Животните развиват страха.
Без страха човек страда и със страха страда. Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки. Страхът ни избавя от много несгоди на живота. Кара ни да мислим. Върху страха е обоснована човешката съвест.
Животните развиват страха.
Най-високото чувство, което животните развиват, е страхът.
към беседата >>
Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове.
Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна.
Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове.
Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна. Растението намира храна. Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат.
към беседата >>
Най-високото чувство, което животните развиват, е страхът.
Без страха страданията щяха да бъдат два пъти по-тежки. Страхът ни избавя от много несгоди на живота. Кара ни да мислим. Върху страха е обоснована човешката съвест. Животните развиват страха.
Най-високото чувство, което животните развиват, е страхът.
към беседата >>
Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна.
Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове.
Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна.
Растението намира храна. Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат.
към беседата >>
Понеже човек е направил животните, Бог трябваше да го извади от животните, да го [тури] в рая и човек имаше повече страх.
Понеже човек е направил животните, Бог трябваше да го извади от животните, да го [тури] в рая и човек имаше повече страх.
Трябваше Бог да премахне страха. Приспа страха у човека, тури го в рая. Направи му градина, да има да яде. „Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото. Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия.
към беседата >>
Растението намира храна.
Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна.
Растението намира храна.
Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи.
към беседата >>
Трябваше Бог да премахне страха.
Понеже човек е направил животните, Бог трябваше да го извади от животните, да го [тури] в рая и човек имаше повече страх.
Трябваше Бог да премахне страха.
Приспа страха у човека, тури го в рая. Направи му градина, да има да яде. „Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото. Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия. Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво.
към беседата >>
Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове.
Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна. Растението намира храна.
Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове.
Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист имат по едно око.
към беседата >>
Приспа страха у човека, тури го в рая.
Понеже човек е направил животните, Бог трябваше да го извади от животните, да го [тури] в рая и човек имаше повече страх. Трябваше Бог да премахне страха.
Приспа страха у човека, тури го в рая.
Направи му градина, да има да яде. „Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото. Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия. Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво. Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна.
към беседата >>
Много учени са.
Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна. Растението намира храна. Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове.
Много учени са.
После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист имат по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло.
към беседата >>
Направи му градина, да има да яде.
Понеже човек е направил животните, Бог трябваше да го извади от животните, да го [тури] в рая и човек имаше повече страх. Трябваше Бог да премахне страха. Приспа страха у човека, тури го в рая.
Направи му градина, да има да яде.
„Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото. Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия. Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво. Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили.
към беседата >>
После казвате, че те не виждат.
Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна. Растението намира храна. Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Много учени са.
После казвате, че те не виждат.
Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист имат по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло. Като идеш при него, растението знае какъв си.
към беседата >>
„Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото.
Понеже човек е направил животните, Бог трябваше да го извади от животните, да го [тури] в рая и човек имаше повече страх. Трябваше Бог да премахне страха. Приспа страха у човека, тури го в рая. Направи му градина, да има да яде.
„Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото.
Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия. Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво. Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея.
към беседата >>
Много очи имат.
Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, отдето един химик никога не може да извади храна. Растението намира храна. Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат.
Много очи имат.
Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист имат по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло. Като идеш при него, растението знае какъв си. Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват.
към беседата >>
Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия.
Понеже човек е направил животните, Бог трябваше да го извади от животните, да го [тури] в рая и човек имаше повече страх. Трябваше Бог да премахне страха. Приспа страха у човека, тури го в рая. Направи му градина, да има да яде. „Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото.
Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия.
Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво. Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея. Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха.
към беседата >>
Растенията имат не едно, а хиляди очи.
Растението намира храна. Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат.
Растенията имат не едно, а хиляди очи.
На всеки лист имат по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло. Като идеш при него, растението знае какъв си. Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват. Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си.
към беседата >>
Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво.
Трябваше Бог да премахне страха. Приспа страха у човека, тури го в рая. Направи му градина, да има да яде. „Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото. Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия.
Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво.
Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея. Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха. (Как тъй дървото да проговори?
към беседата >>
На всеки лист имат по едно око.
Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи.
На всеки лист имат по едно око.
Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло. Като идеш при него, растението знае какъв си. Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват. Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си.
към беседата >>
Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна.
Приспа страха у човека, тури го в рая. Направи му градина, да има да яде. „Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото. Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия. Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво.
Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна.
Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея. Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха. (Как тъй дървото да проговори? Дърво е.
към беседата >>
Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло.
Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист имат по едно око.
Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло.
Като идеш при него, растението знае какъв си. Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват. Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си.
към беседата >>
Казват там, че са я изкусили.
Направи му градина, да има да яде. „Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото. Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия. Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво. Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна.
Казват там, че са я изкусили.
Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея. Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха. (Как тъй дървото да проговори? Дърво е. Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма.
към беседата >>
Като идеш при него, растението знае какъв си.
После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист имат по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло.
Като идеш при него, растението знае какъв си.
Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват. Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си.
към беседата >>
Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея.
„Няма какво да се боиш.“ Обаче там имаше едно дърво, от което само боговете се хранеха, тъй нареченото дърво за познаването на доброто и злото. Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия. Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво. Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили.
Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея.
Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха. (Как тъй дървото да проговори? Дърво е. Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма. Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа.
към беседата >>
Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват.
Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист имат по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло. Като идеш при него, растението знае какъв си.
Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват.
Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си.
към беседата >>
Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха.
Казва: „От туй дърво няма да ядете, защото ако ядете, ще дойдат най-лошите последствия. Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво. Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея.
Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха.
(Как тъй дървото да проговори? Дърво е. Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма. Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа. Обаче щом яде, събуди се страхът у нея.
към беседата >>
Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си.
Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист имат по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло. Като идеш при него, растението знае какъв си. Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват.
Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си.
към беседата >>
(Как тъй дървото да проговори?
Него да не бутате.“ Жената, като нямала страх, смела (ако страхът не беше приспан, щеше да се бои), не знае какво нещо е страх, смела, забрави, че Господ каза да не ядат от това дърво. Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея. Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха.
(Как тъй дървото да проговори?
Дърво е. Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма. Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа. Обаче щом яде, събуди се страхът у нея. Ражда се разликата.
към беседата >>
Изсъхването уподобява на следния анекдот.
Изсъхването уподобява на следния анекдот.
Той е из християнския живот. В един монастир умира игуменът. Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани. Започнал да се моли да дойде стария игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен. Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада.
към беседата >>
Дърво е.
Като погледна туй дърво, то беше толкоз хубаво, че си откъсна. Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея. Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха. (Как тъй дървото да проговори?
Дърво е.
Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма. Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа. Обаче щом яде, събуди се страхът у нея. Ражда се разликата. При яденето от това дърво един става силен, един – слаб.
към беседата >>
Той е из християнския живот.
Изсъхването уподобява на следния анекдот.
Той е из християнския живот.
В един монастир умира игуменът. Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани. Започнал да се моли да дойде стария игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен. Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада. Оправил сметките в монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня.
към беседата >>
Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма.
Казват там, че са я изкусили. Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея. Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха. (Как тъй дървото да проговори? Дърво е.
Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма.
Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа. Обаче щом яде, събуди се страхът у нея. Ражда се разликата. При яденето от това дърво един става силен, един – слаб.
към беседата >>
В един монастир умира игуменът.
Изсъхването уподобява на следния анекдот. Той е из християнския живот.
В един монастир умира игуменът.
Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани. Започнал да се моли да дойде стария игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен. Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада. Оправил сметките в монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня. Всичките изоставили монастиря, от голямата воня никой не могъл да остане.
към беседата >>
Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа.
Както и да приказват, туй дърво беше толкоз хубаво, че като го погледна, дървото, то само по себе си започна да говори на нея. Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха. (Как тъй дървото да проговори? Дърво е. Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма.
Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа.
Обаче щом яде, събуди се страхът у нея. Ражда се разликата. При яденето от това дърво един става силен, един – слаб.
към беседата >>
Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани.
Изсъхването уподобява на следния анекдот. Той е из християнския живот. В един монастир умира игуменът.
Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани.
Започнал да се моли да дойде стария игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен. Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада. Оправил сметките в монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня. Всичките изоставили монастиря, от голямата воня никой не могъл да остане.
към беседата >>
Обаче щом яде, събуди се страхът у нея.
Дървото започна да говори, но тази змия беше увита около дървото и така заедно ѝ проговориха. (Как тъй дървото да проговори? Дърво е. Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма. Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа.
Обаче щом яде, събуди се страхът у нея.
Ражда се разликата. При яденето от това дърво един става силен, един – слаб.
към беседата >>
Започнал да се моли да дойде стария игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен.
Изсъхването уподобява на следния анекдот. Той е из християнския живот. В един монастир умира игуменът. Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани.
Започнал да се моли да дойде стария игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен.
Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада. Оправил сметките в монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня. Всичките изоставили монастиря, от голямата воня никой не могъл да остане.
към беседата >>
Ражда се разликата.
(Как тъй дървото да проговори? Дърво е. Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма. Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа. Обаче щом яде, събуди се страхът у нея.
Ражда се разликата.
При яденето от това дърво един става силен, един – слаб.
към беседата >>
Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада.
Изсъхването уподобява на следния анекдот. Той е из християнския живот. В един монастир умира игуменът. Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани. Започнал да се моли да дойде стария игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен.
Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада.
Оправил сметките в монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня. Всичките изоставили монастиря, от голямата воня никой не могъл да остане.
към беседата >>
При яденето от това дърво един става силен, един – слаб.
Дърво е. Дърветата не говорят.) Казва: „Ние, дърветата сме тук, много умни сме, като нас няма. Който яде от плода, като Бога става всесилен.“ Тогава – много лесна работа. Обаче щом яде, събуди се страхът у нея. Ражда се разликата.
При яденето от това дърво един става силен, един – слаб.
към беседата >>
Оправил сметките в монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня.
Той е из християнския живот. В един монастир умира игуменът. Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани. Започнал да се моли да дойде стария игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен. Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада.
Оправил сметките в монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня.
Всичките изоставили монастиря, от голямата воня никой не могъл да остане.
към беседата >>
Закон е: Силният винаги изнасилва слабия.
Закон е: Силният винаги изнасилва слабия.
Туй е едно от правилата. Щом човек стане силен, насилието е готово. Щом стане слаб, насилието ще дойде на гърба. Щом си слаб, всеки ще те насилва; щом си силен, ти ще насилваш. Понеже Бог е най-силният, Него няма кой да Го насилва.
към беседата >>
Всичките изоставили монастиря, от голямата воня никой не могъл да остане.
В един монастир умира игуменът. Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани. Започнал да се моли да дойде стария игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен. Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада. Оправил сметките в монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня.
Всичките изоставили монастиря, от голямата воня никой не могъл да остане.
към беседата >>
Туй е едно от правилата.
Закон е: Силният винаги изнасилва слабия.
Туй е едно от правилата.
Щом човек стане силен, насилието е готово. Щом стане слаб, насилието ще дойде на гърба. Щом си слаб, всеки ще те насилва; щом си силен, ти ще насилваш. Понеже Бог е най-силният, Него няма кой да Го насилва. Той е свободен.
към беседата >>
Казвам: Няма по-лоша воня от един грешен човек.
Казвам: Няма по-лоша воня от един грешен човек.
Най-хубавото ухание е праведният. Ако си грешен, започват от тебе да странят хората. Ако станат мислите ти негативни, не са чисти чувствата ти, не са чисти и постъпките ти, хората започват да те избягват. Чисти мисли имаш, чисти чувства имаш – всеки човек се приближава.
към беседата >>
Щом човек стане силен, насилието е готово.
Закон е: Силният винаги изнасилва слабия. Туй е едно от правилата.
Щом човек стане силен, насилието е готово.
Щом стане слаб, насилието ще дойде на гърба. Щом си слаб, всеки ще те насилва; щом си силен, ти ще насилваш. Понеже Бог е най-силният, Него няма кой да Го насилва. Той е свободен. Единственият, който е свободен, то е Господ, понеже няма по-силен от Него.
към беседата >>
Най-хубавото ухание е праведният.
Казвам: Няма по-лоша воня от един грешен човек.
Най-хубавото ухание е праведният.
Ако си грешен, започват от тебе да странят хората. Ако станат мислите ти негативни, не са чисти чувствата ти, не са чисти и постъпките ти, хората започват да те избягват. Чисти мисли имаш, чисти чувства имаш – всеки човек се приближава.
към беседата >>
Щом стане слаб, насилието ще дойде на гърба.
Закон е: Силният винаги изнасилва слабия. Туй е едно от правилата. Щом човек стане силен, насилието е готово.
Щом стане слаб, насилието ще дойде на гърба.
Щом си слаб, всеки ще те насилва; щом си силен, ти ще насилваш. Понеже Бог е най-силният, Него няма кой да Го насилва. Той е свободен. Единственият, който е свободен, то е Господ, понеже няма по-силен от Него.
към беседата >>
Ако си грешен, започват от тебе да странят хората.
Казвам: Няма по-лоша воня от един грешен човек. Най-хубавото ухание е праведният.
Ако си грешен, започват от тебе да странят хората.
Ако станат мислите ти негативни, не са чисти чувствата ти, не са чисти и постъпките ти, хората започват да те избягват. Чисти мисли имаш, чисти чувства имаш – всеки човек се приближава.
към беседата >>
Щом си слаб, всеки ще те насилва; щом си силен, ти ще насилваш.
Закон е: Силният винаги изнасилва слабия. Туй е едно от правилата. Щом човек стане силен, насилието е готово. Щом стане слаб, насилието ще дойде на гърба.
Щом си слаб, всеки ще те насилва; щом си силен, ти ще насилваш.
Понеже Бог е най-силният, Него няма кой да Го насилва. Той е свободен. Единственият, който е свободен, то е Господ, понеже няма по-силен от Него.
към беседата >>
Ако станат мислите ти негативни, не са чисти чувствата ти, не са чисти и постъпките ти, хората започват да те избягват.
Казвам: Няма по-лоша воня от един грешен човек. Най-хубавото ухание е праведният. Ако си грешен, започват от тебе да странят хората.
Ако станат мислите ти негативни, не са чисти чувствата ти, не са чисти и постъпките ти, хората започват да те избягват.
Чисти мисли имаш, чисти чувства имаш – всеки човек се приближава.
към беседата >>
Понеже Бог е най-силният, Него няма кой да Го насилва.
Закон е: Силният винаги изнасилва слабия. Туй е едно от правилата. Щом човек стане силен, насилието е готово. Щом стане слаб, насилието ще дойде на гърба. Щом си слаб, всеки ще те насилва; щом си силен, ти ще насилваш.
Понеже Бог е най-силният, Него няма кой да Го насилва.
Той е свободен. Единственият, който е свободен, то е Господ, понеже няма по-силен от Него.
към беседата >>
Чисти мисли имаш, чисти чувства имаш – всеки човек се приближава.
Казвам: Няма по-лоша воня от един грешен човек. Най-хубавото ухание е праведният. Ако си грешен, започват от тебе да странят хората. Ако станат мислите ти негативни, не са чисти чувствата ти, не са чисти и постъпките ти, хората започват да те избягват.
Чисти мисли имаш, чисти чувства имаш – всеки човек се приближава.
към беседата >>
Той е свободен.
Туй е едно от правилата. Щом човек стане силен, насилието е готово. Щом стане слаб, насилието ще дойде на гърба. Щом си слаб, всеки ще те насилва; щом си силен, ти ще насилваш. Понеже Бог е най-силният, Него няма кой да Го насилва.
Той е свободен.
Единственият, който е свободен, то е Господ, понеже няма по-силен от Него.
към беседата >>
На всички се преподава учението.
На всички се преподава учението.
Казват: „Да идем в оня свят.“ По този начин в оня свят не се отива. Тъй, както мислите, не се отива. За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито. Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит. Ако си в университета, трябва да държиш изпит.
към беседата >>
Единственият, който е свободен, то е Господ, понеже няма по-силен от Него.
Щом човек стане силен, насилието е готово. Щом стане слаб, насилието ще дойде на гърба. Щом си слаб, всеки ще те насилва; щом си силен, ти ще насилваш. Понеже Бог е най-силният, Него няма кой да Го насилва. Той е свободен.
Единственият, който е свободен, то е Господ, понеже няма по-силен от Него.
към беседата >>
Казват: „Да идем в оня свят.“ По този начин в оня свят не се отива.
На всички се преподава учението.
Казват: „Да идем в оня свят.“ По този начин в оня свят не се отива.
Тъй, както мислите, не се отива. За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито. Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит. Ако си в университета, трябва да държиш изпит. Ние, набожните хора, мислим да идем в небето, да ни приемат.
към беседата >>
И така се събуди страхът.
И така се събуди страхът.
Виждаме двамата, Адам и Ева, се скриха. Адам се скри и Ева се скри. Не се скриха на едно място. И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго. Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка.
към беседата >>
Тъй, както мислите, не се отива.
На всички се преподава учението. Казват: „Да идем в оня свят.“ По този начин в оня свят не се отива.
Тъй, както мислите, не се отива.
За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито. Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит. Ако си в университета, трябва да държиш изпит. Ние, набожните хора, мислим да идем в небето, да ни приемат. То е място на чистота.
към беседата >>
Виждаме двамата, Адам и Ева, се скриха.
И така се събуди страхът.
Виждаме двамата, Адам и Ева, се скриха.
Адам се скри и Ева се скри. Не се скриха на едно място. И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго. Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка. Изкоби Адам и започна да трепери.
към беседата >>
За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито.
На всички се преподава учението. Казват: „Да идем в оня свят.“ По този начин в оня свят не се отива. Тъй, както мислите, не се отива.
За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито.
Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит. Ако си в университета, трябва да държиш изпит. Ние, набожните хора, мислим да идем в небето, да ни приемат. То е място на чистота. Ако си умен и справедлив, може да идеш, но ако не си умен, тук на Земята ще останеш.
към беседата >>
Адам се скри и Ева се скри.
И така се събуди страхът. Виждаме двамата, Адам и Ева, се скриха.
Адам се скри и Ева се скри.
Не се скриха на едно място. И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго. Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка. Изкоби Адам и започна да трепери. Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам.
към беседата >>
Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит.
На всички се преподава учението. Казват: „Да идем в оня свят.“ По този начин в оня свят не се отива. Тъй, както мислите, не се отива. За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито.
Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит.
Ако си в университета, трябва да държиш изпит. Ние, набожните хора, мислим да идем в небето, да ни приемат. То е място на чистота. Ако си умен и справедлив, може да идеш, но ако не си умен, тук на Земята ще останеш.
към беседата >>
Не се скриха на едно място.
И така се събуди страхът. Виждаме двамата, Адам и Ева, се скриха. Адам се скри и Ева се скри.
Не се скриха на едно място.
И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго. Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка. Изкоби Адам и започна да трепери. Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам. Адам и Господ тръгнаха и Адам започна да търси Ева.
към беседата >>
Ако си в университета, трябва да държиш изпит.
На всички се преподава учението. Казват: „Да идем в оня свят.“ По този начин в оня свят не се отива. Тъй, както мислите, не се отива. За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито. Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит.
Ако си в университета, трябва да държиш изпит.
Ние, набожните хора, мислим да идем в небето, да ни приемат. То е място на чистота. Ако си умен и справедлив, може да идеш, но ако не си умен, тук на Земята ще останеш.
към беседата >>
И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго.
И така се събуди страхът. Виждаме двамата, Адам и Ева, се скриха. Адам се скри и Ева се скри. Не се скриха на едно място.
И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго.
Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка. Изкоби Адам и започна да трепери. Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам. Адам и Господ тръгнаха и Адам започна да търси Ева. Той като викал Ева, да не чуе Господ.
към беседата >>
Ние, набожните хора, мислим да идем в небето, да ни приемат.
Казват: „Да идем в оня свят.“ По този начин в оня свят не се отива. Тъй, както мислите, не се отива. За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито. Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит. Ако си в университета, трябва да държиш изпит.
Ние, набожните хора, мислим да идем в небето, да ни приемат.
То е място на чистота. Ако си умен и справедлив, може да идеш, но ако не си умен, тук на Земята ще останеш.
към беседата >>
Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка.
И така се събуди страхът. Виждаме двамата, Адам и Ева, се скриха. Адам се скри и Ева се скри. Не се скриха на едно място. И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго.
Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка.
Изкоби Адам и започна да трепери. Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам. Адам и Господ тръгнаха и Адам започна да търси Ева. Той като викал Ева, да не чуе Господ. Казва: „Чух Те, срам ме беше да изляза, понеже съм гола.“ Адам на Господа казва, че е гол, Ева на Адама казва, че е гола.
към беседата >>
То е място на чистота.
Тъй, както мислите, не се отива. За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито. Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит. Ако си в университета, трябва да държиш изпит. Ние, набожните хора, мислим да идем в небето, да ни приемат.
То е място на чистота.
Ако си умен и справедлив, може да идеш, но ако не си умен, тук на Земята ще останеш.
към беседата >>
Изкоби Адам и започна да трепери.
Виждаме двамата, Адам и Ева, се скриха. Адам се скри и Ева се скри. Не се скриха на едно място. И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго. Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка.
Изкоби Адам и започна да трепери.
Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам. Адам и Господ тръгнаха и Адам започна да търси Ева. Той като викал Ева, да не чуе Господ. Казва: „Чух Те, срам ме беше да изляза, понеже съм гола.“ Адам на Господа казва, че е гол, Ева на Адама казва, че е гола.
към беседата >>
Ако си умен и справедлив, може да идеш, но ако не си умен, тук на Земята ще останеш.
За да идеш в училището, да се учиш в отделенията, детето най-първо трябва да бъде здраво и да бъде развито. Ако е малоумно, ще кажат: „Вземете си детето назад.“ Ако си в гимназията, трябва да държиш изпит. Ако си в университета, трябва да държиш изпит. Ние, набожните хора, мислим да идем в небето, да ни приемат. То е място на чистота.
Ако си умен и справедлив, може да идеш, но ако не си умен, тук на Земята ще останеш.
към беседата >>
Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам.
Адам се скри и Ева се скри. Не се скриха на едно място. И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго. Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка. Изкоби Адам и започна да трепери.
Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам.
Адам и Господ тръгнаха и Адам започна да търси Ева. Той като викал Ева, да не чуе Господ. Казва: „Чух Те, срам ме беше да изляза, понеже съм гола.“ Адам на Господа казва, че е гол, Ева на Адама казва, че е гола.
към беседата >>
Често, като умре някой, ме питат къде е.
Често, като умре някой, ме питат къде е.
Какво да им кажа? Аз си мълча. Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно. Този човек беше недоволен, че е проповедник. Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората.
към беседата >>
Адам и Господ тръгнаха и Адам започна да търси Ева.
Не се скриха на едно място. И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго. Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка. Изкоби Адам и започна да трепери. Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам.
Адам и Господ тръгнаха и Адам започна да търси Ева.
Той като викал Ева, да не чуе Господ. Казва: „Чух Те, срам ме беше да изляза, понеже съм гола.“ Адам на Господа казва, че е гол, Ева на Адама казва, че е гола.
към беседата >>
Какво да им кажа?
Често, като умре някой, ме питат къде е.
Какво да им кажа?
Аз си мълча. Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно. Този човек беше недоволен, че е проповедник. Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората. Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал.
към беседата >>
Той като викал Ева, да не чуе Господ.
И двамата толкоз се уплашиха, че тя се скри на едно място, а той – на друго. Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка. Изкоби Адам и започна да трепери. Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам. Адам и Господ тръгнаха и Адам започна да търси Ева.
Той като викал Ева, да не чуе Господ.
Казва: „Чух Те, срам ме беше да изляза, понеже съм гола.“ Адам на Господа казва, че е гол, Ева на Адама казва, че е гола.
към беседата >>
Аз си мълча.
Често, като умре някой, ме питат къде е. Какво да им кажа?
Аз си мълча.
Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно. Този човек беше недоволен, че е проповедник. Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората. Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал. После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил.
към беседата >>
Казва: „Чух Те, срам ме беше да изляза, понеже съм гола.“ Адам на Господа казва, че е гол, Ева на Адама казва, че е гола.
Дойде Господ да ги търси и надвечер го намери под една шубрачка. Изкоби Адам и започна да трепери. Казва: „Чух гласа Ти, но се убоях, защото съм гол.“ Чул гласа Адам. Адам и Господ тръгнаха и Адам започна да търси Ева. Той като викал Ева, да не чуе Господ.
Казва: „Чух Те, срам ме беше да изляза, понеже съм гола.“ Адам на Господа казва, че е гол, Ева на Адама казва, че е гола.
към беседата >>
Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно.
Често, като умре някой, ме питат къде е. Какво да им кажа? Аз си мълча.
Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно.
Този човек беше недоволен, че е проповедник. Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората. Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал. После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил. Дошъл и питат къде е.
към беседата >>
Аз говоря за същината на голотата.
Аз говоря за същината на голотата.
Всякога човек е гол, когато има работи, които не съзнава. Съзнава, че разбира, представя си, че знае. Сегашните хора по някой път мислят, че го знаят.
към беседата >>
Този човек беше недоволен, че е проповедник.
Често, като умре някой, ме питат къде е. Какво да им кажа? Аз си мълча. Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно.
Този човек беше недоволен, че е проповедник.
Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората. Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал. После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил. Дошъл и питат къде е. На никакъв оня свят не е.
към беседата >>
Всякога човек е гол, когато има работи, които не съзнава.
Аз говоря за същината на голотата.
Всякога човек е гол, когато има работи, които не съзнава.
Съзнава, че разбира, представя си, че знае. Сегашните хора по някой път мислят, че го знаят.
към беседата >>
Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората.
Често, като умре някой, ме питат къде е. Какво да им кажа? Аз си мълча. Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно. Този човек беше недоволен, че е проповедник.
Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората.
Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал. После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил. Дошъл и питат къде е. На никакъв оня свят не е. Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца.
към беседата >>
Съзнава, че разбира, представя си, че знае.
Аз говоря за същината на голотата. Всякога човек е гол, когато има работи, които не съзнава.
Съзнава, че разбира, представя си, че знае.
Сегашните хора по някой път мислят, че го знаят.
към беседата >>
Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал.
Какво да им кажа? Аз си мълча. Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно. Този човек беше недоволен, че е проповедник. Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората.
Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал.
После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил. Дошъл и питат къде е. На никакъв оня свят не е. Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца. Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца?
към беседата >>
Сегашните хора по някой път мислят, че го знаят.
Аз говоря за същината на голотата. Всякога човек е гол, когато има работи, които не съзнава. Съзнава, че разбира, представя си, че знае.
Сегашните хора по някой път мислят, че го знаят.
към беседата >>
После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил.
Аз си мълча. Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно. Този човек беше недоволен, че е проповедник. Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората. Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал.
После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил.
Дошъл и питат къде е. На никакъв оня свят не е. Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца. Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца? “ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания.
към беседата >>
Ще ви наведа един анекдот.
Ще ви наведа един анекдот.
Невероятен анекдот е той. На един цар му се ревнало да има дрехи, които да не са пипани от човешка ръка. Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче. Той все тъче. Праща царят своите министри да видят как върви работата.
към беседата >>
Дошъл и питат къде е.
Преди години аз имах един познат, евангелски проповедник, може да ви кажа името, но не ви е потребно. Този човек беше недоволен, че е проповедник. Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората. Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал. После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил.
Дошъл и питат къде е.
На никакъв оня свят не е. Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца. Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца? “ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания. Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита.
към беседата >>
Невероятен анекдот е той.
Ще ви наведа един анекдот.
Невероятен анекдот е той.
На един цар му се ревнало да има дрехи, които да не са пипани от човешка ръка. Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче. Той все тъче. Праща царят своите министри да видят как върви работата. Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат.
към беседата >>
На никакъв оня свят не е.
Този човек беше недоволен, че е проповедник. Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората. Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал. После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил. Дошъл и питат къде е.
На никакъв оня свят не е.
Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца. Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца? “ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания. Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита. За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена.
към беседата >>
На един цар му се ревнало да има дрехи, които да не са пипани от човешка ръка.
Ще ви наведа един анекдот. Невероятен анекдот е той.
На един цар му се ревнало да има дрехи, които да не са пипани от човешка ръка.
Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче. Той все тъче. Праща царят своите министри да видят как върви работата. Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат. Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят.
към беседата >>
Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца.
Често на мене ми казваше: „Когато хората си уреждаха работата, аз пасях магарето на владиката.“ С това искаше да каже, че е проповедник на хората. Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал. После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил. Дошъл и питат къде е. На никакъв оня свят не е.
Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца.
Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца? “ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания. Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита. За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена. Тя не обича да работи.
към беседата >>
Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче.
Ще ви наведа един анекдот. Невероятен анекдот е той. На един цар му се ревнало да има дрехи, които да не са пипани от човешка ръка.
Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче.
Той все тъче. Праща царят своите министри да видят как върви работата. Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат. Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят. И той нищо не вижда.
към беседата >>
Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца?
Когато хората си уреждаха материалните работи, той е проповядвал. После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил. Дошъл и питат къде е. На никакъв оня свят не е. Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца.
Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца?
“ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания. Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита. За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена. Тя не обича да работи. Той вдига шум, тя не работи.
към беседата >>
Той все тъче.
Ще ви наведа един анекдот. Невероятен анекдот е той. На един цар му се ревнало да има дрехи, които да не са пипани от човешка ръка. Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче.
Той все тъче.
Праща царят своите министри да видят как върви работата. Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат. Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят. И той нищо не вижда. Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития.
към беседата >>
“ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания.
После той стана търговец, но после чух, че се е самоубил. Дошъл и питат къде е. На никакъв оня свят не е. Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца. Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца?
“ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания.
Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита. За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена. Тя не обича да работи. Той вдига шум, тя не работи. После този педагог казваше: „Първата погрешка направих, че се ожених за жена, която не ме обича.
към беседата >>
Праща царят своите министри да видят как върви работата.
Ще ви наведа един анекдот. Невероятен анекдот е той. На един цар му се ревнало да има дрехи, които да не са пипани от човешка ръка. Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче. Той все тъче.
Праща царят своите министри да видят как върви работата.
Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат. Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят. И той нищо не вижда. Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития. Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него.
към беседата >>
Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита.
Дошъл и питат къде е. На никакъв оня свят не е. Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца. Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца? “ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания.
Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита.
За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена. Тя не обича да работи. Той вдига шум, тя не работи. После този педагог казваше: „Първата погрешка направих, че се ожених за жена, която не ме обича. Десет години си блъсках главата, не може да ме обикне.“ Той ще говори, ще кряска, всичко ще донесе, тя ще му каже: „Не се тревожи.“ Той ще дойде вкъщи и тя ще му каже: „Не се тревожи.“
към беседата >>
Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат.
Невероятен анекдот е той. На един цар му се ревнало да има дрехи, които да не са пипани от човешка ръка. Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче. Той все тъче. Праща царят своите министри да видят как върви работата.
Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат.
Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят. И той нищо не вижда. Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития. Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него. Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи.
към беседата >>
За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена.
На никакъв оня свят не е. Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца. Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца? “ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания. Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита.
За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена.
Тя не обича да работи. Той вдига шум, тя не работи. После този педагог казваше: „Първата погрешка направих, че се ожених за жена, която не ме обича. Десет години си блъсках главата, не може да ме обикне.“ Той ще говори, ще кряска, всичко ще донесе, тя ще му каже: „Не се тревожи.“ Той ще дойде вкъщи и тя ще му каже: „Не се тревожи.“
към беседата >>
Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят.
На един цар му се ревнало да има дрехи, които да не са пипани от човешка ръка. Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче. Той все тъче. Праща царят своите министри да видят как върви работата. Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат.
Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят.
И той нищо не вижда. Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития. Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него. Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи. Всички пляскат, казват: „Много са хубави дрехите.“ Едно дете извикало: „Виж, царят е гол!
към беседата >>
Тя не обича да работи.
Имах една соба и дошъл и 3 дена стои на кюнеца. Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца? “ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания. Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита. За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена.
Тя не обича да работи.
Той вдига шум, тя не работи. После този педагог казваше: „Първата погрешка направих, че се ожених за жена, която не ме обича. Десет години си блъсках главата, не може да ме обикне.“ Той ще говори, ще кряска, всичко ще донесе, тя ще му каже: „Не се тревожи.“ Той ще дойде вкъщи и тя ще му каже: „Не се тревожи.“
към беседата >>
И той нищо не вижда.
Търсил, търсил и най-после се явява един, който казва: „Аз мога да изтъка дрехи без пипане.“ Турил той един стан, турил въображаемо кросно, взел въображаеми прежди и започнал да тъче. Той все тъче. Праща царят своите министри да видят как върви работата. Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат. Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят.
И той нищо не вижда.
Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития. Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него. Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи. Всички пляскат, казват: „Много са хубави дрехите.“ Едно дете извикало: „Виж, царят е гол! “ Всички го виждат, че е гол, а казват, че е облечен.
към беседата >>
Той вдига шум, тя не работи.
Рекох: „Кое е по-хубаво: да пасеш магарето на владиката или да стоиш на кюнеца? “ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания. Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита. За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена. Тя не обича да работи.
Той вдига шум, тя не работи.
После този педагог казваше: „Първата погрешка направих, че се ожених за жена, която не ме обича. Десет години си блъсках главата, не може да ме обикне.“ Той ще говори, ще кряска, всичко ще донесе, тя ще му каже: „Не се тревожи.“ Той ще дойде вкъщи и тя ще му каже: „Не се тревожи.“
към беседата >>
Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития.
Той все тъче. Праща царят своите министри да видят как върви работата. Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат. Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят. И той нищо не вижда.
Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития.
Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него. Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи. Всички пляскат, казват: „Много са хубави дрехите.“ Едно дете извикало: „Виж, царят е гол! “ Всички го виждат, че е гол, а казват, че е облечен. Детето като погледнало царя, казва: „Гол е царят.“ Вижда, че няма никаква дреха.
към беседата >>
После този педагог казваше: „Първата погрешка направих, че се ожених за жена, която не ме обича.
“ Казва: „Да ме повърне Господ.“ Казвам: „Добре, защо се самоуби, трябваше да издържиш изпита.“ Доста умен човек, красноречив, обаче в педагогическо отношение имаше криви разбирания. Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита. За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена. Тя не обича да работи. Той вдига шум, тя не работи.
После този педагог казваше: „Първата погрешка направих, че се ожених за жена, която не ме обича.
Десет години си блъсках главата, не може да ме обикне.“ Той ще говори, ще кряска, всичко ще донесе, тя ще му каже: „Не се тревожи.“ Той ще дойде вкъщи и тя ще му каже: „Не се тревожи.“
към беседата >>
Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него.
Праща царят своите министри да видят как върви работата. Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат. Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят. И той нищо не вижда. Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития.
Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него.
Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи. Всички пляскат, казват: „Много са хубави дрехите.“ Едно дете извикало: „Виж, царят е гол! “ Всички го виждат, че е гол, а казват, че е облечен. Детето като погледнало царя, казва: „Гол е царят.“ Вижда, че няма никаква дреха.
към беседата >>
Десет години си блъсках главата, не може да ме обикне.“ Той ще говори, ще кряска, всичко ще донесе, тя ще му каже: „Не се тревожи.“ Той ще дойде вкъщи и тя ще му каже: „Не се тревожи.“
Той мислеше, че каквато и да е жена, може да я възпита. За да докаже своята теория, той се оженил за една хладнокръвна жена. Тя не обича да работи. Той вдига шум, тя не работи. После този педагог казваше: „Първата погрешка направих, че се ожених за жена, която не ме обича.
Десет години си блъсках главата, не може да ме обикне.“ Той ще говори, ще кряска, всичко ще донесе, тя ще му каже: „Не се тревожи.“ Той ще дойде вкъщи и тя ще му каже: „Не се тревожи.“
към беседата >>
Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи.
Всички казват, че се тъче платното, а нищо не виждат. Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят. И той нищо не вижда. Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития. Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него.
Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи.
Всички пляскат, казват: „Много са хубави дрехите.“ Едно дете извикало: „Виж, царят е гол! “ Всички го виждат, че е гол, а казват, че е облечен. Детето като погледнало царя, казва: „Гол е царят.“ Вижда, че няма никаква дреха.
към беседата >>
Сега, по отношение на Бога.
Сега, по отношение на Бога.
Ние по някой път искаме да заставим Бога да мисли за нас. То е невъзможно. Ние искаме да Го заставим да мисли за нас. Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане? “ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас.
към беседата >>
Всички пляскат, казват: „Много са хубави дрехите.“ Едно дете извикало: „Виж, царят е гол!
Понеже той си маха ръцете, като че тъче, всички казват: „Тъче се.“ Всички князе са се извървели, дошъл и царят. И той нищо не вижда. Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития. Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него. Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи.
Всички пляскат, казват: „Много са хубави дрехите.“ Едно дете извикало: „Виж, царят е гол!
“ Всички го виждат, че е гол, а казват, че е облечен. Детето като погледнало царя, казва: „Гол е царят.“ Вижда, че няма никаква дреха.
към беседата >>
Ние по някой път искаме да заставим Бога да мисли за нас.
Сега, по отношение на Бога.
Ние по някой път искаме да заставим Бога да мисли за нас.
То е невъзможно. Ние искаме да Го заставим да мисли за нас. Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане? “ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас. То не е така.
към беседата >>
“ Всички го виждат, че е гол, а казват, че е облечен.
И той нищо не вижда. Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития. Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него. Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи. Всички пляскат, казват: „Много са хубави дрехите.“ Едно дете извикало: „Виж, царят е гол!
“ Всички го виждат, че е гол, а казват, че е облечен.
Детето като погледнало царя, казва: „Гол е царят.“ Вижда, че няма никаква дреха.
към беседата >>
То е невъзможно.
Сега, по отношение на Бога. Ние по някой път искаме да заставим Бога да мисли за нас.
То е невъзможно.
Ние искаме да Го заставим да мисли за нас. Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане? “ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас. То не е така. Ние имаме едно криво схващане.
към беседата >>
Детето като погледнало царя, казва: „Гол е царят.“ Вижда, че няма никаква дреха.
Казва: „Платното е много хубаво.“ Намерил един голям шивач, най-знаменития. Изкарали въображаемия плат и той ушил на царя [дрехи] от него. Царят въодушевен, трябвало да хвърли дрехите си и да облече нови дрехи. Всички пляскат, казват: „Много са хубави дрехите.“ Едно дете извикало: „Виж, царят е гол! “ Всички го виждат, че е гол, а казват, че е облечен.
Детето като погледнало царя, казва: „Гол е царят.“ Вижда, че няма никаква дреха.
към беседата >>
Ние искаме да Го заставим да мисли за нас.
Сега, по отношение на Бога. Ние по някой път искаме да заставим Бога да мисли за нас. То е невъзможно.
Ние искаме да Го заставим да мисли за нас.
Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане? “ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас. То не е така. Ние имаме едно криво схващане. Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му.
към беседата >>
Всеки, който носи изтъркани дрехи, ходи гол.
Всеки, който носи изтъркани дрехи, ходи гол.
Онзи, който има знание, той се отличава. Той се справя със своите мъчнотии. Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има. Навсякъде, където не може да се справиш, гол си. Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си.
към беседата >>
Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане?
Сега, по отношение на Бога. Ние по някой път искаме да заставим Бога да мисли за нас. То е невъзможно. Ние искаме да Го заставим да мисли за нас.
Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане?
“ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас. То не е така. Ние имаме едно криво схващане. Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му. Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи.
към беседата >>
Онзи, който има знание, той се отличава.
Всеки, който носи изтъркани дрехи, ходи гол.
Онзи, който има знание, той се отличава.
Той се справя със своите мъчнотии. Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има. Навсякъде, където не може да се справиш, гол си. Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си. Ако не може да се справиш с богатството, гол си.
към беседата >>
“ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас.
Сега, по отношение на Бога. Ние по някой път искаме да заставим Бога да мисли за нас. То е невъзможно. Ние искаме да Го заставим да мисли за нас. Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане?
“ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас.
То не е така. Ние имаме едно криво схващане. Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му. Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи. Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде.
към беседата >>
Той се справя със своите мъчнотии.
Всеки, който носи изтъркани дрехи, ходи гол. Онзи, който има знание, той се отличава.
Той се справя със своите мъчнотии.
Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има. Навсякъде, където не може да се справиш, гол си. Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си. Ако не може да се справиш с богатството, гол си. Ако не може да се справиш с науката, гол си.
към беседата >>
То не е така.
Ние по някой път искаме да заставим Бога да мисли за нас. То е невъзможно. Ние искаме да Го заставим да мисли за нас. Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане? “ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас.
То не е така.
Ние имаме едно криво схващане. Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му. Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи. Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде. Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, [с] какви плодове, [с] каква храна да те нахранят.
към беседата >>
Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има.
Всеки, който носи изтъркани дрехи, ходи гол. Онзи, който има знание, той се отличава. Той се справя със своите мъчнотии.
Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има.
Навсякъде, където не може да се справиш, гол си. Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си. Ако не може да се справиш с богатството, гол си. Ако не може да се справиш с науката, гол си. Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек.
към беседата >>
Ние имаме едно криво схващане.
То е невъзможно. Ние искаме да Го заставим да мисли за нас. Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане? “ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас. То не е така.
Ние имаме едно криво схващане.
Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му. Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи. Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде. Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, [с] какви плодове, [с] каква храна да те нахранят. Туй не е на място.
към беседата >>
Навсякъде, където не може да се справиш, гол си.
Всеки, който носи изтъркани дрехи, ходи гол. Онзи, който има знание, той се отличава. Той се справя със своите мъчнотии. Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има.
Навсякъде, където не може да се справиш, гол си.
Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си. Ако не може да се справиш с богатството, гол си. Ако не може да се справиш с науката, гол си. Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек. Те и преди, Адам и Ева, ходиха голи, но понеже бяха чисти, и бяха облечени, светлина имаха.
към беседата >>
Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му.
Ние искаме да Го заставим да мисли за нас. Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане? “ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас. То не е така. Ние имаме едно криво схващане.
Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му.
Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи. Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде. Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, [с] какви плодове, [с] каква храна да те нахранят. Туй не е на място.
към беседата >>
Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си.
Всеки, който носи изтъркани дрехи, ходи гол. Онзи, който има знание, той се отличава. Той се справя със своите мъчнотии. Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има. Навсякъде, където не може да се справиш, гол си.
Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си.
Ако не може да се справиш с богатството, гол си. Ако не може да се справиш с науката, гол си. Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек. Те и преди, Адам и Ева, ходиха голи, но понеже бяха чисти, и бяха облечени, светлина имаха. Друго зрение имаха.
към беседата >>
Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи.
Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане? “ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас. То не е така. Ние имаме едно криво схващане. Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му.
Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи.
Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде. Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, [с] какви плодове, [с] каква храна да те нахранят. Туй не е на място.
към беседата >>
Ако не може да се справиш с богатството, гол си.
Онзи, който има знание, той се отличава. Той се справя със своите мъчнотии. Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има. Навсякъде, където не може да се справиш, гол си. Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си.
Ако не може да се справиш с богатството, гол си.
Ако не може да се справиш с науката, гол си. Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек. Те и преди, Адам и Ева, ходиха голи, но понеже бяха чисти, и бяха облечени, светлина имаха. Друго зрение имаха. После видяха, че са голи.
към беседата >>
Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде.
“ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас. То не е така. Ние имаме едно криво схващане. Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му. Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи.
Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде.
Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, [с] какви плодове, [с] каква храна да те нахранят. Туй не е на място.
към беседата >>
Ако не може да се справиш с науката, гол си.
Той се справя със своите мъчнотии. Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има. Навсякъде, където не може да се справиш, гол си. Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си. Ако не може да се справиш с богатството, гол си.
Ако не може да се справиш с науката, гол си.
Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек. Те и преди, Адам и Ева, ходиха голи, но понеже бяха чисти, и бяха облечени, светлина имаха. Друго зрение имаха. После видяха, че са голи.
към беседата >>
Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, [с] какви плодове, [с] каква храна да те нахранят.
То не е така. Ние имаме едно криво схващане. Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му. Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи. Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде.
Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, [с] какви плодове, [с] каква храна да те нахранят.
Туй не е на място.
към беседата >>
Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек.
Човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той е гол, голота има. Навсякъде, където не може да се справиш, гол си. Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си. Ако не може да се справиш с богатството, гол си. Ако не може да се справиш с науката, гол си.
Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек.
Те и преди, Адам и Ева, ходиха голи, но понеже бяха чисти, и бяха облечени, светлина имаха. Друго зрение имаха. После видяха, че са голи.
към беседата >>
Туй не е на място.
Ние имаме едно криво схващане. Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил [дрехи], той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му. Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи. Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде. Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, [с] какви плодове, [с] каква храна да те нахранят.
Туй не е на място.
към беседата >>
Те и преди, Адам и Ева, ходиха голи, но понеже бяха чисти, и бяха облечени, светлина имаха.
Навсякъде, където не може да се справиш, гол си. Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си. Ако не може да се справиш с богатството, гол си. Ако не може да се справиш с науката, гол си. Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек.
Те и преди, Адам и Ева, ходиха голи, но понеже бяха чисти, и бяха облечени, светлина имаха.
Друго зрение имаха. После видяха, че са голи.
към беседата >>
Сега какъв би бил животът ни, ако сме извън светлината, извън топлината, извън силата?
Сега какъв би бил животът ни, ако сме извън светлината, извън топлината, извън силата?
То е най-големият затвор, в който човек може да бъде. А пък да имаме свободата да възприемем светлината, топлината и силата, то е най-голямата свобода, която Бог ни дал в света. Човек е свободен дотолкоз, доколкото в ума има светлина, доколкото топлината е в сърцето, доколкото силата е в тялото. Свободен е, като има светлина, топлина и сила.
към беседата >>
Друго зрение имаха.
Ако не може да се справиш със сиромашията, гол си. Ако не може да се справиш с богатството, гол си. Ако не може да се справиш с науката, гол си. Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек. Те и преди, Адам и Ева, ходиха голи, но понеже бяха чисти, и бяха облечени, светлина имаха.
Друго зрение имаха.
После видяха, че са голи.
към беседата >>
То е най-големият затвор, в който човек може да бъде.
Сега какъв би бил животът ни, ако сме извън светлината, извън топлината, извън силата?
То е най-големият затвор, в който човек може да бъде.
А пък да имаме свободата да възприемем светлината, топлината и силата, то е най-голямата свобода, която Бог ни дал в света. Човек е свободен дотолкоз, доколкото в ума има светлина, доколкото топлината е в сърцето, доколкото силата е в тялото. Свободен е, като има светлина, топлина и сила.
към беседата >>
После видяха, че са голи.
Ако не може да се справиш с богатството, гол си. Ако не може да се справиш с науката, гол си. Ако не може да се справиш със своите слабости, ти си гол човек. Те и преди, Адам и Ева, ходиха голи, но понеже бяха чисти, и бяха облечени, светлина имаха. Друго зрение имаха.
После видяха, че са голи.
към беседата >>
А пък да имаме свободата да възприемем светлината, топлината и силата, то е най-голямата свобода, която Бог ни дал в света.
Сега какъв би бил животът ни, ако сме извън светлината, извън топлината, извън силата? То е най-големият затвор, в който човек може да бъде.
А пък да имаме свободата да възприемем светлината, топлината и силата, то е най-голямата свобода, която Бог ни дал в света.
Човек е свободен дотолкоз, доколкото в ума има светлина, доколкото топлината е в сърцето, доколкото силата е в тялото. Свободен е, като има светлина, топлина и сила.
към беседата >>
Сегашните хора виждат голотата повече.
Сегашните хора виждат голотата повече.
Ако един човек е чист, никога няма да обърне внимание на своята голота. Него занимават други работи. Или, ако е съвсем чист, ще издава от себе си светлина, голотата ще бъде покрита. Хората издаваха в рая светлина в себе си, която ги обличаше. Щом съгрешиха, светлината престана.
към беседата >>
Човек е свободен дотолкоз, доколкото в ума има светлина, доколкото топлината е в сърцето, доколкото силата е в тялото.
Сега какъв би бил животът ни, ако сме извън светлината, извън топлината, извън силата? То е най-големият затвор, в който човек може да бъде. А пък да имаме свободата да възприемем светлината, топлината и силата, то е най-голямата свобода, която Бог ни дал в света.
Човек е свободен дотолкоз, доколкото в ума има светлина, доколкото топлината е в сърцето, доколкото силата е в тялото.
Свободен е, като има светлина, топлина и сила.
към беседата >>
Ако един човек е чист, никога няма да обърне внимание на своята голота.
Сегашните хора виждат голотата повече.
Ако един човек е чист, никога няма да обърне внимание на своята голота.
Него занимават други работи. Или, ако е съвсем чист, ще издава от себе си светлина, голотата ще бъде покрита. Хората издаваха в рая светлина в себе си, която ги обличаше. Щом съгрешиха, светлината престана. Тогава явиха се линиите на тяхната голота.
към беседата >>
Свободен е, като има светлина, топлина и сила.
Сега какъв би бил животът ни, ако сме извън светлината, извън топлината, извън силата? То е най-големият затвор, в който човек може да бъде. А пък да имаме свободата да възприемем светлината, топлината и силата, то е най-голямата свобода, която Бог ни дал в света. Човек е свободен дотолкоз, доколкото в ума има светлина, доколкото топлината е в сърцето, доколкото силата е в тялото.
Свободен е, като има светлина, топлина и сила.
към беседата >>
Него занимават други работи.
Сегашните хора виждат голотата повече. Ако един човек е чист, никога няма да обърне внимание на своята голота.
Него занимават други работи.
Или, ако е съвсем чист, ще издава от себе си светлина, голотата ще бъде покрита. Хората издаваха в рая светлина в себе си, която ги обличаше. Щом съгрешиха, светлината престана. Тогава явиха се линиите на тяхната голота.
към беседата >>
Когато говорим, че трябва да обичаме, разбираме, че като обичаш, усилва се умът.
Когато говорим, че трябва да обичаме, разбираме, че като обичаш, усилва се умът.
Обич, която не усилва ума, не е обич. Ум, който не усилва сърцето, не е ум. Човешката воля усилва чувствата. Човешкото сърце става здраво. Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума.
към беседата >>
Или, ако е съвсем чист, ще издава от себе си светлина, голотата ще бъде покрита.
Сегашните хора виждат голотата повече. Ако един човек е чист, никога няма да обърне внимание на своята голота. Него занимават други работи.
Или, ако е съвсем чист, ще издава от себе си светлина, голотата ще бъде покрита.
Хората издаваха в рая светлина в себе си, която ги обличаше. Щом съгрешиха, светлината престана. Тогава явиха се линиите на тяхната голота.
към беседата >>
Обич, която не усилва ума, не е обич.
Когато говорим, че трябва да обичаме, разбираме, че като обичаш, усилва се умът.
Обич, която не усилва ума, не е обич.
Ум, който не усилва сърцето, не е ум. Човешката воля усилва чувствата. Човешкото сърце става здраво. Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума. Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила.
към беседата >>
Хората издаваха в рая светлина в себе си, която ги обличаше.
Сегашните хора виждат голотата повече. Ако един човек е чист, никога няма да обърне внимание на своята голота. Него занимават други работи. Или, ако е съвсем чист, ще издава от себе си светлина, голотата ще бъде покрита.
Хората издаваха в рая светлина в себе си, която ги обличаше.
Щом съгрешиха, светлината престана. Тогава явиха се линиите на тяхната голота.
към беседата >>
Ум, който не усилва сърцето, не е ум.
Когато говорим, че трябва да обичаме, разбираме, че като обичаш, усилва се умът. Обич, която не усилва ума, не е обич.
Ум, който не усилва сърцето, не е ум.
Човешката воля усилва чувствата. Човешкото сърце става здраво. Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума. Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила. Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума.
към беседата >>
Щом съгрешиха, светлината престана.
Сегашните хора виждат голотата повече. Ако един човек е чист, никога няма да обърне внимание на своята голота. Него занимават други работи. Или, ако е съвсем чист, ще издава от себе си светлина, голотата ще бъде покрита. Хората издаваха в рая светлина в себе си, която ги обличаше.
Щом съгрешиха, светлината престана.
Тогава явиха се линиите на тяхната голота.
към беседата >>
Човешката воля усилва чувствата.
Когато говорим, че трябва да обичаме, разбираме, че като обичаш, усилва се умът. Обич, която не усилва ума, не е обич. Ум, който не усилва сърцето, не е ум.
Човешката воля усилва чувствата.
Човешкото сърце става здраво. Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума. Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила. Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума. Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират.
към беседата >>
Тогава явиха се линиите на тяхната голота.
Ако един човек е чист, никога няма да обърне внимание на своята голота. Него занимават други работи. Или, ако е съвсем чист, ще издава от себе си светлина, голотата ще бъде покрита. Хората издаваха в рая светлина в себе си, която ги обличаше. Щом съгрешиха, светлината престана.
Тогава явиха се линиите на тяхната голота.
към беседата >>
Човешкото сърце става здраво.
Когато говорим, че трябва да обичаме, разбираме, че като обичаш, усилва се умът. Обич, която не усилва ума, не е обич. Ум, който не усилва сърцето, не е ум. Човешката воля усилва чувствата.
Човешкото сърце става здраво.
Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума. Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила. Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума. Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират. Сега имаме в света туй, голямото нещастие.
към беседата >>
Лошо ли е човек да бъде гол?
Лошо ли е човек да бъде гол?
Питам тогава: защо художниците рисуват Христа гол, нито шапка, нито дрехи, съвършено гол? Тъй са мускулите му. Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи. Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея. Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист.
към беседата >>
Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума.
Когато говорим, че трябва да обичаме, разбираме, че като обичаш, усилва се умът. Обич, която не усилва ума, не е обич. Ум, който не усилва сърцето, не е ум. Човешката воля усилва чувствата. Човешкото сърце става здраво.
Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума.
Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила. Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума. Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират. Сега имаме в света туй, голямото нещастие. Желанията са в стълкновение.
към беседата >>
Питам тогава: защо художниците рисуват Христа гол, нито шапка, нито дрехи, съвършено гол?
Лошо ли е човек да бъде гол?
Питам тогава: защо художниците рисуват Христа гол, нито шапка, нито дрехи, съвършено гол?
Тъй са мускулите му. Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи. Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея. Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист. Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията.
към беседата >>
Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила.
Обич, която не усилва ума, не е обич. Ум, който не усилва сърцето, не е ум. Човешката воля усилва чувствата. Човешкото сърце става здраво. Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума.
Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила.
Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума. Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират. Сега имаме в света туй, голямото нещастие. Желанията са в стълкновение. Става стълкновение между ума и сърцето.
към беседата >>
Тъй са мускулите му.
Лошо ли е човек да бъде гол? Питам тогава: защо художниците рисуват Христа гол, нито шапка, нито дрехи, съвършено гол?
Тъй са мускулите му.
Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи. Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея. Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист. Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията. Нас ни е страх.
към беседата >>
Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума.
Ум, който не усилва сърцето, не е ум. Човешката воля усилва чувствата. Човешкото сърце става здраво. Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума. Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила.
Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума.
Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират. Сега имаме в света туй, голямото нещастие. Желанията са в стълкновение. Става стълкновение между ума и сърцето. Умът и сърцето са в стълкновение с човешкото тяло.
към беседата >>
Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи.
Лошо ли е човек да бъде гол? Питам тогава: защо художниците рисуват Христа гол, нито шапка, нито дрехи, съвършено гол? Тъй са мускулите му.
Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи.
Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея. Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист. Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията. Нас ни е страх. Сиромашията е свързана с гладуването.
към беседата >>
Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират.
Човешката воля усилва чувствата. Човешкото сърце става здраво. Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума. Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила. Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума.
Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират.
Сега имаме в света туй, голямото нещастие. Желанията са в стълкновение. Става стълкновение между ума и сърцето. Умът и сърцето са в стълкновение с човешкото тяло.
към беседата >>
Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея.
Лошо ли е човек да бъде гол? Питам тогава: защо художниците рисуват Христа гол, нито шапка, нито дрехи, съвършено гол? Тъй са мускулите му. Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи.
Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея.
Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист. Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията. Нас ни е страх. Сиромашията е свързана с гладуването. Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах.
към беседата >>
Сега имаме в света туй, голямото нещастие.
Човешкото сърце става здраво. Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума. Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила. Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума. Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират.
Сега имаме в света туй, голямото нещастие.
Желанията са в стълкновение. Става стълкновение между ума и сърцето. Умът и сърцето са в стълкновение с човешкото тяло.
към беседата >>
Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист.
Лошо ли е човек да бъде гол? Питам тогава: защо художниците рисуват Христа гол, нито шапка, нито дрехи, съвършено гол? Тъй са мускулите му. Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи. Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея.
Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист.
Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията. Нас ни е страх. Сиромашията е свързана с гладуването. Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах. И същевременно с туй причинява страдание.
към беседата >>
Желанията са в стълкновение.
Сърцето, което чувствува правилно, усилва ума. Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила. Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума. Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират. Сега имаме в света туй, голямото нещастие.
Желанията са в стълкновение.
Става стълкновение между ума и сърцето. Умът и сърцето са в стълкновение с човешкото тяло.
към беседата >>
Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията.
Питам тогава: защо художниците рисуват Христа гол, нито шапка, нито дрехи, съвършено гол? Тъй са мускулите му. Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи. Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея. Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист.
Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията.
Нас ни е страх. Сиромашията е свързана с гладуването. Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах. И същевременно с туй причинява страдание. Казва: „Сиромах ли си, ще гладуваш, богат ли си, ще ядеш.“ Не всякога богатите хора може да ядат.
към беседата >>
Става стълкновение между ума и сърцето.
Ум, който е силен, сърце, което е силно, тяло, което е силно, умът, сърцето и тялото съединени образуват човешката сила. Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума. Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират. Сега имаме в света туй, голямото нещастие. Желанията са в стълкновение.
Става стълкновение между ума и сърцето.
Умът и сърцето са в стълкновение с човешкото тяло.
към беседата >>
Нас ни е страх.
Тъй са мускулите му. Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи. Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея. Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист. Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията.
Нас ни е страх.
Сиромашията е свързана с гладуването. Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах. И същевременно с туй причинява страдание. Казва: „Сиромах ли си, ще гладуваш, богат ли си, ще ядеш.“ Не всякога богатите хора може да ядат. Човек е богат, но е развален стомахът му.
към беседата >>
Умът и сърцето са в стълкновение с човешкото тяло.
Тогава не схващайте работата така, че сърцето влиза в стълкновение с ума. Щом влязат умът и сърцето в стълкновение, всичките работи се спират. Сега имаме в света туй, голямото нещастие. Желанията са в стълкновение. Става стълкновение между ума и сърцето.
Умът и сърцето са в стълкновение с човешкото тяло.
към беседата >>
Сиромашията е свързана с гладуването.
Значи донякъде рисуват Божествените Му дрехи. Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея. Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист. Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията. Нас ни е страх.
Сиромашията е свързана с гладуването.
Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах. И същевременно с туй причинява страдание. Казва: „Сиромах ли си, ще гладуваш, богат ли си, ще ядеш.“ Не всякога богатите хора може да ядат. Човек е богат, но е развален стомахът му.
към беседата >>
Първото нещо при възпитанието е: нормална Божествена светлина, нормална Божествена топлина и нормална Божествена сила, която трябва да възприемаме.
Първото нещо при възпитанието е: нормална Божествена светлина, нормална Божествена топлина и нормална Божествена сила, която трябва да възприемаме.
към беседата >>
Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах.
Туй, което художниците рисуват, е тяхна идея. Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист. Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията. Нас ни е страх. Сиромашията е свързана с гладуването.
Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах.
И същевременно с туй причинява страдание. Казва: „Сиромах ли си, ще гладуваш, богат ли си, ще ядеш.“ Не всякога богатите хора може да ядат. Човек е богат, но е развален стомахът му.
към беседата >>
Та, казвам: Онези от вас, които искате да бъдете от тия ученици, давам ви една задача сега.
Та, казвам: Онези от вас, които искате да бъдете от тия ученици, давам ви една задача сега.
Цяла една седмица, до следния път, умът ви да не влезе в стълкновение със сърцето, сърцето да не влезе в стълкновение с ума, умът и сърцето да не влязат в стълкновение с тялото. Ако може да го направите, все таки ще има едно малко подобрение. Аз гледам какво е навикът. Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне. Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили.
към беседата >>
И същевременно с туй причинява страдание.
Идеята на художниците е една: човек трябва да бъде чист. Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията. Нас ни е страх. Сиромашията е свързана с гладуването. Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах.
И същевременно с туй причинява страдание.
Казва: „Сиромах ли си, ще гладуваш, богат ли си, ще ядеш.“ Не всякога богатите хора може да ядат. Човек е богат, но е развален стомахът му.
към беседата >>
Цяла една седмица, до следния път, умът ви да не влезе в стълкновение със сърцето, сърцето да не влезе в стълкновение с ума, умът и сърцето да не влязат в стълкновение с тялото.
Та, казвам: Онези от вас, които искате да бъдете от тия ученици, давам ви една задача сега.
Цяла една седмица, до следния път, умът ви да не влезе в стълкновение със сърцето, сърцето да не влезе в стълкновение с ума, умът и сърцето да не влязат в стълкновение с тялото.
Ако може да го направите, все таки ще има едно малко подобрение. Аз гледам какво е навикът. Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне. Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили. Ще извадиш кърпата си.
към беседата >>
Казва: „Сиромах ли си, ще гладуваш, богат ли си, ще ядеш.“ Не всякога богатите хора може да ядат.
Ние казваме: „Да се повърнем.“ Да се не отричаме от сиромашията. Нас ни е страх. Сиромашията е свързана с гладуването. Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах. И същевременно с туй причинява страдание.
Казва: „Сиромах ли си, ще гладуваш, богат ли си, ще ядеш.“ Не всякога богатите хора може да ядат.
Човек е богат, но е развален стомахът му.
към беседата >>
Ако може да го направите, все таки ще има едно малко подобрение.
Та, казвам: Онези от вас, които искате да бъдете от тия ученици, давам ви една задача сега. Цяла една седмица, до следния път, умът ви да не влезе в стълкновение със сърцето, сърцето да не влезе в стълкновение с ума, умът и сърцето да не влязат в стълкновение с тялото.
Ако може да го направите, все таки ще има едно малко подобрение.
Аз гледам какво е навикът. Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне. Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили. Ще извадиш кърпата си. Българинът е практичен, след като плюе, с крак го изтрие.
към беседата >>
Човек е богат, но е развален стомахът му.
Нас ни е страх. Сиромашията е свързана с гладуването. Всеки човек, който няма какво да яде, е сиромах. И същевременно с туй причинява страдание. Казва: „Сиромах ли си, ще гладуваш, богат ли си, ще ядеш.“ Не всякога богатите хора може да ядат.
Човек е богат, но е развален стомахът му.
към беседата >>
Аз гледам какво е навикът.
Та, казвам: Онези от вас, които искате да бъдете от тия ученици, давам ви една задача сега. Цяла една седмица, до следния път, умът ви да не влезе в стълкновение със сърцето, сърцето да не влезе в стълкновение с ума, умът и сърцето да не влязат в стълкновение с тялото. Ако може да го направите, все таки ще има едно малко подобрение.
Аз гледам какво е навикът.
Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне. Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили. Ще извадиш кърпата си. Българинът е практичен, след като плюе, с крак го изтрие. Влезеш в някой салон, дето е постлано с килим, пак ще плюеш.
към беседата >>
Връщам се веднъж от Княжево за София.
Връщам се веднъж от Княжево за София.
Двама богаташи се разправят, седнали в трамвая. Слушам, единият казва: „Не ми позволяват да ям.“ – „Как, казва, кой смее да не ти позволи? Не си беден, ще ядеш, печени пражоли, кокошки. Кой може да ти забрани? Каквото ядене искаш, ще ядеш.“ – „Стомахът – казва – не ми позволява.“ – „А-а-а, стомахът не позволява.“ Казвам: Има на човека нещо, което не се допуща; нещо се допуща.
към беседата >>
Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне.
Та, казвам: Онези от вас, които искате да бъдете от тия ученици, давам ви една задача сега. Цяла една седмица, до следния път, умът ви да не влезе в стълкновение със сърцето, сърцето да не влезе в стълкновение с ума, умът и сърцето да не влязат в стълкновение с тялото. Ако може да го направите, все таки ще има едно малко подобрение. Аз гледам какво е навикът.
Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне.
Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили. Ще извадиш кърпата си. Българинът е практичен, след като плюе, с крак го изтрие. Влезеш в някой салон, дето е постлано с килим, пак ще плюеш.
към беседата >>
Двама богаташи се разправят, седнали в трамвая.
Връщам се веднъж от Княжево за София.
Двама богаташи се разправят, седнали в трамвая.
Слушам, единият казва: „Не ми позволяват да ям.“ – „Как, казва, кой смее да не ти позволи? Не си беден, ще ядеш, печени пражоли, кокошки. Кой може да ти забрани? Каквото ядене искаш, ще ядеш.“ – „Стомахът – казва – не ми позволява.“ – „А-а-а, стомахът не позволява.“ Казвам: Има на човека нещо, което не се допуща; нещо се допуща.
към беседата >>
Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили.
Та, казвам: Онези от вас, които искате да бъдете от тия ученици, давам ви една задача сега. Цяла една седмица, до следния път, умът ви да не влезе в стълкновение със сърцето, сърцето да не влезе в стълкновение с ума, умът и сърцето да не влязат в стълкновение с тялото. Ако може да го направите, все таки ще има едно малко подобрение. Аз гледам какво е навикът. Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне.
Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили.
Ще извадиш кърпата си. Българинът е практичен, след като плюе, с крак го изтрие. Влезеш в някой салон, дето е постлано с килим, пак ще плюеш.
към беседата >>
Слушам, единият казва: „Не ми позволяват да ям.“ – „Как, казва, кой смее да не ти позволи?
Връщам се веднъж от Княжево за София. Двама богаташи се разправят, седнали в трамвая.
Слушам, единият казва: „Не ми позволяват да ям.“ – „Как, казва, кой смее да не ти позволи?
Не си беден, ще ядеш, печени пражоли, кокошки. Кой може да ти забрани? Каквото ядене искаш, ще ядеш.“ – „Стомахът – казва – не ми позволява.“ – „А-а-а, стомахът не позволява.“ Казвам: Има на човека нещо, което не се допуща; нещо се допуща.
към беседата >>
Ще извадиш кърпата си.
Цяла една седмица, до следния път, умът ви да не влезе в стълкновение със сърцето, сърцето да не влезе в стълкновение с ума, умът и сърцето да не влязат в стълкновение с тялото. Ако може да го направите, все таки ще има едно малко подобрение. Аз гледам какво е навикът. Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне. Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили.
Ще извадиш кърпата си.
Българинът е практичен, след като плюе, с крак го изтрие. Влезеш в някой салон, дето е постлано с килим, пак ще плюеш.
към беседата >>
Не си беден, ще ядеш, печени пражоли, кокошки.
Връщам се веднъж от Княжево за София. Двама богаташи се разправят, седнали в трамвая. Слушам, единият казва: „Не ми позволяват да ям.“ – „Как, казва, кой смее да не ти позволи?
Не си беден, ще ядеш, печени пражоли, кокошки.
Кой може да ти забрани? Каквото ядене искаш, ще ядеш.“ – „Стомахът – казва – не ми позволява.“ – „А-а-а, стомахът не позволява.“ Казвам: Има на човека нещо, което не се допуща; нещо се допуща.
към беседата >>
Българинът е практичен, след като плюе, с крак го изтрие.
Ако може да го направите, все таки ще има едно малко подобрение. Аз гледам какво е навикът. Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне. Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили. Ще извадиш кърпата си.
Българинът е практичен, след като плюе, с крак го изтрие.
Влезеш в някой салон, дето е постлано с килим, пак ще плюеш.
към беседата >>
Кой може да ти забрани?
Връщам се веднъж от Княжево за София. Двама богаташи се разправят, седнали в трамвая. Слушам, единият казва: „Не ми позволяват да ям.“ – „Как, казва, кой смее да не ти позволи? Не си беден, ще ядеш, печени пражоли, кокошки.
Кой може да ти забрани?
Каквото ядене искаш, ще ядеш.“ – „Стомахът – казва – не ми позволява.“ – „А-а-а, стомахът не позволява.“ Казвам: Има на човека нещо, което не се допуща; нещо се допуща.
към беседата >>
Влезеш в някой салон, дето е постлано с килим, пак ще плюеш.
Аз гледам какво е навикът. Плюе човек дето не трябва, по нивите се секне, по улиците се секне. Един наш приятел слиза в града и плюе по улицата, че го глобили. Ще извадиш кърпата си. Българинът е практичен, след като плюе, с крак го изтрие.
Влезеш в някой салон, дето е постлано с килим, пак ще плюеш.
към беседата >>
Каквото ядене искаш, ще ядеш.“ – „Стомахът – казва – не ми позволява.“ – „А-а-а, стомахът не позволява.“ Казвам: Има на човека нещо, което не се допуща; нещо се допуща.
Връщам се веднъж от Княжево за София. Двама богаташи се разправят, седнали в трамвая. Слушам, единият казва: „Не ми позволяват да ям.“ – „Как, казва, кой смее да не ти позволи? Не си беден, ще ядеш, печени пражоли, кокошки. Кой може да ти забрани?
Каквото ядене искаш, ще ядеш.“ – „Стомахът – казва – не ми позволява.“ – „А-а-а, стомахът не позволява.“ Казвам: Има на човека нещо, което не се допуща; нещо се допуща.
към беседата >>
Със старите методи трябва да се ликвидира, да се започне с нови.
Със старите методи трябва да се ликвидира, да се започне с нови.
Като ходиш, да си сляп, да не виждаш погрешките, да може да виждаш само доброто. Като ходиш, да виждаш 3 неща: с ума си да виждаш, че са умни, със сърцето си да виждаш, че са любящи и с тялото си да виждаш, че са здрави, любящи. Всички други работи на заден план да бъдат. Най-първо като погледнеш, да знаеш, че имат светлина, имат топлина и сила имат.
към беседата >>
Казвам: Образуват се три линии.
Казвам: Образуват се три линии.
Едната линия е пасивна, другата е активна. Пасивните неща правят човека инертен. Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност. С години като не си ходил, после не може да ходиш. Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива.
към беседата >>
Като ходиш, да си сляп, да не виждаш погрешките, да може да виждаш само доброто.
Със старите методи трябва да се ликвидира, да се започне с нови.
Като ходиш, да си сляп, да не виждаш погрешките, да може да виждаш само доброто.
Като ходиш, да виждаш 3 неща: с ума си да виждаш, че са умни, със сърцето си да виждаш, че са любящи и с тялото си да виждаш, че са здрави, любящи. Всички други работи на заден план да бъдат. Най-първо като погледнеш, да знаеш, че имат светлина, имат топлина и сила имат.
към беседата >>
Едната линия е пасивна, другата е активна.
Казвам: Образуват се три линии.
Едната линия е пасивна, другата е активна.
Пасивните неща правят човека инертен. Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност. С години като не си ходил, после не може да ходиш. Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива. Аз обяснявам причината на старостта.
към беседата >>
Като ходиш, да виждаш 3 неща: с ума си да виждаш, че са умни, със сърцето си да виждаш, че са любящи и с тялото си да виждаш, че са здрави, любящи.
Със старите методи трябва да се ликвидира, да се започне с нови. Като ходиш, да си сляп, да не виждаш погрешките, да може да виждаш само доброто.
Като ходиш, да виждаш 3 неща: с ума си да виждаш, че са умни, със сърцето си да виждаш, че са любящи и с тялото си да виждаш, че са здрави, любящи.
Всички други работи на заден план да бъдат. Най-първо като погледнеш, да знаеш, че имат светлина, имат топлина и сила имат.
към беседата >>
Пасивните неща правят човека инертен.
Казвам: Образуват се три линии. Едната линия е пасивна, другата е активна.
Пасивните неща правят човека инертен.
Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност. С години като не си ходил, после не може да ходиш. Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива. Аз обяснявам причината на старостта. Детето е пасивно.
към беседата >>
Всички други работи на заден план да бъдат.
Със старите методи трябва да се ликвидира, да се започне с нови. Като ходиш, да си сляп, да не виждаш погрешките, да може да виждаш само доброто. Като ходиш, да виждаш 3 неща: с ума си да виждаш, че са умни, със сърцето си да виждаш, че са любящи и с тялото си да виждаш, че са здрави, любящи.
Всички други работи на заден план да бъдат.
Най-първо като погледнеш, да знаеш, че имат светлина, имат топлина и сила имат.
към беседата >>
Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност.
Казвам: Образуват се три линии. Едната линия е пасивна, другата е активна. Пасивните неща правят човека инертен.
Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност.
С години като не си ходил, после не може да ходиш. Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива. Аз обяснявам причината на старостта. Детето е пасивно. Вземе се семето от хамбаря и се посее.
към беседата >>
Най-първо като погледнеш, да знаеш, че имат светлина, имат топлина и сила имат.
Със старите методи трябва да се ликвидира, да се започне с нови. Като ходиш, да си сляп, да не виждаш погрешките, да може да виждаш само доброто. Като ходиш, да виждаш 3 неща: с ума си да виждаш, че са умни, със сърцето си да виждаш, че са любящи и с тялото си да виждаш, че са здрави, любящи. Всички други работи на заден план да бъдат.
Най-първо като погледнеш, да знаеш, че имат светлина, имат топлина и сила имат.
към беседата >>
С години като не си ходил, после не може да ходиш.
Казвам: Образуват се три линии. Едната линия е пасивна, другата е активна. Пасивните неща правят човека инертен. Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност.
С години като не си ходил, после не може да ходиш.
Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива. Аз обяснявам причината на старостта. Детето е пасивно. Вземе се семето от хамбаря и се посее. Старият човек е посятото семе.
към беседата >>
Та, казвам: Лесна работа.
Та, казвам: Лесна работа.
Отива един индуски ученик при един от адептите да му предава знание. Адептът му казва само така: „Цяла седмица ще мислиш за всички други работи в света, за целия свят може да мислиш, само за едно нещо няма да мислиш – за носорога, за него няма да мислиш.“ Казва му: „Това може да го направиш, само за една седмица.“ Връща се ученикът след една седмица и казва: „За всичко не мислих, но през цялата седмица само за носорога мислих.“ През цялата седмица мислил за носорога. Ще умреш? Ще умреш. Беднотия? Беднотия. Това няма, това е носорогът.
към беседата >>
Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива.
Казвам: Образуват се три линии. Едната линия е пасивна, другата е активна. Пасивните неща правят човека инертен. Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност. С години като не си ходил, после не може да ходиш.
Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива.
Аз обяснявам причината на старостта. Детето е пасивно. Вземе се семето от хамбаря и се посее. Старият човек е посятото семе. Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне.
към беседата >>
Отива един индуски ученик при един от адептите да му предава знание.
Та, казвам: Лесна работа.
Отива един индуски ученик при един от адептите да му предава знание.
Адептът му казва само така: „Цяла седмица ще мислиш за всички други работи в света, за целия свят може да мислиш, само за едно нещо няма да мислиш – за носорога, за него няма да мислиш.“ Казва му: „Това може да го направиш, само за една седмица.“ Връща се ученикът след една седмица и казва: „За всичко не мислих, но през цялата седмица само за носорога мислих.“ През цялата седмица мислил за носорога. Ще умреш? Ще умреш. Беднотия? Беднотия. Това няма, това е носорогът. За всичко друго мисли, само за носорога не мисли.
към беседата >>
Аз обяснявам причината на старостта.
Едната линия е пасивна, другата е активна. Пасивните неща правят човека инертен. Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност. С години като не си ходил, после не може да ходиш. Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива.
Аз обяснявам причината на старостта.
Детето е пасивно. Вземе се семето от хамбаря и се посее. Старият човек е посятото семе. Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне. Старият човек е собственик, на едно място е.
към беседата >>
Адептът му казва само така: „Цяла седмица ще мислиш за всички други работи в света, за целия свят може да мислиш, само за едно нещо няма да мислиш – за носорога, за него няма да мислиш.“ Казва му: „Това може да го направиш, само за една седмица.“ Връща се ученикът след една седмица и казва: „За всичко не мислих, но през цялата седмица само за носорога мислих.“ През цялата седмица мислил за носорога.
Та, казвам: Лесна работа. Отива един индуски ученик при един от адептите да му предава знание.
Адептът му казва само така: „Цяла седмица ще мислиш за всички други работи в света, за целия свят може да мислиш, само за едно нещо няма да мислиш – за носорога, за него няма да мислиш.“ Казва му: „Това може да го направиш, само за една седмица.“ Връща се ученикът след една седмица и казва: „За всичко не мислих, но през цялата седмица само за носорога мислих.“ През цялата седмица мислил за носорога.
Ще умреш? Ще умреш. Беднотия? Беднотия. Това няма, това е носорогът. За всичко друго мисли, само за носорога не мисли.
към беседата >>
Детето е пасивно.
Пасивните неща правят човека инертен. Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност. С години като не си ходил, после не може да ходиш. Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива. Аз обяснявам причината на старостта.
Детето е пасивно.
Вземе се семето от хамбаря и се посее. Старият човек е посятото семе. Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне. Старият човек е собственик, на едно място е. Дърветата са първите, които учеха учението за собственост.
към беседата >>
Ще умреш?
Та, казвам: Лесна работа. Отива един индуски ученик при един от адептите да му предава знание. Адептът му казва само така: „Цяла седмица ще мислиш за всички други работи в света, за целия свят може да мислиш, само за едно нещо няма да мислиш – за носорога, за него няма да мислиш.“ Казва му: „Това може да го направиш, само за една седмица.“ Връща се ученикът след една седмица и казва: „За всичко не мислих, но през цялата седмица само за носорога мислих.“ През цялата седмица мислил за носорога.
Ще умреш?
Ще умреш. Беднотия? Беднотия. Това няма, това е носорогът. За всичко друго мисли, само за носорога не мисли.
към беседата >>
Вземе се семето от хамбаря и се посее.
Седиш ти, не ти се работи, казваш: „Не трябва да се работи.“ И тъй човек изгубва своята еластичност. С години като не си ходил, после не може да ходиш. Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива. Аз обяснявам причината на старостта. Детето е пасивно.
Вземе се семето от хамбаря и се посее.
Старият човек е посятото семе. Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне. Старият човек е собственик, на едно място е. Дърветата са първите, които учеха учението за собственост. Щом ти не може да се движиш бързо, ти си собственик, стоиш на едно място.
към беседата >>
Ще умреш. Беднотия?
Та, казвам: Лесна работа. Отива един индуски ученик при един от адептите да му предава знание. Адептът му казва само така: „Цяла седмица ще мислиш за всички други работи в света, за целия свят може да мислиш, само за едно нещо няма да мислиш – за носорога, за него няма да мислиш.“ Казва му: „Това може да го направиш, само за една седмица.“ Връща се ученикът след една седмица и казва: „За всичко не мислих, но през цялата седмица само за носорога мислих.“ През цялата седмица мислил за носорога. Ще умреш?
Ще умреш. Беднотия?
Беднотия. Това няма, това е носорогът. За всичко друго мисли, само за носорога не мисли.
към беседата >>
Старият човек е посятото семе.
С години като не си ходил, после не може да ходиш. Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива. Аз обяснявам причината на старостта. Детето е пасивно. Вземе се семето от хамбаря и се посее.
Старият човек е посятото семе.
Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне. Старият човек е собственик, на едно място е. Дърветата са първите, които учеха учението за собственост. Щом ти не може да се движиш бързо, ти си собственик, стоиш на едно място. Щом си подвижен, не си станал собственик.
към беседата >>
Беднотия. Това няма, това е носорогът.
Та, казвам: Лесна работа. Отива един индуски ученик при един от адептите да му предава знание. Адептът му казва само така: „Цяла седмица ще мислиш за всички други работи в света, за целия свят може да мислиш, само за едно нещо няма да мислиш – за носорога, за него няма да мислиш.“ Казва му: „Това може да го направиш, само за една седмица.“ Връща се ученикът след една седмица и казва: „За всичко не мислих, но през цялата седмица само за носорога мислих.“ През цялата седмица мислил за носорога. Ще умреш? Ще умреш. Беднотия?
Беднотия. Това няма, това е носорогът.
За всичко друго мисли, само за носорога не мисли.
към беседата >>
Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне.
Стари хора има, дълго време като не ходят, че старият казва: „Дълго време съм ходил, сега почивам.“ Седне старият и започва да почива. Аз обяснявам причината на старостта. Детето е пасивно. Вземе се семето от хамбаря и се посее. Старият човек е посятото семе.
Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне.
Старият човек е собственик, на едно място е. Дърветата са първите, които учеха учението за собственост. Щом ти не може да се движиш бързо, ти си собственик, стоиш на едно място. Щом си подвижен, не си станал собственик. Детето, като го турят в земята, и то става собственик.
към беседата >>
За всичко друго мисли, само за носорога не мисли.
Отива един индуски ученик при един от адептите да му предава знание. Адептът му казва само така: „Цяла седмица ще мислиш за всички други работи в света, за целия свят може да мислиш, само за едно нещо няма да мислиш – за носорога, за него няма да мислиш.“ Казва му: „Това може да го направиш, само за една седмица.“ Връща се ученикът след една седмица и казва: „За всичко не мислих, но през цялата седмица само за носорога мислих.“ През цялата седмица мислил за носорога. Ще умреш? Ще умреш. Беднотия? Беднотия. Това няма, това е носорогът.
За всичко друго мисли, само за носорога не мисли.
към беседата >>
Старият човек е собственик, на едно място е.
Аз обяснявам причината на старостта. Детето е пасивно. Вземе се семето от хамбаря и се посее. Старият човек е посятото семе. Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне.
Старият човек е собственик, на едно място е.
Дърветата са първите, които учеха учението за собственост. Щом ти не може да се движиш бързо, ти си собственик, стоиш на едно място. Щом си подвижен, не си станал собственик. Детето, като го турят в земята, и то става собственик.
към беседата >>
Казвам: Мислете за светлината, мислете за топлината, мислете за Божествената мисъл, за Божествените чувства, за Божествената сила, която се изявява в природата.
Казвам: Мислете за светлината, мислете за топлината, мислете за Божествената мисъл, за Божествените чувства, за Божествената сила, която се изявява в природата.
Не трябват правила. Може друг път да ви дам.
към беседата >>
Дърветата са първите, които учеха учението за собственост.
Детето е пасивно. Вземе се семето от хамбаря и се посее. Старият човек е посятото семе. Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне. Старият човек е собственик, на едно място е.
Дърветата са първите, които учеха учението за собственост.
Щом ти не може да се движиш бързо, ти си собственик, стоиш на едно място. Щом си подвижен, не си станал собственик. Детето, като го турят в земята, и то става собственик.
към беседата >>
Не трябват правила.
Казвам: Мислете за светлината, мислете за топлината, мислете за Божествената мисъл, за Божествените чувства, за Божествената сила, която се изявява в природата.
Не трябват правила.
Може друг път да ви дам.
към беседата >>
Щом ти не може да се движиш бързо, ти си собственик, стоиш на едно място.
Вземе се семето от хамбаря и се посее. Старият човек е посятото семе. Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне. Старият човек е собственик, на едно място е. Дърветата са първите, които учеха учението за собственост.
Щом ти не може да се движиш бързо, ти си собственик, стоиш на едно място.
Щом си подвижен, не си станал собственик. Детето, като го турят в земята, и то става собственик.
към беседата >>
Може друг път да ви дам.
Казвам: Мислете за светлината, мислете за топлината, мислете за Божествената мисъл, за Божествените чувства, за Божествената сила, която се изявява в природата. Не трябват правила.
Може друг път да ви дам.
към беседата >>
Щом си подвижен, не си станал собственик.
Старият човек е посятото семе. Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне. Старият човек е собственик, на едно място е. Дърветата са първите, които учеха учението за собственост. Щом ти не може да се движиш бързо, ти си собственик, стоиш на едно място.
Щом си подвижен, не си станал собственик.
Детето, като го турят в земята, и то става собственик.
към беседата >>
Най-първо тази школа започва с музика.
Най-първо тази школа започва с музика.
По особен начин трябва да пеят хората.
към беседата >>
Детето, като го турят в земята, и то става собственик.
Като седне, в земята се загнезди, пуща корени, не може да се мръдне. Старият човек е собственик, на едно място е. Дърветата са първите, които учеха учението за собственост. Щом ти не може да се движиш бързо, ти си собственик, стоиш на едно място. Щом си подвижен, не си станал собственик.
Детето, като го турят в земята, и то става собственик.
към беседата >>
По особен начин трябва да пеят хората.
Най-първо тази школа започва с музика.
По особен начин трябва да пеят хората.
към беседата >>
Казвам: Тази, пасивната линия, върху нея стават всичките движения.
Казвам: Тази, пасивната линия, върху нея стават всичките движения.
Докато ние се намираме под пасивността, която ни заповядва, ние не се движим.
към беседата >>
Сега вие влизате тук в новата школа.
Сега вие влизате тук в новата школа.
Един мисли, че е жена, друг мисли, че е мъж, друг мисли, че е женен, че деца има. Вие не сте свободни хора. Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане. Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш. Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си.
към беседата >>
Докато ние се намираме под пасивността, която ни заповядва, ние не се движим.
Казвам: Тази, пасивната линия, върху нея стават всичките движения.
Докато ние се намираме под пасивността, която ни заповядва, ние не се движим.
към беседата >>
Един мисли, че е жена, друг мисли, че е мъж, друг мисли, че е женен, че деца има.
Сега вие влизате тук в новата школа.
Един мисли, че е жена, друг мисли, че е мъж, друг мисли, че е женен, че деца има.
Вие не сте свободни хора. Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане. Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш. Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си. Престанете да се гледате един друг.
към беседата >>
Един англичанин ходил в Индия на лов.
Един англичанин ходил в Индия на лов.
Англичаните изобщо обичат спорта. Обаче като носел пушката, удря го един тигър, счупва му ръката, занася го на малките си (тя била тигрица). Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го. Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели. Те нямат опитност.
към беседата >>
Вие не сте свободни хора.
Сега вие влизате тук в новата школа. Един мисли, че е жена, друг мисли, че е мъж, друг мисли, че е женен, че деца има.
Вие не сте свободни хора.
Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане. Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш. Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си. Престанете да се гледате един друг. Ти като дойдеш, няма да мислиш, че жена имаш.
към беседата >>
Англичаните изобщо обичат спорта.
Един англичанин ходил в Индия на лов.
Англичаните изобщо обичат спорта.
Обаче като носел пушката, удря го един тигър, счупва му ръката, занася го на малките си (тя била тигрица). Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го. Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели. Те нямат опитност. На този англичанин му дошло на ум, че има пушка.
към беседата >>
Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане.
Сега вие влизате тук в новата школа. Един мисли, че е жена, друг мисли, че е мъж, друг мисли, че е женен, че деца има. Вие не сте свободни хора.
Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане.
Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш. Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си. Престанете да се гледате един друг. Ти като дойдеш, няма да мислиш, че жена имаш. „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Нито мъжът отива за жена, нито жената отива за мъж.
към беседата >>
Обаче като носел пушката, удря го един тигър, счупва му ръката, занася го на малките си (тя била тигрица).
Един англичанин ходил в Индия на лов. Англичаните изобщо обичат спорта.
Обаче като носел пушката, удря го един тигър, счупва му ръката, занася го на малките си (тя била тигрица).
Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го. Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели. Те нямат опитност. На този англичанин му дошло на ум, че има пушка. Прицелил се и убива майката.
към беседата >>
Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш.
Сега вие влизате тук в новата школа. Един мисли, че е жена, друг мисли, че е мъж, друг мисли, че е женен, че деца има. Вие не сте свободни хора. Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане.
Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш.
Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си. Престанете да се гледате един друг. Ти като дойдеш, няма да мислиш, че жена имаш. „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Нито мъжът отива за жена, нито жената отива за мъж.
към беседата >>
Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го.
Един англичанин ходил в Индия на лов. Англичаните изобщо обичат спорта. Обаче като носел пушката, удря го един тигър, счупва му ръката, занася го на малките си (тя била тигрица).
Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го.
Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели. Те нямат опитност. На този англичанин му дошло на ум, че има пушка. Прицелил се и убива майката. След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно.
към беседата >>
Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си.
Сега вие влизате тук в новата школа. Един мисли, че е жена, друг мисли, че е мъж, друг мисли, че е женен, че деца има. Вие не сте свободни хора. Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане. Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш.
Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си.
Престанете да се гледате един друг. Ти като дойдеш, няма да мислиш, че жена имаш. „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Нито мъжът отива за жена, нито жената отива за мъж.
към беседата >>
Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели.
Един англичанин ходил в Индия на лов. Англичаните изобщо обичат спорта. Обаче като носел пушката, удря го един тигър, счупва му ръката, занася го на малките си (тя била тигрица). Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го.
Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели.
Те нямат опитност. На този англичанин му дошло на ум, че има пушка. Прицелил се и убива майката. След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно. Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие?
към беседата >>
Престанете да се гледате един друг.
Един мисли, че е жена, друг мисли, че е мъж, друг мисли, че е женен, че деца има. Вие не сте свободни хора. Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане. Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш. Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си.
Престанете да се гледате един друг.
Ти като дойдеш, няма да мислиш, че жена имаш. „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Нито мъжът отива за жена, нито жената отива за мъж.
към беседата >>
Те нямат опитност.
Един англичанин ходил в Индия на лов. Англичаните изобщо обичат спорта. Обаче като носел пушката, удря го един тигър, счупва му ръката, занася го на малките си (тя била тигрица). Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го. Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели.
Те нямат опитност.
На този англичанин му дошло на ум, че има пушка. Прицелил се и убива майката. След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно. Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие? Ние се извиняваме, че някой убил един вълк, една кобра.
към беседата >>
Ти като дойдеш, няма да мислиш, че жена имаш.
Вие не сте свободни хора. Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане. Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш. Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си. Престанете да се гледате един друг.
Ти като дойдеш, няма да мислиш, че жена имаш.
„Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Нито мъжът отива за жена, нито жената отива за мъж.
към беседата >>
На този англичанин му дошло на ум, че има пушка.
Англичаните изобщо обичат спорта. Обаче като носел пушката, удря го един тигър, счупва му ръката, занася го на малките си (тя била тигрица). Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го. Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели. Те нямат опитност.
На този англичанин му дошло на ум, че има пушка.
Прицелил се и убива майката. След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно. Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие? Ние се извиняваме, че някой убил един вълк, една кобра. Ами когато убиеш една сърна, един елен, онази малката птичка, какво те оправдава?
към беседата >>
„Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Нито мъжът отива за жена, нито жената отива за мъж.
Дошъл си тук и мислиш какво ще стане с децата; дошъл си тук и мислиш с жена ти какво ще стане. Тя те гледа, не търсите знанието, отвън гледаш. Мъжът гледа жена си и жената гледа мъжа си. Престанете да се гледате един друг. Ти като дойдеш, няма да мислиш, че жена имаш.
„Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ Нито мъжът отива за жена, нито жената отива за мъж.
към беседата >>
Прицелил се и убива майката.
Обаче като носел пушката, удря го един тигър, счупва му ръката, занася го на малките си (тя била тигрица). Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го. Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели. Те нямат опитност. На този англичанин му дошло на ум, че има пушка.
Прицелил се и убива майката.
След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно. Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие? Ние се извиняваме, че някой убил един вълк, една кобра. Ами когато убиеш една сърна, един елен, онази малката птичка, какво те оправдава? Няма никакво оправдание.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще бъде?
Казвате: „Какво ще бъде?
“ Не търсете външната светлина, не търсете външната топлина, не търсете външната сила, но онова, което Христос подразбира – вътрешната светлина и топлина. Ти като разбираш вътрешната топлина, ще разбереш и външния свят, който Бог е направил. Бог, Който е вътре в нас, направил света подобен, според както е Той, по образ и подобие Свое. За да познаем един човек, трябва да имаме Божествената светлина. Сега някои гадаят.
към беседата >>
След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно.
Като рече той да си повдигне главата, тя му натисне главата, казва: „Не се позволява да ми плашиш децата.“ Той рече пак да си повдигне главата, тя дойде, натисне го. Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели. Те нямат опитност. На този англичанин му дошло на ум, че има пушка. Прицелил се и убива майката.
След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно.
Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие? Ние се извиняваме, че някой убил един вълк, една кобра. Ами когато убиеш една сърна, един елен, онази малката птичка, какво те оправдава? Няма никакво оправдание.
към беседата >>
“ Не търсете външната светлина, не търсете външната топлина, не търсете външната сила, но онова, което Христос подразбира – вътрешната светлина и топлина.
Казвате: „Какво ще бъде?
“ Не търсете външната светлина, не търсете външната топлина, не търсете външната сила, но онова, което Христос подразбира – вътрешната светлина и топлина.
Ти като разбираш вътрешната топлина, ще разбереш и външния свят, който Бог е направил. Бог, Който е вътре в нас, направил света подобен, според както е Той, по образ и подобие Свое. За да познаем един човек, трябва да имаме Божествената светлина. Сега някои гадаят.
към беседата >>
Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие?
Тя учела малките си деца как да давят един англичанин, да бъдат смели. Те нямат опитност. На този англичанин му дошло на ум, че има пушка. Прицелил се и убива майката. След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно.
Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие?
Ние се извиняваме, че някой убил един вълк, една кобра. Ами когато убиеш една сърна, един елен, онази малката птичка, какво те оправдава? Няма никакво оправдание.
към беседата >>
Ти като разбираш вътрешната топлина, ще разбереш и външния свят, който Бог е направил.
Казвате: „Какво ще бъде? “ Не търсете външната светлина, не търсете външната топлина, не търсете външната сила, но онова, което Христос подразбира – вътрешната светлина и топлина.
Ти като разбираш вътрешната топлина, ще разбереш и външния свят, който Бог е направил.
Бог, Който е вътре в нас, направил света подобен, според както е Той, по образ и подобие Свое. За да познаем един човек, трябва да имаме Божествената светлина. Сега някои гадаят.
към беседата >>
Ние се извиняваме, че някой убил един вълк, една кобра.
Те нямат опитност. На този англичанин му дошло на ум, че има пушка. Прицелил се и убива майката. След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно. Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие?
Ние се извиняваме, че някой убил един вълк, една кобра.
Ами когато убиеш една сърна, един елен, онази малката птичка, какво те оправдава? Няма никакво оправдание.
към беседата >>
Бог, Който е вътре в нас, направил света подобен, според както е Той, по образ и подобие Свое.
Казвате: „Какво ще бъде? “ Не търсете външната светлина, не търсете външната топлина, не търсете външната сила, но онова, което Христос подразбира – вътрешната светлина и топлина. Ти като разбираш вътрешната топлина, ще разбереш и външния свят, който Бог е направил.
Бог, Който е вътре в нас, направил света подобен, според както е Той, по образ и подобие Свое.
За да познаем един човек, трябва да имаме Божествената светлина. Сега някои гадаят.
към беседата >>
Ами когато убиеш една сърна, един елен, онази малката птичка, какво те оправдава?
На този англичанин му дошло на ум, че има пушка. Прицелил се и убива майката. След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно. Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие? Ние се извиняваме, че някой убил един вълк, една кобра.
Ами когато убиеш една сърна, един елен, онази малката птичка, какво те оправдава?
Няма никакво оправдание.
към беседата >>
За да познаем един човек, трябва да имаме Божествената светлина.
Казвате: „Какво ще бъде? “ Не търсете външната светлина, не търсете външната топлина, не търсете външната сила, но онова, което Христос подразбира – вътрешната светлина и топлина. Ти като разбираш вътрешната топлина, ще разбереш и външния свят, който Бог е направил. Бог, Който е вътре в нас, направил света подобен, според както е Той, по образ и подобие Свое.
За да познаем един човек, трябва да имаме Божествената светлина.
Сега някои гадаят.
към беседата >>
Няма никакво оправдание.
Прицелил се и убива майката. След това казва: „Не ми беше мъчно, че ми счупи ръката“, но понеже му натискала главата, туй му било обидно. Защо той ще ходи да носи една пушка, да бие? Ние се извиняваме, че някой убил един вълк, една кобра. Ами когато убиеш една сърна, един елен, онази малката птичка, какво те оправдава?
Няма никакво оправдание.
към беседата >>
Сега някои гадаят.
Казвате: „Какво ще бъде? “ Не търсете външната светлина, не търсете външната топлина, не търсете външната сила, но онова, което Христос подразбира – вътрешната светлина и топлина. Ти като разбираш вътрешната топлина, ще разбереш и външния свят, който Бог е направил. Бог, Който е вътре в нас, направил света подобен, според както е Той, по образ и подобие Свое. За да познаем един човек, трябва да имаме Божествената светлина.
Сега някои гадаят.
към беседата >>
Та, казвам: Ние сме направени почти от три линии.
Та, казвам: Ние сме направени почти от три линии.
Едни линии, които са хоризонтални, които показват едно пасивно състояние, инертност. Други линии, които са перпендикулярни на първата. После криви линии има. Хоризонталните линии преобладават у мъжа. В жената има повече кръгли линии.
към беседата >>
(фиг. 31.2) Давам ви една задача да бъде щастлив човек.
(фиг. 31.2) Давам ви една задача да бъде щастлив човек.
Който разбира тази задача, в царството Божие може да влезе и ангел да бъде. Който не я разбира, той ще бъде едно животно и тъй ще може да влезе. Който не я разбира, ще бъде едно дърво.
към беседата >>
Едни линии, които са хоризонтални, които показват едно пасивно състояние, инертност.
Та, казвам: Ние сме направени почти от три линии.
Едни линии, които са хоризонтални, които показват едно пасивно състояние, инертност.
Други линии, които са перпендикулярни на първата. После криви линии има. Хоризонталните линии преобладават у мъжа. В жената има повече кръгли линии. В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената.
към беседата >>
Който разбира тази задача, в царството Божие може да влезе и ангел да бъде.
(фиг. 31.2) Давам ви една задача да бъде щастлив човек.
Който разбира тази задача, в царството Божие може да влезе и ангел да бъде.
Който не я разбира, той ще бъде едно животно и тъй ще може да влезе. Който не я разбира, ще бъде едно дърво.
към беседата >>
Други линии, които са перпендикулярни на първата.
Та, казвам: Ние сме направени почти от три линии. Едни линии, които са хоризонтални, които показват едно пасивно състояние, инертност.
Други линии, които са перпендикулярни на първата.
После криви линии има. Хоризонталните линии преобладават у мъжа. В жената има повече кръгли линии. В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената. В жените преобладават кривите линии.
към беседата >>
Който не я разбира, той ще бъде едно животно и тъй ще може да влезе.
(фиг. 31.2) Давам ви една задача да бъде щастлив човек. Който разбира тази задача, в царството Божие може да влезе и ангел да бъде.
Който не я разбира, той ще бъде едно животно и тъй ще може да влезе.
Който не я разбира, ще бъде едно дърво.
към беседата >>
После криви линии има.
Та, казвам: Ние сме направени почти от три линии. Едни линии, които са хоризонтални, които показват едно пасивно състояние, инертност. Други линии, които са перпендикулярни на първата.
После криви линии има.
Хоризонталните линии преобладават у мъжа. В жената има повече кръгли линии. В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената. В жените преобладават кривите линии. Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление.
към беседата >>
Който не я разбира, ще бъде едно дърво.
(фиг. 31.2) Давам ви една задача да бъде щастлив човек. Който разбира тази задача, в царството Божие може да влезе и ангел да бъде. Който не я разбира, той ще бъде едно животно и тъй ще може да влезе.
Който не я разбира, ще бъде едно дърво.
към беседата >>
Хоризонталните линии преобладават у мъжа.
Та, казвам: Ние сме направени почти от три линии. Едни линии, които са хоризонтални, които показват едно пасивно състояние, инертност. Други линии, които са перпендикулярни на първата. После криви линии има.
Хоризонталните линии преобладават у мъжа.
В жената има повече кръгли линии. В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената. В жените преобладават кривите линии. Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление. Жените по крива линия вървят.
към беседата >>
Онова, което имаме сега, не е лошо.
Онова, което имаме сега, не е лошо.
От туй, което имаме, е добро. Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем. Ти, като малко детенце, имаш хубава количка. Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката. Количката трябва да напуснем по една необходимост.
към беседата >>
В жената има повече кръгли линии.
Та, казвам: Ние сме направени почти от три линии. Едни линии, които са хоризонтални, които показват едно пасивно състояние, инертност. Други линии, които са перпендикулярни на първата. После криви линии има. Хоризонталните линии преобладават у мъжа.
В жената има повече кръгли линии.
В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената. В жените преобладават кривите линии. Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление. Жените по крива линия вървят. Вървят по пътя на най-малкото съпротивление.
към беседата >>
От туй, което имаме, е добро.
Онова, което имаме сега, не е лошо.
От туй, което имаме, е добро.
Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем. Ти, като малко детенце, имаш хубава количка. Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката. Количката трябва да напуснем по една необходимост. Благодари, че си излязъл.
към беседата >>
В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената.
Едни линии, които са хоризонтални, които показват едно пасивно състояние, инертност. Други линии, които са перпендикулярни на първата. После криви линии има. Хоризонталните линии преобладават у мъжа. В жената има повече кръгли линии.
В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената.
В жените преобладават кривите линии. Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление. Жените по крива линия вървят. Вървят по пътя на най-малкото съпротивление. Затова е крива линията.
към беседата >>
Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем.
Онова, което имаме сега, не е лошо. От туй, което имаме, е добро.
Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем.
Ти, като малко детенце, имаш хубава количка. Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката. Количката трябва да напуснем по една необходимост. Благодари, че си излязъл. Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят.
към беседата >>
В жените преобладават кривите линии.
Други линии, които са перпендикулярни на първата. После криви линии има. Хоризонталните линии преобладават у мъжа. В жената има повече кръгли линии. В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената.
В жените преобладават кривите линии.
Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление. Жените по крива линия вървят. Вървят по пътя на най-малкото съпротивление. Затова е крива линията. Може да върви отвътре, но може тази линия да върви и отвън.
към беседата >>
Ти, като малко детенце, имаш хубава количка.
Онова, което имаме сега, не е лошо. От туй, което имаме, е добро. Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем.
Ти, като малко детенце, имаш хубава количка.
Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката. Количката трябва да напуснем по една необходимост. Благодари, че си излязъл. Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят. Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш?
към беседата >>
Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление.
После криви линии има. Хоризонталните линии преобладават у мъжа. В жената има повече кръгли линии. В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената. В жените преобладават кривите линии.
Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление.
Жените по крива линия вървят. Вървят по пътя на най-малкото съпротивление. Затова е крива линията. Може да върви отвътре, но може тази линия да върви и отвън.
към беседата >>
Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката.
Онова, което имаме сега, не е лошо. От туй, което имаме, е добро. Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем. Ти, като малко детенце, имаш хубава количка.
Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката.
Количката трябва да напуснем по една необходимост. Благодари, че си излязъл. Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят. Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш? Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш.
към беседата >>
Жените по крива линия вървят.
Хоризонталните линии преобладават у мъжа. В жената има повече кръгли линии. В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената. В жените преобладават кривите линии. Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление.
Жените по крива линия вървят.
Вървят по пътя на най-малкото съпротивление. Затова е крива линията. Може да върви отвътре, но може тази линия да върви и отвън.
към беседата >>
Количката трябва да напуснем по една необходимост.
Онова, което имаме сега, не е лошо. От туй, което имаме, е добро. Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем. Ти, като малко детенце, имаш хубава количка. Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката.
Количката трябва да напуснем по една необходимост.
Благодари, че си излязъл. Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят. Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш? Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш. Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем.
към беседата >>
Вървят по пътя на най-малкото съпротивление.
В жената има повече кръгли линии. В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената. В жените преобладават кривите линии. Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление. Жените по крива линия вървят.
Вървят по пътя на най-малкото съпротивление.
Затова е крива линията. Може да върви отвътре, но може тази линия да върви и отвън.
към беседата >>
Благодари, че си излязъл.
От туй, което имаме, е добро. Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем. Ти, като малко детенце, имаш хубава количка. Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката. Количката трябва да напуснем по една необходимост.
Благодари, че си излязъл.
Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят. Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш? Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш. Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем. „Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале!
към беседата >>
Затова е крива линията.
В мъжа активните, а пасивните преобладават у жената. В жените преобладават кривите линии. Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление. Жените по крива линия вървят. Вървят по пътя на най-малкото съпротивление.
Затова е крива линията.
Може да върви отвътре, но може тази линия да върви и отвън.
към беседата >>
Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят.
Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем. Ти, като малко детенце, имаш хубава количка. Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката. Количката трябва да напуснем по една необходимост. Благодари, че си излязъл.
Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят.
Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш? Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш. Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем. „Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале! “ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен.
към беседата >>
Може да върви отвътре, но може тази линия да върви и отвън.
В жените преобладават кривите линии. Кривата линия, това е пътят на най-малкото съпротивление. Жените по крива линия вървят. Вървят по пътя на най-малкото съпротивление. Затова е крива линията.
Може да върви отвътре, но може тази линия да върви и отвън.
към беседата >>
Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш?
Ти, като малко детенце, имаш хубава количка. Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката. Количката трябва да напуснем по една необходимост. Благодари, че си излязъл. Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят.
Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш?
Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш. Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем. „Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале! “ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен. Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те?
към беседата >>
Следователно, от гледището на кривите линии, ако разглеждаме отвътре света, ще бъде вдлъбнат; ако го разглеждаме отвън, ще ни се покаже корубест.
Следователно, от гледището на кривите линии, ако разглеждаме отвътре света, ще бъде вдлъбнат; ако го разглеждаме отвън, ще ни се покаже корубест.
Ако пътуваме по тия линии, нас ни се струва, че са хоризонтални. Но в света такива дълги хоризонтални линии няма. Туй показва, че има кръг и понеже центърът е много далече на тази линия, то повърхността ни се вижда като хоризонтална. Линиите образуват препятствие. Перпендикулярните линии дават импулс.
към беседата >>
Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш.
Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката. Количката трябва да напуснем по една необходимост. Благодари, че си излязъл. Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят. Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш?
Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш.
Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем. „Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале! “ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен. Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те? От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш.
към беседата >>
Ако пътуваме по тия линии, нас ни се струва, че са хоризонтални.
Следователно, от гледището на кривите линии, ако разглеждаме отвътре света, ще бъде вдлъбнат; ако го разглеждаме отвън, ще ни се покаже корубест.
Ако пътуваме по тия линии, нас ни се струва, че са хоризонтални.
Но в света такива дълги хоризонтални линии няма. Туй показва, че има кръг и понеже центърът е много далече на тази линия, то повърхността ни се вижда като хоризонтална. Линиите образуват препятствие. Перпендикулярните линии дават импулс. По хоризонталните линии се движи електричеството, а по кривите линии се движи магнетизмът.
към беседата >>
Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем.
Количката трябва да напуснем по една необходимост. Благодари, че си излязъл. Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят. Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш? Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш.
Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем.
„Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале! “ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен. Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те? От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш. Ще намериш само външните блага.
към беседата >>
Но в света такива дълги хоризонтални линии няма.
Следователно, от гледището на кривите линии, ако разглеждаме отвътре света, ще бъде вдлъбнат; ако го разглеждаме отвън, ще ни се покаже корубест. Ако пътуваме по тия линии, нас ни се струва, че са хоризонтални.
Но в света такива дълги хоризонтални линии няма.
Туй показва, че има кръг и понеже центърът е много далече на тази линия, то повърхността ни се вижда като хоризонтална. Линиите образуват препятствие. Перпендикулярните линии дават импулс. По хоризонталните линии се движи електричеството, а по кривите линии се движи магнетизмът.
към беседата >>
„Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале!
Благодари, че си излязъл. Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят. Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш? Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш. Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем.
„Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале!
“ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен. Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те? От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш. Ще намериш само външните блага. Един бог, който не може да задоволи нашия ум, един бог, който не може да задоволи нашата душа, не е никакво божество.
към беседата >>
Туй показва, че има кръг и понеже центърът е много далече на тази линия, то повърхността ни се вижда като хоризонтална.
Следователно, от гледището на кривите линии, ако разглеждаме отвътре света, ще бъде вдлъбнат; ако го разглеждаме отвън, ще ни се покаже корубест. Ако пътуваме по тия линии, нас ни се струва, че са хоризонтални. Но в света такива дълги хоризонтални линии няма.
Туй показва, че има кръг и понеже центърът е много далече на тази линия, то повърхността ни се вижда като хоризонтална.
Линиите образуват препятствие. Перпендикулярните линии дават импулс. По хоризонталните линии се движи електричеството, а по кривите линии се движи магнетизмът.
към беседата >>
“ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен.
Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят. Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш? Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш. Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем. „Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале!
“ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен.
Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те? От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш. Ще намериш само външните блага. Един бог, който не може да задоволи нашия ум, един бог, който не може да задоволи нашата душа, не е никакво божество.
към беседата >>
Линиите образуват препятствие.
Следователно, от гледището на кривите линии, ако разглеждаме отвътре света, ще бъде вдлъбнат; ако го разглеждаме отвън, ще ни се покаже корубест. Ако пътуваме по тия линии, нас ни се струва, че са хоризонтални. Но в света такива дълги хоризонтални линии няма. Туй показва, че има кръг и понеже центърът е много далече на тази линия, то повърхността ни се вижда като хоризонтална.
Линиите образуват препятствие.
Перпендикулярните линии дават импулс. По хоризонталните линии се движи електричеството, а по кривите линии се движи магнетизмът.
към беседата >>
Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те?
Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш? Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш. Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем. „Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале! “ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен.
Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те?
От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш. Ще намериш само външните блага. Един бог, който не може да задоволи нашия ум, един бог, който не може да задоволи нашата душа, не е никакво божество.
към беседата >>
Перпендикулярните линии дават импулс.
Следователно, от гледището на кривите линии, ако разглеждаме отвътре света, ще бъде вдлъбнат; ако го разглеждаме отвън, ще ни се покаже корубест. Ако пътуваме по тия линии, нас ни се струва, че са хоризонтални. Но в света такива дълги хоризонтални линии няма. Туй показва, че има кръг и понеже центърът е много далече на тази линия, то повърхността ни се вижда като хоризонтална. Линиите образуват препятствие.
Перпендикулярните линии дават импулс.
По хоризонталните линии се движи електричеството, а по кривите линии се движи магнетизмът.
към беседата >>
От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш.
Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш. Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем. „Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале! “ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен. Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те?
От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш.
Ще намериш само външните блага. Един бог, който не може да задоволи нашия ум, един бог, който не може да задоволи нашата душа, не е никакво божество.
към беседата >>
По хоризонталните линии се движи електричеството, а по кривите линии се движи магнетизмът.
Ако пътуваме по тия линии, нас ни се струва, че са хоризонтални. Но в света такива дълги хоризонтални линии няма. Туй показва, че има кръг и понеже центърът е много далече на тази линия, то повърхността ни се вижда като хоризонтална. Линиите образуват препятствие. Перпендикулярните линии дават импулс.
По хоризонталните линии се движи електричеството, а по кривите линии се движи магнетизмът.
към беседата >>
Ще намериш само външните блага.
Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем. „Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале! “ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен. Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те? От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш.
Ще намериш само външните блага.
Един бог, който не може да задоволи нашия ум, един бог, който не може да задоволи нашата душа, не е никакво божество.
към беседата >>
Следователно в жената, в кривите линии, има повече магнетизъм, а в мъжа има повече електричество.
Следователно в жената, в кривите линии, има повече магнетизъм, а в мъжа има повече електричество.
Понеже магнетизмът е необходим за електричеството като поле, дето да развие своята деятелност, затова има съответствие между мъжа и жената, обмяна на силите на електричеството със силите на магнетизма. Понеже магнетизмът остава неразработен, електричеството носи в себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма. В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен. Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят. Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна.
към беседата >>
Един бог, който не може да задоволи нашия ум, един бог, който не може да задоволи нашата душа, не е никакво божество.
„Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале! “ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен. Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те? От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш. Ще намериш само външните блага.
Един бог, който не може да задоволи нашия ум, един бог, който не може да задоволи нашата душа, не е никакво божество.
към беседата >>
Понеже магнетизмът е необходим за електричеството като поле, дето да развие своята деятелност, затова има съответствие между мъжа и жената, обмяна на силите на електричеството със силите на магнетизма.
Следователно в жената, в кривите линии, има повече магнетизъм, а в мъжа има повече електричество.
Понеже магнетизмът е необходим за електричеството като поле, дето да развие своята деятелност, затова има съответствие между мъжа и жената, обмяна на силите на електричеството със силите на магнетизма.
Понеже магнетизмът остава неразработен, електричеството носи в себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма. В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен. Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят. Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна. Едно чувство трябва да го обработиш, да влезе в съзнанието в съприкосновение със самата мисъл.
към беседата >>
Казвам: Бог, Който е направил външния свят, Който ни задоволява, Него трябва да изучаваме.
Казвам: Бог, Който е направил външния свят, Който ни задоволява, Него трябва да изучаваме.
Всички други неща са второстепенни. Да имаме отношение към Онзи, Който внася светлина.
към беседата >>
Понеже магнетизмът остава неразработен, електричеството носи в себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма.
Следователно в жената, в кривите линии, има повече магнетизъм, а в мъжа има повече електричество. Понеже магнетизмът е необходим за електричеството като поле, дето да развие своята деятелност, затова има съответствие между мъжа и жената, обмяна на силите на електричеството със силите на магнетизма.
Понеже магнетизмът остава неразработен, електричеството носи в себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма.
В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен. Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят. Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна. Едно чувство трябва да го обработиш, да влезе в съзнанието в съприкосновение със самата мисъл. Ако имаш една бучка захар и близнеш с езика си, може да имаш отношение.
към беседата >>
Всички други неща са второстепенни.
Казвам: Бог, Който е направил външния свят, Който ни задоволява, Него трябва да изучаваме.
Всички други неща са второстепенни.
Да имаме отношение към Онзи, Който внася светлина.
към беседата >>
В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен.
Следователно в жената, в кривите линии, има повече магнетизъм, а в мъжа има повече електричество. Понеже магнетизмът е необходим за електричеството като поле, дето да развие своята деятелност, затова има съответствие между мъжа и жената, обмяна на силите на електричеството със силите на магнетизма. Понеже магнетизмът остава неразработен, електричеството носи в себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма.
В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен.
Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят. Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна. Едно чувство трябва да го обработиш, да влезе в съзнанието в съприкосновение със самата мисъл. Ако имаш една бучка захар и близнеш с езика си, може да имаш отношение. Ако не близнеш, тя не може да има отношение към тебе.
към беседата >>
Да имаме отношение към Онзи, Който внася светлина.
Казвам: Бог, Който е направил външния свят, Който ни задоволява, Него трябва да изучаваме. Всички други неща са второстепенни.
Да имаме отношение към Онзи, Който внася светлина.
към беседата >>
Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят.
Следователно в жената, в кривите линии, има повече магнетизъм, а в мъжа има повече електричество. Понеже магнетизмът е необходим за електричеството като поле, дето да развие своята деятелност, затова има съответствие между мъжа и жената, обмяна на силите на електричеството със силите на магнетизма. Понеже магнетизмът остава неразработен, електричеството носи в себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма. В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен.
Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят.
Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна. Едно чувство трябва да го обработиш, да влезе в съзнанието в съприкосновение със самата мисъл. Ако имаш една бучка захар и близнеш с езика си, може да имаш отношение. Ако не близнеш, тя не може да има отношение към тебе.
към беседата >>
Тия възгледи, които всички имате, вие трябва да ги напуснете.
Тия възгледи, които всички имате, вие трябва да ги напуснете.
Щастливи ли сте с тия възгледи? Не сте. Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори. Не е никакъв Дух. Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво.
към беседата >>
Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна.
Следователно в жената, в кривите линии, има повече магнетизъм, а в мъжа има повече електричество. Понеже магнетизмът е необходим за електричеството като поле, дето да развие своята деятелност, затова има съответствие между мъжа и жената, обмяна на силите на електричеството със силите на магнетизма. Понеже магнетизмът остава неразработен, електричеството носи в себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма. В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен. Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят.
Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна.
Едно чувство трябва да го обработиш, да влезе в съзнанието в съприкосновение със самата мисъл. Ако имаш една бучка захар и близнеш с езика си, може да имаш отношение. Ако не близнеш, тя не може да има отношение към тебе.
към беседата >>
Щастливи ли сте с тия възгледи?
Тия възгледи, които всички имате, вие трябва да ги напуснете.
Щастливи ли сте с тия възгледи?
Не сте. Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори. Не е никакъв Дух. Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво. Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо.
към беседата >>
Едно чувство трябва да го обработиш, да влезе в съзнанието в съприкосновение със самата мисъл.
Понеже магнетизмът е необходим за електричеството като поле, дето да развие своята деятелност, затова има съответствие между мъжа и жената, обмяна на силите на електричеството със силите на магнетизма. Понеже магнетизмът остава неразработен, електричеството носи в себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма. В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен. Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят. Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна.
Едно чувство трябва да го обработиш, да влезе в съзнанието в съприкосновение със самата мисъл.
Ако имаш една бучка захар и близнеш с езика си, може да имаш отношение. Ако не близнеш, тя не може да има отношение към тебе.
към беседата >>
Не сте.
Тия възгледи, които всички имате, вие трябва да ги напуснете. Щастливи ли сте с тия възгледи?
Не сте.
Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори. Не е никакъв Дух. Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво. Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо. Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това?
към беседата >>
Ако имаш една бучка захар и близнеш с езика си, може да имаш отношение.
Понеже магнетизмът остава неразработен, електричеството носи в себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма. В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен. Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят. Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна. Едно чувство трябва да го обработиш, да влезе в съзнанието в съприкосновение със самата мисъл.
Ако имаш една бучка захар и близнеш с езика си, може да имаш отношение.
Ако не близнеш, тя не може да има отношение към тебе.
към беседата >>
Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори.
Тия възгледи, които всички имате, вие трябва да ги напуснете. Щастливи ли сте с тия възгледи? Не сте.
Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори.
Не е никакъв Дух. Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво. Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо. Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това? На български какво означава?
към беседата >>
Ако не близнеш, тя не може да има отношение към тебе.
В туй отношение мъжът и жената служат, за да се разработят ония дарби, с които човек е надарен. Чувствата са семена, които трябва да се обработят; мислите са семена, които трябва да се обработят и постъпките са семена, които трябва да се обработят. Една мисъл трябва да се обработи, за да ти стане ясна. Едно чувство трябва да го обработиш, да влезе в съзнанието в съприкосновение със самата мисъл. Ако имаш една бучка захар и близнеш с езика си, може да имаш отношение.
Ако не близнеш, тя не може да има отношение към тебе.
към беседата >>
Не е никакъв Дух.
Тия възгледи, които всички имате, вие трябва да ги напуснете. Щастливи ли сте с тия възгледи? Не сте. Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори.
Не е никакъв Дух.
Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво. Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо. Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това? На български какво означава? Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш.
към беседата >>
Тъй, както разглеждаме, животът е механичен.
Тъй, както разглеждаме, животът е механичен.
Искаме всички неща да ги придобием механично. Придобито е само туй, което е минало през човешкия ум, което е минало през човешкото сърце, което е минало през човешката воля. Само то в човека остава неговата способност. Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън. Може да имаш милиони.
към беседата >>
Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво.
Тия възгледи, които всички имате, вие трябва да ги напуснете. Щастливи ли сте с тия възгледи? Не сте. Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори. Не е никакъв Дух.
Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво.
Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо. Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това? На български какво означава? Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш. Халя, от него може да стане хала.
към беседата >>
Искаме всички неща да ги придобием механично.
Тъй, както разглеждаме, животът е механичен.
Искаме всички неща да ги придобием механично.
Придобито е само туй, което е минало през човешкия ум, което е минало през човешкото сърце, което е минало през човешката воля. Само то в човека остава неговата способност. Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън. Може да имаш милиони. То е заблуждение.
към беседата >>
Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо.
Щастливи ли сте с тия възгледи? Не сте. Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори. Не е никакъв Дух. Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво.
Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо.
Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това? На български какво означава? Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш. Халя, от него може да стане хала. Никакви езици не са това.
към беседата >>
Придобито е само туй, което е минало през човешкия ум, което е минало през човешкото сърце, което е минало през човешката воля.
Тъй, както разглеждаме, животът е механичен. Искаме всички неща да ги придобием механично.
Придобито е само туй, което е минало през човешкия ум, което е минало през човешкото сърце, което е минало през човешката воля.
Само то в човека остава неговата способност. Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън. Може да имаш милиони. То е заблуждение. Ти се самоизлъгваш, че си богат.
към беседата >>
Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това?
Не сте. Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори. Не е никакъв Дух. Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво. Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо.
Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това?
На български какво означава? Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш. Халя, от него може да стане хала. Никакви езици не са това.
към беседата >>
Само то в човека остава неговата способност.
Тъй, както разглеждаме, животът е механичен. Искаме всички неща да ги придобием механично. Придобито е само туй, което е минало през човешкия ум, което е минало през човешкото сърце, което е минало през човешката воля.
Само то в човека остава неговата способност.
Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън. Може да имаш милиони. То е заблуждение. Ти се самоизлъгваш, че си богат. Човек утре като умре, го оставят на Земята.
към беседата >>
На български какво означава?
Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори. Не е никакъв Дух. Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво. Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо. Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това?
На български какво означава?
Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш. Халя, от него може да стане хала. Никакви езици не са това.
към беседата >>
Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън.
Тъй, както разглеждаме, животът е механичен. Искаме всички неща да ги придобием механично. Придобито е само туй, което е минало през човешкия ум, което е минало през човешкото сърце, което е минало през човешката воля. Само то в човека остава неговата способност.
Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън.
Може да имаш милиони. То е заблуждение. Ти се самоизлъгваш, че си богат. Човек утре като умре, го оставят на Земята. Мислиш, че си красив.
към беседата >>
Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш.
Не е никакъв Дух. Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво. Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо. Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това? На български какво означава?
Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш.
Халя, от него може да стане хала. Никакви езици не са това.
към беседата >>
Може да имаш милиони.
Тъй, както разглеждаме, животът е механичен. Искаме всички неща да ги придобием механично. Придобито е само туй, което е минало през човешкия ум, което е минало през човешкото сърце, което е минало през човешката воля. Само то в човека остава неговата способност. Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън.
Може да имаш милиони.
То е заблуждение. Ти се самоизлъгваш, че си богат. Човек утре като умре, го оставят на Земята. Мислиш, че си красив. Утре това тяло го вземат и те изпращат.
към беседата >>
Халя, от него може да стане хала.
Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво. Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо. Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това? На български какво означава? Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш.
Халя, от него може да стане хала.
Никакви езици не са това.
към беседата >>
То е заблуждение.
Искаме всички неща да ги придобием механично. Придобито е само туй, което е минало през човешкия ум, което е минало през човешкото сърце, което е минало през човешката воля. Само то в човека остава неговата способност. Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън. Може да имаш милиони.
То е заблуждение.
Ти се самоизлъгваш, че си богат. Човек утре като умре, го оставят на Земята. Мислиш, че си красив. Утре това тяло го вземат и те изпращат. Казват: „Той умря.“ Туй, което умира, не е човекът.
към беседата >>
Никакви езици не са това.
Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо. Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това? На български какво означава? Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш. Халя, от него може да стане хала.
Никакви езици не са това.
към беседата >>
Ти се самоизлъгваш, че си богат.
Придобито е само туй, което е минало през човешкия ум, което е минало през човешкото сърце, което е минало през човешката воля. Само то в човека остава неговата способност. Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън. Може да имаш милиони. То е заблуждение.
Ти се самоизлъгваш, че си богат.
Човек утре като умре, го оставят на Земята. Мислиш, че си красив. Утре това тяло го вземат и те изпращат. Казват: „Той умря.“ Туй, което умира, не е човекът. Човек никога не може да умре.
към беседата >>
Три неща: светлина Божествена за ума, топлина Божествена за сърцето, сила Божествена за тялото.
Три неща: светлина Божествена за ума, топлина Божествена за сърцето, сила Божествена за тялото.
Това е новото учение.
към беседата >>
Втория път нарисувайте по един крак.
Втория път нарисувайте по един крак.
Как ще нарисувате десния крак на човека? Аз да съм на ваше място, ще туря крака долу и ще го заобиколя. Който не може да го нарисува, да вземе да заобиколи крака си. Давам ви нещо, което нито един от вас не може да не направи.
към беседата >>
Човек утре като умре, го оставят на Земята.
Само то в човека остава неговата способност. Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън. Може да имаш милиони. То е заблуждение. Ти се самоизлъгваш, че си богат.
Човек утре като умре, го оставят на Земята.
Мислиш, че си красив. Утре това тяло го вземат и те изпращат. Казват: „Той умря.“ Туй, което умира, не е човекът. Човек никога не може да умре. Човек, направен по образ и подобие, туй, което е от Бога, Божественото дихание, не може да умре.
към беседата >>
Това е новото учение.
Три неща: светлина Божествена за ума, топлина Божествена за сърцето, сила Божествена за тялото.
Това е новото учение.
към беседата >>
Как ще нарисувате десния крак на човека?
Втория път нарисувайте по един крак.
Как ще нарисувате десния крак на човека?
Аз да съм на ваше място, ще туря крака долу и ще го заобиколя. Който не може да го нарисува, да вземе да заобиколи крака си. Давам ви нещо, което нито един от вас не може да не направи.
към беседата >>
Мислиш, че си красив.
Всяко нещо, което не е минало през човешкия ум, всяко нещо, което не е минало през човешкото сърце и всяко нещо, което не е минало през човешката воля и човешката душа, те са чужди неща, отвън. Може да имаш милиони. То е заблуждение. Ти се самоизлъгваш, че си богат. Човек утре като умре, го оставят на Земята.
Мислиш, че си красив.
Утре това тяло го вземат и те изпращат. Казват: „Той умря.“ Туй, което умира, не е човекът. Човек никога не може да умре. Човек, направен по образ и подобие, туй, което е от Бога, Божественото дихание, не може да умре.
към беседата >>
Сега туй, което имате, е добро.
Сега туй, което имате, е добро.
Но по една необходимост трябва да излезете от него. Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма. Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост. Каквото и да е, трябва да умреш. Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново.
към беседата >>
Аз да съм на ваше място, ще туря крака долу и ще го заобиколя.
Втория път нарисувайте по един крак. Как ще нарисувате десния крак на човека?
Аз да съм на ваше място, ще туря крака долу и ще го заобиколя.
Който не може да го нарисува, да вземе да заобиколи крака си. Давам ви нещо, което нито един от вас не може да не направи.
към беседата >>
Утре това тяло го вземат и те изпращат.
Може да имаш милиони. То е заблуждение. Ти се самоизлъгваш, че си богат. Човек утре като умре, го оставят на Земята. Мислиш, че си красив.
Утре това тяло го вземат и те изпращат.
Казват: „Той умря.“ Туй, което умира, не е човекът. Човек никога не може да умре. Човек, направен по образ и подобие, туй, което е от Бога, Божественото дихание, не може да умре.
към беседата >>
Но по една необходимост трябва да излезете от него.
Сега туй, което имате, е добро.
Но по една необходимост трябва да излезете от него.
Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма. Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост. Каквото и да е, трябва да умреш. Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново. Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря.
към беседата >>
Който не може да го нарисува, да вземе да заобиколи крака си.
Втория път нарисувайте по един крак. Как ще нарисувате десния крак на човека? Аз да съм на ваше място, ще туря крака долу и ще го заобиколя.
Който не може да го нарисува, да вземе да заобиколи крака си.
Давам ви нещо, което нито един от вас не може да не направи.
към беседата >>
Казват: „Той умря.“ Туй, което умира, не е човекът.
То е заблуждение. Ти се самоизлъгваш, че си богат. Човек утре като умре, го оставят на Земята. Мислиш, че си красив. Утре това тяло го вземат и те изпращат.
Казват: „Той умря.“ Туй, което умира, не е човекът.
Човек никога не може да умре. Човек, направен по образ и подобие, туй, което е от Бога, Божественото дихание, не може да умре.
към беседата >>
Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма.
Сега туй, което имате, е добро. Но по една необходимост трябва да излезете от него.
Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма.
Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост. Каквото и да е, трябва да умреш. Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново. Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря. Всички не скърбят, когато някой умре.
към беседата >>
Давам ви нещо, което нито един от вас не може да не направи.
Втория път нарисувайте по един крак. Как ще нарисувате десния крак на човека? Аз да съм на ваше място, ще туря крака долу и ще го заобиколя. Който не може да го нарисува, да вземе да заобиколи крака си.
Давам ви нещо, което нито един от вас не може да не направи.
към беседата >>
Човек никога не може да умре.
Ти се самоизлъгваш, че си богат. Човек утре като умре, го оставят на Земята. Мислиш, че си красив. Утре това тяло го вземат и те изпращат. Казват: „Той умря.“ Туй, което умира, не е човекът.
Човек никога не може да умре.
Човек, направен по образ и подобие, туй, което е от Бога, Божественото дихание, не може да умре.
към беседата >>
Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост.
Сега туй, което имате, е добро. Но по една необходимост трябва да излезете от него. Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма.
Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост.
Каквото и да е, трябва да умреш. Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново. Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря. Всички не скърбят, когато някой умре. Кога скърбим, когато някой умре?
към беседата >>
Хората са изгубили онази вътрешна свенливост да има нещо, от което ние да се свеним един от друг.
Хората са изгубили онази вътрешна свенливост да има нещо, от което ние да се свеним един от друг.
Доста мъчно изкуство е в подробности да нарисуваш ръката. Ръката носи някои големи способности. По нея се познава човешкият характер. Религиозен ли е, съвестен ли е, справедлив ли е, умен ли е, порядъчен ли е, честен ли е или нечестен, здрав ли е или не е здрав. Всичко туй показва ръката.
към беседата >>
Човек, направен по образ и подобие, туй, което е от Бога, Божественото дихание, не може да умре.
Човек утре като умре, го оставят на Земята. Мислиш, че си красив. Утре това тяло го вземат и те изпращат. Казват: „Той умря.“ Туй, което умира, не е човекът. Човек никога не може да умре.
Човек, направен по образ и подобие, туй, което е от Бога, Божественото дихание, не може да умре.
към беседата >>
Каквото и да е, трябва да умреш.
Сега туй, което имате, е добро. Но по една необходимост трябва да излезете от него. Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма. Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост.
Каквото и да е, трябва да умреш.
Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново. Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря. Всички не скърбят, когато някой умре. Кога скърбим, когато някой умре? Когато умре, че ни завлече парите, скърбим.
към беседата >>
Доста мъчно изкуство е в подробности да нарисуваш ръката.
Хората са изгубили онази вътрешна свенливост да има нещо, от което ние да се свеним един от друг.
Доста мъчно изкуство е в подробности да нарисуваш ръката.
Ръката носи някои големи способности. По нея се познава човешкият характер. Религиозен ли е, съвестен ли е, справедлив ли е, умен ли е, порядъчен ли е, честен ли е или нечестен, здрав ли е или не е здрав. Всичко туй показва ръката.
към беседата >>
Казвам: Външната форма, което не е Божествено, умира.
Казвам: Външната форма, което не е Божествено, умира.
Няма нещо лошо в това човек да умре. Лошото е по някой път да умре вашата къща. Имате малка хижица, изгори. Това става причина да съградите по-хубава къща. И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор.
към беседата >>
Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново.
Сега туй, което имате, е добро. Но по една необходимост трябва да излезете от него. Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма. Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост. Каквото и да е, трябва да умреш.
Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново.
Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря. Всички не скърбят, когато някой умре. Кога скърбим, когато някой умре? Когато умре, че ни завлече парите, скърбим. Не искаме да умира, докато не изплати.
към беседата >>
Ръката носи някои големи способности.
Хората са изгубили онази вътрешна свенливост да има нещо, от което ние да се свеним един от друг. Доста мъчно изкуство е в подробности да нарисуваш ръката.
Ръката носи някои големи способности.
По нея се познава човешкият характер. Религиозен ли е, съвестен ли е, справедлив ли е, умен ли е, порядъчен ли е, честен ли е или нечестен, здрав ли е или не е здрав. Всичко туй показва ръката.
към беседата >>
Няма нещо лошо в това човек да умре.
Казвам: Външната форма, което не е Божествено, умира.
Няма нещо лошо в това човек да умре.
Лошото е по някой път да умре вашата къща. Имате малка хижица, изгори. Това става причина да съградите по-хубава къща. И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехигиенична.
към беседата >>
Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря.
Но по една необходимост трябва да излезете от него. Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма. Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост. Каквото и да е, трябва да умреш. Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново.
Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря.
Всички не скърбят, когато някой умре. Кога скърбим, когато някой умре? Когато умре, че ни завлече парите, скърбим. Не искаме да умира, докато не изплати. Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре.
към беседата >>
По нея се познава човешкият характер.
Хората са изгубили онази вътрешна свенливост да има нещо, от което ние да се свеним един от друг. Доста мъчно изкуство е в подробности да нарисуваш ръката. Ръката носи някои големи способности.
По нея се познава човешкият характер.
Религиозен ли е, съвестен ли е, справедлив ли е, умен ли е, порядъчен ли е, честен ли е или нечестен, здрав ли е или не е здрав. Всичко туй показва ръката.
към беседата >>
Лошото е по някой път да умре вашата къща.
Казвам: Външната форма, което не е Божествено, умира. Няма нещо лошо в това човек да умре.
Лошото е по някой път да умре вашата къща.
Имате малка хижица, изгори. Това става причина да съградите по-хубава къща. И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехигиенична. Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни?
към беседата >>
Всички не скърбят, когато някой умре.
Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма. Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост. Каквото и да е, трябва да умреш. Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново. Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря.
Всички не скърбят, когато някой умре.
Кога скърбим, когато някой умре? Когато умре, че ни завлече парите, скърбим. Не искаме да умира, докато не изплати. Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре. Онзи, който иска да ни направи пакост, искаме да умре.
към беседата >>
Религиозен ли е, съвестен ли е, справедлив ли е, умен ли е, порядъчен ли е, честен ли е или нечестен, здрав ли е или не е здрав.
Хората са изгубили онази вътрешна свенливост да има нещо, от което ние да се свеним един от друг. Доста мъчно изкуство е в подробности да нарисуваш ръката. Ръката носи някои големи способности. По нея се познава човешкият характер.
Религиозен ли е, съвестен ли е, справедлив ли е, умен ли е, порядъчен ли е, честен ли е или нечестен, здрав ли е или не е здрав.
Всичко туй показва ръката.
към беседата >>
Имате малка хижица, изгори.
Казвам: Външната форма, което не е Божествено, умира. Няма нещо лошо в това човек да умре. Лошото е по някой път да умре вашата къща.
Имате малка хижица, изгори.
Това става причина да съградите по-хубава къща. И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехигиенична. Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава.
към беседата >>
Кога скърбим, когато някой умре?
Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост. Каквото и да е, трябва да умреш. Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново. Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря. Всички не скърбят, когато някой умре.
Кога скърбим, когато някой умре?
Когато умре, че ни завлече парите, скърбим. Не искаме да умира, докато не изплати. Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре. Онзи, който иска да ни направи пакост, искаме да умре. Във всичките разбирания нямаме трезва мисъл.
към беседата >>
Всичко туй показва ръката.
Хората са изгубили онази вътрешна свенливост да има нещо, от което ние да се свеним един от друг. Доста мъчно изкуство е в подробности да нарисуваш ръката. Ръката носи някои големи способности. По нея се познава човешкият характер. Религиозен ли е, съвестен ли е, справедлив ли е, умен ли е, порядъчен ли е, честен ли е или нечестен, здрав ли е или не е здрав.
Всичко туй показва ръката.
към беседата >>
Това става причина да съградите по-хубава къща.
Казвам: Външната форма, което не е Божествено, умира. Няма нещо лошо в това човек да умре. Лошото е по някой път да умре вашата къща. Имате малка хижица, изгори.
Това става причина да съградите по-хубава къща.
И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехигиенична. Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава. Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по-малко светлина.
към беседата >>
Когато умре, че ни завлече парите, скърбим.
Каквото и да е, трябва да умреш. Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново. Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря. Всички не скърбят, когато някой умре. Кога скърбим, когато някой умре?
Когато умре, че ни завлече парите, скърбим.
Не искаме да умира, докато не изплати. Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре. Онзи, който иска да ни направи пакост, искаме да умре. Във всичките разбирания нямаме трезва мисъл.
към беседата >>
Има много неща за учене.
Има много неща за учене.
Вземете например, някой човек не може да пее. В човека има две течения. Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека. Когато то е силно, човек е студен. Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл.
към беседата >>
И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор.
Казвам: Външната форма, което не е Божествено, умира. Няма нещо лошо в това човек да умре. Лошото е по някой път да умре вашата къща. Имате малка хижица, изгори. Това става причина да съградите по-хубава къща.
И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор.
От мрамор като съградите, става нехигиенична. Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава. Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по-малко светлина.
към беседата >>
Не искаме да умира, докато не изплати.
Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново. Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря. Всички не скърбят, когато някой умре. Кога скърбим, когато някой умре? Когато умре, че ни завлече парите, скърбим.
Не искаме да умира, докато не изплати.
Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре. Онзи, който иска да ни направи пакост, искаме да умре. Във всичките разбирания нямаме трезва мисъл.
към беседата >>
Вземете например, някой човек не може да пее.
Има много неща за учене.
Вземете например, някой човек не може да пее.
В човека има две течения. Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека. Когато то е силно, човек е студен. Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл. С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат.
към беседата >>
От мрамор като съградите, става нехигиенична.
Няма нещо лошо в това човек да умре. Лошото е по някой път да умре вашата къща. Имате малка хижица, изгори. Това става причина да съградите по-хубава къща. И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор.
От мрамор като съградите, става нехигиенична.
Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава. Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по-малко светлина.
към беседата >>
Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре.
Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря. Всички не скърбят, когато някой умре. Кога скърбим, когато някой умре? Когато умре, че ни завлече парите, скърбим. Не искаме да умира, докато не изплати.
Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре.
Онзи, който иска да ни направи пакост, искаме да умре. Във всичките разбирания нямаме трезва мисъл.
към беседата >>
В човека има две течения.
Има много неща за учене. Вземете например, някой човек не може да пее.
В човека има две течения.
Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека. Когато то е силно, човек е студен. Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл. С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат. Топли трябва да бъдат теченията.
към беседата >>
Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни?
Лошото е по някой път да умре вашата къща. Имате малка хижица, изгори. Това става причина да съградите по-хубава къща. И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехигиенична.
Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни?
От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава. Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по-малко светлина.
към беседата >>
Онзи, който иска да ни направи пакост, искаме да умре.
Всички не скърбят, когато някой умре. Кога скърбим, когато някой умре? Когато умре, че ни завлече парите, скърбим. Не искаме да умира, докато не изплати. Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре.
Онзи, който иска да ни направи пакост, искаме да умре.
Във всичките разбирания нямаме трезва мисъл.
към беседата >>
Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека.
Има много неща за учене. Вземете например, някой човек не може да пее. В човека има две течения.
Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека.
Когато то е силно, човек е студен. Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл. С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат. Топли трябва да бъдат теченията. Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага.
към беседата >>
От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава.
Имате малка хижица, изгори. Това става причина да съградите по-хубава къща. И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехигиенична. Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни?
От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава.
Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по-малко светлина.
към беседата >>
Във всичките разбирания нямаме трезва мисъл.
Кога скърбим, когато някой умре? Когато умре, че ни завлече парите, скърбим. Не искаме да умира, докато не изплати. Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре. Онзи, който иска да ни направи пакост, искаме да умре.
Във всичките разбирания нямаме трезва мисъл.
към беседата >>
Когато то е силно, човек е студен.
Има много неща за учене. Вземете например, някой човек не може да пее. В човека има две течения. Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека.
Когато то е силно, човек е студен.
Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл. С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат. Топли трябва да бъдат теченията. Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага. После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината.
към беседата >>
Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по-малко светлина.
Това става причина да съградите по-хубава къща. И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехигиенична. Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава.
Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по-малко светлина.
към беседата >>
Ние трябва да желаем да живеят всичките хора, понеже са необходими заради нас.
Ние трябва да желаем да живеят всичките хора, понеже са необходими заради нас.
Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо. Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът. И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява.
към беседата >>
Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл.
Има много неща за учене. Вземете например, някой човек не може да пее. В човека има две течения. Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека. Когато то е силно, човек е студен.
Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл.
С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат. Топли трябва да бъдат теченията. Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага. После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината. От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние.
към беседата >>
Та, казвам, ако искаме да възпитаваме човека.
Та, казвам, ако искаме да възпитаваме човека.
Модерно иска да възпитава човека… Да се възпита човешкият мозък, най-първо трябва да започне да се възпитава човешкото сърце. И най-после трябва да се възпита човешкото тяло. Човешкото тяло може да се възпита чрез храната. Каквато храна приемаш, такова и тялото ще стане. Каквото чувствуваш, такова и сърцето ще стане.
към беседата >>
Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас.
Ние трябва да желаем да живеят всичките хора, понеже са необходими заради нас.
Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас.
Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо. Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът. И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява. То е Божествено.
към беседата >>
С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат.
Вземете например, някой човек не може да пее. В човека има две течения. Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека. Когато то е силно, човек е студен. Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл.
С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат.
Топли трябва да бъдат теченията. Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага. После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината. От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние. При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва.
към беседата >>
Модерно иска да възпитава човека… Да се възпита човешкият мозък, най-първо трябва да започне да се възпитава човешкото сърце.
Та, казвам, ако искаме да възпитаваме човека.
Модерно иска да възпитава човека… Да се възпита човешкият мозък, най-първо трябва да започне да се възпитава човешкото сърце.
И най-после трябва да се възпита човешкото тяло. Човешкото тяло може да се възпита чрез храната. Каквато храна приемаш, такова и тялото ще стане. Каквото чувствуваш, такова и сърцето ще стане. Каквото мислиш, такъв умът ще стане.
към беседата >>
Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо.
Ние трябва да желаем да живеят всичките хора, понеже са необходими заради нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас.
Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо.
Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът. И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява. То е Божествено. Умираме. Защо?
към беседата >>
Топли трябва да бъдат теченията.
В човека има две течения. Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека. Когато то е силно, човек е студен. Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл. С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат.
Топли трябва да бъдат теченията.
Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага. После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината. От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние. При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва. Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести.
към беседата >>
И най-после трябва да се възпита човешкото тяло.
Та, казвам, ако искаме да възпитаваме човека. Модерно иска да възпитава човека… Да се възпита човешкият мозък, най-първо трябва да започне да се възпитава човешкото сърце.
И най-после трябва да се възпита човешкото тяло.
Човешкото тяло може да се възпита чрез храната. Каквато храна приемаш, такова и тялото ще стане. Каквото чувствуваш, такова и сърцето ще стане. Каквото мислиш, такъв умът ще стане.
към беседата >>
Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът.
Ние трябва да желаем да живеят всичките хора, понеже са необходими заради нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо.
Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът.
Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът. И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява. То е Божествено. Умираме. Защо? За да се подобри светът.
към беседата >>
Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага.
Едното аз го наричам електрическо течение, което изстудява човека. Когато то е силно, човек е студен. Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл. С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат. Топли трябва да бъдат теченията.
Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага.
После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината. От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние. При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва. Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести. Ако е добър, има един вид болести.
към беседата >>
Човешкото тяло може да се възпита чрез храната.
Та, казвам, ако искаме да възпитаваме човека. Модерно иска да възпитава човека… Да се възпита човешкият мозък, най-първо трябва да започне да се възпитава човешкото сърце. И най-после трябва да се възпита човешкото тяло.
Човешкото тяло може да се възпита чрез храната.
Каквато храна приемаш, такова и тялото ще стане. Каквото чувствуваш, такова и сърцето ще стане. Каквото мислиш, такъв умът ще стане.
към беседата >>
Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът.
Ние трябва да желаем да живеят всичките хора, понеже са необходими заради нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо. Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът.
Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът.
И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява. То е Божествено. Умираме. Защо? За да се подобри светът. Раждаме се. Защо?
към беседата >>
После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината.
Когато то е силно, човек е студен. Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл. С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат. Топли трябва да бъдат теченията. Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага.
После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината.
От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние. При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва. Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести. Ако е добър, има един вид болести. Пък човек не може да не страда.
към беседата >>
Каквато храна приемаш, такова и тялото ще стане.
Та, казвам, ако искаме да възпитаваме човека. Модерно иска да възпитава човека… Да се възпита човешкият мозък, най-първо трябва да започне да се възпитава човешкото сърце. И най-после трябва да се възпита човешкото тяло. Човешкото тяло може да се възпита чрез храната.
Каквато храна приемаш, такова и тялото ще стане.
Каквото чувствуваш, такова и сърцето ще стане. Каквото мислиш, такъв умът ще стане.
към беседата >>
И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява.
Ние трябва да желаем да живеят всичките хора, понеже са необходими заради нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо. Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът.
И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява.
То е Божествено. Умираме. Защо? За да се подобри светът. Раждаме се. Защо? За да се подобри светът.
към беседата >>
От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние.
Другото, магнетичното, когато е силно, човек е топъл. С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат. Топли трябва да бъдат теченията. Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага. После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината.
От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние.
При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва. Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести. Ако е добър, има един вид болести. Пък човек не може да не страда. Ако не е добър, има друг вид болести.
към беседата >>
Каквото чувствуваш, такова и сърцето ще стане.
Та, казвам, ако искаме да възпитаваме човека. Модерно иска да възпитава човека… Да се възпита човешкият мозък, най-първо трябва да започне да се възпитава човешкото сърце. И най-после трябва да се възпита човешкото тяло. Човешкото тяло може да се възпита чрез храната. Каквато храна приемаш, такова и тялото ще стане.
Каквото чувствуваш, такова и сърцето ще стане.
Каквото мислиш, такъв умът ще стане.
към беседата >>
То е Божествено.
Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо. Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът. И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява.
То е Божествено.
Умираме. Защо? За да се подобри светът. Раждаме се. Защо? За да се подобри светът.
към беседата >>
При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва.
С топлите течения и студените течения… Едно семе може да го садиш, ако теченията са топли; ако са студени, семената не никнат. Топли трябва да бъдат теченията. Плюс трябва да има няколко спомагателни средства: светлина, топлина и влага. После, ние сме свикнали да мислим, че няма философия в светлината. От количеството на светлината, която приема, от количеството на топлината, която приема и от количеството на влагата, която приема зависи някой път неговото състояние.
При сегашните условия, човек и да знае, ще се спъва.
Ако човекът е разумен, има един вид болести; ако човек е неразумен, има друг вид болести. Ако е добър, има един вид болести. Пък човек не може да не страда. Ако не е добър, има друг вид болести. Ако е справедлив, има един вид болести; ако не е справедлив, друг вид болести.
към беседата >>
Каквото мислиш, такъв умът ще стане.
Модерно иска да възпитава човека… Да се възпита човешкият мозък, най-първо трябва да започне да се възпитава човешкото сърце. И най-после трябва да се възпита човешкото тяло. Човешкото тяло може да се възпита чрез храната. Каквато храна приемаш, такова и тялото ще стане. Каквото чувствуваш, такова и сърцето ще стане.
Каквото мислиш, такъв умът ще стане.
към беседата >>
Умираме. Защо?
Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо. Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът. И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява. То е Божествено.
Умираме. Защо?
За да се подобри светът. Раждаме се. Защо? За да се подобри светът.
към беседата >>
3.
Двата полюса
,
МОК
, София, 1.5.1942г.,
Вземете „сол“ едни, други „си“. /Взехме/.
Мажорната гама да се вземе. /Учителят пее и свири: „Прилежен ти бъди. Постоянно ти се труди. Така ще добиеш своята свобода“./ То е един начин. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“./ Тогава вземете едни „до“, други „ми“. /Взехме/.
Вземете „сол“ едни, други „си“. /Взехме/.
/Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“. Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава. Те са два полюса.
към беседата >>
/Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“.
/Учителят пее и свири: „Прилежен ти бъди. Постоянно ти се труди. Така ще добиеш своята свобода“./ То е един начин. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“./ Тогава вземете едни „до“, други „ми“. /Взехме/. Вземете „сол“ едни, други „си“. /Взехме/.
/Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“.
Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“. Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава. Те са два полюса. Започва хубаво.
към беседата >>
Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“.
Постоянно ти се труди. Така ще добиеш своята свобода“./ То е един начин. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“./ Тогава вземете едни „до“, други „ми“. /Взехме/. Вземете „сол“ едни, други „си“. /Взехме/. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“.
Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“.
Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“. Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава. Те са два полюса. Започва хубаво. /Изпяхме я още няколко пъти/.
към беседата >>
Трудно е да се пее соло.
Трудно е да се пее соло.
Хоровото пеене е лесно, соловото пеене е мъчно.
към беседата >>
Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“.
Така ще добиеш своята свобода“./ То е един начин. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“./ Тогава вземете едни „до“, други „ми“. /Взехме/. Вземете „сол“ едни, други „си“. /Взехме/. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“.
Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“.
Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава. Те са два полюса. Започва хубаво. /Изпяхме я още няколко пъти/.
към беседата >>
Хоровото пеене е лесно, соловото пеене е мъчно.
Трудно е да се пее соло.
Хоровото пеене е лесно, соловото пеене е мъчно.
към беседата >>
Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава.
/Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“./ Тогава вземете едни „до“, други „ми“. /Взехме/. Вземете „сол“ едни, други „си“. /Взехме/. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“.
Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава.
Те са два полюса. Започва хубаво. /Изпяхме я още няколко пъти/.
към беседата >>
Понеже е органическа музика, мъчно се свири.
Понеже е органическа музика, мъчно се свири.
На клавишите като бутнете, ще даде известен тон. Като свирите соло мъчно е. Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш. Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло.
към беседата >>
Те са два полюса.
Вземете „сол“ едни, други „си“. /Взехме/. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“. Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава.
Те са два полюса.
Започва хубаво. /Изпяхме я още няколко пъти/.
към беседата >>
На клавишите като бутнете, ще даде известен тон.
Понеже е органическа музика, мъчно се свири.
На клавишите като бутнете, ще даде известен тон.
Като свирите соло мъчно е. Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш. Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон.
към беседата >>
Започва хубаво.
/Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“. Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава. Те са два полюса.
Започва хубаво.
/Изпяхме я още няколко пъти/.
към беседата >>
Като свирите соло мъчно е.
Понеже е органическа музика, мъчно се свири. На клавишите като бутнете, ще даде известен тон.
Като свирите соло мъчно е.
Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш. Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо.
към беседата >>
/Изпяхме я още няколко пъти/.
Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“. Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава. Те са два полюса. Започва хубаво.
/Изпяхме я още няколко пъти/.
към беседата >>
Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш.
Понеже е органическа музика, мъчно се свири. На клавишите като бутнете, ще даде известен тон. Като свирите соло мъчно е.
Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш.
Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди.
към беседата >>
Сега гледайте да не изгубите песента.
Сега гледайте да не изгубите песента.
към беседата >>
Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона.
Понеже е органическа музика, мъчно се свири. На клавишите като бутнете, ще даде известен тон. Като свирите соло мъчно е. Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш.
Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона.
Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение?
към беседата >>
Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло.
Понеже е органическа музика, мъчно се свири. На клавишите като бутнете, ще даде известен тон. Като свирите соло мъчно е. Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш. Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона.
Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло.
Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре.
към беседата >>
Като се облечеш, ще бутнеш този тон.
На клавишите като бутнете, ще даде известен тон. Като свирите соло мъчно е. Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш. Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло.
Като се облечеш, ще бутнеш този тон.
Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре. В мъчението слизаш надолу в гъстата материя.
към беседата >>
Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо.
Като свирите соло мъчно е. Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш. Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон.
Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо.
Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре. В мъчението слизаш надолу в гъстата материя. В труда качваш се нагоре.
към беседата >>
Много време трябва да се труди.
Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш. Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо.
Много време трябва да се труди.
Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре. В мъчението слизаш надолу в гъстата материя. В труда качваш се нагоре. Трудът и мъчението показват две посоки на движение.
към беседата >>
Каква е разликата между труд и мъчение?
Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди.
Каква е разликата между труд и мъчение?
То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре. В мъчението слизаш надолу в гъстата материя. В труда качваш се нагоре. Трудът и мъчението показват две посоки на движение. Работата вече е най-благоприятното движение по поле, нито слизаш, нито се качваш.
към беседата >>
То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре.
Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение?
То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре.
В мъчението слизаш надолу в гъстата материя. В труда качваш се нагоре. Трудът и мъчението показват две посоки на движение. Работата вече е най-благоприятното движение по поле, нито слизаш, нито се качваш.
към беседата >>
В мъчението слизаш надолу в гъстата материя.
Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре.
В мъчението слизаш надолу в гъстата материя.
В труда качваш се нагоре. Трудът и мъчението показват две посоки на движение. Работата вече е най-благоприятното движение по поле, нито слизаш, нито се качваш.
към беседата >>
В труда качваш се нагоре.
Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре. В мъчението слизаш надолу в гъстата материя.
В труда качваш се нагоре.
Трудът и мъчението показват две посоки на движение. Работата вече е най-благоприятното движение по поле, нито слизаш, нито се качваш.
към беседата >>
Трудът и мъчението показват две посоки на движение.
Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре. В мъчението слизаш надолу в гъстата материя. В труда качваш се нагоре.
Трудът и мъчението показват две посоки на движение.
Работата вече е най-благоприятното движение по поле, нито слизаш, нито се качваш.
към беседата >>
Работата вече е най-благоприятното движение по поле, нито слизаш, нито се качваш.
Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре. В мъчението слизаш надолу в гъстата материя. В труда качваш се нагоре. Трудът и мъчението показват две посоки на движение.
Работата вече е най-благоприятното движение по поле, нито слизаш, нито се качваш.
към беседата >>
Понеже вие като деца сте пели, казвате: „Колко пях на майка си“.
Понеже вие като деца сте пели, казвате: „Колко пях на майка си“.
Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта. Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски. Та сега вече сте пенсионирани. В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу.
към беседата >>
Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта.
Понеже вие като деца сте пели, казвате: „Колко пях на майка си“.
Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта.
Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски. Та сега вече сте пенсионирани. В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу. Р – е нагоре една стъпка.
към беседата >>
Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски.
Понеже вие като деца сте пели, казвате: „Колко пях на майка си“. Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта.
Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски.
Та сега вече сте пенсионирани. В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу. Р – е нагоре една стъпка. И-то е три стъпки надолу.
към беседата >>
Та сега вече сте пенсионирани.
Понеже вие като деца сте пели, казвате: „Колко пях на майка си“. Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта. Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски.
Та сега вече сте пенсионирани.
В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу. Р – е нагоре една стъпка. И-то е три стъпки надолу. Л-то – седем стъпки надолу.
към беседата >>
В органическата музика – прилежание.
Понеже вие като деца сте пели, казвате: „Колко пях на майка си“. Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта. Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски. Та сега вече сте пенсионирани.
В органическата музика – прилежание.
П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу. Р – е нагоре една стъпка. И-то е три стъпки надолу. Л-то – седем стъпки надолу. Е-то е нагоре.
към беседата >>
П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу.
Понеже вие като деца сте пели, казвате: „Колко пях на майка си“. Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта. Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски. Та сега вече сте пенсионирани. В органическата музика – прилежание.
П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу.
Р – е нагоре една стъпка. И-то е три стъпки надолу. Л-то – седем стъпки надолу. Е-то е нагоре. Ж-то – две стъпки нагоре, две надолу.
към беседата >>
Р – е нагоре една стъпка.
Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта. Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски. Та сега вече сте пенсионирани. В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу.
Р – е нагоре една стъпка.
И-то е три стъпки надолу. Л-то – седем стъпки надолу. Е-то е нагоре. Ж-то – две стъпки нагоре, две надолу. А-то какво е?
към беседата >>
И-то е три стъпки надолу.
Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски. Та сега вече сте пенсионирани. В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу. Р – е нагоре една стъпка.
И-то е три стъпки надолу.
Л-то – седем стъпки надолу. Е-то е нагоре. Ж-то – две стъпки нагоре, две надолу. А-то какво е? Сега преведете го в съвременната музика, транспонирайте го.
към беседата >>
Л-то – седем стъпки надолу.
Та сега вече сте пенсионирани. В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу. Р – е нагоре една стъпка. И-то е три стъпки надолу.
Л-то – седем стъпки надолу.
Е-то е нагоре. Ж-то – две стъпки нагоре, две надолу. А-то какво е? Сега преведете го в съвременната музика, транспонирайте го. П-то в дадения случай е „ла“.
към беседата >>
Е-то е нагоре.
В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу. Р – е нагоре една стъпка. И-то е три стъпки надолу. Л-то – седем стъпки надолу.
Е-то е нагоре.
Ж-то – две стъпки нагоре, две надолу. А-то какво е? Сега преведете го в съвременната музика, транспонирайте го. П-то в дадения случай е „ла“. /От „ла“ се произведоха останалите тонове, според казаните стъпки/.
към беседата >>
НАГОРЕ