НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1957
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1957
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Старата и новата команда
,
ООК
, София, 12.5.1943г.,
Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността.
Няма да кажеш: “Аз съм по-друг от хората”. Достатъчно е да бъдеш като Любовта. Любовта е, която поддържа целия Божествен порядък. Любовта е, която поддържа блаженството. Любовта е, която поддържа щастието.
Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността.
Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света. Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта. Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи. Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро! ” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”.
към беседата >>
Казваш: “Нали аз съм свободен”.
Да се молите на Господа, да се смени командира. Вие казвате: “Аз съм командир! ” Лъжеш се, че си командир. Нито един от вас не е командир. Нито един от вас не е свободен, условията са такива.
Казваш: “Нали аз съм свободен”.
Отгде накъде си свободен? Ако си свободен, защо боледуваш? Ако си свободен, защо си сиромах? Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите?
към беседата >>
Сега мислите, като идем в оня свят, какво ще стане.
Христос в тази форма не може да дойде. Обаче въздухът, светлината, топлината може да дойдат. През най-малкия прозорец, който имаме, тази светлина и топлина могат да влязат. И през най-малките дупки вятърът влиза. Благодарение, че хората имат дупчици, не зная какво би станало, ако не можеше да влезе Божественото в нас.
Сега мислите, като идем в оня свят, какво ще стане.
В оня свят ще бъде това, което е било в този свят. Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят. Подобното подобно привлича, не еднаквото. Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат.
към беседата >>
Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света.
Достатъчно е да бъдеш като Любовта. Любовта е, която поддържа целия Божествен порядък. Любовта е, която поддържа блаженството. Любовта е, която поддържа щастието. Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността.
Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света.
Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта. Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи. Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро! ” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя.
към беседата >>
Отгде накъде си свободен?
Вие казвате: “Аз съм командир! ” Лъжеш се, че си командир. Нито един от вас не е командир. Нито един от вас не е свободен, условията са такива. Казваш: “Нали аз съм свободен”.
Отгде накъде си свободен?
Ако си свободен, защо боледуваш? Ако си свободен, защо си сиромах? Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието?
към беседата >>
В оня свят ще бъде това, което е било в този свят.
Обаче въздухът, светлината, топлината може да дойдат. През най-малкия прозорец, който имаме, тази светлина и топлина могат да влязат. И през най-малките дупки вятърът влиза. Благодарение, че хората имат дупчици, не зная какво би станало, ако не можеше да влезе Божественото в нас. Сега мислите, като идем в оня свят, какво ще стане.
В оня свят ще бъде това, което е било в този свят.
Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят. Подобното подобно привлича, не еднаквото. Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари?
към беседата >>
Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта.
Любовта е, която поддържа целия Божествен порядък. Любовта е, която поддържа блаженството. Любовта е, която поддържа щастието. Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността. Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света.
Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта.
Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи. Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро! ” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш.
към беседата >>
Ако си свободен, защо боледуваш?
” Лъжеш се, че си командир. Нито един от вас не е командир. Нито един от вас не е свободен, условията са такива. Казваш: “Нали аз съм свободен”. Отгде накъде си свободен?
Ако си свободен, защо боледуваш?
Ако си свободен, защо си сиромах? Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината.
към беседата >>
Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят.
През най-малкия прозорец, който имаме, тази светлина и топлина могат да влязат. И през най-малките дупки вятърът влиза. Благодарение, че хората имат дупчици, не зная какво би станало, ако не можеше да влезе Божественото в нас. Сега мислите, като идем в оня свят, какво ще стане. В оня свят ще бъде това, което е било в този свят.
Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят.
Подобното подобно привлича, не еднаквото. Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари? ” Всеки иска да знае как се печелят тия пари.
към беседата >>
Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи.
Любовта е, която поддържа блаженството. Любовта е, която поддържа щастието. Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността. Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света. Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта.
Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи.
Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро! ” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух.
към беседата >>
Ако си свободен, защо си сиромах?
Нито един от вас не е командир. Нито един от вас не е свободен, условията са такива. Казваш: “Нали аз съм свободен”. Отгде накъде си свободен? Ако си свободен, защо боледуваш?
Ако си свободен, защо си сиромах?
Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят.
към беседата >>
Подобното подобно привлича, не еднаквото.
И през най-малките дупки вятърът влиза. Благодарение, че хората имат дупчици, не зная какво би станало, ако не можеше да влезе Божественото в нас. Сега мислите, като идем в оня свят, какво ще стане. В оня свят ще бъде това, което е било в този свят. Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят.
Подобното подобно привлича, не еднаквото.
Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари? ” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош.
към беседата >>
Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро!
Любовта е, която поддържа щастието. Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността. Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света. Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта. Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи.
Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро!
” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа.
към беседата >>
Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата?
Нито един от вас не е свободен, условията са такива. Казваш: “Нали аз съм свободен”. Отгде накъде си свободен? Ако си свободен, защо боледуваш? Ако си свободен, защо си сиромах?
Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата?
Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден.
към беседата >>
Хора, които подобно мислят, те се привличат.
Благодарение, че хората имат дупчици, не зная какво би станало, ако не можеше да влезе Божественото в нас. Сега мислите, като идем в оня свят, какво ще стане. В оня свят ще бъде това, което е било в този свят. Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят. Подобното подобно привлича, не еднаквото.
Хора, които подобно мислят, те се привличат.
Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари? ” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели.
към беседата >>
” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”.
Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността. Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света. Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта. Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи. Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро!
” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”.
Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога.
към беседата >>
Ако си свободен, защо ти са парите?
Казваш: “Нали аз съм свободен”. Отгде накъде си свободен? Ако си свободен, защо боледуваш? Ако си свободен, защо си сиромах? Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата?
Ако си свободен, защо ти са парите?
Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден. Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен.
към беседата >>
Двама хора, които се обичат, пак се привличат.
Сега мислите, като идем в оня свят, какво ще стане. В оня свят ще бъде това, което е било в този свят. Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят. Подобното подобно привлича, не еднаквото. Хора, които подобно мислят, те се привличат.
Двама хора, които се обичат, пак се привличат.
Някой казва: “Как спечели тия пари? ” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате.
към беседата >>
Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя.
Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света. Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта. Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи. Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро! ” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”.
Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя.
Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света.
към беседата >>
Ако си свободен, защо ти е знанието?
Отгде накъде си свободен? Ако си свободен, защо боледуваш? Ако си свободен, защо си сиромах? Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите?
Ако си свободен, защо ти е знанието?
Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден. Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен. Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате.
към беседата >>
Някой казва: “Как спечели тия пари?
В оня свят ще бъде това, което е било в този свят. Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят. Подобното подобно привлича, не еднаквото. Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат.
Някой казва: “Как спечели тия пари?
” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого?
към беседата >>
Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш.
Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта. Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи. Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро! ” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя.
Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш.
Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото.
към беседата >>
Под думата свобода разбираме да живееш в Истината.
Ако си свободен, защо боледуваш? Ако си свободен, защо си сиромах? Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието?
Под думата свобода разбираме да живееш в Истината.
Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден. Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен. Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате. Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни.
към беседата >>
” Всеки иска да знае как се печелят тия пари.
Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят. Подобното подобно привлича, не еднаквото. Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари?
” Всеки иска да знае как се печелят тия пари.
Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство?
към беседата >>
Любовта е естествено състояние на човешкия дух.
Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи. Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро! ” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш.
Любовта е естествено състояние на човешкия дух.
Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади.
към беседата >>
Тази Истина е Божественият свят.
Ако си свободен, защо си сиромах? Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината.
Тази Истина е Божественият свят.
Всичкият свят е там нареден. Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен. Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате. Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни. Дългите вълни ги слушате, каквото чуете, прилагате.
към беседата >>
Всичкият порядък, който съществува, той не е лош.
Подобното подобно привлича, не еднаквото. Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари? ” Всеки иска да знае как се печелят тия пари.
Всичкият порядък, който съществува, той не е лош.
Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък.
към беседата >>
Любовта е естествено състояние на човешката душа.
Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро! ” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух.
Любовта е естествено състояние на човешката душа.
Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира.
към беседата >>
Всичкият свят е там нареден.
Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят.
Всичкият свят е там нареден.
Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен. Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате. Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни. Дългите вълни ги слушате, каквото чуете, прилагате.
към беседата >>
Ние сме го отживели.
Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари? ” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош.
Ние сме го отживели.
Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство.
към беседата >>
Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога.
” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа.
Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога.
Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява.
към беседата >>
Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен.
Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден.
Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен.
Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате. Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни. Дългите вълни ги слушате, каквото чуете, прилагате.
към беседата >>
Не мислете как трябва да обичате.
Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари? ” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели.
Не мислете как трябва да обичате.
Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство. Казвате: “Не убивам”.
към беседата >>
Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света.
Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога.
Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света.
Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум.
към беседата >>
Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате.
Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден. Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен.
Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате.
Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни. Дългите вълни ги слушате, каквото чуете, прилагате.
към беседата >>
Трябва да обичате кого?
Някой казва: “Как спечели тия пари? ” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате.
Трябва да обичате кого?
Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство. Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън.
към беседата >>
Сега да хванем туй малкото.
Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света.
Сега да хванем туй малкото.
Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце.
към беседата >>
Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни.
Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден. Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен. Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате.
Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни.
Дългите вълни ги слушате, каквото чуете, прилагате.
към беседата >>
Кой от вас не е извършил убийство?
” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого?
Кой от вас не е извършил убийство?
Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство. Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен.
към беседата >>
Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади.
Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото.
Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади.
С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим.
към беседата >>
Дългите вълни ги слушате, каквото чуете, прилагате.
Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден. Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен. Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате. Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни.
Дългите вълни ги слушате, каквото чуете, прилагате.
към беседата >>
Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък.
Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство?
Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък.
То е убийство. Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило.
към беседата >>
С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира.
Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади.
С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира.
С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете.
към беседата >>
Сега не ви намирам на вас махана, командата е лоша.
Сега не ви намирам на вас махана, командата е лоша.
Заповядват ви, казват ви какво да изпълните. Другото положение. Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”. Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша.
към беседата >>
То е убийство.
Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък.
То е убийство.
Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”.
към беседата >>
С Любовта умен става, а без Любовта оглупява.
Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира.
С Любовта умен става, а без Любовта оглупява.
Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга.
към беседата >>
Заповядват ви, казват ви какво да изпълните.
Сега не ви намирам на вас махана, командата е лоша.
Заповядват ви, казват ви какво да изпълните.
Другото положение. Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”. Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша. Хвани най-първо комара.
към беседата >>
Казвате: “Не убивам”.
Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство.
Казвате: “Не убивам”.
Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили?
към беседата >>
Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум.
Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява.
Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум.
Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат.
към беседата >>
Другото положение.
Сега не ви намирам на вас махана, командата е лоша. Заповядват ви, казват ви какво да изпълните.
Другото положение.
Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”. Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша. Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”.
към беседата >>
Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън.
Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство. Казвате: “Не убивам”.
Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън.
На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”.
към беседата >>
Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце.
Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум.
Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце.
Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите.
към беседата >>
Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”.
Сега не ви намирам на вас махана, командата е лоша. Заповядват ви, казват ви какво да изпълните. Другото положение.
Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”.
Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша. Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар?
към беседата >>
На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен.
Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство. Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън.
На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен.
На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад.
към беседата >>
Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим.
Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце.
Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим.
Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш.
към беседата >>
Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона.
Сега не ви намирам на вас махана, командата е лоша. Заповядват ви, казват ви какво да изпълните. Другото положение. Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”.
Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона.
Той не те слуша. Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи.
към беседата >>
На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило.
Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство. Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен.
На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило.
Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая.
към беседата >>
Написаната книга трябва да се чете.
С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим.
Написаната книга трябва да се чете.
Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа.
към беседата >>
Той не те слуша.
Сега не ви намирам на вас махана, командата е лоша. Заповядват ви, казват ви какво да изпълните. Другото положение. Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”. Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона.
Той не те слуша.
Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи. Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът.
към беседата >>
Вие казвате: “Да си вървят”.
То е убийство. Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило.
Вие казвате: “Да си вървят”.
На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая.
към беседата >>
Защо ще бъде затворена книга.
С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете.
Защо ще бъде затворена книга.
Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа. Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела.
към беседата >>
Хвани най-първо комара.
Заповядват ви, казват ви какво да изпълните. Другото положение. Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”. Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша.
Хвани най-първо комара.
Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи. Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът. Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение.
към беседата >>
На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили?
Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”.
На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили?
Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре.
към беседата >>
Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат.
Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга.
Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат.
Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа. Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела. Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта.
към беседата >>
Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”.
Другото положение. Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”. Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша. Хвани най-първо комара.
Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”.
Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи. Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът. Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение. Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”.
Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили?
Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”.
Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре. Отвън е Рай, а отвътре е ад.
към беседата >>
Един от друг трябва да се учите.
Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат.
Един от друг трябва да се учите.
Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа. Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела. Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта. Като четем, по малко да приложим.
към беседата >>
Кой от вас не може да заповядва на един комар?
Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”. Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша. Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”.
Кой от вас не може да заповядва на един комар?
Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи. Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът. Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение. Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе. Щом кацне, махнете го.
към беседата >>
Този Рай, който хората търсят, то е ад.
На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”.
Този Рай, който хората търсят, то е ад.
Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре. Отвън е Рай, а отвътре е ад. Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай.
към беседата >>
Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш.
Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите.
Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш.
Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа. Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела. Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта. Като четем, по малко да приложим. Сега няма да ви кажа да приложите.
към беседата >>
Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи.
Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша. Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар?
Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи.
Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът. Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение. Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе. Щом кацне, махнете го.
към беседата >>
Че и сега сте в Рая.
На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад.
Че и сега сте в Рая.
Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре. Отвън е Рай, а отвътре е ад. Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай. Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме.
към беседата >>
Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа.
Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш.
Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа.
Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела. Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта. Като четем, по малко да приложим. Сега няма да ви кажа да приложите.
към беседата >>
Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът.
Той не те слуша. Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи.
Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът.
Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение. Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе. Щом кацне, махнете го.
към беседата >>
Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая.
Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая.
Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая.
Когато се оженят, влязат в ада вътре. Отвън е Рай, а отвътре е ад. Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай. Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме. Да влезем във вътрешния Рай.
към беседата >>
Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела.
Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа.
Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела.
Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта. Като четем, по малко да приложим. Сега няма да ви кажа да приложите.
към беседата >>
Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение.
Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи. Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът.
Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение.
Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе. Щом кацне, махнете го.
към беседата >>
Когато се оженят, влязат в ада вътре.
На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая.
Когато се оженят, влязат в ада вътре.
Отвън е Рай, а отвътре е ад. Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай. Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме. Да влезем във вътрешния Рай.
към беседата >>
Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта.
Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа. Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела.
Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта.
Като четем, по малко да приложим. Сега няма да ви кажа да приложите.
към беседата >>
Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе.
Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи. Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът. Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение.
Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе.
Щом кацне, махнете го.
към беседата >>
Отвън е Рай, а отвътре е ад.
Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре.
Отвън е Рай, а отвътре е ад.
Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай. Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме. Да влезем във вътрешния Рай.
към беседата >>
Като четем, по малко да приложим.
Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа. Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела. Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта.
Като четем, по малко да приложим.
Сега няма да ви кажа да приложите.
към беседата >>
Щом кацне, махнете го.
Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи. Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът. Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение. Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе.
Щом кацне, махнете го.
към беседата >>
Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай.
Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре. Отвън е Рай, а отвътре е ад.
Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай.
Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме. Да влезем във вътрешния Рай.
към беседата >>
Сега няма да ви кажа да приложите.
Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа. Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела. Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта. Като четем, по малко да приложим.
Сега няма да ви кажа да приложите.
към беседата >>
Сега всички искате да оправите света.
Сега всички искате да оправите света.
Оставете се от тази идея. Извадете я от ума си. Не е ваша работа да оправите света. Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни.
към беседата >>
Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме.
Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре. Отвън е Рай, а отвътре е ад. Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай.
Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме.
Да влезем във вътрешния Рай.
към беседата >>
Старият командир да се уволни, старият полковник, уволнява се.
Старият командир да се уволни, старият полковник, уволнява се.
В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия. На новия полковник, и на него ще му плащате добре. На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко. И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”.
към беседата >>
Оставете се от тази идея.
Сега всички искате да оправите света.
Оставете се от тази идея.
Извадете я от ума си. Не е ваша работа да оправите света. Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри.
към беседата >>
Да влезем във вътрешния Рай.
Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре. Отвън е Рай, а отвътре е ад. Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай. Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме.
Да влезем във вътрешния Рай.
към беседата >>
В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия.
Старият командир да се уволни, старият полковник, уволнява се.
В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия.
На новия полковник, и на него ще му плащате добре. На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко. И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”.
към беседата >>
Извадете я от ума си.
Сега всички искате да оправите света. Оставете се от тази идея.
Извадете я от ума си.
Не е ваша работа да оправите света. Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”.
към беседата >>
Няма друг начин, по който може да се поправи светът.
Няма друг начин, по който може да се поправи светът.
Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш. Невъзможно е. Може да повлияеш на онзи, когото обичаш. Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие.
към беседата >>
На новия полковник, и на него ще му плащате добре.
Старият командир да се уволни, старият полковник, уволнява се. В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия.
На новия полковник, и на него ще му плащате добре.
На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко. И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи.
към беседата >>
Не е ваша работа да оправите света.
Сега всички искате да оправите света. Оставете се от тази идея. Извадете я от ума си.
Не е ваша работа да оправите света.
Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това!
към беседата >>
Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш.
Няма друг начин, по който може да се поправи светът.
Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш.
Невъзможно е. Може да повлияеш на онзи, когото обичаш. Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие.
към беседата >>
На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко.
Старият командир да се уволни, старият полковник, уволнява се. В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия. На новия полковник, и на него ще му плащате добре.
На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко.
И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш?
към беседата >>
Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят.
Сега всички искате да оправите света. Оставете се от тази идея. Извадете я от ума си. Не е ваша работа да оправите света.
Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят.
Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите.
към беседата >>
Невъзможно е.
Няма друг начин, по който може да се поправи светът. Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш.
Невъзможно е.
Може да повлияеш на онзи, когото обичаш. Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”.
към беседата >>
И двамата ще обичате.
Старият командир да се уволни, старият полковник, уволнява се. В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия. На новия полковник, и на него ще му плащате добре. На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко.
И двамата ще обичате.
Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш? ” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат.
към беседата >>
Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни.
Сега всички искате да оправите света. Оставете се от тази идея. Извадете я от ума си. Не е ваша работа да оправите света. Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят.
Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни.
И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то?
към беседата >>
Може да повлияеш на онзи, когото обичаш.
Няма друг начин, по който може да се поправи светът. Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш. Невъзможно е.
Може да повлияеш на онзи, когото обичаш.
Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”. Защо не можеш да спиш?
към беседата >>
Няма да казвате: “Онзи изедник беше”.
Старият командир да се уволни, старият полковник, уволнява се. В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия. На новия полковник, и на него ще му плащате добре. На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко. И двамата ще обичате.
Няма да казвате: “Онзи изедник беше”.
Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш? ” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”.
към беседата >>
И двете са добри.
Оставете се от тази идея. Извадете я от ума си. Не е ваша работа да оправите света. Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни.
И двете са добри.
Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то? Аз ще ви го кажа.
към беседата >>
Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе.
Няма друг начин, по който може да се поправи светът. Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш. Невъзможно е. Може да повлияеш на онзи, когото обичаш.
Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе.
Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”. Защо не можеш да спиш? Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени.
към беседата >>
Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”.
В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия. На новия полковник, и на него ще му плащате добре. На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко. И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”.
Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”.
Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш? ” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”. Не го злословете!
към беседата >>
Казвате: “Това не може да направя”.
Извадете я от ума си. Не е ваша работа да оправите света. Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри.
Казвате: “Това не може да направя”.
Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то? Аз ще ви го кажа. Ви казвате: “Аз това не може да направя”.
към беседата >>
Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие.
Няма друг начин, по който може да се поправи светът. Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш. Невъзможно е. Може да повлияеш на онзи, когото обичаш. Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе.
Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие.
“Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”. Защо не можеш да спиш? Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени. Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре.
към беседата >>
Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи.
На новия полковник, и на него ще му плащате добре. На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко. И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”.
Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи.
Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш? ” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”. Не го злословете! Тази история не е понятна.
към беседата >>
Никога в живота си не казвайте това!
Не е ваша работа да оправите света. Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”.
Никога в живота си не казвайте това!
Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то? Аз ще ви го кажа. Ви казвате: “Аз това не може да направя”. Вървите по улицата и виждате една малка книжка.
към беседата >>
“Не може да уча” – там е всичкото нещастие.
Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш. Невъзможно е. Може да повлияеш на онзи, когото обичаш. Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие.
“Не може да уча” – там е всичкото нещастие.
“Не може да спя”. Защо не можеш да спиш? Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени. Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре. Той е полковник.
към беседата >>
Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш?
На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко. И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи.
Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш?
” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”. Не го злословете! Тази история не е понятна. Вие оставете този въпрос.
към беседата >>
Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите.
Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това!
Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите.
Кое е то? Аз ще ви го кажа. Ви казвате: “Аз това не може да направя”. Вървите по улицата и виждате една малка книжка. Вие сте министър на България, с големи работи се занимавате – една книжка е паднала там и вие казвате, че тази работа не е ваша, а с големи работи се занимавате.
към беседата >>
“Не може да спя”.
Невъзможно е. Може да повлияеш на онзи, когото обичаш. Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие.
“Не може да спя”.
Защо не можеш да спиш? Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени. Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре. Той е полковник. Утре полковникът може да го разжалват.
към беседата >>
” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат.
И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш?
” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат.
Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”. Не го злословете! Тази история не е понятна. Вие оставете този въпрос. Дяволът като се яви при Господа, и той трепери, изпълнява Волята Божия.
към беседата >>
Кое е то?
Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите.
Кое е то?
Аз ще ви го кажа. Ви казвате: “Аз това не може да направя”. Вървите по улицата и виждате една малка книжка. Вие сте министър на България, с големи работи се занимавате – една книжка е паднала там и вие казвате, че тази работа не е ваша, а с големи работи се занимавате. Тази малка книжка да я дигнете.
към беседата >>
Защо не можеш да спиш?
Може да повлияеш на онзи, когото обичаш. Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”.
Защо не можеш да спиш?
Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени. Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре. Той е полковник. Утре полковникът може да го разжалват. И ангел да е, колко ангели са разжалвани.
към беседата >>
Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”.
Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш? ” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат.
Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”.
Не го злословете! Тази история не е понятна. Вие оставете този въпрос. Дяволът като се яви при Господа, и той трепери, изпълнява Волята Божия. И той има Любов.
към беседата >>
Аз ще ви го кажа.
И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то?
Аз ще ви го кажа.
Ви казвате: “Аз това не може да направя”. Вървите по улицата и виждате една малка книжка. Вие сте министър на България, с големи работи се занимавате – една книжка е паднала там и вие казвате, че тази работа не е ваша, а с големи работи се занимавате. Тази малка книжка да я дигнете. Вие не сте чели Библията досега.
към беседата >>
Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени.
Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”. Защо не можеш да спиш?
Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени.
Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре. Той е полковник. Утре полковникът може да го разжалват. И ангел да е, колко ангели са разжалвани. Земята е пълна с разжалвани ангели.
към беседата >>
Не го злословете!
Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш? ” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”.
Не го злословете!
Тази история не е понятна. Вие оставете този въпрос. Дяволът като се яви при Господа, и той трепери, изпълнява Волята Божия. И той има Любов. Той в света само се сърди.
към беседата >>
Ви казвате: “Аз това не може да направя”.
Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то? Аз ще ви го кажа.
Ви казвате: “Аз това не може да направя”.
Вървите по улицата и виждате една малка книжка. Вие сте министър на България, с големи работи се занимавате – една книжка е паднала там и вие казвате, че тази работа не е ваша, а с големи работи се занимавате. Тази малка книжка да я дигнете. Вие не сте чели Библията досега. Като дигнете книжката, ще прочетете: “Бог е Любов”.
към беседата >>
Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре.
Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”. Защо не можеш да спиш? Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени.
Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре.
Той е полковник. Утре полковникът може да го разжалват. И ангел да е, колко ангели са разжалвани. Земята е пълна с разжалвани ангели. Вие сте разжалвани ангели, излезли от Рая.
към беседата >>
Тази история не е понятна.
Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш? ” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”. Не го злословете!
Тази история не е понятна.
Вие оставете този въпрос. Дяволът като се яви при Господа, и той трепери, изпълнява Волята Божия. И той има Любов. Той в света само се сърди. Който не го обича, го бие.
към беседата >>
Вървите по улицата и виждате една малка книжка.
Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то? Аз ще ви го кажа. Ви казвате: “Аз това не може да направя”.
Вървите по улицата и виждате една малка книжка.
Вие сте министър на България, с големи работи се занимавате – една книжка е паднала там и вие казвате, че тази работа не е ваша, а с големи работи се занимавате. Тази малка книжка да я дигнете. Вие не сте чели Библията досега. Като дигнете книжката, ще прочетете: “Бог е Любов”. Има един анекдот.
към беседата >>
Той е полковник.
“Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”. Защо не можеш да спиш? Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени. Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре.
Той е полковник.
Утре полковникът може да го разжалват. И ангел да е, колко ангели са разжалвани. Земята е пълна с разжалвани ангели. Вие сте разжалвани ангели, излезли от Рая. Какви бяхте едно време, а сега сте редови.
към беседата >>
Вие оставете този въпрос.
Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш? ” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”. Не го злословете! Тази история не е понятна.
Вие оставете този въпрос.
Дяволът като се яви при Господа, и той трепери, изпълнява Волята Божия. И той има Любов. Той в света само се сърди. Който не го обича, го бие. Като дойде дяволът, казва: “Ще ме любиш, ако не, дърво има”.
към беседата >>
Вие сте министър на България, с големи работи се занимавате – една книжка е паднала там и вие казвате, че тази работа не е ваша, а с големи работи се занимавате.
Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то? Аз ще ви го кажа. Ви казвате: “Аз това не може да направя”. Вървите по улицата и виждате една малка книжка.
Вие сте министър на България, с големи работи се занимавате – една книжка е паднала там и вие казвате, че тази работа не е ваша, а с големи работи се занимавате.
Тази малка книжка да я дигнете. Вие не сте чели Библията досега. Като дигнете книжката, ще прочетете: “Бог е Любов”. Има един анекдот. В България като дошли евангелистите, като проповядвали Евангелието, казвали, че който приеме Божия Път, всичко ще му тръгне напред.
към беседата >>
Утре полковникът може да го разжалват.
“Не може да спя”. Защо не можеш да спиш? Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени. Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре. Той е полковник.
Утре полковникът може да го разжалват.
И ангел да е, колко ангели са разжалвани. Земята е пълна с разжалвани ангели. Вие сте разжалвани ангели, излезли от Рая. Какви бяхте едно време, а сега сте редови. Едно време вие заповядвахте, а сега ви заповядват.
към беседата >>
Дяволът като се яви при Господа, и той трепери, изпълнява Волята Божия.
” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”. Не го злословете! Тази история не е понятна. Вие оставете този въпрос.
Дяволът като се яви при Господа, и той трепери, изпълнява Волята Божия.
И той има Любов. Той в света само се сърди. Който не го обича, го бие. Като дойде дяволът, казва: “Ще ме любиш, ако не, дърво има”. Той е сянката на Любовта.
към беседата >>
2.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 14.5.1943г.,
Под думата "изживяване" разбираме освобождаване, нещо, което не си знаел, освободиш се вече.
Пак ще се освободи. Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната. Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия". За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо. Ти живееш, (но) не си свободен.
Под думата "изживяване" разбираме освобождаване, нещо, което не си знаел, освободиш се вече.
към беседата >>
Може да идете в другия свят и да си занесете вашите сегашни разбирания.
Може да идете в другия свят и да си занесете вашите сегашни разбирания.
Може да идете в оня свят с разбиранията от Земята. Ще влезете в едно противоречие. Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания. И може да излезете извън Рая с духовни разбирания. Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята.
към беседата >>
Може да идете в оня свят с разбиранията от Земята.
Може да идете в другия свят и да си занесете вашите сегашни разбирания.
Може да идете в оня свят с разбиранията от Земята.
Ще влезете в едно противоречие. Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания. И може да излезете извън Рая с духовни разбирания. Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята. В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята.
към беседата >>
Ще влезете в едно противоречие.
Може да идете в другия свят и да си занесете вашите сегашни разбирания. Може да идете в оня свят с разбиранията от Земята.
Ще влезете в едно противоречие.
Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания. И може да излезете извън Рая с духовни разбирания. Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята. В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята. Да ви приведа един пример.
към беседата >>
Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания.
Може да идете в другия свят и да си занесете вашите сегашни разбирания. Може да идете в оня свят с разбиранията от Земята. Ще влезете в едно противоречие.
Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания.
И може да излезете извън Рая с духовни разбирания. Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята. В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята. Да ви приведа един пример. Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята.
към беседата >>
И може да излезете извън Рая с духовни разбирания.
Може да идете в другия свят и да си занесете вашите сегашни разбирания. Може да идете в оня свят с разбиранията от Земята. Ще влезете в едно противоречие. Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания.
И може да излезете извън Рая с духовни разбирания.
Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята. В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята. Да ви приведа един пример. Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята. Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети.
към беседата >>
Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята.
Може да идете в другия свят и да си занесете вашите сегашни разбирания. Може да идете в оня свят с разбиранията от Земята. Ще влезете в едно противоречие. Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания. И може да излезете извън Рая с духовни разбирания.
Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята.
В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята. Да ви приведа един пример. Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята. Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети. Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари.
към беседата >>
В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята.
Може да идете в оня свят с разбиранията от Земята. Ще влезете в едно противоречие. Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания. И може да излезете извън Рая с духовни разбирания. Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята.
В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята.
Да ви приведа един пример. Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята. Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети. Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари. И в онзи свят без пари не може.
към беседата >>
Да ви приведа един пример.
Ще влезете в едно противоречие. Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания. И може да излезете извън Рая с духовни разбирания. Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята. В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята.
Да ви приведа един пример.
Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята. Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети. Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари. И в онзи свят без пари не може. Влиза 6 онзи свят, пущат го.
към беседата >>
Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята.
Ще влезете в духовният свят, в Рая със земни разбирания. И може да излезете извън Рая с духовни разбирания. Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята. В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята. Да ви приведа един пример.
Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята.
Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети. Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари. И в онзи свят без пари не може. Влиза 6 онзи свят, пущат го. Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки.
към беседата >>
Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети.
И може да излезете извън Рая с духовни разбирания. Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята. В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята. Да ви приведа един пример. Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята.
Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети.
Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари. И в онзи свят без пари не може. Влиза 6 онзи свят, пущат го. Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки. Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене.
към беседата >>
Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари.
Представете си, че едно същество от духовния свят слиза на Земята. В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята. Да ви приведа един пример. Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята. Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети.
Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари.
И в онзи свят без пари не може. Влиза 6 онзи свят, пущат го. Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки. Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене. Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят.
към беседата >>
И в онзи свят без пари не може.
В човешкия свят туй, което там то е правело, не може да го направи на Земята. Да ви приведа един пример. Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята. Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети. Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари.
И в онзи свят без пари не може.
Влиза 6 онзи свят, пущат го. Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки. Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене. Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят. Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят.
към беседата >>
Влиза 6 онзи свят, пущат го.
Да ви приведа един пример. Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята. Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети. Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари. И в онзи свят без пари не може.
Влиза 6 онзи свят, пущат го.
Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки. Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене. Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят. Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят. Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят.
към беседата >>
Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки.
Имало един българин богаташ, най-богатият българин, който някога е живял на земята. Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети. Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари. И в онзи свят без пари не може. Влиза 6 онзи свят, пущат го.
Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки.
Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене. Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят. Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят. Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят. Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят.
към беседата >>
Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене.
Отишъл в онзи свят и като отивал в онзи свят, имало обичай да му турят една торба със злато, доста големи монети. Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари. И в онзи свят без пари не може. Влиза 6 онзи свят, пущат го. Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки.
Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене.
Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят. Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят. Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят. Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят. Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000.
към беседата >>
Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят.
Като се събудил там, взел торбата и си казал, че има пари. И в онзи свят без пари не може. Влиза 6 онзи свят, пущат го. Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки. Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене.
Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят.
Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят. Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят. Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят. Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000. Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари.
към беседата >>
Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят.
И в онзи свят без пари не може. Влиза 6 онзи свят, пущат го. Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки. Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене. Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят.
Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят.
Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят. Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят. Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000. Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари. Всичко, което проповядваш е хубаво.
към беседата >>
Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят.
Влиза 6 онзи свят, пущат го. Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки. Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене. Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят. Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят.
Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят.
Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят. Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000. Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари. Всичко, което проповядваш е хубаво. И като дали, освободили го.
към беседата >>
Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят.
Дошло време, огладнял, вижда – доста хубави яденета имало, и гледа – всяко ядене по 5 стотинки. Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене. Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят. Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят. Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят.
Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят.
Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000. Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари. Всичко, което проповядваш е хубаво. И като дали, освободили го. Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ.
към беседата >>
Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000.
Като погледнал торбата, казал си – тук е за живеене. Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят. Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят. Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят. Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят.
Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000.
Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари. Всичко, което проповядваш е хубаво. И като дали, освободили го. Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ. Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането.
към беседата >>
Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари.
Влиза вътре, но му казват, че тези златни монети не вървят. Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят. Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят. Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят. Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000.
Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари.
Всичко, което проповядваш е хубаво. И като дали, освободили го. Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ. Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането. Помнете едно психологическо правило.
към беседата >>
Всичко, което проповядваш е хубаво.
Писал от онзи свят да му изпратят по 5 стотинки и като ги занесъл тях, казали му, че и тези не вървят. Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят. Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят. Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000. Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари.
Всичко, което проповядваш е хубаво.
И като дали, освободили го. Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ. Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането. Помнете едно психологическо правило. Един закон има.
към беседата >>
И като дали, освободили го.
Нито целите, нито дребните вървят в онзи свят. Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят. Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000. Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари. Всичко, което проповядваш е хубаво.
И като дали, освободили го.
Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ. Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането. Помнете едно психологическо правило. Един закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека.
към беседата >>
Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ.
Като идете в онзи свят с вашите земни разбирания, не вървят. Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000. Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари. Всичко, което проповядваш е хубаво. И като дали, освободили го.
Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ.
Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането. Помнете едно психологическо правило. Един закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека. Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка.
към беседата >>
Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането.
Един мисионер, мисля че е бил албанец, тук в България го хванали разбойници и искали откуп от него, доста голям откуп, мисля 1 500 000. Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари. Всичко, което проповядваш е хубаво. И като дали, освободили го. Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ.
Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането.
Помнете едно психологическо правило. Един закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека. Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка. Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна.
към беседата >>
Помнете едно психологическо правило.
Той проповядвал на разбойниците за Христа и главатарят като го слушал, му казал: Пари море, пари. Всичко, което проповядваш е хубаво. И като дали, освободили го. Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ. Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането.
Помнете едно психологическо правило.
Един закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека. Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка. Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна. Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката.
към беседата >>
Един закон има.
Всичко, което проповядваш е хубаво. И като дали, освободили го. Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ. Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането. Помнете едно психологическо правило.
Един закон има.
Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека. Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка. Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна. Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката. Кой ли е този, който ви е изял ябълката?
към беседата >>
Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека.
И като дали, освободили го. Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ. Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането. Помнете едно психологическо правило. Един закон има.
Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека.
Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка. Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна. Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката. Кой ли е този, който ви е изял ябълката? Искате да го знаете.
към беседата >>
Каква беше централната мисъл на миналата лекция?
Каква беше централната мисъл на миналата лекция?
(Каза се).
към беседата >>
Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка.
Като ви хванат разбойници на Земята, вие им говорите за Господа, но те казват: Много добре, но пари, пари, Господ си е Господ. Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането. Помнете едно психологическо правило. Един закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека.
Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка.
Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна. Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката. Кой ли е този, който ви е изял ябълката? Искате да го знаете. Сега, представете си другото положение.
към беседата >>
(Каза се).
Каква беше централната мисъл на миналата лекция?
(Каза се).
към беседата >>
Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна.
Човек, който иска да живее на Земята, всичко е в разбирането. Помнете едно психологическо правило. Един закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека. Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка.
Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна.
Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката. Кой ли е този, който ви е изял ябълката? Искате да го знаете. Сега, представете си другото положение. Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди.
към беседата >>
Представете си, че ви зададат един въпрос: По какво се отличава човек от Бога?
Представете си, че ви зададат един въпрос: По какво се отличава човек от Бога?
вие ще кажете, че Той е всесилен, всемъдър, но същественото кое е, което Го отличава? – Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо. Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо. Бог прави нещата от нищо. Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо.
към беседата >>
Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката.
Помнете едно психологическо правило. Един закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека. Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка. Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна.
Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката.
Кой ли е този, който ви е изял ябълката? Искате да го знаете. Сега, представете си другото положение. Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди. Почувствува, че вие сте се разсърдили.
към беседата >>
вие ще кажете, че Той е всесилен, всемъдър, но същественото кое е, което Го отличава?
Представете си, че ви зададат един въпрос: По какво се отличава човек от Бога?
вие ще кажете, че Той е всесилен, всемъдър, но същественото кое е, което Го отличава?
– Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо. Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо. Бог прави нещата от нищо. Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо. Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо.
към беседата >>
Кой ли е този, който ви е изял ябълката?
Един закон има. Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека. Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка. Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна. Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката.
Кой ли е този, който ви е изял ябълката?
Искате да го знаете. Сега, представете си другото положение. Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди. Почувствува, че вие сте се разсърдили. Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата.
към беседата >>
– Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо.
Представете си, че ви зададат един въпрос: По какво се отличава човек от Бога? вие ще кажете, че Той е всесилен, всемъдър, но същественото кое е, което Го отличава?
– Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо.
Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо. Бог прави нещата от нищо. Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо. Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо. Там си блъскате главата.
към беседата >>
Искате да го знаете.
Щастието и нещастието зависят от разбирането на понятието на човека. Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка. Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна. Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката. Кой ли е този, който ви е изял ябълката?
Искате да го знаете.
Сега, представете си другото положение. Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди. Почувствува, че вие сте се разсърдили. Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата. Ти дойдеш, намериш двете ябълки.
към беседата >>
Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо.
Представете си, че ви зададат един въпрос: По какво се отличава човек от Бога? вие ще кажете, че Той е всесилен, всемъдър, но същественото кое е, което Го отличава? – Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо.
Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо.
Бог прави нещата от нищо. Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо. Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо. Там си блъскате главата. Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"?
към беседата >>
Сега, представете си другото положение.
Допуснете, че имате една ябълка в торбата си и разчитате на тази ябълка. Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна. Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката. Кой ли е този, който ви е изял ябълката? Искате да го знаете.
Сега, представете си другото положение.
Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди. Почувствува, че вие сте се разсърдили. Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата. Ти дойдеш, намериш двете ябълки. Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки?
към беседата >>
Бог прави нещата от нищо.
Представете си, че ви зададат един въпрос: По какво се отличава човек от Бога? вие ще кажете, че Той е всесилен, всемъдър, но същественото кое е, което Го отличава? – Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо. Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо.
Бог прави нещата от нищо.
Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо. Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо. Там си блъскате главата. Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"? – в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо?
към беседата >>
Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди.
Дошъл някой, погледнал ябълката, изял я и оставил торбата празна. Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката. Кой ли е този, който ви е изял ябълката? Искате да го знаете. Сега, представете си другото положение.
Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди.
Почувствува, че вие сте се разсърдили. Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата. Ти дойдеш, намериш двете ябълки. Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки? Искаш да знаеш кой е изял ябълките.
към беседата >>
Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо.
Представете си, че ви зададат един въпрос: По какво се отличава човек от Бога? вие ще кажете, че Той е всесилен, всемъдър, но същественото кое е, което Го отличава? – Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо. Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо. Бог прави нещата от нищо.
Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо.
Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо. Там си блъскате главата. Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"? – в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо".
към беседата >>
Почувствува, че вие сте се разсърдили.
Дойдете, намерите торбата празна и вие сте недоволни, имате една малка скръб, че са ви изяли ябълката. Кой ли е този, който ви е изял ябълката? Искате да го знаете. Сега, представете си другото положение. Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди.
Почувствува, че вие сте се разсърдили.
Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата. Ти дойдеш, намериш двете ябълки. Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки? Искаш да знаеш кой е изял ябълките. Той е този, който тури ябълките.
към беседата >>
Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо.
вие ще кажете, че Той е всесилен, всемъдър, но същественото кое е, което Го отличава? – Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо. Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо. Бог прави нещата от нищо. Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо.
Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо.
Там си блъскате главата. Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"? – в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността.
към беседата >>
Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата.
Кой ли е този, който ви е изял ябълката? Искате да го знаете. Сега, представете си другото положение. Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди. Почувствува, че вие сте се разсърдили.
Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата.
Ти дойдеш, намериш двете ябълки. Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки? Искаш да знаеш кой е изял ябълките. Той е този, който тури ябълките.
към беседата >>
Там си блъскате главата.
– Бог прави нещата от нищо, а човек прави от нещо. Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо. Бог прави нещата от нищо. Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо. Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо.
Там си блъскате главата.
Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"? – в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни?
към беседата >>
Ти дойдеш, намериш двете ябълки.
Искате да го знаете. Сега, представете си другото положение. Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди. Почувствува, че вие сте се разсърдили. Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата.
Ти дойдеш, намериш двете ябълки.
Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки? Искаш да знаеш кой е изял ябълките. Той е този, който тури ябълките.
към беседата >>
Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"?
Човек никога не може да направи нещо от нищо, а всякога прави от нещо. Бог прави нещата от нищо. Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо. Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо. Там си блъскате главата.
Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"?
– в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение.
към беседата >>
Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки?
Сега, представете си другото положение. Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди. Почувствува, че вие сте се разсърдили. Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата. Ти дойдеш, намериш двете ябълки.
Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки?
Искаш да знаеш кой е изял ябълките. Той е този, който тури ябълките.
към беседата >>
– в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо?
Бог прави нещата от нищо. Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо. Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо. Там си блъскате главата. Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"?
– в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо?
– И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение.
към беседата >>
Искаш да знаеш кой е изял ябълките.
Този, който е изял ябълката, като ходил, казва: Аз изядох ябълката на този човек, той ще се разсърди. Почувствува, че вие сте се разсърдили. Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата. Ти дойдеш, намериш двете ябълки. Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки?
Искаш да знаеш кой е изял ябълките.
Той е този, който тури ябълките.
към беседата >>
– И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо".
Абсолютно невъзможно е човек да направи нещата от нищо. Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо. Там си блъскате главата. Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"? – в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо?
– И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо".
Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо.
към беседата >>
Той е този, който тури ябълките.
Почувствува, че вие сте се разсърдили. Той намери две по-хубави ябълки и ги тури в торбата. Ти дойдеш, намериш двете ябълки. Казваш: Кой ли е този, който ги е турил тия ябълки? Искаш да знаеш кой е изял ябълките.
Той е този, който тури ябълките.
към беседата >>
Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността.
Та по някой път всичкото ваше нещастие произтича от там, че вие искате да направите от нищо нещо. Там си блъскате главата. Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"? – в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо".
Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността.
Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение.
към беседата >>
Що е скръб?
Що е скръб?
– Изядената ябълка. Що е радост? – Турената ябълка. Кой е онзи, който е изял ябълката? Той е един и същ, който я изяде и тури.
към беседата >>
Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни?
Там си блъскате главата. Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"? – в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността.
Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни?
Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг.
към беседата >>
– Изядената ябълка.
Що е скръб?
– Изядената ябълка.
Що е радост? – Турената ябълка. Кой е онзи, който е изял ябълката? Той е един и същ, който я изяде и тури. Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш.
към беседата >>
Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение.
Сега вие какво подразбирате под думата "нищо"? – в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни?
Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение.
Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия.
към беседата >>
Що е радост?
Що е скръб? – Изядената ябълка.
Що е радост?
– Турената ябълка. Кой е онзи, който е изял ябълката? Той е един и същ, който я изяде и тури. Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш. Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата.
към беседата >>
Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение.
– в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение.
Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение.
Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им.
към беседата >>
– Турената ябълка.
Що е скръб? – Изядената ябълка. Що е радост?
– Турената ябълка.
Кой е онзи, който е изял ябълката? Той е един и същ, който я изяде и тури. Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш. Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата. Ще ви приведа един анекдот в друга форма.
към беседата >>
Че си изменил посоката, няма нищо.
– И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение.
Че си изменил посоката, няма нищо.
Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. Где е противоречието сега?
към беседата >>
Кой е онзи, който е изял ябълката?
Що е скръб? – Изядената ябълка. Що е радост? – Турената ябълка.
Кой е онзи, който е изял ябълката?
Той е един и същ, който я изяде и тури. Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш. Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата. Ще ви приведа един анекдот в друга форма. Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни.
към беседата >>
Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение.
Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо.
Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение.
Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. Где е противоречието сега? Казвате: Не трябва да се пресичат.
към беседата >>
Той е един и същ, който я изяде и тури.
Що е скръб? – Изядената ябълка. Що е радост? – Турената ябълка. Кой е онзи, който е изял ябълката?
Той е един и същ, който я изяде и тури.
Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш. Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата. Ще ви приведа един анекдот в друга форма. Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни. Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление.
към беседата >>
Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг.
Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение.
Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг.
Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. Где е противоречието сега? Казвате: Не трябва да се пресичат. Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста?
към беседата >>
Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш.
– Изядената ябълка. Що е радост? – Турената ябълка. Кой е онзи, който е изял ябълката? Той е един и същ, който я изяде и тури.
Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш.
Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата. Ще ви приведа един анекдот в друга форма. Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни. Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление. Той искал да си почине и си турил феса на главата.
към беседата >>
Единият се придвижва в направление на другия.
Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг.
Единият се придвижва в направление на другия.
Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. Где е противоречието сега? Казвате: Не трябва да се пресичат. Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста? Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта?
към беседата >>
Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата.
Що е радост? – Турената ябълка. Кой е онзи, който е изял ябълката? Той е един и същ, който я изяде и тури. Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш.
Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата.
Ще ви приведа един анекдот в друга форма. Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни. Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление. Той искал да си почине и си турил феса на главата. Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си.
към беседата >>
Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им.
Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия.
Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им.
Где е противоречието сега? Казвате: Не трябва да се пресичат. Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста? Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта? Колко пъти като сте си рязали хляб, сте си пресичали пръста?
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот в друга форма.
– Турената ябълка. Кой е онзи, който е изял ябълката? Той е един и същ, който я изяде и тури. Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш. Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата.
Ще ви приведа един анекдот в друга форма.
Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни. Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление. Той искал да си почине и си турил феса на главата. Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си. Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните.
към беседата >>
Где е противоречието сега?
Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им.
Где е противоречието сега?
Казвате: Не трябва да се пресичат. Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста? Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта? Колко пъти като сте си рязали хляб, сте си пресичали пръста? Какво показва пресичането?
към беседата >>
Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни.
Кой е онзи, който е изял ябълката? Той е един и същ, който я изяде и тури. Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш. Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата. Ще ви приведа един анекдот в друга форма.
Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни.
Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление. Той искал да си почине и си турил феса на главата. Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си. Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните. Взема камъни и започва да хвърля по тях.
към беседата >>
Казвате: Не трябва да се пресичат.
Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. Где е противоречието сега?
Казвате: Не трябва да се пресичат.
Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста? Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта? Колко пъти като сте си рязали хляб, сте си пресичали пръста? Какво показва пресичането?
към беседата >>
Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление.
Той е един и същ, който я изяде и тури. Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш. Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата. Ще ви приведа един анекдот в друга форма. Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни.
Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление.
Той искал да си почине и си турил феса на главата. Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си. Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните. Взема камъни и започва да хвърля по тях. Те вземат кокосови орехи и хвърлят.
към беседата >>
Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста?
Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. Где е противоречието сега? Казвате: Не трябва да се пресичат.
Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста?
Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта? Колко пъти като сте си рязали хляб, сте си пресичали пръста? Какво показва пресичането?
към беседата >>
Той искал да си почине и си турил феса на главата.
Щом ти изядат ябълката, ако разбираш закона, две ябълки ще имаш. Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата. Ще ви приведа един анекдот в друга форма. Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни. Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление.
Той искал да си почине и си турил феса на главата.
Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си. Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните. Взема камъни и започва да хвърля по тях. Те вземат кокосови орехи и хвърлят. Той си казва: Отидоха фесовете.
към беседата >>
Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта?
Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. Где е противоречието сега? Казвате: Не трябва да се пресичат. Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста?
Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта?
Колко пъти като сте си рязали хляб, сте си пресичали пръста? Какво показва пресичането?
към беседата >>
Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си.
Ако не разбираш закона, ти ще хвърлиш торбата. Ще ви приведа един анекдот в друга форма. Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни. Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление. Той искал да си почине и си турил феса на главата.
Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си.
Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните. Взема камъни и започва да хвърля по тях. Те вземат кокосови орехи и хвърлят. Той си казва: Отидоха фесовете. Разгневил се и си хвърлил феса на земята.
към беседата >>
Колко пъти като сте си рязали хляб, сте си пресичали пръста?
Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. Где е противоречието сега? Казвате: Не трябва да се пресичат. Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста? Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта?
Колко пъти като сте си рязали хляб, сте си пресичали пръста?
Какво показва пресичането?
към беседата >>
Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните.
Ще ви приведа един анекдот в друга форма. Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни. Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление. Той искал да си почине и си турил феса на главата. Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си.
Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните.
Взема камъни и започва да хвърля по тях. Те вземат кокосови орехи и хвърлят. Той си казва: Отидоха фесовете. Разгневил се и си хвърлил феса на земята. Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си.
към беседата >>
Какво показва пресичането?
Где е противоречието сега? Казвате: Не трябва да се пресичат. Нали казвате, че човек не трябва да си пресича пръста? Но закон ли е, че не трябва да си пресича пръстта? Колко пъти като сте си рязали хляб, сте си пресичали пръста?
Какво показва пресичането?
към беседата >>
Взема камъни и започва да хвърля по тях.
Един български търговец, който ходел да продава фесове на арабите, минавал през една гора, гдето имало маймуни. Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление. Той искал да си почине и си турил феса на главата. Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си. Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните.
Взема камъни и започва да хвърля по тях.
Те вземат кокосови орехи и хвърлят. Той си казва: Отидоха фесовете. Разгневил се и си хвърлил феса на земята. Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си. Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу.
към беседата >>
Имате другото: Щастие и нещастие на какво се дължат?
Имате другото: Щастие и нещастие на какво се дължат?
Какво нещо е щастието? Какво е нещастието? Нещастието е нищо, а щастието е нещо. Що е щастието? – Нещо.
към беседата >>
Те вземат кокосови орехи и хвърлят.
Маймуните много обичат червения цвят, прави им впечатление. Той искал да си почине и си турил феса на главата. Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си. Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните. Взема камъни и започва да хвърля по тях.
Те вземат кокосови орехи и хвърлят.
Той си казва: Отидоха фесовете. Разгневил се и си хвърлил феса на земята. Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си. Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу. Никога не питайте защо ви е една скръб.
към беседата >>
Какво нещо е щастието?
Имате другото: Щастие и нещастие на какво се дължат?
Какво нещо е щастието?
Какво е нещастието? Нещастието е нищо, а щастието е нещо. Що е щастието? – Нещо. Що е нещастието?
към беседата >>
Той си казва: Отидоха фесовете.
Той искал да си почине и си турил феса на главата. Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си. Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните. Взема камъни и започва да хвърля по тях. Те вземат кокосови орехи и хвърлят.
Той си казва: Отидоха фесовете.
Разгневил се и си хвърлил феса на земята. Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си. Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу. Никога не питайте защо ви е една скръб. Защо ви е една скръб?
към беседата >>
Какво е нещастието?
Имате другото: Щастие и нещастие на какво се дължат? Какво нещо е щастието?
Какво е нещастието?
Нещастието е нищо, а щастието е нещо. Що е щастието? – Нещо. Що е нещастието? – Нищо.
към беседата >>
Разгневил се и си хвърлил феса на земята.
Те като видели феса на неговата глава, заинтересували се, дошли и извадили всичките фесове, колкото ги имало, и ги натурили на главите си. Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните. Взема камъни и започва да хвърля по тях. Те вземат кокосови орехи и хвърлят. Той си казва: Отидоха фесовете.
Разгневил се и си хвърлил феса на земята.
Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си. Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу. Никога не питайте защо ви е една скръб. Защо ви е една скръб? – За да дойдат две радости.
към беседата >>
Нещастието е нищо, а щастието е нещо.
Имате другото: Щастие и нещастие на какво се дължат? Какво нещо е щастието? Какво е нещастието?
Нещастието е нищо, а щастието е нещо.
Що е щастието? – Нещо. Що е нещастието? – Нищо. Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие?
към беседата >>
Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си.
Като станал, търговецът видял, че фесове-те са на главите на маймуните. Взема камъни и започва да хвърля по тях. Те вземат кокосови орехи и хвърлят. Той си казва: Отидоха фесовете. Разгневил се и си хвърлил феса на земята.
Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си.
Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу. Никога не питайте защо ви е една скръб. Защо ви е една скръб? – За да дойдат две радости. Онзи, който изял ябълката, ще донесе две.
към беседата >>
Що е щастието?
Имате другото: Щастие и нещастие на какво се дължат? Какво нещо е щастието? Какво е нещастието? Нещастието е нищо, а щастието е нещо.
Що е щастието?
– Нещо. Що е нещастието? – Нищо. Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие? – Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога.
към беседата >>
Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу.
Взема камъни и започва да хвърля по тях. Те вземат кокосови орехи и хвърлят. Той си казва: Отидоха фесовете. Разгневил се и си хвърлил феса на земята. Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си.
Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу.
Никога не питайте защо ви е една скръб. Защо ви е една скръб? – За да дойдат две радости. Онзи, който изял ябълката, ще донесе две. Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна.
към беседата >>
– Нещо.
Имате другото: Щастие и нещастие на какво се дължат? Какво нещо е щастието? Какво е нещастието? Нещастието е нищо, а щастието е нещо. Що е щастието?
– Нещо.
Що е нещастието? – Нищо. Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие? – Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога. Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо.
към беседата >>
Никога не питайте защо ви е една скръб.
Те вземат кокосови орехи и хвърлят. Той си казва: Отидоха фесовете. Разгневил се и си хвърлил феса на земята. Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си. Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу.
Никога не питайте защо ви е една скръб.
Защо ви е една скръб? – За да дойдат две радости. Онзи, който изял ябълката, ще донесе две. Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна. Те оповаваха само на Него.
към беседата >>
Що е нещастието?
Какво нещо е щастието? Какво е нещастието? Нещастието е нищо, а щастието е нещо. Що е щастието? – Нещо.
Що е нещастието?
– Нищо. Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие? – Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога. Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо. То е невъзможно.
към беседата >>
Защо ви е една скръб?
Той си казва: Отидоха фесовете. Разгневил се и си хвърлил феса на земята. Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си. Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу. Никога не питайте защо ви е една скръб.
Защо ви е една скръб?
– За да дойдат две радости. Онзи, който изял ябълката, ще донесе две. Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна. Те оповаваха само на Него. Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха.
към беседата >>
– Нищо.
Какво е нещастието? Нещастието е нищо, а щастието е нещо. Що е щастието? – Нещо. Що е нещастието?
– Нищо.
Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие? – Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога. Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо. То е невъзможно. Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение.
към беседата >>
– За да дойдат две радости.
Разгневил се и си хвърлил феса на земята. Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си. Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу. Никога не питайте защо ви е една скръб. Защо ви е една скръб?
– За да дойдат две радости.
Онзи, който изял ябълката, ще донесе две. Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна. Те оповаваха само на Него. Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха. Какво стана?
към беседата >>
Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие?
Нещастието е нищо, а щастието е нещо. Що е щастието? – Нещо. Що е нещастието? – Нищо.
Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие?
– Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога. Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо. То е невъзможно. Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение. В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате.
към беседата >>
Онзи, който изял ябълката, ще донесе две.
Маймуните и те хвърлили фесовете от главите си. Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу. Никога не питайте защо ви е една скръб. Защо ви е една скръб? – За да дойдат две радости.
Онзи, който изял ябълката, ще донесе две.
Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна. Те оповаваха само на Него. Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха. Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта.
към беседата >>
– Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога.
Що е щастието? – Нещо. Що е нещастието? – Нищо. Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие?
– Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога.
Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо. То е невъзможно. Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение. В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате. Защо човек страда?
към беседата >>
Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна.
Та ви казвам: Когато маймуните обират вашите фесове, хвърлете вашия фес и всички фесове ще слязат долу. Никога не питайте защо ви е една скръб. Защо ви е една скръб? – За да дойдат две радости. Онзи, който изял ябълката, ще донесе две.
Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна.
Те оповаваха само на Него. Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха. Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали.
към беседата >>
Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо.
– Нещо. Що е нещастието? – Нищо. Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие? – Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога.
Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо.
То е невъзможно. Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение. В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате. Защо човек страда? За да му покажат, че този свят е направен от нищо.
към беседата >>
Те оповаваха само на Него.
Никога не питайте защо ви е една скръб. Защо ви е една скръб? – За да дойдат две радости. Онзи, който изял ябълката, ще донесе две. Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна.
Те оповаваха само на Него.
Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха. Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия.
към беседата >>
То е невъзможно.
Що е нещастието? – Нищо. Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие? – Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога. Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо.
То е невъзможно.
Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение. В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате. Защо човек страда? За да му покажат, че този свят е направен от нищо. Защо се радва?
към беседата >>
Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха.
Защо ви е една скръб? – За да дойдат две радости. Онзи, който изял ябълката, ще донесе две. Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна. Те оповаваха само на Него.
Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха.
Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот?
към беседата >>
Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение.
– Нищо. Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие? – Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога. Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо. То е невъзможно.
Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение.
В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате. Защо човек страда? За да му покажат, че този свят е направен от нищо. Защо се радва? За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо.
към беседата >>
Какво стана?
– За да дойдат две радости. Онзи, който изял ябълката, ще донесе две. Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна. Те оповаваха само на Него. Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха.
Какво стана?
Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане.
към беседата >>
В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате.
Вие имате едно нещастие, реално ли е това нещастие? – Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога. Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо. То е невъзможно. Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение.
В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате.
Защо човек страда? За да му покажат, че този свят е направен от нищо. Защо се радва? За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо. Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото.
към беседата >>
Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта.
Онзи, който изял ябълката, ще донесе две. Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна. Те оповаваха само на Него. Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха. Какво стана?
Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта.
Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане. Второто раждане е, когато излизаш из гроба.
към беседата >>
Защо човек страда?
– Щом си нещастен, разбирам, че ти искаш да станеш като Бога. Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо. То е невъзможно. Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение. В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате.
Защо човек страда?
За да му покажат, че този свят е направен от нищо. Защо се радва? За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо. Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото. Да ви е приятно, като страдате.
към беседата >>
Значи живота наполовина са го разбирали.
Христос казва: "Сега скръб имате, но аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне на радост." Значи, най-първо познаваха Христа тъй, както е бил на Земята, само едната страна. Те оповаваха само на Него. Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха. Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта.
Значи живота наполовина са го разбирали.
Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане. Второто раждане е, когато излизаш из гроба. Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост.
към беседата >>
За да му покажат, че този свят е направен от нищо.
Ти искаш да станеш като Бога, да направиш туй, което Той е направил, да направиш от нищо нещо. То е невъзможно. Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение. В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате. Защо човек страда?
За да му покажат, че този свят е направен от нищо.
Защо се радва? За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо. Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото. Да ви е приятно, като страдате. Знайте, че светът е създаден от нищо.
към беседата >>
Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия.
Те оповаваха само на Него. Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха. Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали.
Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия.
Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане. Второто раждане е, когато излизаш из гроба. Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост.
към беседата >>
Защо се радва?
То е невъзможно. Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение. В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате. Защо човек страда? За да му покажат, че този свят е направен от нищо.
Защо се радва?
За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо. Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото. Да ви е приятно, като страдате. Знайте, че светът е създаден от нищо. Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо.
към беседата >>
Как ще уподобите този живот?
Той ще направи всичко, ще тури ред, а виждат, че Го разпнаха, умира, погребват Го и мислеха, че Го загубиха. Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия.
Как ще уподобите този живот?
– Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане. Второто раждане е, когато излизаш из гроба. Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост.
към беседата >>
За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо.
Не може да направиш в дадения момент, разбира се не в нашето измерение. В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате. Защо човек страда? За да му покажат, че този свят е направен от нищо. Защо се радва?
За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо.
Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото. Да ви е приятно, като страдате. Знайте, че светът е създаден от нищо. Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо. Защо се радваш?
към беседата >>
– Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане.
Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот?
– Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане.
Второто раждане е, когато излизаш из гроба. Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост.
към беседата >>
Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото.
В дадения момент е невъзможно, тогава трябва да се утешавате. Защо човек страда? За да му покажат, че този свят е направен от нищо. Защо се радва? За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо.
Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото.
Да ви е приятно, като страдате. Знайте, че светът е създаден от нищо. Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо. Защо се радваш? Живееш в нещо.
към беседата >>
Второто раждане е, когато излизаш из гроба.
Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане.
Второто раждане е, когато излизаш из гроба.
Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост.
към беседата >>
Да ви е приятно, като страдате.
Защо човек страда? За да му покажат, че този свят е направен от нищо. Защо се радва? За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо. Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото.
Да ви е приятно, като страдате.
Знайте, че светът е създаден от нищо. Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо. Защо се радваш? Живееш в нещо. Защо страдаш?
към беседата >>
Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост.
Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане. Второто раждане е, когато излизаш из гроба.
Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост.
към беседата >>
Знайте, че светът е създаден от нищо.
За да му покажат, че този свят е направен от нищо. Защо се радва? За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо. Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото. Да ви е приятно, като страдате.
Знайте, че светът е създаден от нищо.
Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо. Защо се радваш? Живееш в нещо. Защо страдаш? – Защото живееш в нищо.
към беседата >>
Геометрически как ще представите точката?
Геометрически как ще представите точката?
Що е точка? – Която не завзема никакво пространство, без пространство. Що е реалност? Що е правата линия? -То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи.
към беседата >>
Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо.
Защо се радва? За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо. Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото. Да ви е приятно, като страдате. Знайте, че светът е създаден от нищо.
Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо.
Защо се радваш? Живееш в нещо. Защо страдаш? – Защото живееш в нищо. Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено.
към беседата >>
Що е точка?
Геометрически как ще представите точката?
Що е точка?
– Която не завзема никакво пространство, без пространство. Що е реалност? Що е правата линия? -То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи. Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила.
към беседата >>
Защо се радваш?
За да му покажат, че този свят, в който живее, е станал от нещо. Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото. Да ви е приятно, като страдате. Знайте, че светът е създаден от нищо. Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо.
Защо се радваш?
Живееш в нещо. Защо страдаш? – Защото живееш в нищо. Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание.
към беседата >>
– Която не завзема никакво пространство, без пространство.
Геометрически как ще представите точката? Що е точка?
– Която не завзема никакво пространство, без пространство.
Що е реалност? Що е правата линия? -То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи. Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила. Що е правата линия?
към беседата >>
Живееш в нещо.
Радостта показва нещото, а скръбта показва нищото. Да ви е приятно, като страдате. Знайте, че светът е създаден от нищо. Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо. Защо се радваш?
Живееш в нещо.
Защо страдаш? – Защото живееш в нищо. Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения.
към беседата >>
Що е реалност?
Геометрически как ще представите точката? Що е точка? – Която не завзема никакво пространство, без пространство.
Що е реалност?
Що е правата линия? -То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи. Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила. Що е правата линия? – Нищото, проявено в нещо.
към беседата >>
Защо страдаш?
Да ви е приятно, като страдате. Знайте, че светът е създаден от нищо. Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо. Защо се радваш? Живееш в нещо.
Защо страдаш?
– Защото живееш в нищо. Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал.
към беседата >>
Що е правата линия?
Геометрически как ще представите точката? Що е точка? – Която не завзема никакво пространство, без пространство. Що е реалност?
Що е правата линия?
-То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи. Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила. Що е правата линия? – Нищото, проявено в нещо. Що е точка?
към беседата >>
– Защото живееш в нищо.
Знайте, че светът е създаден от нищо. Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо. Защо се радваш? Живееш в нещо. Защо страдаш?
– Защото живееш в нищо.
Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал. Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото?
към беседата >>
-То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи.
Геометрически как ще представите точката? Що е точка? – Която не завзема никакво пространство, без пространство. Що е реалност? Що е правата линия?
-То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи.
Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила. Що е правата линия? – Нищото, проявено в нещо. Що е точка? – Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство.
към беседата >>
Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено.
Радвате се – светът е станал от нещо, вие живеете в нещо. Защо се радваш? Живееш в нещо. Защо страдаш? – Защото живееш в нищо.
Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено.
Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал. Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото? Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото.
към беседата >>
Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила.
Що е точка? – Която не завзема никакво пространство, без пространство. Що е реалност? Що е правата линия? -То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи.
Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила.
Що е правата линия? – Нищото, проявено в нещо. Що е точка? – Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство. Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум.
към беседата >>
Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание.
Защо се радваш? Живееш в нещо. Защо страдаш? – Защото живееш в нищо. Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено.
Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание.
Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал. Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото? Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото. Толкоз вие сте страдали и сте се радвали.
към беседата >>
Що е правата линия?
– Която не завзема никакво пространство, без пространство. Що е реалност? Що е правата линия? -То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи. Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила.
Що е правата линия?
– Нищото, проявено в нещо. Що е точка? – Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство. Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум. Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира.
към беседата >>
Щом станеш нещо, започват всичките ограничения.
Живееш в нещо. Защо страдаш? – Защото живееш в нищо. Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание.
Щом станеш нещо, започват всичките ограничения.
Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал. Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото? Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото. Толкоз вие сте страдали и сте се радвали. Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е.
към беседата >>
– Нищото, проявено в нещо.
Що е реалност? Що е правата линия? -То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи. Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила. Що е правата линия?
– Нищото, проявено в нещо.
Що е точка? – Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство. Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум. Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира. Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване.
към беседата >>
Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал.
Защо страдаш? – Защото живееш в нищо. Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения.
Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал.
Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото? Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото. Толкоз вие сте страдали и сте се радвали. Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е. Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е.
към беседата >>
Що е точка?
Що е правата линия? -То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи. Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила. Що е правата линия? – Нищото, проявено в нещо.
Що е точка?
– Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство. Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум. Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира. Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване. По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът.
към беседата >>
Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото?
– Защото живееш в нищо. Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал.
Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото?
Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото. Толкоз вие сте страдали и сте се радвали. Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е. Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е. Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб?
към беседата >>
– Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство.
-То е във възможността на точката да се прояви, нищото значи само по себе си се движи. Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила. Що е правата линия? – Нищото, проявено в нещо. Що е точка?
– Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство.
Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум. Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира. Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване. По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът. Радвайте се на света, който е създаден от нищо.
към беседата >>
Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото.
Тогава имате друго заключение: нищото е свободно, а пък нещото е ограничено. Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал. Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото?
Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото.
Толкоз вие сте страдали и сте се радвали. Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е. Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е. Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб? Как бихте ме убедили?
към беседата >>
Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум.
Реалността, която отчитаме, то е правата линия – пътят, по който тази точка се е проявила. Що е правата линия? – Нищото, проявено в нещо. Що е точка? – Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство.
Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум.
Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира. Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване. По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът. Радвайте се на света, който е създаден от нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в нищото.
към беседата >>
Толкоз вие сте страдали и сте се радвали.
Щом си нещо, не си свободен; щом си нищо, няма закон да те хваща, никакъв закон, никаква смърт, никакво страдание. Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал. Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото? Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото.
Толкоз вие сте страдали и сте се радвали.
Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е. Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е. Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб? Как бихте ме убедили? Думата "радост" е образувана от два слога.
към беседата >>
Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира.
Що е правата линия? – Нищото, проявено в нещо. Що е точка? – Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство. Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум.
Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира.
Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване. По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът. Радвайте се на света, който е създаден от нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в нищото. Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат.
към беседата >>
Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е.
Щом станеш нещо, започват всичките ограничения. Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал. Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото? Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото. Толкоз вие сте страдали и сте се радвали.
Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е.
Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е. Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб? Как бихте ме убедили? Думата "радост" е образувана от два слога. Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар.
към беседата >>
Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване.
– Нищото, проявено в нещо. Що е точка? – Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство. Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум. Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира.
Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване.
По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът. Радвайте се на света, който е създаден от нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в нищото. Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат. Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите.
към беседата >>
Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е.
Интересно е онзи, който създал думите "нещо" и "нищо", как ги е създал. Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото? Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото. Толкоз вие сте страдали и сте се радвали. Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е.
Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е.
Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб? Как бихте ме убедили? Думата "радост" е образувана от два слога. Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар. "Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел.
към беседата >>
По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът.
Що е точка? – Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство. Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум. Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира. Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване.
По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът.
Радвайте се на света, който е създаден от нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в нищото. Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат. Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите. Ще се видите.
към беседата >>
Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб?
Как му е дошло наум да кръсти нещото и нищото? Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото. Толкоз вие сте страдали и сте се радвали. Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е. Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е.
Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб?
Как бихте ме убедили? Думата "радост" е образувана от два слога. Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар. "Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел. Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост.
към беседата >>
Радвайте се на света, който е създаден от нищо.
– Тя е безпространствена, невидима, няма никакво пространство. Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум. Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира. Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване. По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът.
Радвайте се на света, който е създаден от нищо.
Не скърбете за нещата, които отиват в нищото. Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат. Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите. Ще се видите. Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време.
към беседата >>
Как бихте ме убедили?
Онзи, който разбрал какво е "нещо" и "нищо", какво нещо е нещото. Толкоз вие сте страдали и сте се радвали. Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е. Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е. Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб?
Как бихте ме убедили?
Думата "радост" е образувана от два слога. Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар. "Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел. Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост. Що е радост?
към беседата >>
Не скърбете за нещата, които отиват в нищото.
Туй, невидимото, неосезаемото, което не завзема никакво пространство, образува пространството, образува едното измерение, което става реално за човешкия ум. Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира. Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване. По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът. Радвайте се на света, който е създаден от нищо.
Не скърбете за нещата, които отиват в нищото.
Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат. Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите. Ще се видите. Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време. Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека.
към беседата >>
Думата "радост" е образувана от два слога.
Толкоз вие сте страдали и сте се радвали. Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е. Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е. Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб? Как бихте ме убедили?
Думата "радост" е образувана от два слога.
Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар. "Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел. Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост. Що е радост? Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост.
към беседата >>
Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат.
Човешкият ум започва със сенките на точката, която се проектира. Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване. По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът. Радвайте се на света, който е създаден от нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в нищото.
Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат.
Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите. Ще се видите. Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време. Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека. Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие.
към беседата >>
Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар.
Аз бих желал туй, което сте го опитали, да ми го кажете какво е. Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е. Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб? Как бихте ме убедили? Думата "радост" е образувана от два слога.
Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар.
"Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел. Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост. Що е радост? Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост. Що е скръб?
към беседата >>
Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите.
Всичките възможности се добиват по правата линия, по плоскост или по куб, по удължаване, по разширяване и по удебеляване. По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът. Радвайте се на света, който е създаден от нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в нищото. Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат.
Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите.
Ще се видите. Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време. Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека. Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие. Аз считам щастието най-материално.
към беседата >>
"Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел.
Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието, пък и радостта не зная какво нещо е. Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб? Как бихте ме убедили? Думата "радост" е образувана от два слога. Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар.
"Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел.
Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост. Що е радост? Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост. Що е скръб? Изгубил си нещото.
към беседата >>
Ще се видите.
По три начина може да дойде щастието: чрез удължаване, чрез разширяване и чрез удебеляване или уплътняване, от плът. Радвайте се на света, който е създаден от нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в нищото. Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат. Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите.
Ще се видите.
Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време. Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека. Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие. Аз считам щастието най-материално. Щастие, радост и блаженство – така вървят.
към беседата >>
Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост.
Как ще ми обясните какво нещо е радост и какво нещо е скръб? Как бихте ме убедили? Думата "радост" е образувана от два слога. Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар. "Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел.
Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост.
Що е радост? Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост. Що е скръб? Изгубил си нещото. Скръб значи туй, което скърца.
към беседата >>
Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време.
Радвайте се на света, който е създаден от нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в нищото. Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат. Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите. Ще се видите.
Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време.
Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека. Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие. Аз считам щастието най-материално. Щастие, радост и блаженство – така вървят.
към беседата >>
Що е радост?
Как бихте ме убедили? Думата "радост" е образувана от два слога. Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар. "Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел. Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост.
Що е радост?
Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост. Що е скръб? Изгубил си нещото. Скръб значи туй, което скърца. Като затвориш една врата, скърца.
към беседата >>
Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека.
Не скърбете за нещата, които отиват в нищото. Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат. Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите. Ще се видите. Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време.
Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека.
Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие. Аз считам щастието най-материално. Щастие, радост и блаженство – така вървят.
към беседата >>
Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост.
Думата "радост" е образувана от два слога. Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар. "Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел. Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост. Що е радост?
Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост.
Що е скръб? Изгубил си нещото. Скръб значи туй, което скърца. Като затвориш една врата, скърца. Какво образува скърцането?
към беседата >>
Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие.
Вие се радвате, когато вашите приятели дойдат. Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите. Ще се видите. Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време. Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека.
Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие.
Аз считам щастието най-материално. Щастие, радост и блаженство – така вървят.
към беседата >>
Що е скръб?
Единият слог "ра" е египетски, който означава, слънце, светлина, а "дост" е един санскритски слог, който значи приятел, познат, другар. "Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел. Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост. Що е радост? Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост.
Що е скръб?
Изгубил си нещото. Скръб значи туй, което скърца. Като затвориш една врата, скърца. Какво образува скърцането? Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум.
към беседата >>
Аз считам щастието най-материално.
Всякога нали имате една малка скръб, когато вашият приятел си отива, не знаете дали ще се видите. Ще се видите. Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време. Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека. Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие.
Аз считам щастието най-материално.
Щастие, радост и блаженство – така вървят.
към беседата >>
Изгубил си нещото.
"Радост" значи да имаш светлина и да имаш приятел. Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост. Що е радост? Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост. Що е скръб?
Изгубил си нещото.
Скръб значи туй, което скърца. Като затвориш една врата, скърца. Какво образува скърцането? Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум. Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца.
към беседата >>
Щастие, радост и блаженство – така вървят.
Ще се видите. Всички хора страдат от следното: в Божествения свят всяко нещо става на своето време. Всяко нещо, което не става навреме, то причинява неприятност на човека. Всички неща, които стават навреме, всякога произвеждат радост, блаженство, щастие. Аз считам щастието най-материално.
Щастие, радост и блаженство – така вървят.
към беседата >>
Скръб значи туй, което скърца.
Хванал си нещото и туй нещо ти причинява радост. Що е радост? Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост. Що е скръб? Изгубил си нещото.
Скръб значи туй, което скърца.
Като затвориш една врата, скърца. Какво образува скърцането? Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум. Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца. Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата?
към беседата >>
Кой би желал една майка да роди едно дете и да го прати в гората да го изяде една мечка?
Кой би желал една майка да роди едно дете и да го прати в гората да го изяде една мечка?
Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това. Ти изядеш плода и ябълката се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда. Човек, който не може да скърби, не може да се радва. То е невъзможно.
към беседата >>
Като затвориш една врата, скърца.
Що е радост? Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост. Що е скръб? Изгубил си нещото. Скръб значи туй, което скърца.
Като затвориш една врата, скърца.
Какво образува скърцането? Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум. Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца. Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата? Отварянето и затварянето реално нещо ли е?
към беседата >>
Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това.
Кой би желал една майка да роди едно дете и да го прати в гората да го изяде една мечка?
Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това.
Ти изядеш плода и ябълката се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда. Човек, който не може да скърби, не може да се радва. То е невъзможно. Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял.
към беседата >>
Какво образува скърцането?
Хванал си, че го държиш за себе си, туй е радост. Що е скръб? Изгубил си нещото. Скръб значи туй, което скърца. Като затвориш една врата, скърца.
Какво образува скърцането?
Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум. Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца. Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата? Отварянето и затварянето реално нещо ли е? Казвам: Как да не е реално.
към беседата >>
Ти изядеш плода и ябълката се радва.
Кой би желал една майка да роди едно дете и да го прати в гората да го изяде една мечка? Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това.
Ти изядеш плода и ябълката се радва.
Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда. Човек, който не може да скърби, не може да се радва. То е невъзможно. Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял. Туй, за което си скърбял, може да се радваш.
към беседата >>
Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум.
Що е скръб? Изгубил си нещото. Скръб значи туй, което скърца. Като затвориш една врата, скърца. Какво образува скърцането?
Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум.
Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца. Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата? Отварянето и затварянето реално нещо ли е? Казвам: Как да не е реално. Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре.
към беседата >>
Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда.
Кой би желал една майка да роди едно дете и да го прати в гората да го изяде една мечка? Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това. Ти изядеш плода и ябълката се радва.
Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда.
Човек, който не може да скърби, не може да се радва. То е невъзможно. Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял. Туй, за което си скърбял, може да се радваш. Туй, за което се радваш, може да скърбиш.
към беседата >>
Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца.
Изгубил си нещото. Скръб значи туй, което скърца. Като затвориш една врата, скърца. Какво образува скърцането? Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум.
Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца.
Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата? Отварянето и затварянето реално нещо ли е? Казвам: Как да не е реално. Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре. То е тъй за човека.
към беседата >>
Човек, който не може да скърби, не може да се радва.
Кой би желал една майка да роди едно дете и да го прати в гората да го изяде една мечка? Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това. Ти изядеш плода и ябълката се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда.
Човек, който не може да скърби, не може да се радва.
То е невъзможно. Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял. Туй, за което си скърбял, може да се радваш. Туй, за което се радваш, може да скърбиш. Две възможности са.
към беседата >>
Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата?
Скръб значи туй, което скърца. Като затвориш една врата, скърца. Какво образува скърцането? Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум. Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца.
Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата?
Отварянето и затварянето реално нещо ли е? Казвам: Как да не е реално. Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре. То е тъй за човека. Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата?
към беседата >>
То е невъзможно.
Кой би желал една майка да роди едно дете и да го прати в гората да го изяде една мечка? Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това. Ти изядеш плода и ябълката се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда. Човек, който не може да скърби, не може да се радва.
То е невъзможно.
Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял. Туй, за което си скърбял, може да се радваш. Туй, за което се радваш, може да скърбиш. Две възможности са. Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно.
към беседата >>
Отварянето и затварянето реално нещо ли е?
Като затвориш една врата, скърца. Какво образува скърцането? Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум. Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца. Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата?
Отварянето и затварянето реално нещо ли е?
Казвам: Как да не е реално. Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре. То е тъй за човека. Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата? Вратата и като е затворена, (въздухът) влиза вътре.
към беседата >>
Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял.
Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това. Ти изядеш плода и ябълката се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда. Човек, който не може да скърби, не може да се радва. То е невъзможно.
Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял.
Туй, за което си скърбял, може да се радваш. Туй, за което се радваш, може да скърбиш. Две възможности са. Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно.
към беседата >>
Казвам: Как да не е реално.
Какво образува скърцането? Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум. Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца. Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата? Отварянето и затварянето реално нещо ли е?
Казвам: Как да не е реално.
Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре. То е тъй за човека. Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата? Вратата и като е затворена, (въздухът) влиза вътре. Тогава за кого е направена вратата?
към беседата >>
Туй, за което си скърбял, може да се радваш.
Ти изядеш плода и ябълката се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда. Човек, който не може да скърби, не може да се радва. То е невъзможно. Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял.
Туй, за което си скърбял, може да се радваш.
Туй, за което се радваш, може да скърбиш. Две възможности са. Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени.
към беседата >>
Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре.
Когато човек показва, че ти се движиш и образува само шум. Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца. Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата? Отварянето и затварянето реално нещо ли е? Казвам: Как да не е реално.
Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре.
То е тъй за човека. Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата? Вратата и като е затворена, (въздухът) влиза вътре. Тогава за кого е направена вратата?
към беседата >>
Туй, за което се радваш, може да скърбиш.
Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда, ако не ядете ябълките, тя няма да ражда. Човек, който не може да скърби, не може да се радва. То е невъзможно. Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял. Туй, за което си скърбял, може да се радваш.
Туй, за което се радваш, може да скърбиш.
Две възможности са. Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта.
към беседата >>
То е тъй за човека.
Скръб значи скърцаш, защото тази затворена (врата) ти си я отворил, тя скърца, като я затваряш, пак скърца. Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата? Отварянето и затварянето реално нещо ли е? Казвам: Как да не е реално. Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре.
То е тъй за човека.
Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата? Вратата и като е затворена, (въздухът) влиза вътре. Тогава за кого е направена вратата?
към беседата >>
Две възможности са.
Човек, който не може да скърби, не може да се радва. То е невъзможно. Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял. Туй, за което си скърбял, може да се радваш. Туй, за което се радваш, може да скърбиш.
Две възможности са.
Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост.
към беседата >>
Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата?
Питам: Защо трябва да отваряш и затваряш вратата? Отварянето и затварянето реално нещо ли е? Казвам: Как да не е реално. Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре. То е тъй за човека.
Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата?
Вратата и като е затворена, (въздухът) влиза вътре. Тогава за кого е направена вратата?
към беседата >>
Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно.
То е невъзможно. Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял. Туй, за което си скърбял, може да се радваш. Туй, за което се радваш, може да скърбиш. Две възможности са.
Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно.
Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече.
към беседата >>
Вратата и като е затворена, (въздухът) влиза вътре.
Отварянето и затварянето реално нещо ли е? Казвам: Как да не е реално. Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре. То е тъй за човека. Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата?
Вратата и като е затворена, (въздухът) влиза вътре.
Тогава за кого е направена вратата?
към беседата >>
Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно.
Невъзможно е да се радваш, за което не си скърбял. Туй, за което си скърбял, може да се радваш. Туй, за което се радваш, може да скърбиш. Две възможности са. Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно.
Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно.
Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. По колко начина се опитва реалността?
към беседата >>
Тогава за кого е направена вратата?
Казвам: Как да не е реално. Ако тази врата не се отваря, не можеш да влезеш вътре. То е тъй за човека. Но на тия, тънките вещества, например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата? Вратата и като е затворена, (въздухът) влиза вътре.
Тогава за кого е направена вратата?
към беседата >>
Двете неща са много естествени.
Туй, за което си скърбял, може да се радваш. Туй, за което се радваш, може да скърбиш. Две възможности са. Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно.
Двете неща са много естествени.
Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. По колко начина се опитва реалността? Реалността със стомна ли се опитва?
към беседата >>
Всяко нещо, което ви е потребно в дадения момент, е нещо.
Всяко нещо, което ви е потребно в дадения момент, е нещо.
Психологическият извод: Що е нещо и що е нищо? – Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него. То е нищо. Вземете парите, които са нещо. Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари.
към беседата >>
Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта.
Туй, за което се радваш, може да скърбиш. Две възможности са. Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени.
Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта.
Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. По колко начина се опитва реалността? Реалността със стомна ли се опитва? Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш.
към беседата >>
Психологическият извод: Що е нещо и що е нищо?
Всяко нещо, което ви е потребно в дадения момент, е нещо.
Психологическият извод: Що е нещо и що е нищо?
– Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него. То е нищо. Вземете парите, които са нещо. Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари. Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате.
към беседата >>
Проявяването на реалността е радост.
Две възможности са. Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта.
Проявяването на реалността е радост.
Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. По колко начина се опитва реалността? Реалността със стомна ли се опитва? Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш. Природата пак ти е дала чаша.
към беседата >>
– Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него.
Всяко нещо, което ви е потребно в дадения момент, е нещо. Психологическият извод: Що е нещо и що е нищо?
– Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него.
То е нищо. Вземете парите, които са нещо. Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари. Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате. Носите парите, не струват.
към беседата >>
Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече.
Ако искаш само да се радваш, то е невъзможно. Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост.
Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече.
По колко начина се опитва реалността? Реалността със стомна ли се опитва? Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш. Природата пак ти е дала чаша. (Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата.
към беседата >>
То е нищо.
Всяко нещо, което ви е потребно в дадения момент, е нещо. Психологическият извод: Що е нещо и що е нищо? – Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него.
То е нищо.
Вземете парите, които са нещо. Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари. Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате. Носите парите, не струват. В планината кое е нещо?
към беседата >>
По колко начина се опитва реалността?
Ако искаш само да скърбиш, то е невъзможно. Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече.
По колко начина се опитва реалността?
Реалността със стомна ли се опитва? Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш. Природата пак ти е дала чаша. (Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата. Като че някой ще изскочи.
към беседата >>
Вземете парите, които са нещо.
Всяко нещо, което ви е потребно в дадения момент, е нещо. Психологическият извод: Що е нещо и що е нищо? – Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него. То е нищо.
Вземете парите, които са нещо.
Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари. Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате. Носите парите, не струват. В планината кое е нещо? Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш.
към беседата >>
Реалността със стомна ли се опитва?
Двете неща са много естествени. Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. По колко начина се опитва реалността?
Реалността със стомна ли се опитва?
Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш. Природата пак ти е дала чаша. (Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата. Като че някой ще изскочи. На един голям извор не може да идеш да пиеш вода.
към беседата >>
Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари.
Всяко нещо, което ви е потребно в дадения момент, е нещо. Психологическият извод: Що е нещо и що е нищо? – Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него. То е нищо. Вземете парите, които са нещо.
Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари.
Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате. Носите парите, не струват. В планината кое е нещо? Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш. Кое е нещо?
към беседата >>
Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш.
Реалността в света се проявява чрез радостта и скръбта. Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. По колко начина се опитва реалността? Реалността със стомна ли се опитва?
Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш.
Природата пак ти е дала чаша. (Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата. Като че някой ще изскочи. На един голям извор не може да идеш да пиеш вода. Малкият извор не е опасен.
към беседата >>
Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате.
Психологическият извод: Що е нещо и що е нищо? – Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него. То е нищо. Вземете парите, които са нещо. Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари.
Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате.
Носите парите, не струват. В планината кое е нещо? Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш. Кое е нещо? Хлябът е нещо.
към беседата >>
Природата пак ти е дала чаша.
Проявяването на реалността е радост. Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. По колко начина се опитва реалността? Реалността със стомна ли се опитва? Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш.
Природата пак ти е дала чаша.
(Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата. Като че някой ще изскочи. На един голям извор не може да идеш да пиеш вода. Малкият извор не е опасен. Малка е човешката ръка.
към беседата >>
Носите парите, не струват.
– Нищо в дадения случай е туй, което не ти трябва, нямаш никаква полза от него. То е нищо. Вземете парите, които са нещо. Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари. Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате.
Носите парите, не струват.
В планината кое е нещо? Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш. Кое е нещо? Хлябът е нещо. Значи ти искаш да замениш нищото с нещо.
към беседата >>
(Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата.
Когато реалността престава да се изявява, то е скръб вече. По колко начина се опитва реалността? Реалността със стомна ли се опитва? Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш. Природата пак ти е дала чаша.
(Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата.
Като че някой ще изскочи. На един голям извор не може да идеш да пиеш вода. Малкият извор не е опасен. Малка е човешката ръка. Целият човек е стомна, а ръката е чашка.
към беседата >>
В планината кое е нещо?
То е нищо. Вземете парите, които са нещо. Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари. Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате. Носите парите, не струват.
В планината кое е нещо?
Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш. Кое е нещо? Хлябът е нещо. Значи ти искаш да замениш нищото с нещо. Ето по кой начин можем да станем като Бога.
към беседата >>
Като че някой ще изскочи.
По колко начина се опитва реалността? Реалността със стомна ли се опитва? Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш. Природата пак ти е дала чаша. (Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата.
Като че някой ще изскочи.
На един голям извор не може да идеш да пиеш вода. Малкият извор не е опасен. Малка е човешката ръка. Целият човек е стомна, а ръката е чашка. С чашката си вземи вода, опасно е без чашка.
към беседата >>
Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш.
Вземете парите, които са нещо. Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари. Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате. Носите парите, не струват. В планината кое е нещо?
Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш.
Кое е нещо? Хлябът е нещо. Значи ти искаш да замениш нищото с нещо. Ето по кой начин можем да станем като Бога. Като замени парите с хляба, той създава един свят.
към беседата >>
На един голям извор не може да идеш да пиеш вода.
Реалността със стомна ли се опитва? Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш. Природата пак ти е дала чаша. (Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата. Като че някой ще изскочи.
На един голям извор не може да идеш да пиеш вода.
Малкият извор не е опасен. Малка е човешката ръка. Целият човек е стомна, а ръката е чашка. С чашката си вземи вода, опасно е без чашка. Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната.
към беседата >>
Кое е нещо?
Да кажем, вие сте един екскурзиант, някъде в планината носите пари. Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате. Носите парите, не струват. В планината кое е нещо? Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш.
Кое е нещо?
Хлябът е нещо. Значи ти искаш да замениш нищото с нещо. Ето по кой начин можем да станем като Бога. Като замени парите с хляба, той създава един свят. Той създал ли е хляба?
към беседата >>
Малкият извор не е опасен.
Да кажем, за вода отиваш при извора, нито чаша имаш, нито стомна имаш. Природата пак ти е дала чаша. (Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата. Като че някой ще изскочи. На един голям извор не може да идеш да пиеш вода.
Малкият извор не е опасен.
Малка е човешката ръка. Целият човек е стомна, а ръката е чашка. С чашката си вземи вода, опасно е без чашка. Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната. Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия?
към беседата >>
Хлябът е нещо.
Тия пари са нищо заради вас, не могат да ви дадат туй, което искате. Носите парите, не струват. В планината кое е нещо? Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш. Кое е нещо?
Хлябът е нещо.
Значи ти искаш да замениш нищото с нещо. Ето по кой начин можем да станем като Бога. Като замени парите с хляба, той създава един свят. Той създал ли е хляба? – само обмяна става на нещата.
към беседата >>
Малка е човешката ръка.
Природата пак ти е дала чаша. (Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата. Като че някой ще изскочи. На един голям извор не може да идеш да пиеш вода. Малкият извор не е опасен.
Малка е човешката ръка.
Целият човек е стомна, а ръката е чашка. С чашката си вземи вода, опасно е без чашка. Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната. Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия? Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам.
към беседата >>
Значи ти искаш да замениш нищото с нещо.
Носите парите, не струват. В планината кое е нещо? Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш. Кое е нещо? Хлябът е нещо.
Значи ти искаш да замениш нищото с нещо.
Ето по кой начин можем да станем като Бога. Като замени парите с хляба, той създава един свят. Той създал ли е хляба? – само обмяна става на нещата. Що е скръб според този израз?
към беседата >>
Целият човек е стомна, а ръката е чашка.
(Учителят показва човешката ръка.) Някой път е страшно, когато излиза водата. Като че някой ще изскочи. На един голям извор не може да идеш да пиеш вода. Малкият извор не е опасен. Малка е човешката ръка.
Целият човек е стомна, а ръката е чашка.
С чашката си вземи вода, опасно е без чашка. Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната. Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия? Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам. Всичката погрешка е там, в яденето.
към беседата >>
Ето по кой начин можем да станем като Бога.
В планината кое е нещо? Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш. Кое е нещо? Хлябът е нещо. Значи ти искаш да замениш нищото с нещо.
Ето по кой начин можем да станем като Бога.
Като замени парите с хляба, той създава един свят. Той създал ли е хляба? – само обмяна става на нещата. Що е скръб според този израз? Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай.
към беседата >>
С чашката си вземи вода, опасно е без чашка.
Като че някой ще изскочи. На един голям извор не може да идеш да пиеш вода. Малкият извор не е опасен. Малка е човешката ръка. Целият човек е стомна, а ръката е чашка.
С чашката си вземи вода, опасно е без чашка.
Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната. Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия? Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам. Всичката погрешка е там, в яденето. Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната.
към беседата >>
Като замени парите с хляба, той създава един свят.
Не може да си услужиш с парите, ти ще умреш гладен, ще ги гледаш и ще умреш. Кое е нещо? Хлябът е нещо. Значи ти искаш да замениш нищото с нещо. Ето по кой начин можем да станем като Бога.
Като замени парите с хляба, той създава един свят.
Той създал ли е хляба? – само обмяна става на нещата. Що е скръб според този израз? Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай. Що е радост?
към беседата >>
Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната.
На един голям извор не може да идеш да пиеш вода. Малкият извор не е опасен. Малка е човешката ръка. Целият човек е стомна, а ръката е чашка. С чашката си вземи вода, опасно е без чашка.
Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната.
Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия? Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам. Всичката погрешка е там, в яденето. Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната. Що значи да не ядете от плода на доброто и злото?
към беседата >>
Той създал ли е хляба?
Кое е нещо? Хлябът е нещо. Значи ти искаш да замениш нищото с нещо. Ето по кой начин можем да станем като Бога. Като замени парите с хляба, той създава един свят.
Той създал ли е хляба?
– само обмяна става на нещата. Що е скръб според този израз? Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай. Що е радост? Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост.
към беседата >>
Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия?
Малкият извор не е опасен. Малка е човешката ръка. Целият човек е стомна, а ръката е чашка. С чашката си вземи вода, опасно е без чашка. Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната.
Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия?
Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам. Всичката погрешка е там, в яденето. Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната. Що значи да не ядете от плода на доброто и злото? Не го поставяйте в стомната.
към беседата >>
– само обмяна става на нещата.
Хлябът е нещо. Значи ти искаш да замениш нищото с нещо. Ето по кой начин можем да станем като Бога. Като замени парите с хляба, той създава един свят. Той създал ли е хляба?
– само обмяна става на нещата.
Що е скръб според този израз? Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай. Що е радост? Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост. В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато.
към беседата >>
Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам.
Малка е човешката ръка. Целият човек е стомна, а ръката е чашка. С чашката си вземи вода, опасно е без чашка. Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната. Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия?
Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам.
Всичката погрешка е там, в яденето. Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната. Що значи да не ядете от плода на доброто и злото? Не го поставяйте в стомната. Защо не трябва да го поставяте?
към беседата >>
Що е скръб според този израз?
Значи ти искаш да замениш нищото с нещо. Ето по кой начин можем да станем като Бога. Като замени парите с хляба, той създава един свят. Той създал ли е хляба? – само обмяна става на нещата.
Що е скръб според този израз?
Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай. Що е радост? Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост. В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато. Тъмна нощ е.
към беседата >>
Всичката погрешка е там, в яденето.
Целият човек е стомна, а ръката е чашка. С чашката си вземи вода, опасно е без чашка. Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната. Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия? Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам.
Всичката погрешка е там, в яденето.
Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната. Що значи да не ядете от плода на доброто и злото? Не го поставяйте в стомната. Защо не трябва да го поставяте? Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната.
към беседата >>
Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай.
Ето по кой начин можем да станем като Бога. Като замени парите с хляба, той създава един свят. Той създал ли е хляба? – само обмяна става на нещата. Що е скръб според този израз?
Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай.
Що е радост? Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост. В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато. Тъмна нощ е. Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните.
към беседата >>
Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната.
С чашката си вземи вода, опасно е без чашка. Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната. Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия? Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам. Всичката погрешка е там, в яденето.
Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната.
Що значи да не ядете от плода на доброто и злото? Не го поставяйте в стомната. Защо не трябва да го поставяте? Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната. Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество?
към беседата >>
Що е радост?
Като замени парите с хляба, той създава един свят. Той създал ли е хляба? – само обмяна става на нещата. Що е скръб според този израз? Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай.
Що е радост?
Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост. В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато. Тъмна нощ е. Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните. Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка?
към беседата >>
Що значи да не ядете от плода на доброто и злото?
Погрешката на Ева е в туй, че тя отиде със стомната. Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия? Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам. Всичката погрешка е там, в яденето. Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната.
Що значи да не ядете от плода на доброто и злото?
Не го поставяйте в стомната. Защо не трябва да го поставяте? Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната. Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество? "В който ден ядеш, ще умреш".
към беседата >>
Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост.
Той създал ли е хляба? – само обмяна става на нещата. Що е скръб според този израз? Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай. Що е радост?
Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост.
В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато. Тъмна нощ е. Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните. Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка? – Малката лампичка.
към беседата >>
Не го поставяйте в стомната.
Ако беше взела тази вода в чашката си, да иде и да каже: Тази вода може ли да я пия? Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам. Всичката погрешка е там, в яденето. Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната. Що значи да не ядете от плода на доброто и злото?
Не го поставяйте в стомната.
Защо не трябва да го поставяте? Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната. Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество? "В който ден ядеш, ще умреш". Не смесвайте киселините със сладчините.
към беседата >>
В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато.
– само обмяна става на нещата. Що е скръб според този израз? Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай. Що е радост? Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост.
В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато.
Тъмна нощ е. Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните. Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка? – Малката лампичка. Тази лампичка може да ви избави от нещастие.
към беседата >>
Защо не трябва да го поставяте?
Тя я тури в стомната си, после от своята стомна наля и даде на Адам. Всичката погрешка е там, в яденето. Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната. Що значи да не ядете от плода на доброто и злото? Не го поставяйте в стомната.
Защо не трябва да го поставяте?
Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната. Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество? "В който ден ядеш, ще умреш". Не смесвайте киселините със сладчините. Не смесвайте скръбта с радостта.
към беседата >>
Тъмна нощ е.
Що е скръб според този израз? Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай. Що е радост? Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост. В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато.
Тъмна нощ е.
Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните. Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка? – Малката лампичка. Тази лампичка може да ви избави от нещастие. Носиш парите, паднеш в някой трап.
към беседата >>
Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната.
Всичката погрешка е там, в яденето. Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната. Що значи да не ядете от плода на доброто и злото? Не го поставяйте в стомната. Защо не трябва да го поставяте?
Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната.
Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество? "В който ден ядеш, ще умреш". Не смесвайте киселините със сладчините. Не смесвайте скръбта с радостта. Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна.
към беседата >>
Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните.
Туй, на което ти си разчитал и което не може да ти помогне в дадения случай. Що е радост? Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост. В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато. Тъмна нощ е.
Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните.
Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка? – Малката лампичка. Тази лампичка може да ви избави от нещастие. Носиш парите, паднеш в някой трап. Свърши се, отидат ти парите.
към беседата >>
Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество?
Всякога всеки от вас, който иска да бъде щастлив, да не тури щастието си в стомната. Що значи да не ядете от плода на доброто и злото? Не го поставяйте в стомната. Защо не трябва да го поставяте? Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната.
Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество?
"В който ден ядеш, ще умреш". Не смесвайте киселините със сладчините. Не смесвайте скръбта с радостта. Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна. Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта.
към беседата >>
Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка?
Що е радост? Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост. В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато. Тъмна нощ е. Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните.
Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка?
– Малката лампичка. Тази лампичка може да ви избави от нещастие. Носиш парите, паднеш в някой трап. Свърши се, отидат ти парите. Станеш на нищо.
към беседата >>
"В който ден ядеш, ще умреш".
Що значи да не ядете от плода на доброто и злото? Не го поставяйте в стомната. Защо не трябва да го поставяте? Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната. Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество?
"В който ден ядеш, ще умреш".
Не смесвайте киселините със сладчините. Не смесвайте скръбта с радостта. Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна. Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта. Там е всичката погрешка, че ги смесвате.
към беседата >>
– Малката лампичка.
Туй, на което ти си разчитал в дадения момент и може да ти услужи: то е радост. В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато. Тъмна нощ е. Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните. Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка?
– Малката лампичка.
Тази лампичка може да ви избави от нещастие. Носиш парите, паднеш в някой трап. Свърши се, отидат ти парите. Станеш на нищо. След като умреш, станеш на нищо.
към беседата >>
Не смесвайте киселините със сладчините.
Не го поставяйте в стомната. Защо не трябва да го поставяте? Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната. Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество? "В който ден ядеш, ще умреш".
Не смесвайте киселините със сладчините.
Не смесвайте скръбта с радостта. Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна. Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта. Там е всичката погрешка, че ги смесвате. Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост.
към беседата >>
Тази лампичка може да ви избави от нещастие.
В една нощ вие пътувате и имате цяла торба със злато. Тъмна нощ е. Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните. Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка? – Малката лампичка.
Тази лампичка може да ви избави от нещастие.
Носиш парите, паднеш в някой трап. Свърши се, отидат ти парите. Станеш на нищо. След като умреш, станеш на нищо. Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш.
към беседата >>
Не смесвайте скръбта с радостта.
Защо не трябва да го поставяте? Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната. Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество? "В който ден ядеш, ще умреш". Не смесвайте киселините със сладчините.
Не смесвайте скръбта с радостта.
Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна. Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта. Там е всичката погрешка, че ги смесвате. Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост. Ето, погрешката си направил.
към беседата >>
Носиш парите, паднеш в някой трап.
Тъмна нощ е. Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните. Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка? – Малката лампичка. Тази лампичка може да ви избави от нещастие.
Носиш парите, паднеш в някой трап.
Свърши се, отидат ти парите. Станеш на нищо. След като умреш, станеш на нищо. Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш. Казвам: Всяка мисъл, която в даден случай помага, е радост.
към беседата >>
Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна.
Представете си една съвременна киселина и сладчина и турете ги в стомната, захарта туряте и киселината туряте в стомната. Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество? "В който ден ядеш, ще умреш". Не смесвайте киселините със сладчините. Не смесвайте скръбта с радостта.
Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна.
Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта. Там е всичката погрешка, че ги смесвате. Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост. Ето, погрешката си направил. После искате да възпитавате човека.
към беседата >>
Свърши се, отидат ти парите.
Същевременно носите една малка лампичка от тези модерните. Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка? – Малката лампичка. Тази лампичка може да ви избави от нещастие. Носиш парите, паднеш в някой трап.
Свърши се, отидат ти парите.
Станеш на нищо. След като умреш, станеш на нищо. Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш. Казвам: Всяка мисъл, която в даден случай помага, е радост. Всяка мисъл, която не помага, е скръб.
към беседата >>
Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта.
Като смесите азотната киселина и захарта вътре в стомната, какво очаква този, който пие от туй смесено вещество? "В който ден ядеш, ще умреш". Не смесвайте киселините със сладчините. Не смесвайте скръбта с радостта. Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна.
Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта.
Там е всичката погрешка, че ги смесвате. Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост. Ето, погрешката си направил. После искате да възпитавате човека. Как ще възпитаваш едно дете?
към беседата >>
Станеш на нищо.
Кой ще ви помогне в тъмнината – торбата или малката лампичка? – Малката лампичка. Тази лампичка може да ви избави от нещастие. Носиш парите, паднеш в някой трап. Свърши се, отидат ти парите.
Станеш на нищо.
След като умреш, станеш на нищо. Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш. Казвам: Всяка мисъл, която в даден случай помага, е радост. Всяка мисъл, която не помага, е скръб.
към беседата >>
Там е всичката погрешка, че ги смесвате.
"В който ден ядеш, ще умреш". Не смесвайте киселините със сладчините. Не смесвайте скръбта с радостта. Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна. Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта.
Там е всичката погрешка, че ги смесвате.
Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост. Ето, погрешката си направил. После искате да възпитавате човека. Как ще възпитаваш едно дете? Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече.
към беседата >>
След като умреш, станеш на нищо.
– Малката лампичка. Тази лампичка може да ви избави от нещастие. Носиш парите, паднеш в някой трап. Свърши се, отидат ти парите. Станеш на нищо.
След като умреш, станеш на нищо.
Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш. Казвам: Всяка мисъл, която в даден случай помага, е радост. Всяка мисъл, която не помага, е скръб.
към беседата >>
Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост.
Не смесвайте киселините със сладчините. Не смесвайте скръбта с радостта. Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна. Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта. Там е всичката погрешка, че ги смесвате.
Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост.
Ето, погрешката си направил. После искате да възпитавате човека. Как ще възпитаваш едно дете? Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече. Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш.
към беседата >>
Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш.
Тази лампичка може да ви избави от нещастие. Носиш парите, паднеш в някой трап. Свърши се, отидат ти парите. Станеш на нищо. След като умреш, станеш на нищо.
Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш.
Казвам: Всяка мисъл, която в даден случай помага, е радост. Всяка мисъл, която не помага, е скръб.
към беседата >>
Ето, погрешката си направил.
Не смесвайте скръбта с радостта. Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна. Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта. Там е всичката погрешка, че ги смесвате. Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост.
Ето, погрешката си направил.
После искате да възпитавате човека. Как ще възпитаваш едно дете? Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече. Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш. Щом се смесят, ще развалите всичко.
към беседата >>
Казвам: Всяка мисъл, която в даден случай помага, е радост.
Носиш парите, паднеш в някой трап. Свърши се, отидат ти парите. Станеш на нищо. След като умреш, станеш на нищо. Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш.
Казвам: Всяка мисъл, която в даден случай помага, е радост.
Всяка мисъл, която не помага, е скръб.
към беседата >>
После искате да възпитавате човека.
Там е всичката причина, че вие ги туряте в една и съща стомна. Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта. Там е всичката погрешка, че ги смесвате. Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост. Ето, погрешката си направил.
После искате да възпитавате човека.
Как ще възпитаваш едно дете? Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече. Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш. Щом се смесят, ще развалите всичко. Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде.
към беседата >>
Всяка мисъл, която не помага, е скръб.
Свърши се, отидат ти парите. Станеш на нищо. След като умреш, станеш на нищо. Малката лампичка след като извадиш и като станеш, показва, че има пропаст, ще се спреш. Казвам: Всяка мисъл, която в даден случай помага, е радост.
Всяка мисъл, която не помага, е скръб.
към беседата >>
Как ще възпитаваш едно дете?
Имайте стомна отделно за скръбта и стомна отделно за радостта. Там е всичката погрешка, че ги смесвате. Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост. Ето, погрешката си направил. После искате да възпитавате човека.
Как ще възпитаваш едно дете?
Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече. Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш. Щом се смесят, ще развалите всичко. Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде. Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка.
към беседата >>
Сега вие казвате, че е по-хубаво човек да има парици.
Сега вие казвате, че е по-хубаво човек да има парици.
Ние не отказваме. Парите както ги разбирате, реални ли са? Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак. Но то не е реално. Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя.
към беседата >>
Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече.
Там е всичката погрешка, че ги смесвате. Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост. Ето, погрешката си направил. После искате да възпитавате човека. Как ще възпитаваш едно дете?
Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече.
Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш. Щом се смесят, ще развалите всичко. Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде. Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка. Що е престъпление?
към беседата >>
Ние не отказваме.
Сега вие казвате, че е по-хубаво човек да има парици.
Ние не отказваме.
Парите както ги разбирате, реални ли са? Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак. Но то не е реално. Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя. Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен.
към беседата >>
Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш.
Ти си една стомна и в ума си допущаш скръб и после радост. Ето, погрешката си направил. После искате да възпитавате човека. Как ще възпитаваш едно дете? Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече.
Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш.
Щом се смесят, ще развалите всичко. Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде. Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка. Що е престъпление? – първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си.
към беседата >>
Парите както ги разбирате, реални ли са?
Сега вие казвате, че е по-хубаво човек да има парици. Ние не отказваме.
Парите както ги разбирате, реални ли са?
Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак. Но то не е реално. Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя. Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен. Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава?
към беседата >>
Щом се смесят, ще развалите всичко.
Ето, погрешката си направил. После искате да възпитавате човека. Как ще възпитаваш едно дете? Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече. Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш.
Щом се смесят, ще развалите всичко.
Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде. Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка. Що е престъпление? – първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си. Що е покаяние?
към беседата >>
Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак.
Сега вие казвате, че е по-хубаво човек да има парици. Ние не отказваме. Парите както ги разбирате, реални ли са?
Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак.
Но то не е реално. Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя. Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен. Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава? Вие казвате, че ябълката е червена.
към беседата >>
Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде.
После искате да възпитавате човека. Как ще възпитаваш едно дете? Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече. Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш. Щом се смесят, ще развалите всичко.
Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде.
Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка. Що е престъпление? – първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си. Що е покаяние? – турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си.
към беседата >>
Но то не е реално.
Сега вие казвате, че е по-хубаво човек да има парици. Ние не отказваме. Парите както ги разбирате, реални ли са? Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак.
Но то не е реално.
Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя. Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен. Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава? Вие казвате, че ябълката е червена. Сокът вътре в ябълката, който помага в дадения случай, той е важен заради вас.
към беседата >>
Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка.
Как ще възпитаваш едно дете? Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече. Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш. Щом се смесят, ще развалите всичко. Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде.
Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка.
Що е престъпление? – първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си. Що е покаяние? – турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си. Що е добро и що е зло?
към беседата >>
Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя.
Сега вие казвате, че е по-хубаво човек да има парици. Ние не отказваме. Парите както ги разбирате, реални ли са? Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак. Но то не е реално.
Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя.
Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен. Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава? Вие казвате, че ябълката е червена. Сокът вътре в ябълката, който помага в дадения случай, той е важен заради вас.
към беседата >>
Що е престъпление?
Според мене захарта ще я туриш в отделно шишенце и киселината в отделно шишенце, да се не смесват, нищо повече. Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш. Щом се смесят, ще развалите всичко. Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде. Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка.
Що е престъпление?
– първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си. Що е покаяние? – турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си. Що е добро и що е зло? Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно.
към беседата >>
Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен.
Ние не отказваме. Парите както ги разбирате, реални ли са? Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак. Но то не е реално. Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя.
Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен.
Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава? Вие казвате, че ябълката е червена. Сокът вътре в ябълката, който помага в дадения случай, той е важен заради вас.
към беседата >>
– първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си.
Скръбта на отделно място ще туриш и радостта на отделно място ще туриш. Щом се смесят, ще развалите всичко. Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде. Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка. Що е престъпление?
– първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си.
Що е покаяние? – турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си. Що е добро и що е зло? Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно. Що е добро?
към беседата >>
Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава?
Парите както ги разбирате, реални ли са? Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак. Но то не е реално. Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя. Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен.
Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава?
Вие казвате, че ябълката е червена. Сокът вътре в ябълката, който помага в дадения случай, той е важен заради вас.
към беседата >>
Що е покаяние?
Щом се смесят, ще развалите всичко. Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде. Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка. Що е престъпление? – първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си.
Що е покаяние?
– турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си. Що е добро и що е зло? Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно. Що е добро? – разделил си ги.
към беседата >>
Вие казвате, че ябълката е червена.
Под думата "пари" разбирате кръгла пара, която има някакъв знак. Но то не е реално. Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя. Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен. Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава?
Вие казвате, че ябълката е червена.
Сокът вътре в ябълката, който помага в дадения случай, той е важен заради вас.
към беседата >>
– турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си.
Сега всеки един от вас, след като направи една погрешка, скрива я някъде. Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка. Що е престъпление? – първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си. Що е покаяние?
– турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си.
Що е добро и що е зло? Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно. Що е добро? – разделил си ги. Доброто е отделяне, а злото е смесване.
към беседата >>
Сокът вътре в ябълката, който помага в дадения случай, той е важен заради вас.
Но то не е реално. Реално е само златото, а пък какъв образ има, то е само сянка, то е второстепенна работа, реалността седи в самата материя. Силата, която крие в себе си златото, не е образът, който е турен. Кое е важно в една ябълка – дрехата като гледате – че е красива, червена, хубава? Вие казвате, че ябълката е червена.
Сокът вътре в ябълката, който помага в дадения случай, той е важен заради вас.
към беседата >>
Що е добро и що е зло?
Щом смесвате доброто и злото на едно място, ти вече си направил една погрешка. Що е престъпление? – първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си. Що е покаяние? – турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си.
Що е добро и що е зло?
Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно. Що е добро? – разделил си ги. Доброто е отделяне, а злото е смесване. Да смесвате доброто и злото, то е зло.
към беседата >>
Вземете думите "млад" и "стар" и научно ги обяснете.
Вземете думите "млад" и "стар" и научно ги обяснете.
Какво значи "млад"? Геометрически какво значи "млад"? Има две мнения. Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад. Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар.
към беседата >>
Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно.
Що е престъпление? – първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си. Що е покаяние? – турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си. Що е добро и що е зло?
Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно.
Що е добро? – разделил си ги. Доброто е отделяне, а злото е смесване. Да смесвате доброто и злото, то е зло. Доброто и злото не го смесвайте.
към беседата >>
Какво значи "млад"?
Вземете думите "млад" и "стар" и научно ги обяснете.
Какво значи "млад"?
Геометрически какво значи "млад"? Има две мнения. Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад. Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар. То е посока на движение.
към беседата >>
Що е добро?
– първото престъпление е да смесиш доброто и злото на едно място в себе си. Що е покаяние? – турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си. Що е добро и що е зло? Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно.
Що е добро?
– разделил си ги. Доброто е отделяне, а злото е смесване. Да смесвате доброто и злото, то е зло. Доброто и злото не го смесвайте. От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ.
към беседата >>
Геометрически какво значи "млад"?
Вземете думите "млад" и "стар" и научно ги обяснете. Какво значи "млад"?
Геометрически какво значи "млад"?
Има две мнения. Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад. Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар. То е посока на движение. Значи младият е, който излиза от Битието.
към беседата >>
– разделил си ги.
Що е покаяние? – турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си. Що е добро и що е зло? Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно. Що е добро?
– разделил си ги.
Доброто е отделяне, а злото е смесване. Да смесвате доброто и злото, то е зло. Доброто и злото не го смесвайте. От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ. Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро.
към беседата >>
Има две мнения.
Вземете думите "млад" и "стар" и научно ги обяснете. Какво значи "млад"? Геометрически какво значи "млад"?
Има две мнения.
Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад. Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар. То е посока на движение. Значи младият е, който излиза от Битието. И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар.
към беседата >>
Доброто е отделяне, а злото е смесване.
– турил си киселина в едно шишенце, ще я изсипеш навън, ще измиеш шишето и тогава вече в измитата стомна ще туриш сладкото, доброто ще туриш в себе си. Що е добро и що е зло? Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно. Що е добро? – разделил си ги.
Доброто е отделяне, а злото е смесване.
Да смесвате доброто и злото, то е зло. Доброто и злото не го смесвайте. От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ. Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро. Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло.
към беседата >>
Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад.
Вземете думите "млад" и "стар" и научно ги обяснете. Какво значи "млад"? Геометрически какво значи "млад"? Има две мнения.
Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад.
Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар. То е посока на движение. Значи младият е, който излиза от Битието. И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар. Няма накъде да върви и той се връща.
към беседата >>
Да смесвате доброто и злото, то е зло.
Що е добро и що е зло? Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно. Що е добро? – разделил си ги. Доброто е отделяне, а злото е смесване.
Да смесвате доброто и злото, то е зло.
Доброто и злото не го смесвайте. От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ. Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро. Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло. Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл.
към беседата >>
Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар.
Вземете думите "млад" и "стар" и научно ги обяснете. Какво значи "млад"? Геометрически какво значи "млад"? Има две мнения. Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад.
Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар.
То е посока на движение. Значи младият е, който излиза от Битието. И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар. Няма накъде да върви и той се връща. Връщането назад наричаме старост.
към беседата >>
Доброто и злото не го смесвайте.
Смесил си ги в едно - смесил си злото и доброто в едно. Що е добро? – разделил си ги. Доброто е отделяне, а злото е смесване. Да смесвате доброто и злото, то е зло.
Доброто и злото не го смесвайте.
От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ. Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро. Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло. Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл. Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство.
към беседата >>
То е посока на движение.
Какво значи "млад"? Геометрически какво значи "млад"? Има две мнения. Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад. Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар.
То е посока на движение.
Значи младият е, който излиза от Битието. И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар. Няма накъде да върви и той се връща. Връщането назад наричаме старост. Старият човек си свършил работата, няма какво да върши.
към беседата >>
От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ.
Що е добро? – разделил си ги. Доброто е отделяне, а злото е смесване. Да смесвате доброто и злото, то е зло. Доброто и злото не го смесвайте.
От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ.
Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро. Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло. Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл. Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство. Не смесвайте една лоша постъпка с една добра постъпка.
към беседата >>
Значи младият е, който излиза от Битието.
Геометрически какво значи "млад"? Има две мнения. Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад. Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар. То е посока на движение.
Значи младият е, който излиза от Битието.
И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар. Няма накъде да върви и той се връща. Връщането назад наричаме старост. Старият човек си свършил работата, няма какво да върши. Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил.
към беседата >>
Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро.
– разделил си ги. Доброто е отделяне, а злото е смесване. Да смесвате доброто и злото, то е зло. Доброто и злото не го смесвайте. От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ.
Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро.
Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло. Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл. Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство. Не смесвайте една лоша постъпка с една добра постъпка. Едно правило: Карайте вашето добро по права линия, по плоскост, по перпендикуляр, в три посоки.
към беседата >>
И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар.
Има две мнения. Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад. Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар. То е посока на движение. Значи младият е, който излиза от Битието.
И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар.
Няма накъде да върви и той се връща. Връщането назад наричаме старост. Старият човек си свършил работата, няма какво да върши. Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил. Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад.
към беседата >>
Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло.
Доброто е отделяне, а злото е смесване. Да смесвате доброто и злото, то е зло. Доброто и злото не го смесвайте. От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ. Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро.
Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло.
Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл. Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство. Не смесвайте една лоша постъпка с една добра постъпка. Едно правило: Карайте вашето добро по права линия, по плоскост, по перпендикуляр, в три посоки.
към беседата >>
Няма накъде да върви и той се връща.
Всеки човек, който е излязъл от центъра на Битието, е млад. Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар. То е посока на движение. Значи младият е, който излиза от Битието. И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар.
Няма накъде да върви и той се връща.
Връщането назад наричаме старост. Старият човек си свършил работата, няма какво да върши. Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил. Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад. Като излязъл, свършил си работата, връща се назад.
към беседата >>
Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл.
Да смесвате доброто и злото, то е зло. Доброто и злото не го смесвайте. От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ. Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро. Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло.
Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл.
Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство. Не смесвайте една лоша постъпка с една добра постъпка. Едно правило: Карайте вашето добро по права линия, по плоскост, по перпендикуляр, в три посоки.
към беседата >>
Връщането назад наричаме старост.
Всеки човек, който се връща в центъра на Битието, е стар. То е посока на движение. Значи младият е, който излиза от Битието. И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар. Няма накъде да върви и той се връща.
Връщането назад наричаме старост.
Старият човек си свършил работата, няма какво да върши. Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил. Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад. Като излязъл, свършил си работата, връща се назад. Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща.
към беседата >>
Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство.
Доброто и злото не го смесвайте. От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ. Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро. Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло. Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл.
Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство.
Не смесвайте една лоша постъпка с една добра постъпка. Едно правило: Карайте вашето добро по права линия, по плоскост, по перпендикуляр, в три посоки.
към беседата >>
Старият човек си свършил работата, няма какво да върши.
То е посока на движение. Значи младият е, който излиза от Битието. И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар. Няма накъде да върви и той се връща. Връщането назад наричаме старост.
Старият човек си свършил работата, няма какво да върши.
Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил. Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад. Като излязъл, свършил си работата, връща се назад. Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща. Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш?
към беседата >>
Не смесвайте една лоша постъпка с една добра постъпка.
От хиляди години са правили опити и всеки, който ги смесва, не може да бъде здрав, нито мислещ. Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро. Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло. Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл. Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство.
Не смесвайте една лоша постъпка с една добра постъпка.
Едно правило: Карайте вашето добро по права линия, по плоскост, по перпендикуляр, в три посоки.
към беседата >>
Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил.
Значи младият е, който излиза от Битието. И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар. Няма накъде да върви и той се връща. Връщането назад наричаме старост. Старият човек си свършил работата, няма какво да върши.
Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил.
Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад. Като излязъл, свършил си работата, връща се назад. Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща. Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш? Тогава какво си казват?
към беседата >>
Едно правило: Карайте вашето добро по права линия, по плоскост, по перпендикуляр, в три посоки.
Онзи, който раздели доброто от злото, той ще направи добро. Онзи, който смеси доброто и злото, прави зло. Не смесвайте една добра мисъл с една лоша мисъл. Не смесвайте едно лошо чувство с едно добро чувство. Не смесвайте една лоша постъпка с една добра постъпка.
Едно правило: Карайте вашето добро по права линия, по плоскост, по перпендикуляр, в три посоки.
към беседата >>
Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад.
И като ходил, дошъл е до крайния предел на Битието, на своите възможности, той е стар. Няма накъде да върви и той се връща. Връщането назад наричаме старост. Старият човек си свършил работата, няма какво да върши. Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил.
Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад.
Като излязъл, свършил си работата, връща се назад. Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща. Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш? Тогава какво си казват? Старият пита младия: Какво има вкъщи?
към беседата >>
Като излязъл, свършил си работата, връща се назад.
Няма накъде да върви и той се връща. Връщането назад наричаме старост. Старият човек си свършил работата, няма какво да върши. Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил. Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад.
Като излязъл, свършил си работата, връща се назад.
Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща. Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш? Тогава какво си казват? Старият пита младия: Какво има вкъщи? Младият казва: Добре са всички.
към беседата >>
Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща.
Връщането назад наричаме старост. Старият човек си свършил работата, няма какво да върши. Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил. Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад. Като излязъл, свършил си работата, връща се назад.
Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща.
Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш? Тогава какво си казват? Старият пита младия: Какво има вкъщи? Младият казва: Добре са всички. – Ами от гдето идеш какво има?
към беседата >>
Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш?
Старият човек си свършил работата, няма какво да върши. Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил. Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад. Като излязъл, свършил си работата, връща се назад. Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща.
Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш?
Тогава какво си казват? Старият пита младия: Какво има вкъщи? Младият казва: Добре са всички. – Ами от гдето идеш какво има? – И там е добре.
към беседата >>
Тогава какво си казват?
Ще се върне, за да дойде до знанието каква работа е направил. Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад. Като излязъл, свършил си работата, връща се назад. Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща. Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш?
Тогава какво си казват?
Старият пита младия: Какво има вкъщи? Младият казва: Добре са всички. – Ами от гдето идеш какво има? – И там е добре. Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме.
към беседата >>
Старият пита младия: Какво има вкъщи?
Като излиза от центъра, става млад, като се върне, старият излиза наново към периферията, става млад. Като излязъл, свършил си работата, връща се назад. Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща. Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш? Тогава какво си казват?
Старият пита младия: Какво има вкъщи?
Младият казва: Добре са всички. – Ами от гдето идеш какво има? – И там е добре. Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме. Сега нали казвате: Изпращане.
към беседата >>
Младият казва: Добре са всички.
Като излязъл, свършил си работата, връща се назад. Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща. Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш? Тогава какво си казват? Старият пита младия: Какво има вкъщи?
Младият казва: Добре са всички.
– Ами от гдето идеш какво има? – И там е добре. Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме. Сега нали казвате: Изпращане. Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза.
към беседата >>
– Ами от гдето идеш какво има?
Младият излиза към периферията, а старият вече е ходил и се връща. Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш? Тогава какво си казват? Старият пита младия: Какво има вкъщи? Младият казва: Добре са всички.
– Ами от гдето идеш какво има?
– И там е добре. Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме. Сега нали казвате: Изпращане. Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза. Доста е умен българинът.
към беседата >>
– И там е добре.
Срещат се двамата и се питат: Къде отиваш? Тогава какво си казват? Старият пита младия: Какво има вкъщи? Младият казва: Добре са всички. – Ами от гдето идеш какво има?
– И там е добре.
Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме. Сега нали казвате: Изпращане. Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза. Доста е умен българинът. Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън.
към беседата >>
Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме.
Тогава какво си казват? Старият пита младия: Какво има вкъщи? Младият казва: Добре са всички. – Ами от гдето идеш какво има? – И там е добре.
Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме.
Сега нали казвате: Изпращане. Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза. Доста е умен българинът. Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън. Туй излизане е изпъждане навън.
към беседата >>
Сега нали казвате: Изпращане.
Старият пита младия: Какво има вкъщи? Младият казва: Добре са всички. – Ами от гдето идеш какво има? – И там е добре. Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме.
Сега нали казвате: Изпращане.
Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза. Доста е умен българинът. Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън. Туй излизане е изпъждане навън. Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън?
към беседата >>
Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза.
Младият казва: Добре са всички. – Ами от гдето идеш какво има? – И там е добре. Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме. Сега нали казвате: Изпращане.
Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза.
Доста е умен българинът. Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън. Туй излизане е изпъждане навън. Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили.
към беседата >>
Доста е умен българинът.
– Ами от гдето идеш какво има? – И там е добре. Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме. Сега нали казвате: Изпращане. Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза.
Доста е умен българинът.
Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън. Туй излизане е изпъждане навън. Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи.
към беседата >>
Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън.
– И там е добре. Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме. Сега нали казвате: Изпращане. Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза. Доста е умен българинът.
Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън.
Туй излизане е изпъждане навън. Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода.
към беседата >>
Туй излизане е изпъждане навън.
Вече не ме искат там, връщам се, изпъдиха ме. Сега нали казвате: Изпращане. Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза. Доста е умен българинът. Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън.
Туй излизане е изпъждане навън.
Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса.
към беседата >>
Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън?
Сега нали казвате: Изпращане. Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза. Доста е умен българинът. Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън. Туй излизане е изпъждане навън.
Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън?
Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане.
към беседата >>
Някой път се докачате, че ви изпъдили.
Вземете една българска стомна, тя има едно отвърстие, от което се налива водата, и друго отвърстие, през което излиза. Доста е умен българинът. Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън. Туй излизане е изпъждане навън. Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън?
Някой път се докачате, че ви изпъдили.
Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме.
към беседата >>
Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи.
Доста е умен българинът. Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън. Туй излизане е изпъждане навън. Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили.
Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи.
Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е.
към беседата >>
Вие пак трябва да дадете на стомната вода.
Като наливат водата през едното отвърстие, през другия отбор излиза навън. Туй излизане е изпъждане навън. Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи.
Вие пак трябва да дадете на стомната вода.
Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната?
към беседата >>
Изпъждането е закон на прогреса.
Туй излизане е изпъждане навън. Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода.
Изпъждането е закон на прогреса.
Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си.
към беседата >>
Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане.
Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса.
Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане.
Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена.
към беседата >>
Казвате: Изпъдиха ме.
Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане.
Казвате: Изпъдиха ме.
Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена. Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната.
към беседата >>
Да те изпъдят, както и да е.
Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме.
Да те изпъдят, както и да е.
Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена. Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната. По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата.
към беседата >>
Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната?
Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е.
Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната?
Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена. Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната. По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата. То е разумно.
към беседата >>
Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си.
Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната?
Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си.
Водата, която е в стомната, е затворена. Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната. По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата. То е разумно. Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън.
към беседата >>
Водата, която е в стомната, е затворена.
Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си.
Водата, която е в стомната, е затворена.
Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната. По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата. То е разумно. Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън. Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън.
към беседата >>
Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната.
Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена.
Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната.
По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата. То е разумно. Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън. Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън. Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си.
към беседата >>
По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата.
Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена. Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната.
По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата.
То е разумно. Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън. Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън. Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си. Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори!
към беседата >>
То е разумно.
Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена. Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната. По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата.
То е разумно.
Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън. Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън. Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си. Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори! – Да гори, не ме интересува.
към беседата >>
Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън.
Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена. Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната. По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата. То е разумно.
Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън.
Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън. Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си. Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори! – Да гори, не ме интересува. Той го оставил да спи.
към беседата >>
Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън.
Водата, която е в стомната, е затворена. Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната. По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата. То е разумно. Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън.
Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън.
Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си. Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори! – Да гори, не ме интересува. Той го оставил да спи. Всички излезли навън.
към беседата >>
Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си.
Представете си, че утре къщата изгори, вие излизате из къщата, това излизане е из стомната. По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата. То е разумно. Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън. Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън.
Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си.
Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори! – Да гори, не ме интересува. Той го оставил да спи. Всички излезли навън. После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят.
към беседата >>
Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори!
По някой път можете да излезете из къщи, без да е изгоряла къщата. То е разумно. Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън. Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън. Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си.
Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори!
– Да гори, не ме интересува. Той го оставил да спи. Всички излезли навън. После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят. Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят.
към беседата >>
– Да гори, не ме интересува.
То е разумно. Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън. Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън. Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си. Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори!
– Да гори, не ме интересува.
Той го оставил да спи. Всички излезли навън. После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят. Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят. Питали го: Защо скачаш?
към беседата >>
Той го оставил да спи.
Когато не искаш да излезеш, Провидението ще те накара да излезеш навън. Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън. Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си. Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори! – Да гори, не ме интересува.
Той го оставил да спи.
Всички излезли навън. После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят. Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят. Питали го: Защо скачаш? Той отговорил – защото много спял.
към беседата >>
Всички излезли навън.
Не чакай да изгори къщата, за да излезеш навън. Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си. Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори! – Да гори, не ме интересува. Той го оставил да спи.
Всички излезли навън.
После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят. Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят. Питали го: Защо скачаш? Той отговорил – защото много спял. Геометрически приложение няма.
към беседата >>
После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят.
Има един анекдот за един американец богаташ, милионер, който обичал да спи много, не обичал да го събуждат, бил доста мързелив, поспивал си. Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори! – Да гори, не ме интересува. Той го оставил да спи. Всички излезли навън.
После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят.
Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят. Питали го: Защо скачаш? Той отговорил – защото много спял. Геометрически приложение няма. В геометрията нещата стават ясно.
към беседата >>
Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят.
Отишъл на гости в един от големите градове на Америка, бил в един хотел и неговият другар му казва: Хотелът гори! – Да гори, не ме интересува. Той го оставил да спи. Всички излезли навън. После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят.
Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят.
Питали го: Защо скачаш? Той отговорил – защото много спял. Геометрически приложение няма. В геометрията нещата стават ясно. В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите.
към беседата >>
Питали го: Защо скачаш?
– Да гори, не ме интересува. Той го оставил да спи. Всички излезли навън. После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят. Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят.
Питали го: Защо скачаш?
Той отговорил – защото много спял. Геометрически приложение няма. В геометрията нещата стават ясно. В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите. Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито.
към беседата >>
Той отговорил – защото много спял.
Той го оставил да спи. Всички излезли навън. После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят. Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят. Питали го: Защо скачаш?
Той отговорил – защото много спял.
Геометрически приложение няма. В геометрията нещата стават ясно. В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите. Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито. Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш.
към беседата >>
Геометрически приложение няма.
Всички излезли навън. После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят. Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят. Питали го: Защо скачаш? Той отговорил – защото много спял.
Геометрически приложение няма.
В геометрията нещата стават ясно. В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите. Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито. Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш. Те ще те предупредят.
към беседата >>
В геометрията нещата стават ясно.
После го видели да се качи на върха на хотела и да вика да го спасят. Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят. Питали го: Защо скачаш? Той отговорил – защото много спял. Геометрически приложение няма.
В геометрията нещата стават ясно.
В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите. Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито. Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш. Те ще те предупредят. Тук вие ако имате тази опасност, че по въжетата да слизате, тукашните хотели те нямат такива въжета, американците имат предвидени.
към беседата >>
В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите.
Спасили го донякъде, но трябвало от 5-6 етажа да се хвърли в една мрежа, за да го спасят. Питали го: Защо скачаш? Той отговорил – защото много спял. Геометрически приложение няма. В геометрията нещата стават ясно.
В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите.
Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито. Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш. Те ще те предупредят. Тук вие ако имате тази опасност, че по въжетата да слизате, тукашните хотели те нямат такива въжета, американците имат предвидени.
към беседата >>
Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито.
Питали го: Защо скачаш? Той отговорил – защото много спял. Геометрически приложение няма. В геометрията нещата стават ясно. В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите.
Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито.
Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш. Те ще те предупредят. Тук вие ако имате тази опасност, че по въжетата да слизате, тукашните хотели те нямат такива въжета, американците имат предвидени.
към беседата >>
Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш.
Той отговорил – защото много спял. Геометрически приложение няма. В геометрията нещата стават ясно. В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите. Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито.
Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш.
Те ще те предупредят. Тук вие ако имате тази опасност, че по въжетата да слизате, тукашните хотели те нямат такива въжета, американците имат предвидени.
към беседата >>
Те ще те предупредят.
Геометрически приложение няма. В геометрията нещата стават ясно. В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите. Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито. Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш.
Те ще те предупредят.
Тук вие ако имате тази опасност, че по въжетата да слизате, тукашните хотели те нямат такива въжета, американците имат предвидени.
към беседата >>
Тук вие ако имате тази опасност, че по въжетата да слизате, тукашните хотели те нямат такива въжета, американците имат предвидени.
В геометрията нещата стават ясно. В Америка щом идете в един хотел, те не са като нашите. Като идеш, най-първо ще ти покажат едно въже, свързано на една голяма халка, навито. Казват: в случай, че стане инцидент, и няма къде да излезеш, през прозореца по него ще слезеш. Те ще те предупредят.
Тук вие ако имате тази опасност, че по въжетата да слизате, тукашните хотели те нямат такива въжета, американците имат предвидени.
към беседата >>
В моралния живот, това е правило.
В моралния живот, това е правило.
Покажат ти някое въже, то е за някой инцидент. През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън. Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре? Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате? Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш.
към беседата >>
Покажат ти някое въже, то е за някой инцидент.
В моралния живот, това е правило.
Покажат ти някое въже, то е за някой инцидент.
През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън. Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре? Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате? Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш. По правилния път влизаш в стаята и се радваш.
към беседата >>
През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън.
В моралния живот, това е правило. Покажат ти някое въже, то е за някой инцидент.
През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън.
Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре? Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате? Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш. По правилния път влизаш в стаята и се радваш. Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу?
към беседата >>
Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре?
В моралния живот, това е правило. Покажат ти някое въже, то е за някой инцидент. През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън.
Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре?
Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате? Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш. По правилния път влизаш в стаята и се радваш. Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу? То е изключителен случай.
към беседата >>
Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате?
В моралния живот, това е правило. Покажат ти някое въже, то е за някой инцидент. През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън. Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре?
Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате?
Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш. По правилния път влизаш в стаята и се радваш. Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу? То е изключителен случай. Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра.
към беседата >>
Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш.
В моралния живот, това е правило. Покажат ти някое въже, то е за някой инцидент. През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън. Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре? Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате?
Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш.
По правилния път влизаш в стаята и се радваш. Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу? То е изключителен случай. Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра. В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу.
към беседата >>
По правилния път влизаш в стаята и се радваш.
Покажат ти някое въже, то е за някой инцидент. През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън. Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре? Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате? Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш.
По правилния път влизаш в стаята и се радваш.
Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу? То е изключителен случай. Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра. В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу. През входа не можеш да излезеш, запечатан е.
към беседата >>
Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу?
През прозореца не се излиза, но в случай на нужда с туй въже може да се спасиш, да излезеш през прозореца навън. Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре? Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате? Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш. По правилния път влизаш в стаята и се радваш.
Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу?
То е изключителен случай. Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра. В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу. През входа не можеш да излезеш, запечатан е. Вие не разбирате вярата на въжето.
към беседата >>
То е изключителен случай.
Сега кое е въжето, по което вие слизате от хотела отгоре? Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате? Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш. По правилния път влизаш в стаята и се радваш. Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу?
То е изключителен случай.
Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра. В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу. През входа не можеш да излезеш, запечатан е. Вие не разбирате вярата на въжето. Опасна работа е.
към беседата >>
Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра.
Дойде едно нещастие, кое е въжето, по което вие излизате? Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш. По правилния път влизаш в стаята и се радваш. Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу? То е изключителен случай.
Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра.
В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу. През входа не можеш да излезеш, запечатан е. Вие не разбирате вярата на въжето. Опасна работа е. Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете.
към беседата >>
В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу.
Вярата има два смисъла: под думата "вяра" разбираме вяра, когато се качваш и слизаш. По правилния път влизаш в стаята и се радваш. Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу? То е изключителен случай. Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра.
В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу.
През входа не можеш да излезеш, запечатан е. Вие не разбирате вярата на въжето. Опасна работа е. Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете. Ще паднеш да се убиеш.
към беседата >>
През входа не можеш да излезеш, запечатан е.
По правилния път влизаш в стаята и се радваш. Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу? То е изключителен случай. Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра. В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу.
През входа не можеш да излезеш, запечатан е.
Вие не разбирате вярата на въжето. Опасна работа е. Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете. Ще паднеш да се убиеш. И там трябва да знаеш как да се държиш.
към беседата >>
Вие не разбирате вярата на въжето.
Как ще наречете онази вяра, с която през прозореца се спущате с въжето долу? То е изключителен случай. Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра. В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу. През входа не можеш да излезеш, запечатан е.
Вие не разбирате вярата на въжето.
Опасна работа е. Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете. Ще паднеш да се убиеш. И там трябва да знаеш как да се държиш. Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш.
към беседата >>
Опасна работа е.
То е изключителен случай. Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра. В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу. През входа не можеш да излезеш, запечатан е. Вие не разбирате вярата на въжето.
Опасна работа е.
Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете. Ще паднеш да се убиеш. И там трябва да знаеш как да се държиш. Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш. Да знаеш полека-лека да се спущаш.
към беседата >>
Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете.
Казвам: В големите мъчнотии и страдания пак да имаш вяра. В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу. През входа не можеш да излезеш, запечатан е. Вие не разбирате вярата на въжето. Опасна работа е.
Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете.
Ще паднеш да се убиеш. И там трябва да знаеш как да се държиш. Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш. Да знаеш полека-лека да се спущаш. Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел?
към беседата >>
Ще паднеш да се убиеш.
В хотела като слизаш, по въжето да слезеш долу. През входа не можеш да излезеш, запечатан е. Вие не разбирате вярата на въжето. Опасна работа е. Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете.
Ще паднеш да се убиеш.
И там трябва да знаеш как да се държиш. Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш. Да знаеш полека-лека да се спущаш. Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел? В живота често страдате.
към беседата >>
И там трябва да знаеш как да се държиш.
През входа не можеш да излезеш, запечатан е. Вие не разбирате вярата на въжето. Опасна работа е. Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете. Ще паднеш да се убиеш.
И там трябва да знаеш как да се държиш.
Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш. Да знаеш полека-лека да се спущаш. Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел? В живота често страдате. Не гори хотела, а правите опит.
към беседата >>
Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш.
Вие не разбирате вярата на въжето. Опасна работа е. Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете. Ще паднеш да се убиеш. И там трябва да знаеш как да се държиш.
Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш.
Да знаеш полека-лека да се спущаш. Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел? В живота често страдате. Не гори хотела, а правите опит. Казват: Я слез по въжето, да се научиш да слизаш.
към беседата >>
Да знаеш полека-лека да се спущаш.
Опасна работа е. Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете. Ще паднеш да се убиеш. И там трябва да знаеш как да се държиш. Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш.
Да знаеш полека-лека да се спущаш.
Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел? В живота често страдате. Не гори хотела, а правите опит. Казват: Я слез по въжето, да се научиш да слизаш. Някои хора има, които се качват по въжето нагоре.
към беседата >>
Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел?
Може да хванеш въжето, но не ти държат ръцете. Ще паднеш да се убиеш. И там трябва да знаеш как да се държиш. Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш. Да знаеш полека-лека да се спущаш.
Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел?
В живота често страдате. Не гори хотела, а правите опит. Казват: Я слез по въжето, да се научиш да слизаш. Някои хора има, които се качват по въжето нагоре.
към беседата >>
В живота често страдате.
Ще паднеш да се убиеш. И там трябва да знаеш как да се държиш. Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш. Да знаеш полека-лека да се спущаш. Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел?
В живота често страдате.
Не гори хотела, а правите опит. Казват: Я слез по въжето, да се научиш да слизаш. Някои хора има, които се качват по въжето нагоре.
към беседата >>
Не гори хотела, а правите опит.
И там трябва да знаеш как да се държиш. Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш. Да знаеш полека-лека да се спущаш. Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел? В живота често страдате.
Не гори хотела, а правите опит.
Казват: Я слез по въжето, да се научиш да слизаш. Някои хора има, които се качват по въжето нагоре.
към беседата >>
Казват: Я слез по въжето, да се научиш да слизаш.
Може да се охлузят ръцете по туй въже като слизаш. Да знаеш полека-лека да се спущаш. Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел? В живота често страдате. Не гори хотела, а правите опит.
Казват: Я слез по въжето, да се научиш да слизаш.
Някои хора има, които се качват по въжето нагоре.
към беседата >>
Някои хора има, които се качват по въжето нагоре.
Да знаеш полека-лека да се спущаш. Слизали ли сте по въжето от петия етаж на някой хотел? В живота често страдате. Не гори хотела, а правите опит. Казват: Я слез по въжето, да се научиш да слизаш.
Някои хора има, които се качват по въжето нагоре.
към беседата >>
Водата, която влезе в стомната, сама може ли да излезе из стомната?
Водата, която влезе в стомната, сама може ли да излезе из стомната?
Не може. Тя като влезе, не влиза по свое желание. Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната. Хванеш я. Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи.
към беседата >>
Не може.
Водата, която влезе в стомната, сама може ли да излезе из стомната?
Не може.
Тя като влезе, не влиза по свое желание. Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната. Хванеш я. Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи. Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната.
към беседата >>
Тя като влезе, не влиза по свое желание.
Водата, която влезе в стомната, сама може ли да излезе из стомната? Не може.
Тя като влезе, не влиза по свое желание.
Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната. Хванеш я. Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи. Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната. По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие.
към беседата >>
Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната.
Водата, която влезе в стомната, сама може ли да излезе из стомната? Не може. Тя като влезе, не влиза по свое желание.
Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната.
Хванеш я. Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи. Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната. По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие. Пак ще се освободи.
към беседата >>
Хванеш я.
Водата, която влезе в стомната, сама може ли да излезе из стомната? Не може. Тя като влезе, не влиза по свое желание. Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната.
Хванеш я.
Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи. Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната. По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие. Пак ще се освободи. Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната.
към беседата >>
Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи.
Водата, която влезе в стомната, сама може ли да излезе из стомната? Не може. Тя като влезе, не влиза по свое желание. Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната. Хванеш я.
Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи.
Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната. По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие. Пак ще се освободи. Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната. Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия".
към беседата >>
Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната.
Не може. Тя като влезе, не влиза по свое желание. Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната. Хванеш я. Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи.
Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната.
По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие. Пак ще се освободи. Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната. Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия". За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо.
към беседата >>
По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие.
Тя като влезе, не влиза по свое желание. Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната. Хванеш я. Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи. Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната.
По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие.
Пак ще се освободи. Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната. Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия". За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо. Ти живееш, (но) не си свободен.
към беседата >>
Пак ще се освободи.
Ти идеш на извора и туриш стомната на струята, водата върви по пътя си и влиза в стомната. Хванеш я. Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи. Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната. По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие.
Пак ще се освободи.
Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната. Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия". За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо. Ти живееш, (но) не си свободен. Под думата "изживяване" разбираме освобождаване, нещо, което не си знаел, освободиш се вече.
към беседата >>
Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната.
Хванеш я. Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи. Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната. По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие. Пак ще се освободи.
Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната.
Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия". За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо. Ти живееш, (но) не си свободен. Под думата "изживяване" разбираме освобождаване, нещо, което не си знаел, освободиш се вече.
към беседата >>
Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия".
Нейните другарки отиват по своя път, нея я хванат като риба в стомната и тя седи. Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната. По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие. Пак ще се освободи. Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната.
Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия".
За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо. Ти живееш, (но) не си свободен. Под думата "изживяване" разбираме освобождаване, нещо, което не си знаел, освободиш се вече.
към беседата >>
За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо.
Вземат стомната, занесат я вкъщи и водата я държат в стомната. По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие. Пак ще се освободи. Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната. Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия".
За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо.
Ти живееш, (но) не си свободен. Под думата "изживяване" разбираме освобождаване, нещо, което не си знаел, освободиш се вече.
към беседата >>
Ти живееш, (но) не си свободен.
По два начина можа да се освободи водата: или стомната трябва да се счупи и да стане нещастие, да ритне някой да я счупи, да се освободи водата из стомната, или някой да я изпие. Пак ще се освободи. Щом човек я пие, тя ще се освободи от стомната. Христос казва: "Имам чаша, която трябва да я пия". За да се освободи човек, трябва да изпие чашата или за да се освободи, той трябва да изживее нещо.
Ти живееш, (но) не си свободен.
Под думата "изживяване" разбираме освобождаване, нещо, което не си знаел, освободиш се вече.
към беседата >>
3.
В любещите ръце
,
УС
, София, 16.5.1943г.,
Но казва: „Не харесвам, има нещо, което не ми харесва на окото.
Та казвам, най-първо, художникът трябва да се радва на своите картини. Ако той сам не се радва, как ще се радват другите? Той сам не се радва, и казва, че не му харесва и пита другите как мислят за картината му. Точно тъй, както и той мисли. Има нещо, което не харесвам, не достига на картината; както ти не знаеш, така и аз не зная къде е.
Но казва: „Не харесвам, има нещо, което не ми харесва на окото.
Този фокус на зрението не е поставен добре.“ Казва художникът: „Има нещо, което не ни харесва.“ Той иска да го направи като ясновидец или светия, но направил този светия, погледът му надолу да гледа. Светия, който надолу гледа, не е светия. Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората. Ере бакан.“ Ере значи ера. В бакан думата бак значи вижда.
към беседата >>
Да живееш по права линия, то е свойствено само на Бога.
Някой ме пита: „Какво ще бъде в оня свят? “ Като иде в оня свят, ще бъде непонятен, нещо извън времето и пространството. Една точка е без пространство. Тази точка, като се проектира на земята, става пространствена, безпространственото става пространствено, става права линия. Ние искаме да живеем един правилен живот, правилният живот е най-мъчното.
Да живееш по права линия, то е свойствено само на Бога.
към беседата >>
Този фокус на зрението не е поставен добре.“ Казва художникът: „Има нещо, което не ни харесва.“ Той иска да го направи като ясновидец или светия, но направил този светия, погледът му надолу да гледа.
Ако той сам не се радва, как ще се радват другите? Той сам не се радва, и казва, че не му харесва и пита другите как мислят за картината му. Точно тъй, както и той мисли. Има нещо, което не харесвам, не достига на картината; както ти не знаеш, така и аз не зная къде е. Но казва: „Не харесвам, има нещо, което не ми харесва на окото.
Този фокус на зрението не е поставен добре.“ Казва художникът: „Има нещо, което не ни харесва.“ Той иска да го направи като ясновидец или светия, но направил този светия, погледът му надолу да гледа.
Светия, който надолу гледа, не е светия. Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората. Ере бакан.“ Ере значи ера. В бакан думата бак значи вижда. Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората.
към беседата >>
Само Бог е, Който от нищо прави нещо.
Само Бог е, Който от нищо прави нещо.
Ние от нищо може да направим нещичко. Бог от нищо прави нещо. А пък ние от нещо правим нищичко. Колко време ни трябва, за да направим от нищо нещо? Ние от нещо може да направим нещичко.
към беседата >>
Светия, който надолу гледа, не е светия.
Той сам не се радва, и казва, че не му харесва и пита другите как мислят за картината му. Точно тъй, както и той мисли. Има нещо, което не харесвам, не достига на картината; както ти не знаеш, така и аз не зная къде е. Но казва: „Не харесвам, има нещо, което не ми харесва на окото. Този фокус на зрението не е поставен добре.“ Казва художникът: „Има нещо, което не ни харесва.“ Той иска да го направи като ясновидец или светия, но направил този светия, погледът му надолу да гледа.
Светия, който надолу гледа, не е светия.
Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората. Ере бакан.“ Ере значи ера. В бакан думата бак значи вижда. Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората. Как ще изгори, душата може ли да се изгори?
към беседата >>
Ние от нищо може да направим нещичко.
Само Бог е, Който от нищо прави нещо.
Ние от нищо може да направим нещичко.
Бог от нищо прави нещо. А пък ние от нещо правим нищичко. Колко време ни трябва, за да направим от нищо нещо? Ние от нещо може да направим нещичко.
към беседата >>
Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората.
Точно тъй, както и той мисли. Има нещо, което не харесвам, не достига на картината; както ти не знаеш, така и аз не зная къде е. Но казва: „Не харесвам, има нещо, което не ми харесва на окото. Този фокус на зрението не е поставен добре.“ Казва художникът: „Има нещо, което не ни харесва.“ Той иска да го направи като ясновидец или светия, но направил този светия, погледът му надолу да гледа. Светия, който надолу гледа, не е светия.
Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората.
Ере бакан.“ Ере значи ера. В бакан думата бак значи вижда. Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората. Как ще изгори, душата може ли да се изгори? Дето казва турчинът, криво е.
към беседата >>
Бог от нищо прави нещо.
Само Бог е, Който от нищо прави нещо. Ние от нищо може да направим нещичко.
Бог от нищо прави нещо.
А пък ние от нещо правим нищичко. Колко време ни трябва, за да направим от нищо нещо? Ние от нещо може да направим нещичко.
към беседата >>
Ере бакан.“ Ере значи ера.
Има нещо, което не харесвам, не достига на картината; както ти не знаеш, така и аз не зная къде е. Но казва: „Не харесвам, има нещо, което не ми харесва на окото. Този фокус на зрението не е поставен добре.“ Казва художникът: „Има нещо, което не ни харесва.“ Той иска да го направи като ясновидец или светия, но направил този светия, погледът му надолу да гледа. Светия, който надолу гледа, не е светия. Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората.
Ере бакан.“ Ере значи ера.
В бакан думата бак значи вижда. Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората. Как ще изгори, душата може ли да се изгори? Дето казва турчинът, криво е. Ние имаме яка.
към беседата >>
А пък ние от нещо правим нищичко.
Само Бог е, Който от нищо прави нещо. Ние от нищо може да направим нещичко. Бог от нищо прави нещо.
А пък ние от нещо правим нищичко.
Колко време ни трябва, за да направим от нищо нещо? Ние от нещо може да направим нещичко.
към беседата >>
В бакан думата бак значи вижда.
Но казва: „Не харесвам, има нещо, което не ми харесва на окото. Този фокус на зрението не е поставен добре.“ Казва художникът: „Има нещо, което не ни харесва.“ Той иска да го направи като ясновидец или светия, но направил този светия, погледът му надолу да гледа. Светия, който надолу гледа, не е светия. Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората. Ере бакан.“ Ере значи ера.
В бакан думата бак значи вижда.
Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората. Как ще изгори, душата може ли да се изгори? Дето казва турчинът, криво е. Ние имаме яка. Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро.
към беседата >>
Колко време ни трябва, за да направим от нищо нещо?
Само Бог е, Който от нищо прави нещо. Ние от нищо може да направим нещичко. Бог от нищо прави нещо. А пък ние от нещо правим нищичко.
Колко време ни трябва, за да направим от нищо нещо?
Ние от нещо може да направим нещичко.
към беседата >>
Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората.
Този фокус на зрението не е поставен добре.“ Казва художникът: „Има нещо, което не ни харесва.“ Той иска да го направи като ясновидец или светия, но направил този светия, погледът му надолу да гледа. Светия, който надолу гледа, не е светия. Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората. Ере бакан.“ Ере значи ера. В бакан думата бак значи вижда.
Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората.
Как ще изгори, душата може ли да се изгори? Дето казва турчинът, криво е. Ние имаме яка. Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро. Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата.
към беседата >>
Ние от нещо може да направим нещичко.
Само Бог е, Който от нищо прави нещо. Ние от нищо може да направим нещичко. Бог от нищо прави нещо. А пък ние от нещо правим нищичко. Колко време ни трябва, за да направим от нищо нещо?
Ние от нещо може да направим нещичко.
към беседата >>
Как ще изгори, душата може ли да се изгори?
Светия, който надолу гледа, не е светия. Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората. Ере бакан.“ Ере значи ера. В бакан думата бак значи вижда. Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората.
Как ще изгори, душата може ли да се изгори?
Дето казва турчинът, криво е. Ние имаме яка. Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро. Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата. Не че изгаря, но думи не им стигат.
към беседата >>
Казвам, вие приложили ли сте любовта си?
Казвам, вие приложили ли сте любовта си?
Колко жени са приложили новото разбиране? Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва. Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството? Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си? И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя?
към беседата >>
Дето казва турчинът, криво е.
Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората. Ере бакан.“ Ере значи ера. В бакан думата бак значи вижда. Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората. Как ще изгори, душата може ли да се изгори?
Дето казва турчинът, криво е.
Ние имаме яка. Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро. Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата. Не че изгаря, но думи не им стигат. Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне.
към беседата >>
Колко жени са приложили новото разбиране?
Казвам, вие приложили ли сте любовта си?
Колко жени са приложили новото разбиране?
Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва. Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството? Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си? И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя? Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си?
към беседата >>
Ние имаме яка.
Ере бакан.“ Ере значи ера. В бакан думата бак значи вижда. Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората. Как ще изгори, душата може ли да се изгори? Дето казва турчинът, криво е.
Ние имаме яка.
Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро. Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата. Не че изгаря, но думи не им стигат. Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне. Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло.
към беседата >>
Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва.
Казвам, вие приложили ли сте любовта си? Колко жени са приложили новото разбиране?
Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва.
Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството? Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си? И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя? Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си? Колко бащи са постъпили с любов спрямо сина си?
към беседата >>
Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро.
В бакан думата бак значи вижда. Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората. Как ще изгори, душата може ли да се изгори? Дето казва турчинът, криво е. Ние имаме яка.
Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро.
Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата. Не че изгаря, но думи не им стигат. Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне. Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло. Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата.
към беседата >>
Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството?
Казвам, вие приложили ли сте любовта си? Колко жени са приложили новото разбиране? Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва.
Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството?
Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си? И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя? Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си? Колко бащи са постъпили с любов спрямо сина си? Колко господари са постъпили с любов спрямо слугите си?
към беседата >>
Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата.
Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората. Как ще изгори, душата може ли да се изгори? Дето казва турчинът, криво е. Ние имаме яка. Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро.
Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата.
Не че изгаря, но думи не им стигат. Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне. Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло. Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата. Има думи, които съдържат големи киселини, съединения правят; пък има думи, които означават условия, съединения правят.
към беседата >>
Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си?
Казвам, вие приложили ли сте любовта си? Колко жени са приложили новото разбиране? Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва. Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството?
Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си?
И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя? Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си? Колко бащи са постъпили с любов спрямо сина си? Колко господари са постъпили с любов спрямо слугите си?
към беседата >>
Не че изгаря, но думи не им стигат.
Как ще изгори, душата може ли да се изгори? Дето казва турчинът, криво е. Ние имаме яка. Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро. Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата.
Не че изгаря, но думи не им стигат.
Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне. Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло. Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата. Има думи, които съдържат големи киселини, съединения правят; пък има думи, които означават условия, съединения правят. Някои думи са кисели, някои са сладки.
към беседата >>
И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя?
Казвам, вие приложили ли сте любовта си? Колко жени са приложили новото разбиране? Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва. Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството? Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си?
И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя?
Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си? Колко бащи са постъпили с любов спрямо сина си? Колко господари са постъпили с любов спрямо слугите си?
към беседата >>
Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне.
Дето казва турчинът, криво е. Ние имаме яка. Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро. Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата. Не че изгаря, но думи не им стигат.
Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне.
Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло. Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата. Има думи, които съдържат големи киселини, съединения правят; пък има думи, които означават условия, съединения правят. Някои думи са кисели, някои са сладки.
към беседата >>
Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си?
Колко жени са приложили новото разбиране? Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва. Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството? Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си? И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя?
Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си?
Колко бащи са постъпили с любов спрямо сина си? Колко господари са постъпили с любов спрямо слугите си?
към беседата >>
Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло.
Ние имаме яка. Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро. Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата. Не че изгаря, но думи не им стигат. Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне.
Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло.
Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата. Има думи, които съдържат големи киселини, съединения правят; пък има думи, които означават условия, съединения правят. Някои думи са кисели, някои са сладки.
към беседата >>
Колко бащи са постъпили с любов спрямо сина си?
Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва. Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството? Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си? И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя? Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си?
Колко бащи са постъпили с любов спрямо сина си?
Колко господари са постъпили с любов спрямо слугите си?
към беседата >>
Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата.
Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро. Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата. Не че изгаря, но думи не им стигат. Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне. Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло.
Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата.
Има думи, които съдържат големи киселини, съединения правят; пък има думи, които означават условия, съединения правят. Някои думи са кисели, някои са сладки.
към беседата >>
Колко господари са постъпили с любов спрямо слугите си?
Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството? Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си? И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя? Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си? Колко бащи са постъпили с любов спрямо сина си?
Колко господари са постъпили с любов спрямо слугите си?
към беседата >>
Има думи, които съдържат големи киселини, съединения правят; пък има думи, които означават условия, съединения правят.
Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата. Не че изгаря, но думи не им стигат. Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне. Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло. Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата.
Има думи, които съдържат големи киселини, съединения правят; пък има думи, които означават условия, съединения правят.
Някои думи са кисели, някои са сладки.
към беседата >>
Някой път ми казвате, че ви е дотегнало да ме слушате.
Някой път ми казвате, че ви е дотегнало да ме слушате.
Хубаво, прави сте. Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало. Защо ви е дотегнало? Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка. Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете.
към беседата >>
Някои думи са кисели, някои са сладки.
Не че изгаря, но думи не им стигат. Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне. Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло. Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата. Има думи, които съдържат големи киселини, съединения правят; пък има думи, които означават условия, съединения правят.
Някои думи са кисели, някои са сладки.
към беседата >>
Хубаво, прави сте.
Някой път ми казвате, че ви е дотегнало да ме слушате.
Хубаво, прави сте.
Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало. Защо ви е дотегнало? Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка. Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете. Вие събрахте тия семена, и ги продавате.
към беседата >>
Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил.
Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил.
Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече. Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта.
към беседата >>
Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало.
Някой път ми казвате, че ви е дотегнало да ме слушате. Хубаво, прави сте.
Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало.
Защо ви е дотегнало? Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка. Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете. Вие събрахте тия семена, и ги продавате. Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано.
към беседата >>
Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече.
Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил.
Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече.
Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта.
към беседата >>
Защо ви е дотегнало?
Някой път ми казвате, че ви е дотегнало да ме слушате. Хубаво, прави сте. Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало.
Защо ви е дотегнало?
Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка. Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете. Вие събрахте тия семена, и ги продавате. Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори.
към беседата >>
Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане.
Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил. Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече.
Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане.
Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш.
към беседата >>
Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка.
Някой път ми казвате, че ви е дотегнало да ме слушате. Хубаво, прави сте. Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало. Защо ви е дотегнало?
Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка.
Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете. Вие събрахте тия семена, и ги продавате. Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам.
към беседата >>
Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат.
Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил. Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече. Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане.
Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат.
Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш.
към беседата >>
Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете.
Някой път ми казвате, че ви е дотегнало да ме слушате. Хубаво, прави сте. Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало. Защо ви е дотегнало? Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка.
Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете.
Вие събрахте тия семена, и ги продавате. Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори.
към беседата >>
Тъй аз уподобявам.
Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил. Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече. Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат.
Тъй аз уподобявам.
Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш.
към беседата >>
Вие събрахте тия семена, и ги продавате.
Хубаво, прави сте. Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало. Защо ви е дотегнало? Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка. Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете.
Вие събрахте тия семена, и ги продавате.
Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане.
към беседата >>
Сега казвате, че говоря за любовта.
Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил. Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече. Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам.
Сега казвате, че говоря за любовта.
Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш.
към беседата >>
Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано.
Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало. Защо ви е дотегнало? Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка. Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете. Вие събрахте тия семена, и ги продавате.
Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано.
Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен.
към беседата >>
Аз говоря за сянката на любовта.
Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече. Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта.
Аз говоря за сянката на любовта.
Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш.
към беседата >>
Вие сега искате Господ да ви говори.
Защо ви е дотегнало? Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка. Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете. Вие събрахте тия семена, и ги продавате. Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано.
Вие сега искате Господ да ви говори.
Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам.
към беседата >>
Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш.
Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта.
Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш.
Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш.
към беседата >>
Когато Господ ми говори, аз спирам.
Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка. Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете. Вие събрахте тия семена, и ги продавате. Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори.
Когато Господ ми говори, аз спирам.
Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам. Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай.
към беседата >>
Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш.
Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш.
Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш.
Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш. Трябва разбиране сега.
към беседата >>
Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори.
Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете. Вие събрахте тия семена, и ги продавате. Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам.
Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори.
После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам. Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай. Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера.
към беседата >>
Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш.
Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш.
Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш.
Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш. Трябва разбиране сега.
към беседата >>
После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане.
Вие събрахте тия семена, и ги продавате. Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори.
После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане.
„Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам. Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай. Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера.
към беседата >>
Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш.
Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш.
Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш.
Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш. Трябва разбиране сега.
към беседата >>
„Бъди снизходителен.
Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане.
„Бъди снизходителен.
Прощавай.“ Прощавам. Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай. Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера.
към беседата >>
Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш.
Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш.
Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш.
Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш. Трябва разбиране сега.
към беседата >>
Прощавай.“ Прощавам.
Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен.
Прощавай.“ Прощавам.
Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай. Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера.
към беседата >>
Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш.
Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш.
Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш.
Трябва разбиране сега.
към беседата >>
Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай.
Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам.
Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай.
Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера.
към беседата >>
Трябва разбиране сега.
Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш.
Трябва разбиране сега.
към беседата >>
Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера.
Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам. Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай.
Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера.
към беседата >>
Често мене ме цитират какво аз съм казал.
Често мене ме цитират какво аз съм казал.
Той ми цитира какво аз съм казал в беседата. Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още. Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието? То е вярно, вие предполагате, възможно е. Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам.
към беседата >>
Всяка дума иска приложение.
Всяка дума иска приложение.
Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре. Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите? Ами как мисли Господ? Вие как мислите?
към беседата >>
Той ми цитира какво аз съм казал в беседата.
Често мене ме цитират какво аз съм казал.
Той ми цитира какво аз съм казал в беседата.
Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още. Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието? То е вярно, вие предполагате, възможно е. Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам. Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря.
към беседата >>
Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре.
Всяка дума иска приложение.
Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре.
Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите? Ами как мисли Господ? Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори.
към беседата >>
Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още.
Често мене ме цитират какво аз съм казал. Той ми цитира какво аз съм казал в беседата.
Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още.
Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието? То е вярно, вие предполагате, възможно е. Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам. Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално.
към беседата >>
Сега може да питате как говори Господ.
Всяка дума иска приложение. Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре.
Сега може да питате как говори Господ.
Вие как говорите? Ами как мисли Господ? Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ.
към беседата >>
Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието?
Често мене ме цитират какво аз съм казал. Той ми цитира какво аз съм казал в беседата. Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още.
Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието?
То е вярно, вие предполагате, възможно е. Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам. Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално. Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката.
към беседата >>
Вие как говорите?
Всяка дума иска приложение. Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре. Сега може да питате как говори Господ.
Вие как говорите?
Ами как мисли Господ? Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор.
към беседата >>
То е вярно, вие предполагате, възможно е.
Често мене ме цитират какво аз съм казал. Той ми цитира какво аз съм казал в беседата. Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още. Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието?
То е вярно, вие предполагате, възможно е.
Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам. Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално. Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката. Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята.
към беседата >>
Ами как мисли Господ?
Всяка дума иска приложение. Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре. Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите?
Ами как мисли Господ?
Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял.
към беседата >>
Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам.
Често мене ме цитират какво аз съм казал. Той ми цитира какво аз съм казал в беседата. Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още. Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието? То е вярно, вие предполагате, възможно е.
Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам.
Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално. Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката. Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята. Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята.
към беседата >>
Вие как мислите?
Всяка дума иска приложение. Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре. Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите? Ами как мисли Господ?
Вие как мислите?
Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта?
към беседата >>
Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря.
Той ми цитира какво аз съм казал в беседата. Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още. Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието? То е вярно, вие предполагате, възможно е. Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам.
Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря.
За мене е реално, за просяка не е реално. Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката. Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята. Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално.
към беседата >>
Вие говорите тъй, както Господ говори.
Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре. Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите? Ами как мисли Господ? Вие как мислите?
Вие говорите тъй, както Господ говори.
Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях.
към беседата >>
За мене е реално, за просяка не е реално.
Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още. Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието? То е вярно, вие предполагате, възможно е. Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам. Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря.
За мене е реално, за просяка не е реално.
Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката. Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята. Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално. Реална единица.
към беседата >>
Вие мислите тъй, както Господ.
Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите? Ами как мисли Господ? Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори.
Вие мислите тъй, както Господ.
От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение.
към беседата >>
Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката.
Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието? То е вярно, вие предполагате, възможно е. Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам. Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално.
Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката.
Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята. Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално. Реална единица. Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо.
към беседата >>
От Него научихте този говор.
Вие как говорите? Ами как мисли Господ? Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ.
От Него научихте този говор.
Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече.
към беседата >>
Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята.
То е вярно, вие предполагате, възможно е. Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам. Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално. Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката.
Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята.
Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално. Реална единица. Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо. „Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил.
към беседата >>
Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял.
Ами как мисли Господ? Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор.
Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял.
Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото.
към беседата >>
Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята.
Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам. Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално. Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката. Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята.
Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята.
Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално. Реална единица. Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо. „Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил. Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона.
към беседата >>
Вие как произнасяхте любовта?
Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял.
Вие как произнасяхте любовта?
Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото. Той никога няма да дойде наблизо.
към беседата >>
Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално.
Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално. Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката. Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята. Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята.
Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално.
Реална единица. Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо. „Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил. Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона. Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи.
към беседата >>
Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях.
Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта?
Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях.
Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото. Той никога няма да дойде наблизо. После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат.
към беседата >>
Реална единица.
За мене е реално, за просяка не е реално. Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката. Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята. Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално.
Реална единица.
Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо. „Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил. Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона. Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи. Казва: „Аз много го обичам.“ Че кой не обича черешите?
към беседата >>
Някой път с говора си вие произвеждате сътресение.
Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях.
Някой път с говора си вие произвеждате сътресение.
Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото. Той никога няма да дойде наблизо. После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат. От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече.
към беседата >>
Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо.
Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката. Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята. Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално. Реална единица.
Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо.
„Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил. Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона. Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи. Казва: „Аз много го обичам.“ Че кой не обича черешите? Какво се ползва черешата, след като я изядеш?
към беседата >>
Ангелите се поставят надалече.
От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение.
Ангелите се поставят надалече.
Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото. Той никога няма да дойде наблизо. После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат. От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече.
към беседата >>
„Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил.
Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята. Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално. Реална единица. Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо.
„Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил.
Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона. Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи. Казва: „Аз много го обичам.“ Че кой не обича черешите? Какво се ползва черешата, след като я изядеш?
към беседата >>
Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото.
Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече.
Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото.
Той никога няма да дойде наблизо. После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат. От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече.
към беседата >>
Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона.
Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално. Реална единица. Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо. „Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил.
Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона.
Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи. Казва: „Аз много го обичам.“ Че кой не обича черешите? Какво се ползва черешата, след като я изядеш?
към беседата >>
Той никога няма да дойде наблизо.
Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото.
Той никога няма да дойде наблизо.
После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат. От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече.
към беседата >>
Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи.
Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално. Реална единица. Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо. „Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил. Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона.
Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи.
Казва: „Аз много го обичам.“ Че кой не обича черешите? Какво се ползва черешата, след като я изядеш?
към беседата >>
После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат.
Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото. Той никога няма да дойде наблизо.
После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат.
От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече.
към беседата >>
Казва: „Аз много го обичам.“ Че кой не обича черешите?
Реална единица. Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо. „Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил. Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона. Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи.
Казва: „Аз много го обичам.“ Че кой не обича черешите?
Какво се ползва черешата, след като я изядеш?
към беседата >>
От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече.
Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото. Той никога няма да дойде наблизо. После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат.
От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече.
към беседата >>
Какво се ползва черешата, след като я изядеш?
Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо. „Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил. Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона. Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи. Казва: „Аз много го обичам.“ Че кой не обича черешите?
Какво се ползва черешата, след като я изядеш?
към беседата >>
Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво.
Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво.
Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство. Някой път се намирате в задънена улица. Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш.
към беседата >>
Христос искаше да опита Своите ученици и им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако ядеш един човек с любов, то е най-добрата работа, която е с любов направена.
Христос искаше да опита Своите ученици и им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако ядеш един човек с любов, то е най-добрата работа, която е с любов направена.
Няма по-голямо страдание, да ядеш един човек без любов. Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи. Как ще го разберете? Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме. Казва, че го дояли, но той още ходи.
към беседата >>
Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство.
Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво.
Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство.
Някой път се намирате в задънена улица. Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар.
към беседата >>
Няма по-голямо страдание, да ядеш един човек без любов.
Христос искаше да опита Своите ученици и им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако ядеш един човек с любов, то е най-добрата работа, която е с любов направена.
Няма по-голямо страдание, да ядеш един човек без любов.
Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи. Как ще го разберете? Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме. Казва, че го дояли, но той още ходи. Тогава какъв е смисълът на тази дума?
към беседата >>
Някой път се намирате в задънена улица.
Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво. Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство.
Някой път се намирате в задънена улица.
Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш.
към беседата >>
Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи.
Христос искаше да опита Своите ученици и им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако ядеш един човек с любов, то е най-добрата работа, която е с любов направена. Няма по-голямо страдание, да ядеш един човек без любов.
Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи.
Как ще го разберете? Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме. Казва, че го дояли, но той още ходи. Тогава какъв е смисълът на тази дума? Думите ял и ал са близки.
към беседата >>
Хиляди неща има, които трябва да се направят.
Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво. Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство. Някой път се намирате в задънена улица.
Хиляди неща има, които трябва да се направят.
Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене.
към беседата >>
Как ще го разберете?
Христос искаше да опита Своите ученици и им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако ядеш един човек с любов, то е най-добрата работа, която е с любов направена. Няма по-голямо страдание, да ядеш един човек без любов. Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи.
Как ще го разберете?
Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме. Казва, че го дояли, но той още ходи. Тогава какъв е смисълът на тази дума? Думите ял и ал са близки. Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше.
към беседата >>
Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете.
Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво. Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство. Някой път се намирате в задънена улица. Хиляди неща има, които трябва да се направят.
Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете.
В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори.
към беседата >>
Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме.
Христос искаше да опита Своите ученици и им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако ядеш един човек с любов, то е най-добрата работа, която е с любов направена. Няма по-голямо страдание, да ядеш един човек без любов. Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи. Как ще го разберете?
Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме.
Казва, че го дояли, но той още ходи. Тогава какъв е смисълът на тази дума? Думите ял и ал са близки. Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше. Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено.
към беседата >>
В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш.
Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво. Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство. Някой път се намирате в задънена улица. Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете.
В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш.
В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори.
към беседата >>
Казва, че го дояли, но той още ходи.
Христос искаше да опита Своите ученици и им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако ядеш един човек с любов, то е най-добрата работа, която е с любов направена. Няма по-голямо страдание, да ядеш един човек без любов. Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи. Как ще го разберете? Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме.
Казва, че го дояли, но той още ходи.
Тогава какъв е смисълът на тази дума? Думите ял и ал са близки. Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше. Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено. Та учениците казват: „Как?
към беседата >>
В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар.
Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство. Някой път се намирате в задънена улица. Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш.
В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар.
Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори. Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори.
към беседата >>
Тогава какъв е смисълът на тази дума?
Няма по-голямо страдание, да ядеш един човек без любов. Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи. Как ще го разберете? Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме. Казва, че го дояли, но той още ходи.
Тогава какъв е смисълът на тази дума?
Думите ял и ал са близки. Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше. Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено. Та учениците казват: „Как? Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо?
към беседата >>
Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш.
Някой път се намирате в задънена улица. Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар.
Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш.
Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори. Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори. Резултатите, които излизат от човешката любов, горят.
към беседата >>
Думите ял и ал са близки.
Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи. Как ще го разберете? Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме. Казва, че го дояли, но той още ходи. Тогава какъв е смисълът на тази дума?
Думите ял и ал са близки.
Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше. Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено. Та учениците казват: „Как? Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо? “ Тежка е тази дума и седемдесет и двама от учениците Му казват, че туй учение не е за света.
към беседата >>
Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене.
Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш.
Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене.
Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори. Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори. Резултатите, които излизат от човешката любов, горят. В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот.
към беседата >>
Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше.
Как ще го разберете? Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме. Казва, че го дояли, но той още ходи. Тогава какъв е смисълът на тази дума? Думите ял и ал са близки.
Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше.
Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено. Та учениците казват: „Как? Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо? “ Тежка е тази дума и седемдесет и двама от учениците Му казват, че туй учение не е за света. Да учим хората да ядат човешко месо?
към беседата >>
Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори.
Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене.
Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори.
Огънят, който произтича от Божията любов, не гори. Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори. Резултатите, които излизат от човешката любов, горят. В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот.
към беседата >>
Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено.
Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме. Казва, че го дояли, но той още ходи. Тогава какъв е смисълът на тази дума? Думите ял и ал са близки. Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше.
Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено.
Та учениците казват: „Как? Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо? “ Тежка е тази дума и седемдесет и двама от учениците Му казват, че туй учение не е за света. Да учим хората да ядат човешко месо?
към беседата >>
Огънят, който произтича от Божията любов, не гори.
В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори.
Огънят, който произтича от Божията любов, не гори.
Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори. Резултатите, които излизат от човешката любов, горят. В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот.
към беседата >>
Та учениците казват: „Как?
Казва, че го дояли, но той още ходи. Тогава какъв е смисълът на тази дума? Думите ял и ал са близки. Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше. Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено.
Та учениците казват: „Как?
Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо? “ Тежка е тази дума и седемдесет и двама от учениците Му казват, че туй учение не е за света. Да учим хората да ядат човешко месо?
към беседата >>
Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори.
В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори.
Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори.
Резултатите, които излизат от човешката любов, горят. В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот.
към беседата >>
Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо?
Тогава какъв е смисълът на тази дума? Думите ял и ал са близки. Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше. Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено. Та учениците казват: „Как?
Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо?
“ Тежка е тази дума и седемдесет и двама от учениците Му казват, че туй учение не е за света. Да учим хората да ядат човешко месо?
към беседата >>
Резултатите, които излизат от човешката любов, горят.
Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори. Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори.
Резултатите, които излизат от човешката любов, горят.
В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот.
към беседата >>
“ Тежка е тази дума и седемдесет и двама от учениците Му казват, че туй учение не е за света.
Думите ял и ал са близки. Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше. Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено. Та учениците казват: „Как? Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо?
“ Тежка е тази дума и седемдесет и двама от учениците Му казват, че туй учение не е за света.
Да учим хората да ядат човешко месо?
към беседата >>
В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот.
Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори. Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори. Резултатите, които излизат от човешката любов, горят.
В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот.
към беседата >>
Да учим хората да ядат човешко месо?
Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше. Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено. Та учениците казват: „Как? Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо? “ Тежка е тази дума и седемдесет и двама от учениците Му казват, че туй учение не е за света.
Да учим хората да ядат човешко месо?
към беседата >>
Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса.
Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса.
Всякога вземайте подкваса от Божествения огън. Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви.
към беседата >>
Сега често в любовта се препоръчва търпение.
Сега често в любовта се препоръчва търпение.
Какво значи любовно търпение? Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение. Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти? “ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел. Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет.
към беседата >>
Всякога вземайте подкваса от Божествения огън.
Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса.
Всякога вземайте подкваса от Божествения огън.
Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде.
към беседата >>
Какво значи любовно търпение?
Сега често в любовта се препоръчва търпение.
Какво значи любовно търпение?
Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение. Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти? “ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел. Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет. Отиде на друго място, и там разправя за своята полица.
към беседата >>
Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън.
Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса. Всякога вземайте подкваса от Божествения огън.
Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън.
Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли?
към беседата >>
Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение.
Сега често в любовта се препоръчва търпение. Какво значи любовно търпение?
Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение.
Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти? “ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел. Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет. Отиде на друго място, и там разправя за своята полица. Изважда другият брат, и той му дава.
към беседата >>
Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън.
Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса. Всякога вземайте подкваса от Божествения огън. Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън.
Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън.
Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе?
към беседата >>
Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти?
Сега често в любовта се препоръчва търпение. Какво значи любовно търпение? Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение.
Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти?
“ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел. Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет. Отиде на друго място, и там разправя за своята полица. Изважда другият брат, и той му дава. Значи стават шейсет.
към беседата >>
Запали се огънят, и всичко по човешки върви.
Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса. Всякога вземайте подкваса от Божествения огън. Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън.
Запали се огънят, и всичко по човешки върви.
Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората.
към беседата >>
“ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел.
Сега често в любовта се препоръчва търпение. Какво значи любовно търпение? Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение. Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти?
“ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел.
Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет. Отиде на друго място, и там разправя за своята полица. Изважда другият брат, и той му дава. Значи стават шейсет. Докога ще разправяш, че брат ти те обрал?
към беседата >>
Като вземе Божествения огън, по Божествено върви.
Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса. Всякога вземайте подкваса от Божествения огън. Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви.
Като вземе Божествения огън, по Божествено върви.
Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса.
към беседата >>
Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет.
Сега често в любовта се препоръчва търпение. Какво значи любовно търпение? Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение. Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти? “ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел.
Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет.
Отиде на друго място, и там разправя за своята полица. Изважда другият брат, и той му дава. Значи стават шейсет. Докога ще разправяш, че брат ти те обрал? Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет.
към беседата >>
Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде.
Всякога вземайте подкваса от Божествения огън. Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви.
Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде.
Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг.
към беседата >>
Отиде на друго място, и там разправя за своята полица.
Какво значи любовно търпение? Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение. Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти? “ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел. Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет.
Отиде на друго място, и там разправя за своята полица.
Изважда другият брат, и той му дава. Значи стават шейсет. Докога ще разправяш, че брат ти те обрал? Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет. Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш.
към беседата >>
Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли?
Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде.
Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли?
Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме.
към беседата >>
Изважда другият брат, и той му дава.
Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение. Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти? “ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел. Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет. Отиде на друго място, и там разправя за своята полица.
Изважда другият брат, и той му дава.
Значи стават шейсет. Докога ще разправяш, че брат ти те обрал? Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет. Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш. Като извадиш двайсет от шейсет, четирийсет имаш печалба, то е двеста процента лихва, какво имаш да се оплакваш, кажете ми?
към беседата >>
Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе?
Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли?
Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе?
Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме. От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат.
към беседата >>
Значи стават шейсет.
Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти? “ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел. Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет. Отиде на друго място, и там разправя за своята полица. Изважда другият брат, и той му дава.
Значи стават шейсет.
Докога ще разправяш, че брат ти те обрал? Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет. Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш. Като извадиш двайсет от шейсет, четирийсет имаш печалба, то е двеста процента лихва, какво имаш да се оплакваш, кажете ми? Научното схващане на нещата е това.
към беседата >>
Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората.
Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе?
Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората.
Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме. От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат. От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има.
към беседата >>
Докога ще разправяш, че брат ти те обрал?
“ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел. Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет. Отиде на друго място, и там разправя за своята полица. Изважда другият брат, и той му дава. Значи стават шейсет.
Докога ще разправяш, че брат ти те обрал?
Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет. Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш. Като извадиш двайсет от шейсет, четирийсет имаш печалба, то е двеста процента лихва, какво имаш да се оплакваш, кажете ми? Научното схващане на нещата е това.
към беседата >>
Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса.
Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората.
Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса.
Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме. От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат. От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има.
към беседата >>
Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет.
Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет. Отиде на друго място, и там разправя за своята полица. Изважда другият брат, и той му дава. Значи стават шейсет. Докога ще разправяш, че брат ти те обрал?
Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет.
Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш. Като извадиш двайсет от шейсет, четирийсет имаш печалба, то е двеста процента лихва, какво имаш да се оплакваш, кажете ми? Научното схващане на нещата е това.
към беседата >>
Хората не трябва да са близко един до друг.
Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса.
Хората не трябва да са близко един до друг.
Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме. От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат. От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има.
към беседата >>
Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш.
Отиде на друго място, и там разправя за своята полица. Изважда другият брат, и той му дава. Значи стават шейсет. Докога ще разправяш, че брат ти те обрал? Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет.
Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш.
Като извадиш двайсет от шейсет, четирийсет имаш печалба, то е двеста процента лихва, какво имаш да се оплакваш, кажете ми? Научното схващане на нещата е това.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме.
Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг.
Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме.
От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат. От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има.
към беседата >>
Като извадиш двайсет от шейсет, четирийсет имаш печалба, то е двеста процента лихва, какво имаш да се оплакваш, кажете ми?
Изважда другият брат, и той му дава. Значи стават шейсет. Докога ще разправяш, че брат ти те обрал? Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет. Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш.
Като извадиш двайсет от шейсет, четирийсет имаш печалба, то е двеста процента лихва, какво имаш да се оплакваш, кажете ми?
Научното схващане на нещата е това.
към беседата >>
От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат.
Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме.
От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат.
От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има.
към беседата >>
Научното схващане на нещата е това.
Значи стават шейсет. Докога ще разправяш, че брат ти те обрал? Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет. Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш. Като извадиш двайсет от шейсет, четирийсет имаш печалба, то е двеста процента лихва, какво имаш да се оплакваш, кажете ми?
Научното схващане на нещата е това.
към беседата >>
От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има.
Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме. От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат.
От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има.
към беседата >>
Ние искаме да построим живота си.
Ние искаме да построим живота си.
Всичките съвременни хора строят живота си, както не трябва да се строи. Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени. Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен. Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен. Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени.
към беседата >>
Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат.
Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат.
Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове. Тогава обществените събрания не ползват. Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме.
към беседата >>
Всичките съвременни хора строят живота си, както не трябва да се строи.
Ние искаме да построим живота си.
Всичките съвременни хора строят живота си, както не трябва да се строи.
Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени. Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен. Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен. Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени. Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен.
към беседата >>
Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове.
Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат.
Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове.
Тогава обществените събрания не ползват. Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение.
към беседата >>
Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени.
Ние искаме да построим живота си. Всичките съвременни хора строят живота си, както не трябва да се строи.
Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени.
Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен. Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен. Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени. Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен. Гушката му, гърлото не е доправено.
към беседата >>
Тогава обществените събрания не ползват.
Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат. Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове.
Тогава обществените събрания не ползват.
Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре.
към беседата >>
Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен.
Ние искаме да построим живота си. Всичките съвременни хора строят живота си, както не трябва да се строи. Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени.
Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен.
Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен. Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени. Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен. Гушката му, гърлото не е доправено. Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен.
към беседата >>
Тогава и сам да живее човек, не ползва.
Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат. Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове. Тогава обществените събрания не ползват.
Тогава и сам да живее човек, не ползва.
И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си.
към беседата >>
Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен.
Ние искаме да построим живота си. Всичките съвременни хора строят живота си, както не трябва да се строи. Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени. Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен.
Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен.
Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени. Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен. Гушката му, гърлото не е доправено. Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен. На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете?
към беседата >>
И двама да живеят, не се ползват.
Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат. Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове. Тогава обществените събрания не ползват. Тогава и сам да живее човек, не ползва.
И двама да живеят, не се ползват.
По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието?
към беседата >>
Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени.
Ние искаме да построим живота си. Всичките съвременни хора строят живота си, както не трябва да се строи. Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени. Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен. Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен.
Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени.
Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен. Гушката му, гърлото не е доправено. Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен. На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете? Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш.
към беседата >>
По човешки като живеем, не се ползваме.
Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат. Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове. Тогава обществените събрания не ползват. Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват.
По човешки като живеем, не се ползваме.
По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба.
към беседата >>
Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен.
Всичките съвременни хора строят живота си, както не трябва да се строи. Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени. Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен. Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен. Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени.
Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен.
Гушката му, гърлото не е доправено. Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен. На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете? Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш. Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено.
към беседата >>
По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение.
Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове. Тогава обществените събрания не ползват. Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме.
По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение.
Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум.
към беседата >>
Гушката му, гърлото не е доправено.
Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени. Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен. Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен. Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени. Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен.
Гушката му, гърлото не е доправено.
Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен. На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете? Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш. Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено. Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора.
към беседата >>
Колкото повече хора има, толкова по-добре.
Тогава обществените събрания не ползват. Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение.
Колкото повече хора има, толкова по-добре.
И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум. Това не се позволява.
към беседата >>
Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен.
Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен. Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен. Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени. Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен. Гушката му, гърлото не е доправено.
Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен.
На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете? Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш. Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено. Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора. Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай.
към беседата >>
И нас Христос ни е носил със Себе Си.
Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре.
И нас Христос ни е носил със Себе Си.
Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум. Това не се позволява. И отвън, като излезем, пак сме непослушни.
към беседата >>
На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете?
Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен. Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени. Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен. Гушката му, гърлото не е доправено. Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен.
На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете?
Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш. Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено. Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора. Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай. Искам да ядете сладко за вас.
към беседата >>
Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието?
И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си.
Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието?
Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум. Това не се позволява. И отвън, като излезем, пак сме непослушни.
към беседата >>
Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш.
Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени. Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен. Гушката му, гърлото не е доправено. Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен. На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете?
Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш.
Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено. Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора. Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай. Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене.
към беседата >>
Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба.
По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието?
Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба.
Някой път ние в утробата Му вдигаме шум. Това не се позволява. И отвън, като излезем, пак сме непослушни.
към беседата >>
Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено.
Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен. Гушката му, гърлото не е доправено. Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен. На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете? Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш.
Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено.
Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора. Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай. Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте.
към беседата >>
Някой път ние в утробата Му вдигаме шум.
По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба.
Някой път ние в утробата Му вдигаме шум.
Това не се позволява. И отвън, като излезем, пак сме непослушни.
към беседата >>
Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора.
Гушката му, гърлото не е доправено. Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен. На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете? Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш. Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено.
Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора.
Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай. Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите.
към беседата >>
Това не се позволява.
Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум.
Това не се позволява.
И отвън, като излезем, пак сме непослушни.
към беседата >>
Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай.
Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен. На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете? Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш. Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено. Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора.
Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай.
Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите. Аз трябва да уреждам тая работа.
към беседата >>
И отвън, като излезем, пак сме непослушни.
И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум. Това не се позволява.
И отвън, като излезем, пак сме непослушни.
към беседата >>
Искам да ядете сладко за вас.
На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете? Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш. Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено. Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора. Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай.
Искам да ядете сладко за вас.
Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите. Аз трябва да уреждам тая работа. Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо.
към беседата >>
Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята.
Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята.
Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си. Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия.
към беседата >>
Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене.
Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш. Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено. Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора. Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай. Искам да ядете сладко за вас.
Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене.
Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите. Аз трябва да уреждам тая работа. Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо. Аз трябва да изяждам сто лева.
към беседата >>
Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си.
Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята.
Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си.
Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш.
към беседата >>
Казвам, сладко яжте.
Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено. Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора. Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай. Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене.
Казвам, сладко яжте.
Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите. Аз трябва да уреждам тая работа. Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо. Аз трябва да изяждам сто лева. Искам сладко да ядете.
към беседата >>
Целият свят, в който живеем, е една утроба.
Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята. Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си.
Целият свят, в който живеем, е една утроба.
Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума?
към беседата >>
Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите.
Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора. Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай. Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте.
Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите.
Аз трябва да уреждам тая работа. Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо. Аз трябва да изяждам сто лева. Искам сладко да ядете. Хубаво, казвам, радвам се.
към беседата >>
Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля.
Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята. Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си. Целият свят, в който живеем, е една утроба.
Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля.
Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити.
към беседата >>
Аз трябва да уреждам тая работа.
Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай. Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите.
Аз трябва да уреждам тая работа.
Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо. Аз трябва да изяждам сто лева. Искам сладко да ядете. Хубаво, казвам, радвам се. Защо се радвам?
към беседата >>
Без това Той е недостъпен.
Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята. Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си. Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля.
Без това Той е недостъпен.
Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден.
към беседата >>
Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо.
Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите. Аз трябва да уреждам тая работа.
Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо.
Аз трябва да изяждам сто лева. Искам сладко да ядете. Хубаво, казвам, радвам се. Защо се радвам? Защото от джоба парите няма да излязат.
към беседата >>
Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия.
Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята. Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си. Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен.
Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия.
Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си.
към беседата >>
Аз трябва да изяждам сто лева.
Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите. Аз трябва да уреждам тая работа. Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо.
Аз трябва да изяждам сто лева.
Искам сладко да ядете. Хубаво, казвам, радвам се. Защо се радвам? Защото от джоба парите няма да излязат. По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна.
към беседата >>
Една мисъл имаш да кажеш.
Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си. Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия.
Една мисъл имаш да кажеш.
Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден.
към беседата >>
Искам сладко да ядете.
Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите. Аз трябва да уреждам тая работа. Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо. Аз трябва да изяждам сто лева.
Искам сладко да ядете.
Хубаво, казвам, радвам се. Защо се радвам? Защото от джоба парите няма да излязат. По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна. А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам.
към беседата >>
Какво ти коства да кажеш една сладка дума?
Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш.
Какво ти коства да кажеш една сладка дума?
Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден?
към беседата >>
Хубаво, казвам, радвам се.
Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите. Аз трябва да уреждам тая работа. Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо. Аз трябва да изяждам сто лева. Искам сладко да ядете.
Хубаво, казвам, радвам се.
Защо се радвам? Защото от джоба парите няма да излязат. По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна. А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам. Пък и аз се радвам, че сладко си ял.
към беседата >>
Аз забелязвам, правил съм опити.
Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума?
Аз забелязвам, правил съм опити.
Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден? “ Да му кажа, ще падне достойнството ми.
към беседата >>
Защо се радвам?
Аз трябва да уреждам тая работа. Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо. Аз трябва да изяждам сто лева. Искам сладко да ядете. Хубаво, казвам, радвам се.
Защо се радвам?
Защото от джоба парите няма да излязат. По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна. А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам. Пък и аз се радвам, че сладко си ял. Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме.
към беседата >>
Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден.
Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити.
Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден.
Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден? “ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ.
към беседата >>
Защото от джоба парите няма да излязат.
Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо. Аз трябва да изяждам сто лева. Искам сладко да ядете. Хубаво, казвам, радвам се. Защо се радвам?
Защото от джоба парите няма да излязат.
По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна. А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам. Пък и аз се радвам, че сладко си ял. Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме. Ти си ял, но си недоволен.
към беседата >>
Има желание в мене да мина и да обърна гърба си.
Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден.
Има желание в мене да мина и да обърна гърба си.
Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден? “ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне.
към беседата >>
По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна.
Аз трябва да изяждам сто лева. Искам сладко да ядете. Хубаво, казвам, радвам се. Защо се радвам? Защото от джоба парите няма да излязат.
По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна.
А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам. Пък и аз се радвам, че сладко си ял. Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме. Ти си ял, но си недоволен. Аз давам сто лева и тръгваме двамата.
към беседата >>
Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден.
Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си.
Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден.
Какво ти коства да му кажеш добър ден? “ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство.
към беседата >>
А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам.
Искам сладко да ядете. Хубаво, казвам, радвам се. Защо се радвам? Защото от джоба парите няма да излязат. По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна.
А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам.
Пък и аз се радвам, че сладко си ял. Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме. Ти си ял, но си недоволен. Аз давам сто лева и тръгваме двамата. Казвам, още веднъж при тоя гостилничар, дето не си ял сладко, да не ходиш.
към беседата >>
Какво ти коства да му кажеш добър ден?
Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден.
Какво ти коства да му кажеш добър ден?
“ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони.
към беседата >>
Пък и аз се радвам, че сладко си ял.
Хубаво, казвам, радвам се. Защо се радвам? Защото от джоба парите няма да излязат. По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна. А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам.
Пък и аз се радвам, че сладко си ял.
Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме. Ти си ял, но си недоволен. Аз давам сто лева и тръгваме двамата. Казвам, още веднъж при тоя гостилничар, дето не си ял сладко, да не ходиш. Втори път идеш при друг гостилничар, и той направи същата погрешка...
към беседата >>
“ Да му кажа, ще падне достойнството ми.
Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден?
“ Да му кажа, ще падне достойнството ми.
Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. Добър ден, кажи му нещичко.
към беседата >>
Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме.
Защо се радвам? Защото от джоба парите няма да излязат. По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна. А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам. Пък и аз се радвам, че сладко си ял.
Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме.
Ти си ял, но си недоволен. Аз давам сто лева и тръгваме двамата. Казвам, още веднъж при тоя гостилничар, дето не си ял сладко, да не ходиш. Втори път идеш при друг гостилничар, и той направи същата погрешка...
към беседата >>
Кажи му добър ден, казва Господ.
Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден? “ Да му кажа, ще падне достойнството ми.
Кажи му добър ден, казва Господ.
Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. Добър ден, кажи му нещичко. Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш.
към беседата >>
Ти си ял, но си недоволен.
Защото от джоба парите няма да излязат. По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна. А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам. Пък и аз се радвам, че сладко си ял. Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме.
Ти си ял, но си недоволен.
Аз давам сто лева и тръгваме двамата. Казвам, още веднъж при тоя гостилничар, дето не си ял сладко, да не ходиш. Втори път идеш при друг гостилничар, и той направи същата погрешка...
към беседата >>
Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне.
Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден? “ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ.
Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне.
Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. Добър ден, кажи му нещичко. Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш. Казваш: „Не може да каже добър ден.“
към беседата >>
Аз давам сто лева и тръгваме двамата.
По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна. А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам. Пък и аз се радвам, че сладко си ял. Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме. Ти си ял, но си недоволен.
Аз давам сто лева и тръгваме двамата.
Казвам, още веднъж при тоя гостилничар, дето не си ял сладко, да не ходиш. Втори път идеш при друг гостилничар, и той направи същата погрешка...
към беседата >>
Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство.
Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден? “ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне.
Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство.
Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. Добър ден, кажи му нещичко. Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш. Казваш: „Не може да каже добър ден.“
към беседата >>
Казвам, още веднъж при тоя гостилничар, дето не си ял сладко, да не ходиш.
А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам. Пък и аз се радвам, че сладко си ял. Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме. Ти си ял, но си недоволен. Аз давам сто лева и тръгваме двамата.
Казвам, още веднъж при тоя гостилничар, дето не си ял сладко, да не ходиш.
Втори път идеш при друг гостилничар, и той направи същата погрешка...
към беседата >>
Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони.
Какво ти коства да му кажеш добър ден? “ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство.
Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони.
Добър ден, кажи му нещичко. Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш. Казваш: „Не може да каже добър ден.“
към беседата >>
Втори път идеш при друг гостилничар, и той направи същата погрешка...
Пък и аз се радвам, че сладко си ял. Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме. Ти си ял, но си недоволен. Аз давам сто лева и тръгваме двамата. Казвам, още веднъж при тоя гостилничар, дето не си ял сладко, да не ходиш.
Втори път идеш при друг гостилничар, и той направи същата погрешка...
към беседата >>
Добър ден, кажи му нещичко.
“ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони.
Добър ден, кажи му нещичко.
Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш. Казваш: „Не може да каже добър ден.“
към беседата >>
Един турски гостилничар някой път има двайсет и пет тенджери, наредени като ученици, ще идеш там, и всичкото ядене е разнообразно.
Един турски гостилничар някой път има двайсет и пет тенджери, наредени като ученици, ще идеш там, и всичкото ядене е разнообразно.
Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво. Масло има достатъчно. Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност. Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло?
към беседата >>
Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш.
Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. Добър ден, кажи му нещичко.
Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш.
Казваш: „Не може да каже добър ден.“
към беседата >>
Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво.
Един турски гостилничар някой път има двайсет и пет тенджери, наредени като ученици, ще идеш там, и всичкото ядене е разнообразно.
Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво.
Масло има достатъчно. Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност. Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота.
към беседата >>
Казваш: „Не може да каже добър ден.“
Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. Добър ден, кажи му нещичко. Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш.
Казваш: „Не може да каже добър ден.“
към беседата >>
Масло има достатъчно.
Един турски гостилничар някой път има двайсет и пет тенджери, наредени като ученици, ще идеш там, и всичкото ядене е разнообразно. Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво.
Масло има достатъчно.
Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност. Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава.
към беседата >>
Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение.
Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение.
Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога. Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят. Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си? Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи.
към беседата >>
Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност.
Един турски гостилничар някой път има двайсет и пет тенджери, наредени като ученици, ще идеш там, и всичкото ядене е разнообразно. Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво. Масло има достатъчно.
Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност.
Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът?
към беседата >>
Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога.
Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение.
Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога.
Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят. Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си? Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите.
към беседата >>
Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето.
Един турски гостилничар някой път има двайсет и пет тенджери, наредени като ученици, ще идеш там, и всичкото ядене е разнообразно. Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво. Масло има достатъчно. Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност.
Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето.
Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум.
към беседата >>
Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят.
Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение. Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога.
Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят.
Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си? Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки.
към беседата >>
Защо трябва да има масло?
Един турски гостилничар някой път има двайсет и пет тенджери, наредени като ученици, ще идеш там, и всичкото ядене е разнообразно. Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво. Масло има достатъчно. Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност. Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето.
Защо трябва да има масло?
Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена?
към беседата >>
Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си?
Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение. Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога. Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят.
Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си?
Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си.
към беседата >>
Маслото внася мекота.
Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво. Масло има достатъчно. Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност. Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло?
Маслото внася мекота.
Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена? Която има само сърце.
към беседата >>
Вие, като седите, в кои ръце са вашите души?
Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение. Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога. Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят. Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си?
Вие, като седите, в кои ръце са вашите души?
Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди.
към беседата >>
Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава.
Масло има достатъчно. Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност. Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота.
Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава.
Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена? Която има само сърце. Те са функции в дадения случай.
към беседата >>
Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи.
Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение. Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога. Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят. Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си? Вие, като седите, в кои ръце са вашите души?
Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи.
Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства.
към беседата >>
Що е мъжът?
Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност. Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава.
Що е мъжът?
Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена? Която има само сърце. Те са функции в дадения случай. Що е жена, която има само сърце?
към беседата >>
Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите.
Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога. Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят. Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си? Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи.
Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите.
Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта.
към беседата >>
Мъжът е човек, който има само ум.
Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът?
Мъжът е човек, който има само ум.
Що е жена? Която има само сърце. Те са функции в дадения случай. Що е жена, която има само сърце? Сърцето постоянно бие.
към беседата >>
Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки.
Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят. Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си? Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите.
Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки.
Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов.
към беседата >>
Що е жена?
Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум.
Що е жена?
Която има само сърце. Те са функции в дадения случай. Що е жена, която има само сърце? Сърцето постоянно бие. Що е мъж?
към беседата >>
Освобождението в света е да освободим душите си.
Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си? Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки.
Освобождението в света е да освободим душите си.
Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него.
към беседата >>
Която има само сърце.
Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена?
Която има само сърце.
Те са функции в дадения случай. Що е жена, която има само сърце? Сърцето постоянно бие. Що е мъж? Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета.
към беседата >>
Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди.
Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си.
Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди.
Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде.
към беседата >>
Те са функции в дадения случай.
Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена? Която има само сърце.
Те са функции в дадения случай.
Що е жена, която има само сърце? Сърцето постоянно бие. Що е мъж? Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета. Някой път дошло му наум да се жени.
към беседата >>
Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства.
Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди.
Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства.
Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде. Ангелът дойде и освободи Петра.
към беседата >>
Що е жена, която има само сърце?
Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена? Която има само сърце. Те са функции в дадения случай.
Що е жена, която има само сърце?
Сърцето постоянно бие. Що е мъж? Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета. Някой път дошло му наум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени?
към беседата >>
Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта.
Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства.
Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта.
Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде. Ангелът дойде и освободи Петра. Казва: „Стани.“ Бутна го.
към беседата >>
Сърцето постоянно бие.
Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена? Която има само сърце. Те са функции в дадения случай. Що е жена, която има само сърце?
Сърцето постоянно бие.
Що е мъж? Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета. Някой път дошло му наум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето.
към беседата >>
Не може да се приложи учението без любов.
Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта.
Не може да се приложи учението без любов.
Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде. Ангелът дойде и освободи Петра. Казва: „Стани.“ Бутна го. Петър стана и веригите паднаха.
към беседата >>
Що е мъж?
Що е жена? Която има само сърце. Те са функции в дадения случай. Що е жена, която има само сърце? Сърцето постоянно бие.
Що е мъж?
Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета. Някой път дошло му наум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва.
към беседата >>
Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него.
Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов.
Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него.
Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде. Ангелът дойде и освободи Петра. Казва: „Стани.“ Бутна го. Петър стана и веригите паднаха. Казва: „Излез навън.“ Той тръгна и казва на Петра: „Върви подир мен.“ Дойде до затворената врата, простря ръката си и отвори вратата.
към беседата >>
Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета.
Която има само сърце. Те са функции в дадения случай. Що е жена, която има само сърце? Сърцето постоянно бие. Що е мъж?
Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета.
Някой път дошло му наум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва. Иде, и тя го хване, и тя не харесва.
към беседата >>
Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде.
Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него.
Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде.
Ангелът дойде и освободи Петра. Казва: „Стани.“ Бутна го. Петър стана и веригите паднаха. Казва: „Излез навън.“ Той тръгна и казва на Петра: „Върви подир мен.“ Дойде до затворената врата, простря ръката си и отвори вратата. Казва: „Да се не връщаш, втори път да не те намирам тук“, на наш език казано: няма да седите в затвора да ви екзекутират.
към беседата >>
Някой път дошло му наум да се жени.
Те са функции в дадения случай. Що е жена, която има само сърце? Сърцето постоянно бие. Що е мъж? Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета.
Някой път дошло му наум да се жени.
Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва. Иде, и тя го хване, и тя не харесва. Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа.
към беседата >>
Ангелът дойде и освободи Петра.
Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде.
Ангелът дойде и освободи Петра.
Казва: „Стани.“ Бутна го. Петър стана и веригите паднаха. Казва: „Излез навън.“ Той тръгна и казва на Петра: „Върви подир мен.“ Дойде до затворената врата, простря ръката си и отвори вратата. Казва: „Да се не връщаш, втори път да не те намирам тук“, на наш език казано: няма да седите в затвора да ви екзекутират.
към беседата >>
Мислите, лесна работа е да се жени?
Що е жена, която има само сърце? Сърцето постоянно бие. Що е мъж? Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета. Някой път дошло му наум да се жени.
Мислите, лесна работа е да се жени?
Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва. Иде, и тя го хване, и тя не харесва. Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа. И то е работа.
към беседата >>
Казва: „Стани.“ Бутна го.
Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде. Ангелът дойде и освободи Петра.
Казва: „Стани.“ Бутна го.
Петър стана и веригите паднаха. Казва: „Излез навън.“ Той тръгна и казва на Петра: „Върви подир мен.“ Дойде до затворената врата, простря ръката си и отвори вратата. Казва: „Да се не връщаш, втори път да не те намирам тук“, на наш език казано: няма да седите в затвора да ви екзекутират.
към беседата >>
Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето.
Сърцето постоянно бие. Що е мъж? Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета. Някой път дошло му наум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени?
Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето.
Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва. Иде, и тя го хване, и тя не харесва. Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа. И то е работа.
към беседата >>
Петър стана и веригите паднаха.
Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде. Ангелът дойде и освободи Петра. Казва: „Стани.“ Бутна го.
Петър стана и веригите паднаха.
Казва: „Излез навън.“ Той тръгна и казва на Петра: „Върви подир мен.“ Дойде до затворената врата, простря ръката си и отвори вратата. Казва: „Да се не връщаш, втори път да не те намирам тук“, на наш език казано: няма да седите в затвора да ви екзекутират.
към беседата >>
Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва.
Що е мъж? Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета. Някой път дошло му наум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето.
Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва.
Иде, и тя го хване, и тя не харесва. Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа. И то е работа.
към беседата >>
Казва: „Излез навън.“ Той тръгна и казва на Петра: „Върви подир мен.“ Дойде до затворената врата, простря ръката си и отвори вратата.
Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде. Ангелът дойде и освободи Петра. Казва: „Стани.“ Бутна го. Петър стана и веригите паднаха.
Казва: „Излез навън.“ Той тръгна и казва на Петра: „Върви подир мен.“ Дойде до затворената врата, простря ръката си и отвори вратата.
Казва: „Да се не връщаш, втори път да не те намирам тук“, на наш език казано: няма да седите в затвора да ви екзекутират.
към беседата >>
Иде, и тя го хване, и тя не харесва.
Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета. Някой път дошло му наум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва.
Иде, и тя го хване, и тя не харесва.
Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа. И то е работа.
към беседата >>
Казва: „Да се не връщаш, втори път да не те намирам тук“, на наш език казано: няма да седите в затвора да ви екзекутират.
Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде. Ангелът дойде и освободи Петра. Казва: „Стани.“ Бутна го. Петър стана и веригите паднаха. Казва: „Излез навън.“ Той тръгна и казва на Петра: „Върви подир мен.“ Дойде до затворената врата, простря ръката си и отвори вратата.
Казва: „Да се не връщаш, втори път да не те намирам тук“, на наш език казано: няма да седите в затвора да ви екзекутират.
към беседата >>
Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа.
Някой път дошло му наум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва. Иде, и тя го хване, и тя не харесва.
Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа.
И то е работа.
към беседата >>
Та казвам, аз ще ви направя едно добро.
Та казвам, аз ще ви направя едно добро.
Намислил съм да пратя по един ангел във вашите затвори. Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел. Веригите, които сега имате, ще паднат. Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата.
към беседата >>
И то е работа.
Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва. Иде, и тя го хване, и тя не харесва. Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа.
И то е работа.
към беседата >>
Намислил съм да пратя по един ангел във вашите затвори.
Та казвам, аз ще ви направя едно добро.
Намислил съм да пратя по един ангел във вашите затвори.
Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел. Веригите, които сега имате, ще паднат. Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата. Тази дреха Петър още не беше я облякъл.
към беседата >>
Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени.
Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени.
Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш.
към беседата >>
Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел.
Та казвам, аз ще ви направя едно добро. Намислил съм да пратя по един ангел във вашите затвори.
Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел.
Веригите, които сега имате, ще паднат. Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата. Тази дреха Петър още не беше я облякъл. Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта.
към беседата >>
Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е.
Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени.
Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е.
Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме.
към беседата >>
Веригите, които сега имате, ще паднат.
Та казвам, аз ще ви направя едно добро. Намислил съм да пратя по един ангел във вашите затвори. Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел.
Веригите, които сега имате, ще паднат.
Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата. Тази дреха Петър още не беше я облякъл. Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта. Защо вечерно време се събличате?
към беседата >>
Намерил една англичанка и намислил да се ожени.
Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени. Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е.
Намерил една англичанка и намислил да се ожени.
Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва.
към беседата >>
Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го.
Та казвам, аз ще ви направя едно добро. Намислил съм да пратя по един ангел във вашите затвори. Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел. Веригите, които сега имате, ще паднат.
Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го.
Стани, облечи си дрехата. Тази дреха Петър още не беше я облякъл. Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта. Защо вечерно време се събличате? Защото нямате любов.
към беседата >>
Мисли, че тя ще му донесе нещо.
Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени. Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени.
Мисли, че тя ще му донесе нещо.
След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш?
към беседата >>
Стани, облечи си дрехата.
Та казвам, аз ще ви направя едно добро. Намислил съм да пратя по един ангел във вашите затвори. Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел. Веригите, които сега имате, ще паднат. Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го.
Стани, облечи си дрехата.
Тази дреха Петър още не беше я облякъл. Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта. Защо вечерно време се събличате? Защото нямате любов. Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен.
към беседата >>
След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени?
Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени. Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо.
След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени?
Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш? “ Сега ще оставим това.
към беседата >>
Тази дреха Петър още не беше я облякъл.
Намислил съм да пратя по един ангел във вашите затвори. Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел. Веригите, които сега имате, ще паднат. Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата.
Тази дреха Петър още не беше я облякъл.
Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта. Защо вечерно време се събличате? Защото нямате любов. Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен. Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича.
към беседата >>
Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш.
Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени. Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени?
Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш.
Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш? “ Сега ще оставим това. Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли?
към беседата >>
Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта.
Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел. Веригите, които сега имате, ще паднат. Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата. Тази дреха Петър още не беше я облякъл.
Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта.
Защо вечерно време се събличате? Защото нямате любов. Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен. Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича. Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор.
към беседата >>
Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме.
Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш.
Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме.
Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш? “ Сега ще оставим това. Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли? Да не ти пати главата?
към беседата >>
Защо вечерно време се събличате?
Веригите, които сега имате, ще паднат. Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата. Тази дреха Петър още не беше я облякъл. Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта.
Защо вечерно време се събличате?
Защото нямате любов. Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен. Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича. Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор. Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат.
към беседата >>
Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва.
Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме.
Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва.
– Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш? “ Сега ще оставим това. Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли? Да не ти пати главата? “ Казва: „Намерих много добра сестра.“ „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“
към беседата >>
Защото нямате любов.
Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата. Тази дреха Петър още не беше я облякъл. Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта. Защо вечерно време се събличате?
Защото нямате любов.
Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен. Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича. Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор. Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат. Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете.
към беседата >>
– Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш?
Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва.
– Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш?
“ Сега ще оставим това. Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли? Да не ти пати главата? “ Казва: „Намерих много добра сестра.“ „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“
към беседата >>
Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен.
Стани, облечи си дрехата. Тази дреха Петър още не беше я облякъл. Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта. Защо вечерно време се събличате? Защото нямате любов.
Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен.
Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича. Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор. Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат. Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете. Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания.
към беседата >>
“ Сега ще оставим това.
След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш?
“ Сега ще оставим това.
Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли? Да не ти пати главата? “ Казва: „Намерих много добра сестра.“ „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“
към беседата >>
Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича.
Тази дреха Петър още не беше я облякъл. Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта. Защо вечерно време се събличате? Защото нямате любов. Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен.
Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича.
Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор. Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат. Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете. Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания. Вие казвате, че вярвате.
към беседата >>
Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли?
Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш? “ Сега ще оставим това.
Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли?
Да не ти пати главата? “ Казва: „Намерих много добра сестра.“ „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“
към беседата >>
Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор.
Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта. Защо вечерно време се събличате? Защото нямате любов. Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен. Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича.
Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор.
Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат. Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете. Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания. Вие казвате, че вярвате. Че вярвате, е друг въпрос.
към беседата >>
Да не ти пати главата?
Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш? “ Сега ще оставим това. Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли?
Да не ти пати главата?
“ Казва: „Намерих много добра сестра.“ „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“
към беседата >>
Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат.
Защо вечерно време се събличате? Защото нямате любов. Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен. Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича. Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор.
Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат.
Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете. Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания. Вие казвате, че вярвате. Че вярвате, е друг въпрос. Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора.
към беседата >>
“ Казва: „Намерих много добра сестра.“ „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“
Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш? “ Сега ще оставим това. Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли? Да не ти пати главата?
“ Казва: „Намерих много добра сестра.“ „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“
към беседата >>
Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете.
Защото нямате любов. Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен. Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича. Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор. Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат.
Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете.
Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания. Вие казвате, че вярвате. Че вярвате, е друг въпрос. Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора. В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде.
към беседата >>
Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем.
Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем.
Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас. Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт. Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен. Българинът казва: „Посвири ми музика. Не може ли да свириш?
към беседата >>
Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания.
Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен. Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича. Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор. Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат. Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете.
Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания.
Вие казвате, че вярвате. Че вярвате, е друг въпрос. Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора. В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде. Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре.
към беседата >>
Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас.
Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем.
Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас.
Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт. Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен. Българинът казва: „Посвири ми музика. Не може ли да свириш? “ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай?
към беседата >>
Вие казвате, че вярвате.
Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича. Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор. Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат. Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете. Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания.
Вие казвате, че вярвате.
Че вярвате, е друг въпрос. Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора. В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде. Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре. Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов.
към беседата >>
Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт.
Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем. Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас.
Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт.
Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен. Българинът казва: „Посвири ми музика. Не може ли да свириш? “ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай? “ На всеки човек трябва да дадеш туй, което иска.
към беседата >>
Че вярвате, е друг въпрос.
Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор. Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат. Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете. Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания. Вие казвате, че вярвате.
Че вярвате, е друг въпрос.
Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора. В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде. Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре. Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов. После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа?
към беседата >>
Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен.
Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем. Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас. Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт.
Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен.
Българинът казва: „Посвири ми музика. Не може ли да свириш? “ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай? “ На всеки човек трябва да дадеш туй, което иска. Музикантът казва: Бах – Бах, Бетховен – Бетховен, българска – българска да свириш.
към беседата >>
Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора.
Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат. Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете. Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания. Вие казвате, че вярвате. Че вярвате, е друг въпрос.
Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора.
В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде. Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре. Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов. После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа? “ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака.
към беседата >>
Българинът казва: „Посвири ми музика.
Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем. Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас. Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт. Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен.
Българинът казва: „Посвири ми музика.
Не може ли да свириш? “ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай? “ На всеки човек трябва да дадеш туй, което иска. Музикантът казва: Бах – Бах, Бетховен – Бетховен, българска – българска да свириш.
към беседата >>
В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде.
Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете. Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания. Вие казвате, че вярвате. Че вярвате, е друг въпрос. Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора.
В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде.
Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре. Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов. После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа? “ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака. Казва: „Колко съм бил слаб, колко нещо съм обещал, и не съм направил.“ Колко пъти обещаваме, и отлагаме?
към беседата >>
Не може ли да свириш?
Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем. Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас. Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт. Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен. Българинът казва: „Посвири ми музика.
Не може ли да свириш?
“ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай? “ На всеки човек трябва да дадеш туй, което иска. Музикантът казва: Бах – Бах, Бетховен – Бетховен, българска – българска да свириш.
към беседата >>
Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре.
Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания. Вие казвате, че вярвате. Че вярвате, е друг въпрос. Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора. В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде.
Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре.
Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов. После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа? “ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака. Казва: „Колко съм бил слаб, колко нещо съм обещал, и не съм направил.“ Колко пъти обещаваме, и отлагаме? Като излезе вън, петелът кукурига.
към беседата >>
“ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай?
Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас. Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт. Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен. Българинът казва: „Посвири ми музика. Не може ли да свириш?
“ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай?
“ На всеки човек трябва да дадеш туй, което иска. Музикантът казва: Бах – Бах, Бетховен – Бетховен, българска – българска да свириш.
към беседата >>
Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов.
Вие казвате, че вярвате. Че вярвате, е друг въпрос. Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора. В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде. Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре.
Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов.
После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа? “ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака. Казва: „Колко съм бил слаб, колко нещо съм обещал, и не съм направил.“ Колко пъти обещаваме, и отлагаме? Като излезе вън, петелът кукурига.
към беседата >>
“ На всеки човек трябва да дадеш туй, което иска.
Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт. Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен. Българинът казва: „Посвири ми музика. Не може ли да свириш? “ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай?
“ На всеки човек трябва да дадеш туй, което иска.
Музикантът казва: Бах – Бах, Бетховен – Бетховен, българска – българска да свириш.
към беседата >>
После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа?
Че вярвате, е друг въпрос. Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора. В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде. Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре. Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов.
После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа?
“ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака. Казва: „Колко съм бил слаб, колко нещо съм обещал, и не съм направил.“ Колко пъти обещаваме, и отлагаме? Като излезе вън, петелът кукурига.
към беседата >>
Музикантът казва: Бах – Бах, Бетховен – Бетховен, българска – българска да свириш.
Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен. Българинът казва: „Посвири ми музика. Не може ли да свириш? “ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай? “ На всеки човек трябва да дадеш туй, което иска.
Музикантът казва: Бах – Бах, Бетховен – Бетховен, българска – българска да свириш.
към беседата >>
“ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака.
Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора. В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде. Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре. Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов. После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа?
“ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака.
Казва: „Колко съм бил слаб, колко нещо съм обещал, и не съм направил.“ Колко пъти обещаваме, и отлагаме? Като излезе вън, петелът кукурига.
към беседата >>
Вие казвате: „Божията любов.“ Много неразбрана е Божията любов.
Вие казвате: „Божията любов.“ Много неразбрана е Божията любов.
Божията любов седи в това, че Бог се занимава с най-дребните неща в света. Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света. Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим. След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим. С тия малки работи Бог се занимава и ги обича.
към беседата >>
Казва: „Колко съм бил слаб, колко нещо съм обещал, и не съм направил.“ Колко пъти обещаваме, и отлагаме?
В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде. Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре. Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов. После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа? “ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака.
Казва: „Колко съм бил слаб, колко нещо съм обещал, и не съм направил.“ Колко пъти обещаваме, и отлагаме?
Като излезе вън, петелът кукурига.
към беседата >>
Божията любов седи в това, че Бог се занимава с най-дребните неща в света.
Вие казвате: „Божията любов.“ Много неразбрана е Божията любов.
Божията любов седи в това, че Бог се занимава с най-дребните неща в света.
Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света. Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим. След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим. С тия малки работи Бог се занимава и ги обича. Как ще обичаш един протон?
към беседата >>
Като излезе вън, петелът кукурига.
Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре. Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов. После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа? “ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака. Казва: „Колко съм бил слаб, колко нещо съм обещал, и не съм направил.“ Колко пъти обещаваме, и отлагаме?
Като излезе вън, петелът кукурига.
към беседата >>
Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света.
Вие казвате: „Божията любов.“ Много неразбрана е Божията любов. Божията любов седи в това, че Бог се занимава с най-дребните неща в света.
Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света.
Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим. След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим. С тия малки работи Бог се занимава и ги обича. Как ще обичаш един протон? Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас.
към беседата >>
Трябва да се върши волята Божия.
Трябва да се върши волята Божия.
Ходим и казваме: „Болят ме краката.“ Като те болят краката, ще кажеш: „Трябва да се върши волята Божия.“ Болят те ръцете – трябва да се върши волята Божия. Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия. Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия. Навсякъде трябва да се върши волята Божия. Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме.
към беседата >>
Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим.
Вие казвате: „Божията любов.“ Много неразбрана е Божията любов. Божията любов седи в това, че Бог се занимава с най-дребните неща в света. Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света.
Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим.
След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим. С тия малки работи Бог се занимава и ги обича. Как ще обичаш един протон? Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас. Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек.
към беседата >>
Ходим и казваме: „Болят ме краката.“ Като те болят краката, ще кажеш: „Трябва да се върши волята Божия.“ Болят те ръцете – трябва да се върши волята Божия.
Трябва да се върши волята Божия.
Ходим и казваме: „Болят ме краката.“ Като те болят краката, ще кажеш: „Трябва да се върши волята Божия.“ Болят те ръцете – трябва да се върши волята Божия.
Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия. Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия. Навсякъде трябва да се върши волята Божия. Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия.
към беседата >>
След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим.
Вие казвате: „Божията любов.“ Много неразбрана е Божията любов. Божията любов седи в това, че Бог се занимава с най-дребните неща в света. Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света. Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим.
След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим.
С тия малки работи Бог се занимава и ги обича. Как ще обичаш един протон? Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас. Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек. По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е.
към беседата >>
Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия.
Трябва да се върши волята Божия. Ходим и казваме: „Болят ме краката.“ Като те болят краката, ще кажеш: „Трябва да се върши волята Божия.“ Болят те ръцете – трябва да се върши волята Божия.
Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия.
Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия. Навсякъде трябва да се върши волята Божия. Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва.
към беседата >>
С тия малки работи Бог се занимава и ги обича.
Вие казвате: „Божията любов.“ Много неразбрана е Божията любов. Божията любов седи в това, че Бог се занимава с най-дребните неща в света. Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света. Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим. След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим.
С тия малки работи Бог се занимава и ги обича.
Как ще обичаш един протон? Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас. Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек. По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е. Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма.
към беседата >>
Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия.
Трябва да се върши волята Божия. Ходим и казваме: „Болят ме краката.“ Като те болят краката, ще кажеш: „Трябва да се върши волята Божия.“ Болят те ръцете – трябва да се върши волята Божия. Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия.
Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия.
Навсякъде трябва да се върши волята Божия. Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден.
към беседата >>
Как ще обичаш един протон?
Божията любов седи в това, че Бог се занимава с най-дребните неща в света. Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света. Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим. След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим. С тия малки работи Бог се занимава и ги обича.
Как ще обичаш един протон?
Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас. Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек. По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е. Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма. Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана.
към беседата >>
Навсякъде трябва да се върши волята Божия.
Трябва да се върши волята Божия. Ходим и казваме: „Болят ме краката.“ Като те болят краката, ще кажеш: „Трябва да се върши волята Божия.“ Болят те ръцете – трябва да се върши волята Божия. Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия. Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия.
Навсякъде трябва да се върши волята Божия.
Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден. Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден.
към беседата >>
Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас.
Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света. Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим. След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим. С тия малки работи Бог се занимава и ги обича. Как ще обичаш един протон?
Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас.
Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек. По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е. Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма. Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана. Тия работи ги казвам само за изяснение.
към беседата >>
Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме.
Трябва да се върши волята Божия. Ходим и казваме: „Болят ме краката.“ Като те болят краката, ще кажеш: „Трябва да се върши волята Божия.“ Болят те ръцете – трябва да се върши волята Божия. Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия. Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия. Навсякъде трябва да се върши волята Божия.
Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме.
Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден. Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им.
към беседата >>
Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек.
Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим. След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим. С тия малки работи Бог се занимава и ги обича. Как ще обичаш един протон? Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас.
Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек.
По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е. Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма. Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана. Тия работи ги казвам само за изяснение. Те не са реални, те са сенки на нещата.
към беседата >>
Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия.
Ходим и казваме: „Болят ме краката.“ Като те болят краката, ще кажеш: „Трябва да се върши волята Божия.“ Болят те ръцете – трябва да се върши волята Божия. Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия. Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия. Навсякъде трябва да се върши волята Божия. Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме.
Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия.
Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден. Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е добър ден.
към беседата >>
По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е.
След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим. С тия малки работи Бог се занимава и ги обича. Как ще обичаш един протон? Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас. Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек.
По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е.
Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма. Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана. Тия работи ги казвам само за изяснение. Те не са реални, те са сенки на нещата. Същината не седи в големината на човека.
към беседата >>
Будно съзнание трябва.
Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия. Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия. Навсякъде трябва да се върши волята Божия. Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия.
Будно съзнание трябва.
Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден. Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е добър ден. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо.
към беседата >>
Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма.
С тия малки работи Бог се занимава и ги обича. Как ще обичаш един протон? Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас. Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек. По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е.
Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма.
Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана. Тия работи ги казвам само за изяснение. Те не са реални, те са сенки на нещата. Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите.
към беседата >>
Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден.
Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия. Навсякъде трябва да се върши волята Божия. Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва.
Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден.
Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е добър ден. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам добър ден.
към беседата >>
Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана.
Как ще обичаш един протон? Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас. Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек. По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е. Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма.
Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана.
Тия работи ги казвам само за изяснение. Те не са реални, те са сенки на нещата. Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време.
към беседата >>
Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден.
Навсякъде трябва да се върши волята Божия. Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден.
Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден.
Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е добър ден. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам добър ден. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода.
към беседата >>
Тия работи ги казвам само за изяснение.
Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас. Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек. По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е. Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма. Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана.
Тия работи ги казвам само за изяснение.
Те не са реални, те са сенки на нещата. Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти.
към беседата >>
Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им.
Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден. Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден.
Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им.
То е добър ден. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам добър ден. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода. Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света.
към беседата >>
Те не са реални, те са сенки на нещата.
Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек. По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е. Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма. Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана. Тия работи ги казвам само за изяснение.
Те не са реални, те са сенки на нещата.
Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща.
към беседата >>
То е добър ден.
Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден. Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им.
То е добър ден.
Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам добър ден. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода. Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света. Заслужава да живеем за Бога.
към беседата >>
Трудно е по някой път човек да се справи със старите дрехи.
Трудно е по някой път човек да се справи със старите дрехи.
Когато има здравина в тях, когато има здраво нещо... Но когато няма здравина, се чуди какво да ги прави.
към беседата >>
Същината не седи в големината на човека.
По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е. Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма. Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана. Тия работи ги казвам само за изяснение. Те не са реални, те са сенки на нещата.
Същината не седи в големината на човека.
Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си.
към беседата >>
Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо.
Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден. Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е добър ден.
Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо.
На растенията казвам добър ден. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода. Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света. Заслужава да живеем за Бога. Вижте земята, слънцето, цялата вечност.
към беседата >>
Когато има здравина в тях, когато има здраво нещо... Но когато няма здравина, се чуди какво да ги прави.
Трудно е по някой път човек да се справи със старите дрехи.
Когато има здравина в тях, когато има здраво нещо... Но когато няма здравина, се чуди какво да ги прави.
към беседата >>
Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите.
Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма. Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана. Тия работи ги казвам само за изяснение. Те не са реални, те са сенки на нещата. Същината не седи в големината на човека.
Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите.
Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно.
към беседата >>
На растенията казвам добър ден.
Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден. Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е добър ден. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо.
На растенията казвам добър ден.
Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода. Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света. Заслужава да живеем за Бога. Вижте земята, слънцето, цялата вечност. Туй трябва да ни радва сега.
към беседата >>
Тази мисъл да се преведе.
Тази мисъл да се преведе.
Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание? Преминал е вече от греха. Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос? “ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията.
към беседата >>
Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време.
Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана. Тия работи ги казвам само за изяснение. Те не са реални, те са сенки на нещата. Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите.
Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време.
Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота.
към беседата >>
Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода.
Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е добър ден. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам добър ден.
Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода.
Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света. Заслужава да живеем за Бога. Вижте земята, слънцето, цялата вечност. Туй трябва да ни радва сега.
към беседата >>
Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание?
Тази мисъл да се преведе.
Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание?
Преминал е вече от греха. Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос? “ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе.
към беседата >>
Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти.
Тия работи ги казвам само за изяснение. Те не са реални, те са сенки на нещата. Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време.
Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти.
По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо.
към беседата >>
Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света.
Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е добър ден. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам добър ден. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода.
Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света.
Заслужава да живеем за Бога. Вижте земята, слънцето, цялата вечност. Туй трябва да ни радва сега.
към беседата >>
Преминал е вече от греха.
Тази мисъл да се преведе. Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание?
Преминал е вече от греха.
Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос? “ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко?
към беседата >>
По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща.
Те не са реални, те са сенки на нещата. Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти.
По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща.
Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш.
към беседата >>
Заслужава да живеем за Бога.
То е добър ден. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам добър ден. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода. Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света.
Заслужава да живеем за Бога.
Вижте земята, слънцето, цялата вечност. Туй трябва да ни радва сега.
към беседата >>
Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос?
Тази мисъл да се преведе. Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание? Преминал е вече от греха.
Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос?
“ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата.
към беседата >>
Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си.
Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща.
Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си.
Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите.
към беседата >>
Вижте земята, слънцето, цялата вечност.
Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам добър ден. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода. Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света. Заслужава да живеем за Бога.
Вижте земята, слънцето, цялата вечност.
Туй трябва да ни радва сега.
към беседата >>
“ Питам, кога страда майката за едно дете?
Тази мисъл да се преведе. Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание? Преминал е вече от греха. Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос?
“ Питам, кога страда майката за едно дете?
Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това.
към беседата >>
Някой път огъваш езика си несъзнателно.
Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си.
Някой път огъваш езика си несъзнателно.
Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали.
към беседата >>
Туй трябва да ни радва сега.
На растенията казвам добър ден. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода. Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света. Заслужава да живеем за Бога. Вижте земята, слънцето, цялата вечност.
Туй трябва да ни радва сега.
към беседата >>
Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията.
Тази мисъл да се преведе. Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание? Преминал е вече от греха. Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос? “ Питам, кога страда майката за едно дете?
Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията.
Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш.
към беседата >>
Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота.
Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно.
Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота.
Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи.
към беседата >>
Та вие сте хванали най-мъчния път, върнете се от този път, по който сте вървели.
Та вие сте хванали най-мъчния път, върнете се от този път, по който сте вървели.
Никой не е успял. Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас. Напуснете тази работа. Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате. Искате без пари да ви работят.
към беседата >>
Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе.
Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание? Преминал е вече от греха. Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос? “ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията.
Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе.
Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието.
към беседата >>
Думите носят известно благо.
Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота.
Думите носят известно благо.
Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката.
към беседата >>
Никой не е успял.
Та вие сте хванали най-мъчния път, върнете се от този път, по който сте вървели.
Никой не е успял.
Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас. Напуснете тази работа. Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате. Искате без пари да ви работят. Единственият, който може да работи без пари, то сте вие.
към беседата >>
Да не мислиш, че тия страдания са малко?
Преминал е вече от греха. Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос? “ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе.
Да не мислиш, че тия страдания са малко?
Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш.
към беседата >>
Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш.
По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо.
Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш.
Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш.
към беседата >>
Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас.
Та вие сте хванали най-мъчния път, върнете се от този път, по който сте вървели. Никой не е успял.
Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас.
Напуснете тази работа. Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате. Искате без пари да ви работят. Единственият, който може да работи без пари, то сте вие. Аз съм единственият, който искам да работя без пари.
към беседата >>
Девет месеца те е носила в утробата.
Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос? “ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко?
Девет месеца те е носила в утробата.
Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов.
към беседата >>
Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите.
Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш.
Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите.
Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря.
към беседата >>
Напуснете тази работа.
Та вие сте хванали най-мъчния път, върнете се от този път, по който сте вървели. Никой не е успял. Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас.
Напуснете тази работа.
Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате. Искате без пари да ви работят. Единственият, който може да работи без пари, то сте вие. Аз съм единственият, който искам да работя без пари. Ако аз работя, кой ще ми плаща?
към беседата >>
Знаеш какво нещо е това.
“ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата.
Знаеш какво нещо е това.
Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни.
към беседата >>
Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали.
Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите.
Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали.
И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите.
към беседата >>
Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате.
Та вие сте хванали най-мъчния път, върнете се от този път, по който сте вървели. Никой не е успял. Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас. Напуснете тази работа.
Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате.
Искате без пари да ви работят. Единственият, който може да работи без пари, то сте вие. Аз съм единственият, който искам да работя без пари. Ако аз работя, кой ще ми плаща? Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен.
към беседата >>
Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш.
Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това.
Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш.
Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден.
към беседата >>
И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи.
Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали.
И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи.
Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо?
към беседата >>
Искате без пари да ви работят.
Та вие сте хванали най-мъчния път, върнете се от този път, по който сте вървели. Никой не е успял. Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас. Напуснете тази работа. Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате.
Искате без пари да ви работят.
Единственият, който може да работи без пари, то сте вие. Аз съм единственият, който искам да работя без пари. Ако аз работя, кой ще ми плаща? Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен. Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен.
към беседата >>
Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието.
Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш.
Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието.
Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно.
към беседата >>
Понеже не разбираме живота, се явява критиката.
Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи.
Понеже не разбираме живота, се явява критиката.
Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат.
към беседата >>
Единственият, който може да работи без пари, то сте вие.
Никой не е успял. Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас. Напуснете тази работа. Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате. Искате без пари да ви работят.
Единственият, който може да работи без пари, то сте вие.
Аз съм единственият, който искам да работя без пари. Ако аз работя, кой ще ми плаща? Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен. Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен. Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен.
към беседата >>
Ще преведеш.
Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието.
Ще преведеш.
Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни.
към беседата >>
Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш.
Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката.
Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш.
И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го.
към беседата >>
Аз съм единственият, който искам да работя без пари.
Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас. Напуснете тази работа. Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате. Искате без пари да ви работят. Единственият, който може да работи без пари, то сте вие.
Аз съм единственият, който искам да работя без пари.
Ако аз работя, кой ще ми плаща? Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен. Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен. Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен. Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича?
към беседата >>
Майката, която носи детето, носи го от любов.
Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш.
Майката, която носи детето, носи го от любов.
Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете?
към беседата >>
И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря.
Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш.
И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря.
По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан.
към беседата >>
Ако аз работя, кой ще ми плаща?
Напуснете тази работа. Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате. Искате без пари да ви работят. Единственият, който може да работи без пари, то сте вие. Аз съм единственият, който искам да работя без пари.
Ако аз работя, кой ще ми плаща?
Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен. Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен. Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен. Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича? Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна.
към беседата >>
Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни.
Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов.
Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни.
За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете? “ После остави тази мисъл.
към беседата >>
По човешки говоря много добре, говоря като другите.
Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря.
По човешки говоря много добре, говоря като другите.
Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното.
към беседата >>
Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен.
Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате. Искате без пари да ви работят. Единственият, който може да работи без пари, то сте вие. Аз съм единственият, който искам да работя без пари. Ако аз работя, кой ще ми плаща?
Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен.
Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен. Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен. Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича? Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна. Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат.
към беседата >>
За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден.
Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни.
За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден.
И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете? “ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде.
към беседата >>
Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо?
И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите.
Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо?
Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек?
към беседата >>
Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен.
Искате без пари да ви работят. Единственият, който може да работи без пари, то сте вие. Аз съм единственият, който искам да работя без пари. Ако аз работя, кой ще ми плаща? Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен.
Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен.
Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен. Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича? Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна. Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат. Там е нашата погрешка.
към беседата >>
И за вас по някой път е ясно.
Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден.
И за вас по някой път е ясно.
Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете? “ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи?
към беседата >>
Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат.
Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо?
Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат.
Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница.
към беседата >>
Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен.
Единственият, който може да работи без пари, то сте вие. Аз съм единственият, който искам да работя без пари. Ако аз работя, кой ще ми плаща? Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен. Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен.
Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен.
Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича? Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна. Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат. Там е нашата погрешка. Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога.
към беседата >>
Има неща, които не са ясни.
Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно.
Има неща, които не са ясни.
Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете? “ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл.
към беседата >>
Освобождавате житото, овърхавате го.
Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат.
Освобождавате житото, овърхавате го.
Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег.
към беседата >>
Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича?
Аз съм единственият, който искам да работя без пари. Ако аз работя, кой ще ми плаща? Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен. Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен. Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен.
Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича?
Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна. Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат. Там е нашата погрешка. Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога. Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение.
към беседата >>
Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете?
Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни.
Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете?
“ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: „Що ми трябваше това дете?
към беседата >>
Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан.
И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го.
Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан.
Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво.
към беседата >>
Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна.
Ако аз работя, кой ще ми плаща? Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен. Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен. Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен. Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича?
Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна.
Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат. Там е нашата погрешка. Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога. Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо.
към беседата >>
“ После остави тази мисъл.
Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете?
“ После остави тази мисъл.
Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: „Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода.“ Много бели създава това дете на младата майка.
към беседата >>
Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното.
По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан.
Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното.
Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел.
към беседата >>
Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат.
Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен. Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен. Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен. Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича? Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна.
Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат.
Там е нашата погрешка. Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога. Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му.
към беседата >>
Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде.
За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете? “ После остави тази мисъл.
Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде.
Що ще ѝ главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: „Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода.“ Много бели създава това дете на младата майка. Тя на хорото не може да играе, като има дете.
към беседата >>
Сега ние какво разбираме да набием един човек?
Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното.
Сега ние какво разбираме да набием един човек?
Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел. Това не е преподаване.
към беседата >>
Там е нашата погрешка.
Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен. Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен. Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича? Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна. Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат.
Там е нашата погрешка.
Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога. Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля.
към беседата >>
Що ще ѝ главоболи?
И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете? “ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде.
Що ще ѝ главоболи?
Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: „Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода.“ Много бели създава това дете на младата майка. Тя на хорото не може да играе, като има дете.
към беседата >>
Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница.
Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек?
Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница.
Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел. Това не е преподаване.
към беседата >>
Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога.
Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен. Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича? Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна. Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат. Там е нашата погрешка.
Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога.
Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение.
към беседата >>
Тя пак изхвърли тази мисъл.
Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете? “ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи?
Тя пак изхвърли тази мисъл.
Пак си казва: „Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода.“ Много бели създава това дете на младата майка. Тя на хорото не може да играе, като има дете.
към беседата >>
Туй плясване е в началото само един досег.
Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница.
Туй плясване е в началото само един досег.
Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел. Това не е преподаване.
към беседата >>
Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение.
Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича? Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна. Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат. Там е нашата погрешка. Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога.
Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение.
Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение. Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот.
към беседата >>
Пак си казва: „Що ми трябваше това дете?
Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете? “ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл.
Пак си казва: „Що ми трябваше това дете?
Лишава ме от свобода.“ Много бели създава това дете на младата майка. Тя на хорото не може да играе, като има дете.
към беседата >>
Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво.
Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег.
Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво.
Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел. Това не е преподаване.
към беседата >>
Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо.
Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна. Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат. Там е нашата погрешка. Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога. Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение.
Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо.
Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение. Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот. Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията.
към беседата >>
Лишава ме от свобода.“ Много бели създава това дете на младата майка.
“ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: „Що ми трябваше това дете?
Лишава ме от свобода.“ Много бели създава това дете на младата майка.
Тя на хорото не може да играе, като има дете.
към беседата >>
Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел.
Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво.
Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел.
Това не е преподаване.
към беседата >>
Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му.
Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат. Там е нашата погрешка. Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога. Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо.
Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му.
Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение. Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот. Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията. Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал.
към беседата >>
Тя на хорото не може да играе, като има дете.
Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: „Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода.“ Много бели създава това дете на младата майка.
Тя на хорото не може да играе, като има дете.
към беседата >>
Това не е преподаване.
Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел.
Това не е преподаване.
към беседата >>
Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля.
Там е нашата погрешка. Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога. Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му.
Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля.
Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение. Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот. Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията. Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал.
към беседата >>
Детето изисква спокойствие.
Детето изисква спокойствие.
Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно. Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват.
към беседата >>
Във варненската гимназия, може да е преди повече от четирийсет години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш.“ След като го хване за главата, ученикът решава задачата.
Във варненската гимназия, може да е преди повече от четирийсет години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш.“ След като го хване за главата, ученикът решава задачата.
После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел.“ Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише. Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата. Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо.
към беседата >>
Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение.
Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога. Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля.
Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение.
Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот. Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията. Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал.
към беседата >>
Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно.
Детето изисква спокойствие.
Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно.
Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане.
към беседата >>
После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел.“ Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише.
Във варненската гимназия, може да е преди повече от четирийсет години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш.“ След като го хване за главата, ученикът решава задачата.
После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел.“ Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише.
Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата. Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша?
към беседата >>
Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот.
Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение.
Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот.
Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията. Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал.
към беседата >>
Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически.
Детето изисква спокойствие. Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно.
Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически.
Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа.
към беседата >>
Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата.
Във варненската гимназия, може да е преди повече от четирийсет години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш.“ След като го хване за главата, ученикът решава задачата. После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел.“ Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише.
Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата.
Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица?
към беседата >>
Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията.
Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение. Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот.
Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията.
Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал.
към беседата >>
Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна.
Детето изисква спокойствие. Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно. Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически.
Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна.
Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете?
към беседата >>
Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците.
Във варненската гимназия, може да е преди повече от четирийсет години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш.“ След като го хване за главата, ученикът решава задачата. После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел.“ Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише. Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата.
Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците.
Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица? “ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал.
към беседата >>
Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал.
Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение. Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот. Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията.
Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал.
към беседата >>
Совалката да върви добре.
Детето изисква спокойствие. Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно. Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна.
Совалката да върви добре.
Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете? Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво.
към беседата >>
Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката.
Във варненската гимназия, може да е преди повече от четирийсет години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш.“ След като го хване за главата, ученикът решава задачата. После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел.“ Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише. Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата. Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците.
Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката.
Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица? “ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал. Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика.
към беседата >>
Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват.
Детето изисква спокойствие. Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно. Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре.
Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват.
Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете? Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво. Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота.
към беседата >>
Ученикът се поправи и вече знае нещо.
Във варненската гимназия, може да е преди повече от четирийсет години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш.“ След като го хване за главата, ученикът решава задачата. После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел.“ Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише. Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата. Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката.
Ученикът се поправи и вече знае нещо.
По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица? “ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал. Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика. Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично.
към беседата >>
Вие казвате: тъкане.
Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно. Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват.
Вие казвате: тъкане.
Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете? Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво. Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота.
към беседата >>
По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша?
После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел.“ Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише. Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата. Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо.
По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша?
Единица? “ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал. Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика. Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично. Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече.“
към беседата >>
Тъкането е много сложна работа.
Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане.
Тъкането е много сложна работа.
Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете? Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво. Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота.
към беседата >>
Единица?
Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата. Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша?
Единица?
“ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал. Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика. Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично. Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече.“
към беседата >>
Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете?
Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа.
Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете?
Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво. Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота.
към беседата >>
“ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал.
Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица?
“ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал.
Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика. Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично. Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече.“
към беседата >>
Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво.
Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете?
Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво.
Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота.
към беседата >>
Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика.
Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица? “ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал.
Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика.
Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично. Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече.“
към беседата >>
Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота.
Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете? Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво.
Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота.
към беседата >>
Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично.
Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица? “ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал. Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика.
Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично.
Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече.“
към беседата >>
Сега често във всичките религиозни учения опасността е там, че някой път ние повтаряме нещата.
Сега често във всичките религиозни учения опасността е там, че някой път ние повтаряме нещата.
Представете си, във време на идолопоклонството човек ще си направи един идол, едно божество, направено от дърво, някой път от камък, някой път от злато, от каквото намери, и на този идол постоянно кади тамян, оплаква му се, моли му се, а той седи тих, спокоен. Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността? Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е? Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне. Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш?
към беседата >>
Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече.“
По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица? “ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал. Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика. Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично.
Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече.“
към беседата >>
Представете си, във време на идолопоклонството човек ще си направи един идол, едно божество, направено от дърво, някой път от камък, някой път от злато, от каквото намери, и на този идол постоянно кади тамян, оплаква му се, моли му се, а той седи тих, спокоен.
Сега често във всичките религиозни учения опасността е там, че някой път ние повтаряме нещата.
Представете си, във време на идолопоклонството човек ще си направи един идол, едно божество, направено от дърво, някой път от камък, някой път от злато, от каквото намери, и на този идол постоянно кади тамян, оплаква му се, моли му се, а той седи тих, спокоен.
Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността? Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е? Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне. Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш? “ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича?
към беседата >>
Ще кажете, че така не се постъпва.
Ще кажете, че така не се постъпва.
Но как трябва да се постъпи? Някои хора казват, че трябва да имаш обхода на владика, да ходиш като владика. Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво? По-тромаво ходене от владишкото няма. Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма.
към беседата >>
Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността?
Сега често във всичките религиозни учения опасността е там, че някой път ние повтаряме нещата. Представете си, във време на идолопоклонството човек ще си направи един идол, едно божество, направено от дърво, някой път от камък, някой път от злато, от каквото намери, и на този идол постоянно кади тамян, оплаква му се, моли му се, а той седи тих, спокоен.
Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността?
Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е? Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне. Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш? “ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича? “ То е негова работа.
към беседата >>
Но как трябва да се постъпи?
Ще кажете, че така не се постъпва.
Но как трябва да се постъпи?
Някои хора казват, че трябва да имаш обхода на владика, да ходиш като владика. Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво? По-тромаво ходене от владишкото няма. Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма. И аз мога да ходя по владишки.
към беседата >>
Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е?
Сега често във всичките религиозни учения опасността е там, че някой път ние повтаряме нещата. Представете си, във време на идолопоклонството човек ще си направи един идол, едно божество, направено от дърво, някой път от камък, някой път от злато, от каквото намери, и на този идол постоянно кади тамян, оплаква му се, моли му се, а той седи тих, спокоен. Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността?
Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е?
Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне. Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш? “ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича? “ То е негова работа. На какво основание да ви обича?
към беседата >>
Някои хора казват, че трябва да имаш обхода на владика, да ходиш като владика.
Ще кажете, че така не се постъпва. Но как трябва да се постъпи?
Някои хора казват, че трябва да имаш обхода на владика, да ходиш като владика.
Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво? По-тромаво ходене от владишкото няма. Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма. И аз мога да ходя по владишки. Кой не може да ходи по владишки?
към беседата >>
Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне.
Сега често във всичките религиозни учения опасността е там, че някой път ние повтаряме нещата. Представете си, във време на идолопоклонството човек ще си направи един идол, едно божество, направено от дърво, някой път от камък, някой път от злато, от каквото намери, и на този идол постоянно кади тамян, оплаква му се, моли му се, а той седи тих, спокоен. Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността? Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е?
Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне.
Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш? “ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича? “ То е негова работа. На какво основание да ви обича? Искате да ви обича?
към беседата >>
Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво?
Ще кажете, че така не се постъпва. Но как трябва да се постъпи? Някои хора казват, че трябва да имаш обхода на владика, да ходиш като владика.
Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво?
По-тромаво ходене от владишкото няма. Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма. И аз мога да ходя по владишки. Кой не може да ходи по владишки? Ако човек дълго време седи вкъщи, четири–пет месеца да седиш вкъщи и да не ходиш, като владика тогава ще ходиш.
към беседата >>
Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш?
Сега често във всичките религиозни учения опасността е там, че някой път ние повтаряме нещата. Представете си, във време на идолопоклонството човек ще си направи един идол, едно божество, направено от дърво, някой път от камък, някой път от злато, от каквото намери, и на този идол постоянно кади тамян, оплаква му се, моли му се, а той седи тих, спокоен. Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността? Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е? Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне.
Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш?
“ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича? “ То е негова работа. На какво основание да ви обича? Искате да ви обича? Защо?
към беседата >>
По-тромаво ходене от владишкото няма.
Ще кажете, че така не се постъпва. Но как трябва да се постъпи? Някои хора казват, че трябва да имаш обхода на владика, да ходиш като владика. Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво?
По-тромаво ходене от владишкото няма.
Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма. И аз мога да ходя по владишки. Кой не може да ходи по владишки? Ако човек дълго време седи вкъщи, четири–пет месеца да седиш вкъщи и да не ходиш, като владика тогава ще ходиш. Като се движи човек, има известни движения, които произвеждат топлина.
към беседата >>
“ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича?
Представете си, във време на идолопоклонството човек ще си направи един идол, едно божество, направено от дърво, някой път от камък, някой път от злато, от каквото намери, и на този идол постоянно кади тамян, оплаква му се, моли му се, а той седи тих, спокоен. Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността? Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е? Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне. Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш?
“ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича?
“ То е негова работа. На какво основание да ви обича? Искате да ви обича? Защо? Хубаво е, ако ме обича.
към беседата >>
Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма.
Ще кажете, че така не се постъпва. Но как трябва да се постъпи? Някои хора казват, че трябва да имаш обхода на владика, да ходиш като владика. Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво? По-тромаво ходене от владишкото няма.
Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма.
И аз мога да ходя по владишки. Кой не може да ходи по владишки? Ако човек дълго време седи вкъщи, четири–пет месеца да седиш вкъщи и да не ходиш, като владика тогава ще ходиш. Като се движи човек, има известни движения, които произвеждат топлина. Има известни движения, които произвеждат светлина и сила.
към беседата >>
“ То е негова работа.
Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността? Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е? Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне. Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш? “ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича?
“ То е негова работа.
На какво основание да ви обича? Искате да ви обича? Защо? Хубаво е, ако ме обича. Да те обича, няма нищо, то е най-хубавата работа, която някой може да направи заради мене.
към беседата >>
И аз мога да ходя по владишки.
Но как трябва да се постъпи? Някои хора казват, че трябва да имаш обхода на владика, да ходиш като владика. Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво? По-тромаво ходене от владишкото няма. Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма.
И аз мога да ходя по владишки.
Кой не може да ходи по владишки? Ако човек дълго време седи вкъщи, четири–пет месеца да седиш вкъщи и да не ходиш, като владика тогава ще ходиш. Като се движи човек, има известни движения, които произвеждат топлина. Има известни движения, които произвеждат светлина и сила. Който, като ходи, не може да произведе известна малка светлина, известна малка топлина и сила, този ход не е правилен.
към беседата >>
На какво основание да ви обича?
Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е? Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне. Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш? “ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича? “ То е негова работа.
На какво основание да ви обича?
Искате да ви обича? Защо? Хубаво е, ако ме обича. Да те обича, няма нищо, то е най-хубавата работа, която някой може да направи заради мене. Когато аз обичам някого, то е най-хубавата работа.
към беседата >>
НАГОРЕ