НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1327
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1327
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Той създава / Аз го създадох!
,
УС
, София, 27.9.1936г.,
Е, кой те създаде?
(втори вариант)
Радвам се, че си "Аз“, но трябва да дойде и втори, трети, 4-ти, 5-ти, и всички. Че като казваме някой път, че аз трябва да обичам ближните си, аз разбирам, всичките тия същества, които казват "аз“, и онези даже, които не могат да кажат "аз“. Всички трябва да ги обичаме. Защо? Защото като срещнеш един вол, и кажеш: От къде идеш? Той си подига рамената.
Е, кой те създаде?
Той пак си подига рамената. Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ! Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право? Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ.
към втори вариант >>
Той е Господ, Който живее в тебе, Той те учи как да ходиш.
(втори вариант)
Във Всеки едного Господ се проявява; и той трябва да съзнава това. Когато кажеш "АЗ“, трябва да съзнаваш, че това е Господ. Понеже какво си направил ти? И като говориш, този твоят говор не е твой. И като ходиш този твоя ход не е твой.
Той е Господ, Който живее в тебе, Той те учи как да ходиш.
И един вол може да ходи, но каква голяма разлика между едно животно и един човек! И какво голямо различие между едно животно и един човек!
към втори вариант >>
Той пак си подига рамената.
(втори вариант)
Че като казваме някой път, че аз трябва да обичам ближните си, аз разбирам, всичките тия същества, които казват "аз“, и онези даже, които не могат да кажат "аз“. Всички трябва да ги обичаме. Защо? Защото като срещнеш един вол, и кажеш: От къде идеш? Той си подига рамената. Е, кой те създаде?
Той пак си подига рамената.
Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ! Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право? Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака?
към втори вариант >>
И един вол може да ходи, но каква голяма разлика между едно животно и един човек!
(втори вариант)
Когато кажеш "АЗ“, трябва да съзнаваш, че това е Господ. Понеже какво си направил ти? И като говориш, този твоят говор не е твой. И като ходиш този твоя ход не е твой. Той е Господ, Който живее в тебе, Той те учи как да ходиш.
И един вол може да ходи, но каква голяма разлика между едно животно и един човек!
И какво голямо различие между едно животно и един човек!
към втори вариант >>
Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ!
(втори вариант)
Всички трябва да ги обичаме. Защо? Защото като срещнеш един вол, и кажеш: От къде идеш? Той си подига рамената. Е, кой те създаде? Той пак си подига рамената.
Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ!
Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право? Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае.
към втори вариант >>
И какво голямо различие между едно животно и един човек!
(втори вариант)
Понеже какво си направил ти? И като говориш, този твоят говор не е твой. И като ходиш този твоя ход не е твой. Той е Господ, Който живее в тебе, Той те учи как да ходиш. И един вол може да ходи, но каква голяма разлика между едно животно и един човек!
И какво голямо различие между едно животно и един човек!
към втори вариант >>
Самият живот е една наука, която човек тепърва трябва да живее.
(втори вариант)
Самият живот е една наука, която човек тепърва трябва да живее.
Говорим за истинския човешки живот.
към втори вариант >>
Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право?
(втори вариант)
Защото като срещнеш един вол, и кажеш: От къде идеш? Той си подига рамената. Е, кой те създаде? Той пак си подига рамената. Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ!
Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право?
Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими.
към втори вариант >>
Та казвам сега, разбиране трябва сега на вас.
(втори вариант)
Та казвам сега, разбиране трябва сега на вас.
И ще бъдете търпеливи, и ще чакате. Във вашия Ерусалим ще седите. И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос. И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите.
към втори вариант >>
Говорим за истинския човешки живот.
(втори вариант)
Самият живот е една наука, която човек тепърва трябва да живее.
Говорим за истинския човешки живот.
към втори вариант >>
Тя нищо няма да ти каже.
(втори вариант)
Той си подига рамената. Е, кой те създаде? Той пак си подига рамената. Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ! Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право?
Тя нищо няма да ти каже.
Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш?
към втори вариант >>
И ще бъдете търпеливи, и ще чакате.
(втори вариант)
Та казвам сега, разбиране трябва сега на вас.
И ще бъдете търпеливи, и ще чакате.
Във вашия Ерусалим ще седите. И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос. И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат.
към втори вариант >>
Цялата Природа е пълна с живот, но той се различава по своята форма.
(втори вариант)
Цялата Природа е пълна с живот, но той се различава по своята форма.
Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство. Много малко радост има в лицето на човека. И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее. И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така.
към втори вариант >>
Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ.
(втори вариант)
Е, кой те създаде? Той пак си подига рамената. Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ! Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право? Тя нищо няма да ти каже.
Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ.
И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава?
към втори вариант >>
Във вашия Ерусалим ще седите.
(втори вариант)
Та казвам сега, разбиране трябва сега на вас. И ще бъдете търпеливи, и ще чакате.
Във вашия Ерусалим ще седите.
И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос. И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана.
към втори вариант >>
Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство.
(втори вариант)
Цялата Природа е пълна с живот, но той се различава по своята форма.
Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство.
Много малко радост има в лицето на човека. И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее. И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш.
към втори вариант >>
И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака?
(втори вариант)
Той пак си подига рамената. Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ! Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право? Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ.
И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака?
Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката.
към втори вариант >>
И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос.
(втори вариант)
Та казвам сега, разбиране трябва сега на вас. И ще бъдете търпеливи, и ще чакате. Във вашия Ерусалим ще седите.
И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос.
И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана. Тя е една щерна.
към втори вариант >>
Много малко радост има в лицето на човека.
(втори вариант)
Цялата Природа е пълна с живот, но той се различава по своята форма. Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство.
Много малко радост има в лицето на човека.
И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее. И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там?
към втори вариант >>
Тя нищо не знае.
(втори вариант)
Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ! Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право? Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака?
Тя нищо не знае.
Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората!
към втори вариант >>
И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила.
(втори вариант)
Та казвам сега, разбиране трябва сега на вас. И ще бъдете търпеливи, и ще чакате. Във вашия Ерусалим ще седите. И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос.
И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила.
И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана. Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече.
към втори вариант >>
И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее.
(втори вариант)
Цялата Природа е пълна с живот, но той се различава по своята форма. Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство. Много малко радост има в лицето на човека.
И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее.
И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не.
към втори вариант >>
Животът, който сега живее, тия крака й са необходими.
(втори вариант)
Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право? Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае.
Животът, който сега живее, тия крака й са необходими.
Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака.
към втори вариант >>
И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите.
(втори вариант)
Та казвам сега, разбиране трябва сега на вас. И ще бъдете търпеливи, и ще чакате. Във вашия Ерусалим ще седите. И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос. И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила.
И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите.
Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана. Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече. Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши.
към втори вариант >>
И мъчно е човек да се научи да живее.
(втори вариант)
Цялата Природа е пълна с живот, но той се различава по своята форма. Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство. Много малко радост има в лицето на човека. И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее.
И мъчно е човек да се научи да живее.
То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот.
към втори вариант >>
Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш?
(втори вариант)
Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими.
Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш?
Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. - Автомобил е.
към втори вариант >>
Така както от вътре ви учат.
(втори вариант)
И ще бъдете търпеливи, и ще чакате. Във вашия Ерусалим ще седите. И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос. И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите.
Така както от вътре ви учат.
А има работа в едно учение насъбрана. Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече. Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши. А туй, което е Божествено, то е като един извор, който никога не пресъхва.
към втори вариант >>
То е един предмет труден, отвлечен. Така.
(втори вариант)
Цялата Природа е пълна с живот, но той се различава по своята форма. Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство. Много малко радост има в лицето на човека. И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее. И мъчно е човек да се научи да живее.
То е един предмет труден, отвлечен. Така.
Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този?
към втори вариант >>
Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава?
(втори вариант)
Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш?
Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава?
Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. - Автомобил е. Че ти ходиш с два крака.
към втори вариант >>
А има работа в едно учение насъбрана.
(втори вариант)
Във вашия Ерусалим ще седите. И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос. И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат.
А има работа в едно учение насъбрана.
Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече. Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши. А туй, което е Божествено, то е като един извор, който никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш.
(втори вариант)
Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство. Много малко радост има в лицето на човека. И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее. И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така.
Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш.
Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот?
към втори вариант >>
Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката.
(втори вариант)
И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава?
Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката.
Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. - Автомобил е. Че ти ходиш с два крака. - Мотоциклет.
към втори вариант >>
Тя е една щерна.
(втори вариант)
И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос. И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана.
Тя е една щерна.
И може да се направи да тече, и ще тече. Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши. А туй, което е Божествено, то е като един извор, който никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там?
(втори вариант)
Много малко радост има в лицето на човека. И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее. И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш.
Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там?
Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много.
към втори вариант >>
Чудни са хората!
(втори вариант)
Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката.
Чудни са хората!
Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. - Автомобил е. Че ти ходиш с два крака. - Мотоциклет. Де е успехът на човека?
към втори вариант >>
И може да се направи да тече, и ще тече.
(втори вариант)
И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана. Тя е една щерна.
И може да се направи да тече, и ще тече.
Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши. А туй, което е Божествено, то е като един извор, който никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Очаква какво ли не.
(втори вариант)
И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее. И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там?
Очаква какво ли не.
Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието.
към втори вариант >>
Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака.
(втори вариант)
Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората!
Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака.
- Автомобил е. Че ти ходиш с два крака. - Мотоциклет. Де е успехът на човека? Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение.
към втори вариант >>
Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши.
(втори вариант)
И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана. Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече.
Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши.
А туй, което е Божествено, то е като един извор, който никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Това са външните форми на този живот.
(втори вариант)
И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не.
Това са външните форми на този живот.
Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел.
към втори вариант >>
- Автомобил е.
(втори вариант)
Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака.
- Автомобил е.
Че ти ходиш с два крака. - Мотоциклет. Де е успехът на човека? Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение. Животното е в хоризонтално положение, а човекът в перпендикулярно положение.
към втори вариант >>
А туй, което е Божествено, то е като един извор, който никога не пресъхва.
(втори вариант)
Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана. Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече. Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши.
А туй, което е Божествено, то е като един извор, който никога не пресъхва.
към втори вариант >>
Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този?
(втори вариант)
То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот.
Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този?
Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел. Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота.
към втори вариант >>
Че ти ходиш с два крака.
(втори вариант)
Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. - Автомобил е.
Че ти ходиш с два крака.
- Мотоциклет. Де е успехът на човека? Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение. Животното е в хоризонтално положение, а човекът в перпендикулярно положение.
към втори вариант >>
Та сега Господ в света, Който действува не само във вас, но действува за поправлението на целия свет.
(втори вариант)
Та сега Господ в света, Който действува не само във вас, но действува за поправлението на целия свет.
И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи. Всички ще бъдат разбудени. Няма да остане нито един. Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат.
към втори вариант >>
Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот?
(втори вариант)
Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този?
Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот?
Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел. Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота. Или вземете човека в неговата чистота.
към втори вариант >>
- Мотоциклет.
(втори вариант)
Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. - Автомобил е. Че ти ходиш с два крака.
- Мотоциклет.
Де е успехът на човека? Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение. Животното е в хоризонтално положение, а човекът в перпендикулярно положение.
към втори вариант >>
И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи.
(втори вариант)
Та сега Господ в света, Който действува не само във вас, но действува за поправлението на целия свет.
И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи.
Всички ще бъдат разбудени. Няма да остане нито един. Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня!
към втори вариант >>
Има разбира се, светове много.
(втори вариант)
Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот?
Има разбира се, светове много.
Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел. Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота. Или вземете човека в неговата чистота. И чистотата на един ангел.
към втори вариант >>
Де е успехът на човека?
(втори вариант)
Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. - Автомобил е. Че ти ходиш с два крака. - Мотоциклет.
Де е успехът на човека?
Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение. Животното е в хоризонтално положение, а човекът в перпендикулярно положение.
към втори вариант >>
Всички ще бъдат разбудени.
(втори вариант)
Та сега Господ в света, Който действува не само във вас, но действува за поправлението на целия свет. И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи.
Всички ще бъдат разбудени.
Няма да остане нито един. Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени.
към втори вариант >>
Но това са степени на съзнанието.
(втори вариант)
Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много.
Но това са степени на съзнанието.
Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел. Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота. Или вземете човека в неговата чистота. И чистотата на един ангел. Какво голямо различие има!
към втори вариант >>
Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение.
(втори вариант)
Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. - Автомобил е. Че ти ходиш с два крака. - Мотоциклет. Де е успехът на човека?
Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение.
Животното е в хоризонтално положение, а човекът в перпендикулярно положение.
към втори вариант >>
Няма да остане нито един.
(втори вариант)
Та сега Господ в света, Който действува не само във вас, но действува за поправлението на целия свет. И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи. Всички ще бъдат разбудени.
Няма да остане нито един.
Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това?
към втори вариант >>
Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел.
(втори вариант)
Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието.
Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел.
Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота. Или вземете човека в неговата чистота. И чистотата на един ангел. Какво голямо различие има!
към втори вариант >>
Животното е в хоризонтално положение, а човекът в перпендикулярно положение.
(втори вариант)
- Автомобил е. Че ти ходиш с два крака. - Мотоциклет. Де е успехът на човека? Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение.
Животното е в хоризонтално положение, а човекът в перпендикулярно положение.
към втори вариант >>
Всички ще ги събудят.
(втори вариант)
Та сега Господ в света, Който действува не само във вас, но действува за поправлението на целия свет. И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи. Всички ще бъдат разбудени. Няма да остане нито един.
Всички ще ги събудят.
Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат.
към втори вариант >>
Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота.
(втори вариант)
Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел.
Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота.
Или вземете човека в неговата чистота. И чистотата на един ангел. Какво голямо различие има!
към втори вариант >>
Теченията на човека и разбиранията на живота са различни.
(втори вариант)
Теченията на човека и разбиранията на живота са различни.
Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност. Трябва да се стремите към домогването. Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети. Защото ще дойде време да ви посети. И силата на Духа е както Слънцето като изгрява.
към втори вариант >>
Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат.
(втори вариант)
Та сега Господ в света, Който действува не само във вас, но действува за поправлението на целия свет. И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи. Всички ще бъдат разбудени. Няма да остане нито един. Всички ще ги събудят.
Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат.
И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат. А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа.
към втори вариант >>
Или вземете човека в неговата чистота.
(втори вариант)
Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел. Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота.
Или вземете човека в неговата чистота.
И чистотата на един ангел. Какво голямо различие има!
към втори вариант >>
Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност.
(втори вариант)
Теченията на човека и разбиранията на живота са различни.
Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност.
Трябва да се стремите към домогването. Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети. Защото ще дойде време да ви посети. И силата на Духа е както Слънцето като изгрява. Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети.
към втори вариант >>
И ще кажат: Отиде ми съня!
(втори вариант)
И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи. Всички ще бъдат разбудени. Няма да остане нито един. Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат.
И ще кажат: Отиде ми съня!
Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат. А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват.
към втори вариант >>
И чистотата на един ангел.
(втори вариант)
Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел. Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота. Или вземете човека в неговата чистота.
И чистотата на един ангел.
Какво голямо различие има!
към втори вариант >>
Трябва да се стремите към домогването.
(втори вариант)
Теченията на човека и разбиранията на живота са различни. Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност.
Трябва да се стремите към домогването.
Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети. Защото ще дойде време да ви посети. И силата на Духа е както Слънцето като изгрява. Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети. Такова е изяснението на Духа.
към втори вариант >>
Но и те ще бъдат събудени.
(втори вариант)
Всички ще бъдат разбудени. Няма да остане нито един. Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня!
Но и те ще бъдат събудени.
Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат. А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват. А онези, които не разбират, те са слепи хора в света.
към втори вариант >>
Какво голямо различие има!
(втори вариант)
Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел. Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота. Или вземете човека в неговата чистота. И чистотата на един ангел.
Какво голямо различие има!
към втори вариант >>
Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети.
(втори вариант)
Теченията на човека и разбиранията на живота са различни. Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност. Трябва да се стремите към домогването.
Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети.
Защото ще дойде време да ви посети. И силата на Духа е както Слънцето като изгрява. Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети. Такова е изяснението на Духа. Когато Духът дойде, нито един от вас няма да остане, на когото Духът да се не изяви.
към втори вариант >>
Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това?
(втори вариант)
Няма да остане нито един. Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени.
Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това?
Но трябва да станат. А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват. А онези, които не разбират, те са слепи хора в света. Каквото и да му казваш.
към втори вариант >>
Та казвам, сега се оповестява идването на Христа.
(втори вариант)
Та казвам, сега се оповестява идването на Христа.
Това, как е дошъл Исус на Земята. Как е живял, и как е заминал. Че казва: Както го видяхме да замине, така и ще дойде. Но тъй е този въпрос. Вие знаете, как отиват вашите гости, и вашите ближни.
към втори вариант >>
Защото ще дойде време да ви посети.
(втори вариант)
Теченията на човека и разбиранията на живота са различни. Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност. Трябва да се стремите към домогването. Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети.
Защото ще дойде време да ви посети.
И силата на Духа е както Слънцето като изгрява. Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети. Такова е изяснението на Духа. Когато Духът дойде, нито един от вас няма да остане, на когото Духът да се не изяви. Но ще зависи от вашата готовност, която имате сега; и която ще придобиете, за да ви говори Духът.
към втори вариант >>
Но трябва да станат.
(втори вариант)
Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това?
Но трябва да станат.
А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват. А онези, които не разбират, те са слепи хора в света. Каквото и да му казваш. Защо казва и пророкът, че Някои Господ ги е ослепил.
към втори вариант >>
Това, как е дошъл Исус на Земята.
(втори вариант)
Та казвам, сега се оповестява идването на Христа.
Това, как е дошъл Исус на Земята.
Как е живял, и как е заминал. Че казва: Както го видяхме да замине, така и ще дойде. Но тъй е този въпрос. Вие знаете, как отиват вашите гости, и вашите ближни. Как отивате вашите бащи и майки за другия свет.
към втори вариант >>
И силата на Духа е както Слънцето като изгрява.
(втори вариант)
Теченията на човека и разбиранията на живота са различни. Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност. Трябва да се стремите към домогването. Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети. Защото ще дойде време да ви посети.
И силата на Духа е както Слънцето като изгрява.
Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети. Такова е изяснението на Духа. Когато Духът дойде, нито един от вас няма да остане, на когото Духът да се не изяви. Но ще зависи от вашата готовност, която имате сега; и която ще придобиете, за да ви говори Духът. Ако сте готови, ще ви говори.
към втори вариант >>
А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа.
(втори вариант)
Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат.
А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа.
Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват. А онези, които не разбират, те са слепи хора в света. Каквото и да му казваш. Защо казва и пророкът, че Някои Господ ги е ослепил. Той казва: Ослепил си ги, да не би да се обърнат към Мене, и ги изцеля.
към втори вариант >>
Как е живял, и как е заминал.
(втори вариант)
Та казвам, сега се оповестява идването на Христа. Това, как е дошъл Исус на Земята.
Как е живял, и как е заминал.
Че казва: Както го видяхме да замине, така и ще дойде. Но тъй е този въпрос. Вие знаете, как отиват вашите гости, и вашите ближни. Как отивате вашите бащи и майки за другия свет. Ще вземат хората и ще го занесат на носилка.
към втори вариант >>
Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети.
(втори вариант)
Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност. Трябва да се стремите към домогването. Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети. Защото ще дойде време да ви посети. И силата на Духа е както Слънцето като изгрява.
Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети.
Такова е изяснението на Духа. Когато Духът дойде, нито един от вас няма да остане, на когото Духът да се не изяви. Но ще зависи от вашата готовност, която имате сега; и която ще придобиете, за да ви говори Духът. Ако сте готови, ще ви говори. Ако не сте готови, ще ви огрее, и после ще отмине.
към втори вариант >>
Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват.
(втори вариант)
И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат. А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа.
Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват.
А онези, които не разбират, те са слепи хора в света. Каквото и да му казваш. Защо казва и пророкът, че Някои Господ ги е ослепил. Той казва: Ослепил си ги, да не би да се обърнат към Мене, и ги изцеля. Ослепил ги е.
към втори вариант >>
Че казва: Както го видяхме да замине, така и ще дойде.
(втори вариант)
Та казвам, сега се оповестява идването на Христа. Това, как е дошъл Исус на Земята. Как е живял, и как е заминал.
Че казва: Както го видяхме да замине, така и ще дойде.
Но тъй е този въпрос. Вие знаете, как отиват вашите гости, и вашите ближни. Как отивате вашите бащи и майки за другия свет. Ще вземат хората и ще го занесат на носилка. Аз наричам, мъртвите, които отиват от този свет, понеже зле се научили да живеят, не отиват сами, а искат да ги носят тържествено.
към втори вариант >>
Такова е изяснението на Духа.
(втори вариант)
Трябва да се стремите към домогването. Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети. Защото ще дойде време да ви посети. И силата на Духа е както Слънцето като изгрява. Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети.
Такова е изяснението на Духа.
Когато Духът дойде, нито един от вас няма да остане, на когото Духът да се не изяви. Но ще зависи от вашата готовност, която имате сега; и която ще придобиете, за да ви говори Духът. Ако сте готови, ще ви говори. Ако не сте готови, ще ви огрее, и после ще отмине. И после ще чакате другото проявление на Духа, периодически.
към втори вариант >>
А онези, които не разбират, те са слепи хора в света.
(втори вариант)
Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат. А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват.
А онези, които не разбират, те са слепи хора в света.
Каквото и да му казваш. Защо казва и пророкът, че Някои Господ ги е ослепил. Той казва: Ослепил си ги, да не би да се обърнат към Мене, и ги изцеля. Ослепил ги е. И ние ще оставим сега този въпрос, как е дошло туй ослепяване.
към втори вариант >>
Но тъй е този въпрос.
(втори вариант)
Та казвам, сега се оповестява идването на Христа. Това, как е дошъл Исус на Земята. Как е живял, и как е заминал. Че казва: Както го видяхме да замине, така и ще дойде.
Но тъй е този въпрос.
Вие знаете, как отиват вашите гости, и вашите ближни. Как отивате вашите бащи и майки за другия свет. Ще вземат хората и ще го занесат на носилка. Аз наричам, мъртвите, които отиват от този свет, понеже зле се научили да живеят, не отиват сами, а искат да ги носят тържествено. И после трябва да има свещеници, да им пеят, и всичко туй.
към втори вариант >>
Когато Духът дойде, нито един от вас няма да остане, на когото Духът да се не изяви.
(втори вариант)
Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети. Защото ще дойде време да ви посети. И силата на Духа е както Слънцето като изгрява. Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети. Такова е изяснението на Духа.
Когато Духът дойде, нито един от вас няма да остане, на когото Духът да се не изяви.
Но ще зависи от вашата готовност, която имате сега; и която ще придобиете, за да ви говори Духът. Ако сте готови, ще ви говори. Ако не сте готови, ще ви огрее, и после ще отмине. И после ще чакате другото проявление на Духа, периодически.
към втори вариант >>
Каквото и да му казваш.
(втори вариант)
Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат. А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват. А онези, които не разбират, те са слепи хора в света.
Каквото и да му казваш.
Защо казва и пророкът, че Някои Господ ги е ослепил. Той казва: Ослепил си ги, да не би да се обърнат към Мене, и ги изцеля. Ослепил ги е. И ние ще оставим сега този въпрос, как е дошло туй ослепяване. Трябва да се пазите всички от вътрешното ослепяване.
към втори вариант >>
2.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
Вие сте онаследили нещо.
Сега тия противоречия съществуват в самия строеж на човека.
Вие сте онаследили нещо.
Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила. Целият си живот можеш да я носиш. Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там. Тя ти е потребна. И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят.
към беседата >>
Не вземайте сега това върху себе си.
Човек живее, но под думата „живеене“ ние разбираме онзи, разумният живот.
Не вземайте сега това върху себе си.
Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен? “ Няма човек на земята, който да няма недостатъци. Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно. Ти се гневиш. Богат човек си.
към беседата >>
Всяко нещо, което става в света, е на място.
Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно. То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност. Всяко нещо, което е станало, е полезно.
Всяко нещо, което става в света, е на място.
Ние сега спорим, че наука не ни трябва. Ние много малко знаем! Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш? – Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик? Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш?
към беседата >>
Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила.
Сега тия противоречия съществуват в самия строеж на човека. Вие сте онаследили нещо.
Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила.
Целият си живот можеш да я носиш. Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там. Тя ти е потребна. И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят. Някои хора ще ги намериш, че са много щедри.
към беседата >>
Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен?
Човек живее, но под думата „живеене“ ние разбираме онзи, разумният живот. Не вземайте сега това върху себе си.
Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен?
“ Няма човек на земята, който да няма недостатъци. Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно. Ти се гневиш. Богат човек си. От твоето богатство ще раздаваш като се гневиш.
към беседата >>
Ние сега спорим, че наука не ни трябва.
И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно. То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност. Всяко нещо, което е станало, е полезно. Всяко нещо, което става в света, е на място.
Ние сега спорим, че наука не ни трябва.
Ние много малко знаем! Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш? – Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик? Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш? Има хиляди работи, от които се нуждаем.
към беседата >>
Целият си живот можеш да я носиш.
Сега тия противоречия съществуват в самия строеж на човека. Вие сте онаследили нещо. Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила.
Целият си живот можеш да я носиш.
Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там. Тя ти е потребна. И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят. Някои хора ще ги намериш, че са много щедри. „Той е много щедър!
към беседата >>
“ Няма човек на земята, който да няма недостатъци.
Човек живее, но под думата „живеене“ ние разбираме онзи, разумният живот. Не вземайте сега това върху себе си. Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен?
“ Няма човек на земята, който да няма недостатъци.
Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно. Ти се гневиш. Богат човек си. От твоето богатство ще раздаваш като се гневиш.
към беседата >>
Ние много малко знаем!
То не е безполезно. То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност. Всяко нещо, което е станало, е полезно. Всяко нещо, което става в света, е на място. Ние сега спорим, че наука не ни трябва.
Ние много малко знаем!
Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш? – Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик? Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш? Има хиляди работи, от които се нуждаем. И цялото човечество се подтиква.
към беседата >>
Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там.
Сега тия противоречия съществуват в самия строеж на човека. Вие сте онаследили нещо. Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила. Целият си живот можеш да я носиш.
Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там.
Тя ти е потребна. И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят. Някои хора ще ги намериш, че са много щедри. „Той е много щедър! “ „Той не мисли“, казват.
към беседата >>
Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно.
Човек живее, но под думата „живеене“ ние разбираме онзи, разумният живот. Не вземайте сега това върху себе си. Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен? “ Няма човек на земята, който да няма недостатъци.
Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно.
Ти се гневиш. Богат човек си. От твоето богатство ще раздаваш като се гневиш.
към беседата >>
Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш?
То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност. Всяко нещо, което е станало, е полезно. Всяко нещо, което става в света, е на място. Ние сега спорим, че наука не ни трябва. Ние много малко знаем!
Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш?
– Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик? Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш? Има хиляди работи, от които се нуждаем. И цялото човечество се подтиква. Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат!
към беседата >>
Тя ти е потребна.
Сега тия противоречия съществуват в самия строеж на човека. Вие сте онаследили нещо. Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила. Целият си живот можеш да я носиш. Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там.
Тя ти е потребна.
И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят. Някои хора ще ги намериш, че са много щедри. „Той е много щедър! “ „Той не мисли“, казват. Това не е разрешение.
към беседата >>
Ти се гневиш.
Човек живее, но под думата „живеене“ ние разбираме онзи, разумният живот. Не вземайте сега това върху себе си. Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен? “ Няма човек на земята, който да няма недостатъци. Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно.
Ти се гневиш.
Богат човек си. От твоето богатство ще раздаваш като се гневиш.
към беседата >>
– Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик?
Всяко нещо, което е станало, е полезно. Всяко нещо, което става в света, е на място. Ние сега спорим, че наука не ни трябва. Ние много малко знаем! Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш?
– Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик?
Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш? Има хиляди работи, от които се нуждаем. И цялото човечество се подтиква. Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат! И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде.
към беседата >>
И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят.
Вие сте онаследили нещо. Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила. Целият си живот можеш да я носиш. Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там. Тя ти е потребна.
И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят.
Някои хора ще ги намериш, че са много щедри. „Той е много щедър! “ „Той не мисли“, казват. Това не е разрешение. Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине.
към беседата >>
Богат човек си.
Не вземайте сега това върху себе си. Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен? “ Няма човек на земята, който да няма недостатъци. Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно. Ти се гневиш.
Богат човек си.
От твоето богатство ще раздаваш като се гневиш.
към беседата >>
Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш?
Всяко нещо, което става в света, е на място. Ние сега спорим, че наука не ни трябва. Ние много малко знаем! Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш? – Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик?
Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш?
Има хиляди работи, от които се нуждаем. И цялото човечество се подтиква. Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат! И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде. Бог ще ви даде нещо.
към беседата >>
Някои хора ще ги намериш, че са много щедри.
Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила. Целият си живот можеш да я носиш. Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там. Тя ти е потребна. И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят.
Някои хора ще ги намериш, че са много щедри.
„Той е много щедър! “ „Той не мисли“, казват. Това не е разрешение. Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине. Втори път като дойде няма откъде.
към беседата >>
От твоето богатство ще раздаваш като се гневиш.
Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен? “ Няма човек на земята, който да няма недостатъци. Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно. Ти се гневиш. Богат човек си.
От твоето богатство ще раздаваш като се гневиш.
към беседата >>
Има хиляди работи, от които се нуждаем.
Ние сега спорим, че наука не ни трябва. Ние много малко знаем! Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш? – Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик? Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш?
Има хиляди работи, от които се нуждаем.
И цялото човечество се подтиква. Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат! И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде. Бог ще ви даде нещо. Готови ли сте вие затова?
към беседата >>
„Той е много щедър!
Целият си живот можеш да я носиш. Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там. Тя ти е потребна. И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят. Някои хора ще ги намериш, че са много щедри.
„Той е много щедър!
“ „Той не мисли“, казват. Това не е разрешение. Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине. Втори път като дойде няма откъде. Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде.
към беседата >>
Питам: Как ще поправиш горделивия човек?
Питам: Как ще поправиш горделивия човек?
Върху него ще действувате с Любов, нищо повече. Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост. Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние. Не само да кажеш: „Да го позалъжем! “ Не!
към беседата >>
И цялото човечество се подтиква.
Ние много малко знаем! Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш? – Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик? Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш? Има хиляди работи, от които се нуждаем.
И цялото човечество се подтиква.
Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат! И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде. Бог ще ви даде нещо. Готови ли сте вие затова? Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия.
към беседата >>
“ „Той не мисли“, казват.
Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там. Тя ти е потребна. И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят. Някои хора ще ги намериш, че са много щедри. „Той е много щедър!
“ „Той не мисли“, казват.
Това не е разрешение. Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине. Втори път като дойде няма откъде. Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде. Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото.
към беседата >>
Върху него ще действувате с Любов, нищо повече.
Питам: Как ще поправиш горделивия човек?
Върху него ще действувате с Любов, нищо повече.
Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост. Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние. Не само да кажеш: „Да го позалъжем! “ Не! Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш.
към беседата >>
Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат!
Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш? – Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик? Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш? Има хиляди работи, от които се нуждаем. И цялото човечество се подтиква.
Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат!
И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде. Бог ще ви даде нещо. Готови ли сте вие затова? Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия. Сприхавия ли ще избере?
към беседата >>
Това не е разрешение.
Тя ти е потребна. И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят. Някои хора ще ги намериш, че са много щедри. „Той е много щедър! “ „Той не мисли“, казват.
Това не е разрешение.
Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине. Втори път като дойде няма откъде. Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде. Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото. Откъде дойде у катерицата тая съобразителност?
към беседата >>
Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост.
Питам: Как ще поправиш горделивия човек? Върху него ще действувате с Любов, нищо повече.
Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост.
Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние. Не само да кажеш: „Да го позалъжем! “ Не! Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш. Измени мнението си за него.
към беседата >>
И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде.
– Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик? Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш? Има хиляди работи, от които се нуждаем. И цялото човечество се подтиква. Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат!
И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде.
Бог ще ви даде нещо. Готови ли сте вие затова? Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия. Сприхавия ли ще избере? Сприхавия на друго място ще го прати.
към беседата >>
Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине.
И алчността е потребна, защото ако нямаш тая алчност, ти съвсем ще закъсаш в този свят. Някои хора ще ги намериш, че са много щедри. „Той е много щедър! “ „Той не мисли“, казват. Това не е разрешение.
Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине.
Втори път като дойде няма откъде. Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде. Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото. Откъде дойде у катерицата тая съобразителност? – От алчността ѝ.
към беседата >>
Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние.
Питам: Как ще поправиш горделивия човек? Върху него ще действувате с Любов, нищо повече. Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост.
Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние.
Не само да кажеш: „Да го позалъжем! “ Не! Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш. Измени мнението си за него. А пък онзи, алчният как ще го лекувате?
към беседата >>
Бог ще ви даде нещо.
Не е ли хубаво да знаеш как да плаваш, да знаеш как да хвърчиш? Има хиляди работи, от които се нуждаем. И цялото човечество се подтиква. Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат! И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде.
Бог ще ви даде нещо.
Готови ли сте вие затова? Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия. Сприхавия ли ще избере? Сприхавия на друго място ще го прати. И той е потребен.
към беседата >>
Втори път като дойде няма откъде.
Някои хора ще ги намериш, че са много щедри. „Той е много щедър! “ „Той не мисли“, казват. Това не е разрешение. Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине.
Втори път като дойде няма откъде.
Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде. Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото. Откъде дойде у катерицата тая съобразителност? – От алчността ѝ. А пък кокошката е много щедра.
към беседата >>
Не само да кажеш: „Да го позалъжем!
Питам: Как ще поправиш горделивия човек? Върху него ще действувате с Любов, нищо повече. Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост. Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние.
Не само да кажеш: „Да го позалъжем!
“ Не! Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш. Измени мнението си за него. А пък онзи, алчният как ще го лекувате? Трябва да бъдете добри.
към беседата >>
Готови ли сте вие затова?
Има хиляди работи, от които се нуждаем. И цялото човечество се подтиква. Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат! И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде. Бог ще ви даде нещо.
Готови ли сте вие затова?
Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия. Сприхавия ли ще избере? Сприхавия на друго място ще го прати. И той е потребен. Имате пелин.
към беседата >>
Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде.
„Той е много щедър! “ „Той не мисли“, казват. Това не е разрешение. Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине. Втори път като дойде няма откъде.
Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде.
Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото. Откъде дойде у катерицата тая съобразителност? – От алчността ѝ. А пък кокошката е много щедра. Но кокошката един ден ще се намери в противоречие.
към беседата >>
“ Не!
Питам: Как ще поправиш горделивия човек? Върху него ще действувате с Любов, нищо повече. Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост. Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние. Не само да кажеш: „Да го позалъжем!
“ Не!
Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш. Измени мнението си за него. А пък онзи, алчният как ще го лекувате? Трябва да бъдете добри. Няма да го подяждате.
към беседата >>
Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия.
И цялото човечество се подтиква. Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат! И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде. Бог ще ви даде нещо. Готови ли сте вие затова?
Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия.
Сприхавия ли ще избере? Сприхавия на друго място ще го прати. И той е потребен. Имате пелин. Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш.
към беседата >>
Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото.
“ „Той не мисли“, казват. Това не е разрешение. Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине. Втори път като дойде няма откъде. Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде.
Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото.
Откъде дойде у катерицата тая съобразителност? – От алчността ѝ. А пък кокошката е много щедра. Но кокошката един ден ще се намери в противоречие. И катерицата ще се намери в противоречие.
към беседата >>
Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш.
Върху него ще действувате с Любов, нищо повече. Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост. Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние. Не само да кажеш: „Да го позалъжем! “ Не!
Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш.
Измени мнението си за него. А пък онзи, алчният как ще го лекувате? Трябва да бъдете добри. Няма да го подяждате. За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло.
към беседата >>
Сприхавия ли ще избере?
Този съвършеният човек Бог подтиква своите деца да желаят всички тия работи да ги постигнат! И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде. Бог ще ви даде нещо. Готови ли сте вие затова? Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия.
Сприхавия ли ще избере?
Сприхавия на друго място ще го прати. И той е потребен. Имате пелин. Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение.
към беседата >>
Откъде дойде у катерицата тая съобразителност?
Това не е разрешение. Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине. Втори път като дойде няма откъде. Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде. Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото.
Откъде дойде у катерицата тая съобразителност?
– От алчността ѝ. А пък кокошката е много щедра. Но кокошката един ден ще се намери в противоречие. И катерицата ще се намери в противоречие.
към беседата >>
Измени мнението си за него.
Няма друга сила, която може да смекчи човешката гордост. Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние. Не само да кажеш: „Да го позалъжем! “ Не! Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш.
Измени мнението си за него.
А пък онзи, алчният как ще го лекувате? Трябва да бъдете добри. Няма да го подяждате. За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло. А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш.
към беседата >>
Сприхавия на друго място ще го прати.
И Бог те приготовлява сега за онова бъдеще, което утре ще ти даде. Бог ще ви даде нещо. Готови ли сте вие затова? Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия. Сприхавия ли ще избере?
Сприхавия на друго място ще го прати.
И той е потребен. Имате пелин. Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно.
към беседата >>
– От алчността ѝ.
Дайте на една кокошка цяла една крина жито и тя ще го разрови, и после каквото остане ще разсипе и ще си замине. Втори път като дойде няма откъде. Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде. Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото. Откъде дойде у катерицата тая съобразителност?
– От алчността ѝ.
А пък кокошката е много щедра. Но кокошката един ден ще се намери в противоречие. И катерицата ще се намери в противоречие.
към беседата >>
А пък онзи, алчният как ще го лекувате?
Така ще я смекчиш и ще я туриш в нормално състояние. Не само да кажеш: „Да го позалъжем! “ Не! Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш. Измени мнението си за него.
А пък онзи, алчният как ще го лекувате?
Трябва да бъдете добри. Няма да го подяждате. За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло. А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш. Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш.
към беседата >>
И той е потребен.
Бог ще ви даде нещо. Готови ли сте вие затова? Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия. Сприхавия ли ще избере? Сприхавия на друго място ще го прати.
И той е потребен.
Имате пелин. Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно. В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“.
към беседата >>
А пък кокошката е много щедра.
Втори път като дойде няма откъде. Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде. Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото. Откъде дойде у катерицата тая съобразителност? – От алчността ѝ.
А пък кокошката е много щедра.
Но кокошката един ден ще се намери в противоречие. И катерицата ще се намери в противоречие.
към беседата >>
Трябва да бъдете добри.
Не само да кажеш: „Да го позалъжем! “ Не! Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш. Измени мнението си за него. А пък онзи, алчният как ще го лекувате?
Трябва да бъдете добри.
Няма да го подяждате. За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло. А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш. Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш. А пък ти му проповядваш, че заради Бога, той да не е алчен!
към беседата >>
Имате пелин.
Готови ли сте вие затова? Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия. Сприхавия ли ще избере? Сприхавия на друго място ще го прати. И той е потребен.
Имате пелин.
Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно. В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас.
към беседата >>
Но кокошката един ден ще се намери в противоречие.
Трябва да ѝ дадат отнякъде, тя очаква отнякъде. Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото. Откъде дойде у катерицата тая съобразителност? – От алчността ѝ. А пък кокошката е много щедра.
Но кокошката един ден ще се намери в противоречие.
И катерицата ще се намери в противоречие.
към беседата >>
Няма да го подяждате.
“ Не! Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш. Измени мнението си за него. А пък онзи, алчният как ще го лекувате? Трябва да бъдете добри.
Няма да го подяждате.
За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло. А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш. Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш. А пък ти му проповядваш, че заради Бога, той да не е алчен! Ти така не можеш да го възпиташ.
към беседата >>
Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш.
Бог когато ще иска да прати някой човек за дадена работа, ще прати кроткия. Сприхавия ли ще избере? Сприхавия на друго място ще го прати. И той е потребен. Имате пелин.
Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш.
Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно. В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях.
към беседата >>
И катерицата ще се намери в противоречие.
Хвърлете царевица на катерицата и тя като се наяде, ще складира останалото. Откъде дойде у катерицата тая съобразителност? – От алчността ѝ. А пък кокошката е много щедра. Но кокошката един ден ще се намери в противоречие.
И катерицата ще се намери в противоречие.
към беседата >>
За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло.
Горделивият човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш. Измени мнението си за него. А пък онзи, алчният как ще го лекувате? Трябва да бъдете добри. Няма да го подяждате.
За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло.
А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш. Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш. А пък ти му проповядваш, че заради Бога, той да не е алчен! Ти така не можеш да го възпиташ.
към беседата >>
Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение.
Сприхавия ли ще избере? Сприхавия на друго място ще го прати. И той е потребен. Имате пелин. Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш.
Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение.
Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно. В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях.
към беседата >>
Кога?
Кога?
– Когато ѝ вземат това, което тя е събрала!
към беседата >>
А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш.
Измени мнението си за него. А пък онзи, алчният как ще го лекувате? Трябва да бъдете добри. Няма да го подяждате. За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло.
А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш.
Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш. А пък ти му проповядваш, че заради Бога, той да не е алчен! Ти така не можеш да го възпиташ.
към беседата >>
Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно.
Сприхавия на друго място ще го прати. И той е потребен. Имате пелин. Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение.
Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно.
В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях.
към беседата >>
– Когато ѝ вземат това, което тя е събрала!
Кога?
– Когато ѝ вземат това, което тя е събрала!
към беседата >>
Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш.
А пък онзи, алчният как ще го лекувате? Трябва да бъдете добри. Няма да го подяждате. За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло. А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш.
Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш.
А пък ти му проповядваш, че заради Бога, той да не е алчен! Ти така не можеш да го възпиташ.
към беседата >>
В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“.
И той е потребен. Имате пелин. Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно.
В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“.
Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва.
към беседата >>
Казвам: Вие сега разглеждате живота, като че ли Бог нарочно е определил живота така за някои грехове.
Казвам: Вие сега разглеждате живота, като че ли Бог нарочно е определил живота така за някои грехове.
Вие казвате: „За някои грехове Бог ме съди“. Вие не разсъждавате правилно. За нищо Бог не ви съди. Вие сами си носите вашите грехове. Греховете ви измъчват.
към беседата >>
А пък ти му проповядваш, че заради Бога, той да не е алчен!
Трябва да бъдете добри. Няма да го подяждате. За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло. А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш. Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш.
А пък ти му проповядваш, че заради Бога, той да не е алчен!
Ти така не можеш да го възпиташ.
към беседата >>
Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас.
Имате пелин. Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно. В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“.
Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас.
Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Там гдето присъствува Бог има успех.
към беседата >>
Вие казвате: „За някои грехове Бог ме съди“.
Казвам: Вие сега разглеждате живота, като че ли Бог нарочно е определил живота така за някои грехове.
Вие казвате: „За някои грехове Бог ме съди“.
Вие не разсъждавате правилно. За нищо Бог не ви съди. Вие сами си носите вашите грехове. Греховете ви измъчват. Кой ви измъчва?
към беседата >>
Ти така не можеш да го възпиташ.
Няма да го подяждате. За горделивия започни да мислиш добре и той знае, че онзи, който го обича, той няма да му направи зло. А пък при алчния, да знае той, че ти не го подяждаш. Ти като туриш доброто в действие, той е на твое разположение и ще му въздействуваш. А пък ти му проповядваш, че заради Бога, той да не е алчен!
Ти така не можеш да го възпиташ.
към беседата >>
Светските хора, които учат, Бог е с тях.
Пелина не можеш да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно. В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас.
Светските хора, които учат, Бог е с тях.
Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Там гдето присъствува Бог има успех. А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех.
към беседата >>
Вие не разсъждавате правилно.
Казвам: Вие сега разглеждате живота, като че ли Бог нарочно е определил живота така за някои грехове. Вие казвате: „За някои грехове Бог ме съди“.
Вие не разсъждавате правилно.
За нищо Бог не ви съди. Вие сами си носите вашите грехове. Греховете ви измъчват. Кой ви измъчва? Взели сте пари отнякъде.
към беседата >>
За майките казват, че много обичат.
За майките казват, че много обичат.
На майките им много липсва от Любовта. Те не обичат децата си. Те имат вид, че обичат. Любовта на майката я вземат за нещо много идеално. Не считайте, че искам да нападам майките.
към беседата >>
Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях.
Те и най-лошите работи и те си имат своето предназначение. Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно. В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях.
Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях.
А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Там гдето присъствува Бог има успех. А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех. Там, гдето Бог присъствува има радост и Той като дойде превръща скърбите.
към беседата >>
За нищо Бог не ви съди.
Казвам: Вие сега разглеждате живота, като че ли Бог нарочно е определил живота така за някои грехове. Вие казвате: „За някои грехове Бог ме съди“. Вие не разсъждавате правилно.
За нищо Бог не ви съди.
Вие сами си носите вашите грехове. Греховете ви измъчват. Кой ви измъчва? Взели сте пари отнякъде. И дойде онзи и те измъчва.
към беседата >>
На майките им много липсва от Любовта.
За майките казват, че много обичат.
На майките им много липсва от Любовта.
Те не обичат децата си. Те имат вид, че обичат. Любовта на майката я вземат за нещо много идеално. Не считайте, че искам да нападам майките. Те имат много повърхностна Любов.
към беседата >>
А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях.
Сега турете си мисълта, че всичко онова, което става в живота е полезно. В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях.
А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях.
Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Там гдето присъствува Бог има успех. А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех. Там, гдето Бог присъствува има радост и Той като дойде превръща скърбите. Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби, Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Вие сами си носите вашите грехове.
Казвам: Вие сега разглеждате живота, като че ли Бог нарочно е определил живота така за някои грехове. Вие казвате: „За някои грехове Бог ме съди“. Вие не разсъждавате правилно. За нищо Бог не ви съди.
Вие сами си носите вашите грехове.
Греховете ви измъчват. Кой ви измъчва? Взели сте пари отнякъде. И дойде онзи и те измъчва.
към беседата >>
Те не обичат децата си.
За майките казват, че много обичат. На майките им много липсва от Любовта.
Те не обичат децата си.
Те имат вид, че обичат. Любовта на майката я вземат за нещо много идеално. Не считайте, че искам да нападам майките. Те имат много повърхностна Любов. Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив.
към беседата >>
Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва.
В Писанието има стих: „Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, ще им съдействува за добро“. Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях.
Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва.
Там гдето присъствува Бог има успех. А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех. Там, гдето Бог присъствува има радост и Той като дойде превръща скърбите. Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби, Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Греховете ви измъчват.
Казвам: Вие сега разглеждате живота, като че ли Бог нарочно е определил живота така за някои грехове. Вие казвате: „За някои грехове Бог ме съди“. Вие не разсъждавате правилно. За нищо Бог не ви съди. Вие сами си носите вашите грехове.
Греховете ви измъчват.
Кой ви измъчва? Взели сте пари отнякъде. И дойде онзи и те измъчва.
към беседата >>
Те имат вид, че обичат.
За майките казват, че много обичат. На майките им много липсва от Любовта. Те не обичат децата си.
Те имат вид, че обичат.
Любовта на майката я вземат за нещо много идеално. Не считайте, че искам да нападам майките. Те имат много повърхностна Любов. Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив. Ако дъщерята е крайно горделива.
към беседата >>
Там гдето присъствува Бог има успех.
Ако вие обичате да учите, ще бъде Бог с вас. Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва.
Там гдето присъствува Бог има успех.
А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех. Там, гдето Бог присъствува има радост и Той като дойде превръща скърбите. Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби, Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Кой ви измъчва?
Вие казвате: „За някои грехове Бог ме съди“. Вие не разсъждавате правилно. За нищо Бог не ви съди. Вие сами си носите вашите грехове. Греховете ви измъчват.
Кой ви измъчва?
Взели сте пари отнякъде. И дойде онзи и те измъчва.
към беседата >>
Любовта на майката я вземат за нещо много идеално.
За майките казват, че много обичат. На майките им много липсва от Любовта. Те не обичат децата си. Те имат вид, че обичат.
Любовта на майката я вземат за нещо много идеално.
Не считайте, че искам да нападам майките. Те имат много повърхностна Любов. Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив. Ако дъщерята е крайно горделива. Какво ще прави майката?
към беседата >>
А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех.
Светските хора, които учат, Бог е с тях. Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Там гдето присъствува Бог има успех.
А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех.
Там, гдето Бог присъствува има радост и Той като дойде превръща скърбите. Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби, Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Взели сте пари отнякъде.
Вие не разсъждавате правилно. За нищо Бог не ви съди. Вие сами си носите вашите грехове. Греховете ви измъчват. Кой ви измъчва?
Взели сте пари отнякъде.
И дойде онзи и те измъчва.
към беседата >>
Не считайте, че искам да нападам майките.
За майките казват, че много обичат. На майките им много липсва от Любовта. Те не обичат децата си. Те имат вид, че обичат. Любовта на майката я вземат за нещо много идеално.
Не считайте, че искам да нападам майките.
Те имат много повърхностна Любов. Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив. Ако дъщерята е крайно горделива. Какво ще прави майката? Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава!
към беседата >>
Там, гдето Бог присъствува има радост и Той като дойде превръща скърбите.
Във всички области ония хора, които работят и учат, Бог е с тях. А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Там гдето присъствува Бог има успех. А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех.
Там, гдето Бог присъствува има радост и Той като дойде превръща скърбите.
Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби, Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа.
към беседата >>
И дойде онзи и те измъчва.
За нищо Бог не ви съди. Вие сами си носите вашите грехове. Греховете ви измъчват. Кой ви измъчва? Взели сте пари отнякъде.
И дойде онзи и те измъчва.
към беседата >>
Те имат много повърхностна Любов.
На майките им много липсва от Любовта. Те не обичат децата си. Те имат вид, че обичат. Любовта на майката я вземат за нещо много идеално. Не считайте, че искам да нападам майките.
Те имат много повърхностна Любов.
Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив. Ако дъщерята е крайно горделива. Какво ще прави майката? Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава! Тя си налага волята.
към беседата >>
Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби, Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа.
А които не учат, може и религиозни да са – Бог няма да бъде с тях. Ако някой е религиозен, Бог е с него, но да е религиозен както трябва. Там гдето присъствува Бог има успех. А пък там, гдето Той не присъствува, няма успех. Там, гдето Бог присъствува има радост и Той като дойде превръща скърбите.
Той няма да превърне всичките скърби, няма да ни освободи от всичките скърби, Господ ще ви научи всички скърби, които идат, да ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Някой разбойник те чака да те хване.
Някой разбойник те чака да те хване.
Вие сте богат и казва той: „Парите или ще те убия! “ Кой е причината? Това е богатството ви! В живота един вълк никога не яде една болна овца. Тя като дойде, бутне я.
към беседата >>
Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив.
Те не обичат децата си. Те имат вид, че обичат. Любовта на майката я вземат за нещо много идеално. Не считайте, че искам да нападам майките. Те имат много повърхностна Любов.
Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив.
Ако дъщерята е крайно горделива. Какво ще прави майката? Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава! Тя си налага волята. Горделивият човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада.
към беседата >>
Основната мисъл сега коя беше?
Основната мисъл сега коя беше?
Най-първо ще съзнаваш, че в природата има голямо противоречие, което хората са създали и ще гледате, това противоречие по какъвто и да е начин да го изправите. Света няма да изправи, но да се освободим от това противоречие. Ние имаме вътрешната възможност затова: Понеже Божественото е в човека, можем да се освободим!
към беседата >>
Вие сте богат и казва той: „Парите или ще те убия!
Някой разбойник те чака да те хване.
Вие сте богат и казва той: „Парите или ще те убия!
“ Кой е причината? Това е богатството ви! В живота един вълк никога не яде една болна овца. Тя като дойде, бутне я. Той е доста вещ.
към беседата >>
Ако дъщерята е крайно горделива.
Те имат вид, че обичат. Любовта на майката я вземат за нещо много идеално. Не считайте, че искам да нападам майките. Те имат много повърхностна Любов. Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив.
Ако дъщерята е крайно горделива.
Какво ще прави майката? Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава! Тя си налага волята. Горделивият човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада. Само чрез Любовта ти можеш да имаш отношение с такова лице.
към беседата >>
Най-първо ще съзнаваш, че в природата има голямо противоречие, което хората са създали и ще гледате, това противоречие по какъвто и да е начин да го изправите.
Основната мисъл сега коя беше?
Най-първо ще съзнаваш, че в природата има голямо противоречие, което хората са създали и ще гледате, това противоречие по какъвто и да е начин да го изправите.
Света няма да изправи, но да се освободим от това противоречие. Ние имаме вътрешната възможност затова: Понеже Божественото е в човека, можем да се освободим!
към беседата >>
“ Кой е причината?
Някой разбойник те чака да те хване. Вие сте богат и казва той: „Парите или ще те убия!
“ Кой е причината?
Това е богатството ви! В живота един вълк никога не яде една болна овца. Тя като дойде, бутне я. Той е доста вещ. Познава овцете.
към беседата >>
Какво ще прави майката?
Любовта на майката я вземат за нещо много идеално. Не считайте, че искам да нападам майките. Те имат много повърхностна Любов. Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив. Ако дъщерята е крайно горделива.
Какво ще прави майката?
Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава! Тя си налага волята. Горделивият човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада. Само чрез Любовта ти можеш да имаш отношение с такова лице.
към беседата >>
Света няма да изправи, но да се освободим от това противоречие.
Основната мисъл сега коя беше? Най-първо ще съзнаваш, че в природата има голямо противоречие, което хората са създали и ще гледате, това противоречие по какъвто и да е начин да го изправите.
Света няма да изправи, но да се освободим от това противоречие.
Ние имаме вътрешната възможност затова: Понеже Божественото е в човека, можем да се освободим!
към беседата >>
Това е богатството ви!
Някой разбойник те чака да те хване. Вие сте богат и казва той: „Парите или ще те убия! “ Кой е причината?
Това е богатството ви!
В живота един вълк никога не яде една болна овца. Тя като дойде, бутне я. Той е доста вещ. Познава овцете. Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине.
към беседата >>
Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава!
Не считайте, че искам да нападам майките. Те имат много повърхностна Любов. Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив. Ако дъщерята е крайно горделива. Какво ще прави майката?
Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава!
Тя си налага волята. Горделивият човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада. Само чрез Любовта ти можеш да имаш отношение с такова лице.
към беседата >>
Ние имаме вътрешната възможност затова: Понеже Божественото е в човека, можем да се освободим!
Основната мисъл сега коя беше? Най-първо ще съзнаваш, че в природата има голямо противоречие, което хората са създали и ще гледате, това противоречие по какъвто и да е начин да го изправите. Света няма да изправи, но да се освободим от това противоречие.
Ние имаме вътрешната възможност затова: Понеже Божественото е в човека, можем да се освободим!
към беседата >>
В живота един вълк никога не яде една болна овца.
Някой разбойник те чака да те хване. Вие сте богат и казва той: „Парите или ще те убия! “ Кой е причината? Това е богатството ви!
В живота един вълк никога не яде една болна овца.
Тя като дойде, бутне я. Той е доста вещ. Познава овцете. Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине. И тя е свободна. Защо?
към беседата >>
Тя си налага волята.
Те имат много повърхностна Любов. Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив. Ако дъщерята е крайно горделива. Какво ще прави майката? Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава!
Тя си налага волята.
Горделивият човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада. Само чрез Любовта ти можеш да имаш отношение с такова лице.
към беседата >>
Колко пъти съм ви казвал: Някои имате ревматизъм, нали?
Колко пъти съм ви казвал: Някои имате ревматизъм, нали?
Търсите лекар. Лесно се лекува ревматизъма. Не знаете ли как се лекува? Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят.
към беседата >>
Тя като дойде, бутне я.
Някой разбойник те чака да те хване. Вие сте богат и казва той: „Парите или ще те убия! “ Кой е причината? Това е богатството ви! В живота един вълк никога не яде една болна овца.
Тя като дойде, бутне я.
Той е доста вещ. Познава овцете. Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине. И тя е свободна. Защо? – Тя опази кожата си по причина, че е болна.
към беседата >>
Горделивият човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада.
Една майка мисли дъщеря ѝ да стане красива и да я ожени, да има един зет богат, добър и красив. Ако дъщерята е крайно горделива. Какво ще прави майката? Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава! Тя си налага волята.
Горделивият човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада.
Само чрез Любовта ти можеш да имаш отношение с такова лице.
към беседата >>
Търсите лекар.
Колко пъти съм ви казвал: Някои имате ревматизъм, нали?
Търсите лекар.
Лесно се лекува ревматизъма. Не знаете ли как се лекува? Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят.
към беседата >>
Той е доста вещ.
Вие сте богат и казва той: „Парите или ще те убия! “ Кой е причината? Това е богатството ви! В живота един вълк никога не яде една болна овца. Тя като дойде, бутне я.
Той е доста вещ.
Познава овцете. Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине. И тя е свободна. Защо? – Тя опази кожата си по причина, че е болна. Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“.
към беседата >>
Само чрез Любовта ти можеш да имаш отношение с такова лице.
Ако дъщерята е крайно горделива. Какво ще прави майката? Дъщеря ѝ не се покорява, говори ѝ колкото искаш, пет пари не дава! Тя си налага волята. Горделивият човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада.
Само чрез Любовта ти можеш да имаш отношение с такова лице.
към беседата >>
Лесно се лекува ревматизъма.
Колко пъти съм ви казвал: Някои имате ревматизъм, нали? Търсите лекар.
Лесно се лекува ревматизъма.
Не знаете ли как се лекува? Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – /Коприва не може ли?
към беседата >>
Познава овцете.
“ Кой е причината? Това е богатството ви! В живота един вълк никога не яде една болна овца. Тя като дойде, бутне я. Той е доста вещ.
Познава овцете.
Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине. И тя е свободна. Защо? – Тя опази кожата си по причина, че е болна. Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“. Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили.
към беседата >>
После ще дойдеш и себе си да обичаш.
После ще дойдеш и себе си да обичаш.
И себе си трябва да обичаш. Да обичаш не така, както една майка обича децата си. Ще обичаш онова Божественото вътре в себе си. ще обичаш Бога и тогаз твоя живот ще се измени. Има някои неща, които вие не сте ги проверили.
към беседата >>
Не знаете ли как се лекува?
Колко пъти съм ви казвал: Някои имате ревматизъм, нали? Търсите лекар. Лесно се лекува ревматизъма.
Не знаете ли как се лекува?
Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – /Коприва не може ли? / – Пчелата е по-добре.
към беседата >>
Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине.
Това е богатството ви! В живота един вълк никога не яде една болна овца. Тя като дойде, бутне я. Той е доста вещ. Познава овцете.
Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине.
И тя е свободна. Защо? – Тя опази кожата си по причина, че е болна. Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“. Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Ти сега ще платиш“.
към беседата >>
И себе си трябва да обичаш.
После ще дойдеш и себе си да обичаш.
И себе си трябва да обичаш.
Да обичаш не така, както една майка обича децата си. Ще обичаш онова Божественото вътре в себе си. ще обичаш Бога и тогаз твоя живот ще се измени. Има някои неща, които вие не сте ги проверили.
към беседата >>
Още не знаете ли?
Колко пъти съм ви казвал: Някои имате ревматизъм, нали? Търсите лекар. Лесно се лекува ревматизъма. Не знаете ли как се лекува?
Още не знаете ли?
Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – /Коприва не може ли? / – Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера.
към беседата >>
И тя е свободна. Защо?
В живота един вълк никога не яде една болна овца. Тя като дойде, бутне я. Той е доста вещ. Познава овцете. Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине.
И тя е свободна. Защо?
– Тя опази кожата си по причина, че е болна. Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“. Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Ти сега ще платиш“. И взема, че я туря в тъмница.
към беседата >>
Да обичаш не така, както една майка обича децата си.
После ще дойдеш и себе си да обичаш. И себе си трябва да обичаш.
Да обичаш не така, както една майка обича децата си.
Ще обичаш онова Божественото вътре в себе си. ще обичаш Бога и тогаз твоя живот ще се измени. Има някои неща, които вие не сте ги проверили.
към беседата >>
Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят.
Колко пъти съм ви казвал: Някои имате ревматизъм, нали? Търсите лекар. Лесно се лекува ревматизъма. Не знаете ли как се лекува? Още не знаете ли?
Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят.
Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – /Коприва не може ли? / – Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести.
към беседата >>
– Тя опази кожата си по причина, че е болна.
Тя като дойде, бутне я. Той е доста вещ. Познава овцете. Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине. И тя е свободна. Защо?
– Тя опази кожата си по причина, че е болна.
Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“. Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Ти сега ще платиш“. И взема, че я туря в тъмница. Вас ако ви хване един вълк какво ще правите?
към беседата >>
Ще обичаш онова Божественото вътре в себе си.
После ще дойдеш и себе си да обичаш. И себе си трябва да обичаш. Да обичаш не така, както една майка обича децата си.
Ще обичаш онова Божественото вътре в себе си.
ще обичаш Бога и тогаз твоя живот ще се измени. Има някои неща, които вие не сте ги проверили.
към беседата >>
Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят.
Търсите лекар. Лесно се лекува ревматизъма. Не знаете ли как се лекува? Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят.
Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят.
– /Коприва не може ли? / – Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести. Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм.
към беседата >>
Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“.
Той е доста вещ. Познава овцете. Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине. И тя е свободна. Защо? – Тя опази кожата си по причина, че е болна.
Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“.
Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Ти сега ще платиш“. И взема, че я туря в тъмница. Вас ако ви хване един вълк какво ще правите? Сега вие си имате убеждение, че сте свободни.
към беседата >>
ще обичаш Бога и тогаз твоя живот ще се измени.
После ще дойдеш и себе си да обичаш. И себе си трябва да обичаш. Да обичаш не така, както една майка обича децата си. Ще обичаш онова Божественото вътре в себе си.
ще обичаш Бога и тогаз твоя живот ще се измени.
Има някои неща, които вие не сте ги проверили.
към беседата >>
– /Коприва не може ли?
Лесно се лекува ревматизъма. Не знаете ли как се лекува? Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят.
– /Коприва не може ли?
/ – Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести. Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм. Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас.
към беседата >>
Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили.
Познава овцете. Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине. И тя е свободна. Защо? – Тя опази кожата си по причина, че е болна. Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“.
Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили.
Ти сега ще платиш“. И взема, че я туря в тъмница. Вас ако ви хване един вълк какво ще правите? Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“.
към беседата >>
Има някои неща, които вие не сте ги проверили.
После ще дойдеш и себе си да обичаш. И себе си трябва да обичаш. Да обичаш не така, както една майка обича децата си. Ще обичаш онова Божественото вътре в себе си. ще обичаш Бога и тогаз твоя живот ще се измени.
Има някои неща, които вие не сте ги проверили.
към беседата >>
/ – Пчелата е по-добре.
Не знаете ли как се лекува? Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – /Коприва не може ли?
/ – Пчелата е по-добре.
Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести. Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм. Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас. Тя ми каза: „Учителю, осакатях“.
към беседата >>
Ти сега ще платиш“.
Бутне я по корема отдолу с муцуната си и си замине. И тя е свободна. Защо? – Тя опази кожата си по причина, че е болна. Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“. Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили.
Ти сега ще платиш“.
И взема, че я туря в тъмница. Вас ако ви хване един вълк какво ще правите? Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни.
към беседата >>
Вие казвате: „Да ни се говори нещо друго!
Вие казвате: „Да ни се говори нещо друго!
“ – Може! Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите. Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши. Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре. Мога да ви кажа.
към беседата >>
Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера.
Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – /Коприва не може ли? / – Пчелата е по-добре.
Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера.
Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести. Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм. Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас. Тя ми каза: „Учителю, осакатях“. Казах ѝ да отиде при кошера и да раздразни пчелите, и като я ожилиха, изчезнаха болките.
към беседата >>
И взема, че я туря в тъмница.
И тя е свободна. Защо? – Тя опази кожата си по причина, че е болна. Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“. Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Ти сега ще платиш“.
И взема, че я туря в тъмница.
Вас ако ви хване един вълк какво ще правите? Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа.
към беседата >>
“ – Може!
Вие казвате: „Да ни се говори нещо друго!
“ – Може!
Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите. Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши. Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре. Мога да ви кажа. Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така.
към беседата >>
Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести.
Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – /Коприва не може ли? / – Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера.
Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести.
Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм. Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас. Тя ми каза: „Учителю, осакатях“. Казах ѝ да отиде при кошера и да раздразни пчелите, и като я ожилиха, изчезнаха болките.
към беседата >>
Вас ако ви хване един вълк какво ще правите?
– Тя опази кожата си по причина, че е болна. Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“. Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Ти сега ще платиш“. И взема, че я туря в тъмница.
Вас ако ви хване един вълк какво ще правите?
Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие.
към беседата >>
Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите.
Вие казвате: „Да ни се говори нещо друго! “ – Може!
Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите.
Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши. Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре. Мога да ви кажа. Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така. Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане.
към беседата >>
Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм.
Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – /Коприва не може ли? / – Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести.
Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм.
Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас. Тя ми каза: „Учителю, осакатях“. Казах ѝ да отиде при кошера и да раздразни пчелите, и като я ожилиха, изчезнаха болките.
към беседата >>
Има ред противоречия, които съществуват в природата.
Има ред противоречия, които съществуват в природата.
Природата ни се изявява в ред противоречия. Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде! Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен. При тия противоречия е невъзможен един сносен живот. Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци?
към беседата >>
Сега вие си имате убеждение, че сте свободни.
Но ако утре тя каже да си подобри живота и стане мазна, той като я намери не я бута по корема, а я хваща за врата и казва: „Да си платиш данъка“. Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Ти сега ще платиш“. И взема, че я туря в тъмница. Вас ако ви хване един вълк какво ще правите?
Сега вие си имате убеждение, че сте свободни.
Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването.
към беседата >>
Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши.
Вие казвате: „Да ни се говори нещо друго! “ – Може! Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите.
Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши.
Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре. Мога да ви кажа. Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така. Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане. Иди и вземи колкото искаш“.
към беседата >>
Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас.
– /Коприва не може ли? / – Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести. Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм.
Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас.
Тя ми каза: „Учителю, осакатях“. Казах ѝ да отиде при кошера и да раздразни пчелите, и като я ожилиха, изчезнаха болките.
към беседата >>
Природата ни се изявява в ред противоречия.
Има ред противоречия, които съществуват в природата.
Природата ни се изявява в ред противоречия.
Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде! Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен. При тия противоречия е невъзможен един сносен живот. Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци? Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици?
към беседата >>
Казвате: „Аз съм свободен“.
Вълкът казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили. Ти сега ще платиш“. И взема, че я туря в тъмница. Вас ако ви хване един вълк какво ще правите? Сега вие си имате убеждение, че сте свободни.
Казвате: „Аз съм свободен“.
Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате.
към беседата >>
Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре.
Вие казвате: „Да ни се говори нещо друго! “ – Може! Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите. Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши.
Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре.
Мога да ви кажа. Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така. Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане. Иди и вземи колкото искаш“. И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал.
към беседата >>
Тя ми каза: „Учителю, осакатях“.
/ – Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести. Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм. Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас.
Тя ми каза: „Учителю, осакатях“.
Казах ѝ да отиде при кошера и да раздразни пчелите, и като я ожилиха, изчезнаха болките.
към беседата >>
Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде!
Има ред противоречия, които съществуват в природата. Природата ни се изявява в ред противоречия.
Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде!
Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен. При тия противоречия е невъзможен един сносен живот. Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци? Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици? Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия.
към беседата >>
Аз бих се радвал да бъдете свободни.
Ти сега ще платиш“. И взема, че я туря в тъмница. Вас ако ви хване един вълк какво ще правите? Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“.
Аз бих се радвал да бъдете свободни.
Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате. Свободни сте.
към беседата >>
Мога да ви кажа.
Вие казвате: „Да ни се говори нещо друго! “ – Може! Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите. Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши. Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре.
Мога да ви кажа.
Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така. Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане. Иди и вземи колкото искаш“. И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал. Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро.
към беседата >>
Казах ѝ да отиде при кошера и да раздразни пчелите, и като я ожилиха, изчезнаха болките.
Съвременните лекари правят следното: Има места гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели, те ожилят книгата и като ожилят книгата 10–15 пчели, тая отрова, мравчената киселина я изваждат после и лекуват с нея ревматизъма и други болести. Ти имаш пчели и страдаш от ревматизъм. Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас. Тя ми каза: „Учителю, осакатях“.
Казах ѝ да отиде при кошера и да раздразни пчелите, и като я ожилиха, изчезнаха болките.
към беседата >>
Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен.
Има ред противоречия, които съществуват в природата. Природата ни се изявява в ред противоречия. Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде!
Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен.
При тия противоречия е невъзможен един сносен живот. Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци? Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици? Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия. Някой път вие не различавате противоречията.
към беседата >>
Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа.
И взема, че я туря в тъмница. Вас ако ви хване един вълк какво ще правите? Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни.
Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа.
Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате. Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията.
към беседата >>
Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така.
“ – Може! Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите. Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши. Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре. Мога да ви кажа.
Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така.
Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане. Иди и вземи колкото искаш“. И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал. Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро. Ще вземеш колкото ти трябва.
към беседата >>
Та казвам: С друго лекуване не върви така лесно.
Та казвам: С друго лекуване не върви така лесно.
Който има ревматизъм, ишиас трябва иначе 2–3–4 години да го лекувате. Ще викате лекар, излагане на слънце и пр. И то е хубаво
към беседата >>
При тия противоречия е невъзможен един сносен живот.
Има ред противоречия, които съществуват в природата. Природата ни се изявява в ред противоречия. Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде! Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен.
При тия противоречия е невъзможен един сносен живот.
Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци? Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици? Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия. Някой път вие не различавате противоречията. Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени.
към беседата >>
Те са едно голямо нещастие.
Вас ако ви хване един вълк какво ще правите? Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа.
Те са едно голямо нещастие.
Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате. Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек.
към беседата >>
Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане.
Сега искате да ви кажа, че вие имате лотариен билет и че ще спечелите. Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши. Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре. Мога да ви кажа. Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така.
Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане.
Иди и вземи колкото искаш“. И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал. Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро. Ще вземеш колкото ти трябва. Че в живота не е ли така?
към беседата >>
Който има ревматизъм, ишиас трябва иначе 2–3–4 години да го лекувате.
Та казвам: С друго лекуване не върви така лесно.
Който има ревматизъм, ишиас трябва иначе 2–3–4 години да го лекувате.
Ще викате лекар, излагане на слънце и пр. И то е хубаво
към беседата >>
Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци?
Има ред противоречия, които съществуват в природата. Природата ни се изявява в ред противоречия. Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде! Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен. При тия противоречия е невъзможен един сносен живот.
Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци?
Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици? Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия. Някой път вие не различавате противоречията. Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени. Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие.
към беседата >>
Аз не съм против критикуването.
Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие.
Аз не съм против критикуването.
Мислете каквото искате. Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте.
към беседата >>
Иди и вземи колкото искаш“.
Мога да ви кажа кой билет печели, но вие ще станете по-лоши. Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре. Мога да ви кажа. Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така. Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане.
Иди и вземи колкото искаш“.
И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал. Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро. Ще вземеш колкото ти трябва. Че в живота не е ли така? Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш!
към беседата >>
Ще викате лекар, излагане на слънце и пр.
Та казвам: С друго лекуване не върви така лесно. Който има ревматизъм, ишиас трябва иначе 2–3–4 години да го лекувате.
Ще викате лекар, излагане на слънце и пр.
И то е хубаво
към беседата >>
Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици?
Природата ни се изявява в ред противоречия. Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде! Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен. При тия противоречия е невъзможен един сносен живот. Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци?
Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици?
Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия. Някой път вие не различавате противоречията. Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени. Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие. Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е!
към беседата >>
Мислете каквото искате.
Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването.
Мислете каквото искате.
Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте. Да знаете защо е станал лош.
към беседата >>
И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал.
Вие искате да ви кажа какво ще ви се случи утре. Мога да ви кажа. Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така. Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане. Иди и вземи колкото искаш“.
И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал.
Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро. Ще вземеш колкото ти трябва. Че в живота не е ли така? Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш! “ И дава ти ключовете.
към беседата >>
И то е хубаво
Та казвам: С друго лекуване не върви така лесно. Който има ревматизъм, ишиас трябва иначе 2–3–4 години да го лекувате. Ще викате лекар, излагане на слънце и пр.
И то е хубаво
към беседата >>
Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия.
Каквото и да кажем, има големи противоречия навсякъде! Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен. При тия противоречия е невъзможен един сносен живот. Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци? Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици?
Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия.
Някой път вие не различавате противоречията. Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени. Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие. Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е! Имаш баща, майка, приятел, мъж.
към беседата >>
Свободни сте.
Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате.
Свободни сте.
Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте. Да знаете защо е станал лош. И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него.
към беседата >>
Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро.
Мога да ви кажа. Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така. Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане. Иди и вземи колкото искаш“. И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал.
Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро.
Ще вземеш колкото ти трябва. Че в живота не е ли така? Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш! “ И дава ти ключовете. Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит?
към беседата >>
Та каквито болки имате, те могат тъй лесно да се поправят, както пчелите могат да лекуват ревматизъма.
Та каквито болки имате, те могат тъй лесно да се поправят, както пчелите могат да лекуват ревматизъма.
към беседата >>
Някой път вие не различавате противоречията.
Като не разбираме противоречията ние търсим един живот, който е невъзможен. При тия противоречия е невъзможен един сносен живот. Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци? Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици? Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия.
Някой път вие не различавате противоречията.
Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени. Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие. Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е! Имаш баща, майка, приятел, мъж. Всички ги задигат.
към беседата >>
Но разбирайте добре противоречията.
Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате. Свободни сте.
Но разбирайте добре противоречията.
Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте. Да знаете защо е станал лош. И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него. Умният човек може да си помогне.
към беседата >>
Ще вземеш колкото ти трябва.
Тия работи са най-лесни, но ти не можеш да се самовъзпиташ така. Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане. Иди и вземи колкото искаш“. И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал. Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро.
Ще вземеш колкото ти трябва.
Че в живота не е ли така? Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш! “ И дава ти ключовете. Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит? Вие мислите, че всичко е произволно.
към беседата >>
Та противоречия има в природата и тия противоречия трябва да ги изучавате.
Та противоречия има в природата и тия противоречия трябва да ги изучавате.
към беседата >>
Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени.
При тия противоречия е невъзможен един сносен живот. Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци? Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици? Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия. Някой път вие не различавате противоречията.
Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени.
Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие. Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е! Имаш баща, майка, приятел, мъж. Всички ги задигат. Обясняват го, че отишъл в онзи свят.
към беседата >>
Срещнете един лош човек.
Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате. Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията.
Срещнете един лош човек.
Научно го изследвайте. Да знаете защо е станал лош. И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него. Умният човек може да си помогне. И вие може лесно да подобрите положението си.
към беседата >>
Че в живота не е ли така?
Мога да ти кажа къде има пари и като те пратя, ще ти кажа: „Еди-къде си има заровено имане. Иди и вземи колкото искаш“. И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал. Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро. Ще вземеш колкото ти трябва.
Че в живота не е ли така?
Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш! “ И дава ти ключовете. Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит? Вие мислите, че всичко е произволно. Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов.
към беседата >>
Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие.
Какъв сносен живот може да има една овца, която живее в съседство с вълци? Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици? Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия. Някой път вие не различавате противоречията. Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени.
Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие.
Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е! Имаш баща, майка, приятел, мъж. Всички ги задигат. Обясняват го, че отишъл в онзи свят. В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал.
към беседата >>
Научно го изследвайте.
Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате. Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек.
Научно го изследвайте.
Да знаете защо е станал лош. И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него. Умният човек може да си помогне. И вие може лесно да подобрите положението си. Един американски професор закъсал, не му вървяло.
към беседата >>
Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш!
Иди и вземи колкото искаш“. И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал. Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро. Ще вземеш колкото ти трябва. Че в живота не е ли така?
Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш!
“ И дава ти ключовете. Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит? Вие мислите, че всичко е произволно. Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов. Ако ти го даде, ти ще се развалиш.
към беседата >>
Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е!
Какъв сносен живот може да има една кокошка, която живее в съседство с лисици? Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия. Някой път вие не различавате противоречията. Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени. Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие.
Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е!
Имаш баща, майка, приятел, мъж. Всички ги задигат. Обясняват го, че отишъл в онзи свят. В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал. Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш.
към беседата >>
Да знаете защо е станал лош.
Мислете каквото искате. Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте.
Да знаете защо е станал лош.
И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него. Умният човек може да си помогне. И вие може лесно да подобрите положението си. Един американски професор закъсал, не му вървяло. И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне.
към беседата >>
“ И дава ти ключовете.
И ще проверя после, че си извадил всичкото имане и си го скътал. Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро. Ще вземеш колкото ти трябва. Че в живота не е ли така? Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш!
“ И дава ти ключовете.
Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит? Вие мислите, че всичко е произволно. Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов. Ако ти го даде, ти ще се развалиш. Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита.
към беседата >>
Имаш баща, майка, приятел, мъж.
Ако вземете целия живот, той е пълен с противоречия. Някой път вие не различавате противоречията. Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени. Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие. Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е!
Имаш баща, майка, приятел, мъж.
Всички ги задигат. Обясняват го, че отишъл в онзи свят. В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал. Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш. Това е голямо противоречие.
към беседата >>
И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него.
Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте. Да знаете защо е станал лош.
И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него.
Умният човек може да си помогне. И вие може лесно да подобрите положението си. Един американски професор закъсал, не му вървяло. И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне. Този опит считам, че е верен.
към беседата >>
Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит?
Ако извадиш всичкото имане, теб не те очаква добро. Ще вземеш колкото ти трябва. Че в живота не е ли така? Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш! “ И дава ти ключовете.
Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит?
Вие мислите, че всичко е произволно. Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов. Ако ти го даде, ти ще се развалиш. Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита. Та пред вас седят големи възможности.
към беседата >>
Всички ги задигат.
Някой път вие не различавате противоречията. Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени. Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие. Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е! Имаш баща, майка, приятел, мъж.
Всички ги задигат.
Обясняват го, че отишъл в онзи свят. В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал. Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш. Това е голямо противоречие. След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата.
към беседата >>
Умният човек може да си помогне.
Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте. Да знаете защо е станал лош. И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него.
Умният човек може да си помогне.
И вие може лесно да подобрите положението си. Един американски професор закъсал, не му вървяло. И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне. Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня.
към беседата >>
Вие мислите, че всичко е произволно.
Ще вземеш колкото ти трябва. Че в живота не е ли така? Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш! “ И дава ти ключовете. Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит?
Вие мислите, че всичко е произволно.
Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов. Ако ти го даде, ти ще се развалиш. Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита. Та пред вас седят големи възможности. Тия възможности ги е дал Господ.
към беседата >>
Обясняват го, че отишъл в онзи свят.
Обяснявали са ги философи, но всички работи остават необяснени. Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие. Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е! Имаш баща, майка, приятел, мъж. Всички ги задигат.
Обясняват го, че отишъл в онзи свят.
В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал. Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш. Това е голямо противоречие. След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата. В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли.
към беседата >>
И вие може лесно да подобрите положението си.
Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте. Да знаете защо е станал лош. И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него. Умният човек може да си помогне.
И вие може лесно да подобрите положението си.
Един американски професор закъсал, не му вървяло. И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне. Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита.
към беседата >>
Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов.
Че в живота не е ли така? Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш! “ И дава ти ключовете. Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит? Вие мислите, че всичко е произволно.
Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов.
Ако ти го даде, ти ще се развалиш. Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита. Та пред вас седят големи възможности. Тия възможности ги е дал Господ. Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа.
към беседата >>
В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал.
Казваме, че Бог е създал света, Той е Всесилен, Всеблаг, добър и при всичко това има едно такова голямо противоречие. Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е! Имаш баща, майка, приятел, мъж. Всички ги задигат. Обясняват го, че отишъл в онзи свят.
В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал.
Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш. Това е голямо противоречие. След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата. В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли. Иска да докаже, че в болестта има някакво добро.
към беседата >>
Един американски професор закъсал, не му вървяло.
Научно го изследвайте. Да знаете защо е станал лош. И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него. Умният човек може да си помогне. И вие може лесно да подобрите положението си.
Един американски професор закъсал, не му вървяло.
И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне. Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят.
към беседата >>
Ако ти го даде, ти ще се развалиш.
Един богат търговец-милионер ти казва: „Вземи си от касата, колкото искаш! “ И дава ти ключовете. Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит? Вие мислите, че всичко е произволно. Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов.
Ако ти го даде, ти ще се развалиш.
Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита. Та пред вас седят големи възможности. Тия възможности ги е дал Господ. Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа. Че това са възможности, които съществуват.
към беседата >>
Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш.
Имаш едно хубаво, красиво дете; и дойде някой и го занесе, и не знаеш къде е! Имаш баща, майка, приятел, мъж. Всички ги задигат. Обясняват го, че отишъл в онзи свят. В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал.
Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш.
Това е голямо противоречие. След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата. В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли. Иска да докаже, че в болестта има някакво добро. Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал.
към беседата >>
И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне.
Да знаете защо е станал лош. И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него. Умният човек може да си помогне. И вие може лесно да подобрите положението си. Един американски професор закъсал, не му вървяло.
И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне.
Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път.
към беседата >>
Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита.
“ И дава ти ключовете. Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит? Вие мислите, че всичко е произволно. Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов. Ако ти го даде, ти ще се развалиш.
Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита.
Та пред вас седят големи възможности. Тия възможности ги е дал Господ. Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа. Че това са възможности, които съществуват. Всеки ден имате тия възможности.
към беседата >>
Това е голямо противоречие.
Имаш баща, майка, приятел, мъж. Всички ги задигат. Обясняват го, че отишъл в онзи свят. В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал. Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш.
Това е голямо противоречие.
След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата. В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли. Иска да докаже, че в болестта има някакво добро. Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал. От какво произтичат сега тия противоречия?
към беседата >>
Този опит считам, че е верен.
И ако вие знаете от какво е станал лош, можеш да помогнеш на себе си и донякъде можеш да помогнеш и на него. Умният човек може да си помогне. И вие може лесно да подобрите положението си. Един американски професор закъсал, не му вървяло. И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне.
Този опит считам, че е верен.
В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ.
към беседата >>
Та пред вас седят големи възможности.
Ако вземеш всичко, втори път ще има ли кредит? Вие мислите, че всичко е произволно. Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов. Ако ти го даде, ти ще се развалиш. Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита.
Та пред вас седят големи възможности.
Тия възможности ги е дал Господ. Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа. Че това са възможности, които съществуват. Всеки ден имате тия възможности. Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5.
към беседата >>
След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата.
Всички ги задигат. Обясняват го, че отишъл в онзи свят. В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал. Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш. Това е голямо противоречие.
След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата.
В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли. Иска да докаже, че в болестта има някакво добро. Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал. От какво произтичат сега тия противоречия? После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме.
към беседата >>
В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня.
Умният човек може да си помогне. И вие може лесно да подобрите положението си. Един американски професор закъсал, не му вървяло. И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне. Този опит считам, че е верен.
В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня.
Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата.
към беседата >>
Тия възможности ги е дал Господ.
Вие мислите, че всичко е произволно. Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов. Ако ти го даде, ти ще се развалиш. Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита. Та пред вас седят големи възможности.
Тия възможности ги е дал Господ.
Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа. Че това са възможности, които съществуват. Всеки ден имате тия възможности. Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5. А после може би ще дойде след година и ще те повика.
към беседата >>
В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли.
Обясняват го, че отишъл в онзи свят. В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал. Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш. Това е голямо противоречие. След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата.
В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли.
Иска да докаже, че в болестта има някакво добро. Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал. От какво произтичат сега тия противоречия? После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме. Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“.
към беседата >>
Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита.
И вие може лесно да подобрите положението си. Един американски професор закъсал, не му вървяло. И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне. Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня.
Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита.
И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо!
към беседата >>
Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа.
Господ като не ти дава богатство, Той вижда, че още не си готов. Ако ти го даде, ти ще се развалиш. Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита. Та пред вас седят големи възможности. Тия възможности ги е дал Господ.
Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа.
Че това са възможности, които съществуват. Всеки ден имате тия възможности. Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5. А после може би ще дойде след година и ще те повика. И онзи, който е спечелил, още ще му придаде.
към беседата >>
Иска да докаже, че в болестта има някакво добро.
В това съзнание, което имаш, ти онзи свят не си го сънувал. Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш. Това е голямо противоречие. След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата. В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли.
Иска да докаже, че в болестта има някакво добро.
Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал. От какво произтичат сега тия противоречия? После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме. Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“. Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш?
към беседата >>
И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят.
Един американски професор закъсал, не му вървяло. И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне. Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита.
И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят.
И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара!
към беседата >>
Че това са възможности, които съществуват.
Ако ти го даде, ти ще се развалиш. Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита. Та пред вас седят големи възможности. Тия възможности ги е дал Господ. Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа.
Че това са възможности, които съществуват.
Всеки ден имате тия възможности. Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5. А после може би ще дойде след година и ще те повика. И онзи, който е спечелил, още ще му придаде. А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“.
към беседата >>
Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал.
Този свят знаеш, но онзи свят не го знаеш. Това е голямо противоречие. След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата. В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли. Иска да докаже, че в болестта има някакво добро.
Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал.
От какво произтичат сега тия противоречия? После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме. Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“. Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш? Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него?
към беседата >>
И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път.
И най-после като не му вървяло, дошло му на ум да опитомява лоши коне. Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят.
И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път.
Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия.
към беседата >>
Всеки ден имате тия възможности.
Не че не иска, може да ти даде, но Той иска да те опита. Та пред вас седят големи възможности. Тия възможности ги е дал Господ. Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа. Че това са възможности, които съществуват.
Всеки ден имате тия възможности.
Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5. А после може би ще дойде след година и ще те повика. И онзи, който е спечелил, още ще му придаде. А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“. Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи.
към беседата >>
От какво произтичат сега тия противоречия?
Това е голямо противоречие. След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата. В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли. Иска да докаже, че в болестта има някакво добро. Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал.
От какво произтичат сега тия противоречия?
После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме. Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“. Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш? Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него? И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо?
към беседата >>
Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ.
Този опит считам, че е верен. В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път.
Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ.
И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа.
към беседата >>
Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5.
Та пред вас седят големи възможности. Тия възможности ги е дал Господ. Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа. Че това са възможности, които съществуват. Всеки ден имате тия възможности.
Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5.
А после може би ще дойде след година и ще те повика. И онзи, който е спечелил, още ще му придаде. А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“. Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи. Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него?
към беседата >>
После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме.
След това хората искат да ни докажат, че да умира човек, това е в реда на нещата. В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли. Иска да докаже, че в болестта има някакво добро. Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал. От какво произтичат сега тия противоречия?
После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме.
Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“. Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш? Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него? И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо? Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш?
към беседата >>
И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата.
В Ню Йорк трима американски богаташи имали три лоши коня. Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ.
И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата.
Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми?
към беседата >>
А после може би ще дойде след година и ще те повика.
Тия възможности ги е дал Господ. Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа. Че това са възможности, които съществуват. Всеки ден имате тия възможности. Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5.
А после може би ще дойде след година и ще те повика.
И онзи, който е спечелил, още ще му придаде. А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“. Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи. Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него? Как ще употребите таланта си?
към беседата >>
Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“.
В реда на нещата е за онзи, който не е засегнат, който не го боли кракът, не разбира когато те боли. Иска да докаже, че в болестта има някакво добро. Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал. От какво произтичат сега тия противоречия? После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме.
Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“.
Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш? Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него? И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо? Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш? И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма.
към беседата >>
Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо!
Единият ухапал ухото на господаря си, втория – страната, а пък третият обичал да рита. И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата.
Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо!
1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми? “ – Този кон сме ние.
към беседата >>
И онзи, който е спечелил, още ще му придаде.
Вие сте чели притчата за талантите, казана от Христа. Че това са възможности, които съществуват. Всеки ден имате тия възможности. Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5. А после може би ще дойде след година и ще те повика.
И онзи, който е спечелил, още ще му придаде.
А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“. Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи. Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него? Как ще употребите таланта си? Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство.
към беседата >>
Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш?
Иска да докаже, че в болестта има някакво добро. Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал. От какво произтичат сега тия противоречия? После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме. Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“.
Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш?
Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него? И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо? Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш? И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма. А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка.
към беседата >>
1000 долара!
И дават му за всеки кон по 1000 долара, ако може да ги опитоми, да не хапят. И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо!
1000 долара!
На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми? “ – Този кон сме ние. Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик.
към беседата >>
А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“.
Че това са възможности, които съществуват. Всеки ден имате тия възможности. Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5. А после може би ще дойде след година и ще те повика. И онзи, който е спечелил, още ще му придаде.
А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“.
Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи. Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него? Как ще употребите таланта си? Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство. Как ще употребите това?
към беседата >>
Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него?
Възможно е, но ти в дадения случай не виждаш никакво добро – усещаш неспокойство и цяла нощ не си спал. От какво произтичат сега тия противоречия? После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме. Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“. Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш?
Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него?
И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо? Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш? И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма. А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка. Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе!
към беседата >>
На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия.
И той обещал за час и половина тия коне да ги научи да вървят по правия път. Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара!
На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия.
Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми? “ – Този кон сме ние. Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота.
към беседата >>
Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи.
Всеки ден имате тия възможности. Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5. А после може би ще дойде след година и ще те повика. И онзи, който е спечелил, още ще му придаде. А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“.
Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи.
Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него? Как ще употребите таланта си? Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство. Как ще употребите това? Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват.
към беседата >>
И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо?
От какво произтичат сега тия противоречия? После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме. Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“. Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш? Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него?
И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо?
Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш? И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма. А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка. Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе! “ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш.
към беседата >>
Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа.
Този кон, който обичал да хапе – професорът разбирал психологията на коня, професорът го хваща за врата и държи врял чукундур пред него – сварен, но горещ. И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия.
Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа.
Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми? “ – Този кон сме ние. Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие.
към беседата >>
Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него?
Днес Господ ще повика някого от вас и ще му даде един талант, на друг 2, на трети 3, на друг 4, на някого 5. А после може би ще дойде след година и ще те повика. И онзи, който е спечелил, още ще му придаде. А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“. Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи.
Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него?
Как ще употребите таланта си? Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство. Как ще употребите това? Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват. Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава.
към беседата >>
Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш?
После, най-добрите хора, някой път и те изгубват своето равновесие, макар че проповядваме, че трябва да вярваме. Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“. Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш? Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него? И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо?
Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш?
И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма. А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка. Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе! “ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш. Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш.
към беседата >>
Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми?
И като си отворил устата да го ухапе, турил му чукундура в устата. Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа.
Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми?
“ – Този кон сме ние. Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш.
към беседата >>
Как ще употребите таланта си?
А после може би ще дойде след година и ще те повика. И онзи, който е спечелил, още ще му придаде. А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“. Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи. Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него?
Как ще употребите таланта си?
Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство. Как ще употребите това? Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват. Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава. Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти!
към беседата >>
И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма.
Някой път като те нападнат мъчнотии, изгубиш вяра във всичко и казваш: „Не ни трябва да вярваме“. Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш? Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него? И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо? Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш?
И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма.
А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка. Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе! “ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш. Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш. А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле.
към беседата >>
“ – Този кон сме ние.
Три пъти като му турил чукундура в устата, няма да хапе, няма нищо! 1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми?
“ – Този кон сме ние.
Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш.
към беседата >>
Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство.
И онзи, който е спечелил, още ще му придаде. А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“. Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи. Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него? Как ще употребите таланта си?
Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство.
Как ще употребите това? Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват. Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава. Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти! “ Ще му каже малко и ще си замине.
към беседата >>
А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка.
Питам: Каква полза, ако вярваш и каква полза, ако не вярваш? Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него? И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо? Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш? И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма.
А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка.
Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе! “ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш. Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш. А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле. Трябва едно правилно обяснение за самите вас.
към беседата >>
Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик.
1000 долара! На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми? “ – Този кон сме ние.
Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик.
Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш. Чукундура ще влезе вътре в устата ти.
към беседата >>
Как ще употребите това?
А онзи, който имал един талант и не е работил, не е спечелил, за него ще каже: „Вземете от него“. Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи. Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него? Как ще употребите таланта си? Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство.
Как ще употребите това?
Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват. Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава. Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти! “ Ще му каже малко и ще си замине. Пари няма да му вземе.
към беседата >>
Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе!
Каква полза, ако мислиш добре за Бога и каква полза, ако не мислиш добре за Него? И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо? Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш? И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма. А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка.
Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе!
“ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш. Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш. А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле. Трябва едно правилно обяснение за самите вас. Да мислите сега!
към беседата >>
Вие разглеждайте малко по-другояче живота.
На онзи кон, който обичал да рита, турил му една тенекия и го държал така, с тая тенекия. Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми? “ – Този кон сме ние. Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик.
Вие разглеждайте малко по-другояче живота.
Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш. Чукундура ще влезе вътре в устата ти. Ти си мислиш, това, което не е.
към беседата >>
Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват.
Та вие съзнавате някой път, че не сте много талантливи. Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него? Как ще употребите таланта си? Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство. Как ще употребите това?
Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват.
Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава. Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти! “ Ще му каже малко и ще си замине. Пари няма да му вземе. Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате.
към беседата >>
“ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш.
И в единия и в другия случай ти влияеш на себе си. Защо? Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш? И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма. А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка. Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе!
“ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш.
Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш. А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле. Трябва едно правилно обяснение за самите вас. Да мислите сега!
към беседата >>
Дойде ти някое нещастие.
Той ритал и за половин час отгоре, той се научава, че с ритане не може тая работа. Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми? “ – Този кон сме ние. Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота.
Дойде ти някое нещастие.
Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш. Чукундура ще влезе вътре в устата ти. Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш.
към беседата >>
Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава.
Хубаво, ако сте талантливи, ако имате много хубав глас, какво ще правите с него? Как ще употребите таланта си? Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство. Как ще употребите това? Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват.
Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава.
Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти! “ Ще му каже малко и ще си замине. Пари няма да му вземе. Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате. Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е!
към беседата >>
Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш.
Ако мислиш, че една река е голяма, какво ѝ придаваш? И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма. А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка. Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе! “ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш.
Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш.
А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле. Трябва едно правилно обяснение за самите вас. Да мислите сега!
към беседата >>
Ти обичаш да хапеш.
Та казвам, този кон, който хапе казва: „Защо това нещо дойде до устата ми? “ – Този кон сме ние. Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие.
Ти обичаш да хапеш.
Ще те научат да не хапеш. Чукундура ще влезе вътре в устата ти. Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла.
към беседата >>
Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти!
Как ще употребите таланта си? Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство. Как ще употребите това? Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват. Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава.
Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти!
“ Ще му каже малко и ще си замине. Пари няма да му вземе. Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате. Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е! Усещам, че ще ми се случи нещо!
към беседата >>
А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле.
И без да мислиш, че е голяма, тя си е голяма. А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка. Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе! “ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш. Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш.
А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле.
Трябва едно правилно обяснение за самите вас. Да мислите сега!
към беседата >>
Ще те научат да не хапеш.
“ – Този кон сме ние. Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш.
Ще те научат да не хапеш.
Чукундура ще влезе вътре в устата ти. Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности.
към беседата >>
“ Ще му каже малко и ще си замине.
Или представете си, че имате прозорливост, ясновидство. Как ще употребите това? Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват. Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава. Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти!
“ Ще му каже малко и ще си замине.
Пари няма да му вземе. Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате. Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е! Усещам, че ще ми се случи нещо! “ – Че пророкът е дошъл.
към беседата >>
Трябва едно правилно обяснение за самите вас.
А пък, ако мислиш, че една река е малка, ти и да мислиш, че е малка, и да не мислиш, тя си е малка. Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе! “ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш. Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш. А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле.
Трябва едно правилно обяснение за самите вас.
Да мислите сега!
към беседата >>
Чукундура ще влезе вътре в устата ти.
Едно по-умно същество иска да те отучи от един лош твой навик. Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш.
Чукундура ще влезе вътре в устата ти.
Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи.
към беседата >>
Пари няма да му вземе.
Как ще употребите това? Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват. Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава. Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти! “ Ще му каже малко и ще си замине.
Пари няма да му вземе.
Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате. Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е! Усещам, че ще ми се случи нещо! “ – Че пророкът е дошъл. У всеки има нещо, което усеща нещата!
към беседата >>
Да мислите сега!
Ти казваш: „Знаеш ли, че аз мисля добре за тебе! “ Туй е добре за тебе – да не се безпокоиш. Защото, ако аз ида като човек в гората и ти мислиш добре за мене, значи ти не се безпокоиш. А пък ако се безпокоиш, значи за тебе е зле. Трябва едно правилно обяснение за самите вас.
Да мислите сега!
към беседата >>
Ти си мислиш, това, което не е.
Вие разглеждайте малко по-другояче живота. Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш. Чукундура ще влезе вътре в устата ти.
Ти си мислиш, това, което не е.
Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи. Страданието е път на изправление.
към беседата >>
Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате.
Тия висши дарби, ако не ги употребявате както трябва, те се занемаряват и се спъват. Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава. Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти! “ Ще му каже малко и ще си замине. Пари няма да му вземе.
Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате.
Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е! Усещам, че ще ми се случи нещо! “ – Че пророкът е дошъл. У всеки има нещо, което усеща нещата! Всеки човек има чувство на пророчество, че ако не се измени вашият живот, зле ще стане!
към беседата >>
Вие сега очаквате от света това, което светът никой път не може да ви даде.
Вие сега очаквате от света това, което светът никой път не може да ви даде.
Очакваш да станеш цар. „Няма да го бъде! “ – казват турците. Очакваш да станеш някой княз. И това няма да го бъде.
към беседата >>
Няма да се обвиняваш.
Дойде ти някое нещастие. Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш. Чукундура ще влезе вътре в устата ти. Ти си мислиш, това, което не е.
Няма да се обвиняваш.
Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи. Страданието е път на изправление. И най-добрите хора, всички си имат страдания.
към беседата >>
Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е!
Аз съм забелязал, че всичките ясновидци, едни вземат повече пари, а други почват да уповават на хората и след това тая дарба не се увеличава. Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти! “ Ще му каже малко и ще си замине. Пари няма да му вземе. Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате.
Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е!
Усещам, че ще ми се случи нещо! “ – Че пророкът е дошъл. У всеки има нещо, което усеща нещата! Всеки човек има чувство на пророчество, че ако не се измени вашият живот, зле ще стане!
към беседата >>
Очакваш да станеш цар.
Вие сега очаквате от света това, което светът никой път не може да ви даде.
Очакваш да станеш цар.
„Няма да го бъде! “ – казват турците. Очакваш да станеш някой княз. И това няма да го бъде. Очакваш да бъдеш пръв министър.
към беседата >>
Тая черта е отнякъде дошла.
Ти обичаш да хапеш. Ще те научат да не хапеш. Чукундура ще влезе вътре в устата ти. Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш.
Тая черта е отнякъде дошла.
Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи. Страданието е път на изправление. И най-добрите хора, всички си имат страдания. Щом имате страдание, вие се благодарете.
към беседата >>
Усещам, че ще ми се случи нещо!
Че онзи, който има тая дарба, той трябва да бъде като един чиновник, който седи на своето място, на длъжността си и като срещне на пътя си някого и му казва, срещне някой мъж, който обича да попийнува, да побива жена си и му казва: „Слушай, ако ти не престанеш да пиеш и ако не престанеш да биеш жена си, след една година ще те сполетят най-големи нещастия в живота ти! “ Ще му каже малко и ще си замине. Пари няма да му вземе. Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате. Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е!
Усещам, че ще ми се случи нещо!
“ – Че пророкът е дошъл. У всеки има нещо, което усеща нещата! Всеки човек има чувство на пророчество, че ако не се измени вашият живот, зле ще стане!
към беседата >>
„Няма да го бъде!
Вие сега очаквате от света това, което светът никой път не може да ви даде. Очакваш да станеш цар.
„Няма да го бъде!
“ – казват турците. Очакваш да станеш някой княз. И това няма да го бъде. Очакваш да бъдеш пръв министър. И това няма да го бъде.
към беседата >>
Има някои несъобразности.
Ще те научат да не хапеш. Чукундура ще влезе вътре в устата ти. Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла.
Има някои несъобразности.
И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи. Страданието е път на изправление. И най-добрите хора, всички си имат страдания. Щом имате страдание, вие се благодарете. Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това?
към беседата >>
“ – Че пророкът е дошъл.
“ Ще му каже малко и ще си замине. Пари няма да му вземе. Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате. Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е! Усещам, че ще ми се случи нещо!
“ – Че пророкът е дошъл.
У всеки има нещо, което усеща нещата! Всеки човек има чувство на пророчество, че ако не се измени вашият живот, зле ще стане!
към беседата >>
“ – казват турците.
Вие сега очаквате от света това, което светът никой път не може да ви даде. Очакваш да станеш цар. „Няма да го бъде!
“ – казват турците.
Очакваш да станеш някой княз. И това няма да го бъде. Очакваш да бъдеш пръв министър. И това няма да го бъде. Това са изключения.
към беседата >>
И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи.
Чукундура ще влезе вътре в устата ти. Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности.
И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи.
Страданието е път на изправление. И най-добрите хора, всички си имат страдания. Щом имате страдание, вие се благодарете. Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това? Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр.
към беседата >>
У всеки има нещо, което усеща нещата!
Пари няма да му вземе. Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате. Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е! Усещам, че ще ми се случи нещо! “ – Че пророкът е дошъл.
У всеки има нещо, което усеща нещата!
Всеки човек има чувство на пророчество, че ако не се измени вашият живот, зле ще стане!
към беседата >>
Очакваш да станеш някой княз.
Вие сега очаквате от света това, което светът никой път не може да ви даде. Очакваш да станеш цар. „Няма да го бъде! “ – казват турците.
Очакваш да станеш някой княз.
И това няма да го бъде. Очакваш да бъдеш пръв министър. И това няма да го бъде. Това са изключения. Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен.
към беседата >>
Страданието е път на изправление.
Ти си мислиш, това, което не е. Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи.
Страданието е път на изправление.
И най-добрите хора, всички си имат страдания. Щом имате страдание, вие се благодарете. Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това? Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр. А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе.
към беседата >>
Всеки човек има чувство на пророчество, че ако не се измени вашият живот, зле ще стане!
Някой път това чувство има всеки; някой път вие предчувствувате. Много хора са идвали при мен и са ми казвали: „Тежко ми е! Усещам, че ще ми се случи нещо! “ – Че пророкът е дошъл. У всеки има нещо, което усеща нещата!
Всеки човек има чувство на пророчество, че ако не се измени вашият живот, зле ще стане!
към беседата >>
И това няма да го бъде.
Вие сега очаквате от света това, което светът никой път не може да ви даде. Очакваш да станеш цар. „Няма да го бъде! “ – казват турците. Очакваш да станеш някой княз.
И това няма да го бъде.
Очакваш да бъдеш пръв министър. И това няма да го бъде. Това са изключения. Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен. Нямаш тая красота.
към беседата >>
И най-добрите хора, всички си имат страдания.
Няма да се обвиняваш. Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи. Страданието е път на изправление.
И най-добрите хора, всички си имат страдания.
Щом имате страдание, вие се благодарете. Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това? Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр. А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе. Как ще отучиш този кон да не хапе?
към беседата >>
Има признаци, ще ги учите!
Има признаци, ще ги учите!
Трябва да учите тия признаци. Вземете муцуната, лицето на вълка. Вземете лицето на един вол, на един кон. Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр. Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания.
към беседата >>
Очакваш да бъдеш пръв министър.
Очакваш да станеш цар. „Няма да го бъде! “ – казват турците. Очакваш да станеш някой княз. И това няма да го бъде.
Очакваш да бъдеш пръв министър.
И това няма да го бъде. Това са изключения. Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен. Нямаш тая красота. Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите.
към беседата >>
Щом имате страдание, вие се благодарете.
Тая черта е отнякъде дошла. Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи. Страданието е път на изправление. И най-добрите хора, всички си имат страдания.
Щом имате страдание, вие се благодарете.
Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това? Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр. А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе. Как ще отучиш този кон да не хапе? Никакъв морал не може да ти помогне.
към беседата >>
Трябва да учите тия признаци.
Има признаци, ще ги учите!
Трябва да учите тия признаци.
Вземете муцуната, лицето на вълка. Вземете лицето на един вол, на един кон. Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр. Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания. И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки.
към беседата >>
И това няма да го бъде.
„Няма да го бъде! “ – казват турците. Очакваш да станеш някой княз. И това няма да го бъде. Очакваш да бъдеш пръв министър.
И това няма да го бъде.
Това са изключения. Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен. Нямаш тая красота. Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите. А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво.
към беседата >>
Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това?
Има някои несъобразности. И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи. Страданието е път на изправление. И най-добрите хора, всички си имат страдания. Щом имате страдание, вие се благодарете.
Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това?
Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр. А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе. Как ще отучиш този кон да не хапе? Никакъв морал не може да ти помогне. Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш.
към беседата >>
Вземете муцуната, лицето на вълка.
Има признаци, ще ги учите! Трябва да учите тия признаци.
Вземете муцуната, лицето на вълка.
Вземете лицето на един вол, на един кон. Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр. Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания. И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки. Вече се определя съответното място.
към беседата >>
Това са изключения.
“ – казват турците. Очакваш да станеш някой княз. И това няма да го бъде. Очакваш да бъдеш пръв министър. И това няма да го бъде.
Това са изключения.
Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен. Нямаш тая красота. Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите. А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво. Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават.
към беседата >>
Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр.
И по този начин – понеже ние имаме много несъобразности вътре в живота, Бог е принуден чрез страдания да ни изправи. Страданието е път на изправление. И най-добрите хора, всички си имат страдания. Щом имате страдание, вие се благодарете. Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това?
Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр.
А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе. Как ще отучиш този кон да не хапе? Никакъв морал не може да ти помогне. Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш. Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят.
към беседата >>
Вземете лицето на един вол, на един кон.
Има признаци, ще ги учите! Трябва да учите тия признаци. Вземете муцуната, лицето на вълка.
Вземете лицето на един вол, на един кон.
Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр. Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания. И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки. Вече се определя съответното място. Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите.
към беседата >>
Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен.
Очакваш да станеш някой княз. И това няма да го бъде. Очакваш да бъдеш пръв министър. И това няма да го бъде. Това са изключения.
Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен.
Нямаш тая красота. Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите. А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво. Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават. Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи.
към беседата >>
А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе.
Страданието е път на изправление. И най-добрите хора, всички си имат страдания. Щом имате страдание, вие се благодарете. Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това? Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр.
А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе.
Как ще отучиш този кон да не хапе? Никакъв морал не може да ти помогне. Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш. Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят. Та на всинца ви трябва сега да се учите.
към беседата >>
Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр.
Има признаци, ще ги учите! Трябва да учите тия признаци. Вземете муцуната, лицето на вълка. Вземете лицето на един вол, на един кон.
Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр.
Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания. И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки. Вече се определя съответното място. Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите. Долу под очите има признаци за речта.
към беседата >>
Нямаш тая красота.
И това няма да го бъде. Очакваш да бъдеш пръв министър. И това няма да го бъде. Това са изключения. Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен.
Нямаш тая красота.
Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите. А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво. Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават. Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи. Това е поради неразбирането на закона.
към беседата >>
Как ще отучиш този кон да не хапе?
И най-добрите хора, всички си имат страдания. Щом имате страдание, вие се благодарете. Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това? Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр. А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе.
Как ще отучиш този кон да не хапе?
Никакъв морал не може да ти помогне. Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш. Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят. Та на всинца ви трябва сега да се учите. И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас.
към беседата >>
Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания.
Има признаци, ще ги учите! Трябва да учите тия признаци. Вземете муцуната, лицето на вълка. Вземете лицето на един вол, на един кон. Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр.
Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания.
И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки. Вече се определя съответното място. Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите. Долу под очите има признаци за речта. Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори.
към беседата >>
Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите.
Очакваш да бъдеш пръв министър. И това няма да го бъде. Това са изключения. Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен. Нямаш тая красота.
Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите.
А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво. Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават. Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи. Това е поради неразбирането на закона. Как ще примирим нещата.
към беседата >>
Никакъв морал не може да ти помогне.
Щом имате страдание, вие се благодарете. Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това? Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр. А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе. Как ще отучиш този кон да не хапе?
Никакъв морал не може да ти помогне.
Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш. Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят. Та на всинца ви трябва сега да се учите. И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас. Вие обичате знанието.
към беседата >>
И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки.
Трябва да учите тия признаци. Вземете муцуната, лицето на вълка. Вземете лицето на един вол, на един кон. Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр. Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания.
И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки.
Вече се определя съответното място. Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите. Долу под очите има признаци за речта. Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори. Някой е музикант.
към беседата >>
А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво.
И това няма да го бъде. Това са изключения. Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен. Нямаш тая красота. Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите.
А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво.
Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават. Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи. Това е поради неразбирането на закона. Как ще примирим нещата. Например, в геометрията казваме: „Права линия“.
към беседата >>
Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш.
Че ти ще откъснеш ухото на господаря си, но после знаеш ли какви последствия има това? Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр. А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе. Как ще отучиш този кон да не хапе? Никакъв морал не може да ти помогне.
Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш.
Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят. Та на всинца ви трябва сега да се учите. И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас. Вие обичате знанието. Аз много ви харесвам, че сте много любознателни.
към беседата >>
Вече се определя съответното място.
Вземете муцуната, лицето на вълка. Вземете лицето на един вол, на един кон. Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр. Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания. И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки.
Вече се определя съответното място.
Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите. Долу под очите има признаци за речта. Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори. Някой е музикант. Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре.
към беседата >>
Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават.
Това са изключения. Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен. Нямаш тая красота. Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите. А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво.
Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават.
Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи. Това е поради неразбирането на закона. Как ще примирим нещата. Например, в геометрията казваме: „Права линия“. Как ще преведете вие правата линия в органическия свят?
към беседата >>
Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят.
Господарят може да те продаде, може да те застреля и пр. А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе. Как ще отучиш този кон да не хапе? Никакъв морал не може да ти помогне. Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш.
Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят.
Та на всинца ви трябва сега да се учите. И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас. Вие обичате знанието. Аз много ви харесвам, че сте много любознателни. Знание имате. Помните.
към беседата >>
Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите.
Вземете лицето на един вол, на един кон. Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр. Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания. И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки. Вече се определя съответното място.
Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите.
Долу под очите има признаци за речта. Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори. Някой е музикант. Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив.
към беседата >>
Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи.
Очакваш да бъдеш някой голям красавец, а пък ти си обикновен. Нямаш тая красота. Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите. А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво. Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават.
Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи.
Това е поради неразбирането на закона. Как ще примирим нещата. Например, в геометрията казваме: „Права линия“. Как ще преведете вие правата линия в органическия свят? Какво име ще ѝ дадете?
към беседата >>
Та на всинца ви трябва сега да се учите.
А пък той бил благороден, че дал хиляда долара, за да го отучи, да не хапе. Как ще отучиш този кон да не хапе? Никакъв морал не може да ти помогне. Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш. Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят.
Та на всинца ви трябва сега да се учите.
И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас. Вие обичате знанието. Аз много ви харесвам, че сте много любознателни. Знание имате. Помните. Всеки знае характера на другите.
към беседата >>
Долу под очите има признаци за речта.
Ако разгледате главата на един вълк ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр. Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания. И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки. Вече се определя съответното място. Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите.
Долу под очите има признаци за речта.
Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори. Някой е музикант. Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото.
към беседата >>
Това е поради неразбирането на закона.
Нямаш тая красота. Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите. А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво. Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават. Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи.
Това е поради неразбирането на закона.
Как ще примирим нещата. Например, в геометрията казваме: „Права линия“. Как ще преведете вие правата линия в органическия свят? Какво име ще ѝ дадете? Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава?
към беседата >>
И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас.
Как ще отучиш този кон да не хапе? Никакъв морал не може да ти помогне. Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш. Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят. Та на всинца ви трябва сега да се учите.
И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас.
Вие обичате знанието. Аз много ви харесвам, че сте много любознателни. Знание имате. Помните. Всеки знае характера на другите. Един други много добре се познавате.
към беседата >>
Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори.
Оттам сега учените искат да се домогнат до известни знания. И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки. Вече се определя съответното място. Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите. Долу под очите има признаци за речта.
Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори.
Някой е музикант. Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив.
към беседата >>
Как ще примирим нещата.
Очакваш да пееш тъй хубаво, а пък едвам можеш да сплиташ думите. А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво. Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават. Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи. Това е поради неразбирането на закона.
Как ще примирим нещата.
Например, в геометрията казваме: „Права линия“. Как ще преведете вие правата линия в органическия свят? Какво име ще ѝ дадете? Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава? Ние казваме, че онзи човек е прав.
към беседата >>
Вие обичате знанието.
Никакъв морал не може да ти помогне. Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш. Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят. Та на всинца ви трябва сега да се учите. И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас.
Вие обичате знанието.
Аз много ви харесвам, че сте много любознателни. Знание имате. Помните. Всеки знае характера на другите. Един други много добре се познавате. Но това познание няма основа.
към беседата >>
Някой е музикант.
И ако работите, всичките тези стремежи ще се определят в разни посоки. Вече се определя съответното място. Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите. Долу под очите има признаци за речта. Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори.
Някой е музикант.
Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност.
към беседата >>
Например, в геометрията казваме: „Права линия“.
А пък виждаме, че някои могат да говорят хубаво. Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават. Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи. Това е поради неразбирането на закона. Как ще примирим нещата.
Например, в геометрията казваме: „Права линия“.
Как ще преведете вие правата линия в органическия свят? Какво име ще ѝ дадете? Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава? Ние казваме, че онзи човек е прав. Какво разбираме под израза: „прав човек“?
към беседата >>
Аз много ви харесвам, че сте много любознателни.
Могат да ти кажат: „Това не прави“, ти го правиш. Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят. Та на всинца ви трябва сега да се учите. И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас. Вие обичате знанието.
Аз много ви харесвам, че сте много любознателни.
Знание имате. Помните. Всеки знае характера на другите. Един други много добре се познавате. Но това познание няма основа. Не се познавате както трябва.
към беседата >>
Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре.
Вече се определя съответното място. Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите. Долу под очите има признаци за речта. Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори. Някой е музикант.
Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре.
Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността.
към беседата >>
Как ще преведете вие правата линия в органическия свят?
Казвам: Има известни противоречия, които ни заблуждават. Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи. Това е поради неразбирането на закона. Как ще примирим нещата. Например, в геометрията казваме: „Права линия“.
Как ще преведете вие правата линия в органическия свят?
Какво име ще ѝ дадете? Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава? Ние казваме, че онзи човек е прав. Какво разбираме под израза: „прав човек“? За някого казваме, че е тънък човек.
към беседата >>
Знание имате. Помните.
Но когато дойдат страданията, със страданията хората се научават как да живеят. Та на всинца ви трябва сега да се учите. И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас. Вие обичате знанието. Аз много ви харесвам, че сте много любознателни.
Знание имате. Помните.
Всеки знае характера на другите. Един други много добре се познавате. Но това познание няма основа. Не се познавате както трябва. Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“.
към беседата >>
Някой е паметлив.
Ако се е развила речта ви, тя се определя под очите. Долу под очите има признаци за речта. Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори. Някой е музикант. Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре.
Някой е паметлив.
Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото.
към беседата >>
Какво име ще ѝ дадете?
Много пъти ние се намираме в този свят на противоречия и очакваме облаги от този, от онзи. Това е поради неразбирането на закона. Как ще примирим нещата. Например, в геометрията казваме: „Права линия“. Как ще преведете вие правата линия в органическия свят?
Какво име ще ѝ дадете?
Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава? Ние казваме, че онзи човек е прав. Какво разбираме под израза: „прав човек“? За някого казваме, че е тънък човек. Но някой път казват, че е много изтънял.
към беседата >>
Всеки знае характера на другите.
Та на всинца ви трябва сега да се учите. И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас. Вие обичате знанието. Аз много ви харесвам, че сте много любознателни. Знание имате. Помните.
Всеки знае характера на другите.
Един други много добре се познавате. Но това познание няма основа. Не се познавате както трябва. Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“. Онзи, който говори много, той е един извор.
към беседата >>
Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото.
Долу под очите има признаци за речта. Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори. Някой е музикант. Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив.
Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото.
Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение.
към беседата >>
Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава?
Това е поради неразбирането на закона. Как ще примирим нещата. Например, в геометрията казваме: „Права линия“. Как ще преведете вие правата линия в органическия свят? Какво име ще ѝ дадете?
Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава?
Ние казваме, че онзи човек е прав. Какво разбираме под израза: „прав човек“? За някого казваме, че е тънък човек. Но някой път казват, че е много изтънял.
към беседата >>
Един други много добре се познавате.
И най-първо ще намерите ония несъответствия вътре във вас. Вие обичате знанието. Аз много ви харесвам, че сте много любознателни. Знание имате. Помните. Всеки знае характера на другите.
Един други много добре се познавате.
Но това познание няма основа. Не се познавате както трябва. Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“. Онзи, който говори много, той е един извор. Аз да ви определя: той е един планински извор.
към беседата >>
Някой е разсъдлив.
Някои искат да говорят, но у тях този център не е развит, той не може да говори. Някой е музикант. Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото.
Някой е разсъдлив.
Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото.
към беседата >>
Ние казваме, че онзи човек е прав.
Как ще примирим нещата. Например, в геометрията казваме: „Права линия“. Как ще преведете вие правата линия в органическия свят? Какво име ще ѝ дадете? Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава?
Ние казваме, че онзи човек е прав.
Какво разбираме под израза: „прав човек“? За някого казваме, че е тънък човек. Но някой път казват, че е много изтънял.
към беседата >>
Но това познание няма основа.
Вие обичате знанието. Аз много ви харесвам, че сте много любознателни. Знание имате. Помните. Всеки знае характера на другите. Един други много добре се познавате.
Но това познание няма основа.
Не се познавате както трябва. Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“. Онзи, който говори много, той е един извор. Аз да ви определя: той е един планински извор. Шуми, какво лошо има, че говори този човек?
към беседата >>
Разсъдливостта е сложна способност.
Някой е музикант. Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив.
Разсъдливостта е сложна способност.
В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава.
към беседата >>
Какво разбираме под израза: „прав човек“?
Например, в геометрията казваме: „Права линия“. Как ще преведете вие правата линия в органическия свят? Какво име ще ѝ дадете? Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава? Ние казваме, че онзи човек е прав.
Какво разбираме под израза: „прав човек“?
За някого казваме, че е тънък човек. Но някой път казват, че е много изтънял.
към беседата >>
Не се познавате както трябва.
Аз много ви харесвам, че сте много любознателни. Знание имате. Помните. Всеки знае характера на другите. Един други много добре се познавате. Но това познание няма основа.
Не се познавате както трябва.
Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“. Онзи, който говори много, той е един извор. Аз да ви определя: той е един планински извор. Шуми, какво лошо има, че говори този човек? Ти използувай този човек.
към беседата >>
В основата ѝ лежи причинността.
Музиката е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре. Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност.
В основата ѝ лежи причинността.
Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала.
към беседата >>
За някого казваме, че е тънък човек.
Как ще преведете вие правата линия в органическия свят? Какво име ще ѝ дадете? Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава? Ние казваме, че онзи човек е прав. Какво разбираме под израза: „прав човек“?
За някого казваме, че е тънък човек.
Но някой път казват, че е много изтънял.
към беседата >>
Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“.
Знание имате. Помните. Всеки знае характера на другите. Един други много добре се познавате. Но това познание няма основа. Не се познавате както трябва.
Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“.
Онзи, който говори много, той е един извор. Аз да ви определя: той е един планински извор. Шуми, какво лошо има, че говори този човек? Ти използувай този човек. Използувай неговия говор.
към беседата >>
Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото.
Някой е паметлив. Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността.
Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото.
Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти.
към беседата >>
Но някой път казват, че е много изтънял.
Какво име ще ѝ дадете? Когато кажем, че някой човек е тънък, геометрически какво означава? Ние казваме, че онзи човек е прав. Какво разбираме под израза: „прав човек“? За някого казваме, че е тънък човек.
Но някой път казват, че е много изтънял.
към беседата >>
Онзи, който говори много, той е един извор.
Всеки знае характера на другите. Един други много добре се познавате. Но това познание няма основа. Не се познавате както трябва. Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“.
Онзи, който говори много, той е един извор.
Аз да ви определя: той е един планински извор. Шуми, какво лошо има, че говори този човек? Ти използувай този човек. Използувай неговия говор. Онзи, който много говори, тури при него ония, които не говорят, за да се научат да говорят.
към беседата >>
Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение.
Паметта е отбелязана в центъра, средоточието на челото. Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото.
Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение.
Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата.
към беседата >>
Правата линия може да се продължи, но ако се много продължава, тя ще се изкриви.
Правата линия може да се продължи, но ако се много продължава, тя ще се изкриви.
И ако станеш много праведен в обществения живот, то: Прекален светец и Богу не е драг. Ако станеш много праведен, ще се изкривиш. Това е неразбиране на закона. Какво значи човек да бъде прав? Той трябва да има правилни отношения.
към беседата >>
Аз да ви определя: той е един планински извор.
Един други много добре се познавате. Но това познание няма основа. Не се познавате както трябва. Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“. Онзи, който говори много, той е един извор.
Аз да ви определя: той е един планински извор.
Шуми, какво лошо има, че говори този човек? Ти използувай този човек. Използувай неговия говор. Онзи, който много говори, тури при него ония, които не говорят, за да се научат да говорят. Че ако вие всички мълчите, как ще се научите да говорите?
към беседата >>
Въображението е изразено в по-горния край на челото.
Някой е разсъдлив. Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение.
Въображението е изразено в по-горния край на челото.
Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита.
към беседата >>
И ако станеш много праведен в обществения живот, то: Прекален светец и Богу не е драг.
Правата линия може да се продължи, но ако се много продължава, тя ще се изкриви.
И ако станеш много праведен в обществения живот, то: Прекален светец и Богу не е драг.
Ако станеш много праведен, ще се изкривиш. Това е неразбиране на закона. Какво значи човек да бъде прав? Той трябва да има правилни отношения. Как ще преведете правата линия сега в органическия живот?
към беседата >>
Шуми, какво лошо има, че говори този човек?
Но това познание няма основа. Не се познавате както трябва. Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“. Онзи, който говори много, той е един извор. Аз да ви определя: той е един планински извор.
Шуми, какво лошо има, че говори този човек?
Ти използувай този човек. Използувай неговия говор. Онзи, който много говори, тури при него ония, които не говорят, за да се научат да говорят. Че ако вие всички мълчите, как ще се научите да говорите?
към беседата >>
Някой е естественик, може да наблюдава.
Разсъдливостта е сложна способност. В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото.
Някой е естественик, може да наблюдава.
У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера.
към беседата >>
Ако станеш много праведен, ще се изкривиш.
Правата линия може да се продължи, но ако се много продължава, тя ще се изкриви. И ако станеш много праведен в обществения живот, то: Прекален светец и Богу не е драг.
Ако станеш много праведен, ще се изкривиш.
Това е неразбиране на закона. Какво значи човек да бъде прав? Той трябва да има правилни отношения. Как ще преведете правата линия сега в органическия живот? Всякога правите линии какво имат?
към беседата >>
Ти използувай този човек.
Не се познавате както трябва. Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“. Онзи, който говори много, той е един извор. Аз да ви определя: той е един планински извор. Шуми, какво лошо има, че говори този човек?
Ти използувай този човек.
Използувай неговия говор. Онзи, който много говори, тури при него ония, които не говорят, за да се научат да говорят. Че ако вие всички мълчите, как ще се научите да говорите?
към беседата >>
У него долната част на челото е по-изпъкнала.
В основата ѝ лежи причинността. Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава.
У него долната част на челото е по-изпъкнала.
Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива.
към беседата >>
Това е неразбиране на закона.
Правата линия може да се продължи, но ако се много продължава, тя ще се изкриви. И ако станеш много праведен в обществения живот, то: Прекален светец и Богу не е драг. Ако станеш много праведен, ще се изкривиш.
Това е неразбиране на закона.
Какво значи човек да бъде прав? Той трябва да има правилни отношения. Как ще преведете правата линия сега в органическия живот? Всякога правите линии какво имат? Второто измерение как го определят геометрите?
към беседата >>
Използувай неговия говор.
Казваш: „Аз го познавам, той е един бъбрица“. Онзи, който говори много, той е един извор. Аз да ви определя: той е един планински извор. Шуми, какво лошо има, че говори този човек? Ти използувай този човек.
Използувай неговия говор.
Онзи, който много говори, тури при него ония, които не говорят, за да се научат да говорят. Че ако вие всички мълчите, как ще се научите да говорите?
към беседата >>
Това е в общи черти.
Причинността е изразена в двете изпъкнали точки от двете страни на челото. Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала.
Това е в общи черти.
Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта.
към беседата >>
Какво значи човек да бъде прав?
Правата линия може да се продължи, но ако се много продължава, тя ще се изкриви. И ако станеш много праведен в обществения живот, то: Прекален светец и Богу не е драг. Ако станеш много праведен, ще се изкривиш. Това е неразбиране на закона.
Какво значи човек да бъде прав?
Той трябва да има правилни отношения. Как ще преведете правата линия сега в органическия живот? Всякога правите линии какво имат? Второто измерение как го определят геометрите? – /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят?
към беседата >>
Онзи, който много говори, тури при него ония, които не говорят, за да се научат да говорят.
Онзи, който говори много, той е един извор. Аз да ви определя: той е един планински извор. Шуми, какво лошо има, че говори този човек? Ти използувай този човек. Използувай неговия говор.
Онзи, който много говори, тури при него ония, които не говорят, за да се научат да говорят.
Че ако вие всички мълчите, как ще се научите да говорите?
към беседата >>
Религиозността е изразена горе на главата.
Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти.
Религиозността е изразена горе на главата.
У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство.
към беседата >>
Той трябва да има правилни отношения.
Правата линия може да се продължи, но ако се много продължава, тя ще се изкриви. И ако станеш много праведен в обществения живот, то: Прекален светец и Богу не е драг. Ако станеш много праведен, ще се изкривиш. Това е неразбиране на закона. Какво значи човек да бъде прав?
Той трябва да има правилни отношения.
Как ще преведете правата линия сега в органическия живот? Всякога правите линии какво имат? Второто измерение как го определят геометрите? – /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят? Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е.
към беседата >>
Че ако вие всички мълчите, как ще се научите да говорите?
Аз да ви определя: той е един планински извор. Шуми, какво лошо има, че говори този човек? Ти използувай този човек. Използувай неговия говор. Онзи, който много говори, тури при него ония, които не говорят, за да се научат да говорят.
Че ако вие всички мълчите, как ще се научите да говорите?
към беседата >>
У религиозния горе главата е по-развита.
Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата.
У религиозния горе главата е по-развита.
И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата.
към беседата >>
Как ще преведете правата линия сега в органическия живот?
И ако станеш много праведен в обществения живот, то: Прекален светец и Богу не е драг. Ако станеш много праведен, ще се изкривиш. Това е неразбиране на закона. Какво значи човек да бъде прав? Той трябва да има правилни отношения.
Как ще преведете правата линия сега в органическия живот?
Всякога правите линии какво имат? Второто измерение как го определят геометрите? – /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят? Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е. че неговите разсъждения са повърхностни.
към беседата >>
Някои казват: „Мисли много!
Някои казват: „Мисли много!
“ – Да мислиш и целия ден да се безпокоиш, това не е мисъл. Мисълта не е безпокойствие. Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там. Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш.
към беседата >>
И това дава една хубава черта на характера.
Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита.
И това дава една хубава черта на характера.
Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание.
към беседата >>
Всякога правите линии какво имат?
Ако станеш много праведен, ще се изкривиш. Това е неразбиране на закона. Какво значи човек да бъде прав? Той трябва да има правилни отношения. Как ще преведете правата линия сега в органическия живот?
Всякога правите линии какво имат?
Второто измерение как го определят геометрите? – /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят? Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е. че неговите разсъждения са повърхностни. Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек.
към беседата >>
“ – Да мислиш и целия ден да се безпокоиш, това не е мисъл.
Някои казват: „Мисли много!
“ – Да мислиш и целия ден да се безпокоиш, това не е мисъл.
Мисълта не е безпокойствие. Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там. Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш. Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш.
към беседата >>
Някоя мома е много срамежлива.
У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера.
Някоя мома е много срамежлива.
Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание. Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение.
към беседата >>
Второто измерение как го определят геометрите?
Това е неразбиране на закона. Какво значи човек да бъде прав? Той трябва да има правилни отношения. Как ще преведете правата линия сега в органическия живот? Всякога правите линии какво имат?
Второто измерение как го определят геометрите?
– /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят? Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е. че неговите разсъждения са повърхностни. Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек. Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви.
към беседата >>
Мисълта не е безпокойствие.
Някои казват: „Мисли много! “ – Да мислиш и целия ден да се безпокоиш, това не е мисъл.
Мисълта не е безпокойствие.
Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там. Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш. Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш. После много работи ще ти се случат.
към беседата >>
Една хубава черта е срамежливостта.
Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива.
Една хубава черта е срамежливостта.
Тя се отнася до онова Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание. Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение. Те почитат другите хора.
към беседата >>
– /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят?
Какво значи човек да бъде прав? Той трябва да има правилни отношения. Как ще преведете правата линия сега в органическия живот? Всякога правите линии какво имат? Второто измерение как го определят геометрите?
– /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят?
Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е. че неговите разсъждения са повърхностни. Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек. Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви. Казват: „Той е глупав“.
към беседата >>
Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там.
Някои казват: „Мисли много! “ – Да мислиш и целия ден да се безпокоиш, това не е мисъл. Мисълта не е безпокойствие.
Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там.
Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш. Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш. После много работи ще ти се случат. Няма да отдаваш погрешките на другите хора.
към беседата >>
Тя се отнася до онова Божественото чувство.
Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта.
Тя се отнася до онова Божественото чувство.
Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание. Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение. Те почитат другите хора. Дали го заслужават или не, те ги почитат.
към беседата >>
Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е.
Той трябва да има правилни отношения. Как ще преведете правата линия сега в органическия живот? Всякога правите линии какво имат? Второто измерение как го определят геометрите? – /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят?
Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е.
че неговите разсъждения са повърхностни. Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек. Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви. Казват: „Той е глупав“. Глупостта е едно условие за проява на разумността.
към беседата >>
Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене?
Някои казват: „Мисли много! “ – Да мислиш и целия ден да се безпокоиш, това не е мисъл. Мисълта не е безпокойствие. Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там.
Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене?
“ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш. Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш. После много работи ще ти се случат. Няма да отдаваш погрешките на другите хора. Не ги отдавай на другите.
към беседата >>
Тогаз у човека е развита горната част на главата.
У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство.
Тогаз у човека е развита горната част на главата.
Тогаз човек има известно почитание. Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение. Те почитат другите хора. Дали го заслужават или не, те ги почитат. А пък който няма това чувство, той като отиде при светията, казва: „Този светия е като другите хора!
към беседата >>
че неговите разсъждения са повърхностни.
Как ще преведете правата линия сега в органическия живот? Всякога правите линии какво имат? Второто измерение как го определят геометрите? – /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят? Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е.
че неговите разсъждения са повърхностни.
Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек. Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви. Казват: „Той е глупав“. Глупостта е едно условие за проява на разумността. Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят.
към беседата >>
“ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш.
Някои казват: „Мисли много! “ – Да мислиш и целия ден да се безпокоиш, това не е мисъл. Мисълта не е безпокойствие. Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там. Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене?
“ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш.
Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш. После много работи ще ти се случат. Няма да отдаваш погрешките на другите хора. Не ги отдавай на другите. Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко!
към беседата >>
Тогаз човек има известно почитание.
И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата.
Тогаз човек има известно почитание.
Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение. Те почитат другите хора. Дали го заслужават или не, те ги почитат. А пък който няма това чувство, той като отиде при светията, казва: „Този светия е като другите хора! “
към беседата >>
Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек.
Всякога правите линии какво имат? Второто измерение как го определят геометрите? – /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят? Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е. че неговите разсъждения са повърхностни.
Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек.
Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви. Казват: „Той е глупав“. Глупостта е едно условие за проява на разумността. Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят. Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми?
към беседата >>
Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш.
“ – Да мислиш и целия ден да се безпокоиш, това не е мисъл. Мисълта не е безпокойствие. Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там. Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш.
Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш.
После много работи ще ти се случат. Няма да отдаваш погрешките на другите хора. Не ги отдавай на другите. Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко! Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен!
към беседата >>
Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение.
Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание.
Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение.
Те почитат другите хора. Дали го заслужават или не, те ги почитат. А пък който няма това чувство, той като отиде при светията, казва: „Този светия е като другите хора! “
към беседата >>
Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви.
Второто измерение как го определят геометрите? – /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят? Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е. че неговите разсъждения са повърхностни. Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек.
Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви.
Казват: „Той е глупав“. Глупостта е едно условие за проява на разумността. Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят. Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми? Ако всички са силни, кой на кого ще помага?
към беседата >>
После много работи ще ти се случат.
Мисълта не е безпокойствие. Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там. Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш. Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш.
После много работи ще ти се случат.
Няма да отдаваш погрешките на другите хора. Не ги отдавай на другите. Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко! Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен! “ Но представи си, че си в пустинята някъде.
към беседата >>
Те почитат другите хора.
Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание. Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение.
Те почитат другите хора.
Дали го заслужават или не, те ги почитат. А пък който няма това чувство, той като отиде при светията, казва: „Този светия е като другите хора! “
към беседата >>
Казват: „Той е глупав“.
– /Плоскост./ Какви са плоските тела в органическия свят? Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е. че неговите разсъждения са повърхностни. Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек. Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви.
Казват: „Той е глупав“.
Глупостта е едно условие за проява на разумността. Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят. Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми? Ако всички са силни, кой на кого ще помага? И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро?
към беседата >>
Няма да отдаваш погрешките на другите хора.
Щом има безпокойствие, то сърцето е намесено там. Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш. Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш. После много работи ще ти се случат.
Няма да отдаваш погрешките на другите хора.
Не ги отдавай на другите. Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко! Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен! “ Но представи си, че си в пустинята някъде. Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия?
към беседата >>
Дали го заслужават или не, те ги почитат.
Тя се отнася до онова Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание. Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение. Те почитат другите хора.
Дали го заслужават или не, те ги почитат.
А пък който няма това чувство, той като отиде при светията, казва: „Този светия е като другите хора! “
към беседата >>
Глупостта е едно условие за проява на разумността.
Ти казваш: „На плоско живее той“, т.е. че неговите разсъждения са повърхностни. Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек. Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви. Казват: „Той е глупав“.
Глупостта е едно условие за проява на разумността.
Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят. Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми? Ако всички са силни, кой на кого ще помага? И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро? Аз говоря само за земния живот.
към беседата >>
Не ги отдавай на другите.
Сега седиш и казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш. Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш. После много работи ще ти се случат. Няма да отдаваш погрешките на другите хора.
Не ги отдавай на другите.
Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко! Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен! “ Но представи си, че си в пустинята някъде. Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия? Умният човек трябва да подобри нещата.
към беседата >>
А пък който няма това чувство, той като отиде при светията, казва: „Този светия е като другите хора!
Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание. Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение. Те почитат другите хора. Дали го заслужават или не, те ги почитат.
А пък който няма това чувство, той като отиде при светията, казва: „Този светия е като другите хора!
“
към беседата >>
Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят.
че неговите разсъждения са повърхностни. Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек. Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви. Казват: „Той е глупав“. Глупостта е едно условие за проява на разумността.
Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят.
Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми? Ако всички са силни, кой на кого ще помага? И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро? Аз говоря само за земния живот. Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай.
към беседата >>
Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко!
“ Ти ще вземеш предвид следното: Ако не си съобразителен, ще гладуваш. Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш. После много работи ще ти се случат. Няма да отдаваш погрешките на другите хора. Не ги отдавай на другите.
Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко!
Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен! “ Но представи си, че си в пустинята някъде. Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия? Умният човек трябва да подобри нещата. Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други.
към беседата >>
“
Тогаз човек има известно почитание. Тия хора, които са религиозни в правата смисъл, те имат почитание и уважение. Те почитат другите хора. Дали го заслужават или не, те ги почитат. А пък който няма това чувство, той като отиде при светията, казва: „Този светия е като другите хора!
“
към беседата >>
Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми?
Но същевременно плоскостта е едно условие за правия човек. Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви. Казват: „Той е глупав“. Глупостта е едно условие за проява на разумността. Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят.
Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми?
Ако всички са силни, кой на кого ще помага? И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро? Аз говоря само за земния живот. Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай. Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост.
към беседата >>
Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен!
Ако не знаеш как да се храниш, ще боледуваш. После много работи ще ти се случат. Няма да отдаваш погрешките на другите хора. Не ги отдавай на другите. Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко!
Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен!
“ Но представи си, че си в пустинята някъде. Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия? Умният човек трябва да подобри нещата. Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други. Та казвам: Изучавайте света!
към беседата >>
Какво ще пееш на онзи, който няма ухо?
Какво ще пееш на онзи, който няма ухо?
към беседата >>
Ако всички са силни, кой на кого ще помага?
Правият човек, ако не е плосък, той не може да се прояви. Казват: „Той е глупав“. Глупостта е едно условие за проява на разумността. Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят. Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми?
Ако всички са силни, кой на кого ще помага?
И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро? Аз говоря само за земния живот. Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай. Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост. Е, добре, как ще определите сега височината?
към беседата >>
“ Но представи си, че си в пустинята някъде.
После много работи ще ти се случат. Няма да отдаваш погрешките на другите хора. Не ги отдавай на другите. Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко! Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен!
“ Но представи си, че си в пустинята някъде.
Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия? Умният човек трябва да подобри нещата. Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други. Та казвам: Изучавайте света! Външният свят не може да се измени сам по себе си.
към беседата >>
Та казвам: В този свят имате да придобивате много работи!
Та казвам: В този свят имате да придобивате много работи!
Да пеете! Не само трябва да пеете, но и трябва да смятате, трябва и да помните, да не забравяте вашите опитности. Веднъж като ви кажат, а не десет пъти да го разберете!
към беседата >>
И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро?
Казват: „Той е глупав“. Глупостта е едно условие за проява на разумността. Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят. Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми? Ако всички са силни, кой на кого ще помага?
И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро?
Аз говоря само за земния живот. Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай. Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост. Е, добре, как ще определите сега височината? Казва някой: „Много дебел стана!
към беседата >>
Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия?
Няма да отдаваш погрешките на другите хора. Не ги отдавай на другите. Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко! Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен! “ Но представи си, че си в пустинята някъде.
Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия?
Умният човек трябва да подобри нещата. Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други. Та казвам: Изучавайте света! Външният свят не може да се измени сам по себе си. Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява.
към беседата >>
Да пеете!
Та казвам: В този свят имате да придобивате много работи!
Да пеете!
Не само трябва да пеете, но и трябва да смятате, трябва и да помните, да не забравяте вашите опитности. Веднъж като ви кажат, а не десет пъти да го разберете!
към беседата >>
Аз говоря само за земния живот.
Глупостта е едно условие за проява на разумността. Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят. Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми? Ако всички са силни, кой на кого ще помага? И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро?
Аз говоря само за земния живот.
Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай. Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост. Е, добре, как ще определите сега височината? Казва някой: „Много дебел стана! “ Само високите хора стават дебели.
към беседата >>
Умният човек трябва да подобри нещата.
Не ги отдавай на другите. Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко! Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен! “ Но представи си, че си в пустинята някъде. Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия?
Умният човек трябва да подобри нещата.
Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други. Та казвам: Изучавайте света! Външният свят не може да се измени сам по себе си. Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява. Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници.
към беседата >>
Не само трябва да пеете, но и трябва да смятате, трябва и да помните, да не забравяте вашите опитности.
Та казвам: В този свят имате да придобивате много работи! Да пеете!
Не само трябва да пеете, но и трябва да смятате, трябва и да помните, да не забравяте вашите опитности.
Веднъж като ви кажат, а не десет пъти да го разберете!
към беседата >>
Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай.
Ако няма глупави хора, мъдрите не могат да се проявят. Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми? Ако всички са силни, кой на кого ще помага? И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро? Аз говоря само за земния живот.
Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай.
Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост. Е, добре, как ще определите сега височината? Казва някой: „Много дебел стана! “ Само високите хора стават дебели. Късият човек може ли да стане дебел?
към беседата >>
Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други.
Те са второстепенното, но най-първо в тебе се крие всичко! Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен! “ Но представи си, че си в пустинята някъде. Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия? Умният човек трябва да подобри нещата.
Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други.
Та казвам: Изучавайте света! Външният свят не може да се измени сам по себе си. Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява. Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници. И какви ли не болести ще дойдат!
към беседата >>
Веднъж като ви кажат, а не десет пъти да го разберете!
Та казвам: В този свят имате да придобивате много работи! Да пеете! Не само трябва да пеете, но и трябва да смятате, трябва и да помните, да не забравяте вашите опитности.
Веднъж като ви кажат, а не десет пъти да го разберете!
към беседата >>
Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост.
Че ако всички са мъдреци, кой кого ще учи, кажете ми? Ако всички са силни, кой на кого ще помага? И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро? Аз говоря само за земния живот. Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай.
Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост.
Е, добре, как ще определите сега височината? Казва някой: „Много дебел стана! “ Само високите хора стават дебели. Късият човек може ли да стане дебел? Човек, който няма височина как ще стане дебел.
към беседата >>
Та казвам: Изучавайте света!
Ти се намериш в едно общество и казваш: „Човек да е улеснен! “ Но представи си, че си в пустинята някъде. Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия? Умният човек трябва да подобри нещата. Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други.
Та казвам: Изучавайте света!
Външният свят не може да се измени сам по себе си. Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява. Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници. И какви ли не болести ще дойдат! Ти не можеш да се освободиш.
към беседата >>
Някой път ще те нападнат хората, ще те опитат колко си силен.
Някой път ще те нападнат хората, ще те опитат колко си силен.
В природата има големи противоречия. И дяволът е от едната страна, а Господ е от другата страна. Дяволът като дойде знаете ли какво ще ви каже? Светии има, които са страдали от дявола. След 20–30 години свят живот, като дойде дяволът внесе нечисти мисли и светията си маха ръцете, не може да се моли.
към беседата >>
Е, добре, как ще определите сега височината?
Ако всички са силни, кой на кого ще помага? И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро? Аз говоря само за земния живот. Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай. Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост.
Е, добре, как ще определите сега височината?
Казва някой: „Много дебел стана! “ Само високите хора стават дебели. Късият човек може ли да стане дебел? Човек, който няма височина как ще стане дебел. Щом е дебел, той е висок.
към беседата >>
Външният свят не може да се измени сам по себе си.
“ Но представи си, че си в пустинята някъде. Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия? Умният човек трябва да подобри нещата. Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други. Та казвам: Изучавайте света!
Външният свят не може да се измени сам по себе си.
Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява. Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници. И какви ли не болести ще дойдат! Ти не можеш да се освободиш. Дойде холерата, чумата в света.
към беседата >>
В природата има големи противоречия.
Някой път ще те нападнат хората, ще те опитат колко си силен.
В природата има големи противоречия.
И дяволът е от едната страна, а Господ е от другата страна. Дяволът като дойде знаете ли какво ще ви каже? Светии има, които са страдали от дявола. След 20–30 години свят живот, като дойде дяволът внесе нечисти мисли и светията си маха ръцете, не може да се моли.
към беседата >>
Казва някой: „Много дебел стана!
И ако всички са добри, ние както разбираме, кой кому ще прави добро? Аз говоря само за земния живот. Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай. Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост. Е, добре, как ще определите сега височината?
Казва някой: „Много дебел стана!
“ Само високите хора стават дебели. Късият човек може ли да стане дебел? Човек, който няма височина как ще стане дебел. Щом е дебел, той е висок. Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел.
към беседата >>
Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява.
Какво ще правиш тогаз при тия, бедните, условия? Умният човек трябва да подобри нещата. Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други. Та казвам: Изучавайте света! Външният свят не може да се измени сам по себе си.
Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява.
Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници. И какви ли не болести ще дойдат! Ти не можеш да се освободиш. Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш?
към беседата >>
И дяволът е от едната страна, а Господ е от другата страна.
Някой път ще те нападнат хората, ще те опитат колко си силен. В природата има големи противоречия.
И дяволът е от едната страна, а Господ е от другата страна.
Дяволът като дойде знаете ли какво ще ви каже? Светии има, които са страдали от дявола. След 20–30 години свят живот, като дойде дяволът внесе нечисти мисли и светията си маха ръцете, не може да се моли.
към беседата >>
“ Само високите хора стават дебели.
Аз говоря само за земния живот. Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай. Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост. Е, добре, как ще определите сега височината? Казва някой: „Много дебел стана!
“ Само високите хора стават дебели.
Късият човек може ли да стане дебел? Човек, който няма височина как ще стане дебел. Щом е дебел, той е висок. Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел. Това са отношения.
към беседата >>
Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници.
Умният човек трябва да подобри нещата. Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други. Та казвам: Изучавайте света! Външният свят не може да се измени сам по себе си. Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява.
Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници.
И какви ли не болести ще дойдат! Ти не можеш да се освободиш. Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш? Има два начина.
към беседата >>
Дяволът като дойде знаете ли какво ще ви каже?
Някой път ще те нападнат хората, ще те опитат колко си силен. В природата има големи противоречия. И дяволът е от едната страна, а Господ е от другата страна.
Дяволът като дойде знаете ли какво ще ви каже?
Светии има, които са страдали от дявола. След 20–30 години свят живот, като дойде дяволът внесе нечисти мисли и светията си маха ръцете, не може да се моли.
към беседата >>
Късият човек може ли да стане дебел?
Ние на земята искаме това, което не може да бъде в дадения случай. Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост. Е, добре, как ще определите сега височината? Казва някой: „Много дебел стана! “ Само високите хора стават дебели.
Късият човек може ли да стане дебел?
Човек, който няма височина как ще стане дебел. Щом е дебел, той е висок. Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел. Това са отношения. Казват: „Тънка линия“.
към беседата >>
И какви ли не болести ще дойдат!
Затова лошият живот е станал причина да се съберат хората и да си помагат един на други. Та казвам: Изучавайте света! Външният свят не може да се измени сам по себе си. Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява. Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници.
И какви ли не болести ще дойдат!
Ти не можеш да се освободиш. Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш? Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв.
към беседата >>
Светии има, които са страдали от дявола.
Някой път ще те нападнат хората, ще те опитат колко си силен. В природата има големи противоречия. И дяволът е от едната страна, а Господ е от другата страна. Дяволът като дойде знаете ли какво ще ви каже?
Светии има, които са страдали от дявола.
След 20–30 години свят живот, като дойде дяволът внесе нечисти мисли и светията си маха ръцете, не може да се моли.
към беседата >>
Човек, който няма височина как ще стане дебел.
Ти от правата линия не може да искаш това, което би поискал от една плоскост. Е, добре, как ще определите сега височината? Казва някой: „Много дебел стана! “ Само високите хора стават дебели. Късият човек може ли да стане дебел?
Човек, който няма височина как ще стане дебел.
Щом е дебел, той е висок. Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел. Това са отношения. Казват: „Тънка линия“. После казват: „Тънък човек“.
към беседата >>
Ти не можеш да се освободиш.
Та казвам: Изучавайте света! Външният свят не може да се измени сам по себе си. Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява. Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници. И какви ли не болести ще дойдат!
Ти не можеш да се освободиш.
Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш? Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща!
към беседата >>
След 20–30 години свят живот, като дойде дяволът внесе нечисти мисли и светията си маха ръцете, не може да се моли.
Някой път ще те нападнат хората, ще те опитат колко си силен. В природата има големи противоречия. И дяволът е от едната страна, а Господ е от другата страна. Дяволът като дойде знаете ли какво ще ви каже? Светии има, които са страдали от дявола.
След 20–30 години свят живот, като дойде дяволът внесе нечисти мисли и светията си маха ръцете, не може да се моли.
към беседата >>
Щом е дебел, той е висок.
Е, добре, как ще определите сега височината? Казва някой: „Много дебел стана! “ Само високите хора стават дебели. Късият човек може ли да стане дебел? Човек, който няма височина как ще стане дебел.
Щом е дебел, той е висок.
Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел. Това са отношения. Казват: „Тънка линия“. После казват: „Тънък човек“.
към беседата >>
Дойде холерата, чумата в света.
Външният свят не може да се измени сам по себе си. Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява. Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници. И какви ли не болести ще дойдат! Ти не можеш да се освободиш.
Дойде холерата, чумата в света.
Как ще се пазиш? Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца.
към беседата >>
Някой път сте разположени, защото добре говорят за вас.
Някой път сте разположени, защото добре говорят за вас.
А някой път сте неразположени, защото те критикуват. Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят. Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен. Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот. Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си.
към беседата >>
Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел.
Казва някой: „Много дебел стана! “ Само високите хора стават дебели. Късият човек може ли да стане дебел? Човек, който няма височина как ще стане дебел. Щом е дебел, той е висок.
Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел.
Това са отношения. Казват: „Тънка линия“. После казват: „Тънък човек“.
към беседата >>
Как ще се пазиш?
Като се минат векове, външният свят се подобрява, много малко се подобрява. Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници. И какви ли не болести ще дойдат! Ти не можеш да се освободиш. Дойде холерата, чумата в света.
Как ще се пазиш?
Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне.
към беседата >>
А някой път сте неразположени, защото те критикуват.
Някой път сте разположени, защото добре говорят за вас.
А някой път сте неразположени, защото те критикуват.
Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят. Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен. Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот. Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си. Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя?
към беседата >>
Това са отношения.
“ Само високите хора стават дебели. Късият човек може ли да стане дебел? Човек, който няма височина как ще стане дебел. Щом е дебел, той е висок. Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел.
Това са отношения.
Казват: „Тънка линия“. После казват: „Тънък човек“.
към беседата >>
Има два начина.
Има опасност да се навъдят въшки на главата ти, и бълхи, и дървеници. И какви ли не болести ще дойдат! Ти не можеш да се освободиш. Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш?
Има два начина.
За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка.
към беседата >>
Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят.
Някой път сте разположени, защото добре говорят за вас. А някой път сте неразположени, защото те критикуват.
Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят.
Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен. Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот. Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си. Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя? “ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта.
към беседата >>
Казват: „Тънка линия“.
Късият човек може ли да стане дебел? Човек, който няма височина как ще стане дебел. Щом е дебел, той е висок. Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел. Това са отношения.
Казват: „Тънка линия“.
После казват: „Тънък човек“.
към беседата >>
За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв.
И какви ли не болести ще дойдат! Ти не можеш да се освободиш. Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш? Има два начина.
За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв.
Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка. Сега вие не можете да намерите връзката.
към беседата >>
Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен.
Някой път сте разположени, защото добре говорят за вас. А някой път сте неразположени, защото те критикуват. Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят.
Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен.
Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот. Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си. Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя? “ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта. Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна.
към беседата >>
После казват: „Тънък човек“.
Човек, който няма височина как ще стане дебел. Щом е дебел, той е висок. Само високият човек, който има височина, може да бъде дебел. Това са отношения. Казват: „Тънка линия“.
После казват: „Тънък човек“.
към беседата >>
Имаш ли я, чума не те хваща!
Ти не можеш да се освободиш. Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш? Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв.
Имаш ли я, чума не те хваща!
Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка. Сега вие не можете да намерите връзката. Казвате: „Как може да се живее?
към беседата >>
Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот.
Някой път сте разположени, защото добре говорят за вас. А някой път сте неразположени, защото те критикуват. Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят. Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен.
Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот.
Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си. Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя? “ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта. Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна. Много форми има тя.
към беседата >>
Казвам: В света вие трябва да започнете с изучаването на животните, докато дойдете до човека, за да разберете отношенията.
Казвам: В света вие трябва да започнете с изучаването на животните, докато дойдете до човека, за да разберете отношенията.
Вие не сте си задавали въпроса: „Защо Бог създаде така природата, а не другояче“. Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите. Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ? “ Защото вие сте Го забравили! „Защо се отнася Господ така зле с нас?
към беседата >>
Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца.
Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш? Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща!
Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца.
И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка. Сега вие не можете да намерите връзката. Казвате: „Как може да се живее? “ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия.
към беседата >>
Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си.
Някой път сте разположени, защото добре говорят за вас. А някой път сте неразположени, защото те критикуват. Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят. Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен. Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот.
Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си.
Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя? “ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта. Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна. Много форми има тя. Материална Любов.
към беседата >>
Вие не сте си задавали въпроса: „Защо Бог създаде така природата, а не другояче“.
Казвам: В света вие трябва да започнете с изучаването на животните, докато дойдете до човека, за да разберете отношенията.
Вие не сте си задавали въпроса: „Защо Бог създаде така природата, а не другояче“.
Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите. Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ? “ Защото вие сте Го забравили! „Защо се отнася Господ така зле с нас? “ казвате.
към беседата >>
И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне.
Как ще се пазиш? Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца.
И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне.
Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка. Сега вие не можете да намерите връзката. Казвате: „Как може да се живее? “ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия. Ще боледувате.
към беседата >>
Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя?
А някой път сте неразположени, защото те критикуват. Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят. Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен. Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот. Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си.
Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя?
“ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта. Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна. Много форми има тя. Материална Любов. Духовна Любов.
към беседата >>
Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите.
Казвам: В света вие трябва да започнете с изучаването на животните, докато дойдете до човека, за да разберете отношенията. Вие не сте си задавали въпроса: „Защо Бог създаде така природата, а не другояче“.
Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите.
Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ? “ Защото вие сте Го забравили! „Защо се отнася Господ така зле с нас? “ казвате. Защото вие зле се отнасяте.
към беседата >>
Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка.
Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне.
Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка.
Сега вие не можете да намерите връзката. Казвате: „Как може да се живее? “ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия. Ще боледувате. Ще дойдат лекари и ще ви лекуват.
към беседата >>
“ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта.
Когато сте разположени, значи добре говорят за вас; някой път от земята, някой път от духовния свят, а някой път от Божествения свят. Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен. Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот. Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си. Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя?
“ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта.
Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна. Много форми има тя. Материална Любов. Духовна Любов. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта.
към беседата >>
Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ?
Казвам: В света вие трябва да започнете с изучаването на животните, докато дойдете до човека, за да разберете отношенията. Вие не сте си задавали въпроса: „Защо Бог създаде така природата, а не другояче“. Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите.
Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ?
“ Защото вие сте Го забравили! „Защо се отнася Господ така зле с нас? “ казвате. Защото вие зле се отнасяте. Естествено е.
към беседата >>
Сега вие не можете да намерите връзката.
За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка.
Сега вие не можете да намерите връзката.
Казвате: „Как може да се живее? “ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия. Ще боледувате. Ще дойдат лекари и ще ви лекуват. И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят!
към беседата >>
Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна.
Когато Бог говори, ти ще бъдеш блажен. Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот. Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си. Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя? “ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта.
Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна.
Много форми има тя. Материална Любов. Духовна Любов. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността.
към беседата >>
“ Защото вие сте Го забравили!
Казвам: В света вие трябва да започнете с изучаването на животните, докато дойдете до човека, за да разберете отношенията. Вие не сте си задавали въпроса: „Защо Бог създаде така природата, а не другояче“. Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите. Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ?
“ Защото вие сте Го забравили!
„Защо се отнася Господ така зле с нас? “ казвате. Защото вие зле се отнасяте. Естествено е. Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите.
към беседата >>
Казвате: „Как може да се живее?
Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка. Сега вие не можете да намерите връзката.
Казвате: „Как може да се живее?
“ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия. Ще боледувате. Ще дойдат лекари и ще ви лекуват. И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят! “ Вие не знаете онзи свят.
към беседата >>
Много форми има тя.
Когато ангелите ти говорят, ти ще бъдеш добър, а пък когато хората ти говорят, ти ще имаш един сносен живот. Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си. Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя? “ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта. Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна.
Много форми има тя.
Материална Любов. Духовна Любов. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността. Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто.
към беседата >>
„Защо се отнася Господ така зле с нас?
Казвам: В света вие трябва да започнете с изучаването на животните, докато дойдете до човека, за да разберете отношенията. Вие не сте си задавали въпроса: „Защо Бог създаде така природата, а не другояче“. Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите. Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ? “ Защото вие сте Го забравили!
„Защо се отнася Господ така зле с нас?
“ казвате. Защото вие зле се отнасяте. Естествено е. Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите. Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите!
към беседата >>
“ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия.
Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка. Сега вие не можете да намерите връзката. Казвате: „Как може да се живее?
“ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия.
Ще боледувате. Ще дойдат лекари и ще ви лекуват. И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят! “ Вие не знаете онзи свят. Голям страх имат някои умирающи.
към беседата >>
Материална Любов.
Та когато желаете да критикувате един човек, едновременно гледайте и себе си. Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя? “ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта. Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна. Много форми има тя.
Материална Любов.
Духовна Любов. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността. Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто. Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате.
към беседата >>
“ казвате.
Вие не сте си задавали въпроса: „Защо Бог създаде така природата, а не другояче“. Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите. Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ? “ Защото вие сте Го забравили! „Защо се отнася Господ така зле с нас?
“ казвате.
Защото вие зле се отнасяте. Естествено е. Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите. Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите! “ – „Чакай малко!
към беседата >>
Ще боледувате.
И като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка. Сега вие не можете да намерите връзката. Казвате: „Как може да се живее? “ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия.
Ще боледувате.
Ще дойдат лекари и ще ви лекуват. И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят! “ Вие не знаете онзи свят. Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има.
към беседата >>
Духовна Любов.
Кажи си: „Ако аз съм на негово място, какво ще направя? “ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта. Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна. Много форми има тя. Материална Любов.
Духовна Любов.
В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността. Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто. Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате. Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата.
към беседата >>
Защото вие зле се отнасяте.
Не че ще разгадаете нещата, но ще си дадете една свежест на ума – да не се безпокоите. Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ? “ Защото вие сте Го забравили! „Защо се отнася Господ така зле с нас? “ казвате.
Защото вие зле се отнасяте.
Естествено е. Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите. Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите! “ – „Чакай малко! “ – „Не!
към беседата >>
Ще дойдат лекари и ще ви лекуват.
Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за вълка. Сега вие не можете да намерите връзката. Казвате: „Как може да се живее? “ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия. Ще боледувате.
Ще дойдат лекари и ще ви лекуват.
И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят! “ Вие не знаете онзи свят. Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има. Как се мъчат, какви противоречия имат.
към беседата >>
В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта.
“ Вие всички трябва да изучавате закона на Любовта. Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна. Много форми има тя. Материална Любов. Духовна Любов.
В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта.
А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността. Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто. Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате. Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата. Вие казвате: „Аз го прегърнах“.
към беседата >>
Естествено е.
Казвате понякой път: „Защо ме забрави Господ? “ Защото вие сте Го забравили! „Защо се отнася Господ така зле с нас? “ казвате. Защото вие зле се отнасяте.
Естествено е.
Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите. Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите! “ – „Чакай малко! “ – „Не! Парите сега!
към беседата >>
И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят!
Сега вие не можете да намерите връзката. Казвате: „Как може да се живее? “ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия. Ще боледувате. Ще дойдат лекари и ще ви лекуват.
И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят!
“ Вие не знаете онзи свят. Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има. Как се мъчат, какви противоречия имат. Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим.
към беседата >>
А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността.
Трябва да знаете, че Любовта не е еднообразна. Много форми има тя. Материална Любов. Духовна Любов. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта.
А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността.
Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто. Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате. Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата. Вие казвате: „Аз го прегърнах“. С целувки не става.
към беседата >>
Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите.
“ Защото вие сте Го забравили! „Защо се отнася Господ така зле с нас? “ казвате. Защото вие зле се отнасяте. Естествено е.
Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите.
Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите! “ – „Чакай малко! “ – „Не! Парите сега! “. Случи се, че Господ минава там и те хване за ухото и те разтърси, нищо повече.
към беседата >>
“ Вие не знаете онзи свят.
Казвате: „Как може да се живее? “ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия. Ще боледувате. Ще дойдат лекари и ще ви лекуват. И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят!
“ Вие не знаете онзи свят.
Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има. Как се мъчат, какви противоречия имат. Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим. Да си върви.
към беседата >>
Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто.
Много форми има тя. Материална Любов. Духовна Любов. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността.
Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто.
Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате. Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата. Вие казвате: „Аз го прегърнах“. С целувки не става. Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга.
към беседата >>
Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите!
„Защо се отнася Господ така зле с нас? “ казвате. Защото вие зле се отнасяте. Естествено е. Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите.
Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите!
“ – „Чакай малко! “ – „Не! Парите сега! “. Случи се, че Господ минава там и те хване за ухото и те разтърси, нищо повече.
към беседата >>
Голям страх имат някои умирающи.
“ Ако вие искате да се живее, ще имате противоречия. Ще боледувате. Ще дойдат лекари и ще ви лекуват. И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят! “ Вие не знаете онзи свят.
Голям страх имат някои умирающи.
Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има. Как се мъчат, какви противоречия имат. Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим. Да си върви. Да не го повръщаме назад!
към беседата >>
Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате.
Материална Любов. Духовна Любов. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността. Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто.
Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате.
Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата. Вие казвате: „Аз го прегърнах“. С целувки не става. Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга. Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си.
към беседата >>
“ – „Чакай малко!
“ казвате. Защото вие зле се отнасяте. Естествено е. Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите. Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите!
“ – „Чакай малко!
“ – „Не! Парите сега! “. Случи се, че Господ минава там и те хване за ухото и те разтърси, нищо повече.
към беседата >>
Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има.
Ще боледувате. Ще дойдат лекари и ще ви лекуват. И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят! “ Вие не знаете онзи свят. Голям страх имат някои умирающи.
Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има.
Как се мъчат, какви противоречия имат. Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим. Да си върви. Да не го повръщаме назад! “ И да искаш да го повърнеш, не можеш!
към беседата >>
Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата.
Духовна Любов. В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността. Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто. Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате.
Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата.
Вие казвате: „Аз го прегърнах“. С целувки не става. Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга. Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си. И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила.
към беседата >>
“ – „Не!
Защото вие зле се отнасяте. Естествено е. Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите. Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите! “ – „Чакай малко!
“ – „Не!
Парите сега! “. Случи се, че Господ минава там и те хване за ухото и те разтърси, нищо повече.
към беседата >>
Как се мъчат, какви противоречия имат.
Ще дойдат лекари и ще ви лекуват. И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят! “ Вие не знаете онзи свят. Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има.
Как се мъчат, какви противоречия имат.
Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим. Да си върви. Да не го повръщаме назад! “ И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някой казват: „Христос съживил хората“.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз го прегърнах“.
В духовния свят дето царува Любовта, там тъй несъобразно може да функционира, че може да се роди гордостта. А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността. Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто. Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате. Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата.
Вие казвате: „Аз го прегърнах“.
С целувки не става. Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга. Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си. И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила. Той трябва да придобие нещо.
към беседата >>
Парите сега!
Естествено е. Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите. Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите! “ – „Чакай малко! “ – „Не!
Парите сега!
“. Случи се, че Господ минава там и те хване за ухото и те разтърси, нищо повече.
към беседата >>
Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим.
И най-после ще кажат: „Хайде за онзи свят! “ Вие не знаете онзи свят. Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има. Как се мъчат, какви противоречия имат.
Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим.
Да си върви. Да не го повръщаме назад! “ И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някой казват: „Христос съживил хората“. Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат.
към беседата >>
С целувки не става.
А в човешкия живот, дето не царува Любовта – там ще се роди алчността. Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто. Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате. Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата. Вие казвате: „Аз го прегърнах“.
С целувки не става.
Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга. Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си. И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила. Той трябва да придобие нещо. Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита.
към беседата >>
“. Случи се, че Господ минава там и те хване за ухото и те разтърси, нищо повече.
Бог се отнася с всекиго едного така, както той се отнася с другите. Минаваш край някого, хванал си го за гушата и казваш: „Дай парите! “ – „Чакай малко! “ – „Не! Парите сега!
“. Случи се, че Господ минава там и те хване за ухото и те разтърси, нищо повече.
към беседата >>
Да си върви.
“ Вие не знаете онзи свят. Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има. Как се мъчат, какви противоречия имат. Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим.
Да си върви.
Да не го повръщаме назад! “ И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някой казват: „Христос съживил хората“. Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат. Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите.
към беседата >>
Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга.
Любовта прямо в материалния свят не може да действува; тя ще действува там чрез доброто. Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате. Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата. Вие казвате: „Аз го прегърнах“. С целувки не става.
Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга.
Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си. И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила. Той трябва да придобие нещо. Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита. Казват: „Той е светия“.
към беседата >>
Ако дадеш пари, имаш ли право да ги вземеш?
Ако дадеш пари, имаш ли право да ги вземеш?
От човешко гледище – да! От Божествено – не! Говоря за истинските отношения.
към беседата >>
Да не го повръщаме назад!
Голям страх имат някои умирающи. Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има. Как се мъчат, какви противоречия имат. Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим. Да си върви.
Да не го повръщаме назад!
“ И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някой казват: „Христос съживил хората“. Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат. Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите. Има деца, които са в положението на животни.
към беседата >>
Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си.
Та на земята, във физическия свят, можете да действувате само чрез доброто, чрез Любовта не можете да действувате. Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата. Вие казвате: „Аз го прегърнах“. С целувки не става. Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга.
Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си.
И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила. Той трябва да придобие нещо. Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита. Казват: „Той е светия“. Светията на какво ще уповава?
към беседата >>
От човешко гледище – да!
Ако дадеш пари, имаш ли право да ги вземеш?
От човешко гледище – да!
От Божествено – не! Говоря за истинските отношения.
към беседата >>
“ И да искаш да го повърнеш, не можеш!
Вие били ли сте в положението на умирающия, да знаете какъв страх има. Как се мъчат, какви противоречия имат. Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим. Да си върви. Да не го повръщаме назад!
“ И да искаш да го повърнеш, не можеш!
Някой казват: „Христос съживил хората“. Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат. Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите. Има деца, които са в положението на животни. Можеш, но то иска векове, а пък ти нямаш такъв дълъг живот и такова дълго търпение.
към беседата >>
И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила.
Вземете и прегърнете когото и да е, целунете го, и вие ще си намерите беля на главата. Вие казвате: „Аз го прегърнах“. С целувки не става. Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга. Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си.
И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила.
Той трябва да придобие нещо. Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита. Казват: „Той е светия“. Светията на какво ще уповава? Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах.
към беседата >>
От Божествено – не!
Ако дадеш пари, имаш ли право да ги вземеш? От човешко гледище – да!
От Божествено – не!
Говоря за истинските отношения.
към беседата >>
Някой казват: „Христос съживил хората“.
Как се мъчат, какви противоречия имат. Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим. Да си върви. Да не го повръщаме назад! “ И да искаш да го повърнеш, не можеш!
Някой казват: „Христос съживил хората“.
Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат. Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите. Има деца, които са в положението на животни. Можеш, но то иска векове, а пък ти нямаш такъв дълъг живот и такова дълго търпение.
към беседата >>
Той трябва да придобие нещо.
Вие казвате: „Аз го прегърнах“. С целувки не става. Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга. Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си. И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила.
Той трябва да придобие нещо.
Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита. Казват: „Той е светия“. Светията на какво ще уповава? Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах. Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди.
към беседата >>
Говоря за истинските отношения.
Ако дадеш пари, имаш ли право да ги вземеш? От човешко гледище – да! От Божествено – не!
Говоря за истинските отношения.
към беседата >>
Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат.
Някои около него казват: „Не говорете, да не преполовим. Да си върви. Да не го повръщаме назад! “ И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някой казват: „Христос съживил хората“.
Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат.
Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите. Има деца, които са в положението на животни. Можеш, но то иска векове, а пък ти нямаш такъв дълъг живот и такова дълго търпение.
към беседата >>
Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита.
С целувки не става. Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга. Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си. И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила. Той трябва да придобие нещо.
Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита.
Казват: „Той е светия“. Светията на какво ще уповава? Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах. Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди. В светията всичко е на място.
към беседата >>
Противоречия има.
Противоречия има.
Вие живеете в света на противоречията и искате хармония. Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави. То е вече въпрос. И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“. Защо ще намериш зло?
към беседата >>
Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите.
Да си върви. Да не го повръщаме назад! “ И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някой казват: „Христос съживил хората“. Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат.
Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите.
Има деца, които са в положението на животни. Можеш, но то иска векове, а пък ти нямаш такъв дълъг живот и такова дълго търпение.
към беседата >>
Казват: „Той е светия“.
Като го прегърнеш, ще му дадеш един кат най-хубави дрехи или наниз, или някой часовник или някоя хубава книга. Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си. И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила. Той трябва да придобие нещо. Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита.
Казват: „Той е светия“.
Светията на какво ще уповава? Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах. Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди. В светията всичко е на място. Няма излишни работи.
към беседата >>
Вие живеете в света на противоречията и искате хармония.
Противоречия има.
Вие живеете в света на противоречията и искате хармония.
Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави. То е вече въпрос. И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“. Защо ще намериш зло? – Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре.
към беседата >>
Има деца, които са в положението на животни.
Да не го повръщаме назад! “ И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някой казват: „Христос съживил хората“. Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат. Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите.
Има деца, които са в положението на животни.
Можеш, но то иска векове, а пък ти нямаш такъв дълъг живот и такова дълго търпение.
към беседата >>
Светията на какво ще уповава?
Казва някой: „Прегърна ме и не ми даде нищо.“ Трябва да има нещо в ръцете си. И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила. Той трябва да придобие нещо. Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита. Казват: „Той е светия“.
Светията на какво ще уповава?
Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах. Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди. В светията всичко е на място. Няма излишни работи. Всичкият капитал е в обръщение.
към беседата >>
Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави.
Противоречия има. Вие живеете в света на противоречията и искате хармония.
Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави.
То е вече въпрос. И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“. Защо ще намериш зло? – Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре. Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе.
към беседата >>
Можеш, но то иска векове, а пък ти нямаш такъв дълъг живот и такова дълго търпение.
“ И да искаш да го повърнеш, не можеш! Някой казват: „Христос съживил хората“. Ония хора, които Христос е съживил, могат да се съживят, а пък другите не могат. Има деца, които можете да учите, а пък има деца, които не можете да учите. Има деца, които са в положението на животни.
Можеш, но то иска векове, а пък ти нямаш такъв дълъг живот и такова дълго търпение.
към беседата >>
Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах.
И когато човек възпитава себе си, изберете същите правила. Той трябва да придобие нещо. Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита. Казват: „Той е светия“. Светията на какво ще уповава?
Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах.
Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди. В светията всичко е на място. Няма излишни работи. Всичкият капитал е в обръщение. Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи.
към беседата >>
То е вече въпрос.
Противоречия има. Вие живеете в света на противоречията и искате хармония. Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави.
То е вече въпрос.
И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“. Защо ще намериш зло? – Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре. Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе. Ти искаш да дадеш, за да печелиш.
към беседата >>
Та гледайте да събудите в себе си онова желание за истинско знание.
Та гледайте да събудите в себе си онова желание за истинско знание.
Интересувайте се, но едновременно се интересувайте в човек за лошото и за доброто което има. Например, някой човек е много гневлив. Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е! Влизам в един дом във Варненско. Някой бие жена си.
към беседата >>
Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди.
Той трябва да придобие нещо. Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита. Казват: „Той е светия“. Светията на какво ще уповава? Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах.
Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди.
В светията всичко е на място. Няма излишни работи. Всичкият капитал е в обръщение. Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи. Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия!
към беседата >>
И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“.
Противоречия има. Вие живеете в света на противоречията и искате хармония. Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави. То е вече въпрос.
И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“.
Защо ще намериш зло? – Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре. Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе. Ти искаш да дадеш, за да печелиш. Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда!
към беседата >>
Интересувайте се, но едновременно се интересувайте в човек за лошото и за доброто което има.
Та гледайте да събудите в себе си онова желание за истинско знание.
Интересувайте се, но едновременно се интересувайте в човек за лошото и за доброто което има.
Например, някой човек е много гневлив. Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е! Влизам в един дом във Варненско. Някой бие жена си. Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си.
към беседата >>
В светията всичко е на място.
Човек трябва да има нещо реално, на което да разчита. Казват: „Той е светия“. Светията на какво ще уповава? Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах. Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди.
В светията всичко е на място.
Няма излишни работи. Всичкият капитал е в обръщение. Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи. Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия! “ Не!
към беседата >>
Защо ще намериш зло?
Противоречия има. Вие живеете в света на противоречията и искате хармония. Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави. То е вече въпрос. И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“.
Защо ще намериш зло?
– Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре. Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе. Ти искаш да дадеш, за да печелиш. Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда! “ И тогаз се спъвате във вашето верую.
към беседата >>
Например, някой човек е много гневлив.
Та гледайте да събудите в себе си онова желание за истинско знание. Интересувайте се, но едновременно се интересувайте в човек за лошото и за доброто което има.
Например, някой човек е много гневлив.
Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е! Влизам в един дом във Варненско. Някой бие жена си. Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си. Тя вика: „Уби ме този!
към беседата >>
Няма излишни работи.
Казват: „Той е светия“. Светията на какво ще уповава? Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах. Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди. В светията всичко е на място.
Няма излишни работи.
Всичкият капитал е в обръщение. Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи. Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия! “ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш.
към беседата >>
– Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре.
Вие живеете в света на противоречията и искате хармония. Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави. То е вече въпрос. И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“. Защо ще намериш зло?
– Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре.
Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе. Ти искаш да дадеш, за да печелиш. Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда! “ И тогаз се спъвате във вашето верую. Казвате: „Този свят не е добър!
към беседата >>
Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е!
Та гледайте да събудите в себе си онова желание за истинско знание. Интересувайте се, но едновременно се интересувайте в човек за лошото и за доброто което има. Например, някой човек е много гневлив.
Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е!
Влизам в един дом във Варненско. Някой бие жена си. Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си. Тя вика: „Уби ме този! “ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува.
към беседата >>
Всичкият капитал е в обръщение.
Светията на какво ще уповава? Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах. Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди. В светията всичко е на място. Няма излишни работи.
Всичкият капитал е в обръщение.
Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи. Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия! “ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия!
към беседата >>
Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе.
Всеки ден постъпвате тъй, както не трябва да постъпвате и мислите, че вашите постъпки са прави. То е вече въпрос. И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“. Защо ще намериш зло? – Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре.
Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе.
Ти искаш да дадеш, за да печелиш. Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда! “ И тогаз се спъвате във вашето верую. Казвате: „Този свят не е добър! “ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър?
към беседата >>
Влизам в един дом във Варненско.
Та гледайте да събудите в себе си онова желание за истинско знание. Интересувайте се, но едновременно се интересувайте в човек за лошото и за доброто което има. Например, някой човек е много гневлив. Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е!
Влизам в един дом във Варненско.
Някой бие жена си. Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си. Тя вика: „Уби ме този! “ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува. Влиза друга една, красива мома.
към беседата >>
Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи.
Най-първо светията всякога има едно отлично тяло, една отлична ръка, отличен крак, отличен стомах. Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди. В светията всичко е на място. Няма излишни работи. Всичкият капитал е в обръщение.
Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи.
Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия! “ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал!
към беседата >>
Ти искаш да дадеш, за да печелиш.
То е вече въпрос. И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“. Защо ще намериш зло? – Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре. Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе.
Ти искаш да дадеш, за да печелиш.
Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда! “ И тогаз се спъвате във вашето верую. Казвате: „Този свят не е добър! “ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър? Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“.
към беседата >>
Някой бие жена си.
Та гледайте да събудите в себе си онова желание за истинско знание. Интересувайте се, но едновременно се интересувайте в човек за лошото и за доброто което има. Например, някой човек е много гневлив. Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е! Влизам в един дом във Варненско.
Някой бие жена си.
Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си. Тя вика: „Уби ме този! “ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува. Влиза друга една, красива мома. Той се изправя.
към беседата >>
Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия!
Светията не страда от коремоболие, от главоболие , от гърди. В светията всичко е на място. Няма излишни работи. Всичкият капитал е в обръщение. Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи.
Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия!
“ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал! “ Светийството не е в това!
към беседата >>
Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда!
И после казват: „Направи добро, за да намериш зло“. Защо ще намериш зло? – Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре. Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе. Ти искаш да дадеш, за да печелиш.
Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда!
“ И тогаз се спъвате във вашето верую. Казвате: „Този свят не е добър! “ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър? Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“. Какво търсиш в тая локва?
към беседата >>
Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си.
Интересувайте се, но едновременно се интересувайте в човек за лошото и за доброто което има. Например, някой човек е много гневлив. Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е! Влизам в един дом във Варненско. Някой бие жена си.
Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си.
Тя вика: „Уби ме този! “ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува. Влиза друга една, красива мома. Той се изправя. Тя го пита: „Защо я биете?
към беседата >>
“ Не!
В светията всичко е на място. Няма излишни работи. Всичкият капитал е в обръщение. Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи. Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия!
“ Не!
Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал! “ Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко.
към беседата >>
“ И тогаз се спъвате във вашето верую.
Защо ще намериш зло? – Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре. Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе. Ти искаш да дадеш, за да печелиш. Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда!
“ И тогаз се спъвате във вашето верую.
Казвате: „Този свят не е добър! “ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър? Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“. Какво търсиш в тая локва? Защо си влязъл вътре в тая локва?
към беседата >>
Тя вика: „Уби ме този!
Например, някой човек е много гневлив. Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е! Влизам в един дом във Варненско. Някой бие жена си. Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си.
Тя вика: „Уби ме този!
“ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува. Влиза друга една, красива мома. Той се изправя. Тя го пита: „Защо я биете? “ Той казва: „Раздразни ме!
към беседата >>
Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш.
Няма излишни работи. Всичкият капитал е в обръщение. Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи. Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия! “ Не!
Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш.
Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал! “ Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко. Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството.
към беседата >>
Казвате: „Този свят не е добър!
– Защото ти като дадеш пари някому, искаш да си ги вземеш и искаш да вземеш лихва отгоре. Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе. Ти искаш да дадеш, за да печелиш. Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда! “ И тогаз се спъвате във вашето верую.
Казвате: „Този свят не е добър!
“ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър? Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“. Какво търсиш в тая локва? Защо си влязъл вътре в тая локва? Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял.
към беседата >>
“ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува.
Но онзи, гневливият човек има една добра черта: услужлив е! Влизам в един дом във Варненско. Някой бие жена си. Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си. Тя вика: „Уби ме този!
“ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува.
Влиза друга една, красива мома. Той се изправя. Тя го пита: „Защо я биете? “ Той казва: „Раздразни ме! Не знае да се обхожда с мене!
към беседата >>
Това е светия!
Всичкият капитал е в обръщение. Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи. Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия! “ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш.
Това е светия!
Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал! “ Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко. Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството. Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете.
към беседата >>
“ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър?
Онзи човек, и той е като тебе, и той мисли като тебе. Ти искаш да дадеш, за да печелиш. Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда! “ И тогаз се спъвате във вашето верую. Казвате: „Този свят не е добър!
“ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър?
Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“. Какво търсиш в тая локва? Защо си влязъл вътре в тая локва? Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял. И следователно, вие сте търговци.
към беседата >>
Влиза друга една, красива мома.
Влизам в един дом във Варненско. Някой бие жена си. Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си. Тя вика: „Уби ме този! “ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува.
Влиза друга една, красива мома.
Той се изправя. Тя го пита: „Защо я биете? “ Той казва: „Раздразни ме! Не знае да се обхожда с мене! “ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие?
към беседата >>
Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал!
Вложеният в светията капитал си има оборот и после капиталът му дава приходи. Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия! “ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия!
Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал!
“ Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко. Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството. Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете. Има някои цветове, които не са естествени за човека.
към беседата >>
Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“.
Ти искаш да дадеш, за да печелиш. Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда! “ И тогаз се спъвате във вашето верую. Казвате: „Този свят не е добър! “ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър?
Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“.
Какво търсиш в тая локва? Защо си влязъл вътре в тая локва? Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял. И следователно, вие сте търговци. Вие сте дошли да спечелите нещо в този свят.
към беседата >>
Той се изправя.
Някой бие жена си. Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си. Тя вика: „Уби ме този! “ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува. Влиза друга една, красива мома.
Той се изправя.
Тя го пита: „Защо я биете? “ Той казва: „Раздразни ме! Не знае да се обхожда с мене! “ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие? Тя внесе в него нещо хубаво.
към беседата >>
“ Светийството не е в това!
Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия! “ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал!
“ Светийството не е в това!
Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко. Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството. Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете. Има някои цветове, които не са естествени за човека.
към беседата >>
Какво търсиш в тая локва?
Той казва: „Не искам да дам, не искам да ме подяда! “ И тогаз се спъвате във вашето верую. Казвате: „Този свят не е добър! “ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър? Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“.
Какво търсиш в тая локва?
Защо си влязъл вътре в тая локва? Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял. И следователно, вие сте търговци. Вие сте дошли да спечелите нещо в този свят.
към беседата >>
Тя го пита: „Защо я биете?
Влиза една млада жена, той продължава да налага жена си. Тя вика: „Уби ме този! “ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува. Влиза друга една, красива мома. Той се изправя.
Тя го пита: „Защо я биете?
“ Той казва: „Раздразни ме! Не знае да се обхожда с мене! “ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие? Тя внесе в него нещо хубаво. Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него.
към беседата >>
Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко.
“ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал! “ Светийството не е в това!
Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко.
Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството. Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете. Има някои цветове, които не са естествени за човека.
към беседата >>
Защо си влязъл вътре в тая локва?
“ И тогаз се спъвате във вашето верую. Казвате: „Този свят не е добър! “ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър? Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“. Какво търсиш в тая локва?
Защо си влязъл вътре в тая локва?
Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял. И следователно, вие сте търговци. Вие сте дошли да спечелите нещо в този свят.
към беседата >>
“ Той казва: „Раздразни ме!
Тя вика: „Уби ме този! “ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува. Влиза друга една, красива мома. Той се изправя. Тя го пита: „Защо я биете?
“ Той казва: „Раздразни ме!
Не знае да се обхожда с мене! “ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие? Тя внесе в него нещо хубаво. Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него. В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора?
към беседата >>
Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството.
Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал! “ Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко.
Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството.
Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете. Има някои цветове, които не са естествени за човека.
към беседата >>
Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял.
Казвате: „Този свят не е добър! “ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър? Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“. Какво търсиш в тая локва? Защо си влязъл вътре в тая локва?
Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял.
И следователно, вие сте търговци. Вие сте дошли да спечелите нещо в този свят.
към беседата >>
Не знае да се обхожда с мене!
“ Сега ако е за стражар, ще дойде и ще арестува. Влиза друга една, красива мома. Той се изправя. Тя го пита: „Защо я биете? “ Той казва: „Раздразни ме!
Не знае да се обхожда с мене!
“ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие? Тя внесе в него нещо хубаво. Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него. В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора? Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш.
към беседата >>
Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете.
Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал! “ Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко. Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството.
Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете.
Има някои цветове, които не са естествени за човека.
към беседата >>
И следователно, вие сте търговци.
“ Питам: Ти, праведният човек, какво търсиш в този свят, който не е добър? Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“. Какво търсиш в тая локва? Защо си влязъл вътре в тая локва? Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял.
И следователно, вие сте търговци.
Вие сте дошли да спечелите нещо в този свят.
към беседата >>
“ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие?
Влиза друга една, красива мома. Той се изправя. Тя го пита: „Защо я биете? “ Той казва: „Раздразни ме! Не знае да се обхожда с мене!
“ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие?
Тя внесе в него нещо хубаво. Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него. В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора? Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш. Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме.
към беседата >>
Има някои цветове, които не са естествени за човека.
Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал! “ Светийството не е в това! Лицето ти трябва да има един жълтеникав цвят, но трябва да има нещо и от червения цвят малко. Жълтият цвят е цвят на мисълта, а пък червеният цвят е на чувството. Та жълтият и червеният цветове трябва да присъствуват, за да става регулиране на цветовете.
Има някои цветове, които не са естествени за човека.
към беседата >>
Вие сте дошли да спечелите нещо в този свят.
Влизаш ти в една локва и казваш „лошо място“. Какво търсиш в тая локва? Защо си влязъл вътре в тая локва? Риба има вътре, а пък обичаш рибата – влязъл си и си се накалял. И следователно, вие сте търговци.
Вие сте дошли да спечелите нещо в този свят.
към беседата >>
Тя внесе в него нещо хубаво.
Той се изправя. Тя го пита: „Защо я биете? “ Той казва: „Раздразни ме! Не знае да се обхожда с мене! “ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие?
Тя внесе в него нещо хубаво.
Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него. В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора? Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш. Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме. Не говори всичко право“.
към беседата >>
Някои казват: „Дайте ни един метод!
Някои казват: „Дайте ни един метод!
“ Да ви дам един метод. Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото. Това за цяла една седмица. Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част. Тая мека част, това е мястото на живота.
към беседата >>
Това са противоречия.
Това са противоречия.
И тогаз ще дойде някой философ да ти казва, че Бог е създал света. Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога. Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни. Това не е в реда на нещата. Вие се учите, за да смъквате противоречията.
към беседата >>
Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него.
Тя го пита: „Защо я биете? “ Той казва: „Раздразни ме! Не знае да се обхожда с мене! “ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие? Тя внесе в него нещо хубаво.
Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него.
В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора? Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш. Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме. Не говори всичко право“. И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва.
към беседата >>
“ Да ви дам един метод.
Някои казват: „Дайте ни един метод!
“ Да ви дам един метод.
Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото. Това за цяла една седмица. Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част. Тая мека част, това е мястото на живота. В меката част функционира животът.
към беседата >>
И тогаз ще дойде някой философ да ти казва, че Бог е създал света.
Това са противоречия.
И тогаз ще дойде някой философ да ти казва, че Бог е създал света.
Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога. Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни. Това не е в реда на нещата. Вие се учите, за да смъквате противоречията. Облякъл си една дреха, която не е хубава.
към беседата >>
В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора?
“ Той казва: „Раздразни ме! Не знае да се обхожда с мене! “ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие? Тя внесе в него нещо хубаво. Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него.
В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора?
Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш. Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме. Не говори всичко право“. И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва. Тя му прави забележка.
към беседата >>
Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото.
Някои казват: „Дайте ни един метод! “ Да ви дам един метод.
Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото.
Това за цяла една седмица. Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част. Тая мека част, това е мястото на живота. В меката част функционира животът. Тя е онзи благородният елемент на човека.
към беседата >>
Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога.
Това са противоречия. И тогаз ще дойде някой философ да ти казва, че Бог е създал света.
Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога.
Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни. Това не е в реда на нещата. Вие се учите, за да смъквате противоречията. Облякъл си една дреха, която не е хубава. Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви.
към беседата >>
Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш.
Не знае да се обхожда с мене! “ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие? Тя внесе в него нещо хубаво. Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него. В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора?
Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш.
Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме. Не говори всичко право“. И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва. Тя му прави забележка. Днес една забележка, утре една забележка.
към беседата >>
Това за цяла една седмица.
Някои казват: „Дайте ни един метод! “ Да ви дам един метод. Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото.
Това за цяла една седмица.
Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част. Тая мека част, това е мястото на живота. В меката част функционира животът. Тя е онзи благородният елемент на човека. Когато тя изчезне, съкращава се животът.
към беседата >>
Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни.
Това са противоречия. И тогаз ще дойде някой философ да ти казва, че Бог е създал света. Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога.
Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни.
Това не е в реда на нещата. Вие се учите, за да смъквате противоречията. Облякъл си една дреха, която не е хубава. Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви. Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен?
към беседата >>
Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме.
“ Питам: Защо той при младата и красива мома престана да я бие? Тя внесе в него нещо хубаво. Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него. В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора? Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш.
Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме.
Не говори всичко право“. И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва. Тя му прави забележка. Днес една забележка, утре една забележка. То е старото възпитание – не върви.
към беседата >>
Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част.
Някои казват: „Дайте ни един метод! “ Да ви дам един метод. Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото. Това за цяла една седмица.
Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част.
Тая мека част, това е мястото на живота. В меката част функционира животът. Тя е онзи благородният елемент на човека. Когато тя изчезне, съкращава се животът. Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот.
към беседата >>
Това не е в реда на нещата.
Това са противоречия. И тогаз ще дойде някой философ да ти казва, че Бог е създал света. Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога. Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни.
Това не е в реда на нещата.
Вие се учите, за да смъквате противоречията. Облякъл си една дреха, която не е хубава. Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви. Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен? – Не те очаква нещо добро!
към беседата >>
Не говори всичко право“.
Тя внесе в него нещо хубаво. Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него. В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора? Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш. Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме.
Не говори всичко право“.
И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва. Тя му прави забележка. Днес една забележка, утре една забележка. То е старото възпитание – не върви. Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката.
към беседата >>
Тая мека част, това е мястото на живота.
Някои казват: „Дайте ни един метод! “ Да ви дам един метод. Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото. Това за цяла една седмица. Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част.
Тая мека част, това е мястото на живота.
В меката част функционира животът. Тя е онзи благородният елемент на човека. Когато тя изчезне, съкращава се животът. Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот. И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена.
към беседата >>
Вие се учите, за да смъквате противоречията.
Това са противоречия. И тогаз ще дойде някой философ да ти казва, че Бог е създал света. Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога. Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни. Това не е в реда на нещата.
Вие се учите, за да смъквате противоречията.
Облякъл си една дреха, която не е хубава. Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви. Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен? – Не те очаква нещо добро! Или ако дадеш на един дрехар да ти шие дрехи, който има проказа, то проказата ще мине в тебе.
към беседата >>
И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва.
Тя внесе нещо и премахна онова възбуждение в него. В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора? Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш. Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме. Не говори всичко право“.
И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва.
Тя му прави забележка. Днес една забележка, утре една забележка. То е старото възпитание – не върви. Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката. Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали.
към беседата >>
В меката част функционира животът.
“ Да ви дам един метод. Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото. Това за цяла една седмица. Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част. Тая мека част, това е мястото на живота.
В меката част функционира животът.
Тя е онзи благородният елемент на човека. Когато тя изчезне, съкращава се животът. Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот. И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена. А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен.
към беседата >>
Облякъл си една дреха, която не е хубава.
И тогаз ще дойде някой философ да ти казва, че Бог е създал света. Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога. Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни. Това не е в реда на нещата. Вие се учите, за да смъквате противоречията.
Облякъл си една дреха, която не е хубава.
Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви. Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен? – Не те очаква нещо добро! Или ако дадеш на един дрехар да ти шие дрехи, който има проказа, то проказата ще мине в тебе. Трябва да учиш тия закони.
към беседата >>
Тя му прави забележка.
В домовете откъде стават скандалите и в религиозните, и в светските хора? Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш. Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме. Не говори всичко право“. И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва.
Тя му прави забележка.
Днес една забележка, утре една забележка. То е старото възпитание – не върви. Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката. Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали. Привикват хората.
към беседата >>
Тя е онзи благородният елемент на човека.
Като станеш сутринта, хвани се за ухото, долу при меката част, висулката и почни да мислиш защо Господ създаде ухото. Това за цяла една седмица. Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част. Тая мека част, това е мястото на живота. В меката част функционира животът.
Тя е онзи благородният елемент на човека.
Когато тя изчезне, съкращава се животът. Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот. И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена. А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен. Това е едно благо.
към беседата >>
Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви.
Той го е създал, но така както ти живееш, тъй както баща ти и майка ти са те родили, както разбираш света – това нещо не е от Бога. Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни. Това не е в реда на нещата. Вие се учите, за да смъквате противоречията. Облякъл си една дреха, която не е хубава.
Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви.
Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен? – Не те очаква нещо добро! Или ако дадеш на един дрехар да ти шие дрехи, който има проказа, то проказата ще мине в тебе. Трябва да учиш тия закони.
към беседата >>
Днес една забележка, утре една забележка.
Най-първо ти почваш да туряш в ума си едно противоречие за онзи, когото обичаш. Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме. Не говори всичко право“. И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва. Тя му прави забележка.
Днес една забележка, утре една забележка.
То е старото възпитание – не върви. Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката. Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали. Привикват хората. Еднообразието, едно и също нещо, претъпява чувството на човека.
към беседата >>
Когато тя изчезне, съкращава се животът.
Това за цяла една седмица. Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част. Тая мека част, това е мястото на живота. В меката част функционира животът. Тя е онзи благородният елемент на човека.
Когато тя изчезне, съкращава се животът.
Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот. И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена. А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен. Това е едно благо. Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи.
към беседата >>
Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен?
Това е по същата причина, както ако някой ни е облякъл в скъсани, нечисти дрехи и иска да каже, че така ни е родила майка ни. Това не е в реда на нещата. Вие се учите, за да смъквате противоречията. Облякъл си една дреха, която не е хубава. Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви.
Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен?
– Не те очаква нещо добро! Или ако дадеш на един дрехар да ти шие дрехи, който има проказа, то проказата ще мине в тебе. Трябва да учиш тия закони.
към беседата >>
То е старото възпитание – не върви.
Казваш: „Той малко кръшка, полъгва ме. Не говори всичко право“. И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва. Тя му прави забележка. Днес една забележка, утре една забележка.
То е старото възпитание – не върви.
Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката. Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали. Привикват хората. Еднообразието, едно и също нещо, претъпява чувството на човека.
към беседата >>
Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот.
Ухото ще се хване не горе, а долу, меката част. Тая мека част, това е мястото на живота. В меката част функционира животът. Тя е онзи благородният елемент на човека. Когато тя изчезне, съкращава се животът.
Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот.
И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена. А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен. Това е едно благо. Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи. Сега някои имат голяма алчност.
към беседата >>
– Не те очаква нещо добро!
Това не е в реда на нещата. Вие се учите, за да смъквате противоречията. Облякъл си една дреха, която не е хубава. Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви. Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен?
– Не те очаква нещо добро!
Или ако дадеш на един дрехар да ти шие дрехи, който има проказа, то проказата ще мине в тебе. Трябва да учиш тия закони.
към беседата >>
Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката.
Не говори всичко право“. И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва. Тя му прави забележка. Днес една забележка, утре една забележка. То е старото възпитание – не върви.
Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката.
Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали. Привикват хората. Еднообразието, едно и също нещо, претъпява чувството на човека.
към беседата >>
И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена.
Тая мека част, това е мястото на живота. В меката част функционира животът. Тя е онзи благородният елемент на човека. Когато тя изчезне, съкращава се животът. Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот.
И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена.
А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен. Това е едно благо. Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи. Сега някои имат голяма алчност. Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото.
към беседата >>
Или ако дадеш на един дрехар да ти шие дрехи, който има проказа, то проказата ще мине в тебе.
Вие се учите, за да смъквате противоречията. Облякъл си една дреха, която не е хубава. Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви. Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен? – Не те очаква нещо добро!
Или ако дадеш на един дрехар да ти шие дрехи, който има проказа, то проказата ще мине в тебе.
Трябва да учиш тия закони.
към беседата >>
Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали.
И тогаз настава едно противоречие и тогаз в отношенията на жена му към него има една промяна, не са такива, каквито трябва. Тя му прави забележка. Днес една забележка, утре една забележка. То е старото възпитание – не върви. Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката.
Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали.
Привикват хората. Еднообразието, едно и също нещо, претъпява чувството на човека.
към беседата >>
А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен.
В меката част функционира животът. Тя е онзи благородният елемент на човека. Когато тя изчезне, съкращава се животът. Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот. И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена.
А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен.
Това е едно благо. Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи. Сега някои имат голяма алчност. Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото. То е един опит.
към беседата >>
Трябва да учиш тия закони.
Облякъл си една дреха, която не е хубава. Трябва да я съблечеш, по който и да е начин, и ако не я съблечеш, няма да ти върви. Какво ще стане от тебе, ако облечеш дрехата на един прокажен? – Не те очаква нещо добро! Или ако дадеш на един дрехар да ти шие дрехи, който има проказа, то проказата ще мине в тебе.
Трябва да учиш тия закони.
към беседата >>
Привикват хората.
Тя му прави забележка. Днес една забележка, утре една забележка. То е старото възпитание – не върви. Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката. Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали.
Привикват хората.
Еднообразието, едно и също нещо, претъпява чувството на човека.
към беседата >>
Това е едно благо.
Тя е онзи благородният елемент на човека. Когато тя изчезне, съкращава се животът. Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот. И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена. А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен.
Това е едно благо.
Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи. Сега някои имат голяма алчност. Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото. То е един опит. Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места.
към беседата >>
Има дадени чувства, кои неща за тебе са хранителни и кои отровни, кои са полезни и кои не.
Има дадени чувства, кои неща за тебе са хранителни и кои отровни, кои са полезни и кои не.
към беседата >>
Еднообразието, едно и също нещо, претъпява чувството на човека.
Днес една забележка, утре една забележка. То е старото възпитание – не върви. Всички сте опитали плодовете на старото възпитание: непременно ще има в къщи скандали между бащата и майката. Ако майката постоянно прави забележки на детето, пак ще има скандали. Привикват хората.
Еднообразието, едно и също нещо, претъпява чувството на човека.
към беседата >>
Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи.
Когато тя изчезне, съкращава се животът. Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот. И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена. А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен. Това е едно благо.
Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи.
Сега някои имат голяма алчност. Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото. То е един опит. Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места. Възпитанието трябва да почне оттам.
към беседата >>
Вас ви смущават големите противоречия.
Вас ви смущават големите противоречия.
Разболееш се – едно голямо противоречие. Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял! Заболи те стомахът или простудиш се. Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо? “ При сегашната култура повикаш лекар.
към беседата >>
Някой път претърпявате.
Някой път претърпявате.
Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш. Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече! Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“.
към беседата >>
Сега някои имат голяма алчност.
Тия хора, които нямат тая меката част, имат много къс живот. И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена. А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен. Това е едно благо. Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи.
Сега някои имат голяма алчност.
Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото. То е един опит. Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места. Възпитанието трябва да почне оттам. Някои искат да се концентрират.
към беседата >>
Разболееш се – едно голямо противоречие.
Вас ви смущават големите противоречия.
Разболееш се – едно голямо противоречие.
Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял! Заболи те стомахът или простудиш се. Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо? “ При сегашната култура повикаш лекар. Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят?
към беседата >>
Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш.
Някой път претърпявате.
Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш.
Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече! Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав.
към беседата >>
Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото.
И няма разположение в тия хора, у които тая, меката част е в голяма степен изядена. А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен. Това е едно благо. Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи. Сега някои имат голяма алчност.
Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото.
То е един опит. Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места. Възпитанието трябва да почне оттам. Някои искат да се концентрират. Че върху какво ще се концентрираш?
към беседата >>
Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял!
Вас ви смущават големите противоречия. Разболееш се – едно голямо противоречие.
Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял!
Заболи те стомахът или простудиш се. Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо? “ При сегашната култура повикаш лекар. Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят? И те се лекуват.
към беседата >>
Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече!
Някой път претърпявате. Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш.
Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече!
Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав. Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника.
към беседата >>
То е един опит.
А пък когато тая мека част е дълга, то човек е много разположен, магнетичен. Това е едно благо. Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи. Сега някои имат голяма алчност. Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото.
То е един опит.
Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места. Възпитанието трябва да почне оттам. Някои искат да се концентрират. Че върху какво ще се концентрираш? Да мислиш за Бога?
към беседата >>
Заболи те стомахът или простудиш се.
Вас ви смущават големите противоречия. Разболееш се – едно голямо противоречие. Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял!
Заболи те стомахът или простудиш се.
Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо? “ При сегашната култура повикаш лекар. Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят? И те се лекуват. Сами се лекуват.
към беседата >>
Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е.
Някой път претърпявате. Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш. Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече!
Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е.
Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав. Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв.
към беседата >>
Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места.
Това е едно благо. Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи. Сега някои имат голяма алчност. Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото. То е един опит.
Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места.
Възпитанието трябва да почне оттам. Някои искат да се концентрират. Че върху какво ще се концентрираш? Да мислиш за Бога? Какво ще мислиш за Бога?
към беседата >>
Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо?
Вас ви смущават големите противоречия. Разболееш се – едно голямо противоречие. Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял! Заболи те стомахът или простудиш се.
Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо?
“ При сегашната култура повикаш лекар. Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят? И те се лекуват. Сами се лекуват. После, как се примиряват животните?
към беседата >>
Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре.
Някой път претърпявате. Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш. Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече! Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е.
Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре.
Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав. Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв.
към беседата >>
Възпитанието трябва да почне оттам.
Като хващаш тая мека част на човешкото ухо, тя трябва да се удължи. Сега някои имат голяма алчност. Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото. То е един опит. Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места.
Възпитанието трябва да почне оттам.
Някои искат да се концентрират. Че върху какво ще се концентрираш? Да мислиш за Бога? Какво ще мислиш за Бога? Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко.
към беседата >>
“ При сегашната култура повикаш лекар.
Вас ви смущават големите противоречия. Разболееш се – едно голямо противоречие. Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял! Заболи те стомахът или простудиш се. Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо?
“ При сегашната култура повикаш лекар.
Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят? И те се лекуват. Сами се лекуват. После, как се примиряват животните? И те имат общества, събират се.
към беседата >>
Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“.
Някой път претърпявате. Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш. Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече! Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре.
Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“.
Той беше вестникар, беше шишкав. Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми.
към беседата >>
Някои искат да се концентрират.
Сега някои имат голяма алчност. Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото. То е един опит. Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места. Възпитанието трябва да почне оттам.
Някои искат да се концентрират.
Че върху какво ще се концентрираш? Да мислиш за Бога? Какво ще мислиш за Бога? Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко. А пък ти не си готов.
към беседата >>
Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят?
Разболееш се – едно голямо противоречие. Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял! Заболи те стомахът или простудиш се. Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо? “ При сегашната култура повикаш лекар.
Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят?
И те се лекуват. Сами се лекуват. После, как се примиряват животните? И те имат общества, събират се. аз съм ги гледал.
към беседата >>
Той беше вестникар, беше шишкав.
Но не само да го претърпиш, а после да вървиш и да мърмориш. Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече! Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“.
Той беше вестникар, беше шишкав.
Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече!
към беседата >>
Че върху какво ще се концентрираш?
Голямата алчност разваля ухото ви, изопачава ухото. То е един опит. Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места. Възпитанието трябва да почне оттам. Някои искат да се концентрират.
Че върху какво ще се концентрираш?
Да мислиш за Бога? Какво ще мислиш за Бога? Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко. А пък ти не си готов. Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе.
към беседата >>
И те се лекуват.
Казваш: „Аз хубаво се хранех“, но си се разболял! Заболи те стомахът или простудиш се. Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо? “ При сегашната култура повикаш лекар. Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят?
И те се лекуват.
Сами се лекуват. После, как се примиряват животните? И те имат общества, събират се. аз съм ги гледал. Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон.
към беседата >>
Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника.
Считай, че онзи човек в дадения случай извършва нещо добро, нищо повече! Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав.
Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника.
Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече! “ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии.
към беседата >>
Да мислиш за Бога?
То е един опит. Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места. Възпитанието трябва да почне оттам. Някои искат да се концентрират. Че върху какво ще се концентрираш?
Да мислиш за Бога?
Какво ще мислиш за Бога? Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко. А пък ти не си готов. Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе. Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал.
към беседата >>
Сами се лекуват.
Заболи те стомахът или простудиш се. Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо? “ При сегашната култура повикаш лекар. Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят? И те се лекуват.
Сами се лекуват.
После, как се примиряват животните? И те имат общества, събират се. аз съм ги гледал. Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон. В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата.
към беседата >>
Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв.
Веднъж като разправях на Шангов тая философия, той каза: „Тъй е. Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав. Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника.
Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв.
И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече! “ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии. Не пишете статии, които предизвикват.
към беседата >>
Какво ще мислиш за Бога?
Има метод, как да поправиш устата си, очите си, веждите си като пипаш някои места. Възпитанието трябва да почне оттам. Някои искат да се концентрират. Че върху какво ще се концентрираш? Да мислиш за Бога?
Какво ще мислиш за Бога?
Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко. А пък ти не си готов. Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе. Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал. Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина!
към беседата >>
После, как се примиряват животните?
Заболят те гърдите, главата и тогаз се спираш върху въпроса „Защо? “ При сегашната култура повикаш лекар. Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят? И те се лекуват. Сами се лекуват.
После, как се примиряват животните?
И те имат общества, събират се. аз съм ги гледал. Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон. В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата. Силният е на първото място.
към беседата >>
И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв.
Аз вярвам в това.“ И той приведе един пример: „В нашия род, каза той, всяка година ни хваща лудост и трябва да си пуснем половин килограм кръв и тогаз за една–две години сме добре. Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав. Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв.
И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв.
Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече! “ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии. Не пишете статии, които предизвикват. Имате да кажем едно дете.
към беседата >>
Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко.
Възпитанието трябва да почне оттам. Някои искат да се концентрират. Че върху какво ще се концентрираш? Да мислиш за Бога? Какво ще мислиш за Бога?
Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко.
А пък ти не си готов. Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе. Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал. Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина! Той иска всичкото!
към беседата >>
И те имат общества, събират се.
“ При сегашната култура повикаш лекар. Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят? И те се лекуват. Сами се лекуват. После, как се примиряват животните?
И те имат общества, събират се.
аз съм ги гледал. Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон. В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата. Силният е на първото място. По степента на силата ще се наредят животните.
към беседата >>
Олекна ми.
Но ако не си пуснем кръв, ще направим беля“. Той беше вестникар, беше шишкав. Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв.
Олекна ми.
И си казах: Така няма да пиша вече! “ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии. Не пишете статии, които предизвикват. Имате да кажем едно дете. Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр.
към беседата >>
А пък ти не си готов.
Някои искат да се концентрират. Че върху какво ще се концентрираш? Да мислиш за Бога? Какво ще мислиш за Бога? Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко.
А пък ти не си готов.
Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе. Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал. Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина! Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога!
към беседата >>
аз съм ги гледал.
Но животните като ги заболи стомахът, главата, какво правят? И те се лекуват. Сами се лекуват. После, как се примиряват животните? И те имат общества, събират се.
аз съм ги гледал.
Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон. В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата. Силният е на първото място. По степента на силата ще се наредят животните. Най-слабият ще го намериш на края.
към беседата >>
И си казах: Така няма да пиша вече!
Той беше вестникар, беше шишкав. Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми.
И си казах: Така няма да пиша вече!
“ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии. Не пишете статии, които предизвикват. Имате да кажем едно дете. Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр. Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си.
към беседата >>
Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе.
Че върху какво ще се концентрираш? Да мислиш за Бога? Какво ще мислиш за Бога? Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко. А пък ти не си готов.
Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе.
Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал. Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина! Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога! И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш.
към беседата >>
Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон.
И те се лекуват. Сами се лекуват. После, как се примиряват животните? И те имат общества, събират се. аз съм ги гледал.
Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон.
В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата. Силният е на първото място. По степента на силата ще се наредят животните. Най-слабият ще го намериш на края. И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката.
към беседата >>
“ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии.
Наближило време да си пусне кръв: „Написах една статия във вестника. Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече!
“ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии.
Не пишете статии, които предизвикват. Имате да кажем едно дете. Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр. Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си. Познанието иде от самовъзпитанието.
към беседата >>
Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал.
Да мислиш за Бога? Какво ще мислиш за Бога? Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко. А пък ти не си готов. Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе.
Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал.
Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина! Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога! И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш. Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие.
към беседата >>
В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата.
Сами се лекуват. После, как се примиряват животните? И те имат общества, събират се. аз съм ги гледал. Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон.
В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата.
Силният е на първото място. По степента на силата ще се наредят животните. Най-слабият ще го намериш на края. И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката. Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад.
към беседата >>
Не пишете статии, които предизвикват.
Намериха ме на улицата и ми пукнаха главата и изтече кръв. И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече! “ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии.
Не пишете статии, които предизвикват.
Имате да кажем едно дете. Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр. Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си. Познанието иде от самовъзпитанието. Имате една лоша черта, нетърпеливи сте.
към беседата >>
Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина!
Какво ще мислиш за Бога? Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко. А пък ти не си готов. Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе. Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал.
Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина!
Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога! И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш. Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие. Смисълът на живота седи в това: Когато всички хора имат правилно отношение.
към беседата >>
Силният е на първото място.
После, как се примиряват животните? И те имат общества, събират се. аз съм ги гледал. Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон. В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата.
Силният е на първото място.
По степента на силата ще се наредят животните. Най-слабият ще го намериш на края. И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката. Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад. И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката.
към беседата >>
Имате да кажем едно дете.
И почнаха да идват телеграми да ме съжаляват, а пък аз се радвах и благодарех, че ми пукнаха главата и протече кръв. Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече! “ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии. Не пишете статии, които предизвикват.
Имате да кажем едно дете.
Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр. Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си. Познанието иде от самовъзпитанието. Имате една лоша черта, нетърпеливи сте. Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени.
към беседата >>
Той иска всичкото!
Ти за да мислиш за Бога, трябва да имаш отношение, да Му дадеш всичко. А пък ти не си готов. Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе. Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал. Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина!
Той иска всичкото!
И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога! И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш. Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие. Смисълът на живота седи в това: Когато всички хора имат правилно отношение. Тогаз ще дойде Царството Божие на Земята.
към беседата >>
По степента на силата ще се наредят животните.
И те имат общества, събират се. аз съм ги гледал. Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон. В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата. Силният е на първото място.
По степента на силата ще се наредят животните.
Най-слабият ще го намериш на края. И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката. Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад. И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли.
към беседата >>
Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр.
Олекна ми. И си казах: Така няма да пиша вече! “ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии. Не пишете статии, които предизвикват. Имате да кажем едно дете.
Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр.
Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си. Познанието иде от самовъзпитанието. Имате една лоша черта, нетърпеливи сте. Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени. Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените.
към беседата >>
И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога!
А пък ти не си готов. Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе. Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал. Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина! Той иска всичкото!
И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога!
И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш. Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие. Смисълът на живота седи в това: Когато всички хора имат правилно отношение. Тогаз ще дойде Царството Божие на Земята.
към беседата >>
Най-слабият ще го намериш на края.
аз съм ги гледал. Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон. В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата. Силният е на първото място. По степента на силата ще се наредят животните.
Най-слабият ще го намериш на края.
И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката. Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад. И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре.
към беседата >>
Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си.
И си казах: Така няма да пиша вече! “ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии. Не пишете статии, които предизвикват. Имате да кажем едно дете. Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр.
Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си.
Познанието иде от самовъзпитанието. Имате една лоша черта, нетърпеливи сте. Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени. Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените. Научи се да мълчиш.
към беседата >>
И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш.
Ти искаш Господ постоянно да мисли заради тебе. Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал. Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина! Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога!
И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш.
Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие. Смисълът на живота седи в това: Когато всички хора имат правилно отношение. Тогаз ще дойде Царството Божие на Земята.
към беседата >>
И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката.
Като се съберат, всяко животно си знае мястото по силата на един закон. В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата. Силният е на първото място. По степента на силата ще се наредят животните. Най-слабият ще го намериш на края.
И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката.
Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад. И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро.
към беседата >>
Познанието иде от самовъзпитанието.
“ А пък интересното е, че духовните хора, колкото пъти и да им пукнат главата, пак пишат същите статии. Не пишете статии, които предизвикват. Имате да кажем едно дете. Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр. Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си.
Познанието иде от самовъзпитанието.
Имате една лоша черта, нетърпеливи сте. Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени. Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените. Научи се да мълчиш. Слушай умните.
към беседата >>
Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие.
Той, Господ отдавна е направил всичко, Той се е пожертвувал. Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина! Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога! И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш.
Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие.
Смисълът на живота седи в това: Когато всички хора имат правилно отношение. Тогаз ще дойде Царството Божие на Земята.
към беседата >>
Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад.
В животинското Царство противоречията се разрешават чрез силата. Силният е на първото място. По степента на силата ще се наредят животните. Най-слабият ще го намериш на края. И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката.
Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад.
И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро. Щом заболее, подвие опашката.
към беседата >>
Имате една лоша черта, нетърпеливи сте.
Не пишете статии, които предизвикват. Имате да кажем едно дете. Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр. Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си. Познанието иде от самовъзпитанието.
Имате една лоша черта, нетърпеливи сте.
Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени. Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените. Научи се да мълчиш. Слушай умните. А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута.
към беседата >>
Смисълът на живота седи в това: Когато всички хора имат правилно отношение.
Но Господ не иска някой като отиде при Него, да Му служи наполовина! Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога! И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш. Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие.
Смисълът на живота седи в това: Когато всички хора имат правилно отношение.
Тогаз ще дойде Царството Божие на Земята.
към беседата >>
И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката.
Силният е на първото място. По степента на силата ще се наредят животните. Най-слабият ще го намериш на края. И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката. Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад.
И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката.
Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро. Щом заболее, подвие опашката. Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана.
към беседата >>
Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени.
Имате да кажем едно дете. Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр. Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си. Познанието иде от самовъзпитанието. Имате една лоша черта, нетърпеливи сте.
Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени.
Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените. Научи се да мълчиш. Слушай умните. А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута. Мълчи малко!
към беседата >>
Тогаз ще дойде Царството Божие на Земята.
Той иска всичкото! И когато не отдадеш всичко, ти не можеш да идеш при Бога! И докато не отдадеш всичко на Него, ти не можеш да имаш това, което искаш. Понеже ако Бог ти даде тъй както ти разбираш живота ти винаги ще се намираш в едно противоречие. Смисълът на живота седи в това: Когато всички хора имат правилно отношение.
Тогаз ще дойде Царството Божие на Земята.
към беседата >>
Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли.
По степента на силата ще се наредят животните. Най-слабият ще го намериш на края. И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката. Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад. И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката.
Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли.
Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро. Щом заболее, подвие опашката. Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана. И силният може да се хване в капана.
към беседата >>
Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените.
Ще му дадете известно възпитание, ще приложите един начин, после друг начин и пр. Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си. Познанието иде от самовъзпитанието. Имате една лоша черта, нетърпеливи сте. Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени.
Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените.
Научи се да мълчиш. Слушай умните. А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута. Мълчи малко! Не че вечно трябва да се мълчи!
към беседата >>
Та сега хванете си ухото!
Та сега хванете си ухото!
Някой ще каже: „Това са детински работи! “ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо. Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил! “ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав? Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав?
към беседата >>
Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре.
Най-слабият ще го намериш на края. И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката. Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад. И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли.
Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре.
То е здраво, положението му е добро. Щом заболее, подвие опашката. Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана. И силният може да се хване в капана.
към беседата >>
Научи се да мълчиш.
Най-първо човек да възпита себе си, да познае себе си. Познанието иде от самовъзпитанието. Имате една лоша черта, нетърпеливи сте. Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени. Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените.
Научи се да мълчиш.
Слушай умните. А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута. Мълчи малко! Не че вечно трябва да се мълчи! В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа!
към беседата >>
Някой ще каже: „Това са детински работи!
Та сега хванете си ухото!
Някой ще каже: „Това са детински работи!
“ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо. Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил! “ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав? Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав? Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение.
към беседата >>
То е здраво, положението му е добро.
И тогаз у животните, който е най-слабият, той е на опашката. Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад. И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре.
То е здраво, положението му е добро.
Щом заболее, подвие опашката. Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана. И силният може да се хване в капана.
към беседата >>
Слушай умните.
Познанието иде от самовъзпитанието. Имате една лоша черта, нетърпеливи сте. Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени. Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените. Научи се да мълчиш.
Слушай умните.
А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута. Мълчи малко! Не че вечно трябва да се мълчи! В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа! “ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор.
към беседата >>
“ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо.
Та сега хванете си ухото! Някой ще каже: „Това са детински работи!
“ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо.
Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил! “ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав? Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав? Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение. Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш.
към беседата >>
Щом заболее, подвие опашката.
Опашката е най-слабата и затова тя е турена отзад. И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро.
Щом заболее, подвие опашката.
Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана. И силният може да се хване в капана.
към беседата >>
А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута.
Имате една лоша черта, нетърпеливи сте. Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени. Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените. Научи се да мълчиш. Слушай умните.
А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута.
Мълчи малко! Не че вечно трябва да се мълчи! В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа! “ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор. Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар.
към беседата >>
Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил!
Та сега хванете си ухото! Някой ще каже: „Това са детински работи! “ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо.
Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил!
“ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав? Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав? Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение. Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш. Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш.
към беседата >>
Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана.
И тогаз слабият като няма на каква работа да го турят, той само се матихари на едно на друго място, като опашката. Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро. Щом заболее, подвие опашката.
Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана.
И силният може да се хване в капана.
към беседата >>
Мълчи малко!
Навсякъде искате да си давате мнението – и пред учени и пред неучени. Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените. Научи се да мълчиш. Слушай умните. А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута.
Мълчи малко!
Не че вечно трябва да се мълчи! В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа! “ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор. Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар. Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“.
към беседата >>
“ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав?
Та сега хванете си ухото! Някой ще каже: „Това са детински работи! “ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо. Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил!
“ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав?
Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав? Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение. Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш. Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш. Аз не говоря за едно ухо механически направено.
към беседата >>
И силният може да се хване в капана.
Но в това махане отподир, този слабият е научил този силния да мисли. Ще го видиш, че когато едно животно е здраво, то си маха опашката, завъртва я нагоре. То е здраво, положението му е добро. Щом заболее, подвие опашката. Следователно, когато слабите не работят, то силният тогаз е хванат в капана.
И силният може да се хване в капана.
към беседата >>
Не че вечно трябва да се мълчи!
Пред неучените както и да е, върви работата, но ти си даваш мнението и пред учените. Научи се да мълчиш. Слушай умните. А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута. Мълчи малко!
Не че вечно трябва да се мълчи!
В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа! “ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор. Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар. Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“. Ти можеш да кажеш: „Че как така?
към беседата >>
Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав?
Та сега хванете си ухото! Някой ще каже: „Това са детински работи! “ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо. Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил! “ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав?
Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав?
Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение. Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш. Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш. Аз не говоря за едно ухо механически направено. Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща.
към беседата >>
И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия.
И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия.
Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко. Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко. Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш. И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш? Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне.
към беседата >>
В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа!
Научи се да мълчиш. Слушай умните. А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута. Мълчи малко! Не че вечно трябва да се мълчи!
В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа!
“ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор. Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар. Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“. Ти можеш да кажеш: „Че как така? Защо ме спираш?
към беседата >>
Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение.
Някой ще каже: „Това са детински работи! “ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо. Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил! “ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав? Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав?
Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение.
Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш. Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш. Аз не говоря за едно ухо механически направено. Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща. Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил.
към беседата >>
Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко.
И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия.
Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко.
Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко. Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш. И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш? Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне. Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши.
към беседата >>
“ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор.
Слушай умните. А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута. Мълчи малко! Не че вечно трябва да се мълчи! В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа!
“ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор.
Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар. Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“. Ти можеш да кажеш: „Че как така? Защо ме спираш? “ Закон е тук прокаран.
към беседата >>
Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш.
“ Хванете си ухото (Учителят хвана с палеца и показалеца на дясната си ръка, меката част на дясното ухо. Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил! “ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав? Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав? Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение.
Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш.
Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш. Аз не говоря за едно ухо механически направено. Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща. Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил. Да мислим за Бога!
към беседата >>
Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко.
И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия. Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко.
Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко.
Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш. И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш? Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне. Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши. И откъде произтичат противоречията?
към беседата >>
Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар.
А пък в тебе ще дойде едно нещо, което ще те бута. Мълчи малко! Не че вечно трябва да се мълчи! В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа! “ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор.
Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар.
Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“. Ти можеш да кажеш: „Че как така? Защо ме спираш? “ Закон е тук прокаран. – „Ще минеш отдясно!
към беседата >>
Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш.
Всички направиха същото.) Като се хванеш, ще кажеш: „Глупав съм бил! “ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав? Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав? Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение. Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш.
Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш.
Аз не говоря за едно ухо механически направено. Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща. Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил. Да мислим за Бога! Ние трябва да Го обичаме!
към беседата >>
Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш.
И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия. Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко. Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко.
Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш.
И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш? Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне. Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши. И откъде произтичат противоречията? Че ти имаш едно голямо желание.
към беседата >>
Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“.
Мълчи малко! Не че вечно трябва да се мълчи! В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа! “ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор. Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар.
Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“.
Ти можеш да кажеш: „Че как така? Защо ме спираш? “ Закон е тук прокаран. – „Ще минеш отдясно! “, казва ти стражарят.
към беседата >>
Аз не говоря за едно ухо механически направено.
“ Че щом не разбираш нещо, ти не си ли глупав? Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав? Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение. Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш. Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш.
Аз не говоря за едно ухо механически направено.
Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща. Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил. Да мислим за Бога! Ние трябва да Го обичаме! И всичко онова, което Той е направил, ние да го имаме присърце.
към беседата >>
И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш?
И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия. Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко. Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко. Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш.
И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш?
Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне. Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши. И откъде произтичат противоречията? Че ти имаш едно голямо желание. Какво ли не желаеш?
към беседата >>
Ти можеш да кажеш: „Че как така?
Не че вечно трябва да се мълчи! В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа! “ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор. Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар. Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“.
Ти можеш да кажеш: „Че как така?
Защо ме спираш? “ Закон е тук прокаран. – „Ще минеш отдясно! “, казва ти стражарят. Вдясно, вдясно.
към беседата >>
Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща.
Щом вършиш нещо, което не разбираш, ти не си ли глупав? Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение. Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш. Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш. Аз не говоря за едно ухо механически направено.
Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща.
Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил. Да мислим за Бога! Ние трябва да Го обичаме! И всичко онова, което Той е направил, ние да го имаме присърце.
към беседата >>
Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне.
И в най-доброто общество, както сега между вас, се раждат някои противоречия. Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко. Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко. Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш. И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш?
Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне.
Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши. И откъде произтичат противоречията? Че ти имаш едно голямо желание. Какво ли не желаеш? Че това е много ядене!
към беседата >>
Защо ме спираш?
В дадения случай мълчи, защото онзи веднага ще каже: „Онзи там е невежа! “ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор. Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар. Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“. Ти можеш да кажеш: „Че как така?
Защо ме спираш?
“ Закон е тук прокаран. – „Ще минеш отдясно! “, казва ти стражарят. Вдясно, вдясно. Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“.
към беседата >>
Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил.
Като пипаш ухото си, да ти стане радостно и весело, че Господ ти е дал едно украшение. Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш. Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш. Аз не говоря за едно ухо механически направено. Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща.
Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил.
Да мислим за Бога! Ние трябва да Го обичаме! И всичко онова, което Той е направил, ние да го имаме присърце.
към беседата >>
Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши.
Може да има противоречие, че едни ядат повече, а пък други по-малко. Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко. Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш. И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш? Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне.
Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши.
И откъде произтичат противоречията? Че ти имаш едно голямо желание. Какво ли не желаеш? Че това е много ядене! То са обедите на духовния живот.
към беседата >>
“ Закон е тук прокаран.
“ И тогаз и ти ще кажеш нещо, и ще се зароди един спор. Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар. Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“. Ти можеш да кажеш: „Че как така? Защо ме спираш?
“ Закон е тук прокаран.
– „Ще минеш отдясно! “, казва ти стражарят. Вдясно, вдясно. Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“. Турен е закон: отдясно.
към беседата >>
Да мислим за Бога!
Всяка сладка дума чрез ухото да я схванеш. Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш. Аз не говоря за едно ухо механически направено. Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща. Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил.
Да мислим за Бога!
Ние трябва да Го обичаме! И всичко онова, което Той е направил, ние да го имаме присърце.
към беседата >>
И откъде произтичат противоречията?
Хубаво е човек да яде много, и хубаво е да яде малко. Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш. И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш? Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне. Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши.
И откъде произтичат противоречията?
Че ти имаш едно голямо желание. Какво ли не желаеш? Че това е много ядене! То са обедите на духовния живот. Има две неща, които отличават хората.
към беседата >>
– „Ще минеш отдясно!
Сега аз като минавам по улицата, гледам че има стражар. Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“. Ти можеш да кажеш: „Че как така? Защо ме спираш? “ Закон е тук прокаран.
– „Ще минеш отдясно!
“, казва ти стражарят. Вдясно, вдясно. Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“. Турен е закон: отдясно. – „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“.
към беседата >>
Ние трябва да Го обичаме!
Най-хубавите работи през ухото ще ги хванеш. Аз не говоря за едно ухо механически направено. Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща. Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил. Да мислим за Бога!
Ние трябва да Го обичаме!
И всичко онова, което Той е направил, ние да го имаме присърце.
към беседата >>
Че ти имаш едно голямо желание.
Но казвам: Ако ти ядеш много и си болен, какво ще спечелиш. И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш? Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне. Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши. И откъде произтичат противоречията?
Че ти имаш едно голямо желание.
Какво ли не желаеш? Че това е много ядене! То са обедите на духовния живот. Има две неща, които отличават хората. Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен.
към беседата >>
“, казва ти стражарят.
Той казва: „Господине, няма да минаваш отляво, а отдясно“. Ти можеш да кажеш: „Че как така? Защо ме спираш? “ Закон е тук прокаран. – „Ще минеш отдясно!
“, казва ти стражарят.
Вдясно, вдясно. Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“. Турен е закон: отдясно. – „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“. Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“.
към беседата >>
И всичко онова, което Той е направил, ние да го имаме присърце.
Аз не говоря за едно ухо механически направено. Но като се пипаш за ухото ще мислиш, че то е направено от Бога и че чрез него може да възприемаш всички хубави неща. Като се пипаш за ухото Господ да знае, че ти мислиш за нещо, което Бог е направил. Да мислим за Бога! Ние трябва да Го обичаме!
И всичко онова, което Той е направил, ние да го имаме присърце.
към беседата >>
Какво ли не желаеш?
И ако си здрав и ядеш малко, какво ще спечелиш? Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне. Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши. И откъде произтичат противоречията? Че ти имаш едно голямо желание.
Какво ли не желаеш?
Че това е много ядене! То са обедите на духовния живот. Има две неща, които отличават хората. Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен. По техните отрицателни черти.
към беседата >>
Вдясно, вдясно.
Ти можеш да кажеш: „Че как така? Защо ме спираш? “ Закон е тук прокаран. – „Ще минеш отдясно! “, казва ти стражарят.
Вдясно, вдясно.
Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“. Турен е закон: отдясно. – „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“. Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път.
към беседата >>
Фиг. 1Сега коя мисъл остана, какво запомнихте от казаното?
Фиг. 1Сега коя мисъл остана, какво запомнихте от казаното?
Първото нещо: Онова, което имате досега е хубаво. То ви е служило досега. Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща! Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място. Днес на едно място, утре в друго положение.
към беседата >>
Че това е много ядене!
Тогаз: Многото от болния ще го дадеш на здравия и малкото, което ще ядете, дайте го на болния и противоречието ще изчезне. Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши. И откъде произтичат противоречията? Че ти имаш едно голямо желание. Какво ли не желаеш?
Че това е много ядене!
То са обедите на духовния живот. Има две неща, които отличават хората. Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен. По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта.
към беседата >>
Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“.
Защо ме спираш? “ Закон е тук прокаран. – „Ще минеш отдясно! “, казва ти стражарят. Вдясно, вдясно.
Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“.
Турен е закон: отдясно. – „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“. Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се!
към беседата >>
Първото нещо: Онова, което имате досега е хубаво.
Фиг. 1Сега коя мисъл остана, какво запомнихте от казаното?
Първото нещо: Онова, което имате досега е хубаво.
То ви е служило досега. Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща! Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място. Днес на едно място, утре в друго положение. И затова животът ни се изменява.
към беседата >>
То са обедите на духовния живот.
Понеже този болният, като изяде многото храна, болестта му ще се влоши. И откъде произтичат противоречията? Че ти имаш едно голямо желание. Какво ли не желаеш? Че това е много ядене!
То са обедите на духовния живот.
Има две неща, които отличават хората. Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен. По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ.
към беседата >>
Турен е закон: отдясно.
“ Закон е тук прокаран. – „Ще минеш отдясно! “, казва ти стражарят. Вдясно, вдясно. Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“.
Турен е закон: отдясно.
– „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“. Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се!
към беседата >>
То ви е служило досега.
Фиг. 1Сега коя мисъл остана, какво запомнихте от казаното? Първото нещо: Онова, което имате досега е хубаво.
То ви е служило досега.
Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща! Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място. Днес на едно място, утре в друго положение. И затова животът ни се изменява. И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали.
към беседата >>
Има две неща, които отличават хората.
И откъде произтичат противоречията? Че ти имаш едно голямо желание. Какво ли не желаеш? Че това е много ядене! То са обедите на духовния живот.
Има две неща, които отличават хората.
Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен. По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората.
към беседата >>
– „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“.
– „Ще минеш отдясно! “, казва ти стражарят. Вдясно, вдясно. Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“. Турен е закон: отдясно.
– „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“.
Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите.
към беседата >>
Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща!
Фиг. 1Сега коя мисъл остана, какво запомнихте от казаното? Първото нещо: Онова, което имате досега е хубаво. То ви е служило досега.
Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща!
Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място. Днес на едно място, утре в друго положение. И затова животът ни се изменява. И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали. Старостта показва, догде си дошъл.
към беседата >>
Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен.
Че ти имаш едно голямо желание. Какво ли не желаеш? Че това е много ядене! То са обедите на духовния живот. Има две неща, които отличават хората.
Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен.
По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората. Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“.
“, казва ти стражарят. Вдясно, вдясно. Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“. Турен е закон: отдясно. – „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“.
Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“.
За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите. Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето.
към беседата >>
Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място.
Фиг. 1Сега коя мисъл остана, какво запомнихте от казаното? Първото нещо: Онова, което имате досега е хубаво. То ви е служило досега. Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща!
Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място.
Днес на едно място, утре в друго положение. И затова животът ни се изменява. И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали. Старостта показва, догде си дошъл. Старият е дошъл до брега на морето.
към беседата >>
По техните отрицателни черти.
Какво ли не желаеш? Че това е много ядене! То са обедите на духовния живот. Има две неща, които отличават хората. Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен.
По техните отрицателни черти.
В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората. Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не. Поп иска да стане.
към беседата >>
За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път.
Вдясно, вдясно. Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“. Турен е закон: отдясно. – „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“. Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“.
За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път.
Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите. Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето. Не скъсявай времето.
към беседата >>
Днес на едно място, утре в друго положение.
Фиг. 1Сега коя мисъл остана, какво запомнихте от казаното? Първото нещо: Онова, което имате досега е хубаво. То ви е служило досега. Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща! Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място.
Днес на едно място, утре в друго положение.
И затова животът ни се изменява. И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали. Старостта показва, догде си дошъл. Старият е дошъл до брега на морето. Какво го очаква?
към беседата >>
В „духовния“, в него се ражда гордостта.
Че това е много ядене! То са обедите на духовния живот. Има две неща, които отличават хората. Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен. По техните отрицателни черти.
В „духовния“, в него се ражда гордостта.
Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората. Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не. Поп иска да стане. Владика иска да стане, какво ли не.
към беседата >>
Видиш един вол – отбий се!
Стражарят казва: „Ако не изпълните закона, ще ви закарам в участъка“. Турен е закон: отдясно. – „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“. Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път.
Видиш един вол – отбий се!
Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите. Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето. Не скъсявай времето. Има доста време в света.
към беседата >>
И затова животът ни се изменява.
Първото нещо: Онова, което имате досега е хубаво. То ви е служило досега. Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща! Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място. Днес на едно място, утре в друго положение.
И затова животът ни се изменява.
И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали. Старостта показва, догде си дошъл. Старият е дошъл до брега на морето. Какво го очаква? Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода.
към беседата >>
Той е аристократ.
То са обедите на духовния живот. Има две неща, които отличават хората. Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен. По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта.
Той е аристократ.
Иска да влезне в общение с хората. Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не. Поп иска да стане. Владика иска да стане, какво ли не. Той е от „духовните“.
към беседата >>
Видиш една мравка – отбий се!
Турен е закон: отдясно. – „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“. Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се!
Видиш една мравка – отбий се!
Мъдрият, той не иска да минава през мравите. Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето. Не скъсявай времето. Има доста време в света. Ти казваш: „Но имам много работа!
към беседата >>
И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали.
То ви е служило досега. Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща! Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място. Днес на едно място, утре в друго положение. И затова животът ни се изменява.
И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали.
Старостта показва, догде си дошъл. Старият е дошъл до брега на морето. Какво го очаква? Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода. Ще се ограничаваш.
към беседата >>
Иска да влезне в общение с хората.
Има две неща, които отличават хората. Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен. По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ.
Иска да влезне в общение с хората.
Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не. Поп иска да стане. Владика иска да стане, какво ли не. Той е от „духовните“.
към беседата >>
Мъдрият, той не иска да минава през мравите.
– „Ама как така да ми нарушават Божествената свобода“. Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се!
Мъдрият, той не иска да минава през мравите.
Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето. Не скъсявай времето. Има доста време в света. Ти казваш: „Но имам много работа! Няма да си свърша работата!
към беседата >>
Старостта показва, догде си дошъл.
Но в бъдеще, всеки ден Божественото носи нови неща! Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място. Днес на едно място, утре в друго положение. И затова животът ни се изменява. И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали.
Старостта показва, догде си дошъл.
Старият е дошъл до брега на морето. Какво го очаква? Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода. Ще се ограничаваш. Не можеш да ходиш гдето искаш.
към беседата >>
Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не.
Как ще познаш дали един човек е материалист, или е духовен. По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората.
Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не.
Поп иска да стане. Владика иска да стане, какво ли не. Той е от „духовните“.
към беседата >>
Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето.
Някой казва: „Аз не искам никой да ми нарушава свободата“. За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите.
Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето.
Не скъсявай времето. Има доста време в света. Ти казваш: „Но имам много работа! Няма да си свърша работата! “ – Не, лъжеш се.
към беседата >>
Старият е дошъл до брега на морето.
Казвам: Ние сме пътници, които вървим по един път и всеки ден няма да бъдем на същото място. Днес на едно място, утре в друго положение. И затова животът ни се изменява. И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали. Старостта показва, догде си дошъл.
Старият е дошъл до брега на морето.
Какво го очаква? Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода. Ще се ограничаваш. Не можеш да ходиш гдето искаш. Старият е влязъл в морето и затова е стар.
към беседата >>
Поп иска да стане.
По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората. Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не.
Поп иска да стане.
Владика иска да стане, какво ли не. Той е от „духовните“.
към беседата >>
Не скъсявай времето.
За да не ти нарушават свободата, ти трябва да бъдеш крайно мъдър, да разбираш Божествените закони, и на животните да дадеш път. Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите. Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето.
Не скъсявай времето.
Има доста време в света. Ти казваш: „Но имам много работа! Няма да си свърша работата! “ – Не, лъжеш се. Работата не зависи от многото бързане.
към беседата >>
Какво го очаква?
Днес на едно място, утре в друго положение. И затова животът ни се изменява. И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали. Старостта показва, догде си дошъл. Старият е дошъл до брега на морето.
Какво го очаква?
Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода. Ще се ограничаваш. Не можеш да ходиш гдето искаш. Старият е влязъл в морето и затова е стар. Ограничен е.
към беседата >>
Владика иска да стане, какво ли не.
В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората. Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не. Поп иска да стане.
Владика иска да стане, какво ли не.
Той е от „духовните“.
към беседата >>
Има доста време в света.
Видиш един вол – отбий се! Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите. Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето. Не скъсявай времето.
Има доста време в света.
Ти казваш: „Но имам много работа! Няма да си свърша работата! “ – Не, лъжеш се. Работата не зависи от многото бързане. Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час.
към беседата >>
Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода.
И затова животът ни се изменява. И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали. Старостта показва, догде си дошъл. Старият е дошъл до брега на морето. Какво го очаква?
Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода.
Ще се ограничаваш. Не можеш да ходиш гдето искаш. Старият е влязъл в морето и затова е стар. Ограничен е. Тогаз ще се ограничиш.
към беседата >>
Той е от „духовните“.
Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората. Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не. Поп иска да стане. Владика иска да стане, какво ли не.
Той е от „духовните“.
към беседата >>
Ти казваш: „Но имам много работа!
Видиш една мравка – отбий се! Мъдрият, той не иска да минава през мравите. Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето. Не скъсявай времето. Има доста време в света.
Ти казваш: „Но имам много работа!
Няма да си свърша работата! “ – Не, лъжеш се. Работата не зависи от многото бързане. Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час. Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе!
към беседата >>
Ще се ограничаваш.
И като остареем, това показва мястото, догдето сме достигнали, а младостта показва отгде сме започнали. Старостта показва, догде си дошъл. Старият е дошъл до брега на морето. Какво го очаква? Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода.
Ще се ограничаваш.
Не можеш да ходиш гдето искаш. Старият е влязъл в морето и затова е стар. Ограничен е. Тогаз ще се ограничиш. Старите хора се ограничават.
към беседата >>
А ако искаш да знаеш дали някой е материалист, ще имаш предвид, че материалистът се отличава с алчност.
А ако искаш да знаеш дали някой е материалист, ще имаш предвид, че материалистът се отличава с алчност.
Всеки човек, който е материалист, той иска да има къщи, ниви, говеда и пр. Той не е учен. Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“. Вие казвате за някого: „Той е материалист“. Така го кръщавате.
към беседата >>
Няма да си свърша работата!
Мъдрият, той не иска да минава през мравите. Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето. Не скъсявай времето. Има доста време в света. Ти казваш: „Но имам много работа!
Няма да си свърша работата!
“ – Не, лъжеш се. Работата не зависи от многото бързане. Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час. Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе! “ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време.
към беседата >>
Не можеш да ходиш гдето искаш.
Старостта показва, догде си дошъл. Старият е дошъл до брега на морето. Какво го очаква? Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода. Ще се ограничаваш.
Не можеш да ходиш гдето искаш.
Старият е влязъл в морето и затова е стар. Ограничен е. Тогаз ще се ограничиш. Старите хора се ограничават. И да иска да има свобода, не може.
към беседата >>
Всеки човек, който е материалист, той иска да има къщи, ниви, говеда и пр.
А ако искаш да знаеш дали някой е материалист, ще имаш предвид, че материалистът се отличава с алчност.
Всеки човек, който е материалист, той иска да има къщи, ниви, говеда и пр.
Той не е учен. Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“. Вие казвате за някого: „Той е материалист“. Така го кръщавате. Някой път казвате: „Парички да има човек!
към беседата >>
“ – Не, лъжеш се.
Ти казваш: „Искам правия път“, да скъсиш времето. Не скъсявай времето. Има доста време в света. Ти казваш: „Но имам много работа! Няма да си свърша работата!
“ – Не, лъжеш се.
Работата не зависи от многото бързане. Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час. Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе! “ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време. Англичаните имат хубав метод: преписване.
към беседата >>
Старият е влязъл в морето и затова е стар.
Старият е дошъл до брега на морето. Какво го очаква? Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода. Ще се ограничаваш. Не можеш да ходиш гдето искаш.
Старият е влязъл в морето и затова е стар.
Ограничен е. Тогаз ще се ограничиш. Старите хора се ограничават. И да иска да има свобода, не може. Младият е излязъл от парахода.
към беседата >>
Той не е учен.
А ако искаш да знаеш дали някой е материалист, ще имаш предвид, че материалистът се отличава с алчност. Всеки човек, който е материалист, той иска да има къщи, ниви, говеда и пр.
Той не е учен.
Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“. Вие казвате за някого: „Той е материалист“. Така го кръщавате. Някой път казвате: „Парички да има човек! “ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист?
към беседата >>
Работата не зависи от многото бързане.
Не скъсявай времето. Има доста време в света. Ти казваш: „Но имам много работа! Няма да си свърша работата! “ – Не, лъжеш се.
Работата не зависи от многото бързане.
Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час. Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе! “ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време. Англичаните имат хубав метод: преписване. И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш.
към беседата >>
Ограничен е.
Какво го очаква? Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода. Ще се ограничаваш. Не можеш да ходиш гдето искаш. Старият е влязъл в морето и затова е стар.
Ограничен е.
Тогаз ще се ограничиш. Старите хора се ограничават. И да иска да има свобода, не може. Младият е излязъл от парахода. Старият е направил един кръг от 20–40–100–120 години и е отишъл на другата станция (Фиг. 1).
към беседата >>
Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“.
А ако искаш да знаеш дали някой е материалист, ще имаш предвид, че материалистът се отличава с алчност. Всеки човек, който е материалист, той иска да има къщи, ниви, говеда и пр. Той не е учен.
Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“.
Вие казвате за някого: „Той е материалист“. Така го кръщавате. Някой път казвате: „Парички да има човек! “ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист? Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“.
към беседата >>
Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час.
Има доста време в света. Ти казваш: „Но имам много работа! Няма да си свърша работата! “ – Не, лъжеш се. Работата не зависи от многото бързане.
Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час.
Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе! “ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време. Англичаните имат хубав метод: преписване. И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш. Излишни думи няма.
към беседата >>
Тогаз ще се ограничиш.
Вече не може да ходи свободно, а си в лодката, на парахода. Ще се ограничаваш. Не можеш да ходиш гдето искаш. Старият е влязъл в морето и затова е стар. Ограничен е.
Тогаз ще се ограничиш.
Старите хора се ограничават. И да иска да има свобода, не може. Младият е излязъл от парахода. Старият е направил един кръг от 20–40–100–120 години и е отишъл на другата станция (Фиг. 1).
към беседата >>
Вие казвате за някого: „Той е материалист“.
А ако искаш да знаеш дали някой е материалист, ще имаш предвид, че материалистът се отличава с алчност. Всеки човек, който е материалист, той иска да има къщи, ниви, говеда и пр. Той не е учен. Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“.
Вие казвате за някого: „Той е материалист“.
Така го кръщавате. Някой път казвате: „Парички да има човек! “ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист? Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“. Тогаз не сте ли от горделивите хора?
към беседата >>
Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе!
Ти казваш: „Но имам много работа! Няма да си свърша работата! “ – Не, лъжеш се. Работата не зависи от многото бързане. Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час.
Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе!
“ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време. Англичаните имат хубав метод: преписване. И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш. Излишни думи няма. И ги наричат търговски писма.
към беседата >>
Старите хора се ограничават.
Ще се ограничаваш. Не можеш да ходиш гдето искаш. Старият е влязъл в морето и затова е стар. Ограничен е. Тогаз ще се ограничиш.
Старите хора се ограничават.
И да иска да има свобода, не може. Младият е излязъл от парахода. Старият е направил един кръг от 20–40–100–120 години и е отишъл на другата станция (Фиг. 1).
към беседата >>
Така го кръщавате.
А ако искаш да знаеш дали някой е материалист, ще имаш предвид, че материалистът се отличава с алчност. Всеки човек, който е материалист, той иска да има къщи, ниви, говеда и пр. Той не е учен. Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“. Вие казвате за някого: „Той е материалист“.
Така го кръщавате.
Някой път казвате: „Парички да има човек! “ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист? Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“. Тогаз не сте ли от горделивите хора? И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност.
към беседата >>
“ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време.
Няма да си свърша работата! “ – Не, лъжеш се. Работата не зависи от многото бързане. Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час. Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе!
“ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време.
Англичаните имат хубав метод: преписване. И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш. Излишни думи няма. И ги наричат търговски писма. Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо!
към беседата >>
И да иска да има свобода, не може.
Не можеш да ходиш гдето искаш. Старият е влязъл в морето и затова е стар. Ограничен е. Тогаз ще се ограничиш. Старите хора се ограничават.
И да иска да има свобода, не може.
Младият е излязъл от парахода. Старият е направил един кръг от 20–40–100–120 години и е отишъл на другата станция (Фиг. 1).
към беседата >>
Някой път казвате: „Парички да има човек!
Всеки човек, който е материалист, той иска да има къщи, ниви, говеда и пр. Той не е учен. Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“. Вие казвате за някого: „Той е материалист“. Така го кръщавате.
Някой път казвате: „Парички да има човек!
“ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист? Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“. Тогаз не сте ли от горделивите хора? И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност. Събрали се две противоречия.
към беседата >>
Англичаните имат хубав метод: преписване.
“ – Не, лъжеш се. Работата не зависи от многото бързане. Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час. Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе! “ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време.
Англичаните имат хубав метод: преписване.
И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш. Излишни думи няма. И ги наричат търговски писма. Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо! А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина!
към беседата >>
Младият е излязъл от парахода.
Старият е влязъл в морето и затова е стар. Ограничен е. Тогаз ще се ограничиш. Старите хора се ограничават. И да иска да има свобода, не може.
Младият е излязъл от парахода.
Старият е направил един кръг от 20–40–100–120 години и е отишъл на другата станция (Фиг. 1).
към беседата >>
“ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист?
Той не е учен. Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“. Вие казвате за някого: „Той е материалист“. Така го кръщавате. Някой път казвате: „Парички да има човек!
“ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист?
Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“. Тогаз не сте ли от горделивите хора? И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност. Събрали се две противоречия. Единият е опашката, а другият – главата.
към беседата >>
И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш.
Работата не зависи от многото бързане. Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час. Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе! “ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време. Англичаните имат хубав метод: преписване.
И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш.
Излишни думи няма. И ги наричат търговски писма. Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо! А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина! Та не седи толкоз в думите.
към беседата >>
Старият е направил един кръг от 20–40–100–120 години и е отишъл на другата станция (Фиг. 1).
Ограничен е. Тогаз ще се ограничиш. Старите хора се ограничават. И да иска да има свобода, не може. Младият е излязъл от парахода.
Старият е направил един кръг от 20–40–100–120 години и е отишъл на другата станция (Фиг. 1).
към беседата >>
Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“.
Казва: „Да си поядем, да си попийнем – това е всичкия живот“. Вие казвате за някого: „Той е материалист“. Така го кръщавате. Някой път казвате: „Парички да има човек! “ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист?
Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“.
Тогаз не сте ли от горделивите хора? И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност. Събрали се две противоречия. Единият е опашката, а другият – главата. И тогаз са се съюзили.
към беседата >>
Излишни думи няма.
Работата ти изисква 5 минути за да се свърши и понеже не знаеш как да я направиш, ще мине един час. Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе! “ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време. Англичаните имат хубав метод: преписване. И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш.
Излишни думи няма.
И ги наричат търговски писма. Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо! А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина! Та не седи толкоз в думите. Всичко в света седи в живота, в мисълта, и после трябва да се прояви животът.
към беседата >>
Та казвам: Религията не е за да мислим къде ще отидем на небето.
Та казвам: Религията не е за да мислим къде ще отидем на небето.
Религията е едно Учение за облагородяване на ума и сърцето. Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта. Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно.
към беседата >>
Тогаз не сте ли от горделивите хора?
Вие казвате за някого: „Той е материалист“. Така го кръщавате. Някой път казвате: „Парички да има човек! “ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист? Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“.
Тогаз не сте ли от горделивите хора?
И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност. Събрали се две противоречия. Единият е опашката, а другият – главата. И тогаз са се съюзили. Защото някой път една змия с опашката се завива и после с главата си те хване.
към беседата >>
И ги наричат търговски писма.
Пишеш едно писмо скъсаш го, напишеш друго, скъсаш го пак и казваш: „Много време ми взе! “ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време. Англичаните имат хубав метод: преписване. И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш. Излишни думи няма.
И ги наричат търговски писма.
Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо! А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина! Та не седи толкоз в думите. Всичко в света седи в живота, в мисълта, и после трябва да се прояви животът. Животът в този смисъл: да се изрази той външно.
към беседата >>
Религията е едно Учение за облагородяване на ума и сърцето.
Та казвам: Религията не е за да мислим къде ще отидем на небето.
Религията е едно Учение за облагородяване на ума и сърцето.
Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта. Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно. То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност.
към беседата >>
И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност.
Така го кръщавате. Някой път казвате: „Парички да има човек! “ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист? Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“. Тогаз не сте ли от горделивите хора?
И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност.
Събрали се две противоречия. Единият е опашката, а другият – главата. И тогаз са се съюзили. Защото някой път една змия с опашката се завива и после с главата си те хване.
към беседата >>
Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо!
“ Защото не знаеш как да пишеш и затова ти отива много време. Англичаните имат хубав метод: преписване. И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш. Излишни думи няма. И ги наричат търговски писма.
Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо!
А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина! Та не седи толкоз в думите. Всичко в света седи в живота, в мисълта, и после трябва да се прояви животът. Животът в този смисъл: да се изрази той външно.
към беседата >>
Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта.
Та казвам: Религията не е за да мислим къде ще отидем на небето. Религията е едно Учение за облагородяване на ума и сърцето.
Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта.
Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно. То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност. Всяко нещо, което е станало, е полезно.
към беседата >>
Събрали се две противоречия.
Някой път казвате: „Парички да има човек! “ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист? Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“. Тогаз не сте ли от горделивите хора? И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност.
Събрали се две противоречия.
Единият е опашката, а другият – главата. И тогаз са се съюзили. Защото някой път една змия с опашката се завива и после с главата си те хване.
към беседата >>
А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина!
Англичаните имат хубав метод: преписване. И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш. Излишни думи няма. И ги наричат търговски писма. Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо!
А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина!
Та не седи толкоз в думите. Всичко в света седи в живота, в мисълта, и после трябва да се прояви животът. Животът в този смисъл: да се изрази той външно.
към беседата >>
Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно.
Та казвам: Религията не е за да мислим къде ще отидем на небето. Религията е едно Учение за облагородяване на ума и сърцето. Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта.
Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно.
И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно. То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност. Всяко нещо, което е станало, е полезно. Всяко нещо, което става в света, е на място.
към беседата >>
Единият е опашката, а другият – главата.
“ Тогаз, в дадения случай не си ли материалист? Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“. Тогаз не сте ли от горделивите хора? И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност. Събрали се две противоречия.
Единият е опашката, а другият – главата.
И тогаз са се съюзили. Защото някой път една змия с опашката се завива и после с главата си те хване.
към беседата >>
Та не седи толкоз в думите.
И като напише писмото, ти излишна дума в него не може да намериш. Излишни думи няма. И ги наричат търговски писма. Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо! А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина!
Та не седи толкоз в думите.
Всичко в света седи в живота, в мисълта, и после трябва да се прояви животът. Животът в този смисъл: да се изрази той външно.
към беседата >>
И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало.
Та казвам: Религията не е за да мислим къде ще отидем на небето. Религията е едно Учение за облагородяване на ума и сърцето. Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта. Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно.
И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало.
То не е безполезно. То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност. Всяко нещо, което е станало, е полезно. Всяко нещо, което става в света, е на място. Ние сега спорим, че наука не ни трябва.
към беседата >>
И тогаз са се съюзили.
Или някой път казвате: „Човек трябва да бъде самостоятелен“. Тогаз не сте ли от горделивите хора? И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност. Събрали се две противоречия. Единият е опашката, а другият – главата.
И тогаз са се съюзили.
Защото някой път една змия с опашката се завива и после с главата си те хване.
към беседата >>
Всичко в света седи в живота, в мисълта, и после трябва да се прояви животът.
Излишни думи няма. И ги наричат търговски писма. Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо! А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина! Та не седи толкоз в думите.
Всичко в света седи в живота, в мисълта, и после трябва да се прояви животът.
Животът в този смисъл: да се изрази той външно.
към беседата >>
То не е безполезно.
Та казвам: Религията не е за да мислим къде ще отидем на небето. Религията е едно Учение за облагородяване на ума и сърцето. Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта. Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало.
То не е безполезно.
То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност. Всяко нещо, което е станало, е полезно. Всяко нещо, което става в света, е на място. Ние сега спорим, че наука не ни трябва. Ние много малко знаем!
към беседата >>
Защото някой път една змия с опашката се завива и после с главата си те хване.
Тогаз не сте ли от горделивите хора? И онова, което е развалило живота, това е човешката гордост и човешката алчност. Събрали се две противоречия. Единият е опашката, а другият – главата. И тогаз са се съюзили.
Защото някой път една змия с опашката се завива и после с главата си те хване.
към беседата >>
Животът в този смисъл: да се изрази той външно.
И ги наричат търговски писма. Религиозните хора имат опасност, че някой път ако пишат някому, пишат му дълго писмо! А пък ти му кажеш две думи, че трябва да бъдем добри, да имаме човещина! Та не седи толкоз в думите. Всичко в света седи в живота, в мисълта, и после трябва да се прояви животът.
Животът в този смисъл: да се изрази той външно.
към беседата >>
То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност.
Религията е едно Учение за облагородяване на ума и сърцето. Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта. Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно.
То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност.
Всяко нещо, което е станало, е полезно. Всяко нещо, което става в света, е на място. Ние сега спорим, че наука не ни трябва. Ние много малко знаем! Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш?
към беседата >>
Сега тия противоречия съществуват в самия строеж на човека.
Сега тия противоречия съществуват в самия строеж на човека.
Вие сте онаследили нещо. Алчността е във вас тук, /в ухото има малко напред/, а пък гордостта е отзад, на горната част на тила. Целият си живот можеш да я носиш. Можеш да я хукаш, можеш да я отричаш, но тя си седи там. Тя ти е потребна.
към беседата >>
Човек живее, но под думата „живеене“ ние разбираме онзи, разумният живот.
Човек живее, но под думата „живеене“ ние разбираме онзи, разумният живот.
Не вземайте сега това върху себе си. Аз като ви говоря, някой може да го вземе заради себе си и ще каже: „Не говори ли за мен? “ Няма човек на земята, който да няма недостатъци. Или другояче казано: Недостатъкът не е недостатък, но ти имаш преизобилно. Ти се гневиш.
към беседата >>
Всяко нещо, което е станало, е полезно.
Трябва да се освободите от тесногръдството, от гордостта. Като почнеш така да разсъждаваш, ще знаеш, че всяко нещо, което Бог е направил, е разумно, и че всяко нещо, което Бог е допуснал, е разумно. И от това гледище всяко нещо, което е станало, разглеждайте го защо е станало. То не е безполезно. То е безполезно втори път да минаваш през тая опитност.
Всяко нещо, което е станало, е полезно.
Всяко нещо, което става в света, е на място. Ние сега спорим, че наука не ни трябва. Ние много малко знаем! Не е ли хубаво да бъдеш един художник, да знаеш как да рисуваш? – Не е ли хубаво да бъдеш един музикант, не е ли хубаво да бъдеш един математик, да бъдеш един естественик?
към беседата >>
3.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
“ Още постъпвате по животински.
– Животните. Животните съдят – когато дойде силният, той решава. И в университета силата царува: на професора не му иде на ум да мисли право ли е или не, а веднага постъпва по правилата на животинския свят, веднага те сплашва: „Ще те изключим от училището, ще те изключим от университета, няма да ти позволим! “ И вие се събирате тук някой път, но още постъпвате по законите на животните. Казвате: „В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем!
“ Още постъпвате по животински.
Не че това е лошо, най-после как ще възпиташ животните? Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш. Как ще възпиташ една змия? Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб.
към беседата >>
Не че това е лошо, най-после как ще възпиташ животните?
Животните съдят – когато дойде силният, той решава. И в университета силата царува: на професора не му иде на ум да мисли право ли е или не, а веднага постъпва по правилата на животинския свят, веднага те сплашва: „Ще те изключим от училището, ще те изключим от университета, няма да ти позволим! “ И вие се събирате тук някой път, но още постъпвате по законите на животните. Казвате: „В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем! “ Още постъпвате по животински.
Не че това е лошо, най-после как ще възпиташ животните?
Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш. Как ще възпиташ една змия? Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински.
към беседата >>
Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш.
И в университета силата царува: на професора не му иде на ум да мисли право ли е или не, а веднага постъпва по правилата на животинския свят, веднага те сплашва: „Ще те изключим от училището, ще те изключим от университета, няма да ти позволим! “ И вие се събирате тук някой път, но още постъпвате по законите на животните. Казвате: „В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем! “ Още постъпвате по животински. Не че това е лошо, най-после как ще възпиташ животните?
Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш.
Как ще възпиташ една змия? Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински. Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия.
към беседата >>
Как ще възпиташ една змия?
“ И вие се събирате тук някой път, но още постъпвате по законите на животните. Казвате: „В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем! “ Още постъпвате по животински. Не че това е лошо, най-после как ще възпиташ животните? Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш.
Как ще възпиташ една змия?
Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински. Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия. Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се!
към беседата >>
Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед.
Казвате: „В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем! “ Още постъпвате по животински. Не че това е лошо, най-после как ще възпиташ животните? Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш. Как ще възпиташ една змия?
Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед.
Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински. Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия. Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се! “ Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“!
към беседата >>
Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб.
“ Още постъпвате по животински. Не че това е лошо, най-после как ще възпиташ животните? Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш. Как ще възпиташ една змия? Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед.
Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб.
Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински. Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия. Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се! “ Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“! В дадения случай ще го хванеш за шията (няма да го хващаш за опашката) и ще стискаш колкото можеш дотогава, докато тия пояси на змията се махнат от теб.
към беседата >>
Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински.
Не че това е лошо, най-после как ще възпиташ животните? Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш. Как ще възпиташ една змия? Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб.
Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински.
Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия. Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се! “ Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“! В дадения случай ще го хванеш за шията (няма да го хващаш за опашката) и ще стискаш колкото можеш дотогава, докато тия пояси на змията се махнат от теб.
към беседата >>
Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия.
Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш. Как ще възпиташ една змия? Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински.
Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия.
Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се! “ Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“! В дадения случай ще го хванеш за шията (няма да го хващаш за опашката) и ще стискаш колкото можеш дотогава, докато тия пояси на змията се махнат от теб.
към беседата >>
Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се!
Как ще възпиташ една змия? Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински. Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия.
Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се!
“ Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“! В дадения случай ще го хванеш за шията (няма да го хващаш за опашката) и ще стискаш колкото можеш дотогава, докато тия пояси на змията се махнат от теб.
към беседата >>
“ Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“!
Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински. Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия. Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се!
“ Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“!
В дадения случай ще го хванеш за шията (няма да го хващаш за опашката) и ще стискаш колкото можеш дотогава, докато тия пояси на змията се махнат от теб.
към беседата >>
В дадения случай ще го хванеш за шията (няма да го хващаш за опашката) и ще стискаш колкото можеш дотогава, докато тия пояси на змията се махнат от теб.
Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински. Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия. Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се! “ Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“!
В дадения случай ще го хванеш за шията (няма да го хващаш за опашката) и ще стискаш колкото можеш дотогава, докато тия пояси на змията се махнат от теб.
към беседата >>
Сега, ще проучвате всички ваши чувства.
Сега, ще проучвате всички ваши чувства.
Всяко ваше чувство си има своя форма. Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не. Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма. Това са такива тънки работи. Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво.
към беседата >>
Всяко ваше чувство си има своя форма.
Сега, ще проучвате всички ваши чувства.
Всяко ваше чувство си има своя форма.
Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не. Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма. Това са такива тънки работи. Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда.
към беседата >>
Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не.
Сега, ще проучвате всички ваши чувства. Всяко ваше чувство си има своя форма.
Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не.
Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма. Това са такива тънки работи. Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш.
към беседата >>
Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма.
Сега, ще проучвате всички ваши чувства. Всяко ваше чувство си има своя форма. Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не.
Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма.
Това са такива тънки работи. Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш. Турете го настрана и го хранете както хранят бубите.
към беседата >>
Това са такива тънки работи.
Сега, ще проучвате всички ваши чувства. Всяко ваше чувство си има своя форма. Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не. Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма.
Това са такива тънки работи.
Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш. Турете го настрана и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите.
към беседата >>
Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво.
Сега, ще проучвате всички ваши чувства. Всяко ваше чувство си има своя форма. Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не. Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма. Това са такива тънки работи.
Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво.
И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш. Турете го настрана и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят.
към беседата >>
И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда.
Всяко ваше чувство си има своя форма. Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не. Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма. Това са такива тънки работи. Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво.
И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда.
Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш. Турете го настрана и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят. Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни.
към беседата >>
Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш.
Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не. Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма. Това са такива тънки работи. Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда.
Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш.
Турете го настрана и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят. Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни. А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран.
към беседата >>
Турете го настрана и го хранете както хранят бубите.
Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма. Това са такива тънки работи. Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш.
Турете го настрана и го хранете както хранят бубите.
Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят. Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни. А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран. Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите.
към беседата >>
Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите.
Това са такива тънки работи. Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш. Турете го настрана и го хранете както хранят бубите.
Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите.
От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят. Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни. А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран. Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите. Някои чувства са много нисши, някои са доста висши.
към беседата >>
От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят.
Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш. Турете го настрана и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите.
От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят.
Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни. А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран. Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите. Някои чувства са много нисши, някои са доста висши.
към беседата >>
Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни.
И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш. Турете го настрана и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят.
Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни.
А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран. Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите. Някои чувства са много нисши, някои са доста висши.
към беседата >>
А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран.
Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш. Турете го настрана и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят. Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни.
А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран.
Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите. Някои чувства са много нисши, някои са доста висши.
към беседата >>
Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите.
Турете го настрана и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят. Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни. А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран.
Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите.
Някои чувства са много нисши, някои са доста висши.
към беседата >>
Някои чувства са много нисши, някои са доста висши.
Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят. Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни. А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран. Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите.
Някои чувства са много нисши, някои са доста висши.
към беседата >>
Та сега, със страха какво ще правите?
Та сега, със страха какво ще правите?
Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е от Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате. Много работи има, от които се плашите. Та какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може. Страхливият зарязва другите.
към беседата >>
Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е от Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате.
Та сега, със страха какво ще правите?
Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е от Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате.
Много работи има, от които се плашите. Та какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може. Страхливият зарязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия!
към беседата >>
Много работи има, от които се плашите.
Та сега, със страха какво ще правите? Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е от Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате.
Много работи има, от които се плашите.
Та какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може. Страхливият зарязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия! “ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла.
към беседата >>
Та какво ще правите със страха си?
Та сега, със страха какво ще правите? Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е от Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате. Много работи има, от които се плашите.
Та какво ще правите със страха си?
Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може. Страхливият зарязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия! “ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място.
към беседата >>
Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може.
Та сега, със страха какво ще правите? Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е от Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате. Много работи има, от които се плашите. Та какво ще правите със страха си?
Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може.
Страхливият зарязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия! “ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно!
към беседата >>
Страхливият зарязва другите.
Та сега, със страха какво ще правите? Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е от Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате. Много работи има, от които се плашите. Та какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може.
Страхливият зарязва другите.
Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия! “ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно! “ и всички студенти се сгушват.
към беседата >>
Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия!
Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е от Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате. Много работи има, от които се плашите. Та какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може. Страхливият зарязва другите.
Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия!
“ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно! “ и всички студенти се сгушват. Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате.
към беседата >>
“ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла.
Много работи има, от които се плашите. Та какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може. Страхливият зарязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия!
“ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла.
Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно! “ и всички студенти се сгушват. Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате. Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери.
към беседата >>
Такава кавалерия има и на друго място.
Та какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може. Страхливият зарязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия! “ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла.
Такава кавалерия има и на друго място.
Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно! “ и всички студенти се сгушват. Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате. Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери. Казват: „Кавалерия!
към беседата >>
Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно!
Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може. Страхливият зарязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия! “ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място.
Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно!
“ и всички студенти се сгушват. Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате. Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери. Казват: „Кавалерия! “ Провери има ли неприятелска кавалерия и тогава ще вземеш мерки – ще бягаш или ще заемеш позиция да се бориш.
към беседата >>
“ и всички студенти се сгушват.
Страхливият зарязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия! “ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно!
“ и всички студенти се сгушват.
Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате. Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери. Казват: „Кавалерия! “ Провери има ли неприятелска кавалерия и тогава ще вземеш мерки – ще бягаш или ще заемеш позиция да се бориш. Най-първо провери има ли кавалерия.
към беседата >>
Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате.
Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия! “ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно! “ и всички студенти се сгушват.
Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате.
Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери. Казват: „Кавалерия! “ Провери има ли неприятелска кавалерия и тогава ще вземеш мерки – ще бягаш или ще заемеш позиция да се бориш. Най-първо провери има ли кавалерия.
към беседата >>
Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери.
“ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно! “ и всички студенти се сгушват. Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате.
Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери.
Казват: „Кавалерия! “ Провери има ли неприятелска кавалерия и тогава ще вземеш мерки – ще бягаш или ще заемеш позиция да се бориш. Най-първо провери има ли кавалерия.
към беседата >>
Казват: „Кавалерия!
Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно! “ и всички студенти се сгушват. Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате. Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери.
Казват: „Кавалерия!
“ Провери има ли неприятелска кавалерия и тогава ще вземеш мерки – ще бягаш или ще заемеш позиция да се бориш. Най-първо провери има ли кавалерия.
към беседата >>
“ Провери има ли неприятелска кавалерия и тогава ще вземеш мерки – ще бягаш или ще заемеш позиция да се бориш.
Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно! “ и всички студенти се сгушват. Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате. Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери. Казват: „Кавалерия!
“ Провери има ли неприятелска кавалерия и тогава ще вземеш мерки – ще бягаш или ще заемеш позиция да се бориш.
Най-първо провери има ли кавалерия.
към беседата >>
Най-първо провери има ли кавалерия.
“ и всички студенти се сгушват. Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате. Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери. Казват: „Кавалерия! “ Провери има ли неприятелска кавалерия и тогава ще вземеш мерки – ще бягаш или ще заемеш позиция да се бориш.
Най-първо провери има ли кавалерия.
към беседата >>
Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата.
Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата.
Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става. Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде!
към беседата >>
Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става.
Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата.
Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става.
Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха.
към беседата >>
Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората.
Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата. Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става.
Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората.
Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път!
към беседата >>
Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го.
Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата. Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става. Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората.
Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го.
Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!
към беседата >>
Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го.
Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата. Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става. Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го.
Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го.
Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан.
към беседата >>
Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде!
Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата. Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става. Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го.
Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде!
“ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака.
към беседата >>
“ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха.
Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става. Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде!
“ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха.
Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът.
към беседата >>
Тогава казва: „Албанецът има и друг път!
Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха.
Тогава казва: „Албанецът има и друг път!
“ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия.
към беседата >>
“ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!
Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път!
“ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!
“ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
към беседата >>
“ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан.
Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!
“ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан.
От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
към беседата >>
От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака.
Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан.
От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака.
В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
към беседата >>
В случая работи страхът.
“ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака.
В случая работи страхът.
Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
към беседата >>
Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия.
Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът.
Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия.
И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
към беседата >>
И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
“ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия.
И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
към беседата >>
Сега, какъв е изводът?
Сега, какъв е изводът?
Страхът е на място, но трябва да го свържеш с човешкото разсъждение: когато те е страх, ще разсъждаваш правилно, за да се избавиш. Щом те е страх, ще разсъждаваш правилно има ли условия, има ли причина за този страх.
към беседата >>
Страхът е на място, но трябва да го свържеш с човешкото разсъждение: когато те е страх, ще разсъждаваш правилно, за да се избавиш.
Сега, какъв е изводът?
Страхът е на място, но трябва да го свържеш с човешкото разсъждение: когато те е страх, ще разсъждаваш правилно, за да се избавиш.
Щом те е страх, ще разсъждаваш правилно има ли условия, има ли причина за този страх.
към беседата >>
Щом те е страх, ще разсъждаваш правилно има ли условия, има ли причина за този страх.
Сега, какъв е изводът? Страхът е на място, но трябва да го свържеш с човешкото разсъждение: когато те е страх, ще разсъждаваш правилно, за да се избавиш.
Щом те е страх, ще разсъждаваш правилно има ли условия, има ли причина за този страх.
към беседата >>
Има един прост пример за проява на страх в най-малката степен.
Има един прост пример за проява на страх в най-малката степен.
Някой път кажеш: „Еди кой си не ме обича“. Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела. Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава.
към беседата >>
Някой път кажеш: „Еди кой си не ме обича“.
Има един прост пример за проява на страх в най-малката степен.
Някой път кажеш: „Еди кой си не ме обича“.
Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела. Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта.
към беседата >>
Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела.
Има един прост пример за проява на страх в най-малката степен. Някой път кажеш: „Еди кой си не ме обича“.
Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела.
Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път.
към беседата >>
Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека.
Има един прост пример за проява на страх в най-малката степен. Някой път кажеш: „Еди кой си не ме обича“. Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела.
Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека.
Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение.
към беседата >>
Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло.
Има един прост пример за проява на страх в най-малката степен. Някой път кажеш: „Еди кой си не ме обича“. Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела. Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека.
Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло.
Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло.
към беседата >>
Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава.
Има един прост пример за проява на страх в най-малката степен. Някой път кажеш: „Еди кой си не ме обича“. Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела. Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло.
Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава.
Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло. Те всичките се различават.
към беседата >>
Трябва да изучавате законите на Любовта.
Някой път кажеш: „Еди кой си не ме обича“. Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела. Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава.
Трябва да изучавате законите на Любовта.
Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло. Те всичките се различават. Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.
към беседата >>
Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път.
Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела. Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта.
Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път.
Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло. Те всичките се различават. Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.
към беседата >>
Тя не е усет, не е трептение.
Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път.
Тя не е усет, не е трептение.
Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло. Те всичките се различават. Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.
към беседата >>
Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло.
Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение.
Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло.
Те всичките се различават. Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.
към беседата >>
Те всичките се различават.
Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло.
Те всичките се различават.
Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.
към беседата >>
Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.
Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло. Те всичките се различават.
Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.
към беседата >>
Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича?
Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича?
От желанието да имаш. Това е стеженолюбието, което Природата е турила. Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство.
към беседата >>
От желанието да имаш.
Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича?
От желанието да имаш.
Това е стеженолюбието, което Природата е турила. Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство. Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие.
към беседата >>
Това е стеженолюбието, което Природата е турила.
Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича? От желанието да имаш.
Това е стеженолюбието, което Природата е турила.
Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство. Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие. Че как тя е събрала тази материя на Земята?
към беседата >>
Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира.
Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича? От желанието да имаш. Това е стеженолюбието, което Природата е турила.
Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира.
Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство. Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие. Че как тя е събрала тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби.
към беседата >>
Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място.
Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича? От желанието да имаш. Това е стеженолюбието, което Природата е турила. Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира.
Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място.
И в Природата съществува туй чувство. Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие. Че как тя е събрала тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби. Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата.
към беседата >>
И в Природата съществува туй чувство.
Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича? От желанието да имаш. Това е стеженолюбието, което Природата е турила. Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място.
И в Природата съществува туй чувство.
Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие. Че как тя е събрала тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби. Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение.
към беседата >>
Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие.
От желанието да имаш. Това е стеженолюбието, което Природата е турила. Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство.
Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие.
Че как тя е събрала тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби. Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази.
към беседата >>
Че как тя е събрала тази материя на Земята?
Това е стеженолюбието, което Природата е турила. Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство. Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие.
Че как тя е събрала тази материя на Земята?
Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби. Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили.
към беседата >>
Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби.
Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство. Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие. Че как тя е събрала тази материя на Земята?
Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби.
Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество.
към беседата >>
Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата.
Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство. Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие. Че как тя е събрала тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби.
Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата.
Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност?
към беседата >>
Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение.
И в Природата съществува туй чувство. Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие. Че как тя е събрала тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби. Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата.
Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение.
В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите.
към беседата >>
В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази.
Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие. Че как тя е събрала тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби. Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение.
В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази.
И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита.
към беседата >>
И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили.
Че как тя е събрала тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби. Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази.
И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили.
Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята.
към беседата >>
Алчността е вече от съвсем друго естество.
Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби. Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили.
Алчността е вече от съвсем друго естество.
Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята. Мравята е много алчна.
към беседата >>
Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност?
Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество.
Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност?
Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята. Мравята е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи.
към беседата >>
Алчността най-първо ще я сплашите.
Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност?
Алчността най-първо ще я сплашите.
Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята. Мравята е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира.
към беседата >>
Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита.
В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите.
Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита.
Пример за това дават катерицата и мравята. Мравята е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля.
към беседата >>
Пример за това дават катерицата и мравята.
И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита.
Пример за това дават катерицата и мравята.
Мравята е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля. Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита.
към беседата >>
Мравята е много алчна.
Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята.
Мравята е много алчна.
Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля. Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“.
към беседата >>
Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи.
Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята. Мравята е много алчна.
Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи.
Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля. Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е.
към беседата >>
Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира.
Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята. Мравята е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи.
Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира.
Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля. Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас.
към беседата >>
Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля.
Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята. Мравята е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира.
Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля.
Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние.
към беседата >>
Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита.
Пример за това дават катерицата и мравята. Мравята е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля.
Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита.
Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние. Алчността е произлязла от много бедни родители.
към беседата >>
Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“.
Мравята е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля. Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита.
Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“.
А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние. Алчността е произлязла от много бедни родители. Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността.
към беседата >>
А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е.
Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля. Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“.
А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е.
Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние. Алчността е произлязла от много бедни родители. Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността. А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта.
към беседата >>
Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас.
Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля. Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е.
Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас.
Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние. Алчността е произлязла от много бедни родители. Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността. А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта. Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически, условия.
към беседата >>
Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние.
Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля. Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас.
Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние.
Алчността е произлязла от много бедни родители. Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността. А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта. Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически, условия.
към беседата >>
Алчността е произлязла от много бедни родители.
Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние.
Алчността е произлязла от много бедни родители.
Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността. А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта. Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически, условия.
към беседата >>
Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността.
Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние. Алчността е произлязла от много бедни родители.
Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността.
А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта. Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически, условия.
към беседата >>
А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта.
А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние. Алчността е произлязла от много бедни родители. Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността.
А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта.
Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически, условия.
към беседата >>
Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически, условия.
Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние. Алчността е произлязла от много бедни родители. Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността. А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта.
Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически, условия.
към беседата >>
Сега, понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“.
Сега, понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“.
Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина? “ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“. Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито. И стеженолюбието у англичанина е силно развито. Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум.
към беседата >>
Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина?
Сега, понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“.
Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина?
“ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“. Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито. И стеженолюбието у англичанина е силно развито. Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум. Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме.
към беседата >>
“ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“.
Сега, понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“. Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина?
“ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“.
Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито. И стеженолюбието у англичанина е силно развито. Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум. Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме. Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум.
към беседата >>
Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито.
Сега, понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“. Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина? “ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“.
Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито.
И стеженолюбието у англичанина е силно развито. Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум. Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме. Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум.
към беседата >>
И стеженолюбието у англичанина е силно развито.
Сега, понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“. Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина? “ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“. Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито.
И стеженолюбието у англичанина е силно развито.
Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум. Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме. Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум.
към беседата >>
Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум.
Сега, понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“. Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина? “ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“. Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито. И стеженолюбието у англичанина е силно развито.
Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум.
Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме. Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум.
към беседата >>
Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме.
Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина? “ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“. Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито. И стеженолюбието у англичанина е силно развито. Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум.
Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме.
Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум.
към беседата >>
Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум.
“ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“. Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито. И стеженолюбието у англичанина е силно развито. Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум. Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме.
Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум.
към беседата >>
Има анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница.
Има анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница.
Внезапно слугата умира, а господарят му продължава да се храни. Когато дошъл келнерът и направил сметката, той му казва: „Слугата ми умря на първото ядене, имате грешка – той изяде само една порция, не яде повече“... Англичанинът е това: смъртта си е смърт. Ако нямате това хладнокръвие и вашият вътрешен слуга умре, а вие викате и плачете (не че е лошо да се плаче, хубаво е да плаче човек), няма да можете да се справите с известни положения в живота.
към беседата >>
Внезапно слугата умира, а господарят му продължава да се храни.
Има анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница.
Внезапно слугата умира, а господарят му продължава да се храни.
Когато дошъл келнерът и направил сметката, той му казва: „Слугата ми умря на първото ядене, имате грешка – той изяде само една порция, не яде повече“... Англичанинът е това: смъртта си е смърт. Ако нямате това хладнокръвие и вашият вътрешен слуга умре, а вие викате и плачете (не че е лошо да се плаче, хубаво е да плаче човек), няма да можете да се справите с известни положения в живота.
към беседата >>
Когато дошъл келнерът и направил сметката, той му казва: „Слугата ми умря на първото ядене, имате грешка – той изяде само една порция, не яде повече“... Англичанинът е това: смъртта си е смърт.
Има анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница. Внезапно слугата умира, а господарят му продължава да се храни.
Когато дошъл келнерът и направил сметката, той му казва: „Слугата ми умря на първото ядене, имате грешка – той изяде само една порция, не яде повече“... Англичанинът е това: смъртта си е смърт.
Ако нямате това хладнокръвие и вашият вътрешен слуга умре, а вие викате и плачете (не че е лошо да се плаче, хубаво е да плаче човек), няма да можете да се справите с известни положения в живота.
към беседата >>
Ако нямате това хладнокръвие и вашият вътрешен слуга умре, а вие викате и плачете (не че е лошо да се плаче, хубаво е да плаче човек), няма да можете да се справите с известни положения в живота.
Има анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница. Внезапно слугата умира, а господарят му продължава да се храни. Когато дошъл келнерът и направил сметката, той му казва: „Слугата ми умря на първото ядене, имате грешка – той изяде само една порция, не яде повече“... Англичанинът е това: смъртта си е смърт.
Ако нямате това хладнокръвие и вашият вътрешен слуга умре, а вие викате и плачете (не че е лошо да се плаче, хубаво е да плаче човек), няма да можете да се справите с известни положения в живота.
към беседата >>
Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват.
Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват.
Аз сега вземам гордостта. Гордостта е самоуважение. Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие.
към беседата >>
Аз сега вземам гордостта.
Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват.
Аз сега вземам гордостта.
Гордостта е самоуважение. Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност?
към беседата >>
Гордостта е самоуважение.
Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват. Аз сега вземам гордостта.
Гордостта е самоуважение.
Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите.
към беседата >>
Каква беше темата на миналата лекция?
Каква беше темата на миналата лекция?
Имате ли зададена тема?
към беседата >>
Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“.
Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват. Аз сега вземам гордостта. Гордостта е самоуважение.
Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“.
В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса.
към беседата >>
Имате ли зададена тема?
Каква беше темата на миналата лекция?
Имате ли зададена тема?
към беседата >>
В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити.
Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват. Аз сега вземам гордостта. Гордостта е самоуважение. Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“.
В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити.
И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава.
към беседата >>
Да, „Отличителните черти на горчивото и сладкото“.
Да, „Отличителните черти на горчивото и сладкото“.
към беседата >>
И те вкарват човека в противоречие.
Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват. Аз сега вземам гордостта. Гордостта е самоуважение. Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити.
И те вкарват човека в противоречие.
Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха.
към беседата >>
Какви свойства имат горчивото и сладкото?
Какви свойства имат горчивото и сладкото?
Горчивото и сладкото съществуват за човека, а човек не съществува за горчивото и сладкото.
към беседата >>
Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност?
Аз сега вземам гордостта. Гордостта е самоуважение. Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие.
Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност?
Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха. Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна.
към беседата >>
Горчивото и сладкото съществуват за човека, а човек не съществува за горчивото и сладкото.
Какви свойства имат горчивото и сладкото?
Горчивото и сладкото съществуват за човека, а човек не съществува за горчивото и сладкото.
към беседата >>
Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите.
Гордостта е самоуважение. Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност?
Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите.
Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха. Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна. Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха.
към беседата >>
Сега, вие не сте заемали да изучавате себе си.
Сега, вие не сте заемали да изучавате себе си.
Вземете едно чувство на недоволство, което се явява у вас: усещаш недоволство, но отде започва недоволството не знаеш. Някой път знаете причината. Недоволен сте; може от някой ваш приятел да сте недоволен или от някой ваш съсед, или от бакалина, или от книжаря може да сте недоволни, може да бъдете недоволни от вашия професор. Може някой път недоволството да произтича от баща ви, от майка ви. Причините на недоволството са различни.
към беседата >>
Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса.
Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите.
Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса.
Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха. Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна. Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха. Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.
към беседата >>
Вземете едно чувство на недоволство, което се явява у вас: усещаш недоволство, но отде започва недоволството не знаеш.
Сега, вие не сте заемали да изучавате себе си.
Вземете едно чувство на недоволство, което се явява у вас: усещаш недоволство, но отде започва недоволството не знаеш.
Някой път знаете причината. Недоволен сте; може от някой ваш приятел да сте недоволен или от някой ваш съсед, или от бакалина, или от книжаря може да сте недоволни, може да бъдете недоволни от вашия професор. Може някой път недоволството да произтича от баща ви, от майка ви. Причините на недоволството са различни. Например, ако сте недоволен от баща си, психологически вие не сте проверили по какво се отличава недоволството от бащата от недоволството от майката.
към беседата >>
Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава.
В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса.
Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава.
Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха. Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна. Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха. Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.
към беседата >>
Някой път знаете причината.
Сега, вие не сте заемали да изучавате себе си. Вземете едно чувство на недоволство, което се явява у вас: усещаш недоволство, но отде започва недоволството не знаеш.
Някой път знаете причината.
Недоволен сте; може от някой ваш приятел да сте недоволен или от някой ваш съсед, или от бакалина, или от книжаря може да сте недоволни, може да бъдете недоволни от вашия професор. Може някой път недоволството да произтича от баща ви, от майка ви. Причините на недоволството са различни. Например, ако сте недоволен от баща си, психологически вие не сте проверили по какво се отличава недоволството от бащата от недоволството от майката. Вие не сте проучвали това.
към беседата >>
Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха.
И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава.
Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха.
Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна. Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха. Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.
към беседата >>
Недоволен сте; може от някой ваш приятел да сте недоволен или от някой ваш съсед, или от бакалина, или от книжаря може да сте недоволни, може да бъдете недоволни от вашия професор.
Сега, вие не сте заемали да изучавате себе си. Вземете едно чувство на недоволство, което се явява у вас: усещаш недоволство, но отде започва недоволството не знаеш. Някой път знаете причината.
Недоволен сте; може от някой ваш приятел да сте недоволен или от някой ваш съсед, или от бакалина, или от книжаря може да сте недоволни, може да бъдете недоволни от вашия професор.
Може някой път недоволството да произтича от баща ви, от майка ви. Причините на недоволството са различни. Например, ако сте недоволен от баща си, психологически вие не сте проверили по какво се отличава недоволството от бащата от недоволството от майката. Вие не сте проучвали това. Недоволството от баща ви и недоволството от майка ви не може да бъде едно и също.
към беседата >>
Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна.
Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха.
Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна.
Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха. Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.
към беседата >>
Може някой път недоволството да произтича от баща ви, от майка ви.
Сега, вие не сте заемали да изучавате себе си. Вземете едно чувство на недоволство, което се явява у вас: усещаш недоволство, но отде започва недоволството не знаеш. Някой път знаете причината. Недоволен сте; може от някой ваш приятел да сте недоволен или от някой ваш съсед, или от бакалина, или от книжаря може да сте недоволни, може да бъдете недоволни от вашия професор.
Може някой път недоволството да произтича от баща ви, от майка ви.
Причините на недоволството са различни. Например, ако сте недоволен от баща си, психологически вие не сте проверили по какво се отличава недоволството от бащата от недоволството от майката. Вие не сте проучвали това. Недоволството от баща ви и недоволството от майка ви не може да бъде едно и също. Или сте недоволни от някой ваш приятел – ред съображения влизат за туй недоволство.
към беседата >>
Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха.
Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха. Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна.
Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха.
Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.
към беседата >>
Причините на недоволството са различни.
Сега, вие не сте заемали да изучавате себе си. Вземете едно чувство на недоволство, което се явява у вас: усещаш недоволство, но отде започва недоволството не знаеш. Някой път знаете причината. Недоволен сте; може от някой ваш приятел да сте недоволен или от някой ваш съсед, или от бакалина, или от книжаря може да сте недоволни, може да бъдете недоволни от вашия професор. Може някой път недоволството да произтича от баща ви, от майка ви.
Причините на недоволството са различни.
Например, ако сте недоволен от баща си, психологически вие не сте проверили по какво се отличава недоволството от бащата от недоволството от майката. Вие не сте проучвали това. Недоволството от баща ви и недоволството от майка ви не може да бъде едно и също. Или сте недоволни от някой ваш приятел – ред съображения влизат за туй недоволство. Трябва да имате материални причини.
към беседата >>
Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.
Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха. Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна. Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха.
Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.
към беседата >>
НАГОРЕ